Nokia Netwоrks е най-голямата група компании от системата на Nokia (), която досега е изградила 84 GSM-мрежи в 38 страни по цял свят. В системата на Nokia влизат и няколко други групи - Nokia Moblie Phones, Nokia Communications Products, Nokia Ventures Organizations и Nokia Research Center. През 1998 общите продажби на компанията са на стойност 15.7 млрд. долара, а наетите служители по цял свят наброяват над 51 хиляди души. Акциите на Nokia се търгуват на фондовите борси в Ню Йорк, Хелзинки, Стокхолм, Лондон, Франкфурт и Париж.
Накратко
На първи декември беше подписан договорът за отдаване под наем на основното производство на "Стомана" - Перник (в несъстоятелност). Документът е бил подписан едновременно от представителя на немската фирма "Метал трейдърс" и от представителя на пернишкото дружество "Еврометал". Договорът е шестмесечен, като, за да влезе в сила, наемателят трябва да предостави банкова гаранция, която да обезпечи заплащането на наема и предвидените неустойки по договора в случай на неизпълнение на поети ангажименти. Крайният срок за предоставяне на тези гаранции е 21 декември. В договора е записано, че при утвърждаване на план за оздравяване, който предвижда основното производство на "Стомана" да бъде продадено на наемателя на цена 13.5 млн. долара, "Стомана" се задължава да прехвърли обектите на сегашния наемател. "Ако "Метъл трейдърс" и "Еврометал" виновно не закупят основното производство на "Стомана", дължат огромна неустойка" обясни синдикът на пернишкото дружество, като се въздържа да назове точната сума.
Комисията по ценните книжа одобри проспект за публично предлагане на акции на "БРИБАНК" АД. Размерът на капитала, предмет на публично предлагане, е 10 млн. нови лева, разпределен в един млн. акции с номинална стойност 10 лв. и емисионна стойност 15 лв. Това е пета нова емисия акции на банката, съобщиха от пресцентъра на комисията.
Още една обикновена българска история
Хотел в Турция подслонява две общи събрания на "Пещоремонт"
В случая тормозът е от страна на миноритарния акционер
Провеждането успоредно на две общи събрания на едно и също дружество не е новост. По-различното в случая със събранието на "Пещоремонт" АД - София (макар отново да не се претендира за авторство), е, че действието се развива в съседна Турция. Мястото и дневният ред на събранието са определени от "Елви груп холдинг" АД, който е миноритарен акционер в софийското предприятие. На практика дружеството е правоприемник на работническо-мениджърското дружество "Пещоремонт - 96". На адреса (който всъщност се оказва хотел в Истанбул) на така свиканото събрание на 29 ноември се явяват единствено трима представители на мажоритарния собственик - холдинг "Света София", притежаващ 50.75% от капитала на "Пещоремонт", и изпълнителният директор на "Елви груп холдинг" Винченцо Каревски. Естествено нито един от 600-те дребни акционери не е предприел екскурзия до Турция, държавата също се е въздържала да изпрати свой представител до Истанбул.
В определените ден и място събранието започва. По думите на Каревски обаче от "Елви груп холдинг" не са успели да си вземат депозитарната разписка от Централния депозитар. По тази причина единственият легитимен акционер на събранието е бил "Света София". От холдинга са гласували против предложеното в дневния ред увеличение на капитала под условие, не са извърши промени в съвета на директорите, както и не са освободили ръководството от отговорност. Представителят на "Елви груп холдинг" е допуснат като гост на събранието и е избран за протоколчик. Впоследствие обаче той отказва да подпише протокола.
Събранието вече е било към своя край, когато от българската консулска служба в Истанбул съобщават на "Света София", че при консула вече има представители на "Елви груп", които желаят той да подпише протокол от общо събрание на "Пещоремонт". Консулът е декларирал, че няма да подпише въпросния документ. Не съществува законово изискване за заверка от консула, но неговият подпис има нотариална сила за документите, т.е. удостоверяват датата, подписите и т.н.
Последвалите събития доказват, че "Елви груп холдинг" действа бързо и на територията на България. Когато представителят на "Света София" отива да регистрира решенията от общото събрание, се оказва, че вече е постъпило заявление в Софийския градски съд от "новото ръководство" на "Пещоремонт". Във внесените документи се иска вписване на промяна на седалището на фирмата, правят се редица промени в устава, променя се целият съвет на директорите, освобождава се от отговорност предишното ръководство. Капиталът на дружеството не е увеличен под условие, както се предвиждаше в дневния ред, тъй като за такава промяна по закона за ценните книжа се изисква съгласието на 3/4 от целия капитал на дружеството, а "Елви груп холдинг" държи едва 26.4%.
Тъй като от обявата в Държавен вестник не може да стане ясно къде точно в хотела трябва да се проведе общото събрание, най-вероятно е в някоя стая на хотела да е протекло второ общо събрание, този път само с представителите на "Елви груп холдинг", които явно са успели да се сдобият с депозитарна разписка. Според представените в съда документи на общото събрание са присъствали единствено четирима представители на бившето РМД, между които и Каревски. Той обаче не пожела да коментира пред "Капитал" така развилите се събития. Бъдещето на "Пещоремонт" вече ще зависи единствено от решението на съда. Третата власт обаче в практиката си до момента не е показала да е бърза и гъвкава в решаването на сходни казуси, а до изясняване на проблема вписаното ново ръководство може да нанесе достатъчно щети на мажоритарния собственик.
Това вероятно е последното общо събрание на българско публично дружество в чужбина, тъй като в проектозакона за публично предлагане на ценни книжа, който е към края на второ четене в парламента, изрично е записано, че общото събрание на публичното дружество се провежда, където е неговото седалище. Успокоението за мажоритарните акционери в "Пещоремонт" едва ли обаче е голямо, тъй като на тях им предстоят дълги мъки в дверите на Темида.
Хилядите ограбени сметки в депозитара са просто мит
Апостол Апостолов, изп. директор на Централен депозитар и "БФБ - София", пред "Капитал"
- Всичко тръгна от действията на двама инвестиционни посредници в противоречие с всички принципи за съхраняване на клиентска тайна, защитаване интереса на клиента, работа като добър търговец и т.н.
При първия случай инвестиционен посредник дава всички данни на свои клиенти на друг посредник, който ги взема за клиенти (без те да са дали каквото и да е съгласие) и продава акциите им. Документите по сделката се оформят, така че да изглеждат редовни. На базата на тези данни е задвижен механизмът за трансфер на собствеността. Спрямо Централния депозитар всичко е било представено изрядно, но източникът на данните не е бил такъв, какъвто е трябвало да бъде.
При другия случай са извършени трансфери чрез нотариално заверени пълномощни. С такова пълномощно някой отива при регистрационен агент и иска да се извади дубликат на загубени разписки. На база на всички документи агентът издава разписките. След това с ново нотариално заверено пълномощно отива при посредник и иска да се открие сметка на негово име, на която чрез продажба да се прехвърлят акциите. Всички документи формално са изрядни и трансферът се извършва.
- По-правилно е да се говори за конкретна отговорност за отделни действия и дали те са извършени в съответствие със законите и приложимите процедури. Става дума за неспазване на правилата за контрол - както вътрешен контрол при самите посредници, свързан с обработка на документи, втори път - при работа клиент - фронт офис на посредника. Ако е била направена идентификация на клиентите, този случай е щял да бъде предотвратен. Проблемът е изцяло извън ЦД, защото той стриктно действа в съответствие с нормативната уредба и своите правомощия.
- В рамките на нашата компетентност въведохме нов механизъм за прехвърляне на акции от регистъра на собствени сметки към регистъра на клиентските сметки. Това, което отсега нататък може да се направи, е въвеждане на електронния подпис, т.е. хартията да отпадне като средство при трансферите. Ратифицирането и гарантирането на сигурността му е разковничето на успеха. Направим ли го, винаги ще можем да конкретизираме кой е извършил действието и кой носи отговорността за това. Що се отнася до конкретната защита на правата на акционерите, това може да се осъществи от съответните правораздавателни органи.
- Моето мнение е, че т.нар. регистър А, в който са всички сметки на граждани, получили акции от масовата приватизация, трябва да се трансформира - колкото по-бързо, толкова по-добре. Собствениците могат да отидат при посредник и да му станат клиенти, отваря му се клиентска сметка и неговите акции преминават от личната му сметка в клиентската сметка. Гражданите запазват всички права - те са акционери, гласуват, получават дивиденти, но посредникът ще има прекия интерес да следи сметката и никой да няма неоторизиран достъп до нея.
- Да. Нека да има прехвърляния между физически лица, но те да са обвързани с плащане, и то на регулиран пазар, защото, ако се наложи плащане на нерегулиран пазар, те ще декларират, че е сключена сделка на един лев.
- Посредниците следва да бъдат по-отговорни в работа си с каквито и да било пълномощници и да осъзнават своята отговорност в цялата система. Проверката на пълномощниците и тяхната идентификация е непопулярна, но неизбежна.
- По-склонен съм да смятам, че това е мит. В момента в ЦД имаме над 1600 блокирани сметки по заявка на граждани. В много от случаите, когато посредниците се обърнат към тези блокирани сметки, им се връща съобщение "недостатъчно салдо по сметката", което може би ги кара в някои случаи да мислят, че сметката е празна, а тя всъщност е блокирана.
Депутат предлага да отпадне изискването за висше образование на главните счетоводители
Да отпадне изискването в частните фирми главните счетоводители да имат висше икономическо образование, предлага депутатът Христо Петров. Според Закона за счетоводството задължението за образователен ценз на главните счетоводители във всички предприятия трябва да влезе в сила от 1 януари 2000 г. Предложението на депутата за промяна в счетоводния закон е депозирано в Народното събрание в средата на ноември и преди да влезе в пленарна зала, трябва да бъде разгледано от бюджетната комисия към парламента. Очаква се това да стане до края на тази година.
