Търси се стратегически инвеститор за 51% от Булгартабак
Държавата ще запази златна акция в холдинга
Мажоритарен дял (51%) от акциите на "Булгартабак холдинг" ще бъдат обявени за продажба на стратегически инвеститор. Това предвижда стратегията за приватизация на тютюневия холдинг, която беше одобрена по принцип от Съвета по структурна реформа. Оферти ще се приемат само от производители на цигари от световен и европейски мащаб, които могат да влязат и в консорциум с финансови институции, обяви шефът на АП Захари Желязков.
Консултантът е анализирал варианти за продажба на холдинга като цяло и продажба на отделни дъщерни дружества от Булгартабак. Избран е вариантът с продажба на акции от холдинга. При раздробяването ще бъде невъзможно да се изпълнят основни цели на приватизацията - общата концепция за развитието на чуждестранните пазари и подпомагането на тютюнопроизводителите.
Анализирани са също четири варианта за продажба на процент от капитала на Булгартабак: миноритарен пакет без управленски права, миноритарен пакет с управленски права, мажоритарен пакет и мажоритарен пакет с блокиране на част от акциите в доверителна сметка до изпълнението на ключови условия, включени в целеви план. Съветът по структурна реформа одобрил последния вариант.
Първият етап от приватизацията на холдинга е продажбата на 51% от холдинга на стратегически инвеститор. Новите собственици обаче няма да получат веднага целия пакет, а само 34 или 35% от акциите. Останалите 16-17% и част от продажната цена ще бъдат блокирани в доверителна сметка за период от шест до дванадесет месеца. През този период инвеститорът трябва да изпълни определени условия (отразени в целеви план), за да получи останалата част от пакета. Купувачът трябва да осигури достатъчно инвестиции, за да се запази и развие производството на тютюн, да представи програма за разширяване на пазарния дял на холдинга в чужбина, да запази приходите от холдинга в бюджета и изкупуването на големи количества тютюн от българските производители.
По време на целевия план инвеститорът ще има възможност да упражнява правото си на глас, съответстващо на 51% от капитала на дружеството. Това ще позволи да поеме оперативното ръководство и да изпълнява задълженията си по плана и инвестиционната програма.
Държавата ще запази златна акция в "Булгартабак холдинг" след продажбата му и ще има решаващ глас при вземането на решения за прекратяване на дружеството, за промяна на седалището, регистрираното наименование и прехвърляне на търговски марки, както и за намаляване на производството.
Ако инвеститорът изпълни условията в определения срок, акциите от доверителната сметка ще му бъдат предадени и държавата ще получи останалата част от продажната цена. Ако задълженията не бъдат изпълнени, са възможни четири варианта:
Стратегията предвижда една година след продажбата на мажоритарния пакет да започне международно пласиране на акции от холдинга на финансови инвеститори. Едновременно с това се предвижда да започне търгуване на акции и на Българската фондова борса.
Множеството условия и ограничения може да обезкуражат инвеститорите. Според експерти от бранша новите собственици трябва да имат право да извършат вътрешно преструктуриране на холдинга, включително ликвидация или продажба на губещите фабрики. Твърди се, че дори се е обсъждал вариант за продажба на такива дружества на работническо-мениджърски дружества. Важното е да се запази структурата на Булгартабак - преработка на тютюн, цигарена индустрия и производство на консумативи, смятат шефове на дружеството.
Посредникът препоръчва да бъде разрешено формирането на консорциуми между производители на цигари и търговци на тютюн, както и извършването на вътрешно разделяне на съответните функции в рамките на холдинга след приватизацията.
Подкрепата на парламента засили българската позиция пред ЕС
Ако поставим правилно въпроса за закриването и извеждането от експлоатация на блокове 1, 2 и 3, 4 на АЕЦ "Козлодуй" в контекста на бъдещото развитие на българската икономика и конкретно на нейната конкурентност, трябва да признаем, че националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г., приета с огромно мнозинство в Народното събрание на 12 март т.г., гарантира енергийната независимост на България и я превръща в енергиен център на Балканите. Стратегията позволява да се формират цени на електроенергията, които ще осигурят конкурентност на икономиката. Приемането на този документ направи позицията на българското правителство убедителна и категорична. За съжаление преговорите в рамките на мандата, който тогава беше даден на правителството, не доведоха до двустранно приемливо решение относно приемането и прилагането на реалистични срокове за извеждане от експлоатация на блокове 1, 2 и 3, 4 на АЕЦ "Козлодуй".
Какво направи правителството при изпълнението на решението на Народното събрание от 12 март т.г.? ПАВЕЦ "Чаира" от тази година е пуснат в експлоатация. Подписани са първите договори за началната фаза от програмата за модернизация на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй". В ход е подписване на кредитни споразумения за финансирането на програмата. Цялостното изпълнение на тази програма ще завърши към 2005 - 2006 г. Стартирана е тръжната процедура за рехабилитация на първите три блока на ТЕЦ "Варна", като се очаква проектът да завърши към 2003 г. Водят се преговори, свързани с преминаване на ТЕЦ на комбиниран цикъл на топло- и електропроизводство.
Какво затрудни преговорите с Европейската комисия? Неизпълнение на поетите от Беровото правителство срокове за закриването на блокове 1, 2 (1997-1998 г.) и на блокове 3,4 (1998 г.). Случайна ли е сега позицията на двете парламентарни групи, на БСП и на ДПС, тогава подкрепяли това правителство. Сега БСП и ДПС смятат, че това е единственият път за дестабилизация на правителството. Така за пореден път те поставят своите интереси над националните. Те отлично знаят, че поканата за членство в Европейския съюз ще бъде най-важното - изпълнението на най-важната цел, която си поставиха реформаторското мнозинство в Народното събрание и българското правителство.
При тези изключително тежки начални условия какво постигна правителството в преговорите?
1. Отделянето на блок 1 и 2 от блокове 3 и 4 за различни срокове за затваряне.
2. Извоюване на 1 година за проектната годност на блок 3 от 2010 г. на 2011 г. 3. Общо становище на работната група, че са необходими допълнителни средства извън ФАР и предприсъединителните фондове - специално за енергетиката.
С получения парламентарен мандат българското правителство ще договори компенсации при по-ранно извеждане на реакторите, които ще балансират развитието на енергетиката в съответствие със стратегията за развитие на енергетиката. Той ще даде възможност на правителството активно да съгласува българския национален интерес в рамките на общия европейски интерес и стандарт. С мандат се засилва българската позиция в преговорите, където трябва да защитим водещата роля на нашата енергетика в региона.
В същото време нека си отговорим къде е същността на водените дебати.
Политиката на правителството в енергийния отрасъл се основава на две тези, които са защитени в Националната енергийна стратегия - превръщането на България в енергиен център на Балканите и интегриране на българската енергетика в европейската енергийна система. С приемането на националната енергийна стратегия от дирекция 17 на Европейската комисия тази политика в отрасъла е призната и приета от Европейския съюз.
На нас може да не ни харесва свързването на поканата с предварителното условие за по-ранно спиране на четирите стари реактора на АЕЦ "Козлодуй", но това е факт и сега сме изправени пред решение, което в най-голяма степен да отчете нашия интерес. Даването на разширен мандат на правителството за водене на преговори за компенсации за преки и непреки загуби е такова решение.
Пак ще се лъжем с Европейския съюз за ядрените блокове
Правителството получи разширен мандат да преговаря за спиране на малките реактори
Правителството получи от парламента разширен мандат да преговаря с Европейския съюз за предсрочното спиране на четирите стари блока на АЕЦ "Козлодуй". С новия мандат правителството може да търгува по-ранното затваряне на 1 и 2 блок срещу компенсации, а определянето на сроковете за окончателното спиране на 3 и 4 реактор трябва да се отложи до 2004 г. Дебатът за АЕЦ, както при много други случаи, се превърна в партийна пропаганда и това се отрази в крайното решение за мандата. То е опит за ново надлъгване с Евросъюза и поредната заблуда на електората. Ще обещаем, че ще затворим блоковете, но ще определим конкретни срокове само за първите два, за 3 и 4 ще се пазарим след пет години. Срещу това ще искаме компенсации, с пълното съзнание, че такива няма да получим. Европейският съюз отдавна се отказа да налива пари на правителства и когато отпуска финансиране, това са конкретни пари за конкретни проекти и фирми, одобрени след търг.
На този документ беше отредено специално място в пазарлъците с ЕС - той трябваше да докаже, че ни очаква невиждан икономически подем и не можем без старите блокове. В стратегията като първостепенна инвестиционна задача е записано: "Да се осигури използването на 1 и 2 блок на АЕЦ "Козлодуй" до приключването на модернизацията на 5 и 6 блок, което означава към 2004 г., а за 3 и 4 - след изпълнение на разширена програма за осигуряване на експлоатацията им в рамките на икономически ефективния срок за безопасна експлоатация - извеждане от експлоатация след 2010 г. " Тези срокове бяха аргументирани с необходимостта "да се осигури стабилно електропроизводство". Тоест, ако четирите реактора се затворят по-рано, енергийната система няма да може да покрие нуждите на страната. За да бъдат по-убедителни в преговорите с ЕС, енергийните шефове заложиха на фалшиви макроикономически прогнози.
Основният макроикономически сценарий в енергийната стратегия предвижда "след минимума, който достигна през 1997 г., БВП да нараства съответно до 114% през 2000 г., 150% през 2005 г., 209% през 2010 г. Според официалната прогноза в националния план за икономическо развитие през 2000 г. БВП нараства спрямо 1997 г. с 9% , а през 2005 г. - с 36%. Разликата е над 1.5 пъти.
Прогнозата за електропотреблението предвижда през 2000 г. то да нарасне с 3.59% спрямо 1996 г., за 2001 г. е заложено нарастване от 3.98%, за 2005 - 4.60%, за 2010 г. - 5.6%. От една страна, в стратегията базата за енергопотреблението през 1996 г.(577 ПДж) превишава с около 20% енергопотреблението, което отчита НСИ (481 ПДж). От друга страна, от 1998 г. насам се наблюдава напълно противоположна на посочената в стратегията тенденция - за 1998 г. потреблението на електроенергия е намаляло с около 3.06%, а през тази година се очаква спад от около 3.9% и това носи огромни загуби на НЕК.
Най-сериозните забележки на Световната банка по стратегията за развитие на енергийния отрасъл бяха именно по повод на абсурдно раздутите прогнози за потребление на електроенергия. Банката предупреди правителството, че в тези прогнози се крие голям риск, тъй като те са база за определяне на инвестиционната програма в отрасъла. След време може да се окаже, че са построени мощности, за чиято енергия няма пазар.
Ако спрем малките блокове на АЕЦ, ще се понижи конкурентоспособността на икономиката.
Българската икономика не е конкурентоспособна, защото е енергоемка - консумира около пет пъти повече електроенергия на единица продукция от средните стойности за Европа. И самата енергетика е неефективна, защото е енергоемка - по равнище на загубите (в мрежите за средно и ниско налягане и за регулиране на честотата) тя е на първо място в Европа и нищо не се прави за намаляването им. Загубите са вече около 30% спрямо 25.2% през 1997 г. и 19.74% през 1990 г. Ако спрем блоковете, ще се повиши цената на електроенергията.
Ще се повиши себестойността на електроенергията от АЕЦ "Козлодуй", която скоро трябва да се отдели от НЕК и да заработи като самостоятелно търговско предприятие. Това ще сложи край на мита за евтината ядрена енергия.
Ако спрем блоковете, ще има недостиг на електричество за покриване на нуждите на страната.
От над 12 000 мегавата инсталирани мощности в момента работят по-малко от 7000 мегавата. През последните години има ясна тенденция да се товари повече атомната централа за сметка на намаляване на производството на централите в комплекса "Марица-изток", които също са базови централи и са основен конкурент на АЕЦ "Козлодуй" по ниска себестойност.
