Едно напред, едно назад
Правителството реши да създаде единна агенция за събиране на данъци, осигурителни и здравни вноски (). Това със сигурност е най-радикалната стъпка в правилната посока, която кабинетът на Иван Костов предприема в сферата на данъчно-осигурителните реформи. Безкрайните дрязги между сегашните администрации, тоталното им нежелание да си сътрудничат и традиционното взаимно подливане на вода имат само няколко сигурни ефекта - данъкоплатците плащат издръжката на държавни чиновници, които вършат аналогична работа; същите тези данъкоплатци са подложени на щафетни проверки от съответните враждебно настроени към тях администрации, а бюджетните фондове съвсем не са цъфнали и вързали въпреки многочислените и диверсифицирани армии от чиновници. Да се разчита, че нещата ще се оправят някак от само себе си, няма смисъл. Тъй че идеята заслужава похвала, остава да бъде реализирана успешно. Още повече че изграждането на новата административна структура ще бъде удобен момент най-сетне да бъдат заменени някои от шефовете на съответните администрации, оказалите се несполучливи кадрови решения.
Прокрадващият се оптимизъм от тази стъпка обаче бързо-бързо се помрачава от проекта на бюджет за следващата година, в чийто контекст бе предложено създаването на единната агенция. Бюджет 2000 недвусмислено потвърждава уклона на кабинета да се намесва колкото се може повече в икономиката под формата на преразпределяне на брутния вътрешен продукт (). Ако, след като отказа да намали данъците и се кани да приеме поредната Нейкова щуротия (вместо отмяна на безумните осигурителни вноски върху социални разходи и болнични, бившето синдикално величие предлага тяхното увеличение с 10 процентни пункта!), кабинетът създава единната агенция само за да централизира по-лесно колкото се може повече от икономиката - по-добре да си я караме, както досега.
Най-стратегическият документ
Какво ще се получи, ако 16 министерства имат по един автомобил и съберем автомобилите на всички министерства? Получават се 16 автомобила.
А какво ще се получи, ако 16 министерства имат по една стратегия и съберем стратегиите на всички министерства? Мислите, че се получават 16 стратегии? Грешите, получава се "най-стратегическият документ" - Национален план за икономическо развитие на България. Или поне такова е мнението на Министерския съвет.
Дали обаче, ако механично съберем няколко стратегии, като страниците на първата получат номера от 1 до 50, на втората от 51 до 100 и т.н., ще получим една обща стратегия? Едва ли. Още повече че приетият от кабинета план продължава досегашната управленска практика - да се обещава, да се декларира, да се искат пари отвън, но не и да се правят конкретни и трезви разчети за цялостните и дългосрочни ефеaкти от конкретни управленски решения.
Такъв стратегически документ може и да не съдържа съвсем конкретни мерки, опонират защитниците на плана. А на каква база тогава искаме пари от Европейския съюз и за какво точно?
Истинският проблем на амбициозния правителствен план обаче е не дали ще получим европейските пари, в които той се цели, а как бизнесът ще бъде изкушен да инвестира 22.5 млрд. марки (сума, превишаваща с около 25% брутния външен дълг). С поредната порция хаотични обещания? С галещата ухото потенциална покана за преговори с ЕС? Последното всъщност се очертава като следващата заплаха за неадекватна управленска политика предвид доказаната самовлюбеност на управляващите. След като две години лежаха на лаврите на валутния борд, сега те могат да се изкушат да изкарат следващите две върху гърба на евентуалната покана за преговори и на идващите от европейските фондове пари. Дано управляващите овреме се сетят за приказката за мъжкото магаре, иначе "най-стратегическият документ" със сигурност отива по дяволите, а вероятно и не само той.
Икономиката се плаши от фанфари
Костов смекчи позицията си за затварянето на старите четири реактора на централата в Козлодуй. Нито енергийната стратегия, избраният енергиен модел или очакваната консумация са безспорни, за да подкрепят първоначалната му твърдост за АЕЦ. Още по-малко помага втората теза за конкурентоспособността. Ако наистина правителството беше загрижено, то можеше да предприеме десетки други мерки, с които да повиши конкурентоспособността на българските фирми. АЕЦ гарантира конкурентност само на НЕК, не на потребителите на ток. Проблемът на повечето промишлени гиганти е, че са енергоемки, а не в цената на тока. Цената на тока е еднаква за всички фирми, но само някои я плащат ефективно. НЕК продължава да бъде едно от правителствените оръжия за скрито субсидиране и за избягване на принципите на финансова дисциплина.
Впрочем не е ясно кое ще е по-губещо за националната компания - затварянето на АЕЦ или сделки като тази с "Джейлан". Може би старите реактори са нужни точно за да са възможни схеми като тази със скандалната турска фирма.
Става лоша традиция стратегически неизгодните сделки и споразумения да се честват помпозно. Спомнете си как посрещахме Бакърджиев от Москва след газовата спогодба. Кадрите с балоните и цветните взривове в Родопите ще останат също завинаги в историята. Те обаче няма да направят сделката по-добра за НЕК, за България и нейната икономика. Това може да се предвиди отсега, както не беше трудно да се отгатне какво ще стане с химическите и стъкларските заводи след газовата спогодба.
Жега в сините редици
Започва първото сериозно пренареждане на властта. Откакто управлява, СДС сега се оказа в неизгодната ситуация да маневрира в изключително тясно пространство. Местните избори трябваше да станат началото на най-дългия мандат на сините, а предопределиха нуждата от съвсем нова линия за управленско и политическо поведение. Всички партии очакваха общинският вот да им даде предварително зададени от самите тях отговори. Резултатите обаче не оправдаваха ничии очаквания и сега в политическите централи трябва да чертаят планове от нулата. Още в по-голяма степен това се отнася за партията на властта. Дори желаната покана за преговори с Европейския съюз изглежда по-различно, тя можеше и трябваше да стане най-силният коз на премиера, но само в комплект с отвоюваната местна власт.
Сега вместо с трите власти наведнъж - законодателна, изпълнителна и общинска, Костов е в ситуация на спешен ремонт едновременно в парламентарната група, в правителството и в партията. Дойде и неочакваната атака от президента. Всички неблагоприятни обстоятелства за премиера са налице и то наведнъж. Дори и на него вече му е ясно, че този път с козметични промени и големи обещания кризата няма да бъде избягната. Досега напрежението бе намалявано чрез някоя и друга зам.-министърска рокада и на още по-ниските етажи на административната пирамида. Цената вече е много по-висока - оставането на власт трябва да бъде платено с по-тежки жертви.
Костов ще играе пръв, това прогнозираха близките до премиера. Изпусне ли инициативата сам да направи промените и да си намери поддръжници, резултатите от изборите няма да са единствената му неприятна изненада. Само светкавична реакция, която да изпревари прегрупирането на опозицията и нови промени в статуквото ще му дадат преднина отново да определя правилата във властта. Бързането има още една, и то по-важна причина. Лидерът на управляващите трябва да парира още в зародиш опита на оформилите се вътре в собствения му лагер крила, които по-лесно и от обърканата левица могат да се организират в опасни лобита. А превратът в партията, или дори само в парламентарната група, е реално осъществим, защото всеки от заместниците на Костов използва кампанията за местните избори и за да тества собственото си влияние над структурите на СДС. Действията на Костов доказаха тази теза. Още преди да е получил отчетите на своите за представянето им на местния вот, лидерът на сините започна сондажи, които трябва да му покажат колко тежки ще са личните му загуби и на каква политическа подкрепа може да разчита евентуално подновеният състав на правителството.
"Такъв мрак, такава мъгла е, че не се знае чия глава и за какво ще хвръкне" - тънат в догадки сини функционери и твърдят, че никой в ниските нива на партията няма информация за размера на предстоящата чистка. Такава обаче ще има и за пръв път върхът в партията се тресе по-силно от низините. Командира обаче започна първото си настъпление по паралелния фронт - този на коалиционните партньори на СДС, преди те самите да сменят караула. Резултатите от изборите оголиха сериозните проблеми и в Демократическата партия, и в БЗНС-Народен съюз. За пръв път катаклизмите в обкръжението на Стефан Савов превъзхождат по сила перманентните борби около Анастасия Мозер и паралелните БЗНС-та.
Вицепремиерът Веселин Методиев влезе в открита война за превземане на председателския пост в Демократическата партия. Още преди конгреса, на който Савов обеща да сдаде управлението, хора на заместника му вече обикалят структурите за гласове, с които да оглави партията. За да запази поста си в правителството, той е съгласен да пожертва цялата партия, твърдят негови колеги. Според тях Методиев подготвя почвата за промени в партийния устав, които ще разрешат двойното членство. Крайната му цел - да бъде предложено на СДС Демократическата партия да получи статут на присъдружна организация към синята партия, а коалицията Народен съюз - разтурена. Тази услуга той ще размени срещу услуга от друг вицепремиер. Евгений Бакърджиев обещал подкрепа на местните сини организации, които щели да работят за каузата на Методиев в подготовката на конгреса. Срещу това образователният министър запазва позициите си в кабинета.
Плановете на Методиев, известни вече в широки политически кръгове, успяха единствено да активират противниковия лагер в партията. Друг заместник на Савов - Александър Праматарски, излезе от двегодишното си мълчание. Завръщането си той афишира в нощта след балотажа - обясни вота за Народен съюз и ключовата роля на коалицията за модела на управление в държавата. Зад Праматарски засега се обединяват привържениците на запазването на съюза със земеделците и за автономността на Демократическата партия. Две трети от местните организации вече се обявили в подкрепа. По всичко личи, че и конгресът на демократите ще бъде отложен за пролетта на следващата година и ще се проведе едва след като промените в правителството вече са факт. Тогава, дори с подкрепата на Бакърджиев, Методиев няма да успее да влезе отново в играта. Досега съпартийците му го толерираха в качеството му на топла връзка с големия коалиционен партньор. Той беше и фаворитът на Стефан Савов за председателското място в ДП. Заради подривната му дейност обаче и лидерът, и депутатите са декларирали, че няма да протестират, ако Костов реши при ремонта на кабинета да се лиши от услугите на министъра на образованието. Дори и да запази този ресор, почти сигурно е, че Методиев ще се прости с вицепремиерския стол.
На фона на неочакваната драма, разразила се в лагера на демократите, съдбата на Анастасия Мозер и нейния БЗНС изглежда далеч по-предвидима. Засилени совалки се наблюдават през изминалата седмица между земеделци от многобройните формации, които регистрираха някакъв процент на местните избори. Техните лидери от няколко дни кръжат в постоянна орбита около парламентарната група на СДС. Отново е в ход идеята за земеделското обединение като трета политическа сила. По всичко обаче личи, че тази идея не е в дневния ред на Иван Костов. Първата си консултация за предстоящите промени той направи с Народен съюз, с което даде да се разбере, че ще разчита на досегашните си партньори. Но и Мозер, както и Савов, ще плати за доверието на Командира.
Най-сигурният пътник от кабинета е министърът на здравеопазването Петър Бояджиев. Най-много са и доводите, с които ще бъде оправдана тази оставка. Провалената здравна реформа е неоспоримият негатив на Бояджиев. Първият вот на недоверие опозицията поиска на кабинета "Костов" именно заради тази реформа. Мнозинството преодоля леко вота, но сега той може да стане повод министерската бройка да бъде отнета от квотата на Народен съюз и поради важността му ресорът да бъде поет от СДС.
