Ще вирее ли hi-tech в българска саксия
Отново се опитваме да правим високи технологии по режисура на държавата
България е на път да се сдобие със стратегия и закон за развитие на високите технологии. Наскоро Министерският съвет одобри проектите на двата документа, чиито автори са Министерството на промишлеността и Центърът за икономическо развитие. Предстои внасянето им в парламентарните комисии и след това в пленарната зала. Именно в парламента ще бъде голямата битка дали hi-tech парковете да бъдат на хранилка при държавата, колко и какви преференции да им се дават. Този проблем възникна още с появата на първите варианти на стратегията и създаде силна опозиция срещу приемането й. Проектът беше разпространен в Интернет в края на февруари, последва експертна дискусия и в края на март беше внесен за обсъждане в Министерския съвет. Тогава министрите отказаха да приемат документа и го върнаха за съгласуване. Всъщност проблемът изобщо не беше технически, а по същество - министърът на финансите Муравей Радев, шефът на отдел "Структурна реформа" в МС Димитър Бъчваров, образователното министерство и други ведомства и служби реагираха остро срещу предложените данъчни и други преференции, срещу бюджетното финансиране на фондовете и държавните гаранции по кредитите, както и поради неясната връзка на стратегията с индустриалната политика на страната. Друг е въпросът, че такава политика съществува само в заклинанията на политици и чиновници.
Сега министрите гласуваха за стратегията, въпреки че в нея не са направени кой знае колко съществени промени. Може би колебанията им намаляха от внасянето на стратегията в комплект с проект на закон, в който липсват държавните фондове и някои от данъчните преференции. Две седмици след приемането на двата проекта от правителството обаче се оказа, че премиерът Иван Костов още не ги е подписал. Проблемът бил технически, просто трябвало да се нанесат корекциите, които направили министрите при обсъждането. Твърди се обаче, че Костов още изпитвал колебания независимо от омекотяването на претенциите на вносителите и твърдата подкрепа на проекта от вицепремиера Александър Божков.
Въпросът не е трябва ли България да развива високи технологии и производства. Отговорът тук е еднозначно положителен. Проблемът е по-скоро трябват ли за тази цел специален закон и стратегия (като знаем например колко стратегии се смениха в енергетиката например и как всяка от тях обслужва специални намерения и интереси). Проблемът е също точно тези проекти ли са документите, които ще доведат hi-tech постиженията и у нас. Все по-често в експертни дискусии или неофициално се изказват съмнения, че ролята на стратегията и закона е да обслужват лични и корпоративни интереси.
Според изследване на Центъра за икономическо развитие за конкурентоспособността на българската икономика през 1999 г. (направено по критериите и методологията на Global Competitiveness Report 1999 на Световния икономически форум) България е на 56 място от общо 59 включени страни по конкурентността на икономиката. На първите три места са Сингапур, САЩ и Хонконг. След нас са Зимбабве, Украйна и Русия. От включените централно- и източноевропейски страни Унгария е на 38 място, Чехия - на 39, Полша - 43, Словакия - 45. В доклада се казва, че по фактора технологично ниво България е на 56 място. Трайно заемаме последните места по: трансфер на технологии (56 място), използване на Интернет (56), лицензиране на технологии (56), ниво на технологично развитие (57), електронна търговия (57), използване на Интернет за връзки с доставчици (58).
Високотехнологичните производства заемат все по-голямо място в световния брутен продукт и международната търговия. В средата на 90-те години високотехнологичните продукти съставляват 12.7% от общия износ на ЕС, 20% от този на САЩ и 25.3% от този на Япония. Предполага се, че към 2010 г. повечето от десетте най-мощни световни компании ще бъдат в областта на високотехнологичните дейности, като някои от тях днес може да са все още неизвестни и дори все още несъздадени.
Високотехнологичните продукти и услуги повишават общото ниво на конкурентност на икономиките, в които се произвеждат, поддържат висок темп на нарастване на износа, и то на стоки и услуги със сравнително високи международни цени. В национален план развитието на такива производства и услуги води до снижаване на разходите на материали и енергия за единица БВП и до по-висок дял на екологично чистите производства. Примерът на страни като Израел, Финландия, Ирландия, Тайван, Сингапур показва, че ориентацията към високотехнологични производства води до стабилен икономически растеж и до рязко повишаване на стандарта на живот.
Влошеното финансово състояние на предприятията не позволява обновяване на производственото оборудване и това свива търсенето на високотехнологични продукти в страната.
След либерализацията нашите продукти не издържаха на конкуренцията и загубиха основните пазари в страните от Централна и Източна Европа. Логичен е въпросът означават ли тези тенденции, че амбицията на България да развие високотехнологична индустрия и услуги е била само плод на изкуствено създадените условия в рамките на централно планираната икономика и дирижираната търговия в СИВ. И има ли днес в страната възможности за ново усилие в тази насока, но вече на пазарна и конкурентна основа.
В крайна сметка, докато световните сили се борят на тепиха на hi-tech постиженията, ние все още се чудим дали изобщо да се запишем в състезанието. България е може би от малкото държави, които не са подкрепили все още по никакъв начин развитието на високите технологии, коментират вносителите на стратегията и закона за високите технологии. Миналата година само 0.16% от БВП е отишъл за научни изследвания. Дилемата е дали страната активно да развива високи технологии, или само да потребява такива продукти, внесени и заплатени с материалоемки, неекологични производства, резултат от нискоквалифициран труд.
В този смисъл стратегията за развитието на високи технологии е истинско предизвикателство пред правителството на Иван Костов. Дотолкова, доколкото то трябва да формулира ясни приоритети в индустриалната си политика и ако сред тях фигурира развитието на високотехнологични дейности и услуги, да се определи конкретно в кои сектори на икономиката е най-важно да влизат hi-tech постиженията. Само в този случай високотехнологичните дейности биха могли да заемат естественото си място в икономиката и дори да станат основа за бъдещ отраслов модел на страната.
В стратегията са посочени 12 направления, в които държавата трябва да насочи усилията си за стимулиране на високотехнологични дейности. Секторите са информационни технологии, телекомуникации, микроелектроника и микромеханика, създаване на нови материали, химични вещества и компоненти, енергетика, електропромишленост, енергийна ефективност, системи за автоматизация и роботика, приборостроене и апаратура за научни изследвания, биотехнологии, фармацевтика, прецизна химия, нови сортове и генно инженерство, медицина, екология и устойчиво развитие, технологии на управлението.
Според проектозакона високотехнологичният парк е обособена зона, която включва земя и сгради с прилежащата им инфраструктура, а също и свързаните с тях други материални активи. Те се стопанисват и управляват от юридическо лице, което ще се регистрира по специалния закон за високотехнологичните паркове и дейности, и основната му цел е да осигурява условия за собствената си или на други юридически лица високотехнологична дейност. Казано по-просто, това е място, в което има научен институт и лаборатории и се привличат талантливи хора и фирми, които разработват суперпродукти. Високотехнологичният парк е теренът, където трябва да се срещнат науката и бизнесът. И когато тази среща е успешна, се раждат нови технологии.
Технологичните инкубатори в рамките на парка "отглеждат" млади високотехнологични фирми, като им помагат да оцелеят и да се разраснат през началния период, когато са най-уязвими. Често технологичните инкубатори са свързани тясно с университет и изследователски център. Целта на инкубаторните програми е да отгледат успешно работещи фирми, които да бъдат финансово жизнеспособни и напълно самостоятелни, когато напускат инкубатора.
Самият парк не е печеливша организация и не разпределя дивиденти. Той управлява фондове и привлича рискови капитали, с които подпомага финансирането на разработките и изследванията. Hi-tech паркът фактически само създава условията и се грижи те да отговарят на нуждите за нови технологични разработки.
Високотехнологични дейности на територията на парка се осъществяват както от самия парк, така и от други юридически лица (например ООД и АД, регистрирани по Търговския закон), които се записват като членове на парка.
Високотехнологичен парк могат да учредят държавата, общините, висшите училища, БАН, едноличните търговски дружества с държавно или общинско участие и други юридически и физически лица. Всеки учредител на парка прави задължително вноска в пари, вещни права и/или права върху интелектуална собственост или друго имущество.
Hi-tech парковете формират три фонда. Фонд "Проекти" служи за подпомагане на изследователски и други проекти на парка и неговите членове. Този фонд осигурява безвъзмездно финансиране или отпуска кредити при преференциални условия. Фонд "Инвестиции" има за цел да подпомага модернизирането на съществуващата инфраструктура и сграден фонд на парка или изграждането на нови обекти и тяхното оборудване с техника. Фонд "Резервен" се използва само за покриването на годишни загуби. Средствата във фондовете се набират от разликата между приходите след облагането им с данъци и разходите, от средства, предоставени на парка от неговите членове, от дарения и завещания и от лихви и други постъпления.
За hi-tech парковете и фирмите, които извършват високотехнологична дейност, се предвижда възможност за алтернативно данъчно облагане. В заключителните разпоредби на проектозакона им се дава право да избират между две възможности - да бъдат облагани по общия ред с данък върху печалбата и данък за общините, или да се облагат с окончателен данък от 1.5% върху стойността на получените приходи от дейността.
Проектозаконът предвижда също, че имуществото на учредителите не подлежи на възбрана, запор и принудително изпълнение. Когато учредител прекратява участието си, той възстановява правата си в пълния им обем. Аргументът е, че по този начин се гарантира имуществото на учредителите, както и правата на членовете на парка, работещи по договор с него.
Сградите, собственост на високотехнологичния парк, както и сградите, за които паркът е придобил права на ползване, се освобождават от данък върху недвижимите имоти. Паркът се освобождава и от данък при придобиването на имущество по дарение и по възмезден начин.
"Едно от най-странните неща в проекта е, че имотите на учредителите на един технопарк не подлежат на възбрана, запор, или принудително изпълнение, смята Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. От което следват две неща. Първо, че интересите на кредиторите на технопарка не са защитени по никакъв начин, и второ, че не е ясно кой би отпускал кредити на фирмите в технопарковете, ако не може да си усвои обезпечението в случай на несъстоятелност. И щом няма да се финансират по обичайния начин, очевидно фирмите в технопарка ще разчитат на собствени средства или ще перат пари."
Този въпрос се оказа най-конфликтен - именно заради системата за силно държавно участие при стимулирането на високотехнологичните паркове и дейности правителството отлагаше обсъждането на стратегията повече от седем месеца. Авторите на стратегията правят изрична уговорка, че се предлагат най-вече механизми за косвено стимулиране. В крайна сметка обаче съществените неща са три - данъчни облекчения, държавни гаранции за кредитите и използване на държавни фондове.
Голяма част от тези механизми бяха извадени от проектозакона, но остават в стратегията. Хипотезите са две - или стратегията не става, или проектозаконът нарочно е прочистен от конфликтните текстове, колкото да отвлече вниманието от стратегията и тя да мине по-лесно пред министрите. А след като правителството се произнесе, мнозинството в парламента със сигурност ще подкрепи министрите си. Напълно е възможно междувременно депутатите да бъдат убедени, че не е нормално двата документа да се бият помежду си, и да позволят и други стимули и облекчения да се прелеят от стратегията в закона.