Ако затворим блоковете, няма да можем да изнасяме електричество.
Търгува се с излишъци в краткосрочни хоризонти. Само тогава износът на електроенергия е ефективен. Другото е самоцел и загуби. Струва ли си да строиш скъпи мощности, за да изнасяш тока евтино, както е при турската сделка. Друг е въпросът, че дори когато спрем четирите малки блока на АЕЦ, ще можем да изпълняваме договорите за износ с Турция, а и отгоре. През 2003-2004 г. вече ще са готови рехабилитираните мощности в ТЕЦ "Марица-изток 2" и ТЕЦ "Марица-изток 3", както и новата мощност от 600 мегавата в ТЕЦ "Марица-изток 1".
Кои са факторите за такъв стремителен ръст на електропотреблението, след като основният проблем на НЕК сега е как да работи в условията на незапомнени от години минимални товари? И как ще се съчетае този непрекъснат възход в потреблението на всякакви енергоносители и продукти с политиката за енергийна ефективност, която също е записана като приоритет в стратегията.
Промените в ДДС - наказание за добросъвестните данъкоплатци
Досега фирмите правеха всичко възможно, за да се регистрират, занапред ще правят точно обратното
1999 г. - годината, в която България получи най-високата си оценка за постигнати резултати в областта на хармонизацията с европейското законодателство; годината, в която бе обявено, че България ще бъде поканена за започване на преговори за присъединяване към Европейския съюз; годината, в която все повече говорим, че българските компании трябва да укрепнат, за да посрещнат конкуренцията на европейските си партньори; годината, в която продължаваме да говорим за намаляване на данъчната тежест. Все през тази година българските данъкоплатци се сдобиха с нов Закон за данък върху добавената стойност. Не че в него няма фискални разпоредби, но все пак с този нов закон беше направена сериозна стъпка напред в хармонизацията.
Още неизтекла обаче тази 1999 година и на вниманието на Народното събрание са поставени за обсъждане и гласуване не един, а два проекта за изменение и допълнение на новия ЗДДС: чрез Преходни и заключителни разпоредби на проекта на Данъчен процесуален кодекс (ДПК) и чрез Преходни и заключителни разпоредби на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ).
Сякаш между другото или с надеждата да стане незабелязано много от предложените промени изглеждат като редакционни, други са обобщени като "Въвеждане на други облекчения за данъчнозадължените лица". Но проектите всъщност предвиждат много сериозни изменения, които като цяло накърняват правата на данъкоплатците.
Изменението в чл. 14, който регламентира износа като облагаема доставка със ставка нула, предвижда, че ако до един месец след месеца на настъпването на данъчното събитие доставчикът не се снабди с документите за доказването му, по тази доставка се дължи ДДС 20 на сто. Това правило се въвежда, независимо че в последващ момент документите ще бъдат налични и има доказателства за това от договорите. Проектът предвижда, когато документите се съберат впоследствие, доставчикът (износителят) да коригира данъка, който е внесъл в бюджета за своя сметка.
Нека разгледаме хипотезата, при която българска компания е изпълнител по договор с чуждестранно лице за изработка на ишлеме (с материали на клиента). Производственият процес и ефективният износ ще се осъществят за срок от четири месеца (т.е. по-дълъг от новопредложения в ЗДДС). Ако бъде въведен този срок в ЗДДС, последиците за българската компания износител ще бъдат:
Тези проблеми ще възникнат и в много други хипотези - при предварителната продажба на самолетни билети, при възникване на технически проблеми при износа на стоките - дефекти, които следва да бъдат отстранени преди ефективния износ, и много други.
Резонният въпрос е кому е нужна промяна, която е в противоречие с интереса на данъчнозадължените лица, в пълно противоречие с принципите на данък върху добавената стойност и в пълно противоречие с европейското законодателство. И друго - тя не е и в интерес за бюджета, защото ще доведе до повишаване разходите за администрирането на данъка. Дори представителите на МВФ категорично изказаха становището си, че авансите по износа не следва да се облагат. Това предложение няма да реши ничии проблеми, а само ще създаде такива.
Предлаганата в проекта за ДПК отмяна на чл.64, т.7 от ЗДДС лишава от правото на данъчен кредит регистрираните лица, които плащат по банков път и дават информация на данъчните органи за доставчика си, когато техният доставчик не може да бъде открит и проверен. Разпоредбата на чл.64, т. 7 постави пред данъчните органи задачата да издирват нарушителите и да събират данъка от тях (та нали именно нарушителите го дължат). Това явно не се хареса на някои или се оказа непосилна задача. Затова за по-лесно разпоредбата се предлага да се отмени. Всичко това означава едно - че проблемът с нарушенията на ЗДДС, вместо да е в ръцете на администрацията, която има и властта, и инструментите да осъществява контрол, се прехвърля на всеки един данъкоплатец, който ще трябва да понесе санкция, ако доставчикът му е нарушил ЗДДС.
Кореспондиращо с отмяната на чл.64, т.7 е предложението с промяна в ЗОДФЛ да се създаде ал.6 на чл.55 от ЗДДС, според която няма да е изпълнено условието данъкът да е начислен, ако доставчикът не е отразил данъчната фактура и данъка в счетоводството си, в справка-декларацията си и в отчетните си регистри. Или с други думи, след като законът приема, че данъкът не е начислен, регистрираното лице изобщо не може да претендира за данъчен кредит. Това само задълбочава принципа да се санкционират коректните данъкоплатци вместо тези, които са нарушители.
И като че ли това е малко, та проектът за ДПК отива още по-далеч - в чл.68, ал.2, т.2 от ЗДДС накрая се добавя "и е изпълнено условието по чл.64, т.2" . Ако и това изменение се приеме от Народното събрание без изменение, то от 1.01.2000 г. право на данъчен кредит ще възниква единствено и само ако следващите две условия са изпълнени:
Учудващо е, че проектът е спрял дотук. По тази негова логика можеше да се изисква проверка по веригата, по веригата, та чак до производителя на болтовете и гайките. Какво обаче ще се случи, когато тази предшестваща сделка се е състояла преди три години? Какво очаква данъчните инспектори, които следва да проверят тези обстоятелства? И с какво ще се доказват тези факти в случаите, когато ще решат, че следва да откажат правото на данъчен кредит? Едно е ясно - ще настане голямото писане на писма за насрещни проверки и за доставчиците, и за доставчиците на доставчиците. Това безумие означава още нещо - сериозно повишаване на разходите от бюджета за администриране на ДДС и безкрайно дълги проверки и ревизии. По-лесно щеше да бъде, ако просто бяха отменени разпоредбите "Право на данъчен кредит" и "Дата на възникване на правото на данъчен кредит". Така поне на всички ни щеше да е ясно, че няма защо да се надяваме на данъчен кредит и само ще си внасяме, ще си внасяме... Внасянето на ДДС обаче също ще се окаже проблемно. Предвижда се създаването на нова ал.3 в чл.74. Съгласно тази нова алинея, ако внесете дължимия данък след 14-дневния срок,
Не по-малко по тежест е и предложението срокът за внасяне на ДДС, дължим по повод прекратяване на регистрацията, да се намали с месец и половина. При дерегистрация се облагат с ДДС всички налични активи, за които е ползван данъчен кредит при придобиването им. Обикновено това е сериозна сума и затова срокът в закона сега е 60 дни. Ако бъдат гласувани без промяна предложенията за изменение, от 1.01.2000 г. този срок ще бъде 14 дни от датата на подаване на последната справка-декларация.
Проектите съдържат множество подобни, не по-малко спорни изменения и допълнения на ЗДДС, които съвсем не са с характер "редакционни" и "облекчения", като например:
Тези постоянни, принципно различни промени в ЗДДС не позволяват нито планиране на инвестициите, нито дори ясен данъчен режим за нормалния данъкоплатец. А иначе няма закон, който в такава динамична законодателна и икономическа среда да не се нуждае от постоянно усъвършенстване. Всяка законова промяна обаче следва да бъде правена на база на определена концепция и отговорно, с ясна представа за последиците от нея. Защото, ако има нарушения на един данъчен закон, не винаги причината е в закона.
Ако бъдат приети всички такива изменения и допълнения, от 1.01.2000 г. тенденциите ще се променят. Досега всички фирми правеха всичко възможно, за да постигнат прага и се регистрират по ЗДДС. От 1.01.2000 г. всички фирми ще правят всичко възможно, за да не се регистрират по ЗДДС. А иначе в България процесът на хармонизация с европейското законодателство, включително и данъчното, продължава... България ще трябва да отпише 400 млн. долара от третия свят
Инициативата HIPC на МВФ и Световната банка помага на 36 бедни страни да се отърсят от дълговото бреме
България ще трябва да опрости близо 90% от вземанията си към няколко държави, включени в т.нар. HIPC-инициатива. Инициатива на МВФ и СБ за силно задлъжнелите бедни държави (HIPC - Heavily Indepted Poor Countries) се състои в прилагане на механизми за опрощаване на дългове от страна на Парижкия клуб (който включва държави кредитори), други двустранни кредитори и от многостранните кредитори.
Във Вашингтон по време на 60-ата среща на Комитета по развитие (Development Committee - Комитетът по развитие, е форум на финансовите министри, представящи световната общност като цяло) беше потвърдена необходимостта от пропорционално споделената формула за разпределение на дълговото бреме. Официално беше одобрено споразумението на страните от Парижкия клуб за увеличаване на процента на редукция на дълга от 80% на 90% и повече в зависимост от индивидуалния случай. Кредиторите, които не са от Парижкия клуб (каквито сме и ние), се очаква да извършват опрощаване на дългове при сравними условия с тези, които са в споразумението на Парижкия клуб. Лидерите на Г-7 ще се срещнат с водещите представители на HIPC-държавите в началото на 2000 г., за да потвърдят подкрепата на принципите, приети във Вашингтон.
На годишната среща на МВФ и Световната банка във Вашингтон от страна на българското правителство беше направено предложение към Парижкия клуб, което предвижда България да прехвърли на Парижкия клуб вземанията си към тези държави при съответно отписване на наши задължения към страните от Парижкия клуб. Отговор все още няма и, както изглежда, ще пием по една студена вода. Ако не се приеме предложението, България остава морално задължена да опрости дълговете на въпросните държави най-малкото защото самите ние искаме от нашите официални кредитори някаква форма да облекчат дълговото ни бреме чрез суапови сделки.
Българските управници пропуснаха доста години, в които все още имаше някакъв шанс да уредят чуждите задължения към нас. Практически още през 1990 г. бяха спрени обслужванията по тези вземания. Но Никарагуа като наш основен длъжник от тези държави влезе в инициативата чак през 1998 г., след като понесе огромни щети след минаването на урагана Мич. Друг наш длъжник - Мозамбик, приключи процедурата по включването си към HIPC в средата на тази година. Според инициативата ще опростим близо 90% (или около 400 млн. долара) от вземанията си от Никарагуа, Етиопия, Мозамбик, Танзания и Замбия.
Общо вземанията на България по предоставени правителствени кредити и кредити по търговски сделки (главници и лихви) на други държави са около 3.7 млрд. долара. Ирак е най-големият ни длъжник с близо 2 млрд. долара дълг от главници и лихви. Трябва да се има предвид и че цената на дълговете на държавите, които влизат в HIPC, традиционно е някъде около 8-10 цента за долар, което означава, че дори и да продадем вземането си, няма да можем да вземем повече пари.
HIPC-инициативата е предложена от Световната банка и МВФ и е приета от различни държави през есента на 1996 г. Дългосрочните цели, които трябва да бъдат реализирани в тези страни до 2015 г., предвиждат намаление на бедността наполовина, намаляване на детската смъртност с две трети и постигане на универсално начално образование.
