ВИЗИТКА
Доц.Георги Попов е ръководител на Университетската психиатрична клиника и на отделението за пациенти, зависими от дрогата. Експерт е към Съвета на Европа по въпросите на наркоманиите от 1994 г. Миналата година издава книгата "Хероинът", разказваща компетентно и достъпно за опасната дрога.
Женен е. Има син и дъщеря.
Доц.Георги Попов пред "Черно море"
Поели свръхдоза безразличие, изпускаме последния експрес
Като ги срещнат, зад гърба им шепнат тайнствено: наркомани... Съдба ли е това? Нали казват: както е драснато "отгоре". Или някой и нещо тук "долу" ни изкривява живота? Или е лично избрана участ? Има ли смисъл да умуваме, когато колата на човешкия живот катастрофално се обърнат? Време е тайнственият шепот, многозначителните погледи да отстъпят място на тревогата - силна, непримирима, несекваща. За това бе и нашият разговор с доц.Георги Попов, лекаря, който всеки ден помага на загубили надежда млади хора да се върнат към живота, към себе си. И който знае, че най-доброто лекарство за човека е човек.
- Доц.Попов, кого назовават с печалното прозвище наркоман?
- В цивилизования свят не се употребява тази дума. В нея се влага обиден оттенък, едва ли не на човека лепват етикет, като белязан. Има други думи, например зависим от дрогата употребител на дрога.
- Както вместо крадец, казваме присвоител на чужда собственост... В България, коя е най-разпространената дрога?
- Марихуаната. Тя се приготвя от канабис, който се произвежда и в България. Най-разпространена, но не най-опасна. Много разпространена у нас и най-опасна дрога е хероинът. Изградена е добре изпипана система от производители, дистрибутори, дилъри, пласьори. И се продава на улицата.
- А системата за противодействие - и тя ли е така добре изпипана? Пишат, че в МВР знаели местата, където се пласира дрога. Е, и? Наркотиците се разпространяват все по-широко.
- Не бива да се очаква, че само с усилията на държавата ще бъде спасено положението. Никога! Докато съществуват хора, които сами желаят да се снабдяват с дрога, няма да има спасение. Създадени са две стратегии в борбата с наркоманията: да се намалява предлагането - тук имат думата полиция, митница, силови организации, втората е да се намалява търсенето и тя е по-съществена. Милиарди долари се изразходват по света в тази борба, но 80 - 90 процента са все за намаляване на предлагането.
- Има една песен "Последният експрес" - протестен вик против наркоманията. Изпълнителите й твърдят, че не искат да са едни от тълпата, от ония, които не се интересуват от нищо. Според Вас създадено ли е активно обществено мнение, което да ражда атмосфера на непримиримост към явлението?
- Постигането на такава атмосфера е труден процес. Казвате ролята на обществото. Да, на гражданското общество. Има ли го у нас? Ако е достатъчно ангажирано с този проблем, ако създава с реакциите си нетърпимост, ще успее да наложи и на държавата да взема адекватни мерки.
При нас става обратно.
- Но вместо достоверна информация запълзява мълвата, сензации се разказват от ухо на ухо. Не е ли редно да има по-голяма прозрачност?
Открито и незабавно да се бие тревога за всеки по-драстичен случай.
Вярно ли е например, че в училищата положението е трагично? Слуховете стигат и до така наречените елитни училища. Защо да не се говори открито истината?
- Трябва да се говори! Но не бива нито да се подценява, нито да се хиперболизира състоянието. И всичко да се базира на много сериозни проучвания.
- Във Варна правят ли се подобни проучвания?
- Да, в училищата.
- И какъв е изводът?
- Стремглаво нараства броят на учениците, посягащи към дрогата.
- Най-голямото зло, което причинява наркоманията?
- При хероина, при драстичните дроги това е сериозното увреждане на здравето - и физическото, и психическото. Това е възможността от смърт.
Тя може да настъпи от свръхдоза или при съчетание с допълнителни заболявания - СПИН, хепатит. От социална гледна точка наркоманията води до силно разрастване на криминалитета. Страшното е, че явлението засяга преди всичко млади хора. Тези, с които са свързани надеждите ни за бъдещето на България. Наркоманията означава все по-малко войници, все по-малко трудоспособни хора.
- Доц.Попов, на 18 години човек не носи ли и лична отговорност за себе си, за съдбата си?
- Би трябвало. Но кой днес възпитава чувство за отговорност? Семейство?
Общество? Никой. На 20 синът е все още мамино детенце.
- Понякога казваме, че посягат към дрогата от отчаяние заради чувството за безизходица, от унизителната беднотия, от липсата на възможност за реализация. Но на Запад, в САЩ, живеят богато, пък наркоманията е едва ли не задължителен белег на живота. Марадона е пребогат и пререализирал се професионално, пък и в болницата тайно му носят дрога... - Значи въпросът не е само в бедността. Има причини, които не могат да се видят с просто око, да се пипнат, да се обобщят с цифри. Защото засягат нещо вътре в човека, нещо в неговата душевност.
Част от разработената програма за борба с наркоманията в училищата изисква работа за създаване у ученика на самочувствие, осъзнаване на собствената стойност, на възможността си да поема отговорност.
- Защо младият човек, въпреки че знае за ада, който го очаква, взема дрога?
- Защото живее за мига, само тук и сега. После - ако ще и потоп. Затова е много необходимо младите да са ангажирани със смислени неща, да се създават алтернативни форми за забавление, за преодоляване на скуката, за по-пълна реализация: спортни клубове, центрове за художествена самодейност, младежки дискотеки, но не тези, създадените от частници, за които девизът е "От всичко печалба! " В тях се предлага алкохол и по-драстични дроги. Но... пак стигаме до бедността. Няма пари.
- Някъде прочетох, че жестоката битка с наркоманията предстояла, че все още сме били във фазата на зарибяването. Според Вас още какви страхотии ни очакват в новия век?
- Най-неприятната дума в тази сфера е "зарибяване". И трябва да изчезне от речника. Един от митовете е, че търговци вървят по улиците, примамват клиенти, рекламират стоката си, скришом поставят дрога в кафето.
Всъщност клиентите сами търсят и молят тия, които я продават.
- Ние на кой етап сме?
- На етапа на епидемията, разпространението е взело епидемиологични размери. Този етап продължава дълго. Колко - не се знае. После следва период на застой, след това избухва нова епидемия... Това, което трябва добре да се разбере, е, че с опасното явление ще трябва да живее и да се справя не едно поколение.
- И никаква надежда за спасение?
- Идеята, намеренията са да се ограничи явлението. Тук също действа пазарният механизъм. Предлагането зависи от търсенето. И цените се регулират по тоя начин. Сега една доза хероин струва 5 - 6 лв. Като си представим, че на зависимите, на пристрастените към дрогата са им необходими по няколко дози дневно... - Знае ли се колко са наркоманите във Варна?
- Това, което е особено опасно за България, че възрастовата граница драстично спада. В по-напредналите страни тенденцията е обратната. У нас най-напред посягат към дрогата на 13 - 14-годишни. Обикновено се започва с т.нар. легални дроги - цигарите, алкохола. Доказано е безспорно, че пушенето е огромен рисков фактор, за да се премине по-бързо към марихуаната и хероина. Това, което със сигурност може да се каже, е, че няколко хиляди във Варна имат много сериозни проблеми с дрогата. Около 10 пъти повече са в етап на пристрастяване.
- Като имате предвид наблюденията си в отделението, каква основна тенденция откроявате?
- Постепенно, но сигурно се разширява асортиментът на дрогите. Все повече се употребява кокаинът и само защото е доста скъп, използването му е по-ограничено. Уверено навлиза синтетичната дрога екстази - психостимулант, който се употребява от учащите се, продава се на определени места, например в дискотеките. Това е дрога, нова и за Европа.
