OTE, KPN - скандали, уволнения и продажби
Напоследък кандидат-купувачите на БТК привлякоха вниманието на брокерите и инвеститорите с противоречиви информации за финансовото си състояние и дългосрочните си намерения в бизнеса, както и със скандални новини около настоящи и бивши техни служители.
В четвъртък бе разпространена вестта за отправените криминални обвинения срещу двама висши служители на ОТЕ за измами и злоупотреби при покупката на дял от "Ромтелеком" - румънския оператор. Преди това, в средата на ноември, беше уволнен Джордж Караплис, мениджърът на компанията, отговорен за финансовите въпроси и международните инвестиции. Той бе сред представителите на ОТЕ в преговорите за БТК. Неофициално като причина за уволнението, се сочеше негов спор с висшия мениджмънт на компанията относно пускането от страна на ОТЕ на еврооблигационен заем на стойност 800 млн. евро. Част от него се очакваше да бъде използвана за финансиране на сделката за БТК. Уволнението е поредна рокада в ръководството на ОТЕ през последните години, което инвеститорите и брокерите разтълкуваха като ново доказателство за управленска криза, за поредно сложно преплитане на интереси между политически фигури, снабдители на фирмата като "Интраком" и на самия мениджмънт. Впрочем шефът на "Интраком" Сократис Кокалис и още един служител на фирмата също са привлечени като обвиняеми по повод сделката с "Ромтелеком" и последвал договор за доставка на оборудване за 306 милиона долара именно от "Интраком".
Неотдавна ОТЕ се съгласи Националната банка на Гърция да придобие 10% от капитала на ОТЕnet, дъщерна на ОТЕ компания, доставяща Интернет. В същото време след несъстояло се общо събрание на акционерите на ОТЕ стана ясно, че еврооблигационната емисия се отлага за началото на следващата година. Обяснението беше, че сделката за БТК, както и други финансови нужди, могат да се покрият със синдикиран заем, основно от Националната банка на Гърция.
Иначе финансовите новини за ОТЕ напоследък бяха предимно положителни. На 25 ноември международната агенция Standard & Poor's обяви, че дава нов, подобрен дългосрочен кредитен рейтинг за ОТЕ по валутни заеми - А вместо досегашния ВВВ, и посочва дългосрочната перспектива за компанията като стабилна (от досегашната възходяща).
В същото време агенцията потвърждава дългосрочния кредитен рейтинг на ОТЕ за заеми в местна валута като А, също при стабилна перспектива. За деветмесечието на тази година ОТЕ отчете нарастване на чистата печалба в консолидирания баланс (тоест с резултатите на дъщерните дружества) с 1.4% спрямо същия период на миналата година, до близо 521 млн. долара. Печалбите преди амортизации, лихви и данъци са нараснали в консолидирания баланс с 13% - до около 1.1 млрд. долара. Положителен резултат отчитат дъщерните дружества "Арментел" (90% на ОТЕ), и "Телеком Сърбия" (20%). За румънския телеком (35% на ОТЕ) информацията е, че също има печалби, голяма част от които са използвани за инвестиции в модернизация на мрежата (вероятно споменатият договор с "Интраком"). Цената на акциите на ОТЕ късно в петък бе 6790 драхми, значително под годишния си максимум от 8890, постигнат на първи февруари.
ОТЕ имаше доста трудности по придобиването на пакети в чуждите си дъщерни дружества. През лятото съдът в Армения запорира акциите на ОТЕ в местния телеком, защото гръцката компания забрави да плати старите задължения на придобитото дружество.
KPN - холандският партньор в консорциума за БТК, наскоро продаде участието си от 21% в ирландския телеком "Еирком" (Eircom), което се оценява на около 2 млрд. долара. Новината беше разтълкувана от наблюдателите на телекомуникационния бранш като ясен показател за намерението на KPN да разширява присъствието си в Източна Европа и да се стреми към придобиване най-вече на контролни пакети, а не на миноритарни участия. Инвеститорите се колебаеха как да оценят оттеглянето на KPN от "Еирком" - в резултат в деня след сделката акциите на холандския телеком първо се повишиха до 59.6 евро за акция, след което паднаха до 57.1 евро.
В България новината за оттеглянето на KPN от "Еирком" предизвика предположения, че холандците възнамеряват да пренасочат приходите към сделката за БТК, като при необходимост (оттегляне на ОТЕ или невъзможност да плати) поемат пълната цена по сделката и така станат собственик на целия предлаган пакет в размер на 51% от БТК. Друга хипотеза, която допускаха брокерите и инвеститорите на чуждите борси, беше че KPN може би иска да увеличи дела си в унгарския мобилен оператор "Панон" от сегашните 45% до контролен пакет.
Срамната сделка за БТК
Преговорите за продажба на БТК поразително приличат на играта "Тука има - тука нема". Обиграните в подобни сделки представители на купувачите местят кутийките насам-натам по масата с поразителна скорост, а нашият отбор (или по-скоро разпасана дружина от оторизирани да преговарят юнаци) само върти изненадано очи и която и кутийка да посочи, тя е празна. България залага най-ценното си предприятие, а ОТЕ и KPN са извадили половин милиард долара, които обаче в последния момент може да приберат обратно в джоба си.
Документите по сделката показват, че държавата буквално подарява на консорциума участието си в "Мобиком", а също така се съгласява на механизми, които дават на ОТЕ/ KPN реалната възможност да си получи 500-те милиона долара обратно под формата на компенсации за неизпълнени ангажименти, за които отсега е ясно, че не могат да бъдат изпълнени. Отделно от това участниците в преговорите са позволили на гръцката и холандската страна да им диктуват какво да пише в българските закони, както и са приели да съгласуват с тях евентуални бъдещи промени в разнообразни нормативни актове.
До неотдавна продажбата на БТК изглеждаше реалистична и едновременно с това изгодна за държавата - цена в размер на 502 млн. долара за пакет в размер на 51% от компанията плюс предоставяне на лиценз за втори GSM-оператор. Дотук добре. Оказва се обаче, че има още много. Вече е почти сигурно, че проблемите по сделката гузно са били крити в продължение на месеци. През това време те са се задълбочавали и през последните дни възможността продажбата да се провали вече е съвсем реална.
Колко всъщност ще получи България, ако продаде БТК на консорциума ОТЕ и KPN? Обявена беше цена от 502 милиона долара за телекома плюс още осем милиона долара за "покупката" на 51% от РТК ООД ("Мобиком"). Условието на купувача обаче е да не се разпределя дивидент в първия оператор на мобилни телефони преди прехвърлянето на собствеността. Чистата печалба на РТК за миналата година е 6. 57 млн. долара, а само за деветмесечието на тази година е 11. 55 млн. долара. Простата аритметика показва, че съответстващата част само от реализираната досега печалба на дела от 51% е 9.2 милиона долара. Като имаме предвид, че всъщност държател на акциите ще е регистрирана в Кипър офшорка и следователно не се дължи данък дивидент, се оказва, че при разпределяне на печалбата като дивидент веднага след прехвърляне на собствеността "инвеститорите" ще са на печалба от 1.2 милиона долара.
Истината обаче е още по-приятна за купувачите. Всички пари, които те предлагат по сделката, са обречени да бъдат върнати на "инвеститорите", и то не за сметка на бъдещи печалби, а директно от държавата или за нейна сметка. Условно "инвестицията" от 502 милиона долара, предназначена за покупката на 51% от БТК и втория GSM-лиценз, е разделена на пет порции от по 100 милиона долара, които най-вероятно ще бъдат изплатени обратно на гърците и холандците под формата на обезщетения и гаранции.
Първите 100 милиона долара най-вероятно ще отпътуват още през първата година. Те са предвидени като гаранция по специална сметка под условие, която ще бъде изплатена на държавата само ако промените в българското законодателство, искани от инвеститорите, бъдат приети в срок от девет месеца от подписване на договора за продажба и не бъдат атакувани в Конституционния съд. Съвсем отделен е въпросът кой повече се е вживял в ролята на висш законодателен орган - дали купувачите или вицепремиерът Бакърджиев, водещ преговорите и поел този ангажимент.
Останалите четиристотин милиона долара са оформени като четири големи групи вреди, за които държавата ще компенсира инвеститора с по максимум 100 млн. долара. Уловката тук е, че не става въпрос за рискове, свързани със сделката. Най-общо казано, държавата ще трябва да плаща заради развитието на комуникационния сектор, нарастващата конкуренция в него, а от един момент нататък - и заради евентуалната невъзможност на ОТЕ и KPN да задържат старите си клиенти. Освен това в проектодоговора за обезщетенията на държавата се вменяват задължения, които са в правомощията на Народното събрание като законодателен орган, както и редица ограничения в развитието на телекомуникационния сектор като цяло. Първоначалната идея на купувачите за законодателно удължаване на монопола на БТК за общ период от 10 години е заменен с компенсации, простиращи се върху този период. С една дума - ако няма да сме достатъчно дълго монополисти, поне някой да ни плати за това.
Разбира се, може да се предположи, че дори заради благоприличие инвеститорите няма да поискат обратно всичките възможни 500 милиона долара, но техните преференции не свършват дотук.
Едно от интересните условия по договора е предвиденото управление на БТК от офшорна фирма, посочена от купувачите, която ще има право на възнаграждение равно на сбора от: един процент от оборота на телекома и 2.5 на сто от печалбата на дружеството преди плащането на лихви, данъци и начисляване на амортизации (EBITDA). В допълнение ще бъдат изплащани суми, покриващи разходите за заплати и всички видове, включително доброволни, осигуровки, както и всички видове разходи на членовете на екипа, включително семейните им разходи (семейният самолет може да се окаже типичен за България). Ако използваме за база резултатите от 1998 година, това означава около 6 млн. долара на година като процент от оборота, още около 2.5 милиона от EBITDA и неизвестно колко като трудови възнаграждения и "семейни" разходи. Надеждите за източване на БТК чрез тази "услуга", изглежда, са значителни, след като се настоява заради нея да бъде променен Законът за обществени поръчки. Освен че се изнасят приходи директно и преди каквото и да било облагане с данъци, този механизъм служи чудесно и за покриване на минали, настоящи и бъдещи "неформални" разходи на инвеститорите - като такива за лобиране например.
Така се оказва, че основен обект на преговорите през последните месеци е не самият договор за продажба или конкретната цена, а документ, който по настояване на Агенцията за приватизация е отделен в Договор за обезщетение. В него са описани всички гаранции и допълнителни условия, които кандидат-купувачът иска от държавата и съответно обезщетенията, които се дължат в случай на неспазване на договора. Именно оттам извират и всички проблеми по сделката, за които напоследък висши чиновници, свързани с продажбата, все по-често намекват.
