Ноември не стана май
Когато на 10 ноември 1989 г. новоизбраният генерален секретар на ЦК на БКП Петър Младенов е произнасял своята заключителна реч пред пленума на партията, той надали си е давал ясно сметка, че слага точка не само в кариерата на своя предшественик Тодор Живков, но и в историята на своята политическа сила. За по-малко от половин година замислената като безшумен дворцов преврат смяна на караула в Българската комунистическа партия се превръща в началото на края за червения политически елит.
Неволно или не авторът на крилатата "танкова фраза" Петър Младенов, покойният експремиер Андрей Луканов, и вече пенсионираният министър на отбраната о.з. армейски генерал Добри Джуров се оказаха комунистите, дали решителния тласък на своята партия към дъното на политическата пропаст. "Важна задача на промените е партията да получи нов кредит от народа, да придобие способността да ръководи общественото развитие, по думите на Ленин, не със силата на властта, а със силата на авторитета, със силата на таланта, със силата на енергията. Това е начинът Българската комунистическа партия да се изяви в пълния смисъл на думата като обединяваща обществена сила, като истински фактор на националното единение", обявява Младенов пред своите съпартийци в края на десетоноемврийския пленум.
Вместо бленувания социализъм с човешко лице обаче червените функционери получават звучна политическа плесница от улицата. Три дни след десети социологическо изследване на официоза "Работническо дело" докладва за "всеобща подкрепа на промяната" и "взривяващ интерес". Само месец по-късно, на 14 декември, въпросният "взривяващ интерес" взриви надеждите на БКП да задържи цялата власт в свои ръце. Петър Младенов си изпроси прозвището Танкиста с прочутата реплика, която според него е била:
И въпреки всичко десет години след тази повратна за страната ни дата нещата определено не изглеждат кой знае колко различни. Ако например съвсем случайно попаднете в плевенското село Николаево, ще откриете, че през последните десет години единственото, което се е променило, е цената на хляба и тя се движи в една-единствена посока - стремително нагоре... Седемгодишната агония на компартията и нейният естествен идеологически приемник БСП не успя да блокира промените в страната, но успя да ги забави дотолкова, че те да останат невидими за по-голямата част от обществото. За разлика от повечето други източноевропейски държави от бившия соцблок България не може да се похвали със своята нежна революция. Както и в съседна Румъния, у нас двигател на реформаторските процеси се оказаха не инакомислещите дисидентски общности, а недооценените дейци в самата компартия. В северната ни съседка генераторът на промените се наричаше Йон Илиеску, у нас - Андрей Луканов. Благодарение на този така наречен плавен преход реформите в страната ни през последните 10 години обикновено се свеждат до ротация на управляващите елити и практическо запазване на статуквото в някаква фаза на безтегловност.
За жалост българското общество получи на тепсия своята свобода и се оказа неподготвено да я изконсумира. Показателен е фактът, че на 10 ноември голяма част от хората не бяха наясно какво всъщност се случва, включително и активистите във висшите ешелони на БКП. "Без да разберем, бяхме гласували "за" оставката на Тодор Живков. Без дебати. После звънецът в ръката на Георги Атанасов оповести края на 10 ноември", спомня си бившият член на ЦК на БКП проф. Иван Попвасилев.
Първите прояви на улично недоволство пък по-скоро имат характер на нещо като отдушник за натрупалото се социално недоволство, нещо, доста близко до емоциите на футболен мач. И след като единият политически отбор загуби, резултатът е нещо като реакцията на синята агитка след последната загуба на "Левски" - поголовно трошене на седалките.
От дистанцията на времето първият протестен митинг в посттоталитарната ни история дори звучи малко нелепо и комично. На 18 ноември българите излизат да манифестират с плакати от типа на "Чист въздух за децата", "Тодор Живков - посланик в Турция", "Христос - спасител на света", "Резиденция "Бояна" - клуб на независимите организации" "Другарю генерален секретар, подменете цялото ръководство в телевизията и радиото" (един, както ще покажат следващите години, непреходен лозунг), "За Владко, татко и сие - народен съд"... Първите години на посттоталитарния хаос и политическите импровизации на незрялата тогавашна опозиция са източник на по-голямата част от проблемите, които обществото ни и до момента не може да реши. Гласуваната със стахановски темпове нова българска конституция от 1991 г. и до момента връзва ръцете на всяка управляваща политическа сила да предприеме каквито и да е радикални промени в обществото. Фиктивните президентски правомощия, практическата неуправляемост на съдебната власт и законодателно фиксираните монополи в стратегическите сфери на икономиката продължават да притискат до стената всяка една партия, преборила се за народния вот.
Всъщност доста показателен е фактът, че страната ни все още се управлява по закони от Живково време, а твърде много от новите нормативни актове всъщност пресъздават почти едно към едно своите социалистически първоизточници, но без идеологическия привкус. Дори приетата през 1991 г. нова българска конституция всъщност много се приближава до основния закон на България, който беше прекроен от последното Девето обикновено народно събрание след падането на Живков.
Всъщност датата 10 ноември се оказа много по-важна за самата социалистическа партия, отколкото за страната ни. През тези десет години процесите на промяна в българското общество протичаха твърде мудно и в повечето случаи в не най-благоприятната за данъкоплатците посока. Всъщност БКП, а по-късно и БСП решиха да приложат нова схема за управлението на държавата, при която партията можеше да споделя пасивите на властта с коалиционните си партньори, но на практика контролираше взимането на всички важни решения. Така беше и при второто програмно правителство на Луканов, така беше при управлението на Димитър Попов в края на 1990 г., така стана и с кабинета на Любен Беров през декември 1992 г., който беше сформиран с мандат на ДПС и с парламентарната подкрепа на социалистите.
Формулата "широка коалиция" позволи на БСП успешно да размива отговорността за неудачите в държавата до 1995 г., когато Жан Виденов дойде на власт. Най-младият премиер в българската история наруши досегашната стратегия на своите политически предци (Луканов, Лилов, П. Младенов и т.н), пое риска да сформира еднопартийно правителство и с това на практика подписа смъртната присъда на своята партия. Управленските импровизации на последния червен кабинет донесоха на страната аферата "Орион", станалата нарицателна зърнена криза, небивал бум на организираната престъпност, фалит на 12 от най-големите банки, главоломно срутване на валутния курс и накрая - практически банкрут на държавата. Така се стигна до десетоянуарския щурм на парламента през 1997 и последвалото връщане на мандата от покойния кандидат-премиер Николай Добрев. Крайният резултат беше, че БСП си направи политическо харакири и се превърна във второстепенна партия. Въпреки всичко обаче тя успя да запази сериозни позиции на ниво местна власт. И до момента соцкметовете успешно парират на регионално ниво голяма част от инициативите на своите сини политически опоненти. Дори последните местни избори не успяха да променят решително баланса на силите в общинската власт, което е сериозно предупреждение към управляващата синя партия.
Едногодишната дейност на първото демократично правителство с премиер Филип Димитров не позволи на синята коалиция да натрупа достатъчно опит - нито като политическа структура, нито като държавно управление. "Риформата" на Димитър Луджев и "оня списък" на Стоян Ганев се превърнаха в запазени марки за обречената на некомпетентност и интриги политическа действителност. Травма за демократичните сили останаха Боянските ливади - моментът, когато президентът Желю Желев обвини правителството в забавяне на реформите и поиска кардинални промени в кабинета. Изгубеният от Филип Димитров вот на доверие в края на 1992 г. и до момента е обект на противоречиви оценки - от единствения възможен ход в патовата за управлението ситуация до исторически непростим гаф. Фактите обаче са си факти - след сгромолясването на синия премиер СДС изпадна от активната политика за повече от 5 години.
За жалост след съкрушителната си изборна победа през 1997 г. СДС прихвана от мегаломанията на своите политически опоненти. За две години и половина правителството на Костов си създаде илюзорната представа, че "ще остане още дълги години във властта". Това накара голяма част от представителите на синия елит да се чувстват почти недосегаеми и неуязвими. Електоралният отлив на последните местни избори предизвика сериозно объркване в редиците на СДС-функционерите, но още не личи да се превръща в така необходимото очистително хапче за партийните структури.
Така десет години след 10 ноември България отново е на път да попадне в ситуацията "един народ срещу една партия".
Урок по морал
Съдбата си знае работата. Светкавичното посещение на Иван Костов във Франция би трябвало да е полезно с осигурената поне на думи френска подкрепа за европоканата към София. Парижкият престой на министър-председателя обаче би могъл да му бъде далеч по-полезен, ако анализира корупционния скандал, който разтърси френския политически живот и чиято кулминация съвпадна с неговата визита в Елисейския дворец. Доминик Строс-Кан (наричан ласкаво от медиите ДСК), финансовият министър на Франция, оповести оставката си, когато Костов обядваше с Лионел Жоспен.
Френският министър-председател прие оттеглянето на най-влиятелния член на кабинета си само защото е заподозрян, че е искал да скрие от следствие по друго дело солиден, вероятно фиктивен хонорар, получен преди 5 години. С кого се раздели заради това Жоспен? С личния си приятел, на когото е кумувал. С най-блестящия съвременен френски финансист, наречен от "Файненшъл таймс" "мислител, архитект на френското икономическо възстановяване и един от най-влиятелните политици в евро-зоната". С министъра, похвален от Ширак, че е "напълнил хазната", но въпреки това обичан от френския индустриален елит заради либералните си възгледи.
Какъв е в крайна сметка френският урок за Костов? Че един министър-председател пожертва най-харизматичния си министър въпреки презумпцията за невинност, въпреки че срещу него няма никакви обвинения, а само подозрения. Че една оставка е приета въпреки несъмнените поражения, които ще нанесе върху вътрешнополитическия баланс на правителството и върху икономическата му политика на фона на задаващи се избори. Въпреки предизвикания обществен дебат и битка с опозицията и президента по въпросите на корупцията и независимостта на съдебната власт. И в името на какво? Отговорът на Строс-Кан: "моралът не позволява министър да изпълнява задълженията си, ако срещу него има подозрения за действия, които могат да бъдат преследвани от закона. " Парижкият урок е по морал. В политиката той осигурява освен друго и успех на избори.
Ето така се воюва с корупцията. Действията идват много преди доказателствата, когато има мъжество за това.
Гордиевият възел "Рашков" и характерът на съдебната власт
Кадровиците на съдебната система сърдито размахаха пръст към своя колега Бойко Рашков, чийто мандат индиректно беше касиран от Конституционния съд, но не посмяха да му го кажат в очите.
Първенците на съдебната власт не посмяха и да вземат ясно решение по въпроса и се измъкнаха от ситуацията с нелепи и нелогични обяснения. Стана ясно, че "ВСС счита присъствието на Рашков в кадровия орган за противоконституционно", но изобщо не се разбра как стига до въпросното считане, без изобщо да гласува. Изглежда, членовете на ВСС не са убедени, че изгонването на Рашков от съвета е съвсем законосъобразно, и не желаят да се обвързват с подобен явно конюнктурен акт. Показателно е, че и правосъдният министър Васил Гоцев, и главният прокурор Никола Филчев, и дори председателят на Върховния административен съд Владислав Славов си намериха повод да се измъкнат от скандалното заседание на магистратите. В крайна сметка тежестта да разплита гордиевия възел по случая "Рашков" се падна на председателя на Върховния касационен съд Румен Янков. По този начин управляващите вбиха нов клин между структурите на магистратите и предотвратиха раждането на някаква крехка коалиция между набедените за "врагове на реформата" съдии и следователи.
