Икономическият интерес ще принуди "Газпром" да промени политиката си в България
Димитър Иванов, депутат от ОДС и зам.-председател на парламентарната комисия по енергетика и енергийни ресурси, пред в. "Капитал"
- Не мога да отговоря коректно на този въпрос. Ясният и точен отговор е в търговските дружества, държавните органи и правителството и там се надявам да го получите.
- Има такива елементи. По-правилно е обаче да започнем реформиране на газовия пазар оттам, където са големите проблеми. Договорите създават една стабилна монополна позиция на "Газпром" като доставчик, въпреки че той не е единственият доставчик на природен газ у нас. Булгаргаз има договор за доставки и с германската компания "Винтерсхал". Вярно е, че тези доставки са малки, но все пак ги има. Проблемът е на друго място - все още няма например диференцирани цени на газа, а без това не може да има пазар. Затова на първо място и възможно най-бързо трябва да се изготви наредбата за диференцираните цени. Втората стъпка е да превърнем Булгаргаз в преносно предприятие, което да печели единствено от преноса за вътрешния пазар и за транзита. Тези две стъпки са свързани със създаването на дистрибуторските предприятия и всички останали мерки, заложени в програмата за преструктуриране. Ако се направят тези промени, сигурен съм, че по естествен път ще се променят и отношението, интересите и възможностите на "Газпром" на българския пазар.
- Това е формулата. Ако имаме диференцирани цени, ако превърнем Булгаргаз в преносно предприятие и ако създадем възможност за определени големи консуматори (независимо дали са енергийни, топлофикационни или индустриални фирми) те да търсят своя доставчик, тогава "Газпром" ще бъде принуден по чисто икономически съображения да преоцени политиката си в България. В момента тя не е полезна нито за България, нито за самия "Газпром". Разбира се, когато големите консуматори могат да търсят доставчици, те ще се договарят с този, който им предлага по-добри цени. От друга страна обаче, тези доставчици трябва да бъдат приемливи за "Газпром", който сега стои монополно на тръбата. Според Договора за разпадането на Съветския съюз "Газпром" взе тръбите на цялата територия на Съветския съюз и управлява режимите по тях. Монополната политика на "Газпром" през последните години сви до такава степен газовия пазар в България, че в момента той е само около 60-65% на нормалната консумация. Това автоматично оскъпява газа и създаде трудности в индустрията ни - торовите заводи почти не работят, топлофикациите също са на загуба. В същото време обаче намаляват и приходите на "Газпром". Никой не може да ме убеди, че "Газпром" има сметка да намали наполовина пазара си в България, която е платежоспособен клиент.
- Аз вече казах - "Газпром" трябва да промени политиката си, което значи да се променят и договорите, които формулират тази политика. В противен случай "Газпром" губи пазар, губи приходи. Ако иска за сметка на високите цени да си унищожава пазара, това вече е негов икономически проблем. От друга страна, ако трансформираме Булгаргаз от търговско и транспортно предприятие само в транспортно предприятие, "Газпром" ще има възможността да работи със създаващия се нов газов пазар. Разбира се, при твърда позиция на "Газпром" може да възникне сериозен проблем и газовият пазар, доколкото го има изобщо, да се блокира. Но все си мисля, че твърда позиция, насочена срещу собствения интерес, няма логика.
- Това не е съвсем вярно. Имаше предложения за либерализиране на вноса. Но тогава правителствената политика беше много твърда по този въпрос - имаме един монополен доставчик, ако освободим пазара за него, има опасност този доставчик да придобие твърде много активи в страната. Някак си се считаше, че националният суверенитет по отношение на газа се запазва, когато имаме една национална компания, която извършва търговията. Лично аз винаги съм се съмнявал в тази политика, въпреки че я приемах в един момент като единствено възможната. Но този момент свършва, защото резултатът от досегашната политика е очевадно негативен - доказват го свитият пазар, високите цени, които допринасят още повече да се свива, и тези договори, които са пречка за отваряне на пазара. Газовият пазар ни плашеше, защото се приемаше априори, че монополният доставчик "Газпром" ще го завладее. Тази политика за "защита на националния интерес" срещу монополиста вече трябва да се изживее. "Газпром" е малко труден и муден в реакциите по отношение на вече взети и формулирани политики. Въпреки това преразглеждането на договорите с Булгаргаз не е невъзможна кауза, след като е ясно, че и той има интерес от оживяването на газовия пазар у нас. Българската страна обаче трябва да е подготвена много добре за разговорите с "Газпром", трябва да се формулират много ясно двустранните интереси, защото с едностранен натиск никога няма добър изход.
- Реши ли правителството да превърне Булгаргаз в преносно предприятие, въведат ли се диференцирани цени и принципът за достъп на подбрани консуматори, това автоматически ще предизвика нуждата от законодателна промяна. Смятам, че такава политика ще бъде правилна. Нещо повече, убеден съм, че вече е възможно да бъде реализирана.
- Имаше много критики срещу споразумението, което подписа Софиянски. Аз съм участвал в работата по това споразумение и сега, две години по-късно, съм абсолютно убеден, че там бяха заложени по-добри принципи - например интересът държавната хазна да си получава парите от транзита. Парите от транзита сега отиват направо в Булгаргаз за инвестиции (правилни или неправилни, все още е рано да се оцени, още повече че няма и достатъчно информация). В договора на Софиянски се предвиждаше тези инвестиции да стават за сметка на "Газпром" и да се изплащат чрез транзитирането, за да се защити интересът на държавната хазна. И до днес смятам, че това е правилно и времето го доказа. Аз съм абсолютен противник да се преотстъпва транзитната такса на Булгаргаз. Не можем да лишаваме държавния бюджет от парите, които страната следва да получи за това, че през територията й минава газ. Принципите, залегнали в Европейската енергийна харта, трябва да станат и наша политика. Трябва да водим политиката на отворена врата - държавата да получи парите от транзита, за който е предоставила територията си, а самите тръбопроводи нека да ги строи Булгаргаз, "Газпром", Shell - който иска, да ги строи. Защото в крайна сметка при гарантирани приходи в бюджета ще имаме интерес да минават повече тръби през България. Не зная защо тази политика не се възприе. За какво се хвалим с изгодното географско положение, ако не можем да го експлоатираме.
- Никога не съм смятал, че в едни толкова важни и стратегически отношения, каквито са междудържавните енергийни отношения, може да има победени и победители. В такива случаи всички победи са много кратки. За да бъдат стабилни, за да функционират и да дават резултат, договорите трябва да бъдат взаимно изгодни. Нито "Газпром" може да победи България, нито България може да победи "Газпром" и която и да е голяма мултинационална енергийна компания. Еднакво глупаво е както да се поставят такива цели, така и да се правят подобни оценки.
Срамната сделка за газа
Догодина плащаме жестоки неустойки за невзетите доставки, договорите с "Газпром" не допускат конкуренция и пазар на газа
След провала с БТК изгърмя още една топсделка на вицепремиера Евгений Бакърджиев - договорите с "Газпром" за доставка и за транзитиране на природен газ. От няколко седмици в енергийните среди се говори, че трябва да се поиска преразглеждане на договорите, които Булгаргаз подписа миналата пролет с фирмите на руския газов гигант "Газекспорт" и "Топенерджи". Слухът беше потвърден неофициално от източници, близки до комисията за енергийно регулиране, от депутати и експерти.
Идеята възникнала след посещението на експерта на Световната банка Рей Томкинс. Той консултира Булгаргаз и енергийното ведомство какво да предприемат за финансовото стабилизиране на газовия монополист и за създаването на пазар на газа. Външната помощ беше крайно необходима, защото в средата на годината стана ясно, че Булгаргаз устремно върви към фалит. В края на юни задълженията на компанията към бюджета достигнаха 600 млн. нови лева, "Газпром" недоволстваше заради неизпълнението на инвестиционната програма, торовите заводи почти спряха и продажбите на газ за индустрията паднаха катастрофално, а битова газификация почти няма. Мнението на Световната банка е известно отдавна - лекарството е финансова дисциплина (т.е. събиране на вземанията и оптимизиране на разходите) + пазарни отношения (което значи демонополизация и конкуренция, включително при вноса).
В края на юни правителството прие програма за преструктуриране и финансово оздравяване на Булгаргаз, а през октомври министрите гласуваха и конкретни мерки и график за изпълнението й. Последните документи, изглежда, са написани под диктовката на външните експерти - мерките са конкретни, недвусмислени и с точно фиксирани срокове за изпълнението им. Това е обяснимо, като се има предвид, че план-графикът на практика представлява по-детайлна разработка на ангажиментите, които правителството пое в началото на лятото пред МВФ и Световната банка.
Преди да е изминал дори месец, шефовете на газовата фирма започнаха да описват настоящето и бъдещето й в искрящо розово. И вероятно имат право, след като държавата отказа да си търси 370 млн. нови лева от фирмата и ги опрости със закон срещу увеличаване на капитала и придобиване на още акции в Булгаргаз. В бюджета за 2000 г. отново се предвижда държавата да преотстъпи на Булгаргаз приходите от таксите за транзитиране и от Ямбург (общо над 200 млн. лева за 1999 и 2000 г.). За газовия пазар шефовете на Булгаргаз не се тревожат. Пазар няма да се получи, докато Булгаргаз държи монопола върху вноса. А в Булгаргаз добре знаят, че монополът им е вързан в кърпа за десетилетие напред. Това разбрал и Рей Томкинс, след като успял да види договорите на Булгаргаз с "Газекспорт" и "Топенерджи". След като почел от двата свръхсекретни документа, експертът на Световната банка се хванал за главата, а коментарът му се изчерпал с възклицанието Horrible! (Ужасно!), разказват свидетели на случката.
След визитата си в Москва през април миналата година Евгений Бакърджиев беше посрещнат на софийското летище с фанфари и аплодисменти. Обикновено непристъпният правителствен ВИП този път беше отворил гостоприемно врати за агитка от люлински възторжени привърженици, за да поздравят вицепремиера за Победата над "Газпром". Че се е състояла Победа, съобщиха самият вицепремиер и най-близките хора от екипа му.
Няколко месеца след събитието, когато бяха подписани и конкретните договори, стана ясно, че в тях има капани, които са опасни не само за финансовото здраве на Булгаргаз, но и за състоянието на целия ни газов сектор. Стана ясно, че българският икономически интерес не е защитен и дългосрочно България и Булгаргаз ще паднат на колене пред руския гигант. Което и стана.
Най-лошото е, че за тези капани не можем да виним "Газпром". Руската компания просто ни е предложила стандартни договори за дългосрочни доставки и транзит, каквито подписва с почти всичките си европейски клиенти. Стандартна е формулата за цената на доставките, стандартна е и клаузата take or pay (взимаш или плащаш) и т.н.
Разликата е, че клиентите по тези договори са страни със стабилна икономика, които могат да прогнозират и планират с голяма точност потреблението си за години напред. При тях дългосрочният договор има предимства като щит срещу неприятни изненади - например намаляване и несигурност на доставките или резки скокове на цените. В нашата нестабилна икономика се оказва невъзможно да се прогнозира потреблението на енергия дори за няколко месеца напред, какво остава за десетилетие. В такъв случай е по-добре да се сключват краткосрочни договори за по няколко месеца, най-много за година, за да се реагира по-гъвкаво при намаляване или увеличаване на потреблението. Още повече че никога не е съществувал проблем с доставките - "Газпром" никога не е отказвал и няма да откаже да ни продаде нужните количества, щом си плащаме.
Държавата може да раздува капитала на Булгаргаз, колкото иска, но без пазара си фирмата е нищо. А газовата компания въпреки предимството на монополните си позиции (а може би тъкмо заради тях) вече загуби голяма част от пазара. При капацитет около 8 млрд. годишно Булгаргаз през миналата година е продал около 3.8 милиарда, а тази година още по-малко.
Вицепремиерът Бакърджиев договори и Булгаргаз подписа 1000 куб. метра (въпреки че "Газпром" едва ли продава по цени, по-ниски от базовата, а тя е 82.5 долара за 1000 куб. метра), това прави около 310 млн. долара. Откъде ще намери Булгаргаз тези пари, след като едва спаси фалита през тази година. Механизмите за покриване на задълженията на фирмата от държавата са изчерпани напълно с бюджетните инжекции (преотстъпването на транзитните такси) и опрощаването на задълженията от невнесените данъци.
Другият проблем е в договора за транзита. Там е предвидено транзитните такси да се изплащат в натура с доставки на природен газ. Това не е средство за получаване на доход за Булгаргаз при спадналото потребление.
