Освен че Марио Тагарински многократно беше обвиняван в забавяне на административната реформа и че обича да кара водни джетове, засега не е излязла наяве негова далавера. За сметка на това обаче преди година се заговори за негов близък, който заедно със зам.-министър на промишлеността е контролирал пазара на компенсаторните записи във връзка с разплащане на приватизационна сделка.
Името на зам.-министъра на промишлеността Марин Маринов многократно беше цитирано в медиите, че е подозиран в корупция, и макар че той осъди един столичен вестник за това, ако спецслужбите са намерили доказателства за неговата виновност, не е чудно и неговото име да стои в папките пред Костов. Обвиненията срещу зам.-министрите на отбраната Пламен Радонов и Здравко Зафиров бяха, че са взели по 30 000 долара за строежа на щаба на многонационалните мирни сили в Пловдив. Със сигурност случаят, поет първоначално от Военното контраразузнаване, е отишъл с резолюция на Иван Костов към НСС.
Това са само част от случаите, за които се е говорило или се говори в обществото. Настрана остават видимите белези на благоденствие - къщи, джипове, стипендии в чужбина. Много възможно е специалните служби да са намерили още доказателства за един или друг от хората от горните примери. Но е абсолютно неясно защо в цялата игра премиерът Костов вкара и употреби службите. Освен че много успешно отклони упреците срещу себе си - и от страна на съпартийците си, и от страна на министрите си. Така докладите от Х, се превърнаха ХХL.
И макар че поговорката "полицията пази народа, а спецслужбите властта" винаги е била валидна в МВР, всяка политическа употреба рефлектира върху реномето на специалните служби.
Конституционният съд: Държавата не може да замести длъжника "Плама"
Финансовото министерство не казва направени ли са прихващанията по спорните текстове
Конституционният съд реши, че е противоконституционно държавата да поеме задълженията на "Плама" към банките кредитори, които са в несъстоятелност. Съдиите отмениха разпоредбите на параграф 35, алинеи 3 и 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 1999 г. По този начин беше признат за основателен основният аргумент на вносителите - че тези текстове от бюджетния закон нарушават основна разпоредба в конституцията - правото на частна собственост и нейната неприкосновеност.
Плевенската рафинерия дължи на 11 търговски банки 174 млрд. стари лева. Шест от банките кредитори са в процедура по несъстоятелност: ПЧБ, Минералбанк, Балканбанк, Елитбанк, ТСБанк и Международна банка за инвестиции и развитие.
На 16 ноември Конституционният съд даде ход на делото, което беше образувано по искане на 54 депутати. Според тях с двата текста в Закона за държавния бюджет '99 държавата едностранно, без никакво правно основание и без съгласието на кредиторите първо замества "Плама" в задълженията й към шестте банки, а след това, пак без съгласието на кредиторите, определя един по-малък размер на задължението й към тях. Според юриста Пламен Богоев, който представлява като адвокат банките в несъстоятелност по време на делото в конституционния съд, от правна гледна точка казусът е ясен и еднозначен. "Текстът в закона показва, че в този случай държавата не встъпва в дълга (т.е. не става солидарен длъжник), а замества длъжника. Заместването в дълг е уредено в Закона за задълженията и договорите.
Конституционните съдии поискаха становища от Министерския съвет и министъра на финансите, които бяха определени като страни по делото. Двете становища изцяло си противоречат. Министърът на финансите Муравей Радев казва, че има договори за редуциране на дълга и за заместването на длъжника "Плама" от държавата и те са приети от Плевенския окръжен съд. Министър Радев се позовава и на оздравителната програма, която според него е приета от кредиторите. Под споразумението за уреждане задълженията на "Плама" от 11-те банки кредиторки се е подписала само Биохим и нито една от шестте банки в несъстоятелност.
В становището ва Министерския съвет пък пише, че няма никакви договори, а с параграф 35 се създава само правна възможност за министъра на финансите, ако той иска да се възползва от нея.
Схемата със заместването на длъжника и редукцията на вземанията на банките продължава да действа и в проектозакона за бюджета за 2000 г. В него обаче има нова разпоредба, според която остатъкът от задължението на "Плама" се отписва от банките за сметка на собствения (ликвидационния) капитал на съответната банка.
Не е трудно да се разбере кой печели от административно-законодателните пируети на управляващите - това е новият собственик на "Плама", коментират прависти и банкери.
"Никой не е виждал договора на държавата със собствениците на "Плама". Аз съм в течение на първите преговори - скандали със стачниците, със стачкоизменниците. Още тогава обяснихме в министерството, че схемата не става, защото държавата влиза в задълженията на един частник или предпочита друг частник, опрощава се една държавна фирма за сметка на бюджета", казва синдикът на Минералбанк Хараламби Кирков в интервю за в. "Пари". "Новият холдинг "Нова Плама" уж беше швейцарско сдружение, оказа се офшорка, накрая се оказа едно нищо. Но получи 150 млрд. лв. по-малък дълг", коментира синдикът. В крайна сметка той обяснява, че не е направил реално прихващането, защото то ще ощети акционерите на банката.
"В края сме на бюджетната година, но никой не казва официално направени ли са прихващанията по спорните текстове в ал. 3 и 4 на параграф 35. И правителството, и финансовото министерство не дават еднозначен отговор на този въпрос", коментират прависти.
Според тях, след като Конституционният съд отмени разпоредбите в спорните текстове, отношенията между "Плама" и банките в несъстоятелност трябва да се уредят според действащото законодателство. Това означава, че "Плама" трябва да се издължи на банките в пълен размер. А банките трябва да платят това, което дължат на държавата. Народното събрание не може да приеме втори път същите текстове, включително и тези в проектозакона за бюджет 2000, смята Пламен Богоев. Въпросът е какво ще стане, ако прихващането вече е направено.
От "Плама" твърдят, че прихващанията не ги касаят и решението на Конституционния съд няма да породи никакви правни последици за рафинерията и за собственика й и се позовават на програмата за оздравяване. Според нея рафинерията трябва да се издължи 100% на кредиторите си, но за срок от 35 години. Споразумението предвижда също вноските да се плащат в специална сметка в полза на кредиторите в Биохим. Може би това са основанията, поради които нито една от банките кредитори (с изключение на Биохим) не е подкрепила оздравителния план на "Плама".
Законът за високите технологии тръгна с "особено мнение"
Трябва да има по-значими облекчения, препоръчва Икономическата комисия
Законът за високите технологии през изминалата седмица мина на първо четене през Комисията по икономическа политика с нещо като особено становище. Докато обичайно проектите влизат в пленарна зала с кратък преразказ на мотивите на вносителя, в случая се предвижда докладът на комисията да отрази голям брой препоръки, направени и от опозицията, и от някои представители на мнозинството. Основните критики на проекта бяха, че данъчните преференции в закона не са достатъчни да стимулират високите технологии и че проектът съдържа елементи на администриране.
Разумната по принцип идея да се определи като държавен приоритет развиването на високите технологии беше обявена от вицепремиера Александър Божков на първия хай-тек форум преди две години. Начините за осъществяването й обаче - според сегашния проект - не са изцяло пазарни, доколкото включват повече механизми за контрол на държавата, отколкото стимули за развитие на бизнес. Законът урежда статута на специални юридически лица (високотехнологични паркове), които да се създават с решение на министъра на промишлеността и да обединяват научни институти и частни фирми. В проекта е записана възможността парковете да изберат специален данъчен режим, като внасят в бюджета по 1.5% от оборота си вместо стандартното корпоративно облагане. Имуществото на парковете освен това не подлежи на запор или възбрана - доста неприятна проекторазпоредба от гледна точка на потенциалните кредитори на новите сдружения.
Дискусията в икономическата комисия се въртеше около това дали има смисъл от закона в този вид и дали плащането на 1.5% данък от оборота е достатъчно значим стимул. Асоциацията за информационни технологии, която от месеци се е обявила против закона, твърди, че разпоредбата означава фирмите да плащат приблизително колкото и при обикновено облагане. Георги Прохаски, съветник на вицепремиера Александър Божков, а също шеф на фондовата борса и на Центъра за икономическо развитие, обаче обясни, че ставката от 1.5% е изчислена така, че да не се намалят приходите за бюджета. В същото време обаче Прохаски заяви, че вноска в такъв размер от приходите е равносилна на плащането на около 10% данък печалба. За да бъде вярно подобно твърдение, излиза, че вносителите разчитат на многократно повишаване на събираемостта на данъците или приемат, че повечето фирми за високи технологии сега работят на загуба. В същия дух се изказа миналата седмица и Камен Колев, експерт към промишленото министерство, според когото специалният режим е равносилен на намаляване на корпоративните данъци с около 75%.
"Аз бих препоръчал ставката да се намали до 1%, за да има смисъл", заяви Христо Христов, депутат от СДС и бивш директор на дирекцията за застрахователен надзор. Той обясни, че трябвало да се внимава и посочи за пример Закона за застраховането, в който според него парламентът трябвало да гласува по-нисък данък за фирмите в бранша.
Критиките, към които се придържаха депутати от опозицията, бяха защо фирмите се създават по специален закон, а не по търговския, както и защо е толкова неясна дефиницията на високотехнологична дейност (като възможни такива са посочени почти всички стопански отрасли) и високотехнологичен парк. Прохаски отговори, че определението нарочно е само маркирано, защото било твърде трудно да се изясни. Другият резонен въпрос (по който мнозинството предпочете да не се намесва) беше защо се говори за регистрационен режим, а всъщност става дума за даване на разрешения от министъра на промишлеността.
Според Прохаски "винаги съществува възможност за отказ за регистрация, трябва да има някакъв начин за контрол, иначе всяка фирма би могла да се регистрира като високотехнологичен парк". Съветникът на Божков опроверга опасенията, че законът се създава само за да уреди статута на част от сега съществуващите институти към БАН. Аргументът беше - да, сигурно повечето от тях ще участват във високотехнологични паркове, държавата също ще участва в някои от новите сдружения, но няма да има пречки да се създават и изцяло частни паркове. Прохаски дори посочи пример с бивш приватизационен фонд, който разполагал с голяма неизползвана сграда и смятал да учреди парк с намиращ се в близост университет.
Проектозаконът не предвижда двете основни искания на компютърните фирми - амортизацията за хардуер да се намали на две години и покупката на софтуерни продукти да се признава за разход по данъчните закони. Според Юлияна Николова, зам.-министър на промишлеността, тези мерки не са залегнали в проекта, защото в момента правителството обмисля общи облекчения в амортизационната и инвестиционната политика за всички фирми.
Костов подписал енергийната спогодба с Турция заради "Ентерджи"
Американският инвеститор поръчал договора за износ на ток, за да се предпази от рискове при сделката с НЕК
Вече изтече една година от подписването на дългосрочния договор между Националната електрическа компания и ТЕАS за износ на около 4 млрд. квтч за Турция, но той все така си остава загадка за хората в енергетиката, а и за онази част от гражданството, която упражнява или просто се интересува от някакъв бизнес. Още при обявяването на сделката стана ясно, че цената, на която България ще продава 10 години ток на Турция, е ниска. Самата НЕК според договора с "Ентерджи" ще купува тока от "Марица-изток 3" на по-висока цена. Освен това чрез експортната сделка на нашия пазар стъпи "Джейлан" - според турската преса това е фирма с лоша репутация и сериозни финансови проблеми. Наскоро стана известно, че в Турция разследват "Джейлан" за некачествено строителство - по време на земетресението под развалините на построените от нея сгради загинаха 160 души.
