Професионалната загриженост на агентите от "Сикрет сървис" беше причината Клинтън да остане скрит от очите на повечето негови поклонници и по време на митинга на "Александър Невски". Президентската трибуна беше разположена така, че да бъде максимално добре прикрита от съседните сгради. Капак на всичко бяха транспарантите с националните флагове на България и САЩ, които бяха издигнати между парламента и БАН, за да "се затвори пространството като визуален контакт", както би се изразил ресорният зам.-шеф на "Сикрет сървис" Ралф Гонзалес, отговорник за мероприятието на Клинтън у нас. По този начин малцина бяха щастливците, които успяха да съзрат щатския президент на живо. За сметка на това обаче всички зрители можеха да посъзерцават рекламния билборд на отритнатия от US-администрацията кандидат-спонсор "Мобилтел".
Всъщност "Сикрет сървис" за разлика от българската Национална служба за охрана не се занимава само с физическа защита, шофьорска дейност и товаро-разтоварни услуги в полза на политическите мъже. Създадена е в далечната 1865 г., на подчинение е на финансовото министерство и първоначално е натоварена да се бори с фалшификаторите на пари. След убийството на президента Уилям Маккинли през 1901 г. агенцията получава и нова задача - охраната на президента.
"Сикрет сървис" е натоварена и с разследването на най-новите видове закононарушения - телекомуникационната и компютърната престъпност. В момента към спецслужбата работят около 5000 души - 2100 специални агенти, 1200 униформени служители и 1700 технически персонал... Така че, ако е вярно обещанието, че у нас скоро ще дойдат вицепрезидентът Ал Гор и някой от предшествениците на Клинтън, столичани отново ще се сблъскат с червендалестите "трикрилни" момчета, с техните методи на работа и с техните драконови мерки за сигурност... Активно мероприятие праща ОМО "Илинден" извън закона
Промакедонската партия ОМО "Илинден - ПИРИН" е на път да изгуби делото в Конституционния съд и да бъде забранена от висшите магистрати като застрашаваща националния суверенитет и териториалната цялост на страната ни. Делото срещу нея се води по искане на 61 народни представители от всички политически сили и беше гледано от тълкувателите на основния закон миналия четвъртък.
Вероятността обвиняваната в сепаратизъм политическа формация да оцелее след изпитанието пред Конституционния съд вече клони към нулата. Миналия четвъртък МВР извади на бял свят нейно обръщение до фондация "Отворено общество", Будапеща, което съдържа открити призиви за отцепване на Пиринска Македония. Автор на писмото е Кирил Иванов, член на Националния изпълнителен съвет на ОМО "Илинден". Документът съдържа твърде радикални изказвания и в общи линии ще предреши въпроса за законността на партията.
Появата на този документ обаче е, меко казано, странна. За неговото съществуване не знаят нито председателят на партията Иван Сингартийски, нито адвокатите му по делото Пламен Богоев и Йонко Грозев. На практика страните по спора се запознаха със съдържанието му едва в четвъртък, 20 минути преди заседанието на Конституционния съд. Странно е, че документът е писан на 19 ноември, шест дни преди гледането на делото по същество. Незнайно защо авторът Кирил Иванов е занесъл копие от текста на оперативния работник Капчин, шеф на служба "Сигурност" към РДВР - Благоевград, и дори е фиксирал действията си с протокол за доброволно предаване. Въпросната служба отговаря за контраразузнавателната дейност срещу действията на чужди шпиони в региона.
Обръщението до "Отворено общество" съдържа твърдолинейни формулировки, които разбиват на пух и прах защитната теза на ОМО "Илинден". "Човешките права на македонците и етносите в Пиринска Македония стоят по-високо, отколкото националният суверенитет на България", се казва в текста. Според него през 1913 г. България, Гърция и Сърбия са откъснали части от територията на Македония и са провели политика на геноцид и асимилация по отношение на македонците.
Шокиращото в случая е, че авторът на текста винаги е бил член на умерената фракция в ОМО "Илинден", която е склонна да се бори за правата си в рамките на законите на страната. Подобни формулировки са характерни за конкурентното крило на ОМО "Илинден" от Сандански с лидер Йордан Костадинов. Тази част от организацията съзнателно беше изолирана при регистрацията й в Софийския градски съд. Малко вероятно е Кирил Иванов за няколко седмици да е преминал към радикалното течение в партията. Остават вариантите той да е бил принуден от контраразузнавачите да се подпише по сепаратисткия текст или пък материалът да е фалшифициран. На практика обаче и едната, и другата теза трудно могат да бъдат доказани.
Какъвто и да е първоизточникът на обръщението, пропагандният ефект вече е постигнат - трудно може да се проведе обективен и хладнокръвен дебат по въпроса. Адвокатите на ОМО "Илинден" Йонко Грозев и Пламен Богоев надали ще могат да убедят конституционните съдии, че политически дискусии би трябвало да се водят и по такива парливи теми като автономията и признаването на нови малцинства. След сепаратисткото обръщение на Кирил Иванов надали ще се намери конституционен съдия, който да подходи към въпроса принципно и да сложи парафа си под решение в полза на ОМО "Илинден". На практика разглеждането на казуса се бави вече 7 месеца, след като съдиите допуснаха иска още на 9 март т.г. По всяка вероятност магистратите и сега няма да демонстрират особена решителност и собствена воля, особено след скандалната докладна от контраразузнавачите на МВР.
Всъщност проблемът с партията ОМО "Илинден" е по-скоро измислен. Формацията, която е сформирана още на 2 август 1990 г., няма почти никакво влияние в районите, за чието самоопределение би искала да се бори. Тя обединява предимно безработни и нискообразовани хора. Дори според председателя на ОМО "Илинден" Иван Сингартийски 70 на сто от членовете в момента са на трудовата борса. На последните местни избори тя успя да привлече едва 0.003% от гласовете, което не надвишава 2500 души. Всъщност поставянето на партията извън закона би могло да има далеч по-неприятни последици, тъй като би могло да подтикне симпатизантите към реална конспиративна дейност.
Регистрацията на партията в Софийския градски съд от 12 февруари т.г. е едно далеч по-деликатно решаване на проблема. От една страна, така се гарантира свободата на политическото сдружаване и свободното лансиране на всякакви екзотични тези в политическото пространство. От друга страна, пък за всички е ясно, че ОМО "Илинден" трудно би могла да спечели някаква реална подкрепа с радикални възгледи за отделяне от България. След конституционното дело обаче нещата вероятно ще се върнат в мъртва точка. ОМО "Илинден" пак ще си играе на конспирация, а местната служба "Сигурност" ще открие ловния сезон за македонски и сръбски шпиони.
Получихме реклама, която се плаща с политически дела
Филип Димитров, посланик на България във Вашингтон, пред "Капитал"
- Плодовете от това посещение ще берем в близките месеци и години. Първо, по категоричен начин беше заявена ангажираността на САЩ с нашия регион. Второ, разбра се, че предвид това на България се отрежда достойно място. И трето, в Америка започва да доминира идеята, че само с внимание няма да стане, а трябва да се направи нещо практично, конкретно.
- Лошото е, че българинът беше научен от некачествени медии в последните години да гледа на делата на политиците като на връщане от пазар с кошница, в която брои дали има четири или шест яйца. Очевидно е, че не става въпрос за това. Може би най-голямата гаранция, особено за бизнеса, не са парите, които ще задели в случая американският Конгрес по предложение на администрацията.
Инвеститорите искат да са сигурни, че страната, която избират, е място, към което техните държави имат интерес и с което са ангажирани. Същите тези инвеститори се интересуват най-вече от това къде е хубаво. Президентът Клинтън идва и казва: "Вижте България - тук е хубаво". CNN показа, че България - това е хубаво място. Гласува се резолюция в Конгреса, която каза: в България е хубаво. Поставете се на мястото на обикновения американски инвеститор и помислете няма ли да решите веднага, че ако и без друго смятате да инвестирате в някакъв такъв регион, може би е добре да хвърлите един поглед към тази България. Ако страната ви разочарова с нещо, това си е неин проблем. Надяваме се, че това няма да стане. С други думи, получихме онази реклама, която не може да се плати с нищо освен с политически дела и която се дава във формата на политическа подкрепа.
- Всички инвеститори имат проблем със сходни явления в бившите комунистически страни. Най-често се оплакват от тромавата администрация и свързаната с това корупция. В България в момента е страшно модерно да се говори за корупция и за издевателствата на чиновника и сигурно ги има. Но това нещо не се решава със закони. Държавата е лош стопанин. Демокрацията и присъствието на по-малко държава в икономиката са единствените, които могат да гарантират просперитет.
- Когато президентът Клинтън казва "вие сте народ, който обича свободата", той не просто ни хвали или казва някакво клише. Той съобщава на света, че понеже този народ видимо обича свободата и го е доказал по някакъв начин, значи вероятно ще отстоява такива правила и принципи на управление, които ще бъдат удобни за всички, включително и за тези, които искат да вложат парите си. Когато той казва: вие сте толерантен народ, който подаде ръка на своите ближни в тежки моменти, било на арменците, било на евреите, било на турците, той в същото време съобщава, че това е народ, на който можеш да вярваш, че вместо издевателства, кръвопролития и всичко, което видяхме в бивша Югославия, може да гарантира мир и спокойствие, което е страшно важно за инвеститорите. Когато не на последно място той ни казва, че имаме основание за самочувствие и че имаме подкрепата на САЩ в тези свои дела, той не просто си умива ръцете, за да не ни даде пари.
- За бази досега не се е говорило, а се е говорило за предоставяне на инфраструктура за сили на НАТО - нещо, което сме правили и досега. Няма голяма разлика дали ще предоставиш парче от въздуха, или заедно с него ще предоставиш едно летище да може съответният пилот да кацне, да си напълни самолета с бензин и да си плати за това, или към него ще предоставиш и една база за оборудване, която може, в случай че му се повреди самолета, да го оправи. Това са толкова разумни и естествени неща, че не виждам защо около тях се вдига такава суматоха. Убеден съм, че можехме да направим това още по време на кампанията в Косово и ми се иска да вярвам, че не сме го направили просто заради това, че не е дошло ред. Всеки, който надава вой по повод на националния суверенитет, не е разбрал за какво става дума. Колкото до базите, те са много хубаво нещо, въпреки че въпросът не е дошъл до тях.
- Ако искаш да ти бъде хубава къщата, трябва да ти е такава и махалата. Не може в кална, мръсна, миризлива и престъпна махала да вдигнеш дом, който да е красив, уютен и спокоен. Затова всъщност се грижим за махалата си и в наш интерес е да бъде добре, да е чиста, да е спретната и да цъфти така, както искаме да цъфти нашият собствен дом. Това са нашите балкански ангажименти и те са много големи. Хубавото е, че сме показали, че можем да си ги отстояваме и спазваме и в тоя смисъл дадохме няколко примера за това как на тези Балкани, за които уж се говори, че нищо не можело да се постигне по пътя на съгласието и пр., може да има и разбирателство, може да има европейски стандарти. Първият момент, в който показахме това, беше, когато българите бяха заедно с турските демонстранти пред парламента 1989 г., скандираха имената и поздравяваха със знака на победата. Мисля, че вторият във висша степен категоричен знак, който постави правилата на играта за Балканите вече на междудържавно равнище, беше признаването на Македония. Оттогава насам - много такива знаци.
- Проблемът е неприятен от гледна точка на това, че в един период - началото на 90-те години, България беше изместена благодарение на руския дъмпинг от някои що-годе читави пазари. Но на България й останаха някои от нейните лоши клиенти. Международните правила изискват, когато една държава продава почтено оръжие, тя да го продава на когото си иска освен на страни, които се намират под ембарго, защото се считат за държави с престъпни режими. Такива по едно време бяха изброени пет. И на воюващи страни, които са признати от международните организации като ООН за грубо нарушаващи човешките права. Защо това е проблем за България? Защото извън трайните и постоянни клиенти, тези, които заявяват желание за покупка на някакви оръжия, които имат обикновено лек характер, са точно такива страни. България не е извършила сериозни нарушения. Всички отчитат, че в последните години България има много подобрена картина на своето поведение по отношение на търговията с оръжие. Държавният департамент е много по-благосклонен към действията на България, смятайки, че тя вече влиза в нормалните рамки, докато организация като Хюмън Райтс Уоч, която се занимава с човешки права и която е редно да бъде още по-стриктна от всички други, поставя доста по-силни изисквания. Но и в двата случая проблемът е не толкова с настоящето, колкото с бъдещето, защото се очаква, че България, провеждайки своята военна реформа и съкращавайки сериозно своите въоръжени сили, ще се окаже в един момент с голямо количество леко оръжие, което трябва или да се унищожи, или сигурно ще възникне интересната идея защо пък да не вземем да го продадем. Както вече казах, такова оръжие най-лесно се продава на такива организации. Затова в известен смисъл тези поставяния на въпроса до известна степен имат предупредителен характер.
