Управителният съвет на БНТ одобри през миналата седмица програмата на медията за празничните дни около Коледа и Нова година. Работният вариант е бил готов още през септември, отговориха на обвиненията, че не е ясно какво ще излъчват, от държавната медия. "Отказахме се да правим конкурс като миналата година, няма да има и мегапродукции от вариететен тип. Програмата ще е по-прагматична и непретенциозна. Залагаме на филми, музика и забавни програми", обясни програмната директорка Светла Петрова. Канал 1 на БНТ ще излъчва международния спектакъл "Хилядолетието" ("Мillenium live") на 31.12. от 12 часа до 12 часа на 01.01. "Това предаване е нашето смело, авангардно решение", коментира Светла Петрова. "Хилядолетието" ще проследява посрещането на 2000 г. в различни точки на света, като започне от о. Фиджи и завърши в Хавай, ще има включвания от концерти в целия свят. От България пряко ще бъде предаван изгревът на връх Мусала.
Пазарът на реклама в прайм-тайма все още е хаотичен
Частните медии не успяват да преборят държавния монопол
Големият брой частни електронни медии не успяват да разбият държавния монопол в ефира, показват социологическите проучвания на аудиторията, проведени от агенция "Маркет тест" през отиващата си година. Двата канала на БНТ заедно печелят над 70% от зрителите в страната през най-гледаното време между 20 и 22.30 ч. Останалите проценти се разпределят между всички регионални, ефирни, кабелни, български и чужди сателитни канали. Този факт, съчетан със забраната БНТ да излъчва реклами в прайм-тайма, вероятно е създал доста трудности на специалистите по медиапланиране в рекламните агенции.
Аудиторията на радиостанциите се разпределя по приблизително същия начин. Безспорният лидер е "Хоризонт" - в най-слушаното време (между седем и девет сутринта) в национален мащаб той печели около 62% от слушателите. Положението в София е малко по-добро за частните радиостанции, но доминацията на БНР отново е безспорна. С 44% по-малко слушатели на второ място в столицата се нарежда "Дарик", веднага след него е "FM+". В национален мащаб двете радиостанции са съответно на трето и четвърто място след "Хоризонт" и "Христо Ботев".
Според последните проучвания на социологическата агенция в национален мащаб нито един частен телевизионен канал няма по-голям дял от аудиторията от двата все още държавни канала. Столичната "Нова телевизия" е само половин процент след Ефир 2. Веднага след софийския канал се нарежда "Евроком". Шуменската ТОП ТВ е на следващото място в класацията по дял от тв аудиторията, според изследванията на "Маркет тест".
Време е да се гримираме... Управляващите се доказват само по празниците, задълженията на всекидневието са им досадни
Около НДК кипи трескав труд и по някакъв начин странно напомня за трескавия труд от 1981, когато се честваше 1300- годишнината на държавата. Сега е демокрация и ще посрещаме 2000 г. - тогава откъде се взе това deja vu (фр. - вече видяно)? Взе се от почерка на властта, която със същата припряност бърза да заличи следите от всекидневната си безотговорност.
Ако разгледаме внимателно пространствата, обединени под неточното название Национален дворец на културата, лесно ще установим какви са взаимоотношенията между данъкоплатеца и управляващите - преди и сега.
НДК има свойството вярно да отразява духа на времето и наистина е дворец, но не на културата. Преди беше дворец на партията и народа там го допускаха при специален режим. Сега, демократизирано разпищолен, дворецът прилича повече на музей на националния начин на живот. Тук пресичат пътищата си търговци, политици, рокгрупи, новобогаташи, наркомани, интелектуалци и по-необразовани бедняци, шумни фенове на ЦСКА, пенсионери и по-рядко влюбени тийнейджъри. Демографският срив личи от пръв поглед - с всяка изминала година майките с колички стават все по-малко.
Срещата между мегаломанската соцархитектура и пазарната икономика превърна НДК в урод с шизофренични функции. Тук сакрално и профанно се смесват гротескно и от това атмосферата изобщо не става карнавална, а само увеличава уликите за дълбоката ни духовна нищета. Затънали в смет, паметниците се опитват да запазят достойнство, но тук те станаха толкова много, че взаимно си крещят. Страшилото на Старчев, а всъщност на старата власт, не беше достатъчно травматично преживяване. На един поглед разстояние от него новата власт издигна монумент в памет на жертвите на тоталитаризма, открит тържествено това лято. Увенчаха го, както се разбра, с краден кръст от село Гинци. Един сбъркан параклис до него захлупи мястото съвсем. Сега двата паметника са в денонощна символична схватка и поддържат помежду си поле на силно идеологическо напрежение. Съвършенството на колоната от глаголически букви наблизо, работа на Галин Малакчиев, прави политическата им амбиция отблъскваща.
Освен голямо количество паметници и мизерни търговски обекти градинката е приютила и всякакви панаирджийски съоръжения. От тази ненаситна предприемчивост успя да оцелее само малка полянка, където все още свободно развяват уши кучета и дечица. Именно оттам преди няколко години неизвестни "почитатели" отмъкнаха прекрасните "Торни бръмбари" на Павел Койчев. И на Иван Русев не му върви - две големи скулптури от ранния му период, които властта прогони навремето от Южния парк, днес са буквално паркирани между колите. Върху едната някой е надраскал "Прибери си изкуството", а друг му е отговорил "Прибери го ти".
Залите за концерти и театрални представления, стенописите и скулптурите вътре в търбуха на НДК също се опитват да запазят достойнство. Трудна работа. Добирането до тях е свързано с преминаване през гъсто населени с гащи и обувки профанни територии. Те биват два вида - постоянни и временни тържища. Постоянните опасват като чрево адово вътрешността на сградата. Временните агресивно заселват всички възможни етажи, с изгодните си цени привличат невероятни тълпи и в такива дни НДК прилича на Централна гара. Търговците носят печалба - те определят духа на мястото, а не концертите и театралните представления. Може би е време да го прекръстят в Дворец на търговията, още повече, че директорът Христо Друмев неотдавна се похвали публично, че броят на изложенията в НДК е по-голям, отколкото в пловдивското панаирно градче.
От десет години тази територия, вътре - държавна, вън - общинска, безмилостно се експлоатира и не се поддържа. Общината раздава парчета от градинката на предприемчиви хора, които искат бързо да забогатеят. И те само това правят. Казват, че Лужков отнемал всяко разрешително за търговски обект в Москва, ако собствениците му не поддържат в идеален вид квартала около него. Българските общинари не са толкова строги и в резултат на тяхната сговорчивост качеството на живота на постоянните обитатели на квартала непрекъснато спада. Преди околното пространство на НДК беше пуста самолетна писта, тук-таме с ниска растителност - за удобство на Държавна сигурност. Сега гъмжи от заведения, подобни на бараки, без собствени WC. Разбира се, че е по-добре НДК да се пука по шевовете от просташка търговия, отколкото да е чистичък храм за конгресите на една-единствена партия. Но не бяха ли десет години достатъчни, за да се намери по-интелигентна формула за използването на тези пространства?
Явно не. Софийската община умее да експлоатира, но не умее да поддържа, тя така се е усъвършенствала в експлоатацията, че успешно експлоатира дори липсата на пространства (паркинги). Затова тази градинка затъна в боклуци, спринцовки, канализационни течове и руини, а през последните десет години със сигурност беше опикавана по-често от хора, отколкото от кучета.
Накратко, НДК днес представлява нещо средно между пазар, обществена тоалетна, мемориал и концертна зала. И тъкмо там инициативен комитет "България 2000", оглавяван от столичния кмет Софиянски, реши да устрои новогодишен купон. За кого - за хората или за себе си? И какво от това, че сега хвърлят милиони, за да гримират НДК, когато още на 01.01.2000 г. бунището отново ще се самозадейства.
НДК трябва някак да преосмисли своята функционална шизофрения. Никаква краевековна пудра не може да гримира разкривеното му лице, никаква модна къща не може да скрие увисналия му от наеми търбух. Трябва да е ясно, че начинът на обитаване формира духа на едно пространство повече от начина на проектиране.
На гърба на данъчните ни съобщения е записано дословно: "Платените от Вас данъци и такси се изразходват за здравеопазване, образование, за изграждане и поддържане на улици, паркове, градини, водопровод, канализация, топлофикация и много други. Неплащането на данъците ощетява всички нас."
Българската власт обаче предпочита да се доказва по празниците и това ощетява всички нас. Баналните задължения на всекидневието са досадни за нея. Целогодишната тиха поддръжка не е новина, но ако превърнеш бунището в бална зала само за месец, може и да те покажат по телевизията. И най-важното - практиката доказва, че на нас, българите, не бива да ни е хубаво всеки ден. Колкото по-дълго ни е било мизерно и скапано, толкова по-лесно е да ни направят щастливи. Почистват ни кочината, пускат ни няколко лазерни лъча и ето ни доволни. Има нещо отчайващо в този упорит отказ от всекидневна култура, който влачи подире си и пълното отсъствие на празнична култура. В тази стара пиеса новата община е заела неустойчива поза - с единия крак е останала в началото на осемдесетте, а с другия се е протегнала към двехилядната година. Няма да падне - софиянецът е търпеливо животно, което още не е научило правата си.
Интернет - най-благодатната среда за псевдоконспирациите
Мрежата прелива от сайтове, които гледат на историята и ежедневието по един "по-различен" начин
Във филма "Теория на конспирацията" героят на Мел Гибсън вижда зад всеки дребен факт от ежедневието световен заговор. Теориите му за сеизмичното оръжие, което ще унищожи света и банкнотите, които проследяват приносителя си, често звучат като весела логорея, но, както се оказва, отразяват мисленето на доста американци. При подадена дума "конспирация" всяка търсачка в Интернет изхвърля около 200 000 сайта, които лансират неортодоксални възгледи за устройството на света, мистериозната смърт на известни личности и куп други, меко казано, неочаквани теми.
В предговора на "50-те най-големи конспирации на всички времена", книга, която преди няколко години стана бестселър в САЩ, историята е разделена на два вида. Едната, "безопасната, стерилна "Дисни"-версия, която е толкова широко разпространена, че е направо неизбежна, и другата, заровена в дълбока тайна и оставаща неназована."
Конспираторските сайтове в Интернет със сигурност не са като продукциите на "Дисни", макар че често в тях присъстват анимационни герои. Всевъзможните теории около смъртта на принцеса Даяна и Джон Кенеди вече губят от своята популярност и по-оригиналните графомани се насочват към нови територии, където могат да развихрят фантазията и страстта си да просвещават заслепените. Една от тях може условно да бъде озаглавена детски любимци. Към тази графа спадат материалите, според които смърфовете и Барби например далеч не са толкова безобидни, колкото изглеждат.
Анонимен автор, представен в сайта 4conspiracytheories.com (който предлага нередактирани статии от различни адреси в Интернет), споделя как късно в живота си осъзнал нещо, което сигурно още в ранно детство е трябвало да му избоде очите - че
Кобният замисъл зад сините човечета на Хана и Барбара е в това "най-младите членове на западното общество да бъдат откърмени с комунистически убеждения и идеали, като по този начин се унищожи вътрешната им устойчивост срещу съветската инвазия, която трябваше да настъпи в зрелите години на моето поколение". Доказателства за тези тежки обвинения са червените дрехи на Татко Смърф ("за да могат децата на Северна Америка да асоциират този цвят с един добронамерен и откъдето и да го погледнеш положителен герой") и фактът, че щастливите смърфове, които се радват на свят без бедност и престъпност, нямат валута и са равнопоставени при ползването на благата. И тъй като явно нищо в този анимационен филм не е случайно, и самото име SMURF си има своето значение - то е съкращение от Socialist Men Under Red Father (социалисти под ръководството на червен баща). В обширната теория е включено и синтезирано обяснение за разликата между социализма и комунизма - "при социалистическата система има свободни избори, които определят кой ще управлява държавата, докато в комунистическите общества не съществува такава практика". По тази логика рисуваните герои всъщност не са социалисти, а истински комунисти, тъй като във филма липсва епизод, в който общността избира Татко Смърф за лидер по мажоритарен път.
