Намаляват запасите на суров петрол в САЩ
Публикуваните от Американския петролен институт данни за свиване на запасите от суров петрол в САЩ с 199 хил. барела в седмицата до 17 декември натиснаха слабо надолу цените на енергийната суровина. Фючърсните котировки на петрол Брент за февруари поевтиняха с 4 цента, достигайки 25.25 долара за барел.
Намаляването на запасите от суров петрол в САЩ е значително по-слабо от очакваното от играчите на пазара - 2.4 млн. барела. Разминаване този път в обратната посока се получи и между очакваното и реализираното намаление на петролните продукти. Запасите от дизелово гориво и бензини се свиха съответно с 2.57 и 2.36 млн. барела.
Според търговци подобен темп на изразходване на запасите от петролни продукти в САЩ не е типично за сезона. Като най-вероятна причина се посочва запасяването с бензини и дизелово гориво в очакване на проблем "2000".
През последните две седмици петролът поевтиня в резултат на изявленията на официални източници от Багдад, съгласно които Ирак няма да забавя износа на петрол. Ирак и ООН се споразумяха за нова шестмесечна фаза от програмата "храна и медикаменти срещу петрол". Въпреки това текущата цена на петрола е много близка до абсолютния максимум от 26.15 долара за барел за последните 9 години, реализиран по време на войната в Залива.
Данните за запасите на петрол се следят внимателно и от ОПЕК като тест за способността на страните, членки на петролния картел, да се придържат към поетите през март обещания за по-нисък производствен таван. Министрите по петрола в ОПЕК заявиха, че ще бъдат доволни, ако запасите се свият до нивата от 1996 и 1999 г. Съединените щати вече достигнаха тези нива.
Увеличават се задължителните осигурителни фондове
Нови два задължителни и два доброволни частни осигурителни фондове се създават с реформите в пенсионната и здравната система. Отделно от тях остават задължителните държавни - държавното обществено осигуряване (ДОО) и здравноосигурителната каса.
Извън ДОО се въвеждат два вида задължителни пенсионни фондове - универсални и професионални. Осигуряването в професионални фондове става задължително още от началото на 2000 г. То важи за работещите в условията на
Според НОИ през 2000 г. за професионална пенсия ще трябва да се осигуряват около 120 хил. души, което е драстичен спад от сегашните 480 хил. души. Причината е новият правилник за категоризиране на условията на труд, който влиза в сила от началото на 2000 г. и е обнародван в брой 123 на Държавен вестник от 23 октомври 1998 г. Задължително ще се осигуряват в универсални фондове родените след 1 януари 1960 г., стига да се осигуряват и за ДОО. Това те ще правят от началото на 2002 г. До края на март 2002 г. те ще трябва да изберат кое пенсионноосигурително дружество ще управлява техните пари. Осигуряването в универсални фондове ще дава право на допълнителна пенсия, добавена към пенсията от ДОО.
Освен задължителните професионални и универсални фондове осигуряващите се имат възможност да правят вноски в доброволни пенсионни фондове и доброволни здравноосигурителни фондове. И двете работят по правилата на специални закони. Първите по Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, а вторите по силата на Закона за здравното осигуряване. Доброволните пенсионни фондове ще се управляват от същите пенсионно-осигурителни дружества по допълнителните фондове. Те ще се контролират от Държавната агенция за осигурителен надзор. Агенцията ще надзирава и доброволните здравни фондове. Осигуряването в доброволни фондове дава право на
Нормативните промени през годината - повече от новите строежи
Акт 16 остава, отпада ангажиментът на държавата към него
Свиването на инвестициите в строителството е огромно, това е мнението на повечето строителни компании в страната. За първи път от десет години насам в България на практика строителен сезон няма, жалват се от бранша. Проблемите в строителството са много. Като основни предприемачите сочат пълната липса на инвестиции и липса на финансиране и кредитиране на строителните предприемачи. Проблем са и завишените изисквания за участие в търгове, които на практика отказват още в самото начало родните фирми, тъй като изискванията, които се поставят, са такива, че нито една наша фирма не може да ги покрие. И не на последно място, черният пазар на работна ръка, който подбива цените на строителните фирми.
Строителните фирми през годината съсредоточиха потенциала си предимно към завършване на вече започнато строителство. По данни на статистиката към средата на годината броят на недовършените жилища, чийто основен инвеститор са частни инвеститорски фирми в страната, с натрупване от минали години е бил около 3000. От друга страна, започването на ново строителство през настоящата година беше сведено до минимум, тъй като според строителните фирми цените на жилищата в момента са твърде ниски и не могат да покрият разходите по изграждането им. Нямаха много работа и фирмите, които се занимават предимно с ремонтни работи. Въпреки видимото оживление на тема ремонти, в повечето случаи те се извършват от наемни майстори, които работят срещу много по-ниско възнаграждение, но без да плащат данъци и без да дават гаранции за качеството на извършените работи.
И докато за строителните фирми годината не беше добра по отношение на обема на извършваното в страната строителство, то изобилстваше като обем на нови нормативни актове и разпоредби в същата област. Под мотото
Годината започна в очакване на приемане на правилник за дейността на независимия строителен надзор в проектирането и строителството. За да може обаче да се изпълнят изискванията по оправомощаването на независимия строителен надзор, успоредно с правилника за неговата дейност, Министерството на регионалното развитие и благоустройството разработи и правилник за дейността на комисията, която разглежда кандидатите. Двата нормативни акта бяха обнародвани обаче едва в края на месец май, което беше съпроводено с още новини за хората, занимаващи се със строителство. Отпада Протокол образец 16 (по-известен като Акт 16) в строителството на жилищни сгради, беше радостната вест, която дойде заедно с приемането на правилника за надзора. Самият законов акт, който регламентира тази промяна, беше приет в края на юли месец с Наредба No 6 за разрешаване ползването на строежите в Република България. От наредбата стана ясно, че
След всички промени, касаещи строителството, много от строителните фирми нададоха глас, че тези правилници и наредби всъщност допълват хаоса, заложен със Закона за териториално и селищно устройство, и първо трябва да се промени той и тогава ще се получи една наистина работеща система. Това тяхно желание беше изпълнено и Министерството на регионалното развитие и благоустройството разработи Закон за устройство на територията, който да замени Закона за териториално и селищно устройство. Желанието на авторите беше този закон да бъде приет до края на годината и да започне да се прилага от началото на следващата година. Поради редица забележки към нормативният акт обаче той все още не е внесен за разглеждане в пленарната зала.
До средата на януари се декларират дейностите по патентния данък
Министърът на финансите одобри нов образец, който се подава в данъчните служби
С десет дни - от 31 декември до 10 януари, се удължава срокът за деклариране на дейностите, които се облагат с патентен данък през 2000 г., когато те се извършват от нерегистрирани по Търговския закон физически лица. Удълженият срок е по силата на заповед на финансовия министър, която предстои да бъде обнародвана в Държавен вестник. По всяка вероятност заедно с нея ще бъде обнародвана и новата декларация, която е одобрена от ведомството на Муравей Радев. Срокът за подаване на декларацията за регистрираните по Търговския закон остава досегашният - 14 януари. Декларацията е една и съща - както за регистрираните, така и за нерегистрираните по Търговския закон, въпреки че съществуват два срока за облаганите с патентен данък. От заповедта на финансовия министър не става ясно какво да правят тези, които вече са подали декларацията по досегашния образец (някои данъчни служби обясняваха на данъкоплатците, че няма да има нов формуляр). От Главно управление на данъчната администрация съветват за новите дейности, облагани с патентен данък, и за тези с променен размер на данъка, да се подава новоизготвеният формуляр. Последните изменения в Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) бяха обнародвани в бр.111 на Държавен вестник от 21 декември. Сериозна глоба от един път и половина годишния размер на данъка се предвижда в ЗОДФЛ за неподаване на декларацията.
Декларацията се подава от лицата, които извършват дейност, облагана с патент, имат оборот за 1999 г. по-малък от 75 хил. лв. и не са регистрирани по Закона за данъка върху добавената стойност. Специално за юридическите лица има още едно условие - да извършват само дейности, които подлежат на облагане с патент (ако извършват и друга дейност, те подлежат на облагане по общия ред на Закона за корпоративното подоходно облагане).
Извършващите таксиметрови превози и превози по допълнителни автобусни линии подават декларацията независимо от оборота и дали извършват друга дейност, различна от облаганата с патент.
Данъчният формуляр се подава в данъчната служба по местонахождение на обекта, а за транспортната дейност, таксиметрови превози и превози по допълнителни автобусни линии - в данъчната служба по месторегистрация на лицето. Образецът може да бъде подаден в самата данъчна служба или по пощата с обратна разписка.
Въз основа на декларацията се определя размерът на патентния данък. Той се плаща на три равни части в следните срокове: до 31 януари, до 31 юли и до 31 октомври. В ЗОДФЛ и в таблиците е показан годишният размер на данъка в левове, който може да се плати и наведнъж до 31 януари, за което се ползва отстъпка от пет на сто.
Календар на деловите прояви за януари 2000 г. РМД ще кандидатства за купувач на ДЗИ
Държавата ще продава 51% от застрахователя чрез конкурс
Работническо-мениджърско дружество вероятно ще участва в раздържавяването на ДЗИ, съобщиха от държавния застраховател. Възможностите за създаване на дружеството и шансовете за успех в надпреварата са били обсъждани наскоро на сбирка на средния и висшия мениджърски състав на държавния застраховател.
Процедурата за приватизация на ДЗИ ЕАД бе открита на 7 декември с обнародването в Държавен вестник бр. 107 на решението на Агенцията за приватизация. Според източници от финансовото министерство ще се продават 51% от капитала на ДЗИ. Очаква се това да стане чрез конкурс, който начин бе избран за приватизация и при другия държавен застраховател Булстрад. Все още няма официално решение за дела и начина на продажба от страна на Агенцията за приватизация.
За някои стартът на приватизацията в началото на декември на ДЗИ бе изненада, но се оказа, че още през лятото на тази година представители на ДЗИ са били информирани, че застрахователният институт трябва да бъде подготвен за продажба. Мениджъри на дружеството изключват възможността приватизационната процедура да е открита по искане на потенциален купувач, който е готов веднага да преговаря за акционерен дял и покупна цена. Преди седмица приватизационната агенция обяви конкурс за оценител на ДЗИ ЕАД, като срокът за подаване на офертите е 4 януари.
Според участник на РМД-сбирката мениджъри и работници на ДЗИ са заявили "силно желание" да се кандидатират като основен купувач. Силното желание се свързва с надеждата за печалба след време в резултат на продажба на акциите на застрахователя на стратегически инвеститор. Пред РМД съществува и вариант да кандидатства за продавания дял заедно с финансово мощен инвеститор. Такава възможност не се изключва от представители на ДЗИ. Експерти предполагат, че мажоритарен пакет от застрахователния институт струва минимум около 20 млн. долара. Наскоро 31% от другия държавен застраховател Булстрад бяха продадени за 7.61 млн. долара.
Законът за приватизация гарантира на РМД право на разсрочено плащане на цената до 10 години и начална вноска само 10% от договорената цена. Разсроченото плащане се прилага само при условие че при учредяването на РМД са участвали поне 20% от служителите. За да се компенсират донякъде облекченията за РМД, предложената от него цена се дисконтира с 10% и при сравняването с офертите на конкурентите.
Приватизационният закон позволява в РМД да участват както настоящи, така и бивши служители на ДЗИ. Това са: служителите, които поне две години са работили в ДЗИ преди датата на обявяване на решението за приватизация; напусналите застрахователя до 14 години преди приватизационното решение и поне две години работили в него; пенсионираните до 10 години преди обявяването на решението и имащи най-малко три години трудов стаж в компанията; управителите, контрольорите, членовете на съвета на директорите, стига да са работили повече от една година преди обявяване на решението, макар и без трудов договор. В системата на ДЗИ ЕАД в момента работят 424 щатни служители и 4910 агенти. Компанията се управлява от седемчленен директорски борд и трима изпълнителни директори.