Има и нещо добро. Първо, разполагаме в тази сфера с много добри професионалисти, някои от тях са обучавани в чужбина. Варна е включена в сериозен европейски проект за обща борба с това зло. Положително е, че всичко, което правим и имаме намерение да правим, е съобразено с най-съвременните световни тенденции в стратегията за намаляване на търсенето. Варна заедно със София са най-добре в това отношение.
- И същевременно Варна е в челото по брой на наркомани... - Да, защото е открит град - пристанищен, курортен, с много силна миграция... - Кое е онова във Вашата професия, което Ви е потресло, за което често си мислите, което смущава понякога сънищата Ви?
- Едно от потресаващите неща, които не мога да гледам спокойно, е безпомощността, мъката на хората от семейството на болния човек.
Потресаваща е смъртта. С нея никога не се свиква. Млади хора умират по домовете си, в заведения. Не мога да гледам деца, вземали наркотик, с блуждаещи, уплашени очи. Екип от няколко души правехме проучване сред ромите за злоупотреба с дрога. Положението е наистина страшно. Бумът настъпва през 1994 г. Там видях най-драстичния опит за справяне с явлението. Бащата е завързал с верига сина си, пристрастен към наркотици. Сам отива да му купува дрога, като постепенно намалява дозата. След нечовешки страдания на вързания "махмурлукът" минава, тялото се откача от хероина, но психиката - не. Възможността да се започне отново е реална.
- Ако трябва да дадете едно предложение, нещо, което непременно, незабавно трябва да се направи, какво ще бъде то?
- Бих изредил толкова много... Рязко, час по-скоро да се повиши, да се активизира ангажираността на държавата и общините. Дано строгите закони, които Народното събрание прие за нарушителите на законите в тази трудна борба, не остават само в папките на управниците. Проблемът според мен е приоритет на приоритетите. Колкото и влизането ни в Европейския съюз.
Време за отлагане на днешната работа за утре, за по-добри, по-спокойни, по-богати времена няма. Дебне ни опасност да изпуснем и последния влак.
Болести дебнат в дезодорантите и парфюмите
Здравеопасните благоухания
Не вярвайте на рекламите, питайте ароматотерапевти
Средствата за непотене блокират самото потене. Това се постига чрез запушване на порите. Порите обаче са дихателните тръби на кожата. Освен това чрез потенето се изхвърлят и част от вредните вещества. Неслучайно наричат кожата трети бъбрек. Потта има още една функция - да охлажда кожата при прегряване. Спомнете си рекламата на n-тия дезодорант по телевизията, в която сластен глас тържествуващо оповестява, че след бурното физическо натоварване кожата на подмишницата е останала суха. Е, не се сещам за по-типична антиреклама.
В дезодорантите, наред със спомагателните вещества (емулгатори, аромати, спирт и др.), се включват преди всичко алуминиеви и цинкови съединения, които трябва да ограничат лошата миризма под мишниците. Металните соли, киселините, алдехидите, които се съдържат в противопотните средства, стесняват потните жлези и намаляват производството на пот. В крайна сметка се запушват изходите на жлезите. Последиците могат да бъдат кожни раздразнения, възпаления, цялостен неуют. При ползването на дезодоранти не е изключено веществата, които се съдържат в тях, да проникнат в лимфната система, а понякога - и в лимфните съдове на женския бюст.
Дали средствата срещу потене се използват във формата на твърд дезодорант, кремове, спрейове, гелове или мехлеми, няма никакво значение - всички са противоестествени. Пудрите единствено действат по-слабо срещу природните процеси, тъй като не запират потенето.
От зъбната паста до лака за нокти, от интимния спрей до червилото - алергиите вследствие телесен контакт с непоносима субстанция са втори по честота на проява. При мъжете дори са на първо място, както показват резултатите от изследване в Кьолн. Близо 2000 били пациентите с алергичен контактен дерматит, добит благодарение на мъжката козметика: одеколони, лосиони, афтършейв и др. Отделни ароматни молекули преминават през кожата и предизвикват съпротивителни реакции. Симптомите се проявяват след ден-два, но често и по-късно, което затруднява диагностицирането. Понякога остават само зачервяванията на кожата, нерядко се появява и мъчителен сърбеж.
Досега не е постигнато десенсибилитиране (обезчувствяване) при алергиите, предизвикани от ароматни вещества - единствената надежда за страдащите е, че на друг парфюм биха могли да не реагират алергично.
Бедата е там, че днес синтетичното омирисяване се разпростира до неограничени размери: парфюмирани флумастри, часовници, свещи, ароматизирани четки за зъби, седалки на коли и гумени ботуши. За продажбата на повече маратонки английска фирма измислила връзки с аромат на ягоди. Перилните препарати пък миришат омайващо на ванилия и мускус.
Аромати на мента и момина сълза трябва да стимулират концентрирането при еднообразна работа, повеляват законите на ароматотерапията. Аромати, но естествени, разбира се. На практика не е съвсем така. Помещенията за фитнес или за конференции често преливат от най-различни синтетични ухания. Резултатите са налице: страните с напреднало "ароматизиране", като Япония и САЩ, отчитат напоследък бум на алергичните реакции. А ние им завиждаме за стандарта на живот, който позволявал природосъобразността.
Вирусната епидемия, която затвори България
Ситуацията в страната заприлича на кошмарен роман от Стивън Кинг
Настъплението на грипните вълни в България всяка година поставя пред свършен факт специалистите. На 4 февруари 1999 г. в 3 града (Свиленград, Пловдив и Хасково) беше обявена грипна епидемия. Тогава предепидемична се оказа обстановката в Кърджали, Смолян, Пазарджик, Варна и Търговище, а в страната бяха регистрирани над 35 хиляди заболели от грип. Характерно за грипа за 1999 г. беше локалното му разпространение.
Милениумът донесе вируса "Сидни", който в немалка част от случаите имаше фатален изход за болните. А уж всички се подготвяхме за това от септември, когато ХЕИ започна противогрипната профилактика. В аптечната мрежа се изкупиха ваксините ваксигрип и инфлувак, които са съобразени с информацията на Световната здравна организация за видовете вируси, които трябва да се разпространят тази година. Болните с тежки хронични заболявания наложително се ваксинираха против грип, но и това не помогна.
Постепенно се оказа, че грипът нахлува от Запад
Първо в Югославия от 27 декември обстановката заприлича на предстояща пандемия, а според ръководителя на епидемиологичния отдел на института д-р Невенка Закула общият брой на белградчаните, засегнати от вируса, надхвърля 200 хиляди души. По същото време разпространението на грипа във Великобритания почти е достигнало епидемично равнище. От острото вирусно заболяване страдат 500 от всеки 10 000 британци, а на Острова за епидемия се счита всяка болест, засегнала над 400 души от всеки 10 000 британци.
Турция и Македония също пострадаха от вируса и грипа, който върлува в Европа, се разпространява все повече в Турция.
В доста от случаите болестта премина в бронхит или туберкулоза. Пак тогава, броят на заболелите от грип в Македония рязко нарасна и министерството на здравеопазването и неговите поделения в страната предприехат серия превантивни мерки с оглед грипната епидемия, обхванала съседните държави.
Малко преди 10 януари 2000 година епидемиологичната обстановка в страната се считаше за нормална за сезона. Главният експерт в Управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" на Министерството на здравеопазването д-р Таня Каменова оптимистично осветли гражданите, че "все още е твърде рано да се говори дори за предепидемична обстановка. Заболелите не надвишават характерния за този сезон брой".
