С дебитни карти на български банки ще се плащат стоки в Интернет
Притежателите на дебитни карти, издадени от банки в България, ще могат да плащат стоки и услуги чрез Интернет. Електронната среда, която е посредник при извършване на плащанията, ще е еPay.bg. Чрез нея купувачи през Интернет могат да са държателите на национални дебитни карти с логото БОРИКА и ползващите международни кредитни карти. Плащането ще може да се нарежда само от компютър. От банкомат или търговски терминал няма да има тази възможност. "Технически системата е изградена, като в момента върви регистрацията на клиенти и търговци", каза Георги Маринов, директор на "Датамакс", която е фирмата - оператор на еPay-системата. Плащанията могат да започнат реално още след първата регистрация на търговец. "Най-много до една-две седмици ще бъде направена първата регистрация на търговец", увери г-н Маринов. За разплащанията ще важат лимитите на БОРИКА (национален оператор за разплащане с банкови карти) за ПОС-устройство. Максималната сума, изтеглена от карта, е три хиляди нови лева, като ограничението важи за последните седем дни. Според експерти по електронна търговия в момента притежателите на местни дебитни карти са около 200 хил. души, докато броят на ползвателите на Интернет в България се определя на около 100 хил.
Новата система доразвива сегашното състояние, при което клиент може да направи заявка за покупка чрез Интернет, но не и да плати чрез дебитна карта - сега плащането може да стане или в брой, или по банков път. "Плащане чрез кредитни карти се извършва и сега - имаме искания за авторизации от "Амазон" и от "Прософт", каза Александър Матрозов, директор на БОРИКА. Когато се плаща по банков път, се дължи такса за превода, която е няколко пъти по-висока спрямо плащането по Интернет.
Чрез еPay-системата ще може да се плащат стоки и услуги на регистрирани търговци в системата. В нея ще има списък на регистрираните търговци - те ще могат да се търсят по предмет на дейност, търговски идентификационен номер (ТИН), име, адрес, материално отговорно лице, БУЛСТАТ или данъчен номер, е-mail. Операторът на системата изисква от търговците да платят еднократна встъпителна такса от 100 лв. Различни от нея са оборотните такси - за фирмите има два варианта. Първият вариант е да плащат 50 лв. всеки месец и 1% от сумата по всяка транзакция, докато вторият вариант предвижда 20 лв. месечно и 2% от сумата. Отделно от таксите на оператора на системата търговецът ще трябва да плати на банката на картодържателя определена такса. "Таксата на ПИБ е 0.5% от сумата на всяка покупко-продажба", каза Славка Вълкова, директор "Картови разплащания" в банката.
За купувачите, които ще искат да плащат чрез Интернет, има изискване да притежават дебитни карти, издадени от банка, която е дала съгласие да участва в системата. Банките, които издават дебитни карти в България, са петнадесет на брой, като само Първа инвестиционна банка вече е дала съгласието си нейните карти да се използват за Интернет-разплащания. Освен притежаването на дебитни карти клиентите трябва да се регистрират в еPay-системата. За всяко плащане през еPay.bg ще е необходимо потвърждение от клиента, което ще се извършва чрез въвеждане на паролата. Освен това чрез банкомат клиентът ще трябва да потвърди, че иска чрез тази карта да извършва плащания по еPay.bg. Потвърждението е еднократно. Това трябва да стане от банкомат на банка, която участва в еPay-системата. За собствениците на кредитни карти не е необходимо потвърждение на банкомат.
Клиентите купувачи ще плащат два вида такси - при регистрацията на нова карта в еPay-системата и за всяко плащане. Първата такса е в размер 1 лв., а втората се удържа от банката - издател на картата. Втората такса е в размер на 0.15 лв. при ПИБ.
Последователността на плащането е следната: клиентът изпраща чрез еPay.bg нареждане или търговец изпраща искане за плащане към конкретен клиент; след това се изпраща съобщение за плащане от еPay-системата до БОРИКА; третата стъпка е обратното съобщение от БОРИКА до еPay-системата дали плащането е извършено или не. Междувременно плащането става от банката на картодържателя на банката на търговеца.
Недостатък на системата за плащането чрез Интернет е фактът, че купувачът винаги ще предплаща стоката или услугата. Въпреки това, когато търговецът не достави стоката или не извърши услугата, купувачът ще може да докаже плащането чрез три институции - оператора, банката на картодържателя и БОРИКА. Според г-н Матрозов предимство от гледна точка на сигурността е фактът, че търговецът не вижда номера на картата, което намалява вероятността от злоупотреби с нея.
ОББ и ПИБ за малко да се скарат заради рекламните си агенции
Софийският офис на Saatchi & Saatchi се разделя на три агенции скоро
Стартирането на рекламната кампания на Първа инвестиционна банка (ПИБ) преди няколко седмици почти предизвика скандал на рекламния пазар и между двете банки, след като се оказа, че де факто една агенция обслужва двама клиенти от един и същи пазар. Агенцията е софийският офис на мултинационалната рекламна компания Saatchi & Saatchi, а клиентите са Обединена българска банка и ПИБ. До голям скандал обаче не се стигна, след като стана ясно, че де юре с кампаниите на банките се занимават две, на книга отделни агенции. За рекламата на ОББ се грижи официално бългaрският клон на S Team Bates Saatchi & Saatchi Balkans, а за рекламата на Първа инвестиционна банка - неизвестната до момента агенция New Moment. Двете рекламни фирми всъшност имат едни и същи собственици. Предполагаемият конфликт на интереси обаче не притеснява нито ръководството на ПИБ, нито Saatchi & Saatchi и всъщност за тях такъв проблем не съществува. "Когато работим за клиенти от един и същи пазар, просто не можем да допуснем конфликт на интереси, защото това означава да загубим и двата клиента", казва по този повод Ненад Лозович, изпълнителен директор на S Team Bates Saatchi & Saatchi - България. Според него в мултинационалната история на компанията, за която работи има достатъчно примери, когато агенцията е обслужвала пряко някоя фирма, а чрез дъщерна компания и неин конкурент, без да им се вреди по какъвто и да е начин. "Няма логика да работим срещу интересите на който и да било от клиентите ни, даже напротив - колкото по-добре се развива той, толкова повече пари ще отделя за реклама и всички ще са доволни", допълва г-н Лозович.
Изпълнителната директорка на Първа инвестиционна банка Мая Георгиева също не вижда проблем в тази ситуация. Ръководството на финансовата институция е решило да започне рекламната кампания преди около година, когато се е преценило, че банката ще се преобразува от корпоративна в търговска, тоест, че ще се ориентира и към повече, но малки клиенти. Тогава е бил проведен конкурс, явили са се пет агенции и New Moment е спечелила.
До края на тази година и българският клон на S Team Bates Saatchi & Saatchi ще се раздели на три компании, съобщи още Ненад Лозович. Това е следствие от решението за раздробяване на мултинационалната агенция, което беше взето преди няколко години. В България ще бъдат образувани три нови фирми: S Team Saatchi & Saatchi, S Team Bates и S Team Zenith Media. Последната компания ще бъде изцяло медийна агенция. Това е нова фирма, която няма нищо общо със сега действащия на рекламния пазар медиашоп Zenit Media, уточняват от Saatchi & Saatchi.
Друга мултинационална рекламна агенция стъпи, макар и косвено, отскоро на българския пазар. Българската рекламна фирма "Бизнес дата" е подписала споразумение за представителство с американската агенция FCB. Договорът дава право на международната компания да изкупи след време до 51% от дяловете на българската фирма, съобщи управителят й Владимир Жеглов.
Накратко
Процедурата по прелицензиране на радио- и телевизионните оператори започва през тази седмица, съобщиха от Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД). Всички оператори, които са притежавали лицензи преди влизането в сила на новия Закон за далекосъобщенията на 18 август 1998, подлежат на прелицензиране. В ДКД са подадени заявления от 54 УКВ-оператори и 15 регионални телевизии. Експертите от дирекция "Лицензионна и разрешителна дейност" на телекомуникационната комисия са разгледали подадените документи и са уведомили някои от операторите да отстранят пропуски в документите си. ДКД одобри вида и общото съдържание на далекосъобщителните лицензи, които ще бъдат издавани на радио- и телевизионните ефирни оператори. От комисията съобщиха, че ще предприемат и предвидените в закона мерки за санкциониране на операторите, които извършват дейност в нарушение на законовите разпоредби. Срещу т.нар. пиратски радиостанции и срещу забавяне на процедурата по прелицензиране протестираха от Сдружението на българските частни радиостанции (ABBRO) и Асоциацията на недържавните ефирни телевизии (АНЕТ). Двете организации бяха подготвили и писмо до Европейската комисия, чието изпращане отложиха заради обещана среща с премиера. АBBRO и АНЕТ все още очакват да се срещнат с Иван Костов.
Частният тв канал "Диема+" ще излъчи пряко преиграването на мача за унифициране на световната титла по бокс при свръхтежките между Ленъкс Люис и Ивендър Холифийлд на 14 ноември от 4 часа. Запис на мача ще се излъчи в същия ден от 13:45. "Диема+" е първият частен канал, който излъчва легално професионален бокс в България. Каналът е изключителен представител на Don King Productions. В рамките на една година ще бъдат излъчени общо 11 мача, два от които са на Ивендър Холифийлд и други осем за световните титли в други категории.
Промените в Закона за авторското право и сродните му права бяха обсъдени през миналата седмица на кръгла маса, организирана от парламентарната Комисия по културата и медиите и Американската асоциация на юристите "Правна инициатива за Централна и Източна Европа". Предложенията за промени са свързани с правата на артистите, които озвучават на български език чуждестранни филми, с предоставянето на авторски права на актьорите, изпълнители на главни роли, с удължаването на срока, в който действат авторските права след смъртта, от 50 на 70 години.
Офертите за приватизацията на обособена част от ИПК "Родина" АД - редакционен корпус (административна сграда), ще се набират до 19 ноември. През юни министърът на промишлеността Александър Божков възложи подготовката и сключването на сделката на изпълнителния директор на ИПК. "Има интерес и от български, и от чуждестранни инвеститори", обясни шефката на ИПК "Родина" Теодора Халачева. Продажбата на рушащата се сграда със сини прозорци на бул. "Цариградско шосе" ще се извърши чрез преговори с потенциалните купувачи. Срокът е удължен по молба на кандидатите, за които не било възможно толкова бързо да направят оглед и да изчислят необходимите инвестиции.