Следващият нарочен за уволнение е земеделският министър Венцислав Върбанов, около когото отдавна се носят приказки за толериране на бизнес, "присъдружен" на земеделски кръгове.
Засега партията на Мозер запазва право да посочи негов приемник. Земеделци и демократи ще подкрепят обаче смяната на военния министър Георги Ананиев, с чието отстраняване Костов ще оправдае фалстарта на военната реформа. За разлика от икономическата реформа, по която Западът може да има недоумения, но реагира бавно и неконкретно, за проблемите с армията нещата не стоят така, тъй като са тясно свързани със стабилността в региона. А Ананиев се оказа муден, отстъпчив, колеблив в решителния момент.
Удовлетворението на коалиционните партньори може да дойде и от търговското министерство, което по първи договорки ще бъде освободено от Валентин Василев. Смятаният за много близък на премиера Василев си отива заради несправяне, но в името на коалиционното единство може да бъде заменен от Александър Праматарски. Който пък от тази позиция много лесно може да оглави и Демократическата партия.
Нито една от тези рокади обаче няма да освободи огромното напрежение, натрупано около екипа на Костов след местните избори. Никой от споменатите министри не отговаря на обществените настроения премиерът да се освободи от корумпираните във висшия ешелон на властта. Независимо дали те са в правителството, или - в НИС на СДС, както поиска и президентът. Изявлението на държавния глава стана повод в политическия фолклор да се роди тезата за "трите Б". Без да назовава имена Петър Стоянов насочи вниманието към най-важните играчи в управляващата партия - Бакърджиев, Бисеров, Божков.
Посветени в сондажите на Командира обаче твърдят, че пръв може да изгори четвъртият - Богомил Бонев. Самият Костов няма нищо против да смени Бонев, този път може да си осигури и гърба на Стоянов. Още повече че е публично известно негативното отношение на президента към своя бивш съветник.
Ако вътрешният министър бъде заменен с обсъжданата вече на най-високо ниво кандидатура на Славчо Босилков, президентът получава сериозен участък на влияние в кабинета. Бившият шеф на Дирекция национална полиция сега е личен съветник на премиера по националната сигурност, но се смята за човек на държавния глава. Тази смяна ще бъде ключова за заздравяване на сериозно застрашените връзки между президента и управляващите, но в същото време е най-трудно осъществимата. Привърженици и опоненти на Бонев твърдят, че той няма да сдаде поста без бой. Неговото оръжие за самоотбрана е старателно събираната и зорко пазена информация за всеки министър, за ключовите фигури в СДС, за техните семейства и най-вече за бизнесконтактите им. За наличието на този масив от данни Костов знае много добре. Не е тайна обаче, че и сините имат ответна информация за МВР-шефа.
Но оздравителната операция "Бонев" обаче може да се окаже недостатъчна, за да получи Костов нов кредит на доверие, като докаже, че не са празни приказки двугодишните му обещания да няма политически чадър за никого - независимо колко близко стои до премиера. Само отстраняването на някой от придобилите нарицателност имена вицепремиери може да стане такова доказателство. В СДС вече очакват да падне някой от този калибър, за да бъде вдъхнат живот на тезата на Костов, че в тази партия всеки сам отговаря за провалите си.
Не за пръв път в почти тригодишния живот на правителството става ясно, че винаги има поне една причина Александър Божков да се смята за постоянна величина в екипа. Сега тази причина е евроинтеграцията. Вероятно той ще оглави новото звено в Министерския съвет, което ще води преговорите с Европейския съюз. Самият Божков многократно и без притеснения е обяснявал, че Костов му признава способността да преговаря с международните институции, и то не само заради английския, който владее, за разлика от всички останали министри. Освен това въпреки многобройните приказки за 10%, около Божков могат да се открият най-малко конкретни съмнения за корупция. Вицепремиерът може да бъде лишен от икономическия ресор в правителството и вероятно от членство в НИС, но не и от място в кабинета.
Изненадващият ход, който разбуни сините редици, е реакцията на друг от шефовете на партията.
Главният секретар на СДС Христо Бисеров сам ще се оттегли, казаха депутати от мнозинството. Бисеров предложил той да е вентилът, който да освободи напрежението вътре в партията и да покаже, че Командира е готов да се лиши от най-верния си съратник. "Всичко е възможно", беше лаконичният коментар на сивия кардинал. Но не са малко и тези, които си спомнят онази реплика на Костов - защото питате мен, питайте Бисеров, той знае всичко в СДС.... Но дори евентуалната оставка на кадровика Бисеров не може да се мери с най-горещата новина, която си разменят сините през изминалите два-три дни. Костов най-после се реши да се допита как ще се отрази на имиджа на партията и на общественото доверие отстраняването на Евгений Бакърджиев - това потвърдиха депутати и от СДС, и от Народен съюз. Според тях не е истина, че изборният стратег и шеф на предизборния щаб на СДС е подал оставка от партийното ръководство заради незадоволителния резултат от изборите и то още в нощта след първия тур. Това е най-тежкото решение, което лидерът на партията е вземал досега, казват депутати. Това условие било императивно поставен от и от хората на Народен съюз, според които бъдещето на коалицията зависела основно от тази мярка.
Нямало още обаче изграден вариант как точно и къде да бъде пренасочен вицепремиерът. Повече от двайсетина вече били народните представители, които могат да се обединят около Бакърджиев и сериозно да застрашат контролирания модел на парламентарното мнозинство. В критична ситуация той може да мобилизира и монолитна група от партийни членове и местни структури.
Костов вече получи подкрепа от парламентарните групи на СДС и Народен съюз "за промени в правителството в зависимост от началото на преговорите за присъединяване към ЕС". За реализацията на кадровите подмени обаче той ще поиска мандат и от партията. Такъв може да получи само от най-висшия форум на СДС - националната конференция. Уставният срок за провеждането й е в началото на април, но с толкова много време за отлагане Костов не разполага. Единственият вариант е тя да бъде свикана предсрочно. В депутатския сектор дори вече се спряга евентуална дата на извънредния конгрес - между 10 и 20 януари. Изтеглен спешно е и графикът на общинските събрания на партията, които отново по устав задължително предхождат партийния форум. До средата на декември те трябва да са преминали. Директивата за това ще бъде спусната вероятно още на предстоящото заседание на Националния съвет на сините на 16 ноември. За тогава всички местни партийни началници трябва да са готови с личните си самооценки за резултатите от изборите. На това заседание се очакват оставки на лидери и на цели ръководства - и в общинските, и в областните структури.
Това е другият паралелен фронт, на който Костов сега усилено работи. Той няма да отложи прочистването на партийните редици само защото му предстои решаването на по-важната задача - реконструирането на правителствения екип и запазването на парламентарната цялост на мнозинството.
Кадровиците в СДС вече са готови с информацията за успехите и неуспехите на общинския вот, за вътрешните противоречия по структурите и за вече декларираните оставки. НИС има право да отстрани и тези, които въпреки очевидните провали са решили да запазят поста си или пък да съхрани други, въпреки самоотводите им. Съдбата на активистите зависи и от резервите, които стоят на повикване в депутатските листи на СДС. Възможно е много от депутатите да спасят местата си в парламента само защото след тях списъците са изчерпани (какъвто е случаят във Велико Търново) или на ред да ги сменят са представители на някоя от партиите - коалиционен партньор на сините. Сега всеки депутатски глас е важен за мнозинството, макар че след резултатите в местните избори идеите за ремонт на конституцията трябва да се отложат за неизвестно бъдеще. Затова всяка смяна ще бъде решавана в партийната централа. Освен това всеки член на НИС ще се опитва да запази собственото си лоби в парламентарната група. От месеци редови депутати си разменят новини около най-горещия скандал на "Раковски" 134, ескалирал почти до физическа разправа в нощта на балотажа. Там оспорват територия отделите на Христо Бисеров и на Евгений Бакърджиев. Борбата е за това кой да събира информацията от структурите, но истинското противоборство е между двамата началници за контрола над низовите звена в партията. Костов бил мълчалива страна в спора, макар че стилът му "разделяй и владей" от няколко месеца катализирал конфликта. Пак от него ще зависи и развръзката, която се очаква на националната конференция.
Засега в немилост е вицепремиерът, чиято глава в еднаква степен са склонни да пожертват и коалиционните партньори, и съпартийците му, и самият президент. В полза на главния секретар играе единствено по-малката му обществена популярност, от която ще дойде и по-малкият ефект при евентуалното му детрониране. За дългия си партиен стаж по върховете на СДС Христо Бисеров успя да остане в сянка. Докато свалянето на Бакърджиев ще предизвика тътен, по-оглушителен и от взривяването на мавзолея. Точно от такъв отзвук има нужда Костов сега.
Мястото, на което всеки един от двамата - Бисеров или Бакърджиев, може да бъде пренасочен отново, е само едно - председателският пост в парламентарната група. Оттам се задава и друга сериозна рокада, за която Костов вече е проучвал мнения. След дълъг стаж като верен партиен работник и здрава ръка на премиера в парламента Екатерина Михайлова има шанс да бъде изтеглена още по-близо до шефа си. Версията за силов вицепремиер, който едновременно да наблюдава правосъдното министерство, МВР и държавната администрация отговаря на ролята, която Костов отдавна готви за заместничката си. Нейната отговорност за депутатската група продължава да е в сила и замяната може да стане само при надежден неин приемник. Със сигурност никой от сегашните й заместници - Светлана Дянкова и Благой Димитров, няма да получи тази чест. Но не защото са персонално отговорни за загубата на изборите в Габрово и Варна, а защото с нищо досега не са защитиха правото си на по-висок пост. Дянкова дори бе лишена от надежди някога да замени социалния министър Иван Нейков.
Екатерина Михайлова е необходима на "Дондуков" 1, защото трябва да подсигури гърба на премиера за контрола над висшата администрация. Очаква се при структурните промени на кабинета да бъдат трансформирани и правомощията на Марио Тагарински. Възможно е той да запази поста си в правителството, само защото връщането му в парламента може да възстанови страховете на управляващите от засилване лобито на президента. Това е пък още една странична заплаха, с която Костов ще се съобразява. В столичната организация на СДС - крепостта на Бакърджиев, вече имат притеснения, че с отстраняването на техния шеф от ръководството на партията ще се отвори път на групата, която работи за схемата "Стефан Софиянски - лидер и премиер".
Строителните надзорници учредиха асоциация
Национална асоциация на лицата, упражняващи независим строителен надзор (НАНСН), бе учредена в средата на изминалата седмица в столицата. Инициатори за създаването на асоциацията са Съюзът на строителните конструктори в България, Камарата на архитектите, Българската строителна камара, Научно-техническият съюз по строителство, подкрепени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството в лицето на зам.-министър Борис Милчев и Дирекцията за национален строителен контрол. Целта е да се защитят интересите на упражняващите дейността, а причината за създаването на подобна асоциация са някои неизяснени от поредицата нормативни актове моменти за работата на независимия строителен надзор. За председател на управителния съвет на асоциацията фирмите от надзора, участвали в учредяването, избраха арх. Марин Бакалов, управител от фирма "Юнион контрол". Асоциацията си поставя задачата да води разяснителна кампания относно функциите на независимия строителен надзор, както и да предприема инициативи и да участва в разработването на нормативни документи, касаещи приектирането и строителството.
В началото на ноември предстои създаването на още една организация на фирмите, оправомощени за независим строителен надзор в проектирането и строителството.