От закона изчезна, но в стратегията е запазено изискването за признаване на експорта на високотехнологични услуги (а не само на стоките) от фирмите членове на hi-tech парка за износ по смисъла на Закона за ДДС, или признаване правото на данъчен кредит при реализирането на такива услуги. Нещо, което отваря вратичка за сериозни нарушения и ще изисква съответни мерки за контрол от данъчната администрация.
В стратегията остава и текстът: "Финансиране на високите технологии чрез бюджета ще се извършва посредством обособени средства за подпомагане на ВТД и ВТП в бюджета на Министерството на промишлеността, съгласувано с политиката на Министерството на образованието и науката в областта на научните изследвания... " Уточнението, че това ще става "при спазване на принципите на състезателност между проектите, прозрачност и т.н. " в действителност не променя нещата, тъй като този текст противоречи на официално възприетата рестриктивна финансова политика.
Вносителите поясняват, че основният ресурс, който ще бъде насочен от държавата към hi-tech парковете, ще бъде под формата на апорт на сгради, земя, оборудване, с които държавата ще участва в учредяването им. По този начин ще се реши въпросът с бъдещето на някои от бившите отраслови институти и развойни бази. Друг важен ресурс ще бъде част от базата на висшите училища и БАН, която също ще бъде включена във високотехнологичните паркове.
Идеята за високотехнологичните паркове дойде от вицепремиера Александър Божков след завръщането му от САЩ преди година. Това съвпадна с огласяването на информацията, че България и Сорос ще стартират пилотен проект "Рила" за разработване на софтуерни продукти, които да се реализират на запад. Общественото мнение много бързо свърза проекта "Рила" с подготвянето на стратегията и закона и най-вече с предвидените в тях преференции. Още повече че в разработването на двата документа са участвали бивши и настоящи служители на Сорос: съветникът на Божков и бивш шеф на спонсорираната от милиардера фондация "Отворено общество" Георги Прохаски, бившият главен секретар на фондацията и председател на директорския борд на БТК Гроздан Караджов, Мирослав Илиев - шеф на смесената фирма "Рила софтуер корпорейшън" . Проблемът не е толкова в лобизма, а в това, че и сега зад шумно пропагандирания държавен и обществен интерес се крият личните интереси накъде повече (проектът "Рила", фирмите в сградите на Седми километър в София и др.), къде по-малко разграничени клиентелистки групи.
Означава ли приемането на закона и стратегията, че ни чака бъдеще на развита в технологично отношение държава? Сами по себе си двата документа няма да бъдат нищо повече от поредното официално регистрирано добро намерение и успешно реализиран на хартия hi-tech лобизъм, ако не станат елемент от общата индустриална политика на страната и нейните приоритети. Проблемът е, че досега няма ясно формулирана и аргументирана идея каква точно индустрия искаме да развиваме и дали изобщо ще развиваме. А приоритетите са многобройни и често противоречиви - до такава степен, че изобщо не е ясно накъде и как ще вървим. Стратегията за развитието на hi-tech дейностите залага на неща като ефективност и суперрентабилност. В същото време най-сигурната последица от приемането й ще бъде създаването на една нова и немалобройна администрация - консултативен съвет от 18 експерти и представители на ведомства, специално звено към промишленото министерство, управление на парковете, звена за контрол и т.н.
По-добре е развитието на високите технологии да става без участието на държавата, смятат някои експерти и съответно сочат силни аргументи. През последните години станахме свидетели на достатъчно злоупотреби с данъчни преференции, съответно не можем да изключим възможността hi-tech парковете да се превърнат в нещо като студентските кооперации преди години.
Всъщност основният приоритет на държавата не трябва да бъдат високите технологии сами по себе си, а създаването на високоефективни индустрии. Именно те, а не стратегиите и специалните, но неизпълнявани закони, са привлекателни за външни инвестиции. Високотехнологичните производства могат да реализират заложения в тях потенциал при стабилно и реално прилагащо се законодателство, финансова дисциплина, развит финансов пазар, ниско ниво на корупция и икономическа престъпност, висока цена на труда, ниска инфлация. При липсата на тези условия се появяват всякакви други възможности за свръхпечалби - например от някакъв вид търговия. При което никой hi-tech парк няма да достигне печалбите на "Бартекс", приложила своя иновативен подход към... бургаската митница, коментират експертите Иван Чалъков и Васил Киров.
Засега и в закона, и в стратегията няма достатъчно гаранции, че от евентуалните данъчни облекчения и стимули няма да се възползват само няколко "специални" фирми, дори такива, които нямат нищо общо с hi-tech дейностите. Друго е, ако всеки ще може да покаже при равни условия и честна конкуренция (без субективни оценки и финансови инжекции от държавни фондове), че е в състояние да прави високотехнологични разработк. Тогава ще бъде все едно чии интереси и кое лоби е стояло в основата на замисъла за стратегията и стимулите.
В стратегията като образци за привличането на рисков капитал от международни източници се посочват следните фирми:
Според данните на Националния статистически институт от близо 700 хиляди души, напуснали България през 90-те години, около една трета са компютърни специалисти. По груби сметки всяка година компютърни, телекомуникационни и други хай-тек специалности завършват няколко хиляди души - в Софийския университет, в Техническия университет, а също и във ВУЗ-ове във Варна, Бургас, Пловдив, Габрово. По компютърни специалности се подготвят годишно неколкостотин души в Националната природо-математическа гимназия, Софийската математическа гимназия и някои от математическите гимназии в провинциите. Голям е и броят на тийнейджърите, които практически се (само)обучават, преди още да са стигнали до университетите.
Как развиват hi-tech по света
Вариантите са технопаркове и данъчни преференции за малки фирми
В сравнение с другите страни България изостава в новите технологии. Това е изводът от доклада на Световната търговска организация, разпространен миналата седмица. В него се казва, че "докато дори и в страни като Коста Рика Интернет и компютрите са въведени даже в началните училища, България изостава. Съществуващите добри специалисти по телекомуникация и компютри не намират нито приложение, нито опресняват своите знания за цифровите технологии. Главна причина е мудността и ниският професионализъм на бюрокрацията."
Развойната и научноизследователската дейност в напредналите страни е на стойност близо 3% от брутния национален продукт, докато в развиващите се - около 0.2%. Причината е, че там липсват достатъчно ресурси. По тази причина развиващите се страни трябва да вземат технологии от развитите страни, така че да запълнят технологичната пропаст с напредналия свят. В този контекст научните и технологичните паркове в развиващите се страни имат важна роля за трансфера на технологии и създаването на нови технологии.
Технопарковете в развиващите се страни се смятат за относително трудно приложими заради нестабилността на икономиките и трудностите при намиране на рисков капитал. Проблемът е, че поради липсата на достатъчно бюджетни средства те трудно биха могли и да бъдат финансирани от държавите. Затова често високорисковите проекти остават само на думи. В такъв смисъл по-разумно изглежда стимулирането на малки и средни предприятия или даването на данъчни преференции само за високите технологии. Проблемът в този случай обаче идва от тенденцията в Европа все повече да се избягват преференциите за конкретни сектори заради създаването на неравнопоставеност на икономически субекти.
Много страни отчитат ролята на високите технологии (т.нар. hi-tech бизнес) за растежа на икономиката, затова търсят различни начини да го подпомагат. Едната основна схема на подкрепа е насърчаване на сътрудничеството между научни институти или университети с предприятия (каквато би трябвало да е и идеята на българските технопаркове). Обичайно те са създавани с държавно финансиране и контрол, но тенденцията е да преминават към частно финансиране чрез рисков капитал.
Най-старият и най-известен парк на hi-tech фирми в света е т.нар. Силиконова долина в САЩ, на около 45 мили от Сан Франциско. По идеята на този парк се създават и всички други форми на подпомагане на hi-tech бизнеса в света. Развитието на парка е започнало, когато през 1906 г. там стартира проект за вакуумна радиоелектронна лампа, по онова време финансиран с рисков капитал в размер на 500 долара. Сътрудничеството на бизнеса с науката (при това без никакво администриране) е налице, доколкото Силиконовата долина е създадена с усилията на възпитаници и сътрудници на Станфордския университет. В САЩ годишно се харчат над 70 млрд. долара за научноизследователска и развойна дейност.
Според дефиниция на турски експерти при тях "технопарк е развоен проект, който включва място, което е във физическа близост или има действаща връзка с една или повече институции на високо образование". Тоест идеята е трансфер на технологии от институтите към фирмите в технопарка и стимулиране на инвестиции в изследвания. Именно турският опит е бил използван до голяма степен при подготовката на българската стратегия и законопроект.
Другата форма на подкрепа на hi-tech бизнеса в света е непряка - даване на данъчни облекчения за малките и средните предприятия или конкретно за тези в областта на високите технологии. В това отношение за лидер се смята Ирландия, която постигна забележителен растеж на икономиката и в частност в областта на високите технологии чрез агресивна данъчна политика (преотстъпване на данък върху печалбата за определен период за чуждите инвеститори).
Предимно държавно контролирани и финансирани технопаркове има в Турция, Западна Австралия, Малайзия. В Турция само Егейската свободна зона (едновременно и технопарк) се управлява от частна фирма при минимум държавна намеса. В Шанхай пък например за привличане на чужди инвеститори се рекламира единственият китайски фармацевтичен технопарк, който наричат медицинската долина. Паркът е създаден и подкрепян от държавата. На някои места технопарковете са съчетани с данъчни стимули. В Малайзия за компаниите, които влизат в един технопарк (например т.нар. Град на бъдещето Кулим) се предвижда 100% преотстъпване на данъка върху печалбата (тоест идеята е тя да бъде реинвестирана) за период от 10 години.
В Швейцария около 90% от икономиката е основана на малки и средни предприятия, въпреки че за тях няма никакви специални преференции. Наскоро швейцарското правителство обяви проект за преференции, когато се прави съвместна научна и развойна дейност на технологично ориентирани нови фирми и университети. Първият технопарк в Швейцария в Ивердон льо Бен е бил създаден и с държавна, и с частна подкрепа в стара сграда на компания за производство на пишещи машини. По-късно е станал изключително печеливш. Най-големият швейцарски технопарк в момента е в Цюрих. Той се финансира изцяло от частни източници.
В Германия съществуват множество форми за трансфер на технологии между малки и средни фирми и научни институти. Тези форми се подпомагат от насърчителни мерки на държавата или на ниво провинции и градове. За особено важна форма на трансфер на ноу-хау се счита, когато млади инженери и учени, постигнали икономически значими резултати в изследванията, създават собствено предприятие. Например в т.нар. Стартов център в университета в Саарбрюкен с подкрепа се ползват абсолвенти и научни сътрудници, които искат да направят своя фирма. В Германия са установили, че при двустранния трансфер на знания между университетите и предприятията често съществуват неразбирателства, защото учените имат изследователски интереси, а предприятията искат възможно най-бързо създаване на готов за продажба продукт.
