"Цената, на която ще се купува или продава съответният актив се договаря предварително още при сключване на застраховката, като по този начин не е необходимо застрахователят всеки път да се допитва до клиента си", каза Георги Георгиев, изпълнителен директор на "Витоша - живот". Според депутата от СДС и бивш шеф на Дирекцията за застрахователен надзор, който бе инициатор на промените в застрахователния закон, промяна е благоприятна за хората, които възнамеряват да сключат животозастраховки. "Застрахованите трябва да знаят, че при този продукт те ще носят солидарна отговорност със застрахователя за дохода от инвестирането на премиите им", уточни г-н Христов. "Застраховката живот, свързана с инвестиционен фонд, е класическа дългосрочна, от смесен тип - има рискова и спестовна част", каза г-жа Вънтова. При нея застрахователят поема ангажимента да изплати натрупаната сума от премиите и дохода от инвестирането им при преживяване на договорен с клиента срок плюс риска от смърт преди срока и трайна загуба на трудоспособност.
Две банки предлагат сметки за плащане на ток, вода, телефон и парно
Само две банки, Банка ДСК и Българска пощенска банка, предлагат специални сметки, чрез които граждани и фирми могат да плащат сумите за парно, ток, вода и телефон. От банките декларират, че услугата се предлага за цялата страна. Клиентите на Пощенска банка могат да изплащат начислените суми към "Мобиком". "Засега от тези сметки не може да се плащат данъци и осигуровки", каза Андрей Андреев, началник управление "Левови операции" в Пощенска банка.
Удобство на разплащателната сметка (в Банка ДСК е разплащателен влог) е освобождаването от задължението да се следи непрекъснато за срокове за плащане и необходимостта да се отдели време за плащането на дължимите суми. Чрез тази сметка клиентът не е необходимо да уведомява банката за всяко плащане. Няма пречка за разплащане да се използват и другите банки, но при тях за всеки превод е необходимо клиентът да нареди плащане и таксата е значително по-висока - 0.5 лв. и 1.5 лв., в зависимост дали сметката на клиента и на получателя на сумата са в една и съща банка. Таксата на Банка ДСК за всяко плащане е 0.10 лева, докато размерът на същата такса при Пощенска банка е 0.20 лева.
Според г-н Андреев гражданинът или фирмата може да изберат максимална сума, до която банката да изплаща сметки към комуналните дружества. За дължими суми над максималната банката уведомява клиента, който може да провери дали сметката му не е неправомерно завишена.
Клиентът може да следи какви плащания са направени от сметката му и какви са наличните му суми чрез месечни извлечения. Те могат да бъдат получени както на място от банката, така и по пощата. Клиентът покрива разходите по изпращането на извлечението по пощата при Българска пощенска банка, докато при Банка ДСК пощенските разходи са включени в годишната такса от 3.6 лв. За да се открие разплащателна сметка, банките изискват всички досегашни дължими суми да са изплатени. Обикновено за откриването на разплащателна сметка е необходимо да се представи и личен паспорт.
Близка до продукта на Банка ДСК и Пощенска е услугата на Биохим. Клиентите на банката могат да дадат принципно съгласие за извършване на незабавно инкасо за определени плащания, сред които могат да са сметките за ток, парно, вода и телефон, но банката няма договор с ВиК, Топлофикация и т.н. Разрешението за плащане важи за една година, когато няма изрично посочен срок. Потвърждението от страна на клиента на всяко едно плащане му струва по 1 лв. Пощенска банка не удържа такси за откриване на разплащателна сметка. ДСК начислява около 2 лв., които покриват разходите за издаване на книжка към сметката. В допълнение, за поддържане на услугата Банка ДСК начислява годишна такса от 3.6 лева. При Пощенска няма такава такса.
Банките изискват минимален остатък - при БПБ той е 2 лева за физически и 30 лева за юридически лица. Минималната сума за откриване и поддържане на сметката при Банка ДСК е 5 лева.
Парите, които се държат по разплащателната сметка, се олихвяват със сравнително ниска годишна лихва - 0.3% за физическите и 0.2% за юридическите лица при Пощенска банка. Лихвата, която Банка ДСК прилага, е 0.7% на годишна основа.
Трима кандидата продължават в конкурса за частна тв
"Нова телевизия" сключи сделка с гръцката "Антена" в отчаян опит да запази шансовете си за лиценз. Не успява
Четири компании отпаднаха от конкурса за частна национална телевизия, след като миналата седмица Националният съвет за радио и телевизия (НСРТ) обяви кой ще бъде допуснат до втория етап от състезанието. На разговор с членовете на НСРТ тази седмица ще бъдат поканени представители на "Болкан нюз корпорейшън, "ТВ 2" ООД и "Инвестиционен посредник Глобал". Те ще трябва да защитят програмните си концепции в публична дискусия.
Българското подразделение на медийния гигант News Corp. - "Болкан нюз корпорейшън", остана сред фаворитите за национален телевизионен лиценз. Членовете на НСРТ са впечатлени най-вече от потенциала, който стои зад тукашния проект - компанията на Рупърт Мърдок е сред най-големите в света. Според източници от ДКД в документите, с които кандидатства българското подразделение на медийния магнат, е записано, че ако получат лиценз, те веднага ще започнат преговори за закупуване на сегашната програма на Ефир 2, която ще продължи да се излъчва от името на новия канал, като постепенно ще се променя, докато стигне до одобрената от медийния съвет програмна схема. Авторите на проекта предвиждат пълната промяна да стане след шест месеца. Неясноти около проекта на News Corp. у нас оставя само липсата на местен партньор. Практиката на корпорацията навсякъде по света е да работи с фирма от конкретната страна. В специално изявление от компанията на Рупърт Мърдок преди седмица oбаче беше казано, че местният партньор все още не е избран.
Повече въпросителни има около другия фаворит на медийния съвет - "ТВ 2" ООД. Основен собственик на тази фирма е джойнт венчърът между скандинавската компания SBS Broadcasting и Европейската банка за възстановяване и развитие - компанията European Broadcasting Systems (EBS). Въпросът, който все още няма отговор, е кой е истинският български партньор на ЕBS. Според официалните изявления на SBS това е бившата служителка в БНТ и НСРТ г-жа Гергана Даковска. Нейното име пък се свързва неофициално с човек от ръководството на медийния съвет, който активно лобира за този проект. Според някои източници обаче от името на ЕBS при преговори наскоро са се представяли американските бизнесмени Роналд Финли и неговият партньор Джин Филипс. Името на първия американец се чу за пръв път публично у нас, когато купи от Красимир Гергов "Триада комюникейшънс". Това е фирмата, през която "Крес" източи огромна сума пари от рекламата на БНТ. Когато "Триада" задлъжня с около 300 хил. долара на държавната телевизия, Гергов я продаде на американеца Финли. В момента фирмата продължава да е сред длъжниците на БНТ с неизплатени около 160 хил. долара. Широко разпространено мнение на рекламния и медийния пазар е, че Гергов е продал фиктивно компанията и продължава да я контролира. Това именно е причината да се смята, че той е местният партньор на скандинавската компания - нейните първи стъпки у нас станаха с помощта на "Триада комюникейшънс". Обявеният за съдружник на Роналд Финли бизнесмен - Джин Филипс, също е интересна личност. Той се занимава със сделки с недвижими имоти в САЩ. Контролира няколко компании отвъд океана, между които American Realty Trust, Basic Capital Management и Syntec Asset Management, показва справка в американската Комисия по ценните книжа и фондовите борси. Според архивите на комисията през 1973 г. г-н Филипс поставя своеобразен рекорд в Северна Каролина, като обявява фалит и оставя след себе си дългове от 30 млн. долара - най-голямата сума в историята на щата. Скоро след това обаче той се съвзема и отново се впуска в бизнеса. Създава мощен конгломерат от фирми - банки, компании за недвижими имоти и пр. През 1988 и тази група от компании фалира, като в невъзможност да изплащат задълженията си изпадат фирми с активи за около девет милиарда долара. Това пак е рекорд, само че вече за целите Съединени американски щати, пишат щатски борсови анализатори тогава.
Кандидатурата на инвестиционния посредник "Глобал" също минава на следващия кръг в състезанието за частна национална телевизия. Финансовата компания участва в надпреварата от името на компанията Logic Invest и шведската Modern Times Group (MTG). В консорциума от българска страна участва и фирмата на Кеворк Кеворкян "Зодиак ВН". Според източници именно бившият водещ на предаването "Всяка неделя" е участвал в изработването на програмната схема.
Кандидатурата на "Александра видео" не минава на втори кръг заради типа телевизия, която компанията е искала да прави, смятат източници от НСРТ. Според тях се предлагала програма, която набляга най-вече на филмите. В документите си видеодистрибуторската фирма е приложила и писма за намерения, според които, ако тя спечели лиценза, телевизионно подразделение на филмовата компания Warner Bros и Европейската банка за възстановяване и развитие ще се включат с миноритарен дял в дружеството.
С добри шансове за преминаване на втория кръг е била и офертата на "Евроком", разказват членове на медийния съвет. Кабелната телевизия е спечелила симпатиите на част от НСРТ най-вече с добрата си програмна схема.
Липсата на яснота около собствениците на "Нова телевизия" оставиха доскорошния фаворит на управляващите извън състезанието за национален телевизионен лиценз още на първия етап. Освен това в документите на софийския канал има непълноти, твърдят източници от Държавната комисия по далекосъобщенията. Според тях собствениците на "Нова" не били представили бизнесплан за развитие на дружеството. Часове преди НСРТ да определи кой продължава напред в конкурса, представителката на гръцкия тв канал "Антена", който също участва в надпреварата, обяви, че е постигнато споразумение компанията да изкупи 70% от акциите на "Нова телевизия". Сумата на сделката няма да бъде обявена публично. Не е ясно и дали прехвърлянето на акциите ще се осъществи, при положение че нито една от двете компании вече няма шансове да получи лиценз за национален ефир на този конкурс.
