Националният съвет за радио и телевизия прие на заседанието си миналия понеделник общи правила за работа на съвета при лицензиране на ефирните радиостанции и телевизии. НСРТ отново иска среща с Държавната комисия по далекосъобщенията заради съставените актове за констатирани нарушения по Закона за радио и телевизия, които обаче, след като попаднат в ДКД, остават без резултат.
Обвиненията срещу Велев - много шум за нищо
Технологичната реорганизация в БНР е необходима, избраната система "Далет" (система за автоматизирано радиопроизводство) удовлетворява изискванията за технологическо обновление в БНР. Това са изводите на експертната комисия, която беше създадена в НСРТ, за да оцени нуждата от реорганизация в националното радио. Докладът на комисията, председателствана от експерта на медийния съвет по технологическите въпроси проф. Емил Владков, беше приет на заседанието на НСРТ миналия понеделник. Комисията препоръчва проектирането на системата да бъде съобразено с програмно-технологическите изисквания и в тази връзка да бъде преразгледан договорът за изграждане на системата и доставка на съоръженията. НСРТ настоява промените в старата (студийна) сграда на "Радио София" да бъдат съгласувани с Националния институт за паметниците на културата.
Според заключенията от тематичната ревизия на разходите за капиталови вложения в БНР през 1998 г. правилата за избор на участници в конкурса и процедурите по възлагане и финансиране на проекта не бяха спазени. Проверка от Софийската градска прокуратура обаче беше прекратена със заключението, че не са извършени закононарушения. Така директорът на БНР остана невинен до доказване на противното от НСРТ. Медийният съвет обаче също "оправда" шефа и поредният опит за отстраняване на Велев остана безуспешен. "Докладът не отвежда към нито една от двете хипотези, тиражирани в обществото. Той нямаше за цел уволнение на Александър Велев или спиране на ремонта в радиото", обясни Георги Лозанов. Според него целта на проверката е била да се помогне реконструкцията в БНР да бъде максимално добра.
Докато НСРТ заседаваше, Александър Велев събра медийните репортери на кафе, за да им представи оценка за реконструкциите и от европейски експерти. В доклада си представителите на Европейския съюз за радио и телевизия (ЕBU) Филип Левън и Ричард Чалмърс подкрепят плановете на БНР за техническо обновяване, но препоръчват то да става на етапи. "Етаж по етаж" според ЕBU-специалистите трябва да върви и реконструкцията на радиото, която според тях се налага да започне незабавно. "Някои хора искаха да спрат реконструкцията в БНР и поискаха ревизия, но няма логика да се бориш срещу нещо модерно", коментира Велев. Технологическото обновление и реконструкцията в радиото вече са започнали, а до април трябва да завърши ремонтът на първия етаж.
Попова и НСРТ бъбрят като приятели
Българската национална телевизия по програмата ще я познаете, а не по структурната реформа. Така може да се формулира основната идея, около която се обединиха Националният съвет за радио и телевизия (НСРТ) и ръководството на държавната медиа. УС на БНТ се срещна с медийния съвет миналия четвъртък по покана на експертите, за да дискутират резултатите от реформата в телевизията. Няколко дни преди това генералната директорка на БНТ изпрати в съвета поискания доклад за промените. НСРТ подкрепи структурната реформа в БНТ, категоричен бе председателят на съвета Александър Томов и добави, че всички очакват как резултатите от нея ще проличат на екрана. Според Иво Драганов чак в края на май може да има среща, на която да оценят промените в БНТ чрез впечатленията от новата програмна схема за 2000 г. Дотогава реформата (по думите на Георги Лозанов) ще добие програмна видимост. "Ако реформата в БНТ се провали, това ще бъде провал и за НСРТ", коментира Светлана Божилова, която не гласува за Попова при избирането й за директор.
Появата на първа частна национална телевизия според Лили Попова ще изведе БНТ "на пистата на състезанието" в конкуренция за зрители и реклама. Евротреската от последната седмица не отмина и тази среща. Евроинтеграцията на България е другото предизвикателство пред БНТ. В медиата вече са сформирали работна група, която да разработи стратегия какви специализирани предавания да се продуцират, какви програми от ЕС-страните да се внесат, как тематиката да бъде включена дори в детските предавания. Според Александър Томов БНТ трябва да се опита да промени ценностната система на българина за приобщаването ни в евроструктурите.
"Естествено, че не съм доволна от програмата сега, но аз винаги ще искам повече, защото съм перфекционист. Ще имам все по-високи претенции", зарече се Лили Попова, която определя себе си като либерален директор, а Йосиф Сърчаджиев я разпозна като българския Херкулес.
Водихме един сериозен и задълбочен диалог, нямаше тежка и мрачна дискусия, обобщи впечатленията на НСРТ Александър Томов. Това беше разговор между професионалисти, изключително дружелюбен, един концептуален разговор, присъедини се към положителните оценки и Лили Попова.
В доклада, представен пред НСРТ, се споменава и за започналото преструктуриране на дирекция "Маркетинг и продажби". На заседанието си миналия понеделник УС на БНТ прекрати предсрочно договора на шефа й Иван Павлов. Неговото място ще заеме Атанас Илков. До момента той изпълняваше длъжността мениджър на "Външни продукции и връзки с обществеността". В БНТ Илков дойде от БНР, той беше участвал и в спечеления от Иван Павлов конкурс за шеф на рекламния отдел на телевизията преди две години. "Промяната е свързана с новите функции, които УС възлага на преименуваната дирекция "Маркетинг и реклама". Искаме да заложим на по-агресивна, по-гъвкава политика, съобразена с факта, че няма да сме монополисти на пазара", обясни смяната Лили Попова. Дирекция "Маркетинг и реклама" има и нова вътрешна структура. "Това са три отдела: "Реклама и спонсорство", "Външни поръчки и технически услуги" и "Маркетинг и мърчъндайзинг", който ще се занимава с телевизионния пазар и промоции", разясни промените новия шеф Атанас Илков.
Бате, връщай се по-често!
Ако някой има съмнения какво е убеждението на Иван Славков, сега ще му се изясни. "Изповядвам марксистко-ленинска философия", заяви той през изминалата седмица. Събитието обаче не бе изпит за придобиване на партийна книжка в една от множеството родни комунистически и работническо-селски партии. Крилатото самопризнание се случи без бой след едно от поредните завръщания на Батето от чужбина. Въпросът към него също нямаше нищо общо с идеологическата му насоченост, а имаше доста по-тривиален вид и касаеше предимно футболната обстановка в страната: "Каква е философията на президента на БФС? Да "реже" за назидание или да съхрани един богат (бел. ред. - клуб)? ".
Едва ли след Славковия отговор феновете на визирания във въпроса "Ловеч" са разбрали дали според философията на Маркс и Ленин трябва любимият им отбор да бъде изхвърлен от А група за побой над съдия. Но пък е сигурно, че всички привърженици на футбола искрено се забавляват с изявленията на Славков. Тъй като не обича да дава често интервюта, всяко негово завръщане от най-различни олимпийски и футболни мероприятия е приятно шоу. Какво може да каже Славков при едно от поредните си преминавания през VIP-залата на летище София?
Например може да изтърси израза "Левски са куци коне". По-късно пред в. "Гол" дори се доуточни: "Поправям се, "Левски" не са куци коне, те са магарета". Това на неговия език би трябвало да означава, че не футболистите, а ръководството на сините нищо не разбират от управление на клуба. Само че така изречени, думите му станаха една от причините "Левски" да бойкотира националния отбор. Оказа се, че той не е имал нищо против играчите, макар че това по нищо не си личи.
В златния фонд са някои изказвания по темата за войната му със спортния министър Цвятко Барчовски. След като преди около месец заяви, че го уволнява, тази седмица отново внесе някои пояснения. На въпроса как ще коментира изявленията на Барчовски за нелегитимността на приетия наскоро нов устав на БФС, Славков заяви: "Него съм го уволнил отдавна. Правителството да предложи негов заместник". Но кой? "За мен Самаранч (бел. ред. - президентът на Международния олимпийски комитет) е достоен за заместник".
Ако си мислите, че вече не си е създал мнение за новия главен прокурор Никола Филчев, се лъжете жестоко. Най-малкото, защото Филчев е бивш боксьор. Но и той като предшественика си Иван Татарчев не се отказва да предизвиква съдебни дела срещу олимпиец номер 1 в България. "Филчев не е в моята категория. Оставете го на мира", бе коментарът на Славков. И с това проблемите за него свършват. А новите съдебни дела изглеждат добре дошли, защото "му помагат да не загуби тонуса си".
Наблюдателите се опитват да определят произхода на тази словесна изобретателност у Славков. Забелязва се коренно различно състояние на духа преди отлитане и след кацане (в полза на второто, естествено). Някои си го обясняват с доброто обслужване в авиокомпаниите и с това, че Батето лети обикновено в бизнескласа. Там, както е известно, за някои маркови питиета не се плаща. Помислете си само - жребий за световните квалификации в Токио, след което заседание на МОК в Лозана. В други случаи той изглежда напълно сериозен, а и приказките му са по-смислени. Такова бе едно от включванията му от Токио по "Дарик", в което обеща най-строги санкции за скандалите в българския футбол. Впоследствие се оказа, че решенията по случая "Ловеч" имат пряка връзка с 50-томника от събраните съчинения на Владимир Илич. Да му мислят тези, които не са ги чели навремето!
Дана ИнтерПОЛ
Звездата Интернешънъл огрява равното Софийско поле
Спокойно! Интерпол не издирва харизматичната Дана Интернешънъл. Просто името на международната полицейска организация й приляга. То символизира безценния принос на Дана в областта на обединяването на половете.
Транссексуалната певица пристига у нас за 4 дни по покана на продуцентска къща "Планета Адам". Концертът й е на 18 декември в зала 1 на НДК от 19.30. Тя ще развее фусти по сцената с четирима балетисти от своята трупа. В шоуто й ще се включат и шестима български танцьори от Националната опера. Младата нашенска ритъм енд блус група "Ъп даун" ще подгрява публиката. Цялата сцена ще е в черно, а на нея ще има няколко дим-машини. Дана ще изпее хитовете от своите три диска (два от които - платинени). Сред тях са кавърите по Woman In Love (Барбра Стрейзънд) и Free Стиви Уондър). Петдесетминутният концерт, организиран с помощта на израелския посланик у нас г-н Давид Коен и компанията "КА мюзик", е с режисьор Хачо Бояджиев.
