След това програмната директорка на БНТ Светла Петрова показа становището на програмния съвет за "Дунав мост", гласувано на девети септември. "Дунав мост" е симптоматичен за сегашното равнище на телевизионното филмопроизводство както с положителните си страни, така и с видимите си недостатъци", разсъждават отговорните за програмата в БНТ. Като преимущество на сериала (пред други телевизионни филми в последно време) програмният съвет определя стремежа на авторите на филма да поставят диагноза на българския преход и старанието на екипа да постигне всеобхватност на битовите и психологическите проблеми на българите. Но нито проблемите, нито персонажите са изведени докрай убедително, преценяват програмните експерти и анализират "големите творчески, драматургични, режисьорски, актьорски дефекти" на филма. "Уж с дидактична цел е преакцентирана сексуалната разпуснатост на героите и героините, но еротиката от самото начало е поднесена като лесна стръв за публиката, за която очевидно авторите предполагат, че не е с високи претенции. Някои драматургически решения, свързани със сексуалната щедрост и пресметливост на героите, са просто смешни със своята наивност и преднамереност", оценяват в програмния съвет на държавната медиа. Според екипа на Светла Петрова проблематиката на филма му осигурява централното време за излъчване. Програмният съвет е препоръчал БНТ да се възползва от случая и да превърне филма в собствено медийно събитие.
Преди програмният съвет да пусне филма за излъчване, придружен от есеистични забележки, сценарият е минал през още няколко комисии. Проектът за реализация на сериала "Дунав мост" е одобрен в края на октомври миналата година. Според правилника на БНТ за реда и условията на финансиране на проекти в областта на българското филмово телевизионно творчество проектите първо се оценяват от селекционна комисия. "Дунав мост" е бил избран от комисия с председател проф. Владо Икономов. Идеята за филма са харесали и проф. Боян Биолчев (новоизбраният ректор на Софийския университет), проф. Константин Джибров, Дочо Боджаков и Владо Даверов. Селекционната комисия дава зелена светлина на проекта на тандема Иван Андонов - Георги Мишев. После сериалът на хартия е получил благословията и на УС на БНТ, след което и на бюджетната комисия. В нея влизат двама независими продуценти, главният инженер на телевизията, човек от икономическата дирекция на БНТ и шефът на Центъра за производство на телевизионни филми.
"Ние нямахме опит в правенето и сега всъщност се учим. С толкова малко пари правим толкова много кино", признава шефът на Центъра Владо Даверов. Хората, отговорни "Дунав мост" да се появи на екрана на държавната медиа, се защитават с няколко лозунга - това е животът, вижте вестниците, искахме да провокираме зрителите, това е телевизионен сериал, хората в трамвая говорят за нас, българите искат българско.
Шефът на Центъра за производство на телевизионни филми се зарадва, че най-после новина за филм е изместила политическите заглавия от челните позиции в пресата. "Аз много се радвам, че има обществен дебат за кино, че филмът помогна да се възстанови българското кино, да се говори, да се разбере, че е живо, че оживява", сподели Владо Даверов. Обществен дебат за българското кино обаче би могъл да се организира и с доста по-малко средства от 87-те хиляди лева, похарчени за всяка серия на "Дунав мост". Телевизионният сериал наистина предизвика филмовите пристрастия на обществото. Двуседмичните дебати за "Дунав мост" надминаха вълненията около сапунената опера "Касандра" отпреди няколко години. Спoровете оживяха и на екрана на БНТ след последния епизод на филма. Замисълът на разговора на живо е бил за дебат, в който зрителите трябва да атакуват, авторите да се защитават, а специалисти по седмото изкуство да разсъждават. БНТ дори обяви телефонен двубой за и против филма. И изхарчи още няколко милиона пари на зрителя на вятъра.
Иначе всеки чуждестранен продуцент би се впечатлил от любопитните факти за "Дунав мост". Заснет за много по-кратък срок от предвидения, с парите за шест серии са направени седем (въпреки че действието спокойно можеше да се събере в три), спестени са средства, които би трябвало да бъдат върнати на телевизията. В сериите са участвали над сто актьори с реплики, отделно - епизодици и статисти. Екипът е снимал на 96 терена. Ако се прибавят и имената на известни български актьори и, меко казано, смелите твърдения, че филмът е гледан от пет милиона зрители... няма да е чудно, ако руснаци, поляци и сърби купят филма. Владо Даверов отрича да е поискана оставката му и признава, че е имал идея за продължение на филма. "Аз заставам зад "Дунав мост". Въпреки всичките си неудачи филмът е един много точен поглед за едно поотминаващо време", обясни Даверов.
"Дунав мост 2" в телевизионен вариант за щастие едва ли ще има. Ръководството на БНТ ще се срещне през тази седмица с хората от Центъра за производство на тв филми и ще се обсъдят възможностите за продуцентски контрол над продукциите, които се произвеждат. Във връзка със скандалите около филма НСРТ започна да подготвя петстепенна система за категоризация на филмите. Така още преди началните им надписи ще може да се разбере дали са подходящи за деца например. "Вярваме в правото на избор на зрителите", казаха от съвета.
А шумът около филма може и да продаде едноименната книга на Георги Мишев. Както се видя в сериала, силата на парите е неустоима... Нонка Ганчева: Мъчно ми е и ме е срам за Иван Андонов и за Георги Мишев. Това не е нито за слушане, нито за гледане, а го чакахме с радост.
Ангелова: Трябва да си обичаме нашето българско кино и не трябва така да го оплюваме. От десет години не е имало нов български филм. Не трябва така да се отричат нещата.
Елеонора Стефанова: Толкова много ли мразите българския зрител, та ни пускате "Дунав мост"?
Лидия Ковачева: Това е един филм с позитивно послание, как някои хора не могат да разберат това?
Зрител: Гледам поредната серия и следя с нетърпение какви ли още простотии ще ни се представят.
сем. Василеви: Иска ни се да изкажем сърдечните си благодарности на създателите на филма. Харесва ни, имаме и някои забележки, но общото ни мнение е много добро.
Венета Георгиева: За мен това лошо мнение за филма е едно заяждане. Достатъчно е само присъствието на Чочо Попйорданов, за да се гледа от всички... Отразява реалността.
Накратко
"Майкрософт" демонстрира третата бета версия на своята бъдеща операционна система "Уиндоус 2000" миналата сряда. Тя е обозначена с кодовото название RC3 и ще бъде последната преди официалното представяне на крайния продукт. Около 15 000 души ще участват във финалната фаза от бета-тестването. Според източници от "Майкрософт" системата ще бъде пусната в серийно производство преди края на 1999 г. Официалната дата за представянето на "Уиндоус 2000" е 17 февруари 2000 г. Научната група Internet Engeneering Task Force (IETF) е разработила протокол за обмен на данни по глобалната мрежа, който да служи нещо като плавен преход към новите правила за трансфер на информация по глобалната мрежа. IETF се опитва да наложи своя стандарт IPv6, който служи за адресиране на стандарт на страниците в Интернет, но среща сериозен отпор от повечето доставчици на достъп до мрежата. Проблемът е, че старият стандарт IPv4 е базиран на технология отпреди 30 години и по всяка вероятност скоро ще изчерпа своя капацитет. Новият протокол използва 128-битови числа и на практика не може да бъде изчерпан поне в близките неколкостотин години. Проблемът в случая е, че въвеждането му налага цялостно преадресиране на страниците в Интернет. Затова IETF е създала междинния протокол 6to4, който позволява изпращане на пакети с информация, кодирана по IPv6, като се използва действащата система на адресиране.
След неколкомесечни разправии с телекомуникационната фирма "Америка онлайн" (AOL) софтуерният гигант "Майкрософт" реши да се откаже от агресивната си кампания на пазара на така наречените инстънт месиджъри - програми, които са предназначени за обмен на съобщения по Интернет в реално време. Компанията на Бил Гейтс се опита да открадне част от клиентите на AOL, като пренастрои своята програма MSN така, че да може да работи с потребителите на конкурентната програма AOL Instant messager. Това обаче предизвика гнева на "Америка онлайн", които модифицираха своя софтуер така, че да не е съвместим с MNS. Миналата сряда представителите на "Майкрософт" също обявиха, че следващата версия на техния продукт няма да може да работи в мрежата на AOL.
Задава се ново поколение мобилни телефони
Клетъчните телефони вече не са ограничени в рамките на гласовото общуване. Постепенно те се превръщат в комуникационни устройства, които поддържат търсене в глобалната компютърна мрежа, електронна поща и най-различни аудиоприложения. Някои от тях дори позволяват пълен достъп до Интернет по целия свят. Технологичните лидери в тази сфера - "Ериксон" и "Нокиа" - демонстрираха някои от новите си прототипи на тазгодишното изложение за авангардни компютърни технологии Comdex 99.
Новия модел на "Ериксон" Т28 World тежи само три унции (около 100 грама), но може да прави неща, за които по-големите му събратя могат само да мечтаят. Той работи по двата стандарта GSM 900/1900, което му позволява да функционира в повече от 120 страни. Предназначен е основно за бизнесмени, които пътуват по цял свят. Автоматично пренастройва часовника си, когато неговият собственик пътува в различна времева зона. Клетъчният телефона работи с 3-волтова ултратънка литиева батерия, която му позволява да стои в режим на изчакване в продължение на три седмици или пък да се използва за разговори в продължение на 10 часа. T28 World поддържа и гласово набиране, както и възможност за изпращане на къси съобщения.
Най-авангардното хрумване обаче е предназначено за любителите на музиката. Мобилният телефон има вграден плеър за файлове в музикалния формат MP3, който позволява на един компактдиск да се запишат 10 часа звук. Към апарата ще се прикачва миниатюрно четящо устройство, което използва 32-мегабайтови сменяеми носители. Плеърът ще се командва посредством софтуера в мобилния телефон. Допълнително, когато някой набере собственика на апарата, докато той слуша музика, звукът ще се изключва автоматично.
Отговорът на конкурентната фирма "Нокия" е моделът 7190. Той работи по стандарта GSM 1900, притежава необичайно голям дисплей с течни кристали и е първият модел на фирмата, който позволява свободно сърфиране из глобалната компютърна мрежа Интернет. Освен всичко друго той може да обменя данни с друг апарат от типа 7190 или пък с миникомпютър от типа "ноутбук" посредством инфрачервена връзка.