- САЩ и в момента съдействат много, защото като всяка суверенна държава - член на МВФ и на Световната банка, имат своето влияние в решението на тези институции. Това влияние е съразмерно на тежестта на самата държава. Тези институции определено дават рамо на България. Трябва много внимателно да се борави с темата опрощаване на дългове и т.н., защото държавите кредиторки за България са фактически пренебрежима величина. Нашият проблем беше с частните банки кредитори, от които основно е взиман този дълг, който между 1983 и 1989 беше нараснал от 3.5 милиарда на 12 милиарда. Някой просто беше грабил пари на поразия. Това не е операция, която обикновено става с благословията на държавни институции. Така че общо взето проблем за нас са банките кредиторки, а никоя държава не може да опростява частни вземания на банки, които живеят под един флаг. В този смисъл може би много по-голямо е значението на тази опростителска процедура, която представлява брейди-сделката. Става въпрос за това, че България уж връща някакъв дълг, но тя връща само част от него. Благодарение на тези институции България получава тази възможност.
- Това решава премиерът. Критичната точка за едно правителство е да се знае кой пие и кой плаща в политиката, в политическата конфигурация. Не може да пие администрацията, а да плаща примерно някоя друга институция, да речем, парламентът. Не може премиерът да отговаря за кабинета и някой да започне да му диктува точно какво да прави. От него могат да се искат неща, той направо да ги откаже. Ако не ви харесва - го нападате, но докато той е в тази роля, докато има гласуваните правомощия на премиер, никой не може да му се бърка за това кога точно ще прави смените в кабинета. Това е демокрацията. Правителството си е правителство и премиерът решава неговата съдба.
Костов вече направи изявление, че няма да внася изменения в правителството, преди да види какво ще стане в Хелзинки. Както се изрази президентът Клинтън - да станем кандидат-членове на Европа. Но така или иначе с това са свързани доста неща, които биха наложили промени в правителството. Премиерът вероятно ще ги направи. Покрай това сигурно ще има и други промени. Лошото е, че българите като че ли винаги твърде много искат да знаят защо един премиер прави промените. Спомням си навремето, когато сменях господин Луджев, когато трябваше да го пратя да си върви от кабинета. Мълчах. Непрекъснато ми задаваха въпроси защо и какво. А аз просто казах, че ние с господин Луджев не можем да работим. Така един премиер пази честта на кабинета. Ако в онзи момент можех да докажа неправомерни действия на Луджев, извършени умишлено, вероятно бих се държал по друг начин. Когато едно от тези неща - неправомерните действия или виновността, липсва, от премиера не може да се иска друго освен деликатно и с цялото уважение към държавните институции да предприеме своите действия спрямо този човек. Когато премиерът Костов реши да направи промени в своя кабинет, той ще ги направи по начин и с мотиви, които сметне за най-подходящи за ефикасността на кабинета и за достойнството на България.
- Етническият модел на България е една от нейните гордости и трябва да бъде съхранен. Той се свежда до това, че българският елемент, който е етнически по-голям по цифри, с готовност приема турския етнически елемент да участва в управлението и да бъде равен на всички нива. Примитивна форма на етническия модел беше създаването на организация, която да монополизира етническите гласове на турския етнос. Приехме това. Уважавахме това не защото то е съвършено, но защото очевидно беше способ да се обезпечи сигурност. Ще продължаваме да го уважаваме и в бъдеще. Дотолкова, доколкото хора чувстват нужда от това, докато има турци, които се чувстват сигурни, когато гласуват за турска партия, ние нямаме възражения. Но това, което е хубаво в българския етнически модел, е, че той се развива и че последните избори доказаха по един категоричен начин, че вече е абсолютно невъзможно да се говори за монопол на партията на Доган над турските избирателни гласове. Оказа се, че наред с партията на Доган в политическото пространство, в управлението на страната навлизат турци чрез други партии и чрез СДС. Ние имахме три категории избиране на български турци в управлението на България - чрез партията на Доган, чрез други подобни партии и чрез СДС. Оказа се, че турските избиратели са гласували и за трите. Доган вече няма монопол над гласовете на турския етнос. И той трябва много хубаво да разбере това. И като го разбере, да се постарае, ако наистина неговите желания са станали вече да бъде полезен на своите сънародници и на демократична България, да се постарае да се впише в този модел с цялото дължимо уважение към турските избиратели, които няма да гласуват за него.
Фонд "Земеделие" може да се размине с европейските пари
Не е толкова лесно да си разплащателна агенция, намекват от Брюксел
Държавният фонд "Земеделие" от две седмици чака да бъде определен за разплащателна агенция по европейската програма САПАРД чрез промяна в Закона за подпомагане на земеделските производители. Гласуването на поправката означава, че през фонда ще минават по около 52 млн. евро годишно (ако бъдат усвоени), предназначени за модернизиране на българското земеделие. Проектът беше подготвен още през лятото, но оттогава претърпя няколко корекции и вариации, а напоследък постоянно се отлага от дневния ред на правителствените заседания. Проблемът вероятно е, че управляващите целят автоматично да направят фонд "Земеделие" финансова институция за европейските средства, докато Брюксел е на по-различно мнение.
Отпускането на средства в рамките на общата селскостопанска политика на ЕС и на предприсъединителната програма за земеделие САПАРД изискват при разпределението да се изключи какъвто и да е риск парите да бъдат неправилно насочени. Досегашната история на фонд "Земеделие" обаче не се покрива особено с това изискване. "Поне от половин година не сме получавали сигнал за съмнения за злоупотреби със средства от фонд "Земеделие". Твърденията, че може да има злоупотреби с парите от програма САПАРД, са безпочвени, европейските изисквания за контрол са много строги и това е невъзможно", коментира пред "Капитал" земеделският министър Венцислав Върбанов. По неговите думи гледането на промяната е отложено, защото от Брюксел са се забавили да уточнят изискванията си. Иначе според земеделския министър експертите на САПАРД принципно са одобрили фонда като бъдеща разплащателна агенция. Идеята е занапред "Земеделие" да съвместява досегашната си дейност (кредитиране на земеделски производители) с разплащанията по САПАРД.
Първоначално новите функции на фонд "Земеделие" се очакваше да бъдат уредени чрез отделна глава в Закона за подпомагане на земеделските производители, наречена разплащателна агенция. Чисто теоретично в проекта не беше записано, че фондът и агенцията съвпадат. Агенцията трябваше да бъде определена с решение на министъра на земеделието (това също не съответства на европейските норми, доколкото фонд "Земеделие" и земеделският министър са свързани в дейността и функциите си). Пак според стария проект за агенция трябваше да бъде акредитирана институция, която удовлетворява множество изисквания за финансова дисциплина и която щеше да подлежи на ежегодна атестация от орган, определен от правителството.
В последния вариант обаче, внесен на правителственото заседание на 18 ноември, главата за разплащателна агенция, нейните функции, акредитация и пр. изобщо е отпаднала. Аргументът е, че такова ведомство не съответства на закона за администрацията, че не са посочени критерии за акредитация и че не е изяснена последователността при оторизиране на агенцията.
В проекта освен това е предвидена възможността фондът да използва посредници при обслужване на отпуснатите от него кредити. Записана е и специална защита на фонда от лоши кредити, която противоречи на сегашната уредба на несъстоятелността по Търговския закон. Според новия текст фонд "Земеделие" става пряк кредитор, когато банка, посредничила при негова операция, бъде обявена в несъстоятелност. Това означава, че кредитите на фонда не са част от масата на несъстоятелността на фалиралите банки.
"Решението за акредитация на разплащателна агенция трябва да бъде взето на база на проверка на административните и счетоводни условия, включително приетите да защитят интересите на общността... Проверката трябва да засяга извършването на плащанията, сигурността на паричния фонд и на компютърните системи, поддържането на счетоводни записи, разделението на задълженията, адекватността на вътрешния и външния контрол..."
"Актът на акредитацията трябва да включва писмено потвърждение, че органът отговаря на критериите за акредитация... Това трябва да бъде съгласувано с общността."
"Разделението на задълженията трябва да бъде такова, че нито един чиновник да няма повече от една отговорност за поръчване, плащане и осчетоводяване на сумите... и че нито един чиновник не изпълнява тези задачи без надзора на втори чиновник... Отговорностите на всеки чиновник трябва да бъдат определени писмено, включително финансовите граници на неговата власт...трябва да се прилага политика на ротиране на служителите, които заемат "чувствителни длъжности", или пък алтернативно да се прилага повишен надзор."
Накратко
Двайсет и един милиона нови лева е дефицитът по републиканския бюджет към 17 ноември, съобщи финансовото министерство. Предвиденият в Закона за бюджета дефицит за цялата година е 436 млн. лева.
БНБ обяви, че във връзка с годишното приключване на 1999 г. Министерството на финансите прекратява от 22 декември продажбата и обратното изкупуване на целеви ДЦК за граждани. Сделките ще бъдат възстановени на 12 януари 2000 г. През следващата година Министерството на финансите ще емитира само 2-годишни спестовни държавни съкровищни бонове.
Главно управление "Данъчна администрация" одобри седем фирми, от чиито магазини чужденци ще могат да закупуват стоки, за които впоследствие да си възстановяват платения ДДС. Лицензираните фирми са: "Метро кеш енд кери", "Нова Деница", "Импас 96", "Колоходиа" Ямбол, "Индекс България", "Топ видео" и "Кенд К електроника". Чужденците ще разпознават магазините по специалния знак. За да тръгне възстановяването на ДДС, двамата агенти, "Нова Деница" и "Братя Василеви", трябва да изградят бюра на митническите пунктове.
Международната рейтингова агенция Standard&Poor's потвърди дългосрочния кредитен рейтинг Б с положителна перспектива на град София. Оценката на агенцията е отчела политическата стабилност в страната и в столицата, ниските нива на задлъжнялост на кметството, големият дял на привлечените преки чуждестранни инвестиции в София (около 50% от всички постъпили в страната). Сред отрицателните показатели са изредени минималната гъвкавост на общинските приходи и разходи, забавените темпове на приватизация (само 35% от заетите в София са в частния сектор), предстоящото нарастване на безработицата, свързано с необходимото преструктуриране, негативните последици от кризата в Косово, които ще доведат до "лека стагнация или малък икономически спад в икономиката през 1999 г.".
Правителството одобри споразумението за свободна търговия с Македония. Предстои то да бъде ратифицирано от Народното събрание. Двете страни се задължават да намалят митата на някои промишлени стоки и да не прилагат никакви нови такси, имащи ефект на мита по вноса или износа. Те няма да могат да въвеждат и никакви нови количествени ограничения във взаимния стокообмен. Съгласно споразумението от началото на следващата година от мита се освобождават съответно 88.26% и 89.04% от износа на промишлени стоки съответно на България и Македония. До пълна либерализация на двустранната търговия с тази група стоки ще се достигне в края на 2005 г. Краус гони съдените от транспорта
От първи януари само фирми с лиценз ще извършват обществени превози
Лица, съдени за престъпления против личността и за транспортни престъпления, вече няма да могат да бъдат нито шефове на транспортни фирми, нито дори шофьори в градски и междуградски автобуси. Те се изхвърлят от професията по силата на новата наредба за обществен превоз на пътници и товари на територията на България. Фирмите с осъждани шефове или шофьори няма да получават лиценз и съответно от 1 януари няма да могат да извършват превози.
Въпросът е при този всенароден поход срещу осъждани шофьори какво става с презумпцията за невинност. Някои от тези хора може да са осъдени заради транспортно произшествие, което по принцип е неумишлено. Сигурно не са малко и осъдените условно, които нямат други провинения. Така или иначе те са платили дълга си към пострадалите и обществото с пари или с различен по времетраене престой в затвора. Оттук нататък не би трябвало да имат претенции към тях. Държавата обаче реши, че трябва да изгони тези хора и от таксиметровия парк, и от обществените превози. Не защото не са добри професионалисти, а защото по ирационалната преценка на чиновниците били опасни. Няма информация да е водена статистика или да е правено проучване колко от престъпленията в таксиметровия и обществения транспорт са дело на вече осъждани шофьори. Както няма данни колко от пострадалите от нападения шофьори са жертва на осъждани клиенти. По тази логика трябва да се забрани на хората със съдебно минало да ползват услугите на таксиметровия и на градския транспорт.
Освен книжка шофьорите на автобуси и маршрутки трябва да имат и удостоверение, че са психически годни. Психотест ще се провежда на всеки три години. Който не го издържи, също излиза от бранша. За шофьорите на камиони важи по-лек режим - те само трябва да изкарат първоначалния тест за психическа годност.
Обществените превози в общините вече ще се възлагат по Закона за обществените поръчки. Общинските съвети са длъжни предварително да огласяват критериите, по които ще бъдат оценявани и класирани кандидатите да извършват превози по дадена автобусна линия. Дружеството превозвач може да участва в конкурса само ако има лиценз за обществен превоз на пътници. Лицензът се издава от Министерството на транспорта и важи пет години. Той е поименен и не може да се преотстъпва. Дирекция "ДАИ" води регистри на лицата, които са получили лиценз и на превозните им средства.
