Новите дрехи на "Нова телевизия"
Дружеството между "Нова тв" и "Антена тв" подава документи в НСРТ
Нови документи за лиценз за радио-телевизионна дейност ще подаде през тази седмица "Нова телевизия". Въпреки че Националният съвет за радио и телевизия (НСРТ) вече направи своя избор, електронната медиа ще представи обновена програмна схема и документация за собствеността, след като сключи договор с "Антена тв". Гръцката компания също отпадна от състезанието за програмен лиценз след първия кръг.
В началото на миналата седмица изпълнителният директор на "Нова тв" Стефан Димитров и пълномощничката на гръцката компания Силва Зурлева подписаха договор, по силата на който "Антена тв" придоби 70% от "Нова телевизия - първи частен канал" АД. Цената на сделката остана в тайна.
"Днес е
Идеята за съвместна дейност била на специалистите на гръцката компания. След като проучили условията за стартиране на първа частна национална телевизия, те преценили, че за да могат веднага да започнат да излъчват програма, трябва да намерят български партньор. "Идеята за кооперирането беше съвсем простичка, решихме, че обединените усилия на двете фирми могат да гарантират успех", обясни Силва Зурлева. С най-доброто от двете програмни схеми "Нова" и "Антена" ще се опитат да впечатлят медийните експерти. Акцията
"Нова телевизия" имаше сключен консултантски договор с фирмата на Константин Димитров "Global-USA Holding Corporation". Компанията трябваше да намери партньор, който да финансира медиата, ако тя спечели конкурса. "Не зная за този договор, това са дела на Дарко Таминджич", каза Стефан Димитров през миналата седмица. Константин Димитров не беше открит за коментар дали неговата фирма има участие в сделката с "Антена тв". Гръцката компания освен телевизионна станция има и няколко радиостанции, а чрез сателит предава програмата на тв канала в Европа, САЩ и Канада. "Всичките тези планове - на развлечението, на по-игровия тип в правене на телевизия са заменени с един доста консервативен, доста свързан със 70-те и 80-те години тип програмиране", коментира пред БНР членът на медийния съвет Георги Лозанов програмната схема, предложена от "Антена".
Фирмите са внесли декларация за съвместната си дейност в ДКД и очакват, че с новата комбинация може да се преборят за далекосъобщителния лиценз. Комисията, назначена от премиера Костов, обаче едва ли ще гласува в полза на кандидат, който не е получил благословията на НСРТ за програмен лиценз. Сценарият за възроденото участие на "Нова тв" в конкурса най-усилено се поддържа от в. "Новинар", за чиито нови собственици се твърди, че са хора на вицепремиера Евгений Бакърджиев.
Въпреки новината, че "Нова тв" има нов собственик, въпросителните около някои от делата на медиата остават. Фирмата "Нова телевизия - първи частен канал" АД се сочи като собственик на техническото оборудване на телевизията. Носител на лиценза е дружеството "Мултимекс И.Д." АД, чиито акции са на приносител.
Столичната медиа изтъква сред основните си предимства и почти националното разпространение на програмата си, както и аудитория от над 3.5 млн. зрители. "Нова" обаче има лиценз само за регионално покритие, а договореностите за разпространение по кабел са неясни. Твърди се, че медиата не е представила и бизнесплан.
"Не е вярно твърдението, че телевизията вчера беше сръбска, а от днес е гръцка. Няма такова нещо. Радостно е, че една гръцка фирма иска да работи с една българска телевизия. "Нова тв" си е българска фирма", обясни Силва Зурлева.
НСРТ ще разгледа новите документи, но това няма да промени взетите решения. "Има и други начини телевизията да получи ефир", коментира експерт от медийния съвет. "Нова тв" и "Антена тв" ще се възползват и от възможността да обжалват решенията на НСРТ, след като получат мотивите.
Засега обаче мечтата "утре - национали" остана само захаросано пожелание, изписано върху тортата за последния рожден ден на телевизията.
Накратко
Германската асоциация на частните кабелни оператори АНГА е проявила интерес към програмата на сателитния канал на БНТ "ТВ България". Немците искат да включат в програмния си пакет третата българска програма, която се излъчва чрез спътника "Елтелсат - Хот Бърд". Предвижда се проектът да стартира в началото на 2000 г. Списанието за деловите хора МИТ отпразнува през миналата седмица една година от появата си на пазара. Основните теми в изданието се крият зад трите букви на заглавието - мениджмънт, икономика, технологии.
Вестник "Демокрация" не се появи на пазара в началото на миналата седмица. Оказа се, че проблемът бил в липсата на електрически ток. В сградата на "Дондуков" 52, където преди се помещаваше редакцията на вестник "Труд", тече ремонт.
През седмицата на пазара се появи ново спортно списание, чиято насоченост е само български футбол. "Хеттрик" трябва да заеме ниша, която бе абсолютно празна до този момент", каза главният редактор Людмил Неделчев. Изданието ще излиза всеки месец, а амбициите са от началото на пролетния футболен сезон да стига до читателите си два пъти месечно. Списанието ще излиза в 64 страници, а във всеки брой редакционният екип предвиждат да публикува по три плаката.
Мърдок с най-големи шансове за национален тв лиценз засега
Топката вече е в комисията на Костов
Националният съвет по радио и телевизия ще издаде лицензи за радио-телевизионна дейност и на тртe кандидатa, които бяха допуснати до втори кръг. Публичната част от конкурса за частна национална телевизия завърши миналата седмица, а в петък медийният съвет взе окончателното си решение. Състезанието навлиза в нова фаза, през която ще преобладават най-вероятно политическите пазарлъци. НСРТ е класирал по критерии кандидатите и след втория кръг. На първо място е "Болкан нюз корпорейшън". Българското дружество на Рупърт Мърдок влиза в следващия кръг от надпреварата с най-големи шансове за успех. Веднага след него се нарежда фирмата на скандинавската медийна компания SBS Broadcasting и Европейската банка за възстановяване и развитие "ТВ2" ООД. Консорциумът между инвестиционния фонд Logic, шведската Modern Times Group и фирмата на Кеворк Кеворкян "Зодиак ВН" също ще продължи напред в конкурса, но с шансове да излъчва програмата си от сателит или по кабел, а не по честотата на Ефир 2.
През миналата седмица тритe кандидатa за частна национална телевизия, допуснати до втория кръг от конкурса, представиха програмните си концепции пред членовете на медийния съвет и журналисти. "ТВ 2" ООД беше първата компания, която защити намеренията си в Дома на киното. Президентът на SBS Broadcasting Мартин Линдског обясни, че 34% от българската компания ще бъдат предоставени на български партньори, които още не са избрани. "Има една дума, която описва телевизията, която ще правим, и ще я кажа на английски - joy - радост, щастие, чувство за жизненост и въобще всичко, което води до удовлетвореност", обобщи програмния проект българското лице на ТВ 2 Гергана Даковска. Компанията предвижда да започне излъчвания на шестчасова програма четири месеца след евентуалното получаване на лиценза. Предвижда се студията на медиата да бъдат в НДК.
"България е една изключително интересна за инвестиции страна със сравнително неразвит телевизионен пазар", заяви вицепрезидентът на News Corp. Мартин Помпадур. Компанията на Мърдок също предвижда да привлече местни партньори за телевизионния проект, ако спечели лиценза за частна национална телевизия. News Corp. води разговори и с гръцка телекомуникационна фирма за разпространяване на специализираните спътникови програми на ВSkyВ на територията на целия регион.
"Телевизията е преди всичко слово - тя трябва да е като едно вербално карате", обясни на НСРТ Кеворк Кеворкян. Бившата тв звезда обяви, че имат споразумение с "най-престижния български всекидневник" да си помагат при изработването на новините, ако неговият проект получи лиценз. Оказа се, че според телевизионера това е в. "Труд". Дългото отсъствие на Кеворк Кеворкян провокира няколко въпроса, свързани с дейността му до момента. Може би най-компрометиращият беше на Чавдар Гагов, който се представи като бивш член на Временния съвет по честотите - органът, който раздаваше медийните лицензи преди години. Той разказа как, когато Кеворкян защитавал пред съвета проекта си за радиостанция, обещал същото, каквото и сега - "Всяка неделя без край". След това обаче в ефира се появило фолкрадиото "Сигнал+".
Кандидатите, на които НСРТ препоръча миналата седмица да бъде издаден лиценз за радио и телевизионна дейност, ще преминат на следващия етап от конкурса. Те ще се борят за другото необходимо разрешение - да използват честотата на Ефир 2. Затова един от тях трябва да бъде избран от комисията, назначена преди време от Иван Костов.
Едва ли ще купим вестник в България
Мартин Помпадур, вицепрезидент на "Нюз корпорейшън", пред "Капитал"
- Всичко започна от няколко българи, чиито имена ще запазя в тайна. Те се занимават с медии, бяха разбрали, че ние имаме планове за инвестиции в Румъния и ни потърсиха. Срещнахме се в Лондон може би преди четири месеца и тогава започнахме да се интересуваме от България.
- Това не е вярно. Никога не съм се срещал с представители на "Антена 1", дори не зная кои са те. Във всяка индустрия има слухове, но този надминава всичко, което съм чувал. Интересите ни в Румъния са свързани само с лиценза за национална телевизия и с външната реклама.
- Имаме верига от радиостанции и съдружие в компания за радиопрограми, имаме инвестиции в телевизионния канал Story 1, в компания за външна реклама, имаме и музикална компания. Проучвахме и пазара на печатни медии, но е трудно да правим вестници, които не са на английски. Русия е много труден пазар.
- Сега ще разберем.
- Винаги имаме едно наум. Вестниците и телевизията могат да влияят върху избора на хората. В Русия причината, заради която инвестирахме в Story 1, е, че те нямат новинарски програми, те предават само развлекателни предавания и няма политически дневен ред. Ако гледате NTV, която е на Владимир Гусински, те се интересуват основно от изборите за руската Дума, от президентските избори през следващата година, това не е бизнес.
- Не, не съм се срещал нито с президента, нито с премиера. Писахме с господин Мърдок до премиера и получихме вежлив отговор, но нямаме лоби.
- Не, изненадващо ще е, ако купим някой вестник. Мисля, че това може да ни създаде потенциален проблем и с монополно положение на пазара. Ако ние получим лиценза за телевизия, няма да се интересуваме от вестникарския бизнес.
- Да. Няма да е в областта на телевизията, но може би ще пробваме с радио, с външна реклама, списания, но едва ли вестници.