В началото на тези седмица ще се проведат публичните дискусии с допуснатите до втория кръг кандидати. Тези, които преминат и този етап, ще получат програмен лиценз за радио- и телевизионна дейност. По-нататък един от тях ще бъде избран от комисията, която премиерът Иван Костов назначи според изискванията на Закона за далекосъобщенията. Печелившият ще получи далекосъобщителен лиценз за честотите, на които сега се излъчва Ефир 2 на БНТ. Според източници от медийния съвет най-вероятно до следващия етап от конкурса за частна национална телевизия ще бъдат допуснати два кандидата.
Войната на КЗК срещу ВАЦ ще продължи през следващия век
Николай Павлов: "Не искам да ги гоня от България!"
Продължението на битката между Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и немската вестникарска групировка ВАЦ се отлага за следващия век. Заседанието на Софийския градски съд (СГС) по поредното дело на антимонополната комисия срещу германската компания беше насрочено за април догодина.
"Войната с ВАЦ е на три фронта. В СГС битката свърши. Те обжалват. Обжалват и решението на комисията. Новото дело, заведено от мен, е за обявяване нищожността на акциите. Първото и второто ги жали [обжалва] ВАЦ, третото образувам аз. Не искам да изгоня ВАЦ от България, искам да ги накарам да си плащат", заяви в началото на месеца Николай Павлов. Засега обаче усилията на антимонополната комисия остават напразни и малките победи на КЗК (обявяване на нищожността на сделката за "Труд издателство", забраната за обща реклама с "Континент" и за размяна на дялове между "Трон" и ВАЦ) не успяват да нарушат монопола на германците. Тактиката с отлагане на делата обаче е печеливша стратегия за немския концерн, който владее вестникарския пазар през последните две години.
Първото заседание по делото на КЗК срещу ВАЦ за обявяване на нищожността на сделката с "Медиа холдинг" трябваше да бъде миналия четвъртък в Софийския градски съд. Делото обаче е отложено за 2000 г. Причината е в изпълнението на съдебната поръчка в Германия, с която трябва да бъдат призовани собствениците на немския концерн, чието седалище е в гр. Есен. Отлагането на делото за април 2000 г. е късмет за ВАЦ, защото, ако антимонополната комисия спечели делото, немските медийни инвеститори ще изгубят вестниците "Труд".
Поредното анти-ВАЦ дело беше заведено на 20 юли в СГС с искане за обявяване нищожността на покупко-продажбата на акциите на "Медиа холдинг" и продажбата на търговските марки на вестниците "Труд". Обвинението към ВАЦ е, че не са поискали разрешение от КЗК за сделката, след като вече са имали монополно положение на пазара. На 21 февруари 1997 г. "ВАЦ - медийна група България" ЕООД купува 30% от акциите на "Медиа холдинг" АД и търговските марки на вестниците "Труд". На новоучреденото дружество "Труд издателство" ООД е предоставен лицензът за ползване на марките, но няколко месеца по-късно правата са прехвърлени на "Медиа холдинг" АД, настоящ издател на вестниците "Труд". Изследванията, поръчани от комисията, показват, че ВАЦ-овият вестник "24 часа" през февруари 1997 г. е имал 40.7% дял на вестникарския пазар. Според Закона за защита на конкуренцията това означава, че немските медийни инвеститори имат "господстващо положение" на пазара и че при концентрация е необходимо предварително да уведомят КЗК.
Адвокатите на ВАЦ използваха в началото на октомври този иск на антимонополната комисия, за да отложат друго дело. "В СГС има искова молба, в която КЗК твърди, че е осъществена концентрация между ВАЦ и "Медиа холдинг". Съгласувана практика не може да съществува между независими предприятия, но в рамките на един концерн това не е проблем", обясни адвокатът на ВАЦ във Върховния административен съд и настояваше за прекратяване на делото. Немската медийна групировка обжалва там решението на КЗК за забрана на общата реклама в "Труд" и "24 часа". Решението на "малкия икономически съд" е от декември 1998 г., но докато обжалването продължава, продължават и публикациите на идентични реклами в двата вестника. Защитата на немската групировка обвърза двата процеса и делото във ВАС беше отложено заради делото в СГС.
На 20 октомври във ВАС обаче са преценили, че между обжалваното решение на антимонополната комисия и новия иск на КЗК няма връзка и са приключили делото. Решението се очаква до месец. "Уведомиха ни, че делото е насрочено, ние подадохме молба да бъде отложено с една седмица, защото бяхме извън страната. Не са уважили молбата ни и са дали ход на делото", обясни адвокатът на ВАЦ Георги Йонев. Защитниците няма да подават жалба. Ако тричленният състав на Върховния административен съд потвърди решението на КЗК за забрана на общата реклама, ВАЦ ще обжалва пред петчленен състав. Така и краят на одисеята за идентичните реклами в "Труд" и "24 часа" едва ли ще настъпи преди края на тази година.
БНТ откри преките предавания
Кореспондентите на държавната телевизия замениха телефонните включвания с репортажи
Понякога, когато има избори, се случват и хубави неща. Така в известен смисъл беше например с програмата на БНТ в дните на местния вот.
Хората, които са гледали внимателно Канал 1 в двата поредни уикенда, сигурно са забелязали множество странни неща. Изведнъж се оказа, че БНТ има много кореспонденти из страната. Някак си неочаквано за редовните зрители на държавната телевизия се разбра, че кореспондентите могат освен да предават информации по телефона за посещението на някой министър, но също и да изпращат картина от някакво събитие. Програмата на БНТ в изборните дни беше може би най-добрият опит на медиата да се доближи до истинската телевизия, която предава със звук и образ това, което се случва. И като всеки прощъпалник в него не липсваха и много комични моменти. Макар че е доста трудно да се прецени дали журналистите или техните събеседници допринесоха повече за това. Ако имаше първа награда за най-глупаво изказване на тема местни избори, функционерът на БСП Георги Божинов без никакви съмнения щеше да я спечели. Той имаше нелеката задача да обясни отношенията на червените към българските турци и ДПС. Тъй като явно не искаше да ги нарече турци или по какъвто и да било подобен начин, Божинов реши да ги определи на лингвистична основа и сътвори мисловна конструкция, която едва ли и самият той може да повтори. В нея живеещите в Кърджали привърженици на ДПС бяха наречени "хора, които говорят на повече от един език". В предизборния пресцентър в НДК миналата събота имаше инсталирана видеостена, където непрекъснато се показваше програмата на БНТ. Когато Георги Божинов изрече своето странно етно-лингвистично определение, прозорците на залата силно се разтърсиха от мощния смях на събралите се там журналисти и политици. За доброто настроение допринесе и вицепремиерът Бакърджиев. Той на два пъти трябваше да отговаря на въпроси за евентуалното му отстраняване от правителството. Първия път в пряко включване от НДК той беше помолен да коментира възможните промени в правителството. "Искам да се върна на вашия предишен въпрос", започна вицепремиерът и известно време говори за изборните успехи на СДС из страната. По-късно той беше попитан в прав текст дали се чувства отговорен за лошите изборни резултати. "Кое е лошо? Може би Видин или Лом? ", измъкна се пак заместникът на Иван Костов.
Самата БНТ също направи немалко за повишаване на настроението в изборния ден. Там първа награда може да спечели диалогът между Иван Гарелов и тв журналистката, командирована от София в един от областните градове. След като видя, че младата му колежка се притеснява много, водещият на "Панорама" реши да разведри обстановката, като я похвали в ефир колко добре се е справила, а след това я посъветва: "Видях преди малко, че репетирате усмивка - усмихнете се". Прочее вероятно без отговор ще остане въпросът защо за отразяването на втория тур на изборите из цялата страна бяха командировани софийски репортери и водещи, които съобщаваха официалната информация от местната избирателна комисия и анонсираха репортажите на "туземните" си колеги. От разположението на регионалните тв центрове из страната възникнаха и ситуации като тази в Разград. Там двамата кандидати, стигнали до балотаж на втория тур, трябваше да пътуват до Русе, за да отговорят на няколко въпроса на живо в студиото на БНТ. Любопитно беше и решението да има пряко излъчване от Петрич например.
Въпреки тези подробности обаче БНТ заслужава похвала за това, което свърши около местния вот. Не може обаче да не се попитаме също и какво правят всички тези кореспонденти по места, когато няма избори?! Нищо ли не се случва в Петрич например, което да заслужава да се покаже в националния ефир? В БНТ явно са останали доволни от така отразените събития и продължиха с практиката да имат преки предавания от провинцията, което е направо революция за държавната медиа. Миналата седмица след официалната първа копка на каскадата "Горна Арда" в "Екип 4" имаше пряко включване от мястото на събитието и интервюта с кметове от района.
Добрата работа покрай отразяването на изборите явно е направила впечатление и на генералната директорка на БНТ Лили Попова. Миналата седмица из коридорите на "Сан Стефано" 29 беше разлепен поздравителен адрес от тв шефката до всички телевизионни работници, които са участвали в отразяването на вота. Единственото смущаващо в него беше броят на тв служителите, които по един или друг начин са допринесли за успеха на държавната телевизия - над 450!
