Софийски градски съд задължи БНБ да избере нов оценител на фалиралата банка
Фалиралата Балканбанк пак стана повод за скандал, в който е намесено името на подуправителя на БНБ и шеф на "Банков надзор" Емилия Миланова. Очевидно банката противопоставя много интереси, защото, откакто беше обявена в несъстоятелност, през нея минаха най-много синдици. Преди месец един от тях - доц. Стоян Стоянов, за когото се твърди, че е много близък на Емилия Миланова, беше замесен в скандала с пране на пари.
Сега поводът да се шуми отново около Балканбанк е фирмата ЕТ "Текла консултинг - Виолета Касърова", назначена от БНБ за оценител на активите на банката. С определение на Софийски градски съд (СГС) от 26 октомври тя е била отстранена. БНБ ще трябва да избере нов оценител на банката поради това, че договарянето с конкретната фирма е нарушение на норми от Закона за банките и Гражданско-процесуалния кодекс, гласи определението на съда.
Според магистратите за оценител на Балканбанк е избрана фирма, чийто собственик, Виолета Касърова, има материални интереси в банката, които влизат в конфликт със задълженията й на оценител. Причината е, че Виолета Касърова е ответник по дело, заведено през юли тази година от Балканбанк за сума от 300 млн. стари лева.
През април 1998 г. фирмата "Текла - инвест" ЕООД (собственик на която е Виолета Касърова) сключва с тогавашните синдици Стоян Стоянов и Снежана Башева договор за извършване на оценка и изготвяне на оздравителен план на Балканбанк. По силата на този договор банката е изплатила на фирмата сумата 300 млн. стари лева. Само че според чл.91 от Закона за банките не може да се предлагат оздравителни планове за фалирали институции. Това е първият странен момент в отношенията с фирмата на Виолета Касърова. Вторият е, че през август т.г. БНБ сключва договор за оценка на активите на Балканбанк точно с ЕТ "Текла консултинг - Виолета Касърова". Миналата седмица настоящият синдик на банката Валентин Георгиев допълнително наля масло в огъня с твърдението, че оценителската фирма не е правила оценка на банката. "Те имат готови разчети от миналата година и са използвали стари оценки", каза Георгиев.
Според Софийски градски съд отстраняването на фирмата като оценител не подлежи на обжалване. А от датата на определението на съда досега БНБ пази мълчание по случая. Подуправителят на БНБ Емилия Миланова се въздържа от коментар, като от кабинета й обясниха, че се чака официално становище от юристите на БНБ. Каквото и да бъде то обаче, позицията на съда е ясна, както е ясно и че има нарушение на императивни законови норми от самия "Банков надзор".
Независимо от позицията, която ще заеме БНБ, нов оценител трябва да има. Но дали освен становище БНБ ще даде обяснение на вложителите на Балканбанк как и защо централната банка допуска нарушение на закона?
Здравната каса не знае какво ще прави с парите си
Един от проблемите, които създаде отлагането на здравната реформа, е какво да се прави със събраните до момента пари. По сметките на здравноосигурителната каса вече има набрани 101.456 млн. нови лева (по данни на Националния осигурителен институт към 1 ноември). Проблемът е, че тази доста внушителна за нашите мащаби сума стои замразена по текущи сметки на касата в БНБ, тоест по нея не се начисляват лихви. Това при всички случаи е признак за лоша политика най-малкото защото се допуска парите на данъкоплатците да бъдат "подяждани" от текущата инфлация.
По-важното е, че ако се изпълни заложеното в бюджета, до края на годината сумата за здравно осигуряване трябва да надхвърли 200 млн. нови лева. Тоест с отместването на сроковете на здравната реформа за юли догодина проблемът как да бъдат управлявани най-ефективно парите на хората за здраве ще става все по-голям. До този момент никой от шефовете на здравната каса не е дал смислен отговор на този въпрос. От общите и неясни обяснения, които "Капитал" получи през изминалата седмица, се разбра само, че отговорните за това чиновници нямат ясна стратегия за управлението на свободните средства от здравните вноски. Това означава, че поне засега парите от здравните вноски ще си останат на текущи сметки в БНБ. Вярно е обаче, че касата няма кой знае какъв избор.
По закон свободните пари и резервите на касата могат да бъдат влагани само на банкови депозити и в държавни ценни книжа (ДЦК). Списъкът на банките, които могат да оперират с парите за здравно осигуряване, трябва да бъде определен от БНБ и финансовото министерство. Тъй като това още не е сторено, остава вариантът с покупка на ДЦК. Проблемът е, че предлагането на ценни книжа от страна на държавата е съвсем ограничено. Главната причина за това е, че бюджетът няма нужда от вътрешно финансиране за покриване на текущия си дефицит, така както беше преди въвеждането на валутния борд. Сега тази нужда се запълва от траншовете на МВФ. Затова обемите на предлаганите ДЦК са значително по-малки от търсенето в страната, а лихвите - ниски. Номиналът на всички емитирани в рамките на един месец ДЦК не надхвърля 56 млн. нови лева. Това е значително по-малко от заявките на големите купувачи, като Банка ДСК и големите банки (Булбанк, Пощенска банка, ОББ, Биохим, "Хеброс"), които заради това, че обслужват бюджета, са длъжни да поддържат голяма част от портфейла си в ДЦК. Справката за проведените през последните няколко месеца аукциони показва, че почти всички емисии са били презаявени. Въпросът е какво ще стане, ако на пазара на ДЦК се появи още един крупен купувач като здравната каса. Според финансисти това при всички положения ще деформира още повече пазара.
Според заместник-министъра на финансите Пламен Орешарски държавата не предвижда целеви емисии ДЦК за нуждите на касата. "Ако искат да купят ДЦК, те ще трябва да играят на вторичния пазар като всички останали", заяви г-н Орешарски. Заедно с влагането на парите в търговски банки това би било най-пазарното решение за ресурса на касата. Нейните шефове обаче още не са заявили подобни намерения.
Засега изглежда по-вероятно касата да поиска средствата й в БНБ да бъдат преоформени като депозит към управление "Емисионно". На въпрос на "Капитал" дали този въпрос е бил обсъждан с ръководството на централната банка шефовете на касата отговориха само, че "в момента текат разговори в тази посока".
Въпреки че лихвата по левовите депозити в БНБ не е висока (2% годишно), това все пак би било по-добро решение, отколкото парите на касата да стоят на текущи сметки. Проблемът е, че централната банка не би трябвало да приема депозити на юридически лица. Поначало това противоречи на правилата на борда, защото влияе върху паричното предлагане, а оттам и върху лихвените равнища. Затова малкото изключения от това правило бяха правени до момента само с изричното съгласие на МВФ. Такъв беше например случаят с ДСК през 1997 г. Тогава касата също нямаше къде да пласира свободните си ресурси заради ограниченото предлагане на ДЦК.
Вадят спешно АЕЦ "Козлодуй" от електрокомпанията?
Премиерът запази мълчание по скандалите около централата
Според графика на Иван Шиляшки от днес, 12 ноември, АЕЦ "Козлодуй" трябва да е самостоятелно юридическо предприятие извън системата на НЕК. Около предложението на Шиляшки обединиха становища шефът на КИАЕМЦ Георги Касчиев, СДС-депутати и експерти от енергийната комисия. В сряда се заговори, че вече има политическо решение по въпроса. Очакваше се правителството да излезе с решение на заседанието в четвъртък. Решение обаче няма. Според слуховете премиерът Иван Костов още не е убеден, че протежето му Шиляшки няма отново да го подхлъзне с поредната необмислена инициатива.
Безспорно АЕЦ трябва да се отдели и да стане независим производител, както ще се случи с всички останали електрически централи в системата на НЕК. Отделянето ще бъде правилна стъпка, доколкото ще се обособи ясна линия на управление и отговорности както в технически, така и във финансов аспект. По този въпрос няма спор. Спорът е трябва ли това да стане веднага и доколко е подходящо преструктурирането на енергетиката да се експериментира точно в атомната централа. Като аргумент в полза на отделянето се сочи споразумението с английската BNFL да поеме менажирането на централата и дейността по затварянето и погребването на малките блокове. И сега обаче няма пречки за привличането на англичаните. Те могат да помогнат изваждането на атомната централа от НЕК да стане най-ефективно и безболезнено, докато сега има проблеми, които могат да превърнат отделянето на атомната централа в големия провал на енергийната реформа.
АЕЦ "Козлодуй" все още е задължена да се занимава с несвойствени дейности като съхраняването на радиоактивни отпадъци. Това е просто друг бизнес, който струва много пари. Не е удачно атомната централа да се отдели като независим производител, преди да е създадено специализираното предприятие, както предвижда националната стратегия за безопасно управление на радиоактивните отпадъци и отработилото ядрено гориво, смятат експерти от електрокомпанията.
Освен това е добре да се изчака резултатът от проучването на Европейската инвестиционна банка как ще се отрази отделянето от НЕК на платежоспособността на централата. НЕК и агенцията по енергетика също правиха анализи и те показват, че през 2000 г. АЕЦ ще бъде жизнеспособна като самостоятелно търговско дружество. Тези анализи обаче са правени статично със сегашните разходи. Ако преди отделянето не се реши въпросът с несъбраните вземания, всички сметки за платежоспособността на централата ще се окажат грешни, смятат енергийни експерти.
Не е ясно също как ще се отдели АЕЦ, след като още няма оценка и не е ясно как ще се делят активите и пасивите на НЕК. Регулаторният орган, който е отговорен за ценовата политика и лицензите за производство и пренос на електроенергия, все още се конструира и не е известно кога ще заработи ефективно. Не са изработени правилата на пазара на електричество, нито е ясно какво ще представляват договорите с НЕК за производство и изкупуване на електроенергията. Няма ги и правилата за достъп до мрежата, които са императив в енергийния закон.
На практика само ще се симулира отделяне, всички финансови и търговски връзки с НЕК остават и пак ще има пазарлъци, отстъпки и администриране. От такъв акт ще спечели само председателят на ведомството Иван Шиляшки, който като принципал ще може пряко да се меси в кадровата политика и в дейността на централата.
Иван Костов запази мълчание и по другата интрига около първа атомна -
Строгата финансова политика, която въведохме, пречи на някои хора и това обяснява нападките срещу мен, обясни Красимир Николов. Според него в централата действа постоянна комисия за процедурите по избор на доставчици и ремонтни организации, специална инструкция пък указвала как точно да се избират фирмите.
Шиляшки отдавна подготвя отстраняването на Николов, но досега не можа да убеди нито премиера, нито директорския борд на НЕК. Според някои източници лични вражди включили в групата на Шиляшки шефа на КИАЕМЦ Касчиев, областния управител Румен Петров, местната СДС-депутатка, зам.-председателя на местното СДС и зам.-управител по ремонта в АЕЦ Иво Александров. Напоследък тяхната кауза срещала подкрепа и от други сини депутати и някои съветници в парламентарната Комисия по енергетика.
Наивно е да се твърди, че корупцията се е появила в АЕЦ "Козлодуй" с Красимир Николов. Тя си е била там винаги, както винаги е било извън възможностите на НЕК и енергийното ведомство да контролират това, което се върши в централата. Просто в атомната централа става въпрос за много пари - за доставки (на ядрено гориво, оборудване, най-разнообразни материали и консумативи, включително и хранителни продукти), за ремонти, а сега и за големите проекти за модернизация на 5-и и 6-и реактор, за спиране и погребване на четирите малки блока, за строеж на хранилище за дългосрочно съхранение на отработилото ядрено гориво и предприятие за преработка и съхранение на радиоактивни отпадъци. През последните години през централата са преминали стотици милиони долари, през следващите средствата по различни проекти и сделки може да надхвърлят един милиард долара. При тази ситуация е обяснимо, че АЕЦ "Козлодуй" се превърна в пресечна точка на политически и икономически интереси.
В битката за големите пари има няколко активни групи. Едната е на Шиляшки, чиято заветна цел е да назначи свои хора в централата. Идеята е, че атомната централа най-вероятно още дълго ще остане държавна и чрез верни хора сегашните шефове на енергетиката ще продължат да я източват. Втората група е на Красимир Николов, който се свързва с вицепремиера Бакърджиев, и хора от частния бизнес. Между двете групи се движат и преливат интересите на хора от "Енергопроект", депутати, столични и местни партийни функционери с различна цветова окраска. В крайна сметка най-вероятно ще надделеят лобитата (у нас и в чужбина) на големите енергийни компании, които са ангажирани в основните проекти. Очевидно от тях ще зависи и крайното решение на премиера Костов.
