В единен строй пред гишето
Управляващите и опозицията изпаднаха в изненадващо състояние на пълен консенсус при консултациите за предстоящите промени в Закона за политическите партии. Попарени от слабите си резултати на местните избори, основните играчи на политическата сцена най-после стигнаха до единно решение, което да удовлетворява партийното им его. Както изглежда, предстоящата година и половина, която остава до следващите парламентарни избори, ще мине под мотото "разчистване на политическото пространство". Всички субекти на парламентарната сцена се опитват да направят едно-единствено нещо - ако е възможно да съхранят статуквото дори в следващото Народно събрание и колкото е възможно по-скоро да отпушат за себе си рога на изобилието, наречен държавна хазна.
Излишното разпиляване на електоралния вот е еднакво вредно и за управляващата партия, която постепенно губи абсолютното си мнозинство, и за опозиционните сили в парламента, които при по-шарена конфигурация на силите в Народното събрание не биха могли да си играят на коалиционни партньори и балансьори. В случая законът за партиите трябва да изиграе ролята на магическото средство, което по административен път ще трябва да събере парчетата на разбилата се политическа мозайка. Вместо това обаче той по-скоро ще отблъсне и последната част от мислещите гласоподаватели, чиито политически фаворити не могат да прескочат административно наложените бариери. Планираните промени в нормативния акт говорят само за едно нещо - политическият елит на страната ни започва да се страхува, че неговото време все по-бързо и по-бързо изтича.
За кого работи здравната каса
През миналата седмица шефът на здравната каса Илко Семерджиев вдигна шумен скандал на журналист от "Капитал", защото дръзнал да го попита как смята да управлява парите от вноските на данъкоплатците (). Какво каза Семерджиев? Да се звъни на мобилния му телефон било "все едно да се тормози министър-председателя". А и той не бил длъжен да дава такава информация, защото тя била за служебно ползване. "Защо не попитате един частен осигурителен фонд къде смята да си инвестира парите", каза накрая д-р Семерджиев.
Тъй като шефът на касата явно нещо бърка, добре е да се припомнят някои основни положения.
Първо, здравноосигурителната каса не е частен фонд, а публичен. Парите в него не принадлежат нито на Илко Семерджиев, нито на други частни лица, а на всички, които плащат здравни вноски. Задължение на Семерджиев е да управлява тези пари по възможно най-добрия начин. Право на хората е да се интересуват дали го прави. Право на журналиста е да пита защо не го прави.
Така че тук не става въпрос за тормоз или за служебни тайни. Става въпрос за прозрачност и точно в нейната липса е проблемът. Защо трябваше да се бърза с купуването на скъпи лимузини, като не е ясно ще го има ли здравното осигуряване или не? Защо се хвърлят маса пари в чисто нова сграда в най-луксозния квартал на София, при положение че в държавата има толкова свободни имоти? Защо първо се снабдяват всички чиновници с мобифони, а с няколко седмици закъснение се прокарват обикновени телефонни линии? Защо има пари за лимузини и компютри с плоски екрани, а няма един факс или Интернет-достъп за поне един e-mail, които журналистите да ползват за връзка с касата? Щом е така, защо като поискаш някаква информация, от касата започват да ти се правят на велики и искат писмени въпроси? И защо, след като са те разкарали няколко пъти напред-назад, накрая получаваш нещо като отговори, от които възниква вече генералният въпрос знаят ли в касата за какво изобщо става дума.
Както всяка нова администрация, така и касата започва бързо да се бюрократизира и да отклонява обществения интерес от сметките си. Въпросът е дали ние всички трябва да се правим, че не забелязваме това, и да оставим обществения интерес "за служебно ползване", както твърди д-р Семерджиев?
За краткото време в касата Илко Семерджиев показа, че основната му грижа ще е да харчи непрозрачно парите на данъкоплатците, а не да създава осигурителна система. Лакоми чиновници като него има колкото искаш, отговорността е на тези, които ги търпят на тези постове... Въведоха солидни глоби за данъкоплатците
Солидни глоби за данъкоплатците и широки права на данъчните дадоха депутатите с окончателно приетите текстове на Данъчно-процесуалния кодекс. От 250 до 500 лв. е глобата за данъкоплатците, които не оказват съдействие на данъчните органи при данъчна ревизия. За нерегистрация на данъкоплатец в срок наказанието стига 500 лв. Дотолкова ще е дължимата сума, ако данъчните не са уведомени в 14-дневния срок за промяна на някое от вече декларираните данни при регистрацията. От друга страна, до 250 лв. ще се наказва данъчен, който откаже да приеме подписана данъчна декларация или не издаде удостоверение за подаден формуляр.
Народните представители дадоха право на данъчните да изземват оригинални документи от данъкоплатците и да установяват притежаваните парични средства и материални ценности, вземания и ценни книги на фирми и граждани. Специализираните данъчни органи ще могат да претърсват търговските помещения и тези обекти, в които сметнат, че се съхраняват материални ценности, парични средства, счетоводни и търговски книги. Данъчните ще могат да проверяват жилищата само съвместно с МВР. Инспекторите ще могат да претърсват и превозни средства, а заедно с КАТ ще спират превозни средства за ревизия.
Президентът: СДС да се погледне в огледалото
След три години Стоянов се срещна със съгражданите си
Четвъртък,17:00 - Бившият партиен дом в центъра на Пловдив. Време - смътно недобронамерено и прилично сиво. Петър Стоянов ще говори за първи път пред своите съграждани три години след като зае президент-ското кресло. Тълпата вън и вътре е обнадеждаващо голяма. Неосведомен тинейджър предположи, че изпуска някаква музикална проява на локално равнище, но добронамерена жена веднага го осведоми за повода на това стълпотворение.
17:10 - Градусът на обстановката граничи с алкохолния. На първите редове са се настанили възрастни жени, почти изправени на нокти в нервно нетърпение. Всеки възглас или случайно ръкопляскане ги кара да скачат от столовете си, здраво стиснали букети цветя. Една синя роза се откроява в очакване. Средна възраст в залата - 55 години. Малък тур по улиците установява, че младите пловдивчани не са съвсем наясно кое точно е бившият им партиен дом, камо ли какво се случва вътре.
17:15 - Президентът влиза. Едноминутно скандиране "Петьо, Петьо" посреща държавния глава. Букетите политат към него. Просълзена старица разцелува президента, жена на средна възраст, подготвена старателно като за абитуриентски бал, възторжено скача на крака да го посрещне.
После страстите утихват и Петър Стоянов започва вдъхновено речта си. "Исках да ви видя очи в очи, защото през последните месеци да се прави политика в България никак не е лесно. На тази среща ще говоря по-малко от обичайното, защото искам да чуя това, което вие имате да ми казвате - от вашите уста, а не от тези, дето мислят, че територията на България свършва с територията на жълтите плочки в София", заяви той.
Стоянов започна с напомняне за 10 ноември и "мъчениците на демокрацията", които се опитват да доказват "какви титанични усилия са положили, за да либерализират режима, който те самите наложиха и с репресия поддържаха 45 години". Обясни колко виновни са те за сегашното състояние на демокрацията в нашата страна и успя да ентусиазира публиката до степен, в която тя не усети как от прелюдия президентът премина към същинската част на въпроса - защо направи своето изявление за корупцията и какво целеше всъщност с него. Той започна отдалече - с трудностите на прехода и със съзнанието на управляващите за тези трудности. Всяко изречение, което съдържаше и най-елементарен намек за апломб, предизвикваше бурни ръкопляскания. Президентът призна, че тегобите над кабинета не са абстрактни, както се е надявал първоначално, а са приели формата на конкретни човешки лица. Той обаче не спомена имена. Хората от залата не се и поинтересуваха. Те се развълнуваха от думите, не и от тяхното съдържание.
"Чух всякакви интерпретации, започна Стоянов, че президентът направил обръщението, защото се е скарал с Иван Костов, защото са се разбрали с Иван Костов да работят срещу някой друг, защото са му казали нещо от Западна Европа, защото са му казали от Америка, защото иска да започне отрано своята предизборна кампания... " Президентът отричаше последователно всяко едно от тези твърдения и огорчено заяви, че е чакал някой да каже, че е направил това обръщение, "защото му е мъчно, че работите у нас не вървят, както трябва, и му се ще да тръгнат по-добре". Стоянов, изглежда, е забравил, че подобни новини се считат за проява на лош вкус в една по принцип пророкуваща апокалипсис професия, каквато е журналистическата.
Речта на Петър Стоянов лъкатушеше между темите за бившата комунистическа партия, която продължава да спъва правителството по пътя към присъединяване на държавата ни към НАТО, и корупцията, разяждаща кабинета. Ако и да е имало човек в залата, у когото да са се породили едни съмнения, едни подозрения, едни въпроси, които по-късно да му зададе по въпроса, ретроспективните връщания към тоталитарното минало и пороците на БСП успяха да дезориентират и най-съсредоточените.
"Едната възможност е ОДС да се държи като отбор в лошия смисъл на тая дума - като клика, която държи на всеки свой член и не иска никой от този отбор да напусне. Убеден съм, че ОДС няма да избере тази възможност. Съществува нетърпимост към определени хора и определени явления, които се приписват на СДС, затова партията трябва да се вгледа в себе си, да каже кои са тези явления, да посочи с пръст кои са тези хора и ако те имат доблест - да направят една крачка встрани. Има други, които могат да ги заместят", завърши темата за корупцията президентът. Дали защото бяха милостиви или незаинтересувани, хората продължиха да пасуват по темата и одобрително да ръкопляскат.
18:00 - Време за въпроси. Събралите се в залата, изглежда, не бяха дошли да обсъждат политика, а ако е имало такива, явно не стигнаха до микрофона. Тринадесетте "фатални" въпроса, които му бяха зададени, изобилстваха от битовизми, без това да омаловажава проблемите на всеки отделен човек. Тегобите варираха от това какво става с българите в чужбина през проблемите на "Техноекспортстрой", пенсиите на военноинвалидите и две невзети студентски стипендии до това дали президентът ще се застъпи пред съответните органи за внедряването на автоматични електрогенератори. По последния въпрос Петър Стоянов чистосърдечно си призна: "Как мога да се застъпя, като въобще не знам какво е това!?"
18:30 - Срещата приключи благополучно на 13-ия въпрос с пожеланието на президента българите да помогнат на политиците да се отърват от лошите си навици, полепнали по тях по пътя им към властта. За финал на тази среща обаче повече приляга като че ли изписаният с електриковосиньо надпис на една от пловдивските стени: "О, майко, майна!"
Каквито бащите, такъв и преходът
Преди три години ранобудни чиновници откриха шест дупки от куршуми по прозорците на тогавашното Министерство на икономическото развитие. Разследването на полицията по-късно установи, че изстрелите са произведени от пистолета на живеещия отсреща д-р Иван Георгиев, лидер на БНРП. На въпрос на телевизионен журналист дали той наистина е стрелял по Гечевото министерство, "политикът" заяви: "И да, и не". В смисъл, че да, той е стрелял, но не по министерството, а по импровизирана мишена. "Това е една византийска пропаганда, по която стрелям чат-пат", обясни Георгиев пред смаяните погледи на телевизионните работници.
Българският десети ноември не роди своя Хелмут Кол, своя Лех Валенса или своя Вацлав Хавел. И в това може би е проблемът. Вместо харизматични личности, които с личния си авторитет да поведат нацията напред, българският преход създаде нещо като елит, съставен от бивши апаратчици, ченгета, комсомолци, дисиденти, псевдоинтелектуалци, всякакъв род неформали и обикновени луди. Или, както обичаше да казва един от тях, през тези десет години българският политически спектър представляваше пъстра комбинация от "Сульо, Пульо, Атанас и аз".
Ако изобщо имаше нещо, което да обединява тези трагикомични персонажи през цялото това време, това е желанието им да бъдат винаги във властта (или около нея). Затова днес тези "херои" на прехода са най-доброто олицетворение и живо доказателство за провала на самия преход.
Националистът Иван Георгиев, напомнящ на Пиночет с тъмните си очила и латиноамерикански тип мустаци, е само един от тези, които продължават да участват във всички избори - за президент, за парламент, за кмет... изобщо за каквото има.
Символ на каузата "бой до последен дъх" е и Георги Гелеменов. Отецът, който ходи облечен в камуфлажни дрехи и кубинки, и до днес обаче не крие личните си търкания с д-р Георгиев. Според Гелеменов през 1991 г. германски профашистки организации били готови да отпуснат от 10 до 20 млрд. долара на четири транша на БНРП и Българската християндемократическа партия, но докторът провалил техните намерения, като дал на журналистите секретно писмо.