Никой досега не можа (по-точно не пожела) да обясни смислено защо трябваше под натиска на Турция да възложим изграждането на "Горна Арда" на "Джейлан", след като не ни трябват нито "Джейлан", нито дългосрочният договор за износ на ток. Този въпрос вече има отговор. Оказа се, че коренът на злополучната турска сделка се крие в споразумението между НЕК и "Ентерджи".
Когато подписа в Турция "сделката на века", министър- председателят Иван Костов пропусна да съобщи, че това е станало под диктовка отвън. Сега става ясно, че кандидат-инвеститорът "Ентерджи" е поръчал скандалната сделка за износ на ток в Турция, за да се предпази от рискове и да гарантира печалбата от собствената си сделка с НЕК. Не е вероятно шефовете на американската компания да са натиснали директно премиера, а и не е нужно. За тази цел си има лобисти и те явно добре си свършиха работата. През есента на миналата година Костов и турският премиер Месут Йълмаз сложиха подписите си под междуправителственото споразумение за сътрудничество в енергетиката. Правителството на Йълмаз падна след шумен скандал за корупция. Сделките за тока обаче вървят.
Документите показват, че преди повече от година и половина "Ентерджи" е поставила като императивно условие за сделката с НЕК сключването на дългосрочен договор с ТЕАШ за износ на електроенергия. Заради това Костов лично трябваше да моли Йълмаз да се подпише дългосрочната експортна сделка, въпреки че НЕК и така си продаваше тока на Турция без какъвто и да е проблем и редовно си получаваше парите от износа. На всичко отгоре Йълмаз му натрапи строителния холдинг "Джейлан", около който се вихрят скандал след скандал. За "Ентерджи" сделката с НЕК е изгодна не толкова заради печалбата, която компанията ще реализира от проекта за модернизация у нас. По-важното е, че чрез нея американската компания стъпва на пазара в Турция, която е голям вносител на енергия с тенденция за нарастване на дефицита през следващите 10-15 години.
Предимствата на схемата, при която електроенергията се произвежда в "Марица-изток 3" и след това се експортира в Турция, са три. Както се оказа, у нас можеш да получиш за временно ползване от 10-15 години голямо енергийно предприятие, при това евтино и без конкуренция. В Турция такава сделка би била много по-трудна, многократно по-скъпа и по-опасна поради изострения интерес на мафията към енергийните проекти.
"Марица-изток 3" работи и НЕК от години продава през нея ток за Турция. На практика "Ентерджи" може да изнася електричеството и да печели още от първия ден на влизането си в централата. Проектът за "Марица-изток 3" предвижда блоковете да се рехабилитират един след друг, т.е. през трите години на ремонти три от блоковете ще работят постоянно за експорта към Турция. Именно от продажбите на тока ще се осигури голяма част от инвестицията, която американската компания обеща при подписването на споразумението с НЕК.
Третото и много съществено предимство е, че ТЕАS си плаща сметките. Това е най-платежоспособният клиент на НЕК и през последните години електрокомпанията често запълваше дупките във финансите си само благодарение на валутните приходи от износа.
Само НЕК има право да сключва сделки за износ и да транспортира електроенергия по електроенергийната мрежа с високо напрежение. Новият Закон за енергетиката предвижда преструктуриране на електрокомпанията по модела "единствен купувач". Всички централи трябва да продават произведената в тях електроенергия на новата НЕК (Националната електропреносна компания - "единствен купувач"), тя пак ще държи монопола върху вноса и износа и сделките с Турция трябва задължително да минават през нея. При договора с "Ентерджи" обаче има толкова отклонения от схемата с "единствения купувач", че тя практически не действа.
Ако след година-две се допусне конкуренция и при вноса и износа, "Ентерджи" ще стъпи на бързата писта. Компанията ще експлоатира единствената централа, която има пряка връзка с турския пазар. Договорът с НЕК предвижда, че след първата година държавата може да се оттегли от съвместната фирма и да пусне акциите си на борсата. Тогава "Ентерджи", която сега държи мажоритарния пакет, би могла да придобие пълен контрол върху дружеството и върху износа за Турция. В общото споразумение е записано, че "Като акционер-съдружник в съвместното дружество НЕК ще участва със земята и имуществото (централата) и ще преотстъпи всички съществуващи с TEAS договори за продажба на електричество". С турската сделка "Ентерджи" си гарантира пазар за повече от половината енергия, която произвежда нейният 70-процентен дял от мощностите на централата.
Eвропа се обърна към периферията си
Русия и Турция бяха в центъра на дискусиите в Хелзинки
"Тази среща ще се запомни с историческото си значение за европейския континент - разширяването на Европейския съюз" - това бяха заключителните думи на председателя на еврокомисията Романо Проди при закриването на форума на върха на ЕС - форум, който държавните глави на страните членки се надпреварваха да определят като олицетворение на процеса на отваряне и демократизация на най-голямата европейска бюрократична структура. "Форумът на разширяването" бе другото грандиозно определение, използвано за онагледяване на решенията на съвета. Едно от тях даде старт на най-голямото в историята разпъване на границите на съюза и пусна в ход процеса на създаване на организация от 28 държави с общ пазар и население от 540 милиона души.
Въпреки това даването на покана за преговори на още шест страни не беше топновината на събитието. Журналистите напразно се опитваха да изкопчат нещо сензационно относно предизвестеното решение. Стигна се дотам да се тълкува 10-минутното закъснение на пресконференцията на Ферхойген като извънреден знак. На кратката суматоха, в която всеки се опитваше да спекулира ще има ли покани или не, бързо бе сложен край след официалния брифинг на финландското председателство.
Премиерите на ощастливените държави кандидатки бяха приготвили предварително речите си и взели касите с шампанско. Пресконференциите на България, Румъния, Литва, Латвия и Словакия обаче бяха уважени предимно от журналисти от съответните страни и оператори на "Евронюз". Виж, случаят с Турция бе съвсем различен.
Държава, която напразно се опитва да привлече вниманието на Европа към своята кандидатура от 1987 г., Турция доживя своя звезден час дванайсет години по-късно. Но поне го направи с апломб. От 2000 акредитирани журналисти в огромния пресцентър на Хелзинки поне половината бяха от турски медии. И апетитът им за новини бе удовлетворен. Даването на Турция на официален статут на страна кандидатка бе посрещнато с всенародна радост - както в Анкара, така и във всички турски европейски колонии. Драматичните совалки, които съпроводиха решението, учудиха дори евробюрократите. Премиерът на Турция бе отказал да присъства в Хелзинки. Така лично комисарят по разширяването Ферхойген и този на сигурността Хавиер Солана излетяха спешно за Анкара в петък, за да може синхронът на срещата да е пълен. В събота на тържествения обяд с новопоканените страни държавните глави на ЕС се изредиха да се ръкуват с Еджевит, специално пристигнал с двамата евроемисари.
В кулоарите на форума запознати с вътрешните обсъждания на съюза побързаха да потушат и без това вялия ентусиазъм на шестте държави, взели пропуск за преговори. Решението за това е строго политическо и е свързано предимно със сигурността на 15-те от съюза. Освен уроците на косовската криза важен фактор за поканването на България и останалите е сигурността на източния фланг на НАТО. Опасенията, че в Турция може да се изчерпи еврокредитът на доверие, ако не получи захаросан подарък, се засилиха през последните месеци. Дългото посещение на Клинтън в страната бе важен сигнал за стратегическото значение на страната за евроатлантическата общност. В същото време в Турция се засилиха антиевропейските настроения и се породиха опасения, че може да премине към ислямската сфера на влияние - нещо, което нито Европа, нито САЩ могат да си позволят. Ето защо да се даде статут на страната на кандидат е достатъчно незаангажиращ и в същото време жест на добра воля от страна на ЕС. "Ние не можехме да повишим статута на Турция, без да обидим останалите, затова трябваше да поканим шестте страни от втората вълна", заяви източник от комисията. Така с един удар евросъюзът улучва два заека - без да дава прекалено много, получи необходимото - подсигурен гръб. Турция със сигурност ще вземе участие в новата програма на съюза за Европейска сигурност и защитна идентичност (EСЗИ). Отбелязвайки, че НАТО също работи в подкрепа на ЕСЗИ, външното министерство на Турция заяви, че "документите, приети на срещата на НАТО във Вашингтон, дават основа на равноправно и пълно участие на страни извън ЕС, но членки на НАТО, като Турция, в новите защитни структури на ЕС". Турция е особено активна в инициативите, сближаващи НАТО и ЕС, като се стреми да постави завоеванията си в Западноевропейския съюз (ЗЕС) на правна основа.
Приемайки докладите на финландското председателство за справяне с кризи и в контекста на засилена политика по общата сигурност и защита, Европейският съвет взе решение да подсигури автономен механизъм за вземане на решения за военни операции в условията на международни кризи, "където НАТО като цяло не е намесена". Съветът подчерта, че този процес не означава "създаване на европейска армия". Целта е подкрепена от конкретни клаузи, както и срок до 2003 г., когато всяка страна членка трябва да е способна да разположи до 60 дни и за период минимум година военни части от порядъка на 50-60 хиляди души. Отношенията с НАТО ще се базират на "пълно и неограничено сътрудничество и прозрачност". Териториалният обхват на евентуални операции не е определен все още.
Определено Европа почувства облекчение, че не трябва да изпробва новите си защитни механизми спрямо Русия. Операцията на Москва в Чечения предизвика бурни обсъждания в Европейския съвет, който се раздели на два лагера. Комисарят по външна политика Крис Патън настояваше за съществени санкции спрямо Москва. Искрено развълнуван, той повтаряше известния в икономиката израз, че не може ЕС и Русия to conduct business as ususal, или да се правят, че всичко е наред. Жак Ширак, Таря Халонен (външен министър на Финландия) и Романо Проди успяха да смекчат крайния вариант на декларацията за Чечения. Европейският съвет заклейми като "напълно неприемливи" бомбардировките над чеченските градове и ултиматума срещу жителите на Грозни. Страховете на ЕС са предимно от разрастване на конфликта в съседна Грузия и дестабилизирането на региона като цяло. В края на краищата европейските лидери се споразумяха да спрат известна част от финансирането по проекта TACIS (руския вариант на PHARE) и да пренасочат ресурса за хуманитарни цели.
От цялата риторика за историчност и демократизиране на ЕС е отчасти вярно само първото. Историята ще прецени дали 10-11 декември 1999 г. са допринесли за мечтата на Жан Моне за голяма, обединена и демократична Европа. Засега е ясно, че Европа се консолидира в сегашните си граници и търси сигурност по периферията си. А къде ли сме ние?
България ще излезе от "черния списък"
Жан-Клод Филори, говорител на комисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген, пред "Капитал"
- Добре знаете, че нещата не стоят така. Не може една страна да дойде пред комисията и да каже: "Ние искаме да преговаряме по това и това. " Комисията преценява внимателно по кои въпроси държавата има достатъчна готовност да преговаря, преди официално да обяви дадената област за открита. Това се прави, за да има реалистични очаквания за постигане на напредък. Не може една държава, която не е предварително съгласувала търговските си закони с тези на ЕС, да води преговори например по свободното движение на стоки и капитали.