Проф. Биолчев е новият ректор на СУ
В пушилката от скандални обвинения изчезна темата за мениджмънта на алма матер Изборът на ректор на Софийския университет "Свети Климент Охридски" привлече безпрецедентно медийно внимание. Може би защото политиката на оцеляване в най-старото българско висше учебно заведение продължи прекалено дълго и преподавателите и студентите очакват по-радикални промени. Новият ректор проф. Биолчев безспорно ще задоволи искането на академичната общност начело на университета да стои харизматична личност, но преобладават силните съмнения, че той ще успее да бъде мениджър, който да мотивира и да задържи кадърните млади преподаватели.
Според проф. Йордан Ведър от Философския факултет дългогодишната политика на "постното дробче" - да се оправяме, доколкото можем, с това, което ни се дава - е била продиктувана на бившия ректор проф. Иван Лалов от академичния съвет и той се е придържал стриктно към нея. Другите мнения по отчета на проф. Лалов, прозвучали по време на общото събрание, също бяха в рамките на добрия колегиален тон. Редките критики бяха плътно опаковани в благодарности. С изключение на изказванията на някои от представителите на Философския факултет, които дадоха сериозна заявка за активност през следващите четири години, потокът от думи, който заля 65-а аудитория беше добър пример за риторика на импулса нищо да не се променя.
Частта за учебната дейност на университета в отчетния доклад на проф. Лалов изненадващо откровено посочи проблемите, които не са намерили решение. Бившето вече ръководство на университета признава, че още предстои преходът от т.нар. фундаментална научна подготовка към специалности с практически приложен характер, че обучението носи "неприемливо висока степен на администриране и формализъм", че е плачевно положението с научноизследователската работа, която е гръбнакът на всеки съвременен университет. Както обаче отбеляза проф. Николай Василев от Философския факултет, "изчерпателното изброяване на проблемите изобщо не е гаранция за успешното им решаване". Особено ако се прави в края на мандата.
Симптоматично за състоянието на университета беше и самото общо събрание за избор на ректор. Редуцираният му състав не успя да го предпази от нападките и компроматите с махленски привкус.
Издигнатият от Химическия факултет проф. Борислав Тошев беше обявен за лъжец от колегата си доц. Петър Кралчевски заради неверния според него брой научни цитати, обявени от проф. Тошев. Въпреки апела да не се правят унижаващи личността изказвания, проф. Калчев от Философския факултет отново върна топка към миналото на майката и бащата на проф.Биолчев. Освен това той го обвини, че използва за човешки същества "квалификацията помияр". Въпросите на професора бяха заглушени от силно тропане с крака на цялата аудитория. Това обаче не попречи обсъждането на платформите на кандидатите оттук нататък да се превърне в обсъждане на изказването на проф. Калчев, гарнирано с не дотам академични аргументи като "самият Калчев използва публично определенията пикла и пача".
Кой е все пак новият ректор? Доц. Майа Пенчева, декан на Факултета за класически и нови филологии, мотивирайки подкрепата на факултета за кандидатурата на проф. Биолчев, отбеляза, че един ректор трябва да притежава три основни качества - да бъде ярка личност, голям учен и "носител на определени европейски културни ценности". В емоционалното си изказване тя заяви, че проф. Биолчев е ерудирана личност, продукт на европейската образователна система. Встрани от цялостното обсъждане на платформата (или както по-скоро се получи, на личността на проф. Биолчев) остана разглеждането на качествата му на мениджър, защото проблемите на алма матер отдавна са минали етапа, в който могат да се решават с козметични методи. По какъвто и начин да се преразпределя сегашният бюджет, той е абсолютно недостатъчен за създаването на нормални условия на работа за преподавателите и студентите. А предложеният от проф. Биолчев "диалог с всички институции, от които това зависи, за да бъде създадена финансова ценностна система на нашия продукт", едва ли ще доведе до сериозното му увеличаване.
За десетгодишнината от падането на Берлинската стена "The New York Times" ни почерпи с манипулирана статия
Как незнайна българка завъртя конспирация
Шест дни след публикуването на текста в нюйоркския всекидневник авторката Благовеста Дончева се оказа в софийския психодиспансер
Българите, които започват деня си с "Ню Йорк таймс", едва ли могат да напълнят будката на охраната пред американското посолство. Останалите няма как да са видели, че в броя от 11 ноември вестникът публикува статия, озаглавена "В България, 10 години мизерия". Материалът излезе като част от голяма поредица, посветена на 10-годишния юбилей от падането на Берлинската стена. След купищата статии за Германия, Полша, Чехия нашата страна беше представена с писанието на Благовеста Дончева, "преводач".
На 17 ноември пред сградата на американското дипломатическо представителство в София полицията прибра за нарушаване на обществения ред няколко жени, протестиращи срещу предстоящото посещение на президента Бил Клинтън. "Дума" и "Монитор" уточниха, че жертвите са Анка Пенкова, Мадлен Кирчева и Благовеста Дончева. "Дончева, която е преводачка от английски, е влачена по земята, за да бъде прибрана в полицията", пише в "Монитор". Шокът за размирната Дончева със сигурност е бил голям, след като тя е забравила да спомене пред репортерите, че им е колежка, и то с прясна публикация в "Ню Йорк таймс".
В Съюза на преводачите не я познават. Освен в полицейския рапорт името й фигурира и в... Интернет. Там има един адрес - emperors-clothes.com. Бегъл поглед по уеб-страницата потвърждава, че от приказката "Новите дрехи на царя" създателите са си заплюли разобличаващия вик "царят е гол". В свободното публицистично поле гастролират графомани на принципа "конспиратори от всички страни, съединявайте се". Точно там се появява и Благовеста Дончева. "Известно време тя е била активист на подкрепяното от САЩ продемократично движение в България, сходно на поддържаната от САЩ опозиция в Сърбия, с изключение на това, че българската версия управлява страната от няколко години", гласи визитната картичка на Дончева. Редакторът на сайта съобщава, че "получихме ето този текст от българската интелектуалка". Следва самото съчинение, наречено "С отворени очи: писмо до сръбската "демократична опозиция" от Благовеста Дончева". Датата е 4 септември. Остава неясно само как и кога за първи път Благовеста Дончева се е свързала с редактора от emperors-clothes.com. Със сигурност обаче неговото име е Джаред Израел. Той е и човекът, който на 12 ноември "качва" в сайта своя "Разказ за две статии", свързан пряко с Благовеста Дончева.
В действителност "писмото до сръбската опозиция" е големият брат на публикацията в "Ню Йорк таймс". Редакторът Израел обяснява как Благовеста Дончева е българска интелектуалка, която пише с голяма откровеност и страст, и твърде добре, на английски. "Нейната статия "С отворени очи: писмо до сръбската опозиция" беше пусната по emperors-clothes.com, след което беше "източена" от други уеб-страници и разпространена с мейлове навсякъде из Интернет. Репортер на "Ню Йорк таймс" я връчи в печатна форма на една жена от редакторския екип на вестника. Тази редакторка се свърза с мен. "Таймс" имали желание да пуснат нещо, основано на статията в emperors-clothes.com. Обсъдих това с г-жа Дончева. Действайки като неин агент, така да се каже, имах особено интересен разговор с жената от "Ню Йорк таймс", пише Джаред Израел. И предава диалогът така:
Ако всичко дотук е вярно, редакторите от "Ню Йорк таймс" са взели "писмото до сръбската опозиция" и са го подложили на цензура и префасониране, при които дори тоталитарните "пера" биха се счупили.
Оригиналът на статията (на разположение в emperors-clothes.com - бел.ред.) няма нищо общо като вид с окастрените до неузнаваемост редове в "Ню Йорк таймс". Натуралният жанр, предпочетен от Благовеста (името става все по-значещо) е "писмо", защото тя има послание към сръбската опозиция. А то накратко е: откажете се навреме от илюзиите си за американската демокрация; мирясайте и недейте да се поддавате на захаросаните приказки на янките - те искат просто да ви завземат държавата; американците провеждат невидим геноцид в България, както и във всички останали страни, попаднали в смъртоносната хватка на щатския тип демокрация и нейните пратеници - МВФ и Световната банка; САЩ и Западът алчно протягат лапи към земята и ресурсите на Сърбия; всичко това е, защото те имат геополитически интереси и нужда от евтина работна ръка. Някои от разхвърляните из текста директни призиви към сръбската опозиция имат възрожденски характер. Автентичният текст описва за залитналите по зелените пачки лидери на сръбската опозиция социално-битовия апокалипсис в България след идването на демокрацията, МВФ и Световната банка. И завършва с: "Какво си мислят сърбите? Истински се учудвам на реакциите на сръбския народ напоследък. Никога не съм гледала на тях като на нация от самоубийци. Към какво се стремят? Какво искат? Мрачният, безнадежден живот на българските им съседи? Те наистина ли искат да видят старите си хора да ровят в торни контейнери? Наистина ли искат да спрат децата си от училище поради липсата на пари за обувки и учебници?... Вие, опозицията, наистина ли искате да лижете подметките на тези жестоки алчни чудовища? " Това пита авторката, след като е сравнила със земята "отворения" Сорос (или както би прозвучало в духа на нейната риторика - "като Сърбия след US-бомбардировките" - бел.ред.).
Изданието очевидно е "оперирало" всичко - от обема през географията и жанра до идеята. Селекцията е на принципа "най-лошото". Въпреки многопосочните опити на "Капитал" да получи някакъв коментар от представител на редакторското тяло на "Таймс", до редакционното приключване на броя никой не пожела да говори. За сметка на това обаче пощенската кутия на американския вестник е задръстена от електронните реакции на българи, живеещи в чужбина и главно в САЩ.
Официалната позиция на българското посолство във Вашингтон е изразена в писмо до редактора на вестника от 12 ноември. Статията на Благовеста Дончева "В България, 10 години мизерия" представя неточен имидж на България и несправедливо обвинява за проблемите на страната външни институции като МВФ, Световната банка и други, които ускориха появата на отворена икономика", пише в подписаното от посланика Филип Димитров писмо.
Злепоставящият материал и малко по-късно изскочилата подробност за оригиналния текст предизвикаха реакцията на:
Въпросите, които се утаиха от този скандал, са поне два - доколко представително е мнението на Благовеста Дончева и какво направи правителството, за да обясни програмите си за реформи на по-широк кръг хора, в това число скептици и "тревожни мозъци".