- Ще го обявим, след като стане ясно дали получаваме лиценза. Няма смисъл да се правят усилия и разходи предварително. Но ние водим разговори, имаме идея кой би могъл да бъде, но още не сме готови с решението.
Не се страхуваме от политически натиск
Флориан Болън, програмен директор на MTG Broadcasting, пред "Капитал"
- Не, това е първият път, в който участваме за един и същ лиценз по едно и също време. Очевидно сме в конкуренция тук, но компаниите ни са на различни нива в момента, различен е успехът ни и не можем да го съотнасяме.
- Мисля, че това е интересен пазар, а нашата работа е да търсим потенциални пазари. Ще запазим интереса си и ще търсим други възможности за работа тук. Когато пазарът тук наистина се развие, ще дойдат и други инвеститори и ще има конкуренция.
- Нашата стратегия е винаги да бъдем най-силният участник на всеки пазар, на който компанията инвестира, и да развиваме друг бизнес около телевизионния канал. За нас няма значение дали каналът е в България или в Холандия. Всеки пазар е отделен и трябва да сме добри навсякъде.
- Да, мисля, че ще бъде естествено продължение на плановете ни.
- Не, аз не съм човек, който се страхува. Този телевизионен канал ще е частен и ще забавлява хората, ще правим една много добра програма, социално коректна и отговорна. Не вярвам, че ще бъдем пресирани от някакви политически интереси и кръгове. Не сме се обвързвали с никого, не сме обещавали на никого нищо. Независими сме и не се страхуваме от политически натиск.
- Не, не мисля, че това е уместният начин.
Конкурсът изглежда като честна игра
Мартин Линдскок, президент на SBS, пред "Капитал"
- България е в нашия кръг от интереси от доста време. Тук има всички условия, които ние търсим. Много прозрачен е процесът, знаем кои са хората, които се занимават с този конкурс. Изглежда като много честна игра и добра процедура.
- Ние не ръководим ЕС, дори и да ни се иска. Но имаме телевизионни станции в Белгия, Холандия, скандинавските страни и си мисля, че имаме някакво влияние. Чрез телевизионните канали в другите страни можем да представим България. Не казвам, че ще отделяме на България по час в програмите си всеки ден, но аз мисля, че ще е различно разбирането, ако ние имаме новинарски екип тук. Ще увеличим информацията за България в много от страните, които са членки на ЕС.
- Предполагам, че може да се случи. Ние искаме да сме независими и ще положим усилия да сме безпристрастни.
- Ние не изключваме всякакви ситуации, но много искаме да направим първата частна национална телевизия в България.
- Не съм чувал за Джин Филипс. Срещнах се с Роналд Финли и с господин Гергов, защото ние се срещаме с всички в този бизнес. Не бързаме, искаме да сме сигурни за нашите партньори в България, преди окончателно да решим.
Срокове
И Дарина Павлова падна жертва в информационната война срещу "Мулти"
Скандал с две дами, които станаха известни покрай скандалите със съпрузите си, обиколи първите страници на вестниците през миналата седмица. Спътницата в живота на Илия Павлов - Дарина, и жената на Бил Клинтън си размениха чек за хиляда долара и създадоха доста работа на българските журналисти.
Събитието беше подгрято с две интервюта с г-жа Мултигруп, публикувани в един и същ ден в двата всекидневника на ВАЦ едновременно. В тях жената, която убеди Илия Павлов да си направи пластична операция на ушите, пространно разказваше за срещата си с Бил и Хилъри Клинтън.
На следващия ден обаче се оказа, че Дарина не е желана в близкото обкръжение на сем. Клинтън. Предизборният щаб на американската първа дама върна чека за хиляда долара, който г-жа Павлова е дарила за сенатската кампания на амбициозната президентска съпруга. "Хилари връща дар от Дарина", заигра се с думите "Дума". Повечето всекидневници смело сложиха новината на първа страница, като подробно разказаха цялата информация, която агенция АП разпространи предишния ден. "Труд" дори успява да намери в САЩ Дарина Павлова с идеята да й поиска коментар. Съпругата на Павлов обаче отговаря с "полушепот или прозявка, не се разбира".
В повечето всекидневници намери място и обяснението на "Мулти" (или както е новото име на компанията "Корпорация MG"), че при тях не работи нито един престъпник, бил той от организираната престъпност или неорганизираната такава. За по-голяма убедителност на следващия ден в "Монитор" излезе и обемист материал в стила на в. "Строго секретно" - изданието за любителите на вселенската конспирация. В една и съща логическа верига в статията са нанизани аферата "Уайтуотър", световният заговор срещу България, любимата тема за ВАЦ (ако не знаете, техните вестници са променили изборния резултат в Македония и току удрят по добрите ни отношения с разни балкански държави), агент на американските тайни служби и пр. Пропусната е единствено да се спомене ролята в скандала на извънземните, които според автора сигурно са навсякъде около нас. Изводът от материала е, че Хилъри Клинтън е била просто една пешка, която е грубо използвана, за да се удари по "Мулти", като в заговора са участвали изданията на ВАЦ, американските тайни служби и "някои среди".
Освен съпругата на Илия Павлов от скандала се опари и американецът Филип Бей, който бил шеф на организационния комитет по посрещането на Бил Клинтън у нас. Той подал оставка, след като разбрал, че Дарина Павлова се среща с неговия държавен глава. В отговор на това в някои български вестници веднага се появи информация, че бизнесменът, който притежава луксозния софийски ресторант Radio Sity New York, е агент на щатските тайни служби. По-нататък през седмицата от страниците на "Труд" строителен предприемач, комуто американецът дължи пари, го обвини, че стените на ресторанта са целите от "микробетон" - микрофони и бетон. Прочее скандалът засега затихна и вероятно ще избухне с нова сила, когато Бил Клинтън пристигне у нас.
България - мръсна приказка
Не бих се върнал като началник-отдел
- Роден съм във Варна. През 1988 г. завърших английската гимназия там. След това кандидатствах МИО с английски, руски, математика и политика и имах най-висок бал. Тогава изпращаха по бал двама души в Унгария с държавна стипендия. Бях в казармата. След това заминах за Унгария и там изкарах 4 години. После спечелих друга стипендия от един американски университет в щата Ню Йорк. Там изкарах една година и втора бакалавърска степен. След това отидох за магистърска степен в Бостън, където изкарах две години, една от които обаче беше обменна година в Токио. Специалността ми е международни финанси и икономика. Всичките ми специалности се въртят горе-долу между финанси, икономика и бизнес. Имам 3 дипломи. Работил съм много и най-различни неща на непълно работно време. Навремето имах частна фирма в България, в Унгария често съм превеждал за полицията и за съда. Преподавах микроикономика на първокурсници, преподавах в един колеж икономика и бизнес. В края на втори курс в Унгария ме приеха в Coopers&Lybrand, която тогава беше една от одиторските фирми. Занимавах се с данъци и право. След това заминах за Щатите. През 1995 г. започнах да кандидатствам в инвестиционните банки в Ню Йорк с цел да получа работа в Токио. Това беше единственият ми шанс да изкарам финансово магистърска степен. Кандидатствах в доста банки и, слава богу успях, една от тях отговори. Тогава това беше една от големите английски банки - наричаше се SG Warburg. Оттогава тя четири пъти си сменя името, защото се слива с по-големи и по-големи банки, и в момента стана огромна банка. Тогава стана първото сливане и аз работих в Токио за SBC Warburg, което беше Swiss Bank Corporation Warburg и се занимавах една година със стратегии на японския пазар на акции. След това продължих да работя за същата банка в Щатите - през лятото на 1997 г. от Ню Йорк. Бях в нюйоркски офис два месеца, след което нормално беше да ме прехвърлят в лондонски офис, защото там е централата. Винаги съм искал да отида там, макар че в Америка беше много хубаво. Докато бях в Ню Йорк, пак си сменихме името - сложихме Dillon Read, понеже купихме една американска банка. И те ни се смееха - казваха: SBC Warburg Dillon Read - последният да затвори вратата. Половин година, след като отидох в Лондон, се сляхме с другата огромна швейцарска банка UBS. Така че сега сме Warburg Dillon Read, част от UBS. Първата година и половина в Лондон бях анализатор на ценни книжа, по-точно на акции в Източна Европа. Например България - продължавам да бъда единственият анализатор за България извън София. Просто никой друг не се интересува от България на такова ниво. В момента се занимавам с 24 световни зараждащи се пазари, т.е. сравнявам почти 1000 фирми в Бразилия, Малайзия, Русия, Южна Африка и т.н. Работата е хубава. Очаквам повишение през февруари следващата година - мисля, че позицията ми ще стане директор. Правя професионална квалификация, която се нарича CFA. Очаквам да я получа през декември. Май нямам намерение повече да уча конкретно нещо.
- Виждам се да продължавам да работя за инвестиционните банки, дали ще е тази, или някоя друга, не знам. В нашата професия е много нормално човек да сменя работата от време на време. В тази банка съм вече три години и половина и ако трябва тайно да призная, от време на време хора като нас получават алтернативни предложения. Сигурно някой ден ще има предложение, което няма да мога да откажа.
- Никога не съм прекъсвал връзката със страната. Занимавам се с България и професионално, така че съм длъжен да знам всичко. Трябва да знам наизуст всички приватизационни сделки с техните параметри, имената на всички държавни фигури, на десетки заводи с техните директори и основни числа и т.н., основните параметри на макроикономиката. Един анализатор трябва да знае всичко, за да може да бъде полезен на чуждестранните инвеститори, които го слушат почти сляпо. Ако им кажем: купувай Булгартабак или продавай Нефтохим, те го правят почти без да се замислят, защото вярват, че ако ние сме си свършили работата, те не могат да го направят по-добре от нас. Отговорността е доста голяма, т.е. ние, от една страна, като български граждани се опитваме да прокараме идеята примерно за инвестиция в България, от друга страна, като професионалисти сме длъжни да казваме истината и ако тя е short - което означава "продай, бягай, забрави", ние също трябва да я кажем.
- Баланса намирам като казвам истината и въпреки всичко успявам така да представя фактите, че в крайна сметка България въпреки многото трудности представлява потенциално много добро място за чуждестранни инвестиции. И сме успели да докараме не много, но все пак няколко десетки милиона долара под различна форма.
