АСОВЕТЕ ОТ СТРАНАТА НА ХИЛЯДИТЕ ЕЗЕРА.
До 31 декември 1917 г. Финландия е в рамките на Руската империя. След като с декрет на Ленин получава независимост, страната създава неголяма боеспособна армия, разчитаща в защитата на държавата както на естествените препятствия, поставени пред евентуален нападател от Природата, така и на построените в граничните райони отбранителни съоръжения, неотстъпващи по мощ на "Линията Мажино" във Франция - т.нар. "Линия Манерхайм". Създава и Военновъздушни сили, които по време на Съветско-финландската война (наричана от фините "Зимната война") през 1939-1940 г. се сблъскват с ВВС на Съветския съюз. Въпреки героизма на фините и мощните укрепени линии войната логично завършва с победа на колоса СССР, използващ силите само на Ленинградския военен окръг. Целта - да се отдалечи съветско-финландската граница от Ленинград, който дотогава отстои само на 25 км, е постигната. Получени са и други териториални отстъпки от Финландия. През тази война, въпреки че летят на морално остарели самолети, постигат първите си победи някои от бъдещите фински въздушни асове, които във Втората световна война, в която Финландия е съюзник на Третия райх, достигат резултати, отстъпващи само на постигнатото от 120-те най-изявени немски асове.
Ейно Илмари Юутилайнен - 94 победи
В световната ранглиста първи ас извън редовете на LUFTWAFFE е воорент офицер1 Ейно Илмари Юутилайнен. Роден е в градчето Лиекса на 21 февруари 1914 г. Тогава Финландия е Велико княжество в рамките на Руската империя. През 1935 г. Ейно завършва летателна школа, а през 1939 г. в навечерието на "Зимната война" е назначен в ескадра22 LeLv 24 "Линкс", която и днес е елитна авиоескадра на ILMAVOIMAT - финските ВВС. По време на боевете със съветските ВВС през зимата на 1939 - 1940 г. Юутилайнен лети на най-добрия за момента изтребител на фините - холандския Fokker D XXI (скорост 456 km/h). Това е самолет с неприбираем колесник и отстъпва по скорост на съветските И-16 (скорост 522 km/h) от последните модификации с над 60 km/h. Срещу четирите картечници с пушечен калибър на "Фокер"-а "Ишаците" имат две свръхскорострелни картечници ШКАС кал. 7,62 mm и две мощни оръдия ШВАК с калибър 20 mm. Останалите фински ескадрили са въоръжени с отдавна остарелите британски изтребители биплани "Бристол-Булдог" и "Глостър-Гладиатор". Те изобщо не са в състояние да се противопоставят на И-16 и на скоростните съветски бомбардировачи СБ-2 и ДБ-3. Въпреки явното превъзходство на противника финските летци се бият отчаяно. В тези боеве Юутилайнен постига две победи самостоятелно и една в група.
"Зимната война" се следи напрегнато от всички в Европа. Немците - защото искат да разберат каква е боеспособността на "съюзната" Червена армия. Англичани и французи - защото независимо че вече няколко месеца са "де юре" във война с Райха, "де факто" все още смятат за свой враг Nо 1 Съветския съюз. Поради тази причина във Франция се подготвя и 150-хиляден експедиционен корпус, който се планира да бъде прехвърлен във Финландия и да се бие против Червената армия. Но междувременно войната завършва с капитулация на фините. Със закъснение започват да пристигат и помощите от Великобритания и Франция за финската авиация. Вместо да мислят за своята въздушна отбрана срещу "Юнкерс"-ите, "Дорниер"-ите и "Месер"-ите на реалния противник, те изпращат във Финландия от добрите си изтребители Morane Saulnier MS-406 (скорост 481 km/h), Hawker "Hurricane" Mk.1(скорост 504 km/h) и произвеждания в САЩ Brewster F2A-2 (BW 239) "Bufallo" (скорост 514 km/h). Ескадра LeLv 24 "Linx" е превъоръжена с BW 239 "Bufallo" и на тези самолети летците посрещат започнатата от хитлеристите война против Съветския съюз.
