- Албания премина през много тъмен период в своята история след Втората световна война. С цялата тази травма - икономическа, социална и дори психологическа - албанците се опитаха да построят новия си живот. И те имаха добър старт в началото на 90-те, но той някак се провали. И сега те имат шанса да опитат отново. Те ще се нуждаят от много помощ от Запада, не само финансова, но също така консултативна - съвет, който те трябва да приложат. Западните страни разбират, че ако Албания не е сигурна и стабилна, ако тя не успее да вземе завоя, ще се превърне в истински източник на инфекция, на нестабилност на Балканите. Западните страни считат стабилизирането на Албания като много важен въпрос за бъдещето на Югоизточна Европа.
- България знае колко трудни въпроси са това, защото те бяха много сериозни за страната. Първо са необходими адекватна съдебна система и адекватна полиция. Дори в САЩ през 30-те години имахме много тежки криминални проблеми. Формирахме специални полицейски подразделения, специални съдебни регулации и може би част от този опит е приложим на Балканите. Предизвикателството се състои в това, че в опитите си да създадем по-добра полиция и съдебна система не искаме да нарушим основните човешки свободи. Това е крехък баланс. Днес разполагаме с много повече информация и опит да се справяме с организираната престъпност.
- Различни организации за човешки права са забелязали, че България продължава да изнася оръжие за режими в третия свят, които ги използват срещу собствените си хора или съседите си. Това е пример за проблем, който България трябва да следи. Не само България, но много от страните, които произвеждат оръжия, от години са загрижени, че спирането или преструктурирането на това производство ще увеличи безработицата. Но все пак трябва да се има предвид, че когато една страна има репутацията на спазваща законите, светът започва да забелязва това, международният бизнес започва да забелязва това. И много скоро тези безработни биват поемани от друг бизнес и икономиката просперира като резултат от инвестициите.
- Преди всичко на хората от Балканите. Те имат нужда от помощ от други страни на Европа, защото Балканите са част от Европа. Но САЩ също считат себе си за евро-атлантическа страна и ние трябва добре да разберем нашите отговорности като международна общност за разлика от великите сили на ХIХ век. Когато се ангажираме с тези много трудни места в Югоизточна Европа, трябва да сме сигурни, че когато напускаме, страната ще бъде в по-добро състояние от това, в което сме я заварили. Не е достатъчно да се ангажираме за кратко време и да решим някои краткосрочни проблеми, като си измием ръцете, че сме свършили нещо полезно, защото понякога краткосрочните решения оставят по-големи проблеми в бъдеще. Историята на външната намеса на Балканите досега не е била положителен пример. Ние носим отговорност да променим тази историческа традиция - да стоим в региона, да помагаме и да не си отиваме, докато не се уверим, че Балканите стоят на твърда почва по пътя си към Европа.
- Американската публика разбра, че имаме отговорности отвъд бреговата си линия. Това е една от най-големите иронии: много хора извън страната вярват, че на САЩ е приятна ролята, която играят на глобалната сцена. Но за немалко американци е трудно да разберат защо трябва да се ангажираме с далечни малки земи като Косово. За мен е източник на оптимизъм, че толкова много американци разбраха защо трябваше да се намесим в Косово. Не можехме да стоим и гледаме как се изгарят селища и избиват хора точно както през 1912. Сега ни предстои дори по-голям тест дали сме подготвени да останем на Балканите и да завършим работата си. Работата ни не е свършена с падането на последната бомба, тя ще завърши, когато регионът като цяло е готов да влезе в обединена Европа.
Национализират българския Интернет
Пипалата на телекомуникационния монопол пълзят все по-далеч
Представете си, че искате да се похвалите на съседите си как сте продали раздрънканата си лада за пет хиляди долара. Те със сигурност ще цъкат и ще ви завиждат, но само докато разберат, че за да вдигнете цената, сте сложили на задната седалка младата си жена, а в жабката - семейните бижута.
Нещо подобно се случва и с продажбата на БТК. Първо консорциумът ОТЕ - KPN се разбра с българското правителство за цената, а след това започна да иска компанията да се превърне със закон в телекомуникационен мастодонт, който контролира всичко в сектора, и всички са задължени да ползват неговите услуги. По всичко личи, че държавата е склонна да се съгласява с всичко само и само да закърпи дупката от 510 милиона долара, която ще зейне при евентуален провал на сделката за БТК. Както изглежда, новите собственици на националния телекомуникационен оператор ще искат да контролират и целия пазар на Интернет у нас поне през следващите три години... Формално българската държава се отказа от лицензирането на Интернет-провайдърите. Миналия четвъртък Върховният административен съд спря делото, заведено от "Интернет - общество", срещу българската държава заради наредбата, която дава право на председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения (КПД) да контролира разрешителните за доставчиците на достъп до глобалната компютърна мрежа. Причината е, че шефът на КПД Антони Славински коригира заповедта си в частта, която се отнася до Интернет-услугите.
В случая обаче този ход е чиста демагогия. Вместо шампанско хората от Интернет-бранша вероятно ще са принудени да пият по една студена вода. Причината е, че докато Славински с фанфари е подписвал поправките в своята скандална заповед, неговите подчинени са нанасяли последните корекции в проектозакон за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията, които на практика задушават все още неукрепналия, но сравнително независим пазар на Интернет у нас. Проектът за нормативен акт удря доставчиците в три жизненоважни за тях сфери - спътниковите комуникации, прокарването на наземни линии и достъп до глобалната мрежа чрез кабелна телевизия. Изтичането на информация по въпроса видимо раздразни телекомуникационните шефове Антони Славински и Веселин Стойков, които открито отказаха да дебатират въпроса с представителите на частния сектор. "Има някаква нелегитимност във всичко това. Не смятам да обсъждам проекта", заяви направо Славински на среща в Центъра за изследване на демокрацията миналия вторник. Вместо да се оправдава, както обикновено правят държавните чиновници в такива ситуации, той направо заяви в очите на Интернет-гилдията, че тригодишният срок за монопола на БТК е сравнително малък, купувачите от консорциума между ОТЕ и KPN искат удължаване и за да бъдат умилостивени, монополът трябва да е пълен. Шефът на директорския борд на БТК Гроздан Караджов пък директно си призна, че законът се поправя под прекия натиск на бъдещите собственици.
В какво всъщност се състои промяната на телекомуникационния закон? На първо място, те задължават всички Интернет-доставчици, които искат да използват спътникова връзка, да използват съоръженията на БТК до 31 декември 2002 г. Това означава, че телефонният монополист става и единственият първичен доставчик на мрежов достъп в държавата. Волю-неволю, всички останали в Интернет-бранша ще са принудени да си купуват комуникационните канали от БТК, ако тя изобщо благоволи да им ги продаде.
В момента спътниковата комуникация от типа VSAT е единственият горе-долу независим начин за самостоятелно съществуване на частни провайдъри. За жалост и тук има скрит държавен монопол, тъй като на практика единствено БТК има лиценз за VSAT-комуникации и останалите фирми са принудени да плащат 27% за правото да използват честотния спектър. По действащия закон обаче те теоретично имат право да получат и свой лиценз за спътникова връзка. След промените частниците все пак ще могат да искат от държавата разрешение за собствен сателитен канал, но едва шест месеца след като БТК не е осигурила услугата и мълчаливо ги е отрязала. За телекомуникационния бранш обаче забавяне от порядъка на половин година в повечето случаи е пагубно... По аналогичен начин е уреден и въпросът с прокарването на наети линии за нуждите на Интернет-доставчиците. БТК има право да бави изграждането на наземната връзка за период от половин година, без потърпевшият да може да се жалва пред ДКД или да иска да си направи собствен канал. Така новият собственик на БТК би могъл да елиминира от пазара всеки непокорен доставчик на Интернет.
Най-скандални са може би мерките срещу операторите на кабелни телевизии, които искат да осигуряват достъп до глобалната мрежа. На практика законът забранява този вид дейност до 31 декември 2002 г. С това консорциумът между OTE и KPN вероятно цели да елиминира най-опасните си конкуренти на Интернет-пазара. Всъщност мрежите на кабелните телевизии са най-добрата среда за мрежова комуникация. Те осигуряват непрекъсната и стабилна връзка със скорост от порядъка на 30-40 килобайта в секунда до сателитната чиния или наземната линия към обществената съобщителна мрежа. В сравнение с нея модемната връзка, използвана от обикновените провайдъри (сред които попада и БТК), е направо смехотворна. Засега този вид Интернет е скъпо и екзотично удоволствие. Американската практика обаче показва, че именно кабелните оператори превръщат глобалната мрежа в нещо масово и комерсиално, което може да се ползва не само за удоволствие, но и за работа. Освен това благодарение на тях цената на достъп с фантастичната за нашите условия скорост от около 1.5 мегабита в секунда може да падне до съвсем поносими нива от порядъка на 40-50 долара.
Ситуацията у нас всъщност ще е доста нелепа. За да се увеличи трафикът по фиксираната телефонна мрежа, няма да е разрешено на кабелните телевизии да пускат Интернет по кабела - услуга, разпространена навсякъде по света най-вече заради по-добрите условия, които предлага. Ако имаха малко повече фантазия, от консорциума ОТЕ - KPN вероятно щяха да поискат достъпът до световната мрежа да става само чрез мобилните телефони, които също ще се управляват от него.
Всъщност за пазара няма никакво значение дали монополистът на телекомуникационните услуги ще е държавен или частен. В случая ситуацията ще е още по-тежка за независимите провайдъри, тъй като консорциумът между OTE и KPN ясно съзнава каква ще е ролята на Интернет до няколко години и най-вероятно ще се опита да елиминира всички по-малки играчи. Скандалното в случая е, че държавата е склонна да унищожи един от малкото действащи български пазари само и само за да настани на негово място монополист. Още повече в случая става дума за гръцката компания OTE, чийто челен опит от приватизацията на румънския и арменския телекомуникационен оператор определено не е обнадеждаващ. За жалост правителството продава не толкова самата БТК, а по-скоро монополните й права на българския пазар. По всяка вероятност това ще докара неприятности на всички засегнати - провайдърите или ще фалират, или ще купуват услугата от БТК, а потребителите пък ще трябва да се задоволяват със скъп и некачествен Интернет. Доволни от това ще са единствено новите монополисти и чиновниците, финализирали сделката.
Сделката за БТК пак зацикли
Купувачите предлагат в брой 370 - 400 млн. долара, а остатъка - по доверителна сметка
Макар и след деветмесечни преговори между държавата и консорциума KPN/OTE и неколкократни триумфални оповестявания на успешен край, продажбата на БТК продължава да е с неясен финал. Някои основни документи наистина са парафирани, заявиха участници в преговорите в подкрепа на официалното съобщение отпреди няколко седмици. В същото време обаче преговорите по най-съществените въпроси са забуксували. Шансовете сделката въобще да се случи намаляват заради растящото неодобрение на част от управляващите към нея.
Наскоро Илиян Василев, директор на Агенцията за чужди инвестиции официално каза, че не планира приходите от БТК в инвестиционната прогноза за 1999 г. Миналата седмица Захари Желязков, директор на Агенцията за приватизация, набра смелост и заяви пред Икономическата комисия в парламента: "Представете си, че няма сделка - ако купувачите нямат пари или поставят пред държавата неизпълними искания. Приходите от продажбата на БТК не бяха в програмата за приватизация нито за тази, нито за следващата година. Ако някои сделки не станат, трябва да можем да компенсираме с приходи от други. " Независим наблюдател от международна институция предположи, че "сделката все още е вероятно да се случи, но парите няма да дойдат по-рано от началото на 2000 г. " Според него постоянното бавене и отлагане, дори да не провали продажбата, най-малкото прави лошо впечатление.