Над 200 е броят на фирмите оправомощени и предложени за оправомощаване до момента, казаха от комисията по оправомощаване. За съжаление по- голямата част от тях все още не са си получили тапиите поради факта, че оправомощаването става за всяка една дейност поотделно, което значи, че ако една фирма кандидатства и е оправомощена за 24 дейности, трябва да получи 24 отделни документа, удостоверяващи това.
Започва строителството на каскадата "Горна Арда"
Със символичен взрив от фойерверки в цветовете на националните флагове на България и Турция бе поставено началото на строителните работи по изграждането на хидровъзел "Мадан" от каскадата "Горна Арда". Първата копка на строителната площадка направиха българският премиер Иван Костов и турският му колега Бюлент Еджевит. На официалната церемония присъстваха министри от правителствата на двете страни, дипломати, депутати.
Населението на Кърджалийски регион плаща скъпа цена за преструктурирането на българската минна промишленост и за правителството е най-важно да създаде нови работни места, каза в словото си премиерът Иван Костов. Ние ще продължим да работим за сближаването на България и Турция, да решаваме проблемите на хората, да събираме разделените семейства, допълни той.
Финансирането, изграждането и експлоатацията на каскадата ще се осъществи от съвместно дружество, основано от НЕК и турската компания "Джейлан". Строителните работи ще продължат шест години, при което ще се използват български строителни материали и българска работна ръка. Очаква се в най-натоварените периоди на строителството да се ангажират временно около 3000 работници. Самата експлоатация на хидроенергийния обект ще осигури около 200 работни места.
Всички данъкоплатци влизат в данъчен регистър
За всички данъкоплатци ще се води данъчен регистър, предвижда Данъчно-процесуалният кодекс (ДПК), голяма част от който бе приет окончателно от Народното събрание през изминалата седмица. Текстовете на кодекса ще влязат в сила от началото на следващата година. В регистъра ще се вписват данъчният адрес, имената и ЕГН (БУЛСТАТ), лице за контакти с данъчната администрация, банковите сметки на данъчния субект, участията му в дружества и инвестициите в страната и чужбина и др. Данъкоплатците с изключение на физическите лица ще са задължени да осигурят на посочения от тях данъчен адрес лице за получаване на данъчни съобщения. Това лице ще се обявява още в декларацията за данъчна регистрация. При промяна на това лице данъчните ще трябва да бъдат уведомявани писмено в 14-дневен срок. Банките имат задължението в седемдневен срок да съобщят на службата по данъчната регистрация на съответния данъкоплатец за открити или закрити сметки от него. Сумите по банковите сметки подлежат на принудително изземване, ако фирма или гражданин не си плати в срок публичните задължения. Принудително изпълнение върху парите в банка може да започне в шестмесечен срок от изтичане на срока за доброволно изпълнение.
Държавата няма да дължи лихва в случаите, когато са надплатени суми, определени според данъчна декларация. Съгласно приетите текстове от ДПК недължимо внесените или събрани суми се връщат със законната лихва (в момента 10 на сто), когато внасянето или събирането е въз основа на акт на данъчен орган.
При неплащане в срок на данъци, такси или задължителни осигуровки данъчните или осигурителните органи ще изпращат покана до длъжника да заплати доброволно задължението си. Кодексът дава възможност на контролните органи едновременно с поканата да забранят на неизправния длъжник или членовете на контролните или управителните органи на фирмата длъжник да напускат страната. Длъжниците с неуредени данъчни задължения може да бъдат разгласявани чрез средствата за масово осведомяване.
Тръгват търговете на фалиралите банки
Първите няколко обяви за предстоящи търгове на банки в несъстоятелност вече се появиха във вестниците, след като "Банков надзор" на БНБ разпрати до синдиците на затворените трезори оценките на техните активи. В понеделник излезе обявлението за предстояща публична продан на това, което е останало от Елитбанк. Вече е обявен и търгът за пловдивската Агробизнесбанк. Очаква се до няколко дни в печата да бъдат обявени условията за продажба и на още девет банки. Известно забавяне ще има само при Първа частна банка, ТСБанк и Международната банка за инвестиции и развитие. По техните оценки ще се наложат корекции, тъй като одиторите са пропуснали да отразят извършени от синдиците плащания на кредитори с по-предна поредност от държавата. Продажбите ще се извършват по предвидения в Гражданския процесуален кодекс ред. Кандидатите ще имат на разположение един месец, за да подават оферти. Ако не се появят купувачи, активите и имуществените права на затворените банки ще станат собственост на бюджета, който се превърна в техен най-голям кредитор заради изплатените през 1996 г. влогове на граждани и фирми.
Накратко
Александър Хаджийски беше преназначен от правителството за председател на Националния статистически институт. Постът си на зам.-председател запази и Екатерина Арнаудова. Кадровите назначения се наложиха заради новия закон за статистиката. С него НСИ се преобразува в държавна агенция, чиито шефове се назначават от Министерския съвет. Вторият зам.-председател Иларион Иларионов е освободен от длъжност, защото новата агенция предвижда в структурата си само един зам.-председател.
Министрите на финансите на България, Албания и Македония ще се срещнат днес, 30 октомври, в София, за да обсъдят реализацията на конкретни проекти в рамките на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа.
Една агенция ще събира данъци и осигуровки
Специална агенция ще събира данъците и различните видове пенсионни, социални и здравни осигуровки, реши правителството през изминалата седмица. Идеята за такава агенция бе лансирана преди няколко месеца от Международния валутен фонд. Новото формирование ще се нарича Агенция за държавните приходи. Според Муравей Радев това ще намали държавната администрация, ще увеличи събираемостта от частния сектор и ще облекчи търговците, които ще бъдат проверявани само от една организация, вместо от досегашните четири. Основният проблем на Националния осигурителен институт е, че не може да си събере вноските от частния сектор. Едва 10% от постъпленията в НОИ идват от частните фирми. Новата агенция ще заработи от втората половина на следващата година, заяви Муравей Радев.
САЩ ще финансират и обучават опозицията в Ирак
Съединените щати ще предоставят на иракската опозиция на режима на Саддам Хюсеин финансова и военна помощ в началото на следващата седмица. Опозицията в Ирак ще получи финансова инжекция от 97 млн. долара, 2 млн. от които ще бъдат използвани за закупуването на офисоборудване за централата на опозицията в Ню Йорк. Планираната военна помощ се изразява във военно обучения на иракчани от американски военни специалисти в рамките на 10 - седмичен курс в американски военни бази.
Четирима представители на опозицията (бивши офицери от иракската армия) ще бъдат обучавани във военновъздушната база във Флорида, САЩ. Говорителят на Пентагона Кевин Бейкън заяви, че четиримата иракчани, избрани да се обучават в САЩ, ще участват в стандартни военно-учебни курсове за офицери от Арабските и Централно-азиатските държави. "Преди да се научиш да тичаш, трябва да можеш да ходиш. Преди да започнеш да воюваш, трябва да знаеш да организираш. Курсът във Флорида е основно за придобиване на организационни умения", добави Бейкън. На 30 и 31 октомври в Ню Йорк ще се проведе среща на около 300 иракски дисиденти, финансовият ресурс за която е осигурен предимно от администрацията на президента Клинтън.
Накратко
Полицията арестува Марио Цветков, обвинен в опит за убийство на руския гражданин Александър Кисельов. Цветков стреля в руснака пред кафене "Бостън" в столичния квартал "Хиподрума" на 6 октомври тази година. Две седмици по-късно той направил втори опит за убийство, като прострелял и Кадир Халилов от Ардино пред заведението "Кореняк". Марио Цветков е арестуван в Шесто управление на МВР.
Бивш уличен сараф беше застрелян пред дома си в София. Четиридесет и шест годишният Кузман Госляков бил причакан на стълбите на ул. "Гургулят" No 19 около 23 часа миналата сряда. Убиецът изстрялал три куршума в главата на Госляков. Предполага се, че е стреляно със заглушител, защото съседите не са чули гърмежите. Госляков се е занимавал със смяна на валута на "Магурата" преди години. Той не е криминално проявен и няма присъди.
Бивш домакин в авиобазата в село Габровица, Монтанско, беше обвинен за кражба на части за самолети МиГ 21. Стойността на откраднатото е близо 100 000 долара. Според полицията 41-годишният Петър Петров фалшифицирал документи при ликвидация на летището и тайно изнесъл около 60 блока електроника за МиГ-ове, между които и системи за насочване на ракети "Въздух-въздух". В София полицията задържа вероятния съучастник на Петров Бойко М.
Проверка в документацията на фирма "Лазурит" показа, че са били нанесени загуби на държавата за 430 000 нови лева, съобщиха от РДВР Кюстендил. Разследването срещу "Лазурит" започна, след като на 4 септември в склад, ползван от фирмата в мини Бобов дол, загинаха 4 полицаи и 2 пожарникари. Материалите от проверката са предадени на Окръжна прокуратура в Кюстендил.
Правителството зае челно място сред корумпираните
България е на 63-о място в света по подкупност на обществените институции
България е на 63-о място по подкупност на институциите в света, показа поредното изследване на международната организация Transparency International, оповестено от българското представителство миналия вторник. Според корупционния индекс, който представлява мащабно социологическо проучване, проведено от осем независими организации, страната ни се нарежда на едно равнище с Гана, Египет, Македония и Румъния. Пред нас са държави като Зимбабве, Мароко, Филипините, Замбия и др. Корупционният индекс за България е 3.3, което я праща във втората половина на таблицата от общо 99 държави. За най-некорумпирана държава се смята Дания, чийто индекс е 10, следвана от Финландия и Швеция с индекс 9.8. Според юриста Димитър Кюмюрджиев няма разлика в преценките за страната ни в сравнение с миналата година, когато България беше на 67-о място. Transparency International е най-авторитетната световна организация, която следи разпространението на корупция, а нейните проучвания се ползват от инвеститори, бизнесмени и анализатори на риска.
Ден след като Transparency International оповести мястото ни в света, бяха обявени и корупционните нагласи в България, следени от системата за мониторинг на "Коалиция 2000" и агенция "Витоша рисърч". Проучването е правено между 11 и 25 септември тази година. За първи път от две години насам правителството влиза в челната тройка за разпространение на корупцията сред държавните институции. Пред него са традиционните водачи по вземане на подкупи - митниците и съдебната система. На първо място сред професиите са митничарите, следвани от данъчните служители и полицаите. Въпреки че данните от проучването са били готови преди местните избори, те не са били оповестени, за да не се влияе на вота, обясниха от коалицията.
Според анкетираните 1110 българи над 18 години най-малко корупцията е разпространена в президентството. Изследването на "Коалиция 2000" посочва и още един нов момент - корупцията е сред трите най-важни проблеми на българското общество. Пред нея са само безработицата и ниските доходи. По-назад са останали бедността и престъпността. Социолозите обясняват тези размествания с разширения дебат и експонирането на корупцията в медиите и обществото. В същото време принципната допустимост на вземането на подкупи е намаляла с един пункт в сравнение с проучването, правено през февруари 1999 г. Директорът на "Витоша рисърч" Александър Стоянов твърди, че е налице силно изразена тенденция към намаляване на толерантността спрямо корупционните практики.