Обявяват ликвидация на "Дума прес" АД
Общото събрание на "Дума прес" АД реши на заседание миналия понеделник да стартира процедура по ликвидация на дружеството. "Няма как да бъдат решени финансовите проблеми", обясни Стефан Нинов. Депутатът от демократичната левица е представял на събранието председателя на ВС на БСП Георги Първанов. Стефан Нинов не е оптимист, че с ликвидацията на дружеството ще успеят да покрият задълженията на фирмата. Освен дълговете към ИПК "Родина" "Дума прес" дължи пари и на Димитър Иванов. Неговата фирма "Европреса" е настоящият издател на левия вестник. Преди година обаче Димитър Иванов беше върнал на пазара "Дума", като осигури стоков кредит на стойност един милион марки. "Не зная за ликвидацията на дружеството, но те не са ми плащали от юли", каза Димитър Иванов. Той отрече да са му предлагали да закупи търговската марка на вестника. "Дума прес" обаче е продала търговската марка на "Дума" на ВС на БСП. "Купихме запазения знак през лятото, преди сделката с "Европреса". Има клаузи, според които, ако те нарушат договора, ще го прекратим веднага. Търговската марка е наша", обясни Стефан Нинов.
"Дума прес", чийто мажоритарен собственик е ВС на БСП, издаваше вестник "Дума", докато ИПК "Родина" не спря отпечатването му заради дългове. В момента дружеството не функционира. Зам. главният редактор на "Дума" Тодор Коруев, който е сред акционерите, отрече, че "Дума прес" ще бъде ликвидирано, и обясни, че на заседанието е обсъждано финансовото положение на фирмата.
Решението за ликвидация на дружеството обаче се потвърждава и от протокола от общото събрание, представен в Софийския градски съд. Миналия вторник се проведе второто заседание по делото на ИПК "Родина" срещу "Дума прес". Държавната печатница поиска фалита на бившия издател на левия вестник заради дълг от 206 млн. стари лева. "От време на време има декларации на отговорни служители от "Дума прес" и ВС на БСП, че ще се плаща, но не е ясно кога", каза изпълнителната директорка на ИПК Теодора Халачева. Следващото заседание по делото ще бъде на 15 февруари 2000 г. НСРТ пое по пътя на "Титаник"
Най-важният медиен регулативен орган абдикира от отговорност
Ако използваме филмовата експресивност, случилото се през последните седмици на българската медийна сцена може да се сравни с един от най-касовите филми на Мърдок. НСРТ въпреки обилната осветеност на общественото внимание се сблъска неподготвен с айсберга на големите световни медии и започна безславно да потъва. А оркестърът продължава да свири... Досега членовете на Националния съвет за радио и телевизия бяха най-често обвинявани, справедливо или не, че зад паравана на бюрократичността си прикриват изпълнението на задачи, възложени от политическите им ментори. Общественото мнение дава ухо на тези обвинения най-вече ако е замесено познато име от ефира. Когато обаче на пръв поглед изненадващо НСРТ реши да даде програмен лиценз и на трите основни кандидата за частен национален тв ефир, обвиненията за това, че съветът де факто е абдикирал от отговорностите си, прозвучаха под сурдинка. Може би защото интересното предстои - Иван Костов ще трябва да вземе най-важното през последното десетилетие решение за съдбата на българския медиен пейзаж. Продължаващата интрига обаче не може да прикрие скандалната безпомощност, която прояви НСРТ.
Най-малкият проблем е в това, че членовете на съвета решиха да оставят развързани ръцете на изпълнителната власт да избере кандидата, който да отговаря на политическите й интереси. Така членовете на съвета ако не предопределиха, то поне приеха независимостта на бъдещата най-могъща медиа да бъде поставена под съмнение. По-скандален е фактът, че НСРТ не изпълни задълженията, за които получава пари от данъкоплатците - да защитава интересите на обществото при създаването и контролирането на електронните медии.
След като политическият егоизъм на българската политическа класа запази десет години непокътнат монопола на държавата върху националните електронни медии, логично беше да се очаква, че членовете на НСРТ, подпомогнати от своята интелектуалност, ще бъдат наясно с отговорността на мисията, която им е възложена - така, както е във всяка развита държава. Днес практически няма европейска страна, в която аудиовизуалните въпроси да са решени веднъж завинаги, в която медиите да не поставят на изпитание независимостта, мъдростта и прозорливостта на регулаторните органи. Така че твърде малко усилие беше нужно на НСРТ, за да определи кръга от най-вероятни теми, които ще бъдат на дневен ред в отношенията между новата частна телевизия, властта и българското общество. Точно хората от съвета трябваше да формулират критичните моменти, които неминуемо ще се появят и в България при дейността на частен оператор и да искат да чуят мнението по тях на кандидатите за ефир.
Вместо това в Дома на киното беше организирано нещо средно между "Тромбата на Вили" и пресконференция. При положение че Кеворк Кеворкян не изпита и секунда притеснение при представянето на ТВ 3, какво щеше да попита публика с подобен потенциал самия Мърдок, ако той беше имал неблагоразумието да дойде в София? Та нали Александър Томов продължава да аргументира симпатиите си към "Нова телевизия" с факта, че там "работят страшно много млади хора, амбициозни хора". Не друг, а председателят на аудиовизуален съвет, който трябва да прецени на кого да даде лиценз за съвременна телевизия, призна, че много харесва проекта ТВ 3, който наблягал на словото и "се доближава до радиото", и не предлагал, както в САЩ, "само да гледаш картинки". Мърдок ли да обясни, че журналистите се делят на способни и некадърни? Както и каква сума изразходват истинските телевизии, за да предават пряко от всяка точка на земята "картинки"?
Колкото и да е трудно на хората в НСРТ, които също живеят в ненормалната монополна телевизионна среда, те биха могли да прескочат притеснението от
Какво е например обяснението на факта, че НСРТ не подложи на обстоен анализ начина, по който кандидатите смятат да изградят новините и коментарните си рубрики? Може би защото на политическата класа през последните 10 години беше изгодно всички телевизии в България да останат в плен на примитивното поднасяне на порой от сурови новини, съобразени с дневния ред на управляващите, а не на хората? Дори бегъл поглед по чуждите новинарски емисии показва коренната разлика с българската практика - за да бъде разбрана и осмислена една новина от зрителите, е необходимо да бъде обяснен нейният, най-общо казано, исторически, геополитически или социално-политически контекст. А това няма нищо общо с удобното за властта, но неразбираемо за българските зрители безпаметно хроникьорство, завладяло ефира.
Всъщност големият въпрос, който остава след безславното прослушване на кандидатите, е друг. Ако след година в българския национален ефир има три частни телевизии, които жестоко ще се конкурират по икономически причини за всеки зрител, с какъв потенциал НСРТ ще арбитрира неминуемите удари под кръста? И с какъв авторитет?
ВАЦ: Нямаме споразумение с Кеворкян
Въпреки че една от загадките в конкурса за частна национална телевизия отпадна, след публичните срещи в Дома на киното останаха много въпросителни. Докато българската фирма на Рупърт Мърдок "Болкан нюз корпорейшън" и шведската компания SBS/EBS не посочиха български партньори, "Медиа броудкастинг сървисиз" (консорциум между инвестиционния фонд Logic, шведската Modern Times Group и българската "Зодиак ВН") беше представяна от българското си лице Кеворк Кеворкян.
По време на "промоцията" на програмната концепция на ТВ 3 бившият водещ на "Всяка неделя" Кеворкян побърза да се похвали, че имат споразумение с "най-престижния български всекидневник". Печатното издание и телевизионният канал щели да си сътрудничат в продуцирането на новините, ако "Медиа броудкастинг сървисиз" спечели лиценза.
"Не мога да съобщя кой е вестникът. Мисля, че всички знаят, но решихме да не казваме името днес", каза програмният директор на MTG Флориан Боулън. Той обясни, че шведската медийна групировка използва този подход навсякъде. "Работим с вестниците, за да си помагаме, и този модел е много успешен", обясни Боулън. Ще бъдем свидетели на едно интересно взаимопроникване между телевизия и вестник, опита се тогава да впечатли членовете на НСРТ Кеворкян. Въпреки намерението уж да премълчат името на вестника, бившият водещ на "Всяка неделя" съобщи, че това е вестник "Труд".
"Няма никакво споразумение между ВАЦ и "Медиа броудкастинг сървисиз", каза управителят на "Вестникарска група България" д-р Петер Щерцинг миналата седмица. Шефът на ВАЦ за България обясни, че не е разговарял с представители на кандидатите за сътрудничество. "Без съмнение предложението за съвместна работа с най-големия български всекидневник е един интересен проект, за който обаче аз досега не съм получавал никакви предложения за споразумение. След като до момента няма такъв проект, са чисти спекулации, ако се разпределят задачи", допълни д-р Петер Щерцинг.
"Няма споразумение, няма подписван договор", лаконичен беше и главният редактор на вестник "Труд" Тошо Тошев. Той отказа да уточни дали е разговарял с Кеворк Кеворкян за бъдещо сътрудничество между двете медии. "Това са намерения, идеи. Ако получат лиценз... ", каза Тошо Тошев.
Изходът от състезанието между кандидатите за първа частна национална телевизия вече зависи само от журито на премиера Иван Костов. Назначената от министър-председателя комисия разглежда документите на седемте кандидата. На 30 ноември членовете й трябва да са готови с избора на фирмата, която ще получи лиценза за далекосъобщителна дейност. Те ще представят на премиера мотивиран доклад с оценките и класацията на кандидатите, заедно с цялата събрана документация.
О, спомняте ли си, госпожо... Десет години след annus mirabilis (годината на чудесата), както някои наричат 1989 г., чудесата от нежните революции през далечния ноември оживяха в българските медии основно като спомена "кой къде е бил на десети". Странното медийно любознание напомняше по-скоро на въпроси от ученически лексикон, отколкото провокираше дискусия (или поне интересен диалог) в радио- и телевизионни студиа.
"Спомняте ли си 10 години назад, къде бяхте тогава? ", любопитства журналистът.
"Да, разбира се, бях в София и следвах право и, мисля, бяха много интересни събития", отдава се на сладки спомени събеседникът.
"Десети ноември ме завари в казармата. Помислих в началото, че е слух и не можахме да повярваме на промените, но, разбира се, нещата след това се развиха много бързо", връща се в миналото друг разпитван за събитията около (светлата) дата.
"Обадиха ми се по телефона в университета, където се събирахме със студентите, и радостта ни беше бурна, а вечерта, както му е редът, поляхме случилото се с ракия", споделя бившият президент Желю Желев.