Броят на държавите от тази група засега е 36. За да може дългът на държава, включена в инициативата, да се разгледа от Парижкия клуб и официалните кредитори, трябва да мине период от три години от включването на държавата в инициативата. Това е първата фаза, която води до т.нар. фаза на решение. Анализ на дълга определя дали предприетото от Парижкия клуб заедно с двустранните кредитори е достатъчно страната да достигне фазата на изпълнение. На този етап кредиторите изпълняват обещаните във фазата на решение опрощавания на дълговете.
Досега девет държави са достигнали фаза на решение, а с други пет са били проведени предварителни дискусии. Общо броят на страните, които са въведени в инициативата, са 14. Четири държави - Уганда, Боливия, Гвиана и Мозамбик, също са достигнали своята фаза на изпълнение, като опростените дългове са общо на стойност над 2.7 млрд. долара (по нетна настояща цена). Във връзка с разширяването на инициативата до пролетната сесия на Комитета по развитие и Временния комитет през 2000 г. отново ще се преразгледа подкрепата ако не за всички, то поне на девет държави - Бенин, Боливия, Буркина фасо, Кот д'ивоар, Гвиана, Мали, Мозамбик, Сенегал и Уганда.
Накратко
Текущата печалба на търговските банки в България е 170 млн. нови лева към края на септември. Около 133 млн. лева е положителният финансов резултат на банките от т.нар. първа група - Булбанк, Банка ДСК и ОББ. Според данните на БНБ клоновете на чуждестранните банки у нас (т.нар. от БНБ пета група) към края на септември са с печалба 2.9 млн. лева, при загуба от 1.7 млн. лева към края на август. Положителният финансов резултат на тази група банки основно се дължи на намалението на разходите за провизии с 3.8 млн. лева. По сборен баланс към края септември банките държат 2.7 млрд. лева под формата на депозити в други финансови институции, а кредитният им портфейл включва 2.2 млрд. лева кредити на нефинансови институции и други клиенти. Независимо от това, че лихвените приходи от депозитите във финансовите институции (73 млн. лева) за деветмесечието са около три пъти по-ниски от тези по кредитите на нефинансовите (217 млн. лева), банките предпочитат да поддържат предпазлива кредитна политика. Нетният лихвен доход на банките за деветмесечието е 232 млн. лева, а от такси, комисиони и печалба от продажба на дълготрайни активи - 140 млн. лева. Разходите за заплати, осигуровки и наеми, т.е. за издръжка на дейността, са 465 млн. лева.
Намаляване на оборотния данък от 5% на максимум 2% или облагане по общия ред за данък печалба поискаха представителите на всички животозастрахователни компании през изминалата седмица. В страните с подобен данък размерът му варира от нула до 4%. В момента Народното събрание разглежда промени в данъчните закони, според които не се предвижда намаляване на данъка. Животозастрахователите настояват и да се изравни данъчното третиране на дейността им с тази на доброволните пенсионни и здравни фондове.
Банковата консолидационна компания (БКК) дава 90 хил. долара на "Сосиете женерал" (която закупи Експресбанк) за решаване на компютърния проблем 2000. В договора за покупко-продажба на варненската банка имало клауза, според която "Сосиете женерал" поема разходи до 200 хил. долара за проблем 2000. Според договора горницата над 200 хил. долара е за сметка на БКК.
Подводният камък на държавните гаранции
Натискът за отпускане на нови държавни гаранции може да се превърне в един от основните рискове за бюджета за 2000 г., заяви министърът на финансите Муравей Радев при приемането на бюджета в правителството. Докато в началото на управлението на правителството на Иван Костов съществуваше стремеж за намаляване на външния дълг, с приближаването на края на мандата обратните тенденции към харчене на взети назаем пари се увеличават. По последни данни към края на септември държавно гарантираният дълг е бил 1.741 млрд. долара (включително към МВФ 1.219 млрд. долара). Или при 8.844 млрд. долара външен дълг делът на държавно гарантирания е 15%, а като извадим МВФ - 4.6%. Дори през следващата година да няма нови гаранции, се очаква от вече сключени заеми външният дълг да достигне 9.411 млрд. долара. През 1999 г. по настояване на МВФ в закона за бюджета бяха заложени лимити за отпускането на държавни гаранции - 897 млн. нови лева за нови гаранции, а общо за гаранциите - 4.96 млрд. лева. В проекта за 2000 г. не бяха предвидени гаранции, въпреки че заявките за нови заеми за следващата година възлизат на 1.46 млрд. долара. Правителството обаче реши държавни гаранции да се дават само по проекти, включени в предварително определен списък. Очаква се МВФ да наложи около 300 млн. долара таван за новите държавни гаранции.
Основният проблем е дали трябва да се вземат нови заеми и по какви критерии ще се определят приоритетните. Най-общо исканите за 2000 г. заеми могат да се разделят на две групи - за инвестиции в инфраструктурата (пътища, железници, енергетика) и за бюджетната сфера. При всички положения трябва да се направи преценка дали, ако получателите са държавни предприятия, те могат да си обслужват заемите. Не е изключено през 2000 г. БДЖ да спре да обслужва задълженията си към Световната банка и държавата да поеме обслужването на заема. В същото време БДЖ кандидатства за нови 80 млн. евро от ЕИБ за линията Пловдив - Свиленград, а НЕК - за 300 млн. долара и 250 млн. евро. Правителството ще трябва да прецени и дали си струва да дава гаранции за така нареченото институционално или административно укрепване на здравната каса (60 млн. долара), на Министерството на образованието (40 млн. долара), на Министерството на правосъдието (20 млн. долара), на НОИ (5 млн. долара) и какъв ще е ефектът от изливането на пари в тях. Дали това няма да доведе до нови луксозни придобивки за бюджетните институции.
От друга страна, увеличаването на държавните гаранции, които по международните стандарти се водят като външен дълг, трябва да се има предвид, ако България получи покана да започне преговори за присъединяване към Европейския съюз. Според критериите от Маастрихт правителственият дълг (външен и вътрешен) не трябва да надхвърля 60% от БВП. В момента той е над 80%, а ако се отпуснат всички искани държавни гаранции, ще стане над 100% от БВП.
Данък, по-висок от 2 на сто, убива застраховките "Живот"
Даниела Конова, директор на Дирекцията за застрахователен надзор, пред "Капитал"
- В началото на 1998 г. 112 акционерни дружества и взаимозастрахователни кооперации бяха вписали в предмета на дейност застраховане. Към настоящия момент разрешение за извършване на застрахователна дейност имат общо 29 акционерни дружества и взаимозастрахователни кооперации. Силно изразеният интерес на чуждестранните инвеститори в този сектор е доказателство за това, че в България има не само капацитет, но и мотивация за извършване на застрахователна дейност.
В общото застраховане премийният приход за 1998 г. е 204.5 млн. лв., а това е с 38.8% повече спрямо 1997 г. Очакваният прираст за 1999 г. е поне 45%. В животозастраховането през 1998 г. бяха събрани премии в размер на 28.3 млн. лв., което е с 61.8% повече спрямо 1997 г. През настоящата година се очаква запазване на досегашните позиции.
- Дори и това, че в момента текат 82 процедури по ликвидация и несъстоятелност на заварени застрахователи, които не поискаха и не получиха разрешение за извършване на застрахователна дейност, не може да бъде квалифицирано като проблем.
Проблемите при застрахователите идват от недоброто познаване на Закона за застраховането или от нежеланието да се спазят изискванията, които той поставя.
Плащането на непълно обезщетение и забавянето на дължими плащания към застрахованите лица, за които дирекцията получава сигнали, обикновено са следствие от настъпила неплатежоспособност на застрахователя.
- От една страна, това е положителен факт, защото макар и само в един сектор на застраховането - застраховането на автомобили, българинът доказва, че има застрахователна култура, т.е. че трябва да се предпази от риска, като го преразпредели с други представители от съвкупността на притежателите на автомобили. Но проблемът има и отрицателна страна, тъй като показва незаинтересоваността на лицата към другите сектори от застрахователния пазар. Тук ще спомена животозастраховането и застраховането на имущество.
- В процентно отношение този показател е обезпокоителен, защото е в размер на 10.78% от общия брой договори. Следва да се има предвид, че нормалните му стойности са между 2% и 6% в зависимост от сроковете на животозастрахователните договори. Средният срок на действаща застраховка "Живот" в България е седем години и този показател следва да е около 3.5%. Но да не забравяме, че за развитието на животозастраховането през изминалата година силно влияние оказа икономическата криза през 1996 и първите три месеца на 1997 г., която доведе до спад в търсенето на дългосрочни финансови продукти със спестовен елемент. Макроикономическата стабилизация, настъпила след въвеждане на валутния борд в България, създава потенциални възможности за повишаване интереса към застраховките "Живот", като от значение ще е и намаляването на корпоративния данък за животозастрахователите от 5% на 2%.
- Обобщеното становище е, че намаляването на седемпроцентния корпоративен данък при общото застраховане не е наложително, но намаляването на данъка при животозастраховането - да. Данък в размер на 2% е съвсем умерен за животозастрахователите. Високият данък кара животозастрахователите да намаляват техническата лихва, която гарантират при спестовните застраховки. Всичко над 2% прави продуктите на животозастрахователните компании неконкурентоспособни спрямо другите сходни инвестиционни инструменти - банкови депозити, доброволното здравно и пенсионно осигуряване.
- В момента проверяваме дали безплатният годишен технически преглед от Съюза на българските автомобилисти (предлагано в застраховката при ЗПАД "Булстрад") и безплатната помощ за безработни, пенсионери и социално слаби от Българския червен кръст (в застраховката на ЗПАД "Алианц България") не противоречи на изискването да няма отстъпки от минималните задължителни нива. Ако има нарушения, ще бъдем безкомпромисни при наказанията.
Застрахователи искат държавата да им върне взети пари
Бюджетът вероятно ще връща пари на застрахователите за събрана такса за поддържане на лиценз в противоречие на законите, стана ясно от решение на Върховния административен съд (ВАС). Решението на съда бе обнародвано в бр. 94 на Държавен вестник. Въпреки постановеното от магистратите в Дирекцията за застрахователен надзор смятат, че няма правно основание, на базата на което таксите да бъдат възстановени. Очаква се окончателният спор между застрахователи и държава да бъде разрешен след постановление на Министерския съвет, каквато процедура се предвижда в Закона за Върховния административен съд. Причина за неяснотата около връщането на таксите е празнотата в решението на съда дали вече събраните такси трябва да се върнат. Юристи на застрахователните компании смятат, че независимо от липсата на такъв текст смисълът на решението е, че таксата е събрана в момент, когато е била незаконосъобразна. Ето защо вече платените такси трябва да бъдат върнати.
Сумите, които могат да бъдат поискани от бюджета, са за над 1 млн. нови лв. Според отменената от ВАС точка на Тарифата за таксите, събирани от Дирекцията за застрахователен надзор, компаниите трябваше да платят такса в размер 0.5% от премийния приход от предходната година (1998 г.) за всички видове застраховки и презастраховане. Компаниите трябваше да са се издължили до края на май. Премийният приход за миналата година се изчислява на повече от 230 млн. лв. Съществува възможност събраните суми да се възстановяват и с лихва за периода, каквато е практиката при данъчнооблагателните актове, смятат юристи.
Сред причините съдът да отмени наложената такса са неспазването на законите на страната и противоречието на текстове от конституцията и Закона за държавните такси. Освен това таксата е за поддържане на лиценза за извършване на застрахователна дейност, каквато сума компаниите плащат и по други текстове от тарифата. За застраховки "живот" и "злополука", застрахователите плащат 20 000 лв., за имуществени застраховки 30 000 лв. и за презастраховане 40 000 лв. За решението на съда е допринесъл начинът на определяне на таксата - тя е в процент от постъпленията на застрахователите, което наподобява косвен данък. Според конституцията на страната данъците се определят със закон, а не с тарифа, както е в конкретния случай.