85% от бизнессофтуера у нас е пиратски
Осемдесет и пет на сто от бизнессофтуера, който се продава в България, е пиратски, обявиха от Българската асоциация за развлекателен софтуер BULSA миналата седмица. Асоциацията работи в близко сътрудничество с европейската ELSPA, в която членуват над 100 от големите западни производители и разпространители на софтуер. Според асоциацията 97 на сто от продажбите на развлекателни компютърни програми и 80 на сто от музикалните компактдискове у нас са нелегално производство. От BULSA твърдят, че през последните две години записваемите компактдискове CD-R са изместили фабричното производство и сега те заемат 97 на сто от пиратската продукция, която се предлага по българските пазари.
Експертите в асоциацията смятат, че причините за това са поевтиняването на CD-R и записващите устройства и фактическото спиране на производството на фабрични пиратски дискове в България. В момента подобна продукция попада у нас от нелегалните фабрики в Украйна, Черна гора и Чехия. Само 9 на сто от нелегалния развлекателен софтуер и музикалните компактдискове били фабрично произведени. Според асоциацията пиратството чрез Интернет у нас бил едва едно на сто заради лошите комуникационни връзки в държавата.
От BULSA предупреждават, че някои от пласьорите продават пиратски софтуер, който имитира по опаковка оригиналните продукти. Цените на подобни имитации били близки до тези на законните. Така и хората, които търсят легален компютърен продукт, могат да попаднат под ударите на закона.
Според данни на асоциацията пиратските копия на видеофилми и телевизионни програми са 20 на сто. В същото време Националната служба за борба с организираната престъпност направи проверка в 22 обекта на кабелна телевизия "София фолк". Според съобщението на НСБОП в офисите на телевизията са били открити компютри с пиратски софтуер. Пак там полицаите намерили нелегални смарткарти за телевизионните програми "Скай нюз" и MTV. Заедно със спецполицаите в проверката участвали и служители от бюрото за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения към Министерството на финансите.
Македония избира нов президент
На 31 октомври шест претенденти ще се борят за поста на Киро Глигоров на президентските избори в Македония. Най-големи шансове за класиране на втория тур имат представителят на управляващата ВМРО-ДПМНЕ и заместник-министър на външните работи Борис Трайковски и Тито Петковски, представител на опозиционния Социалдемократически съюз на Македония. В надпреварата ще участват Васил Тупурковски, представител на Демократична алтернатива, коалиционен партньор в правителството на Георгиевски, лидерът на либералдемократите Стоян Андов и двама албански кандидати - Мухарем Неджипи, заместник-министър на здравеопазването и кандидат на Демократичната партия на албанците, и Мухамед Халили, представител на Партията на демократичния просперитет.
Трайковски спечели широка популярност, отстоявайки македонските интереси по време на кризата с албанските бежанци в Македония. Очаква се обаче той да понесе всички пасиви от управлението на Георгиевски. Основният му съперник Тито Петковски е известен с реалистичната си икономическа програма, но е уязвим заради слабата си популярност сред албанското население. Тупурковски е автор на идеята за сближаването с Тайван, който отпусна на Скопие кредит от 20 милиона долара. Това влоши връзките с Китай и стана един от основните аргументи на Стоян Андов в предизборната му кампания.
Всички наблюдатели посочват, че вотът на албанците ще бъде решаващ. Според последното допитване, цитирано от агенция "МАКФАКС", 9.95 на сто от тях биха подкрепили Трайковски, 6.54 % от анкетираните биха гласували за Тупурковски и само 1.5 % за Петковски.
Ако повториш 100 пъти една лъжа, тя се превръща в истина
Може би на това се надява г-н Добромир Гущеров, публикувайки в предишния брой на в. "Капитал" своето писмо "". Много от клеветите в това писмо дори не заслужават коментар. На някои от тях обаче сме длъжни да отговорим публично.
Най-напред по повод твърденията, че чешките инвеститори са "известни в западната преса с псевдосделки, насочени към неправомерно обогатяване", желаем да представим "МИДЪЛ ЮРЪП ФИНАНС", гр. Прага на българската общественост. Фирмата е учредена през 1994 г. с основна дейност инвестиции и търговия с ценни книжа и работи на капиталовите пазари на Чехия, Унгария, Полша, Германия, Англия и САЩ. Специализирана е в придобиване, преструктуриране и управление на предприятия, като сред най-значимите й проекти са машиностроителните заводи ZVVZ - Милевско, и добре известният в България завод за канцеларско оборудване Koh-I-Noоr. Една от последните инвестиции на фирмата е придобиването на голям пакет от акциите на Nova TV - най-популярната частна телевизия в Чехия.
Защо "МИДЪЛ ЮРЪП ФИНАНС" избра за своя първа инвестиция в България един бивш приватизационен фонд - "Орел инвест холдинг"? Заради сигурността и прозрачността, които всеки инвеститор очаква от една публична процедура за увеличаване капитала на публично дружество. Доколкото ни е известно, "МИДЪЛ ЮРЪП ФИНАНС" е първата чуждестранна фирма, взела участие в публична подписка в България.
Фактите за подписката са следните:
1. На 18 август, един час преди началото за свободно записване на акции, ние, като представители на "МИДЪЛ ЮРЪП ФИНАНС", бяхме първи пред офиса на "Орел инвест холдинг" - без охрана, но с нотариус, който състави протокол за хода на подписката.
2. Нашата заявка за 823 000 акции бе подадена първа и приета от холдинга с подпис, печат и собственоръчно написан от изпълнителния директор час на приемане - 9.00 ч, първият възможен момент за подаване на документи.
3. Половин час по-рано, в първата минута след началото на работното време на БУЛБАНК, с изрядно платежно нареждане беше платена от нас и цената на акциите - 1 069 900 ДЕМ. Нареждането е представено на компетентните органи и на всички журналисти на дадената по случая пресконференция.
4. Ние не бяхме допуснати да присъстваме при поставянето на входящия номер 90/18.08.1999 г. на нашата заявка. Причината? За да не видим, че предходният номер - 89/18.08.1999 г. е "резервиран" за "Орел Г холдинг" и Добромир Гущеров.
5. Дори да се абстрахираме от нотариално доказания факт за безцеремонното пререждане, остава още един интересен за прокуратурата и съда факт - че заявката на "Орел Г холдинг" е невалидна, защото не е придружена от валидно платежно нареждане. Защо платежното нареждане е невалидно? По този въпрос вече се е изказал недвусмислено компетентният банков орган. Уведомена е и Комисията по ценните книжа и фондовите борси, която въпреки това до днес не е изготвила окончателното си становище. Предстои да се изкажат прокуратурата и съда.
При тези факти е ясно защо г-н Гущеров не желае да покаже копие на платежното нареждане, както и каква е целта на измисления от него "Вътрешен нормативен ред за регистриране на входящата документация". Както се казва, в този случай той държи и хляба, и ножа.
След всичко това закономерно изниква въпросът къде са компетентните органи, създадени, за да защитават сигурността и прозрачността на капиталовия пазар и да контролират участниците в него? Защо нито един от тях досега не реагира, за да защити един изряден чужд инвеститор и да постави на мястото му емитента, който нарушава законите и одобрения от Комисията по ценните книжа и фондовите борси проспект? Не е ли очевидно, че става въпрос за облагодетелстване на свързани лица - г-н Гущеров управлява както "Орел инвест холдинг" АД, така и "Орел Г холдинг" АД. Защо в този случай компетентните органи мълчат и не поемат ли по този начин отговорност за сриването на имиджа на българския капиталов пазар и доверието на инвеститорите?
Не е ли абсурдно чуждестранен инвеститор, спазил всички законни публични процедури в държава, която претендира да е правова, която провежда инвестиционни форуми, за да привлича чужди инвеститори, и твърди, че се бори с корупцията, да не получи адекватна подкрепа от органите, призвани да контролират участниците в капиталовия пазар, а вместо това да бъде принуждаван да харчи нови милиони и да чака месеци или години, за да реализира съдебната защита на своите права?
Стоянов се завърна в политиката
Президентът Петър Стоянов избра точния момент да се завърне в политиката. Загубата на един милион сини гласове, която управляващото мнозинство инкасира на местните избори, прави от всяка публична проява на държавния глава в този момент събитие с многозначителен подтекст.
Още повече че след една неадекватна на нагласите и настроенията на избирателите кампания лидерите на СДС проявиха още по-неадекватна реакция в оценките на случилото се - от смехотворните обяснения, които със своята елементарност и високомерие обиждат хилядите негласували, до арогантните квалификации за политическия съперник - партията на етническите турци и лидерите й. Всичко това създаде фона, на който следизборното обръщение на президента прозвуча като послание. Или поне като крачка към реалността.
Този път, без да се разхожда по пазари и прясно асфалтирани булеварди, Стоянов скъси дистанцията между властта и гражданина. Най-малкото защото артикулира изводи, които общественото мнение доста отдавна си е направило в условията на тотална цензура и манипулирана информация. Стоянов се отказа от иносказателния тон, с който две години по адвокатски маниер се опитва да балансира между партийния си генезис и мисията на държавния глава - дори да беше спрял само до извода, че има връзка между изборните резултати и българската реформа и тя не е в елементарното "плащаме цената на реформата".
В понеделник Стоянов продължи: "Но ние никога не сме казвали, че тази реформа ще бъде придружена от корупция, че тя ще бъде параван, зад който ще се обогатяват големи и малки управници, роднини и близки на властта, че вместо да бъдем в непрекъснат контакт с хората, когато те имат най-голяма нужда от това, ние ще увеличаваме дистанцията между управляващите и обществото и така ще оставим у гражданите чувство на неяснота, тревога и дори безперспективност, които убиват вярата, инициативата и предприемчивостта - най-важният ресурс за една нация. Българските граждани могат да разберат защо се затварят губещи предприятия и защо заплатите и пенсиите не могат изведнъж да бъдат увеличени два пъти, но те не могат да разберат защо, докато те продължават да са бедни, много от хората във властта и близо до нея ставаха по-богати."
Първата реакция на управляващите беше познатият импулсивен отпор - да каже конкретни случаи. А Божков в типичния си народняшки хумор се изказа, че президентът не може да си позволява да говори неистини, защото не е журналист на свободна практика. Костов също пое по най-лесната писта, че "борбата с корупцията не може да е обект на популизъм и бързо решаване". Той задейства и другия чисто партиен рефлекс - искам факти, ако има виновни, ще ги накажем, които упражнява откакто публичните сигнали започваха да се свързват с конкретни имена от най-близкото обкръжение на Костов - Бакърджиев, Бисеров, Божков... При такъв стил не е за чудене, че екстрената среща с президента по вечерно време беше отричана, докато някой все пак на "Раковски" 134 не разбра, че и мълчанието е първокласен скандал.
И че този път президентът няма да се отметне от намерението си да извади проблема с корупцията като основен за управлението и обществото в момента. Както и да го обособи като тема в гражданското пространство. За разлика от Костов, който иска точно обратното - да затвори дебата като вътрешнопартиен проблем, т.е. непубличен. Явно Стоянов си е извадил добра поука от злощастната среща с парламентарната група на ОДС през миналия ноември, когато се опита да върне лустрационния закон. Сред своите той преживя най-голямото унижение, което може да изпита един държавен глава - да го попитат ти чий президент си, вместо да изслушат защо им връща един по същество негоден и вреден закон. Пак тогава на него му беше напомнено от самия Костов: "Моментът е неподходящ за самостоятелни акции, задават се избори. Ти прави, каквото искаш. Ние ще гласуваме против. Избирай!"
