По
Покрай всичките медийни и кадрови вълнения българското игрално кино продължава да влачи стари мераци и овехтели представи в безрадостното си съществуване. Без ентусиазъм, без магия и без публика. Като дементиращ дядка в забравен от бога старчески дом.
Дебютите са състарени психологически и производствено. Два от трите "първи филма" за 1999 бяха износвани с години. Дългото пътуване през времето ги обрече на закъсняло пълнолуние. Притчовата антиутопия "Вагнер" на Андрей Слабаков докрета до екран благодарение на подаяния оттук и оттам след шест сезона. Алюзиите му се разминаха с реалността - тя не беше вече същата - и филмът остана добро за професията и авторската биография, но монологично спрямо зрителите упражнение. Михаил Гецов доизкусурява легендарната биография "Данъ Коловъ", приключил снимачно още през 1989, вече цяло десетилетие, за да ни представи само първата му част. Кога ще видим втората е пълна загадка. Замислен за широка публика, но прекалено дълго престоял в ръцете на своя режисьор, филмът натрупа твърде много излишни килограми, натежа, и загуби вдъхновение като изпълнителя на главната си роля. Размина се с магията и третият дебют - "Магьосници". На фона на "Матрицата" и "Епизод 1" Иван Георгиев и Сотир Гелев се опитаха по нашенски - за без пари - да реализират мечтата си за фантастична приказка с вълшебни специални ефекти. Нито приказката стана приказка, нито специалните ефекти - вълшебни.
И не е само техен. Проблемът е в начина на мислене и в забравения (или ненаучен още) занаят. Професията куца. А филмовият правопис е под всякакво равнище. Оказва се страшно трудно, даже невъзможно, да се говори простичко за обикновените неща в живота. От миналото или от настоящето. Тъжни или весели. Оптимистични или не. За час, за два или за седем серии. "След края на света" за малко да разкаже една красива, макар и тъжна история. И то хубаво. Обаче сценаристът Анжел Вагенщайн и режисьорът Иван Ничев не устискват и задръстват филма с излишни застраховки - исторически, политически, биографични. Носталгично-оптимистичният спомен за една детска любов - с топли актьори, уютни епизоди и поетична атмосфера - се разпокъсва и изсушава сред каталог на етническите гонения по времето на българския сталинизъм. Колкото се може по-подробен, по-обстоятелствен, съшит от изтъркани метафори и изобразителни клишета. Около главните герои се случва всичко мислимо, стоварило се върху плещите на всякакви малцинства - цигани, арменци, евреи, турци. А в сегашно време ги притискат мафиоти и корумпирани местни чиновници. Вместо да трогне, филмът започва отново, по стар навик, да пропагандира. Този път с обратен знак.
Според официалния отчет на Националния филмов център за 1999
Очевидно не сме на нулата. Само че движението напомня бягане на място. И смисълът му често се губи, особено за многострадалния български зрител. Какво пък - остава ни "Понеделник осем и половина". Като няма какво да ни радва в настоящето, ще си разлистваме албумите със старите снимки... Породата "театрален зрител"
Съставителите на Червената книга за застрашени и изчезващи видове отдавна са отредили в нея почетно място за театралния зрител. Там му се пази нарочен парцел - като ония пустеещи места в гробищата, които си имат даже надгробен паметник с гравирана година на раждане. Чака се само годината на смъртта, за да си дойде всичко на мястото. Вече близо десетилетие театралният зрител е вписан сред застрашените видове, но все още се държи със зъби и нокти и упорито не ще да изчезне. Нещо повече - той не е безлична маса, хаотично преливаща от зала в зала, а има свой характер, вкус и предпочитания, с които трудно се разделя. Независимо какво се опитват да му внушат критиците или пък в каква посока е променил курса неговият любим театър.
Онези, които все още се чувстват длъжни да изгледат повечето заглавия в Народния театър, трябва да са превалили петдесетте и да са заклети консерватори. Те помнят академичната сцена още от времето, когато там почти не можеше да припари произведение на жив автор, освен ако не е обявен за класик, а всички актьори бяха звезди с достолепни фигури и изнесени гласове. За такива упорити поклонници обаче театър "Иван Вазов" е подготвил доста изненади, при това не всичките приятни. От сега действащия репертоар единствено "Пигмалион" на Шоу (режисьор Леон Даниел) отговаря на представите за академична постановка. За останалото се е погрижил Александър Морфов. Избраните от него заглавия лесно могат да подведат наивниците на средна възраст - "Бурята" и "Сън в лятна нощ" на Шекспир, "Дон Кихот" на Сервантес, "На дъното" от Горки. В залата обаче цари шумен карнавал - весело, пъстро и никакъв респект към класиката. Само тук-там се прокрадва по някоя мрачна нотка, но и тя скоро бива заглушена от всеобщата олелия.
Двете камерни сцени също промениха физиономията на Народния. В Храма бяха допуснати сърдити млади хора като режисьорите Галин Стоев и Георги Михалков, дебютанти като автора на "Боб" Елин Рахнев, непоставяни досега у нас пиеси от рода на "Енигматични вариации", "Колкото побере кашонът", "Синята стая" и т.н.
Затова оцелелите привърженици на академичния театър ще трябва да потърсят другаде спектакли от свой тип. "Сълза и смях" им дава този шанс с "Железният светилник" по Димитър Талев (реж. Христо Христов). За онези с по-дълга театрална памет "Зад канала" предлага нова версия на "Казаларската царица", играна в Народния от 1971 до 1975 г. Като стана дума за традиции, то и сантименталните поклонници на "Сатирата", които си мислят, че отидат ли там, задължително ще се смеят, трябва да се разделят с илюзиите. Ако скуката не ги удави (като в "Параграф 22", реж. Андрей Аврамов), то със сигурност ще се натъкнат на чепатия характер на "Женитба" и "Ревизор", постановки на Лилия Абаджиева. Единствената комедия, достойна за вече несъществуващата емблема на "Сатирата", е "Още веднъж отзад", режисирана от Иржи Менцел.
За измамените любители на комедията обаче има и утешителни награди - "Слънчево с гръмотевици" в МГТ, "Двубой" в Народния и "Женитба" в ТБА - и двете режисирани от Николай Ламбрев. Изобщо името на Ламбрев е гаранция, че където и да е спектакълът, той ще е разпищолен, гарниран с изобилна женска плът на набедени примадони и задължително ще е мюзикъл, та ако ще оригиналът да е бил трагедия.
Празно пространство от няколко поколения дели двете най-многобройни групи театрална публика. В другия край на скалата, противоположен на академиците, са фенове на звездите от най-нов тип. Мариус Куркински, Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Виктор Бисеров и Деян Донков - удостоен с Аскер '99 за изгряваща звезда, могат да вкарат в салоните публика, която без тях едва ли щеше да припари там. Театралите от нов тип са в същото време читатели на сп. "Егоист", зрители на "1002 нощи", любители на текила и тънки познавачи на най-новите столични клубове. Средната им възраст се колебае около двайсетте. За тях изборът на определени постановки, които вече са белязани от клишето "култови", е въпрос на кастова принадлежност. Те не се интересуват от заглавие и автор, могат да пропуснат покрай ушите си и режисьора, но държат да гледат поне един от по-горе изброените актьори. Затова не са изтървали "Опасни връзки" и "Средиземноморци" в "Сатиричния", "Много шум за нищо" в ТБА, "Самият човек" на Куркински, "История на окото" на режисьора Иван Станев. Освен тях сигурно са видели "Трейнспотинг" в НДК и мюзикъла по либрето на Мартин Карбовски "Бог е невинен" по време на гастрола на Пловдивския театър. За този тип зрители едно е сигурно - че няма да стъпят в Младежкия театър, чиято репертоарна политика отдавна е загубила контакт с младежта.
Навремето присъствието на Иван Иванов в трупата на Военния театър отвори очите на неговите почитателки за актьори от ранга на Наум Шопов и Йосиф Сърчаджиев. Сега името Деян Донков привлича все повече млади ентусиасти на спектакъла "Три сестри" в театър "София", където иначе щяха да влязат само
Тази театрална прослойка може да бъде разпозната по трескавия блясък в очите, изпитите физиономии и решително стиснатите устни. Нейните членове отдавна са се разделили с много от житейските радости - личен автомобил, парно в половината апартамент, деликатеси, годишна почивка извън града, веднъж месечно вечеря в ресторант. Това, от което нищо не е в състояние да ги откаже обаче, е Театърът. За повечето от тях той има само едно име - "Сфумато", а Маргарита Младенова, Иван Добчев и Явор Гърдев са неговите пророци. Тези театрални аристократи знаят почти наизуст "Луда трева", "Апокриф", "Нирвана" и - разбира се - "Квартет". Те не биха пропуснали дори "Соларис" и "Забравени от небето", макар авторите на тези спектакли да не са от тесния кръг на "Сфумато", само защото им е оказано доверие да стъпят на неговата сцена.
