Чувствах се длъжен да напиша това писмо до вас, тъй като в пресата се появиха и други публикации, с които се правеше опит да се противопоставят българските на чуждите фирми в областта на информационното осигуряване. Искам да ви уверя, че в никакъв случай критерий не е бил произходът на фирмата, а това какво предлага тя и дали ще започне да работи от начало, или ще адаптира вече съществуващ продукт, свързан с интересуващата ни област, а именно - данъчната администрация.
Накратко
Върховният административен съд не даде ход на делото по изпълнение на решението за отнемане лиценза на застрахователното дружество "Юпитер", насрочено за 16 декември, тъй като магистратите не са призовали като страна по спора Министерския съвет. По-всяка вероятност следващото дело ще бъде най-рано през втората половина на януари. В същото време стана ясно, че Софийският районен съд отменя санкцията от 150 хил. лв. на "Юпитер", наложена от застрахователния надзор за извършване на друга търговска дейност. Решението на районния съд подлежи на обжалване.
Доброволен пенсионен фонд "Мел инвест", Енергиен осигурителен фонд, пенсионен фонд "Бъдеще" и доброволен пенсионен фонд "Кооператор" са новите членове на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, съобщи председателят й Никола Абаджиев. Останалите седем дружества, членове на асоциацията, са "Съгласие", Български пенсионен фонд, "Сила", "Алианц България", "Доверие", "Солидарност" и Кооперативен пенсионен фонд.
Проектобюджетът на БНБ за 2000 г. беше приет от Народното събрание в сряда. Заложените в него разходи са в размер на 45.6 млн. лв., а приходите - 121.6 млн. лв. Бюджетът е разработен при очаквана средногодишна инфлация 3.1% (официалната правителствената прогноза е за 2.8%) и валутен курс 1.8 лв./USD. БНБ планира да намали разходите за производство на монети и банкноти и да увеличи тези за печатницата главно заради предстоящото изготвяне на новите документи за самоличност. Предвижда се 110 души да бъдат съкратени догодина, тъй като щатът за 1999 г. е бил раздут заради деноминацията. Като цяло превишението на приходите над разходите е в размер на 51.5 млн. лв., от които 38.1 ще отидат като вноска в държавния бюджет.
С три месеца се удължава срокът за продажбата на ТБ "Биохим", заяви през изминалата седмица шефът на БКК Петър Жотев. Предишният срок беше краят на март 2000 г. Според Жотев отлагането се налага заради големия интерес към банката. От осемте кандидат-купувачи, подписали договор за оглед, един се е отказал. Останалите могат за започнат анализа на финансовата документация от 10 януари следващата година. Според процедурата за оглед ще влизат по двама кандидати едновременно. Своята проверка вече направи българската "Росексимбанк".
Munich Re купи 20% от Орел-Г-холдинг
Най-големият презастраховател в света стъпва на българския пазар
Конкуренцията на застрахователния пазар е на път да се превърне в ожесточена битка, от която би трябвало да спечелят клиентите. След американската Ей Ай Джи и германската "Алианц" в България стъпва и световният лидер в презастраховането "Мюних ре" (Munich Re). "Най-голямата презастрахователна компания в света "Мюних ре" купи приблизително 20% от капитала на "Орел-Г-холдинг", съобщи Добромир Гущеров председател на съвета на директорите на холдинга. Господин Гущеров не пожела да каже цената, по която с подписаната в сряда сделка дружеството "Експерт Гущеров" продава 20% от акциите си в "Орел-Г-холдинг". След сделката останалите акционери в холдинга са "Експерт Гущеров" (изцяло собственост на Добромир Гущеров) с 39.9%, Булбанк с 40% и четири физически лица, които общо притежават по-малко от едно на сто. Капиталът на холдинга е 5 млн. лв. Предвижда се делът на Булбанк да падне до 29% за сметка на увеличаване участието на "Експерт Гущеров".
Учудващо е, че държавната банка ще запази значителен дял в "Орел-Г-холдинг", при положение че през последната година Булбанк последователно продаде акционерните си участия в Корпоративна банка, Централна кооперативна банка и финансовата къща "Еврофинанс" (купувач бе компания от групата на "Орел-Г-холдинг"). Булбанк и "Орел-Г-холдинг" са съакционери и в пенсионно-осигурителната компания "Съгласие". Според запознати държавната банка ще запази и този си дял. По-всяка вероятност германският инвеститор няма да изкупи останалия дял на Булбанк в "Орел-Г-холдинг" предвид на строго фиксирания му дял засега - 20 на сто от капитала минус една акция.
Сделката представлява значимо събитие за финансовата система не само поради участието на Булбанк в нея. През последните десет години Гущеров успя да развие една чисто холдингова структура с множество дъщерни фирми и голям брой взаимни размени на пакети от акции между тях. Компанията-майка в холдинга е "Орел-Г". Оттам нататък то държи по 99.8% от капитала на застрахователната компания "Орел" и животозастрахователната "Феникс". По данни на държавния застрахователен надзор за миналата година застрахователната група "Орел" е привлякла премии за над 16 млн. лв., което й отрежда четвърто място след ДЗИ, "Алианц България" и Булстрад. Общозастрахователното дружество е на пето място по премиен приход за 1998 г. "Феникс" държи второ място сред компаниите, които предлагат застраховки "Живот".
В системата на холдинга е финансовата къща "Еврофинанс", в която "Орел-Г" контролира над 90% от акциите, след като в началото на годината "Орел инвест холдинг" купи дела на Булбанк от 45% в "Еврофинанс". Останалите акционери във финансовата къща са Симеон Петков и Иван Драгневски с по пет на сто от капитала. Иван Драгневски е бивш шеф на Булбанк и на застрахователната компания "Орел".
От своя страна "Орел-Г-холдинг" държи над 50% в "Орел инвест холдинг". Наскоро се разгоря скандал около публичното предлагане на акции на "Орел инвест", след като Гущеров не допусна чешката "Мидъл Юръп файнанс" да стане акционер в "Орел инвест". В момента позициите на двете страни се изясняват в съда.
Двете холдингови дружества "Орел-Г" и "Орел инвест" държат съответно 8% и 27% от пенсионно-осигурителната компания "Съгласие". Техни съакционери са Булбанк с 26.5%, Българската стопанска камара с 20% и ЗД "Витоша" с 15%. "Пенсионната компания ще е акцент в развитието на холдинга заедно със здравното осигуряване", обяви Гущеров. Холдингът притежава над 51% от здравноосигурителната компания "Закрила". В официалното съобщение до медиите на Мюнхенската презастрахователна компания се казва, че "в бъдеще се очаква реформите в социалното осигуряване да доведат до бърз растеж, особено в областта на животозастраховането и пенсионното осигуряване". Новият акционер в холдинга, "Мюних ре", е собственик на една от най-големите здравноосигурителни системи в Германия - DKV.
От една година работи и друга дъщерна фирма на холдинга - "Орел лизинг". В дейността й отново може да бъде проследена германска връзка - тя ползва кредитни линии от Германия. Това, което липсва в структурата на холдинга, е дъщерна банка. Гущеров отказа да посочи дали холдингът има интерес към определена банка.
Оказва се, че "Мюних ре" стъпва за втори път на българския пазар, тъй като до национализацията в застраховането от 1946 г. германският инвеститор притежава 98% от застрахователната компания "Орел". За сегашния избор на партньор в България "Мюних ре" едва ли са се повлияли от сантиментални чувства по името, защото между тогавашния и сегашния "Орел" няма нищо общо.
За липсата на сантименталност говори фактът, че мюнхенската презастрахователна компания притежава дялове от капитала на "Алианц", но те не възнамеряват да се обединят на българския пазар, както увери Гущеров.
"Мюних ре" извършва както презастраховане, така и застраховане. Презастрахователните си услуги той предлага в над 150 страни. Групата притежава повече от 100 дъщерни фирми и има филиали в над 60 страни по света. Премийният й приход от презастраховане за 1998 г. е около 25 млрд. марки.
В групата влиза вторият по големина застраховател в Германия - ЕРГО (ЕRGO). Той обединява четири компании - VICTORIA, D.A. S., Hamburg - Mannheimer и DKV. За 1998 г. застрахователната група е реализирала 24 млрд. марки премиен приход. За сравнение премийният приход за 1998 г. на "Алианц" е 90.4 млрд. марки. За 1999 г. ЕРГО очаква премиен приход от застраховане за над 25.9 млрд. марки. Интересен факт е, че задграничните компании на ЕРГО носят около 10% от премийните приходи на застрахователната група. За 1999 г. ЕРГО е инвестирал в застрахователни компании в Холандия и Полша.
Добромир Гущеров, председател на съвета на директорите на "Орел-Г-холдинг"
- Не, няма да има промяна в структурата. Не се предвижда продажба на дъщерни фирми или инвестиции в нови компании. Няма да сменяме мениджмънта на дъщерните фирми. Новият акционер залага на сегашните мениджъри.
- Напротив. Представители на "Мюних ре" се срещнаха с техни клиенти в България, преди да сключим договора, и са постигнали съгласие за предстоящата им съвместна дейност.
- Не сме мислили по този въпрос. Оттук нататък всяка своя стъпка ще обсъждаме с "Мюних ре". Индивидуално няма да може да взимаме решение. Предстои да разработим съвместна стратегия за развитие.
- Всички дружества в структурата на холдинга са максимално капитализирани. Нямаме потребност от увеличаване на капитала.