Вече има няколко доклада на шефа на Агенцията за приватизация Захари Желязков, в които той се опитва да информира министър-председателя за проблемите, както и очевидно да свали отговорността за провала от себе си. Скандалният договор за обезщетенията обаче е следствие от
В този документ преговарящите от страна на държавата се ангажират да обезщетят купувачите на БТК, ако не бъдат изпълнени основни параметри от сделката. С подписването на протокола Бакърджиев поема, първо, конкретни ангажименти за законодателни промени, които да гарантират редица предимства за ОТЕ и KPN. Второ, ангажименти за основни принципи, които да залегнат в устава на бъдещото дружество. Трето, график във времето за завършване на документите по транзакцията и издаването на лицензите. Четвърто, Меморандум за финансовите параметри на транзакцията. Именно в последната част става ясно по какъв начин кандидат-купувачът е определил цената на БТК и цената на лиценза - общо от 502 милиона долара по цялата сделка, 2/3 са за БТК, а останалата 1/3 е за GSM-лиценза. Освен това държавата се задължава да продаде за 8 млн. долара всички акции в РТК (Радио-телекомуникационна компания е собственик на "Мобиком" и е смесено дружество между БТК, РЕС и "Кейбъл енд уайърлес"), които директно или индиректно се държат от Република България.
В предишните части на протокола най-голям дял заемат задълженията за ексклузивни права на БТК, които държавата се наема да осигури. Всички последващи договори и пазарлъци се правят именно на базата на подписа на вицепремиера Бакърджиев под този документ. С него държавата поема задължение да запази монопола на телекома върху фиксираната телефонна мрежа до 2003 г. В протокола за първи път се споменава и забраната за кабелните оператори да осигуряват достъп до Интернет-услуга, която осигурява много по-добро качество. Целта на ограничението е до глобалната мрежа да се стига само чрез телефоните на БТК и по този начин да се създава по-голям трафик. С подписването на това споразумение телекомуникационната компания получава и правото да бъде единственият "първичен провайдер" на Интернет в България, през който да минават всички останали фирми, които искат да предлагат достъп до мрежата.
Иначе извън протокола от 9 юли и договора за обезщетенията проблемите по сделката най-ясно са обобщени в
В един от тях ясно се казва, че гаранционното споразумение, което е подписал Евгений Бакърджиев, води до това, че рискът на инвестицията (на консорциума) преминава изцяло върху държавата. Според него, ако се стигне до искове, съвсем възможно е държавата да бъде осъдена по договора за обезщетение - нещо, което е твърде вероятно, предвид това че споровете ще се решават от арбитражен съд в Лондон. Инвеститорът ще се превърне в един от големите кредитори на държавата, пише още Желязков. Според документа, в случай че промените в законите, които се искат от ОТЕ/КРN, не бъдат приети, това може да доведе не само до намаляване на ефективното плащане по сделката, но и до евентуален провал на сделката. В доклада методично са изброени всички задължения, които държавата трябва да поеме с подписването на договора. България се задължава да изпълни ред условия, сред които да измени Закона за далекосъобщенията "съгласувано с купувача", да предостави гаранции и обезщетения за "всички случаи, които биха могли да възникнат в резултат... на прехвърлянето на акции, дялове и издаването на лицензи"... Държавата ни поема още ангажимента да съгласува с ОТЕ и KPN законодателните изменения, свързани с интеграцията с Европейския съюз и НАТО, които водят до ограничаване на правата на купувача по силата на лиценза, съобщава на Костов шефът на АП.
Според доклада на Желязков договорът за продажба на БТК не се ограничава само до извършване на услуги, свързани с основния предмет на дейност, но и за всякакви други услуги, включително доставката на стоки и оборудване. Изпълнителният директор на Агенцията по приватизация обяснява в документа също, че споразуменията около сделката биха довели до сериозно разширяване на правата на монополиста БТК през следващите няколко години. От данните, предоставени в доклада, може също и лесно да се направи изводът, че дяловете на телекомуникационната компания в "Мобиком" на практика се подаряват на гръцко-холандския консорциум.
В заключението на документа, който е изпратен до министър-председателя с посредничеството на вицепремиера Александър Божков, се прави изводът, че основните параметри, отразени в документите по сделката, накърняват интересите на държавата. Така че сделката за телекомуникационната компания вече има всички шансове да се превърне в история.
Започва през далечната 1996 г., когато на 14 юни Агенцията за приватизация открива процедурата. През тази година и особено след трепетното очакване от 26 седмици насам (откакто вицепремиерът Евгений Бакърджиев, който пряко пое отговорността, заяви, че сделката до края на седмицата ще приключи) сделка все още няма. Нищо че преди около месец и половина Министерският съвет обяви в съвместно прессъобщение с холандската КPN и гръцката ОТЕ, че "преговорите за продажбата на БТК приключиха". Според същото съобщение "се очаква" сделката да бъде подписана в края на ноември. Към онзи момент последната оповестена дата от шефа на българската група по преговорите Юлиана Димитрова (бивш журналист от вестник "Демокрация", сега съветник на Бакърджиев) за подписване на договора беше 15 септември. Въобще - нищо че вече толкова пъти обявявахме успешния завършек на сделката.
А иначе лятото всичко изглеждаше твърде добре. Продажбата щеше да осигури на правителството еднократен приход за бюджета от над 5% от брутния вътрешен продукт. Като безспорен успех на правителствения екип, който водеше преговорите, изглеждаше договарянето да се запази фиксираният по закон срок на монопола на БТК до 2002 г. Първоначалната оферта на консорциума беше за 415 млн. долара при монопол на БТК до 2005 г., а удължаването на монопола беше едно от най-дълго отстояваните условия на купувача. С него ангажиментите на България в рамките на Световната търговска организация щяха да бъдат нарушени, а сделката да противоречи на либерализацията на телекомуникациите, което е едно от важните условия за членство в Европейския съюз.
Както се оказва сега, най-голямата лъжа през юли са били пак думите на Бакърджиев, че "монополът на БТК няма да бъде удължен и ще трае до 2002 г.". В прогнозите си за успех на сделката вицепремиерът беше толкова убедителен, че даже шефът на мисията на МВФ за България Юха Каконен му повярва и похвали сделката. При посещението си през лятото Каконен заяви, че дефицитът по текущата сметка се очаква да стигне 5.5 на сто от БВП, но до голяма степен ще бъде финансиран от преки чужди инвестиции. Каконен каза още, че купувачите на БТК ще инвестират средства, равни на почти 2 % от БВП, което е "много по-добра сделка, отколкото МВФ може да предложи", затова фондът няма да отпусне допълнително финансиране за България.
Някои български експерти, близки до правителството, явно от известно време са изпитвали добре обосновано недоверие към сделката за БТК, защото вече има подготвена за внасяне при министър-председателя нова концепция за раздържавяването на телекомуникационната компания. По същество
Мотивите на авторите на новата концепция са, че сделката и без това достатъчно се е забавила, така че нови шест месеца няма да се отразят фатално. Те също така смятат, че ОТЕ е неподходящ стратегически купувач както заради появилите се напоследък информации в чуждата преса за проблеми в мениджмънта и ликвидността на компанията, така и заради това, че телекомът ни би останал под контрола на съседна държава. Като недостатъци на самата сделка се посочва блокирането на развитието на телекомуникационния пазар у нас (заради исканите законодателни промени), намаляването на цената заради исканите гаранции, ангажиментите за увеличаване на капитала и за затваряне на компанията, което значи, че тя няма да излезе на борсата. Алтернативната схема за приватизация на БТК включва три основни етапа. Първият е сключване на договор за мениджмънт с някой от лидерите в световните телекомуникации за срок от три години, като това е възможно да бъде направено за три месеца от началото на схемата. На второ място да се предложат публично 75% от акциите - по 25% в началото и края на 2000 г. и останалите 25% през 2001 г. Продажбата ще се извърши от водеща инвестиционна банка едновременно с избора на оператор, като банката издава гаранция за цялата сума на сделката, базирана на минимална продажна цена. Трети етап е емитиране на облигации с цел допълнителни инвестиции в БТК.
Предимствата на тази схема са по-високата предполагаема цена, която идва както от гаранцията за добро управление, така и от реализирани втори и трети пакет на по-добра цена. Една акция от БТК е оценена на около 151 долара към края на 1999 г., докато договорената единична цена с ОТЕ/KPN е 137 долара на акция, при това с надбавка от минимум 20-30%, нормална за сделки с мажоритарен пакет. Освен очевидните предимства за самата БТК и потребителите на нейните услуги, едно успешно публично предлагане ще доведе и до повишение на външния интерес към България и нейния пазар на корпоративни ценни книжа. Публично търгуване на акции на БТК би увеличило сериозно портфейлните инвестиции в страната - само стойността на акциите, които ще получат служителите на БТК по преференциални цени, се изчислява на суми от 50 до над 100 млн. долара. Без публично търгуване този дял би се изкупил на многократно по-ниски цени. Естествено подобно публично предлагане има и рискове, основният от които е, че при липса на интерес може да бъде фиксирана ниска цена на акция, което да попречи при бъдещата цялостна продажба на БТК. Този риск се избягва чрез гаранцията за професионално управление, идваща от мениджърския контракт.
Обективно, без да се заяжда човек, ако трябва да се каже нещо за БТК днес, то е "пълен провал".
Други теоретични варианти за приключване на сделката са следните. "Купувач да е само ОТЕ" - източници, близки до гръцката компания, го разпространяват, колкото да неутрализират по-сериозния и по-предпочитан вариант "купувач да са само холандците от KPN". За такава възможност се заговори усилено, след като холандският телеком продаде дела си в голям ирландски мобилен оператор и след като премиерът Костов закусва в Хага с изпълнителния вицепрезидент на KPN.
При наличие на силна политическа воля за бърза сделка не е изключено правителството да се обърне към друг купувач в рамките на тази процедура за продажба. На първа линия тук е консорциум, начело с американците от GTE, финансиран основно от лондонската инвестиционна фирма "Лоджик инвест". Според слухове готовност да се включи в надпреварата има и компанията "Нордтел", която също е активна напоследък.
При все очакването на цялата българска общественост поне в сделката за телекомуникационния ни оператор нещата да са добре, дори и това последно желание не се сбъдна. По всичко личи, че продажба по досега разгласяваните параметри няма да има. Приключването на сделката при подобни условия е изгодно единствено за политическата кариера на Евгений Бакърджиев и за никой друг. Нито за развитието на телекомуникационния отрасъл, нито за бюджета и платежния баланс.
26 ноември, Евгений Бакърджиев, при завръщането си от Прага: "Сделка за продажбата на 51% от акциите на БТК може и да няма, ако консорциумът KPN-ОТЕ не приеме нашите условия".
30 ноември, Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на Агенцията за приватизация: "Първо трябва да минат измененията в Закона за далекосъобщенията и след това договорът за БТК може да се разгледа от АП. Като се знае колко бързо работи Народното събрание, вероятно няма да има сделка до края на годината."
1 декември, Иван Костов, пред журналисти: "Днес следобед ние се събираме тези хора, които ще вземем последните решения. Аз съм ги извикал по същата схема, по която предупредих за края на преговорите. Няма да се влачим повече с БТК. И съм го казал на преговарящите от страна на ОТЕ и KPN".
1 декември, на летището преди излитането на Костов за Брюксел: репортер: Бихте ли казали резултата от срещата за БТК. Костов: Всички информации ще получите от господин Евгений Бакърджиев. Щафетата още е у него. Утре (четвъртък - бел. ред.) ще получите информацията. Нека той да прецени каква информация точно може и следва да бъде обявена пред обществеността. репортер: Означава ли това, че може и да няма сделка? Костов: Това означава, че аз не съм говорител на екипа, който преговаря в момента.
