В основата на Интернет-икономиката стоят свободните пазари. Новата икономика е свързана с безпрецедентната мощ на глобалния пазар към иновации, към създаването на нови блага и тяхното повсеместно разпространение. Самите пазари също изглеждат доста различно. Нека вземем за пример мистерията, зад която се крие успехът на "Майкрософт". Фактът, че Бил Гейтс е най-богатият човек на света, отбелязва голям скок в цялата идеология на капитализма. Повечето от служителите на компания с годишен оборот над 11 милиарда долара носят джинси и тениски. Пазарната стойност на компанията достига главоломната стойност от 150 милиарда долара - неколкократно повече от стойността на гигантите "Форд" и "Дженерал мотърс", взети заедно. И това е така само защото правилата на играта са се променили.
От едната страна са експерти и специалисти на средна възраст - между 40 и 55 години, които са, така да се каже, бащите на досегашните компютри. Те разбират накъде върви компютърната индустрия, могат да оценят значението на електронната търговия и промените, които настъпват в ежедневието ни. Освен това са понатрупали достатъчно пари, за да се включат активно в новата Интернет-икономика.
От другата страна са консуматорите, доволни тийнейджъри, студенти и млади хора, отрасли в електронната ера, с високи изисквания към бързодействието на своите компютри, връзката към Интернет и разнообразието от услуги в мрежата. Какво търсят те в Интернет - добри услуги, разнообразие и забавления с висока стойност. Статистиката сочи, че около 60% от картите за електронна търговия не се усвояват докрай. Причината е, че разглезеното електронно поколение не намира достатъчно добри услуги и продукти, които да го задържат в мрежата.
Това едва ли ще бъде компютър в истинския смисъл на думата. Най-вероятно той ще е нещо подобно на телефон, органайзер или пейджер едновременно. Ще го използвате за всичко и навсякъде - да си четете електронната поща в крачка, да откриете най-близката бензиностанция или пицерия, да проверите баланса по банковата си сметка или да си напазарувате продукти за вечеря. Съвсем сигурно е, че в бъдеще компютърът ще е свързан към Интернет безжично.
През следващите няколко години все повече хора ще прекарват все повече време онлайн (в мрежата) с портативни компютри, персонални цифрови помощници и други електронни машинки. С напредъка на технологиите безжичните устройства днес са в състояние да поддържат все по-високи скорости на обмен на данни. Това кара големите доставчици на онлайн услуги като America Online, Microsoft's MSN и Yahoo да адаптират услугите си към мобилните потребители.
Безжична връзка към Интернет - това не е чудо на следващото хилядолетие, а услуга, достъпна дори в България. Гиганти като Nokia, Sony и Ericsson разработват технологичните условия за стартирането на мобилна електронна търговия. Тази гигантска промяна в начина на общуване, комуникации и бизнес естествено ще породи създаването на много нови компании и услуги. И естествено първостепенна важност ще придобият системите за сигурност и защита на данните - за електронни разплащания, виртуални банкови сметки, персонализирани услуги.
Преди години настолните компютри се смятаха за периферия към големите машини. Днес сървърите са периферните устройства на персоналните ни системи. След няколко години цялата глобална мрежа вероятно ще бъде нещо като периферно устройство за личния органайзер, персонален цифров помощник или както ще се нарича малкото устройство, което ще замени сегашните персонални компютри.
Този главоломен технологичен ръст няма да мине и без социални сътресения. Разликата между часовете за работа и часовете за почивка ще става все по-тънка. Възможно е накрая да се окаже, че всички работят непрекъснато и навсякъде. Хубаво е да знаеш, че могат да те открият навсякъде и по всяко време, както и ти да потърсиш някого, да изпратиш поща, факс или да си намериш нужното в Интернет, независимо дали си в трамвая, на планина или на плажа. Но най-хубавото е да знаеш, че всеки момент можеш да ги изключиш и да останеш сам и свободен.
Еврото търси реванш през 2000 г. Американската икономика засега остава без алтернатива
От няколко години световната икономика очаква своя нов лидер. Отиващата си 1999 г. не доведе до промяна. По всяка вероятност и 2000 г. ще запази статуквото. Докога американската икономика ще продължава да расте с по 4% годишно при исторически минимални инфлация и безработица? Докога евро-зоната и Япония ще търсят изход от икономическата рецесия от края на 80-те години? Кога американските ценни книжа и деноминираните в долари финансови инструменти ще станат по-малко атрактивни от европейските и японските?
Анализът на текущите показатели на американската икономика, съотнесен към историческите данни, налага следния извод - крайно време е Съединените щати да извървят още веднъж пътя до дъното. Освен това икономическата теория учи, че средно на всеки 8-10 години се налага този път да бъде извървяван.
Уви, САЩ са просто един от играчите, макар и плеймейкър. Когато външните за САЩ пазари не желаят да потребяват, когато доларът няма достоен валутен конкурент, когато в резултат на бурното развитие на високите технологии добавената стойност в американската икономика изпреварва издръжката на икономиката, цикличната теория не работи.
Европа все още е далеч от момента, в който ще конкурира американския капиталов пазар. Появата на единния европейски финансов пазар, съизмерим по обем единствено с американския, предполагаше пренасочване на част от азиатските и латиноамериканските капиталови потоци към финансовите инструменти на този пазар. Опцията за диверсификация формира очаквания за скъпа спрямо американския долар нова парична единица - еврото. Разбира се, доколкото краткосрочният лихвен диференциал от приблизително 2.5% в полза на Съединените щати не успява да компенсира нарастващите съмнения в достоверността на американската формула за неограничен във времето неинфлационен икономически растеж.
Нищо подобно обаче не се случи на практика. Единайсет месеца след появата си едно евро се разменя почти за долар при стартова котировка от 1.182 долара за евро. Единствено с военни действия недораслите за валутния и икономически експеримент европейски политици не оправдаваха до войната в Югославия кризата в стопанския си двор и последвалия фалстарт на еврото. Първо, азиатската, след това руската, а през януари и бразилската финансова криза бяха употребени за целта. Преди виновници, свои и чужди, за проблемите в собствената къща имаше много - некадърните европейски централни банкери, разглезените работници и алчните синдикати, критериите от Маастрихт в частта им фискална политика, извънземната американска икономика.
Логично крилатите ракети на Северноатлантическия пакт се посипаха и върху европейския финансов пазар. Цените на дълговите книжа на правителствата се сринаха до непознати за Европа ниски стойности спрямо конкурентни по срочна структура американски правителствени облигации. Дори труднофункциониращата през последните години финансова система на Япония се стори по-безрискова инвестиционна среда за чуждите държатели на дългови активи. Уплаха сред инвеститорите е нормална в такива моменти, макар и не в подобни размери. В периоди на военни сблъсъци в годините след падането на желязната завеса американската валута е традиционно предпочитаната парична единица от инвеститори, търговци и население.
Най-лесно и най-изгодно за банкери и политици е да твърдят, че слабото евро е отражение на силния долар. Безспорно това е една от причините. Британската лира и швейцарският франк, които запазиха самостоятелното си съществуване, са в добри позиции спрямо долара. Не можем да търсим причината в лихвените диференциали между Великобритания и Съединените щати и между Швейцария и Съединените щати. Централните банки и на двете държави коригираха лихвените си проценти еднопосочно с корекцията на Европейската централна банка.
Основните причини за поевтиняването на еврото са забавянето на немската икономика, формираща една трета от съвкупния брутен продукт на евро-зоната, и пълното неразбирателство между правителствата и ЕЦБ, от една страна, между самите правителства, от друга, и между самите централни банкери, от трета.
В многобройните анализи, търсещи причините за неуспешния старт на заченатата в грях европейска валута (френско-немският пазарлък през юли 1998 г. за президентството на Европейската централна банка), като негативен фактор бе отчетено нежеланието на "твърдоглавите британци" да пожертват паунда. Разкъсваната днес предимно между Лондон и Франкфурт търговия на финансови инструменти лишава Европа от своя Dow Jones, чиито най-нови петцифрени нива концентрират световния капитал в американски финансови активи.
В една или друга степен много от изброените причини действително ерозират позициите на еврото и европейската икономика. Тяхното въздействие обаче не би било толкова болезнено, ако имаше политическа воля за разрешаване на структурните и фискалните проблеми на евросъюза. Централната европейска драма е невъзможното съжителство на различни национални правителства под покрива на единен икономически дом.
Въпреки привидната стабилизация на страните от Източна Азия и през 2000 г. регионът остава предпазител на американската икономика от прегряване. Ако приемем, че азиатските икономики излизат от рецесията, как да си обясним несъстоятелността на най-големите компании в Южна Корея, чиято икономика е третата по-големина в Азия. За възстановяване можем да говорим едва когато настъпи рязка промяна в интереса на потребителите към недвижимите имоти и автомобилите - най-чувствителните към пулса на икономиката сектори. Логично е, когато икономиката не е в рецесия, по сметките на строителните компании и производителите на автомобили да не се чувства недостиг. Защо тогава вторият по големина индустриален гигант в Южна Корея - Daewoo Group, е в състояние на технически фалит? Не е тайна за никого, че акционерната собственост в една азиатска компания е раздробена сред много други компании. Когато една от тях потъне, повече или по-малко тръгват и останалите.
Не се реализираха и очакванията, че в Япония нещата ще потръгнат. В отговор на стимулиращите финансови пакети, финансирани от държавата, японската икономика реализира завиден ръст през първата половина на отиващата си година. След оттеглянето на държавата, изместила частните инвестиции, в третото тримесечие икономиката на Япония се сви с 4%.
Характерът на причините за несъстоялото се азиатско икономическо пробуждане е идентичен с европейското - дълбочината на структурните проблеми. Провеждането на радикални икономически реформи винаги влиза в конфликт с интересите на политическия елит в случаите, когато с политиците се изчерпва съдържанието на бизнеселита. Въпреки няколкото нови лица, появили се сред управляващите в Азия през последната година и половина, обещаната на Запада в края на 1997 г. ясна отличителна граница между политическия елит и бизнеселита е все още невидима. В такава среда структурните реформи освен сигурна загуба на електорат означават и загуба на доходи и собственост, придобити от срастването на политика и бизнес. Когато няма рецесия, няма и нужда от реформи, респективно загуби.
Всеки път, когато Бразилия кихне, Аржентина се закашля. Последната бразилска настинка от началото на годината хвърли на международната финансова общност въпроса в състояние ли е Аржентина да издържи на атаките срещу валутния борд. Най-мрачният и най-малко вероятен сценарий бе отвързването на аржентинското песо от американския долар и последващ крах на борда в Хонконг, след като спекулантите пренесат дейността си там. Китай почти сигурно щеше да отговори с девалвация на юана. Благодарение на факта, че Аржентина познава частичната доларизация - 54% от депозитите в банковата система са в долари, 63% от кредитите са в долари, потребителите могат да заплащат в долари, търговските банки заделят провизиите си за краткосрочните заеми (до 90 дни) също в долари - мрачният сценарий не се състоя. Реализира се далеч по-безобидният - поносима форма на икономическа рецесия. При валутен борд олекването на валутния резерв автоматично свива паричната база и оттук - паричното предлагане. Лихвените проценти тръгват нагоре, инвестициите стават все по-рядко явление, потребителите ограничават покупките си.
Голямото латиноамериканско разочарование се оказа Еквадор. В края на август еквадорските власти обявиха, че ще изплатят лихвите само по необезпечените с американски правителствени облигации брейди-книжа (облигациите с просрочени лихвени плащания) - едва половината (40 млн. долара) от лихвите по брейди-облигации на стойност 6 млрд. долара.
Прогнозите на всички големи инвестиционни банки, международни финансови институции и информационни агенции за 2000 г. са силно оптимистични за икономиките в евро-зоната и негативни за американската икономика. Евро-зоната ще реализира икономически растеж от 3% - най-голям за последните 10 години, което ще повиши атрактивността на деноминираните в евро финансови инструменти. Президентските избори в САЩ през ноември 2000 г. изключват необходимите за охлаждането на американската икономика лихвени и данъчни корекции, което засилва очакванията за срив на американския капиталов пазар, проектирани в закриването на доларови позиции.
Проблем "2000" предполага преориентиране към най-ликвидния пазар в последните седмици на отиващата си година - американския, тоест очертава се масово купуване на долари и доларови активи. В първите дни на 2000 г. след най-вероятното нереализиране на проблем "2000" формираните в края на 1999 г. валутни разлики обещават големи печалби за играчите на пазара при затваряне на доларовите позиции, които по всяка вероятност ще бъдат консумирани.
Евтината единна европейска валута в момента повишава привлекателността на деноминираните в евро инвестиционни инструменти.