Акционерни участия на "Орел-Г-холдинг" в други финансови компании:
Започва либерализация на валутния режим
Въпросът възможно ли е свободното разплащане във валута в България остава открит
Редица наредби, които поясняват новия валутен закон, станаха факт миналата седмица, предстои тяхното обнародване в Държавен вестник. Те ще влязат в сила от 1 януари 2000 г. Сегашният силно консервативен режим, защитен със закона за валутните ценности и валутния контрол, ще престане да съществува за сметка на една сравнително голяма либерализация, която дори уплаши някои икономисти, които смятат, че либерализацията на платежния баланс е опасна при действащ валутен борд, когато възможностите на централната банка да провежда парична политика са крайно ограничени.
Основното е, че няма да се попълва досадната митническа декларация, когато гражданите изнасят или внасят валута на обща стойност до 5000 лв. За тази цел ще започне изграждането на т.нар. зелени коридори от типа nothing to declare. Първоначално те ще се направят на летищата, после на речните и морските гари. На останалите входни митнически пунктове ще трябва хората устно да заявят, че нямат нищо за деклариране. Ако обаче бъде установено, че гражданин преминава през зеления коридор, а пренася повече от 5000 лв. или разрешените изделия от благородни метали, митничарите ще ги отнемат в полза на държавата.
При внос или износ от страната на валута и левове на стойност между 5000 и 20 000 лв. хората ще трябва да попълват специална митническа декларация в три екземпляра. "Декларациите ще са на химизирана хартия, за да се улесни попълването. Те ще се отпечатват на пет езика, а не само на български, тъй като трябва да се попълват от чужденци", обясниха от Министерството на финансите. По желание декларация ще се попълва и от българи и чужденци, които внасят или изнасят под 5000 лв. Няма обаче да е необходимо да се представя и бордеро от обменно бюро или от банка. Доскоро не се искаше документ при износ на валута на стойност до 1000 долара. От 1000 до 2000 долара се искаше бордеро, от 2000 до 10 000 долара бордерото трябваше да е от търговска банка, а над 10 000 долара - специално разрешение от БНБ. Българските левове не влизаха в сметката, но беше необходимо да се декларира, ако се изнасят над 10 000 стари лева. По-късно в средата на годината беше направена известна крачка към либерализация, като се изискваше деклариране при износ на валута и левове на стойност над 2000 лв. Разрешение от БНБ се изискваше при износ на над 20 000 лв. От 1 януари пак ще е необходимо, но БНБ ще трябва да определи точно какви документи са нужни за получаването му. Разрешението ще се дава от Божидар Кабакчиев в качеството му на подуправител, който е начело на управление "Банково" в рамките на пет дни след подаването на документите. Подуправителят обаче може да откаже, ако не са представени всички документи или има съмнение за пране на мръсни пари.
Чужденците могат да изнасят без разрешение от БНБ валута и левове за над 20 000 лв., когато са внесли валута на такава равностойност в страната.
Без да се декларират, могат да се изнасят злато и изделия от него до 37 грама общо, сребро и сребърни изделия до 300 грама, както и вградените в тях скъпоценни камъни. Ако бижутата или изделията са общо по-тежки от разрешеното, те ще се вписват в митническата декларация.
За износ на валута по банков път вече няма да се изисква разрешение от финансовото министерство. Няма да е необходимо и специално разрешение за получаване на кредит отвън. Сега това отнема средно от една седмица до десет дни, подава се молба, придружена с 3-4 документа.
Когато се прави превод навън на стойност над 5000 лв., човекът или фирмата, която го прави, ще трябва само да попълни специална декларация, в която да опише основанието за превода, както и данни за себе си и за чуждото лице. Документът се подава в търговската банка. Когато български гражданин или фирма получава превод от чужбина, декларацията се попълва и подава в банката в десетдневен срок от получаването на превода.
Митниците ще събират декларации с подобно съдържание при получаване или предоставяне на чуждо лице на стоков кредит за над 5000 лв. Тук ще трябва да се попълни и номерът на митническата декларация, с която са внесени стоките - предмет на търговския (стоковия кредит) или финансовия лизинг, както и условията по кредита -погасителен план, лихви, комисиони и разходи, стоките, в които е предоставен.
Централният депозитар ще поддържа регистър, в който ще се водят всички прехвърляния на поименни ценни книжа между български и чужди фирми и граждани. За целта българските лица ще попълват декларации за своите контрагенти и конкретните данни на емисията. Ако покупко-продажбата на ценни книжа не подлежи на регистрация в Централния депозитар, регистърът ще се води от дружеството-емитент. БНБ пък ще води регистър за купените от чужденци държавни ценни книжа. Всички тези сделки няма да изискват разрешение от финансовото министерство.
Ще отпадне необходимостта, когато чужденци прехвърлят на българи недвижими имоти на територията на България, да искат предварително разрешение от министъра на финансите. По силата на Закона за собствеността обаче чужденците ще трябва да искат разрешение от финансовото министерство, когато придобиват недвижими имоти в България. В такъв случай и ако имотът струва повече от 5000 лв., те ще попълват и специална декларация, която ще бъде необходима на нотариуса и съдията по вписванията, за да регистрират сделката.
Чейнджбюрата минават от разрешителен на регистрационен режим. Няма да се лицензират в БНБ, а ще се регистрират в Министерството на финансите. Ще са длъжни да подават девет документа плюс декларация за извършваната дейност. Сред тях са съдебна и данъчна регистрация, БУЛСТАТ, удостоверение за собственост на обекта или договор за неговия наем, удостоверение, че помещенията отговарят на правилата за сигурност и противопожарна безопасност, лиценз за обменно бюро (за заварените бюра), собствени правила за предотвратяване на прането на мръсни пари. Ще трябва да се удостовери и това, че обменното бюро притежава касов апарат или някакво друго устройство с фискална памет. Обменното бюро се смята за регистрирано от датата на подаване на документите, независимо кога то ще получи документ за вписването му в специалния регистър на финансовото министерство. Този документ обаче трябва да бъде изложен на видно място в бюрото.
От началото на следващата година не само по силата на специалната наредба, но и по силата на Наредба 4 на Mинистерството на финансите всички валутни бюра ще трябва да имат касови апарати. Те вече няма да издават бордера, а разширени фискални касови бележки. На тях задължително ще се изписва името на клиента или на фирмата, неговият ЕГН (БУЛСТАТ), както и данни за купената или продадената валута и обменния курс.
Взети са и някои мерки в защита на клиентите на обменните бюра. С еднакви по размер букви пред тях и вътре в помещенията ще трябва да се изписват не само обменните курсове, но и данните за различните видове комисиони и такси, които бюрото начислява. Клиентите имат право да поискат дори анулиране на операцията, ако получат дефектни банкноти, липси или някакви други отклонения от официално обявените условия. Единственото условие е рекламацията да бъде направена преди напускане на помещението на валутното бюро. Сега редица бюра изписват с малки букви различните комисиони или пък курс купува при по-малки суми. Те често отказват да сторнират операция на разсеяни клиенти, които не са обърнали внимание на изписаните дребно условия.
"Обсъждахме да въведем още по-строги ограничения за валутните бюра - примерно да им дадем строго определени граници, в които те да могат да разполагат курсовете си купува и продава. Или пък да им наложим ограничения за размера на комисионата. Решихме обаче, че това ще е в противоречие с либералните принципи, залегнали в закона", обясниха от Министерството на финансите.
Според новата наредба за изискванията към дейността на обменните бюра във финансовото министерство ще има специален телефон, на който хората ще могат да се оплакват, когато смятат, че са измамени или ощетени от валутните бюра. Този телефон трябва да бъде изписан и закачен на видно място в помещението, където се обменя валута. По всяка вероятност директният контрол върху обменните бюра ще бъде поет от Бюрото за финансово разузнаване, което беше създадено по силата на закона за мерките срещу изпиране на мръсни пари. Негова задача ще бъде да води специалния регистър на бюрата. Валутният закон дава право на министъра на финансите да налага забрана за извършване на дейност като обменно бюро в продължение на една година, ако открие нарушения на закона или наредбата.
Нововъзникващите обменни бюра ще трябва да се регистрират във финансовото министерство в 14-дневен срок от започване на дейността, а досега лицензираните - в 45-дневен срок от влизането в сила на валутния закон - от 1 януари 2000 г. Производство и внос на злато и благородни метали
За добиване е необходима освен регистрацията и концесия. За преработка за производство на бижутерия трябва регистрация във финансовото министерство и регистрация на фирмен знак. Регистрацията само за работа с материали на клиента или и с материал, купен от регистрираните предприятия за изработка на сплави за бижутерийни цели. Изкупуването става също от лица, регистрирани в МФ. Трябва да обявяват на видно място цените и пробата, която изкупуват.
При гласуването на валутния закон депутатите отмениха чл.10 ал.3 от Закона за задълженията и договорите, който предвиждаше договорите между местни лица да се сключват само в български левове. В Mинистерството на финансите не смятат, че трябва да се издава допълнителна наредба или указания за тълкуване отмяната на това решение. Ако две лица искат да се разплащат в чужда валута, не можем да ги спрем, обясниха оттам. Според експертите това обаче е невъзможно, ако едната страна поиска плащането да стане в левове, защото Законът за Българската народна банка повелява, че никой не може да откаже плащане в левове. Счетоводното законодателство пък изисква счетоводните документи - касова бележка, фактура и пр., да се издават в български левове. Изключение се прави при фактурите, ако едната страна е чуждестранно лице.