Но коя (кой) всъщност е Дана Интернешънъл? Истинското му име е Иарон Коен. Роден е на 2 февруари (съдбата си знае работата!) 1971 в Тел Авив. Там започва своята кариера 20-годишен с вокално подражание на именитата си сънародничка Офра Хаза. През 1994 се подлага на операция в Лондон, сменя пола, съответно и името си.
Миналата година парчето Diva спечели голямата награда на Евровизията и тръгна триумфално по планетата, а певицата бе обявена за най-популярната транссексуална личност в света. Тя дори бе поканена да стане една от "Спайс гърлс", след като Джери Халиуел напусна формацията. "Това никога няма да стане, отсече мениджърът й Жак Яков. Защото до година-две Дана ще е по-известна от спайските."
И това е на път да се случи.
Хелър си отиде, параграфът остава
Животът по свой начин превръща и най-парадоксалната сатира на автора в банална реалност
В края на 60-те години Джоузеф Хелър споделя пред студенти от Нюйоркския университет плановете си за бъдещето. "Смятам да живея вечно", заявява тогава авторът на "Параграф 22", цитирайки собственото си произведение, "или да умра, опитвайки се да живея вечно". Миналата неделя той умря (опитвайки се) на 76 години. След него остава книгата, която критиците понякога определят като мрачно-сатирична библия на антивоенното поколение. "Параграф 22" излиза през 1961 и оттогава е преведена на почти всички световни езици, като общият тираж надхвърля 20 милиона.
Приживе Хелър често е обсаждан от хора, които твърдят, че неговият роман им е помогнал да приемат по-леко абсурдите на живота. "В повечето случаи това бяха войници, които са служили във Виетнам. По-късно, когато отидох в Прага, разбрах, че там американски издания на "Параграф 22" се разпространяват от ръка на ръка. Хората правеха аналогия с парадоксите на комунистическия режим."
На повърхността "Параграф 22" е за живота на една американска ескадрила в Европа по време на Втората световна война. "Структурата на тази ескадрила като част от цялостната военна структура съзнателно беше изградена така, че да напомня за структурата на една голяма корпорация, на един университет и въобще на всяка една институция, която има своята йерархия и най-различни подразделения с някаква степен на власт", казва Хелър. Така той прави портрет в движение не само на безсмисленото функциониране на военната машина, а на обществото като цяло. За "Параграф 22" често се твърди, че е анализ или дисекция на изкривената логика на човешкото съществуване. Може би малко неточно и преувеличено определение за една книга, която всячески отрича анализа като възможен. Романът е нестроен калейдоскоп от накъсани, трескави и често грапави епизоди, едновременно смешни и гротескни, но по особен начин въздействащи с абсурдността си. В една от първите рецензии за "Параграф 22" се казва: "книга като безумен, трогателен, ужасен, весел, шумен, въодушевяващ, огромен влак в лунапарк". Друг критик пък отбелязва, че романът сякаш не е написан на белия лист, а изкрещян срещу него.
Самият Хелър описва раждането на "Параграф 22" така: "Просто имах огромната амбиция да напиша роман. Единственото, на което можех да се позова, бе опитът ми от Втората световна война. А за войната вече бяха написани много големи произведения - "Голите и мъртвите" на Норман Мейлър, "Оттук до вечността" на Джеймс Джоунс. Те просто всяваха респект и трябваше по някакъв начин да избягам от техния подход, да измисля друг ъгъл, различен от реалистичния. Идеята за "Параграф 22" дойде една вечер, докато си лежах в леглото - това е и начинът, по който, общо взето, е написана цялата книга. Просто мислите започнаха да се изливат - 15-20 от героите се появиха почти такива, каквито съм ги представил в романа."
Първоначалното заглавие на книгата е "Параграф 18". Една седмица преди да започне предпечатната й подготовка, се оказва, че Леон Юрис се готви да публикува роман "Майла 18". Според логиката на издателите, поставени пред избора да си купят една от две книги с числото 18, читателите ще изберат утвърдения автор Юрис. Предложен е вариант "Параграф 11", но се оказва, че и той не е подходящ заради филма "Океани 11". След две седмици на творчески търсения "един ден ми се обадиха от "Саймън и Шустър" (издателството, което се бе съгласило да публикува моя роман) и попитаха "какво ще кажеш за "Параграф 22". Поколебах се за миг и после казах, разбира се, това заглавие отговаря много по-добре на книгата. В нея има толкова много неща, които се завъртат отново и се случват за втори път. Има дори един войник, който казва "виждам всичко двойно". Злокобното внушение е, че това ще продължава все така до безкрай."
В криволичещата структура на романа може би единствената линия, която напомня за сюжет, са безкрайните опити на главния герой капитан Йосарян да избяга от военната служба. Той саботира армията по всевъзможни начини: слага отрова в храната на цялата ескадрила, променя военните карти, но винаги попада на една и съща засечка - параграф 22. Според "абсолютната простота на тази клауза" всеки, който иска да бъде освободен от строева служба, не е луд. Единственото, което Йосарян трябва да направи, е да поиска да го отчислят, защото е луд, но в такъв случай той вече няма да бъде луд и ще трябва да участва в полети и занапред. "Той щеше да бъде луд, ако участваше и занапред в бойни полети, а щеше да бъде здрав, ако не участваше, но щом беше здрав, трябваше да продължи да лети. Ако летеше, щеше да бъде луд и нямаше да трябва да лети; но ако не искаше да лети, значи беше здрав и трябваше да лети."
"Този параграф 22 е засечка и половина", отбелязва Йосарян. "Няма по-добра засечка от него", съгласен е д-р Данийка.
И е прав. Параграф 22 влиза в езика като нарицателно за безизходна ситуация. Уебстърският речник го определя така: "Парадокс в закона, разпоредбите или практиката, чиито условия хващат човека в капан, независимо от действията му."
В живота си самият Хелър неведнъж се е сблъсквал с параграф 22. Когато книгата му се появява на пазара, критиката почти единодушно я обявява за "емоционална бъркотия, която въобще не е никакъв роман" - безсюжетна, натрапчиво повтаряща се и неразбираема. По-късно, когато излизат останалите му книги, същите тези критици се оплакват, че Хелър отново не е успял да напише нещо, което може да се сравни с "Параграф 22". Отговорът на автора е: "А има ли някой, който да е успял?"
С времето той се утвърждава като истински ценител на абсурдното. По време на скандала с Моника Люински Хелър заявява: "Страхотно е! Фактът, че всичко това е толкова безумно, го превръща в най-изтънчено удоволствие за мен. " По-късно, когато адвокатът на Люински се оплаква, че животът на клиентката му е разбит и едва ли някой някога ще излезе с нея или ще я вземе на работа, авторът възкликва: "Искаше ми се да й се обадя и да й кажа "аз ще изляза с теб, аз ще те взема на работа!"
Животът по свой начин превръща и най-парадоксалната сатира на Хелър в банална реалност. През 1979 в романа "Като чисто злато" е описан президент, който прекарва първата си година в Овалния кабинет, пишейки книга за първата си година в Овалния кабинет. Това звучи като пълно безумие до момента, в който кметът на Ню Йорк Ед Кох и губернаторът на Минесота Джеси Вентура се сдобиват със скандална слава затова, че са изкарали мандата си в писане на мемоари. В "Параграф 22" вечният търговец Майлоу Майндърбайндър сключва договор с врага да бомбардира собствената му ескадрила. Години по-късно американският военен служител Оливър Норт ще бъде заловен да продава муниции на иранското правителство, подкрепило терористите, които бомбардират военните бази на САЩ в Ливан.
Джоузеф Хелър си отиде, но параграф 22 продължава да действа. Сигурно той би предпочел обратното, но какво може да се направи?
България - мръсна приказка
В България трудно получаваш шанс
- Заминах през лятото на 1996 г. със стипендия на фондация "Фулбрайт" за получаване на магистърска степен.
- Всичко стана случайно. В началото на 1994 г. попаднах в международната редакция на БТА. Тогава следвах в СУ английска филология, но не знаех какво искам да правя след това. Вестник "24 часа" беше обявил конкурс за репортери и аз реших да опитам. След две-три седмици ме потърсиха. "Добър ден, обаждаме се от БТА, искате ли да работите в международна редакция", ме попита жената отсреща. Първо загубих и ума, и дума, после попитах откъде знае за мен. Оказа се, че са имали колега в "24 часа", който й е показал моята молба. От работата си в БТА постепенно разбрах, че искам да се занимавам с новинарство. Когато започнах да давам и нощни дежурства, беше задължение да се следи CNN International. Започнах да осъзнавам, че искам да правя телевизионни новини и реших, че искам да отида в CNN. Приятелите и хората, с които споделях желанието си да работя в CNN, коментираха - това са глупости, смешно е. - Да, тогава исках да се занимавам с международни новини. В университета част от обучението включваше работа в местната тв станция. Там всеки ден излизах с камера из района, за да снимам. Срещах се с различни хора, влюбих се в това - осъзнах, че не е необходимо да търсиш новината някъде извън радиуса, в който можеш да стигнеш с кола или извън района, в който живееш, защото около нас има много интересни хора, случват се невероятни неща.
- "Фулбрайт" има стандартна процедура за стипендиите. В момента, в който фондацията одобри кандидат, започва от негово име да кандидатства в най-добрите учебни заведения. Аз бях приет в университета на щата Мисури - град Кълъмбия, с допълнителна стипендия от самия университет, която ми покри всички разноски по обучението. Фондацията дава стипендия само за една година за разноските за живот. След първата година ми подновиха стипендията от университета. Но за да се издържам, започнах да работя като асистент при един професор, който преподаваше курс по принципи на американската журналистика. Беше много ангажиращо. Но опитът от тая работа беше добър, защото, когато преподаваш нещо, ти самият научаваш много.
