Няколко са условията, които задължително трябва да се спазят, за да започне преструктурирането на НЕК по модела "единствен купувач": стабилизиране на цените на ниво маргинални разходи, преоценка на основните фондове и приемане на тарифна система. В момента нито едно от тях не е налице.
За да се започне отделянето на централите, най-малкото трябва да са известни и одобрени от енергийната агенция, а и от МС основната рамка и принципи на новата структура на електроенергетиката. Това също не е направено - доколкото е известно, окончателният вариант все още се обсъжда.
След изясняването на модела би трябвало да се премине през още няколко задължителни етапа. Най-важното е да се подготвят проект за споразумения за доставки на енергия и обобщени тарифи за доставка. Първият документ трябва да определи общите условия, при които ще се сключват договорите между централите, преносното предприятие и разпределителните компании. С втория трябва да се изясни на кого и за какво ще се плаща. Според международната практика цената, по която преносното предприятие ще купува елекричеството от централите, трябва да съдържа два компонента - плаща се за произведения и купен ток, но също така и за разполагаемост, тоест за мощностите, които централите поддържат в готовност за включване. Без изясняването на тарифите и на общите условия на договорите не е възможно да започне договарянето между независимите производители, преносното предприятие и фирмите от разпределението за покупко-продажбата на електроенергия на едро. Трябва също така да се направи преоценка и да се разделят активите между отделните звена, да се изготви и утвърди статутът на преносното предприятие - "единствен купувач". Всички тези дейности и документи в момента са на кота нула.
Че централите трябва да се отделят от електрокомпанията, в това число и АЕЦ "Козлодуй", е ясно. Не е важно с коя централа ще се стартира преструктурирането - нищо лошо няма в това първа да е атомната. Как обаче ще бъде отделена тя, след като не е подготвена (поради липсата на нормативно уреждане на тези въпроси) да поеме цялата отговорност на организация, експлоатираща ядрена централа, в това число и гражданската отговорност при ядрена щета. Според нормативите в момента тези отговорности се носят от НЕК и държавата. АЕЦ не е в състояние да осигури необходимите финансови и човешки ресурси за изпълнение на отговорностите си по безопасността, коментират хора от централата и НЕК. Според тях е необходим период на преход към работата в условия на либерализиран пазар на електроенергия, за да не се компрометира безопасността при повишаване на ефективността и конкурентоспособността. Още повече че в момента изобщо няма яснота за правилата, които ще действат на пазара на елекричество.
Има решение на въпроса със статута и с правилата, обявиха от агенцията по енергетика. Експерти от ведомството съобщиха, че за АЕЦ "Козлодуй" се подготвят специално временни правила. Засега не е съвсем ясно какво точно ще обхващат те. За сметка на това стана ясно, че временните правила може да останат и за постоянно. Тоест атомната централа ще присъства на електроенергийния пазар, но по-скоро формално, защото тя ще се ползва със специален статут и ще работи по специални правила.
За АЕЦ "Козлодуй" важи чл. 54 от Закона за енергетиката, който касае някои особени задължения на някои енергийни предприятия към обществото, обясни Славчо Нейков, който е член на комисията за енергийно регулиране. Тези задължения са изброени в ал. 1 към чл. 51 и включват: сигурността на снабдяването, непрекъснатостта и качеството на вида енергия (в случая електричество), ефективното използване на горивата и енергията, опазването на околната среда и съхраняването на здравето, живота и собствеността на гражданите. Правилата за конкуренция ще се прилагат и за тези предприятия, но дотолкова доколкото това не противоречи на допълнително възложените им функции. Като се прибавят привилегированите условия, при които ще работят централите от "Марица-изток" според споразуменията с чуждестранните инвеститори, почти не остана кой да се конкурира на електроенергийния пазар.
Накратко
Проведеното в понеделник общо събрание на акционерите на Евробанк реши да се увеличи под условие капиталът на банката от 12 на 15 млн. лева. Новата емисия е изкупена от словашкия фонд "Истрокапитал", с което делът му става 85.35 на сто. Променя се и съветът на директорите - на мястото на Велислав Христов и Кирил Бошов са били избрани служителите в банката Антон Тодоров и Петър Славов. Евробанк вече ще има трима изпълнителни директори - Ян Тушим, Роман Фечик и Бисер Митриков. Закрива се обаче длъжността председател на банката, която досега беше заемана от Асен Христов.
Тази седмица по сметка на Министерството на финансите беше преведен първият транш от 40 млн. евро от заема на Европейския съюз. През април тази година евросъюзът ни обеща общо 100 млн. евро в подкрепа на платежния ни баланс. Вторият транш в размер на 60 млн. евро се очаква през първото полугодие на 2000 г. Народното събрание окончателно одобри бюджета на Държавното обществено осигуряване, с което бяха приети размерите на осигурителните вноски за 2000 г. Трийсет и ще е вноската за пенсия, общо заболяване и майчинство. Тя ще се поделя в съотношение четири към едно между работодателя и работника. Самоосигуряващите се ще плащат 32% за пенсия, като могат да изберат дали да се осигуряват с 3% за общо заболяване и майчинство. Вноската върху социалните разходи се увеличава от 22 на 32%. Работодателите ще плащат 25.6% върху обезщетениятаза временна нетрудоспособност и майчинство.
Националната банка на Гърция и "Булброкърс" са одобрени от финансовото министерство и БНБ за първични дилъри на ДЦК от началото на 2000 г. С това броят на финансовите институции, имащи право да купуват ДЦК директно от аукционите, се увеличава на 24. От началото на 2000 г. първичните дилъри вече ще се определят всеки месец, а не както досега - през шест месеца.
Бордът на директорите на БКК реши да се започне подготовката на публична продажба на три кораба, които са били предоставени от Варненската корабостроителница на Експресбанк като обезпечение за отпуснати заеми.
Гафът с фалиралите банки наложи спешни промени в закона за бюджета
Съдбата на Първа частна банка засега остава неясна
Когато някой икономически субект наруши конституцията и законите в държавата, отива на съд и си носи последствията. Когато държавата направи гаф, обикновено променя някой закон и "всичко се оправя". По силата на това правило през миналата седмица парламентът опита с един замах да реши проблема с одържавяването на затворените банки.
Специалният текст, който беше вкаран по спешност в Закона за бюджета, ще позволи на държавата да не плаща за фалиралите трезори, а да прихваща цената от своите вземания. Допреди седмица юристите на финансовото министерство и БНБ твърдяха, че това и сега е възможно. Оказа се обаче, че банковите синдици и съдът са на друго мнение. Така се стигна до оспорената продажба на "Елитбанк". Там държавата поиска да бъде призната за купувач, но синдиците обявиха търга за недействителен с аргумента, че не е спазен петдневният срок за плащане на договорената цена в брой. Докато всички чакаха да видят какво ще реши съдът, се разбра, че вече има излязло решение по аналогичен казус.
Банката на Атанас Тилев беше оценена на 17.8 млн. лева. На проведения търг за нея се яви единствено държавата в лицето на финансовото министерство. Както и при останалите трезори, хората на Муравей Радев поискаха тя да бъде платена чрез прихващане срещу вземането на държавата от БЗК, което е за 45.3 млн. лева. Преди седмица обаче съдът е издал определение, с което "обявява за недействителна извършената от синдика публична продан". Аргументът на съда е същият, както и при "Елитбанк" - поради невнасяне на обявената цена.
Резултатът е, че финансовото министерство не може да стане собственик на банката. Това е първият случай, в който съдът не признава правото на държавата да прихваща цената от своите вземания. Така се създава прецедент за аналогични решения и при останалите банки. Затова не е чудно, че в крайна сметка се стигна до
През миналата седмица финансовото министерство не пожела да коментира как смята да отвърне на удара, който му нанесоха синдиците и съдът. Според адвокати най-вероятно държавата ще се откаже да обжалва отмяната на търговете и ще поиска от синдиците активите на банките да й бъдат възложени директно като най-голям техен кредитор. Гражданският процесуален кодекс позволява подобно възлагане, така че хората на Муравей Радев в крайна сметка пак ще придобият затворените институции.
Там ситуацията е по-сложна, защото има и друг кандидат-купувач освен държавата. Това е "Йорсет холдингс" ЕООД, дъщерно дружество на регистрираната в Люксембург едноименна фирма. Тъй като държавата не е платила кеш договорената цена от 25 млн. лева в петдневния срок, синдиците имат формално основание да се обърнат към втория кандидат.
През миналата седмица очакваната развръзка на този казус не се състоя. Финансовото министерство изчаква да види какво ще предприемат синдиците. Ако за купувач бъде обявена "Йорсет холдингс", министерството със сигурност ще обжалва. Според някои юристи държавата може да оспори оценката на ПЧБ и по този начин да поиска нов търг. В този случай като аргумент може да се използва и решението на Конституционния съд по случая "Плама", смятат адвокати. Отделен въпрос е, че би било безумно държавата да се позове на собствения си гаф като основание за преразглеждане на търга.
Синдиците на ПЧБ засега също изчакват и не бързат да внасят протокола за проведения търг в съда. Най-вероятно зад това се крие притеснението, че каквото и да бъде решението им, те ще бъдат съдени от някой от двата кандидат-купувача. "Синдиците трябва да решат дали законно да отрежат държавата или незаконно другия играч", коментира източник, близък до тях. Според него през миналата седмица "Йорсет холдингс" е изпратила жалба до двата синдика, в която се твърди, че фирмата търпи имуществени щети от забавянето на тяхното решение.
Объркването, което предизвика решението на Конституционния съд по делото "Плама", е на път да прерасне в юридически хаос. Преди седмица съдиите отмениха като противоконституционни две алинеи от параграф 35 в Закона за бюджета за 1999 г. С него се уреждаше тристранната операция, чрез която държавата встъпва в дълговете на "Плама" към шест фалирали банки, но вместо да плаща, извършва прихващане със свои вземания от същите банки. Оспорените текстове предвиждаха при тази операция банките да редуцират своите вземания от новия длъжник (държавата) до еднатрета от номинала. След като съдът ги отмени, остана държавата да дължи на банките дълговете на рафинерията в пълния им размер. Решението беше посрещнато с ентусиазъм от синдици и бивши собственици на фалиралите трезори. Появиха се даже мнения, че банките "ще започнат да възкръсват".
Във вторник обаче парламентът набързо вкара текст в преходните разпоредби на новия Закон за бюджета. С него се отменя целият параграф 35, и то със задна дата - от 1 януари 1999 г. Освен това беше прието, че "извършените прихващания по реда на отменения параграф се сторнират (отменят - бел.ред.) и вземанията на държавата от търговските банки в несъстоятелност, както и вземанията на търговските банки в несъстоятелност от "Плама" АД се възстановяват в първоначалния си размер". Тоест няма редукция, няма и прихващане. Това на практика връща нещата в тяхната изходна позиция отпреди продажбата на "Плама". С тази разлика, че сега рафинерията не е в процедура по несъстоятелност. Какво следва оттук нататък?
За "Плама" - най-вероятно нищо. Според някои синдици банките може да поискат отмяна на оздравителния план на "Плама" по реда на чл.231 от ГПК, тоест заради "наличие на нови обстоятелства". Според други юристи това не може да стане, тъй като приетият оздравителен план предвижда 100% изплащане на дълговете към банките, макар и за срок от 32 години.
По-интересно е какво следва за банките. Ясно е, че не може те да останат в несъстоятелност още 32 години. Някои синдици могат наистина да използват промеждутъка от време между решението на конституционните съдии и влизането в сила на новия Закон за бюджета, за да извършат счетоводно прихващане с пълния размер на своите вземания (ако вече не са го направили). Тези операции после обаче ще трябва да бъдат обявени за нищожни. Синдиците ще имат шанс само ако се обяви за противоконституционен и текстът в новия Закон за бюджета. Според финансиста Емил Хърсев и някои от синдиците това е много вероятно, тъй като "не може със закон държавата да отменя извършени вече сделки". Така или иначе въпросът е спорен и може наистина да се стигне до ново гледане на казуса в Конституционния съд.
От гледна точка на държавата нещата сега са изчистени. Тя отново е най-голям кредитор на шестте банки и може да влезе във владение на техните активи и имуществени права. Дори към банките за публична продан трябва да бъде прибавена и Минералбанк. Ако държавата придобие шестте банки, тя отново ще стане основен кредитор на "Плама" и ще може да се разпорежда, както иска, с дълговете на рафинерията.