Извън пределите на "Сфумато" мрачните ценители имат още няколко предпочитани режисьори, сред които доскоро беше и покойният Стоян Камбарев, автор на спектакли като "Три сестри", "Майката", "Завръщане у дома". Но в общи линии вкусът им е доста категорично определен и много трудно някой може да влезе в списъка на уважаваните и почитани от тях автори, режисьори, сценографи (те са сред малцината, които обръщат внимание на тяхната работа!) и актьори.
Тази пъстра и нееднородна група зрители може да бъде видяна само на едно място - когато в София гостува извънстоличен театър. Тогава половината салон е зает от родата на участващите в спектакъла актьори, а другата - от любители на силни усещания. Първите е ясно защо са там, но втората част от публиката е водена от авджийската тръпка - никога не се знае от коя трънка ще изскочи заек. През последните няколко години се оказа, че от храстите може да излезе и едър дивеч - я благороден елен, я мечка стръвница. Тазгодишният "Аскеeр" за най-добро представление дойде от Сливен - "Зидарите и попа" на режисьора Пламен Марков. Пак от Сливен пристигна и "Хамлет" на Лилия Абаджиева, който после пожъна слава и в Германия, а наскоро режисьорката направи негова версия и на сцената на "Сълза и смях". Преди три сезона от Бургас дойде "Кралят умира", донесъл "Аскеeр" на Йосиф Сърчаджиев, последван от "Смъртта на търговския пътник". От Варна по-миналата година пристигна пък "Прашка" на режисьора Георги Михалков. Всички те бяха доста над нивото на редовата столична продукция. Последното доказателство, че добрите вести идват от провинцията, е "Коварство и любов" на Пазарджишкия театър.
Така направената класация не претендира за представителност и не обхваща всички слоеве на театралната публика, сред която има и немалко неориентирани и неподдаващи се на квалификация зрители. Едно обаче е сигурно - ако някой е гледал всички изброени спектакли, че и отгоре, то той има горчивата участ да се явява театрален критик.
Особен начин на живот
Пари няма. Да се спасява кой както може. Такова бе положението в българската култура и в частност в изобразителното изкуство и през 1999. Безсмислено е да се оплакваме. Но пък, от друга страна, идеи, каквито впрочем не липсват, само с гол ентусиазъм не се осъществяват.
Огромната нужда от средства кристализира в истерията, обхванала в началото на годината големи и малки, държавни и частни културни институти. Поводът - програмата ФАР на Европейския съюз за финансиране на проекти в областта на културата. Малка част от кандидатите бяха подкрепени. Това е естествено, тъй като еднократна помощ, и то отвън, не може да оправи работата. Един от щастливите избраници беше Европейският месец на културата - Пловдив '99. Там пък лъсна другата страна на монетата - че парите не са панацея срещу липсата на вкус и провинциалното мислене. Все пак в множеството събития се откроиха някои наистина стойностни. В областта на изобразителното изкуство това бяха изложбите: "Балкански нарцис" на група Диско '95, "Мащаб 1:11 111" на Кольо Карамфилов и "Особен начин на живот" - творби от колекцията на френския фонд за съвременно изкуство на областта Лангедок-Русийон, с център Монпелие. (Последната предизвика огромен интерес и в София, когато за пръв път беше показана в галериите "АТА" и "Ата-рай" през март). Най-значителната проява в Месеца беше "Фронт за комуникация - електронни форми" - международен форум в Центъра за съвременно изкуство - Баня "Старинна". Там бяха показани и дискутирани най-новите тенденции в областта на видеото, мултимедиата и нет-изкуството.
Технологиите в съвременното изкуство бяха основни и за две прояви в София през октомври - Форумът за медийни изкуства "Проект КРАЙ", организиран от Центъра за медийни изкуства "Интерспейс", и Първият международен видеоарт фестивал "Видеоархеология", представен от НО "Асоциация за съвременно изкуство" и "Тангра - културни събития" - Париж. И двата фестивала дадоха да се разбере, че в България все още живеят млади хора с хъс за работа, които се опитват да запълнят пропастта, издълбана от десетилетията на разделение между тях и западните им колеги. Забележителен е интересът, който задграничните артисти проявиха към случващото се на нашата артсцена. Ако все пак на ниво идеи различията в мисленето са повод за равностойни дискусии, то технологичните трудности при създаването на видео- или мултимедийно изкуство все още ни отдалечават с години от Запада.
Нагледен пример за това как чуждестранни институции, било правителствени или частни, подпомагат представянето на свои артисти, даде изложбата "Място/интерес" в Галерията за чуждестранно изкуство през ноември. По покана на Института за съвременно изкуство - София, у нас дойдоха едни от най-изявените в момента художници от поколението на 90-те - Пипилопи Рист, Дъглас Гордън, Ририкрит Тираваниджа, Олег Кулик, Ури Цайг, Петер Коглер. Техни произведения могат да се видят пo световните форуми за съвременно изкуство като биеналето във Венеция или Документа в Касел, в галерии в Париж, Берлин или Ню Йорк. Още по-голяма стойност на проекта придаде фактът, че участниците не само показаха работите си, но и изнесоха лекции пред значителна аудитория. Очевидно е, че към т.нар. неконвенционални форми в изкуството у нас има интерес. Но се оказа, че никоя българска институция не е подкрепила финансово начинанието, въпреки че в изложбата имаше и български автор - Недко Солаков. Той представи достойно България и на Венецианското биенале. Отново подкрепено от чужди (!) спонсори, официалното представяне на страната ни, макар и символично (под формата на картички и фланелки с българския трикольор), получи одобрението на световната артистична общност. Остава надеждата, че през XXI век и ние ще имаме павилион във Венеция... Но преди всичко е добре най-после да бъде създаден музей за съвременно изкуство. Сега не съществува нито едно място, където да може да се проследи развоя на българското изкуство от последното, твърде богато на събития десетилетие. Плахи гласове в тази насока се дочуха по време на скандала, развихрил се като пролетна буря - стремително и за кратко - около преместването на Националната художествена галерия от Двореца в сградата на сегашния Технически университет. Вдигна се пушилка, някои организации излязоха със становища, начертаха се грандиозни планове, разбра се кой на чии интереси служи и в крайна сметка - нищо.
Символично обвързана с "родния контекст" беше годишната изложба на Центъра за изкуства "Сорос" във Варна. Заглавието й "Култура - субкултура" е многозначително. Макар и спорна в концептуално отношение, изложбата показа нещо безспорно: проблемът с културното и субкултурното в България засега се решава в полза на второто.
Подскоци по петолинието
Новогодишният музикален фестивал в НДК започна и се вля във водопада от културни и всякакви други съблазни за 2000 г. Ако биографията на музикалната 1999 трябва да бъде подредена по формулата СV, т.е. от най-свежата новина към генезиса, струва си да започнем с тази новина. Луксозното по замисъл събитие, което още от времето на Емил Чакъров започва малко преди Коледа и завършва в първите дни на януари, по календарното си разположение е нещо като метафора на музикалния живот в последно време. Ей така, подобно на природата, и музиката заличи сезоните и условностите в календара. А с европейския 70-дневен "месец" на културата през 1999 на българските географски ширини се настани перманентен
Като компенсация на "редовия" музикален график, който върви както може и когато е възможно, фестивалите са в количествен разцвет. Нижат се концерти и, ако случайно се паднат по-близко един до друг по дати, пък и между тях се появи и нещо по-пикантно за акцент - хоп, нахлупва им се представителна шапка и се обявяват за първи еди какъв си фестивал. Втори обикновено не следва. Далеч по-трудно е да се удържа реномето на достолепно събитие като "Софийски музикални седмици". Трийсетгодишната история на този фестивал не успя да се превърне в силния коз, който да го извади от блатото, в което все повече затъва. И този път никой не посмя да го обяви за покойник и се продължи мъчителното захранване на системи. Добре, че се появиха Бамбергските симфоници, за да си припомним някогашен блясък.
Хиляда деветстотин деветдесет и девета ще се запомни с небивалото застъпване на фестивали. За пръв път бе направен опит за изместване на "центъра" с така наречения месец на културата. Колкото и ревности да събуди короноването на Пловдив, една равносметка на това, което си струваше да се види, доказва, че почти всичко качествено сред всичките 400 събития премина и през столицата. Наистина без хеви метъл-приключението "Металика" и без катарзиса Горан Брегович и неговия Оркестър за сватби и погребения. Добре, че телевизията бе на мястото си, за да направи и непловдивчаните очевидци на ставащото в лятната културна столица.