- Преди да се отвори област от преговорите, комисията извършва цялостен преглед и изготвя доклад за постигнатото в тази сфера от държавата. Това не е лесен процес - виждате, че за почти три години считаните за напреднали страни Чехия, Полша и Унгария са приключили едва от 7 до 10 области на преговорите. Вярно е, че те започнаха едновременно разговори с комисията по 15 области. Сега стратегията е различна и всичко зависи от индивидуалния прогрес на всяка държава. Както каза и Гюнтер Ферхойген на пресконференцията си, нереално е да се очаква стартиране на преговори по толкова области наведнъж.
- От усвояването на acquis communitaire - законовото тяло на съюза. Както знаете, това са около 20 000 документа. Когато значителна част от тях са хармонизирани с националното законодателство и най-вече влезли в действие, може да се очаква положителна реакция и от комисията.
- Е, не, чак така няма да е. Със сигурност ще започнете работа с комисията поне по няколко области, които са лесни и безпроблемни - статистика, образование, култура.
- Все още не мога да коментирам това решение. Съветът на министрите има свои собствени пълномощия, по които ние, от комисията, не можем да взимаме отношение.
- Да, знам колко сте чувствителни на тази тема. Наистина не е логично със страната ви да се водят преговори и в същото време да подлежи на толкова строги визови ограничения. Лично комисарят Ферхойген поде инициативата и възложи изготвяне на предложение от комисията за изваждането ви от "черния списък". То би трябвало да е готово до седмица. Но оттам нататък решение трябва да вземе и Съветът на министрите.
- Може би към края на следващата година.
Всички питат кой си отива, големият въпрос е кой идва
В навечерието на Коледа в България ще стане ясно с какво се прощаваме - дали с миналото, дали с бъдещето.
Ако от правителството бъде уволнен поне един клиентелистки тип управленец като Евгений Бакърджиев, обществото ще повярва, че Командира се е решил да тръгне наистина към промяна в стратегията на своето управление. Ако министър-председателят използва поканата от Хелзинки само за "коледно почистване", ще стане ясно, че Костов се опитва да имитира промяна в стратегията на своето управление, от чието забавяне всъщност ескалира тревожното напрежение в общественото пространство, а не от загубата на местните избори.
Средният вариант е Костов да смени почти цялото правителство. Така в един кюп ще попаднат корумпирани и почтени, посредствени и по-можещи, но пък отговорността ще се размие и решението ще е по-лесно.
След кулоарните шушукания, предположения, недомлъвки, полуобещания и съзнателно тиражирани по медиите откровени фалшификати единственото, което със сигурност знаем, е, че министър-председателят е узрял за промени, както сам каза. Останалото е откровението му пред Ройтерс, че всичките му министри добре се справят със задачите, но са се натрупали причини, които налагат "и структурни, и по-големи промени в кабинета".
След консултациите, които Костов започна още в понеделник с коалиционните си партньори от Народен съюз - БЗНС/Демократическа партия, ВМРО, ХАП, БСДС, се натрапи мотивът за необходимостта от европейска кройка на втория син кабинет. Критерии, наложени от бъдещите преговори, изисквали закриването на министерства, свиването на други и откриването на нови структури от типа агенции. Намеква се, че те ще бъдат отворени не толкова за политически фигури, колкото за експерти.
Някои от предложенията, които Костов изслуша, бяха отлично режисирани. Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов видя в закриването на вицепремиерските постове решение за ликвидиране на проблема с корупцията по принципа
Той защити и конкретно Бакърджиев по познатия начин: "Външният министър Надежда Михайлова, вътрешният Богомил Бонев и министърът на строителството Евгений Бакърджиев заслужават да бъдат отличени. Те свършиха работата в техния ресор за разлика от някои други".
Пак Каракачанов предложи и напълно безсмисленото вкарване на енергетиката под шапката на промишленото министерство, без да е наясно, че механичната стъпка не отстранява нито централизацията, нито непрозрачността на модела "единствен купувач", нито дори самия Шиляшки.
Според депутати все повече се налага офертата на БЗНС-Народен съюз да бъде създадено суперминистерство от Министерството на промишлеността на Александър Божков и на търговията на Валентин Василев. Обяснението е, че съществуването на две близки структури са голямо разточителство, при положение че, когато приватизацията е на приключване, акцентът ще бъде сложен върху отварянето на пазара и улесняването на търговските отношения с Европейския съюз. Почти единствен фаворит за мястото на титуляра (на Александър Божков ще се търси друга административна позиция) е Александър Праматарски. За него всички отчитат, че е по-сигурният претендент за лидерския пост на Стефан Савов и вече е изместил конкурента си Веселин Методиев, но малцина си спомнят, че Праматарски като търговски министър работеше заедно с Иван Костов в правителството на Филип Димитров.
Колкото до Методиев - заради близостта си с Евгений Бакърджиев и престараването си пред Костов, вече няма подкрепа дори в собствената си партия. Методиев няма да се задържи и при евентуалното сливане на образователното министерство с това на културата, както също се обсъжда.
Но движението на Методиев, както и на съпартиеца му - здравния министър Петър Бояджиев, от правителството към парламента не е много просто. В парламентарната група на Народен съюз има паритет - шест депутати от Демократическата партия и шест от БЗНС и всички решения се вземат с консенсус. Как ще се запази равновесието, не е ясно. Ако падне земеделският министър Венцислав Върбанов, за неговия пост загрява Моню Христов, но д-р Борислав Китов, също от БЗНС, е готов да смени Бояджиев. Земеделците в никакъв случай няма да пропуснат момента да наваксат това, което им отне толерираната от Костов Демократическа партия. Малка партия с голям апетит за власт, в началото на мандата тя беше необходима да придава християндемократически характер на управлението. Но не се получи. След няколко организирани медийни атаки Методиев предпочете да бъде "господин Никой", но да си няма неприятности с Бакърджиев.
Да си ходи Евгений Бакърджиев поиска БЗНС-Народен съюз в първия момент, в който се заговори за промени в правителството. И съвсем не става въпрос за това как ги нарита словесно преди изборите, за което показно се извини. Всъщност атаката на земеделците прилича на добре отигран финт между Мозер и Костов - говори коалиционният партньор, за да не го казва Костов.
А защо Костов не прави и намек за съдбата на вицепремиера, известен най-вече със "срамните си сделки" (за БТК, за газа и енергетиката) и някои по-малки, но не по-малко пагубни като "подаряването" на търгове на Главболгарстрой, знае единствено той. И сигурно някои хора от тайните служби, ако си вършат работата както трябва. Тогава съперничеството между Божков и Бакърджиев няма значение. Това, че Костов предпочете първо да прави
Колкото и да е силен Командира, очевидно отношенията в лагера на сините са твърде обременени даже и за неговия ресурс. Дори само случилото се в последната нощ преди разговора с Командира в петък, когато депутати са били запознавани персонално с не много приятни "справки" за житието битието си и най-вече за бизнеса си, за да помислят как да реагират, ако вицето Бакърджиев например е сред "пътниците", говори, че същинският сблъсък на лобитата в синята партия тепърва предстои. При завръщането на уволнените от "Дондуков" 1 на депутатските банки съществува опасност от подвижно мнозинство в момент, когато се мисли и за промяна на конституцията. Костов досега имаше ясна представа за подкрепата, на която може да разчита. Сега няма да е толкова сигурен в парламента и ще му се наложи да лавира в условията на променящо се мнозинство в зависимост от внасяните законопроекти. Хората на Доган и Томов ще си предложат сътрудничество, но на каква цена? Иронията е пълна - от това как ще гласува групата на Доган зависи и съдбата на Бакърджиев.
Но Костов не бива да се страхува, че неговият заместник втвърдява поведението си. Той не би могъл да повтори Луджев от 1994 г. За тези от ПГ на СДС, които са от неговия лагер, е достатъчно да си спомнят какво стана с клиентелисткото обкръжение на днешния либерал - загуби и в политиката, и най-вече в бизнеса. Така че, когато решението е взето, Бакърджиев ще открие, че е сам.
Но с протакането да обяви и най-вече да обясни решението си Костов направи така, че промените в правителството да нямат логика. Да тръгне въпросът - на криза на кабинета ли сме свидетели, или на агония на формулата еднопартийно правителство, защото коалиционните партньори досега не бяха нищо повече от огледален образ на основния играч. По-скоро може да се приеме, че е изтощен моделът на еднопартийно правителство, защото се крепи само и единствено на волята и ресурса на самия Костов. Във всеки отговорен момент той поема ръчното управление, но докога е възможно това да продължи. Ето и сега - преди парламентът да гласува промените, Костов лично е поискал екстрена среща в понеделник с генералния секретар на НАТО Джордж Робъртсън. Може би за да прибави към европейската еуфория и надежда за НАТО. Да се надяваме, че бъдещите промени ще станат преход от арогантната еднопартийност към нещо по-различно.
Но веднага идва въпросът, а къде са алтернативите фигури, които задават алтернативна политика. Защо стана така, че няма естествени кандидати за постовете на сегашните управленци. Освен може би Асен Агов като военен министър - добър комуникатор и в Брюксел, и във Вашингтон. Другите фаворити ще станат известни след уикенда. Премиерът ще използва времето за лични разговори с екипа, на който ще разчита, и за анализ на съпротивата на тези, които си отиват. Отсега е ясно обаче, че Костов има голям ресурс, голямо доверие в СДС, но няма правилен ход. Най-вече защото няма хора.
България пак е обвинена в незаконен износ на оръжие
Правителството твърди, че строго контролира експорта на спецпродукция
"Отнет е лицензът на една фирма за търговия с оръжие, още една фирма е под наблюдение, а три сделки са спрени. Нарушенията се правят най-вече от малки нови фирми, създадени от бивши служители на фирмите износителки", каза зам.-министърът на търговията и туризма Христо Михайловски по време на регионална конференция за експортен контрол при търговията с оръжие. Михайловски се ангажира да опровергае писмено обвиненията на американската страна, че през юли българска фирма е подписала договор за износ на оръжие за Етиопия. "Ние сме най-стабилната държава в региона, включително в производството и търговията с оръжие. През годините е имало някои публикации в чужди вестници, но никоя от тях не отговаря на истината", допълни министърът на търговията и туризма Валентин Василев.
Първото от тях идва от Държавния департамент на САЩ, който в ноемврийския си доклад казва, че "що се отнася до междуправителствените доставки, през периода 1994-1999 г. повечето от държавите в Централна Африка са получавали скромни количества тежко въоръжение от доставчици като България, Китай, Русия и Украйна. Докладът допълва, че през същия период държавни и частни фирми са оперирали активно в същия регион, най-вече в продажбите на лекострелково оръжие. В списъка на държавите, доставяли оръжие в кризисни региони, са Белгия, България, Китай, Франция, Египет, Северна Корея, Либия, Полша, Русия, ЮАР, Украйна и Великобритания. Преди началото на конференцията конкретното обвинение за износ за Етиопия бе потвърдено от Джон Баркър, заместник помощник-секретар в Бюрото за неразпространение на търговията с оръжие към Държавния департамент. Властите в България отричат да са нарушавани законите.
В повечето случаи наистина не става въпрос за нарушаване на закони, сделките са перфектни и отговарят на законите у вас. Нарушават се международните правила, които не допускат износ на оръжие не само в ембарговите държави, но и в райони, където има конфликти, коментират представители на американската неправителствена организация Human Rights Watch (HRW - Наблюдател на спазването на човешките права). Според тях администрацията на САЩ със сигурност има сериозни основания за обвиненията срещу България. Това се доказва от факта, че въпреки отличните политически отношения между САЩ и България в момента в доклада не са спестени сделките през последните две години от проучвания период, когато управлява правителството на Костов.