Един от проблемите сега е ТСБанк, където синдиците са извършили прихващане и редукция на вземанията (макар и с различен коефициент, отколкото при останалите банки) и поради това са счели отношенията си с държавата за изчистени. Така синдиците са започнали отдавна да удовлетворяват кредитори от по-долен клас. Сега банката отново става длъжник на хазната и веднага възниква въпросът какво ще получи тя при положение, че парите вече са отишли в други ръце. Дали държавата ще се откаже от тези свои вземания? Или ще се наложи да бъдат търсени обратно парите от други кредитори на банката? Възможно ли е изобщо това?
Според запознати най-голямата сума от изплатените на пети ред кредитори е за около 7 млн. долара, наредени в полза на "Хърсев ко". Самият Емил Хърсев обаче заявил, че се отказва от тези пари, тъй като те не са негови, а на земеделското министерство. Това са парите от прословутата американска царевица, заради която Хърсев все още е разследван. Останалата част от платените суми обаче е разпръсната между много на брой малки кредитори на ТСБанк, което прави обратното им събиране невъзможно. Или поне това няма как да стане без завеждането на безброй съдебни дела.
Единственото сигурно нещо в цялата бъркотия е, че няма да се стигне до връщане на лицензи на банки в несъстоятелност, както побързаха да прогнозират някои фалирали банкери, като бившия собственик на МБИР Иван Евлогиев. Точно в случая с Иван Евлогиев това няма как да стане дори да бяха верни сметките му, че неговата банка излиза на чисто след решението на конституционните съдии. Просто неговите акции от МБИР стоят заложени в ТСБанк заради дълг от 20 млн. долара. "Ако Иван Евлогиев върне този дълг, наистина може да има "възкръснала" банка, но това ще е ТСБанк, а не неговата", коментира столичен адвокат.
Парламентът ударно прие бюджета за 2000 година
Депутатите гласуваха дефицит по републиканския бюджет в размер на 2.3% от БВП
В понеделник, 20 декември, Народното събрание прие на второ четене държавния бюджет за 2000 г. Депутатите заседаваха повече от 13 часа в две извънредни заседания и приеха закона, който предвижда дефицит по републиканския бюджет в размер на 2.3% от брутния вътрешен продукт (БВП). Очакваният дефицит по консолидирания бюджет (който включва и бюджетите на общините, на извънбюджетните сметки и фондове, включително здравния и пенсионния фонд) е 1.5% от БВП.
Преди това бюджетната комисия беше одобрила само няколко от общо 54 направени предложения за промяна на текстовете, гласувани на първо четене. Единственото прието предложение за увеличение на приходите и съответно на разходите по републиканския бюджет бе това на председателя на комисията Йордан Цонев. Министерствата на здравеопазването, на образованието и науката, на културата и на труда и социалната политика трябва да предложат на общините, а те да намалят с 10% числеността на персонала в общинската администрация и дейностите към нея, които се финансират за сметка на общинските бюджети. Съкращенията трябва да станат от 1 януари 2000 г. Само за системата на средното образование съкращението е на средногодишна база поради спецификата на учебната година, която завършва през юни. С цел подобряване финансовата дисциплина на общините министърът на финансите получи право да намалява с до 80% субсидиите за общини, които са нарушили приоритета на разходите. При всички останали случаи на нарушаване на финансовата дисциплина субсидиите ще се намаляват до 50%.
Коефициентът съгласно чл.56, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане за коригиране на основата за месечните авансови вноски по данъка върху печалбата и данъка за общините е 1.07. Приходите от приватизация ще се използват за финансиране на бюджетния дефицит и операции по реструктуриране и управление на дълга.
Министерският съвет ще може да емитира целеви емисии ДЦК за граждани с доходност до два пункта над доходността по редовните емисии и в обем до 20% от общия размер на емисиите на ДЦК за годината. За оптимизиране обслужването на държавния дълг правителството може да емитира ДЦК за обратно изкупуване на вътрешни и външни задължения, при условие че не се увеличава държавният дълг. Предложението на Венцеслав Димитров да се добави текст да не се увеличават и плащанията по дълга в бъдещи години не беше прието. Правителството получи и право да емитира облигации на външните капиталови пазари в обем до 200 млн. долара или тяхната равностойност в друга валута. Подобна възможност беше предвидена и в Законите за бюджета за 1998 и за 1999, но тя не бе използвана от Министерския съвет. Правителството беше упълномощено да сключва договори до 50 млн. долара със страните от Г-24 в подкрепа на платежния баланс.
След като Конституционният съд обяви за противоконституционна редукцията на задълженията на "Плама" към фалиралите банки (които бяха поети от държавата), депутатите отмениха със задна дата (1 януари 1999) целия параграф 35 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета за 1999 г. Извършените прихващания се сторнират и вземанията на държавата от банките и на фалиралите банки от "Плама" се възстановяват в първоначалния им размер.
И през следващата година НЕК, Булгаргаз, топлофикационните и ВиК-дружествата получиха право да събират с изпълнителен лист вземанията си от предприятия, които са нередовни платци, ако задължението не е изплатено в седемдневен срок след писмена покана.
Беше гласуван и специален текст, който определя, че Министерският съвет сключва договори за изграждане и внедряване на информационни системи на Министерството на финансите във връзка с изпълнението на програмата по тригодишното споразумение с МВФ за подобряване на бюджетните средства, като парите се осигуряват от републиканския бюджет чрез годишните закони за бюджета.
$ 220 млн. е дефицитът по текущата сметка до септември
По предварителни данни на БНБ дефицитът по платежния баланс за първите десет месеца на годината е 220.8 млн. долара. Само за септември дефицитът е 23.9 млн. USD. Отрицателното салдо по общия баланс е резултат от негативната текуща сметка. Салдото по нея е минус 468.6 млн. долара за периода януари-септември, или 3.8% от БВП. Дефицитът по текущата сметка се е увеличил с 555.5 млн. долара в сравнение със същия период на миналата година, когато салдото е било положително в размер на 87 млн. долара. Финансовата сметка за деветте месеца на годината е положителна в размер на 164.5 млн. долара, но за септември е отрицателна със 140 млн. долара.
През септември търговското салдо е минус 78 млн. долара, а текущата сметка е дефицитна с 0.3 млн. долара. Така положителното салдо от август остана само едно приятно изключение. Още повече че данните за август са коригирани в отрицателна посока и след корекцията салдото по текущата сметка е 54.6 млн. долара. За деветмесечието износът по цени f.o.b. регистрира спад с 10.7% спрямо същия период на миналата година и е в размер на 2.83 млрд. долара. За третото тримесечие износът е нараснал с 5.6% спрямо същия период на 1998 г. Вносът (f.o.b.) също нараства. През септември увеличението е с 23.8% спрямо същия месец на 1998 г., а за периода януари-септември - с 5.6% спрямо деветте месеца на миналата година.
Спадът в международната търговия се дължи както на по-ниското външно и вътрешно търсене, така и на чувствителната обезценка на еврото спрямо долара. Продължаващият спад в цените на международните пазари на основни стоки и суровини, предопределя 11% спад в износа за деветмесечието спрямо същия период на миналата година. 94.2% от общия спад за периода януари-септември се дължи на спада в износа на суровини и материали.
За деветте месеца на годината чувствително нараства вносът на инвестиционни стоки - с 49%, и на потребителски стоки - с 38.8% спрямо същия период на миналата година. Вносът на енергийни ресурси също нараства през септември главно поради увеличения внос на суров петрол - с 22% спрямо септември 1998 г. За деветте месеца на годината обаче вносът на енергийни ресурси спада с 11.7% спрямо същия период на миналата година. Най-силен е спадът при вноса на въглища и природен газ.
Салдото по услугите е положително с 31.6 млн. долара. Леко се увеличават приходите от транспортни услуги за периода януари-септември. Приходите от туризъм обаче са по-ниски в сравнение с деветте месеца на миналата година.
За деветте месеца се наблюдава увеличение на портфейлните инвестиции в чужбина със 151.3 млн. долара. Увеличението е с 371% спрямо същия период на миналата година. Най-значително е увеличението на инвестициите на търговски банки. Тази тенденция е изключително тревожна, защото означава, че свободният български финансов ресурс търси реализация навън. А едва ли е възможно да очакваме солидни чуждестранни капитали, при условие че българският капитал не намира реализация в България. Това е ясен знак и за необходимостта българският фондов пазар да заработи реално и по този начин да се разширят възможностите за инвестиции.
Финансирането на дефицита по общия баланс е за сметка на кредити от МВФ в размер на 117 млн. долара и извънредно финансиране от 133 млн. долара. През септември са получени средства от Световната банка по заема ASAL в размер на 75.8 млн. долара. Резервите на БНБ се увеличават за деветмесечието с 29 млн. долара. Тези изменения са изчистени от курсови разлики. Поради обезценката на еврото активите на БНБ, които преимуществено са деноминирани в евро, са се обезценили номинално със 174.6 млн. долара. Поради това през септември се влошава индикаторът валутен резерв на БНБ/внос на стоки и нефакторни услуги. В края на септември той е бил 5.6. За същия месец се влошава и съотношението дългосрочен приток на капитали/общ приток на капитали, което отбелязва спад със 17.3 процентни пункта.
Румънска групировка преговаря за Корпоративна банка
Румънската групировка Gelsor Finansial Group (GFG) се интересува от Корпоративна търговска банка, съобщи източник, близък до кандидат-купувачите. Интересът е част от плановете на румънската компания за по-трайно присъствие на българския финансов пазар. Само преди седмица стана известно, че Gelsor S.A. (едно от дъщерните дружества на GFG) е пред сключване на още една сделка у нас - за придобиване на контролен пакет акции от лицензирания инвестиционен посредник "Капман" АД.
Подробности по евентуалната покупка на Корпоративна банка засега не са известни. "Рано е да се говори за конкретна оферта, тъй като разговорите са в много начална фаза и все още не е правен дю дилиджънс (проучване - бел. ред.) на банката. Очаквайте по-конкретни новини през януари", заяви пред "Капитал" един от българските представители на GFG. От "Банков надзор" на БНБ заявиха, че досега не е искано разрешение за прехвърляне на собствеността.
В момента 99.95% от Корпоративна банка са собственост на Булбанк. Символично участие в капитала на банката има и финансовата къща "Еврофинанс", в която до неотдавна Булбанк също държеше голям дял. Заради предстоящата приватизация на най-голямата държавна банка обаче се наложи той да бъде продаден на "Орел инвест". По същия начин преди време Булбанк се раздели със своите 35% от Централна кооперативна банка. Шефът на Булбанк Чавдар Кънчев неведнъж е заявявал, че Корпоративна банка също се продава. Говореше се, че интерес проявяват една турска и една унгарска банка, но по неизвестни причини до сделка не се стигна.
По данни на БНБ към края на юни "Корпоративна" има18.9 млн. нови лева активи и 11.7 млн. лева собствен капитал. Според главния изпълнителен директор Венцислав Антонов "Корпоративна" приключва годината с чиста печалба от 3.5 млн. лева. Заради подготвяната й продажба още преди три месеца почти всички активи на банката са били превърнати в парични средства. "Банката представлява една сграда, няколко души персонал, лиценз и пари по сметка", коментира г-н Антонов.
Кандидат-купувачът Gelsor Financial Group обединява двайсетина дъщерни компании в Румъния, чийто бизнес е съсредоточен в областта на информационните технологии, масмедиите и финансовите услуги. Отскоро представител на Gelsor Finansial Group у нас е Билян Балев, настоящ шеф на "Капман" АД и бивш акционер в ТБ Юнионбанк и финансов директор на "Нюз холдинг" АД.
Банка ДСК се подготвя за валутни операции от февруари
Ръководството на Банка ДСК е изпратило писмо до "Банков надзор" на БНБ, с което се иска разрешение за извършване на валутни операции от 1 февруари 2000 г., съобщи шефът й Спас Димитров. Според стратегическия план за развитие на банката и негласните договорки с БНБ това трябваше да стане още през четвъртото тримесечие на тази година. Подготовката за въвеждане на сделки във валута обаче отне повече време и затова се наложи искането на пълен лиценз да бъде отложено за следващата година.