- Общо взето всички сме доволни от последните две и половина години - нещата са по-добре, отколкото преди. В същото време нашите очаквания бяха много по-големи. Очаквахме реформата да се придвижи по-бързо според обещанията, а половината от това, което става, е имитация и заблуда, че има реформа. Реформата в здравеопазването и образованието не сме я видели. Това, че има планове за две хиляди и не знам коя си година, не е нищо - за нас са важни фактите. Безработицата ще става все по-голям проблем. Това, че засега е сравнително ниска, означава, че реформата не е напреднала, не означава, че са създадени много нови работни места - просто ги е било страх да унищожат старите. В областта на приватизацията според мен има заблуда. Официалната позиция е, че едва ли не всичко е вече приключило. Нашата позиция е, че всъщност това не е така, че нещата почти изобщо не са станали. Ако ви попитам кои приватизационни сделки реално са станали за последните две години и половина, ще се окаже, че всички тези, които имат някакво значение, са от среден и малък мащаб и се броят на пръсти. Единствено бих споменал сделката с "Петрол", "Балканфарма", "Дружба" - Пловдив, две банки вместо шест. Ще ви кажат, че много сделки са в процес на завършване - за нас това не означава нищо. Видяхме десетки сделки, които бяха обявени сто пъти за приключили, а всъщност не са. За нас една сделка е приключила, когато парите са преведени, новият собственик е влязъл през парадния вход, взел е властта в предприятието и фирмата е коренно различна от това, което е била предния ден. Такава фирма примерно е "Солвей - Соди", а не "Кремиковци". В нашите среди отношението към това, че уж приватизацията в България била приключила, е доста иронично. Това не е вярно. Всяка държавна фирма в момента е оставена на произвола на съдбата на своя директор, който в повечето случаи не действа в национален интерес. Стойността на фирмата рухва да кажем с 1/4 всяка година и клони към нула след две години. Цели сектори, които са най-огромните за страната - енергетиката, телекомуникациите, инфраструктурата като цяло, тютюневата промишленост, половината от фармацевтиката, по-голямата част от банковата система са още в процес на планиране как да бъдат приватизирани. Държавата има някакви стратегии и планове. Примерно ще цитирам: план за енергетиката през следващите три години, план за Булгартабак до 2006 г., построяване на три хай-тек парка до 2010 г. Това са несериозни неща. Животът ни научи, че обещанията и разговорите в бъдеще време не са разговори, това за нас е най-голямото разочарование за последните две години. А иначе за странични неща като корупция въобще не бих искал да говоря. Престъпността като че ли е понамаляла, летището в София обаче не е оправено и е голяма травма за всеки българин, който се връща в страната, да види най-лошото летище в света с най-неучтивите митничари и служители. Просто драмата започва оттам.
- Сигурно неслучайно ме питаш. Може би съм единственият българин извън България, който се занимава основно с този въпрос. България няма реално капиталов пазар. Това, че има борса, на която се имитира някаква търговия от време на време, не означава, че имаме капиталов пазар. Проблемите не са на самия капиталов пазар, а на най-високо държавно ниво. Държавата като цяло не вижда смисъл от капиталов пазар. Това е абсолютно неразбиране и непрофесионализъм. Основният проблем е увеличението на капитала под условие. Докато го има, всички останали разговори са безсмислени и капиталов пазар в България никога няма да има. И ако някой им е казал - има цели агенции по не знам си какво и комисии по не знам си какво, че било в интерес на държавата да има увеличение на капитала под условие - това не е вярно. Това пак означава неразбиране и непрофесионализъм. И сме го казвали сто пъти. Законът за ценните книжа няма да го видим скоро, а докато той не се появи, всички разговори са безпредметни.
- И за мен това е загадка. Мисля, че става дума за комплекс от следните неща: на първо място желание има по принцип, но когато става дума за конкретни неща, примерно този отрасъл или тази фирма, започва да има много уговорки. Желанието не е достатъчно. Трябва да имат воля за свършена работа веднага. Тук важат и други неща - какви хора работят в съответните агенции, министерства, какви хора са директори на държавните предприятия. Голяма част от тях са непрофесионалисти, политически назначени. Има някои обективни фактори, които са външни за България. Един от тях е Косовската криза. Вторият е голямата финансова криза миналата година в целия свят, когато поне половин година никой не се интересуваше от страни като България. Нашата грешка е, че, когато има прозорци на спокойствие, както в момента, ние не ги използваме и се надяваме, че догодина пак ще има спокойствие. А трябва да разберем, че светът не е много спокоен и от време на време ще има криза. Намираме се на Балканите и следващите десетилетия тук няма да има мир и спокойствие. Време за губене няма, времето върви срещу нас. Интересът към нашата страна е минимален. Не съм чул фирми като "Дженеръл мотърс", "Тойота" или други да са искали каквото и да е да инвестират в България, да купят нещо, дори да е без пари. Лошото е, че малкото инвеститори, които искаха нещо да направят, ние прогонихме с бюрокрация, корупция, некомпетентност, непрофесионализъм, наши си български истории. За съжаление при нас идват некачествени инвеститори от трета ръка, но все пак аз твърдо вярвам, че дори тези неизвестни инвеститори от екзотични острови са по-добри стопани на която и да било българска фирма от държавата.
- Според мен вече трябва да ни познават - не само мене, става въпрос за десетки мои колеги, които в определен етап от кариерата си са се занимавали с България. От време на време на различно ниво някои колеги от София ни се обаждат за това-онова.
- Вярно е, че ни е лесно да приказваме - аз съм на 30 години, в България на тази възраст сигурно никога нямаше да мога да говоря с Божков на каквато и позиция да бях. Признавам, че съм още доста млад. Дали някои от нас ще се върнат в България - всеки трябва да отговори индивидуално, няма като че ли модел по този въпрос. Но мога да твърдя едно нещо със сигурност - никой от нас, хората, които поне две години са работили в такива институции в света, няма да се върне като началник-отдел в министерство или нещо такова. Почти няма позиция в страната от най-горе до най-долу, която за нас да е нещо важно и интересно и да бъде стъпка напред.
Театър в каручка
Спектакълът "Речникът 1" на Валерия Вълчева гостува в камерната зала на Сатирата, но той може да се играе навсякъде, където има хора и десетина квадратни метра свободно пространство. Постановката се опира върху "Речник на българския език" от Найден Геров, наши фолклорни източници, "Хазарски речник" на Милорад Павич и т.н., но литературната основа няма значение. Текстът е само повод за театрална игра, обрамчена във формата на панаирджийско представление. В него всичко се ражда в момента, то е безхитростно и умилително наивно. Тримата участници напомнят семейство - мъж (Милен Димитров), жена (Тони Петрова) и дете (Марио Ройдев), което постоянно пътува от място на място, за да показва своето представление. Опънатата посредата черна полиетиленова завеса сякаш разделя задния двор, поляната или кварталното кьоше на сцена и зала. Отделните части на показваното са разкъсани от дълги паузи, в които изпълнителите спокойно и пред очите на публиката подготвят следващото "явление", без да са пришпорвани от режисьорско темпо или някакъв предварително определен ритъм. Разиграването на думите е по детски чистосърдечно. Естественото и непринудено поведение на малкия Марио определя и играта на възрастните актьори. Те сякаш са забравили театралните академични постулати и са се оставили единствено на интуицията. Реквизитът, който ползват, може да се побере в панаирджийска каручка - въжета, торба камъчета, бяло платно и меден казан. Последното разчупване на преградата между наблюдатели и изпълнители идва с глътката ракия в малките юзчета, които Марио раздава между зрителите. Малко след това хората от двете страни на завесата се разотиват и каручката поема към следващия град.
"Речникът 1" на Димитровградския театър поставя в нова среда една "нисша" театрална форма и я превръща в модерно представление, без шумно да претендира за откривателство и неистово да се стреми към етикета "авангарден спектакъл".
Блъсков прави спортен вестник
Нов спортен вестник ще се появи на пазара в средата на месеца, най-вероятно на 15 ноември. Негов издател е Петьо Блъсков, главен редактор на в. "Монитор". Вестникът ще бъде цветен, във формат А3 и ще излиза всеки ден на 16 страници, а два пъти седмично - на 24 страници. Стартовата му цена ще бъде 0.40 лева. Все още не е известно как ще се казва, но работното название е "Планета спорт".
Новият всекидневник ще се конкурира на пазара с вече утвърдените издания "7 дни спорт" и "Меридиан мач", както и с пловдивския "Национален гол", който обаче не е цветен и поради тази причина е с доста свит читателски кръг.
"Целта е да направим вестник, който да се различава коренно от сега съществуващите на пазара. Той няма да има нищо общо с тях, тъй като смятаме, че моделът им вече е изчерпан и читателят има нужда от по-качествено поднасяне на информацията", заяви главният редактор Иво Димитров, работил досега в спортния отдел на "Монитор".
Вестникът ще залага с еднаква тежест както на футболната секция, така и на спортната. Това го изправя в пряк двубой със "7 дни спорт", тъй като "Меридиан мач" е заел нишата на чисто футболните читатели. Всеки ден ще има страница за автомобили, а безспорният номер 1 в моторните спортове Иван Тенчев е привлечен като коментатор.
Издателите залагат освен на новите идеи и на силния екип. Събрани са известни имена от спортната журналистика от "7 дни спорт", "Меридиан мач", "Сега" и "Новинар". Най-голямата част от тях идват от "7 дни спорт", който през седмицата изпитваше остър недостиг на кадри за всекидневната работа. Във вторник (2 ноември) 12 души от екипа не се явиха на работа, но след осемчасови увещания от директора на вестника Юлий Москов четирима се върнаха. Хора от "Стандарт" бяха командировани спешно в "7 дни спорт" да запълват дупките в спортните страници. Тежко бе положението и в "Сега", където същия ден трима души от спортния отдел се изнесоха накуп. "Новинар" остава без завеждащия спортния си отдел Станил Йотов.
"Ще залагаме на обективната информация. Не се притесняваме, че няма голямо събитие, което да ни наложи на пазара. Целта ни е читателите да разберат, че могат да четат качествен спортен вестник всеки ден, а не само по време на световно първенство по футбол", заяви Иво Димитров.
Десантът на номадите
Могат ли едни от големите имена на световната артсцена да се съберат в България? Оказа се, че да. Доказателството е изложбата "Място/интерес" в Галерията за чуждестранно изкуство. В нея участват Дъглас Гордън, Пипилоти Рист, Олег Кулик, Петер Коглер, Риркрит Тираваниджа, Ури Цайг. Идеята е на Недко Солаков, осъществил проекта заедно с куратора Яра Бубнова.
"Място/интерес" е важно събитие за твърде изолираната от света родна артистична сцена. Изложбата е замислена като пряк контакт на нашата публика с художници, за които в повечето случаи тя знае единствено от престижни каталози и списания. Форуми за съвременно изкуство като биеналето във Венеция или Документа в Касел, галерии в Париж и Ню Йорк са само част от местата, където те излагат свои работи. В същото време много млади български художници, изкушени от експерименталните форми в изкуството, косвено са повлияни от търсенията на тази генерация артисти, наречена поколението на 90-те. Авторите са известни и под определението художници номади, т.е. те пътуват непрекъснато и творчеството им принадлежи на света.