1 декември 1999 г., съобщение на правителствения пресцентър: "Преговорите с консорциума KPN - ОТЕ за БТК продължават, заяви вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев пред журналисти. Сделка на всяка цена няма да има, защото България трябва да защити националните си интереси и националната сигурност, коментира заместник министър-председателят... В заключение вицепремиерът повтори, че желанието е да се сключи добра сделка, но не на всяка цена".
2 декември 1999 г., съобщение на Константин Каменаров, говорител на правителството, от Холандия: "Министър-председателят Иван Костов се срещна с изпълнителния вицепрезидент на KPN Мартен Петерс на работна закуска в Хага, състояла се по искане на холандската компания... По време на разговора г-н Иван Костов е настоял сделката за Българската телекомуникационна компания да приключи до края на тази година. Според министър-председателя това е срокът, в който трябва да стане ясно дали консорциумът KPN-OTE е купувач на БТК."
Мнението на външните инвеститори:
Разочарованието расте с всеки изминал ден
"Лоши новини" - така с две думи може да бъдат обобщени коментарите извън България след поредното отлагане на сделката за БТК. След като агенция Ройтерс предаде думите на вицепремиера Евгений Бакърджиев, че този път "отлагането е за неопределено време", не закъсня и реакцията на външните инвеститори, най-ясно изразена в падането на цените на българските брейди-облигации. Заедно с това се появиха и опасения за предстоящи финансови проблеми за правителството.
"Моето притеснение е, че без (сделката за) БТК вие може да загубите главната предпоставка, заради която чуждестранните инвеститори идват - че в България протича добра структурна реформа. Без парите от БТК властите имат да решават финансови проблеми, защото сделката би била достатъчна, за да покрие приблизително две трети от дупката в бюджета. Трето, без БТК може да забравите за обратното изкупуване на брейди-облигации, защото просто няма да имате ресурс", каза Алекс Жирард, ръководител на отдела за анализи в Източна Европа в "Уорбърг Дилън Рийд" (Warbubg Dillon Read).
"Това са лоши новини. България се бори да привлече чужди инвеститори, но в същото време й отнема цял век да завърши сделка с толкова привлекателен актив", заяви пред Ройтерс Николай Василев, директор в източноевропейския отдел на "Уорбърг Дилън Рийд". "Със сигурност инвеститорите ще бъдат много разочаровани, ако няма сделка. Когато една държава не може да си продаде компания като БТК, това говори много лошо за самата държава", допълни пред "Капитал" Николай Василев.
"Продажбата на БТК продължава вече почти четири години и, изглежда, че не се приближава особено към някакво финално споразумение. Българското правителство сигурно има много добра причина за забавянето, но за нещастие името на България занапред ще се асоциира още по-често с безкрайни преговори и липса на реални действия. Когато страната се опитва с надежда да привлече чужди инвеститори, от които се нуждае, всичко това не подпомага създаването на онази увереност, която инвеститорите в момента нямат", коментира Ирена Бадинска, служител в една от големите инвестиционни банки в лондонското сити.
От гледна точка на повечето чуждестранни анализатори поредният провал на преговорите не е толкова фатален, доколкото не създава опасност от спиране на плащанията по външния ни дълг. "Тази приватизационна сделка се възприемаше като значимо събитие за България и забавянето й е негативен момент, но това няма да има драматичен ефект върху плащанията по външния дълг", заяви пред Ройтерс Андрей Смирнов, шеф на отдела за Източна Европа във френската банка "Сосиете женерал" - Париж (Societe Generale). "Не е ясно какво става. Несигурността не е добра за пазара. (Но) България в момента има добри резерви и не се нуждае от пари незабавно", заявил пред Ройтерс анализатор от Лондон, пожелал анонимност. Друг негов колега също коментирал пред Ройтерс: "Няма причини за паника, но хората биха желали да видят сделката приключена. Дори и тя да пропадне, БТК ще бъде продадена догодина на някой друг - за малко по-малко, може би".
Помолени да коментират евентуалните проблеми с платежния баланс, от "Икономист интелиджънс юнит" (THE ECONOMIST INTELLIGENCE UNIT - аналитичното звено на сп. "Икономист") заявиха пред "Капитал", че "ситуацията с платежния баланс е достатъчно стабилна, за да не представлява непосредствен проблем. Но, разбира се, в дългосрочен план то може да има негативно отражение върху доверието в българския финансов сектор. " Преди две седмици от "Икономист интелиджънс юнит" прогнозираха, че оценките за ликвидността на България може рязко да се влошат, ако финализирането на сделката за БТК не се случи до края на годината и страната бъде принудена да финансира дефицитите по текущите си сметки с пари от резерва. "Първо, от цифрите в перото търговия, публикувани тази седмица, изглежда, че има излишък от около 116 млн. долара за септември. За август имаше излишък по текущата сметка. Това са добри новини за платежния баланс, защото показват, че няма незабавна нужда от чужди капиталови потоци (примерно - директни инвестиции от сделката с БТК). Все пак цените на петрола растат бързо и бихме се учудили да видим излишък по текущата сметка или по търговския баланс за периода октомври-декември. С други думи, правителството може да се види принудено в даден момент да прибегне до резервите си. Все пак сме декември и според числата, изглежда, това не се е налагало през периода: резервите в чужда валута растат стабилно от октомври. Още повече, изглежда, чуждите активи на управление "Емисионно" надхвърлят М1* с почти 120 млн. долара в момента, което означава, че ако се наложи да се използват резервите, за да се покрие възможният дефицит през декември, това няма да наложи значителни ограничения върху паричното предлагане (което би довело до дефлация)", заявиха пред "Капитал" от списанието.
Шемет по европейски
В началото беше всеобхватната радост. Въпреки и заедно с Ферхойген целта е постигната - България затваря блоковете в АЕЦ по графика на евробюрократите от Брюксел и в замяна получава покана за клуба на кандидат-членовете на евросъюза. Съответно освен наградата за лоялност пристигат компенсации плюс заеми. Върхът на светлата прогноза беше, че някой ден София ще бъде домакин на Европейския съвет, а Надежда Михайлова ще го председателства.
В един момент това заприлича на Бъдни вечер - всички са в тръпката на очакването с поглед към красивия пакет под елхата. Развържем ли обаче панделката на политическия подарък, ще стане ясно, че надеждите са по-големи от съдържанието. Пък и Костов вече се скара на журналистите, че пак четат криво документите, броят неточно спрените атомни блокове и съвсем наопаки пишат. Разбирай, че заглавието "ще ни приемат без условия в ЕС" трябва да се чете "ще ни приемат с условия в ЕС". Информационен шемет... Оттук нататък обаче е времето на истинските преговори с партньори, които вече ще са забравили колко добро поведение е имала София в косовската война през пролетта на 1999. От 2000 г. нататък на масата ще бъдат възможностите и интересите на българските икономически субекти срещу възможностите и интересите на по-мощни икономически и политически страни; тъмният ни балкански образ на износители на нестабилност срещу страха на Европа от внос на несигурност; потенциалните гастарбайтери от опашките пред консулствата срещу засегнатите от 35-часовата работна седмица във Франция например и т.н.
Евроеуфорията не може да скрива една жестока истина - по желание България е в Европа, но по възможности - някъде по пътя към нея. Далеч по-безобидните претенции на Брюксел към поляци, чехи и унгарци ги повлякоха към тежък обществен евроспектицизъм, който разклаща тамошните управляващи. Какво ли ни предстои на нас, българите, след 10 декември, когато прескочим само първата бариера?
За страха и имането
Никой да не си казва имуществото, преди да е приет законът за публичния регистър, защото нещо може да му се случи, предупреди премиерът миналата седмица. Иван Костов сякаш даде тон за страх. Повикът му беше възприет веднага и от членовете на парламентарната комисия "Антимафия", която поиска проектозаконът за информация за имуществата на властимащите да мине и през тях. Мотивите са същите като на премиера - публичните личности може да станат обект на кражби, грабежи, изнудване и други престъпни деяния. Така обещаният отпреди две години закон пак ще бъде забавен, а вероятно част от текстовете му ще бъдат орязани. Очевидно властимащите се страхуват - за имуществото си, за себе си и близките си, а може би и от въпросите за произхода на парите им. (Напразни страхове, видно от последната година, управниците ги крадат по-често техните пазачи, а за произхода на имотите си те мълчат като партизани.)
Само че ако човек се страхува от мечки, не ходи в гората. И не се нагърбва с месиански задачи, нито поема ангажименти за справяне с бандити, корупция, престъпност. Защото, за да се справи едно общество с тези си проблеми, най-вече трябва кураж. Така че Костов и членовете на "Антимафия" дават лош пример.
"Днес човек е или част от проблема, или част от решението, или част от пейзажа", казва Робърт де Ниро в един от филмите си. И днешните управляващи са застанали точно на този кръстопът - някои от тях са част от проблема и ако други не станат част от решението, всички заедно ще станат част от полупустинния ни политически пейзаж.
Накратко
Министърът на външните работи Надежда Михайлова представи България на четвъртата среща на външните министри на страните от Югоизточна Европа в Букурещ. По време на срещата е била направена оценка на ролята на страните от региона за стабилизиране на обстановката в Косово.
Управителят на Националния осигурителен институт Николай Николов депозира своята оставка в Народното събрание на 30 декември. Мандатът на г-н Николов изтича на 27 февруари, като той категорично заяви, че няма да се кандидатира за втори мандат.
По искане на застрахователното дружество "Юпитер" Върховният административен съд отмени част от текстовете в Правилника за устройството и дейността на Дирекцията за застрахователен надзор. Решението на съда е окончателно.
Премиерът Иван Костов участва в редовното заседание на политическото бюро на Европейската народна партия (ЕНП) в Брюксел. На заседанието бе обсъдена срещата на върха на ЕНП в Хелзинки, която ще се проведе на 9 декември - ден преди заседанието на Съвета на Европейския съюз. Иван Костов разговаря с премиера на Холандия Вим Кок, с председателя на Европейската комисия Романо Проди, с министър-председателя на Белгия Ги Верхофстат.
"ЛУКойл" пое управлението на Нефтохим
За първи път в историята си на публично дружество бургаската рафинерия Нефтохим ще разпредели част от печалбата си за 1998 г. под форма на дивиденти. Решението беше взето на проведеното през изминалата седмица общо събрание на акционерите на рафинерията. Чистата печалба на Нефтохим за миналата година е 89.3 млн. нови лева, а капиталът на дружеството е 13.5 млн. лв. Малко над осем млн. нови лева ще бъдат разпределени между акционерите, което представлява около 0.60 лв. брутен дивидент за акция с номинал един лев. Според устава на рафинерията дивиденти започват да се изплащат един месец след общото събрание на дружеството (т.е. от 1 януари). След този момент всеки акционер, който предяви искане за изплащане на дивидент, ще го получи, коментираха юристи на мажоритарния собственик "ЛУКойл България". Според тях, ако в момента се закупят акции на фондовата борса, в тяхната стойност ще е включен и размерът на дивидента.
Нефтохим вече ще се казва "ЛУКойл Нефтохим Бургас" АД, реши още събранието. Бургаската рафинерия вече ще има двустепенно управление - надзорен и управителен съвет. За председател на надзорния съвет е избран Рамис Сафин, първи вицепрезидент на "ЛУКойл". В седемчленния надзорен съвет за представител на държавата бе избран бившият кмет на Пловдив Спас Гърневски. След събранието представителите на "ЛУКойл" са обявили, че компанията възнамерява да построи 50 бензиностанции през следващата година.