Застрахователите се опасяват, че независимо от решението на ВАС държавният надзор може да продължи да събира подобна такса, но под друга форма - като увеличение на съществуващите или записана с друг текст. "По този начин ще продължи нормативният терор върху застрахователите, което се отразява върху цената на застраховките и намалява дългосрочното спестяване в България", каза представител на голямо застрахователно дружество.
Грешната стратегия на ООН
Пет месеца, след като натовските бомбардировачи освободиха Косово от порочното управление на Белград, сръбската провинция изпадна в преднамерена политическа и икономическа безтегловност. Съветът за сигурност на ООН избягва всякакви решения извън хуманитарните проблеми, които се изострят с наближаването на суровата балканска зима.
Бъдещето на Косово обаче е въпрос, който не може да бъде пренебрегван непрестанно. Генералният секретар на ООН Кофи Анан не се извини на косоварите затова, че живеят в абсурдна ситуация - хем са граждани на Югославия, хем си имат независимост. Все пак Анан призна, че резолюцията на Съвета за сигурност за Косово е противоречива сама по себе си. Лошото е, че политиката на ООН не поставя само косовските албанци в неясно положение, а цялата сръбска провинция, която се люлее в юридически вакуум и на практика продължава да бъде ничия земя.
Британският премиер Блеър и другите световни лидери вложиха много авторитет и усилия за освобождаването на Косово. Ето защо те не могат да позволят провинцията да стане жертва на икономическата разруха или амбициите на Милошевич. Армията за освобождение на Косово (АОК) продължава да протестира срещу решенията на ООН. В тази ситуация сякаш всички - международната общност, KFOR, АОК и Милошевич имат основания да негодуват срещу нерешителността на генералния секретар Анан и световната организация.
Убедени сме, че стратегията на бавенето и увъртането има много по-разумна и категорична алтернатива. Защо да не се свика балканска конференция и с посредничеството на великите сили отново да се преначертаят границите в региона. Така въпросът ще се реши веднъж и завинаги.
Кофи Анан обаче избра стратегията на изчакването, което според него е най-добрата възможност от всички неблагоприятни варианти. Увъртането крие много опасности и генералният секретар знае това. Без съмнение градивното протакане е един от дипломатическите похвати, но то лесно може да се превърне в деструктивна инерция. Все пак много по-лесно е да отлагаш неприятните решения, отколкото да поемаш отговорността за евентуален провал. ООН трябва да покаже, че Косово не е потънало в забрава и че протакането ще има позитивен резултат.
Черна гора излезе с един ход пред Сърбия
Подгорица въведе германската марка като паралелна валута
Само два дни, след като бе открита възстановената железопътна линия, свързваща Белград с адриатическото пристанище Бар, Черна гора обяви, че въвежда германската марка като паралелна на динара валута. Многозначително съвпадение, като се има предвид желанието на Черна гора да последва примера на останалите републики, които напуснаха Югославия. Несъмнено центробежните сили и дезинтеграцията между Белград и Подгорица набират скорост, но едновременно с това югофедерацията продължава да съществува заради комплекс от външни и вътрешнополитически фактори. Първият по-значителен ход от страна на Подгорица бе да приеме германската марка като паралелно платежно средство и така да елиминира евентуалните поражения от очакваната в Сърбия хиперинфлация и икономическа стагнация. Това, от една страна, говори, че Черна гора подготвя независимостта си, а от друга, че Подгорица вече може и да не бърза с отцепването си от Сърбия - стъпка, която на този етап няма нито международна подкрепа, нито е безопасна във вътрешнополитически план. Така преговорите с Белград за федералните отношения вече ще се водят от значително по-изгодна позиция, а това означава, че съюзът между Сърбия и Черна гора вероятно няма да бъде разтрогнат скоро. Към подобни изводи насочват и първите по рода си разговори между югославски военни и черногорския министър на вътрешните работи. Срещата бе провокирана от спекулациите, че ще последва намеса на югоармията и трябваше да успокои духовете, че не се задава нова гражданска война.
Поетапното дистанциране на Черна гора от Сърбия намери първия си конкретен израз в закона за черногорското гражданство. Това бе символична стъпка встрани от Белград, но пък даде самочувствие на черногорските лидери. Самите те от доста време заплашваха, че ще въведат собствена валута, но вместо това бе приета германската марка. Твърди се, че това е идея на американския професор Стив Ханке, който е икономически съветник и на президента Мило Джуканович. Според него Черна гора не можела да има собствена парична система, защото не разполагала с необходимите резерви от твърда валута. Освен това нямало и законни основания за подобна стъпка, тъй като Черна гора не е самостоятелна държава. Малко по-късно президентът Джуканович чисто прагматично заяви, че Подгорица е била принудена да постъпи така, за да предпази населението си от трусовете в Сърбия. Според повечето наблюдатели Югославия навлиза в хиперинфлация. По неофициални данни за последния месец динарът е загубил една трета от стойността си, а през последните няколко месеца паричната маса е нараснала с над 40 на сто, тъй като централната банка печата пари без покритие. "С това Белград си купува социален мир в Сърбия, но пък застрашава икономическите реформи в Черна гора", каза Джуканович по време на икономическия форум в Солун, посветен на възстановяването на Балканите.
Паричната реформа има и друго предимство, свързано със социалната защита на черногорското население. Всички плащания, включително пенсиите и заплатите, ще се извършват в германски марки. Едновременно с това се очаква фиксиране на цените на редица стоки от първа необходимост. Това бе изтъкнато от правителството, което подчерта, че и дума не може да става за прелюдия към отделянето на Черна гора от Сърбия. "Това е само механизъм, който ще ни защити от деструктивната монетарна политика на Белград, която заплашва да хвърли страната ни в хаос", заяви черногорският премиер Вуянович. Контрамярката на Белград бе адекватна и сащо така изолационна. Югославската централна банка обяви, че замразява всички парични трансфери между Сърбия и Черна гора. Официалното обяснение бе, че "така ще бъде предотвратено безконтролното печатане на пари в Черна гора, след като централната банка е загубила валутния контрол в съюзната република".
Досега САЩ винаги са били основният фактор, който е възпирал стремежите на Джуканович да обяви независимостта на Черна гора. Но в този случай Вашингтон прие благосклонно валутния сепаратизъм на Подгорица, вероятно защото той няма да промени статуквото в Югославия. "Оценяваме сериозните опасения на черногорското правителство и разбираме желанието му да изолира народа си от действията на Белград", заяви представител на Държавния департамент. По принцип САЩ се опасяват от прецедентите и лавинообразното им копиране. Вашингтон има и основания за това - няколко дни след решението на Подгорица опозиционен депутат в сръбския парламент поиска динарът да бъде дублиран от германската марка и във Войводина. За разлика от Черна гора обаче Войводина е не съюзна република, а сръбска провинция - такава, каквато бе и Косово.
България сама определя членството си в ЕС
Урсула Зайлер-Албринг, посланик на Германия, пред "Капитал"
- Комисията на Европейския съюз препоръча на съвета през 2000 г. да започне преговори с всички страни кандидатки, включително България, които са изпълнили политическите критерии от Копенхаген и са доказали, че са в състояние да спазят икономическите критерии. Започването на преговори решава Европейският съвет, т.е. правителствените глави на страните членки по време на следващата среща на върха в Хелзинки през декември. Съветът след това дава мандат на комисията да започне и води преговори със страните кандидатки по т.нар. глави.
Комисията препоръча започването на преговори с България да зависи от решението на българското правителство до края на 1999 г. да реши приемлив срок за спиране на реакторите 1-4 на атомната електроцентрала "Козлодуй". Освен това трябва да се потвърди видим напредък в икономическия процес на реформи. Ние следим затова с повишено внимание вътрешнополитическата дискусия, която в момента се води по въпроса за спирането.
Кога България ще може да се присъедини към ЕС, не може още да се каже. Зависи от продължителността на преговорите. Присъединяването би трябвало да бъде ратифицирано от всички страни членки. При преговорите ЕС спазва принципа на диференциацията, т.е на действителния напредък, при едновременни преговори с 12 кандидати. С други думи, България сама определя темпото на преговорите.
- Комисията на ЕС постави положителен сигнал с препоръката си в своя последен доклад България да бъде поканена за преговори за присъединяване. Този момент трябва да бъде използван да се договори план-програма за закриването на първите четири реактора, който да удовлетворява и двете страни. Убедена съм, че един конструктивен диалог между ЕС и България ще доведе до приемлив компромис. Трябва при това да се вземат предвид всички аспекти на проблематиката, не само упоменатият от вас проблем за производството на евтина електроенергия за експорт. Смятам обаче, че е важно дискусията за "Козлодуй" през идните седмици да се конкретизира. Поддаването на емоции не е от полза за никого.
- Погледнато от правна гледна точка положителното становище, което ЕС зае на срещата на високо равнище в Тампере относно желанието на България за скорошно започване на преговори за присъединяване, не оказва непосредствено влияние върху съществуващата необходимост от визи. Политически обаче Европейският съюз в Тампере отправи към България важен сигнал: той ясно даде да се разбере, че постигнатите от вашата страна успехи зорко се следят и съответно оценяват. Това важи не на последно място и за областта на визовата политика, която след влизането в сила на договора от Амстердам е в компетентността на ЕС.
В хода на желания от двете страни напредък при сближаването на вашата страна към структурите и стандартите на общността Европейският съюз ще преосмисли и своята визова политика спрямо България. Ако Европейският съюз установи бърз и траен напредък в интеграцията, това преосмисляне би могло да стане и в обозримо време.
- Германските фирми в действителност проявяват силен интерес към България. Доказателство за това бе и посещението на държавния секретар д-р Герлах от федералното Министерство на икономиката преди две седмици.
Действително ние всички, българи и германци, желаем бързото сключване на договори. Но проектите, които вие назовахте, касаят една много комплексна материя. При енергийния пазар трябва например да се вземат предвид много непредвими неща. Какво ще е влиянието на либерализацията на енергийния пазар в България? Как ще се развият енергийните пазари в съседните държави? Как изглежда финансирането на подобни мегапроекти? Въпросът за евентуалните държавни гаранции също е открит. При тези обстоятелства са необходими старателни преговори. Надявам се обаче тези преговори да доведат до добър за двете страни резултат. Германският интерес към България е налице: страната ви сигурно няма да загуби от това, ако по-често избира германски инвеститори.
- Основата за току-що упоменатия интерес на германските фирми към България бе положена от стабилизацията на макроикономическото положение и реформите, чието начало постави българското правителство. Този път на реформите трябва да бъде продължен. България е един интересен пазар и поради това инвеститорите трябва да превъзмогват някои трудности. За тях (трудностите) д-р Герлах и германските икономически представители преговаряха интензивно с българската страна и аз съм убедена, че предложенията на германската страна са се харесали. Проблемите на инвеститорите са добре известни: те бяха повдигнати и на икономическия форум за Югоизточна Европа от 18-20 октомври в София. Позволете ми да обърна внимание само на още няколко аспекта: правната сигурност е значителна предпоставка за допълнителни чуждестранни инвестиции. При това не става въпрос само за формулировката на добри закони: тези закони трябва да бъдат прилагани чрез съответните разпоредби и правото трябва да може да бъде защитено, ако се стигне до правен спор. Друг проблем, който повдигнаха немските фирми, е честата смяна на кадрите в икономическите институции и държавните предприятия. По-добрата кадрова приемственост би улеснила приключването на преговорите за инвестиции.
- В хода на разширяването на паневропейския коридор номер 4 отдавна се дискутира едно интензивно преминаване през Дунав. България желае по възможност най-западно разположен мост. Румъния от своя страна желае по възможност най-източно разположен мост. Определянето на точното място действително зависи от една единна двустранна договореност между двете страни. От страна на Европейския съюз, включително и Германия, един икономически жизнеспособен проект ще получи подкрепа. Би трябвало да се провери привличането на частен капитал и на финансовите международни организации.