Към тези проблеми се прибавя транзитната такса, която газовата ни компания плаща за транзита през Румъния. Булгаргаз е подписал през 1995 г. протокол, според който транзитната такса ескалира с 11% всяка следваща година. През 1995 г. транзитът през Румъния е струвал на Булгаргаз 14.196 млн. долара, за тази година таксата е скочила на 22.4 млн. долара. Определянето на транзитната такса като постоянна сума е предимство при нарастване на транзита. В нашия случай на силно свито вътрешно потребление и съответно намален транзит това води до големи загуби. Ако купувахме от "Газпром" и транспортирахме през Румъния по 6 млрд. куб. метра газ, както е било само преди няколко години, Булгаргаз щеше да плаща такса от 3.65 долара за 1000 куб. метра. В момента обаче се транспортират само по 3 млрд. куб. метра годишно и транзитната такса скача съответно на 7.3 долара за 1000 куб. метра, тоест всеки 1000 куб. метра доставен газ се оскъпяват с повече от три долара.
Формулата за определяне на цените на доставките е стандартна, а базовата цена не се различава много от тази, която договарят с "Газпром" страните от Централна и Западна Европа. Газът за България обаче се оскъпява много от плащанията за невзетите количества и таксата за транспортирането през Румъния, коментират газови експерти. В крайна сметка се стигна дотам, че монополният доставчик Булгаргаз убива собствените си клиенти.
Сега се умува за поправки в закона напролет, които да сложат край на монопола на Булгаргаз. Антитезата за единствения доставчик на входа на тръбата вече не струва, след като се видя, че защитата на "националния интерес" от монополния доставчик "Газпром" всъщност фалира цели сектори в индустрията.
Ако се либерализира вносът, индустриалните фирми, топлофикациите, а защо не и някои разпределителни компании, ще могат сами да договарят сделки с доставчици, които им предлагат най-добри цени. Международната практика показва, че това при всички случаи води до намаляване на цените на вътрешния пазар и стимулира потреблението.
Това обаче е невъзможно, ако не се променят договорите с "Газпром". Да се появяват конкуренти на Булгаргаз при вноса в тази ситуация, означава да се увеличат невзетите количества и да се плащат още по-големи неустойки, които ще доведат Булгаргаз до фалит. Експертът на Световната банка бил стъписан от това откритие.
Очаква се Рей Томкинс да пристигне в София в началото на следващата седмица. Комисията по енергийно регулиране и нейните експерти са му подготвили изненада - ще обсъдят с него намерението да се поиска от "Газпром" анулиране на транзитния договор. Заедно с това автоматично ще отпадне и договорът за доставките, тъй като двата документа са взаимно свързани.
Въпросът е дали "Газпром" ще се съгласи. Не е ясно и кой ще води преговорите, категорично е обаче мнението, че това не може да бъде нито вицепремиерът Бакърджиев, нито който и да е от неговия екип в ръководството на Булгаргаз.
След няколко бързи прелитания на шефа на Булгаргаз Кирил Гегов до Москва истината лъсна - Булгаргаз договаря кредит от "Газпром". Гегов обясни, че е подписано споразумение с "Газпром" за кредит от 47 млн. долара за изпълнението на инвестиционната програма. Кредитът се гарантира с транзитните такси и ще се плаща с част от постъпленията от транзита. Булгаргаз получи тази година най-малко 100 млн. нови лева от транзитните такси, по инвестиционната програма за разширяване на транзита към Турция са похарчени не повече от 50 млн. лева. През следващата година дружеството ще получи още 100 млн. от транзитни такси, за какво му е тогава този кредит, коментират експерти от парламентарната комисия по енергетика. Гегов твърди, че ще направят значителни икономии и ще възстановят голяма част от средствата на бюджета. Другият шеф на Булгаргаз обаче обясни, че парите са похарчени по предназначение. Истината най-вероятно е по средата - парите са изхарчени, но не само за инвестиции, а с тях са запълвани и дупки във финансите на Булгаргаз. По закона за бюджета дружеството има право да харчи преотстъпените транзитни такси само за инвестиции. Според Гегов кредитът им трябва, защото "не може да се постигне синхрон между паричните потоци, които идват като приходи, и тези за разходи". "Кредитът е необходим, за да разполагаме със средства и да можем да плащаме навреме доставките и другите неща по инвестиционната програма", обясни главният директор на Булгаргаз.
С какво тогава политиката на дружеството към "Газпром" се отличава от тази на Стефан Софиянски, срещу когото сегашните шефове реагираха толкова остро преди две години. Тогава нещата поне бяха казани ясно и официално, а сега се действа задкулисно и никой не може да направи сметка колко и за какво се харчи.
В същото време всички строежи се извършват от Главболгарстрой и Газстроймонтаж, които станаха експерти по "печеленето" на търгове, включително и на международни. И двете фирми се контролират от кръга на вицепремиера Евгений Бакърджиев. В борда на частната Главболгарстрой стои зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството и пръв помощник на Бакърджиев Евгени Чачев. Евгени Чачев и Васил Гарнизов (който също е от кръга на Бакърджиев) бяха назначени и в борда на приватизиращата се Газстроймонтаж. Фирмата беше продадена от ведомството на Бакърджиев на РМД, в което се твърди, че участват хора на вицепремиера.
Спомнете си газовата война. Тогава опасенията бяха, че "Газпром" ще доставя скъпа газ, предприятията ще фалират, а, пускайки руснаци да инвестират и строят газопроводи, сметките ще бъдат раздути. Какво се получи накрая? При неясни обстоятелства Бакърджиев подписа договор за доставка на газ, който граничи с предателството на националните икономически интереси. България плаща най-високата цена на газ в света. Много фирми фалираха. Пак сме на колене пред "Газпром", защото без неговото финансиране няма да можем да изпълним ангажиментите, които сами неразумно поехме. Цените на строителството пак са раздути, но изпълнителите са фирми, близки до вицепремиера Бакърджиев. За това ли беше цялата работа?
Новият проект за ценообразуване на газа пак не върши работа
Две са новините в газовия сектор през миналата седмица. Добрата новина е, че проектонаредбата за образуване и прилагане на максимално допустими цени на природния газ е внесена в Комисията за енергийно регулиране. Лошата е, че проектът не струва. Надеждата, че след няколко проби и грешки най-после ще се роди вариант, който да влезе в употреба, не се оправда. Експертите са на мнение, че наредбата не може да мине дори със съществени корекции. Единственият работещ вариант е да се изработи нова. Това обаче едва ли може да стане през двете седмици до Нова година. А според матрицата, която правителството съгласува с МВФ, през януари наредбата трябва да бъде утвърдена от МС. Това пък ще сложи кръст на графика за оздравяване на Булгаргаз, който министрите гласуваха през октомври.
В първия раздел на наредбата са формулирани общите принципи за ценообразуване на газа:
Като основни недостатъци на наредбата се сочат калкулативният подход, тромавата и безнадеждно остаряла методика, изпълнена със сложните формули.
В подготвения проект за всички видове цени се прилага традиционният път за ценообразуване - на базата на доказани разходи плюс определена норма на рентабилност. Цените на Булгаргаз за пренос и доставка се определят на тримесечни периоди. Това става, след като се калкулират всички разходи, които фирмата може да докаже, включително данъци, митнически и транзитни такси. Върху получената по този начин цена се начислява коефициент на възвръщаемост на вложените средства до 1.15 преди начисляването на дължимите подоходни данъци.
"Този подход за доказване на разходите е неефективен, той поощрява стремежа да се надуват разходите, за да се увеличи печалбата. Пак ще започне едно надлъгване между Булгаргаз и регулиращия орган. При този подход колкото си по-неефективен, толкова повече печелиш", коментират ценовици. По този начин ще се разкъса обвързването на печалбата с надуване на разходите.
При разпределението има някои нови моменти в ценообразуването. Газоразпределителните компании (като "Овергаз", Черноморска технологична групировка и др., които инвестират в проекти за градска газификация и за доставки на газ за бита и в обществения сектор) подобно на Булгаргаз ще предлагат в регулаторната комисия цени, като си доказват разходите. Цената за разпределението обаче включва и втори елемент - норма на възвръщаемост до 20%. За разлика от Булгаргаз при разпределенителните компании този процент се начислява върху вложения капитал след данъчно облагане. Досега те можеха да начисляват само 4% рентабилност.
В практиката новата методика ще изглежда така: Булгаргаз може да прави колкото иска разходи, стига да може да ги докаже с документи и да влизат в определените пера. След което си начислява съответния коефициент на рентабилност върху общата сума, който е около 15%. Купувайки газа от Булгаргаз, разпределителната компания прибавя собствените си разходи плюс възвръщаемост от 20%. Тази надценка осигурява възвръщаемост на инвестициите, но разпределителните компании едва ли ще могат да я ползват в пълния й размер, защото рискуват да останат без клиенти. В крайна сметка цената на газа има естествени ограничители - това са цените на алтернативните горива. Щом на хората им излиза по-евтино да се топлят с ток, парно, дърва или въглища, те няма да купуват по-скъпия газ, колкото и да е полезен за околната среда и за собственото им удобство. Затова е толкова важно да има конкуренция при вноса. Тогава газоразпределителните компании ще могат сами да сключват договори с външни фирми и да избират най-добрите условия. Това ще стимулира доставчиците да предлагат конкурентни цени. Според експерти от регулаторната комисия сегашният проект трябва да се замени с нова методика, която да не дава такива възможности за субективизъм и да прилага по-съвременни подходи. Според тях по-правилният подход е процентът на рентабилност да се начислява на базата на вложения капитал при отчитане на маргиналните разходи.
Наричаха го Мъдрия
Мъдър човек е вицепремиерът Бакърджиев. Каквото каже - случва се. Ето например миналата седмица той обясни на пресконференция, че сделка за БТК или ще има, или няма да има. "Мобилтел" ще остане монополист или няма да остане.
Колко просто е всичко... Колко ограничен е бил Хамлет, за да се чуди "да бъде или да не бъде". Отговорът е съвсем прост - или ще бъде, или няма да бъде!
Въпросът обаче не е толкова дали ще има сделка или не, а каква точно ще бъде тя, защото, ако правителството подпише договор с условията, на които родните "специалисти" са се съгласили, това ще е почти национално предателство. Освен изключително лошите финансови условия на сделката държавата ни ще се задължи да съгласува с консорциум от две чужди компании почти всички нормативни документи, свързани с телекомуникационния сектор, които иска да приеме.
Истинският проблем е, че на вицето май му се иска хем да продаде БТК, за да оцелее, хем Чорни единствен да остане с GSM. Няма как, освен в собствената му абсурдна логика.
Прочее, ако следваме нея, отговорите на много въпроси ни стават безпощадно ясни. Промени в правителството или ще има, или няма да има. Бакърджиев или ще е в следващия кабинет, или няма да е. Корумпираните или ще бъдат наказани, или няма. Държавата или ще стане нормална, или няма... Мълчанието на футболните агнета
Когато човек гледа как спокойно и дори скучно премина последният извънреден конгрес на Българския футболен съюз, започва да си мисли, че всичко във футбола е наред - няма корупция, няма уредени мачове, няма некадърни рефери, няма финансова криза, няма насилие по стадионите и съдийските стаи. Всичко това го има, колкото и ръководството на БФС да се опитва да го прикрие. Защо обаче делегатите на конгреса се оставиха да бъдат приспани от членовете и алинеите в новия устав. Защото не разбират от право или защото не искат да разбират? По-скоро предпочитат да си мълчат, защото имат интерес нищо да не се променя. Защо?
Защото сегашното положение помага на някои от силните клубове да стават шампиони. Те знаят, че няма нужда да харчат космически суми за футболисти, които може да не оправдаят доверието и да не донесат желаната титла. По-сигурно, а и по-евтино понякога им излиза да наредиш мачовете от началото до края на сезона и да станеш шампион дори и с третокласни играчи. Нервите и изненадите са по-малко.
Защото само по този начин средняшките клубове могат да оцелеят. Те знаят, че утре ще дойдат кандидатите за титлата или изпадащите и ще им платят за това или онова домакинство, ще продадат няколко мача, ще вземат добри пари и ще вържат бюджета.
Защото по този начин малките клубове държат повече гласове на конгресите и могат да решават бъдещето на ръководството на БФС. Те така или иначе пари нямат, но щом се зададат избори за президент, някой от "Кърниградска" 19 идва и подарява топки, мрежи, екипи, понякога пликчета с конкретни суми и обещания за влизане в по-горна група.
Защото всички вече знаят как да работят със съдиите. Където не става с уговорка, става с пари, а понякога и с използването на по-груба сила. Досега съдиите предпочитаха да си мълчат, а в БФС - да покриват гафовете им.