Накратко
Народното събрание прие програмата за приватизация на държавни предприятия през 2000 г. Очаква се приходите от сключените през следващата година сделки да достигнат 663 млн. лева (в това число 217 млн. лева от Агенцията за приватизация, 137 млн. лева от Министерството на промишлеността и 113 млн. лева от Министерството на търговията и туризма). В бюджета се очакват и постъпления от вече сключени сделки за общо 315 млн. лева. Според заложените в програмата параметри разходите за приватизация ще възлизат на 25.7 млн. лева (най-голям дял - близо 50% има отново Агенцията за приватизация). От отрасловите министерства и ведомства, както и от общините, се очаква да завършат приватизацията на дружества от тяхната компетентност към средата на 2000 г. Като основен приоритет на Агенцията за приватизация са посочени холдингите "Булгартабак холдинг", "Балканкар" и "Инкомс-телеком", които се продават чрез приватизационни посредници и консултанти. Забранени за раздържавяване остават атомната електроцентрала, националната транспортна инфраструктура, пощенските услуги, кадастърът, свободните безмитни зони. На одобрение от страна на Министерския съвет ще подлежи продажбата на общо шест предприятия - "Елисейна" и КЦМ - Пловдив, "Дунарит", "Черно море" и ВМЗ - Сопот, и "Булгартабак холдинг".
На проведения на 13 декември в Агенцията за приватизация публичен търг с тайно наддаване за продажба на 18.09% от капитала на "Винарна - Лясковец" АД се яви само един кандидат. "Винарна Лясковец 1934" АД придоби предложения дял за сумата от 775 100 лева, цена, която е само 700 лева над обявената минимална цена.
През изминалата седмица на сегмента "Приватизационен пазар" на "Българска фондова борса - София" бяха регистрирани четири миноритарни пакета за раздържавяване през борсата. Предложени са 25.79% от капитала на "Млечна промишленост"АД - гр. Пловдив, при минимална цена 3.5 лева за акция и 28% от капитала на "Сердика - Стара Загора" АД - Стара Загора, при минимална цена също 3.5 лева за акция. Търговията и с двата пакета ще стартира на 17 декември. Регистрирани са и 1.7% от капитала на "Белко" АД, гр. Белене, при минимална цена два лева за акция и начална дата на публичното предлагане 20 декември. На борсата от 16 декември ще бъде предложен пакет, представляващ 8% от капитала на "Метален амбалаж" АД, гр. Ген. Тошево с минимална цена два лева на акция. Крайна дата за публичното предлагане на емисиите е 31.12.1999 г., като минималният брой акции за поръчка "купува" съвпада с предложения за приватизация пакет.
В Агенцията за приватизация са получени две оферти за покупка на производство "Акрилати", обособена част от "Агробиохим" АД, гр. Стара Загора. Кандидатите са "Акрилати" ЕООД и "Панхим" ООД.
В определения от Агенцията за приватизация срок не са подадени оферти за закупуване на 68% от капитала на "Мусала" ЕАД, гр. Самоков.
Новият закон за ценните книжа раздели институциите
Законодатели и регулатори са доволни от постигнатото, но истинските участници на пазара не преливат от ентусиазъм
За учудване и на най-активните критици на управляващото мнозинство, че проявява безхаберие към важни икономически закони, отлежаващият близо година и половина нов закон за ценните книжа вече е факт. Седмица преди приключването на работата на парламента за тази година ускорено бяха гласувани в пленарната зала и заключителните десетина текста. Месец след обнародването си този закон ще отмени изцяло сега действащия Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества от 1995 г. Гласуването беше очаквано от всички, които са по някакъв начин свързани с пазара на ценни книжа, но новата законова рамка далеч не се приема еднозначно от заинтересованите страни. Най-тревожното в случая обаче е, че измежду разочарованите от току-що гласувания закон са не други, а именно анализаторите и управляващите инвестиционни портфейли - тези, без които реално действащият пазар на ценни книжа ще си остане само лозунг, а не реално действащ икономически механизъм.
Сам по себе си новият закон се приема като една добра новина. Освен че премахва неизвестността, която много от емитентите (както настоящи, така и бъдещи) имат по отношение на бъдещата си среда на действие, сега са попълнени много от очевидните дупки в действащия закон. На първо място това са
Добрите новини около закона обаче не са чак толкова много, колкото изглеждат на пръв поглед. Законодателите, изглежда, успяха да изпълнят по-лесната част - скоростното гласуване в зала, но не и малко по-сложната - съобразяването на някои текстове с препоръките на експерти относно съдържанието на закона беше оставено на заден план. Така например депутатите не гласуваха за пълно премахване на увеличението на капитал под условия и оставиха изключения за финансови институции при изпълнение на оздравителни програми или при съществуване на изрично изискване в специален закон. Тази тема беше обсъждана и преобсъждана през последните две години, без да стигне до българските законодатели. "Наличието на такава възможност, дори и теоретична, поставя автоматично нашия пазар на ценни книжа в групата на високорисковите пазари", заявиха още по време на инвестиционния форум през октомври експерти от международните финансови институции. Те намекнаха на законодателите, че България е прекалено малка страна, не представлява нищо изключително на инвестиционната карта на региона и вследствие на това трудно може да определи правилата, по които мощните институционални инвеститори биха могли да дойдат. А именно те са в основата на растежа на всички успешни капиталови пазари в Източна Европа.
Един от най-очакваните моменти е изискването, според което в срок от 14 дни след влизането в сила на новия закон, следва да бъдат обявени публично всички вече подписани приватизационни договори, в които има изрично договорени инвестиции чрез увеличение на капитала под условие. Оставането на изключението за финансовите институции обаче на практика означава, че сериозен портфейлен инвеститор не би закупил акции на български банки или други финансови институции. Сериозността на този проблем е трудно да се види днес, но ще се прояви много по-силно в момента, в който банките бъдат принудени да търсят свеж капитал чрез публично предлагане на ценни книжа.
В закона за ценните книжа бяха допуснати
Публични дружества с капитал под 200 хиляди лева ще престанат да бъдат такива и трябва да бъдат отписани от регистъра. Това изискване едва ли ще се отрази на търговията с ценни книжа, тъй като истински интерес за инвеститорите представляват единствено най-големите публични дружества.
Инвестиционните посредници написаха на премиера за липсата на пазар
"Много инвестиционни посредници ще се оттеглят от пазара след Нова година, ако условията не се променят. Минималните търгувани количества и нововъведените бюрократични изисквания, съчетани с липсата на ефективна и целенасочена държавна политика, са основните проблеми пред капиталовия пазар. Без активна намеса от страна на държавата това ще доведе до още по-голямо свиване на пазара догодина и на практика ще го унищожи. " Това е записано в становището на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП), изпратено до министър-председателя Иван Костов. Според Чавдар Драгиев, председател на БАЛИП, новият закон за ценните книжа няма да подобри съществено ситуацията. Той допълни, че нашумелите в последно време измами с акции всъщност са изместили акцента от същинските проблеми пред капиталовия пазар. Нововъведените строги изисквания за приключване на сделките от страна на комисията за ценни книжа, възприети от Централния депозитар, прекалено бюрократизирали и удължавали процеса, като допълнително оскъпяват сделките. Това се отразява най-болезнено върху малките инвеститори, тъй като голяма част от транзакционните разходи са постоянни независимо от търгуваните обеми, а тъкмо тези акционери трябва да са гръбнакът на нововъзникващия пазар, заяви Чавдар Драгиев.
Основният проблем според асоциацията е липсата на целенасочена държавна политика, която да спомага за развитието на борсата. Според информация на БАЛИП обаче едва 10% от притежателите на бонови книжки са закупили акции поради предлаганите безинтересни и неликвидни предприятия. Това се отразява в незаинтересованост към капиталовия пазар като цяло.
Асоциацията алармира и за възможни бъдещи проблеми в търговията с компенсаторни записи, която в момента е напълно непрозрачна и предразполага към измами. Това всъщност е почти единственият смислен бизнес, с който инвестиционните посредници могат да се занимават. Според тях е необходима ясна регламентация на тази търговия, като за целта те предлагат да се направи единен регистър на компенсаторните записи в Централния депозитар, за да стане възможно следенето на всички прехвърляния.
Изводът, който БАЛИП прави в писмото си до премиера, е, че дълготрайна промяна в ситуацията и развитие в борсата ще има, когато се промени отношението към фондовия пазар. Този пазар трябва да стане основна задача на правителството, а впоследствие и най-важен коректив за мениджърите на компаниите. Едва когато техните действия се насочат към максимализиране на пазарната цена на компанията им, ще можем да видим истинско развитие на пазара. За инвестиционните посредници обаче тази перспектива засега е някъде в необозримото бъдеще.
Румънска компания купува "Капман"
Една от най-големите румънски частни групировки "Джелсор" (Gelsor SA) ще придобие контролен пакет от капитала на лицензирания инвестиционен посредник "Капман" АД, заяви за "Капитал" източник от ръководството на дружеството. Сделката е част от плановете на фирмата за разрастване в съседните страни и е начало на по-сериозни инвестиции в България, допълни източникът.
Досегашен собственик на мажоритарния пакет от "Капман" е Билян Балев, който освен основател и директор на фирмата е и бивш акционер в ТБ Юнионбанк и финансов директор на "Нюз холдинг" АД, както и водещ на специализирани икономически рубрики по БНТ и частни радиостанции. Дружеството "Капман" е регистрирано през декември 1997 г. и е лицензирано от комисията по ценните книжа като инвестиционен посредник. Сделката с румънската компания е на практика първото придобиване на български инвестиционен посредник от чужда фирма с цел навлизане на местния пазар на финансови услуги.