Пактът за стабилност трябва да стимулира по-тясното регионално сътрудничество, базирано на проекти с гарантиран успех. Към тях може да се присъедини и новият мост през Дунав.
- Пактът за стабилност, създаден предимно по германска инициатива, допринася за подпомагането и ускоряването на реформаторските процеси в страните от Югоизточна Европа. Динамиката на пакта се запазва - той има план във времето. Междувременно заседаваха две кръгли маси. Особено обръщам внимание на срещата на кръглата маса по икономическо възстановяване, развитие и сътрудничество от 9 октомври в Бари, Италия.
Специалният координатор на ЕС за стабилизационния пакт Бодо Хомбах подчерта по време на икономическия форум в София инициативи по повод на срещата в Бари: международните финансови организации се договориха за разпределяне на работата; няколко страни от региона предложиха трансгранични проекти, които още на следващата конференция на донорите ще могат да бъдат решени; Европейската банка за възстановяване и развитие оповести, че ще представи план за развитие на частния сектор; до края на годината ще бъде разработена инвестиционна харта, която назовава пречките за инвестиции и предложения за тяхното премахване. Всичко това ще бъде придружено от използването на Business Advisory Council, който захранва с практическия опит бизнеспартньорите от региона и страните на региона.
Следователно съществува ясна политическа представа за осъществяването на пакта за стабилност. Практическите инструменти са налице. Пактът функционира за благото на страните от региона, включително България.
Руска фирма преговаря за тръбопрокатния завод на "Кремиковци"
"Дару металс" не гарантира инвестициите си, държавата му гарантира контролен пакет
" Дару металс" получи "Кремиковци" като подарък, сега, изглежда, се готви да го осребри. Миналата седмица Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, съобщи, че новият собственик иска да продаде тръбопрокатния и феросплавния завод като обособени части от "Кремиковци". Двата завода практически не работят в момента, а работниците са в неплатен отпуск. Според запознати за тръбопрокатния завод "Дару металс" вече преговаря с руската фирма "Ватвас", един от доставчиците на "Кремиковци". Идеята за разпродажба на активи съвпадна с провала на "Дару металс" до 1 ноември да представи банкова гаранция за инвестициите си в "Кремиковци". Пак миналата седмица новият собственик открито заяви, че не смята да си изпълнява инвестиционната програма за догодина. "Дару металс" поиска от АП разрешение през 2000 г. да вложи в комбината 30 млн. долара вместо обещаните 50 млн. долара. Аргументите за това са, че купувачите имали нужда от оборотен капитал и че трябвало да плащат нови задължения на "Кремиковци", появили се през последните месеци.
Тя започна още когато АП сключи, а правителството одобри договор с "Дару металс" под условие. Тогава купувачът заложи на красивата история как ще направи смесено дружество с италианската фирма "Марчегалия" и как тя ще гарантира наполовина обещаните инвестиции в общ размер от 300 млн. долара, разпределени по 50 млн. долара за шест години. Това не се случи. После с официалния аргумент, че "Дару металс" трябва да влезе в правата на собственик, за да се договаря с кредиторите, мажоритарният пакет от завода беше прехвърлен на купувача. Това стана чрез одобрен от правителството анекс към приватизационния договор. След това правителственият пресцентър съобщи: "До изтичане на срока по предходната алинея прехвърлените акции на дружеството се блокират в "Централен депозитар" АД, като купувачът не може да упражнява правата на разпореждане (продажба и/или залог) по тях без изричното писмено съгласие на продавача". Срокът по предходната алинея беше 60 дни от датата на прехвърлянето, в които купувачът да даде банкова гаранция за инвестициите си. Миналата седмица обаче Захари Желязков изненадващо потвърди слуха, че в депозитара са блокирани едва 20% от акциите на "Кремиковци", а 51% са в пълна собственост на "Дару металс". След което обясни, че това се случило още през август, а сега журналистите ги е яд, че тогава са изпуснали новината. "Аз бях в отпуска, не съм го взимал това решение", оправда си директорът на АП.
На 1 ноември "Дару металс" внесе в АП гаранция от швейцарската банка Ю Би Ес (UBS) на стойност 2.5 млн. долара, а очакваната трябваше да е за 12.5 млн. долара. Купувачът внесе също и уверение от немската "Вестдойче ландесбанк", че е "готова да гарантира задълженията на "Дару металс" за инвестиции, като издаде банкова гаранция до 31.12.1999 г. след извършването на независим одит на "Кремиковци" АД". В официалното съобщение от правителствения пресцентър след одобряването на анекса се казва, че "в случай на неизпълнение на това задължение в посочения срок, продавачът има право да развали договора едностранно с едноседмично предизвестие". АП обаче не смята да се възползва от това право. "Какво, дали са все пак гаранция, 2.5 млн. долара да не са малко пари", каза Захари Желязков. Агенцията съвместно с "Дару металс" на първо време ще организира проучване на финансовото състояние на "Кремиковци". То трябва да установи вярно ли е, че дълговете на завода са се увеличили от май до август т.г. от 645 млн. лв. на 730 млн. лв, както твърди "Дару металс". Това е периодът от подписването на сделката до прехвърлянето на акциите, в който, макар договорът да беше условен, представители на новия собственик вече участваха в ръководството на завода.
Накратко
За деветмесечието на тази година приватизиращите ведомства са сключили 830 сделки, от които 377 са продажби на мажоритарни пакети, 395 са сделките за обособени части, а останалите 58 се миноритарни пакети. Едва 34 от сделките са с чуждестранен купувач, а 355 са с работническо-мениджърски дружества. Най-много сделки е сключило Министерство на търговията и туризма - 283, следвано от агенцията за приватизация със 191 сделки. Към този период 47% от държавните активи са приватизирани, съобщи изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков. Според дугата методика, прилагана от агенцията, процентът на раздържавените активи, подлежащи на приватизация, е 82%.
Агенцията за приватизация е сключила 52 сделки през третото тримесечие на тази година, от които шест с чуждестранни инвеститори и 28 с работническо-мениджърски дружества. Договорените плащания по сделките възлизат на 193 млн. нови лева, от които 80% са в брой. Поетите от купувачите задължения са 185 млн. лв., а договорените инвестиции възлизат на 466 млн. лв. Договорът за продажба на "Софарма" е развален, тъй като купувачът, ирландската "Нова текнолъджи", не е платила цената по сделката въпреки двумесечното удължаване на срока за плащане, съобщи Захари Желязков. Агенцията за приватизация ще предприеме действия за усвояване на гаранция в размер на 3 млн. долара.
Агенцията за приватизация подписа договора за продажба на 72% от капитала на "Хемусхотелс" ЕАД. Купувач на хотела е работническо-мениджърското дружество "Хотел Хемус". Цената на сделката е 5.65 млн. нови лева, платими разсрочено за период от 10 години. Купувачът се задължава да инвестира в дружеството 3.52 млн. лв. и да увеличи персонала от 75 на 105 души за период от три години.
Обособената част от "Агробиохим" - Стара Загора, "Технически въглероден двуокис, газообразен кислород и азот", стана собственост на работническо-мениджърското дружество "Сгъстени и втечнени газове". Цената на сделката е 620 хил. нови лева и ще бъде платена разсрочено за период от 7 години. Купувачът се ангажира в срок от три години да инвестира 1.23 млн. лв. и да осигури 21 работни места.
"Индустриален капитал холдинг" придоби 25.4% от капитала на "Силома" АД - Силистра. Цената на сделката е 654 321 лв. От първата вълна на масовата приватизация бившият приватизационен фонд е собственик на 34% от капитала на силистренското дружество.
Нито една оферта не бе подадена в Агенцията за приватизация за продажбата на 68% от капитала на "Мусала" ЕАД - Самоков. Кандидат-купувачи не се явиха и на търга за продажбата на 15.63% от капитала на "Прамет" АД - Перник.
"Метал трейдърс" и "Еврометал" наемат активите на "Стомана"
Финансовото предложение на кандидатите се оказа най-съществено при избора на наемателя
Съвместната оферта за наемане на основното производство с клауза за последващо изкупуване на "Стомана" Перник (в несъстоятелност) от немската фирма "Метал трейдърс" и пернишкото дружество "Еврометал" беше определена от ръководството и синдиците на "Стомана" като най-добра. На второ място е класирана офертата на швейцарската "Дюферко", а трета е тази на американската "Рудолф Робинсън". Като критерий с най-голяма тежест при избора на един от трите кандидата е било финансовото предложение, което е свързано с бъдещото придобиване на основното производство на "Стомана", ангажимента за инвестиции, както и размера на оборотните средства. И по трите показателя офертата на "Метал трейдърс" и "Еврометал" е била с най-високи финансови параметри. Опитът в бранша се оказа недостатъка на "Рудолф Робинсън", а "Дюферко", разчитайки предимно на това, че е световен лидер в металургичния сектор, не е бил склонен да отдели по-голяма сума, за да се сдобие със "Стомана".
"Еврометал" и "Метал трейдърс" са предложили да платят най-висока цена при закупуване на активите - 13.5 млн. долара, което съвпада с оценката, извършена преди няколко месеца от приватизационния консултант "Райфайзен инвестмънт". Финансовото предложение на "Рудолф Робинсън" е 13 млн. долара, а най-ниска е предлаганата от "Дюферко" цена - 10 млн. долара. Инвестициите, които кандидатите предлагат да направят, са съответно 34 млн. долара от страна на избрания наемател, американците са заложили в офертата си 20 млн. долара, а предложението на швейцарската компания е за 15.7 млн. долара. Оборотните средства, които са били готови да вложат от "Рудолф Робинсън", както и от "Метал трейдърс" и "Еврометал", за да стартират производството в "Стомана" са 10 млн. долара, а в офертата на швейцарската фирма този показател не е бил точно фиксиран. Съществен при избора на наемател е бил и социалният ефект. От "Дюферко" категорично са заявили, че не смятат да използват повече от 1000 души в основното производство, за сравнение сега в "Стомана" работят 4200 души. Останалите два кандидата предвиждат заетост на 2100 души.
"Метал трейдърс" и "Еврометал" към момента нямат учреден консорциум и поради тази причина договорът за наем ще бъде подписан от представители и на двете юридически лица . В договора обаче ще залегне клауза в юридическото лице, което ще закупи активите на "Стомана", двете фирми да имат равно дялово участие. В тази посока наистина е нужно сериозно презастраховане, за да не се повтори случаят с нереализираното съдружие между "Дару металс" и "Марчигалия".
Първоначално заявеното намерение беше да се продават акциите на "Стомана", но синдиците и ръководството са преценили, че при процедурата по несъстоятелност по-бързо ще се реализира продажба на активи и схемата ще бъде по-удачна за кредиторите на дружеството. По този начин несъстоятелността ще продължи за дружеството "Стомана", а продажбата на основното производство ще залегне в плана за оздравяване. Ангажиментът за закупуването на активите ще бъде включен като клауза в наемния договор и при неизпълнението наемателят ще дължи солидна неустойка. Наемателят ще трябва да плати на "Стомана" наличните краткотрайни активи, като сумата ще се авансира още при сключване на договора. Очаква се до две седмици наемният договор да бъде подписан и наемателят да влезе във владение до края на месеца.
АКБ опита да превземе и "Изида"
Поредните произволни действия от страна на "АКБ Корпорация" са с адрес "Изида" АД - Елин Пелин. Бившият приватизационен фонд направи вече два опита да отстрани от ръководството на "Изида" представителя на втория по големина акционер в дружеството - "Българска холдингова компания" (БХК). В интервал от четири месеца са били свикани две общи събрания на "Изида", на които АКБ предлага и съответно гласува за освобождаване на представителя на БХК от съвета на директорите. Решенията и на двете събрания са атакувани по съдебен ред от страна на БХК и вписването им е спряно.