Но ден по-късно в София на всеки 10 хиляди софиянци 88 бяха вече потърсили медицинска помощ заради настинка. С остри респираторни заболявания са били регистрирани 11 072 души. В сравнение с предходната седмица болните май били с 2169 повече. Данните показваха, че са се разболели 1907 деца до три години, 2437 - от 4 до 7 години, 2248 - от 8 до 18 години, и над 18 години - 4480. Установени бяха 281 усложнения от бронхопневмонии, от които 197 при възрастни и 84 - при деца.
Плевен пръв обяви грипна епидемия на 13 януари. Специалистите и сега оценяват епидемиологичната обстановка като тежка с непрекъснато нарастване случаите на грип и инфекции на горните дихателни пътища. Само за три дни броят на заболелите надхвърли 2600 души, като най-висока е заболеваемостта при младите хора между 18 и 25 години. За пет дни бяха спрени занятията във всички училища в Плевен.
Забранени бяха свижданията в болничните заведения и военните поделения.
Спряна е работата на детските и женските консултации, прекратени са плановите операции. Детските градини ще продължат да работят, като се създават специални медицински филтри за всекидневен контрол и наблюдение на децата.
Дойде ред и на Силистра и Перник, където повече от два пъти се увеличиха острите респираторни заболявания в сравнение с първите седем дни на месеца през 1999 г. - от 205 на 414 случая. Наложи се обявяване на епидемия. Същото се случи и в Перник, защото острите респираторни заболявания нараснаха бурно и официално регистрираните болни достигнаха 2804 души, а при 2000 души трябва да се обяви грипна епидемия. Неофициално болните са били много повече, минали на преглед в частни кабинети или самолекуващи се. Според фармацевти продажбата на упсарин, аналгин-хинин и витамин С е нараснала повече от два пъти.
В Кюстендил също беше обявена епидемична обстановка, след като бе констатирано, че е прехвърлена критичната граница на заболелите от вирусни инфекции на горните дихателни пътища граждани в общината. Данните показаха, че през последните дни над 120, а понякога и над 150 души на денонощие са търсили медицинска помощ със симптоми на остри заразни и респираторни заболявания.
Заразата плъзна на юг и рязкото увеличаване броя на заболелите граждани от остри респираторни инфекции даде основание на ХЕИ-Благоевград, да обяви епидемична обстановка в градовете Благоевград, Сандански и Петрич. ХЕИ даде предписания на здравните, социалните и учебните заведения за наложителните при тази обстановка противоепидемични мерки и ще следи за тяхното изпълнение.
Бюрократите в бели престилки не се стреснаха и на 19 януари официално беше оповестено, че няма да бъде обявена национална грипна епидемия. Държавната комисия по остри респираторни заболявания и грип единодушно реши да не бъде обявявана грипна епидемия в национален мащаб. Според специалистите обявяването на национална грипна епидемия би затруднило работата на болничните заведения, училищата и детските заведения в районите, където няма епидемична ситуация. В София вече беше обявена предепидемична обстановка, като до 17 януари са регистрирани 4900 заболели. Въведени са ограничителни мерки, които включват спиране на работата на женските и детските консултации и свижданията в болниците. В предгрипна ситуация тогава бяха Варна и Димитровград, Велико Търново и Хасково. Грипна епидемия вече беше обявена в Плевен, Ловеч, Перник, Монтана, Кюстендил, Благоевград, Търговище, Свищов и Враца... Но тогава Министерството на здравеопазването взе решение за обявяването на ваканция в училищата поради грипната епидемия. До този момент в МОН не беше постъпвало подобно искане от здравното министерство. Оказа се (пак), че лявата ръка не знае какво прави дясната и властта съвсем отърва възможността да помогна не боледуващия електорат.
Заболелите нарастваха в геометрична прогресия и грипна епидемия за цялата Великотърновска област беше обявена от ХЕИ във Велико Търново. В града само за ден бяха регистрирани 318 случая на заболявания от грип. Заболеваемостта е 152 на 10 хиляди души. За Свищов тя е 319 за 10 000, за Павликени - 297 за 10 000, Горна Оряховица - 203 за 10 000, Елена - 240, Полски Тръмбеш - 370, Лясковец - 243, и Стражица - 589. В свищовската болница беше разкрит допълнителен отдел за усложнения от грипа - предимно бронхити. Всички здравни заведения от областта имат готовност за разкриване на подобни отдели.
Не се размина и на града на президента
Грипна епидемия обяви днес общинската комисия за борба с острите респираторни заболявания в Пловдив. Със заповед на кмета Иван Чомаков от утре до края на месеца децата се разпускат от училище. В болниците се забраняват свижданията и плановите операции. През последните дни заболелите от грип надхвърлиха 4000 души, според данни от поликлиничните заведения, докладвани на заседание на комисията. Броят им обаче вероятно е много по-висок, тъй като хората предпочитали да се лекуват сами.
ХЕИ констатира грипна епидемия в София
Очакванията за увеличаване броя на заболелите от остри респираторни заболявания и грип са се потвърдили, София навлиза в епидемичен период.
От инспекцията на 20 януари разпоредиха да се преустанови работата на детските и женските консултации, свижданията в стационарните заведения и плановите операции. Мерките влязоха в сила от 21 януари и ще бъдат допълвани или отменяни в зависимост от развитието на епидемичния процес в столицата.
В Ямбол по решение на комисията за борба с острите респираторни заболявания и грипа беше обявена грипна епидемия. Директорът на ХЕИ в Ямбол д-р Рени Тотева съобщи, че значително са се увеличили случаите на остри респираторни инфекции и заболеваемостта е стигнала 111,51 на 10 хиляди души. Само на 20 януари бяха регистрирани 500 пациенти с остри респираторни заболявания, а на други 49 беше поставена диагноза грип.
Учениците също се изпоразболяха и в около 420 училища в страната се оказаха в грипна ваканция. Налагало се децата масово да ходят на училище болни, за да направят класните си работи за първия учебен срок, който трябва да приключи на 6 февруари.
Затова от Министерството на образованието и науката пуснаха всички ученици в грипна ваканция и удължиха учебния срок.
В Стара Загора със заповед на директора на ХЕИ от 24 януари в Старозагорска област се обяви грипна епидемия. Клиниката на ВМЕИ - Стара Загора, още на 21 януари спря плановите операции и свижданията. В местната Първа вътрешна клиника се приемаха само за пациенти с грипни усложнения. Грип "Сидни" от тип "А" върлува в Стара Загора. Щамът е изолиран в 50 на сто от изследваните кръвни проби. За радост на болните витамин С скоропостижно изчезна от старозагорските аптеки, но до бързо бяха доставени нови количества.
В грипна ваканция от до 28 януари излязоха
816 ученици от училището по изкуства "Отец Паисий" във Враца. Заболели се оказаха над 30 процента от учениците и учителите. Според завеждащата отдел "Противоепидемичен контрол" на ХЕИ д-р Кети Ценова грипната епидемия във Враца се разраства много бързо. Докато през първата седмица на януари болните са били 531, през втората - 1231, само за четири дни от началото на тази седмица през двете поликлиники и лекарските кабинети са минали 2632 души.
Преди да дойде ред на Варна, в Бургас беше обявена грипна епидемия. Болните надхвърлиха критичните 3500 души. Разкриха се допълнителни бройки легла. Принудително в Бургас бяха затворени детските и женските консултации, а свижданията в отделенията са забранени. Това са част от мерките, взети за пресичане на вируса "Сидни". В училищата и детските градини не беше наложена наложена карантина.
Вирусът тип "А", но без антигенна активност, взе първата си жертва в Плевенско. В нощта срещу 20 януари почина с клинична диагноза грип едногодишната Цветомира Тутоманова от село Загражден. Областният щаб за борба с грипа и острите респираторни заболявания в Плевен реши да продължи с втора седмица обявената обстановка на грипна епидемия в града и обяви грипна епидемия в останалите девет общини на областта. Със заповед на директора на ХЕИ са прекратени учебните занятия във всички училища на Плевенска област до 28 януари.