Human Rights Watch провежда и собствени проучвания. В доклада на организацията от април България е обвинена, че дори и през 1998 г. незаконно е доставяла оръжие на Сиера Леоне, на двете страни в гражданската война в Бурунди, на бунтовниците в Конго и Ангола, на Руанда, както и на Етиопия и Уганда.
Сега вниманието на HRW е насочено към износа на оръжие за страни, на които не е наложено ембарго, но с потенциална опасност от въоръжени конфликти. Изследователите на процеса цитират износа на 18 минохвъргачки и 1000 бройки амуниции за тях за Конго. Товарът е минал през Полша, откъдето продължава за Централна Африка. Българската страна не е вписала сделката в доброволния регистър на ООН за конвенционални оръжия. HRW хванали следата от Полша, която регистрирала сделката за износ на оръжие с произход от България.
В България съществуват условия за износ на оръжие до нелегални дестинации. Военната индустрия разполага с големи запаси на склад. Заводите от отбранителната промишленост са в криза, износът е единствената възможност да закърпят финансите си. Обявените за приватизация военни фабрики бяха изкупени от РМД. Бившите шефове запазиха старите си контакти, но поостарялата ни военна техника се харчи основно в развиващите се държави, които в повечето случаи са и политически нестабилни. Съкращаването на армията също ще освободи големи количества оръжие. Единият начин за освобождаване от него е подаръкът за Македония. Там обаче отиде само малка част от тежкото ни въоръжение. Голяма е вероятността големи партиди оръжие да потеглят (напълно законно или нелегално) към рисковите региони. Препоръките на HRW са две - едната е да се преговаря с НАТО да финансира изкупуването или унищожаването на излишното въоръжение, преди то да е поело в неизвестна посока. Втората препоръка е да се промени законодателството.
По време на конференцията в София е обсъдено също унифицирането на сертификата за краен потребител, възможностите за размяна на информация между страните в региона, проблемите в лицензирането и промяна в националните законодателства. Михайловски потвърди, че един от основните проблеми на експортния контрол е възможността за фалшифициране на сертификатите за краен потребител. Експертите твърдят, че приемането на минимални задължителни изисквания към сертификатите ще намали риска от фалшификация и ще улесни контрола върху сделките. В декларацията на конференцията е включен и ангажимент за улесняване на обмена на информацията между органите, въвлечени в лицензирането на търговията с оръжие.
В момента се подготвя проектозакон за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба. Натиск за спешното му приемане е оказван и отвън. Външните консултанти предлагат в закона да се инкорпорира Кодексът на Европейския съюз за износ на оръжие, въвеждането на изрични санкции за фалшификаторите на документи и за тези, които приемат документи, за които знаят, че са фалшиви. От правителството се изисква да повиши контрола върху български брокери на оръжие извън страната. Поставен е също така въпросът, че едни и същи хора не трябва да бъдат едновременно членове на управителни съвети на оръжейни фирми и на лицензиращия орган. Единствено първото предложение е включено в предложените поправки на закона. Повечето от другите промени са козметични с изключение на налаганите санкции. Те ще варират от 5000 до 50 000 лева. Изискванията за лиценз и основанията за отказ на лиценз ще бъдат извадени в наредба.
Кандидатите за БТК продължават агресивната си политика
ОТЕ търси 310 млн. евро за сделката в България, KPN заяви интерес към словашкия телеком
Гръцкият телеком ОТЕ и холандският KPN, кандидат-купувачите на БТК, от началото на декември обявиха поредица от промени в управленската си политика и бизнесстратегията си. Новите стъпки и на двете компании демонстрират агресивно поведение на телекомуникационния пазар, но едва ли ще повлияят пряко на хода на преговорите по сделката за българския телеком. По последна неофициална информация от източник, близък до работната група, сключване на приватизационния договор за БТК не се очаква до месец-два, въпреки че в момента купувачите с готовност правели отстъпки от предишните си искания за гарантиран монопол и удържане на значителна част от цената като възможни неустойки. Юлияна Димитрова, съветник на вицепремиера Евгений Бакърджиев и член на работната група за БТК, не пожела да коментира дали има ново развитие на преговорите.
ОТЕ още в началото на декември заяви, че ще продължи активно да инвестира на Балканите въпреки неприятните обвинения за незаконни действия при сключването на сделката за 35% от капитала на румънския "Ромтелеком". Наскоро гръцката компания се опита да спечели благоразположението на европейските наблюдатели, като предприе и промяна в мениджмънта. Гръцката компания увеличи броя на директорите си от шест на осем, като се аргументира с намерение за по-ефективно управление. Стъпката очевидно е опит да се неутрализира влошаването на имиджа на ОТЕ от края на ноември, когато държавно контролираният телеком уволни директора по международни инвестиции Джордж Караплис. Компанията е заявила още (засега неизвестни) промени в бъдещата си политика през следващите 30 месеца.
Междувременно атинският ежедневник To Vima съобщи, че гръцкото правителство, в момента собственик на 51% от капитала на ОТЕ, обмисля да продаде 10 или 15% от акциите на компанията на стратегически инвеститор. Висш правителствен чиновник обаче отрекъл информацията за евентуална продажба и заявил, че нови промени в ръководството на ОТЕ не се очакват поне до изборите в Гърция догодина.
Като пореден опит да докаже сериозните си намерения към покупката на БТК ОТЕ освен това обяви намерението си веднага да намери 310 млн. евро за плащане по сделката. Според различните източници на информация осигуряването на средствата се планира чрез синдикиран заем или чрез емитиране на краткосрочен тримесечен еврооблигационен заем. ОТЕ първоначално възнамеряваше през ноември да емитира еврооблигации на обща стойност 800 млн. евро, като част от тях използва за плащане за БТК, но облигационният заем в крайна сметка беше отложен за февруари 2000 г. KPN от своя страна потвърди интереса си към мобилните комуникации в Централна и Източна Европа, като заяви интерес към покупката на пакет от словашкия телеком "Словенски телекомуникацие". Холандската компания вече има участия в мобилни оператори в Унгария, Полша, Чехия и Украйна. Във връзка с предстоящото наддаване за словашката фирма се разпространи също информацията, че KPN води преговори с "Дойчебанк" за съвместно участие в сделката. Най-агресивната стъпка на холандския телеком наскоро беше придобиването на 78% от немския мобилен оператор "Е-plus Mobilfunk Gmbh" срещу 9.18 млрд. евро (9.4 млрд. долара). Сделката се финансира със синдикиран заем за 13 млрд. евро и с нея KPN продължава заявената си политика стане един от трите най-големи играчи в мобилните комуникации в Европа. Според официално изявление от ръководството на KPN логичните следващи стъпки към разширяване на бизнеса се очаква да бъдат направени за телекомуникационни компании във Франция и Италия.
Поредната зима на румънското недоволство
Икономическият хаос в Румъния роди последната политическа криза
Да излъжеш Европа звучи доста интригуващо, а понякога дори е възможно. Румънските политици се вживяха в ролята на лъжливото овчарче, като скриха от Европейския съюз в навечерието на срещата в Хелзинки, че в страната назрява политическа криза. В Букурещ очевидно са смятали, че подобна новина ще навреди на румънските шансове за получаване на покана за преговори за членство в евросъюза. Така до форума в Хелзинки всичко бе мирно и тихо, а само няколко дни по-късно президентът Константинеску уволни министър-председателя Раду Василе и страната изпадна в поредния политически колапс. Веднага започнаха спорове дали президентът Константинеску има конституционни права да уволни премиера. Самият Раду Василе в началото отказа да напусне поста си и за кратко страната имаше двама премиери - уволненият и назначеният от Константинеску временно изпълняващ длъжността. После Василе се съгласи да се оттегли, за да не усложнява и без това деликатната ситуация. Местен политически наблюдател заяви, че ставащото в Букурещ е типичен румънски цирк, който ще представи страната в абсурдна светлина в очите на евросъюза и международните финансови институции.
Че румънският имидж в чужбина е доста позацапан и без последната политическа криза, пролича от позицията на Международния валутен фонд, който забави изплащането на дължимия през октомври транш от 200 милиона долара. Циркът, който се разигра в румънската столица, смути и ЕС, който бе поставен в неприятната ситуация да се съмнява в собствените си преценки, след като политическите проблеми ескалираха в страна, която само преди броени дни получи покана за преговори. Естествено по твърде деликатен начин Брюксел намекна, че правителствената криза в Румъния е крайно нежелателна. В твърде куртоазен стил бе припомнено, че в Хелзинки от Румъния бе поискано незабавно да предприеме спешни мерки за стабилизация.
Според повечето наблюдатели политическите проблеми са само следствие на тежката икономическа ситуация в страната и липсата на перспективи за подобрение в близко бъдеще. Според централната банка инфлацията през тази година ще бъде 55% - число, което надвишава доста определените от МВФ 25 на сто. Пак по данни на централната банка през следващата година инфлацията ще бъде в рамките на 25 - 35 на сто, а икономическият растеж 1.5%. Успоредно с икономическите трудности логично нараства и недоволството сред хората. В момента в Румъния средната заплата е 90 долара, а от 23-милионното население безработни са над 1 милион души. Достатъчно показателни в това отношение са поредицата от стачки на миньорите и железопътните работници. Нещо повече, последните проучвания на социолозите сочат, че общественото мнение започва да клони силно наляво и все повече се засилва носталгията по времето на Чаушеску.
В тази обстановка няма значение кой ще наследи Раду Василе. Ясно е, че постовете в новия кабинет ще бъдат разпределени между представители на управляващата коалиция. За оставащата близо година до следващите парламентарни и президентски избори независимо от правителството и личността на новия премиер Румъния едва ли ще реши задълбочаващите се икономически и социални драми. Интригата ще се заплете около изборите догодина, тъй като управляващите в момента десни партии се компрометират все повече, а рейтингът на бившите комунисти непрекъснато нараства.
Нов скандал с фалиралите банки
Неизвестна люксембургска фирма може да вземе Първа частна банка под носа на държавата
След разправиите между "Банков надзор" и съда за Балканбанк около продажбата на фалиралите банки се завихри нов голям скандал. Първо се разбра, че синдиците на Елитбанк са отказали да признаят държавата за купувач и са обявили търга за невалиден. Впоследствие се оказа, че съдът вече е излязъл с определение, в което отхвърля Министерството на финансите като победител в проведеното публично предлагане за Бизнес банка. Истинско наддаване обаче имаше за Първа частна банка (ПЧБ). В него участваха държавата и неизвестната до момента фирма "Йорсет холдинг", дъщерна на регистрираната в Люксембург едноименна компания.
Историята с ПЧБ ще има интересно продължение през другата седмица, когато ще стане ясно какво са записали в протокола си до съда синдиците. Вариантите са два. В единия случай държавата ще бъде определена за победител в наддаването за банката, след което хората на Муравей Радев ще влязат във владение на нейните вземания и активи. Много е вероятно обаче за купувач да бъде обявена и "Йорсет холдинг". През миналата седмица стана ясно, че финансовото министерство не е платило в изисквания петдневен срок цената по търга и затова офертата не се счита за валидна. Тоест най-голямата от фалиралите частни банки скоро може да се окаже в ръцете на неизвестната доскоро люксембургска фирма, която в случая е единственият друг кандидат.