Според депутата Христо Петров, изискването за образователен ценз нарушава конституцията на страната, защото "притежаващите средно или средно професионално образование ще бъдат лишени от правото да упражняват професията си по начин, избран от тях - чрез дейността си като едноличен търговец по граждански договори или като назначени по трудов договор главни счетоводители". Г-н Петров предлага изискването за образователен ценз да остане само за предприятия с над 50% държавно или общинско участие.
Предложението на Христо Петров не се посреща еднозначно сред счетоводителите. Неговото искане се поддържа от проф. Стоян Дурин, председател на управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) и началник на управление "Национално счетоводство" към Министерството на финансите. "Частните фирми трябва да могат свободно да избират кой ще им извършва дейностите на главен счетоводител", каза проф. Стоян Дурин. Въпреки това според него образователният ценз може да бъде въведен не само за държавните и общинските предприятия (както предлага депутатът Христо Петров), но и за организациите на бюджетна издръжка.
Против отпадането на образователния ценз е Асоциацията на счетоводните къщи. "Образователният ценз трябва да важи за главните счетоводители на всички предприятия, може би с изключение на малките фирми. ", каза Христина Петрова, председател на асоциацията. Спорът между счетоводителите явно ще бъде решен в Народното събрание, като малко вероятно е окончателното решение да е до края на годината.
В евро-зоната не желаят силно евро
За едно евро вече са необходими само центове
Дори и в най-смелите валутни прогнози не се предвиждаше за покупката на едно евро да са необходими едва няколко цента преди втората половина на декември. Разменен курс евро/долар едно към едно бе максималната доза евроскептицизъм, търгувана на пазара до 2 декември, когато в резултат на взаимното опресняване на икономическите си познания европолитици и централни банкери сринаха еврото до абсолютния минимум 0.995 долара за евро. Явно много още има да се учат европейските централни банкери от американските си колеги по отношение на вербалните интервенции и манипулирането на политиците. Няма случай в последните осем години след изявление на шефа на Федералния резерв Алън Грийнспан или негови подчинени доларът да тръгне в нежеланата от тях посока, а политици и банкери публично да се обвиняват в некомпетентност. През последните две седмици едно след друго се редуваха взаимно опровергаващи се изявления на членове на Съвета на директорите на Европейската централна банка за предстояща валутна интервенция и липсата на необходимост от такава. Президентът на ЕЦБ Вим Дуизенберг се отчете с двусмисленото: "Наша грижа е единствено ценовото равнище в евро-зоната. Загрижен съм обаче за текущото ниво на еврото, което има потенциал да изчерпи доверието на инвеститорите в икономиката на евро-зоната. " Върхът на централно-банкерското недоразумение бе публично споделеното от главния икономист на ЕЦБ Отмар Исинг, че валутните спекуланти трябва постоянно да бъдат поддържани в напрежение.
Недоразуменията незабавно бяха поети и от политиците. Стигна се дори дотам, министър-председателят на Франция Лионел Жоспен чрез медиите да препоръча на европейските централни банкери да избягват да се изявяват публично и просто да си вършат работата. Съвсем не на място бе и съвместното изявление на канцлера на Германия Герхард Шрьодер и президента на Франция Жак Ширак, в което двамата най-безгрижно съобщават, че поевтиняването на еврото спрямо долара не е негативно за евро-зоната.
Последният пирон в ковчега на единната европейска валута заби докладът за ноември на Националната асоциация на САЩ за индустриалното производство, според който за втори пореден месец САЩ намалява производството си. Благоприятните за американската икономика данни (липсващ инфлационен потенциал) засилиха търсенето на финансови активи и оттук на долари.
Провалът на преговорите между Русия и Лондонския клуб на частните кредитори, последван от отказа на Русия да изплати лихви на стойност 550 млн. долара по преобразувания в брейди-книжа съветски дълг, понижи цените на руските дългови инструменти. Паралелното поскъпване на брейди-книжата на Бразилия и Аржентина компенсираха негативите от липсата на споразумение между Русия и Лондонския клуб върху българските книжа. Обезпечените облигации с отстъпка DISC се търгуваха на 77.500 цента, облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB се котираха 69.125, а заменилите просрочените лихви облигации IAB се търсеха на 77.500.
Поредна седмица в очакване на добри новини
След резкия спад през предишната седмица цените на най-търгуваните акции на "Българска фондова борса - София" успяха леко да се покачат, макар и при продължаваща ниска ликвидност. Покачването обаче бе твърде слабо, за да преодолее загубата от предишната седмица - борсовият индекс "БФБ София Уорбърг", който включва акциите на 30 дружества с най-голяма пазарна капитализация, се покачи едва с 1% и достигна ниво от 49.88 пункта (януари '98 = 100).
Обща сума на търговията през борсата през седмицата беше 504 хиляди нови лв. Сделките с акции на 30-те дружества с най-голяма пазарна капитализация обаче бяха на обща стойност едва 15 182 лв., предимно с акции на "Албена", Нефтохим и "Солвей Соди", а всички останали регистрирани сделки са със слаболиквидни акции.
Според много от участниците на пазара търсенето и предлагането на акции от български дружества са намерили своя баланс за съжаление на много ниско ниво и единствено добра новина може да помогне за измъкване от сегашната стабилизация на ниските нива. Страховете, че новият закон за ценните книжа не е перфектен по отношение увеличаването на капитала под условие на публичните дружества, явно оказва влияние върху малкото останали играчи. Отлагането на сделката с БТК също има негативно влияние, ако не се има предвид отдавна обсъжданата схема за публично предлагане. Все още пазарът очаква положителен сигнал, който да събуди интереса към замиращата търговия с ценни книжа. Наближаването на новогодишните празници и блуждаещите страхове около "Проблем 2000" може още повече да свият оборота в края на годината, оставяйки надеждите за началото на следващата година.
Муравей Радев ще контролира още 150 предприятия
Министерството на финансите ще следи отблизо още държавни предприятия, съобщи информиран източник от правителството. Очаква се списъкът да бъде обсъждан на заседание на кабинета още идващата седмица. Става въпрос за около 150 предприятия, в които собствеността на държавата или общините е над 50%. Подбрани са предприятията, които по данни на статистическия институт имат най-големи задължения за първото полугодие на 1999 г. "Наблюдението е необходимо, за да се следят тенденциите в развитието на тези предприятия и ако те започнат да увеличават загубите и задълженията си, държавата да може да взима адекватни мерки - да съставя оздравителни програми или да ги обявява в несъстоятелност или ликвидация", обясни източникът. Според него подобен ангажимент бил поет от вицепремиера Александър Божков пред Световната банка по време на преговорите за заема ФЕСАЛ-2.
В списъка влизат: ВиК, повечето тютюневи комбинати, териториалните кадастри, Булгаргаз, БТК, пристанищата във Варна, Бургас, Русе, Видин и Лом, всички летища, авиокомпания "Хемус ер", "Български пощи", "Зърнени храни", неприватизираните предприятия от отбранителната промишленост (включително и занимаващите се с търговия). Министерството на финансите ще изисква от тези предприятия месечни и тримесечни счетоводни отчети, както и подробна информация за вземанията и задълженията на тези предприятия и тяхната структура. "Ако не друго, то поне ще получаваме по-бързо информация за състоянието на най-задлъжнелите предприятия. Сега данните от статистиката се бавят по няколко месеца и когато дойдат, вече положението се е променило и трудно могат да се вземат адекватни решения", обясниха от финансовото министерство.
За разлика от тях 31 предприятия от бившата група А на програмата за изолация остават на по-строг режим. Със специално правителствено постановление след изтичането на Закона за финансово оздравяване на държавните предприятия те бяха задължени да изготвят оздравителни програми. Целта в тях беше, като се подобри ефективността на тези предприятия било то с икономия и преструктуриране на разходи и с увеличаване на цените, да се заработи рентабилно и субсидиите за тези предприятия (топлофикационни дружества и въглищни мини) постепенно да намалеят и от 2001 г. изобщо да изчезнат.
Социални вноски ще се плащат и за доходите от граждански договори
Работниците ще внасят 9 на сто осигуровки, а самоосигуряващите се - 32 на сто
От началото на следващата година социални осигуровки (за пенсия и безработица) ще се дължат както за възнагражденията по трудов договор, така и за получаваните доходи по граждански или втори трудов договор. Задължението да се плащат осигуровки и върху тези доходи бе наложено от депутатите при окончателното приемане на Кодекса за задължителното обществено осигуряване през изминалата седмица. Така нареченият пенсионен кодекс влиза в сила от 1 януари 2000 г. От 1 юли тази година върху тези доходи се начисляват здравни вноски. Досега съществуваше възможност доходите по извънтрудови договори да не се облагат с осигуровки, стига получателят им да прави вноски на други основания - върху минималната заплата от трудовия договор например. Възможността за легално избягване на осигуровките е записана в Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение. Депутатите не отмениха наредбата, но тя вероятно ще бъде заменена от друга, както се предвижда в пенсионния кодекс.
Осигуровките върху необлаганите досега доходи ще се разпределят между възложителя и осигурения. За 2000 г. съотношението е четири към едно, т.е. от 32% обща вноска за пенсия 6.4% ще е за сметка на осигурения, а 25.6% ще се плаща от възложителя.
Друга новост, която бе приета от Народното събрание, е изискването осигурените да плащат вноски и върху средствата за социални разходи, които работодателят им предоставя пряко. Пример за подобни разходи са картите за градския транспорт, противогрипните ваксини, купоните за храна и др. Вноските върху социалните разходи също ще са в съотношението за осигуровките за пенсия - за 2000 г. една пета от общата вноска е за сметка на работника и четири пети за сметка на работодателя. Оказва се, че рекламираното от управляващите увеличение на осигуровките за пенсия, здраве и безработица само с 4.5% е измамно, защото, първо, ще се облагат всички доходи от труд и ,второ, въвеждат се допълнителни вноски за специфични приходи на работниците. В допълнение самоосигуряващите се ще плащат минимум 32% вноска за пенсия, докато досега те можеха да избират между 22 и 32%. Освен това с 3.6% се увеличава вноската на работодателите върху обезщетенията за временна неработоспособност (болнични) или бременност и майчинство. Досега тя беше 22%.