Коментарите за възможен провал на сделката за телекома или поне забавяне на приходите не са случайни. От една страна, те могат да се обяснят със ситуацията в СДС след изборния резултат и очакваната смяна на членове на кабинета. Това много добре личи от неофициалното изказване на представител на управляващото мнозинство, че "дали ще има сделка или не, зависи от това дали ще сменят Евгений Бакърджиев. Той държи тази сделка като зайче в цилиндър - не се знае има ли я, няма ли я".
От друга страна, сделката изглежда все по-нестабилна и заради външни причини - като например смяната на Джордж Караплис, генерален мениджър на ОТЕ по финансовите въпроси и международните инвестиции. "Файненшъл таймс" нарече това признак, че в ОТЕ назрява управленска криза, а цените на акциите на гръцкия телеком паднаха с 3% на чуждите борси заради слуховете сред брокерите, че Караплис е бил уволнен и оценките за прекален държавен контрол над ОТЕ. Пак преди дни стана ясно, че гръцкият телеком планира заем от еврооблигации на стойност 800 млн. евро, част от който да бъде използван за плащане на сделката за БТК. Заемът трябваше да бъде одобрен на общо събрание на акционерите на 18 ноември, но до редакционното приключване на броя на в. "Капитал" пресофисът на ОТЕ така и не съобщи какви решения са били приети. По неофициална информация отпреди края на събранието по-вероятно било заемът да бъде одобрен от акционерите, но емитирането му да бъде отложено за началото на следващата година.
"Приватизационният договор предвижда ангажимент за такава законова промяна, която държавата не може да изпълни. Спорно е дали парламентът ще я одобри", каза пред "Капитал" високопоставен чиновник, запознат с преговорите. "Изникнаха дребни капризи на купувачите, по-скоро в технологичната част от сделката, които трябва да се решат на високо ниво", каза пред "Капитал" участник в преговорите за БТК.
Сглобяването на всички недомлъвки и слухове по юридическите ангажименти налага извода, че се готвят две основни законови промени. Едната се смята за по-безобидна и е свързана с елементи на допълнително заздравяване на монопола на БТК, предвиден до края на 2002 г. За удължаване на монопола не се говори. Истинската драма обаче е за промяна на друг закон, който няма пряко отношение към уреждането на телекомуникациите като отрасъл.
Другият проблем, който може да предизвика скандал в България, е, че парите от сделката в брой няма да бъдат 510 млн. долара. Част от тях ще бъдат отделени по т.нар. ескроу (доверителна сметка) с цел да послужат като гаранция за купувачите, в случай че правителството не изпълни ангажиментите си.
Сметката ще се използва също и за покриване на скрити задължения на БТК. Според бюлетина на "Мерил Линч" за развиващите се пазари плащането за БТК е разделено на две и най-напред ще постъпят 410 млн. долара, а най-рано през следващата година - другите 100 млн. долара Запознати с преговорите обаче твърдят, че последната договорка с купувачите е да платят в брой само 370 млн. долара, 140 млн. долара да постъпят по доверителната сметка. Подобна схема беше приложена при приватизацията на Нефтохим, при която от цена 101 млн. долара купувачът плати реално само 81 млн. долара, другите отидоха за покриване на скрити задължения и пр. Отскоро някои от управляващите започнаха и да се съмняват дали ОТЕ ще може да си плати дължимата цена по сделката за БТК. Осведомен източник от Лондон обаче отхвърли хипотези с аргумента, че "макар еврооблигационният заем да е бил планиран най-вече за финансиране на сделката за БТК, ОТЕ е достатъчно голяма компания и може да плати със заем, примерно от Националната банка на Гърция".
"Закопчали сме ги здраво с условията в договора, не могат да получат БТК, без да платят. Затова и в работната група влезе Орешарски (Пламен Орешарски - зам.-министър на финансите - б.ред.), за да не се повтори провалът с плащането по сделките за телекомите в Армения и Украйна", коментира запознат с преговорите.
Сделката за БТК и най-вече бъдещето на гръцкия телеком ОТЕ (като водещ купувач) не се радват на оптимизма сред чуждите инвестиционни банки и финансовите медии. Напротив, много външни наблюдатели предупреждават за опасността за българския бюджет при евентуален провал на сделката. Освен това от прогнозите е ясно, че изгледите ще има ли сделка за БТК са доста обвързани с цената на българския външен дълг. През последните месеци брейди-облигации се търгуваха по около 80 цента за долар. Цената се поддържа относително висока заради слуховете на международните пазари, че България готви евентуално обратно изкупуване на външен дълг. Ако обаче се окаже, че страната няма да получи планираните приходи по сделката за БТК, спекулациите за изкупуване ще загубят почва и ще доведат до понижаване на цената на брейди-облигациите.
Според "Икономист интелиджънс юнит" "ликвидният риск на България засега е определен като "А" - тоест най-ниският риск, благодарение на съществуването на валутен борд, значителните валутни резерви, които покриват шестмесечен внос, и ниската зависимост от краткосрочно финансиране. Обаче оценките за ликвидността могат рязко да се влошат, ако финализирането на БТК не се случи и България бъде принудена да финансира дефицитите по текущите сметки от резерви". Пак според същата прогноза финансовите нужди на България до края на годината се очаква да бъдат посрещнати главно от продажбата на БТК, но страната ще продължи да разчита на средносрочни и дългосрочни заеми отвън. С уговорката обаче, че "в това предположение има известен риск, тъй като сделката беше договорена през юли, но плащане още нямаше в края на октомври... , ако плащането бъде прехвърлено за следващата година, България може да бъде принудена да намали резервите си или да увеличи заемите си, за да покрие месечните си дефицити по текущи сметки".
След като (и ако) се сключи, сделката подлежи на одобрение от страна на Европейската антитръстова комисия и от българската Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), както и от бордовете на ОТЕ и KPN. Смята се, че Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, вече е поискал някакво становище от КЗК по сделката. Същинското одобряване от страна на комисията е възможно само след като има наистина подписан приватизационен договор. Желязков от месеци отказва да говори по сделката за БТК с аргумента, че това не е негова работа.
Минаването през Европейската антитръстова комисия обичайно отнема месеци, макар че според изявления на участниците в преговорите това можело да стане и за две-три седмици "при определен натиск". Веднага след сделката трябва също така да има общо събрание на БТК, на което представители на купувачите да влязат в борда на телекома. Капиталът на приватизираното дружество се очаква да бъде увеличен със 150 млн. долара, но не под условие и по неприлагана досега в България схема. Общо събрание на БТК беше насрочено за 26 ноември, заради което плъзнаха слухове, че денят "Х" за финализирането е 25 ноември. Датата е логична, ако целта на държавата е на всяка цена да има приключена сделка до края на годината и се отчете технологично време за формалности.
Остава, освен да се парафира и финализира N на брой пъти, сделката най-сетне и да се сключи.
Въпреки официалните изявления за обща собственост и управление на ОТЕ и KPN гръцкият телеком има очевидно много по-важна роля за бъдещето на БТК. А едва ли има друга компания, която от години да бъде прицел на толкова критики на международните наблюдатели заради държавната намеса в управлението й. ОТЕ отдавна не се е радвала на покачване на цените на акциите си, а изборите, които предстоят в Гърция през март следващата година, правят бъдещето й доста несигурно в очите на финансистите и брокерите. Любовта между ОТЕ и държавата намери още едно измерение миналата седмица, когато бордът на директорите на компанията реши да продаде миноритарен дял в дъщерната компания ОТЕнет, най-големият гръцки Интернет-доставчик, на държавно контролираната Национална банка на Гърция.
"Препирните сред висшия мениджмънт винаги са били хроничен проблем за ОТЕ... В края на миналата година тогавашният управляващ директор Джордж Хризолурис се оттегли заради несъгласия с председателя на борда Василис Рапанос и остри обвинения за държавна намеса в управлението", припомни наскоро "Файненшъл таймс". Вестникът освен това прокарва хипотезата, че Василис Рапанос, председател на борда на директорите на ОТЕ, е подал оставката си преди шест месеца, но засега запазва поста си по молба на Костас Симитис, гръцкия премиер.
"За съжаление като предимно държавна фирма ОТЕ страда от много години от проблеми с мениджмънта и за съжаление има сложно преплитане на интереси между политически фигури, снабдители на фирмата като "Интраком", и самия мениджмънт. ОТЕ има нещастието да оперира в малък и свръхрегулиран пазар и да бъде прекалено зависима от държавата", каза пред "Дарик" радио Николай Василев, асоцииран директор на лондонската инвестиционна банка "Уорбърг дилън рийд".
Чисто теоретично неодобрение към ОТЕ проявяват и някои известни български икономисти. "Проблемът е, че ОТЕ има прекалено амбициозна инвестиционна политика. Още от месеци идеята им беше чрез облигационни заеми да финансират сделката за БТК, а след сключването на сделката да пуснат част от акциите на телекома на чужди борси или пак да емитират еврооблигации, този път на БТК, като така финансират нови инвестиции. Това може да бъде прекрасна политика в САЩ за компания с 10 млрд. долара оборот, но не и за ОТЕ, която се нуждае от инвестиции в самата себе си", коментира пред "Капитал" високопоставен чиновник в правителството.
Нефтохим вдигна цените на горивата
Котировките на горивата да се обявяват всеки ден предлага рафинерията
Бензинът и дизелът поскъпнаха след решението на "Нефтохим" да повиши цените на едро на горивата. Според инфрмация от дистрибуторите цените на едро за различните видове бензини и дизела са повишени между 5 и 10%. Това автоматично доведе до вдигане и на цените на дребно в бензиностанциите. От "Петрол" съобщиха, че от 0.00 часа на 20 ноември бензиностанциите на фирмата в цялата страна въвеждат нови цени на горивата, пропорционално с увеличението от производителя. От събота "Петрол" ще продава всички бензини с 0.05 лв. по-скъпо, а дизела - с 0.07 лв. повче. "Шел България" също ще коригира цените в съответствие с обявеното повишаване на цените на "Нефтохим", така че да се покриват разходите, съобщиха от дружеството. От септември "Шел" въведе нови усъвършенствани горива, които запазват чист двигателя. Поради това цената на бензина на "Шел" с подобрителите е с около 0.02 лв. по-скъп от този в бензиностанциите на другите дистрибутори. Това е първото поскъпване от началото на септември, когато беше променена методиката за определяне на търговските цени на рафинерията. Кото основна причина се сочи резкият скок на международните цени на суровия петрол.
В началото на изминалата седмица петролът поскъпна рекордно след новината за постигнатото неофициално споразумение между страните от ОПЕК да запазят ограниченията в добива до края на 2000 г. В Лондон цената на нефта Брент достигна 24.90 долара за барел, а в Ню Йорк се търгува над 26 долара за барел.
Първата информация за предстоящата промяна дойде от зам.-министъра на промишлеността Едит Гетова, която е и председател на съвета на директорите на Нефтохим. Тя потвърди в четвъртък, че ръководството на рафинерията ще решава с колко да повиши цените на едро на течните горива и на какъв период ще ги преразглежда. Според Гетова има два варианта, които трябва да бъдат обсъдени. Първият е Нефтохим да обявява всекидневно цените на горивата си според международните котировки на петрола и петролните продукти. Вторият вариант предвижда да се запази практиката за определяне на цените на всеки 15 дни.