България не е единствената сред бившите соцстрани (независимо от доброто социалистическо наследство), която опитва да развива hi-tech бизнеса. Такава идея, специално за информационните технологии, има например за Босна и Херцеговина. Тамошните експерти препоръчват стратегия да се прави само на базата на подробен предварителен анализ на конкурентните предимства на региона и след събиране на пълна информация за местните фирми в бранша (подобна информация липсва в българската стратегия). Според предварителните виждания такива предимства в района на Сараево биха били ниската цена на труда (по европейските стандарти), образованата и квалифицирана работна ръка, наличието на специализирано оборудване, сравнително ниските бариери за влизане в бизнеса. Анализът на сегашното положение сочи, че стратегията e насочена към привличане на ноу-хау, секторът се доминира от частни фирми, сред които има силна конкуренция. Препоръките са фирмите да усвояват глобално и местно ноу-хау, да търгуват с високотехнологични продукти, да се създаде силна защита на авторските права, да се привличат чужди инвеститори - лидери в ИТ, да се привличат обратно хора, които са учили или работили в чужбина .
Препоръчва се и формата на технопарк - в случая като създаване на местни информационни центрове, където местните фирми да получават чужда информационна технология и да се стимулира научноизследователска и развойна дейност.
Проектът няма да реши нито един проблем
Йордан Кисьов, съветник на БАИТ* и управител на "Риск електроникс", пред "Капитал"
- Идеята по принцип да, но законът, който мина през правителството, е едно недоразумение. То цели да администрира бизнеса, но няма да реши нито един истински проблем, а ще създаде много нови. Документът, изглежда, е измислен от хора, изпуснали влака за частния бизнес. Ако беше внесен в началото на 90-те години, можеше да свърши работа, като преобразува държавните структури в частни, а бюджетните от данъкоядци в данъкоплатци. Навремето една група научни сътрудници внесохме подобрено предложение за преобразуване на техническите науки в БАН. Тогава нямаше частен сектор и при едно по-плавно преминаване от една форма в друга можеше да се запази поне частично научният и развоен потенциал на съществуващите екипи. Тогава тази стратегия не се прие, казаха ни "бизнесмените - вън от храма", тоест от БАН. Затова "оптимистите" излязохме от институтите и основахме фирми, песимистите напуснаха страната, а в институтите останаха или по-възрастните ни колеги, или други, които не стават за нищо. Сегашният проектозакон не отчита, че вече има създаден частен сектор, който работи, а в неявен вид по-скоро цели да регламентира дейността на администрацията, наследена от ведомствените институти от близкото минало, на която трябва да се създаде поминък като администрация на "новите" технопаркове. Това запазване на статуквото няма за съжаление да доведе до нищо добро. Не се отчита и фактът, че в България и в момента съществуват държавно спонсорирани технопаркове в лицето на институтите към БАН, които още са на бюджетна издръжка. Друг е въпросът какви са резултатите от тяхната дейност и че субсидията отива най-вече за заплати и обективно е недостатъчна за реална работа. Aко идеята е да се реформират институтите за техническите и природните науки, могат да се направят по-разумни неща.
- Например да се предложи прилична пенсия на старшите научни сътрудници, които по този начин ще се оттеглят и няма да пречат на реформата. Нека да имат шанс да живеят достойно, а ако могат да правят бизнес, толкова по добре.
- Той цели да създаде някаква странна организационна форма - "Български технопарк". Защо всички фирми, които отговарят на изискванията, трябва да бъдат формално събрани на едно място и да има администрация, която да ги управлява? С това се изпълнява отколешната мечта на всеки чиновник - да събира пари и да ги разпределя. Получава се неуправляем конгломерат и по този начин се стимулират непазарни отношения. Участниците са частни фирми, а се лицензират, контролират и управляват от чиновници в министерство. Кой ще издържа цялата тази администрация?
Най-лошото е, че в закона не става ясно откъде ще идват пари за технопарковете. Да приемем, че някоя чужда фирма реши да спонсорира или да инвестира. Защо обаче да го прави, след като отговорността в управлението и в усвояването на тези пари е размита? Нито една чужда компания няма да си хвърли парите на вятъра.
- Всичко. В стратегията пише, че е изчерпана връзката между развойна, научна и производствена дейност. Няма развой и няма производство, за каква връзка се говори? И не е вярно, че в рамките на СИВ сме специализирали във високи технологии. България беше специализирана само в изчислителна техника и телекомуникации (т.е. информационни технологии) и причината за това беше, че бяхме "най-верният" сателит на СССР. За съжаление няма какво да се хвалим колко сме били велики. Преди десет години производството беше хилаво и зле организирано, но имаше необятен пазар в СССР и другите соцстрани. Развоят беше най-вече ривърс-инженеринг (т.е. функционално копиране от западни образци). Сега вече го няма този безкритичен пазар. От миналото са останали само обучените хора, които по онова време имаха неадекватно добри за страна като България условия да се развиват като специалисти. Разликата между преди и сега е голяма.
Освен това дефиницията за високи технологии в стратегията и в проекта е странна. Например според нея излиза, че всички порносайтове в Интернет са високотехнологичен бизнес, който трябва да се стимулира от нашата страна. Те са конкурентни, много хора ги посещават, създават се от висококвалифицирани специалисти и с помощта на последните достижения на науката и техниката!
- Законът във всеки случай няма да спре този процес, а точно обратното - ще го катализира, като създаде условия за нелоялна конкуренция. Трябва да се борим не за преференции, а за достойно съществуване на хората в бранша. Проблемът е, че тези хора намират някаква работа в частните фирми, там се обучават и след няколко месеца човекът, даже да е посредствен, заминава за САЩ или Канада. В света просто не достигат специалистите по информационни технологии поради големия бум и динамиката на растежа им. Навремето имаше виц, че Централният институт по изчислителна техника е ковачница на кадри, в която остават само чуковете. Сега повечето фирми за информационни технологии са се превърнали в такива ковачници. Просто всички се борят за добро съществуване, а в този бранш най-лесно се получават зелени карти.
Ако управляващите искат да спрат процеса, една възможност е например младите хора, които работят, на определена възраст да получават натрупаните им осигуровки. По този начин биха могли да си купят жилище, кола. Или нека се приеме примерно закон, който разрешава на фирмите да купуват жилища на младите си кадри и това да им се признава за разход.
- Законът ще отвори врата за много далавери за някои от участниците в парковете, докато други няма да имат никаква облага. Ако някой си има в главата решение и точно за него е построен законът, може участието в технопарк да се окаже страшно изгодно.
Тези, които работят в парковете, ще имат едни условия, тези извън тях - други, всички паркове ще бъдат различни. Не става дума за сравнение кое е по-добро, а за неравнопоставеност, която в тоя закон няма как да се избегне. Чиновническото регулиране всъщност ще върне нещата назад. Заради същото стана скандалът с Интернет-операторите, а това ще е още по-голям скандал. Нито една фирма от БАИТ, след като се замисли сериозно, няма да подкрепи този закон, само че нас никой не ни пита, питат се министерствата помежду си и решават какво да правят с нашите фирми. Къде го има това?
Въобще напоследък се приемат всякакви закони с хубави имена. Законът за малките и средните предприятия например трябва да се казва Закон за уреждане на дейността на Агенцията за малките и средните предприятия. Никой в парламента не си дава труда да мисли и такива неща. Тази практика дискредитира парламента и правителството, въобще компрометира властта. Иван Костов трябва да внимава - ако този закон мине, не виждам кой в БАИТ ще вярва, че ни желаят доброто.
- Задачите в бранша на информационните технологии са две - да се разшири пазарът на български изделия и услуги и развойната дейност да вземе пазарна насока. Първата задача е много свързана с държавните поръчки, защото те до голяма степен определят пазара. Затова най-напред трябва да се контролират търговете и да се прокара нишката на повече внимание към българските фирми. Защото чиновниците плачат на гроба на българските производители, а купуват от чужди. Досега държавата е изхарчила страшно много пари за софтуерни продукти, които не се използват, или за техника, която стои по складовете. На държавни търгове често се купуват домашни компютри - като Brio на HP, Aptiva на IBM, които са неподходящи за бизнесприложения и не се препоръчват на корпоративни клиенти. Трябва да се спре този процес. Има български фирми, които правят добри компютри, но по правило почти всички министерства (начело с това на промишлеността) си купуват "маркови" компютри (предимно от домашен клас). При сървърите от определен клас нагоре световните производители са за предпочитане, защото в България се произвеждат малко бройки, които не могат да бъдат изтествани достатъчно.
Другият проблем е, че решенията за търговете обикновено са договорености между чиновниците и компании зад граница. Доколкото участват български фирми, те са в положение да уговарят комисионите и да обслужват техниката. Освен това е крайно време партиите да не се финансират от търговете. Поне такава е псевдоофициалната версия. Всъщност от търговете се финансират само определени хора от партиите. Въобще крайно време е държавният чиновник да разбере, че трябва да спазва закона за обществените поръчки.
- Скандали много. По-лошото е, че част от длъжностните лица в най-висши ведомства демонстративно нарушават закона със самочувствието на ненаказуемост. Например един от най-скандалните търгове беше във Върховния административен съд. Тогава още действаше старият закон за поръчките и пликът с цената трябваше да се отвори след разглеждането на техническите условия, цялото тръжно досие беше объркано. Нищо не беше спазено, но търгът приключи "успешно", както си му е редът.
- Важно е да се прекратят кражбите на "Летище София", защото от тях страда бизнесът на много фирми в информационните технологии.
- Идеята за данък 1.5% върху постъпленията плюс неясни отчисления към три фонда не е ясна и е трудноприложима в реалния живот. От нея може да се окаже, че фирмите ще плащат повече, отколкото процентите по закона за данъка върху печалбата. Във всички случаи обаче трябва да се преразгледат фискалните закони. Например има кампания да се купува само лицензиран софтуер, но се забравя, че фирмите трудно могат да си го позволят. Затова нека софтуерните продукти да минават за разход преди облагане. Освен това трябва да се ускори амортизацията за компютърна техника. Пет или три години са много, само след няколко месеца един компютър вече е морално остарял. Добре ще е също да се въведе облекчен режим за покупка на помещения за офиси, халета, на машини и съоръжения. Не е нормално една фирма да купува машина за 100 хил. лв. и държавата да иска да й прибере още 40 хил. лв. като данъци и т.н. Това са част от нещата, които биха помогнали на бранша, а не прекалено администриране, прикрито под иначе хубавото заглавие "Високотехнологичен парк".
Костов каза истината, но не цялата истина
Премиерът Костов каза много истини в сряда, когато публично разпердушини шефовете на Наячционалния осигурителен институт воглаве със социалния министър Нейков. Всъщност всичко, което каза премиерът за несъбраните осигурителни вноски, е истина (). Проблемът обаче е, че Костов не каза цялата истина. А тя включва още поне няколко неща:
Общинските облигации - важното е да става оборот. И не само
Известният с откровеността си финансист Стоян Александров заяви през изминалата седмица, че една от опасностите за бюджет 2000 и следващите го са облигационните заеми на общините, защото "парите се изяждат, за тях се плащат високи лихви и общините ще се превърнат в нещо като пирамиди". Твърдението може да е попресилено, но досегашната "облигационна" практика на общинските управи дава сериозно основание за размисъл на тема иновационни практики при емитирането на общински облигации в България.
Столичната община излезе на международните пазари с емисия за 50 млн. евро, което по принцип заслужава похвала. Какво обаче се получи? Част от емисията бе изкупена от Общинска банка (с основен акционер Столичната община), а събраните пари бяха предоставени на същата тази Общинска банка. Междувременно столичното кметство отчита балансиран бюджет за настоящата година, пренебрегвайки малката подробност, че в приходната част на "балансирания" бюджет се мъдрят парите от еврооблигациите. Дано поне настоящият общински съветник Стоян Александров обясни на колегите си, че парите от облигациите не са приход за бюджета, а финансиране на дефицита - досадна техническа подробност, която обаче праща по дяволите твърденията за балансиран бюджет на столичното кметство.