С рефрена, че така е в Европа, министър Нейков въведе и още едно утежнение за работодателите - те ще плащат паричните обезщетения за първите три дни на болничните на своите служители. В момента тези пари са за сметка на осигурителните фондове.
Наред със задължителното държавно обществено осигуряване (ДОО) кодексът въвежда задължително допълнително осигуряване. То от своя страна ще се извършва чрез два вида осигурителни фондове - професионални и универсални. В професионални фондове от 2000 г. ще се осигуряват задължително работещите в условията на първа и втора категория труд (миньори, водолази, летци и др.). Вноските за тях ще са за сметка на работодателя и са в размер съответно 12 и 7%. От 1 януари 2002 г. в универсалните фондове ще правят задължителни вноски родените след 1960 г. Осигуровката ще се определя с бюджета за Държавното обществено осигуряване, като за 2002 г. най-вероятно това ще е 2%. Тази вноска също ще се поделя между работника и работодателя. С нейния размер ще се намалява общата вноска за пенсия за ДОО. Вноските за задължителното допълнително осигуряване ще се управляват от избран от работника частен осигурителен фонд. Изплащаните след това пенсии ще зависят изцяло от внесените суми и постигната доходност от инвестирането им.
В кодекса се фиксираха и новите изисквания за възраст и осигурителен стаж, необходими за пенсиониране. От следващата година мъжете ще се пенсионират, в случай че имат сбор от трудовия стаж и възрастта поне 98, но при условие, че са навършили 60 години и шест месеца. Точките за жените са 88, а възрастта - 55 години и шест месеца.
Условията за възраст и точки трябва да са изпълнени едновременно. По данни на Националния осигурителен институт с около 40 хил. ще са по-малко пенсиониралите се през 2000 г. спрямо 1999 г. основно в резултат на повишаването на възрастта за пенсиониране и въвеждането на минималния брой точки. Получава се следният парадокс: Един мъж навършва 60 години на 31 декември 1999 г. Тогава той се пенсионира по сега действащата система. Друг мъж навършва 60 години на 1 януари, само ден след първия. И двамата имат стаж по 35 години. Вторият обаче имат сбор от 95 точки. По този начин той ще трябва да работи още три години и ще се пенсионира при 63 години.
* Вноската върху социалните разходи е 32%, като 6.4% са за сметка на работника, а 25.6% за работодателя
** Вноската върху обезщетенията за болнични, бременност и раждане е 25.6% за сметка на работодателя
Въпросът с увеличението на капитала под условие се профанизира
Напоследък в пресата се води дискусия за някои от текстовете в новия Закон за публичното предлагане на ценни книжа - дискусия, която силно се профанизира. Първият основен пункт в тази дискусия е увеличението на капитала под условие. Бяха публикувани статии, в които има няколко неверни съждения. Първата от тези неверни тези е, че увеличението на капитала под условие остава и в новия закон. Искам категорично да заявя, че то не остава - няма да има дружество от приватизацията, чийто капитал да бъде увеличаван под условие, освен в случаите, които са нормални за функционирането на всяка една капиталова структура, а именно:
Първо, ако това дружество реши да се влее в друго дружество, ще се увеличи капиталът под условие на приемащото дружество. Но това решение се взема както от акционерите на приемащото дружество, така и на акционерите на вливащото се дружество.
Второ, когато бъде емитиран един от дълговите инструменти, т.нар. конвертируеми облигации. При тези облигации дружеството получава средства, които използва с обещанието на падежа на облигацията да издаде акции. В този момент то ще увеличи капитала си под условие, за да може да даде необходимите акции на облигационерите. За това увеличение на капитала дружеството и всички останали акционери знаят още от момента, когато са издадени тези облигации.
Що се отнася до финансовите институции, нека не забравяме, че кръгът на дружествата, за които има законови изисквания за тяхната капиталова адекватност, е много ограничен. Това са тези дружества, които обслужват финансовия и паричен пазар в дадена държава - банки, застрахователи, пенсионни фондове, евентуално инвестиционни посредници. Независимо дали са публични дружества, към тях има изисквания за капиталовата адекватност. Ето защо, когато тяхната капиталова адекватност е нарушена, съответният надзорен орган би трябвало да може да наложи принудителна мярка и да увеличи капитала. Ако липсва интерес при публична подписка, то това увеличение може да бъде направено и под условие. Иначе това болно дружество ще трябва да загине, а това може да наруши много сериозно финансовата и социалната система в дадена страна. Това изключение е именно, за да няма такива сривове.
Учудвам се защо в това отношение се спекулира, не виждам и защо се създава една психоза, като че ли наличието на изключения е нещо ненормално. Разбира се, всеки акционер е чувствителен към увеличението под условие. Но нека не забравяме, че в дружественото право тези процеси са съвсем естествени и нормални.
Всички тези вопли работят само против интересите на капиталовия пазар.
Основни видове акции
Акция (англ. share) е документ, удостоверяващ собственост върху една от многото равни части от номиналния капитал на една компания. Тя дава право на своя притежател да гласува на общото събрание, да получи пропорционална част от разпределяната печалба и ликвидационна квота от дружеството.
Най-широко разпространени в практиката са обикновените акции - те дават право на съответстваща част от остатъчната печалба на дружеството, т.е. след изплащане дължимото на облигационерите и на държателите на привилегировани акции. Притежателят им има право да гласува в общото събрание на дружеството. Привилегированите акции имат две преимущества пред обикновените - компанията изплаща дивидент първо на техните притежатели, а след това на обикновените акционери и при фалит те имат предимство в обезпечаването с имущество на дружеството, като преди тях са само кредиторите, в т.ч. облигационерите. Тези акции имат и своите недостатъци - дивидентът, изплащан на притежателите им, може да е по-нисък от този на обикновените акции. Обикновено такива акции се издават с цел привличане на инвеститори, отбягващи големи рискове, или като алтернатива между акциите и облигациите на компанията. Все пак те са по-рядко срещани от обикновените акции в практиката, по-често се издават за определен период от време, след което се превръщат в обикновени или се изкупуват обратно.
Според начина на овеществяване на собствеността акциите се делят на налични и безналични. Наличните акции се държат при притежателя, който във всеки момент може свободно да се разпорежда с тях. Прехвърлянето им става чрез джиросване. Постепенно този тип акции са отстъпили място на безналичните акции, при които собствеността се съхранява в депозитарна институция (в България това е "Централен депозитар" АД). Прехвърлянията между собствениците се извършват по електронен път, като в депозитара се регистрира промяната. Основното предимство на тези акции е, че те не носят риск от загубване или унищожаване и не се налага пряка среща между купувач и продавач.
Акциите на "Благоевград БТ":
Годишна капиталова печалба от 29.5%
Въпреки ниската активност и общата тенденция на спад на цените на повечето акции, търгувани на "Българска фондова борса - София", акциите на "Благоевград БТ" донесоха на тези, които заложиха на тях преди една година, годишна капиталова печалба от 29.50%. След гласуваното решение от общото събрание през юли за разпределяне на една безплатна акция на всеки акционер сега срещу всяка една акция, закупена през ноември 1998 г. на единична цена 36!>37.00 лв., инвеститорите притежават две акции с настояща пазарна стойност 21.00 - 23.00 лв. всяка, т.е. обща доходност от 9.00-10.00 лв./акция.
"Благоевград БТ" е смятано от почти всички анализатори на българския пазар на ценни книжа за едно от най-добрите български дружества. То има най-добри показатели по отношение на растеж на продажбите, рентабилност и утилизация на производствените мощности. Едно от предимствата на дружеството е политиката му на обновяване на оборудването, което го прави тютюневия комбинат с най-съвременно оборудване в страната. "Благоевград БТ" произвежда едни от най-популярните марки цигари в страната - "Мелник", "Виктори", "Горна Джумая", БТ, "Родопи". Около 40% от продукцията се изнася най-вече в страните от ОНД.
Цената на акциите на дружеството показва най-голяма устойчивост на общите настроения на пазара. Причината за падането на цените през юли тази година бяха административни недоразумения около раздаването на дивидента под формата на една безплатна акция за всяка досега притежавана. Неяснотата около това кой акционер и в кой момент ще може да получи допълнителните акции доведе до спад на цената от 56 лв./акция до 23 лв./акция от новата емисия. Този случай показа и една от основните слабости на дружеството - неговата зависимост от административните решения на държавния монополист "Булгартабак холдинг".
По отношение на пазарите заводът има около 1/3 от вътрешния пазар на цигари благодарение на качествени продукти и най-успешна маркетингова политика. Дружеството е част от "Булгартабак холдинг" и неговото бъдеще е свързано със стратегията по приватизация на цялата структура.
Оценката е изготвена въз основа на публикувани изследвания на брокерски фирми, инвестиционни банки и на собствена информация на в. "Капитал". Целта на публикуването е да бъде в помощ на непрофесионалните инвеститори и не представлява препоръка или оферта за закупуване на ценни книжа. Очакваме вашите въпроси и препоръки на електронната поща на вестника.