За да получи лиценз, дружеството трябва да притежава поне един собствен автомобил и да отговаря на определени изисквания. Освен че не трябва да е осъждан, шефът му трябва да има поне средно образование и да е издържал изпит за професионална компетентност. Изпитите се организират от регионалните отдели на "Държавна автомобилна инспекция". Регионалните автоинспекции са отговорни и за проверката на транспортната годност на притежаваните от превозвача автомобили. Важно изискване за лицензирането е финансовата стабилност. Финансово стабилен според наредбата е превозвачът, който разполага с определен минимален капитал. Размерът му зависи от броя на превозните средства. Когато превозите се осъществяват с до пет автомобила, превозвачът трябва да има по 400 лв. за всеки автомобил. Когато автомобилите са от 5 до 16, се изискват по 350 лв. за всеки от тях. От 16 до 30 автомобила изискваният капитал е по 300 лв. на автомобил. По 250 лв. на кола трябва да има превозвачът с 31 до 50 автомобила, а който има над 50 - трябва да разполага с по 200 лв. за всяка кола.
За да се осигури безопасност на движението, трябва да се спазват законовите изисквания за продължителност на работния ден и почивките. Това е задължение на шефовете на транспортните фирми. Друго тяхно задължение е осигуряването на медицински преглед на шофьорите преди всяко пътуване и проверка на техническото състояние на автомобилите преди излизането им от гаража. При неспазване на тези изисквания се съставя акт за административни нарушения. Наредбата предвижда отнемане на лиценза при повторно нарушение от един и същ вид.
Автогарите, които ползват междуселищните превозвачи, трябва да разполагат с топла чакалня с места за сядане, гишета за продажба на билети, багажно отделение, гише за информация, сектори с навеси за автобусите, тоалетна и др. Автогарите с повече от два сектора се оборудват с уредба за звукова информация. В автогарите се осъществяват контрол и отчетност за изпълнението на разписанията. Всеки собственик на автогара е длъжен да допуска срещу заплащане автобусите на фирмите, чиято линия минава през селището. Във всяка община се съставя специална комисия, която е упълномощена да одобрява дейността на автогарите на нейна територия. Комисията има право да взима решения за преустановяване на дейността на съществуващите автогари, в случай че не са спазени изискванията.
Наредбата дефинира и няколко вида транспортни схеми на автобусните линии: общинска, областна и републиканска. Предвижда се тотална смяна на всички градски и междуградски автобусни линии до края на 2000 г. Дотогава трябва да се променят сегашните областни и републикански транспортни схеми. Новите схеми ще определят колко линии ще има, докъде ще бъдат и на кого ще се дадат.
Областните администрации трябва да направят нови схеми до 30 юни 2000 г. и да започнат конкурси за линиите в областта. Републиканската транспортна линия трябва да се разработи до 30 декември следващата година. Договорите с избраните фирми се сключват минимум за две години. Разписанията на градските автобусни линии трябва да се изготвят така, че да дават възможност за връзки между отделните видове транспорт.
Наредбата предвижда гратисен срок, в рамките на който превозвачите да приведат дейността си в съответствие с изискванията й. Така например изискванията за професионална компетентност влизат в сила на 1 януари 2001 г., а тези за минимален размер на капитала - едва на 1 януари 2003 г. Поставен е и краен срок за изпълнение на изискванията към оборудването на автогарите - 1 януари 2001 г. ЕС отваря пазара си за българско сирене
Бившите "Сердика" засега нямат шанс да се вместят в западните стандарти
След близо две години европейският пазар най-сетне е на път да приеме българските млечни продукти. Миналата седмица Европейската комисия установи, че нито една страна от съюза няма възражения срещу вноса от три български мандри - пловдивската фирма "Филипополис", "Кондов екопродукт" от троянското Старо село и "БГ фабрика 12". "Няма официално решение, комисията заседава, но ме увериха, че въпросът е само технически. Камионите за Европа могат да тръгнат още в деня, в който получим факса от Брюксел", обеща Илиян Бъчваров, шеф на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС).
"Одобрението на трите мандри означава авторитет въобще за българските производители на млечни продукти. Сигурно скоро ще има още фирми, които ще получат разрешение за износ", каза пред "Капитал" Михаил Велков, изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите. Според него вътрешното потребление остава свито от години, предлагането на сирене и кашкавал доста надвишава търсенето, затова цените на млечните продукти са относително ниски в сравнение с други страни. С това се обясняваха преди няколко месеца и много ниските изкупни цени на суровото мляко (150-200 стари лева на литър), които наскоро почти се удвоиха заради намаляването на млякото през зимния сезон.
Износът на българско сирене за страните от ЕС беше прекратен от пролетта на 1997 г., след като европейски експерти установиха, че качеството на българските млечни продукти тотално се разминава с изискванията на съюза. От края на миналата година обаче десетина частни мандри подобриха условията си на производство дотолкова, че започнаха да разчитат на разрешение за износ на бяло саламурено сирене и кашкавал, най-търсените млечни продукти на западните пазари.
Европейските норми при вноса на всички хранителни продукти изискват фирмите производителки да правят пълен контрол на качеството през целия процес на производство чрез т.нар. система за критични точки - Hazard Analysis Critical Control Point (HACCP). Целта е да се анализира рискът от получаване на некачествен продукт, да се определят критичните точки в производствения цикъл и да се упражнява специален контрол в рисковите моменти. Такава система се приема, че има в трите фирми, които получиха право да изнасят, както и в "Лакрима - Пазарджик", "Млечен път Нова Загора", "Булгарикум Бургас", "Фама" - Варна, и др. Специално фирмите, които искат да изнасят прясно мляко и млечни продукти, трябва да се съобразят с няколко европейски норми (92/46/ЕЕС, 94/71/ЕС и 93/43/ЕС), които определят стандартни нива на масленост, протеини, микроорганизми в млечните продукти. Изискванията предвиждат също в мандрите да се поддържа стриктна чистота и помещенията за производство на различни продукти да бъдат отделени.
Процедурата на разрешаване на износа за трите мандри мина през няколко проверки на експерти от европейските ветеринарни служби. При посещенията си те даваха указания и след това отново проверяваха мандрите. Последният етап от процедурата изтече на 19 ноември - до тази дата страните, членки на съюза, трябваше да заявят дали имат възражения срещу българския износ на млечни продукти.
"Занапред се очаква процедурата да се съкрати, българските ветеринарни служби да правят проверките и да разрешават на мандрите да изнасят, естествено - под контрола на европейските ветеринарни служби", съобщи Михаил Велков. "Има вариант да ни разрешат да даваме гаранции за фирмите износители, ако това стане - сигурно ще е от 1 януари 2000 г.", потвърди Илиян Бъчваров. Вероятно във връзка с договарянето на добрата новина шефът на НВМС прекара миналата седмица в Брюксел.
Неприятното обаче е, че сравнително малко от българските млекопреработватели отговарят (дори с компромис) на хигиенните и качествените изисквания на ЕС. Според експерти в млечната промишленост повечето бивши "Сердика" например скоро нямат шанс да започнат износ. Причината е, че почти всички са неефективни и с твърде голям за сегашния пазар капацитет на преработка - в някои случаи до 200 тона мляко дневно. Проблемите са безброй, но могат да се илюстрират дори само с това, че огромните помещения на такива предприятия изискват неимоверно високи разходи, за да бъдат приведени в съответствие с изискванията за абсолютна чистота. Почти всички мандри пък (независимо от капацитета си) имат проблем, че не могат да си гарантират достатъчно добро качество на млякото, което изкупуват. Причината е, че стопаните трудно се вместват в хигиенните изисквания за бактериологично съдържание и пр., а млекопреработвателите не разполагат със свободни средства, които да инвестират в създаване на собствени ферми.
Според неофициална справка на земеделското министерство "БГ фабрика 12" е основана през 1997 г., има капацитет да преработва 15 тона овче мляко дневно и 10 тона краве мляко. "Кондов" е основана 1991 г., може да преработва 30 тона овче и 6 тона краве мляко (експерти от млечния бранш твърдят, че данните за капацитета вероятно са предоставени от самите фирми и затова са завишени). И двете фирми са еднолична собственост на български бизнесмени. За третата мандра, пловдивската "Филипополис", се знае, че е създадена от гръцки инвеститор.
НСБОП разследва ексшефката на ДСК Бистра Димитрова
Националната служба за борба с организираната престъпност е поела разследването на бившата директорка на ДСК по време на управлението на Жан Виденов Бистра Димитрова, съобщиха информирани източници. От националната служба са изискали документация за управлението на спестовната каса по това време от отдел "Обща канцелария" на финансовото министерство. Спецченгетата са поискали и документи за проверки и нарушения на Държавната лотария. Осведомени източници твърдят, че спецченгетата издирвали отвсякъде папки и сигнали за нарушения от този период.
Срещу Бистра Димитрова все още няма повдигнато обвинение. Градският прокурор Нестор Несторов потвърдил пред в. "Демокрация", че е образувана предварителна проверка за операциите, с които ДСК рефинансира няколко банки в периода на управлението на Димитрова. Впоследствие доста от банките бяха обявени във фалит, а голяма част от кредитите не бяха върнати.
Бистра Димитрова, която се смяташе за човек на Мултигруп, стана шеф на ДСК с протекциите на тогавашния шеф на парламентарната група на БСП Красимир Премянов през пролетта на 1995 г. По-късно в медиите бяха изнесени данни за рефинансирането на Кредитна банка със 700 милиона лева, като обезпечение бяха заложени вземания на Мултигруп от "Кремиковци" по цесията с Булгаргаз, която държавата оспорваше. През 1996 г. стана известно, че само за година ДСК е рефинансирала Бизнесбанк с общо 6.250 млрд. лева. Това е най-голямата сума, с която ДСК е рефинансирала банка в своето съществуване. По-късно се появиха публикации в медиите, че парите от Бизнесбанк са отишли в Добруджанска банка, а тя е отпускала кредити на "Евроенерджи". Няколко месеца по-късно Бизнесбанк фалира. Нейният директор Иван Китов беше арестуван за източване на банката. Той обаче избяга зад граница, след като плати рекордната парична гаранция от 100 милиона стари лева, наложена му от съда. В момента Китов се издирва от Интерпол. Почти същата е ситуацията и с ПИМБ, която е получила рефинансиране от спестовната каса по времето на Димитрова в размер на 5.55 млрд. лв. С тази разлика, че ПИМБ успя да избегне фалита.
Според един анализ на ДСК от средата на 1996 г. спестовната каса е рефинансирала по различен начин Балканбанк с 5.1 млрд. лв, ПЧБ - с 5 млрд, Кредитна банка - с 3.6 млрд. "Интернешънъл уотър" взе столичното ВиК
Избраникът сменя собствениците си, но неясно как те запазват участието си в общинския проект
Столичният общински съвет избра "Интернешънъл уотър" за победител в конкурса за концесионер на софийската ВиК-мрежа. Сините общинари гласуваха единодушно "за", БСП единодушно - "против", евролевицата и "Гергьовден" се въздържаха. "Въпросът беше решен на национално ниво, нямаше какво да му мислим", каза неофициално впоследствие син общинар. Според представители на управляващите изборът е с одобрението на премиера Иван Костов и в резултат на политическа сделка на висши чиновници. Според източник от общината пък британският премиер Тони Блеър е изпратил писмо в подкрепа на "Интернешънъл уотър". Сигурно е, че доста влиятелни фигури у нас и чужбина са лобирали за другите кандидати, но не на чак такова равнище.
Върхът на айсберга личи от гласуването в комисията за избор на концесионер. Преди две седмици шест от общо 11-членна комисия за избор на концесионер са подкрепили "Интернешънъл уотър", докато на последното заседание вече девет са били за, един - против и един е отсъствал. От месеци се смяташе, че повечето общински съветници от мнозинството (близки до председателя на съвета Антоан Николов и вицепремиера Евгений Бакърджиев) ще наклонят везните с подкрепата си за консорциума "Вивенди" - "Марубени".
Ако се спазва процедурата и написаното в конкурсната документация, общината би трябвало да подпише договор за 25 години концесия със смесено дружество между победителя и ВиК - София. Проблемът е, че такова процедурно развитие на нещата противоречи на официалното обяснение защо доста от сините общински съветници и от членовете на комисията смениха мнението си. Според това обяснение съмненията спрямо "Интернешънъл уотър" доскоро се дължали на информацията за смяната на един от неговите собственици (наскоро международните агенции съобщиха, че американската "Бехтел" е продала 50% от дружеството на италианската "Едисон"). "Не се знаеше дали новият акционер застава зад офертата и ангажиментите в нея, затова първия път не че гласувахме против, просто се въздържахме", каза член на комисията. На сесията за избора обаче Асен Дюлгеров, секретар на общината и председател на комисията, съобщи, че "Бехтел" и британската "Юнайтид ютилитис" (доскоро те държаха по 50% от акциите на "Интернешънъл уотър") са заявили с писмо, че запазват същото съотношение в проекта за софийската вода. "Освен това двамата собственици заявиха, че всеки ще инвестира по 9.5 млн. долара собствени средства. Така че няма никакъв повод за притеснения", каза Дюлгеров, с което всички се съгласиха.