В писмото до "Банков надзор" се изброява всичко свършено от Банка ДСК до момента. Създадено е ново звено "Международни операции" с четири отделни дирекции. Закупен е необходимият софтуер и са договорени кореспондентски отношения с достатъчно на брой банки от САЩ и Европа, сред които са "Американ експрес", "Ситибанк", "Бенкърс тръст", "Банк Аустрия", "Банк насионал дьо Пари", "Сосиете женерал", "Комерцбанк", "Дрезднербанк" и др. В молбата до БНБ е бил приложен и бизнесплан за първата година, през която ще се приемат валутни влогове на граждани и фирми. "Банка ДСК първо трябва да докаже, че може да работи бързо и качествено и същевременно да бъде конкурентна на останалите банки. Няма да излезем с прекалено високи лихви, ще бъдем предпазливи, защото иначе рискуваме да има пренасочване на част от левовите спестявания във валутни. Банката има много добре работещи продукти и няма защо да си разваля депозитната база", заяви пред "Капитал" Емил Христов, началник на новия отдел "Международни операции".
Предвижда се първоначално валутни операции да бъдат извършвани само в два от клоновете на Банка ДСК в София. Това са клонове с номера 3 и 5, които се намират съответно на бул. "Дондуков" и на пресечката на улиците "Московска" и "Бенковски". Ако тестовете минат успешно, има готовност бързо да бъде покрита цялата територия на София. Като втори етап се предвижда валутни депозити да започнат да приемат и някои от 35-те районни клона на банката. "Предимство ще имат тези районни клонове, които докажат, че могат да осигурят достатъчно клиенти, извършващи валутни операции", обясниха от бившата спестовна каса.
Засега не се предвижда Банка ДСК да извършва валутно кредитиране. Според стария график това трябваше да започне от първото тримесечие на 2000 г. При разговорите с БНБ обаче е било уточнено, че това ще стане на по-късен етап, когато стане ясно с какъв привлечен ресурс във валута разполага касата. До този момент остава без категоричен отговор въпросът къде банката ще влага този ресурс, щом като няма да може да отпуска кредити. По всяка вероятност по-голямата част от него ще бъде пласирана във валутни ЗУНК-облигации и на междубанковия пазар.
Банка ДСК ще завърши 1999 г. с 26 млн. лева печалба преди облагане с данъци. Това е три пъти по-висок резултат в сравнение с миналата година, заяви Спас Димитров. През изминалата година банката е увеличила с 8% общия размер на отпуснатите кредити за населението. В сравнение с 1998 г. търговските кредити са се увеличили с 31%, което е резултат от провежданата политика за привличане на нови клиенти сред малките и средните предприятия. Нарастване има и в размера на привлечените депозити от граждани - през 1999 г. те са с 8.4% повече. Към 10 декември депозитната база на Банка ДСК надхвърля 905.3 млн. лева, обявиха от ръководството на банката.
В очакване на новата евроармия
Силите за бързо реагиране ще съживят европейската военна индустрия
По време на военната кампания на НАТО в Косово почти всички бомбардировки бяха извършвани предимно от американски изтребители. Европейците нямаха нито желание, нито възможности да се справят с подобна грандиозна задача. Само че след края на войната нещата се промениха, при това сериозно.
На срещата на високо равнище на страните от Европейския съюз в Хелзинки европейските лидери одобриха плановете за създаването на сили за бързо реагиране, които ще бъдат въоръжавани и екипирани от европейската военна индустрия. Инициативата за това решение принадлежи на британския премиер Тони Блеър, а това е важно, като се има предвид подозрението на САЩ спрямо подобно начинание.
Новият военен корпус ще даде възможност на Европа сама да потушава пожарите на нейна територия, без да зависи от НАТО. Това че американците не пожелаха да рискуват с наземна военна операция в Косово, само ускори развоя на събитията. "Когато видяхме, че американците искат да воюват в Европа единствено по въздуха, и то на височина не по-малка от 4 км, ние решихме, че някой трябва да се заеме с военните действия на земята", каза по този повод Питър Лудлов, директор на Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел.
Според предварителните планове силите за бързо реагиране трябва да бъдат готови за действие до 2003 г. и техен командващ ще бъде европейският координатор за общата външна политика и отбраната Хавиер Солана. Целта е новият корпус да притежава онези характеристики, които липсват на националните армии, така че силите за бързо реагиране да бъдат разполагани в кризисните райони за максимално кратко време. Когато предприе тази стъпка, ЕС от самото начало заложи идеята, че в никакъв случай не бива да се стига до конфронтация с НАТО или охладняване на отношенията със САЩ. Затова европейските въоръжени сили ще бъдат задействани само тогава, когато Северноатлантическият съюз не желае да се намесва.
По време на конфликта в Косово лъсна разликата между военните възможности на Европа и Америка. Армиите на страните, членки на ЕС, разполагат с 1.9 милиона войници, а личният състав на американската армия е 1.4 милиона души. Въпреки численото си превъзходство армиите на ЕС имат много недостатъци. Много от тях са формирани от запасняци и все още са ориентирани на изток - за защита на Централна Европа от нападение на несъществуващия вече Съветски съюз. Когато замисляха силите за бързо реагиране, европейските политици искаха да създадат по-малка, по-мобилна и по-добре екипирана армия. Но някои все още се съмняват, че Европа ще успее, тъй като европейските бюджети за отбрана са с една трета по-малки от американските военни разходи. "Европейските въоръжени сили ще се нуждаят от високотехнологичната продукция на военната промишленост и разходите за това едва ли ще могат да бъдат покрити от спестяванията ни", твърди Марти Рутен, военен експерт от Западноевропейския съюз. Междувременно европейската отбранителна индустрия показва признаци на бързо развитие. В момента компанията BAE Systems е четвъртият в света търговец на оръжие. Френската фирма Aerospatiale-Matra, германската Daimler-Chrysler Aerospace и испанската CASA наскоро формираха European Defence & Space Co, EADS Group, която е внушително обединение в тази област. С това европейските оръжейни търговци надминаха американските си колеги.
Някои американски политици се опасяват, че от партньор Европа скоро ще се превърне в конкурент на Америка. Но британското присъствие трябва да успокои американските страхове. В крайна сметка, ако САЩ са притеснени от една инициатива на най-близкия си европейски съюзник, тогава Вашингтон никога няма да приеме истинското европейско партньорство.
БКК отложи продажбата на Биохим
Два от турските кандидати бяха поставени под особен надзор
Оферти от кандидат-купувачите на ТБ "Биохим" ще се приемат до 17 март 2000 г., реши на последното си заседание за тази година съветът на директорите на Банковата консолидационна компания (БКК). Досега срокът беше 25 декември. Отлагането беше обяснено с големия интерес към банката, който изисква повече време, за да могат потенциалните купувачи да направят собствен дю дилиджънс (проучване) в банката. Крайният срок за продажба на Биохим вече е 30 юни 2000 г. Според неофициална информация кандидатите, подписали до момента писма за конфиденциалност, са седем. Четири от тях са български частни банки - Росексимбанк, Първа инвестиционна банка, Нефтинвестбанк и Юнионбанк. Росексимбанк беше и първият кандидат-купувач, влязъл в Биохим за проверка на финансовото й състояние. Останалите три кандидата са турски банки. Първата от тях е "Глобъл секюритис", която участваше и в наддаването за Експресбанк, но като част от консорциум с българската Първа инвестиционна банка. Останалите две са "Шумербанк" (Sumerbank) и "Егебанк" (EGE bank). Първата е собственост на фамилията Гарипоглу, която искаше преди време да купи като предприятие фалиралата Международна банка за инвестиции и развитие, като се надяваше да получи впоследствие лиценз от БНБ за извършване на банкова дейност у нас. Според данните за банката в Интернет към края на 1998 г. активите й са били в размер на 988.3 млн. долара, а собственият й капитал - 55.5 млн. долара. "Егебанк" пък има 39.6 млн. долара собствен капитал и 457.4 млн. долара активи. Тези финансови показатели на турските банки доскоро плашеха българските участници в надпреварата за "Биохим". Преди два дни обаче се разбра, че "Шумербанк" и "Егебанк", заедно с още три частни банки, са били поставени под особен надзор от турската централна банка. Според информационните агенции петте банки са станали особено популярни напоследък заради нереално високите лихви, които са давали по валутните влогове. Решението за затварянето на трезорите беше обяснено като начало на радикална реформа в банковото дело на Турция, съгласувана и с Международния валутен фонд. На практика това означава, че кандидатите за "Биохим" остават с два по-малко.
Бордът на директорите на БКК е решил за приватизация да бъдат предложени всичките 99.3% от акциите в Биохим. Кандидатите могат да подават оферти и за по-малък дял от този. Условието, както и при останалите държавни банки, е да бъдат продадени минимум 67% от капитала. Потенциалните купувачи на Биохим ще имат право на избор между две опции. Те трябва да решат дали искат сградата, в която сега се намира централата на банката, да бъде апортирана в капитала й или не. Освен това кандидатите ще трябва да посочат в офертите си дали искат държавата да изкупи предварително дълга на "Плама" към Биохим (както стана с дълговете на Варненска корабостроителница към Експресбанк) или не. Според запознати БКК е дала вече съгласие за подобна операция. Най-вероятно обаче не става дума за целия дълг на плевенската рафинерия към Биохим, който е 38 млн. долара, а само за непровизираната част от него, която е на стойност 6 млн. долара.
Бордът на директорите на БКК този път изобщо не е обсъждал докога точно да бъде продължен срокът за подаване на оферти за Булбанк. След предишното отлагане Петър Жотев заяви, че срокът за набиране на нови кандидати изтича в края на тази година. Очакванията на БКК, че ще се появят нови оферти, обаче не се оправдаха. Засега единственото предложение остава това на консорциума "Кановас" ("Canovas Consortium"), обединяващ френската банка "Креди агрикол" и фирми на гръцката фамилия Вардиноянис. Източници от БКК смятат, че в наддаването за най-голямата държавна банка ще се включи и италианската "УниКредито" (UniCredito Italiano SpA). Възможно е италианската банка да участва сама, а не в консорциум със застрахователната компания "Алианц" (Allianz), каквито бяха първоначалните очаквания. Тези дни стана известно, че Международната финансова корпорация (IFC), която е част от структурата на Световната банка, също е проявила интерес към приватизацията на Булбанк. Според неофициална информация тя вече е подписала писмо за конфиденциалност и нейни представители са влезли в банката за изготвяне на финансов и правен анализ. По всяка вероятност IFC ще иска да закупи до 25% от Булбанк заедно с някой от стратегическите инвеститори.
Чековете за американското правителство ги разписват чужденци
Външните инвеститори не купуват американски компании. Те купуват САЩ
Напоследък чужденците са тези, които разписват чековете за американското правителство. Чуждите инвеститори - застрахователни компании, пенсионни фондове, централни банки и физически лица - държат в портфейлите си почти 1.3 трилиона долара американски държавни книжа, или повече от 40% от търгуемия правителствен дълг. Пет години по-рано едва 641 млрд. долара американски дълг, 20 на сто от търгуемия тогава, бе притежание на чужденци.
Американската зависимост от чуждите инвеститори и огромният търговски дефицит на САЩ, достигнал през октомври рекордните 25.94 млрд. долара, не дават мира на някои икономисти през последните една-две години. Какво ще стане, ако при първия по-сериозен сигнал за нещо нередно в американската икономика външните за САЩ държатели на американски дълг решат да преразгледат инвестиционните си интереси? Въпрос с добре известен, но нежелан от никого отговор - колапс на долара и рязко повишаване на лихвите в САЩ.
"Трудни времена ни очакват, ако чужденците, главно чуждите правителства и централни банки, решат, че няма причина да продължават да държат в портфейлите си деноминирани в долари финансови активи", заяви Димитри Пападимитроу, президент на Jerome Levy Economics Institute към Bard College в Ню Йорк.
Нещата изглеждат далеч по-страшни. Националната принадлежност няма никакво значение, когато се съпоставят по доходност и риск различни по народност на емитентите финансови активи. Когато в САЩ нещата не вървят добре, сред бегълците от държавните дългови книжа ще бъдат и американските пенсионни фондове и застрахователни компании.
Дали защото японската икономика вече девета година е в рецесия, или пък защото до 1 април 1998 г. физическите лица в Япония нямаха право да изнасят от страната финансов ресурс за покупката на чужди ценни книжа, японските финансови институции и индивидуални инвеститори са най-големите държатели на американски държавен дълг. Логично е, когато доходността на японските държавни ценни книжа не надвишава 1.5%, а доходът, получаван от правителствените дългови книжа на САЩ, е около 6.5%, да бъдат предпочетени последните. При това без да се отчита финансовият риск. Европейците, вечно гладни за дългови книжа, емитирани от правителството на САЩ, преоцениха допустимия за добрия сън финансов риск и отскоро задоволяват инвестиционния си глад с американски корпоративни облигации и дялови книжа. Близо 65% от американските портфейлни инвестиции на европейците през отиващата си година са акции на американски компании. За сравнение - през 1998 г. делът на американските акции в европейския инвестиционен интерес към САЩ възлизаше едва на 40 на сто.