Ненавременната и по-голяма от необходимата лихвена корекция, извършена от Европейската централна банка на 3 ноември, има положителен в средносрочен аспект ефект върху еврото - висока атрактивност на дългосрочния правителствен дълг, деноминиран в евро, в резултат на отпадналата необходимост от нова лихвена корекция през първата половина на 2000 г. Настоящото ниво на йената, неприемливо за експортно-ориентираната японска икономика, предполага валутни интервенции от Японската централна банка с по-големи честота и мащаби до укротяването на йената. Положителните за еврозоната прогнози и вероятното забавяне на растежа на американската икономика предполагат по-висока поглъщаемост на евтини в евро японски стоки в Европа. Потенциал за поскъпване на еврото има и във вероятното разхлабване на паричната политика от централната банка на Япония чрез директно изкупуване на средносрочни и дългосрочно държавни облигации от финансовото министерство.
Предстоящото разширяване на дела на еврото за сметка предимно на долара във валутните резерви на централните банки предполага поскъпване на единната европейска валута спрямо долара.
Епидемията Интернет
Акциите на интернет-компаниите са съвременната треска за злато
"Как всички откриха пазара на ценни книжа"
Наричат я dot.com икономика и сега всеки иска да има част от играта. Търговията с ценни книжа от дребни инвеститори се е утроила през последните четири седмици, подпомогната от евтини или дори безплатни онлайн услуги, по такъв феноменален начин, който изуми традиционните фондови брокери в лондонското Сити. Стотици хиляди забогатей-бързо инвеститори на възраст около 37 години, които търгуват средно с по около 3000 британски лири, се хвърлят в недотам познатите, често причиняващи загуба акции на Интернет-компании, чиито цени като краен ефект все пак се повишават. ...
Ръстът на транзакциите беше предупредителен сигнал за регулиращия орган в Ситито, който през тази седмица се обърна към инвеститорите с предупреждение да мислят по-внимателно за акциите, които купуват. Някои от онлайн и телефонните брокери също са подложени на напрежението, което вече се описва като днешния еквивалент на треската за злато."
Гардиън, 11 декември 1999 г. Подобно на хората, които копаеха за злато преди около век и половина, заразените от съвременната треска купуват акции от Интернет-компании. Перспективите пред електронната търговия (e-commerce) са почти неограничени и могат да донесат фантастични печалби, но и рискът, който носят, е огромен. Малко инвеститори ще "изкопаят златото", но пък те ще станат наистина богати.
Изтичащата година не че изненада световните пазари с нещо изцяло ново, но определено очерта тенденциите на бъдещето. За Европа пък може да се каже, че откри електронния бизнес именно през 1999 г. В Съединените щати, където потребителите на Интернет са най-много, капиталовият пазар вече създаде компаниите гиганти и е ясно, че пазарът е разпределен и място за други там почти няма. Затова сега инвеститорите обърнаха погледите си към Стария континент - тук големият бум на Интернет-доставчиците, а с тях и на всички други Интернет-фирми, е в своята начална фаза. На свой ред фондовите пазари в Европа полудяха по акции на всякакви компании, в които има някакъв полъх от мрежата.
Огромният интерес към фирмите, чийто бизнес е базиран върху Интернет, е предопределен от потенциала за развитието на Интернет-потреблението. Макар и още в началото си, разпространението на тази услуга расте с невиждани досега темпове. И това важи не само за Европа и останалия свят, а и за Съединените щати, където потребителите са около 70% от целия свят, но продължават да се увеличават (засега около 30% от домакинствата и около 60% от работните места в САЩ са компютризирани). Според данни на Deloitte&Touche в момента Интернет-трафикът в света се удвоява на всеки 100 дни. Информационната "тръба", т.е хардуерът, през която битовете и байтовете минават, се увеличава с 300% годишно. Интернет-транзакциите се удвояват на всеки 12 месеца.
Според доклад на Morgan Stanley Dean Witter към средата на тази година Интернет-потребителите в света са около 100 млн. За сравнение през 1995 г. са били около 5 млн. Растежът наподобява разпространяването на епидемия, която все пак още е в ранната си фаза. Продажбите на персонални компютри са били 71 млн. през 1996 г., а през 2000 г. се очаква да достигнат 130 млн. Потребители на персонални компютри пък са 167 млн. през 1996 г., през 2000 г. се прогнозира да достигнат до 269 млн. Пак според тези прогнози през 2000 г. 58% от потребителите на персонални компютри ще използват Интернет, което значи около 170 млн. души в целия свят.
Днес няма друга индустрия, където потенциалът да е толкова огромен. И инвеститорите вложиха много пари в нея. Само че в един момент търсенето надвиши предлагането. Така цените нараснаха... нарасна и рискът. След многото предупреждения от страна както на регулиращите органи, така и на консултантски компании, че пазарът на акции от Интернет базирани компании е много нестабилен и
Въпросът дали рентабилността на новите инвестиции, които Интернет-компаниите извършват, финансирайки ги чрез емисии на нови акции, ще е достатъчно висока, за да поддържа положителната настройка на инвеститорите, ще бъде критичен за финансовите пазари. През месец ноември рейтинговата агенция Мoody's Investor Service издаде своя пръв общ доклад за това как развитието на Интернет ще се отрази върху кредитния рейтинг както на традиционните, така и на Интернет базираните компании. Основният извод на рейтинговата компания е, че при анализа не би трябвало да има фундаментално различие спрямо традиционния начин за правене на бизнес. Интернет-бизнесът все още е във фазата на развитие и тази несигурност трябва да се отразява в значителна степен върху анализите.
Независимо дали се анализира "традиционна" компания, която използва Интернет само като допълнителна бизнессреда, или компания, чийто бизнес е почти изцяло свързан или пък напълно базиран в Интернет, анализите на Мoody's са фокусирани върху възможността компанията да спечели достатъчно, за да възвърне инвестициите си и да покрие задълженията си. Рискът за държателите на облигации продължава да се изразява с традиционни термини като размер на очаквания финансов резултат и вероятност за неизпълнение на задълженията като негова функция.
За да анализира как развитието на Интернет влияе върху електронната търговия, авторите на доклада на Мoody's са определили три категории Интернет базирани компании:
1. Електронна търговия и доставчици на информация: Първият вид компании работят като продавачи на стоки и услуги или като посредници - B-to-B (търговски взаимоотношения между бизнеспартньори) или B-to-C (търговски взаимоотношения между фирми и крайни клиенти). Примери са Amazon.com (с рейтинг по "Муудис" - Caa1), priceline.com, E*TRADE Group и др. Доставчиците на информация са компании, чийто основен продукт е информация, доставяна чрез Интернет, и чиито печалби се състоят главно от абонаментни такси или приходи от реклама. Такива примери са America Online (с рейтинг по "Муудис" - Ba1), TheStreet.com, VerticalNet.com, The Motley Fool.
2. Доставчици на Интернет (Internet service providers - ISPs): Това са компании, които осигуряват на клиенти, разположени на голямо разстояние, достъп до Интернет чрез собствени сървъри. Тези компании продължават да разширяват гамата на продуктите си като предлагат различни системи за достъп до Интернет-средата, такива като разполагане на Интернет-страници на собствени сървъри, поддръжка на системи за електронна търговия (e-commerce) и т.н. Такива компании в щатите са MindSpring Enterprices (B1), Verio (B2), PSINet (B2) и America Online (Ba1).
3. Доставчици на информационни технологии (Information technology providers): Това са хардуерните, софтуерните, компаниите за поддръжка, които осигуряват физическата и виртуалната инфраструктура на Интернет и още по-широко, които осигуряват основен материал като например силиконът, който се употребява в технологиите. Сред тези компании са IBM (с кредитен рейтинг по "Муудис" за дългови инструменти - А1), Sun Microsystems (Baa1), Hewlett Packard (Aa2), Cisco Systems, Inktomi, Exodus Communications.
От така описаните от "Муудис" три типа, свързани с Интернет компании, огромен интерес към акциите има само за първия. Точно за фирмите, чийто бизнес е изцяло базиран в мрежата, се проявява съвременната треска за злато. Тяхното бъдеще е неясно и макар да имат милиони посещения на ден по страниците си, засега е трудно да се предскаже дали тези портални сайтове ще съумеят да превърнат аудиторията си в реален бизнес с очаквания размер. Но колкото повече компанията се намира извън "реалното" и бъдещето й е неясно, толкова по-голям е ръстът на цените й. Например акциите на търсачки като Yahoo!, макар и със значително по-ниска пазарна капитализация от Ametica Online (чийто основен бизнес е на Интернет-провайдер), нарастват на порядъци по-бързо. А пък компаниите като IBM и Cisco, чиято дейност е съвсем реална, макар и с огромна пазарна капитализация, имат относително стабилен и неособено голям ръст на цените на акциите спрямо порталите.
Само преди пет години - цяла вечност в контекста на развитие на феномена, Интернет-потребителите се възпротивиха срещу
Техният аргумент беше, че смисълът на Интернет е да позволява свободен обмен на информация, а не да служи като място за търговия.
Днес това изглежда старомодно, нали? През 1995 г. на първа страница на "Уолстрийт джърнъл" (Wall Street Journal) се появява информация за компания, наречена Amazon.com, която възнамерявала да доставя услуги на цялата потенциална аудитория на Интернет-потребителите, като при това използва минимум физически активи. Съвсем малко след това първите "търсачки" или портали, такива като Yahoo! или Alta Vista (наричани още "паяци" заради тяхната способност да проникват в мрежата), започват да продават рекламно място на страниците си. Тези компании днес са с огромна пазарна капитализация и дотолкова са завладели пазара, че вече изглежда невъзможно да бъдат достигнати. Така извън появата на новия вид фирми е ясно, че досега съществуващите също ще трябва да се съобразят с новите тенденции - Интернет става причина за бизнесреволюция с глобални мащаби.
Прогресът е толкова внезапен, че е-търговията вече стана част от много по-значимо и общо понятие - е-бизнесът (e-business). Последното обхваща пълната трансформация на бизнеспроцеси, канали за дистрибуция, организационни структури, за да се създадат компании, които подобряват ефективността си, използвайки Интернет-технологиите.
Вече е трудно да си представи човек индустрия, която няма да бъде засегната от тази непрекъснато развиваща се и достигаща навсякъде "приливна вълна". Вече е трудно някой да си представи въобще света и бизнеса по друг начин. Електронната търговия е на път да изтрие традиционните конкурентни различия, като например географско положение, но пък създава други състезателни фактори. Ниските цени са основният подход на пробиващите в е-бизнеса компании. Това почти сигурно ще доведе в близко бъдеще до един по-добър баланс между цена и качество. Както това се получава на добрите стари тържища.
"Матрицата ви застига..."
През юли 1996 г. четирима израелски програмисти сформират никому неизвестната компания Mirabillis и четири месеца по-късно създават софтуерен продукт, който завинаги промени развитието на Интернет-комуникациите. Малката програмка със странното име ICQ ( от английското "I seek you" - "аз те търся") позволи на компютърните потребители не само да се свързват към огромните бази данни по сървърите в глобалната компютърна мрежа, но и персонално да общуват един с друг. Две години по-късно Mirabillis вече обединява няколко десетки милиона потребители по целия свят и беше закупена от щатския съобщителен гигант America Online. Всъщност бумът в развитието на глобалната компютърна мрежа през последните пет години предизвика коренни преобразувания в естеството на общуването между хората. Интернет-културата роди и своите нови средства за комуникация - електронна поща, дискусионни форуми, популярното IRC (тематично бъбрене в мрежата), така наречените instant messagers, чийто най-популярен представител е програмата ICQ и какви ли още не форми за обмяна на информация по цифров път. Световната дигитална паяжина разруши почти напълно бариерата "географско положение" и позволи на хора по всички точки на планетата да си общуват така, сякаш се намират в една и съща стая.
Първоначално най-атрактивната страна на мрежата беше нейната анонимност. Интернет позволи на много хора да прикрият своите комплекси зад маската на дигиталното общуване. Потребителите на световната мрежа могат да комуникират помежду си без каквито и да е задръжки. Те не се притесняват много-много, че събеседникът им може да се обиди, тъй като, ако желаят, никога няма да го срещнат на живо. Всъщност така нареченият private chat (или частен разговор) се превръща в нещо като електронно кошче за душевни отпадъци на хората в мрежата. Под прикритието на своите Интернет-псевдоними (nicknames) те са склонни да говорят за проблеми и изживявания, които в реалния живот биха споделяли само с най-близките си хора. Общуването в Интернет е един своеобразен дигитален бал с маски, където всеки може да бъде такъв, какъвто би искал да бъде, без да се притеснява от своя физически образ или обществен статут. Доста любопитно е колко много известни личности търсят нормално и необременено от известността човешко общуване именно в мрежата.