Бившият дисидент и вечен бунтар Славомир Цанков също не успя да спечели поне едни избори. Макар че редовно се кандидатираше заедно с останалите политически маргинали, лидерът на "Ера-3" си остана и един от малкото й симпатизанти. В паметта на електората той ще остане с наивните опити да разобличи "нечуваните грабежи" на властта.
Ярък щрих от политическия пейзаж в страната си остава и гражданинът Кирил Борисов, известен повече като Кире Либерало. Легендарният притежател на зелената бюлетина беше на път да се превърне и в една от жертвите на демокрацията, след като в навечерието на поредните избори беше отвлечен и затворен в автомобилен багажник от свои политически врагове. В крайна сметка героят от Перник беше принуден да сдаде бюлетината, с което се изпариха и амбициите му да стане някога президент.
Званието "мъченик на прехода" обаче се полага по право на Йоло Денев. Той е единственият неуспял кандидат-президент, лежал в затвора за невърнати кредити. Йоло Денев, който се изживяваше като единствен жрец на бог Тангра, е и един от малкото политици, които признават, че са били в истинска лудница. По неговите собствени думи лекарите от Четвърти километър му давали "всяка сутрин лист и молив, но вечер му го взимали, за да не го налапа". Преди да излежи мечтата си да стане президент, Йоло Денев казваше, че е направил жена си заместник-председател на оглавяваната от него партия, за "да могат да решават проблемите в хола". Сега той е уморен от политическата борба и по собствените му признания, за да се издържа, е принуден да продава тоалетна хартия на пазара. Последната му голяма мечта е да напише разширение и допълнение на Библията.
Поуморен от "голямата политика" напоследък е като че ли и Владимир Спасов. Доскоро генералният секретар на ЦК на БКП громеше по всякакъв повод "агент-провокаторите" и "фашистите" и мечтаеше за истинска контрареволюция. "Едвам издържам да не дам сигнал за въоръжена борба", заяви преди време Спасов в интервю за столичен вестник. Смелите му идеи се простираха от разбиване на магазините, до отмяна на всички закони, приети след 10 ноември, и закриване на банките. Напоследък обаче комунистическият лидер изглежда все по-улегнал. Дотолкова, че започна да пише еротични разкази, които публикува в сп. "Хайклуб". С това Владимир Спасов си навлече присмеха на враговете, които го сочеха като "едно от доказателствата за ефекта от виаграта". След тези нападки обаче генсекът контраатакува с прозрението: "Който се интересува от политическа порнография, да отиде в парламента и да слуша дебатите".
На фона на останалите лидерът на бизнесблока минава за все още неизследвана територия. Жорж често обича да повтаря, че ударите по него са добре платени поръчки, но истината е, че скандалният му имидж се дължи на неговите собствени изпълнения. Достатъчно е да се припомнят някои от опитите му за саморазправа с журналисти в парламента. При един от тези случаи лидерът на БББ заяви на репортер от радио "Експрес": "Не ме агресирай, ще те перна", след което се зае с изпълнението на заканата. И докато в този случай поводът за Ганчевия гняв е бил въпросът на журналиста дали е взел пари от "Орион" за предизборната си кампания, в други ситуации Жорж е пожелавал да цапне или фрасне някого от своите колеги депутати. Бившият му съпартиец Иво Трайков още пази неприятен спомен от спречкването в парламентарния бюфет. Тогава Жорж му "вкара" един юмрук в корема с думите: "Момченце, ти си самоубиец, главата ти е отрязана". Понякога обаче Ганчев преценява, че ситуацията не изисква чак раздаване на шамари. В тези мигове за публиката настъпва истински празник, тъй като е ясно, че ще последва нещо по-така. "Аз се връщам оттам, закъдето си тръгнал, търбух", подхвърли той преди време по адрес на Александър Йорданов. Повечето от неизброимите словесни двубои на Жорж в парламента и извън него обаче са посветени на хомосексуалистите. Иначе, когато е по-спокоен, Жорж продължава мъжката тема с изявления от типа: "Моята приятелка Шуши е най-задоволената българска жена".
Макар и далеч от този скандалджийски стил на поведение, Гиньо Ганев ще остане завинаги в хрониката на родния преход - главно с изявления, които понякога и той самият едва ли разбира изцяло. Нему принадлежи процедурното изказване в парламента, че "предложения за промяна в дневния ред се правят предишния ден и се приемат на следващия, който е днешният с оглед на вчера". Гиньо Ганев обаче не мисли, че се изразява сложно, даже напротив. Когато на празненството по случай рождения му ден му правят забележка под формата на въпрос, той отговаря: "Не нося претенция за вселенско морализаторство а ла Паскал или Ларошфуко, просто имам лаконичен и анекдотичен начин на изразяване след много мислене". Докато архитектите на демокрацията в парламента коват законите на Нова България, Ганев сипе остроумие след остроумие от председателската банка. "Има политици като реверсибилни касети, могат да се обръщат сами много пъти, но песента им е все същата", констатира понякога бившият ОФ-лидер. Друг път той успокоява някой разпенил се на трибуната оратор да не се сърди, че му се отнема думата. "Правото да говорите в парламента е като живота - с времето то се прекратява", философски обобщава Гиньо Ганев. Леките закачки на сексуална основа бяха друга любима тема на парламентариста. "Не можах да разбера, господине, дали говорите за облагаемата или за обладаемата част от печалбата", шегуваше се преди години той. Интерпретациите му на тема какво ще се прави с "някой член" от гласувания в момента проектозакон винаги развеселяваха пленарната зала, огромната част от която обикновено неистово скучае по време на обсъждания.
В левите редици винаги е имало много странни птици. Една от тях е човекът с многото прякори Румен Гечев. За членове на партийното ръководство Гечев беше "шеф на измислено министерство" и "неоформил се икономически субект", а за обикновените симпатизанти на партията - "другарят с доларите". Сред журналистите пък той беше известен едновременно като Поразяваща уста и Гумен Речев, наричан така заради прибързаните си и необмислени изявления. Гечев първо заяви, че няма нужда от парите на МВФ, а после лично развеждаше Ан Макгърк по централните ведомства. За ужас на речевия министър точно при едно от тези посещения от ресторант "Крим" изчезна прословутата чанта на МВФ-пратеничката. В спомените на съвременниците си Румен Гечев ще остане с безумното предложение всеки гражданин да отделя по 1000 лева месечно за инвестиции в предприятието, от което е купил акции чрез масовата приватизация. Финансистите пък дълго ще помнят навика му да закръгля числата, дори когато става въпрос за милиарди. Гечев повтаряше до втръсване "аз съм макроикономист", натякваше на всички високата си научна степен и специализациите си в Англия и САЩ и дори искаше от всеки журналист, който го пита нещо, диплома за висше образование.
Шампион по некомпетентност в правителството на Виденов беше обаче другият му вицепремиер - Светослав Шиваров. С неадекватното си поведение пред задаващата се зърнена криза той си навлече гнева и на самата БСП. Може би големият проблем на Шиваров беше това, че опита да "запълни" празните хамбари с обяснения по телевизията - нещо, което трудно му се удава поначало. Другите аграрници в червените редици Ангел Димов и Златимир Орсов също не блестяха с интелект, но парламентарните им изяви се размиваха на фона на общата безидейност в групата на левицата. И ако отляво имаше наистина доста странни личности, то синята бюлетина също е изпратила немалко
Парламентарната трибуна даде простор за изява на вродената им ексцентричност. Такъв беше случаят с литературния критик Михаил Неделчев, когото въртележката на прехода запокити чак на поста председател на парламентарната медийна комисия. Именно по време на едно от нейните заседания той заяви, без да се притеснява от колеги и журналистите: "Онези, на които са им малки пишките и не им стават, носят пистолети и си ги показват. " Репликата беше насочена към друг "култов" борец за демокрация - майстора на ултиматумите д-р Константин Тренчев. Високоинтелектуалният диалог между двамата продължи по-късно, когато жената на синдикалиста замина за дълго в САЩ. Тогава Неделчев не пропусна да напомни какво ще я правят негрите зад океана. Морален победител от сексуалната битка между двамата обаче излезе патоанатомът Тренчев, след като в пресата беше публикувана снимка, на която литературният критик духа огромна свещ във формата на мъжки фалос. Иначе Неделчев направи и прогресивни изказвания за времето, което прекара в политиката. В едно от тях нарече колегата си Васил Михайлов "тебеклък" - човек, който виси на клона, криви се насреща ти и е доволен, че те дразни.
Като се спомене името на Васил Михайлов, човек веднага добавя едно Нубиеца. Прякорът се появи на бял свят, след като в предаването "Ку-ку" Михайлов заяви, че "отношенията между българския и нубийския парламент трябва да се подобрят". Освен него бившият депутат имаше и два животински прякора - Мравояда и Гризлито. Първият беше спечелен заради заканите му срещу т.нар. сини мравки - 23-мата сини депутати, които подкрепиха кабинета Беров, а вторият - заради физическата му прилика с хищната северноамериканска мечка. Парламентарните квестори вероятно още помнят словесната схватка между Нубиеца и тогавашния председател на Народното събрание Благовест Сендов, при която синият депутат в пристъп на ярост откърти микрофона на опонента си.
Заплахите за физическата саморазправа често присъстват в споровете на депутатите ни в годините на прехода. Сегашният конституционен съдия Георги Марков блесна няколко пъти по страниците на вестниците с подобни изказвания. "Назначете бодигард на Свободка Стефанова, за да ме пази от нея", заяви веднъж пред свидетели той, тъй като съпартийката му го заплашила с физическа саморазправа и дори посочила начините, с които ще си послужи.
Александър Йорданов също е сред сините политици, които едва ли направиха нещо знаменателно за страната си. Чест му прави обаче фактът, че не направи и нищо кой знае колко хубаво за себе си. Репликата му "Днес е един добър ден за българската демокрация" дълго време отекваше из парламентарните кулоари и медиите. "Видният отвсякъде еднакво", както го наричаха часовите вестници тогава, също не си поплюваше от парламентарната трибуна. Обект на реторическото му красноречие обаче бяха само политическите противници на СДС. Депутатката от БСП Ана Караиванова беше определена от него като провокаторка и лъжкиня при избухнал между тях спор в НС. "Като лъжете, няма да станете по-умна", констатира с треперещ от възмущение глас Александър Йорданов.
В галерията на демократичните недоразумения достойно място трябва да заеме и Маргарит Мицев. Той ще остане в историята с твърдението си, че е
Ако има безспорен герой на парламентарния фолклор, то това безспорно е Гошо Т. Анекдотите за него са толкова много, че някои от тях вероятно са плод на измислица. Истинска обаче е трагикомичната история с участието му в гладната стачка на 39-те сини депутати. Тогава земеделецът Георги Петров не само отказвал да яде, но и да пие, защото не знаел, че е разрешено. Лекарските екипи едвам го спасили от обезводняване... Другата умопомрачителна случка със синия депутат е по време на екскурзия в САЩ. Тогава според свидетели той спял с вълнена жилетка посред лято, защото не знаел как се изключва климатикът в хотелската му стая. По-късно Гошо опроверга обвинението в интервю и заяви, че когато му станало много студено, просто издърпал от контакта щепсела на кондиционера. Сред незабравимите истории за него е и разказанато от наблюдателна парламентарна журналистка, която надникнала веднъж случайно в тефтера с телефоните му. Там срещу неговото име и номер пишело в скоби "мой". Изморен от безкрайните боричкания в земеделските редици и негативното отношение на своите колеги, Георги Петров реши да се захване с частен бизнес и стана един от собствениците на Ловешкия винпром.
Един от символите на родната демокрация, Христофор Събев, от няколко години кръстосва Дивия запад, далеч от политическата врява у нас. Според собствените му изявления в Америка той проповядвал православната вяра. Според публикации в пресата там дядо Фори си изкарвал хляба на бензиностанция и пеел цигански романси на развален руски в някакъв локал. Политическата звезда на отец Събев изгря още на първия голям митинг на опозицията. После, както се случва с чедата на всяка революция, и той падна жертва на политическата шизофрения. Малцина си спомнят, че не друг, а Фори Светулката измисли термина отлюспване с фразата си "либерали и други люспи". По някаква ирония на съдбата обаче и той самият беше отлюспен от СДС покрай акцията "Чисто минало".
Каквото и да се каже за Фори Светулката, неговото име ще се свързва винаги с романтичния период на демокрацията. В паметта на хората той ще остане с нощните бдения по площадите, гоненето на зли духове от тоталитарните сгради и щурмуването на Синодалната палата. Христофор Събев мечтаеше да очисти църквата от комунизма. През 1993 г. той се самопровъзгласи за "всеправославен български архиепископ" и вдъхваше респект с митрополитския жезъл, който носеше в парламента. Един ден обаче някой открадна жезъла, докато Фори си вършеше работата в парламентарната тоалетна.