А на "безпристрастната" ножица на "Ню Йорк таймс" един българин отговори типично по американски: "Повече няма да си го купувам."
София, България
Ние тук в България имаме демокрация от 1989 г. Какво се случи през тези 10 години? МВФ и Световната банка успешно изяждат българската индустрия. Те настояваха за приватизацията на българските заводи и фабрики. В много случаи българското правителство, което усърдно следва напътствията на МВФ, продаде тези предприятия на мощни чужди корпорации. И тези корпорации често ликвидираха бизнеса (нов начин за борба с конкуренцията!). Какъв е резултатът? Орди ненаети работници, просяци по улиците, стари хора, ровещи в боклуците за някоя дрипа или мухлясало парче хляб. Нашата обществена постройка се разпада. Преди 1989 г. България беше социалистическа страна: безплатно медицинско обслужване и образование за всеки. Майките и възрастните хора получаваха допълнителна помощ и привилегии. Сега, от падането на комунизма, виждам все повече деца, напуснали училище. Техните родители не могат да им осигурят обувки и дрехи, да не говорим за учебници и тетрадки. Положението не е по-розово и при възрастните хора. През 1989 г. пенсията на майката на мой приятел е била около 105 лева месечно. Сега тя е 46 лева, малко повече от 24 долара.
Има много хора, особено онези на възраст над 30 години, които не работят. Никой няма нужда от тях; никой не им предлага работа. Обявите за работа във вестниците често изискват кандидатите да са на възраст до 30 години. И дори ако си под 30, какво получаваш? Шансът да робуваш 12 часа на ден за почти нищо на новоизлюпен бизнесмен. През януари последните останки от нашата социална държава ще бъдат ликвидирани. Правителството повече няма да субсидира влаковите билети за студентите, възрастните и майките с деца. Това означава, че хората ще бъдат принудени да стоят или в градовете, или в селата, което ще засегне активните пенсионери и безработните. Сега те си докарват по нещо допълнително към оскъдните семейни приходи чрез временна работа в градовете или отиват в селата и отглеждат зеленчуци и плодове за зимата в бащините си градини. В това имаше икономическа логика, когато пътуваха с влак на половин цена. След Нова година това ще бъде безсмислено. Подложени сме на неизказани трудности, въпреки това Джордж Сорос, финансистът, ни насъсква, казва ни да си отворим границите, да станем отворено общество. Но ние в България платихме висока цена, за да разберем какво точно означават тези хубави лозунги. Това означава убиване на индустрията, която е останала някак жива в България. Турският внос залива пазара. Чорапи, произведени в България, се продават за 1 лев; виждала съм турски чорапи, които се продават за половин лев. Така че скоро ще носим само турски чорапи и няма да имаме работа. Много нискокачествени хранителни продукти и други стоки навлизат свободно в България, подкопаващи усилията на местните производители. Имам братовчед с малка ферма с 4 крави. Той не успя да си продаде телетата за две последователни години. Смазан е. Компаниите, които купуват телешко месо, обясняват, че предпочитат да работят със замразеното месо, внесено от Гърция на ниски цени, готово да бъде напълнено и превърнато в салам или колбаси.
Какво ни предлага Западът в замяна на тази мизерия? Какво е привлекателното за чужда корпорация в една опустошена страна? Евтиният труд и природните ресурси! Толкова за отворените граници. Толкова за отвореното общество. Лично аз живея в мизерия, но все още се справям някак. Гледката на старите мъже и жени, които ровят в боклукчийските контейнери, е това, което къса сърцето ми.
Преди падането на комунизма аз и много други вярвахме, че комунистическото правителство е лъгало за САЩ. Смятахме, че всичките му предупреждения относно Америка са били просто пропаганда. От 1989 до 1993 и аз бях демократичен активист. Това беше преди да разбера истинските дела на МВФ, на Световната банка или транснационалните корпорации и тяхната политика на разрастване. Ние се подведохме по съблазнителните приказки за демокрация и откритост. Сега, 10 години по-късно, ми се ще да не им се бяхме хващали.
Медицинското обучение няма нужда от революция
Предстои общо събрание на Медицинския факултет - София. В неговите прерогативи са както избор на декан и факултетен съвет, така и обсъждане на отчета и анализа на дейностите за изминалия 4-годишен период, както и обсъждането на плановете за бъдещото развитие на факултета.
Въпреки поуките от преживените ненужни експерименти в областта на медицинското образование и днес не сме предпазени от гласове и идеи за перманентна революция в името на революцията. Провокациите тук ще дойдат от реформата на здравеопазването и нуждата от икономии и съкращения. Ще се чуят гласове, че при намаления прием на български студенти преподавателите са много. Сериозен аргумент. Но в Медицинския факултет - София се осъществява около 90 на сто от следдипломната квалификация на българските лекари. Това е огромен брой основни, тематични, профилни и индивидуални курсове на високо ниво. Здравната реформа разчита на хиляди специалисти по обща медицина. Кой ще ги създава и обучава? Естествено висшето училище. А да не забравяме, че преподавателите клиницисти са и лечители, на които разчитат най-тежко болните в цяла България. А фундаменталната медицинска наука у нас разчита на преподавателите от предклиничните катедри.
Разбира се, има много проблеми за решаване, а и в много области изоставаме след онези, с които искаме да се сравняваме. Малко са международните научни проекти, в които участваме активно, а това са изследвания, които носят престиж и средства. Въвеждайки като базови принципи правилата на добрата клинична практика (GCP) и на доказателствената медицина (evidence-based medicine), можем да направим сериозна заявка за участие в европейски и световни проекти и изследвания.
Ако искаме да върнем назад качеството на медицинското обучение у нас, нека се втурнем в нови революции - да съкращаваме преподаватели, бази, да приватизираме клиники. Сигурен съм обаче, че това ще доведе до съмнителни финансови резултати за държавната хазна и до лоши последствия за нацията. Надявам се, че общото събрание, без да се вторачва в количествените показатели, ще насочи своите реформаторски усилия към повишаване на качеството на медицинското образование у нас. Заслужава си и да се обсъди проблемът за разделното финансиране на учебната, лечебната и научноизследователската дейност на Медицинския факултет. Висшето медицинско образование има вече нужда от еволюция, а не от революция.
Прасета, мезета и Бердяев
"Там, на седмото, небе всичко живо се... " - имаше някога такава махленска песничка. Няма нужда обаче да ходите чак до небесните селения, за да се потопите в плътски радости. Стойте тук и сега, построиха ви "Дунав мост", където незадоволен индивид не остана. Всеки се чифтоса с всеки, ТКЗС-то възкръсна в модерен вариант, касапите с воайорски наклонности тържествено извиха глас: "За кокошка няма прошка. " Но трябваше друго да пеят "Всичките прасета - на мезета" - парче, което е символично за онзи аромат на пача, пронизал целия филм. То отразява и безрадостната съдба на добичетата, които квичат ли квичат на умряло. Защото тях никой не се сети да ги уважи. Само ги крадоха, колиха и плюскаха, когато не лочеха прясната кръв на други невинни животинки. И когато не цитираха Бердяев. Лошо! Фундаментален пропуск на сценариста Георги Мишев и режисьора Иван Андонов в иначе благородната им кауза да обогатят сексуалната култура на населението. Ако го бяха сторили, щеше да се връзва концептуално с метафоричния образ на днешна България, над който така всеотдайно са се трудили. А сега какво? Натирили са прасенцата от кочината и са нахлули на тяхно място барабар с героите (и актьорите). Отвътре се чува нещо. Не, не е "Тих бял Дунав". Май че е "Шумен, черен Дунав". А може би е "Морякът удавник съм аз".
Така или иначе нещо с авторите не е съвсем точно. Те си мислят, че плават по Дунава, а всъщност пляскат в ярмата от коритото. На тях коритото сигурно им прилича на мост, по който шетат герои на нашето време със своите проблеми, психология, речник и т.н. Вероятно дъхът на битовизъм и биологизъм въздейства на обонянието им като парфюм. Те дори си въобразяват, че са направили нормален телевизионен сериал.
Нека им простим заблудата, както би сторил Бердяев. Нека като истински патриоти се обединим в тоз миг съдбовен. И дружна песен днес да екне: "Грух, грух!"
Земно - неземно
Безкомпромисна логика и мъжествена естетика - това са видимите отпечатъци по скулптурата на Иван Русев. Тя удря чело високо над мъглявата самоцелност на абстракцията, стои спокойна, сдържана и мъдра до истеричавата смисловост на авангардите.
Русев е от малцината аристократи в гилдията от поколението след Галин Малакчиев и Павел Койчев. Аристократите по-малко бъхтят материала, повече моделират идеята. Тъкмо те прочистиха обора на родната скулптура от силовостта и недодялания гигантизъм на криворазбраната монументалност. Привнесоха финес, вкус и интелектуалност.
Произведенията на Русев, отчуждени от бъбривостта и многотията, са на крачка от минимализма. Но не са минималистични, защото привидно хладната филигранност на пластиката им е минирана с много смисъл и сдържана емоция. Авторът е кръстил "Реконструкция" изложбата си в галерия "Райко Алексиев". Аз бих се усъмнила в точността на думата "изложба", чиято хрисимост се отнася към мултимедийния спектакъл на Русев, тъй както милото "мелодия" към Вагнеров опус. Сътворен е монументален разказ, в който пространство, форми, звуци, светлини и сенки са миксирани в общ мощен контекст. Авторът се е концентрирал върху големите философски опозиции, заложени в материята въобще: градеж - разруха, растеж - разпад, развитие - регрес и в крайна сметка сътворение - апокалипсис. Те са представени като скачени съдове, а ролята на Демиурга е отредена на ритъма. Той опложда, структурира, разчленява и видоизменя материята и пространството.
Залата е разпъната от под- и надпраговите вибрации на звуци, взети от натура: от ателието (банциг, флекса, диамантина), от природата (чанове), та чак до грохота на излитащ самолет. Ниското осветление пък изстрелва пластиката до драматични децибели, създава театрална ритуалност, а дългите сенки и контрасти - катастрофичен съспенс.
Радичков разгледал всичко това и казал: "Хубаво! Земно! " И неземно - като кратери на Луната.