В това европейско по замисъл събитие се огледа и една традиционна наша жажда по гигантоманията. Колкото повече наближаваше "месецът", толкова повече наедряваше програмата му. Истинска лавина посред лято. В очертания му първоначален формат се наместваха като матрьошки и местни фестивалчета, и традиционни концертни цикли, които сътвориха не особено интересния фон. И без него звездите можеха да изпъкнат. Впрочем благодарение на комбинативността на Салона на изкуствата на столичанина не му се наложи да прескача час по час до Пловдив. В НДК дойде и великият еклектик във филмовата музика Майкъл Наймън, бе представен и шокиращият Найджъл Чарнок, чухме и версията на класиците за хеви метъла чрез "Апокалиптика". За четвърти път Салонът, в случая с многократно по-скромни средства от пловдивския Месец, доказа, че ако не бъдещето, то поне настоящето принадлежи на многожанровите фестивали от типа Единбург. Сравнен с този модел, форумът, на съвременната композиция "Музика нова" си остана все така фестивал на микрообществото. То демонстративно не се интересува от разширяването на кръга. Горе долу по същото време конкурсът за музикални тв филми "Златната антена" се приобщи към семейството на Кан-фестивалите и инсталира мониторите си за скрийнинг направо в пясъците на курорта Албена. Това е причината 1999 да бъде отбелязана като начало на истинския тв музикално-фестивален туризъм. Традиционно събитие като "Варненско лято" продължи да съществува, а русенските бизнесмени на дело доказаха местния си патриотизъм и дадоха твърдо рамо на "Мартенски музикални дни". Може и да не разбират от музика, но обичат Русе. И това в случая се оказа достатъчно, за да станат симпатични.
Като в държава на крайностите и музикалният ни живот се движеше на ръба между
Юри Башмет отново дойде. Пак ни омагьоса с перфектния си звук. Странното е, че няма шанс да ни омръзне, макар че се очертава като бъдещ постоянен гост. Той и неговите "Московски солисти" се появиха в НДК в гротесков контекст - един патетичен концерт, посветен на Пушкин с участието на солисти от Болшой. Месеци по-късно едно турне на легендарния театър се провали също заради недобре пресметнатия контекст - този път икономически. Колкото и да бе зажаднял за болшой концерт, българският меломан не можеше да си позволи билет от 90 марки. А онзи който можеше, просто не бе меломан. С взривяването на мавзолея през август бе погребан и поривът на Пламен Карталов да доказва, че и у нас, както в страната на Верди, операта може да бъде площадно изкуство за масите. С Ванеса Мей пък влязохме в крачка с модата на световния шоубизнес. И същевременно изпитахме разочарованието от живия концерт на един индустриален аудио-видеопродукт. Пак някъде през лятото българската публика успя да компенсира десетилетията лишения от срещите на живо с легенди като Ричи Блекмор. Но докато бяхме мечтали за среща на живо с истински рокдинозавър, той се бе превърнал в разтопен от любов трубадур. Вместо Ричи слушахме неговата дама на сърцето Канди. Все пак му простихме, като му изпяхме парчетата, които той не пожела да ни изпее. Не простихме обаче на "Продиджи" - сравнително малко ги чакахме, но в драматичен момент. В полза на сензацията и Хулио Иглесиас би могъл да бъде поставен в графата на разочарованията, заради твърдението, че за пръв път бил идвал в България и заради упорито отстоявания десен профил пред фотографите. Това обаче се оказаха подробности от зле моделирания му имидж. Освен това българската публика се оказа невероятно информирана, великодушна и некомплексирана. Същността бе откровението му в зала 1, която той превърна в храм.
На ръба между разочарованието и еуфорията е появата на два джаз-фестивала - единият на "София мюзик ентърпрайсиз" и другият на "Нова музикална агенция". Клетъчното деление не отмина и частните културни институти. Бедата е, че те решиха да се конкурират с фестивали по едно и също време, а публиката за джаз е в ограничен състав, с ограничени възможности и няма способност да се дели клетъчно.
Годината, в която се навършиха 10 години от 10 ноември, бе и времето на
Елмира Дърварова - цигуларката, която първа накара американците да поставят длъжността "концертмайстор" в женски род, се завърна в България след 15-годишно отсъствие. Жената, която от 12 години стои на първия пулт в Метрополитън, беше солистка на Нов симфоничен оркестър. Преди това пианистът Веселин Станев дойде от Франция и ни плени със звуковите си каскади. Стефка Евстатиева, която от 8 години живее в САЩ, потвърди класата си. Рокаджийката Милена изплува от лондонските клубове и се появи с албум "Истинската Милена", издаден от истински музикални мениджъри, и то в България. Звезда от някогашната рокгрупа "Ахат" също предпочете да прелети от Новия свят, за да записва в едно от многобройните студия в София. Обнадеждаващото в тези завръщания е, че те не са само гостувания, а започват да се превръщат в постоянни работни турове. Отворените врати вече няма защо да предизвикват нито носталгичност, нито кахърене по изтичането на таланти. Те са шанс за проветрение на музикалната ни атмосфера и за постепенно моделиране на манталитета и на импулсирането на истински хъс за работа на пулта. Едно от доказателствата за това е сътрудничеството на Росен Миланов с Нов симфоничен оркестър - ансамбъл от истински запалянковци в музиката. А има други двама таланти, които не си идват само защото се притесняват, че ще ги приберат в казармата. Това са концертмайсторът на "Концертгебау" (Холандия) Веско Пантелеев и цигуларят Васко Василев, който работи с Ванеса Мей.
Коледно меню
За пълнежа:
За приготвянето на пълнежа нарязвам на ситно опечените и обелени кестени. Обелените ябълки нарязвам на кубчета. Хляба накисвам във виното и водата.
Сърцето и дроба нарязвам също така на кубчета. Запържвам в маслото сърцето, добавям лука, позапържвам и него и накрая добавям дроба, който запържвам за съвсем кратко време.
Внимателно омесвам в купа ябълките, кестените, раздробения хляб, билките и запържените продукти от тигана. Подправям със сол и пипер и натъпквам гъската с пълнежа. Зашивам отвора и я слагам да се пече в предварително затоплена на 200 градуса фурна с гърдите надолу. След като се позапържи отдолу, обръщам гъската по гръб и продължавам да я пека, като я пръскам от време на време с подсолената бира и соса, който се отделя в тавичката.
Това спомага да се получи хрупкава кожичка. Печенето продължава около 2.5 часа.
Сервирам гъската с прецедения сос от тавичката и задушено червено зеле.
Измитата и добре подсушена патица подправям със сол и пипер отвън и отвътре. Слагам мащерката в коремната й кухина и я слагам да се пече в предварително затоплена на 200 градуса фурна с гърдите надолу. Времетраенето е около 1 час и 20 минути. След 40 минути я обръщам с гърдите нагоре. Ако гостите обичат особено хрупкава кожичка, пръскам патицата от време на време с подсолена вода.
За приготвянето на соса отцеждам вишните от сока им и половината от тях пюрирам с миксер. Прецеденият сок кипвам заедно с виното и варя около 5 минути. Добавям прецедения сос от тавичката, канелата, карамфила и варя соса, докато се изпари 1/3 от него. Добавям пюрираните и цели вишни, сметаната и бадемите, кипвам отново и разбърквам.
Сервирам патицата цяла в плато, украсена с букет от пресни билки (магданоз, мащерка, бъзовлек, копър и др.), които съм закрепил в задната й част. Сосът сервирам отделно в сосиера. Подходяща гарнитура е задушено брюкселско зеле с бекон и картофено пюре.
За приготвяне на маринатата нарязвам обелените лук, моркови и бялото на праза на малки парчета. Слагам ги да се варят 1 час на тих огън заедно с две чаши вода, солта, пипера, виното, оцета, мащерката, дафиновия лист, чесъна и карамфила.
Заливам бута с топлата марината и го оставям 24 часа на студено. Отцеденият и подсушен бут запържвам от всички страни заедно с отцедените от маринатата зеленчуци и слагам да се пече 45 мин. в предварително затоплена на 200° фурна. От време на време заливам месото с малко от маринатата. За пюрето нарязвам обелената целина на кубчета и ги варя 30 мин. в подсолена вода. Отцеждам сварената целина и я пюрирам с миксер. Добавям сметаната и подправям с пипер.
За приготвянето на соса запържвам брашното в маслото до златисто и добавям 250 г от студената марината. Варя 20 мин, като бъркам от време на време с тел, за да не загори. Накрая добавям сладкото от боровинки и дърпам от огъня.
Сервирам целия бут в плато, украсен с няколко половинки круши от компот, пълнени със сладко от боровинки. Поднасям соса отделно в сосиера и пюрето от целина в топла продълговата чиния, украсено с няколко стръка магданоз.
Треска след полунощ
До полунощ на маса пред телевизора или по американския модел на площада - дотук добре. А след това? Въпросът измъчва тези, които в последния момент са решили да прекарат изключителната Нова година по изключителен начин.
Онези, които са се нагърбили да бъдат домакини на новогодишни купони, обикновено са малко, и обикновено не са го правили никога преди - после винаги се оказва, че експериментът им е за последно.
Съществува риск веселите компании да обикалят спираловидно от клуб на бар, от бар на клуб, докато най-после открият някоя по-разведрена от Кондьо и "Виктъри" зона.