Инвестиционният климат в България:
Интересът е към преки, а не към портфейлни инвестиции
Външният интерес остава единствено към българските дългови книжа, посочва изследването на The Wall Street Journal за Източна Европа
Въпреки връщането на инвеститорския интерес към пазарите на Източна Европа и добрите прогнози за региона през 2000 г. българският фондов пазар остава на последно място в почти всички източноевропейски класации, показва изследване на The Wall Street Journal в специално приложение за Източна Европа. Нито една българска компания не е посочена в класациите за най-добри портфейлни инвестиции, макар че се изтъкват примери за успешни преки чужди инвестиции в страната. В областта на финансовите инструменти външният интерес остава единствено към деноминираните в долари облигации по външния дълг, които отбелязват стабилен ръст през последните два месеца.
Българският пазар на корпоративни ценни книжа остава на последно, 13-о място по показатели като среден дневен оборот, ликвидност, ръст на цените и пазарна капитализация.
Начело са Полша и Унгария, на чиито пазари всеки ден се прехвърлят акции за над 40 млн. долара. България е на дъното в месечното изследване на промяната на цените на най-ликвидните дружества със спада от 25.4%, който регистрира индекса "БФБ София Уорбърг" в края на октомври. Освен централноевропейските държави пред България в класацията са пазарите на Румъния, Украйна, Словакия, Латвия, Литва, Хърватия и други.
Въпреки отбелязвания всеобщ ръст на цените на акциите като цяло в нововъзникващите пазари в цял свят България остава назад от тези процеси. Инвестиционният индекс на Международната финансова корпорация (IFC Investable Index, който обхваща 1200 акции в 30 икономики в преход) регистрира за последната една година растеж от 32.8%.
За разлика от корпоративните ценни книжа растежът на цените на облигациите по външния дълг е стабилен и не остава незабелязан - заедно с руските ценни книжа българските облигации показват най-голям месечен растеж от 8.25% към средата на ноември.
"Има много позитивни сигнали, че в началото на 2000 г. към страните от Източна Европа отново ще се завърнат едни от най-консервативните инвеститори - американските пенсионни фондове", смятат анализатори от водещи инвестиционни банки като Schroeder Investment Мanagеment и JP Morgan. Позитивните сигнали, които увеличават интереса към района, са положителните тенденции при пазарите на дългови инструменти, повишение на цените на основните суровини и предвижданията за цялостен икономически растеж.
Специалистите посочват шест ключови пазара при портфейлни инвестиции в района, които ще бъдат най-отблизо следени от управляващите инвестиционните фондове. Това са шест страни - Полша, Унгария, Гърция Турция, Чехия и Русия. Средната прогноза за възвращаемост върху инвестициите за 2000 г. е 20-25%. Тази стойност може да нарасне значително при ръст на пазарите на ценни книжа в Русия и Турция. Прогнозите за компании с най-голям ръст на цените включват най-вече унгарски компании - смятаната за най-добрата банка в Унгария OTP Bank, нефтената и газова компания MOL, MATAV Telekom. На уважение сред анализаторите са и руските "ЛУКойл" и "Сургутнефтгаз", хърватската фармацевтична компания Pliva и полския телеком TPSA.
Общи събрания
Сделката за "Слънчев ден" продължава да е под въпрос
Надзорът на АП утвърди продажбата, купувачът обаче пак не плати
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация утвърди "ММ Консулт" ЕООД за купувач на 55% от капитала на "Слънчев ден" АД. Въпреки предварителната информация, че договорът ще бъде подписан два дни след одобрението, това не се случи. Като обяснение пресцентърът на АП посочи непревеждането на необходимата сума (30% от цялата цена в деня на сключването според договора). Сделката се бави от близо половин година, което дава повод за съмнения относно платежоспособността на купувача. Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на АП, косвено потвърди предположението, като заяви, че утвърждаването на продажбата е било забавено поради неизрядност на част от документите, обезпечаващи плащането.
Според официалната информация от АП фирмата - купувач "ММ консулт" е собственост на Емил Касабов. Всъщност през 1998 г. с решение на Софийския градски съд фирмено дело 3602/98 в търговския регистър е вписана "БМ - ЕМ Консулт" ЕООД, управлявана и представлявана от Емил Иванов Касабов. Продажната цена е малко над осем млн. лв. (толкова беше минималната). Като източник на средствата са посочени кредити от "Росексимбанк" и "Булбанк", обезпечени чрез залог, ипотека и търговски ценни книжа (в т.ч. запис на заповед, авалиран от Касабов). По думите на Асен Дюлгеров част от заложените вещи и ипотекираните имоти са притежание на "крупен собственик на селскостопански имоти". Дюлгеров обаче отказа да съобщи името му. Според проектодоговора дружеството купувач поема задължение да инвестира в "Слънчев ден" два млн. долара през следващите три години, както и да запази съществуващите работни места.
Приватизацията на "Слънчев ден" се точи още от 1996 г., когато "Слънчев ден - Мултимекс" предложи 28.6 млн. долара за 55% от капитала на дружеството, но след това не плати нищо. Организиран бе втори конкурс, на който най-добра се оказа офертата на създаденото от служителите РМД "Слънчев ден инвест". АП обаче отказа да одобри сделката с аргумента, че предложената цена (17.1 млн. долара или близо три пъти над началната) не отговаря на финансовите възможности на купувача. Решението на приватизиращия орган бе обжалвано по съдебен път и бе разглеждано неколкократно от Върховния административен съд, като двете страни се радваха на променлив успех (последното известно решение беше в полза на РМД, но надзорът не го взе предвид). Междувременно бе организиран трети поред конкурс, на който офертата на "ММ Консулт" бе предпочетена пред тези на "Трансконтинентал" ООД и на IIC Partners.
По линия на масовата приватизация пакети от около 10% от капитала на "Слънчев ден" придобиха и все още държат и приватизационните фондове "Съединение" и "Света София".
Какво да правим с панелите
Мерките за укрепването им са ясни, но засега всеки се спасява сам
"След 1959 г. започва строежът на цели комплекси от сглобяеми жилищни сгради - в София комплекса "Ал. Толстой", в Русе комплекса "Здравец". Времето 1961-1963 г. бележи постепенно разгъване на сглобяемото жилищно строителство почти в цялата страна", ни учи книга за архитектурата на България, издадена през 1975 г. Историята на индустриализираното жилищно строителство е разгледана като част от "Развитие на строителната техника при жилищните и обществените сгради". И тъй като годината на разгръщане на сглобяемото строителство е 1959, през настоящата 1999 г. се навършват 40 години от началото на масовото панелно строителство в България. По друго време и в други условия това би било повод за всенародни веселия и обещания от рода на "през следващата петилетка си поставяме за цел да изградим още 1000 едропанелни жилища за нуждите на работническата класа на НР България". Сега обаче нещата са различни, а това, което можем да си пожелаем, е да се намери начин за спешно оздравяване на този тип сгради.
Случките и легендите около панелните блокове, или т.нар. сглобяеми къщи, са смешно-тъжни. От най-елементарното "Иванови пак се карат", през прозрението на Мечо Пух, което лесно може да се приложи от обитателите на панелните апартаменти - "колкото повече вали, толкова повече вали", до "исках да забия един пирон и падна стената". Някои от блоковете си имат свои имена, които характеризират най-добре усещането на обитателите си, например "потъващият блок" или "танцуващият блок".
Специалистите, които се занимават с изследването на този тип строителство, споделят, че при проектните разработки на панелните жилища са допускани относително малко грешки, което не може да се каже за изпълнението. Хората, строили сглобяемите комплекси, не са имали необходимия опит, което е и една от причините за намалената експлоатационна годност на сградите, е мнението на строителните инженери.
Санирането на панелните жилища би могло да стане само ако се намери подходяща схема и финансиране. Десет години след падането на берлинската стена проблемът с панелните сгради в Германия е решен. У нас за същия период от време се направиха десетки проучвания и няколко експеримента за цялата страна. Мерките, които трябва да се приложат за укрепване на панелните блокове, са ясни, липсват обаче пари, за да могат те да бъдат осъществени. За разлика от другите страни, пред които е стоял този проблем, у нас той се усложнява поради факта, че собствеността на жилищата в по-голямата си част е частна. Това от своя страна предполага активното включване на собствениците във финансирането на проектите за удължаване на срока на служба на жилищата им. Този вариант обаче е трудно осъществим от гледна точка на социалното положение на хората, живеещи в комплексите. В крайна сметка те не са виновни за лошото състояние на сградите, очевидно не разполагат и със свободни за инвестиране средства, ако беше така, със сигурност нямаше да се затворят между четирите стени на бетонните къщи. Втората, но не и по значимост пречка е собствеността на земята под блоковете. Терените, върху които се издигат панелните сгради, не е на хората, притежаващи жилища в тях, в повечето случаи е общинска, държавна, дори и частна. Това по никакъв начин не може да мотивира хората да вложат средства в обновлението на сградите, след като стои въпросът какво ще стане, ако след време тази сграда престане да съществува.
На територията на столичната община се разработва програма за цялостна инвентаризация на жилищните комплекси. Първата част от това начинание, а именно проучване на състоянието на жилищните панелни сгради в София, приключи. В анализа на специалистите работили по обзора са разгледани строителните системи, качествата на отделните детайли, както и най-често срещаните дефекти при панелното строителство. На базата на тази разработка експертите предлагат създаването на специализирано звено от специалисти в различни области, които да се ангажират с решаването на всеки един от аспектите на проблема с реконструкцията и модернизацията на жилищните комплекси. Като следваща стъпка в осъществяването на тази програма е разработването на схеми на финансиране. Тук вариантите са няколко - от включването в международни програми, преференциални кредити за собствениците, създаването на специализиран фонд към общината, в който да се събират средства от продажбата на терените под блоковете на собствениците, и др. А докато вариантите се уточняват, за обитателите на панелни жилища остава решението - помогни си сам.