- Знаех къде е Кълъмбия, Мисури, само на картата. Нямаше кой да ме посрещне на летището, когато пристигнах. Едва успях да намеря къде да спя. Имах малко пари от България. Родителите ми дадоха всичките си спестявания и в началото се наложи да похарча доста пари заради тези битови неуредици. Мотелът беше на около 45 мин пеша от университета, който е в центъра на града. Аз ходех пеш, а това е неприятно, защото там е много задушно и влажно.
- Първите месеци бяха трудни. Докато си намеря жилище, елементарно обзавеждане, доста време спях на пода. Ходех на лекции и работех като репортер. Там всичко е свързано с друг тип натоварвания. Но си имах едно на ум за СNN. Говорих с мои преподаватели и те ми казаха, че най-добрият начин, по който студент може да влезе в СNN, е като стажант. Освен това се оказа, че има един такъв код на честта или традиция, според която всеки, завършил университета в Кълъмбия, е задължен да помага на настоящите студенти с контакти и в търсенето на работа. Те го наричат мафията на Мисури, защото във всяка по-голяма тв или радиостанция или вестник в САЩ работи човек, завършил в Кълъмбия. В базата данни открих човек, който работи в CNN Interactive. Изпратих му писмо по електронна поща. Той каза, че може да ми помогне да направя специализация там, но ако искам в CNN International, да се обърна към друг човек. Той пък ме пренасочи към отговарящия за стажа. Аз обаче през цялото време мислех, че контактувам със CNN International, това, което виждаме по телевизията. Оказа се, че съм се свързал със CNN Assigment Desk. Това е тяхното международно редакторско ядро, което отговаря за събирането на информацията от целия свят и разпространяването й в телевизията. Това пак е една от тези случайности, защото редакторското ядро е едно централно място, в което са съсредоточени всички погледи. Попадаш в центъра на всичко. През януари 1997 г. успях да се свържа с отговарящия за стажантите. Обясних му, че искам да отида на стаж през лятото. Той ми каза да се обадя през април. Казах добре, но се обадих през февруари. Започна една дълга кореспонденция - документи, автобиография, материали. В един момент той ми предложи място за стаж. Тъжното беше, че трябваше да си осигуря разноските, защото стажът в CNN не се заплаща. Когато свърши семестърът, аз вече бях направил няколко репортажа, имах демонстрационна касета, с която се канех да превзема CNN - безумна идея.
-Оставах по около 12 часа дневно и в събота, и в неделя, беше ми много интересно. Стажът беше три месеца. След това трябваше да се върна в Кълъмбия. Мислех да си свърша занятията и отново да се завърна в CNN на работа и там да направя дипломен проект. Планът се оказа неосъществим, защото в края на лятото в CNN започнаха сериозни реорганизации. Компанията спря да наема хора за неопределен период. Оставих си автобиографии и препоръки и се върнах в Мисури.
- Там ти дават възможност да вършиш каквото си искаш, колкото повече способности имаш, толкова повече те използват, понеже постоянно има недостиг на хора. Аз исках колкото се може повече неща да видя, колкото се може повече неща да науча. От университета имах опит - можех да монтирам видео, да пиша новини. Говоря руски и френски и много често се налагаше да превеждам. В един момент работата сама започва да те търси. Молят ме да правя за тях монтаж, да им превеждам, да помагам.
- Това пак е една от тези щастливи случайности. Аз можех да се върна в CNN пак като стажант, но нямаше как да се издържам, спестяванията ми бяха на нула. Условията на визата ми не ми разрешаваха да работя нищо друго освен това, което е по специалността ми, и в Америка съм работил само журналистика. Вече имах резервен вариант да правя проучване за местни новини и щях да продължа работа като асистент. Няколко дни преди Коледа бях в тв станцията, когато ми се обадиха по телефона от CNN USA и ми предложиха работа като видеожурналист - това е входното ниво на йерархията. Зарадвах се и се обадих на бившия ми шеф от редакторското ядро. Той ме посъветва да изчакам, защото в CNN International може би ще има по-добра възможност. Послушах го, макар и със свито сърце. На следващия ден ми се обадиха от CNN International и ми предложиха място като помощник-продуцент в отдел "Специални проекти". Това е отдел, който отговаря за чисто режисьорска работа - сглобяване на предавания от кадрите, които идват от Лондон или от Хонконг, подреждането им и свързване с музика, анимация. Правене на предавания по-гледаеми. Превръщаш телевизията в магия. Другата задача е създаване на малки елементи, които да вървят между новинарските блокове, за да поддържат вниманието на зрителите към цялата програма на CNN. Занимавах се с режисьорска работа и анимации. След два-три месеца аз имах собствен сериал (1.30 мин) за животни, застрашени от изчезване. Започнах да пиша новини и за CNN International, при нужда монтирах. Неща, които ми позволяваха да си изкарвам хляба, не, по-скоро маслото.
-Това, че идвах от България, нямаше значение. За тях е важно какво можеш и да бъдеш различен. Те търсят различните хора, с различно образование, да владеят езици, които да помагат при събирането на новини. За тях е важно да имат хора от колкото се може по-различни места, защото те са контакти, полезни са при вземане и тълкуване на информация. За американците аз бях повече европеец, отколкото българин. И аз се чувствах като европеец.
- Беше ми толкова мъчно, че съм си тръгнал от Атланта и съм дошъл тук. Първите седмици ми се струваше, че всичко е, както беше преди, и това ми действаше малко депресиращо. Сега откривам неща, които ме карат да се чувствам по-добре.
- Всичко зависи от това какво ще искам да правя след две години. Ако имам възможност да се развивам, бих останал с удоволствие. Бих искал да правя неща не само във и за България, а неща, които да се гледат в целия свят. Така че връщането ми в CNN International би било нещо много хубаво.
- Нямам запазено място, но имам уговорка, че мога да се върна винаги, когато имам възможност. Сега съм тук за най-малко две години, може и за повече, всичко зависи как ще се стекат обстоятелствата. Виждам се като човек, който е успял да получи образование, което ми дава възможност да правя нещата по един различен начин. По който тук не се правят. Все още!
- С електронна поща. Има и едно предаване, което се казва "CNN World Report". Преди седмица пратих за тях първия си репортаж. Работейки за БНТ, аз изпращам материали и за това предаване, които се излъчват без редакторски контрол и цензура. Така пазя връзката си с Атланта.
- Най-тъжното е, че хората, които заминават оттук, са високообразовани или отиват в чужбина, за да получат добро образование. Там намират професионална реализация. Не се връщат тук. Жизненият стандарт не е основният проблем. Проблемът е, че там е по-лесно да осъществиш мечтите си, а в България е много трудно. Трудно ти се дава шанс!
Нова система за търговия между фирмите
Отскоро малките и средните предприятия у нас могат да се включат в специална електронна система, подпомагаща обмена на информация и осъществяването на бизнесвръзки включително и с чуждестранни контрагенти. Проектът е финансиран от Американската агенция за международно развитие.
Системата е инсталирана в Българската стопанска камара (БСК) и включва над 400 000 американски фирми, които търсят или предлагат стоки, услуги, сътрудничество. Над 700 български фирми вече също са дали своите предложения, като броят им непрекъснато се актуализира. Повечето от съществуващите системи за обмен на информация у нас разчитат предприемачите сами да проявят интерес към предложенията, да закупят от посредника офертата (в която най-важни са адресите и телефоните) и впоследствие да потърсят контакт с фирмата, от която се интересуват. Другият вариант е директно да се влезе в дадена електронна система и да се осъществи връзка със съответното дружество.
Новата търговска система е локална и бизнесмените нямат пряк достъп до нея. Затова тя предлага друг подход. Операторът търси по ключова дума евентуален потенциален потребител на всяка получена оферта от чужбина. "Наша е грижата да свържем фирмите. Изпращаме по факса или по електронната поща резюме на предложенията до български фирми, от които очакваме да проявят интерес. Ако те ни върнат обратно отговор, изпращаме им пълната оферта - с адрес, телефони, данни за фирмата. Всичко това е напълно безплатно", уточнява Ирина Русева, директор "Интернет - Приложни системи" в БСК.
За да се възползват от тази услуга, българските предприемачи трябва да фигурират в системата със своите координати, предмет на дейност, предпочитания, възможности и претенции. За целта те трябва да попълнят и изпратят в Центъра за международно сътрудничество в БСК анкетна карта с данни за своята дейност. Включването е безплатно.
Системата се администрира от GNT - Глобална технологична мрежа, активно работеща в 38 страни по света, като в нея вече участват и фирми от Македония, Румъния, Хърватия. Тя е част от нова регионална инициатива за развитие на търговията на Балканите.
Човешки съдби в "Китайска кутия"
На 1 юли 1997 източната перла Хонконг мина от британски в китайски ръце. Доста преди тази дата, както и след нея, западното кино (и най-вече американското) произведе цяла поредица апокалиптични като звучене и елементарни като идея филми. Посланието беше първосигнално: раят си отива, настъпва адът.
"Китайска кутия" е първият задълбочен филм, излязъл от контекста на психозата "комунистическа заплаха". Причината едва ли е във времевата дистанция от събитието. Просто най-сетне с темата се захванаха сериозни автори. Режисьор е Уейн Уанг ("Дим"). Той си направи световно име в Америка, но е роден в Хонконг и знае за какво става въпрос там. Съсценарист е един от най-големите в бранша - французинът Жан-Клод Кариер, а оператор - югославянинът Вилко Филач (доскоро титуляр при Кустурица). Водещият актьорски тандем са английският ас Джеръми Айрънс и китайската муза Гонг Ли ("Сбогом, моя спътнице"). Поривът на този интернационален екип е родил нещо наистина вълнуващо. Той не се занимава пряко с политика и не бълва на едро евтини заключения в минорен тон. Глобалните събития са фон, на който се разгръщат човешки съдби. На един неизлечимо болен мъж (Джеръми Айрънс) му остават няколко месеца, преди да се сбогува с живота. На една красива жена в цветущо здраве (Гонг Ли) само Господ знае колко й остава и какво я чака. Обединява ги шансът да изживеят любов, чиято сила не се измерва със стрелките на часовника или цифрите в календара. Както зовът на сърцето не зависи от политическия строй, икономическата система и международното положение. "Идеологията" в "Китайска кутия" е простичка, защото е истинска: чаша хубаво питие сгрява повече от най-мощния манифест, една гореща целувка е по-ценна и от най-умната реч, една личностна драма е по-важна от най-сложната дипломатическа игра. Суетата във всичките й измерения не струва и един пробит долар.