За участие в РМД могат да се използват инвестиционни бонове по линия на масовата приватизация. Служителите могат да участват и с инвестиционни бонове на техни съпрузи и роднини, стига да са прехвърлени на името им. Принципното решение да бъде създадено РМД не изяснява капитала, с който то ще бъде учредено. Това зависи от процента, който държавата ще продава от застрахователния институт. На мениджърската сбирка е била предложена цена от 100 лв. на една акция от РМД, която се е сторила приемлива за повечето участници.
Трудно може да се прави паралел между РМД-тата на двата държавни застрахователя ДЗИ и Булстрад, тъй като при втория работниците и мениджърите придобиха дял не съгласно закон, а след благословията на финансовото министерство. Нещо като РМД, кооперацията между работници и мениджъри "Дунав 5 Б", успя да придобие около 15% от вече бившия държавен застраховател Булстрад преди повече от година и половина. След това този дял бе продаден на стратегическия инвеститор Ти Би Ай, който вече държи над 50% от Булстрад. Кооперацията "Дунав 5 Б" изкупи акциите по номинал, като придоби дял след увеличението на капитала от 4 на 4.7 млн. лв. Освен да кандидатстват за основен купувач чрез РМД, служителите на ДЗИ имат законово право да придобият акции на държавата в ДЗИ на преференциални цени. Цената на една акция се определя от Министерския съвет. По всяка вероятност агентите на застрахователя няма да имат право на преференциални акции, тъй като повечето от тях са на граждански договор. Въпреки това няма проблем те да участват в РМД, което ще кандидатства за купувач на застрахователя.
И борсата настоява за поправки в новоприетия закон за ценните книжа
Ръководството на "Българска фондова борса - София" поиска официално от президента Петър Стоянов връщане на току-що гласувания в парламента на второ четене Закон за публичното предлагане на ценните книжа. "Новият закон за ценните книжа е принципно добър, но в него има разпоредби, които не решават сегашните или пък създават нови проблеми, някои от които са опасни за бъдещото развитие на зараждащия се капиталов пазар", заявиха от ръководството на единствената у нас фондова борса. Към това мнение се очаква да се присъедини и Асоциацията на пенсионните фондове. Негативно мнение по набързо гласувания закон изказаха и от още една неправителствена организация - Асоциацията на притежателите на ценни книжа.
Основните критики срещу новия закон са три. Първо, това е възможността за увеличаване под условие на капитала на публични дружества, което е разрешено за финансови и други дружества според текстовете в току-що приетия закон. Вторият критикуван момент е опасността от "ограбване" на портфейлните инвеститори след въведената с новия закон възможност публичните дружества с капитал под 200 хиляди лева да се трансформират в непублични. Според новия закон за такова решение ще е необходимо решение на общото събрание, вземано с обикновено мнозинство, т.е. мажоритарният собственик безпроблемно може да "затвори дружеството". Този текст ще засегне пряко около 850 публични дружества от първата вълна на масовата приватизация и над 400 хиляди индивидуални акционери в тях. На трето място се критикува възможността за извънборсови замени на акции от публични дружества срещу държавни ценни книжа или срещу ценни книжа от други публични дружества, при което се нарушава принципът на прозрачност на борсовата търговия и информиране на публиката за реалните цени на ценните книжа.
Като една от основните причини за възникналата ситуация около новия закон се посочва липсата на предварително обсъждане на немалкото спорни текстове. Публична тайна е, че залежалият от година и половина законопроект на Комисията по ценните книжа и фондовите борси беше изкаран на преден план едва след основателните критики към управляващите по време на инвестиционния форум през октомври. Скоростното и (както се оказва повърхностно) гласуване в парламента обаче е на път да се окаже по-вредно и от забавянето преди това. А с това иначе добронамерените законодатели едва ли допринасят много за изпълнение на заявеното от премиера Костов в икономическата част на неговото обръщение след обявяването на промените в правителството: "Ще съдействаме за развитието на капиталовия пазар като алтернативен източник за финансиране."
Срокове
Дребният бизнес - яловият закон не реши традиционните проблеми
Браншови асоциации с променлив успех водят битки с администрацията
И през 1999 г. Бялата книга на дребния и средния български предприемач не отъня. Проблемите бяха разместени по страниците, но не и заличени. Годината започна с намаление с два процентни пункта на ДДС и 2.7 пункта на корпоративния данък за фирми с печалби над 50 млн. стари лв. Остана обаче дългият период на възстановяване на ДДС и бяха въведени осигурителни вноски върху социалните разходи и болничните, които чувствително повишиха бремето за фирми, чиито основни разходи са за заплати.
Първите месеци на годината отбелязаха и нараснал внос на потребителски стоки - пряк резултат от влезлите в сила споразумения за свободна търговия. Някои производители погледнаха с недоволство, други - с примирение, на засилената конкуренция. Фирмите с позиции на пазара се опитаха да отговорят адекватно на предизвикателството - с по-добро качество и цени.
Последва войната в Югославия. Различни разчети започнаха да доказват огромните загуби, които търпи икономиката ни. Но и без калкулатор бе видно, че от транспортните перипетии пострада и бизнесът, и обикновеният турист. Забавени бяха поръчки и доставки, износителите потърсиха обиколни маршрути, което неминуемо се отрази върху разходите им. Туристическите фирми зачакаха със свито сърце развоя на събитията и броя на почиващите.
За множеството предприемачи обаче
Те трябваше да се борят с отънелия джоб на българина, със стагнацията на пазара, с нелоялната конкуренция на стоки, за които не са плащани реални данъци и мита, с резервираността на банките.
Шумният прощъпалник на хипермаркетите "Метро" на българския пазар през март раздели фирмите. Едни посрещнаха немците с осанна - заради големите възможности за продажби, гарантираните поръчки, престижа да продаваш в една от световноизвестните вериги за търговия на едро. Други директно насочват палец надолу, когато става дума за "Метро". За тях хиперверигата е синоним на отложени плащания, изключително високи отстъпки, задължителни такси за реклама. Изискванията на "Метро" означават допълнителни инвестиции (стоките трябва да са с щрихкод, в специални опаковки и разфасовки и пр.). За мнозина тези вложения са или невъзможни, или не са приоритетни. Затова част от фирмите са сред третата категория - на изчакващите. Безспорен факт е обаче, че немската верига наложи нови правила на потребителския пазар, които дадоха отражение върху цялата верига - производители, посредници, складове на едро, супермаркети и квартални магазинчета.
Рамките, поставени от новоприетите закони през годината, имаха двояк ефект върху бизнеса. Нормативните разпоредби ту развързват ръцете на предприемача, ту затягат примката около шията му. Втората половина на годината сервира новата здравноосигурителна вноска безусловно необходима, но и без съмнение увеличаваща общата осигурителна тежест за бизнеса. За едноличните търговци (каквито са повечето дребни фирми в България) това на практика означава допълнителна тежест върху дохода от 6%. Опашки от добросъвестни платци се извиха пред гишетата за внасяне на сумите. Тромавата процедура бе гарнирана с некомпетентни и нелюбезни чиновници. Последваха спорове, разяснения, обвинения. В крайна сметка предприемачите и до днес са напълно ошашавени пред неяснотите - колко, как, за кого и кога се плаща. А отговорът на въпроса защо се плаща бе отложен заедно със старта на здравната реформа.
Пак през юли фирмите трябваше да приведат дейността си в съответствие с разпоредбите на Закона за деноминацията на лева. Предприемачите се бръкнаха за пренастройване на софтуера. Продавачите сложиха добросъвестно етикети с две цени - в стари и в нови лева. В суматохата мнозина потриха ръце и вдигнаха цените, макар официалната статистика да не отчете такъв ефект, може би поради сезонното поевтиняване на част от хранителните стоки.
Законодателят се отчете с нов Закон за защита на потребителя и за правилата на търговия. Под благовидната идея да се създаде механизъм, който да ограничи рисковете за здравето и живота на купувачите, на практика се
През септември бе приет специален Закон за МСП. Пет години преди това различни парламентарни комисии разглеждаха различни проектозакони. Мнозина коментираха, че приетият нормативен акт на практика е закон не толкова за дребния бизнес, колкото за Агенцията за МСП. Изрично бе регламентирано, че Насърчителната банка ще кредитира само малкия и средния бизнес. Като цяло обаче формулировките в текстовете са доста пожелателни и затова предприемачите не се захласнаха от възторг след обнародването им.
Затова пък адмирираха разпоредби на Валутния закон. Той промени режима на плащане и премахна някои ограничения за внасяне и изнасяне на валута в брой.
Двояко бе оценен Законът за националната стандартизация. Той отмени като цяло (с малки изключения) задължителния характер на българските стандарти (около 13 000 на брой). Това освободи бизнеса от съобразяването с рамки, част от които не са променяни с десетилетия. Някои продукти обаче могат да се пускат на пазара само ако "съответстват на изискванията". А тези изисквания ще се определят с наредби на различни министерства. Отново възможност за нормотворчество на администрацията.
В началото на ноември влезе в сила Законът за административното обслужване на физическите и юридическите лица. Начинание добро, но с един съществен недостатък - редът и организацията на административното обслужване ще се определят в устройствени правилници и вътрешни правила, различни за различните администрации. Пореден коз в ръцете на чиновника и още един ребус за предприемачите.
И през 1999 г. като цяло нормативните актове принуждаваха хората, опитващи се да правят бизнес у нас, да се съобразяват с
Законът за храните, Законът за техническите изисквания към продуктите, различни заповеди на министри (за кланици и птицекланици например) задължават фирмите да приведат дейността си в съответствие. Регистрацията и лицензите са особено предпочитани от администрацията. Земеделски производители, производители на фураж, износители и прочие трябва да изтъркат доста стъпала с документи под ръка (след като са платили съответни такси), за да се регистрират или да получат разрешително за нещо си. Не едно социологическо проучване сред предприемачите показа, че зависимостта от чиновника влече загуба на време, нерви и пари. Но и през тази година администрацията продължи да гледа на частника като на зелена банкнота. За необходимостта от ограничаването на броя на лицензите заговори даже премиерът Костов. Кабинетът отмени 14 нормативни акта, предвиждащи разрешителни или лицензионни режими - събиране и преработка на отработени масла, участие в международни панаири и изложби, техническо обслужване на медицинска техника, вноса и износа на видеоапаратура и др. Отменено бе и лицензирането на търговците на авточасти. Бизнесмените се надяват това да е начало на трайна правителствена политика.
През годината различни браншове водеха своите битки с държавната машина (с променлив успех). Асоциацията на частните училища протестира срещу облагането на образователните услуги с ДДС. Но в крайна сметка родителите на децата преглътнаха увеличените такси. Законът за подпомагане на земеделските производители задължи фирмите от хранителната индустрия да внасят 2% от нетните си приходи след данъчно облагане, за да подкрепят селското стопанство. Месо- и млекопреработватели, производители на фуражи, консерви, пилета, яйца пр. се обединиха в "Коалиция 2%" и обявиха изискването за противоконституционно. Те алармираха всички възможни институции и в крайна сметка данъкът бе отменен. За отмяна на нереално високи горски такси се пребори Асоциацията на билкарите и гъбарите. Браншовиците принудиха държавните служители да седнат с тях на масата и заедно да определят разумни суми за плащане. От Асоциацията на месопреработвателите и Съюза на птицевъдите многократно надигаха глас срещу вноса на западни продукти по занижени митнически стойности. От 1 април правителството въведе специфични мита като временна защитна мярка за родните производители. Стимулираща инжекция от държавата получиха и производителите на консерви. Кабинетът реши част от социалните помощи да бъдат изплащани във вид на трайни хранителни продукти. Така се стигна до парадокса майки с бебета да получат вместо пари (макар и символични) кисели краставички например. Макар и непазарно, решението бе посрещнато с овации от производителите, които пораздвижиха запасите от складовете си.
