Русия: победителят е Кремъл
За победата на парламентарните избори претендират комунистите, "Единство", СДС, Владимир Путин и Кремъл, но дали ще се намери място сред тях и за Русия
В навечерието на президентските избори през 1996 г. Русия получи особен вид хуманитарна помощ от САЩ - екип от политически съветници, изпратени от Бил Клинтън на "приятеля" Борис Елцин, за да му помогнат за победата над комуниста Генадий Зюганов. На парламентарните избори на 19 декември руските ученици показаха, че добре са усвоили уроците и сигурно има какво да покажат на американските си учители, след като за по-малко от три месеца те успяха да подготвят политическо движение, което замалко не отне първото място на комунистите.
Методите, които бяха използвани за рекламата на движението "Единство" и особено за очерняне на неговите конкуренти, често излизаха извън рамките на коректната борба, но повечето руснаци като че ли не забелязаха това: изборите се проведоха навреме, убити и ранени няма, в крайна сметка целта оправдава средствата - ако силното присъствие на "Единство" и другите проправителствени фракции в новата Държавна дума означава спокойствие в страната и приемане на полезни закони, всички прегрешения ще бъдат простени. Освен апатията, която се изрази в 40% негласували, за успеха на партиите, които обещаха безусловна подкрепа на премиера Владимир Путин, допринесоха и депутатите от предишната Дума, които подобно на колегите си на много други места по света през по-голямата част от времето използваха парламентарната трибуна за партийните си интереси.
Както и през 1995 г., комунистическата партия на Руската федерация ще има най-много депутати в Думата - 111 срещу 127 в предишния парламент, като към тях трябва да се прибавят около 20-30 независими депутати, които се очаква да се присъединят към комунистите или поне да ги подкрепят в гласуванията. Въпреки това положението на КПРФ не е толкова стабилно, както досега, защото няма да ги има нейните сателити, разполагащи с 80 места, благодарение на които комунистите фактически диктуваха всички решения, за които беше необходимо обикновено мнозинство от 226 гласа. При липсата на контрол върху Думата и наличието на партии, които са готови да приемат правителствените закони, комунистите могат да втвърдят своята позиция. Досега те периодически отстъпваха пред натиска на Кремъл и кабинета и с тяхна помощ бяха приемани бюджетите и бяха избирани всички премиери. КПРФ потвърди, че разполага с постоянен електорат, но с годините той ще намалява, защото за партията на Генадий Зюганов гласуват предимно по-възрастните избиратели. Отсега нататък целта на комунистите няма да бъде получаване на мнозинство в Думата или победа на президентските избори, а използване на възможностите, които дава присъствието в парламента - привилегии, председателско място в някоя комисия или стартова площадка за пробив на губернаторските избори подобно на бившия председател на Думата Генадий Селезньов.
"Каква партия може да бъде това? Ние познаваме само тримата ръководители, а и те са по-симпатични, когато мълчат", така един политолог описа движението "Единство", което беше създадено от Кремъл с помощта на правителството и парите на бизнесмените от президентското обкръжение. Според лидера Сергей Шойгу, министър на гражданската защита, нито той, нито някой от сподвижниците му са получавали помощ от Борис Березовски и останалите олигарси. Той обаче дори опитва да каже същото за кабинета и държавните телевизии - един от губернаторите, които побързаха да се присъединят към движението, подкрепяно от премиера Владимир Путин, бодро докладва на министър-председателя, че "нашето" "Единство" печели все по-голяма популярност в областта му, а заместникът на Шойгу, трикратният олимпийски шампион по класическа борба Александър Карелин, който между другото е и главен специалист в данъчното министерство, помоли премиера да им върне лидера за последните дни от предизборната кампания. Малкото време между появяването на "Единство" и изборите не позволи да бъде отделено достатъчно внимание на подбора на кандидатите и затова бъдещата фракция, наричана нежно "блато", прилича на Ноевия ковчег, като единственото, което се знае за нея, е, че тя безусловно стои зад Путин. Как ще реагират депутатите, които получиха шанса на живота си, ако премиерът бъде сменен или се влоши положението на руските войски в Чечения, не се осмелява да прогнозира никой. Като се изключи преклонението пред Путин, отсъстват каквито и да е признаци на обща идеология, а някои от предложенията по време на предизборната кампания будят недоумение - Шойгу обеща да внесе поправка в законодателството, която ще позволи всеки руснак да бъде лишен от гражданство, ако три пъти не гласува, а Карелин иска да бъдат забранени телевизионните репортажи на парламентарните дебати. Наистина, често преките предавания от Думата се превръщат в цирк, но вината за това не е на камерите, а на политиците. Според първите съобщения след изборите поне 35 независими депутати са готови да се присъединят към фракцията на "Единство", така че общият й брой може да надхвърли 100 души. Шойгу, Карелин и милиционерът Александър Гуров получиха гласовете на тези, които традиционно гласуват за партията на властта - "Демократична Русия" през 1993 г. и "Нашият дом Русия" през 1995 г. Към това трябва да се прибави силовият образ, който беше изграден на тримата лидери - Шойгу, който спасява пострадали и се кара по телефона на председателя на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа Кнут Волебек заради отношението му към войната в Чечения, непобедимият на тепиха Карелин и борецът с корупцията Гуров. Това привлече електората, който през 1993 г. предпочете Либералдемократичната партия на Владимир Жириновски, а три години по-късно гласува за партията на ген. Лебед. Като се добави заявлението на Путин, че ще гласува за "Единство", в Кремъл могат да съжаляват, че нямаха още няколко седмици предизборна кампания, за да избутат своите протежета до първото място.
За разлика от успеха на "Единството", който беше предсказан в последните проучвания на общественото мнение, никой не очакваше Съюзът на десните сили (СДС) да излезе на четвърто място, дори неговите ръководители. Тяхната цел беше преодоляване на 5-процентовата бариера и създаване на собствена фракция в Държавната дума. Завръщането на "младите реформатори" в голямата политика се дължи на няколко фактора. Те успяха да създадат коалиция, в която влязоха значителна част от т.нар. демократични сили - бившите премиери Сергей Кириенко и Егор Гайдар, бившите първи вицепремиери Анатолий Чубайс и Борис Немцов, министри от няколко правителства. От по-големите организации единствено "Нашият дом Русия" не прие поканата, което му струваше мястото в новата Дума. СДС излезе с ясна идеология - либерализъм в икономиката и обществото, а кампанията му беше изградена върху позитивни предложения, а не върху критика на настоящето и миналото. Дори недоволството на руснаците от досегашните реформи беше използвано от политиците, които през по-голямата част от времето бяха на власт. Само който не опитва, не греши, заявиха реформаторите и отново обвиниха за неуспеха на реформите депутатите, които са спъвали работата на правителствата.
Важно значение за доброто представяне на СДС има Анатолий Чубайс, който оглави предизборния щаб на съюза и потвърди, че е сред най-ефективните руски политици. В телевизионен дебат той надделя над лидера на "Яблоко" Григорий Явлински, критикувайки го за призива да бъдат спрени военните действия в Чечения, което отне част от електората на "Яблоко" и го пренасочи към СДС.
Чубайс използва връзките си с Кремъл и в последните дни на кампанията СДС излезе с лозунга "Путин - президент, Кириенко - в Думата". Премиерът заяви, че няма нищо общо с тази инициатива, но не може да направи нищо, за да я спре, защото ще наруши свободата на словото. С активна реклама СДС привлече много млади избиратели, но според Олга Крищановска от Института по приложна политика той е надхвърлил няколко пъти разрешения от закона предизборен фонд. Путин похвали икономическата програма на СДС пред телевизионните камери, но е интересно как ще се развият отношенията му с десницата след влизането й в парламента. СДС изповядва идеите на либералната икономика, докато премиерът предпочита по-голямо държавно присъствие. Путин е продукт на тайните служби, към които немалко демократи се отнасят с подозрение. "Младите реформатори" сигурно ще настояват да бъдат мозъкът на проправителствената група в Думата, докато "Единство" ще трябва да натиска бутоните за гласуване, което може да не се хареса на някого.
Прокремълските медии нарекоха парламентарните избори плебисцит за политиката на премиера Путин и с удоволствие отбелязаха успеха, който постигнаха партиите, подкрепяни от Путин. Според проучване на общественото мнение, проведено сред излизащите от избирателните секции, половината от тях биха гласували за премиера на президентските избори. При нежеланието на президента Борис Елцин да застава пред телевизионните камери министър-председателят дори взе да се изживява като държавен глава - той прочете обръщение към руснаците в навечерието на изборите, в което обеща да работи с всички партии, които бъдат представени в новата Дума. Въпреки огромната си популярност Путин показва странен вкус към популистки изказвания и действия, което е нормално за политик, стремящ се към победа на президентските избори, но не и за човека, който трябва да запознае сънародниците си с всички трудности, които им предстоят. "Ако "Газпром" не ви пуска газ, ще му спрем износа", отговори Путин на оплакване в провинцията, че газовият монополист заплашва да врътне кранчето. Рем Вяхирев не е кръвожадно чудовище, който иска да умори от студ руснаците, той просто иска да му плащат и премиерът знае това много добре. Но как да кажеш - събирайте си данъците, плащайте на "Газпром" и всичко ще бъде наред. Това в Русия са го чували много пъти, по-лесно е да скръцнеш със зъби и да размахаш пръст срещу "Газпром", който поддържаше близки отношения с критиците на Кремъл. Другият бисер на Путин беше поднасянето на цветя на гроба на академик Андрей Сахаров по повод десетата годишнина от смъртта му. Премиерът, който стана популярен благодарение на войната в Чечения и обещава да воюва до победния й край, отдава почит на носителя на Нобелова награда за мир, който беше против навлизането на съветски войски в Афганистан и чиято съпруга Елена Бонер призова руските власти да прекратят войната в Чечения - това наистина е силен ход. Може би Ал Гор трябва да помисли за поднасянето на цветя на някой от паметниците на жертвите на фашизма в Югославия, току виж и в Щатите се хванат на този елементарен пропаганден трик.
Всъщност Путин не е виновен - той има заповед от главнокомандващия да победи на президентските избори и като офицер не може да я обсъжда, а трябва да я изпълнява. Затова и ще трябва да търпи и ще прави каквото му кажат от Кремъл, въпросът е още колко време - половин година до изборите, четири години и половина до изтичането на първия мандат или дори осем години и половина до края на втория. В президентството видимо смятат, че премиерът ще бъде послушен още толкова, колкото е необходимо, и заместник-началникът на администрацията Игор Шабдурасулов заяви, че кандидатът на Кремъл на президентските избори остава Путин. Бившият шеф на Обществената руска телевизия нарече резултатите от изборите мирна революция и заяви, че те съвпадат с прогнозите на президентството. Оставаше и да не бъде така, след като в Кремъл се погрижиха всичко да бъде наред - губернаторите на регионите, които получават субсидии от федералния бюджет, бяха натиснати да подкрепят "Единство", а телевизионните канали с държавно участие дори след изборите продължиха заяжданията с критиците на президентското обкръжение. Още през лятото началникът на президентската администрация Александър Волошин заяви, че Кремъл няма да остане встрани от парламентарните избори и сега всички видяха какво означава това. За следващата година той обещава осигуряване на приемственост на президентския пост, така че да му мислят електоратът и съперниците на кремълския фаворит.
След като на изборите има победители, трябва да има и загубили. Освен партиите и коалициите, които останаха извън Думата, няма от какво да бъдат щастливи и в "Отечество - Цялата Русия", коалицията, оглавявана от бившия премиер Евгений Примаков, кмета на Москва Юрий Лужков и губернатора на Санкт Петербург Владимир Яковлев. Ако изборите бяха през август, те щяха да получат 25% от гласовете, сега останаха с 12%. Бъдещето на съюза е неясно, не е изключено той да се разцепи на три части, които ще се присъединят съответно към комунистите и проправителствената група плюс такива, които ще останат сравнително независими. В навечерието на изборите Евгений Примаков обяви, че смята да се кандидатира за президент, но дори това не помогна да бъдат спечелени допълнителни гласове. В нощта след изборите бившият премиер трудно сдържаше разочарованието си и отново се нахвърли върху представителите на медиите, които никога не е харесвал, а това няма да му донесе популярност. Движение "Яблоко" се надяваше в новата Дума да удвои депутатските си места до 100, но ще трябва да се задоволи с 25. Не само искането за спиране на военните действия в Северен Кавказ, но и подкрепата на организирания от комунистите импийчмънт на Борис Елцин отнеха избиратели на "ябълките", от които въпреки това ще зависи балансът в следващия парламент, тъй като засега нито "Единство" - СДС - "Блокът на Жириновски", нито КПРФ - "Отечество - Цялата Русия" разполагат с 226 гласа. За да привлече на своя страна "Яблоко", СДС предложи за председател на долната камара на парламента да бъде избран бившият премиер Сергей Степашин, който влиза в Думата от листата на "Яблоко".