Нерадостна съдба преследваше и други колоритни личности от първите сини митинги. Докато беше външен министър, Стоян Ганев се прочу с това, че прекарваше времето си повече в чужбина, отколко у нас. Журналистите дори започнаха да се шегуват: "Днес външният министър Стоян Ганев ще пристигне на кратко посещение в България. " Заради многобройните му издънки отсам и оттатък океана Стоян Ганев заслужи прякора си Мистър гаф. Критиките на вътрешните му и външни врагове обаче не засегнаха неговото самочувствие. В миг на самокритика през 1995 г. той заяви, че "в следващите 100 години нито един български сперматозоид няма да роди българин, който да достигне такива постове, каквито аз съм заемал". После се появи прословутият жълт плик и Стоян Ганев стана поредната синя люспа. Разочарован от родните интриги, той по примера на Фори Светулката също "избра свободата". Преди време Ганев призна, че е продавал хавлиени кърпи в САЩ. Днес се знае само, че живее някъде в Америка и това е единственият сигурен факт за него.
Достоен наследник на това поколение сини политици е и сегашният СДС-активист Стоян Райчевски. На почти всички снимки от сини митинги той може да бъде видян някъде зад Иван Костов. Това е коронният му номер да трупа вътрешно-партиен актив - един вид:
Негови колеги от СДС веднъж решили да му попречат и го изпреварили - застанали плътно около и зад премиера. Бай Стоян обаче дошъл и безцеремонно започнал да ги блъска с лакти, докато не заел любимата си позиция. Райчевски е председател на парламентарната комисия по култура и медии и като такъв беше натоварен с отговорната задача по приемането на медийния закон. Когато проектът стигна до пленарната зала, той трябваше да дава знаци на сините депутати за кой текст да гласуват "за". И така, когато четеше "правилното предложение" Райчевски подръпваше вратовръзката си - в началото небрежно и деликатно. След няколко недоразумения обаче той започна толкова силно да я тегли надолу, че на два-три пъти почти щеше да я развърже. По едно време изигра и миниспектакъл на сините депутати. Когато колегите им от БСП напуснаха залата, той радостен, че повече няма да се налага да показва скрити пароли, изтанцува импровизиран танц зад парламентарната трибуна, като подскачаше от крак на крак и теглеше за последно вратовръзката си.
Разбира се, Стоян Райчевски не е единственият от сегашните управляващи, който може да бъде номиниран в подобна неформална класация. Наличието на голям брой антигерои в правителството и парламента е видно за всички. Със сигурност е ясно също, че край страничната линия вече загряват и нови попълнения. И може би именно в това е проблемът на нашенския преход - той никога не свършва, защото не свършват и случайните хора във властта.
4.8% е инфлацията от началото на годината
Месечната инфлация през октомври е 1%, а нарастването на цените на потребителските стоки за десетте месеца от началото на годината е 4.8%. За същия период на миналата година инфлацията е била 5.8%. До средата на годината НСИ отчиташе дефлация. През юли повишаването на международните цени на течните горива (което за юли беше с 35%) и поскъпването на долара спрямо лева веднага се отрази и на цените в България. Инфлацията тогава стигна 3.2%. Тези фактори все още оказват влияние върху цените и съответно генерират инфлация, независимо че според данните на НСИ цените на течните горива за месец октомври са намалели с 2.7 на сто.
За периода от май 1990 г. до октомври 1999 г., в който Националният статистически институт наблюдава цените на потребителските стоки, техният индекс е 219 616%. От 1990 г. до септември 1999 г. средното месечно възнаграждение се увеличава 518 пъти - от 378 лева до 210.91 нови лева.
Държавата - гарант за 350 млн. долара кредити за АЕЦ "Козлодуй"
Министерският съвет поиска от парламента разрешение да води преговори и да подпише кредитни споразумения със "Ситибанк" и "Ексимбанк" (САЩ), с "Експорт-импорт банк" (Русия) и с Европейската общност по атомна енергия (Евроатом), представлявана от Европейската комисия, за финансиране на модернизирането на 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй". Според предварителните разчети кредитът от "Ситибанк" и "Ексимбанк" ще бъде до 77 млн. долара. Споразумението по заема ще се подпише между АЕЦ "Козлодуй", Националната електрическа компания и американските банки и ще финансира американското участие в модернизирането на блоковете. Заемът от "Експорт-импорт банк" ще бъде до 80 млн. долара и ще финансира руското участие в модернизацията на 5 и 6 блок. Споразумението ще се подпише от АЕЦ, НЕК и руската банка. Кредитът от Евроатом ще бъде до 212 млн. евро. Страни по договора ще бъдат атомната централа и Европейската комисия. Сумите са изчислени на база на предварителни разчети, но размерът на реалните заеми може да бъде различен. Енергийният регулиращ орган ще дава мнение за включване или изключване на някои от договорите в зависимост от тяхната целесъобразност. Предвидено е и собствено финансиране на модернизацията в размер на 10-15% от стойността на проектите. Процесът на модернизация ще приключи за около шест години, а целта е реакторите да функционират през целия период на проектния им живот, т.е. около 20 години.
Шефът на МВФ е винаги под натиск на влиятелни групировки
Подалият оставка от поста изпълнителен директор на Международния валутен фонд Мишел Камдесю опроверга спекулациите, че оттеглянето му две години преди края на мандата му е резултат от острата критика към МВФ като институция и конкретно към него като шеф на фонда. Мишел Камдесю ръководеше фонда през последните 12 години и половина.
"В международните финанси шефът на МВФ е винаги в центъра на всеки един конфликт. Конфликтът е част от нашето ежедневие. Нормално е кредиторът от последна инстанция в световен мащаб да бъде обект на натиск от най-различни влиятелни групировки. "Не трябва да допускаме МВФ да поема негативите за всяко зло, случило се някъде на този свят", заяви Мишел Камдесю пред "Франкфуртер алгемайне цайтунг".
Критиките за провала на МВФ в анализите на показателите на източноазиатските икономики (откъдето през юли 1997 стартира глобалната финансова криза), уверяващи инвеститори и политици, че Тайланд, Южна Корея и Индонезия са в отлично финансово състояние, бяха насочени основно към Мишел Камдесю. Конгресът на САЩ едва не отхвърли през 1998 г. искането на Камдесю за увеличаване на капитала на фонда, основен донор на който са Съединените щати. На годишната среща на МВФ и Световната банка в края на септември във Вашингтон главният икономист на банката Джоузеф Стиглиц в прав текст обвини в некомпетентност служителите и ръководството на фонда.
Спряган за вероятен заместник на 66-годишния французин е заместник финансовият министър на Германия и бивш високопоставен служител на Световната банка Кайо Кох-Весер. Мишел Камдесю заяви, че международната финансова общност разполага с достатъчно време, за да избере най-подходящия за поста финансист в света, който по традиция трябва да бъде и европеец. "Глобалната икономика излезе от кризата и оттук нататък ни чака икономически растеж. Мисля, че избрах най-добрия момент да отстъпя поста", добави Камдесю.
Русия блокира дебата за Чечения
Китай и Русия осуетиха дискусията за войната в Чечения в Съвета за сигурност на ООН. Москва и Пекин отхвърлиха предложението на Канада този въпрос да бъде обсъден от Съвета за сигурност с мотива, че конфликтът е вътрешнополитически проблем на Русия. Канадската инициатива бе провокирана от руската военна операция в Чечения и нарастващите данни за цивилни жертви и ескалация на хуманитарната криза в региона.
Междувременно чеченският президент Аслан Масхадов призова Москва да започнат преговори за спиране на войната, но руската страна отхвърли това предложение. В същото време обаче Кремъл за пръв път изрази съжалението си, че руските войски "са направили някои грешки в Чечения". Това признание е първият резултат на нарастващия международен натиск срещу Москва да прекрати войната. Руският министър на външните работи Игор Иванов заяви, че Русия е готова да спре военните действия само ако чеченските бунтовници се предадат. Иванов пристигна в Хелзинки за разговори с норвежкия си колега Кнут Волебьок, който е ръководител на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Волебьок съобщи преди срещата си с Иванов, че ще преговаря за изпращането на мисия на ОССЕ в Чечения и ще се заеме с посредничество за прекратяване на конфликта.
Упсс...!
Парите от БТК няма да дойдат през тази година?! Упсс... Твърде голяма новина от седмицата, за да остане без коментар.
Ако има нещо, около което се въртеше оптимизмът на международните аналитици, то е, че сделката за БТК и очакваните 500 млн. долара от нея покрива всички проблеми през годината. Става дума за дупката в платежния баланс, увеличена от проблемите след кризата в Косово. Заради сделката за БТК външното финансиране след кризата беше намалено, защото донорите прецениха, че е безпредметно да се увеличава външният дълг. Всички разчитаха на приходи от приватизация - основно БТК и Булбанк. Сделката за Булбанк се отложи за следващата година, а въпреки трите последователни съобщения на вицепремиера Бакърджиев, че продажбата на БТК е приключена, очевидно има сериозни проблеми.
Една приватизационна сделка приключва тогава, когато купувачът плати и поеме управлението. Преди това става дума за намерения, преговори и политически спекулации. Те обаче не носят валутни постъпления. Единственият източник за покриване на липсата остават валутните активи на емисионното управление на БНБ, по-известни като резервите на валутния борд. Да, обаче с намаляването на парите там ще се топят и оптимистичните очаквания за финансовата стабилност на България. Затова оптимистичните послания са хубаво нещо, но когато са без покритие, се пада от високо и на много твърдо.
Съдът потвърди глобата на "Бартекс" от 9.5 млрд. Бургаският окръжен съд потвърди глобата на завода за захар на Мултигруп в Камено от 9.5 милиарда стари лева. Санкцията беше наложена от ГУ "Митници" през лятото на 1998 г. на тогавашния шеф на "Бартекс" Спартак Жаров заради липсващи 12 000 тона захар, вкарани на временен внос. Глобата беше предшествана от проверка на Националната служба за борба с организираната престъпност и ГУ "Митници" заради канал за контрабанда на захар в България. След проверката на съвместна пресконференция Пламен Минев и ген. Кирил Радев обвиниха корпорацията, че е вкарвала захарта на режим "временен внос", а след това я е продавала вътре в страната. Според шефа на митниците вероятното количество захар, продадено по тази схема за няколко години, е за близо 50 милиарда стари лева.
Адвокатите на "Бартекс" няколко пъти обжалваха решението на митниците и се опитаха да докажат, че дванайсетте хиляди тона захар са били размити от дъжда, тъй като суровината се съхранявала на открито.
Започна процесът срещу депутата Цветелин Кънчев
При засилени мерки за сигурност в Софийския окръжен съд започна процесът срещу Цветелин Кънчев. Депутатът от евролевицата, чийто имунитет беше свален от Народното събрание на 31 юли, е обвинен по 11 пункта. Сред тях са случаи за грабеж, изнудване и отвличане. Заедно с Кънчев обвиняеми по това дело са и бодигардовете му Никола Джамяров, Валентин Георгиев, Данчо Даков и Цветан Николов. Общо 40 страници е обвинителният акт срещу петимата подсъдими. При снемането на имунитета на депутата бяха изброени редица престъпления, които той е извършил в Златица и Пирдоп. Основните обвинения бяха, че Кънчев и хората му са отвличали цигани, които работят в МДК - Пирдоп, обвинявали ги в кражби и ги рекетирали. След като Кънчев беше прибран в ареста, неговият колега от евролевицата Георги Дилков-Лорда, който е адвокат на един от подсъдимите, алармира медиите, че депутатът е бил малтретиран в ареста.
Материалите по делото са събрани в 4 тома, а по време на процеса ще бъдат разпитани общо 102 свидетели. Петимата обвиняеми ще бъдат защитавани от осем адвокати, а съдия по делото е председателката на Софийския окръжен съд Нели Куцкова.
Процесът започна след скандал между журналисти и полицаи, които не допуснаха медиите в залата, тъй като вътре нямало място. Адвокатите на подсъдимите поискали от съда делото да се върне за доразследване, тъй като били извършени редица процесуални нарушения като нарушаване на правото за защита на подсъдимите, разузнавателни беседи, провеждани от НСБОП със свидетели по делото, преди да дадат показания пред следствието, липса на оригинални показания и др. Съдът обаче отхвърли възраженията и даде ход на делото. Като частни обвинители се явяват и петима пострадали от групата на Цветелин Кънчев, които са и свидетели по делото. Заседанията по делото са насрочени до края на месеца.
Научен сътрудник обвинен, че прави наркотик в дома си
Научен сътрудник от Института за химико-фармацевтични изделия в София е обвинен, че произвежда синтетичен наркотик в дома си, съобщиха от столичната полиция.