Бизнесът отсега се настройва за новите промени в данъчните закони и социалното осигуряване, които ще действат през следващата година. Общият мотив "никаква прошка за предприемача" пронизва текстовете на нормативните актове, които за пореден път променят условията за правене на пари в държавата и същевременно с нищо не помагат за решаване на проблемите в процеса на приложение на данъчно-осигурителното законодателство.
БНТ се готви за война в ефира
Създават се три нови отдела в дирекция "Маркетинг и продажби"
Рекламната дирекция на БНТ също е минала под ножа на реформите, които тв шефката Лили Попова провежда в медиата, стана ясно миналата седмица. Преструктурирането на звеното "Маркетинг и продажби" в БНТ се налага заради предстоящия старт на частната национална телевизия, обявиха миналата седмица от държавната медиа. "Рекламната ни дирекция трябваше да се подготви за войната в ефира и това наложи промяна", обясни Радомир Чолаков, който от месец насам е изпълнителен директор на БНТ. Според него това е и причината от този пост да си отиде досегашният рекламен директор Иван Павлов. На негово място преди седмица беше назначен Атанас Илков, който преди това завеждаше връзките с обществеността и външните продукции в държавната телевизия. Преди да дойде в БНТ, Илков беше шеф на рекламата в националното радио. Според новата концепция на тв ръководството за рекламната политика медиата трябва да се пренастрои да работи в конкурентна среда и да престане да чака клиенти, които идват наготово в рекламния отдел. Медийните шефове смятат, че след като частният канал започне излъчвания, ще трябва да се води битка за всеки рекламодател.
В новата структура на дирекция "Маркетинг и реклама" вече има нов отдел, който се нарича "Мърчандайзинг". Какво точно означава това, никой от ръководството на държавната телевизия не може да каже точно, но хубавото е, че се знае с какво ще се занимава той. Неговата задача ще е да продава продуктите, които БНТ произвежда и стават за продажба - готови програми, документални филми, видеокасети... "Всичко", обобщава генералната директорка Лили Попова.
Второто ново звено в дирекция "Маркетинг и продажби" ще е отдел "Външни услуги". Той ще се занимава с отдаването на техника под наем, с печатницата, креативния център и прочие дейности, които могат да се ползват от външни на телевизията хора. "Имаме и хотели", казва изпълнителният директор на БНТ, имайки предвид почивните станции на медиата в курортите Пампорово и Китен.
Третият отдел в дирекция "Маркетинг и продажби" ще продава материали от архива на БНТ. Според генералната директорка Лили Попова целта е всичко, заснемано някога от камерите на държавната телевизия, да може да се гледа от хората и по други канали. Тв шефката признава, че това и сега е възможно, но голяма част от материалите просто се крадат. Първата мярка, която според шефовете на БНТ ще спре пиратското записване на кадри от фонда, е окомплектоването на отделна апаратна за презапис на архивни материали. С това прехвърлянето на кадри от фонда ще става само на едно място и под строг контрол, с което кражбите ще спрат, смятат тв шефовете. Като симптоматичен пример за източване на телевизионния архив г-жа Попова посочи изчезването на целия архив от предаванията на БНТ "Всяка неделя". Преди няколко години записите са били прехвърлени от един вид носител на друг - от рулони на Бетакам касети, които след това изчезнали. Впоследствие един от асистент-режисьорите на Кеворк Кеворкян разпоредил рулоните да бъдат изтрити. "Записите са били унищожавани в продължение на няколко дни и нощи", разказвали паметливи телевизионни работници.
От началото на следващата година ще стартира и реформата в дирекция "Техника" нa БНТ. Началото вероятно ще бъде в ръководството на тв звеното. Преди седмица Лили Попова написа в отчета си до НСРТ, че телевизионните шефове разсъждават как да оптимизират петдесетте "бели якички" в дирекцията. Големият брой чиновници се виждал на директорката прекален лукс. Оттам нататък съкращенията едва ли ще са значителни, дори и след спирането на Ефир 2, което вероятно ще стане през първата половина на следващата година. Тогава трябва да стартира частната национална телевизия. Намаляване на състава в дирекция "Техника" няма да се наложи, защото нейните служители работят по производството и на сателитния канал TV Bulgaria. Преминаването към 24-часова програма също ще ангажира допълнителен брой хора в техническото осигуряване на излъчването, обясни г-жа Попова. Денонощното излъчване на Канал 1 започва от първия ден на новата година. "След първи януари програмата на БНТ вече няма да спира никога", заяви генералната директорка.
Българските износители козируват пред европейско качество и цени
И през тази година малките фирми не успяха да се преборят с детските болести на експорта
Годината, която изпращаме, постави нови изпитания пред експортните възможности на малките и средните фирми у нас. От 1 януари влязоха в сила още две споразумения - за присъединяването на България към ЦЕФТА и за свободна търговия с Турция. Те прибавиха поредната стъпка към либерализацията на външнотърговските отношения, започнала със споразумението за асоцииране на страната ни към ЕС. Процесът е необратим, но българските предприемачи все не могат да свикнат с конкуренцията и периодично се оплакват от поредното нашествие на чуждестранни изделия. Не че в някои случаи нямат право, но понякога остава впечатлението, че надделява желанието да се търсят другаде причините за собствената ни неконкурентоспособност.
Над 50% от износителите определят
Факт е, че и през 1999 г. западните пазари потвърдиха своята взискателност. Българските изделия трябва да козируват пред изключително високи изисквания за качество и конкурентни цени. Качеството се контролира в съответствие с европейските директиви. Наистина те са доброволни, но ако производителят не се съобразява с тях, доброволно излиза от играта. За много от нашите малки и средни фирми западните стандарти се оказват трудно постижими. Санитарно-хигиенните условия в българските мандри например ужасиха не един западен наблюдател. Затова забрана затръшна вратите пред износа на наши сирена и кашкавали. Едва преди около месец три фирми получиха разрешение за експорт. Само три са и българските кланици, които имат лиценз за износ на месо в евросъюза. И пред износа на колбаси пречките са не в технологията, а в мястото и условията на преработка. Цените на европазарите се влияят от вътрешната политика на ЕС, която включва субсидии за определени браншове. Родните производители не могат да се похвалят с безвъзмездна финансова помощ от държавата и затова тяхното бъдеще се свързва с намаляването на себестойността на изделията - начинание тежко и утопично за множеството семейни фирми, които преобладават у нас.
Поредица от наши, вътрешни (държавни и фирмени) неуредици спъва успешното излизане на малките и средните предприятия зад граница. Селскостопанските производители например периодично надигат глас в искане държавата да им помогне. Все нещо не им е наред - липсвали пазари, изкупните цени били ниски, природата не била щедра според очакванията им. На фона на тези вопли странно звучи фактът, че част от квотите за преференциален внос на българска аграрна продукция в ЕС се изпълняват частично или стоят неизползвани.
Квотите за износ в ЕС се увеличават всяка година с 5% и към 1 юли 2000 г. ще са с 25% по-големи в сравнение с 1 юли 1997 г. Механизмът е известен и договорен още със споразумението за асоцииране. Като цяло обаче българските износители не изпълняват сто на сто договорените количества (изключенията са малко). Констатацията е вярна за последните няколко години, макар че тенденцията е към увеличаване на процентите на изпълнение.
Големият проблем е
Към поредицата от пасиви на нашите малки и средни фирми се прибавят непознаването на конкурентите, отсъствието на маркетингови проучвания и на реклама. Присъствието на външни пазари невинаги се свързва с дългосрочна стратегия на износителя. За много от малките предприятия например експортът е просто временен удар, който им позволява да оцелеят. Пестеливият външен вид на изделията, нежеланието (невъзможността) да се инвестира в модерни опаковъчни технологии са други пречки в стремежа за налагане на български продукти зад граница.
Доста предприемачи са наясно какво не достига на фирмената им продукция, но им трябват пари за обновяване. Възможностите за финансиране са ограничени, а информацията за това кой и при какви условия отпуска кредити е кът. Няколко чуждестранни фонда предлагат инвестиции чрез дялово участие в експортноориентирани български фирми. По линия на различни международни програми могат да се търсят партньори за коопериране или за създаване на смесени фирми с чуждестранни инвеститори. Обща слабост на кредитните възможности, предлагани от външни донори, обаче е, че те обслужват всъщност не малки и средни, а средни и големи дружества, които могат да гарантират връщането на заема.
Насърчителната банка (която по закон кредитира само малки и средни предприятия) още със стартирането си през септември обяви, че ще финансира проекти с експортна насоченост без ограничения в размера на отпуснатите средства. По правило банките у нас искат да минимизират риска и предпочитат да отпускат предимно краткосрочни заеми. Малките и средните предприятия пък нямат достатъчно обезпечение, което да гарантира връщането на сумата. Липсват управленски умения, мениджърите не знаят как да разработят бизнесплан. Процедурата при теглене на кредита е тромава, формалностите са много, жалват се предприемачи.
Държавата прави опити да стимулира износителите. Двете институции, създадени специално за целта - Центърът за насърчаване на износа и Агенцията за експортно застраховане,
Агенцията предлага застраховане срещу краткосрочен и средносрочен търговски и политически риск. Досега сключените полици за краткосрочен търговски риск са три. Още шест искания са получили одобрение и очакват подписване. На седем фирми е отказано застраховане (след проучване на чуждестранния партньор), а 10 заявки са в процес на проучване. Само една заявка е постъпила за застраховане срещу политически риск. За да подпомогне износителите, агенцията сключи рамкови споразумения със седем банки, за да може полицата да се използва при формиране на обезпечението за отпускане на кредит. Центърът за насърчаване на износа пък стартира през годината три програми за подпомагане на износителите от няколко бранша и предвижда да разшири обхвата на фирмите през следващата година. И двете институции обаче страдат от традиционните болести за държавните структури - куп бюрократични формалности, липсата на пряк интерес от оптимизиране на дейността им, оправдание с липсата на средства. Липсата на популярност за това какво точно предлагат допълнително ограничава изявите им.
И през тази година разрешителни и лицензионни режими тормозеха износителите. Собствениците на малки и средни фирми се жалват от некомпетентност на администрацията, забавени процедури и директни искания за рушвети. Институциите, пряко свързани с експорта, или нямат нужната информация, или пък не са склонни да я предоставят срещу гола благодарност, показват социологически проучвания. Много организации имат претенции да помагат на предприемачите с информация и афишират възможностите си да предлагат навременни и полезни съвети за фирмите. Но е факт, че информацията по кардинални въпроси, засягащи износа (експортни процедури, тарифи, ограничения и пр.) е дефицитна. Не е лесно да се получат актуални и точни данни за степента на усвояване на квотите например. Затова доста малки и средни фирми не са наясно в момента на водене на преговори с чуждестранен партньор дали имат право на преференциални мита и за какви количества. В европейските директиви се извършват постоянни промени. Но те се знаят от малцина експерти и по правило са тера инкогнита за собствениците на фирми. Никой не си прави труда да предлага европейските изисквания в достъпен вид на износителите. Изключенията са дело на обществени организации (като Клуб 9000 например, който превежда и разпространява дори стандарти, които все още са проект) и се броят на пръстите на едната ръка.
Накратко
Девет агенции останаха във втория тур на конкурса за разработка на цялостна рекламна концепция на "Еврофутбол" през 2000 г. На 14 януари ще стане известно кой измежду "РВI Mc CANN-ERICKSON" София, "Ogilvy & Mather", "К+К", "НОТА БЕНЕ", "Далет", "Swing Communications", "S Team Bates Saatchi & Saatchi", "Интерпартнерс" и "Лик" ще продължи в третия етап, който по регламент ще приключи на 10 февруари. В конкурса участваха общо 20 водещи агенции. "Еврофутбол" се съобрази с договореностите между Асоциоцията на рекламните агенции и Асоциацията на рекламодателите участниците, приключващи участието си в пореден кръг от конкурса, да получават възнаграждение за положения творчески труд, ангажирано време и извършени разходи.
