Наблизо има помашко село. В други райони на България при подобни съседства хората си знаят далечните братовчеди от другата вяра. В Пирин отсичат: "А, няма такова нещо, не сме се мешали. Никога. " И сигурно са прави, защото някои от жените все още носят татуирани кръстове на челата си. Някога така бележели всички момиченца, за да помнят, че са християнки.
Тук продължават да се спазват невероятен брой стари български обичаи. Някои от тях обаче биха объркали представите на ревностните православни свещеници. Когато човек от селото умре например, жените занасят дрехите му на реката, за да "се посече" смъртта.
Този ритуал е залегнал в основата на един от епизодите на "Писмо до Америка". По принцип историите на хората от селото са повод за някои от основните сюжетни линии в сценария. А четири от местните жени играят във филма главни роли. Малко е странно да чуеш как вечер на импровизираните седенки се обръщат една към друга с колежке и така поставят известна дистанция между себе си и останалите, които се снимат като статисти. "Започнаха да се държат като народни артистки", подхвърлят леко притеснени от екипа на продукцията.
Селото като че ли си има неформален лидер. Това е баба Каля, за която тук разказват с тон, подходящ за описание на местна забележителност. Всяка сутрин жената, която отдавна е прехвърлила 70-те, се качва в гората с коня си, за да събира дърва. В почивките между отделните епизоди тя моментално се оказва заобиколена от присъстващите на един от снимачните дни столични журналисти. Случайно или не, столът, на който седи колоритната баба, е с табелка "Режисьор". Когато някой от съселяните й се приближи до групата, Каля с явен авторитет го кани: "Ела, ела, седни, дошли са ми тука гости от София."
На няколко метра 5-6-годишно момченце доказва, че за интернационалната дружба не съществуват езикови бариери. От половин час то виси ту на раменете, ту на коленете на тонрежисьора от страната на лалетата, научен от българските си колеги да весели компанията с бойкото "аз съм холандски пич."
Малко по-късно в порутена сграда до центъра, където доскоро явно се е помещавало читалището, няколко мъже от селото играят карти. В дъното се мъдри прашасал президиум, останал от партийните събрания, а в центъра бумти печка "циганска любов". На една маса встрани холандският пич трака бързо върху клавишите на малък лаптоп.
Това е поредният стряскащ контраст, който те кара да се чудиш как досега никой не се е сетил да снима това село. Образите на пиринските баби придават плътност на иначе малко баналния сюжет на "Писмо до Америка" - едно момче търси стара народна песен, която възкресява мъртвите, за да извади от кома приятеля си в Америка. Кръстосвайки пътищата вечни на България, героят открива освен чудотворната мелодия и себе си, или може би по-точно изгубения вкус към живота.
Да се прави подобно кино обаче, е нож с две остриета. Защото винаги съществува възможността филмът да се превърне в туристическа дипляна на селски колорит. Както римейкът на "Козият рог" например, който с кухия си символизъм и безразборното показване на природни забележителности има стойност може би единствено като помагало на западни туристически агенции, които се опитват да привлекат клиенти за екскурзии до България.
България - мръсна приказка
Искам да бъда адвокат във Виена
- През 1991 г. отидох там, за да следвам. Заминах с един мой приятел. Една година учих усилено немски, тъй като специалността право изискваше доста добро ниво. Завърших в края на 1997 г. Всъщност година преди да завърша, ме ангажираха по един конкретен проект на хонорар към Института за изследване на стопанското право в страните от Централна и Източна Европа. От януари 1998 г. ме назначиха на трудов договор като референт по право, отдел за България. Дейността му е научна - преподаване и публикации, и консултантска, тъй като към института съществува един клуб на спонсорите. Това са около 150 австрийски фирми с интерес в Централна и Източна Европа, които се обръщат към нас за първоначална правна информация. Ако искат да учредят, да речем, дъщерно дружество в съответните държави, ние им помагаме консултантски или пък чрез наши партньори на място - адвокати, вещи лица, данъчни експерти и т.н. Институтът съществува вече осем години. Почти всички сътрудници сме започнали там като студенти. Завършихме, събрахме ноу-хау и сме в състояние вече сами да извършваме всички тези услуги директно в самата държава. В момента сме девет отдела. Това са повечето асоциирани към Европейския съюз централно- и източноевропейски държави.
- Мога да кажа, че към България в сравнение с други държави - Полша, Чехия, Унгария, интересът е по-скромен, но от 1998 г. определено се чувства нарастване на този интерес, макар че все още се движим във все още несравними с другите държави граници.
- Нашият институт е създаден по-скоро да консултира австрийските предприятия, които инвестират в Източна Европа. Едва напоследък е възможно - това още не е политика на института, в отделни случаи, когато от българска страна има интерес за инвестиция в Австрия, да можем да им помогнем. Специално за тези господа, които споменахте - познавам много добре историята, зная, че са там. Дори съм имал известни индиректни контакти или информации. Не мога да кажа нищо повече. Просто хората си правят бизнеса.
- Отначало беше трудно, от една страна, езиково, което е нормално, от друга страна, от гледна точка на манталитета. С течение на годините може би успях да намеря подходящия подход. Чувствам се изключително добре във Виена. По време на следването ми срещнах разбирането на всички, с които съм контактувал, може би поради факта, че бях може би първият българин, който следваше право там, с когото те имаха контакт. Проявяваха особен интерес и ме подкрепяха в усилията ми. След като завърших, имах възможността да направя едногодишна платена практика във виенски съдилища: наказателен съд, търговски съд, районен съд - Виена център. Около шест процента от населението на Виена има академична титла. Това е може би по-ниско от средното в Европа и поради тази причина уважението към абсолвенти е особено изразено. Поради тази причина, особено след като завърших, успях много добре да се интегрирам.
- Искам да бъда адвокат във Виена. За тази цел е необходимо плюс едногодишната практика, която вече съм завършил, да работя още три години като кандидат-адвокат във виенска кантора. След това - адвокатски изпит. Има възможност в рамките на тези три години една година да бъде практика в чужбина в адвокатска кантора или в съд. Моите професори решиха, че ще бъде много изгодно, ако направя тази една година в България към Софийския градски съд и успоредно уча и адвокатски права, за да мога да съчетавам юридическите представителства на австрийски фирми в България, а от друга страна, надявам се по-късно и на български фирми в Австрия. Паралелно с това бих желал и ще направя възможното да продължа и научната си дейност, тъй като концентрацията на информация и контакти е особено голяма. Но това ще бъде малко сложно, тъй като един кандидат-адвокат във Виена е много ангажиран - минимум по десет часа на ден, дори и повече в началото. Но ако ми се удаде тази възможност, ще продължа научната си дейност при всички положения.
- Законите като такива сами по себе си в България междувременно са добри. Разбира се, има пропуски, които ще бъдат попълвани чрез съдебната практика и от нуждите на търговския обмен. Друг е въпросът с тяхното прилагане, тъй като в момента и съдебната система е в реформа и прилагането е проблем. България е асоциирана към Европейския съюз държава, тя се е задължила да хармонизира своето законодателство. Процесът на допълване е постоянен и аз го следя. Една от задачите на нашия институт е всъщност да извършва проекти, които да установяват степента на съответствието между българското, централноизточното с европейското законодателство.
- В последните години бяха приети различни закони за изменение и допълнение на Търговския закон, на данъчните закони, които имаха ясно изразената цел за хармонизиране. Може да се каже, че е достигнат известен етап, но не пълно съответствие. Но от принципна гледна точка поради това, че създадохме нашите закони на базата на германски, френски образци, те сами по себе си вече бяха хармонизирани.
- Дейността ми определено ще бъде свързана с България. Намерението ми е по принцип да живея във Виена, но да съм в постоянен контакт с България.
- През годините на моето следване се връщах може би два пъти в годината за празниците. За промените научавах от моето семейство, тъй като имаме малко строително предприятие, което всъщност финансира моето образование. Благодарен съм на моите родители, които с риск да нямат осигурен пенсионен фонд инвестираха в мен. Едва сега имах възможността реално да добия поглед за това какво е станало и какво е извършено. Няма какво да се заблуждаваме - имаме много по-скромни темпове на развитие от други централноизточноевропейски държави като Словакия и Хърватия. Поне в последните една-две години има някакви позитивни тенденции - стабилизиране на финансовата система, политическо стабилизиране. Може би за първи път след промените едно правителство в България ще изкара цял мандат, както и парламентът, което, без да правя оценка на дейността на правителството, е позитивно. Ако действително получим покана за започване на преговори с Европейския съюз декември, това е безспорен успех.
- Да. Една част от хората, които живеят там, по една или друга причина научават за това, че аз съм завършил право и много мои колеги студенти се обръщат за съвет по различни причини - разрешение за престой например. Знаете, че има много студенти във Виена, които обаче не са добре финансово. Те са принудени да работят, за съжаление нелегално, тъй като в Австрия по принцип не е възможно студентите да работят легално и много често те имат проблеми с продължаване на визите, по-скоро на разрешенията за престой. Някои от тях се обръщат към мен за консултации. Друга част - студенти на Икономическия университет или на Университет - Виена, които правят дипломни работи или дисертации за докторска степен, които са свързани по някакъв начин с България, да речем, банковото дело в България, застрахователното дело в България, също търсят моето съдействие. Третата група хора, които търсят контакт с мен напоследък, са за учредяване на фирми в Австрия, по-специално с български съдружници.
- Ако се върнем назад в историята, Австрия беше неутрална държава. Тя не принадлежеше към НАТО или към Европейския съюз и поради тази причина още преди промяната контактите с Австрия, дори и на правителствено ниво, са били много добри. Още тогава са сключени редица спогодби - за избягване на двойното данъчно облагане, културни спогодби, на базата на една такава спогодба аз продължих следването си. От друга страна, не трябва да се забравя, че там е едно от седалищата на ООН. Също така трябва да се помни, че допреди политическата промяна в България до Виена се пътуваше безвизово, разбира се, за тези хора, които можеха да получат изходна виза, а знаете, че не всеки можеше да я получи. Друга причина е, че австрийците винаги са били настроени толерантно към квалифицирани хора. Те умеят да контактуват и са добри дипломати. Там има и определени тенденции за страх от чужденците - онези, които могат да им вземат работните места. Обикновените хора се страхуват, че с отварянето специално на Централна и Източна Европа ще получат много голяма конкуренция. Това са две неща, които си противостоят, но не са взаимноизключващи се. Елитът на Австрия, отделни хора, с които аз контактувам, просто нямат такъв проблем.