Първият вариант е по-добър за рафинерията, защото ще може да реагира по-гъвкаво на промените в пазарната конюнктура. В психологически план обаче българинът ще приеме трудно ежедневната смяна на цените. Ако остане 15-дневният период на преразглеждане, рискът е голям, тъй като рафинерията няма да е в състояние да реагира на евентуално понижаване на международните цени и продажбите й ще бъдат застрашени от по-евтиния внос, коментираха от рафинерията. Крайното решение ще бъде взето след съгласуване с принципала и с новия собственик на рафинерията "ЛУКойл петрол". От Агенцията за приватизация съобщиха, че "ЛУКойл" вече е платил цялата сума от 81 млн. долара. Руската компания ще започне да управлява реално Нефтохим след общото събрание на акционерите на 1 декември, когато ще бъде избран нов мениджърски екип. Основният въпрос сега е как ще се отрази това на пазара на петролни продукти, какви промени ще настъпят в производствената, пазарната и ценовата политика на Нефтохим след приватизацията.
Очакванията, че либерализирането на цените на горивата от 1 юли ще доведе до трусове на пазара, не се оправдаха - цените останаха почти непроменени. Вторият разтърсващ фактор се очаква да бъде финализирането на сделката за Нефтохим и евентуалната промяна в структурата и правилата за определяне на цените на едро, по които рафинерията ще продава горивата.
По този въпрос "ЛУКойл петрол" все още пази пълно мълчание. Засега дружеството оповести само намерението си още в рамките на тази година да постигне почти максимално натоварване на мощностите. Според официалното съобщение на "ЛУКойл петрол" до края на ноември дневната преработка трябва да достигне 18 000 тона. Тази информация показва, че новият собственик разчита както да възстанови изцяло позицията си на основен доставчик за вътрешния пазар, така и на нарастване на износа на нефтопродукти.
Междувременно, докато се чакаше финализирането на приватизационната сделка, дистрибуторите на течни горива започнаха да се групират. Преди месеци беше създадена Българска петролна и газова асоциация, в която влизат големите фирми дистрибутори. В края на август директорският съвет на Нефтохим прие вътрешни правила за определяне на цените на течните горива на едро с разграничаване на отстъпките за големите и малките дистрибутори.
В сегашната схема за ценообразуване се отчитат три основни фактора. Първият е цената на вносител. Тя се формира на базата на експертна оценка, в която влизат цената, която вносителят плаща в държавата, в която купува горивата, митата и таксите, които трябва да плати при вноса в България, транспортните разходи и определен процент печалба. Вторият фактор е цената на нефта и разходите на Нефтохим за производството. Третият фактор е прогнозата как ще се променят международните цени на нефта и на горивата през следващите 15 дни. В крайна сметка обаче решението е субективно - съветът на директорите определя на кой фактор да се отдаде най-голяма тежест с презумпцията за социалната цена.
Върху формираната по този начин цена на едро се начисляват пътна и екологична такса и акциз, които вече не са в проценти, а представляват твърди стойности. Накрая върху цялата сума се начислява 20% ДДС. Когато се прибавят търговските разходи на дистрибуторите, се получава цената на дребно, по която се продават горивата на бензиностанциите. Печалбата на дистрибуторите идва основно от отстъпката, която договарят с Нефтохим. Базовата отстъпка е шест нови лева на тон закупено гориво. За големите дистрибутори се предвижда схема за изплащане на премии. "Голям" е дистрибуторът, който е сключил договор за купуването на повече от 5000 тона горива за съответния месец и който е в състояние да зарежда поне 50 бензиностанции. Листата на големите дистрибутори се води от "Петрол", който купува от бургаската рафинерия около 35 000 тона горива месечно. Следващият в класацията е "Шел България" с 30 000 тона.
Наскоро беше регистрирана втора браншова структура - Асоциация на петролните и газовите фирми. В нея влизат около 200 средни и малки фирми за търговия с бензин, дизел и пропан-бутан. Според шефа на асоциацията Димитър Станчев това, което искат дребните дистрибутори, е равнопоставеност на търговците на горива, както и правила и стандарти, които да важат за всички фирми в бранша. Едно от предположенията за възникването на тази асоциация е, че малките дистрибутори се чувстват застрашени от големите компании. Поводи има - това са преференциите за големите фирми и съгласуването на ценовата политика помежду им и с Нефтохим. Съществува и втора хипотеза - че някой се опитва да обедини дребния бизнес с пропан-бутан и да го противопостави на все по-активното настъпление на "Шел газ" на българския пазар.
Какъв ще бъде пазарът на течни горива у нас след 1 декември, ще зависи от няколко фактора. От голямо значение е какви промени ще направи новото ръководство на Нефтохим в механизма за определянето на цените на едро. Важно е също дали ще се запазят преференциите за големите дистрибутори. Логично е да има поощрения за фирмите, които осигуряват по-голямо и непрекъснато натоварване на мощностите на рафинерията. Вторият значим фактор е дали ще има промяна в механизма за събиране на пътните и екологични такси. С промяната на закона таксите са с твърда стойност и се събират авансово и това повлия за повишаването на цените на дребно на горивата. С въвеждането на този механизъм плащанията към държавата (пътна и екотакса, акциз и ДДС) вече заемат около 65-70% от цената на дребно. Дистрибуторите трябва да вместват всичките си разходи и печалбата в останалите 25-30%, твърдят от Българската петролна и газова асоциация. Асоциацията предлага таксите да се събират по схемата, по която се събира ДДС. Очаква се до края на тази или в началото на следващата година в парламента да се внесе проект за промяна на Закона за пътните и екологичните такси. Третият фактор ще бъде движението на международните цени на суровия петрол. Наред с многото неизвестни е ясно едно - цените на дребно на горивата вече ще се определят от търсенето и предлагането, а не от производствените разходи на Нефтохим, а заплахата от евтин внос ще продължи да действа като естествен ограничител за прекомерното им нарастване.
Готови сме веднага да платим за БТК, но няма да стане до края на годината
Хенк Виеренга, директор на KPN за България, и Василис Фетсис, шеф на отдела на ОТЕ за инвестиции и международна стратегия, пред "Капитал"
Виеренга: Мисля, че и двете компании сме готови да приключим сделката веднага. Вложихме доста усилия в преговорите. Дори и сега много адвокати и съветници работят по това. Готови сме в кратко време да имаме окончателни решения. Не винаги може да се контролира един процес на преговори, в него има две страни, има определена динамика.
Фетсис: За да бъде точен - няма криза в мениджмънта на ОТЕ. Договорът на компанията с един от нейните директори, г-н Караплис, който за определено време отговаряше за международните инвестиции на компанията, е прекратен. Стратегията на компанията по отношение на международните инвестиции и на балканския регион, който е основната цел на нашите инвестиции, обаче остава същата.
Фетсис: Тези две неща не са свързани помежду си. Компанията планира този заем на стойност 800 млн. евро като част от финансовите ни планове - това е едно нещо. На практика част от него може да бъде използвана за БТК. Но по отношение на времето емитирането на заема не е свързано непременно със сделката за БТК. Ако сделката приключи до две седмици и една седмица след това трябва да се плати, лесно могат да се направят приготовления и да се плати. Едно нещо е дългосрочен заем, друго е краткосрочен, с който може да се направи веднага спешно плащане. Няма никакъв проблем с плащането за БТК.
Виеренга: Вече сме приели, че сделката ще бъде финализирана тази година. Има някои нови моменти в преговорите, които двете страни трябва да изследват. Нужни са много потвърждения, споразумения на тази сделка. Ще се спазва график за приключването на сделката. Но дори да сме се разбрали по всички документи още днес, ще бъде трудно да се приключи плащането до края на годината. Всички банки, които са намесени в такива големи сделки и плащания, предпочитат да не ги правят около Нова година.
Виеренга: Да, има забавяне спрямо графика, за който се споразумяхме през лятото. Всички мислехме, че ще стане много по-бързо. Но не искам да обвинявам никоя от страните за това. Сделката е сложна, говорим за много голяма индустрия, за огромна компания, за бизнесинтереси, за интересите на частните потребители. Появяват се и нови групи за натиск, които заявяват някакви предпочитания по един или друг начин, невинаги направо.
Фетсис: Има известно забавяне. Но тази сделка е много важна за правителството и за страната. Ангажиментът на консорциума е стопроцентов, нищо не се е променило и ние сме оптимисти.
Фетсис: Има въпроси, свързани с монопола. Но той съществува от 80 години навсякъде в Европа. Тук имаме една компания с много служители, която се нуждае от инвестиции и модернизация. Всеки разбира и това е целта на монопола, договорен от правителството, до края на 2002 г. компанията да бъде защитена през следващите три години, за да може по-успешно да влезе в конкурентна битка след 2002 г. Фетсис: Например спорен момент е монополът върху гласовата телефония. Това е инфраструктура, която само тази компания може да предложи. Става дума за монопол до 2002 г. Бихме желали да е по-дълъг, но няма как.
Виеренга: Нека добавя нещо. Ако няма монопол или период на ексклузивитет за БТК за определен период, ще навлязат конкуренти, те се интересуват обаче само от бизнес, от който има печалба. Затова ще работят в София, не и в провинцията. В такъв случай клиентите на БТК няма да бъдат защитени за определен период. БТК е единствената компания, която може да предложи телефон на всеки. Конкурентите няма да направят това. Значи първо трябва да се направи БТК конкурентна, но това ще отнеме известно време. След това страната ще се радва на всички предимства на либерализацията.
Виеренга: Мисля, че по този въпрос има известно неразбиране. Не става дума за монопол при доставянето на Интернет. В България вече има множество Интернет-доставчици - освен БТК и "Мобиком". На практика те ще имат облаги от сега приетите промени, защото им гарантират равнопоставено третиране от страна на БТК. БТК не може да отдава предпочитание на един или друг доставчик, трябва да им предлага едни и същи условия. Също не е вярно, че доставчиците ще зависят само от мрежата на БТК. Има и други възможности. Това, което се пише в пресата, не е вярно.
Виеренга: Не в този момент. Не знам защо питате това, то е повече техническо, с това се занимават адвокатите. Ние по никакъв начин не сме причина за забавянето, защото не сме създали досега това дружество.
Фетсис: Точно така. ОТЕ ще има 60% участие и в покупката, и по-късно при управлението на БТК. KPN ще има 60% в мобилния оператор, тоест "Мобиком", който ще придобие втория GSM-оператор. Има много неразбиране по този въпрос, въпреки че го обяснихме на среща с журналисти през юли. Представител на ОТЕ ще управлява БТК, а представител на KPN ще управлява компанията за мобилна връзка. Но и двете компании са ангажирани с трансфера на ноу-хау, въобще с целия бизнес.
Виеренга: Разбрали сме се отдавна, че KPN и ОТЕ ще притежават 100% от "Мобиком", той ще получи втория GSM-оператор. Това е мобилен оператор с опит в тази страна и ние сме много щастливи от това. Ще държим акциите си в "Мобиком"като отделни компании, не чрез смесеното дружество, което ще се създава за покупката на БТК. Съотношението за мобилните операции ще е 60 на сто за KPN и другите 40 процента за OTE.
Фетсис: Засега не ми се иска да коментирам конкретни суми. Наличието на доверителна сметка е абсолютно нормална процедура, по този начин могат да бъдат защитени интересите на купувача при първоначалните проверки на реалното финансово състояние на компанията, както и при други задължения, поети от купувача. Но след изтичането на този срок парите така или иначе отиват при правителството.
Фетсис: Пропорционално на дяловете на нашия бизнес и на нашите интереси в тази сделка.
Виеренга: Не, ние сме влезли в партньорство с ОТЕ. KPN е заинтересован да купи БТК заедно с ОТЕ.
Фетсис: Да, има такъв вариант, но това ще стане не на по-ниска, а на по-висока цена.
Виренга: Готови сме по всяко време да преговаряме и да финализираме сделката. Ако видим програмата на полетите си за последните девет месеца, сигурно ще установим, че сме пропътували безброй летателни часове - за щастие (или нещастие) на семействата ни.