Всъщност революционната промяна в Интернет-общуването навлиза със създаването на така наречените instant messagers. Това са програми, които показват на екрана на компютъра всички ваши приятели и познати, които в момента са в мрежата, и позволяват да си обменяте с тях съобщения в реално време. Този тип софтуерни продукти се оказаха нещо много повече от поредната форма на chat. За разлика от IRC мрежите те не само че не се стремят да запазят анонимността на потребителите, но дори напротив - използват мрежата за изграждане на постоянни контакти между тях.
Всъщност, ако мрежите IRC може да се определят като едни своеобразни виртуални клубове за запознанства, програмите instant messager служат най-вече за общуване с роднини, приятели и колеги. Те позволиха на потребителите да запазват своите контакти и отношения дори с хора, които по една или друга причина са отпътували задълго в други държави. С течение на времето възможностите на instant messager-ите стават все по-големи. Повечето от тях вече позволяват не просто обмяна на кратки реплики, но и пълноценен разговор в реално време, поздравителни картички, трансфер на файлове, гласови съобщения и дори телефониране през Интернет. Постепенно програмите от този тип интегрират в себе си все повече и повече допълнителни услуги от типа на търсене в мрежата, новини, достъп до различни информационни масиви и други. Софтуерните продукти от типа instant mesager позволяват и доста добра неприкосновеност на кореспонденцията, тоест всяко съобщение достига до точно определен адресат или адресати, а не става достояние на цял chat-канал или дискусионен форум. Може би точно затова развитието на този вид комуникация в момента отбелязва истински бум. Всъщност силата на тези програми е именно в личния контакт между мрежовите потребители. Вероятно точно заради това най-популярният instant messager в момента - вече споменатото ICQ, обединява в своята мрежа близо 60 милиона потребители.
Показателно за развитието на този сектор е навлизането на компютърните гиганти Microsoft и America Online (AOL), които вихрено нахлуха в тази пазарна ниша със своите собствени продукти MSN и AOL Instant messager. Всеки от тях разполага с повече от 40 милиона свои клиенти. Двете компании дори успяха да влязат в търговска война, след като Microsoft преправи своя продукт така, че да може да си обменя информация и с потребители, които използват софтуера на AOL. В крайна сметка обаче Americ Online блокира достъпа на MSN до своите клиенти, а фирмата на Бил Гейтс се отказа от експанзията си, за да не утежни още повече съдебния процес за монополизъм.
Въпреки дрязгите между производителите на instanrt messager този пазар се развива с главоломни темпове. Все повече и повече хора предпочитат общуването чрез глобалната компютърна мрежа пред естествения човешки контакт. Благодарение на Интернет-технологиите потребителите могат да имат контакт с хора, които надали биха срещнали на живо. А може би не е далеч мигът, когато и ние като популярния филмов герой Нео ще стигнем до извода, че "Матрицата" ни е застигнала и всичко около нас е една дигитална илюзия... И догодина бизнесът ще гази до колене в данъчната нива
Заради високото бреме и субективното прилагане на законите сивата икономика пак няма да излезе на светло
Отминаващата година бе поредната от управлението на СДС, в която управляващите изиграха ролята на лъжливото овчарче и не изпълниха пред- и следизборните си обещания за нормализиране на данъчната среда въпреки твърденията им, че това се е случило. По традиция средата остава перманентно променлива, крайно неясна в процеса на прилагането на данъчните закони и неприемливо тежка за легалната част на бизнеса. Най-неприятното е, че перспективите за следващата година не вещаят някаква съществена промяна. Или с други думи, и през 2000 г. бизнесът ще трябва да отделя неприемливо много средства, време и нерви, за да (не) плати лептата си към бюджета и осигурителните фондове, а непоследователната държавна политика ще продължи да лишава икономиката от малкото останали й конкурентни предимства.
В края на 1997 г., когато стартира т.нар. данъчна реформа, правителството одобри дълго забавяната ревалоризация на активите и въведе патентен данък, но отложи осезаемото намаляване на данъчната тежест и не успя да осигури адекватно приложение на законодателството. Всички надежди останаха за следващата година. Още тогава обаче се прокраднаха съмненията, че това, което се прави, е груба еклектика от несистематизирани данъчни промени, в които не може да се прочете каквато и да е концепция, дори и краткосрочна. Тези опасения бяха затвърдени година по-късно - в края на 1998 г., когато намаляването на данъците и изясняването на правилата пак не се получи. Тогава ДДС бе понижен с два процентни пункта, а данъкът за фирмите с печалба над 50 млн. лв. - с 2.7 процентни пункта. Същевременно бяха въведени осигурителни вноски върху болничните и социалните разходи, което е на път да тушира и последните остатъци от едно от последните конкурентни предимства на българската икономика - евтината работна ръка.
В средата на настоящата година бизнесът и гражданите поеха тежестта и на недоизмислената здравна реформа, а надеждите за по-адекватна данъчна политика бяха възродени, особено след като от трибуната на Народното събрание премиерът Костов заяви: "Сериозният анализ показва, че стратегически правилно е намаляването на данъчната тежест. Това с особена сила се отнася до конкретното състояние на България. " След това финансовият министър в продължение на месеци твърдеше, че дебатът за намаляване на данъчните ставки ще е наесен при мисията на МВФ и че други промени в данъчната политика няма да има. Процентът на изпълнения на тези обещания на Муравей Радев е нула. Никакъв публичен дебат не се състоя, българската страна не предложи на МВФ никакъв друг вариант освен нищожно намаляване на по-голямата ставка по корпоративния данък и разширяване обхвата на патента. Междувременно бяха приети драстични промени по ДДС в ущърб на лоялните данъкоплатци и Данъчно-процесуален кодекс, който експерти, работили по материята, единодушно определят като ужасяващ. Така в края на трета поредна година надеждите, че сборът от данъчно-осигурителните норми и тяхното приложение могат да бъдат наречени система и в тази система да прозира ясна икономическа политика, безвъзвратно отшумяват.
Заради липсата на адекватна концепция за данъчно-осигурителната система и през следващата година най-добросъвестните данъкоплатци ще са заети предимно да си изясняват как точно да прилагат законите, а останалите пак ще гледат да останат на (полу)сянка или защото им излиза далеч по-евтино, или защото нямат друг начин да оцелеят. Първите всенародни данъчни недоумения са планирани за пролетта, когато от годишната данъчна декларация за доходи през 1999 г. неясно как ще трябва да се изчислява полугодишната здравна вноска. Междувременно данъчната администрация пак ще е заета предимно с вътрешните си проблеми - поредните кадрови реформи, обединяването с осигурителната администрация, структурирането на Агенцията за публичните вземания, продължаващите неуредици около компютризацията, без която няма как да се прилага Данъчно-процесуалният кодекс.
И докато финансовият министър за пореден път ще отчита края на данъчната реформа, България допълнително ще изостава от останалите кандидат-членки на ЕС по линия на данъчната конкуренция заради обявените от повечето от тях осезаеми данъчни облекчения.
В същото това време в България бремето ще остане неприемливо не толкова и не само защото ставките са относително високи, а защото се събират по линия на най-малката съпротива - от светлата икономика основно по линия на ДДС и удръжките по трудови договори. Така в областта на данъците - където връзката между държавата, от една страна, и гражданите и бизнеса, от друга, е най-болезнена - и през следващата година остава едно голямо "срещнали се - не се разбрали".
Банките през 2000 година:
Приватизацията свършва, следва консолидация
Кредитите за реалния сектор все още не са алтернатива на инвестициите в чужбина
За банковия сектор 1999 г. премина изцяло под влиянието на инерцията от валутния борд. Годината започна с фалита на Кредитна банка и завърши с приватизацията на Експресбанк и ТБ "Хеброс" и "одържавяването" на фалиралите банки. Между тези събития не се случи почти нищо - банките като цяло са стабилни, нямат проблеми с ликвидността, а капиталовата им адекватност далеч надхвърля изискванията на БНБ. Структурата на активите обаче показва, че финансовите институции продължават да държат по-голямата част от парите си в ДЦК и на депозити в чужбина. Ниският дял на отпуснатите кредити в общия портфейл на банките си остава трайна тенденция, която трудно ще бъде пречупена. Неефективността на системата пролича от резултатите на банките към полугодието, които показаха, че една трета от тях са на загуба.
Банките продължават да държат по-голямата част от ресурса си в парични средства и ДЦК. Според последния сборен баланс към края на октомври те представляват около 42% от активите в системата. Независимо, че в сравнение с края на 1998 г. делът на отпуснатите кредити е нараснал с около 4%, като цяло заемите продължават да формират по-малко от една трета от всички банкови активи. Нежеланието на банките да кредитират, ниската доходност по ДЦК и малкото възможности, които българският капиталов пазар им предоставя, ги карат да реализират доход в чужбина. Портфейлните инвестиции в чужбина за периода януариавгуст (откогато са последните данни, разпространени от БНБ) са нараснали със 187 млн. долара, а за същия период на миналата година нарастването е било 68 млн. долара. Налице е почти тройно увеличение на темпа, с който нарастват портфейлните инвестиции в чужбина. При валутните депозити на банките в чужбина имаше изменения и в двете посоки - ту се увеличаваха, ту намаляваха. Крайният резултат е общо увеличаване на краткосрочните активи зад граница. Това показва, че българските банки продължават да се държат повече като инвестиционни фондове и да трансферират капитал зад граница. Така банките успяват да отчитат свръхликвидност и безсмислено висока капиталова адекватност (съотношението на собствения капитал към рисковите активи). В средата на годината този показател за системата като цяло достигна 41.7% (с 4.45% повече от края на 1998 г.), което вече говори за самоцелна финансова стабилност и затвърждава тенденцията, че банките живеят главно от нискорискови, но и нискодоходни активи. При това ограничените приходи почти изцяло се изяждат от високите административни и управленски разходи. Отчетът на БНБ показва, че за десетте месеца на годината чистата печалба на банките не надхвърля 200 млн. лева, което съотнесено към размера на активите им представлява доста скромен резултат.
Още преди въвеждането на борда беше ясно, че ако не започнат да кредитират, банките рано или късно ще излязат на загуба, тъй като вече не могат да разчитат на основния си източник на печалба - курсовите разлики и високите лихви. Проблемът е, че банките и сега са принудени да оперират в условията на зле работещ реален сектор. Независимо, че данните към края на октомври отчитат нарастване на отпуснатите кредити с около 320 млн. лева спрямо края на 1998 г., все още е рано за жадувания бум в кредитирането. Според някои експерти кредитната експанзия в момента е нежелана, доколкото процесът на преструктуриране още не е завършил и това създава (макар и ограничени) възможности за натрупване на загуби в икономиката, които да се финансират чрез банкови кредити.
В стремежа си да подобрят финансовите си показатели някои банки опитват да печелят чрез още по-голямо увеличаване на диференциала между лихвите по депозитите и по малкото отпуснати кредити, както и от по-високите такси и комисиони. В резултат на това се отблъскват допълнително спестители и фирмени клиенти, което пък свива кредитния ресурс на банковия сектор като цяло. Анализът показва, че в доларово изражение сега той е по-малък, отколкото по времето преди въвеждането на борда.
През годината, макар и трудно, държавата успя да приватизира две от големите банки. Като успех може да бъде отчетена продажбата на 97.9% от "Експресбанк" на френската "Сосиете женерал". Сделката дълго време беше под въпрос, заради дълга на варненската корабостроителница в размер на близо 24 млн. долара. В крайна сметка варненската банка беше продадена за 39.1 млн. долара, но без лошите й кредити, които бяха прехвърлени на БКК.
Малко преди края на годината държавата подписа и договора за продажба на 97.6% от "Хебросбанк". Изборът на офшорната компания "Риджънт пасифик груп" за купувач беше оспорен от българския кандидат в надпреварата, но до голям скандал все пак не се стигна. По договор "Риджънт" ще плати 23.5 млн. долара за "Хеброс" и ще увеличи капитала й с 10 млн. долара в следващите три години.
Колкото и да е парадоксално, най-много проблеми май ще създаде продажбата на Булбанк. Сроковете за оферти бяха отложени на два пъти заради липсата на сериозен интерес от страна на западните инвеститори. Както и при БТК, засега държавата разполага с една единствена оферта от консорциум (Canovas Consortium), включващ френската "Креди агрикол индосуец" и фирми на гръцката фамилия Вардиноянис. Предстои да се разбере доколко сериозен е интересът на другия спряган кандидат - застрахователната компания "Алианц", която се кани да участва заедно с италианската банка "Уни Кредито".