АКБ явно не обича някой да й пречи в управлението на предприятия, в които има участие. След скандалния опит, който АКБ натрупа в отстраняването на останалите акционери от ръководството на "Декотекс" - Сливен, и "Полимери" - Девня, ръководството на бившия приватизационен фонд този път се е насочило към "Изида".
Според представител на БХК за провеждането на последното събрание на "Изида" преди месец най-вероятно е използвана документна измама - подправяне на протокол от заседание на съвета на директорите на предприятието. Въпросното заседание е проведено на 5 август и на него е взето решение за свикване на извънредно общо събрание на 20 септември. В предоставения в Държавен вестник протокол обаче неясно защо е записана датата 15 октомври. Различното съдържание на двата протокола най-вероятно означава, че е подменена страница от оригиналния документ, коментираха от БХК. За случая е уведомена Софийската градска прокуратура.
Мажоритарният пакет от акциите на "Изида" става частен по линия на масовата приватизация. "АКБ Корпорация" придобива 34% от капитала на "Изида", а "Българската холдингова компания" - 25.77%. По-късно остатъчният пакет от 24.4% е продаден на търг от Министерството на промишлеността. Купувач е работническо-мениджърското дружество "Изида - ИН", в което председател на съвета на директорите е Дочка Банева - съпруга на Николай Банев (шеф на АКБ) и член и на управителните органи на "АКБ Корпорация" и други дъщерни на холдинга дружества. След появата на РМД управлението на "Изида" е поето изцяло от АКБ и както в повечето случаи, където АКБ управлява, дружеството започва да влошава финансовия си резултат.
Предприятието за производство на фаянс е основано преди повече от 100 години от семейство Чапрашикови. Към момента на национализацията му родът притежава 15% от акциите на дружеството и от мига, в който у нас се заговаря за реституция, наследниците стартират с усилията си за връщане на собствеността си. По закон изборът с какво ще бъдат обезщетени е техен, но на практика действията на приватизиращите ведомства ги поставят пред свършен факт. В законовия срок наследниците са подали в промишленото министерство искане за обезщетяване с акции от дружеството, но след няколко месеца изненадващо научават, че държавата не е заделила пакет от акции, с които да бъдат обезщетени, и вече е приватизирала 97.5% от капитала на дружеството.
"Балкан" ще отделя дейности в нови фирми
Ще има промени в структурата на "Авиокомпания Балкан", съобщи пред "Капитал" Барух Чакъров, изпълнителен директор на дружеството. Обсъжда се някои от дейностите на авиокомпанията да бъдат отделени в нови дружества. Решенията за преструктуриране се очаква да станат известни до средата на ноември. Дотогава британската консултантска фирма "Спийдуинг" трябва да внесе пълния си доклад от проучването на "Авиокомпания Балкан", което оценява кои дейности са рентабилни и си струва да бъдат запазени и развити.
По предварителна информация "Спийдуинг" е установила, че повечето дейности и полети на "Балкан" са губещи. Ръководството на авиокомпанията обаче не смятало да се води само от преценките на британския консултант. "Няма да закриваме полети. До 15 декември временно е спрян само полетът до Банкок", каза Чакъров. По неговите думи до няколко месеца "Балкан" трябва да преразгледа маркетинговата си политика и ако има клиенти, да възстанови прекратени полети (Ню Йорк) и да започне да лети до нови дестинации - например Мюнхен, Лисабон.
Полетите на "Балкан" до Сирия и Ливан обаче засега няма да се възстановяват. Те бяха прекратени от двете държави веднага след приватизацията на авиокомпанията заради влизането на израелски капитали в нея. Отношението на Сирия и Ливан не се е променило, въпреки че от няколко седмици собственикът на "Балкан" формално не е от израелски произход. "Зееви груп" прехвърли акциите си в "Балкан" на холандската фирма "Болкан еърлайнз холдингс Би Ви". Още преди прехвърлянето другият купувач на авиокомпанията - "Аркиа израели", се оттегли от участието си в собствеността и управлението на "Балкан".
По информация отпреди няколко месеца от проучването на "Спийдуинг" зависеха още две управленски решения за авиокомпанията. Едното е дали и с колко да бъде увеличен капиталът на "Балкан" (което се обсъждаше на последното общо събрание на авиокомпанията). Другото е колко и какви нови самолети да бъдат взети от началото на следващата година на финансов лизинг (тоест с възможност за покупка в края на срока). Засега "Балкан" има договори за оперативен лизинг (без изкупуване) на още три самолета "Боинг 737 - 300" (освен преди наетите три "Боинг 737 - 500") с опция да бъдат предоговорени на финансов лизинг.
ОБЩИ СЪБРАНИЯ
Ще купуваме бензиностанции от "Петрол"
Тамаш Майер, управител на "О Ем Ви България"*, пред "Капитал"
- Намеренията ни са да построим мрежа от бензиностанции, които да работят според стандартите на "О Ем Ви". За стратегически инвеститор, който навлиза в продажбите на бензин и петролни продукти, минималният пазарен дял, който позволява да се правят икономии от мащаба, е 10%. За България според разчетите в момента, за да постигнем такъв дял, трябва да се сдобием с 60 - 80 бензиностанции. Надявам се това да стане за пет до седем години.
- Ние смятаме да правим два вида инвестиции. Единият е да инвестираме на зелено, тоест да строим бензиностанции. Другият е да имаме участие в "Петрол" АД. "О Ем Ви" и в други страни е заинтересована от партньорство с местни оператори. Правим ясна разлика между построяването на зелено и сътрудничеството с "Петрол" в областта на доставките, транспорта, производството, маслата - такива неща. Защото "Петрол" е повече от мрежа бензиностанции - това е най-голямата компания за продажби на дребно в България. Сигурно е, че "Петрол" няма да задържи всички бензиностанции, с които разполага. "О Ем Ви" е заинтересован да купи някои от тях - това мога да потвърдя.
- Не, не, няма такова нещо. Ние сме част от "Международен консорциум". Аз съм член на надзорния съвет.
- Става дума за две различни нива - ниво компания и ниво бензиностанции.
- Оценяваме пазара на петролни продукти в България на 1.5 млрд. литра на година. За 10% дял е нужно да продаваме 150-200 млн. литра. Надяваме се да привлечем клиенти, като предложим по-добър стандарт. Мислим, че постигането на този дял е възможно, ако бензиностанциите са чисти, топли, ако там се предлага голяма гама от продукти и се грижат добре за клиентите. Имаме ноу-хау и повече от десетгодишен опит в това отношение. В някои части на страната липсват модерни бензиностанции, които да предлагат качествено гориво. Смятаме преди Коледа да предложим допълнителни услуги при продажбите на дизел и бензин.
- Няма съмнение, това не е лесна среда за правене на бизнес. Брутният вътрешен продукт на България е относително нисък, освен това, това е общо мнение, има проблеми в работата с администрацията. Не се оплакваме, защото още когато "О Ем Ви" навлизаше в България, беше ясно каква е бизнессредата. Надяваме се на промяна към по-добро. Единствената разлика е може би, че договорите в България не се третират по същия сериозен начин, както в Централна Европа. Някой ми каза, че в България първо се подписва договор, после започват преговорите. Мисля, че беше много прав. Просто е различен подход. Бих казал по-ориенталски подход. Но тези трудности биха могли да се превъзмогнат.
- Да, "Юкос петролиум България" и "Петрол холдинг груп" са сериозни компании. Нямаме проблем с тях засега. Те са европейски бизнесмени. Нашите партньори много добре спазват договорите, които сме подписали.
Москва - спасение или заплаха за Кавказ
Настъплението в Чечения заплашва да дестабилизира района
За отделни руски журналисти състоянието на икономиката на САЩ се превръща във все по-любима тема за разсъждения на глас. Въпреки че някои от тях може и да не различават Дау Джоунс (най-популярният борсов индекс в САЩ) от Дон Джонсън (актьор), възможността от забавяне на икономическия растеж и дори рецесия в резултат на рязко обезценяване на акциите е твърде примамлива, за да бъде подмината. Нещо като теорията за загниващия капитализъм във варианта й след края на студената война.
Дори в Съединените щати нерядко се чуват гласове, които предвиждат края на безметежното състояние, в което се намира националната икономика, така че руските журналисти не са сами в прогнозите си. Бъдещето ще покаже кой е прав, но странното е, че повечето руснаци, не само журналистите, не забелязват много по-близката опасност, която се крие в безпроблемно протичащата операция в Чечения.
От 25 септември досега руските части в Чечения, които вече наброяват 90 000 души, успяха да установят контрол върху половината република, като плътно се приближиха до двата най-големи града - Грозни и Гудермес, при това с минимални загуби (в сравнение с войната от 1994-1996) - 133 души според началника на Генералния щаб Анатолий Квашнин. Генералът заяви, че армията е готова да воюва през зимата, и обеща, че тя няма да щурмува столицата Грозни, за да бъдат избягнати жертвите сред мирното население.
Жестоката информационна блокада около действията на федералните войски не позволява да бъде съставена обективна картина за ставащото в Чечения, но вече има достатъчно основания за съмнение в лесния успех на операцията. Независимо от военната цензура в пресата все пак се появяват съобщения, че броят на убитите е занижен три-четири пъти. В средата на октомври президентът Борис Елцин издаде указ, с който премахна правото на отказ, което имаха наборниците, изпращани да воюват в Чечения, и намали до шест месеца служба срока, след който новобранците могат да заминат за Северен Кавказ.
Продължаването на настъплението южно от река Терек показва нарасналото влияние на военните, които жадуват реванш за загубата преди три години. Трудностите, които те умишлено създават за журналистите, лишават обществото от възможността да контролира действията на армията. Както и при завземането на летището в Прищина, генералите действат по свой план, прикривайки се зад подкрепата на президента. Както заяви командващият операцията Виктор Казанцев, спирането на настъплението ще бъде предателство спрямо руския народ.
Източници от двете страни на фронтовата линия определят числеността на чеченските части на 30 000 души, като според руските военни сред тях има косовски албанци, араби и афганистанци. Засега обаче чеченците избягват сериозните сблъсъци и отстъпват на юг, изоставяйки защитните си съоръжения. Причина за това може да е активната дейност на авиацията и артилерията, а може и да е тактически ход на командването, което иска да подмами руснаците в планините и големите градове, където им бяха нанесени най-тежките загуби в предишната война. Сведенията за убитите сепаратисти (или терористи, както ги наричат в Москва) са още по-недостоверни от руските, но може да се предположи, че загубите са в пъти повече от тези на федералните сили. Това не смущава чеченците и те продължават да твърдят, че отново ще победят "руската империя на злото".
По времето на предишната руско-чеченска война чеченските бойци бяха представяни като борци за независимост, а в тогавашния президент Джохар Дудаев европейските и американските медии едва ли не видяха кавказкия наследник на Джузепе Гарибалди. Уплашени от връщането на комунистите на власт, западните правителства застанаха на страната на Москва, затваряйки си очите за огромните жертви сред мирното население.
Въпреки постоянните отвличания на хора и обвиненията в организация на терористични актове западните медии отново се отнасят с по-голяма благосклонност към чеченците, "подтиквани" и от нежеланието на руските военни да общуват с чуждестранни журналисти. За разлика от 1996 г. обаче политиците категорично осъдиха военните действия и поискаха от Елцин и Путин да седнат на масата за преговори.
Втората чеченска война ще се отрази отрицателно на съседните републики в границите на Русия. Руслан Аушев, президент на Ингушетия, където вече се намират около 200 000 бежанци, рязко разкритикува действията на федералните войски, които пък обвиниха местните милиционери, че пропускат цистерни с бензин от Чечения - основният източник на средства за закупуване на оръжие.