След последното заседание на ВСС Рашков и Янков надали повече ще си проговорят. В случая това обаче не е чак толкова важно. Много по-притеснителен е фактът, че съдебните кадровици отново демонстрираха неспособност да взимат самостоятелни решения по какъвто и да е повод. Оказва се, че съдебният съвет може да демонстрира характер, когато трябва да гласува свалянето на имунитета на някой магистрат от Благоевград или Своге. Но става мек като пластилин, когато мишена е един от най-омразните за мнозинството магистрати.
Не сме преживели само икономическия подем
- Той няма име. В България и изобщо в Източна Европа през тези години се създаваше уникална смес не толкова на модели, колкото на икономическа практика. В учебниците обикновено се описва чистият тип пазарна икономика с приложени към него всевъзможни маргинални и екстремални случаи. Ние се движехме и до голяма степен продължаваме да се движим сред тези маргиналии. Това, което е налице, е все още преходен тип, който тепърва ще се изчиства и ще търси някаква по-стабилна и ясна форма. Живеем в хибрид от опити за "организирано" присаждане на пазар и от спонтанното му нахлуване в нишите и вакуума, оставен от една разпаднала се система.
- Погледнато ретроспективно, в най-широк смисъл 90-те години са десетилетие на великите географски закрития - закриваха се страни, велики сили, национални и световни идеологеми. Рухнаха прехвалени модели като чешкия или азиатския, у нас апологетите на равния старт създадоха банки, които веднага фалираха.
Но в началото нещата изглеждаха по-различно. От единствения си програмотворчески опит (края на 1989 - началото на 1990 г.) сега бих припомнил два момента. Първият бе стремежът да се заговори на един очистен от политикономизми език, което тогава беше новост. А вторият бе акцентът, който поставихме върху фалша на дилемата "шоковата терапия - постепенен преход". Днес е очевидно, че шокът би бил най-доброто, но че той се разми разточително във времето. Това разливане обобщава основните проблеми на последните десет години - нерешителност за реформи, неподготвен манталитет, начин на мислене.
Вече като че ли могат да се различат по-ясно четири характерни групи в началото. Крайно малко бяха тези, които имаха представа за характера и причините на икономическата катастрофа. Бих казал дори, че само Венци Антонов беше направил строго изведена макроикономическа диагноза и предвиждане за това какво предстоеше. Днес по спомени, но вече и по архиви (на БНБ например) може да се установи, че вижданията и действията на управляващите са били движени от идеологическа слепота, невежество и паника. Третата гледна точка беше цинизмът на информираните, които прекрасно знаеха по какъв начин се преразпределят и раздават пари и други активи. Такава група винаги съществува, тя винаги гледа нещата мъдро отстрани. Накрая някои се хвърлиха в мътните води на хаоса. Това бяха активни хора и много от тях направиха своя капитализъм.
- Грешат хората, не обществата. Ако нещо не е станало, както някой е очаквал, това просто означава, че комбинацията на обществените сили не го е позволила. Обществото не може да се надскочи. Преди 1989 г. мнозина мислеха, че предстои да живеем по някакъв негатив на миналото. Оказа се, че силата на социалната инерция е огромна. Преоткривам го постоянно в историята - социализмът просто продължи и дори увенча много от заложеното в колективната практика преди него, "вторият капитализъм" от 90-те години постоянно повтаряше на друг регистър социализма. Всъщност всичко ставаше според естествения ход на нещата, събитията се развиваха до голяма степен спонтанно.
- Мога да говоря само за собствения си опит. През 1989 и в началото на 1990 г. съществуваше неформална група икономисти, която се опитваше да оцени параметрите на кризата, изхода от нея. Идеите съзряваха по различни пътища, главно от академичните ни занимания, осмисляха се при общуването ни, което имаше вече дълга история. Малко по-късно навлезе МВФ, а с това и една ясна доктрина. Често не се разбира, че между неосезаемите привилегии на кредитора е и възможността, правото му да налага доктрина. При всички случаи в една отворена глобална среда има естествена тенденция към унификация на идеите. Заедно с това те лесно се опошляват, бързо се банализират и се превръщат в клишета.
Днес, десет години по-късно, рамката на държавната икономическа стратегия освен от МВФ идва от това, което наричаме Европа. Както винаги досега, в България организиращият елемент е привнесен отвън. От метафора Европа все повече се превръща в сиво ежедневие, в уеднаквяване нормите на две законодателства и бюрокрации - брюкселската и източноевропейската. В този процес няма особен полет на мисълта, но в него има система, има щампа. А в края на пътя има и едно действително примамливо общо икономическо и монетарно пространство.
Но нека погледнем малко по-далече. Първо, самата Европа ще се променя заедно с присъединяването на нови страни. Просто идеята за една обща Европа, която включва почти всички сегашни държави на континента, е не докрай ясна както за тези, които разширяват, така и за тези, които се присъединяват. После заедно с трудностите на реалното присъединяване ще се появят, дори вече се появяват, и съпротивителни антиевропейски настроения. И накрая, важното е както това дали сме вътре, така и къде сме, защото при всякакъв сценарий на влизане със сегашната си степен на икономическо развитие България ще е сред последните страни и в една разширена Европа. Така че проблемът е в растежа, в това как да се излезе на друга траектория на икономическо благосъстояние. Иначе само ще се възпроизведе съществуващото деление между метрополия и провинциалност. Проблемът е, че ние постоянно се съизмерваме с недостижими стандарти, докато вероятно единственият релевантен еталон за нас е Гърция.
Но нека разсъждаваме и от друга страна - кое би могло да ни направи интересни в даден момент. Мислил съм върху икономическата история на столетието и не съм намерил случаи България да е уникална в своята икономическа динамика, в икономическия си успех или страдание. Това, което сме преживели, общо взето, е преживяно и другаде. Особеното е идвало от характерни "дребни" социални форми и институции - трудови войски, кооперации. На този фон като че ли едва днес конструкцията на паричния съвет ни прави особени в един по-универсален смисъл. Има само броени случаи на подобна парична система и ние ставаме фокус на естествен и автентичен интерес отвън.
- Строго погледнато, всяка приватизация например е съдбоносно решение, което променя някаква локална или по-широка конфигурация на силите. Всеки закон може да стане фатален с недомислията, кърпежите и компромисите. Затова, ако няма поле за големи доктрини, то за "малките идеи" на смислените социални инженерни решения периметърът е по принцип неограничен.
Но в по-общ план важните решения са именно тези, които посочвате. Затварянето на банките нямаше алтернатива, в смисъл, че беше предопределено от безпътицата, последвала разпадането на плановата система, и от ламтежа за лесни пари през този период. Ако можеше да се канализира второто, щеше да се избегне и първото. В конкретните параметри на една сделка по дълга са възможни множество комбинации. Но крайният й вид е консенсус между кредиторите и българските власти и в този смисъл тя бе единствено възможната. При паричния съвет, доколкото става дума за фундаментален избор на парична система, възможностите са ограничени. Теоретично България можеше да продължи да опитва да се стабилизира в рамките на старата парична система, но изгледите за успех бяха минимални. Съзнателно се избра нетривиален изход от една иначе тривиална финансова криза, каквато беше българската през 1996-1997 г. Изборът се оказа вярната стъпка и от гледна точка на перспективата за присъединяване към европейската парична система.
- Средната класа не е идеал. Тя е бивала политическа опора и на фашизма, и на комунизма. Средната класа е по-скоро индикатор за наличието на някаква икономическа автономия. Това са просто хората, достатъчно богати, за да живеят прилично, да се издържат от труда си и следователно да са имунизирани до голяма степен срещу изкушенията на корупцията. В развитите общества корупцията е като правило в екстремумите на обществото, във висшата и в нисшата класа, но не в ежедневния масов бит. У нас преди 1944 г. е имало широка прослойка на дребни собственици, но те са били на границата на съществуването. Така че, както и да го погледнем, въпросът отново опира до бедността, до това как да се излезе на друго равнище на благосъстояние.
Всъщност за тези десет години ние преживяхме два достатъчно ярки епизода на финансов колапс и на финансова стабилизация. Това, което не сме преживели, е икономическият подем. Независимо от наченките на оживление нямаме (не сме имали) тези икономически параметри, това поведение и това чисто психологическото състояние, което се свързва с еуфорията на подема. Той е съпроводен с потребителски и кредитен бум, с растеж от 5-6% годишно. За да излезем на друга траектория, трябва да минем през такъв период, при това от четири, пет, шест последователни години. През следващото десетилетие при благоприятно стечение на обстоятелствата, при добра външна среда, при запазване на финансовата стабилност вътре в страната и при осезаемо оттегляне на държавата би могло да се случи и това. Но за целта ще трябва да се освободим от една от най-неизличимите идеологеми на собственото ни развитие - че държавата (а не пазарът) е единственият независим и безпристрастен арбитър в икономиката.
Балканските лидери взеха пакта за стабилност в свои ръце
Подчертан ентусиазъм за действие бе обхванал президента Стоянов, румънския му колега Константинеску и гръцкия премиер Симитис на втората им тристранна среща в Боровец на 4 и 5 ноември. Събирането стана само ден след новината за гръцкия проект за възстановяване на Балканите, огласен на Конференцията на балканските икономически министри в Солун. Гърция възнамерява да отдели близо 500 милиона долара, събрани от пера в държавния бюджет и частни инвеститори за възстановяване на региона след кризата в Косово. България може да се надява на около 60 милиона за период от 5 години.
Стоянов и Константинеску изразиха благодарност на Гърция за инициативата и обявиха намерението си да действат съгласувано в опита си да преодолеят негативните ефекти от войната в Косово. "И двете страни винаги са действали като партньори и не са се конкурирали", заяви Константинеску за отношенията с България. Сега това важи с още по-голяма сила заради общата ни амбиция да влезем в евроатлантическите структури, а България и Румъния са модел пред ЕС за сътрудничество, допълни румънският президент. Тримата балкански лидери изразиха общата си тревога, че пактът за стабилност не работи и се съгласиха, че инициативата за запълване на неговата рамка със съдържание трябва да дойде от самите засегнати страни. Ние трябва да престанем да чакаме на Европейския съюз, а да представим на донорите конкретни проекти с цифри, срокове и приоритети, заяви Константинеску.
Освен финансова подкрепа от Гърция бе поискано и политическо застъпничество на предстоящата среща на ЕС в Хелзинки. Стоянов даде идея Гърция да внесе предложение страните от т.нар. първа вълна на преговорите - Полша, Унгария, Естония, Чехия и Словения да не въвеждат визи за България и Румъния, както се изисква да направят от 1 януари 2000 г. Гърция е заявила вече позицията си за изваждане на България и Румъния от черния списък, който според Симитис е пречка за икономическото сътрудничество между тези страни.
Тримата държавници се обединиха в становището си, че Сърбия трябва да бъде принудена да изпълни международните си задължения по разчистване своя участък от река Дунав. Въпреки това Сърбия не трябва да бъде изолирана от процесите на Балканите, защото, както каза Стоянов, "за нов план "Маршал" се иска демократична хомогенизация". Гърция подкрепя идеята за втори мост на Дунав и се надява България и Румъния да постигнат съгласие за неговото място. "За нас транспортните проекти са от особена важност - заяви Симитис - и сме готови да отделим средства за тяхното осъществяване."
Кабинетът си търси нов говорител
Шефката на правителствената информационна служба Стояна Георгиева потвърди подаването на оставката си. Според нея причината за напускането й не е свързано нито с конфликти с министър Марио Тагарински, нито с премиера, нито с когото и да било от правителството. "Напускам, защото му е дошло времето", заяви Стояна Георгиева. Тя допълни, че ще продължи работата си, докато бъде назначен нов шеф на правителствената пресслужба.