- За да могат тези квалифицирани хора да се върнат тук, те трябва да имат възможност за адекватна реализация. Адекватна реализация означава, че някой трябва да е в състояние да се ползва от тяхната квалификация, в същото време и заплащането да бъде адекватно. Пределно ясно е, че един човек, който пет години е учил в чужбина и за когото са инвестирани семейни средства, той по някакъв начин трябва да върне тези средства на самия себе си. С възнагражденията в България в момента това е невъзможно или в изключителни случаи е възможно. Много често в българските предприятия или институции, макар че се казва - имаме нужда от тези хора, да се върнат, от друга страна, хората, които работят директно там, имат известни резерви, защото тези хора са потенциална и значителна конкуренция за тях. Така че това е сериозен проблем.
Контавър в барутна зона
Древните елини ашладисали човешки интелект към конска сила и получили кентавър. Българинът Христо Нейков пък съеши конска глава с човешко тяло и мерак. И ето ти контавър - антиподa на митологичния герой. Чрез него 70-годишният художник отколе се задява хем с жанра еротика, хем с прословутата потентност и "умност" на българина. Контавърът има едно предимство - заради огромните си зъби той винаги изглежда ухилен. Дори когато е тъжен.
И изложбата e тъжна въпреки мачистката сила и виталност на повечето творби (с характерните за Нейков тръпнещи женски тела, коне и бикове, омешани във вакханско пространство). Емоционалният й тон се завихря около внушителен триптих, посветен на една изстрадала, обезлюдена земя, на изгубения рай на родовата принадлежност, на пресъхналия поток на езическото в кръвта.
Графиката на Нейков прилича на автора си - едро скроена, нелустросана и мрачно-чувствена. Тя тежи под своите буреносни вежди и гороломни мустаци като антична трагедия. В нейните недра проблясват блуждаещите огньове на страстта. Тя е недвусмислено първична на фона на академичната интелектуална перфидност. И честна. Художникът не се отказа от емблематичния си литографски цикъл "Септември 23-а" (угарните хора с кръвясали очи присъстват в изложбата). Той не прати за "рециклиране" неудобните днес теми, не ги завря в прашните мазета на биографията си. Защото се е учил от Илия Бешков. Защото знае, че изкуството е барутна зона. И ако не си честен пред себе си, гърмиш.
Библията на PR
В България вече почти 10 години се говори за пъблик рилейшънс, но до този момент на пазара липсваше българско издание на някоя от настолните книги в тази област. Лутайки се сред различни наименования като ПР, пъблик рилейшънс и връзки с обществеността, самите практици изпитваха проблеми с разясняването на своята професия. Най-лесно ПР може да се обясни, като П-то се свърже с добрата политика и нейното представяне, а Р-то с постигането на разбирателство. Но извън това елементарно определение на ПР се крие една от 10-те най-печеливши индустрии в САЩ, която има повече от 100-годишна история. Нито една книга не би могла да събере в себе си цялата налична теория и практика, но има такива, които могат да поставят основите на познанието в тази област.
Сред повечето ПР-практици книгата "Ефективен пъблик рилейшънс" (изд. "Рой комюникейшън") е известна като библията на ПР. Вече почти половин век (първото издание е през 1952 г.) книгата е основно помагало за тези, които изучават или се занимават с ПР. Това е най-четената и най-цитираната книга в областта и основен източник за информация. Със своите осем издания книгата спомага за обучението и сформирането на много поколения ПР-практици. Авторите й Скот Кътлип, Ален Сентър и Глен Бруум са американски изследователи на феномена на XX век - пъблик рилейшънс.
Книгата въвежда в принципите и практиката на ПР, като определя концепциите и функциите и обяснява тяхното приложение в специфични условия. Авторите описват същността на ПР, дават основните концепции, представят практиците, тяхната дейност и причините, породили нуждата от пъблик рилейшънс. Голямо внимание е отделено на основополагащите принципи и теории в сферата на ПР-практиката. Част трета на книгата описва прилагането на теорията в практиката, чрез подробно разглеждане на това, което се нарича четиристепенен ПР-процес, а част четвърта представя състоянието на практиката, като показва какво ПР прави и как функционира в бизнесорганизациите, правителството, асоциациите, учебните заведения и неправителствените организации.
Успешното прилагане на принципите на пъблик рилейшънс изисква нов начин на мислене, който предполага търсенето на диалог и постигането на адаптация вместо познатите на всички монолози и налагане на определени стандарти и поведения. ПР може успешно да се прилага както в голяма корпорация, така и в малка фирма. Важното е мениджърите да имат желание за постигане на добри и ползотворни отношения, които без съмнение ще донесат успех на всяко едно начинание.
Нет-утопията на Гейтс
Компютърът ми работи с Windows. Рекламна брошура на "Майкрософт офис 2000" в пощенската ми кутия настоява да доноснича за софтуерно пиратство. Разгръщам вестника - Бил Гейтс пак е най-богатият и най-усмихнатият, но по всичко личи, че "Майкрософт" ще изгуби антимонополното дело. Този Бил е вездесъщ и изглежда далеч по-интересен от другия. Четенето на книгата "Пътят напред" (превод Димана Илиева, ИК "Сиела") от любопитство към личността на мултимилиардера обаче е предварително обречено. Авторът е разсипал тук-там добре премерена шепа подробности, колкото да очовечи текста, подчинен на силна рекламна стратегия, но от детайлите трудно може да се сглоби човек. Абсолютно ясно е едно - Гейтс е щастливец, защото е успял да превърне любимата си детска играчка в професия и благосъстояние. С много по-голям успех книгата му се чете като наръчник по история на компютъра и бизнес. В това отношение тя е безценна, защото представлява пряко свидетелство за прогреса на изобретението, задвижило последната технологична революция. "Пътят напред" може да се чете и като възхвала на Интернет. Гейтс признава, че бумът на мрежата го е заварил неподготвен, но веднага след това безмерно го е въодушевил: днес "Майкрософт" работи усърдно, за да опровергае прогнозата, че именно мрежата ще я съсипе. Книгата е най-разточителна в своята визия за близкото бъдеще. Авторът охотно описва проекта за умната си къща, в която лично ще експериментира новия "опосредстван" живот. Нет-утопията на Гейтс ненаситно "компресира" повечето дейности до спретната цифрова информация. "Глобалната интерактивна мрежа ще промени нашата култура също така драстично, както пресата на Гутенберг е променила Средновековието", пише той и натиска газта на мечтите си по бъдещата информационна свръхмагистрала. Призраците на Франкенщайн и Големия брат му се явяват за кратко, като крайпътни дървета, без да го стряскат. Усъвършенстването на капитализма е това, което го вдъхновява.
Игра с хартия и светлина
Ако си мислите, че е лесно да се огъне лист хартия, може би сте прави... "Хартията е безкрайно променлива и заема всякаква форма без усилия", твърди Инго Маурер. Немският дизайнер представи миналия петък в шоурум "АДОБ дизайн" колекцията си The MaMo Nouchies. По пътя от Милано към Ню Йорк Маурер подреди и в българската столица уникалните лампи, изработени от хартия и метал. Късният полет, с който Маурер кацна у нас, предостави възможността на старите (и нови) почитатели на дизайнера да видят live как причудливите лампи оживяват. "Новото племе на светлината" (The new tribe of light) е другото име на колекцията, в която според автора се пресичат различни култури въпреки доминиращото усещане за японско влияние. "Тази колекция е като приключение. Движейки се от Япония до Африка, имах усещането, че съм в контакт с древните племенни духове. И ето това е нашето ново племе The MaMo Nouchies", разказа дизайнерът.
Любовта на Маурер към хартията в тази колекция е споделена с помощта на Дагмар Момбах, която разработва технологията за преработка на хартията. Странният ефект се постига на осем етапа чрез ръчно сгъване и разтегляне. Полудялото въображение на Маурер от новите възможности на хартията ражда лампите с екзотични имена - "Кокоро", "Самурай", "Бабадул", "Гаку"... Максималното удовлетворение за 66-годишния автор е "много просто: да седя с няколко приятели на маса и да прекарам тиха, чудесна вечер".
Празник в Русия - с указ и декрет
Както повечето неща в Русия, и организирането на празници става с издаването на декрет. С него Борис Елцин постановява създаването на комитет за подготовка на честване на 2000 г., след което става негов почетен председател. Най-грандиозната цел е осъществяването на проекта "Звездата на Витлеем". Руснаците са замислили да изстрелят в земната орбита специален модул, от който на 31 декември да бъде излъчено космическо светлинно шоу. В центъра му ще сияе библейската витлеемска звезда. Небесният блясък ще може да бъде наблюдаван от различни места по света. Шоуто ще кулминира с дъжд от подаръци, които буквално ще се изсипят от небето над някои от световните столици.
Но да се върнем на земята. За ужас на московчани вече е влязъл в сила указ, с който се забраняват всякакви веселби и употреба на алкохол на "Червения площад". Същата забрана важи и за обитателите на Кремъл. От друга страна обаче, в навечерието на новата година Кремъл ще отвори своите двери и отвъд стените му ще може да влезе всеки, който пожелае. Малко съмнително е, че това няма да се превърне във всенароден празник и че Москва няма да посрещне 2000-та, както всяка друга година - с пиене, танци и очакване на Дед Мороз и неизменната му другарка Снегурочка.
Добрите намерения на "Боряна"
Колкото повече време ни дели от Йовков, толкова по-трудно става за вярване, че красотата е способна да промени света. Затова и режисьорите, решили да поставят "Боряна" през последните години, неизбежно стигат до логичния край - ламтежът за пари поглъща всяко друго чувство и любовта е безсилна да му надделее. Най-сурова интерпретация на "Боряна" направи Маргарита Младенова в "Грехът Златил" (1992). Спектакълът беше в Народния театър, но с щемпела на "Сфумато".