От идеологически характер е и атаката срещу любимата русокоса кукла на ученичките. Авторката на материала "Конспирацията "Барби" още в първото изречение заявява, че написаното от нея не се дължи на завист към аморалната играчка, която "заразява съзнанието на младите момичета. " "Просто
От друга статия става ясно, че не само крехката детска психика подлежи на пагубни влияния. Жертви могат да станат и възрастните. На конспиративните ходове на метеоролозите например. Професионалистите, които изготвят прогнозите за времето, са виновни, защото укриват информация от обществеността. "Спомнете си например горещото лято на 1995, приканва авторът на "Конспирацията с времето". Тогава нашите метеоролози размахваха палките си, показваха движещи се въздушни маси и правеха доста точни прогнози - но в рамките на няколко дни. " Следват кратки разсъждения за това колко мощни са компютрите, с които се предвижда какво ще бъде времето и дали всъщност не съществуват данни за месеци напред. "Ако това е така, последствията са ужасни. Същото лято на пазара във Великобритания се появиха четири нови разхладителни напитки - при това доста скъпи и неособено качествени. " Оттук нататък обвиненията са ясни, макар и не много разбираеми - метеоролозите събират пари от производителите на сокове и газирана вода, а от друга страна, държат населението в неведение и то, няма как, се бърка за гадни лимонади.
Макар че по принцип политическите въпроси от известно време не се радват на особено внимание от страна на авторите на конспиративни теории, броят на сайтовете, които "разсъждават" върху делата на американския президент, е внушителен. Голяма част от тях са посветени на така наречения
В различните си варианти той включва от 15 до 70 души. Бегъл поглед върху биографиите им показва, че достатъчно условие за членство в списъка е човекът да е поне в някаква степен влиятелен и да е умрял при неизяснени обстоятелства. Сайтът members-tripod.com дори предлага на посетителите малка познавателна игра: "Прочетете описанието и отгатнете кой е убитият. Но не питайте Бил Клинтън, защото той знае всички отговори. Ако попитате президента, играете нечестно. " Този, както и всички останали текстове от уеб-страницата, са накиснати обилно в капеща ярко червена кръв.
Друга авторка обяснява подбудите си да събира ревностно имената на "убитите" от Клинтън с факта, че някога е била библиотекарка в градчето Хоуп, Арканзас. "Едно малко момченце всяка седмица взимаше нови и нови книги от библиотеката и никога не ги връщаше. То винаги имаше някакво извинение: болната му майка все още чете този роман, дал е онзи учебник на съученика си, който е инвалид, и т.н. Това момченце беше настоящият президент Бил Клинтън и към днешна дата той дължи на библиотеката глоби в размер на 142 356 долара и 23 цента. " И ЦРУ, и ФБР са в течение.
Цяла плеяда от сайтове, посветени на смъртоносни болести, обвинява ЦРУ и в други грехове. Според материала "Биологичното оръжие" именно разузнавателната агенция на САЩ е оркестрирала създаването на вируса на СПИН с цел да изчисти страната от хомосексуалистите. "В периода 1978- 1982, съобщава авторът, на близо 1000 американски гейове е инжектирана експериментална ваксина срещу хепатит Б. Голяма част от доброволците по-късно дават положителна проба за вируса на HIV. Останалото е история."
Подобен сюжет е разработен и за разпространението на сифилиса сред американските негри. В 4conspiracytheories.com има статия, според която през 1932 г. американското правителство обещало на 400 чернокожи от Алабама безплатно лечение за лошата кръв, както често наричат сифилиса в САЩ. "Те така и не били лекувани. Просто ги събирали и ги наблюдавали в лабораторни условия, за да се уточни как протича болестта."
Отличителни черти на текстовете в конспиративните сайтове са ударното звучене и дължината над 50 страници. Обикновено те са изпълнени с "неоспорими" аргументи, които намирисват на тиха лудост. Често авторите признават или по-скоро гордо заявяват, че имат поставена диагноза шизофрения, но това е просто поредната конспирация - този път срещу тях самите.
България - мръсна приказка
България не е мръсна приказка
- От 11 години.
- С обществена дейност, може да се каже. Завършил съм английска филология и малко преди да си взема дипломата, избягах от България - в началото на 1989. Занимавал съм се предимно с медии още от времето, когато бях студент. Работил съм в радиото известно време, работил съм във фотографията, бил съм два месеца учител по английски в едно училище. И в общи линии от 9-10-и клас или от по-рано винаги съм се занимавал с някакво средство за предаване на информация. Било фотография, било писане, било говорене.
- България по онова време беше комунистическа държава.
- Всяко емигрантство е трудно в началото.
- О, да, разбира се. Всяко пътуване на Запад беше много трудно. Тогава бях на 25 години. Всичко в моя случай се разви страшно бързо. С отиването си в Дания почти веднага получих предложение за работа в Би Би Си и заминах за Лондон. Работих там близо година, след което се върнах замалко в Дания и почти веднага получих предложение за работа в Германия и заминах за Мюнхен, където работих в радио "Свободна Европа". Там последната ми позиция беше заместник-директор на българския отдел. След което през 1994 Американският конгрес взе решение за преместване на радиото от Мюнхен в Прага. Заминах за Прага, където останах 8 месеца, и след това си подадох оставката и се върнах отново в Дания. Оттогава насам, от началото на 1996, съм журналист на свободна практика и работя в няколко вестника в Дания по-постоянно, в радиото също. В този момент съм предимно писач.
- Другите трябва да кажат къде ми е силата. Иначе 70% от времето ми отива за политика - Европа и Балканите, но не само. Занимавам се с ЕС, понякога със Съединените щати, често ходя до балтийските държави. Останалите 30% от времето отделям за нещо, което отдавна ми е голяма любов - изкуството и главно визуалните изкуства. Предимно модерни медии - фотография, инсталации, разни такива неща. Пиша много рецензии за книги. Пътувам много. Звучи може би малко повдигнато, но ми е писнало. Просто защото тази година съм стоял не повече от два месеца вкъщи. Един журналист на свободна практика трябва да спи по летища, да си вади компютъра в самолета, да се преоблича в банята на гарата. И в един момент просто се изморява.
- По-голямата част от журналистите в повечето западноевропейски държави са на свободна практика. Това е не само друга школа, а друго устройство на работния процес. Най-добрите писачи обикновено не искат да се обвързват прекалено много с някакъв вестник, искат да бъдат свободни, директори на самите себе си, да работят по проекти, които те искат, да пътуват, където те искат. Второ, заплащането обикновено е такова, че ако човек работи много, общо взето парите, които може да си докара, са повече от тези, които би получавал, ако е някъде на щат.
- Зле. Първо, в печатните медии има имитация на свобода на словото. Това, което има в България, е една безкрайна говорилня, в което всеки може да каже това, което си иска и в този смисъл да има свобода на словото. Но тази безкрайна говорилня за всички тези години демокрация и въпреки големия брой печатни медии не успя да създаде свои собствени професионални стандарти нито пък успя да създаде някаква система за саморегулация, което е основно изискване, за да може да се каже, че медиите са свободни. Това не се отнася за телевизията и особено за националната телевизия, както и за националното радио. Атрактивното НСРТ мисля, че е много показателно: то е централна тема в медиите, значи медиите се занимават сами със себе си, което е много болно. Това е болен признак на това, че нямат какво друго да правят. Един уважаващ себе си вестник не пише за самия себе си или за други вестници, или пък за радиото. Причините за това са страшно много. Икономическите причини са ясни - държавата е бедна, медиите нямат пари, журналистите получават по 200 лева заплата и т.н. Друга причина е липсата на образование в България. Аз никога не съм учил журналистика и се гордея с това. По мое време това беше възможно най-гъзолизката професия и трябваше човек да има вуйчо, който да е главен редактор на "Работническо дело", за да може да влезе в този занаят. На Запад има различни училища нагоре-надолу. Двете основни неща, които човек трябва да знае, за да бъде добър журналист, са първо - закона, и второто - да имаш основно понятие от психология, за да можеш да взимаш интервю. Ако някой не ти отговори на въпроса, ти трябва да го зададеш по различен начин, така че да си получиш отговора.
- Да, много е просто. Живял съм в 5 държави в Европа и не познавам нито един добър журналист с образование на журналист. Собствеността на медиите също е фактор, който ги кара да се люшкат от крайност в крайност, без да могат да уцелват средата.
- За да направи вестник или списание или някаква медиа в България, човек може да има две причини - първата е идеална цел - да налага някакви стандарти, да просвещава хората, ако щете. Втората цел е да печели пари. За да може да осъществи първата цел, трябва да има много пари, които е готов да хвърли в една черна дупка. За второто няма условия в България - медиите печелят от реклама навсякъде по света. В България в момента икономическата обстановка е такава, че рекламата не може да изпълнява тези функции, които тя изпълнява на Запад. По тази причина отговорът ми е не.
- Да. Само че той не беше свързан с държавата като такава, защото днешното правителство вече беше на власт - т.е. държавата в онзи момент не се занимаваше с тероризма като държавна политика, което беше всъщност политиката на комунистите, така че не съм се страхувал от държавата въобще. Страхувах се от престъпниците.
- Всеки един писач знае, че добрата новина не е новина, което означава, че България е известна печално с нещата, които е направила по време на комунистическия режим, а те са негативни почти всичките с изключение може би на виното. След това обаче България остана доста встрани от потока събития, които обзеха цяла Централна и Източна Европа и Балканите. Хубавото е, че в България не станахме свидетели на ексцесии от типа на онези в бивша Югославия, нито пък на масови протестни движения от типа на тези в Румъния. Лошите страни са, че никой не знае нищо за България - тук нищо не става. Тук единственото, което стана, е, когато се опитаха да подпалят парламента и когато свалиха правителството на Жан Виденов. Общо взето на Запад никой не се интересува от това, че в България има корупция. Общо взето хората се интересуват от това дали, ако дойдат тук, могат да си вложат парите. Отговорът е - не могат. При тези юридически и икономически условия аз не бих пуснал никой да дойде тук с една шапка пари. Причините са вътрешнобългарски. Корупцията си е наш проблем и единствената задача на самата България, на правителството е да се справи с него. Там, където аз живея - в Северна Европа, нещата са допълнително усложнени, защото България е много далеч и изисква доста голямо въображение да се каже, че държава като Швеция или Норвегия, или Дания има стратегически интереси в България. Интересът им е насочен към балтийските държави, които са много близо, съседи, които са подобни. Една доста голяма грешка правят според мен създателите на обществено мнение в България и правителството също: опитват се да мерят страната с аршини, които са правени в Германия или във Франция, или в Съединените щати. Мисля, че те трябва да се вгледат в по-реални цели. Или около България - да кажем, Гърция, Турция или пък по-малки европейски държави, които исторически са имали по-сходни проблеми с българските. Една от тях е Дания - исторически погледнато има страшно много общи неща между Дания и България.
- Ами да. Много ми е приятно да се връщам. Всъщност аз имам голямо възражение към заглавието на тази рубрика. Аз не мисля, че България е мръсна приказка. Мисля, че някои хора в България се опитват да я направят мръсна приказка. Чувствам се много добре в тази държава, хората тук са много хубави. Много ми е болно, когато видя хора на световно ниво, които са принудени да живеят в този ужас - мизерия, кални улици, кучета. Те правят България мръсна приказка. Но хората се опитват къде по-успешно, къде по-затлачено да променят нещата. И аз никога не правя обобщения по национален белег. Никога не мога да кажа, че Гърция е шибана държава, а Германия не е. Така че не може да се каже, че цялата България е мръсна приказка. В момента лошите неща в България са повече от хубавите, но пък и хубавите неща са на едно много здравословно равнище.