Австриецът Петер Коглер, прочут с покриването на огромни пространства с "тапети" (компютърно генерирани форми, отпечатани на ситопечат), е създал произведение от тази поредица според размерите на една от залите в галерията. Риркрит Тираваниджа - тайландец, живеещ в Ню Йорк, инсталира в друга зала "готварско училище". Той приготви ястия с ориз, които всеки посетител можеше да опита. Скандално известният с пърформансите си московчанин Олег Кулик представя смущаваща пуританите работа - "Затъмнение". За "неприлично" бе обявено и видеото "Синьо" на британеца Дъглас Гордън, където ръцете му изиграват сексуален акт. Българинът Недко Солаков участва с две работи - "Цитати", специално създадена за изложбата, и "Под", вече показвана в Любляна през 1996. В същата зала е инсталирана и творбата на Ури Цайг от Израел, който е подбрал три видеофилма, оформящи цветовете на българското знаме. Директно на пода се прожектира "Mutaflor" - филм на Пипилоти Рист (Швейцария). Другото й световноизвестно видео "Винаги е над всичко" се прожектира в огромни размери върху две от стените на галерията.
Опасенията на организаторите, че консервативната българска публика няма да възприеме изложбата, бяха опровергани. Интерес предизвикаха и лекциите, на които авторите представиха по-цялостно своето творчество.
Магьосници по нашенски
Пак слаб български игрален филм. Аман! Както сме я подкарали, май този вид кино ще го закриваме. Ще си гледаме по телевизията "Понеделник осем и половина", ще се гушим под юргана на спомена и толкоз. Тъй де, какъв е смисълът от методичния тормоз над зрителя. И от вечното криене на авторите зад станалия твърде удобен параван на безпаричието.
Колкото и да му се ще на човек да е добронамерен, трудно ще намери блага дума за премиерния "Магьосници". Съдим ли по сюжета, режисьорите Иван Георгиев и Сотир Гелев (той е и съсценарист с Пенко Гелев) вероятно са искали да направят приказка. Зъл магьосник владее тайната да се вселява в чужди тела и да върши всякакви шашкънии. Измислил е и микстура, наречена "Бързата кучка", с чиято помощ е в състояние сам да победи цели армии. Мечтата му естествено е да завладее света. Опъват му се една добра магьосница, две деца и разни други персонажи с чувство за отговорност. Борбата по замисъл е епична, но всъщност е безлична. Каквото е всичко в този филм - муден разказ, допълнително затлачен от "мъдри" съждения за живота; бутафорни декори и костюми; изнасилени опити за спецефекти... Най-трагична е ситуацията с актьорите. В несретници на екрана са превърнати дори такива артисти като Наум Шопов и Георги Русев. А по-слаба работа с деца пред камерата аз специално не съм виждал. Невинните душици седят като пънове и мън-мън, рецитират там нещо.
Тая "приказка" не е за деца - ще се скинат от скука. Още по-малко е за възрастни. За кого е тогава? Ако се върнем към микстурата "Бързата кучка" и поговорката, свързана с нейното име, тя има символичен смисъл за целия филм. Не знам "кучката" на "Магьосници" бърза ли е, бавна ли е. Но е ясно, че сляп го е родила.
Октомври, тоест джазът
За по-малко от десет дни София аплодира два джазфестивала: Sofia JazzFall '99 и MusicJam Sofia '99. Всеки един от тях открои своите пикови моменти и топартисти. Но хвърли и въпроси в душата на джазбратството. Повечето от тях са риторични, другите (може би) нямат отговор, а третите опират до чистия субективизъм и фенски предпочитания. Основният обаче е този - защо толкова сродни събития се проведоха в два поредни уикенда, а не примерно през есента и пролетта.
Не на последно място се нареди финансовият проблем - за да си позволят всички концерти, почитателите трябваше да се бръкнат за една минимална работна заплата. Факт е, че имаше немалко еднакви лица и на JazzFall (22 и 23 октомври в зала "България"), и на MusicJam (29 и 30 октомври в зала 1 на НДК). Но е факт също, че залите не бяха претъпкани, както заслужаваха майсторите, стъпили на сцената. От друга страна, навсякъде по света джазконцертите не са с евтини билети. Тъй като джазът е елитарна музика. Това трябва да е ясно всекиму, както е известно на "София мюзик ентърпрайсис" (организаторите на MusicJam) и "Нова Музикална агенция" (организирали JazzFall). Иначе, дума да няма, купонът се получи. Джазът, макар и изкуствено разцепен, разходи върху българска сцена всичките свои форми.
Сексапилната холандка Саския Лару наду тромпета за ейсид-джаз, наречен от нея в предишния й албум "нещо като джаз" ("It's Like Jazz"). В звученето на нейния бенд джазът бе последното нещо. За сметка на фънк, рап и актуален трип-хоп, изсвирен на живо от ефектната й барабанистка. Спорно бе представянето на англичанина Кортни Пайн. Пионер на модърн джаза и използващ електрониката на ди-диджей, саксофонистът реши да бъде по-малко експериментатор. С което помоему сбърка. Вероятно беше подведен, че българската публика трудно би смляла подобни пиеси. Тотално бе разочарованието и от пианиста Фил Марковиц. Румънецът, роден в САЩ, показа класа, доста под средната - такива като него са не десетки, а стотици. На всичкото отгоре неговото трио не бе синхронизирано, което допълнително подчерта фиаското му. А "кривата" акустика в зала "България" сложи капак на издънката на Марковиц, затвърждавайки убеждението, че не прекрасният квартет на Христо Йоцов трябваше да подгрява публиката за Фил, а обратното.
Китаристът Майк Стърн замени в афиша на JazzFall името на Анди Съмърс (когото видяхме по линия на "София мюзик ентърпрайсис"). В това отношение спечели "Нова Музикална агенция" - Майк Стърн буквално откъсна главите на публиката с рокаджийска жица, топовни барабани и модърн бас-китара. Ефектът бе подсилен от изненадата, че американският корифей "върна лентата на времето" и смая всички не с пиеси от "разсъдъчния" си чисто нов диск "Play", а със страховит и "вечно зелен" джаз-рок от по-ранните си проекти.
Ако мерим на кило звездите, тук те категорично бяха повече. Името на виртуозния басист Джон Патитучи едва ли носи какъвто и да е коментар. В края на естетското му шоу за никого не бе тайна защо е опъвал цели 10 години за вездесъщия Чик Къриа и е свирил за Дейвид Сенборн, Ерик Мариентал, Стан Гец, Уейн Шортър, Ърни Уотс, Жак Дежонет... Не просто голям. А от най-големите майстори на трудните плътни струни, Джон изсвири пиеси както от последния си диск "Now", така и от предстоящия да се появи през февруари пореден проект. За сметка на него Анди Съмърс наблегна повече на по-старите си парчета, голяма част от които композирани след раздялата му с "Полийс". Това бе първият момент на разминаване между очакване на публиката и предлагане от страна на артиста. Феновете като че ли трудно приеха фюжъна на Съмърс, не можейки да се разделят с усещането, че все пак това е китаристът на мастита пънкрок банда като "Полийс". Да, но не! Това е музикант със собствено амплоа. Не по-малко характерен се оказа и Мурали Кориел. Неговото присъствие на феста бе заради любовта на "СМЕ" към блуса и намерението им според световните тенденции джазът да "отвори своите граници". Синът на известния джазмен Лари Кориел разля зноен репертоар от блус ту соул, като замести китарния главорез Попа Чуби, чийто гиг се провали заради счупена ключица.
MusicJam бе закрит от "Ъртуъркс" - формацията на превъзходния дръмър Бил Бръфърд. Тук отново трябва да спомена същото за "очакването". По-голямата част от залата бе дошла да види и чуе барабаниста на "Йес", "Кинг Кримсън" и "Дженесис", без ясната представа от соловите проекти на Бил. Затова бе и първоначалната ледена тишина, но съвсем закратко. Неподражаемият стил на чукане и най-вече неравноделните тактове, които Бръфърд метна към публиката, вкараха в час всеки от присъстващите. Преди биса артистът показа, че познава нашия фолклор, като изтропа спираща дъха партитура по... ръченица. После дойде бисът. След него - и завесата.
Секунди по-късно тв репортерка ме попита кой фестивал е по-добрият. Отговорих й не тарикатски, а като фен, по същество: крокодилът не може да бъде по-зелен, отколкото дълъг. Нито пък обратното.
Face control - без контрол
Или как пунтираме клубната практика на Европа
Петък вечер, време за купон. Кафенета, кръчми и гаражни барове изпращат верни клиенти към добилите популярност софийски нощни клубове. На чаша бира шумни компании решават мястото, на което ще полеят края на работната седмица. Вариантите не са много, още по-малко стават, след като желаещите се изправят пред КПП-то на предпочетеното заведение.
"... тя у всекиго намирала някакъв недостатък. Един й се сторил много дебел и тя рекла:
- Винена бъчва.
Друг й се сторил много висок:
- Дълъг и тънък, същинско въже, а от такива не стават мъже... ". Бохемите, щурмували някой претенциозен club, спокойно биха приели леденото им отпращане от face control-а като един от капризите на принцесата от приказката за Цар Дроздобрад, ако критериите за това бяха ясни. Нещата с прокуждането от дверите на дискотеката се замъгляват още повече, когато не става дума за брак, а за платен достъп до дансинга или бар-плота.
Уважаващите себе си клубове може и да са направили компромис с климатика, обстановката и добрия звук, но задължително разполагат с фейс-контрол. Опитите да бъде преведен на български този пост са обречени на неуспех - те се свеждат до "лицев контрол" или полицейското "очна ставка". Във всеки случай става дума за онзи мъж (или все по-често жена) на входа на дискотеката, който не е точно бодигард, а упражнява правото да казва "ти - влез, ти - не".