Този сезон Боил Банов е потърсил своята Боряна в Хасковския театър. След неговия прочит пиесата е изтръскана от всичкия баласт - несъществени за конфликта персонажи, излишни дължини, битова претрупаност. И този режисьор не е забелязал в края на "Боряна" да блести някакъв лъч надежда, но постановката не копира "Грехът Златил". В неговото решение скъперникът се покайва и смъртта го пречиства, Рали забягва с парите, Боряна и Павли напускат дома. Неизреченото с думи е показано от стилната и действена сценография на Томиана Томова-Начева.
Въпреки стабилната режисьорска арматура обаче спектакълът заплашва да се разпадне дори от най-слабия повей заради неадекватността на актьорите към идеята на постановката. Зад монотонната рецитация на Иван Чаушев (Златил) изобщо не прозира образ, а играта на Борислав Тасев (Павли) е несравнимо по-хилава от неговата културистка осанка. На този фон приемливото сценично поведение на Яна Димова (Боряна), Корнелия Даскалова (Вида) и Константин Стайков (Рали) поне носи облекчение. А "Боряна" на Банов засега си остава само добро намерение.
Мъчителният равнис по Европейския съюз
Месопреработването се задъхва от високи западноевропейски летви и липса на инвестиции
Квоти и забрани за износ рамкират отношенията на българските месопреработватели с Европейския съюз. Износът на живи животни бе забранен заради огнище на шап преди няколко години. Последва забрана заради болестта син език. Допълнителни ограничения налага ваксината против чума при свинете, защото европейците не приемат тази мярка. Вносът на българско свинско и месо от едър и дребен рогат добитък в страните от евросъюза става на квотен принцип.
На западните пазари българските месопреработватели трябва да предложат качество и цени. Качеството се контролира в съответствие със стандартите на евросъюза. Цената пък се влияе от европейската политика, която включва субсидиране на определени продукти. Конкуренцията на западните пазари е много висока. Родните предприемачи имат ограничен достъп до дистрибуторските канали на общността. Тези външни бариери обаче не могат да омаловажат нашите кривици. Цената на българското месо от години е по-висока от цената на вносното месо. Защитните мерки, предприети от държавата, осигуряват някакъв чадър. Но временен. Истинският проблем - действителната цена на българското месо, си остава. Факт са високите вътрешни разходи за производство, които оказват натиск върху експортните цени. Факт са неефективният производствен процес и недостатъчните производствени обеми. Проблемите и за животновъди, и за месопреработватели са структурни и дългосрочни. "Българските фирми имат неясна стратегия за пазарите на ЕС и слаб маркетинг по отношение на износа. Те не познават клиентите от ЕС. Задължително е да предприемат стратегически действия, ако имат намерение да се задържат на западните пазари. Да оптимизират портфолиото на продуктите си. Да намалят себестойността", отчита специално изследване на Холандския икономически институт и БТПП за проблемите пред експорта.
Само три родни кланици имат лиценз за износ на месо: "Меком" - Силистра, (тук е и единствената лицензирана линия за производство на шунка за евросъюза), "Родопа" - Свищов, "Родопа" - Шумен. Те се вместват само в квотите за дребен рогат добитък. Свинско и телешко от България на практика не се изнасят заради нетарифни ограничения. Детската болест на месопреработващите фирми - мястото и условията на производство, и до днес не е надживяна. Липсват достатъчно на брой и с достатъчно голяма площ помещения, за да може производствените процеси да се извършват според изискванията на ЕС. Тези нетарифни ограничения са основната бариера пред българския износ на колбаси. "Нашите месопреработватели не могат да достигнат основните стандарти на ЕС за броя и площта на производствените помещения, гарантиращи поточност и последователност. Европейците искат да няма кръстосване на пътищата между суровината и готовите продукти, за да не се създават предпоставки за зараза на готовата продукция с микроорганизми", обобщава д-р Веселин Иванов, началник на отдел ДВСК при ГУ на НВМС. Две наредби (съобразени с европейските директиви) определят сроковете за привеждане на нашите кланици и месопреработващи предприятия в синхрон с изискванията на евросъюза. Сроковете по двете наредби изтичат през 2000 г. Фирмите, които не изпълнят изискванията, няма да имат право на такава дейност. Този път компромиси няма да има, заявяват контролните органи.
"Браншът е неконкурентоспособен. Но дали са създадени условия той да стане конкурентен? Дали има нормално финансиране, кредитиране, данъчно облагане", задава реторичен въпрос шефът на Асоциацията на месопреработвателите Кирил Вътев. "Минимум осем млн. долара са нужни, за да се приведат една кланица и едно месопреработващо предприятие с капацитет 15-20 тона на ден в съответствие с изискванията на ЕС", уточнява Борислав Николов, собственик на "Бони оборот холдинг". И добавя: "Инвестирали сме три млн. долара в месокомбината в Хасково, трябват ни още 1.5-2 млн., за да постигнем желаното."
"Производителят в България е сирак и всички го наказват. Отивам в банката с готов проект за строителство на нов завод и с нотариален акт за закупена земя. Имам четири магазина, залагам всичко, което притежава фирмата - тя е с капацитет пет тона на ден. Отговарят ми "омръзна ни да разпродаваме имущество като заложна къща" и ме връщат. Банките предпочитат да отпускат средства за тоалетна на двора или за кокошарник, а не за сериозен инвестиционен проект", коментира доц. Иван Захариев от "Софиз".
Изход за фирмите от бранша са субсидиите от структурните фондове на евросъюза. Но тук не всичко е на тепсия. Програма САПАРД предполага 50% субсидиране на инвестиционни проекти, но останалите средства трябва да дойдат от собствено финансиране.
Предложението от началото на 2000 г. да се въведе нулево мито за вноса на свинско месо и колбаси у нас и съответно за износа на български продукти в страните от ЕС отново разбуни духовете. Животновъди и преработватели заявиха, че не са против, но смятат, че още не е дошло време за това, и предвещаха погром на поне 50% от родните фирми в двата бранша. Двустранните нулеви мита на практика ще бъдат едностранни - за внос в България, твърдяха производители. "Преди да се създаде нормална икономическа среда, която ще позволи на българските предприятия да се приведат в нужния вид, за да бъдат конкурентоспособни на западните пазари, въвеждането на нулеви мита означава ликвидиране на българското месопроизводство. А нормалната среда означава възможност за нормално инвестиционно кредитиране и адекватна данъчна тежест", категоричен е Кирил Вътев.
Към изискванията, осигуряващи достъп на месопреработвателите до западните пазари, се прибавя още едно задължително условие. С новите нормативни документи, съобразени с европейските директиви, отговорност за качеството и безопасността на продуктите носи производителят. Негова е грижата да въведе принципите на "добрата производствена практика" чрез системата НАССР (Хасип), с която се анализират рисковете и критичните точки на контрол в предприятието. Наличието на такава система и спазването й ще се контролира от инспекторите от ДВСК. Без нея и износът за Европа, и продажбите на вътрешния пазар стават невъзможни.
Към проблема с липсата на инвестиции се прибавя и прословутата българска бюрокрация, вървяща ръка за ръка с рушветите. Изключително трудно се одобряват проекти за реконструкция или за изграждане на нови предприятия, отчитат производителите. Изтъркват се стъпалата на поне десетина инстанции. Това означава приемно време, предписания, срокове, зелени банкноти на ръка. Шефът на Асоциацията на месопреработвателите предлага да се създадат междуведомствени комисии в градовете, които да одобряват (отхвърлят) проекти.
Почти 100% от месото и месните продукти на българския пазар се произвеждат в частни кланици и предприятия. Производството идва главно от малки новосъздадени фирми с обем от 1 до 5 тона дневно. Само две дружества в месната промишленост (комбинатите в София и Генерал Тошево) са все още 100% държавни. В 32 от приватизираните месопреработвателни фирми новите собственици държат мажоритарния пакет от акциите. Обособени части от 17 предприятия в бранша са предложени за продажба, а 17 дружества са обявени в ликвидация.
В единния регистър на Главно управление на Националната ветеринарномедицинска служба са записани 208 кланици, 150 транжорни, 429 месопреработвателни и 377 предприятия за млени меса и месни заготовки.
В Асоциацията на месопреработвателите членуват 129 фирми, 96 - месопреработвателни, 33 - вносители на машини, технологии, подправки, адитиви и пр. Накратко
Понятието телевизионен пазар се въвежда от протокола за изменение и допълнение на Европейската конвенция за трансгранична телевизия, който правителството одобри миналия четвъртък. Документът предвижда забрана на телевизионните реклами на тютюневи изделия и ограничение за рекламирането на алкохолни напитки. Включено е и разширяване на мерките за гарантиране на достъпа до информация за важни събития, в случаите, когато даден оператор има изключителни права за излъчване. Според конвенцията всяка страна прави списък на важните събития през годината и определя мерките. След това те се одобряват от Постоянния комитет за трансгранична телевизия, който следи дали те се спазват. Предстои протоколът да бъде ратифициран от НС със закон.
Ново издание се появи на българския вестникарски пазар през миналата седмица. Вестник "Епоха" ще бъде седмичник и ще излиза всеки петък. Негов издател е "Мегапрес" АД, а в редакционния състав личат имената на хората, работили в екипа на спрелия вестник "Континент". Изпълнителен директор на "Епоха" е Драгомир Драганов, а главен редактор - Калин Донков. "Вестникът ни е отворен за всеки, който има интересни идеи и има какво да каже", заяви главният редактор.
Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ) представи през миналата седмица рекламните клипове за България, които ще се излъчват по Euronews между трети и десети декември. "България в ЕС. Изборът на една нация" е общото рекламно послание в двата клипа. Те рекламират политическата и икономическата ситуация в страната. В клипа, който уверява зрителите на ЕС, че българите са "приобщени към демокрацията", са използвани кадри от януарските протести през 1997 г. Клипът "приобщени към реформите" на фона на кадри с промишлени обекти "изписва" крива за темпа на инфлация. Шефът на АЧИ Илиан Василев обясни, че рекламите нарочно се излъчват преди срещата в Хелзинки. Те ще вървят в сутрешния и вечерния праймтайм на Euronews. За рекламната кампания са изразходвани около 30 000 долара, които са платени от Българския икономически форум. Уеб-сайтът (www.biforum. org) на форума също е изписан в рекламата.
Министърът на държавната администрация Марио Тагарински ще запознае докладчиците на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Дейвид Аткинсън и Хенинг Гелерод с основните принципи в Закона за достъп до информацията. Аткинсън и Гелерод ще посетят София на шести и седми декември. "В Закона за достъп до информацията няма текст, по който да се изисква от журналистите да издават източниците си на информация, това е конституционно право и не може да се нарушава", обясни Тагарински.
Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД) реши през изминалата седмица да прелицензира първите 33 радиооператори, които притежават лицензи, издадени от Комитета по пощи и далекосъобщения. ДКД предлага на правителството да одобри проект на индивидуален лиценз за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за радиоразпръскване с местно покритие.
Искат гаранции от Мърдок, преди да му дадат тв лиценза
Ще изпратим и тази година без частна национална телевизия
Вече е сигурно, че лиценз за частна национална телевизия няма да бъде издаден до края на годината. Миналата седмица предпоследната инстанция в конкурса - комисията, която трябва да препоръча на правителството печелившия кандидат, отложи решението си за след 20 дни.
Източници от комисията смятат, че причината за забавянето е желанието на управляващите да получат гаранции от печелившия кандидат, че ще играе от "тяхната страна на барикадата". В момента се урежда среща между министър-председателя Иван Костов или негов представител и фаворита в този етап от надпреварата за ефир - Рупърт Мърдок, твърдят източниците.
Всеки един от кандидатите има изработена стратегия за това как да се реагира на исканията от страна на управляващите. Най-ясно тя е формулирана при ТВ!>2 ООД - българското дружество на скандинавската компания SBS Broadcasting и Европейската банка за възстановяване и развитие. Според участници в пазарлъците около националния тв лиценз представителите на ТВ-2 просто са готови да предоставят 34% от дяловете в компанията на посочени им отвън фирми.
Представителят на шведската MTG Broadcasting у нас Кеворк Кеворкян пък поема почти всякакви ангажименти и обещава почти всичко, което бъде помолен, разказват близки до управленските кръгове, ангажирани в конкурса. Според някои информации обаче той вероятно ще получи най-много лиценз за излъчване от сателит.
Кандидатът с най-големи шансове за лиценз - българското дружество на Рупърт Мърдок "Болкан нюз корпорейшън", обаче засега не е поел никакви конкретни ангажименти за това, че дългосрочно ще върви в една посока с управляващите в момента. Това е и причината въвлечените в конкурса служители и политици на различни нива да търсят контакт с Мърдок или негов представител. Все още не е ясно къде ще бъде уредена евентуалната среща - дали в България или някъде зад граница.
С цел да се замаскират истинските причини за отлагането, миналата седмица председателят на комисията, която трябва да определи печелившата кандидатура, Веселин Стойков изтъкна три напълно измислени и смешни мотива. Той изпрати "мотивиран доклад" до премиера, в който се иска Костов да даде допълнителни 20 дни за оценка и класиране на кандидатите.
Първата причина според членовете на органа е, че първоначално определеният срок, който изтече миналата седмица, не е достатъчен за "юридическото прецизиране на проекта за решение с класирането на кандидатите". Комисията ще гласува решението си след подготовката на прецизни от правна гледна точка аргументи и мотиви, съобщи още Стойков. Целта на внимателното обмисляне е да се избегне всякаква възможност за оспорване в съда на резултатите от конкурса.
Предстоящите поправки в Закона за далекосъобщенията са вторият аргумент на комисията за отлагането. Заради сделката с БТК правителството е подготвило сериозни промени в него. Според изявлението на г-н Стойков поправките биха дали нови възможности на спечелилия конкурса да увеличи покритието на телевизионния сигнал. Това е едно от условията, които бяха поставени на кандидатите - тяхната програма да може да се приема в повече населени места, отколкото сега Ефир 2, който се излъчва на същата честота. Предстоящите промени в телекомуникационния закон трябва да залегнат в лиценза на спечелилия конкурса, смятат назначените от Костов да изберат печелившия.
Третият аргумент, за който самите членове на комисията признават, че е формален, е забавянето на сделката с БТК. "Компанията е собственик на ретранслаторите, които ще трябва да се наемат от новия лицензиант на честотите на Ефир 2", пише в доклада до премиера.
И трите причини заедно или поотделно не са достатъчно основателни, за да се удължи срокът на конкурса. Всички членове на комисията вероятно вече са съставили мнение за това кой кандидат според тях заслужава лиценза. Документите са на тяхно разположение вече повече от два месеца. Аргументът за необходимостта от юридическото прецизиране лесно може да бъде оборен, тъй като единственото, което се иска от комисията, е да каже кой кандидат предпочита. Тя по закон има правото абсолютно субективно да избере печелившия. Пред съда може да бъде оспорен редът на провеждане на конкурса, ако по някакъв начин е нарушен Законът за далекосъобщенията, където е уредена процедурата. Освен това крайният победител се определя от Министерския съвет. И накрая за прецизността трябват юридически познания, а не количество допълнително време.
Поправките в телекомуникационния закон също не са основателен аргумент за отлагането на крайния срок. Такива промени по всяка вероятност наистина ще има, но те в никакъв случай няма да бъдат направени през следващите 20 дни. В края на декември поправките ще бъдат на същото ниво, в което са в момента - сигурно още няма да са стигнали до парламента. Преди седмица те бяха разгледани на заседание в Министерския съвет, но не бяха приети. За окончателното им одобрение от Народното събрание едва ли ще стигнат и първите три месеца на следващата година, ако законодателната ни манифактура продължава да работи с тази скорост.
И аргументът за сделката с БТК е само прах в очите. Както и самият Веселин Стойков признава, ако продажбата на телекома се провали, конкурсът за частна национална телевизия няма да го последва в гробището за провалени управленски идеи. Всъщност никога не е било съвсем ясно защо либерализацията на ефира се обвързва с приватизацията на БТК. Телекомуникационната ни компания наистина пренася телевизионните сигнали, но ще продължава да го прави, който и да е собственикът й - българската държава, гръцката държава или който и да е. Дори и печелившият кандидат да бъде ясен на 21 декември, лицензът няма да може да бъде издаден преди края на тази година. Според законовите процедури първо Министерският съвет трябва да потвърди избора на комисията. След това решението на правителството се препраща към Държавната комисия по далекосъобщенията, която вече издава официално самия документ. Всички тези процедури едва ли ще могат да бъдат извършени за шестте работни дни до края на годината, така че реално може да се очаква печелившият кандидат да получи лиценз най-рано през януари 2000 г. Сам в храма
В центъра на Хелзинки има уникална църква. Пространството й се е образувало от дупката при взривяването на гигантска скала. После този каменен интериор, подобен на кратер, е бил затворен със стъклен похлупак под формата на кубе. От него струи слънчев лъч или направо се виждат небесните светила като в обсерватория. Още по-необичайно е, че сред тази дива красота тече перманентен музикален купон. Храмът е свободна сцена за всички, които искат чрез музиката си да разговарят с богомолците - предимно тийнейджъри.
И ние някога сме имали подобен кошер за музика - катедралният храм "Света Неделя" в София. За това ни напомня CD-албумът на "Гега Ню" с песнопения от Всенощното бдение и Света литургия. Подредени са в същия ред, както по време на богослужение. Невероятно красивата музика от български и руски майстори на църковния музикален канон се изпълнява от мъжкия хор при храма с диригент Кирил Попов. Хорът съществува от цели 102 години. Негов пръв диригент е Николай Николаев, който бил специално поканен да дойде тук от Болград - Бесарабия. Той оставя следи в музикалния живот на столицата, които личат и до днес. За 18 години - до атентата в храма, Маестрото превръща хора в институция, която просвещава и дава тон на музикалната мода в града. Който е искал да си прави музикални разходки из предишни епохи или в съвремието, могъл е да го стори като слушател на катедралния хор. С други думи, църквата чрез своята музика е формирала общество. Днес и тук не знам дали това е възможно. Но като слушам албума, си мисля, че чрез него човек може поне да посрещне часа на 2000 г. с нещо по-различно от шумотевица и фойерверки.
В "Изток - Запад" изток няма
"В известен смисъл бяхме като героите си - изселени, макар и само за няколко месеца. София е тъжен и сив, забравен от бога град. Но аз потънах в тази тъга и в усещането за заточение, за да изиграя Мари. " Това е разбрала от София изнежената Сандрин Бонер, снимайки се в копродукцията с българско участие "Изток - Запад". Целият филм също като своята актриса гледа малко по-назад - към времето на сталинизма, с наивността на добре възпитан, но разглезен европеец. Проблеми нямаше да има, ако режисьорът Режис Верние се беше събрал в нещо по-камерно, вместо да изографисва широк исторически и социален фон за драмата на главните си герои в двучасова суперпродукция. Руски емигрант (Олег Меншиков) и френската му съпруга (Сандрин Бонер) се връщат в СССР след краха на фашизма, подведени от Сталиновата пропаганда. Изваждат късмет - вместо направо в лагерите ги заселват в комуналка и се опитват да ги приобщят към новото общество само за да бъдат прекарани през няколко кръга на ада повече. След години французойката и детето успяват да избягат на запад благодарение на саможертвата на бащата и помощта на френска театрална звезда (Катрин Деньов).
"Изток - Запад" е почтен филм, но това не е достатъчно, за да го превърне в откровение за времето и мястото, в което се е втренчил. Представата на режисьора за комунизма се изчерпва с правозащитническия гняв от забраната за свободно придвижване. Ако нещата бяха толкова прости, да сме гътнали цялата система рано-рано.