Като евентуални заместници на Стояна Георгиева вече се сочат имената на журналистката от радио "Свободна Европа" Екатерина Бончева и на генералния директор на тв групата "София кабел" Михаил Михайлов. Ранното споменаване на Михайлов като номиниран за поста вероятно ще го извади от надпреварата, защото най-малкото, което може да се каже за кандидатурата му, е, че е изключително скандална.
Според някои твърдения причината за внезапното оттегляне на Стояна Георгиева са готвените промени в структурата на правителствения пресцентър. Съгласно новия правилник на Министерския съвет, който още не е подписан от премиера, правителствената информационна служба ще се преобразува в дирекция "Връзки с обществеността".
Въпреки това обаче не личи да има напрежение между Георгиева и премиера Иван Костов, който лично я покани да заеме този пост.
За две години и половина Стояна Георгиева успя да създаде ефективна структура, която успя да канализира и систематизира информацията от много източници. Тя предпочиташе да стои зад кадър, но въпреки това отношенията и с различно ориентираните медии бяха еднакво добри. При много кризисни ситуации пресслужбата беше единственото място, откъдето със сигурност реагираха нормално.
Най-голямата заслуга на Георгиева е, че от агитационно-кампанийния стил на работа, характерен за партийните централи, тя създаде звено, което разпространява огромно количество информация за работата на правителството и министерствата главно като за елементи от изпълнителната власт.
Плаща се парно само за стаите с радиатори
Всички абонати на топлофикация ще плащат 10% за отоплението в общите части на сградата. Това предвижда в окончателния си вариант проектът на наредбата за топлоснабдяване, който представи в началото на седмицата Държавната агенция за енергетика и енергийни ресурси (ДАЕЕР). Топлинната енергия, която постъпва в сградата, ще се дели на четири части - за топла вода, за общите части на сградата, за стълбищата и фоайетата и за жилищата. Ако в абонатната станция постъпят 100 единици топлоенергия, около 30 от тях са за топла вода. Те ще се отчитат със специален топломер или с индивидуален водомер на потребителя.
Десет процента от останалите 70 единици (т.е. 7 единици) отиват за отопление на общите части. Тази сума ще се плаща от всички собственици в сградата, дори от тези с напълно изключени радиатори. Сметките ще се разпределят съответно на обема на жилището. Още 10 единици са за отопляване на стълбищата, фоайетата, мазетата и таванските помещения и също ще се плащат от всички абонати. Това ще става пропорционално на идеалните части на собствеността, но само ако радиаторите в тези помещения работят. Ако са изключени, няма да се плаща нищо.
Останалите 53 единици се разпределят между потребителите като индивидуални разходи за отопление. Досега индивидуалното отопление се определяше въз основа на кубатурата на жилищата. В последния вариант на наредбата има нова дефиниция за отопляем обем - това са само помещенията, в които има включени радиатори. По този начин ще отпадне плащането на 25% от сметките за стаите с изключени радиатори. Няма да се плащат и сметки за непряко затопляните помещения като коридори и антрета.
Това означава, че абонатите с напълно изключено парно ще плащат само 10-те процента за общите части и съответната част от сметката за стълбищата и фоайетата.
Накратко
По непотвърдени данни румънската страна иска да се построи и трети мост на река Дунав като един вид компенсация за строежа на втори мост във Видин. България няма да възрази той да бъде, където пожелае Румъния. Това заяви през изминалата седмица министърът на транспорта Вилхелм Краус. България е готова сама да финансира изграждането на втори мост при Видин, след като двете страни се договорят да започне неговото строителство, допълни транспортният министър. Според него този въпрос ще бъде поставен за обсъждане на предстоящата през декември сесия на българо-румънската комисия.
Световната банка отпусна на България 380 хиляди щатски долара за дейностите по решаване на компютърния проблем 2000. Споразумението за отпускането на безвъзмездната помощ бе подписано през миналата седмица от министъра на държавната администрация Марио Тагарински и от представителя на Световната банка у нас Томас О'Брайън.
Министър-председателят Иван Костов ще участва в десетата юбилейна среща на правителствените ръководители на страните - членки на Централноевропейската инициатива (ЦЕИ), която ще се проведе през следващата седмица в Прага.
Президентът Петър Стоянов се срещна с председателя на Европейския съд по правата на човека в Страсбург професор Луциус Вилдхабер, който бе на посещение у нас по покана на Конституционния съд през изминалата седмица. Основни теми на разговорите между двамата са били отношението на нашата страна към решенията на съда в Страсбург и тяхното изпълнение, както и проблемите, които възникват при прилагането им.
При липса на адрес данъчните сами ще определят данъка
Всички данъкоплатци ще трябва да посочват адрес, на който данъчните да могат да ги търсят, предвиждат окончателно приетите от Народното събрание текстове на Данъчно-процесуалния кодекс. Текстовете на кодекса влизат в сила от началото на следващата година. При липса на обявен данъчен адрес или когато лицето не е намерено на посочения от него адрес, данъкоплатецът рискува да му бъде определен данък, без той да знае, че трябва да плати такъв. Това става в случаите, когато съобщението за дължимия данък се връчва чрез прилагане към досието на данъкоплатеца. Когато данъчните не открият данъкоплатец на посочения адрес, те могат сами да определят върху каква основа да се изчисли данъкът. Допълнително изискване е на данъчния адрес да бъде осигурено лице за контакти с данъчните органи. Изключение от това правило са физическите лица (граждани и еднолични търговци). Напускащите страната физически лица за повече от 30 дни ще трябва да обявяват лице, което да ги представлява пред данъчните.
Общинската банка предложи най-висока цена за "Хеброс"
Консорциумът, в който участват Общинската банка, "Българска холдингова компания" и холдинг "Света София", е предложил най-висока цена за покупка на 97.6% от акциите на Хебросбанк, съобщиха източници, близки до Банковата консолидационна компания. В понеделник БКК отвори подобрените оферти на тримата кандидати. Решение за определяне на предпочитан купувач обаче не беше взето.
Допреди седмица най-добра цена предлагаше офшорната компания, регистрирана в Кипър, "Риджънт пасифик финанс лимитид" - близо 22 млн. долара за целия пакет на БКК. Офертата на Общинската банка тогава беше за 67% от акциите на Хебросбанк. Сега обаче консорциумът е поискал да купи целия пакет. Сумата, предложена в подобрената им оферта, остава тайна засега.
Според запознати и трите подобрени оферти са съдържали нови, по-високи цени. Изпълнителният директор на БКК Петър Жотев е бил упълномощен да проведе преговори с всеки един от кандидатите. Третият кандидат - консорциумът между турските Кентбанк и Финансбанк, се е отказал от условието държавата да гарантира, че "Хеброс" ще продължи да обслужва бюджета и големите държавни предприятия за няколко години напред. Сега обаче турците искали част от цената по сделката да бъде замразена като депозит в Хебросбанк за срок от една година. "Това е още по-неприемливо условие. На практика те искат да им дадем банката, а да платят след една година", коментира източник, близък до консолидационната компания.
Индия се бори с наводненията
Над 7.5 милиона души остават изолирани от останалия свят в резултат на наводненията, предизвикани от циклона, който опустоши източните части на Индия. За пръв път от седмица насам времето позволи на спасителните екипи да доставят храни и медикаменти в част от откъснатите от бедствието райони. По данни на правителството до момента броят на жертвите е близо 1000 души, но се очаква този брой да нарасне заради болестите, които замърсените водоизточници се очаква да предизвикат.
Очевидци съобщиха, че на много места бедстващото население е било принудено да пие вода направо от реките, в които са плували труповете на удавени животни и хора. Участници в спасителните операции заявиха, че достъпът до много от наводнените територии е изключително труден и в близо 40 на сто от застрашените райони все още не е доставена никаква помощ.
Междувременно в източния щат Ориса започнаха масови церемонии по кремирането на загиналите. Здравните организации отправиха апел към населението да ускори погребенията, за да се намали рискът от избухването на епидемии. Местните власти съобщиха, че над 5000 войници са мобилизирани за разчистване на пътищата в щата и до момента са раздадени около 12 000 тона храни и медикаменти.
Това е вторият циклон за една седмица, който връхлита източна Индия. Този път ветровете достигнаха скорост 260 км в час и предизвикаха масови наводнения.
САЩ и Китай се сближават отново
Вашингтон и Пекин са готови да възстановят военното си сътрудничество, прекъснато след американската бомбардировка на китайското посолство в Белград през май. Това съобщи американският министър на отбраната Уилям Коен, като заяви, че Китай е дал ясни сигнали за желанието си връзките във военната област да бъдат подновени. Коен посочи, че започва диалог с китайския си колега Чи Хаотан и че очаква в близко бъдеще да има реципрочни визити на военни делегации на двете страни. Китай отправи предложението за подновяване на военното сътрудничество по време на посещението в Пекин на помощник държавния секретар Томас Пикъринг.
Според говорителя на Пентагона Кенет Бейкън до момента с Китай не са договаряни конкретни стъпки, но контактите между Вашингтон и Пекин били обнадеждаващи. "Първата ни задача в момента е да съставим двустранна комисия, която да изработи план за бъдещите ни действия", посочи Бейкън. Очаква се в края на този месец представители на Пентагона и Тихоокеанското командване да посетят китайската столица. В началото на следващата година трябва да започнат консултациите на американско-китайския консултативен комитет.
След бомбардировката на китайското посолство в Белград китайското правителство замрази всички военни контакти със САЩ, включително посещенията на свои висши офицери в американски военни бази, забрани достъпа на американски военни кораби до всички китайски пристанища. След атаката загинаха трима китайски дипломати, а 20 бяха ранени. През юли САЩ и Китай се споразумяха за обезщетение от 4.5 милиона долара за бомбардировката. Малко след това Сенатът одобри кандидатурата на адмирал Джоузеф Прахър за посланик в Пекин. Адмиралът е бивш командир на Тихоокеанската флота и е известен с добрите си контакти в китайската столица.
Данъчният ни часовник пак не е в час
Докато българският финансов министър обясняваше на медиите как на Солунската конференция за възстановяване на региона е предложил "оригинален инструмент", с който може много бързо да стартира изграждането на транспортните коридори, на същата тази конференция румънският му колега лаконично обяви, че Букурещ намалява данък печалба наполовина до 19-20% и ДДС с четири процентни пункта.
Преди два месеца Естония направо отмени (в сила от 1 януари 2000 г.) корпоративния данък при реинвестиране на печалбата, откриване на работни места и т.н.
Полша отдавна обяви поетапно намаляването на данък печалба през тази и през следващата година.
Да им се чудиш на акъла на тези държави. Те нямат ли си бюджет? Нямат ли си Дора и Муравей, които да им обяснят колко неправилна е такава политика и да им приложат българския модел - не само да не се намаляват данъците, но да се въведат поредните безумни ДДС-утежнения за бизнеса (). Не само да не се изясняват и опростяват взаимоотношенията данъкоплатци - администрация, а да се задължи всеки да доносничи за данъчните прегрешения на съседа, всеки, който напуска страната за някой и друг ден, да оставя данъчен представител и т.н., и т.н.
Всъщност най-добрата илюстрация за "последователната" данъчна политика в България дадоха (за кой ли път) народните избраници и министрите. Преди местните избори парламентът гласува дузина текстове от Данъчно-процесуалния кодекс, веднага след народния вот ги отмени и прие други. И докато депутатите ковяха новата структура на данъчната администрация, Министерският съвет реши да обедини тази администрация с осигурителната. Какво да се прави, кандидат-европейци сме, ама не дотам.