За честта на пагона
Форт Маккалъм, САЩ. Действащи лица: I военен следовател под прикритие (Джон Траволта), II военен следовател, спец по изнасилвания (Маделин Стоу), генерал - герой с бъдеще на вицепрезидент (Джеймз Кромуел), генералска дъщеря с капитански чин, други. По стародавните традиции на театрала Станиславски и правилата на криминалната литература на двамата следователи ще им се отвори доста работа. Ще има труп, изнасилване, предателство, сблъсък на различни понятия за чест, морал и дисциплина. След впечатляващия си дебют с "Въздушен конвой" режисьорът Саймън Уест добросъвестно се е постарал да придаде кинематографична скорост на бестселъра "Дъщерята на генерала", преведен и у нас.
Въпреки старанията филмът вдига километража колкото за велосипедна пътека. Проблемът е, че в резервоара му са налети различни марки гориво. Малко от "Доблестни мъже", няколко литра "Редник Джейн" и по капка политика, гей, бивша любов, цивилни и униформени извращения. Саймън Уест може и да е сръчен занаятчия, но акълът му е още зелен. Хвърлил се е да товари една чисто криминална интрига с прекалено много подтекст. По силата на баналния принцип "всички военни са виновни, но армията е свято нещо" той развежда главния си герой из разните кръгове на армейския ад. Джон Траволта няма какво друго да прави, освен да подхвърля двусмислени реплики от речника на Филип Марлоу към всички около себе си, воден от класическата презумпция, че няма лица извън подозрение. И да се ежи на всеки по-висшестоящ чин по силата на следователския си имунитет. Два-три свежи лафа обаче не са достатъчни да се достигне Раймънд Чандлър. Пет-шест ефектно заснети по въздух и земя епизода не правят Тони Скот. И не всяка говорилня е психологическо проникновение.
Радичков в Ноев ковчег
Казват, че Радичков е непреводим въпреки многобройните чуждестранни издания на книгите му. Нито един език освен българския не можел да предаде песента на неговата реч, нито едно ухо освен българското не би могло да усети безкрайността на неговата вселена.
Елена Цикова е поела още по-голямо предизвикателство - да преведе прозата на Радичков на театрален език. В спектакъла си "Ноев ковчег" (театър "София") тя е събрала онези късове от творчеството на писателя, които според нея ще трябва да дадат начало на нов живот като събраните от стария Ной в неговото корито птици, растения и животни. Заедно с тях режисьорката е прибавила и своите видения, пробудени от прочетеното. Внезапно от този колаж изскача един непознат или поне останал извън традиционните представи за Радичков образ. Той вече не е благият мъдрец, който гледа с добродушен поглед на света наоколо. Текстовете му са сурови, нелицеприятни за човешкия род, а понякога дори жестоки.
Спектакълът като цяло също се оттласква от всички неизменни досега атрибути в постановките по Радичков - в него няма шарени черги, духова музика и регионален колорит. Затова пък е населен с верблюди, тенци, върколаци, драколи, гяволетини и рой други митични същества, пуснати по света все от Радичков.
В "Ноев ковчег" Елена Цикова е успяла да организира своите актьори в съвършен ансамбъл, познат досега единствено от спектаклите на "Сфумато". Но без сценографията и костюмите на Красимир Вълканов не би било възможно да се случи толкова невероятен, мистичен и пестелив на думи спектакъл. За разлика от друг път тук важат всички клишета - че сценографът е съавтор в спектакъла, че без работата му цялото е немислимо и че "облеклото" на постановката е също толкова важно, колкото и нейното съдържание.
Докато е чела Радичков, Елена Цикова е пропуснала само едно изречение - че пишещият човек, пък и режисьорът, трябва да "избягва многословието и творението му да е само от мускули, без всякакви тлъстини". А на гърба на "Ноев ковчег" тежат поне трийсет излишни минути.
Карфица в сърцето
Заглавието на CD - албума "Alta, alta es la luna" (изд. "Гега Ню"), което намеква, че става дума за луната, а значи и за любовта, не е измислено от страст по чуждиците. То търси колорита на автентичността. Всичко в тази малка книга на песните e изречено и изпято на ладино - езикът на сефарадските евреи. Става дума за онзи клон от времето на голямото им преселение през Средновековието, който се е пръснал между Азия и Латинска Америка, а е тръгнал от Франция, Испания и Португалия.
Идеята да търси, изнамира и надипля музикалните приказки за нещата от живота и преди всичко за съкровеното чувство принадлежи на Жул Леви. Миниатюрите са адаптирани за глас и пиано, а техни запалени изпълнителки са певицата Юлия Миланова - Щайнер и пианистката Нина Аладжем.
Дори и за онези, които не са познавачи на ладино, е разбираемо, че и за сефарадите обичта е страдание, разкъсваща ревност, а понякога и лекомислие. Самата мелодична линия на песните е цяла поезия и наниз от образи. По-любопитните пък могат да надникнат в буклета на албума - там е отпечатана песнопойка с текстовете на ладино (той напомня на испанския) и превода им на български. Оттам си извадих и любим куплет, в който се твърди, че любовта е карфица, която дълбае сърцето.
Лъжовно е усещането, че Жул Леви е слушал и записвал, "тъй както народът го е пял". Аранжиментите издават композитора като дълбок познавач и на първообраза, но и на днешната шлагерност. Той изважда деликатно старинната песен от капсулираната й форма, освобождава я от трупания с векове инстинкт за самосъхранение и я разтваря в по-нови културни пластове. Слава богу, без да накърнява красотата на първообраза. Изпълнителките също избягват да влизат в ролята на реставратори. Те превръщат цикъла в кокетна разходка из сантименталния романс, чаровно намигват в любовните задявки и нежно люлеят с приспивните песни. Тяхна е "вината" албумът да заприлича на старото златно бижу, забравено и неносено отдавна, за което си струва да ушием нов тоалет, за да блесне отново.
Блясъкът на Париж
Отговорът на парижанин, запитан дали знае как ще се празнува нощта на 2000, гласял: "Какво значение има това, нали съм тук. " Наистина, не е задължително да бъде 31 декември 1999, за да е незабравима нощта, прекарана в Париж. Но точно тогава френската столица ще спре дъха на повече от милион свои гости. Градът ще бъде осветен до неузнаваемост, бляскав и триумфиращ, както никога досега. Още от 1997 часовникът на Айфеловата кула отброява оставащите дни до 2000 г. На 31 декември ще останат само изнизващите се часове и минути. В полунощ символът на Париж ще бъде облян от 20 000 светлини. В същия миг светещ воал под формата на арка на площад "Конкорд", наречен "Вратата към 2000", ще се вдигне и ще даде път на новата година. По протежение на "Шан-з-Елизе" ще се разкрие смайваща гледка - 24 гигантски светещи виенски колела ще започнат да се въртят заедно с движението на тълпата по легендарния булевард. В момента катедралата "Нотр Дам" се реставрира и за празника ще тържествува в ослепителна белота. През декември на върха й ще бъдат инсталирани две кули, напомнящи пирамидите пред Лувъра.
Франция ще отбележи 2000 и с друг грандиозен проект - "Зеленият меридиан". Ивица от засадени дървета ще се спусне на север от Дюнкерк, през Париж до Барселона. Над хилядакилометровият низ символизира пътя на човечеството към третото хилядолетие.
Новата програмна схема на националната телевизия оживява
"Малка мощна музика" няма да се излъчва, след като "Студио Хь" отново не беше одобрено
След като си хареса идеи за външни продукции, през миналата седмица ръководството на БНТ посочи и отличниците в конкурса за вътрешни продукции. "Изобилно количество проекти, но за сметка на качеството. С няколко изключения ярки разработки няма", призна програмната директорка на БНТ Светла Петрова. Ще разочарова или ще изненада приятно новата програма на държавната телевизия, ще стане ясно след първи януари 2000 г. Схемата, която е разработена още през май и беше одобрена от НСРТ, акцентира върху изграждането на навици у зрителя и залага на блокови предавания. В делничните дни програмата на БНТ е огледална. През деня се редуват информационни блокове, сериали, образователни предавания, новини, детски предавания и публицистика. Вечерната програма ще печели зрители с игрален филм, след който е запазено място за коментарното предаване на Канал 1. В късните часове е отделено време за изкуство и култура, нощен блок и нощно токшоу. Последните новини ще бъдат излъчвани в полунощ, а програмата след това ще включва повторения на филми и предавания.
Ръководството на БНТ хареса 111 проекта от общо 337 предложения, които бяха постъпили за участие в конкурса за вътрешни продукции. Новите предавания, които ще се появят на екрана от 2000 г., са петдесет, а останалите са актуализирани варианти на познати рубрики, поясни програмната директорка на медиата Светла Петрова. За много от предложените позиции са липсвали сериозни проекти. Без конкуренция място в програмната схема печелят идеите за съботен и неделен сутрешен блок. "Добро утро" ще се излъчва в разширен петчасов вариант, а в неделната сутрин зрителите ще събужда предаването на репортера Драгомир Драганов - "Чай". "Открито" на Валя Ахчиева е било единствено предложение за предаване за разследваща журналистика. Димитър Езикиев ще прави "Портрети", а поетът Радой Ралин е част от екипа на "Филм фокус" - предаване за документално кино. Най-силна е била конкуренцията в категориите за предавания за етнос и култура, за религия, за мода, за инвалидите и за образователни програми. Към предаването "Заедно" за етнос и култура ще работи и ромски екип. Богомила Косатева е спечелила да прави предаване за аварии, бедствия и катастрофи - "Тънката нишка на живота". Програмата "Кантора" ще предлага юридически съвети, "Семеен портфейл" ще помага в разпределянето на семейния бюджет, място в програмата намират и две предавания за неправителствени организации - "Пари за... " и "Мисията възможна". "Ах, този фолк" ще търси граничните зони между разновидностите на фолка, обясни Светла Петрова.
Място в новата програмна схема ще имат предаване за български език, за религия, за българските духовници, за необяснимите неща от живота. Със заглавията си провокират "Кафе Мюнхаузен", предаване за безработни, и предаването за изобразително изкуство за деца и тийнейджъри "Нарисувай ми овца" на художничката Мария Ландова. Предаването "Ах, тези муцуни" запазва позицията си в съботната вечер въпреки първоначалното предложение на програмния съвет да бъде преместено във вторник от 22.30 часа. Забележки има към концепцията на "Планета спорт". Екипът й трябва да предложи нови идеи и да привлече известни спортни журналисти, настояват програмните шефове на БНТ.