Бях десетгодишен, но веднага грабнах пластмасовото знаме и излезнах... Купих цвете и го подарих на една колежка в театъра... Бях на маса... - мултиплицира преживяванията на знайни и незнайни българи медийното ехо. Важното е да се направи опит за възстановяване на събитията от 10 ноември 1989 и да се придаде усещане за документалност на репортажите. После е задължително събеседникът да анализира полезността на промените, хода на реформите, възход и падение на страната, да намеси 10 януари, а може и последните избори. По една и съща схема се "подреждаха" интервютата, като в края се прибавяше въпрос, който да провокира оптимистичен отговор за бъдещето на България. След още десет години, или пресметнато "двайсет години по-късно" след падането на Берлинската стена. Преобладаващ рефрен в отговорите бяха очакванията в стил "пак ще се срещнем след десет години", но като членове на Европейския съюз.
Ако изкушен читател зарови поглед в старите вестници отпреди две, пет, седем години, ще срещне същите мечти, а и същите хора, които им ги обещават. Медиите просто описват омагьосания кръг на посттоталитарната ни действителност по разнообразни (не различни) начини.
На този 10 ноември родната ни журналистика остана чужда на свръхинформационно суетене около годишнината, откакто прозвучаха първите строфи на "комунизмът си отива". Управляващите също забравиха празничната заря и дори словесните фанфари за значимостта на деня и заслугите си за промените след това. Естествено имаше промоции на поредната книга с мемоари с поредната истина за преврата, преговор на историческите факти, политологически анализи. И истински парад на дисиденти.
Повечето вестници обаче демонстрираха, че са научили важните уроци на медийните революции и не сгрешиха да представят историческото събитие като водеща новина. Предпочетоха да захапят злободневните проблеми на деня - "Полицията проверява всички таксиджии" ("Труд"), "Европа ни притисна до стената за АЕЦ" ("Стандарт"), "Раздават храни и напитки на концерта с Клинтън" ("Новинар"), "Дипломата на Добрин Митев - на прокурор? "- не се отказва от любимата си тема Блъсковият "Монитор". Консервативни остават партийните "Дума" и "Демокрация", чиито водещи новини бяха посветени на десети. Западните издания проявиха завидна пристрастност към темата за края на студената война, но съвсем прагматично заложиха на икономически анализи за бившите източноевропейски.
Телевизионните репортажи съживиха преди всичко спомена за падането на Берлинската стена като най-яркото събитие, белязало края на студената война. Но и германците се бяха постарали да превърнат Александерплац в топновина за CNN, Euronews и дори БНТ. Българската телевизия заложи на документален филм за събитията преди падането на стената, а западните канали гласуваха за live предавания с концерт и шарени фойерверки. Канал 1 предпочете да показва по-ужасна от реалната ни действителност (в уж фокусиралия битието на българина през последните години) BG-сериал "Дунав мост".
Най-депрЕСираните и най-развЕСелените
"Евростат" предлага поглед в цифри върху живота на европейците дни преди края на века
В коя държава от Европейския съюз се пие най-много, къде са най-опасните шофьори и най-сериозните пушачи, кои са най-високите европейци? Отговор на тези и други любопитни въпроси дава годишникът на "Евростат", който се появи във виртуалните книжарници.
В него са публикувани предимно данни за страните, членки на ЕС, допълнени от информация за Исландия, Норвегия, Швейцария, САЩ, Канада и Япония, които по преценка на съставителите представляват подходяща база за сравнение.
Оказва се, че ако днешните деца следват пътя на родителите си, през ХХI век бракът ще изчезне като институция. Всяко четвърто бебе в ЕС се ражда от неомъжена майка. В Швеция този процент нахвърля 50 на сто, а в Исландия, където жизненият стандарт е най-високият на континента, той е 65 на сто. По данни на Националния статистически институт у нас съвременната българка също е все по-склонна да има дете без брак. Въпреки неприятното звучене на определението "самотна майка" близо 32 на сто са неомъжените жени у нас, които са се престрашили да родят през 1998 г. За сметка на това пък почти е сигурно, че децата им ще са високи и слаби. Средният европеец е израснал с 5 сантиметра в рамките на последното поколение. Над всички се извисяват младите холандци с цели 182.35 см. Освен това те са сред най-тежките мъже на континента, но въпреки че природата им е дала такива предимства, не се представят добре в състезанието по надпиване.
Там лаврите на първенството са за французите, които поглъщат средно по 14.1 литра алкохол годишно. Тази победа обаче е служебна, тъй като в класирането не участват българи и сърби. Средният нашенец изпива по 21 литра годишно, което е почти два пъти повече от обобщеното за ЕС. В това отношение гърците сериозно изостават - вероятно защото цигарата в устата им пречи да надигат чашката. В южната ни съседка се пушат по 8.3 цигари дневно на глава от населението - това е два пъти повече от средното за Европа и почти пет пъти повече, отколкото в Норвегия. Странно, но факт - в тази категория не сме "отличници". Българинът пали по 2.5 цигари дневно, което е два пъти по-малко, отколкото в САЩ, въпреки че на американците напоследък им е забранено да пушат почти навсякъде освен може би в собствената си тоалетна.
Ако пресичате улицата в Португалия или Гърция, огледайте се внимателно и в двете посоки. Тези държави си делят първото място по катастрофи с фатален край. Там на всеки 100 000 мъже годишно по 34 загиват при пътно-транспортни произшествия. За гърците това е сериозно постижение, като се има предвид, че те са на последно място в ЕС по брой автомобили на глава от населението. На всеки 1000 души там се падат 224 коли. Най-моторизирани са в Люксембург, където това число е 570. Въпреки дългата зима и заледените пътища най-безопасно е движението в скандинавските страни.
Средният гражданин на ЕС работи по 42.1 часа седмично. С едни гърди напред са англичаните, които се трудят цели 45 часа. Безспорните фаворити обаче са извън съюза - исландският работохолизъм е пословичен и цифровото му изражение е близо 50 часа седмично. Единствените, които заковават под 40, са датчаните.
Явно тежка депресия е налегнала финландците. На всеки 100 000 мъже там се самоубиват 42. Този процент е доста висок и в Австрия и Франция. Като цяло мъжете са три пъти по-склонни да посегнат на живота си от жените. И въпреки това финландките са два пъти по-самоубийствено настроени от гръцките мъже. Изглежда, слънцето се отразява добре на настроението и вдъхва оптимизъм, защото данните за държавите с "южно изложение" като Гърция и Португалия са най-обнадеждаващи.
У нас информация в тази категория липсва. Слава Богу, никой не се е опитвал да изчислява и колко пъти дневно на българина му идва да се хвърли отнякъде, защото тогава вероятно щяхме да разбием европейските класации.
Отвъд суетата
С голяма ретроспективна изложба в столичната Градска галерия се честват 65 години от рождението на художника Йоан Левиев (1934-1994). Един от най-активните членове на прочутата пловдивска група, той се числи към т.нар. поколение на 60-те, което внася новаторска за времето си струя в доктрината на социалистическия реализъм.
Изложените творби очертават развитието на стила на Йоан Левиев. Най-ранните са от началото и средата на 60-те, когато художниците, загърбили "героичните" сюжети за доячки и миньори, се обръщат към по-интелектуални теми. Сред тази серия изпъкват портретите на Меерхолд и Луис Армстронг, предизвикали истински скандал сред хардлайнерите в СБХ. Най-много са платната от следващите две десетилетия, когато Йоан Левиев избистря характерния монументален стил в живописта си. Фигурите сякаш излизат извън рамките на картините, които са значителни по размери. От този период преобладават работи с исторически сюжети. Но интересното в тях е не тематиката, доколкото тя е съобразявана с партийните повели, а начинът на представяне, на изграждане на живописната тъкан. Колоритът на Йоан Левиев е на моменти ярък, друг път - тревожно мрачен, но винаги силно експресивен, а човешките фигури са стилизирани.
На фона на бушуващите страсти в творбите от 70-те и 80-те се открояват два много лирични портрета - на майката и бащата на художника. Те са изпълнени с любов, която се чувства дори и в рисунъка, чиято обичайна острота тук е силно смекчена. Друга интересна серия е "Царски времена", създадена в последните тоталитарни години. В нея с помощта на алегорията за краля и неговия шут големият художник е показал абсурдността на идеята за вечна и абсолютна власт. Доказва го и творчеството на Йоан Левиев - единствено изкуството може да претендира за вечност.
Капан на име Караян
Арабел Караян се появи пред публика в София за пръв път на 5 ноември в зала 2 на НДК с група, наречена Рleаse shut up Band. Музиката, която прави, много прилича на изделие от типа patchwork. Става дума за онези шарени неща, съшити от купища парчета, които нямат нищо общо помежду си, но събрани в едно, правят от сбирщината стил.
Откога не сте ходили на вечеринка в читалище? Ако се е минало много време, имаше шанс да задушите носталгията в атмосферата миналия петък. Отдавна не бях виждала публика, която така търпеливо да изслушва и така директно да нахъсва артистите отпред. И самата тя да се самонавива и пали, сякаш става дума за домашно представление в приятелски кръг. Преди да гръмне бендът, се състоя дълга интродукция от звукови и лайт проби, свиренето се отложи с един час, после с още доста. Но закъснението не отказа никого. Всички стояхме кротко като мишчици в капан, където бе заложена интригата с името Караян. Да, наистина Арабел се оказа дъщеря на великия диригент. Сходствата май спират дотук. Не става дума за бягането по различни жанрови писти, а по-скоро за отношението към правенето на музика. За Арабел явно музиката е страст и забавление. По-рядко дисциплинираност на мисълта. Подскоците от един вид изказ към друг са фриволни и необвързани с логични връзки. Със скоростта на експрес се устремява към рейв, следва внезапна спирачка и заиграване с джънгъл, след това изненадващо връщане назад към рокендрола. В музикалната си мисъл Арабел прилича на малко дете, което иска да се докосне до всичко, да опита вкуса му и накрая да го забърка в една сплав. Беззащитността й е привидна - след всяка "пакост" тя се оглежда, за да се убеди в здравия си гръб. А той е наистина як в лицето на бенда, който включва луксозни музиканти като Иван Лечев, Стоян Янкулов, Румен Тосков, Веселин Веселинов-Еко... В такава компания как няма да направиш спектакъл!
Филмовият циклон
Историческата фантасмагория на Люк Бесон "Жана д'Арк" преряза лентата на Киномания '99. Поклонниците на десетата муза ще могат да гледат от 12 до 28 ноември 48 филма в зала 1 на НДК и кино "Люмиер" срещу 6 лева за билет (за децата - 4 лева). Пакетът включва съвсем пресни продукции, както и по-стари. Баш антиката е "Калигула" (1979) на Тинто Брас - легендарният софтпорно филм с първокласните актьори Малкълм Макдауел, Джон Гилгуд, Питър О'Тул.