До две години монтираме уреди за индивидуално отчитане на парното
Дотогава ще се плаща на отопляем обем, но само за стаите с включени радиатори
До края на 2001 г. на всеки радиатор трябва да се монтират уреди за регулиране и отчитане на индивидуалното потребление на топлинна енергия в жилищата. Това предвижда проектът на наредба за топлоснабдяването. Индивидуалното измерване е главно условие за въвеждането на пазарни механизми в отношенията между топлоснабдителните дружества и потребителите. Само при тези условия може да се въведе и системата за топлинно счетоводство. При нея потребителят може да намалява или увеличава количеството на топлинната енергия в жилището и дори в отделните стаи според потребностите и финансовите си възможности. В момента у нас предлагат услугата топлинно счетоводство три чуждестранни и една българска компания - "Брутната - България", "Рааб Кархер енерджи сървисиз", "Техем сървисиз" и "Нелбо инженеринг". Те вече имат клиенти в София и в някои окръжни градове.
Тези система може да се прилага само когато в абонатните станции има топломер за отчитане на общото количество топлина, което постъпва в сградата. Топломерите се купуват и монтират от топлофикационните дружества. В момента всички абонатни станции в провинцията са снабдени с топломери, столицата изостава поради по-големия брой абонатни станции. Само в топлоснабдителния район "Земляне" всички сгради са снабдени с топломери. В другите райони са осигурени около 50% от уредите. Според столичната топлофикация остава да бъдат монтирани още 12 800 топломера. Вече тече търг за тяхното закупуване, очаква се договорите с доставчиците да бъдат подписани до края на годината.
Основен момент в проектонаредбата е разпределянето на разходите между потребителите в сградите с етажна собственост. Там, където има топломери и уреди за индивидуално измерване и регулиране, абонатите ще плащат индивидуална сметка по показанията на собствените уреди и част от общата сметка, която е пропорционална на идеалните части на собствеността. Останалите плащат на отопляем обем. Постъпилата в сградата топлинна енергия се разпределя на четири основни части - за топла вода, за общите части на сградата, за стълбищата и фоайетата и за жилищата. Ако в абонатната станция влизат 100 единици топлоенергия, 30% от тях са за топла вода. Тя ще се отчита с отделен топломер или с индивидуален водомер на потребителя. Десет процента от останалите 70 единици са за отопление на общите части на сградата. Те ще се плащат от всички абонати, включително тези с изключени радиатори, съответно на обема на тяхната собственост. Остават 63 единици. От тях 10% са нужни за отопление на стълбищата и другите общи помещения. Те ще се плащат от всички собственици, но само ако радиаторите са включени. При напълно изключени радиатори в стълбищата, фоайетата и мазетата няма да се плаща нищо. Останалите 53% се разпределят между потребителите според работещите радиатори в жилището. Това означава, че абонатите с напълно изключено парно ще плащат само 10-те процента за общите части и съответната част от сметката за стълбищата и фоайетата.
Според новата наредба потребителите могат да се отказват от парно или от топла вода, като подадат молба до топлофикационната фирма и покрият разходите по изключването. Техниците трябва да пломбират радиаторите до 15 дни. Парното и топлата вода могат да бъдат спрени и по инициатива на топлофикацията. В такъв случай дружеството е задължено да изпрати 7-дневно предупреждение и да посочи причините за спирането. Топлоподаването може да се изключи без предупреждение само при аварийни ситуации и при опасност за потребителите.
Топлофикационните дружества ще бъдат задължени да поддържат точно определена температура в жилищата. Ако това не се спазва, потребителите имат право да направят рекламация, което пак става с молба до топлофикационната фирма. Тогава тя е задължена да направи проверка и да коригира топлоподаването, така че температурата да отговаря на регламентите. Проектонаредбата предвиждала възможност и за плащане на неустойки от топлофикационната фирма при неизпълнение на ангажиментите й, обясни експерт от столичната топлофикация. Това обаче може да стане само ако е включено като клауза в индивидуален договор между клиента и топлоснабдителното дружество.
Законът за енергетиката предвижда от 1 януари продажбата на топлоенергия да става само след подписване на договори. Те могат да бъдат сключвани лично от абонатите или от упълномощено от тях физическо или юридическо лице - топлоснабдителен агент. Договорите могат да бъдат два вида - между отделен потребител и топлофикацията или общ договор по съгласие на всички потребители в дадена сграда. От енергийното ведомство специално подчертаха, че това нямало да бъде колективен договор, тъй като всеки потребител отговаря за собственото си задължение към топлофикацията. Юристите обаче препоръчват индивидуалното договаряне, тъй като при него потребителите ще могат да защитават по-добре интересите си.
Доколко съществува възможност за защита на интереса на клиентите, ще стане ясно едва след като бъдат готови типовите договори. Те ще включват общи условия, които ще се предлагат от всички топлофикационни дружества в страната. В момента те се разработват от експерти на Държавната комисия за енергийно регулиране. Към тях ще се добавят условията, които предлага местната топлофикация. Ако абонатът иска да включи и други условия в договора, трябва да преговаря допълнително с топлоснабдителното дружество и да подпише индивидуален договор. При въвеждането на топлинно счетоводство задължително се сключва договор с топлоснабдителен агент. Той трябва да открие специална сметка, в която абонатите да внасят авансово суми за ежемесечно плащане на енергията. Спорно е чии интереси защитава топлоснабдителният агент - на топлофикацията или на потребителите. Преобладава мнението, че неговата задача е по-скоро да улесни работата на топлофикационните фирми и да събира парите.
Наредбата регламентира и въвеждането на разсрочено плащане на сметките. То ще стартира от 1 юли 2000 г. Парното и топлата вода ще се плащат на 11 равни месечни вноски и една изравнителна. Предвижда се изравняването да става към 30 юни.
Накратко
Първи проспект за публично предлагане на акции на застрахователно дружество бе одобрен от Комисията по ценни книжа и фондови борси през изминалата седмица. Номиналната стойност на една акция от "Застрахователно търговско сдружение" АД е 100 лв., като капиталът на дружеството е три млн. лв. Акциите са обикновени, безналични, поименни и с право на глас. Дружеството ще предлага имуществени застраховки, сред които са: гражданска отговорност, злополука, застраховки на товари и превозни средства, застраховки на недвижими имоти.
Експресбанк е приключила деветмесечието с чиста печалба от 3.2 млн. лева. Активите на банката са 347.4 млн. лева към края на септември, а капиталовата й база е 64.5 млн. лева при капиталова адекватност 35.53%. Привлечените средства на банката са в размер на 249.2 млн. лева. От тях 94.74%, или 236.1 млн. лева, са от нефинансови институции. Депозитите на граждани и домакинства са 125.9 млн. лева към края на септември, а спрямо същия период на миналата година са нараснали с 14.7%. Предоставените кредити към 30 септември са в размер на 153.9 млн. лева.
Печалбата преди данъчно облагане на Обединена българска банка за деветте месеца е 20.7 млн. лева. Депозитите към края на септември са 626.9 млн. лева, а кредитите са 157.4 млн. лева. Към 30 септември активите на банката са в размер на 947.2 млн. лева, а капиталът и резервите са 244.4 млн. лева. Нетните лихвени приходи за деветмесечието са 31.9 млн. лева.
За периода януари - септември 1999 г. в сравнение със същия период на миналата година приходите от продажби в промишлеността намаляват с 12%, отчете Националният статистически институт. Намалението на продажбите за износ за периода януари - септември 1999 г. е с 18.5% спрямо първите девет месеца на 1998 г. Продажбите на вътрешния пазар за периода намаляват с 9.8%.
От 8 ноември Министерството на финансите има своя страница в Интернет на адрес . Освен информацията за функциите, структурата и историята на министерството в сайта има таблици за движението на държавния дълг, за изпълнението на бюджета и документи от работата на финансовото министерство.
Застрахователи и пенсионни фондове се състезават за данъчни преференции
Борбата се концентрира върху парите на работодателите
Задочна парламентарна борба за данъчни преференции водят застрахователите и пенсионните фондове покрай готвените промени в данъчните закони. В сегашните проекти за данъчни корекции се предвижда вноските на работодателите за застраховки на свои работници и служители да не се облагат. Те ще се признават за разход, стига сумата от тези вноски плюс вноските за доброволно здравно, пенсионно и социално осигуряване да не надхвърлят 30 лв. на месец за един работник. Досега тези вноски на работодателите не се признаваха за разход и се облагаха с данък печалба. Така фирмите нямаха икономически стимул да правят застраховки на своите служители. Промените се правят в Закона за корпоративно подоходно облагане и се очаква да влязат в сила от началото на следващата година.
В момента застрахователите ползват преференции на изхода - изплащаните обезщетения и суми не се облагат. Данъчното третиране на пенсионното осигуряване е точно обратното. От една страна, вноските на работодателите не се облагат до 30 лв., а личните са необлагаеми в пълен размер. От друга, изплащаните пенсии или суми се прибавят към облагаемия доход. Така пенсионното осигуряване изглежда по-благоприятно спрямо застраховането по отношение на данъчното облагане. Преференцията за вноските на работодателите се ползва заедно със сумите за доброволно социално и здравно осигуряване.
Готвените данъчни промени променят неравнопоставеността, но в полза на застрахователите. Това в най-голяма степен важи за вноските от работодатели. Предвижда се клиентите на застраховалите да ползват преференции както на входа (при вноските), така и на изхода (при изплащане на обезщетения). Така се нарушава принципът да се облага дейността от едната страна. За сметка на това се запазва сегашното облагане за личните вноски, които са от джоба на работниците. Готвените облекчения за застраховането ще имат най-голям ефект при застраховките "живот" и "злополука". Повече от половината от премиите по тези застраховки идват от груповите договори, които се сключват с работодателите и са за тяхна сметка. Борбата между двете финансови институции е за вноските на работодателите, тъй като и при осигуряването за доброволна пенсия те имат по-голям дял от общо събраните пари.
В Народното събрание интересите на застрахователите защитава синият депутат Христо Христов, който бе първият шеф на държавния застрахователен надзор. Пенсионните фондове ще разчитат на шефката на социалната комисия към НС Светлана Дянкова, която е и зам.- председател на парламентарната група на СДС. Точно Дянкова извоюва работодателската преференция преди година. Христов, от своя страна, наскоро се опита да прокара идеята доброволните пенсии да се изплащат от застрахователи. Идеята не мина не без помощта на Светлана Дянкова.
Данъчното облагане на двете дейности пряко влияе върху нетния доход от застраховката и доброволната пенсия. От значение за дохода е и режимът за инвестиране на събраните премии и вноски. И при двете дейности има ограничения, но те са поставени също при различен режим. Застрахователите имат по-голяма свобода за инвестиране, което дава възможност за реализиране на по-висок доход при по-голям риск. Така например пенсионните фондове са задължени поне половината от натрупаните суми да инвестират в ДЦК или банкови депозити, каквото ограничение не съществува за застрахователите. В допълнение инвестициите в чужбина на пенсионните фондове са ограничени до 10 на сто от всички активи. Подобно ограничение не съществува за застрахователите. От друга страна, застрахователите могат да инвестират в ценни книжа, търгувани на борсата, до 30% от резервите си, а за пенсионните фондове максимумът е половината от активите.
Оказва се, че ако държавата не иска да създава облекчена среда за развитие на единия от двата бизнеса, трябва да постави в равни позиции застрахователи и фондове както по отношение на данъчното облагане, така и по отношение на възможните инвестиции.
Данъчен зам.-шеф подава оставка заради съмнителни действия на хора от МФ
Муравей Радев инжектирал 7 млрд. лв. в "Информационно обслужване" АД
IBM печели без конкурс за компютризацията на данъчната и митническата администрация
Дълго нагнетяваният скандал в Министерството на финансите за изграждането на информационни системи за данъчната и митническата администрация е на път да избухне, след като през изминалата седмица Андрей Иванов, зам.-началник на Главно управление "Данъчна администрация" подаде оставка заедно с целия си екип. В основата на мотива е определянето на "Информационно обслужване" АД за изпълнител и последващия избор на решението, предложено от IBM за реализация на проекта за компютризация на данъчната и митническата администрация.
В Държавен вестник бр. 3 от 12 януари 1999 г. Министерството на финансите (МФ) обнародва обява за възлагане на държавна поръчка чрез пряко договаряне с един участник за системен интегратор на данъчна и митническа информационни система. За такъв е избрана фирма "Информационно обслужване" АД. Шеф на съвета на директорите на фирмата е Христо Трайков, който е и началник на управление "Информационни технологии" в МФ, а изпълнителен директор - Марио Манджуков, началник на отдел "Интегриране на информационните технологии" в същото министерство. Според Христо Трайков по принцип практиката показвала доста сериозна корупция при доставката на техника и за да се избегне това, е избрана държавната фирма "Информационно обслужване".