Нелегалната лаборатория била открита в таванско помещение на блок на ул. "31 януари" в столичния квартал "Дървеница". Помещението е на 62-годишния Марин Казанджиев. Съпругата на Казанджиев също работи в НИХФИ, но в производството. Полицията открила в дома на учения 1.5 килограма метадон. Според спецченгетата килограм от синтетичния наркотик, който е заместител на хероина, струва на дребно около 300 000 германски марки. Таванското помещение било оборудвано с лабораторна техника, с която можело да се произвеждат наркотици. Предполага се, че уредите са изнесени от института. Полицаите открили и други химически вещества, разтвори, лекарствени субстанции, необходими за производството на дрога. Научният сътрудник твърдял, че лекувал с метадон артрита си.
Прахосва се управленски интелект в здравеопазването
Съществува проблем, който бих искала да поставя на вашето внимание, свързан със здравната реформа, а именно въпросът за управлението й.
Досега управлението в здравната сфера се извършва от директор - лекар, който представлява централизираната здравна власт и привежда в изпълнение решенията на висшестоящите инстанции. От него не се изискват мениджърски умения, творческо и иновационно мислене. Това се отразява на старта на здравната реформа, като всеобщо е твърдението, че няма подготвени здравни мениджъри. Не това е истината. У нас има добре подготвени магистри по здравен мениджмънт. Това не са началници, а мениджъри, които на база теоретични познания в областта на управлението могат да бъдат полезни. Те могат да изработват икономически обосновани програми, свързани с целите на здравеопазването. Те притежават необходимите медицински познания, допълващи социалните и икономическите, които се намират в пряка зависимост помежду си. Това дава възможност на специалистите да оценяват и анализират количествено и качествено здравните дейности, което води до прилагането на адекватни управленски решения. Здравните мениджъри са в състояние да използват различни управленски методи и подходи с оглед минимизиране на бъдещи грешки в дейността.
Засега обаче лекарите не желаят да се доверят на мениджърите и много от тези специалисти са безработни. Не е ли това прахосване на управленски интелект в здравеопазването, където промените са бавни и болезнени? От световния опит е известно, че производствените процеси са повишили ефективността си едва когато управлението се е отделило изцяло от тях като самостоятелен научно-обоснован процес. Това ме кара да мисля, че здравните дейности биха били с много по-голяма ефективност, ако управлението в здравната сфера се отдели реално от самия процес на здравеопазване, за което са необходими новите лица на мениджърите, както междувпрочем е във всички страни, където здравеопазването не е само дейност, но и начин на живот.
Синият поток остава неосъществена мечта
Звучащият твърде поетично "Син поток" всъщност е название на амбициозен проект за газопровод, който доскоро бе много актуална тема за Турция. Той предвижда доставянето на руски природен газ по дъното на Черно море до турското черноморско пристанище Самсун. Според първоначални изчисления реализирането на проекта ще струва 2.5 млрд. долара и турската страна трябва да получава по 16 млрд. куб. м газ. Планирано бе трасето да преминава на 2100 м дълбочина по дъното на Черно море. Плановете за реализирането му зациклиха тъкмо когато изглеждаше, че няма пречки. По време на посещението си в Москва турският премиер не подписа протокола, който урежда митническите формалности около доставянето на природния газ. Но едновременно с това Турция не отхвърли проекта, а го остави да чака за по-добро време.
Какво се случи? Известно е, че Турция има големи нужди от газ и до 2010 г. потреблението се очаква да достигне 55 млрд. куб.м. Стана така, че туркменският природен газ измести руския, тъй като той е свързан с жизненоважния за Турция нефтопровод "Баку - Джейхан". "Синият поток" бе изместен от проекта за туркменски газ през Каспийския басейн по трасе, което съвпада с трасето на "Баку-Джейхан". Пускането на транскаспийския газопровод и транзитирането на туркменския газ на практика означава живот и за "Баку - Джейхан". Не на последно място е ролята на Вашингтон, който се обяви в подкрепа на този проект. Миналата седмица в Анкара с участието на специалния представител на американския президент за Каспийския регион John Wolf представители на Азербайджан, Туркменистан и Грузия се срещнаха, за да изготвят рамковото споразумение. Предвижда се подписването му да стане в Истанбул на срещата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в края на месеца. Покрай "Баку - Джейхан" бе дадена зелена светлина и за туркменския газ. От една страна, Анкара си гарантира каспийския нефт в момент, когато цените на нефта на страните от ОПЕК растат, а в дългосрочна перспектива елиминира Москва от средноазиатската енергийна игра. Навлизането на "Синия поток" на турския пазар за Русия има важно значение, тъй като ще продължи традицията, останала още от съветско време, да продава от своята територия туркменския, а по-късно и азербайджанския газ. Изгодата за Турция е, че на нейна територия ще преминава енергийният коридор изток - запад, което още повече ще увеличи геостратегическите й позиции.
Споразумението за туркменския газ, което е включено в основния договор за нефтопровода "Баку - Джейхан" трябва да бъде подписано на предстоящата среща на ОССЕ. Очаква се през 2001 г. Турция да започне да получава 16 млрд. куб. м от транскаспийския газопровод.
В Турция също има застъпници за "Синия поток", тъй като е предвидено редица електроцентрали да работят с руски газ. Но същевременно има и реакции, че това ще доведе до прекалена зависимост от Русия, която е твърде непопулярна заради политиката си в Кавказ. Освен това се появиха съмнения, че заради икономическата криза Москва не е в състояние да намери необходимите й за проекта 2.5-3 млрд. долара.
Накратко
Генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън е приел поканата на министъра на външните работи Надежда Михайлова да посети България през следващата година. В писмо до българския външен министър Джордж Робъртсън е заявил, че България като един от най-активните участници в Евроатлантическия съюз и в Плана за действие за членство в НАТО ще изиграе важна роля за успешното развитие на политиката на НАТО за задълбочаване на сътрудничеството на партньорите.
Финансовите вземания на България и компаниите, присъстващи на либийския пазар, бъдещето на нефтените концесии EPSA 1 и изясняването на проблема със задържаните български медицински работници са сред приоритетните въпроси, които българската делегация ще постави на предстоящото заседание на смесената Българо-либийска междуправителствена комисия за икономическо, промишлено, търговско и техническо сътрудничество. Двадесет и първата сесия на комисията ще се състои през следващата седмица в София, съобщиха от пресслужбата на правителството.
Столичният кмет Стефан Софиянски участва в двудневния семинар, посветен на годишнината от падането на Берлинската стена. Семинарът се проведе през миналата седмица в Рим. В своята лекция, изнесена в италианската столица, Стефан Софиянски е акцентирал върху тезата, че България трябва да влезе през парадния вход на обединена Европа. Според него нашата страна трябва да влезе добре подготвена в Европейския съюз, за да се чувства пълноценна.
След изборите - а сега накъде
Две тези продължават битката за надмощие в интерпретацията на резултатите от отминалите местни избори. Според първата управляващите са загубили заради смелостта си и бързината в провеждането на икономическите реформи. Според втората управляващите губят, защото не провеждат достатъчно бързи, смислени и ефикасни реформи. Изходът от надпреварата в едни от най-големите икономически центрове на страната с относително най-заможното и предприемчиво население сам по себе си вече хвърли съмнение върху достоверността на първата, официална версия за изхода от изборите. Проведеното в първата десетдневка на ноември национално представително проучване на агенция "Алфа рисърч" дава допълнителни основания за размисъл на тема "какво точно от политиката на управляващите е сбъркано".
Едва 19 на сто от българите застъпват тезата, че реформите се извършват по-бързо от необходимото и хората трудно ги преживяват, още 7 на сто твърдят, че те протичат "нормално". Огромният дял от избирателите в страната обаче (66%) са на мнение, че политиката на реформи е значително по-бавна от необходимото. Обръщане в тази тенденция не се наблюдава в никоя социална група.
Ако на въпроса се погледне в сравнителен план, след като България продължава да заема последните места сред източноевропейските страни в почти всички възможни класации по икономически показатели, то и без резултатите от изборите бе ясно, че поне част от логиката на реформите е сбъркана. Ако пък се погледне от гледната точка на обикновения човек, отново става ясно, че той се интересува основно от резултата от реформата - по-високи доходи, по-добро медицинско обслужване, по-добро образование и т.н., а не от осъществени на книга и облагодетелстващи единици "преструктурирания". В страна, в която над две трети от населението се самоопределя като "едва свързващо двата края", съвсем не е случайно, когато основното изискване към правителствената политика след изборите е повишаване на доходите. По-важното е, че "промените в кабинета" събират същия дял, колкото и "ускоряването на реформите", за което вероятно те са предпоставка.
Следователно, независимо от конкретните си детайли, стратегията на управляващите оттук нататък може да поеме две принципно различни посоки. Едната приема като изходна предпоставка онази идентификация на проблема, според която загубите се дължат на провеждането на реформите. Логическото й развитие е запазването на държавните лостове за въздействие посредством пряко ангажиране с икономически предприятия, работни места и пр. действия, в които корупционните механизми по необходимост ще се окажат неизброимо повече от неясните социални ефекти. Втората тръгва от осъзнаването, че СДС губи от потенциалния си и най-перспективен електорат, който на избори '99 се въздържа от участие, но при един следващ парламентарен вот може да потърси и други субекти на своето представителство.
Данните са от национално представително проучване на агенция АЛФА РИСЪРЧ, проведено в периода 2-10 ноември 1999 г. сред 1013 пълнолетни граждани чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на изследваните лица.
Очакванията ми за либерална пазарна икономика си отиват
От няколко години Вашият вестник е неразделна част от съботното ми кафе. Занимавам се с малък частен бизнес в областта на информационните технологии. Като на повечето колеги, частни бизнесмени, не ми остава време да следя промените в законовата и икономическата област.
Конкретният повод да Ви напиша това писмо са поредното (ежегодно) умуване над размера на данъците, които ще плащаме следващата година, начинът на събиране и т.н. Излишно е да казвам, че съм (меко казано) бесен, като виждам как очакванията ми за либерална пазарна икономика си отиват с всяка изминала година. Вече съм убеден, че и 5 години да минат - нищо няма да се промени. Скоро ще навърша 30 години, а не виждам начин да осъществя "американската мечта" тук, в България, и най-вероятно ще последвам приятелите си и хилядите други българи, които си търсят препитание отвъд океана. Мисля, че дори вечните оптимисти и патриоти като мен, които искат да видят страната си измежду най-богатите в света, е време да сложат оръжие и да се примирят със съдбата.
Редакционният Ви коментар "Данъчният ни ... " ме подсети да Ви предложа идея, която може и да даде надежда за идните поколения. Моята теория за безпътието, на което се намираме през последните 10 години (без изключение и тези след януари 1997 г.), е, че обществото ни страда от липса на информираност и че най-големият ни проблем е отсъствието на каквато и да е нагласа за търсене на информация по всички въпроси в по-голямата част от народа. Социалистическата нагласа, че хората по висшите етажи на властта са най-компетентните и че те знаят най-добре кое е добре за България и кое не, е силно вкоренена в обществото и се използва максимално добре от висшия управленски елит. Тъй като за мен сте един либерален вестник и сте насочени най-вече към бизнеса, може би е добра идея да започнете някакво просвещаване на нас, българите в България, за това как най-бързо да постигнем икономически и социален прогрес. Ето и предложението ми: да се сравнят икономическите условия в бившите социалистически страни. Всички знаем кои са т.нар. отличници, но защо са станали такива и как се стремят да подобрят това си ниво? Насажда се мнението (не само за нашия регион), че законовата, най-вече данъчната база е решаваща за успеха на една икономика. Би било интересно едно сравнение на данъчните закони и практики в Чехия, Полша, Унгария, Естония и др. (а също и на либералните икономики на САЩ, Канада и Великобритания) спрямо тези в България - не само конкретни проценти, но цялостен анализ на всички възможности за намаляване на данъчната тежест на фирмите и физическите лица (като отмяната на корпоративния данък в Естония за реинвестиции, за който споменавате в редакционния си коментар).
Воден от мисълта, че човек трябва да се държи под напрежение, за да работи добре, ето малко доза критика: седмичната програма на телевизията изобщо не ми се вписва в представата ми за това, което искам да намирам в моя вестник - някак не мога да Ви сравнявам с разни "24 часа", "Труд" или други. Още едно предложение: направете проучване на рейтинга на рубриките си.
Кой ще сдобрява Костов с медиите
Когато точно преди една година Михаил Михайлов се е промъквал на тържеството по повод сватбата на Венцеслав Димитров покрай Илия Павлов, Иван Татарчев и Стоян Ганев, за да подари на младоженците уред за фитнес, едва ли въобще е подозирал, че някога ще се занимава с медийната политика точно на това правителство.
По същото време Михайлов казва между другото в интервю за в. "Монитор": "Всъщност никога не съм искал да се занимавам с политика. За мен това е занимание за хора без особени способности в друга област. Сблъсъкът ми с политиката ми носи само разочарования - да зависиш от политическата конюнктура, от страховете и мераците на политици, които си играят с теб."
