Провалът на здравната реформа скара чиновниците
Синдикати и опозиция искат оставката на здравния министър, шефовете на касата и НОИ се обвиняват взаимно в некомпетентност
Столът на здравния министър Петър Бояджиев се разклати силно, след като стана ясно, че здравната реформа се провали. Името на Бояджиев присъстваше във всички коментари за бъдещи промени в кабинета. За неговата оставка призоваха и някои от синдикалните централи. В същото време шефовете на Националния осигурителен институт (НОИ) Николай Николов и на здравната каса Илко Семерджиев публично си размениха взаимни обвинения за провала на здравната реформа.
От касата упорито повтарят, че събираемостта на здравните вноски е лоша и това е главната причина за отлагането. Шефовете на НОИ пък твърдят, че вноските за първите три месеца са събрани почти 100% и че вината за финансовите проблеми на касата е в сбърканата логика на закона. След шумния скандал, съпътствал провала на здравната реформа, е обясним стремежът на всички да прехвърлят отговорността върху останалите ангажирани институции. По-важното е, че покрай споровете кой е по-виновен за първи път от страна на самата администрация беше заявено, че моделът на подготвяното здравно осигуряване е сгрешен и ако не бъдат направени промени, касата е обречена на нов провал.
"Хората, които са правили Закона за здравното осигуряване, не са познавали практиката и действащото законодателство", заяви Николай Николов. Като пример той посочи задължението на кметовете да осигуряват "регистрираните и нерегистрираните" безработни и социално слаби хора в своите общини. Кметовете нямало как да изпълнят това изискване, тъй като не разполагат с данните, те се съхраняват от бюрата по труда към социалното министерство. Според Николов общините досега масово не са плащали осигуровки и ако се спазвал законът, почти всички кметове трябва да бъдат обявени за престъпници.
Според Николов по-големият проблем е, че законът легализира скритото преразпределяне на вноските от осигурените лица. На входа на системата едни плащат осигуровка върху минимална работна заплата, други - върху 10 работни заплати, но накрая всички ползват една и съща здравна услуга. Това няма нищо общо с принципа на солидарността. "Създава се уравниловка, и то с един нов закон, който трябва да дава нужните стимули за хората да си плащат вноските", коментира шефът на НОИ. Според него Законът за здравното осигуряване давал мощен стимул за укриване и на вноските за пенсия и данъците.
"Николай Николов нищо не разбира от здравеопазване", заяви пък Илко Семерджиев. Според него публичен дебат за модела на здравното осигуряване у нас е имало в продължение на десет години и в резултат българският закон бил един от най-модерните в Европа. "Промени в модела няма да има", заяви шефът на касата и допълни, че до провал може да се стигне заради "недобронамерените атаки по неговото прилагане".
Колкото и шефът на касата да твърди, че промени не се налагат, сега е моментът правителството, което носи политическата отговорност за провежданите реформи, да погледне на тях и от позицията на тези, които ще пълнят здравния фонд. Алтернативни варианти на сегашния централизиран, скъп и предразполагащ към корупция модел съществуват и няма нищо лошо в това те да се подложат на експертно обсъждане, след като така или иначе реформата беше отложена. Засега обаче няма и сигнал, че администрацията се готви за такъв дебат. Вместо това шефовете на различните ведомства предпочитат да се замерват с обвинения и удари под пояса, което още веднъж доказва, че е имало защо да се иска отлагането на реформата.
Накратко
Бившият шеф на фалиралата Агробизнесбанк Христо Александров беше обявен за национално издирване. Окръжната прокуратура в Пловдив нареди мярката за неотклонение на бившия банкер от парична гаранция да бъде заменена в задържане под стража. Ексбанкерът е следствен по няколко дела за длъжностно присвояване в особено големи размери. Задграничният му паспорт беше отнет от властите през 1996 г. и оттогава той няма право да напуска България. Тези дни Александров е бил призован да се яви пред следствието, но не го е направил. Според пловдивския всекидневник "Вести" шефът на Агробизнесбанк е избягал от страната с фалшив паспорт на път за Унгария.
Правителството договори окончателно условията по заема от 100 млн. евро, който Европейският съюз ще отпусне на страната ни за подкрепа на платежния баланс заради кризата в Косово. Парите ще дойдат на два транша. Преди това споразумението трябва да бъде ратифицирано от българския парламент и одобрено от страните, членки на ЕС. Отпускането на парите е свързано с изпълнението на конкретни ангажименти в областта на банковата приватизация, финансовата дисциплина и преструктурирането на държавните предприятия, прозрачността на държавните помощи, окончателното приключване на поземлената реформа и включване на екологична оценка във всички инвестиционни проекти.
Банковата консолидационна компания може да изкупи някои от лошите кредити на Биохим към "Плама" - Плевен, заяви в интервю за в. "Монитор" изпълнителният директор на БКК Петър Жотев. Решението за това щяло да зависи от интереса на потенциалните купувачи на банката. Схемата ще бъде същата както при изкупуването на дълговете на варненската корабостроителница към Експресбанк, обяснил шефът на БКК.
Върховният административен съд отмени част от тарифата за таксите, събирани от Дирекцията за застрахователен надзор., Решението на съда беше обнародвано на 29 октомври. Отмененият текст се отнася за таксите, които застрахователите трябва да плащат всяка година за различните видове застраховки и презастраховане като процент в размер на 0.5 на сто от премийния си приход за предходната година. Решението на съда не подлежи на обжалване.
Бюджетът за догодина - централизирай и владей
Правителството ще съкрати 45 000 бюджетни служители, за да намали поне малко разходите и да балансира бюджета за следващата година. От тях около 30 000 души понастоящем са заети в образованието, културата и здравеопазването. Съкратените представляват около 10% от заетите в бюджетната сфера. В същото време разходите за капитални вложения нарастват от 2.5% от БВП за 1999 г. на 3.4% от БВП, или 787 млн. лева през 2000 г. Дефицитът по консолидираната фискална програма е 355 млн. лева, или точно по договорените с МВФ 1.5% от БВП. В основата на заложения 4% растеж ще бъдат инвестициите, но по думите на министъра се очакват и 7-10% годишно нарастване на износа.
Къде са рисковете за бюджета? Според Муравей Радев най-сериозните опасности за бюджета се крият в промяна на външната обстановка, от "непредвидени събития, които количествено не са съизмерими". Вътрешните рискове според министъра се крият в размера на външния дълг. "Съществува натиск за предоставяне на държавни гаранции, които представляват опасност за държавния дълг". Друга опасност за бюджета през следващата година ще бъде възможното "касово плащане за обезщетяване на собственици на недвижими имоти с реални пари". Муравей Радев вероятно има предвид намеренията на някои депутати да превърнат неизползваните компенсаторни записи в държавни облигации.
По-реалните рискове обаче се крият в приходната част. Нивото на приходите от 1999 г. трудно може да бъде достигнато, като се има предвид дори и фактът, че чисто на книга бяха "платени данъци" от големите длъжници като Булгаргаз, "Кремиковци", Агрополихим, НЕК, авиокомпания "Балкан" с пари, дадени от бюджета директно на тях или на техни длъжници. В бюджета за 2000 г. не се предвижда така нареченият "резерв за структурни реформи", от който дойдоха тези 240 млрд. стари лева, впоследствие увеличени с още 43 млрд. лева за Агрополихим. Не трябва да се пропуска и фактът, че в резултат на ускорената приватизация през 1999 г. голям брой предприятия станаха частни. Новите собственици ще трябва да направят големи инвестиции и вероятно ще минат няколко години, докато предприятията излязат на печалба. Кризата в Косово тепърва ще оказва влияние на данъчните приходи, чрез авансовите вноски, които се правят на база предишна година, и върху 2000 г. Прогнозата за 4% растеж също е доста рискована, ако се основава на ръст на инвестициите. Оказва се, че голяма част от тях се дължи на разходи в правителствения сектор, които са непроизводителни и само увеличават вноса, без да създават допълнителен доход. Другата опасност са така лансираните реформи в здравното и социалното осигуряване, които при евентуален провал могат да се окажат доста скъпи за бюджета и данъкоплатеца. Не е лесно да се прогнозира как ще реагира правителството при влошаване на фискалното положение. Възможността за увеличаване на дефицита е ограничена от споразумението с МВФ, а и от изискванията на валутния борд. Малко вероятно е и увеличаването на данъците, но не е изключено увеличаване на осигурителната и здравната тежест от началото на 2001 г. Най-логична от икономическа гледна точка изглежда възможността за съкращаване на разходите и още по-голямо свиване на администрацията. Но дали Иван Костов и СДС са готови за още съкращения и за по-малко инвестиции, т.е. по-малко търгове и конкурси?
* Прогноза на Министерския съвет
** Прогноза на Еconomist Intelligence Unit, изследователкото звено на групата The Economist
*** Двете прогнози бяха оповестени публично в един и същи ден - 28 октомври
Затваряме старите блокове на АЕЦ "Козлодуй"
Премиерът Иван Костов смени позицията и поиска парламентарна подкрепа за спиране на реакторите
България е готова да затвори първи и втори реактор на АЕЦ "Козлодуй" по-рано от определените срокове в името на поканата за преговори за присъединяване към Европейския съюз. В сряда премиерът Иван Костов поиска нов мандат за преговори за четирите малки ядрени реактора, който да позволи отстъпки в сроковете и постигането на компромис с Европейската комисия и ЕБВР.
Буквално допреди дни Иван Костов застъпваше позицията, че България не приема безпрецедентния натиск на Европейския съюз за предсрочно затваряне на четирите стари реактора на централата в Козлодуй. Да затворим четирите блока от АЕЦ "Козлодуй" по-рано - това е ултиматум за България и цена, която тя не е готова да плати, заяви преди седмица министър-председателят. Той подчерта, че няма да жертва политическото съгласие в страната по въпроса с АЕЦ "Козлодуй" и даде да се разбере, че България е склонна да се откаже на този етап от преговори за членство в Европейския съюз, ако натискът продължи.
Премиерът изненадващо се появи на заседанието на комисията по енергетика и поиска подкрепа за разширяване на мандата на правителството при преговорите с ЕС. Сегашният мандат е ограничен от Националната стратегия за развитие на енергетиката, която парламентът гласува през март. В нея е записано, че първи и втори блок трябва да бъдат затворени през 2005 г., а трети и четвърти през 2010 г. Костов поиска съвет от депутатите дали има процедурна възможност за разширяване на пълномощията на правителството в рамките на съществуващия мандат, или е необходимо парламентът да гласува нов мандат за водене на преговорите. Очевидно е притеснението на премиера, че при гласуване на нов мандат ще се стигне до разцепване на гласовете и до противопоставяне на парламентарни групи и фракции. "Това няма с нищо да засили българската позиция, напротив", коментира Иван Костов.