В дирекция "Новини и актуални предавания" мислят над идеята за токшоу "Срещи с пресата", в което всяка неделя по обяд пишещите журналисти ще дискутират гореща тема от седмицата. Все още се обсъждат варианти и за предаването "Обратна връзка", в което според Светла Петрова телевизията трябва да устоява своите интереси.
Държавната телевизия ще продължи да търси идеи за дискусионно токшоу за култура, за развлекателно-информационен блок, който трябва да се излъчва всеки делничен ден между 11 и 12.30 часа и за младежко шоу в съботния късен следобед. Коопродукции ще бъдат "Делова жена" и музикалното шоу "Кречетало".
Играта "Малка мощна музика", която е разработена от екипа на "Хъшове", също печели място в програмата". "И това предаване ще има съдбата на "Балканто". След като отново не са одобрили "Студио Хь", няма да реализираме и "Малка мощна музика", обясни сценаристът на хъшовското шоу Росен Петров. Програмната шефка на БНТ Светла Петрова сподели личните си пристрастия към "Хъшове" и мнение, че мястото на предаването е на екрана на националната телевизия. Колегите й обаче не са разглеждали проекта за предаването, защото същото предложение е било отхвърлено на конкурса за външни продуценти. Росен Петров отрече, че отказват да правят предавания по БНТ, защото се надяват да намерят място в програмата на бъдещия частен национален оператор. "Можем да чакаме печелившия в конкурса за първа частна телевизия и на екрана на БНТ, а не в "Седем дни", коментира сценаристът. Предаванията, разработени от екипа на "Хъшове", са предложени от фирма "Блокбар", защото "ТриВоДи" е в съдебен спор с националната телевизия и няма право да участва в конкурса.
От програмата на БНТ отпадат "Изборът" на Снежана Атанасова, "Писма за Надежда", "Европейски уроци", "Преди новините", "Блусобщество", "Отвъд полунощ" и други по-малко познати предавания като "Енциклопедия на неизвестното", "Спечелете с новите бонове", "Музикален зодиак", "Авиофен".
Новите предавания ще преминат и през своеобразен изпитателен срок. В края на март програмният съвет ще постави оценки на новите продукции, от които ще зависи дали запазват място в програмата, или ще бъдат спрени.
"Младото мелнишко е тук!"
Дали френските винопроизводители, които по традиция всеки трети четвъртък на ноември се провикват "Le Beaujolais nouveau est arrive" (Новото "Божоле" е тук), знаят, че тази година от Балканите им отвръща ехо: "Младото мелнишко е тук! " В един от салоните на "Шератън" беше поставено началото на българска традиция - Винпром "Дамяница" представи "Младо мелнишко", реколта 1999.
"Да пиеш вино, значи да искаш да бъдеш свободен човек" - ни внушават персийските поети. Виното, казват древните, очиства от заблуди тялото и душата.
Предизвикателството на "Младото мелнишко" към френското ново "Божоле" е подаване на ръка за поход към мъдростта и радостта на живота. Освен че внушава дързост, виното символизира и вярата. Цветът му е нейната истинност, вкусът му - нейната всеобхватност.
"Младото мелнишко" е най-доброто от тазгодишната реколта на местния сорт Широка мелнишка лоза. Гроздето е "от ръка брано" и е изключително старателно сортирано.
Това вино събужда отново българската традиция да се слага вино на масата вместо твърд алкохол. Да се възвърне отново културата на пиенето, която отделя пияниците от хората на ритуала, хора ценители, умеещи да пият и да се ползват от усещането на божествената радост.
Стойността на всяко едно вино се определя не само от неговото качество, но и от винарската традиция. Винарите от "Дамяница" искат да поставят началото на едно ново отношение към благословеното от Бакхус питие: да пиеш вино и да гледаш с широко отворени очи на любовта и на желанията на душата си.
Според двама професионални дегустатори, които присъстваха на представянето на "Младо мелнишко '99", то е "с приятен червен цвят и красив блясък. Има експлозивен аромат с нюанси на екзотични цветя и роза. Открояват се типичните нотки на тютюн, загатване за кожа. Вкусът е балансиран, с подходяща структура, завършва с приятна тръпчивост и ухание на червени плодове."
Кремсупа от тиква с чушки
Настърганата тиква задушавам заедно със ситно нарязания лук в маслото. Добавям бульона и подправям със сол, пипер и ким. Нарязвам едната чушка на ситно и добавям и нея. Сипвам и двата вида сметана и след като поври малко (колкото да омекне зеленчукът), миксирам всичко до най-фино. Добавям бялото виното, малко лимонов сок и останалото масло встрани от огъня. Разбърквам всичко добре с тел. Останалата чушка нарязвам на малки еднакви кубчета или ромбчета за по-красиво. Сипвам горещата супа в топли супени чинии, слагам малко от чушката във всяка порция и поръсвам отгоре с копър. Сервирам веднага.
Какво се червиш като печена тиква?
Ако кремсупите са ви дошли напоследък до глътката - опечете си гола тиква. От нея няма да пострада имиджът ви за аристократичен произход! Това го твърди големият душевед Елин Пелин в разказа си "Печена тиква"
Душко Добродушков, архивар, носи в дома на господин управителя документи за подпис. Сварва го да яде тиква и когато го поканват с едно дъхаво парче, отказва, щото "противно му е на стомаха"... "- Всъщност, ако има нещо, което най-много да обичам на света, то е печена тиква - почна да размислява той, като вървеше с наведена глава по улицата. - Ям ги като прасе. Но да им не е пустото име такова. Тиква! Звучи някак просташко, дявол да го вземе! Глупешко, селендурско нещо! Ще кажат: тоя и тоя яде тиква - махни го - човек без култура, простак, с една дума - свиня. Някога ще ида на село, само тикви да се отям! Далече от хората."
И аз имам случай с тиква, но той повече обслужва вътрешното й обзавеждане. Забелязвам един да се върти около купчина с тикви, а като се наведе, по-голяма от неговата няма. Викам си - познавач е и му организирам японско следене. Това следене по оригинал е "гръб в гръб", но аз гледам в него и в тиквите. Както сивите обувки в черна стая, така и тиквите в група - всички си приличат. Този, на когото правя разработка, избира тикви - значи номерът не е в цвета и формата, а другаде. Забелязвам, че с дясната ръка прави двойно захлупване, а с лявата само се подпира на тези пищни и - съвсем естествено - сладки форми. Избра две тикви, които с нищо не блестят пред другите. Помогнах да ги сложи в чувалчето и зачаках да ми открие секрета.
Когато се отдалечихме от грамадата, той спря и извади зад ревера си голяма кошничарска губерка. Най-нахално пробождал тиквите, както се щипе мома на хоро. Ако иглата влиза лесно, тиквата е водниста и не струва. "Хапе" ли губерката - твърда е и може да се каже: "Това е твоята тиква!"
Тиквата не може да се използва за литературни сравнения от женския кръст нагоре, защото такава гръдна обиколка няма. Но ако мъжът с въображение погали една тиква "сквозь прижуреньй глаз", гарантирам ви, че се получава.
Тиквата е от Америката на дългите сериали и я довеждат в Европа някъде към ХVI век. Голяма е войната й с моркова. Когато я сцепите и задължително не сте далтонист - вгледайте се внимателно. Най-хубави са тиквите с оранжево и яркожълто месо. Точно тези екземпляри съдържат повече каротин от морковите. Каротинът вдига пердето на окото, масажира черния дроб и му вади алкохола, както пияница вади шише от джоба си. Балсам е за бъбреците и пикочния мехур. Ако някой е забравил как като войник е правил "офицерска дъга", след един тон тикви, може отново да й се радва.
Но ако някой ви каже, че сте се изчервили като печена тиква, това вече е въпрос на морал, а не на домашна медицина!
Хрониките на Клептън
Clapton Chronicles е поредният сборен албум на Ерик Клептън. Той се появи у нас в каталога на "Орфей мюзик" само два месеца след подобния Blues, тиражиран от "Вирджиния рекърдс". Това е христоматиен пример как два издателски гиганта доят наследството на големите изпълнители. Уж в името на феновете. Но всъщност за пари, разбира се.
Обаче за разлика от Blues, представящ студийни и концертни версии от по-ранното творчество на Бавната ръка, Clapton Chroncles: The Best Of Eric Clapton може да се похвали и с две чисто нови парчета на блусмена. Едното е магичната балада Blue Eyes Blues, композирана за Ерик от Дайън Уорън. Тя прозвуча първо в саундтрака към филма "Булката - беглец". "(I) Get Lost" - другата песен, е не по-малко въздействаща. Като бонус компилацията предлага лайв-вариант по хита на Клептън Wonderful Tonight. Зад искрящите сола на неговия "Стратокастер" се чува цяло съзвездие знаменитости: бек-вокалите на Кати Кисуун и Теса Найлс, перкусиите на Стив Фероне, кийбордите на Грег Филингейнс и Чък Лийвъл и авторитетният бас на Натан Йист.
Останалите парчета са преглед предимно на последните две декади от бляскавата кариера на музиканта: Layla (в акустична версия от шоуто MTV Unplugged); Running On Faith, Forever Man, Bad Love, Pretending. Не бива да бъдат пропуснати и баладите Tears In Heaven (посветена на Конън, трагично загиналия син на Клептън) и Change The World (написана от Бейбифейс за филма "Феномен" и взела 4 награди "Грами"). Реверансите на Клептън пред асовете на блуса, от които бавната му ръка се е учила, са персонифицирани в безсмъртното Before You Accuse Me (Take A Look At Yourself) на Бо Дидли. Това е нещо, което непременно трябва да се чуе. Иначе няма как да се проумее целият този джентълменски дух на дяволската магия. Един голям свири парче на друг голям. С отворено докрай сърце. Викат му блус.
Шефът на пожарникарите стана мъж на годината
След като няколко години за наградата на списание "Клуб М" бяха "абонирани" първите мъже на държавата, десетата титла мъж на годината се присъжда на директора на Националната служба "Противопожарна и аварийна безопасност" полк. Кирил Войнов. Досега наградата беше определяна с анкета сред журналистите. Пристрастно към политическите събития и герои медийното братство хареса за кавалери на сабята на "Клуб М" бившия президент Желю Желев, настоящия Петър Стоянов, стария нов кмет Стефан Софиянски. Миналата година титлата беше присъдена и на премиера Иван Костов, който посрещна новината с думите "аз съм мъж на жена си".