Възможното сътрудничество между "Яблоко" и СДС ще бъде един от положителните резултати от изборите, които не са толкова много. Победата на КПРФ не може да радва, защото комунистите отдавна не могат да дадат нищо на Русия; безгласните букви от "Единство" ще гласуват както пожелае правителството, но това не е гаранция, че ще бъдат вземани правилните решения; номенклатурчиците от "Отечество - Цялата Русия" са толкова далече от демокрацията, колкото и Кремъл, но това не оправдава методите, които бяха използвани срещу тях; влизането на прозападния Съюз на десните сили в Думата е добра новина, това ще помогне за разпространението на либералните идеи в Русия, но реформаторите ще трябва да докажат, че проявите на опортюнизъм по време на предизборната кампания са били случайни; за "Блока на Жириновски" няма какво да се каже, самото му присъствие в Думата е обида за руския народ, но както е казал Хегел, всеки народ има политиците, които заслужава; неуспехът на "Яблоко", единствената партия, която е против войната в Чечения, не дава основания за оптимизъм. Не вещае нищо хубаво и фактът, че изпълнителната власт избра политиците, които влязоха в законодателната власт, а не обратното. Въпреки това постепенно се създават условия, които могат да доведат до така дълго чакания пробив в Русия - налице е популярен лидер (Владимир Путин), ползващ се с доверието на обществото, което задължава парламента да приеме предлаганите от него закони. При първия опит в началото на 90-те Западът повярва за разлика от руснаците, които не бяха готови да отхвърлят миналото. Сега те повярваха, но пък на Запад се разочароваха. Безспорно това е по-добрият вариант и никой няма да се обиди, ако Русия поднесе приятна изненада, въпреки че едва ли някой би заложил на това, защото популярността на Путин дойде в резултат на война, в която жертвите сред мирното население бяха избягвани по-скоро като жест към Запада, отколкото от разбиране за необходимостта от спазване на човешките права, а въпреки консенсуса по повод това кой да осъществи промяната не е известно каква ще бъде тя. Затова засега Русия не може бъде вписана сред победителите от парламентарните избори.
Изборните парадокси - неофеодализъм и високи технологии
Парламентарните избори донесоха много емоции на Русия, но време за почивка няма - на дневен ред са президентските
Парламентарните избори в Русия бяха признати за демократични и свободни от всички чуждестранни наблюдатели, които обаче не останаха напълно доволни от видяното. "Ако това е тайно гласуване, то аз нищо не разбирам", заяви ръководителката на делегацията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа Хели Дайн, виждайки избиратели да попълват бюлетините пред всички, а не в специалните кабинки. От секционната избирателна комисия й обясниха, че хората могат да се съветват помежду си, така че няма нищо нередно. Други проблеми, с които трябваше да се сблъскат руснаците в изборния ден, бяха преместени избирателни секции, фалшиви бюлетини, мъртви души в избирателните списъци, липса на бюлетини - в една от московските секции комисията е обявила "бюлетините свършиха, но тъй като повече от 25% (от избирателите) вече минаха, то стига толкова сте гласували". Според ЦИК най-сериозното нарушение е било регистрирано в един от северозападните райони, където двама младежи, симпатизиращи на Владимир Жириновски, са опитали да убедят избирателите да гласуват за лидера на Либерал-демократичната партия с помощта на 50 рубли (1.9 долара).
Шефът на федералния информационен център "Избори 99" Дмитрий Орешкин заяви, че Русия преживява своеобразен феодализъм заради зависимостта на страната от желанията на местните елити и влиянието, което регионалните власти оказват върху резултатите от изборите. Така например в република Тива, където е роден министърът на гражданската защита и лидер на движение "Единство" Сергей Шойгу, "Единство" получи повече от 70% от гласовете. Това най-вероятно се дължи на популярността на Шойгу, но успехът на "Единство" в Приморския край и Кемеровска област, където получи около 40%, е резултат предимно на подкрепата, която оказаха местните губернатори. Подобно е и положението на "Отечество - Цялата Русия", което в Москва взе 40% благодарение на кмета Юрий Лужков, но това постижение с лекота беше подобрено в Татарстан, където повече от 75% от гласувалите харесаха движението, в чието създаване участваше техният президент Минтимер Шаймиев.
Освен да помагат на партиите да се представят добре, някои губернатори трябваше да се погрижат и за преизбирането им. С най-голям интерес се очакваше гласуването на столицата, където срещу Лужков се пробваха бившият премиер Сергей Кириенко и управителят на президентските имоти Павел Бородин, един от участниците в корупционния скандал, започнал в края на лятото и позабравен през последните месеци. Въпреки надеждите на Кремъл Лужков с лекота спечели в първия тур със 71%, което е с 20% по-малко от резултата му през 1996 г. Кириенко остана втори с 13%, а Бородин трябваше да се задоволи с 6%. Загубилите обявиха, че ще обжалват резултатите, защото Лужков е запазил поста си благодарение на множество измами.
За да не си мисли московският кмет, че кампанията на Кремъл срещу него е свършила, беше загатнато, че Москва може да бъде присъединена към Московска област, която обхваща земите около столицата. Реализацията на този план зависи от изхода на изборите за губернатор на Московска област. Досегашният губернатор, който беше в добри отношения с Лужков, а на втория тур ще се борят председателят на предишната Държавна дума Генадий Селезньов и генерал Борис Громов, който изведе съветските войски от Афганистан. Засега лидира Селезньов, който за четирите години като ръководител на долната камара на парламента установи добри контакти с Кремъл и при успех на операцията по обединението на двата региона може да стане председател на горната камара - Съвета на федерацията.
Селезньов и Громов са само двама от известните руснаци, които участваха в изборите на 19 декември. В новата Дума влязоха четирима бивши премиери - Виктор Черномирдин, Сергей Кириенко, Евгений Примаков и Сергей Степашин плюс бившият съветски премиер Николай Рижков.
Първото заседание на долната камара трябва бъде открито от 79-годишния Егор Лигачов, бивш член на Политбюро на КПСС. Влизането на бореца Александър Карелин в Думата ще даде шанс на противниците му на олимпиадата в Сидни да се борят с истински депутат, а зрителите на концертите на певеца Йосиф Кобзон ще получат като бонус възможността да видят рекордьора на последните избори, който получи 91.02% от гласовете в 215-и едномандатен район.
Новата Дума ще бъде по-богата с няколко десетки, ако не и стотици милиона долара, след като трима бизнесмени победиха в едномандатни райони и през следващите четири години ще комбинират. Ексцентричният Владимир Бринцалов, който се кандидатира на президентските избори през 1996 г., разполага с автомобилен парк, който би предизвикал завистта на някой петролен шейх. Парите за колите са спечелени от производството на водка и лекарства. В навечерието на изборите Бринцалов откри нов завод в Московска област, за който твърди, че е най-големият в света, след което избирането му беше предопределено. В парламента влязоха и двама от членовете на т.нар. Семейство, най-близкото обкръжение на Борис Елцин - бившият изпълнителен секретар на Общността на независимите държави Борис Березовски и петролният магнат Роман Абрамович, за когото се твърди, че плаща всички неслужебни разходи на президентското семейство. Може би Березовски и Абрамович искат да се подсигурят, ако прокуратурата реши да се заинтересува от делата им, но Съюзът на десните сили им готви неприятна изненада. Реформаторите предлагат да бъде отменена депутатската неприкосновеност и вече събраха повече от 3 милиона подписа за провеждането на референдум, на който да бъде поставен този въпрос.
Сякаш им бяха малко скандалите на руснаците по време на предизборната кампания, та трябваше и в изборния ден да преглътнат още един. Политологът Глеб Павловски, един от авторите на избирателната кампания на "Единство", използва вратичка в законодателството, която не определя Интернет като средство за масова информация, и започна да публикува в мрежата от 5 часа сутринта на 19 декември междинните резултати, използвайки проучвания на излизане от избирателните секции. Декларираната цел на начинанието беше "да не позволим на "Отечество - Цялата Русия" да фалшифицира резултатите от изборите". Как може да стане това Павловски не обясни, но прокремълските телевизионни канали не пропуснаха да покажат компютърни екрани, на които се виждаше сайтът с резултатите. Централната избирателна комисия реагира едва привечер, но преди това неизвестни хакери успяха да блокират сайта, който беше прехвърлен моментално на други сървъри. Шумът, който се вдигна, се оказа отлична реклама за Интернет, но и допълнителен коз за множеството институции, които искат да контролират руската част от Мрежата.
На втория ден след изборите Глеб Павловски призна, че основната му цел на изборите е била да не допусне "Отечество - Цялата Русия" да се изкачи по-високо от третото място и той я постигна. Кинорежисьорът Станислав Говорухин, който му опонираше в телевизионното студио, предупреди, че използваните методи ще ударят тежко по морала на обществото, но като че ли никой не му обърна внимание.
Промените тепърва предстоят
И така, новите министри са ясни. Новите структури в изпълнителната власт - също. Но отговорът на по-големият въпрос - какво следва от всичко това, засега остава в бъдеще време. А той минава през нови кадрови и структурни решения и през очакваната промяна (избистряне или може би създаване) на икономическата политика на кабинета.
Промените в правителството концентрираха медийния и обществения интерес, но погледнато реално, част от най-важните кадрови и структурни решения тепърва предстоят. Далеч по-важно (дори от избора на някои министри и на главен преговарящ с Европейския съюз) например е кой ще оглави двете данъчни мегаагенции, които трябва да заработят през следващата година и доколко ефективна ще е дейността им. Едната ще се занимава с текущото събиране на данъци, на осигурителни и здравни вноски, а другата - с принудително събиране на просрочените публични задължения.
От това дали тези две агенции ще заработят ефективно, дали ще съумеят да сведат до минимум бюрократизма и третирането на бизнеса като враг (респективно като дойна крава) и дали ща са склонни и способни да генерират предложения и решения за нормализиране на данъчноосигурителната среда, ще зависят много неща в България през следващите години.
Обединяването на министерствата на търговията и промишлеността също бе широко коментирано, правеха се всевъзможни асоциации. И тук проблемът не е в самото сливане, а до какво ще доведе то. Например за българските износители няма значение дали Центърът за насърчаване на износа и Агенцията за експортно застраховане са под шапката на търговско или на икономическо министерство. За тях има значение дали тези институции реално работят, или са поредната хранилка за държавни чиновници. За лекари, стоматолози и пациенти няма значение дали Илко Семерджиев е шеф на здравната каса, или министър, стига безобразията в здравната реформа и специално в касата да останат в историята.
Тъй че новите министри са добре дошли. Чакат се техните зам.-министри и тяхната нова политика.
Напънала се планината... Каква стана тя? Какъв го мислехме този нов закон за ценните книжа, какъв се получи. Цяла година и половина седя в парламента, за да може да излезе възможно най-добре обмислен, след което капиталовият ни пазар да се възроди от така постигнатата съвременна регулация. То се оказа, че проектът само е събирал прах, ако това е възможно да става и при компютърните файлове. Какво правиха експертите, политическите и икономическите мозъци през това време, та току-що приетият Закон за публичното предлагане на ценни книжа се оказа толкова лош, че още невлязъл в сила, участниците на "пазара" искат да бъде променен (). Едно от плашещите неща е, че по тази логика следващото "усъвършенстване" ще продължи около три години. Успокоителната мисъл е, че законът е такъв, каквито са държавата и пазарът. Явно няма достатъчно силни икономически интереси, които да накарат затрупаните от работа свръхекспертни политици да приемат някакъв работещ закон. Явно непазарното все още е значително по-силно от наченките на пазарно. Че на кого му е притрябвало да не може да се увеличава капитала под условие на публичните дружества, като на практика у нас ги няма, а за такива са набедени неколкостотин компании, чиито мажоритарни собственици притежават пълен контрол. Или пък защо да се затварят вратичките за извършване на извънборсова търговия, като всички искат да минават през тях. Историята следва своя логичен ход. Законът трябва да се върне в парламента и да стои там, докато се появят ценни книжа, компании, търговия. А после и по-адекватни законотворци.
Костов изнесе лекция пред студенти от СУ
Министър-председателят Иван Костов говори по темата "Европейските предизвикателства за България" в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Премиерът отбеляза, че започването на преговорите за присъединяване е сигнал за сериозни преобразувания в българските държавни институции. Костов определи членството в ЕС като перманентна битка и класифицира като приоритетна за България идеята за "равен шанс с останалите европейци", за да не се окажем "в някое ъгълче на Европа". Премиерът сподели, че "в България всеки трябва да носи своя кръст".
Премиерът остави за домашно на студентите да се сещат какво точно означава "нуждата от социален и културен инженеринг в българското общество, като едновременно се запази нашата национална идентичност".
Костов изтъкна опасността от засилване на евроскептицизма спрямо новопоканените източноевропейски държави. Сегашните страни - членки на ЕС, се опасяват от изостряне на конкуренцията и от това, че бъдещите членове са бенефициенти (бедни). Премиерът обаче е доволен от факта, че европейските политици и медии заедно са удържали победа над общественото мнение. Той спомена също, че "ЕС е единствената общност от високо развити държави, която подава ръка на бедни страни от втория, дори от третия свят". От друга страна, бяха определени специалните преимущества на България в контекста на предстоящото й членство в ЕС - ниската цена на капитала и работната сила, както и големи площи обработваема земя, съчетана с благоприятен климат.
Бъдещите висшисти питаха за административната реформа, АЕЦ "Козлодуй", същността на Министерството на икономиката, визовия режим и конкретната причина за освобождаването на вицепремиера Методиев. На последния въпрос Костов отговори така: "Аз се опитах напълно да отчета настоятелните искания на коалиционните ни партньори от НС. " Междувременно беше представен новият министър на образованието и науката проф. Димитър Димитров. Като негова най-неотложна задача Костов определи реформирането на средното образование.