Авангардната практика на общински фирми да изкупуват общинските заеми сега се продължава и от Свищовската община (). Кметството емитира облигации, за да оправи ВиК-мрежата в града. Познайте обаче кои са сред купувачите на книжа от тази емисия - три местни общински фирми, включително и ВиК! Значи ВиК, купувайки облигации, дава пари на общината, които пари са нужни на общината? за да ги даде на ВиК. За съжаление това не е виц, който може да завършва с коментара "важното е да става оборот". Това е реалността на българския капиталов пазар и за това кой как го разбира (употребява).
Към Европа и назад
С наближаването на 10 декември - сакралната дата, на която Европейският съюз ще обяви с кои страни ще започне преговори за членство, все по-осезаема евротреска обзема българските държавници. Първите ни мъже лично и методично обработват колегите си от страните членки да подкрепят българската кандидатура, а правителствената пресслужба бълва на конвейер информация за обещаната ни подкрепа. Кабинетът спешно уреди и последните дългове към страни от ЕС. Случайно или не точно тези дни Клинтън посети България, български фирми направиха пробив в износа на млечни продукти за Евросъюза, а Европейската комисия окончателно одобри заема от 100 млн. евро за платежния баланс. Този агресивен подход на кабинета по всички възможни фронтове е напълно оправдан, защото е безспорно, че стоенето със скръстени ръце не е най-добрата тактика в подобна ситуация.
И колко хубаво щеше да бъде обаче, ако поне в тези последни дни преди решението в Хелзинки всички действия на управляващите отговаряха на техните амбициозни евроизявления. Например Агенцията за приватизация и БКК да не бяха записвали в приватизационните договори безсмислени клаузи, които предвиждат двете институции да продължават да контролират (а значи и да съществуват) още дълги години параметрите по приватизационните сделки (виж и ). Парламентът да не оставя възможността за увеличение на капитала под условие, което се счита като една от основните пречки пред чуждите инвеститори и развитието на капиталовия пазар. А покрай посещението на Клинтън да се бяхме сетили, че той се провали в здравната реформа заради избрания скъп и централизиран модел.
Бюджетът на здравната каса за 2000 г. влиза в парламента с цял куп забележки
Здравният министър бил против законопроект, внесен от самия него
Хаосът, съпътстващ подготовката за въвеждане на здравно осигуряване, роди поредния абсурд. На заседание на правителството преди седмица здравният министър Петър Бояджиев оттеглил внесения от самия него проектобюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г., съобщиха правителствени източници. Бояджиев изненадал всички, включително и колегите си от кабинета, с откритието, че така предложен бюджетът е пълен с дефекти. Според министъра проектобюджетът залагал опасен дисбаланс между доходите на семейните лекари, специалистите и лекарите от болниците - едните щели да печелят три пъти повече от другите и това можело да породи напрежение между различните съсловия. Бояджиев заявил пред колегите си, че грешните разчети ще доведат до дефицит от 400 млн. лева през 2002 г., който ще трябва да се покрива от бюджета или чрез увеличаване на осигурителните вноски.
Въпреки тези забележки на вносителя в четвъртък кабинетът одобри без никакви съществени корекции проектобюджета на касата. Той предвиждал приходи в размер на 535 млн. нови лева, като не стана ясно дали това включва очаквания заем от Световната банка. Разходите на касата са определени на 256 млн. лева. От тях за същинското здравеопазване в извънболничната сфера ще отидат 187 млн. лева (71.86% от всички разходи на касата). Неокончателната разбивка на харчовете по видове здравна помощ предвижда следното разпределение: 55.2 млн. лева за първична здравна помощ, 16.9 млн. лева - за зъболечение, 23.3 млн. - за изследвания, 38.2 млн. лева - за специализирана помощ, и 53.3 млн. лева - за лекарства. Тези суми тепърва ще бъдат договаряни между касата и съсловните организации на лекарите и стоматолозите. В проекта, одобрен от правителството, се предвижда за заплати на служителите на касата да отидат 5.7 млн. лева. Самата издръжка на новата администрация ще струва допълнително около 11 млн. лева. Предвиден е резерв за непредвидени разходи в размер на 35 млн. лева. Законът дава право на касата да тегли безлихвени заеми от бюджета при нужда.
Чешкият бизнес иска да инвестира в българската енергетика
Монополът на НЕК в българската енергетиката ще приключи до края на 2001 г. Изключителна държавна собственост в първия етап на преструктурирането ще се запази само в рамките на т.нар. национална електропреносна компания, която ще бъде собственик на преносната мрежа 110-400 киловолта. Това беше съобщено на форум "Енергия 99", който се проведе в четвъртък и петък в Прага. В него участваха вицепремиерите на България и Чехия Евгений Бакърджиев и Павел Метерлик. От българска страна участваха също председателят на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси Иван Шиляшки, заместник-председателят на агенцията Данчо Андреев, директори на НЕК, Булгаргаз, топлофикационни и въгледобивни предприятия, на Агенцията за приватизация и на Агенцията за чуждестранни инвестиции. Тук бяха и представители на над 150 дружества от чешкия и международния банков сектор, институционални инвеститори, производители на енергийни суровини и енергия, оператори-производители на енергийно оборудване. Главни организатори на форума са чешко-българската търговска камара и дружествата "Нютон файненшъл мениджмънт" и "Енергон" в партньорство с електрическата компания ЧЕЗ, газоснабдителната компания "Трансгаз" и други. Показателно за интереса към този форум е и участието на представители на Световната банка, на Европейската банка за възстановяване и развитие, както и на други международни банки и институционални инвеститори като EIB - водеща банка в Ирландия, която заема 75-то място в Европа и 150-о място в света компанията EIBGEM със седалище в Лондон, която управлява имущество за повече от девет милиарда лири; EPPIEM-GROUP" - инвестиционна компания, насочена към средносрочно и дългосрочно инвестиране в сектора на енергетиката и минералните суровини; "Инвест енерджи" - швейцарско дружество, контролирано от "ЕEPPIEM GROUP", инвестиращо в енергетиката; американската компания "Енерджи глобал ресурс". Чехия беше един от основните доставчици на оборудване за българската енергетика преди, но през последните години контактите между България и Чехия в енергетиката са почти символични. През миналата и тази година чешкият бизнес отново насочи вниманието си към нашата страна. "Нютон файненшъл" стъпи в България като мажоритарен акционер на финансовата компания "Експанзия", участва и в регистрирания неотдавна софийски енергиен консорциум, който ще разработва енергийния баланс и стратегия на столицата, а също така и маркетинг за привличане на външно финансиране. Сътрудничеството между "Трансгаз" и Булгаргаз има традиции и е насочено главно към преструктурирането и създаването на механизми за финансиране на проекти.
Тръгнаха делата на Бонев срещу депутати
Софийският съд даде ход на делото Бонев срещу Румен Овчаров миналата седмица. Вътрешният министър даде под съд депутата от БСП заради изявленията му, че той е замесен в цигарени афери. Седмица преди това в Софийския районен съд стартира и делото на вътрешния министър срещу депутата от ОНС Венцеслав Димитров. Народният представител твърдеше, че вътрешният министър Богомил Бонев е осигурил политически чадър за вносителите на кафе. Двамата депутати трябва да отговарят по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за непозволено увреждане.
Димитров и Овчаров дадоха миналия четвъртък специална пресконференция в парламента, в която обясниха своята тактика. Според техния колега Петър Корнажев вътрешният министър Богомил Бонев не може да съди депутати, защото така се нарушавала конституцията на страната.
По-странна е обаче тактиката на Венцеслав Димитров. Пред журналисти той обясни, че има доказателства за "политическия чадър" на Бонев над вносителите на кафе. Депутатът от ОНС размаха предложение на вътрешния министър по време на служебния кабинет на Софиянски, според което кафето трябва да се облага на по-високи цени. Димитров направи груби сметки с колко се ощетявал държавният бюджет от ниската облагаема стойност на кафето. Предлаганите от Бонев цени обаче били десет пъти по-ниски от борсовите цени. Въпреки че докладът не е бил приет, според Димитров това било доказателство за опънатия "политически чадър" на вътрешния министър над вносителите на кафе.
Всъщност доказателството на Димитров е предоставено от самия Бонев и докладът е по-скоро в негова полза. В документа вътрешният министър предлага да се въведат минимални импортни цени за някои потребителски стоки, между които и кафето. Масовата практика тогава, а и доста след времето на служебния кабинет беше вносните стоки да се декларират със занижени фактурни стойности. По този начин се избягва плащането на митни сборове и ДДС. Предложението на Бонев, което тогава не е било прието, за да се повиши събираемостта на мита и акцизи, е да се въведат минимални цени за основните контрабандни стоки, върху които да се начисляват митни сборове, независимо от фактурната стойност, която се представя. За голяма част от тези стоки това не е било никакъв проблем, тъй като са борсови и цената им е лесно установима във всеки момент.
Благодарение на подфактурирането и нелегалния внос голяма част от вътрешната търговия също се извършва на черно, това пък поражда търсене на услугата "износ на кеша в чужбина" и създаването на паралелна банкова система, която да обслужва нелегалната търговия. Нелегалният канал за износ на валута, разкрит неотдавна, обслужваше точно такава верига нелегални търговци.
Накратко
Целта ми е да работя за това правителство да получи безусловна покана за членство в Европейския съюз. Това заяви премиерът Иван Костов при отпътуването си за Испания и Португалия, където през миналата седмица се срещна с португалския си колега Антониу Гутериш, с испанския министър-председател Хосе-Мария Аснар, както и с финландския премиер Пааво Липонен. По време на разговора с българския министър-председател Антониу Гутериш е изразил позицията на Португалия, че със страната ни трябва да започнат преговори за членство без предварителни условия, а двете изисквания, поставени от Европейската комисия, да бъдат обект на самите преговори.
Кралицата на Дания Маргрете Втора ще посети България в средата на октомври 2000 г., съобщи посланикът на Кралство Дания у нас Кристиан Фабер-Род. Делегация от представители на двадесетина датски фирми ще съпровожда кралската визита.
Държавата купи фалиралата Елитбанк
Единствено държавата в лицето на финансовото министерство прояви интерес към търга за продажба на фалиралата Елитбанк, като участва с размера на своето вземане от банката, съобщиха от финансовото министерство. Бюджетът има да си прибира близо 15 млн. нови лева заради изплатените преди три години влогове на граждани и фирми. В същото време активите на Елитбанк бяха оценени на 1.62 млн. лева. След очакваното одобрение от съда бюджетът ще придобие банката за 80% от оценката, или за 1.296 млн. лв., както позволява Законът за банките. Елитбанк е първата от общо 11 банки в несъстоятелност, които предстои да бъдат предложени за публична продан. Оценката на техните активи е около 122.7 млн. лева, докато вземанията на държавата от тях - 303 млн. лева. До този момент са обявени девет търга. Забавяне ще има само при Балканбанк и МБИР. При първата причината са споровете между БНБ и съда за избраната оценителска фирма, а при втората предстои да се прави нова оценка, тъй като централната банка е върнала първоначалната.