Истинският проблем всъщност е, че след резултатите от местните избори премиерът не може да бъде сигурен, че ще получи достатъчно гласове в подкрепа на искането му за подобен мандат. Още повече че популистката политика на българското правителство по отношение на старите реактори създаде силно негативно настроение срещу "натиска" на ЕС и обществеността свикна да аплодира твърдата позиция на властта и политиците в "защита на националния интерес". Отмятането от тази позиция и откритото й дискутиране в парламента при всички случаи ще компрометира политиката на правителството, ще постави под съмнение способността му да взима правилни решения по най-важните за България въпроси и може да доведе до нов отлив на електорат.
Освен това премиерът бърза - България трябва да е съгласувала сроковете за спиране на реакторите преди 16 ноември, когато ще се проведе срещата на външните министри на страните от ЕС. Именно на тази среща ще бъдат направени окончателните препоръки кои страни да бъдат поканени за преговори за присъединяване към ЕС, независимо че окончателното решение ще бъде взето на срещата на министър-председателите на 10 декември в Хелзинки. Правителството трябва да има разширен мандат за преговори по ядрените блокове още в началото на ноември - от 5 до 8 ноември в Маастрихт е срещата на еврокомисарите и е добре България да даде ясен сигнал, че е готова да изпълни главното условие на общността. Като се знае мудността на нашите парламентарни процедури, твърде е възможно да не се включим в тези срокове.
"Европейската комисия поставя съгласуването на сроковете за изваждане от експлоатация на четирите блока като предварително условие за поканването на България", заяви Иван Костов пред депутатите от енергийната комисия. Според премиера, ако не направим отстъпка и не получим покана за преговори за присъединяване, ще загубим повече, отколкото от затварянето на блоковете. Само през следващата година разчитаме на 400 млн. долара от предприсъединителните фондове на евросъюза, които няма да получим, ако не се реши въпросът с АЕЦ, припомни Костов. Парите от предприсъединителните фондове на ЕС вече са калкулирани в правителствените програми за икономическо и регионално развитие на страната до 2006 г. и неполучаването им всъщност ще доведе до пълния им провал.
Иван Костов помоли депутатите да информират парламентарните си групи и лидери за новата ситуация. Ако се наложи, премиерът щял да покани шефовете на парламентарните групи на среща. Комисията ще се събере на извънредно заседание във вторник, на което ще се гласува окончателното й становище по мандата на правителството. Най-вероятно това ще бъде препоръка за бърза процедура за гласуване на по-широк мандат на правителството. Иван Костов настоява за подкрепа от всички парламентарни групи. Ако няма обща позиция на цялото общество, разширяването на мандата е безсмислено, заяви премиерът.
Въпросът е защо едва сега Костов стигна до познанието, че при преговорите с евросъюза дребните хитрувания няма да минат, защо е това суетене и напрежение в последния момент по въпрос, който е от 1997 г., когато изтече срокът за затваряне на първи и втори реактор, записан във финансовото споразумение с ЕБВР. И как ще бъде убедено обществото да подкрепи новата позиция на премиера, след като две години на хората им беше внушавано, че спирането на малките блокове на АЕЦ ще доведе до катаклизми в икономиката.
Истината е, че правителството само отряза възможностите за по-гъвкава позиция при преговорите с ЕС. През март Костов натисна парламента да гласува Национална енергийна стратегия. Умишлено бяха заложени раздути прогнози за потреблението на електроенергия и по-късни срокове за спиране на четирите реактора с единствената цел стратегията да се използва като ултиматум към Европейския съюз. В крайна сметка нито евросъюзът обърна внимание на ултиматума ни, нито стратегията става за нещо, защото основата й е фалшива.
Новият мит, с който кабинетът ще опита да замаже очите на депутатите и на електората е, че предсрочното затваряне на блоковете ще се обвърже с компенсации, които ЕС трябва да ни плати заради пропуснатите ползи. Според зам.-министъра на външните работи Владимир Кисьов България ще се съгласи да затвори реактори едно и две по-рано, но срещу това ще поиска компенсации по 80 млн. долара на реактор на година. За трети и четвърти блок се предвижда ревизия на енергийната стратегия през 2004 г., ако ЕС ни покани за преговори.
Босненската и косовската криза вече трябваше да са показали на управляващите, че думата компенсации не среща отзивчивост в евросъюза. Международните финансови институции отдавна нямат навика да наливат пари на правителствата по неясни искания за компенсиране на хипотетични щети. Те финансират с конкретни суми конкретни проекти, чиято икономическата ефективност трябва да бъде защитена убедително. Така и не стана ясно по каква методика е изчислено, че трябва да поискаме точно парите, които посочи зам.-министър Кисьов. Ако се фиксира такова искане в мандата на правителството, с голяма сигурност може да се прогнозира провал на преговорите.
Никак не е сигурно, че дори ако се договорим за АЕЦ, ще получим покана от ЕС за преговори за присъединяване - България не отговаря на голяма част от критериите от Копенхаген. Затова е още по-важно да не изпуснем възможността да поставим по-убедителното искане за безвъзмездна финансова помощ за безопасното спиране и погребването на реакторите. Според изчисленията на наши експерти минималните разходи за погребване до "зелена поляна" са около 350 млн. долара на реактор. Като се прибавят и разходите за решаването на проблема с безопасното съхраняване на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци, общо за четирите реактора ще трябват над 1 млрд. долара. Ако тези пари се отчислят от продажбата на електроенергия в близките една-две години, цената на тока от АЕЦ ще достигне астрономически стойности. Другата възможност е да се ползват кредити. Никоя банка няма да даде на АЕЦ "Козлодуй" (която според плановете на правителството скоро ще се отдели от НЕК като самостоятелно търговско дружество) толкова големи кредити без държавна гаранция - това са проекти, които практически нямат възвръщаемост. Ако държавата гарантира кредита, това пък ще увеличи значително външния дълг на страната и ще нарушим споразумението, което подписахме с МВФ.
От ЕС дадоха сигнали, че са готови да финансират затварянето на малките реактори - проект по проект при точни разчети. Тази позиция обаче може да се разколебае сериозно, ако се опитаме отново да прилагаме триковете с измислените компенсации.
Кабинетът обмисля да получи пари от Булбанк чрез намаляване на капитала
В средите на управляващите се обсъжда възможността капиталът на Булбанк да бъде намален, съобщиха източници, близки до Банковата консолидационна компания (БКК). Целта на подобна стъпка, ако бъде предприета, е да направи банката по-продаваема. С намаляването на капитала на Булбанк ще падне и исканата цена за акциите й, а това би трябвало да засили интереса на потенциалните купувачи. В същото време държавата ще получи още преди продажбата на контролния пакет от Булбанк немалка сума в брой, която иначе би трябвало да се очаква като цена по бъдещата сделка.
От приватизацията на Булбанк, както и от сделките за БТК и Булгартабак правителството разчита на добри постъпления във валута за подкрепа на платежния баланс. В същото време изискването към кандидатите е да са големи западни банки с добра репутация.
Засега обаче интересът към Булбанк е слаб, независимо че с нейната продажба на практика се приватизира близо 1/3 от банковия сектор у нас. До момента единствената оферта е от консорциум, обединяващ фирми на гръцкия милиардер Вардиноянис и френската банка "Креди Агрикол". Застрахователната компания "Алианц", за която се смяташе, че със сигурност ще подаде оферта, все още води преговори за учредяване на консорциум и не е сигурно дали в крайна сметка ще се включи в наддаването.
Официално БКК никога не е обявявала минимална цена за Булбанк. В банковите среди обаче винаги се е смятало, че като минимална стойност трябва да се приема собственият капитал на банката, който е около 320 млн. долара (по международните счетоводни стандарти). "Сумата, която трябва да бъде платена за контролния пакет, е много голяма и е логично да няма много кандидати. От друга страна, не е ясно защо й е на Булбанк толкова огромен капитал, след като банката няма кой знае какви рискови активи. Знам, че идеята за намаляване на капитала се обсъжда, но не мога да ви кажа дали има взето решение", заяви през седмицата източник от средите на управляващите. Шефът на БКК Петър Жотев нито потвърди, нито отхвърли подобна възможност, като каза само, че "идеи за Булбанк има много и най-различни".
Според банкови експерти възможните варианти са два. Първият е Булбанк да изкупи свои акции от БКК. По този начин в банковия холдинг ще влезе голяма сума кеш, равна на редуцирания капитал. Другият вариант е капиталът да бъде намален чрез счетоводни операции. Булбанк може да освободи голяма част от заделените си провизии, което ще доведе до формиране на огромна печалба за 1999 г. Така държавата ще прибере значителна сума под формата на дължими данъци и дивидент, а рискът по откритите експозиции ще бъде покрит със собствени средства на банката и в крайна сметка ще свие нейния капитал.
Проблемите по продажбата на Булбанк са били обсъдени от борда на БКК преди седмица, когато срокът за набиране на оферти беше удължен до края на годината. Решението дали да бъде намален капиталът на банката обаче вероятно ще зависи от предстоящите нови преговори с потенциалните купувачи. През миналата седмица източници от банковия холдинг заявиха, че оттук нататък БКК ще играе "по-активна роля" в маркетинга на Булбанк. Това означава, че разговорите с кандидатите ще се водят от самата БКК, а не от консорциума "Кредитанщалт инвестмънт банк", "Креди Сюис фърст Бостън" и "Артур Андерсен". Договорът с консултантите изтича през ноември и вече беше решено той да бъде удължен до средата на 2000 г. Изглежда обаче шефовете на БКК не са доволни от слабия интерес към Булбанк и затова са решили да се заемат сами с търсенето на нови кандидати, смятат банкери.
Американците си избраха нов лидер в компютърната индустрия
Трусовете в Тайван наложиха нова форма на сътрудничество между производители и купувачи на RAM-памет
Земетресенията в Тайван, респективно поскъпването на RAM-паметта за компютрите с пъти (от два до три пъти според размера на паметта) - през последните два месеца, промени за първи път от години конфигурацията на върха на американския пазар на персонални компютри. Предпочитаните доскоро от потребителите в САЩ компютри Compaq отстъпиха през трето тримесечие на годината по продажби и пазарен дял на основните си конкуренти - компютрите Dell.
Логично е, когато цената на персоналните компютри скочи с размера на увеличение на цената на чиповете RAM - памет, причината за преориентирането на потребителите към един или друг производител да се търси единствено в ценовия диференциал в офертите. Осъзнали този факт, шефовете на Dell сключиха през септември петгодишен договор със Samsung Electronics, по силата на който корейският производител на RAM-памет става основен доставчик на Dell (около 60% от компютрите Dell ще бъдат оборудвани с чиповете на Samsung Electronics). По неофициална информация сделката е на стойност 8.5 млрд. долара. За гарантираната от Dell петгодишна заетост на производствените мощности на Samsung Electronics корейците се отплатиха с цени на RAM-паметта, близки до нивата от дните преди земетресенията в Тайван, с клауза в договора да бъдат коригирани в низходяща посока.