Сред комичните случки по БНТ във втория тур на изборите със сигурност ще се запомни и изявата на шефа на синия предизборен щаб във Варна. Водещият зададе въпрос за това, че в същия ден в. "Монитор" не се е появил на сергиите в града. Както беше станало ясно по-рано, целият тираж на всекидневника за морската столица е бил изкупен рано сутринта. Местният син лидер почти си призна в ефира, че смехотворната акция е била организирана от предизборния щаб на Добрин Митев. "Аз искам да попитам защо днес към Варна са били изпратени повече от три хиляди броя на "Монитор", докато обикновено тук се носят не повече от 800? ", показа завидно познаване на вестникарския пазар шефът на щаба. В крайна сметка той можеше да знае точния брой на всекидневниците същия ден само ако е организирал по някакъв начин изкупуването му. Ако това е така, то е ясно защо го вълнува въпросът със завишения тираж за Варна. Сигурно е много неприятно да си приготвил пари за 800 броя и изведнъж да се окаже, че трябва да даваш три пъти повече. И то в пет сутринта на магистралата край Варна... Ако не беше много опасен прецедент, случаят с "Монитор" щеше да звучи водевилно смешно откъм двете страни едновременно. Всекидневникът на Петьо Блъсков откровено беше вдигнал мерника на синия кандидат-кмет Добрин Митев още преди изборната кампания да навлезе в решаващ етап. Може само да се гадае какви са истинските причини вестникът да отделя точно на Варна толкова внимание точно по този начин. Повечето от нещата, които могат да се отгатнат, пък не звучат много добре за издателите и журналистите от вестника. Кампанията на "Монитор" започна ударно преди около месец, когато вестникът разкри агент на СДС, който шета из Варна. Всеки здравомислещ човек може да се обзаложи, че сините имат много агенти, които шетат насам-натам из татковината и в това няма нищо лошо. В крайна сметка всеки може да си шета и в това няма нищо скандално. Със сигурност агенти на всички партии са правели същото из цялата страна. Разкритият от "Монитор" агент обаче нареждал на медиите какво да пишат - ходел по вестниците и редактирал статии. Според вестника контролирал дори и вестник за малки обяви, което вече наистина е скандално - представете си да не можеш спокойно да пуснеш обява, че си продаваш червената лада например. Прочее, ако някой редактира материали по вестници, това наистина е лошо, но все пак е възможно само ако от вестника са му позволили.
Сагата с дипломата на синия кандидат Добрин Митев също беше смехотворна, но вече от обратната страна. След като се написа, че той няма тапия за висше образование, щабът на СДС-кандидата отговори с документ за завършена специалност "История и география" във Великотърновския университет с общ успех малко над 3.50. При всички случаи по-добре звучи да си признаеш, че си само със средно образование, отколкото да извадиш на показ горните данни... И докато някои моменти от кампанията на "Монитор" срещу Добрин Митев будят само смях сред читателите с коефициент на интелигентност над критичния, то операцията по изкупуването на всекидневника беше наистина опасен прецедент. Някак си нагло е някой да реши, че след като в утрешния брой на някой вестник ще излезе лош материал за приятеля му, просто да застане на магистралата и да изкупи целия тираж. Иначе от тази история "Монитор" може и да излезе с повече ползи, отколкото загуби, защото случката е и огромна реклама за всекидневника. И въобще, ако Бай Ганьо можеше да излезе от страниците на класическата книга, щеше да има двоен повод да се радва - и на вестника, и на противниците му.
България - мръсна приказка
Мръсотията те блъска още от летището
- Живея в Лос Анджелис от около година. Преди това съм живял десет години в Лондон. Работих в "Юнивърсъл", в "Уорнър" и други малки студия и май с това се изчерпват тези десет години.
- В Художествената гимназия. Кандидатствах и в академията, но там не ме искаха и се ориентирах към анимацията. След гимназията влязох в казармата.
- В Лондон отидох през 1990 г. по чиста случайност. Там от няколко месеца бяха на работа двама мои колеги от киноцентъра в Бояна. Емо Симеонов, който сега работи за DreamWorks в Лос Анджелис, беше открил в едно специализирано списание за анимация обява, в която търсеха аниматори за Universal/Amblin - филиал на компанията на Стивън Спилбърг Amblin, в Лондон. Изискването беше да се изпратят рисунки и видеокасета с анимация. Изпратих ги почти на шега и доста се изненадах, когато получих покана и договор за работа. Договорът беше за три месеца пробен период, каквато е практиката в тези държави, и след това може би до края на филма, който правеха. Филмът се казваше American tale и е трудно да се преведе на български, защото се разказва за една мишка с опашка и може да се преведе като "Американска приказка" или "Американска опашка".
- Много малко, но бях с жена ми, която го знаеше добре. Започнах работа веднага. Минаха тези три месеца, след което подписах нов договор за нов филм, издигнах се нагоре по стълбицата и станах аниматор. В това студио работих пет години. Там се срещнахме със Стивън Спилбърг.
- През петте години работих по три филма - American tale 2, We are back, Balto. Вторият филм беше за динозаври и цялата идея беше той да излезе заедно с "Джурасик парк" и да бъде нещо като анимационна версия, но колкото успешен беше "Джурасик парк", толкова безуспешен беше този анимационен вариант. Мина незабелязано с много ниски приходи и за малко щяха да затворят студиото заради това. Но решиха да направят още един филм. Беше по истинска история за едно полукуче-полувълк в Аляска. В този момент в световното кино се случи интересно събитие - събраха се няколко големи имена като Спилбърг, Дейвид Гефин, който е музикален продуцент, и Джефри Катсенбърг, който беше един от основните продуценти в "Дисни", направиха едно абсолютно ново студио в Холивуд, за първи път от 1940 г. година насам. Тъй като студиото в Лондон беше филиал на Спилбърг, те решиха да го затворят и да преместят всички в Лос Анджелис. Аз също подписах договор, който не беше особено изгоден. Там обаче не ми хареса много, защото, след като си живял в Лондон почти шест години, там ти харесва много, а Лос Анджелис не е приветливо място. За мое щастие "Уорнър брадърс" направиха една компания в Лондон и търсеха хора. Тази възможност ми се стори много приятна и си казах, че хем ще остана в Лондон, хем ще работя в друго студио и ще поема малко свеж въздух. Първият филм на "Уорнър", по който работих, беше Space Jam. Реших да остана още една година в "Уорнър брадърс" и направихме още един филм, който беше може би най-лошият филм в историята на анимацията - The Quest for Camelot. Поради неуспеха на филма "Уорнър" решиха да затворят студиото в Лондон и тогава ми предложиха да отида да работя в Лос Анджелис. Трябваше да си помисля и се върнах в София за два месеца.
- В крайна сметка отказах да отида в Лос Анджелис и се върнах в Лондон, където работих с един приятел германец, който си имаше свое студио и правехме реклами. Направихме и един игрален филм - Lost in Space, в който имаше компютърна анимация. Запалих се по компютрите и тогава ми се обадиха от "Сони", което всъщност е бившата "Кълъмбия пикчърс". Междувременно беше започнал един много амбициозен проект с този германец, който искаше да направи свой филм и аз започнах да му правя дизайн на някои от героите във филма. Работата ми беше много приятна и никак не ми се ходеше в Лос Анджелис, но от "Сони" бяха упорити и в крайна сметка подписах договор със "Сони". Това беше преди година. След като заминах за Лос Анджелис, започнах много сериозна програма, за да се науча да работя с компютър. След това започнахме един филм, в който герой беше една анимирана мишка. Междувременно започнах да им правя т.нар. development, което всъщност е дизайн на герои, подготовка за други проекти. Повечето от тях впоследствие отпаднаха, но все пак остана един - втора серия на "Джуманджи", който ще се прави някъде през 2000 г. За него правя доста от дизайните на животните.
- Въобще не ми прави впечатление, защото поради липса на време почти никъде не съм ходил. Събира ми се работа по дванайсет часа на ден. Хубавото на Лос Анджелис е климатът. Там е почти вечно лято, което компенсира липсата на красиви сгради. Лос Анджелис е доста разпилян град. Това много затруднява социалните контакти и оттам нататък човек ходи на работа, прибира се вкъщи и това е. - В най-близко бъдеще е филмът, за който споменах. Оттам нататък много се надявам да продължа с тези неща - дизайн по-скоро като артдиректор, защото малко се поуморих от анимация.
- Когато мога. В случая мина почти цяла година, преди да се върна, защото първо е много далече и времето за отпуска там е много по-различно регламентирано.
- Разбира се - защото имам приятели, семейство. Човек има нужда да си презареди батериите и да се върне да работи, където му е работата. Приятели имам и там, но те са по-скоро колеги и познати, а не истински приятели. Те ми липсват, въпреки че много от тях също се пръснаха по света. Това е една от основните причини да се връщам. Най-важни са хората, а не мястото.
- Колеги от анимацията не. Художници и приятели, с които сме учили заедно, имам. Но от хората, с които работихме в анимацията, почти никой нямам останал. Повечето са някъде по света.
- Бих се връщал заради тези неща, за които ти казах, но професионално просто не виждам как мога да се вмествам. Оттам, където съм отишъл, да се върна тук, в каменната епоха, където почти няма кино... Не че в Холивуд киното е нещо кой знае какво, защото всички знаем какви глупости се правят. Повечето от нещата, които се правят, не са кой знае какво като филми, но просто са добре направени. Има страшно много таланти там. За съжаление това е индустрия, подчинена главно на пари. Изкуството естествено отива на заден план и на всеки от нас му се иска да прави повече изкуство и по-малко комерсиални неща. Но нямаме избор. От тази гледна точка не бих се върнал заради това. Някой ден, като остарея, сигурно ще се върна да живея тук или ще продължавам да се връщам периодично, за да си виждам познатите, близките, да си пия виното в "Мама миа".
- Мисля, че общината или общините на София не си вършат достатъчно добре работата. Накъдето и да погледне човек, е ужасна мръсотия. Нищо не пречи да се чисти по-често. Вярно е, че има напредък, но може още много да се иска и не виждам защо да не може да се постигне. Интересното е, че ако постоянно живееш тук, вероятно свикваш с тази гледка и тя престава да ти прави впечатление. Но като идваш отвън, мръсотията те блъска още от летището, а това е входната врата на една държава. Непрекъснато се говори, че сме част от Европа и как все повече се приближаваме до нея, но по хигиена - лична и обществена, все още сме доста далече. Естествено всичко това е малък кахър на фона на проблемите, които има държавата, но все пак тези грозни железни сергийки трябва да изчезнат от улиците.
- Не особено, защото повечето от приятелите ми успяват да се движат добре в живота, слава богу, пътуват доста и т.н. А и аз винаги, когато си идвам, веднага си влизам в ролята на човек, който все едно никога не е бил навън. Чувал съм от други хора например, че има едно отдалечаване между тях. Те живеят навън и като се връщат тук, не намират нищо общо с приятели. Те ги гледат накриво, не се разбират. Завиждат ли им? При мен за щастие няма такова нещо.