Истинският проблем "2000"
State.bg - users.bg :-P
Цяла година се шуми около проблем "2000". Компютри, банки, АЕЦ, западни експерти. Алабализми всякакви. Проблем "2000" е развитието на информационните технологии в България. И най вече фактът, че държавният чиновник им пречи с всякакви възможни начини.
Да започнем с Интернет. Какво става официално? Изграждат се информационни правителствени сайтове и информационни центрове. Говори се за граждански контрол през Интернет. За високотехнологични паркове, свързани със западни партньори през мрежата. Инвестиции. И за масово обучение на деца и ученици. Какво се случва реално? Ученикът/студентът Митко, който се е запалил от кварталния клуб или състуденти, има някакъв компютър вкъщи с Интернет-dial-up връзка, за да може да чатва, да общува и да се чувства свободен човек. В един момент той получава бележка от БТК. В нея пише дословно: "При извършена проверка от страна на БТК е установено, че от вашия телефонен пост се ползва неправомерно съгласно чл.20, б.Л от общите условия на договора между БТК и абонатите на телефонни постове комутирем достъп до Интернет. Поради гореизложените причини телефонният ви пост ще бъде изключен в десетдневен срок от изпращане на предупредителното писмо, в случай че не прекратите използването на услугите на "Интернет".
Когато бащата на Митко отиде в БТК, за да разбере защо са спрели телефона, му казват: Първо - да напише собственоръчно молба-декларация със свободен текст, в която обещава, че няма да ползва повече Интернет. Второ - ако иска, да донесе договор с Интернет-доставчик, който да остави в БТК, и да подаде молба за прав телефон. Но техническа възможност няма да има.
Това би звучало ужасно смешно, ако не беше реалност. Доколко това е законно? Доколко е обмислено, защото масовият Интернет-достъп в България е комутируем през дуплекс телефон. А в момента има 100 000 потребители на Паяжината, които се очаква да станат 400 000 до края на 2000 г. Любопитно е и какво прави монополистът БТК, за да реши проблема, а не да вдъхновява съседски войни за телефони.
Може би тук е мястото и на примера със Закона за държавния служител. Важно е той да бъде изнесен в web, и свързан с гражданска web-система, която да обслужва правителството и хората.
Вместо да бъде направен конкурс между българските софтуерни фирми, които с доста труд задържат кадърни хора в страната и плащат данъци в България, появява се само един кандидат - чужда фирма, с оферта за 650 000 долара. Нейната разработка печели. Това пак е проблем "2000".
Не е тайна, че в момента в света има над 300 000 свободни работни места за IT-специалисти, които се очаква да станат 1 500 000 до две години. Търсенето на квалифицирани кадри, особено на , е много голямо, предложенията са изключително примамливи.
Като цяло проблем "2000" се изразява в това, че държавната машина методично и задълбочено отпъжда тези, от които твърди, че има нужда. И че в една ситуация, в която толкова много се говори за IT-бъдеще, никой в държавното управление не иска да проумее за какво става въпрос.
А другият проблем "2000" ще мине, без да го забележим.
Сафарито на Слави
"Всяка крачка води до мен,/аз владея всяка посока", пее Слави в парчето "Сафари". И тази песен, и заглавието на албума "Няма не искам", а и цялото му съдържание сочат новия курс в музикалната политика на Трифонов. А тя е "за все по-пълно задоволяване потребностите на населението". Подобна тенденция имаше и в предишния му диск "Вавилон", но сега концепцията е изкристализирала. И понеже потребностите на населението са разнообразни, албумът също е такъв. В "Няма не искам" ще намерите музика от разни епохи, за разни вкусове - от танго до откровен дискотечен саунд, от традиционните за "Хъшове" обработки на народни песни до също вече традиционното латино. Има дори кавъри на "Let The Sunshine In" (от филма "Коса") и "Brothers In Arms" на "Дайър стрейтс".
Трифонов е безспорно (и заслужено) най-влиятелната фигура в днешния ни шоубизнес - най-харесваният (и нехаресван) водещ, най-обичаният (и необичан) певец, най-печелившият (по тази причина и най-ненавиждан) музикален продуцент. Полюсните оценки за него доказват едно - че е личност. Той е единственият у нас, способен да напълни стадион. Слави е нещо повече от шоумен в публичното пространство и това е ясно отдавна. Друг е въпросът, че дисидентският му ореол взе да избледнява - сатирата в шоуто му става все по-опитомена, рекламите - все повече.
Там е работата, че и в албума "Няма не искам", напук на текстовата агресивност, се забелязва някаква лустросана питомност, която няма нищо общо с бунтовно-романтичното "копелета гадни бяхме всичките, до един". Доколкото има хъс, той е по една необяснима линия на доказване пред "неверниците": вие може да сте ни нарочили за прости чалгаджии, ама вижте ни сега какви универсални музиканти сме, с колко жанрове сме на "ти", каква култура обладаваме. Или както се пее в "Камикадзе": "Ти си студена и възмутена,/аз съм безстрашен като един шогун!/Бойната слава сила ми дава,/твойта мишена е поразена - бум!"
Впрочем двете парчета, които цитирах - "Сафари" и "Камикадзе", са най-истинските в албума. Не са от класата на най-тежките хитове на Трифонов като "Балканско болеро", "Едно ферари... ", "Нека ме боли" или "Ад и рай", но поне са направени с енергия и настроение, без напъване и поза. В тях са смесени балканският фолк и латиното - комбинация, в която хъшовете нямат равни у нас.
Разбира се, всеки има право да се променя и да експериментира. Но сафарито на Слави за разширяване на аудиторията ми се струва безсмислено. Армията му от фенове го обича за това, което е правил досега. А онези, които не го понасят, пак ще си останат "студени и възмутени" - ако ще да ги "отстрелва" с Рахманинов.
Халтура от литература
В студиото на "Панорама" един литературен критик на два пъти съобщи резултатите от допитване, което в първата си част класира 20-те "световни автори и романи", а във втората - 22-мата "български майстори на словото" на века. Стана ясно, че са били необходими съвместните усилия на ИК "Труд", фондация "Посрещане на 21 век" и "Балантайн'с академия", за да се изпратят анкетни листове на двеста души. Отговорили едва четвърт от тях, писа в. "Труд", за да спаси репутацията на начинанието. Оказа се обаче, че не били петдесет, ами били трийсетина. При наличието на няколко писателски съюза и няколко университета, пълни с писатели и специалисти по литература, непосилната отговорност за излъчването на най-добрите автори на столетието беше разпределена между толкова малко глави. Те не са виновни. И литературният критик не е виновен. Виновни са медиите, които станаха съучастници в тиражирането на едно абсолютно непредставително допитване. Това, което "Панорама" и "Труд" ни пробутаха за авторитетна класация, е просто мърлява манипулация. От друга гледна точка пък е най-обикновена халтура. Съвсем отговорно твърдя, че един-единствен опитен журналист, без подкрепата на каквито и да било спонсори, би свършил стократно по-добра работа.
По-достолепно от това допитване стоят дори рекордите на Гинес - те поне почиват върху здрав количествен принцип. Гореспоменатата анкета обаче има свръхамбиции, тя, така да се каже, подрежда вечността. И веднага след като ни уведоми, че "Майстора и Маргарита" е най-добрият роман на века, в София взеха да се размотават хора с книгата на Булгаков в ръка. Обаче никой не се размотаваше с "Дванадесетте стола" на Илф и Петров (14-и). Още по-малко с "Одисей" на Джойс (5-и) - не е преведен на български, да се прочете в оригинал е подвиг, на който са способни малцина, а блестящият руски превод е твърде непопулярен у нас. При всичкото ми родолюбие българските имена, поканени в световния клуб на великите - Димитър Димов (18-и), Димитър Талев (13-и) и Антон Дончев (17-и), - са по-неважни за жанра от напълно липсващите там Вирджиния Уулф, Иво Андрич и Милан Кундера.
Българската класация пък по никакъв начин не намеква, че през последните години тече сериозен дебат за нашия литературен канон. Тук го виждаме само лекичко разместен, колкото Блага Димитрова и Тончо Жечев да изпреварят Димитър Димов, но общо взето, твърд като конспект за кандидатстудентски изпит. И защото коментарът на подобна класация е обречен да бъде също толкова нелеп, колкото е самата класация, спирам дотук.
"Коварство и любов" два века по-късно
Бина Харалампиева има безспорна дарба да вдъхва живот на мумифицирани театрални текстове. При нейното докосване се събуждат отдавна заспали пиеси, които вече трудно ще предизвикат някого. След възраждането на "Казаларската царица", от която се получи неочаквано жизнен спектакъл, режисьорката отново е решила да дръпне дявола за опашката. Този път с "Коварство и любов" на Шилер в пазарджишкия театър.
Кой би могъл да заподозре, че дворцови интриги, обречена любов между разделени от класови предразсъдъци млади и постоянно подмятане на писма със съдбоносни за действието новини няма да изглеждат най-малкото смешни два века след написването на пиесата. Но и сега магията се е получила. В текста няма никаква драстична намеса - нито е рязан с голямата ножица, нито е съшиван с бели конци, но въпреки това звучи човешки в устата на актьорите и те не премятат думите като горещи картофи. Жена в мъжка роля също не е нещо ново под слънцето, но Илка Зафирова като Президента вече е събитие. Вълчицата показа, че за големите актьори не са пречка нито полът, нито амплоато, нито мястото, където правят изкуство. Театралният терминатор Зафирова не изглежда самотна на сцената, а има насреща си достойни партньори, което иначе рядко й се случва. Петър Калчев (Фердинанд) е романтичен влюбен, но без да изглежда като поръсен с пудра захар. "Дуетите" между Зафирова и Добрин Досев (Маршала) бликат от настроение. Иво Русев (Бащата) успешно се превръща от истеричаво старче и отнесен учител по музика в прегазен от нещастията човек.
След всичко това с нетърпение може да се очаква версия на Бина Харалампиева дори върху "Многострадална Геновева".
Лондон в плен на манията
Треската 2000 е обзела английската столица от няколко години. Кулминацията естествено ще е на 31 декември. Щом слънцето се скрие над Темза, ще се разиграе светлинна феерия, която ще слее вода и огън в едно. Основната арена на зрелището е зоната между двата нови лондонски символа на милениума - куполът в Гринуич и гигантското виенско колело в центъра на града. Куполът на хилядолетието е най-противоречивата придобивка на Лондон. Отдалеч човек може да си помисли, че e някакво марсианско свърталище. И все пак това е мястото, от което английската кралица в полунощ официално ще приветства 2000-та година. Часовникът на Биг Бен ще удари дванайстия час. За 18 секунди новата година ще измине пътя от Гринуич до центъра на Лондон. Точно тогава ще бъдат запалени 2800 огнени факли, небето ще пламне от 15-минутна канонада от фойерверки и свистене на сигнални ракети.
Колелото на хилядолетието, наречено "Окото на Лондон", е най-голямото виенско колело в света. Несъмнено то е и най-добрата наблюдателница за стихията на тържеството - от 135-метровата височина погледът ще може да обхване целия празнуващ град.
НСРТ: Рекламите трябва да са ясно обособени
Сигналите за начало на блокове от рекламни клипове трябва да са с продължителност повече от пет секунди и да не се сменят поне за една година. Това реши миналата седмица Националният съвет за радио и телевизия (НСРТ) на редовното си заседание. Съгласно член 82 на Закона за радио и телевизия рекламата по електронните медии трябва да се разпознава ясно, а също и да бъде отделена от другите части на програмата с визуални и звукови средства, създадени специално за тази цел.