Миналата седмица той беше официално представен от Иван Костов като бъдещия шеф на дирекция "Връзки с обществеността" в Министерския съвет. Михаил Михайлов, новият говорител на правителството - бившият телевизионен водещ Константин Каменаров, и шефката на пресцентъра Албена Ивайлова (също от Канал 3), ще са връзката на журналистите с членовете на кабинета.
В какви други области е изявявал способностите си новият
След студентските години във ВИТИЗ кариерата на Михайлов започва в русенския театър като актьор. После избухва демокрацията и изкуството изпада в немилост. Първата публична длъжност на Михайлов е секретар на Временната комисия по радиочестотите към Комитета по пощи и далекосъобщения. Това е органът, който издава лицензите на медиите по това време, когато шеф на КПД е сегашният столичен кмет Стефан Софиянски. Тогава се раздават и първите разрешения за излъчване на частните радиостанции.
В кариерата си Михайлов минава и през медийната комисия в Народното събрание. Там той е съветник. Председател на комисията тогава е Клара Маринова. По същото време в същия парламент се роди и "Гордостта на Клара". По-наблюдателните свидетели на приемането на първия ни медиен закон със сигурност са запомнили двамата тогавашни съветници - винаги спокойния юрист Георги Саракинов и Мишо Михайлов, който непрекъснато пружинираше из заседателната зала.
Януарските събития катапултираха сегашния шеф на дирекцията "Връзки с обществеността" за пръв път в правителството. След като Стефан Софиянски беше назначен за служебен премиер, Михайлов стана негов съветник по въпросите на медиите. Отиде си от "Дондуков" 2, когато Иван Костов застана на кормилото на изпълнителната власт.
След кратка творческа пауза Михайлов заема друга отговорна длъжност - става генерален директор на "Нова телевизия". На този пост го назначава собственикът на медиата и негов (бивш) приятел Дарко Таминджич. Близките му отношения със Стефан Софиянски вероятно също са изиграли някаква роля за назначението - сърбинът по принцип назначава за шефове на телевизията си винаги хора, близки до властта. По същото време избухна скандалът с купуването на част от дяловете на "Нова телевизия" от Столичната община. Един от авторите на тази идея беше именно Мишо Михайлов. Тогава общината замалко щеше да купи 20% от акциите на дружество, което нямаше на практика никаква собственост, съответно и никаква стойност. Сделката не се осъществи. Скоро след това Михайлов си тръгва също със
Вече бившият му приятел Таминджич го уволнява без предизвестие. Наследникът на Стояна Георгиева в правителството разбира, че вече не е генерален директор едва ли не от екрана на поверената му медиа. Следва нова кратка творческа пауза, през която Михайлов не пропуска да каже, че отстраняването му е направено под политически натиск, и намеква за хора от Министерския съвет. Разбира се, че става дума за натиск от страна на вицепремиера Бакърджиев.
Следващата му месторабота е кабелната телевизия Канал 3/София кабел. Подобни непотвърдени информации междувпрочем свързват името на Костовия заместник и с "Нова телевизия". И в кабелния канал обаче Михайлов не се задържа дълго. Няколко месеца по-късно собственикът на медиата Величко Найденов го моли да напусне и отново се стига до публичен скандал, макар и по-малък от предишния. Пак се заговаря, че Бакърджиев отново е зад уволнението. (Гоненията на Михайлов трябва да се разглеждат като част от епоса между Бакърджиев и Софиянски). Някъде в този период настъпва преломен момент. Твърди се, че чрез свои хора вицепремиерът Бакърджиев установява контрол над Канал 3, и малко след това Михайлов се връща на почти същата работа. Този път той е шеф на продуцентската къща "Елит медиа", която се занимава с производството на телевизионните програми на "София кабел". От този период се появиха два мита за Михайлов - че е смъртен враг на Бакърджиев, но и че по-късно е сключил сделка с него. Сега трябва да опровергае и двата мита.
През различни периоди от живота си Михайлов е обвиняван, че е тъмносин или ултрачервен, посочван е като човек на Софиянски и човек на Бакърджиев, нарочван е за политически брокер... Едно е сигурно - че има изключително бърза реакция и качеството да бъде приятел с този, с когото иска. Добър комуникатор. Казват, че не се е родил човекът, който да го надприказва. Как ще пасне на правителстовото засега е загадка, но че ще е атракция за журналистите е повече от сигурно. Ако се съди по броя и обема на публикациите по назначаването му, той вече е по-популярен от половината министри. А може би точно това е и целта на неговото привличане.
Преди една година новият отговорник за медиите в правителството казва: "Време е властовият ресурс, който съсредоточиха в ръцете си сините, да започне да работи не само за тях, а за държавата. Сега СДС трябва да спре да обяснява какво и защо прави, а това да става ясно без обяснение. Това е все едно да нарисуваш картина и да се налага да обясняваш на другите какво всъщност има на нея..."
Разгърнаха папките с компромати
Битката с корупцията във властта премина във втората си, предизвестена фаза. След вербалните послания, които си размениха президентът и хората от изпълнителната власт по темата, сега дойде ред на удари под кръста с конкретни действия.
Засега всичко се развива като в сагата на Джорд Лукас "Междузвездни войни". Публиката видя първо финала на сагата - как министри, депутати и прочее сини управляващи заживяха богато. Режисьорите тепърва ще трябва да показват на зрителите как се е стигнало до разложението в собствените им редици.
Президентът пръв беше принуден да хвърли свой на Филчев. В началото на миналата седмица близкият до вицепремиера Евгений Бакърджиев вестник "Стандарт" пусна на цяла страница обвинението, че президентът е опънал политически чадър над главния секретар на президентството Румен Христов. Вестникът изрови стари съмнения, че като земеделски министър в служебното правителство на Стефан Софиянски Христов е помогнал на свой бивш съдружник да приватизира няколко обекта от "Зърнени храни" ЕАД. Историята беше нищена от пресата още преди година и половина, но сега отново беше припомнена. Президентът този път реагира веднага и изпрати писмо до главния прокурор Никола Филчев да извърши спешна проверка по случая и временно отстрани Румен Христов от поста му. "Ако се докаже, че е виновен, той ще си носи отговорността, ако не е, ще го върна на работа", каза президентът и допълни, че по този начин дава личен пример.
Никак не е случайно, че атаката срещу президента идва от "Стандарт". Вестникът е известен с това, че когато Бакърджиев има да прокарва нещо в обществото, го прави чрез него (отскоро и чрез "Новинар" - бел. ред.). Реакцията на вицепремиера вероятно е по повод разкритията, че подчиненият му Костадин Таушанов има банкова сметка на остров Ман, в която е отбелязан превод от 21 000 английски лири. Вестник "Сега" дори пусна и факсимиле от документа на "Бърклиз банк" в Дъглас, според който шефът на Главно управление на пътищата получава по текущата си сметка от депозитната посочената сума. Главна прокуратура вече е изпратила разпореждане до НСБОП да провери случая.
Атаката срещу президента е отговор на неговия призив за изгонване на корумпираните от редиците на управляващите. А вицето Бакърджиев и хората около него са най-често спряганите, когато стане въпрос за нерегламентиран натиск на държавата върху частници или инвеститори. Другото име на този натиск е корупция.
Костов пръв заговори за службите, които трябва да му дадат доказателства за корупция сред елита му. "Списък" и "папка" са сакрални думи за българската демокрация и те отново заеха своето място в ежедневната политическа лексика. Възможно е ударът срещу Стоянов да е и отговор на появилата се информация за данни за корупция, получени от държавния глава чрез Националната разузнавателна служба. От два месеца в обществото битува версията за подобна папка, с чието съдържание се е запознал и премиерът Иван Костов.
Директорът на НРС Димо Гяуров отрече пред "Капитал" да е получавал от западни посолства данни за корупция сред българските политици, списъци или банкови сметки. Такова нещо няма, отсече той. Според него досега в НРС е бил получаван само един подобен сигнал преди година и нещо от чуждо посолство. След проверка се оказало, че сигналът е фалшив, а зад него стояли конкурентни интереси при приватизационна сделка от значение за националната ни сигурност. Според генерал Гяуров не е работа на службата да търси сметки на наши политици в чужбина. Подобни слухове приличат много на активно мероприятие, чиято цел е да скара политиците и да дискредитира службите, смята още разузнавачът.
И вътрешният министър преди десетина дни каза, че подчинените му служби не могат да следят политици и да събират данни срещу тях. Бонев направи това минути, след като Костов излезе пред журналисти от срещата си с прокурори и полицаи, където подкани магистратите да бъдат безкомпромисни срещу корумпираните. Той припомни и успехите на неговото правителство срещу мафията. Очевидно премиерът ще чака все пак справките от НСС и НСБОП. Крайният срок, който той отпусна на спецслужбите, е 10 декември.
Слуховете за промени в кабинета вече изнервиха лагерите и лобитата сред управляващите. Освен Бакърджиев, който има лични позиции в повечето вестници, често обвиняват и вътрешния министър Богомил Бонев, че работи добре с медиите. Атаката срещу шефа на НСО ген. Владимиров, заради кражби от домовете на управляващите, вероятно идва някъде от "Шести септември". Президентът отново спасява кожата на своя подчинен. Предполага се, че и Христо Бисеров не стои настрана. Така ударът се разпростира нашироко, а вниманието на обществото се разсейва от големите играчи.
Премиерът Костов прави три основни грешки, когато говори за корупция. Първата е, че колкото повече бави освобождаването на корумпирани служители и министри, толкова повече обществото не вярва нито на него, нито на СДС. Тезата, че иска да запази кабинета до поканата за членство в ЕС, за да видят европейците колко е стабилно управлението на страната, е доста спорна. Сякаш едно стабилно (корумпирано) управление е предимство.
Втората грешка на Костов е, че иска да вкара корумпираните в затвора и затова се среща с прокурори, натиска спецслужби и иска доказателства. Това, което ще получи Костов от спецслужбите, ще бъдат само оперативни или косвени данни за корупция, които трудно ще минат през съда. Третата грешка на премиера са хвалбите му, че управлението на неговия кабинет е победило организираната престъпност. Корупцията е основният елемент от организираната престъпност. Много по-опасен от рекета, заплахата или убийството. Мафията, както е известно, се състои от хора, пари и политически връзки. Най-често сред управляващите. Може да е преборена дебеловратата организирана престъпност, но на нейно място се създаде нова, и то не без помощта на управляващите ни.
На левия балкон скептиците са повече
Лидери мислят за постовете си, партиите им - за следващия парламент
Първанов откри топлата вода с изказването си, че "битката за интерпретация на изборните резултати се оказа не по-маловажна от самата кампания". За него и за Александър Томов задачата никак не е лека - трябва да манипулират както обществеността, така и онези кръгове от партиите им, които искат тяхното оттегляне.
За Бялата лястовица успехът на тези избори се изчерпва с това, че се загнезди в местната власт. Томов изчурулика, че това са "достойни резултати" и "исторически неправилно е да не се вижда перспектива" за партията. Той достигна върха на популизма, когато издигна БЕЛ в ранг "национална партия". Първанов видя успеха в това, че БСП остава най-добре представената партия на местно ниво. По време на пленума през уикенда и той се изкуши от популизма с призива "да поемат своята отговорност за тоталното недоверие и разочарование на избирателите, натрупани през целия труден период на прехода". Но за разлика от Томов, който подложи на терапия съпартийците си, при Първанов темата е за външна консумация.
Вътрешнопартийните разногласия в БСП бяха посочени от Георги Първанов като една от основните причини за слабия резултат. Квалификациите по отношение на различните лобита градираха от "самоцелни вътрешнопартийни спорове" до "високомерието на редица наши ръководители по места". За Първанов местните ръководства са били в плен на пълно организационно нехайство. Собствените им интереси и неадекватна оценка на ситуацията са изстреляли губещи, а на места и паралелни номинации. Междувременно, без да губи време, лидерът на социалистите бързо се ориентира към освобождаване от крайните лобита в партията, съсредоточени в ръководствата на местните партийни структури. Според него именно те са попречили на коалирането с БСДП, ОБТ и БЕЛ, но той не забрави да изтъкне и вината на малките леви.
Томов по тривиален начин нарочи натиска и от ляво, и от дясно за главен виновник за класирането на евролевите кандидати. Това той направи на среща на Националния партиен съвет с евролевите местни избраници. Лъчезар Росенов (кмет на Добрич), наречен от Петя Шопова "нашата гордост", гордо пораздруса ръководството на БЕЛ с критики и грешки на кампанията: слаби структури; слабо явяване на ръководството на партията по места; слаба или нулева финансова подкрепа. Александър Томов през целия си доклад избягваше да определя дали партийните проблеми са повлияли на резултата, въпреки че преди това бе лансирал точно това обяснение. Тук е моментът да си спомним, че в началото на кампанията пак той обяви бюджет от 700-800 хил. лева, от които софийските екипи получиха 1000 лева, а в Добрич - 0.00 лева. Това едва ли се дължи на въпросните външни фактори.