Любовната двойка в "Китайска кутия" по особен начин напомня героите на Ремарк - най-много Жоан и Равик от "Триумфалната арка". При тях знаете как е - витае чувството за обреченост, но не и на капитулация пред съдбата. Там най-великото изкуство е да се насладиш на всеки красив миг. А после, ако ще, да идва адът.
Меломан
От ретрото до химна на Европа
Новогодишният музикален фестивал (от 22 декември до 8 януари в НДК) предлага сензация. Тя е в ретростил: Йохан Щраус е автор на "Сватбен танц - валс" и неговият оригинален ръкопис отпреди точно 100 години се намира в България. На корицата има дълго посвещение в стил царска приказка - "На Нейно кралско височество принцеса Мария Луиза Бурбонска Пармска, Княгиня на България". Тогава симфоничен оркестър в България не е имало. Затова Йохан Щраус се е ограничил с клавир. На 1 януари 2000 валсът, вече оркестриран, ще прозвучи в изпълнение на Софийската филхармония.
Фестивалът започва с ауфтакт от коледни песни на "Тоника" и завършва с "Ода на радостта" - химнът на Европа. След няколко години кретане той се опитва да си възвърне блясъка от времето на Емил Чакъров. Програмата тогава си имаше формула, която вместваше под един покрив и световните оперни звезди, и експеримента, и тежките концерти за меломани, и опияняващата мимолетност на шампанското. Оттогава впрочем "Радецки марш" стана хит и у нас (сигурно за да си потърсим прилика с новогодишна Виена), а на малките инструментални и вокални бисерчета като тези, с които ще си играят Никола Гюзелев, Минчо Минчев, Николай Минчев и Петя Иванова, се гледа с възхита.
Новото сега е, че музикалното ръководство е поверено на Емил Табаков - тоест вече има авторитетна фигура, на чийто гръб ще се пишат плюсовете и минусите. Под неговата палка Софийската филхармония ще се появи три пъти - с "Кармен", с празничен концерт и в компанията на Симфоничния оркестър на БНР и три хора. Внушителният финал с Девета симфония на Бетовен включва около 370 изпълнители. Извън количествените рекорди предстои да се срещнем и със самотни майстори на подиума: Георги Василев - един от виртуозите, на които класическата китара дължи своя ренесанс; Деница Лафчиева, рядко срещано цвете в музикалната фауна - жена-кларнетист; Дезире Н'Кауа с клавирния интеграл на Равел. И Найджъл Кенеди със своята цигулка от 1736 г., предизвикала някога възхищението на Паганини при надсвирването му с друг виртуоз - Лафонт. Към всичко това, за да бъде наистина шарено, но и изискано, се добавят "Славянската мистерия" на Анатолий Вапиров, музика на живи (!) български автори и един концерт на Ансамбъл за електроакустична музика, който ще ни помогне да си представим как биха изглеждали творбите на Моцарт или Владигеров, ако те имаха в ръцете си компютър.
Пеещата коледна картичка на фестивала обаче няма нищо общо с модерните технологии - детският хор на БНР с диригент проф. Христо Недялков ще изпълни "Коледни песни от широкия свят" - някои по-стари, други по-нови, но неизменно красиви.
Бяла картина
Картината, за която става дума, не е "Бяло върху бяло" на Малевич. И тук има картина, и тя е цялата бяла, с две почти незабележими бели ивици по средата, но в спектакъла "Изкуство" по пиесата на Ясмина Реза. Спорът изкуство ли е това или не и струва ли то 200 000 франка, слага на кантара дългогодишното приятелство между трима мъже. Така Театърът на армията обогати колекцията си на тема "равносметка на едно приятелство" с още едно произведение. Докато първото бе само детайл от по-мащабно платно, второто вече е поставено в самостоятелна рамка, с повече детайли и погледнато в различна перспектива. В "Буре барут" на Деян Дуковски след всяка чаша двама стари приятели признават по един грях, докато разберат, че са причинили един на друг онова, което дори най-големият им враг не е сторил. Балканското маслено платно е нахвърляно с едър щрих, в ярки тонове, без полусенки и нюанси, крайно и категорично. Произведението на френската авторка Реза е деликатна гравюра с внимание към детайла, зад чиито фини линии бушуват прикрити чувства и стаени страсти. Такава картина, изглежда, отговаря на новата колекционерска страст на режисьора Леон Даниел, който за тази година прави втора камерна (непоставяна досега у нас) пиеса след "Колкото побере кашонът" в Народния театър. Неговата постановка търси всички измерения, дълбочини и нюанси на текста и изтегля една почти невидима бяла линия върху белия фон. Но от време на време преданият интерпретатор на Брехт не се удържа и поставя удивителна, като удря гонг или осветява с прожектор онова, което според него е важно и не бива да се проспи.
В актьорското трио Мирослав Косев (Серж), Ивайло Христов (Иван) и Георги Новаков (Марк) новината е изпълнението на Ивайло Христов. Той вече не е така преекспониран, нито се крепи върху собствените си клишета, а играе като в добрите стари времена, преди да го затиснат славата и постоянните ангажименти. Очевидно пръстите и на тримата още не са загрубели, защото изпълнението им на шест ръце е наистина изкуство.
Торнадо в бучка масло
Г-н и г-жа Бридж обядват в ресторант. Сами и на тъмно - всички клиенти са се скрили в мазето. Навън бушува буря, задава се торнадо. И на фона на неравнодушната природа г-н Бридж казва: "Скъпа, би ли ми потърсила бучка масло - тук маслото никога не достига. " Спор няма - тя е чувствителна домакиня, той пък сурово се извисява като току-що построения Емпайър стейт билдинг над всякакви външни емоционални прояви. Докато г-н Бридж (Пол Нюман) разяснява смисъла на семейните ценни книжа в случай на злополука, г-жа Бридж (Джоан Уудуърд) изведнъж се сеща за азалиите на верандата в деня на неговото предложение. Когато пък тя, той... Всъщност така може да се продължи до безкрай. Защото в "Г-н и г-жа Бридж" (1990, представен от "Александра видеоклуб") британският режисьор Джеймс Айвъри разказва в носталгична ретросветлина момент от живота на средностатистическо застаряващо семейство от Рузвелтова Америка. Филмът, подобно на последвалите "Имението Хауърдс енд", "Джеферсън в Париж", "Остатъкът от деня" е направен не на принципа на външното действие, а на вътрешното състояние. С дискретна категоричност Айвъри изгражда елегантен калейдоскоп от противоположности. Чрез различията в светогледа и характерите на г-н и г-жа Бридж се преминава в по-дълбоките и универсални пластове на контрастите - смяната на поколенията; как новите митове изместват старите; настъпващата феминизация и отстъпващата маскулизация; семплата Америка, в която дори спонтанността се движи по разписание, и заразително "разюзданата" Европа. И всичко това е просмукано от едва забележимата сянка на идващата Втора световна война.
Айвъри е създал джентълменска атмосфера на спокойствие в бавнотечащите кадри, старателно отбягвайки острите крайъгълни камъни на директната и плакатна конфронтация. Филмът е оценен от нюйоркската критика с 2 награди - на Джоан Уудуърд за най-добра актриса и на Рут Проуър Джабвала за сценарий.
Пергелът на любовта
Джон Дън току-що влезе в българската литературна среда с великолепието, което заслужава. Не трябва да ни тревожи късното му появяване. В родната си английска литература той бил преоткрит едва в първата половина на ХХ век. Дън (1582 - 1631) е най-важният от кръга на поетите метафизици, които не са никакви метафизици - критиците им прикачили етикета за удобство. Уводът и бележките към българското издание помагат на читателя да възстанови кода на епохата, но и без ключ той не би се изгубил в такава поезия. На нея времето не й пречи.
Дън пише главно за любовта към жената и за любовта към бога. Първата го изкушава със сладки грехове, втората го мами с рая. Любовната му лирика е невъздържано чувствена: тя пожелава, тя разсъблича, тя опипва с думи като с пръсти. Силно еротична, без да е пошла, в нея плътта тържествува с някакво джентълменско безсрамие, а остроумието изпробва докъде могат да се отместят границите на позволеното, по още колко изискани начина - да се назове онова единствено нещо, за което си мисли мъжът, докато благовъзпитано разговаря с жената. "Ако в редица буквите строим, как, питам, с думи ще се изразим", казва Дън в елегията "Анаграмата" и така сам накратко обяснява принципа на собственото си писане, заиграно в парадоксалното разместване на нещата. Дори в ухапването на презряната бълха и в рамената на пергела англичанинът успява да намери железен аргумент в полза на Ерос. Елегията "Любимата се готви да си ляга" със задъхано темпо разсъблича една дама парцалче по парцалче, за да заключи триумфално: "Виж, няма страшно, гол съм отведнъж, пък ти дори ще си покрита с мъж. " Този път го цензурирали.
Религиозната поезия на Дън мисли греха, смъртта и милосърдието на бога почти с толкова плам, с колкото любовната му лирика се опива от земните наслади. Обаче оставя усещането за пазарлък - сякаш Дън сам си е писал индулгенции, с които да изкупи разгула на словото си.
"Анаграмата" (превод Кристин Димитрова, художествено оформление Николай Пекарев, "Обсидиан", 1999) е удоволствена във всяко отношение книга: от хартията през корицата, гравюрите и превода - чак до последната бележка. Удоволствията от докосването, разглеждането и четенето й са трудно разчленими - сливат се в общ поетичен спектакъл.
Дванайсета нощ
В последните години по света се надигна вълна от екранизации на Шекспир, някои от тях завидно майсторски. "Влюбеният Шекспир" обра тазгодишните оскари. Баз Лурман пък доказа, че историята на Ромео и Жулиета може да бъде разказана като MTV-клип. Други ("Хамлет" на Кенет Брана, "Аз, кралят" на Ал Пачино) вкараха Барда в постмодерната естетика. Общото между тези филми е умението на техните автори да предадат на текста съвременно звучене.