Годината
Мистична кабалистика е обсебила човечеството напоследък. Всички мислят, че когато дойде две хилядната година, светът изведнъж ще стане един такъв по-различен и някак си по-добър. Странно защо хората си въобразяват, че когато летоброенето ще започва с цифрата две, нещата изведнъж ще станат по-хубави. Сякаш на Нова година през комина ще влезе един мега-Дядо Коледа, който, без да си му написал писмо, сам ще усети какво да сложи под елхата на човечеството.
Дали той може като добрата фея в приказката за Пепеляшка да превърне кофите за боклук, в които се ровят пенсионери, в каляски, с които те да потеглят към един не толкова скотски бит? И може ли както в същата приказка мишките се превръщат в красиви коне, така и в полунощ на Нова година корумпираните ни политици да станат честни и почтени управници, които защитават интересите на хората, които ги избират? Ще може ли престъпниците да се преобразят в съвестни граждани, които спазват законите? А също така и полицаите да имат такива условия и мотивация за работа, че да разчупят класическия им напоследък образ - с пластмасова чашка кафе в едната ръка и цигара в другата?
Ще могат ли изведнъж десетките хиляди кандидати да избягат завинаги в чужбина да разберат, че всъщност какво ще стане със страната ни зависи и от тях? Ще могат ли те да разберат, че всъщност имат възможности да оцелеят и тук? Ще може ли, когато завършиш гимназия, да избереш професията си не заради това, че ще ти носи много пари, като да кажем правото , а затова, че просто ти харесва да бъдеш примерно орнитолог? Ще може ли като в приказката за Пепеляшка след полунощ на Нова година сегашният ни живот изведнъж да се изпълни с блясък, но не за една вечер, а завинаги? Възможно ли ще е политиците ни да обикалят Европа не като мрачни балкански просяци, които подсмърчат притеснено пред вратите й, а като горди представители на прекрасна страна и хубав народ?
Нищо такова обаче няма да се случи в края на тази година. Празничната вечер на 31 декември 1999 г. едва ли ще се превърне в бленувания от всички хепиенд, където всички отрицателни герои си получават заслуженото, а добрите момчета си заживяват щастливо, щастливо. Защото нещата не се променят просто така, от само себе си. Защото това, че първата цифра от годината е различна, няма да има никакво значение, щом ние все си оставаме същите.
Западът разбра, че ще трябва да работи с Путин
След като станаха ясни резултатите от изборите, САЩ, Великобритания и Германия изразиха задоволство от получените резултати. "Крачка напред", "реформаторите запазиха позициите си", "сега икономическите реформи са по-вероятни" - това е мнението на Запада на фона на продължаващите предупреждения за тежките последици от войната в Чечения. Кучето си лае, керванът си върви, вече започна четвъртият месец, откакто руските войски навлязоха на територията на Чечения, но ефект от приказките на западните политици няма. Тези, които очакват нещо по-сериозно, трябва да се вслушат в думите на генералния секретар на НАТО Джордж Робъртсън, който заяви, че косовският вариант е неприложим в Северен Кавказ. Това е преимуществото на големите държави, особено на тези, които имат ядрени ракети - могат да правят каквото си поискат на своя територия както със собственото население, така и с различни видове избори. Въпреки че говорителят на Белия дом Джо Локхарт посочи, че предизборната борба в медиите е била на предела на допустимото, никой не постави под въпрос резултатите от изборите. Гледайки разпределението на депутатските места, трудно е да се повярва, че след като за три месеца успя да обърне парламентарните избори, Кремъл ще допусне грешка с президентските на 4 юни. Затова и Западът е принуден да установи контакт с човека, който ще управлява Русия, след като (ако) Борис Елцин слезе от власт. Засега това е премиерът Владимир Путин. Неговият британски колега Тони Блеър му се обади, за да го "опознае", Вашингтон реши да действа на място - в Москва пристигна заместникът на Мадлин Олбрайт Строуб Талбот, който отговаря за Русия в Държавния департамент. Неговата задача ще бъде да узнае това, което е тайна за повечето руснаци - що за човек е Путин. От това ще се възползва новият президент, който и да е той - Джордж Буш, Ал Гор, Бил Брадли, Джон Маккейн. Никой от тях не може да си позволи да прекъсне контактите между двете страни заради войната в Чечения, прането на пари в западни банки или изчезналите кредити на Международния валутен фонд. Западните фирми искат нормални условия за работа на големия руски пазар, военните се страхуват за сигурността на ядрения й арсенал, а и помагайки на Москва да завърши самоизолацията си, бъдещият обитател на Белия дом няма да помогне за повишаване на демократичните стандарти в Русия.
Путин даде да се разбере, че не смята да къса отношенията със Запада, а и ако поне малко се е замислял за бъдещето на Русия, трябва да му е ясно, че без чужда помощ технологичното изоставане едва ли някога ще бъде преодоляно. Освен че Русия се въздържа в Съвета за сигурност на ООН, което позволи да бъде приет новият план за Ирак, премиерът намекна, че може да форсира ратификацията на договора СТАРТ-2 за намаляване на стратегическото ядрено оръжие още през тази година. Ако не успее, следващата Дума без съмнение ще го ратифицира. Остава войната в Чечения, но колкото и да е тъжно, трябва да бъде напомнено, че тя ще продължи толкова, колкото иска или колкото е необходимо на Москва. Отговорността за последиците ще носи премиерът Путин и той ще трябва да отговаря пред сънародниците си, а не пред Запада или Изтока. Това е единствената гаранция, която може да предотврати нови подобни войни.
Левицата намери обединяваща тема - Европа
Ръководствата на БСП, евролевицата и БСДП се събраха на семинар по проблемите на евроинтеграцията в столичния "Парк-хотел Москва". В кръглата маса взеха участие и независими експерти и интелектуалци. Присъстващите се обединиха около идеята за демонополизация на темата за ЕС и увериха себе си, че управляващата коалиция не разполага с достатъчно експерти, които да подпомагат воденето на преговори по присъединяването на България към съюза. Това налага дейното участие на опозицията в преговорите, което според Георги Първанов ще създаде база за приемственост между сега управляващите и бъдещия кабинет. Левите лидери си повдигнаха самочувствието, като се похвалиха, че са по-подготвени да водят преговорите с ЕС и в по-голяма степен могат да защитят националните интереси.
Българската левица реши да работи по изготвянето на общоопозиционна законодателна програма по присъединяването ни към ЕС. Подобни семинари да се провеждат веднъж месечно, което, освен че ще спомогне за синхронизиране на позициите на левите партии, ще ускори и процесите на тяхното единодействие и обединение. Участниците в кръглата маса решиха също така да настояват в парламента за промяна на правилника за работа на НС. Предложението за промяна е по идея на Николай Камов и Петя Шопова и се състои във възможността на всеки депутат между двете четения на даден законопроект да поиска ревизия доколко той отговаря и е в унисон с европейските стандарти.
"Открит форум" иска промени в устава на БСП
Оперативното бюро на "Открит форум" даде оценка за правителствените промени и оповести основните цели, които федерацията ще преследва на предстоящия конгрес на БСП.
Дончо Конакчиев изнесе кратък доклад за плачевното състояние, в което се намира страната, и определи досегашното управление на СДС като вредно за България, а правителствените промени за закъснели.
Красимир Премянов от своя страна обвини сегашното ръководство на БСП в централизъм и заяви, че на предстоящия конгрес на партията "Открит форум" ще се бори за демократизацията й. За целта "автентичните социалисти" ще настояват за промени в устава на БСП, даващи възможност половината от делегатите на конгреса да бъдат избирани от клубовете на федерацията в страната.
Английската гимназия - с присадена директорка
От две седмици насам в Първа английска гимназия цари напрежение. Елитното училище е с нов директор - спуснатата от Министерството на образованието Светлана Гергова. Назначената от регионалния инспекторат за временно и.д. Гергова е завършила "Управление и организация на спорта" в бившия ВИФ. Прекарала е осем месеца в Лос Анджелис, от които шест е специализирала методика на преподаване на английския език. В момента Светлана Гергова била хоноруван преподавател на езика на Шекспир в ИЧС и Техническия университет. "Тя отговаря на условията за директор на общинско училище", каза за "Капитал" шефката на регионалния инспекторат Людмила Балева. Според Кодекса на труда тя е работодател на гимназиалните настойници, така че заповедта за назначаването на Гергова за шеф на гимназията до 15 юли 2000 г. е подписана от нея.
Не е учудващо, че хората от гимназията реагират с подписка, когато за началник отвън им стоварват човек със спортно образование и достойнства, самоизтъкнати като "приятелка с Балева и хора от министерството". В елитната гимназия протестират не срещу личността на Гергова, а срещу факта, че за мениджър на училището е посочена жена без административен опит и, от друга страна, напълно непозната на англоговорящите академични среди. "Квалификациите й будят недоумение. Трябва ни човек, който да знае какво прави", заявиха на пресконференция възпитаници и учители от престижното училище. Целокупният преподавателски състав и учениците, участвали в подписката срещу назначението на Светлана Гергова, ще бойкотират учебните занятия и след празниците. По думите им районният инспектор Балева не е склонна на никакъв компромис. Единственото, което тя обещава, е да навести училището след празниците. Конкурс за нов директор все още не е обявен.
Учениците и преподавателите от английската гимназия не могат да случат на шеф. Предишният директор - Георги Манолов, беше дисциплинарно уволнен заради слабостта му към алкохола дори в работно време. Те искат, докато бъде обявен конкурс за постоянен директор, училището да поеме човек, излъчен от учителския състав, на когото всички да имат доверие. Началническият пост в Първа английска гимназия е атрактивен - освен заради престижа на училището, недоказуем "ценоразпис" определя стойността на успешно преминат приемен изпит на 1500 марки. На пресконференцията се разбра, че от направената от министерството миналата година проверка на редовността на приемните изпити, изнесени резултати няма.
Накратко
В специално писмо до българския министър на външните работи Надежда Михайлова държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт приветства решението на Европейския съюз за започване на преговори за пълноправно членство с България. Според нея поканата идва като признание за прогреса, който нашата страна е постигнала, и присъединяването на България към ЕС ще допринесе за увеличаването на демокрацията, стабилността и просперитета на всички европейци.
Президентът Петър Стоянов награди руския посланик в България Леонид Керестеджиянц с най-високото българско отличие орден "Стара планина" - първа степен, заради извънредните му заслуги в укрепването и развитието на българо-руските отношения на основата на добронамереността и сътрудничеството, както и по повод окончателното му отпътуване от страната.
Приеха бюджета на здравната каса
Народното събрание прие бюджета на здравната каса за следващата година. Заложени са приходи на обща сума 535.173 млн. лева и разходи в размер на 256.428 млн лева (от тях 187 млн. са разходите за здравноосигурителни плащания). Заедно с наличните към 31 декември 1999 г. средства по сметки, които се очаква да са 105 млн. лева, в края на 2000 г. касата трябва да разполага с 384.7 млн. лева. Обяснението за значителното превишение на приходите над разходите е, че касата ще започне да плаща за доболничната помощ едва от средата на следващата година.
Дейността на касата през следващата година ще се финансира изцяло от собствени приходи - здравноосигурителни вноски и приходи от лихви. Субсидии не се предвиждат, в бюджета не са посочени и евентуалните средства от заема на Световната банка.
И през следващата година здравноосигурителната вноска ще бъде в размер на 6%. Вноската за работещите на трудов договор се поделя между работодателя (възложителя) и работника в съотношение 4:1.
Не бяха приети предложенията на депутати от демократичната левица да се увеличат приходите от вноски на самоосигуряващи се лица и да се намалят разходите за издръжка на касата. Петстотин и петдесет хил. от общо 900 хил. лева, предвидени като разходи за командировки, са за пътувания в чужбина. От опозицията предлагаха средствата за командировки в чужбина да се намалят на 50 хил. лева.
Депутатите освободиха от мита и такси вноса на лекарства, когато е по централна доставка или ако се финансира от НЗК. Стоките и услугите по проекти, които са финансирани с безвъзмездна помощ или заеми от международни финансови институции, също бяха освободени от данък печалба, ДДС, мита и такси.
Унищожителни наводнения във Венецуела
Близо 50 хиляди души загинаха, а над 140 хиляди останаха без домове след разрушителните наводнения и свличания на земни маси във Венецуела. Президентът Хуго Чавес получи от парламента изключителни пълномощия за спешни мерки по преодоляване на пораженията от природното бедствие. Президентът Чавес предложи на депутатите пострадалите да бъдат настанени във вътрешността на страната, която остана по-слабо засегната от наводненията. "Приехме декрет, който дава изключителни права на правителството да действа, както намери за добре, да използва всякакви средства, включително и икономически мерки, за да намери изход от бедствената ситуация", заяви председателят на парламента Луис Микилена. Според икономическите експерти в момента страната е в изключително тежко състояние, което може да бъде сравнено само с пораженията след военен конфликт. "Нуждаем се от изключително силни стимули за всички сфери на икономиката, а правителството трябва да впрегне всичките си усилия за бързото възстановяване на щетите", подчерта Хосе Харди, икономически експерт към кабинета.
Министърът на инфраструктурата Хулио Монтес съобщи, че правителството ще отпусне незабавно 778 милиона долара за ремонт на пътищата, електропреносната система и водопроводната мрежа. Според предварителните изчисления възстановяването на унищожените жилища на населението и ремонтите на инфраструктурната система ще струват около 15 милиарда долара. Но властите са единодушни, че страната не разполага с такива възможности, а сумата надвишава дори и обещаната помощ отвън.