"Информационно обслужване" АД получава и данните за бюджета и външната търговия
Ликвидация на Информационно-изчислителния център на Министерството на финансите предвижда постановление No215 на правителството, обнародвано през изминалата седмица в Държавен вестник. Министърът на финансите Муравей Радев ще предложи на общото събрание на акционерите на "Информационно обслужване" АД (дружество, в което държавата притежава 93% от акционерния капитал, останалото е в ръцете на дребни акционери) увеличаване на капитала с непарична вноска, представляваща активите на ликвидирания център. По този начин регистрираното по Търговския закон дружество "Информационно обслужване" получава от финансовия министър още един безценен актив - данните за вноса и износа, за бюджета, за държавния дълг, за населението.
"Тази мярка е в контекста на цялостната административна реформа за отделяне на дейностите, които не са типични за администрацията", коментира Александър Раков, зам.-началник на "Държавно юрисконсултство" в Министерството на финансите. "Целта е да се подобри функционалността чрез интегрирането и модернизирането на отделните информационни системи - митническа, данъчна и т.н", заяви Христо Трайков, началник на Главно управление "Информационни и управленски технологии" в Министерството на финансите и същевременно председател на съвета на директорите на "Информационно обслужване" (ИО).
Преди няколко месеца ИО получи правото да бъде изпълнител на проекта за компютризация на данъчната и митническата администрация, а преди това - да обработва имотните декларации на гражданите.
Още има шанс за нефтопровод през България
Президентът Петър Стоянов посети Азербайджан и Армения
Междуведомствена комисия, оглавявана от министъра на транспорта Вилхелм Краус и вицепрезидента на Азербайджан Абид Шарифов, ще уточнява мястото на България в проектите за транспортиране на азербайджански нефт и газ към Европа. Първото заседание на комисията ще се проведе в началото на следващата година.
Това беше съобщено по време на официалното посещение на президента Петър Стоянов в Баку. Досега преговорите за възможности за транспортиране на каспийски нефт и газ се водеха от вицепремиера Евгений Бакърджиев. Участието на България в транспортния проект ТРАСЕКА и в проекта за транспортиране на каспийски нефт и газ ИНОГЕЙТ е основната тема, която обсъдиха президентите Петър Стоянов и Гейдар Алиев. След подписването на споразумението между Азербайджан и Турция за изграждане на нефтопровод Баку - Джейхан шансовете за изграждане на трасе през България намаляха значително. Все повече се налага мнението, че в региона на Каспийско море няма такива големи находища на нефт, каквито се очакваше, и поради това второ трасе ще бъде излишно. "За момента действат два тръбопровода, които свързват Каспийско с Черно море - Баку - Новоросийск и Баку - Супса. Баку - Супса беше открит тази година и по него вече са транспортират три милиона тона нефт годишно. България е черноморска държава и доставките на азербайджански нефт за нея са реални. Баку - Джейхан не пречи да се транспортира нефт и по тези трасета. Новите технологии, които прилагат международните компании при извличането на нефт в Каспийско море, направиха възможностите за добив огромни. Те надхвърлят първоначалните ни очаквания. Затова Баку - Джейхан не изключва Баку - Новоросийск и Баку - Супса. Тези трасета също ще се натоварват, а оттам могат да се транзитират и през България", заяви Гейдар Алиев. След срещата между Петър Стоянов и Алиев стана ясно, че още сега Нефтохим може да купува азербайджански нефт от Супса, ако това му е изгодно. Събитията в Чечения блокираха тръбопровода до Новоросийск и до Супса ще се насочват количества, които бургаската рафинерия може да купува като алтернатива на руските доставки. Количества нефт към България ще има, независимо дали ще бъдат за ползване от българската рафинерия или съседни рафинерии, и ако има възможности, ще се транзитират към Европа. Две са ползите за България от постигането на договорености с Азербайджан. Първата е, че ще се натоварват мощностите на Българския морски флот(БМФ), който е монополист на превоза на суров петрол в Черно море. Миналата седмица БМФ е сключил договор с "ЛУКойл" за транспортиране на нефтените доставки за рафинерията, обясни министър Краус. Втората полза е, че нарастват шансовете на Бургас да стане транзитен център за транспортиране на каспийски нефт към Европа. В момента Азербайджан добива около шест милиона тона нефт годишно за собствени нужди и десет милиона тона за износ. Планира се през 2005-2010 г. добивът да се увеличи на 50-60 милиона тона годишно. Дотогава може би ще бъде готово поне едното от планираните трасета за транзитиране. Очаква се, че работата по Баку - Джейхан няма да започне по-рано от две години. Ако добивите достигнат 50-60 милиона тона годишно, само в Азербайджан ще има нефт, който да се транспортира и по паралелно трасе. Освен това към него може да се насочи нефт и от Казахстан, и от други каспийски републики. В Азербайджан наскоро бяха открити и перспективни находища на природен газ. Страната има сключени контракти с единадесет международни консорциума, които проучват нефт и газ в нейния сектор от Каспийско море. Първият и най-големият от тях е SOCAR, в който участват азербайджанската държава, "ЛУКойл", "Мобил", една саудитска компания, японска компания, "Шел", "Шевром", "Тексако" и др. Преди визитата в Азербайджан президентът Петър Стоянов посети и Армения. С колегата си в Ереван Роберт Кочарян той обсъди възможностите за свързване на България с Иран през Грузия и Армения. Този транспортен коридор би могъл да се реализира в рамките на проекта на Европейския съюз ТРАСЕКА като продължение на коридор номер осем, който минава през България. Засега по-късите връзки между Европа и Средна Азия са блокирани заради конфликта между Армения и Азербайджан във връзка с Нагорни Карабах. Новият коридор, който беше обсъден с Армения, е една възможност за заобикаляне на конфликтната зона. С Република Армения беше подписано също така споразумение за по-ефективно използване на комбинираните превози за превоз на товари. България и Армения изразиха взаимно желание за по-пълноценно използване на фериботната линия Варна - Иличовск - Поти и ро-ро линията Бургас - Поти, както и на складовите помещения на пристанищата Бургас и Варна за съхраняване и обработка на арменски товари. И в двете страни бяха подписани споразумения в митническата област, в областта на стандартизацията, метрологията и сертификацията, както и в областта на статистиката и туризма. Стокообменът на България с Армения е само 12.6 милиона долара, а с Азербайджан е паднал на 20 милиона долара.
Баските сепаратисти прекратяват примирието
Испанските власти се подготвят за евентуални изблици на насилие, след като баската сепаратистка групировка ЕТА обяви, че прекратява 14-месечното примирие. "Мирът свърши и отново сме обект на терористични заплахи", съобщи държавната телевизия и предупреди гражданите да бъдат нащрек. ЕТА обяви, че прекратява примирието, защото "политическият процес в страната навлязъл в задънена улица".
Полицията поднови извънредните мерки за сигурност, които бяха в сила, преди ЕТА да обяви примирие през септември миналата година. Възстановена бе персоналната охрана на политиците и наблюдението на обществените места, които могат да бъдат атакувани от терористите. В полицейските участъци в цялата страна се разпространяват снимките на заподозрените терористи, а контролът върху френско-испанската граница бе затегнат.
"Подготвяме се за най-лошия сценарий, защото ЕТА убива невинни хора", заяви Сантиаго Лопес Валдивесо, генерален директор на цивилната гвардия.
Междувременно стотици хиляди излязоха по улиците на по-големите градове в Испания с призив към ЕТА да преразгледа решението си. Мадрид стана арена на най-масовата демонстрация. Над 5000 души се събраха пред историческия паметник Пуерта дел Сол и скандираха "Никога повече тероризъм". Смята се, че ЕТА носи отговорността за смъртта на над 800 души. Сепаратистката организация се бори за независимостта на баския регион, който се намира в северната част на Испания.
Чернобил отново създава проблеми
Атомната електроцентрала в Чернобил бе затворена ден след повторното й пускане в експлоатация след повреда в тръбопроводите на охладителната система. Според говорителят на централата Олег Холоскоков не е имало изтичане на радиация и е засегната охладителната инсталация, а не самият реактор. "Всеки инцидент, свързан с централата, вече се свързва с нещо голямо и изключително опасно. Разбирам, че спирането на реактора ще предизвика нови обвинения, че централата не е надеждна и че трябва да бъде затворена", заяви Холоскоков. Според него Чернобил е в идеално техническо състояние и отговаря на всички стандарти за безопасност.
В момента функционира само един от четирите ядрени реактора на централата. През 1986 г. първият реактор бе напълно унищожен по време на най-тежката ядрена авария в атомната енергетика. Вторият прекрати работа след пожар през 1991 г., а третият бе спрян от експлоатация през 1991 г. През пролетта на тази година бе ремонтирана охладителната инсталация на последния действащ реактор. Възстановителните работи обаче бяха удължени до ноември заради лошото техническо състояние на цялата система. Според независими експерти ремонтните работи са били извършени набързо и охлаждането на реактора е едно от слабите места на цялата централа.
През 1995 г. украинското правителство пое ангажимента до 2000 г. да затвори печално известната електроцентрала, но и до момента продължава да отлага закриването на последния ядрен реактор. Експертите и украинските власти продължават да спорят за сигурността на централата и за сроковете, в които тя може да бъде експлоатирана безопасно. "Шокирани сме. Централата трябва да бъде затворена колкото се може по-скоро. Не можем да рискуваме отново живота на хората", заяви говорител на министерството на околната среда. В същото време ръководството на централата продължава да твърди, че реакторът не е изчерпал технологичния си капацитет.
Коен похвали военното сътрудничество на Балканите
Засилването на взаимодействието в областта на отбраната е необходимо, за да се прекъсне цикълът на войни, етническо насилие и икономически трудности на Балканите, заяви в Букурещ американският министър на отбраната Уилям Коен. В срещата в румънската столица участваха военните министри на Италия, Гърция, Турция, Румъния, Словения, Македония, Албания и България. На форума бяха обсъдени въпроси, свързани с умиротворителни операции, действия при природни бедствия и други хуманитарни мисии.
"След като спечелихме войната в Косово, сега сме длъжни да установим траен мир, като заздравим демокрацията, търговските връзки и сътрудничество, за да подкрепим интегрирането на региона в Европа", заяви американският военен министър. Домакинът на срещата, румънският министър на отбраната Виктор Бабюк, подчерта, че военната кампания на НАТО в Югославия е провокирала процес на стабилизация на Балканите. Той заяви още, че Сърбия не може да се надява на приобщаване към европейските структури, докато президентът Милошевич е на власт. Според Уилям Коен страните от региона вече са дали пример за ползотворно сътрудничество, като са формирали локални умиротворителни сили. Коен предложи на участниците във форума по модела на спасителните работи след земетресенията в Турция и Гърция да бъдат създадени специализирани военноинженерни части, които да участват в хуманитарни операции след земетресения и други природни бедствия.
Данъците - някои финансови министри ги предпочитат ниски
Можете ли да си представите финансовият министър Муравей Радев да поиска повсеместно намаляване на данъците и да обяви, че ако това не се приеме, ще си подаде оставката?