Обратно на очакванията, интересът за "Биохим" изненадващо се оказа голям. Според шефа на БКК Петър Жотев засега потенциалните купувачи на "Биохим" са седем. Предстои да се види колко от тях ще подадат оферти.
Повечето затворени банки преминаха в ръцете на държавата. С това беше сложен край на четиригодишните безплодни опити за разпродажба на имуществото и удовлетворяване на кредиторите, в някои случаи спъвани заради лични интереси на банковите синдици.
Единствената нова "жертва", която банковата система даде през 1999 г., беше Кредитна банка. Банката на Мултигруп обаче беше по-скоро съзнателно фалирана от нейните собственици. Най-пострадали в случая се оказаха ДСК, НЕК и някои от вече затворените банки.
Покрай фалита на "Кредитна" набързо беше създаден Фондът за гарантиране на влоговете. Оттогава шефът му Милети Младенов не е имал кой знае каква работа, въпреки че изваждането на парите на затворените трезори през лятото създаде проблеми за някои от малките действащи банки. Отсега е трудно да се предвиди до какви затруднения за шестте "бюджетни" банки ще доведе преминаването към т.нар. единна сметка догодина. Общото между двете начинания е, че държавата реши да извади лесните пари от банковата система. Това ще наложи ново оптимизиране на дейността на банките, ако искат да оцелеят.
Едно от събитията в банковата система през 2000 г. може да бъде вдигането на летвата за минимален капитал. Управителят на БНБ Светослав Гаврийски вече сондира за това на годишната банкова среща в началото на декември. Макар че не беше заявено официално, смисълът от подобна мярка е да се стимулира консолидацията на по-малките банки. Засега БНБ няма да избързва с вдигането на капиталовия минимум, за да не се създава излишно напрежение в системата, каза Гаврийски. Консолидацията на банките обаче се налага и без административната намеса на БНБ. Просто пазарът е твърде тесен за толкова много банки и това най-добре личи от лошите финансови резултати на по-малките институции. Възможностите за тях оттук нататък ще стават все по-ограничени заради навлизането на мощни конкуренти отвън по линия на приватизацията (говори се, че догодина ще бъде даден и лиценз на американската "Ситибанк"). С несравнимо по-големите й финансови възможности и ефективен мениджмънт чуждестранните банки са "обречени" да завземат все по-голям пазарен дял у нас. Тези, които не издържат на конкуренцията, ще бъдат принудени да напуснат - чрез продажба на бизнеса си или чрез сливане с по-големите.
Приватизация безкрай... За 2000 г. останаха най-големите сделки, няколко"сапунени опери" и остатъчни пакети
В света приходите от раздържавяване за 1999 г. се очаква да достигнат 150 млрд. долара, а през 2000 г. - поне с 10 млрд. долара повече, според информация на списание "Международна приватизация" (International Рrivatization). На този фон раздържавяването в България изглежда жалко. Не само защото очакваните кешови постъпления за 2000 г. са едва 50-60 млн. долара според приватизационната програма на Агенцията за приватизация, а и заради практиката на точещи се с месеци дребнави скандали, откровени чиновнически лъжи и явно съмнителни критерии при избора на купувачи. В допълнение на това, че през последните две години най-активните участници в приватизацията бяха работническо-мениджърските дружества, предопределени по закон за печеливши кандидати.
Неприятен пример е, че публична личност като Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, на няколко пъти през годината направи изявления, които впоследствие се оказаха неверни. Така Желязков например многократно твърдеше, че "Кремиковци" няма да бъде продаден на българската фирма "Дару металс", без тя да даде гаранции за инвестиционната си програма. Купувачът, който плати цена в размер на един лев, от началото на септември стана собственик на контролен пакет от комбината, но представи банкова гаранция само за 2.5 млн. долара, незначителна част от обещаните инвестиции. "Дару металс" се оправда с увеличени задължения на завода и продължителни преговори с чужди банки. АП пък, вместо да възрази, обеща и за в бъдеще да работи съвместно с купувача. Неточни или противоречиви с изявленията на кандидат-купувачите бяха и част от съобщенията на Желязков по сделките за "Петрол" и "Алумина".
Жалките приватизационни усилия през 1999 г. се увенчаха с провала на раздържавяването чрез инвестиционни бонове, от което иначе се очакваше да привлече български и чужди фирми, да стимулира предприемаческия дух у населението и пр. Всъщност на седемте публични търга, организирани досега от Центъра за масова приватизация, се предлагаха само по няколко десетки изключително неатрактивни пакети. И въпреки че т.нар. втора вълна на масовата приватизация се очаква да продължи и догодина, вече е ясно, че няма да се превърне в нищо повече от театро за наивни пенсионери.
Ако инвеститорът реши да звънне на свой приятел, който от няколко години работи в България, ще открие, че има и разни неща, които не ги пише в Интернет-страницата на АП. Например не пише колко се реалните постъпления от приватизацията в брой. Заради правото на РМД да се издължават за срок от десет години, т.нар. договорени плащания (около 2.2 млрд. долара за периода 1 януари 1993 г. до 31 октомври 1999 г.) са величина, поне пет пъти по-голяма от истинските приходи. А в България, както научава също инвеститорът, РМД и чуждите компании наддават наравно, независимо че едните предлагат плащане в светлото бъдеще, а другите - веднага. Пак в Интернет-страницата на АП не пише, че във Върховния административен съд няколко десетки отхвърлени кандидат-купувачи водят дела срещу Агенцията за приватизация и останалите от т.нар. приватизиращи органи. Нито се казва, че доскоро почти всяка седмица някой недостатъчно заслужил инвеститор или РМД разказваше на пресконференция как бил онеправдан при опит да участва в приватизацията.
Междувременно представителите на Световната банка и на МВФ са изправени пред изпитанието да изслушват хвалбите на българските чиновници, че
Това твърдение се аргументира с изчислението, че са продадени почти 80% от активите, които подлежат на раздържавяване. В същото време обаче по методиката на Световната банка от всички държавни активи (при приетата база около 580 млрд. стари лева, по стойност към 31 декември 1995 г.) сега са раздържавени около 45%. Някои помнят, че навремето вицепремиерът Александър Божков обещаваше само докрая на 1998 г. да бъдат приватизирани 60% от държавните активи. През пролетта на споменатата година обаче приватизаторите биха отбой, обвиниха Румен Гечев, че включил в базата на държавните активи и неща, които не подлежат на приватизация (примерно АЕЦ, газопреносната мрежа, пътищата) и в крайна сметка обясниха, че ще раздържавят 60% от активите обаче по своята си методика. Оттогава продължава и задочният спор между чиновниците и Световната банка за базата, на която би трябвало да се изчислява раздържавяването. Последното развитие на спора е, че Световната банка се отказа да поставя изисквания за приватизацията на конкретен процент активи, а вместо това като условие по наскоро договорения заем ФЕСАЛ поиска до 31 март 2000 г. да приключи приватизацията чрез посредници, да се продадат остатъчните пакети на държавата и пр. Все неща, които трябваше да бъдат свършени още до края на тази година, ако приватизаторите изпълняваха амбициозните си обещания от 1997 г. Условието на Световната банка обаче породи леко объркване сред приватизаторите. В пресцентровете на различните ведомства започна съгласуване по въпроса какво да се обяснява на журналистите. Задаваше се драматичният въпрос "ама как така, те искат от нас да приключим с цялата програма "2000" само до края на март! ". След което донякъде се изясни, че това може и да не стане и беше дадено обяснението, че условието не е предварително за получаването на заема, а е последващо. Тоест обещаваме, каквото трябва, получаваме ФЕСАЛ, а после - каквото сабя покаже.
Истината е, че
В програмата за 2000 г. най-много сделки са предвидени за земеделското министерство заради 61 горски стопанства, наскоро преобразувани в държавни търговски дружества. Догодина освен това е крайният срок, в който държавата трябва да се освободи от миноритарните и остатъчните пакети във вече частните дружества. Досега те отдавна трябваше да бъдат продадени чрез боновата приватизация, фондовата борса или чрез търгове, организирани от приватизиращите ведомства.
От 2000 г. се предвижда да започне частична приватизация на електроснабдяването, на газовия монопол Булгаргаз, на железопътния транспорт. Още от тази година стартираха процедури за приватизация на малки ремонтни дружества в енергетиката, макар и без кой знае какъв напредък. От НЕК се очаква да бъдат отделени седем електроразпределителни търговски дружества, за които да започне процедура за приватизация. Също като части от НЕК се очаква да бъдат продадени и още малки ВЕЦ, освен досега обявените за приватизация. АЕЦ "Козлодуй", която до края на 1999 г. би трябвало да бъде отделена от НЕК, няма да бъде приватизирана през 2000 г. За нея се предвижда частична (и донякъде условна) приватизация чрез договор за управление с британската фирма Би Ен Ел Еф. Очаква се тя да бъде поканена на първо време да управлява затварянето на реакторите на АЕЦ. Самата Национална електрическа компания ще се преобразува като Национална електропреносна компания и ще запази като свои дейности планирането, инвестициите, управлението и търговията с електроенергия.
Повечето активи в енергетиката вероятно ще се раздържавят чрез създаване на смесени дружества, в повечето случаи със специално привлечени за целта инвеститори (по често срещания в този отрасъл модел на единствения купувач). Вероятно след 2000 г при раздържавяването на газопреносната мрежа със средно и ниско налягане се очаква да бъдат създадени смесени дружества с участието на държавата (чрез апорт на газопроводите) и на частни инвеститори. Мрежата на Булгаргаз с високо налягане, поне през следващите няколко години ще остане държавна собственост.
Какво излиза в крайна сметка? Приватизацията на инфраструктурата (телекомуникации, енергетика, пътища) ще започне да се случва под една или друга форма едва след 2000 г. А именно това са сделките, с които станаха известни правителството на Тачър, аржентинската реформа. От такива сделки развитите държави отбелязаха 140 млрд. долара приходи от приватизационните си програми през 1998 г., тоест, вместо да се хвалят какво са натворили досега, ще е по-разумно българските чиновници да издигнат лозунга, че приватизацията тепърва предстои.
Ще се пропука ли през 2000 година макроикономическата стабилност
Догодина за последно икономиката може да разчита на инерцията от валутния борд и приходите от приватизация
Кризата в Косово беше основен фактор, който повлия на макроикономическата обстановка в България през 1999 г. През последните години именно външните фактори бяха причина или оправдание за по-лошите от очакваните показатели. Би могло да се прогнозира, че въпреки някои рискове в реалния сектор, а оттам и в бюджета, стабилността ще продължи и през 2000 г., но с все по-ясно очертаващи се опасности за 2001 г. През 1998 г. заради кризата в Русия и спада на цените на основните експортни стоки за България не беше постигнат очакваният 4-4.5% растеж на брутния вътрешен продукт. Макар че базата БВП от 1997 г. беше доста ниска, окончателният растеж през 1998 г. беше едва 3.5%. Прогнозата за 4-5% устойчив растеж беше отложена за 1999 г. Тогава обаче започна кризата в Косово.
Бяха затворени пътищата през бивша Югославия, което се отрази зле на икономиката и в частност на износа. Превозвачите и най-вече Български държавни железници понесоха големи загуби от удължаването на маршрутите. Загуби претърпяха и износителите на бързо развалящи се стоки. Намаляха и транзитните превози през България. Общите преки загуби на българските фирми се оценяват на около 300 млн. долара. Прогнозата за растежа на БВП да бъде преразгледана и намалена от 3.7 на 1.5%. Заради по-слабия износ се влоши и състоянието на текущата сметка на платежния баланс. Международният валутен фонд преди кризата в Косово беше предвидил дефицитът по текущата сметка да не надхвърля 3% от БВП. В противен случай трябваше да се вземат мерки. В момента прогнозата е за 5.5%. При валутен резерв от близо три млрд. евро, който надхвърля седеммесечния внос, МВФ нямал основания за притеснение от дефицита по текущата сметка. Фондът поиска да се затегне бюджетната дисциплина и обещаните на фонда мерки са налице - няма да бъде давана 13-а заплата, субсидиите на бюджетните организации няма да надхвърлят 90% от гласуваното в Закона за бюджета за 1999 г., предвиждат се съкращения на заети в бюджетната сфера.
Кризата в Косово се отрази и на чуждите инвестиции в България. При очаквани от Агенцията за чуждестранни инвестиции за 1999 г. около 720 млн. долара в края на деветмесечието те са около 330 млн.долара. Причината е, че инвеститорите са още доста предпазливи да влагат парите си в толкова несигурен регион като Балканите.