За Росенов свободата на коалиране е израз на "воля за власт", а не на ясна политическа ориентация. От друга страна, липсата на хора, които да се идентифицират с Българската евролевица (т.е. отсъствието на ядро), се разминава с типа кампания, чиито послания нямаха конкретен адрес. На фона на "агресивната" бяла лястовица от 1997 г. сегашната изглеждаше заблудена и вяла.
Това, което занимава в момента Томов и Първанов, е какво да правят с разноцветните общински съвети. Раздробеността може да ги направи неработещи и/или корумпирани - по-голяма партия плаща на съветник от малка партия, за да си осигури мнозинство. Общинският съвет се превръща в борса. Първата сделка е вече сключена - СДС взе мнозинството във Варна с евролеви гласове.
Освен това и двамата не могат да избягат от въпроса как да останат на председателския пост и каква политика ще водят занапред партиите им. Отлагането на партийния конгрес е една от възможностите пред Томов. Прочистването на политическия съвет от вътрешни дисиденти като Бунджулов вече започна. Но в познат стил първият евроляв разигра и мита за своя висок външнополитически имидж, особено след срещата на социнтерна в Париж, където БЕЛ получи статут на наблюдател. Иначе още не става ясно към какво ще се стреми партията в национален план - към обединение на левите партии, към обединение на центъра или ще вървят сами и ще балансират.
Георги Първанов от своя страна се обяви за "социално-либерален, широко коалиционен" модел на управление и за "още по-последователно идентифициране (на БСП) като неразривна част от европейската социалдемокрация". Срещу това възроптаха неокомунистите от "Открит форум", за които сегашното ръководство е слабо и неефективно. "Откритите" настояват за смяна на председателя, като виждат в Премянов приемника на Първанов. Това много прилича на плана на Иван Костов за лявото пространство, който включва радикализация на БСП и експанзиране на центъра от страна на СДС.
И евролевицата, и БСП отдавна умуват как да привлекат вниманието на Ахмед Доган, но това сега е по-видимо отвсякога. Колкото по-утопична става идеята за "Велика левица", толкова по-необходим става съюзът с ДПС. На евролевицата - за да влезе в следващия парламент, на БСП - за да узакони новата си социално-либерална роля и да получи по-голямо представителство. Първанов дори възкликна: "ДПС трябва да бъде достойно представена в едно бъдещо ширококоалиционно управление на страната", в отговор на което Доган само подсказа, че на следващите избори БСП вероятно ще пазарува при евролевите, а Костов няма да може да сформира кабинет без тяхно участие. На кръглата маса за 10 ноември той каза още, че нито една от партиите няма потенциала за мнозинство в следващия парламент. Първанов отиде още по-нататък, като изказа скептицизъм за възможностите, дори обединена, левицата да стори това.
Партиите на опашка пред хазната
Парламентарните сили измислят бариера за участие в избори
Българският данъкоплатец за пореден път ще бъде ощетен с пълния консенсус на парламентарно представените сили. Управляващи и опозиция с почти пълно единодушие решиха, че държавната хазна трябва да осигурява средствата за съществуването на всички легитимно регистрирани политически сили. След неколкочасови консултации миналия четвъртък партиите в Народното събрание се договориха по какъв начин да става това, но официално не съобщиха подробностите по въпроса. "Почти всички застъпиха идеята, че политическите партии трябва да се финансират от държавата, за да се избегнат възможностите една или друга политическа сила да борави с нечисти пари. Последното, за което не успяхме много да поговорим, е контролът върху приходите и разходите на политическите партии", обяви след срещата синият депутат Иван Сунгарски. Така политическият ни елит на практика се обедини около виждането, че гражданите трябва да ги финансират, независимо дали споделят политическите им възгледи или не.
Освен бреме за данъкоплатците тази идея на парламентарните партии е и концептуално недемократична. Държавното финансиране на партиите създава условия управляващата политическа сила да упражнява натиск върху противниците си чрез изпълнителната власт. В крайна сметка тази субсидия се осигурява от Министерството на финансите, което би могло да превежда навреме, да забавя или дори да забравя паричните траншове за съответната неудобна политическа формация. Подобни проблеми имат голяма част от опозиционните политически партии по въпроса с помещенията, които те трябва да получават по закон. По-голямата част от политическите сили вече са имали премеждия със своите партийни централи: БСП - с "Позитано" 20, БЗНС-тата - с "Врабча" 1 и т.н.
Така че всяка управляваща партия ще контролира подаването на тези пари, макар че по закон те вероятно не са много - може би около 0.5 лв. за всеки глас, получен на последните парламентарни избори. С тях ще се покриват преди всичко разходите за консумативи. Така в материална зависимост ще се окажат само онези малки партии, които не могат да си осигурят могъщи покровители. Доста по-интересно обаче е колко държавни пари ще се пренасочват директно към касата на управляващата партия и как след това тези средства ще се водят като напълно законни. Освен това държавната субсидия няма да елиминира и възможността партиите да се финансират и от анонимни дарители.
Всъщност политическите сили изобщо не бързат с промените на избирателния закон, тъй като парламентарният вот трябва да се проведе чак след година и половина. Консултациите по корекциите в нормативния акт ще приключат не по-рано от април 2000 г. Държавното финансиране може да влезе в сила не по-рано от януари 2001, тъй като не е заложено в проектобюджета за следващата година. Така че въпросната корекция в избирателния закон ще удари малките партии точно в периода преди следващите парламентарни избори в момента, когато те ще навлязат в кампания и разходите им ще набъбнат неимоверно.
Парламентарно представените политически сили се готвят да въведат и два отделни прага за регистриране на партиите.
Първият от тях ще фиксира минималния брой членове, който ще е необходим за съществуването на политическа формация. Конкретната цифра също е обект на дискусия. Големите партии като СДС и БСП лобират този брой да не е много висок и да е от порядъка на неколкостотин души. По-малките политически играчи, които със зъби и нокти се стремят да запазят позициите си, се опитват да вдигнат бариерата колкото се може повече и да запазят с мъка завоюваните позиции. Според синьото БЗНС на Георги Пинчев тази граница трябва да е около 17 000 души, според евролевицата - 10 000. В крайна сметка обаче двете партии склониха тази бариера да падне до около 5000 членове.
Доста по-важен обаче е въпросът с втория праг пред партиите, който ще им дава право да участват самостоятелно на избори. Конкретните цифри по този въпрос обаче все още са в процес на усилен дебат. По всичко личи, че основният критерий ще са резултатите на дадената политическа сила от последните избори. "На този етап не може да приемаме друга база, защото трябва все пак да стъпим на нещо. Амбицията е всеки, който иска все пак по някакъв начин да се вмести в политическия живот, да има своята ниша, а след това на база на постигнато влияние да продължи да съществува или да отпадне", твърди депутатът Иван Сунгарски, който представляваше СДС на преговорите с другите политически сили по въпроса. По всяка вероятност новосформираните партии, които все още не са участвали в политическа надпревара, ще трябва да удостоверяват влиянието си с подписи на симпатизанти.
Засега не се планира коригиране на четирипроцентовата бариера за влизане на политическите сили в парламента. Подобни ходове биха изострили отношенията не само между управляващите и опозиционните сили. Срещу такъв ход биха въстанали и партньорите на синята партия като ВМРО и Народен съюз. И все пак в сините кулоари циркулират подобни хрумвания като например идеята на Христо Бисеров границата за парламентарните сили да се вдигне до 10% и по този начин да се стигне до чист двуполюсен модел в Народното събрание. Според БСП-депутата Янаки Стоилов обаче такива слухове са абсурд. "Ако искахме да направим двуполюсен модел, щяхме да предложим праг за регистриране между 30 и 50 хиляди души", твърди той.
Всъщност нещата са пределно прости. Големите партии искат държавните пари да се дават само на парламентарните сили. Малките партии пък държат на нисък праг за регистрация и широко държавно финансиране. От същите теснопартийни интереси се движеше и СДС през цялата минала година, когато стягаше своите редици. За сините беше твърде важно да държат в напрежение 15-те си присъдружни партии преди десетата национална конференция. На последния си форум през октомври СДС скъса с коалиционното си минало. Преди да стигне дотам, сините дълго говореха за последния трус, с който СДС окончателно ще се трансформира от партийноподобна организация в чиста партия. Предвиждаше се, че малобройните присъдружни партии ще имат кратък самостоятелен живот, след което с помощта на новия закон за политическите партии ще спуснат кепенците, а членската им маса волю-неволю ще се влее в сините редици.
Така с промените в Закона за политическите партии СДС ще постигне две стратегически цели - ще ограничи до минимум центробежните процеси и ще насъска по-малките опозиционни сили срещу новоизгряващите политически играчи, които напират към българския парламент.
Няма да ми отнемат общинските фирми
Столичният кмет Стефан Софиянски пред "Капитал"
- Ще продължим усилено работата по ремонтите. Искаме през следващата и по-следващата година да приключим с главните артерии на града. Вторият сериозен проект е водоснабдителната система на града. Проблемът с остарялата водопроводна мрежа е много сериозен, но средствата са осигурени и бъдещият концесионер ще направи сериозна инвестиция. Метрото е осигурено с финансиране и ще го пуснем до седма станция. Това ще стане до септември догодина. Оттам нататък вече остава трайното решение. Дали да се продължи метрото до "Младост", за което трябват 140-160 милиона долара, или да спрем до Булбанк и да оставим този проект за по-добра стопанска обстановка. Засега имаме амбициите, ако осигурим тези средства, да продължим нататък. Първо да стигнем до Интерпред и след това по открит способ - до "Младост". Слава богу, финансирането за летището също е осигурено. Сключени са и договорите с консултантските фирми. Надявам се тръжната документация да бъде готова до есента на следващата година и през 2002 г. да започне строителството.
- Ще се наложи още една сериозна подмяна в градския транспорт. Сега закърпихме положението с новите автобуси, но това не е крайното решение. Затова планираме следващ еврооблигационен заем. Не е решен и проблемът с отпадъците. Имаме възможност за четири-пет години да поддържаме сметището. През това време трябва да се построи завод за изгаряне на отпадъци. Цената му ще е 80-100 млн. долара - твърде голяма, за да може градът и гражданите да я поемат. Затова търсим пари от екологични и присъединителни фондове. За енергийния сектор и топлофикацията ще търсим чужди инвестиции. Трябва да се подготвим за производство на електроенергия на база на съществуващите мощности на ТЕЦ-овете. По този начин ще можем да облекчим експлоатацията и да намалим евентуално разходите за тях. Това е проект, върху който работим в момента. Очаквам и съответните законодателни промени, които ще ни дадат възможност по-нататък да намерим инвеститори.
- В транспорта направихме първа стъпка с пускането на маршрутните линии. Следващата е да започнем да отделяме линии от градския транспорт, които да отдаваме чрез търгове. Ще поставим условия за обслужване на линията, които ще включват качество на автобусите, график и цена за километър. Билетната система ще остане единна, за да можем да запазим условията за гражданите. При "Топлофикация" остава въпросът дали да разделим производството, преноса и дистрибуцията, т.е. "Топлофикация" да спре пряко да работи с клиентите и само да произвежда топлинна енергия, като я предоставя на дистрибутори. Дистрибуторите вече в една конкурентна среда ще я доставят на отделните потребители. Освен това ние трябва все пак да имаме ясна политика за това кога ще спре субсидирането на "Топлофикация". Много зависим и от това кога поначало енергийният монопол в страната ще бъде преодолян.
- Според мен газификацията в момента няма бъде ефективна. Газта, за да стигне до вашата къща, трябва да мине по тръба. Тази тръба трябва да е зарита в земята. Това означава, че всичко, което го има сега като инфраструктура за топлофикацията, трябва да бъде повторено, за да може да се стигне до крайния потребител. Естествено е, че тази инвестиция ще се отрази в цената на услугата. Така че според мен при съществуващата вече мрежа няма да успеем да предложим алтернатива, която би била по-евтина. Тя може да е алтернатива в някакъв дългосрочен план. Но тогава трябва да решим какво ще правим със съществуващата инфраструктура. Така че тук трябва да се търси едно добро решение. Винаги съм казвал, че то минава и през цената на газта.
В дългосрочен план - да. Трябва да се промени законодателството. За мен, когато се намери решение за енергийния монопол на държавно ниво, тогава вече ще се търсят и отделните решения във всеки един сектор.