С почти двумесечно закъснение Compaq сключи подобна сделка с най-големия американски производител на RAM памет Micron Technology. Чипове на Micron Technology на стойност 20 млрд. долара ще присъстват в 80% от компютрите на "Compaq" в следващите пет години.
Благодарение на по-добре развитата си дистрибуторска мрежа Compaq продължава да е лидер в световен мащаб. Според анализатори от Dataquest последните три месеца на годината, период на традиционно големи продажби, ще възстановят лидерските позиции на конфигурираните с RAM-паметта на Micron Technology компютри Compaq.
Бързите темпове на развитие на информационните технологии през последното десетилетие, дало повод на някои автори да отпишат теорията за цикличния характер на икономиката, предполагаше две фундаментални промени - нова структура на индексите на потребителските цени и ново съдържание на борсовите индекси, изградени на база акциите на индустриални компании.
Несъответстващото на обема на продажбите тегло на компютрите и компютърното оборудване в кошницата, съставяща индексите на потребителските цени, дава разлика от 0.5-1% (в зависимост от конкретния пазар) между действителното ценово равнище и официалното, на чиято база се формират и актуализират бюджети, сключват се договори и т.н. Проблем, чужд единствено на незастигнатите или слабо застигнат от новите технологии държави. Проблем, все още нерешен в застигнатите държави.
Втората фундаментална промяна е вече факт в Съединените щати. Въпросът днес е изместен върху степента на участие на акциите на информационните компании в борсовите индекси на индустриалните компании. Последната корекция на Dow Jones Industrial Average се състоя на 26 октомври - акциите на Intel, Microsoft, SBC Communications и Home Depot замениха книжата на Chevron, Goodyear Tire&Rubber, Sears, Roebuck&Co и Union Carbage. Две години по-рано акциите на Hewlett-Packard бяха включени в състава на Dow Jones Industrial Average.
Забравената война
Случи се само преди няколко месеца, а вече изглежда сякаш е било преди столетия. Кампанията на НАТО ескалираше, а с нея и настроенията на премиера Тони Блеър. В емоционална реч пред румънския парламент на 4 май Блеър заяви, че Слободан Милошевич е целта на всички атаки. "Сърбия ще се върне в международната общност. Но това ще стане едва когато диктатурата бъде отхвърлена и демокрацията бъде възстановена. Тогава перспективите пред целия регион ще станат далеч по-благоприятни", каза министър-председателят.
Пет месеца след речта на Блеър международното внимание бе отклонено към Източен Тимор, Чечения и други злободневни драми. Това, че светът се движи напред, не е учудващо, проблемът е, че Сърбия не върви в крак с него. Белград не стана свидетел нито на нежна революция, нито на каквато и да е промяна. Опозицията продължава да бъде разединена, а икономиката си остава толкова разбита, колкото я оставиха натовските изтребители. Етническото прочистване на албанците в Косово бе заменено от прогонването на сръбското малцинство. Бъдещето на Косово остава толкова неясно, колкото е и съдбата на Черна гора. Албания отново показва признаци на нестабилност и няма и следа от обещаното от Бил Клинтън и другите световни лидери приобщаване на Балканите към Европа. Начело на целия този списък стои Слободан Милошевич, човекът, отговорен за всички беди, фигурата, която Блеър се закани да накаже, лидерът, който все още управлява в Белград. Съдбата на Милошевич е ключът към решаването на много проблеми. Без него и верните му ултранационалисти в Сърбия ще има свободни избори. Само в негово отсъствие към Югославия ще потече западната хуманитарна помощ. Най-сетне, ако Милошевич си отиде, опасностите от гражданска война между Сърбия и Черна гора ще намалеят значително.
Възможно ли е всичко това? За съжаление по този въпрос няма и сянка на съгласие. САЩ игнорират опита си от Ирак и продължават да настояват за продължаване на тежките икономически санкции срещу Югославия. Вашингтон вярва, че зимата ще ускори събитията и премръзналите сърби ще въстанат срещу Милошевич. Франция и Германия обаче твърдят друго - че ембаргото само помага на югопрезидента, който хвърля върху Запада вината за всички нещастия на народа.
Тирани като Милошевич виреят най-добре в условията на мизерия, страдания и болки. Ето защо западната помощ за икономическото възстановяване е единственият начин за постигане на политическа промяна. В крайна сметка именно просперитетът ще изправи Милошевич пред трибунала в Хага. Крайно време е да спрем да наказваме сръбския народ заради това, че не можем да спазваме собствените си обещания.
Отлага ли се разводът между Черна гора и Сърбия
Подгорица и Белград започнаха преговори за съдбата на югославската федерация
Едно е да искаш, второ е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш, казваше един небезизвестен български интелектуалец. Мераците на Черна гора за излизане от югославската федерация твърде много напомнят за този крилат принцип, очевидно валиден за повечето балкански реалности.
През август Черна гора декларира, че иска по-голяма автономия при управлението на икономиката си и самостоятелност при определянето на отбраната и външната политика. Последва ултиматум, че ако Белград пренебрегне черногорските условия, Подгорица ще поеме собствен курс на развитие и ще обяви референдум за независимост. След период на незатихващо напрежение и размяна на обиди, заплахи и обвинения между Подгорица и Белград най-сетне двете страни започнаха преговори за предефиниране на федералните връзки. Едва тогава пролича в какво блато се намират отношенията между Сърбия и Черна гора. Черна гора иска, но засега нито може, нито й позволяват отвън да излезе от Югославия. В сегашното си окаяно състояние Сърбия не иска да изпусне Черна гора от федерацията, а от друга страна, трудно може да направи нещо, което да задържи Подгорица в лоното на Югославия. Преведено на езика на класическия марксизъм, когато едните не могат да управляват, а другите на искат да живеят постарому, е налице революционна ситуация. Друг въпрос е кога и дали изобщо ще има революция.
Политическите търкания между Сърбия и Черна гора се засилиха след 1998 г. , когато Мило Джуканович зае президентския пост в Подгорица. Нарастващата изолация на Югославия и хилядите проблеми в резултат на непрестанните войни на Милошевич пренесоха чисто персоналната вражда между двамата президенти на междудържавно ниво. Кризата в Косово само катализира тези процеси и само опасността от гражданска война и намесата на Запада спря Джуканович да обяви независимостта на страната си. Затова пък Подгорица заяви, че обвързването с Белград само пречи на икономическите реформи и международните връзки на страната. Черна гора поиска равноправие със Сърбия. Така се стигна и до черногорския ултиматум - ако Сърбия не се съгласи на поставените условия, ще последва референдум за независимост. За да не я обвинят, че се горещи напразно, републиката започна независима дипломация със Запада и прокламира монетарен суверенитет с въвеждането на германската марка като паралелна валута в Черна гора.
След първата среща в черногорския курорт "Свети Стефан" и двете делегации установиха, че имат напълно различни възгледи за бъдещето на Югославия. Но това не попречи да се появят категорични декларации. "Споразумяхме се, че общата ни цел е да запазим целостта на Югославия и че всички промени ще се извършат по законодателен начин", каза представител на сръбските социалисти, участващ в преговорите. "Продължаваме да твърдим, че трябва да бъдат положени максимални усилия, за да запазим Сърбия и Черна гора заедно", заяви от своя страна черногорският премиер Филип Вуянович. Друг интересен момент, показателен за настроенията на Белград, е, че за ръководител на сръбската делегация бе назначен сръбският вицепремиер Воислав Шешел. А той, както е известно, е ултранационалист, който никога не е скривал пълната си непоносимост към всякакви отклонения на великосръбската кауза.
Поредната изненада бе поднесена от югопрезидента. С единствения си коментар по черногорския въпрос пред медиите Милошевич хвърли в недоумение доста хора: "Народът на Черна гора може сам да реши съдбата си. Но това ще хвърли сянка на съмнение върху славянските ценности, черногорските рицарски традиции и европейските ценности. " Въпросът е обаче дали това е мълчаливо съгласие или скрита заплаха.
Известно тълкуване на позицията на Милошевич може да се търси в изявлението на югославския заместник министър-председател Томислав Николич, според когото властите в Белград няма да използват сила, ако Черна гора реши да обяви независимост. Режимът в Белград разчита на противоречията в черногорското общество по въпроса за отцепването. Едно от последните социологически проучвания сочи, че близо 70 на сто от населението е за дистанциране от Белград и разхлабване на федералните отношения. Проблем е обаче сръбското население в републиката (приблизително около 40 на сто), което е твърдо против разпадането на федерацията. Дори някои сръбски общини в Черна гора заявиха, че няма да признаят евентуална декларация за независимост. В тази ситуация опасността от гражданска война не изглежда преувеличена.
Все пак, ако отпадне заплахата за въоръжена намеса на югоармията, сценарият за откъсване на Подгорица от Белград става по-лесен за осъществяване, но едновременно с това и по-далечен. Най-вероятно ще се стигне до ревизиране на съюзния договор и Черна гора ще започне да използва предимствата, които й дава по-слабата обвързаност със Сърбия. А окончателната съдба на малката република ще се решава в неопределеното бъдеще - така, както бе решено и за Косово.
Започнаха преговори за ново албанско правителство
Тридесетгодишният Илир Мета бе посочен от управляващата социалистическа партия за наследник на премиера Пандели Майко, който подаде оставка, след като загуби лидерското място в партията. Мета бе участник в студентските протести през 1991 г., които доведоха до падането на комунистическия режим в Албания. Младият икономист започна преговори за формиране на нов кабинет с представители на Демократичния съюз, социалдемократическата партия и другите по-малки коалиционни партии. "Искаме това правителство да бъде по-енергично дори от кабинета на Пандели Майко", заяви Преч Зогай, сътрудник на президента Реджеп Мейдани.
Веднага след номинацията си Мета потвърди пред президента Мейдани, че ще ускори преговорите за съставянето на правителство и обеща, че ще продължи политиката на предшественика си. Новият премиер заяви, че кабинетът му ще има нов имидж и нова структура. Той съобщи, че някои от досегашните министри (включително външният министър Паскал Мило) ще запазят постовете си, но едновременно с това ще бъдат привлечени нови имена и ще има промени на административно ниво. Като цяло основните насоки на албанската политика няма да се променят, заяви Мета.
Междувременно Пандели Майко се оплака пред медиите, че вътрешните борби в социалистическата партия са му попречили да завърши програмата си за борба с престъпността и корупцията. Бившият албански премиер си спечели авторитета на решителен политик, след като по време на кризата в Югославия прие близо половин милион бежанци от Косово, а страната му бе превърната в база на НАТО. Майко загуби подкрепата на партийния си покровител Фатос Нано след срещите на бившия премиер със Сали Бериша във връзка с косовската криза. Агенциите припомнят, че Нано излежа четири години в затвора по време на управлението на Бериша заради скалъпени обвинения.
Накратко
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация през идващата седмица ще разгледа (т.е. ще утвърди или отхвърли) приватизационния договор за БТК. Това е предвидено в проекта за дневен ред на надзора, съобщи добре осведомен източник от приватизиращото ведомство.