- С много малко в момента поради липса на време. Запознах се с няколко души. Между другото трябва да спомена, че има много българи, които работят в индустрията там. Повече от 20-30, които аз лично познавам, които са в Холивуд. С някои от тях общувам, други нямат нищо общо с анимацията. Но това е един много тесен кръг българи. Не съм имал възможността да се запозная с повече, защото просто нямам време. В Лондон имах повече приятели българи. Сега може би ще се запозная с още, зависи, разбира се, колко ще остана в Америка.
- До голяма степен Лондон е по-хубав за живеене. Но сега започвам да свиквам с другото място и не е толкова неприятно, колкото си мислех, че ще бъде в началото. Сигурно е въпрос на навик. В началото гледах на Лос Анджелис като на някаква грозна дупка, но след това започнах да не го забелязвам, че е толкова грозен и в един момент се свиква.
- В Лондон например във всичките студия, в които работех, групата беше страшно интернационална, бяхме единствените източноевропейци. Тук за първи път в това студио са главно американци, което малко ме плашеше в началото, защото имам едно малко негативно отношение към тях. Но се оказаха свестни хора, интелигентни, с доста добра обща култура и се разбираме. Някои са понаучили български покрай мен. Общо взето, са симпатични млади хора, не излизат много по кръчмите, което беше много характерно в лондонския начин на живот, но това е поради разстоянията и факта, че всеки кара кола и не може да пие, защото ще го глобят.
- Животът е много сложен. Той не е свързан само с това дали човек от благотворително чувство ще дойде да помогне с нещо, а животът ми вече е обвързан с един куп неща там, за да махна с лека ръка и да кажа: сега ще отида там за пет или десет месеца, в България, да понаправя нещо по-артистично. Трябва да е нещо много интересно, за да си зарежа един куп други неща, живот, работа, ако щеш и финансово. А и не виждам как, тъй като аз вече много съм се специализирал в други неща, които не се правят у нас. Просто не виждам какъв ще е този филм.
- Мисля, че да, тъй като там го учих повече и сигурно съм прихванал нещо от британския акцент.
- Хората непрекъснато пътуват из целия свят, мигрират. Интересно ми е защо това се смята за родоотстъпничество, след като е абсолютно нормално и човешко да си търсиш работа другаде. А в такъв случай дори може да се смята, че "родоотстъпвам" на Англия, защото там започнах кариерата си.
Художникът и Картината
Стара мечта на Андрей Даниел е да реанимира картината - тази "красива безполезност". Той я нарича "старомодна мечта". Тя обаче е напълно модна спрямо световните тенденции. Деветдесетте са години на бавната реабилитация на живописта като художествена практика от типа "бои - четка - платно". А Даниел е един от храбрите палеонтолози, които изровиха от нафталина издъхналите динозаври на фигуративността, сюжета, жанровостта. Съживявайки картината, той я доразви. Вмъкна я елегантно в контекста на скучаещия постмодерен свят, при което тя стана по-млада, по-фриволна и по-многозначна.
Авторът и картината - това е интригата в изложбата на Даниел. Те двамата са ту респектирани един от друг, ту очаровани, ту предизвикани. Авторът прониква в картината, както мъжът прониква напористо в жената от серията "Пейката". Зрителят също прониква без проблеми в смисловата плът на творбите - тук и сега, макар изложбата да е кръстена "Не тук и не сега". Тези платна, чужди на форматната и мисловна гигантомания, са максимално комуникативни. Със своята непретенциозност и интелигентност те сриват грамади от предразсъдъци и стигат до детинската невинност на възприятието и чистата радост от рисуването. Отделните разкази в картините съчиняват големия разказ - за художника. От автопортретите например разбрах, че Даниел се възприема като Двуликия Янус. Първом ни изгаря с огнено-кървавото око на Ван Гог, а после ни намига лукаво над роговите очила на Фройд. Пак там някъде, "между доброто и злото", са и останалите му картини - пейзажите, серията "Еротика", великолепните платна "Компания" и "В кръчмата"... Те всъщност са в онова място, което за краткост наричаме живот. Без пудра.
Парчета овехтяла слава
Тодор Колев отново се качи на сцена. Стори го заради юбилейния десети сезон на МГТ "Зад канала" и стария си приятел Крикор Азарян, който постави там "Любов в Мадагаскар". По-добре да не го беше правил.
Легендарните постановки "Човекоядката" и "Догодина по същото време", които сплетоха театралните лаври около челото на Колев, вече са само носталгичен спомен. След "Дванайсета нощ" в Сатирата публиката пак може да се увери какво е останало от нейния кумир. А то не е чак толкова много. В безличното като цяло сценично присъствие на актьора тук-там се промъква случаен жест от "Опасен чар", закачлива интонация от "Двойникът", поглед, отработен в "Господин за един ден". Тодор Колев не само не се разкрива в нова светлина, той дори не е познатият Тодор Колев. Вместо да сглоби образа на възрастен мизантроп, съдържател на западнало кино във Виена, чието старо познанство с Клаус Кински му дава шанс за един ден да попадне в света на бляскавите киноилюзии, актьорът разпилява парчета овехтяла слава по сцената. А вероятно фактът, че пиесата на австриеца Петер Турини (превод Владко Мурдаров) се поставя за първи път у нас, е попречил на режисьора Азарян да ореже излишните дължини от втората й част. Затова диалогът между Колев и Анета Сотирова се проточва, натежава и губи ритъм.
"Около вас всичко е сиво и скучно", пише в рекламната брошура за спектакъла. Уви, точно така е. Асът на черната вълна
"Дал съм път в киното на цяла плеяда известни актьори - казва Джорджевич. - От Милена Дравич, играла при Паскалевич в "Буре с барут", през прочутия комик Мия Алексич до Драго Чумич и младите Ана Софренович и Душица Жегарац, които сега се котират добре в Лондон. Голям брой от моите артисти имаха щастлива кариера. Казват, че го дължат на мен. Но нали знаете - който носи щастие на друг, не значи, че самият той е щастлив."
- Запитали великия английски режисьор Дейвид Лин дали артистите след приключване на снимките му се обаждат и той след дълъг размисъл отговорил: "Ах, да - веднъж получих за Коледа картичка от Джули Кристи. " Та и аз така... Ето, изминаха 25 години, откакто работихме за последно с Любиша Самарджич, а той дори не ми се е обадил по телефона... - Ами като продуцент е наясно с всички финансови мурафети, но като режисьор не е нещо особено. Или както казва Милош - не Форман, а осветител от моя екип: "Режисьорът е човек, който знае от всичко по нищо! " Самарджич, когато снима една сцена, прекалено много мисли колко пари ще му излезе и забравя да вложи сърцето си.
- Това беше феноменът на 1967 г. Наред с "Утро" излязоха още няколко филма на Жика Павлович, Александър Петрович и Душан Макавеев, които се сблъскаха с официалната социалистическа политика. Чрез Черната вълна Европа се запозна с югославското кино. Имахме голям успех, политиците не можеха нищо да направят, а в партийния печат едва я споменаха, след което изобщо не се дискутираше като явление.
Но черната вълна отдавна премина, титова Югославия изчезна и сега има нови теми в киното ни. Излиза млада генерация кинематографисти. Те се занимават с днешната действителност. Защото всичко, което се случи у нас, е повече от фантазия, повече от звездни войни.
- В началото интелектуалците бяха против агресора, а сега са против Милошевич. Интересно е друго - покрай новите политически движения и партии някои кинорежисьори много умело успяват да получат финансова подкрепа, защото за разлика от държавата партиите имат пари. И какво става - по време на митинг на Демократическата партия Паскалевич дошъл и преговарял два дни с лидера им Джинджич и така получил субсидия за филм. Кустурица пък, когато снима "Ъндърграунд", получил директно от Милошевич 4 млн. марки за сцените в Пловдив. Обаче, когато рейтингът на Милошевич започна да пада, Кустурица отиде при един мафиотски тип в Черна гора - Джуканович. Сега Емир ще снима нов филм, "Белият хотел", и то в Черна гора. Излишно е да ви казвам, че днес той е пръв застъпник на Джуканович. Отделните партии от опозицията започнаха да финансират филми, но това е вид контраудар на миналото - някога социализмът плащаше, но тогава имаше само една партия.
- Да, и тя е факт. Но филми, надъхани с такива идеи, нямат художествени качества и на никой фестивал не ги искат.
- Ами аз ще застана на прозореца, ще си запаля цигара, ще гледам какво става навън и ще го отбележа в някоя книга. За всяко нещо има определено време, или както пише в Библията: има за сеитба, има и за жътва. Аз казвам - има време, в което само се сънува, а има време, в което само се плаща.
- Аз все сънувам, вярвам в съдбата, в късмета и инстинкта. Животът е фантастичен почти като в роман на Милорад Павич - не знаеш каква изненада ще ти поднесе.
- Не. Милорад е член на Коронния съвет, който е монархическа структура и защитаваща интересите на бъдещия крал на Югославия - Александър. Но мисля, че Павич членува в съвета поради друга причина - има шанс да му се разкрие комбинация за Нобелова награда.
Свръхпредлагане блокира захарната индустрия
Главният икономист на Международната асоциация на производителите на захар Тони Хана заяви пред участниците в годишната среща на производителите в Брюксел, че ако настоящите цени на захарта се запазят на тези нива през следващите три-четири години, австралийските и тайландските производители ще бъдат изтласкани от пазара. "Пазарът ще се захранва от Бразилия и държавите, които постигнат почти двойно по-ниска себестойност на производство на захар от текущата. Оптимист съм за състоянието на индустрията в дългосрочен аспект. Ако няма големи нежелани отклонения в атмосферните условия, вярвам, че до пет години ще изчерпаме излишъка."
Към 30 септември световните запаси на захар възлизат на повече от половината годишно потребление в глобален мащаб.