Филмът е толкова схематичен и изкуствен, че олекотява човешката драма. Иска да звучи зловещо, а се получава капризен хленч. На запад номерът може и да мине. Но на изток картинката прилича на семейна снимка от панаирджийски фотограф, в която вместо жива природа зад героите се мъдри добросъвестен, ала наивен примитив.
Замряло в ноктите сърце
"Напролет - изгревът; лете - нощта; наесен - залезът; зиме - утринта. " Така започват "Записки под възглавката" на японската средновековна писателка Сей Шонагон. Десет века по късно тази префинена, естествена и съвсем семпла естетика ще остане само в най-дълбоките вътрешни пластове на филма "Записки под възглавката". Защото британският режисьор Питър Гринауей има съвсем друга идея в главата си. В неговите "Записки" се разказва съвременна история за едно предизвестено отмъщение в духа на старите японски хроники. Нагико (Вивиан Ву) се движи по върховете на артистичните азиатски кръгове в търсенето на вендета. Семейството и голямата й любов (Иън Макгрегър) са разпилени и унищожени от един и същ човек. Накърненото достойнство на Нагико и чувството й за мъст намират идеалното оръжие - традиционната калиграфия. За Япония линията, която оставят тушът и засъхващата четка, е линия на сърцето. В своя филм обаче Гринауей прави от нея екстремна кардиограма. Нагико убива бавно - чрез хиляди йероглифи, изписани съвършено върху голи човешки тела. Така кожата става хартия, тялото - книга, а личността - опасно текстово послание.
Този пореден експеримент на Гринауей следва интерактивната визуална традиция на "Книгите на Просперо" - в едно кадрово пространство сблъсква образи от автентичните текстове на Шонагон и сценария. Получава се филм във филма - едновременно бляскав и стилизиран коктейл от сантимент, екшън, азиатски финес и европейска интелектуалност. Има и философия, но тя не е от мавзолеен тип, а в ролята на мост, свързващ идеята за сливането на тялото със словото и превръщането на Ерос в Танатос. "Записки под възглавката" сякаш рисува старояпонския йероглиф за думите обичам те. Който в буквален превод на елементите ще рече "замряло в ноктите сърце".
Висящи гласове
"Нощта е време за съвети", казва един мъдър човек. "Неделята е време за интелектуалци", настоява програмната схема на БНТ. От време оно. За да не го бъркат с мозаечната "Всяка неделя", Явор Дачков направи своите "Гласове" като излято цяло. Добре измисленото задушевно студио с приглушена светлина и кабинетен дух предразполага към умни откровения. Едва ли обаче точно неделната вечер е най-подходяща за възприемането им.
Дачков измисля сочни теми за предаването си. Но нещо му убягва в разработването им. Последният глас бе на доц. Лазар Цветков, който разсъждаваше върху демокрацията, Клинтън, Русия и др. Сложно и многословно. Половин час водещият остави госта си да говори не особено атрактивно. Наистина това е проблем на композиране и режисиране на предаването, а не толкова на спорен водещ, който може и да изгуби реална представа за развитието на нещата, докато е в ефир. Когато на 30-ата минута Дачков все пак реши да даде време за отдих на зрителите, пуснаха секунди от изпълнение на пианиста Башмет. И за да се осъществи мост между музиката и словото, зададе "подходящия" въпрос "хареса ли ви изпълнението". Висящи във въздуха фрази, без проследима идея защо се употребяват.
Дачков наистина успява да намира интелектуалци извън кръга, непрекъснато тиражиран от медиите. Но високопарният стил на говорене, който самият той провокира, не е привлекателен нито за масова аудитория, нито за тесен кръг концентрирани зрители. Сложният словоред не е гаранция за интелектуално качество. Освен това, той се построява по-лесно отколкото се възприема.
Водещият самоопредели последното си предаване като "по-различно и по-странно". Сигурно заради това, че гостът съумяваше през цялото време да гледа между камерите в студиото. Или заради това, че "времето изтече много бързо". Разбиването на фрагменти не е най-подходящият начин за правене на такъв тип предаване, но пък и монолитните говорни блокове в неделната вечер отегчават. Изплъзва се идеята предаването да пробужда размисъл преди сън. Ако, разбира се, това е била идеята.
Пържени филета от сом по каджунски
Приготвяне:
В голяма супена чиния слагам брашното, солта, черния, лютия и червения пипер и горчицата на прах и разбърквам всичко добре. Ако нямам горчица на прах, намазвам рибените филета посредством малка четчица с лютата горчица. Във втора супена чиния разбърквам яйцето, млякото и табаското. В трета супена чиния разбърквам всички останали продукти без рибата и олиото. Панирам рибените филета, като най-напред ги овалвам в първата чиния и ги отупвам от излишното брашно по тях. Потапям ги във втората чиния с млякото и яйцето, леко ги отупвам и накрая ги овалвам в третата чиния с царевичното брашно, след което изстисквам панировката добре с длан, за да не падне при пърженето. Пържа готово панираните филета във фритюрник на 180 градуса или на тиган в повечко олио от двете страни. Сервирам веднага, задължително с добре изстудена бира.
"Ах, тези муцуни" купонясва за седми път
Предаването "Ах, тези муцуни" не спази традицията "никога не празнувай рожден ден без торта". На купона в НДК миналия понеделник липсваше само празничният сладкиш. На него трябваше да се наредят седем свещички. Толкова са годините в ефира на БНТ, през които Екатерина Генова превърна над 300 известни личности в "муцуни". Партито беше открито с "добрата новина" за европейската покана на България, донесена от министрите-муцуни Александър Божков и Надежда Михайлова, които пристигнаха заедно на купона. Петър Стоянов, който участва в предаването седмици преди да бъде избран за президент през 1996 г., не се появи на рождения ден. Гостите обаче по-любопитно се оглеждаха за министър-председателя Иван Костов и съпругата му. Шефът на правителствената пресслужба Мишо Михайлов беше обещал да осигури премиерското присъствие, но не успя. "Заради важни дела", оправда се Михайлов. Затова пък с песните на най-известните муцуни се забавляваха вечната жена Мартина Вачкова, Зуека и Нина, Маргарита Хранова, Лили Иванова, Коцето-Калки, Катя Евро, която влезе в ролята на манекен, Богдана Карадочева, Милена... На актьорско-музикалното присъствие съперничеха само телевизионните звезди. Шефът на "Нова телевизия" Стефан Димитров предпочете компанията на Лили Попова и Иван Гарелов. Екатерина Генова зарадва "муцуните" с подаръци от дизайнерката Мария Стоева и от спонсора "Мобиком". Шефът на компанията Джон Мънъри награди с мобилен телефон късметлийката в томболата Лиана Антонова.
Докато персоналът в НДК прибираше трапезата, на купона със закъснение се появиха актьорът Чочо Попйорданов и Йоана Буковска. Изпълнителката на Стела в скандалния сериал "Дунав мост" изненада с облекло в стила, възпят от Стефан Вълдобрев, "с бели маратонки и изтъркани джинси", докато Чочо не беше изневерил на любимия черен цвят.
Търсете щъркел за дежурство
Ако приготвите по описания начин не сом, а каквато и да е риба, бъдете сигурни, че макар и закъснял - у вас се е обадил духът на терориста. Но както прочетох някъде, утешителното е: "По-добре късно, отколкото бременна! ". Танцуващият в олио би се обърнал по корем в тигана срещу инквизитора си и отмъщението му ще е - прегоряло дюшеме - суров гръб! То не са панета, то не са топвания в три и повече хармана... Излишна работа.
Пикантна работа! Изход обаче има. Сомът е доста скъп, така че... Ако си купите или ви донесат някаква риба, дето костите й са повече от топлийките в изтерзан игленик на Живанши, потиснете усещането си, че тя за нищо не става. Важното е да е прясна!
Ако се гледате с люспестата през витрината, окото и е много от значение. Бистро и лъскаво, то има все още какво да ви каже - за министъра на околната среда и за всякакъв вид екодвижения. Ако окото й е мътно и перделия, вината не е в ехото на погледа ви, а самата риба е в пълна амнезия. Под това трябва да се разбира, че е общувала дълго с хладилната площ.
Прясната риба се познава и по хрилете - биват ли светлорозови като пердетата на евроляв - добра е. Ако хрилете й са с друг цвят, какъвто нито в партиите, нито в природата има и вие продължите да упорствате с тиганчето или скарата, бъдете сигурни, че ви предстои среща с токсиколог.
Ако сме се събрали да се дразним, бих ви подхвърлил нещо за пъстървата. Можете да я приготвите (какво пък чак толкоз) по същата рецепта. Но не "Пъстървата" на Шуберт - нямаме достатъчно инструменти да направим парчето.
Пъстървата е братовчедка на сьомгата, но от брак "доведено - заварено".
Тя бива кафява, бива и дъгова. Кафявата е шотландка по рождение и се препоръчва, когато я приготвяте, да си сложите поличка на каренца. Това може да ви сближи със съседа (съседката) пък и самата риба няма да се държи враждебно с подправките, нито с котката ви.
Дъговата пъстърва е американка и е нещо като прасето сред рибите от този сорт. Не се кахъри много от мръсните води и издържа на всякакъв климат.
И все пак, каквато и риба да си приготвите, при хапването е най-добре да имате щъркел на рамото. Хем ще ви държи топла илюзията за пролет, хем ако ви заседне кост - ще ви отреагира като на жаба!
Костов и ландшафта
Урок и по икономическа география изнесе премиерът Иван Костов на любопитните журналисти, които "пиха" кафе с него миналата сряда. "Виждаме една полупустинна местност, там няма дървета, всичко там е доста голо, угнетяващо е, това високо плато. Над Лисабон прелетяхме над стар индустриален район. Виждаха се стари порутени остатъци от индустриално предприятие, виждаха се изчистени до площадка участъци. До тях се виждаха модерните инвестиции, чисто нови халета, съвсем модерни", припомни впечатленията си от птичия поглед над португалската столица премиерът. Сред уроците по европейско мислене, какво е ЕС Иван Костов разказа и за цената, която е платил португалецът при влизането на страната в ЕС. "Представете се в ролята на португалец, той, баща му, дядо му, прадядо му и т.н. са брали една и съща маслина. И този португалец преди 13 години ги е изкоренил, за да я има тази индустриална зона, за да има аутобаните, динамиката на новия град. Всичко това, което е направило Португалия по-малко Португалия и повече Европа, ето това чака и България", прогнозира премиерът. На любопитството какво ще изкоренява, Костов се обясни, че журналистите не са разбрали използваната от него алегория.