Държавен вестник
Къде се пропука механизмът на сделките с ценни книжа
В разгара на летните месеци за първи път от години насам в пресата се появи съобщение за измами с акции от масовата приватизация. Вдигнатият шум и разгласяването на различните механизми не само че не успяха да спрат явлението, но като че ли показаха на широката публика какви са дупките в законодателството. Оказа се, че хората, които чрез масовата приватизация масово бяха превърнати в дребни акционери, не могат по същия начин масово да бъдат образовани и да започнат внезапно ревностно да пазят правата си. Тъжно, но накрая няма да останат много дребни инвеститори, а само тези, които наистина са искали да бъдат такива. Бъдещето е ясно - дали поради причина, че цената на борсата е паднала до нула, дали защото шефовете на фондовете са си ги придобили по законен или незаконен начин, или пък някой направо е откраднал акциите им - резултатът ще бъде един-единствен. Като няма пазар, няма да има и дребни акционери.
И в цялата тази суматоха по съзряването на българските пазарни отношения в сферата на капиталовия пазар тези, които са измислили сега съществуващите механизми с цел да има дребни акционери, би трябвало да поемат отговорността за това, че нищо такова не е станало. Неслучайно институциите около така наречения борсов пазар вече започнаха да търсят виновника някъде другаде, защото никой не иска да поеме отговорността за това, че изградената система допуска грешки.
Както при първият типов случай на измама (в който служител на инвестиционния посредник "Централна кооперативна банка" АД се е възползвал от достъпа си до данните за своите клиенти), така и при схемата с фалшивите пълномощни стана ясна простата истина, че данните на акционерите, които са достатъчни за прехвърлянето на собствеността, всъщност са на разположение на поне три страни, всяка със своите интереси - Централен депозитар, инвестиционен посредник и ръководството на самото дружество. След придобиването на тази информация единственото, което се изисква, е един фалшив подпис, след което целият механизъм за прехвърляне на собствеността може да бъде задействан.
Всеки независим поглед към извършените измами показва, че те на практика нямат съществена разлика от други случаи на кражби чрез документна измама - откраднати жилищни имоти например, за които е необходимо фалшиво пълномощно и откраднат паспорт. Също както собственикът на имот може да се прибере един ден в него и да разбере, че вече е бивш собственик, така и собствениците на акции един ден разбират, че зад депозитарните разписки, които притежават, не стои никаква собственост. Акциите не са изчезнали, те вече просто са собственост на друго лице.
Такава беше ситуацията преди въведените от комисията по ценни книжа повишени указания към сделките. Допълнителните документи, които изискват комисията по ценни книжа и Централният депозитар, може да спрат не само измамите, но и целия пазар на ценни книжа, след като стана ясно, че разходите по един трансфер могат да достигнат 6, 8, дори 10 лв. независимо от броя на акциите.
Отговорът, който дават юристите, е, че виновни в случая няма освен извършителите на документната измама и че е абсурдно да се говори за вина на институцията регистратор - в случая Централния депозитар. Продължаването на измамите обаче поставя друг въпрос
Срокове
Няма пробив в системата за прехвърляне на собствеността
Радослав Цончев, председател на Комисията по ценните книжа и фондовите борси, пред "Капитал"
- Причина за зачестилите измами е концентрацията на капитала след приватизацията, най-вече в бившите приватизационни фондове. В почти всяка публична компания настъпва момент, когато основните акционери - собствениците на по-малка или по-голяма част от капитала - не са в синхрон, поради което настъпват дрязги и борба за контрол върху управлението на дружеството. Това е дълбокият процес, който подбужда осъществяването на измами от този род в последните месеци. Разбира се, този процес би трябвало да протече съвсем нормално и прозрачно - чрез сделки на фондовата борса на прозрачна цена и максимална публичност. Но когато това става зад гърба на борсата, тази прозрачност просто липсва.
- Определено. Аз не бих казал, че инфраструктурата на капиталовия пазар - посредници, борса, депозитар - имат някаква конкретна вина в смисъл на подтикване към тези действия. Това, което стана, беше една документна измама и нищо повече. Механизмът на измамата е следният - лице, което е подправило подписи и пълномощни, използва инвестиционен посредник, който не го проверява, въпреки че има задължението на добър търговец и да внимава какви са тези пълномощни, да провери самоличността на съответното лице. Ние ще изискваме това отсега нататък да бъде правено изцяло.
- Веднага след сигнала през август направихме необходимите проверки. В това време този сигнал беше пратен до полиция и прокуратура. Ние като регулатори имаме задължение да осъществим този контрол. Констатирани бяха съответните нарушения, взети бяха съответни мерки. Това, което продължава, са съдебните дела от собствениците, за да възстановят акциите си.
-Това, което бих споменал изрично, тъй като в пресата доста се спекулираше, че е бил "пробит" Централният депозитар и капиталовият пазар изобщо, че това не е така. Разбира се, ние не мислим, че всичко е идеално. Винаги има какво да бъде усъвършенствано, но в самото регистриране на прехвърлянето на собствеността не бих казал, че може да се говори за какъвто и да е пробив.
- Не, не бих казал, че е намерен един такъв баланс, напротив. Мерките, които ние предприехме - с по-високи изисквания към документите от страна на инвестиционните посредници и от страна на Централния депозитар, определено не са в интерес на пазара. В това отношение проведохме поредица срещи с БАЛИП (Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници), с Централния депозитар и всички заинтересовани лица, на които се стигна до идеята, че изходът е в електронизацията и отпадането на всички тези документи, които сега се изискват по една сделка или поне свеждането им до минимум. Мисля, че имаме готовност за това и в близко време тези мерки ще бъдат взети.
-Този, който иска да ги запази, може да стане клиент на инвестиционен посредник. Той може и да си блокира акциите в Централния депозитар, друг начин е да следи какви са цените на акциите, които притежава, и в подходящ момент да ги продаде, ако има такова намерение. Но нека не забравяме, че такива измамници винаги ще има. Те съществуват не само на този пазар, те съществуват на всеки един пазар. Въпросът е да се осъществява достатъчно прецизен контрол на всяко едно лице, което прави такива опити.
- Ето защо на входа на системата при инвестиционните посредници, на входа на депозитара трябва да има необходимия допълнителен контрол, както това ще направим с минимален разход, който ще бъде за сметка на клиентите. Това вече е въпрос, който ще обсъждаме и ще намерим най-правилното решение. Това, което можем да почерпим, е опитът на другите страни, за да не бъдат допускани такива злоупотреби при търговията с ценни книжа.
Нов данък в Турция може да намали доходността и на българските банки
Инвеститорите в турски съкровищни бонове ще плащат от 4 до 19% данък върху получения доход и 14-15% при изнасяне на печалбата
На 30 ноември турският парламент гласува решение, с което въвежда еднократен данък върху всички доходи от съкровищни бонове и облигации в местна валута, емитирани преди 1 декември 1999 г. Новият данък е еднократен и е част от пакет за цялостна финансова стабилизация на страната. Въвеждането беше посрещнато с особено внимание от международните инвестиционни банки поради досегашните високи реални лихви върху депозитите в турски лири. Намаляването на доходността по тези книжа със сигурност ще се отрази и на тази част от българските банки и клонове на чужди банки, които се занимават с инвестиции на рисковия, но доходен турски пазар.
"Инвеститорите в държавни ценни книжа постигат реална доходност между 30 и 40% годишно, което не се среща никъде по света", обясни пред агенция Ройтерс финансовият министър Шумер Орал. От 1994 г. турските банки инвестират в емитирани в турски лири съкровищни бонове и облигации. Централната банка поддържа чрез интервенции на пазара обезценяването на лирата на нива под реалната инфлация в страната, с което поощрява населението да държи парите си в банкови депозити, а самите банки да поддържат постоянно къси позиции в твърди валути. Емитираните в началото на миналата седмица тригодишни облигации например носят доходност от 109.24% за година, докато инфлацията за 1999 г. се изчислява на около 55%, а прогнозата за 2000 г. е тя да падне до 25%. В момента около 75% от емитираните книжа по вътрешния дълг, които експерти изчисляват на около 32 млрд. долара, се държат от банки, като значителна част от тях са привлечени средства отвън. Високата реална доходност води и до огромни лихви по кредитите, които стигат до 25% годишна лихва в щатски долари.
Въпреки липсата на точна информация, български финансови институции също участват на този пазар поради липсата на инвестиционни алтернативи на българския пазар. "Инвестирането в доходоносни турски държавни ценни книжа е основно занимание на много от клоновете на турски банки, открити през последните години у нас", заяви за "Капитал" български банкер от частна банка. Предполага се, че с такива инвестиции се занимават и част от клоновете на гръцки банки, които поради проблемите със своя съсед в близкото минало използват България като отправна точка за такива в Турция.
Месопреработването:
Някои правят салами, други - по-скоро мекици
Конкуренцията между частните фирми е жестока, но магазините все още са пълни с лошокачествена продукция
Почти 100% от месото и месните продукти у нас се произвеждат в частни кланици и предприятия. Контрольорите затварят полулегалните гаражни цехове. Останалото диктува пазарът.
В началото на 90-те месокомбинатите от тогавашното Стопанско обединение "Родопа" един след друг губят темп и се пускат от хорото. Огромни структури, неефективно производство, дългове, загуба на пазари предопределят агонията на държавните предприятия.
Закриват се цехове, разпродават се машини. Много инициативни българи се втурват да разкриват собствени кланици и фирми за месопреработка. Повечето започват с производство на полуфабрикати . Трупат опит и пари и се оглеждат за по-големи пазарни територии. Частните предприятия обаче по правило се настаняват в неподходящи помещения, строени за други цели.