Накъде пътуват държавните железници
Институционалното разделяне застрашава технологичната и финансовата жизнеспособност на БДЖ
Ключов момент в европейската стратегия за управление на железниците е принципът на разделянето на експлоатацията и железопътната инфраструктура. Тези действия включват автономност на железниците, разделяне на железопътната инфраструктура и експлоатацията, транспортен пазар със свободна конкуренция и равнопоставеност на отделните играчи, разделяне на счетоводството и елиминиране на кръстосано субсидиране, задължения на държавата по отношение на железопътната инфраструктура и дефиниране на задължителните обществени услуги. Тези действия трябва да доведат до финансова стабилизация на железниците, до постепенно намаляване източването на средства от бюджета за цели, които са социално-икономически необосновани, и железниците да престанат да бъдат бреме за държавата с големия си вътрешен дълг.
Европейската стратегия е едната страна на проблема, практическите решения са съвсем друго. Дори за железниците от Европейския съюз достъпът до железопътната инфраструктура се оказа сложен въпрос, защото крие много рискове, преди всичко по отношение безопасността на движението и нарушаването на технологическите връзки между отделните елементи на железопътната система.
Състоянието на транспортния пазар на железницата у нас през 1999 г. достигна най-ниското си ниво през последните години. Товарните превози са 21 млн. т годишно, а пътническите превози - 55 млн. пътници, т.е. на нивото на 1950-1955 г. Всъщност се реализира песимистичната прогноза от проучването за преструктуриране на БДЖ, което беше направено през 1994 г. - прогнозата при сценарий "некомерсиализирани БДЖ и нереформирани отношения държава - железница". Дори при най-оптимистичните прогнози проучванията, завършени през 1997 г. от Японската агенция за международно сътрудничество (JICA), по повод на генералния план за дългосрочно управление на БДЖ до 2020 г. показват, че в краткосрочен план може да се очаква слабо нарастване на превозите. В периода 2001-2005 г. може да се очаква среден ръст от около 3%, по-голям ръст от 5% се очаква след 2005 г. Оздравителният проект за БДЖ, който се изпълнява със средства от международните финансови институции и държавния бюджет, ще приключи в края на 2001 г. През този период трябва да бъде завършено подновяването на 414 км от железопътната мрежа. Информационните технологии за управление на железниците като неразделна част от оздравителната програма трябва да бъдат въведени в действие до края на 2002 г. При това те се изграждат при сегашната структура на управление на БДЖ. Едно бъдещо институционално разделяне на дейностите в железниците поставя под въпрос ефективността на близо 20 млн. долара заем от Световната банка за тези системи, включително и това дали тези системи ще бъдат работещи и кого ще обслужват.
Планът за действие по преструктурирането съвпада с крайния срок за реализиране на оздравителната програма 2002 г. При това, ако има изоставане, то е в редуцирането на железопътната мрежа и преди всичко на слабо натоварените железопътни линии, където възвръщаемостта на разходите е едва 25%.
Програмата за финансово оздравяване на БДЖ е за периода 1999-2001 г. - период, през който железниците трябва да решат стратегически проблеми. Постановление No 147 на Министерския съвет от 1999 г. и МВФ поставят като ключов проблема с размера на субсидиите от държавния бюджет за железниците след 1.01.2002 г. по отношение на задълженията за обществени услуги и губещите пътнически превози. Това поставя под голям въпрос комерсиализацията на железопътните услуги преди всичко по отношение на губещите пътнически превози. Очевидно само чрез редуциране числеността на персонала не може да се постигне финансова стабилизация. Освен това досега проведената приватизация на железопътните заводи доведе само един чуждестранен инвеститор и приходите са многократно по-ниски от прогнозните. Въпреки увеличената бюджетна подкрепа през 1999 г. спрямо предните години в размер на 0.5% от БВП очакваният финансов дефицит е над 92 млн. лв., общата задлъжнялост надхвърля 150 млн. лв., в това число към държавата 60 млн. лв., към персонала - над 15 млн. лв., а за обслужването на външните заеми ще са необходими ежегодно до 30 млн. лв. Обслужването на външния дълг, на задълженията към персонала, осигуряването на средства за инфраструктурата и подвижния състав са за сметка на натрупване на задължения към държавата (виж таблицата).
При сегашното финансово състояние и несъобразяване с реалностите на българския транспортен пазар дори и институционалното разделяне няма да реши финансовия дефицит за инфраструктурата, който се очаква да бъде още през първата година над 70 млн. лв. Стратегията за преструктуриране е избрана правилно, но
Трябва да приключи и изпълнението на оздравителните мерки в БДЖ по отношение на железопътната инфраструктура, подвижния състав, управлението на разходите и финансовата стабилизация, счетоводното разделяне, технологичното преструктуриране и инфраструктурните проекти по международните транспортни коридори (виж графиката). Без здрава финансова основа ще бъде невъзможно железопътната инфраструктура да договаря с железопътните оператори цени за достъп, конкурентни на автомобилния транспорт. Всяко увеличение на таксите за достъп ще остави железопътната инфраструктура без транспортен пазар, а модерна железопътна инфраструктура без пазар и здрава финансова основа е невъзможна.
В новия Закон за железопътния транспорт спрямо системата "железопътна инфраструктура - железопътни оператори" се прилага един чисто автомобилен модел на взаимоотношения "пътна инфраструктура - автооператори" (при това още невъведен изцяло в България). Това крие рискове и се разминава с реалностите в европейските железници.
Разделянето на инфраструктурата и експлоатацията без разделяне на бизнеса на товарни и пътнически услуги, което е основно изискване на европейската стратегия за избягване на кръстосаното субсидиране, е друга съществена слабост на проектозакона. Очевидно държавата още сега приема, че няма да бъде в състояние да компенсира задължителните обществени услуги, които възлага на железниците, и ще иска тези загуби да се покриват частично с бюджетна подкрепа и в определена част - чрез кръстосано субсидиране на пътническите услуги от товарните. Това е недопустимо в европейската стратегия на железниците. Възниква основателно въпросът защо интерпретираме някои постановки на Европейския съюз като институционалното разделяне на инфраструктурата и експлоатацията, а други, които са база за създаване на здрава финансова основа, ги забравяме.
Законът за железопътния транспорт не е съобразен с реалностите на българския и международния транспортен пазар и за съжаление не е ясно чии интереси защитава. Той е подчинен единствено на изискванията за хармонизация на законовата ни уредба с тази на Европейския съюз и избързва с въвеждането на последните правни норми, без да са изпълнени предшестващите ги. Но докато за ЕС това е въпрос на принципна и последователна политика на оздравяване и повишаване конкурентоспособността на железниците и създаване условия за равнопоставеност на различните видове транспорт на единния европейски пазар, за България ефектът ще бъде един, вероятно перфектен юридически документ, с който страната ще е готова за интегриране в ЕС, но българската железница ще е напълно неподготвена и неконкурентоспособна за интегриране в европейския транспортен пазар. Този закон утвърждава новата структура на Министерството на транспорта, а именно създаването на Генерална дирекция "Железопътна администрация". Не си заслужава само заради това да се разбива железопътният транспорт на части, които ще създадат още през първата година конфликтна ситуация в технологията на превозите и във финансово отношение не само с държавата, а и вътре в железопътната система.
Накратко
Към 17 ноември са събрани здравни вноски на стойност 121.320 млн. лв., съобщи Националният осигурителен институт. Тази сума не включва очаквания превод за ноември от Министерството на финансите за осигуряване на пенсионерите. Размерът на този превод е приблизително девет млн. лв. На около 200 млн. лв. са прогнозните приходи от здравни вноски за тази година.
"От първи декември Банка ДСК и "Булстрад ДСК живот" ще правят застраховка "Живот" на кредитополучател на потребителски и жилищни заеми от бившата спестовна каса", съобщи Марио Костов, изпълнителен директор на животозастрахователното дружество. Банка ДСК и "Булстрад - общо застраховане" държат по 36.36% в животозастрахователната компания от средата на тази година. Германският презастраховател "Хановер Ре" притежава 9.09% от капитала в размер на два милиона лева. Друга банка - Росексим, е собственик на 10% от акциите, а 7.59% е делът на "Контракт холдинг".
САЩ трябва да се присъединят към останалите официални кредитори на България и да предприемат мерки за облекчаване на официалния дълг на страната ни. Това се препоръчва в резолюция N170 на американския Конгрес от 2 август 1999. Предвижда се разсрочване, а където е възможно - и опрощаване на наши официални задължения. В мотивите към резолюцията се изтъква стремежът на САЩ да насърчават България в прехода към пазарна икономика и по пътя към членство в европейските и трансатлантическите структури.
Директорът на Италианската държавна агенция за застраховане на кредитите (САЧЕ) Марио Мауро се срещна през изминалата седмица със заместник-министъра на финансите Пламен Орешарски за уреждане на дълга на България към италианската агенция. Точният размер на дълга на двете затворени Минералбанк и Стопанска банка все още е спорен за двете страни. Преди няколко месеца финансовият министър Муравей Радев предложи дългът да бъде уреден по схемата за уреждане на дълга на България към Испания - чрез участие на италиански фирми в приватизацията на български предприятия.
"Стандарт енд Пуърс" ще обяви до седмица новия рейтинг на София
Международната агенция "Стандарт енд Пуърс" ще обяви до седмица актуализирания кредитен рейтинг на София. Това се налага заради емитираните от кметството еврооблигации на стойност 50 млн. евро. Рейтингът оценява платежоспособността на длъжника, затова всяка промяна нагоре или надолу по скалата на "Стандарт енд Пуърс" ще бъде важен знак за настоящите държатели на общинските книжа и за потенциалните инвеститори при евентуална бъдеща емисия. У нас произнасянето на агенцията се очаква с интерес поради факта, че това е първото присъждане на рейтинг след косовската криза.
Преди една година "Стандарт енд Пуърс" присъди на София дългосрочен рейтинг Б (с положителна перспектива). Същият рейтинг получи и държавата. Според скалата на агенцията това означава, че длъжникът може да обслужва финансовите си задължения. Обикновено след подобна оценка агенциите дават с една или няколко степени по-висок рейтинг на своите клиенти. За София обаче това няма как да стане, тъй като общината не може да получи по-висок рейтинг от този на държавата. "В най-добрия случай кметството може да разчита на потвърждение на досегашния си рейтинг", коментира през седмицата известен финансист. Според него по-важно е сега дали "Стандарт енд Пуърс" ще потвърди характеризиращия показател положителна перспектива към рейтинга на София, или ще се спре на някоя от другите две степени - стабилен или негативен.
При предишното произнасяне на "Стандарт енд Пуърс" рейтингът на София беше обяснен главно със сравнително стабилните данъчни приходи, ниска безработица, липса на големи дългове, както и с факта, че столицата привлича около 50% от всички преки чуждестранни инвестиции у нас. В същото време агенцията отбеляза забавените темпове на приватизация, липсата на гъвкавост на приходите и разходите (държавата определя данъците и упражнява контрол върху общинските приходи), ограничената ликвидност. Една година по-късно ситуацията не е много по-различна. Най-големият работодател в региона е губещо предприятие в период на преструктуриране ("Кремиковци"), което представлява потенциална заплаха за скок на безработицата. Не е ясно дали в новата оценка ще бъдат отчетени странични фактори като забавянето на сделката за БТК и предстоящите рокади в кабинета.
Засега не е ясно и дали заедно с рейтинга на общината "Стандарт енд Пуърс" ще обяви и нов рейтинг на държавата. Правителството за последен път поиска оценка на платежоспособността си в началото на 1998 г. заради намеренията да емитира свои еврооблигации. Заради кризите на финансовите пазари това така и не стана. Наскоро Муравей Радев заяви, че такава емисия за следващата година също не се предвижда, тъй като страната може да разчита на по-евтин ресурс от МВФ и Световната банка. Очакванията във финансовите среди са по-скоро държавата да прибегне до замяна на част от брейди-книжата с нови глобални облигации. В проекта за държавен бюджет за следващата година е записано, че "за оптимизиране на обслужването на държавния дълг Министерският съвет може да емитира държавни ценни книжа за обратно изкупуване на вътрешни и външни задължения на страната, при условие че не се увеличава държавният дълг".