На 22 юни 1941 г. Германия напада СССР на фронт от Баренцово до Черно море. В този фронт е включена и Финландия, която търси реванш за поражението от зимата на 1939-1940 г. На фронта в Карелия и над Финския залив се разгарят ожесточени въздушни боеве, в които изгрява звездата на първия въздушен ас от Страната на хилядите езера. Още на 9 юли 1941 г. Ейно Илмари Юутилайнен открива бойната си сметка в новата война, наречена във Финландия "Континенталната". Във въздушен бой сваля два биплана Поликарпов И-153 "Чайка"(скорост 427 km/h). През този етап на бойната си дейност няма особени проблеми с противниците, чиито самолети не превъзхождат "Бъфало". Разбира се, има боеве, в които той побеждава и много сериозни противници: и МиГ-3 (скорост 628 km/h), и Curtiss P-40 "Kittyhawk" (скорост 560 km/h), и бомбардировачите Петляков Пе-2 (скорост 536 km/h). За това са му били нужни високо летателно майсторство, отлична тактическа постройка на въздушния бой и не на последно място - смелост и разумно пресметнат риск. Явно Юутилайнен съчетава ведно всички тези качества. Във въздушните боеве до 8 февруари 1943 г. той постига 35 победи.
Тази дата - 8 февруари 1943 г. е поставена като вододел, защото летецът е изпратен на преподготовка. Той усвоява нов самолет, отличния изтребител (който и българските летци оценяват по достойнство) Messerschmitt Ме 109G-2 ("Густав-2"). След усвояването на "Месер"-а Юутилайнен е преведен в ескадра LeLv 34, където лети на машина с борден номер МТ-222 и в боевете до март 1944 г. сваля 16 съветски самолета. Когато започва лятното настъпление на Червената армия в Карелия през 1944 г., той вече е усвоил много по-добрия от "Густав-2" изтребител Ме 109G-6. В последния етап от своята летателна кариера на летец изтребител Юутилайнен сваля 35 самолета, между които преобладават изтребители Як-9 и Ла-5. Най-успешен боен ден за финския ас е 30 юни 1944 г., когато сваля два "Ер Кобра", два Як-9 и по един Ла-5 и Ил-2. Последната му въздушна победа е на 3 септември 1944 г., малко преди Финландия да капитулира. Сваля транспортен самолет Ли-2.
В общо проведени 437 въздушни боя воорент офицер Ейно Илмари Юутилайнен сваля самостоятелно 94 противникови самолета от различни типове. Един самолет сваля в група по време на "Зимната война". Сам той, подобно на първия съветски ас Иван Кожедуб, не е свалян нито веднъж. Нещо рядко срещано всред асовете на въздуха през Втората световна война. За бойните си успехи е награден двукратно с висшето финско военно отличие - ордена "Кръст на Манерхайм".
Ханс Хенрик Винд - 75 победи
Вторият фински ас Ханс Хенрик Винд е роден на 30 юли 1919 г. в градчето Тамисаари на 80 кm. от Хелзинки. Завършва гимназия през 1936 г. с мечтата да стане пилот, но се записва във Висшия институт по икономика в столицата. През 1938 г. прекъсва следването си и постъпва в авиационна школа. Обстановката в Европа е предвоенна и много финландски младежи по желание отиват в армията. Във военновъздушната школа на авиобазата Мукиниеми край Хелзинки го застига "Зимната война". Тук младият курсант летец има възможност от земята да наблюдава колко са безпомощни финските "Глостър-Гладиатор" и "Бристол-Булдог" срещу съветските скоростни бомбардировачи СБ-2 и ДБ-3. Като курсант Ханс Винд е изключително старателен, а от друга страна проявява вроден талант на летец изтребител. На 5 юни 1940 г. той слага пагоните на vдnrikki - младши лейтенант. Назначен е в авиоескадрила, въоръжена със старите биплани "Глостър- Гладиатор" и дислоцирана за отбрана на Хелзинки. Младият офицер се отличава с весел нрав, вечно е усмихнат и това става причина общо взето уравновесените и сериозни фини да го кръстят "Hasse", което на български би звучало като "Смехурко". Но съвсем скоро ще се види, че "Смехуркото" е невероятно сериозен въздушен боец... Пет дни преди нападението на Германия срещу СССР Ханс Хенрик Винд получава втора звездичка и до зимата на 1943 г. ще бъде luutnanti - лейтенант. Когато започва войната срещу Съветския