Отлично информирани източници разкриха пред вестника, че с решаването на случая "Елитбанк" и екшъна около "Първа частна" е ангажиран почти целият екип юристи на финансовото министерство. В разплитането на двата казуса са били впрегнати и хора от правния отдел на БНБ. Независими юристи обясниха, че целият проблем опира до въпроса може ли държавата да прихваща цената на фалиралите банки от своите вземания или трябва да участва в търговете за тях с пари в брой. Засега няма еднозначен отговор и според прависти всичко зависи от тълкуването на закона.
Бившата банка на Иво Георгиев беше първата от единайсетте затворени институции, предложени на публичен търг. Единственият кандидат за нея беше държавата в лицето на финансовото министерство, чиито вземания са в размер на 5 млрд. стари лева. Хората на Муравей Радев предложиха да платят допустимите по закон 80% от продажната цена, или 1.4 млн. лева. В деня на търга (25 ноември, четвъртък) синдиците отказаха да дадат информация за медиите. Същия ден пресцентърът на финансовото министерство разпространи факс, че банката вече е спечелена от държавата.
На 9 декември обаче синдиците Христина Стамова и Емил Раковски са внесли протокола от проведения търг в Софийския градски съд. В него те обявяват "публичната продан за нестанала" с аргумента, че държавата не е внесла предложената от нея цена в петдневен срок. Финансовото министерство е представило документ за прихващане, който не е бил уважен, защото по преценка на синдиците това може да наруши интереса на останалите кредитори. Според тях държавата е трябвало да плати предложените 1.4 млн. лева в брой.
"Синдикът трябва да събира пари и да удовлетворява тези, на които дължи. А принципът на публичната продан е в банката да влязат свежи пари. Не можем да имаме любим кредитор дори и това да е Министерството на финансите", коментира юристът на Елитбанк Константин Пенчев. Според него сега казусът трябва да се реши от съда. Ако той не уважи аргументите на синдиците, може да издаде възлагателно постановление и банката официално ще стане държавна. В противен случай търгът ще се счита за невалиден поради неизвършено плащане. Според независими юристи това не означава непременно нов търг. Възможно е някой от кредиторите да поиска имуществото на банката да му бъде възложено по реда на гражданския процесуален кодекс. "В такъв случай не е задължително това да бъде държавата, нищо че има да взема най-много пари", коментира столичен адвокат. Други негови колеги предупредиха, че казусът "Елитбанк" може да се повтори и при Първа частна банка, но в далеч по-заплетен вариант, защото наличието и на друг кандидат освен държавата тласка нещата в съвсем друга посока.
За търга на ПЧБ отдавна се очакваше, че ще има интерес, тъй като тя беше оценена само за 18.7 млн. лева. Това е най-голямата от затворените банки със заведени по баланс активи за около 25 млн. лева и вземания за над 260 млн. германски марки. Повечето от тези лоши кредити са от фирми като "Видахим", "Балканкар холдинг", "Елпида 3", "Върна М2" и трудно ще бъдат взети някога. В същото време в баланса на банката още има вземания от действащи предприятия, които са 100% провизирани, но могат да бъдат събрани по-успешно.
Според отлично информирани източници миналия петък търгът за ПЧБ е прераснал в малък екшън, след като в последния момент (в 12 часа без една минута) се появила втората оферта. Това наложило удължаване на срока за наддаване до края на работния ден. Първоначалното предложение на финансовото министерство, както и при другите банки, е било за 80% от минималната цена. Офертата на "Йорсет холдинг" също била за малко над 14 млн. лева, но по-високо от това на държавата. Последвало наддаване, в което държавата и нейният съперник предложили съответно 18.5 млн. и 18.9 млн. лева. На третата стъпка финансите вдигнали мизата на 25 млн. лева, което отказало представителите на люксембургската фирма. В следващия момент обаче човекът на "Йорсет холдинг" поискал в протокола да се запише като последно наддавателно предложение сумата 14.820 млн. лева. Това е първата оферта на фирмата и по закон тя има право на подобна стъпка. Друг е въпросът какво се крие зад това. Отговорът е сравнително прост.
Петдневният срок за плащане на цената изтече в сряда, 15 декември. Според източници от финансовото министерство тя отново не е била платена в брой, а от синдиците е било поискано покупката да се оформи чрез прихващане. Синдикът на банката Явор Камбуров отказа да разговаря с "Капитал". Според юристи при тази ситуация и становището на съда срещу прихващанията има основание да се покани за плащане втората фирма и, ако тя плати предложените от нея 14.8 млн. лева, да я впише като победител. След което топката пак отива в съда.
Ако се съди по броя на ангажираните през последните дни юристи, проблемът с фалиралите банки занимава повече умове, от който и да е друг правен казус. Правят се различни аналогии, включително и с делото "Плама" в Конституционния съд.
Според представителите на финансите и БНБ няма логика държавата да плаща пари в брой за нещо, които й принадлежи, тъй като във всичките 11 банки тя е следващ поред кредитор заради изплатените през 1996 г. влогове на граждани и фирми. "Няма нужда да се плаща цената, тъй като и без това тя би трябвало да бъде върната обратно на държавата", коментираха от финансовото министерство. Промените в Закона за банките, които трябваше да решат окончателно въпроса с фалиралите трезори, препращат към реда за публична продан в Гражданския процесуален кодекс. А според него всеки кредитор може да поиска прихващане на цената от своето вземане. Няма проблем това да е държавата, още повече че тя е най-големият кредитор в случая. Зад тази теза застават почти всички юристи на министерството и БНБ.
На обратното мнение са не само синдиците, но и повечето запитани от "Капитал" юристи. Накратко техните аргументи се основават на следната логика: прихващане може да има само ако кредиторът вече е избран за победител, а това става, след като се внесе цената, достигната при наддаването. Крайната дума в спора ще има съдът.
Според някои източници държавата първо ще обжалва решението на синдиците в случая "Елитбанк", тъй като с него се създава прецедент и за останалите банки. Според други това не е толкова важно, защото при тях и без това не е имало други купувачи. При ПЧБ обаче може да се наложи държавата все пак да плати. Тази идея се обсъждала сериозно в последните дни, но засега нямало съгласие от Муравей Радев. Според запознати проблемът бил не откъде ще се вземат 25 млн. лева, а дали това няма да създаде проблеми със Сметната палата. В бюджета за тази година не са предвидени такива разходи и ако за ПЧБ се направи изключение, възниква въпросът дали трябва да се плаща и на останалите търгове оттук нататък. Освен Елитбанк и ПЧБ, до момента през публично предлагане минаха Бизнесбанка, БЗК, ТБ "Славяни" и Агробизнесбанк. Предстоят търговете за ЧЗИБ Добруджанска банка, ТСБанк, МБИР и Балканбанк.
Това беше втората по ред банка, която на 29 ноември финансовото министерство "купи" на търг. Резултатът от него обаче е бил оспорен от съдията по делото, който със свое определение No37 от 10 декември отказва да признае държавата за победител. Аргументът на съда е, че държавните вземания са по-малки от оценката на банката, която е 5.7 млн. лева.
Според съда и синдика на банката Иван Панчев вземането на държавата е 2.1 млн. лева, а според финансите - над 8 млн. лева. Разминаването идва от различния начин, по който едната и другата страна пресмятат в левове валутните вземания на бюджета от Бизнесбанка, които са общо 2.885 млн. долара. Министерството настоява това да стане към датата, на която съдът е обявил банката в несъстоятелност (1 октомври 1997 г.), когато един долар е струвал 1765 стари лева. Синдикът твърди, че за дата на ревалоризация трябва да се смята датата на затварянето на банката (30 септември 1996 г.), когато доларът е струвал 229 стари лева.
Тук цялата дандания е по вина на финансовото министерство, което не е оспорило в срок списъка на приетите вземания. Според синдика Иван Панчев списъкът е бил изложен за възражения от кредиторите в продължение на половин година, но никой от министерството не реагирал. Според него сега хората на Муравей Радев могат само да обжалват определението на градския съдия пред Апелативния съд. С други думи, недоглеждането на някой чиновник сега ще коства загуба на време, пари и нерви в процедурни разпри със съда. Най-глупавото в цялата история е, че Бизнесбанка вече няма нищо общо с времето, когато през нея минаваха парите на ДСК за Добруджанска банка и структурите на "Евроенерджи". Дори и да спечели в битката със съда, държавата ще получи нищо неструващите активи на скандално известната в миналото фирма "Ангора" и четири сгради в Петрич, Свищов, Омуртаг и Лом.
Тези дни стана известна причината, заради която все още няма насрочена дата на търг за ТСБанк. Според запознати синдиците на банката са направили собствено тълкувание на текстове в Закона за държавния бюджет за 1999 г. В него беше предвидена тристранна операция, при която държавата встъпва в дълговете на "Плама" към няколко фалирали банки и прихваща от тях свои вземания от същите банки. Конкретният текст в закона предвиждаше банките да редуцират своите вземания от рафинерията с определен коефициент (заради което текстът беше оспорен пред Конституционния съд). В случая този коефициент е 0.29. За ТСБанк това означава банката да намали около 40 млн. долара свои вземания от "Плама" на една трета от номинала, тоест на около 13.3 млн. лева. Синдиците обаче са извършили редукция с една трета от номинала, тоест до 26.6 млн. лева. По този начин излиза, че ТСБанк вече не дължи нищо на държавата, която преди тази проста математическа операция имаше да си прибира от нея 24 млн. лева. Това е и официалната позиция на синдиците, които са започнали разплащане с по-долен клас кредитори. Държавата пак е обжалвала, но след като е пропуснала срока.
На пръв поглед всичко е ясно - "синдиците и съдът използват последната си възможност да протакат делата по несъстоятелността". Това е тезата на държавните ведомства, замесени в поредната каша около ограбените банки. Държавата обаче сама измисли и прокара измененията в закона, с които трябваше да се сложи край на безконечната банкова несъстоятелност. Затова сега изглеждат несъстоятелни обвиненията, че за всичко пак са виновни синдиците и съдиите. Просто и в този случай държавата не можа да защити собствения си интерес по най-добрия начин. След като плати с пари на данъкоплатците за безобразията, вършени в банките, сега тя има пълното право вече в качеството на собственик да потърси отговорност от длъжниците. Както се вижда обаче, отделните държавни чиновници нямат нужната мотивация в преследването на държавния интерес. Освен това национализирането на банките е движение в посока, обратна на оттеглянето на държавата от икономиката. Затова е и съмнително, че ако все пак държавата сложи ръка върху фалиралите трезори, интересът на данъкоплатците ще бъде защитен по най-добрия начин.
Изборът на Хърватия
Червена роза украсяваше катафалката на хърватския лидер Франьо Туджман. Десетки хиляди хървати искрено скърбяха за смъртта на първия хърватски президент, извоювал независимостта на страната им. Но сърбите и мюсюлманите, преследвани от Туджман по време на войната срещу Югославия, едва ли съжаляват за него. За тях цветето върху ковчега на хърватския лидер не е повод за скръб, а по-скоро символ и надежда за ново мирно начало.