"Алианц" може да играе заедно с италианската "УниКредито" за Булбанк
Представители на консорциума "Кановас" (Canovas Consortium) получиха през миналата седмица достъп до финансовата документация на Булбанк. В близките седмици те ще направят пълен правен и финансов анализ на състоянието на банката, съобщиха източници, близки до Банковата консолидационна компания. Участници в Canovas Consortium са френската банкова група "Креди агрикол индосуец" (Credit Agricole Indosuez) и гръцки фирми, собственост на фамилията Вардиноянис. До този момент не са известни подробности по индикативната оферта, която консорциумът внесе в БКК на 15 октомври. Тогава изтече първоначално обявеният срок за набиране на оферти от кандидатите за Булбанк. БКК обаче прецени, че интересът към най-голямата държавна банка е незадоволителен и определи нов срок до края на годината.
"Креди агрикол индосуец" е най-голямата френска банкова групировка, обединяваща 53 отделни банки. По собствени данни на групата нейните активи са равняват на 390.6 млрд. евро. Засега не е известно чрез кои точно фирми е представена фамилията Вардиноянис в консорциума. Знае се само, че участие в него имат и отделни членове на семейството. Техните интереси по сделката за Булбанк ще бъдат представлявани лично от Павлос Вардиноянис. Той е най-големият син и наследник на починалия милиардер Никос Вардиноянис, основал империята "Вардиноянис", чиито активи се оценяват на около осем млрд. долара. Бизнесът на известната фамилия е съсредоточен главно в добива, преработката и търговията с петрол.
През миналата седмица източници, близки до БКК, съобщиха, че другият потенциален кандидат за Булбанк - германската застрахователна групировка "Алианц" (Allianz Group) преговаря за съвместно участие с италианската банкова група "УниКредито" (UniCredito Italiano SpA). Засега обаче не е сигурно дали в крайна сметка ще се стигне до консорциум и подаване на оферта. За сделката с Булбанк "Алианц" се опитваше да направи консорциум с малко известната "Загребска банка" (Zagrebacka banka), но преговорите се провалиха.
Според данните в последния банков алманах "УниКредито" е седмата по големина банкова група в Италия. В края на 1998 г. общите активи на групировката са били 283 886 млрд. италиански лири (около 153 млрд. долара), а собственият й капитал - около 12 000 млрд. лири (около шест млрд. долара). Любопитна подробност е фактът, че сред акционерите на банката с малък дял (2.9%) е и самият "Алианц". Минимално участие (под 1%) има и "Дойче банк". Основни акционери са други италиански финансови групировки и банки. Преди месец се появиха информации, че "УниКредито" преговаря за евентуално сливане с втората по големина банка в Испания Banco Bilbao Vizcaya Argentaria.
Чужди производители искат да спрем пиратските лекарства
При предстоящата промяна на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина да се включат ясни и недвусмислени текстове за защита на интелектуалната собственост при производството и търговията с фармацевтични продукти, настоява Асоциацията на чуждестранните фармацевтични производители. В нея участват водещите фармацевтични компании в света като Alcon, Berlin Chemie, Boehringer Ingelheim, Eli Liliy, Glaxo Wellcome, Janssen Cilag, Knoll BASF, Merck Sharp & Dohme, Novartis, Parke - Davis, Pfaizer, Pharmacia & Upjohn, Scering AG, Smithklin & Beecham, Solvay Pharma, Yamanouchi, Zeneca, Hoechst и др. Асоциацията е внесла предложение в парламентарната комисия по здравеопазване за нова редакция на текста от закона, касаещ защитата на правата върху интелектуалната собственост. И при двете четения в комисията предложението не е взето предвид. Според депутатите въпросът със защитата на правата върху интелектуалната собственост при лекарствата е юридически и се регулира от Закона за патентите.
Нашият закон за лекарствените средства не включва допълнителната патентна защита. Големият проблем обаче е, че и новият проект за промяна на закона не третира дори въпроса за ексклузивните права в рамките на 20-годишната патентна защита. Това е необходимо, за да се прекрати пиратското ползване на чужди разработки.
Повсеместна практика у нас е (особено преди 1993 г.) български производители на лекарства да се позовават на документацията от експериментите и тестовете на чуждестранни компании, без да имат право за това, и на тази база получават разрешение за производство на съответното лекарство. В крайна сметка от фабриките ни излиза лекарство със същите съставки, със същото или с ново име и многократно по-евтино. В случая става въпрос за кражба на интелектуална собственост при производство на еквивалентни продукти. Това нанася сериозни щети на чуждестранните фирми, в които не постъпват достатъчно средства, а оттам намаляват и инвестициите в разработването на нови лекарства. Тази практика се поощрява (неофициално, разбира се) от българските правителства по политически и социални мотиви - лекарствата, които се произвеждат по този начин, са многократно по-евтини.
Има само три измерителя, по които трябва да бъде оценявано едно лекарство - качество, ефективност и безопасност. У нас обаче действа внушението, че българските лекарства са най-добри, защото са евтини. В действителност много от тях на Запад отдавна са извадени от употреба заради вредни странични ефекти или поради изместването им от нови поколения фармацевтични продукти.
Право на пациента е да избере дали ще предпочете по-скъпото или по-евтиното лекарство и къде ще търси компромиса между финансовите си възможности и ползата от лекарството. При някои болести като диабет, сърдечно-съдови заболявания и др. качеството (ефективността) на лекарството е от голямо значение - новите поколения лекарства биха могли да осигурят на човека повече години активен живот, а също и възможност да печели (т.е. скъпото лекарство на практика се изплаща). В болниците и в поликлиниките се изписват масово български лекарства или чуждестранни, подбрани по критерия ниска цена. Около 50 млн. долара годишно отделя бюджетът за покриване на напълно или частично безплатните лекарства. За следващата година най-вероятно в бюджета на Националната здравноосигурителна каса ще бъдат заделени около 53 млн. марки за тази цел. Порочна е практиката с тези пари да се купува най-евтиното, а не най-ефикасното. Друг е въпросът, че често изборът на една или друга фирма е продиктуван дори не от съображения за икономии, а от съвсем други интереси. Далеч по-добър е вариантът държавата да определи средствата за лечение с определни лекарства, а пациентът да прецени дали да купи най-евтиното, за което му стигат парите от държавната помощ, или би могъл да доплати известна сума и да си осигури по-добро лечение. Най-често пациентът дори не научава, че има по-нови и много по-ефикасни лекарства, които са съответно и по-скъпи.
В споразуменията ни с ЕС (временно - от 31 декември 1993 г. и споразумението за асоцииране, в сила от 1 февруари 1995 г.) е записано, че България "трябва да продължи да подобрява защитата на правата върху интелектуалната, индустриалната и търговската собственост, за да осигури до края на петата година от влизането на споразумението в сила ниво на защита, подобно на това в европейската общност". Тоест още през миналата година у нас трябваше да се осигури защита на интелектуалната собственост, подобна на тази в ЕС. Реално обаче това още не е станало, ценообразуването и възвращаемостта при производството на лекарства са непрозрачни, регистрационните процедури са дискриминиращи, регистрацията и държавният контрол на цените на лекарствата е в противоречие с пазарната икономика.
Българският Закон за патентите защитава патентните права на оригиналните продукти, но при сегашната редакция на закона за лекарствените средства отново се създават възможности за разрешаване на употребата на фармацевтично еквивалентни продукти, като за целта се използват чужди патентно защитени данни от изпитванията. Това, което иска Асоциацията на чуждестранните фармацевтични производители, е България да осигури обещаните защити и да включи в Закона за лекарствените средства съответната процедура и изисквания към документацията за разрешаване на употреба на лекарствени продукти така, както те са описани в директива 65/65 на ЕС.
Такса смет в София се увеличава заради новите концесионери
Поскъпването за фирмите с имоти в центъра е четирикратно
Таксата за битови отпадъци (т.нар. такса смет) за граждани, които притежават жилищни имоти в София, от 2000 г. се увеличава на два промила (две на хиляда) от данъчната оценка на имота при такса от 1.5 промила за 1999 г. Това гласуваха столичните общински съветници на първото си редовно заседание миналата седмица. Същата такса важи и за жилищните имоти на предприятия. За офиси, работни помещения и производствени сгради увеличението е от 8 на 15 промила, ако фирмите плащат на база балансовата стойност на имота.
Ако фирмите са избрали да плащат такса смет чрез заявяване (срокът е до края на ноември) на необходимия им брой кофи за изхвърляне на боклук, таксата се плаща като абсолютна сума в лева за всяка кофа според нейната вместимост. Тази такса също се увеличава драстично от следващата година за някои от столичните райони.
По-високите такси са следствие от по-високите разходи, при които работят фирмите, които почистват София на концесия. Това са наскоро приватизираната от РМД "Чистота - София" (12 района), "Волф - 96" ООД (шест района) и "ДИТЦ" АД (шест района). "Чистота - Искър" ЕООД пък има с общината договор за поръчка да поддържа софийското сметище. Най-голямо увеличение на таксите е предвидено за районите, които почиства "ДИТЦ", а най-ниско - в тези на "Чистота - София". Така в общините "Средец", "Красно село", "Възраждане" и "Оборище" таксата за догодина нараства до четири пъти, докато във "Връбница", "Искър", "Кремиковци", "Панчарево" и "Банкя" таксата смет намалява спрямо досега.
"Таксите трябва да се увеличат, защото нарастват общите разходи за поддържане на чистотата в София - примерно за покупка на нови контейнери, нов автопарк. Идеята е по-заможните потребители да плащат повече", заяви Венцeслав Николов, зам.-кмет на общината по финансовите въпроси. За да се постигне справедливост, дори се обмисляла идеята потребителите да плащат такса смет на база на изразходвана вода, което е показателно доколко се ползва определен имот. Според Николов подобна практика в момента се прилагала в Германия, но не е съвместима със сегашното българско законодателство. Зам.-кметът на общината твърди, че целта на поскъпването е средствата за чистота, заделени от общинския бюджет, и приходите от такси смет да останат в съотношение две към едно (макар това да не е регламентирано никъде).
За 1999 г. общинарите са планирали за чистота 27.4 млн. нови лева разходи от бюджета и 18.5 млн. лева - от такси. Очакваното изпълнение към края на тази година обаче сочи, че заради сключените наскоро концесии общинският бюджет ще трябва да отпусне за чистотата още 10 млн. лева допълнително. За 2000 г. са планирани почти 46.8 млн. лева бюджетни разходи за чистота и 21.3 млн. лева приходи от такси.
БНБ атакува злоупотреби в Балканбанк
БНБ най-после наруши мълчанието си по поредния скандал с Балканбанк. Както се и очакваше, централната банка обжалва определението, с което съдът отстрани оценителската фирма ЕТ "Текла консултинг - Виолета Касърова". По-важното е, че покрай това за първи път официално бяха огласени данни за злоупотреби в банката, извършвани с помощта на синдиците и съда. "Балканбанк е единствената банка, в която се позволи, и то с прякото разрешение на съдията по несъстоятелността да се наруши законът", заяви подуправителят на БНБ Емилия Миланова.
На 26 октомври Софийски градски съд отстрани избраната от БНБ оценителска фирма и задължи БНБ да определи друга на нейно място. Според съда ЕТ "Текла консултинг - Виолета Касърова" не може да оценява активите на Балканбанк, тъй като нейният собственик Виолета Касърова има материални интереси в банката, които са несъвместими с функцията й на оценител. Съдът се позова на факта, че Касърова е ответник по дело, заведено от Балканбанк за сума от 300 млн. стари лева.