И Стоянов се сниши в иносказателния език - по Нова година, тук-там в интервюта... Дори плахите му намеци по повод първата година на синьото управление - че политическото високомерие е характерно за новата власт, че много от управляващите участват в директорски бордове незаконно, че не върви приватизацията заради личните интереси на високостоящи люде, че се шири корупция и безогледно кадруване по всички нива на властта, че земята не е върната, се претопиха в красива куха фразеология. Дотам, че вицепрезидентът Кавалджиев се открои почти като единствен войн в държавата против корупцията и безобразията на властта.
В тази до голяма степен дистанционна полемика между Костов и Стоянов има още една, много съществена разлика между двамата. Костов оценява управниците на първо място по лоялност. Стоянов - обратно - по компетентност. Темата за заслугите към синята идея в случая остава под черта за вътрешнопартийна консумация. Вероятно затова на Стоянов му се наложи да повтаря, че никого не иска да обижда, но че не е негова работа да вади папка с имена, както го контрираха от "Раковска". Което си беше съвсем логично, защото всеки, който знае пред кого се отчитат спецслужбите, може да си направи извода и сам, че президентът не би излязъл да хвърля думи в ефира, ако няма сериозно основание. След общественото доверие, с което неизменно разполага, Стоянов владее все още и друг ресурс - контрол над спецслужбите. Макар да направи уговорката, че информацията, която получава от спецслужбите, не била основният мотив за неговото обръщение.
Вкарването на спецслужбите в голямата игра никак не е случайно. Костов заяви, че по слухове повече няма да санкционира хора от изпълнителната власт и няма да се превръща в болшевик, тоест в човек, който търси врага в своите редици. Така той възложи на НСБОП и на Националната служба за сигурност (НСС) да изготвят доклад с обобщени данни за корупция. Съвсем резонно, ако не беше допълнителна осигуровка. Със сигурност ще има много недоволни, каквото и да произведат службите. Освен това, за да свършат работа, най-важното е какво точно задание са получили. Кой ще бъде разследван, защо и ще имат ли право, да речем, да следят и подслушват министри.
Във въпросните служби, също както и в другите звена на сегашната държавна машина, също функционират силни политически лобита, които в този случай ще бъдат повече от активизирани. И не че хората от службите не са професионалисти, но в най-добрия случай може да им бъдат зададени предварителни отговори. Освен това каква ще е съдбата на папките - независимо какво съдържат, те ще бъдат показани, но никога няма да бъдат отворени. Знаейки това, Стоянов настоя на своето - че няма на бюрото си папки с банкови сметки на висши държавни служители, но данни за корупция съществували.
Стоянов избра момента да получи онова, което при друга ситуация беше невъзможно да предложи - промени в кабинета като част от промяната на стила на управление. Предполага се, че първото ще стане много скоро. С това връщането му в политиката вече е състоял се факт. Нека да си припомним какви семпли новини идваха от Бялата къща преди месеци. Не че не бяха важни, но не влизаха в дневния ред на обществото. В момента, в който гражданите започнаха да се интересуват от политиката, а резултатите от местните избори показаха, че това е точно така, възможностите за влияние на президента върху процесите в държавата нарастват. Този път Стоянов отчете перфектно зависимостта, която поне е доказана в българския политически живот - силата на президента е прякопропорционална на слабостта на властта.
Но завръщането му в политиката никак няма да бъде лесно. В неговия отбор също работят хора, чиито бизнесдела още на първо четене могат да бъдат класифицирани по показателя "Бакърджиев". Въпросът е кой кого ще изтъргува на гърба на спецслужбите. И защо отново те трябва да бъдат оръжие и фактор, от който зависят важните неща в държавата. Гласуваме все пак за политици.
Удариха Доган с неговото старо оръжие
В Кърджали загуби Расим Муса, а не ДПС
Победата на независимия, но издигнат от СДС Румен Димитров за кметското място в Кърджали изненада всички. Каквото и да говорят сега политиците, всички партии се бориха за поста, но в предварителните си планове задължително калкулираха успех за Доган. Дори в програмата максимум на управляващите крепостта на ДПС беше в раздел загуби.
"Провал на Доган в Кърджали е равен на загуба на Евгений Бакърджиев в София", така сини активисти обясняваха още в края на миналата година истинската и необявена официално цел на СДС". "Изгуби ли Кърджали, Доган губи битката изобщо", това каза самият Иван Костов, а изборните стратези на "Раковски" 134 приеха това за задача номер едно. Другото основно послание на Костов към избирателите в смесените райони беше: "ДПС не е Доган".
В тактиката за превземането на крепостта беше заложено управляващите да използват основното и изпитано оръжие на Доган - етническият вот. Ще изпробваме всички ходове, договорки и възможности, за да накараме българите в смесените райони да се обединят по етнически признак срещу местния монопол на ДПС. В стратегическата програма на СДС за превземане на местната власт градовете в страната бяха подредени по важност така: Кърджали, София, Пловдив, Бургас... Структурата на СДС в родопския град обаче успя да надхвърли очакванията и на централата, и на лидера си.
В централата на движението очевидно усетиха накъде духа вятърът и насочиха пропагандната си машина към южната граница. Областният управител на Кърджали Пламен Иванов отново стана враг номер едно на турците и техните партийни водачи. От СДС противодействаха масово. Целият НИС на СДС се включи в атаката срещу местното управление на ДПС.
Иван Костов, Александър Божков и Муравей Радев заминаха спешно за Кърджали, където дадоха да се разбере, че няма да похарчат областния си управител срещу договореност за общи изборни действия. Специално поръчение за града получи и вътрешният министър Богомил Бонев. Премиерът предпочете без посредничеството на медиите директно на избирателите в града да каже: "ДПС не може да бъде гарант за етническия мир, то нищо не може да постигне без ОДС, ние сме балансът. Там, където ДПС предаде СДС, ние ще играем един срещу друг". Кърджали е точно градът, в който на предишните местни избори движението игра срещу партията на Костов. В кампанията влязоха и вицепремиерът Бакърджиев, който в София обяви, че членовете на СДС не са пешки, които да бъдат местени по желание на ДПС. Пропагандният хор трябваше да покаже в кого е властта и правото да съди, но и възможността да се издигнат нови хора, които "да защитават социалните права на местното население" без оглед на партийната принадлежност. Покрай директната атака срещу сегашното управление на ДПС в района областният управител и шеф на местното СДС Пламен Иванов съобщи, че партията на мнозинството ще издигне независим кандидат за кмет на града. Това е козът, който трябва да обедини гласовете на българите в района. Досега ДПС умело използваше противопоставянето БСП - СДС, за да управлява в смесените райони. На изборите през 1995 г. българите, по принцип разединени от партийните си пристрастия, на втория тур се обединиха около независим кандидат, подкрепен от БСП. Тогава само 600 гласа решиха вота в полза на сегашния кмет Расим Муса.
СДС осъществи много успешен втори дубъл на този модел на гласуване. За победата на сините обаче добре поработи и Ахмед Доган. Защото въпреки всички анализи на етническото гласуване в Кърджали избирателите протестираха срещу досегашното местно управление. ДПС беше наказано заради губещата кандидатура на Расим Муса, както СДС изгуби Варна заради Добрин Митев. В полза на независимия син кандидат беше игра и непреодолимата от десет години насам абсолютна бедност и тотална безработица в района. Но истинската помощ, която Доган оказа на СДС, е в изявлението, което Иван Костов направи още през лятото: "Ако ДПС откаже на СДС, значи да пусне БСП във властта". Това е и сигналното изречение, което чуха избирателите на ДПС, когато между двата тура на изборите лидерът им ги призова да гласуват срещу сините и за кандидатите на БСП. Ахмед Доган се опита да вкара гласоподавателите си в схема, срещу която ги е водил на борба вече десет години. Изненадващият завой очевидно не бе обяснен на хората добре, а и те отказаха изведнъж да подкрепят хора, за които им е внушавано дълго и методично, че са ги изселвали, преименували и оставили без поминък. Затова логично електоратът не се подчини, отказаха да следват директивата и много от структурите.
"Двойно или нищо" беше планът на Доган. Първо, запазва общинските си крепости и, второ, утвърждава ДПС като част от демократичния процес - формация, излязла от клишето етническа партия. Загубата за лидера на движението сега е двойна. Сдаде най-голямата си крепост и по всичко личи, че сам се опитва отново да радикализира партията си. Несменяемият обединител на смесените райони използва всичките си възможности, за да извади ДПС от етническата определеност. Веднъж вече - на парламентарните избори, той рискува електоралната си подкрепа и под шапката на шарената коалиция ОНС вкара в парламента Луджев, Каракачанов, Арлин Антонов. Същата цел преследва Доган и с партньорството, което демонстрира с Томов, Дертлиев, Кръстьо Петков. В края на май ДПС организира семинари "Българският модел за етнически мир". Точно преди тях Доган отново се изяви като етностратег. "Държа да напомня накъде тръгна Косово след дублиране на организацията на Ибрахим Ругова с АОК на Адем Демачи", каза Доган по време на дебатите за даване на въздушен коридор на НАТО. Това не беше намек, а директно предупреждение към Иван Костов да не заиграва с дублиращото НДПС на Гюнер Тахир. Сега Доган отново вади единствения си коз, който смята за свой монопол - етническият мир. И отново се сети за АОК, която на родопска територия отдавна дешифрират като Армия за освобождение на Кърджали. И заплаши, че като не го харесват в образа на Ругова, електоратът бил поискал да се последва примера на Демачи. Резултатите от изборите обаче не показват такава нагласа на избирателите.
От полза за всички ще е етническият модел в България да се запази
Ричард Стаг, посланик на Великобритания в София, пред "Капитал"
- Не съм много запален по идеята да се намесвам във вътрешните работи на България - не за това ми плащат. Няколко години поред сме много впечатлени от усилията, които България положи, за да остави зад гърба си периода от края на 80-те - кампанията за насилствената смяна на имената. Не съм бил в Източна България с изключение на крайбрежието през последните няколко месеца, така че не знам и нямам причина да вярвам, че ситуацията там е променена. Четох за изборите и резултатите в Кърджали. Като чужденец ми е много трудно да знам какво мотивира хората да гласуват. Ясно е, че винаги има граждани, афектирани от расови или етнически въпроси - това е истина във Великобритания, важи и за България. Важното е правителството и, доколкото е възможно, обществото да установят някаква рамка, в която политическата система да е възможно най-освободена от етнически проблеми. Като цяло България е свършила добра работа в тази насока и е позволила на етническите малцинства и в частност на турското да изразят волята си по начин, който не се възприема като заплаха от останалата част от българите. Подход, който е проблем в някои държави, където малцинството в някакъв смисъл оставя впечатлението, че се опитва да заплашва, да подкопава стабилността на държавата. Този проблем в България сте го преодолели твърде успешно.
- Не съм напълно съгласен, че споразумението с Македония през пролетта и етническият модел са билетът на България за Европа. Има по-отдавна стоящи изисквания за членство. Сред условията със сигурност са и добрите взаимоотношения с вашите съседи, стабилната вътрешна обстановка, отличаваща се с расово единство и етническа толерантност. Това бяха две от изискванията. Но Европейската комисия е ясна в доклада си: те не са единствените критерии. Комисията дори изкара на преден план твърде различни проблеми и грижи. Етническият въпрос е важен, но далеч не е единственият. Проблемът с малцинствата не е ограничен до България. В документите на комисията се изразява загриженост за третирането на ромите например в няколко страни кандидатки, някои от които са доста по-напред в преговорите от България. Така че това не е проблем, който просто ще изчезне - той е част от процеса на преговори, в които ще влезете. Тогава ще разберете, че много други проблеми са далеч по-важни и доминантата е другаде.