Националните багри на филмите са пъстри - преобладават американските, но има и руски, италиански, немски, френски... Гастролират дори екзотични за репертоарната ни карта нации като индийската, корейската, грузинската.
Дори бегъл поглед показва триумфалното завръщане на филма на ужасите в неговия мистичен, подлютен със свръхестествен привкус и модни ефекти вариант. Такива са "Стигмата" с Гейбриъл Бърн и "Червената цигулка" със Самюел Джексън, който следва артистично броденето на дух из телата на собственици на инструмента. В наситения с древни индиански поверия "Шестото чувство" Брус Уилис умело попада в плен на необяснимото. Задгробните приключения на Гарвана след гибелта на Брандън Ли са поверени на Венсан Перес в "Град на мъртвите". Към историята на киното на ужаса индиректно ни препраща "Богове и чудовища" - разказ за бащата на филмовия Франкенщайн, режисьора Джеймс Уейл, изигран великолепно от Иън Маккелън.
На особена почит е душевността на серийния убиец, разкрита в ред трилъри. Убийците работят на парче в "Мъдростта на крокодила", "Лесно е да умреш", "Колекционерът". В "Пътят на самурая" дори нестандартният режисьор Джим Джармуш се труди по шумния си и ефектен начин за традицията в занаята. Мултиплициран ефект на умъртвяванията показва руският "Три истории" на Кира Муратова, населен с герои зомбита.
Фантастиката дири нов ракурс към фамозната фигура на Арнолд Шварценегер в "Краят на дните" и също вика на помощ мистиката. "Жената на астронавта" с Джони Деп слага под микроскоп извънземен вирус в леглото на астронавт. За чиста жанрова проба може да мине "Тринайстият етаж", жонглиращ с компютърната и истинската реалност на фона на убийство.
Комедиите са цял букет. Грузинската "Прикованите рицари" ще омае зрителя с подвизи, тостове и меланхолни песни. "Американските прелести" с Кевин Спейси представя достойно черния хумор.
На върха е руският "Особености на националния риболов". Тези, които са гледали "Особености на националния лов", обсипан с палитра награди от цял свят, знаят какво ги чака. Хипнотичният режисьор Александър Рогожкин умее да направи от националните недостатъци психотропно оръжие, предизвикващо тътен от смях.
Ето какво се случва на екрана с някои прочути актьори: Джеръми Айрънс умира невъобразимо красиво в "Китайска кутия".
Джон Траволта се бори за честта на пагона в "Дъщерята на генерала". Леонардо ди Каприо приема образа на гениалния френски поет Артур Рембо и изстрадва неговата любовна, творческа и фатална афера с Пол Верлен в "Пълно затъмнение". Шон Пен е омерзен и дрогиран тип в "Хърли Бърли" - арогантен разказ за съвременните холивудските нрави. За това си превъплъщение той взе наградата за мъжка роля във Венеция.
Киноманът ще се ориентира какво да гледа и по големите режисьорски имена. Компасът на Режис Варние сочи "Изток - Запад", който бе сниман и у нас. Сидни Полак в "Иронии на съдбата" търси модни нюанси във формулата на двойката, изпаднала в съспенса на страстите. Алмодовар с "Всичко за майка ми" взе наградата в Кан за режисура. Питър Грийнауей ексцентрично съчетава еротизма на калиграфията с любовта между британец и японка в "Записки под възглавката". Горан Паскалевич с "Аржентинско танго" подписва поредното си експозе на тема животът като най-лошата шега, която ни е погодена. Джузепе Торнаторе ("Легенда за пианиста") пак ни теши с поезия, тъга и парадокси под звуците на музиката на Енио Мориконе.
Българският представител е "Стъклени топчета" - режисьор Иван Черкелов, оператор Емил Христов, в ролите Иван Иванов, Жана Караиванова, Румен Трайков, Георги Черкелов, Стоянка Мутафова, Георги Русев, Михаил Мутафов. На нашия филм се пада честта да закрие Киномания.
Младият многолетник
Преди броени дни Москва отпразнува два паметни юбилея: 80 години от създаването на най-стария и престижен киноинститут в света и 100 години от рождението на Лев Кулешов - неговия първоначинател. Почти колкото възрастта на киното.
Между стените на ВГИК аз се срещнах и раснах покрай Кулешов, Хохлова и Фогел (от първото поколение), покрай Ром, Юткевич и Юренев (от второто поколение), с Тарковски, Климов и Дьомин (от моето поколение). Щафетата се предаваше на ученици от учители. Дано винаги да е така. Айзенщайн се опълчи срещу Сталин с метафоричния си филм "Иван Грозни". В Хрушчово-Брежнево време Тарковски въстана с мълчанието на "Андрей Рубльов", а Хуциев - с "Аз съм на 20 години". Тарковски вече го няма, но Хуциев е един от водещите педагози в института.
Спомените са млади и живи.
Те са живи дори буквално. На юбилейното празненство в достолепна академична тога се изправи доайенът - професор Сергей Комаров. Той започна академичното си слово с думите: "Аз съм 20 години по-стар от ВГИК и преподавам вече 74 години в него."
Той произнесе прав академичното си слово - БЕЗ ДА ГО ЧЕТЕ. То беше блестящо и младо. Залата го приветства също на крака. Всички запяха като един: "Гаудеамус игитур, ювенес дум сумус."
Няма да осчетоводявам описателната хроника на тържеството: колко и какви филми са показани, колко и какви дискусии е имало. Това ще отшуми като всичко преходно. Радостно и паметно е, че традицията е жива. Преиздава се и се обсъжда станалата от много десетилетия апокрифна книга на Кулешов "Основи на кинорежисурата". Публикуват се неизвестни негови лекции и трудове. Преосмисля се историята на една велика кинематография. В тези сизифовски мъки и усилия достойно си сътрудничат всички поколения. Сестрата на Тарковски представи мемоарната си книга "Парчета от огледалото". Абсолвентите киноведи от класа на Е.Громов издадоха сборник от най-представителни размишления на своето поколение за своето време.
Беше ми радостно и светло да се чувствам съучастник, а не гост в този творчески празник на тази огромна художествена и филмова култура. Такива равносметки ни позволяват да се усетим като хора в бездуховното наше време.
Сърцето на уестърна
"Това е литература от висша проба" - казват американските критици, когато през 1961 излиза "Сянката на сърцето" на Макс Евънс. Така е. Книгата е вече на нашия пазар (издава "Атика"), струва си да бъде прочетена.
Сега да се върнем към американското й битие. Режисьорът Сам Пекинпа, най-големият майстор на модерния уестърн заедно със Серджо Леоне, мечтае да я екранизира. Дори написва сценарий. Мечтата му не се осъществява.
Днес, когато Пекинпа отдавна е във "вечните ловни полета", един друг сериозен автор - Стивън Фриърс ("Опасни връзки"), засне "Сянката на сърцето". Продуциран от легендарния Мартин Скорсезе, той получи "Сребърна мечка" за режисура на последния фест в Берлин. Но най-важното е, че филмът (издаден у нас директно на видео от "Александра") е достоен за сянката на Пекинпа. И въобще за великата традиция на уестърна, където мъжете наистина са мъже, а малкото жени - вълнуващи; където уискито, парещо и живително, се лее като Ниагара; където властват законите на оръжието и първичните страсти; където понятието чест не девалвира. Ако това се случи, просто няма да има уестърн.
В "Сянката на сърцето" (сценарий Уолън Грийн) мястото е сурово - Дивия запад. Времето е сурово - непосредствено след Втората световна война. Героите са сурови - това е единственият им шанс да оцелеят. Което не им пречи да обичат. И да бъдат обичани.
Опрян на класически любовен триъгълник (двама приятели се влюбват в една и съща фатална жена), Фриърс смело залага на чувствата, без да пада в клопката на сълзливостта. И поставя тежки морални ребуси, без да е назидателен. Основните актьори Били Кръдъп и Патриша Аркет са много добри, а Уди Харелсън - фантастичен. Над героите им освен сянката на сърцето тегне и сянката на прокобата. Финалът е с трагична интонация, но не и погребална, макар гробове да не липсват. Защото нищо, дори смъртта, не може да затрие онова, главното... А то се нарича копнеж.
Антологията на аристократите
"Пак ще се срещнем след 10 години", обещаха ФСБ със своя мегахит през 1982. Е добре, не след 10, не и след 2 Х 10, а точно 22 години след своето основаване най-музикантската българска формация пак е на линия. В пълен състав. И с първата част от своята "Антология" (издава UBP International). До Коледа се чакат и останалите две нейни части, побрали в себе си най-ценното от творчеството на ФСБ. "Не само хитовете от класациите, но и мелодиите за ценители, уточнява барабанистът и мениджър перли от ноти, които всеки истински меломан би си закачил и през 2000 г."
Проектът, както се полага за композитори и изпълнители от ранга на ФСБ, е в съзвучие с последните технологии на световната звукозаписна индустрия. Мултимедийната част на диска подрежда части от интервюта с Румен Бояджиев (клавир, вокал), Константин Цеков (клавир, вокал), Иван Лечев (соло китара, цигулка), Ивайло Крайчовски (бас) и Пепи Славов (ударни). Има видеоклипове по манифестите "След десет години" и "Иде вятър". Тук е и специалният поздрав на Хосе Фелисиано, за когото ФСБ извоюваха през 1990 "Грами" в категорията за "най-добър аранжимент и продуциране" с песента Sielito Lindo.
Аристократи по дух и джентълмени по инструмент, групарите не са пропуснали за селекцията и оригиналните плътни жици на басиста Сашо Бахаров, който от години не живее у нас. "Но силуетът му - хей го тук", каза Румен Бояджиев на промоцията на Anthology I в клуб "Мистър Пънч".
Ретроспекцията на асовете на прогресив рока включва "След десет години", "Пак ще се прегърнем", "Дон Кихот", "Пъпеш", "Илюзия", "Случва се", "Не така", "Ако спреш"... Сред тях са и записани на живо версии от двойната плоча "ФСБ на концерт" (1985).
"Горе-долу с този репертоар сме готови да потеглим на турне из България - казва Петър Славов. - Ако го направим, ще зарадваме феновете с две-три нови песни."
И нещо хубаво в аванс - в плановете на формацията влиза запис на цял чисто нов диск.