Към Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ) ще бъде сформирана работна група, която ще разглежда всички въпроси, свързани със стратегия за дигитална телевизия и дигитално радио и разработването на тенденции в областта на мултимедиите в радио- и телевизионния сектор. Това заяви на пресконференция миналата седмица доцент Нели Огнянова, член на медийния съвет. С помощта на тази група НСРТ ще засили експертния характер на своята работа, каза доцент Огнянова. Подобни работни групи има към Съвета на Европа, добави тя.
БНТ отпечата в собствената си база календар за 2000-та година, илюстриран със снимки на някои от водещите си журналисти. В пристъп на самоирония и чувство за хумор на фаталната тринайсета страница е сложена снимка на слънчевото затъмнение.
На редовното си заседание през миналата седмица НСРТ реши да бъдат лицензирани програмите на 16 радиооператора с местно покритие, съобщи председателят на съвета Александър Томов. Сред тях са "Дарик радио", "Сигнал +", "Канал Ком" - Пловдив и др. Решението на медийния съвет за програмен лиценз трябва да бъде формално издадено от Държавната комисия по далекосъобщения. Съгласно Закона за радио и телевизия и телекомуникационния закон електронните медии трябва да имат и още един лиценз - за честотата, на която излъчват. Тя трябва да бъде издадена пак от далекосъобщителната комисия.
БНТ е обявила конкурс за закупуването на нови видеомагнетофони, които да заменят част от архаичната техника, която се използва в момента в държавната медиа. Целта е огромните "рулонни" машини да бъдат сменени с по-съвременна техника и така от производствения цикъл на националната телевизия въобще да отпадне лентовият формат.
Дадоха лиценза на Мърдок. А сега?
"Нюз корпорейшън" проявява интерес и към пазара на външна реклама
Треска тресе родните телевизионери, след като преди седмица беше официално обявено, че фирмата на Мърдок "Болкан нюз корпорейшън" ще прави частния национален канал. Кой ще бъде в новия екип, какви ще са заплатите там са все въпроси, които си задават хората от тв бизнеса. В мечтите си те имат отговор и на двата - ще се получават много пари, а пък те ще са в отбора и хем ще ги получават, хем няма да се налага вече да работят в БНТ примерно.
"Болкан нюз корпорейшън" обаче все още е далеч от сглобяването на окончателния екип, смятат някои източници. Мърдок дори още не е изпратил свой представител, който да стои непрекъснато в България и да подбира кадрите за бъдещата телевизия. Емисарите на медийния магнат засега само събират номинации за ключовите постове в медиата. Най-вероятно за всички по-важни позиции ще бъде обявен конкурс, въпреки че за някои от тях крайният резултат вероятно ще бъде предварително известен. Според източници, близки до управляващите, представител на Рупърт Мърдок е поел ангажимент от негово име няколко от ръководните постове в частната национална телевизия да бъдат дадени на посочени от сините отговорници по медиите хора. Шеф на новините е длъжност, която със сигурност ще бъде дадена на човек, предварително одобрен от близки до управляващите, категорични са източниците. Две имена засега се спрягат от слуховете като сигурни в бъдещото ръководство на частната национална телевизия, макар и все още да не е ясно на какви точно постове. Бившият продуцент на предаването по БНТ "Плюс-минус" Елена Вълчева се споменава като вероятен шеф на рекламата или икономически директор. Тя помагаше на "Болкан нюз корпорейшън" да подготви документите си за участие в конкурса за националния лиценз. Най-вероятно обаче на ключовите икономически постове ще бъде назначен чужденец - представител на "Нюз корпорейшън", който да определя политиката, а пък българските наместници ще движат оперативната работа.
Името на бившата шефка на правителствената информационна служба Стояна Георгиева се смята за сигурно в бъдещото ръководство на частния национален канал, макар и още да не е публично известно какъв точно пост ще заема.
Очаква се в дните преди Нова Година централата на "Нюз корпорейшън" да обяви конкретните си планове за следващите месеци.
В конкурсните документи българските представители на Мърдок бяха написали, че ако получат лиценза, ще започнат преговори с ръководството на БНТ да продължат излъчването на програмата на "Ефир 2", на чиято честота така или иначе ще се предава частният канал. Идеята на "Болкан нюз корпорейшън" е предаванията на БНТ постепенно да се заместват със собствени, докато след шест месеца се достигне програмната схема, с която спечелиха лиценз от медийния съвет. Досега обаче никой не е потърсил среща с ръководството на БНТ по този въпрос, заяви миналата седмица генералната директорка на държавната медиа Лили Попова. Във все още единствената национална телевизия знаели за тази идея от вестниците.
Името на първенеца в конкурса за частен канал беше обявено официално миналия петък от комисията на Иван Костов, назначена да избере кому да се даде лиценза. "Случи се това, което се очакваше да се случи", заяви през изминалата седмица доц. Нели Огнянова, по този повод. Класацията на комисията по член 45 съвпадна с класацията на НСРТ при издаването на програмен лиценз, каза г-жа Огнянова и припомни, че когато медийният съвет издаде програмен лиценз на "Болкан нюз корпорейшън", "ТВ 2" и "ТВ 3", членовете на съвета бяха поставили фирмата на Мърдок на първо място в личните си класации.
До окончателното издаване на лиценза има още два етапа. Първо, Министерският съвет трябва да гласува предложението, а след това да изпрати предложение до Държавната комисия по далекосъобщения, която вече оформя и издава разрешението да се излъчва в ефира. След публикуването на нейното решение в Държавен вестник то влиза в сила.
Компанията на Рупърт Мърдок смята да инвестира около 15 милиона долара в създаването на частния национален канал у нас, обяви вицепрезидентът на "Нюз корпорейшън" Мартин Помпадур преди време. Ако ръководството на БНТ не даде съгласието си, имаме готовност веднага да започнем излъчването на материали от нашите фондове, каза тогава Боб Инес, който отговаря в компанията за Централна и Източна Европа. Той би трябвало да е изключително зает напоследък, тъй като по всичко личи, че фирмите на Мърдок започват офанзива в бившите социалистически страни. В Чехия представители на "Нюз корпорейшън" водят преговори за закупуването на една от двете частни национални телевизии - "Прима". Ситуацията на медийния пазар там продължава да бъде неясна, след като по-рано през годината американската компания Central European Media Enterprises (СМЕ) загуби контрола над "Нова" - най-печелившия тв канал в Източна Европа. Според някои информации Мърдок преговаря да купи цялата СМЕ, чиято цена падна неколкократно, след като загуби чешката си телевизия.
Преди месец "Нюз корпорейшън" придоби и част от акциите в руски тв канал. Интересите на Мърдок в Източна Европа не се изчерпват само с телевизиите. В началото на декември агенция Ройтерс съобщи, че медийният гигант е купил една от най-големите полски фирми за външна реклама. Твърде вероятно е българските емисари на Мърдок да покажат активност и тук в тази област. Сигурно засега е, че "Нюз корпорейшън" няма да инвестира в печатни медии - Законът за радио и телевизия забранява на собствениците на тв канали да притежават вестници и списания.
ВАЦ прехвърли 60% от "Медиа холдинг"
Германският вестникарски концерн ВАЦ вече притежава пряко само 10% от акциите на "Медиа холдинг" - дружеството, което издава вестниците с марка "Труд". Това съобщиха миналата седмица от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Информацията обаче още не е сигурна и ще се проверява от експертите на КЗК. Ако тя е вярна, немската групировка се е освободила от 60% от акциите на "Медиа холдинг". От тях 40% са били продадени на швейцарска фирма, а останалите 20% - на австрийска.
Според "малкия икономически съд", както председателят на КЗК Николай Павлов обича да нарича антимонополната комисия, от "Вестдойче" са декларирали, че двете компании, на които са прехвърлени акциите, не са свързани лица съгласно определението на Закона за защита на конкуренцията. Възможно е обаче да се окаже, че собствениците на австрийската и швейцарската фирма са офшорни юридически лица, зад които стои ВАЦ, а пък формално собствеността им да не може да се установи. По този начин германската групировка скри инвестицията си в хърватския вестникарски пазар преди около две години. И досега ВАЦ не признават, че регистрираната в офшорна зона компания, която притежава част от най-голямата местна вестникарска групировка, е тяхна собственост.
Още преди две седмици председателят на КЗК Николай Павлов обясни в интервю за в. "Сега", че ВАЦ "рязко променя поведението си на българския пазар".
Седмица след това Върховният административен съд (ВАС) отмени решението на антимонополната комисия за забрана на съгласуваната реклама в двата всекидевника на ВАЦ "Труд" и "24 часа". "Ще се съобразим с решението на ВАС. Няма да обжалваме", коментира Николай Павлов.
КЗК обаче ще трябва да преразгледа решението си по същество според становището на ВАС, да се съобрази с указанията от съда и да се произнесе с мотивирано решение.
Как 5000 руски "туристки" минават и заминават
Когато най-древната професия е била измисляна (много отдавна), създателките й вероятно са имали някакви хуманни намерения все пак. Но с времето нещата доста се изкривяват и днешните наследнички (особено на Балканския полуостров) определено не са запазили и грам от достойнството, каквото може би в началото е имало. Нещо повече - излиза, че и човешкият облик на съвременните "жрици" се е превърнал в такъв като на неодушевени предмети. Как се отнесоха българските медии към новината (за която първа съобщи БТА още миналия петък) за експулсирането на около 5000 проститутки от Турция? В момент, когато се сменя правителството в държава, която много иска да влезе в Европа, но най-силната й страна не е зачитането на човешките права, Канал 1 на БНТ отрази вестта като новина номер едно в централната си емисия. На кадрите, заснети в един автобус, се виждат жени, които отчаяно се опитват да скрият лицата си. Операторът обаче безмилостно продължава да прави опити и да "обхожда" седалките. След това сцената се премества извън рейса, където "помощник" на телевизията, насила се опитва да обърне поредна жертва към камерата.
В българската конституция пише: "Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи (последното е с разрешение от председателя на съответния окръжен съд - б.а.)". Явно обаче неприкосновеността на личния живот не важи за проститутките и престъпниците, били те неосъдени, невинни до доказване на противното и други тем подобни глупости. Напротив! Пресцентърът на МВР редовно вика фоторепортери да снимат жертвите на поредната успешна акция на блюстителите на закона. Журналистите ежедневно снимат гърбовете на чакащите справедлив съдебен процес нанизани с белезници на "тролея", както го наричат ченгетата. Най-вероятно тези хора са престъпници, най-вероятно и въпросните проститутки също са такива, aко и да твърдят упорито, че са несправедливо обвинени и всъщност са заловени по грешка. Дори и наистина да упражняват най-старата професия, те продължават да се ползват правата, които им дава конституцията.
Иначе темата си остава забавна за вестниците, които искат да разнообразят политическата скука с по-успешни снимки от тези на БНТ и със заглавия: "Три синджира Наташи минават с ненапити менци! " (в. "24 часа"), разсъждения: "Сводниците на Е-80 при Харманли бяха разочаровани, че не могат да се възползват от ситуацията... " (в. "Сега"), заключения: "Само един автобус с 60 проститутки спрял на паркинг "Гергана", каза сводник от Харманли и се оплака, че у нас бизнесът закъсал" (в. "Труд"), "Миналата година поради липса на контрол стана скандал с 2 румънки, които обслужиха и заразиха около 30 служители на пункта срещу обещанието да ги пуснат" ("24 часа").
Тук му е мястото да се каже, че в този случай многотиражните вестници могат да вземат пример от Бакърджиевите ("Новинар", "Стандарт" и "Монитор"), които са отразили темата съвсем мимоходом, защото правилно са определили за приоритет броженията около имената на новите членове на правителството. Освен това особено преди Коледа е добре да си припомним историята на Мария Магдалена, която също е била проститутка, пък по-късно-канонизирана. Христос възпрял тълпата, която се канела да замеря с камъни Мария, с думите: "Нека хвърлят само тези от вас, които смятат, че не са извършили никакво лошо дело през живота си".