Пускат под гаранция подсъдими за производство на дрога
Двамата обвиняеми по наркоаферата "Опицвет" бяха освободени под гаранция с определение на Софийски окръжен съд миналата сряда. Мерките за неотклонение "домашен арест" на подсъдимите Кристиян Младенов и Валери Тодоров бяха изменени в парична гаранция - съответно по 5 и 2 милиона лева. Двамата излизат на свобода с гласовете на двамата съдебни заседатели. Съдийката по делото Ружа Керанова е подписала решението с особено мнение. Следващото заседание по делото ще се проведе на 3 декември. По делото са призовани и трима свидетели под прикритие, чиято самоличност ще се запази анонимна. Интерес към делото проявява и посолството на САЩ у нас. Процесът ще се следи от третия секретар на американската дипломатическа мисия Рой Уитакър, който дойде лично на първото заседание.
Аферата "Опицвет" излезе на бял свят на 17 декември 1997 г., когато оперативни работници от НСБОП (тогава ЦСБОП) и специални части атакуваха нарколаборатория за производство на синтетични наркотици в едноименното софийско село. Задържани бяха главният химик на цеха Валери Тодоров, а по-късно и собственикът Кристиян Младенов. Впоследствие се оказа, че Младенов е и член на управителния съвет на "Локомотив" - София, заедно с вече освободените прокурори от Главна прокуратура Ангел Ганев и Михаил Дойчев.
Лабораторията в Опицвет е била предназначена за синтезиране на амфетамини. От същия тип е и модният в последно време наркотик екстази. Хапчетата били предназначени за Германия, а малка част и за вътрешния пазар. За ЦСБОП това е ударът на 1997, твърдят от МВР. Килограм от синтетичния наркотик на западния пазар струва около 20 000 марки. Петдесет килограма полуготов течен разтвор от наркотика са били намерени във фабриката. Според МВР това прави 1 милион марки.
Фабриката била оборудвана с най-модерни машини за синтез на химически вещества и производство на амфетамини. И в "Софарма" нямат такова оборудване, казва спецполицай от службата. В трите цеха на фабриката бандитите сами правели необходимите субстанции за амфетамините.
При обиска били открити големи количества съставки. Десет тона бензол са намерени в цистерна в един от складовете на завода. От нея алхимиците правели прекурсора фенилацетон. В друг склад били открити мравчена киселина и амоняк за другата съставка на наркотиците - формамид.
Хора на Доган и Тахир се биха за Самуил
Юмручна схватка между функционери на ДПС и алтернативното ДПС-2 на депутата Гюнер Тахир се завърза в Самуил миналата сряда по повод избора на градски кмет.
Представители на Националното движение за права и свободи осуетяваха учредителната сесия на общинския съвет в продължение на два дни, като подадоха жалба, че техен съветник е бил отвлечен.
Гюнер Тахир, лидер на проправителственото ДПС, съпроводен от внушителна група мускулести симпатизанти с бръснати глави, завзе кметството в Самуил и не допусна новоизбрания кмет Неджметин Якуб от ДПС да поеме функциите си. На място веднага пристигнаха областният управител Димитър Мочев и депутатът от ОНС Рамадан Халилов.
Междувременно двете съперничещи си агитки пред кметството влязоха в словесен двубой, който прерасна във физически многобой. Наложи се полицаите от РПУ в Исперих да отцепят района около сградата. От сбиване обаче не се отърваха журналистите, които бяха понатупани от личния бодигард на Тахир. Малко по-късно полицейско подкрепление от Разград успяло да спаси представителите на медиите от по-тежки травми.
След шумни консултации между депутатите Тахир и Халилов областният управител Мочев заяви, че никой не оспорва легитимността на новоизбрания кмет и веднага ще започне процедура по предаване и приемане на кметския пост.
Досегашният кмет Абдула беше представител на НДПС.
ЕС ще ръководи румънската икономика
Румънското правителство одобри предложението за създаването на международна комисия от експерти, която трябва да изготви стратегия за икономическото развитие на страната за следващите 3 до 5 години. Предложението бе направено от еврокомисаря по разширяването на Европейския съюз Гюнтер Ферхойген. Освен за изготвянето групата ще отговаря и за изпълнението на стратегията. В нея ще бъдат включени представители на румънските власти, ЕС, Международния валутен фонд и Световната банка. Проектите за състава на групата и за икономическата стратегия трябва да бъдат готови до срещата на високо равнище в Хелзинки, за да получат одобрението на ЕС.
В писмо до румънския премиер Раду Василе Ферхойген начерта основните проблеми, които страната трябва да реши преди форума в Хелзинки. Букурещ трябва да посрещне средносрочните си задължения към международните финансови институции до средата на март следващата година, в същия срок да планира икономическата си стратегия и да реши редица наболели социални проблеми. Ферхойген подчертава, че "икономическите проблеми на страната се дължат на непоследователност в преструктурирането на икономиката, продължаващите загуби на големите държавни предприятия и липсата на финансова дисциплина". Еврокомисарят цитира доклада на Европейската комисия, в който се казва, че правителството се е оказало неспособно да разбере важността на тези реформи като условие за присъединяването към ЕС.
САЩ промени подхода си към югосанкциите
Вашингтон е готов да вдигне петролното ембарго срещу Югославия и да отмени забраната върху полетите от и към Белград след произвеждането на свободни избори. Това заяви американският държавен секретар Мадлин Олбрайт след срещите си с представители на сръбската опозиция. Олбрайт посочи, че с промяната на политиката си по отношение на санкциите САЩ искат да помогнат на обикновените сърби в борбата им за демократично управление. Досега Америка обвързваше вдигането на ембаргото срещу Белград единствено със смяната на югопрезидента Милошевич. Ако в Сърбия се произведат свободни избори, малко вероятно е Милошевич отново да спечели народното доверие, смята Държавният департамент. "Смятам, че това е почти невъзможно", заяви Олбрайт и посочи, че Милошевич тероризира населението в собствената си страна. Говорител на Държавния департамент съобщи, че новата американска политика трябва да насърчи обединението на сръбската опозиция и да неутрализира твърденията на управляващите, че опозиционните лидери служат на чужди интереси.
След срещата във Вашингтон стана ясно, че САЩ са склонни да подкрепят проекта на Европейския съюз "Енергия за демокрация". Според него евросъюзът ще отпуска гориво за отопление на общините, които са управлявани от опозицията. "Ще видим дали помощта ще стигне до обикновените хора. Ако това стане, ще подкрепим усилията на ЕС", посочи Олбрайт. Преди това Вашингтон бе против тази инициатива, изказвайки опасения, че горивото ще бъде пренасочвано от властите за нуждите на военните и това ще укрепи позициите на режима.
Официален Белград отговори на новината с презрителни бележки, че на евентуални предсрочни избори опозицията ще спечели не повече от един процент от гласовете. Министърът на информацията Горан Матич заяви, че е най-добре "Вашингтон да престане да се меси във вътрешните работи на страната и да прекрати опитите си да свали законно избраното правителство".
Десети ноември десет години по-късно
Какво му трябва на човека? Милион в зелено, ферари в червено, мобифон за директна връзка с Него? Зависи кой е човекът - доста българи биха се задоволили и с по-малко - 200 лева доход за всеки член от семейството, плюс частен бизнес или свободна професия могат да накарат много хора у нас да погледнат живота си в розово. Това констатира сравнително проучване на "Алфа рисърч", свързано с датата 10 ноември.
Какво показва сравнението на настроенията от тази и миналата есен? Първо - колкото по-назад във времето остава 10 ноември 1989 г., толкова повече се възприема от хората като реален исторически вододел. През миналата година 65%, а през тази 75% определят тази дата като значима.
Второ - нараства носталгията. За една година с 5% се увеличават хората, за които животът преди едно десетилетие е бил по-добър, отколкото днес.
Трето - понастоящем расте и песимизмът относно ефекта на промяната върху повечето страни от живота ни (виж табл. 3). Освен в правото си да гласуват и изказват мнението си свободно преди една година голяма част от интервюираните са вярвали и във възможността да просперират икономически и да осигурят добро образование на децата си. Днес равносметката е обърната.
И точно тук идва въпросната разлика, спомената в началото. В две социални групи - практикуващите свободни професии и частниците - тотално доминират позитивните оценки по всеки един от критериите. Обратно - най-големи песимисти са пенсионерите и... служещите. И именно 200 лв. доход на член от семейството се оказва границата, отвъд която настъпва промяна в мнението. Ето и числа - 68% от хората с доход над въпросната граница, 59% от свободните професии и 75% от частниците оценяват живота си днес като по-добър от живота тогава. Докато сред пенсионерите този дял е 27%, а сред служителите - 25%. Какво му трябва на човек следователно... Критиката на Наредба No5 е некоректна
В бр.41 и бр.42 на в. "Капитал" е дадена публичност на две мнения относно прилагането на сключените от Република България спогодби за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществата (СИДДО). И в двете мнения са изложени съображения относно действащата нормативна уредба по прилагането на спогодбите и по специално Наредба No5 на Министерството на финансите. В последните дванадесет години България сключи над 35 двустранни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане.
Неприлагането или неправилното прилагане на спогодбите от данъчните органи може да доведе до неприемливи резултати. Такъв определено е и случаят, третиран в статията в бр.41 на в."Капитал" "В данъчната администрация цари азиатщина". Срещу отказа на данъчен служител да приложи спогодбата, след като са доказани основанията за прилагането й, безспорно трябва да се противодейства енергично. Естествено е авторът да потърси защита на правата си по съдебен ред. Този случай обаче е използван от лица, които или не са си дали труда да се запознаят по-обстойно със специфичната материя на данъчните спогодби, или търсят публичност пред читателите на един от най-уважаваните вестници в България, твърдейки, че за случай като изнесения в бр.41 на в."Капитал" е виновна Наредба No5 на Министерството на финансите, характеризирана като издънка.
Като юристи, работили по сключването на поне две трети от спогодбите и организацията по прилагането им, си позволяваме да изразим най-малко съмнение в твърденията за противоречие на Наредба No5 от 1998 г. на министъра на финансите с българското законодателство, направени в статията на Стефан Стефанов и Георги Събев от адвокатско дружество "Събев и съдружници" публикувана в бр.42 на в. "Капитал" под претенциозния за категорична оценка наслов "Наредба No5 - поредната издънка на финансовото министерство".
Правомощията на министъра на финансите по прилагането на спогодбите произтичат не само от ЗКПО, а и от самите спогодби. Би трябвало да е направило впечатление на авторите на статията, че в началните текстове на всички спогодби без изключение министърът на финансите е определен като компетентен орган по прилагането им.
Едно проучване на практиката на всички без изключение 35 страни, с които България е сключила спогодби, показва, че в нито една от тях не се прилагат "пряко" данъчните спогодби в смисъла, който влагат в прякото прилагане адвокатите от "Събев и съдружници". Въпросът за съотношението между сключените от България международни договори и вътрешното право е изяснен в Решение No7 на Конституционния съд от 2 юли 1992 г. за тълкуване на чл.5, ал.2, 3, и 4 от конституцията относно правната сила и действието на международните договори, приети и ратифицирани от Република България по отношение на вътрешното право.