Варна последна падна в обятията на заразата, но разпространението на заразата не подмина черноморската столица и от 24 януари всички обществени заведения са поставени под карантина. За четири дни - от 17 до 21 януари, в града бяха регистрирани над 10 000 болни с тежки дихателни инфекции и грип.
Георги Николов изнесе реванша в световните хандбални квалификации
Срочнослужещ разби Литва
Унгария вече се класира, трябва да играе за нас
БЪЛГАРИЯ - ЛИТВА 31:28 (19:16)
България: Ценкин - вратар, Семерджиев, Динков, Боев, Астиков, Николов, Мляков (Богданов - вратар, Стефанов, Казаков)
Съдии: Александър и Анатолий Ковалчук (Молдова)
Мъжкият национален отбор на България спечели с 31:28 (19:16) срещу Литва последната си квалификационна среща от I група за световното първенство по хандбал, която се игра вчера от 17 часа в залата на НСА в столицата.
Хандбалистите ни показаха, че са си взели поука от предишния двубой и почти през целия мач водеха в резултата.
С добра постановка в атакуващ план се представиха българите. Мудните разигравания отстъпиха на скоростни атаки и контраатаки, които се провеждаха с минимален брой подавания. Гостите заложиха на защитна схема 3-2-1, а момчетата на Пенко Златев се браниха в стил 5-1.
Най-голям принос за България отново имаше срочнослужещият Георги Николов, син на селекционера Пенко Златев и възпитаник на варненската хандбална школа. Той вкара "дяволска дузина" (13) голове на литовците и показа, че е суперпрофесионалист.
И този път реферите от Молдова си показаха рогите и спорните им отсъждания подлудиха публиката, която се опита да ги подкупи с дребни монети. Пенко Златев пощръкля от резевната скамейка, но до по-сериозни инциденти не се стигна.
Ентропия в синьо
Преди много, много години, в една далечна страна алхимикът Клаузиус въведе понятието ентропия като мярка за безпорядъка и хаоса във Вселената. Новаторът би се уплашил, ако види как законите, измислени от него, стават на пух и прах в посттоталитарна България.
Първото наблюдение на Клаузиус, че ентропията (безредието) нараства единствено с повишаване на температурата, е съвсем невярно. Охлаждането в нашите домове клони към абсолютната нула, но хаосът точно сега е максимален. Да си спомним само как преди 3 (три) години СДС с преврат свали регламентозното правителство, и тръпки ни побиват.
"Революционерите" вдигнаха на крак цяла България и може смело да твърдим, че тогава хаосът при минимални температури е бил максимален.
Ужас!
В контекста на тези разсъждения лесно може да се обясни защо става точно така. Добре подредената държава е трудна за разграбване, а при максимална ентропия заинтересуваните лесно могат да се налапат до насита.
Друг извод на Клаузиус сочи, че безредието във Вселената се стреми да достигне максимални стойности. Това е много вярно. Тук законът е в сила.
Горе споменахме защо. Новите управници, които иначе дерибействат много добре и затова пак ще ги изберем, упорито се опитват да насадят хаоса.
Кирията си остава за тях.
Но най-важният постулат е, че ентропията дава подробна информация за енергийния баланс между две среди. Тях ги имаме в наличност, защото двуполюсният модел 10 години радва очите ни. Само че в нашия случай получаваме пълна информация за финансово-счетоводния баланс на две партии, съсипали България, но с общ произход. Наблюденията тревожно сочат, че с нарастването на ентропията се увеличават и паричните постъпления в партийните (черни) каси.
За Варна, за варненци
С такива обещания в своята предизборна кампания излязоха всички опозиционни и неопозиционни кандидати за кмет и общински съветници.
Такова еднакво обещание за действие в интерес на варненци бе посрещнато със задоволство и надежда, че най-после проблемите на Варна и варненци ще получат своето разрешение.
Болшинството от варненци подкрепиха програмана на независимия кандидат за кмет на града Кирил Йорданов и на избраните кандидати за общински съветници. Основателно беше да се уважи вотът на болшинството от варненските избиратели и всички избрани да се ръководят от своите предизборни обещания. Минаха повече от три месеца от изборите, а кметът не може да избере екип, с който да пристъпи към изпълнение на своята програма. Всяко негово предложение се посреща от болшинството общински съветници с неодобрение. Това блокиране на кметските инициативи обрича на невъзможност да се престъпи към решаването на големите, остро неотложни проблеми на града.
Това е пълно отказване на общинските съветници от предизборните им обещания. За тях остават чужди нуждите на варненци. Това води до голямо разочарование. Крайно време е да се изоставят партийни и други пристрастия и да се пристъпи към съвместно сътрудничество в името на добруването на населението. Варненските избиратели с основание очакват това да стане.
И Москва изгони полски дипломати
Полското министерство на външните работи осъди решението на Москва да изгони деветимата полски дипломати и го окачестви като "неоснователно ответно действие", предаде АФП. Говорителят на дипломатическото ведомство Павел Доброволски заяви пред журналисти, че предприетата от Русия мярка е очевидно в отговор на експулсирането предния ден на същия брой руски дипломати във Варшава по обвинение в шпионаж. Според него по този начин ненужно се нагнетяват двустранните отношения.
Конюнктивитът "акомпанира" на настинките
Ако окото ви почне да сълзи, постепенно да се зачервява и да сърби, а на следващата сутрин краят на клепачите ви е слепнат, имате възпаление на конюнктивата (конюнктивит). Причините за него са различни:
Конюнктивитът не бива да се пренебрегва. Ако не се лекува, могат да настъпят нарушения в зрението. Затова, ако симптомите не преминат в рамките на 3 дни или се появи и температура, трябва да посетите очния кабинет. В тези случаи причинителите са вируси или бактерии, срещу които лакарят ще ви предпише лекове, дори антибиотици.
Още при първите прояви на заболяването може сами да направите следното:
Министерството на Славински сключва договор, не дава пари
Морските се хванаха за гушата заради "Перун"
250-метров плавателен съд ще влачат до Мангалия спасителните ни кораби
Първата от една година насам операция по провлачването на кораб, която трябва да се извърши от спасителния кораб "Перун", почти докара инфаркти на половината районна морска администрация. След като всички аплодираха възраждането на дейността, която може да носи допълнителни доходи на институцията, която иначе разчита на бюджетни пари, вчера нямаше един, който да е на същото мнение.
Оказа се, че Министерството на транспорта и съобщенията, което е сключило договора за провлачването на огромния американски кораб, който е на ремонт в КРЗ "Одесос", до Мангалия, не е направило нищо за обезпечаване на операцията. В нея освен спасителя "Перун" се ангажира и противопожарният катер на морската администрация "Мизар". До вчера следобед обаче, само няколко часа преди тръгването, той нямаше агрегат.
Снабдяването с всичко необходимо за операцията, включително и храната, бяха на нулева фаза по същото време. Оказа се, че в сметките на варненската дирекция на морската администрация няма нито лев, както всеки януари, разбира се. Министерството, което е страна по договора, е счело, че с подписването си е свършило работата. В последния момент вчера се търсеха пари, включително и от КРЗ "Одесос", за да се снабдят двата плавателни съда. Пак вчера бе постигнато споразумение с БМФ два от неговите влекачи за поемат функциите на "Перун" и "Мизар" до завръщането им. От днес на постоянна готовност, включително и за спасяване, са "Дубе" и "Кокаб".
Мисията на ПАСЕ се отказа от санкции
Лорд Ръсел-Джонстън, ръководител на делегацията на ПАСЕ, която посети Чечения, заяви вчера, че не смята за необходимо да бъдат налагани санкции на Русия. "Ние не предлагаме да се действа така", заяви той.