Проблемът идва от това, че "Бехтел" и "Юнайтид ютилитис" могат да запазят съотношението, ако концесионерът е смесено дружество между ВиК и тези две фирми. Те биха могли да поемат някакви ангажименти само ако са страни по някакъв договор. Иначе ангажиментите се поемат от "Интернешънъл уотър". За нея по информация на Дюлгеров се знае, че "Юнайтид ютилитис" е останала с 10% участие, а "Бехтел" пък само води преговори с "Едисон" да продаде 50% за 40 млн. долара.
С други думи, за да се оправдае обяснението, трябва да има подмяна на победителя (под една или друга форма), което пък може да даде основателен повод на двамата отхвърлени кандидати, "Суез Лионе дез О" и "Вивенди"/"Марубени" да оспорват избора.
"Интернешънъл уотър" беше избрана и с още едно официално обяснение - че предлага най-ниска тарифа на вода със средна стойност за периода на концесията 43.5 стотинки на кубически метър без ДДС. Компанията предлага и най-ниски инвестиции в размер на 152 млн. долара, от които 65.5 млн. долара през първите три години. Средната предложена тарифа се очаква да стане факт още от 2000 г. Тя вероятно ще бъде гласувана още на следващата сесия. "Цената и без това трябваше да се увеличи, по нашата методика тя дори трябваше да надхвърли 50 стотинки за кубик", каза Софиянски. С това изявление той затвърди съмненията на опозицията, че "Интернешънъл уотър" е предложила подценена тарифа на водата, за да спечели конкурса, и че след първите три години ще иска увеличение. В договора са предвидени условия тарифата да расте - примерно ако общината не изпълнява задълженията си, ако се прекрати валутния борд и пр. Тъй като избраникът предвижда да прояви най-голяма активност до 2002-2003 г., в този период би трябвало да стане и подмяната на повечето тръби в столицата. "Просто София ще изглежда разкопана за 50 млн. долара", заяви успокоително кметът.
Според членовете на комисията по избора договорът за концесия (предварително парафиран от тримата останали кандидати) би трябвало да бъде подписан до месец. Изненадите все още могат да продължат, тъй като идната седмица се очаква да бъде отворена т.нар. вариантна оферта на "Интернешънъл уотър". Според условията на конкурса общината може след избора на победител да приеме параметри от неговата вариантна оферта, различни от оповестените в основната оферта, ако те я удовлетворяват.
Конституционният съд ще решава за дълговете на "Плама"
От рафинерията твърдят, че ще плащат 100% от задълженията си независимо от изхода на делото
Конституционният съд ще решава дали е противоконституционно държавата да поеме задълженията на "Плама" към банките кредитори, които са в несъстоятелност. Плевенската рафинерия дължи на 11 търговски банки 174 млрд. стари лева. Шест от банките - кредитори на плевенската рафинерия, са в процедура по несъстоятелност: ПЧБ, Минералбанк, Балканбанк, Елитбанк, Търговска и спестовна банка и Международна банка за инвестиции и развитие. Миналия вторник конституционните съдии дадоха ход на делото, което беше образувано по искане на 54 депутати. Страни по делото са Народното събрание, Министерският съвет, банките в несъстоятелност, "Плама" и вносителите. Спорът, по който трябва да се произнесе съдът, е противоречат ли на конституцията разпоредбите на параграф 35 ал. 3 и 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 1999 г. Според вносителите тези текстове от бюджетния закон нарушават основна разпоредба в конституцията - правото на частна собственост и нейната неприкосновеност. Те смятат, че държавата едностранно, без никакво правно основание и без съгласието на кредиторите първо замества "Плама" в задълженията й, а след това, пак без съгласието на кредиторите й, определя един по-малък размер на своето задължение към тях.
Според юриста Пламен Богоев, който най-вероятно ще представлява като адвокат банките в несъстоятелност по време на делото в Конституционния съд, "на първо място текстът показва, че в този случай държавата не встъпва в дълга (т.е. не става солидарен длъжник), а замества длъжника. Заместването в дълг е уредено в Закона за задълженията и договорите. Той изрично постановява, че заместването би било валидно само ако има договор между кредитора и третото лице, което ще замести длъжника, или между самия длъжник и третото лице, но пак със съгласието на кредитора. В противен случай разпорежданията с дълга няма да имат действие по отношение на кредитора. Когато става въпрос за търговска банка с изцяло частен капитал, няма съмнение, че се накърняват правата на частните акционери - тяхното право на частна собственост".
В случая "Плама" проблемът не е толкова в сумата, която дължи рафинерията, нито в това дали търговските банки ще загубят много от намесата на държавата и редукцията на вземанията. Независимо от изхода на спора пред Конституционния съд банките в несъстоятелност по всяка вероятност няма да могат да заработят отново. Юристите обаче смятат, че тези действия на държавата и парламента ще създадат лош прецедент, на който ще могат да се позовават следващи правителства и парламенти.
Добре е спорът да бъде решен преди приемането на закона за бюджета за 2000 г. и този проблем да бъде ясно и окончателно уреден, защото там схемата продължава да действа, но има и нова разпоредба, според която остатъкът от задължението на "Плама" се отписва от банките за сметка на собствения (ликвидационния) капитал на съответната банка.
Ако КС реши, че текстовете са противоконституционни и това стане преди приключването на финансовата година, схемата се анулира. В този случай ще се прилагат разпоредбите на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите, т.е. "Плама" продължава да е длъжник на банките, а банките са длъжници на държавата. "Плама", представлявана от новия собственик "Плама консорциум" ООД, ще трябва да пристъпи към продажба на имущество и/или други мерки, за да удовлетвори банките кредитори. Банките пък от своя страна трябва да използват получените средства, за да платят задълженията си, включително тези към държавата.
Възможно е отново да се приложи схема с прихващания, но това ще стане само след преговори, в които ще участват и трите страни - "Плама" (представлявана от новия собственик), търговските банки в несъстоятелност и държавата.
"Решението на Конституционния съд няма да породи никакви правни последствия за "Плама" и нейните собственици, тъй като в утвърдения оздравителен план на рафинерията е предвидено 100% удовлетворяване на всички кредитори", коментира юристът на собственика на "Плама" Калина Миланова. Според нея отношенията между държавата и банките в несъстоятелност са действия между трети лица, които не касаят "Плама". Миланова уточни, че проблеми не могат да възникнат и при издължаването на вноските към кредиторите, тъй като средствата се превеждат по специална сметка в ТБ "Биохим", от която впоследствие средствата се разпределят между кредиторите. Първата вноска на "Плама" се дължи до края на декември.
(2) Държавата прихваща задълженията си към банките по ал. 1 с вземанията си към тях, възникнали на основание чл. 5 от отменения Закон за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност, както и с вземанията си, възникнали по силата на сключени договори от тези банки с Българската народна банка, действаща от името и за сметка на Държавния фонд за реконструкция и развитие, до размерите, в които тези вземания съществуват към момента на влизане на закона в сила. Насрещните вземания се считат за погасени от датата на встъпването на държавата в задълженията по ал. 1.
(3) При прихващането по ал. 2 се прилага коефициент на редуциране на задълженията на "Плама" АД към търговските банки, изведен от отношението между евентуалната ликвидационна стойност на "Плама" АД, намалена с разходите за възстановяване на околната среда, съотнесена към общия размер на дълговете.
(4) Задълженията на "Плама" АД към банките по ал. 1 се преоформят като задължения към държавата до размера на вземанията на държавата към тези банки.
Държавата ще субсидира монополи в напояването
Земеделското министерство подготвя закон за безвъзмездно прехвърляне на инфраструктура
Напояването на земеделските земи от догодина постепенно ще се приватизира, макар и по доста необикновен начин. Част от т.нар. хидромелиоративна инфраструктура ще премине в частни ръце, като бъде прехвърлена най-напред за безвъзмездно ползване (а впоследствие и като пълно право на собственост) на сдружения за напояване. Те ще бъдат монополни доставчици на вода в определени региони и, по всяка вероятност, за определен период от време ще ползват непреки субсидии от държавата. Друга част от инфраструктурата, например съоръженията на големите язовири, ще останат публична държавна собственост и в дългосрочен план ще подлежат на концесиониране.
Това е записано в предварителния вариант на стратегията за развитие на поливното земеделие в България. Документът е подготвен от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа (МЗГАР) и предстои да се обсъжда идната седмица на колегиума на ведомството. Към стратегията има и проект на закон за сдруженията за напояване, който се очаква да бъде внесен за утвърждаване от правителството в началото на 2000 г. Според информация от земеделското министерство материалите се готвят с помощта и въз основа на оценки на експерти от Световната банка. Преструктурирането на напоителните системи (и вероятно разбиването на монопола на "Напоителни системи" ЕАД) е едно от предварителните условия за получаването на заема АСАЛ от Световната банка.
"Целта на преструктурирането е да се използват дълготрайните материални активи, създадени преди време с бюджетни средства на много висока стойност, и да се повишат добивите в селското стопанство", заяви пред "Капитал" земеделският министър Венцислав Върбанов. Според него с помощ от Световната банка част от запуснатите напоителни съоръжения биха могли да бъдат възстановени, така че да могат да се използват от производителите.
Безспорно е, че напоителните системи са почти в катастрофално състояние. Според справката на МЗГАР от създадените в миналото общо 12.5 млн. декара поливни и 1.3 млн. декара отводнявани площи в момента могат да се напояват едва 6.2 млн. декара и да се отводняват 1.2 млн. декара. Заради проблемите в земеделието обаче (например закъснялото връщане на земята) през последните години действително напояваните площи не надвишават 400-500 хил. декара. На всичко отгоре напояването струва нереално скъпо на производителите заради загубите и високите разходи на вода.
Стратегията на земеделското министерство в най-общи линии гласи, че напоителните системи ще се разделят по райони и във всеки от тях едно сдружение ще получи инфраструктурата. Така или иначе доброто намерение за разбиване на националния монопол де факто ще създаде монополи по региони. При това по думите на Върбанов в бъдеще се предвижда сдруженията да започнат да определят цената на водата за напояване (в момента тарифата се решава от земеделското министерство). Въобще идеята за раздържавяване на инфраструктура чрез безвъзмездно прехвърляне е доста непазарна - не защото ще стане под формата на подарък, а защото ще се прехвърля на предварително определени лица, без открита състезателна процедура и без конкуренция. Досега инфраструктурата обичайно се раздържавяваше чрез концесия, чрез създаване на смесени дружества или (засега най-вече като замисъл) - чрез буквална приватизация. Въпреки че държавата винаги полагаше усилия да администрира дори минаването в частни ръце, поне формално се демонстрираше стремеж за разбиване на монополи и за конкурентен принцип.
В случая подаряването на инфраструктура вероятно ще мине под знака на реституцията. Според Георги Каркъмов, зам.-министър на земеделието, "Земите така или иначе трябва да се връщат на бившите собственици с всички съоръжения върху тях". А в сдруженията за напояване според проекта на закон, който ще уреди дейността им, се очаква да влязат именно собствениците и арендаторите на земите. Авторите на концепцията очевидно съзнават опасността от монопол и нарушаване на правата на земеделците, които по една или друга причина не са станали членове на сдруженията. В материала е предвидено, че тези производители не би трябвало да бъдат принуждавани да членуват в обединенията. Изненадващо обаче в същото време се казва, че "за да бъдат стимулирани да се присъединят", от тях ще се събират по-високи такси за вода, отколкото от членовете.
Концепцията на проектозакона за тези обединения гласи, че те ще бъдат "хибридни" правни субекти, тоест подобно на университетите, търговските камари и стоковите тържища, те ще се създават и регулират по закон, който важи само за тях. Подобно на РМД (работническо-мениджърските дружества), сдруженията ще получават права на ползване и собственост за инфраструктурата в определен район само ако отговарят на минимални изисквания - в случая да обединяват в района поне 51% от собствениците и арендаторите, които пък от своя страна да притежават или управляват поне 50% от тамошната земя.
Единият спорен момент е дали сдруженията за напояване да получат веднага собствеността върху съоръженията за напояване и да поемат отговорността да инвестират в тях, или да има преходен период на ползване. "В момента надделява виждането, че най-напред за период от 5 - 10 години държавата трябва да субсидира напояването, да инвестира в съоръженията, за да ги направи годни за експлоатация и след това да ги прехвърли на сдруженията", заяви Георги Каркъмов. Според него експертите на Световната банка обаче преценяват преходния период като по-дълъг - примерно 10 - 15 години. Дискусионен е също въпросът дали в сдруженията да участват само собственици на земи или ползватели (второто изглежда надделява).
Най-спорният въпрос е доколко и докога държавата ще продължи да субсидира напояването и под каква форма. Почти сигурно е, че ако се приеме преходен период на прехвърляне, през него ще има и субсидия. В проекта за стратегия например е записано, че "икономически и социално е целесъобразно предоставяне на субсидия от държавата за пет години в размер на 10 долара на декар, каквато е практиката понастоящем". Отделно - за поддържане и ремонт на т.нар. общонационални съоръжения (язовири, защитни диги и пр.) се предвижда, че държавата трябва да вложи 26 млн. долара до 2006 г., 15 млн. долара за 2007 - 2012 и 16 млн. долара за 2013 - 2020 г. Други 84 млн. долара се преценяват като необходима държавна субсидия само до 2006 г. за поддържане и ремонт на главните съоръжения на напоителната инфраструктура.