Звучи като виц, нали. Е, в някои страни, които са малко по-напред и по пътя към Европа, и по всевъзможни икономически показатели, това е реалност.
Бащата на полската шокова терапия и настоящ финансов министър Лешек Балцерович направи точно това. За стимулиране на икономически растеж Балцерович, чието име стана нарицателно за пазарните реформи в страните от Централна и Източна Европа, предложи поетапно намаляване на максималната ставка на данъка за физическите лица от 40% до 28% през 2002 г. и на данък печалба с по два процентни пункта през всяка от следващите пет години. И то при условие, че полският бюджет през следващата година също ще поеме тежестта на пенсионната реформа, заради което Балцерович поиска по-голям бюджетен дефицит.
Възможно ли е такова нещо да се случи в България? Финансовият министър да предлага намаляване на данъците. Финансовият министър да иска предварително да се знаят какви ще са ставките след пет години. Финансовият министър да предлага по-голям бюджетен дефицит в името на растежа. Едва ли, макар България да има дори по-добри предпоставки от Полша да го направи предвид небивалата финансова стабилизация и солидните приходи в бюджета от приватизацията.
Вместо това ние си играем на очевидно безсмислени тригодишни бюджетни прогнози, венцехвалим си финансовата стабилизация, предъвкваме до безумие едни и същи аргументи за плюсовете и минусите от намаляването на данъците и в крайна сметка нищо не се случва. Всъщност случва се. Данъчната реформа, която отдавна трябваше да е история, продължава с нова разрушителна сила и през следващата година.
ЕС смъмри Югославия заради петролните доставки
Европейският съюз (ЕС) обвини Белград, че си измисля фиктивни причини, за да задържа конвоя с гориво, който бе предоставен на Ниш и Пирот като хуманитарна помощ. Представител на Европейската комисия заяви, че сръбските митничари се позовавали на абсурдни бюрократични процедури, така че горивото да не достигне до управляваните от опозицията общини. Според Брюксел това е израз на арогантност и показва, че режимът в Белград не зачита нуждите на обикновените хора.
Ръководството на сръбските митници съобщи, че забавянето е резултат на рутинната процедура по обработка на влизащите в страната превозни средства, докато според ЕС правителството поставя неоправдани пречки пред хуманитарната инициатива. "Повече от ясно е, че властите намират пречка след пречка само за да не допуснат горивото да достигне до градовете, в които енергийната криза се влошава непрекъснато", заяви представител на ЕС.
Вече повече от седмица 14 камиона, натоварени с гориво, стоят на границата заради разправии с митническите власти. Това е първата пратка от хуманитарната програма "Енергия за демокрация", с която ЕС иска да подпомогне сръбските градове, контролирани от опозицията. В рамките на тази програма градовете Ниш и Пирот бяха избрани като първи получатели на хуманитарната помощ. Според първоначалния замисъл, ако първата фаза на енергийни доставки се окаже успешна, списъкът на градовете, които ще бъдат подпомагани, трябва да бъде разширен. Но поведението на сръбските власти и невъзможността горивото да достигне до получателите поставят под съмнение цялостния успех на хуманитарната инициатива. ЕС отдели средства за доставянето на 25 хиляди тона горива за сръбските градове, управлявани от опозицията.
Междувременно германското правителство съобщи, че изпраща в Косово 6 дизелови локомотива, които трябва да задоволят част от транспортните нужди на провинцията.
Наркоаферата "Опицвет" отива към своя край
Какво се крие зад енигматичното наименование амфетамин база? Дрога ли е това или силно действащо вещество? Тези два въпроса ще решат съдбата на аферата "Опицвет", най-нашумялото съдебно дело за производство на синтетични наркотици в последните две години. Миналия петък Софийският окръжен съд отново бе принуден да отложи финалните пледоарии на страните в процеса, въпреки че беше планирано присъдата срещу обвиняемите Кристиян Младенов и Валери Тодоров да се чете в понеделник. По всяка вероятност двамата ще бъдат принудени да прекарат коледното си парти зад решетките, тъй като съдията по делото Ружа Керанова насрочи гледането на делото за 22 декември, а не за следващата година, както става обикновено в съдебната ни система. Финалната фаза на процеса се отложи, тъй като полицията не откликна на разпореждането на съда трима от свидетелите да бъдат доведени принудително, както и заради внезапното заболяване на адвоката Леонид Кацамунски, защитник на главния обвиняем Кристиян Младенов.
Подсъдимите Младенов и Тодоров застанаха пред Темида, след като през декември 1997 г. беше заловена лаборатория за производство на синтетични наркотици в софийското село Опицвет. В халетата са открити 666.26 килограма амфетамин база, твърдят обвинителите по делото, 114.74 килограма от заловения химикал съдържа 75 на сто активен компонент, 218.39 килограма от него е с 60 на сто чистота, а 333.13 килограма е в стадий на производство, сочат данните от експертизите. Общата пазарна стойност на произведените химикали е 30 милиарда и 640 милиона стари лева, смятат от прокуратурата. При операцията на НСБОП на 18 декември 1997 г. в цеха е заловен химикът Валери Тодоров. Собственикът на химикалите и поръчител на производството Кристиян Младенов пък е екстрадиран от Унгария на трети март 1998 г. Според неговите обяснения той се е опитвал да произведе не дрога, а силно действащо вещество.
Основният проблем в случая си остава естеството на конфискуваната субстанция. Според обвинителния акт на Софийската окръжна прокуратура двамата обвиняеми трябва да бъдат осъдени по член 354а от Наказателния кодекс, който касае наркотрафика и предвижда от две до десет години затвор. Ако обаче се окаже, че амфетамин базата попада в категорията на силно действащите вещества, тогава наказанието ще премине под друг член, 354, от НК, който се занимава с пренасянето и производството на силно действащи вещества и предвижда само до две години зад решетките. Ако наказанието е в такъв размер, много вероятно е двамата обвиняеми изобщо да не влязат зад решетките и да минат с условни присъди. В случая проблемът се върти не толкова около това дали Младенов и Тодоров са произвеждали наркотици или не. Става дума за юридическите пробойни в законодателството по въпроса за наркотиците. В момента, когато е проведена операцията на НСБОП в Опицвет, прекурсорите попадат в категорията на силнодействащите вещества. По-късно с приемането на Закона за наркотичните средства те бяха поставени в една графа с останалите дроги. Основен принцип на наказателното право обаче е, че се прилагат законите, които са действали при образуването на делото, а при промяна в наказанията се прилага по-благоприятната норма за подсъдимия. Така че, ако не се докаже еднозначно, че амфетамин базата на практика е истински наркотик, по всяка вероятност възмездие по аферата "Опицвет" няма да има.
Всички пътища водят към Рим, но всички ли водят към ЕС?
Пътят на страната ни към Европа най-вероятно ще мине през джоба на българина. Подобно на оценките за всичко останало - от държавна политика до имидж на партии и политици - и рейтингът на евроинтеграцията през следващите години ще зависи най-вече от преценката за нейната полезност (или безполезност) за собственото ни ежедневие. И тъкмо защото става въпрос за продължителен процес, индикациите за възможна промяна на нагласите в бъдеще са по-важни от настроенията на момента. Не че е лошо да те поканят за преговори, но това е само началото. Кои са позитивите и къде се крият възможните пробиви следователно?
Позитив първи е стабилната проевропейска нагласа на българина. Спор няма - това е новата ни идентификация след разпада на соцблока. При това във всеки аспект - културен, геополитически, социален и т.н. А трайността на това настроение в общественото мнение се доказа най-ясно по време на войната в Косово.
Позитив втори - подобреното отношение към НАТО като резултат от посещението на американския президент. Не е тайна, че именно по време на конфликта в Косово общественото мнение у нас изпита най-остро недоверие към интеграцията в евроатлантическите структури.
Позитив трети - фактът, че българите разпознават като най-успешни именно външнополитическите аспекти от дейността на кабинета. Но точно тук основните позитиви отстъпват място на възможните пробиви.
Първи пробив - в настоящия си вид кабинетът е в криза и единствено външнополитическата му дейност все още успява да събере някакви адмирации от страна на българина. Но дори и тук спадът е очевиден - преди година две трети от българите (а днес една трета) са мислели, че доверието към страната ни в чужбина нараства. Пак тогава една втора (а днес - една четвърт) са били оптимисти относно хода на приобщаването ни към Европа. Тук добавям и втория пробив - за една година девет пъти са намалели хората, според които правителството успява да подобри материалното ни състояние.
Третият възможен пробив пак минава през джоба на българина. Очакваният (при това в краткосрочен план!) ефект от преговорите с ЕС е прекомерно обременен с икономически оптимизъм - за ръст в жизненото ни равнище, навлизане на европейски фирми и т.н. Към това можем да добавим още една възможност за всеобщо разочарование - трима от всеки четирима българи днес не са убедени, че размяната "АЕЦ - покана за преговори" е равностойна. Може само да се гадае какво би се случило, ако след време именно тази размяна засегне сънародника ни (отново) в най-болното му място - въпросния джоб. Дали и тогава ще продължава да мисли, че всички български пътища трябва да водят към ЕС? И по-важното - че всеки нашенски път към Европа си струва да бъде извървян... Сделката за "Козлодуй"
Ферхойген ни съобщи предизвестено решение
В понеделник дългоочакваната среща между премиера Костов и комисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген най-накрая се състоя. Резултатът от близо двучасовия разговор бе оприличен в медиите като "сделка", "договор" и "споразумение". А защо на последвалата пресконференция преобладаваше чувството на облекчение, а не на удовлетворение е въпрос може би свързан с това кой какво е получил при т.нар. сделка.
Българската страна се ангажира със срокове за закриване на първите два реактора от АЕЦ "Козлодуй", а еврокомисията отмени условията за получаване на покана за преговори. Споразумението бе закономерен завършек на продължилите близо месец и половина консултации между София и Брюксел. От 13 октомври, когато Европейската комисия постави условието за "Козлодуй", до 29 ноември, когато бе постигнато споразумението, темата бе, меко казано, преекспонирана и съпроводена с много емоции, повечето от които излишни. Кулминацията дойде с изявлението на премиера при завръщането му от Мадрид миналия уикенд. Костов с фаталистичен тон съобщи, че очаква преговори с Ферхойген - не трудни, а "много трудни" и с ботевски патос нарочи деня на разговорите като успех или провал на българската амбиция за евроструктурите. Само присъствалите в залата на преговорите могат да преценят доколко трудни са се оказали те. Но съмнение, че договореност за атомната централа ще се постигне, не е имало. Доколкото няма съмнение и в желанието на управляващите България да бъде поканена за преговори. Въпросът бе как най-елегантно и с достойнство да бъде прието това, което им се налага от Брюксел, както и да го превърнат в свой политически актив. Неслучайно на пресконференцията след срещата с Ферхойген Костов подчерта няколко пъти, че е защитил интересите на България и не е постигнал компромис "на всяка цена, защото тази цена ще легне на раменете на следващото поколение българи".
Въпросът е защо трябваше да се стига дотам България да плаща цена и да бъде отделена от останалите кандидати още преди получаването на покана. Сигналът за ядрените реактори бе изпратен и към останалите две държави кандидатки с аналогични проблеми - Словакия и Литва, в които се разгоря дискусия неотстъпваща на българските страсти. Въпреки това тези държави постигнаха обществен консенсус и приеха предсрочни дати за затваряне на централите си преди редовните доклади през октомври, с което си спестиха официално поставяне на условия.