От всички засегнати страни основният губещ се оказват запалянковците. Те пак ще се надяват да гледат качествени и неуредени мачове, добро представяне в европейските турнири и силен национален отбор. Горко им!
За празниците и правителството като Дядо Коледа
В четвъртък правителството реши да направи подарък на работещите българи, като им даде още два почивни дни около празниците. Сигурно за да компенсира липсата на възможност да даде тринадесета пенсия или тринадесета заплата на някои от бюджетните работници.
В това има нещо сбъркано като концепция. Някак си необяснимо е как правителството едновременно планира растеж на брутния вътрешен продукт с четири процента за следващата година, а едновременно с това намалява броя на работните дни с около един процент. Не стига ли, че мине се не мине, още някоя светла дата, като 6 май например, се оказва достатъчно "значима", за да бъде официален празник... Не се връзва и вживяването на правителството в ролята на всеобщ работодател. Някак обидно е да забраняваш или да създаваш пречки на хората и бизнеса да работят. Още повече, ако не ти им плащаш заплатите. Ако концепцията на правителството е, че, работейки, икономиката произвежда загуби, то наистина е по-добре да почиваме - колкото по-дълго, толкова по-добре. Особено като се има предвид, че през последните години растежът на БВП, отчитан от официалната статистика, е базиран предимно на относително имагинерните пера - условна рента и домашно стопанство.
Тъй че от макроправителствена гледна точка решението изглежда оптимално - хем официално икономиката почива и съответно генерира по-малко загуба, хем БВП расте, защото условната рента си върви и в почивните дни, а те пък са предпоставка за още по-голям бум на производството в домашното стопанство.
За частния бизнес, за който всеки пропуснат ден е пропусната печалба (макар и често неосчетоводена), подаръкът на правителството обаче е по-скоро наказание. Не че много фирми нямат практиката да почиват през целия период между Коледа и Нова година, но е добре това да става по тяхна собствена инициатива.
Студентите танцуваха с президента
Президентът Петър Стоянов спази традицията и за трети път на осми декември покани българските студенти на купон на "Дондуков" 2. Още в 9 часа сутринта ранобудни млади хора, облечени тържествено, атакуваха президентството. Петър Стоянов ги посрещна в Гербовата зала и разведе гостите си по познатия вече маршрут - през Гербовата зала, залата за срещи на четири очи (зелената), заседателната зала "Четвърти февруари", Малката зала и кабинета на президентския секретар до работния кабинет на българския президент. Очакваната атракция бе възможността да се изпробва столът на президента. Сред тазгодишните щастливци бяха и две унгарки.
"Честит празник! От сърце ви желая да сте здрави, да сте все така умни, да сте непримирими, да сте такива, каквито сте сега. Искам да ви уверя, че България има всички шансове да се превърне в богата европейска модерна държава, в която младите хора да искат да живеят с удоволствие. Желая ви много успех и много късмет. С вас съм, благодаря ви", обърна се Петър Стоянов към студентите. "Какво би било вашето обръщение към българския народ в навечерието на 2000 г., ако бяхте президент" - това предизвикателство отправи Петър Стоянов към студентите, които мечтаят за политическа кариера. Петима щастливци от общо 67 желаещи имаха шанса да покажат ораторските си умения в конкурса, журиран от журналисти. "Голямата награда" спечели Владимир Ганчев, студент в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. "Нашето мислене трябва да се промени, за да не влезем в новото със старите си привички и старите си навици, които обикновено ни дърпат назад", призова колегите си Ганчев. Той ще пътува заедно с президента при първото му задгранично официално посещение през 2000 г., което ще бъде в Израел.
След края на конкурса сградата на "Дондуков" 2 бе взривена от "Метрополис", Б.Т. Р., "Ъп даун", Стоян Михалев и се превърна в огромна дискотека за ужас на няколкото чиновнички на средна възраст, които с папки в ръце стреснато кръстосваха сградата.
Уволнения в "Стандарт" заради фалшив цитат на Бакърджиев
Първият зам. главен редактор на "Стандарт" Васил Захариев и зам. завеждащият отдел "Вътрешна информация" Светлозар Бахчеванов бяха освободени от длъжност на извънредно заседание на управителния съвет на "Стандарт нюз" АД миналия четвъртък. Причината за уволненията е невярна информация в броя от осми декември. "Инцидентът" е неверен цитат на вицепремиера Евгений Бакърджиев, попаднал на страниците на близкия до него всекидневник.
"СДС в Самоков не одобрява евросовалките на премиера, сподели вицепремиерът Евгений Бакърджиев вчера. На общинското си събрание те питали винаги ли когато държавата е зле, ще се обръщаме към западните лидери. Други упреци към Костов не били отправяни досега на общинските събрания, поясниха Бакърджиев и Муравей Радев", съобщи тогава "Стандарт". Откровението на вицепремиера, публикувано в текст под снимка на четвърта страница, било фалшиво, обясни на следващия ден "Стандарт". "Този текст не е верен, тъй като г-н Бакърджиев никога не е казвал такова нещо", извинява се вестникът и обещава наказания заради лъжата. Всъщност на пресконференцията на НИС на СДС във вторник вицепремиерът каза нещо подобно, но наистина не в смисъла, в който се разбира, когато се прочете в "Стандарт".
Отговорността за фалшивия цитат поел главният редактор Юлий Москов. Управителният съвет обаче не прие оставката му, тъй като Москов бил на лечение извън страната. Ръководството на "Стандарт нюз" отчита и факта, че това била първата невярна информация от четири години. Освен уволненията на Захариев и Бахчеванов дисциплинарно наказан е наблюдаващият броя зам. главен редактор. За първи зам. главен редактор е назначен Мартин Кръстев.
Симеон II ще купува 3% от ЗД "Витоша"
Съветът на директорите на застрахователното дружество "Витоша" предлага 3% от капитала на цар Симеон Кобургготски. При последното идване на Симеон II в България в началото на октомври се заговори, че царят проявява интерес да закупи дял от ЗД "Витоша", като тогава той се срещна с представители на застрахователната компания.
Предложеният дял е част от акционерното участие на "Дару финанс", който държи над 60 на сто от акциите на застрахователното дружество. Шеф на "Дару финанс" е Атанас Тилев, бивш собственик на фалиралата Банка за земеделски кредит, който е в чужбина и не бе открит за коментар. Въпросните 3% не са били поискани от нито един от сегашните акционери в дружеството. Затова те имаха един месец, който изтече на 18 ноември. "Все още няма подадени документи или проведени срещи за прехвърлянето собствеността на акциите", съобщиха от Дирекцията за застрахователен надзор. Според Закона за застраховането, за да придобие 3% от ЗД "Витоша", Симеон ще трябва да докаже пред застрахователния надзор произхода на средствата и финансовото си състояние.
В момента капиталът на дружеството е 3.080 млн. лв. Това означава, че номиналната стойност на евентуалното участие на Симеон II е 92.4 хил. лв. Не е ясно на каква цена Симеон евентуално ще купи акциите. В момента освен "Дару финанс" акционери в ЗД "Витоша" са Асоциацията на българските предприятия за международните превози и пътищата, "Пътстрой инженеринг" - Стара Загора, и служители на компанията.
Накратко
За следващата година се отлага заседанието на българо-румънската междуправителствена комисия, която трябваше да се състои в началото на този месец относно проблемите около изграждането на втори мост над Дунав при Видин, чието финансиране бе поето изцяло от българската страна.
Министърът на националната отбрана на Полша Януш Онишкевич пристигна в края на изминалата седмицата на двудневно посещение в България по покана на военния министър Георги Ананиев. Министрите и делегации на двете страни обсъждаха практическите стъпки за задълбочаване на двустранното военно сътрудничество, аспектите на регионалната сигурност, Пакта за стабилност в Югоизточна Европа, процесите по разширяването на НАТО.
Хай-тек компанията "Рила софтуер" (Rila Software), смесено дружество с 85% участие на Джордж Сорос и 15% на БТК, се преименува на "Рила солюшънс" (Rila Solutions), обяви неговият директор Кристофър Хансен. Промяната целяла да покаже промяната в дейността на фирмата - от досегашното съсредоточаване върху проблем "2000" към проекти за електронна търговия и управление на бази данни. БТК и Сорос освен това предвиждат да пуснат на борсата акции от компанията.
Фонд "Земеделие" ще управлява европейски пари
Фонд "Земеделие" ще заделя средства за "съвместно финансиране на целеви проекти" по програми на Европейския съюз. Това гласува правителството миналата седмица като проект за промяна в Закона за подпомагане на земеделските производители. Текстът е равносилен на автоматично определяне на фонд "Земеделие" като разплащателна агенция по САПАРД, предприсъединителната земеделска програма на ЕС, без да се отчита дали са изпълнени критериите на Брюксел. В проекта се предвижда също, че фондът може да извършва дейността си по събиране на приходи и по отпускане на заеми чрез търговски банки (визира се вероятно ЦКБ) и кредитни кооперации. Ако някоя от посредничещите институции фалира, кредитите на "Земеделие" не са част от масата на несъстоятелността и вземането минава пряко към фонда. Пак според проекта хранително-вкусовите предприятия вече няма да заделят от печалбата си, за да правят вноски във фонд "Земеделие".
Изострят се емигрантските спорове между САЩ и Куба
Стотици хиляди кубинци протестираха пред американското посолство в Хавана в най-големия антиамерикански митинг през последните години. Протестите бяха предизвикани от дипломатически скандал заради съдбата на шестгодишния корабокрушенец Елиан Гонсалес. Над 300 хиляди демонстранти, организирани от Кубинската комунистическа партия, изпълниха 8-километровия крайбрежен булевард "Малекон". Начело на колоната шестваха ученици на възрастта на момчето, които носеха негови снимки и антиамерикански лозунги.
Малкият Елиан се превърна в център на вниманието, след като кораб с кубински емигранти потъна край бреговете на Флорида. Майката на момчето и още 10 бежанци загинаха, а Елиан бе спасен от бреговата охрана и отведен в САЩ при негови роднини. Този случай обаче бе използван от кубинската емигрантска общност, която заяви, че момчето не бива да бъде пращано отново в Куба.
В опит за разрешение на емигрантския спор посланикът на САЩ в Хавана Вики Хъдълстън заяви неофициално пред кубинските власти, че американските емиграционни служби са готови да се срещнат с бащата на момчето, който настоява за връщането му в Куба.
Спорът се усложни допълнително от намесата на кубинския ръководител Фидел Кастро, който подкрепи исканията на бащата на детето и започна национална антиамериканска кампания. Посланик Хъдълстън бе призован в кубинското външно министерство, където му бе връчена протестна нота срещу решението на американски съд, който оправда петима емигранти, обвинявани от кубинските власти в заговор за убийството на Кастро.
Взривиха бомба пред офис на "Трон"
Бомба с тротилов еквивалент около 200 грама беше взривена пред един от офисите на скандалната фирма "Трон" на площад "Народно събрание" миналия четвъртък. Изпочупени са стъклата на заведението "Савой", собственост на Августин Пейчинов. Самоделното взривно устройство е било поставено между колоните на входа. Минути преди да гръмне бомбата, от входа е излязъл шефът на "Трон" Красимир Стойчев. Бомбата се взривила, докато той влизал в колата си. Предполага се, че атентатът е насочена срещу него, но е бил предназначен само за сплашване поради минималното количество взрив.
Нова криза между Сърбия и Черна гора Напрежението между Сърбия и Черна гора се изостри, след като югославската армия завзе летището в черногорската столица Подгорица. Бронирани части на югоармията блокираха пистите за излитане на самолетите, а части на военната полиция окупираха контролната кула. Според изявление на военен говорител действията на войските са били продиктувани от съображения за сигурност. Няколко часа по-късно аерогарата отново бе отворена за полети.
Повечето кореспонденти от черногорската столица коментират, че с изненадващата атака срещу столичното летище Белград дава ясен сигнал на черногорските ръководители какво ще последва, ако Подгорица реши да напусне Югославия. Черногорското правителство реагира спокойно на критичната ситуация и се опита да успокои напрежението, като заяви, че инцидентът не е сериозен. Министърът на транспорта Юсуф Каламперович съобщи, че блокирането на летището е резултат на недоразумение между черногорската полиция и частите на югоармията. Информационните агенции обаче съобщиха, че след новината за акцията на югославските военни лоялните на правителството черногорски полицаи са започнали да заемат позиции по улиците на Подгорица.