Когато се изброяват причините за поредното отлагане на големия растеж за следващата година обаче, не трябва да се пренебрегват вътрешните фактори. Първо, правителството в своята доктрина до момента заложи на увеличаването на доходите и потреблението като източник на растеж. Доходите бяха увеличавани без оглед на ниската инфлация, въведения валутен борд, ниската продуктивност в реалния сектор. Така беше изразходвана голяма част от излишъка за 1998 г. При българските условия обаче увеличаването на доходите водеше само до увеличаване на вноса.
Не бяха създадени реални условия за поощряване на бизнеса и в частност на износа, защото спадът му се обясняваше само и единствено с външните фактори, а не с ниската му конкурентоспособност. Споразуменията за свободна търговия (примерно с Турция или пък в рамките на ЦЕФТА) допълнително влошиха състоянието на нашите производители.
Инвестиционната програма, на която много се разчиташе да създаде доходи и среда за привличане на чужди инвестиции, глътна много пари, но само увеличи вноса.
Едва през 2000 г. правителството възлага на износа за увеличаване на брутния продукт. При провежданата политика на продажба на работническо-мениджърски дружества обаче едва ли може да се разчита на големи инвестиции и по-евтин износ.
До редакционното приключване на броя не бяха известни данни за брутния вътрешен продукт за деветмесечието. В рамките на шестмесечието делът на частния сектор в брутната добавена стойност е малко под 63%, колкото беше отчетено в края на 1998 г. При предвиждани в началото на годината 6% инфлация тя беше преразгледана и намалена на 1.8%, а после увеличена на около 4%. За 11-те месеца инфлацията е 5.5% като увеличението е в последните месеци главно в резултат на поскъпването на горивата, топлоенергията и долара. Повишаването на цените на суровия петрол са нова външна причина или оправдание за по-високата от очакваната инфлация.
За 2000 г. прогнозата е за 4% растеж на брутния вътрешен продукт. Разчита се на нарасналите инвестиции, на увеличения дял на частния сектор в икономиката, на по-благоприятната международна конюнктура за основните износни стоки за България. След редица спадове от средата на 1999 г. се наблюдава увеличение в цените на карбамида, стоманата, цветните метали, пшеницата. Очаква се и търсенето в основните държави, търговски партньори на България - тези от ЕС, да се повиши в резултат от прогнозираните 2-3% ръст на БВП там. В резултат на по-добрата външна конюнктура се очаква и дефицитът в текущата сметка на платежния баланс да спадне на 4% от БВП през 2000 г. и на 3% през 2001 г. Очакваните от АЧИ чужди инвестиции за 2000 г. са около 1.1 млрд. долара.
Не се предвиждат големи промени във водената досега фискална политика. Консолидираният бюджет ще продължи да централизира над 40% от БВП при позволен от МВФ 1.5% дефицит, ниски разходи за лихви (заложена е 6% годишна лихва по краткосрочните ДЦК). Нелихвените разходи отново са на високо ниво, като особено трябва да се отбележат щедро заделените средства за сферите, в които се прави реформа - социалните разходи са 9.8% от БВП, а за здравеопазване 4.5% от БВП при предвиден резерв за двете сфери от общо 0.9% от БВП. Към това трябва да се прибави и разточителната инвестиционна програма, която през 2000 г. ще глътне 3.3% от БВП.
На база на данните от 11-те месеца на 1999 г. малко трудно можем да се съгласим с правителствената прогноза от 2.8% инфлация в края на 2000 г. Към по-високата база трябва да се прибави и планираното поскъпване на енергоносителите през следващата година, което не е съчетано с увеличаване на производителността или с поевтиняване на останалите стоки. По-високата инфлация допълнително ще окаже натиск надолу върху доходите, т.е. реалните доходи през 2000 г. ще намалеят, тъй като компенсациите са предвидени при по-нисък ръст на цените, а данъчно-осигурителното бреме се увеличава. Всичко това, съчетано с тенденция за увеличаване на безработицата, може да се превърне в един от основните рискове за макроикономическата стабилност през 2000 г. Прогнозата в световен мащаб е за растеж на БВП. Преодолени бяха рисковете за избухване на финансови кризи в големи държави, зад гърба ни е конфликтът в Косово. По-голяма изглежда опасността от вътрешни фактори, 2000 г. ще покаже дали преминалите в частни ръце предприятия ще заработят ефективно, или избраният модел на продажба на РМД ще дръпне надолу икономиката. Състоянието на големите предприятия като Нефтохим, БДЖ, Булгаргаз, "Кремиковци", "Химко" също ще има определяща роля за брутния продукт и бюджета. Още повече че реалният ефект от кризата в Косово ще се прояви в първото тримесечие на 2000 г., когато фирмите ще трябва окончателно да се разчетат с бюджета.
Особено важно е състоянието на топлофикациите, а оттам и на Булгаргаз. Задълженията на газовия монополист към бюджета бяха изчистени по един изкуствен начин, без да се премахне причината за възникването им, т.е. фактът, че той не може да си събира вземанията най-вече от топлофикационните дружества, които след последното увеличаване на цената на газа отново натрупаха несъбрани вземания.
По различни причини БДЖ и Нефтохим също трупат загуби и просрочват задълженията си, което може да застраши бюджета през 2000 г. Износът ще е определящ за "Кремиковци" и "Химко". Ако цените на произвежданите от тях стомани и торове запазят тенденцията нагоре, предприятията ще работят добре, ще раздават заплати и ще плащат данъци, ако не - да му мисли бюджетът и, разбира се, заетите в тези предприятия. Не трябва да се забравя и опасността от безконтролно нарастване на нелихвените разходи, и то не само в бюджетите на НОИ и общините, които могат да застрашат бюджета за 2000 г. Започналите реформи в пенсионното дело и здравеопазването също крият известен риск, за който в бюджета са предвидени допълнителни средства. По-големите предизвикателства обаче ще настъпят през 2001 г., когато и болничната помощ ще бъде поета от здравната каса, и натискът за увеличаване (според някои и двойно) на здравните вноски ще бъде много голям.
По отношение на външния дълг и платежния баланс не би могло да се очакват големи сътресения, макар тенденциите да не са твърде обнадеждаващи.
Либерализирането на търговията със страните от ЕС и ЦЕФТА допълнително ще влошава търговския баланс. След 1 януари се премахват изцяло или се намаляват значително митата при внос на стоки от страни - членки на ЦЕФТА. В резултат може да се очаква увеличен внос от тези страни. Обратният ефект - увеличаване на българския износ, няма да бъде особено чувствителен поради слабото търсене на български стоки в страните от Централна и Източна Европа.
Изменението в цените на основни стоки и суровини на световните пазари също ще рефлектира върху платежния баланс. Тенденцията към нарастване цените на петрола ще се отрази от една страна като нараснала стойност на вноса, тъй като страната ни е нетен вносител на петрол и петролни продукти, а от друга - чрез увеличените цени на българските износни стоки, което ще ги направи по-неконкурентни на международните пазари. Ако се запази тенденцията към нарастване на цените на стоманата и медта, в резултат на растежа на страните от ЕС и азиатските икономики може да се очакват увеличени приходи от износ на тези суровини.
Евентуалното изваждане на България от шенгенския списък ще облекчи пътуването на българи зад граница и ще се влоши салдото по статията туризъм. Все пак не трябва да се забравя, че възстановяването на транспорта след войната в Югославия и изграждането на трансевропейските транспортни коридори ще увеличат приходите от транспортни услуги.
Необходимите средства за обслужването на дълга са на нивото на тазгодишните - около 880 млн. долара, и не са проблем за валутния резерв, още повече че за догодина няма проблеми с външното финансиране от официални кредитори, а и се очакват постъпления от няколко големи приватизационни сделки. И тук рисковете са за 2001 г., когато плащанията скачат до 1.2 млрд. долара, а и тогава изтичат тригодишните програми с МВФ и Световната банка.
Да приемем, че реалният сектор през следващата година се развива стабилно (и особено новоприватизираните предприятия) и правителството успее да овладее социалните напрежения заради ниските доходи, както и да ограничи разходите в бюджета. В такъв случай страната има шанс да изкара стабилна двехилядна година. Ако не бъдат предварително решени, по-големите проблеми предстоят през 2001 г. Посредниците очакват засилен интерес към терени за строителство на офиссгради
Девет години след началото на свободния пазар на недвижими имоти у нас той е толкова спокоен, че чак скучен. Онази еуфория от свободата да избираш мястото, на което искаш да живееш, вече отдавна премина. Хората, които имаха някаква възможност да сторят това, вече са го направили, а останалите на този етап като че ли са се примирили. Годините на истерично пазаруване на недвижими имоти отминаха, а с това и цените на имотите трайно се понижиха спрямо тогавашните стойности.
На пръв поглед пазарът на недвижими имоти през отминаващата година изглежда като да е в сериозна стагнация, това обаче и е така, и не е. През годината имаше много събития, които биха могли логично да обяснят в даден момент свиването на пазара. Първо беше кризата в Косово, последва традиционният летен отлив на интерес у клиентите. Всеки от тези фактори безспорно по един или друг начин повлия на пазара на недвижими имоти, но надали те са основната причина за ниските обеми на търговия с имоти през годината. Всъщност търсенето на пазара напълно отговаря на потребностите на населението на страната ни, т.е. е нормално, за сметка на предлагането, което е прекалено голямо. България е малка страна, а и заради традиционната привързаност към собствения имот и слабата мобилност на заетите е несериозно да се очаква някакъв постоянен интерес към сделки с имоти. Да, интерес имаше през 1992 до 1996 г., но той се дължеше на факта, че преди това хората бяха ограничавани не само да нямат свободата да избират къде да живеят, но и да не могат да притежават по повече от един имот. И така на практика пазарът на имоти бавно върви в правилната посока на своето развитие. Ситуацията в момента може да се опише простичко - минимален брой сделки с жилища, огромен интерес към търговски площи, опипване на почвата около промишлените халета и терените за промишлено строителство, любопитство към свободни терени за строителство на офис и административни сгради и абсолютното безразличие към покупката на земеделски земи.
Както и през миналата година, така и през настоящата, цените на имотите не са претърпели някакви съществени изменения. Леки колебания, които са по-скоро свързани с обема на предлагането в даден район, отколкото с някаква трайна тенденция, имаше на няколко пъти през годината. В момента цените на имотите са стабилни и отразяват реалното състояние на пазара. Според някои от посредниците стойностите на жилищата даже са леко занижени, но някакви причини, които да ги повишат в дългосрочен план, няма. Изкривяване се получава единствено с жилищата, продавани на фирми с цел трансформацията им в търговски площи, но това е временно явление. Цените на тези имоти са с около 15 до 25% по-скъпи от останалите жилища в съответния район. Пренасищането на пазара с този тип имоти ще се усети съвсем скоро и тази мода ще отмине, а цените ще се върнат на предишните си нива, прогнозират брокерите.
Плахо намаляване на цените на имотите в доларово изражение се наблюдаваше на пазара на два пъти през годината в средата на лятото и началото на зимния сезон. Това обаче се компенсира от повишаването на долара спрямо лева и на практика в левове цените, макар и с малко, се оказват по-високи от преди. От друга страна, неписано правило е, че при поскъпване на долара се стопират сделките на пазара на имоти.
За разлика от продажните цени на имотите наемите не стояха кротки през годината. Плах опит за връщане на офертите за наем към родната валута имаше в началото на лятото, но последвалото покачване на долара изигра ролята на стопер и цените отново се обърнаха към познатите ни щатски пари.
След като предпочитанията на клиентите бяха свързани предимно с наемането на малки жилища (гарсониери) и относително малкия им брой на офертния пазар, на практика се получи изравняване на цените на тези жилища с тези на двустайните апартаменти. Това естествено провокира хората да търсят по-големите жилища и нещата се завъртяха така, че сега е наред изравняване на наемните цени между двустайни и тристайни. Непрекъснат интерес към помещения за търговия буташе и цените на магазини и гаражи нагоре.
В последните няколко месеца прави впечатление засиленият интерес към възможностите за строителство на административни и офиссгради. Според посредниците през следващите години основният интерес ще е насочен точно в тази посока - закупуването на терени за строителството на луксозни офиси с цел тяхната продажба или отдаване под наем. Любопитното е, че интересът е насочен към изнасянето на бизнеса в периферията на градовете и освобождаването на централните части от този тип натоварване. Това от своя страна ще върне нещата към нормалното им развитие, апартаментите, които се трансформираха в офиси, ще се използват отново за основното си предназначение - жилищни нужди, а оттам и цените им ще се върнат в нормални граници. Другата посока, в която тепърва ще се развива пазарът на имоти, е търговията с промишлени помещения и производствени халета. Цените на този тип недвижими имоти в момента са доста под реалната стойност поради простата причина, че собствениците им бързат с продажбата, за да могат да си осигурят свежи пари. И ако 1999 г. условно може да се нарече годината на магазините, то очакванията на пазара са свиване на сделките с търговски помещения поради пренасищане. Колкото до търговията с жилища, това е един пазар, който винаги ще съществува. За съжаление все по-често ще се търгуват предимно панелни жилища, смятат посредниците, тъй като те са най-достъпните за хората, въпреки че са и най-нежелани.