Спогодбите се прилагат за лица, местни на всяка от договарящите държави. Можем съвсем категорично да заявим, че няма държава в света, която да сключва спогодба и която да дава права на данъкоплатците и други лица сами да определят на коя държава са местни лица, без това да е потвърдено от съответните компетентни органи. Именно като компетентен орган, прилагащ спогодбите, министърът на финансите следи за това. Поради това считаме заключението на "Събев и съдружници", че "не считаме за случаен факта, че редица чужди финансови администрации гледат с недоумение на исканията на свои местни лица за издаване на предвидените в Наредба No5 документи, а по наша информация има случаи и на отказ от издаване на такива документи", за неточно. Ако данъчните органи на някоя страна недоумяват, това говори лошо за самите данъчни органи. Ежедневна практика е заверяването от страна на българската данъчна администрация на такива образци, изготвени от данъчните администрации на други държави. Ние също работим със спогодбите ежедневно от доста години и досега не ни се е случвало наши клиенти да получат отказ. Затова смятаме, че е твърде вероятно недоумението да е почувствано в тесния кръг на адвокатската кантора на авторите. Ще бъдем благодарни, ако все пак бъде предоставен списък на недоумяващите данъчни администрации. Така поне авторите ще защитят позицията си, в противен случай обвиненията им ще са тенденциозни. Бихме предоставили на авторите образци на документи, свързани с прилагане на спогодбите на други данъчни администрации, ако за тях това представлява интерес.
В този ред на мисли бихме искали да поясним, че в Министерството на финансите многократно е бил обсъждан въпросът дали министърът на финансите не следва да издава указания по прилагането на всяка спогодба поотделно, или пък да бъдат обобщени процедурите за прилагането на спогодбите по начин, който да улеснява както правоприлагащите ги органи, така и лицата, които се ползват от техните разпоредби. Вторият вариант, избран от министъра на финансите, според нас също е съобразен със спогодбите. В международната данъчна практика това е общоприет начин за действие. Има държави, които задължително събират определения във вътрешното им законодателство данък при източника и след това го връщат, когато лицето докаже, че е местно лице на договаряща държава. Това се обуславя от предвиденото в конституциите им отношение между международните договори и националното право. Преобладаващият брой държави обаче прилагат именно системата, която понастоящем е обобщена в Наредба No5.
За никакво доразвиване на разпоредбите на спогодбите не става дума в Наредба No5. Самата наредба не съдържа нищо повече освен процедурата, която се следва, за да се докажат предпоставките за прилагане на спогодбите и процедурата за реализиране на предвидените в тях права. Въобще не е възможно според нас, освен с нов международен договор за изменение на вече сключена СИДДО, последната да бъде доразвита. От приемането на Наредба No5 до този момент нито един компетентен орган на договаряща държава не е възразил срещу реда за прилагането на спогодбите, предвиден в страната. Ако Наредба No5 се отклоняваше от утвърдените принципи на международната данъчна практика, сигурно е, че щяха да бъдат взети сериозни международноправни мерки срещу нейните разпоредби. Самата наредба още с обнародването й през 1998 г. щеше да бъде атакувана пред Върховния административен съд, а тя действа вече година и половина и, изглежда, авторите сега я откриват.
Всичко, казано дотук, просто прави доста некоректен вопъла на адвокатите от "Събев и съдружници", че Наредба No5 е елемент от "страшното" погазване на конституционни принципи в България. Не казваме, че няма случаи на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове. Затова са предвидени и съответните конституционни и законови процедури за отмяната на такива актове. Недопустимо е обаче авторите на статията, които претендират, че са завели дело пред Върховния административен съд, да настройват обществеността срещу акта и по този начин индиректно да се опитват да влияят на съда. Обичайната позиция щеше да бъде първо да защитят вижданията си в съда, а след това да критикуват.
Според нас, каквото и решение да вземе Върховният административен съд, то не следва да доведе до целената от авторите анархия и безпорядък, при които чуждестранни лица "пряко" да прилагат спогодбите, да си определят ставки на данъка, да превеждат в чужбина необезпокоявано суми, които е възможно да подлежат на данъчно облагане в България. Ние считаме, че в една държава, която се стреми към Европа, такъв резултат е по-недопустим дори от съмнението, че една наредба на министъра на финансите нарушава нормативен акт от по-висок ранг. За атакуването и отмяната на такава наредба българското законодателство е създало достатъчно възможности. Тези възможности се потвърждават и от практиката на Върховния административен съд.
Тълкуването и прилагането на спогодбите е доста сложен проблем, който изисква специализирани знания и доста време за подготовката на специалисти. Всяка претенция за нетърпящо възражение и абсолютно решаване на който и да е от многобройните казуси, свързани с тях, е, меко казано, според нас несериозно.
Измислените войни на Костов изместват дебата в обществото
Трите фалшиви войни, които едновременно бяха натрапени в съзнанието на обществото през седмицата, избухнаха, за да заменят същинския дебат за стратегическите грешки на структурната реформа - в икономиката, забавянето на военната, здравната и административната реформа, социалното осигуряване... И най-вече за размера и носителите на корупция.
Ако някой все пак е очаквал, че едва ли не на другия ден след изборите ще бъдат задвижени ремонтът на кабинета и особено - ремонтът на стратегията за управление, трябва да се откаже от тази надежда. И в този случай партийният егоизъм се оказва по-силен от държавните интереси.
Етническият мир, разполагането на американски военни бази в България и съдбата на АЕЦ "Козлодуй" не са маловажни проблеми. Проблемът идва от това, че те се раздухват до градус, когато пушилката заменя съдържанието. В момента се случва точно това.
Костов стъпи на етническия терен с предразсъдъци, каквито никаква европейска кройка не е в състояние да прикрива. Обременен от личната си неприязън към Доган, той атакува не само него, но и цялата му партия. Използва най-елементарната схема - чрез примамките на властта отдели паралелна структура, която отвътре да минира ДПС. И успя не без "помощта" на самонадеяното безхаберие на водачите на движението да обърне етническия вот в полза на СДС - за първи път от 1990 година кметът на Кърджали е българин, а хората на Тахир имат даже кметове. Чрез гласовете си на местните избори НДПС стана втория посредник между властта и турското население. Досега беше ясно, че елитът на ДПС не само го представляваше, но и контролираше. Сега вече два субекта ще си оспорват тази роля. Костов не отстрани посредника, той просто създаде още един с не по-малко лакоми претенции.
Притиснат в ъгъла след загубата на близо 100 хиляди гласа, ако не иска да сподели съдбата на Луджев, Доган трябваше да играе ва банк. Изказванията за българско Косово в Родопите са също толкова празни снаряди, колкото и прословутата фраза на Костов за проклятието на етническия модел. По - същественото е, че между балансирането и интегрирането на ДПС Доган избра нещо трето и неочаквано. "Не съм бил достатъчно твърд в отстояването на идентичността на турското малцинство", каза той след срещата си с президента. Което ни повече, ни по-малко проектира ДПС като "по-турска партия". А това вече очертава параметрите на един много по-радикален модел на междуетнически взаимоотношения от сегашния. Дали Костов е искал точно това, не е ясно, но че ферментира този резултат, е видимо от самолет. Добре е поне, че Доган не доразви идеята си за промяна на конституцията в посока квотен принцип на малцинствата в управлението. Иначе пред Костов щеше да изникне въпросът как ще прокара собствените си "европейски" поправки на основния закон, без да обсъжда тази не по-малко европейска идея.
По подобна схема се завихри и информационната война
Третата война получи кодовото название
Костов няма нужда от него, за да стегне спокоен куфара си за Хелзинки. Резултатът е ясен отсега и без тесен или широк мандат от парламента. Решението България да получи покана за преговори за членство в ЕС ще е по политическа целесъобразност, а не че по основни икономически показатели сме близо дори до другите кандидати (Румъния не се брои).
Правителството спокойно можеше да затвори въпросните блокове без истерия, но децибелите на шумовата завеса са мултивитамин за здравето на кабинета. Затова в пленарната зала бяха вкарани компенсациите, свещите, европейският избор, политическите интереси , вълчи капан и всякакви атрибути, които правят от мухата слон. Той запълва всички вестникарски страници, целия тв екран и радиомикрофоните.
И за Доган, и за базите, и особено за енергетиката Костов говори неща, за които повечето хора у нас са със същата нагласа. И събужда страховете, които никога не са напускали обществото. Това прави симулацията на проблеми повече от лесна.
По време на войната в Косово беше същото - страх, протести, врагове, сръбски послушници... и решението за въздушните коридори беше взето почти постфактум.
Ако си дадем сметка на трезва глава - и в трите "войни", които Костов натрапва по всички пропагандни канони, съдържание няма. Те са подчинени само на една логика - колкото повече на брой, толкова по-силен е Костов на терена. И въпроси няма. На кого ли му е останала енергия да ги зададе. На медиите пък съвсем - те изтощено поемат бързите пасове, които им се организират и едва сварват да ги отразят.
Вече е ясно, че в калкулацията на загубите в местните избори Костов редуцира въпроса за това накъде отива държавата, ако синьото управление продължи в същия стил, до много по-малкия въпрос - какво губи СДС.
Списъкът на корумпираните
Куражът на Стоянов да се изкаже за корупцията не е случаен
Съществува ли "списъкът на Костов", в който са посочени банковите сметки на видни български политици и министри? Това е основният въпрос, който витае от две седмици насам. Както се случва в България, обикновено първо тръгна слухът за този списък, след това той се появява в медиите и накрая - в устата на някои опозиционни депутати. За него много хора говорят, но никой не го е виждал. Твърди се, че въпросният списък е бил получен в Националната разузнавателна служба от западни тайни служби. В него били посочени банковите сметки на около 20 човека от управляващия елит на България. Лично шефът на разузнаването Димо Гяуров го предал на премиера Костов през лятото. Предполага се, че списъкът е бил предаден и на президента. Според мълвата
От всички тези неща, освен че през посочения период през Евксиноград наистина са минали доста от подозираните в корупция управници, безспорен е и другият факт - че Иван Костов започна да изглежда зле и отслабна значително по времето и след лятната си ваканция. Останалото е въпрос на догадки и предположения, които звучат правдоподобно.
Според няколко независими източници именно информацията, получена от чужди тайни служби, е дала куража на президента Петър Стоянов да се изкаже толкова остро срещу "корумпирани членове на НИС на СДС и правителството". Ескалацията на изказванията на президента за корупция от общи приказки в директни нападки след срещата с НИС на СДС на 26 октомври е един от признаците, че Стоянов държи козове срещу бившите си съмишленици. Не закъсняха и слуховете за друга папка - този път срещу някои членове на президентската администрация, държана от СДС-актива като противодействие на изявленията на Стоянов.
Може би за да спре позиционната война с информация, премиерът директно вкара спецслужбите в играта. И сбърка. Както са бъркали всички български управляващи, които в сложни политически моменти са се обръщали към службите за информация, като по този начин са ги правили част от политическите игри.
Има ли списък? И ако има, защо премиерът намеси в търсенето на доказателства за корупция специалните служби - вкупом НСБОП, НСС и отчасти НРС, когато и без друго те се виждат с просто око? Анонимни служители на МВР реагираха веднага, че сигнали за корупция сред политическата върхушка са били подавани неведнъж до самия премиер. Но още преди две години самият Костов забранил на службите да се месят в областите, където се предполага, че се дават най-много подкупи - приватизацията, инфраструктурните проекти, търговията. Същите анонимни служители твърдят, че разговорът на премиера с началниците от сградата на "Шести септември" е бил предизвикан от жалбата на един от вицепремиерите от намесата на ченгета в приватизацията.
Другата обичайна практика на премиера била, след като получи сигналите и разработката от службите, когато все пак имало такива, да ги предаде на самите разработвани държавни служители и да иска обяснения от тях. Естествено от това не следва нищо, защото споменатите успявали с лекота да се измъкнат, най-често с обяснението, че вътрешният министър ги мрази лично. При третия случай, когато сигналите за корупция до премиера ставали драстични той, изисквал специални доклади за потвърждаването им от спецслужбите. След това докладите отново достигали до разработваните и до техните принципали с резолюция на министър-председателя.