Предотвратен е опит за преврат в Иран
Иранските власти съобщиха, че са предотвратили опит за преврат, организиран от ислямска фундаменталистка група, която е имала намерение да убие най-влиятелните политически фигури в страната. Сред набелязаните жертви са били президентът Мохамад Хатами и други водещи реформатори. Заговорниците са искали да убият и бившия президент Акбар Хашеми Рафсанджани, и бившия министър на правосъдието Аятолах Мохамад Ясди.
Иранските служби за сигурност заявиха, че след дълга разработка са разкрили плановете на заговорниците и всичките 34 членове на фундаменталистката група са арестувани. Още 24 са задържани по подозрение във връзки с планираните атентати.
Групата се е наричала "Махдавиат", по името на един от най-тачените мюсюлмански шиитски светци. Според тайните служби ръководителят на съзаклятниците Хасан Милани е "свещеник с умствени отклонения" и криминално досие. Според официалните съобщения групата е имала намерение да дестабилизира режима и да хвърли страната в хаос. Заговорниците са подготвяли политически убийства и размирици между шиитите и сунитското малцинство в страната. Открити са складове с оръжие и взривни материали, които според властите е трябвало да бъдат използвани за публични атентати.
Според наблюдатели обаче разкриването на нелегалната групировка съвпада многозначително с годишнината от убийството на редица либерални ирански интелектуалци. Специалните служби и Министерството на правосъдието бяха подложени на обществен натиск да разкрият извършителите на тези убийства. Според повечето кореспонденти съобщенията за осуетения преврат имат за цел да успокоят общественото мнение в страната.
В Нигерия избухнаха кървави размирици
Нигерийската полиция получи заповед да стреля срещу хилядите демонстранти, след като за втори пореден ден столицата Лагос бе обхваната от насилие. Президентът Олусегун Обасаньо съобщи, че само за няколко часа 27 души са станали жертва на етническите сблъсъци в нигерийската столица, и заяви, че полицията ще стреля срещу всички смутители на обществения ред. "Когато хората се държат като животни, към тях трябва да се отнасяме като с животни", заяви в реч по телевизията нигерийският президент.
Над 40 души загинаха през последните дни в резултат на сблъсъците между двете най-големи етнически групи в страната - племената хауса и яруба. Етническите размирици са поредният изблик на насилие от месец май, когато президентът Обасаньо пое поста. "В случая става дума за беззаконие, престъпно поведение, убийства и палежи - неща, които нито едно правителство по света няма да търпи", каза нигерийският президент в съобщението си за извънредните правомощия, които е дал на полицията.
Конфликтът избухна след разгорещен спор между представители на двете племенни общности за контрола върху най-големия пазар на хранителни стоки в град Кету. Според повечето съобщения от Нигерия напрежението може да има сериозни последици, тъй като във всеки град на страната има големи общности на двете племена и конфликтът може да прерасне в гражданска война.
Бомби засипаха столицата на Чечения Грозни
Руската артилерия и авиация подложиха чеченската столица Грозни на най-масираната бомбардировка от началото на операцията срещу Чечения. Според съобщения на очевидци над града започнали да се издигат стълбове дим след масираната ракетна атака на руските части. Тази част от населението, която все още не е напуснала града, се укрива в мазетата и приземните етажи на жилищните сгради. Руското командване съобщи, че нападението е насочено срещу бунтовниците, които са се укрепили в Грозни и са изградили защитна система от минни полета и заграждения. Военните кореспонденти съобщават, че най-масираната атака е била срещу западната част на града, където се предполага, че се намират командните пунктове на чеченците.
По данни на федералните власти Грозни е обграден от руските войски почти напълно. През последните седмици примката около града се затягаше все повече с пристигането на нови руски попълнения и завземането на стратегически позиции в околностите му.
Междувременно потокът от бежанци към съседна Ингушетия не спира. Според неофициални данни руските власти са затегнали контрола върху влизащите в Ингушетия чеченци и са започнали арести на съмнителни лица. До момента около 200 хиляди чеченци напуснаха домовете си заради руската офанзива.
Пенсиониран е шефа на "Убийствата" в следствието
Висшият съдебен съвет освободи Богдан Карайотов, шеф на отдел "Тежки престъпления срещу личността" в Специализираната следствена служба (СпСлС), на заседание миналата сряда. Официалните причини за махането на следователя са отдавна навършената пределна възраст и досегашни пропуски. В момента Карайотов е на 60 при таван от 52 години за работа в следствените органи. 16 от висшите магистрати гласуваха за пенсионирането на Карайотов, шестима се противопоставиха. Освен пенсионирането на Карайотов ВСС реши да възбуди дисциплинарни производства срещу тримата следователи от неговия отдел - Андрей Цветанов, Атанас Тасев и Емил Иванов. Официалната причина е "допуснати пропуски и неизпълнение на служебни задължения".
Публична тайна е обаче фактът, че сваленият следовател е в изключително обтегнати отношения с шефа на следствието Бойко Рашков. Той беше и един от сините фаворити за евентуален негов наследник. Въпреки махането му от съдебната система Богдан Карайотов остава във ВСС, където ще може да довърши своя 5-годишен мандат. Следователят попадна във ВСС с гласовете на синьото мнозинство на мястото на сегашния зам.-министър на правосъдието Димитър Тончев.
Според Карайотов истинската причина за пенсионирането му е делото за убийството на експремиера Андрей Луканов, по което той беше водещ следовател. По негови думи конфликтите с шефа на следствието започнали, когато по делото бил арестуван зърненият търговец Райко Петров. "Ако Рашков изземе делото, той с най-голямо удоволствие ще го прекрати", смята пенсионираният магистрат.
Карайотов твърди също, че схемата, по която е осъществено поръчителството за убийството на Луканов, вече е ясна. Според него до 1-2 месеца ще има достатъчно доказателства, на базата на които обвиняемите и заподозрените да бъдат изправени пред съда. По делото вече има петима задържани - украинецът Алексей Кичатов, строителният предприемач Ангел Василев, бившият му шофьор Юри Ленев и двама племенници на Василев - Иван Крумов и Георги Георгиев. Зърненият търговец от Монтанско Райко Петров, който според МВР и Карайотов е личен приятел на Бойко Рашков, също е обвиняем. Той обаче беше освободен срещу парична гаранция, след като прекара близо две години в следствения арест на СпСлС. След освобождаването на Карайотов делото за убийството на Луканов се поема от неговия колега в СпСлС Олег Янев.
Столичен наркодилър застрелян в главата
Двайсет и девет годишният Роберт Б. Стефанов беше застрелян от неизвестен бандит миналия четвъртък. Според столичната полиция Стефанов е криминално проявен и е свързан с разпространението и продажбата на наркотици. Леко е пострадал единият от бодигардовете на наркодилъра. Куршум лизнал леко по главата 26-годишния охранител Николай Драгиев.
Според шефа на СДВР Емил Танев около 19 часа Роберт Стефанов е седял в заведение, близо до дома на родителите си на бул. "Владимир Вазов". Той бил извикан спешно от брат си по мобилния телефон да се прибере. По-малкият брат на Стефанов бил известен наркоман. След половин час Роберт излязъл с охраната си от входа и отново се запътил към заведението. Пред входа на блока пред автобусната спирка той се спречкал с убиеца си. При кавгата бандитът извадил пистолет и изстрелял един куршум в главата на Стефанов, а след това стрелял и по бодигарда му Драгиев. След това хукнал да бяга, като от време на време се обръщал и стрелял по преследващите го охранители. След около 200 метра те се отказали да го преследват. Според източници от полицията Роберт Стефанов пласирал хероин на едро и е бил във връзки с циганска мафия, която контролира пазара на некачествена дрога.
Смъртната присъда на Йоджалан разгневи Европейския съюз
Европейският съюз се обяви срещу потвърждаването на смъртната присъда на кюрдския лидер Абдула Йоджалан. ЕС предупреди Турция, че отношенията с Анкара може да пострадат сериозно, ако лидерът на Кюрдската работническа партия (ПКК) бъде екзекутиран. Брюксел заяви, че е силно разочарован от решението на турския касационен съд, който потвърди смъртната присъда на Йоджалан. "Ако Турция и останалите страни, кандидатстващи за членство в ЕС, искат да се присъединят към съюза, те трябва да отменят смъртното наказание", заяви официален представител на ЕС. Той припомни, че предишната молба на Анкара за членство е била отхвърлена както заради неспазването на човешките права, така и заради отношението към кюрдското малцинство в страната.
Йоджалан, който бе начело на въоръжената съпротива на ПКК през последните 15 години, бе осъден на смърт през юни по обвинения в държавна измяна и терористична дейност, причинила смъртта на над 30 хиляди души.
Турският касационен съд излезе със становище, че присъдата на Йоджалан е произнесена на справедлив и обективен съдебен процес. Адвокатите на кюрдския водач обжалваха с мотива, че Йоджалан е бил лишен от правото да се среща и разговаря с адвокатите си, бил е третиран нехуманно по време на процеса, защото е бил затворен в стъклена клетка, и че задържането му в Кения от турски командоси е било незаконно.
Пред сградата на съда в Анкара хиляди демонстранти очакваха решението на съда и след произнасянето му скандираха лозунги в подкрепа на турското правосъдие. По-късно част от тях се отправиха към парламента, за да поискат присъдата на Йоджалан да бъде изпълнена.
Много европейски правителства и правозащитни организации обаче се обявиха срещу екзекуцията на лидера на ПКК. "От името на ЕС искам да заявя желанието си това да не бъде последната дума на турското правосъдие", каза финландският премиер Пааво Липонен, чиято страна председателства съюза.
След решението на касационния съд адвокатите на Йоджалан съобщиха, че ще отнесат въпроса до Европейския съд за правата на човека. В Страсбург говорител на Съвета на Европа, в който членува и Турция, съобщи, че смъртното наказание противоречи на правилата на съвета. Той призова турските власти да не изпълняват присъдата, докато тече делото на Йоджалан. Говорител на съда в Страсбург заяви, че съдът вероятно ще се събере на заседание през следващата седмица и ще отправи апел към Анкара да не екзекутира Йоджалан, докато европейските магистрати не се произнесат по делото. Процедурата ще отнеме поне 18 месеца. Последната дума по делото "Йоджалан" ще имат турският парламент и президентът Демирел.
Сръбските власти спряха "горивото за демокрация"
Конвоят от цистерни с гориво, изпратени от Европейския съюз в рамките на програмата "Гориво за демокрация" като помощ на управляваните от опозицията сръбски градове, бе задържан от сръбските власти. Митничарите започнаха протяжни бюрократични процедури (между които вземането на проби от горивото и обстойна проверка на документите) с цел да забавят доставката на хуманитарната помощ за Ниш и Пирот. Кметът на Ниш Зоран Живкович заяви, че конвоят може да бъде забавен на границата поне още една седмица заради преднамерено удължените митнически процедури. "Това е твърде неприятна за нас новина, тъй като Ниш и Пирот разполагат с гориво за не повече от два дни", каза Живкович. В Белград говорителят на социалистическата партия Ивица Дачич заяви, че нищо страшно не се е случило и че забавянето е резултат на обикновена митническа процедура.