В България практиката за пресяване на клиентите в добрите заведения е сравнително нова. Преди три-четири години до охраната на клубовете застанаха и т.нар. фейс-контрол. Тяхната работа е да оглеждат потока от прииждащи купонджии и да не пускат онези от тях, които не отговарят на пейзажа на заведението. В някои от локалите изискванията са за прилично-елегантно облекло. Това ще рече никакви джинси и маратонки, дори ако те струват колкото абитуриентски тоалет. Късите панталони и джапанките също се санкционират по условие. "В "Текила", снобарската кръчма, нарочена за последен крясък, ме пуснаха по къси гащи тип дочени. Всъщност те са "Rifle" и са ми любими, но те това не го знаеха. Един друг от компанията обаче не го пуснаха, защото на панталоните му пишеше "Адидас". В същото време наша позната беше влязла вътре и ни чакаше с къси дънкови гащета на ресни, а от заведението излизаха и влизаха полуголи девойки. Разсъждавах и стигнах до извода, че може би гащите ги делят на джогинг и всички други, но ако си девойка, може и по шорти за джогинг, стига да ти се виждат срамотите". Това разказва посетител на бара над столичното кино "Сердика". Историите за недопуснати през прага на купона хора са безброй. Повечето проблемни клиенти имат спомени за това как зад ъгъла на взискателното заведение са конкурирали "Кристина авангард" със спешната изработка на "панталони" от якета, суичъри и други покривен трикотаж.
Опитите да измамиш "фейса" често не успяват. Съвсем неотдавна окъсняла група гуляйджии застанали пред входа на бар с високоградусно име. Там висяла бележка "Частно парти". Шумното множество веднага взело решение, че е "от страната на младоженеца". Прибрана жена тутакси извадила две чаши, спомен от предходното заведение с възгласа: "Ето и подаръка". И така, скечът продължил, докато развеселеният селекционер признал, че надписът е камуфлаж, за да може и редовните им посетители да размишляват в нощта преди изборите.
В микс-клуб "Спартакус", преди известен със строгото си сито, напоследък пускат всякакви хора. Стига да ги предвожда някой с членска карта. Фриволните фейсове понякога раздават избирателно картонено домино с разноцветни пера. Неясният подбор при връчването на аксесоара поражда комични ситуации. След кратък размисъл една дискокралица се досети, че маски се полагат на онези, които не пасват на обстановката - за да се скрият. Няколко преки пу на запад, в "Грамофон", въртят изтърканата плоча "Ща те пусна, няма да те пусна". Това обяснява и нещастния вид на един запецнал на входа младеж, с нищо неотличаващ се от всички останали юноши на неговата възраст. Парадоксът са ярко червените "мушамени" каки с вид на гарови момичета, които свободно преминават в двете посоки "влез-излез", докато той недоумява защо не може да бъде вътре.
"Там не пускат хора с очила", пошегува се пробвал да влезе в "Дали" млад мъж. Между другото много е вероятно произходът на наименованието на бара да не е родено като признание към южняка-сюрреалист, а като въпросителна частица. Неуспелите да се шмугнат в свърталището на мутрите плахо преговарят с фейсовете под неоновите палми. Откакто работи тази изба на "Шипка" 6, ченгетата зорко охраняват района, радват се живущите в съседство.
Фейс-контрольорите в много други заведения пък имат задачата да не пускат мутри, "нищо че се култивираха". Стандартната реплика за сбогуване е "няма места". Фейсовете казват, че носят и отговорност - те трябва да отсеят от клуба пияните, недобронамерените, неплатежоспособните, темерутите и агресивните. "Трябва да гарантирам спокойствието на клиентите за вечерта. Те трябва да бъдат предпазени от досадниците", казва Веска, фейс в столичния клуб "Червило".
Освен притесненията за външния си вид посетителите на нощни клубове сериозно трябва да се тревожат и за съдържанието на личния си багаж. Техническият прогрес в откриването на heavy metal минава от ръчно пребъркване на чантата през пищяща палка до "честна дума", дадена от клиента-пацифист. "Веднъж ми се наложи да премина през детектор като в парламента, но не успях да издържа проверката ръчен багаж - не ме пуснаха с раница, та ходих да си я оставя в колата, защото не се доверих на тъпите горили", жалва се нощна птица. "А иначе като цялостен извод мога да кажа, че кръчмите с контрол на входа просто се правят на интересни. Винаги те пребъркват за оръжие, но са като на футболен мач. Колкото и да те пипат - димка голяма колкото кофа винаги можеш да вкараш", завършва философският разказ.
Както навсякъде по света, комшиите в Истанбул също имат практика да надничат в личните дисаги. Българка, забавлявала се скоро там, била помолена да остави на съхранение в гардероба южен плод с три букви, който ужасно обезпокоил охраната с академичната си форма на бомба. Нарът бил върнат на притежателката си неотчоплен след края на купона.
"За да си фейс, трябва да се отличаваш, да си цветно петно. Задължително е да познаваш 97% от клиентите. Случайните хора преценяваш по интуиция. Тези, които са дошли да се веселят и имат излъчване, безконфликтни, веднага го показват. Другите не ги пускам. Някои от тях се опъват, псувни безчет. Но работя с охраната - те взимат физическото решение", описва занаята си Веска, като добавя, че преди да застане на входа на "Червило", е понатрупала опит като барман в "Спартакус". Нощната професия, която Веска сравнява с кастинга на манекени, е едновременно изнервяща, изморителна и вълнуваща. Обиграни служители със сенки под очите обаче признават, че усмивката на един свеж клиент може да ти оправи настроението за цяла вечер.
Приспособими правила ръководят хората, застанали на входа на нощните барове, основното е: фейсът винаги е прав. Ако ви каже, че сте с дънки, значи е така, дори и да сте си гладили дълго ръбовете на панталона. В Америка например методът е по-прост, но пак примитивен: в баровете и дискотеките могат да прекрачат само навършилите 21 години. Или онези, които не носят пищови. За съжаление по- съвършен начин на подбор не е измислен.
Ако има сертификация, няма да има ментета
Проф. Бранимир Сандалски, председател на Българския съюз на стандартизаторите и президент на Българския съвет за доброволна сертификация, пред "Капитал"
- Българският производител е спокоен за вътрешния пазар. Там никой не му иска сертификат за качество на продуктите. Когато изнася зад граница обаче, не може без сертификат. Тогава фирмата се обръща към чуждестранна сертифицираща организация. Но и тарифата, по която плаща, е близка до западната. В развития свят организациите по акредитация са национално признати органи, независими от изпълнителната власт. Те членуват в ЕА - Европейската организация по акредитация, и подписват споразумение за взаимно признаване на акредитацията. Ако страната ни има такъв орган, признат в Европа, и той акредитира определени сертифициращи организации, сертификатите, издадени от тези организации, би следвало да се признават от всички 40 страни, членуващи в ЕА. Това е битката на моя живот - да успеем да отговорим на европейските изисквания за акредитиращ орган. Тогава българските сертифициращи органи няма да бъдат низвергнати. Съществуващата в момента Българска служба за акредитация към Комитета по стандартизация и метрология не може в този си вид да стане член на ЕА и да получи международно признание, защото не отговаря на критериите за независимост.
- Копирали сме аналогична германска структура по акредитация. Съветът има три центъра - първият е за акредитация на органи по сертификация. Те могат да сертифицират системи по качество, продукти, услуги, персонал и пр. Вторият център изготвя сертификационни схеми. Това са правилата за сертификация на определен продукт - например кашкавал, козметика, софтуер, строителни съоръжения, петрол и пр. Ние ще изискваме и ще следим органите, които акредитираме, да работят по тези схеми. Третият център е за обучение и квалификация на специалисти - например одитори на системи по качеството, на определен продукт или услуга.
- В страната има 27 консултантски организации, които консултират фирмите по проблемите на качеството. В част от тях работят одитори, преминали на специализация във Франция, Германия и пр. Те притежават съответен документ и са готови да станат български органи по сертификация. А когато има сертификация от български орган, цената на услугата трябва да падне около 10 пъти спрямо западните тарифи. Тогава всеки уважаващ себе си наш производител ще може да си позволи наличие не само на търговска марка, но и на сертификат за качество, издаден от компетентна организация. Така ще отпадне и въпросът с ментетата.
- Представителствата на чуждите организации по сертификация у нас нямат право да сертифицират. Затова се обръщат към централата. Тогава пристигат чуждестранни одитори. Често те сертифицират и продукти по БДС, без да имат признание за това у нас. Българският съвет за доброволна сертификация ще започне с акредитацията именно на тези български клонове на чуждестранните сертифициращи организации. Така те ще получат атестат и ще могат да сертифицират изделия и за вътрешния пазар.
- Законът предвижда министерствата и ведомствата, отговарящи за наредби с технически изисквания за безопасност на продуктите, да упълномощят органи за оценяване на съответствието. Упълномощаването ще се осъществи много по-сигурно и при еднаква основа, ако тези органи предварително са акредитирани за компетентност и по тези наредби. Нашият съвет предвижда да се кооперира с държавната служба за акредитация, за да могат съвместно да извършват както акредитация за доброволна сертификация, така и за органи за оценяване на съответствието. Следваща стъпка е т.нар. нотификация. Това означава, че дадена организация е призната от Европейската комисия да оценява съответствие на продукта по европейски директиви, т.е. тя е нотифицирана за целия европейски пазар. Но това ще бъде възможно, повтарям, когато страната има признат акредитиращ орган и е в ход интеграцията й в ЕС.
Бял ден да не зная? Глупости!
Тя имаше голям бюст, висше образование и копнеж в очите.
- Какво ще обичате? - попита.
- Едно ПеГеРе - отвърнах.
ПеГеРе е паролата, която действа безотказно във всяка кръчма в града на тепетата. Означава пловдивска гроздова ракия. Ракията е хубава. И тя беше хубава - Таня, сервитьорка.
- Вие за кинофестивала ли сте? - полюбопитства.
- Да.
- Ама игрални филми нямало?
- Няма. Само документални и анимационни.
- Е, тогава няма да ходя. Аз навремето исках да ставам артистка, ама завърших икономика. А вярно ли е, че е международен?
- Вярно е. Така си беше. Като тръгнаха в "съпътстващата програма" по телевизията едни "международни филми": "Челси" - "Арсенал", "Интер" - "Милан", "Милан" - "Челси", "Арсенал" - "Фиорентина", изпълнени с житейска правда, непресъхващо напрежение и психологическа проникновеност, както би се изразил някой умен филмов критик.
Аз се поувлякох да говоря за футбол, но това беше единственото интернационално нещо по време на обявения като международен фестивал на неигралното кино в Пловдив от 23 до 29 октомври. Ако не броим един руски филм, попаднал там като заблудена птица.