Според него в контролираните от руската армия райони в Чечения и в съседната република Ингушетия трябва да бъдат изпратени международни наблюдатели. Така ще бъдат пресечени обвиненията на Русия, че Западът е жертва на дезинформация, каза Ръсел-Джонстън.
В същото време ожесточените битки за Грозни продължават. Федералните сили установиха пълен контрол над площад "Минутка" и стратегическия мост над река Сунжа, съобщи заместникът на пълномощния представител на правителството в Чечения Бислан Гантамиров.
Митеран влезе в черната каса на Кол
Скандалът за незаконното финансиране на ХДС набра още скорост, след като германската телевизия АРД съобщи, че покойният френски президент Франсоа Митеран е подпомогнал с милиони марки предизборна кампания на Хелмут Кол. Говорител на бившия канцлер окачестви съобщението като "мръсна лъжа". Според версията на АРД агенти от тайните служби посредничили при аферата, при която около 30 млн. марки били предоставени на Кол през 1992 г., когато френският петролен гигант "Елф Акитен" купи петролната рафинерия "Лойна" в провинция Саксония-Анхалт. Според съобщението Митеран наредил на "Елф" да изплати 85 млн. марки, 30 милиона от които били за кампанията на Кол. Миналия месец стана известно, че файлове, свързани със сделката "Елф-Лойна", са изчезнали от кабинета на канцлера.
Скандалът с партийните дарения излезе извън границите на Германия. Така освен тайните служби, които естествено винаги са в дъното на нещата (така е по-лесно обяснимо), в незаконните дарения се вмести и името на покойния френски президент Митеран. Поговорката гласи: За мъртвия или добро или нищо, но явно германците не я знаят.
Пипалата на скандала растат всеки ден. Знаем, че Кол бе политик в световен мащаб, но явно всички са подценявали мащабите на властта му. С малко търпение утре може и друг политик от висок ранг да влезе в черната каса.
Наско отказа на "Добруджа"
Изпълнителният директор на "Левски" Наско Сираков води последни преговори преди международния турнир по футбол, който стартира на Албена от 6 февруари. Интересът към надпреварата е сериозен, но стана ясно, че уточнената вече програма не позволява включването на други състави. По тази причина е отхвърлено и желанието на "Добруджа" да участва.
Сините в оредял състав наблягат върху физическата издръжливост.
Тренировките пропускат Пажин, Бачев, Колев, Ингълс, Дионисиев и Павлов (на облекчен режим), Телкийски (с температура) и Иванков (с контузия в рамото).
Поетът Таньо Клисуров пред "Черно море"
Поетът е собственик на болката
ВИЗИТКА
Поет и публицист. Роден е на 23 май 1944 г. в Мъглиж, но след завършване на университета във Велико Търново живее в Стара Загора, където работи като журналист, главен редактор на литературния алманах "Хоризонт", възпитател в училище. Автор е на 6 поетични книги: "Южна гара" (с която спечелва литературната награда "Южна пролет"), "Най-скъпото", "Минирано поле", "Резервен изход", "Вътрешен глас", "Собственик на болката". В издателство "Захарий Стоянов" предстои да излезе най-новата му книга - "Във втората половина на живота".
- Г-н Клисуров, що за поколение са 50-годишните? Дълго смятаха родените след 1944 година за щастливци, непознали сериозни изпитания. Но ето, че в последните години нещата коренно се промениха... - Моето поколение наистина може да се нарече щастливо, въпреки че не обичам тази дума. Уж бяхме обграждани с внимание и грижи, но истината не винаги можеше да се каже открито. Малко или много тя беше филтрирана. Аз съм се отнасял честно към живота и творчеството и не нося грехове на плещите си заради онова време. Казвал съм това, което мисля, макар и понякога скрито в подтекста на моите творби. Сега времето е различно, можем да кажем всичко, но пък срещаме пренебрежение и невнимание към културата. За човека на духа стана изключително трудно да съществува. Не да твори - днес се твори дори по-лесно, но се съществува по-трудно. Но за да кажем, че сме изживели пълноценно живота си, че сме създали нещо пълноценно като творчество, ние трябваше да поживеем и в новото време. В този смисъл смятам, че имаме шанс.
- Ако трябва да съберете в една дума последните 10 години - шанс ли ще е думата? Или надежда, или разочарование?
- Да, шанс. Моето поколение плати най-голямата цена за промяната, защото промяната го завари в неговата зряла и силна творческа възраст между 40 и 50 години. Ние дълго време се готвихме, за да правим онова, което старото време ни застави да правим. През целия си трудов стаж аз се готвих да бъда литературен редактор. Промяната ме завари главен редактор на старозагорския алманах "Хоризонт". Но и аз трябваше да платя някаква цена. Последните години работя като възпитател в спортно училище. Ето външната страна на цената, която съм платил. Разбира се, за мен като творец е много по-важна вътрешната цена. Тя се характеризира с много вътрешни катаклизми, с размисли, с анализи. Нещата около нас коренно се смениха и всеки трябва да промени нещо у себе си, за да може да живее и по-нататък.
- Не е лесно човек да промени себе си... - Не е лесно, разбира се. Достойният човек винаги запазва нещо у себе си, носи нещо константно, следва през целия си живот някакъв път... Но все пак ние сме длъжни да се променяме. Не може постарому.
- Според поета Иван Цанев "за моралистите всички времена са в упадък".
Явно, не сте от моралистите.
- Аз много ценя и много обичам Иван Цанев. Но като каже човек "в упадък", сякаш се предава. А ние сме длъжни да отстояваме себе си.
Защото сме май последните мохикани на един морал, на една човещина, която постепенно си отива.
- Кои са според Вас най-силните предизвикателства пред съвестта на твореца днес? Човешко е да бъдеш изкушен от властта, от парите.
- Така е, в днешния свят критерий номер едно за оценка на личността, на жизненото или творческото дело са парите. Не си ли успял да натрупаш материален капитал, в очите на немалко хора ти си неудачник, некадърник дори. Много морални категории като приятелството например също загубиха своята стойност. Аз съм болезнено чувствителен на тема приятелство.
Загубих някои от най-скъпите си приятели - не във физическия, а в моралния смисъл. Пътищата ни се разделиха, стигна се до непочтена конфронтация, до удари в гръб. Най-тъжното е, че политиката застана между приятели, между хора, които са се обичали, които са вървели заедно. Оказа се, че тя е нещо много подло и коварно, мръсно дори, щом може да разделя най-близки хора.
- ... и щом може да употребява според своите нужди творците.
- Вярно е. Разбрах го с пределна яснота в последните няколко години. Аз винаги съм се пазил от политиката. Преди 1989 г. съм имал различни предложения да израствам в йерархическата политическа стълбица. След 10 ноември политическа сила ми предложи депутатско място във Великото народно събрание. Винаги съм отклонявал поканите. Уважавам някои наши политици - онези, които работят за национален консенсус, които проявяват разбиране към своя политически опонент. А не онези, които постоянно се конфронтират, които крещят в парламента и искат от конфронтацията да извлекат политически дивиденти.
- А как се отнасяте към ордените, които раздават на творците, както бе по времето на Тодор Живков?
- Всички творци, които получиха орден "Стара планина", го заслужават, разбира се. Но имам чувството, че преди две години някои от тях щяха да бъдат пренебрегнати. Мисля, че по-различното отношение може би е наложено от външни обстоятелства, да речем предстоящите преговори със Съвета на Европа. Но дано се лъжа, дано подобно зряло, мъдро решение да е дошло от осъзнаването на истината, че с конфронтиране не може да се върви напред. Особено недостойно е политиците да конфронтират творците - да ги манипулират, да ги настройват един срещу друг.
- Лошото е, че и самите творци се поддават на конфронтиране. Нали политическите различия са в основата на разцеплението на Съюза на писателите?
- И писателите понякога се конфронтират, особено техните печатни органи.