Допълнителен натиск върху цената на захарта се очаква да окаже предстоящата годишна среща на Световната търговска организация през декември в Сиатъл. Основна тема на форума ще бъде негативната позиция на Европейския съюз относно либерализирането на пазара на захар.
Измъчени страсти
Ако някой обяви една пиеса за актьорска, в 90 на сто от случаите той има наум, че изпълнителите в нея са оставени на воля да изиграят онова, което им е по сърце, а сюжетът и постановката не залагат интелектуални клопки на публиката. Е, има и изключения, но това не се отнася за спектакъла "Последният страстен любовник", режисиран от Гриша Островски. Всъщност тук режисьорската работа е потулена доста добре в крайния продукт от сътрудничеството на Островски с актьорите Ириней Константинов, Мария Статулова, Силвия Лулчева и Стефка Янорова. Когато той се е присъединил към четиримата, изпълнителите вече са били определени, а пиесата на Нийл Саймън - избрана. Очевидно е оставало само някой да ги погледне с професионално око от салона, за да поправи или шлифова някой и друг щрих в играта им.
Историята е проста: 45-годишен мъж с дълъг брак зад гърба си решава да си позволи една-единствена изневяра, за да разбере и той нещо от живота. И в трите си опита за прелюбодейство обаче попада на неподходяща жена. Саймън наистина е дал шанс на изпълнителите да се разгърнат в колоритни типажи. Но на премиерния спектакъл в театър "София", който предоставя сцената си на това представление, четиримата се държаха като студенти на приемен изпит пред проф. Островски. Радостта от добрия актьорски шанс не пролича нито в скованото поведение на Ириней Константинов, нито в хватките-клишета на Мария Статулова. Най-непринудена беше най-младата от четворката - Стефка Янорова.
Болки в жанра
Чух Александър Йосифов да казва в интервю, че "операта" му "Доктор Охболи в Африка" е за деца от 5 до 95. Нямаше да сбърка, ако бе се концентрирал върху публиката около 5. Всеобхватността до известна степен звучи като оправдание за безадресност.
Това, че за децата трябвало да се пише като за възрастните, само че по-добре, е фраза, която намеква за качество. Откакто хлапетата започнаха да се самообразоват, самовъзпитават и самозабавляват, препускайки по тв каналите, правилото на Максим Горки прашасва. Чичковците и лелите, които се опитват да създават нещо за децата, сега пъшкат, за да влязат в темпото на МТV и да съберат максимално количество информация в единица художествен факт. От това надбягване с клипкултурата често се раждат ни раци, ни риби. Хем не е приказка, хем не е и справочник. Да се четат, слушат или гледат хибриди е еднакво досадно и за децата, и за родителите.
Александър Йосифов сам е написал текста. Личи си, искал е да надскочи приказката, да се изкаже по някои днешни въпроси на битието. Лошите Бармалей, Фарфалей и Таркалей са мутри от подземния, пардон, от нашия си свят. Разпознаваме ги по специфичния им сленг, от разговорите за банана-гейт, за сметки в зелени гущери и прочие злободневия. От лагера на добрите Докторът не пропуска да спомене ниската си заплата. Диалозите нито са забавни, нито са разбираеми малчуганите. И тъкмо когато започнат да се въртят на стола, а придружаващият родител решава да поизлезе, за да си ги прочете тези прозаичности във вестника, идва ред на музиката и танците. Звукова характеристика на отделните герои липсва, макар че приказката предоставя райски възможности за музикален колорит. За сметка на това пък режисьорката Светлана Атанасова, хореографката Антоанета Алексиева и художничката Евгения Раева са се възползвали от многоцветието на екзотиката. Заради тези островчета си струва да отидеш в Музикалния театър "Стефан Македонски".
Валутна седмица под знака на фундаменталните данни
През изминалата седмица валутният пазар бе движен от публикуването на фундаментални за американската и европейската икономика данни за третото тримесечие на годината. Концентрацията на данните за печалбите на американските компании, съотнесени към акционерния им капитал, БВП на американската икономика, заетостта и издръжката на заетите в Съединените щати и паричният агрегат М3 в еврозоната доведе до преодоляването на рекордни граници в двете посоки на еврото спрямо долара в рамките само на три дни. Намаляването на брутната печалба на една акция на петролните компании поради стесняване на маржа на печалбите на рафинериите и на телекомуникационните компании в резултат на ценовата война в тарифите на разговорите на дълги разстояния (AT&T загуби 18%) натиснаха на 25 октомври Dow Jones надолу, което повлече след себе си долара до 1.068 от 1.0795 за евро в края на предходната седмица. В очакване за по-голямо от отчетеното за август увеличение на М3 в еврозоната на годишна база (5.7%) през септември и породените от това засилени очаквания за повишаване на лихвите в еврозоната на 4 ноември играчите на пазара излязоха на дълги позиции в евро, което на свой ред оскъпи единната европейска валута до едноседмичен максимум от 1.081. Веднага след публикуването в сряда (27 октомври) на 6.1 - процентовото увеличение на М3 за септември на годишна база (критерият на Европейската централна банка е 4.5%) инвеститорите скъсиха позициите си в евро. Резултатът - едномесечен минимум на еврото спрямо американската валута от 1.054. Часове по-късно данните за ръст от 4.8% на БВП на САЩ на годишна база за тримесечието при очакван от анализатори и инвеститори 4.5% бяха разтълкувани от пазара като незадоволително охлаждане на американската икономика и неизбежна лихвена корекция във възходяща посока на 16 ноември. Еврото поскъпна до 1.056 за долар, за да се срине до 1.047 след изявленията на финансовия министър на САЩ Лари Самърс за задоволителен ход на икономиката на САЩ, преди да тръгне отново нагоре и после пак надолу в петък.
Подобно бе и поведението на йената спрямо долара след изявлението на финансовия министър на Япония Киичи Миядзава за намерението на японското правителство да инжектира икономиката с финансов пакет на стойност 10 трилиона йени (96 млрд. долара). Доказала независимостта си от финансовото министерство през последните 18 месеца, централната банка на Япония обяви, че ще изкупува държавни дългови книжа, чрез които правителството на Кейзо Обучи планира да набави ресурса от 10 трилиона йени извън обемите на ежедневните операции на банката на открития пазар. Отказът на японските централни банки да си закупят правителствени книжа при предишните емисии за финансиране на правителствените инжекции (120 трилиона от 1992 г. насам) повиши дохода по 2 и 10 годишните държавни облигации, база за цената на банковия ресурс, имаше за резултат намаляване на кредитния рейтинг на страната от Moody's. Новината веднага оскъпи йената до 103.71 йени за долар - ниво, близко до 44 месечния максимум от 103.20 достигнат на 15 септември. Скъпата йена на свой ред породи очаквания за намаляване приходите на японските износители, което натисна надолу борсовия индекс Nikkey 225 до 17 380. Логично последва поевтиняване на йената до 105.30, катализирано и от намерения за валутна интервенция от централната банка на Япония.
На вътрешния пазар левът запази високите си стойности в относително изражение заради положителния лихвен диференциал (продава) на междубанковия пазар в България и ЛИБОР в евро (1.84% за едномесечните, 2.09% за тримесечните, 3.04 за шестмесечните и 4.21% за годишните депозити) в полза на лева.
Усещане за Америка
"Брилянтин" е сред софийските заведения, които напомнят за американската поп-култура не само с името си. Посетителите на клуба на столичната улица "Христо Белчев" (на 20-ина метра от ъгъла с "Алабин") не са заплашени да се изгубят в сумрак и вълма цигарен дим. Освен с добро осветление и вентилация, заведението може да се похвали и с приятно, макар и непретенциозно обзавеждане - няколко ниски масички с канапета и барплотове с удобни столове. Пастеленорозовите стени са покрити със снимки - Джон Траволта и Оливия Нютън-Джон в хита - кръстник на клуба, Лайза Минели и Мерилин Монро.
Американска следа има и в менюто - големи салати с грах, царевица, пушено пиле и маслини и много популярния отвъд океана "Клуб сандвич". Всъщност "сандвич" не е съвсем точно, защото става въпрос за четири двойни триъгълни филии с пържени картофи и салата. Останалите тостери (с шунка, с пушено сирене и кашкавал, и с бекон и кренвирши) също са толкова богати и се препоръчват само на особено гладни.
Иначе заведението предлага шест вида спагети, равиоли с рокфор и сирене крема и френска лучена супа. При десертите освен стандартните палачинки, мелби и плодова салата в менюто са включени унгарски сладкиш и пържен сладолед.
Въпреки добрата кухня повечето посетители в "Брилянтин" са седнали на чашка. Алкохолът е предимно марков, а асортиментът е като в повечето софийски заведения - няколко вида водка, джин, уиски, българска и вносна бира. Предлагат се и около 20 коктейла, сред които по-редките са Водка-тини (водка, сух вермут), Пикадор (текила, кафе ликьор) и Between the Sheets (коняк, ром, кюрасо).
Основната клиентела в "Брилянтин" е от околните адвокатски кантори и офиси. Дори след края на работното време клубът е сборен пункт за нарастващия брой юпита (млади градски професионалисти) в София. Вероятно защото сред плюсовете му е и ненатрапчива музика, която позволява спокойно да се водят разговори.
Царевична салата с пилешки дробчета
Приготвяне:
От салатата изхвърлям външните поувехнали листа, останалите отделям от кочана и измивам обилно с вода.
Пресния лук нарязвам на тънки колелца. В една купичка разбърквам до хомогенна смес оцет, сол, пипер, олио и бульон.
Накрая добавям лука към заливката. Отцедените царевични зърна мариновам в част от заливката и разпределям по средата на чиниите. Отцедените листа салата топвам в останалата заливка и нареждам красиво около царевицата. Пилешките дробчета, които щателно съм проверил за остатъци от жлъчка, изпържвам в масло на среден огън и подправям със сол и пипер. Разпределям изпържените дробчета върху царевицата, поръсвам останалата заливка отгоре и сервирам веднага.