Агенцията за приватизация определи за ексклузивен купувач на 72% от капитала на "Хемусхотелс" ЕАД - София, работническо-мениджърското дружество "Хотел Хемус" АД.
Агенцията за приватизация подписа договора за продажба на 73% от капитала на търговското дружество "Бутед" ЕООД - Бургас. Цената на пакета е 1.287 млн. нови лева, а купувачи са "РМД - Бутед 99" АД и "Книбекс" ООД - Бургас, които ще заплатят съответно 1.023 млн. и 264 160 лв. Купувачите се задължават в срок от 3 години да инвестират в приватизираното дружество 480 хил. лв., както и да увеличат работните места от 37 на 47.
"Мануела - 98" е новият собственик на 25% от капитала на текстилното предприятие "Мануела" АД - Хасково, съобщиха от пресцентъра на Агенцията за приватизация. Цената на сделката е 80 хил. лв., които ще бъдат платени разсрочено за период от 10 години. Мажоритарният пакет от хасковското дружество бе раздържавен по време на първата вълна на масовата приватизация. "Орел - инвест холдинг" притежава 34% от капитала на "Мануела", а "Златен лев" е собственик на 22.7%.
Агенцията за приватизация определи "Солвей-Соди" за избран купувач на "Геосол - Провадия". Срокът за сключване на сделката е 30 дни от датата на решението (27 октомври). Заповедта на изпълнителния директор на АП Захари Желязков допуска и предварително изпълнение на решението.
До края на годината ще бъдат обявени за приватизация мажоритарните пакети от "Златни пясъци" и "Пампорово", а през 2000 г. - и "Слънчев бряг", съобщи Александър Тасев, зам.-министър на търговията и туризма. Според Тасев търговското министерство е сключило най-много сделки - около 1200, сред приватизиращите ведомства и е раздържавило около 70% от активите в търговията и туризма.
Министерството на търговията и туризма продаде хотел "Корал", обособена част от курорта "Св. Св. Константин и Елена", на "Булфлес" ЕООД - София, при цена на сделката 410 хил. долара. Ресторантският комплекс "Черноморец", който е обособена част от същия курорт, стана собственост на софийското дружество "Юро кънсълт" ЕООД срещу 245 хил. долара. "Фарма 2007" АД - Хасково, вече е собственик на хотел "Одесос", също част от "Св. Св. Константин и Елена". Цената на хотела е 246 хил. долара. Несебърският цех "Безалкохолни напитки" беше продаден на СД "Братя Томови сие" - Ахелой, при цена на сделката 135 хил. долара. От пресцентъра на министерството съобщиха, че е сключена и сделката за 70% от капитала на "Рила комерс" ЕООД - София. Купувач на дружеството е "Рила комерс - приват", а цената за пакета е 501 хил. долара.
Чорни може да вземе бургаската корабостроителница
Агенцията за приватизация приведе странни аргументи за провала на сделката с единствения кандидат
"Либърти металс груп", смесено дружество между "Бургаски корабостроителници" ЕАД и канадската фирма "Либърти груп", обмисля да изкупи активите на държавното предприятие, съобщи отлично осведомен източник от приватизационните среди. Джойнт венчърът се свързва с интересите на фамилията Чорни, членове на която непряко притежават "Либърти груп". Фирмата няма интерес да придобие пакет от акции от бургаската корабостроителница под формата на приватизационна сделка, а само имущество на предприятието в случай на евентуална ликвидация.
Смесеното дружество между корабостроителницата и Чорни беше регистрирано миналия ноември благодарение на специалното съгласие и дори натиск от страна на промишленото министерство. Тогава изтече само информацията, че канадската фирма е с руски капитали и че шефовете на "Либърти груп" преди време са притежавали в Русия фирма, която се е занимавала именно с нарязване на стари кораби за скрап. Наскоро обаче добре осведомени източници, близки до дружеството, съобщиха, че зад него стоят интересите на Чорни. Възможно е обаче това да е бизнес не на Михаил Чорни (известен в България най-вече като собственик на "Мобилтел"), а на някой от неговите братя - Лев или Давид.
Смесеното дружество е с предмет на дейност преработка на черни и цветни метали и нарязване на стари кораби за скрап. Капиталът на "Либърти металс груп" е малко над четири млрд. стари лв. Държавното предприятие участва с апортна вноска на активи (линии за транспортиране на стари кораби) и притежава 30% от капитала на "Либърти металс груп". Според регистрацията в съвета на директорите на смесеното дружество влизат Андрей Алексеевич Илин, Сардор Мирзажанов и Петър Петрович (чиновник от промишленото министерство като представител на държавата). Според запознати дружеството фактически работи едва от няколко седмици, след като руснаците са внесли специална линия за нарязване на кораби на стойност около седем милиона долара.
За бургаската корабостроителница след три неуспешни набирания на оферти постъпи предложение от единствен кандидат - белгийската фирма (с мажоритарно холандско участие) "Антверпсе стаал сървисиз" (Antwerpse Staal Services). Наскоро Агенцията за приватизация прекрати преговорите с потенциалния купувач. Официално аргументът на АП срещу "Антверпсе стаал" беше, че компанията предлага твърде ниска цена за мажоритарния пакет - първоначално един лев, а в подобрената оферта - 50 хил. долара. Ликвидационната стойност на предприятието е около шест млн. долара, оценката по метода дисконтиране на парични потоци е около два милиона долара. От друга страна, по общо мнение на консултанта Ди Еф Си, експерти в корабостроенето и правителствени чиновници в момента има спад в отрасъла, десетки европейски корабостроителници се продават на символични цени. На този фон "Антверпсе" обещаваше 13.5 млн. долара инвестиции през следващите пет години и поемане на дълговете на бургаската корабостроителница (над четири млн. долара, от които 2.1 млн. долара дълг с натрупани лихви към Стопанска банка, 500 млн. нови лева към социалното осигуряване). АП обаче показа изисквания, които на фона на други сделки, са, меко казано, странни. Примерно агенцията настоя белгийците да гарантират предложените инвестиции, като увеличат капитала на предприятието. Иначе АП изисква само банкови гаранции за неустойките в случай на неизпълнение на инвестиционната програма (а при "Кремиковци" дори няма такива гаранции).
Сега АП твърди, че ще обяви ново набиране на оферти за бургаската корабостроителница. Това може и да се случи някога, ако междувременно предприятието не бъде обявено в ликвидация или несъстоятелност (по дело, заведено от Стопанска банка). Корабостроителницата в момента съкращава част от работниците си, защото няма поръчки. Последните приходи на предприятието са били около 4.7 млн. долара по два кораба, поръчани от норвежката фирма "ДОФ индустри".
Вариантът ликвидация на корабостроителницата е изгоден за фирмата на Чорни, защото така няма да й се наложи да се споразумява с новия собственик (при положение че добре се разбира с държавата). Според запознати обаче провалът на сделката с "Антверпсе стал" не може да се обясни с влиянието на Чорни, защото белгийският инвеститор приемал спокойно съществуването на смесеното дружество. При евентуална ликвидация освен това "Либърти груп" ще има шанс да изкупи на изгодни цени активите на предприятието. Заличаването на бургаската корабостроителница от съдебния регистър обаче може да причини и временни неприятности на смесеното дружество. В момента то работи на територията на корабостроителницата, така че ще се наложи да купи поне терена, който използва. Освен това "Либърти металс груп" ще се наложи да се пререгистрира без участието на държавния си партньор.
Приватизация 2000:
По-малко приходи, повече разходи
Договорените плащания по приватизационни сделки през 2000 г. ще бъдат около 530 млн. нови лева, от които 20% (106 млн. лв.) в брой, остатъкът - в непарични платежни средства. Това е записано в програмата за приватизация за следващата година. Колко ще са същинските приходи не може да се прогнозира, защото значителна част от т.нар. договорени плащания са по сделки с работническо-мениджърски дружества и по закон се разсрочват за десет години. От догодина право на разсрочено плащане ще имат и малките и средните предприятия. Боновото раздържавяване пак ще си остане на думи - за него са предвидени акции с общ номинал едва 70 хил. нови лева.
Според Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, намаляването на договорените плащания в брой отразява необходимостта да се използва нарасналата маса от непарични платежни средства (компенсаторни записи, компенсационни и инвестиционни бонове).
Изненадващо в проектобюджета за догодина е записано паричните постъпления от приватизация да са 304 млн. лв. Те трябва да покрият по-голямата част от планирания бюджетен дефицит. Захари Желязков заяви, че нямало разминаване. Според него в приходите от приватизация догодина щяло да има и постъпления от сделки, сключени в предходни години (тоест вноски на РМД с настъпил падеж). Излиза, че за да се изпълни бюджетът, тези приходи трябва да са 200 млн. лева,. За сметка на намалелите приходи приватизационният план за 2000 г. предвижда разходи за раздържавяване в размер на 31.7 млн. лева, приблизително равни на заложените за 1999 г. (около 36.1 млн. лв.). Догодина приватизиращите органи планират да сключат общо 661 сделки.
Приходите от приватизация в бюджета от началото на годината досега са 380 млн. нови лева, до края на 1999 г. се очакват парични постъпления в размер на още 150 млн. лева от сделката за Нефтохим, съобщи Желязков. Той каза, че се надявал плащането за БТК също да влезе в бюджета за тази година. Правителствени финансисти коментираха, че единственият начин да се оправи разминаването на приватизационния план с бюджета е приходите от Нефтохим и БТК (или част от тях) да дойдат през 2000 г. Програма САРА ще плаща за следприватизационни съвети
Най-големите консултанти спорят за новия проект
Програма САРА на Европейския съюз обяви, че ще финансира проект "Стратегическо преструктуриране и финансови консултации" в България. Според тръжната обява към потенциални кандидат-консултанти целта на проекта е да подобри устойчивостта на наскоро приватизирани предприятия и новоосновани фирми. Финансирането е на стойност общо три млн. евро. По предварителните разчети проектът трябва да започне на 12 ноември. До 31 август кандидатите за консултанти трябваше да заявят интереса си пред българския офис на програма САРА.
Според запознати за новия проект кандидатстват най-големите консултантски фирми, установили се досега в България. Високият интерес и конкуренцията се обясняват, от една страна, с привлекателното финансиране, а от друга - с намаляването на работата на консултантите в България. Тенденцията за свиване на консултантския бизнес стана особено ясна, след като изтекоха повечето договори на големите консултанти като приватизационни посредници (част от тях отново с финансиране по програма САРА).
САРА, създадена да подпомага структурната реформа в бившите соцстрани, вече финансира няколко проекта в България, но без блестящ резултат от тях. През 1997 г. европейската програма отпусна над шест млн. ЕКЮ за консултиране на сделките за 26 от най-големите български предприятия, групирани в пулове. Доста сделки се забавиха в резултат на размиване на отговорността между Агенцията за приватизация и посредниците.