Опитват се да кажат остроти, недостойни думи по отношение на другите свои събратя. Аз не бих казал опоненти, защото ние не сме опоненти в политическия смисъл на думата, ние сме творци. Това, че всеки е различен от другия, е съвсем естествено. Но точно защото става дума за творци, трябва да покажем нов морал, ново гражданско поведение на търпимост. И когато се оценява творба на изкуството, да се прилагат не политически, а естетически критерии. И без това ъгълът на нашето изкуство е толкова стеснен от наплива на сурогати отвън, че ако се караме помежду си и стесняваме още повече този ъгъл, се обричаме на творческа гибел.
- Някога се смяташе, че само София е подходящо място за амбициозни млади хора. Съжалявате ли, че останахте в провинцията?
- Ако кажа, че никога не съм съжалявал, няма да бъда искрен. Но животът в провинцията също е достоен избор. Надявам се да не съм разочаровал хората (колкото и малко да са те), които някога са ми повярвали. Но аз не съм единственото доказателство. Във Варна също живеят творци, за които съм убеден, че ако им се прикачи определението "провинциален", няма да е вярно. Защото те са национални творци. Провинцията взема, но и дава много. Най-важното, което ме научи, е да се боря сам, със собствени усилия, сам да си вдигам високо летвата. Винаги съм се страхувал от провинциализма. Той съществува и в Стара Загора, където някои творци се надпреврват да покажат, че са "най" в рамките на своя град. Докато аз винаги съм се съизмервал със съвременните национални ценности в литературата. Не знам доколко съм успял да го постигна, но мисля, че съм повдигал летвата наистина високо. И не мисля, че съм изостанал от своите връстници по перо заради това, че живея в провинцията.
- В днешно време провинция - столица сякаш не се противопоставят така остро?
- Има такова нещо и в този смисъл младото поколение е по-щастливо. Но вече казах - за този, който гледа сериозно на творчеството си, няма значение къде живее. Това, че ще издаде една година по-късно книгата си или известно време ще го споменават в "и други", когато изреждат имената на талантливите поети, няма особено значение. Никога един поет не бива да си поставя задачите в краткосрочен план. Неговите задачи са в по-дългосрочен план. Неговите цели са по-далечни, по-високи.
- Все още ли Ви вдъхновяват простите, човешките неща от живота?
Намерихте ли най-точните думи за любов, дълг, съвест, човечност?
- Не знам дали съм ги намерил докрай, но се надявам, че се доближавам до най-точните думи. И аз претърпях развитие. В миналото поети като мен минаваха за делнични и в това определение имаше доза подценяване. Други бяха "ярките", "гражданските", "партийните" поети. "Делничните" пишехме за обикновените неща, за обикновения човек. Сега е по-различно. Но за разлика от преди аз съм склонен да се вглеждам не само в себе си (моята броня, за да се опазя от нормативните изисквания на онази естетика).
Сега погледът ми много често се отправя навън. Все повече ме привличат социалните проблеми на обществото и това е отразено в моите стихове. В последната ми книга "Собственост на болката" се открояват тъкмо тези нотки на социална ангажираност.
- За подобна собственост едва ли има голяма конкуренция?
- Във време, когато всеки се стреми да стане собственик на нещо материално, поетът е собственик на болката. Това чувство е и в последните ми стихотворения, които си позволих да събера в едно томче заедно с най-доброто, което съм написал досега. Книгата ще носи заглавие "Във втората половина на живота". (За съжаление трета няма.) А онова, което не се побира в стиховете, което трябва да се каже по-прямо, по-пряко, го казвам чрез публицистиката си. Изпитвам творческо удоволствие да сменям жанровете.
- Кое е нещото, което най-много Ви плаши в съвременния свят?
- Може би, че в тая Европа, към която сме се запътили (а всъщност, в която сме много отдавна), обещанието за мястото на българския дух, на българската култура, е много неубедително. Европа сякаш иска да ни наложи не само икономическо, но и духовно унифициране. Европа сякаш иска да ни каже - ние имаме писателите, чиито книги ще ви дадем да преведете, ние имаме режисьорите, които ще направят големите филми - ще ви ги предложим. Ще ви напишем пиесите, които вашите театри ще поставят... и ще станете като нас. Ето това, казано най-елементарно, ме тревожи. Не знам дали самият аз мога да променя нещо, но мога да кажа, че ще следвам своя път докрай. Просто ще нося кръста си заедно с всички достойни български творци. В това може би има и нещо саможертвено, но понякога саможертвата е по-достойният избор.
- Сам казахте, че сме последните мохикани. Едва ли децата ни са склонни на подобна саможертва?
- За съжаление за голяма част от младото поколение не съществуват понятия като морал, патриотизъм, родина. Мечтата на младия човек сега е да тръгне далеч по чужбина. Защо? Защото тази страна не му давала възможност да се развие. Имам едно стихотворение, в което се казва, че въпреки всичко ще продължа да вървя в обратната посока, навътре в родната за нас пустиня. Докато повечето минават през пустинята, за да отидат в оная обетована земя, която уж ще им даде всичко.
- И продължавате по този път?
- Продължавам да вървя към онова дръвче, което съм поливал цял живот и за което съм отговорен. Трябва да продължа да го поливам. То е както в известното стихотворение "Японският филм" на Валери Петров - за оня остров, където жената мъкне с черпака вода, за да полее своята нива, а пък зрителите напускат прожекцията. И поетът казва: "Докрай, додето разцъфтите, ще мъкнем влагата към вас. " Ето това е нашата задача, задачата на творците - да мъкнем влагата към онези, които упорито не искат да разцъфтят.
Полицаи на Трето РПУ - Варна, издирват убиец на цигански лихвар
Заклан като животно бил млад циганин, известен като финансов благодетел и лихвар предимно в средите на ромите. Покойният приживе бил "свой" човек и в сферата на алъш-вериша с наркотици. Полицията отказа да съобщи името на жертвата с оглед запазване на следствената тайна, което ние също ще сторим.
Новината за изключително тежкото престъпление снощи бе потвърдена за "Черно море" и от пресцентъра на РДВР - Варна, откъдето ст.лейт. Женя Жейнова отказа повече подробности по случая под предлог, че полицаите на Трето РПУ дишат във врата на убиеца и се надяват много скоро да го заловят.
Изключителното по жестокостта си убийство е станало около 2,30 часа след полунощ вчера, циганинът бил намушкан няколко пъти с нож в областта на шията, както и под мишницата, а смъртта е настъпила вследствие на голямата кръвозагуба.
Незабавно в Трето РПУ била сформирана оперативно-следствена група, която направила оглед на местопрестъплението. В ОСС - Варна, по случая е заведено следствено дело. Също вчера лекари от катедрата "Съдебна медицина" в МУ аутопсираха тялото.
Ако бъде открит от полицаите, убиецът ще застане пред вързаните очи на Темида и по всяка вероятност ще отговаря по член 116 от НК, предвиждащ между 10 и 20 години затвор.
Пункцията и бременността
ВЪПРОС: Откриха ми увеличение на щитовидната жлеза, което обаче не е свързано с хормонални усложнения. Предлагат да ми направят пункция. Аз обаче съм бременна в 26-ата седмица. Какви могат да бъдат отрицателните последици от пункцията?
ПОЯСНЕНИЕ: Пункцията означава пробождане с куха игла в някоя част на тялото (в случая в тъканта на жлезата) за изваждане на патологично насъбрана течност. Прави се с диагностична или лечебна цел. Това обикновено не предизвиква никакви странични последствия. При пункцията може да се стигне до инфекция, ако не се спазват мерките за асептика, или да се промуши кръвоносен съд, в резултат на което да се образува хематома, която за 5 - 10 дена се разнася. По време на бременността пункцията не оказва отрицателно влияние. Неблагоприятно може да се отрази на състоянието на бременната нервното напрежение, болките или други неприятни усещания по време на пункцията. За вашите съмнения и възможни страхове ви съветваме откровено да поговорите с лекуващия ви лекар - колкото повече знаете за своето състояние, за манипулациите, толкова по-добре ще бъде за вас и за вашето бъдещо бебе.