"Мнозина от частниците в началото на 90-те не познаваха законите. Не бяха чували за ветеринарно-санитарни и хигиенни изисквания. Фирмите възникваха без разрешение от ДВСК и МЗ, без план, без съгласуване, без акт 16. Ветеринарните инспектори и проверяващите от ХЕИ бяха поставени пред свършен факт. Трябваше почти като детективи да разкриваме кой, какво и къде произвежда", разказва д-р Веселин Иванов, началник на отдел ДВСК при Главно управление на Националната ветеринарномедицинска служба. Мнозина не знаели, че има държавен контрол върху продуктите, и не пускали проверяващите в предприятията. В ДВСК започнали да регистрират месопреработвателните фирми и да поставят изисквания за привеждането им в границите, изисквани от закона. През 1996 г. над 100 кланици и месопреработващи дружества са закрити от контролните органи, защото не отговарят на санитарно - хигиенните условия. Пазарът отсява допълнително част от предприемачите. Остават тези, които засега издържат на конкуренцията.
Във времето на оцеляване и утвърждаване свиневъди и месопреработватели периодично кръстосват шпаги в опитите си да обяснят кой какъв принос има за цените на саламите. Животновъдите неведнъж заявяваха, че месото или ще е скъпо, или изобщо ще липсва. И се аргументираха с курса на долара, зърнената криза, цените на фуража, електричеството, транспорта. По едно време свиневъдите декларираха, че ще произвеждат салами на ишлеме, ще си купят собствени предприятия и пр. Истината е обаче, че цената на месото у нас дълго време бе значително по-висока от международната.
Месопреработвателите на свой ред прехвърляха топката. Те се съмняват в ефективността от отглеждането на животните. Упрекват фермерите в разсипничество на фураж, в използване на стари системи за хранене. Редица частни ферми у нас изолираха - може би неизбежно - науката. Не е ясно колко точно и какво изяжда едно животно. Европейските стандарти за окачествяване включват само процента на червеното месо. В България животните се продават на килограм. Това позволява да се правят всякакви номера с теглото на принципа важно е да е по-тежко, а не по-качествено. Покрай търсенето на "другия виновник" саламите си оставаха все така скъпи дори когато животновъдите бяха поставени на колене и продаваха на цени под себестойността.
В разгара на войната между животновъди и месопреработватели защитните мита за внос на месо паднаха. Доставката от чужбина стана изгодна, търговците реагираха веднага. И макар че някои салами и деликатеси не могат да се произвеждат от замразено вносно месо, импортът отрезви воюващите. Стигна се дотам обаче дори управляващите да признаят, че в страната се вихри безконтролна контрабанда на месо. "Месарската мафия ще бъде сериозно атакувана", обеща през февруари тази година земеделският министър. За месец при частични проверки в складове и хладилници бяха конфискувани нередовно внесени меса за 500 000 долара.
Към всички проблеми в бранша се прибави и вътрешната нелоялна конкуренция, която ту се изостря, ту затихва, но не изчезва. Знайни и незнайни фирми предлагат колбаси на символични цени - доказателство, че в тях има всичко, без месо. Беше време, когато на браншови срещи на месопреработвателите даже се издигаха призиви: "Колеги, не влагайте брашно в колбасите. Все пак правим салами, а не мекици."
1999 г. бе белязана с поредица от скандали, засягащи пряко или косвено дружествата в сектора. В началото на годината министър Върбанов забрани вноса на обрезки и пратове, които се влагат в колбасите. Министърът отмени заповедта си, защото и без това бе в противоречие с подписаните международни споразумения.
Законът за подпомагане на земеделските производители задължи фирмите от хранителната индустрия да внасят 2% от нетните си приходи след данъчно облагане, за да подкрепят селското стопанство. Браншовиците обявиха изискването за противоконституционно и алармираха всички възможни инстанции. Те все още са в очакване на поправка в закона.
Диоксиновата криза накара мнозина купувачи да се обърнат към българското. Отровата сякаш автоматично сложи точка на дългогодишния спор дали вносните колбаси са по-добри от нашите. Това, че са по-евтини, бе безспорно. Данните от официалната статистика показват, че през 1998 г. например саламите са внасяни на цена средно от 0.20-0.35 долара за килограм. Това е абсурдно ниско и едва покрива разходите за труд и консумативи, предупредиха български производители. Освен че западноевропейските колбаси са субсидирани, те се внасят у нас и по занижени митнически стойности. На този принцип пазарът бе залят с колбаси и от Русия, Украйна и Румъния. От 1 април т.г. правителството въведе специфично мито при вноса на пресни колбаси.
"Нашите колбаси не са по-лоши от европейските. Напротив, чужденците казват: "Вие сте магьосници. Правите такива качествени неща с такава смешна техника. " С една дума, от нищо - нещо. Но го правим с желание, хъс, любов и стремеж за оцеляване. Вече се налага не просто да се произвежда, а да се произвежда качествено. Това не става с машини от задния двор на европейците", казва доц. Иван Захариев, президент на фирма "Софиз".
"Последната година стана отсяване на дружествата и на качествените продукти. Клиентите вече правят целенасочен избор. Предпочитат да купят по-малко, но по-качествено", коментира Огнян Лулчев, съсобственик на софийската "Браво".
"Вървим назад, потреблението спада. Вътре в бранша все повече фирми разсрочват плащането по веригата, всеки кредитира следващия", преценява годината Димитър Маджаров, собственик на едноименна пловдивска фирма.
"Често търговците купуват от нашата фирма малки количества, за да си осигурят фактури. Останалото си го набавят от второкачествени производители. Фалшифицират етикети и представят чуждата продукция с нашата марка", коментират от "Бони оборот холдинг" - фирмата претендира да е най-мощната в бранша.
След 1990 г. вместо ефективно частно у нас се създаде примитивно дворно стопанство. Фуражна криза и финансова немощ предопределиха гибелта на големи ферми. Загубени бяха традиционни пазари. Хиляди животни минаха под ножа. Малцината останали производители започнаха да диктуват цените. Либерализирането на търговията с ЕС постави на изпитание възможностите за ефективно и качествено производство. Във време, когато по света влагат в храната на свинете витамин С например, защото това влияело добре върху вкуса и дълготрайността на месото, у нас се води борба за оцеляване.
"Миналата година и първата половина на тази бяха изключително тежки. Свиневъдството понесе много големи загуби, работи се под себестойност. Свинекомплексите имаха натрупани финансови запаси, но ги изчерпаха. Разчитаме само на вътрешния пазар. А той се свива. Много от фермите посегнаха на свинете майки, за да изхранят останалите животни. Репродуктивният сектор е с една трета по-малко в сравнение с декември миналата година", коментира д-р Румен Караманов, председател на Асоциацията на свиневъдите в България.
В началото на тази година двете асоциации - на свиневъдите и на месопреработвателите, си подадоха ръка в името на оцеляването. Бракът по сметка е продиктуван от разбирането, че двете страни всъщност се возят в една и съща лодка.
Съдържанието на продуктите, които се влагат в колбасите, да бъде обявено на етикетите на продуктите, изискват Законът за защита на потребителите и за правилата за търговия и Законът за храните. Потребителят трябва да знае какви суровини са вложени и в какви съотношения, какви са качествените показатели на продуктите. Ако колбасите са с ниска цена, това означава, че в тях са вложени по-нискокачествени продукти. Те не са опасни за здравето, обясняват експерти, и влагането им е нормална практика и по света. Въпросът е в това, че в този случай колбасът може да се яде спокойно и от вегетарианци.
Правилото "високо качество - висока цена" невинаги е показателно, контрират спецове в бранша. Изкуственото завишаване на цените, макар че вложените продукти са с ниско качество, се използва хитро от някои производители. Обратното, ниско качество - ниска цена, също трябва да се приема с известно снизхождение, защото мнозина бяха принудени да отговорят на отънелите финансови възможности на хората и бяха адмирирани от клиентите.
Годишната среща на рекламните агенции
Преговор на уроците по реклама
Рекламните агенции трябва да решат дали имат нужда от закон за рекламата, коментира доц. Нели Огнянова, член на Националния съвет за радио и телевизия, необходимостта от специално законодателство за рекламата. Въпросът беше дискутиран по време на националния форум "Реклама '99", който се проведе за четвърти път в края на миналата седмица. "Един такъв закон трябва да изведе общи принципи и спецификата на видовете реклама. В частта за електронните медии обаче той би трябвало да препише Закона за радиото и телевизията. Важно е да прецените имате ли нужда от институция, която да регулира дейността ви. Според мен, ако не ви липсва много остро такъв закон, може да работите без него", каза Нели Огнянова на участниците във форума. Дискусията за закон за рекламата беше провокирана от председателя на Асоциацията на рекламните агенции (АРА) и собственик на фирма "Крес" Красимир Гергов. Според него важно е рекламистите да лобират за техен вариант на този закон, а не проектът да бъде писан от неспециалисти. Повечето участници също вметнаха в изказванията си аргументи за и против такъв закон.
Последното издание на превърналия се в традиция форум ще се запомни с много презентации и по-малко дискусии. В програмата участваха само български специалисти за разлика от предишните конференции, в които световният рекламен опит споделяха чужди рекламисти. "Вече не сме прохождащ бизнес. Рекламната индустрия заема значително място в икономиката на страната", беше обяснено по време на откриването.
Проблемите, които открива НСРТ по време на мониторинга на излъчваните реклами в електронните медии, бяха представени от Нели Огнянова. Тя "преговори" за участниците основните изисквания на Закона за радио и телевизия за времетраенето на рекламите, прекъсването на предавания с рекламни съобщения, ограниченията за рекламиране на цигари и алкохол. Членовете на НСРТ все още не са взели решение дали рекламите трябва да се маркират словесно. Участниците във форума обсъдиха и смътната разлика между рекламите и спонсорските заставки. "Дебатите в НСРТ продължават и затова още не сме изготвяли актове", обясни Нели Огнянова. НСРТ изяснява и разликите между рекламните клипове и съобщенията, които носят информация на гражданите. Всички елементи на рекламата трябва да бъдат с уредени авторски права, напомни доц. Огнянова на рекламистите. Скоро контролът на операторите ще бъде освен на основата на закона и на основата на издадения лиценз, в който ще бъдат записани задълженията на медиата. Тя ще съдържа и изискване звуковият сигнал, който "обявява" излъчването на рекламни съобщения, да е различен от уникалния звуков сигнал, с който програмата се идентифицира на всеки кръгъл час.