Защото трябва да си финансират вноса на стоки от чужбина и да осигурят ресурс за многото местни рентабилни инвестиционни проекти. Срещу парите си чужденците получават дялове в американски компании (някои дори цели компании), нереализируема другаде при толкова минимален финансов риск доходност от ценни книжа и банкови депозити. Наливането на пари в обременената от големия търговски дефицит американска икономика естествено носи риск, който обаче малцина вземат насериозно. И поради това американските държавни ценни книжа си остават най-сигурната високодоходна инвестиция. Доказа го последната световна финансова криза, стартирала като азиатска през лятото на 1997 г. Когато централните банки искат да акумулират долари, те си купуват американски ценни книжа. Не си купуват просто долари. През последните месеци в усилията си да предотврати или поне да забави поскъпването на йената централната банка на Япония продаваше йени и купуваше долари. И тъй като доходността на доларовите депозити изостава силно от доходността на американските държавни облигации, а рискът на корпоративните дялови книжа е неприемливо висок за една централна банка, с получените от продажбата на йени долари японската централна банка си закупи дългови книжа на американското правителство.
Американските ценни книжа са идеалният за по-консервативните чужди инвеститори, каквито са японските застрахователни компании, инвестиционен инструмент. "Японските инвеститори искат да инвестират в книжата на Америка, но не са в състояние да подберат качествени дялови и корпоративни дългови книжа на отделни компании. Те купуват САЩ, а не американски компании. Точно поради това те предпочитат правителствените дългови книжа на САЩ", заяви главният икономист на клона на Sanwa Bank в Ню Йорк Таканобу Игараши.
Американските ценни книжа са привлекателни дотогава, докато чужденците вярват в силата на американската икономика и валута. Ако доларът поевтинее с 6% спрямо йената, възвръщаемостта на инвестиралия в американски ценни книжа японски инвеститор ще се окаже нулева в момента, в който доларите бъдат заменени с йени. Вярно е, че доларът загуби позиции спрямо йената през последните няколко месеца. Но факт е и поскъпването му спрямо еврото, тоест привлекателността на американските правителствени облигации се запази почти неизменна. За неразбралите особени грижи положи новият финансов министър на САЩ Лоурънс Самърс, който подобно на предшественика си Робърт Рубин атакува финансовите пазари с вербални интервенции.
Рекорден е и интересът на чужденците към американските корпоративни дългови книжа. Според Commerce Department's Bureau of Economic Analysis през третото тримесечие на годината чужденците са закупили американски корпоративни облигации на стойност 69 млрд. долара - с 43.5 млрд. долара повече от същия период на 1998 г. Въпреки засиления интерес към американските дялови книжа участието им в портфейлите на чужденците все още е слабо (едва 8.2% от всички търгуеми на капиталовия пазар американски акции), което предполага разширяване на дела им в бъдеще.
"Винаги е хубаво, когато някой пожелае да те финансира. Особено когато не си положил големи усилия за това. Винаги обаче идва моментът, в който трябва да върнеш парите, при това с лихвите. Никак не е лесно, когато са необходими сериозни усилия за това", заяви бившият вицепрезидент на Федералния резерв на САЩ Алън Блайндър.
Не питайте за дати, а за работа
Антонио Аугугиту Кармальо де Фариа, посланик на Португалия, пред "Капитал"
- Първо, искам да поясня, че Португалия ще поеме едновременно и председателството на Западноевропейския съюз (ЗЕС). От целите ни на първо място поставяме разширяването - това е приоритет на приоритетите. На второ място, организирането на междуправителствената конференция, която да се занимае с институционалните реформи в съюза. Трябва да се подготвим за новите реалности - днес 15 члена, утре може би 28. Освен това предстои извънредната среща на ЕС в Лисабон през март, посветена на проблемите със заетостта, защото, както знаете, безработицата е много остър проблем за общността. Смятаме също да обърнем внимание на организираната престъпност и на зачитането на човешките права.
- Официално преговорите ще бъдат открити в края на февруари, а реално ще стартират през юли. Имах възможност да заявя няколко пъти пред българските медии, че оттам нататък всичко зависи от индивидуалния напредък на всяка страна. Виждам да ме цитират по вестниците, че България щяла да бъде приета в ЕС през 2008 г. Това не е вярно изобщо. Не мога да се ангажирам с дати.
- Трябва да работите много, за да наваксате изоставането си от останалите, да реформирате много неща. Защото трябва да знаете, че евросъюзът не е панацея, лек за всичките ви болести. Имате дълъг и труден път пред вас. Във вярната посока сте, доколкото мога да изразя собственото си мнение. Мисля, че направихте най-добрия избор, но трудното тепърва предстои. Не е като да щракнете с пръсти - ако мислите, че сте по-назад от другите кандидати, тогава се опитайте да ги изпреваритe или поне да се движите със същото темпо. Все пак знаете, че с вас ще се преговаря по тези части от европейското законодателство, където сте най-добре подготвени.
- Това зависи от еврокомисията, защото тя води преговорите. Ще трябва да контактувате с нея на няколко нива: двустранни разговори - комисията, от една страна, и България като кандидат, от друга.
- Винаги има проблеми със страните кандидатки, защото съществуват ситуации, където се засягат интересите на държавата. От евросъюза изискват хармонизация на цялото законодателство, както и на принципи, залегнали в основата на общността. Те често са в противоречие с интересите на съответната страна. Ето ние все още имаме проблеми с Брюксел в областта на земеделието. Това е най-трудната част от преговорите и особено чувствителен въпрос за Португалия. Същото се отнася и за вас, тъй като също сте предимно земеделска страна. За португалеца връзката със земята е много специална. Знаете, че Португалия е голям производител на вино. Неколкократно пристигат директиви от Брюксел, в които се поставят ограничения на количествата произведено вино. Знаете ли колко трудно е за правителството да говори със самия винар и да му каже "господине, не може да отглеждате лозя, отглеждайте картофи". Обикновено земеделците са много консервативни хора - трудно е да промениш начина им на живот и да ги накараш да възприемат нови неща, чужди за тях. А всеки в евросъюза трябва да има отворено съзнание, отворено за промени. Това е и моята препоръка за вас - да се промени манталитетът на хората, да се работи упорито. Не питайте за дати, а за работа.
Друга област, в която смятам, че може да има проблеми, е митническата политика. Но тя заедно със селското стопанство ще останат за най-накрая. Както и въпросът за институциите. Ето сега съюзът е от 15 страни, а след две, три или пет години положението ще е коренно различно - имаме 12 кандидата.
- Процедурата е следната - комисията изготвя предложение кои области да се отворят за преговори със съответната страна. Разбира се, президентът има винаги последната дума, но обикновено не се меси в работата на комисията, защото тя изготвя техническите аспекти на процеса. Така ние се срещаме с комисията преди официалния старт на преговорите. Това ще бъде в края на януари в Лисабон на ниво външни министри, за да обсъдим техническите аспекти на преговорите с всеки кандидат, включително и с България. Ще определим процедурата, която ще се следва на официалния старт, а след това и на реалните преговори, които очаквам да стартират през юли.
- Ще подготвяме основата на преговорите, комисията ще изготвя доклади, на основата на които ще направи преценка кои глави ще се отворят. Както и ще бъдем в постоянен контакт със страните кандидатки. От момента, в който започнат преговорите, ще имате много контакти с комисията и с Брюксел.
- Къде е проблемът? Вие се нуждаете от визи, ние се нуждаем от визи... - Какъв е този черен списък? Вижте, трябва да се подготвите в собствената си държава. Проблемът не е в другите държави, потърсете го в себе си. Трябва да разрешите собствените си проблеми в България.
- Каквито и да са, трябва да ги разрешите самостоятелно. С много воля и решимост. Аз съм сигурен и знам, че вашето правителство има волята в това отношение, трябва да завоюва разбирането и сътрудничеството на народа. Трябва да работите усилено. Не си мислете "а, сега в Европейския съюз всичко ще ни е наред, ще можем да пътуваме, ще имаме пари... " Не, всичко е работа. Трябва да изчакате времето си.
- Не мога да давам предположения, не съм футуролог.
- Трябва да напишете домашното си. Да привлечете инвеститори, да развиете страната икономически и социално, а за това трябват пари. А парите идват от инвеститори - те търсят места, където капиталът им ще е осигурен, където лично ще се чувстват добре и защитени. Разбирате ли какво имам предвид? Трябва да промените много неща тук.
- Не веднага, но има време. Сега не е узрял моментът, не сте подготвени. Недейте бърза толкова - Португалия прекара осем години в преговори. Но мисля, че сега България е в по-добра позиция в сравнение с нас. Но все пак всичко изцяло зависи от това как ще продължите с реформите. От това какви жертви ще можете да дадете. Трябва да промените законите, конституцията си, за да могат да дойдат инвеститори и така нататък, и така нататък. Има много работа пред вас.
- Аз съм умерен оптимист. Както вече казах, мисля, че вървите във вярната посока. Пътят е дълъг и труден, така че не се тревожете и не питайте за дати. Това е грешен подход.
- Вярно е, но това зависи от вас. Правителството ще каже на хората "ние ще направим това и това". Не може да искате от мен да кажа, че ви остават 2 години, 5 години, 10 години. Всичко зависи от обема работа, който ще се свърши в този период.
- Ще е достатъчно, когато е достатъчно. Когато сте наистина подготвени с acquis communitaire, тогава ще влезете и в съюза. Защото това са много глави и много работа - най-вече институционалните реформи, фискална и икономическа реформа.
- За нас кандидати като България са много важни, защото мислим, че е много важно да съществува баланс между държавите, по-добре развити икономически, и другите, с по-слаба икономика. Португалия от самото начало бе отворена за всички кандидати. За нас бе политическа грешка разделянето на страните на две групи, неприемането на България и Румъния в първата вълна. Защо Полша, Унгария и Чехия бяха поканени, а вие бяхте оставени встрани? Сега това е минало.
- Не, не, няма такова нещо. Не се притеснявайте за това. Трябва да се тревожите за работата, която ви очаква. Трябва да подготвите домашното си и тогава да кажете "ето, мистър Европейски съюз, ние направихме това, постигнахме онова. Нека да отворим нова глава от преговорите". Не мислете за другите, мислете какво може вие да направите. Вашият премиер няколко пъти каза: "Не очаквайте нещо да падне от небето, а това, което може да дойде от собствените ви ръце."
И със сигурност знам, че не е лесно и на правителството ви, защото трябва да се промени манталитетът на хората. Има много въпроси, които трябва да се засегнат. Не си мислете, че ето, това е Европейски съюз и сега ще можем да пътуваме. Да пътувате, но вие нямате пари. Нямате икономически ресурс, затова - почакайте. Португалия дори сега страда от ниския си стандарт - животът е по-скъп, а заплатите по-ниски от съответните в Испания. А ние сме съседи!
Ето защо моят извод е - трябва да се подготвите и да бъдете търпеливи. Правителството засега се справя много добре. Трябва да призная усилията и решимостта на управляващите, както и на българския народ. Правителството свърши много добра работа. Дипломатическата офанзива, която предприе, даде плодове - получихте покана за преговори.
- Не, не мисля, че е политическо решение. То пак е въпрос на политика, но свързана с индивидуалния профил на страната. Ако бях българин, щях да поздравя своето правителство за свършената работа. Трябва да изградите обществен консенсус, да подготвите хората, че ще е необходимо лишаване от част от националния суверенитет. Това е началото на даването на жертви. Но тези жертви ще бъдат овъзмездени. Имаше голям дебат за АЕЦ Козлодуй. Това е съвсем нормално за нас, Европейският съюз много държи на ядрената безопасност. Имаме драмата от Чернобил, която не можем да позволим да се повтори. В такъв случай, ако не искате да се качите на нашия влак, оставате извън него.