Да се прехвърлим на българска територия. Преди две години Мариус Куркински се пробва в опасната Шекспирова зона с "Дванайсета нощ". Направи го в Сатиричния театър, като освен себе си в две главни роли (мъжка и женска) събра куп театрални и тв звезди - Георги Калоянчев, Тодор Колев, Тончо Токмакчиев, Камен Воденичаров, Мартина Вачкова, Катерина Евро, Пламен Сираков. Това бе сполучлив комерсиален ход, но прекалено традиционната и на места скучна трактовка на пиесата разочарова повечето фенове на режисьора.
Сега Куркински е направил и тв адаптация на "Дванайсета нощ" с почти същия актьорски състав (премиерата бе на 10 декември в столичния Дом на киното). Тя е прекалено театрална и статична. Майсторската работа на оператора Емил Христов не върви ръка за ръка с режисурата. Така филмът се превръща в албум красиви картички от Ботаническата градина в Балчик. Както и в предишния си киноопит "Дневникът на един луд", Мариус не успява да излезе от лоното на театралната условност. Затова и някои от добрите актьорски етюди от сцената се губят на екрана. Остава недоумението защо Куркински, известен със смелата и оригиналната трактовка на класически текстове, е толкова плах и консервативен в "Дванайсета нощ" - почти в стила на някогашните досадни тв театри.
Добрата новина: филмът с продуцент Камен Воденичаров е реализиран без държавна субсидия. Така поне зрителят може да е спокоен, че не му бъркат в джоба, какъвто бе случаят с печалния "Дунав мост".
Световният кръстопът
Прословутата топка на "Таймс скуеър" в Ню Йорк, превърнала се в световен новогодишен символ, ще се спусне за 96-и път. Фиестата се нарича "Световният кръстопът" и е тържество както на космополитния дух на Ню Йорк, така и на електронните медии. Това ще бъде 24-часов спектакъл, по време на който очакваните милион души около площада ще могат да посрещат новата година във всички часови пояси. Чудото ще стане чрез седем гигантски екрана, осигуряващи директна връзка с множество земни кътчета. На всяко от тях е посветено специално шоу.
Празнуването на "Таймс скуеър" ще започне в ранната утрин на 31 декември, когато новата година настъпи в островите на южните тихоокеански води. "Фанфари за обикновения човек" от американския композитор Аарон Копланд ще бъде изпълнен от виртуален оркестър, при който диригентът ще дирижира не оркестър, а компютър. Новата година ще пропълзи още на запад и ще започне шоуто "Вълшебството на океана". "Таймс скуеър" ще потъне в музика и звуци от дълбините на океана, а от всички страни ще нахлуят приказни сирени, китове, светещи медузи и всякакви чудати морски твари. Минава час и 2000 г. настъпва в Корея и Япония. Тътен от ударите на автентични корейски гонгове ще отекне във въздуха, а от небето ще се посипят конфети, които ще играят ролята на вишнев цвят. Новогодишната нощ в Непал и Индия ще оживее в атракцията "Висините на света" - гигантски слон, пауни, кръшен танц на бог Шива, многоцветни ленти. По пладне, когато тържества се завихрят из по-голямата част на Европа, ще се развее огромен флаг със знамената на всички 41 страни от този часови пояс. Нощта вече ще се е спуснала над източното американско крайбрежие, когато Ню Йорк ще вибрира с пулса на запъхтения ритъм на карнавала в Рио.
Полунощ. Всички очакват дебюта на новата светеща кристална топка, която ще даде знак, че 2000 г. е дошла. Но купонът продължава - на някои места новата година тепърва предстои.
"Новинар" стана на седем
Седем години от излизането на първия си брой отпразнува всекидневникът "Новинар" миналата седмица. Ръководството на вестника събра екипа му и гостите на коктейл в ресторанта на хотел "Рила". Шефът на столичните общинари Антоан Николов беше сред първите политици, които пристигнаха там. Той говори продължително с главния редактор на вестника Стойко Тонев на самия вход на ресторант "Враня". От известно време насам в медийните среди се говори, че хора от кръга на Евгений Бакърджиев (сред които е и г-н Николов) са купили част от всекидневника. Към тези мисли навеждат и част от политическите коментари в "Новинар" напоследък - те съвпадат изцяло с възгледите на вицепремиера. Антоан Николов пристигна в компанията на Петър Цинцарски, който е един от шефовете на "Бъдеще за България" - фондацията на премиерската съпруга Елена Костова.
Земеделският министър Венцислав Върбанов също уважи рождения ден на "Новинар". Администрацията на Министерския съвет беше представена от говорителя Константин Каменаров и директора на правителствената пресслужба Михаил Михайлов. Шефът на пресцентъра на МВР полк. Чавдар Крумов също изпи едно малко за здравето на всекидневника в компанията на пресаташето на ГУ "Митници" Иван Кутевски. Точно на срещуположния ъгъл на залата бившият шеф на Шесто Димитър Иванов разговаряше със Светлана Шаренкова и евродепутатката Петя Шопова. Групата на пресаташетата правилно се беше ориентирала към втория бар в ресторанта, тъй като на централния имаше дълга опашка от гости.
Маринов губи сладката агенция
Заместникът на Александър Божков в промишленото министерство Марин Маринов е загубил в последния момент шансовете си да оглави новата Агенция за държавни вземания, довериха източници от средите на управляващите. Като най-вероятен шеф на новото ведомство се споменава юристът на финансовото министерство Александър Раков. През миналата седмица така и не стана ясно защо Маринов е бил пренебрегнат за апетитния пост. Агенцията ще събира принудително всички вземания на държавата и интригата около избора на шефа й се свеждаше до това кое от сините лобита ще сложи ръка върху разпродажбата на стотиците фалирали предприятия. До последно се смяташе, че шефското място в нея е запазено за заместника на Божков. Вероятно той е отпаднал от сметките покрай разместванията на пластовете в СДС, предизвикани от предстоящите промени в правителството. Сини активисти припомниха, че Маринов, известен повече с прякора си Пинко заради заради характерната си походка, беше първият член на кабинета, обвинен в корупция. След едногодишни усилия той успя да осъди в. "Новинар", но след това се разсърди на медиите, че не са отразили неговата победа над четвъртата власт и заяви, че повече няма да дава интервюта.
Диалектика
Генералният секретар на футболния съюз
Двигателят на българската пенсионна` реформа и социален министър
Много дипломати (сред които испанският посланик
В златната книга на българските откриватели и изобретатели, която се намира в Патентното ведомство, бяха вписани имената на още 10 български учени. Сред тях са двама автори на открития - проф. д-р
Златната книга е учредена през 1981 г. (когато се честват 1300 години от основаването на българската държава) като израз на обществено признание към авторите на научни открития и изобретения. Всяка година специална комисия определя чии имена ще бъдат записани на страниците й. До 1997 г. в нея са вписани общо 95 български откриватели и изобретатели. От тях 36 са автори на научни открития (средно по трима в авторски колектив), 55 са изобретатели, четирима са дългогодишни специалисти в областта на закрилата на индустриалната собственост.
Виц на седмицата
Малко преди да реши кой си отива и кой остава, премиерът Костов решил да подложи на тест пред парламентарната група на СДС министрите от кабинета си. Дошъл ред на финансовия министър Муравей Радев и Костов го попитал:
- Колко е две плюс две?
- Седем, отсякъл веднага Муравей
Всички сини депутати викнали в един глас:
- Г-н премиер, дайте му още един шанс, дайте му още един шанс... - Добре - великодушно разрешил премиерът. - Колко е две плюс две?
Този път Муравей се замислил... - Пет - не особено уверено казал той.
- Дайте му още един шанс - пак викнали от залата.
Иван Костов на свой ред се замислил и най-накрая решил:
- Добре, ама последен шанс! Колко е две плюс две?
- Четири, отговорил след малко финансовият министър.
- Дайте му още един шанс, дайте му последен шанс - ревнали сините депутати.
(Така Муравей останал...)
Накратко
ЦСКА не може да получи парите по трансфера на Мартин Петров в "Сервет", тъй като дължимата от швейцарския клуб сума е била преведена в банка в Лихтенщайн, съобщи изпълнителният директор на клуба Румен Янков. ЦСКА няма сметка в такава банка. Янков заяви, че ще се заведе съдебен иск срещу "Сервет". Общото събрание на клуба преизбра през изминалата седмица за президент Любо Пенев и предложения от него управителен съвет. Взе се решение ФК ЦСКА да бъде закрито, а дейността му да се поеме от акционерно дружество със същото име. Защитникът Красимир Чомаков почти сигурно ще играе през пролетта в италианския "Лече", като остават да се доуточнят подробности по договора. Старши-треньорът на ЦСКА Димитър Пенев е предложил четири имена за зимната селекция и като пето това на Христо Йовов.
ФИФА наложи забрана върху международните трансфери на "Локомотив" (Сф). Столичният клуб не е изплатил на немския "Хамбургер" 100 000 марки за Мартин Зафиров, който беше привлечен в отбора преди година и половина. БФС няма право да издава международни сертификати от името на железничарите, както и да регистрира чужди играчи за българския клуб. Президентът на "Локо" Николай Гигов има намерение да се издължи на немците и да възвърне отново правата си. Локомотивци се готвят да подпишат двегодишен договор с бившия играч на ЦСКА Филип Филипов, който доскоро беше в състава на южнокорейския "Ю Конг".
Германия и Англия отново се паднаха в една група, този път при тегленето на жребия за европейското първенство през 2000 г. Двата тима са в една квалификационна група за световното в Япония и Корея. Ето и разпределението на групите: група А - Германия, Румъния, Португалия, Англия, група Б - Белгия, Швеция, Турция, Италия, група С - Испания, Норвегия, Югославия, Словения, група D - Холандия, Чехия, Франция, Дания.