Доставката на 350 тона гориво за Ниш и Пирот е пилотен проект на ЕС в знак на подкрепа за сръбската опозиция.
Хърватия търси заместник на Туджман
Хърватският парламент започна формална процедура по заместването на президента Франьо Туджман, който не може да изпълнява конституционните си задължения поради тежко заболяване. След продължително заболяване Туджман изпадна в кома и лекарите не дават надежда за подобряването му, въпреки че в момента състоянието му е стабилно. "Правителството поиска от лекарските екипи да съобщят дали състоянието на президента няма да му позволи да изпълнява задълженията си", обяви по време на извънредното заседание на парламента премиерът Златко Матеша.
Управляващата партия поиска от правителството да започне процедура, с която да определи председателя на парламента Влатко Павлетич за временен заместник на президента Туджман. След това парламентът направи промени в законодателството, които позволяват постът; на президента да бъде заеман от председателя на парламента Павлетич за срок от 60 дни. След изтичането на този период срокът ще бъде подновяван от депутатите.
Според повечето съобщения след поемането на поста най-вероятно Павлетич ще насрочи произвеждането на парламентарните избори на 28 декември.
От 1 ноември 77-годишният президент Туджман е в болница. Управляващият Хърватски демократичен съюз съобщи, че няма да предприема стъпки за обявяването на Туджман за неспособен да заема най-високия пост в държавата, докато той все още е жив. Според лекарите лечението на Туджман досега е дало положителни резултати, но лекуващите екипи все още се въздържат от прогнози.
Промяната в правителството - потребност и символика
Предстоящата промяна в правителството е толкова често дискутирана тема, че вече не звучи скандално. Зад обсъжданията на конкретни имена и сценарии се чувства необходимост от обяснение. Защо всъщност ще бъдат направени промените в изпълнителната власт? Дали те ще решат политическите проблеми на управляващите или управленските грижи на политиците?
Обяснението на премиера Костов, дадено между двата тура на местните избори, постави причината за смените извън границите на държавата - почти сигурната покана за преговори с ЕС ще наложи нов състав на изпълнителната власт. Логиката на това обяснение не изчерпва отговорите на поредицата от въпроси, които поставя обществеността. Защото, когато витаят версии за корупция и дремят социални недоволства, да се сменят министри по външнополитическа целесъобразност е не решение, а заобикаляне на проблемите.
Обществеността е убедена, че Иван Костов трябва да направи промени в своя екип. Това е мнение на привърженици на всички политически сили, включително и на СДС. Най-категорични в тази констатация са жителите на столицата и хората на зрялата възраст от 40 до 60 години.
В списъка на министрите, които трябва да бъдат сменени, общественото мнение не пропуска нито едно име от сегашния кабинет. Най-често се посочват вицепремиерите Божков и Бакърджиев, финансовият, социалният и здравният министър, както и другият вицепремиер - Методиев. А според пряката декларация на 13% от интервюираните правителството трябва да бъде променено изцяло.
Българската общественост винаги е била склонна да предпочете коалиционните кабинети, защото участието на различни политически партии в изпълнителната власт й дава усещането за сигурност. Днес повече от половината българи са съгласни, че за страната ще е добре, ако Иван Костов състави втория си кабинет по тази формула. Една трета от запитаните са на противоположна позиция, настоявайки досегашният модел да се запази и кабинетът отново да е изцяло на СДС. Най-много предпочитания обаче печели възможността за включването на независими експерти. Това е и косвена оценка за компетентността на досегашните партийни фигури в управлението на държавата.
Повече от половината българи днес желаят участието на различни партии в изпълнителната власт. Такава позиция е естествено отражение на личните им политически пристрастия. Общата картина на мненията показва, че формулата "широк коалиционен кабинет" е популярна, но не напълно ясна за обществеността със своите политически символи и последици.
Всяка промяна в правителството носи много послания. Тя е знак за осъзнатата преоценка на провежданата политика. Ако не бъде обяснена пред обществеността в този тон, тя би породила различни тълкувания.
Хванаха ирански наркотрафиканти в София
Трима иранци и ливанец бяха арестувани след акция на спецченгета от СДВР. В апартамента, нает от иранците в жк "Обеля", са намерени 650 грама суров опиум, капсулиран в презервативи. Фараз А., Ебрахим К. и Сомиман Л. ползвали статут на бежанци и парични помощи от Червения кръст. Ливанецът е бил задържан в дома си в жк "Люлин". При обиска у дома му е била открита трикилограмова метална капсула с неидентифицирано вещество, за което се предполага, че е червен живак. Предполага се, че арестуваните са част от канал за трафик на дрога от Иран.
Накратко
Столичната полиция задържа похитителите на 17-годишен младеж миналия четвъртък. В съвместната акция са участвали хора от Регионалното звено за борба с организираната престъпност, барети и 7 РПУ. На 21 ноември около 21.30 часа неизвестни лица качили на сила в лада 17-годишния И.С. Малко по-късно те се обадили на родителите му и поискали откуп от 200 хиляди долара. Столичните полицаи открили, че момчето е укрито в палатка край софийското село Жерково, като подслушвали телефона на семейството. Двама от похитителите, които водили преговори за откупа били задържани. След като разбрали къде укриват момчето баретите атакували палатката рано сутринта на 25 ноември и задържали Игнат И. (30 г.), Георги К. (27 г.), Христо Б. (29 г.) и Вартан Т. (24 г.). Отвлеченият младеж е върнат на родителите си.
Министерството на промишлеността да отнеме лиценза за производство на компактдискове на ДЗУ - Стара Загора, препоръча комисията за лицензиране. Фирмата е нарушила постановление '87, като е изнесла компактдискове, преди да представи на Министерството на културата контролни екземпляри от продукцията си. Наложена е глоба от 50 000 нови лева. Пиратството на ДЗУ беше сигнализирано от НСБОП, която установила, че поточната линия е произвела 45 000 диска на турската фирма "Онлайнмедиа". Това е второто нарушение на ДЗУ, припомнят от Комисията за лицензиране на производители на CD. Миналата година дружеството отново беше глобено за нарушения.
Двама души с автомат "Калашников" нахлули в карловската видеотека "Видеохит" миналата сряда вечерта. Те изстреляли няколко куршума в тавана и принудили посетителите да легнат по очи на земята. След това взели оборота от 82 лева и бижутата на някои от посетителите. Бандитите стреляли в гумите на една от спрените пред видеотеката коли и се опитали да тръгнат с друга, но тя не запалила. Накрая се измъкнали пешком от местопрестъплението.
Деветнайсетгодишната българка Гинка Трифонова е намерена убита в едно от предградията на Париж, съобщи БТА. Новината била съобщена от Министерството на външните работи до РДВР - Русе. Трифонова пребивавала незаконно във Франция. Тя напуснала дома си в град Вятово през декември 1998 г., след като била изключена заради отсъствия от техникума по текстил шест месеца преди да се дипломира. През годината тя се обаждала по телефона на родителите си от различни български градове и от Гърция.
"Ако има акредитация, няма да има ментета"
От публикуваното интервю с , става ясно едва ли не, че Българският съвет за доброволна сертификация е "единствено независимият и без кооперация с тях членството в Европейската организация по акредитация (ЕА) е невъзможно". Това невярно твърдение на професора води до заблуждение читателите на уважавания от мен вестник.
В Европейската организация по акредитация членуват 19 държави, а 5 са асоциирани членове (ЕА-1/08, май 1999 г.). За да стане член на ЕА една държава, нейният национален орган по акредитация трябва да отговаря на четири основни изисквания. Едно от тези изисквания е правителството да определи организация като официална институция за акредитация.
С постановление на Министерски съвет от 13 октомври 1998 г. тази официална институция е Българска служба за акредитация /БСА/. След проведени консултации с експерти в областта на акредитацията, определени по програма PRAQ III FAST (на Европейския съюз), службата изгради своята структурна, функционална схема, процедури и Наръчник по качеството напълно съобразени с Европейските изисквания. За сведение на читателите и на проф.Сандалски БСА отговаря и на четирите основни критерии за асоциирано и пълноправно членство и в най-скоро време ще кандидатства самостоятелно без "кооперации" в ЕА.
От държавите, членки в ЕА, има представени няколко държавни национални органа по акредитация: Австрия, Белгия, Холандия, Швейцария, Словакия. Относно "критериите за независимост" твърдя, че като държавна институция Българска служба за акредитация е абсолютно независима и това се наблюдава от правителството.
Накрая ще кажа, че проф. Сандалски като зам.-председател на Комитета по стандартизация и метрология от правителството на г-н Жан Виденов не успя или не пожела да изгради национален орган по акредитация, странно защо сега прави неуспешни опити!
Патентният данък - измислен, но недомислен
Думата ми е за патентния данък, който така венцехвалеше г-н Йордан Цонев, че бил най-голямото облекчение. Какво облекчение, като през изтеклата година плащах 350 лв., а сега с налога върху изнасяните през лятото места навън същият е направен на 750 лв. Ще ви направя една кратка сметка възможно ли е да се плащат всички разходи, а г-н Цонев да вземе да изчисли на мен колко ми остава и как да си върна инвестицията, която съм вложила в продължение на 7 години в това кафене.
А необходимостите от ремонти, счупено и др. за поддръжка, прибавете и патентния данък, и ако взема на месец 200 лв., без да си приспадам вложените пари за инвентар, съм щастлива.
А какво правят данъчните междувременно? Измислили са го хората, но не са го дообмислили.
Патентният данък на фирми с годишен оборот до 75 000 лв. се изчислява и според броя на местата за консумация, когато се отнася за кафенета. Когато дойде ред обаче до броя на местата, става нещо невероятно.
Подавайки декларацията през декември месец, всеки собственик на кафене заявява намиращите се в сградата (помещението) места. Патентният данък се начислява въз основа на тези места. През лятото в период от четири месеца се изнасят места навън, като в същото време местата, които остават в помещението, през лятото са неизползваеми.
Пристигат данъчните инспектори (тази година 15-ина дни преди изборите) и броят местата навън. Добре - примерно 26 броя места х 12 лева на място за 12-те месеца на годината. Питам - как за нещо, от което нямаш никакви, абсолютно никакви доходи осем месеца в годината, трябва да плащаш данък.
И защо местата, които са вътре в помещението и са неизползваеми четири летни месеца, не се изваждат пък. Трябва човек да ги вдигне на тавана, да ги декларира като непотребни или какво?
Тоест - находящите се в помещението места са напълно достатъчни и отговарящи на начисления патентен данък, а тяхното неизползване през летния сезон се покрива от местата изнесени навън, за които се плаща тротоарно право - което е вид налог за придобито право да изкарваш доходи през даден период от време и той отива в касата на общината.
Събирайки местата (постоянните) и временно изнасяните навън и начислявайки патентен данък за всички за период от 12 месеца, дава един резултат, който е непосилен.
Да ме извинява г-н Цонев, но да му бера дерта на това кафене, да създавам работа на три човека, да въртя оборот на ел. снабдяване, община и т.н., т.е. да работя само за държавата и останалите, просто не си струва.
САЩ - България извън хиперболите
При посещението си в България в началото на седмицата американският президент Бил Клинтън не обяви суперинициативи, не подписа и специални споразумения, но пределно ясно даде да се разбере, че периметърът на американските стратегически интереси в Европа включва и България.