Източници от Министерския съвет твърдят, че веднага след изявлението на премиера миналата седмица от НСБОП проявили самоиницатива и изпратили писмо от един ред на "Дондуков" No1, че данни за корупция няма. Той им го върнал с резолюция, че очаква пълен доклад от НСБОП за корупционни практики до 10 декември 1999 г. Не какво готвят от другата основна служба - контраразузнаването, НСС. При всички положения службите на МВР ще трябва да изготвят някакви справки за корупцията сред политическите върхове. Над главите на ген. Кирил Радев (шеф на НСБОП) и ген. Атанас Атанасов (НСС) вече тегне заплаха, защото
Ако напишат, че няма данни за корупция, както се пробваха от НСБОП, няма да е особено сериозно и могат да ги обвинят в неспазване на основните задължения и недобросъвестност. Ако докладват за случаи за корупция, става още по-лошо, защото тогава ще бъдат уволнени за това, че са премълчавали. Единственото правилно поведение е да цитират старите си разработки за подкупни държавници. Тогава обаче пак ще трябва да бъдат уволнени, защото всички ще питат защо не са взети мерки, което е въпрос към премиера, а не това беше идеята на включването службите в скандала с корупцията.
Корупцията действително е едно от най-трудно доказуемите престъпления. За да се вземат мерки срещу корумпираните обаче, не е винаги необходимо да съществуват документи срещу тях. Най-често такива документи няма и корумпираните никога не биват съдени. Ако приемем, че съществува "списъкът на Костов" , получен от НРС, много съмнително е, че доказателствата от службите ще имат някаква правна стойност и могат да бъдат представени пред съда. Затова битката с този порок се води на политическо равнище. Когато има достатъчно основателни съмнения, корумпираният просто напуска властта. Може дори никога да не се разбере, че причината за отстраняването е подкупност. За такъв подход към коруппираните трябва последователност, безкомпромисност и ясна политическа воля.
Възможно ли е "списъкът на Костов" да е митология? Вече бивши служители на НРС твърдят, че в началото на лятото службата наистина е получила задание да проверява по свои канали няколко банкови сметки в чужбина - кои са титулярите, какви преводи и кога са извършвани в нея и т.н. Според източниците обаче те нямали отношение към българските политици.
Как може да се направи списък на банковите сметки на нашите държавници? Публична тайна е, че много чуждестранни инвеститори са се оплаквали, че им е искан подкуп от различни длъжностни лица за уреждане на различни сделки. На някои от тях, които са били в напреднала фази при даване на рушвета, сигурно им е посочвано и къде, в коя банкова сметка, на коя фирма да преведат парите. След разтурване на уговорката обаче чужденците са оставали излъгани и естествената им реакция би била да се оплачат на своите правителства или посолства, че им е искан подкуп. В държави като Франция и Германия на подкупите се гледа като на средство на завладяване на пазари в чужбина. В тези държави подкупът, платен в чужбина, официално се признава за разход. По съвсем друг начин обаче стоят нещата в САЩ и Англия, където с корупцията се води истинска война. Най-вероятно от тази посока са дошли данните за банковите сметки.
Сигурно е, че западните служби, които обслужват посолствата, си имат достатъчно складирана конкретна информация, но е въпрос на политически избор и воля дали тя да бъде предоставена на съответната страна. Така стана при случая със зам.-началничката на ГУ "Митници" Елка Владова, която беше уволнена от Муравей Радев след доклад на американските служби до премиера за нейни съмнителни контакти и дейности.
Въпросът за корупцията е винаги номер 1 при разговори с потенциални западни инвеститори у нас. Тя беше тема и на разговорите при посещението на Петър Стоянов в САЩ преди две години. Президентът беше питан специално за корупцията от шефа на комисията по външна политика на американския Конгрес Бен Гилман. Твърди се, че в лекцията на американския президент Бил Клинтън, който идва у нас този месец, ще има и корупционен елемент и това е една от причините Петър Стоянов да е толкова остър в изказванията си.
"Вторият синтез" ще спаси евролевицата от развод
Ако генетиката беше напреднала дотам, че да произвежда човешки клонинги, лидерът на евролевицата Александър Томов щеше да е много щастлив, защото щеше много лесно да посочи свой наследник - някое малко томовче, което също толкова много се обича, че чак се ревнува. Уви, за науката това все още е невъзможно и когато някой поиска оставката на партийния шеф, той трябва да брани поста си със зъби и нокти.
В края на миналия месец председателят на Българската евролевица Александър Томов публично поиска оставката на Андрей Райчев като член на политическия съвет на партията. Като аргумент евролевият лидер изтъкна действията на социолога, които били само във вреда на партията. Томов отиде и по-далеч, като го нарочи за един от главните виновници за слабото представяне на БЕЛ на местните избори. Въпреки това той не пропусна да подчертае, че евролевицата всъщност е загубила най-малко гласове от парламентарно представените сили. Убягна му само фактът, че едно е БСП да загуби 100 000 гласа и съвсем друго е БЕЛ да ги загуби.
Андрей Райчев подаде оставка и на свой ред атакува Томов по няколко пункта - че налага винаги лъкатушещи позиции, взема еднолични решения за политиката на партията и за нейните финанси, виновен е за загубата на доверие в БЕЛ - и заяви, че реалните гласове за евролевите не са 6.7%, а по-малко от 2%.
За Райчев най-ярък израз на лъкатушещата позиция на Томов е отношението към косовската криза. Според него лидерът е постъпил "нечестно и неизгодно", т.е. излъгал и хората, които са ги подкрепили, и стратегическите съюзници. Томов е опитал да направи "невъзможното" - да играе "и наляво, и надясно, и на изток, и на запад". Вярно е, че позицията на евролевицата не се разбра почти от никого, но както каза Александър Томов (за което твърди, че има доказателства), Райчев "винаги е гласувал за тези решения", разбирай - за тази политика.
За "авторитарната" същност на Томов се говори и пише, откакто е излязъл на политическата сцена. Новото бе, че за първи път член на политическия съвет на БЕЛ публично се обяви против тази политика и подаде оставка от ръководството на партията. Андрей Райчев обаче заяви, че остава член на евролевицата и ще се бори за детронирането на Томов от председателското място. Засега само Камов и идеологът на партията Андрей Бунджулов подкрепиха своя колега, като двамата се обединиха около тезата, че има нужда от демократизиране на евролевицата.
Медийното развитие на позицията на Райчев е също толкова интересно, колкото и някои от изказванията му. Атаката му започна с поканата към Томов да подаде оставка, за да спаси БЕЛ от маргинализиране. Подобни изказвания се разбират по-скоро като разкол, отколкото като "другарска критика" и затова трудно привличат вътрешнопартийни поддръжници. Нужен бе по-широк фронт и Райчев заяви, че Томов трябва да подаде оставка, за да се спаси социалдемокрацията в България. Вътрешнопартийната опозиция си раздели функциите - Бунджулов пое битката вътре в партията и заяви, че няма сам да подаде оставка, а Райчев и Камов се ангажираха да защитават социалдемокрацията. Такава позиция предполага привличането на по-широка подкрепа и не обещава конфликтът да утихне без "жертви".
Социологът обаче не е особено точен в оценките си по отношение на реалните гласове, подадени за БЕЛ. Наистина те нямат нищо общо с обявените 6.7%, но в никакъв случай (засега) не са паднали под 2%. Въпреки че предстоят изчисления на действителната евролява подкрепа, експертите я оценяват като близка до 4% или малко по-ниска, т.е. около 70 000 гласа по-малко от обявените, или приблизително със 100 000 по-малко от парламентарните избори. Отнесено към силата на партията това не навява мисли, свързани с политическа победа.
На дневен ред пред кръга на Райчев, Камов, Бунджулов е как да свалят Томов и кой да бъде евентуалният му приемник. Вероятността Томов сам да подаде оставка е почти нулева, което предполага свалянето му да стане на предстоящия партиен конгрес през 2000 г. Основната цел ще бъде в публичното пространство да бъде "изстреляна" алтернативна личност, която да удържа центробежните сили в партията.
До известна степен Томов сам изведе другото лице на БЕЛ с кандидатурата на Николай Камов за кмет на столицата. Оценки от вида "Томов жертва Камов" са по-скоро плод на краткосрочни анализи. Засега шансовете му да се превърне в алтернатива на Томов не са големи, защото, макар да го възприемат като интелигентния политик, още не е показал организаторски и лидерски способности. Според Андрей Бунджулов излишно е да се заблуждаваме, че Томов може да бъде свален, и целият този конфликт трябва да бъде възприеман по-скоро като партийно оздравяване и демократизация.
Томов има и друга възможност в борбата си с вътрешната опозиция - солунската четворка. В края на месеца лидерите на левите отново ще се съберат за оценка на изборните резултати и вероятно ще разговарят за бъдеща обща стратегия. Нищо чудно Томов да стане по-сговорчив и да отстъпи от претенциите си за лидер на българската социалдемокрация и да станем свидетели най-после на "втория синтез". Подобно развитие ще отхвърли обвиненията на Андрей Райчев и ще укрепи Томов.
Въпросът е дали "солунските братя" ще пожелаят да играят с Александър Томов.
Европа все още е американски протекторат
Збигнев Бжежински пред "Капитал"
- Студената война определено приключи. Тя се разглеждаше в два аспекта. На първо място, като съревнование за световно господство между Съветския съюз и САЩ, което САЩ явно спечели. На второ място, студената война представляваше сблъсък на две противоположни идеологически концепции, уреждащи устройството на обществото - либералната демокрация и марксизма-ленинизма. Тук също марксизмът-ленинизмът бе явно победен. По-неясно е дали либералната демокрация е безусловно надделяла като идея, но поне в краткосрочен период тя се наложи. Така че, ако разглеждаме студената война в тези й измерения, тя наистина е приключила.
- На първо място, американско-руските отношения в световния им контекст имат много по-малка стойност в сравнение с времето на американско-съветските отношения, които бяха от определящо значение за световната политика. Сега американско-руските отношения нямат такова влияние, защото Русия не е велика сила.
Освен това двустранните отношения между САЩ и Русия се влошават. Влошават се предимно заради вътрешните промени в Русия, която в близко бъдеше ще придобие много националистическа и неоимпериалистическа ориентация. Това несъмнено ще окаже негативно влияние върху американско-руските отношения. Войната, която Русия води срещу чеченския народ, създава определено негативен имидж на Русия както в Европа, така и в Америка и също ще се отрази зле на отношенията й със САЩ.
- Написал съм цяла книга, която се занимава с тези проблеми, така че не мога да отговоря с едно-две изречения. Наистина Америка днес е световен хегемон, но тя трябва да разбере, че това неизбежно е временно положение. Този преходен период или ще доведе до световна анархия, ако Америка не успее да упражни конструктивно лидерство, или може да създаде, ако САЩ действа интелигентно и решително, система на международно сътрудничество в чист вид. Явно, втората алтернатива е за предпочитане, но дали ще се осъществи, зависи от степента, до която Америка ще успее да се справи ефективно с политиката на Евразийския континент като цяло. Вече не можем да говорим за политика спрямо Европа или Далечния изток, Америка трябва да създаде и приложи изчерпателна и ясна трансконтинентална евроазиатска стратегия.
- Държавите от Европа, Китай, Япония и Русия.