Както еврокомисията се постара да изясни, искането за ядрена безопасност не е персонална политика, а принципна позиция. Вярно е, неколцина се опитаха да зададат логичния въпрос защо страните от първата вълна - Полша и Унгария, си запазиха ядрените централи, получиха покани от ЕС, а преди това влязоха в НАТО. Явно критериите са се променили. И все пак "приемливите дати", които се очакваха от България, не бяха базпардонно изнудване. Ако искаше да окаже натиск, след като сме имали договореност да затворим I и II блок още през 1997 г., евросъюзът можеше да настоява за закриването им още през 2000-2001 г. Договорената дата 2003 г. е максимално изтеглена във времето и само година по-рано от предвидената в националната енергийна стратегия. За III и IV блок, които според същия документ трябва да бъдат затворени в периода 2008-2010 г., се получи конфузия, защото изнесената дата за закриване бе 2006 г. Няколко дни след това премиерът се разграничи от конкретен срок, подчертавайки, че това е становище на Ферхойген. В официалното съобщение за печата след срещата буквално пише, че "България ще вземе решение, съгласувано с комисията, относно датите за окончателно затваряне на реакторите III и IV, които ще предхождат понастоящем предвидените дати за затваряне през 2008 и 2010 респективно". Кога е това остава загадка, но може би идва в подкрепа на казаното от Костов, че "предварителните условия ще бъдат част от бъдещите преговори с комисията". Логично следва въпросът кому тогава бе нужно съгласието на България да затвори първите два блока на "Козлодуй" като цена за отпадане на условието за започване на преговори. Словакия например успя да превърне ядрените си реактори в коз - евросъюзът нямаше формален повод да й отправи условие за започване на преговори. Ето защо словашки дипломати смятат международните позиции на страната за дотолкова засилени, че в момента се чувстват в правото си да поставят условие - ще затворят реакторите в Бохунице през 2006 г. само ако дотогава евросъюзът е приел Словакия за член. България явно не разчита на подобна стратегия.
Засега Ферхойген каза, че има "достатъчно" доказателства за икономическия прогрес на страната, за да отпадне въпросителната по тази тема. Въпреки това в бъдеще именно икономическите параметри ще определят пътя на България към Европейския съюз. От прогреса на страната в структурната реформа, макроикономическата и финансовата стабилизация ще зависи кои области ще бъдат отворени за преговори. България заедно с останалите 11 кандидати ще бъде подложена на нов икономически мониторинг, чиито актуализирани оценки ще бъдат предоставени на Съвета на министрите в края на март 2000 г. Икономическата ситуация става основен фактор и по въпроса за изваждането ни от черния списък на Шенген. Запитан дали можем да очакваме нещо конкретно по този болезнен за българите въпрос, Ферхойген дори не се опита да бъде дипломатичен: "Тази тема въобще не е споменавана в разговора, така че нищо не мога да кажа. " Темата може да се обсъжда, когато се отвори съответната глава от преговорите за присъединяване. А тя е една от най-трудните измежду областите за съгласуване и зависи от цялостния напредък на страната по пътя за евросъюза. Ако за държавите от ЕС има по-големи опасения от тези свързани с ядрените централи на кандидатките от Източна Европа, те са очакванията за притока на хора, които може да нахлуят в тях при облекчаване на визовия режим. Ето защо стабилна икономика е условието ЕС да изостави риториката и да се заеме сериозно с изваждането на България от балканската изолация. Дотогава опитите на София да прави сделки с Брюксел ще бъдат наистина трудни. Защото България ще трябва да дава много повече, отколкото да получава.
Солунската четворка влиза в "спешно отделение"
Левите лидери страдат от заблудата, че обединението вляво е необратимо
Международният секретар на Партията на европейските социалисти Фридрих Рол влезе в ролята на Франкенщайн и се опита да реанимира своята рожба - Обединената левица. Миналата седмица в Бистрица той призова лидерите на БСП, БСДП, евролевицата и Обединения блок на труда да направят обективен анализ на местните избори и за пореден път да чертаят пътя на социалдемокрацията в България. Въпреки симулираната жизненост от страна на четворката, малко бяха хората, които им повярваха. Обвиненията за несъстоялото се обединение започнаха още преди самата среща, а председателят на Обединения блок на труда Кръстьо Петков не пожела да застане до своите "съидейници", дори за пред журналистите.
Георги Първанов заяви преди срещата, че идва с готови оферти, като е склонен както на максимално разгръщане на коалиционното ветрило, така и на по-тесни формули на участие на левите в бъдещите парламентарните избори. Той настоя за "изчистена и радикална опозиционност", взаимодействие в парламента, в органите за местно самоуправление и по международната политика. За целта в близките дни се предвижда създаването на съвет за координация на лидерите на опозиционните партии. Наред с това Първанов заяви, че "съществени различия в лявото пространство не съществуват". Това обаче е силно казано.
Пречките пред обединение на левите са диаметралните им позиции по присъединяването ни към НАТО, (не)участието на комунисти в солунската формула и явлението "Томов".
Досега проблемът за членството на България в Северноатлантическия пакт не е бил обсъждан официално от лидерите на левите партии, макар че причина за разногласия има. Дължи се предимно на нежеланието на Първанов да засяга темата, тъй като самата социалистическа партия е разединена по въпроса на НАТО. По-голямата част от гласоподавателите на БСП са противници на НАТО и евентуална подкрепа на Първанов за членство в пакта би дала опасно оръжие на "Открит форум" за осъществяване на битов преврат на "Позитано". Затова на този етап общата позиция на левите партии за НАТО е утопия.
Отделно от това лидерът на социалистите настоява за взаимодействие и евентуално включване в солунската формула на реформирана комунистическа партия, което според него било естествен елемент от демократичния процес. Съмнително е доколко тази идея принадлежи на Първанов, тъй като е идентична с линията, лансирана от Стратега Лилов, и е възможно лидерът на БСП да се е поддал на опозиционните сили в партията. Реалностите обаче са други. Абсолютно всички партии в опозиция демонстрираха неспособност да привлекат блуждаещите гласоподаватели, което бе основната им задача на последните избори. За социалдемократите това не би трябвало да бъде проблем, ако знаеха как да го направят. БСП пък си въобрази, че знае рецептата на успеха, и тръгна слепешката към центъра. Първанов обаче има проблем - не може да се отърве от крайнолевите в партията си, които постоянно искат неговата оставка, а наскоро дори обявиха, че започват създаването на паралелни местни структури. С искането си за включване на компартия в солунската формула той вероятно се надява чрез реверанс да усмири опонентите си по партия. Съмнително е обаче кръгът Лилов да се откаже от силно електорално натовареното име на партията. По-вероятно е с този си ход Първанов да постави под съмнение самата фомула "Лесидрен". БСДП и ОБТ са твърде чувствителни към комунистически елементи, дори с реформирана фасада. Ориентирането на Първанов към крайнолевите със сигурност ще изкара социалдемократите на предизборната борса и той ще се прости с грижливо изграждания си имидж на модерен ляв. Защото колкото и да говори, че БСП е "трайно идентифицирана програмно, политически и тактически", точно в момента избирателите не са много наясно къде се намира столетницата в политическия спектър. Под въпрос е участието на БСДП и ОБТ дори в досега лансирана формула, тъй като Александър Томов, който е свързваща нишка между тях и БСП, изглежда разколебан. В този смисъл реакцията на Кръстьо Петков веднага след срещата в Бистрица бе предвидима. Той заяви, че оттук нататък ОБТ "ще работи за формирането на политическия център, с който ще се явим на изборите през 2001 г.". Отделно от това от самото начало той е противник на идеята за обединение на левите формации и защитава своята си теория за двете писти (социалистическа и социалдемократическа), които могат да си взаимодействат, но нищо повече. Евентуалното привличане на компартия ще сложи край на и без това нереалните надежди за привличане на Ахмед Доган, съответно ДПС към съвета за координация.
На Томов също не му е чужда идеята да се сдуши с комунистическите партии, но ако оценява реално обстановката в Бистрица и настроенията на гласоподавателите, не би предприел подобни действия. Дори лесидренските герои да успеят да се коалират с всички компартии в страната, печалбата им в гласове би била около 87 000, а загубите - огромни. Проблемът е преди всичко в идентификацията. БСП започна да навлиза в социалдемократическото пространство и постави избирателите си в патова ситуация, т.е. нейните поддръжници се идентифицират по различен начин с нея, защото я възприемат по различен начин. При това положение електоратът й става лабилен и склонен към преориентация. От друга страна, при малкото гласоподаватели на евролевицата липсва ясна идентификация с нея, но има подчертано отричане на комунистическата идея и подкрепата на Томов на крайнолеви движения би го лишила от неговите сегашни поддръжници.
Така че се очертава нещо пределно ясно - обединението на лидерите няма да бъде последвано от обединение на гласоподавателите.
Александър Томов е в най-изгодна позиция - освен че е посредник в сделката между БСП и Обединение "Социалдемокрация" (БСДП и ОБТ), е в добри отношения с Доган. За разлика от другите леви лидери той седна да пише собствена алтернатива, която се състои само от една точка - коалиране с Доган на изборите през 2001 г. Формулата "Доган + Томов" няма шансове да изненада с резултата си, но при очакването никой да не получи достатъчно гласове, за да бъде мнозинство в следващия парламент, двамата кандидат- центристи може за първи път да имат решаващ глас на национално ниво. И БСП, и СДС ще имат нужда от тях за сформиране на кабинет. Ето тук обаче решаваща дума има Доган.
От Страсбург препоръчват промяна в избирателния закон
На 24 ноември на сесия на Постоянната комисия на Конгреса на местните власти в Страсбург бе одобрен докладът на делегацията от наблюдатели на конгреса по повод местните избори в България, провели се на 16 и 23 октомври тази година.
Създаден през 1994 като консултативен орган към Съвета на Европа в Страсбург, Конгресът на местните власти има за цел да подпомага с консултативни и практически мерки разширяването на местното и регионалното самоуправление в новоприетите страни, членки от Централна и Източна Европа. Вече за трети път (1991, 1995, 1999) негови наблюдатели проследяват провеждането на местните избори в България. На 16 и 23 октомври осемчленна делегация на конгреса, разделена на четири групи, се е срещала с представители на водещите политически партии в парламента и в градовете Варна, Добрич, Сливен, Русе, Разград, Велико Търново, Пловдив, София, Благоевград и техните околности. Посетени са избирателните комисии на общо 80 гласоподавателни бюра.
В доклада си европейската делегация споменава за адресирани до нея оплаквания по повод недемократични действия или прояви по време на изборите и на изборната кампания (превишаване определените от закона суми за кампания, незаконно финансиране със средства от държавен произход, неравенство в достъпа до медиите, прекалена намеса от страна на правителството и злоупотреба с официални длъжности, заплахи срещу избиратели и т.н.).
Въпреки това европейските експерти не поставят под съмнение демократичността на местните избори от 16 и 23 октомври, като подчертават, че част от тези оплаквания са преувеличени и че допуснатите нарушения не са оказали според тях решаващо влияние върху крайния изборен резултат.