На 31 май министър Радев подписва анекс към договора, който е основание да се преведат седем млрд. лева от бюджета на Информационно обслужване (ИО). Парите са за организиране на първоначалния етап от изграждането на системата. Главно управление "Данъчна администрация" (ГУДА) и Главно управление "Митници" нямат готовност да възложат каквато и да било задача на ИО, понеже все още няма изготвено задание. Въпреки това парите се превеждат на ИО, която на свой ред организира конкурс за изготвяне на задание за информационната система на Данъчната администрация между осем участника. Комисия от различни министерства и държавни ведомства с опит в големите системи класира на първо място "Аксиор". На сцената тогава изненадващо излиза IBM с предложение данъчната администрация да адаптира неин нов продукт - Integrated Tax Application, който тя внедрява в Луизиана. За всеобща изненада "Информационно обслужване" сключва договор с IBM. "IBM предлага готово данъчно решение за разлика от останалите кандидати, затова решихме да тестваме тяхната система", коментира Христо Трайков. Според "PC Week" ГУДА дава становище, че не може да проведат процедурата на тестване поради липса на ресурси и специалисти. Освен това според тях в готовата към момента система на IBM има не повече от 20% от необходимата за техните цели функционалност, а поради необходимостта от съществени промени (например липса на модул за ДДС) системата ще се адаптира и доработва поне до края на 2002 г. Министърът на финансите обаче дава нареждане тази процедура да бъде изпълнена. Консорциумите получават факс, с който са уведомени, че тези тестове ще продължат до 24 декември, а резултатите от конкурса ще останат в сила само ако не се стигне до сделка с IBM!
Така "Информационно обслужване" е на път да се окаже уникална фирма - с подозрителната благословия на финансовото министерство, превърната в неразделна част от Интегрираната данъчна информационна система (за специфичното решение на IBM в България няма други фирми, специализирали в базата й данни и софтуерното решение за данъчна администрация). ИО разпростира действията си и върху митническата и трезорната системи чрез договаряне с един изпълнител и чрез тях концентрира безценна информация за хора и фирми. "Какво толкова, фирмата е държавна", коментираха от финансовото министерство. "Засега... ", лаконично констатираха пак оттам.
Всички опити да се изгради Информационната система на министерството на финансите са придружени със скандали и уволнени служители:
Очевидно нещо не достига, за да се изгради Информационната система на министерството и това не са средства.
Милошевич надхитри опозицията
Скупщината прие законодателни промени, които ще попречат на опозицията да печели избори
"Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват" - това фолклорно откровение приляга чудесно на последния ход на югопрезидента Милошевич, с който той отново показа, че е номер едно в Сърбия. Докато опозиционните лидери продължават да се карат кой да води бащината дружина, а част от тях пропътуваха половин Европа и стигнаха до Америка, за да чуят похвали и обещания за подкрепа на демократичните им усилия, у дома - в Сърбия, югопрезидентът пристъпи към далеч по-прагматични действия. Наред с повишаването на имиджа си на възстановител на страната след натовските бомбардировки Милошевич се зае и с подготовка на поредните избори - по логиката "нали всъщност точно това иска опозицията". Първо сръбският парламент прие офертата на Сръбското движение за обновление (СДО) на Вук Драшкович да вкара в дневния си ред предложението за предсрочни общи избори. След това обаче парламентарното мнозинство, доминирано от кохортата на Милошевич, Маркович и Шешел, прие промени в закона за местното самоуправление, които ще попречат на опозиционните кандидати да печелят в бъдещи местни избори. Скупщината намали правомощията на общините и ограничи възможностите им сами да вземат решения. Най-важната новост обаче, която пряко удря по опозицията, е, че се променя системата за произвеждане на местните избори - въвежда се принципът на мажоритарната система и занапред изборите ще се произвеждат само в един вместо досегашните два тура. Така Милошевич блестящо използва разединението на опозицията, която едва ли ще намери сили да излъчва общи кандидатури.
Това, че законът бе приет при пълното отсъствие на опозиционни представители в парламента, въобще не изненадва. СДО бойкотира заседанието заради отказа на парламентарното мнозинство за започване на разследване на автомобилната катастрофа, при която за малко не загина Драшкович. Макар и по други причини, останалите по-малки опозиционни партии също се присъединиха към бойкота. Протестът на СДО обаче е повече от добре дошъл за социалистическото мнозинство в парламента, защото поставя под съмнение разглеждането на предложението за предсрочни общи избори в Сърбия. Подобен скептицизъм не бе чужд и на самата СДО, чиито представители дори се изненадаха от сговорчивостта на социалистите и заявиха, че парламентът явно не гледа сериозно на предложението им.
Междувременно, след като стана ясно, че в Скупщината е влязло предложението за предсрочни избори, Белград отново стана арена на улични сблъсъци. Близо двехилядна демонстрация на студенти бе разпръсната от полицията с палки и сълзотворен газ. Студентите се опитваха да стигнат до парламента и също да се обявят за предсрочни избори. Тогава дойде новината, че е променен законът за местното самоуправление. Веднага след приемането на законопроекта на първо четене опозицията подскочи като ужилена и обяви, че с новия закон ще загубят и малкото власт върху общините, които контролират. Веднага се чуха протести, че законът има за цел да централизира властта в ръцете на Белград и да намали местното самоуправление. "Най-съществената заплаха е, че законът подчинява местните власти на централната и лишава общините от правото сами да вземат решения", твърди Александър Котрич, представител на СДО. Управляващата коалиция владее парламента, но опозицията все пак контролира няколко големи общини, между които и столицата Белград. Според противниците на Милошевич това е циничен опит на правителството да установи тотален контрол върху цялата страна и да завладее и градовете, където в момента управляват опозиционни кандидати. Имаше, разбира се, и далеч по-войнствени изказвания. Координаторът на Съюза за промени Владан Батич заплаши, че ако законът влезе в действие, общините, управлявани от опозицията, ще обявят неподчинение. Според Батич тези общини могат да сформират локални обединения, които ще се самоуправляват и няма да зачитат разпоредбите на централната власт. Това несъмнено е доста крайна теза, но пък напълно отразява страховете на опозицията, че правителството ще се съгласи само за произвеждането на местни избори, а новият закон прави спечелването им от опозицията почти невъзможно.
Китай смути Световната търговска организация
Президентът Клинтън изпрати спешно пратеник в Пекин, който да преговаря за влизането на Китай в Световната търговска организация (СТО). Президентската администрация бърза, защото се надява да се договори с Китай преди форума на СТО в Сиатъл в края на месеца. Ако този шанс бъде пропуснат, може да минат години, преди да се появи нова удобна възможност. Преговорите в Пекин трябва да подготвят проектоспоразумение, върху чиито стотици страници ще бъдат регламентирани хиляди търговски детайли, засягащи почти всички области - от телекомуникациите до текстилните стоки.
Има обаче един по-съществен въпрос - дали приемането на Китай в СТО е от полза за САЩ или за търговската организация. Аргументите в полза и на двата въпроса са ясни и не бива да се пренебрегват.
Световната търговска организация е важна международна институция, която определя правилата и разрешава споровете. Китай е една от най-големите световни икономики и продължава да разширява значението си. Ако такъв капацитет остане извън СТО, това би отслабило организацията. Влизането на Китай в СТО ще принуди азиатския гигант да спазва правилата и да зачита търговските контакти, а това от своя страна ще стимулира прехода от полудържавна към либерална икономика. Но има и нещо друго - американският пазар и без това е изцяло отворен за китайските стоки, а китайското членство в СТО ще принуди Пекин да отвори доста сектори за американски инвестиции и търговия. Кой губи?
Отговорът е СТО или поне във вида, в който Вашингтон желае да бъде търговската организация. СТО все още е млада и крехка организация. Понякога дори и някои от нейните страни членки, които са утвърдени демокрации и развити икономики, не зачитат правилата й. Справка - Европейският съюз, който не иска да промени условията си за внос на банани въпреки многократните разпоредби на СТО. Освен това не бива да се забравя, че много от правилата тепърва предстои да бъдат написани. Затова въпросът не е дали изобщо Китай да бъде приеман в търговската организация. В дългосрочен план отговорът е "да". Проблемът е дали Китай под сегашното си несигурно, комунистическо ръководство подлежи на влияние и дали СТО е организацията, способна да го окаже. Да не стане обратното - Китай да преоформи СТО - нещо, което без съмнение малцина биха желали. Ето това е фундаменталният въпрос, който трябва да се има предвид на предстоящите преговори с Китай.
В очакване на голямата близкоизточна сделка
Започнаха пазарлъците за окончателно споразумение между Израел и палестинците
Казват, че евреите са ненадминати в търговията. За арабите също се твърди, че са вещи в това изкуство. Чии умения ще надделеят обаче, ще проличи до февруари следващата година, когато Израел трябва да направи една от най-важните сделки в цялата си история. Това е срокът, в който Израел и палестинците трябва да се спазарят за окончателния статут на окупираните територии, т.е. да проправят пътя за създаването на независима палестинска държава. По всичко личи, че пазарлъкът, наречен "Земя срещу сигурност, няма да бъде лесен, а и времето едва ли ще стигне. Все пак става дума за конфликт, подклаждан грижливо десетилетия наред и амбициите за постигане на проектоспоразумение през февруари и сключването на окончателен договор през септември 2000 г. изглеждат доста съмнителни. Факт е обаче, че заключителните преговори вече започнаха и Израел пристъпи към своята част от ангажиментите, поети в Уай ривър и Шарм ел-Шейх.
"Стоките", които трябва да сменят собствениците си, са известни отдавна. Израелската армия трябва да се изтегли от 40 на сто от окупираните територии. Тук обаче и двете страни се натъкват на трънливия въпрос за еврейските поселения на Западния бряг. Палестинците не ги искат, а израелското правителство не иска, а и не е в състояние да ги премахне заради тоталната опозиция на ортодоксалните евреи, които смятат, че имат изконно право върху тези земи. Освен това трябва да бъдат определени границите на палестинската държава и да бъде решена съдбата на разделения Ерусалим. Бъдещето на библейския град продължава да бъде един от най-емоционалните и труднорешими въпроси. Палестинците искат източната част на града, окупирана през 1967 г. от Израел, да стане столица на новата им държава. Но Израел отдавна е обявил, че Ерусалим е "вечна и неделима еврейска столица". Към всичко това трябва да се прибавят и проблемите около освобождаването на палестинските затворници и завръщането на бежанците.
От палестинската страна се очаква да изпълни основното условие - да гарантира сигурността на евреите, като обуздае тероризма на израелска територия, а това от своя страна трябва да доведе до размразяване на отношенията между Тел Авив и арабските съседи на Израел. Очаква се на първо място мирният договор да отвори вратите пред преговорите със Сирия, която е един от значимите фактори в определяне на политиката на останалите арабски държави в региона.
Още със започването на преговорите в Рамала стана ясно, че пазарлъците за границите на палестинската държава ще бъдат повече от горещи. Малко след това споровете се пренесоха в Париж, където израелският премиер Барак и палестинският лидер Арафат присъстваха на XXI конгрес на Социалистическия интернационал. Тук започнаха драмите около тълкуването на резолюциите 242 и 338 на Съвета за сигурност на ООН, които призовават Израел да върне териториите, окупирани през 1967 и 1973 г. Барак заяви, че те имат различен смисъл, когато става дума за арабските страни с международнопризнати граници и за палестинците, които нямат собствена държава. Израелският премиер твърди, че когато става дума за това колко земи трябва да бъдат върнати на палестинците, трябва да се има предвид сигурността на еврейската държава. Барак подкрепи тезата си с последния бомбен атентат в град Натания, при който бяха ранени над 30 души. "Живеем в изключително несигурен регион, където никой не уважава и не зачита слабите. Ето защо трябва и занапред да можем да се защитаваме при непредвидени ситуации и външни заплахи", подчерта израелският премиер. На това Арафат заяви директно: "Израел трябва да върне всички окупирани земи. " Палестинският президент не пропусна и другата болезнена тема за израелските поселения в Западния бряг: "Принципите на справедливия мир са несъвместими с еврейските селища, създадени да попречат на създаването на палестинска държава". Палестинският лидер обаче няма много основания за негодуване, след като получи първите доказателства за добронамереност. Още в предизборната си кампания Барак заяви, че проблемът с еврейските заселници ще бъде решен справедливо - някои от тях ще бъдат премахнати, а други ще останат. Барак се срещна със съвета на заселниците и бе намерен компромис - 12 нелегални поселения да бъдат разрушени, а 30 да получат разрешение да останат непокътнати. Малко по-късно в едно от нелегалните селища близо до град Хеброн влязоха булдозери, а войската със сила разгони заселниците. С това на практика бе направена първата стъпка към опразването на Западния бряг от еврейско присъствие. А с последното си решение за изтегляне на войските от още 5% от окупираните територии израелското правителство даде поредното доказателство, че подхожда сериозно към сделката "Земя срещу сигурност".