20-те най-запомнени реклами през ноември
Изследване на въздействието на рекламните послания през месец ноември показва безспорно първенство на рекламата на Кока-Кола, която по това време на годината неминуемо се свързва с коледните и новогодишните празници. С 20.1% тя има внушително лидерство пред останалите, като увеличава значително дела си в сравнение с изминалите месеци. Увеличение се забелязва и при рекламата на "Нивеа", която е сменила с няколко места позицията си.
С отминаването на бирения сезон спада делът на запомнените бирени реклами, но тяхното присъствие е, както винаги, в челната петица. Съществено намаляват запомнилите рекламата на "Морени", която досега се отличаваше с непрекъснато повишаване. Друга промяна е отпадането на "Орбит", която доскоро се характеризираше със спад.
Само четири нови марки влизат в класацията на двадесетте, като най-голямо е присъствието на "Своге".
Дядо Коледа за меломани
Пънк прическа, неколкодневна брада, кожено яке, гръндж панталони, зелени обувки. Портретът не е на поп звезда, а на английския цигулар Найджъл Кенеди. На 27 декември от 20.00 в зала No1 на НДК той ще свири и ще дирижира в рамките на Новогодишния музикален фестивал. Негови партньори ще бъдат "Софийски солисти". Програмата му включва три Бахови концерта - за цигулка, за две цигулки и за цигулка и обой, "Годишни времена" на Вивалди и още нещо, което виртуозът пази в тайна. Цените на билетите са от 30 до 60 лева.
Четиридесет и три годишният Кенеди е като екзотичен остров сред приливите и отливите на музикалната слава. Името му провокира най-противоречиви реакции: за някои е хулиган, за други - гений.
Минал през школите на великия Йехуди Менухин, образователната мека за музиканти "Джулиард скуул" в Ню Йорк и френската джазлегенда Стефан Грапели, Кенеди вече 20 години шества из сцените и обърква традиционните представи за класиката и нейното изпълнение. През 1989 записва "Годишните времена" от Вивалди и попада в рекордите на Гинес за най-продаван класически албум, а дълго води и световните попкласации. При него музиката на "споминалите се момчета", както нарича класиците, зазвучава с нова енергия. След шестгодишно отсъствие от сцената през 1996 излиза албумът му "Кафка" с авторски композиции. Там той е същински музикален хамелеон, който разбулва тайнствата на цигулката - в изпълненията са вплетени рок, джаз, електронна музика и келтски мелодии. Следва нов албум, в който мирно съжителстват Бах, Барток и парчетата на рокидола Джими Хендрикс. Посланието на Кенеди е, че когато става дума за хубава музика, светът на рока и класиката е един. "Каква е ползата - казва той - да свириш в границите на възможностите си? Ако не си даваш зор да минеш отвъд тях и да поемеш риска на евентуалния провал, тогава изобщо не вършиш работа."
България - мръсна приказка
Младите трябва да пътуват, не да емигрират
- Заминах в началото на 1990 г. Трудно ми е веднага да кажа от какво беше продиктувано това решение. Може би по-нататък нещата ще дойдат на място. Изборът човек да живее и работи извън страната си е много сериозен. Решението е много лично и се взима в екстремални обстоятелства. Школа за това няма. Университетът е на самото място. Училището е това, което човек може да научи за себе си, да се ограмоти както в личен план, така и в творчеството си.
- Това беше известният път - за Канада. В Канада живях три години, главно в Торонто и след това се преместих в Ню Йорк. Оттогава живея в Ню Йорк и работя там. Занимавам се пак с живопис, излагам в някои галерии. Участвам в много други изложби на художническата гилдия на "Бруклин" в известния "Уилямсбърг" - квартал на реката, където се правят много интересни експериментални експозиции. Това е нещо като "кухня" на художествения живот. Там движението е изключително голямо, изложбите се правят на различни места, има спонсори. Казва се BWAC. Излагам и в "Трайбека". Това е квартал, в последните години много нашумял с артистичния си живот. Особено инспириращо място като среда, като хора, като тенденции. За артисти, художници, музиканти Ню Йорк е голямо предизвикателство, защото конкуренцията е огромна. Целият свят е там. Хората идват, за да премерят силите си. Разбира се, силите са неравни, но това пък в една силна личност създава още по-голямо напрежение, още по-голямо желание да се опита, да успее.
- Пак опира до някакво изпитание на личната сила, характера. Човек никога не може да знае какво носи, какви сили има в себе си и в много отношения изпитанията са повече от всякакво образование. На фона на конгломерат от таланти човек може да опита да погледне себе си отстрани, с очите на другите и с обективност, която никога не е имал в един по-малък свят с много повече междуличностни напрежения, нетърпимост и съвсем ненужно терзание. На място като Ню Йорк човек разбира, че светът е много по-голям и че толерантността, щаденето в отношенията между хората и творците е много важна част от изграждането на неговото изкуство, от възприемането на новите неща, новите тенденции в модерното изкуство. Така че човек се замисля кое е по-лесното и всъщност кое е по-важното. Ако твори в обстановка, в която почти всички го познават - това е много добра атмосфера, но с годините води до повторяемост, до депресия и конфликти. В един момент, когато той започне отново, тогава вижда, че никой не го знае и трябва да започне да се доказва от самото начало. Мисля, че това даже е било разпространена практика в древен Китай - в момент, когато голям поет вече е стигнал върха на творчеството си, той просто се премества в друга провинция и под друго име започва отначало. Така проверява своите сили.
- Разбира се. Възможностите никога не идват сами - те трябва да бъдат предизвикани. Когато човек дълго търси тези възможности, те идват при него. Но това много зависи от личността му. Не е достатъчен само талант, не е достатъчно само трудолюбие. С мен нещата общо взето се развиваха по този начин - имах и имам много приятели. Ню Йорк е динамичен град, но хората постепенно те опознават, виждат как работиш, започват в една или друга степен да те оценяват и лека-полека съвсем естествено се получава широк кръг от приятели, познати, в който намираш място, и започва последователност в изявите. Работил съм много в неформални галерии, неформални пространства, пърформанси съм правил в най-големите дискотеки, заводи, пак спонсорирани чрез галерията, с която работя. Има много възможности. Те са ежедневни и човек просто трябва да прецени къде ще бъде най-добре посрещнат. В Ню Йорк е интересно, че много неща са свеждат до междунационални контакти. Така например руснаците налагат руснаци, ирландците - ирландци.
- Не съм бил из самата страна поради липса на време. Познавам само северната част. За мен магията на Ню Йорк е прекалено силна. Ню Йорк е твърде важно място, специфична среда, в която обаче не всеки може да работи.
- В момента ми идва наум една много интересна изява в "Тийбър студио", където се излага предимно авангардна фотография. Там участвахме двама автори - една фотографка и аз. Представих се с едни големи обекти-фигури. Тя имаше също огромни нагънати фотографии, които стояха добре с моите фигури. Пак в "Трайбека". Когато си на няколко метра от жилищата на Робърт де Ниро, на Харви Кайтел, на други големи актьори, това създава една много интересна атмосфера, има движение, идват хора от артистичния свят и това е много вдъхновяващо. Излагал съм дори в бирена фабрика с цялата й апаратура, поточни линии, цистерни. За мен винаги е било интересно преди всичко пространството, в което излагам, и как стоят вътре моите неща.
- Идвам си за втори път. Миналата година бях за по-кратко. Връщат ме емоционалните контакти с близки и приятели - неща, които винаги липсват на един човек, живеещ в чужбина. Дъщеря ми е тук, моите родители.
- Миналата година за пръв път видях България променена и това беше шокиращо за мен. Разбира се, сега, след по-дълго време прекарано тук, с всеки изминал ден намирам все нови и интересни неща. Човек има много по-дълбоки чувства към България, когато е живял другаде дълго време. Той е много по-склонен да търси оптимизъм в развитието на България, в промените, в усилията на повечето хора да правят добро и положителни неща за напредъка на страната. Това за мен е изключително важно, защото почти на всяка крачка се срещат негативни оценки за политиката, за ежедневието. Те обаче почти не могат да ме разтревожат. Изживявайки целия този път, човек е много по-склонен да отхвърли негативното и да подкрепи усилията на хората. Това, върху което е добре да се замислим, е хигиената на отношенията между хората. Хората в България, общо взето, настъпват в пространството си бързо. Това е и национална черта, темперамент и е нормално. Но все пак не бива веднага да бъдем остро настроени към противното мнение. Открих и един парадокс. В Америка всички бързат, а Ню Йорк е най-забързаният град. Но там нещата стават бавно. А в България всички искат нещата да станат веднага и много бързо, ако може и по най-добрия начин за всички.
- Въпреки че имах голямо желание и упоритост да направя всичко за страната си, периодът на 80-те ми дойде много. Обстоятелствата бяха доста драматични и реших да замина. Като човек на изкуството съм емоционален. Взех решението, без да знам почти нищо за мястото, където отивах. Разликата е огромна, когато някой отиде за месец да поседи някъде и да каже колко много му харесва и колко е хубаво. Това не важи само за българите. Срещал съм се с много изявени млади колеги на работа в Ню Йорк по покана на фондации - от Мексико, Германия, Австрия. Те работят по няколко месеца в сърцето на "Трайбека" и са във възторг. Опитвам се да им кажа, че дори за няколко месеца нещата изглеждат по един начин и пак си е своего рода творчески туризъм. Съвсем различно е, когато човек живее в този град.
Друго ми прави впечатление - за много хора, които заминават сега, особено млади, подбудите не са доста по-различни, отколкото бяха моите преди 10 години. Те трябва да знаят, че стъпката е много голяма и не може да се оцени. Тя се оценява много години след това. Моят съвет към по-младите, които искат да променят начина си на живот и реализацията си, е, че трябва добре да се запознаят с нещата. Да поживеят, да видят, но не като горят мостовете зад себе си. В никакъв случай. Точно сега България има най-много нужда от младите хора във всяка една област. Иначе движението е нещо нормално, хора заминават не само от България, а от всяка страна.
- Доста голям брой за мащабите на България. Тревожно е. Човек, за да се чувства добре в страната си, трябва да има условия за изява. Не може да бъде обвиняван един млад човек, който завършва университет и вижда, че със 150 лева трудно се живее, че се увлича от търсене на някакви нови възможности. Но трябва да има малко повече сериозност във вземането на такива решения.
- Хубава възможност би било човек да живее по-дълго в една страна, да се връща в България, пак да заминава. Това зависи много от професионалните ангажименти, но е чудесен вариант. Другият вариант е краен. Човек израства много като личност, като мъдрост и познания. Може и да се провали. Но това, за което говоря, е нещо толкова естествено - движение, движение, движение.
За няколко водки повече
Водката е пищовът, ласото и мустангът на руснака. Златната му треска. Голямата му депресия. Неговите Уайът Ърп, Томас Джеферсън, Мерилин Монро и Бил Гейтс, взети заедно. Тя е комка и нафора. Бог и дявол. Грях и тайнство. Със славянска разточителност се лее свещената течност в руската комедия "Особености на националния риболов". Теркът Александър Рогожкин дестилира неподражаемата руска душа в триумфална серия за особеностите на някои основополагащи национални дейности. Започна с лова, продължава с риболова, следват секса, спорта и политиката. Те са немислими без вдъхновението и животоспасяващата функция на безсмъртното питие, защото запоят като културна дейност с вековни традиции е неотделим от всяко полезно и благородно човешко занимание. Дружелюбният славянин не вирее сам над чашата зад бара. Широката му душа трябва да сподели безконечната радост и мъка от първия до безпаметния стакан. Тържеството на освободения по този безотказен начин дух не признава държавни граници, военни тайни, езикови бариери. Пред него са безсилни и природните закони. Здравият възглед върху живота свързва в крепка мъжка дружба героите на "Особености на националния риболов", предвождани от Генерала, наемния ловец Кузмич и местния милиционер. Фактът, че не хващат никаква риба, е незначителна подробност. Не целта е важна, а движението към нея. Убийственият хумор на Рогожкин, поднесен сериозно и делово като абсурдно автентичните му герои, не дава никакви признаци на изчерпване. Защото истинските кинаджии са като истинските пиячи - започнат ли, няма спиране. Запоят тече. Има ли истински зрители?