Напрежението между Сърбия и Черна гора не престава да нараства, след като Подгорица обяви намерението си да се отцепи от югославската федерация. Наскоро Черна гора въведе германската марка като паралелна на сръбския динар валута, а Белград прекъсна всички плащания със съюзната република. Черногорското правителство продължава да настоява за по-голяма свобода в рамките на федерацията и за разхлабване на съюзните връзки, като заплашва, че в противен случай ще обяви независимост. По време на операцията на НАТО в Югославия Черна гора се дистанцира от политиката на Белград, а черногорският президент Джуканович заяви, че югославският му колега Милошевич трябва да бъде съден в Хага.
"Риджънт" подписа за Хебросбанк
Договорът за продажба на 97.5% от акциите на Хебросбанк беше подписан в петък. Купувачът "Риджънт пасифик груп" плати първата вноска в размер на 10% от договорената цена по сметка на Банковата консолидационна компания в "БНП -Дрезднербанк". Окончателното финализиране на сделката ще стане след около два месеца. Тогава ще бъде платена останалата част от цената и ще бъдат прехвърлени акциите на банката. Както е известно, регистрираната на Каймановите острови групировка спечели търга за "Хеброс" с оферта, съдържаща цена 23.5 млн. долара, и ангажимент за допълнителни инвестиции в увеличение на капитала с 10 млн. долара. Предвижда се пет млн. долара да бъдат инвестирани през първата година, три млн. - през втората, и два млн. - през третата. "Увеличението на капитала няма да бъде под условие, ще бъде дадена възможност и на миноритарните акционери да запишат от новите акции", съобщи шефът на БКК Петър Жотев. "Риджънт" се задължава да не продава акциите си от банката за срок от пет години. Новите собственици заявиха, че ще разширяват клоновата мрежа на "Хеброс" и ще залагат на банкирането на дребно. Целта на купувача е след преструктурирането на банката през 2001 г. тя да постигне 20% възвращаемост на капитала и 10% възвращаемост на активите си.
Турция получава 4 милиарда долара от МВФ
Бордът на директорите на Международния валутен фонд реши да отпусне нов голям заем за Турция, след като турската централна банка взе мерки за намаляване на инфлацията. Майкъл Деплер, ръководител на отдела, който отговаря за Турция, заяви, че МВФ е одобрил новата икономическа програма на Анкара, с която фондът бе запознат неотдавна. Според Деплер Турция е поискала заем от 4 милиарда долара - с 1 милиард повече, отколкото фондът предостави на Тайланд през лятото на 1997 г., когато започна азиатската икономическа криза. Икономическите мерки на турското правителство предвиждат среден годишен растеж от 5-6% за тригодишен период, инфлация от 20 - 25 на сто, което представлява намаление от сегашните нива с близо 60%.
Експертите се опасяваха, че правителството няма да овладее постоянно нарастващите цени и да намали инфлацията. В четвъртък централната банка обяви нова валутна политика, която ще обвързва обезценяването на лирата с инфлацията, а не с покачването на цените. Според Майкъл Деплер новият курс на турската централна банка ще спомогне за намаляване на инфлацията и лихвения процент.
Българските студенти - далече, далече на Запад
Когато не те оценяват в собствената ти страна, сякаш нормално е да потърсиш пътища за реализация навън. Като прибавим към това общата икономическа ситуация и възможностите пред младите хора, съвсем не звучат учудващо резултатите сред студенти от 12 столични ВУЗ. Бъдещите висшисти смятат, че българските специалисти са по-ценени в чужбина, отколкото в България, което наред с непривлекателната среда у нас е причина над една трета от студентите да желаят да работят извън страната. Сред тези, които предпочитат да се реализират зад граница, почти две трети искат да останат емигранти завинаги, а само една трета имат намерение след известно време отново да се върнат. Че не става дума за случайни блянове, а за конкретна стратегия, говори и фактът, че онези, които мечтаят да напуснат страната завинаги, са правили два пъти повече опити да заминат в сравнение с онези, които разглеждат пребиваването си зад граница по-скоро като образователен или работен туризъм. В крайна сметка около 10% от младите хора не само искат да останат в чужбина, но и предприемат реални действия в тази посока. Студентите, които искат да отидат да работят в чужбина, са по-склонни да оценяват образованието си като достатъчно за тяхната професионална реализация, отколкото останалите. Те смятат, че това, което получават от българските висши училища, е добра основа за работата им в чужбина.
Ако може да се направи една макар и най-обща прогноза, през следващите години България най-често ще напускат техническите специалисти, хуманитарните и хората на изкуството. Обратно, медиците и спортистите предпочитат да останат да работят у нас.
Хората, които търсят изява навън, са с по-големи изисквания и съответно с по-висока оценка за своята професионална подготовка. Това ги кара, от една страна, да търсят възможности за развитие, а от друга, да бъдат по-взискателни към средата, в която работят, т.е. това, което би накарало младите да се взират по-малко в далечните западни хоризонти, е разширяването на възможностите им за реализация в собствената им страна.
Регулацията на капиталовия пазар:
Икономическа целесъобразност и начини за нейното постигане
В световната финансово-икономическа теория и практика доминира виждането, че без специална регулация не могат да бъдат отстранени или поне смекчени съществуващите недъзи на публичните капиталови пазари: антиконкурентни споразумения, пазарни манипулации и други. Особено сериозен е проблемът с асиметричната информация: доставчиците на инвестиционни продукти и услуги (емитенти на ценни книжа, инвестиционни дружества, инвестиционни посредници) разполагат с много повече информация за себе си и за продуктите и услугите, които предлагат, отколкото потенциалните инвеститори. Най-драстична проява на информационната асиметричност са финансовите измами, а в нормалния случай тя води до високи транзакционни разходи за сметка на инвеститорите.
Ако споменатите пазарни недъзи не бъдат редуцирани до приемливо ниво, широката публика ще се въздържа от инвестиране в ценни книжа. Това води до негативни последици в индивидуален и общонационален план - както от директните вреди и пропуснати ползи за инвеститорите, така и от липсата на оптимално разпределение на финансовите ресурси. Поради това от регулация на публичните капиталови пазари имат интерес както инвеститорите и добросъвестните доставчици на инвестиционни продукти и услуги, така и нацията като цяло. Става въпрос обаче за
Към разходите по тази регулация влизат както преките разходи на регулативната институция, разходите на регулираните субекти (наемане на персонал, оборудване, обучение и пр.), така и непрякото отрицателно пазарно въздействие от регулацията (намалена конкуренция между доставчиците на инвестиционни продукти и услуги, поради което инвеститорите ще заплащат по-високи цени за тях, ограничаване на потребителския избор и т.н.). Здравият разум изисква в процеса на изготвяне на нова регулация както и при периодичната оценка на действащата регулация, да се съпоставят цялостното й въздействие чрез т.нар. анализ на разходите и ползите - Cost-benefit analysis (СВА). Ясно е, че ако разходите, свързани с регулацията, превишават ползите от нея, тя не трябва да бъде приемана, съответно следва да се измени или отмени, защото е икономически нецелесъобразна. Оценка на регулацията от гледна точка на СВА е наложителна като заместител на липсващата й пазарна оценка. Регулирането е публична услуга, която в типичния случай се налага от нейния доставчик - монополна регулативна институция, на потребителите на регулативните услуги - инвеститорите и доставчиците на инвестиционни продукти и услуги. Последните заплащат регулативните услуги (пряко чрез такси или калкулирани в цените на инвестиционните продукти и услуги), без да могат да влияят в достатъчна степен върху тяхното съдържание и обикновено, без монополистът регулатор да съобразява каква максимална цена потребителите са готови да заплатят за регулацията. При такъв непазарен начин на произвеждане и доставка на регулативните услуги съществува огромен риск от свръхрегулиране или регулиране в неправилна посока, т.е. да бъдат наложени по-големи ограничения от необходимите за постигане на целите на регулирането. На везните следва да се сложат както ползите от засилена защита на миноритарните акционери в публичните дружества, така и разходите, свързани с такава защита, които се поемат както от самите дружества, така и от самите миноритарни акционери. Иначе казано, няма полза от регулация, която изкоренява условията за измами при прехвърлянето на безналични ценни книжа, ако престане извършването на сделки с тях поради нерентабилност.
Ако разгледаме разходите и ползите от българската регулация на финансиране на бизнеса чрез капиталовия пазар, преките разходи са свързани с проспекта за публично предлагане на ценни книжа и останалата изискуема документация от Комисията по ценните книжа и фондовите борси (КЦКФБ). Второ, основните разходи за сметка на потенциалния емитент са за такси и консултантски хонорари. Например, ако дружество иска да издаде акции или облигации на обща емисионна стойност 200 000 лв., ще заплати такса за потвърждаване на проспекта в размер на 1.125%, или 2250 лв. (в Хърватия аналогичната такса е 0.15%, а в Германия - 400 DM). Консултантските хонорари, които могат да достигнат до 5% от емисионната стойност, обаче не гарантират на заявителя, че той няма да получи поне едно писмо от КЦКФБ за констатирани непълноти в подадените документи, а това означава нова загуба на време и допълнителна такса от 0.11%. Главни причини за недостатъците в проспектите са съчетанието на общо формулираните разпоредби на Наредбата за проспектите и
Що се касае до ползите от разглежданата регулация, понастоящем те се проявяват в две посоки. Първо, силно затруднена е появата на измамни финансови схеми поради строгия контрол от КЦКФБ. Второ, въвеждат се международните стандарти в тази област, които са познати на чуждите инвеститори и са необходими за приобщаването ни към Европа. Но съпоставката на ползите и разходите от действащата регулация навежда на извода, че негативният й ефект преобладава. Ако регулацията не стимулира бизнеса да търси публично финансиране, ползата от ограничаване на измамите и въвеждане на международните стандарти е имагинерна.
Водещите регулатори по света залагат на въвличане на обществеността като средство срещу прекомерност и неефективност на своята дейност. Така например английският регулатор на финансовите пазари Financial Services Authority (FSA) е поел ангажимента да се отчита за дейността си пред обществото и е заявил, че сърцевина на неговия отворен подход към регулирането ще бъде публичното консултиране с всички заинтересовани страни. В тази връзка FSA ще формира и два независими постоянно действащи обществени консултативни съвета: на професионалистите от регулираната индустрия и на потребителите. Търсене на оптималното съотношение между ползите и разходите от регулацията, обратна връзка и обществен контрол на потребителите на регулативни услуги спрямо регулативната институция, които да заместят липсващия пазарен контрол на потреблението над производството, изглеждат най-добрата гаранция, че регулацията няма да се откъсне от своята икономическа основа и обществено предназначение и да се обърне срещу тях.
Русия и Китай потвърдиха антизападната си политика
Пекин и Москва отхвърлят практиката на Запада да използва защитата на човешките права като претекст за намеса във вътрешните работи на други държави. Това се казва в заключителното комюнике на посещението на руския президент Борис Елцин в Китай. "Нито една държава не може да се противопоставя на опитите на една суверенна страна да унищожи тероризма на нейна територия", пише в документа. Китай, който непрекъснато е атакуван от международната общност заради нарушаването на човешките права, обяви, че "подкрепя руската военна операция срещу чеченските терористи и сепаратисти".
Общата декларация на двамата държавни лидери съвпадна с крупната атака на чеченската столица Грозни. Руското командване постави ултиматум на намиращите се в града стотици хиляди цивилни граждани да напуснат Грозни или да се подготвят за масирани бомбардировки. Междувременно федералните сили обкръжиха град Шали и с това затвориха кръга около чеченската столица. Преди това руските войски превзеха град Урус Мартан, който се намира на 20 км от чеченската столица. Градът е от стратегическо значение за чеченските бунтовници, тъй като през него минаваха доставките с оръжие и храни.
По време на визитата си в Китай Борис Елцин критикува остро западните държавни ръководители и лично американския президент Клинтън, като подчерта, че с Русия трябва да се отнасят като с велика сила, притежаваща ядрено оръжие.
В навечерието на срещата на високо равнище на Европейския съюз в Хелзинки финландският премиер Пааво Липонен предупреди Москва, че съюзът може да предприеме финансови и политически стъпки, за да накара Русия да прекрати кампанията си в Чечения. Според германския канцлер Герхард Шрьодер Русия не може да разчита на финансовата помощ на Запада, докато продължава войната в кавказката република. Шрьодер подчерта, че Москва трябва незабавно да прекрати конфликта, и заяви, че Западът няма да участва във финансирането на войната. Информационните агенции наблягат върху очакванията, че изявлението на Шрьодер ще окаже допълнителен натиск върху Кремъл, тъй като Германия е най-големият кредитор на Русия.