Катастрофалното икономическо положение на Дагестан, където през август навлязоха чеченски отряди, и недоволството от политиката на ръководството на републиката при наличието на огромно количество оръжие у населението може да доведе до кървави сблъсъци. От началото на кампанията в Москва периодично се огласяват обвинения срещу Грузия, че пропуска доброволци и оръжие за Чечения, и с недоволство се приемат твърденията на Тбилиси, че по никакъв начин не помага на сепаратистите. Русия все още разполага с две военни бази в Абхазия и не възнамерява в скоро време да се откаже от тях, въпреки че преди няколко дни изтегли войниците, които участваха в охраната на границата между Грузия и Турция. Напрежението между Москва и Тбилиси се засили след изказването на грузинския президент Едуард Шеварднадзе, че ако бъде преизбран през следващата година, Грузия ще кандидатства за членство в НАТО.
Не е известно как убийството на най-популярните арменски политици ще се отрази на преговорите между Армения и Азербайджан за статута на Нагорни Карабах, провинцията с арменско население на територията на Азербайджан, но решаването на карабахския проблем ще премахне една от политическите пречки за строителството на нефтопровод от Баку до турския град Джейхан, въпреки че икономическата обосновка на проекта остава съмнителна. Армения е единственият съюзник на Русия южно от Кавказ и премиерът Путин посети Ереван след касапницата в парламента, но ако отношенията с Азербайджан бъдат нормализирани, руската военна помощ ще стане ненужна. Което подхранва подозренията, че Москва не е напълно искрена в усилията си за постигане на мир между Армения и Азербайджан.
Избирателите в Македония не допускат политически импровизации
ВМРО-ДПМНЕ губи в президентските избори заради некомпетентност и арогантност
Дори и най-големите оптимисти от опозиционния Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) не можеха да се надяват на такъв изборен резултат на първия кръг на президентските избори: техният кандидат Тито Петковски води пред своя главен опонент Борис Трайковски от ВМРО-ДПМНЕ с близо 12%. В първия кръг на изборите за Петковски гласуваха 33% от избирателите, а за Трайковски само 21 на сто. Президентската надпревара показа, че за една година ВМРО е изгубила около стотина хиляди гласа.
В по-голямата част от социологическите изследвания и в анализите на медиите никой не можеше да предвиди, че настроението на избирателите ще доведе до толкова драстична разлика в резултатите на двамата кандидати. Истина е, че ако към гласовете за ВМРО се добавят и гласовете, дадени на първия кръг за другите двама кандидати от коалицията "За промени" - за Васил Тупурковски от Демократична алтернатива и Муарем Неджипи от Демократичната партия на албанците, общият резултат на кандидатите от правителството е по-голям от опозиционните претенденти и съотношението е 51 към 49 процента. Но това е слаба утеха за ВМРО-ДПМНЕ, тъй като шокът в нея е голям и заплашва с партийна парализа в дните преди втория, решаващ тур.
Причините за изборния неуспех на Трайковски са комплексни. Несъмнено той е жертва на лошата работа на правителството. Кабинетът на Георгиевски, съставен от три различни партии с три съвсем различни идеологически и политически платформи, за десетте месеца на своето управление показа голяма непоследователност и некоординираност в работата си, съпроводени от открити кавги и взаимни обвинения. Обещаваните големи промени бяха заменени с кадрова чистка в държавната администрация, която обхвана хиляди служители, за да дойдат на тяхно място "подходящи" партийни, но често неквалифицирани хора. Правителството бе засегнато от два големи фракционни сблъсъка в най-високите му върхове. Първата колизия бе във върха на ВМРО-ДПМНЕ между партийните подпредседатели Доста Димовска и Борис Стоименов. Тези крила - едното идеологическо (на Димовска, главен кадровик на ВМРО), а другото - бизнесфракция (на Стоименов, сега министър на финансите). Вторият конфликт бе между партийните кадри на ВМРО и хората на Демократична алтернатива на Васил Тупурковски. Най-голямата вреда обаче дойде от "тайванския проект", в който Любчо Георгиевски се включи наивно като "млада невеста" през първата брачна нощ. Сега, когато е ясно, че признаването на Тайван предизвика голяма политическа, дипломатическа и икономическа вреда на Македония, Георгиевски се опитва да се измъкне като политически невинен от този "брак по интерес".
Косовската криза също изигра своята роля. Тя ангажира икономическия и политическия потенциал на правителството веднага след идването му на власт. Но обърканата политика, която Георгиевски води спрямо Косово, предизвика негативната реакция на македонската общественост, която е извънредно чувствителна към албанския въпрос. Георгиевски позволи голямата част от нелегалния и мафиотски бизнес от Косово да преминава под "юрисдикцията" на Арбен Джафери и това е резултат на таен договор между Джафери и Георгиевски. В такава атмосфера се вписа изборната кампания на Тито Петковски, който успя да наложи впечатлението, че правителството няма позиция по съществени въпроси от областта на македонско-албанските отношения. Така се получи политически парадокс, възможен само на Балканите - националистът Трайковски да обвинява социалдемократа Петковски, че води шовинистична, антиалбанска изборна кампания.
Сега Македония се занимава главно с два изборни сценария. Единият е въпрос на математика: пазарлъците с ВМРО и със СДСМ за това към кого ще бъдат прехвърлени гласовете на отпадналите кандидати. Отново се разработват сценариите за бойкот на втория кръг от страна на управляващите партии, за да се стигне до повтаряне на изборите.
След като изпадна в ярост, Георгиевски реши да действа радикално. Сменени бяха десетина ръководители на по-големи общински партийни организации на ВМРО. От правителството според добре запознати източници ще изхвърчат всички министри от ВМРО, заради които властта е критикувана през последните десетина месеца. Такъв е Димитър Димитров, министър на културата, главният "двигател на българизацията" на македонската култура и един от главните виновници ВМРО да бъде наричана пробългарска партия. Сменен бе и Младен Сърбиновски, новоназначеният директор на Националната библиотека, който години наред твърди, че македонците са българи. В списъка е и Ненад Новковски, министър на образованието, който със своите невротични политически действия предизвика редица неприятни спорове. По-нататък следват имената на Борис Стоименов, министър на финансите, заради вече описаните интригантски действия в конфликта с Доста Димовска, и на министъра на спорта и младежта Георги Боев, който не направи буквално нищо и за когото гражданите вероятно не знаят, че съществува.
Съществува въпросът дали всичко това може да помогне на кандидата Трайковски във втория кръг на надпреварата. Много трудно. Разликата между него и Петковски е много голяма и трудно ще се компенсира. Управляващата партия е в шок и трудно се съвзема, за да продължи надпреварата. Трайковски от своя страна, който се ползва със славата на честен и скромен човек, се показа като слаб играч в телевизионните диспути. Вял и със сравнително лоша ораторска култура, той самият има солиден дял за собственото си поражение.
Колкото и да боли обаче, това поражение на ВМРО е и много отрезвяващо за по-нататъшното управление на Македония. Изглежда, че Любчо Георгиевски постепенно започва да разбира, че има работа със зрели избиратели, които знаят как да накажат всяка погрешна политика. Той заяви преди изборите, че "за партията сега са по-важни целите, а със стила на управление ще се занимава по-късно". Гласоподавателите оцениха стила на ВМРО като некомпетентен и арогантен и при първия възможен случай ясно показаха това.
Към провалите се отнасят и няколкото големи външнополитически теми като "тайванския проект" или отношенията с България. За Тайван всичко е ясно - цената на тази неясна сделка сега трябва да се плаща. От друга страна, прекаленото бързане в развитието на отношенията с България, съпроводено с редица инциденти и скандали, се оказа погрешно не само за партийния авторитет на ВМРО, но и за развитието на българско-македонските връзки. Никой от македонските политици не е против развиването на добри отношения с всички съседи, включително и с България, но българското политическо менторство, което ВМРО открито прие като част от своята работа, разгневи избирателите повече, отколкото Любчо Георгиевски беше готов да повярва. Вероятно в този изборен резултат има послания, които трябва да схванат някои фактори и в самата България.
Все пак до гласуването на втория тур за избор на нов македонски президент има още десетина дена. Това, както е известно, в политиката е достатъчно дълъг период, през който всякакви чудеса са възможни.
Фондовата борса през седмицата
Падането на цените спря, песимизмът засега остава
Инициативата на ръководството на "Българска фондова борса - София" за изясняване на проблема около увеличението на капитала на вече приватизираната рафинерия Нефтохим наистина доведе до резултат. След публичното изявление на представител на "ЛУКойл България", че капиталът на дружеството няма да бъде увеличаван под условие в полза на новия мажоритарен собственик, цените на акциите на Нефтохим бързо възстановиха част от драстично падналата си стойност, като за изминалия едноседмичен период беше регистрирана нормална за последните месеци ликвидност от около 4000 акции седмично. В края на седмицата цените достигнаха от нива над 11.00 лв. за акция при 7.79 - 8.00 лв. само преди седмица.
Същата положителна тенденция пролича и при акциите на "Солвей-Соди", които се покачиха с около 20% до 11.95 лв. за акция при 957 изтъргувани акции за периода 29 октомври - 4 ноември. С това като че ли периодът на свободно падане от последните пет седмици приключи. Възстановяване на цените обаче далеч не се отнасяше за всички книжа, дори не и за сравнително активно търгувани доскоро книжа. Акциите на "Булгартабак холдинг" се покачиха едва с един процент, няма ясно изразено връщане на доверието и към туристическите дружества - Албена, Слънчев бряг и Златни пясъци, което ясно говори, че песимизмът на участниците на пазара все още е налице.
Провалянето на сделката за Софарма, най-доброто фармацевтично предприятие у нас, се отразява положително на цените на акциите му, защото така се увеличават шансовете за намиране на добър стратегически инвеститор, смятат брокери и предвиждат по-активна търговия. Освен на епизодични блокови сделки със слаботъргувани акции, пазарът през седмицата се крепеше и на трансфери с акции на приватизационни фондове. Най-големи трансфери отново имаше с акции на "Петрол холдинг груп" - общо 91 854 акции за периода.
Фондовата борса две години по-късно:
Стабилизация на ниски цени и слаба ликвидност
За разлика от книжата по външния дълг пазарът на корпоративни ценни книжа не успя да се възстанови след кризата от 1998 г. Фондовата борса е отражение на реалната икономика на една страна, пише във всички учебници по икономика. Първите две години от стартирането на фондовата борса показаха, че и България няма да бъде изключение от това правило. В края на 1999 г. пазарът на корпоративни ценни книжа изживява, меко казано, един от най-трудните си моменти. Вместо планираното в правителствените програми превръщане на фондовата борса в истински посредник между реалната икономика и външни и вътрешни инвеститори, понастоящем на "Българска фондова борса" се наблюдава твърде различна ситуация - десетократно падане на търгуваните обеми и срив на цените на основните акции с повече от 50% в сравнение с началните месеци. Най-тревожно обаче е скептичното отношение на огромното мнозинство от участниците в търговията, което очертава неясно бъдеще на пазара.
За разлика от страните от Централна Европа отшумяването на руската финансова криза не доведе до връщането на големите инвестиционни фондове и банки. Докато есента на 1998 г. премина в цяла Източна Европа под знака на възстановяването на доверието, българският фондов пазар регистрира продължаващо спадане на обемите (виж графиката). Цените на основните акции не само че не се върнаха на предишните си нива, но и се върнаха на нива от началото на годината, а и задълбаха 50% надолу. Интерес липсва, което е ясно видно от движението на основните индекси. В течение на цялата втора година на функционирането на Българската фондова борса посоките, в които се движеха пазарите на централноевропейските страни и на България, бяха в двете противоположности. Пазарите на Чехия, Унгария и Полша се възстановиха и някои дори надминаха очакванията, докато България вместо поредния възходящ нововъзникващ пазар в Източна Европа се оказа по-скоро
В зависимост от гледната точка обясненията за сегашното състояние на пазара на корпоративни ценни книжа варират от "нормални трудности на растежа" до "поредната смърт на пазара на ценни книжа". Тревожното за бъдещето обаче е преобладаващото негативно настроение на участниците на пазара, а както е известно, борсовата търговия се движи не само от аритметични изчисления, а в много голяма степен и от очакванията и нагласите на участниците в него. Както пролича на инвестиционния форум за Югоизточна Европа, където инвеститори, политици и анализатори за първи път успяха да проведат истинска дискусия за сегашната ситуация, вече никой не си задава въпроса дали, а защо умира пазарът на ценни книжа далеч преди начертаното му в правителствени документи и стратегии истинско развитие.