Без съмнение, както това личи и в настоящия документ, правителството на Иван Костов създава впечатление, че провежда успешни икономически реформи, поради което европейските институции са готови да не отчитат строго някои негови "дребни пропуски".
Особено висока е оценката на експертите за професионализма на избирателните комисии, чийто състав отговаря по тяхно мнение на изискването за уравновесено политическо представителство на различните партии. Все пак наблюдателите излизат с препоръка в бъдеще комисиите да се превърнат в постоянни институционализирани структури, за да се избегне всяко оспорване на тяхната безпристрастност. Като задоволителен делегацията оценява и механизма за сигнализация на евентуалните нарушения в избирателния процес.
Независимо от общия положителен тон на доклада наблюдателите не пропускат да формулират редица важни препоръки за промяна в избирателния закон с които, както те се изразяват, биха се избегнали някои спорове и конфликти. В контекста на общо задоволство и дипломатически стил, характерен за тези институции, е поместена сериозна критика към конкретни процедури и аспекти на кампанията. Експертите препоръчват да се укрепи равнопоставянето на партиите и кандидатите по време на кампанията чрез подобряване на механизмите за контрол върху разходите за изборни цели независимо от техния произход. Подробно описание в закона би трябвало да намерят също условията и ограниченията за достъпа на партии и кандидати до средствата за масова информация.
Според делегацията на Конгреса на местните власти равновесието между партиите, участващи в правителството, и останалите партии по време на кампанията трябва да се гарантира и чрез ограничаване на ролята на областните управители чието прекомерно влияние е дало повод за недоволство. Експертите подчертават необходимостта от подробна дефиниция в закона на пълномощията на областните управители, а също и от създаване на паралелна система от демократично избирани (не назначавани) областни съвети. Това според тях би допринесло за уравновесяването на политиката, провеждана от областните управители в подкрепа на държавните и правителствените интереси.
Същевременно по повод оплакванията във връзка с незаконната и прекомерната намеса на някои министри в предизборната кампания европейските експерти предлагат да се легализират изказванията на членове от правителството в подкрепа на кандидати по техен избор, без това да противоречи на ограниченията за ползването на държавни средства и облагоделстването от официални постове за цели на кампанията.
Сред останалите препоръки на европейската делегация фигурират: осигуряване на по-добри условия за гласуване на неграмотни, болни, инвалиди, задържани и подсъдими с неотменими граждански права. Би следвало да се предвидят процедури като: гласуване чрез пълномощно, чрез кореспонденция или в условията на подвижни гласоподавателни бюра. Препоръчва се също прилагането на емблеми на партиите срещу техните имена в бюлетината, за да се улеснят трудночетящите граждани.
В заключението на доклада наблюдателите се спират на вероятността в близко бъдеще бюрото на Конгреса на местните власти да назначи експертиза, чиято мисия ще бъде да задълбочи анкетата върху функционирането на местната и областната администрация в България. Страната ни е постоянно обект на подобни процедури на наблюдение (мониторинг) и контрол по изпълнението на ангажиментите, поети по силата на приемането й за член на Съвета на Европа през 1993, между които особено значение има демократизацията на законодателството, в това число и на Закона за местната власт. Никой от българските политици не бива да се надява на окончателни отлични оценки по демокрация - динамиката на прехода предполага непрекъснати доказателства.
Компроматна война разлюля правосъдието
Главният прокурор и председателят на Върховния касационен съд влизат в открит двубой
"Крайната цел най-вероятно е разпускането на Висшия съдебен съвет. " С тези думи видимо вбесеният председател на Върховния касационен съд Румен Янков си тръгна от срещата на 25-те правосъдни кадровици миналата сряда, където трябваше да се изясни кой кой е в магистратурата. Само два дни по-рано Янков стана главно действащо лице в компромат на страниците на проправителствения вестник "Стандарт". Според материала през 1983 г. той пребил душевно болна жена, която незнайно как починала от побоя осем години по-късно.
Въпросната публикация се превърна в искрата, която подпали нова безсмислена война в съдебната система. И ако преди обект на атаката бяха отдавна отлюспеният бивш главен прокурор Иван Татарчев или пък опърничавият следствен шеф Бойко Рашков, сега на мушката попада винаги определяният като син председател на Върховния касационен съд (ВКС) Румен Янков. Конкретният повод, който роди компроматната война, беше отстраняването на Богдан Карайотов от следствените органи на 26 ноември. Вече пенсионираният магистрат все още е във ВСС от квотата на парламента, беше основен кандидат за мястото на Бойко Рашков и се превърна в основен проводник на синята офанзива в съдебната система.
Всъщност взаимната неприязън между магистратите е на път да придобие патологични размери. За жалост особена заслуга за това има и главният прокурор Никола Филчев, който, вместо да се занимава с престъпността в държавата, поведе персонални битки с почти всички свои колеги, които по някакъв начин могат да застрашат неговата позиция в системата.
Обвинител номер едно по всяка вероятност не може да прости на Румен Янков, че се ползва с по-голям авторитет пред съдебния съвет. Председателят на ВКС на практика е нещо като неформален лидер на съдебните кадровици и често може да накланя везните на Темида в една или друга посока. Когато в края на 1998 г. парламентарното мнозинство подмени съдебния съвет, то разчиташе, че вече ще може да го контролира. Позицията на Янков обаче обърка много от сините планове.
Целият скандал обаче има и своята предистория. На предишното заседание на ВСС от 26 ноември Румен Янков открито обвинява главния прокурор, че чрез своето пресаташе стои в дъното на вестникарските публикации срещу съдиите и по този начин иска да оказва натиск върху действията на съдебния съвет. След излизането на компромата в "Стандарт" председателят на Върховния касационен съд стана инициатор на идеята да се сформира петчленна комисия, която да провери верността на изнесените твърдения. По негово настояване в групата е включен и пенсионираният следовател Богдан Карайотов, около чието отстраняване се заплита цялата интрига. По време на последното заседание конфликтът се изостря до крайност, при което Янков и Филчев влизат в открит сблъсък. Още от самото начало председателят на ВКС обявява, че такова нещо може да се измисли само от болни мозъци. "Не мога повече да прикривам твоите престъпления", подскочил насреща Филчев, но отказал да представи някакви данни, защото са следствена тайна. "Нека да ги видим всички какви са тези престъпления", подканял Янков, но главният прокурор упорито отказвал да се конкретизира.
По всяка вероятност агресивността на Филчев срещу шефа на касационния съд има и още една причина. На предпоследното заседание Румен Янков поставя и един още въпрос, който може тотално да обърка кариерата на главния прокурор. Отново става дума за двамата членове на ВСС от квотата на следствието - Бойко Рашков и Ангел Александров, които според последното тълкувателно решение на Конституционния съд не могат да бъдат избирани в съвета, защото са участвали в предишния. На практика това може да направи избора на Филчев за главен прокурор нелегитимен, тъй като той зае своя пост с 14 гласа. Ако обаче от тях отпаднат вотовете на Рашков и Александров, ще се окаже, че не му достига един глас до задължителния кворум. По всяка вероятност точно това тълкувание е подтикнало Филчев към безмилостна война срещу съдиите.
Всъщност поведението на главния прокурор спрямо Румен Янков не е прецедент. Подобно е поведението му и срещу всички негови съперници в надпреварата за шеф на обвинението. Най-пресен е случаят с варненския апелативен прокурор Васил Миков, който беше предложен от Румен Янков за главен прокурор. С вътрешна заповед на Филчев той е временно преместен против волята си от Варна в Кърджали. В жалба до ВСС той обявява, че не изпитва голямо желание да работи в такава прокуратура, но при оказания му натиск не би могъл да напусне.
На същия натиск беше подложен и другият съдийски фаворит за главен прокурор - Явор Бояджиев. Въпреки че си направи самоотвод, той отново стана жертва на Филчевия гняв. Неговият отдел във Върховната касационна прокуратура, "Наказателно-съдебен", беше закрит, а самият той беше натоварен с функциите на редови обвинител. Подобна участ сполетя и бившия зам. главен прокурор Божидар Колев, който също си направи самоотвод от надпреварата, но въпреки това беше притиснат и напусна системата. На тормоз беше подложен дори и първият син фаворит за поста - Огнян Атанасов, който се озова във Върховната административна прокуратура против своята воля.
Не бяха пожалени и двамата неосъществени главни прокурори извън системата на обвинението - Бойко Рашков и шефката на Софийския окръжен съд Нели Куцкова. Началникът на следствието и в момента е подложен на масиран натиск да се маха от системата, а Куцкова беше набедена от "Стандарт", че няма стаж за ВСС.
Всъщност войните на Филчев могат да се характеризират само по един начин - безсмислен разход на енергия. Дори и да се пребори с всички свои опоненти, главният прокурор ще постигне само едно нещо - пълен блокаж на съдебната система. Ако това е неговата крайна цел, той засега я постига доста успешно.
Правителството пое ангажимент до март да приключи с приватизацията
Световната банка одобри 100 млн. долара заем за България по програмата ФЕСАЛ 2
Късно вечерта в четвъртък бордът на директорите на Световната банка (СБ) одобри втория заем по програмата ФЕСАЛ за общо 100 млн. долара. Заемът е в подкрепа на платежния баланс. Той е 20-годишен с пет години гратисен период. Първият заем ФЕСАЛ получихме в края на 1997 г. след повече от четири години разговори.
В разпространено от Световната банка съобщение се казва, че заемът се предоставя заради "значителния прогрес в структурните реформи във финансовия и реалния сектор, както и за прилагането на първата фаза от преструктурирането на енергийния сектор, насочена към задълбочаване на процеса на трансформация към пазарна икономика". Така СБ подкрепи усилията на българските власти за "ускоряване на приватизацията и ликвидацията на държавни предприятия, за приватизация на банките и подобряване на надзора, за поддържане на финансова дисциплина в реалния сектор и за преструктуриране на енергийния сектор".
По-голямата част от ангажиментите по програмата обаче трябва да бъдат изпълнени през следващата година, т.е. след отпускането на заема. По всяка вероятност евентуалното неизпълнение на поетите ангажименти ще повлияе върху преговорите по третата програма ФЕСАЛ, която е също в размер на 100 млн. долара, и се очаква в края на 2000 г. или в началото на 2001 г. Ангажиментите са в областта на приватизацията, ликвидацията, налагане на финансова дисциплина на предприятията, реформа в банковия и енергийния сектор.
СБ отчита, че не е изпълнена целта за приватизация и налага срокове за продажба или ликвидация (виж карето). Оттук нататък всички държавни предприятия в ликвидация ще трябва да прекратяват дейността си в рамките на шест месеца след обявяването й. До края на следващата година сме обещали да продадем и всички остатъчни дялове.
Правителството е представило на СБ план за ликвидация на седем рудника от минните дружества и брикетната фабрика - всички те от група А с предприятия в изолация. Тук може би е един от рисковете за програмата, ако Агенцията по енергетика не закрие тези мини в срок. Вече беше обявено, че ще започнат преговори за оздравителна програма на рудник "Мламолово". До 31 декември трябва да спрем дейността на нерентабилните мини, а където е възможно и да ги приватизираме. До 31 март следващата година трябва да се организират международни търгове за частни регионални дружества за разпределение на газ.