Независимо от етническия си произход тези, които наричат Хърватия своя родина, ще трябва да се замислят над противоречивото наследство на Туджман. Не е случайно, че дори и в момента хърватските власти възпрепятстват разследванията на комисията за военни престъпления на ООН, която разглежда обвиненията срещу правителството на Туджман в етническо прочистване. Бившият хърватски лидер бе обвиняван в етническа атака срещу сърбите и мюсюлманите в Хърватия, в резултат на която само за три дни през 1995 г. 300 хиляди сърби се превърнаха в бегълци.
Заради национализма си Туджман често пъти бе сравняван със Слободан Милошевич, но с доста усилия хърватският политик все пак успя да отклони известна част от критиките. За това спомогна и кървавата кампания на сърбите срещу хърватите в началото на 90-те години след разпадането на Югославия. Туджман обаче не можеше да отрече, че много от престъпленията срещу сърбите и мюсюлманите бяха извършени по време на неговото управление.
Сега Хърватия трябва да реши какво да прави с наследството на първия си и досега единствен президент. Прикриването на военните престъпления ще покаже на света, че страната още не е готова да преодолее тъмното си минало. Ето защо е твърде важно кой ще поеме президентския пост. Според повечето западни политици министърът на външните работи Мате Гранич е най-подходящата фигура, която трябва да наследи Туджман. Гранич е добре известен с проевропейската си ориентация и активен участник в преговорите с Трибунала за военните престъпления в бивша Югославия. Другият възможен претендент за президентския стол е Ивич Пашалич, поддържан от екстремистите в управляващия Хърватски демократичен съюз (HDZ). Тази група не приема Дейтънското споразумение за Босна, а самият Пашалич настоява за политическа независимост на хърватите в Босна.
Сега Хърватия е изправена пред трудния избор да използва безпрецедентната възможност, която получава след смъртта на Туджман. Страната може да се интегрира в Европа и да възстанови справедливостта след поредицата от балкански кръвопролития, в които тя също участва. Ако бъде пропуснат и този шанс, трагедията на хърватите ще бъде истинска.
Анкара се нарежда сред европейските столици
Турция може да изпревари останалите страни - кандидатки за членство в ЕС
За мнозина бе изненада, но не и за турците, че на конференцията в Хелзинки страната им получи статут на кандидат за членство в Европейския съюз. Пътят към него има дълга история, тъй като турската молба за членство бе отхвърляна 36 години от европейските държави, главно под влияние на гръцкото вето. След официалното обявяване на кандидатурата последваха напрегнати часове в очакване на отговора на Анкара. Имаше хора, които предлагаха Турция да оттегли молбата си заради неприемливи за турската страна условия. Това обаче щеше да бъде провал за ЕС и на практика щеше да означава неуспешен финал за форума в Хелзинки. Затова комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген и бившият шеф на НАТО Хавиер Солана с частен самолет пристигнаха посреднощ в Анкара, за да склонят премиера Еджевит да каже "да" на европейското предложение. Това бе прецедент в историята на ЕС, тъй като за пръв път висши представители на съюза дойдоха лично да убеждават една държава да не оттегля кандидатурата си. Паралелно с това Анкара бе засипана с телефонни увещания - германският канцлер Шрьодер разговаря с колегата си Еджевит, френският президент Жак Ширак - с турския президент Демирел, а финландският премиер Липонен изпрати писмо на Еджевит. Едва когато Анкара получи гаранции, че кипърският проблем и егейските спорове с Гърция няма да бъдат пречка в бъдещите преговори за членството, потвърди кандидатурата си за европейско членство. Така след 36 години на очакване Турция стана първата и засега единствена мюсюлманска държава, пред която Европа открехна вратите си. В началото на века Турция бе наречена болният човек на Европа, а след Хелзинки страната получи шанс да прекрачи в следващото столетие с перспективата да бъде част от новото бъдеще на Европа.
Какво доведе до новия статут на Турция? Залавянето и присъдата на Абдула Йоджалан разместиха много пластове във вътрешно- и външнополитически план. Последваха подписването на споразумението за Баку - Джейхан, преговорите с Международния валутен фонд и Световната банка, които повлияха благоприятно на турската кандидатура. Очевидно за решението на ЕС голяма роля изигра и геостратегическият аспект на турското членство. Местоположението на страната, а и целият регион заемат важно място в концепцията за нова европейска система за сигурност. Несъмнено Турция е възелът между Европа и Азия. Местните политически коментатори твърдят, че европейците се опитват да присъединят Мала Азия към Европа. От друга страна, за да запазят Евразия от влиянието на Русия, САЩ разчитат на Турция и я подкрепят в много от външнополитическите й инициативи. Но за тази цел Вашингтон се нуждае от европейска Турция, т.е. според американските стратези и Турция се нуждае от Европа, а и Европа от Турция.
Приемането на кандидатурата е толкова важно събитие за Турция, че по значимост се сравнява с обявяването на турската република от Ататюрк, което е повратно събитие в новата история на страната. Почти няма обществени среди в 65-милионна Турция, които да не подкрепят това събитие. Светските политици, ислямистите, кюрдските и турските националисти, левите и десните партии приеха радушно решението на ЕС. Изказаха се и първите предположения, че преговорите за членството на Турция няма да отнемат дълго време. Премиерът Еджевит изтъкна, че турското общество с динамизма и привързаността си към демокрацията ще постигне целта си за по-кратко време, отколкото мнозина очакват. В икономически аспект интеграцията на Анкара с Европейския митнически съюз е важно предимство. В сравнение с другите кандидати Турция има огромни предимства, които включват икономическите показатели, търговския потенциал и големите човешки ресурси. Това са фактори, които правят страната твърде привлекателен кандидат. Потенциалните възможности на Турция са гаранция, че тя може доста по-бързо от другите конкуренти да покрие критериите от Копенхаген. Освен това не е за пренебрегване и фактът, че милиони турци години наред живеят и работят в Европа, станали са част от нейния икономически и обществен живот и са важен потенциал за запълване на празнотите в по-нататъшното демократизиране на Турция.
От друга страна, одобряването на турската кандидатура за членство ще спечели за Европа важен съюзник от гледна точка на балансите в региона. Години наред ЕС се безпокои заради проблемите между Турция и Гърция, а с приемането на Турция в съюза се очаква тяхното решаване да бъде далеч по-лесно. Същите очаквания важат и за кипърския проблем, макар че Турция винаги е изтъквала, че няма никакво намерение да отстъпва от подкрепата си за турската република на острова.
Одобряването на кандидатурата на Турция още повече засили позициите на кабинета на Еджевит. Някога критикуван, че е пречка по пътя на Турция към ЕС, Еджевит стана първият турски премиер, който зае място в европейската семейна фотография от срещата в Хелзинки. За това голяма заслуга има външният министър Исмаил Джем, който е считан за един от архитектите на този процес. Не е случайно, че в по-далечен план името на Джем се споменава и като евентуален заместник на Еджевит. Заслуги за евроинтеграцията на страната си има и един добре познат в България политик - Мехмед Али Иртемчелик. Той беше посланик в София и направи твърде много за сближаването между Турция и България в периода на демократичните промени. По всеобщо мнение Иртемчелик бе едно от главните действащи лица в турската дипломатическа игра за приемането на турската кандидатура за членство в ЕС.
Призраци под кремълските кули
Изказванията на Елцин и договорът с Беларус събудиха духовете на Никита Хрушчов и СССР
В Борис Елцин, изглежда, се е вселил дух. Това не е добрият дух на алкохола, както би предположил някой, а на покойния генерален секретар на КПСС Никита Хрушчов. Спомняйки си за прочутото тропане с обувка на Хрушчов, западните медии заявиха, че руският президент си е развързал връзките с речта на сесията на Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа. С изказванията си в Китай Борис Николаевич размаха лопатата, с която генсекът искаше да погребе капитализма.
В тази светлина може да се погледне и под особен ъгъл към реформите в Русия след 1991 г. След посещението си в Съединените щати Хрушчов реши, че ако навсякъде в СССР расте царевица, американците ще бъдат настигнати за отрицателно време. За тази цел Елцин реши да заложи на демокрацията и пазарната икономика. Похвална идея, но за негово щастие Томас Джеферсън никога няма да види как изглежда руската демокрация. За сметка на това бащата на монетаризма Милтън Фридмън сигурно настръхва всеки път, когато чуе, че програмата на руските реформатори е била "монетаристка".
Във връзка с аналогиите между Хрушчов и Елцин има две новини. Добрата е, че Хрушчов единствен от генералните секретари доброволно отстъпи властта (Горбачов беше принуден да напусне след пуча през 1991 г.). Лошата е, че по времето на Хрушчов светът беше на ръба на ядрената война.
Въпреки че руски стратегически бомбардировачи трябва да летят догодина до Куба, нова Карибска криза не е на дневен ред. Думите на Елцин в Пекин, че Бил Клинтън не трябва да забравя за ядрения арсенал на Русия, не трябва да бъдат приемани като заплаха за силови действия. По-скоро те са доказателство за здравословните проблеми на руския президент. Ден преди пристигането си в Китай Елцин подписа с беларуския си колега Александър Лукашенко договор за създаването на съюз между Русия и Беларус. В края на кратката си реч Елцин половин минута не можа да се досети, че е прочел всичко и дори чистосърдечно попита "да не би да свърши", а неволното му поклащане принуди Лукашенко да го хване за ръката.
За да не попадне в неловко положение в Пекин, Елцин здраво се държеше за съпровождащите го китайски ръководители, но никой не можеше да му попречи да се озъби на Клинтън. Наложи се премиерът Владимир Путин да обяснява, че американският президент всъщност мисли доброто на Русия и иска да й спести нови проблеми, давайки й съвети по повод войната в Чечения. Едва ли някой във Вашингтон е повярвал, че от ястреб Путин се е превърнал в гълъб, още повече че след това премиерът успя да повтори твърденията си за намеса във вътрешните работи. Но в САЩ сигурно са приели думите на премиера като извинение за недипломатичното изказване на президента и гаранция, че независимо от всичко рязка промяна във външната политика на Русия няма да има. Затова и Клинтън не изглеждаше особено разтревожен от думите на приятеля си Борис. Всъщност в момента Русия и САЩ могат да си позволят малко войнствена риторика предвид наближаващите избори и липсата на проблеми, за чието решаване е необходимо съгласието на двете страни. Без помощ отвъд океана Европейският съюз едва ли ще се реши на значими конкретни действия спрямо Русия, въпреки че това е нелош момент да покаже какво се крие зад термина единна външна политика на ЕС.
Най-сериозната загуба, която понесе досега Русия, е отказаният транш от Международния валутен фонд. Фондът е обвиняван отдавна, че решенията за отпускане на пари на Москва се взимат по политически, а не по икономически причини, но изпълнителният директор Мишел Камдесю и подчинените му реагираха, все едно не знаят за какво става въпрос. Шестотин и четиридесетте млн. долара, с които Русия ще се размине през тази година, не са й толкова необходими, докато цената на нефта се държи на сегашните си нива. Позицията на МВФ обаче влошава шансовете на Москва да се говори с Лондонския клуб за преструктуриране на съветския дълг към частните кредитори, който надхвърля 30 милиарда долара и по който Русия отказа да плати на 2 декември, надявайки се до Коледа да се договори с банкерите.