Другият въпрос, който предстои да бъде изтъргуван, е палестинското искане за завръщане на палестинските бежанци, разселени след основаването на Израел през 1948 г. и по време на арабско-израелската война през 1967 г. По данни на ООН около 1.7 милиона палестинци живеят в лагери в Сирия, Ливан и Йордания. Палестинците искат всички те да се завърнат по домовете си, а Израел отказва и предлага да плати обезщетения вместо това. Нежеланието на Барак е лесно обяснимо, защото на бежанците не се гледа с добро око, тъй като твърде често те са създавали големи проблеми на държавите, в които са се настанили. През 1970 г. палестински бежанци бяха в основата на опита за преврат срещу йорданския крал Хюсеин, а техни активисти бяха сред инспираторите на гражданската война в Ливан от 1975 - 1990 г., по време на която ливанските мюсюлмани и християни се избиваха помежду си.
Наблюдателите отбелязват, че ако всички досегашни преговори са били водени в условно наклонение, то със срещата в Рамала е започнал големият близкоизточен пазарлък. До три месеца ще проличи дали и двете страни умеят да търгуват успешно.
Ти Би Ай плати за "Булстрад" с испански дълг
Неуспелият кандидат за дружеството пусна слух, че цената е разсрочена
Израелско-германската фирма Ти Би Ай е платила 80% от цената за придобития пакет от "Булстрад", като е използвала споразумението между България и Испания за замяна на дълг срещу собственост. Остатъкът е платен в брой, съобщи отлично осведомен източник от правителствените среди. Това означава, че българският дълг към Испания е намалял с малко повече от 6 млн. долара (при обща цена на сделката 7.61 млн. долара).
Спогодбата за замяна на испански дълг срещу собственост, ратифицирана от българския парламент в края на миналата година, досега не беше прилагана по конкретна сделка. Тя урежда дълг на Минералбанк към испанската "Банко естериор де Еспаня" в размер на 4.65 млрд. песети (около 40 млн. нови лева). Очакваше се споразумението да се прилага главно за испански компании, които участват в българската приватизация. Текстовете на спогодбата обаче не забраняват схемата да се прилага от всеки инвеститор, който купи част от дълга по редуцирана стойност (договорена с Испания). Като плащане по сделката се отчита пълната стойност на договорения дълг.
Въпреки неофициалните съобщения за постъпило плащане от няколко седмици в приватизационните среди плъзна слух, че Ти Би Ай не е платил цялата сума, че част от цената е разсрочена за пет години и че е възможно сделката да бъде развалена. Според обявата за приватизация, обнародвана в Държавен вестник, купувачът на 31% от "Булстрад" трябваше да плати цялата цена в брой в срока, посочен в конкурсната документация. Официалните съобщения след подписването гласяха, че купувачът ще плати в седемдневен срок от влизането на договора в сила, тоест, след като Националният съвет по застраховане разреши на купувача да придобие над 5% от капитала на "Булстрад". Разрешението стана факт към края на лятото.
"Платихме договорената сума по приватизационния договор. Цялата сума е изплатена кеш", каза пред "Капитал" Евгени Попов, изпълнителен директор на Ти Би Ай.
Според запознати слухът е иницииран от неуспелия купувач на 31% от капитала на "Булстрад" - българо-чешкия инвестиционен холдинг "Бул-чех". Той беше декласиран от наддаването заради липса на документи, че е внесъл изискуемия депозит. Неофициално впоследствие отхвърленият кандидат твърдял, че декласирането е станало по недоразумение и че всъщност депозитът бил внесен.
Според неофициални изказвания на представители на Ти Би Ай компанията вече контролира над 51% от капитала на застрахователното дружество. Твърдението за контролен пакет вероятно означава, че Ти Би Ай влияе при управлението на акциите на кооперацията "Дунав 5 Б" (от служители и мениджъри на дружеството). Последната преди повече от година изкупи увеличението на капитала на "Булстрад" от 4 на 4.7 млрд. стари лева, като така придоби около 15% от акциите на дружеството. Евентуално споразумение за контрол на Ти Би Ай върху акциите на "Дунав 5 Б" обяснява защо сегашният мениджмънт запази позициите си след сделката с израелско-германската фирма.
Според запознати Ти Би Ай е увеличил и пакета, който действително притежава в "Булстрад", чрез покупката на акциите на Авиокомпания "Балкан" и на още един малък акционер. Преди приватизационната сделка и увеличаването на капитала в полза на "Дунав 5 Б" държавата имаше около 65% от капитала на "Булстрад". Акционери с неголеми пакети бяха БНБ, Минералбанк, Авиокомпания "Балкан", Кореком, Булбанк, СО МАТ, Съюза на българските автомобилисти (СБА) и др. След приватизационната сделка участието на Ти Би Ай в капитала на застрахователното дружество достигна 36% (преди сделката купувачът беше придобил от СБА пакет от 4.99%).
Кремъл отвръща на удара
Контранастъплението на президентството завари неподготвени противниците му
"Тримата мускетари" е хубава книга, която обикновено се чете в ранна юношеска възраст, въпреки че понякога и по-възрастните могат да намерят нещо интересно в нея. Например бившият руски премиер Евгений Примаков, който в края на октомври отказа среща с президента Борис Елцин, на която трябваше да му бъде връчен най-високият руски орден "Св. Андрей" в чест на 70-годишнината му. При Александър Дюма има почти същия момент - кардинал Ришельо кани прочулия се вече д'Артанян в двореца и му предлага да премине в кралската гвардия. За радост на приятелите си гасконецът отказва и само мъдрият Атос казва: "Може би трябваше да приемеш."
Политиката не е приключенски роман и затова принципна позиция като тази на Примаков, който отказа да отиде в Кремъл заради действията на част от президентското обкръжение, не винаги е за предпочитане. Постъпката на бившия разузнавач е ненужно изостряне на отношенията с президентството, което през есента показа, че не трябва да бъде отписвано от политическата борба.
Въпреки отказа си да отиде в Кремъл Примаков написа писмо на Елцин заедно с другите двама водачи на партийната листа на движението "Отечество - Цялата Русия" - московския кмет Юрий Лужков и губернатора на Санкт Петербург Владимир Яковлев, в което призоваха държавния глава да излезе от изолацията, в която според тях се намира, и да уволни част от администрацията си. Елцин не обича да му дават съвети и мълчанието му след получаването на посланието в Кремъл потвърждава съмненията, че той се намира в информационна блокада. Нежеланието на бившия министър-председател да се срещне с Елцин е победа за по-радикално настроения Лужков, чийто президентски рейтинг се сгромоляса до 4-5% и му се налага да разчита на Примаков за доброто представяне на създаденото от него движение на парламентарните избори на 19 декември. Затова и много наблюдатели видяха в решението на експремиера ход на московската групировка, която се стреми да не допусне сближаване между Кремъл и Примаков по инициатива на президентството.
Според контролирания от бизнесмена Борис Березовски вестник "Независимая газета" обаче стратезите на "Отечество - Цялата Русия" изобщо не са против Елцин и Примаков да изпушат лулата на мира, стига преди това президентът да уволни премиера Владимир Путин, който уверено води сред кандидат-президентите с 29% срещу 14% за Примаков и 17% за лидера на комунистите Генадий Зюганов. Цитирайки неназовани източници в щаба на "Отечество", вестникът разкрива коварен план с участието на западни политици, който трябва да доведе до смяната на Путин след срещата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа на 18 и 19 ноември в Истанбул.
Руските вестници не се славят с особена обективност, така че информацията на "Независимая газета" може да се окаже поредният компромат в битката между Кремъл и "Отечество", която, изглежда, няма да бъде бутафорна размяна на удари в добрия стил на западните демокрации, а война с използването на всички техники. Близките до президентството медии твърдят, че Примаков е в основата на кампанията за корупция в обкръжението на Елцин, провеждана според тях от чуждестранната преса. Антикремълски настроените вестници и телевизии не пропускат възможност да нападнат свитата на президента, но дори те не успяха да отбият мощното медийно настъпление на Кремъл. Отново на бял свят бяха извадени слуховете, че Примаков е получил 800 хиляди долара от оръжейна сделка с Ирак, широко беше цитирано изказването на бившия началник на американската агенция за национална безопасност Уилям Одъм, че Примаков е знаел за последните два атентата срещу грузинския президент Едуард Шеварднадзе, голямо внимание беше отделено на финансовите проблеми на медийната група "Медиа МОСТ", основен рупор на пропагандата в подкрепа на Примаков и Лужков. Сбъднаха се лошите предчувствия, появили се през лятото при създаването на министерството на печата. Ведомството отказа да изпълни искането на централната избирателна комисия за санкция срещу прокремълската Обществена руска телевизия заради клеветнически изявления. Освен парламентарните избори, на които ще разчита на губернаторският блок "Единство", оглавяван от министъра на гражданската отбрана Сергей Шойгу, Семейството, както е известно обкръжението на президента, ще използва кметските избори в столицата като допълнителна възможност за отнемане на гласове от "Отечество - Цялата Русия". Кандидат на Кремъл ще бъде Павел Бородин, управител на собствеността на президентството и един от главните участници в скандала с получаване на подкупи от швейцарската фирма Mabetex. Миналата година Елцин открито обяви, че ще използва възможностите на Бородин, за да убеди депутатите да приемат кандидатурата на Сергей Кириенко за премиер.
Освен на медийна поддръжка и лоялни кандидати президентската администрация разчита и на контакти с други политически партии. В Кремъл се появи бившият шеф на комитета по приватизация Алфред Кох, подал оставка през есента на 1997 г. заради корупционен скандал, който ще се грижи за контактите със Съюза на десните сили, един от лидерите на който, Сергей Кириенко, също ще се кандидатира за кмет в Москва. В последно време все повече се говори, че Кремъл дори може да потърси сътрудничество с комунистите, които с нищо реално не заплашиха управлението на Елцин.
В сравнение с август, когато беше назначен за премиер Путин, а Примаков се съгласи да оглави избирателната листа на "Отечество - Цялата Русия", позициите на Кремъл изглеждат много по-добре - значителна е вероятността президентството да получи поне една своя парламентарна група в новата Държавна дума, а подкрепяният от него кандидат-президент води с голяма разлика пред съперниците си. Цената на този успех навярно ще бъде плащана през следващите години. Войната на компромати, водена с желание и от двете страни, допълнително намалява доверието в политиците и партиите, което окончателно може да отблъсне интелигенцията и младежта. Борбата за подкрепата на губернаторите и отстъпките, които ще им бъдат направени преди или след изборите, ще засили центробежните сили в регионите. Противопоставянето на свои и чужди в елит ще доведе до изтласкване на загубилите от политическия елит и чистки сред чиновниците, като новодошлите едва ли ще бъдат по-добри от предишните. И затова не е случайно, че, отбелязвайки поредната годишнина от октомврийската революция, руснаците се опасяват, че както и през 1917 г. властта скоро ще започне да се търкаля на улицата, лесна плячка за всеки, който я пожелае. Все още няма основание за паника, но е време руските политици да се замислят накъде тласкат страната си.
Накратко
Чуждите инвестиции, влезли в страната през приватизационни сделки, ще достигнат 300 млн. долара за 1999 г. и 600 млн. долара за 2000 г., прогнозира Илиян Василев, директор на Агенцията за чуждестранни инвестиции. Според него преките външни инвестиции за настоящата година ще бъдат около 720 млн. долара, а приходите от сделката за БТК ще дойдат догодина. За 1999 г. инвестициите на зелено (т.е. за започване на бизнес от нулата) и допълнителните инвестиции (във вече същестуващи фирми на чужденци) ще бъдат равни на тези от приватизация, а през 2000 г. ще бъдат около 380 млн. долара. Чуждите инвестиции през приватизация през следващите години се очаква да намаляват - прогнозата е за 550 млн. долара за 2001 г., 150 млн. долара за 2002 г., 100 млн. долара за 2003 г. и по 70 млн. долара за 2004 и 2005 г. Инвестициите през капиталов пазар за тази и следващата година се очаква да бъдат по 70 млн. долара, 90 млн. долара за 2001 г., по 100 млн. долара за 2002 и 2003 г., 120 млн. долара за 2004 г. и 150 млн. долара през 2005 г. Агенцията за приватизация продаде 80% от капитала на "Черноморски риболов - Бургас" ЕАД, на бургаското дружество "Консорциум Рибекс" ООД срещу 1.211 млн. нови лева. Цената е платима наполовина в брой, наполовина - чрез всички законови платежни средства. "Консорциум Рибекс" се задължава в срок от три години да инвестира 1.765 млн. долара.