Клубът на "Клуб М" тази година обаче решил да не събира номинациите на журналистите, а сам да посочи кавалера на сабята. Членовете на клуба Александър Томов, Божидар Икономов, Владо Даверов, Кирил Маричков, Николай Сотиров, Петър Волгин, Иван Чалъков, Христо Пеев и Тодор Гергишанов единодушно са избрали полк. Кирил Войнов. "Черна нощ, осветена от смъртоносните пламъци на огнената стихия. Един мъж повежда хората си, навлиза в горящия тротилов ад", като приказка започва портретът на полк. Войнов, публикуван в последния брой на сп. "Клуб М". Пожарникар номер едно в държавата се прочу с погасяването на огнената стихия в Сакар и в мини "Бобов дол". Полковникът, който мечтаел да стане летец, споделя, че най-трудно се гаси пожар в рафинерия, и признава, че по природа е работар.
На първи декември полк. Кирил Войнов ще получи уникалната бойна сабя и куп подаръци от спонсори на тържествена церемония в балната зала на военния клуб. Тогава ще бъде наградена и най-чаровната телевизионна водеща. Тази година "Клуб М" е гласувал за чара на актрисата Параскева Джукелова, която рови в спомените за българското кино в предаването "Понеделник 8 1/2".
Пътят на злото към рая
Един генуезец живял с мисълта да мине отвъд океана - в земите, където се простира магнетичната вяра в записките на старите мореплаватели. Враговете му го наричат Коломбо (гълъб), но това прозвище крие колкото презрение, толкова и преклонение. Защото Христофор Колумб дръзва да мечтае във времена, когато Короната и Инквизицията безмилостно кършат крилете на всеки опит за летене извън удобната (на бога и властта) схоластика. "1492 - Завладяването на Рая" на Ридли Скот (представен от Мулти видео център) не е поредният авантюристичен разказ в стил "Емилио Салгари" за откриването на Америка и островите около нея. Скот и сценаристката Розалин Бош са построили голям сюжетен кораб, порещ вълните на епоса. На борда му се кръстосват като здрави въжета много линии - страстта на Колумб (Жерар Депардийо), мъдростта на испанската кралица (Сигърни Уивър), пенелоповското мълчание на съпругата на Колумб (Анхела Молина), конфликтите с противниците (Майкъл Уинкот, Фернандо Рей) и подкрепата на приятелите (Чеки Карио, Армант Асанте). Но по време на плаването епосът остава като далечен фон на хоризонта, а историята около двете пътешествия на Колумб акостира в сигурния бряг на психологизма. Зад образа на великия откривател стои обикновеният човек. Ридли Скот показва един Христофор Колумб, драматично разделящ се с идеалистичните си представи. И накрая стигащ до извода, че когато homo sapiens се превръща в homo viator (пътуващ човек), завладеният рай мутира в ад, божествените мисии тръгват по пътя на злото и раждат друго зло. Въпреки това апокалиптично усещане при откриването на Америка в "1492" няма мъченическа тягост. Заедно с Колумбовото разочарование остава на котва надеждата, че все някога, щом човекът се обърне назад, адът няма да е негова сянка.
След малко повече от 400 години обаче се оказва, че на западния бряг няма нищо ново. Само дето вместо кораби основно се строят небостъргачи. В началото на ХХ век същата тази Америка за някои пак е рай, а за други ад, за някои - сън, а за други - жестока реалност. "Рагтайм" на Милош Форман (представен от Мулти видео център) е опит за адаптация по едноименния роман на Е. Л. Доктороу. Един от нюйоркските критици даже пише, че недостатъците на филма се дължат на достойнствата на книгата. И е прав. Романът на Доктороу е като асансьор, сновящ между етажите на реално съществуващи факти, личности и фикция. Джаз-мрежата от истории увива като пашкул образа на митологична Колумбова земя. В нея вече има от всичко по малко - тук са магнатите, евреите, изобретателите, артистите ексцентрици, анархистите, белите, черните, феминистките, киното... На този фон се усукват в схватка две основни линии - любовната (между субретката Ивлин Незбит и Малкия брат) и бунтарската (водена от негъра Колхаус Уокър). С елегантност са поднесени темите за расизма, за насилието, което поражда насилие, за раздялата с илюзията, че хармонията може да съществува. Но те някак помръкват във филма "Рагтайм". И причината не е само в това, че продуцентът Дино ди Лаурентис сменя Робърт Олтмън с Милош Форман, а изцяло на сценарно ниво. Няма баланс между действие и психологизъм, липсва цялостното усещане за рагтайм-Америка в началото на века. Персонажите, които се люшкат в книгата от врата на врата в обетования етаж на личните си противоречия, при Форман стоят хаотични, недоразработени и несвързани. Без птичия поглед, без ироничното отстранение. Едно поне остава ясно - човекът, дошъл с корабите на Колумб и много след това, си е останал един "пътуващ човек". Дори когато извървява разстоянието на собствения си via mala (път на злото), той трябва да търси и завладява рая първо в себе си. И едва тогава - всичко останало.
Диалектика
На първата редовна сесия на столичния общински съвет общинарите и кметът Стефан Софиянски получиха луксозни издания на Корана на български от името на главния мюфтия
Бившият премиер
По повод на 18 ноември, вторият за тази година Световен ден без тютюнопушене, Сдружение "Жени срещу тютюнопушенето" и Българска асоциация "Училище и здраве" отправиха съвместно обръщение към председателя на Народното събрание
От началото на тази седмица по Канал 1 на БНТ започва излъчването на образователна поредица, посветена на принципите на капиталовия пазар. Тя ще е насочена най-вече към собственици на акции от масовата приватизация - над три милиона души. Целта на поредицата е да бъдат разяснени същността и начинът на работа на фондовата борса и всички участници и институции на пазарите на ценни книжа. Заснети са общо 20 серии с продължителност пет минути всяка, които ще се излъчват четири пъти седмично, все още не е уточнен часът, в който ще се излъчват. Проектът на стойност 75 хиляди нови лева е финансиран изцяло от Американската агенция за международно развитие (USAID). Режисьор и оператор е Иван Тонев, а водещ актьор е
Миналата седмица Върховният административен съд даде ход на делото "
Виц на седмицата:
Попитали радио "Ереван" каква ще е емблемата върху екипите на футболистите от ЦСКА, след като "Нове холдинг" на Васил Божков стана спонсор на армейците.
- Череп - отговорило лаконично арменското радио.
Мобилните телефони на синия елит
Последният модел на "Моторола" се радва на неподозирана популярност сред синия елит, стана ясно на заседанието на Националния съвет на СДС миналата седмица. Няколко партийни функционери излизаха от време на време от залата в обредния дом на "Красно село", където се провеждаше форума, за да проведат вероятно важен разговор. Новият модел на известната фирма е забележителен с две неща - миниатюрните си размери и високата цена. В момента той се предлага за около милион и двеста хиляди стари лева, което надвишава със сигурност месечната заплата на един народен представител.
Друга любима марка на сините функционери е "Нокиа". Последните модели струват сравнително по-евтино - телефонът заедно с включването излиза около 700 нови лева. Сред ползвателите на тази марка най-популярен е моделът "Хамелеон", който си променя цвета в зависимост от светлината. Там се наблюдава и друг феномен - почти всички потребители на този модел са нагласили телефона да звъни с може би най-дразнещата мелодия от няколкото десетки - "Роботик".
Правителствените чиновници пък отскоро могат да бъдат намирани навсякъде (доколкото това е възможно при клетъчната мрежа на "Мобилтел") благодарение на последния модел на "Сименс".
Барчовски си отива от спортния комитет
Кадровите реформи, които се очаква Иван Костов да извърши по високите етажи на властта, вероятно ще засегнат и председателя на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта (КМФВС) Цвятко Барчовски, заявиха източници от спортните среди. Бившият баскетболист още от самото начало на мандата си в спортната палата се наби на очи като конфликтна личност. Свидетелство за това са множеството му войни със спортни дейци на различни нива. Членове на правителството обаче вече са разбрали, че те повече вредят на спорта, отколкото му помагат. В същото време Барчовски прави малко за самия спорт. Това го разбраха и министрите, които влязоха във федерациите.
За смяна на Барчовски се говори още от февруари 1997 г., когато за трети път бе назначен за шеф в Спортната палата. В общо петгодишен период на неговото управление той си изгради имидж на войнствена личност. Спортният министър първо поде война с Българския съюз за физкултура и спорт (БСФС) и изгони служителите му със сила от спортната палата. След това активно се включи в битката за тотото, чието ръководство наследи дълг за около седем милиона долара от неустойките по договора с гръцката "Интраком". Последваха остри конфликти с някои от клубовете заради лицензирането, след което дойде времето за войната с Българския футболен съюз (БФС). Футболната централа остана без лиценз за спортна дейност заради липсата на наказание за употребата на допинг от Илия Груев, нелицензирането на "Нефтохимик" и неизплащането на седем процента от трансферните суми във фонда за развитие на спорта.
Подчинените му най-често се оплакваха, че началникът им демонстрира високомерно поведение. Експертите твърдяха, че бившият баскетболист се е обградил с псевдосъветници, които често му доставят деформирани сведения, за да му се харесат. Говори се усилено, че този път няма да се размине уволнението и на благоевградския деец на СДС Атанас Георгиев, който при всяко управление на сините е все заместник-председател на КМФВС.
През последните три години на своето управление Барчовски трябваше да извърши реформата в спорта и го направи само до известна степен. Въведе разделение при финансирането на федерациите според значимостта им в олимпийската подготовка. Нерешените въпроси обаче са с приемането на нов закон за спорта, стопанисването на базите по места и постигане на по-демократично управление. Барчовски поведе люти престрелки в пресата с Христо Порточанов, Иван Славков, Нешка Робева, Валентин Заяков, Евгени Димитров. Наскоро дори направи проверка кои федерации го подкрепят, като използва исканата от Иван Славков ревизия в комитета. Общо 34 ръководства застанаха зад гърба му вероятно защото той държи основния финансов лост - парите от тотото.