Проучване на подобни места показа, че едва ли ще се намери клуб без вход или куверт след 0 часа. За преди това е повече от ясно - всеобщото правило е повечето от тях да работят с резервации до полунощ. Много вероятно е след това да има места в "Червило", "Буги бар", "Кокарача", "Суингинг хол", "Библиотеката", "Пънч", "Камелот" и др. Все пак няма гаранции, че ще се намерят места за сядане.
Отсега се знае, че "Стейтсайд" на бул. "Стамболийски" е изцяло резервиран за частно парти. В "Стъргалото" ефектът "Клинтън" вече е налице - кувертът е 100 лв., ще се плаща независимо от часа на влизане през нощта, а собствениците не си дават труда да обяснят какво ще предлагат за немалката сума. Въпреки този прием резервацията е повече от препоръчителна. За рейв-почитателите входът в "Червило" ще е 25 лв. през цялата новогодишна нощ и ще включва две малки питиета. Диджеите Ясен Петров, Крис, Ноу Гуд и Валънтайн ще водят програмата. Другият лидер сред техно-клубовете - "Индиго", също ще работи в нощта на 31 срещу 1, но все още не са определили цената, за която ще се влиза - със сигурност няма да е под 10 лв. В "Буги бар" до полунощ ще се влиза с куверти по 50 лв. (предлагат шведска маса, вино и шампанско), а след идването на 2000 година заведението ще приема посетители срещу 20 лв. - 10 за консумация, и 10 за вход. Цените тогава вероятно ще са наполовина.
Кувертът за "Суингинг хол" също е 50 лв. през цялата нощ, а посетителите е добре да са с карнавални костюми - балът с маски се утвърждава като любимо клубно мероприятие за тази Нова година. Повече от препоръчителна е резервация и за следполунощна визита. Два часа след 2000 година вратите на "Суингинг хол" ще бъдат отворени за всички. В "Бърбън стрийт" ще се резервират места за по 40 лв., което ще включва шведска маса, няколко питиета и бал с маски. След полунощ достъпът до заведението ще струва около 10 лв. Посрещането на Нова година в "Мистър Пънч" струва 150 лв. Срещу това собствениците предлагат музика на живо, дегустация на френски вина, представяне на още неизяснена марка бира и томбола с награди мобилни телефони. След полунощ ще има символичен вход за всички желаещи да споделят програмата на клуба.
Една от най-скъпите оферти за Нова година е на "Библиотеката" - кувертът до 00.30 часа е около 100 долара, но след това всички желаещи да влязат ще имат възможност да опитат срещу 10 лв. Почитателите на Средновековието трябва да знаят, че в "Камелот" цените са 120 долара на куверт, но след 0 часа ще се влиза безплатно. В "Кокарача" кувертът е 100 лв., но включва обилно меню. След Новата година всеки ще може да си опита силите да влезе срещу десетина лева.
Отскоро по радиостанциите върви реклама, че Емо Костадинов отваря клуб навръх Коледа, което сигурно е интересно за футболните фенове. Клубът ще се казва "Джангъл" и обещават, че ще работи през паметната нощ.
В програмата на почти всеки клуб е предвидена група, която да забавлява празнуващите. Със сигурност отсега се знае кой ще пее в "Библиотеката", "Мистър Пънч", "Суингинг хол", "Бърбън стрийт" и "Кокарача". Клубовете, които нямат договори с определена група или певци (такива са по-голямата част от заведенията), все още не знаят кой ще свири при тях и затова отсега се запасяват със силни диджеи. Повечето групи изчакват продължаващото наддаване да определи най-изгодната оферта - в последния момент окончателно ще стане ясно, кой къде ще свири. Нищо чудно известни имена да загърбят славата да свирят пред много хора в елитен клуб и за повече пари да заминат някъде по морето или на частни партита.
Отсега е ясно, че "Уикеда" и "D-2" ще правят рок-маратон в "Библиотеката". "Мистър Пънч" са поканили "Хазарт" в по-ранните часове, а на "Сленг" е отредена задачата да забавляват гостите до сутринта. Най-богата откъм изпълнители програма има "Суингинг хол" - там ще свирят "Джем", "Монолит", "Форте" и "Пиф". В "Бърбън стрийт" са "Некст файв", а в "Кокарача" - "Кокомания".
Тъй като нощта срещу 2000 година е паметна, добре е да се приготвят и доста пари за такси - шофьорите на Нова година са кът.
Министрите загърбиха коледните тържества
Бившите и настоящите министри напълно пренебрегнаха всякакви предколедни балове и коктейли, които се организираха през миналата седмица. Станалият традиционен бал на "Панорама", който тази година се проведе заедно с "Нефтинвест банк", не успя да доведе в балната зала на Военния клуб нито един управляващ политик с изключение на отговорника по медиите Илия Петров. Най-честата реплика, която излизаше от неговите уста, беше "Не знам", защото най-често му се задаваха въпроси, свързани с промяната в кабинета. Зложелатели на Иван Гарелов намекнаха, че всъщност няма нито един син политик, защото водещият не е знаел кого да покани - тогава още не се знаеше кои са новите министри. За компенсация почти целият актьорски състав на "Каналето" беше уважил тържеството на банката и телевизионното предаване.
За първи път на коктейла на Българската търговско-промишлена палата не присъства нито един член на кабинета. Вероятно в очакване на промените министрите загърбиха изискания прием на палатата (за разлика от миналата година, когато накуп се изсипа почти цялото правителство). Още една традиция бе нарушена - за първи път коктейлът на БТПП беше в НДК, а не в салоните на "София". Отново бяха наградени дипломати, които имат принос за развитие на бизнеса в страната.
Столичният кмет Стефан Софиянски пък беше единственият политик сред гостите на президента на "НОВЕ холдинг" Васил Божков на тържество на "Еврофутбол". Поводът бе откриването на новата светеща реклама на букмейкърската къща върху административната сграда на НДК. Божков и Софиянски се усамотиха на отделна маса в ресторант "Панорама" на хотел "Кемпински-Зографски", за да обсъждат някакви си техни работи.
За сметка на това на коктейла в Националната служба за борба с организираната престъпност се извървяха маса управляващи. Първо дойдоха председателят на парламента Йордан Соколов и шефката на парламентарната група на СДС Екатерина Михайлова, придружавани от Йордан Цонев. След това към партито се присъединиха и новият МВР-шеф Емануил Йорданов и новият правосъден министър Теодосий Симеонов, бившият администратор Марио Тагарински, шефът на Общинската банка Любомир Павлов и др. Последен дойде главният прокурор Никола Филчев, който дори не влезе в залата, а само побъбри на входа и след като разбра, че повечето политици са си тръгнали, също обърна гръб на коктейла.
Футболист се оплаква от секстормоз
За първи път в историята на българския спорт футболист официално се оплака от сексуален тормоз. Играчът на втородивизионния "Етър" Емануил Луканов съди за издевателства Теодора Стефанова, която се представя у нас като лична гадателка на Силвио Берлускони. Врачката подложила футболиста и семейството му на постоянен тормоз заради стара връзка между двамата. Луканов живя известно време в Милано, където се подвизаваше в сателитен отбор на бившия европейски шампион "Милан". След раздялата Стефанова описа любовните си истории в книгата "Един глас ми говори за вас". "Искам веднъж завинаги тази гавра да свърши", заяви Луканов.
"Не аз съм се гаврила с него, а той се е гаврил с моите чувства. Не той не ме иска, аз не го искам, защото имам нова щастлива връзка", заяви гадателката. Тя заплаши да съди играча за парите, които е изразходвала по неговия престой в Милано, където го предлагала на 20-30 отбора и се опитала да го вкара в модния свят като манекен.
Най-пресният пример за гадателските способности на Стефанова е отпреди седмица. Тя предрече, че Люпко Петрович ще остане треньор на "Левски" до края на първенството само ден преди сърбинът да обяви, че заминава за Китай.
Вицове на годината
Предизборно събрание в хасковския район. Христо Бисеров държи реч: "След края на структурната реформа ние ще живеем много по-добре! " От залата се чува глас: "А ние?"
В София пристигнала делегация от Международния валутен фонд. Отишли на среща при Муравей Радев и още от вратата им направило впечатление, че компютърът на финансовия министър лежи на пода до кошчето за боклук.
- Защо компютърът ви е там? - попитали удивени експертите.
- Това си е моят компютър - където си искам, там ще го слагам! - троснал им се Муравей.
Финансистите от МВФ въздъхнали и тръгнали към кабинета на вицепремиера Бакърджиев. Там обаче какво да видят - компютърът на министъра стои зад вратата, подпрян на стената.
- Защо така? - попитали отново в един глас всички от делегацията.
- Това си е моят компютър - казал привидно спокойно Бакърджиев - където си искам, там ще го слагам.
Следващата среща на делегацията била с премиера Костов. Първата им работа, когато влезли в кабинета на министър-председателя, била да се огледат за компютъра. Машината обаче стояла на бюрото.
- Ако знаете, какво видяхме при Муравей и Бакърджиев... - заразказвали чуждите финансисти. Костов ги изслушал внимателно и обобщил:
- Неграмотници!