Диалектика
Заместник-министърът на търговията и туризма
"Ти левак ли си", попитаха Александър Божков на коктейла по повод закриване на изложението "Произведено в България", защото вицепремиерът разряза тортата с лява ръка. Господин Божков не отговори, но се предполага, че той взе ножа в тази ръка, за да е по-удобно на телевизионните оператори. Премиерът
Шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции
На пищен коктейл във Военния клуб списание "Клуб М" връчи тазгодишния приз за мъж на годината на полковник
Без въпроси за лимузини и други луксозни придобивки премина първият семинар, организиран от здравната каса. Двайсетина журналистки от столични медии и здравни чиновници делиха два дни станцията на Министерския съвет във Велинград. Шефът на касата
Виц на седмицата
Пенсионер припада на автобусна спирка. Притеснена жена започнала да вика:
- Човек припадна, човек припадна, донесете вода!
Пенсионерът се надигнал и със сетни сили промълвил:
- И хляб!
Защо Иван Шиляшки си отваря прясното мляко още в магазина?
Защото на опаковката има стрелкичка, под която пише "отвори тук".
ЦСКА: Сами срещу всички
Ръководството на Любо Пенев допуска грешките на Томас Лафчис
"Преди време някои парадираха, че са сами срещу всички. Тогава ние какво да кажем сега, когато се използват всички начини да бъде спрян ЦСКА", заяви неотдавна изпълнителният директор на червения клуб Румен Янков. Под някои той явно визираше "Левски" и плаката, който феновете опъваха по време на двете шампионски години на "Литекс". Практическият резултат от възприемането на ролята "несправедливо ощетени" не бе особено голям. Новото ръководство на "Левски" след оттеглянето на Томас Лафчис сложи край на ерата на тоталните войни - срещу БФС, съдиите, провинциалните клубове. Схемата с подставените отбори и добри отношения на всички нива, която направи "Литекс" две години шампион, дава успешни резултати при сините този сезон.
В ЦСКА заложиха на конфронтацията и отсега нататък вероятно ще си патят още повече. Новото ръководство на червените заложи на честната игра и само за няколко месеца разбра, че в българския футбол това не върви. Румен Янков, президентът Любо Пенев и хората около тях допуснаха няколко основни грешки, които доведоха до пълното съсичане на иначе младия и надежден отбор на Димитър Пенев по терените из страната. Най-основната от тях е, че нямат пари. Оттам идват и всички последици:
Провал на селекцията - липсата на свеж ресурс за покриването на задълженията към "Нефтохимик" по трансфера на Митко Трендафилов оставиха осем футболисти, неизползваеми за цели 12 кръга. През това време останалите 18 картотекирани играчи трябваше да изнасят мач след мач в първенството без право на контузии или картони.
Слаба подготовка на сезона - от години е ясно, че в България не може да се стане шампион без уреждане на мачове, дори и да играеш с "Манчестър юнайтед". Причината е, че още преди сезона се изисква сериозна подготовка на съперниците - къде какво може да се спечели, колко ще струва това и какво ще трябва да се направи за гостуванията, където домакините не са благоразположени. ЦСКА можеше да си спести някои от неприятностите из провинцията, ако своевременно си бе подготвил почвата за леки мачове.
Пълно пренебрежение на съдиите - ЦСКА си позволи да не използва един от най-силните си козове - фактът, че председател на съдийската комисия е Стефан Оманджиев. Ръководството на клуба влезе в остра конфронтация с него, а през седмицата дори му поиска оставката. Ясно е, че известният като Стиви О бивш съдия няма да си я подаде, но нищо добро не очаква ЦСКА от съдиите отсега нататък.
Тотална конфронтация с БФС - че на "Кърниградска" не са добре разположени към Пеневи, е ясно още от времето, когато Иван Славков еднолично ги извади от националния отбор. Любо Пенев и неговите хора обаче не направиха нищо, за да стоплят отношенията с администрацията на "Кърниградска" 19.
Така несполуките на ЦСКА из провинцията изглеждат логични. Върхът обаче бе коридата в Петрич. Че там футбол не се играе, е ясно още от времето, когато капитан бе "Удушвача Ръжданов". Това, което се случи, бе логична последица от тоталната неподготвеност на ЦСКА в организационен план. "Беласица" се хвърли на кръв, защото президентът Костадин Хаджииванов е семеен приятел на Наско Сираков. Съдията Камен Алексиев активно поддържаше грубата игра на домакините, а по трибуните полицията смля от бой софийските запалянковци. Резултатът от всичко бе: загуба с 0:2, червен картон и наказание за Литера, контузии за Милен Петков и Веселин Великов и поощрение от Дисциплинарната комисия за действията на полицията.
Кустурица: оп-са!
"Кустурица, ти си сръбско мекере, агент на Милошевич" - възроптаха публично интелектуалци от бивши югорепублики след гениалния филм "Ъндърграунд". Други не нададоха такъв истеричен вой, но се сбогуваха с режисьора. Сред тях бяха двама от най-близките му приятели и съавтори - композиторът Брегович и операторът Вилко Филач. Афектиран, Кустурица отсече: "Край, свърших с киното! " Това беше през 1995.
Три години по-късно той се завърна с "Черна котка, бял котарак" (представен от "Александра видео"). Без Филач, без Брегович, но с онзи невероятен чалгаджийски оркестър, изсвирил и изпял шедьоври в жанра като "Месечина" и "Калашников". Самият Кустурица, явно обладан от желанието да изхвърли всички мрачни бесове от душата си, сервира бравурна филмова чалга. Изля я с майсторлък, на който единствено той е способен. Омеша в нея изпитаната вече и уникално разработена в "Циганско време" джипси-тема, сватби и погребения, любови и коварства, малко реализъм, много приказка, комедия на ситуациите, черна комедия, цитати от световната филмова класика и от собствената си такава? И се развилняха ония ми ти цигански ритми: оп-са, оп-са! Но, странно, нито едно парче не се запомни - нещо, небивало за киното на този режисьор. Шарена свирка, виртуозна, създава настроение, ама не ти хваща сърцето. Така е не само с музиката, а въобще с филма. Той разсмива, увлича, респектира с висшата си класа, обаче... Липсва му един елемент от магическата комбинация, родила феномена Кустурица. Само един, но безценен - сълзите в очите.
Системата "няма пари, вдигайте" рискува бъдещето на щангите
Иван Абаджиев е без състезатели за първия лагер
Промяна в условията и начина на подготовка е първото нещо, което ще търсят ръководство и състезатели след световното първенство по вдигане на тежести в Атина. Причината се върти около ключовата дума "пари". Едно е ясно - никой не иска да я кара постарому, а именно - няма средства, вдигайте. Развоят на битката в Атина показа, че така не може да продължава. Първият лагер за националните състезатели е обявен за 12 декември, но в залата най-вероятно ще се яви само старши треньорът Иван Абаджиев. Бъдещето на работата му зависи от тежките преговори между него и ръководството на Българската федерация по вдигане на тежести (БФВТ) от една страна, и от друга - между тях и всички останали състезатели. Очаква се и президентът Петър Стоянов да вземе отношение по проблемите на щангистите, тъй като Абаджиев заяви, че ще помоли за среща и с него.
Първенството в гръцката столица бе най-безплодното през последните три години, откакто старши треньорът Иван Абаджиев даде втори живот на българските щанги. В битката за медали в зала "Мир и дружба" във всяка категория се включваха около десетина изявени фаворити, а победителите печелеха с много малка разлика в килограмите. Интрига и напрежение имаше до самия край на състезанието. Осемте титли при мъжете отидоха в представители на осем различни държави, което най-после задоволи международната федерация в желанието им да изчезне хегемонията на българските щангисти през последните години. При жените остана тоталното превъзходство на азиатките, българките обаче са все още най-добрите европейки. В Атина се поставиха 14 нови рекорда при мъжете, четири от които на Гълъбин Боевски (69 кг), и 11 при дамите, където Донка Минчева даде своя принос в категория до 48 кг. Общото мнение на специалистите е, че такова оспорвано състезание не е имало в историята на вдигането на щангите. Силите на щангистите бяха почти изравнени и състезатели от група С и Б вдигаха невероятни тежести, като изместваха поставените в елитната група А.
В тази тежка надпревара отборът на България се класира на второ място по точки и с това си осигури пълна квота за осем мъже и четири жени за олимпийските игри в Сидней 2000. С това целта на федерацията ни бе изпълнена. С общо девет спечелени медала (три златни и шест бронзови) останахме четвърти в неофициалното класиране по медали. Изпревариха ни Русия, Катар и Гърция.
Повратът за нас дойде след нулата (три несполучливи опита в едно движение) на Стефан Георгиев, което наложи принудителна промяна на тактиката. Иван Абаджиев потърси абсолютна сигурност в изявите на останалите състезатели, като смъкна заявката за началните тежести, за да няма втори подобен инцидент. Решението му от своя страна пък лиши състезателите от възможност за максимални изяви. Най-потърпевш бе дебютантът от осетински произход Алан Цагаев, който от 207.5 кг в първи опит на изтласкването отиде на 220 кг за втори. "Цагаев не излизаше да вдига със самочувствие, а само да спасява отбора. Настроението на повечето състезатели не бе боево и те подхождаха към щангата за спасяване на така необходимите квоти. Това бе най-тежкото състезание в цялата ми кариера като треньор", каза Абаджиев.