Правителството бе критикувано широко за подценяване на ситуацията и опити да омаловажи размера на щетите и броя на загиналите. Това според опозицията е намалило възможностите на страната да претендира за по-голяма международна помощ. Според местните медии някои области са толкова опустошени, че спасителните операции са напълно безсмислени. Президентът Чавес заяви, че смята да обяви тези области за мемориални територии, където загиналите ще почиват в мир.
Арестуваха един за стрелбата в Бургас
Заподозреният за стрелбата в района на дискотека "Космополитен" в Бургас М.П. А. е арестуван и му е наложена мярка "задържане под стража", съобщи БТА, като цитира пресцентъра на ДНСП. На 18 декември около 22.30 часа неизвестен откри огън с автоматичен пистолет по мерцедеса на двамата братя Николай и Петър Иванови, които са охрана на заведението. Двамата с прякор Габърите били леко ранени от изстрелите, но колата била надупчена.
Няколко момичета се отървали с лека уплаха, след като стрелецът се скрил зад храстите край профсъюзния дом, където се намира дискотеката. Тя е собственост на несебърския бизнесмен Димитър Янков, а се охранява от хора на Първа частна милиция. След инцидента полицаите намерили 19 гилзи от картечен пистолет "Скорпион". Открити били и 4 гилзи от 9-милиметров пистолет, с който полицай от РДВР - Бургас, стрелял по бандита при опит да бъде спрян.
Все още не са ясни мотивите за стрелбата. Първоначалните данни бяха, че става въпрос за свада между охранителите и пиян клиент.
Нов кръг на израелско-палестинските преговори
Израелският премиер Ехуд Барак и палестинският лидер Ясер Арафат се срещнаха отново, за да обсъдят преговорите за окончателния статут и мирния процес със Сирия. Според израелски правителствен говорител срещата се е състояла в град Рамала на Западния бряг на река Йордан. Наблюдателите отбелязват, че това е първият разговор на двамата лидери, проведен на палестинска територия. "Това бе поредната от серията неформални срещи между Барак и Арафат, които се опитват да изгладят противоречията между двете страни", съобщи Набил Рудейна, сътрудник на палестинския президент. Основна тема на обсъждане е било израелското изтегляне от Западния бряг и продължаващото освобождаване на палестински затворници. Според израелската страна "срещата е преминала изключително ползотворно и в приятелска атмосфера". Според наблюдателите обаче Израел се опитва да бави преговорите с палестинците, за да спечели време за постигане на сделка със Сирия за статута на Голанските възвишения. Израелски източници съобщиха, че до няколко дни ще има нова среща на израелски и палестински представители, на която ще бъдат доуточнени детайлите по основните въпроси, договорени от Барак и Арафат.
Накратко
Бившият вицепремиер Нейчо Неев беше освободен под парична гаранция от 3000 лева. Районният съд в Сливница уважи молбата на Неев за промяна на мярката му задържане под стража. Бившият вицепремиер от правителството на Любен Беров бе арестуван по дело за контрабанда на петрол по време на югоембаргото през 1993 г. МВР екстрадира италианец за съучастие в убийство. Валтер Пелето се подвизавал у нас под името Джузепе Каталино. Той бил арестуван за измама в особено големи размери, а проверката на дактилоскопичните му следи показала, че е обявен за международно издирване.
Двама бандити обрали крайпътно заведение край Севлиево миналата седмица. Те заплашили с пушка бармана на заведението "Старият дъб" край махала Кална кория и отмъкнали телевизор "Сони", кафемашина, стереоуредба и голямо количество шоколад. Половин час по-късно двамата нападнали шофьор на лека кола "Фолксваген" и му задигнали радиокасетофон, златни пръстени и 50 лева.
Трима младежи от Плевен изнасилиха 13-годишно момиче. Оплакването е постъпило от бащата на момичето. Девойката се веселила на дневна дискотека, а след това била поканено от свой връстник на гости у тях в плевенския квартал "Сторгозия". Там ги чакали 19-годишен войник и 16-годишен младеж от града. Двамата блудствали с момичето. След това към тях се присъединил още един младеж, който изнасилил девойката. Изнасилвачът е арестуван, а случаят се разследва от военна прокуратура заради участието в насилието на военнослужещ.
Нелегален внос на 10 000 компактдиска предотвратиха митничари от ГКПП Калотина в автобус, пътуващ по линията Белград - София с шофьор Новица Джорджевич. Стоката била скрита в специални тайници в конструктивните кухини в пода на автобуса и около кабината на шофьора. Съставен е акт за митническо нарушение, а автобусът ще бъде отнет в полза на държавата.
Пласьор на кокаин беше задържан от столичната полиция. При проверка на криминално проявения 30-годишен Борис Т. и на автомобила му са били открити 5 пакетчета кокаин, подготвен за продажба. При обиск в дома му на ул. "Росица" в столицата са намерени още едно пакетче и електронни везни за подготовка на наркодози, пет задгранични паспорта на български граждани и регистрационни талони за леки коли.
Италия ни върна издирван у нас за взломни кражби. Боян Петров е бил обявен за международно издирване от българското бюро на Интерпол заради следствено дело на Благоевградската следствена служба. Докато е бил в следствения арест на 11 август 1996 г., Петров е пребил охраняващия го полицай, отнел му е служебния пистолет и избягал.
Осъдиха Барона на 4.5 години за хулиганство
Югославските власти изпращат показания на ограбени срещу Боян Петракиев
Районният съд в Сливница осъди Боян Петракиев-Барона на 4 години и 6 месеца затвор за хулиганство. Делото на Барона е образувано още през 1991 г. Според обвинителния акт тогава в ресторант в центъра на Сливница Боян Петракиев се държал непристойно и грубо, като ругаел посетителите в заведението и имал спречкване с полицаи. Това е първото дело, по което известният бандит получава осъдителна присъда. Срещу него се водят още няколко дела за въоръжен грабеж, за отвличане на чужденец, незаконно притежаване на оръжие, кражба на автомобил и побой над митничар.
Името на Боян Петракиев нашумя през 1994 г., когато той и групата му отвлякоха 14 сръбски ТИР-а, а от шофьорите бяха отнети 164 000 германски марки. Малко след това барети атакуваха Барона на язовир Братушково и освен незаконно оръжие отнеха и доказателства за отвличането. След това главният прокурор Иван Татарчев отмени мярката "задържане под стража" на Петракиев и той беше освободен от бобовдолския затвор по здравословни причини. Малко след като излезе на свобода, Балинеца, както е другият прякор на Петракиев, преби митничар и брат му на новострояща се бензиностанция край Сливница. След повторно издирване от полицията Барона избяга в Прага, където беше задържан и осъден на 6 месеца затвор за притежаване на фалшив паспорт, а после екстрадиран у нас.
На 24 януари 2000 г. районният съд в Сливница ще гледа делото за побой на митничар. То беше отложено миналия месец, защото един от съучастниците на Барона беше пребит. По делото остава да бъдат разпитани още двама свидетели и един експерт.
Междувременно в софийската следствена служба са получени показанията на почти всички 20 граждани, родом от сръбския град Крагуевац и околностите му, заради делото за отвличане през 1994 г. Делото е към приключване, казал прокурорът Евгений Христов от Софийската окръжна прокуратура пред БТА. По това дело съдът отмени миналата сряда молбата на Барона за промяна на мярката за неотклонение "задържане под стража". Изпратените от сръбските власти показания срещу Петракиев са втората съдебна поръчка по това дело. През 1995 г. от Югославия бяха изпратени показанията на отвлечените от Балинеца шофьори. Според тези материали се оказа, че имало още пострадали, което наложило повторно искане до сръбските власти.
Разкрита е банда с 20 грабежа в столицата
Банда от четирима младежи, които са извършили над 20 грабежа, разкриха полицаите от Първо РПУ в столицата. Групата нападнала жена около блок 33 в комплекс "Слатина". Младежите й нанесли побой и отнели чантата й. След като районът бил блокиран от полицията, а свидетел на грабежа съобщил, че престъпниците са избягали с червен москвич, колата била задържана в квартал "Христо Ботев". Четиримата задържани са Кирил Стоилов-Кико, Росен Георгиев-Бразилеца, непълнолетния С.К. Г. с прякор Пипона и 15-годишно момиче.
След разпитите в полицията групата признала за над 20 грабежа на самотни мъже и жени в района на Първо РПУ от началото на септември досега. Грабежите били съпроводени от побой и използване на сълзотворен спрей. При обиски в домовете на арестуваните били открити откраднати вещи. За последния месец това е третата група, която полицаите задържат. Първата група се е състояла от двама, специализирани в грабежите на златни бижута. Втората група била съставена от наркомани, които нападали хората с ножове, след което ги ограбвали.
Пресечен е канал за наркотици от Сирия
Антимафиоти разкриха канал за трафик на наркотици от Сирия за България. Акцията е била проведена съвместно от Националната служба за борба с организираната престъпност и Пето РПУ в столицата миналия понеделник. Арестуван е ливанският гражданин М.Х., съобщи пресцентърът на вътрешното министрество. У ливанеца са били открити два килограма наркотично вещество. При направения наркополеви тест пробите са показали, че става въпрос за хероин.
По първоначални данни стойността на наркотичното вещество е около 220 000 лева. Предполага се, че хероинът е предназначен за българския пазар. Задържаният чужденец и материалите по случая са предоставени на следствието. Над 10 000 наркомани в столицата ползват хероин, сочи официалната статистика.
По същото време криминалисти от СДВР задържаха БМВ с около 4 килограма канабис. Дрогата била скрита в найлонов чувал, скрит в багажника.
Бизнесмен взе заложник в Русе
Въоръжен мъж взе за заложник счетоводителка във фирма "Натали" на една от централните улици в Русе. Бизнесменът Румен Тодоров влязъл в кантората на фирмата около 15.15 часа миналата сряда, стрелял два пъти във въздуха и насочил пистолета към жената. След няколко минути той се обадил в полицията и поискал да му бъдат доведени съдиите и прокурорите, които са гледали делото за обявяване в несъстоятелност на фирма "Натали". Той няколко пъти заплашил, че ако не бъдат изпълнени условията му, ще застреля жената. След като полицията блокира района, повече от два часа шефът на РДВР-Русе, Марин Генов, окръжният прокурор Люлин Матев и адвокати са водили преговори с похитителя. В преговорите участвали и братът на Румен Тодоров Боян Габровски, и синът му Румен. По време на телефонните разговори исканията на похитителя постоянно се сменяли, но винаги завършвали със закана за ликвидиране на заложницата. Около 17.20 часа похитителят се е предал на полицията.
Турция постави под надзор пет банки
МВФ одобри 4 млрд. долара заем за Анкара
През изминалата седмица турската централна банка постави под особен надзор пет частни банки в опит да стабилизира финансовата система в страната. Въпросните частни банки изпаднаха в ликвидна криза в резултат на нереално високите си лихвени проценти. Решението на централната банка е свързано с приемането на нов банков закон, който е считан за първата политическа стъпка за решаване на финансовите проблеми на държавата.
Само часове след решението на турското правителство и централната банка Международният валутен фонд (МВФ) одобри тригодишния кредит от четири милиарда долара за Турция, който трябва да подпомогне правителствената икономическа програма за 2000-2002 г. Първият транш от 300 милиона ще бъде отпуснат незабавно, съобщи говорител на фонда.
Стенли Фишер, заместник-изпълнителен директор на МВФ, похвали усилията на турското правителство за намаляване на инфлацията и опитите за създаване на условия за растеж и заяви, че програмата за икономически реформи е силно перспективна и широкомащабна. "Турската програма е силна и добре балансирана. Ако бъде изпълнена изцяло, тя ще гарантира събирането на данъците и ще намали инфлацията", подчерта Фишер.
Банковата реформа е част от тригодишната програма на правителството, съгласувана с МВФ, за драстично намаляване на инфлацията. Рязкото спадане не инфлацията ще се отрази неблагоприятно върху тези банки, които се занимават предимно с привличането на краткосрочни приходи от сделки с валута и ценни книжа. В началото на месеца турската централна банка обяви валутна програма, която обвързва обезценяването на лирата с планираните нива на инфлация.
Румъния чества декемврийската революция
Румънският президент Емил Константинеску отбеляза десетата годишнина от падането на комунистическия режим с призив за започването на истински пазарни реформи в страната. Годишнината бе отбелязана със серия от незначителни прояви, но информационните агенции съобщават, че интересът към събитието е слаб, най-вече заради тежката икономическа криза. Президентът Константинеску призова румънците да не губят доверие в пазарните реформи, въпреки тежката икономическа ситуация в страната и трудностите на прехода. Румънският президент участва във възпоменателна церемония, по време на която на няколко градове бяха присъдени държавни отличия за участието на гражданите им в революцията от декември 1989 г. Наблюдателите отбелязват обаче, че думите на президента са били посрещнати с пълна апатия. Основна причина за незаинтересоваността на обществото е икономическата криза и всеобщата бедност на населението. Според социолозите сред хората се носи усещането, че нещата се влошават и носталгията по миналото се засилва.