Независимо от обявената прогнозна дата за начало новият проект на САРА се очаква да започне около Коледа. По неофициална информация преди около две седмици българското звено на САРА е предложило на Европейската комисия примерна шортлиста на кандидатите, заявили интерес по новия проект. Според запознати в нея влизали Кей Пи Ем Джи, "Делойт и Туш" (в консорциум с Ди Еф Си), "Прайсуотърхауc Купърс", "Райфайзен инвестмънт". Очаква се всеки момент от Брюксел да пристигне одобрен окончателният вариант на шортлистата. След това САРА трябва да обяви подробни условия на конкурса (т.нар. terms of reference), въз основа на които шортлистваните кандидати да подадат оферти. Окончателният избор се очаква да отнеме поне месец.
Според общите конкурсни условия, станали известни още през лятото, проектът ще осигурява техническа помощ и консултации в пет основни области - общо бизнесуправление, финансов мениджмънт, маркетингови услуги, кадровата политика и оперативни технологични подобрения - включително сертифициране по ИСО 9000. "Този проект ще бъде насочен най-вече към подпомагане на РМД, които имат добри екипи, да си намерят чужди партньори", коментира неофициално представител на голяма консултантска фирма. За целта като най-подходящ съветник се очаква САРА да определи консорциум, воден от международна консултантска компания, но с местен партньор, защото при икономиките в преход това била най-удачната форма за разностранни консултации и квалификационни услуги.
Накратко
Акционерите на "Труд и капитал холдинг" решиха за дивиденти да бъдат разпределени 1.13 млн. нови лева от печалбата на дружеството за 1998 г. (от обща печалба 1.43 млн. лв.), което след приспадане на данъка прави 22.5 ст. на акция с номинал един лев. Дивидентът ще бъде разпределен между всички акционери на холдинга. Във фонд "Резервен" ще бъдат заделени 10% от печалбата, а остатъкът в размер на 160 хил. нови лева ще остане като неразпределена печалба.
Общото събрание на "Ем Джи Елит холдинг" избра нов надзорен съвет, който включва три юридически лица - швейцарските "Пи Еф Ейч Си Естаблишмънт" (PFHC Establishment) и "Би Ем Ем Трейдинг енд инвестмънт" (BMM Trading and Investment), както и регистрираното в Англия дружество "Ем Джи Файнанс". Печалбата на "Ем Джи Елит холдинг" за миналата година е 788 хил. нови лева, като 30% от нея ще бъде разпределена под форма на дивиденти, а остатъкът ще бъде реинвестиран в дружеството.
Сделката за "Кремиковци":
Скандалът временно се отлага
Ако Агенцията за приватизация спазва процедурите, наложени от самата нея, сделката за "Кремиковци" е на път да бъде развалена. "Дару металс", купувачът на металургичния комбинат, до края на изминалата седмица не представи изискваната банкова гаранция за дължимата неустойка, в случай че не направи обещаните инвестиции в завода. Последният срок за това е до края на работния ден на 1 ноември. Според предишни изявления на шефовете на "Дару металс" досега в АП има само писмо от "Вестдойче ландесбанк", че финансовата институция е склонна да издаде гаранция при определени условия.
Ако българското дружество не представи гаранцията, най-вероятният вариант е срокът да бъде удължен, каза пред "Капитал" високопоставен служител на АП. Ако въпреки удължаването купувачът пак не представи гаранция, има вариант той да остане мажоритарен собственик на 51% от капитала на "Кремиковци". Като санкция за непредставената гаранция държавата само ще си прибере обратно 20% от общо приватизирания пакет в размер на 71% от капитала.
Държавата сключи под условие сделката за "Кремиковци" през юни т.г., акциите на предприятието трябваше да бъдат прехвърлени на купувача, ако той си изпълни ангажиментите до 16 септември. След това през лятото АП изведнъж реши да джироса приватизираните акции на "Дару металс", но да ги остави блокирани в Централния депозитар. Официално аргументът беше да се даде възможност на купувача в правото си на мажоритарен собственик да се споразумее с кредиторите (което той успешно правеше и преди). Неофициално тогава представители на държавата признаха, че има риск "Дару металс" да не изпълни ангажиментите си и че му дават възможност да продава активи на завода. Срокът за отблокиране на акциите беше 60 дни от датата на прехвърлянето (2 септември), ако "Дару металс" представи гаранцията си. Осведомен източник съобщи, че междувременно купувачът изпълнил част от ангажиментите си, сключил изискуемите споразумения с кредиторите, затова реално се сдобил с 51% от капитала на "Кремиковци". В депозитара са блокирани едва 20% от акциите на завода.
Банковата гаранция, която се очаква от "Дару металс", трябва да е на стойност 12.5 млн. долара годишно и да се възобновява автоматично до 2005 г. Стойността на гаранцията е равна на максималната годишна неустойка, която купувачът дължи при неизпълнение на инвестиционната програма (общо 300 млн. долара, по 50 млн. долара от 2000 до 2005 г.). Държавата трябва да усвои парите по гаранцията, ако "Дару металс" не изпълни ангажимента за инвестиции. А този ангажимент е от особено значение, защото най-вече заради него държавата се съгласи да продаде "Кремиковци" срещу един долар. Затова вариантът при непредставяне на гаранция "Дару металс" пак да си остане собственик на мажоритарния пакет е доста скандален независимо от уверенията на приватизаторите, че истински важното нещо е "Кремиковци" да работи. Схемата как да се мине без разваляне на сделката, като държавата само да си прибере обратно 20%, е била записана в един от тайните анекси към приватизационния договор за "Кремиковци". Ако се спазва самият договор, непредставянето на гаранция трябва да доведе до разваляне на сделката.
Миналия четвъртък Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, широко усмихнат, заяви: "Мисля, че "Дару металс" подхожда много сериозно към въпроса. Насрочили сме среща с тях другата седмица". Шефът на "Дару металс" Валентин Захариев не беше открит за коментар, а източник, близък до "Кремиковци", съобщи, че е в чужбина до събота. Заминаването на Захариев беше изтълкувано неофициално като свързано с преговори по гаранцията.
Въпреки че изборите минаха, развалянето на сделката за "Кремиковци" продължава да е крайно нежелателно. Спирането на комбината ще предизвика финансови трудности за големи държавни монополи като НЕК, Булгаргаз и БДЖ, защото "Кремиковци" е техен основен клиент. Обяснимо е защо държавата се опитва да предотврати развалянето на сделката сега, въпросът е защо въобще заложи възможността "Кремиковци" да се превърне във втора "Плама".
Общи събрания
Пенсионният фонд "Алианц България" предлага застраховки в нарушение на закона
Българското пенсионно дружество на германския холдинг "Алианц" предлага застраховки "Гражданска отговорност" в противоречие с текстовете в закона, съобщиха информирани източници. Специално съобщение е разпространено в пловдивското предприятие "Ален мак", в което буквално е написано: "Доброволният пенсионен фонд "Алианц България" Ви уведомява, че можете да сключите задължителната застраховка Гражданска отговорност (ГО) за сметка на натрупаните суми по пенсионните си партиди". Според експерти пенсионноосигурително дружество не може да предлага застраховки, тъй като по закон то може да извършва единствено дейност по допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Това означава, че пенсионноосигурителното дружество не може да е застрахователен брокер или агент, за да продава застраховки.
Основният нормативен акт, който регулира дейността на осигурителните дружества, е Законът за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, който влезе в сила от 23 юли тази година. Месец след това Министерският съвет трябваше да е избрал директор на осигурителния надзор. Той все още не е назначен. Така дори осигурителното дружество "Алианц България" да е нарушило закона, няма държавен надзор, който да го санкционира, като вината за това е в Министерския съвет. За нарушение на закона за доброволното пенсионно осигуряване се предвижда санкция от 10 000 до 50 000 лв. От другия държавен контролен орган, Дирекцията за застрахователен надзор, съобщиха, че все още сигналът за незаконно предлагане на застраховки се проверява. "Проверяваме счетоводните записвания на изтегляните пари", каза Даниела Конова, директор на застрахователния надзор.
Един от шефовете на пенсионноосигурителното дружество "Алианц България" и вицепрезидент на "Алианц България холдинг", Венелин Раковски, косвено потвърди предлагането на застраховката, като каза, че "агент на дружеството неправилно е написал съобщението". Според г-н Раковски дружеството е чисто пред закона, тъй като никъде няма подпис или печат от името на "Алианц България". "Хората сами желаят да си изтеглят парите от пенсионния фонд и да си заплатят застраховката", каза г-н Раковски. Не е ясно тогава защо в нарочно съобщение пенсионното дружество "Алианц България" уведомява работниците, че с парите от доброволни пенсионни вноски могат да си закупят ГО.
Желанието да се плати ГО от парите за доброволна пенсия е лишено от икономическа логика, тъй като изтеглените пари трябва да бъдат обложени с данък върху доходите на физическите лица.
Увеличената агресивност в осигурителните дружества за привличане на клиенти се обяснява с предстоящото лицензиране на дружествата, които ще могат да събират и управляват доброволни и задължителни вноски и изплащат пенсии. Пенсионното дружество на "Алианц България" (100% собственост на "Алианц България холдинг") минава за един от големите действащи фондове. Името на фонда се споменава сред най-вероятните, които ще кандидатстват и ще получат лиценз, заедно с Българския пенсионен фонд, пенсионноосигурителните компании "Доверие" (Ти Би Ай и КНСБ) и "Съгласие", Социалноосигурителния фонд "Сила", Обединения доброволен пенсионен фонд "Солидарност" и Кооперативния пенсионен фонд.
Директните продажби осигуриха успеха ни в България
Робърт аф Йохник, съпредседател на борда на директорите на "Орифлейм", пред "Капитал"
- Аз прекрасно осъзнавам, че макроикономическата среда в България е доста сложна и, общо взето, се характеризира с висок процент на безработицата и бавно развитие. Но директната продажба е добра дистрибуторска система, защото ние излизаме навън сред хората и не сме толкова чувствителни към дадената икономическа ситуация. Ние предлагаме основно две неща - на първо място, висококачествени продукти и, на второ място, предлагаме възможност за получаване на доходи. Козметиката е един добър пазарен продукт, защото дори когато икономическата ситуация е трудна, хората все пак имат нужда от малко лукс и удоволствие.
- Ние се справяме чудесно във вашата страна и държим пазарен дял от 20-22%, което ни прави най-голямата компания за директна продажба. Нашият мениджърски екип е много добър и се справя отлично. Ако имаш това, успехът е гарантиран. Днес например регистрирахме седемдесет и една хилядния дистрибутор, което е доста впечатляващо число.
- Това беше преди тридесет и три години. По това време аз работех за шведската компания "Електролукс", която произвеждаше прахосмукачки. Моята работа бе да продавам тези прахосмукачки във Франция, по метода на дирекната продажба. Тогава разбрах, че това е една много ефективна система. След това аз и моят брат заедно с още един съдружник искахме да започнем свой собствен бизнес и започнахме от един апартамент, който имаше само една стая.