Кой ще е следващият шеф в КМФВС? Единствен Иван Костов знае на кого се е спрял за председател на комитета, ако такава промяна бъде извършена. Едно име обаче се споменава често в спортните среди и то е на бившия ректор на Национална спортна академия (НСА) Георги Кабуров. Той е и първият председател на създадения през 1992 г. Комитет по въпросите на младежта и спорта, назначен от правителството на Филип Димитров. Кабуров обаче не встъпи реално в длъжност и делата на комитета на практика бяха ръководени от заместника му Атанас Георгиев, който и в момента е вторият човек в палатата.
За качествата на Кабуров като ръководител в спорта говори уникалната база на НСА, която той изгради през двата си мандата като ректор. Той е бил председател на федерацията по лека атлетика, а сега е единственият заместник на Иван Славков в БОК. Специалистите го сочат за консенсусна фигура, каквато е нужна на българския спорт в този момент. Мандатът му на ректор на НСА приключи през септември и оттогава той си почива. Известен е с отличните си взаимоотношения със Славков. Батето явно предчувствайки предстоящата смяна заяви гордо преди заседанието на изпълкома на БФС, че ще уволни Цвятко Барчовски следващата седмица. Може би това бе сигнал, че дните на спортния министър са преброени.
"Нямам покана да стана председател на КМФВС за съжаление. Ако получа, ще мисля тогава. Но искам да подчертая, че с Барчовски сме приятели. Всичко е пожелания и слухове и не знам откъде идват", заяви професорът по лека атлетика.
Винаги сред потенциалните кандидати е и уволненият от Барчовски заместник Пламен Кръстев, който се ползва с голямо доверие във висшите политически кръгове. Той бе отстранен, когато покровителите му Евгений Бакърджиев и Веселин Методиев бяха в чужбина.
Сянката на Тайсън тегне над Люис
Британецът е новият абсолютен световен шампион по бокс при свръхтежките
Ленъкс Люис е безспорният абсолютен световен шампион по бокс в свръхтежка категория, обяви цяла Англия след победата му по точки над Ивендър Холифийлд (САЩ). Британецът наистина е световен шампион, защото държи поясите на трите най-престижни професионални боксови федерации. Дали обаче е толкова неоспорим като най-добър в най-класическата категория? Поне докато не се срещне с Майк Тайсън, около успеха му ще витае нотка на съмнение.
Оказва се, че въпреки неубедителното си завръщане на ринга след годините на затвор и последвало отнемане на боксовия лиценз името Майк Тайсън все още всява ужас в средите на най-престижната категория. Веднага след като спечели мача в Лас Вегас, Люис заяви: "Готов съм да се бия с Майк Тайсън, когато пожелае. " Никой в неговия лагер не спомена за преиграване на мача с Холифийлд. Факт е, че за да бъдеш безспорен номер едно в свръхтежка категория през 90-те години, трябва да си победил Динозавъра Тайсън.
Въпреки че има успехи над множество известни имена в категорията си, Ленъкс Люис все още остава непризнат в Америка. "Американците не биха искали поясът да премине през Атлантика и да остане във Великобритания, но аз устисках и успях", заяви той.
Пътят му към титлата на WBC бе белязан от много спорни и не дотам бляскави победи. Той спечели първата си титла, след като Ридик Боу изхвърли пояса в кофа за боклук преди седем години. След това бе нокаутиран от Оливър Маккол, но през февруари 1997 г. се наложи в реванша и си върна титлата. След това прибави към статистиката една дисквалификация на Хенри Акинуанде. През цялата си кариера обаче не е срещал нито един от големите шампиони в последните години - Боу, Тайсън или Майкъл Мурър. Той събра достатъчно победи, колкото да може да претендира за поясите в останалите престижни версии - Международна боксова федерация (IBF) и Световна боксова асоциация (WBA).
Застаряващият Холифийлд от своя страна вече бе получил признанието на Америка, Меката на професионалния бокс. Той се срещна два пъти с Тайсън след излизането му от затвора. В първия спечели безапелационно и развенча мита за непобедимия Майк от времето, преди да бъде осъден за изнасилване на Мис Америка. От втория двубой излезе с отхапано ухо.
Въпреки това Тайсън продължава да бъде фактор в световния бокс. Ореолът върху името му не угасва независимо от представянето на ринга. Последното му шоу отново завърши безславно. Той удари съперника си Орлин Норис след гонга в края на първия рунд преди около месец. Норис заяви, че е лошо контузен в крака и не продължи срещата. Нищо ново под слънцето - това бе част от серията неубедителни изяви на Тайсън след излизането му от затвора. Хората обаче го обичат и го уважават като име, с което всеки желаещ да се нарече "неоспоримият абсолютен световен шампион" трябва да се съобразява. Това си личи най-вече по хонорарите на Динозавъра, които продължават да са най-високите в бранша.
Докато Ленъкс Люис не се срещне с Тайсън на ринга, той си остава "безспорен" и "абсолютен" само за феновете на Острова. Там няколко поколения най-заклети зрители около ринга не са виждали жив британец, който да държи всички пояси в кралската категория. Последният такъв бе Боб Фиджимънс преди 100 години.
Новият герой се справи със задачата да победи Холифийлд от втория опит. Първият двубой помежду им през март завърши наравно и предизвика поредния скандал в световния бокс. Тръгна разследване дали двубоят не е бил нагласен от самото начало.
Люис доминираше в началните пет рунда и разчиташе, че 37-те години на противника му ще си кажат думата. Холифийлд е известен, че никога не се предава, и този път бе подготвил изненада. Той се върна в мача с много силен седми рунд. Скандал предизвика шестият рунд, когато американецът тръгна напред с главата и Люис се спаси от атаката, като се вкопчи в противника и го вкара между въжетата. Съдията на ринга ги предупреди за инцидента, но Люис излезе от него с аркада под лявото око. До края обаче той изглеждаше по-свеж и с няколко серии ляв-десен удържа мача.
Може би Ленъкс Люис не е най-желаният абсолютен световен шампион за шефовете на международните федерации, но все някой трябваше да изчисти имиджа на спорта в навечерието на 2000 г. Седем години трите най-престижни организации не успяха да обединят усилията си за унифициране на световния шампион. В този период зрителите край ринга ставаха свидетели на какви ли не циркове най-различни категории в името най-вече на финансовия успех на мениджърите и телевизионните компании. Отхапаното ухо на Холифийлд бе само част от тъжната поредица от нелогично завършили двубои. Боксът обаче загуби своя престиж и повече отвсякога се нуждае от изчистване на имиджа.
Тази есен програмата предвиждаше три интересни двубоя, които, вместо да предложат качествен бокс, се превърнаха във фарс. Първият мач бе между дългогодишните съперници Феликс Тринидад и Оскар де ла Оя. Изненадващо за всички Тринидад спечели по точки. След това се разигра комедия при унифицирането на титлите в категория "суперперо", където се срещнаха Насим Хамед и Сезар Соло. Накрая дойде и мачът на Тайсън с Орлин Норис. С логичния завършек на двубоя Люис - Холифийлд мениджърите и организаторите на мачове поне за известно време ще успокоят духовете край ринга. Абсолютно сигурно е обаче, че ги сърбят ръцете да съберат на едно място Люис и Тайсън за ново и невиждано шоу.
Повярвах, че Славков ще спре корупцията и това бе грешката ми
Томас Лафчис, бивш изпълнителен директор на "Левски", пред "Капитал"
- Надявам се да е за по-дълго. Чувствах се много уморен, отегчен, разочарован от футболната действителност, от това, че толкова години се боря с една стена и за съжаление в края на краищата не успях да намеря врата. Но това е българската футболна действителност. Мисля обаче, че успях да запазя морала и ценностите на истинския спорт, с които нашият клуб може да се гордее.
- Това е една тема, която не бих желал да коментирам, тъй като засяга акционерното дружество. Аз заявих още миналата година, че тази ми е последната. Дали това ще бъде лятото, есента или по друго време, за мен нямаше никакво значение. Важното бе преходът да стане плавен, без сътресения и най-вече хората, които продължиха след мен да ръководят, да получат съдействието ми. "Левски" е голяма организация, има много разностранни дейности в детско-юношеската школа, база, персонал и са необходими доста познания, за да може да се управлява. За щастие нещата се наредиха по най-добрия начин и хората, които в момента са начело на клуба - и Наско Сираков, и Владимир Грашнов, са запознати с това, което трябва да се прави.
- Не смятам, че спонсорът трябва да управлява, това не е задължително. По цял свят спонсорът е спонсор. Е, има и такива, които участват в управлението. Ние се свързахме с "Мобилтел" още през есента на миналата година, а решението да се оттегля оповестих преди това. След като започнахме да работим заедно, "Левски" получи финансова стабилност от присъствието на мощна фирма. Това бе изключително важно за бъдещето на клуба. Не казвам обаче, че само с пари могат да се постигнат резултати. Присъствието на Наско като фигура във футбола и на други опитни хора и парите на "Мобилтел" се оказаха добро съчетание.
- Да, това бе идеята. Всъщност още миналата година казах, че Наско ще е човекът, който ще се заеме с моите функции. Сега обаче стана разделение на тези функции на чисто финансови, които се изпълняват от един човек, и спортно-технически - от друг. Сигурно така е по-лесно и може би дори е по-добре за самия клуб. Това, което направих за тези осем години, беше нещо уникално за нашите условия. Всички тръбят за непрекъснато безпаричие, пък аз винаги съм бил спокоен, защото знам какво означава "Левски". Неслучайно през всички тези години сме отборът, който всяка година се бори за шампионската титла, и съм убеден, че ако в българския футбол не бяха навлезли лица и тенденции, които го отделиха от истинската игра, едва ли някой можеше да ни измести от първото място.
- В никакъв случай връзката с ВИС-2 не беше моя идея. Аз се съобразявах с настроението на хората. Това беше един период, в който, след като държавата не успя да ни защити, просто имахме нужда от една такава подкрепа. Не точно клубът, а по-скоро нашите футболисти. Мисля, че идеята постигна целта, защото престанаха да заплашват нашите момчета и семействата им. Преди това те бяха доста разконцентрирани и се стигна до спад в играта на всеки един.
Може би самото име на ВИС-2 стряскаше противниците ни и тези неща престанаха. Иначе в никакъв случай не мога да кажа, че имахме някаква финансова изгода от това взаимодействие. За разлика от нашите опоненти обаче не сме използвали тези спонсори за нечестни игри или промяна в резултата.