Надежда в стената
В края на всяка следваща година българинът традиционно прегръща надеждата, че лошите дни са останали в отиващата си, а добрите идват с новата. Традиционно оптимизмът преборва песимизма му, а желанието да придаде смисъл на собствения си живот смекчава оценките за ежедневието.
Така е по традиция. Понякога обаче дори и тези традиции престават да бъдат онова, което бяха. Индексът за социален оптимизъм, който "Алфа рисърч" измерва всяка година като един от най-важните индикатори за тенденциите в обществените настроения, в края на 1999 г. катастрофално поема надолу. Ако в последните дни на 1998 г. 28 на сто от българите са я оценявали като по-лоша от 1997 г., то днес техният дял нараства на 52 на сто. Песимизмът е значително по-висок не само спрямо предходната, но и спрямо една от най-тежките за българите година през последното десетилетие - 1997. Неоправданите надежди и очаквания за личен шанс, за почтено управление, за реформи със смислен резултат са в основата на радикализирането на критичните оценки днес. Казваме "в основата" защото на прага на 2000 г. не повече от една пета от българите се поместват в положителния регистър, когато оценяват света, който ги заобикаля - "в България човек може да успява и печели по почтен начин" - смятат 19% от хората, "страната се управлява честно и демократично" - 18%, "в България има перспективи за по-добър живот" - споделят едва 13 на сто.
В очакванията за 2000 г. възроденият традиционен оптимизъм едва успява да надделее над песимизма (42%:33%). Същевременно кривата на обществените настроения от 1997 до 1999 г. бележи непрекъснат спад - усещане за надежда през 1997 са имали 60% от хората, през1998 - 51%, а през 1999 техният дял намалява до 43 на сто. Единственият контраст в тази картина внася оптимизмът в дългосрочен план - 54% смятат, че когато достигнат тяхната възраст, децата им ще живеят по-добре от тях, а общо 67 на сто са убедени, че ХХI в. ще е по-добър от отминаващото двайсто столетие.
Положена редом със заобикалящите българина арогантност, безскрупулност, клиентелизъм и мизерия (вж. оценките за живота в България по-горе) тази вяра може да поеме само два пътя - да се превърне в поредната тухла в стената, ограждаща едно общество, което продължава да живее с химерите, че светлото бъдеще само ще ни споходи някой ден. Или евентуално да пробие надежда в стената, ако мобилизира потенциала на българското общество да упражнява контрол върху собственото си настояще. Защото само това ще му позволи да има бъдеще.
Правителство в рамките на възможното
Старият отбор ще дърпа конците на кабинета от парламента
Големите очаквания, че чрез структурните и персонални промени в правителството Костов ще даде знак, че безкомпромисно ще решава проблемите в държавата и в партията, не се оправдават. Напротив, той предпочете да ги отложи именно чрез тях.
Във вторник на "Дондуков" 1 останаха само шест от 16-те министри в досегашното правителство и заеха креслата си девет нови.
С това на дългото и напрегнато очакване беше сложен край. А Костов направи един от най-големите компромиси, откакто оглави държавната машина от май 1997 г. Но иначе щеше да се изправи пред опасността да загуби властта в синята партия, чийто безспорен лидер стана, откакто я изгради от руините. Лайтмотивът за европейски стандарти, без които преговорите за присъединяването в Европейския съюз догодина не могат да започнат, се оказа колкото необходимост, толкова пре-текст за Командира да се бетонира преди всичко политически. На първо място той преобърна
Всъщност освен министри Костов сменя собствената си философия за контрола над изпълнителната власт. Преди повече от една година стана ясно, че иска да разпредели отговорностите между повече хора. Още тогава имаше достатъчно индикации за кадрови провали и Костов реши да парира бюрокрацията и корупцията с регламент. На септемврийското разширено заседание на Министерския съвет в Бояна той лансира механизъм за отделяне на администрацията от апарата, назначен по партийни показатели. В конструкцията на управлението непосредствено след хората, които вземат политическите решения, сложи тези, които задвижват административния апарат за изпълнението им. По онова време Костов беше убеден, че това е много важна работа и с нея ще се натоварят новите за българската практика политически кабинети. Всеки техен член трябваше да отговаря за поетата от него задача. Трябваше да носи отговорност и за това как обществото възприема изпълнението на програмата на правителството. Май тогава след недвусмисления му монолог за политическия контрол изплува и нарицателното Командира.
През септември тази година, пак в Бояна, когато също се очакваха, макар и не така силно, промени в правителството, Командира не посегна към министрите, а само ги предупреди "да ограничат другата своя дейност", така че да няма противоречие между личните им интереси и обществените им задължения. Освен това "ако имат съмнения, желателно е да се откажат от личния си интерес". След това лично представи и визията си за висшата държавна администрация - дообогати идеята за политическите кабинети като висша форма на контрол над апарата.
Вътрешноправителственият норматив приравни вицепремиерите с останалите министри. Кабинетът на премиера беше натоварен да контролира всички на равни начала. Ако между ведомствата има конфликти, те трябваше да искат намеса до ниво зам.-председател на правителството. Костов тогава заяви, че няма да се занимава с техните спорове, ще арбитрира само абсолютно неразрешимите спорове между министрите или несъгласие между вицепремиерите.
Голяма власт получиха не само политическият кабинет на премиера, но и министрите. Не беше задължително хората в тях да бъдат експерти, но те задължително трябва да бъдат верни партийци. Единственият, който до последния си ден като министър се съпротивляваше на този контрол, беше Бонев.
Политическият контрол обаче не намали нито напрежението между вицепремиерите, нито между министрите, нито между техните лобита. Медиите станаха основно бойно поле за техните апетити. А Костов създаде тези звена като предпазна мрежа - "за съжаление, каза той през септември, наблюдавам повсеместни импровизации, самостоятелни и несъгласувани акции. " Не само загубените гласове на избори подсказаха на премиера, че той е прекалил в делегирането на власт на хора, които не е в състояние да контролира докрай. По-точното е, че те бяха под партиен контрол, но неидващ от него.
Дори и да остави на първо време политически фигури край новите министри, как ще надзирават те един човек, като Петър Жотев например? Или Бойко Ноев... Отделен въпрос е колко са експерти новите министри, но т.нар. експертен кабинет ще доведе до промяна на административната концепция на Костов. Според него сега новата функция на отбора сини лидери, който се връща в парламента, ще е да направлява и контролира действията на не толкова ангажираните със СДС министри.
Плавният преход към ново правителство е гарантиран и от друго. Практически всички основни фигури (без Бонев) са посочили своя наследник в министерството, от което излизат. Най-очевиден е случаят с Евгений Бакърджиев и Евгени Чачев. (Бакърджиев най-вероятно ще оглави и комисия в парламента.) Така че последващият контрол няма да е никак труден, след като е гарантирана приемственост и непротиворечивост на интересите.
Като последствие Костов отслабва политическата власт на Министерския съвет. Досега имаше силни министри не заради професионализма си, а по политическо влияние. Сега Костов е единственият политически силен в правителството.
Заедно с компромиса с първоначалните си идеи Костов направи компромис заради бъдещето.
Отстранявайки тези, които Доган пожела - Бонев и Бакърджиев, Костов направи реверанс без думи към движението, от което ще има нужда не само в парламента. Ако Бакърджиев е и вътрешнопартийно бреме, отстраняването на Бонев е показна акция по установяването на меки форми на общуване. Не изтече информация Костов и Доган да са се срещали, но парламентарната група на ДПС подкрепи промените. И това е само началната стъпка.
Същото се случи с коалиционните партньори - Върбанов беше оставен в правителството въпреки натиска от хората на Пинчев да бъде махнат. Но на Народен съюз не беше дадено мегаминистерството. Нямаше логика партньорите да получат такава голяма хапка - земеделие, икономика и транспорт, както си бяха поръчали. За сметка на това функциите на министъра без портфейл Александър Праматарски от Демократическата партия ще бъдат да управлява държавните агенции. Така че, ако реши да се отдели в самостоятелни листи на парламентарните избори, елитът на Народен съюз ще има за какво да съжалява.
А при една блестяща победа за следващия парламент, кой знае, може да си припомни практиката на мегаделата.
Компромис не винаги е слабата позиция. За Костов може би е единственият начин да си осъществи идеите. Или ход в рамките на възможното.
Кои са новите лица в кабинета
Един от важните въпроси след избора на новото правителство е какво точно смени премиерът. Дали Костов подмени само хората, а политическият курс остава същият, или кадровите размествания са предизвикани от желание за нова политика.
Вероятно отговорите са различни за различните министерства. На някои особено възлови места премиерът остави близки съратници на уволнените, което показва желание за запазване на провежданата от тях досега политика. Такъв е случаят с Евгени Чачев (действащ като един от изпълнителните директори в групировката на Евгений Бакърджиев) и с Петър Жотев, който е подкрепен за поста си от напускащия вицепремиер Александър Божков. По този повод тръгна слух, че Иван Костов е позволил на отстранените вицепремиери сами да посочат наследниците си в управляваните от тях министерства. По този начин се осигуряват частичен комфорт и плавен преход в смените по ведомствата.
Наследникът на Бакърджиев
С отстраняването на Бакърджиев тази схема може да претърпи промяна в зависимост коя от хипотезите за назначаването на Чачев ще се окаже вярна. Едната хипотеза е, че Чачев продължава да е човек на Бакърджиев. В този случай в схемата няма сериозна промяна - Бакърджиев, вече като политик, продължава да контролира големите строителни проекти и фирмите, които ги реализират, и да трупа дивиденти от тях (и в политически, и в икономически смисъл) чрез министъра Евгени Чачев. Втората хипотеза, която е и по-вероятна, е, че Чачев навреме се е откъснал от обвързващото партньорство с Бакърджиев. Хора, близки до ексвицепремиера, твърдят, че Евгени Чачев още преди една-две седмици се е преориентирал към групата на Софиянски и Любомир Павлов. (По този повод се споменава скандал между Чачев и Гарнизов доста преди отстраняването на Бакърджиев от правителството да стане факт). Чачев не за първи път се обръща към кръжока на Стефан Софиянски и Любомир Павлов. Преди да отиде във ведомството на Бакърджиев, той беше председател на управителния съвет на Столична общинска банка, бил е и зам.-шеф на ОХДЦ - партията на кмета Софиянски.
Като министър Евгени Чачев няма право да участва в бордове на фирми. Така че от това кой ще заеме неговото място в директорския съвет на "Главболгарстрой" може би ще проличи чий човек е сега Евгени Чачев. Независимо коя от двете хипотези ще се окаже вярна, отсега е ясно едно - на когото и да служи Евгени Чачев, той няма да е човекът на Костов. Колкото и на премиера да му се иска обратното.
Единственият вицепремиер в новия кабинет "Костов" ще е
Той почти не е известен на широката публика, но в средите на управляващите се ползва с авторитета на принципен и некорумпиран човек. Освен това е един от малкото, за които може да бъде дадено определението експерт. Петър Жотев има икономическо образование и знае английски. Това му придава уникалност в новия състав на кабинета. Преди да оглави банковата приватизация, той е бил последователно служител в международния отдел на БНБ, в представителството на Световната банка у нас и в международната консултантска компания "Ърнст енд Янг". Когато първото правителство на Иван Костов дойде на власт през 1997 г., Жотев беше избран за изпълнителен директор на Банковата консолидационна компания. За негова заслуга се приписва успешната приватизация на три от петте държавни банки - Пощенска банка, Експресбанк и Хебросбанк. Независимо от многото упреци, които е получавал за бавния и недостатъчно прозрачен процес на банковата приватизация, досега Петър Жотев не е бил обвинен в корупция - факт, който вече говори достатъчно. Хора, които го познават, твърдят, че се е стигало дотам шефът на БКК да гони от кабинета си кандидат-купувачи, предложили му подкуп. Така или иначе Петър Жотев съумяваше да пресича апетитите на различните сини лобита, което е може би основната разлика между продажбата на банките и останалата приватизация в България. Това най-добре пролича в сделката за Хебросбанк. Банката беше продадена на чужда групировка, независимо че сред кандидатите за нея бяха и два български консорциума, неофициално подкрепяни от групите около Евгений Бакърджиев и Стефан Софиянски.
Новият министър на здравеопазването
В кариерата на Семерджиев са забележителни два момента - той беше зам.-министър на здравеопазването при правителството на Беров, а също така и в служебния кабинет на Стефан Софиянски. Говори се, че зам.-министър Семерджиев стана изпълнителен директор на Националната здравноосигурителна каса с покровителството на столичния кмет Софиянски, който пък е шеф на управителния съвет на касата. Според други версии премиерът има доверие на Семерджиев заради гаранциите, които му е дала за него Елена Костова.
Илко Семерджиев натрупа сериозни негативи като директор на здравноосигурителната каса. Проблемът започна с липсата на публичен дебат за вида на здравноосигурителната система и бе последван от възприемането на противоречив модел, в който липсват ясна концепция, реални срокове и финансови разчети.
Някъде в този момент в публичното пространство изплуваха сериозните противоречия между институциите, които би трябвало да са от единомишленици - здравния министър, здравната каса и Националния осигурителен институт (институтът събира здравните вноски). За изброените дотук проблеми Семерджиев определено има вина, но в никакъв случай тя не е само негова.
Основните му лични провинения са бързото възприемане на два от най-сериозните недостатъка на администрацията в България - неоправдано разточителни разходи на самата администрация и неумението да се изясни на заинтересованите как точно се прилага здравноосигурителното законодателство.