Освен духът на Хрушчов още едно позабравено плашило беше изровено наскоро в Москва - могъщият и нерушим Съветски съюз. След като договорът между Русия и Беларус не можа да бъде подписан от първи опит заради болестта на Елцин, това стана на 8 декември, денят, когато преди 8 години Елцин и тогавашните президенти на Украйна и Беларус провъзгласиха края на СССР. Това, което създадоха Елцин и Лукашенко, е някаква аморфна структура, но беларуският президент, чийто пълномощия изтекоха през лятото, обещава до края на мандата на руския си колега да бъде създаден пълноценен съюз. Това подхранва съмненията, че Елцин може да потърси някаква вратичка, която да му позволи да остане още известно време на власт.
Въпреки че сближаването между двете славянски републики се подкрепя от по-голямата част от населението от двете страни на границата, не липсват и недоволни. В Беларус се страхуват, че ще загубят независимостта си, която получиха без капка пролята кръв, а в Москва Съюзът на десните сили и "Яблоко" оспорват легитимността на Лукашенко. Освен това някои от републиките с големи етнически малцинства - Татарстан, Башкартостан - обявиха, че ще искат изравняване на статута си с този на Беларус.
Договорът между Москва и Минск ще окаже влияние и на Общността на независимите държави, организацията, в която членуват 12 от 15-те бивши съветски републики с изключение на Литва, Латвия и Естония. Премиерът Путин заяви, че ОНД ще се промени, което може да означава засилване на интеграционните процеси, от което ще бъдат недоволни повечето страни, или свиването на размерите на организацията с цел да обхване само държавите, които се отнасят лоялно към Русия. Това няма да зарадва новите независими държави, опитващи се да провеждат собствена политика, без да се отказват от привилегиите, които им дават близките контакти с Русия, особено що се отнася до доставката на енергоносители. Грузия вече разбра какво означава това, след като временно беше врътнато кранчето на природния газ, а Москва заплаши да въведе визов режим заради помощта, която според нея Тбилиси оказва на въоръжените чеченски отряди. Хубавото е, че освен търсещия легитимност Лукашенко никой друг не бърза да се хвърли скоро в обятията на Русия, така че призракът СССР в скоро време би трябвало да изчезне.
Корупцията в Германия - епизод или стил на политическия елит
Ерата "Хелмут Кол" завърши с крупен политически скандал
Възмущението около т.нар. черни каси на Християндемократическия съюз (ХДС) бързо достигна кулминационната си точка. Скандалът подтикна Бундестага да излъчи комисия, оглавявана от социалдемократа Фолкер Нойман, която да разследва доколко е законен начинът на финансиране на ХДС и дали той е оказал влияние върху решенията на Хелмут Кол и германското правителство.
С това всички погледи отново се обърнаха към Кол, Патриарха или Г-н Европа, както го величаеха доскоро. Лидер на ХДС от 1973 г. и несменяем канцлер от 16 години, след оттеглянето си Кол трябваше да поеме негативите на своето управление и да отговаря на обвиненията за корупция и тайно финансиране на ХДС.
Бившият канцлер бързо отреагира в критичната ситуация и веднага отговори на призивите на своите съпартийци за изясняване на конфузния случай. Старият политик пое отговорността за 10-те черни каси (контролирани само от него финансови източници), които са в нарушение на закона за финансиране на партиите. Но Хелмут Кол отрече да е вземал решения в полза на дарителите или че се е облагодетелствал лично. Той се оправда с благородната теза, че с тези средства е финансирал регионалните структури на ХДС. Междувременно скандалът продължи да се разраства. Появиха се сведения, че френският петролен гигант "Елф Акитен" е дал 85 милиона марки на германски политически партии срещу правото да закупи изгодно германската рафинерия "Лойна". Твърди се, че със сделката е бил запознат и Хелмут Кол, а 13.5 милиона марки били пренасочени към черните каси на ХДС. Във връзка с това главният прокурор Бернд Кьониг оповести, че започва разследване срещу Кол по обвинение в пране на пари. С това срещу бившия канцлер започнаха две паралелни разследвания - на комисията на Бундестага и на прокуратурата.
За Германия това е съвсем шаблонен епизод, който даже не заслужава определението скандал. Системата на финансирането на германските партии е твърде разтеглива, купуването на депутати или сделки от рода на "услуга за услуга" са публична тайна и невинаги се преследват. Известно е също, че Хелмут Кол твърде често се е забърквал в подобни афери, но досега те винаги са били потулвани с помощта на парламентарни анкетни комисии или продължителни съдебни процеси.
ХДС има традиции в полулегалното набиране на средства. Към централното ръководство на партията съществува т.нар. икономически съвет - в него влизат 150 водещи бизнесмени, индустриалци, банкери и др. Негова задача е да представлява интересите на предприемачите, близки до ХДС, да отстоява пред правителството необходимите мерки за развитие на икономиката и да събира дарения за партията. Към провинциалните структури съществуват неформални организации, които също набират средства. Тези пари, които често достигат 70 - 80 млн. марки годишно, невинаги се декларират, както го изисква законът, а за да бъде избягнат контролът на държавата, се разпределят по специални сметки (черни каси). Тази практика е въведена още през 1963 г. от тогавашния партиен лидер Курт Георг Кизингер, продължена е от Райнер Барцел и е утвърдена от Хелмут Кол.
През 1973 г. милиардерът Фридрих Карл Флик, банкерът и президент на "Дойче банк" Херман Йозеф Абс, индустриалците Филип фон Бисмарк ("Кали-Хема"), д-р Петер Сименс (концерна "Сименс"), д-р Йозеф Руст (БАСФ) и др. стигат до заключението, че легитимният лидер на ХДС Райнер Барцел е недостатъчно енергичен и залагат на по-перспективния и напорист 32-годишен Хелмут Кол. На Райнер Барцел е предложена сделка - той да се оттегли доброволно от лидерския пост в ХДС в полза на Хелмут Кол, срещу което са му обещани 1.7 млн. марки и поста президент на Бундестага. Барцел се съгласява, висшият партиен съвет приема оставката му без обсъждане и ръкополага на негово място Хелмут Кол.
На 4 ноември 1981 г. данъчната полиция нахлува в кабинета на Рудолф Дил - главен счетоводител на концерна "Флик" в Дюселдорф. Той е заподозрян, че е укрил доходи в размер на около 700 хиляди марки и не е платил данък върху тях. Операцията била започната повече за сплашване и предупреждение, но обискът дава неочаквани резултати.
В личната каса на Дил полицаите се натъкнали на запечатани пликове с ключове от сейфове на филиала на "Дрезднербанк" в Дюселдорф. Списание "Шпигел" разказва за по-нататъшния ход на обиска: "Когато открили двата сейфа, даже привикналите на всякакви изненади следователи били изумени. "Приличаше на гробница на фараон", разказва един от следователите. Освен няколко милиона марки в брой, скрити от данъчната служба, открихме и касова книга за периода 1971 - 1980 г., водена лично от Дил. В нея фигурираха имената на 40 видни политици, получавали дарения на ръка от концерна "Флик", а също и суми, превеждани на тайни сметки в Швейцария."
"Шпигел" уточнява: "По безспорен начин е установено, че сътрудници на концерна са давали подкупи на федералния министър на стопанството граф Ото фон Ламбсдорф (135 000 марки); на бившия министър на стопанството д-р Ханс Фридерикс (375 000 марки); на федералния министър на финансите д-р Ханс Матхьофер (40 000 марки); на министъра на стопанството и транспорта на провинция Северен Рейн-Вестфалия Хорст Лудвиг-Ример (70 000 марки); на държавния секретар на финансите Манфред Ланщайн (35 000 марки)" и т.н.
Инициаторите на тази акция най-вероятно са младите християндемократи, групирани около новия лидер Волфганг Шойбле, дългогодишен шеф на канцеларията на Хелмут Кол, на когото е омръзнал авторитарният характер на бившия му шеф. Очевидно кариерата на Кол вече приключи и започна изграждането на "Ерата на Шойбле". А тя ще трае до поредния поръчков скандал, който ще свали и него.
МВФ и Световната банка: строители на глобалния капитализъм
Реформите във финансовите институции са неизбежни, но за съжаление няма да дойдат скоро
Според Робърт Мандъл, носител на Нобеловата награда по икономика за 1999 г., съществува само една икономика - световната, а националните икономики са нейни съставни части, които взаимно си влияят. Развитието на информационните технологии и транспорта, възможността за броени секунди знания и капитали да бъдат прехвърлени от единия до другия край на планетата наистина промениха представите за време и пространство, но събитията по време на сесията на Световната търговска организация и отлагането на новия кръг от преговори показаха, че дори единната глобална икономика да съществува, политиците и техните избиратели все още не са готови да приемат този факт. Затова и всички срещи, посветени на бъдещето на световната икономика, се превръщат в безкрайни говорилни, а броят на организациите, които трябва да решават съществуващите проблеми, се увеличава, но от това печелят най-вече чиновниците, които работят в тях. И когато следващият път пазарите отново бъдат обхванати от паника, а политиците заговорят за настъпващия финансов Армагедон, първа помощ ще окажат Международният валутен фонд и Световната банка, които след това естествено ще се окажат в положението на "обичайните заподозрени" за всички беди в страните, на които са помогнали.
Двете организации се появяват на бял свят през 1944 г. на конференцията в Бретън уудс, затова и често ги наричат Сестрите от Бретън уудс. МВФ получава задачата да помага със съвети и краткосрочни заеми на държавите, които имат проблеми с платежния баланс, а на СБ се падат структурните реформи и дългосрочните инвестиционни проекти в развиващите се страни. С течение на времето разликите между двете организации намаляват, особено след като през 1971 г. САЩ отказва да изкупува злато по 35 долара за тройунция, с което се слага край на системата на фиксирани валутни курсове, създадена в Бретън уудс.
Дълговата криза в Латинска Америка в средата на 80-те и реформите в Източна Европа са добре дошли за МВФ, който се захваща с изготвянето на дългосрочни програми и тяхното финансиране.
Припокриването на дейността на МВФ и СБ роди идеята за сливането им в един световен гигант, който да се грижи за икономическото развитие и международните финанси. Президентът на СБ Джон Улфенсън смята, че въпросът не стои на дневен ред, защото задачите на двете организации не съвпадат. Друго съществено различие, за което в банката и фонда избягват да говорят, е отношението към политиката, която беше предписана на азиатските икономики след 1997 г. Най-големият критик на МВФ е главният икономист на СБ Джоузеф Стиглиц, който вече обяви, че ще се върне към научна дейност. Американският професор обвинява колегите си от фонда, че са прекалили с настояванията за вдигане на лихвените проценти и намаляване на бюджетните разходи, което е ударило по най-незащитените слоеве от населението. Стиглиц дори постави под съмнение веруюто на реформите, организирани от МВФ - т.нар. Вашингтонски консенсус, който предвижда бърза приватизация, либерализация на икономиката и определянето на макроикономическата стабилизация като основна цел на икономическата политика. Според Стиглиц тези мерки не представляват в пълна степен основните черти на пазарната икономика и не гарантират икономически растеж и социална стабилност.