Според централната банка съдът се е произнесъл по въпрос, който не е от неговата компетентност, защото той можел да упражнява надзор върху другите органи по несъстоятелността, но не и когато става дума за несъстоятелност на банки, тъй като тя се урежда в Закона за банките. Според юристите на БНБ магистратите не могат да задължават централната банка да извърши определени действия, като например да определя нов оценител.
Управителят на централната банка Светослав Гаврийски и заместничката му Емилия Миланова са поискали от съдията по делото Лилия Илиева да оттегли сама решението си. В писмото си до нея те са посочили до какъв хаос може да доведе всичко това. БНБ не може да възложи оценката на другите две дружества, тъй като при тях също имало конфликт на интереси. Сегашната оценка на активите на Балканбанк е 29.6 млн. нови лева. Ако се избере нов оценител, в един момент фалиралата банка ще се окаже с две редовни оценки. В случай че те се различават, няма да е ясно коя от двете е валидна. Заедно с писмото до съдията по делото Гаврийски и Миланова са подали и жалба до Софийския апелативен съд с искане той да отмени издаденото определение.
"От действията на съдията и синдика си правим извода, че се цели да се забави и отложи във времето приключването на процеса по несъстоятелността. Само в тази банка се извършиха търгове, след като беше влязъл в сила законът, с който се забранява на синдиците да правят продажби и търгове", заяви Емилия Миланова.
Според "Банков надзор" синдикът Валентин Георгиев е сключил няколко такива сделки. На 12 юли е било продадено за 120 хил. лева вземане за 1.6 млн. германски марки от "Филтекс" - Пловдив. Вземания за 731 хил. лева и 905 хил. долара от "Балкан агро" са били продадени за 114 хил. лева. С голям дисконт са били продадени и вземания за 106 500 долара от "Капс" ООД. На 15 юли те са били продадени за 89 хил. лева. "Ние си задаваме въпроса кой носи отговорността за разпореждане с това имущество, след като това е в нарушение на закона", коментира Миланова. Като пример за съмнителни действия на синдика и съда беше цитирана сделката за продажбата на
Сделката е извършена през май тази година чрез договор за цесия между Балканбанк и фирмата "Ню ай" ООД. Така фалиралата банка прехвърля на дружеството свое вземане в размер на 6 870 098 марки от "Балканска банка", Скопие, за което получава 549 608 марки. "Това е една от скандалните продажби, извършени в Балканбанк. Случаят е безпрецедентен - няма друга такава продажба на 8% от номинала на вземане от която и да било банка", заяви Емилия Миланова.
През февруари т.г. бившият вече синдик Владимир Стратиев е отправил предложение до няколко наши банки да изкупят с дисконт депозитите на Балканбанк в скопската банка. Преди да пристигнат всички отговори обаче, Стратиев иска от съда разрешение за продажбата на вземанията чрез пряко договаряне. Това става само два дни преди датата на встъпване на новите синдици в Балканбанк. Продажбата е извършена на 12 май, като един от аргументите на новия синдик Валентин Георгиев е получено писмо от "Балканска банка". С него се предупреждавало, че, ако сделката не стане до 20 май, тя ще стане безпредметна, тъй като македонската централна банка ще обяви "Балканска банка" във фалит.
Според проверката на "Банков надзор" синдиците Владимир Стратиев и Валентин Георгиев са пристъпили към продажба чрез пряко договаряне като "не са извършили необходимото за получаване на актуална и достоверна информация за финансовото състояние на "Балканска банка". От БНБ заявиха, че предстои да бъде заведено дело, с което ще се иска договорът за цесия да бъде обявен за недействителен. Институционният конфликт се усложнява и от отправените от Емилия Миланова персонални обвинения към съдийката по делото: "Допустимо ли е волята на един независим съдия да струва шест млн. марки", като се визира разликата между номинала на вземането и цената, на която е продадено. Съдия Лилия Илиева не беше открита за коментар.
Едва ли е случайно, че тъкмо сделката с прословутите скопски депозити на Балканбанк предизвиква толкова силна реакция от страна на БНБ. Известно е, че Мултигруп (чрез свои фирми) е най-големият длъжник на Балканбанк. След нейния фалит "Мулти" направи всичко възможно да установи контрол върху нея. Публична тайна е, че с помощта на част от синдиците някои от извършваните по времето на Иван Миронов безобразия бяха изчистени. Заради очевиден конфликт на интереси беше отстранен от банката и самият Владимир Стратиев. Той беше изваден от списъка на синдиците, тъй като е изпълнителен директор на дружеството "Явор Зартов", чиито адвокати защитават интересите на структури на Мултигруп. Макар че не беше заявено на глас, от БНБ очевидно смятат, че и сегашният синдик Валентин Георгиев представлява нечии чужди интереси. Не е изключено от БНБ да поискат и неговото изваждане като синдик от банката, след като вече се говори, че материалите от проверката по цесията ще бъдат дадени на прокуратурата. В същото време директно беше атакуван и съдията по делото Лилия Илиева. Може би не е случайно, че всичко това съвпадна с подновения интерес на прокуратурата към издирвания от Интерпол Иван Миронов. Ако е вярно, че зад действията на синдика и съда стоят интереси на някои от големите длъжници на Балканбанк, за което беше намекнато от страна на БНБ, тогава лесно могат да бъдат обяснени зачестилите напоследък скандали около банката. Просто прехвърлянето на собствеността на това, което е останало от Балканбанк, в полза на държавата е единственият начин да станат известни част от схемите за замитане на следите от нейното разграбване. Това обяснява и защо са толкова силни опитите да се удължава несъстоятелността на банката.
Данъчните ще затварят търговски обекти
Данъчните ще могат да затварят търговски обекти и да лишават от правото на извършване на определена дейност нарушителите на данъчните закони, реши парламентът при окончателното приемане на текстовете от Данъчно-процесуалния кодекс през изминалата седмица. Разпоредбите на кодекса ще влязат в сила от началото на следващата година. Образуваните и неприключили съдебни производства по данъчни дела ще се разглеждат по досега действащия ред. Депутатите оставиха за по-нататъшно разглеждане готвените промени в Закона за ДДС относно облагането на авансите и увеличаване с 10% на данъка при просрочване на плащането му.
Според Дора Андреева, началник на Главно управление "Данъчна администрация", затварянето на обектите и лишаването от право на извършване на определена дейност ще става само след като едно нарушение е извършено повторно. Наказанието от запечатване на обект ще се вдига едва след като нарушението бъде отстранено и се заплати напълно наложената глоба. Мярката на отнемане на разрешението ще се прилага, когато се продават стоки без или с фалшив бандерол или не се използва касов апарат, независимо от това какви други наказания се предвиждат за нарушителите.
При нарушаване разпоредбите на данъчния кодекс данъкоплатците ще бъдат наказвани първоначално с глоба от 50 до 500 лв., а при повторно извършване санкцията се повишава от 1000 до 3000 лв. Заедно с повторната глоба може да бъде отнето разрешението на данъкоплатеца да извършва определена дейност за срок от един до шест месеца. Ако в рамките на две години същото нарушение бъде извършено, разрешението може да бъде отнето за срок до 12 месеца. Обжалването на тези мерки на данъчните няма да спре изпълнението им, приеха депутатите.
Чрез данъчния кодекс бе приета и нова лихва върху неизплатени задължения към държавата в сроковете за доброволно плащане. Новата лихва ще е законната, която се определя от Министерския съвет и в момента е основният лихвен процент за периода плюс 10% за годината. Досега наказателната лихва за неизплатени данъци и такси бе основният лихвен процент за периода, плюс 0.05% за всеки ден - т.е. лихвата за годината бе около 22.5%.
Депутатите приеха изменение в Закона за събиране на държавните вземания, с което се създава Агенция за държавни вземания. Тя ще събира по принудителен начин неиздължените публични вземания на държавата и общините и някои частни държавни вземания. Агенцията ще има териториални поделения в областните центрове на страната. Тя ще продава имущества на държавата, придобити в производствата по несъстоятелност. Агенцията ще бъде създадена едва след приемането на устройствения й правилник. Срокът за неговото приемане от Министерския съвет е краят на тази година. В същия срок кабинетът ще трябва да определи и структурата на данъчната администрация.
Финансовата реанимация на Косово потръгна
ООН съживи банковата система в сръбската провинция
Очевидно Западът започва да разбира балканските нрави. След като научи, че голяма част от парите, отпуснати за възстановяването на Босна, са изчезнали по джобовете на корумпирани политици и бюрократи, международната общност реши да не повтаря същата грешка и в Косово. Затова едва ли е случаен фактът, че първата конкретна сума, която трябва да потече към Косово, бе определена едва след като администрацията на ООН (UNMIK) създаде банкова структура, която ще следи и ръководи изразходването на парите, получени отвън. Новото финансово тяло се нарича Банкова и разплащателна администрация (БРА) и ще изпълнява функциите на централна банка с тази разлика, че няма да има право да печата собствена валута. Непосредствено след официалното представяне на БРА от донорската конференция в Брюксел дойде новината, че за възстановяването на Косово през следващата година ще бъдат отпуснати над 1 милиард долара.
На донорска среща в белгийската столица, организирана от Европейския съюз и Световната банка, бе съобщено, че Европейският съюз е главният спонсор и предоставя повече от половината сума - 500 милиона евро (519.7 милиона долара). Според предварителните разчети 970 милиона ще бъдат усвоени по програми за реконструкция и възстановяване, с 47 милиона ще бъдат финансирани обществени проекти като подготовката на местни избори и подпомагане на медиите, а 18 милиона ще отидат за непосредствена хуманитарна помощ. С тази част от парите ще започне незабавна подготовка за зимата - ще бъдат ремонтирани разрушените от бомбардировките къщи и ще бъдат построени нови домове за бездомното население. "Освен непосредствените нужди на населението с парите, които ни отпуска международната общност, ще платим заплатите на всички, които работят в обществения сектор - съдии, полицаи, медицински персонал, данъчна администрация и т.н. ", заяви Джоли Диксън, представителят на UNMIK, натоварен с възстановяването на косовската икономика. В това отношение БРА ще изиграе съществена роля, тъй като ще се занимава и с общественополезна дейност, като улеснява всички видове плащания, включително и на заплатите. Освен това Диксън съобщи, че UNMIK се е заел с организирането на местни избори в Косово, които най-вероятно ще се състоят преди лятото на следващата година. За тази цел донорите също са предвидили солидна сума.
Далеч от първоначалните разчети за възстановяването на Косово, които се доближаваха до петте милиарда, предвидени за Босна, ЕС и Световната банка оцениха нуждите на сръбската провинция за следващите пет години на 2.3 милиарда долара. На този фон средствата от над 1 милиард наистина изглеждат внушителни и представител на Световната банка не пропусна да се похвали: "Смятам, че постигнахме много добър резултат и одобрената сума дори надвишава очакванията ни."
Другата не по-малко важна процедура от финансовата реанимация на Косово бе създаването на Банковата и разплащателна администрация. Освен управляването на финансовите помощи отвън БРА ще координира и управлява възникващата банкова система в Косово. "Знам, че банковата история на региона е пълна с измами и болезнени загуби на средства. Това няма да се повтори. Започваме да изграждаме нова банкова система в Косово", каза в първата си реч новият директор на БРА Ник Бретнал. Дезинтеграцията на Югославия в началото на 90-те години доведе до редица трусове в банковата система, в резултат на което косоварите загубиха голяма част от спестяванията си. След като населението загуби доверие в банките, разплащането с пари в брой стана единствената практика в Косово. Без да съобщава конкретни имена, Джоли Диксън съобщи, че много чуждестранни финансови институции са проявили интерес към Косово и са потърсили възможности за издаване на лицензи за банкова дейност. Диксън заяви още, че основаването на много нови банки е въпрос на близко бъдеще. Очевидно на косовската централна банка й предстоят трудни дни не само заради албанския опит с финансовите пирамиди.