Хората от МВФ се посбутали и най-накрая един от тях казал:
- А като са неграмотници, защо сте ги сложили на такива важни постове?
Без секунда колебание Костов отговорил:
- Това са си мои неграмотници - където искам, там ще ги слагам... С цел повишаване коефициента на интелигентност на управляващите министър-председателят издал заповед - на всички във властта да се раздаде по едно Рубик-кубче, на депутатите - едноцветни, а на Иван Шиляшки - монолитно.
Месец след избора на генерален директор на БНТ Любен Дилов-син срещнал на улицата члена на НСРТ Георги Лозанов и го попитал:
- Г-н Лозанов, как спите нощем, след като гласувахте за Лили Попова?
- Като бебе - отговорил доцентът.
- Как така като бебе? - попитал Любо Дилов.
- Ами как - през два часа се будя и плача, плача, плача... Запитали радио "Ереван" каква е разликата между западния капитализъм и капитализма в България. Арменското радио веднага отговорило: каквато е разликата между обикновения и електрическия стол.
Играели си на пясъка в столична градинка дечицата на Владимир Грашнов и Евгений Бакърджиев и спорели чий баща е по-богат.
- Моят баща е толкова богат, че ако иска може да купи цяла София - казало детето на Грашнов.
- Аз пък ще кажа на татко да не си я продава - заявил наследникът на Бакърджиев.
Министърът на държавната администрация Марио Тагарински седнал пред компютъра и написал:
- Проблем "2000".
- Bad command or filename - се изписало на екрана на компютъра.
- Аха, DOS! - казал си Тагарински.
- Аха, Тагарински! - казал си DOS-ът.
Държавата подготвя въвеждането на ипотечните облигации догодина
Банките ще издават ипотечните книжа, от които ще купуват институционални инвеститори
В началото на следващата година със специален закон ще се регламентира нов инструмент на капиталовия пазар - ипотечните облигации. По всяка вероятност законът ще бъде внесен за разглеждане в Народното събрание директно от депутата Никола Николов, председател на икономическата комисия към парламента. По този начин ще се регламентира вторичният ипотечен пазар в страната. Първичният обхваща самото отпускане на ипотечни кредити. Книжата ще се издават на основата на вече отпуснати кредити, обезпечени с ипотека. Експерти оценяват сумата на ипотечните кредити в България на около 200 млн. лв., като половината от тях са съсредоточени в Банка ДСК. Около 70 млн. лв. са остатъците само по ипотечните потребителски и жилищни кредити в бившата спестовна каса.
Облигациите ще са дългови книжа, които ще бъдат издавани само от банки, предвижда сегашният вариант на проектозакона. Това ще става както чрез публично, така и чрез частно предлагане (на предварително определени лица). При публичното предлагане банките ще изготвят проспект, който комисията по ценни книжа одобрява. Предвижда се вторичната търговия на книжата да се организира на фондовата борса. Законът за банките позволява облигациите да бъдат не само в левове, но и в чужда валута. Все още е спорен въпросът дали облигациите да се издават само от специализирани ипотекарни банки, или от универсални банки, каквито в момента са финансовите институции у нас. Самият специален закон изчерпва регламентирането на облигациите, като се очаква да не се издават допълнителни наредби по прилагането му. По законопроекта се работи повече от година, като от него отпадна идеята да се регламентират още един вид книжа - прехвърлящи ипотечни облигации.
Експерти възприемат положително идеята да се пуснат ипотечни облигации предвид факта, че по този начин банките ще акумулират дългосрочен ресурс, който ще могат да пренасочат към дългосрочни кредити и по-специално към ипотечни заеми - жилищни, потребителски и фирмени. На практика банки издатели ще се рефинансират чрез широко разпространените в развитите икономики ценни книжа, обезпечени с активи (asset-backed securities) и в частност ценни книжа, обезпечени с ипотеки (mortgage-backed securities). Сега липсата на дългосрочни пасиви в баланса на банките не им дава възможност да отпускат кредити с по-дълъг срок на погасяване. Така например максималният срок за потребителските и жилищните кредити е десет години, при положение че в страните от Западна Европа той дори надвишава 25 години.
Сред потенциалните купувачи на новите облигации се спрягат преди всичко институционалните инвеститори (пенсионни и осигурителни фондове, застрахователи, банки), които могат да си позволят да закупят дългосрочни активи. Облигациите няма да са изгодни на индивидуалните инвеститори (физическите лица), тъй като ще носят по-нисък нетен доход в сравнение с държавните ценни книжа от специалните емисии за граждани на Министерството на финансите. В момента двугодишните спестовни ДЦК носят ефективен годишен доход над 10%.
Очаква се ипотечните облигации да имат по-нисък риск за инвеститора, отколкото корпоративните дългови книжа, което означава, че доходът по тях би трябвало да е по-нисък в сравнение с ценните книги, издавани от фирми. На практика банката ще отговаря пред кредиторите по облигационния заем с всички свои активи. За по-голяма сигурност на инвеститорите заемите, обезпечени с ипотека, ще се залагат в полза на купувачите на облигациите чрез учредяването на залог по Закона за особените залози.
В проектозакона не се определя някакъв ориентир или котва (основният лихвен процент, доходът по определен вид ДЦК или лихвата по ипотечните кредити), спрямо който да се определя доходността на облигациите. Във всеки случай те ще носят доход, по-нисък с няколко пункта от лихвата по ипотечните кредити, тъй като разликата ще се ползва от банката издател за покриване на разходите по кредитите и емисията облигации. Банките ще са свободни да определят под каква форма ще изплащат дохода - фиксирана (сконто или лихвен купон) или плаваща лихва. Заедно с лихвата може да се изплаща и част от главницата (както при т.нар. амортизируеми облигации, каквито например са ЗУНК-книжата).
С цел да се увеличи привлекателността на книжата вероятно ще се предложи доходът по тях да е освободен от данъчно облагане. Сега без данъци са лихвите по общинските облигации, докато се облага доходът от корпоративните дългови книжа.
БФС отново протака избора на национален треньор
В Българския футболен съюз (БФС) вече започва да става традиция изпълнителният комитет по неясни причини да не се събира, когато се касае за избор на нов национален треньор. Само преди година и половина, когато националите се провалиха на световното първенство във Франция, тогавашните членове на ръководството близо месец не успяха да се съберат за избор на заместник на Христо Бонев. В крайна сметка избраха... Христо Бонев.
Сега, когато представителният ни тим отново е без селекционер заради напускането на Димитър Димитров, заседание на изпълкома отново нямаше. Този път причината бе липсата на кворум. Следващото заседание се очаква за средата на януари, защото дотогава има "Коледа, Ивановден, Нова година", както заяви президентът на БФС Иван Славков. Липсата на кворум прилича повече на умишлено прокатане на въпроса. В същия ден, в който изпълкомът не успя да заседава, в сградата на "Кърниградска" 19 са били двама от членовете му - Стефан Божков и Трендафил Данаилов. Те обаче си тръгнали само часове преди да започне сбирката. Причините за отсъствието им са неясни, въпреки че и двамата са от най-редовните членове на изпълкома. Освен тях в БФС не дойдоха Ангел Бончев, Николай Цветин, Георги Кабуров, Пенчо Пенев и Веселин Балевски. Така националният отбор на България ще посрещне 2000 г. без старшитреньор. Останалите членове на изпълкома, обсъдили този въпрос, както и изстъпленията на стадионите в Перник и Ловеч, не не са взели конкретни решения.
Христо Стоичков и Стойчо Младенов са двамата фаворити за старши треньор на националите. В момента Стоичков е помощник-треньор на всички национални отбори, а Младенов води младежите. Славков заяви, че не е против Димитър Димитров да води едновременно "Левски" и представителния тим. Херо обаче сам отказа, за да не се получават търкания както по времето, когато помагаше и на "Литекс" в европейските клубни турнири.
Въпросът е дали Стоичков ще приеме офертата да стане национален треньор, или ще предпочете да остане на втори план. След като изпълкомът не успя да събере кворум, той е получил време за размисъл. Ако откаже, Стоичков ще остане на досегашната си длъжност, а старшитреньор ще стане Стойчо Младенов. По неофициални данни бившият халф на ЦСКА няма нищо против да заеме поста на Димитър Димитров.
Както винаги, когато се появи треньорска криза в националния отбор, изплуват още няколко оборотни имена на български треньори, но в този случай те нямат никакъв шанс. В разширения списък както обикновено са Аспарух Никодимов, Георги Василев, Димитър Пенев или някой чужденец. До тях обаче е малко вероятно да се стигне, тъй като има вече двама фаворити. В зависимост от развръзката може да се наложи да се търси селекционер на младежите. Фаворити за тази длъжност са треньорът на "Видима-Раковски" (Севлиево) Пламен Марков и Петър Зехтински, досегашен втори помощник на Димитър Димитров при националите.