Из доклада на Европейската комисия за готовността на България за присъединяване към Европейския съюз.
Регулацията на небанковите финансови институции и регулативната рамка за ценните книжа са в процес на установяване. Законът за ценните книжа беше променен през март 1999 с цел сближаване с критериите на Европейския съюз. Пазарът за ценни книжа не е добре развит и все още не е активен инструмент в приватизационния процес. Предвиждат се още мерки за сближаване в областта на търговото предложение и злоупотребата с вътрешна информация. Въпреки бързото развитие в другите финансови сектори борсовата търговия все още се намира в своя детски период. Масовата приватизация и приватизация на държавна собственост през фондовата борса, както и новата законова среда ще бъдат от решаващо значение за разширяването на значението на финансовия сектор и услуги.
Китай ограничава производството на захар
Китай планира да въведе производствени квоти за производителите на захар за периода до края на текущата реколта 1999/2000 г. Причината за тази мярка е рекордно високото производство до този момент, което силно намали цените на захарта и в крайна сметка резултира в огромни загуби за производителите. Според правителствени служители, цитирани от в. Chinese Business, свръхпроизводството на захар е нанесло сериозни щети на захарната индустрия в страната.
Производственият таван за сектора като цяло се предвижда да бъде фиксиран на 7.6 млн. т годишно. За периода октомври 1998 - април 1999 г. съвкупното производство на захар в Китай е достигнало 8.82 млн. т. В стремежа си да овладеят свръхпроизводството властите в Китай освен въвеждането на производствени квоти предвиждат затварянето на 49 от общо 408-те завода за преработване на суровата захар и налагане на ограничения на производителите на сладкарски изделия.
Пазарът загърби финансовата логика
Мнозинството играчи на валутния пазар, чиито действия обикновено са базирани поне на някаква финансова логика, отскоро си имат една мечта - изминалата седмица никога да не е присъствала във валутния им календар. Движението на американската валута спрямо еврото наподобяваше по-скоро прилична партия виртуален тенис между равностойни партньори от двете страни на мрежата от 1.0520 долара за евро, отколкото закономерно следване на събитията, определящи по правило валутните флуктуации.
Единствено в началото на разглеждания период липсваха изненадите. Логично бе формираните на 28 и 29 октомври в резултат на добрите данни за БВП на Съединените щати за третото тримесечие на годината капиталови печалби да бъдат реализирани, вследствие на което Dow Jones Industrial Average да тръгне надолу, повличайки след себе си долара. Единната европейска валута получи подкрепа и от канцлера на Германия Герхард Шрьодер, който на 2 ноември в Токио заяви, че официалната правителствена прогноза за ръст от 2.5% на немската икономика за 2000 г. ще бъде коригирана на 3%.
Ортодоксалната причинно-следствена връзка между новината и валутните изменения се изчерпа с поведението на еврото спрямо долара веднага след оставката на финансовия министър на Франция Доминик Строс-Кан, обвинен в неправомерно получаване и укриване на доходи от студентска застрахователна кооперация през 1997 г. и добрите данни за производството в еврозоната. За часове еврото се срина от 1.0566 на 1.0482 долара, за да поскъпне отново до 1.0554 долара. В очакване на станалата неизбежна от коментарите на представителите на управителния съвет на Европейската централна банка (все още изграждаща авторитета си на стабилна банка) лихвена корекция пазарът се движеше от двете страни на границата от 1.0520 долара за евро. Единствената неизвестна променлива бе размерът на корекцията - 0.25 или 0.5%.
Кошмарът за инвеститорите и валутните търговци започна с, меко казано, "странното" тълкуване на данните за повишаване на цените на промишлените полуфабрикати в САЩ за септември до нива, непознати от четири години насам, респективно спад спрямо август в поръчките на производствени стоки на стойност 361.09 млрд. долара и формиране на запаси. Вместо поевтиняване на долара, обусловено от очаквания за прегряване на американската икономика и индуциране на инфлационно напрежение, в резултат на включването на тези очаквания от страна на бизнеса в цените на произвежданите стоки и услуги американската валута тръгна рязко нагоре. Емисията на едномесечни сконтови облигации на финансовото министерство на Германия ден преди повишаването на 14 - дневната репо-лихва на междубанковия пазар в еврозоната шокира играчите на пазара, които побързаха да затворят позициите си в евро, обезценявайки европейската валута до 1.0460 долара. След традиционното скъсяване на позиции, откривани преди всяко очаквано затягане на монетарната политика, еврото се повиши до 1.0534 долара. Явно половинпроцентното завишаване на лихвите в ево - зоната, консумирано до голяма степен предварително в доходността на дългосрочните европейски облигации, се оказа впоследствие по-голямо от поносимото според играчите на пазара кубче лед за европейските икономики в рамките на евро зоната. Еврото поевтиня до шестмесечен минимум от 1.0342 долара. Своя дял за скъпия долар дадоха и очакванията за запазване на нивото на заетостта през октомври спрямо това за септември, което е сигнал за отлагане на повишаване на лихвите в САЩ на 16 ноември.
Повишаването на лихвите от Bank of England с 0.25% на 4 ноември, базирано единствено на данни за ръста на цените на недвижимите имоти в Англия от 10.8% на годишна база, не се хареса на бизнеса, което намери отражение в седемседмичен минимум на лирата спрямо долара - 1.65 долара за лира. През крос курса долара/евро евтината лира оскъпи допълнително долара спрямо еврото.
Сушата в Бразилия вдига цените на кафето
Прогнози за сухо време в Бразилия повишиха фючърсните цени на кафето в края на изминалата седмица. Обикновено по това време на годината валежите в Бразилия са в изобилие. Фючърсните контракти за кафе робуста за януари поскъпнаха с 25 долара за тон, достигайки 265 долара за тон - най-високото ниво от 13 октомври насам.
Въпреки че почти никой от участниците на пазара не храни съмнения в една слаба реколта 2000/2001 в Бразилия, никой не може да каже какъв точно ще бъде ефектът от сушата преди втория цъфтеж на кафето. Тази несигурност ще продължи да поддържа нестабилен пазара на кафе и през следващите няколко седмици независимо от прогнозите за дъжд или суша. "Weather Services Co. " прогнозира за следващите две седмици предимно сухо време в Бразилия с вероятност за слаби валежи на 6 и 7 ноември.
Според данни от Международната организация на производителите на кафе износът от Бразилия в периода октомври 1998 - септември 1999 г. е нараснал с 6.5% (83.4 млн. 60-килограмови торби) спрямо същия период през 1997-1998 г. Предлагането на пазара:
Лошо качество на високи цени
"Нямате представа какви боклуци се продават, и то на безумни цени", оплака се столичанин, който вече няколко месеца обикаля София в опит да си намери жилище. Избирането на оптималния дом на прилична цена се превръща в истинска одисея за всеки, решил се на тази стъпка - покупка на апартамент, независимо дали се е заел сам, или разчита на помощта на посредниците на пазара.
Въпреки огромното свиване на сделките на пазара на недвижими имоти, което се наблюдава от началото на годината, цените на имотите не помръдват и лев надолу. Простото правило, че търсенето определя предлагането, в повечето случаи у нас не може да се приложи. По-скоро се прилага психологията на българина да гледа в паницата на съседа си - съседът ми си продаде жилището миналата година за толкова пари, значи и аз ще успея да взема същите пари за моето. Това изкривяване се получава от липсата на адекватна информация за стойността на имотите, влиянието на "възрастта" и състоянието на жилището върху цената, обемите на търсене или предлагане в различните райони.
Нерядко на офертния пазар един и същ имот се появява с различни параметри, предлаган от различни фирми. Ефектът от това е, че започва едно лудо звънене (клиент на фирма, фирма на фирма) и обмяна на информация, за да се разбере накрая, че става дума за едно-единствено жилище. Хората не са узрели до идеята, че предлагането на едно жилище от няколко агенции няма да ускори сделката с него, коментират посредниците. Световната практика е всеки, решил да продава имот, да сключва договор за представителство с една фирма, а нейната задача в случая е офертата да стигне до възможно най-широк кръг потенциални купувачи. За да се приложи у нас тази система, първо трябва да се изгради информационна база между самите агенции, но засега както базата, така и договорите за представителство за България са добро пожелание.
През настоящата година (засега) цените на имотите не са претърпели съществено изменение. Най-често разлики в цените и в двете посоки, към повишение или намаление, се наблюдават в предпочитаните за покупка райони, но това е поради непрекъснатата смяна на офертите там. В кварталите с голямо предлагане и почти отсъстващо търсене цените остават без промяна. Няколко са нещата, които спират пазара на имоти през тази година. Първо беше Косово, последва традиционният летен отлив на купувачи, след това деноминацията, обясняват посредниците. Въвеждането на патентен данък за посредниците няма да окаже влияние на цените на имотите, твърдят от агенциите. Според тях няма да се повишат и комисионите при сделки.
Държавен вестник
Стандартите не са задължителни, но пазарът ги изисква
Купувате си монитор. На него има познатата маркировка СЕ - знак, че е безопасен. Включвате го, но екранът остава тъмен. Мониторът наистина е безопасен, но това не значи, че е качествен, т.е. - че отговаря на определени стандарти. Примерът е произволен.
След 1991 г. у нас вече няма орган, който да следи дали едно изделие е качествено или не. Някога това бе грижа на държавен комитет по качеството. От юли т.г. с приемането на Закона за националната стандартизация стандартите станаха доброволни, така както е в цивилизования свят. Макар че не е длъжен, в Германия например никой сериозен производител не си и помисля, че може да пренебрегне изискванията на DIN (немския стандарт). Защото въпросът с качеството на продуктите е въпрос на конкуренция и пазарен дял. Доброволният стандарт дава право на предприятието да избира ще го спазва ли или ще работи по свой фирмен стандарт. Но ако предприемачът избере втория път, трябва да докаже чрез сертификация, че изделието му отговаря (или даже превъзхожда) определени изисквания за равнище на качество.
В световната практика механизмът отдавна е проверен. Производителят (търговецът) носи отговорност за това, което предлага. Пазарът приема или отхвърля продукта. За да стигне до купувача, стоката преди това трябва да мине през сертификатора, който да потвърди нейните качества. Сертификаторът е независима страна в процеса. Не всеки може да издава сертификати. За да получи тези права, той трябва да бъде акредитиран от специална институция. Акредитиращият орган е четвъртата страна и на практика контролира контрольора.
Европейската практика изисква акредитиращият да бъде отделен от държавата и този, който сертифицира. По правило контролът се осъществява от частно-правни организации с идеална цел, които изразяват обществените интереси. През октомври миналата година с правителствено постановление бе създадена Българската служба за акредитация към Комитета по стандартизация и метрология. Надеждите са, че институцията ще започне да акредитира български сертифициращи организации и ще запълни очевидна празнина на пазара. Сега ако някой производител иска да получи сертификат, че неговото изделие е качествено, може да ползва услугите само на чуждестранна сертифицираща организация при относително високи тарифи. Миналата година Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара, Федерацията на научно-техническите съюзи и Федерацията на потребителите учредиха Български съвет за доброволна сертификация. Идеята на съвета е да съдейства за осъществяването на доброволен контрол върху качеството на продуктите в съответствие с европейските изисквания към подобни структури за компетентност и независимост.