- Тя даде на европейците да разберат степента, до която Европа е все още предимно американски протекторат. Европейците не харесват този факт. Те биха желали да променят тази реалност към едни по-балансирани и равноправни отношения. И имат право да искат подобно нещо. Но за съжаление, промяна в отношенията между протекториращия и обекта на протекция е много труден процес. Така че аз очаквам да има още конфликти и напрежение в отношенията между Европа и Америка в усилията да се намали съществуващият дисбаланс. Казвайки това, искам бързо да добавя, че не смятам, че европейците, въпреки всичките им приказки, ще направят нещо съществено в посока промяна на тези отношения. Те нямат политическата воля, склонността да направят необходимите жертви, така че като цяло не очаквам съществена промяна в сегашните отношения между Европа и САЩ въпреки възможността за нова реторика в това отношение.
- Европейците биха желали Америка да споделя повече от правомощията си във взимането на решения в НАТО, а Америка би искала европейците да споделят повече отговорностите и тежестите, влизащи в параметъра на тези отношения. Балансирането на тези доста противоположни интереси няма да е никак лесно.
- Мисля, че НАТО трябва да продължи да се разширява. Съюзът е най-важният инструмент в превръщането на връзката между Европа и Америка в реална политика. Европа се разраства и не е нито в неин, нито в американски интерес да съществува несигурност за стабилността или независимостта на която и да е част от Европа. След като Европа става по-голяма, НАТО трябва да се разшири също, но двата процеса може и да не протекат едновременно. В някои случаи НАТО може да се разраства по-бързо, в други Европейският съюз може да бъде изпреварващият.
- Надявам се присъединяването на България и Румъния да се осъществи някъде в началото на следващото десетилетие, но колко скоро ще стане това зависи от това колко скоро кандидатите ще изпълнят критериите за членство. Изискванията са както политически и военни, така и икономически. От България зависи кога ще достигне тези стандарти. НАТО не е благотворителна организация и не търси нови членове, въпреки моето лично мнение, че е добре да се разрасне. НАТО иска да се разшири и засили едновременно. Това означава, че всяка страна, която иска да се присъедини към него, трябва да изпълни обективните и субективните критерии за членство.
- Ако една държава е сама по себе си нестабилна, заради недоволство в значителна част от нея, то няма смисъл в изкуствено поддържане на такава държава заради запазване на граници или страха от промяна. Ще бъде неестествено да се запази Югославия, когато съставящите я елементи не сработват повече. Би било безсмислено да се държи Косово в Югославия, с оглед на това, което се случваше на албанското мнозинство там. Въпреки това, разпадането на всяка съществуваща държава има изгледи да е мирно, ако обстановката в региона е стабилна и мирна. Ето защо е много важно стабилизацията и развитието на Балканите да бъдат подкрепени от Европейския съюз, за да могат те да продължат. Това означава значителни финансови задължения и стабилизиращо политическо присъствие по примера на КейФОР в Косово.
- Същото важи и за нея. Ако Черна гора и Сърбия не могат да работят заедно като някакъв вид федерация, то тогава очевидно разпадането на тези връзки е по-логично, ако, разбира се, съществува регионална схема, която да поеме поне част от неизбежните търкания и дислокации, които ще възникнат.
- Само като станат проспериращи икономики и стабилни демокрации. Ако успеят, те ще допринесат стабилност. Ако не, те ще черпят от тази стабилност. От държавите, които споменахте, Словения е пред останалите.
- Те определено се нуждаят от помощ за региона. Колкото до идеята за нов план "Маршал", в Югоизточна Европа съществува известно неразбиране за неговата същност. Смята се, че е било нещо като манна небесна, просто пари, паднали от небето. А всъщност планът "Маршал" бе много добре обмислена инжекция капитал в предприемачи, способни да го превърнат в ефективна продуктивност в по-широко регионално сътрудничество. Планът "Маршал" много бързо започна да се асоциира с усилията за по-близко сътрудничество в Общността за въглища и стомана, включваща страните от Бенелюкс, Германия и Франция. Ето такива инициативи дават много добър общ ефект.
- Всички съзнават, че има големи разлики в степента на промени на отделните страни. Някои от тях са продиктувани от различното стартово ниво: някои страни бяха по-подготвени за посткомунистическия преход. Но също така е факт, че някои страни сами създадоха факторите, които улесниха трансформационните процеси. Те бяха подготвени за рисковете и социалните жертви. Имам предвид шоковата терапия, която бе възприета в Естония и Полша и която бе предпоставката за промените в тези две страни. За съжаление примерът не беше последван във всички посткомунистически страни.
Колкото до връщането на комунизма, дълбоко се съмнявам. Може да има носталгия, някъде по-силна, другаде по-слаба заради привидната стабилност и споделената бедност, която съществуваше тогава. Но вече няма такова нещо като комунистическа икономическа програма. Ако комунистическата партия дойде на власт, да речем, в България, каква ще бъде програмата й? Невероятно ще бъде, ако приеме програма за национализация или петгодишни планове - познатите прояви от комунистическите години. Така че комунистите сигурно ще възприемат някакъв миш-маш от либералнодемократични идеи, включващи някаква степен от капитализъм плюс глупости за държавно осигуряване и контрол и резултатът ще бъде хаос. Повече хаос дори от този, който сега съществува в страни като България и Румъния, които все още се опитват да преодолеят някои основни проблеми, чиито корени са в най-новата им история.
- Мисля, че един такъв процес е нежелателен и потенциално опасен, но се съмнявам, че може да възобнови предишното влияние на Русия на Балканите. Руската икономика не е достатъчно силна, за да създаде истински силно регионално политическо влияние. Може обаче да има подривен и опасен ефект върху българската икономика и политици.
България ще получи достъп до пазарите в САЩ
Посланик Дейвид Аарон, зам.- министър на търговията на САЩ, пред "Капитал"
- Ние внимателно ще изучим предложението, което българското правителство ни връчи. После ще видим какво можем да направим по него. Трябва да знаете обаче, че инициативата на президента Клинтън за Югоизточна Европа е в процес на гласуване в американския Конгрес. Ако това стане, нашата обща система за преференции (ОСП) ще бъде разширена и ще включва всички стоки с изключение на текстила. ОСП обхваща развиващите се страни. Знаем, че в балканския регион съществува проблем и един от начините да помогнем е приемането на това предложение.
Наскоро имахме споразумение с България за подобряване на възможностите за увеличаване на българския износ на текстил за САЩ. В началото на 2000 г. ще прехвърлим неизползваните квоти от тази година към следващата. Така че, ако погледнeтe всички програми, в които е включена България, вие ще видите, че разполагате с доста търговски споразумения със САЩ. Те дори няма да са реципрочни, а ще доведат до по-голям достъп на български продукти в САЩ.
- Може да се окаже, че това е така. Имам предвид, че ние може да сме тези, които молят за такова споразумение. Трябва да видим какво е точно предложението, така че не искам да съдя предварително. Ние още не сме го изучили, но искам да подчертая, че търговските ни ограничения по отношение на България ще намалеят рязко, ако предложението на президента Клинтън мине през Конгреса.
- По принцип OPIC може да застрахова срещу политически риск компаниите, които правят инвестиции в България, срещу неконвертируемост на местната валута например. Но тя също може да участва в инвеститорския процес и сама да прави инвестиции в този регион. OPIC може да предоставя фондове на американски компании, които искат да инвестират тук. Може и да прави директни инвестиции в страната посредством множество финансови фондове. Това означава, че имате реална възможност да получите финансиране от OPIC. Вече споменах, че за тази цел са на разположение 200 млн. долара за следващата година.
От друга страна, Eximbank подкрепя най-вече износ на американски стоки. Ако например американска компания инвестира в страната или ако строи завод и оборудването е американско, тогава фирмата може да се обърне към Eximbank, която ще финансира придобиването на това оборудване.
- Доколкото аз знам, ако OPIC инвестира в държавна фирма, тогава има нужда от държавна гаранция. Но в случай, че инвестицията е в частна фирма, няма нужда от такава. Съществува ясно разграничение между частни и държавни фирми. Държавните фирми ще бъдат ограничени в техния достъп до OPIC. OPIC участват също и в инвестиции на зелено.
- Ако трябва да бъда честен, основното сравнително предимство на България е стабилната макроикономическа политика. Други истински предимства са програмата за приватизация, която следвате, и позитивният бизнесклимат за чужди инвестиции, в това число и американски.
- Имаме проблем с инвестицията на американска компания в "Декотекс". Те са дошли тук, инвестирали са, но са получили несправедливо решение от местен съд. Тогава съд от по-висша инстанция се е произнесъл правилно, но градският съд отказва да приложи решението. По наша оценка това не е само разлика в мненията. Случаят повдига сериозни въпроси у инвеститорите за това дали съдът в България се произнася справедливо. Така че този случай е много важен и хората наблюдават развитието му. На някои това може да изглежда като дребен случай, но не е така, защото чрез него инвеститорите се опитват да разберат какъв е истинският бизнесклимат в страната. Ако една чужда компания се ангажира в страната, означава ли това, че миноритарните акционери ще й поставят капан, а мажоритарните акционери напълно пренебрегват миноритарните?
- Тя вече се разпространи и всички чакат да видят какъв ще е резултатът? Вече се казва: "Ако инвестирате в България, не ходете в този град. " Случаи като този могат да отблъснат инвеститорите, но разбира се, това е проблем във всички балкански страни. България има относително добра репутация, но след този случай се появиха и облаци.
Наддаването за софийската водна концесия достигна 270 млн. долара
"Суез Лионе дез О" предлага най-големи инвестиции, а "Интернешънъл уотър" - най-ниска цена на водата
Водната концесия в София е на път да се превърне в една от най-големите инвестиции в България. Трите оферти, допуснати до финалния кръг на конкурса, предвиждат в подмяната на износената ВиК система на столицата да бъдат вложени между 150 и 270 млн. долара. Офертите бяха подадени на 13 октомври. Миналата седмица окончателният доклад на консултантите от "ПрайсуотърхаусКупърс" е бил внесен в общинската комисия. Ако всичко върви нормално, до няколко дни ще стане ясно и името на фирмата, която ще поеме управлението на столичното водоснабдяване за срок от 25 години.
До участие в последната фаза достигнаха френската компания "Суез Лионе дез О" (Suez Lyonnaise des Eaux), британската "Интернешънъл уотър" (International Water Ltd.) и консорциум, включващ френската компания "Вивенди" (Vivendi), германската "Берлинервасер" (Berliner Wasserbetriebe) и японската финансова групировка "Марубени". "Офертите на тримата кандидати са много силни и всеки един от тях може с готовност да поеме концесията", посочили в доклада си консултантите.
Според източници от общинските среди "Суез Лионе дез О" е предложила най-големи инвестиции. Компанията предвижда да вложи малко повече от 270 млн. долара в София, което значително надхвърля минимума от 150 млн. долара, определен в условията на конкурса. Френската компания предвижда около 120 млн. долара да бъдат вложени в пречистването на софийската вода и за подмяна на старите водопроводи. Още около 80 млн. долара били предвидени за модернизация на канализационната мрежа. Конкурсната комисия обаче е поискала допълнителни разяснения в какво точно ще бъдат вложени останалите 70 млн. долара. В офертата на "Суез Лионе дез О" било записано само, че това е сумата за "допълнителни специфични инвестиции", без да става ясно какви ще бъдат те.