Моментите на високо напрежение на подиума обаче си имаха причина. Подготовката на националите не протече нормално. Имаше скандали заради участието им в първенствата на други държави. Зараза от салмонела прикова състезателите на легло през лятото, накрая пък настана бунт заради сделката, според която наши щангисти се състезаваха от името на Катар. От нея спечелиха предимно момчетата от Б отбора, които вече се радват на солидни за нашите стандарти заплати и условия за тренировки. Боевски ще получи само осем хиляди марки премия за световната титла срещу най-малко 40 000 долара на колегата му Петър Танев от Катар. "Ще пропусна олимпиадата, ако се наложи, само и само да не ме правят на маймуна. Златан Ванев и Пламен Желязков също са готови да го направят, ако така продължат нещата. Да не говорим за Георги Гърдев и Стефан Георгиев, всъщност така е с целия отбор", заяви шампионът.
Бронзовият медалист Севдалин Минчев също няма да се яви на 12 декември в "Дианабад". Той заедно с Боевски продължава участието си в Бундеслигата. "Какво да се прави, трябва да вдигаме, иначе сме жив зян. От едно участие в Германия ще взема повече пари, отколкото ще получа за третото място в Атина", призна Минчев.
Изглежда, че проблемите на всички биха могли да бъдат решени само с пари. Очакваните суми от 100 хил. долара от Катар, където продадохме цял отбор, все още се бавят по необясними причини. И тъй като щангите не са привлекателен спорт за спонсори, май пак ще се разчита основно на държавата. Още повече че федерацията по щанги сега може да претендира, че е единствената, която осигури българин световен шампион през годината в олимпийските спортове.
Кой е героят на годината
Анкетите за спортист и футболист на 1999 г. ще претърпят фиаско
Идва време за традиционните анкети за спортист и футболист на годината, а все повече се набива един въпрос - кой е героят на 1999 г. Конкуренцията обикновено и в двете анкети е жестока. В първата по традиция се води люта борба между няколко световни шампиони. При футболистите доскоро битката бе между героите от САЩ '94, а преди това - между пълните със звезди ЦСКА и "Левски".
Тази година обаче не е като другите. Участниците в анкетата за спортист на годината са улеснени в избора си. България спечели само един златен медал от световно първенство в олимпийските спортове чрез щангиста Гълъбин Боевски. Журналистите, специалисти по футбол, пък ще бъдат затруднени, тъй като няма кого да изберат.
И в двата случая се касае за един доста тъжен факт - през 1999 г. герои на спортното поле липсваха. Няма ги успехите и звездите, които допреди няколко години не само затрудняваха журналистите в обективната им оценка, но и радваха спортните запалянковци. Година преди олимпийските игри в Сидней и началото на световните футболни квалификации българският спорт е лишен от изявени фигури.
Националният селекционер Димитър Димитров-Херо напоследък често е обвиняван, че непрекъснато прави промени в отбора вместо да заложи твърдо на състав от 11 души. Трезвият поглед върху първенството показва, че в България няма такъв футболист, който през цялата 1999 г. да е показвал равномерна и силна игра, за да бъде неоспорим титуляр. Положението сега е много по-трагично от предишната година, когато все пак имаше някаква конкуренция за приза за най-добър футболист. Тогава призьор стана Ивайло Йорданов заради най-впечатляващото и традиционно силно представяне в мачовете на националния отбор и същевременно добрите му изяви в първенството на Португалия с екипа на "Спортинг". Все пак той не бе единственият кандидат и силна конкуренция му правеха звездата на "Левски" Георги Иванов-Гонзо, Милен Петков от ЦСКА, пък и вратарят на националите Здравко Здравков. Тази компания в сравнение с годините, когато Трифон Иванов, Христо Стоичков, Красимир Балъков, Йордан Лечков и Емил Костадинов водеха люта надпревара за приза и дори се сърдеха, ако бъдат пренебрегнати, е доста посредствена. Но в сравнение с тази година, когато дори и Ивайло Йорданов тръгна към залеза на кариерата си, все пак имаше някаква приятна интрига. Какво е положението сега? Един кратък поглед върху претендентите показва трагичното състояние на българските футболни звезди:
Александър Александров -Кривия ("Левски"), както е по-известен сред футболните запалянковци, направи впечатляващ есенен полусезон на новия си пост в "Левски" - плеймейкър, и хвана окото на мениджърите в Италия. Той се оказа мозъкът на водения от Люпко Петрович отбор и е с основна заслуга за първото място в класирането в А група и за представянето в европейските турнири. Александров може да спечели, защото впечатленията от изявите му са и най-пресни. Но спомняте ли си какво направи той през пролетта? Като изключим победата над ЦСКА във втория кръг, през останалото време той беше контузен. Тогава може ли Александров да бъде обявен за номер 1 на цялата година?
Милен Петков (ЦСКА) - капитанът на червените бе избран за професионален футболист на сезона 1998/1999 г. За приноса си към националния отбор и спечелването от ЦСКА на Купата на България "Мото Пфое" той получи от Професионалната футболна лига и спонсорите му нов "Форд Фокус". Това бе до лятната почивка, след която Петков вече не е същият футболист. Опитите за неговата продажба в чужбина пропаднаха за пореден път и това се отрази на желанието му за изява по родните терени. Като капак на лошото му настроение през есента дойдоха и финансовите проблеми в ЦСКА, които го накараха да бойкотира реванша от "Прокъп" с "Нюкасъл".
Стилян Петров (ЦСКА/"Селтик") - написаното за Милен Петков важи до известна степен и за неговия по-млад бивш колега от ЦСКА. Стилян изгря на футболната сцена с впечатляващи изяви през пролетта, което доведе и до трансфера му в един от двата най-популярни шотландски отбора за рекордната сума от 4.5 милиона долара. Дотук добре. Есенният полусезон обаче се оказва крачка назад в кариерата на 20-годишния възпитаник на футболната школа в Монтана. Той не успя да се пребори за титулярно място в новия си клуб, влиза да играе най-вече като резерва. Логичният спад на формата му си пролича и в последните няколко мача на националния отбор.
Станимир Стоилов ("Левски") - той също е един от фаворитите за приза на годината, най-вече заради изявите си в клубния отбор. Мъри вече попремина златните си футболни години и затова се закрепи в защитната зона на "Левски". Със стабилните си изяви именно в тази област капитанът на "Левски" обаче успя да влезе отново в националния отбор. За неговата възраст от 32 години това си е сериозно постижение, особено при тенденцията на Димитър Димитров да подмладява селекцията си.
Георги Иванов-Гонзо ("Левски") - за разлика от миналата година през тази Гонзо е бледа сянка на най-добрите си изяви. Това го разбират дори и привържениците на синия отбор, които очакват от него да бележи голове мач след мач и да бъде най-опасната заплаха за противниковата врата. През цялата година той определено не е такъв, а през есенния полусезон дори е засенчен от чернокожия си съотборник Серж Йофу.
При тази конкуренция все пак с най-големи шансове да вземе приза е Александър Александров. Допреди три години организаторите на проявата награждаваха победителя след тържество в НДК, имаше моменти дори, в които призьорът си тръгваше с кола, а журналистите попълваха по пет имена в анкетните листове. Сега кола няма, няма и тържество. Попълват се максимум три имена, но при липсата на избор вероятно ще трябва да се сведе до едно.
Световният шампион по вдигане на тежести Гълъбин Боевски е абсолютният фаворит и почти сигурен спортист на България за 1999 г. Той имаше шанса да спечели единствената световна титла за страната ни през тази година от олимпийските спортове и това стана преди седмица. В последните три години, откакто Иван Абаджиев отново се захвана с националния ни отбор, поне по трима щангисти си оспорваха приза на в. "Дневен Труд". Очакваше се и тази година да бъде същото, но не стана. Успехът на Боевски, освен че нямаше алтернатива в останалите спортове, бе и единствен за щангистите на шампионата в Атина. Така един малко познат допреди седмица спортист ще бъде номер 1 за 1999 г. Погледът върху призьорите в последните 10 години, а и по-назад във времето, показва, че тази награда е отивала винаги в спортисти с дългогодишен стаж по зали и терени, в повечето случаи легендарни имена в историята на българския спорт. Последният такъв пример бе лютата битка между олимпийските шампиони от Атланта Валентин Йорданов (борба) и Стефка Костадинова (атлетика). В сравнение с тях Боевски е г-н Никой. Ако не бе титлата от Атина, призът за спортист на годината вероятно щеше да отиде у Христина Калчева, която стана световна шампионка на висок скок в зала. Калчева е също толкова непознато име и с изключение на този успех е абсолютно безлична като изяви на пистата и извън нея.
Притежаването на световна титла не е единственото условие за избора на спортист на годината, но пък големите първенства са най-добрият критерий за постиженията на отделните атлети. Дори да се изключи успехът на Боевски, то конкуренцията е доста слаба:
Сега, когато конкуренцията е най-слаба в сравнение с последните 40 години, спортистът на годината ще е може би най-облагодетелстван. За първи път призьорът ще получи чисто ново "Пежо 206" от организаторите.
Пари от джакпота скарват министерство и Спортния комитет
Веселин Методиев и министрите във федерациите не могат да се разберат за девет милиона лева
Министерството на образованието и науката (МОН) задържа парите от допълнителните постъпления на тотото, които Комитетът за физическо възпитание и спорт (КМФВС) очаква да дойдат в неговата сметка, обявиха от Спортната палата. Сумата е събрана през лятото по времето на големия джакпот. КМФВС планира да я раздаде като допълнителна помощ за спортните федерации, както това се правеше всяка година досега. В МОН обаче имат други идеи. Пари за спорта от джакпота до момента няма и това води до напрежение по оста Спортна палата - МОН.
"Парите, които би трябвало да дойдат при нас, са преведени в МОН и чакат само подписите на хората там. Те обаче нарочно ги бавят, защото искат 50 процента от тях да отидат в училищата за заплати на учителите. Мотивът им е, че трябва да финансират спортните секции в учебните заведения. В същото време националните ни отбори са в бедствено положение, а до олимпиадата остава по-малко от година. Парите трябват спешно, за да продължи подготовката", каза Илия Илиев, началник отдел "Спорт" в КМФВС. Според него става въпрос за девет милиона лева.