- Аз съм поискал да се направи енергиен баланс на града. Трябва да бъде много ясна консумацията на ток от всички наши структури - болници, училища и т.н. Понеже в момента финансовите потоци са така организирани, че този разход не може да бъде идентифициран точно, ние търсим неговото количествено измерение. От друга страна, ще имаме потенциала за производство на общината. Той включва производството от водни електроцентрали и от ТЕЦ-овете. Когато имаме тези две числа, можем да търсим инвестициите за затварянето на този кръг, т.е. да започнем да произвеждаме това, което така или иначе консумираме. И оттам нататък вече да развием една по-голяма структура.
- Не. Той ще приключи работата си в момента, в който подготви десетина проекта. Оттам нататък ние ще търсим инвеститорската им реализация.
- До момента сме похарчили 18 млн. нови лева за ремонтите на булевардите. До края на годината може би сумата ще достигне 30-35 млн. лева. Останалите пари са разпределени в държавни ценни книжа с различни падежи.
- От финансовото състояние на общината и дали преди това не сме реализирали някои от инвестиционните проекти като метрото например. Тогава вече ще сме поели ангажимент за изплащане на някакъв кредит за по-дълъг период. Втората емисия ще зависи и от нашия кредитен рейтинг. Нашите намерения са да обслужваме коректно този заем, за да разчитаме на по-благоприятни условия при втората емисия.
- Ако можем да емитираме 100 млн. евро, ще бъдем доволни.
- Не се обявява, защото още няма победител. Окончателно решение ще има само когато се произнесе общинският съвет. Засега има само становище на комисията, но няма решение.
- Ние много малко неща крием от журналистите и от гражданите. При нас публичността е доста голяма. Освен това продължава да работи приемна заедно с ЦСБОП. Всеки може да отиде и да се оплаче, включително и от кмета, за нещо, което той смята, че е нарушение. Това, което трябва да се направи още, е да подобрим услугите за граждани. Защото, когато не даваш добра услуга, тя става дефицитна и някой път води и до нарушения. Ние сме длъжници в транспортната услуга, във водната, топлофикационната, градоустройствената... Трябва да потърсим една много по-добра комуникация с гражданите и по-бързо решаване на проблемите. Ако успеем да го направим, възможността за корупция ще бъде силно намалена.
- Не си спомням да съм имал студена война с никого. Може да сме имали спорове - дали да се замени един апартамент с друг, един терен с друг терен, да се приватизира ли един обект, дали да е РМД или касова приватизация... За мен по-важното в случая е мотивацията на тези различия да бъде интересът на града. И мисля, че в рамките на този мандат успяхме да си наложим добро сътрудничество. Засега се очертава подобно сътрудничество и през втория мандат. Надявам се да имаме силата да го издържим.
- Няма такова предложение. Но ако съветът реши, това означава, че сваля от мен отговорността за половината работа в града. Тогава, дето се вика, ще си изкарам един мандат свободно. Ще си ходя по официални срещи, може да се хвана пак с политиката, а пък общинският съвет ще решава сериозните проблеми на града. Няма опасност... Аз мисля, че успяваме да наложим ясно разграничение между изпълнителната и нормативната власт. Оперативната работа в града, която се извършва от всички тези фирми, и ежедневната ангажираност е на кмета. Така че, ако ти му отнемеш фирмите, тоест хората, ти му отнемаш инструмента. Като му отнемеш инструмента, това значи, че ти поемаш и отговорността. Но нямам притеснения за това.
"Интернешънъл уотър" с най-голям шанс за водната концесия на София
Италианската "Едисон" купи половината акции на кандидата с най-висока оценка
"Интернешънъл уотър" засега има предимство пред останалите кандидати за концесията за ВиК-мрежата в София, съобщи осведомен източник от общината. Наближаващият избор на концесионер съвпадна с информацията, че от началото на ноември "Интернешънъл уотър" е сменила един от основните си акционери. Американската "Бехтел", която притежаваше 50% от капитала на дружеството, продаде пакета си на италианската компания "Едисон" срещу 40 млн. долара. Според запознати смяната на собствеността е предизвикала спор в комисията за избор на концесионер дали и доколко новият акционер застава зад обещанията на "Интернешънъл уотър" в досегашната й оферта. В прессъобщението на "Едисон" по повод на придобиването на половината капитал на "Интернешънъл уотър" се казва само, че сделката се вписва в плановете на италианската компания за разширяване на дейността й.
Засега не е известно да има окончателно решение на комисията по концесията. Такова се очаква да бъде оповестено най-рано през идната седмица. След това Асен Дюлгеров, председател на комисията и секретар на общината, трябва да внесе доклада за крайното предложение, който да бъде одобрен или отхвърлен от Столичния общински съвет.
Според запознати "Интернешънъл уотър" е получила най-висока оценка от консултанта и комисията и за техническата, и за финансовата си оферта. Причината е, че "Интернешънъл уотър" е предложила най-ниската средна тарифа на водата - след запазване на цената за 4 години и след неколкогодишен период на поскъпване тя достига 45 стари лева (0.45 нови лв.) на кубически метър. По неофициална информация методологията за оценка на кандидат-концесионерите предопределя да бъде избран този, който предлага най-ниска тарифа. Значението на това предимство обаче се намалява от ниските инвестиции, които предлага кандидатът фаворит.
Другите двама кандидати за концесията са френската "Суез Лионе дез о" и консорциум между "Вивенди", "Берлинервасер" и японската "Марубени". "Суез лионе дез о", независимо че е акционерно свързана с един от най-големите инвеститори в България - белгийската компания "Юнион миниер", има малки шансове, защото предлага цена на водата, която в дългосрочен план надхвърля 80 лв. за кубически метър. Основната борба в последните седмици беше между "Интернешънъл уотър" и консорциума. Последният предлага инвестиции в размер на 240 млн. долара и средна тарифа около 65 лева за кубически метър. Офертата на избраника предвижда инвестиции едва около 152 млн. долара, малко над минималния праг от 150 млн. долара, определен от общинарите. "Интернешънъл уотър" беше на шесто място в първоначалната класация на "ПрайсуотърхаузКупърс", консултант на общината в избора на концесионер. Въпреки това англо-американската компания влезе в шортлистата със значителна подкрепа сред членовете на комисията.
Отлично осведомен източник съобщи, че според проучване, поръчано от Европейската банка за възстановяване и развитие, потребителите на вода в София могат да понесат поскъпване до 35-36 цента за кубически метър - около 0.65 лв. на кубически метър. В момента цената е 25 цента. Иначе тарифата на водата не се споменава никъде сред критериите за оценка, официално оповестени от общинския пресцентър. Списъкът на изисквания в рамките на финансовия план включва само неща от рода на финансови гаранции, предложения за капиталово и дългово финансиране, стенд-бай кредитиране, добив на природен газ.
Компанията "Едисон", новият собственик на половината капитал на "Интернешънъл уотър", е част от холдинга "Монтедисон". Той има около 100 хиляди акционери, негови ценни книжа се търгуват на миланската и нюйоркската фондова борса. "Монтедисон" държи 61.3% от акциите на "Едисон". Последната е публична, влиза в класацията на първите 30 компании на миланската фондова борса. Основният акционер на "Монтедисон" с пакет от 35% е холдингът "Компарт" (Compagnia di Partecipazioni Assicurative ed Industriali - Compart), който инвестира в застраховане, циментов бизнес (Calcemento Group) и корабостроене. Сред акционерите на "Компарт" са някои от основните италиански банки (Mediobanca, Banca di Roma, San Paolo di Torino, Banca Commerciale), както и някои важни промишлени компании като групите Lucchini и Pesenti.
"Монтедисон" има бизнес в България чрез другата си голяма дъщерна публична компания - "Еридания" (Eridania Beghin-Say), която се занимава със селскостопански бизнес. В България е представена от "Провими", която произвежда фураж в Пазарджик и има търговски офис в София. Според информацията в Държавен вестник през 1995-1997 г. са регистрирани няколко фирми, в името на които влиза "Провими" и които се занимават с производство и търговия с фуражни продукти. Общото между тях е участието на Димитър Ангелов Узунов като директор или член на ръководството.
Страните от Централна и Източна Европа обмислят обща инвестиционна политика
Страните - участнички в пакта за стабилност, ще създадат инвестиционен комитет, който да наблюдава изпълнението на техните ангажименти. Това е записано в споразумението за реформа, инвестиции, интеграция и растеж, прието по време на десетата среща на Централноевропейската инициатива (ЦЕИ). Документът предвижда, че страните в региона трябва да създадат стабилна макроикономическа среда, условия за развитие на частния бизнес и добър климат за привличане на чуждестранни инвестиции. Някои от конкретните изисквания са страните да осигурят пълна защита на правата на собственост (включително интелектуалната), да приемат закони срещу корупцията и прането на пари, да спазват принципите за прозрачност при сделките с ценни книжа, както и международните норми за корпоративното данъчно облагане.
След като десетата среща на ЦЕИ завърши с общо становище, че пактът за стабилност се бави, документът вероятно може да се тълкува като опит на страните от региона да поискат реална подкрепа от държавите донори и от международните финансови институции. Предвидените мерки в голямата си част са такива, за които чуждестранните инвеститори у нас се оплакват, че въобще ги няма или съществуват отчасти. Това означава, че на България реалното изпълнение на документа вероятно ще отнеме години.
Пак като опит да се ускори отпускането на средства за възстановяването на Югоизточна Европа след войната в Косово на срещата на ЦЕИ премиерът Иван Костов отново предложи замяна на дълг срещу инвестиции. Идеята е страните от региона да създадат национални инвестиционни фондове за финансиране на инфраструктурни проекти, а парите във фондовете да се набират, като съответната страна внася там плащанията, които иначе дължи на Парижкия клуб (за България сумата е около 100 млн. марки годишно). Според Костов почти всички страни от Парижкия клуб били склонни да приемат идеята, засега Франция отлага ясен отговор.
Сравнително най-лесно осъществимите мерки в споразумението се отнасят до общата работа на централно- и източноевропейските агенции за промоция на чужди инвестиции. Предвижда се например създаване на единна информационна мрежа, в рамките на която агенциите ще обменят т.нар. инвестиционни маршрути. Това ще бъдат списъци на местни фирми, които желаят да работят като подизпълнители за чужди инвеститори. Агенциите освен това ще направят бази данни с проекти на местни компании, които търсят външни партньори. Българската агенция за чужди инвестиции от два месеца предлага на Интернет-страницата си такава база, в която засега обаче влизат едва шест неособено значими проекти.
Държавата срещу корупцията - от едната страна на фронта няма никой
Политиците не пожелаха да има действащи институции, които да контролират доходите им
Как ли се е чувствал министърът на правосъдието Васил Гоцев, когато през изминалата седмица подписваше в Страсбург Гражданската конвенция за корупция? Дали поне леко се е изчервил предвид мащабите на този феномен у нас?
България отдавна е посочвана като водеща по корупция, а проблемът - като една от сериозните пречки за бизнеса в страната. Това мнение на български и чужди бизнесмени е подкрепено от изследвания и заключения на авторитетни институции като МВФ, Световната банка, Европейския съюз, Европейската банка за възстановяване и развитие и т.н.
Много са предпоставките, които позволиха феноменът корупция да хване дълбоки корени в България (виж карето), но основната причина е липсата на политическа воля у управляващите да се справят с проблема или поне да ограничат неговите мащаби.
Погледнато формално, институциите, които имат най-голямо практическо отношение към борбата с корупцията, би трябвало да са, от една страна, съд, прокуратура, следствие и МВР и, от друга - данъчната администрация (опитите за въздействие на законодателната власт чрез парламентарната комисия "Антимафия" по презумпция са обречени на неуспех в България). Как обаче всяка от тях подходи към проблема?
Докато притиснат от обстоятелствата премиерът Костов призова прокурори, следователи и полицаи да обърнат особено внимание на корумпираните политици и висши държавни чиновници, вътрешният министър Бонев обясни, че няма как да се атакуват висшите държавници, защото имали имунитет. Което, меко казано, е неточно, защото имунитетът касае наказателната отговорност, но не и имуществената. А съгласно действащия все още Закон за собствеността на гражданите няма никакъв проблем държавници на всякакво ниво да бъдат разследвани за нетрудови доходи, които при наличие на доказателства да бъдат конфискувани или поне обложени по реда на данъчните закони. Самият вътрешен министър бе страстен привърженик на удобния коз нетрудови доходи в началото на 1997 г., когато проведе популярните под името "Комар" акции срещу луксозни автомобили и жилища. Макар да звучи архаично, че тричленки от общинар, следовател и финансов ревизор към всяка община трябва да слухтят за нарушители, всяко длъжностно лице трябва да докладва, ако узнае, че някой има нетрудови доходи и т.н., Законът за собствеността на гражданите е в сила. Стига да има желание за неговото последователно прилагане. Пуническите войни на СДС за съдебната власт, прокуратурата и следствието обаче дадоха резултат - тези институции практически не пожелаха да заемат огневи позиции на корупционния фронт и се задоволиха с неколцина общински служители и университетски преподаватели.