Ако Иван Костов изобщо има лично доверен човек в съставеното от него правителство, това е
Бившият ректор на Техническия университет само за няколко месеца направи шеметна кариера. В ранната есен той стана шеф на Държавната комисия по енергийно регулиране, а от понеделник е министър на образованието. В края на лятото лично Иван Костов назначи проф. Димитров за председател на новосъздадената комисия за енергийно регулиране, която е на пряко подчинение на Министерския съвет и трябва да стане най-важната структура за управление и контрол на енергетиката. Този избор беше посрещнат с недоумение както поради напредналата възраст на професора, така и поради неговата неопитност в практическата енергетика и нейното управление. Като причина за избора на Димитров тогава беше посочено личното му приятелство с Иван Костов. Двамата се познават отдавна, работили са заедно в Техническия университет и, както казва Димитров, "с премиера се познаваме, уважаваме се и той ми вярва". Ако има някой в новия кабинет, който да е лично предан на Иван Костов, това е възрастният професор. В същото време той няма никакъв опит в кабинетните интриги и едва ли ще бъде много полезен на министър-председателя.
Изборът на
Най-лесно ще бъде на Емануил Йорданов с еврозадачите на министерството - смяната на паспортите стартира и има достатъчен потенциал тя да бъде ускорена, вкарването в действие на полицейското разследване ще доведе до първоначални фалове, но процесът също е стартиран, между повечето държави от ЕС и България има подписани различни двустранни спогодби за оптимизация на борбата с организираната престъпност и т.н. Предполага се, че Емануил Йорданов е компромисен вариант, ако неговата кандидатура е излъчена от Йордан Соколов, защото премиерът Костов ще има нужда от съюзници пред предполагаема опозиция на Бакърджиев в парламентарната група на СДС.
Новият министър на отбраната
Бойко Ноев определено притежава повече знания и потенциал от всички свои предшественци за мястото на военния министър, но поради лошо стечение на обстоятелствата дълго време оставаше извън сините сметки. Иван Костов обаче дълго време не можеше да преглътне факта, че Ноев остана зам.-министър на отбраната в Беровото правителство. За голяма част от сините политици това се приема почти като предателство. Тези пасиви частично се компенсират от факта, че сегашният шеф на отбранителното ведомство си подаде оставката заради пререкания с политици от червения лагер и тогавашния военен министър Валентин Александров. По всичко личи обаче, че в случая Костов е акцентирал върху рационалните, а не върху емоционалните аргументи. Бойко Ноев наистина е от хората, които са наясно с това какво става в Министерството на отбраната и какво е НАТО. По всяка вероятност обаче и той ще има сериозни пререкания с военното ръководство заради радикалните си възгледи по отношение на преструктурирането на въоръжените сили. Могат да се окажат търкания и с военния зам.-министър Велизар Шаламанов, който свърши черната работа по разработването на "План 2004" за преструктуриране на армията и не криеше амбициите си за министерското кресло. Бойко Ноев е другият член на правителството, който може да бъде наречен експерт. Английският му е по-добър от този на Жотев.
Избирането на
Структурна реформа по Костов
В края на своята европейска година Костов поднесе на обществото чаканите промени, но не пожела да обясни защо те са точно в този вид. Това остави впечатлението, че структурната промяна в кабинета цели по-скоро да прикрие персоналните вини на един или друг министър.
Истината е, че промените в правителството отразяват промяната в самия Костов. В началото на своето управление премиерът смяташе, че властта ще бъде упражнявана по-добре, ако се работи в екип. Освен това Костов смяташе, че политическата обвързаност на ключовите хора в правителството ще гарантира преследването на общите цели.
За две години и половина се видя, че този модел не работи. Постепенно се разбра, че многото власт води и до много изкушения, докато в един момент самият Костов трябваше да става арбитър между интересите на различните сини лобита. Корупцията доби застрашителни размери и за Костов стана ясно, че повече няма смисъл да се удържа моделът.
Затова Костов реши да ограничи колкото може властта. Новата структура на изпълнителната власт показва точно това - че Костов вече няма доверие на хората, с които започна реформите. Оттук нататък той ще опита да управлява по нов начин, като отдава много по-малко власт и отговорност на екипа си. Неслучайно единственият вицепремиер в новия кабинет е човек, нямащ нищо общо със СДС и за когото се смята, че е поне толкова неподкупен, колкото и самият Костов.
Бъдещето ще покаже дали това е спасителният вариант за България. Концентрирането на власт върви заедно и с поемането на по-голяма отговорност. Затова оттук нататък Костов трябва бъде готов да понесе голямата отговорност, която сам си поръча.
Премахването на вицепремиерски кресла е най-фундаменталната промяна в структурата на изпълнителната власт. В един момент се заговори дори, че новият кабинет ще бъде без вицепремиери. В крайна сметка Костов намери човек, на когото да се довери. В общи линии Петър Жотев ще поеме изпълнението на всичко по-важно, което остава извън прякото ръководство на самия премиер. Той ще отговаря не само за новото Министерство на икономиката, което ще наследи досегашните министерства на промишлеността и търговията, но и за осъществяването на най-важната част от реформата - разбиването на монополите и сключването на големите приватизационни сделки. Засега негова задача остава и продажбата през следващата година на останалите държавни банки.
Сливането на търговското министерство с промишлеността е оправдано, доколкото никъде в Европа няма подобни отделни ведомства. Освен това с постепенното отдръпване на държавата от икономиката функциите на чиновническия апарат рязко се свиват. А и самият Костов заяви, че сред приоритетите и на новия кабинет си остава ограничаването на различните лицензионни режими и бюрократичните спънки. Това би трябвало да доведе и до съкращения в сливащите се ведомства.
По същия начин изглежда оправдано и обединяването на Комитета по пощи и далекосъобщения с транспортното министерство. Новата структура ще се нарича Министерство на транспорта и съобщенията. То ще бъде поверено на досегашния шеф на КПД Антони Славински.
В новото правителство няма да го има и измисленото министерство на държавната администрация. Неговите функции така и не се изясниха за времето от създаването му. Оказа се, че за реформиране на администрацията не е достатъчно да се създаде само една нова структура. Поради това Костов прецени, че е по-добре сам да бъде главен кадровик на държавата, отколкото да има до себе си цял министър за това.
Най-очакваната от всички структурни промени в кабинета беше отделянето на функциите по евроинтеграцията от правосъдното министерство. Досега процесът на интеграция се разбираше главно като хармонизиране на законодателството. След започването на същинските преговори Европа ще очаква от нас вече не само закони, но най-вече тяхното прилагане. На практика преговорите ще представляват нещо като политически борд за България. Това изисква и създаването на адекватен екип, който да придвижва конкретните проблеми по пътя на присъединяването.
Според структурата, описана от Костов, тежестта ще бъде поделена между шест отделни звена, всяко от които ще носи различни нива на отговорност. Формално изпълнението на основните задачи ще бъде възложено на т.нар. главен преговарящ, който най-вероятно ще бъде досегашният вицепремиер Александър Божков. И тук обаче Костов е решил да запази за себе си правото да взема най-важните решения. Предвижда се да бъде създаден Съвет по европейска интеграция към министър-председателя, който ще има за задача да одобрява позицията по преговорите и да упражнява надзор върху тях.
Уплашен съм колко е безпомощно обществото
Министър-председателят Иван Костов пред "Капитал"
- Настроенията - не, но резултатите от изборите - да. За това е говорено много и в медиите, и в печата. Казани са много ясно нещата. Дебатът продължава вече месец и половина. Много голяма роля изигра общественото мнение.
- Не, не беше грешка. Без тези хора правителството нямаше да направи нищо. Нямаше да можем да изминем толкова бързо този път. Трябваше много силна концентрация на силата на изпълнителната власт и на доверието на мнозинството, което тези хора олицетворяват персонално.
- Има всъщност много логики на промените, тъй като промените са много и тези логики са различни. Различни са за веригата Народно събрание - изпълнителна власт - Висш съдебен съвет, където има двама нови министри - на вътрешните работи и на правосъдието. Различно е за Министерството на отбраната. Съвсем различна е логиката за освобождаването на г-н Александър Божков и г-н Бакърджиев. Съвсем друга е причината за освобождаването на Марио Тагарински и Валентин Василев. Всъщност от тях се очаква да направят сериозна политическа кариера. Така че логиките са много. Смятам, че се разбира... - Навсякъде е необходимо да има политически кабинети, защото те имат функцията да контролират администрацията, да дават задачите, програмите, да реализират програмите. Къде ще застанем ние като правителство, това е друга работа. Просто политическият кабинет е нужен. Но иначе контролът върху министрите вероятно ще ме накара да създам съвет или съветници около себе си, които да са връзката ми с агенциите и министерствата, а иначе надеждата е парламентът да упражни контрол върху правителството. Това е всъщност новата функция в отбора на играчите, които бяха досега на предни линии. Те трябва да поемат от парламента и силен парламентарен контрол. Разбира се, и да работят партийна работа. В триъгълника политическа подкрепа - парламентарна дейност - правителство всеки да си върши своята работа.
- Реакцията на опозицията наистина само ни кара по-остро да чувстваме заплахата от едно категорично отрицание на европейския принцип. Веднъж е тяхното нежелание да осъществят реформите през тези години, когато имаха властта; второ е отказът да ратифицират конвенцията за националните малцинства, което е невъзприемане на европейските норми за правата на човека; трето е войнственото противопоставяне на европейската покана въпреки призивите, въпреки молбата; четвърто - отказът да се гласува разширеният мандат щеше да доведе България до срамната позиция да нямаме покана за преговори. Това е абсолютно неевропейско поведение, много тревожно според мен. Отстъпът от реформаторския процес в БСП е една от сериозните заплахи за България. Ето защо аз говорих и за консенсус, за европейската интеграция, за която трябва да плащаме определена цена, както ние обичаме да си я наричаме.
Мисля, че трябва да търсим консенсус с всички без БСП. Не се надявам, че по ключовите теми като свободното движение на капитали или в частност правото да се купува земя от европейци, ще постигнем съгласие. Ще стане без тях! Какво да направим!? Ако не цялото политическо представителство, то поне една преобладаваща част да може да реши тези неща с консенсус. Т.е. ще търсим европейски консенсус.
- Това само по себе си е промяна в отношенията между двете партии. По-съществена промяна от това не може да се търси. Европейското предизвикателство ще ни промени всички. Щем, не щем! Ако ДПС беше малцинство, беше партия на малцинството, сега ние ставаме всичките малцинствени представителства в европейската фамилия. Ние практически сме един мъничък член на европейското семейство. Така че много неща ще се променят в България - мащабите, перспективата, позицията, от която се гледат нещата... - Сигурно си дават сметка. Толкова пътуваха всички, толкова често бяха на гости там, толкова имаха възможност да гледат и да възприемат нещата, че да кажем сега, че не си дават сметка, ще е унизително някак си - пренебрежително към тях. Аз даже заподозрях, че и депутатите от БСП, когато се правят на неразбрали това, което четат, по-скоро го правят като театър за избирателите си, отколкото истински. Когато те наистина много обичат родината си, съвсем по друг начин се държат помежду си и с мен. Някак си не мога да разбера този театър. Очевидно това е някакъв ритуален танц, който изпълняват пред своите избиратели. Така си мислят, че са по-убедителни.
- Не го казвам за моята партия, а за цялото общество. Днес говорих в университета и мисля, че ме разбраха. Младите, ако се съди по реакциите им, много силно почувстваха това, което им казах. Най простите неща - това е всеки да носи своя кръст. Защо трябва да търсим другите части на морала? Едно-единствено нещо го няма - ядрото на християнското учение, защото християнството е учение, което е създало цивилизация, наследила старата антична цивилизация, пренесла своето днес, дала й страхотно ускорение. Това е единствената силно просперирала цивилизация. Та там, в ядрото, пише, че всеки трябва да носи своя кръст, да си носи отговорността за своя живот, да си гледа децата, да им гарантира образование, здраве, да дължи уважението на родителите си и т.н. Това е най-обикновеното нещо. Как можеш собствения си кръст да не можеш да носиш? Да гледаш да го треснеш на държавата, както сме свикнали? "Те не дават", казват - "Защо те не дават? ", "Държавата да даде! "... Вчера една женица ми разправя: "Да дойде тук Костов да гледа какво работя аз - дванайсет часа работя. " Разбира се, за нея Костов не работи дванайсет часа, Костов работи два... Ето това отношение към собствените ангажименти, към собствените дела като към чужди и стремежът да ги хвърлиш на някой друг трябва да се промени. Никой европеец не се държи така! Това е ядрото на европейската цивилизация - това, че всеки носи отговорност за собствената си участ. Оттам трябва да тръгнем. Хайде да не искаме от никого саможертва. Всеки да поеме собствената си отговорност, да се погрижи за себе си. Хайде, ето това да променим в морала, хайде, това да насадим на хората. Не да го насадим, просто да ги върнем там, където са били. Че кога навремето дядо ми е гледал държавата, та и баща ми, дори и по времето на социализма... Той сам се гледаше, сам си носеше всичко. Никога не е гледал нагоре, настрани или другаде. Навремето, когато бяхме пред дилемата през 1975 г. дали да започнем да строим къща, или да чакаме апартамент, татко каза: "Какво чакаме, какво ще гледаш? Я дошло, я не дошло. Дай да запретваме ръкавите. Какво ще чакаш? Някой да ти даде? " И си направихме къща. Ето това е българинът като част от Европа. Другото е някакъв пречупен човек. Ето за този морал става въпрос. Да започнем от най-простото, от най-елементарното. И аз съм уплашен от това до каква степен обществото е безпомощно. Всеки се озърта някъде да хвърли вината и непременно трябва да има враг, непременно някой трябва да ми е виновен за това, че аз лично не мога да си нося кръстта. Да, но Спасителят си е носил кръста... - Имаше много трогателна сцена в парламента, когато старите министри ставаха, а БСП-депутатите се готвеха да дюдюкат. След това се видя как влизат новите министри и започнаха да се прегръщат с предшествениците си... Явно тези хора усещат много добре и какво е било досега, и какво става в момента, и какво ще става в бъдеще. И събраха морал да жертват своя собствен авторитет заради някакво дело, т.е. те са много над това, за което говоря аз. Те си пренесоха своя кръст. И сега ще продължават да си го носят. Убеден съм, че така ще стане. Мен ме трогна тази сцена, беше много силна. И аз видях БСП как се слиса - вместо да се плюят, вместо някой да изпадне в криза, да започне да крещи - те се прегръщат. В тоя смисъл мисля, че хората наистина имат този морал. Ако нямаха този морал, нямаше да са в правителството, което постигна втория за България голям политически резултат след обявяването на независимостта през 1908 г. - И двете. Съвсем определено и двете. Не можеше само едното или само другото, защото едното е доказателство, че споделяме тяхната ценностна система. Подкрепата за Косово е доказателство, че сме готови да жертваме нещо за защита на правата на прокудените косовски албанци. Смисълът беше да защитаваме правата на малцинството. Това е доказателство за принадлежност.