Виртуалност и саке
За японците, които ценят всеки миг от земното си битие, настъпването на 2000 г. не е изключително събитие. И все пак Япония е от първите места, на които тя ще настъпи. На 31 декември в Токио ще има среднощно празненство а ла "Таймс скуеър". Сред потъналия в рекламни сияния, светлини и фойерверки площад "Ебису Гардън" насъбралите се ще отброят последните секунди пред огромен часовник. Гигантски монитори ще предават през цялата нощ посрещането на новата година от тихоокеанските острови през градове от всички часови пояси.
Американският клуб в Токио е отправил покана за най-краткото "пътуване" до Ню Йорк. Попадайки във виртуалния свят, гостите ще бъдат настанени в точно копие на Боинг 747, след което някои ще кацнат директно на 42-ра улица. Други ще предпочетат зимна разходка из "Сентръл парк", трети - да посетят шикозните ресторанти на Манхатън.
Токийският хотел "Парк Хиат" предлага на гостите си за новогодишната вечер да се пренесат в любимия си град и атмосфера: помещенията му ще пресъздадат Париж през 20-те години - френски шансони, отбрано шампанско; Копакабана от 40-те - горещи бразилски ритми, купища хайвер, раци и печени фазани; Шанхай през 30-те - бални танци и традиционен китайски театър; ренесансова Флоренция - карнавални маски и екзотични плодове... И все пак за повечето японци новата 2000 г. ще настъпи в тихия уют на дома, където ще съзерцават мига със суши и саке.
Размазан грим по лицето
Един човек лети към земята от електрически стълб. Кракът му е вързан с въже. Това нещастно падане при ремонт ли е? Или ексцентрик си играе на бънджи?
Фотосът е от изложбата на Димитър Дилков "Лица" в зала "Средец" на столичния бул."Стамболийски" 17. "Това е най-зловещата ми снимка" - казва Дилков, фотограф на Ройтерс, публикувал в някои от най-престижните световни издания. Вярно, най-зловещата е. И символична за хала на България, доколкото в преобладаващата си част експозицията е със сюжети от нашата страна в последните осем години. Нали и ние, когато си мислим, че играем на бънджи, всъщност падаме. И обратното.
Изложбата беше открита на 10 ноември, което е случайно. В нея няма снимка на нито един от активните ни политици, което не е случайно. Досещате се защо. Иначе го има Тодор Живков в Правец. Има ги царицата майка, Симеон II и един друг "цар" - Киро. И Ванга е там. И безброй анонимни за публиката лица - от граждански протести, стачки, събори, пожари, бунища... Има свещеници (православни и равин), християни и мюсюлмани, кротки дъновисти на Рилските езера и буйни скинари с татуиран Хитлер на гърба. Има и сватба. Но няма празник. Такова според Дилков, е лицето на днешна България. Той си е защитил позицията. Снимките са въздействащи. В тях си личат и светкавичната реакция на фоторепортера, и майсторлъкът на драматурга на изображението. А понеже говорим и за драматургия, то лицето на България през погледа на Дилков не е без грим. Напротив, гримирано е, а после са потекли сълзи по него. Знаете какво се получава от тази комбинация... Без кимоно
Гейшата е живо произведение на изкуството, всекидневно поддържано с цената на неимоверни усилия, предназначено да развлича талантливо мъжете, докато те се наливат със саке, да ги води до тоалетната и да ги почиства, когато повърнат от препиване. Обстоятелствата, при които може да легне с някого от тях, са строго регламентирани. Девствеността й се разиграва на търг, привилегията да бъде държанка на някого - също. Печели този, който даде най-много. "Мемоарите на една гейша" от Артър Голдън (превод Дора Барова, издателство "Обсидиан", София, 1999) разказват живота на Саюри, продадена деветгодишна, за да стане гейша. Действието се развива предимно в Киото, започва в началото на 30-те и продължава дълго след Втората световна война. Книгата бавно разсъблича жизнерадостната туристическа представа за гейшата. Резултатът е повече потискащ, отколкото еротичен.
На 14 години Саюри има нещастието да бъде дефлорирана от извратен доктор, който плаща прескъпо, за да добави памучето, напоено с нейната кръв към колекцията си от кръвни проби на девственици. Много бързо тя придобива голяма известност, но от това не става по-свободен човек. Когато не слугува на мъже, слугува на женската общност, окията, в която е отгледана, т.е. на своите сводници. Вечер красивата и умна кукла слиза от неудобните си сандали окобо, сваля няколко ката кимона, почиства дебелия пласт грим от лицето си и полага уморена глава върху такамакура - дървена стойка за врат, използвана вместо възглавница, за да запази сложната и скъпа прическа, фиксирана с восък. Между гейшата и тази такамакура има нещо много общо - и двете не са това, което са. Кукленската маска на гейшата скрива сложно оплетени икономически, социални, религиозни и културни реалии, които неяпонецът трудно може да проумее докрай. Затова най-коректният читател на историята на една прочута гейша без съмнение ще бъде японецът. Всеки друг е обречен на разногледо воайорско четене в резултат на гигантските културни разлики, които сме свикнали да наричаме екзотика или културен шок. Неща, които европейците смятат за погазване на човешкото достойнство например, в японската култура са толкова естествени, колкото беседката за любуване на луната. Тук трябва да е обяснението на факта, че тази твърде досадна и дебела книга постигна голям търговски успех според чужди и родни класации. Тя обаче притежава и едно безспорно качество - унизителните обществени практики по отношение на жените, описани в нея, могат да мобилизират и най-заспалия феминизъм.
България - мръсна приказка
Няма как да стана българския Таркан
- От 1992. Заминах по покана на една моя позната, която се казва Уляна Леви - оперна певица, сопрано, и е там от може би вече 15 години. Стана така, че точно в момента, в който се готвех за Национална музикална академия, в България се срещнах с нея и тя ме покани да я посетя. Тъй като имах вече подготовката за академията, тя ме посъветва да опитам да кандидатствам и там. Кандидатствах, приеха ме и реших, че е по-целесъобразно да остана да уча там, отколкото да се върна да уча тук.
- Защото мисля, че за това, което уча - джазпеене, джазшколата във Виена е по-качествена, има какво повече да се научи, отколкото в естрадния отдел в България.
- Това е клон на държавната консерватория за джаз. Казва се "Прайнер консерватория" и е по държавната програма на Музикалната академия на Австрия.
- С много комбинации. Работил съм в магазин за вина. След това започнах да продавам билети - в момента работя към една концертна агенция, която се нарича "Имидж" и разпространява билети за концерти на Щраус и Моцарт за "Златната зала", където се провежда новогодишният концерт. Работата ми е почасова, каквато само могат да си позволят студентите там - неофициална и сезонна. Работя от май до октомври и благодарение на това успявам да се справя финансово. Работата е такава, че при добри продажби за шест месеца изкарваш достатъчно, за да се издържаш цяла година.
- Началото беше през 1995 г., когато след три години учене реших да видя какво съм усвоил. Влязох в едно софийско студио - "Фактор", заедно с група "Акага" и записах първия си дебютен албум, който се казваше Different points of view ("Различни гледни точки") и беше разпространен след около пет-шест месеца, през 1996 г., от "Рива саунд". Като дебютен албум той може би постигна целта си - завъртя се по радиостанциите, чу се за мен като артист. След което през 1998 г. се запознах с някои австрийски продуценти като Ема Цая, Оливър Кершнер, с които записах едно пробно парче. Това беше кавърът на Сийл Killer, който излезе през 1998 г. на компилация, тиражирана от "Ка мюзик". Преди два месеца отново с "Ка мюзик" издадох втория си албум, който се нарича New Life ("Нов живот") и в него са включени 12 композиции, шест от които са кавър, останалите шест са собствени композиции. В момента ми предстоят няколко ангажимента в България.
- Определено не. Не искам да обиждам никого, но в България липсва професионализъм по отношение на шоубизнеса. Или средства. Но по-скоро професионализъм. Защото, когато някой е убеден, че нещо си заслужава, средства и начин винаги се намират. Много се говори, а малко се върши. Това е манталитет, който не ми допада много, но да се надяваме, че нещата ще се променят.
- Организационни проблеми. Не искам да прозвучи като упрек към "Ка мюзик", но за албума, който записах изцяло в Австрия, и то не с кои да е продуценти, а с Кристиян Лайдгип и Бернард Турнър - те са сред продуцентите, работили върху последните две тави на "Скорпиънс", "Ка мюзик" направи недостатъчно реклама. За качеството на продукта, който им предоставих, предполагах повече инициатива от фирмата и съм разочарован от това, което те положиха като усилие. Предполагам, че причините са и финансови, но това трябваше да бъде изяснено още от самото начало, а не след като сключих договор с тях за издаването на албума в България.
- Тъй като от две-три години се занимавам със звукозаписи там, контактите вече ги имам, дори сега, след тукашните ми изяви в НДК, ми предстои представяне на албума в Австрия, в музикални къщи като BMG, SONY Music, Warner music, EMI. Надявам се продуктът да има шанс. Май месец направих турне в Австрия, което беше успешно, дори австрийският печат се отнесе доста ласкаво. Те по принцип не са много словоохотливи за прощъпулници, но казаха, че шоуто било на ниво. Последната вечер от турнето беше в Грац - цялото шоу беше излъчено по сателитна връзка в клубове в Австрия, Южна Германия и немската част на Швейцария.
- Имайки предвид колко малък е пазарът, доста по-трудно е да се пробие, отколкото в един метропол като Берлин или Лондон.
- Смятам да използвам ситуацията, че пазарът на Австрия е интегриран в европейския пазар - ако там се получи нещо, то автоматично прескача границите на Австрия и отива до Германия, Англия, Швейцария. Минусът е, че този пазар е малък, европейски и доста пренаситен и за много проекти възможностите са наистина твърде ограничени, тъй като няма такава финансова възвращаемост, каквато изисква примерно вложителството на суми за стартирането на един нов проект. При малък пазар това е трудното.
- През юни следващата година.
- Ако ми потръгнат нещата с този компактдиск, ще остана там. Имайки предвид, че в България, доколкото чувам и от колеги, трудно се живее от шоубизнес, колкото и неприятно да ми е да го кажа, последното нещо, което бих направил, е да се върна тук и да живея от музика. Дай боже до няколко години нещата да се оправят - тогава с удоволствие бих се върнал тук, където е душата ми.
- Първите няколко години бяха много трудни, тъй като това беше период на интегриране. След това успях да завържа познанства с хора, които са ми интересни, и в момента не мога да се оплача, че ми липсват приятели или интересни контакти. Стана така, че като се върна в България, се чувствам като на гости, въпреки че семейството ми е тук. Всичките ми приятели са или извън България, или вече не са ми толкова близки, с малки изключения. Намирам се някъде по средата между България и Австрия. Живея с едно минало от България, все още изпитвам носталгия, но определено в Австрия се чувствам по-добре и по-деен, отколкото в България.