Данъчната администрация е другият орган, който макар и косвено може да даде сериозно рамо в ограничаване на корупцията, и то, без да чака сигнали от когото и да било,. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Закона за облагане доходите на физическите лица при констатиране, че имуществото надхвърля размера на декларираните доходи, данъчният орган има право по собствена преценка да определи дължимия данък. По добре оттренирана практика Главно управление "Данъчна администрация" (ГУДА) отклони желанието на редакцията да получи обобщени данни за резултатите от прилагането на чл. 18, ал. 2 от ЗОДФЛ. Не е ясно дали отказът се дължи на факта, че резултатите от приложението на чл. 18, ал. 2 клонят към нула, както заяви източник от кухнята на данъчната администрация. В този връзка си струва да припомним, че през миналата година данъчните бяха заети предимно с обработка на прословутите имотни декларации и с вътрешните си реформи, в резултат на което броят на проверките и ревизиите падна почти наполовина. През тази година инспекторите бяха пратени да описват магазинчета и да попълват анонимни анкети за (срещу) своите колеги, за следващата се очертава да се заровят в безкрайни проверки по ДДС заради предложените безумни промени в закона и заради поредните (все още недоизяснени) промени в самата администрация. В крайна сметка време за проверки и ревизии, да не говорим за превантивна работа и помощ на данъкоплатците, все не достига. А в данъчните среди се носят легенди за това как инспекторите, които разкриват нарушения, вместо похвали и стимули получават упреци, че не работят достатъчно с фирмите и затова те не плащали данъци.
В началото на синьото управление едни от най-радикалните идеи, които правителството лансира, бяха данъчна амнистия на необложените доходи и създаването на финансова полиция, която да не допуска по-нататъшно разрастването на корупцията и на неплащането на данъци. Идването на СДС на власт съвпадна с началото на функционирането на Службата за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения, която бе създадена с промени в Закона за данъчната администрация година по-рано. Звеното неформално бе наречено данъчна полиция, макар правомощията му далеч да не отговарят на тези на аналогичните институции в други страни. Именно заради липсата на достатъчно правомощия и в контекста на първоначалния управленски ентусиазъм бе решено да се създаде финансова полиция. В края на 1997 г. информация за бъдещата институция щедро бе изсипвана в медиите от премиера, финансовия министър, вътрешния министър, шефа на бюджетната комисия и от набелязания за шеф на финансовата полиция тогавашен депутат Найден Зеленогорски. После бе създадена и специална работна група от депутати и експерти, която също работеше по проекта. Междувременно парламентът реши да се създаде публичен регистър за ежегодно деклариране на имуществото и доходите на висши държавници.
Какво се получи в крайна сметка? Проектът отшумя в небитието. Междувременно съществуващата данъчна полиция не само че беше с ограничени права, но остана с непопълнен щат и под непрекъснатите удари под кръста от страна на ръководството на ГУДА. Стигна се дотам наскоро началникът на ГУДА Дора Андреева със заповед да забрани на службата да извършва проверки! А от догодина въпросът се решава радикално по схемата "няма служба, няма проблем". Просто Данъчно-процесуалният кодекс не предвижда съществуването нито на данъчна, нито на финансова полиция. Защо ли? Въпросът явно е риторичен.
Държавата опрости 500 млн. долара дългове
Въпреки ударната операция бюджетът остана балансиран, а МВФ - благосклонен
Когато една държава има растящи плащания по външния си дълг, ежегодно разчита на заеми от МВФ и оправя бюджета си чрез високи данъци, сигурно не е склонна към благотворителност. Предположенията са едно, реалността - друго. От януари до октомври тази година правителството опрости под една или друга форма над 500 млн. долара дългове на държавни предприятия. От тази сума около една трета са изразходвани от т.нар. резерв за разходи за структурната реформа в бюджета - 240 млн. нови лева, увеличен (без промяна в закона за бюджета) по-късно с още 47 млн. лева. Другата част е буквално опростена - 172 млн. долара задължение на Нефтохим по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК) и 370 млн. нови лева дългове на Булгаргаз (влезли в капитала на дружеството като апортна вноска на държавата).
От началото на годината досега управляващите неизменно представяха ударното опрощаване на дълговете като разумен компромис. Най-често повтаряната причина беше - за да се улесни приватизацията. За целта чрез промяна в закона за приватизацията правителството получи правото да опрощава дългове по ЗУНК и приложи за пръв път това в случая с Нефтохим. Опрощаването се представяше и като опит да се реши частично проблемът с огромната задлъжнялост в икономиката. В края на 1998 г. общите дългове на българските предприятия бяха над 10 трилиона стари лева (данните на официалната статистика и неправителствените организации се разминават).
Основните кредитори с опростени вземания бяха или самата държава (по преоформените вземания по ЗУНК), или данъчната и митническата администрация, или големите монополи Булгаргаз и НЕК. Когато средствата се отпускаха от резерва за структурната реформа, формално това се представяше като разумна бюджетна операция - отпуснатите средства можеха да се използват само за погасяване на дълговете, тоест веднага се връщаха в държавната хазна. Дори когато схемата се прилагаше не за дълг към самата държава, а към нейно дружество, операцията беше същата по същество. Така при опрощаването на дълга на Агрополихим към Булгаргаз в размер на 47 млн. нови лева, заводът трябваше веднага да плати на газовия монополист, а той пък от своя страна да плати свои дългове към бюджета.
Голямото опрощаване на дългове поне засега не създава съществен проблем в отношенията на българското правителство с МВФ. Един от анексите към споразумението с фонда гласи: "Горните граници на общия дефицит са определени, като се изключват разходите, свързани със структурната реформа. Тези горни граници могат да се променят към увеличаване според разходите по структурната реформа. Това увеличаване на тавана на дефицита не може да превишава 240 млн. лева. " Тоест няма проблем, ако правителството не превиши предвидените дефицити по периоди. Опрощаването дори може допълнително да се оправдае чрез мерките в споразумението с МВФ - примерно изискването най-големите български предприятия да нямат големи просрочени данъчни задължения. В този списък влизат например Булгаргаз, "Кремиковци", "Русенска корабостроителница" (на които им бяха опростени именно данъчни задължения), както и Нефтохим.
Вместо да опрощава дългове, държавата можеше да потърси по-пазарни решения на задлъжнялостта в икономиката - да усъвършенства схемата "дълг срещу собственост", да опита да създаде пазар на дълговете, да се ускори несъстоятелността (за целта от месеци се подготвя промяна в Търговския закон). Несъмнено по-пазарно и далновидно е и правителството да намали данъците, вместо да опрощава дългове. Според прогнозните изчисления например, правени от правителството и МВФ, намаляването с два процентни пункта на данък печалба за републиканския бюджет за големите фирми ще предизвика намаляване на годишните приходи в бюджета с около 70 млн. нови лева. Суми от този порядък управляващите опрощаваха многократно и с лекота. Според държавните финансисти обаче тезата "защо не се намаляват данъците, вместо да се опрощават дълговете" е манипулативна, защото отписаните задължения не се отразиха пряко на бюджета за тази година. Просто държавата сама си плати данъците на някои от големите длъжници или се отказа от вземания, които прецени, че е малко вероятно да събере. В частния сектор тези неща ги
наричат пропуснати ползи.
Шефът на бюджетната комисия прекали с лъжите за данъците
С донкихотовска самоотверженост Йордан Цонев изкупува изборни грехове
След личния си провал на местните избори в Бургас на шефа на бюджетната комисия Йордан Цонев бързо-бързо му се наложи пак да се изправи пред амбразурата - този път за да брани правата на пенсионерите в проектобюджета на правителството за следващата година. Принципно задачата не е лесна предвид поредното разминаване между обещанията и практическите действия на кабинета заложени в бюджет 2000. Цонев вече има тренинг в тази област, а и опозицията за съжаление пак не дава признаци, че ще предизвика ефективен дебат за икономическата политика на кабинета през следващата година. Иначе поне един неин представител трябваше да забележи, че някак си не върви финансовият министър надълго и широко да представя през изминалата седмица консолидирания бюджет в парламента, след като кабинетът още не е одобрил две от най-съществените му части - сметките на здравния и на осигурителния фонд.
Сигурно за да стопира още в зародиш и най-малките опити за аргументирани критики и поради успокоението си от немощта на опозицията, шефът на бюджетната комисия триумфално обяви, че СДС вече е намалило данъчната тежест с 25-30% и това е положението. Дали е заблуден от финансовото министерство, или просто послъгва, няма толкова значение. Въпросът е, че Цонев просто не е прав.
Основната ставка на данъка върху печалбата през 1997 г. бе 40.16%, през 1998 г. - 37%, през 1999 г. 34.3%, а през 2000 г. - 32.5%. Или с други думи, намалението на данъка спрямо заварената 1997 г. е със 7.66 процентни пункта. През същия период обаче бяха премахнати почти всички данъчни преференции (което принципно е правилно, но коректността изисква да се спомене, когато се прави съпоставка за данъчната тежест). Пак през същия период бе увеличено чувствително осигурителното бреме за фирмите - бяха въведени вноски върху социалните разходи, болничните и майчинството, а после и здравноосигурителни вноски. ДДС беше намален с два процентни пункта, но така и не стана ясно защо точно той. За сметка на намалението срокът за възстановяване на кредита стана шест месеца, а за догодина се предвиждат допълнителни "екстри" - ДДС върху авансите по износа, отказ от възстановяване на кредит, ако доставчикът ви е неизряден, увеличаване с 10% на дължимия данък при закъснялото му внасяне и т.н.
Безспорният плюс бе само извършената, макар и недостатъчна, ревалоризация на активите и въвеждането на патенти. Обхватът на патентите обаче е доста по-тесен от дефиницията за малки и средни фирми като предмет на дейност и особено като оборот (на патентен данък могат да са фирми с годишен оборот под 75 000 лева). Така че смесването на понятията и сравняването на данък печалба с патентите по принцип не е коректно.
Същевременно сумарната данъчно-осигурителна тежест за работещите по трудов договор и самонаетите нарасна драстично (виж таблицата). Работодателите пък бяха задължени да правят осигурителни вноски върху социалните си разходи, върху болничните и т.н.
И то при условието че сбърканият модел на осигурителните системи изобщо не провокира интерес за осигуряване от страна на гражданите, тъй като вноските на практика са данък - факт, който се признава дори от Агенцията за икономически анализи и прогнози към Министерството на финансите.
В последните седмици управляващите упорито подхванаха рефрена "вижте какво казва МВФ, той най-добре ни познава и той одобрява нашите действия". Тази теза стана особено актуална, след като Европейският съюз изрази сериозни съмнения в икономическите достижения на България. Проблемът обаче е, че дори МВФ вече среща все по-малко одобрение в международните финансови среди за своите действия.
Подалият през изминалата седмица оставка изпълнителен директор на МВФ Мишел Камдесю дипломатично посочи лични мотиви и официално заяви, че това няма нищо общо с ожесточилите се критики срещу недалновидната политика на фонда.
На годишната среща на МВФ и Световната банка преди около два месеца Джоузеф Щиглиц, главен икономист на СБ, най-остро и колоритно критикува МВФ за традиционните му рецепти - твърде голямо е съсредоточаването върху макростабилизацията за сметка на изграждане на институциите и честите компромиси с икономическата логика при вземане на решения за финансиране от страна на МВФ. Резултатът от тази политика е страни, гъмжащи от шуробаджанащина и корупция, които мъчително търсят икономическия растеж, твърди Щиглиц. Той припомни, че измежду най-успешните страни имаше такива, които, въпреки че бяха силно реформистки настроени, пренебрегнаха МВФ по важни въпроси. Естония например успешно въведе своята предвоенна валута (кроната) на мястото на рублата през 1992 г., докато МВФ настояваше за обща валута.
Всъщност в България аргументът "МВФ" също се използва според случая. Когато фондът и Световната банка през миналата година бяха склонни на чувствително намаляване на данъчната тежест, кабинетът направи всичко възможно това да не стане достояние на обществеността.
Всъщност за какъв МВФ говорим. Нали уж напираме за Европа.
* Пояснения, за да няма недоразумения:
Данните за средната работна заплата за 1997 и 1998 г. са на Националния статистически институт, за 1999 - предварителна оценка, а за 2000 г . - прогноза. Размерите на осигурителните вноски и дължимия данък са определени съгласно действащото през съответната година законодателство, а когато то е променяно през годината - съгласно законодателството, действащо през втората половина на годината. За 2000 г. размерът на осигурителните вноски и дължимият данък е съгласно проектите на правителството.
Миланова пак бе в скандал с Балканбанк