Сръбската опозиция изпадна в идейна криза
Съюзът за промени спря уличните протести и потърси помощ отвън
Навсякъде по света коледните и новогодишните празници са време за кулинарни фиести, алкохолно опиянение и пълно откъсване от ежедневните проблеми. Спират всички дейности извън предпразничната суетня, а новините около делничната политика пресъхват изведнъж. В такъв момент спират дори и станалите банални протести на сръбската опозиция срещу управлението на югопрезидента Милошевич.
Това че опозиционният Съюз за промени обяви, че свива байраците, не изненада никого. Пък и празниците бяха добър претекст. Изненадващо ще бъде, ако демонстрациите бъдат подновени в началото на следващата година, тъй като е ясно, че те нито имаха ефект върху властта, нито помогнаха на опозицията да постигне нещо съществено. Освен че завършиха безславно, тримесечните протести станаха повод и за въпроси, свързани с бъдещето на Съюза за промени. Идейната криза, обхванала съюза, съвпадна с още едно събитие, което вероятно ще определи по-нататъшните действия на сръбската опозиция - в Берлин бе създадена тристранна комисия между опозиционните лидери и представители на САЩ и Европейския съюз за общи действия за демократизирането на страната. Така противниците на Милошевич вътре и вън от Югославия се обединиха с надеждата, че тази нова и все още мъглява форма на сътрудничество ще доведе до желаната промяна на статуквото.
Съюзът за промени започна протестните си акции на 21 септември и в началото в тях участваха по 40 - 50 хиляди души. Неведнъж шествията по белградските улици ставаха повод за сблъсъци със силите на реда, а опозиционните лидери имаха възможността да пледират за оставката на Милошевич и за предсрочни избори. Но истината е, че демонстрациите така и не успяха да добият размери, които да застрашат сериозно режима в Белград. След безславния край на протестите изглеждат доста наивни заплахите на Зоран Джинджич по адрес на Милошевич, който трябвало да се оттегли от поста си, ако не иска да бъде пометен от народното недоволство. Нелепи изглеждат и изявленията на други лидери, които пророкуваха оптимистично, че югопрезидентът ще си отиде преди настъпването на 2000 г. С течение на времето илюзиите на хората намаляха, а с тях и присъстващите на митингите и шествията. В края на кампанията на демонстрациите се събираха едва по неколкостотин души, и то само от най-неуморимите противници на властта. За разлика от протестите през зимата на 1996 хората бяха погълнати от апатия, разочарование от беззъбата опозиция и чисто екзистенциалните проблеми около оцеляването през зимата, безработицата, спомените за убийствената хиперинфлация и страховете от гражданска война и улично насилие.
С решението за спиране на демонстрациите Съюзът за промени потвърди разделението и в самата опозиция. Когато стана ясно, че кампанията не дава очаквания резултат, лидерът на Сръбското движение за обновление Вук Драшкович побърза да заплаши властите с повсеместни протести, ако не се съгласят на общи избори. С оттеглянето си Съюзът за промени само наля вода в мелницата на Милошевич, като го успокои, че хората няма да повярват на противниците му, които продължават да дърпат чергата на различни страни. Израз на подобно самочувствие бе изказването на говорителя на социалистите Ивица Дачич, който заяви по повод исканията на опозицията за предсрочни избори, че "не съществува избирателна система, която да превърне явните неудачници в победители".
От лагера на "неудачниците" се надпреварваха да обясняват, че това не означава разпадане на Съюза за промени. Един от лидерите, на съюза, Горан Свилянович каза, че това решение е било одобрено от мнозинството на опозиционните ръководители, а това само подчертавало единството на алианса. Бившият шеф на централната банка и друга възлова фигура в коалицията Драгослав Аврамович каза, че няма място за отстъпление и че протестите ще продължат в началото на следващата година. Дали ще има нови протести обаче е твърде неясно, тъй като и самият Аврамович призна, че едни искали спиране на уличния натиск срещу управляващите, а други държали той да продължи.
Това че уличните протести се оказаха безплодни, бе признато и в Берлин, където бе създадена международната група за търсене на нови начини за промяна на режима. Освен генералната линия за свалянето на Милошевич комисията трябва да осъществява програми за хуманитарна помощ за бедстващото сръбско население. Според участвалия в срещата Аврамович западните министри поискали от опозиционните лидери в рамките на два месеца да изградят обща платформа срещу Милошевич. "Германският външен министър Фишер не уточни какво е имал предвид - опозиционно обединение или единно ръководство. Мисля, че германският дипломат имаше предвид второто", заяви Аврамович. Според бившия първи банкер в момента сръбската опозиция била единна в програмите си, като въпросът за лидерството оставал единственото различие.
Срещата в Берлин даде поредния добър повод на правителствената пропаганда да убеждава хората, че опозицията е вредна за държавата. След срещата в Берлин проправителственият "Политика" писа: "Група от партии, които са прегърнали американската кауза на Балканите, си направиха комисия, която ще включва и представители на ЕС и САЩ - все известни хуманисти и доказани почитатели на нашия народ... Как всъщност онези, които ни бомбардираха, а сега ни държат в изолация, ще ни помагат", попита вестникът и заключи: "Тези хора обичат агресорите повече, отколкото собствената си страна. " Радикалите на Шешел също излязоха със специално становище, в което се казва, че САЩ и ЕС се опитват да заробят сръбския народ и не подбират средствата за това.
Самите опозиционни партии не направиха нещо особено, за да убедят аудиторията в противното. Лидерът на демократите Зоран Джинджич оцени полученото в германската столица като "пакет от обещания". Разбира се, опозицията получила и "пълно разбиране и принципна подкрепа за новата стратегия към балканския регион, в която, наред с дипломатическите инициативи, има и обнадеждаващи обещания". С тази куха формулировка Джинджич се опита да обясни индиректно, че в Берлин не са постигнали нищо конкретно.
Докато опозицията се опитва да изработи нова стратегия с международно участие, времето продължава да работи в полза на югопрезидента. Официалната агенция ТАНЮГ разпространи съобщението, че ветераните от Втората световна война от сръбското село Ядар поискали Милошевич да бъде номиниран за Нобелова награда за мир. Освен това ветераните предложили президентът им да бъде провъзгласен за национален герой и да получи медал заради патриотизма, проявен по време на операцията на НАТО срещу Югославия. Макар и наивни, подобни новини продължават да градят имиджа на президента като спасител на нацията. Милошевич остави на опозицията единствената възможност да търси подкрепа навън, знаейки, че това ще намали влиянието й вътре в страната.
Накратко
Столичният общински съвет гласува повишение на цената на питейната вода от 39 ст. на 43 ст. за кубичен метър без ДДС. Повишението се налага заради разходите, направени от общината за пускането на пречиствателната станция в "Бистрица", както и от увеличение на цените за ремонти, поскъпване на енергията и пр. "Новата цена е равна на предложената от концесионера "Интернешънъл уотър", ако бяхме спазвали методиката на ВиК, цената трябваше да е с 3 ст. по-висока", заяви по време на сесията зам.-кметът Иван Гечев. Миналата седмица освен това се предвиждаше подписването на договора за 25-годишна концесия на водопроводната и канализационната мрежа със смесено дружество между избраника "Интернешънъл уотър" и столичното ВиК. Победителят в конкурса предложи 152 млн. долара инвестиции за периода на концесията и 43.5 стотинки средна тарифа на водата. "Интернешънъл уотър" имаше и вариантна оферта, която общината щеше да вземе предвид, ако параметрите се окажат по-изгодни. Оказа се обаче, че в нея победителят предлага по-ниска тарифа, но и много по-ниски инвестиции - 139 млн. долара.
13 900 ултразвукови топломери ще бъдат монтирани на територията на София.
Програма ФАР отпусна 3.6 млн. евро на Националната ветеринарно-медицинска служба за въвеждане на информационна система за идентифициране на животни и за оборудване на 11 специализирани лаборатории.
Булгаргаз ще съди Нефтохим за неизплатени задължения по газови доставки, съобщи изпълнителният директор на газовата компания Кирил Гегов. Искът срещу рафинерията вече е подаден в Бургаския окръжен съд. Според Гегов Нефтохим е натрупал дълг от около 20 млн. нови лева, но шефовете на рафинерията го оспорват. "Проблемът ни не е с новите собственици на Нефтохим, а със старото ръководство, което не е посочило тези задължения", заяви Кирил Гегов.
Държавата подготвя дипломатичен провал на сделката за БТК
Обмисля се вторият GSM да бъде даден пряко на държавния телеком
Преговорите за БТК с консорциума KPN/OTE стигнаха до ръба на провала. Правителството обаче не е склонно официално да обяви прекратяване на преговорите, за да не поеме негативите като виновна страна по провала. Вместо това, изглежда, се търси вариант крахът на сделката да бъде дипломатично оповестен чрез съгласувани изявления и на купувачите, и на преговарящите от страна на държавата. Засега няма признаци, че консорциумът ОТЕ/KPN ще приеме варианта, въпреки че иначе проявява невиждано досега внимание към медиите, а според запознати - и отстъпчивост в преговорите.
Крайното решение по сделката все пак зависи от премиера Иван Костов, както той самият заяви в интервю пред "Панорама" и пред в. "Сега". По неговите думи: "Ако се договорим, ще има сделка. Аз се занимавам със сделката от три седмици, няма как тя да бъде изтървана. Ако нещо не стане, то е защото не са се договорили с мен... Просто преговори, които са пред финализация."
"Сделката за БТК е на ръба, обсъжда се с финансовото и правосъдното министерство... Сега като че ли е най-важният момент, от който ще зависи крайното решение. Ако правосъдното министерство сложи печата, сигурно всичко по-нататък ще тръгне", заяви един от големите участници в българския телекомуникационен бранш.
Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на Агенцията за приватизация, потвърди, че преговорите продължават и че наистина от няколко седмици основният въпрос е докладна, внесена от ръководството на агенцията в правосъдното министерство. Документът подобно на предишния, изпратен до премиера, критикува договора за неустойки, в него купувачите настояват да си удържат значителна част от цената като гаранция срещу скрити задължения, политически риск, държавни ангажименти по промяна на законодателството.
Захари Желязков, директор на АП, не беше толкова дипломатичен и направо съобщи отдавна известната истина, че сделката се бави заради прекалените претенции на купувачите. Желязков освен това обяви, че имало двама нови кандидат-купувачи за БТК. Според запознати шеф-приватизаторът вероятно е визирал американските GTE (отдавна известен кандидат заедно с британската инвестиционна фирма "Лоджик инвест") и телекомуникационния гигант AT&T. Желязков обаче несъмнено знае, че фирмите, подали писма за намерения, ще се превърнат в истински кандидати едва когато внесат депозити и оферти в рамките на нова процедура и срок, обявени в Държавен вестник.
Основният въпрос, който по един или друг начин (вероятно и без знанието на премиера) сега дискутират страните, замесени в преговорите за БТК, е какво да се прави с лиценза за втори GSM-оператор в случай на провал на сделката. Едната версия, която вече се разпространи публично, е, че лицензът ще бъде отделен и даден само на холандския телеком KPN. Компанията още в рамките на предишните договорки по сделката беше обявила, че ще участва по-активно, отколкото ОТЕ в управлението на бизнеса на БТК при мобилните комуникации. Това обаче е трудно осъществимо, защото лицензът беше обвързан с БТК по линия на специална поправка в закона за приватизацията от пролетта на тази година. В такъв смисъл отделянето му от сделката не допуска да се даде пряко на един от кандидат-купувачите, а за него би трябвало да се обяви открит конкурс.
Често забравяна подробност е, че втория GSM-лиценз в момента много би искала да получи "Мобиком", която почти е изчерпала технологичните възможности на своята мрежа. Затова вече се заговори, че се търси политическо съгласие чрез нова законова промяна (в Закона за далекосъобщенията) GSM-лицензът да бъде даден пряко на БТК. От това без съмнение ще спечели "Мобиком", тъй като държавната компания има 49% от мобилния оператор.
Накратко
"Марвекс" ЕООД, собственост на "Семан франсе", купи от Агенцията за приватизация още 144 638 броя акции от капитала на "Девня цимент" АД, гр. Девня, с което увеличава дела си до около 99% от циментовия завод. През 1997 г. "Марвекс" ЕООД придоби 70% от капитала на девненския завод за 44.55 млн. долара. Цената на сделката за остатъчния пакет е 3 325 589 лева, от които 50% платими в брой в деня на подписване, а останалите - в 30-дневен срок чрез държавни дългосрочни облигации или други разрешени от закона платежни средства. Продадените от АП акции са неизкупените при преференциални условия книжа от работниците и служителите на "Девня цимент".