съюз, лейт. Винд е преведен в LeLv 24, която се командва от ветерана от "Зимната война" кап. Ейно Луукканен, по-късно трети в ранглистата на финските асове. Винд е усвоил изтребителя Brewster BW 239 (F2A-2 Bufallo") и започва да лети като воден с опитни пилоти. На 27 септември 1941 г. над Финския залив в двойка с друг пилот срещат стар съветски изтребител, биплан Поликарпов И-15 бис, който свалят и така бойната сметка на Винд е открита. Зачетена му е 1/2 победа. До 28 септември 1943 г., летейки на "Bufallo", той ще нанесе на вертикалния му стабилизатор символите на още 26 въздушни победи. В началото на 1943 г. в съветските ВВС на Карелския фронт вместо старите И-153, И-16 и МиГ-333 , започват все по-често да се появяват новите Як-1 и Ла-5, както и получаваните по Ленд-лиза от САЩ и Англия Р-39 "Aircobra", P-40 Kittyhawk, Hurricane Mk.II и Spitfire. Те са значително по-добри от BW 239 "Bufallo". Но въпреки това Ханс Хенрик Винд се сражава успешно с новите противници. От 14 април 1943 г., когато сваля два "Спитфайър"-а до 21 март 1944 г., докогато лети на BW 239 "Bufallo", той побеждава в още 7 боя с изтребители Ла-5, в четири с Як-1, в два с ЛаГГ-3. Сваля също така четири щурмовика Ил-2 и един разузнавач Пе-2... След което и той е изпратен да се приучва на Messerschmitt Ме 109G-2. Междувременно е произведен в звание kapeteeni - капитан. През май 1944 г. е назначен в трета ескадрила на LeLv 34, частично превъоръжена с "Месершмит" от типа G-2. До 28 юни 1944 г. той постига още 37 въздушни победи, летейки на Ме 109G-2 с борден Nо МТ-201, а от 19 юни и на Ме 109G-6/U2. Впрочем, летейки с този самолет, Винд постига за 10 дни 25 въздушни победи. Денят 28 юни 1944 г. е последен боен ден в кариерата му на пилот. След като в първия си полет сваля три изтребителя Як-9, той излита отново. Атакувайки формация щурмовики Ил-2, успява да свали два самолета, но при третата си атака е поразен от точния огън на хладнокръвен борден стрелец, рисковано допуснал "Месер"-а съвсем близо. Спасява се с тежки рани и лежи в болницата до капитулацията на Финландия. Двукратният носител на ордена "Кръст на Манерхайм" повече не се връща в авиацията, а завършва изоставеното икономическо образование и става директор на завод.
Eйно Антеро Луукканен - 56 победи
Третият въздушен ас на Финландия е майор Луукканен, "старецът" всред асовете във Втората световна война. Роден е през 1909 г. Става пилот през 1932 г. и през 1933 г. е назначен в морската авиационна ескадрила за защита на базата Viipuri (Виборг), намираща се в онези години във Финландия. Когато през 1935 г. се формира изтребителна ескадра LeLv 26, въоръжена с нови целометалически английски биплани Bristol-Bulldog F.Mk.IV.A, лейтенант Луукканен е преведен на служба в тази елитна част. По време на службата си доказва в учебните въздушни боеве своите качества на боен пилот и командирски талант. Затова, когато през 1939 г. ескадрата LeLv 24 получава от Холандия най-новите изтребители-моноплани Fokker D XXI, той е преведен там и там го заварва "Зимната война". По това време вече е командир на III ескадрила от LeLv 24. На 30 ноември 1939 г. бомбардировачите от ВВС на РККА нанасят удари по базите на финландската армия и флот. Вдигнатите по тревога "Фокер"-и от ескадрилата на Луукканен пристигат, след като ДБ-3 са си свършили работата и на земята горят пожари. На следващия ден лейтенант Ейно Антеро Луукканен постига първата си победа, сваляйки един бомбардировач ДБ-3. На 23 декември сваля разузнавач биплан Поликарпов Р-5, а на 6 януари 1940 г. скоростен бомбардировач СБ-2. Победата над Р-5 е оценена като 1/2 победа, така че той завършва "Зимната война" с 2 и 1/2 победи. Колкото минават дните, толкова повече се засилва мощта на съветската авиация, а фините търпят поражения. На 15 февруари 1940 г. Луукканен е вече капитан. Той много болезнено преживява поражението, в резултат на което Финландия губи много територии, около 15% от населението и базата Виборг, където е започнал бойната си служба.