Агенцията за приватизация подписа договора за продажбата на 79% от капитала на "Интермат" АД - Стара Загора, на работническо-мениджърското дружество "Интермат - 99" АД. Цената на сделката е 1.5 млн. нови лева, които ще бъдат платени разсрочено за 10 години. Купувачът се задължава да инвестира в дружеството 1 млн. лв. за период от три години.
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобри проектодоговора за продажбата на 75% от капитала на "Химик" - Асеновград. Параметрите на сделката се очаква да бъдат официално оповестени, след като приватизационният договор бъде одобрен и от правителството.
През изминалата седмица Министерството на търговията и туризма сключи шест приватизационни договора. Кафе-сладкарница "Черноморец", която е обособена част от "Оазис" ЕООД - Варна, стана собственост на ЕТ "Ариана комерс - Мл. Колев" срещу 180 хил. долара. Георги Ангелов Стоянов е купувачът на кафе-сладкарница "Корал", която също е обособена част от "Оазис", като цената на сделката е 60 хил. долара. "Феникс 99" ООД е новият собственик на 75% от капитала на "Феникс" ЕООД - Кърджали, като цената на сделката е 195 хил. долара. Магазин 1784 от кв. "Меден рудник", обособена част от "Пиргосплод" ЕАД - Бургас, премина във владение на Марина Дончева, като цената на сделката е 16 хил. лв. ЕТ "Михаил Петков" е новият собственик на 20% от капитала на "Враца авто" ООД срещу сумата от 19 980 долара. Гаражно-складовата база във Варна, обособена част от ВМТ "Орбита" ЕАД, е вече собственост на "Бета Левел" ЕООД при цена на сделката 55 хил. нови лева.
Задават се рокади в Агенцията за приватизация
Новата структура на Агенцията за приватизация предвижда тя да остане само с един зам.-изпълнителен директор, съобщи добре осведомен източник от ведомството. Очаква се това да бъде Илия Калоферов, назначен преди няколко месеца да наблюдава сделките с посредници и консултанти. Длъжността на Димка Спасова, зам.-директор на АП от повече от пет години, като най-висш отговорник за сделките на ведомството, ще бъде съкратена. Това ще бъде обяснено с наскоро приетия закон за администрацията, според който държавните агенции имат право само на един заместник-председател. По неофициална информация освен това се обсъжда вариант, при който от агенцията да бъде извадено или значително съкратено финансовото управление. Възможно е и това управление да бъде влято в друга структура на агенцията, като по този начин бъде освободен неговият шеф Владимир Попов.
Промените в АП ще бъдат насочени към съкращаване на щата от сегашните почти 200 души на 150. Толкова са предвидени за ведомството според устройствения правилник на промишленото министерство (като първостепенен разпределител на бюджетни средства за АП), обнародван миналата седмица в Държавен вестник. Подтекстът на преструктурирането до голяма степен е насочен към освобождаване от по-старите служители на ведомството, назначени по времето на вицепремиера Александър Божков като шеф на АП. Точно такава е Димка Спасова. Другият отдавнашен зам.-директор на агенцията - Стоян Тодоров, смятан за човек с подкрепа от Божков, преди две седмици напусна длъжността си в приватизиращото ведомство и стана главен секретар на Министерството на външните работи. Тодоров беше член на работната група за БТК, в която на негово място отскоро влезе Захари Желязков, изпълнителен директор на АП.
В приватизационните среди се коментира, че отстраняването на Тодоров и очакваното съкращаване на Димка Спасова е не само в изпълнение на закона за администрацията, но е и начин да се ограничи външно за агенцията влияние върху големите приватизационни сделки, които останаха да се сключат - като продажбата на БТК и "Булгартабак холдинг". Промяната е резонна, тъй като вицепремиерът Божков, досега отговорен за приватизацията, се очаква да поеме основната част от преговорите на кабинета за присъединяване към ЕС.
Засега не е ясно как Захари Желязков ще промени длъжностите на своите съветници Таня Кованлъшка, Екатерина Колчакова и Веселин Маламов. Като шеф на държавна агенция (пак според новия закон) Желязков няма право на политически кабинет и на съветници. За да останат в агенцията, те трябва да бъдат преназначени примерно като шефове на отдели или управления.
Накратко
Акционерите на "Петрол холдинг груп" гласуваха 1.059 млн. нови лева от печалбата на дружеството за миналата година да бъдат разпределени като дивиденти. Това означава доход от 0.18 лв. за акция с номинал 1 лев. От тази седмица стартира подписка за увеличаване на капитала на "Петрол холдинг груп" до 9 млн. лв. Предлагат се 2.99 млн. нови акции.
Американската компания "Рудолф Робинсън" изпрати до премиера Иван Костов писмо, според което екипът по избор на наемател на "Стомана" - Перник, е предоставил на промишленото министерство неверни данни за американската оферта. Според "Рудолф Робинсън" са били занижени предложените инвестиции, броят на работните места и средногодишният оборот на американската компания.
На 25 и 26 ноември в Прага ще се проведе форум "Енергия '99", на който ще бъдат представени възможностите за инвестиции в българската енергетика. България ще представи законодателството в тази област, както и програмата за преструктуриране и приватизация на енергийните фирми. Организатори са Чешко-българската търговска камара и дружествата "Нютон файненшъл мениджмънт" и "Енергон" в партньорство с електрическата компания ЧЕЗ, въгледобивното дружество "Мостецка ухелна сполечност" и газоснабдителната компания "Трансгаз". От българска страна ще участват вицепремиерът Евгений Бакърджиев, председателят на Държавната агенция по енергетика Иван Шиляшки и заместникът му Станчо Андреев.
Общи събрания
Превръщането на записите в облигации обтегна отношенията в СДС
Парламентът удължи срока за предложения по поправката в закона "Лучников"
Лобито на реститутите в парламента е на път да извоюва поредна победа. Преди десетина дни парламентът гласува на първо четене поправката в Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти (т.нар. закон "Лучников"), според която компенсаторните записи се превръщат в дългосрочни държавни облигации. Записите представляват реституционни книжа, които бившите собственици получават като обезщетение за невърнатите си имоти. Досега записите можеха да се използват като плащания по всички приватизационни сделки. Превръщане в облигации ще се прилага за тези, които не били изхарчени до 31 декември 2000 г. Промяната е равносилна на увеличаване на вътрешния дълг с неколкостотин милиона марки, затова досега много от управляващите показваха, че са против.
Поправката е изгодна за бившите собственици на имоти, защото им гарантира, че ще получат приходи от реституционните си книжа, както и че ще увеличи цената им. Според информация от инвестиционни посредници веднага след анонсирането на поправката цената на записите вече е скочила с 2-3% и в момента е около 18-20% от номинала.
Вероятно заради неодобрението на част от мнозинството обаче миналата седмица парламентът гласува срокът за внасяне на предложения по законопроекта преди второ четене да се удължи с две седмици. "Не зная защо парламентът прие удължаване на срока", заяви пред "Капитал" депутатът от ОДС Светослав Лучников, автор на закона и вносител на поправката. Тя беше планирана в дневния ред на правната комисия в четвъртък, но ще мине на второ четене най-рано в края на ноември.
"Няма политическо единство по тази поправка. Лучников винаги избира такива моменти (ситуацията в СДС след местните избора - б.а.), за да прокарва намеренията си", каза пред "Капитал" представител на парламентарното мнозинство.
"Разбрах, че законът е минал на първо четене през парламента едва на следващия ден, и бях изненадан", заяви вицепремиерът Александър Божков.
Ако се съди по изявленията на финансовия министър Муравей Радев, той също е против поправката. При представянето на проекта за бюджет 2000 в парламента Радев заяви, че според него един от основните рискове за бюджет 2000 е увеличаването на натиска за държавни гаранции и нарастването на обема на непаричните платежни средства. Ако бъде приета, поправката "Лучников" ще се отрази върху приходите в държавната хазна от 2002 г. По същество новият текст е искане за директно увеличаване на държавния дълг - нещо очевидно по-лошо от държавни гаранции, затова няма подкрепата на финансовото министерство.
"Предложил съм издадените записи, засега неизползвани в приватизацията, да се декларират до 31 март 2000 г. Така въз основа на сумата, която се получи, Министерството на финансите да предложи при какви условия да стане превръщането на записи в облигации, така че да бъде съобразено с условията на бюджета. Ако сумата е малка, да се изплащат за по-малко години, ако е по-голяма - за повече години", каза Лучников пред "Капитал".
Гласуването на проектопромяната в закона "Лучников" беше отчасти предопределено от факта, че председателят на парламента Йордан Соколов я разпредели за обсъждане от правната комисия. Последната, по едно съвпадение, се председателства от Светослав Лучников. Доста по-логично обаче е проектът да мине през икономическата комисия, защото законът "Лучников" и поправката в него уреждат главно стопански отношения и доста засягат приходната част на бюджета. Разпределянето към икономическата комисия обаче било избягнато заради неодобрителното отношение на председателя й Никола Николов към поправката. Източник от парламента съобщи, че Николов не гласувал закона на първо четене, като демонстративно прибрал картата си.
Десет години преход - нови свободи и нови предизвикателства
Премахването на бариерите пред дребния бизнес трябва да е приоритет за правителствата
През последните десет години промените в Централна и Източна Европа и бившия Съветски съюз достигнаха мащаби, за които едва ли някой в тези региони се е осмелявал дори да си помисли преди 1989 г. Свободата във всичките й аспекти, пазарните механизми, частният сектор са вече реалност. Степента на навлизане на промените варира в отделните страни в преход от планова икономика към пазарно стопанство, но посоката като цяло е правилна.
Все още обаче остава дълъг път до финала, по-близък за някои, по-отдалечен за други. Но както за едните, така и за другите пътуването няма да е никак лесно. Финансовата криза в Русия от есента на 1998 г., войната в Косово и днешните военни сблъсъци в Чечения болезнено ни напомнят, че преходът ще бъде труден. Събития, които на моменти ни карат да забравяме колко важно е да преследваме свободата, мира и благоденствието в Европа.
В действителност 10 години след падането на Берлинската стена прогресът в трансформирането на страните от Източна Европа и ОНД в демократични държави с пазарна иконома е очевиден. Изправени пред драматични промени и голяма несигурност, хората в тези страни намериха сили да преодолеят наследството на стария режим. Днес мнозинството от стоките и услугите се създават в частния сектор. Свободните и честни избори са вече стандарт.
Девалвацията на рублата на 17 август 1998 г. разтърси не само Русия, но и всички страни в региона със статут на нововъзникнали пазари. Финансовата криза отмина, но кризата на доверие към Русия остава. Прогресът на тази страна в структурните реформи е, меко казано, силно разочароващ и крайно несъвместим с таланта и духа на народа на Русия. Ширещата се корупция е в състояние перманентно да подкопае икономическото развитие на Русия. Обнадежден съм обаче от факта, че основен акцент на провежданата в момента предизборна кампания за руската Дума е корупцията на всички нива. Това означава, че хората в Русия осъзнават колко сериозен е този проблем. Окуражаваща е и несбъднатата прогноза за дълбочината на финансовата криза в Русия и влиянието й върху страните от Централна и Източна Европа. Кризата напомни на управляващите в региона, че чуждите инвеститори следят много внимателно прогреса в структурните реформи и щедро възнаграждават тези държави, които ги прилагат. Държавите, направили рано първите стъпки на реформите, вече берат плодовете на своя безспорно труден избор. Погледнете къде са днес балтийските републики, доскоро на едно ниво с Беларус, Украйна и Русия.
Посланието ми в първите дни на второто десетилетие на прехода на страните от Източна Европа към техните правителства и политици е - ускорете реформите! През последните 10 години приватизацията и либерализацията на някои пазари бяха извършени, без да се държи сметка за конкуренцията и корпоративния мениджмънт. Задължително условие за успешен преход е наличието на надеждни държавни институции, които да прилагат законите и регулиращите механизми, без да фаворизират определени структури за сметка на други. Такива институции липсват в почти всички държави от региона. Разграбването на публичните ресурси, укриването на данъците, незаконното прехвърляне на капитали зад граница, незачитането на законите не подминаха дори отличниците на прехода.