Трансформацията на собствеността в ЦСКА
Стоичков и Министерството на отбраната остават без акции
Любо Пенев и Васил Божков притежават контролния пакет
Христо Стоичков и Министерството на отбраната остават извън новото акционерно дружество на ЦСКА, което бе учредено на тайно събрание през изминалата седмица. Документите за регистрация вече са в съда, а пълното име е "Професионален футболен клуб ЦСКА" АД. "Документите са изрядни", заяви бившият национал Емил Костадинов, но не уточни дали учредителното събрание се е състояло. Костадинов ще бъде изпълнителен директор на дружеството. Досегашният изпълнителен директор на ФК ЦСКА Румен Янков се заема с административна работа в клуба заедно с бившия служител в мениджърската агенция "Танев, Сираков и ко" Боби Божинов.
В нито един момент не изтече официална информация за деня, часа и мястото на учредителното събрание, което трябваше да разпредели акционерното участие. В четвъртък (22 декември) един от акционерите съобщи, че събрание вече е имало и всичко е ясно. Той обаче не уточни как е разпределена собствеността в 28-кратния национален шампион по футбол.
На 14 декември общото събрание на ФК ЦСКА гласува мандат на президента Любослав Пенев да изготви регистрацията на акционерното дружество. Два дни по-късно Румен Янков заяви, че схемата за разпределението на акциите все още не е готова. Той отказа да посочи колко процента ще отидат за представителите на различните квоти в ЦСКА - фенове, военни и ветерани. "Интересите на всички са защитени пропорционално", заяви източникът.
Президентът на "Нове холдинг" Васил Божков взима голяма част от собствеността, но дали става въпрос за контролния пакет, не е ясно. По този начин той е овъзмезден за финансовата помощ към Любо Пенев през есенния полусезон, когато ЦСКА изпитваше остър недостиг на средства. Божков присъства и на последното изплащане на траншове на футболистите на 21 декември заедно с Пенев и Костадинов. Освен екзекутора на Франция другото сигурно име от бившите национали е това на Трифон Иванов. От около месец Пенев, Костадинов и Иванов демонстрират близост и не пропускат да покажат, че имат намерение да управляват клуба. Костадинов дори прекрати футболната си кариера в германския втородивизионен отбор "Майнц 05", за да се заеме с новата си длъжност в ЦСКА.
Министерството на отбраната не участва по никакъв начин в новото акционерно дружество. Досега интересите на МО в общото събрание на ЦСКА бяха защитавани от известен брой кадрови военни. Именно някои от тях са влезли като акционери в ПФК ЦСКА АД, но като физически лица. Това означава, че дори в момента да работят за каузата на военното ведомство, след пенсионирането си вече няма да имат нищо общо с министерството. Логиката дори подсказва, че като физически лица те имат определен личен интерес и не е необходимо дори сега да защитават интересите на МО.
"Министерството на отбраната ще окаже пълна подкрепа с базата. Ще се търсят най-благоприятните форми за отдаването й под наем на клуба или под някаква друга форма. Целта е ЦСКА да бъде още по-стабилен", заяви източникът. Това означава, че освен да изгони ЦСКА от стадион "Българска армия" и базата в Панчарево, Министерството на отбраната по никакъв друг начин не може да влияе на управленските решения. Отсега нататък пресечните точки между двете страни ще са свързани единствено с ползването на базата.
Звездата Христо Стоичков също остава извън акционерното дружество. Пенев и Костадинов непрекъснато твърдяха, че са поканили най-големия български футболист на 90-те да участва в разпределението на акциите. Близки на Стоичков обаче споделиха, че той е обиден от факта, че му се отрежда второстепенна роля. Освен това той не може да участва в едно и също начинание с Трифон Иванов и Емил Костадинов, с които не се понася от години. Скандалите помежду им бяха всекидневие при завръщането им в ЦСКА през пролетта на 1998 г., а кулминацията стигна на световното първенство във Франция. От известно време се говори усилено, че Пенев и Стоичков също не са в отлични отношения.
Отделно от това Камата е спрял да раздава пари наляво и надясно, тъй като е бил завлечен от приятели и познати. Стоичков бе и сред акционерите на ЦСКА АД по времето на Мултигруп. Твърде е вероятно да е останал сред собствениците и след преобразуването на дружеството в "Професионален спортен клуб ЦСКА" АД през пролетта. Засега бившият национал и настоящ помощник-треньор на представителните ни отбори отказва официална информация за отношенията си с новото ръководство на червения клуб.
Накратко
Тридесет души са номинирани в анкетата за футболист на годината на България, организирана от в. "Футбол" и сп. "Старт". Фаворити за спечелването на приза са Александър Александров ("Левски"), Станимир Стоилов ("Левски") и Димитър Бербатов (ЦСКА). Точки от гласувалите 100 журналисти са получили дори Христо Стоичков и Любо Пенев, които прекратиха кариерата си през годината. Миналогодишният номер 3 Георги Иванов-Гонзо не е получил нито един глас. Победителят ще стане ясен на 26 декември.
Реферът на скандалния мач "Ловеч" - "Левски" Костадин Костадинов бе наказан от съдийската комисия към БФС да не ръководи два мача заради допуснати методически нарушения. Срещата, която бе реванш от 1/8-финалите от турнира за купата на България "Форд Мото-Пфое" и завърши 3:1 за "Ловеч", изобилстваше от спорни положения. Комисията подкрепи Костадинов за действията му на почивката, когато бе бит от спонсора на домакините Гриша Ганчев. Второто полувреме започна с 20-минутно закъснение заради инцидента.
Предупредителни стачни действия ще предприемат служителите във ФК ЦСКА, ако не си получат заплатите от месец юни. Всички хора на щат в клуба не са взимали пари от избирането на Любо Пенев за президент. Ако до Нова година ръководството не им се изплати, на 4 януари 2000 г. те ще блокират бул. "Драган Цанков" и ще спрат обслужването на стадион "Българска армия".
Бразилският полузащитник на "Барселона" Ривалдо бе избран за футболист на Европа за 1999 г. Той изпревари с 65 точки другия фаворит за "Златната топка" на списание "Франс футбол" Дейвид Бекъм от "Манчестър Юнайтед". Ривалдо получи 219 точки от гласовете на кореспондентите на списанието, а халфът на европейския шампион - 154 т. Трети в класацията е украинският нападател на "Милан" Андрей Шевченко, следван от Габриел Батистута ("Фиорентина"), Луиш Фиго ("Барселона") и други. През тази година Ривалдо стана най-добър реализатор за националния отбор по време на турнира "Копа Америка" и завърши предишния сезон като най-добър реализатор за "Барса" с 24 гола. Не се оправдаха слуховете за преминаването му в "Манчестър юнайтед". Договорът му с испанския клуб изтича през юни 2002 г., а всеки желаещ да го има преди това трябва да плати трансферна сума от 44 милиона долара. Ривалдо е вторият бразилец след Роналдо, който печели най-престижната от футболните анкети. До 1994 г. в нея имаха право да участват само европейци. От 1995 г. "Златната топка" е ставала притежание на трима играчи, които не са родени на Стария континент - Джордж Уеа, Роналдо и Ривалдо.
Сноубордистите ще открият сезона с нощно състезание "Биг джъмп 2000", което ще се проведе върху изкуствен сняг зад НДК на 28 декември от 17 часа под звуците на техно-диджей парти. Наградният фонд от 4000 лв. е осигурен от "Уест" и "Данска". Ще участват всички най-добри български сноубордисти, обещаха организаторите.
ХХ век - от нагорещения камък до шоколада
О, бедният наш стомах. С какво ли не го тъпчем! Ако ХЕИ погледне в него - веднага би го запечатал!
Ако се запитате колко храна минава през стомаха ви за един живот, най-точният отговор ще е - много! А най-конкретният е, че този работливец, стомахът, се преборва с 60 тона храна.
За страните от Южна Европа, които принадлежат към средиземноморската кухня, проучвания са правили Националният статистически център в Испания и различни френски институти. "През живота си всеки южноевропеец консумира средно по 16 800 броя яйца, 750 кг свинско месо, 731 кг телешко, 881 пилета, 1650 л растително масло и 16 500 франзели хляб. Плодове 7650 кг, зеленчуци 5227 кг, картофи 4065 кг, мляко 8850 л, различни видове сирена 1650 кг и риба 2325 кг също се радват на топъл прием във всекидневното меню, което ценителят на добрата кухня полива през живота си с 2438 л вино и подслажда със 735 кг захар. Сравнително по-слаба е консумацията на овче месо - 200 кг."
Останала ли е обаче човешка топлина в съвременната кухня?
Двайсти век е век на електричеството. Кухните стават по малки, инсталират първите водопроводи. Ако сравним кукленските кухни от началото на столетието с тези след Първата световна война, ще видим колко първите са по-уютни, а вторите, лишени от всякакви мебели и предмети, са се превърнали в малки цехове за приготвяне на храна. Въпреки техническите нововъведения и механизираните уреди, удоволствието от готвенето вече го няма.