Стиглиц едва ли мисли лошото на МВФ, напротив, зад изказванията му най-вероятно се крие желание за усъвършенстване на дейността на фонда. И не без резултат - отиващият си изпълнителен директор Мишел Камдесю в последно време започна да обръща по-голямо внимание на социалните последици от реформите, а борбата с бедността беше обявена за основна задача на МВФ. Промяната на имиджа обаче не оказва влияние на две групи, колкото различни, толкова и единни в искането си за ограничаване на дейността на МВФ и дори за неговото закриване. В първата влизат приятели на Третия свят, обвиняващи фонда във всички смъртни грехове. Професор Мишел Чосудовски от университета в Отава например смята, че основната цел на всички програми на МВФ и СБ е унищожаването на националната валута в страната, на която предлагат помощ, а техните рецепти са довели до нарушаване на правата на жените и влошаване на екологическата обстановка. Тъй като влиянието на тези критици е ограничено, основната заплаха идва от група републиканци, които виждат в МВФ пиявица, живееща за сметка на американските данъкоплатци и пречка за нормалното функциониране на пазарните механизми. Бившият държавен секретар Джордж Шулц призова да бъде отнето правото на МВФ да предоставя заеми и да бъде присъединен към Световната банка. Против МВФ е и Ана Шварц, съавтор заедно с Милтън Фридмън на "Монетарната история на САЩ", Както и лидерът на републиканците в Конгреса Дик Арми. Тези радикални идеи не намират подкрепа дори сред част от съпартийците им. Бившият председател на съвета на икономическите съветници по времето на президента Рейгън Мартин Фелдстайн е настроен по-конструктивно - той не поставя под въпрос необходимостта от съществуването на фонда, но предлага той да се занимава само с финансиране на дефицита по текущата сметка и контролиране на банковата система. Още по-далече отива фаворитът на Републиканската партия за участие на президентските избори през следващата година Джордж Буш младши. Той заяви, че МВФ и Световната банка могат да бъдат източник на стабилност по време на криза, те трябва да поддържат основите на икономическия растеж, като проповядват по света ползата от спазването на законите и съставянето на разумни бюджети и настояват за въвеждането на съвременни банкови и счетоводни принципи. Тъй като сега Буш има най-големи шансове да се нанесе в Белия дом в началото на 2001 г., неговите идеи ще повлияят на реформите на бретънуудските институции, ако те започнат, преди да е изтекъл първият, а може би и вторият му мандат.
Твърди се, че когато се срещнат двама икономисти, веднага се появяват три мнения. Така беше и с предложенията за бъдещето на международната финансова система и ролята на МВФ и СБ в нея, направени след началото на азиатската криза. Освен премахване на фонда и ограничаване на правомощията му, сред тях са и превръщането му в световна централна банка, както и замяната му със съвет на старейшините, които да дават независима оценка на тенденциите в икономиката и да предлагат оптималните решения.
Интересът към темата обаче взе да утихва и най-вероятно още известно време всичко ще си остане постарому - Америка се готви за избори, Западна Европа има достатъчно работа за вършене около еврото, а Япония си има своите икономически проблеми. За ремонта и модернизирането на МВФ и СБ ще трябва да бъде взето предвид и мнението на развиващите се страни, а в Сиатъл те показаха, че вече не са безгласни слушатели, които се съгласяват с всички предложения. Така че едва ли някой на 19-а улица във Вашингтон, където са офисите на МВФ и СБ, се плаши от възможните промени - там сигурно вярват повече на предсказанията за приближаващия край на света.
"Ай Би И транс":
Готви се преврат в "Химко"
Американската компания, която купи врачанския торов завод, има проблеми с бивш свой представител
Американската компания "Ай Би И транс ъф Ню Йорк", мажоритарен собственик на "Химко", явно има проблеми с овладяването на управлението на врачанското предприятие, стана ясно от събитията през изминалата седмица. Юрий Литвиненко, един от тримата директори във фирмата, собственик на завода, разпространи съобщение чрез медиите, че е освободил двама от членовете на управителния съвет на "Химко". В същото време останалите двама директори в американската компания пък заявиха, че са освободили от нея самия Литвиненко. Те изпратиха писма до министър-председателя, шефа на Агенцията за приватизация, Министерството на вътрешните работи и Главната прокуратура, в които обосновават действията си с твърдението, че Литвиненко е разследван от украинската прокуратура за извършено престъпление и че е действал срещу интересите на компанията.
Според изявлението за медиите от по-миналия петък Юрий Литвиненко твърди, че е освободил от ръководството на "Химко" украинците Володимир Петров и Анатолий Тимофеев заради "някои поети и неизпълнени до този момент ангажименти във връзка с доставките на природен газ, а също и с установени опити за действие във вреда на Химко". Според Петров обаче, откакто е в ръководството на врачанското предприятие, на него, както и на Тимофеев не им е предоставена възможност да изпълняват управленските си задължения. Освен това те сами се били оттеглили от ръководството на завода по разпореждане на "Ай Би И трейд" - собственик на 100% от капитала на "Ай Би И транс ъф Ню Йорк". Това станало след започналите разногласия с българските представители в управлението на завода - Валентин Димитров (председател на управителния съвет на "Химко") и Мартин Макариев (член на предишния управителен съвет). На практика оттеглянето им (респективно освобождаването) оставя "Химко" без оперативно ръководство, тъй като според решението на последното общо събрание дружеството се управлява съвместно от Димитров и Петров. Според Петров обаче и преди оттеглянето си всички договори са подписвани единствено от Димитров.
Имре Пак, председател на съвета на директорите на "Ай Би И трейд", в писмото си до премиера Иван Костов и останалите шефове на български институции обяснява, че украинската главна прокуратура, както и Върховният съд на щата Ню Йорк разследват Юрий Литвиненко. В молба до българския главен прокурор упълномощеният представител на двете американски фирми - Алла Рижкова, обвинява Литвиненко, че "вече е създал две нови компании (по предварителни данни - една в Санкт Петербург и друга в Кипър) с идентично название "Ай Би И транс ъф Ню Йорк" и чрез тях се опитва да присвои акциите на "Химко". По тази причина адвокатите на американската компания съвместно с АП са поискали проверка в Централния депозитар дали до този момент е осъществявано някакво прехвърляне на акции от "Химко" и в случай че не е, искането е акциите да бъдат временно блокирани.
До редакционното приключване на броя в българския офис на "Ай Би И транс" не бяха получени документи от американски съд, които да доказват твърдението, че Литвиненко е бил отстранен.
С цел преодоляване на бъдещите проблеми около врачанския торов завод Рижкова се е обърнала и към изпълнителния директор на Агенцията за приватизация с молба главна страна по сключения вече договор да стане "Ай Би И трейд", собственикът на "Ай Би И транс". Тя е уведомила шеф-приватизатора, че най-лесният начин за това е "Ай Би И транс" да се ликвидира и правоприемник на всички права и задължения по приватизационния договор да стане компанията майка. "Всъщност "Ай Би И транс" е създадена по инициатива на самия Литвиненко с единствена цел участие в приватизацията на "Химко", без той някога да е бил служител или акционер в "Ай Би И трейд", обясни Петров.
От своя страна като член на надзорния съвет на "Химко" Литвиненко е свикал извънредно общо събрание за 4 януари, на което се предвижда да бъдат направени персонални промени в ръководните органи на врачанското дружество. Предварителните материали за събранието обаче не съдържат никаква информация по тази точка от дневния ред. Това е още едно от основанията за съмненията на "Ай Би И трейд" в подготовката на вътрешен преврат, твърдят представителите на компанията.
През януари 1996 г. прокуратурата в град Херсон, Украйна, е завела дело срещу Юрий Петрович Литвиненко за присвояване на държавно и обществено имущество в особено големи размери. Историята започва с регистрирането през 1992 г. на смесено швейцарско-украинско дружество "Актапом - СА", в което акционери са "Актакорп - СА" - Женева, с вноска от 4.14 млн. долара, осигуряваща й 71% от капитала на дружеството, и държавното предприятие "Мичурин" с 29%. На 26.01.1994 г. на извънредно общо събрание на акционерите на швейцарската "Актакорп - СА" е взето решение за ликвидация на дружеството. Липсват официални нареждания от страна на ликвидаторите на "Актакорп - СА" - Женева, по отношение на смесеното дружество. Въпреки това на 18.07.1994 г. в Киев е регистрирано смесено украинско-американско дружество "Актапом - СА" с основатели "Мичурин" и "Актакорп САЩ". Документите от страна на учредителите, т.е. и на държавната фирма, и на американското дружество, са подписани от едно и също лице - Юрий Петрович Литвиненко. Регистрираната вноска от страна на американската компания е за сумата от 4.14 млн. долара, което представлява 71% от капитала. В учредителните документи е посочено, че новото дружество встъпва в правата на швейцарско-украинското дружество, без да са посочени основанията за това. Според последната достъпна информация (писмо от прокурора на Херсонска област Й. Ф. Орос с дата 19.11.99 г.) Юрий Литвиненко е следствен и към него е предявена мярка задържане под стража, но тя не е изпълнена поради отсъствието му от страната.
Тепърва предстои разногласията около Ай Би И да намерят своето решение. Проблемът е, че през това време бъдещето на един от най-големите ни торови заводи остава неясно. Всичко това прилича на един тъжен край за "Химко", който беше едно атрактивно предприятие с начална цена около 120 млн. долара, след което спря да работи и беше продадено за един млн. марки, а сега не може и не може да започне да произвежда. Тъжното е и че Агенцията за приватизация през всичките тези години явно не само че не успява да се справи със занятието си, но ,изглежда, постига възможно най-неприемливите резултати.
Право на отговор
По-добре е да проучим готовите решения за информационна система
Във връзка с публикация във вестник "Капитал" от 13 ноември 1999 г., която се отнася до информационното осигуряване на Министерството на финансите и лично до мен, се чувствам длъжен да ви предоставя повече информация.
През 1997 г. в Министерството на финансите започна преход от традиционното управление към управление, базирано на съвременните възможности за обработка и анализ на информацията. Подходът на Министерството на финансите за технологично обновяване се базира върху следните положения:
При разработката на данъчната информационна система възникнаха някои трудности, обусловени от едновременната смяна на данъчните закони, измененията на функциите на служителите и структурата на данъчната администрация и необходимостта от преход от съществуващата, но неподлежаща на развитие информационна система към съвременна. За съжаление тези дейности не бяха обхванати в общ проект, което доведе до невъзможност данъчните експерти още от 1998 г. да отделят достатъчно време и внимание на разработката на информационната система.
Заедно с проблемите, които възникнаха при електрифицирането на обектите на данъчната и митническата администрация в страната (изясняване на собственост, изясняване на структура, одобряване на проекти, закъснения на изпълнението), това доведе само до частично използване на доставените три хиляди компютри, които бяха необходими както за новата система, така и за работата на съществуващата.
През юни започна процедура за избор на изпълнител на интегрирана данъчна информационна система. До този момент не разполагахме с информация за подходящи готови системи, но през лятото на мероприятие на Международния валутен фонд и Световната банка са били демонстрирани системите ITA на IBM, SIGTAS на SOGEMA и една латиноамериканска, за която предварително знаехме от експерти на МВФ, че не е подходяща за нас. След предварителното запознаване с ITA и SIGTAS се оказа, че тези системи са проектирани да бъдат адаптируеми в широки граници и фирмите разработчици са носители на данъчно ноу-хау. Това ги прави много привлекателни решения заради бързото внедряване, намаляването на грешките и най-важното - добрите проекти, заложени в тях. Направените анализи ни убедиха, че проучването на готовите решения е за предпочитане пред незабавното започване от нула. Процедурата по избор на разработчик беше отложена до изясняване възможността за използване на някое от готовите адаптируеми решения.