За мнозина в Централна и Източна Европа преходът към пазарно стопанство се асоциира единствено със загуба на доходи и безкрайни социални проблеми. Хората не бяха подготвени за толкова драматични промени. В този смисъл недоверието им към реформите е обяснимо. Въпреки това стремежът към новия начин на живот е очевиден. В началото на годината посетих Краков. Един феноменално променен град, изпълнен с много надежда. Преди десет години повече от половината от жителите на Краков работеха или в огромния завод за производство на стомана, или в аграрния сектор. Днес краковчани са заети предимно в дребния, динамичен бизнес. Част от тях ще ви кажат, че животът преди десетилетие е бил по-добър - изглежда, са забравили за дългите опашки пред магазините за хляб. Повечето обаче ще ви говорят с гордост за новите си коли и дрехи. Ще споделят с вас, че днес повече отвсякога контролират съдбите си.
Реализирането на реформи винаги е трудно. Една държава може да е изработила брилянтно банково законодателство, но да се провали в прилагането му. Друга може да възприеме безупречна система на данъчно облагане, но да позволи данъчни заслони за фаворизирани държавни предприятия. Резултатът - неефективни фирми, които изкривяват пазара, и чужди компании, които не виждат причина да влязат на съответния пазар. Приоритет на правителствата в Централна и Източна Европа трябва да бъде премахването на бариерите пред малките и средните фирми със същия ентусиазъм, с който бе подходено към свалянето на желязната завеса през 1989 г. Страните в преход сами определят инвестиционния климат в региона. Западните икономики обаче също имат с какво да помогнат за подобряване на условията за инвестиране в тези държави. Под помощ имам предвид увеличаване на търговския обмен между Европейския съюз и страните от Централна и Източна Европа. Спадът в темповете на икономически растеж на Унгария и Полша през 1998 г. се дължи не толкова на руската финансова криза, колкото на забавянето на растежа на икономиките от ЕС, които не успяха да поемат износа от Централна и Източна Европа. В този контекст искрено се надявам ЕС да покани за преговори за присъединяване към съюза не само Полша, Унгария, Словения, Естония и Чехия, но и България, Латвия, Литва, Румъния и Словакия. Подобен подход в разширяването на ЕС ще ускори силно процеса на трансформация от планово стопанство към пазарна икономика в Източна Европа. Това на свой ред ще катализира политическите промени и ще затегне дисциплината в провеждането на икономическите реформи.
В не по-малка степен същото се отнася и за подобряване на икономическото сътрудничество и в частност увеличаването на търговския обмен между отделните страни, кандидат-членки на ЕС. Доволен съм от наличието на търговски организации, каквато е ЦЕФТА. Страните от Югоизточна Европа трябва да задълбочат връзките си не само с останалите държави в преход, но и с Турция и Украйна. Балтийските републики не трябва да пренебрегват отношенията си с Русия и страните от Централна Азия. Единствено по този начин ще предотвратим поставянето на нови икономически бариери между Запада и Изтока.
Много воля и много усилия бяха необходими за свалянето на желязната завеса и отварянето на страните от Източна Европа за политическите и икономическите реформи. Далеч повече усилия обаче са необходими и от страна на Запада реформите да бъдат извършени.
Европейската банка за възстановяване и развитие ще бъде партньор на тези държави до финала на прехода. Създадена през 1991 г., банката е финансирала самостоятелно проекти за 12 млрд. евро. В сътрудничество с други финансови институции ЕБВР е наляла 31 млрд. евро в страните от Централна и Източна Европа за последните осем години. Осигурените от банката ежегодни финансирания на икономиките в преход нарастват с всяка следваща година. В държавите, в които оперираме, сме изградили представа за надежден, дългосрочен партньор. Вярвам в доброто бъдеще на Централна и Източна Европа.
В годишния доклад за икономиките в преход Европейската банка за възстановяване и развитие дава оценка за хода на реформите в 26 държави от Централна и Източна Европа, в които банката оперира. Критериите за оценяване на отделните държави в преход са: либерализация на цените, темп на приватизация, външнотърговски обмен, валутни курсове, банкова система, капиталов пазар и конкуренция. Минималната оценка е 1, а максималната 4+. Най-високо от икономистите на ЕВБР е оценена Унгария, следвана от Полша, Чехия и балтийските републики.
Максимална оценка Унгария получи за хода на приватизацията, външната търговия, либерализацията на валутния пазар, банковата реформа и паричната политика на централната банка на страната. Най-ниска оценка получиха конкурентната среда в Унгария и средносрочното и дългосрочното финансиране за унгарските фирми.
Чехия бе разкритикувана за темпа на приватизация в банковата система и енергийния сектор. Негативна оценка получиха още регулираните от държавата наеми и незадоволителното развитие на капиталовия пазар. Скоростта, с която се приватизира в Полша, също не се хареса на ЕБВР. Банката препоръча ускоряване на реформите в аграрния сектор, който е далеч под стандартите на ЕС.
ЕВБР похвали България за постигнатата макроикономическа стабилизация и призова правителството на Иван Костов да ускори значително прехода към пазарна икономика. Банката акцентира на четири ключови пункта в реформите в България. На първо място ЕВБР посочи силно забавената приватизация и в частност приватизацията на държавните предприятия в инфраструктурата. Второ - значителна част от все още неприватизираните предприятия са нерентабилни, което налага бързата им ликвидация. Според ЕБВР България не разполага с ефективно законодателство за фалитите. На трето място ЕБВР поставя като приоритет реформата на пенсионната система и здравното осигуряване. Слабо развитият капиталов пазар и липсващите на практика финансови посредници също не убягнаха на експертите на ЕВБР. В доклада на ЕБВР се споменава, че 33 на сто от българите живеят в крайна бедност.
Цената на петрола достигна тригодишен максимум
Цената на петрола достигна тригодишен максимум в края на изминалата седмица, достигайки 24.42 долара за барел. В основата на рекордно високите цени на петрола са изявленията на министрите по петрола на Венецуела и Кувейт, в които се казва, че производственият таван в ОПЕК няма да бъде вдигнат на 24 март 2000 г., когато изтича първоначално договореният срок. "В ОПЕК явно са се научили, че изявленията на висши представители на картела могат да насочват пазара в желаната от тях посока винаги, когато са направени в подходящия момент", заяви анализатор в Merrill Lynch.
Според публикувания на 9 ноември доклад на базираната в Париж Международна енергийна асоциация запасите на суров петрол в големите индустриални държави са намалели с 1.8 млн. барела дневно през септември. Ден по-късно Американският петролен институт изнесе данни за наличностите от суров петрол в САЩ за седмицата 1-7 ноември, според които потреблението е нараснало с темпове по-високи от очакваните.
Анализаторите са скептични за запазването на по-ниските производствени квоти след март 2000 г. "Много е лесно в ОПЕК да се придържат към ниските квоти, когато потреблението постоянно се увеличава. Но в момента, в който цените достигнат нива, отблъскващи потребителите, в ОПЕК ще започнат да регистрират неприемливо ниски постъпления от продажби. С края на месец март си отива и зимата в северното полукълбо, което безспорно ще промени цените при неизменно предлагане", заяви анализатор.
Пазарът чака по-високи лихви в САЩ
Публикуваните на 10 ноември данни за индекса на цените на производител (Producer Price Index - PPI) в САЩ за октомври - последното парче от пъзела "прегряването на американската икономика" - засилиха очакванията за повишаване на лихвите в Съединените щати на 16 ноември. Регистрираният ръст на PPI от 0.3% за октомври при прогнозирано увеличение от 0.1%, което с натрупване за първите 10 месеца на годината достигна 2.9% на годишна база при спад от 0.4% за същия период на 1998 г., се проектира в бягството на инвеститорите от американски ценни книжа - цената на 30-годишните правителствени облигации падна с 3/8 от долара, респективно доходността им се повиши с 0.3%, достигайки 6.10%, а индексът Dow Jones падна с 229 точки. Логично доларът незабавно поевтиня спрямо еврото от 1.041 до 1.046. Поскъпването на цените на производител в САЩ над очакваното е резултат от поскъпването на петрола и петролните продукти, автомобилите и лекарствата. Направените ден по-късно изявления на министрите по петрола на Венецуела и Кувейт, че производственият таван в ОПЕК няма да бъде вдигнат в края на март 2000 г., когато изтича първоначално договореният срок, наляха допълнително инфлационно напрежение сред играчите на пазара и предопределиха лихвената корекция във възходяща посока на Федералния резерв на 16 ноември.
По-рано през изминалата седмица - 8 ноември - доларът беше предпочитаната валута на фона на негативните данни за индустриалното производство на Германия за септември. Производството в най-голямата европейска икономика през септември е намаляло с 0.7% спрямо август, което на годишна база е свиване на продукцията с 2.6%. Съотнесени към данните от предходната седмица за намаляване на безработицата в Германия по-ниското производство налагат извода за намаляване на производителността в Германия. Това се отрази в курса на еврото спрямо долара, сринал се до 1.035 долара за евро от 1.046 - максимум, достигнат след новината за поредния областен прокурор в САЩ, който обвинява Microsft в нелоялна конкуренция.
Натиск върху еврото оказаха и данните за индексите на потребителските цени (Consumer Price Index) в Германия и Франция за октомври. Поевтиняването на цените на дребно в Германия с 0.1% и поскъпването им с едва 0.1% във Франция - държави с отчетена за периода януари-октомври 1999 г. инфлация съответно от 0.9% и 0.8% - още веднъж доказа неадекватната корекция с 0.5% на 14-дневната репо-лихва на междубанковия пазар в европейския валутен съюз (ЕВС) от Европейската централна банка, извършена на 5 ноември.
Финансовият пакет на стойност 18 трилиона йени (172 млрд. долара), приет от японското правителство на 11 ноември за стимулиране на японската икономика, разочарова играчите на пазара, които очакваха пакет не по-голям от 15 трилиона йени. Неясната позиция на японската централна банка относно директната покупка на правителствени облигации, предназначени да финансират стимулиращия пакет, които първоначално ще бъдат емитирани през февруари 2000 г. и очевидно предизборния характер на финансовия пакет (през септември 2000 г. в Япония предстоят парламентарни избори), в който за всекиго има по нещо, включително суми за подобряване условията на живот в старческите домове и за Интернет-потребителите - изграждане на фиброво-оптична кабелна мрежа в цялата страна до 2005 г. - но недостатъчен да стимулира потреблението в Япония натиснаха надолу Nikkei 225 с 1.3% и поевтиниха йената от 104.30 до 105.24 йени за долар.
Паладият поскъпва рекордно
Повишеният интерес от производителите на автомобили и несигурността около руския износ (Русия е най-големият производител в света) повишиха цената на паладия до 18-месечен максимум, достигайки 408 долара за тройунция. Проблемите с руския износ започнаха през януари 1997 г., когато цената за една тройунция беше едва 120 долара. Производителите на електроника, традиционни потребители доскоро на паладий, вече работят с по-евтини алтернативни суровини, което донякъде забави рекордно високото поскъпване на метала.
Паладият се използва още в автомобилната индустрия за производството на катализатори за намаляване на отделяните от автомобилите отработени газове. Причината за повишеното търсене от автомобилната индустрия са новите по-строги изисквания за допустимото ниво на емисии на изгорели газове от автомобилите в атмосферата, въведени в Европа, САЩ и Япония.
Според Рос Норман, анализатор в Platinum group metal, засиленото търсене на паладий се дължи предимно на опасенията на производителите в автомобилната индустрия за проблеми в доставките в края на годината поради компютърния проблем 2000.
Гаражи и велосипедни алеи ще строи столичната община
Благоустройствената обсада на София ще продължи до 2002 г. Избрани са седем терена за строителството на многоетажни и подземни паркинги на територията на София, съобщи главният архитект на столицата Стоян Янев. Набелязаните места са в районите на Зона Б5 (бул."Опълченска" и ул."Сливница"), Сточна гара, два терена около гара Сердика, на ъгъла на бул. "Евлоги Георгиев" и ул. "Гурко", около централната гара и др. Миналата година общината е направила специално проучване за възможностите за строителството на паркинги по ринговете на града, на базата на което са избрани и местата. Остава проблемът с намирането на инвеститори, каза още арх.Янев. Ако такива не се намерят, столичната община ще търси начини сама да изгражда паркингите. Целта е да се разтовари центърът на града от натоварения автомобилен трафик. Може би в този ред на мисли общината е стигнала и до решение да прави велосипедни алеи в столицата. Реализирането на идеите би изглеждало примерно така: Пътувате от "Младост" към НДК, минавате през центъра, където си оставяте колата в подземния гараж срещу стадион "В. Левски", и продължавате на колело по велосипедната алея на бул. "Евлоги Георгиев".