- Второто ми се е случвало по-често, тъй като за съжаление в Австрия има доста хора, които петнят името българин. Да речем, там има доста наши сънародници, които носят "славата" на страната, като крадат коли. Но не мога и да не се гордея, че съм българин, когато по радио "Блу Денюб" чувам изпълнения на "Космическите гласове" на България или когато чувам, че на международни фестивали някой е спечелил нещо.
- През последните две години, съдейки по отзивите на моите познати и близки, нещата като че ли се променят към по-лошо. Средностатистическият българин май обеднява. А, от друга страна, тази година, като си дойдох, ми направи много добро впечатление чистата София. За първи път тази година си позволих да попътувам две седмици из България, да прекарам време в Копривщица, Велико Търново. Бях с приятели от Австрия и бях горд, че мога да им покажа такива красиви места. Не можах да позная "Златни пясъци" и другите курорти. Значи, дори бавно нещо положително се случва в България.
- Това се слуша, където и да отидеш, независимо дали си в София или Варна. За съжаление фолкът не е това, което аз разбирам под фолк. За мене фолк това е автентичният фолклор, нещо съкровено. Това, което се шири в България като поп-фолк, е гавра с българщината и горещо се надявам българинът да израсне по-скоро, за да се прекрати това оскверняване.
- Това е затворен кръг. От една страна, са медиите, които го налагат, тъй като е лесен за продаване и лесен за асимилиране, от друга страна, стои недостатъчно израсналият среден слушател, на когото на маса му е все тази какво ще слуша и колкото е по-достъпно до неговия вкус, толкова по-добре. Вкусът на българина трябва да се култивира и според мене мястото, където това може да започне, са медиите, тъй като те са диктуващите в случая. Колкото по-често пускат подобна музика, толкова повече българинът се наглася към нея и тя му става като някаква дрога, без която той не може.
- Определено да. Да не говорим за текстовете, които са, меко казано, цинични, без всякакво съдържание. Те говорят за едно духовно изпростяване на нацията ни.
- Трябва да се подобри стандартът. Джобът на българина трябва да се закърпи и толерирането на простотията да спре.
- Да. От време на време си купувам българска преса от бюрото на "Болкан холидейз". Когато си заслужава, ходя в българския културен дом "Витгенщайн". Там бяха Дони и Момчил, преди година и половина Велко Кънев изнесе "Великденско вино" - мина много успешно и събуди патриотизъм у българите изгнаници. Това са ми връзките с България.
- Честно казано, не. От едно посолство, в което, като отидеш в 2 часа на обяд, ти казват "съжаляваме, отваряме в 4 часа", без да те питат дали са те обрали, или имаш някакви проблеми, няма къде да спиш, като че ли няма какво толкова да се очаква. Има едно българско общежитие, което е актив на това посолство, и доколкото знам от 2000 или 3000 български студенти там живеят 100 или 150 - значи, останалите въобще не могат да разчитат на някаква подкрепа от българското посолство. Това са повърхностни впечатления, не ми се ще да критикувам, не ми се е налагало да търся помощ от българското посолство в Австрия, слава богу.
- Симпатичната част от манталитета на българина ми липсва. Иначе не мога да се примиря с това, че много се говори, малко се върши, неточността, когато имаш среща и някой ти идва след час и половина и ти казва: извинявай, закъснях. Това са неща, които ме дразнят. Но иначе задушевността на българската компания там определено ми липсва. Българите са много по-сърдечни, много по-топли, не са толкова официални.
- Това, че се опитвам освен в България да издам нещо и в чужбина, мисля, обяснява нещата. Предполагам, че никой не би си купил албум, в който се пее на български. Някои биха казали: виж Таркан. Това е един турчин, който пее на турски, наистина феномен, какъвто предполагам, че не мога да стана втори. В Австрия има две-три хиляди българи, докато в Германия има милион и половина турци. Това беше точно пресметнатата концепция на BMG, доколкото знам, те разпространяват Таркан. Те запълниха нишата от милион и половина турски патриоти в Германия, затова Таркан успя да се наложи. Като се има предвид, че това липсва като българска ниша в Австрия или където и да било в Европа, не смятам, че имам шанс с продукция на български да успея в чужбина. Иначе нямам нищо против да пея и на български, но пазарът диктува условията.
Остеопорозата - тихият крадец
Всeки интелигентен и образован гражданин в развитите страни издига здравето в култ. Затова информацията за опасни и широко разпространени болести генерира не страх или паника, довеждайки до безкрайни и често безсмислени посещения при лекар и безконтролно приемане на всякакви лекарства, а промяна на начина на живот, съпроводена от разумни диагностични процедури, водещи до адекватно лечение.
Ако има болест, която днес плаши жените над 45-годишна възраст, това е остеопорозата. Може би тази хипохондрия до известна степен е здравословна, защото осъзнатият риск води до ранни превантивни мерки, които пък обикновено са успешни.
Все пак страшна ли е остеопорозата? Със сигурност - да. Това е заболяване на костната система, което води до загуба на костно вещество и повишена чупливост на костите. Дотук нищо особено. Проблемът обаче е в това, че остеопорозата е масово заболяване, то засяга практически всяка жена над 45 години в по-малка или по-голяма степен. Напоследък все по-често се говори и за мъжката остеопороза, която настъпва доста по-късно, но е също така животозастрашаваща.
Остеопорозата е класически пример за социалнозначимo заболяване - масово страдание, което води до големи разходи за обществото, но което е превентируемо, т.е. може да се профилактира при определена здравна стратегия. За нещастие обаче промените, които настъпват в костите при дълго бездействие от страна на пациента, са най-често трудно обратими.
Причините за остеопорозата са много. Но основната е постепенното (или внезапното) угасване на функцията на яйчниците след 45-годишна възраст. Около климактериума всяка жена губи приблизително 1-2% костно вещество годишно, в нередки случаи обаче процентът на загуба е доста по-висок. Така към 60-годишна възраст жените имат около 20-25% по-ниска костна маса, което е предпоставка за чести счупвания - спонтанни или травматични, на кости или прешлени. Може би най-масовата проява на остеопорозата е т.нар. вдовишка гърбица - онова прегърбване на старите жени, което е следствие на спонтанна и безболкова фрактура на някой прешлен. Проблемът тук е не само естетически - вдовишката гърбица намалява обема на гръдната клетка и така създава затруднения при работата на жизненоважните органи - сърце и бял дроб. Това, което прави болестта страшна, е, че тя няма симптоми - най-често загубата на костно вещество става без осезаеми признаци - не боли, не води до бързи видими промени и не дава никакви субективни сигнали към пациента или лекаря.
Цивилизованото общество отдавна е отчело социалнозначимия характер на проблема остеопороза. Съществуват изключително модерни и прецизни апарати за изследване на костната маса - дензитометри, които работят на рентгенов или ултразвуков принцип и отчитат не само състоянието на костите, но и фрактурния риск. Съвременен подход към диагнозата на състоянието на костите е и анализирането на т.нар. костни маркери.
Наред с диагностиката напред естествено вървят и терапевтичните възможности. За профилактика и лечение на остеопорозата се прилагат само медикаменти, издържали проверката на доказателствената (evidence-based) медицина. Недопустими са експерименти с препарати, които са с недоказан ефект. Повечето развити страни имат национални доктрини за борба с остеопорозата. Средство на избор за превенция на климактеричната остеопороза естествено са хормоналните препарати, които са етиологичното лечение, т.е. те атакуват причината за болестта, която най-често е естрогенов дефицит.
Друг модерен и надежден клас лекарства за профилактика и лечение на заболяването са бифосфонатите. Това са нехормонални медикаменти с доказан мощен превантивен и лечебен потенциал по отношение на остеопорозата. Основното им предимство пред хормоните са по-малкото странични ефекти, основен недостатък - че предпазват и лекуват само остеопорозата от пъзела, наречен климактеричен синдром. Бифосфонатите наред с хормоните са единствените продукти, лицензирани в развитите страни за профилактика и лечение на остеопорозата, като разходите за тях се поемат от здравните каси. Безспорен плюс на този клас лекарства е фактът, че може да се прилага и при мъже. Фармацевтичният пазар у нас предлага единствено алендронат ("Фосамакс").
Какво би могла да направи българката, която с основание се страхува от остеопорозата?
Диагностичните възможности в България са ограничени предимно в големите градове, но с пробуждането на гражданското общество у нас постепенно се създадоха няколко неправителствени организации, които се борят с остеопорозата и нейните последици. В този аспект е сигурно, че новите икономически механизми, заложени в родното здравеопазване, ще доведат до скорошно разширяване на географията на диагнозата на болестта у нас. В същото време това ще доведе и до по-адекватна превенция и лечение. От друга страна, липсата на адекватен контрол от страна на съответните регулаторни институции доведе до рекламирането на редица химически съединения (които трудно могат да се нарекат лекарства), предназначени за "лечение на остеопорозата". Тъжен пример в това отношение е продуктът "Остеовитал", гръмко рекламиран като "българското лекарство срещу остеопорозата", който всъщност слабо се различава по състав от обикновената лимонада.
Печени дюли
Измитите дюли разполовявам по дължина и изрязвам семчестата им част. Изстисквам сока от лимона отгоре навсякъде, за да не потъмнеят.
Кипвам водата заедно с 400 г от захарта, 200 г лимонов сок, канелата и карамфила. Добавям дюлите и ги варя около 20 мин. Сварените дюли слагам върху тава с облата част надолу, заливам ги с по малко от течността, в която са се варили, и поръсвам останалата захар. Пека ги в предварително затоплена на 250 градуса фурна, докато добият златист цвят. Сервирам дюлите към пържен или печен на скара дивеч.
Дюлята - някой почитателно ще ви козирува
Щом дюлята вече напира в кухнята, това означава най-малко две неща - дивечът става основателно тревожен, а ние - дълбоко есенни. Какво е дюлята? Едно стипчиво противоречие на природата. Ако ви падне дюля на главата, никакъв закон не можете да измислите, защото от това вече глава не става! Ако ви падне на крака - не сте забелязали, че в сутрешното ви кафе е имало намек за ортопед.
Иначе дюлята по кръщелно свидетелство е западна азиатка. Тя е последната любов на есента. Вярно е, че след нея е мушмулата, но кафявата се е дала на първия сняг и там нещата са криминално неизяснени. Пък и древният и номер да гние и да става по-вкусна и до днес е загадка за политиците. При дюлята такива двусмислия не съществуват - ако е гнила, няма по-гнила от нея! Дюлята е плод с характер. Нещото, което малко хора са забелязали, е, че паднал от дюля няма! От салкъм, от череша, от държавен пост, паднали от небето - бол... Подобно на мъжкото магаре жълтата не обича да й се качват!