Световната банка е поставила като условие до края на 1999 г. активите на 11 затворени банки да преминат към финансовото министерство. Редица фактори обаче показват, че това няма да стане. Отложена е публичната продан на ЧЗИБ. С ТСбанк се водят спорове за задълженията й към държавата, след като синдиците обявиха, че нямат задължения към бюджета. Друго условие на СБ е до края на първото тримесечие на 2000 г. правителството да внесе в парламента промени в законодателството, с които да прехвърли управлението на всички новозатворени банки на фонда за гарантиране на депозитите.
Предварителните условия в енергийния сектор са изпълнени. До края на годината обаче ще трябва да бъдат отделени от НЕК 28 регионални компании за разпределяне на електроенергията. Те ще бъдат предложени за приватизация, която трябва да започне от началото на 2000 г. До 30 юни 2000 г. трябва да се създадат дружества за производство и пренос на електроенергия.
Като бъдещи приоритети властите в програмата ФЕСАЛ 2 обещават освен да приключат програмата за приватизация и да се започне преструктуриране и приватизация на инфраструктурите и монополите, но и да създадат условия за насърчаване на преструктурирането на приватизираните дружества и за развитие на нов бизнес.
Одобрението на заема ФЕСАЛ 2 идва почти по същото време, когато Международният валутен фонд ни отпуска поредния заем по тригодишното споразумение от около 70 млн. долара. До края на годината очакваме още да получим и първия транш от 40 млн. евро от стоте милиона заем в подкрепа на платежния баланс от Европейския съюз. Така че от гледна точка на платежния баланс и валутния резерв България ще може да посрещне 2000 г. и плащанията на лихви по Лондонския клуб през януари, които надхвърлят 130 млн. долара.
От друга страна обаче, по-радикалните мерки в програмата ФЕСАЛ тепърва предстоят. Ако не бъдат изпълнени в срок, по всяка вероятност СБ ще бъде склонна да направи някакъв компромис. Ако обаче банката се сблъска със системно нежелание да се извършват обещаните реформи, тя има възможността да замрази бъдещо финансиране, както и да повлияе в същата посока на МВФ.
Накратко
По предварителни данни на Националния статистически институт дефицитът по външнотърговското салдо за първите девет месеца на годината е 719 млн. USD, или 5.85% от прогнозния БВП. Износът е за 4.942 млрд. лева (2.737 млрд. USD), а намалението (на доларова база) спрямо деветмесечието на миналата година е 13.55%. Вносът по цени f.o.b. e 6.237 млрд. лева (3.456 млрд. USD), или увеличението спрямо деветмесечието на 1998 г. е 3.97%. За първите девет месеца на годината се увеличава износът на шивашки изделия - с 30% спрямо деветте месеца на 1998 г., и на селскостопански продукти - с 18%. Намалява износът на храни, тютюн и тютюневи изделия и на изделия на черната металургия и химическата промишленост. Нараства вносът на канцеларска техника и компютри - с 87%, електрически машини и апарати - 30%, машини и оборудване - 27%.
Собствените приходи на фонд "Земеделие" за 1999 г. ще бъдат общо 16.3 млн. нови лева, а разходите - 70.56 млн. лева. Това е записано в приходно-разходната част от сметката на фонда, утвърдена от Министерския съвет. Най-много приходи - 11 млн. лв., идват от продажбата на пшеница по фючърсни договори от реколтата от 1998 г. От разходите 15 млн. лв. са записани за субсидиране на животновъдството и за съхранение на зърно, 7 млн. лв. - за закупуване на акции от ЦКБ, 38 млн. лв. - за предоставени лихвени заеми, 6.8 млн. лв. - за краткосрочни кредитни линии. Субсидията от бюджета за фонда е 84 млн. лв. Предвижда се фондът да приключи годината с 27.3 млн. лв. излишък.
Правителството гласува промяна в наредбата за поименните компенсационни бонове. Те представляват налични реституционни книжа, с които се обезщетяват бивши собственици на земи, неподлежащи на връщане в реални граници. Според промените гражданите, на които поземлените комисии са възстановили правото на собственост върху земеделски земи, но планът за земеразделяне не е влязъл в сила, могат да поискат да получат бонове вместо земя в срок до 30 юни 2000 г. Освен това боновете ще се издават и водят в регистър от поземлените комисии. Книжата могат да се прехвърлят свободно, но за целта притежателят им първо трябва писмено да заяви намерението за прехвърляне пред поземлените комисии. При случаите на прехвърляне и делба или изчерпване на редовете за операции в удостоверението за бонове ще се издава ново срещу такса 50 ст. Ръководството на ВМЗ - Сопот, се споразумя със синдикатите в завода освободените работници да получат обезщетения по 1000 лв. и част от тях да бъдат пренасочени на работа в чужбина.
До 2001 г. България трябва да приеме закон за безопасното използване на ядрената енергия. Това е записано в програмата за цялостна нормативна база за управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци, гласувана от правителството.
Находищата на подземни богатства ще се вписват в специализиран кадастър, запасите от подземни богатства - в нациoнален баланс, а откритията - в регистър, реши Министерският съвет. Информацията и от трите документа ще бъде публична.
Държавата - кредиторът със специални привилегии
Данъчно-процесуалният кодекс игнорира интересите на другите лица и институции, които имат вземания от длъжниците
"Данъчното право със своето оформяне и развитие става за съвременната държава все по-неизменният показател за това, дали тя е правова или не."
акад. Петко Стоянов
Дълго коментиран, възхваляван от едни или критикуван от други, Данъчният процесуален кодекс (ДПК) е вече факт. От датата на обнародването му в бр.103 на Държавен вестник - 30 ноември, са в сила правни норми, регламентирани с преходните и заключителните разпоредби и по-специално отнасящите се до Агенцията за държавни вземания и свързаните с това промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), в Търговския закон (ТЗ), в Закона за изменение и допълнение на Закона за банките и в Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК).
Одобреният от кабинета през месец май законопроект не предвиждаше създаването на Агенция за държавни вземания, а на Агенция за публични вземания. Проблемът не е просто в наименованието на този нов орган на изпълнителната власт, а в обхвата и съдържанието на правомощията му. Първоначалната идея на авторите на кодекса - да бъдат регламентирани само публичните вземания на държавата и общините, произтичащи от упражняване на властнически функции, които да се събират от публичен изпълнител, не бе възприета от депутатите. Вместо нея се създава Агенция за държавни вземания, която ще събира не само публичните вземания на държавата и общините, но и частните вземания, когато изрично със закон е предвидено събирането на последните да става по реда на ДПК.
Функции на агенцията и правомощията по ДПК на нейните органи - публичните изпълнители и други длъжностни лица, поставят някои проблеми, засягащи интересите на широк кръг длъжници и техните кредитори.
На първо място, кои вземания практически ще събира агенцията. Анализът на сега действащите много на брой закони, с които се предвижда определени в тях вземания да се събират по реда на ЗСДВ, създава нормативни предпоставки принудителното им събиране да се насочи към агенцията, чиито функции са регламентирани тъкмо със ЗСДВ. Това ще доведе до неоснователно разширяване обхвата на вземанията, събирани от агенцията, и по-специално на частните държавни вземания. Отделно от това самият ДПК съдържа някои текстове, които също създават условия за едно по-широко тълкуване на вида и характера на вземанията, които агенцията може да събира. Така в чл.157, ал.2 и 5 от ДПК се говори за "публични и приравнени към публичните вземания". Липсата на законова дефиниция кои вземания са приравнени на публичните вземания означава съдържанието на това понятие да бъде изяснявано по тълкувателен път. Разширителното тълкуване ще има отрицателни последици за длъжници и техните кредитори.
Принципът, възприет от ДПК, е, че когато върху имущества на длъжника са наложени обезпечителни мерки или са започнали изпълнителни действия за публични вземания, върху тези имущества не могат да се извършват изпълнителни действия по реда на ГПК. Ако обаче срещу имущество на длъжника са започнали принудителни действия по реда на ГПК, държавата се счита винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и приравнени към публичните вземания, размерът на които е бил съобщен на съдия-изпълнителя до извършване на разпределението. Агенцията за държавни вземания уведомява с издадено от нея удостоверение съдия-изпълнителя за размера на тези вземания и за наложените върху имуществото на длъжника обезпечителни мерки. Когато към момента на получаване на удостоверението общият размер на публичните и приравнените към публичните вземания е повече от 50 на сто от общия размер на предявените вземания, изпълнителното производство се продължава от агенцията по реда на ДПК.
Самото изпълнително производство в ДПК съдържа многобройни и специфични разпоредби, които го отличават от изпълнителното производство по ГПК и са насочени към максимално удовлетворяване на държавата като взискател на нейните вземания. Ето защо всяко разширително тълкуване на подлежащите на събиране от агенцията вземания, приравнени към публичните вземания, води до неоправдано засягане интересите на длъжника и до ограничаване на неговите кредитори да реализират вземанията си по общия ред на ГПК.
С ДПК се създават определени привилегии за държавата и когато има открито производство по несъстоятелност. И в този случай, когато са започнали изпълнителни действия по реда на ДПК, дори и когато има открито производство по несъстоятелност, действията се извършват от публичния изпълнител, съответно от другите органи на Агенцията за държавни вземания. Когато държавата не може да бъде удовлетворена за цялото си вземане по реда на ДПК, включително за лихвите и разноските, за остатъка държавата или общината се удовлетворяват по общия ред. Същевременно, съгласно чл.20, ал.4 от ДПК, в случаите на искане за откриване на производство по несъстоятелност, направено от длъжника или негов кредитор, преди внасянето на молбата в съда се уведомяват данъчната администрация и Агенцията за държавните вземания. Представянето на доказателството за това уведомяване е условие за разглеждане на молбата от съда по несъстоятелността и образуване на делото. В този смисъл е и извършената промяна в чл.628 от Търговския закон (параграф16 от преходните и заключителните разпоредби на ДПК, в сила от 30 ноември 1999 г.). Принципът, залегнал в чл.638, ал. 1 от Търговския закон, че с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, е намерил своето изключение по отношение на имуществата, върху които са наложени обезпечения или са започнали изпълнителни действия по реда на ДПК от публичния изпълнител. Това от своя страна означава намаление на масата на несъстоятелността, която служи за удовлетворяване на останалите кредитори на длъжника. С новата алинея 3 на чл. 646 от Търговския закон занапред няма да се счита за нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността извършеното от длъжника изпълнение на публични вземания или на частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда на публичните.
Необходимостта от законодателна уредба, създаваща условия за събиране на публичните вземания на държавата, е безспорна. Прилагането на специфичния режим за тях обаче и по отношение на частноправните й вземания я превръщат неоправдано в един привилегирован кредитор, с което се засяга правната сфера както на длъжника, така и на неговите частни кредитори.
Функциите на новата агенция са регламентирани не със самия ДПК, а по силата на параграф 3 от неговите преходни и заключителни разпоредби - чрез изменения и допълнения в Закона за събиране на държавните вземания (ЗСВД), в който се създава глава десета - "Агенция за държавни вземания". Съгласно посочените изменения и допълнения Агенцията за държавни вземания е юридическо лице към Министерството на финансите с териториални поделения в областните центрове. До края на годината Министерският съвет ще следва да приеме Правилник за устройството и дейността на агенцията, а нейната структура, численост на персонала, броят и териториалният обхват на нейните териториални поделения ще се определят от министъра на финансите.