Впрочем нищо лошо няма, че "Златен ритон" остана български - той по традиция си е такъв. Важното е да се види докъде са я докарали родните кинаджии, а и те самите да се видят помежду си. Точно това се случи, защото публиката в новотела беше предимно от професионалисти. А програмата бе изготвена така, че да не ти додея от излишно разтегляне на прожекциите и псевдодискусии. В Пловдив имаше време за всичко: и да си пообщуваш с екрана, и да дърпаш тегели из Стария град, и да релаксираш на софрата срещу нормални цени. И в крайна сметка да си направиш изводите за хала на неигралното ни кино, произведено през последната година. Основният е, че си държим главата над водата. Особено ако правим сравнение с дереджето на игралното ни кино.
По упражнения върху крехкото тяло на етническата тема - също. Филмите за бедни, нещастни, онеправдани цигани значително намаляха тази година, но пък избуяха такива за отношенията между българи и турци, християни и мюсюлмани в т.нар. смесени райони. Раната "възродителен процес" беше каръщисана с раната "преселение насам-натам" (до Турция и обратно); раната "икономическа разруха" - с раната "етническа и верска (не)търпимост". Гледаш филма на Адела Пеева "Излишните" (по неин и на Светослав Овчаров сценарий) - харесва ти много. Гледаш "Раят с две лица" на Владо Трифонов - бива го. Гледаш "Хабери до поискване" (пак на същия режисьор), гледаш още нещо и вече отсичаш: "Майната ти! ". И вкарваш в кюпа на съмнението и предишните свестни филми. Защо? Много просто. Защото намирисва на кампанийност. Защото разни чужбински правозащитни организации и фондации дават пари да се правят тъкмо такива филми. И нашите кинаджии, що да сторят, нали трябва да работят и припечелват, съвестно изпълняват поръчката. Ако трябваше да снимат ленти за намаляването на калкана в морето или за борбата с листните въшки, пак щяха да се навият. Колкото и цинично да звучи, за да придобият сега филмите им пареща актуалност и да влязат в един по-глобален контекст, помогнаха събитията в Косово. Тамошната трагедия (отразена въздействащо на кино от журналиста Бойко Василев и оператора Хрисимир Данев в дилогията "Денят на разплатата", получила "Златен ритон"), те кара да се кръстиш и да си казваш: "Господи, добре, че тук не е така! ". Но аз съм убеден, че дори да не бяха събитията в Косово, нашенските етнически филми пак щеше да ги има. И пак щяха да са доста. Защото така са решили поръчващите музиката. Утехата е, че в рамките на заданието родните автори се държат достойно и не играят сляпо по чужда гайда, както правеха някои колеги в разгара на "циганската вълна". И ставаше мръсно.
А най-хубавата творба на феста бе за благословения талант да съхраниш чистотата си и в най-тежкото време. Така е със Стефан Власков от филма на Юлий Стоянов "Като на кино", взел "Златен ритон". Власков, безумно влюбен в киното, самият той кинаджия, носи красотата на герой от "Пурпурната роза от Кайро" на Уди Алън. И днес можете да го срещнете из софийските улици. Или там, където прожектират филми. Мачкан от Държавна сигурност, гнил по лагери, натоварен с досие половин тон, газен от какви ли не болести, той си носи кръста, без да хленчи. И без да губи вкус към живота.
- ПеГеРе? - попита Таня съучастнически.
- Да.
Тя се отдалечи, полюшвайки бедра като самодива в черно-бялата си премяна, а аз си помислих, че на този свят наистина има и цветни неща. Сетих се за вървелия на феста анимационен "Юли" на ветерана Тачо Дуков. На него пък страшно му приляга онова парче на "Контрол": "Цяла нощ сънувам/в море от цици плувам". Повърхностен филм, между другото, ама поне изпълнен с мерак. Както отбеляза един кинаджия: "Всички се давят в мъка, сал на Тачо му се чука! ". Лошо има ли? Ония страдалци, за които без отдих разказват авторите ни, вероятно също имат мераци. И радостни мигове в живота си. Нищо, че не се разбира от повечето филми.
- Още едно ПеГеРе - поръчах аз. Не че ми се пиеше, ами заради оная походка. Самодивската... За сноби, но по-специални
Едва ли тези, които цяло лято са отминавали "Гарбо", защото е "снобско" или "мутренско", могат да си представят, че всъщност вътре става купон. Истината е, че клубът до нотариата не е последното любимо място на дебеловратите момчета с дългокраки придружителки, а по-скоро на по-добре обезпечените представители на електронното поколение - тези, които си download-ват от Интернет последните течения в "новата" музика и носят задължително маркови дрехи - обаче от марки, които едва ли са познати на залягащите на костюмите. Тоест по отношение на клиентелата "Гарбо" е нещо като луксозен вариант на "Билковата аптека".
Цените са по-високи от средните за София, но асортиментът е доста добър - около 30 вида уиски (включително и любимото на Грета Гарбо - Cutty Sark), още толкова алкохолни коктейли, няколко марки водка, джин, текила и ликьори, българска и вносна бира. Листата за храна е с дължината на ресторантска. Предлагат се десетина предястия (препечени филийки с гъби, солени палачинки, паниран карфиол) и отделно 5 рибни предястия - от пъстърва със зеленчуци до сьомга с шампанско. При основните ястия е наблегнато на пилешкото - медальони от пилешко бутче със сос от горчица, крилца, пълнени с царевица, бекон, кисели краставички и кашкавал, филета със соев сос, вино и чесън. А иначе кухнята е доста интернационална - шишчета по китайски, френска лучена супа, пиле по испански, швейцарска палачинка, няколко вида спагети и пълнени свински ребра... по родопски. Освен това готвачът изпълнява всякакви кулинарни желания на по-претенциозните клиенти.
През летните месеци "Гарбо" нашумя с градината с огромен бар в задната част на заведението. Сега собствениците имат намерение да я покрият, за да може да функционира и през зимата. Това не е лоша идея, но вече съществува печалният опит на няколко такива "сезонно" покрити градини и тераси, които остават затворени целогодишно и заведенията губят от това.
Музиката в клуба е предимно електронна, но това е едно от малкото места в София, където този факт не означава край на всякакви разговори. Може би просто защото саундът не е с децибели, от които ти вибрира и черният дроб. От миналата седмица "Гарбо" е с ново клубно осветление, което предразполага към танци в предната част на заведението, където пространството го позволява.
Зеленчукова супа с майоран
Моркова, целината и праза измивам, обелвам и нарязвам на тънки шайби. Крайното количество трябва да е около 200 г. Картофа и лука обелвам и нарязвам също така на тънки шайби. Задушавам зеленчука заедно с чесъна в маслото на тих огън и добавям бульон, колкото да покрие зеленчука. Варя на тих огън похлупено, докато омекне зеленчукът.
Пюрирам всичко с миксер и добавям от останалия бульон до получаването на нужната гъстота.
Добавям сметаната, кипвам, подправям със сол, пипер и индийско орехче.
Сервирам супата гореща в топли супени чинии или супени чаши, поръсена с цели листенца майоран.
Ако използвам сух майоран, го добавям малко преди миксирането на супата.
Ако не съм на диета, поръсвам на супата обилно прясно изпържени крутончета хляб.
Пълнолуние и жълтъци от бройлери
Знаете ли какво е супата? Едно откровено гмуркане към дъното!
Чорба, супа, саламурка, все неща за гребане, от които мъжете си оливат брадите, а жените се наливат в ханша. Ако не виждате перспектива или бъдеще в горната супа, спретнете си една супа от кубчета. Тя поне има минало!
По думите на Франк Ведекин, писател, работил и за рекламата: "Супата на прах се отнася към всички други супи както слънцето към уличното осветление."
Ние не ви препоръчваме тези супи. Те носят на дъното си, пък и на повърхността, експлозивната меланхолия на сушени, трошени и накрая млени зеленчуци. Мъртви са удоволствието и лепкавият трепет, с който пчелата е кацала или люляла с крилата родилните тръпки на завръза. Смачкан е и лудият карнавал на приключващия цъфтеж. В тези супи липсва интригата, както и сговорът на зеленчуците. А погледнете по-горе знаменития тим на участниците в предложената супа:
От изсърбаното дотук става ясно че: супите на "Бакхус" се отнасят към всякакви други супи както пълнолунието към жълтъците от бройлери!
Конкурсът за частна тв събра любопитните
Малко бяха хората, които имат някакъв интерес в телевизионния бизнес и не посетиха миналата седмица презентациите на кандидатите за частна национална телевизия. Трите фирми, които медийният съвет допусна до втория кръг от конкурса, представиха програмните си схеми в Дома на киното в София.
Рекламният бизнес беше силно застъпен в лицето на собственика на "Крес" Красимир Гергов, когото слухове свързват с един от кандидатите - ТВ 2. Не липсваха и представители на неговите сателитни фирми. Шефката на Zone Vision Мила Кръстева освежи залата с приятния си външен вид и елегантно таке. Веднага след края на презентацията на News corp. тя се приближи към вицепрезидента на компанията и смело му обясни как ще се видят в Лондон.
Бивши и настоящи телевизионни звезди внимателно слушаха обясненията на кандидатите за това как ще набират персонал, ако спечелят заветния лиценз. Ръководството на БНТ беше представено от шефа на рекламата Иван Павлов, пресаташето Атанас Илков и Зелма Алмалех.
Бившият тв началник Хачо Бояджиев не само присъства, но и зададе въпроси на всички кандидати. Представителят на Мърдок например беше изненадан с въпроса дали шефът му обмисля да купи някой български футболен отбор. Преди време австралийският медиен магнат се опита да купи английският "Манчестър Юнайтед".
Спортният гуру на кабелния Канал 3 Сашо Диков безуспешно се опитваше да заговори някой от чужденците на немски език.
Представителите на международните компании бяха донесли за гостите разнообразни рекламни материали. News Corp. подаряваше на гостите два вида шапки с емблемата на дъщерната си компания Fox. Шведите от МТG бяха донесли брошури на шведски, а сънародниците им от SBS - пълна презентация на компанията си.
Шефът на филмовия център на кино
Димитър Дерелиев, директор на Националния филмов център (НФЦ), бе уволнен от министъра на културата Емма Москова с формулировката "за уронване престижа на институцията". Поводът са скандалите с френската суперпродукция "Версенжеторикс" и родната "Писмо от Америка". Според културното министерство Дерелиев поел на своя глава от името на държавата ангажимент НФЦ да участва финансово в реализацията на двата филма. В първия случай става въпрос за договор за намерения, а във втория има действителен договор за 420 000 дойче марки. И двата пъти Дерелиев се отметнал с аргумента, че от Министерството на културата не дават пари. В киносредите са раздвоени относно уволнението на Дерелиев, който е начело на филмовия център от създаването му през 1991 г. Режисьорът Иван Павлов готви подписка в негова защита. Като евентуални наследници на Дерелиев се посочват журналистката, университетски преподавател в Италия и доскорошен шеф на международния отдел на киноцентъра Вера Петрова, служителката в БНТ Любица Кулезич, продуцентът Стефан Китанов и режисьорът Николай Волев.