Според становището на НСРТ за обозначаването на рекламните блокове в програмите на радио- и телевизионните оператори визуалните и звукови средства трябва също така да се различават от идентификационните сигнали на медиата. Според директивата "Телевизия без граници" визуалната идентификация на рекламата в телевизията задължително трябва да съдържа словесното обозначаване "реклама", припомни председателят на медийния съвет Александър Томов. Според него практиката по време на излъчване на рекламните клипове в кадър да се появява надпис "реклама" е недопустима. С това шефът на НСРТ визира рекламните скечове на някои телевизионни предавания, като "Хъшове" и "Вкусно" например, където на екрана се появява въпросният надпис чак когато се спомене името на продукта.
Очаква се решението не медийния съвет за по-ясно отделяне на рекламните блокове от останалата част на програмата да засегне най-вече радиостанциите, където клиповете често се излъчват без никакво предупреждение.
Междувременно правителството внесе за обсъждане в парламента проектозакона за ратификация на промените в Европейската конвенция за трансгранична телевизия. Това е един от основните документи на Европейския съюз, които регулират този вид дейност и след неговата ратификация преди повече от година разпоредбите му важат и у нас. В конвенцията се дава ново определение за това какво е "реклама". Според документа "рекламиране означава всяко публично съобщение срещу заплащане или друго подобно възнаграждение, или за самопромоция, което има за цел да насърчи продажбата, покупката или наемането на продукт или услуга, да подкрепи кауза или идея, или да доведе до друг резултат, желан от рекламодателя или самия предаващ".
Затишие пред буря
Зелени човечета вместо корумпирани министри кацаха из медиите
Скука, тягостна скука лъха от страниците на периодичния печат и електронните медии през седмицата. Всички политици мълчат и вероятно поемат дъх, за да изреват едно мощно европейско УРА следващата седмица, чието ехо да се чува за месеци напред. Управляващите се настроиха на вълна Хелзинки и не произведоха нито една новина.
Журналистическото спасение изненадващо дойде от Космоса с една добра и една лоша новина. Медиите започнаха с лошата. Научихме, че американските учени от НАСА изживяват тежка драма - сондите, изпратени от тях преди месеци на Марс, кацнаха там и замлъкнаха. Нито едно "пиу" не тръгна от червената планета към Земята. Щатските специалисти започнаха отчаяни опити да установят контакт с тях, разбираме от вестникарските страници. В стремежа си да възстановят връзката някои от тях дори пробваха да се обадят по телефона, става ясно от вторнишкия "24 часа". Там под снимка на двама мъже с обезверени физиономии всеки със слушалка в ръка има текст, който обяснява, че космолозите от НАСА опитват безуспешно да се свържат със сондите на Марс. Оттам явно им казват, че "ноу канекшън уит дис намбър", или както там звучи тази фраза със съответния марсиански диалект, защото учените са много разстроени.
От друго място в Космоса обаче идва добрата новина. До нас тя стигна от първата страница на най-тиражния ни всекидневник - "Труд". "Уловeн сигнал от извънземни" е най-важната новина през миналия понеделник според вестника. В материала се разказват подробности как
Темата за иноземците намира продължение и във в. "Дума" няколко дни по-късно. Тя се допълва от няколко материала, от които научаваме поредица потресаващи новини, като например, че на 22 декември започва зимата. Органът на БСП набляга на космическата тема с многозначителната констатация на двама учени, че Венера може да се наблюдава като Зорница, че около 14 декември ще има обилeн метероитен поток Геминиди с около 60 метеора в час и, внимание - може да има и болиди. През месеца на около два милиона километра от Земята щял да мине и
"Дума" ни съобщава още, че "Мъртво море умира", "Животът се е родил в хладилник", "Мумиите остаряват" и "Карат рибите да дебелеят"... Освен това скоро можела да се появи умна прах, "в сравнение, с която дори най-мъничките сегашни машини ще изглеждат тромави и сложни". Представяте ли си - бършете прахта в къщи и изведнъж тя проговаря с човешки глас... Сред силните новини на миналата седмица ще остане и инициативата на титана на енергийната мисъл Шиляшки, за която съобщи първа БНТ. Шефът на Комитета по енергетика разреши на циганите от ромската организация "Купате" да участват в монтирането и демонтирането на медни кабели. Това само по себе си е революция в държавната политика, съизмерима с тази на английската кралица, която преди векове помилва пиратите, ако се бият за Англия срещу нейните морски врагове. Безспорно е, че ромите са специалисти в демонтажа на медни кабели. Този факт дори беше възпят от тийнейджърския идол Слави Трифонов в песента му "За крадец не ставаш сине... ". Така че какво лошо, ако се използват професионалните умения на мургавите ни съграждани. С монтажа вероятно ще им е по-трудно, но при всички случаи ще се справят по-добре от румънските цигани например, става ясно от друга новина, намерила място в медиите благодарение на информационната суша. "Българските роми били най-умни на Балканите", съобщава "Монитор" миналата седмица. Поводът е, че през уикенда циганите от полуострова се събраха в Боровец, за да учредят балканска федерация. "Работният език на срещата е циганският", съобщи в деня на събитието БНТ и показа македонска циганка, която говори на английски - етнолингвистичен сблъсък, който сам по себе си е новина.
От Пловдив пък долита информация за семейство пенсионери, което се натровило със смес от
Според автора на дописката в кварталния клуб на пенсионера този коктейл бил много на мода там и даже се е сдобил с име - "Криза". "Вероятно е сменил марката или е пил антифриз менте", коментират смайващо за медиците неговите другари по чашка.
Новата смяна говорители на правителството също беше почетена с медийна изява, посветена на самите тях миналата седмица. Шефът на правителствената информационна служба Михаил Михайлов и говорителят Константин Каменаров бяха поканени в "Екип 4" на БНТ да споделят ценните си мисли за политиката, която смятат да провеждат. От техните думи се разбра, че всъщност и в изпълнителната власт можело да се работи. "Министерският съвет е едно място, където, ако на човек му се работи, той, уверявам ви, боже Господи, той има страшно много работа, която може да свърши", обясни на тв зрителите г-н Каменаров. По-будните тв зрители вероятно дълго са разсъждавали и над други думи на правителствения PR-тандем, когато беше направен опит да се обясни какъв е и какъв не е министър-председателят в три изречения. "На мен много ми се ще да не говорим за министър-председателя на България като за един човек, който е безумно необикновен и абсолютно неизвестно точно какъв. Значи това, което би ми се щяло на мен и на г-н Михайлов, мисля, да се разсъждава за този човек като за един съвсем нормален човек, освен това, че е министър-председател на тази държава. То просто е съвсем нормално. ", заявиха гласовете на правителството.
Стъкълца в душите
Със стъклени топчета са пълнили изкормената мумия на Георги Димитров при периодичното й киснене в подхранващ разтвор. Тежестта им е държала тялото потопено. Трупът вече е заровен, мавзолеят го няма. Запечатан е за последно в новия български игрален филм "Стъклени топчета", според който малките овални стъкълца, раздавани между приятели или на чужденци за сувенир, още шарят между нас - като прашинки от счупеното огледало на Снежната царица, попаднали в очите на човеците, за да ги превърнат в безчувствени тела. Липсата на стремеж към бога превръща съществуването в украсяване на трупове.
Режисьорът Иван Черкелов екранизира отново кризите на своето поколение, минало вече 40-те. Няма истински цели, няма любов, няма приятелство. Една жена и трима мъже бродят из лабиринтите на битието, лишено от духовност, и се опитват да потопят кухия си живот в някакъв освежителен разтвор - пари, любов, приятелство. Напразно. Какви са причините? Пораженията на близкото или забравените ценности на по-далечното, патриархално минало? Или липсата на вяра?
Филмите на Иван Черкелов никога не са били търговски, но слава богу, стават по-общителни. За разлика от интелигентската херметичност на "Парчета любов" и месианския патос на "Търкалящи се камъни", "Стъклени топчета" обръща много по-голямо внимание на своите герои. Още не се е отказал да проповядва с директни визуални метафори, герои-знаци и даже буквално изричане на сентенции. Само че вече не го прави с високомерието на младежко мисионерство, а с разбирането на зряла съпричастност. Разказът е равностоен, може би дори по-важен и интересен от разсъжденията. Светът, в който героите се движат (с решаващата намеса на оператора Емил Христов), не е метафорична дреха на авторската мисъл, а жива реалност. Хората във филма - особено героите на Иван Иванов и Жана Караиванова - са като всички нас. Те не формулират стремежи, надежди, духовни липси и страдания. А ги живеят. Не като някакви регионални особняци, а като човешките същества по белия свят. Проблеми с пълнежа на душите имат всички... Опасна игра на кегли
Зелена трева - подстригвана и поливана в продължение на поне 500 години. Традиционен следобеден чай, екстравагантни дамски шапки, политически приеми, на които не се говори за политика. Салонни нрави, подвластни на правилото "всеки се оказва, че е някой друг".
Такава картина на английския хайлайф, където мъжете са анализирани, а жените обожавани, рисува преди век Оскар Уайлд в пиесата "Идеалният мъж". А режисьорът Оливър Паркър я дооцветява в едноименния си филм, запазвайки основните й характеристики.
В настъпващото индустриално общество сред проспериращите и властващите се разиграва особена игра на кегли, където всяка топка е фатална за нечий живот. Заплита се възел от интриги, съмнителни сделки, корупция, тайни връзки и нагласени "недоразумения".
Паркър е останал верен на Уайлдовия усет за иронизиране на изкуството на позата, съхранил е до голяма степен остроумните инвенции в диалога, като преплита комичното със съспенса. "Идеалният мъж" притежава и онази на пръв поглед "балонна" атмосфера на пиесата, която мами, че нищо не се случва, а в същото време привидната лековатост се оказва оловна. Режисьорът е направил филма гледаем и ведър, без да се изживява като гений и без да се хлъзга по опасния наклон на изкуственото осъвременяване и нелепите анахронизми.
Сглобяване на мозайката
Богатата програма на 40-ото издание на фестивала в Солун е предизвикателство за критическото усилие. Трудно е да се обхванат повече от 130 филма за 7 дни и от тях да се извлекат уедрени наблюдения върху кинопроцеса днес. И друг път съм писал по повод Солун за огромното значение на разумната държавна политика в областта на културата. За гърците тя не е нито случайно, нито временно отношение. Не е и представителна куртоазия или безгрижно раздаване на пари (бюджетът на феста е $1.5 милиона, половината дава гръцкото министерство на културата). Това е стратегия, която гледа със самочувствие в бъдещето. Въпреки че показаните в отделна категория 24 нови гръцки филма с малки изключения не дават повод за особен възторг, общественото мнение е положително към усилията да се поддържа националното кинопроизводство. И никой дори не се замисля да намекне за намаляване на държавната субсидия.
Селекционерите на феста работят цяла година, за да подберат двете основни програми - официалния конкурс (17 първи или втори филми на млади режисьори) и селекцията "Нови хоризонти" (37 заглавия). Те покриват фактически всички забележителни имена и явления от последно време. Така от общата мозайка се открояват главните теми и проблеми. Има нещо емблематично например, че иранският поетичен примитив бе титулуван с почетен "Златен Александър". Получи го най-известният му представител Абас Киаростами за цялостното си творчество. Киното и хората в края на века очевидно изпитват необходимост от ново обръщане към примитива, но обогатен с философския хоризонт от прага на ХХI век. Дали пък няма да излязат прави футуролозите, които твърдят, че в предстоящите вълни на цивилизацията Изтокът има с какво да обогати Запада?