Липсите в литературата - повече от книгите
Годината започна с шумна кавга в писателските среди - защо тъкмо този отива на Лайпцигския панаир на книгата, а не онзи? В пресата звънтяха шпаги, а в края на годината гилдията внезапно получи амнезия и обвини журналистите, че сами измислили скандала. Деликатна е писателската душа - от една страна, дава мило и драго да се изкаже в медиите, но от друга, все й се струва, че медиите й отнемат най-скъпото, някаква свръхценност, която тя изначално притежава, независимо от качеството на произведенията си. Все в този дух напоследък е много актуално да се говори за книги, които ги има, но "не са се случили". Добре че "Изворът на грознохубавите" от Ани Илков успя да се случи още през 1994, защото иначе 90-те щяха да останат без най-хубавата си книга.
В сравнение с предишната 1999 беше слаба откъм поезия, отбелязаха критиците. Ето само някои от стихосбирките: Едвин Сугарев изпрати няколко наведнъж; Владимир Левчев публикува "Black Book... " в САЩ; Георги Пашов издаде "Квартално"; Румен Леонидов събра "стари парчета"; Рада Панчовска - антология; Светлана Комогорова-Комо, този багер в превода от английски, извади първа книга... Издаваха много и "старите" -Павел Матев, Христо Фотев... Но най-продаваният днес поет бил Недялко Йорданов, твърдят на "Славейков".
Отново няколко романа се опитаха да обладаят опърничавата тема за прехода от тоталитаризъм към демокрация. Тя обаче си остана девствена, макар и здраво нащипана. След десетгодишно мълчание Богомил Райнов най-сетне проговори - романът му "Тихият кът" се оказа тромав, плакатен, неспособен да надскочи морализаторския си патос. По ирония на съдбата по същото време излезе и тъничкият роман на Александър Андреев "Нови степени на свобода", който откровено пародира старите кримки на Богомил Райнов и сглобява верен образ на недопосмелия в бунта и оплетен в бита си български интелектуалец. "Дунав мост" на Георги Мишев се появи в разгара на истерията около едноименния телевизионен сериал с намерението да бъде огледало на националната деградация. Нова книга имаше и Ивайло Петров, който напоследък оставя впечатлението, че работи на принципа "нито година без книга". Наркоманията беше тема на "Ангели небесни" от Владо Даверов - тазгодишният наш претендент за "Балканика", която, вероятно от комплекси, упорито наричат балкански "Нобел". Наградата беше присъдена посмъртно на Никос Баколас.
Фантастът Любен Дилов издаде "Библията на Лилит", вдъхновен от мита за първата жена на Адам, слабо позната у нас и далеч по-интересна от Ева във всяко отношение. Емил Андреев, един от най-обещаващите белетристи на 1996, издаде "Острова на пияниците", и общо взето, предизвика разочарование. Литературният критик Борис Минков направи дебют със сборника "Ловци на балади или scerzo cantabile"- книга, която не се интересува от реалността, а създава свой собствен свят с голяма грижа за езика и стилизации, вдъхновени от поетиката на Хофман. Райна Маркова е другата хубава изненада на годината, преди всичко с първата новела в сборника "Пого".
Христо Калчев мрачно продължава да рови мафиотските авгиеви обори. Тази година той добави още един том към вулгарните си, а според мен - мобифонни, романи: "Кървавият път на коприната". Така те станаха шест. Търговците на "Славейков" твърдят, че Калчев все още е най-продаваният български прозаик. А това недвусмислено говори, че със своята не-литература той е изключително адекватен на днешната ситуация.
Най-добрата белетристична книга на 1999 без съмнение е "Естествен роман" от Георги Господинов. Вече имах възможност да напиша как той (романът, не авторът) поникна от костилките на стихосбирката му "Черешата на един народ" и се разклони в свеж постмодернистичен, силно филологически текст, който упорито мълчи за това, за което не може да се говори. "Естествен роман" е едновременно ерудиран и забавен - щастливо съчетание, което рядко се случва на българските книги.
През годината се появиха повече
Ето авторите само на някои от тях: Богдан Богданов, Никола Георгиев, Боян Биолчев, Иван Еленков, Михаил Неделчев, Владимир Градев, Ивайло Дичев... Излязоха и чудесни преводи на Иглика Василева, Кристин Димитрова, Красимир Мирчев, Борис Мисирков, Иван Тотоманов, Жела Георгиева... - тези "герои на трансфера", както сполучливо нарече преводачите проф. Богдан Богданов. Тук не мога да не си спомня, че още преди години в статия, която мислеше връзката книжен пазар - демокрация, анализирайки процеса на "повече употреби на словото в хоризонтал и вертикал", той обърна специално внимание върху невъзможността висшите проявления на свободата да бъдат успешни, ако не се практикуват по-низши... Струва ми се, че това е вярната гледна точка и към литературата на 1999.
Преди десет години чекмеджетата на нашите съвременници се оказаха отчайващо празни, затова пък от прашасалите и цензурирани архиви продължават да извират важни текстове. "Парадокс" направи великолепно издание на "Записки от терсханата" от Стоян Заимов. Мемоарите на Александър Цанков "България в бурно време" предизвикаха скандал и според мълвата вече гонят 20 000 тираж. С голям интерес бяха посрещнати и двата тома на Кирил Христов "Време и съвременници", спомените на Даме Груев и Константин Щъркелов. Мемоарите на Кирил Пърличев "36 години във ВМРО" се появиха с амбицията да коригират радикално представата за македонското революционно движение.
И тъкмо преди да ме затисне грамадата от тазгодишни книги, правя крачка встрани, за да разлистя малко периодика.
Впрочем
Европейският художник
Както все по-често става, частните галерии първи се сещат да отбележат годишнините на изтъкнати български художници. Това, което доскоро беше дейност на държавните галерии, сега, съвсем в духа на времето, се превърна в частна инициатива. Така миналата година галерия "Александър" си "спомни" за Илия Петров, а тази година честванията на Дечко Узунов започнаха с изложба в галерия "Ирида". На свой ред и галерия "Финес" първа (и засега единствена) отбеляза 100-годишнината от рождението на Бенчо Обрешков (1899-1970) - едно от големите художествени събития на 1999 г. Обрешков е наистина забележителна фигура в нашето изкуство, високо ценена в артистичния свят, и то със сигурност не по-конюнктурни съображения. В основата на тази оценка са особената стилова изчистеност и европейското излъчване на творбите му, които сравнително рядко срещаме на българската художествена сцена. За да разберем феномена Обрешков, трябва да познаваме специфичното развитие на нашето изкуство и начина, по който влиянията от Запад се възприемат и претопяват тук. Характерен пример в това отношение е Тома Вишанов, който учи в Мюнхен, но, завръщайки се в България, рисува икони и църковни стенописи според православните традиции и канони. И само по-розовобузите ангелчета напомнят за класическото му европейско художествено образование. По същия начин и в началото на нашия век в картините на българските творци откриваме късен и компромисен импресионизъм, опити за поантализъм, по правило вял символизъм и т.н., при потискащото господство на реалистичната битова картина, селските празници, носии и прочие. Малкото, но ярки "европейски" изключения са по-често в отделни произведения, отколкото в осъзнатото възприемане и последователно претворяване на западните влияния в нашия художествен контекст.
Роден в Карнобат, Бенчо Обрешков учи в Държавното художествено индустриално училище (което по-късно става Художествена академия) в София през 1918-1920 при професорите Петко Клисуров и Иван Ангелов. След това продължава образованието си в Дрезденската художествена академия. Там учи при един истински колос - Оскар Кокошка, чиято експресивна и дори екстремна творческа личност очевидно силно го е повлияла. Дотам, че да надделее над типичния български (включително художнически) конформизъм и да внедри в талантливия ученик усет за артистична свобода, характерен за Средна и Западна Европа в този период. До връщането си в София през 1927 Обрешков обикаля района (Германия, Франция, Италия и др.), попивайки актуалните тенденции в изкуството. И резултатите са налице: не само пастьозната майсторска живопис, но дори и мотивите носят духа на Парижката школа между двете войни и сдруженията на експресионистите в Германия. Портретите и особено натюрмортите ("Риби", "Риби и грозде"), които Обрешков прави в началото на 30-те, се отличават със свободна композиция, близки планове, категорично очертани форми и изключителна сила на цветовете. Тези качества естествено го приобщават към новаторското тогава Дружество на новите художници.
Разбира се, и Обрешков не остава чужд на селската тема (все пак твори в българския контекст), но и нея вижда като европеец: девойките в носии не са идилични, а по-скоро са екзотични в своето експресивно-декоративно великолепие. Тук трябва да отбележим и друга особеност на художника - способността му да се променя, запазвайки себе си. Тази артистична мимикрия на художниците от изминаващия век (най-пълно въплътена при Пикасо) е израз на осъзната свобода и творческа динамика. Обрешков и тук попада в една по-скоро европейска (много различна от нашата) традиция.
Счита се, че преодоляването на социалистическия реализъм у нас започва с "Плевене на лавандула" (1959) на Александър Петров (Лавандулата). Не че го оспорвам, но "Натюрморт с дивеч" на Бенчо Обрешков от същата година е далеч по-"формалистичен" за времето си, макар и да не е толкова популярен. А една пастьозна абстрактна "Композиция" от 1964 напомня, че този тип картини масово навлязоха в нашето изкуство чак през 80-те. Легендите и митовете за 60-те години обаче изтъкват на преден план съвсем други автори и произведения. В по-общ план това означава, че историята на българското изкуство определено се нуждае от преразглеждане.
Хилядолетието на живо
Защо не заминем нанякъде?! Дай да си купим билети! Има толкова много влакове, кораби и самолети, се припяваше в една от сините песни на демокрацията. Повечето българи посрещат десетата си (реформирана) Нова година без билет за остров Малта или Венецуела, но успокоявани, че имат ЕС-покана в джоба си. Мнозина посрещат поредната си (демократична) Нова година и без куверт за скъп ресторант или по-малко скъпа кръчма. Този път обаче може би късметлии ще са и тези, които изберат домашната атмосфера за наздравица 2000, защото ще могат виртуално да пътуват из целия свят. На 31 декември Канал 1 на БНТ ще излъчи спектакъла "Millennium live... Humanity's Broadcast" ("Хилядолетието на живо"). Най-голямото и най-сложно реализирано предаване на живо в историята на телевизията с най-дълго времетраене, с включвания от най-много точки на земята и с най-голямата публика за всички времена.
Телевизионното парти може да бъде сравнено с плакат на Бенетон. Като в снимка на Оливиеро Тоскани, фотограф на популярната с шарените си пуловери фирма, в която той смесва хора с различен цвят на кожата, спектакълът ще подреди live пъзел от различни точки на планетата. Първата спирка е остров Фиджи, а последната са Хаваите. Между тях камерите ще фокусират Сидни, Кейптаун, Париж, Рио де Жанейро, Лондон, Делхи, Торонто, Бомбай, Рим, Манила, Мексико сити, Бейджин, Букурещ, Истанбул. С "Хилядолетието на живо" зрителите ще посрещнат 2000 г. от всички часови зони. Подробностите, които организаторите издават седмица преди мегаспектакъла, подсказват, че уникалното тв шоу ще "арестува" пред екраните в 150 държави милиони зрители. Прогнозата е, че публиката на мултимедийното парти ще достигне 3.5 милиарда зрители.