Диалектика
Преизбраният шеф на столичните общински съветници
Как бедните в България да заживеят като бедните в Америка? Като се хранят със стари салами. Това благородно решение предложиха шефът на Асоциацията на месопреработвателите
Заместник-министърът на отбраната
Вицове на седмицата
Софиянски се среща с група граждани. Кметът се усмихва широко, както той си може.
"Софиянски се усмихва, значи всичко е наред", мислят си гражданите и се усмихват.
"И гражданите се усмихват, значи всичко е наред", мисли си Софиянски.
Трима чуждестранни инвеститори хванали златната рибка.
- Моля ви, пуснете ме! Ще ви дам каквото искате - примолила се тя.
- Ние си имаме всичко - отговорили инвеститорите. След малко единият помислил и казал:
- Аз искам всеки път, когато срещна корумпиран български политик, да имам по 20 хил. долара в джоба си. Златната рибка изпълнила желанието му. Останалите двама обаче не се сещали нищо и тя решила да им подскаже:
- Ти хлебарки вкъщи имаш ли? - попитала втория.
- Имам... - казал той и златната рибка му подала една малка хлебарка.
- Пусни я в къщи, тя ще изяде всички хлебарки и после ще изчезне - посъветвала го тя.
Третият имал вкъщи мишки и златната рибка му подарила малка мишка, която също да изяде всички мишки у тях и после да изчезне. Като видял това първият инвеститор помислил още малко и казал:
- Нека забравим за 20-те хиляди долара. Може ли за мен един малък български политик?
Футболният вандализъм се развихри и у нас
Клубове и полиция съвместно бездействат срещу агресията по стадионите
Посещението на футболен мач е култура. Може би не същата култура, каквато е гледането на концерт на Пласидо Доминго. Нека да я наречем спортна култура. Тя си има своите особености, коeто я прави по-различна от слушането на класическа музика. Поне в нормалния свят е така. У нас посещението на мач е част от общия вандализъм, който ни обгражда. И затова футболните вандали, които изпочупиха стадион "Българска армия" на мача ЦСКА - "Левски", не са нищо повече от обикновените вандали, които срещаме по улиците. И както обществото е длъжно да озапти или култивира обикновения вандал, така и футболните клубове би трябвало да се справят с тези, които петнят имената на най-известните ни футболни отбори.
За да се стигне до масовото чупене на седалки в левскарския сектор Б, вина едва ли имат само запалянковци. Те са си такива и никой в българския футбол не прави нищо, за да се промени ситуацията. Вина имат всички - ръководството на клубовете, фенклубове и полицията. Всеки със своето бездействие или ненавременно действие спомага по стадионите да върлуват всякакви типове, които в един момент могат да се окажат заплаха за живота на някой нормален запалянко.
Какво направи или не направи всеки един от факторите, които са длъжни да изчистят боклука от стадионите и да създадат нормална атмосфера за провеждането на едно дерби, каквото е ЦСКА - "Левски"?
С всяка изминала година стадионите са все по-празни заради ниското качество на родния футбол. Клубовете гледат с надежда към тези запалянковци, които продължават да посещават стадиона само заради името на техните любимци, но не и заради представлението, което трябва да изгледат. Без т.нар. агитки всеки домакински мач рискува да не изиграе своята роля. Няма кой освен агитката да повдига духа на иначе заспалата от слабото представление публика. И затова ръководствата на отборите правят всичко възможно да угодят на агитките. Осигуряват им безплатни автобуси за гостуванията, а понякога дори им шият знамена, какъвто бе случаят в Ловеч с двукратния шампион "Литекс". В същите тези агитки обаче са събрани най-войнствените и агресивни запалянковци, които правят поразии при всяко гостуване. Клубните ръководства не правят сметка за последствията, които техните "привърженици" им носят. Само за хвърлени бомбички и димки на мача с "Левски" ЦСКА бе глобен 960 лева, защото е домакин. Подобно е положението след всеки по-завързан мач. Никой обаче не взема мерки трибуните да се изчистят от вандалите.
Пет години извън Европа бяха необходими, за да осъзнае Англия каква вреда й нанасят футболните вандали. Трагедията на "Хейзъл" през 1985 г., а впоследствие и на стадиона в Шефилд бе сигналът, че вандалите нямат място на стадиона. За да бъдат върнати английските клубни отбори в евротурнирите, Англия впрегна цялата си мощ, за да се изчисти от съмнителните елементи. Там полицията съвместно с клубовете разработват схеми, които да елиминират т.нар. трабълмейкъри от присъствието на стадиона. В България този предварителен подбор напълно липсва. Ръководството на ЦСКА се опита да въведе нова схема на разпределение на билетите чрез фенклубовете. Ако тя се утвърди, именно фенклубовете трябва да станат този първи филтър, който да елиминира идиотите от възможността да си купуват билети.
Шефовете на клубове също така не осъзнават, че нажежената обстановка преди всяко дерби не е от полза на никого. Футболният мач не е война, а просто един спектакъл, който трябва да се превърне в празник. С необмислени изявления пред медиите по отношение на противника, съдиите, ръководството на БФС и кой ли още не те само подклаждат вродената агресивност у феновете.
Така или иначе не може да се избегне присъствието на вандали на стадионите и затова организацията на мача има огромно значение. Дори и седалките са въведени с умисъл - да се предпази движението на публиката нагоре-надолу по трибуните. Те трябва да са нечупливи и негоряеми. Българските стадиони обаче масово се оборудваха със седалки, колкото да ги има заради изискванията на УЕФА, но извън всякакви стандарти. Така седалките на "Българска армия" станаха лесна жертва на подскоците върху тях от страна на сините фенове.
Обстановката сред привържениците на "Левски" се нажежи и от факта, че бе отворен само един вход за влизане в сектор Б и те трябваше дълго време да се блъскат отвън. Другият вход не е бил отворен по изискване на полицията, съобщи изпълнителният директор на ЦСКА Румен Янков. Градусът на напрежението се вдигна с няколко единици. По традиция българската полиция насища с добре оборудвани полицаи секторите с по-диви запалянковци. Толкова години обаче никой не почерпи опит от изследванията на ФИФА и УЕФА, които доказват, че мрежите и полицията изнервят запалянковците и присъствието им е нежелателно. Само няколко примера доказват тази теза. В Ловеч публиката навлезе на терена след гола на Димитър Иванков независимо от присъствието на полиция, която не можа да направи нищо. Феновете бързо се върнаха на трибуните не благодарение на полицията, а защото сами така пожелаха. На мача ЦСКА - "Левски" публиката не влезе на терена, защото не й бе скимнало да го направи. Полицията само спомогна погромът да е по-сериозен. След първите счупени седалки няколко полицаи навлязоха сред публиката и това бе сигнал за началото на война. Седалките полетяха срещу полицията като протест за присъствието й там. Тя от своя страна не можеше да направи нищо, защото хаосът би бил още по-сериозен. В крайна сметка "превантивните" мерки на СДВР се превърнаха в серия от фактори, които предизвикаха погрома над стадиона.
Накратко
ЦСКА победи "Левски" с 1:0 в дербито на есенния полусезон и излезе начело в класирането на А група. Червените водят с две точки пред "Левски", като досега имат само една загуба в първия кръг от "Нефтохимик" и 10 поредни победи след това. Голът на успеха дойде още в 36-ата секунда след центриране на Румен Христов и два удара с глава на Димитър Иванов, първият от които срещна гредата и се върна при него. Капитанът на ЦСКА Милен Петков изпусна да реализира дузпа в 80-ата минута. Той уцели гредата и стана четвъртият пореден футболист на ЦСКА, който не успява да вкара дузпа на "Левски" на стадион "Българска армия". Гостите имаха само две сериозни положения, проиграни от най-добрия в състава им, Серж Йофу. Звездата на "Левски" Георги Иванов-Гонзо бе напълно обезличен от Веселин Великов, а всички останали признаха след мача, че са подценили съперника. "Бяхме много слаби и заслужено загубихме. Нямаше дисциплина, нямаше игра, нямаше нищо", заяви наставникът на сините Люпко Петрович.
"Левски" срещу "Ловеч" е дербито на осминафиналите на турнира за купата на България "Форд Мото Пфое". Отборите, които две години спорят ожесточено за титлата на страната, ще се срещнат на разменено гостуване на 10 ноември и 8 декември. Другото дерби е между софийските "Славия" и ЦСКА. Останалите двубои са: "Черно море" - "Черноморец", "Нефтохимик" - "Олимпик - Берое", "Велбъжд" - "Спартак" (Вн), "Локомотив" (Сф) - "Беласица", "Ботев" - "Миньор", "Добруджа" - "Шумен".
Баскетболният ни шампион "Черно море" победи като гост състава на руския "Автодор" (Саратов) със 72:67 (33:44) и е на път да си осигури по-нататъшното участие във втория по сила турнир на Стария континент след Шампионската лига. "Показахме характер и спечелихме шест борби повече под двата коша, които бяха принос на американеца Хюз, който вкара най-много точки за варненци - 19, и Спас Натов", каза треньорът Петко Делчев. Това е най-значителният успех на българския клубен баскетбол през последните години.
Треньорът на женския национален отбор по волейбол Стоян Гунчев остава на поста си до края на олимпийските квалификации напролет. Все още не е ясна съдбата на наставника на мъжкия национален тим Брунко Илиев. Той е критикуван за лошата дисциплина в отбора, която доведе до отказването на водещи състезатели и последвалото седмо място на европейското първенство. Илиев има ангажимент към "Левски Сиконко", който участва в европейските клубни турнири, и най-вероятно ще бъде сменен като национален селекционер.
Българският гросмайстор Веселин Топалов стана европейски клубен шампион с отбора на Босна (Сараево) на първенството на Стария континент в Бугойно (Босна и Херцоговина). В мача за титлата във финалната фаза се срещнаха суперотбора на белградския "Агроуниверсал", предвождан от Владимир Крамник, и домакините с Александър Бареев. Решаваща за титлата се оказа победата на Топалов на втора дъска срещу No2 в света по ЕЛО коефициент Борис Гелфанд, след като на останалите пет дъски резултатът бе равен - 2.5:2.5.