- Да, мисля, определено. Има и обратната зависимост. Вероятността да ни поканят за НАТО нараства от започналите преговори с Европейския съюз. Те са самоусилващи се. Това е система с обратни, самоусилващи се връзки. През 2002 г. може би, ако има акт на разширяване, шансът ни да получим покана е много голям.
Здравната каса купила софтуер за 37.5 млн. долара
Шефовете й отричат, според тях сумата била шест милиона марки
Американската компания "АремисСофт" (AremisSoft) е сключила договор за автоматизиране на националната здравна система в България, съобщи самата компания през миналата седмица. Контрактът е на стойност 37.5 млн. долара, от които 70-80 процента са за програмни продукти от "АремисСофт" и за лиценза за използването им, а останалата сума се предвижда за въвеждането им в действие и свързаните с работата на системата разходи. Тази информация беше разпространена на 17 декември по една от специализираните страници в Интернет.
Одобрената информационна система представлява набор от приложения, които работят в средата на Интернет и съдържат сведения за финансовите условия, здравните заведения и пациентите, включени в базата данни. За изграждането на мрежата се използват оптични кабели, които свързват регионалните бюра (28 на брой) с централата в София. Основната цел е да се поддържа тясна връзка както между здравните институции, така и между тях и здравноосигурителната каса. Предлагат се и допълнителни услуги, като например възможност пациентите сами да преглеждат по Интернет здравните си картони, пише на страницата в Интернет.
Според сключения договор се предвиждало изграждането на мрежата да започне през януари 2000 г. и да продължи между 18 и 24 месеца. Сделката всъщност е част от първия етап в автоматизирането на националната здравна система, като услугите на "АремисСофт" ще могат да ползват около една трета от личните лекари, половината от аптеките и близо 30 от общо 250 болници в страната. През втората фаза, която не е обхваната от договора, ще се добавят и останалите лекари и здравни заведения. Според генералния изпълнителен директор на "АремисСофт" Ликургос Киприану изградената здравноинформационна мрежа ще е сред най-модерните в света, а "фактът, че тя се изгражда в една развиваща се страна като България прави предизвикателството още по-голямо". По-долу той определя подписания договор като "огромно постижение и за двете страни". Цитира се и президентът на компанията Ройс Пояджис, според когото това всъщност е основа за навлизането на "АремисСофт" на развиващите се пазари.
Обикновено информациите за договори от такива мащаби се пускат в Интернет от самите компании, защото така си правят реклама. Вероятно такъв е и случаят с "АремисСофт". От същата публикация се разбира, че по данни от NASDAQ (AremisSoft се котира на най-големия извънборсов пазар в САЩ за електронна търговия) за първите девет месеца на настоящата година нетната печалба на компанията (която е със седалище в Лондон) е 6.6 милиона долара. След новината за подписването на договора цената на нейните акции е отбелязала рекорд за последните 52 седмици и се е повишила до 33.6 долара/акция. По-нататък е посочен дори и стратегическият партньор на "АремисСофт" в България - "Инсист електроникс", които осигурявали хардуера и базата данни за здравния проект. "Инсист електроникс" са основани през 1991 г., работили са по техническото осигуряване на Булбанк, софийския офис на Световната банка, както и на други финансови и правителствени институции.
По-интересното е, че в информацията е цитиран и доскорошният шеф на здравноосигурителната каса Илко Семерджиев. Той счита, че "проектът ще улесни работата на здравните заведения и че чуждестранният контрагент притежава достатъчно опит и ресурси за успешното въвеждане на информационната система в страната". При запитване от "Капитал" обаче шефовете на касата отрекоха да е подписван договор за толкова голяма (и за американските стандарти) сума. "Нямаме договор за такава голяма сума, сигурно става въпрос за заема от Световната банка от който 47 млн. долара са за изграждане на информационната система. Въвеждането на системата ще стана на етапи. Сега сключваме договори с фирми за малки суми", коментира пред "Капитал" Илко Семерджиев.
В телефонен разговор с журналист от вестника д-р Руслан Валерианов, началник на дирекция "Информационни дейности" в касата, заяви, че договорът с "АртемисСофт" е за 6 млн. германски марки. Това е сумата, която касата ще плати за приложен софтуер, разработен от фирмата. Цялостният проект предвиждал още една фаза, която също ще струва около 6 млн. марки. Засега обаче не било ясно дали допълнителният софтуер ще се доставя пак от "АремисСофт". В договора с нея имало клауза, че фирмата поема ангажимент да изпълни и втората фаза, ако бъде предпочетена от клиента си, тоест касата.
Дори обаче да се приеме, че цялата сума по договора ще достигне 12 млн. марки, пак не е ясно къде се губи разликата до 37.5 млн. долара. Вариантите са два - или информацията в Интернет е драстично манипулирана, което би означавало, че фирмата доставчик си прави фалшива реклама на гърба на здравната каса, или че касата премълчава истинската стойност на подписания договор. Нормалното в такива ситуации е касата сама да потърси отговор от своя партньор и да огласи публично истината за "липсващите" близо 30 млн. долара. В противен случай ни очаква скандал, чийто ефект ще надхвърли многократно всички досегашни публикации за луксозни поръчки на лимузини и нови сгради.
Мегаделата на Филчев - много шум за нищо
Борбата с престъпността продължава да се води предимно на хартия
"Обществото очаква от правозащитните органи справедлива реакция. Наша цел е да възстановим доверието на обществото в правосъдната система. " С тези думи преди около шест месеца главният прокурор Никола Филчев аргументира намерението си да създаде специални екипи от обвинители, следователи и полицаи, които да се занимават с най-скандалните съдебни дела. Половин година по-късно обаче нещата изглеждат точно толкова летаргични, както и в самото начало.
Миналия понеделник въпросните групи (наричани от магистратите тричленки) трябваше да отчетат какво са свършили до момента и да оправдаят смисъла на своето съществуване. За жалост единственото нещо, което се чу след срещата на висшите прокурори, следователи и полицаи, бяха традиционните обещания, че "до дни" някой архизлодей ще си получи заслуженото. Стана ясно, че ей сега червеният земеделски министър Васил Чичибаба и неговият екип ще застанат на подсъдимата скамейка за изнесеното зърно през 1995-1996 г. Чу се също, че възмездието най-накрая може да застигне дори експремиера Виденов и неговия заместник Кирил Цочев, които могат да застанат пред Темида за безстопанственост. Колкото и тъжно да е, всички тези помпозни изказвания едно към едно преповтарят обещанията от времето на бившия главен прокурор Татарчев, който до последния ден на мандата си се опитваше да убеди околните как ще вкара зад решетките приятелския кръг "Орион"... На този словесен фон някак незабелязано премина информацията как Софийска градска прокуратура оневинява Красимир Стойчев за невърнати кредити към обявената в несъстоятелност Капиталбанк. Прокурорът Венцислав Атанасов без много шум прецени, че близкият до семейство Костови бизнесмен и собственик на вестник "Стандарт" съвсем законно е изтеглил 8 милиона долара от фалиралата кредитна институция.
Всъщност за десетте месеца на своето управление главният прокурор Никола Филчев като че ли не пожела да изкорени лошия навик да се прикриват най-скандалните дела. Той тихомълком възстанови старата практика важните следствия да се изземват от Върховната касационна прокуратура, въпреки че това изрично беше забранено по силата на измененията в Закона за съдебната власт от края на 1998 г. Неприятното е, че от 1 януари 2000 г. по силата на промените в Наказателно-процесуалния кодекс главният прокурор (както и да се казва той) ще има право да отменя постановленията за образуване на предварително производство. Така Филчев ще може съвсем законосъобразно да преценява кой да бъде разследван и кой не.
Неприятно е, че медийната пушилка започна да доминира и в дейността на прокуратурата. Никола Филчев започна да съставя списъци с особено важни дела, да сформира специални екипи, публично да сочи виновниците за неуспехите на правораздаването. Всъщност главният прокурор е на път да прихване синдрома на повечето МВР-шефове досега - да се вдига много шум дори когато почти нищо не е свършено, както трябва.
Най-големите успехи, с които Филчев може да се похвали в момента, са дела с няколкогодишна давност. И арестуването на бившия вицепремиер Нейчо Неев за контрабанда с гориво, и обещанията за скорошно приключване на разследването за орионската зърнена афера, и заплахите за следствия срещу Жан Виденов и Кирил Цочев са неща, които трудно могат да се определят като постижения на сегашния екип в обвинението. За сметка на това големи дела от по-новата ни история потъват по прокурорските чекмеджета - срещу подуправителката на БНБ Емилия Миланова, срещу Красимир Стойчев, срещу "неизвестните извършители" от спецслужбата БОИ, които безпричинно биха цивилни край язовир "Искър", срещу полицаите, налагали с дървени сопи демонстрантите на 10-11 януари 1997 г. Всъщност скандалът с оперативните работници от Бюрото за оперативно издирване е може би най-показателен за неефективността на съдебния контрол върху действията на силовите служби. Твърде често военните прокурори са склонни да проявят солидарност с униформените служители и да прикриват техни явни закононарушения. Публична тайна е, че главният прокурор Филчев е в топли отношения с досегашното ръководство на МВР и спецслужбите и почти винаги толерира техните действия. А случаят с БОИ е повече от шокиращ. На 8 август край язовир "Искър" компанията на столичанина Светлю Шишков беше нападната от група мъже, облечени в маскировъчни дрехи с надпис "Полиция". Униформените са били въоръжени с късо автоматично оръжие, каквото има на въоръжение в специалните служби. С ритници и псувни въоръжените принудили компанията на Шишков, между които една бременна жена, да легне по очи на пясъка. Полицаите пребили мъжете и изстреляли един пълнител във водния мотор на компанията, след което след заплахи за още наказания изчезнали с двете коли без номера, с които дошли .
Скандалът избухна, след като се разбра, че по същото време в Ловния дом е бил и вътрешният министър Богомил Бонев. Той отрече да е замесен със случая. Седмица след като медиите направиха достояние този случай, още един гражданин се оплака, че е бил малтретиран от същите лица на пътя Кокаляне - Щъркелово гнездо. Следственото дело срещу неизвестен извършител беше прехвърлено от градската прокуратура към военната. Вътрешната проверка в МВР също приключи и материалите бяха дадени на прокурорите. По последна информация делото за побоя на невинни край язовир "Искър" е потънало някъде във Върховната касационна прокуратура.
Не се знае какво се случи и с друго подобно дело, по-известно като "Аладин". В края на декември след полицейско преследване беше застрелян 18!>годишен младеж от Плевенско. Той карал "Фолксваген голф" без номера по магистрала "Хемус" и бил засечен от полицейска кола без опознавателни знаци. След като подгонили младежа, цивилните ченгета започнали да стрелят по автомобила му. При влизане в столицата голфът все пак спрял. Полицаите арестували момчето и го завели в Пето РПУ. Той обаче бил ранен на няколко места и кървял много. Момчето умряло на път за болницата. Твърди се, че полицейският екип се е връщал от провалена акция за задържане на Ганчо Въчков-Ганеца, застрелян по-късно в столицата. Засега няма абсолютно никаква яснота докъде е стигнало разследването по делото.
Смяната на местата в МВР обаче може и да попромени линията на поведение, която води главният прокурор Филчев. По всяка вероятност обвинител номер едно ще бъде притиснат от премиера Костов да не демонстрира толкова явна прополицейска позиция. Ако се съди по последните изказвания на премиера, изпълнителната власт ще се опита да се помири с магистратите. Иска или не иска, Никола Филчев вероятно ще бъде притиснат да потуши разногласията си с другите съдебни звена. Може би първа стъпка към помирението в магистратурата е единодушното решение на Висшия съдебен съвет, че публикациите в близкия до прокуратурата вестник "Стандарт" срещу председателя на Върховния касационен съд Румен Янков са неистина.