Дъщерята на Муравей стана дипломат
Йоанна Муравеева Радева, дъщерята на финансовия ни министър, започна преди месец работа в Министерството на външните работи, съобщи говорителят на дипломатическото ведомство Радко Влайков. Щерката на синия финансов министър е назначена в неговия отдел на длъжността главен специалист.
Доскоро въпросната служба се състоеше само от г-н Влайков, чиято официална длъжност е началник на службата на говорителя, и неговата секретарка.
"Йоанна е оптималното съчетание на дипломат и човек, който има опит в работата с медиите", не пести похвалите си за министерската щерка Радко Влайков. Според него Йоанна Радева има най-доброто възможно образование за тази длъжност. "Тя не е завършила в Москва", уточнява говорителят на външно - дипломирала се в свищовския университет в специалността "Международни икономически отношения". Според Влайков новата му подчинена владее два чужди езика - английски и немски. "Какво по-добро съчетание", възкликва началникът на службата на говорителя.
Източници от външното министерство разказват, че Йоанна Муравеева всъщност е започнала работа в службата на говорителя, защото й предстои да замине на работа в САЩ. Отвъд океана дъщерята на финансовия министър щяла да бъде назначена като пресаташе на българското посолство там. Информацията за това вече е стигнала до мисията ни в Щатите, разказват хора оттам.
Преди да стане главен експерт в службата на говорителя на външното министерство, г-ца Радева беше кореспондент на всекидневника на СДС в. "Демокрация" в Пловдив. От града на тепетата Муравеевата дъщеря пращаше и кореспонденции за радио "Свободна Европа".
Шиляшки анализира изборите
"О-о-ох, сега да видим как ще анализираме изборите", въздъхна Шиляшки миналата седмица в НДК, докато лидерите на СДС заемаха местата си за първата пресконференция на синята партия в изборната нощ. Шефът на родната енергетика беше сред публиката и видимо не говореше на никого около себе си. И докато лидерът на СДС Иван Костов наистина правеше анализ на изборните резултати, съименникът му Шиляшки не криеше възхищението си: "Браво, браво, браво, премиере". Понякога, макар и рядко, шефът на НЕК си позволяваше да нарича министър-председателя и "Иван", естествено пак след много суперлативи. В един по-скучен момент от устата на Шиляшки се отрони друга въздишка: "Какво ще правим сега с Горна Арда... ". По-нататък той се опита и след време успя да установи контакт с колегата си Муравей Радев, който седеше на официалната трибуна. Двамата, за съжаление, си комуникираха посредством знаци, непонятни за околните. Въпреки това обаче изглеждаше, че се разбират отлично, защото се усмихваха и клатеха глава по начин, който говореше за това, че този вид общуване им допада.
Поуката от изборите е изборът на поука
Сред многото оповестени победи и малкото половинчато признати загуби на местните избори печеливши се оказват избирателите. Това е оценката на половината от пълнолетните българи според данните от експресно изследване на "МАРКЕТ ТЕСТ", проведено два дни след втория тур.
Обществената равносметка отчита ясно както успеха за БСП, левите и по-малки партии, така и загубата на СДС и ДПС. В зависимост от политическите си пристрастия хората са склонни да открият в резултатите и успех, и провал за всяка една от политическите сили. Многозначността на оценките всъщност е най-доброто след местните избори, защото позволява да се намерят точните обяснения при анализа на това, което се случи. И тези възможности са не само за политиците, но и за гражданите.
Новото гражданско самочувствие на българските избиратели намира опора не само в изборните резултати, а и в близостта с позицията на президента - 56% от интервюираните заявяват, че тяхното мнение съвпада с изразеното от държавния глава. Въпреки че една четвърт от пълнолетните българи не са запознати с обръщението му от края на миналата седмица, общата посока на обществените и официалните оценки има наистина значима стойност. Дали президентът каза това, което мислят хората, или хората споделят това, което са чули от държавния глава, е трудно да се определи днес. Ясно е обаче, че в обществото има значима степен на общност на позициите по актуалните проблеми, които стоят пред изпълнителната власт, и възможностите за решаването им.
Подреждането на приоритетите за работата на правителството отразява темите от президентското становище. Като най-важна задача гражданите поставят решаването на социалните проблеми. За втори основен приоритет се определя борбата с корупцията на високите етажи на властта. Работата по европейското интегриране на страната и персоналните промени в правителството са на трета позиция, но са сред най-акцентираните задачи.
Разширяването на социалната база на правителството е един от многозначните отговори на въпроса за актуалните задачи на изпълнителната власт. В него се съдържа не само констатация за загубата на обществено доверие, но и препоръка за начина, по който тя може да бъде преодоляна. Промяната в стила на управление е очаквана от обществото.
Поуките след местните избори наистина са много. Въпрос на политическа и управленска зрялост е те да бъдат правилно разчетени и използвани в интерес на обществото.
Данните са от експресно национално представително проучване на "МАРКЕТ ТЕСТ", проведено по поръчка на в. "Капитал", 25-27 октомври 1999 г. Диалектика
Зам.-промишленият министър
Министърът на външните работи
Популярни български диджеи ще миксират музика на живо в някои от новите предавания на Radio France Internationale - България.
Известният ни сатирик
Дълъг разговор проведоха в нощта на изборите в НДК преизбраният шеф на Столичния общински съвет Антоан Николов и звездата от "Хъшове"
Виц на седмицата
В деня след изборите шефът на единия от предизборните щабове отишъл при своя кандидат и казал:
- Имам една добра и една лоша новина... - Започни от лошата - казал смело кандидатът.
- За конкурента ни са гласували 65% от гласоподавателите - отговорил му предизборният експерт.
- Каква може тогава да е добрата? - учудил се съкрушено кандидатът.
- За теб са гласували 66% - отговорил гордо шефът на щаба.
Попитали радио "Ереван":
- Кога ще е третият тур на местните избори в България?
- Другата седмица в Скопие, отвърнало без замисляне прочутото информационно средство.
Монополът на Робева е разбит
Бившата старша треньорка на националния отбор не пуска базата на "Герена"
Националният отбор по художествена гимнастика премина от ръцете на досегашния едноличен лидер Нешка Робева в комисии от най-добрите ни специалистки. Те вече са изцяло ангажирани и отговорни за бъдещето на този спорт у нас. Идеите за промяна узряваха няколко месеца, докато управителният съвет реши: закрива се длъжността старши треньор на държавния тим. Събитието бе наложително, тъй като България отстъпи водещото си допреди няколко години място на Русия, Украйна, Беларус, Гърция и др. Новото ръководство на федерацията, изградено изключително от млада генерация, разби монопола на Робева, граден близо две десетилетия. Нешка Робева обаче се запъна на изхода на залата на "Герена". "Там други ще влязат само през трупа ми", заяви тя пред БНТ.
В началото на деведесетте години Българска федерация по художествена гимнастика (БФХГ) осигури възможност на наши треньорки да работят по света и да подпомагат страни, които развиват този спорт. "Чужденките" пък трябваше да се отплащат с безрезервна подкрепа на националния ни отбор на състезания чрез въздействане върху техните съдийки. Тази тактика носеше огромен успех, докато не се изроди. Робева пое два кръстоносни похода с единствената цел да монополизира гимнастиката у нас. От една страна, тя привличаше всички надежди в "Левски" с обещанието да станат националки и така ограбваше труда на останалите клубове. От друга страна, се чувстваше застрашена, защото бившите нейни състезателки станаха добри специалистки. И тя натири непокорните треньорки извън страната. В един момент те сами започнаха да си тръгват, прогонвани от едноличното управление на Нешка. В чужбина специалистките се заредиха с амбицията да се противопоставят на стила "Робева". Не само че не помагаха, но започнаха да оказват влияние на техните ръководства за негативното поведение към българската гимнастика. Най-големите "врагове" сега са ни гърците, където работи Ирина Илиева. Тя бе треньорка в ЦСКА, докато Нешка не й взе две състезателки. Подобна е ситуацията с бившата треньорка от "Славия" Людмила Димитрова. Нейната гимнастичка Димитрина Тодорова бе неправомерно заменена с Диана Попова за олимпиадата в Барселона '92. На контролни момичето бе с много по-добри постижения от Диана. Димитрова заведе дело срещу БФХГ и го спечели. Възпитаничката й бе обезщетена финансово, а самата тя замина да работи в Канада. Талантът й като водещ специалист бе оценен от рускините, които я поканиха в отбора им в последната фаза на олимпийската подготовка преди Атланта. Людмила внесе всичко най-модерно като тенденция в съчетанията на рускините и те ни смачкаха на игрите в САЩ. Българските треньорки, работещи в чужбина, до такава степен изградиха нетърпимост в личните си взаимоотношения с Нешка Робева, че всяка българска състезателка, изведена от нея, бе превръщана в жертва на килима. В това си постижение обаче Нешка не бе сама. Тя срещаше абсолютната подкрепа на бившето ръковдство на БФХГ, а екипът й бе внимателно подбран само с "подходящи" хора.
В световната художествена гимнастика има два начина на подготовка - централизиран и децентрализиран. Първият е скъпоструващ, но в малки страни като нашата, които искат да стигнат върховете, той донесе огромни успехи. Приносителят, изпълнителят и идейният вдъхновител на този модел беше Нешка Робева, но като структура системата също бе абсолютен монополизъм - този на клуб "Левски". Впоследствие заради огромните амбиции на Нешка да обсеби всичко в тази област моделът деградира. Тя го обърна в своя полза, за да гради личен авторитет.
Преди известно време Комитетът за физическо възпитание и спорт (КМФВС) задължи федерациите да направят правилници за преминаването на състезатели от един клуб в друг с трансфери. За да се разбие монополизмът на Робева, БФХГ реши националният отбор да премине на децентрализирана подготовка. Така всеки клуб ще работи спокойно с кадрите, без страх, че трудът им ще бъде ограбен. Състезателките ще се събират рядко, най-вече преди важни състезания. Единствено това няма да важи за ансамбъла. Оттук произлезе и закриването на поста старши треньор.