- Последната информация за "Орифлейм" е, че неин главен акционер стана водещата европейска компания за частни инвестиции "Индъстри кепитъл", която управлява общ обем фондове в размер на един милиард евро. След транзакцията, приключила на 19 октомври, "Индъстри кепитъл" и фамилията аф Йохник притежават по 45% от акциите на компанията. Като част от сделката "Орифлейм" прекрати търгуването на акциите си на Лондонската фондова борса. Ние счетохме, че стойността на компанията не се отразява пълно в цената на акциите. Убедени сме, че прекратяването на търгуването на акциите на "Орифлейм" на Лондонската фондова борса на този етап се отразява много положително на развитието на компанията в краткосрочен и средносрочен план. В момента "Орифлейм" работи в над 50 страни по света с годишен оборот през 1998 г. 320 милиона евро, има над 650 хиляди дистрибутори и 2700 служители.
Фондовата борса през седмицата:
Пазарът продължава свободното си падане
За съжаление и на последните останали оптимисти негативните тенденции на пазара на корпоративни ценни книжа през изминалата седмица обхванаха и акции, смятани доскоро за стабилни дългосрочни инвестиции. Този път начело на класацията по падане на цени и ликвидност се озоваха книжата на девненския химически завод "Солвей - Соди". От влизането в дружеството на белгийския химически концерн "Солвей груп" през 1997 г. неговите акции са смятани за една от най-стабилните и перспективни инвестиции в средносрочен и дългосрочен план. През изминалата седмица обаче регистрираните на "Българска фондова борса - София" трансфери бяха на цени, с около 25% по-ниски от тези през предишната седмица, и достигнаха нива от осем лева за акция с номинал един лев. Според повечето участници на пазара падането на цените на "Соди" не е свързано с някакво влошаване на финансовото състояние на дружеството, а се дължи изцяло на негативните очаквания на играчите към пазара като цяло. Много брокери виждат в това падане чисто спекулативни елементи и преобладаващото мнение е, че акциите на девненското дружеството ще са последното нещо, което ще се продава на всякаква цена, дори и на загуба, както това се случи през изминалите две седмици с книжата на Нефтохим например.
Книжата на вече приватизираната рафинерия Нефтохим, които за три седмици загубиха повече от половината си стойност, продължиха да вървят надолу и достигнаха цена от седем лева за акция. Сравнително високата ликвидност - 953 акции, говори ясно, че сегашната неясна ситуация изкушава много участници на пазара да купуват. Въпреки че някои анализатори на пазара смятат случая Нефтохим и неяснотите около увеличението на капитала в полза на новия собственик "ЛУКойл" за причината за сегашния негативен тренд, според други това е само поредният случай, който води до разколебаване на малкото сериозни портфейлни инвеститори, като припомнят неразбориите около раздаването на допълнителните акции от "Благоевград БТ". Този случай имаше подобен разколебаващ ефект и убеди всички потенциални инвеститори в невъзможността държавни чиновници да изпълняват и ролята на мениджъри на истински публични дружества.
На фона на общото падане на цените най-малко притеснения предизвиква падането на цените на "Полимери", дружество, което отдавна е отписвано от портфейлите на всички сериозни инвеститори. През изминалата седмица те достигнаха 1.50 лв., за акция, а само преди една година спекулации бяха вдигнали цената на 40 лв. за акция. Много по-тревожно за пазара е например падането на цените на тютюневия монополист Булгартабак с нови 7.50% до 20 лв. за акция. Извън общата тенденция остават котировките на цените на бившите приватизационни фондове, чиито трансфери с ценни книжа отдавна са показали, че нямат никаква връзка с пазарните тенденции и са свързани изцяло с вътрешни изкупувания.
"Захарни заводи" АД в мрежата на паяка
Неизгодни сделки и контрабанда дърпат закъсалия държавен завод към дъното
Неизгодни договори с частни производители на алкохол, нереални търговски отстъпки, нефактурирани доставки и сделки с нелицензирани търговци на спирт - това е установила финансова ревизия на Завода за преработка на спирт, поделение на "Захарни заводи" АД - Горна Оряховица, за периода 1997-98 г. От ревизионния акт става ясно, че държавният завод, чиято приватизация се бави вече втора година, е бил поставен в услуга на някои от големите частни търговци и производители на алкохол в страната. Преките загуби от тези сделки са за близо един милиард стари лева, а пропуснатите ползи от продажби под пазарни цени умножават тази сума двойно. В същото време натрупаните през последните години задължения на цялото дружество към края на 1998 г. надхвърлят 23 милиарда стари лева към доставчици, бюджет и социално осигуряване.
Според ревизионния акт No 709/21.06.99 през 1997-98 г. спиртният завод е трупал загуби от почти всички сделки с частни търговци и производители въпреки модерното си оборудване и стабилното потребление на спирт. "Сключени са договори за бартер на тръстикова меласа срещу спирт със завишени цени на влизащата в завода суровина и занижена продажна цена на произведения спирт, вследствие на което са нанесени сериозни щети на предприятието", посочват ревизорите от Държавен финансов контрол.
Констатациите на ревизорите показват използването на класическата система за източване на държавните предприятия у нас след реформите през 1989 г., известна още като "системата на паяка". По този начин редица частни фирми заставаха на входа и на изхода на големите предприятия, като им продаваха скъпи суровини, а купуваха от тях евтина продукция и реализираха огромни печалби. Предприятията задлъжняваха към държавата и много от тях достигнаха до фалит. Според ревизионния акт в "Захарни заводи" АД тази практика изобщо не е преставала.
Вместо цена на тръстиковата меласа, която се търгува на нива 50-60 долара на тон (според US Department of Agriculture National Molasses Report и Reuters) по световните пазари, или крайна цена от 85-95 долара/тон с включен транспорт и мита, в договорите с плевенската фирма "Марком" ООД например цената е 139 долара на тон, пише в акта. При сделката със софийската фирма "СИБС интернешънъл" ООД платената цена за меласата е 128 долара на тон, а в договорът с един от най-големите производители на алкохол и основен клиент на спиртния завод, "СИС индъстрийс", цената е отново 134 долара на тон. След натрупването на значителни загуби за първите девет месеца на 1998 г. ръководството на "Захарни заводи" решава да извърши собствени доставки на меласа, които са на далеч по-реалната цена от 55 долара/тон франко Варна, или 89 долара крайна доставна цена. Пряко нанесените щети на държавния завод само от трите договора със "СИС индъстрийс" ООД за 1998 г. според ревизорите са над 177 млн. стари лева. При калкулирането на сделката по реални пазарни цени обаче загубите стават неколкократно по-големи. Според ръководството на частната фирма печалбата на СИС е далеч по-малка и е в рамките на нормалните 10%, тъй като те купували меласата от "Бейпар шугър" също на високи цени. Ако това е вярно, то означава, че или свръхпечалбата се реализира от "Бейпар шугър", или декларираната стойност на митницата е занижене, за да се платят по-малко мита и такси от девненската фирма.
Сериозни загуби са натрупани и от цената, на която се е продавал готовият спирт. Въпреки регламентираните с вътрешни заповеди минимална цена от 720 долара/1000 литра (по-късно увеличена на 750) тези заповеди са били многократно нарушавани, а цената занижавана, включително и от тогавашния изпълнителен директорДимитър Димитров. Основанията за това са били търговски отстъпки за закупени големи количества спирт. Ревизията обаче посочва, че при неизпълнение на тези количества отстъпките са оставали, без да бъде потърсена разликата, а после са били подписвани нови договори, отново със значителни отстъпки. Голяма част от тези договори са сключени с нелицензирани търговци на спирт като например продажбата на 300 хиляди литра на Ейч Ди ООД - София. Доставката е на цена със 120 долара под установената, а според проверката направена от РДВР във Велико Търново фирмата дори не притежава лиценз за търговия със спирт. На значително по-ниски цени е купувала и пловдивската фирма "Винола" ЕООД (640 долара/тон). По-ниски цени са били давани и при износ за албански, босненски, македонски и молдовски фирми. От тях са постъпвали по-ниски от договорените суми без анекси към договорите.
"Захарни заводи" АД отдавна е в примката на частни групировки и фирми. Името му нашумя още през 1994 г., когато на изхода му застана охранителната фирма "Дито", собственост на горнооряховчанина Петър Христов, но с регистрация в София. Нейната производна "Дито шугър" сключи със завода заробващ договор, който задължаваше държавната фирма да продава продукцията си на "Дито" и целият пласмент минаваше само през нея. В същото време "Дито" снабдяваше със суровина завода на високи цени. През април 1995 г. профсъюзни лидери изпратиха открито писмо, в което обвиниха "Дито" в стремеж за предизвикване на фалит. След като станаха известни условията на договора, тогавашният директор на фирмата инж. Христо Сеизов беше уволнен, а новото ръководство даде под съд "Дито шугър" за неизпълнени доставки и неплатена реализирана продукция. Искът на завода беше за 300 милиона лева тогавашни пари. "Дито" от своя страна запечата складовите наличности и заведе дело за неправомерно прекратяване на договора. През същия период към контрол на "Захарни заводи" АД се стремят и фирмите на Дилян Дорон "Дискавъри" и "Бул интернешънъл". Те работят по същата схема както "Дито". "Дискавъри" беше разследвана за контрабанден внос на захар през бургаското пристанище между 1994-96 г., но разследването беше потулено от МВР. Очевидно практиката на входа и на изхода на фирмата да застават частни фирми никога не е прекъсвала въпреки смяната на партиите в държавното управление. Сега ръководството на завода е обжалвало ревизионния акт - шефовете твърдят, че могат сами да си договарят отстъпки според клиентите, както и че те не са длъжни да знаят борсовите цени на суровините.
Схемите за източване и печелене на гърба на държавното предприятие не се изчерпват със "системата на паяка". Сегашният директор на "Захарни изделия" АД е обвинен от митницата в Свищов, че близо 6 000 тона захар, поставена под режим "временен внос", е била реализирана вътре в страната в нарушение на Закона за митниците и правилника за неговото приложение. През 1997 г. е бил извършен временен внос на 10 106 450 кг сурова нерафинирана захар. При проверката в комбината през март 1998 г. се оказало, че липсват 5 874 799 кг. Стойността на продадената захар е за над 3.1 милиарда стари лева. Според митнически акт No24 от 12.03.1998 г. продажбата на захарта в страната е станало със знанието на инж. Румен Иванов, изпълнителен директор от 1997 г. Наложената глоба на инж. Иванов е в размер на 2.6 милиарда. Глобата обаче е била отменена от районния съд в Горна Оряховица. За същата далавера шефът на частния завод на Мултигруп "Бартекс" Спартак Жаров беше глобен 4.5 милиарда лева. Странно защо информацията за контрабандата през държавния завод не беше експонирана от контролните органи както акцията за контрабандния канал през бургаското пристанище.