Украйна направи лош избор
Решителната победа на Леонид Кучма в президентските избори не решава нито един от проблемите на тази нелиберална, корумпирана и потънала в бедност държава. Единственото успокоение е, че комунистическият претендент за президентския пост Петро Симоненко претърпя голяма загуба. Това за щастие означава, че украинците твърдо отхвърлят всяко връщане към комунистическото минало.
За съжаление Кучма предлага твърде малко на сънародниците си. Погледнато позитивно, той все пак запази гражданския мир и стабилност през последните пет години. Това не бива да се подценява, но пък украинците платиха твърде висока цена за това "постижение" - растящата бедност и все по-авторитарното управление са другата страна на медала. От този режим спечелиха само неколцина олигарси - малка прослойка от бизнесмени и висши бюрократи, които сега управляват по-голямата част от икономиката.
Ще бъде чудесно, ако Кучма се възползва от доверието, което му гласуваха избирателите, и най-сетне започне истински икономически и политически реформи. Но перспективите съвсем не са добри. Кучма ще се изправи отново пред враждебното парламентарно мнозинство, което неведнъж е блокирало инициативите му. Президентът може да се изкуши или да разпусне парламента, или да намали правомощията му. В комбинация с пълния му контрол върху медиите подобна стъпка съвсем ще подкопае демокрацията. Президентският ентусиазъм за провеждане на икономически реформи най-вероятно ще помръкне заради връзките на Кучма с олигарсите. И понеже те се крепят благодарение на правилото да държат всички новодошли в бизнеса далеч от доходните пазари, идеите на Кучма за либерализация на икономиката изглеждат безпочвени. Може би само изключването на Украйна от международните капиталови пазари би подтикнало към реформи. През лятото страната поиска от кредиторите си разсрочване на външните дългове, а мнозина се съмняват, че Украйна ще бъде в състояние да изплати 3 милиарда долара дългове през следващата година.
Западът трябва да бъде твърде предпазлив към победата на Кучма. Никаква макроикономическа помощ не бива да бъде оказвана, преди да има доказателства за сериозни реформи. Преди Украйна бе обект на западната щедрост, защото бе сговорчива по отношение на ядрените си оръжия, но това време отмина. Вече никой не иска да изсипва пари, които се използват само за запазване на статуквото. Сега Западът трябва да помага само на обикновените хора, като дава средства за малкия бизнес, неправителствените организации и стипендии за обучение на младите украинци в чужбина. Така ще се намали пагубното влияние на държавата, олицетворявана от Кучма.
Руският минибум, изглежда, свърши
Изследване на McKinsey твърди, че руската икономика запазва своя потенциал
Една от причините за оставката на Мишел Камдесю от поста директор на Международния валутен фонд според източници отвъд океана е недоволството на администрацията във Вашингтон от политиката на фонда по време на кризите в Азия, Русия и Бразилия. Всъщност Белият дом се нуждае от изкупителна жертва, с която да оправдае провала на руската си политика, а що се отнася до другите пострадали икономики след 1997 г., МВФ по-скоро помогна, отколкото попречи на възстановяването им. Най-неприятното за Камдесю сигурно е това, че той беше принуден да си тръгне точно когато Русия има шанс да не допусне спад на брутния си вътрешен продукт за втори път след разпадането на СССР през 1991 г. Дори вторият човек в МВФ, Стенли Фишер, призна, че руската икономика се представя много по-добре, отколкото се очакваше преди една година, макар че той не бърза да се отказва от мнението си, че реформите са спрели, а в някои области има отстъпление, което ще бъде от значение за бъдещото развитие на икономиката.
Девалвацията на рублата, започнала на 17 август 1998 г., беше истински подарък за руските производители. Износителите намалиха два пъти производствените си разходи, след като националната валута се обезцени четири пъти, а цените се увеличиха само два пъти. Тези, които работят за вътрешния пазар, особено в леката и хранително-вкусовата промишленост, изведнъж останаха без конкуренция, защото вносните стоки станаха непродаваеми. В резултат на това през септември промишленото производство беше с 20.2% повече, отколкото през същия месец на миналата година.
Разбира се, базата на този растеж е твърде малка, защото септември 1998 г. беше месецът, когато кризата се усети най-тежко, но като цяло за първите девет месеца от годината производството се е увеличило със 7%, което също е много добро постижение за Русия. Добрите времена обаче скоро ще приключат. "Растежът, който се наблюдаваше от октомври миналата година, практически спря през последното тримесечие", заяви Петер Вестин, ръководител на Руско-европейския център за икономическа политика. Според Руската статистическа агенция почти няма разлика между показателите за август и септември на производството, инвестициите в основни фондове и търговията на дребно.
Въпреки предупрежденията, че девалвацията ще има временен ефект, за една година нищо не беше направено, за да бъдат стимулирани вътрешните и чуждестранните инвестиции, продължиха да съществуват много губещи предприятия, бартерът в икономиката постепенно намалява, но неговият дял все още е около 50% от всички разплащания. Реалните разполагаеми доходи на населението са с една четвърт по-малко от миналогодишните и продължават да падат независимо от спадането на инфлацията до 1.5% месечно. Държавата, която получи неочаквани приходи от двукратното поскъпване на нефта, не бърза да увеличава заплатите и пенсиите, както и инвестициите, защото трябва по някакъв начин да покрие разходите от войната в Чечения, които според вестник "Время МН" през тази година ще бъдат между 1.5 и 2.3 милиарда долара. А и не трябва да се забравя, че през юни се задават президентски избори, на които основен кандидат засега е премиерът Владимир Путин.
"Ние не открихме структурни ограничения в икономиката, които да попречат на Русия бързо да се присъедини към развитите икономики. " Това е последният извод от изследването, което проведе през последните 12 месеца една от най-известните консултантски фирми в света - McKinsey. И тъй като става въпрос за безплатен проект с нерекламна цел, президентът Борис Елцин с пълно право може да попита шефа на McKinsey какво пие. Само че Борис Николаевич никога няма да прочете този доклад, а и едва ли ще остане доволен, като разбере, че консултантите виждат основния проблем в липсата на политическа воля за преодоляване на конфликтите на интереси и постигане на компромиси.
Според McKinsey в девет от десетте изследвани отрасъла главната причина за неуспехите са пазарните деформации, които създават предимства за някои от фирмите. Местните власти предоставят субсидии на губещи предприятия под формата на по-ниски данъци и разходи за енергоносители. В сферата на услугите оцелелите съветски компании разполагат с необходимите връзки, за да получат нужните разрешения, защита от данъчните и санитарните органи, достъп до земя и държавни поръчки. Вследствие на това най-ефективните руски фирми са и най-губещите, а съществуващите привилегии водят до макроикономическа нестабилност, защото ограничават бюджетните приходи и увеличават разходите.
Средната производителност на труда в руската икономика е 17% от американската (30% през 1991 г.), като дори там, където се използва ново оборудване, тя не може да надскочи 30%. Причините - излишък на работници, неефективна организация и недостатъчни инвестиции. Противно на разпространеното мнение, че основните фондове в Русия са морално и физически остарели, консултантите смятат, че с неголеми инвестиции (5% от БВП) три четвърти от оборудването, влязло в употреба преди 1992 г., може да достигне 65% от производителността в САЩ. Това ще позволи да бъде постигнат 8% икономически растеж (още една чаша за шефа на McKinsey) и удвояване на жизнения стандарт през следващите 10 години благодарение на съществуващите свободни мощности, огромните резерви от евтина и квалифицирана работна ръка и преките чуждестранни инвестиции, които ще потекат в Русия, след като бъдат премахнати дефектите в икономиката. Само в нефтодобива през следващите 10 години ще влязат 80 милиарда долара.
Не е за вярване, че големите петролни компании ще се втурнат да инвестират в Русия в момент, когато британският петролен гигант ВР Amoco среща големи трудности, опитвайки се да спаси 571 милиона долара, инвестирани в "Сиданко", от настъплението на Тюменската нефтена компания.
Проблеми имат и други чуждестранни инвеститори - английските собственици не бяха допуснати в целулозния завод във Виборг от работниците му, а порцелановият завод "Ломоносов" беше национализиран въпреки призивите на бившия ръководител на комисията по ценни книжа Дмитрий Василиев и намесата на американската администрация.
Европейската отбранителна стратегия - новата евроинтеграция
Започна подготовката за създаването на европейски сили за бързо реагиране
"Проблемът не е в това, че Америка прави повече, а че Европа не прави нищо" - така германският министър на отбраната Рудолф Шарпинг обясни на журналистите защо Европейският съюз се заема да създаде ефективна отбранителна система. Не че не съществува европейска отбранителна организация - Западноевропейският съюз (ЗЕС) е замислен и учреден точно с такава цел. Но както казва Шарпинг, ЗЕС не прави нищо и се очаква съюзът скоро да прекрати съществуването си. След края на операцията на НАТО в Югославия европейските политици заговориха за нова стратегия, която да позволи на ЕС сам да се справя с бъдещи кризи, подобни на тези в Босна и Косово. През юни в Кьолн евросъюзът реши да създаде единна отбранителна стратегия и да поеме курс на независимост от НАТО, т.е. от САЩ. Още повече че и Вашингтон показа недвусмислено, че не желае повече да се ангажира с решаването на нови европейски кризи. Шест месеца по-късно министрите на отбраната и на външните работи се събраха на съвместно заседание в белгийската столица, за да умуват как да бъде създадена военна структура или организация, която да повиши самостоятелността на ЕС. Заговори се, че срещата в Брюксел ще даде началото на нов тип евроинтеграция, и се появиха аналогии с договора от Маастрихт и Европейския валутен съюз. В случая става дума обаче за военно и външнополитическо интегриране, което е качествено нов момент в развитието на съюза.
Срещата в Брюксел бе повече символично начало на процес, който ще завърши със засилване на военното коопериране и създаването на европейски сили за бързо реагиране. Дебатите в Брюксел бяха съсредоточени върху механизмите, по които ще се вземат и синхронизират политическите и военните решения. Доста неочаквано, извън общите разговори срещата на дипломатите и военните министри даде първите си резултати. На първо място, те се обединиха около идеята за въвеждането на "критерии за военна конвергенция", заимствайки термина от Маастрихтския договор за общия валутен съюз. Другият значим резултат е свързан с принципното споразумение, че ЕС няма да създава своя армия. Това трябва да успокои САЩ, които и без това гледат доста подозрително на военните планове на Брюксел, и да улесни законодателното изпълнение на отбранителната стратегия. Третото условие, одобрено единодушно в Брюксел, бе, че всички решения и действия на силите за бързо реагиране трябва да бъдат съгласувани с НАТО.
Любопитно е, че само часове преди общото заседание външните министри направиха първата реална стъпка към военната конвергенция - те решиха, че Хавиер Солана ще оглави Западноевропейския съюз, квазивоенна организация, която вегетира в сянката на НАТО. Така Солана ще изпълнява функциите и на генерален секретар на ЗЕС, и на върховен представител на ЕС за общата външна и отбранителна политика. Това по всяка вероятност означава, че ЗЕС ще бъде погълнат от ЕС за целите на новата доктрина.