Българската федерация по волейбол търси нови 28 000 долара от бившия шеф Валентин Заяков. Досега бяха установени липси от 18 000 долара от сертификатите на Мартин Стоев, Петър Узунов, Иван Колчанов и Радостина Ангелова. "Получихме информация за нови документи, подписани от Заяков, а парите за тях липсват. Така сумата стана вече 46 000 долара", каза генералният секретар на БФВ Цветан Павлов. Президентът на федерацията и министър на земеделието Венцислав Върбанов ще изпрати документи до Международната федерация, които уличават Заяков в неправомерно издаване на сертификати и ще се иска изваждането му от съдийската комисия.
Тони Занкова бе избрана за треньор на ансамбъла по художествена гимнастика. Специалистката от "Славия" зае овакантения от Нешка Робева пост и ще готви момичетата за олимпийските игри в Сидней 2000. След щателен оглед и тежки контролни комисия подбра 16 гимнастички за ансамбъл и 14 за индивидуалното в разширен национален състав. Подборът ще се прецизира още няколко седмици, след което останалите момичета ще продължат подготовката си в собствените си клубове при личните си треньорки.
"Ловеч" се размина с изваждането от А група
Шампионите са лишени от домакинство за 7 мача заради побоя над съдиите
Шампионът "Ловеч" остава в А група, но няма да играе домакински мачове през пролетта, реши Дисциплинарната комисия на Българския футболен съюз (БФС). Отборът се наказва с лишаване от домакинство за седем мача и глоба от 2740 лева за ексцесиите на Градския стадион в Ловеч по време на реванша с "Левски" от турнира за Купата на България "Форд Мото-Пфое". Тогава спонсорът Гриша Ганчев влезе в съдийската стая заедно с бодигардовете си Кольо Гавазов и Стойко Попски и набиха съдиите. Мачът продължи с 20-минутно закъснение, а биячите бяха изхвърлени от стаята на реферите след намесата на полицията. Ганчев биел главния съдия Костадин Костадинов, а телохранителите му се заели с обработката на помощниците Красимир Керезов и Никола Джугански, сочат свидетелските показания.
Дисциплинарната комисия ще предложи на Изпълнителния комитет да разгледа случая и да лиши "Ловеч" от право на участие в турнира за Купата на България през следващата година. Изпълкомът ще заседава извънредно в понеделник заради двата скандала в Ловеч и Перник, където бомбичка обезобрази резервен футболист на "Ботев" в мача с местния "Миньор".
Най-голямата част от наказанието - пет мача лишаване от домакинство, се дължи на побоя над съдиите от Гриша Ганчев. То се налага по чл.47 за нанасяне на побой на състезатели, служебни или длъжностни лица в рамките на стадиона. Дисциплинарният правилник предвижда наказание от три до шест срещи. Председателят на комисията, депутатът от евролевицата Евгени Димитров, не даде логично обяснение защо колегите му са се спрели точно на пет мача. В някои от разпоредбите на правилника се предвиждат по-строги наказания за подобни нарушения, извършени от служебни лица на отбора домакин. Ганчев обаче е само спонсор и официално по никакъв друг начин не е обвързан с клуба. Кольо Гавазов се води домакин, но дисциплинарната комисия не е взела това предвид.
Останалите два мача лишаване от домакинство са наложени по чл.48 от правилника. Една среща е санкцията за бомбичката, която разкъса фланелката на защитника на "Левски" Вачев, а седмата - заради хвърлените предмети и камъни, единият от които уцели Александър Александров.
Защо обаче "Ловеч" не бе изхвърлен от групата, след като вече веднъж през този сезон бе лишен от домакинство. След мача от първенството с "Левски" дисциплинарната комисия наказа "Ловеч" за три мача по чл.48, т.7 за нахлуване на публиката на терена. По-късно обаче апелативната комисия намали санкцията, тъй като я прецени по друг член на правилника. "За нас няма рецидив по чл.48, за да можем да наложим най-тежката мярка - изваждане от групата", обясни Евгени Димитров.
"Ще обжалваме наказанието", обявиха представителите на "Ловеч", които присъстваха на заседанието на дисциплинарната комисия. Апелативната комисия на БФС е склонна да намалява наказания по странни критерии, както тази есен вече направи с наказанието на "Ловеч" и "Беласица".
Всички санкции по случая "Ловеч" бяха наложени според докладите на съдиите и делегата Павел Делчев, които на заседанието в БФС са потвърдили показанията си. "Нищо изопачено нямаше, всичко описваше реалната ситуация и ние потвърдихме думите си", заяви делегатът Делчев след заседанието.
Въпреки че случаят бе разгледан седмица след инцидента, в сградата на "Кърниградска" 19 не бяха постъпили докладите на РДВР - Ловеч. Полицията разпространи още в деня на мача съобщение за побоя в съдийската стая, в което описва всички подробности. Служителите на МВР, които охранявали съдийската стая, спомогнаха за прекратяването на боя, тъй като бяха чули шумове отвътре. По-късно Гриша Ганчев дори бе задържан за кратко за разпит. Дисциплинарната комисия бе поканила и шефа на РДВР - Ловеч, но той също не се яви. "Ще разговаряме с министър Бонев и ген.Василев защо полицията не оказва съдействие, особено по случай, по който вече е изразила становище", заяви Евгени Димитров.
Сделката с Катар за щангисти е пред разтрогване
Българската федерация по вдигане на тежести (БФВТ) може да развали сделката с Катар, ако арабите не платят до края на годината за преотстъпените им осем щангисти, заяви генералният секретар Нораир Нурикян. Сумата, която се чака, е 50 000 долара плюс половината от личните пари, които би трябвало да получат състезателите. Оказа се също така, че никакъв договор не е подписван между двете централи и всичко е било на доверие. Очакванията, че с получените пари ще се закърпи финансовото положение на националния отбор, засега не се оправдават. Нашите щангисти начело със световния шампион Петър Танев (77 кг) се завърнаха от Доха само с по един часовник "Нина Ричи" на ръката. Не се състояха и обещаните от катарските ръководители всенародни празненства в тяхна чест. Дузина са били само посрещачите след успеха на отбора на световното първенство в Атина, където Танев спечели първата титла в историята на техния спорт. Пищният обяд, който братята на емира са дали на българите в хотел "Шератон", бил единствената светска проява.
"Договорът, който изготвихме с катарците преди световното първенство в Гърция, бе само рамков и трябваше да се подпише веднага след приключване на състезанието. Очаквахме, че арабите ще ни се обадят, но това не се случи. Обясняваме си мълчанието с това, че сега там върви рамазанът и затова не вдигат телефона. Ако обаче парите не дойдат скоро, ще развалим сделката и щангистите ще си приберат отново българските паспорти", обясни Нурикян.
Според устава на международната федерация спортистите не могат да участват на олимпиада за друга държава без разрешение на първата федерация или преди да са изминали три години от получаването на чуждо гражданство. По тези правила арабите не могат да задържат нашите щангисти, без да си платят, и да ги използват в Сидней.
Загрижен за състоянието на щангите държавният глава Петър Стоянов отдели петдесет минути и прие за разговор на четири очи старши треньора Иван Абаджиев. Срещата бе поискана от Абаджиев още по време на световното първенство в Атина в края на ноември, където някои от щангистите се заканиха да откажат участие в националния отбор, докато не се подобри финансовото им положение.
Самият Петър Стоянов заяви, че ще помогне нещата да се уредят, но не уточни под каква форма ще стане - парична или морална. Известно е, че президентът няма правомощия да раздава държавни пари и неговият принос най-вероятно ще си остане чисто представителен. Той обаче пожела да продължи на живо контакта с щангистите и поиска среща с тях.
Въпреки всичко националният отбор се събра на "Дианабад", но не за тренировки, а за тежки разговори.
"Бойкоти и скандали няма. Разбрахме се да се видим отново на 19 декември, когато се надяваме да започне подготовката на отбора. Остават ни десет месеца до олимпиадата и докато умуваме как да я караме, нашите съперници от Гърция влязоха в залите веднага след световното", поясни Нурикян.
"Комитетът за физическо възпитание и спорт (КМФВС) ще осигури цялата издръжка по подготовката на щангистите до олимпиадата в Сидней, и то не заради това, че се правят разни допълнителни срещи с важни хора, а затова, че те са най-успешният български спорт. Единственият проблем е, че няма такива механизми, по които да дадем големи заплати на състезателите", заяви заместник- председателят Атанас Георгиев. Той допълни, че българските федерации са получили вече анекси към договорите си за изтеклата година и са разделили два от деветте милиона лева, натрупани през лятото от джакпота на тотото. Към част от тези пари апетит има Министерството на образованието, под чиято шапка е КМФВС, но явно нещата са се решили в полза на спорта. Останалата сума ще бъде разпределена в началото на идната година, допълни г-н Георгиев.
САЩ притиснаха Самаранч за промени
Незапомнената реформа в МОК трябва да умилостиви американския Конгрес и спонсорите
Никой от американските конгресмени не се обърна към президента на Международния олимпийски комитет (МОК) Хуан Антонио Самаранч с "Ваше превъзходителство" при срещата им на Капитолия във Вашингтон. Някои от въпросите бяха груби, а два-три направо саркастични. Един дори го нарече президент в оставка. Но Самаранч се съгласи да отиде в Конгреса и до голяма степен остана неопетнен в продължилата два часа историческа среща във Вашингтон. Той предприе това изпитание за него и МОК въпреки съветите на приближените си да не го прави. Мнозина от членовете на олимпийския комитет се чувстват засегнати от намесата на Конгреса в делата на организацията и я окачествяват като политическо вмешателство. Всъщност американците вече постигнаха частичен успех в опитите си да променят свещената крава, наречена Международен олимпийски комитет. Сега въпросът е дали ще могат да подчинят една от най-влиятелните организации в света. Вариантите за действие са много, но най-силният им коз е икономически натиск във връзка със спонсорството и плащането на данъци.
Когато Самаранч се съгласи да свидетелства пред американските конгресмени, той трябваше да докаже, че МОК се е преборил с корупцията. За целта членовете на МОК направиха 50 промени в дейността на организацията на асамблеята в Лозана в началото на миналата седмица. Най-основното от тях е забраната на членовете да посещават градовете-домакини, което предразполага към корупция.