Името на фирмата ще бъде променено на "Капман Джелсор" АД. Съгласно сегашния Закон за ценните книжа и фондовите борси и инвестиционните дружества придобиването на акции от лицензираните посредници е факт, за който комисията трябва само да бъде уведомена, докато в току-що приетия и влизащ в сила след месец закон за публичното предлагане на ценни книжа държавният орган ще има право да одобрява и съответно да отказва такива действия.
Най-важната дейност на новия собственик на "Капман" е в сферата на финансовите услуги. Основната фирма "Джелсор файненшъл груп" (Gelsor Financial Group SA) и нейните дъщерни компании се занимават със застрахователна дейност, инвестиционно посредничество, специализирано банкиране, управление на инвестиционни портфейли, лизингова дейност и консултантски услуги. Фирмата е една от най-активните на местния пазар на акции и облигации, който макар и по-слабо развит, отколкото в страните от Централна Европа, е десетократно по-значим от българския пазар на ценни книжа.
Другата сфера на дейност на групировката са медиите. "Джелсор" има акционерно участие в "Курентул прес холдинг" (Currentul Press Holding), който издава национален всекидневник (тираж 52 хиляди), спортен всекидневник, четири списания, национален телевизионен канал и 25 местни тв станции. "Джелсор" има интереси и в областта на информационните технологии, комуникациите и пазарните проучвания.
Кредиторите на "Елпром - ЕМТ" приеха два плана за оздравяване
Изпълнителен директор на най-големия акционер на тетевенското дружество е бившият му синдик
След почти тригодишна съдебна одисея тетевенското дружество "Елпром - ЕМТ" (в процедура по несъстоятелност) за втори път има приети два оздравителни плана, но това едва ли означава, че мигновено проблемите около него ще се разрешат. Тепърва предстои кредиторите да потърсят правата си в съда. Няма и гаранции, че ако планът влезе в сила, тетевенското дружество ще "оздравее". А междувременно се оказва, че интересите на кредиторите не са били напълно защитени, тъй като бившият синдик на тетевенското дружество Йордан Накев е и изпълнителен директор на основния акционер в "Елпром - ЕМТ" - германската фирма "Електрик моторс тръст".
Последното развитие около тетевенското дружество е, че на 10 декември събранието на кредиторите на "Елпром - ЕМТ" одобри както оздравителния план, предложен от длъжника, т.е. от съвета на директорите на самото дружество, така и втория - изготвен от синдика Деян Пушкаров. Според Търговския закон обаче, когато има няколко приети плана, приоритет има този на длъжника.
Планът, предложен от ръководството на "Елпром - ЕМТ", предвижда поетапно и непълно изплащане на задълженията към кредиторите, които общо надвишават 22 млн. нови лева. За кредиторите с обезпечени вземания - ТБ Балканбанк и ПЧБ е заложено степента на удовлетворяване да е 32.7%. Така вместо 17 млн. и 1.7 млн. лв. Балканбанк и ПЧБ ще получат едва 5.6 млн. и 571 хил. лв. Заради скромния си размер дългът към работниците е редуциран само с 5% и така те ще получат 1308 лв. вместо 1377 лв. Изцяло ще бъде изплатено задължението към държавния бюджет в размер на 53 хил. лв. Издължаването да стане през 60 последователни разплащателни периода от по шест месеца, т.е. за срок от 30 години, е заложено в плана. Размерът на всяка вноска ще е 194 хил. нови лева, което означава, че за целия период в специална набирателна сметка ще се наберат общо 11.65 млн. лв., което надвишава предвидената по програма сума за удовлетворяване на кредиторите със 194 хил. лв. Тази сума се предвижда да бъде използвана за инвестиции в "Елпром", като точно първите 10 разплащателни вноски ще бъдат разходвани за тази цел. По този начин в продължение на пет години нито един от кредиторите няма да знае какво е истинското състояние на тетевенското дружество и дали то е в състояние да погасява дълговете си. В този период няма да има и правно основание някой от кредиторите да претендира за отмяна на плана за оздравяване и обявяване на дружеството в несъстоятелност, тъй като няма дължими, а съответно и неиздължени вноски. В доста неизгодна позиция са и кредиторите, които имат необезпечени вземания. Въпреки че планът предвижда 100% издължаване на сумата от 3.5 млн. лв., това ще стане между единадесетата и 30-ата година от приемането на плана. Тъй като в плана е залегнало пълно удовлетворяване на този клас кредитори, според разпоредбите на Търговския закон предложението се приема автоматично, без гласуване. Едва ли обаче всички те ще приемат безрезервно обстоятелствата. Вече няколко от тях са декларирали намеренията си да подадат в съда възражения по плана.
Вторият приет план за оздравяване, изготвен от синдика, подозрително наподобява вече описания. Повече от половината от съдържанието му е пълно копие на вече представения. Единствената разлика е, той че предвижда 100% удовлетворяване на задълженията към всички кредитори за срок от 32 години. Общият недостатък и на двата приети документа е, че никъде не се споменава колко средства, кой и откъде ще вложи в тетевенското предприятие, за да го оздрави.
Акционерната структура в тетевенското дружество е претърпяла значителни трансформации от момента на откриване на процедурата по несъстоятелност. Първоначално 100% държавна собственост, впоследствие акциите на предприятието са предложени за масова приватизация и "Петрол фонд" и "Българо-холандския приватизационен фонд" стават собственици съответно на 34% и 18% от капитала му. Междувременно през април 1998 г. във Франкфурт на Майн е регистрирана компанията "Електрик моторс тръст". Германската фирма изкупува дела на "Петрол холдинг" в средата на 1998 г., а два месеца по-късно на общо събрание на тетевенското дружество е гласувана промяна в устава, според която съветът на директорите има право да увеличава капитала. В резултат през август "Елпром - ЕМТ" вече е с капитал 1.32 млн. нови лева, или точно един милион повече от стария. Подробности около настоящото акционерно участие в дружеството са изнесени в плановете за оздравяване. Според информацията най-крупен акционер е "Електрик моторс тръст", притежаващ почти 450 хил. акции, следва го държавата с 118 хил. акции. В справката за собствениците на капитала обаче фигурира и самият "Елпром - ЕМТ" с 660 хил. акции, срещу които е записано - неразпределен капитал.
За тетевенския "Елпром" Йордан Накев се оказва многоръкия Шива. Бившият шеф на "Кинтекс" и "Арсенал" Накев е назначен за синдик по предложение на близката до Мултигруп Дисконтова къща, също кредитор на тетевенското дружество. Той е синдик на "Елпром - ЕМТ" от март 1997 г. до май 1999 г. Недоумение буди фактът, че от ноември 1998 г. Накев е и изпълнителен директор на "Електрик моторс тръст", т.е. близо шест месеца той е представлявал два взаимно отричащи се интереса - този на кредиторите и на собственика на "Елпром - ЕМТ". Към момента той е изпълнителен директор на тетевенския "Елпром". Резултатите от раздвояването му тепърва може би ще стават явни, актуални към момента обаче са по-скоро притесненията на кредиторите дали и кога ще си получат вземанията.
Данъчен акт спира финансиране на ЕБВР за "Медика"
Проблематични се оказаха законовите разпоредби за преотстъпване на данък печалба
Рядко се случва международна финансова институция да финансира българско дружество, още по рядко - когато собственици на предприятието са български юридически лица. С "Медика" - Сандански, това може и да не се случи. Данъчен облагателен акт вероятно ще провали инвестицията в предприятието на фонд на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в размер на 2 млн. долара. Преди два месеца общото събрание на санданското дружество реши ЕБВР и инвестиционната компания "Европа капитал мениджмънт" (Europa Capital Management - ECM) да станат акционери в "Медика". Срокът за записване и плащане на акциите трябваше да изтече на 16 декември, но заради акта срокът е удължен с още 90 дни.
"Засега не е ясно дали проектът за финансиране ще бъде реализиран. Всичко зависи от резултата от обжалването на акта", заяви шефът на ЕСМ Владимир Каролев пред "Капитал".
Данъчната проверка в "Медика" е обхванала периода 1996 - 1998 г., а облагателният акт в размер на близо 2.5 млн. нови лева е съставен в края на ноември. Проверяващите органи са открили неначислени данъци за проверявания период от около 200 хил. нови лева. Основният проблем обаче е, че през 1998 г. санданското дружество е ползвало правото на преотстъпване на данък печалба в размер на над 2 млн. нови лева. Според вече отменения Закон за данък върху печалбата приватизираните дружества имат право за период от три години да не внасят дължимия данък, а за следващите две - половината от него, ако използват поне половината сума за закупуване на дълготрайни материални активи. Облекчението е в сила и за следващите две години, но тогава се преотстъпва само половината от дължимия данък печалба. Едно от условията, за да се ползва тази привилегия, е към края на съответната финансова година дружеството да няма просрочени задължения към бюджета.
В случая със санданското предприятие данъчните органи, след като са открили нередности за предишни периоди, оспорват и правото за преотстъпване на данъка. Въпросът е, че до ноември тази година проверяваното дружество не е можело дори да знае за съществуването на тези задължения. Съставеният акт е обжалван от страна на "Медика" и в момента се чака становището на данъчната администрация. При условие че жалбата не бъде уважена, съдът ще трябва да се произнася по делото, а имайки предвид бързината на правораздавателните органи, възможно е проблемът още дълго да не бъде решен, а оттам и инвестицията да не бъде реализирана. "Ако актът остане в пълния му размер, инвестиция в "Медика" няма да има, защото фирмата на практика може да фалира. Ако обаче се реши въпросът с преотстъпения данък, проектът ще бъде реализиран", уточни Владимир Каролев.