Работещият капиталов пазар:
Още едно от пожеланията към 2000 година
Създаденият през 1997 г. пазар на корпоративни ценни книжа изпраща годината със символични първични емисии, неефективна регулация и клонящо към нулата доверие
Автор на риторичния въпрос е не някой икономист-теоретик, а създателят на основаната през 1914 г. Софийска фондова борса Стоян Бочев. Написано е през лятото на 1925 г., период на стабилизация на следвоенната стопанска разруха, която въпреки разликата във времето странно наподобява изтичащата си 1999 г., наричана от всички "годината на стабилизираната бедност". Но приликата с днешните дни далеч не е само в това. И тогава, и сега, седем десетилетия по-късно, акциите, народната спестовност и паричното тържище, по-известно сега като "капиталов пазар", отново си остават само едно добро пожелание към намиращата се отново в незавидно съсътояние българска икономика. Капиталовият пазар, с който България влиза в 2000 г., е със символични първични емисии, неефективна регулация и клонящо към нулата доверие на местни и чужди портфейлни инвеститори. Не много далеч оттам, където е бил и преди седем десетилетия.
Докато идеята за пазар на капитали като двигател на реалната икономика е факт някъде по света (статистиката в САЩ например показва, че 45% от домакинствата са собственици на ценни книжа от публични дружества, придобити - колкото и да ни е трудно да си го представим - не срещу инвестиционни бонове, а срещу истински пари), в България става все по-ясно истинското състояние на създадения с много амбиции през 1997 г. регулиран пазар на ценни книжа. Опитът за шоково създаване на капиталов пазар чрез провеждане на масова приватизация по чешки модел през 1996-97 г. и изграждане на съвременни институции за регулация и търговия и досега предизвиква противоречиви оценки, които варират от "нелоши показатели за един възникващ пазар" до "пълен провал на поредния опит за създаване на ефективен капиталов пазар". Най-вярната оценка на сегашното състояние обаче - колкото и неприятно да звучи това за някои - е реалният интерес, който международните инвестиционни банки и фондове показват към българския пазар, а истината е, че за повечето от тях в България няма нищо, което да заслужава тяхното внимание.
Създаденият през 1997 г. пазар на корпоративни ценни книжа влиза в 2000 г. с нeколкостотин дружества за вторична търговия и със
На практика истински публични дружества (т.е. създадени чрез публично предлагане на ценни книжа) в България липсват, а на фондовата борса се търгуват само книжа на приватизирани държавни предприятия и на бивши приватизационни фондове. Структурата на собствеността след приватизацията и навлизането на нови собственици в предприятията обясняват защо въпреки затрудненото кредитиране механизмите на капиталовия пазар - емисии на нови акции и облигации - не се използват реално. Надеждите са насочени предимно към дълговия пазар, където през изтичащата 1999 г. имаше обнадеждаващо раздвижване на емисии на корпоративни и общински облигации.
Най-важният проблем, който изминалата година постави пред Комисията по ценните книжа и фондовите борси, държавният регулаторен орган на пазара, беше намирането на верния баланс между защитата на инвеститорите, от една страна, и интересите на емитентите, от друга. Както по различни поводи заявиха през годината шефовете и на комисията по ценните книжа, и на фондовата борса, опасенията от повтаряне на нови финансови пирамиди са довели до другата крайност -
Идващата 2000 г. се очаква с интерес поради дълго жадуваното появяване на български институционални инвеститори, които да заместят все по-слабия интерес на чуждестранни портфейлни инвеститори към това, което се търгува на "Българска фондова борса - София". В пенсионните фондове и инвестиционните дружества се очаква акумулирането на сериозни средства и поради дългосрочната си ориентираност те наистина могат да бъдат един от двигателите на пазара на корпоративни и общински ценни книжа, ако има атрактивни ценни книжа, в които да инвестират. Липсата на сериозни инструменти и атрактивни инвестиционни алтернативи обаче може да ги ориентира основно навън при все по-либерализиращия се валутен режим и износ на капитали.
През 1999 г. търговията с акции на търговските дружества на вторичния пазар запази негативната тенденция от 1998 г. В средата на годината ликвидността e значително по-ниска от 1998 г. Все още липсват атрактивни нови емисии и активните инвеститори не излизат на пазара. Трябва да се вземат всички необходими мерки за превръщането на капиталовите пазари в максимално "дружелюбни за потребителя" в рамките на съществуващото и замисляното законодателство. Потребността от нови емисии, активни инвеститори (местни и чуждестранни) и компетентни финансови посредници е очевидна и активизирането на дейността им трябва да се поощрява от регулаторните органи, тъй като липсата на такива емисии, инвеститори и посредници е основната причина за непрекъснатия спад на активността на капиталовите пазари напоследък.
На официалния пазар на "Българска фондова борса - София" има регистрирани неголям брой дружества. Не само броят на дружествата е малък, но и пазарната им капитализация и свободното емитиране са недостатъчни да създадат ликвидност. По няколко причини (наличие на частен стратегически инвеститор или недостатъчно голям приватизиран дял) малка част от акциите се търгуват публично. Това създава усложнения за инвеститорите както при стратегиите за навлизане, така и при стратегиите за излизане от пазара, и води до нежеланието им да поддържат позиции в акции на български дружества. Един от начините за привличане на повече дружества на пазара (което ще гарантира по-голяма капитализация) е да се прилага по-гъвкав подход към средните предприятия, които могат да се възползват от директното финансиране (ако не чрез емисия на акции, то поне чрез емисия на дълг). Трябва да се премахнат или значително да се облекчат ограниченията съгласно чл. 204 ал.1 от Търговския закон.
Липсва ценови интегритет. Поради ниската ликвидност на вторичния пазар не съществува активна търговия и инвеститорите не могат да купуват и продават незабавно ценни книжа при цена, която се отклонява незначително при различните сделки. Това възпрепятства ценовия интегритет и снижава общото ниво на цените, като по този начин оказва отрицателно въздействие върху потенциалните инвеститори. Ниските цени (фирмите се търгуват средно по цени/балансова стойност под 0.5) не стимулират дружествата да емитират нови акции, тъй като това води само до разводняване на акционерния капитал. За инвеститорите не е интересно да търгуват на неликвиден пазар и те не биха били склонни да инвестират в новоемитирани ценни книжа.
Процедурата на Централния депозитар за доставка и плащане на ценни книжа е отлична. Гаранционните депозити обаче изглеждат свръхрегулирани. Допустимо е от нов клиент да се изисква гаранционен депозит, покриващ 100% от сумата на планираната инвестиция - за частен или държавен инвеститор - но е трудно разбираемо изискването за гаранционен депозит за пълната сума на инвестицията от голям инвеститор, ползващ се с доверието на посредника.
Липсва информация за публичните дружества. Една от основните илюзии на българския капиталов пазар бе идеята дружествата да се "обявяват" и да се третират като публични по закон. В действителност пазарът няма думата и никой не знае дали тези дружества ще се търгуват на фондовата борса или не. Предоставяната информация е недостатъчна, което намалява атрактивността на българските акции.
Няма защита за миноритарните акционери. Възможността за увеличаване на капитала на акционерните дружества в условията на поемане на емисията от един точно определен инвеститор прави структурата на собствеността непредсказуема. Цените на всички обикновени акции се дисконтират поради този риск, което обяснява донякъде защо българските акции са толкова евтини в сравнение с тези на чуждестранни компании в същия сектор на икономиката. Досегашният опит с увеличаването на акционерния капитал под условие, без да се зачитат правата на миноритарните акционери, ни убеждава, че ако това се повтори с активно търгувани акции, нито един чуждестранен инвеститор няма да се върне в България в обозримото бъдеще. Предложението ни е Законът за публичното предлагане на ценни книжа да включва разпоредба, която да ограничава възможността за увеличение на капитала на публичните дружества, както е записано в чл. 195 от Търговския закон.
Държавата не изпълнява поетите ангажименти по отношение на приватизацията чрез фондовата борса. Няма особен напредък след създаването на специализирано управление в Министерството на промишлеността за откриване на процедура за приватизация на дружествата чрез фондовата борса. Само едно дружество ("Елкабел") е приватизирано по този прозрачен начин. Би трябвало да се направят минимални усилия поне по отношение на дружества със смесена структура. В капитала на много държавни активи, приватизирани чрез масовата приватизация, все още има дялов капитал, който е държавна собственост. Тази остатъчна държавна собственост създава проблеми по отношение управлението на дружествата и възпрепятства развитието на пазара на акции. Предложението ни е тези акции да се предложат на "Българска фондова борса - София".
Комисията по ценните книжа и фондовите борси трябва да прилага по-ниски такси или други средства за по-либерален режим по отношение на емитентите, отговарящи на изискванията за средните предприятия (съгласно Закона за малките и средни предприятия), когато те кандидатстват за потвърждаване на проспектите. Комисията по ценните книжа и фондовите борси трябва да преустанови необоснованата практика да събира такси от инвестиционните посредници за обработка на информацията, която те са задължени да предоставят на комисията.
Частна национална телевизия има въпреки всичко
Трети канал през близките години обаче едва ли ще тръгне
Христо Цеков Пелов е обикновен психичноболен човек. "Има диагноза шизофрения, но не е скандален и буен, по-скоро е тих луд", казват съгражданите му от Криводол. Според неговите близки той е прекарал няколко години в ломската психиатрия. Христо Цеков Пелов много иска да се занимава с телевизия и първи подава документи за участие в конкурса за генерален директор на БНТ в началото на тази година.
Всъщност, за да се занимаваш с телевизия, не е задължително да си луд. Ако обаче някой прекара продължително време на това поприще, съмненията в психичното му здраве могат да стават все по-основателни. Краткият преглед на фактите от тази година показва, че тя беше изпълнена с толкова много неочаквани обрати и абсурди, че и най-суровият човек само като си ги припомни, може да захлупи лице с длани и дълго да хлипа... Въпреки всичко усилията на много хора от телевизионния бранш през последните десет години най-накрая се увенчаха с успех - като че ли най-накрая в България наистина ще има частна национална телевизия. Както обикновено става у нас, сценарият на интригата по издаването на дълго чакания лиценз се пишеше в движение и напук на желанията на всички участници в него. В началото на годината конкурсът за частна национална телевизия изглеждаше толкова далеч във времето, колкото и в началото на всяка предишна година. Още в първите месеци на 1999 обаче по инициатива на Антони Славински, шеф на Комитета по пощи и далекосъобщения, започна подготовка на процедурата за лицензиране. До премиера Костов беше изпратена докладна записка с предложения за детайлите на конкурса и план-график за провеждането му. В него се предвиждаше лицензът да бъде издаден в началото на юни. Министър-председателят обаче задраска крайната дата и написа на ръка нова - с месец по-рано. В полето Костов слага резолюция: "Да се действа. " По това време четири компании бяха заявили амбициите си за националния ефир. Българските претенденти се изчерпваха с "Нова телевизия" и "Канал 3". От чужбина пък заявки бяха подали официално единствено американската Central European Media Enterprises (СМЕ) и скандинавската Scandinavian Broadcasting Systems (SBS), в съдружие с Европейската банка за възстановяване и развитие.
Почти през цялата година столичната "Нова телевизия" беше безспорният фаворит в конкурса. Името й категорично се свързваше с желанието на управляващите да лицензират медиа, която ще бъде от "нашата страна на барикадата". Освен политическия интерес слухове периодично свързваха името на "Нова" с конкретен икономически интерес на високопоставени сини политици. Когато "168 часа" например попита вицепремиера Бакърджиев наистина ли ще се застъпи за това столичният канал да получи национален ефир, той намеси съпругата си в отговора: "Жена ми ме пита коя част на Витоша е моя, за да ида да я видя... Засега жена ми не ме е питала къде е нашата "Нова телевизия", обясни той. Жената на друг отговорен държавен чиновник - председателят на Държавната комисия по далекосъобщения Веселин Стойков, също беше намесена, за да оправдае фаворизирането на "Нова". В интервю за в. "Монитор" в началото на годината той почти си призна, че мачът е продаден и столичният канал ще вземе лиценза. "Децата и жена ми... казват, че това ще е "Нова телевизия", разкри той желания победител. В крайна сметка софийския тв канал загуби по причина, която беше ясна от самото начало - неяснотите около това кои са истинските й собственици. Акциите в дружеството, собственик на тв-лиценза са на приносител и на практика никой освен истинския собственик не знае кой колко процента притежава. Разпространена в медийните среди версия гласи, че всъщност истинският притежател на "Нова" е руският бизнесмен Майкъл Чорни и близки до вицепремиера Бакърджиев адвокати. Въпреки категоричните изисквания на Закона за радио и телевизия "Нова тв" така и не написа в конкурсните документи кои са нейните акционери. Което би могло да означава и че истинските й собственици са искали национален лиценз само при условието, че не се разбере кои са те. Две неприятни събития през годината също помогнаха много за декласирането на софийския канал от битката за националния ефир. Войната в Югославия постави единствения явен акционер - сърбинът Дарко Таминджич, в неблагоприятна политическа ситуация. За приватизацията на ефира управляващите винаги са търсили "стратегически инвеститор", колкото и цялата процедура да е маскирана като конкурс. Убийството на друг човек, който присъства в съдебната регистрация на "Нова", приятеля на Таминджич Любомир Пенев, окончателно свали доверието на сините политици от тв канала.