Дюлята е и прасето на плодовете. Нищо не се хвърля от нея (както при шопара), а можеш да я събереш с ракия (ликьорите), с месо, със захар. Семената на дюлята и сърцето й, дето Дойчинов брутално изхвърля - накълцани и сварени с малко медец, вади от корен кашлицата и с такъв пречистен дроб може да се диша спокойно по кръстовищата на София и по кръстопътищата на живота. Самият плод има запичащо действие. Представете си колко би бил полезен, ако се раздава по време на изборни кампании или влезе в менюто на народната говорилня! Има се предвид запичане на приказката.
По отношение на крехкостта й може да се каже, че този жълт плод е зъбен тест за невръстен бобър. По сочност съперничи на мокър пясък, но иначе е дъхава. И все пак дюлята предизвиква удивление. Ако плодовият червей ви види да сте захапали дюля, бъдете сигурни, че с огромна завист ще ви отдаде чест!
Не бойте се деца - Бил идва!
Песни, танци и народни веселия ще ознаменуват посещението на Бил Клинтън у нас, стана ясно миналата седмица. Редовите български граждани ще могат да се видят с американския президент по време на концерт пред храм-паметника "Александър Невски". В него ще участват известни български поп- и рокизпълнители, чиито имена все още не са ясни, но пък вече е известно името на техния "селекционер". Това ще бъде любимецът на българските тинейджъри (по-скоро на тинейджърките - бел. ред.) Дони. Освен факта, че седмица преди концерта не се знае кои ще са участниците в него, недоумение буди и неговата организация или по-скоро констатацията, че организация всъщност няма. Не е изяснен дори такъв важен въпрос като този колко ще струва целият шум в звезди и райе и кой ще плати за него.
По-важното обаче е, че на концерта, както увериха от работния комитет, в чийто състав влизат Иво Инджев, Максим Минчев и други атлантически ангажирани, ще присъстват представители на големи европейски и американски медии. Очаква се дори най-големите американски телевизионни компании да предават на живо тричасовия митинг. В такъв случай представете си колко "важно" ще е за всеки български музикант името му да намери място в списъка на участниците в концерта. Току виж в делегацията на чуждестранните медии попаднал някой известен продуцент от MTV и ето ти сбъдването на американската мечта.
Не мислете, че ще ви бъде отредена второстепенната роля на наблюдатели на големия спектакъл. За вас специално са подготвени знаменца и шапки в цветовете на американския национален флаг, топли сандвичи и чай, за да можете пълноценно да участвате в грандиозното мероприятие, което ще може да се сравни вероятно само с церемонията по връчването на ежегодните музикални награди на MTV.
Дами "канят" в новините на Нова тв
Нюзрумът на Нова телевизия остава женско царство и след оставката на Люба Ризова. Надя Обретенова и Красимира Кръстева ще отговарят за новинарските емисии на столичния канал. Новите началнички на новините не са нови лица в медиата. Те са работили като репортери, водещи, коментатори и редактори в емисиите "Календар". Обикновено двете заместваха досегашната шефка на новините в нейно отсъствие. Поглед към нюзрума на канала би потвърдил тезата за феминизиране на журналистическата професия през последните години. В Нова тв се опитаха да разнообразят поне женския пейзаж в прогнозите за времето, където включиха младеж с вид на дебютиращ манекен.
Досегашната началничка Люба Ризова подаде оставка преди седмица заради неразбирателство със Стефан Димитров. Журналистката отказа да коментира мотивите, въпреки че медийната мълва разнесе различни версии за раздялата й с шефския стол. Люба Ризова наследи като началник на новините Лили Попова, след като Попова спечели поста генерален директор на БНТ. Не е изключено БНТ-шефката да покани Ризова в националната телевизия. Засега сигурен ангажимент на Ризова е преподавателското място в новооткритото преди месец училище по журналистика на Петко Георгиев.
Заповядай, влез!
За разлика от кръчмата "Сам дойдох", където табелата на входа те кара сериозно да се замислиш дали да влезеш и да си поемеш евентуалните последствия, едно от по-новите софийски заведения подканя посетителите още от вратата с френското "Entrez". Клубът с дружелюбното име се намира на ъгъла на улиците "Врабча" и "Париж", точно зад популярната бирария "При кмета".
"Entrez" е от нароилите се напоследък заведения, които объркват представите на вярващите в разделението "барът е за пиене, ресторантът е за ядене". Със своите високи столчета и сравнително малко маси, "Entrez" е типичен бар, и въпреки това предлага храна за целия китайски народ.
В тефтера (както се казва менюто тук) са включени 10-ина салати, сред които и носещата закачливото име "Виагра". Оказва се, че тя всъщност не съдържа някакви кой знае колко тайнствени съставки, а просто много витамини - краставици, маруля, репички, пресен лук и маслини. Асортиментът от предястия е доста добър, като впечатление правят дроб от треска, пушена сьомга и пушено филе от пъстърва, които се поднасят с препечени филийки, брускети с риба тон, шунка и кашкавал, пилешки филенца в бекон и пълнени пилешки крилца. При основните ястия също има няколко от пиле - пилешки медальон, пиле с рокфор и пилешки кюфтета в сос "Териаки" (мед, соев сос и лимонов сок), но все пак преобладават рибните. Предлагат се пъстърва на скара, пържена пъстърва в сос тартар, хек "Орли" и сьомга на скара. За тези, които изпитват носталгия по кухнята на мама (или пък за чужденците, които искат да опитат нещо българско), има и готвени манджи - мусака, дроб-сърма и пълнени чушки.
Така нареченото жадно меню не се отличава много от предлаганото в повечето подобни заведения, като изключим богатата селекция от вина - 18 бели и 14 червени. Ракиджиите също ще останат доволни - за тях се зареждат цели 18 марки, макар че някое от 25-те уискита по би подхождало на обстановката. А за истински жадните има българска и вносна наливна бира в атрактивни шарени керамични халби.
Сред малките минуси на заведението е вече споменатият тефтер, в който целият текст е разположен върху иначе весели тематично подбрани картинки. Проблемът е, че те затрудняват разчитането му, когато осветлението е приглушено и идва предимно от свещи.
Диалектика
Поредица от уникални заповеди направиха от
Малка пластика на Милко Добрев получи в.
Българското правителство реши да отпусне безвъзмездна помощ на Македония. Помощта е продължение на благородните жестове, които българското правителство направи към македонската армия. Тя се състои от 10 полеви кухни ПК-300, 3200 канчета и 3200 стоманени лъжици. Инвентарът е използван в македонския бежански лагер Радуша по време на конфликта в Косово.
Пълна радост изпита
Кабинетът на столичния кмет
Виц на седмицата:
Автомобилните пилоти Ралф и Михаел Шумахер веднъж отишли на сафари в Африка. Една нощ Ралф Шумахер се събудил от някакъв странен шум и ръмжене край палатката. Излязъл навън и видял един лъв да гони брат му около туфа храсти.
- Бягай, Михаел, лъвът те настига - изкрещял Ралф, когато видял царят на животните застрашително да наближава пилота от "Формула 1".
- Глупости, настига ме - отговорил Михаел Шумахер. - Аз съм две обиколки напред.
Накратко
Шампионът "Ловеч" загуби от "Левски" с 0:2 първата среща от осминафиналите за купата на България "Форд Мото Пфое". Това е първо поражение на ловчанлии в мачовете между двата състава от 1997 г. В другото дерби от турнира ЦСКА се наложи над "Славия" с 2:1, въпреки че завърши мача с девет играчи. Останалите резултати: "Ботев" - "Миньор" 2:0, "Нефтохимик" - "Олимпик-Берое" 3:0, "Добруджа" - "Шумен" 2:1, "Велбъжд" - "Спартак" (Вн) 3:0, "Локомотив" (Сф) - "Беласица" 4:1, "Черно море" - "Черноморец" 0:2.
Димитър Димитров, Стойчо Младенов и Христо Стоичков подписаха предложените им от БФС договори. В следващите две години Херо ще бъде главен селекционер на националния отбор, Стойчо Младенов - селекционер на младежкия тим, а Христо Стоичков - треньор на двата състава. "Нарушаваме традицията да не уволняваме треньора след всеки цикъл, защото сме много доволни от работата на треньорите в европейските квалификации", заяви президентът на БФС .
Ръководителите на 34 спортни федерации се обявиха против искането на Иван Славков за ревизия в Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта. Идеята за проверка на КМФВС и тотото възникна на първия олимпийски сбор в Стара Загора. Делегатите на сбора се съмняват за нарушения в принципите за разпределение на парите за спорта.
Президентът на Международната федерация по лека атлетика Примо Небиоло (ИААФ) почина от инфаркт само три месеца след като получи нов мандат в Севиля. "Смъртта му е много лош късмет за нас", писаха британските вестници. Англичаните разчитаха на подкрепата на 76-годишния бос за кандидатурата на Лондон за домакинството на световното първенство през 2003 г. Небиоло бе един от най-уважаваните и авторитетни членове на МОК, тъй като направи от леката атлетика доходоносен бизнес.
Два български отбора излизат на световното по щанги
Дванайсет олимпийски квоти е целта на възпитаниците на Иван Абаджиев в Атина
Рекордно участие на български щангисти ще има на световното първенство по вдигане на тежести в Атина (20 - 29 ноември). Освен тима на Иван Абаджиев на подиума в гръцката столица ще се качат и натурализираните катарци на бившия му помощник Златин Иванов. Отборът на Катар е изграден от осем наши състезатели, които Абаджиев не може да включи в националния поради ограничение на бройката. Българската федерация подписа договор с новосъздалата се федерация на Катар, тъй като арабите изявиха силно желание за сътрудничество. Така те набързо се сдобиха с изключително качествен състав за участие на световния шампионат. От момчетата се очакват поне шест олимпийски квоти за Сидней 2000. Щангистите, между които и европейският вицешампион Петър Танев (77 кг), отидоха до Катар да си получат новите паспорти и бързо се върнаха в залата на "Дианабад", където провеждат подготовката си. "Не разрешиха двойно гражданство на никого. Прибраха им българските паспорти и им дадоха арабски. Местните власти им избраха новите имена и момчетата едва ги прочетоха", каза Иванов.
Абаджиев пък се съгласил на този вариант, тъй като държавата дава пари само за подготовката на 15 национали. "Какво тогава да правят останалите, които също имат добри резултати? Те могат да спечелят и пълна квота за Катар, но не трябва да го правят, защото много хора ще се надигнат срещу нас и не се знае какво могат да ни устроят за игрите", обясни старшията.