Плевенската рафинерия вече ще се нарича "Нова Плама" АД, а седалището й ще се премести в село Ярлово, Софийско. Това е едно от решенията на общото събрание на акционерите, проведено на 22 декември. Седалището и наименованието на "Плама" бяха променени на предишното общо събрание от 7 септември, решенията от което обаче не бяха вписани в съда поради обжалване от страна на индивидуален акционер. На проведеното през изминалата седмица събрание всички решения, взети на 7 септември, бяха отменени. Акционерите на рафинерията приеха промяна в устава на дружеството, свързана с преминаването от двустепенна към едностепенна форма на управление. Освободени са членовете на старите надзорен и управителен съвет. В новия съвет на директорите влизат Кристиан Нордтоме, Бони Бонев (избран за председател на съвета) и Трайко Иванов - и тримата представители на мажоритарния собственик. Изпълнителен директор става Евангелос Барутас. Представителите на стария собственик на рафинерията - "Евроенерджи", не са освободени от отговорност за действията си през миналата година, защото не са предали отчет за дейността си през 1998 г. От Центъра за масова приватизация обявиха имената на някои от предприятията, които ще бъдат предложени за продажба чрез инвестиционни бонове на предстоящия осми централизиран търг. В списъка влизат общо 94 дружества, като се предлагат три мажоритарни пакета: на "Компласт", Берковица (предложени за продажба 70% от капитала), "Автомобилни превози - Каварна"(80%) и "Автомобилни превози - Балчик" (100%). Ще се предлагат и остатъчни пакети от "Латекс", гр. Бяла, "Завод за хартия", гр. Белово, "Велбъжд", гр. Кюстендил, "Електроника", гр. София.
От новосъздаденото Министерство на икономиката съобщиха, че 55% от капитала на "Аркус" АД са продадени за сумата от 12 млн. долара. Купувачът - създаденото от работници и служители РМД "Аркус България" се задължава в срок от три години да инвестира в дружеството общо 1.55 млн. долара.
След изтичането на срока за подаване на оферти за 1 876 053 броя акции, представляващи 79% от капитала на "Осогово" ЕАД, гр. Кюстендил, стана ясно, че няма нито един кандидат за закупуване на предложения за приватизация пакет.
Центърът за масова приватизация търси спасение в компенсаторните записи
Промените в закона "Лучников" отново повдигат въпроса за това ще има ли регистър и кой ще го води
Създаването на единен регистър за всички непарични средства да бъде поверено на Центъра за масова приватизация (ЦМП) си пожела през миналата седмица Любомир Георгиев, изпълнителен директор на ведомството. Споменаването на тази тема на пресконференция във връзка с успехите на ЦМП вероятно е продиктувано от предстоящото гласуване на второ четене на промени в Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. Предложението на депутата от СДС Светослав Лучников включваше текст, според който към Министерството на държавната администрация се създава централен регистър за издадените временни удостоверения за притежаване на компенсаторни записи. Според доклада на парламентарната правна комисия на свое заседание по предложение на Йордан Цонев (председател на бюджетната комисия) тя е гласувала за отпадане на този параграф. Впоследствие самият Цонев пък се е отказал от алтернативното си предложение регистърът да се създаде към Центъра за масова приватизация. Така проблемът със създаването на регистър на компенсаторните записи (а в по-общия си вариант - на всички непарични платежни средства) остава открит. С него и въпросът за това ще бъде ли регламентирана и прозрачна търговията с тези финансови инструменти, на които мнозина инвестиционни посредници възлагат значителни надежди.
Според запознати промените в закона, които предстои да бъдат направени, ще дадат основание въпросът за регистъра да бъде решен в наредба, в която той ще може да бъде регламентиран по-подробно. Ясно е, че сега е моментът институциите, които имат интерес към създаването му, да заявят интереса си. От друга страна, Центърът за масова приватизация спешно трябва да си измисли какво да прави, за да не бъде закрит.
"Съществуването на подобен регистър за всички обекти на публична търговия наистина е необходим, но изграждането му трябва да бъде поверено на Централния депозитар, който разполага с готова система за регистрация на сделки с безналични ценни книжа. На тази база може да бъде развита и търговията с бонове и записи", каза Апостол Апостолов, изпълнителен директор на депозитара. Изграждането на паралелна система с аналогични функции от страна на друга институция е безсмислено - то би довело до необосновано разходване на време и средства, да не говорим за невъзможността на ЦМП да извършва плащания, допълни Апостолов. Според него логичното решение Централният депозитар да поеме сметките на записите и боновете от технологична гледна точка би отнело около три месеца, но са необходими още два или три за синхронизиране на дейността със съответните ведомства (в случая с компенсаторните записи - съответното министерство или областна управа).
Очевидно в идеята за централен регистър Любомир Георгиев вижда последен шанс за осмисляне дейността на центъра, който вече цяла година се опитва да продаде малки пакети акции от нищо неструващи предприятия на загубилите интерес и вяра в масовата приватизация български граждани. По последни данни броят на регистрираните за участие на централизирани публични търгове е малко над 1 млн. души (под 20% от имащите право на инвестиционни бонове) и дори при очерталата се според ЦМП "устойчива тенденция" към увеличаването им (между две и четири хиляди седмично) тази бройка едва ли ще се промени значително. В същото време при обща бонова маса 272.6 млн. инвестиционни бона само 50 млн. са използвани за осъществени или предстоящи плащания. Причините за този нисък интерес са очевидни и известни на всички - предлагат се основно миноритарни пакети на безинтересни, често твърде малки и непродаваеми впоследствие дружества, понякога и на такива в тежко финансово състояние, които не са били продадени касово поради липса на купувач.
Явно съзнавайки безперспективността на сделките с подобни предприятия, Любомир Георгиев изрази надежда (базирана на програмата за приватизация през 2000 г.), че в бъдеще ще се предлагат дялове (в т.ч. остатъчни пакети) от по-атрактивни дружества. Според собствените му думи обаче той не разполага нито с официални, нито с неофициални обещания за нещо в този дух. Едва ли дава основания за особен оптимизъм и изказването на Иван Костов пред парламента по повод новото българско правителство, в което той говори за ускорена продажба на остатъчните дялове чрез ЦМП и фондовата борса. Дори и приватизаторите най-сетне да обърнат внимание на тези прозрачни механизми, като че ли продажбата през борсата все пак ще бъде предпочетена.
Накратко
Пернишката фирма "Еврометал" и немското дружество "Метал трейдърс", избрани като наематели на основното производство на "Стомана" - Перник (в несъстоятелност), ефективно ще поемат управлението на активите от 4 януари, съобщиха от ръководството на металургичното предприятие. На 21 декември двете фирми са превели авансово сумата за тримесечния наем в размер на 219 хил. лв., както и договорената гаранция за обезпечение при евентуално неспазване на наемния договор. До 31 януари българската и немската фирма трябва да учредят смесено дружество, което, при условие че бъде утвърден оздравителен план за "Стомана", да стане собственик на вече наетите активи.
От 21 декември на приватизационния сегмент на борсата ще се предлагат 4786 акции, които представляват 1.99% от капитала на "Крепежни изделия" АД - Пловдив. Минималната продажна цена за една акция е 2.5 нови лева, като оферта купува може да се подава минимум за 2500 акции. "Бета корп" е инвестиционният посредник, който ще извърши продажбата. Крайната дата на публичното предлагане е 17 януари.
По предварителни данни съвкупната печалба на дъщерните дружества на "Албена инвест холдинг" за тази година се очаква да бъде 13.6 млн. нови лева, съобщи Лидия Шулева, изпълнителен директор на холдинга. По-голямата част от миналогодишната печалба на холдинга е била заделена за реинвестиции, а около 1.3 млн. лева са раздадените дивиденти, което прави 0.2 лева за акция с номинал един лев.
"Видеотон" увеличи дела си в ДЗУ от 48% на 51%
"Ем Джи Елит холдинг" гласува за минимално вдигане на капитала под условие
Унгарската фирма "Видеотон" скоро ще притежава 51% от капитала на ДЗУ - Стара Загора. На проведеното през изминалата седмица общо събрание акционерите на старозагорското дружество решиха капиталът да бъде увеличен под условие със 113 115 нови лева. Съответният брой нови акции с номинална и емисионна стойност в размер на един лев ще бъдат придобити само от унгарската фирма. След решението на общото събрание капиталът на ДЗУ ще се увеличи на 1 960 634 лева.
"Видеотон" закупи 48% от акциите на ДЗУ през юни при цена на сделката 54.2 хил. долара и ангажимент за поемане на 8.4 млн. лв. задължения. Други големи акционери в дружеството са "Ем Джи Елит холдинг" (бивш приватизационен фонд "Мултигрупелит") с 31.15% от капитала, а държавата все още е собственик на 17% от акциите на ДЗУ.
Първоначално предложението на унгарския холдинг е било капиталът да бъде увеличен с един млн. нови лева, като акциите отново е трябвало да бъдат придобити само от "Видеотон". За приемането на решение за увеличение на капитала на публично дружество, според закона за ценните книжа е необходимо да гласуват 3/4 от всички гласове. Останалите акционери обаче са гласували против проекторешението за толкова голямо увеличение на капитала под условие, тъй като техните дялове биха паднали значително. В подписания приватизационен договор изрично е записано, че до шест месеца след сделката "Видеотон" се задължава да увеличи капитала с един млн. лв. "При всички положения ще имаме срещи с представители на Агенцията за приватизация, но в бъдеще отново ще опитаме да увеличим капитала", заяви Сашо Съйков, председател на борда на директорите на ДЗУ.
ДЗУ е публично дружество, защото по линия на масовата приватизация 35% от акциите му станаха частна собственост. Дори и да влезе в сила новият закон за ценните книжа обаче, капиталът на дружеството ще може отново да бъде увеличаван под условие заради текстовете в новия закон, които го позволяват, в случай че бъде записано в приватизационния договор. Проблемно обаче е изискването за мнозинство от 3/4 при вземането на такова решение. "Видеотон" по договор може да придобие неизкупените от работниците на ДЗУ преференциални акции. Дори и да вземе всички преференциални и предвидени за удовлетворяване на реституционни претенции (общо 17%), процентът на унгарската фирма пак няма да надвиши 70%, което все още е далеч от желаните 76%. При всички случаи унгарският холдинг ще трябва да се съобразява с фонда на "Мулти", а най-лесно - да купи акциите му. Ясно е, че както и при останалите дружества, акции от които бяха раздържавени на масовата приватизация, борбата на миноритарните акционери е да договорят колкото може по-изгодна цена с мажоритарния собственик. В случая, тъй като "Ем Джи Елит холдинг" държи блокиращата квота, е очевидно, че унгарците няма как да не се съобразят и всичко, което става сега на практика е етап от преговорите за цената на пакета.
Въпреки влизането на "Видеотон" в ДЗУ преди шест месеца старозагорският завод все още не показва признаци на съживяване. Скандал с пиратски дискове, блокиране на сметки от банка-кредитор, забавяне на широко прокламираните нови производства са само част от проблемите около старозагорското предприятие. Ясно е обаче, че тази ситуация няма да се промени преди унгарците да придобият пълен контрол върху дружеството, а именно да се разберат с Ем Джи за цената на техния пакет.
Италианската "Миролио" купува контролен пакет в "Слитекс"
Инвестиционните планове на италианците за следващата година са за 35 млн. германски марки
Италианската текстилна компания "Групо Миролио" (Gruppo Miroglio S.p. A.) влиза в управлението на сливенското предприятие за вълнен текстил "Слитекс" след придобиване на контролния пакет акции, съобщи за "Капитал" източник, близък до ръководството на фирмата. Придобиването на акциите става чрез купуване на остатъчния държавен дял и изкупуване на пакети акции от първата вълна на масовата приватизация, когато бяха предложени общо 67% от акциите на дружеството.
Според същата предварителна информация на състоялото се на 20 декември т.г. общо събрание на акционерите на "Слитекс" съветът на директорите е бил намален от пет на трима души. В новия съвет са избрани двама представители на италианската фирма, единият от които - Едуардо Миролио - е член и на съвета на директорите на "Групо Миролио". На поста изпълнителен директор остава сегашният изпълняващ този пост Иван Динев.
Плановете на новия мажоритарен собственик на "Слитекс" са през първата една година да инвестира 35 млн. германски марки за обновяване на оборудването на предприятието, а общата сума за инвестиране в по-далечно бъдеще може да достигне до 50 млн марки.