Другият първоначален фаворит, американската компания Central European Media Enterprises (СМЕ), също отпадна малко преди финалната права. Сериозни вътрешни проблеми във фирмата прекратиха интереса на СМЕ у нас. В средата на годината се разбра, че компанията ще загуби най-печелившата си телевизия - чешката "Нова". Местният партньор на СМЕ Владимир Железни, на чието име е и лицензът за излъчване, "избра свободата" и продължи да произвежда програмата, но без американците. Този ход предизвика огромен скандал в Чехия, който по-късно се разрасна и стана международен. Загубата на "Нова" провали и планираното сливане между СМЕ и друг кандидат за националния ефир у нас - скандинавския телевизионен гигант SBS Broadcasting.
Междувременно, изненадващо за всички участници на медийния пазар, в края на юни вицепремиерът Бакърджиев внесе в правителството предложение за старт на процедурата по издаване на лиценз за частна национална телевизия. МС одобри идеята, която предвиждаше изключително кратки срокове за подготовка на документите. И досега не е ясно какво е накарало вицепремиера да бърза толкова. Най-изненадващото беше, че въпреки тези условия, въпреки огромните за малкия ни рекламен пазар такси, които ще се събират от държавата и БТК, на конкурса се явиха големи и сериозни компании. Финалистите на конкурса - "Болкан нюз корпорейшън" на Рупърт Мърдок, ТВ-2 на SBS Broadcasting и консорциумът между инвестиционния фонд Logic Invest и шведската Modern Times Group, оправдаха очакванията, че първата частна национална телевизия у нас ще се прави от чужденци. Малко вероятно е обаче да гледаме нейната програма преди средата на новата година. Спечелилият лиценза ще има нужда от поне шест месеца, за да оборудва студиа, да събере екип, да композира предаванията си... В първите месеци на 2000 г. българският зрител ще може да се радва на някакъв предварителен вариант на частната телевизия, в който ще преобладават филмите. Още в докладната записка на Антони Славински от началото на годината се предлага веднага след издаването на първия лиценз да започне процедурата за даване на втори лиценз за частна национална телевизия. Вероятността да се случи това обаче изглежда твърде малка поради няколко причини. На първо място, покритието, което предлагат честотите на бившата руска телевизия, е много по-малко, отколкото покритието на Ефир 2, на чието място ще се излъчва бъдещият частен канал. Технически проблем би могъл да предизвика и фактът, че ретранслаторите за тези честоти са изградени по начин, който им позволява да приемат тв сигнал само от сателит. Ограниченият рекламен пазар е другата причина, поради която, дори и правителството да реши, че трябва да се приватизира и тази честота, конкурсът за нея да не се радва на особен интерес. Сметките за възвращаемостта на инвестициите в българска телевизия трудно излизат от червената зона дори и при само две национални телевизии. Според източници от правителството представителят на Мърдок, вицепрезидентът на "Нюз корпорейшън" Мартин Помпадур е поискал през следващите няколко години да не се издава друг лиценз за национална телевизия, за да има поне някакъв шанс за възвращаемост на инвестициите. Всъщност притесненията му изглеждат малко излишни, тъй като едва ли на етапа ще се намери компания, която да се реши да конкурира Мърдок. Поне не и за такъв малък пазар като българския.
И така, частна национална телевизия през тази година у нас най-накрая ще има. За това обаче управляващите имат много малка вина. Конкурентът на БНТ в ефира ще просъществува въпреки техните разнопосочни действия, които много повече пречеха на процеса по лицензирането, отколкото да му помагат. И с всеки изминал ден правеха, правят и ще продължават да правят хората, които се занимават с телевизия, да приличат на Христо Цеков Пелов - обикновен психичноболен от Криводол.
ВАЦ отново печели битката на вестникарския фронт
Развитието на пазара през 2000 г. ще зависи от съдебни решения
С благородната идея "да поощрим развитието на пресата в България, обединявайки под един покрив стопанската дейност на издателствата, без да влияем върху публицистиката" преди няколко години немският концерн "Вестдойче алгемайне цайтунг" започна инвазията си у нас. Като в игра "Монополи" медийната групировка увеличаваше територията си на влияние и за българския вестникарски пазар вече трета година се говори като за ВАЦ и останалите.
"Веднъж пътувах с колата на разпространението до Бургас. Като разтоварихме вестниците, преброих около 40 пакета с изданията на "Българска вестникарска група" и само 5-6 пакета с други вестници. Мисля, че монополизмът на ВАЦ на пазара на печатни издания е обиден. Искаме да има конкуренция", каза шефът на разпространителска фирма "Оларт" Олег Чернев в началото на ноември, когато издателството му пусна на пазара "Жълт вестник" - седмично издание, което се опитва да конкурира ВАЦ-овия "Жълт труд". "Отминава още една година със скандално монополно положение на ВАЦ", коментира отиващата си 1999 г. издател на столичен всекидневник.
Големите надежди, че през 1999 г. монополът на "Вестдойче" ще бъде прекратен, се отлагат за 2000 г. Твърденията на един от собствениците на ВАЦ Ерих Шуман, че целта им в България не е монопол на пазара на печатни издания, а опит да съхранят "публицистичния плурализъм", се оказаха фалшиво обещание. Немската групировка прибира и най-големите приходи от рекламни постъпления благодарение на общата реклама във всекидневниците "Труд" и "24 часа". За конкуренцията остава вариантът да се спасява както може. Възможностите за оцеляване не са много: да продава редакционна позиция (като "Монитор"), да смени собствениците си (като "Новинар" и "Дума") или да спре да излиза, за да не продължи да трупа дългове (като "Континент"). Някои вестници (като сините "Стандарт" и "Демокрация") отново се поддържат и с "изкуствено дишане". В тях по неписано правило продължават да се публикуват рекламите на министерства, на държавни предприятия и на фондация "Бъдеще за България". Политическата реклама преди местните избори през есента за кратко осигури по-големи рекламни приходи и към вестниците без марка ВАЦ. По данни на ББСС "Галъп" постъпленията от реклама в печатните издания за периода януари-октомври са около 30 милиона ДМ.
Няколко малки победи на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не попречиха на ВАЦ да затвърди господството си на вестникарския ни пазар. За нищожна беше обявена сделката с "Труд издателство" ООД, но това не нанесе реален удар на ВАЦ. Забраната за обща реклама с "Континент" пък се отрази отрицателно на вестника с български собственици. Край на битката на КЗК срещу монополиста ВАЦ трябва да сложат няколко съдебни решения.
В края на тази година антимонополната комисия загуби и най-голямата си победа във войната с ВАЦ. Върховният административен съд отмени решението на антимонополната комисия (от декември 1998 г.) за забрана на общата реклама в "Труд" и "24 часа". Съдът върна на КЗК решението за ново разглеждане. През 2000 г. се очаква поредният ход на комисията на Николай Павлов. Дори той да повтори присъдата за разделяне на рекламата с нови мотиви, ВАЦ пак ще обжалва и съдебните препирни ще продължат, а вестниците ще печатат идентична реклама.
Скоростта, с която досега се придвижват делата срещу групировката, не изключва песимистичната прогноза и 2001 г. да бъде посрещната с очакването за края на немския монопол. За април 2000 г. беше отложено и първото заседание по делото КЗК срещу ВАЦ в Софийския градски съд за обявяване на нищожността на сделката с "Медиа холдинг" . То се бави заради изпълнение на съдебна поръчка в Германия. Поредното анти-ВАЦ дело беше заведено на 20 юли в СГС с искане за обявяване нищожността на покупко-продажбата на акциите на "Медиа холдинг" и продажбата на търговските марки на вестниците "Труд". Обвинението към ВАЦ е, че не са поискали разрешение от КЗК за сделката, след като вече са имали монополно положение на пазара. Бавните съдебни процедури и отлагането на делата са печеливша стратегия за ВАЦ, защото изгодното за тях статукво на пазара се запазва.
В съдебни упражнения през 1999 г. влезе и "Дума прес" АД, бивш издател на вестник "Дума". ИПК "Родина" поиска фалит на дружеството заради неизплатени задължения. УС по-късно реши да обяви фирмата в ликвидация, защото не може да разреши финансовите проблеми. Читателите на левия вестник свикнаха през лятото да правят залагания в стил "Дума" има, "Дума" няма. След като за пореден път беше спрян от печат заради дългове към ИПК "Родина", вестникът се върна по сергиите месец по-късно, но с нов издател - "Европреса" ООД, чийто собственик е Димитър Иванов. Оцеляването на левия вестник отново е свързано и с ВАЦ, след като Иванов уреди "Дума" да се отпечатва в немската печатница. Шефът на консорциум "Европа" си пожела "Дума" да стане национален вестник, но засега лявото издание остава заложник на партийните интереси.
Почти едновременно още в началото на годината от вестникарската сергия изчезнаха "Континент" и списание "Сега". Всекидневникът спря да излиза заради натрупани дългове към ВАЦ. Част от екипа му се завърна през декември със седмичното издание "Епоха" и амбицията да прави "вестник за нещата, които правят от времето епоха". Цената на изданието актуално беше изчислена и в единната европейска валутна единица - 0.51 евро (или един лев).
Въпреки слуховете, че се подготвя ново списание, близко до тематиката и стилистиката на "Сега", медийното пространство остана без негов наследник, а екипът му се преля в едноименния вестник. Според издателите "смъртта" на политическото списание е била естествена, защото правилата на пазара не позволяват да съществуват и вестник, и списание с едно и също име. Списанието според тях се превърнало в стартова площадка за вестника. "Сега" се наложи като третия вестник след изданията на ВАЦ и затвърди аудиторията си, като успешно продава и дебелите си съботни броеве, обясняват издателите. След местните избори вестникът побърза да се освободи от етикета "издание на евролевицата". Всекидневникът преживя годината без сътресения, въпреки че издателите обявяваха, че са продали вестника, без наистина да са сключили сделка. Ако представителите на "Нюз корпорейшън" (компанията на Мърдок) наистина бяха проявили интерес към изданието, то може би вече щеше да бъде наричано от конкурента си "Монитор" - "австралийският вестник, издаван на български език". Законът за радио и телевизия обаче не позволява радио-телевизионните оператори да купуват вестници и от "Нюз корпорейшън" твърдят, че засега не се вълнуват от пазара на печатни издания. "Продължаваме да инвестираме в областта на медиите и през 2000 г. може да се очаква изненада на пазара", съобщи един от собствениците на "Сега" Кънчо Стойчев.
Петьо Блъсков успя да задържи "Монитор" на пазара, въпреки липсата на достатъчно реклами и високата цена, да направи и нов вестник. Този път бащата на Пресгрупата създаде спортен всекидневник "Планета спорт". "Монитор" наложи и своето електронно издание благодарение на бързото актуализиране на информация в уеб-сайта си.
В навечерието на 2000 г. бъдещето на вестникарския пазар се разглежда през конкуренцията на
"Ние наливаме все повече пари за развитието на нашия бизнес в Интернет", похвали се през декември на конференция за развитието на медийната индустрия шефът на "Вашингтон пост" Алън Спун. Инвестициите в електронния вариант на вестниците и списанията се увеличават, като издателите очакват почти двойна възвръщаемост на вложените средства.