Нямам причина да смятам, че ситуацията в България е променена или че последните дни ще влошат нещата. От полза за всички би било, ако етническият модел се запази и политиката е успешна. Същото се отнася за отношенията с Македония. Това, което виждам в момента, са разумни, зрели отношения, които се развиват и които носят полза. Това е добре за България, добре е за Македония и което е особено важно - добре е за региона. Не мисля, че нещата ще се задълбочат. Настроен съм умерено оптимистично.
- По време на избори дебатът винаги е жив и леко суров, защото хората с политическа страст се опитват да убедят други в своето мнение и да спечелят гласове. Комбинацията е много запалителна. Това само по себе си не ми изглежда лошо, докато хората не се опитват да използват етническите отношения по злонамерен начин, за да постигнат политическите си цели. Това е, което предизвиква дълбоко недоволство и слисва всяка европейска страна. Надявам се, че и много българи смятат, че това е много грешен начин да се води една политическа кампания. Не съм подходящият експерт с наблюдения за политиката в Източна България, за да коментирам доколко там е имало конфликти и сериозни отклонения в поведението на партиите. До момента мисля, че там се наблюдават нормалните прояви на политическия живот. Дори във Великобритания по време на изборна кампания се казват несправедливо жестоки неща за недостатъците и провалите на другите хора. Най-много няколко седмици след това животът се връща в руслото си. Предполагам, че всички политически партии в България гледат към пролетта на 2001 г. Надявам се, че ще търсят начин да спечелят чрез положителна и конструктивна етническа политика. Впечатлението, което имахме от ноемврийските събития през 1989 в Разград и Шумен, се промени, реформите дадоха положителна посока, защото политиците в по-голямата си част демонстрираха желание за добри отношения с етническите групи.
- Първо, не съм сигурен кого смятате за победил. Вторият въпрос е дали имиджът на България е пострадал. Не мисля, че имиджът на България беше сериозно повреден. Някои коментатори може би са почувствали липсата на съществен политически дебат на изборите. Нямаше сблъсък на идеи на личности, които решават по един начин проблемите на града, и други, които предлагат различни подходи. Лично аз не вярвам и нямам доказателство, че местните избори са имали съществено увреждащо въздействие върху имиджа на България.
Безпокойството би дошло в бъдеще - ако се появи тенденция встрани от съществуващия етнически модел в България. Смятам, че повечето наблюдатели ще гледат по-скоро периода от месеци и години на ненапрежение, отколкото дребнаво да се фокусират върху последиците от една избирателна кампания. Доколкото на мен ми е известно, никой навън не е отправил конкретна критика. Специално за Обединеното кралство - ще следим ситуацията, особено в Югоизточна и Североизточна България, защото това е важно. Говорим за район, с който България е дала пример (който със сигурност не всичките ви съседи последваха) за това как да се приобщят хората с различен етнически произход. Би било много тъжно, ако имаше ясни свидетелства за промяна в посоката. Аз със сигурност нямам такива данни и нямам причина да вярвам, че това ще се случи.
- Както знаете, двете най-съществени неща за Европейската комисия са икономическата реформа и ядрената централа "Козлодуй". По моя преценка въпросът с Козлодуй е отворен към решение и проблемът е по същество какви времеви граници ще бъдат спазени, за да се посрещне загрижеността за сигурността на ЕС, от една страна, после, от друга страна, са разбираемите икономически тревоги на България. Има и подпреговори за това какъв вид финансова ще трябва да получи България, за да покрие някои от разходите, свързани със затварянето на 4-те по-стари блока.
Икономическата реформа е нещо по-неясно, защото е по-малко отворена към просто оразмеряване във време, пари, брой реактори. Това е една от онези концепции, които са твърде лесни за признаване и по-трудни за дефиниране. След няколко седмици ще разберем дали страната ви е, или се движи към пазарна икономика. Или има икономика, контролирана от държавата в голямата си част, или контролирана от икономически интереси, близки до държавата.
Международните наблюдатели признават, че България е отбелязала решителен напредък. Сега тече дебат дали икономиката е функционираща пазарна икономика, но той ангажира повече теоретици, отколкото обикновени хора. Много са важни преценките за това как държавата използва своята роля и се вижда като някой, който осигурява добра рамка, в която пазарът да работи, вместо да се изживява като главен играч. Защото, когато държавата веднъж се превърне в играч, това отваря врати за всякакъв вид изкушения - икономически или морални. Колкото повече държавата участва във всеки ъгъл на икономиката, толкова повече от ден на ден стават изкушенията и опасностите управляващите отгоре надолу, както и хората да бъдат конфронтирани от корупция. Принципът на Европейската комисия, че това е фундаментален въпрос, от решаването на който България ще има само полза, е много правилен. Не само за членство в ЕС, а защото това е начинът България да има здрава и успешна икономика и хората да живеят в просперитет. Комисията не е казала как и кога планират да направят тази преценка. Вярвам, че Европейският съвет и Хелзинки ще решат да започнат преговори с България заедно с другите централноевропейски кандидати, които още не са включени формално в преговорите за достъп. Мисля, че няма да има двусмисленост по отношение на политическия сигнал, но на листваните кандидати ще бъдат поставени въпроси, на който в периода на преговорите от тях ще се очаква да отговорят, и то по правилния начин. И България ще бъде в същата тази категория.
- Много ще се радвам да го видя. Когато пристигнах още в началото, поисках да видя Ахмед Доган, но той още не е намерил време да се срещне с мен, което си е лично негова работа. Винаги съм искал да изслушам ДПС за погледа им върху ситуацията, защото те са важен компонент от политическия живот в България. Ще бъда доволен да намеря момент да говоря индивидуално или колективно с хора от ДПС за всякакви притеснения, които те имат относно изборите, и погледа им върху бъдещата политика на България по тези въпроси. Както казах, това е нещо, което е важно за достъп до ЕС. Така че отговорът на вашия въпрос е: "Заповядайте".
- То ще бъде, че силно подкрепяме развитието на хармоничните етнически взаимоотношения между турци и българи, вярваме, че през последните години правителства от различни политически цветове са работили за това. Но че през последните година-две е отбелязан особено силен напредък в държавните отношения между България и Турция, което ни се струва съществен компонент, за да има добри отношения с турското малцинство, и че ако има начин, по който външният свят може да помогне, ние сме готови да изслушаме всеки.
Използваха изследванията ни предимно за агитация
Мирослава Янова, социолог от МБМД, пред "Капитал"
- За съжаление на много места нашите изследвания не бяха използвани, за да бъдат взети верни политически решения. Проучванията бяха употребени като някакъв вид назидание, средство за размахване пред лицето на противника. Иначе казано, бяха публикувани само онези резултати, които бяха в изгода на конкретния клиент. Имаше и изключения. Много ценя начина, по който работихме с кандидатите на ОДС в Разград и Търговище. Там съзнателно се опитваха да използват и количествени, и качествени социологически изследвания. Базисните характеристики на ситуацията обаче не даваха големи възможности и в крайна сметка изследванията ни точно прогнозираха окончателния резултат. Но поне управленските екипи се опитваха да се съобразяват с тях. Естествено, че има неща, които зависят от националната кампания и колкото и да се стараят на местно ниво, не могат да бъдат решени. Загубата в Кюстендил например можеше да бъде прогнозирана от социологическите изследвания. От тях се виждаше ясно как гласовете за СДС отиват в две посоки и това отслабва позициите на кандидата им. Ако СДС и ВМРО се бяха обединили зад общ кандидат, те вероятно биха спечелили изборите в Кюстендил. Възникна и друг въпрос, че едва ли не социолозите са подвели политиците.
- Да, Варна е един типичен пример. Съжалявам много, но социологическите изследвания съдържат в себе си и елемент на хипотеза. В никакъв случай не може социолозите да се държат отговорни за начина, по който се прави една кампания. Във Варна аз бях изумена, когато видях града, целия облепен с толкова много афиши на Добрин Митев. И веднага казах, че има преекспониране на образа на кандидата. Това снижава интереса към изборите и даже понякога може да предизвика, както мисля, че се е случило, обратен вот. Да не говорим вече за други елементи на кампанията като изкупуването на в. "Монитор", което според мен никой нормален човек, занимаващ се с кампании, не би посъветвал никого да бъде направено. За тези неща обаче въобще не ни търсеха. Във Варна се очертаваше спокойна кампания. Лошото беше, че варненският екип на СДС беше доволен от резултатите, които се получаваха и не заостри вниманието си. Резултатите пък бяха повлияни и от това, че е престижно да заявиш, че ще гласуваш за СДС. Освен това никой не се консултира със социолозите за хода на кампанията. И аз си задавах въпроса защо във Варна се правят толкова много изследвания. После разбрах, че целта им е да бъдат публикувани. А това за съжаление също е изиграло негативна роля в кампанията. Просто в един момент преекспонирането на кандидата Добрин Митев започна да подтиска избирателя. И хората просто не издържаха. Там очевидно различните щабове са позиционирали предизборната си кампания по съвършено различни начини. Може би е имало и един много ловък ход - когато са видели колко масирано тръгва кампанията на Добрин Митев, те умело са се преориентирали към други средства.
- Според мен във Варна месеци преди изборите се е развила една много силна компроматна война. Нещо, което нито аз, нито някой от друг в София знаеше. Има начини един негатив да бъде обърнат в позитив. Типичен е случаят със Софиянски през 1995 г. Тогава изследванията показаха, че неговият основен недостатък е, че е прекалено чувствителен, че много плаче, много се смее, за разлика от конкурента му Ренета Инджова, която имаше славата на човек със твърда ръка. Тогава кампанията беше насочена към това да се внуши, че той наистина плаче и се усмихва много лесно, но това е защото е откровен и не крие нищо от избирателя и може да реши проблемите му. А във Варна месеци наред излизат компромати срещу Добрин Митев. И вместо на тях да се отговори по подхофдящ начин автобусите във Варна бяха така облепени с плакати, че вътре беше тъмно. И хората започват да добиват чувството, че нещо не е наред - не се отговаря на въпросите, които те си задават.
- Другата беше Стара Загора. Първото ни изследване през септември показа изключително благоприятна картина за кандидата на ОДС. Второто обаче показа и спад на желаещите да гласуват, и спад на гласовете за синия кандидат. Моята вина е, че в общата суматоха нямах възможност да разчета достатъчно добре какво става. В качественото изследване (фокус група) се откроиха проблемите в града и те бяха предимно икономически. Още през февруари 1999 друго проучване показа, че хората в Стара Загора биха подкрепили Цанко Яблански (досегашния кмет, избран със синята бюлетина), при това за него биха гласували и хора от други партии. Тогава обаче политическата централа взе решение той да не бъде издигнат за втори мандат. Изследванията след това показваха много добро отношение към новия кандидат на ОДС, но очевидно това беше свързано и с факта, че конкурентът му не беше започнал още кампанията си. Хората доста остро реагираха срещу това, че ръководители на СДС от много високо ниво са казали, че не искат да говорят на икономическа проблематика и ще говорят само по политически въпроси. А на тези избори политическите въпроси просто не вълнуваха хората и резултатите го показаха. Основните тревоги на хората бяха икономически. И да се бяга от отговорите им е откровено загърбване на интересите на избирателя. Да не говорим за това, че в Стара Загора имаше протест на хората от АТЗ, които от девет месеца не си бяха получавали заплатите. Резултатът там две седмици преди изборите - 46% за кандидата на ОДС - успокояваше.