"Групо Миролио" е една от водещите текстилни компании в Европа. Нейни основатели и мениджъри са представители на едноименната фамилия, която е в търговията и производството на текстил и облекла от три поколения насам. Фирмата изнася платове и готова продукция в 36 страни, предимно в Европа. Досега фирмата не е била заета с производство на вълнени текстили и придобиването на "Слитекс" се смята като разширяване на предмета на дейност. Освен инвестицията в "Слитекс" италианската фирма има проект и в град Елин Пелин, който се очаква да стартира догодина.
Финансовото състояние на "Слитекс" след приватизацията на мажоритарния дял чрез масовата приватизация не може да се оцени като добро. След положителния финансов резултат през 1997 г. за следващата 1998 г. дружеството отчита загуба от 616 млн. стари лева. Въпреки че в Комисията по ценни книжа и фондови борси липсват актуални финансови данни, по предварителна информация се очаква отново да бъде регистрирана сериозна загуба.
Общи събрания
Фондовата борса:
Прехвърлянето на големи пакети акции се активизира в края на годината
Тези, които предвиждаха оживление на търговията с акции в навечерието на 2000 година, познаха, макар и отчасти. През последната работна седмица на 1999 г. на "Българска фондова борса - София" беше регистрирано активно прехвърляне на пакети акции от по-малки предприятия от първата вълна на масовата приватизация, които по принцип рядко се появяват на фондовата борса ("Бял Бор" - Брацигово, "Възход" - Попово, "Слитекс" - Сливен, "Добруджанска мебел" - Добрич, Минералсувенир - Пловдив, и др). Блоковите сделки представляваха огромната част - над 2/3, - от регистрирания общ оборот на свободния и официалния пазар на БФБ за периода 17-22 декември в размер на 3.5 млн. нови лeвa.
Активно прехвърляне на сравнително големи пакети акции имаше и на блоковия сегмент на БФБ и те бяха на обща стойност близо 7 млн. нови лева. Най-интересната сделка на този пазар беше прехвърлянето на 203 645 акции (над 6% от капитала) на МДК - Пирдоп, чийто мажоритарен пакет беше придобит през 1997 г. от белгийската компания "Юнион миниер". Впоследствие новият собственик изкупи по-малките дялове от останалите акционери - най-вече бивши приватизационни фондове.
Естествено това леко, но забележимо оживление в самия край на годината имаше малко общо с така очаквания интерес от страна на портфейлни инвеститори, тъй като по правило повечето от тези неликвидни акции представляват интерес единствено за своите най-големи акционери. Двете причини за активизирането на прехвърлянето на пакети акции от по-малки публични дружества са приключването на годината (а с нея и поетите ангажименти за прехвърляне на акции) и приемането на новото законодателство в областта на ценните книжа, след влизането в сила на който много от тези дружества (поне в сегашния текст на закона) ще могат да отпаднат от регистъра на публичните дружества, ако мажоритарните им собственици решат това.
Седмичният индекс БФБ София Уорбърг, който се изчислява от БФБ - София и лондонската инвестиционна банка "Уорбърг дилън рийд" отбеляза повишение с 2.58 пункта и достигна стойност 52.09 пункта. Индексът - БФБ София Уорбърг - 10, който включва само 10-те най-големи дружества, показа по-рязко движение нагоре - с 4.98 до 53.12 пункта. Отчитането на движение в посока нагоре обаче е доста измамно, тъй като дори и акциите на най-големите дружества не представляваха особен интерес за участниците на пазара. През борсата преминаха едва 37 акции на тютюневия монополист Булгартабак холдинг и 110 акции на "Солвей - Соди".
"Видахим" трябва да се ликвидира до края на 2000 г. Крайният срок за ликвидацията на "Видахим" е 20 декември 2000 г., реши общото събрание на акционерите във видинския завод. В удължения с още една година срок ликвидаторите на дружеството трябва да осребрят активите на завода и да удовлетворят задълженията към кредитори, надхвърлящи 50 млн. нови лева.
Събранието е избрало и втори ликвидатор - Александър Димитров, бивш служител във "Видахим". Предложението е било на принципала Министерството на промишлеността, което е и собственик на 98% от капитала на дружеството. Не са били освободени от отговорност обаче старите ликвидатори, които бяха сменени в края на октомври. "Те не представиха доклад за близо едногодишната си дейност. От началото на следващата година ще започне проверка на Държавен финансов контрол и едва след като са ясни резултатите, тримата бивши ликвидатори ще бъдат освободени от отговорност", каза за "Капитал" сегашният ликвидатор на "Видахим" Димитър Кирилов. Консорциум от две РМД, който беше един от кандидатите за закупуване на активите на дружеството, преди няколко месеца сезира главната прокуратура и промишленото министерство с твърдението, че старите ликвидатори са разпродавали незаконно имуществото на завода.
"Видахим" беше едно от първите по-големи дружества от списъка с предприятия за финансово оздравяване, което пое по пътя на ликвидацията още през декември 1998 г. Вече една година ликвидационната процедура не е напреднала, а и най-вероятно скоро няма да има продажба на активи. Оказа се, че срокът на извършената оценка е изтекъл и тепърва предстои да се извърши нова актуализирана оценка. Изготвянето й ще забави обявяването на търг за продажба на активи на "Видахим" с още няколко месеца. Старата оценка на дружеството беше за 70 млн. нови лева. Тя надхвърля значително сумата, изчислена от приватизационния посредник "Рес и Ко". Консултантът по сделката пресметна, че активите на завода са на стойност около 56 млн. нови лева, при положение че към момента на изготвянето й "Видахим" беше работещо предприятие. Оценката при ликвидацията е важна, тъй като ликвидационната стойност на завода не бива да бъде по-ниска от общите му задължения, в противен случай дружеството трябва да бъде обявено в несъстоятелност. Инвеститорският интерес към "Видахим" обаче е критично нисък - италианската "Марангони" предложи едва три млн. лв. за активите на почти цялото дружество, американският партньор на двете РМД се отказа от покупката на завода, а френската "Мишлен" така и не потвърди сериозността на намеренията си. Единствено Химимпорт продължава да се интересува от закупуването на някои от машините, тъй като възнамерява да ги продаде на свой контрагент.
Изследване
Очакванията за доходност от акции се свързват с растеж на цените
Прогнозите за разпределяне на дивиденти от бившите приватизационни фондове са по-слаби от очакваното
Очакванията на анализаторите на пазара на ценни книжа са скромни по отношение на бъдещи приходи от дивиденти и са насочени по-скоро към капиталова печалба, т.е. печалба от повишение на цените на акциите. Това показва обобщеното мнение на анализатори от 12 активни на българския пазар на ценни книжа банки и брокерски къщи, отговорили на допитване на в."Капитал". Класацията обхваща 30-те дружества с най-голяма пазарна капитализация, както и акции, регистрирани за търговия на официалния пазар на БФБ - София.
Класацията за очаквана капиталова печалба през 2000 г. се води от акциите на тютюневия монополист "Булгартабак холдинг", което се обяснява с добри очаквания за приватизационна сделка догодина. В същата група с почти еднакви положителни очаквания са и книжата на две вече приватизирани дружества - Нефтохим и "Солвей - Соди". Почти всички анализатори смятат акциите на тези най-големи български дружества за подценени, но уточняват, че покачване на техните цени ще има само при сериозен прилив на инвеститори, подобен на този през периода март-април 1998 г. В тази група, макар и с по-ниски очаквания за растеж, влизат и акциите на Албена и "Благоевград БТ", които се смятат за едни от най-добрите български дружества без стратегически чужд собственик.
Дивидентите поначало са много по-трудни за прогнозиране, тъй като изискват познания не само върху финансовото и оперативното състояние на дружеството, а и върху корпоративната история и стила на управление на дружеството. Резултатите от допитването говорят убедително, че по-високи очаквания за дивиденти има предимно при акции на дружества, които се управляват от български мениджъри, а не от чужди стратегически инвеститори. Обяснението се крие в досегашната практика на новите стратегически собственици да реинвестират изцяло печалбата и/или да изнасят парични потоци извън предприятието чрез трансферни цени (особено при големи холдингови структури), което означава автоматично слаби очаквания за дивиденти. В тази класация влизат и някои от бившите приватизационни фондове като "Петрол холдинг груп" и "Северкооп гъмза", но те са твърде далеч от първите пет в класацията.
Основни видове облигации
Облигацията е ценна книга, която удостоверява правото на собственика й върху съответна част от публичен дълг. Издаването на облигации е начин за набиране на средства от емитентите, при който се осъществява пряк контакт с инвеститорите и така се намалява цената на заема. Такива ценни книги могат да емитират държавата и общините (с цел финансиране на бюджетния си дефицит), както и компаниите. Последните прибягват до този вид заем, за да привлекат евтино свеж капиталов ресурс. Според българското законодателство фирмите могат да емитират облигационен заем само до половината от размера на капитала си.
Облигациите могат да бъдат краткосрочни - с падеж до една година от издаването им и дългосрочни. Както при всеки заем облигационерите получават определена лихва за средствата, които са инвестирали. В зависимост от начина на нейното изплащане облигациите се делят на купонни и сконтови. При купонните, които в повечето случаи са дългосрочни ценни книжа, лихвата се плаща на определен период от време (обикновено шест месеца или година), а главницата - на падежа. При сконтовите ценни книжа (обикновено краткосрочни облигации) лихвата се приспада от началната цена на книгата, т.е. доход се формира като разлика между началната цена и номиналната стойност, която се изплаща в края на периода. Лихвата може да е фиксирана или съобразена с тази на основни заеми - на тримесечните държавни ценни книжа или LIBOR (например ДЦК+4.5%).
Съществуват няколко основни фактора, които влияят на пазарната цената на облигациите във времето. Това са очакваната инфлация, лихвените проценти и доверието в емитента. Колкото по-малко притеснени се инвеститорите, че едно бъдещо повишаване на инфлацията ще намали реалната стойност на получаваните от тях лихви и главница, толкова повече са склонни да платят за една облигация. Следователно облигациите са добър показател за очакваната инфлация. Ако лихвите на новоиздадени облигации се повишат, фиксираните плащания на старите емисии стават по-малко атрактивни, което ще доведе до спад на цената им. Важен измерител, обобщаващ отношението на пазара към облигациите, е тяхната доходност. Тя е отношение между бъдещите плащания по лихви и главница и пазарната цена на книгата. Когато цената на облигацията пада, инвеститорите могат да купят потока от бъдещи плащания за по-малко пари и така доходността се увеличава. Трябва да се има предвид и фактът, че невинаги високата доходност е резултат от ниска цена. Тя може да отразява намаленото доверие в емитента, тоест по-големия риск от непогасяване на дълга.
Пазарът заложи на инстинкта за самосъхранение
Стимулиращият бизнеса и чуждите инвестиции ремонт на германското данъчно облагане остана в сянката на проблем "2000"
Финансовата логика още веднъж отстъпи пред инстинкта за самосъхранение на играчите на валутния пазар. Обратното всъщност щеше да бъде изненада само седмица преди теоретичната възможност някои компютри да блокират в момента, в който последните две цифри от отиващата си година (99) бъдат заменени с 00. Проблем, известен като проблем "2000". Когато има подобни очаквания, инвеститори и търговци преструктурират портфейлите си в полза на най-ликвидните финансови инструменти. В конкретния случай минимални биха били загубите от затварянето на позициите в долари и деноминирани в долари ценни книжа просто защото икономиката на САЩ е в най-добро състояние в момента.
Логично доларът продължи да се движи към установяването на паритет с еврото и през изминалата седмица. Нищо че ревизираните данни за хода на американската икономика през третото тримесечие на годината показаха по-голям растеж от първоначално публикуваните, реализиран предимно в резултат на повишено с 16% потребление на промишлени стоки. По презумпция икономическият растеж е крайна цел на всяко правителство, но при едно условие - темповете му да не застрашават еластичността на пазара на труда и ценовата стабилност. Условие, системно нарушавано през последните две години. По-всичко личи, макар и в резултат на необусловени от пазара действия (презапасяване със стоки в седмиците преди проблем "2000"), че ще бъде нарушено и през последното тримесечие на годината.
Отпаднаха и съмненията дали последната експанзия на американската икономика ще издържи до февруари 2000 г., което по продължителност ще я постави пред експанзията между 1961 и 1969 г. (трагичен иначе за САЩ период - войната във Виетнам), стимулирана от бума във военната индустрия на Съединените щати.