Велосипедни системи ще бъдат изградени от НДК към Южния парк, от пл. "Македония" към Княжево, от ул. "Фритьоф Нансен" към Борисовата градина и др. Засега и тази идея е на етап работно проектиране.
"2000 и 2001 години ще са основни за изпълнението на инфраструктурни проекти", е мнението на главния архитект. За този период общината предвижда поредица от благоустройствени атаки по основните пътни артерии на столицата. Строително-ремонтните мероприятия ще обхванат бул. "Македония", пл. "Македония" до "Руски паметник", планира се изграждането на пробив на бул."Пенчо Славейков" до бул. "Ал. Стамболийски" и др. Осигуряването на транспортен достъп от всички посоки на София до международното летище е също част от инфраструктурната програма на общината за този период. Друг амбициозен проект е разширяването на околовръстния път до размерите на магистрален път, за изпълнението му ще трябва да се работи съвместно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, тъй като шосето е част от републиканската пътна мрежа. Не на последно място ще се решават транспортните проблеми на жилищните комплекси, някои от които са направо откъснати от града. След приключването на всички тези проекти значително ще се облекчи пътуването на софиянци, но докато това стане, задръстванията в София и пороят от упреци към общинската управа ще продължат.
До 2001 г. ще бъде готов общият градоустройствен план на столицата. Първата фаза - предпроектно проучване - е приключила в края на миналата година, а до средата на 2000 г. ще бъде готов предварителният проект. В общия градоустройствен план ще намерят място най-оригиналните идеи от поредицата конкурси, които столичната община и Съюзът на архитектите организират. До средата на месеца ще бъде обявен вторият от тази серия конкурси. Той засяга планирането на транспортно-комуникационните проблеми в ядрото на града. Целта е ясна още от самото задание - да се намери най-доброто решение на комуникационните и транспортните проблеми на столицата. От решаването на тази проблем зависи по-нататъшното планиране и развитие на столицата, е мнението на архитектите.
Новите правила за работа на инвестиционните посредници:
Необходима регулация или задушаване на пазара
Бивше РМД свика общо събрание на "Пещоремонт" в Турция
Николай Стайков
В средата на месец ноември Комисията по ценни книжа и фондови борси (КЦКФБ) и Централният депозитар (ЦД) въведоха допълнителни изисквания към документите, необходими за извършване на всеки отделен трансфер на ценни книжа. Въпреки благородната си цел, а именно "избягване на възможността за злоупотреби, повишаване на доверието в пазара", въведените регулации предизвикаха нееднозначни и дори откровено негативни реакции от страна на инвестиционните посредници, според които наложената свръхрегулация е на път да убие и последните останки от все по-затихващия пазар на ценни книжа. Едновременно с това пък не постига така желания ефект на прекършване пътищата за злоупотреби.
Според указанията, приети от КЦКФБ на 13.10.1999 г., трансфери с ценни книжа вече се извършват само чрез представяне на оригинална депозитарна разписка от страна на продавача, като се изискват и много повече данни за страните и агентите по сделката. Освен новите указания на КЦКФБ през изминалия месец Централният депозитар въведе и нов формуляр от три страници, който се попълва при всяка отделна транзакция. Тези изисквания важат и в случаите, когато инвестиционният посредник играе ролята на трансферен агент - т.е. при сделки между физически лица, при които според сегашния Закон за ценните книжа не се изисква регистрация на сделката на фондова борса, а само в Централния депозитар. Интересен момент в новите наредби е реабилитирането на трансферните агенти. Докато преди година тяхното съществуване беше поставено под въпрос от страна на комисията по ценни книжа, сега тяхното бъдеще изглежда неоспоримо, а с това и всички неконтролирани прехвърляния на акции между физически лица, ставащи на неизвестни никому цени.
Истинският ефект от въведената бюрокрация засега е спорен. Въпреки че според двете институции - КЦКФБ и ЦД - повечето бумащина е необходимото зло за предотвратяване на нови злоупотреби, преобладаващото мнение сред инвестиционните посредници е все по-негативно. Основната причина за това е, че допълнителните документи увеличават разходите за транзакциите до степен, в която може да откаже дребните собственици на акции от масовата приватизация да извършват всякакви сделки. На практика най-губещи са посредниците, които разчитат на сделки в провинцията, тъй като собственици на акции в селища, в които няма офис на инвестиционен посредник (а това са повечето средни и малки градове и села), на практика нямат достъп до пазара - разходите за път или нотариално заверени изрични пълномощни обезсмислят сделки с 5, 10 или 20 акции от някой от бившите приватизационни фондове например. А дали за това са виновни регулаторите или самият модел на масова приватизация, при който милионите участници се оказаха собственици на акции със смешно ниски стойности и нулева ликвидност - това е спорен въпрос, отговорът на който с нищо няма да помогне на стотината лицензирани инвестиционни посредници, които все повече се превръщат в организации със затихващи функции.
Държавен вестник
Срокове
"Златен лев" обяви цена купува и продава за акциите си
Инвестиционно дружество "Златен лев" започна да функционира като дружество от отворен тип през изминалата седмица, след като обяви за първи път емисионната стойност, на която ще предлага свои акции, както и цената на обратно изкупуване на ценните си книжа. И двете стойности съвпадат и са равни на 2.85 лв. за акция с номинал 0.8 лв. "Златен лев" е първото инвестиционно дружество от отворен тип в България. Според закона за ценните книжа това означава, че капиталът на дружеството е променлив, тъй като то е задължено във всеки един момент да продава и изкупува обратно акциите си по цена, определена по метода на нетната стойност на активите. Според одобрения от комисията по ценните книжа проспект ИД "Златен лев" ще предлага неограничен брой акции, които ще бъдат емитирани постоянно, в съответствие с постъпилите и изпълнени поръчки за закупуване на акции. Емисионната стойност на акциите на инвестиционното дружество е равна на размера на нетната стойност на активите на една акция, увеличена със сума до размера на разходите по емитирането, но максимум 3% от цената. По същия механизъм ще се определя и цената за обратно изкупуване, като тя ще бъде намалявана с разходите. Първоначално при определянето на двете стойности е било преценено, че разходите ще са пренебрежимо малки, и затова не са отчетени при изчисленията, коментира изпълнителният директор на ИД "Златен лев" Валентин Карабашев. Емисионната стойност и цената на обратно изкупуване ще бъдат определяни всяка сряда и обявявани на широката публика в четвъртък чрез клоновете на Българска пощенска банка и лицензирания инвестиционен посредник "Златен лев Брокери" ООД. Обявените цени ще са валидни до следващата сряда включително. Всеки ще има право да придобие неограничено количество акции по обявената за седмицата емисионна стойност.
Колкото и да не е активен борсовият ни пазар, още през месец май, когато от обявата в Държавен вестник стана ясно, че "Златен лев" ще се преобразува в дружество от отворен тип, участниците на пазара реагираха на новината и цените на акциите на бившия приватизационен фонд започнаха плавно да нарастват. За сравнение - книжата на дружеството се търгуваха през април на нива около един лев, а един ден преди обявяването на емисионната стойност цените на акциите на фондовата борса достигнаха 2.65 лв. Очакванията са, че първоначално ще е по-голям броят на желаещите да продават своите акции в сравнение с броя на инвеститорите, целящи покупка. В този случай най-голям е рискът с ликвидността, т.е. дали "Златен лев" ще може постоянно да задоволява поръчките за обратно изкупуване. Такава ситуация може да възникне при необичайно големи поръчки за обратно изкупуване, което от своя страна може да доведе до изчерпване на паричните средства на дружеството. Към края на месец август свободните пари на дружеството, както и краткосрочните ДЦК са възлизали на близо 14 млн. нови лева. Ако се приеме, че няма инвеститори, които да желаят да придобият нови акции от ИД "Златен лев", с наличните парични средства биха могли да бъдат обратно изкупени три четвърти от сегашния капитал на дружеството.
ИД "Златен лев" се преобразува чрез отделянето на ново дружество - "Златен лев холдинг", с решение на общото събрание от месец юни. От своя страна инвестиционното дружество се трансформира от дружество от затворен тип на дружество от отворен. Още тогава Валентин Карабашев посочваше нереалната цена на акциите на ИД "Златен лев", формирани на българския капиталов пазар.
Почти 50% от капитала на инвестиционното дружество се притежават от свързани с ИД "Златен лев" лица. Двата най-крупни акционера са кипърските компании "Бридмар инвестмънтс лимитид" и "Лескория лимитид", които са собственици съответно на 23.94% и 25% от капитала на дружеството.
Бивше РМД свика общо събрание на "Пещоремонт" в Турция
Общо събрание на българско дружество с изцяло местни акционери в чужбина? Защо не!
Българското законодателство не определя мястото на провеждане на общото събрание. Въпреки това логично е, когато акционери в дадено дружество са само местни лица, мястото на провеждането да е в същата държава. Още повече, когато става въпрос за публично дружество.
Такъв е случаят със събранието на "Пещоремонт" АД - София, което според обявата в Държавен вестник трябва да се проведе в квартал на Истанбул. "Елви груп холдинг" АД - София, свиква истанбулското събрание в качеството си на миноритарен акционер в "Пещоремонт". "Елви груп холдинг" притежава 26.4% от капитала му. Дружеството де факто е правоприемник на работническо-мениджърското дружество "Пещоремонт - 96", в което след двукратно увеличение на капитала делът на работещите е спаднал значително. А иначе мажоритарен акционер в "Пещоремонт" е холдинг "Света София", който е собственик на 50.75%, над 600 индивидуални акционери притежават 16%, а Министерството на промишлеността държи останалите 6.6%.
В столицата на съседна Турция е предвидено да бъдат взети съществени за дружеството решения, най-значимото от които е увеличаване на капитала под условие. Като резултат миноритарният акционер би могъл (в случай че други акционери не успеят да стигнат до събранието) да стане собственик на контролен пакет акции от "Пещоремонт". В дневния ред се предлагат и персонални промени в съвета на директорите, както и освобождаване от отговорност на ръководството на "Пещоремонт" за 1998 г. На проведеното през годината редовно общо събрание ръководството не е било освободено заради течащата в предприятието финансова ревизия.
Практиката досега показваше, че за да се избегне присъствието на някои акционери на общи събрания, се избираха отдалечени и почти неоткриваеми населени места в страната, като началният час за регистрация обикновено беше твърде ранен. В случая с "Пещоремонт" обаче пречките за присъствие са доста по-големи. Освен значителните разходи за пътуване до Турция акционерите ще трябва да преодолеят и визовия проблем, което със сигурност накърнява правата им на акционери. От "Света София" са уведомили Комисията по ценните книжа за свикването на общото събрание в Турция, но тъй като за момента няма нищо незаконно, от регулиращия орган не могат да бъдат предприети никакви действия.
Нуждата от законодателна промяна, която да регламентира материята поне за публичните дружества, е очевидна. Законотворците признават това, тъй като в проектозакона за публично предлагане на ценни книжа, който предстои да мине на второ четене в парламента, изрично е записано, че общото събрание на публичното дружество се провежда, където е неговото седалище. Проблемът е само в това, че волята за законова промяна не е достатъчна явна, тъй като бъдещият закон вече от прекалено дълго време е все бъдещ.
Малките фирми могат да получат субсидии от ЕС
Петата рамкова програма на Европейския съюз финансира научни изследвания и технологично развитие
Два вида специфични мерки за насърчаване на иновациите и на участието на малките и средните предприятия (МСП) са предвидени в Петата рамкова програма на EС за научни изследвания и технологично развитие за периода до 2002 г. Първата стъпка са изследователските награди за МСП, втората - т.нар. CRAFT-проекти.
С предложения за проекти могат да кандидатстват само малки и средни фирми, които отговарят на определени условия. Броят на заетите работници в предприятието трябва да е по-малък от 250, а годишният му оборот - по-малък от 40 млн. евро. Дружествата трябва да отговарят на критериите за независимост, т.е. да не бъдат свързани лица. Не могат да кандидатстват научноизследователски центрове, институти или консултантски организации.