"Медика" приключва миналата година с печалба от над три милиарда стари лева. Близо 32% от нея ще бъдат разпределени като дивидент, т.е. притежателят на една акция ще получи бруто дивидент в размер на 3.5 нови лева. В допълнителни резерви отиват 65% от печалбата, а остатъкът ще бъде разпределен за възнаграждения на съвета на директорите, прокуриста на дружеството и др. Основен акционер в санданското фармацевтично предприятие е "Доверие обединен холдинг", който в момента притежава 74% от капитала на дружеството. Холдинг "Света София" е собственик на 4.13%, а "Акционер фаворит" притежава 3.56%.
Освен под форма на акционерно участие, договорената инвестиция трябваше да се реализира чрез заем, който след известен период ще се трансформира също в акции. Заемът е предвиден да е в размер на 1.2 млн. ЕКЮ. Инвестицията по принцип е насочена към едно от двете основни производства на "Медика" - производството на превързочни материали. Освен модернизиране на оборудването част от средствата е предвидено да бъдат изразходвани за въвеждане на международните стандарти за качество. Според първоначалния проект средствата няма да бъдат инвестирани във фармацевтичното производство на санданското дружество. Това трябваше да е третата инвестиция на ЕСМ след бисквитения завод "Победа"АД - Бургас и Интернет доставчика "Орбител" АД - София, но бъдещето ще покаже дали финансирането ще се реализира.
ОБЩИ СЪБРАНИЯ
Фондовата борса:
Цикълът нагоре - надолу продължава при все по-ниска ликвидност
След слабите признаци за увеличение на цените на акциите отпреди седмица изтеклият едноседмичен период регистрира отново движение в обратна посока. Индексът "БФБ София Уорбърг", изчисляван от фондовата борса и лондонската инвестиционна банка "Уорбърг Дилън Рийд" (Warburg Dillon Read), регистрира спадане с около 4% до 50.12 пункта, което означава, че в края на миналата седмица цените на 30-те публични дружества с най-голяма пазарна капитализация се търгуват на средни цени, които са около 50% от тези при началото на търговия в началото на 1998 г. Регистрираният седмичен обем също беше далеч по-малко от предишната седмица - 1.7 млн нови лева срещу 4.2. млн тогава. Една и съща остава активността единствено на прехвърлянето на пакети през блоковия сегмент на "БФБ - София", който се изчислява на над 3 млн лв., или двойно повече от реалните сделки на свободния пазар например. Единственото по-сериозно движение на големите дружества беше покачването на акциите на вече приватизираната рафинерия Нефтохим до 12.83 лв (или над 10%). Това движение обаче се оценява като леко спекулативно и в края на седмицата сделките отново се регистрираха на цена около 12.00 лв./акция.
Новият Закон за публичното предлагане на ценните книжа, приет през миналата седмица, очевидно не се оказа новина, която е в състояние да раздвижи вялия пазар на корпоративни ценни книжа. Това не стана и при иначе позитивната новина за покана към България за започване на преговори за присъединяване към Европейския съюз. Маргинализацията на фондовата борса и пълното й отделяне от това, което се случва в реалната икономика, е факт, който никой не отрича. По-лошото за всички, които се занимават с този пазар, е, че няма признаци, че това състояние скоро ще се промени.
Изследване
Столичните облигации са с най-добро съотношение риск/доходност
С изключение на еврооблигациите, емитирани от Столичната община, останалите издадени недържавни облигации са с относително висок инвестиционен риск, сравнени с държавните ценни книжа, сочи обобщеното мнение на 11 от най-активните инвестиционни банки и брокерски къщи.
Единствените облигации, чийто риск от проблеми в плащането на главниците и лихвите се оценява като нисък, са еврооблигациите на софийската община. В категорията на среднорисковите инвестиции с почти еднакви оценки попадат другите три емисии - на "ПроСофт" АД, община Свищов, по първоначално оценка на анализаторите там попадат и планираните от община Троян облигации.
Оценката е по десетобалната система - максималният резултат 10 показва, че риск от проблеми при плащането на лихвите и главниците не съществува (тоест еднакъв с риска при емитирани от държавата ценни книжа например), а оценка 1 - липса на всякаква гаранция за редовно обслужване на задълженията.
Софийските еврооблигации обаче не са реална инвестиционна възможност за индивидуалните инвеститори в България, тъй като след пласирането им на фондовата борса в Люксембург у нас се предлагат само за финансови институции и не са достъпни за граждани и фирми. Изследването на практика показва, че достъпните за граждани емисии облигации попадат в една и съща група и според експертната оценка те трудно оправдават инвестиционния си риск. Тяхната доходност е един-два пункта над тази на целеви емисии на ДЦК за граждани например и в същото време е със значително по-висока степен на риск от проблеми при плащането. Тяхната атрактивност остава предимно за инвеститори - юридически лица, които освен за по-голяма доходност могат да намерят в тях и диверсификация на инвестиционния си портфейл.
В изследването взеха участие: Първа ФБК, Брибанк, "Капман", "Булброкърс", "ББГ Симекс", EPIC (България), ТБ Юнионбанк, Warburg Dillon Read (London), ING Barings (Sofia), National Bank of Greece (Sofia), Агенция Ройтерс.
* Номиналната стойност на облигациите е 10 лв., а емисионната - 10.5 лв. ** книжата са емитирани в евро
SCHOOL'S BRIEF
Първично и вторично предлагане на ценни книжа
Публичната търговия с ценни книжа може да бъде два основни вида - първично предлагане или вторична търговия. Книжата излизат на първичния пазар само когато компанията издава нова емисия. Компанията може да предложи публично акции, когато се учредява, когато увеличава капитала, за да набере средства за инвестиции, а последното може да се постигне и чрез емитиране на дълг - облигации. Освен компаниите облигационен дълг понякога издават държавите, общините. Тези емисии са алтернатива на банковите заеми и в развитите държави често са предпочитани, защото при осъществяването на пряка връзка между спестители и заематели, цената на паричния ресурс се намалява значително.
Първичното поемане на една емисия обикновено става от посредник (инвестиционна банка или брокерска къща), който сключва договор с емитента да я пласира. Сделката между двете страни може да стане само ако има издадено разрешение от съответния регулиращ държавен орган, който контролира публичните дружества (у нас - Комисията по ценните книжа и фондовите борси). Емисионната цена се фиксира от емитента, а в зависимост от интереса на пазара към съответните книжа тя може и да се коригира. Едва след като съответните книжа от първичната емисия бъдат изкупени, техните собственици могат да ги предложат за продажба на вторичния пазар, където участниците формират пазарната стойност на акциите в зависимост от търсенето и предлагането. Сделките могат да се извършват на организирани (борсови) или на извънборсови тържища. Цената на книжата се влияе от редица показатели като финансовото състояние на компанията, отношението цена-печалба (за акциите) и доходност (при облигациите), очакваната инфлация и много други. Колкото по-добре развит е вторичният пазар, толкова по-лесно и изгодно е набирането на средства от емитентите. Затова това е и един от основните показатели за оценяване степента на развитие на съответната икономика.
Германската икономика подкрепи еврото
Предстоящият вот на недоверие срещу италианското правителство фаворизира долара
Количествените натрупвания на добри за германската икономика данни най-накрая доведоха до качествени изменения на изкривения от инфантилното медийно поведение на европейските централни банкери и "Проблем 2000" валутен пазар.
Пренебрегнатите от пазара силно положителни данни за икономиката на Германия за третото тримесечие на годината, публикувани на 8 декември, получиха ново тълкувание през изминалата седмица - еврото поскъпна до едноседмичен максимум от 1.024 долара - след като и немският бизнес се произнесе оптимистично за хода на най-голямата икономика в евро-зоната през ноември. Изразен в индекса на бизнесклимата в Германия (Ifo), оптимизмът на немските бизнесмени надмина очакванията на анализаторите за втори пореден месец. Реална подкрепа еврото получи от очаквания Ifo за първия месец на 2000 г., базирани на прогнози за ръст на приходите на европейските износители. "И друг път сме чували добри новини за Германия. Този път обаче не можем да си позволим да се правим на глухи - данните са изключително добри", заяви главният икономист на базираната в Лондон "CIBC World Markets" Дейвид Колман.
Според анализатори по-високият от очаквания Ifo (98.9 при очакван 96.8) и евтината спрямо долара единна европейска валута повишават очакванията за нова лихвена корекция на Европейската централна банка (ЕЦБ) още през януари 2000 г. В проучване на Reuters мнозинството участвали инвестиционни банкери очакват увеличаване на лихвите в евро-зоната с 0.25% през първото тримесечие на годината. Пазарът незабавно реагира с по-висока доходност на дълговите книжа на европейските правителства.
Подкрепа за еврото спрямо долара оказаха рекордните данни за броя на желаещите американци да получават помощи за безработни през последните четири седмици и търговския дефицит на САЩ за октомври. Еуфорията от минималното увеличаване на безработните американци в седмицата до 4 декември се изпари след обявения от Министерството на труда на САЩ 26-годишен минимум на подалите молби за помощи за безработни американци. Въпреки тезите, изтълкувани като негативни за "плавно изстиващата" американска икономика, Федералният резерв на САЩ по всяка вероятност няма да повиши лихвите на 22 декември.