На 31 март 1940 г. ескадрилата, на която е командир е изпратена в Швеция, където преминава на американските изтребители Brewster F2A-2 (BW 239) "Bufallo". Финландските ВВС получават 40 самолета от този тип, на които дават името "Небесен бисер" (Taivaan Helmi). Ескадрата е базирана на летище Весивехмаа, близо до град Лахти. На 14 юни 1941 г. LeLv 24 получава заповед за преминаване в състояние на повишена бойна готовност. За всички е ясно, че предстои война със Съветския съюз.
(В изтребителната авиация на Финландия към момента на нападението над СССР на въоръжение са най-различни самолети, главно немски трофеи от войната в Западна Европа. Има и френски Morane Saulnier MS-406, и американски Curtiss H.75A-2 Mohawk, и британски Hawker "Hurricane" Mk.1 (трофеи от Норвегия), и италиански FIAT G-50bis, и холандски Fokker D XXI с американски двигатели. Пъстра палитра от самолети със съмнителна бойна стойност, но и съветската авиация в северните части на СССР не разполага със самолети от новите модели, съсредоточени основно срещу немците в южните и централни части на страната. - Б.а.)
Първата въздушна победа на капитан Луукканен в "Континенталната война" е на 8 юли 1941 г., когато във въздушен бой сваля изтребител-биплан Поликарпов И-153 "Чайка". През септември ескадрилата му получава още 4 самолета и е изнесена за действия от горски летища, пистите на някои от които са дълги само по 300 метра!!! Ескадрилата, макар и в състава на LeLv 24, получава тактическа самостоятелност и се нарича Изтребителна ескадрила "Л", от фамилията на командира Луукканен. До края на 1942 г. той има регистрирани 17 въздушни победи, всред които за отбелязване са две над МиГ-3 и една над Spitfire Mk.V. Останалите противници отстъпват на неговия "Bufallo". На 1 ноември 1942 г. капитан Ейно Антеро Лууканен е повишен в звание majuri-майор, а няколко дни по-късно е назначен за командир на изтребителна ескадра LeLv 30, въоръжена с Fokker D-XXI. Тези вече доста стари самолети не позволяват на Луукканен да се изяви и до пролетта на 1943 г. той не постига нито една победа.
През март 1943 г. е назначен за командир на LeLv 34 в базата Утти. По това време немците, отчитайки значението на финските ВВС за северния фланг на огромния фронт, дават на ILMAVOIMAT изтребители Messerschmitt Ме 109 от вариант G-2. Под командването на майор Луукканен, въоръжена с "Месер"-ите, ескадрата постига до края на войната 345 въздушни победи при собствени загуби 48 самолета. От броя на свалените самолети 29 са на личната сметка на командира на ескадрата. Противниците на "Месершмит" са вече много сериозни. Между свалените има 5 изтребителя Ла-5, 3 изтребителя ЛаГГ-3, 3 изтребителя Як-9, една "Кобра"... На 19 юни 1944 г. майор Луукканен е свален, но пада на "ничия земя" и успява да се добере до финските позиции. Лети на Ме 109G-6 и на Me 109G-14. На 4 септември 1944 г. в 08,00 часа под угрозата от тотален разгром и окупация, Финландия прекратява военните действия. Третият ас от "Страната на хилядите езера" завършва войната с 56 победи и трикратно е декориран с най-високото финско военно отличие, ордена "Кръст на Манерхайм".