Преселникът от Изток, грузинецът Отар Йоселиани, с носталгична усмивка пита Европа: "А от утре накъде? " Със "Сбогом, мил уют" той деликатно, но четливо изправя срещу старото спокойствие на фамилния замък новото Web Cafe Internet. А заглавието на филма му настоява да го четем като "Сбогом, XX век". Векът, който ще остане в аналите на времето и с невероятното за днешната Hi-Tech цивилизация насилие. Дали в Аржентина през военната диктатура 1976 - 1982 ("Гараж Олимп", реж. Марко Бечис, специална награда на журито с председател Тонино Гуера) или в Косово ("Филм без заглавие", реж. Срджан Каранович), все едно - кръвта и страданията не могат да бъдат разумно обяснени, още по-малко пък оправдани. Затова зажаднялата за разбиране душа се трогва, когато в един непретенциозен филм от Китай - "Баня" (голяма награда "Златен Александър") открива топлина и болка - заради неиздължената ласка към малките анонимни хора около нас. Всеизвестно е, че психологическите меридиани, откъдето и да идват, преминават винаги през сърцето на човека.
Вечер Сънчо, сутрин пак
Сутрешните блокове са лицето на всяка телевизия. Лице, което всеки ден наново трябва да печели аудитория. Защото завинаги спечелени пространства няма. Телевизионните сутрини на българина обаче са впечатляващо отегчителни.
"Точно в 7" по Канал 1 се представя от прищипани в костюми водещи, които бълват новини. Най-вероятно целевата аудитория на предаването са работещите хора (предимно бизнесмените). От тях се очаква още преди да отворят очи, вече да копнеят за офиса си (оттам и декорът в студиото) и за информираните и сериозни погледи на колегите си (оттам и избраните водещи). Телевизията извършва адаптирането на бизнесмена от състоянието му на сън към състоянието му на работа. В етапа между двете състояния той не мисли за друго освен за работата си.
Когато работещите вече са излезли, от продължението на "Точно в 7" излиза, че пред екрана остават по-културните зрители. Затова ги затрупват с репортажи и интервюта от културния живот в страната, превзето моделирани от сменящите се водещи.
Сутрешният блок по "Нова телевизия" се цели в по-широка аудитория. Суетата на водещите "Утро" отклонява зрителското внимание от неподготвеността и наивността им на журналистки. Дългите интервюта, безумните игри и музикалните клипове не могат обаче да прикрият впечатлението за празнословие от екрана.
И двата блока всъщност не са лошо измислени, а некачествено реализирани. В този си вид те не носят най-главното послание за какъвто и да било сутрешен блок - "имаше смисъл да се събудите и да изживеете този ден".
Скъпият долар позацапа идиличната макрокартина
Влошаването на икономическите индикатори е сигурно, а стимулирането на износа - доста ограничено
Когато в началото на тази година ЕС тържествено въведе новата единна валута и еврото се търгуваше на нива 1.18 USD за 1 EURO, малцина са очаквали, че за 12 месеца европейската валута ще загуби приблизително 15% от стойността си и в края на 1999 курсът ще бъде на нива близки до 1 евро = 1 долар. Тенденцията към обезценка на еврото оказва сериозно влияние върху българската икономика най-вече заради фиксирания курс лев/евро, който води до непосредствена обезценка и на лева. На 4 януари тази година фиксингът на БНБ за щатския долар беше 1672.00 (в стари левове), а сега е 1.9107 (9 декември). Прогнозата, заложена в бюджет '99, бе за курс 1800 лева за долар (средногодишно и в края на периода).
И макар че от поевтиняването на националната валута има и позитивни последици, негативните преобладават. Ефектът се разпростира върху редица макроикономически индикатори, като влошава повечето от тях (което няма как да остане незабелязано от външните анализатори и потенциални инвеститори), и върху всички агенти, които имат доларови активи или пасиви. В някои случаи последствията се изразяват в чисто статистически промени на определени показатели, но в други водят до реални печалби или загуби. Ако американската валута запази високите си нива, описаните ефекти допълнително ще се задълбочат.
Обезценката на еврото
По-слабото евро намалява доларовата равностойност на брутния вътрешен продукт (БВП) като абсолютен обем и като БВП на глава от населението. Поради намаляването на БВП в доларово изражение се влошават дълговите индикатори, изразяващи съотношение на дълг към БВП - брутен външен дълг/БВП, краткосрочен дълг/БВП.
Промяната във валутния курс ще засегне и индикаторите за стабилност на платежния баланс (статистиката на платежния баланс е в долари), които се следят с особен интерес от външните анализатори. Относителният дял на активите в евро в общите активи на БНБ е по-голям от относителния дял на вноса в евро в общия внос, поради което показателят валутен резерв на БНБ/внос на стоки и нефакторни услуги (и двете величини се отчитат в долари за целите на сравнението им) се влошава при поскъпване на долара. Индикаторът предстоящи плащания по брутния външен дълг/валутен резерв на БНБ също ще се влоши поради факта, че балансът на БНБ се отчита в левове (евро), по-скъпият долар номинално ще повиши резервите в евро (макар те да намаляват в доларово изражение), а това открива възможности за политически спекулации, които вече бяха екслотирани.
По-слабото евро рефлектира и върху външнотърговския стокообмен на България. Поради някои особености във валутната структура на българската външна търговия влиянието от движението в курса на еврото не е еднозначно. Сигурно е само намаляването на доларовото изражение и на вноса и на износа и на външнотърговския оборот като цяло поради факта, че те се отчитат в долари. Преди въвеждането на валутния борд външната търговия на България бе преобладаващо в долари, но тенденцията е към намаляване относителния дял на доларовия внос. По данни на БНБ през 1998 г. делът на валутите на страните - членки на Европейския валутен съюз, в структурата на износа и вноса е съответно 30.5% и 40.2%. По последна информация за 1999 г. около 49% от българския внос вече се осъществява във валути от евро-зоната. За износа няма данни по видове валути за 1999 г., но може да се предполага, че евро-компонентата в него отново, както и през 1998 г., е по-малка, отколкото е евро-компонентата във вноса. А това означава, че при равни други условия салдото по търговския баланс (който се отчита в долари) ще се подобри чисто статистически при поскъпване на долара поради факта, че в доларово изражение износът намалява с по-малко, отколкото намалява в доларово изражение вносът.
По-скъпата американска валута
Поевтиняването на лева ще стимулира износа в долари и при равни други условия той би могъл да нарасне особено при тези износители, чиито разходи са предимно в евро (левове). Поради факта, че големите износители в долари имат и големи разходи в долари, може да се предполага, че стимулиращият ефект върху износа ще е ограничен. Като спирачка пред повишаването на конкурентоспособността на българския експорт ще действат и драстично по-високите цени на енергоносителите, като се има предвид високата енергоемкост на българската продукция. Евентуалното намаление на вноса и увеличение на износа допълнително ще подобри търговския и платежния баланс на страната, като намали дефицитите по тях.
По-скъпият внос означава по-високи цени на част от вносните стоки, които пряко и косвено (по веригата на междуотрасловите връзки) водят до по-висока инфлация. Ще нарастват не само цените на стоките от внос, но и цените на тези български стоки, за производството на които се използват вносни суровини и материали и особено енергоносители. Поради по-високата инфлация може да се очаква повишаване на лихвените нива, тоест ще се оскъпи вътрешният кредит. Това ще натовари бюджета и другите длъжници в икономиката в посока повишаване разходите за обслужване на техните дългове.
По-слабото евро (лев) благоприятства всички икономически агенти - фирми и граждани, които имат активи, включително вземания, в долари - тяхната стойност, преизчислена в евро (левове), нараства. За фирмите обаче това ще предизвика формиране на печалби от курсови разлики, които подлежат на данъчно облагане.
Облагодетелствани от високия курс на американската валута са и всички, които имат задължения в левове, но разполагат с доларови активи.
Шведски гурме-десант
В началото на месеца София последва традицията на стокхолмската опера. Но не в музикално отношение. В центъра на шведската столица вече повече от сто години ресторантът "Клуб Опера" събира личности от светския и артистичния елит на скандинавската страна - с добрата си кухня, изисканата обстановка и приятната програма. Амбицията на шведско-българския екип, който пое управлението на заведението в софийската опера, е да пренесе всичко това и по нашите ширини.
Стилното обзавеждане във вишневочервено и листата от ястия на "Клуб Опера" поставят сериозна заявка за превръщането му в един истински гурме-ресторант. А изпълненията на "пеещите келнери" са глътка свеж въздух след овехтелите касетки и ресторантските състави на повечето софийски заведения. Момчетата и момичетата от НАТФИЗ се разхождат сред масите с портативни микрофони и в един момент спонтанно запяват. Репертоарът им е основно от нашумели американски мюзикъли. В дъното на ресторанта е издигната сцена, където бъдещите актьори имат възможността да влязат поне за малко в ролята на звезди от Бродуей.
В списъка на предястията преобладават морските деликатеси - стриди върху лед, сервирани с хляб, лимон и заливка от червен лук (5 лв.), пресен омар, варен в бира и копър (33 лв.), маринована сьомга с хрян и сметана (15.50 лв.), пресни скариди в майонеза и хрян, покрити с хайвер от сьомга (15.50 лв.). В клуба, както собствениците твърдят, думата "пресен" е не само за благозвучие - всички продукти се внасят директно от Швеция и Норвегия.
При основните ястия също е наблегнато на морските дарове. Предлагат се маринована риба тон върху пържени зеленчуци и нудели, гъби на скара с кокосово мляко (28 лв.), средиземноморски костур с домати, пресен лук и лимонено масло с босилек (28 лв.), норвежка сьомга на фурна с балсамирано червено цвекло, бяло сирене, хрянов крем и гарнитура от картофено пюре с лимон (23 лв.). Тъй като "заведението ще се посещава основно от българи", както поясни шведският мениджър на "Клуб Опера" Шани Пояс, в листата са включени и няколко ястия от месо - агнешко бонфиле върху огретен "провинциал" с винен сос и фритирани билки (21 лв.), пилешко филе със сос от сладка царевица и уиски и барбекю салца, сервирано с топла картофена салата (13 лв.) и шведски кюфтета с картофено пюре, червени плодове и мариновани краставички (15 лв.).
Десертите са по европейски малко и леки - бял и кафяв шоколадов мус, домашно парфе от червени боровинки с мед от розмарин и ананас (10 лв.), плодове, гратинирани в бял шоколад, с домашен сладолед (12 лв.) и сирена асорти, поднесени с грозде и круши (8 лв).
Непоправимият Артист
Дали ще се титулува като Артиста или Символа, за таланта на Принс Роджър Нелсън това е без значение. Неизчерпаемият му гений продължава да ражда албум след албум - кой от кой по-музикантски. Такова е и новото му творение Rave Un 2 The Joy Fantastic (изд. "АРА аудио-видео"). Принс отново жонглира с всички възможни и невъзможни стилове - бяла и черна музика, рок, фънк, блус, джаз, госпъл... Забърква ги заедно с известни артисти като Шерил Кроу, вокалистката на "Ноу Даут" Гуен Стефани, "жената-пънк банда" Ани ди Франко, инструменталистите виртуози Мейсео Паркър и Лари Греъм. С последния и с черната перла Чака Кан той издаде миналата година диска New Power Soul.
Отварянето на Артиста към света напоследък (в смисъл, че той рядко работи с други музиканти) е продиктувано и от договора, подписан между него и Клайв Дейвис, президент на Arista. "Не съм се навел! Аз все още се смятам за независим. Имам свободата да си тръгна, когато пожелая, и да работя върху каквито ми скимнат проекти", твърди Принс. Той замисля да представи мащабно своя нов диск с международно турне. Планира и преиздаване на 17 свои албума в ремастериран вариант. Защо го прави? "Защото, обяснява Принс, истинската артистичност и съзидателност устояват на времето."