Раздържавяването на завода беше започното още през 1997 г. от Агенцията за приватизация. Само два месеца след това процедурата беше закрита и дружеството беше прехвърлено към Министерството на промишлеността. Според тезата на МП инициативата за това е дошла от самия завод и те са се съгласили да бъде потърсен стратегически инвеститор, който да влезе чрез увеличение на капитала. Спряганите за инвеститори офшорни фирми обаче се оказаха кьорфишек и само забавиха приватизацията. От септември има открита нова процедура за приватизация, за която усилено се готви и РМД в процес на учредяване в завода - под сегашното ръководство, чиито подписи стоят под всички неизгодни договори през последните две години. Разкритията, които излизат наяве след последния ревизионен акт на Държавен финансов контрол, дават много ясно обяснение защо ръководството, а и неговият принципал не искат да продадат "Захарни заводи" АД. Ако икономическата полиция се заинтригува, може би ще се установи къде са потънали огромните разлики, отбелязани в ревизионния акт и митническите начети.
Армения е в шок
Арменският президент Роберт Кочарян обяви национален траур след нападението срещу парламента, при което бяха убити министър-председателят Вазген Саркисян, председателят на парламента Карен Демирджиян и още шест политици. Арменското национално събрание бе атакувано от група въоръжени лица, водени от ексцентричния журналист и политически активист Наири Унанян. Нападателите прекараха нощта в парламента и след интензивни преговори с президента Кочарян освободиха всички заложници и се предадоха на властите. Според повечето съобщения драмата е израз на политически радикализъм и индивидуален протест на Унанян. Самият той заяви, че целта на атаката е било убийството на премиера, който по неговите думи бил пречка за развитието на страната. "Политиката на правителството е опасна за страната ни и щеше да разруши Армения", каза Унанян в изявление за медиите, разпространено само минути, след като терористите се предадоха. По-късно екстремистите дори се извиниха за смъртта на останалите политици. Засега няма никакви признаци, че убийството на Саркисян е имало за цел да минира споразумението между Армения и Азербайджан, с което бе сложен край на конфликта в Нагорни Карабах.
Президентският говорител Хашмик Петросян съобщи, че министърът на вътрешните работи Сурен Абрамян е връчил на президента оставката си. Според някои съобщения това е отговор на исканията на армията за оставки и наказания за министъра на вътрешните работи, шефа на службата за сигурност и главния прокурор затова, че сградата на парламента не е била охранявана добре, а това е позволило на нападателите да проникнат вътре. Петросян обаче отхвърли призивите на военните, като заяви, че исканията за оставки са израз на националния шок от трагедията.
Политическите наблюдатели отбелязват, че Саркисян е бил твърде силна политическа фигура и убийството му ще остави дълбоки пукнатини във властта. Президентът разполага с правомощията да определи нов премиер, но новите назначения ще станат факт едва след погребението на убитите, което ще се състои в неделя. След приключването на траура парламентът ще започне дебати по бъдещето на страната. Властите вече оповестиха, че първостепенната им задача в момента е да успокоят населението, че няма да има повече насилие и Армения няма да изпадне в политическа криза. Столицата Ереван продължава да бъде под засилена полицейска и военна охрана. По основните улици са разположени военни постове, а полицейски патрули проверяват документите на всички съмнителни лица.
След като се предадоха, четиримата нападатели на парламента бяха обвинени в тероризъм. По данни на прокуратурата в момента техният разпит е поверен на службата за държавна сигурност.
И юли потвърди тенденцията за растящ дефицит по текущата сметка
Данните за платежния баланс показват, че банките пак са активизирали износа на валута
Според данните на БНБ за първите седем месеца на 1999 г. се запазва тенденцията за нарастване на дефицита по текущата сметка (която обхваща плащанията по вноса и износа на стоки и услуги и получените и изплатени лихви). За седемте месеца дефицитът по нея достига 564.1 млн. долара при дефицит от 159.5 млн. долара в периода януари - юли 1998 г. Последната правителствена прогноза за 1999 г. предвижда дефицит по текущата сметка в размер на 685 млн. долара, което е 5.6% от очаквания брутен вътрешен продукт за годината.
Дефицитът от 58 млн. долара през юли основно се дължи на отрицателното салдо на търговския баланс, т.е. на факта, че страната внася повече стоки, отколкото изнася, и на изплатените в края на юли лихви по брейди-облигациите. В същото време салдото на услугите (основно транспорт и туризъм) е положително - 88 млн. долара, което смекчава негативния ефект от търговския дефицит и изплатените около 130 млн. долара лихви. Вносът надвишава износа с 571 млн. долара, като само за месец юли салдото се е влошило с 68.6 млн. долара. През юли обаче износът достига 336.2 млн. долара, което е най-високата месечна стойност от началото на 1999 г. Освен това юли е третият пореден месец, в който се отчита растеж (макар и малък) на приходите от износ в абсолютно изражение, което е позитивен сигнал на фона на цялостната нерадостна картина с платежния баланс. От януари до юли основно е намалял износът на суровини и материали. В сравнение с аналогичния период на 1998 г. постъпленията от тази група стоки са с 30.9%, или с 392.7 млн. долара, по-малко. За периода януари - юли финансовата сметка (тя обхваща инвестициите от и във България, получените и предоставените кредити и депозити) е с положително салдо 214.1 млн. долара, при стойност за полугодието 337.6 млн. долара. Само за един месец намалението е със 123.5 млн. долара, което означава, че и толкова средства са изтекли извън България основно под формата на валутни депозити в чужди банки и на инвестиции в чуждестранни ценни книжа. Валутните депозити на наши банки в чужди финансови институции за първите шест месеца на годината намаляват със 194.9 млн. долара, но през юли тенденцията се обръща - само за един месец увеличението е в размер на 126 млн. долара. За седемте месеца портфейлните инвестиции на български лица в акции и облигации на чуждестранни компании нарастват със 169.4 млн. долара при увеличение от 37 млн. долара за първите седем месеца на 1998 г. За периода портфейлните инвестиции на чужди компании в България са намалели с 9.7 млн. долара. Очевидно за българските банки най-доходоносно и безрисково вложение на активи си остава депозирането на валутни средства в чуждестранни банки. Разликата между ниския лихвен процент по депозитите тук и сравнително високия по депозити зад граница гарантира по-голяма и безрискова печалба. От друга страна, ефектът на изтичане на средства от страната е обясним и със слабото кредитиране от страна на българските финансови институции поради липсата на достатъчно надеждни кредитополучатели.
Директните инвестиции в страната за отчетния период възлизат на 265.5 млн. долара и са повече с 9.9 млн. долара спрямо същия период на 1998 г. По това перо до края на годината се очакват сериозни постъпления от приватизационни сделки, които да закърпят дупката в платежния баланс. Но без икономическа стабилизация и оживление тези финансови постъпления са временно решение.
За периода януари - юли общият дефицит по платежния баланс достига 377.5 млн. долара, при положение че за полугодието беше 196.9 млн. долара. В абсолютно изражение нарастването му само за един месец е със 180 млн. долара, или с 91.72%, което се обяснява с дефицитите по текущата сметка за юли (57 млн. долара) и по финансовата сметка (123 млн. долара). За сравнение - за същия период на миналата година общият платежен баланс е бил положителен в размер на 89.3 млн. долара. Общият дефицит е покрит за сметка на намаление на валутните резерви на БНБ (с 256.3 млн. долара) чрез заеми от МВФ (64.1 млн. долара на нетна база) и чрез извънредно финансиране на платежния баланс (57.1 млн. долара на нетна база). Като цяло валутните резерви на БНБ (с отчитане на курсовите разлики) за седемте месеца на годината са намалели с 456 млн. долара, докато за същия период на миналата година те са нараснали с 437 млн. долара.
БВП е нереален заради лошо обхващане на бизнеса от НСИ
Ив Франше, генерален директор на Евростат*, пред "Капитал"
- Присъединяването към ЕС изисква и много високо качество на статистиката. Такова ниво в България не е достигнато, но от разговорите тук разбирам, че се движите в правилна посока. Основното, което трябва да постигнете, е защита на информацията, независимост на информацията, както и нейната координация. Трябва да се постигне прозрачност при събиране на данните, при използването на методите за обработка на данните. Смятам, че е необходимо още много за повишаване на качеството на статистическата информация - на търговската информация, за трудовата заетост, брутен вътрешен продукт.
Убеден съм, че земеделието и бизнесът не са покрити достатъчно от статистиката. Освен това качеството, стандартите на настоящата информация не са адекватни за членство в ЕС все още. По отношение на данните за БВП все още трябва да се работи. Ако статистиката не е добра, както е в случая за земеделието и бизнеса, тогава нивото на БВП не е реално.
Трябва да се улесни подаването на декларации за данъка върху доходите на физическите лица, т.е. да се подобри и системата на облагане. А технически погледнато, когато се правят изследванията на националните сметки, има три подхода - на произведената продукция, на доходите и на разходите. Връзката между трите подхода установява частта на сивата икономика. Ако произвеждам нещо и декларирам част от него, което обаче другите изяждат, чрез консумацията на произведеното се разкрива и частта на недекларираното. Така че чрез подобно засичане и правене на баланси се разкрива и частта на сивата икономика в БВП.
- Ако е така, това трябва да се промени, защото в статистическия закон е записано, че трябва да са приятелски настроени към потребителите, и това е част от работата. Това е много важно - статистиката да помага на потребителите да работят. Те трябва да бъдат улеснени, да получават бързо необходимата информация. Това също ще бъде част от програмата за сътрудничество, която имаме със статистическия институт на България.
- Много е важно да се подобри статистиката по отношение на земеделието, отчитането на БВП, бизнесстатистиката, информацията по отношение на заетостта и безработицата, трябва да развиете финансовите сметки. Членството в Европейския съюз е много амбициозна програма, затова и вие трябва да сте амбициозни.
Златото атакува 300 - доларовата граница
На 27 октомври цената на златото за първи път през последните две седмици насам тръгна нагоре. Границата от 290 долара за тройунция бе преодоляна както от спот цената, така и фючърсните цени. Фючърсните контракти за декември се котираха с 3.80 долара за тройунция по-скъпо от предходния ден, достигайки 295.20 долара за тройунция.
Според повечето анализатори шансовете границата от 300 долара за тройунция да бъде преодоляна през следващата седмица са почти нулеви. По-мек в очакванията си бе лондонски дилър, според който, след като преодоля 295 долара за тройунция, златото може успешно да атакува 300 доларовата граница. Нивото от 305 долара обаче не е постижимо в близките дни.
Русия и Западът: А сега накъде?
"В голямата си част руснаците са приятелски настроени към обкръжаващия ги свят, нетърпеливи са да го опознаят, желаят да изпитат спрямо него талантите, които знаят, че притежават, и повече от всичко искат да живеят в мир и да се възползват от плодовете на собствения си труд. " Тези и още няколко хиляди думи представляват "Дългата телеграма", която служителят в посолството на САЩ в Москва Джордж Кенън изпраща в Държавния департамент през 1946 г. Имайки предвид, че става въпрос за секретно съобщение, едва ли авторът им може да бъде заподозрян в антируски настроения, но това не попречва през 1951 г., когато Кенън вече е посланик, Сталин да настоява за екстрадирането му от СССР.