- За мен имаше две кампании, в които МБМД имаше изключително добър опит - имаше професионален диалог с експертите от политическите щабове. Това беше кампанията на Софиянски 1995 г. и президентската кампания на Петър Стоянов. Тогава политиците усещаха нужда да ни слушат. Търсеха ни, непрекъснато ни се обаждаха, за да питат кое как да се направи. И ние правехме изследвания, за да се намери отговора на техните въпроси. На тези две кампании имаше щаб, който работеше експертно в областта на медиите. Например тестваха се предизборните плакати. Успехът на президентските избори и бързото развитие на събитията през 1997 доведе до това, че за парламентарните избори през 1997 на изследванията започна да се гледа като на доказателство как вървим много и напред. После дори имаше упреци, че социолозите са прогнозирали по-голяма победа, отколкото всъщност се получи. Нещо подобно стана и сега. От социолозите се искаше да регистрират едно прекрасно състояние на нещата и ако то не се окажеше толкова прекрасно, имаше два типа реакции. Едната беше да се хванат хората и да работят. Като в Хасково например. Там победата беше отвоювана трудно, но и благодарение на това, че се погледна реалистично на данните от изследванията, бяха взети верни решения.
Производителите на зърно пак останаха без достъп до кредити
Заради бюрократични спънки измислените преди година складови записи още не се използват
Както всяка година през октомври в земеделските среди тръгнаха слухове, че сеитбата закъснява и догодина няма да има достатъчно зърно за хляб. Твърди се, че са засети едва една трета от площите с пшеница и ечемик. Земеделското министерство отказва официална справка, а неофициално високопоставени подчинени на земеделския министър Венцислав Върбанов отричат слуховете. Техните данни са, че към 20 октомври само с пшеница са засети над 4 млн. декара (обичайно се засяват 10-11 млн. декара годишно), а седмица по-късно със сигурност са надхвърлени 5 млн. декара.
Всяка година се оказва, че в крайна сметка площите се засяват, но не в оптималния период. Обяснението за ежегодните закъснения е, че зърнопроизводителите нямат достатъчно пари, за да купят навреме семена и да обработят земите си. Използват се нискокачествени семена и материали за обработка на почвата и растенията, в резултат на което качеството на пшеницата през последните години се влошава.
"Търговската политика в отрасъла е непоследователна, податлива на натиск от страна на определени интереси, в голяма степен централно контролирани. " Това е една от констатациите в стратегията за развитие на земеделието, писана през юни т.г. от експерти на Организацията на ООН по прехрана и земеделие. Видимата страна на проблема е, че в резултат от държавната намеса през последните години ту зърното изгниваше в складовете, ту се появяваше остър недостиг на пшеница и са налагаше спешен внос. Преди близо две години парламентът най-сетне гласува закон, че държавата няма право пряко да се меси в търговията със зърно. Преди година пък беше измислена и сравнително разумна схема как дребните производители да получат кредитиране. Идеята беше те да влагат зърното си в публични складове, да получават в замяна ценни книги - складови записи, и да ги залагат пред банки срещу кредити. Ако се съди по официалните съобщения на земеделското министерство, всичко върви перфектно. Ведомството сочи, че в Експресбанк има кредитна линия за 10 млн. долара (финансиране от Европейската банка за възстановяване и развитие), които вече могат да се дават като кредити срещу складови записи. Юнионбанк също заявила готовност да кредитира срещу складови записи със собствени средства.
Досега са лицензирани само четири публични склада с общ капацитет около 100 хил. тона. Лиценз се очаква да получи и "Калиакра" - Добрич (производител на маргарина "Калиакра"). Два от съществуващите складове са дали заявки за малки бройки записи (примерно по 50). Заявките били най-вече от производители на царевица и слънчоглед, защото вече е късно тази година схемата на записите да се прилага за пшеницата и ечемика.
Закъснението на схемата съсзаписите е резултат най-вече от бюрократично протакане. Наредбата за т.нар. компенсационни фондове например влезе в сила едва през август т.г. Тя е важна, защото компенсационните фондове гарантират влоговете на зърното и всеки публичен склад трябва да членува поне в един фонд. Идеята е, ако складът фалира, влогодателите да бъдат обезщетени. В момента няма нито един работещ компенсационен фонд, от което излиза, че дори малкото лицензирани складове работят незаконно.
Производителите продължават да продават пшеницата си почти веднага след жътвата на неизгодно ниски цени. По данни на Софийската стокова борса тази година търговците са изкупували зърното на цени 80-100, най-много 120 нови лева на тон, а сега цената му се е качила до 175-180 лева на тон. Повечето производители са принудени да продават веднага, за да изплатят кредитите си към доставчици на торове и семена. И понеже нямат достъп до банково кредитиране - да вземат нови стокови кредити от доставчиците.
СДС - партия на средната класа или на администрацията
"Ако можеше всичко да си продължи все едно, че не е имало местни избори. Ако можеше само... " Вероятно тази мисъл изкушава повечето от лидерите на СДС. Някои може дори да са повярвали в нея, защото продължават да се държат все едно, че наистина нищо не е станало. Реалността обаче е друга. И то не толкова заради изборния резултат - сам по себе си той не е драматичен. Обективният източник на тревоги са тенденциите в обществото, на които тези местни избори сложиха начало.
От СДС се дистанцира общност, която може да се нарече реформаторско малцинство. Част от хората в нея продължават да полагат всички усилия да се дистанцират и физически от България. Става въпрос за студентите, предприемчивите, самонаетите, активните, хората от бизнеса, образованите, забогатяващите, жителите на големите и средните градове. Става въпрос за възникващата по естествен път средна класа. Хората, които с лицата си станаха лице на промяната през 1997 г. Тези, заради които Западът подкрепи и продължава да подкрепя синята власт. Чрез усилията на това малцинство трябваше да се осъществят промените във всички сфери.
Проблемът обаче е кой печели от тази промяна и от това дистанциране? Ако варненци знаеха откъде е червеният мерцедес, в който се вози новият им избраник, изобщо нямаше да са толкова ентусиазирани. Нали след януари 1997 идеята беше тези, дето дават червени мерцедеси, никога повече да не припарват близо до властта. Или това тогава е било повече наивно, отколкото реално. СДС губи, защото греши в управлението и в подхода към избирателите, хората се дезинтересират и от това печелят личности и политически сили, които вече сме виждали. Известни са като произход и начин на действие.
Как да излезем от този порочен политически цикъл? Идваш на власт, управляваш силово, без диалог, без визия и стратегия, укрепваш се във властта и толкова. Качен на властовия ресурс на централната администрация, печелиш местната. Властта ражда власт. Подкрепата идва от начина, по който е консумирана предишната и от очакването за нова власт - за назначения, служби и други лични ползи. Направиха го БСП и Виденов, почти същото се случи и с правителството на Иван Костов. Проблемът е, че шест месеца след такава победа няма полезен ход. След това идва ред на разочарованието, идва ред на някой, чието единствено качество е, че е различен. Да, но в момента такъв няма. Всички минаха по веднъж. Какво следва тогава?
Постигането на две противоречиви цели в един и същи момент не се е удало на никого досега. Това е феномен, присъщ за речите на политиците, но по-умните от тях се познават по това, че не се опитват да го прилагат при упражняването на реалната власт. СДС дойде внезапно и твърде лесно на власт. Програмата му беше сравнително добра, но вътрешно партията не беше наясно със себе си. В политиката все пак трябва да има логика. Колкото и абсурден да е общественият живот у нас, в дългосрочен период всичко, което е построено върху противоречие, рухва. Ако погледнем СДС между програмите и действията, между обещанията и конкретните мерки, ще открием поредица от дълбоки противоречия, които днес стоят в основата на задаващата се криза в синята партия.
Освен ролята си на финансов Дядо Коледа, който донесе стабилност в икономиката и външно финансиране, валутният борд изигра на управляващите и лоша шега. Те твърде рано решиха, че абстрактната стабилност е благо за всички и че е дългосрочно по-правилно, ако СДС се афишира като партия на стабилността. СДС взе властта, подкрепяна от очакванията за промяна, беше популярна като партия на промяната. Промяната обаче не беше извършена в достатъчна степен. Финансовата стабилност означаваше стабилност на много ниско икономическо равнище. С течение на времето за съжаление управляващите извървяха късия път между защитници на стабилността като достижение и защитници на статуквото.
Това се превърна в разочарование. Защото защитата на статуквото носеше единствено кратък политически комфорт - "да не обидим някого от нашите". Вече не става дума за пазене на валутния борд. В името на статуквото/стабилността бяха запазени безбройните слаби кадрови решения, нямаше последици след груби грешки на различни нива, стигна се до отказ от диалог с носителите на алтернативни идеи за промяна. Воден от изключително конюнктурни и краткосрочни интереси, СДС постепенно се трансформира от партия на промяната в партия, пазител на статуквото.
Заради липсата на икономическа стратегия СДС направи стратегически грешки в икономиката. Бавна и мъчителна приватизация, лош бизнесклимат. И още - слаб, недостатъчно пазарен модел за социално осигуряване, невъзможен модел на здравно осигуряване. И двата социални проекта се отличават с централизацията и непрозрачността си, предразполагат към корупция и стимулират хората да избягват осигурителните вноски.
Подобни принципи доминират и в енергетиката. Отново централизиран и непрозрачен модел на единствен купувач, който отблъсква чуждите инвеститори. Тези чужденци, които все пак влизат благодарение на посредници с добри позиции, са зависими от държавата и волята на чиновниците, които договарят условия от името на единствения купувач.
Почти всяко стратегическо решение на правителството или основен икономически закон укрепваше държавата (не държавността - б.а.), нейната роля и намеса в икономическия живот. Вместо очакваното оттегляне държавата премина в тотално настъпление. Разрешителните и лицензионни режими, приети по времето на Софиянски и Костов, са повече, отколкото при всички други преди тях. И това очевидно е било съзнателна политика, а не низ от недоглеждания и случайности. Може би такова е било разбирането на сините лидери за очакванията на хората.
Тази политика забави и отложи нужните стъпки за бърз преход към пазарна икономика и създаде условия за корупция. Личните слабости на основните хора във властта в случая нямат толкова голямо значение. Фундаменталната причина за корупцията е концентрацията на толкова голям ресурс за вземане на икономически решения във висшите политически кръгове и горните нива на администрацията. И те, разбира се, се поддадоха на изкушенията, които ги чакаха отвсякъде. Къде с охота, къде с бой. Така вместо новите ни политици да преобразят средата, средата преобрази тях, героите от площадите на 1997.