Скъпият долар и слабото все още потребление в Азия, Латинска Америка и Европа логично разшириха търговския дефицит на САЩ за октомври до рекордните 25.94 млрд. долара, в който най-голям дял имат Япония (7.18 млрд. долара) и Китай (7.15 млрд. долара). Търговският дефицит увеличава валутните задължения на САЩ, което предполага обезценяване на долара при липса на доверие в американската икономика.
Високите котировки на еврото се очертава да бъдат явление само за изминалата седмица. Предстоящият вот на недоверие срещу правителството на Масимо д'Алема в италианския парламент през следващата седмица и евентуалната нова правителствена криза в Италия ще осигурят подкрепа за долара и доларовите активи, предпочитани и без това като най-ликвидни преди "Проблем 2000".
Chiquita очаква двойно увеличение на загубите
Представители на Chiquita заявиха на 14 декември, че очакват загубите на компанията за последното тримесечие на годината да нараснат повече от два пъти от прогнозите на анализаторите. За втория по големина в света производител на банани това ще означава загуби между 72 млн. и 82 млн. долара, което се очаква да доведе до спадане на цената на една акция с 1.15/30 долара. Вследствие на това Chiquita възнамерява временно да преустанови плащанията на дивиденти и да намали броя на заетите, което ще й спести 20 млн. долара през следващата година.
Подобни проблеми има и основният конкурент на Chiquita и най-голям производител на банани в света Dole Food. За третото тримесечие на тази година Dole Food реализира загуби в размер на 8 млн. долара. Ръководството на компанията отговори със заделяне на 40 млн. долара за преструктуриране и освобождаване на 9000 работни места. Бананите осигуряват 35% от общите приходи на Dole Food.
Основните причини за загубите на произвеждащите банани компании са свръхпроизводството на банани в Латинска Америка, ниските цени, поддържани от ЕС чрез привилегировани мита и вносни квоти за бившите колонии, силният спрямо еврото долар и слабото търсене в Русия и Източна Европа.
Американските компании се обединиха в исканията за промяна на негативния за тях митнически режим на ЕС. Световна търговска организация определи правилата на ЕС, регулиращи вноса на банани, като незаконни и позволи на САЩ да наложи наказателни тарифи в размер на 191 млн. долара върху определени групи стоки, внасяни от ЕС.
Накратко
Докладът на междуведомствената група за институционална подкрепа на инвестиционния проект на фирмите "Юнион миниер Пирдоп мед" АД и "Ойлтанкинг" - Хамбург, бе одобрен от Министерския съвет. Групата бе създадена през юли тази година, за да съдейства на регистрираното от чуждестранните инвеститори смесено дружество "Ойлтанкинг България" АД при изграждането на нов терминал за течни химически продукти на територията на пристанище Варна-запад. Първият етап на проекта включва изграждане на терминал за сярна киселина. В момента между "Пристанище Варна" ЕАД и "Ойлтанкинг България" се водят преговори за присъединяване на държавната фирма към смесеното дружество. Предварителният проект за терминала е готов и сондажните работи по проучване на терена практически са приключили и се провежда селекция на фирмите изпълнители.
Във връзка с възникналите социални проблеми по повод изплащането на трудовите възнаграждения в "Горубсо - Мадан" ЕАД се състояха преговори между представители на дружеството купувач "Родопа инвестмънт" и Агенцията за приватизация. В резултат е била постигната договореност за изплащането до 23 декември на възнагражденията на работниците, възлизащи на приблизително 45 200 лева. Консорциумът "Родопа инвестмънт", в който влизат фирмите "Сома кюмюр" и "Восток инвест", на 27 август 1999 г. придоби 80% от "Горубсо - Мадан" ЕАД (в ликвидация).
Сертификат за система за осигуряване на качеството в автомобилната индустрия по изискванията на международния стандарт QS 9000 получи фирма "ЕПИК електроник асембли" - Ботевград. QS 9000 е световен стандарт за автомобилната индустрия, създаден и актуализиран от "тримата големи" - "Форд", "Крайслер" и "Дженерал мотърс". Това е първият подобен сертификат в България и на Балканския полуостров. Системата бе сертифицирана от СЖС - България. "ЕПИК електроник асембли" е част от международната група EPIQ N.V., която има заводи и представителства във Франция, Германия, Белгия, Чехия и Мексико. Българската фирма извършва монтаж на електронни модули, включително на автомобилна електроника, за водещи световни автомобилни гиганти в Европа и САЩ.
Предварително споразумение за създаването на смесено българо-немско дружество за събиране и извозване на смет е било постигнато между пловдивския кмет Иван Чомаков и представители на немската фирма "Шееле". Дяловото участие на община Пловдив в дружеството ще е 51%, а на немската фирма - 49%.
"Развитие индустрия холдинг" АД е придобило 12 395 акции или 33.55% от капитала на "Спорт" АД - Пампорово, на 8 декември, съобщиха от фондовата борса. След тази сделка бившият приватизационен фонд вече притежава 60.3% от капитала на дружеството. Отново на 8 декември "Развитие индустрия холдинг" е прехвърлило 22.8% от капитала на "Пластимо" АД - Самоков. "Аутобар груп" - Холандия, е придобило 10% от капитала на "Пластимо", като след тази сделка холанското дружество вече е собственик на 20% от капитала на самоковското дружество.
Държавен вестник
Между 2 и 3% от строителната стойност е комисионата на надзорниците
От началото на септември по закон е задължително да се сключва договор с независим строителен надзор в проектирането и строителството. Въпреки трудностите и неизяснените моменти, свързани с изпълнението на задълженията му, строителният надзор заработи, а възникващите проблеми и казуси се изясняват в крачка. Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и Дирекцията на национален строителен контрол провеждат разяснителна кампания кое как се прави, насочена както към надзорните фирми, така и към общинската администрация.
Независимо от пречките по фасадите на някои сгради, които се реконструират, както и по новозапочващите строежи, вече започнаха да се появяват (каквото е законовото изискване) табели с информация за обекта, срокове на изпълнение, кой е инвеститорът, името на фирмата изпълнител и на фирмата, упражняваща независим строителен надзор върху обекта. Между 2 и 3% от строителната стойност на обекта е възможното възнаграждение на фирмата, упражнила надзор върху строителството му.
Интересът към тази дейност е огромен. За това говори и непрекъснато нарастващият брой на фирмите, получили и кандидатстващи за лиценз. До момента над 250 фирми са оправомощени от комисията за упражняването на един или няколко вида дейности, свързани с надзора. Малко от тях обаче са напълно наясно с какво точно се захващат и докъде им се простират правомощията. На практика надзорът започва още от проектирането на дадена сграда, минава през всички фази на строителството, замества държавното приемане на обекта и носи отговорност за него до изтичането на гаранционните му срокове. Тук обаче възниква и първият въпрос относно дейността на независимия строител надзор, а именно какво става, ако фазата на проектиране е приключила преди първи септември 1999 г., датата от която е задължителен надзорът, а строителството тепърва предстои. Според указанията на Дирекцията за национален строителен контрол при подобни обстоятелства, а именно, ако проектът е съгласуван или внесен за съгласуване в общинските технически служби и специализираните контролни органи преди тази дата (а това се доказва с входящи номера в книгите на съответната администрация), за него се прилагат старите разпоредби по отношение на одобряване на проектирането, но при строителството вече задължително се сключва договор с независим строителен надзор. Ако обаче проектите не са били внесени до тази дата за съгласуване на необходимите за това места, за тях вече се изисква независим строителен надзор и в проектирането. Що се касае до заварените случаи в строителството, не е задължително да се сключва договор с надзорна фирма, при положение че искането за откриване на строителна площадка е постъпило преди датата на влизане в сила на правилника за независимия строителен надзор. Същото се касае и за незавършените обекти, които попадат в заварено положение. Разбира се, ако инвеститорът желае, би могъл да сключи договор за надзор, въпреки че законово той не е задължителен за обекта. Договор с надзорна фирма задължително трябва да има и за нежилищни сгради, при които се извършва преустройство, както и за жилищни сгради, чието предназначение се променя. Това не касае обаче случаите на преустройство на гаражи и партерни етажи в жилищните сгради в търговски помещения, тъй като на практика сградата запазва основното си предназначение.
Застрахователни компании покриват медицинските разходи в чужбина
За стоматологичната помощ се плаща допълнителна премия
За пътуване във Финландия е необходима медицинска застраховка с покритие от 25 хил. евро, а за Австрия - от 15 хил. до 30 хил. долара. Дори за съседна Гърция се налага да се закупи застраховка, която да гарантира изплащането на медицинските разходи по време на престоя. "Без застраховка няма виза", казват от посолствата на някои страни, предимно шенгенските. За радост на българския турист и бизнесмен все още тази застраховка не е задължителна за САЩ и Великобритания.
Медицинската застраховка се предлага от част от лицензираните застрахователни компании у нас: ДЗИ, Булстрад, "Алианц България", "Витоша", "Орел", "Европа", "Евро инс", "Бул инс", "Армеец", Ей Ай Джи, Общинска застрахователна компания.
Застраховките на отделните дружества не се различават много, затова често пътуващите в чужбина просто не избират компанията, а се договарят с първата срещната. Все пак клиентът може да избира между продукти, при които сам да си плати евентуалните медицински разходи и после да търси парите от застрахователя, и продукти, при които определена организация поема разходите по медицинското обслужване. При избора на компания трябва добре да се знае какво не покрива застраховката. Обикновено извън покритието остават разходи по общо и хронично заболяване. В повечето случаи за покриване на стоматологичната помощ се плаща допълнителна премия. Покриването на стоматологичните разходи струва 0.10 цента за всеки ден от престоя при "Евро инс".