Именно скандалът за корупция при определянето на домакина на зимната олимпиада в Солт лейк сити през 2002 г. постави началото на агонията в МОК. В резултат на разкритията за получавани нерегламентирани подаръци бяха изключени шестима членове на МОК, а други четирима подадоха оставка.
Другите основни промени в МОК предвиждат въвеждане на мандатност за членството и президентския пост. Заличава се правото на доживотно членство, като в замяна се въвежда осемгодишен мандат. Членовете обаче ще имат право да бъдат преизбирани неопределен брой пъти. Осемгодишен ще е и първият мандат на президента на МОК, като след това ще може да получи още най-много четири години. Ограничава се максималната възраст на членовете до 70 години вместо досегашните 80. Настоящите членове продължават да изпълняват функциите си до изтичане на мандата. Променя се структурата на асамблеята. Отсега нататък тя ще се състои най-много от 115 души, като 15 от тях вече ще са действащи спортисти. Те ще имат право да бъдат избирани за членове на МОК като част от идеята за подмладяване на състава. Спортистите нямат право да бъдат преизбирани. Останалите квоти са разпределени така - 15 президенти на международни федерации, 15 президенти на национални олимпийски комитети и 70 индивидуални членове.
Само дни след асамблеята 78-годишният бивш испански дипломат се яви пред американския Конгрес, за да обясни как последните промени ще направят МОК по-демократична организация. Той се надяваше реформите да бъдат приети лесно от американските законодатели и с това проблемите на комитета да приключат. Той също трябваше да обясни мерките по скандала за корупция, който започна преди година и успя да разруши имиджа на олимпийското движение. Маркизът бе подложен на основен разпит. Видимо изнервен, Самаранч премина процедура по полагане на клетва, че ще говори истината. Отговорите си даваше на испански, разчитайки на преводача и адвоката си.
Конгресмените очевидно бяха твърде скептично настроени към ефекта от 50-те реформи. Най-прям в изказването си бе републиканецът от Тексас Джой Бъртън, който веднага посъветва Самаранч да си подаде оставката и да напусне комитета. "Време е за нова кръв и нов водач. Имате подходяща обстановка в този велик момент за вас да бъдете лоялен държавник на спорта и да обявите оставката си", призова Бъртън. Той поиска отчет и за нощувките на Самаранч в луксозен хотел в Лозана на стойност 500 000 долара на година. Маркизът трябваше да обяснява защо жена му се е възползвала от подаръци и пътуване за 12 000 долара на разноски на организационния комитет на олимпиадата в Атланта.
Самаранч посрещна с мълчание подканата за оставка. Той остави без отговор много от въпросите на конгресмените. Олимпийският президент сподели, че е започнал да забелязва признаци на корупция от кандидатстващите за олимпиада градове още по време на игрите през 1984 г. в Лос Анджелис. Досега обаче нямало доказателства за конкретни суми или личности.
Най-ясно за намеренията на САЩ намекна конгресменът Хенри Уаксман от Калифорния. Той заяви, че конгресът ще наблюдава МОК и ще вземе наказателни мерки за корупцията, като дори може да забрани на американските компании да помагат на игрите. Част от най-големите спонсори на МОК са именно компании, чиито централи са разположени в САЩ, като "Макдоналдс", "Кока-Кола" и др. Освен това МОК се ползва с данъчни преференции, които могат да бъдат отнети.
Самаранч очакваше някои от конгресмените да се изкажат в негова защита, но това не стана. Президентът на МОК вече 19 години управлява олимпийския свят предимно чрез своите връзки. Подкрепа трябваше да му окаже и влиятелният политик Хенри Кисинджър. Бившият държавен секретар на САЩ се погрижи предложените промени да бъдат гласувани с демонстративно мнозинство в Лозана. Засега обаче американските законодатели не са особено впечатлени от реформата.
"Найки" измества "Рийбок" като олимпийски спонсор
Американският концерн за спортна екипировка "Найки" най-после се намести като официален партньор на олимпийските игри, като зае мястото на друга американска компания - "Рийбок". Размяната стана само за четири дни, след като "Рийбок" официално се отказа от спонсорския договор с организационния комитет на игрите в Сидней през следващата година, защото организационният комитет влезе във връзка с конкурентни доставчици на екипировка - "Бондс" и "Кентърбъри". Идеята е "Бондс" да доставят бейзболни шапки, а "Кентърбъри" да продават топки за ръгби с логото на игрите. "Рийбок" се отдръпна от договора за официален доставчик на екипировка за Сидней, чиято стойност бе 9.45 милиона долара.
Представители на Международния олимпийски комитет (МОК) веднага влязоха във връзка с конкурентите от "Найки" и сделката бе оформена за четири дни. Компанията, чието рекламно лице бе Майкъл Джордан, ще вземе и друг клиент на "Рийбок" - австралийският олимпийски отбор, с договор до 2004 г. От "Найки" са заявили, че нямат нищо против участието на "Бондс" и "Кентърбъри". Така една многогодишна мечта на най-големия производител на екипировка в света се осъществи.
Организационният комитет на олимпиадата и "Рийбок" заявиха, че ще заведат насрещни съдебни дела за неизпълнение на договора. В Сидней претендират, че американците дълго време нищо не са изпълнявали, въпреки че контрактът тече вече трета година. "Това бе глупава постъпка от страна на "Рийбок", каза Дик Паунд. Този израз вероятно най-точно описва какво означава оттеглянето на компанията като официален партньор на олимпийското движение.
"Найки", която е безспорният лидер на пазара на спортна екипировка през 90-те години, отдавна се опитва да се добере по легален начин или до световното първенство по футбол, или до олимпийските игри. Официален спонсор на ФИФА например е "Адидас", но традиционните партньори на МОК и ФИФА рядко се оттеглят.
Въпреки това "Найки" не стоеше далеч от големите събития, които са и най-сериозната реклама за различните производители на спортни стоки. Затова предприе тактиката да се държи като официален спонсор, без да е такъв, което бе изтълкувано като некоректна тактика. "Найки" изграждаше паралелни структури на официалните. Спортният център на "Найки" на игрите в Атланта бе по-голям от този на "Рийбок" в олимпийския парк, а мощни реклами обграждаха олимпийските съоръжения. "Найки" разчиташе и на множеството договори с елитни спортисти, които всъщност изстреляха компанията на нови равнища. Още се помни скандалът от Барселона, когато Майкъл Джордан закри логото на спонсора на "Дрийм тим" "Рийбок" по време на церемонията за награждаване.
Скоростната размяна на спонсорите на Сидней 2000 се оказа поредната брънка от дългогодишната война между двете американски компании. В края на 80-те години "Рийбок" измести "Найки" от първото място на пазара на спортна екипировка в Америка, но през настоящото десетилетие се срина до трето място в света след "Найки" и възраждащия се "Адидас". Стойността на акциите на компанията през последните 10 години намаля с 58%, а продажбите спадат непрекъснато от 1994 г. насам. За същото време "Найки" се превърна в символ на успеха и като логичен израз на това е увеличението с 600% на стойността на акциите.
Войната "Левски" - Херо приключи с договор
Стойчо Младенов е фаворит за национален треньор
Димитър Димитров-Херо е новият треньор на футболния отбор на "Левски". Той замести на поста Люпко Петрович, който подписа договор с китайския "Шенхуа". Срокът на контракта е 1.5 години с опция за продължаване с още една, колкото бе и на сръбския специалист. Димитров няма да изпълни договора с Българския футболен съюз (БФС), подписан официално преди месец, според който трябваше да води националния отбор в световните квалификации. Неговото място най-вероятно ще заеме селекционерът на младежките национали Стойчо Младенов. Христо Стоичков остава помощник-треньор на всички национални отбори. Много вероятно е при младежите да бъде командирован досегашният втори помощник на Херо - Петър Зехтински. Пловдивчанинът вече веднъж бе начело на тима в по-предишния квалификационен цикъл. Изпълкомът на БФС се събира в понеделник да нищи рокадите в треньорския състав.
Бившият европейски шампион с отбора на "Цървена звезда" Люпко Петрович замина спешно за Китай, за да преговаря с местния "Шенхуа". Офертата по негови думи е пристигнала преди месец, но през това време се пазеше в тайна. Горе-долу оттогава датират и взаимните размени на комплименти с националния треньор Димитров. При напускането си Люпко е препоръчал Херо за свой наследник. В случай че не приеме, съществуваше вариант за разговори с друг сърбин - Драгослав Степанович. който е бил начело на немските "Айнтрахт", "Байер" (Леверкузен), "Лайпциг" и гръцкия АЕК.
"Офертата на китайците бе толкова примамлива, че трудно ще откажа. От финансова гледна точка тя е сравнима с европейските клубове", заяви Петрович пред "Меридиан мач" ден преди да отлети за Китай. Изпълнителният директор на "Левски" Наско Сираков обяви, че няма да му прави пречки поради очевидната разлика в заплащането. Двете страни се споразумяха да прекратят договора без усложнения. Въпреки че Петрович замина само за преговори, беше ясно, че няма да се върне оттам без договор. "Няма и един процент вероятност да не подпише", заяви мениджърът Деян Башич, който го доведе в София. Люпко ще трябва следващата седмица да бъде у нас, за да сдаде служебния апартамент, джип и мобилен телефон.
"Разговорът ни продължи 30 секунди", обяви Наско Сираков. Толкова е трябвало на Димитров да приеме предложението от "Левски". То е трето за последните три години. "Третият път не се отказва, защото повече възможности може и да няма. Винаги съм мечтал да работя в "Левски", заяви специалистът. Той обаче отлагаше два дни окончателния си отговор, тъй като вече подписа един договор с БФС да води националния отбор. Той влиза в сила от 1 януари 2000, а неустойката му е 30 000 марки. "Две денонощия не бях мигнал, за да намеря нужната смелост и решителност да отида при тези хора и да помоля за този вид услуга. Благодаря им от все сърце на тези ръководители, най-вече в лицето на Иван Славков и Иван Вуцов - хората, които бяха до мен във всяко едно начинание в работата ми в националния отбор, които се отнасяха изключително топло, бих казал за отношенията - като баща и син", заяви Димитров.