След това сдруженията ще трябва да си търсят средства, за да инвестират в напоителните съоръжения. Финансирането се очаква да идва от фонд "Земеделие" (ако специално бъдат заделени средства за това), по предприсъединителната земеделска програма на ЕС - САПАРД, от Световната банка, от кредити от търговски банки и пр. Предварителните проучвания сочат, че за ремонт и свързани доставки с цел намаляване на разходите на вода сдруженията ще трябва да влагат по около 15 долара на декар поливна площ през периода 2007 - 2012 г. , а през 2013 - 2020 г. - по 25 долара на декар.
Митата през 2000 г. се понижават
Митата през следващата година ще бъдат по-ниски, заяви шефът на митниците Пламен Минев, след като правителството прие новата митническа тарифа за 2000 г. Причината за това са поетите ангажименти за постепенно редуциране в редица споразумения за свободна търговия - Европейския съюз, ЕАСТ, ЦЕФТА, Турция. От началото на следващата година влиза в сила и споразумението с Македония.
Средноаритметичната тарифна ставка през 2000 г. ще бъде 13.88%. През 1999 г. тя е 15.20%, а през 1998 г. е била 17.85%. Спадът е по-голям при промишлените стоки, отколкото при селскостопанските, казаха експертите на Министерството на финансите. При селскостопанските стоки средноаритметичната ставка през 1998 г. е била 27.31%, през 1999 г. е 24.61%, а за 2000 г. е предвидено да бъде 24.00%. При промишлените стоки ставката е била съответно 15.25%, 12.56% и 10.99%. Трябва да се има предвид, че промишлените стоки съставляват около 90% от вноса на страната, а на селскостопанските се падат едва 10%.
Средноаритметичните ставки за промишлените стоки в споразуменията за свободна търговия са доста по-ниски. Средната ставка за страните от ЕС ще бъде 2.09%, за ЕАСТ - 2.08%, за Турция 1.97%, за Унгария - 0.92%, за Полша - 0.08%, за Румъния - 0.01% и за Македония - 4.98%. Вносът от Чехия, Словакия и Словения на промишлени стоки е безмитен.
Среднопретегленото мито на база вноса за полугодието на 1999 г., без да се отчитат преференциите, е 8.56%, от което 7.05% за промишлените стоки и 24.3% - за селскостопанските. Ако се отчитат и преференциите по различните споразумения за свободна търговия, среднопретегленото мито е още по-ниско, защото 60% от търговията ни е с такива държави. Това и е причината за по-ниските номинални приходи от мита в бюджета.
Нивото на митата като цяло е определено от ангажиментите на България в рамките на Световната търговска организация и тригодишното споразумение с Международния валутен фонд. При селскостопанските стоки обаче ставката като цяло е по-висока, защото въпреки редицата ангажименти по международни спогодби натискът от страна на българските производители за ограничаване на вноса е доста голям. Там засега нашата страна успява да поддържа сравнително високи мита в защита на производителите си.
Намалението на тарифните ставки при месата е минимално, а за някои нулево, каза Анелия Ангелова от Главно управление "Митници". "Няма да има нулеви мита за месото", декларира и Пламен Минев. В същото време се намаляват митата на фуражите. Заради ниското качество на пшеницата от реколта 1999 г. от 1 март до 30 юни 2000 г. се предвижда нулева ставка за внос на пшеничено брашно, а от 1 януари до 30 юни - нулева ставка за пшеничен малц и пшеничен глутен. Максималната ставка при селскостопанските стоки е 74%.
Близо 16% от позициите с промишлени стоки са с нулева ставка. Това са енергоизточници, суровини и материали, лекарствени средства. По споразумението за информационните технологии митата са нулеви или много намалени. Единадесет процента от позициите са с максимални ставки 22.5%, 25% и 30%. С 22.5% ще продължава да се облага вносът на бензин от държави, с които нямаме търговско споразумение. Промишлените стоки с максимални ставки са такива стоки, които се произвеждат в България - електрически лампи и осветителни тела, електрически бойлери, мебели, стъкларски и керамични изделия, текстил, азотни торове, перилни препарати, хартия.
Накратко
Шест са вече кандидат-купувачите на ТБ "Биохим", съобщи през седмицата шефът на БКК Петър Жотев. Досега писма за конфиденциалност са подписали четири от тях. Скоро това ще направят и останалите два кандидата. Първите потенциални купувачи вече са започнали собствените си проучвания за състоянието на Биохим. Срокът за продажба на банката е краят на юли 2000 г. Набирането на оферти ще бъде обявено преди Коледа. Крайният срок най-вероятно ще бъде средата на февруари. Търгът за Биохим ще бъде едностепенен, от кандидатите няма да се изисква подаването на предварителни оферти, съобщи Петър Жотев.
Френската банка "Сосиете женерал", която беше избрана за купувач на Експресбанк, вече е изпълнила всички предварителни условия по договора, съобщиха от БКК. Сделката е получила одобрението на БНБ. Избрана е и банката, в която ще бъдат преведени парите от купувачите. Прехвърлянето на акциите на името на новия собственик ще стане на 30 ноември, вторник, в София. Това ще стане само ако към момента на джиросването "Сосиете женерал" е платила останалите 90% от цената по сделката (39.1 млн. долара). На същата дата ще влезе в сила и договорът за цесия, чрез който БКК ще изкупи вземанията на Експресбанк от Варненската корабостроителница. Първото общо събрание след приватизацията на варненската банка е насрочено за 8 декември. Тогава ще бъде избран новият борд на директорите и ще бъдат отменени лимитите за отпусканите кредити.
БНБ въвежда нови, по-ниски изисквания за провизиране на рисковите експозиции на банките от началото на 2000 г. Подготвяните отдавна промени в Наредба 9 на централната банка бяха обнародвани в Държавен вестник през изминалата седмица. Според тях от догодина банките ще могат да провизират по различен начин свои вземания, класифицирани в една и съща група. Те ще могат да заделят до 3% провизии за редовните си експозиции, от 15 до 25% - за експозициите под наблюдение, от 30 до 50% - за нередовните, и от 50 до 75% - за съмнителните. Остава изискването за 100% провизиране на експозициите, класифицирани като загуба.
USAID ни отпуска 12 млн. долара за гаранции по заеми
Американската агенция за международна помощ (USAID) ни отпуска 12 млн. долара за гаранции по кредити в сферата на енергийната ефективност, както и за финансиране на малки и средни предприятия. "Това е първото изпълнение на едно от обещанията на американския президент Бил Клинтън", подчерта директорът на мисията на USAID Джон Грант.
USAID предоставя два гаранционни механизма на Обединена българска банка (ОББ), като по този начин ще се покрива около 50 на сто от риска при предоставянето на заеми на малки предприятия и на общини. Останалите 50 на сто от риска ще се покриват от българската банка. Заемите, които ще бъдат гарантирани по този проект, ще са в размер до 150 000 долара и ще се отпускат при пазарни условия.
Програмата за енергийна ефективност в общините в България предвижда да бъдат мобилизирани около 6 млн. долара по търговски заеми за период от пет години. Такава програма се прави за първи път в България и ние разчитаме на техническа помощ при енергийните проекти, изтъкна изпълнителният директор на ОББ Стилиян Вътев.
Средствата няма да се използват за финансиране на проекта за доставка и монтиране на индивидуални измервателни уреди на топлинната енергия, уточни Друми Друмев, директор на Държавната агенция по енергийна ефективност. Програмата ще отбележи прехода от безвъзмездно финансиране на общините към осъществяване на мерките за енергийна ефективност с пазарни методи, коментираха енергийни експерти. Според тях ефектът от проекта би трябвало да бъде почувстван през следващите пет-шест години. Според различни изследвания в България изразходваната енергия за единица произведен продукт е четири до шест пъти по-голяма от тази в развитите страни.
Премиерът: Длъжниците да си плащат дори ако се наложи да фалират
Костов скастри осигурителните шефове, но не и сбъркания осигурителен модел
Конфликтът между Министерството на финансите, здравната каса и НОИ ще доведе до оставки, но какво от това
Очертаващият се дефицит от 36 млн. нови лева в сметките на Националния осигурителен институт (НОИ) за 1999 г. при планиран излишък от 142 млн. лв. изнерви до крайност министър-председателя Иван Костов.
На нарочно организирана през изминалата седмица "дискусия" по проблемите на социалното осигуряване премиерът отправи безпрецедентни публични критики към шефовете на НОИ и специално към шефа на неговия надзорен съвет - социалния министър Нейков.
Поради дефицита на пари в НОИ премиерът поиска програма как да бъдат обложени 728 хиляди лица, които не внасят осигурителни вноски, и как да се избегне фиктивното наемане на минимална работна заплата на 300 хил. заети, което спестява вноски за осигурителните фондове. На срещата Костов постави диагноза: НОИ подрива финансовата дисциплина в страната и поставя под съмнение устойчивостта на валутния борд. Опасността НОИ да не може да посрещне плащанията на пенсии и обезщетения е една от причините бюджетът на института за 2000 г. да отлежава вече четвърта седмица и да не се разглежда от Министерския съвет. Проектът бе одобрен от надзорния съвет на института на 25 октомври и трябва да бъде приет от Народното събрание заедно с републиканския бюджет и бюджета на здравноосигурителната каса до края на годината*. Разчетите в бюджетната програма показват, че НОИ ще се опита да събере всичко от изрядните данъкоплатци, а не се предвиждат конкретни мерки за облагане на сенчестата икономика.
Повече от ясно е, че реформата в пенсионната и социалната област няма да получи обществена подкрепа, най-малкото поради липсата на каквито и да е стимули да се правят осигуровки. Точно поради съпротивата срещу предвижданите мерки и нереалните прогнози бюджетът на социалното осигуряване рискува да се издъни, и то с много.
Бюджетът на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2000 г., както вече ще се нарича консолидираната програма на фондовете "Пенсии", "Общо заболяване и майчинство", "Трудова злополука и професионална болест", и на самия осигурителен институт предвижда все по-голямо централизиране на средства и увеличаване на осигурителните плащания за работодатели, работници и самонаети. При този проект работниците ще трябва да внасят 7.8% за пенсия и безработица вместо сегашните 1.5%. Работодателите ще плащат 25.6% осигурителна вноска върху социалните разходи вместо действащата ставка от 22%. С десет пункта ще се увеличи и осигуровката върху обезщетенията за временната нетрудоспособност, която ще се плаща от работодателя и работника в съотношението четири към едно.
Хитът догодина обаче ще е друг - държавата ще се опита да събере вноски върху допълнителните доходи от труд (получаваните по граждански договори, добавките към сумите по трудов договор) и вноски от доходите на всички самонаети.
Премиерът обобщи проблемите на НОИ така: как да се обложат с осигуровки над 728 хил. души, които сега не плащат, и по какъв начин да се съберат дължимите вноски от останалите над три млн. работници и самонаети. "И за 2000 г. се предвижда да увеличим събираемостта на вноските, както през последните две години планирахме и съответно не успяхме", каза експерт, участвал в изработването на проектобюджета. Така например за тази година ще бъде отчетена събираемост под 90%. От планираните вноски за 2.2 млрд. лв. се очаква изпълнение от 1.95 млрд. лв., или точно 87.69% събираемост. Далеч по-реалистично е изпълнението на разходите - 97.87% от предвиденото в бюджет 1999. "Приходите намалихте, а разходите изпълнихте по план", констатира и премиерът Костов в обвинителната си реч пред надзорниците.
Подобна съдба рискува да сполети бюджета на НОИ и за 2000 г. Според Христина Митрева, главен актюер и директор на "Анализи, планиране и прогнози" към НОИ, институтът разчита, че за 2000 г. осигуровки ще плащат 2.079 млн. наемни работници и 240 хил. самонаети, докато за 1999 г. числата са съответно 2 млн. работници и 230 хил. самонаети. Разчетът за хората, които ще бъдат облагани, изглежда твърде рисков, защото по данни на националната статистика за септември тази година наемните работници са 1 930 881 души, или 149 хил. по-малко от заложеното в проектобюджета. Не е ясно как наемните работници ще станат повече през следващата година в сравнение със септември, след като се очакват съкращения в държавните предприятия и държавната администрация. Още повече, прогнозира се служителите в новоприватизираните предприятия да намаляват. Другият проблем на НОИ е облагането на самонаетите.
Костов даде да се разбере, че не иска държавата да се превръща в кредитор от последна инстанция. "Не може да си позволим да даваме пари над планираните, било за общини, здравно или социално осигуряване", каза премиерът. Планирано е републиканският бюджет да преведе суми за повече от 665 млн. лв. на Държавното обществено осигуряване за 2000 г. (за осигуряване на военните, за социални пенсии и пенсии за особени заслуги към държавата, за резерв за структурната реформа в системата и др.). Тази сума представлява повече от 25% от всички приходи на ДОО.