Практически съвети на участниците предложи Даниела Осиковска от рекламна агенция "Суинг комуникейшънс" и член на УС на АРА. Тя представи стандартите при организиране на конкурси за избор на рекламна агенция. Според правилата на АРА рекламодателят може да покани три или четири (ако включва и обслужващата го в момента агенция) рекламни фирми. Ако иска да избира сред повече рекламисти, рекламодателят трябва да заплати на всички тях разходи, чиято стойност е фиксирана на 250 долара.
Участниците във форума се опитаха да разследват и някои частни случаи от практиката на рекламните агенции. Сдружението на българските частни радиостанции (ABBRO) представи проект за единен стандарт за провеждане на медийни проучвания и анализи. "Искаме новите резултати да ориентират рекламодателя не колко висок е рейтингът на дадена радиостанция, а колко от потенциалните клиенти на неговите продукти слушат това радио", обясни председателят на ABBRO Константин Марков. София Пенева от "ББДО/Графити" разказа за "медийната сцена като един променящ се свят", в който рекламните агенции трябва да се съобразят с промените, които настъпват в поведението на потребителите, в развитието на медиите и пазарите.
Организаторите от АРА бяха заложили на презентациите. От "Галъп" представиха изследване върху "отношението покупателна сила - потребителско поведение", Елка Колева от "Адиа" разказа за рекламните награди "Cresta '99", а "S Team Bates Saatchi & Saatchi" прожектираха спомени и впечатления от фестивала Golden Drum, провел се в Словения. Филмът на творческия директор на Ogilvy & Mather Worldwide Нийл Френч "Крачка между добро и велико" показа трикове от успешни реклами, съвети на известни специалисти и целеше да провокира у всеки творец на рекламни послания стремеж към създаване не на добра, а на реклама-шедьовър. На форума имаше "ревю" и на няколко медии. С презентации се включиха списание "Подиум", икономическият всекидневник "Пари", детската телевизия "Fox Kids". Във времето, което организаторите предварително бяха отделили за презентация на фирмата, спечелила лиценз за частен национален телевизионен оператор, беше направено представяне на "Нова ТВ".
Лили Попова се дразни от слухове
Шефката на БНТ попита медийния съвет дали ще бъде уволнена
Генералната директорка на БНТ Лили Попова помоли в писмо членовете на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ) да потвърдят или да отрекат публично намеренията си за нейното уволнение.
Съобщенията за отстраняване на Лили Попова от БНТ бяха подновени през миналия уикенд. Медийната мълва обвърза уволнението на Попова с предстоящите след десети декември промени в правителството на Иван Костов. Информацията във вестниците цитираше "източник от НСРТ", според когото оставката на директорката на държавната медиа ще бъда поискана заради груби и системни нарушения.
"За девет месеца в БНТ като генерален директор успях да претръпна към това, че печатът ме уволнява периодично", обяснява Лили Попова. Раздразнението си от медийните "инсинуации" тя обяснява със "загриженост за стабилността на институцията БНТ". Според Попова слуховете за уволнението й демотивират екипа, с който работи. "Как вие и уважаемите членове на съвета мислите, че се отразява на ръководството и на колектива на БНТ внушението, че пясъците под краката ми са подвижни", пита Лили Попова председателя на НСРТ Александър Томов в писмото. "Що се отнася до мен, не гледам на поста, който заемам, като на въпрос на живот и смърт, но продължавам да вярвам, че не живеем в джунгла, а в държава, която се ръководи от закони. А според закона - в случая Закона за радио и телевизия, генералният директор на БНТ не е еднодневка, а има тригодишен мандат", припомня шефката на държавната медиа. Тя се радваше на относителен медиен комфорт, докато продължава конкурсът за частна национална телевизия. Гафът с предаването на слънчевото затъмнение и излъчването в праймтайма на Канал 1 на скандалния сериал "Дунав мост" нарушаваха спокойствието. Те обаче не притесниха Попова както вестникарските намеци за оставка, защото тя винаги твърди, че трябва да се обсъжда програмата на БНТ, а не ръководството й.
"Никой от НСРТ не е говорил такива неща", опроверга шефът на НСРТ Александър Томов. Питането на Лили Попова ще бъде разгледано на заседанието този понеделник. Очаква се, че по-голямата част от членовете на медийния съвет ще се разграничат официално от публикуваните в пресата твърдения.
Кеворкян и Божилова кръстосаха пера във вестниците
Черно-бяла снимка на възрастен мъж с очила предизвика усмивките на присъстващите на презентация на рекламна агенция. Няколко лого-знака и заглавия на вестници около снимката веднага решиха загадката.
Рупърт Мърдок!
Примерът дойде, за да подкрепи разказа за промените на медийните пазари и сливанията на телевизионни компании. От агенцията побързаха да обяснят, защо са избирали News corporation за образец. Причината не е, че Мърдок иска лиценз за частна национална телевизия у нас, а просто това е "най-красноречивият пример, най-големият медиен магнат". Подобни отлични оценки за австралиеца с американски паспорт могат да бъдат прочетени във всяка статия или справочник "Кой кой е". В българския медиен контекст обаче всяко споделено впечатление за Мърдок вече звучи по различен начин - като обвинение или пристрастие. Медийният крал и участието му в конкурса за първа частна телевизия родиха и междуличностни двубои, които останаха само по страниците на вестниците, но достатъчно объркаха читателите. Българският зрител вече едва ли вярва, че някога, когато натисне копчето, за да смени Канал 1 с Ефир 2, ще види на екрана нещо различно от петте шарени точки, които "разпознават", че това е втора програма на БНТ. Медийните препирни съвсем озадачиха зрителите кой с кого е и срещу какво.
"Кеворкян да не хули съперниците си", посъветва в интервю за "24 часа" членът на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ) Светлана Божилова миналата събота. Три дни преди (напразно очакваното) решението на комисията "Костов" преподавателката по телевизионни комуникации от медийния съвет направи подробен анализ на концепциите на одобрените за програмен лиценз. "Разрешавам си да кажа, че програмният проект на ТВ 3 е по-слаб от проектите на "Болкан нюз" и ТВ 2", така Божилова предизвика на словесен дуел Кеворкян в интервюто си за ВАЦ-овия вестник. Тя отбелязва, че недвусмислено е поставила програмния проект на Мърдок пред всички други, и признава, че един от най-големите комплименти, които е получавала, са слуховете, че е писала концепцията на Мърдок. Какво ли си мисли читателят? Божилова лобира за Мърдок. Това сигурно е сигнал, той ще вземе лиценза.
"От 1992 г. не съм американски, а европейски експерт в сферата на визията и искрено завиждам на концепцията на Мърдок", признава Светлана Божилова. Как ще ги стигнем американците, пардон, австралийците, въздъхва четящият.
Комплиментите за идеите за програма на "Болкан нюз корпорейшън" продължават с определението, че са висш пилотаж в сферата на телевизионното програмиране и че трябва да послужат за учебно помагало. Като се добавят и акцентите от програмата, традиционната похвала към "информационното шоу", читателят вече се пита плаща ли се за тази реклама или само така - заради комплимента.
"Тази стилистика ни е позната от романтичното време на Асен Агов и Нери Терзиева", разяснява Божилова. Сигурно са ги поканили за водещи, замисля се читател. Не, те са писали концепцията на Мърдок, убеден е друг.
Ден по-късно засегнатият от обясненията Кеворк Кеворкян сътвори "сюжет за малък разказ".
"Божилова, не цапай НСРТ", провиква се българското лице на MTG от страниците на същия вестник. С неособено кавалерските обръщения "г-жа Б.", "Б." Кеворкян диалогизира с изказванията на Светлана Божилова. Статията е заела цяла страница и читателят се чуди платена ли е или не, недоверчив към редакционното предложение за дискусия. "За какво намеква Б.! Нери?! Нери би трябвало да обясни някой ден на г-жата, че никакви романтични времена нямаше да има, ако не я бях домъкнал насила от Пловдив, пък и да наложа новинарските двойки. Както върви, един ден г-жата може да каже, че и това е дело на Мърдок", гневи се бившият водещ на "Всяка неделя". Ах, изненадва се читателят, Кеворкян лансирал Нери Терзиева. Тя как ли ще му върне жеста? "Освен това нямам нищо против Мърдок. И имам достатъчно причини за това. Някои от тях биха смаяли Б.", атакува Кеворкян. Читателят отново е в неведение, учуден и любопитен какви ли ще са тези причини. И чака утрешните вестници. В синия "Стандарт" на следващата сутрин Светлана Божилова пак хвали Мърдок. Между оценките за другите лицензи. Не че има нещо лошо, но вече става подозрително. И когато зрителите чакат решението на комисията и като загадка кой ще победи - Кеворкян или Божилова, идва съобщението за отсрочка.
А уж Мърдок имаше "най-стабилния бизнесплан", уж "социалните проблеми, предложени от "Болкан нюз корпорейшън", са пречупени през погледа на семейството като устойчива клетка на обществото", уж... "Една телевизия далеч не е само хартиено програмно видение, тя е пари, опит... ", учеше пък Кеворкян. Читателят обаче едва ли вярва на някого от двамата след обидната медийна престрелка помежду им.
Медиите на Бакърджиев се готвят за решителна битка
Вицепремиерът успява да поддържа едновременно връзка с поне четири медии
Евгений Бакърджиев влиза в битката за политическото си оцеляване като човек, който има сериозно влияние върху поне три вестника и най-малко един телевизионен канал. Всекидневниците "Стандарт" и "Монитор" отдавна заемат страната на вицепремиера при различните конфликти, които избухват регулярно около него. Отскоро кръгът около заместника на Костов може да се похвали и с нов верен страж на медийния му облик.