Българските вестници, загрижени първо за оцеляването си на хартия, обръщат по-малко внимание на електронните си издания, защото и потребителите на Интернет-услуги у нас са много по-малко. Мрежата обаче беше използвана за underground изданието на "Дума", докато тя не излизаше. "Невероятно, но факт" е обаче липсата на електронни издания на "Труд" и "24 часа". Немците засега явно не бързат да харчат пари за нови технологии и съсредоточават вниманието си върху традиционните хартиени вестници. Те не приемат обвиненията в монополизъм и продължават да се вживяват в ролята на спасител на българските вестници. Днес нито Пресгрупата, нито "Медиа холдинг" щеше да ги има без помощта на ВАЦ, напомняше през годината Петер Щерцинг. Според останалите издатели обаче, ако монополът на немския концерн продължава, другите всекидневници са застрашени от изчезване. За тях от тази година остава споменът за хегемонията на ВАЦ. Битка, печелена от немците с все по-малко усилия.
За имиджа си един политик направил би всичко
Новата информационна политика на правителството: И ние с Костов пием кафе, кафе, кафе-е-е
Ако сапунерките се продаваха, така както политиците предлагат себе си, това производство щеше да замре, твърди френски специалист по политически маркетинг. Българските политици през последните години упорито, но не особено успешно, се опитват да продават свой по-привлекателен образ. Резултатите: продуцирането на политически фенове спря след януарските протести през 1997 г. Единствено президентът Петър Стоянов успява да поддържа високия си рейтинг с добре режисирана имидж-кампания.
"Това е първият президент, когото срещам. Нещо като дебют е за мен", разсмива се Доктор Моте секунди след като побъбри на немски с българския държавен глава. Фотографите се сблъскаха, за да запечатат приятелския поздрав на Петър Стоянов с ексцентричния немец. Идеологът на технопарадите на любовта се разходи из коридорите на хеписоцсградата на последния осми декември. Той беше гост на диджеите от "Метрополис". Тогава те пък бяха на работното си място, след като ги обявиха за музикални секретари на президента.
Мистерия остава защо Петър Стоянов, който е фен на "Бийтълс", се довери на експертите по електронна музика. Може би защото "Метрополис" събират между 8 и 10 хиляди техноманиаци на парти, шарените рейвъри са интелигентни млади хора от т.нар. high tech поколение и голяма част от тях са потенциални гласоподаватели. Снимка край пулта на "Метрополис" е добра имиджова реклама за който и да е български политик. Целева аудитория на рекламното послание - новото поколение. Очакван ефект - още няколко млади политически привърженици. Държавният глава обича да се появява на концерти, при това не дискретно. Петър Стоянов се снима зад сцената с Джими Пейдж и Робърт Плант (тогава музикално списание определи срещата като кратка, но историческа), камерата го фокусира многократно да танцува на бенефис на "Щурците"... Екипът на президента още от самото начало на мандата му се опитва да изгради имиджа му на земен, близък до народа човек: самотните екскурзии из Рила, разходки по бул. "Витоша", срещи по пазари и площади. В началото имидж-отборът експериментираше по-смело, с времето заложи на традициите.
В неформалните си публични изяви българските политици се опитват да имитират американските си колеги. Популярната история за американската мечта с излъсканите ябълки на Рокфелер е поучителна със старата изпитана рецепта, че се продава не стоката, а нейният имидж. Българската мечта за столче във властта също е по-лесно осъществима и по-дълготрайна в колкото по-лъскава опаковка успееш да се представиш. Налучкването на подходящи имидж-изяви създава трудности на българските политици. По западен образец обаче политиците ни се стараят да попаднат под прожекторите "ръка за ръка" с народни любимци, от чиято популярност да се възползват. Вицепремиерът Евгений Бакърджиев например даде тон за масови посещения на сини депутати по стадионите, колегата му Александър Божков печели симпатии в ролята на диджей, а през отиващата си година увековечи гласа си в благотворителен компактдиск. Новите сини политически звезди обикновено преминават на нарочни семинари през специализиран курс "как да се държим в обществото". Прессекретари, тв продуценти, PR-специалисти се вживяха в ролята на имиджмейкъри по време на местните избори през есента. "Имиджмейкърът не може да поема ангажименти, той може само да помага. Колкото до г-н Бакърджиев, той не е имиджмейкър", разсея Иван Костов съмненията, че противоречието между Софиянски и Бакърджиев е заради имиджмейкърите им. Всъщност най-добрият имиджмейкър за столичния градоначалник вече втори мандат е усмивката му. Без да има специална PR-стратегия, кметът заема второ място в класацията на народните симпатии благодарение на естественото си и емоционално държание пред камерата. Все по-празнично и по-скъпо стартират проекти и "успешни" сделки. Започването на строежа на каскадата "Горна Арда" събра българо-турския политически елит на чеверме сред шарени димки. Тези, които помнят фанфарите на летището при сделката за газа, гадаят как ли ще бъде отпразнувана приватизацията на БТК... Поканата за преговори за членство в ЕС и визитата на американския президент Бил Клинтън бяха двата шанса в края на годината да се съживи привлекателният имидж на управляващите. Ние от днес сме други, обяви министър-председателят Иван Костов в Хелзинки, след като Европейският съюз раздаде поканите за започване на преговори на страните - кандидатки за членство. Народът посрещна жеста на Европа много по-трезво от политиците и предпочете да запази бутилката шампанско за новогодишната наздравица. На българския политик ще се налага вече да се държи като европейски, да си изгради и подходящия имидж. "Сега всички ние ще трябва да стягаме нашия дом, за да посрещнем скъпите гости от фамилията", обясни Костов.
Месец преди хелзинкските страсти Костов неочаквано преобърна и информационната политика на кабинета. В началото на мандата си премиерът обеща максимум информация, европейски стандарти в общуването с медиите и обясни, че всеки министър сам ще разяснява ресорните си държавни дела на хората - формула, която не заработи, а достъпът до информация в повечето случаи остана неизяснен и труден. Според премиера правителството му нямаше нужда от говорител. Допреди два месеца. Тогава той се върна към старата си идея правителството "да се учи от опита на най-добре работещите структури като президентския апарат и пресцентъра на Стефан Софиянски".
Актьорът (и бивш директор на няколко телевизии) Михаил Михайлов и медикът (и БНТ новинар) Константин Каменаров влязоха на "Дондуков" 1 съответно като директор на дирекция "Информация и връзки с обществеността" и говорител на кабинета. "Властта е изпитание за способността на човека да се обучава и информира, за гъвкавостта му да обема информацията и да я претворява", сподели преди време министър-председателят. Премиерът обаче едва ли е избирал новите си медийни съветници по този критерий. Веднага след като се настани в кабинетите си в МС, екипът започна да продуцира повече новини около себе си, отколкото да дава информация за държавните дела. Щедрите медийни изяви на "мозъчния тръст" обаче не можаха да изяснят точно каква е новата информационна политика на правителството. Всички разбраха само, че Костов вече се усмихва на журналистите и ги черпи с кафе и дребни сладки. Премиерът започна да се шегува, заговори за семейството си и дори покани репортерите на традиционното си седмично изкачване на връх.
Не е ясно кой обаче ще се грижи за имиджа и на премиера, и на страната ни в Европа. Нито кой ще разяснява стъпките на евроинтеграцията. Засега правителственият говорител не дава надежда да се превърне в българския Джеймс Рубин (човекът, който разяснява външната политика на САЩ на американците и на света). Мишо Михайлов пък гледа на официалните задгранични пътувания като добра възможност да "кльопаме и пеем". Така новият европейски имидж на "реформаторското правителство" остава загадка. Или илюзия.
Светът на метисите е тук
В шеметна размяна на идеи между глобалното село и регионалните култури вече е заченат духовният свят на бъдещето
Ако древните предсказания са верни, светът след 2000 г. ще бъде жълт. Ако прогнозите на Самуел Хънтингтън се сбъднат, идва времето на сблъсъка на световните културни плаки и духовните земетресения са неминуеми. Светът наистина е жълт, но инвазията е най-вече чрез етикетите "Made in China". Вярно е, че югославската касапница показа нетърпимостта на верите и цивилизационните модели, но пък нали точно персийските ислямски монарси са най-верните съюзници на християнския Запад? По-реалистичният анализ на процесите в света на духовността показва, че е малко вероятно сбъдването на прогнози, които предвиждат остри конфликти и безусловни победи.
Все повече изследователи на глобалните процеси предпочитат да прогнозират появата на т.нар. метисен духовен свят, който ще обединява, подобно на рекламите на Бенетон, избрани елементи от различните култури на планетата. Това впрочем е твърде вероятен сценарий, защото в последните десетина години доказателствата, показващи зараждането на световната метисна култура, се множат. Духът на рекламите на прочутата италианска марка дрехи е само едно от тях.
Какво всъщност не харесват критиците на Хънтингтън? В прочулата го статия във "Форин афеърс" той предвиждаше, че с края на противопоставянето на идеологиите идва ред на сблъсъка на определените от него западна, конфуцианска, японска, ислямска, индуистка, православна, латиноамериканска и африканска културни идентичности. Това е "опростено, родено от двуполюсна логика и апокалиптичен песимизъм мислене, което не си дава сметка, че историята е непредвидима", репликира французинът Ги Ерме. Във водопада от доводи и контрадоводи в този спор са включени почти всички горещи точки на новините от последните десет години - от Персийския залив и Руанда, през Северна Ирландия и Корея, до Косово и Чечения. Вероятно затова те звучат скучновато.
По-значими от този дебат вероятно са примерите за раждането на метисния свят, които могат да бъдат открити дори и в българската действителност. Новият тип смесена култура, за която се предполага, че ще доминира идващите столетия обаче, не би могла да се появи без сега господстващата глобална култура.
Още през 1996 г. Бенджамин Барбър, един от близките съветници на президента Клинтън, публикува книгата си "Джихад vs. Макуърлд", в която твърди, че проявите на интегризъм (най-популярен - мюсюлманският) са толкова опасни за демокрацията, колкото и монокултурата. Според него "Макуърлд, хибрид между "Макинтош" и "Макдоналдс", е символ на уеднаквената ни планета", по петте континента на която се разпространяват "начина на живот и символите на американската народна култура", представяни от "едни и същи образи, едни и същи звуци, едни и същи марки: "Кока-Кола", "Левис", "Кентъки фрайд чикън", MTV".
Спорно е дали този потребителски и културен монополизъм е опасен за демокрацията, или чрез него стават по-лесни за асимилиране някои универсални ценности на съвременния свят. По-интересното е, че може би точно налагането на тази нова световна моноистична култура предизвика силни регионални реакции, които постепенно започнаха да разбиват монопола на американските масови модели. Най-лесно е тази първа промяна към метисна култура да бъде чута. Кой е ритъмът, който през последните две години взривява дискотеките по света, завладява класациите и кара големите (американски) музикални компании да преравят купища стари ленти? Латиноритмите. Те дори доведоха до появата в залятата от чалга България на култовата група "Латинопартизани".
Маркетинговите отдели на гиганти като "Кока-Кола", "Пепси" и "Макдоналдс", които първи завладяха вкусовете на целия свят, вероятно и първи доловиха появата на "метисните" настроения сред потребителите на техните априорно еднакви стоки. Промените в посланията вече са налице. "Фанта" пусна серия от телевизионни клипове, които разбиват представата за напитката като глобален продукт, а я рекламират като естествена част от всекидневието на младите французи, испанци, мексиканци и т.н. Нещо повече - вече променят и светая светих - еднаквото съдържание на глобално наложените продукти.
"Макдоналдс" предлага с (все още) навсякъде еднаквия си хамбургер елементи от регионалната кухня. В Гърция това е сирене фета, в Сингапур - пържени крилца, във Франция - салата "Ница". Български кулинарен хибрид са къщите за бърза закуска "Тропс", които имитират американския модел на fast foot. Все по-често забелязващата се симбиоза между световната и регионалната кухня също не е случайна. Тя би могла да се отдаде на прогнозираната нарастваща роля на районите в един свят, в който границите ще имат все по-малко значение.
В световното медийно село, което както никога досега ще бъде доказано от едновременното посрещане на 2000 г. от милиони хора по планетата с телевизионната програма "Милениум", скоростта на взаимното културно влияние става все по-голяма. В тази шеметна взаимна размяна на идеи между глобалното село и регионалните култури вече е заченат метисният духовен свят на бъдещето. Остава да броим проявите му.
50-те най-големи рекламодатели в телевизията
Рекламният пазар през 1999 се увеличи чувствително
С почти 50% са се увеличили рекламните бюджети, вложени в основните ефирни телевизии, показват данните на социологическата агенция "Маркет тест" за месеците от януари до ноември включително, сравнени със същия период на миналата година.
Само първите 50 рекламодатели през тази година са инвестирали повече пари в телевизионна реклама, отколкото беше целият рекламен пазар през 1998. Общо до края на ноември тази година в клипове по двата канала на БНТ и софийските ефирни "Нова телевизия" и "7 дни" са вложени 45.6 милиона нови лева.