Франция също се присъедини към призивите за спиране на кавказката криза. "Когато вземаме общи решения и действаме заедно, думата ни има повече тежест", заяви френският външен министър Юбер Ведрин. "Искам да наблегна, че твърдо сме решени да принудим Русия да спре войната и да промени политиката си", поясни френският дипломат.
Докладите Х
Костов няма да посочи кои са корумпираните министри в кабинета му
Докладите на спецслужбите легнаха на бюрото на премиера няколко дни, преди да дойде петък, 10-и - датата, която Иван Костов определи като краен срок за отчет на НСБОП и НСС дали са открили корумпирани управници. Източници от вътрешното министерство твърдят, че Националната служба за борба с организираната престъпност е рапортувала пред Костов дори седмица преди 10 декември. Причината е, че шефът на службата ген. Радев беше заедно с Богомил Бонев на посещение в Турция. В средата на миналата седмица е предал доклада си и шефът на Националната служба за сигурност ген. Атанасов. Шефът на правителствената пресслужба Михаил Михайлов отказа да потвърди наличието на докладите в кабинета на Костов, тъй като крайната дата била 10 декември. Но той може и да не знае.
Според осведомени докладите и на НСБОП, и на НСС били доста обемисти. Какво има в тях засега знаят само Иван Костов, Кирил Радев и Атанас Атанасов. Ресорният министър Богомил Бонев не е бил запознат със съдържанието им.
Вътрешният министър твърди, че сам е поискал от премиера той също да бъде проверен, за да отпаднат всякакви съмнения от слухове и провокации. Щом трябва да се проверяват всички министри, редно е аз да не правя изключения от това, каза за "Капитал" Богомил Бонев. Той смята, че по този начин е облекчил работата на службите. Според източници от Министерския съвет това бил предпочитаният вариант и от Костов, а инициативата била негова.
Вместо да облекчи, този факт най-вероятно е затруднил работата на шефовете на НСБОП и НСС, защото е вклинил между тях и шефа им Бонев съмнението. Премиерът вече направи грешка, като постави ултиматум на шефовете на спецслужби да му докладват за корупция по високите етажи на властта. Той дори заплаши, че ако са крили от него информация за корумпирани служители, ще ги уволни.
Въпреки това е малко вероятно Бонев да не знае какви информации може да има в подопечните му служби за висшите държавници. Това е една от силните страни на всеки един вътрешен министър - информацията за колегите му, когато те се явяват при нерегламентирани контакти или в информациите на сътрудници.
Какво би могло да съдържат докладите на НСС и НСБОП? Отсега трябва да се простим с илюзиите, че те ще съдържат доказателства или разработки за депутати или министри в кабинета на Иван Костов. Става въпрос за доказани далавери на хора от правителството и депутати, участието им в контрабандни канали, приватизация под масата, печелене на търгове от техни хора и т.н. Причините са две и те са чисто технически. Първата е, че при подобни опити за незаконно обогатяване се работи с посредници, парите минават през тях, а преки доказателства за подкупността на един или друг министър или депутат няма. Втората е, че за да има доказателства за такова сложно престъпление като вземане на подкуп, обикновено се използват белязани пари, специални разузнавателни средства, следене, разпитват се хора - неща, за които или се иска специално разрешение от съда, или не могат да останат скрити от разследвания. Освен това, за да е законно всичко и да има доказателствена стойност пред съда, трябва да има образувано предварително производство. А депутатите са с имунитет. Министрите пък са "наши". Така че това, което сега стои на бюрото на Костов, е само информация за вътрешна консумация.
Източници от НСБОП твърдят, че сигналите, които са изпратени на премиера, касаят управници на ниво зам.-министри и агенции. Вероятността докладът на НСС да е до същото ниво също е реална. В пресата отдавна вървят сигнали и съмнения, че някои хора от втория етаж на властта са се облагодетелствали по един или друг начин. Костов на няколко пъти тихомълком е уволнявал заместници, когато са се забърквали в някакви скандали. Най-драстичната смяна беше през пролетта на миналата година, когато оставки подадоха секретарите на МВР ген. Люцкан Люцканов и полк. Георги Георгиев и зам.-шефката на ГУ "Митници" Елка Владова. Въпреки посетите съмнения за корупция, и досега няма никакво сносно обяснение за техните грехове към правителството на СДС. Както и за редица други зам.-министри. Формулировката беше, че някои от тях са загубили политическото доверие. В самата антикорупционна кампания, която беше подета след местните избори, в медиите отново се появиха имената на няколко управници от втория ешелон. Изобщо за хората до ниво зам.-министри по-лесно се намират доказателства и има богата информация и сигнали.
Жертва от втория етаж даде и инициаторът на операция "Чисти ръце - BG" - президентът Петър Стоянов, който поиска проверка на съветника си Румен Христов. (Ако се съди по информацията за проверките срещу неговия бивш съдружник, тя е доста напреднала.)
Премиерът Костов трябва да даде отговор на въпроса "кои са корумпираните". Според източници от вътрешното министерство той е върнал някои от разработките от двата доклада на НСБОП и НСС да доразследват и да изяснят определени случаи. Значи там все пак има някаква информация за корупция във властта. Цяло чудо ще е, ако Командира освен подмяната на заместник-министри и шефове на агенции намери сили да посочи с пръст подкупни министри и да ги изгони от правителството. С това определено ще спаси част от реномето на партията си и своето, но пък ще си създаде врагове и в партията, и извън нея.
Докладите на службите няма да бъдат публично огласени поради посочените по-горе причини. И не само заради тях. Чрез мълчанието си за корумпираните министри всъщност премиерът ще легитимира пред обществото липсата (според него) на безспорни доказателства за корупция във високите етажи на властта. Това ще е оправдание за бездействието му през тези две и половина години, когато медиите гърмяха със скандали за подкупи, а той обясняваше, че това са фойерверки на опозицията. И оправданието му ще е, че службите не са му дали безспорни доказателства.
За това Костов няма да даде отговор на въпроса "кои са корумпирани".
Защото политиката освен власт е и сделка. И е много по-вероятно на уволнените министри да бъде обещано чисто минало вместо бъдеще с подозрения. Костов вече си отвори вратичката, като заяви, че промени ще има след поканата на България за членство в Европейския съюз и заради провал в местните избори. И сега в един момент ще се окаже, че един вицепремиер не се е справил с европейските изисквания за реформа в енергетиката или е виновен за провала на местните избори, друг знае английски и ще бъде специализиран в евроинтеграцията, трети пък не знае немски, четвърти провел реформата в грешна посока и т.н.
Но във всички случаи, ако има генерален ремонт на кабинета, всеки изпаднал от борда ще бъде подозиран в корупция. И цялото общество ще бъде убедено в това, но Костов няма да може да се хвали, че се е прочистил от корумпираните.
Контрабанда на алкохол финансирана с държавни пари
Обвинените в контрабанда на спирт служители на фирма "Алко" АД са финансирали сделките си с държавни пари, стана ясно след разследване на аферата. На 30 април тази година НСБОП арестува Людмил Герасков, Атанас Спасов и Димитър Готев с обвинението, че са внасяли контрабандно спирт в България. Аферата стана известна с оригиналността на идеята. Контрабандистите внасяха от Чехия на временен внос черешов пулп - плодове със спирт. За обратния износ пълнели бидоните с вода, а от спирта произвеждали алкохол. От контрабандния внос бяха нанесени стотици милиони левове щети на държавата. Сделката се осъществявала през няколко фиктивни фирми на тримата арестувани. Собствеността на суровината се прехвърля на фантомните предприятия и така се замитали следите. По изчисления на полицаи ставало въпрос за около 1 милион литра спирт, който се е внасял през митническо бюро на аерогара "София". По-късно Герасков, Спасов и Готев са били освободени от съда от ареста срещу парична гаранция. Десет дни след като тримата напуснали ареста, полицаи и митничари открили край село Негован в складове, наети от фирма "Алко", контрабандни цигари за около 45 милиона лева. Цигарите се внасяли по същия канал, по който минавал и спиртът, само че през фантомната фирма "Мими" ЕООД. В други складове на фирмата в квартал "Военна рампа" в столицата били намерени тайници от велпапе за ТИР-ове и специални бидони за спирт.
Според следователя от столичната следствена служба Петко Петков делото за контрабандата на спирт е било внесено в прокуратурата с мнение за съд, но било върнато заради процесуални пропуски. Срокът бил продължен. Според следователя Петков делото за контрабанда вероятно ще бъде внесено в съда в началото на следващата година.
Междувременно станало ясно и как се финансират контрабандните сделки. Осведомени източници твърдят, че Атанас Спасов, Людмил Герасков и Димитър Гоцев извършили измама с данъчен кредит чрез фиктивната фирма "Мими 05" ЕООД. Те фалшифицирали документи за покупка на дълготрайни материални активи от предприятие в Свищов. С документите за фиктивната сделка те изтеглили ДДС за около 90 милиона лева от Данъчна служба "Надежда". Парите били преведени в банка, която ги прехвърлила в Чехия по нареждане на фирмата. Предполага се, че с тези пари контрабандистите са плащали спирта, който след това внасяли у нас нелегално. Спасов, Герасков и Готев отново са била арестувани на 30 ноември с постановление на Софийската градска прокуратура. Предполага се, че двете дела - за контрабанда и данъчна измама, ще бъдат обединени, тъй като става въпрос за цялата спиртна афера. Следователят Петков обаче не знаеше за подобно нещо и заяви, че той отговаря само за контрабандата на спирт.
Цената на бляна
Присъединяването ни към ЕС ще бъде болезнен процес поради неконкурентност на икономиката
Поканата за преговори за присъединяване към Европейския съюз не означава, че днес сме по-близко до пълноправното членство от вчера, когато все още чакахме поканата. Тепърва предстоят дълги, изтощителни и досадни пазарлъци. Най-вероятно те ще продължат дълги години без гаранции за резултата. Членството в евросъюза не е жест на алтруизъм, а въпрос на баланси и сметки. И в областта на политиката, и най-вече в икономиката, присъединяването към ЕС има конкретна цена и България ще бъде добре дошла само ако е в състояние да я плати.
Когато се говори за евентуалното ни интегриране в ЕС, винаги се подчертава колко ще спечелим от него. Сочат се суми от порядъка на 1.5-2 млрд. евро, които бихме могли да получим от предприсъединителните фондове като помощ за първия етап от интеграцията, а също така като помощи по регионални програми, по програми в областта на образованието, науката и за развитие на селското стопанство. Очаква се, че присъединяването ни към ЕС ще ни осигури по-висок икономически растеж благодарение на включването ни в един огромен пазар, какъвто е европейският. Отварянето на европазара ще даде възможност за износ при по-изгодни условия на български селскостопански продукти. ЕС прилага ограничителни мерки при вноса на стоки от този чувствителен сектор от страни, нечленки на съюза. Българските фирми ще получат правото да участват в търгове за поръчки на голяма стойност. На нашия пазар ще има повече и по-евтини европейски стоки. Когато се изброяват тези плюсове от евроинтеграцията, задължително трябва да се направят няколко уговорки. Големите пари от ЕС ще дойдат само ако сме в състояние да предложим конкретни и качествени проекти. В действителност ще получим толкова пари, колкото стойността на одобрените от съответните структури на ЕС проекти. Вносът на наши агропродукти в евросъюза ще бъде безпрепятствен само ако отговаря на съответните санитарни норми и на изискванията за качество. Какво означава това ще стане ясно, като посочим, че две години земеделското ни ведомство се бори, за да се включат наши мандри в списъка на износителите на млечни продукти за ЕС, и тази година успя. Одобрението на ЕС получиха обаче само три наши мандри. За да бъдат допуснати за участие в търговете за големи поръчки, българските фирми трябва да притежават необходимото технологично ниво и ресурси. А изгодният внос на европродукти ще притисне родните производители, които трудно могат да удържат на конкуренцията както в цените, така и в качеството.
При евентуално членство България най-малкото трябва да е в състояние да внася своя принос в бюджета на ЕС, който се определя като процент от участието ни в брутния обществен продукт на съюза. Според някои източници, ако в момента сме член на ЕС, би трябвало да платим близо 400 млн. евро. Основните източниците за пълнене на евробюджета са съгласуваните мита върху вноса на промишлени и селскостопански продукти и участието в постъпленията от ДДС, което се договаря с отделните страни членки. Когато тези приходи не покриват разходите, в края на годината разликата се разпределя между страните в зависимост от техния БВП. В крайна сметка по-развитите и богати държави плащат сметките на по-бедните. Поради това бедни страни като България са нежелан партньор в евросъюза.