И банкерите са хора... Без излишен лукс и познатата от миналото тържественост премина тазгодишната банкова среща. Този път в навечерието на Никулден целокупното банкерско войнство беше събрано в града на тепетата, което създаде доста неприятности на организаторите заради занемарения вид на стаите и лошото обслужване в местния хотел "Санкт Петербург" (който повечето пловдивчани още наричат "Ленинград"). За някои от новите лица в банковия свят това беше първа възможност да се докоснат до "старите пушки" в този занаят. Чуждоезичните банкови шефове обаче още първата вечер останаха шокирани от нравите у нас - повечето от тях възмутено напуснаха пийп-шоуто в бар "Бели нощи", което кой знае защо беше включено в неофициалната програма на форума. За разлика от тях родните банкери демонстрираха отлично настроение на дансинга, несмущавани дори от недотам привлекателния вид на танцуващите голи момичета. В кулминацията на купона шеф на една от големите ни банки даже реши да потанцува с една от стриптизьорките край пилона. Веселбата на следващия ден протече по-вяло, защото организаторите от "Международни прояви" ООД се бяха погрижили да няма гола плът. Заради тази допълнителна "екстра" всеки от посетителите на бара трябваше да се бръкне на входа на бара с по 10 деноминирани лева. Иначе тазгодишната банкова среща премина на "по-високо" ниво в сравнение с миналата година. Освен управителя на централната банка Светослав Гаврийски беше осигурено и присъствието на Муравей Радев. Финансовият министър, който е от Пловдив, се чувстваше точно като у дома си и със завидно чувство за хумор забавляваше банкери и журналисти на коктейла след официалната част. "Муравей най-после си е изрязъл нокътя на малкия пръст", разкри бдителен служител в държавна банка, който изрично пожела името му да не бъде споменавано.
"Българското кино бяга от днешния ден"
- Не мога да разбера как при положението, в което се намират и киното, и страната ви, българските режисьори упорстват да снимат като американци, т.е. с всички екстри на игралното кино. Като казвам сложна ситуация, нямам предвид само икономически. За разлика от други сходни кинематографии България не излъчи своя Кустурица, своя Менцел или Сверак. Малки страни като Португалия, Дания или Швейцария имат поне по пет-шест режисьори със световна известност.
- Не познавам г-н Костов, не съм гледал негови филми. Но бих го попитал гледал ли е той "Малкият войник" на Годар? И още поне десетина филма от "новата вълна" на френското кино, заснети на презрените супер 16 мм и монтирани по сутерени и мазета, които се превърнаха в явление. В Италия същото прави Нани Морети, когато италианското кино е изцяло съсипано - снимал е съвсем простичко кино, но адски добро. Защо в България, където има още по-малко пари от Франция и Италия, няма един, който да каже: не мога и няма да работя по грандоманските тарифи на "Бояна", а просто ще снимам на видео какво се случва тук. Аз не виждам нито един филм за България - такава, каквато е днес. И ми се струва, че повече неща се случват по софийските клубове нощем, отколкото в българското кино. Струва ми се, че българската интелигенция съществува в някакви свои кръгове. Има нещо, бих казал, високомерно в начина, по който тя отрича почти всичко наоколо си.
Искам да бъда правилно разбран: на колко милиметра лента е сниман филмът има значение единствено и само за комерсиалното кино, а такова в България все още не съществува. А добро авторско кино може да се направи и с малко пари. Имам приятели във Франция, които разпродадоха библиотеките си за по 10 000 франка, взеха от приятели още по толкова и направиха своите филми. И това са хора, които живеят в богата страна. Не им минава през ум, че някой ще им даде пари... - Абсолютно е възможно. Стилът на един филм, казва Годар, това е начинът, по който е реализиран. Той е напълно прав. Новата вълна какво е? Не е ли това, че режисьорите на 60-те просто не можеха да си позволят да влязат в скъпите студиа и така се роди техният неповторим интимен стил на снимане. Публиката на авторския филм въобще не се интересува от техниката, тя се интересува от художествената сила на филма. Ако имаш талант, на никого не му пука дали си нарисувал платното с пръсти или с четка. Не знам защо съществува страхът, че тук, в България, няма да обърнат внимание на такъв филм. Но аз мисля, напротив, време е и вие да имате своята нова вълна.
- Когато започнах да се занимавам с продуциране на български филми, при мен непрекъснато идваха хора и искаха да им кажа, че българското кино не струва, че е лошо. Всякакви хора, най-вече от пресата, ме уверяваха, че се заемам с изгубена кауза - това го споделям за първи път. Но аз никога не казах онова, към което ме подтикваха. Вместо това изчаках филмите да станат пет и ги завъртях в Париж за моя сметка. От българското посолство в Париж отказаха да участват, защото нямали пари, но ме помолиха да им пратя покани. И така, наех един киносалон на "Шан-з-Елизе", направих реклама по медиите, изпратих покани, дойдоха и български продуценти и режисьори. И написах един текст, в който обясних не че българското кино е добро или лошо, а че просто съм се опитал да бъда край него като приятел в един труден момент.
- С българите се работи много добре. Само трябва да умееш да си твърд и... отстъпчив. Според обстоятелствата. Обичам да работя с младите, тези под 30. Те горят от желание да се научат да работят на ниво и нямат комплекси. Не са обременени с миналото. Докато по-възрастните им колеги непременно искат да изтъкнат какво са преживели, колко много са разбрали и са неотстъпчиви от някои свои принципи. Оттук идва проблемът. Когато тук стъпят западноевропейци, те се стъписват от много неща и малцина проумяват, че е въпрос на търпение. Макар често и най-търпеливите да се отказват и да капитулират пред "българския начин" на работа. На Запад често едно стискане на ръце е вече договор и ангажимент. Тук обаче трудно можеш да се уповаваш само на доверие.
- Означава готовност за непрекъснати предизвикателства и рискове. Означава да заложиш поне десетина пъти скъпото си студио в центъра на Париж. За мен от 20 години насам професията ми означава точно това. И още нещо: деликатно да участваш в търсенията на автора - не чрез намеса, а като го откриваш, стимулираш, поощряваш непрекъснато. В края на 80-те реших да продуцирам документалната поредица "Номадски хроники" с четирима режисьори, сред които Вернер Херцог и Никита Михалков. Работата течеше, когато Михалков се влюби в монголската степ. Съобщи ми, че от това иска да направи игрален филм и обеща да ми изпрати сценарий. Разбира се, толкова го и изпрати. Но аз не можех да оставя нещата, наченах една история и му я пратих вместо той на мен. Никита я хареса, обеща, че ще работи над нея, и пак изчезна. Тогава се вдигнах и заминах за Москва. Беше времето на перестройката, Никита беше на върха си, караше единствения "Мерцедес" в Москва, не излязохме от ресторантите. През цялото време обаче аз се държах като будната му съвест и не го оставих на мира. От всичко това излезе филмът "Урга"... - В България не мога да разбера две неща - защо т.нар. продуценти - всъщност на заплата към държавно ведомство, които така и така не си бъркат в джоба - защо те поне не стимулират млади таланти, а раздават субсидии предимно на едни и същи ветерани. Иначе тук познавам, да речем, петима независими продуценти. От тях трима са богати, за българските условия поне. Не мога да си обясня как това е възможно - нито българското кино има възвращаемост, нито съм чул да са продали филми по света... А това е единствената формула, по която продуцентът може да спечели. Но в България има доста необясними неща... Диалектика
Вицепремиерът
ПЕТЪР СТОЯНОВ очевидно е талисманът на любимия си футболен отбор "Ботев" (Пловдив). Статистиката сочи, че канарчетата печелят винаги, когато президентът на републиката гледа мачове от трибуните на стадион "Христо Ботев". Досега любимците му са записали пет победи без нито едно равенство или загуба при голова разлика 9:3. В последния мач за есенния сезон срещу "Локомотив" (София) Стоянов се появи на стадиона в 60-ата минута, когато резултатът бе още 0:0. Десет минути по-късно Кирил Андонов отбеляза победния гол за домакините. Президентът притежава членска карта No1 и след мача се опита да поздрави лично голмайстора. Андонов обаче в този момент имаше лошия късмет да се къпе и не успя да стисне ръката на най-видния привърженик на отбора.
Вечно пътуващият спортен журналист от БНТ
Телевизионната журналистка
Говорителят на Висшия съдебен съвет
Виц на седмицата
Ексцентричният президентът на футболен клуб "Нефтохимик" - Бургас, Христо Портачанов се събудил след дълга, тежка и напоителна вечер. Погледнал лицето си в огледалото и си казал: "Хм! Да се измия...или да се гръмна?"
Еврото пое глътка въздух по пътя към дъното
В очакване на края на годината пазарът игнорира добрите за германската икономика данни за третото тримесечие
Глътка въздух пое единната европейска валута в средата на изминалата седмица. След като се срина до 0.99 цента в края на предходната седмица, еврото поскъпна до 1.032 долара за евро на 7 декември, преди да поевтинее до 1.021 на следващия ден. Подкрепата за еврото, оказана от положителните за германската икономика данни за третото тримесечие (растеж на БВП от 0.7% през ноември спрямо предходния месец и 1.2% на годишна база), и далеч над очакваното намаляване на безработицата за ноември с 29 хил. души при очаквана корекция от само шест хил. би било нещо повече от глътка въздух, ако не ни деляха едва две седмици от края на годината.
С приближаването на последните дни на декември еврото, и без това не особено желана валута, губи атрактивност за сметка предимно на долара и в по-малка степен на йената. Причините - скъсяване на позициите в деноминирани в долари финансови активи и балансирането на инвестиционните портфейли, експозирани в евро в очакване на проблем "2000", и неразбирателството между европейските политици и централни банкери (често и между самите банкери), което лишава пазара от надеждна информация за евро-зоната.
Страхът от "горещия картоф" в собствения портфейл изкривява представата за топло и студено - пренебрежимо негативна за икономиките в Европейския икономически и валутен съюз информация е достатъчна, за да срине еврото и обратното - изключително добри данни бавно и мъчително движат европейската валута нагоре. Тъй като еврото и доларът са двете страни на една монета, трудното поскъпване на еврото и лесното му обезценяване намират израз съответно в лесно поскъпване и трудно поевтиняване на долара. Традиционно добрите напоследък новини за хода на американската икономика допълнително разширяват несъответствието между състоянието на икономиките в евро-зоната и поведението на еврото.
Последното незачитане на еврото, получило неотчетена в котировките подкрепа от прогнозата на Европейската комисия за икономически растеж от 2.9% на евро-зоната през следващата година (най-голям от 1990 г.), бе резултат от разминаването в изказванията на главния икономист на Европейската централна банка Отмар Исинг и на шефа на Deutsche Bundesbank Ернст Велтеке. Малко след като на 8 декември Велтеке заяви, че няма причина еврото да поевтинява, най-малкото поради оптимистичните за евро-зоната и не дотам радостните за американската икономика прогнози за 2000 г. на почти всички инвестиционни банки и икономически институти, Исинг изненада пазара с изявлението, че реалното ниво на еврото е по-близо до паритета му с долара, отколкото до стартовата му котировка от 1.182 долара за евро.
Причина за поскъпването на долара спрямо еврото в края на миналата седмица бе и минималното увеличаване на броя на желаещите американци да получават помощи за безработни в седмицата до 4 декември, разтълкувано от пазара като забавяне на американската икономика.