"Ще участвам, но само ако мога да кажа няколко думи за спасяването на тропическите гори. " С това условие Стинг приел поканата да се включи в мегаспектакъла. Може би неговото желание е родило идеята в най-голямото тв събитие в медиаисторията да се включат и millennium messages на известни хора. Между звездите, които ще отправят послания към човечеството, са и Фил Колинс, Нелсън Мандела, Лех Валенса, Тара Ганди, Жан-Мишел Кусто, София Лорен, българската оперна прима Гена Димитрова. Очаква се музикалните си поздрави към публиката на спектакъла да отправят Андреа Бочели, Арета Франклин, Том Джоунс, "Куул енд дъ генг" (Ню Йорк), "Би Джийс" (от Флорида), Селин Дион (Монреал), "Металика" (Мичиган), Пъф Деди (Маями), Брус Спрингстийн (Ню Джърси), "Крийдънс" и "Гес Ху" (Лас Вегас), "Аеросмит" (Осака). "Хути енд дъ Блоуфиш" ще свирят сред приказните декори на "Дисни уърлд" в Орландо, а сцената за концерт на МТV е във Филипините.
Една от най-големите атракции на милениум-партито ще бъдат включванията от египетските пирамиди на Жан-Мишел Жар.
Продуцентите са намислили да покажат на зрителя и как сърфисти "хващат" първата вълна на хилядолетието и "Голямата прегръдка" на Мъртво море. Камерите ще запечатат грандиозно огнено шоу и леден замък във Финландия под звуците на "Апокалиптика". Светът ще види и изгрева на най-високата точка на Балканите - връх Мусала (между 05.00 и 06.00 ч българско време). Нашето участие осигурява и филм за ритуала Паневритмия, заснет през август, когато последователите на Петър Дънов се събират на Рилските езера. Визата за наблюдението на всички тези събития е телевизионният екран.
За 24 часа светът ще се превърне в глобално село, създадено от The Мillennium Television Network. Ядрото на екипа на MTN е същото, което реализира през 1985 най-дългото досега тв предаване на живо "Live aid" от Лондон и Филаделфия. Той е събран от продуцента Хал Ъплингер, който има особено отношение към България (БНТ заплаща за програмата с излъчването на четири минути рекламно време), защото е последовател на учението на Петър Дънов. Сърцето на това безпрецедентно шоу е т.нар. Master Control Room в Лос Анджелис, където 250 техници ще работят, за да съберат в обща програма кадрите, получавани на живо от 50 места по света. "Спектакълът е нещо повече от тв събитие. Той обединява радио, телевизия, Интернет и създава мултимедийно преживяване, което трябва не само да достигне до хората, но и да ги въвлече да участват", обясняват организаторите. А най-голямата неправителствена организация за изследване на слънчевата система и търсене на извънземен живот, The Planetary Society, проучва възможностите да предава "Хилядолетието на живо" и към други галактики... Имаше един стар виц, в който възрастна жена подканя мъжа си - хайде да заспиваме, че поне да гледаме свят. Така на 31 декември българите, които са избрали за сцена на "парти 2000" хола си, могат да перифразират вица - дай да си пуснем Канал 1, че да попътуваме.
На столичния общинския фронт:
Нищо ново или затишие пред буря
Софиянски и Антоан Николов засега запазват съотношението на силите в управлението на столицата
Съветници, близки до председателя на Столичния общинския съвет (СОС) Антоан Николов, заеха повечето постове в надзора на Общинския приватизационен фонд, на Столичната общинска агенция за приватизация (СОАП) и в ръководните длъжности на новите постоянни комисии към общинския съвет. Новите надзорници и членове на комисии бяха гласувани на заседание на СОС миналата седмица. През януари се очаква съветниците да приемат и нов правилник за работа на общинската администрация. Само преди около два месеца в началото на новия си мандат Антоан Николов неофициално се закани да отнеме правомощията на кмета Стефан Софиянски да назначава шефове на общински фирми. Според представители на управляващите среди правителствените промени обаче затвърждават позициите на Софиянски и не са в полза на Николов. Последният е известен с близките си отношения с бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев, или както сам заяви в интервю пред в."Сега": "Ние сме приятели и с Евгений ще продължим да бъдем приятели без значение каква политическа или държавна служба ще приеме той".
С други думи, поне засега общинското статукво се запазва. В предишния мандат Антоан Николов контролираше специализирания приватизационен фонд, СОАП, фирмите "Софийски имоти" и "Егида", докато основният бастион на Софиянски беше столичната Общинска банка. Същото разпределение се очертава и в този мандат.
"Ако Софиянски беше имал десет процента по-малко на местните избори, ако Бакърджиев не беше загубил така драматично, ако СДС беше взел управлението на поне още четири-пет града, Антоан щеше да има шансове да преразпредели силите в своя полза. При сегашното положение на нещата обаче - не", коментира пред "Капитал" високопоставен общинар от обкръжението на кмета. Друг, също близък до Софиянски, поясни, че в общинската администрация за разлика от държавната всеки може да пречи на всеки и затова в управлението на столичната община от години се е наложило мълчаливото разпределение на силите между Антоан Николов и Софиянски. "Няма видими признаци за промяна", допълни той.
Сред управляващите положението на председателя на СОС се счита за доста деликатно след смяната на Бакърджиев. Самият Антоан Николов обаче положи усилия да се впише в новата управленска политика. Пак в програмното интервю за в. "Сега" той заяви: "Имам огромно доверие в премиера. А щом той смята, че на този етап трябва да се извършат промени най-вече заради кандидатурата ни за Европейския съюз и ако те наистина ще ни дадат възможност да се подготвим добре за предстоящите избори, значи това е нормално".
В допълнение на демонстрираното одобрение към промените Николов на пресконференция миналата седмица обяви и революционни намерения за борба с корупцията. "Хвърлям ръкавица на общинската бюрокрация. Това не значи, че хвърлям ръкавица на кмета Софиянски, напротив, ще работим заедно за решаване на проблемите. И двамата сме съгласни, че данъкоплатците се обслужват лошо", каза председателят на общинския съвет. Според него в близките четири месеца съветниците трябва да гласуват промени в най-важните наредби (за лицензиране на търговски обекти, за рекламна дейност), които да изяснят процедурите и да не оставят никакво място за чиновнически произвол. В стила на новата управленска политика шефът на СОС освен това смело разказа как столичани чакали по три месеца за скици на имотите си, след което плащали сто марки, за да ги получат, че в общините "шефовете, които издават лицензи за търговска дейност, са едни от най-големите дерибеи и баровци" и че "има главни архитекти по райони, които са се самозабравили".
Въпреки изричното заявление (или още повече - заради него), че думите не са насочени срещу кмета, пресконференцията на Антоан Николов повече или по-малко приличат на атака срещу общинската администрация. Всеизвестно е, че неин шеф е Софиянски. Ден след смелото изказване кметът с лека насмешка се дистанцира от идеята за борба с корупцията, макар че официално нямаше нищо против. Николов продължи дискретната размяна на удари, като на общинската сесия уж случайно и по незначителен повод подхвърли забележката "Ако всеки път слушаме администрацията, знаете ли къде ще отидем..."
Според последните решения на общинския съвет към него ще действат 11 постоянни комисии. Техните председатели по традиция са в отлични отношения с Антоан Николов. Изключение прави може би само Мария Харбова, новият шеф на комисията по опазване на околната среда. За нея общински съветници твърдят, че е развалила отношенията си с председателя към средата на предишния мандат. Иначе стълбовете сред хората на Николов - като съветниците Петър Джорински, Кристиан Каршалъков и Николай Николов, заемат най-висшите постове. Някои дори са поели и по повече от едно ръководно място в комисиите - примерно председател в една и зам.-председател в друга.
Изненадата на сесията беше, че във всички комисии като втори зам.-председател влезе представител на опозицията. Това не беше предвидено в първия вариант на докладната на Антоан Николов до общинския съвет. "Бяхме длъжни да си поискаме, но е невероятно, че се случи. Всеки мандат настояваме за това, но за пръв път ни допускат", коментира съветник от БСП. Сред съветниците от опозицията жестът предизвика хипотези, че това се дължи на слабост в управляващото мнозинство и на неувереност у председателя, появила се през последните дни. При гласуването квотата на опозиционните партии беше стриктно спазена, като в комисиите освен от БСП влязоха също представители на евролевицата, Федерация "Царство България", "Гергьовден", движение "Свети Георги" и БРСП.
Съветниците гласуваха и надзорен съвет на Общинския приватизационен фонд от 14 души (вместо досегашните 13). Управлението на фонда е важно, защото в него постъпват значителни приходи от приватизацията на общински имоти и след това се разпределят по различните инвестиционни проекти в столицата. Значимостта на фонда може и да намалее, ако се приеме предложението за промяна в Закона за обезщетяване на собствениците на недвижими имоти (познат като закона "Лучников") по общинската приватизация да се приемат плащания с компенсаторни записи (вид непарични платежни средства, които се дават като обезщетения в реституцията). В новото ръководство на общинския фонд влизат познатите Кристиан Каршалъков и Николай Николов, има трима опозиционни съветници, както и предвидените по правилник Иван Димитров, изпълнителен директор на СОАП, и четиримата зам.-кметове на общината, които отговарят за икономически и ифраструктурни въпроси.
Надзорът на СОАП също се увеличи с една бройка (от 11 на 12). Това Антоан Николов мотивира с влизането на втори представител на опозицията. Управлението на приватизационната агенция през 2000 г. вероятно ще бъде по-малко значимо от досега, защото се изчерпват повечето важни обекти за приватизация. Все пак СОАП по един или друг начин се очаква да продължи да отразява интересите на големите играчи в общината, които участваха в сделките чрез работническо-мениджърски дружества. От старите надзорници на агенцията остават само Петър Джорински и Анна Янева от БСП. Иначе в надзора влизат още шестима съветници, сред които опозиционен представител е Любен Дилов ("Гергьовден"), както и четирима от квотата на Софиянски. Сред предложените от кмета представители на общинската администрация най-познатото лице е Асен Дюлгеров, секретар на столичната община и председател на надзорния съвет на Агенцията за приватизация.
Моля, музика
В последната година, в която БНТ няма да се конкурира за зрители с първата частна национална телевизия, държавната медиа ще се опита да бъде празнична компания на зрителите с много музика и забавни предавания. За Коледа и Нова година оттам обещават "прагматична и непретенциозна програма". И без публицистика. Телевизионната Бъдни вечер на
В три части по празниците ще се изпълнят и българските музикални желания на зрителите, проучени със социологическо изследване. "Нещо друго" е програмата с участието на новите музикални лица у нас като "Уикеда", "Анимационерите", "Сленг". Най-успешните клипове на годината са събрани в "Хит купон". Канал 1 ще покаже и Световните музикални награди, "Божествени арии" в изпълнение на Андреа Бочели, а Уитни Хюстън, Марая Кери, Тина Търнър пеят в "Дамите мегазвезди в световната попмузика". В пъзела на празничната програма се подреждат "Кралско вариете", цирков спектакъл и още концерти - на "Корс", Шърли Беси, "Една вечер с Лесли Гарет". На 1 януари е новогодишният концерт на Виенската филхармония. Автентичен цигански фолклор ще звучи късно на Васильовден. В "Ромски ритми" ще пеят, свирят и танцуват цигански оркестри от цялата страна.
Най-привлекателните изненади за децата също са с музикални акценти. Сред тях са live концертът "Коледен звездоброй" с участието на Б.Т. Р., "Милион и един подаръци", "Шарени сънища", "Царете на купона" и тв филмът "Нова приказка за стари вълшебства".
Третата програма на БНТ, ТВ България, също ще предава на живо за сънародниците ни в чужбина купона под прозорците на хотел "Шератън".
В новогодишната програма ще се завърти и старата песен на Стефан Димитров "Нова година", но с нови изпълнители. Вместо Богдана Карадочева и Васил Найденов тв лица, сред които Екатерина Генова, Драгомир Драганов, Елена Петрова, Георги Любенов, Явор Дачков ще пожелаят на зрителите "За много години".