Франция и Великобритания предложиха до края на 2003 г. да бъдат формирани сили за бързо реагиране и техният брой не трябва да надвишава 40 000 души. Специалните части подлежат на бърза мобилизация и могат да действат до две години. Лондон е против идеята за създаване на твърда военна структура или европейска армия и настоява тези сили да бъдат свиквани само в моменти на криза. Великобритания предложи още да бъде създадено ръководство, еквивалентно на Северноатлантическия съвет (политическото управително тяло на НАТО). Това ръководство ще включва неутралните държави като Ирландия, Швеция и Финландия и страните, които не членуват в ЕС, но са членки на НАТО като Турция и Норвегия.
Освен евентуалните бюрократични спънки ЕС е изправен и пред друг проблем - само няколко държави като Великобритания, Финландия и Швеция разполагат с армии, достатъчно гъвкави за подобни бързи операции. Според германския военен министър Шарпинг най-близкият срок, в който Европа може да изгради отбранителната си инфраструктура, е 2003 г. За това време трябва да бъдат създадени специализирани въздушни мостове и сателитни комуникации.
Че няма да има скоротечно развитие на новата доктрина, е повече от ясно - на евросъюза му трябваше половин година, докато бъде стартирана дискусията за новата стратегия. Срещата в Брюксел бе ориентировъчна преди форума на високо равнище в Хелзинки, където се очаква да бъде взето решение за създаването на временни командни структури. Те трябва да започнат работа, преди европейското законодателство да бъде променено така, че да включва общата отбрана на ЕС. Окончателната рамка на европейската отбранителна политика трябва да бъде изработена по време на френското председателство на евросъюза през 2000 г. Ако се вярва на оценките на Рудолф Шарпинг, подготовката за създаването на европейските сили за бързо реагиране трябва да завърши до 2003 г. В Брюксел вероятно тайно се надяват дотогава да няма нови кризи.
Отиде си една тринадесетгодишна агония
САЩ и Китай най-накрая се разбраха за Световната търговска организация
Какво се случва, когато дефицитът по текущата сметка достигне 310 млрд. долара, или 5% от БВП? Докато има желаещи да го финансират - нищо. Какво се случва обаче, когато вече никой не желае да го финансира (винаги идва такъв момент)? Драма. Колапс на националната валута, високи лихви, слаб капиталов пазар, стагнираща икономика. Какво може да се направи, за да се предотврати подобно бедствие? Девалвира се валутата с цел стимулиране на експорта и минимализиране на отрицателната дупка в търговския баланс. Да, но не и когато икономиката се движи на ръба на прегряването. Стесняването на домашния пазар за чужди стоки ще предизвика аналогични ответни действия. Очевидно подобна мярка не е опция. Мисията "разширяване на износа там, където не желаят да потребяват", е невъзможна. Остава вариантът навлизане там, където биха желали да потребяват, но принципно не пускат. Как? Чрез допустимия минимум отстъпки, включително затваряне на очите пред бруталните злоупотреби с човешките права - аргумент, с който в продължение на 13 години Китай бе държан на прага на Световната търговска организация (СТО).
Редно ли е тогава да ни учудва, споразумението между САЩ и Китай от 14 ноември, според което Съединените щати дадоха зелена улица за присъединяването на Китай към СТО, най-вероятно на годишната среща на търговската организация в Сиатъл в края на месеца. Отговорът е положителен въпреки благоприятните за китайската икономика в дългосрочен аспект ефекти на членството в СТО - ниски мита за китайските стоки в страните членки, на СТО, и приток на чужди инвестиции в Китай - и намаляването на търговския дефицит на САЩ чрез отварянето на Китай за американските стоки. Едва ли някой очакваше администрациите на Клинтън и Чжу Ронгжи толкова бързо да стопят леда помежду си след успешната натовска атака срещу посолството на Китай в Белград по време на войната в Косово и скандалните разкрития за китайския ядрен шпионаж в САЩ. (В началото на годината специалната Комисия по национална сигурност на САЩ и военно-търговските връзки с Китай към американския Конгрес прие засекретения доклад на конгресмена от Републиканската партия и председател на въпросната комисия Кристофър Кокс. От разкритията на Кокс стана ясно, че Китай разполага с информация за всяка ядрена бойна глава на въоръжения в САЩ към юни 1998 г.)
Изненадата идва и от два неблагоприятни краткосрочни ефекта на бъдещото членство на Китай в СТО. Вдигането на бариерите пред навлизането на чуждите стоки, услуги и капитали в Китай предполага формиране на пазар на потребителите, пренебрегване на местните стоки и услуги за сметка на по-качествените чужди и в крайна сметка ръст на безработицата в тази държава, дори и отварянето на Китай да се извърши в срок от 3 до 5 години (съгласно споразумението със САЩ). Известно е, че за да поддържа задоволителна заетост, икономиката на Китай трябва да нараства с 8.5-9% годишно. Силното свиване на покупателната способност на азиатските икономики по време на азиатската финансова криза и решението на властите в Пекин да изолират юана (китайската парична единица) от верижните девалвации на валутите в Източна Азия вече резултира в ръст на БВП под 6% за последните две години.
На второ място, премахването на квотите за китайските стоки на международните пазари е удар за експортноориентираните азиатски икономики, чиито стоки, с изключение на японските, не превъзхождат по качество и себестойност китайските. В периода на излизане от азиатската криза най-малкото, от което съседите на Китай се нуждаят, е свиването на приходите им от износ, за чието възстановяване не им остава друго, освен да обезценят валутите си. Та нали именно с девалвацията на тайландския бат през юли 1997 г. стартира финансовата криза.
Иначе ползите за САЩ от присъединяването на Китай към СТО са безспорни, макар и отварянето на най-големия пазар за света да се точи във времето в продължение на 5 години с темпове, обезкуражаващи и най-големите оптимисти за правене на бизнес в тази страна.
Президентските избори в Македония:
Демократичната драма на Любчо Георгиевски
Съмнения за нередности в изборите може да повторят вота в част от избирателните райони
Замръзналият гърч на лицето на Любчо Георгиевски и въздържаното му ръкопляскане, когато от името на държавната избирателна комисия ВМРО-ДПМНЕ обяви новия президент на Македония, бяха достатъчно красноречиви. Георгиевски разбра на какво е бил принуден да се съгласи - неговият президентски кандидат Борис Трайковски беше избран с гласовете, донесени от Арбен Джафери, лидер на Партията на демократичния просперитет на албанците в Македония (ДПА), по начин, който поставя под въпрос коректността и демократичността на изборите.
Договорът между ВМРО и ДПА, постигнат между двата кръга на изборите, даваше сигурност на Георгиевски, че Джафери ще му донесе около стотина хиляди гласа на етнически албанци. Изглежда обаче, че Георгиевски не е разбрал какво е имал предвид Джафери, когато е обещавал, че ще му донесе гласове - трябваше ли това да се прави буквално с колективното поднасяне на бюлетините в изборните урни? Впрочем, когато партийният апарат на Джафери вече предостави по този начин гласовете, трябваше ли да се прекалява чак дотам, че броят на гласовете за Трайковски да надмине броя на гласовете за албанските кандидати Неджипи и Халили, взети заедно? За Борис Трайковски на втория кръг са гласували около 230 000 етнически албанци, което е повече от броя на македонците, гласували за него на първия тур (219 000).
Разбира се, трябва да се каже, че Трайковски не е спечелил само албански гласове. За него са гласували и около 370-380 хиляди македонци. Това представлява около 40% от неговите избиратели, което е несъразмерно много, като се има предвид, че те са около 23% от общия брой на гражданите на Македония. Като се знае, че за Трайковски са гласували и над десет хиляди роми и няколко десетки хиляди турци благодарение на предизборните договорености между ВМРО и ромската и турската етническа партиа, излиза, че едва малко повече от половината от поддръжниците на Трайковски са етнически македонци. Техният брой е малко над 300 000, което е с 200 000 по-малко, отколкото при Тито Петковски. Такова етническо преброяване на гласоподавателите може да прозвучи шовинистично, но националността в Македония все още е силен политически фактор и би било глупаво нейното влияние да не се отчита.
За по-добрите аналитици не е никаква изненада начинът, по който се държи Джафери. Можеше да се очаква той да затвърди стратегическото си партньорство с ВМРО и чрез гласуване в полза на Трайковски. Не е изненадващ и самият начин, по който се извърши тази политическа сделка - с очевидни нередности при гласуването в повечето западни избирателни секции. От една страна, Джафери успя да накара Георгиевски да преглътне масовото нарушаване на демократичните процедури. Това е прецедент, който отсега нататък ще утвърди Джафери като единствен фактор в западните части на страната и ще направи Георгиевски изключително раним и зависим от съюзничеството с ДПА. От друга страна, албанският лидер въведе крайно опасния за държавата "демократичен модел" на Сали Бериша. При този модел всичко уж изглежда демократично, докато в даден момент цялата система се срутва и става ясно, че са нарушени елементарните норми на правовата държава. Основното правило при този модел е, че всичко е позволено, особено ако съвпада с определени стратегически цели, в дадения случай - федерализацията на Македония.
За успеха на ДПА спомогна отношението на социалдемократите (СДСМ) през последните години. Най-голямата македонска опозиционна партия не си направи труда през дългите години на своето управление да изгради политика, за която да гласуват поне няколко десетки хиляди етнически албанци. Напротив, съюзявайки се и на тези избори със социалистите, с Демократическата партия на сърбите и прочие отявлени антиалбански истерици, СДСМ за дълъг период реши да остане на антиалбански позиции. Към това трябва да се добави и късогледото политическо отношение на СДСМ по време на косовската криза, когато социалдемократите застанаха в редиците на най-радикалните антизападни и просръбски кръгове на Балканите. Ясно е, че дори и да се повтори гласуването във всичките избирателни секции, за които Държавната избирателна комисия е получила сигнали за нарушения, албанците повторно ще гласуват за Борис Трайковски. Освен, разбира се, ако Джафери не използва това като коз за дестабилизиране на държавата и да обяви бойкот на такова прегласуване. Но това е малко вероятно с оглед на международния натиск, на който той е подложен в момента.
За да се защити правовият ред в Македония, би трябвало да има евентуално повторно гласуване в някои избирателни райони. Но прегласуването няма да върне веднага легитимността на Трайковски в очите на по-голямата част от македонските избиратели. За това ще са необходими дълга работа и много време.
Ситуацията в момента, резултат от управленското късогледство на ВМРО и нейните незрели кадри и на рафинираното подкопаване на демократичната държава от страна на ДПА, връща македонската драма към началото на деветдесетте години. Променят се само идеологическите роли на актьорите. Ако Георгиевски обаче успее да трансформира своята партия от националистическа (с комунистически организационни и управленски характеристики) в гражданска и демократична, бъдещето принадлежи на него. Борис Трайковски е част от това бъдеще. Особено, ако сега се анулира гласуването в онези избирателни райони, където е имало нарушения и албанците свободно излязат да дадат своя глас за Трайковски. По този начин за пръв път един македонец ще получи ясна подкрепа и от албанците. Те в продължение на много години се отнасяха с отрицание към всичко, което смятаха за противоречащо на каузата им в Македония. Те бойкотираха и приемането на конституцията, и предишните президентски избори. Този път албанците взеха друго решение, което не е лошо, тъй като засилва етническата стабилност в страната, включва и тях в демократичните процеси и допринася и за подобряване на имиджа на страната в чужбина.
Политическата атмосфера в Македония е трудна и напрегната. Дори и международната общност, изглежда, се колебае в оценките си за президентския вот. Причините са очевидните нарушения и съмненията за легитимността на изборите.
Може да се каже, че истински победител на президентските избори все още няма. За Трайковски победата е пирова. Начинът, по който СДСМ изгуби, я връща в центъра на публичния интерес само десетина месеца след голямото поражение на парламентарните избори. Затова не е маловажен въпросът разбира ли Любчо Георгиевски всички аспекти и детайли от коалицията с Арбен Джафери. Защото и местните, и парламентарните избори ще дойдат по-бързо, отколкото му се струва.