В София станаха видими уроците от Косово, които администрацията на САЩ вече е осмислила. На първо място, че сигурността на Югоизточна Европа остава първостепенен приоритет на Вашингтон, независимо от ангажиментите на Европейския съюз към проблема.
Оценката, която получихме за подкрепата на НАТО в последния етап от войната в Косово, погали слуха на българската публика. По-същественото е, че пред света България беше индикирана като модела за сигурност на Балканите. Разтълкувано и като доверие към политиката на сегашните управляващи, този политически жест им идва като стимулатор в момент, когато обществените настроения за темповете и начина на осъществяване на икономическа реформа са на кантар.
На фона на разпадналата се държавност в Албания и задълбочаващата се икономическа и управленска криза в Румъния софийският площад "Александър Невски" логично стана най-подходящата трибуна, откъдето Клинтън да изпрати своето недвусмислено послание към Белград. За западните инвеститори контрапунктът в него - стабилност в България срещу неясното бъдеще на Сърбия с Милошевич - е много по-въздействащ от емоционалния призив "България е една прекрасна страна. Елате и й помогнете да изгради бъдещето си! ".
Позитивният сигнал е в посока и към западноевропейските политически лидери и е повече от навременен - само месец преди срещата в Хелзинки, където България трябва да се състезава с отличниците от Централна Европа. Но Клинтън не пропусна да преповтори тезата на американската външна политика, че е наложително Балканите да бъдат интегрирани към останалата част на Европа, като Европейският съюз - а не щатският данъкоплатец - поеме своята порция от финансови и икономически ангажименти. Поради тази причина болният въпрос за дистанцията на американските донори от пакта за стабилност, с който София и Скопие си бяха наумили да посрещнат стопанина на Белия дом, и този път не получи конкретен отговор.
Клинтън обаче обяви привързаността си към идеята за създаване на вид съюз в Югоизточна Европа, добила известност от Джордж Сорос. За президента именно това е съдържанието на пакта за стабилност - интегриране и солидаризация на държавите от полуострова в политически и икономически съюз. Координацията на икономическата политика е ключова според Клинтън за стабилизация на района и той даде за пример митническия съюз по модела на ЕС, но отново се дистанцира от финансовия пълнеж на пакта. Това е задача на Европа, се подразбра след похвалите за инициативите на Гърция в региона.
Американският президент не парафира списъка на кандидатите за евросъюза, но препоръката за България като стабилна държава, която заслужава доверие, следователно с нея могат да се водят преговори, беше парафирана именно чрез неговата визита. Иначе съвсем конкретната българска молба за американско лобиране пред големите в ЕС да не бъдат затворени старите реактори на АЕЦ "Козлодуй" остана в сферата на дипломатичното "ще видим... ".
Малко по-различно стоят нещата с членството в НАТО. Бил Клинтън и сега не определи пред България дата на влизане, но подсказа, че възможността това да стане е по-близка от всякога. Забележимата промяна в американската външна политика и дипломация от пролетта насам може да бъде разбрана, ако си припомним думите на Збигнев Бжежински пред сенатския Комитет по външна политика за ролята и куража на малките държави, едната от които България, за предотвратяването на разкъсването на Косово, планирано от руското правителство и Милошевич в края на войната. В Белия дом, изглежда, са осъзнали, че критериите пред бъдещите членки на НАТО трябва да бъдат по-широки от покриването на стандарти, след като по време на войната в Косово новоприетите членки Чехия и Унгария заеха различна от очакваната позиция по военните си ангажименти от пакта. Това обаче не дава достатъчно основание за скорострелната българска самоинициатива за разполагане на военни бази на наша територия, при положение че, макар САЩ да инвестират в засилено военно присъствие в Югоизточна Европа, засега са им достатъчни тези в Италия и в Турция.
Има още един чисто български нюанс, който потъна в еуфорията от американската подкрепа за управляващите - когато на площада очерта перспективата американски компании да правят бизнес в България, да разкриват работни места за българи и американци, Клинтън добави към това "ще ви помогнем да се справите с корупцията веднъж и завинаги".
Ако българинът не беше привикнал да очаква от всеки високопоставен пратеник на чужда държава да носи непременно и дарове - наричани напоследък помощи и компенсации - щеше да разчете съвсем ясно какво означават тези думи.
Блокада, хамбургери и шоу: тук е бил Бил!
"От 50 години чакам Клинтън да дойде в България. " Тази реплика се чу от устата на около 70-годишен човек, закачен от еуфорията в звезди и райета. Американският президент беше тук - питайте атлантиците, политиците, демократите, столичаните, полицаите, персонала в "Шератон", певците, готвачите. Уилям Джеферсън Клинтън цитира Паисий на пл. "Александър Невски" на концерт, организиран по осиновени от американското шоу правила. Упражненията по ясновидство на вестниците, посветени на Клинтън, ще дойде - няма да дойде, няколко броя преди кацането му, бяха заменени с пророчества за хубаво - лошо време, което ще посрещне американския президент.
"Брей! Клинтън случи на хубаво време", коментираха столичани огрените от слънце улици в утринните часове на 22 ноември. Въпреки изразеното недоволство от блокадата на града малцина биха възразили на това, че София изглеждаше чиста и красива с празните си улици, такава, каквато бихме искали да е винаги. Хората бяха подготвени за тотален контрол и полицейщина след едноседмичната атака на вестниците за блокадите и проверките в града. Човеколюбивото отношение на органите на реда и липсата на трафик в центъра бяха добра новина. Час преди началото на митинга "Десет години демокрация" трите КПП бяха отворени, за да пропуснат най-нетърпеливите демократи. В 14 часа БНТ направи пряко включване от площада, в което репортерката изчисли капацитета на човекообработка през пропускателните пунктове - по 4 минути на персона, и напомни на всички, които имат намерение да се понесат към хепънинга, какво да не носят, за да могат
"Времето е точно толкова хубаво, колкото беше на същия ден преди десет години", беше споменът на телевизионната служителка.
Малко след обявеното начало на концерта посоката на движение в столицата беше една - към мястото на събитието. София изглеждаше като по времето на транспортната стачка, но за разлика от тогава сега единствено градският транспорт се движеше. Хората се редяха спокойно пред трите входа, водещи към отреденото за масова консумация място пред храм-паметника и чакаха да преминат през gun-контрола. Служителите на реда услужливо упътваха гражданите: "Моля, минете вляво", "Жените - при колежката". Хората с охота изваждаха на показ съдържанието на чантите си, вдигаха нагоре ръце, за да преминат през метал-теста. Съвестта на някои стигна дотам, че доброволно се връщаха назад и обясняваха на полицаите, че са пропуснали да ги проверят и още имат шанс да го сторят. Естествено имаше и зевзеци, които от чисто експериментални подбуди бяха помъкнали със себе си провокативни предмети. Един младеж разпалено обясняваше на приятелите си как шашнал ченгетата, тъй като на кръста си носел калъф за нож. На КПП откъм ул. "Раковски" пък стана задръстване, след като мъж на средна възраст наперено се опита да се вмъкне на концерта с огромен пътнически куфар. Вицът се получи, след като човекът отвори куфара, на дъното на който се въргаляха само няколко изрезки от вестници. Преминалите през фейс-контрола хора попадаха в хватката на прокрадналите се на площада дребни търговци. "Купете си знаме", приканяше беловлас мъж. Встрани от него баба продаваше семки. А само на няколко метра от тях балканската култура се преливаше в
След кратко ориентиране къде какво има хората се запътваха със сигурна крачка към фургоните с бързи закуски. Вместо родни кебапчета и наденички на площада бяха намерили място поничките на "Дънкин донътс", пържените пилета на KFC и хамбургерите на Макдоналдс. В контекста на дълго рекламираната суперохрана на стопанина на Белия дом дори опашките пред павилионите на ресторантите за американска fast food бяха охранявани. "Дали са ги сложили, за да следят за реда на опашката, или да не стане инцидент, ако му хрумне на Клинтън да се втурне към любимите си сандвичи", се чудеха група тийнейджъри. Фирмите обаче запазиха в тайна колко хамбургера, пилешки бонфилета от Кентъки и литри кока-кола е погълнало любопитното множество. За напитка на концерта обаче беше избран чаят. В хранително-вкусовата част на площада предвидливо бяха подредени и станалите напоследък популярни и у нас мобилни тоалетни. По всички ъгли имаше поставени WC упътващи табели.
Освен традиционните за площада на демокрацията сини знамена и картонени шапки, неколцина бяха оборудвани с по-подходящ за технопартита аксесоар - флуоресцентни гривни. Като част от голямата украса край паметника на Незнайния войн плющяха българско и американско знаме. Два дни по-късно се разбра, че огромните знамена и странните зеленикави платнища били не заради художественото оформление на пространството около храм-паметника, а част от мерките за сигурност. Сред най-одумваните на площада бяха и снайперистите, чийто силуети пъплеха по покрива на парламента и на камбанарията на "Александър Невски". Някои граждани наблюдаваха с бинокли, други протягаха ръка над развълнуваната тълпа и увековечаваха безразборни кадри с любителски камери и фотоапарати.
Освен внучетата, кучетата, бебета и дошлите по инерция да начешат площадната си краста, да чуят речта на президентите чакаха всички останали. Бил Клинтън едва ли напълно е повярвал, че българите не живеят по дърветата: на фиданките около вечния огън и в клоните на дърветата пред Семинарията беше населено със зяпачи. Вълнението беше такова, че някой го нарече колониален ентусиазъм. Само че обръщенията на Стоянов и Клинтън се забавиха. В очакване на речите софиянци обсъждаха преживяванията си в блокираните райони и не пропуснаха да направят рокади в правителството.
".. И знай, че имаш шанс", припяваше в една от песните на демокрацията Валди Тотев. Две пенсионерки тактуваха със знаменца "СДС" и се подрусваха под звуците на "само теб обичах, само теб", изпята от Стоян Михалев и Виктор. Джазменът Васил Петров заложи на песента "Ню Йорк, Ню Йорк", която по би подхождала за поздрав на Хилъри Клинтън (тя се кандидатира за сенатор в Ню Йорк - бел.ред.). Най-затруднена беше Валя Балканска. На нея й се наложи да запълни с космическия си глас повече време от предвиденото, защото президентът не се появяваше, въпреки че уреченият час отдавна беше минал. За спомен от музикалната програма публиката избра перифразата на "Уикеда":
Млада оперна певица изпълни химните на България и на САЩ. Звукът беше лош. След като студентка от Американския университет в Благоевград разказа едно есе, Клинтън й благодари за думите с целувка. На площада се разнесе любезният кикот на "знаещите". Ако двамата президенти са се чудили кой от тях е по-важен в момента на стълбите на храма, май печелившият ще се окаже трети - преводачката. Неопитомената й интонация ту смразяваше кръвта а ла Великия диктатор, ту напомняше прочит на геройски загиналите по време на тържествена заря-проверка.