Алтернативата на БНТ
"Винаги, когато някой включваше телевизора, отивах в другата стая и вземах книга" - така известен писател признаваше важната роля, която телевизията изиграла в неговия живот. Кабелните и сателитните канали ще се конкурират с БНТ за главната роля в домашния купон в дните около Коледа и Нова година. Ако включите телевизора си по празниците, има два варианта: или да се откажете от тв компанията въобще, или да се превърнете в заложници на синия екран. В традицията на всички коледни и новогодишни програми кабелите ще се опитат да изкушат зрителите с филмови и музикални предложения.
Изпълнителите на популярната песен "Нова година" са домакини на зрителите на Нова тв в празничните дни. Частният канал има специална програмна схема в дните около Коледа и Нова година - "без публицистика и в по-лек вид". На 24 декември Богдана Карадочева и Васил Найденов канят зрителите на телевизионна Бъдни вечер в коледното издание на предаването "Почти полунощ е". Пак те ще забавляват феновете на столичния канал навръх Нова година в "Полунощ е". На маса двамата певци са събрали популярни личности. Най-добрите български артисти, музиканти, спортисти ще споделят шарени спомени от живота си, докато похапват печено прасенце.
На първи януари на екрана на Нова тв Валентин Пламенов и Георги Гълов канят в "Кабаре "Българан" на политически хумор и музика.
Всички предавания на Нова тв ще излъчват своя празнична версия. На 25.12 "Архитектурен магазин" ще раздава полезни съвети на тези, които са закъснели с украсяването на дома, както и идеи как да подредим новогодишната трапеза. Актьорите Павел Попандов и Кръстю Лафазанов "на майтап" ще предложат практични решения на битови проблеми в предаването "Направи си сам" (25.12).
Сутрешните блокове на столичния канал също ще са посветени на суетнята около посрещането на 2000 г. На 31 декември телевизията почти цял ден ще излъчва детски предавания и анимационни филми. "Искаме да задържим децата пред екрана, докато родителите им се приготвят за празничната нощ", е идеята на Нова тв. Добрата фея пък ще изпълнява музикални мечти в "Зимна приказка", разказана от Деси Грозданова.
Герои на сбъднатите желания са "Сигнал", Графа, "Антибиотика", "Ритон", Лили Иванова, Стоян Захариев.
Сред филмовите оферти на канала са "Евтиното е скъпо" с Том Ханкс, "Нечиста наука", комедията "Били Мадисън", "Странни дни". "Включили сме в програмата много екшъни", обясняват от Нова тв, което пък не обещава на зрителите им тихи телевизионни нощи. Феновете на сапунените сериали няма да бъдат лишени от тях и в празничните дни. "Есмералда" свършва на 4 януари, но го замества мексикански сериал.
Като подарък за домакините е и поредицата филми по книги на Даниел Стийл, включени в
В новогодишната нощ е двучасовият купон с музика, танци и празнични закачки, в който участват най-известните водещи на Канал 3. Преди наздравица 2000 зрителите ще се смеят на комедията "Кон за милиони", а след полунощ програмата е настроена на латино с два концерта - "Ритмите на света - кубински нощи" и "Латино рок". Ако някой все още пък има желание за кино - може да опита с комедията "Бар за безделници" и уестърна "Отмъщението". Всички титулярни предавания на Канал 3 също ще са в празнична опаковка.
"Военна прокуратура" ("JAG") е продукция на Paramount Network Television, чиято премиера е на 29 декември. Историята на прокурор от военноморската прокуратура е един от най-гледаните сериали на канала CBS.
На 24 декември кабелната телевизия ще посрещне Бъдни вечер с комедията "Всичко, което искам за Коледа" и интерпретацията на режисьора Ричърд Лестър "Тримата мускетари".
Циркът в България - "Да обичаш на инат"
Изкуството на клоуни и акробати е като салто мортале
"Няма билети", случваше се да казват навремето лелките на гишетата в софийския цирк. Преди да бъде изпепелен в загадъчен пожар, подслонът на цирковото изкуство у нас гъмжеше от българи и чужденци, деца и животни, бонбони и програми, значки и знаменца. В антракта онези, на които не им стигаше ръст да си купят лимонада, ритуално се разполагаха на облечените в червена мушама дунапрени, по които преди малко бяха подтичвали пудели и маймунки. Под купола празнично блестяха трапец, клетки, пръчки и други неназовими метални подробности. По време на спектакъла жени се въртяха на косите си, деца увенчаваха пирамидите от тела, мъже гълтаха огън. Имаше оркестър. После нямаше цирк.
Сега цирковото изкуство умира. Страшна мизерия е затиснала виртуозите на акробатиката, дресурата, илюзионизма. Въпреки уверенията на Хемингуей, че циркът е сън на живо, никой артист не може да прескочи с двойно предно салто проблемите или срещу няколко бучки захар да научи на загриженост ресорният зам.-министър на културата. Или да направи така, че след абра-кадабра да се появи браншово споразумение или някакъв правен статут на професията. Дори Дейвид Копърфийлд едва ли ще успее да премести от Пхенян в София една от четирите циркови "къщи" на севернокорейците.
"Циркът е вселена, култура, академия. Той не е само за деца и новобранци", казва Стоил Данаилов, еквилибрист от 36 години.
Хората от арената недоумяват как цирковото изкуство намира своето достойно място в културната антропология, докато в програмите на ведомството на Емма Москова въобще не съществува. В министерството се занимаваме с култура, не с цирк, разграничили нееднократно двете неща титани от бул. "Стамболийски".
В действащите или наскоро отменени нормативни актове циркът се споменава само в 1. Тарифа за таксите, които се събират в системата на екоминистерството, 2. Разпореждане на МС за уреждане на някои въпроси по организирането на пътуващи естрадни циркови трупи, забави и развлечения в страната, 3. Правилник за ползуването на преносими стълби.
Става така, че професионалните циркови актьори работят в чужбина. Или ако останат тук, разпъват протрито шапито, водят битка с енергоснабдяването да им пусне ток, шият си костюмите, търсят финансова помощ, тренират номерата си и стискат палци махленските кретени да не отровят животните.
Напоследък въжеиграчи, жонгльори и палячовци населяват парламента, а в цирковите шатри има мениджъри, арендатори и юристи.
Чували ли сте за дете, което не иска да ходи на цирк? А можете ли да си представите цирк без купол или клоун без грим?
Упражнението ще е по-лесно за разбиране, ако си купите билети за цирк в София. Намирате шатрата му, разпъната някъде по поляните на "Люлин" или "Младост". Настанявате се на пейката и леко посинявате от студ. Започва програма, която се опира на разиграването на три бели кучета и едно магаре, сякаш заето от близкия катун. Другият вариант е представлението да прилича на гостуване в обикновена животинска ферма или оживяла басня на Крилов - главните роли са отредени на гъска и кокошка. После може да се появят и други селскостопански животни като кози (дългобради козльовци, ярета, дългокосмести екземпляри) или овен за екзотика. Дотук циркът изглежда като зоологическа градина в действие, стеснена до няколко отдавна познати вида. Следва номер с камили (тези от тях, които не са отровени от лоши съкварталци). Горките двугърби "без филтър" - пършиви и невчесани, се нареждат по периферията на манежа и вдигат леко крак встрани, като с това движение разпръскват първия ред от публиката, която е в опасна близост.
За да е пълен циркът, публиката вижда няколко акробатически номера и се разотива.
По дефиниция циркът е живо изкуство, което включва акробатика, гимнастика, дресура на животни и птици, езда, еквилибристика, клоунада, жонглиране, илюзионизъм. Циркът има куп вариации и по-модерни жанрови клонинги -
Корените на цирковото изкуство са свързани с най-дълбоките традиции на веселието, на празника. В египетските паметници има рисунки на акробатични моменти, мостове, колела, жонглиране. Това е 300 000 г.пр.н.е. В "Илиада" Омир също описва пиршество с акробати. И на щита на Ахил са изобразени гъвкави скокци.
Най-старата приказка за част от азиатците е, че се раждат на коне и имат блестяща ездитна школа (джигитовка). По-късно колеги на джигитите отвъд океана стават каубоите със своите игри.
В Китай циркът, кристализирал от народното веселие и акробатичните танци, става част от философската система. В Европа той се появява като роднина на конните игри, но Старият континент взима хулиганския елемент - бойните изкуства.
Днес отлични манежи има в Пекин, Москва, Букурещ, Лондон, Сан Франциско.
След като сградата на Солни пазар в столицата изгоря, българското цирково изкуство е бездомно. У нас има осем цирка, изсипали биваците си на различни места.
Вероятно много бивши деца на някакъв етап са мечтали да бъдат клоуни, акробати, звероукротители. Всъщност цирковото поприще привлича сериозно две категории хора: потомствени циркови артисти и бивши спортисти.
"Правим много висок цирк, а нямаме дом. Западните страни имат по-слаб, но по-организиран и по-богат цирк от нас", казва Лъчезар Стефанов, директор на цирк "Глобус". Той е акробат, коронният му номер е "Руска люлка". През последните 10 години е работил в почти цяла Европа, Корея, Китай, Мексико, "а последните ми партньори останаха в Щатите". "Глобус" се намира срещу кооперативния пазар в "Люлин". Цената на билета е 3-6 лева. Програмата е изцяло чужда само с два български номера. Всяка трупа сама си осигурява реквизит, хореография, плейбек. В "Глобус" гастролират джигитска трупа "Ешъмбеков" от Казахстан и акробати от Киргизстан. "Богата международна програма, единствена по рода си" - според разбирачите подобни афиши са чиста измама. Конкуренцията е нелоялна и довършва и без друго съсипаното цирково изкуство. "Идват цели палаткови циркове, обикалят България със слаби програми и отвращават публиката", е мнението на Лъчезар Стефанов, който е и председател на новосъздадената асоциация "Цирк".
Цирковите актьори смятат за загробващи тяхното изкуство фактори унищожената материална база и лошите програми. Стряскащи са и липсата на грижа от страна на културното ведомство и на "Цирково изкуство" - организацията-наследник на цирковата дирекция и нейното имущество.
От друга страна, бизнесът няма никакъв интерес към закъсалия увеселителен жанр. Никой не дава реклами и не е готов да помогне за финансирането му. Иначе в други държави по света циркът е грандиозно шоу. В САЩ Кенет Фелд, директор на цирка Ringling Bros, дава работа на 300 души - 150 актьори и още толкова персонал. Моделите в едно от последните ревюта на Пако Рабан са дефилирали на цирков манеж.
Ако има нещо по-тъжно от клоун след работно време (както пееше Васил Найденов), това е безработен клоун. Само че децата напоследък познават по-добре едрия палячо на "Макдоналдс" и рисуваните смешници от cartoon network. Популярни стават и клоуните частници, гостуващи по рождени дни. Нищо, че според майсторите на арената клоунът, изваден от спектакъл, е едно недоразумение. По професия клоунът е антитеза на атлета. Както циркът е специфично преживяване - вълшебно и тържествено. За съжаление го пращат на кино.
Плодове има, магия - не
Родното кино завършва годината с гюрултията на цели два скандала. Единият творчески, другият - институционален. И двата си ги спретнахме по махленски - сума приказки се изприказваха, но пак не стана ясно кой е крив и кой е прав. Няма и да стане. И двата случая размърдаха подвижни пясъци, които по нашия край, вместо изчезнали съкровища, обикновено изкарват на повърхността стари кокали. Режисьорът Иван Андонов и писателят Георги Мишев бяха дружно и вдъхновено обругани от пресата заради телевизионния си сериал "Дунав мост" и дълго ще живеят с юнашката мисъл, че са жертва на активно мероприятие в посттоталитарен дух. Не им минава и през ум обаче, че филмът им наистина е много лош. Всъщност шумотевицата само засили интереса към него и му спечели публика, която иначе нямаше да събере. От друга страна, художествените недоразумения на злополучната крайречна сага станаха сгоден повод за някои стари и нови мераклии да атакуват целия механизъм за правене на филми в телевизията с разбираемата цел да се намърдат в него.