Промени настъпват и в резултат на разпадането на големите фамилии и миграцията от селата към градовете. След Втората световна война на мода излиза кухнята ниша, в която домакинята се задържа за съвсем кратко време, колкото да приготви нещо на крак. Напоследък обаче социолозите твърдят, че сегашните кухни не позволяват контакт в семейството. Усилията на строители и дизайнери са насочени не толкова към разширяване на кухненските помещения, колкото към насищането им с човешка топлота и удобство.
В началото на века сериозно влияние върху националната ни кухня е оказала френската кухня, твърдят наши изследователи. "Голяма част от готвачите в двореца, легациите и по-големите ресторанти, били французи. Техните помощници - българите, усвоили приготвянето на френските ястия и по-късно ги разпространили във второстепенните ресторанти."
След като се появява "Балкантурист", започват да се срещат ястия с френски наименования - рагу, омлет, суфле, бульон-роял, ордьовър, фаршировани яйца, майонезена салата, хайвер, турнедо, медальон, сосове. От десертите - торти, саварини, кремове.
Под влиянието на английската кухня у нас се приготвят бифтек, стек, пай, кейк, яйца с шунка. От англичаните наследихме сандвичите и коктейлите.
В началото на този век идва и италианската национална кухня по трапезите ни. Имаме хранителни продукти с наименования салам, сарфалади, канела, саламура, турта, марината, картофи, карфиол, спагети, фрикадела (кюфтета от телешко със сос).
Немците се намесват с леберкез, шницел, шпеков салам, шунка, щрудел, кифла, глазура, бутертесто.
От Русия са пренесени горчицата, пушените риби, боршът, червеният и черният хайвер.
В началото ХХ век човек не може да се развихри гастрономично поради примитивната готварска техника (жар, огнище, сач, пръстена пещ). Примитивни са и съдовете - сгорещен камък, керемида, пръстен съд. Това ограничава топлинната обработка до варене, задушаване и печене. Запържването и запръжките са под влиянието на турската и арабската кухни. Пърженето и панирането - от френската. За аромата и вкуса на националните ястия извънредно много допринесли и нашите подправки - копър, джоджен, калофер, които са били много подходящи за сърми от агнешко месо, а чубрицата - за боб, леща и салата от печени пиперки. С мащерка, селим и девесил се ароматизират рибените чорби, а с естрагон - задушените меса.
Пак през това столетие първенство на масата ни заеха някои храни, които лекуват или предпазват хората от болести.
За най-голямо чудо на природата учените признават чесъна. Той разширява кръвоносните съдове и понижава високото кръвно налягане. Подобрява оросяването, което намалява склонността на кръвните телца към сгъстяване и образуване на тромби. Сега в световните противоракови институти в Бетезда - САЩ, и в Китай се правят опити за създаване на чеснови противоракови лекарства.
За друга отлична храна е посочен фасулът. Учен от САЩ е установил, че поради високото си съдържание на целулоза фасулът няма конкурент от храните, които да намаляват толкова драстично холестерина в кръвта и да имат толкова силно изразено противораково действие на стомаха и дебелото черво. Ученият препоръчва на хора, предразположени към артериосклероза и диабет, всеки ден да ядат по една кафеена чаша фасул.
Шоколадът също е включен в калорийните бомби на века. Приписват му се магически свойства, свързват го със силата на божествената светлина. Шоколадът ни прави творчески потентни, силни и добри. Той е едновременно храна на радостта, защото създава настроение, но и храна на любовта, защото твори атмосфера на духовен комфорт.
Съвсем наскоро специалисти по хранене са установили, че картофите са най-добрите заместители на шоколада. Твърдят също, че отхвърлянето на преобладаващата растителна храна от менюто ни е предизвикало развитието на човешкия интелект. С други думи - любовта ни от най-древно време към пържолата ни е направила по-умни.
Гълъбин Боевски е спортист на годината
Президентът Петър Стоянов заяви, че очаква три златни медала от олимпиадата в Сидней
Изборът за спортист номер едно за 1999 г. бе един от най-лесните в 42-годишната история на събитието. През изтичащите 365 дни България извади само един световен шампион в олимпийски спорт - щангиста Гълъбин Боевски. Той остана без конкуренция в класацията на журналистите. Неговият треньор легендарният Иван Абаджиев пък оглави за шести път ранглистата в категорията на наставниците. И двете анкети се провеждат от в. "Дневен Труд".
Награждаването за трети пореден път бе извършено от президента на България Петър Стоянов. Тази година тържеството се състоя в резиденция "Бояна". Всички номинирани в челната десетка получиха статуетки.
Държавният глава заяви, че очаква от спортистите три сигурни златни медала от олимпийските игри в Сидней през 2000 г. "Ако всичките ми задължения бяха толкова приятни, колкото това да награждавам спортистите, щях да си поискам втори мандат. Не можем да бъдем недоволни от отиващата си спортна година. Това, което се случи, опроверга лошите пророци, които казваха, че спортът си отива, културата си отива, изкуството си отива. Нищо подобно. България създава все по-добри образци в тези области. Друг е въпросът, че желанието и волята на нашите спортисти за победа трябва да бъдат адекватни на вниманието, което държавата отделя за българския спорт", каза в поздравителна реч президентът. Изказването му прилича на това от предишните две години, въпреки че оттогава насам спортните успехи стремглаво спадат.
Стоянов се опита да подскаже и държавната политика към спорта. Той обясни, че политиците не трябва да пречат на спортистите, а с цялата си законодателна и изпълнителна дейност да мислят за бъдещето на спорта. "Една нация, за да бъде здрава, трябва да спортува. Много банална истина, но като че ли у нас трябва да се повтаря по-често, за да се разбере", допълни г-н Стоянов.
Гълъбин Боевски подкара по снега подареното му от сладкарница "Атлантик" синьо "Пежо 206". Колата е наградата за първенеца от шефа на сладкарската верига Звонимир Цветков. "Да съм No1, за мен е голямо признание за труда ми през годината. Веднага след като свърши първенството на Германия, насочвам подготовката си за олимпиадата, въпреки че явно скоро българският спорт няма да се оправи финансово", заяви 26-годишният щангист от Кнежа.
За Абаджиев имаше чек за холна гарнитура от "Нова мебел". Папата на щангите, както го наричат по света, обяви, че се отправя към последната си олимпиада. "Натоварен съм с голяма отговорност. Чувствам се добре от високата оценка, която получих, но пък не съм добре затова, че върху мен пада най-голямата отговорност - злато от олимпиада. Президентът и българският народ ми поставиха такава задача", каза старшията.
Второто място в класацията за спортист на 1999 г. изненада самата избраничка - световната шампионка на скок на височина в зала Христина Калчева. "Очаквах да съм трета или четвърта", призна последователката на Стефка Костадинова. С аркада на бузата се яви на награждаването профибоксьорът Тончо Тончев. Оказа се, че и той не е очаквал да бъде в челната десетка на класацията, тъй като напусна аматьорския бокс преди три години. Обадили са му се преди дни в Сливен, за да го поканят на церемонията. Признанието си той дължи на световната континентална титла, която спечели и защити през годината, както и на 18-те победи с девет нокаута на професионалния ринг.
Гордостта на българската спортна гимнастика - бронзовият медалист в многобоя от световно първенство Йордан Йовчев, отново прелетя океана, за да получи получи своята награда. Той ще продължи олимпийската си подготовка в Америка, където остана след игрите в Атланта. Армен Назарян пък тепърва ще трябва да изпълнява обещанието си за олимпийски медал пред президента Стоянов, което му е дал, след като получи български паспорт. "Аз изпълних моето, сега ти си наред", напомни му държавният глава.
Спортист на годината
Нешка Робева тръгна срещу националния отбор
Бившият старшитреньор пак в опозиция на останалите в художествената гимнастика
Нешка Робева направи коледния си "подарък" за българската художествена гимнастика, като обяви, че състезателките от нейния клуб "Левски" с тези от сателита й "Академик" бойкотират националния ансамбъл. Те няма да участват и в подготовката за олимпийските игри в Сидней под ръководството на новия старши треньор Антоанета Занкова. За да се върне на гребена на вълната, която наскоро я изхвърли от ръководните постове в родната гимнастика, Нешка Робева планира да направи алтернативен на националния ансамбъл, а, изглежда, в плана влиза и противопоставянето на специалистките една срещу друга. Целият цирк на "Левски" всъщност е заради парите, които се полагат за подготовката на националния отбор и за държавната зала на "Герена", която тя третира като лична собственост. Този път обаче Нешка прати децата на барикадата. "Гимнастичките отказаха да се готвят под ръководството на Занкова по причини, които ми е неудобно да спомена заради честта на професията и управителния съвет на СК "Левски". Ето защо нашият клуб застана твърдо зад тях", обясни решението си бившата номер 1.