Залата по художествена гимнастика на "Герена", в която работи Нешка Робева, с решение на Министерския съвет е обявена за национална база. Но тъй като интересите на националния отбор с Робева като старши треньор се съчетаваха с тези на "Левски", по естествен начин тази база стана на синия клуб.
Сега обаче президентът на БФХГ Мария Гигова поиска официално от спортния министър Цвятко Барчовски залата да бъде обявена за публична държавна собствност. Никой не гони Нешка Робева от "Герена" и не й забранява да работи - нито там, нито където и да било. Тя ще може да ползва половината от залата, след като клубът й заплати наем на федерацията. В другата част ще се готвят националките. Робева обаче не е съгласна на това, въпреки че клубът й има хале в бившето спортно училище на "Левски" в кв. "Иван Вазов". Оказа се, че Робева е имала апетит и към залата по спортна гимнастика, която е в същия корпус на "Герена".
"Г-жа Робева и клубът по стрелба "Нове" поискаха да вземат залата по спортна гимнастика, дадена на "Левски-Куадро", но не успяха, каза изпълнителният директор Никола Проданов. - Преди месец предложих на Илиана Раева частният й клуб да стане наемател на половината от обекта, като предплати за година или две, за да се направи ремонт. Понеже нямаме право да пускаме какъвто и да е наемател, трябваше разрешение от ОСК "Левски". Нешка обаче се оказа против. Пред 20 души тя се разкрещя: "Тази мръсница няма да я пускате никога на "Герена", защото ще ми окраде състезателките". Сега Илиана подаде молба да стане член на ОСК "Левски" и да осъществим проекта".
Този див, див Запад ще решава титлата в НБА
Само "Портланд" направи отбор с качествата на шампиона "Сан Антонио"
Започва първият нормален сезон в Националната баскетболна асоциация (НБА) след локаута и ерата на Майкъл Джордан, но вероятно той няма да бъде по-различен като завършек в сравнение с предишния. През пролетта "Сан Антонио спърс" се оказа най-подготвен за сгъстения сезон от 50 мача, когато някои отбори играеха по три срещи в три дни, и стана шампион. Сега, когато трансферният период бе спокоен, предсезонната подготовка върви по график и се играят по 82 срещи на сезон, тимът на Грег Попович ще се опита да докаже, че успехът не е случаен. Може би само "Портланд" успя да събере толкова качествен ибалансиран отбор и ще бъде основния съперник на "Спърс" по пътя към титлата. Добро представяне се очаква и от "Лос Анжелис лейкърс". На изток изненадата ще бъде "Шарлот хорнетс". Много сериозна конкуренция ще му бъде "Маями" и вероятно "Индиана".
Голямата заплаха за шампиона ще дойде най-вече от съперниците в Западната конференция, където отново са събрани по-качествените състави. Разликата между двете части на НБА бе твърде голяма още през миналата година, но след лятната пауза тя се увеличи драстично. На изток отборите са по-стари, по-бавни и все недоволни. В момента там има само четирима добри играчи - Алън Айвърсън, Стивън Марбъри, Алонзо Морнинг и може би Винс Картър. Никой от първите трима обаче няма да се добере до наградите в края на сезона (освен ако Айвърсън не се възползва от слабите съперници и не повтори титлата за реализатори). За сметка на това в Западната конференция се забелязва една плеяда от имена, която започва с Кевин Гарнет, Тим Дънкан, Шакил О'Нийл, Скоти Пипън, Крис Уебър. Подобен случай на толкова драстична разлика между двете конференции не е имало отдавна.
Все пак не всичко в тима на "Сан Антонио" е наред. Треньорът Грег Попович ще трябва да намери заместник на един от най-полезните играчи в отбора си - Шон Елиът. Той ще пропусне сезона или по голямата част от него, след като претърпя трансплантация на бъбрек. Какво представлява "Спърс" без Елиът? "Трудно ще намерим човек, който да върши същата работа. Няма да търсим, защото няма на стане", заяви Попович. В плейофите той натовари Елиът да пази най-добрите реализатори на противниковите отбори. Никой от вероятните заместници Джарен Джаксън, Малик Роус и Чъки Браун не може да го прави толкова добре. Успокояващото е, че отборът съхрани нападателната си мощ в лицето на центровете Дънкан и Дейвид Робинсън.
"Портланд трейл блейзърс" ще трябва да потвърди представянето си от миналия сезон, когато стигна до финала на запад, но този път надеждите са за успех над "Сан Антонио". Отборът на Майк Дънлеви разполага с възможности да го постигне. С новите попълнения Скоти Пипън, Стив Смит и Детлеф Шремпф "Блейзърс" вече има потенциала да се бори за шампионската титла. Привличането на Пипън е последният силен ход. С шестте си титли в Чикаго Скоти има необходимия опит, за да се превърне в истински лидер за един амбициозен и вече балансиран състав. Въпреки че миналата година направи слаб сезон в "Хюстън", ръководството на "Портланд" не се поскъпи да изпрати към ракетите шест свои играчи в замяна на 34-годишната звезда. Скоти не издържа на тежките взаимоотношения с Чарлз Баркли и ако сега намери своя психологически пристан в Портланд, от него може да се очакват само добри изяви. Най-големият проблем ще бъде липсата на качествен център. Арвидас Сабонис все още си държи цената, но е твърде бавен за битка с очевидно по-бързите Робинсън и Дънкан ("Сан Антонио") и Шакил О'Нийл ("Лейкърс").
"Лейкърс" ще разчита на друга ключова фигура от легендарния "Чикаго", за да си върне блясъка от 80-те години - треньора Фил Джаксън. Неговата задача е да направи от звездите отбор с ново отношение към играта и мачовете. Езерняците разполагат с отлични реализатори като Шак, Кобе Брайънт и Глен Райс. Това вероятно е най-доброто трио в лигата, но като колектив "Лейкърс" е твърде далеч от останалите състави в Западната конференция. Джаксън се захвана да подобри защитата, но предупреди, че ще трябва да се изчака няколко месеца, докато се получи желаният от него "триъгълник". "Съперниците ни имат по едно или две момчета, които трябва да се приобщят към основната група. Аз трябва да направя от 18 души едно цяло. Имаме време, защото може за някои сезонът да започва през ноември, но за нас истинският сезон е през май", заяви Джаксън.
През лятото "Шарлот" не загуби нито един от своите играчи, но за сметка на това прибави нови имена. Така тимът вече има поне по двама качествени баскетболисти на всеки пост, а лагерът се превръща в битка за титулярното място. Дерек Колман и Антъни Мейсън са в люта конкуренция за мястото на крилото, а Дейвид Уесли и новакът Барън Дейвис пък ще спорят кой да върти играта. Гардът Еди Джоунс и центърът Елдън Кембъл, които през март дойдоха от "Лейкърс", вече имаха достатъчно време да се сработят с останалите играчи. Изглеждат и доста по-агресивни от периода си в Л.А. Стършелите поработиха доста здраво през лятото още преди първите официални лагери, за да могат всички да се сработят.
Най-сериозният съперник на "Шарлот" за титлата на изток се очертава "Маями". "Горещите" и миналата година бяха най-добрият отбор в конференцията, но за втори пореден път паднаха още в първия кръг на плейофите от "Ню Йорк". Мнозина очакваха, че това ще доведе до лятно почистване сред играчите, но не познаха. Причината - същият този състав печели в три поредни години първото място в Атлантическата дивизия и два пъти поред завършва с 66.7% успеваемост. Най-сериозното ново попълнение е Отис Торп, който дойде като свободен агент от "Вашингтон". Така "Маями" ще бъде същият отбор, но с една година по-стар и по-опитен. Райли обаче не се притеснява. "Ние не сме старци с бели бради. Това е "Юта". Тази година ще се опитаме да се поучим от грешките и да вземем своето", заяви треньорът. Това, изглежда, няма да е трудно сред мъглявата конкуренция в Атлантическата дивизия и цялата Източна конференция.
Бяхме като малки експериментални зайчета
Бианка Панова, световна шампионка от Сараево '90, настояща треньорка в Белгия, пред "Капитал"
- Учудвам се, че толкова дълго време чакаха, тъй като гимнастиката ни отдавна няма резултати. Мария Петрова беше последният мохикан и след нея всичко тръгна надолу, за да се стигне момент, в който дори не можем да влезем в осмицата и да спечелим олимпийски квоти. Престижът на българската гимнастика е абсолютно уронен. По-рано се чувствахме горди, че сме български специалистки, работещи в чужбина, а сега навсякъде се говори руски език. Модата е руска и това е благодарение на всички вътрешни борби. Според мен Нешка вече е една много изморена жена. Може би е психически изтощена и би трябвало сама да се сети да напусне мястото и да освободи път на младите.
- Аз лично се чувствам една от най-пострадалите от Нешка във всяко едно отношение. Нека си припомним 1988 г. След големия ми крах на олимпийските игри в Сеул, когато тя обяви, че съм изпуснала нарочно бухалката, за да проваля нея, нейната кариера и България. След това продължих да се готвя при абсолютен саботаж отвсякъде. Добре, че се намериха някои смели жени от федерацията, които ме оставяха да тренирам сама. Най-парадоксалното беше, че играех само по шест часа на ден, защото нямах възможност да ползвам друга зала. И вместо 16 часа на ден с мъки и болки, само с шест часа на ден, с желание и любов, успях да взема три златни медала на световното в Сараево '90. След това ми отнеха състезателните права. Опитах се да се върна за олимпиадата в Барселона '92, но отново ми бяха отнети правата заради абсолютно неприемливи условия. Робева искаше 80% от всичките комерсиални дейности. Каза ми: "Бианке, аз ще те пусна да участваш, но при условие че подпишеш две години след това да даваш 80% за "Левски". След което напуснах страната.