Застраховка "без асистанс" се предлага от "Евро инс". Тя покрива разходи от 2 хил. до 30 хил. долара. При застраховката с асистанс покритието е от 10 до 50 хил. долара. Максималната сума за разходите по спешна стоматологична помощ е 350 долара. Пример: при 15 хил. долара покритие премията по застраховката "с асистанс" е 8.63 долара, докато при продукта "без асистанс" е 4.2 долара, твърдят от "Евро инс". Числата се отнасят за едноседмична екскурзия във Франция например.
Застрахователите снабдяват клиентите си с телефони на асистанс-организацията. Обикновено асистанс-организациите разполагат с денонощна телефонна линия за упътване при спешни случаи. Застрахователите изискват от клиентите си да информират асистанс-компанията до 48 часа от настъпване на събитието - постъпване в болницата или злополуката.
От типа "с асистанс-организация" са двата продукта на ДЗИ. При тях клиентите могат да избират между покритие за пътувания с предварително фиксиран срок и за чести пътувания в чужбина. Клиентите на ДЗИ трябва да имат предвид, че и при двата продукта сами ще заплащат за своя сметка първите 50 долара от направените разходи - това е т.нар. самоучастие на застрахования.
Застраховката с предварително фиксиран срок на престоя осигурява разплащане с медицинското заведение при спешно лечение на заболяване или последици от злополука. При нея застрахователят изплаща еднократна сума при трайна инвалидност или смърт, причинени от злополука. Медицинските разходи за спешно лечение включват: лечение без престой в болница; лечение в болнично заведение; лекарства и цената на превоза до специализирана клиника за хирургична помощ. Застраховката покрива зъболекарска помощ само при остри болки при злополука. Застрахователят покрива и самия престой в болница, но при изплатена допълнителна премия. Премията зависи от страната, в която се пътува. Държавите са разделени на три зони. Първата е всички държави без Япония, САЩ, Канада, Швеция и Германия. Втората зона включва целия свят, докато в трета зона попадат Гърция, Турция, Македония и Румъния. Разпределянето на страните на зони има значение за лимитите на медицинските разноски, които ще покрива застрахователят. При този тип могат да се застраховат всички до 75 години. За деца до две години застраховката е безплатна. За клиентите над 65 години премията се удвоява.
Премията по тази застраховка зависи от договорения срок, географската зона и възрастта на клиента. Отстъпки могат да се ползват при групови пътувания - те варират от 15% до 25% за групи от 10 до 249 души. Пример: за седемдневна екскурзия във Франция общата премия е 12.08 долара.
Застраховката за често пътуващи в чужбина е със срок една година. При нея няма лимит на броя на пътуванията, но се поставя ограничение за максималната продължителност на едно пътуване - до 30 и до 60 дни. Застраховката покрива медицинските разходи вследствие на злополука или внезапно заболяване (грип, треска, инфекция, изгаряне), но не и от общо или хронично заболяване. Премията по този продукт е съответно 18 и 36 долара. При него се покриват медицинските разходи в случай на злополука и/или внезапно заболяване в размер до 10 хил. долара за лечение без престой в болница, лекарства, неотложна хирургическа намеса или спешно стоматологично лечение при остри болки в резултата на злополука или възпаление до 350 долара. При пътувания до Австрия, Франция, Германия и Италия покритието автоматично се вдига до 30 хил. долара. Застраховката покрива и разходите за репатриране с лимит до 10 хил. долара. При смърт от злополука застрахователят изплаща обезщетение в размер до 5 хил. долара. При този продукт могат да се застраховат всички на възраст между 14 дни и 70 години.
Десет хиляди долара е стандартното покритие при Булстрад, което може да бъде увеличено до 30 хил. долара по желание на клиента. При Булстрад се покрива и адвокатската помощ до 900 долара. Премията при Булстрад е 44 долара за срок на едно пътуване от 15 до 30 дни при 90 дни валидност на застраховката. При продължителност на едно пътуване от 32 до 90 дни цената на застраховката се увеличава с един долар за всеки ден.
Заедно с медицинската застраховка Булстрад предлага и единствен за пазара продукт - покритие на различни видове разходи, свързани с катастрофа или повреда на автомобила. При едно от двете събития застраховката покрива: спането до 100 марки на застрахования плюс 50 марки на придружителите; транспортните разходи до 200 марки; наемане на кола до 100 марки. Цената на тази застраховка е 1.1 марка на ден и важи с продължителността на застраховката "Зелена карта", която е равносилна на "Гражданска отговорност", но при пътувания зад граница.
Притежателите на застраховката "без асистанс организация" ще трябва сами да си платят медицинските разноски в чужбина, като след завръщането си в България и представяне на документи за направените разходи застрахователят възстановява изцяло или частично изплатените суми.
Асистанс-организацията, когато е предвидена в застраховката, плаща медицинските разходи от името на българския застраховател. В този случай застрахованият плаща здравните услуги само над покритието по застраховката. Компаниите снабдяват клиентите с телефони и адрес за връзка с асистанс-организациите. Премията по застраховката "без асистанс" е по-ниска от цената на продукта "с асистанс".
Осигурителите могат да поискат връщане на надвнесени здравни вноски
Социалните управления ще извършват задължителни проверки
Осигурителите работодатели могат да поискат връщането на надвнесени от тях здравни вноски, съобщи Националният осигурителен институт (НОИ). Самонаетите (извършващите свободни професии, едноличните търговци, плащащите патентен данък, работещите на граждански договори и др.) не могат да искат връщане на част от техните вноски, когато смятат, че са надвнесли суми. Те нямат тази възможност, защото вноските им през текущата година се третират като авансови плащания, които се правят въз основа на избран от тях осигурителен доход. В началото на следващата година ще се прави изчисляване на реално дължимите от тези лица за 1999 г. вноски на база на получения доход. Окончателното преизчисляване ще става чрез подаване на отделна справка към годишната данъчна декларация.
Работодателите могат да искат възстановяване на сумите без значение поради каква причина са изплатили повече от реално дължимите осигуровки. Те могат да поискат от социалните управления служебно да прехвърлят здравни вноски, неправилно внесени по сметки на фонд "Обществено осигуряване". Възстановяването се поисква независимо за кой месец са надвнесени осигуровките. Няма изискване това да става в някакъв срок от изплащането на вноските.
Искането за възстановяване се подава до районното управление "Социално осигуряване" (РУСО), в което са внесени осигуровките. В случаите, когато такива искания са направени в районните здравноосигурителни каси, те ще се изпращат служебно до съответното РУСО. Няма определен образец, който да се попълва за възстановяване на осигуровки - това ще става с молба в свободен текст.
Редът и начинът за поискване и възстановяване на здравните вноски са описани в Инструкция No 91-01-155 на НОИ от края на октомври. "Налага се да издадем инструкция, защото процедура по възстановяване на здравни вноски не е предвидена в законите", каза Тенчо Тенчев, началник-отдел "Осигурителни приходи" към НОИ. Инструкцията е разпратена до районните управления "Социално осигуряване" и районните здравноосигурителни каси. За разлика от здравните осигуровки за надвнесени социални осигуровки е предвиден ред за възстановяване в чл.29 на Закона за фонд "Обществено осигуряване". Недължимо внесените социални осигуровки също се поискват за възстановяване пред директора на районното социално управление.
Осигурителите, които поискат възстановяване, трябва да знаят, че във всички случаи социалните управления ще извършат проверка, преди да бъдат върнати част от изплатените суми. Контролните органи ще проверяват какви са задълженията на осигурителя и какви суми са изплатени. Това означава, че могат да бъдат проверени не само дължимите здравни вноски, но и задълженията по социалните осигуровки. Според НОИ проверки няма да се правят по искания за малки по размер суми.
Сумата за възстановяване ще се посочва в констативен протокол, който се съставя след завършване на проверката. Всяка проверка ще завършва с такъв протокол. Той ще се подписва от двете страни - осигурител и контролен орган. Според НОИ в случаите, когато осигурители или осигурени поискат да им се издаде удостоверение за платени здравни вноски, отново ще се извършва проверка. Удостоверението вече се изисква от някои институции при определени случаи - от агенцията за приватизация и от МВР например.
На практика вноските ще се възстановяват едва след като директорът на съответното РУСО издаде специална заповед. Заповедта ще се изготвя на база данните от констативния протокол. Осигурителите трябва да имат предвид, че няма срок за извършване на проверката, нито пък срок за издаване на констативен протокол. Възстановяваните суми ще се превеждат по посочена от осигурителя банкова сметка. Не се предвижда сумите за възстановяване да могат да бъдат прехващани от текущи задължения на осигурителите. В инструкцията не е посочен срок за възстановяване на надвнесените суми. Не се предвижда и лихва върху надвнесената сума.
Срокове
Центърът за насърчаване на износа стартира три секторни програми
Одобрените производители ще се радват на специални привилегии
Специални програми за подпомагане на фирмите от няколко сектора стартира от началото на 2000 г. Центърът за насърчаване на износа. Облекло и текстил; парфюмерия, козметика, фармация и химически продукти; храни и напитки са приоритетните отрасли, които ще се радват на подкрепа. Браншовете са избрани след анализ и преценка, че родните изделия са конкурентоспособни.