Голям скандал назрява, ако нещата не се уредят скоро. Шефовете на федерациите са готови да поискат среща с президента Петър Стоянов, за да си търсят правата. Преди това е замислена консултация с икономическия му секретар Красимир Ангарски, който е председател на федерацията по тенис. "Готови сме на бунт и ще предизвикаме големи скандали, тъй като отборите ни спират подготовка поради липса на средства", казаха представители от централите, пожелали анонимност.
Хората в Спортната палата очакват в битката за парите да се включат и четиримата министри Богомил Бонев, Марио Тагарински, Венцислав Върбанов и Валентин Василев, които са начело на федерации. От тях ще се иска да помолят министър Веселин Методиев да подпише превода на парите в КМФВС. "За какво сме ги избрали, ако не помогнат в такива моменти", коментират в спортните среди.
"Наистина става дума за допълнителни приходи в размер на 9.1 милиона лева от спортния тотализатор във връзка с увеличените приходи от джакпота в края на лятото. За 1999 г. от БСТ са дошли около 24 млн. лв. при план 15 милиона. Останалите са наднормен приход. За него се иска допълнително утвърждаване как да се изразходват", каза главният секретар на МОН инж. Пенчо Ненов.
Специалистите от МОН планират да разпределят тези средства не по желание на КМФВС, а според съществуващата Национална програмата за развитието на физическото възпитание и спорта за периода 1997-2000 г. "В основните приоритети са физическото възпитание и спорт за всички, физическото възпитание и спорт в учебните заведения, във въоръжените сили, за инвалиди. За тях пари в бюджета на МОН няма и затова се налага да се финансират с парите от тотото", заяви инж. Ненов. Планира се за подпомагането на ученическия и студентски спорт да отидат 2.9 млн. лв., за войниците - 120 000 лв., за МВР - 50 000 лв., за спорт за инвалиди - 30 000 лв. Останалите шест милиона лева ще бъдат върнати в Спортната палата, обещава инж. Ненов.
Конфликтът между просветното министерство и комитета за спорта се очакваше да се случи още в началото на годината, когато КМФВС попадна под шапката на МОН. Притесненията на спортистите, че първостепенният разпоредител ще разпределя парите по свои приоритети, са на път да се оправдаят.
Проблемът обаче се заложи още с приемането на новия закон за хазарта, според който парите от БСТ влизат изцяло в държавния бюджет, а не както бе до края на 1998 г. - в закрития вече фонд на КМФВС за развитие на спорта. Ако на практика през миналата година комитетът на Цвятко Барчовски сам разпределяше полагащите се на спорта 27% от тотото и раздаваше допълнителните приходи в края на годината, то сега всички решения минават през МОН.
"Конфликтът идва оттам, че в Закона за спорта съществува аномалията по-нисък ранг ведомство да разпределя пари за министерство. КМФВС трябваше да разпределя средствата за четири министерства по приоритетните програми на Министерския съвет. Но когато с това се занимава един комитет, който се занимава пряко със спорт, естествено е той да загърби останалите и да гледа да си оправи положението с федерациите. Трябва да се намери решение в новия закон за спорта да се определят процентите в съотношение и да няма караници. Сега имаме вакуум между два закона - остарелия на спорта, новия за хазарта и една програма на МС за приоритетите", поясни Ненов.
Допълнително усложнение в ситуацията добавя и ръководството на БСТ, който за застраховка дава занижен план за годишните постъпления. Въз основа на тези данни държавата определя и бюджета на спорта в абсолютни стойности. Това означава, че допълнителните приходи отиват в бюджетния излишък, който се разпределя в зависимост от ситуацията.
Пийт Сампрас - тих, но силен както винаги
Последните две години изглеждаха като най-спокойните в кариерата на Пийт Сампрас. Но внимателният анализ показва, че това бе периодът, който най-добре го определя като номер 1 на нашето време.
В момента на Сампрас му трябва само една титла от Големия шлем, за да подобри рекорда на Род Лейвър от най-много спечелени титли в четирите най-престижни турнира. През последните две години той прибави само две към своите общо 12 купи. За първи път от 1992 г. пропусна турнир от Големия шлем - Откритото първенство на Австралия. Причината бе преумора. На шампионата на САЩ отпадна, без да е изиграл нито един мач заради дискова херния. Когато обаче играеше, той бе безспорно най-добрият.
Така бе и на тазгодишния "Мастърс" в Хановер, който трябваше да узакони превъзходството на Анрде Агаси през годината. Не се получи, тъй като на финала Сампрас разби любимеца на тийнейджърите с 6:1, 7:5, 6:4. На въпроса дали не е искал да отправи послание, че все още е най-добрият тенисист в света, той отговори: "Няма нищо лично срещу Андре. Не е имало послания".
Сампрас обаче не е прав. Той нанесе един от най-тежките си удари в турнира, който трябваше да узакони годината на Агаси. Въпреки че Андре взе две титли от Големия шлем, балансът му от срещите със Сампрас не е в негова полза - 1-5. Когато се срещнаха на финала на "Уимбълдън", загуби, без да вземе сет. И когато завърши годината като номер 1 в световната ранглиста, ще знае, че това място все още принадлежи на Сампрас. Агаси бе толкова разстроен от поражението си в Хановер, че се разплака и въобще не говори на публиката - нещо, което винаги прави след финал.
Показателите на Сампрас срещу всеки от най-големите тенисисти на днешното време са категорични. Срещу Агаси има 17 победи и 11 загуби, срещу Тод Мартин съотношението е 17-2, срещу Джим Къриър 16-4, срещу Евгени Кафелников 10-2, срещу Патрик Рафтър 9-4, срещу Горан Иванишевич 12-6, срещу Борис Бекер 12-7, срещу Майкъл Ченг 11-8. През тази година той не успя да подобри много от показателите си, тъй като участва само в 14 турнира. За сравнение Евгени Кафелников, който завършва годината под номер 2 в ранглистата, игра в 33 турнира, включително купа "Дейвис".
Въпреки че пропусна два от турнирите за Големия шлем и няколко други заради контузии, 28-годишният Сампрас не се даде на силните имена на деня. През годината успехите му срещу първите десет в ранглистата са осем срещу само две поражения. През 1998 постижението му за същата група играчи беше 15-4. В крайна сметка той ще завърши годината на трето място в ранглистата.
Единствената слабост в кариерата му си остава фактът, че никога досега не е печелел "Ролан Гарос". Той дори никога не е успявал на премине през полуфиналите на този турнир. Ако намери път през жребия и през меката настилка, която убива мощния му сервис, то тогава вероятно ще разберем колко впечатляваща е наистина кариерата му. Тогава някои факти ще говорят по-силно, а именно, че е спечелил два пъти повече титли от Големия шлем от Агаси и е завършвал като номер 1 годишните ранглисти пет пъти повече от него.
Може би Сампрас за някои е твърде безличен като представление на корта. Ако играеше по времето на Джон Макенроу или Джими Конърс, сигурно нямаше да чуем много за него, тъй като двамата щяха да са изяли цялото публично пространство. Но това не означава, че Самрас нямаше да бие най-добрите тенисисти за онези времена. Това не означава и че не може да претендира за признанието, че е най-добрият тенисист, който някога е стъпвал на корта.
Накратко
ФИФА отне правата на Йордан Лечков да се занимава с футбол по цял свят. Санкцията на бившия национал е наложена, защото не изпълни решението на световната федерация от миналата година да върне 200 000 германски марки на последния си клуб "Бешикташ" (Тур) и така да стане свободен играч. Наказанието се отнася до всякаква футболна дейност, включително треньорска и административна. Лечков напусна "Бешикташ" след скандал. Той бе преотстъпен на турския клуб от френския "Олимпик" (Марсилия). След напускането на турския отбор Данчо прекрати футболната си кариера и се отдаде на хотелиерство в родния си град Сливен. Лечков е първият български футболист, на когото е наложено такова тежко наказание от ФИФА, а решението не подлежи на обжалване.
Офисите на бургаската телевизия СКАТ бяха подложени на обиск заради мачовете на "Нефтохимик". Служителите на ;НСБОП искаха да проверят законноста на излъчваните от медиата срещи и конфискуваха имущество за 20 000 германски марки. Срещу собственика Валери Симеонов е образувано предварително производство. Той обаче твърди, че отношенията между "Нефтохимик" и телевизията са напълно законни и обвини представителя на УФА Валентин Михов, че е поръчал проверката. "Отношенията ми с телевизия СКАТ не могат да бъдат атакувани в никой съд в света, защото е упоменато, че футболните клубове предоставят правата си на телевизия по собствен избор", заяви президентът на "Нефтохимик" Христо Порточанов. Той заяви, че ако отборът му се класира за евротурнирите, няма да сключи договор с УФА и намекна, че интерес към мачовете на "Нефтохимик" има от хамбургската агенция "Глобалспорт".
Сръбският либеро Предраг Пажин провали трансфера си в германския "Арминия", защото не е успял да се договори за личните си условия и остава да играе в "Левски". "Сините" се надяваха да получат за него 3.5 милиона германски марки. При това положение е твърде възможно да се спре процедурата по привличането на Георги Марков от "Локомотив" (Сф), който бе искан за заместник на Пажин.
"Манчестър Юнайтед" стана световен клубен шампион. Във финалния мач за междуконтиненталната купа "Тойота" "Червените дяволи" се наложиха с 1:0 над бразилския "Палмейрас" на олимпийския стадион в Токио. Победния гол вкара капитанът Рой Кийн в 35-ата минута. Най-вероятно ирландецът ще получи повишение на заплатата и предложение да продължи договора си с отбора, който изтича идното лято, коментират на Острова. "Юнайтед" е първият английски отбор, спечелил трофея. През януари отборът на легендарния шотландски мениджър сър Алекс Фъргюсън ще атакува още един трофей в новия турнир за световната клубна купа.
Бившият президент на волейболната федерация Валентин Заяков бе уличен от настоящото ръководство, че е раздавал международни сертификати на волейболисти, без да има право на това. Той е подписал разрешение на Иван Колчаков за Испания без знанието на "Славия". Заяков призна че до 30 юни, когато бе свален от власт, е подписвал и други сертификати като този на бившия национал Мартин Стоев.