- Ако започна да говоря на тази тема, няма да ни стигне цяла година. Тези методи бяха по правилото "целта оправдава средствата" и ние бяхме като малки експериментални зайчета, които само слушаха и изпълняваха всичко, защото иначе ни заплашваха, че майка ти ще напусне работа, баща ти не знам си какво, сестра ти и брат ти, като кандидатстват, няма да бъдат приети и т.н. Това беше всъщност нейният метод. Мъжът ми Чавдар Нинов например беше водещ терапевт в първи кабинет на всички олимпийски спортове по рефлексотерапия в България, когато се запознахме. Когато Нешка разбра, че имаме нещо общо, за 24 часа той беше уволнен от "Левски", тъй като това беше длъжност към клуба. Знам от Диляна Георгиева, от Лили Игнатова, от Анелия Раленкова, че тя всъщност ги държеше с апартаменти. Или ще играеш, или няма да си получиш стимула. Тия момичета са давали много повече от това, което тя им даваше. Няма да забравя също кръвта по тоалетната в Япония, където тя ме смаза от бой и каза "ще те убия, момиче заради България", защото аз бях единствената, която възропта срещу системата, и заявих, че няма да бъда третирана като животно, като някаква безумница, която изобщо не знае за какво става въпрос (разговорът прекъсва, защото Бианка се задавя от сълзи).
- Нешка беше голям треньор в началото. Тя създаде много шампионки, но къде са тези момичета сега. Защо те не са зад нея. Тя работеше по системата създай герой и го унищожи. Чудя се кой всъщност направи мита Нешка Робева. Направиха го всички, които бяха около нея, като се започне от режисьори, журналисти, художници, абсолютно всички хора на изкуството. И естествено момичетата, които бухаха 16 часа в залата.
Прокуратурата: Велев е невинен
НСРТ започва проверка на БНР-шефа
Софийската градска прокуратура прекрати проверката за нарушения в БНР, която беше образувана по материали от тематичната ревизия на разходите за капиталови вложения в държавната медиа за 1998 г. Според заключенията на прокурора Александър Велев и ръководството на БНР не са извършили закононарушения при подготовката и провеждането на конкурса за реконструкция в БНР и внедряването на автоматизирана система за радиопроизводство "Далет". По-задълбоченият според прокурора Ивайло Симов поглед и от икономическата полиция не е потвърдил констатациите на ревизорите и той е отказал образуване на производство.
С добрата за Александър Велев прокурорска новина историята за ревизията в БНР обаче не свършва. Националният съвет за радио и телевизия ще направи своите проучвания по темата. Дали решенията на ръководството на държавното радио и сключените договори са целесъобразни, ще преценява експертна група от медийния съвет, ръководена от Георги Лозанов. "Няма законово основание за тази проверка", каза Александър Велев, но обясни, че ще приеме и ще съдейства на експертите от НСРТ. "Нямам какво да крия" е аргументът на радиошефа. "Очаквах това решение на прокуратурата. Не съм изненадан, защото нищо не сме нарушавали", категоричен е Велев.
Резултатите от тематичната ревизия, която беше огласена през лятото, твърдяха точно обратното на изказванията на Велев и на заключението на прокурорите. Експертите на Държавен финансов контрол откриха, че са извършени нарушения на Закона за възлагане на държавни и общински поръчки и на финансовата дисциплина. Според заключенията в ревизията не са спазени правилата за избор на участници в конкурса, както и процедурите по възлагане и финансиране на проекта. Генералният и икономическият директор са нарушили и Закона за устройството на държавния бюджет. Към оценките на действията на БНР-ръководството през лятото се включи и финансовият министър. "Според мен резултатите са категорични и недвусмислени, има извършени нарушения и те са действително много сериозни", обясни тогава Муравей Радев.
"Финансирането на договора също е било осигурено, за което свидетелства писмо на Министерството на финансите, главно управление "Държавни разходи"... не са установени данни за виновни действия... ревизията, както и проверката не констатират наличието на вреди за БНР", твърдят три месеца по-късно от прокуратурата.
Спорът виновен или не е Александър Велев ще се реши от НСРТ. Медийният съвет веднъж вече пробва дали може да използва данните за нарушенията, за да уволни Александър Велев. Новото заключение на експерти може отново да разклати стола на радиошефа, въпреки че опитите за отстраняването му досега са неуспешни.
Презрение към българските издатели
С учудване прочетох в "Капитал" крайно тенденциозната и напълно некомпетентна статия на Ани Младенова "". Няма да коментирам явното презрение на авторката към всички български издатели и към всички български автори на корици - то си е неин проблем. Няма да се спирам и на обърканите й разсъждения, основани върху случайни примери. Не мога да отмина обаче забележителния "репортаж" за панаира на книгата във Франкфурт, където авторката очевидно не е стъпвала. А. М. твърди, че панаирът се е провел между 18 и 23 октомври. Откъде е взела тези дати не е ясно. Истината обаче е, че панаирът се състоя между 13 и 17 октомври. "Всяка държава има собствен павилион" информира А.М. Ако това беше вярно, Франкфуртският панаир би трябвало да има 111 павилиона, колкото са държавите-участнички. Книжното изложение обаче заема "само" седем павилиона. Самостоятелен павилион има единствено фокусната страна.
"Всеки панаир има своята държава - специален гост. Миналата година това беше Унгария, тази - Полша", продължава А.М. Истината е, че миналата година специален гост беше Швейцария, тази година - Унгария, а догодина ще бъде Полша. Според А.М. на българския щанд "показваме на света собствените му литературни произведения в нашенска подвързия". Всъщност над 90 процента от книгите на българския щанд, подбрани от специална комисия към Асоциацията на българските книгоиздатели, бяха от български автори - речници, енциклопедии, справочна литература, езикознание, история, изкуство, художествена литература. Преводните заглавия бяха предимно луксозни издания на Гьоте, Шекспир и други класици.
"По принцип панаирът е основно вътрешно индустриален и случайните посетители са малко", смята А.М. Истината е, че последните два дни на панаира са предназначени за широката публика и тази година Франкфурт отчита близо 300 000 посетители. Според А. М. някакъв "филипинец, женен за българка, изкупил почти всички книги" от българския щанд. Ако това беше вярно, клетият човек трябва да е мъкнал към половин тон книги. Истината е, че книгите бяха подарени на българското посолство в Берлин. Сигурно някой е взел шофьора на посолството за филипинец.
Според А.М. "във Франкфурт българските издатели имат възможността да договорят новите заглавия на известни автори, като по този начин изпреварят колегите си и прескочат българските агенции за авторско право". Пълно безхаберие. Никой чуждестранен издател, който работи с агенция за авторско право в даден регион, няма да тръгне да я "прескача" и да сключва директни договори. От друга страна, според А.М. "традиционно малко от нашите представители проявяват интерес. Повечето предпочитат да не стъпят на панаира". Всъщност българската група във Франкфурт беше най-голямата досега - около 100 души. Загадка остава как, без да стъпят на панаира, "висящите по цял ден там рядко имат срещи, не се занимават със създаване на контакти". Мога да покажа на авторката графика на деловите ми срещи, които бяха над 40 - средно по 8 на ден. Предполагам, че е така и с повечето колеги.
"В българския (щанд) навсякъде се мъдрят изрязани бутилки от минерална вода, пълни с фасове", съобщава сензационно А.М. Никой не твърди, че българското книгоиздаване е процъфтяло и ухае на "Кристиан Диор", нито пък някой има амбицията да сравнява българския щанд примерно с френския, но чак пък толкоз. За сведение на авторката всички щандове на Франкфуртския панаир задължително се оборудват с пепелници.
Не познавам авторката Ани Младенова, но ако съдя по компетентността й, надявам се поне да не е медицинската сестра на Тодор Живков.
Стремежът към максимално бърза възвръщаемост на вложените средства води до шестващо лошо полиграфическо изпълнение, незавидно графично оформление, пренебрежение на издателствата към представянето в Интернет, както и тържество на преводните, предимно развлекателни и бързоликвидни заглавия. Което обяснява бедния избор по рафтовете на българските книжарници. Всички тези теми "Капитал" е разглеждал нееднократно. Впрочем по повод факта, че в чужбина няма сериозен интерес към българските автори и книги, (илюстрация на което беше и тазгодишното ни представянето във Франкфурт и Лайпциг), г-н Вагенщайн беше заявил пред вестника: "Просто няма какво стойностно да предложим. Казват ли нещо значимо българските автори? ". За съжаление това е точно така. Както впрочем е вярно, че на чуждите павилиони във Франкфурт се сключват договори за откупуване на авторски права, а действителни подробности от пейзажа на родния щанд са били и филипинецът, и пластмасовите полубутилки, пълни с фасове. Напук на немските пепелници... Маслен крик за брачно равновесие
Много добре знаете чий деликатес е царевицата - на онези, дето по Коледа им се случва нещо невъзвратимо, а обикновено на село казват - "клахме прасе". А това, че царевицата е "американка" и доста често взе да се явява на софрите ни, навярно ще се вземе предвид при кандидатстването ни в НАТО.
Още количество оптимизъм в горната салата идва от това, че в нея участва пресният лук! Освен че той е алтернатива на всичко, което расте около кокал, там, където лютивецът се набърка - салатата, супата или ястието - заслужено може да се нарече любовен хаспел. Трябва да сте уверени, че всички сексолози на пределна възраст препоръчват яйца с пресен лук на семейни двойки, изпаднали в интимна апатия.
Пресният лук е твърде полезен, за да посегне на вашето здраве. Не си мислете, че заради ракията той пръв се наглася на масата, а основните ястия се явяват на по-заден план. Това, че възбужда апетита, не е много добре. Но ако белята вече е станала, лукът помага на храносмилането и всичко, което сте сложили в стомаха си, се разгражда най-пълноценно.
В комбинация с царевицата и пилешкия дроб - грипът въобще не се навива да общува с вас. За малокръвните черният дроб и червеното вино така форсират кръвообръщението, че веднага разбират колко щастие могат да понесат хипертониците.
Медицинският ефект при тази салата е невероятен - споменатите по-горе семейни двойки се развеждат, лудуват на воля и се женят повторно, за да им се прияде отново царевична салата с пилешки дробчета - масленият крик на брачното равновесие.