Изследователските награди всъщност са субсидии. Българските МСП могат да разчитат на тях само ако участват с проект в сътрудничество с най-малко една фирма от страна - членка на ЕС. Средствата се отпускат на консорциумите, за да покрият част от разходите си за подготовка на окончателно предложение за проект - например за проверка на възможността за реализация на замисленото, за търсене на допълнителни партньори, за пазарни и патентни проучвания. Проектите могат да бъдат съвместни научни изследвания (CRAFT-проекти), научноизследователски, демонстрационни, комбинирани научноизследователски и демонстрационни и иновационни.
"Общият размер на изследователските награди не може да надхвърля 30 000 евро, от които Европейската комисия ще финансира 75% или максимум 22 500 евро. Плащанията ще се правят само след представяне на окончателно предложение за проект. Фирмите могат да получат само една изследователска награда за целия период на Петата рамкова програма", уточнява инж. Зоя Дамянова, координатор на Европейския иновационен център. В центъра може да се получи подробна информация за програмата. Фирмите могат да разчитат на подкрепа при търсене на чуждестранен партньор за създаване на съвместен екип и на консултации при подготовката на самите проекти. От центъра се получават на електронен носител информационният пакет и формулярите за кандидатстване.
CRAFT-проектите за съвместни научни изследвания дават възможност на най-малко три независими МСП от най-малко две страни - членки на ЕС (или една страна членка и една асоциирана), съвместно да търсят решаването на общи технологични проблеми, като ги възложат на трети - научноизследователски организации. Към организациите, които ще извършат научните изследвания, се отнасят и промишлените, ако имат съответните възможности за това. При съвместната работа се изисква най-малко 40% от общите разходи по проекта и 50% от времето за работа да бъдат на научноизследователските организации. Малките и средните предприятия, които са в състояние да решат някои от своите проблеми със собствени усилия, могат да извършат част от работата самостоятелно, но тя не бива да надхвърля 60% от разходите по проекта. Общата сума на разходите по CRAFT-проектите може да варира от 300 000 до 2 млн. евро, от които Европейската комисия финансира 50%. Продължителността на проектите е от 12 до 24 месеца.
"Нито едно от участващите МСП няма да може да разчита на принос, по-голям от 40% от общия принос на всички МСП, които са включени в проекта. Ако малките и средните предприятия от една и съща страна участник са повече от едно, те могат да имат до 60% от общия принос на всички фирми, участващи в проекта", казва инж. Зоя Дамянова.
Правата на интелектуална и индустриална собственост принадлежат на участващите МСП. При необходимост проектът за съвместни научни изследвания може да бъде последван от демонстрационна фаза. В Европейския иновационен център в момента има над 100 заявки от Европа за търсене на партньори за CRAFT-проекти.
Европейски центрове консултират предприемачите
Осем нови Евро-инфоцентъра вече предоставят информационни и консултантски услуги на малките и средните фирми в страната - в София, Пловдив, Русе, Стара Загора, Ямбол, Враца, Добрич и Сандански. Те са избрани от Европейската комисия на търг сред 160 проекта, представени от цялата страна. Домакин на Евро-инфоцентъра в София е Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Общо шест от осемте нови структури са в мрежата на търговско-промишлените палати в страната (без Русе и Сандански).
Центровете ще предоставят безплатна информация за програми, проекти и други инициативи на ЕС за подпомагане на малките и средните предприятия. Фирмите могат да се информират за участие в търгове, семинари, кръгли маси и пр. Предприемачите могат да разчитат на експертна помощ и консултации по митническите формалности и процедури. Специалисти ще дават отговор на широк кръг въпроси - например за изискванията, залегнали в европейското законодателство, за сертификация на продукти, критерии за екологичност, стандарти за безопасност на стоките, как да се подготви тръжна документация, как да се участва в международни програми. "Бизнесмените могат да направят бърза справка чрез Интернет по интересуващ ги въпрос, без да е нужно да идват до София. Тази възможност може да бъде оценена, ако някой се намира на границата например и се нуждае спешно от дадена информация", коментира Божидар Божинов, председател на БТПП. "Ако българските Евро-инфоцентрове не могат да отговорят на даден въпрос, те могат да се обърнат към информационната служба на Бюрото за техническа помощ в Брюксел и ще получат отговор до два часа", каза Ана-Мария Куельо-Родригес, координатор за Централна и Източна Европа към Генералната дирекция "Предприятия" на Европейската комисия.
Центровете ще оказват съдействие на малкия и средния бизнес и при установяване на бизнесконтакти с партньори от ЕС.
Нефтохим се закрепи около десетте лева
След бурните щурания около акциите на Нефтохим заради приватизационните неволи от гледна точка на миноритарните акционери, като че ли дружеството си намери равновесната точка. Вечните оптимисти и песимистите за бъдещето на капиталовия пазар като цяло си стиснаха ръцете на около 10.50 за акция и през седмицата те си преливаха акции на тези нива. Прави впечатление, че борсовата цена е под преференциалната, полагаща се на работещите в комбината. Така на пръв поглед изглежда, че нефтохимиците няма смисъл да си плащат за преференциите, ако в същото време могат да си купят акциите от борсата. Това би било вярно обаче само ако не се отчитат възможностите за различни инструменти, които могат да се ползват за плащането по приватизационни сделки.
"Соди" малко незаслужено остана встрани от интереса на инвеститорите. Дължи се на пълната незаинтересованост от страна на мажоритарните акционери, които изобщо не се напъват да обясняват какво става в Девня, защо закупиха още едно предприятие и как това ще се отрази на акционерите.
"БТ холдинг" се колебае около 25 лв. при символични обеми (ако пренебрегнем кросовете). Всяка прогноза за това дружество е немислима, докато не се открехне завесата около намеренията за приватизационната сделка. Това прави едно от най-печелившите дружества на пазара едно от най-рисковите. Същите ветрове брулят и "перлата в короната" - "Благоевград БТ", а пък останалите тютюневи дружества изчезнаха от борсовите бюлетини.
Голямо повишение в процентно изражение регистрира "Албена инвест холдинг", което е логично, предвид добрите резултати. В момента тези дружества играят ролята на спокойно пристанище за обезверените инвеститори.
Неизвестността и общият песимизъм на пазара извадиха на преден план бившите приватизационни фондове. Наистина налага се мнението, че при правилен избор вложилият в тях си докарва приличен доход. По-стабилните от тях в кратката си история редовно отчитат печалба, раздават дивиденти, комуникират с акционерите и създават впечатление на публични дружества. За съжаление броят им се изчерпва с пръстите на едната ръка, а акционерите на останалите отдавна са пили по една студена вода.
От следващата седмица се очаква и без това ниските обороти на фондовата ни борса да ударят дъното. Причината е в новите разпоредби на Централния депозитар и комисията, усложняващи (и оскъпяващи) процедурите по трансфер на акции. Тези промени се наложиха от вълната скандали, свързани с измами на акционери. Някои от основните посредници дори стигнаха дотам, че заявиха преустановяване на работа с граждани, поне на първо време. Повечето са на мнение, че принципно промените са необходими, но е икономически абсурд цялото писане, отчитане, трансфериране и търгуване на акции на обща стойност 25 лв. например срещу комисиона от 2%.
По-високият доход по ДЦК не привлича инвеститорите
По-високият доход по двегодишните спестовни облигации за граждани не е повишил интереса на инвеститорите към тях, показват данните на Министерството на финансите за закупените целеви ДЦК през последните месеци. От 18 август двегодишните облигации се продават с един процентен пункт по-високи лихвени купони. Това е втората промяна в дохода по книжата. В средата на май лихвите по облигациите бяха намалени също с един процентен пункт до 8%, 9%, 10% и 11% съответно за първия, втория, третия и четвъртия лихвен купон. Облигациите са лихвоносни с купони, изплащани на шест месеца. Сегашният им размер е съответно 9%, 10%, 11% и 12% на годишна база. При тези условия книжата носят ефективен годишен доход от 10.7% срещу 9.67% при старите размери на лихвите. Двегодишните облигации, заедно с 6-месечни и 12-месечни държавни съкровищни бонове са част от емисиите на финансовото министерство, предназначени само за граждани. Капитализираният доход при по-краткосрочните ДЦК е съответно 6% и 7%.
Първата емисия спестовни облигации с увеличени лихви (от 18 август) е привлякла инвестиции за 313.361 хил. лв., което е с над 160 хил. лв. по-ниско от закупеното от предходната емисия. Значително по-висок интерес към облигациите се отчита през следващите две емисии от 1 и 15 септември, съответно 423.756 и 687.150 хил. лв. Данните показват (виж графиката), че липсва ясна тенденция в интереса на публиката към различните видове целеви ДЦК. Така например след увеличените покупки на спестовните облигации през септември в последните две емисии от октомври гражданите са инвестирали под 400 хил. лв. Оказва се, че увеличението с един процентен пункт в дохода по книжата не е фактор за повишаване интереса на гражданите към облигациите. Например при по-ниските лихви, гражданите са закупили от емисията от 9 юни облигации с номинал 706.593 хил. лв. По-краткосрочните емисии целеви ДЦК, 6-месечните и 12-месечните, също се радват на променлив интерес от страна на гражданите. През летните месеци по-търсени са били 6-месечните ДЦК, докато през последните емисии превес имат инвестициите в 12-месечните. Така например от средата на септември гражданите са закупили 6-месечни книжа за 40.836 хил. лв. номинал срещу 203.526 хил. лв. по 12-месечните за същия период. Доходът по краткосрочните бонове не е променян от въвеждането им в края на април 1998 г. За разлика от двегодишните облигации съкровищните бонове носят доход под формата на отстъпка от номинала при покупката им. Особеност за 12-месечните бонове и двегодишните облигации е, че през първите шест месеца от емисията им те не могат да бъдат продавани обратно на държавата, което значително намалява ликвидността им.
В момента целеви ДЦК могат да се купят от БНБ, ОББ, БПБ, Булбанк, Биохим, Експресбанк, БРИБанк, Евробанк, Еврофинанс и ФБК "Елана".
Изтича срокът за декларацията по такса смет
Собствениците на имоти, които желаят да плащат такса смет в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци, подават специална декларация до 30 ноември. "Декларацията не се подава от тези, които предпочитат да плащат такса, определена в процент от данъчната оценка на имотите им", каза Атанас Кацарчев от Главно управление "Данъчна администрация". Такса смет се дължи от притежателите на недвижими имоти, независимо дали са граждани или фирми. Изборът по какъв начин да се изчислява таксата зависи от размера на данъчната оценка на имота и очакваното количество боклук, което ще се изхвърля през следващата година. Собствениците на имоти с висока данъчна оценка могат да спестят пари, ако изберат плащането според количеството отпадъци и обратно. Когато таксата се определя според изхвърлените отпадъци, нейният размер зависи от фиксираната от общината дължима сума за всеки вид кофа.
Декларацията важи за таксата, която ще се плаща за 2000 г., но образецът се подава до 30 ноември на тази година.
Декларацията се изпраща в данъчната служба по местонахождението на имота. Притежателите на имоти, които се намират на териториите на различни данъчни служби, попълват отделни декларации. Изискването за подаването на декларацията е записано в чл. 65 на Закона за местните данъци и такси. Декларацията е необходима, за да може общината да изчисли процентната ставка, която ще се начислява при плащането според данъчната оценка на имотите.
Декларацията не е задължителна, подава се по избор. За нея няма специален образец. Изготвя се в свободен текст, като трябва да съдържа вида и броя на съдовете за изхвърляне на битовите отпадъци. Това са кофите, които собствениците на имотите възнамеряват да използват през следващата година. Собствениците съобразяват броя и вида на съдовете с обявената от съответния общински съвет честота за извозването на битовите отпадъци.
Вместо да платят по-ниска такса, подаващите декларации може да се окаже, че дължат по-високи суми плюс лихви. Това става в следните три случая (според Закона за местните данъци и такси): когато декларацията не е подадена в срок; при използване на повече от декларираните кофи; при изхвърляне на отпадъци извън определените за това съдове. В тези случаи собствениците на недвижими имоти ще дължат годишната такса, но изчислена върху данъчната оценка плюс лихви върху разликата от дължимата нова сума и платената преди това.
Декларацията се подава в 30-дневен срок от придобиването на имоти през годината, ако новите им собственици желаят да плащат такса смет в зависимост от количеството на изхвърлените отпадъци.
Такса смет се заплаща заедно с данъка върху недвижимите имоти. Краят на ноември е и срокът за плащане на последната една четвърт от дължимия данък върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за настоящата година, освен ако дължимите суми не са платени вече накуп.