Няколко критерия ще бъдат решаващи при подбора на фирмите. Първото изискване е производството да е ориентирано към износ. Дружествата трябва да са експортно мотивирани, да имат традиции в предлагането на фирмена продукция зад граница. Ако предприятието е от посочения бранш, но пакетира билки предимно за вътрешния пазар например, то няма шансове да бъде сред избраните. Много важно е фирмата да има необходимия производствен потенциал - на подкрепа ще се радват тези, които притежават техника и технологии на добро равнище и с достатъчно капацитет. Кандидатите не трябва да имат проблем с доставката на суровини. Продукцията им трябва да отговаря на световните стандарти. Червена точка ще прибавят дружествата, които имат внедрени системи за качество по ISO 9000. Участниците в секторните програми трябва да са приватизирани или в процес на приватизация. Изисква се управляващият екип от мениджъри да има необходимия опит и мотивация за развитие.
Ако предприятието е включено в дадена секторна програма, то ще има право на безплатна текуща информация за фирми партньори, фирми конкуренти, дистрибуторски канали. Експертите в центъра ще консултират одобрените (отново безплатно) за изискванията на международните пазари, за действащите технически стандарти, нетарифни ограничения, законодателни и експортни процедури. Избраните дружества могат да разчитат на информация за международни търговски панаири и изложби, за правна уредба на търговските марки. Те могат да потърсят съдействие и за намиране на бизнеспартньори. Тези услуги в момента се предоставят безплатно за всички фирми, но се очаква част от тях да станат платени. Фирмите от секторните програми обаче и в бъдеще ще разчитат на безплатни консултации. Безплатно е и включването им в специални браншови каталози, които се разпространяват и в търговските ни мисии зад граница.
Кандидатите попълват анкетни карти с информация за капацитетни възможности, брой на работещите, профил, традиции в износа и пр. данни, които определят облика на дружеството. Така те се включват в общата база данни на центъра. Тази година Центърът за насърчаване на износа натрупа опит с три подобни програми, спонсорирани по линия на ФАР. През 2000 г. обхватът на браншовете и на дружествата се разширява, макар и без финансовата подкрепа на програма ФАР.
Избрани фирми от вече включените в секторните инициативи ще имат право на спонсорирано участие в няколко международни изложения през 2000 г. През това второ сито ще преминат големи износители, за които се предполага, че и в бъдеще ще имат добри позиции на международните пазари. Програма ФАР поема разходите на българските участници за изложбена площ и конструкция на щанд в три международни изложения догодина - във Франкфурт за парфюмерия и козметика, в Дюселдорф - за облекла, и в Париж - за консервирани плодове и зеленчуци. Държавата пък ще спонсорира представянето на избраните дружества в още седем специални национални участия зад граница - в Утрехт, Прага, Берлин, Москва, Гьотеборг, Киев и Лондон.
Предстоящо
Върховният съд присъди служебна победа на ВАЦ
Висшите магистрати отмениха решението на КЗК срещу общата реклама
Имало едно време едно съдебно дело срещу ВАЦ и още едно, и още... Немската медийна групировка може би е най-съденият чуждестранен инвеститор в България. Съдебната "война" срещу компанията се води от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), защото вече трета година "Вестдойче алгемайне цайтунг" има монополно положение на българския вестникарски пазар. Поредният съдебен процес приключи миналата сряда и ВАЦ излезе победител в него.
Върховният административен съд отмени решението на "малкия икономически съд" (както председателят на КЗК Николай Павлов я нарича) за забрана на общата реклама в "Труд" и "24 часа". "Ще се съобразим с решението на ВАС. Няма да обжалваме", коментира Николай Павлов. Миналата седмица, преди да е известно решението по делото, шефът на антимонополната комисия обясни във в. "Сега", че ВАЦ "рязко променя поведението си на българския пазар". Австрийски и швейцарски фирми според Павлов ще купят акции от "168 часа" и "Медиа холдинг". Новото разпределение на акциите в групировката намалява и пазарния й дял у нас, обяснява антимонополният шеф. Управителите на "Вестникарска група България" бяха извън страната през миналата седмица и нямаше кой да потвърди или отрече информацията за продажба на дялове.
КЗК обаче ще трябва да преразгледа решението си по същество според становището на ВАС, да се съобрази с указанията от съда и да се произнесе с мотивирано решение. Комисията забрани съгласуваната рекламна практика между "168 часа" ЕООД и "Медиа холдинг" през декември миналата година. Според анализите, които са използвани като доказателства за решението, общият пазарен дял по отношение на приходите от реклама на вестниците на ВАЦ през 1997 г. е 58.4% и немският концерн има господстващо положение. Законът за защита на конкуренцията обаче забранява съгласувана практика, която ограничава конкуренцията.
"Това е безобразие. Решението на съда е крещящ пример на беззаконие", коментира един от издателите на в. "Сега" Кънчо Стойчев. Той беще свидетел от страна на КЗК като шеф на социологическата агенция ББСС АД. Данните от нейните изследвания за пазарния дял на всекидневниците бяха използвани като доказателства в решението на комисията. Според Кънчо Стойчев мотивите за отмяна на решението са политически.
Краят на това съдебно дело предполага начало на подобен процес. Ако КЗК отново се произнесе за забрана на общата реклама във всекидневниците на ВАЦ, немската групировка пак ще обжалва и съдебната одисея ще продължи още поне година. В същото време изданията на "Вестдойче" ще запазят идентичната реклама и монопола си, който пречи на развитието на вестникарския пазар. Освен ако собствениците Ерих Шуман и Гюнтер Гроткамп не са измислили схема, с която сами да разрушат господстващата си позиция. А КЗК-шефът Николай Павлов, който възприемаше битката срещу немските монополисти като лична борба, намекна, че е готов да смекчи позицията си.
"Булгартабак холдинг":
Месечно възстановяване на цената на акциите с повече от 10%
Едни от малкото сравнително ликвидни акции на българския пазар на ценни книжа, тези на тютюневия монополист "Булгартабак холдинг", отбелязаха през последния един месец възстановяване на цената. След като стойността им се понижи до 22.00 лв./акция при общия спад в търсенето в края на октомври, през последната една седмица бяха сключени сделки на 29 лв. за акция, или ръст между 10 и 20% за по-малко от два месеца. Офертите купува са на малко по-ниски нива около 26 лв./акция.
Сравнението с отпреди три месеца показва, че цените все още са ниски - тогавашните стойности бяха около 32.00 - 34.00 лв./акция. Годишният растеж обаче е около 5% (виж графиката), което е добър резултат на фона на слабия инвестиционен интерес към фондовата търговия като цяло.
Въпреки все още ниската ликвидност акциите на тютюневия холдинг се оценяват като сравнително добра инвестиционна алтернатива. Ако трябва да се обобщи мнението на анализаторите на ценни книжа, то е, че повишаването на цените в близко бъдеще ще зависи основно от две неща - общия интерес към българския пазар на ценни книжа (където прогнозата не е от най-оптимистичните) и от предстоящата приватизация, където има все по-сериозни шансове фирмата да бъде придобита и управлявана от първокласен стратегически инвеститор. Изискванията, които държавата поставя към новия мажоритарен собственик - запазване на постъпленията в държавния бюджет и сериозни инвестиции - едва ли ще позволят през следващите две или три години да се промени политиката на холдинга и отделните дружества да не разпределят дивиденти.
* Прогнозни резултати
Накратко
Националният съвет за радио и телевизия прие френския модел за сигнализация на адресата на предаванията в телевизията. Маркирането на програмите се изисква във връзка със защитата на малолетните и непълнолетните от неподходящи предавания. Програмните изисквания са разделени на пет категории. В първа категория са предаванията за широка публика, за които няма ограничения при излъчване. В категория II са програмите със сцени, които могат да шокират младата публика. Телевизионните оператори сами трябва да изберат часовете на излъчване, но не могат да включват тези предавания в детски програми. Категория III включва продукции, които са забранени за аудитория под 12 години, които могат да шокират младата публика и в които има повтарящи се намеци или описания на физическо/психологическо насилие. Тези програми трябва да се излъчват след 22 часа. По изключение предаването може да бъде програмирано и преди 22 часа, но на екрана трябва да има знак и това излъчване не бива да бъде във вторник, петък, събота и празничен ден. Категория IV са филми, забранени до 18-годишна възраст, с еротичен или особено агресивен характер, които могат да застрашат физическото, умственото или моралното развитие на непълнолетните. Тези програми могат да се излъчват само след 22.30 часа. Има изисквания и към рекламите на предаванията от категории III и IV - те не трябва да съдържат шокиращи за младата публика сцени и не бива да са в близост до детски програми за III и да се излъчват преди 20.30 часа за IV категория. За категория V, в която попадат порнографски и филми с изключително много насилие, "излъчването е строго забранено".
В новата потребителска кошница Националният статистически институт (НСИ) е включил вестниците "Труд", "Стандарт" и "7 дни спорт". Идеята на НСИ е кошницата за 1999 г. да има максимална представителност, но да не са включени прекалено много артикули. За сравнение в потребителската кошница през 1998 г. попадаха вестниците "24 часа", "Труд", "Дума", "Демокрация", "Стандарт", "Ние жените", "7 дни спорт", а от списанията - "Блясък", "Паралели" и "Сега".
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отхвърли молбата на ЕТ "Вирджиния ER-EN Георги Стоянов - Бургас" срещу "Глобо Бургас" АД. Представителите на "Вирджиния ER-EN" твърдят, че "Глобо" нарушава Закона за защита на конкуренцията, защото в рекламата си обявява, че е единственият лицензиран кабелен оператор на територията на града. Според "Вирджиния ER-EN" в резултат на това те са загубили абонати в периода 1997-1999 г. Според председателя на КЗК Николай Павлов обаче между рекламата и загубите няма причинно-следствени връзки и антимонополната комисия отказа да образува производство.