Когато преди време се заговори, че близки до вицепремиера бизнесмени са купили голяма част от дружеството-издател на в. "Новинар", никой, дори и главният редактор на изданието не отрече факта. Само по себе си това не е доказателство за привличането на всекидневника в медийния отбор на Бакърджиев. При по-внимателен прочит на вестника обаче всякакво съмнение за политическата му принадлежност може да бъде забравено. "Новинар" твърдо е приел позицията, че за вицепремиера трябва да се пише или добро, или нищо. Симптоматично например беше отразено заседанието на Националния съвет на СДС преди две седмици. Тогава сините лидери приеха становище, в което се казваше, че бъдещите промени в правителството ще бъдат направени и с оглед на резултатите от изборите. Голяма част от наблюдателите на политическия ни живот тогава веднага нарочиха Бакърджиев за основен потърпевш от това решение. Не и "Новинар". Според всекидневника решението се отнася за членовете на кабинета, които с недобрата си работа са довели до отдръпване на хората от СДС. "Както е известно, най-големи негативи досега натрупа провеждането на военната, здравната и образователната реформа", обяснява вестникът, за да не би неговите читатели да помислят, че става дума за Бакърджиев. По-натам в текста бодро се споменава, че единственият доклад на партийното мероприятие е бил изнесен от вицепремиера. Дни по-късно "Новинар" продължава да развива същата теза в аналитичен материал. Там има и друг любопитен момент - от правителството ще си отидат само министрите, които нямат партийна подкрепа, мечтае Бакърджиев от страниците на "Новинар". А кои са те според всекидневника? "Бояджиев загуби доверието на лекарите, Ананиев - на военните, Москова - на културните дейци, Нейков - на пенсионерите. Методиев е на път да изкара на протести учениците и студентите. И така до 1 млн. избиратели, които са се отдръпнали от СДС", пише "Новинар". От едното чисто любопитство ще е интересно да се отговори на въпроса, ако се продължи така просто хипотетично тази логическа верига, кои хора биха били недоволни от работата на Бакърджиев?! По-запознатите с медийната политика на вицепремиера биха се запитали защо в изброяването липсва Божков например. Спокойно - с другия вицепремиер се занимава специален материал няколко дни след това. Според него промените във властта с всеки следващ ден стават все по-наложителни. Обществото не можело вече да преглъща "арогантните обяснения на Александър Божков, че не се прощавал показният разкош". "Значи непоказният може", разкрива задните мисли на промишления министър "Новинар". По-нататък в материала мимоходом се споменава Ананиев, за да се стигне до най-симптоматичната част. "Експериментът със съвместяването на министерски и партийни постове при Надежда Михайлова, Васил Гоцев или Александър Божков примерно се оказа несполучлив. Друг е въпросът дали някои няма да се простят и с двата поста", подсказва "Новинар" за въжделенията Бакърджиеви. Връзката между вицепремиера и всекидневника съвсем скоро може да бъде доказана и в кадрово отношение, смятат приближени до неговия политически брат близнак - шефът на столичните общинари Антоан Николов. Според непотвърдена информация доскорошната шефка на пресцентъра на Столичния общински съвет Радост Патева ще отиде на работа в "Новинар".
В друга от близките до Бакърджиев медии също работят кадри, получили начална скорост от вицепремиера. Бившата говорителка на предизборния щаб на СДС от парламентарните избори сега е водеща на новините по кабелния Канал 3. Програмен директор на телевизията за кратко преди година беше и Румен Янев, който също имаше топли отношения с Бакърджиев. Макар и да звучи малко объркващо, г-н Янев беше наследен на този пост от своя предшественик - сегашният шеф на правителствената информационна служба Михаил Михайлов. Той от своя страна също беше набеждаван, че е в близки отношения с Евгений Бакърджиев, а освен това беше шеф и на другата телевизия, върху която според мълвата заместникът на Костов имаше влияние - "Нова". В продължение на доста време каналът беше фаворит в състезанието за национален телевизионен лиценз именно заради подкрепата на Бакърджиев. Неговият план максимум вероятно е включвал да спечели на своя страна и възможно най-голямата медийна трибуна - частния национален канал.
От всички връзки на вицепремиера с медиите обаче най-пълноценна е тази с "Монитор". Не е ясно на какво (или колко) точно се дължи любовта на всекидневника с Бакърджиев, но плодът, който се пръква от нея, заслужава внимание. Пак според непотвърдена информация началото на тази перверзна връзка е свързано със сградата, в която се помещава редакцията на "Монитор". Вестникът се помещава в сградата на наскоро продадена от ведомството на Бакърджиев фирма. Според мълвата заместник министър председателят е помогнал на Петьо Блъсков да настани редакцията си там.
Други слухове периодично говорят за парични инжекции от близки на Бакърджиев фирми, които помагат на вестника да преодолее монопола на ВАЦ-овите издания. Когато обаче дългът към вицепремиера се съчетае с дълбоко вкоренената в редакционната политика злобна ненавист към правителството на Костов, се получават статии, които сякаш са дело на някакъв журналистически Мичурин, който, както знаем, се е опитвал да кръстоса ябълка с диня, за да се родят по-големи плодове. Преди заседанието на Националния съвет на СДС в средата на ноември PR-екипът на Бакърджиев беше мобилизирал всички близки до себе си медии в опит да неутрализира евентуални атаки срещу патрона си по време на форума. "Монитор" тогава публикува магистрален текст, в който хем се плюе Иван Костов, хем се защитава Бакърджиев. Последният всъщност бил най-невинният, най-несправедливо обвиняваният, нароченият за необходим грешник и прочее. Вицепремиерът бил атакуван даже и от близка до Костов социологическа агенция, която му била свалила рейтинга. А той всъщност е герой на предизборната кампания - спечели битките в три червени бастиона.
В кампанията преди Националния съвет на СДС да се събере на заседание се включи и в. "Стандарт" с материал под култовото заглавие "Усеща ли Костов миризмата на пор? ". Като оставим настрана анималистичното сравнение, вътре се споделя тезата, че това да даваш рушвети (или може би да взимаш - бел.ред.) си е нещо нормално. "Някой да не знае, че корупцията съпътства дейността на всяка администрация? ", пита "Стандарт".
През следващите месеци борбата за оцеляване в ръководството на СДС ще става все по-драматична и по-любознателните читатели ще изпитат истинска наслада от внимателния прочит на близките до вицепремиера медии. В тях вероятно ще могат да се открият още по-яростни нападки към другите лидери на синята партия и държавата, още по-възторжени похвали на Бакърджиевите дела. В медийно отношение вицепремиерът е поставен в доста по-добро положение от колегите си в националния изпълнителен съвет на синята партия и в следващите няколко месеца ще се разбере има ли това всъщност някакво значение... Илинденски бит и лаптоп в Пирин
Едноименното село със запазен колорит стана терен за снимки на българо-холандска продукция
През 50-те години в Холивуд текат снимките на суперпродукцията "Мините на цар Соломон". В сценария са предвидени кадри с туземни племена и екипът на филма заминава за Конго, в сърцето на африканската джунгла, за да снима на живо. Когато пристигат с цялата си тежка техника, кинаджиите с ужас установяват, че местните са облечени с ризи-хавайки и носят маратонки.
Колкото и невероятно да е, у нас все още има места, където камерата може да улови живот, който малко се е променил през последните сто години. Автентични обичаи, съчетаващи каноните на православното християнство с местното суеверие, и следобедни седенки, на които жените пеят стари български песни, са част от ежедневието на село Пирин в южната част на едноименната планина.
Именно заради запазения колорит селото се превърна в снимачна площадка на българо-холандската продукция "Писмо до Америка". За режисьорката Иглика Трифонова, известна с късометражните си филми, "на това място инстинктите на документалиста се изострят", но законите на игралното кино й отнемат удоволствието просто да се влее в някоя от групичките, които нижат тютюн или чистят орехи на площада, и да снима без грим.
Селото е разхвърляно по двата бряга на река Бистрица. Появява се някъде след n-тия завой на побъркващо криволичещия път от Гоце Делчев.
Първите постройки са група дървени колиби, сковани от неравни трупи. Навън времето е все още сравнително меко, но от комините и кюнците се точи тъмен пушек. Когато падне еднометровият сняг, тук спокойно може да се снима и филм за първите заселници в Клондайк.
Навътре в селото картината става по-прозаична. Сред дървения пейзаж зачестяват къщите, скалъпени от тухли и вар, разкъсано избледняло национално знаме и катове шарено пране допълват недотам романтичните признаци на бедност.
Филмовите сравнения се натрапват, когато за първи път стъпваш в село Пирин. Тук като че ли и идването на демокрацията са го прожектирали на кино. Повечето хора не са отишли да гледат филма, а останалите не са го разбрали съвсем или просто не ги интересува. На всяка втора къща продължават да висят табелките от комунистическо време "Чистотата е мерило за културата на населението", "Застраховката живот е грижа за децата". А над мраморната плоча с имената на загиналите в Илинденското въстание ярко червенее надписът "Всеки колектив всеки месец - с изпълнен план". Десет метра по-нагоре пък тухлен кокошарник е увенчан с гръмкото "Образцов дом". Оказва се, че вътре петелът най-образцово изпълнява семейните си задължения над една кокошка.
Всъщност в Пирин има и неща, които са се променили. Преди 30-ина години в местното училище е имало две паралелки с по 40 деца. Сега учениците са общо шест, на най-различни възрасти, но са слети в един клас. По принцип хората тук рядко се оплакват. Като че ли не се сещат за ниските пенсии, за това, че рядко има течаща вода, а в магазина продават основно хляб, цигари, консерви и лимонада. Ако има нещо, което ги мъчи, то е, че "децата са по градовете".