Какво е ресторант
Фундаментално определение за това какво е ресторант дадоха народните ни представители. Миналата седмица те приеха предложение за промяна в Закона за облагане на доходите на физическите лица. Според гласуваните преходни и заключителни разпоредби от него "ресторанти" са класически ресторанти, специализирани ресторанти (бра сери, барбекю, грил), ресторанти с българска кухня, ресторанти с чуждестранна кухня и атракционно-тематични ресторанти (шатра, кошара, колиба, фрегата, воденица, пикник, механа, битова къща, ханче, странноприемница и други)". В друга група са обединени заведенията за бързо обслужване (с каква скорост обслужват в другите ресторанти знаем всички). В тази категория влизат снекбар, бистро, фаст фууд (?!), пицерии и заведения за топли закуски, шкембеджийници, кебапчийници, баничарници, мекичарници и др. "Питейни заведения" пък са кафе-аперитив, винарна, пивница-кръчма, бирария, коктейл-бар, както и бюфет, павилион и каравана. Законът вече категорично определя и какви заведения могат да бъдат определени с името "кафе-сладкарници". Този термин обединява кафе-сладкарница, сладоледен салон, кафе-концерт, кафе-театър, кафе с игри (шах, табла, карти, билярд, моникс), кафе-клуб и кафетерия. Чайната също ще е кафе-сладкарница, повелява законът.
Жребият: Извадихме късмет, когато нямаме отбор
Чехия и Дания са преодолими съперници, но в други времена и условия
"Жребият не е лек, но можеше да бъде и много по-тежък", заяви старши треньорът на националния отбор Димитър Димитров, след като разбра съперниците на България в световните квалификации. Това са Чехия, Дания, Исландия, Северна Ирландия и Малта. Класира се победителят, а вторият в групата отива на бараж. Мачовете започват от март и ще приключат в края на 2001 г. Конкретната програма в нашата трета група ще бъде уточнена в началото на следващата година в Прага. Иван Вуцов вече се е заел с изготвянето на стратегия за преговорите. Най-вероятно е да не играем през пролетта, а да стартираме едва през септември.
Основният въпрос е може ли България да се класира на финалите в Япония и Корея през 2002 г. Теоретически с тези противници националите ни имат по-голям шанс, отколкото с други. Практически положението е много по-различно.
Чехия не е Холандия или Германия, а Дания не е Италия или Англия, но пък и България не е отборът от 1994. Детайлното изследване на съперниците и на състоянието на националите ни показва, че няма сериозни надежди за успех.
Заедно с отбора на Испания Чехия е хитът на европейския футбол. Съставът на треньора Йозеф Хованец може би няма традициите да играе на всяко голямо първенство както Англия, Германия, Италия или Холандия, но в момента не е по-слаб от тях. Чехия дори може да бъде смятана като потенциален европейски финалист. Тя е трета в месечната ранглиста на Международната футболна федерация (ФИФА), след като спечели всичките си мачове в квалификациите за Евро 2000.
Чехите разполагат с едно от най-силните поколения в своята история и само малка част от избраниците на Хованец играят във вътрешното първенство. Това не е сериозен проблем, като се има предвид, че "Спарта" (Прага) достигна до втория етап на Шампионската лига. Полузащитата и нападението са изградени от играчи, които са твърди титуляри в силни европейски клубове - Павел Недвед ("Лацио"), Радек Бейбъл ("Атлетико" М), Карел Поборски ("Бенфика"), Патрик Бергер ("Ливърпул"), Павел Кука ("Щутгарт"), Ян Колер ("Андерлехт"). Освен всичко друго те се намират в златната футболна възраст - 26-28 години, когато вече са достатъчно зрели за големи успехи. Повечето от тях са изживели и най-доброто във футбола на национално ниво, и падението. Чехия стигна до финала на европейското в Англия през 1996 г., но след това не успя да се класира за мондиала във Франция. Единствено защитата е застаряваща, но пък достатъчно опитна, за да неутрализира всяко нападение. Там личат имената на Томас Репка от "Фиорентина" и Иржи Немец, който е носител на купата на УЕФА с "Шалке 04".
Въпреки че Дания бе поставена във втора урна, това не го прави по-малко опасен отбор от тези в първата. Скандинавците по традиция участват на всички големи първенства, а националите му играят в класните европейски клубове, предимно английски. За разлика от други години сега ги няма големите имена. От звездното поколение, което донесе европейската титла през 1992 г., е останал само съотборникът на Ивайло Йорданов в "Спортинг" Петер Шмайхел. Останалите са по-млади и по-непознати имена, но при всички положения са доста качествени. В списъка на треньора Мортен Олсен има седем футболисти, играещи в английското първенство, петима - в германското, четирима - в холандското, по двама - в испанското и италианското.
"Червения динамит" се класира за европейското първенство по категоричен начин, въпреки че премина през баражи. Още в първия мач в Израел постигна победа с 5:0 и с това предопредели изхода от сблъсъка.
Съставът на Исландия, който бе поставен в четвърта урна при теоретично по-слабите съперници, едва ли наистина е такъв. Мина времето, когато исландският футбол бе отъждествяван с "Кнатспирнуфелаг Акурейре" (ЦСКА игра срещу него в евротурнирите). В момента малката северна островна държава има един от най-бързо развиващите се национални отбори заедно с този на Словения. Исландия до последния момент поддържаше интригата в квалификационната група за европейско първенство, където се бяха събрали Франция, Украйна и Русия. Момчетата на Тордар Гудйонсон загубиха теоретични шансове за класиране едва в предпоследния мач. В последната среща с Франция в Париж обаче бяха на път да объркат сметките на световните шампиони. В крайна сметка много трудно загубиха с 2:3.
Имената в националния отбор не са много известни, защото не се подвизават по силните европейски първенства. Повечето от тях играят в Норвегия или второразредните английски клубове. Гостуването в Рейкявик обаче едва ли ще бъде най-приятното изживяване за всеки от съставите в трета група.
Северна Ирландия също не е за подценяване предвид духа, с който винаги играят ирландците, и само Малта може да се счита за аутсайдер сред противниците.
В други времена и условия жребият сигурно щеше да ни се стори много добър. Ако погледнем в какво състояние се намира националният ни отбор, става ясно, че късметът ни споходи в неподходящ момент. Точно сега разполагаме с много слаба селекция и с минимални шансове за класиране. В квалификациите за Евро'2000 победихме единствено Люксембург, а загубихме дори и от средняшкия тим на Полша. Отборът на Херо не може да направи равен като гост дори на Словакия, спорно е колко от по-класните отбори можем да победим като домакини. Тогава надеждите, че можем да се преборим с Чехия или Дания, изглеждат илюзорни. Те отдавна не са на средно европейско ниво, а и България отдавна не е в тази категория. Разликата е, че те тръгнаха нагоре, а ние - надолу.
Евробанк иска от "Славия" 150 000 долара
Сумата била оформена като кредит от Валентин Моллов
Евробанк е завела иск срещу акционерно дружество "Славия 1913" за 150 000 долара. Парите са били отпуснати като кредит на футболния клуб от банка "Моллов" през 1994 г., потвърди президентът на белите Венцислав Стефанов. По времето на финансовата операция шеф на "Овча купел" бе бившият банкер Валентин Моллов. Той е дал парите от своята банка на 28 юни 1994 г, като срокът за връщане е бил една седмица. "Славия" тогава бе още дружество с идеална цел и е нямало с какво да обезпечи този кредит. Затова като гарант по сделката е използван "Интерпред", чийто шеф Камен Сираков пък бе изпълнителен директор на ФК "Славия". Сега, пет години по-късно, Евробанк, която е приемник на банка "Моллов" след смяна на собствеността на банката, си иска парите.
"През 1994 г. Валентин Моллов се е опитал по доста нечистоплътен начин хем да бъде президент на футболния клуб, хем кредитодател и кредитополучател. Не може да отпуснеш кредит на един отбор на 28 юни и да искаш да бъде върнат седем дни по-късно и с 15% лихва. Не може Камен Сираков, който бе изпълнителен директор на клуба, да е кредитополучател, а като директор на "Интерпред" да бъде гарант. Не може Валентин Моллов да бъде президент на клуба, да дава кредит на самия себе си и после да иска "Славия" да му връща тези пари. Освен това никъде в "Славия" не заварихме дори белег, че са влезли тези пари, нито за какво са дадени и къде са отишли. Това е една финансова машинация и измама, заяви Венци Стефанов - В УС на ФК "Славия" тогава е била и Агнеса Илиева, която бе шеф на банка "Моллов". Навързали са се като скачени съдове и са изпомпали 150 000 долара. Къде са ги пратили, те си знаят и след пет години някой решава да ги търси от "Славия".
За случая е уведомен и председателят на Комитета за физическото възпитание и спорта Цвятко Барчовски, който е провел две срещи с ръководството на славистите.
Самият Валентин Моллов не бе намерен за коментар.
"Искът е заведен срещу "Славия" и "Интерпред" през септември и е отхвърлен от съда поради това, че кредитът е отпуснат в нарушение на действащото законодателство. Сега върви процедура по обжалване, поясни адвокатът на "Славия" Георги Лялев. - Като видяха, че не могат по съдебен път, започват да оказват всевъзможен натиск чрез редица инстанции. Сегашното ръководство се явява две години и половина по-късно след финансовата машинация и какво вижда по документи - Моллов, бидейки едноличен собственик, разпоредител, отпуска кредит на сдружението с идеална цел "Славия" по силата на гаранция, издадена от "Интерпред". Именно на основанието, че "Интерпред" няма право да е гарант, съдът отхвърли иска."
От Евробанк също потвърдиха за иска към "Славия". "При нас има документация за отпуснат кредит на ФК "Славия", заяви председателят на борда на директорите и изпълнителен директор Ян Тушим. Любопитен факт в преписката между Евробанк и "Славия" е фактът, че Ян Тушим първи е заявил в съда, че ще регистрира търговско дружество под името ПФК "Славия" АД. Поради тази причина настоящото ръководство на белия клуб реши да избере името ПФК "Славия 1913" АД.
Елитните клубове остават без влияние в БФС
Клубовете в А група стават безгласна буква в бъдещите конгреси на Българския футболен съюз (БФС). Според решенията на проведения на 3 декември пети извънреден конгрес на футболната централа, който промени някои спорни моменти в устава на съюза, отсега нататък всички членове на БФС ще имат право на един делегат и съответно на един глас при вземането на решения.
Предложението на комисията за промени в основния документ бе близо до това в последния устав, нерегистриран от съда - клубовете от А група да имат по трима делегати, тези от Б група - по двама, В групите - по един, а от по-ниските нива на аматьорския футбол два клуба трябваше да имат по един представител.
Христо Стоичков, бивш национал и сегашен треньор на държавните отбори, обаче предложи всички членове на съюза да имат равни права. "Такава е практиката в Испания, а и по целия свят", заяви той. Делегатите гласуваха идеята без дебати.
От нововъведението пострадаха най-вече елитните отбори, които на предишни конгреси са играли основна роля при вземането на решения. Според стария устав клубовете от А група имаха право на петима представители. Сега 16-те отбора, а след две години бъдещите 12 участници във Висшата лига ще имат същите права при гласуване, както и останалите 417 клуба. При това положение би било нормално по-голяма роля да започне да играе Професионалната лига като специфична формация за защита на интересите им.
Без проблеми мина и идеята да отпадне ограничението за броя на мандатите, които може да изкара един президент начело на БФС. Досега имаше изискване за максимум два мандата. Вторият мандат на Славков изтича през 2002 г., но според новите поправки в устава той ще може да се кандидатира отново. "Ще го правя, докато не престанат опитите да ме свалят", заяви по този повод Славков.
Новият устав няма да бъде регистриран в съда, заявиха поотделно спортният министър Цвятко Барчовски и юристът на "Мобилтел" Тодор Батков. И двамата обаче не уточниха къде са нарушени Законът за лицата и семейството и Законът за физическото възпитание и спорта. Новият устав като цяло отговаря на изискванията на законите и има голям шанс да мине без проблеми при бъдеща пререгистрация.