Някаква интрига в средата на изминалата седмица поддържаше последното за годината заседание на Монетарния комитет на Федералния резерв. Това, което пазарът очакваше и искаше да чуе и което в крайна сметка чу, бе, че следващата лихвена корекция, най-вероятно през февруари, ще бъде отново във възходяща посока. Естествено доларът веднага поскъпна спрямо единната европейска валута и само промените в данъчните ставки в Германия през следващите 5 години, считано от 2001 г., предотвратиха колапса на еврото под един долара за евро. Предложените от финансовия министър на Германия Ханс Айхел фискални промени, които най-вероятно ще бъдат одобрени и от Бундестага и от Бундесрата (горната камара на парламента на Германия), предвиждат годишно намаление от 70 млрд. германски марки (36.08 млрд. долара) на данъчното бреме в периода 2001/2005 г., в това число намаляване на данък печалба от текущата ставка 40% на 25% още през 2001 г., намаляване наполовина на данъка, с който се облагат дивидентните плащания към физически лица, премахване на същия данък за компаниите, намаляване на долната и горната граница на подоходните данъци за физическите лица съответно до 19.9% и 48.5% през 2001 г. и до 15% и 45% през 2005 г. Акциите на Албена АД:
Стабилна цена за изминалата една година
Движението на цените нагоре ще зависи не само от резултатите от сезона, но и от цялостния интерес към пазар на ценни книжа
Акциите на третия по големина туристически комплекс в България, "Албена", освен сравнително висока ликвидност показват и значителна устойчивост към колебанията на пазара през последната година. През цялата година цената се движи в границите между 6.00 и 7.00 лв./акция, като успяха да устоят и на общия спад на цените на всички акции през месец октомври с минимален спад от под 10%. Оттогава насам през последните два месеца се наблюдава възстановяване на цените и последните сделки бяха сключени на нива между 6.28 и 6.50 лева за акция. Капиталовата печалба за последната една година е отрицателна и е минус 7%, но инвеститорите получиха дивидент от 1.19 лв. на акция, с което инвестицията в акции на "Албена" става далеч по-атрактивна.
Това, което заслужава да се отбележи, когато става дума за "Албена", е, че тя се сочи за един от най-успешните случаи на приватизация - съчетаване на работническо-мениджърска приватизация, чужд инвеститор и реституционни претенции, и за една от водещите приватизирани фирми с български управленски екип. Една от стратегичесдките цели на компанията е разширяване на акционерната база и привличане на повече портфейлни инвеститори.
След приватизацията политиката на компанията е насочена главно към реинвестиране на печалбите, което проличава от амбициозната инвестиционна програма за следващите няколко години - 25 млн. лева, предназначени за реконструкцията на хотели и ново яхтено пристанище, което предполага по-голяма степен на печалба на акциите в бъдеще. Според много анализатори и според самият изпълнителен директор на комплекса Красимир Станев сегашната цена на акциите е силно подценена, но движението нагоре ще зависи от новия туристически сезон и общото състояние на пазара на корпоративни ценни книжа.
Оценката е изготвена въз основа на публикувани изследвания на брокерски фирми, инвестиционни банки и на собствена информация на в. "Капитал". Целта на публикуването е да бъде в помощ на непрофесионалните инвеститори и не представлява препоръка или оферта за закупуване на ценни книжа. Очакваме вашите въпроси и препоръки на електронната поща на вестника.
След Бразилия златният план на МВФ позлати и Мексико
През изминалата седмица златният план на Международния валутен фонд бе приложен и спрямо Мексико. Седмица по-рано планът стартира от Бразилия с продажбата на 7 млн. тройунции (около 2 млрд. долара).
Коригиран няколко пъти, преди да получи одобрението на американския Конгрес, планът цели редуциране на дълга на бедните държави към фонда и Световната банка. Механизмът на действие на златния план предполага директни продажби на злато от резервите на МВФ на бедните държави по пазарни цени, последвани от връщане на закупеното злато на МВФ. Така за отписване на един долар дълг длъжникът плаща едва 50 цента. Заобикалянето на пазара предпазва от колапс цената на златото.
По силата на тази схема дългът на Мексико към МВФ намаля с близо 400 млн. долара. Парите от транзакцията (приблизително 200 млн. долара) МВФ инвестира съвместно с базираната в Базел Bank for International Settlements. С лихвите от финансовата инвестиция допълнително ще бъде намален дългът на бедните държави към фонда.
Глобалният комплекс за вина
Завесата бавно се спуска пред раздирания от войни ХХ век. Краят на последното десетилетие от века обаче ни кара да се замислим кой трябваше да се нагърби с отговорността за предотвратяване на злините, сполетели света през последните 100 години.
Организацията на обединените нации несъмнено носи отговорността за две масови убийства - това са екзекуцията на хиляди босненски мюсюлмани в Сребреница през 1995 г. и гибелта на 800 хиляди души в Руанда година преди това. Несъмнено през следващото столетие основна задача на ООН ще бъде да прави всичко възможно подобни трагедии да не се повтарят. Но именно в това е глобалното предизвикателство - да се извлекат поуките от досегашните грешки. Чия беше вината - на ООН, на САЩ като световна суперсила или пък на околните държави, които не изпълниха моралния си дълг да помогнат за мирното решаване на конфликтите в съседните им страни? Подобни морални въпроси винаги се задават, когато стане дума за холокоста, но отговорите не винаги са достатъчно задоволителни. Същото важи и за предизвикания от Сталин убийствен глад в Украйна през 1932-1933 г. или за камбоджанските полета на смъртта на Пол Пот от 1975-1978 г. Масовите жестокости на ХХ век са нещо ново за човешката хуманност. Сякаш живеем в стъклена сфера, виждаме всяка назряваща трагедия и можем да я прекратим навреме само ако направим нещо. Можеше и да няма невинни жертви, ако нечия съвест бе заговорила навреме, а това бе довело до бързи и превантивни действия. Бездействието и поставянето на други проблеми над човешкия живот са основната вина на ООН за нещастията в Руанда и Сребреница. В случая с Руанда вината е изцяло на Съвета за сигурност, който се оказа неспособен да прекрати клането. В Сребреница умиротворителите на ООН бяха тези, които не трябваше да допускат екзекуцията на невинни хора. След падането на желязната завеса в края на 80-те години обаче световната организация се оказа твърде слаба и нейните функции бяха иззети почти изцяло от САЩ - доминиращата през последното десетилетие световна сила. Тогава кой трябва да носи отговорността - ООН или САЩ? За нещастие отговорите идват под формата на нещастия и трагедии. Атаката на НАТО в Косово показа посоката, в която светът трябва да търси правилните решения и когато се наложи да действа, за да прекърши злото навреме. Във всеки случай пътищата на глобалната хуманност са твърде дълги и криволичещи. Занапред ни трябва по-бърз начин за намиране на консенсус, който ще предотврати нови трагедии.
Светът на Интернет
Сега в САЩ, скоро и на други места
Въпреки че световната мрежа Интернет отпразнува своя 30-и рожден ден през есента на 1999 г., за начало на Интернет-ерата се заговори едва в края на 90-те години. Или както заяви американският вицепрезидент Ал Гор: "Когато влязохме с Бил Клинтън в Белия дом (през 1992 г.), имаше само 50 сайта в мрежата. Учудващо е колко бързо настъпи промяната. " Независимо от това, че огромна част от населението на Земята е лишено от достъп до Интернет, промените, които носи със себе си свързването на света в единна мрежа, ще бъдат почувствани от огромно количество хора, защото те засягат всички аспекти на обществения живот - право, икономика, политика, култура. В момента около 150 милиона души използват Интернет, очаква се през 2003 г. броят им да достигне 500 милиона. По-голямата част от потребителите се намират в Съединените щати, затова и по-голяма част от данните и изводите са свързани със САЩ, но в близкото бъдеще същите проблеми и преимущества ще се появят и в други страни.
Невероятните цени на акциите на Интернет-компаниите, богатството на Бил Гейтс, лекотата на общуването на разстояние от хиляди километри засега са най-видимите признаци на "информационния капитализъм", както нарича съвременното общество първият Интернет-философ Мануел Кастелс, професор по социология в Калифорнийския университет в Бъркли. Но това е само началото - експертите са единодушни, че ако достъпът до Интернет стане толкова лесен, колкото и гледането на телевизия при разумни цени, броят на потребителите ще се увеличи многократно. Над този въпрос работят инженери и програмисти, но вече са налице първите опити Интернет-технологиите да бъдат интегрирани в домакинството. Италианската фирма "Мерлони" обяви, че ще пусне на пазара пералня, която ще си общува чрез Интернет със сервиза на компанията, а собственикът й ще може да я включва с помощта на мобифон. Цената е около 1200 евро без разходите за Интернет. Шведите от "Електролукс" (производство на битова техника) и "Ериксон" (мобилни телефони) обещаха да създадат Интернет-хладилник, който сам ще поръчва необходимите продукти.
Все пак бизнесът използва Интернет главно за търговия - както между фирмите (75%-80% от всички продажби), така и с крайните потребители. Компании като Amazon.com и eTrade въпреки липсата на печалби се превърнаха в звезди, чиято пазарна капитализация надхвърля тази на традиционни фирми със столетна история. Според шефа на IBM Лу Герстнър Amazon.com, Yahoo! и всички останали са само предвестници на бурята, която ще започне едва тогава, когато от мрежата сериозно се заинтересуват световните гиганти, влизащи в топ 1000 по продажби. Този момент може би настъпи много по-рано, отколкото е предполагал Герстнър - на 2 ноември "Форд" и "Дженерал мотърс" обявиха, че ще купуват всички необходими им части, детайли и консумативи чрез Интернет-сайтовете, които възнамеряват да създадат през 2000 г. Всяка от фирмите разполага с повече от 30 000 доставчици и се надява в началото на следващия век обемът на сделките в Интернет да достигне неколкостотин милиарда долара. Предоставяйки на покупателите сведения за цените на множество продавачи, Интернет ще позволи да бъде намалена асиметрията в разпределението на информацията между двете страни, която води до изкривяване на цените и неефективно разпределение на ресурсите. Изследване на икономисти от Масачузетския технологически институт показва, че книгите и аудио компактдисковете са по-евтини в Интернет, а продавачите могат по-бързо да коригират цените благодарение на нищожните разходи по промяна на електронните "етикети".
Според Центъра за енергийни и климатични решения Интернет и информационните технологии са на път да опровергаят традиционната логика, че икономическият растеж е правопропорционално свързан с увеличаване на потреблението на всички видове енергия. Данните на центъра показват, че през 1997 и 1998 г., когато брутният вътрешен продукт на САЩ се е увеличил общо с 9%, разходът на енергия е намалял повече, отколкото за последните 50 години, взети заедно.
Какво е влиянието на Интернет извън икономиката се видя по време на сесията на Световната търговска организация в (СТО) Сиатъл - десетките неправителствени организации успешно блокираха града на "Боинг" и "Майкрософт", използвайки Мрежата за координиране на действията и обмяна на опит. По същото време, когато полицаите се опитваха със сълзотворен газ да пробият път на официалните делегации, сайтът на СТО беше подложен на електронни бомбардировки от противниците на глобализацията, подобно на страницата на НАТО, която беше блокирана от сръбски и руски хакери по време на войната в Югославия. След края на войната американските военни заявиха, че са се отказали от електронни диверсии от подобен род, защото последиците за гражданското население са били непредсказуеми. Американското правителство обмисля възможността да използва Интернет за по-мирни цели - в края на следващата година ще приключи проект, който трябва да проучи възможността за гласуване в Интернет. В същото направление работят и няколко щата, а Пентагонът се колебае дали да не използва възможностите на мрежата още на президентските избори през 2000 г. Въпреки че добавената стойност, която дава Интернет, е едва 1% от брутния вътрешен продукт на САЩ (според британското списание "Икономист"), ефектът върху заетостта е впечатляващ - 2.3 милиона нови работни места, създадени благодарение на Интернет. Затова Европейският съюз, в който безработицата е над 10%, постави началото на инициативата "Информационно общество за всички", обявена от председателя на еврокомисията Романо Проди. Брюксел желае достъп до Интернет за всички граждани, домакинства и институции в ЕС; създаване на предприемаческа култура, която да генерира нови идеи; увеличаване на доверието на потребителите и социалното взаимодействие. Единственото, което трябва да се допълни, е, че ако тези цели не бъдат постигнати, виновен за това няма да бъде Интернет.