Конкурсът за подбор на национални състезателки се проведе в края на ноември от комисия, определена от управителния съвет на Българската федерация по художествена гимнастика (БФХГ). На него се явиха 60 момичета от различни клубове в страната. След щателен преглед се отсяха 16 момичета за ансамбъл и 14 за индивидуалните изпълнения. Класацията бе извършена по правилника на международната федерация плюс тест за физически качества. Вторият показател бе атакуван от Нешка Робева, тъй като нейната състезателка Теодора Александрова отиде от първо на пето място по физически качества сред индивидуалните състезателки. Александрова е единствената ни гимнастичка, която спечели виза за олимпийските игри в Сидней. Визата обаче не е поименна, а дава право на една състезателка от България (която и да е тя) да участва в Сидней. Робева, вместо да се подчини на правилника на БФХГ, чийто член е клуб "Левски", се опита да лансира версия за подправени конкурсни документи.
Следващият конфликт между нея и останалите се роди при избора на национален треньор за ансамбъла. Наивно бе да се смята, че човек като Нешка ще се примири лесно с новото положение на клубен треньор, което й отреди управителният съвет на федерацията. Затова тя издига кандидатурата на подчинената си Валя Ганева за наставник на ансамбъла, а мястото на помощник определя за себе си, разкриха добре запознати източници. Номерът обаче не мина. Треньорският съвет обсъди общо четири кандидатури и гласува доверие на Антоанета Занкова от "Славия". Този акт май пак отпуши идеята за нов "подвиг" - бойкот на националния отбор, макар че дни преди това Робева е получила изгодно предложение от Илиана Раева.
"Преди избора за треньор на националния ансамбъл лично аз и моят клуб "Илиана" предложихме на "Левски" и директно на Робева в неофициален разговор обединение, тъй като най-много гимнастички в десятката са от тези два клуба. Щяхме да подкрепим кандидатурата на Валя Ганева, ако ми бяха гарантирали, че тя ще посочи за помощник Таня Стоянова от "Илиана". Смятахме, че така е най-справедливо. Валя обаче не се появи на УС, а Нешка заяви, че обединението не ги интересува. Тогава дадох гласа си за Тони Занкова", заяви Раева, сега член на УС на БФХГ.
"Не е вярно, че не пускам състезателките в националния отбор. Момичетата не искат да ходят. Как мога да им забраня нещо каза Нешка Робева. Нормално ли е да се изхвърлят тези, които са извоювали олимпийска квота? Смятате ли, че е нормално тези деца да бъдат отстранени на някакви тестове, които нямат нищо общо с ансамбъла? Въпреки че ги изхвърлиха, останаха десет. Нормално ли е тогава "Левски" да няма помощник-треньор? Нормално ли е треньорският съвет и трите клуба "Илиана", "Академик" и "Левски" единодушно да решат, че най-добрият треньор за ансамбъла е Валентина Ганева и след връщането на председателката Мария Гигова управителният съвет да вземе друго решение? Налага се един диктат, който по времето на Милко Балев не е бил. Аз не знам каква е тази комисия, която може да определя национални състезатели по това до колко им е широка усмивката, хубави очите и дълги краката."
Тя обяви, че осем гимнастички от "Левски" и две от "Академик" няма да се готвят централизирано в разширения състав на националния ансамбъл, с което наруши правилата и наредбите на БФХГ. След това хукна да търси подкрепа за решението си от Българския олимпийски комитет (БОК). "Консултирах се с олимпийския комитет - никой не може да забрани да готвим състезателки за игрите в Сидней", заяви бившата наставничка.
Нешка Робева вероятно очаква от БОК и да отмени устава на федерацията, да смени ръководството и да унищожи правилника. Само че олимпийският комитет няма такива права, нито той, нито международният, както и няма държава, която готви клубни отбори за световни първенства. Ако Нешка Робева беше все още старши треньор, щеше ли да допусне съществуването на алтернативен отбор на когото и да било? Преди време тя имаше на разположение петнадесетина момичета, от които да избира за единствения национален ансамбъл. Само че последната година едва събра пет гимнастички, за да отиде на световно първенство. И сега, когато всички добри специалистки в този спорт се обединиха под единствената цел за осем месеца да изкарат конкурентоспособен ансамбъл за олимпиадата, Нешка Робева е на път да отнеме шанса на страната ни да се представи с елитните си състезателки.
"Смятам, че до 27 декември, когато е прегледът на националния отбор и когато трябва да се съберат повиканите с писма от федерацията гимнастички, "Левски" и "Академик" ще преосмислят решението си, независимо че му дадоха такава публичност. Едва ли най-подходящото нещо сега е разделението и конфронтациите", надява се Илиана Раева.
Ако обаче личните интереси и междуличностните войни продължат да определят съдбата на българската художествена гимнастика, нищо чудно още дълго да не си припомним как изглеждат медалите.
Принц Чарлз във вихъра на тангото в Буенос Айрес. В началото на март британският престолонаследник направи обиколка в Южна Америка, а последната му спирка бяха Фолклендските острови.
&copy; Петер Николс
През пролетта насилието в Косово ескалира неимоверно. Оплакването на жертвите се превърна в ежедневен ритуал сред албанското население в сръбската провинция.
&copy; Олег Попов
С изостряне на косовската криза в края на март НАТО започна подготовка за военна операция. Във Великобритания бяха дислоцирани американски бомбардировачи Б-52.
&copy; Дилън Мартинец
Началото на операцията на НАТО в Югославия отпуши бежанския поток и Македония бе залята от косовски албанци. През май генералният секретар на пакта Хавиер Солана поиска да види лично трагедията на албанците и бе посрещнат радушно в бежанските лагери.
&copy; Зора Бенсемра
Портрети на вожда и учителя Дън Сяопин изпълниха улиците на Пекин по време на октомврийските чествания на половинвековния юбилей на Китайската народна република.
&copy; Боби Юп
Живи пилета и перушина се изсипаха върху френските полицаи по време на декемврийските протести на фермерите. Производителите на пилешко месо демонстрираха в Париж срещу падащите цени на продукцията им.
&copy; Чарлз Платьо
Ултраортодоксални евреи се опитват да научат дали Арие Дери, лидер на религиозната партия Шас, напуска парламента. Оставката на Дери бе условието на премиера Барак за включване на партията Шас в правителствената коалиция.
&copy; Давид Силверман
Така Британската астрономическа асоциация се подготви за пълното слънчево затъмнение на 11 август.
&copy; Ян Уаилд
През септември избухна кризата в Източен Тимор. Индонезийската провинция бе обхваната от кървави размирици след референдум за независимост.
&copy; Беавихарта
Залавянето на кюрдския водач Абдула Йоджалан провокира масови акции на кюрдите в Европа. Мнозина от тях се самозапалиха в знак на протест срещу ареста на Йоджалан.
&copy; Беавихарта
През юни папа Йоан-Павел Втори се завърна в Полша. тринайсетдневното посещение в родината обаче изтощи емоционално и физически светия отец.
&copy; Павел Копчински
Самюел Куфур от "Байерн" (Мюнхен) прелита зад гърба на нападателя на "Манчестър юнайтед" Теди Шерингам по време на финала на Шампионската лига.
&copy; Хосе Мануел Рибейро
Австралийският сърфист Джоел Паркинсон се радва, след като е победил хаваеца Рос Уилямс за първия си успех при професионалистите.
&copy; Пиер Тости
Американската тенисистка Серена Уилямс крещи от радост след отбелязването на победната точка над Мартина Хингис (Швейцария) във финала на женския турнир "Мастърс" в Ню Йорк.
&copy; Майк Сегар
Халфът на САЩ Бранди Частейн ликува след реализирането на последната от допълнителните дузпи срещу Китай във финала на световното първенство по футбол за жени. В анкетата за спортистка на САЩ на сп. "Спортс илюстрейтид" за номер 1 бе избран целият женски футболен отбор на САЩ.
&copy; Maйк Блейк
Само секунди по-рано Майкъл Джонсън (САЩ) е подобрил най-костеливия световен рекорд в атлетиката - този на 400 м, с време 43.18 секунди.
&copy; Джери Лампен
Пилотът на "Макларън Мерцедес" Дейвид Култард лети над колата си по време на посещението си в Звездното градче в Москва. Шотландецът влезе в симулатора за безтегловно летене, с който се обучават руските космонавти.
Национали по ръгби на Италия позират голи пред пералня като част от рекламната кампания за световното първенство.
&copy; Ян Уаилд
Конят Фрейзър Айлънд (No23) с жокей Ричард Гест пада по време на състезанието Гранд нешънъл в Айнтри. Зад него е конят Юдип, който получи тежко счупване и се наложи да бъде застрелян.
&copy; Ян Хъдсън
Финландецът Яне Ахонен си намества очилата, оформени като очи на чудовище, преди първия си скок в състезанието в Паница. Ахонен завърши втори в класирането за световната купа по ски-скок.
&copy; Сърджан Живович
Австралийският национал по ръгби Джордж Греган ликува след победата на неговия отбор над Франция на финала на световното. Австралия спечели титлата за втори път.
&copy; Ян Уаилд
В Тайланд продължиха традицията да отглеждат крокодили за циркови изпълнения. Главата на дресьора между зъбите на крокодила е сред най-атрактивните циркови номера.
&copy; Джейсън Риид