Липсата на добра координация между отделните администрации допълва нерадостната картина в осигурителния сектор. Не става ясно защо финансовото министерство не се е съгласило с така приетия бюджет от надзорния съвет на НОИ, въпреки че неговите представители в съвета са одобрили проектобюджета. Виждайки какво са сътворили осигурителните надзорници, министерството завишава приходите и намалява разходите, с едната цел да се доберат до заветния дефицит по консолидирания бюджет от 1.5% от БВП, каквото е изискването на Международния валутен фонд. Според запознати въпреки влизането в исканите граници, МВФ е критикувало ведомството, че се е възползвало от максималната граница на дефицита.
Платежният баланс - глътка въздух преди зимата
Общият дефицит на платежния баланс за периода януари - август е в размер на 197.7 млн. долара. Предварителните данни за периода бяха разпространени от БНБ в началото на изминалата седмица. Текущата сметка (включва вноса и износа на стоки и услуги и получените и платени лихви) е с дефицит от 426.4 млн. долара, което е 3.47% от БВП (прогнозният БВП е 12 287 млн. долара). Според последните правителствени прогнози дефицитът по текущата сметка за цялата 1999 г. ще бъде 685 млн. долара. Салдото по финансовата сметка (включва инвестициите и заемите от и във страната) е положително - 295 млн. долара, а перото "грешки и пропуски" е отрицателно - 64 млн. долара.
Предишните данни, които БНБ разпространи за периода януари - юли, показваха отрицателно салдо по текущата сметка от 564 млн. долара. Намаляването на дефицита само за един месец със 138 млн. долара се дължи както на положителното салдо през август в размер на 76.4 млн. долара, така и на преоценка на приходите и разходите от туризма. През август БНБ за първи път използва нова методика за оценяване на приходите и разходите по статията "туризъм", като по нея са преизчислени и всички данни от началото на годината, а също и за миналата година. Коригираното салдо по статията "туризъм" за периода януари - юли намалява дефицита по текущата сметка в сравнение с данните преди промяната с 87.8 млн. долара.
За първите осем месеца на миналата година след преизчисляване на приходите и разходите от туризъм по новата методика салдото е било положително - 53.5 млн. долара. (Интересното е, че новата "туристическа" методика подобрява резултата по текущата сметка за първите осем месеца на миналата година с цели 206 млн. долара!)
Отрицателното салдо по текущата сметка от началото на 1999 г. е в резултат преди всичко на дефицита по търговския баланс, който достигна 625.9 млн. долара по цени f.o.b. Ако вносът се отчита по цени c.i.f., които много по-точно отчитат реално направените разходи, търговският дефицит е 885 млн. долара. Износът (f.o.b.) отчита спад с 16.2%, а вносът (също f.o.b.) е намалял едва с 0.9% в сравнение със същия период на миналата година. Особено чувствителен е спадът в износа на суровини и материали и на инвестиционни стоки. На фона на общата тенденция от началото на годината се откроява нарастването на износа на петролни продукти с 24.7%, като нарастването за август спрямо същия месец на миналата година е със 117.7%. За периода януари - август нараства с 33.2% спрямо същия период на 1998 г. вносът на инвестиционни стоки и с 28.8% - на потребителски стоки. Чувствително спада вносът на суровини и материали. През август намалението е с 30.4% спрямо същия месец на миналата година.
По традиция салдото по услугите (основните пера са туризъм и транспорт) през август е положително. Силните за туризма летни месеци и възстановяването на транспорта след войната в Югославия генерират положително салдо от 99 млн. долара. Общо за осемте месеца салдото по услугите е положително в размер на 253 млн. долара.
В коментара на БНБ към данните за баланса се посочва, че през август се наблюдава "по-силно външно търсене, свързано с повишаване темпове на растеж на страните от ЕС и прекратяването на конфликта в Косово. Независимо от това като цяло през периода януари - август 1999 г. външната търговия на България се извършваше в условията на ниско търсене на международните пазари на основни стоки и суровини. Периодът се характеризираше и със спад на вътрешното търсене".
В резултат на положителната тенденция при услугите и на намаления внос през август за първи път от началото на годината се отчита положително текущо салдо - 76.4 млн. долара, и по този начин сякаш се променя негативната тенденция от предишните месеци. Положителният общ баланс за август (179.8 млн. долара) позволи на БНБ да възстанови валутните си резерви, които бяха намалели след плащанията по външния дълг през юли - главно лихви по брейди-книжата. Дефицитът по общия баланс от началото на годината в размер на 197.7 млн. долара е финансиран за сметка на валутните резерви на БНБ - 80 млн., средства от МВФ - 60.6 млн., и извънредно финансиране в размер на 57.1 млн. долара (основно заемите от Японската експортно-импортна банка и от Швеция).
Положителната тенденция, отчетена през август, едва ли ще се запази през следващите месеци. Традиционно зимата е период, неблагоприятен за платежния баланс, и повишеният внос на горива (и като обем, и особено като стойност) ще рефлектира отрицателно върху търговското салдо. Тенденцията на световните пазари е към покачване на цените на петрола, след като на срещата си във Виена на 22 септември министрите на петрола на страните от ОПЕК взеха решение да продължат рестрикциите върху производството на суров петрол и това не вещае нищо хубаво за нашия платежен баланс. Ако към края на годината цените на петрола се задържат на сегашните си нива от 24-25 долара за барел, те ще бъдат около 2.5 по-високи от средните цени за месец декември 1998 г. Повишеното вътрешно търсене на потребителски стоки в края на годината и особено около Нова година също ще стимулира вноса и ще влоши още повече търговското салдо. От друга страна, ако не бъде финализирана сделката с продажбата на БТК за 510 млн. долара, годината ще приключи с изключително неблагоприятно салдо по платежния баланс и специално по текущата сметка. Междувременно Европейската комисия подписа договорения още през лятото заем от 100 млн. евро в подкрепа на платежния баланс. Очаква се първите 40 млн. евро да бъдат получени до края на годината.
Кабинетът уреди дългове към страни от Европейския съюз
Признаваме 124 млн. марки задължения към Италия и 2.5 млн. долара към Холандия
С наближаването на 10 декември, когато се очаква да ни поканят да започнем преговори за присъединяване към Европейския съюз, правителството набързо изчисти висящи спорни задължения към страни членки.
В края на миналата седмица финансовото министерство обяви, че се е договорило с италианската агенция за застраховане на износа САЧЕ. В резултат на това ще връщаме 124 млн. германски марки със собственост в български приватизиращи се предприятия. Няма и седмица след това се разбрахме с Холандия или по-точно с тяхната агенция за застраховане на износа НКМ да им върнем веднага пет млн. гулдена (около 2.5 млн. долара).
Държавният дълг към 31 октомври по данни на МФ и БНБ е 8.796 млрд. долара, или 74.8% от очаквания за годината БВП. Заедно с вътрешния съотношението към БВП е 87.7%.
Въпросът с Италия се урежда по схема, договорена година по-рано с Испания за задължения на Минералбанк към агенцията ЦЕСТЕ, която застрахова износа на държавно равнище. Става въпрос за около 4.5 млрд. испански песети, които България изплаща чрез собственост в приватизиращи се предприятия. По испанския дълг вече има няколко сделки, включително и застрахователното дружество Булстрад, продадено през лятото на израелската Ти Би Ай.
Задължението към Италия е възникнало през 1988 г. Тогава консорциумът КРЕДИОП е отпуснал на Булбанк кредитна линия за покупка на италиански стоки в размер до 200 млн. долара. Част от средствата останаха неизползвани, а друга - през 1989 г. бяха прехвърлени директно на "Стопанска" и Минералбанк. Задълженията бяха обслужвани до 1996 г., когато двете банки бяха затворени от БНБ. Италия поиска изплащането да бъде поето от българската държава. Парите са отпуснати по силата на междуправителствено споразумение и трябва да бъдат върнати от бюджета, твърдяха италианците. Кредитите са отпускани по конкретен договор с български търговски банки и затова трябва да се търсят от тях, беше позицията на нашето правителство. През лятото на 1998 г. премиерите на двете страни Иван Костов и Романо Проди постигнаха договореност проблемът да бъде уреден по аналогия с испанските задължения. След падането от власт на кабинета на Романо Проди разговорите с италианците бяха на практика замразени. Повече от година беше нужна на Рим, за да се реши да използва испанската схема. Тъй като приватизиращите се предприятия вече намаляват, а България отказа по тази схема да минат търговските банки, по всяка вероятност правителството е обещало някакви други отстъпки на италианската държава.
Според постигнатото миналата седмица споразумение се признават 4.7 млн. германски марки и 2.4 млн. долара на Минералбанк и 114 млн. марки на Стопанска банка. Това са задълженията на двете банки към момента на затварянето им без натрупаните след това лихви.
Междувременно бяха решени и сходни претенции и на друга държава-членка на Европейския съюз. Холандската държава в лицето на агенцията по застраховане на износа НКМ получи уверенията на правителството, че то ще й възстанови отпуснатите 2.5 млн. долара по кредитна линия, предоставена от холандската "Лумус Крест" на Химинвест през 1988 г. Средствата са отивали в Нефтохим и въпреки че са били обслужвани и след мораториума през 1991 г. холандското правителство е посъветвало "Лумус Крест" да преустанови отношения с България. Сега претенциите им са намалени до минимум и се поемат от тазгодишния бюджет.
От страните - членки на ЕС, единствено претенции може да има Австрия за кредит от 70 млн. марки за Стопанска банка. Парите от него са отишли за доставка на оборудване от "Фьост алпине" за "Кремиковци". Новите собственици на металургичния комбинат обаче поеха отговорността да обслужват този кредит и са на прага да се договорят за плащанията с Банк ъф Аустрия.
Европа се сдоби и с отбранителна стратегия
Ако вярвате на европейските лидери, през следващото десетилетие ще видим как Европейският съюз (ЕС) ще си подари собствени въоръжени сили, така както съюзът се "обзаведе" с единен пазар и обща валута. Бившият генерален секретар на НАТО Хавиер Солана бе посочен за ръководител на общата отбранителна и външна политика и едновременно с това оглави Западноевропейския съюз (ЗЕС). Евролидерите очакват неговият комбиниран мандат да даде на Европа собствена армия, която ще служи като корпус за бързо реагиране и едновременно с това ще се занимава с умиротворителни и хуманитарни операции.
Последното решение показва колко са сериозни намеренията на ЕС и как те ще бъдат балансирани с американската политика. Вашингтон вече се съгласи Европа да изгради собствена отбранителна система, но изрично подчерта, че тя трябва да бъде напълно съгласувана с НАТО. С това САЩ показа, че иска Европа сама да провежда акциите, с които досега се занимаваше НАТО и които не засягат пряко американските интереси - какъвто бе случаят в Косово. Американското желание европейските въоръжени сили да имат собствено командване и правото да искат съдействие от НАТО крие едно скрито намерение - последната дума да принадлежи на главнокомандващия на Северноатлантическия пакт, който винаги е американец. В противен случай, както сериозно предупреди американският министър на отбраната Уилям Коен, ще се получи опасно дублиране на функции, което ще застраши единството на НАТО.
От войната в Косово насам САЩ продължават да апелират пред европейските си съюзници да увеличат разходите си за отбрана. Вашингтон продължава да настоява за запълване на технологичната дупка между европейските и американската армии. Въпреки че такава празнина съществува, в повечето случаи тя е количествена, а не качествена. Французите например бяха на второ място след САЩ във финансовата и логистичната си подкрепа за операцията в Югославия. Но в един момент Франция изчерпа запасите си от лазерно насочвани бомби и трябваше да купува от САЩ. Френската авиация се оказа зависима от американските доставки и по отношение на гориво и техническо оборудване, а военновъздушните сили на останалите европейски страни се представиха дори и по-лошо. Но технологичното изоставане може да бъде преодоляно с малко повече пари. По-важното е, че Европа ще започне да изгражда собствено военно пространство. Това, че за европейската отбрана ще работят европейски производители, накара американците да заявят, че Европа ще се превърне в крепост. Никой в Европа не вярва обаче, че така ще се стигне до трансатлантически разрив.
Свобода за бизнеса в Европа? Нищо подобно
Националистически съображения блокират рекордна сделка за 130 млрд. долара
Има една европейска държава, която не понася чужди компании да си пазаруват себеподобни на нейния пазар. За целта в търговското и финансовото си законодателство е записала, че правото на глас на всеки акционер в общото събрание на публична компания е ограничено до 5%, придобиването на родна компания е възможно единствено от друга родна компания, всеки акционер е в състояние да протака евентуална сделка с години (период, в който купуващата компания няма достъп до паричните потоци и мениджмънта на купуваната компания) чрез завеждането на дело срещу купувача. И още нещо в тази връзка - половината от местата в надзорния съвет на всяка компания се полагат на синдикални представители, за които, както е ясно, преструктуриране е мръсна дума (рядко нов собственик ще запази нещата по старому). Една държава, която по принцип остро осъжда враждебните трансгранични корпоративни поглъщания и пак по принцип не се свени да използва целия си дипломатически и икономически потенциал да позиционира родни компании в офисите на чужди компании по всяка точка на земното кълбо, където си заслужава да се прави бизнес.