Остава спорен проблемът със свикването на нов конгрес и избор на ново ръководство, тъй като настоящите изпълнителни органи са избирани по незаконния устав. Славков обаче няма намерение да свиква нов форум за промени в управлението на БФС и вероятно това може да стане причина за бъдещи проблеми в съда.
"Ловеч" тръгна към Б група заради побоя над съдията
Гриша Ганчев бе задържан и пуснат по рекордно бърза процедура
Ловешкият съд заседава в полунощ, за да освободи шефа на "Литекс комерс" Гриша Ганчев от полицията. Бизнесменът бе прибран в ловешкото РПУ след кървава драма на почивката между двете полувремена на мача-реванш "Ловеч" - "Левски" за купата на България "Форд Мото Пфое". Спонсорът на шампионите е нанесъл побой на рефера Костадин Костадинов, съобщи националната полиция. Инцидентът стана в съблекалните на градския стадион в Ловеч в сряда. Резултатът на полувремето бе 1:1, а Левски бе спечелил първия мач с 2:0.
Реферът Костадинов първоначално отказа да довърши мача. Той се съгласи да излезе на терена с 20-минутно закъснение, след като получи уверения за сигурността си от президента на "Ловеч" Ангел Бончев и изпълнителния директор на "Левски" Наско Сираков. До края Костадинов свири спорно, отсъди две дузпи в полза на домакините и в крайна сметка двубоят завърши 3:1 за "Ловеч". Напред обаче продължава "Левски" заради победата с 2:0 в първия двубой на стадион "Георги Аспарухов".
Според прессъобщението на полицията Гриша Ганчев е влетял в съдийската стая заедно с бодигардовете и е започнал да налага с юмруци Костадин Костадинов. Двамата охранители на шефа на "Литекс комерс" Кольо Гавазов и Стойко Попски се заели с обработката на помощник-съдиите Красимир Керезов и Никола Джугански. Реферът е написал в жалбата си до РПУ - Ловеч, че са му нанесени удари в главата и корема и ритници в краката. От ударите Костадинов паднал на стъклената масичка и счупил стъкления плот.
Ганчев и гардовете му влезли през вътрешна врата в съдийската стая, която не е била охранявана от полицията. Правилникът на Българския футболен съюз (БФС) изисква униформена охрана да съпровожда съдиите от терена до съблекалнята им. Те са си изпълнили задълженията, но не знаели, че има и вътрешни врати. Според националната полиция преди време в същата стая се е помещавал офисът на Ганчев. След като чули суматохата, полицаите пред вратата към коридора влезли и изхвърлили Ганчев и хората му навън.
Полицията е имала информация, че се готви нещо още ден преди мача, когато президентът на ФК "Ловеч" Ангел Бончев заявил на шефа на РПУ подполковник Иван Атанасов, че няма да допусне фенове на "Левски" на стадиона, защото той бил частен.
Гриша Ганчев е извършил престъпление по чл. 325 ал. 1 от Наказателния кодекс, се казва в становището на полицията. Според този член от НК Ганчев може да получи до две години затвор за едро хулиганство. Той е бил отведен в Районното полицейско управление на Ловеч, за да даде необходимите обяснения. Босът на "Литекс" е трябвало да стои в полицейския арест 24 часа. Неговите адвокати обаче подали жалба до ловешкия съд и той бил скоропостижно освободен. Източници от вътрешното министерство твърдят, че заседанието на съда е било проведено малко преди полунощ, за да може Гриша Ганчев да преспи у дома. В новата ни история няма случай, в който съдебен състав да е заседавал в 23 часа, и това е абсолютен рекорд, коментират запознати (работното време на магистратите обикновено приключва в 17.30 часа). Деянието на Ганчев е било преквалифицирано в дребно хулиганство, за което само се плаща глоба. Вътрешният министър Богомил Бонев е наредил пълна проверка на случая.
Ловешкият районен съд е решил в 8.30 часа сутринта да прекрати делото, съобщи БТА в четвъртък. На тримата биячи са съставени актове по Указа за дребно хулиганство. Според националната агенция съдията Марио Димитров, който е поел случая, е заминал веднага за Германия. Районният прокурор Галя Маринова заяви, че не разговаря с журналисти. Затова все още не е ясно дали Гриша Ганчев ще отговаря по Наказателния кодекс.
Освен юридическа скандалът има и футболна страна. За случая са изготвени пълни доклади от всички длъжностни лица, включително и от дежурния делегат Павел Делчев. Той е бил пряк свидетел на побоя в съдийската стая. Дисциплинарната комисия ще изиска и становището на РПУ - Ловеч.
"Изпълкомът ще заседава и ще разгледа случая в Ловеч, тъй като той е много сериозен и уронва престижа на българския спорт", заяви генералният секретар на БФС Иван Вуцов при завръщането си от Япония.
Много е деликатно как ще бъде тълкувана Наредбата за първенствата и турнирите на БФС. През тази есен шампионите вече веднъж бяха лишавани от домакинство заради нахлуването на публиката на "Левски" на терена в мача помежду им. Сега вероятно шампионът ще бъде наказан за "малтретиране на служебни лица". Това може да доведе лишаване от домакинство за още три мача. Ако бъдат наложени паралелни наказания за удара с камък в гърба на Александров от "Левски" и бомбичката, която разкъса фланелката на защитника Вачев, "Ловеч" може да бъде изхвърлен от групата. Въпросът е какво мислят да правят в БФС, защото поводи за изваждането или оставането на отбора в групата могат да се намерят.
Шахматистите останаха на половин точка от медала
Мъжкият ни национален отбор по шахмат остана на половин точка от бронзовия медал на европейското отборно първенство в Батуми (Грузия). От 36 отбора българите се наредиха четвърти с 20.5 точки след тимовете на Армения - 22.5 т., Унгария - 22 т. и Германия - 21 т. Жените пък завършиха шести с равен брой точки - 10.5, с Русия, Англия и Испания, но и с по-добър турнирен коефициент. При тях сензационно шампионки станаха словачките, въпреки че в началото никой не ги слагаше в сметките за разпределението на медалите.
По предварителни показатели, които се изготвят на основание на средния рейтинг на състезателите, за мъжете ни бе определено осмо място в своеобразната ранглиста, а за жените - седмо. Нашите обаче опровергаха статистиката и направиха най-доброто си постижение в европейско първенство. Освен това в хода на турнирната борба и двата отбора имаха възможност за спечелването на медали, но бяха възпрепятствани от неблагоприятно развитие на партиите в предпоследния кръг. Тогава мъжете загубиха с 1.5:2.5 от сребърните медалисти Унгария, а жените - с 0.5:1.5 от шампионките - Словакия.
"Тези два мача не трябваше да завършват така, трябваше да ги спечелим. Най-добрият ни шахматист гросмайстор Веселин Топалов игра с Петър Леко и проигра шанса си след една много остра партия. Анализът после показа, че в никакъв случай не трябваше да я загуби. На втора дъска Кирил Георгиев завърши наравно с Юдит Полгар. Сашо Делчев също направи реми със Золтан Алмаши. На последната четвърта дъска обаче Владко Георгиев не успя да реализира пешка повече срещу натурализирания руснак Александър Чернин. В последния кръг по жребий срещнахме отбор номер две по предварителни показатели Израел и те ни отрязаха пътя към медал", коментира развоя на играта генералният секретар на Българската федерация по шахмат Румен Ангелов.
Веселин Топалов спечели шест от всичките девет партии, които изигра на първа дъска. Специалистите определят постижението му за изключително, тъй като той се срещна с осем руснака, състезаващи се за осем различни държави. Единствен съперникът му Петър Леко не бе рускоговорещ, но той е пети в световната ранглиста. Кирил Георгиев раздели първо място за най-добър резултат на втора дъска с Юдит Полгар с 6.5 точки от 9 възможни. Третият, Сашо Делчев, завърши с две победи повече от загубите - общо 5.5 т. "Нямахме достатъчно дълга скамейка при мъжете. Това за мен е основната причина нашият отбор да не стане трети. Нямахме толкова равностойни по сила състезатели, каквито са ни двамата първи шахматисти Веско и Кирил. Те се отличават по класата си от останалите. При жените конкуренцията е много жестока. Изненадващо назад останаха грузинките", каза г-н Ангелов. Шампионатът в Грузия показа, че всички страни вече са напреднали сериозно в информационно отношение, а повечето ни съперници са ни изпреварили в използването на съвременните компютърни технологии. Независимо от това двата ни отбора влязоха в шестицата, което не са правили досега.
Накратко
Представителите на бившето ръководство на ЦСКА, свързано с Мултигруп, бяха изключени от общото събрание на ЦСКА. Сред хората, които вече няма да имат право на глас, са Илия Павлов, дясната му ръка Николай Вълканов, бившият изпълнителен директор Емил Данчев, мениджърите Петьо Костадинов и Петър Миладинов, адвокатът Явор Зартов, водачът на опозицията Евгени Горанов. Целият форум продължи точно девет минути. С пълно единодушие бяха изключени 41 души, а бяха приети нови 80. Те ще бъдат членове на общото събрание точно пет дни, тъй като на 14 декември предстои ново събрание за преобразуването на ЦСКА в акционерно дружество. Очаква се сред акционерите да са Васил Божков, съпругът на Весела Лечева - Манол Велев, бизнесменът Стойне Манолов. Почти сигурно е, че бившият национал и нападател на ЦСКА Емил Костадинов ще стане изпълнителен директор на дружеството. Той ще прекрати договора си с втородивизионния германски "Майнц 05".
Лидерите в класирането на А група "Левски" и ЦСКА са сред осемте отбора, които продължават надпреварата за Купата на България "Форд Мото-Пфое". Резултатите от срещите-реванш на осминафиналите: "Ловеч"- "Левски" 3:1 (в първия мач 0:2), ЦСКА - "Славия" 1:1 (2:1), "Миньор" - "Ботев" 0:2 (0:2), "Беласица" - "Локомотив" (Сф) 1:0 (1:4), "Шумен" - "Добруджа" 4:0 (0:1), "Берое-Олимпик" - "Нефтохимик" 1:4 (0:3), "Черноморец" - "Черно море" 2:1 ( 2:0), "Спартак" (Вн) - "Велбъжд" 4:3 (0:3). На мача в Перник бомбичка удари в лицето резервния футболист на "Ботев" Владимир Тилев. Той е получил изгаряния втора степен. Полицията задържа трима заподозрени, но след едно денонощие в ареста ги освободи.
Досегашният старши треньор на волейболните национали Брунко Илиев бе избран да води отбора за предстоящата олимпийска квалификация в Полша през януари. Треньорът бе критикуван за седмото място на европейското първенство в Австрия през септември и се смяташе, че ще бъде сменен. Фаворит за поста бе бившият национал Асен Гълъбинов, който е асистент към Минно-геоложкия университет и инструктор към Международната федерация по волейбол. Разпределителят Николай Василев вече обяви, че няма да играе при Брунко Илиев, тъй като бе обвинен, че разваля дисциплината. Мартин Стоев обяви готовността си да се върне в състава, след като пропусна европейското.
Крилото на "Хюстън" Чарлз Баркли слага край на баскетболната си кариера в НБА, след като получи тежка контузия в мача срещу "Филаделфия". Той скъса четириглав бедрен мускул и предпочете да спре със спорта. Решението дойде именно в града, където преди 16 години започна да играе професионален баскетбол. През 1984 г. "Сър" Чарлз бе избран под номер 1 в драфта на студентите, а след осем сезона в тима на "76-ърс" премина във "Финикс". През последните четири години носи екипа на "Хюстън". Скоро ще навърши 37 години. Той завършва кариерата си с 23 755 точки, с девет участия в мача на звездите и средно 22.2 точки на мач. През сезона 1992/1993 г. получи наградата за най-полезен играч, стана олимпийски шампион с първия дрийм- тим в Барселона.