"Метро" и "Петрол" - инвеститори на годината
"Метро кеш енд кери България" е българското дружество с най-голяма чуждестранна инвестиция - 78 млн. долара за деветте месеца на годината, съобщи Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ). Макар първенството на "Метро" да е неоспоримо, в класацията повечето от чуждите капитали са отчетени по неясни критерии. Изненадващо на второ място е "Петрол" с 52 млн. долара (толкова беше покупната цена при приватизацията на дружеството), макар че официално купувачът е местно регистрирано дружество - "Международен консорциум България". В него чуждестранното участие е едва 25% (на австрийската петролна фирма О Ем Ви), докато останалите акционери - "Петрол холдинг груп" и "Юкос петролиум България" също са български юридически лица. Така класацията на АЧИ прилича на официално потвърждение на слуха, че цената за дистрибуторската мрежа е платена от руснака Майкъл Чорни. На трето място стои "Плама" с 27 млн. долара. Това също е изненада на фона на постоянните скандали около рафинерията и подозренията за неплащане на данъци и спестяване на важни за предприятието капиталовложения. Тъй като "Плама" не е увеличила капитала си през тази година, вероятно като преки чужди инвестиции са били отчетени средствата на мажоритарния швейцарски собственик "Андре и сие" за пусковете на "Плама" (на два пъти по около пет млн. долара), както и за доставки на суровини. За собствениците на плевенската рафинерия също вървят слухове, че в Швейцария под една или друга форма са свързани с бизнеса на фамилията Чорни. Любопитен факт от класацията също е, че в нея по-надолу влиза и "Мобилтел" с 5.16 млн. долара, регистрирани през Бахамските острови.
В листата присъстват и инвестиции от други български лица като например регистрираното в София ЕООД на Роналд Финли (познат като шеф на "Триада комюникейшънс") - "Уърлд трейд къмпани", купувач на "Грандхотел София". "Отчитаме това като външна инвестиция, защото дружеството е учредено от чуждо лице", поясни Илиян Василев, директор на АЧИ. Ведомството АЧИ обаче отчита като външна инвестиция от седем млн. долара и някакво вложение в "Свилоза". Всъщност седем млн. долара беше цялата договорена цена на комбината, а купувачи в приватизационната сделка бяха РМД "Свилоза 2000" и регистрирано в Делауеър дружество "А.Р.У.С.", собственост на български лица. Така се получава, че АЧИ отчита както инвестиции в местно регистрирани дружества, учредени от чужденци, така и капиталовложения от създадени в чужбина компании с български собственици. Това по принцип не противоречи на международната методика, но ако се отчита до размера на чуждото участие. Най-малкото в случаите с "Петрол" и "Свилоза" АЧИ е броила некоректно, защото отчита цялото плащане по приватизационната сделка, а не само до размера на участието на чужди лица.
Общо за деветмесечието АЧИ отчете 435 млн. долара преки външни инвестиции. Некоректното изчисляване на ведомството си личи и от обичайното разминаване с данните на БНБ. За същия период централната банка обяви, че преките чужди инвестиции са 374 млн. долара. БНБ отчита с над 20 млн. долара по-малко инвестиции от приватизация, отколкото АЧИ. Банката е регистрирала реинвестирана печалба на стойност минус 20.5 млн. долара, а агенцията е отчела плюс 4.2 млн. долара.
Според справката на агенцията най-големият инвеститор за деветмесечието е Германия с близо 115 млн. долара преки капиталовложения. В обобщената класация на държавите инвеститори от началото на 1993 г. до края на септември т.г. също води Германия с близо 440 млн. долара, Белгия е втора с 307 млн. долара, а на трето място е Кипър с 203 млн. долара (заради големия брой вложения през офшорни компании с регистрация в Кипър). Според Илиян Василев към средата на следващата година Турция (в момента на 13 място) ще изпревари Гърция (11 място), а Русия от сегашното десето място ще се изкачи на четвърто, когато са ясни обобщените данни за 1999 г. (след като бъде отчетена покупката на Нефтохим от "ЛУКойл"). Данните за деветмесечието сочат, че София-град убедително е концентрирала чуждестранните инвестиции с 230 млн. долара (над 50% от общия обем). Другата интересна тенденция е, че инвестициите през капиталовия пазар за деветмесечието са 46 млн. долара, докато за шестмесечието бяха 67 млн. долара. Намаляването по принцип означава оттегляне на инвеститори.
Търси се шеф на комисията по енергийно регулиране
Засега институцията разчита на гол ентусиазъм, няма стаи, бюджет и служители
Три имена се спрягат за поста председател на Държавната комисия по енергийно регулиране - на депутата от ОДС Димитър Иванов (който е и зам.-председател на парламентарната комисия по енергетика), на председателя на Агенцията по енергетика и енергийни ресурси Иван Шиляшки и на началника на правния отдел на НЕК Сашо Чобанов. Шефското място в енергийния регулатор се освободи в понеделник, когато досегашният председател проф. Димитър Димитров стана министър на образованието.
Кандидатите засега са само варианти, върху които премиерът може би ще мисли по празниците. Не е изключено Иван Костов да поиска от проф. Димитров да си посочи заместник. В този случай в близките дни могат да се появят и други имена. Крайното решение все пак ще бъде взето от премиера, който назначава шефа на регулаторната комисия. Засега длъжността може би ще се покрива по съвместителство от зам.-председателя на комисията Ангел Минев. И това обаче не е много сигурно, тъй като функциите на заместника не са определени точно в закона, т.е. не е ясно дали той би могъл да замества пълноценно председателя, когато последният е отстранен поради една или друга причина.
В енергийните среди "издигането" на проф. Димитров се коментира като поредния ход за блокирането на регулаторната комисия. "Вече четири месеца енергийният регулатор се държи умишлено в безпомощно състояние, навярно за да се подготвят още някоя и друга сделка, които да се натрапят на комисията като свършен факт", коментират в парламентарната комисия по енергетика.
Проф. Димитров беше назначен в началото на септември, за да се изпълни разпоредбата, според която енергийният регулатор трябва да се избере до два месеца след влизането в сила на Закона за енергетиката. Още тогава беше ясно обаче, че професорът дълго време няма да може да изпълнява задълженията си в комисията поради ректорските си ангажименти. Фактически той зае официално поста на председател в регулаторната комисия едва след като мина събранието за освобождаването му като ректор на Техническия университет, а това стана едва в края на ноември. Не е минал и месец и комисията отново е без шеф и най-важната структура за енергетиката, на която се разчита да подготви в съкратени срокове и да наложи пазарните норми и правила в енергийния отрасъл, пак не може да си върши работата.
Според закона регулаторната комисия има три важни задължения. Първото е да регулира цените на естествения монопол в енергетиката. За целта тя подготвя необходимите правила и наредби. Второто направление на дейността й е да издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема разрешения и лицензи за изграждане на енергийни обекти и извършване на дейности по производство, пренос, разпределение и съхранение на енергоресурси. За тази цел също трябва да се разработят съответните наредби. Комисията също така трябва да контролира спазването на условията, предвидени в разрешенията и лицензите, принципите и правилата на енергоресурсите, общите условия на търговските договори и правилата на пазара. Тук също трябва да бъдат подготвени общите условия на договорите, които ще сключват новите дружества след разделянето на НЕК и Булгаргаз, условията за договаряне на топлофикационните фирми, електроразпределителните и газоразпределителните дружества с потребителите и т.н. Цялата документация във вид на наредби, методики, проектодоговори и прочие правила трябва да бъде подготвена до април 2000 г. За това е важно в комисията да работят достатъчно на брой и с много добра квалификация специалисти, които при това да могат да вземат независими решения, без да се влияят от политически, конюнктурни и др. необходимости. Факт е, че енергийните цени са чувствителна сфера, върху която всяко правителство иска да упражнява контрол, аргументирайки се със социални причини. При лицензирането за дейности и обекти в енергетиката пък има много силни икономически интереси и често се упражнява натиск, тъй като обикновено става въпрос за много пари. "Вече има опити за натиск върху комисията във връзка с изграждане на отклонения на газопроводи и други съоръжения", призна през седмицата проф. Димитров.
МВФ и Световната банка опитаха да наложат модел на комисия, която да бъде наистина независим регулаторен орган. Това означава комисията да се назначава от Народното събрание на мандатен принцип и парламентът да гласува нейния бюджет. От всичко това остана само мандатността. Петгодишният мандат е по-дълъг от този на правителството и парламента и това създава условия за относителна политическа независимост на ДКЕР. В същото време обаче комисията се назначава от Министерския съвет и е второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Според Закона за бюджета през 2000 г. бюджетът й ще се определя от министъра на регионалното развитие и благоустройството (т.е. Евгени Чачев), който е първостепенен разпоредител. По този начин независимият регулаторен орган веднъж става зависим от правителството, което го назначава, и втори път - от конкретния министър, който разпределя парите. На всичко отгоре в преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката е записано, че до 31 декември 2001 г. цените на електричеството, газа и парното ще се определят от МС, тоест голяма част от функциите на комисията се консервират за две години.
Освен това засега в комисията се разчита изключително на ентусиазма на седемте членове. За 1999 г. щатното й разписание е за 45 служители, които през 2000 г. трябва да се увеличат на 85. Освен това трябва да се ангажират и добри експерти, които ще са със статут на съветници. В момента тези хора ги няма. Първо, защото няма бюджет, второ - няма и помещения. А междувременно енергийният монопол продължава да го има, и то в пълния му блясък.
Многото изключения не оставят място за конкуренция на електропазара
Агенцията по енергетика пише временни правила за независимия производител АЕЦ
Скандалите около АЕЦ "Козлодуй" продължават, а съдбата й все още не е ясна. Според заповед на председателя на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси Иван Шиляшки документите за регистрацията на централата като самостоятелно ЕАД трябваше да бъдат внесени в съда до 20 декември. Предвиждаше се от 1 януари 2000 г. централата да заработи като независим производител. На 16 декември в. "Демокрация" дори съобщи в кратка информация, че документите са внесени във фирменото отделение на Врачанския окръжен съд, като се позова на източници от енергийното ведомство. Оказа, че в Националната електрическа компания изобщо не знаят внесени ли са документи или не. Факт е само, че електрокоманията, в чиято структура е атомната централа, по никакъв начин не е участвала нито във взимането на решението за отделянето й, нито в подготовката на документите за регистрацията. В сряда (22 декември - два дни след обявената от Шиляшки дата) служителка във фирменото отделение на Врачанския окръжен съд съобщи, че при тях не са внасяни документи за АЕЦ "Козлодуй". В крайна сметка се разбра, че енергийното ведомство, изглежда, все още изпитва колебания след скандала около отделянето на централата и силния отпор от страна на НЕК, КИАЕМЦ и АЕЦ "Козлодуй". За да си запази гърба, Иван Шиляшки остави този въпрос да се решава от експертния съвет по преструктурирането към енергийното ведомство.
На заседанието в сряда експертите в съвета обсъждаха схемата и първите стъпки за преструктуриране на НЕК като цяло, съобщи зам.-председателят на агенцията по енергетика Станчо Андреев. Той обясни, че в този контекст е дискутиран и въпросът за отделянето на атомната централа. Върви се към отделяне на АЕЦ "Козлодуй", просто е необходимо още малко време, за да могат юристите да анализират някои въпроси и формулировки в Закона за енергетиката, свързани с цените на енергията, обобщи Станчо Андреев.
Идеята преструктурирането на НЕК да започне с отделяне на атомната централа предизвика истинска схватка между инициатора - ведомството на Иван Шиляшки, подкрепен от депутатско лоби, и потърпевшия - националната електрокомпания, към която се присъедини и шефът на контролния орган по безопасното използване на централата Георги Касчиев. Ако се разсъждава пазарно, този път Шиляшки е прав и централата трябва да се отдели. По този начин само ще се ускори разбиването на държавната монополна структура НЕК, която, и това е напълно естествено, е заинтересована от запазването на статуквото. Ползите от разбиването на вертикално интегрирания монополист НЕК са ясни - прозрачност на разходите, прекратяване на кроссубсидиите, постепенно установяване на пазарни отношения и конкуренция, а оттам - нормализиране на цените. Поне това показва европейската практика на либерализирания енергиен пазар. А след като вече е извадена АЕЦ, няма никаква причина да се отлага отделянето на конвенционалните централи и на електроразпределителните клонове. Тоест преструктурирането на електрокомпанията, което вече шест месеца буксува, най-после би могло да тръгне.
От друга страна, много от аргументите срещу отделянето на атомната централа именно в този момент също имат сериозни основания. Най-важното от тях е, че все още не е подготвена необходимата нормативна база, която да направи възможно съществуването на независими производители на електроенергия (такива трябва да станат АЕЦ "Козлодуй" и останалите централи) и да регламентира отношенията им с Националната електропреносна компания (в каквато ще се превърне НЕК, след като в нея останат само мрежата с високо напрежение и някои ВЕЦ).
Законът за енергетиката и енергийната ефективност, който беше приет през юли, предвижда преструктуриране на НЕК по модела "единствен купувач". Недостатъците на този модел, който ограничава конкуренцията, са друг въпрос. Проблемът е, че у нас по отношение на нормативите не сме готови дори и за него.