Легендарният треньор, който по всяка вероятност ще изведе отбора ни за последен път на световно първенство, е съсредоточил вниманието си в подготовката на три категории при мъжете - Стефан Георгиев и Севдалин Минчев (62 кг), Златан Ванев, Пламен Желязков (77 кг) и Гълъбин Боевски (69 кг). Това е ядрото и ударната сила за Атина. Останалите - Кольо Стоянов (94), Алан Цагаев (94) и Метин Кадир (105), са на средно ниво. От състава сигурно ще отпадне олимпийският шампион от Барселона '92 Иван Иванов, тъй като контузиите му попречиха да достигне подходящи резултати. Проблемите в подготовката при мъжете дойдоха и от участниците в първенството на Бундеслигата. Най-добрите ни щангисти намалиха резултатите си с по 5-10 килограма и наваксването им отне време, което от своя страна пък няма да им позволи да реализират напълно възможностите си.
Отборът ни е млад и има самочувствие от постигнатите резултати на европейското в Испания през пролетта. Но точно повишеното самочувствие било причина за разправиите между състезатели и треньор за режима през лятото. Според Абаджиев обаче наложеният от него ред изобщо не бил строг. "Какво му е строгото, хапват си добре, поспиват, колкото си искат. В дните с по-малко тренировка имат по два-три часа свободно време", заяви Абаджиев.
Въпреки противоречията някои от щангистите са стигнали до ниво, от което могат да атакуват световен рекорд в Атина. Желязков, Ванев и Боевски показват на тренировки по-високи резултати от регистрираните върхове в съответните категории. В Атина всичко трябва да е сигурно и затова тактиката ще е да не се гонят златни медали на всяка цена. Главната задача е класиране на отбора в шестицата, което осигурява пълни осем квоти за олимпиадата в Сидней. Предполага се, че подобна тактика ще предприемат и останалите отбори, тъй като прегледът на списъците с постиженията на чуждите състезатели не показва нищо ново в резултатите. "Имам информация, че гърците са по-добре от това, което са отбелязали, и очаквам да не са подложени на строг контрол. Слабото място на съседите ни обаче е, че карат трети олимпийски цикъл с едни и същи хора", каза треньорът.
При жените Донка Минчева, Милена Трендафилова, Изабела Рифатова и Нели Янкова са с добри постижения. Абаджиев ще вземе и още четири щангистки в Атина. "С момичетата започнахме от много ниско ниво, докато китайките бяха вече на космически разстояния. Сега значително сме скъсили дистанцията и е възможно някъде да се преборим. Медали ще трябва да има, но какви ще са, ще видим", прогнозира старши треньорът.
Шефовете на "Кремиковци" спряха парите за спорта
Женският баскетболен отбор се разпада, а футболният клуб отива във Видин
Баскетболният отбор "Кремиковци", шампион за жени през последните две години, се разпада, съобщи старши треньорът Иван Цанков. Футболният клуб "Кремиковци", който е сред най-добрите в Б група, отива във Видин след Нова година, каза президентът Тоти Бенчев. Това, изглежда, е краят на връзката между металургичния комбинат и спорта. Дълги години ръководството на "Кремиковци" отпускаше средства за издръжката на двата отбора въпреки влошеното финансово състояние на завода. Новият собственик "Дару металс" обаче реши да спре кранчето за странични дейности. "Нашата основна цел е производството и продажбата на стомана и намаляване на загубите. Всяко спонсорство е разход, който се облага с данък. Това означава, че издържането на двата клуба се явява нова загуба. Не можем да си го позволим", заяви финансовият директор на "Дару металс" Божко Бонев.
Още на 15 юни двата най-изявени спортни клуба, носещи името "Кремиковци", са били уведомени, че комбинатът спира финансовата си подкрепа за тях. Ръководствата им са предупредени, че имат още няколко месеца гратисен период да се ориентират в обстановката и да преценят дали могат да се справят.
"Новите управници на "Кремиковци" нямат нужда от спорт. Ние не искаме да ни помагат, а да не ни пречат, тъй като от две години насам спонсорите на отбора плащат всичко и не се товари бюджетът на предприятието", заяви Тоти Бенчев.
Отношенията между футболния клуб и комбината от известно време имат малко пресечни точки, но пък достатъчно, за да се стигне до скандал. Футболистите ползват стадиона в квартал "Ботунец" и луксозен автобус, които са собственост на комбината. Собствеността върху стадиона е прехвърлена от общината на "Кремиковци" преди една година. "Искат да го продават на търг", заяви Тоти Бенчев.
"Нямаме негативно отношение нито към футболния клуб, нито към когото и да било. Ще дадем стадиона на този, който иска да го стопанисва добросъвестно и да плаща известен наем за това. Дали ще е ФК "Кремиковци" или на ФК "Бусманци", това за нас няма значение", заяви Божко Бонев. В момента Бенчев води преговори с ръководството на третодивизионния "Бдин" (Видин). "Ще играем там, където ни искат. Отиваме с момчетата и треньорите. Втория полусезон отборът ще се казва "Бдин-Кремиковци", а от догодина - само "Бдин". Видинчани нямат достатъчно средства, а имат желание, ние пък ще ги подпомогнем да имат добър тим "Бдин" догодина", заяви той.
"Имаше договорка между ръководството на баскетболния клуб и това на комбината за определена сума за спонсориране на женския баскетболен отбор. Впоследствие нещата се промениха и останахме на улицата. Аз лично с Валентин Захариев не съм се срещал, но в крайна сметка той е новият собственик и си преценява", заяви старши треньорът на баскетболния отбор Иван Цанков.
Договорът между БК "Кремиковци" и бившето ръководство на комбината приключи през май с изтичане на шампионата.
Залата за баскетбол е собственост на община "Кремиковци", но е наета от комбината за четири години. Междувременно са направени доста подобрения, като са изградени фитнесцентър, басейн и възстановителен център. Досега консумативите се плащаха от комбината на базата на предишния договор за спонсорство. През последните няколко месеца това прави ръководството на баскетболния клуб.
"Ако се намери спонсор и има отбор, ще си плащаме консумативите, за да останем в залата. А то се очаква да няма отбор. И федерацията не може да ни помогне. За издръжката на отбора са необходими около 200 000 марки годишно", заяви Цанков. Състезателките ще бъдат разпуснати и ще могат да си търсят нови отбори без финансови претенции.
Опозицията в ЦСКА се активизира
Съдбата на парите от Стилян Петров се решава в две общи събрания и едно дело
Битката за парите от трансфера на Стилиян Петров се подновява в началото на декември, за когато са насрочени две общи събрания на футболен клуб ЦСКА. Краят на сагата се очаква през януари. Тогава в Глазгоу ще се гледа делото, заведено от "Мултигруп България" срещу "Селтик" и ЦСКА за първия транш от трансфера в размер на 1.07 милиона паунда (1.733 милиона долара).
Опозицията в Борисовата градина предприе реални стъпки към вземането на властта в клуба. В четвъртък бившият вицепрезидент при управлението на Мултигруп Евгени Горанов и Петьо Костадинов, служител в мениджърската агенция на "Мулти" "ЦСКА-АС 23", внесоха подписка за свикване на ново общо събрание. В списъка фигурират имената на 24 души, сред които Аспарух Никодимов, Стойчо Младенов, Манол Манолов-Симулията, Петър Жеков и др. Иска се свикване на събрание на 17 декември за избор на нови ръководни органи и привеждането на клуба по Закона за физическото възпитание и спорта. Това би трябвало да означава трансформирането на ФК ЦСКА в търговско дружество.
Управителният съвет, ръководен от Любо Пенев, ще уважи молбата на опозицията, съобщи изпълнителният директор Румен Янков. Настоящото ръководство вече насрочи едно общо събрание на 9 декември с две точки в дневния ред - изключване и приемане на нови членове. Именно тогава ще се проведе първата и решителна битка за властта в ЦСКА. Управата на Любо Пенев ще се опита да подмени част от състава на общото събрание, начисляващ 208 души. Сметката показва, че близо 20% от делегатите не се възползват от правото си на участие в зачестилите събрания, има много починали или работещи продължително време в чужбина. От това дали предложенията на Любо Пенев за нови членове ще минат през гласуване зависи дали ще може спокойно да изчака форума осем дни по-късно.
Подписката на опозицията включва имена от всички по-големи групи в общото събрание - фенове, военни, ветерани и бизнесмени. Тя се води от Евгени Горанов, който понастоящем е и шеф на контролния съвет в БФС. Преди време той се обяви срещу присъствието на Мултигруп в ЦСКА и заяви, че дълго време няма да участва в ръководството на червения клуб. "Нещата в ЦСКА не вървят и е наложителна спешна промяна на начина на управление. Не искаме да сваляме Любо Пенев. Той може да остане като член на управителния съвет, но той сам не може да се справи със ситуацията в ЦСКА", каза бившият шеф на Кредитна банка.
Според изявления на бившия нападател Петър Жеков опозицията ще заложи на кандидатурата на Величко Найденов, собственик на "Канал 3". Запознати обаче смятат, че той няма да е истинският кандидат. Целта на предстоящото събрание е за президент да бъде избран собственикът на "Литекс комерс" Гриша Ганчев. Той имаше желание да влезе в акционерното дружество, което Любо Пенев смята да учреди, но двамата не се разбраха. Амбициите на бившия борец да оглави ЦСКА не са отминали, както личи от активизирането на опозицията. Той може да върне в клуба и Мултигруп, с чийто президент Илия Павлов имат общ бизнес.
Раздвижиха се, защото почувстваха, че парите от Стилиян Петров се изплъзват, заяви отлично осведомен източник. През седмицата "Мултигруп - България" заведе ново дело в Шотландия срещу "Селтик" и ЦСКА. То ще се гледа от местен съд на 19 януари. Искът се базира на договора за цесия, който Павлов подписва с холдинга си, преди да сдаде властта на Любо Пенев. Той претендира за част от трансфера заради стари задължения на ЦСКА към Мултигруп. Както е известно, парите на "Мулти" към футболния клуб бяха оформени като заем.
"Селтик" обаче се надява проблемът да бъде разрешен по-рано", пише в. "Дейли рекърд" в броя си от сряда. Настоящото ръководство също претендира за сумата, като се позовава на правилниците на ФИФА и УЕФА. Според шотландския вестник Пенев е написал писмо до колегите си от "Селтик", в което обяснява, че Илия Павлов е оставил отбора във фактически фалит и няма никакви права върху трансферната сума.