Няма съмнение, че на бащата на народите е било по-удобно да си има работа с твърдоглави догматици, виждащи във всеки гражданин на Съветския съюз заплаха за националната сигурност, без значение дали е представител на комунистическия елит или на безгласното мнозинство, защото така по-лесно се поддържа вътрешното единство. Събитията през последващите 40 години не трябва да се забравят, защото с малки изключения от липсата на пълноценни отношения загубиха всички на Запад и в Русия плюс намиращите се между тях държави. Затова задаващото се ново отчуждение между бившите врагове от времето на студената война няма да донесе нищо добро, но още по-лошо е, че изход от създалото се положение не се вижда - под влияние на корупционните скандали и военните действия в Чечения Западът постепенно се дистанцира, изтъквайки като довод правото на руснаците сами да определят съдбата си, което напълно отговаря на основното послание на Русия към Запада, формулирано като "Оставете ни на мира".
"Русия е суперсила, която САЩ и нейните сателити искат да поставят на колене. Ние сме уникални и затова няма да приемем всичко, което ни се натрапва, дори ще си помислим дали се нуждаем от Запада, защото имаме приятели, които ще ни помогнат" - с малки вариации това е декларираната позиция на Москва в отношенията й със Запада. Доколко всеки пункт отговаря на истината, може дълго да се спори, но е факт, че Москва гледа на себе си като на жертва, с която са се отнесли несправедливо въпреки всичките отстъпки през последните години.
Географското положение на Русия между Европа и Азия, което се използва като причина за изключителната й съдба, всъщност е нейното алиби, за да оправдае изоставането си от стандартите на гражданското общество. Любовта на руснаците към конспиративните теории ги кара да виждат в искането за спазване на човешките права поредния заговор на Запада, целящ намеса във вътрешните им работи и разпокъсването на страната, особено когато става въпрос за Чечения. Дори човешките права да са маска, зад която се крият икономически и геополитически интереси, Русия няма избор и трябва да приеме това положение, ако иска да бъде част от съществуващата система на международни отношения. Оставайки извън нея, Москва губи възможността да влияе върху взиманите решения и едва ли някога ще си възвърне статута на съществен фактор в световната политика. За да бъде взимана насериозно, тя трябва да приеме необходимия минимум правила, които ще я направят по-предсказуема. В този смисъл Русия не може да бъде оставена сама да решава бъдещето си, а Западът не трябва да се отказва от исканията си за спазване на човешките права и свободата на словото, защита на частната собственост и независимостта на съдебната власт, създаване на нормално функционираща пазарна икономика, провеждане на честни избори. Това е най-сигурният начин окончателно да бъде премахната опасността от използване на руския ядрен арсенал.
Готов ли е Западът да отговори на това предизвикателство? Не. Най-малкото, защото си мисли, че с края на студената война е свършил огромната част от работата и сега може да се ограничи с добре звучащи декларации като "Единната стратегия" на Европейския съюз. Ако САЩ, Великобритания и Франция бяха разсъждавали по този начин за съдбата на Германия след Втората световна война, то днес нямаше да има нито обединена Германия, нито Европейски съюз. Западът си изми ръцете, отпускайки огромни кредити на Русия, въпреки че условията за предоставянето на предишните не се изпълняваха, а парите не винаги бяха използвани по предназначение. Допускането на Русия в Г-7 и подписването на основополагащия акт с НАТО създадоха у Москва илюзията, че тя наистина има особено място в света. Вместо веднъж завинаги да сложи край на антагонизма със Северноатлантическия пакт, договорът се превърна в източник на недоволство, което беше потвърдено по време на войната в Косово, когато НАТО наруши собственото си обещание да не започва военни действия в Европа без съгласието на Москва.
Въпреки военната и икономическата немощ на Русия в момента мнозина на Запад продължават да се страхуват от нея и реагират дори на конструктивните й предложения от позицията "В Назарет не може да се роди пророк". Москва има основание да се отнася резервирано към исканията за защита на човешките права, защото прибалтийските републики все още продължават да нарушават правата на
За да бъде постигнат съществен напредък в отношенията между Русия и Запада, трябва да се появят лидери, които да си поставят за главна цел взаимното сближаване, както това беше през втората половина на 80-те години. Изборите в САЩ не вещаят нищо хубаво, независимо кой ще ги спечели - първолакът във външната политика Джордж Буш или самоувереният "баща на Интернет" Ал Гор. Не вдъхва оптимизъм и ситуацията в Русия - Евгений Примаков е продукт на съветската система, Владимир Путин си остава голямата въпросителна, а комунистът Генадий Зюганов по-скоро публично ще се откаже от вярата си в марксизма-ленинизма, отколкото да признае добрите намерения на чичо Сам. Третата страна в този нелюбовен триъгълник - ЕС - засега е прекалено предпазлива в дипломатическата си дейност, но с избирането на Хавиер Солана за координатор на общата външна политика направи и отбраната крачка в правилната посока. Но това е само малка стъпка по дългата дистанция, която дели Русия и Запада.
Държавен вестник
Искате лиценз? Получавате патентен данък
"Патентният данък ще преразпредели пазара в полза на големите фирми". Така коментираха представители на агенции за недвижими имоти одобрения от правителството проект за промени в Закона за облагане на доходите на физическите лица, който предвижда от догодина посредническите услуги при покупко-продажба, замяна или отдаване под наем на недвижими имоти да се облагат с патентен данък. "Искахме държавата да въведе ред на пазара чрез лицензи, но или грешно сме се молили, или грешно са ни разбрали, защото вместо лиценз ни дариха с патент", в шеговито-сериозен стил коментира собственик на агенция за недвижими имоти.
Размерът на данъка, който посредниците трябва да внесат, е между 2000 и 4000 нови лева, и както за всички останали занаяти се заплаща на три равни вноски през годината. Самият данък според закона се дължи при годишен оборот от предходната година до 75 000 (нови) лева. За да надскочи патентния данък, една агенция в София например трябва да сключи около 140 сделки (при минимална комисиона от 2.5%-3%, но не по- малко от 300 долара) за продажба на малки жилища през годината или на всеки три дни по една сделка, коментираха брокери. Подобно е положението и за Варна, Пловдив, Бургас. В другите градове на страната обаче комисионите при сделки с имоти са между 1.5% и 2%, обемите от сделки са значително по-малки, а и цените на имотите са чувствително по-ниски.
При сегашните комисиони на агенциите за недвижими имоти при продажба на жилище между 7 и 9 сделки до 10 000 долара плащат патентния данък за първа зона на столицата, която е и най-скъпата. Ако агенцията се занимава само със сделки наеми, трябва да отдаде под наем, грубо казано, един вход на панелен блок в "Люлин например, за да покрие патентния данък. Това са около 21-24 малки жилища. Никой не може да каже с какви обеми от сделки средно годишно работят агенциите за недвижими имоти и дали това, което ще плащат като патентен данък, е малко или много. Със сигурност тези, които работят на пазара в София, ще са най-малко засегнати, но как ще се отрази патентният данък на фирмите от провинцията? Там нещата стоят доста по-различно, отколкото в столицата, както по отношение на цени на недвижимите имоти, така и по отношение на броя на сделките, които се сключват. Данък от 2000 лева една агенция, работеща в по-малък град, плаща от комисионата на 10 до 11 сделки за продажба, което може да се окаже и годишният обем от сделки за града, в който работи.
Патентният данък е улеснение за дребния бизнес, а и ще легализира доходите от тези дейности, са аргументите на финансовото министерство. Посредниците на пазара са на мнение, че този данък ще преразпредели пазара в полза на големите фирми в бранша. Има много единаци в бранша или, както колегите им ги наричат, домашни брокери, които неминуемо ще изчезнат от пазара, смятат посредниците. Според тях по-голям е проблемът, който стои пред малките агенции с по двама-трима брокери, а вариантите са два - ликвидиране или сливане.
От друга страна, този ход на държавата ще провокира агенциите за недвижими имоти да разширят диапазона на услугите, които предлагат. За да могат да са адекватни на потребностите на хората, а и в полза на собствения си интерес, фирмите, работещи в бранша, ще трябва да започнат да извършват не само посредническата дейност (каквато е практиката на голяма част от агенциите), но и да се ориентират към консултантските услуги, което по принцип трябва да е основната дейност на посредника, управление на имоти, инвестиране, планиране и др. Срокове
Клиентът може да избира в какво да се влагат премиите по застраховка живот
С последните промени в Закона за застраховането се дава право на сключилите определен вид животозастраховки да избират в какви активи да бъдат инвестирани плащаните от тях премии. Промените в застрахователния закон бяха обнародвани в брой 88 на Държавен вестник от 8 октомври.
С измененията на закона се добавя нова точка седма към чл. 52 за инвестиране на набраните суми от застрахователя, която буквално гласи: "активи, договорени в общите условия на застраховки "Живот", свързани с инвестиционен фонд". Досега в закона не бе предвидена възможност, когато се договори застраховка с инвестиционен фонд, премиите по нея да се инвестират в активи, различни от законовите ограничения. Въпреки това в закона бе предвидена такава застраховка. Оказва се, че животозастраховката, свързана с инвестиционен фонд, не се предлага от действащите животозастрахователи. Според директора на Дирекцията за застрахователен надзор Даниела Конова, разрешение за предлагане на този вид животозастраховка имат ДЗИ ЕАД и "ЕйАйДжи лайф България". "Очакваме с навлизането на чуждестранните животозастрахователи този нов вид продукт да придобие популярност", казаха експерти от бранша. В момента чуждестранните застрахователи по живот са "Алианц България живот" и "ЕйАйДжи лайф България". Българските животозастрахователни компании са: "ДЗИ ЕАД" , "Витоша - живот", "Булстрад - живот" и "Феникс".
Според Надежда Вънтова, изпълнителен директор на "Феникс", предимството на тази животозастраховка е възможността събраните премии да се инвестират не по общия ред (валиден за всички други застраховки), а във фонд, който да включва активи, разпределени по желание на клиента. "Практиката в страните от Западна Европа е застрахователят да предложи на клиента си няколко фонда, които да съдържат различни по доход и риск активи. Самият застрахован може да избере в кой фонд да му бъдат инвестирани премиите", каза Марио Костов, изпълнителен директор на "Булстрад - живот". Така например застрахователят може да предложи следната схема за инвестиране на премиите на клиента си: 20% в акции, търгувани на фондовата борса, 30% в общински облигации и 50% в ДЦК или банкови депозити. По този начин ще се избегнат законовите ограничения за инвестиране на премиите, които след последните промени в Закона за застраховането са: в недвижими имоти до 10%, в общински облигации до 5%, до 30% в ценни книжа, търгувани на фондовата борса и до 50% в банкови депозити.