Евроинтеграцията означава свободно движение на хора, капитали, стоки и услуги, уеднаквяване на законодателствата, падане на митата в рамките на съюза, съгласуване на митническата и данъчната политика и най-вече пазарно поведение и конкуренция. Със слабата си и все още централно дирижирана икономика България не е в състояние да издържи на конкурентния натиск и пазарните сили от ЕС. Това е записано и в доклада на еврокомисията от октомври.
Големият проблем на България е изпълнението на т.нар. Копенхагенски икономически критерии, които са групирани в две категории - наличие на функционираща пазарна икономика и готовност за справяне в конкурентната среда на вътрешния пазар на евросъюза. В доклада на Европейската комисия се сочи, че България не изпълнява нито един от двата. Факт е, че при сегашното състояние на икономиката България не може да се справи с натиска на евроконкуренцията. Забавянето на приватизацията и на реформата във финансовия сектор и администрацията пречат на създаването на функционираща пазарна икономика. Дългото сбогуване с държавните монополи също блокира установяването на пазарните регулатори и механизми. Освен това именно държавните монополисти "Булгаргаз", БДЖ, НЕК, а доскоро и "Нефтохим" са основните длъжници към бюджета на държавата. Последните оценки на МВФ за икономиката и за пазарните реформи не са успокоителни. Наред със сравнително добрите макроикономически показатели през миналата година - ниска инфлация, 3.5% растеж, бюджетен излишък, нарастване на валутния резерв, развитие на частния сектор, се сочат и сериозни проблеми. Основните забележки са за бавната структурна реформа и на приватизацията, липсата на подходяща среда за развитие на нови частни фирми, необходимостта от мерки за стабилизиране на банковия сектор и насърчаване на бизнеса. За кой ли път фондът препоръча да се въведат по-скоро пазарните механизми в областта на енергетиката и селското стопанство, включително като се премахнат и субсидиите.
Кои са особено тревожните проблеми в контекста на преговорите за присъединяване към ЕС? Сериозно основание за безпокойство дава намаляващото потребление. Почти няма сектор от икономиката, чиито пазар да не се е свил през последните две години, и тази тенденция се задълбочава. Разочароващите данни за експорта и огромният дефицит в търговския баланс също са основание за тревога. Не помогнаха нито споразуменията за асоцииране към ЕС и за включване в ЦЕФТА, нито това за зона за свободна търговия с Турция. За каква конкуренция с евростоките говорим, след като българските стоки не могат да устоят дори на конкуренцията на вноса от съседите с начислени върху него мита. Отделно са проблемите с бариерите пред бизнеса, високите данъци, корупцията, сивата икономика и примитивната пазарна инфраструктура, които гонят инвеститорите и намаляват допълнително конкурентоспособността на икономиката ни. България също така е на опашката по доходи на глава от населението - с доход, който е повече от четири пъти по-нисък от средноевропейския, по който показател сме на последно място сред 13-те кандидат-членки. Според някои изчисления България ще достигне Гърция по този показател едва след 25 години. За Унгария този срок е 15 години. Това означава, че поради ниските доходи евросъюзът ще трябва да похарчи повече пари за присъединяването на България и това също намалява шансовете на страната ни. Евросъюзът не обича да прави подаръци и влизането в него най-вероятно ще се окаже един твърде болезнен процес за България.
Евростат, статистическият институт на Европейския съюз в Люксембург, оповести икономически и социални показатели на страните кандидатки. Показани са разликите между страните кандидатки, както и между тях и ЕС. Данните показват, че населението на тези страни съставлява 45% от населението на ЕС, а площта - 60% от площта на съюза. Таблиците разкриват и известен демографски срив в повечето от централноевропейските страни. Същевременно БВП на страните кандидатки представлява 7% от БВП на ЕС, а брутната добавена стойност в земеделието - 30% от тази на евросъюза. БВП на глава от населението в централноевропейските страни варира между 23% и 68% от този на ЕС. Индустриалното производство общо за последните четири години във всяка една от страните кандидатки е в широките границите от 20% спад до 30% растеж, а безработицата е между 3.3% и 16% (селскостопанският сектор осигурява препитание на между 1.8% и 42% от всички заети). Външнотърговският баланс показва, че всички страни имат дефицит, а ЕС е основен търговски партньор. Четиринадесет процента от външната търговия на ЕС е със страните кандидатки, а 5% от преките чуждестранни инвестиции на ЕС е в страните кандидатки.
Икономически и социални показатели на страните кандидатки
2.3***
30.7***
67.0***
Поканата е на масата, преговорите предстоят
Членството на България в eвросъюза ще се решава в новия век
В средата на своя мандат правителството на Иван Костов може да запише за изпълнена една от стратегическите задачи от "Програма 2001" - България вече е между страните, с които Европейският съюз ще води преговори за членство.
Европа посреща новото хилядолетие по-обединена от всякога, макар че интеграционният импулс бе инспириран не от светли идеи, а от войни и природни бедствия. Поуките от Косово и земетресенията в Турция се оказаха ключовите фактори за трансформацията на Европейския съюз от елитен клуб в структура, способна да преодолее историческото наследство на студената война. България най-накрая ще може да се чувства европейска, а не източна страна.
Още преди събитието да стане факт, от Брюксел многократно идваха сигнали, че решението е преди всичко политическа подкрепа за сегашното управление, като по-парливите въпроси като икономическото развитие и сигурността на атомната енергетика ще бъдат сложени на масата на преговори, след като гръмне шампанското.
Безспорният катализатор за получаване покана за преговори стана стабилното поведение на България по време на косовската криза, но бяха отчетени и усилията ни към постигане на критериите от Копенхаген. Вторият редовен доклад на еврокомисията отбелязва значителния напредък на България във всички области. Най-стабилни са резултатите в политическата сфера. През 1997 г. мнението на комисията е, че "има индикации за подобрение на ситуацията вследствие идването на власт на новото правителство". През 1998 г. страната "изпълнява политическите критерии", а през 1999 г. "политическата ситуация продължава да е стабилна, а България поддържа имидж на стабилна държава, която зачита принципите на демокрацията, духа на законите и пазарната икономика". Особен прогрес България има в областта на защита правата на малцинствата след ратифициране на най-важните документи на ЕС - Рамковата конвенция за защита на националните малцинства през май 1999 г. и през октомври Протокол No6 от Европейската конвенция за защита на човешките права и основни свободи, който отменя смъртното наказание. За сравнение Румъния и Чехия все още имат сериозни проблеми с ромите, а Турция понесе остри критики за обявената смъртна присъда на Абдула Йоджалан, и остана извън класацията.
И в областта на макроикономиката комисията отчете положителна градация в оценките. 1997 е година, през която по мнението на комисията "има отсъствие на пазарноориентирана икономическа политика; в средносрочен план страната няма да може да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в ЕС". Редовният доклад през 1998 г. отбелязва прогрес, а през октомври тази година комисията констатира "предимно положителни макроикономически тенденции, възстановени спрямо 1997 г. реални доходи, ниска инфлация и стабилна валута". Искането за потвърждение на икономическите реформи бе удовлетворено по задоволителен начин след изявлението на комисаря Ферхойген, че е получил достатъчно доказателства за този процес.
След мъчителни преговори и размяна на послания правителството смекчи първо тона, после и позициите си за АЕЦ, а споразумението за затваряне на ядрените реактори на АЕЦ "Козлодуй" в края на ноември бе последното стъпало преди отваряне вратата за преговорите в Хелзинки.
Новият "диференциран" по думите на Ферхойген и Проди подход на еврокомисията в стратегията за разширяване на съюза означава равен старт за вторите шест страни кандидатки и нула предварителни предимства за вече бившата "първа вълна". Концепцията на Ферхойген - "преговори на основата на постижения, а не на състрадание", поставя 12-те аспириращи за членство в чиста конкуренция. Първите шест държави трябва да защитават вече постигнатото в преговорите, а новите шест - да се борят за признание.
Чехия, Полша, Унгария, Естония, Литва, Кипър, Малта и Словения нямат намерение да отстъпват от позициите си. Унгария има ясна визия за оставащата й дистанция до категорията член на ЕС. Временен първенец в евросъстезанието, Будапеща смята, че 2002 г. е късна дата за приемането й в съюза. Тя е представила на еврокомисията постигнатото в областите на свободното движение на хора, селското стопанство, регионалните въпроси, съдебната система и финансов контрол, с което предполага, че е разчистила пътя си за финалния етап от преговорите. "Не разбираме защо са необходими още три години преговори, приключили сме задоволително дори най-трудните глави от тях", заяви представителят от унгарска страна Андре Юхаш.
Естония също е близо - тя е предложила доклади в 28 сфери и през идващите седмици й предстои да представи позиция за селското стопанство. Очакванията на страната са да бъде приета между първите през 2002-2003 г. Чехия, която успя да натрупа много негативи преди Хелзинки, най-накрая успя да разруши стената, издигната около циганско гето на нейна територия. Въпреки изоставането в синхронизацията на законодателството чехите също са оптимисти за своите шансове.
От новопоканените най-голямо самочувствие демонстрира Словакия, която смята, че е реалистично да бъде поканена за членство със страните от Вишеградската четворка. Предполагаемият срок според Братислава е 2004 г. Представителят на еврокомисията Ферхойген все пак бе внимателен да не дава големи надежди: "Предизвикателствата са пред нас, не трябва да се заблуждаваме, че тепърва ни предстои голяма работа. На Румъния може да са й необходими 20 години да покрие критериите за членство, а на Турция години, за да се квалифицира за преговори."
MO се готви за смяна на караула
Ананиев изконсумира кредита на доверие, наследникът му все още е неясен
Военният министър Георги Ананиев е сред най-спряганите имена на тези, които ще си отидат при предстоящия ремонт на синьото правителство, макар че може би е човекът, задържал се най-дълго на своя пост. Той беше и един от малкото министри в служебното правителство на Стефан Софиянски, които съхраниха своя пост и при Костов. След повече от две години и половина отлагане на решенията във военното ведомство Ананиев е на път да се раздели с поста си. Набързо приетите разпоредби за съкращаване на близо 900 души от раздутата централна военна администрация надали ще спасят шефа на отбранителното ведомство.
Последният опит да се реставрира имиджа на военния министър Ананиев е популистката идея за откупуване от казармата. След решението за свиването на армията ни от 104 на 45 хиляди има излишък от донаборници и на практика е по-трудно да се влезе в казармата, отколкото да се отложи. В обществото има силна нагласа за осъществяването на идеята, но тя едва ли ще стане реален факт в обозримо бъдеще. По-скоро хората на военния министър я вадят на бял свят точно сега, за да спечелят обществено доверие и да предотвратят задаващите се кадрови промени по върховете на ведомството.
Теоретично хрумването не е лошо, но не и във формата, в която е предложено, а в този си вид е почти неприложимо. Хората на ген. Михо Михов малко се поизхвърлиха с предложението си всеки, който не желае да облече униформата, да плати едногодишната издръжка на петима войници - сума, която ще се окаже непосилна за болшинството от донаборниците.
Всъщност идеите за реанимиране на позициите на военния министър в синия лагер вече са общо взето обречена кауза. Ананиев отдавна е изконсумирал мандата си - и като време, и като кредит на доверие. В момента цялото военно ведомство е застинало в очакване кой ще е новият началник.
По всичко личи, че зам.-министрите Зафиров и Радонов нямат реални шансове да наследят Ананиев. Техният победен ход нагоре беше прекъснат от сигналите, че са взимали подкупи по 30 000 марки за изграждането на щаба на многонационалните мирни сили в Пловдив. Според източници от военното ведомство двамата заместници на Ананиев са засечени при разработка на Военното контраразузнаване. В този смисъл симптоматично е отстраняването на неговия шеф полк. Господин Манолов. Разместването в специалната служба може да се приеме като недвусмислен знак, че Зафиров и Радонов ще бъдат защитени в името на партийната цялост. Въпреки че прокурорските проверки срещу тях вероятно ще приключат без резултат, техният имидж е достатъчно накърнен, така че да отпаднат от играта за министерското кресло.
От наддаването за поста най-вероятно отпада и Бойко Ноев. Според източници от военното ведомство бившият министър от кабинета на Ренета Инджова е отказал предложението да заеме стария си пост. Преди няколко месеца той имаше амбиции да заеме поста на Ананиев, но, изглежда, последното развитие на нещата в синия лагер не е в негова полза. Интересен е и фактът, че Ноев е отстранен от посланическото място в НАТО. На негово място отива външният зам.-министър Константин Димитров, чийто пост ще бъде зает от бившия български посланик в Москва Василий Такев. Твърди се, че Бойко Ноев ще бъде приютен в екипа на президента Стоянов.