Чай от коприва и босилек размеква остеопорозата
"Да бъдем здрави - това зависи от нас" е мотото на образователната кампания 2000, посветена на борбата с остеопорозата. Неин организатор е Националният граждански форум (НГФ) "Българка". Съдействие му оказва създадената преди година и половина у нас Фондация по остеопорозата.
Двете организации работят заедно за образоването на българката по профилактиката и лечението на това костно заболяване. В доста градове наред с беседите на изтъкнати наши ендокринолози, ортопеди, физиотерапевти, специалисти по храненето бяха организирани и прегледи за изследване на костната маса.
Днес кампанията започва с национален семинар в столицата.
Чеченският президент Масхадов е ранен, съпругата му опровергава
Битка за всяка сграда в Грозни
Над Ведено, най-големия населен пункт в планините на Чечения, се вее руското знаме
Чеченският президент Аслан Масхадов е ранен и се намира някъде в покрайнините на град Аргун, съобщи руският генерал Виктор Казанцев по Независимата руска телевизия, без да посочи повече подробности.
Междувременно чеченският представител Мовлади Удугов заяви по телефона пред АФП, че руският генерал Михаил Малофеев, който изчезна миналата седмица в Грозни, е жив и здрав. Удугов добавил, че скоро ще бъде показан видеоматериал, на който се вижда как разпитват руския офицер.
Агенция Интерфакс снощи предаде информация, опровергаваща чеченските твърдения, а именно, че тялото на убития генерал Малофеев е било открито в чеченската столица.
В Грозни продължават тежките улични боеве. Битка се води буквално за всяка от сградите в града, повечето от които били превърнати в крепости от бунтовниците, предава ИТАР-ТАСС. Отделните квартали в чеченската столица непрекъснато минават от едни ръце в други. Федералните сили все още имат контрол върху стратегическия мост над река Сунжа, който е основен транзитен път за сепаратистите и води до централния градски площад "Минутка". Върховното им командване в Северен Кавказ, чийто център е в Моздок, Северна Осетия, съобщи, че площадът все още е в ръцете на около 2500 бунтовници. Под пълен контрол на федералните части е Старопромисловският район в чеченската столица. Руската авиация продължава да бомбардира Грозни и позициите на бунтовниците в планинския район в южната част на републиката. Според пресцентъра на федералните сили убити били повече от 220 бунтовници. Загинали са четирима руски войници. В град Перм в петък били прехвърлени около 150 руски войници, ранени при боевете в Грозни, и местните лекари правели всичко възможно да спасят живота им въпреки недостига на медикаменти. Някои от войниците разказвали потресаващи истории за жестокости, вършени от ислямистите.
"Воюваме с истински зверове, посочва един от тях пред ИТАР-ТАСС. Те режат на пленниците носовете и ушите, а на убитите изтръгват сърцата."
10 години в блатото на военната реформа
Как и защо гражданското общество у нас забрави за гражданите в униформа
Преди няколко дни в един национален всекидневник проф. Евгений Гиндев предсказа крайния резултат от реформата в Българската армия: "жандармерийска сила с полицейски функции". Още в излязлата през 1998 г. "Бяла книга по въпросите на гражданския контрол във Въоръжените сили (1990 - 1997)" доцентите Димитър Йончев и Николай Слатински предупредиха: "Армията е лимфен възел на обществото. Когато той се е възпалил, обществото или се бори с връхлетялата го инфекция, или е безнадеждно болно от политическа левкемия. " Повече двамата автори не казаха по обясними причини - бялата книга се появи на бял свят "с любезното съдействие на USIA".
След излизането на Гранични войски от системата на Въоръжените сили (сега са само Гранична полиция в МВР) и след приключването на процедурата по ликвидирането на Транспортни и Строителни войски, те (Въоръжените сили) се ограничават до равнището и мащабите само на Българската армия. Това не би било толкова страшно, ако след 10 години безконечно променливи и взаимнопротиворечиви концепции и планове за военна реформа състоянието на армията не бе доведено до определението, дадено от проф. Гиндев.
А истинското състояние на Българската армия днес нагледно доказва тоталния неуспех на новоизлюпения български политически елит в опитите му да предложи на обществото ни смислена и обърната към третото хилядолетие визия за системата и начините на изграждането на националната ни сигурност. Едно десетилетие махалото на спонтанните сини и червени инициативи достигаше само до безполезните крайности, които постепенно започнаха да рушат високия рейтинг, който запазваше армията от 1989 г. насам. В началото бе неосъзнатият (псевдо)демократичен напън да се разруши веднъж завинаги старата система на МНО тип "Варшавски договор", последван от рефлекторния акт да се запази армията досущ в стария си вид, след неизбежните за новото време козметични промени в някои структури, даващи облика на фасадата.
Така на приливи и отливи поредица от безумни проекти, финансирани предимно отвън, кастрира кадрово офицерския корпус, а невинаги обоснованите призиви за бюджетни икономии разбиха военнотехническия компонент на националната сигурност от морално остарял оръжеен парк във физически грохнали музейни експонати. Създадените Сили за бързо реагиране съмнително оправдават предназначението си на първообраз на бъдещата ни армия и реално съществуват като показно поделение за чуждестранни делегации или високопоставени лампази от НАТО. Но и в тези формирования въоръжението е на равнището е от 70-те години, а заплащането на професионалните войници - непривлекателно дори и за многобройните безработни в региона.
Никой не подлага на съмнение необходимостта от военните реформи.
Социологическите проучвания показаха нагласата на общественото мнение да възприема тези неща като неизбежни. Само че отсъствието на какъвто и да е осезаем резултат води до едно страшно явление, което Българската армия не познава в своята повече от 120-годишна история: тези, които на практика реализират нейната боеспособност, вече се измъчват от въпроса дали са необходими на обществото и неговите лидери, или те все още гледат на тях като на посттоталитарен атавизъм и досадно неприятно наследство от комунистическото минало.
Поначало всяка военна реформа се прави със съхраняването на възможността (при необходимост) постепенно променящата се система да се разгърне отново, възстановявайки своя потенциал и защитни сили. В противен случай оставаш без гащи в неудобна поза и всеки, който поиска, може да се възползва от твоята безпомощност. На практика у нас не се свърши дори и половината от необходимото. Затова имаме налице само почти ненужен сбор от нефункционални въоръжения и безпомощна логистика, която трупа негативи като лош платец във взаимоотношенията си с различните доставчици на най-необходимото за изхранването на войската.
След като военните (в смисъл - униформените) бяха натикани в ъгъла на тоталната деполитизираност и професионалната им организация Българска офицерска легия "Г.С. Раковски" бе изпратена пак там след няколко опита да промени нещо в техния статус, идеше ред на гражданското общество да се намеси. Защото неговата цел - постигането на съвременен демократичен контрол над системата за национална сигурност и реформиране на отношенията цивилни - военни, дава допълнителни шансове както на самата система, така и на обществото като цяло. Тук обаче нещата са в повече от съмнителен застой.