Коя е държавата ли? Германия. Държавата, в която от началото на ноември политици и банкери са единни в националистическите си планове за бъдещето на родния индустриален гигант Mannesmann, прикрити зад неприемливия според тях враждебен подход на британската Vodafone AirTouch, пожелала Mannesmann. Същият подход бе приложен от Deutsche Telekom при несъстоялата се покупка на Telecom Italia и успешното поглъщане на четвъртия и най-малък британски GSM-оператор One2One, от течащото в момента поглъщане на третия британски GSM-оператор Orange от Mannesmann, от BMW при покупката на Rover и от DaimlerBenz при установяването на контрол върху Chrysler. Недоволни тогава в Германия нямаше. Нямаше и безумни изявления от рода на "враждебните корпоративни поглъщания винаги имат за резултат влошаване на корпоративната култура и стила на управление, както на компанията жертва, така и на компанията хищник", направено от германския канцлер Герхард Шрьодер през изминалата седмица, и нехарактерното за първи централен банкер на Германия (в случая Ернст Велтеке) словоизлияние "неоправдана, ненужна и пагубна за нас сделка".
Канцлерът Шрьодер окончателно сгази лука с думите "предпочитам френско-германското икономическо сътрудничество, защото то се гради между приятели". Пагубно твърдение не толкова за това, че между Берлин и Лондон ще зейне огромна пропаст, колкото за безочливата лъжа относно предпочитанията на канцлера. Когато през април държавната Deutsche Telekom прие поканата на Italia Telecom, атакувана агресивно от Olivetti, да поеме италианския телекомуникационен пазар, Шрьодер подмина с насмешка заплахите на Париж за преориентиране на телекомуникационните интереси на Франция, традиционно насочени към Германия. Покупката на Italia Telecom от Deutsche Telekom предполагаше Франция да си потърси нов партньор в Global One и нов собственик на 2-процентовия си дял в Deutsche Telekom в лош за бизнеса в Европа момент. Освен тежките неустойки, които Deutsche Telekom бе принудена да плати по съдебен път на France Telecom, Шрьодер си спечели сигурен враг в лицето на френския премиер Лионел Жоспен.
Ако до сделка между Vodafone AirTouch и Mannesmann все пак се стигне освен с пробив в немската враждебност спрямо чуждата собственост и мениджмънт, в родните компании тя ще се запомни и с рекордната си стойност - 127 млрд. евро (приблизително 130 млрд. долара) или 240 евро за всяка акция на Mannesmann, укрупнена с активите на Orange. Предлаганата от Vodafone AirTouch цена, включваща в себе си премия от 55% на акция спрямо цената в деня преди офертата на британската компания (3 ноември), и малката особеност, че повече от 60% от акциите на Mannesmann са притежание на чужди за Германия компании и инвеститори, сделката изглежда по-скоро вероятна. Разбира се, при условие, че ще се намери някой, който да напомни, а ако не е ясно и да обясни, на Шрьодер, Велтеке и други немски родолюбци, че несъвместимите с икономическата логика политически решения винаги оказват негативни ефекти с трайни последици върху финансовия пазар на прегрешилата държава, пък дори и тя да се нарича Германия.
Човекът, който съсипа Еквадор*
Безнаказаните мораториуми по обслужването на държавния дълг и дискриминационното третиране на кредиторите са вече история
Финансистът Марк Хийли е един от най-известните специалисти по екзотични и развиващи се пазари. Той следи отблизо икономическото развитие на България и нейните финансови пазари. Един от най-големите търговци на български риск.
Още след обявяването на мораториума по външния дълг на страната през 1991 г. г-н Хийли е един от първите експерти, които съветват редица свои клиенти да инвестират в българския външен дълг - тогава заеми на Булбанк, при цени около 10 цента за долар. Финансистът разви взаимоотношения с няколко български финансови институции по отношение на инвестиции в развиващите се пазари. Освен това като служител на няколко инвестиционни банки той съдейства за тяхното навлизане, както и на техните клиенти, на българските пазари на ДЦК, ЗУНК-облигации и акции. Г-н Хийли често посещава България, която според него е една от най-интересните държави в преход и заслужава вниманието на инвеститорите.
В края на август, дни преди падежа на 96 млн. долара лихви по еквадорски брейди-облигации, икономическите експерти на президента на Еквадор Джамил Махуд умуваха с инвестиционните банкери на Salomon Smith Barney как да избегнат плащането на лихвите, без да фалира държавата.
В апогея на икономическия брейнсторминг Махуд внезапно промени решението си - лихви щели да се изплащат, но не на всички. Поелите риска да диверсифицират инвестиционните си портфейли с необезпечени с американски правителствени облигации еквадорски брейди-книжа щели да бъдат възнаградени. На по-страхливите инвеститори, подсигурили се с правителствени книжа на САЩ, Махуд препоръча да дадат съгласието си обезпечението да бъде продадено и с приходите от него да бъдат изплатени дължимите им лихви.
Гениално решение, нали. Държателите на брейди-облигации получават парите си, а изпадналият в най-тежката икономическа криза от Голямата депресия насам Еквадор плаща едва 42% от дължимите лихви. Да, ама не. Махуд се провали в очакванията си за помощта от МВФ и състрадателното отношение на експозираните към Еквадор инвеститори. Човекът, който най-силно разочарова Махуд, бе дългокосият инвеститор с изискани маниери Марк Хийли. Купувач на подценени правителствени книжа от нововъзникнали пазари Хийли бе неприятно изненадан от решението на руските монетарни власти да девалвират рублата на 17 август 1998 г. и да преустановят плащанията по краткосрочните държавни облигации. Историята, която Махуд се пробва да му продаде, бе твърде позната, за да предизвика интерес. Пред държатели на еквадорски дълг Хийли заклейми едностранното непазарно "решение" на проблема, дискриминиращо определена категория инвеститори, и сподели опасенията си от създаването на опасен прецедент за третирането на играчите на пазара на дългови инструменти в бъдеще. Целта на Хийли бе да получи одобрението на 25% от държателите на еквадорски дълг за предсрочното падежиране на главницата и лихвите по брейди-книжата. Една четвърт от доверието на инвеститорите бе необходима и на Махуд, за да стартира продажбата на обезпечението на еквадорските книжа. Махуд не го получи за разлика от Хийли, зад когото застанаха 35% от инвестиралите в дълговите книжа на Еквадор. Така Еквадор изпадна в незавидната ситуация да обяви фалит не само по брейди-книжа на стойност 1.4 млрд. долара, но и по приблизително половината от външния дълг на страната, възлизащ общо на 13.3 млрд. долара. Изумително на пръв поглед развитие като се има предвид едва 10-те млн. долара, управлявани от Хийли.
Невключването на Хийли в многофакторния анализ на президента Махуд ще струва на Еквадор много повече от едно обикновено преструктуриране на дълга към чуждите кредитори с минимални негативни ефекти върху икономиката на страната и другите държави със статут на развиващи се пазари. Всеки един недоволен инвеститор може по съдебен ред да получи правата било то върху приходите от износа на петрол или банкови авоари на Еквадор в чужбина. Според добре осведомен източник сред държателите на еквадорски дълг съществува реална нагласа за поделянето на активите на Еквадор като компенсация за загубените пари. Махуд се видя принуден да призове от радиоефира сънародниците си да запазят спокойствие и да блокират всяко съдебно дело заведено от "алчни" инвеститори.
Президенти, премиери и централни банкери воюват с мениджърите на хедж фондовете от години. Отбивали са атаки срещу валутите им и икономическите им политики. Но никога преди случаят "Хийли" не са се сблъсквали с бунта на държателите на правителствени дългови инструменти. Ако Джордж Сорос е човекът, който срина британската лира, то Хийли е човекът, който съсипа Еквадор.
Хийли твърди, че е адвокат на кредиторите. Но ефектът от намесата му е далеч по-силен. Вероятно би било по-добре, ако наказателната акция на кредиторите срещу Еквадор се ограничаваше единствено до замяната на доказалото своята неефективност управление на Махуд с ново. Вместо това обаче потърпевши ще са 12-те милиона жители на една от най-бедните държави в Латинска Америка. Негативите преливат и върху усилията на водещи финансисти и политици да структурират глобалната финансова система по начин, позволяващ наливането на финансов ресурс в нововъзникналите пазари, който да не поема в обратната посока при първата спекулантска атака или моментна проява на локално икономическо неразположение.
Името Марк Хийли може да бъде позабравено скоро, но бунтът на държателите на правителствени облигации от рискови пазари няма да бъде спрян лесно. Аргументите на Хийли - не трябва да се допуска безнаказаното просрочване на задълженията към кредиторите и дискриминационното им третиране - са аргументи на всички кредитори. Залогът е огромен. През последното десетилетие правителствата в развиващите се пазари се преориентираха от големите търговски банки към инвестиционни и хеджфондове като източници на финансов ресурс. От 1990 г. насам рисковите пазари са емитирали правителствени дългови книжа на стойност 180 млрд. долара. Никога преди това държателите на държавни облигации не са имали толкова силно влияние.
Днес те си търсят правата в Еквадор и вероятно ще успеят. Следващите държави, която ще се сблъскат с бунта им, са Пакистан и Украйна, които според анализаторите до края на годината ще обявят мораториум по обслужването на деноминираните в евро държавни облигационни заеми.
Първият поглед върху Хийли по никакъв начин не води след себе си изводи за наличието на потенциал за радикални промени в света на международните финанси. С коса до раменете младеещият 44-годишен магистър по финанси може успешно да бъде сбъркан с професионален атлет. Хийли е упорит и нерядко свадлив човек. Знае какво иска и как да го каже така, че да бъде разбран. Възпитан в осемчленно семейство в малко градче в Северен Онтарио Хийли придобива бакалавърска степен по математика от the University of Western Ontario през 1976 г. Неизяснил за себе си с какво точно иска да се занимава Хийли заминава за Европа, където се шляел от държава в държава. Връща се без пукната пара, но вдъхновен от преживяното. Придобива бакалавърска степен и по политология, след което спечелва стипендия за York University в Торонто, откъдето излиза магистър по финанси. Веднага постъпва на работа в офиса на Price Waterhouse в Торонто. Първата му по-сериозна задача е да реализира портфейла от финансови инструменти, емитирани от развиващите се пазари, собственост на фалирала канадска банка. През 1985 г. Хийли се среща с инвестиционни банкери в Ню Йорк, от които научава, че съществува пазар на суапи, на който банките заменят дългови книжа срещу акции и кредити с различни срочни структури. Въоръжен с нови знания, Хийли специализира в дълговите книжа на нововъзникналите пазари и две години по-късно е привлечен от Bank of Montreal, където управлява портфейл от финансови инструменти на стойност пет млрд. долара.
След още две години Хийли постъпва в лондонския клон на Merrill Lynch. Хийли лесно убеждава новите си шефове, че много скоро източноевропейските държави ще започнат да търгуват дълга си по примера на латиноамериканските икономики (финансовият министър на САЩ Николас Брейди току-що бе разработил схемата на преструктурирането на необслужвания дълг на латиноамериканските държави към международните банки в облигации, първите брейди-облигации се появиха в Мексико през 1990 г.).
Първият голям удар Хийли нанесе през 1990 г., когато Полша постигна споразумение с Парижкия клуб за редуцирането на дълга на Полша към държавите, членки на клуба, с 50%, при условие че Лондонският клуб (търговските банки) сключи сравнима сделка до 1992 г. "Ако знаеш процента на редуциране и срочната структура на дълга, всичко, от което се нуждаеш, за да получиш настоящата стойност на новите брейди-книжа, заменени срещу необслужваните банкови кредити, е да избереш нормата на дисконтиране", събра две и две Хийли. Другото голямо прозрение на Хийли бе, че този модел работи не само за Полша, а за всички останали държави в Източна Европа и малките икономики в Латинска Америка, чийто дълг дотогава все още не бе търгуван - Панама, Еквадор, Перу. През 1994 Хийли напуска изпадналата в тежко финансово състояние Merrill. След това се присъединява към бутиковата инвестиционна банка Wasserstein Perella&Co, където активно търгува дългова на Латинска Америка и Източна Европа. През 1998-ма напуска и заедно с бившия си колега Робърт Коенигсбергер формира Gramercy Advisors.