- Напротив. Имаше един човек, който се опитваше да заблуждава ръководството на ВИС, но настроенията на цялото ръководство на "Левски" и общото събрание на привържениците показаха, че тази връзка не може да продължава. Привържениците ни искаха "Левски" да не се петни като име. Това свързване със застрахователната дейност бе обсъдено и хората се изказаха против. Когато се стигна до търсене на генерален спонсор, беше ясно, че трудно може да бъде от средите на застрахователите. Трябваше ни голяма компания, независимо дали българска или чужда, която да може да гарантира най-добрите условия в продължение на пет години. Така успяхме да намерим "Мобилтел".
- Като знам с какви средства сме оперирали през цялото време... Не знам дали някой се е облагодетелствал. Ние се опитвахме с минимални средства да поддържаме един бюджет, който е сравнително свит в сравнение с другите български отбори. Въпреки това успяхме да оцелеем. Имахме подкрепата на Булстрад, Балканбанк, ВИС-2 и "Пепси". Това са фирмите, които са били изписани на нашите фланелки.
- От продажбата на играчи влязоха не повече от 7.5 милиона марки. С тези пари реално сме далеч от представите за бюджет на другите големи отбори. Говоря за реални бюджети, а не тези, които се споменават. Имаше пари, които се наливаха безотчетно в другите тимове. Неслучайна е идеята за патентен данък върху футбола, защото той ще изравни на една база отборите, при които всичко е законно, и тези, които боравят с нередовни средства, т.нар. черни каси.
- Може, ние го показахме в тези три години, в които станахме първи. Тогава имахме силен отбор, с който разгромявахме всички останали с големи резултати. Плюс това се знае кои бяха начело на футболния съюз. Нашите проблеми дойдоха, когато влязоха хора, които се афишираха като левскари. Единият шеф на международния отдел на "Левски" и дългогодишен член на управителния съвет, другият футболист и треньор на "Левски", третият шеф на секцията на "Левски". Глупаво е да се мисли, че Иван Славков е спечелил битката срещу Христо Данов и Александров сам или с помощта на "Славия". В основата беше "Левски". В никакъв случай не защото сме искали помощ. Напротив. Смятахме, че така нещата ще тръгнат. Няма да забравя мача в Пловдив, когато "Ботев" ни елиминира. Спомням си и дежурния делегат. Тогава имаше нагла намеса в оформянето на резултата. Предварителната ми информация беше, че този мач няма как да го спечелим. Нещо, което аз лично не вярвах, че е възможно да стане. Не само аз, но и цялото ръководство се надявахме, че новите хора ще се противопоставят на влизането на голямата корупция във футбола. Това може би бе най-голямата ми грешка - че повярвах. След това не само че нямаше спирачки за навлизането на такива елементи, но се развихри в такива размери, че едва ли има заблуда за какво става дума.
- Не смятам, че "Левски" е отборът на правителството. Поне през тези години все пак СДС е бил доста време на власт и освен морална подкрепа заради това, че повечето членове на правителството са симпатизанти на "Левски", мога да гарантирам, че никаква друга помощ не сме получили. Напротив. Нашите директни противници получиха много повече. Едни взаимоотношения на ЦСКА с Министерството на отбраната например, "Нефтохимик" от Нефтохим, а и други софийски отбори получиха помощ от държавата. За разлика от тях останахме сами в цялата борба и по никакъв начин не може да се свързва името ни с правителството.
Останка от пожар
"Какво се оплакваш? - казвал Осип Манделщам на съпругата си Надежда. - Поезията е на почит само у нас - за нея убиват. " През 1934 го арестуват заради стихотворение срещу Сталин. Интернират го във Воронеж за три години. Отнемат му пенсията, която по-рано Бухарин, неговият ангел пазител, някак издействал - за заслуги в руската литература, тъй като бил неизползваем в съветската. През 1938 го изпращат на заточение, но той успява да се спаси - умира още по пътя към Владивосток. Надежда Манделщам оцелява по чудо от сталинската месомелачка, за да изживее по-голямата част от живота си като вдовица на Осип Манделщам - според Йосиф Бродски най-великият руски поет на този век. Тя осмисля своето оцеляване с опазването на стиховете му - раздава преписи, крие ги, помни ги наизуст. Трийсет и две години, от които двайсет и пет след смъртта му, съветските издателства не публикуват поета. С оглед здравето на съветската литература стиховете на акмеистите били вредни. Обяснимо - Манделщам изповядвал твърде антисъветския възглед, според който акмеизмът представлява носталгия по световната култура.
През 60-те Надежда Манделщам започва да пише спомените си - потресаващи свидетелства за механизма на злото, за предателствата в средите на съветската интелигенция. "В своето подивяване и падение писателите надминаха всички", казва тя, а на друго място добавя: "Нищо не обвързва така, както общото престъпление. " Тази книга едновременно гради и руши образа на руската интелигенция. В нея има блестящи портрети на съвременници - Ахматова, Бухарин, семейството на Шкловски, Пастернак, Бели, Бердяев, Катаев. По едно време се мярка и бащата на соцреализма Горки - раздава служебни бележки за дрехи на писателите. На Осип Манделщам той панталон нарочно не дал. Трябва да е схващал този жест като историческо тържество на социалистическия реализъм над акмеизма.
Но "Спомените" (превод Борис Мисирков, "Факел експрес", София, 1999) са преди всичко книга за човешкото достойнство, за онова изумително състояние на духа, което го прави неуязвим за несгодите на тялото, бездомничеството, глада и кучешкия студ в конските вагони. Тази книга е и реквием за "носителя на световните хармонии" Осип Манделщам. Голямата литература е паралелен свят, доказва житейският подвиг на Надежда, където ръкописите наистина не горят. От последната им среща Бродски запомнил само острия поглед и дима на цигарата й - приличала на останка от огромен пожар.
Гриша Ганчев и Васил Божков - противници или партньори в ЦСКА
Разпределянето на икономическата власт в червения клуб навлиза в решителна фаза
Червената футболна общественост ликува. Президентът Любо Пенев най-после намери човек, който да дава пари на ЦСКА, без да иска да се меси в управлението на клуба. По негови думи това е президентът на "Нове холдинг" Васил Божков. Ръководството на ЦСКА обяви край на финансовата криза и готовност да се премине към трансформирането на клуба в акционерно дружество. Опозицията в Борисовата градина обаче готви алтернативна кандидатура - тази на президента на "Литекс комерс" Гриша Ганчев, който бе отритнат от Пенев като възможен партньор. Основната причина бе, че Ганчев държеше да получи контролния пакет акции, за да има гаранция за вложените пари. За бившия национал това бе неприемливо. Ако се съди по думите му, Божков се е съгласил да дава парите, а той да ги харчи. Изглежда много хубаво, за да е истина.
Преди четири години Томас Лафчис изгони Васил Божков и Кеворк Кеворкян от управителния съвет на "Левски", защото ги заподозря, че искат да превземат властта в клуба отвътре. Оттогава Божков, известен като голям левскар, не се е занимавал с български футбол, като се изключи участието му като съсобственик в мениджърската агенция "Танев, Сираков и ко. ".
Според съобщенията от Борисовата градина той е готов да стане акционер в бъдещото търговско дружество ЦСКА, но без да държи контролния пакет. Той вече помогна преди месец, когато даде заем на Любо Пенев срещу състезателните права на Милен Петков. Сега Божков е отпуснал нов транш в подкрепа на настоящото ръководство на червените, като в замяна ще получи акции от бъдещото АД. С тези суми започна изплащането на траншовете на сърбите Иван Литера и Саша Мъркич, както и на дълга към "Нефтохимик" за Митко Трендафилов. Парите трябва да покрият всички стари задължения, за да могат да бъдат картотекирани новите попълнения на ЦСКА. Това ще стане в най-скоро време, обещава изпълнителният директор Румен Янков.
Дали обаче Васил Божков е човекът, който само ще дава, а Любо Пенев само ще харчи? Едва ли. Затова и въпросът е какво ще получи той в замяна. Едва ли ще се задоволи само с акции от едно губещо предприятие, каквото може да се окаже ЦСКА при лошо управление. Едва ли си дава парите и от любов към червения клуб. Фактът, че за първия си транш в посока Борисовата градина е поискал в замяна гаранция (правата на Милен Петков), означава, че помощта му не е безразсъдна. Божков помага сега, за да може да си върне вложенията с печалба в един по-далечен период от време, и това е съвсем естествено, коментира добре информиран източник. Той влага, за да вземе. Значи същото, което правеше и Мултигруп преди време. Тогава каква е разликата? Това, че в "Мулти" искат сами да си управляват парите, а в "Нове холдинг" се доверяват на Любо Пенев. В такъв случай за феновете, които искат само едно - ЦСКА да е стабилен финансово и да побеждава, остава да се доверят на бившия нападател. Той вече веднъж ги подведе, като обеща да се справи бързо с финансовата криза, а цяла есен не може да изчисти куп задължения. Пенев обеща да докара и силна чуждестранна фирма, но това естествено не може да стане, ако тази фирма няма интерес на българския пазар.
Последни информации от опозиционния лагер обаче твърдят, че Божков вече е бил разколебан, че Пенев е най-добрият мениджър за неговите средства. Кандидатът на опозицията все по-усилено клони към президента на "Литекс комерс" Гриша Ганчев. Той вече има опит в управлението на футболен клуб и то даде добри резултати на ниво българско първенство. "Литекс" се провали в европейските турнири, но това отчасти се дължи и на факта, че ловешкият клуб няма опит в подобни участия на международната сцена.
В момента вървят много усилени разговори между всички заинтересовани страни от участие в бъдещо акционерно дружество - Илия Павлов, Гриша Ганчев и Васил Божков. Не е чудно да се стигне до вариант, в който тримата да се обединят зад една фигура, която да управлява парите им. Доколко тези процеси имат шанс, ще стане ясно следващата седмица, когато се очаква развръзка на преговорите.
В случай че така замислената коалиция не се получи, Ганчев и Божков ще трябва да се изправят един срещу друг на едно от серията бъдещи общи събрания в Борисовата градина. Тогава Любо Пенев вероятно пак ще обясни, че той ще брани ЦСКА от източване. Трудно обаче ще обясни на феновете какви са целите на левскаря Божков и че бизнесинтересите може да надделяват над футболните пристрастия.