Според западните теоретици на съвременната демокрация оптималното функциониране на системата за национална сигурност и гражданският контрол са показатели за способността на обществото да оцелее и за готовността му да преодолее превратностите на времето в свят, изпълнен с регионални конфликти и наситен с етнически и религиозни проблеми. Този граждански контрол обаче нито започва, нито завършва с постановката, че министърът на отбраната трябва да бъде цивилно лице - това вече не оспорва никой, но и на практика не решава нищо. Една от причините за това е и безотговорното отношение на управляващите при назначаването на съответните министри. Луджев бе изпратен в нашенския Пентагон с лозунга "Старите офицери ще чупя, младите - ще купя", но на практика не направи нито едното, нито другото. Недоразумението Сталийски не се нуждае от коментар, а как Ананиев е станал професионалист в тази област с минно-геоложкия си институт и с театралния си стаж, остава загадка и днес. Недостроеният четириъгълник "политици - военни - медии - общество" обаче така и не може да отхвърли слабите и пародийни министри на отбраната, с които "обогатихме" най-новата си история.
За никого не е тайна, че след 1989 г. у нас бе наложен отвън модела на граждански контрол над въоръжените сили, разработен върху класическата Теория на разпределението, представена най-добре в знаменитата книга на Самюъл Хънтингтън "Войникът и Държавата". Според този модел цивилното ръководство определя "КАКВО" трябва да се направи: то взема базисните, политическите решения, формулира националните идеали и интереси, планира и разпределя ресурсите за изграждане на системата за национална сигурност и концепцията за планиране на отбранителната политика. Дори правото да обявява или слага край на войната е дадено от конституцията само на цивилното ръководство. За военните остава само да решат "КАК" да се изпълни възложената задача в чисто професионален план.
Този модел съвсем не е лош и е доказал своята жизнеспособност. Заблудата обаче, че у нас е възможен само той, ни донесе далече не само неприятности, но и трайни увреждания в организма на националната сигурност. Формулите на Хънтингтън работят в условията на САЩ, където приоритетите на държавата, жизненият стандарт и най-вече гражданското общество нямат нищо общо с нашия хал. Така стигнахме до парадокса, че когато например се обсъждат аграрните въпроси в парламента, избухва обществен дебат, а когато брутално (чрез перманентните промени в Закона за отбраната и въоръжените сили) се отнемат традиционни пълномощия на Генералния щаб, общественото мнение спи непробудно. Никой, поне частично, не защити професионалните интереси и правомощия на военните.
Стигна се до позорното за достойнството на българския генералитет положение началникът на ГЩ генерал-полковник Михов лично да обяснява в парламента защо трябва да му се орежат правата!
Макар и обявени за "граждани в униформа", постоянно наритваните по кокалчетата униформени така и не се научиха да използват в свой интерес присъщите на гражданското общество процедури. Те игнорираха неправителствените организации, не без помощта на цивилното ръководство се капсулираха откъм медиите и с бутафорни "дни на отворени врати"
(взети назаем от недалечното социалистическо минало) се опитаха да имитират реализация на информационна политика. Тоталното рязане на глави сред мислещите старши офицери ликвидира възможността от тази среда да се родят безспорни лидери, а това пък рязко ограничи шансовете на съсловието да бъде чуто от общественото мнение, което и без това е претоварено от безконечния преход към невидимото задхоризонтно бъдеще.
Затова днешното ни общество е обхванато от амнезията, че част от гражданските права на военните са ограничени не защото са в униформа, а защото в цената на техния труд е калкулирана и онази "подробност", наречена готовност за саможертва в името на Отечеството. Така армията само загуби от самоизолацията си под фалшивия декор за запазване на "военната тайна", която отдавна е явна информация за военните ръководства на държавите от НАТО. Затова никой не надигна глас при закриването на толкова много гарнизони. А при тази процедура освен сградния фонд (веднага след това разграбен или продаден на безценица) от армията си отидоха уникални специалисти, които и от сън да ги вдигнеш, знаят кога, как и какво трябва да се направи; познават до тънкости ресурсите и ландшафта на региона, на който би им се наложило евентуално да действат. Да не говорим за това какво облекчение създадохме на нашите съседи при стратегическото им планиране и увеличаване на зоните им за влияние сред нашето население.
Едва ли историята ще прости на тези наши послушковци със или без униформа, които подвиха опашка пред мисията на американския генерал Хенри Кифенаар и коленокпреклонно приеха всички негови препоръки като план-програма за доунищожаване на въоръжените ни сили. В нашия печат се промъкна само информацията, че големият експерт (удостоен с най-висок орден от президента ни - той е и върховен главнокомандващ) е пенсиониран веднага след завръщането си в САЩ. Ако някой го е съжалил, че от тук нататък терминаторът на Българската армия ще я кара само на една гола пенсия, е сбъркал. Според една друга информация о.з. генералът е вече важна фигура в ръководството на частна фирма, която се занимава с производство на оръжия за износ в Близкия изток и Африка. Това съвсем "случайно", разбира се, съвпада с отдръпването на българския военнопромишлен комплекс точно от тези пазари. Не е случайно и това, че сриването на този комплекс бе извършено успоредно с разбиването на армията. Със същите последователни и методични усилия, за да бъде постигнат същият резултат: да тъпчем безрезултатно 10 години в блатото на една псевдореформа.
5 дела срещу Добрин Митев в добричкия съд
Добричкият окръжен съд гледа 5 дела срещу областния управител на Варна Добрин Митев за нарушения при прилагане на Закона за обезщетяване на собствениците на отчуждени недвижими имоти. Установено е, че Митев е уважил искания и предоставил право на собственост, без да има условия за това, съобщиха от добричката прокуратура. Решение по делата се чака.
68 загинали и 428 пострадали при ПТП през черната 1999 година
Мрем в автомобилна война
Висока скорост, алкохол и отнемане на предимство довеждат до ПТП
Истинска автомобилна война се води във Варна и региона, сочи черната статистика на полицаите от сектор КАТ при РДВР. 68 загинали и 428 пострадали от катастрофи граждани са записани в мрачните тефтери на пътните полицаи за отишлата си 1999 година, само за първите 20 дни на 2000-та загиналите наближават една дузина, най-честите причини за ПТП са несъобразената скорост, отнемането на предимство и употребата на алкохол, сочи годишната справка на КАТ, любезно предоставена в "Черно море" от пресцентъра на РДВР - Варна.
Само във Варна и региона през миналата година са станали 4427 катастрофи. От тях инцидентите, при които да се превива от болка на асфалта е оставал ударен пешеходец, са 147. През отишлата си 1999 година в ПТП са загинали 17 пешеходци.
В директен двубой между две МПС, които не могат да си поделят пътното платно, са загинали 24 души. Общо катастрофите от споменатия страховит тип са 126.
45 коли са се натресли в дърво или електрически стълб, в резултат на което 11 души са предали Богу дух.
Полицаите от сектор КАТ са класифицирали причините, довели до огромния брой на катастрофите, по следния начин. На първо място те изтъкват несъобразената скорост, поради която са станали 227 ПТП. Следва я любимият похват на самонадеяните, с каквито българските гробища са пълни, а именно - отнемането на предимство. Общо 81 са катастрофите, причинени от самозабравилите се в мощните тенекии. На трето място, в 15 от случаите с ПТП се поставя употребата на алкохол. Все още в колите си се качвали и карали пияни като талпи наши съграждани.
Само в края на миналата седмица по пътищата на Варна и региона загинаха трима души, други петима бяха ранени тежко, някои от които с опасност за живота.
Вчера полицаи от КАТ пожелаха "Черно море" да оповести, че на много места във Варна и региона пътищата, особено в ранните утринни часове, са заледени. Всяко рязко набиване на спирачки, както и преминаването през такива участъци с газ до тенекиите, може да доведе до фатални последици.
Преди време майор Ради Радев, началник на сектор КАТ при РДВР - Варна, бе казал, че никой човек не е спечелил дори една малка своя битка с който и да е автомобил, а камо ли автомобилна война. В каквато мрем като мухи по пътищата.
Крайно време е да се осъзнае, че човек на пътя винаги означава само едно - Човек. Пък било то и ездач на стотици озаптени под лъскави тенекии хергелета прерийни мустанги.