Консорциумът "Вивенди"/"Марубени"/"Берлинервасер" е предложил да инвестира около 240 млн. долара. Около 15 млн. долара от тях били предвидени за пречиствателните станции "Бистрица" и "Панчарево". Офертата предвиждала и 13 млн. долара за подмяна на общите водомери в столицата, като за срок от шест години "Вивенди" планира да смени общо 78 000 битови и промишлени водомера. Останалите инвестиции щели да бъдат насочени в модернизация на ВиК-мрежата и канализационните съоръжения. Според източници, близки до общината обаче, в офертата на консорциума не била посочена банкова гаранция, която да гарантира бъдещите инвестиции. Това е принудило комисията да поиска допълнителни разяснения от представителите на "Вивенди".
Офертата на "Интернешънъл уотър" предвижда най-малки инвестиции - малко над 150 млн. долара. За сметка на това обаче фирмата предлага най-ниска цена на водата, което може да натежи при определянето на победителя. По изчисленията на британската фирма сегашната цена от близо 25 цента на куб. м ще се запази в следващите четири години, след което плавно ще нараства. Според общинари най-драстично поскъпване предлагала "Суез Лионе дез О", което е обяснимо, тъй като компанията предвижда и най-големи инвестиции. Компанията планирала водата да поскъпне до 40 цента още в началото, след което постепенно цената щяла да пада така, че към края на концесията да достигне сегашните си нива.
И трите подадени оферти предвиждат драстични съкращения на персонала в общинската фирма ВиК - средно с около 50% в следващите няколко години.
Софийската водна концесия е първият подобен проект и успехът в него ще гарантира на победителя стратегическо предимство в разработването на водния бизнес у нас. Договорът с бъдещия концесионер ще бъде подписан, след като той бъде одобрен и от новоизбрания столичен общински съвет. Тъй като сблъсъкът на интереси е голям, отсега е рано да се твърди със сигурност кое синьо лоби ще надделее. Общината реши да се застрахова срещу нов скандал, както стана през пролетта с немотивираното отстраняване на "СОР Ентернасионал" и "Азурикс" (дъщерна фирма на концерна "Енрон"). Затова този път в доклада на "ПрайсуотърхаусКупърс" са изредени само плюсовете и минусите на различните оферти, но няма класиране на кандидатите. По този начин се елиминира рискът от разминаване в оценките на експертите и на общинската комисия. Така обаче изборът отново ще опре до личните предпочитания на общинарите, което засилва опасенията, че пак може да се стигне до компрометиране на резултатите от конкурса.
Търси се инвеститор за ВиК Варна и Шумен
Консултанти анализират най-подходящите форми на частно участие
До средата на следващата година чрез конкурс ще бъде избрана фирмата, която ще участва във ВиК дружествата Варна и Шумен. Досега официален интерес за участие са изявили американската "Азюрикс" (Azurix), английските "Интернешънъл уотър" (International Water Ltd) и "Еймек" (Amec), немската "Берлинервасер" (Berlinerwasser) и холандската "Акванет" (Aquanet).
Формата за навлизане на частен капитал ще стане известна до няколко седмици. Холандската консултантска фирма "Аркадис" ще представи доклад с предложения за формите на участие на частния капитал във ВиК Варна и Шумен. Разработката е част от 16-месечен пилотен проект на Световната банка на стойност около 1 млн. долара за преструктуриране на ВиК-сектора в България. Проектът е част от т.нар воден заем, чрез който 80% от ВиК-дружествата в страната преминаха частично или изцяло в собственост на общините.
Според експерти съществува връзка между интересите на фирмите към софийското ВиК и към ВиК във Варна, Бургас, Пловдив, Русе, Стара Загора. Много е вероятно тази френска фирма, която загуби в София (вероятността е между "Вивенди" и "Лионе дез О") да опита да се класира за ВиК - Варна. След покупката на Експресбанк от "Сосиете женерал" френските фирми ще имат сериозно предимство в крайморския град. Представители на "Интернешънъл уотър" от своя страна са заявили, че ако загубят битката за София, България ще отпадне от техните настоящи планове.
В момента основната въпросителна пред международните консултанти е формата на участие на частния капитал в дружествата. Възможностите варират от обикновен договор за услуги до пълната приватизация на дружествата. Между двата края на спектъра се намират договорът за управление, лизингът, концесията и ВОТ (Build-operate-transfer) принципът. Според ръководителя на консултантския екип Роджър Харис избраната форма най-вероятно ще бъде хибрид между два или повече вече изпробвани в други страни модела. Във всички случаи избраната компания трябва да направи сериозни инвестиции в модернизацията на съществуващата мрежа. Точната сума, която трябва да се вложи в двете дружества, още не е известна, но тя ще е в рамките на няколко десетки милиона долара.
Необходимостта от мащабни инвестиции е продиктувана от нуждата от тотална модернизация на ВиК-мрежите. В момента нивото на нефактурираната вода варира между 40% и 60% за страната.
Според консултантите най-вероятно ще се наложи промяна на законодателството, регулиращо ВиК-дейностите. Най-деликатният момент е наличието на смесена общинска и държавна собственост. Предложенията за промяна ще се предоставят след окончателния избор на инвестиционен модел. Твърде вероятно е и проиграването на софийската концесия да разреши някои от законодателните неразбории.
Софиянски и Бакърджиев:
"Заедно можем повече" или "Повече не можем заедно"
Софиянски - кмет, Антоан Николов - председател на общинския съвет, социалистите - отново малцинство, а гласовете на другите групи са недостатъчни, за да застрашат интересите на СДС в управлението на столицата. На този фон миналия понеделник двете сини лобита в общинската власт се постараха да убедят публиката, че демонстрираното от предизборните митинги разбирателство ще бъде пренесено и в работата оттук нататък.
Първото заседание на софийските общинари завърши без изненади. Антоан Николов наложи своите кандидатури за районни кметове. Софиянски също взе своето - поиска и получи правото да запази повечето от досегашните си заместници.
Като че ли единствената интрига дойде от избора на кметове в районите "Младост" и "Оборище". Мнозина изтълкуваха това като първи удар по Софиянски. После се оказа, че избраните чрез предварителни избори Живко Арнаудов и Витан Възелов са бивши кадри на Държавна сигурност и затова се е наложило да бъдат сменени в последния момент с кандидатите на Народен съюз.
И все пак интрига имаше. Тя се появи при изненадващата кандидатура на Стоян Александров за председател на общинския съвет. Този пост е отреден отдавна за човека на Бакърджиев в общината Антоан Николов. Затова номинирането на Стоян Александров беше изтълкувано като опит на Софиянски за "тестване на системата".
Резултатът показа, че влиянието на Антоан в групата съветници на СДС е достатъчно голямо и той може да разчита на подкрепа винаги, когато трябва да бъдат удържани властовите лостове в общината. Поуката за Софиянски пък е, че кметът ще трябва да разчита много повече на взаимодействие с опозиционните фракции в общината, отколкото на своите.
Разбра се и друго. Прокарването на съмнителни сделки вече няма да зависи само от конюнктурните интереси на сините лобита. Присъствието на Стоян Александров, Вежди Рашидов и Любен Дилов-син може да превърне общинския съвет в далеч по-прозрачна институция. Тяхната дума ще тежи в обществото повече от тази на червените съветници, които са твърде безсилни, за да бъдат коректив.
Конфликтът между вицепремиера и новия стар столичен кмет никога не е бил само личен или за власт в СДС. В основата на досегашните скандали стои стремежът да се сложи ръка върху общинската икономика.
В началото на първия си мандат Софиянски владееше почти всички икономически лостове в общината. Бакърджиев беше председател на общинския съвет, но без възможност да налага важни решения. Позициите му се засилиха, когато на власт дойде правителството на Костов, а постът в общината беше наследен от неговия приближен Антоан Николов. В предишния си мандат Антоан успя да ограничи властта на Софиянски, като вкара свои хора в бордовете на ключови общински фирми. В София обаче все още има много атрактивни хапки и затова интересът и на двете страни към управлението на града е все още голям.
Какво е съотношението на силите преди началото на новия мандат?
Чрез бюджета и Общинската банка Софиянски държи контрола върху финансите на общината. Кметът контролира и големите монополисти в столицата (Столичната компания за градски транспорт, ВиК, топлофикацията), през които минава голяма част от финансовия поток. Под негово разпореждане са също ремонтите на улиците, доставките на лекарства за общинските болници и другите по-големи поръчки. По традиция те се реализират без търгове и конкурси, за което кметът често е обвиняван, че толерира приближени на администрацията фирми.
Силата на Антоан е в общинската приватизация. През миналия мандат съветници, близки до Николов, успяха да приватизират чрез РМД повечето от печелившите общински предприятия. Сега в неговата зона на влияние попадат фирмите, които целенасочено бяха напомпани през последните година-две с имоти и активи - "Софийски имоти", "Паркинги и гаражи" и особено охранителната фирма "Егида". Под контрола на Антоан са също Общинската застрахователна компания, Компанията за луксозни хотели, която строи "Хилтън", фирмата за реконструкция на летището.
Сега първата гореща битка между двата лагера ще е заради водната концесия (виж. стр. 16). Хората на Антоан ще опитат да орежат правомощията на Софиянски чрез промени в правилника за работа на кметството. Очаква се на следващата сесия сините общинари да отнемат правото на кмета да назначава шефовете на фирми. Целта е постепенно да бъдат вкарани повече хора на Бакърджиев в управлението на общинските монополисти. Групата на Антоан се готви да смени и ръководството на общинския приватизационен фонд, в който през следващите години ще постъпват парите от сделките с РМД. Възможно е да бъде сменено и ръководството на приватизационната агенция.
Големият залог обаче е Общинската банка. Антоан със сигурност ще опита да махне оттам Любомир Павлов, смятан за най-близкия човек до Софиянски. По този начин ще бъде сложена ръка върху огромния общински финансов ресурс, както и върху стоте млн. евро от общинските еврооблигации. Другата битка ще е за контрола върху планираните енергийни проекти в столицата. Досега те не тръгнаха не само заради монополното положение на НЕК и Булгаргаз и липсата на подходящо законодателство, но най-вече заради това, че на пътя на кмета стоеше Бакърджиев като ресорен вицепремиер.
Въпросът, който в лагера на Софиянски сега си задават, е с какъв властов ресурс влиза той във втория си мандат. Кметът формално има по-малко влияние в общинския съвет, отколкото преди четири години. Софиянски беше почти напълно изолиран при изготвянето на синята листа. В предизборния период кметът беше зает с удържането на собствения си стол (достатъчно е да се припомни опитът на Бакърджиев да извади Софиянски от играта чрез кандидатурата на Христо Михайловски). Кметът беше ударен през пръстите и от Костов, когато пожела собствен предизборен щаб. Софиянски влезе в изборите с далеч по-малко влияние от Бакърджиев, но излезе от тях като победител. Затова сега Софиянски се чувства много по-силен. Първо, защото сам спечели много повече гласове от листата на СДС (която редиха хората на Антоан/Бакърджиев). Второ, защото и Костов вече е склонен много повече да се примири с бизнесобраза на Софиянски, отколкото с мнимите успехи на своя вицепремиер в икономиката.
Премиерът едва ли ще допусне изпълненията от предишния мандат, когато Бакърджиев редеше компромати в медиите срещу Софиянски. Изборите показаха, че ефектът е обратен - хората продължават да харесват Софиянски, а негативната информация удря по политическата сила, която олицетворява подобна политика. От подобни акции на Бакърджиев СДС загуби стратегически градове. Затова с приближаването към следващите парламентарни избори вътрешните войни ще стават все по-неуместни.
За Костов приоритет оттук нататък ще бъде не авторитетът на един или друг негов подчинен, а позициите на собствената му партия в обществото. И ако иска да опази интересите на СДС във властта, рано или късно ще трябва да посегне на личните интереси, които клатят лодката на синьото управление.