Най-активният претендент за министерския пост в отбраната безспорно е Велизар Шаламанов. Той е типичен представител на американското лоби у нас и има сериозни шансове да се класира за стола на Ананиев. О.з. майорът махна пагоните и се захвана с военнополитическа дейност след отстраняването на бившия зам.-министър Румен Кънчев. Шаламанов е автор на придобилия широка популярност "План 2004" за реформа на армията и по тази причина е в обтегнати отношения с военното ръководство на армията. Униформените са раздразнени, че Шаламанов, за разлика от Ананиев, е наясно какво става в армията. Екипът на ген. Михо Михов трудно преглътна обстоятелството, че неговата програма за преструктуриране на въоръжените сили до 2010 г. отиде в кошчето за боклук, тъй като държавното ръководство предпочете да осъществява идеите на един бивш младши офицер.
Слабата страна на Шаламанов обаче е неумението му да се справя с апаратните игри във военното ведомство. Всъщност той е абсолютно начинаещ в политическите интриги и лесно става жертва на удари под пояса. Типичен пример за това е огласената от зам.-министър Радонов справка, според която Велизар Шаламанов иска перо от военния бюджет, предназначено за лобизъм в САЩ. Авторът на "План 2004" се оказа абсолютно неподготвен за атаката и не можа да я отиграе. Публичното огласяване на тази идея постига своята крайна цел - да скандализира всички, които са запознати с мизерното положение на хората по военните поделения.
Колкото и парадоксално да звучи, най-компромисният кандидат за наследник на Ананиев може да се окаже военният зам.-министър по финансовите въпроси Йордан Йорданов. Той винаги е стоял в сянка, но според източници от военното ведомство е истинският доверен човек на Костов във военното ведомство. За разлика от своите колеги досега не се е забъркал публично в нито един скандал за злоупотреби в министерството. Преди да дойде в МО, Йорданов е завеждал секретната секция в Министерството на финансите и има добра представа за изразходването на средствата и злоупотребите в армията. Най-силният му коз обаче е, че е учил икономика заедно с министър-председателя.
Уволнението на целия инспекторат към МО начело с шефа му ген.-полк. Петко Прокопиев също говори в полза на предположението, че целта ще е затягане на финансовата дисциплина в армията и че вероятно Йорданов ще е новата силна фигура в министерството. В подкрепа на това говори и назначаването на бившия шеф на военната полиция ген. Любен Пандев за шеф на инспектората на военното ведомство. Ген. Пандев е възпитаник на британска военна академия, смята се за една от "сините каски" в армията и често е спряган като следващ началник на генщаба.
По-добре стъпките на България към ЕС да са по-бавни, но по-стабилни
Александър Алаванос, председател на Съвместния парламентарен комитет България - ЕС, пред "Капитал"
- Да, смятам, че можем да бъдем оптимисти. Разбира се, на такива срещи на високо ниво винаги е възможна появата на неочаквани въпроси или реакции от страна на някое правителство. Въпреки това съм убеден, че ако в Хелзинки държавните глави на европейските държави се ангажират да започнат преговори с новата група кандидати за Европейския съюз, България ще бъде една от страните в този списък, тъй като тя постигна съществен напредък по изпълнението на редица критерии. Особено важен е прогресът на преговорите във връзка с атомната централа в Козлодуй.
Искам да ви уверя, че Гърция ще подкрепи горещо започването на преговори за приемането на България в ЕС.
- За нас е особено важно заинтересуваните балкански държави да развият колкото се може по-тесни отношения с ЕС до пълното им интегриране в него. Имайки предвид задълбочената политическа откъснатост на Балканите, която за съжаление се потвърждава от ситуацията в Косово и от изолацията на Югославия, възможността повече балкански страни да участват в процесите на ЕС и да развият взаимоотношения въз основа на членството им в съюза, би било силен стабилизиращ фактор за региона. Тяхното общо присъствие в ЕС би могло да окаже влияние в полза на едно по-задълбочено разбиране на балканската действителност от страна на останалите европейски държави, защото в много случаи дистанцията все още е непреодолима. В този контекст Гърция подкрепя изцяло България и Румъния в усилията им по пътя към ЕС.
- Всички си пожелаваме възможно най-бързо интегриране на Балканите като цяло, но се страхувам, че ще е необходимо много време, докато ЕС се превърне в реалност за региона, тъй като съществени проблеми остават с неизяснено бъдеще: изолацията на Югославия, неопределеността на статута на Косово, както и новопоявилият се етнически геноцид, чиито автори този път са албанците, а чиито потърпевши са сърби, цигани босненци и хърватци, живеещи в Косово. Не бива да се забравя също така тежката икономическа и социална ситуация на Албания.
- Да, това е сегашното становище на ЕС и на САЩ, разбира се, не толкова що се отнася до включването на Югославия в преговорите за членство в ЕС, колкото във връзка с отпускането на икономическа помощ от страна на европейските държави. Моето мнение обаче е, че най-важното за днешна Югославия е провеждането на свободни избори, даващи възможност на всички политически сили да участват на равна нога в изборния процес. Оттам насетне югославският народ е свободен сам да избере политическото си ръководство. Европейският съюз трябва да уважи резултата от свободните избори, какъвто и да се окаже той: югославският народ има право сам да отхвърли или да преизбере Милошевич без чужда намеса отвън.
- Това е един огромен проблем. За съжаление бих казал, че до момента ЕС не показва автономна политика на Балканите и това се потвърди по време на косовската криза, където можеше да наблегне на политически натиск, вместо да се ангажира във военни действия, които, както е известно, бяха наложени от страна на САЩ.
Що се отнася до новите кандидат-членки за ЕС, смятам, че интересът на САЩ е изцяло концентриран върху кандидатурата на Турция, без това да означава, че те възразяват срещу кандидатурите на България или на Румъния. Смятам, че това, което засяга САЩ в контекста на предвидените интеграционни процеси на Балканите, са поредица от геостратегически, икономически и енергийни интереси, най-вече във връзка с кандидатурата на Турция.
- Разбира се, такъв риск съществува, най-вече защото отделните страни-членки на ЕС не споделят еднакви интереси в контекста на разширяването на общността: Гърция лобира в полза на балканските страни и не се ангажира особено спрямо балтийските държави, точно обратен е случаят с Финландия. Смятам обаче, че България има подкрепата на Европейския парламент, който настоява в полза на напредъка на процеса на европейска интеграция на Балканите с цел постигането на стабилност в региона. Разбира се, напредъкът на България в процеса на интеграция ще зависи най-вече от способността на страната да се справи с изпълнението на критериите, отговарящи на статута на страна в последна прединтеграционна фаза.
- Смятам, че България ще следва пътя, по който днес вървят Унгария, Полша, Чехия и Кипър. Това предполага по-интензивна процедура на скриининг, тоест на контрол на процеса на адаптация на страната ви към европейския опит и към условията за прием, установени в Копенхаген: от една страна, придържането на България към зададените политически критерии, от които днес например Турция и Югославия се намират все още далече, но, от друга страна, и прогресът ви по пътя на пълното прилагане и успешно функциониране на свободно пазарните отношения.
- Определено смятам, че такъв проблем ще възникне и би било грешно България да се отнесе безотговорно към това. Дори и Гърция, която не е преживяла кризата на преходния период, какъвто е случаят с България, срещна и все още среща големи икономически проблеми. В процеса на преговори българската страна трябва да вземе предвид целия опит на икономически по-слаби страни, които днес са част от ЕС: като Гърция, Португалия и Ирландия. България трябва да се заинтересува от прилагането на преходни фази, които да смекчат шока от адаптацията спрямо условията на ЕС. Българското правителство трябва да настоява за специални мерки и, ако щете, за финансова подкрепа, каквато Гърция също е изисквала, за да може да се посрещне една, бих казал, много тежка социална цена. В тези условия на българите е необходим повече реализъм, отколкото оптимизъм. Смятам, че факторът време не бива да се абсолютизира: по-добре стъпките на България към ЕС да са по-бавни, но за сметка на това стабилни и подкрепени от българското общество, отколкото да са прибързани и да разрушат социалното съгласие в страната. Ще спомена нещо, за което често повдигам въпрос в Гърция във връзка с Европейския монетарен и икономически съюз: в него не бива да влезе само Гърция, но и гърците. Бих казал, че в ЕС не трябва да влязат само България, Румъния и Кипър, но също така и всички българи, румънци и кипърци.
- Да, познавам добре този механизъм и смятам, че той е положителен, тъй като позволява на дадена страна да покрие външния си дълг или друг тип финансови задължения чрез инвестиции в областта на екологията или в социалната сфера. Би било изключително положително, ако Парижкият клуб разреши на България да се възползва от тази процедура. Нещо повече, смятам, че Европейският парламент би могъл да окаже политическа подкрепа на страната ви в контекста на търсене на подобни компромиси. Мисля, че на темата дълг срещу екология трябва да обърне внимание и Съвместният парламентарен комитет България - ЕС. На миналото ни заседание не успяхме да се спрем на този въпрос, тъй като обсъждахме главно теми в директна връзка с Европейския съвет в Хелзинки. Смятам обаче, че за в бъдеще Съвместният парламентарен комитет може да се ангажира с конкретна роля по тези проблеми.
Има ли заговор срещу АЕЦ
Шефовете от НЕК не искат да се отделя централата, губят контрол върху парите за големите проекти
След скандалите около АЕЦ "Козлодуй" в контекста на евроинтеграцията тази седмица властта беше заподозряна в заговор за закриване на атомната ни централа, а шефът на енергетиката Иван Шиляшки беше обвинен, че готви нейния фалит. Конкретният повод, както стана ясно, е писмо на шефа на централата Красимир Николов до Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, Националната електрическа компания и Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ). В него Николов алармира, че кредитът за модернизацията на пети и шести блок е непосилен и ще доведе до фалит на централата. Неговото становище беше подкрепено от шефа на КИАЕМЦ Георги Касчиев и част от депутатите в парламентарната комисия по енергетика. Председателят на комисията Кирил Ерменков директно обвини Шиляшки, че е укрил тази информация от Иван Костов и така е подвел премиера. Преди около седмица кабинетът потвърди без забележка гаранция за 370 млн. долара заеми за модернизацията на двата хилядника. Съгласно споразуменията с банките заемите се усвояват през първите шест години, а изплащането става в 20-годишен период от получаването на първия транш. Общата сума за изплащане на кредитите и лихвите възлиза на около 700 млн. долара.
В писмото си Красимир Николов алармира, че и при най-оптимистичните прогнози атомната централа няма да устои финансово на раздутата сметка за модернизацията на блоковете. При всички варианти след изваждане от експлоатация само на 1 и 2 блок и започване изплащането на кредитите счетоводният резултат от работата на АЕЦ "Козлодуй" става отрицателен за продължителен период, т.е. централата се превръща в губещо предприятие", твърди шефът на АЕЦ. Според него, за да връща парите, атомната централа ще бъде принудена да повишава цената на тока, който произвежда, и скокът няма да се ограничи в рамките на прогнозираните от Шиляшки 10 - 15%, а ще бъде най-малко с 25 - 30%. Черната прогноза продължава с това, че в края на проектния срок за експлоатация на 5 и 6 блок няма да има натрупани средства за строеж на заместващи мощности и това ще доведе до пълното закриване на ядрената енергетика у нас. Николов и Касчиев предлагат да се преразгледат основните договори с "Уестингхауз" и Европейски консорциум, като се коригират обемите, графиците, изпълнителите и източниците на финансиране по отделните мерки. Според шефа на КИАЕМЦ само 15% от мерките са свързани с безопасността, т.е. могат да се смятат за спешни. Останалите могат да се разсрочат и модернизацията да протича на етапи, което би трябвало да означава, че гаранциите по кредитите могат да се гласуват също на порции.
Първият въпрос, който възниква около скандала с кредита за АЕЦ, е защо той се случи точно сега. Този кредит се договаря от няколко години, а последната сума от 370 млн. долара е известна поне от една година. Шефовете на НЕК и АЕЦ не само не я оспорваха, а дори яростно я защитаваха. Само преди няколко месеца те обявиха за невярна и тенденциозна публикация в "Капитал" за раздутите цени на проектите, включително тези на АЕЦ. От НЕК тогава официално заявиха, че сметките са точни и проектът за модернизация не може да струва дори стотинка под определената сума. Сега същите хора ни убеждават, че сметките били раздути. А нали именно те са приемали и проектите, и сметките.