СДС овладя до съвършенство стил, който може да се определи като реформаторски популизъм. Почти три години управляващите успешно симулираха решимостта си да провеждат радикални икономически реформи - да приватизират, да насърчават развитието на капиталовия пазар, да намаляват данъците, да облекчават чуждестранните инвеститори. В намеренията нямаха никакъв проблем - казваха точно това, което всички очакваха да чуят. Използваха всички атрибути на наистина реформиращите се икономики - презентации, имиджови кампании, участие и организиране на кръгли маси и инвестиционни форуми. В действията обаче правеха съвсем друго - даваха данъчни преференции, покриваха загуби на губещи държавни фирми от бюджета, допускаха неравнопоставеност при приватизационните сделки, създадоха непрозрачни модели в енергетиката, социалното и здравното осигуряване. Във времето ножицата между обещания и действия се разтвори и когато за трети пореден път беше обяснено, че в правителството всички "много искали да намалят данъците, не са могли обаче и този път, но догодина непременно ще ги намалят", това вече не звучеше сериозно. Има един-единствен показател, който е безспорен и който е събирателен за всички слабости - делът и обемът на преките чуждестранни инвестиции от идването на правителството на Иван Костов на власт непрекъснато спада. (Важен е този показател, а не сумирането на произволни финансови ефекти, които са почти равни на балансовите числа на фирмите с чуждо участие.)
България е на път да получи покана за преговори за членство в Европейският съюз. От Брюксел дадоха да се разбере, че решението е най-вече политическа подкрепа и че имат сериозни забележки по икономическото развитие и резерви за сигурността в АЕЦ. По-интересният нюанс внасят аргументите, с които премиерът първоначално зае твърда позиция срещу затварянето на централата - вътрешният политически консенсус за запазването на АЕЦ. За много малко неща в страната има такъв консенсус, въпреки това обаче Костов не е в защитима позиция, защото тезата му за незатваряне на АЕЦ не е подкрепена от последователни действия в икономиката и енергетиката. Същият особен национален привкус имаше и при мъчителното предоставяне на въздушното ни пространство на НАТО, по времето на косовската криза.
Има и още един момент - войната, която Иван Костов обяви на Ахмед Доган и ДПС и битката за Кърджали. Изказването за "проклятието" приблизително съвпадна с новината, че вероятно ще получим покана за преговори с ЕС. Какво се случи след това в Кърджали, както и във всички важни градове в Североизточна България, където ДПС подкрепи БСП, е известно на всички. Доган загуби най-много от изборите, но и СДС плати скъпо за победата в Кърджали. По-важното е, че едва ли Европейската комисия е очаквала точно такова развитие на отношенията между управляващите и най-голямата малцинствена партия. И то по инициатива на управляващите.
Свръхидеологизирането беше черта на комунизма, но липсата на ясна идеология се използва от сегашните политици, за да прикриват липсата на идеи за бъдещето. Проблемът с формулиране на ясна идеология при СДС остана нерешен при идването им на власт и сега стои по-остро при тях, отколкото при останалите политически сили. Не може единият вицепремиер да играе ляво, другият - дясно, за да може премиерът да е винаги център. Не може стратегията да се изчерпва с тезата "всичко е приоритет". Това със сигурност означава, че няма приоритети. Интересът да се поддържа голяма като брой и функции администрация се сблъсква с нуждата от дерегулация и намаляване на данъците. Едното решение дава сигурност сега, второто е действие за постигане на икономически просперитет в бъдещето. До момента във всичко, което правят, управляващите избираха сигурността сега. Краткосрочната цел доминираше над дългосрочния приоритет.
От друга страна е ясно, че всяко управление се движи в рамките на ограниченията, които средата поставя. Вътрешната противоречивост на политиката не може да съществува като правило, а само като изключение - в ограничени и екстремални ситуации. В никакъв случай тези изключения и компромиси не бива да променят посоката и стратегията на управлението.
Вярно е, че на последните парламентарни избори гласовете на хората не бяха според разпределението по спектъра ляво - дясно. Населението гласува на първо място за различната политическа сила, която да управлява почтено и да проведе радикалните реформи. СДС вече има сериозни проблеми и с двете.
Въпреки характера на предишния вот вече не е вярно, че не се формират различни социални прослойки и особено тази на активното и забогатяващо население. От средите на бизнеса и предприемачите се очаква да дойде генезисът на средната класа.
Не е вярно също, че тези хора не осъзнават, че колебливата политика на правителството и неблагоприятният бизнесклимат е срещу дългосрочните им интереси, срещу интересите на икономическото развитие на страната. Разбират го и това е част от обяснението защо не излязоха да гласуват. Другата част е, че в момента няма политическа сила, която да представлява интересите им, и това е потенциал, който в дългосрочен план ще влияе сериозно на политическото развитие.
Или СДС ще се върне там, откъдето тръгна през 1997 и отстъпи - ще се бори за идеите, с които беше популярен, и за хората, които отблъсна, ли в противен случай ще се появи някой нов на политическата сцена, който действително и с вътрешна убеденост, а не декларативно и с обещания, иска в страната да има функционираща пазарна икономика. Някой, който разбира нейните механизми и има интелектуален потенциал и политическа воля да проведе реформите до това състояние.
Националният план за икономическо развитие:
Ще работим, ще строим живота нов
Декларативно-пожелателнят тон доминира и в еклектиката от отраслови стратегии
"Постигане на устойчив нискоинфлационен икономически растеж като предпоставка за повишаване на доходите и подобряване на условията на живот с оглед по-нататъшното интегриране в европейското икономическо и социално пространство". Така е формулирана основна стратегическа цел на България според приетия от Министерския съвет Национален план за икономическо развитие (НПИР) за периода 2000-2006 г. Документът заедно с Националния план за регионално развитие е разработен в изпълнение на Националната стратегия за присъединяване към Европейския съюз (ЕС) и претендира да бъде "най-стратегическият документ", който определя приоритетите на България и обобщава правителствената "Програма 2001", средносрочната инвестиционна програма, отрасловите и регионалните стратегии или, иначе казано, всички действия за изпълнение на критериите за членство в ЕС.
Целта на НПИР всъщност е да послужи като основа за искане на пари от предприсъединителните структурни фондове на ЕС, а планът се приема като продължение на досега действащите в България проекти, финансирани от евросъюза. По тази причина в него акцентът е върху инвестиционните програми, а почти липсват например военна реформа, здравна и т.н. Документът би трябвало да бъде представен в Брюксел до края на октомври.
Планът предвижда до 2006 г. в икономиката да бъдат инвестирани 40 млрд. марки, от които 22.5 млрд. марки би трябвало да дойдат от частния сектор. Правителството разчита и на пари от трите финансови инструмента на ЕС - ИСПА, САПАРД и ФАР 2000, като общо се надява да получи от тях до два млрд. евро за периода до 2006 г. Евросъюзът обаче изисква и българската страна да участва във финансирането на съответните проекти. За част от проектите ще има финансиране от Световната банка, ЕБВР, Европейската инвестиционна банка и други.
Основните недостатъци на плана с амбициозното заглавие са традиционни за подобен род документи на кабинета - липсата на конкретност, на системност, на алтернативни варианти, на признаване на досегашни грешки. Събирането в едно на отделните отраслови стратегии, инвестиционни програми и т.н. по принцип е много добро като идея, стига номерът да не бъде отбит с механичното им прибавяне една към друга. А от документа намирисва точно на некоординирана еклектика. Ако се погледне зад паравана на формулираните пет общи приоритети, ще се види, че отново няма област, която да не е приоритетна за българското правителство, но пак няма грам яснота как (и дали изобщо) си кореспондират отделните съставни части на мозайката, наречена Национален план за икономическо развитие. Читателите на "стратегическия" документ ще открият, че за пореден път светлото бъдеще няма да им се размине, но за пореден път не става много ясно как точно ще стигнем до него, колко ще струва пътят дотам и кой колко ще плаща.
Въобще пожелателният стил тотално доминира и в този правителствен документ и на места неизбежно предизвиква усмивки - "подобряване мениджмънта на фирмите" (кой, министрите ли ще го подобряват?); "по-голяма прозрачност на процесите, свързани с управлението на държавната собственост" (значи и досега е имало прозрачност, как не сме я забелязали!); "създаване на предпоставки за максимално използване на сравнителните преимущества на икономиката" (може би недомислиците около осигурителните и здравните вноски, които оскъпяват неимоверно работната сила, са такава предпоставка?); "създаването на бизнесклимат и условия, позволяващи навлизането на чуждестранни инвестиции в максимални обеми" (тази песен я слушаме от 10 години); "ще се провеждат мерки за засилване ангажираността на работодателите по отношение на качеството на националната работна сила" (това направо няма нужда от коментар).
В НПИР богато място е намерила и станалата традиционна в последните месеци за държавниците мания за хармонизация. Отчетите за приетите десетки хармонзирани с европейското право закони преливат от документа, наред с обещанията да приемем още и още хармонизирани такива. Нищо лошо, даже много добре, само че в НПИР трудно може да бъде открит някакъв анализ (още по-малко изводи) дали законите с хармонични имена се прилагат подобаващо, или просто служат за набиране на червени точки пред ЕС.
НОИ иска 10% увеличение на осигуровките върху болничните
Да се увеличи с 10 процентни пункта - от 22% на 32%, осигурителната вноска върху част от социалните разходи, предвижда проектобюджетът на Националния осигурителен институт (НОИ) за 2000 г. Проектът бе одобрен от надзорния съвет на института миналия понеделник и предстои да бъде приет от Народното събрание заедно с републиканския бюджет и бюджета на здравноосигурителната каса. Целта на увеличението е да се запълни прогнозния дефицит по фондовете в НОИ за следващата година. Осигурителната вноска върху средствата за социални разходи се начислява в случаите, когато сумите са давани пряко на работниците и служителите в пари или в натура. Пример за социални разходи, върху които сега се начислява осигурителната вноска са тринадесетите заплати, поевтиняването на храната, противогрипните ваксини и картите за пътуване. Вноската бе въведена от началото на тази година, след като през 1998 г. фирмите масово определяха заплатата на работниците си на минималното работно възнаграждение, а останалата част до договорената сума даваха под формата на социални разходи. Така фирмите си спестяваха корпоративен данък, а работникът не включваше тези суми в облагаемия си доход.
Също 32% да е осигурителната вноска за периода на временна нетрудоспособност или бременност и раждане, която в момента е в размер на 22%, предлага НОИ. Тези проценти се начисляват върху дохода, на основата на който е определено обезщетението. Предвижда се от следващата година те да се изчисляват от минималната работна заплата. Вноската отново ще се плаща изцяло за сметка на работодателя.
Увеличението с 10 процентни пункта се налага от новата пенсионна система, при която за всеки осигурителен риск се определя конкретен процент вноска. Вноската за пенсия от следващата година ще е 32%. Експерти се опасяват, че по този начин работодателите се лишават от всякакви стимули да предоставят социални средства, защото ще трябва да платят върху тях 52% данъци и осигуровки (32% осигуровка за пенсия и 20% еднократен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане). Вероятно част от даваните сега суми за социални разходи ще отидат в увеличение на трудовите заплати, при което самият работник ще трябва да плаща данък за доходите на физическите лица. Така част от данъчно-осигурителната тежест се прехвърля от работодателя на работника, коментираха експерти.
Според проектобюджета на НОИ осигурителната тежест през 2000 г. се увеличава и за самоосигуряващите се. Увеличението отново е с цел запълване дефицита на НОИ. От началото на следващата година самоосигуряващите се (свободните професии, едноличните търговци, работещите на граждански договор) ще трябва да плащат 32% осигуровка само за пенсия. Сега повечето от тях избираха 22%, която е пенсионната вноска, вместо 32% за всички осигурителни случаи. При новата пенсионна схема разликата от десет процента се свива до три - за всички осигурителни случаи ще се плаща 35%, а пенсионната вноска е на 32%.