Валентин Василев въвлечен в съдебна битка за федерацията по ски
Съдбата на министъра на търговията и туризма Валентин Василев като президент на Българска федерация по ски (БФС) се решава от Софийския градски съд, който пък на два пъти отлага делото за вписването на новото ръководство в регистъра.
Причината е, че старото и единствено засега легитимно ръководство на Емил Балев е внесло искания да се спре регистрацията на новите управници. Жалбите на Балев и ски-клуб "Родопа" (Смолян) са срещу легитимността на форума, избрал за президент Валентин Василев. Председателката на съда Мария Кузманова пък установи, че протоколът на мандатната комисия е непълен и не са представени доказателства за поканването на общото събрание в хотел "Рила" на всички индивидуални и колективни членове и начина на тяхното уведомяване. Следващото дело е насрочено за 2 февруари 2000 г., когато ски-сезонът на практика ще бъде преполовен.
Съдебните проблеми в белия спорт са от 25 септември. Тогава паралелно се проведоха две общи събрания - това на министър Василев и друго на Емил Балев. Вторият прави всичко възможно делото да се протака до края на новия му мандат - 2002 г., и е готов да обжалва, ако министърът получи регистрация. По всичко личи, че воденият спор между двете страни ще продължи достатъчно дълго, за да доведе до сериозни спънки в провеждането на нормален сезон.
Противоречията не закъсняха. От ски-клуб "Славия" се оплакаха, че Балев попречил на националния отбор (първите пет мъже и пет жени по ранглистата за страната) да вземе австрийски визи за лагера на глетчера Хинтертукс в Австрия. Наложило се лично министър Василев да гарантира пред посолството за нашите скиори. В същото време Емил Балев праща само един скиор - Стефан Георгиев, в Австрия, където са и пратениците на министъра.
"Това са състезатели на България, не са на Балев или на когото и да било, въпреки че още не сме легитимни, ще направим всичко възможно скиорите ни да са подготвени", каза г-н Василев на заседание на управителния съвет, което се проведе в подопечното му министерство.
Според генералния секретар Любомил Коцев обаче подготовката върви нормално. "Активният сезон у нас започва след новогодишните празници, националният спортен календар ще е готов до края на месеца заедно с изискванията за картотекирането на състезателите. Водещият състезател Стефан Георгиев е на лагер в Австрия. Другата част от отбора са студенти на индивидуален план и това попречи да заминат всички заедно. След 12 ноември и те ще отидат на лагер", обясни Коцев.
Българските скиори обаче са ужасно закъснели и на практика са пропуснали безвъзвратно подготвителния период. Никой от тях не бе стъпвал на сняг от април допреди седмица, когато групата замина за австрийския глетчер, а хората вече карат в състезанията за Световната купа. На специалистите им е добре известно, че тъкмо сезон 1999-2000 г. е стратегически, тъй като, ако националите успеят да натрупат повече точки за ФИС по време на участието си в международни състезания, догодина ще стартират от по-добри позиции на световното първенство, а оттам се увеличава и шансът им за олимпийска квота през 2002 г. Остава и болезненият проблем с екипировката.
Новоизбраното ръководство на министър Василев твърди, че има пари да посрещне нуждите на националите, но не може да го направи, тъй като трябва да преведе средствата във федерацията начело с Емил Балев.
Хакинен - закономерният шампион
Ървайн се размина с титлата във Формула 1, но "Ферари" е първи при конструкторите
Мика Хакинен от екипа на "Макларън" стана световен шампион във Формула 1 и това изглежда е най-честният край на сезона. Финландецът спечели решаващото последно състезание за сезона на пистата "Сузука" в Япония, което бе напълно достатъчно, за да прегърне за втори пореден път титлата. Конкурентът му Еди Ървайн от "Ферари" завърши едва трети, въпреки че трябваше почти задължително да изпревари Хакинен, за да триумфира начело на генералното класиране. Другият вариант бе или финландецът да не завърши, или Шумахер да спечели състезанието. Германецът обаче завърши втори, което бе достатъчно само за спечелването на титлата при конструкторите от "Ферари".
Дали Шуми си е спестил усилията, за да не направи съотборника си шампион, или просто това са му били възможностите, едва ли ще стане ясно. Факт е, че той не повлия на изхода от битката при пилотите. Титлата се реши с каране и по-достойният победи. Хакинен бе пилотът с повече победи и повече първи стартови позиции (Ървайн няма нито една в кариерата си). И когато дойде серията от отпадания, с които даде шанс на противника си за първо място (например в Австрия и Германия), това не бе заради негови грешки. Този сезон "Макларън" имаше много слабости и най-добре това го знае другият пилот в тима Дейвид Култард.
Както и миналата година, Хакинен направи блестящо състезание на "Сузука". Въпреки че стартира от втора позиция, той поведе още в първите метри и до края не направи нито една грешка. Финландецът поддържаше разлика от шест до 10 секунди пред Шумахер през цялото време, без да покаже разколебаване в нито един момент. Перфектна бе и работата на механиците му при двете влизания в бокса. Единствената въпросителна бе дали колата, която през този сезон показа доста дефекти, ще издържи. Но в този ден всичко в "Макларън" работеше като разработена германска машина с финландски изпълнител.
Хакинен се нареди сред пилотите с по две поредни титли - Аскари, Фанджо, Брабъм, Прост, Сена и Шумахер.
Във "Ферари" очакваха Шумахер да донесе първото място на Ървайн. Това обаче не стана. Шуми направи ужасяващ старт от първа позиция и до края на състезанието остана зад гърба на световния шампион. Само в един момент имаше реален шанс да притисне финландеца, но точно тогава отпред изскочи Култард, изостанал с една обиколка. Шотландецът успешно го блокира, като по този начин разликата между Хакинен и Шуми се увеличи решаващо.
Пилотът, който трябваше да се бори за титлата - Ървайн, и този път бе далеч от нивото на двамата големи във Формула 1. Той остана едва пети в стартовата решетка, след като катастрофира на тренировката за място. Самото състезание бе пълен провал, тъй като в нито един момент не успя да се доближи на прилична разлика от Хакинен. Третото му място се дължи изключително на отпадането на Оливие Панис и Култард, а не на някаква добра проява с колата на "Ферари". Накрая бе принуден да признае, че бе победен по изключителен начин. "Когато бе под напрежение, Мика Хакинен се бореше с всички сили за първото място. Той спечели титлата със стил", каза Еди.
Шумахер не можа, а вероятно и не искаше да му помогне и даде своя принос за честния изход на шампионата. Той свърши работата си през този сезон, доколкото можа заради инцидента на "Силвърстоун". Завърна се за състезанието в Малайзия и помогна на съотборника си да излезе начело в класирането преди последния старт. Но само толкова. Накрая Ървайн трябваше да се оправя сам. "Третото място е добро класиране с оглед на проблемите ми от тренировките. Напускам отбора, след като спечелих 74 точки, а това е добър резултат", заяви той. Ървайн вероятно си дава сметка, че изпусна най-големия си шанс в живота да стане шампион, като от следващата година отива в "Ягуар", досегашен "Стюарт". Новият му отбор завърши четвърти при конструкторите и вероятно ще бъде още по-силен от следващата година, но едва ли ще може да мери сили с фаворитите още в първия сезон. Неговото място във "Ферари" ще заеме Рубенс Баричело.
И леката атлетика се сдоби с министър за шеф
Марио Тагарински ще решава проблемите в България, а Стефка Костадинова - в чужбина
Министърът на държавната администрация Марио Тагарински прибави още едно звено под шапката си и стана председател на Българската федерация по лека атлетика (БФЛА). Той зае овакантеното от ковчежника на Мултигруп Иво Христов място, следвайки препоръката на премиера Иван Костов за изчистване на спорта от присъствието на мутри. Връзката между федерацията и "Мулти" бе прекратена след заминаването на Иво Христов на обучение в чужбина.
Ако Тагарински не заемаше този държавен пост, той щеше да бъде поканен само за редови член на управителния съвет, призна членът на стария и на новия УС Руен Панчев. Той заяви, че министърът бил избран, за да се действа от позиция на силата при решаване на проблемите в атлетиката. "Ще се придържам строго към спазването на законите", заяви в своя защита Тагарински.
Освен това от Мистър "Проблем 2000" се очаква да налее милиони в атлетиката. "Ангажирам се да реша тежкия проблем с финансирането. Ще използвам контактите си в чужбина да осигуря средства до олимпиадата в Гърция през 2004 г.", заяви министърът. Според него българската лека атлетика най-добре плува в пазарния океан и се нуждае само от създаването на една прагматична стратегия за ползването на базата от чужди спортисти.
БФЛА отчете приходи за тази година от 494 485 нови лева, от които 262 786 са собствени приходи (от Международната федерация, рекламни договори и от бившия президент Иво Христов). Отпуснатите средства от държавния комитет за нуждите на всички клубове (над 100) са 1.714 милиона лева - сума, твърде внушителна в условията на валутен борд.
Общото събрание бе предизвикано по съдебен ред от Инициативен комитет за реформи в леката атлетика с водач Тома Томов. Опозицията, в която участват бивши елитни състезатели и съдии обаче не бе допусната в зала "Родина" на националния стадион "Васил Левски" под предлог, че нямат делегатски карти. Входовете бяха завардени от група здрави момчета. Седмица преди събранието хората от инициативния комитет поискали от генералния секретар на БФЛА Добромир Карамаринов да направи списък на гостите. Той ги уверил, че всички желаещи ще могат да присъстват.
"Тома Томов ми се обади в 11 часа, че не е допуснат в залата. Карамаринов и Томов подписаха декларация, че ще проведат едно общо събрание на 2 ноември и не мога да си обясня защо се е получило това", заяви Атанас Георгиев, заместник на спортния министър Цвятко Барчовски. "Интересът към събранието бе много голям, а залата се оказа малка. Затова не пускахме повече хора. Следващия път ще наемем по-голямо помещение", обясни Карамаринов.
Министър Тагарински, който се оказа бивш състезател по лека атлетика от школата на "Септември", избра за своя дясна ръка олимпийската шампионка в скока на височина Стефка Костадинова. Специално за нея се стигна до промяна в устава на федерацията и в него бе прибавен вицепрезидентски пост, на който вече е назначена световната рекордьорка. Стефка обаче няма намерение да подпомага атлетиката от собствените си пари. Най-вероятно тя ще намира подходящи хора, които да го правят. Костадинова и БФЛА могат да извлекат взаимна изгода. За Костадинова постът е добър старт към желаните структури на международната федерация и МОК. Оттам пък тя ще помага на българската атлетика. Стефка обяви, че няма никакво намерение да измества Иван Славков от мястото му в Българския олимпийски комитет.