Генералният секретар на БФС Иван Вуцов и президентът Иван Славков благословиха оттеглянето на техния избраник в четвъртък. В същия ден по обяд Димитров сложи подпис под договора с "Левски". Не е ясно дали БФС ще се възползва от правото си на неустойка. Херо получи и благословията на бившите си работодатели от "Ловеч", с които през есента имаше договор. Тогава той води ловчанлии в първите два кръга от квалификациите за Шампионската лига. "И да има, и да няма договор с нас, няма да му правим спънки. Може да подписва с когото си иска. Той бе при нас вече два пъти и повече нямаме никакви претенции към него", заяви президентът на "Ловеч" Ангел Бончев, но не уточни в сила ли е още договорът на клуба с Херо, или изтича в края на годината.
Твърде е спорен и въпросът колко пари ще получи Димитров на новото си място. Още преди да се разшуми около на пускането на Петрович, се говореше, че бургазлията си търси усилено клубен отбор, тъй като изпитва остра нужда от средства. "Меридиан мач" лансира числото 500 000 марки. "Това е смешно. Не става въпрос за астрономически суми", каза Сираков. Сумата вероятно не е по-голяма от тази, която бе обещана на Петрович, и се касае за около 150 000 долара.
"Това е отборът, на който симпатизирам от малък и едва сега мога да изпълня мечтата си", заяви Димитров. Неговата любов с "Левски" обаче прие доста странни измерения през последните години. Първо, отказа по неясни и до днес причини, когато бе на върха на кариерата си в "Нефтохимик". "Не желая да коментирам. Питайте Лафчис за това", заяви бившият технически директор на "Левски" Андрей Желязков, който по това време водеше преговорите. Миналата година Томас Лафчис заведе дело срещу Херо, защото го ритна по време на дербито "Литекс" - "Левски". Горе-долу по това време треньорската легенда на "Левски" Васил Методиев-Шпайдела сипеше хули по негов адрес и го наричаше "тоя учител по физкултура". "Удачна, сполучлива, навременна и точна реакция на сегашното ръководство на "Левски". Херо дори е по-модерен треньор от Петрович, защото налага игра в защита с четирима в линия", заяви през седмицата Шпайдела.
Димитров се бе превърнал в мистерия за сините футболисти, защото те нямаха победа над него, докато водеше "Нефтохимик". След това в ловешкия му период се заредиха серия от равенства. Традицията бе счупена в мача за купата на България в София, където сините се наложиха с 2:0 над "Ловеч", воден вече от Ферарио Спасов. През есента Сираков бойкотира водения от Херо национален отбор, защото помагаше полулегално на "Ловеч".
Въпреки че Димитров работи усилено и в "Нефтохимик", и в "Литекс", не се раздели приятелски с тях. Христо Порточанов го наричаше алчен тип, когато отиде в Ловеч. Там пък го обвиняваха за провала срещу "Видзев" тази есен. Ореолът му на един от най-добрите треньори в България в момента обаче го доведе на стадион "Георги Аспарухов" - едно от най-престижните места за футболен треньор у нас.
Кой ще прави пийпълметрия в България
Битката между социологическите агенции започва и ще бъде безмилостно жестока
В почти всеки американски филм с телевизионен сюжет има епизод, в който медийните босове следят рейтингите на своя канал и тези на конкурентите си и яростно гасят пурите си, когато водещият на новините им например направи някаква грешка и моментално 20-30 хиляди зрители превключат на друг канал. Родните социолози сигурно гледат с огромна завист тези епизоди, защото на този етап у нас няма изградена мрежа, която да позволява тв аудиторията да се следи толкова прецизно. Това може да стане възможно само чрез пийпълметричната система.
Пийпълметрията е най-съвременната и вече широко разпространена в цял свят практика на измерване на телевизионната аудитория. Тя представлява компютризирана система, при която към тв приемниците на определен брой подбрани по определени критерии семейства се монтират специални устройства. Те показват кой канал колко време се гледа. Основните потребители на този вид продукт са самите телевизии и рекламните агенции. Опитът в страните, където тази система действа, показва, че нейното въвеждане води до снижаването на тарифите за реклама на отделните тв канали, както и до увеличаването на общите рекламни бюджети в една страна, обясняват български социолози.
За въвеждането на пийпълметрична система в България се говори от няколко години. Всъщност истината е, че засега повече се говори, отколкото се прави. За пионерското място в създаването на пийпълметрична система в България с основание претендира социологическата агенция МБМД. Тя не само е започнала такъв вид изследвания, но и произвежда патентовани пийпълметрични устройства, които изнася в Русия и Ливан. МБМД са започнали своя проект през 1994 г., а през 1995 г. вече имат създадена система, която включва 150 домакинства. Според президента на МБМД Михаил Янов в България все още не може да се намери някой, който да купува регулярно данните от един голям панел от 500-600 домакинства, което е основна пречка в развитието на пийпълметричната система у нас.
Катализатор за започване на активна дейност по този въпрос в последните няколко седмици стана фактът, че лицензирането на частен национален телевизионен канал е пред своя край. Всички заинтересувани от изграждането на такава система предполагат, че конкурентът на БНТ ще има интерес от закупуването на целия пакет от представителната извадка на едно пийпълметрично изследване. Това от своя страна означава възвръщане на голяма част от инвестирания за въвеждането на тази система капитал. Идеята, че частният телевизионен канал ще предпочете да купува данни за своя рейтинг от едно пийпълметрично изследване има своята логика. Едно от преимуществата на тази система е, че тя има възможността да дава ежеминутна информация за гледаемостта на даден телевизионен канал. Досега използваният метод за подобен род социологическо проучване - методът на попълване на дневници, е значително по-ограничен в това отношение. Инвестицията за създаването на една пийпълметрична система действително е сериозна, тъй като цената само на едно устройство е от порядъка на $300-400, обяснява Михаил Янов от МБМД. Неговата агенция първа се опита да изгради такава мрежа, но засега тя съществува само в София.
Социологическата агенция, която първа успее да изгради пийпълметрична мрежа, ще се превърне в безспорен лидер на пазара на медийни изследвания. Това е и поводът някои от социологическите агенции да подхванат широкомащабна кампания относно въвеждането на пийпълметричната система в България. Втора заявка след МБМД направиха "Бритиш Болкан соушъл сървейз" (ББСС) АД, по-известни като "Галъп интернешънъл", които обявиха, че от следващата година започват изграждането на система за пийпълметрия. Както обясни изпълнителният директор на компанията Кънчо Стойчев, специалните устройства за регистриране на гледаемостта на каналите вече са монтирани експериментално в някои софийски домове. Предвижда се наблюдението да се прави чрез представителна извадка от 500 домакинства в цялата страна. Новата система се въвежда, след като британската компания Taylor Nelson Sofres (TNS) закупи през октомври миналата година 34% от акциите на ББСС АД. Всъщност "ББСС Галъп" АД още през 1996 г. въвеждат експериментална база за пийпълметрична система, като имат планове да я пуснат в експлоатация максимално бързо, твърди Стойчев. Поради политическата криза обаче проектът преустановява своята дейност, тъй като по принцип малкият рекламен пазар в България тогава се срива два-три пъти. Според Кънчо Стойчев от 1 януари 2000 г. ББСС АД ще предложи една работеща система. В момента се работи върху настройката на устройствата, но всички рекламни агенции, клиенти на ББСС, имат в офисите си заредените данни, а обработващата софтуерна програма е в режим на подготвителен пробен период. Като основен плюс на своя проект специалистите от ББСС АД отчитат съвместната си дейност с TNS, която е една от малкото фирми в света, която има опита и е водеща в този вид проучвания.
Изненадващо обаче през миналата седмица съвсем ново и непознато в социологическите среди дружество свърза своето име с изграждането на пийпълметрична система в България. "Рейтинг България" АД се обяви като първото у нас дружество, създадено с цел изграждане, реализация и развитие на пийпълметрична система. Амбициозният им проект също стартира от 1 януари 2000 г., като се предвижда да се събира информация за гледаемостта на тв канали, програми и реклами от 700 домакинства в цялата страна, или около 1600 лица на възраст над четири години. Компанията изяви амбиция да работи с напълно автоматизирана система без допълване на извадката с дневници и други методики и да предлага на пазара специализирана и детайлизирана услуга на високо професионално равнище. Устройствата, които "Рейтинг България" АД ще използва в своите изследвания, са 846 и се произвеждат в България. От презентацията на дружеството обаче не стана ясно кой е инвеститорът на проекта. Нежеланието за даване на тази информация би могло да породи сериозни съмнения относно достоверността на данните в изследванията на тази компания. Обществото едва ли би приело тези данни за чиста монета, без да е наясно кой стои зад тяхното финансиране. Въпреки това "Рейтинг България" вече са започнали своята работа по проекта и са се свързали с евентуалните свои клиенти, а именно рекламните агенции и водещите телевизионни канали у нас. "Обнадеждени сме от поведението на този пазар", сподели Татяна Буруджиева, която е участник в проекта.
"Истинската ситуация в България е, че рекламният пазар е твърде малък и за да подаваш информация чрез такава високотехнологична методика е сериозна заявка за присъствие на този пазар", коментира Румяна Бъчварова от "Маркет тест", които също са започнали контакти с чужда фирма за изграждането на пийпълметрична система. В началните етапи на инсталация на пийпълметрична система се налага съпоставянето и интегрирането на данни от дневниковите изследвания, а всеки един пийпълметричен панел трябва да бъде изграден на основата на разработен и доказано действал преди това панел от дневници, смята още Румяна Бъчварова. Поради тази причина тя се отнася скептично към опитите да се изгражда пийпълметрична система без предварителен опит в тази дейност.
"На пазара в България според мен има място само за една агенция, която прави пийпълметрия", е мнението на Кънчо Стойчев от ББСС АД. Неговият коментар навежда на мисълта, че въпросът за изграждане на пийпълметрична система в България или по-скоро за това чия пийпълметрична система е най-качествена тепърва ще бъде разискван дълго, а конкуренцията между социологическите агенции ще бъде "безмилостно жестока".