Стратегията на Gramercy Advisors е да купува дългови финансови инструменти непосредствено преди преструктурирането на дълга или очаквани промени в емитента. По-конкретно Хийли и Коенигсбергер фокусират вниманието си върху специфични ситуации на финансови и икономически неустойчиви състояния като слаба ликвидност, дефицит по текущата сметка, бюджетен дефицит и др. Девалвацията на рублата на 17 август отложи пуска на хеджфонда на Gramercy Advisors и даде повод на Хийли да направи някои доста смели инвестиционни съвети на свои клиенти. А именно - купувайте силно подценен руски дълг, наследен от бившия Съветски съюз, под формата на брейди-книжа Prins и IANs. Лихвените плащания по тези книжа трябваше да се състоят през декември, поради което според Хийли най-изгодният момент за покупката им бил в последната седмица на ноември. Въпреки че от Москва предупредиха, че няма да реализират лихвените плащания Хийли убеждаваше клиентите си, че цените на съветския дълг ще скочат веднага след преструктурирането му. Самият Хийли влезе в играта със свои пари. За изненада на Хийли, вместо да преструктурира дълга в други книжа, клубът на кредиторите, председателстван от представителя на Deutsche Bank Венд, взе решение да разсрочи лихвените плащания. Цените на Prins и IANs незабавно паднаха с близо 50%. Усилията на Хийли стигнаха единствено до консултантска роля в преговорите за преструктуриране на съветския дълг. Междувременно Хийли стартира своя хеджфонд с капитал пет млн. долара. Една от първите му инвестиции през април 1999 г. бе естествено покупката на Prins и IANs на шест цента за долар номинален дълг. Днес дългът все още не е преструктуриран и цените са далеч под нивото, на което клиентите на Хийли си напазаруваха в края на миналата година. За разликата от тях хеджфондът на Хийли удвои капитала си само от инвестициите в Prins и IANs.
Общинските бюджети - поредната мина за държавните финанси
Правителството обеща пари срещу спешни и ефективни действия на местните управи
И преди местните избори през есента на тази година правителството на СДС и доминираният от тази партия парламент непрекъснато разискваха положението на общините. Това беше обяснимо, като се имаше предвид, че от 262 общини в над 190 управляваше БСП. Левицата в парламента непрекъснато упрекваше правителството, че със своята политика обрича общините на "бавна смърт". От своя страна сините обвиняваха червените кметове във финансови нарушения.
Изборите обаче минаха и новите кметове завариха изпразнена общинска хазна, а помощи не се задаваха. Избирателите очакваха веднага да настъпи разлика между преди изборите и сега. Пари обаче няма и общините се превърнаха в сериозна опасност за държавните финанси. Към края на октомври те натрупаха 220 млн. нови лева неразплатени разходи, които се очакваше до края на годината да нараснат с още 40 млн. лева. Проблемът е, че този на практика дефицит, дори да не бъде покрит в рамките на 1999 г., ще увеличи разходната част на общинските бюджети за догодина, което минира положението през 2000 г., когато по експертни оценки възможностите на републиканския бюджет да отпусне допълнително финансиране ще бъдат още по-ограничени.
По-сериозната причина е, че на много места не са плащани основни неща - заплати, социални помощи, горива в училищата и социалните домове. За да избегне опасността от социално недоволство, кабинетът ще трябва да намери отнякъде необходимите средства за покриване на най-неотложните разходи на общините като заплати, отопление, социални помощи. Проблемът е, че републиканският бюджет няма тези пари. През 1998 г. бюджетът на правителството беше в добро състояние и парите бяха намерени и дадени на общините под всякакви форми - допълнителни субсидии, финансови помощи, инвестиционни програми. Сега обаче се смята, че правителството пряко сили може да намери 100 млн. лева. И то за сметка на икономии в централната власт и извънбюджетните фондове. И по всяка вероятност с цената на 13-ата заплата за заетите в бюджетната сфера.
Еднозначен отговор не може да се даде, както и не може да се каже, че всички общини са в ужасно закъсало състояние. Картината се изкривява и от факта, че столичната община, която дава около 20% от приходите и разходите на държавата, е в доста добро финансово състояние и преизпълнява приходите си, заради което се наложи актуализация на бюджета й.
Като основна причина управляващите негласно обявиха некадърността на кметовете и общинските съвети. Действително на много места и при предишните избори, пък и сега, за кметове бяха избрани хора без какъвто и да е опит във финансовата област. Редица от тях не успяха да привлекат и помощници, вещи в тази област. Общинските съвети също нямаха достатъчно опит, за да контролират успешно кмета си. Законите масово се пренебрегват с някакво чувство за безнаказаност.
Стимулът капиталови разходи също изигра своята роля особено в предизборната кампания. От една страна, кметовете повдигаха имиджа си, като почти всяка седмица "режеха лентата" някъде. Хората, които не зависеха пряко от бюджета, оценяваха кмета си по направените градинки, асфалтираните пътища и т.н., а не по изплатените социални помощи. Разбира се, това е валидно за по-големи градове, където частният бизнес е по-развит.
При капиталовите разходи съществува възможността и от друг вид изкушение - никой не предлага "нещо допълнително", за да получи социалната си помощ, докато, ако се обяви конкурс за ремонт на мост... Освен това закъснелите структурни реформи дадоха своето отражение и върху общинските бюджети. Има цели области, в които на практика работещите предприятия се броят на пръсти, хората имат минимални доходи, което не дава възможност за развитие на дребното предприемачество. За какъв общински бюджет може да говорим в такъв случай, след като на практика общината няма собствени приходи. Още по-лошият случай е, ако при прогнозирането на приходите предприятието е работело, но в течение на годината то е било закрито и предвидените приходи не могат да бъдат изпълнени, а разходите вече са направени.
През изминалата седмица правителството в лицето на министъра на финансите Муравей Радев постави на общините условия, при изпълнението на които те ще могат да получат допълнителни пари. Основното изискване, закрепено и в решение на кабинета, е за 10% съкращения на заетите в общинската администрация. Те трябва да намалеят от около 29 000 души на 26 000. Освен това правителството пое ангажимента да съкрати 10% от заетите в здравеопазването, образованието, социалното дело, културата, които са на общинска издръжка. Друго условие е да се съкратят дейности, част от тях да се приватизират, друга - да се закрият изобщо. Трето условие е да се преразгледат всички наемни договори, да се ускорят приватизационните сделки, да се закрият губещите общински фирми, да се спре субсидирането на общинските фирми, да се преустановят ненужните капитални вложения и основни ремонти.
Срещу това бе обещано общините да получат изцяло гласуваната субсидия в бюджета за 1999 г. Бяха намерени 30 млн. лева за доставка на горива за училища и социални домове. Ако изпълнят поставените условия, общините могат да разчитат на временни помощи или на целево подпомагане от републиканския бюджет. Предвид кратките срокове до края на годината и множеството условия обаче едва ли много общини ще могат да се възползват от допълнителните средства. Те трябва да направят програма, която общинският съвет да гласува. В нея трябва да са включени всички изисквания. Програмата обаче трябва да мине и през още едно сито - тя трябва да бъде одобрена от министъра на финансите.
Допълнително Костов обеща законодателни промени с по-високи глоби и наказания за кметовете, които не спазват финансовата дисциплина.
За всяко правителство би било добре да може да преодолее завинаги потенциалната опасност от общинските бюджети. Дали обаче с тези мерки ще се премахнат причините за състоянието на общините. Няма никаква гаранция, че новите кметове имат по-добър финансов опит от старите. В това отношение преизбраните имат предимство, защото все пак от 1994 г. насам са понаучили нещо. Изкушението на капиталовите разходи също не е преодоляно, защото никакви санкции не са достатъчно големи, пък и нарушенията на тръжните процедури се доказват много трудно. Мерките частично ще помогнат на общини в закъсали икономически региони да намалят разходите си. Не е ясно обаче как и на кого те биха могли да продадат ненужните си дейности и фирми. Съкращенията в тези региони допълнително ще увеличат безработицата, а оттам и социалното напрежение.
Москва затъна в собствената си изолация
Елцин тропна по масата в Истанбул, но не му обърнаха особено внимание
Много руски царе и императори са гледали с надежда към града, който гарантира контрол над Босфора и Дарданелите, и сигурно са си представяли как един ден ще влязат триумфално в него. Сменяли са се владетели в Москва, а след това и в Петербург, променяло се и името на града на ръба на Европа, но мечтата така и не се сбъднала. За разлика от някогашните владетели сегашният руски държавен глава Борис Елцин с удоволствие би се отказал от пътуването до Истанбул, но по не особено ясни причини той все пак реши да присъства на сесията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Според някои президентът е искал да запази официалния си наследник Владимир Путин от гнева на Запада за войната в Чечения, други смятат, че посещението му в Турция, подобно на присъствието му на погребението на йорданския крал Хюсеин, е трябвало да демонстрира, че не е грохнал старец и владее положението в Русия. Елцин наистина изглеждаше по-добре от очакваното, но при медицинските грижи, които се полагат за него, това едва ли е толкова трудно. Интересното е колко време ще му трябва за възстановяване и дали ще говори по-дълго време пред публика до новогодишното си обръщение.
Държавните медии в Русия определиха изказването на Елцин в Истанбул като огромен успех за руската дипломация, която е успяла да отбие всички атаки във връзка с кампанията в Северен Кавказ. Президентът избра оптималната тактика за вътрешна употреба, но ще трябва да мине известно време, докато стане ясно как тя ще се отрази на международните позиции на Москва. В най-рязкото си изказване по отношение на Запада Елцин категорично подчерта, че Русия няма да приеме съвети за политиката си спрямо Чечения и ще продължи военните действия до пълното унищожаване на терористите. Въпреки желанието на верните на Кремъл медии точната дума, която описва посещението на президента в Истанбул, не е успех, а изолация. Единствено президентът на Беларус Александър Лукашенко подкрепи Русия, а самотно седящият Елцин на фона на активно общуващите помежду си премиери и президенти засилва впечатлението за продължаващото раздалечаване между света и Русия. Вместо да разговаря спокойно с най-големите си критици - Жак Ширак и Герхард Шрьодер - Борис Николаевич се срещна с тях за няколко минути, колкото да се договорят за нова среща в Париж през декември. След това Елцин си замина, без да подпише заключителните документи, оставяйки това право на външния министър Игор Иванов.
За по-особеното отношение към Москва говори и разгласеното от американски дипломатически източници руско предложение за сделка - отказ от обсъждане на положението в Чечения в Съвета за сигурност на ООН срещу отстъпки за изпращането на военни наблюдатели в Ирак. Условията не са изненадващи и подобни уговорки са нормални в дипломацията, но обикновено те остават тайна.
Дори това изтичане на информация да е плод на нечия фантазия, както твърди Русия, или да е направено без санкцията на ръководството на Държавния департамент, то е показателно за настроенията във Вашингтон, където не се опитват да унизят по такъв начин дори враговете си.
Честта, която се падна на Иванов в последния ден на срещата, е доста съмнителна и може би затова Елцин предпочете да не присъства. В декларацията беше включена точка за Чечения, която признава териториалната цялост на Русия, но призовава за мирно решение на проблема, каквото в руската столица засега изключват. Въпреки нежеланието на Москва тя трябваше да се съгласи да допусне председателя на ОССЕ Кнут Волебьок до Северен Кавказ. Влиянието на международния натиск се почувства още в навечерието на срещата в Истанбул, когато премиерът Путин разговаря с мюфтията на Чечения, но тази среща имаше по-скоро рекламен характер и не може да се говори за начало на сериозни преговори.
В последните години Русия издига като основен принцип на международните отношения правото на суверенитет и ненамесата във вътрешните работи, но тя трябваше да се съгласи с включването в Хартата за европейска сигурност на уговорката, че изпълнението на задълженията по основните документи на ОССЕ не е само вътрешен проблем на съответната страна. Такива задължения са например защита на правата на човека и малцинствата, които Западът иска да бъдат спазвани в Чечения, а Москва се сърди, че я учат как да се държи с регионите си.
Новият вариант на договора за конвенционалните сили в Европа дава право на Русия да надхвърли фланговите ограничения в Северен Кавказ до приключване на операцията си, но Западът даде да се разбере, че очаква това да стане в максимално кратки срокове. Клитън вече обяви, че няма да внесе договора за ратификация в Конгреса до изтеглянето на излишните руски части, а генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън заяви, че страните от Северноатлантическия пакт са загрижени за продължаващото надхвърляне на някои ограничения.
Най-голямото събитие в Истанбул извън работата на ОССЕ беше подписването на договора между Турция, Грузия и Азербайджан за строителство на нефтопровода Баку - Джейхан, на което присъства Бил Клинтън като гарант на споразумението. Москва не можа да склони Азербайджан да транспортира своя нефт през Русия до Черно море, дори след като обеща да построи със собствени средства отсечката от съществуващия нефтопровод, която ще позволи да бъде заобиколена Чечения. Според турския министър на енергетиката Джумхур Ершумер по трасето Баку - Джейхан годишно ще се транспортират един милион барела, а приходите от транзитни такси ще бъдат 200 милиона долара за първите 16 години. Това добре, остава само да бъде намерен необходимият нефт. Каспийско море не се оказа петролното Елдорадо, както се очакваше в началото на 90-те, така че само азербайджанският нефт няма да бъде достатъчен за успеха на начинанието. Възможно е по тръбопровода да тръгне и казахстански нефт, както и строителство на паралелен газопровод за туркменистанския природен газ, което ще увеличи шансовете проектът да се окаже рентабилен. Засега въпросът е повече политически, затова и Съединените щати активно се намесват, което е знак за сериозните намерения на Вашингтон в региона. Алтернативните доставки на нефт и особено на газ са от значение и за Европа, чиято зависимост от Русия се увеличава през последните години.