13.15 - обяд с президента
"Спокоен съм, като знам, че вие сте бъдещето на Балканите", каза Клинтън на студентите
Както се пее в песента, ето, че дойде денят, когато слънцето огря и улица "Будапеща" в столицата. Там известен ресторант с много предлози бе избран да домакинства срещата на Бил Клинтън със студенти от Американския университет. Неугледният квартал посрещна своя миг слава в 13.15 в понеделник със слели се с пейзажа американски men in black, които се бореха с прогнилите греди и счупени керемиди по съседните къщи. Китайският ресторант на ъгъла, където чакаха журналисти и студенти, почти докарваше атмосферата на американски Chinatown, а служителите на "Сикрет сървиз" доказаха, че и те са хора, след като похапнаха от нарочената за любима храна на щатските ченгета - поничките, специално осигурени от организаторите. С приближаване на вълнуващия момент събралите се зяпачи от съседните кооперации изпаднаха в тиха възбуда и наизвадиха апаратчета, като по съвет на добронамерени се постараха да избягват резките движения, за да не подведат момчетата по покривите. Въпреки това, когато познатата белокоса глава се показа от пристигналите лимузини, публиката избухна в спонтанни ръкопляскания и възгласи "Били! ".
Една седмица преди това 35 студенти от Американския университет в Благоевград получават покана за обяд - кръгла маса по въпросите на Косово със събеседник държавния глава на САЩ. Първоначалната подборка е по академичен успех, следва интензивен кастинг на няколко нива. В началото студентите пишат есета на тема "Защо искам да се срещна с президента", одобрявани директно от Белия дом. Най-добрите са повикани на интервю в посолството, където са тествани как реагират на напрежение при разговор, какви позиции имат по проблема в Косово и подобни релевантни въпроси. Одобрен е топтен, от който шестима ще бъдат на масата с Клинтън. За изключителната чест решаващо значение имат мненията на президентката на университета д-р Джулия Уоткинс и бившия преподавател там Кевин Макглотли, в момента служител в Държавния департамент. Идеята е студенти от региона - сръбкиня, македонка, косовар, албанка и двама българи, да обсъдят с Клинтън настоящето и бъдещето на Балканите. Самите участници преди срещата не показваха, че се притесняват да дават акъл на домакина на Белия дом, а някои дори съчетаваха чакането с учене за предстоящите изпити в университета. И се оказаха прави, защото обядът с президента приличаше по-скоро на среща на випуска с класния ръководител, отколкото на изпит по балканска история.
Когато човек види Бил Клинтън отблизо, разбира отчаяните думи на Моника Люински: "Направих го, защото го обичам! " Дори най-върлите му врагове признават, че Клинтън е усвоил до съвършенство изкуството да общува с хората. Публичната му персона е печеливша комбинация от лично обаяние и чар, чувство за хумор и остроумие. Седнал на масата, Клинтън даваше тон на разговора, хапваше и се шегуваше и всичко това с достойнството на американски президент. По време на разговора неориентиран за вкусовете на височайшия гост сервитьор постави пред него порция шопска салата, обилно поръсена със сирене. Клинтън се подвоуми и под стъписания поглед на седящия в съседство студент закачливо прибута чинията към него: "Млади човече, ще може ли да си сменим салатите, защото аз имам млечна алергия... " По въпроса с напитките нямаше проблем, защото Клинтън винаги си носи с него кутийки диетична кола, които, изглежда, са част от имиджа му на земен човек, макар и да изглеждаха странно на фона на луксозната обстановка на ресторанта. По време на обяда президентът излъчваше спокойствие и удовлетвореност, които се прехвърлиха и на младите му събеседници. Може би само Челси правеше изключение, стоейки абсолютно безмълвно на стола си, като само от време на време отпиваше от чаша минерална вода. Стигна се дотам, че татко й сметна за уместно да вметне: "Челси, хапни си от салатата", за да я накара да се усмихне.
Ситуацията в Косово, Милошевич и Сърбия бяха централните теми в диалога на масата. Клинтън се обръщаше персонално към всеки младеж с обръщението "А вие, млади човече... " и покана да каже мнението си за проблемите на региона. Момичето от Сърбия говори как обикновените хора трябва да имат своя шанс за демокрация. Клинтън съвсем сериозно попита: "Добре, как бихме могли да направим това? Вие вярвате ли, че ако се организират едни избори в Сърбия, те ще бъдат свободни? " Замълчава замислено и добавя шеговито: "Само един проблем имате вие... ", при което присъстващите дружно се засмиват, сещайки се за кого става въпрос. "Ако знаете колко безсънни нощи съм изкарал заради Косово... ", въздъхва президентът, а изражението му кара всички да не се съмняват в това. Интимната атмосфера в разговора се подсилва от следващото откровение на Клинтън по повод Милошевич: "Срещам го в Париж по време на босненската криза и му казвам, виж, така не може да продължава... " Отново следва непринуден смях.
Студентите говориха за икономическите проблеми на региона, за етническото напрежение, за неразбирането от обикновените хора на проблемите на прехода. Последното отново предизвика Клинтън, който с полусериозен тон вметна: "Аз имам едни идеи за региона, но ще видим, няма да ви ги казвам още... " А иначе американският президент се отнесе съвсем сериозно към интелигентните въпроси на младите си събеседници, като личеше, че е подготвен да отговаря дори на най-конкретните с конкретни предложения.
Клинтън заяви, че най-удачно за страните от Югоизточна Европа е да се обединят помежду си в някакъв вид икономически и политически съюз като стъпка към евроатлантическите структури. Точно това за него е смисълът на пакта за стабилност. Клинтън даде за пример страните отличници - Полша и Унгария, които имат голямо население и възможности да се движат по кривата на икономическите цикли. Дори да имат рецесия, тя ще е временна, каза Клинтън, и ще могат да се възстановят. За разлика от тях страни като Албания, Македония или евентуално Черна гора не могат да разчитат на това. За тях всеки икономически удар може да е фатален. Ето защо трябва да се търси изход във форма на сътрудничество на местно ниво, което да предизвика икономии от мащаба, както и да ги направи по-стабилни и издръжливи на конкурентния натиск на Европа. Подобен съюз би получил отстъпки от САЩ и ЕС, поясни Клинтън. Не искаме да даваме приоритети на отделни държави, а на региона като цяло. Трябва да си помагате, да се намали цената за правене на бизнес между държавите, като се създаде един минимодел на евросъюза в Югоизточна Европа. Изводът на президента бе, че влизането в Европейския съюз не трябва да се превръща в самоцел.
Още по-определена бе позицията му за НАТО - въпреки че вратите остават отворени, трябва да е ясно, че не всички държави могат да влязат в организацията, нито пък, че това би било най-доброто решение за тях. Като пример за успешна политика на Балканите Клинтън посочи Гърция, която инвестира много в инфраструктурата на региона. Инвестициите са особено важни за вас, каза президентът: "Америка може да ви подкрепя централно, но аз не мога да кажа на някого от Калифорния: "Я ела да основеш компютърна фирма на Балканите."
Клинтън формулира основния проблем на региона с прости думи: "В Америка има стереотип, че, виждате ли, в този край не могат да правят друго, освен да се избиват. И сега казват "Бил е глупак, защото вярва, че там може да се направи нещо". Ето защо един от основните мотиви да дойда тук е чрез медийното отразяване да разбия този стереотип."
Американският първи искрено се радваше на общуването си със студентите, които наистина успяха да го впечатлят. На три пъти един от тях трябваше да става, за да се опита да благодари за продължилия близо час и половина обяд. На раздяла президентът каза: "Надеждата е във вас. Може би ще трябва да ви изчакам да пораснете и да поемете кормилото тук."
Остана надеждата, че ръкуването с американския президент ще въздейства на тези момчета и момичета по същия начин, както когато студентът Бил стисва ръката на своя кумир Кенеди и решава, че един ден и той ще стане президент на Америка. Стига само днешните студенти да изберат България за поле на своите амбиции.
To serve and protect*
Имало е сигнал за бомба в "Александър Невски" по време на митинга с Клинтън
Сигнал за поставена бомба в храм-паметника "Александър Невски" е отложил с 30 минути появата на президента Бил Клинтън на митинга пред Народното събрание миналия понеделник, съобщиха отлично информирани източници. Клинтън се появи пред хората около 17.35 вместо в предварително обявения начален час 17.05. През това време храмът е бил проверен от хората на "Сикрет сървис" и едва тогава президентът на САЩ се яви пред множеството. Заплахата за атентат била минимална, тъй като храмът се охраняваше три дни преди Клинтън да произнесе речта си пред софиянци. При нас не са постъпвали сигнали за атентат, отрекоха отговорни източници от МВР. Възможно е обаче телефонната заплаха да е получена в американското посолство или друго представителство на САЩ в София.
"Това е оперативна информация, която предлагам да не обсъждаме", тактично отклони журналистическия въпрос имало ли е реална опасност за президента Клинтън в България зам. шефът на "Сикрет сървис" Ралф Гонзалес преди отпътуването си.
Престъпността в София спадна с 50 на сто, докато американският президент Бил Клинтън беше на посещение у нас. Това е гордата равносметка на полицай номер едно в столицата генерал Емил Танев, който за първи път от доста време насам успя да демонстрира, че неговите униформени подчинени не прекарват по-голямата част от времето си в пиене на кафе и пушене на цигари. Шефът на СДВР обаче едва ли щеше да се хвали с такива резултати, ако няколко дни по-рано беше станало известно как столичните ченгета ще носят пистолети без патрони, докато първият мъж на САЩ бразди софийските улици... Така съвсем неочаквано се оказа, че в продължение на три дни агентите на американските спецслужби са били единственото упование за сигурността не само на Клинтън и кортежа му, но и на всички в столичния център. Над 1200 полицаи, ангажирани в охраната на помпозното мероприятие, попаднаха в положението на своите колеги от общинската охранителна фирма "Егида", които единствено респектират окъснелите столичани със страховит външен вид.
Да видиш как момчетата от свитата на Клинтън си вършат работата, ти стига, за да се откажеш от услугите на Шварценегер по киноекраните за известно време. Интересен бе случаят с обяда на държавния глава в "Отвъд алеята, зад шкафа" на улица "Будапеща" в столицата. Три часа предварително в района се разхождаха червенобузи здравеняци, които сякаш бяха тръгнали да търсят жива вода - всякакви пръчки, писукащи устройства и прочие джаджи се подаваха от джобовете им. Облечени с черни якета тип "бомбър", агентите не влагаха особена емоция в рутината, влизаха по входовете, проверяваха строежи и внимаваха за летящи късове от инвентаризираните сгради (факт, че всички саксии, доколкото ги е имало в този квартал, бяха прибрани).
Половин час преди официалния кортеж преминаха бронирани коли за проверка на маршрута. На хората предварително е било обяснено, че не е желателно да се показват по прозорците. Ефектът беше, че всички излязоха на улицата. Разбира се, на зяпачите им бе дадено да разберат, че отблизо са следени от черните фигури по покривите, които образуваха интересна художествена инсталация от комини, тела и бинокли. Хората с дълги черни шлифери бяха от висшата класа, при които пропорцията мозък - физика е в полза на първото.
В самия ресторант "Отвъд алеята, зад шкафа" всички климатици са били предварително проверени за поставени отрови. През цялото време на обяда в кухнята е имало хора, наблюдаващи готвача и подправките, с които гарнира манджите за високия гост. Интимната атмосфера стана наистина задушевна от обема на четиримата агенти за охрана на помещението. Най-масивният от тях бе овързан с кабели за връзка с военното командване и вероятно беше пазителят на така нареченото ядрено копче.