Обяснението е, че скандалът около кредита всъщност прикрива истинската цел на атаката - да се попречи на всяка цена на отделянето на атомната централа от НЕК. От известно време Шиляшки настойчиво подготвя отделянето на централата и регистрацията й като самостоятелно акционерно дружество, което ще бъде независим производител на електроенергия. Според източници от парламентарната комисия по енергетика той вече е издал заповед регистрационните документи на АЕЦ да бъдат внесени в съда до 20 декември. Този проект на Шиляшки се сблъсква с остра опозиция от страна на НЕК.
Факт е, че някои от аргументите срещу отделянето на АЕЦ имат основание. Още не са готови например общите правила, по които ще се сключват договорите за купуване и продажба на електроенергия. Тях трябваше да ги подготви комисията по енергийно регулиране, но тя все още се намира в процес на конструиране. Като се има предвид, че и през следващата година електроенергията ще бъде с фиксирана цена, проблемът с договорите на този етап не е толкова съществен.
От друга страна, отделянето на АЕЦ и извършването на финансов одит ще позволят да се определи колко кредити може да изплаща централата през следващите години. Именно това трябва да бъде реалната база за определяне на обемите и етапите на модернизацията, както и за размера на кредитите и гаранциите по тях. Ако това не стане, след няколко години кредитите ще трябва да се изплащат от бюджета.
Изваждането на АЕЦ "Козлодуй" и регистрирането й като независим производител всъщност ще бъде първата реална стъпка към демонополизацията на НЕК. А щом може да се извади атомната централа, още по-лесно ще се отделят и останалите - например ТЕЦ-овете в комплекса "Марица-изток", ТЕЦ "Варна" и някои ВЕЦ.
Първият ефект от отделянето на козлодуйската централа е, че ще станат ясни всичките й разходи и ще се разбере колко струва произвежданата в нея електроенергия. Това най-вероятно ще бъде краят на мита за евтиния ток от АЕЦ "Козлодуй". В същото време шефовете от НЕК и сегашният управител Красимир Николов вече няма да имат досегашните възможности да раздуват разходите на централата и да възлагат скъпоструващи поръчки на свои хора и фирми.
За това има още една причина - точно сега в централите се договарят големите проекти. Обяснимо е нежеланието на шефовете на електрокомпанията да бъдат извадени от играта точно когато идват големите пари. Излязат ли от НЕК, централите сами ще си направят сметката къде стоят на пазара и кое е изгодно за тях. Сега тези сметки ги прави НЕК и фактите показват, че най-често те не са точни, а сключените от електрокомпанията договори са откровено неизгодни. Примери има - достатъчно е да се посочат само сделките с Турция и с "Ентерджи".
Чорни търси купувач на "Мобилтел"
Досега сериозните кандидати са "Лоджик инвест" с "Миликом", "Зееви груп" и "Дойче телеком"
Майкъл Чорни е на път да се оттегли от "Мобилтел", съобщи високопоставен източник от управляващите кръгове. Информацията, че активно се търси купувач на единствения засега GSM-оператор, се разпространява в деловите среди още от лятото. Версиите за оттеглянето на Чорни от "Мобилтел" са две - че това става по изрично настояване на правителството, и второ, че руснакът вече няма да има особена изгода от "Мобилтел" при конкуренция с евентуален втори GSM-оператор. Първата версия се потвърждава от всички източници, близки до купувачите или до сделката. Другата се посочва само като вероятен допълнителен аргумент за продажбата. Тя се подкрепя и с изчислението, че за да се изгради добра GSM-мрежа, са необходими поне още 100 млн. долара инвестиции, които Чорни едва ли е склонен да вложи.
Руският бизнесмен показа, че има желание да инвестира в България, но най-вече в дружества, които позволяват бърза възвръщаемост или са удобни за прикриване на произхода на средствата. Според запознати Чорни е установил контакт с осем потенциални купувача на "Мобилтел", проявили миналата година интерес към сделката за БТК. Сред тях са испанската телекомуникационна компания "Телефоника", "Дойче телеком", "СТЕТ - Италия", холандския "РТТ-телеком". До сериозни преговори обаче по неофициална информация се е стигнало само с
Според участници в телекомуникационния бранш на сделка за "Мобилтел" е по-вероятно да се съгласи компания, която има афинитет към по-рискови инвестиции. В тази категория до известна степен могат да се отнесат "Зееви груп" и "Лоджик инвест", но не и консервативни западноевропейски фирми като "Телефоника" и "Дойче телеком".
"Зееви" има разностранен бизнес по целия свят, включително в телекомуникации, петрол, медии. За нея преди няколко месеца се разпространи информация, че има интерес да вземе "Мобилтел" чрез суапова сделка с Чорни. Идеята беше израелската компания да размени свой пакет от бизнес извън България с участието на руснака в "Мобилтел". "Лоджик инвест" е инвестиционна фирма, създадена с ирански капитал, която има интерес да инвестира в Източна Европа. Тя работи в консорциум с шведския "Киневик холдинг" (част от който е MTG, кандидат в конкурса за частна телевизия) в рамките на обща стратегия за инвестиции в региона. "Лоджик инвест" и мобилният оператор "Миликом", част от "Киневик", участват заедно не само за сделката за "Мобилтел", но и в приватизацията на албанския GSM-оператор.
Говори се за сума в размер на 300 - 350 млн. долара. Според източници, близки до кандидат-купувачите, тя е разумна при параметрите, представени от "Мобилтел" - 150 хил. абоната на GSM и 18 млн. марки месечни приходи на компанията. Цената обаче изглежда доста висока, ако се вземат предвид недобрата репутация на "Мобилтел" и досегашните му собственици, както и не особено развитата GSM-мрежа. Определянето на справедлива цена за "Мобилтел" е нелека задача и защото няма гаранции, че лицензът на компанията за GSM-оператор ще бъде подновен след време.
Друга неизвестна около "Мобилтел" са съмненията, че част от добрите финансови показатели се дължат на изкуствено създаден трафик през БТК (т.нар. крадене на трафик). Това е изключително трудно доказуемо и още по-трудно наказуемо престъпление, но разработките на спецслужбите напоследък загатнаха колко сериозен е проблемът.
Освен това според една от версиите забавянето на сделката за БТК освен на претенциите на купувачите се дължи и на това, че представители на правителството защитават монополното положение на единствения засега GSM-оператор. След евентуалната сделка този ангажимент отпада и веднага ще се появи конкуренция, която със сигурност ще влоши показателите на компанията. Поради тази причина наблюдатели смятат цена за "Мобилтел" в интервала 200 - 220 млн. долара като реалистична за България при съществуващите обстоятелства.
Междувременно плъзна слух, че Чорни и кандидатите са очаквали сделката да се осъществи много по-бързо. Причината вероятно е, че на 10 декември беше насрочено общо събрание на акционерите на "Мобилтел" с точка в дневния ред "промяна в съвета на директорите". Източник, близък до дружеството, опроверга въобще слуховете за продажба и съобщи, че става дума за несъществени промени в съвета на директорите. По предварителна информация се очакваше от борда да бъдат освободени Робърт Екуи и Александър Добровински, а на тяхно място да влязат представители на швейцарския фонд. Другите точки на общото събрание бяха за взимане на решение за разпределяне на авансов дивидент на акционерите за третото тримесечие на 1999 г. и за промени в устава на "Мобилтел". До редакционното приключване на броя на "Капитал" нямаше информация за решенията на общото събрание.
Майкъл Чорни навлезе в този бизнес у нас преди повече от две години, като непряко придоби контрол върху "Мобилтел" чрез регистрираното в Швейцария дружество "Истърн маркет телеком" и други по-малки акционери. Само през последната година под една или друга форма Чорни влезе във футболния клуб "Левски" (чрез спонсорство от "Мобилтел"), в "Петрол" (купен от варненската фирма "Юкос петролиум България"), бургаската корабостроителница (чрез джойнт венчър за нарязване на стари кораби). Той освен това купи вземането на "Сунимекс" от бившата Ямболска банка (сега "България инвест"). "Росексимбанк" пое управлението на част от парите на компаниите, свързвани с Чорни, като "Мобилтел" влезе в надзора на банката. Руснакът навлиза и в туризма.
Преди време Чорни беше показал интерес към приватизацията на "Промет" - Бургас, към части от "Кремиковци", а индикира и желание да участва в раздържавяването на "Булгартабак холдинг". "Бизнесът на хора като Чорни вирее в сумрачни страни, докато България в стремежа си към Европа сега излиза на светло. Трябва да е ясно кой притежава GSM-оператора. И това трябва да е голяма телекомуникационна компания", коментира неофициално и оптимистично висш правителствен чиновник, потвърждавайки по този начин, че управляващите все пак са притеснени от нарастващата мощ и влияние на Майкъл Чорни в България.
Бюджет 2000 мина на първо четене
След седемчасови дебати в сряда парламентът прие на първо четене Закона за държавния бюджет за следващата година. Проектът на правителството бе подкрепен от 134 народни представители, 80 бяха против. Планираният дефицит на държавния бюджет е 2.3% от БВП, а на консолидирания (който включва и бюджетите на общините, и извънбюджетните сметки и фондове) е 1.5% от БВП. Дефицитът по държавния бюджет ще бъде покрит чрез 304.4 млн. приходи от приватизация и 235.4 млн. нетно външно и вътрешно финансиране (макар самото вътрешното финансиране също да е отрицателно на нетна база, т.е. емитираните през следващата година ДЦК ще бъдат на по-ниска стойност от тези, по които настъпва падеж). Правителството предвижда растеж от 4%, или БВП по текущи цени да достигне 23.472 млрд. лв. 86.6% от БВП ще бъдат потребление и 16.5% инвестиции. Сборът е повече от сто не защото запитаните са давали повече от един отговор, а заради отрицателното външнотърговско салдо и статистическата грешка.
7.9% ще бъде растежът на средната работна заплата в бюджетната сфера и тя ще достигне 195.7лв. Предлага се минималната работна заплата от 1 януари да бъде 70 лв, а през второто полугодие - 72 лв. Това ще бъде третият пореден бюджет, който няма да бъде актуализиран, заяви премиерът Костов пред депутатите. С цел подобряване събираемостта на държавните вземания от средата на следващата година се предвижда да заработи единна агенция на базата на данъчната администрация, която ще събира данъците, осигурителните и здравните вноски. Според Йордан Цонев, председател на бюджетната комисия, този единен административен субект няма да се нарича агенция, а Министерство на вътрешните вземания. Едневорменно с това се намалява лихвата за просрочени задължения към държавата - от ОЛП+18 на годишна база на ОЛП+10 пункта.
Според премиера основните рискове пред бюджета са слабата финансова дисциплина на разпоредителите с бюджетни средства и сивата икономика. Иван Костов посочи конкретно общините и социалните фондове като потенциални източници на заплаха за държавните финанси. Той заяви, че иска не просто средна класа, а такава, която си плаща данъците и че това е най-социалният бюджет, гласуван през последните години и едва ли скоро ще се гласува нов такъв бюджет. Предвидени са еднократни разходи за старта на пенсионната и здравната реформа. Финансовият министър Муравей Радев заяви, че акцентът на структурната реформа през 2000 г. ще се насочи от стопанския към здравния и социалния сектор.
По време на дебатите законопроектът на правителството бе подложен на жестоки критики от страна на опозицията. Правителството беше набедено, че е заложило твърде оптимистична макроикономическа рамка и особено по отношение ръста на БВП. Според Венцеслав Димитров от ОНС е необходима нова философия на държавните сметки. В изказванията си депутатите от ПГДЛ и евролевицата заявиха, че не могат да подкрепят бюджет, който предвижда толкова ниски средни доходи. Александър Томов критикува огромния валутен резерв. Според него средствата трябва да се дадат на реалната икономика.
В четвъртък депутатите гласуваха на първо четене и бюджетите на здравната каса и на Държавното обществено осигуряване. Те също бяха приети само с гласовете на депутатите от СДС и Народен съюз.
Чуждите инвеститори:
Проблемите са много, иначе всичко е ОК
Промените в България са в положителна насока, редът и законите се подобряват, качеството на живота - също. Това не е правителствен отчет, а похвалите в издание '99 на Бялата книга на БИБА (Българската международна стопанска асоциация). Книгата представлява обобщение на похвалите, критиките и препоръките на чуждите инвеститори към бизнесклимата и се подготвя всяка година. Документът беше връчен на премиера Иван Костов от президента на БИБА Джон Мънъри миналата седмица. На второ четене изводите от Бялата книга обаче противоречат на похвалите. В анализа пише, че България е изправена пред опасност от икономически спад и членовете на БИБА забелязват стесняване на търговската си дейност. Посоченото обяснение за това е "изтегляне на парични средства от пазара и намаляване на покупателната способност".
