- Трябва да питате правителството защо не прави всички тези неща. Аз бях тук през юли и дадох съвет на премиера да преразгледа всички реформи, да оцени ситуацията и да направи промени в кабинета, да ускори нещата. Знаете, правителството има на уебсайта си място, където можете да кажете мнението си. Ще съберат всички мнения някъде до две седмици и ще направят от тях заключение. Това ще бъде ключовият тест, за да видят какво да правят. За да се вземат качествени решения, са нужни качествени хора. Моето предположение е, че ако след като излезе окончателният извод, не се направят съществени промени в кабинета, нито големи промени в каквото и да е, тогава отговорът ми е "да", правителството няма смелост.
Те трябва да дадат ясна програма какво и кога ще го направят. Това е като пакта за стабилност - всичко е недостижимо светло бъдеще, само се правят срещи и разговори, хаби се времето на премиер-министрите и на президентите. Нищо особено няма да се случи от толкова приказки.
Държавен вестник
Законът: Предимство на комплексното застрояване
Един град се прави за хората, а архитектурата трябва да бъде такава, че да не тегне върху човеците, които живеят в града, а да ги прави съпричастни към всичко, което се случва в него. Това е едно от основните правила, към които би трябвало да се придържа архитектът в своята работа.
Архитектурата е пренебрегната като тема в нашето законодателство, жалват се от гилдията. За разлика от строителството, което присъства осезателно в нормативната уредба на страната ни, материалите за архитектурата са доста оскъдни. По този начин се губи връзката в процеса на създаването на една сграда още от самото начало. Нормативните актове, които засягат архитектурата, на практика не са функциониращи поради моралното им остаряване. Това са Законът за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), Правилникът за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ) и наредба No 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство. За съжаление и в ЗТСУ, и в ППЗТСУ текстовете, касаещи архитектурата, не са променяни от приемането на нормативните актове от 1973 г., което ги прави неадекватни към сегашната ситуация в страната. Вместо да са в помощ, текстовете от ЗТСУ например се превръщат в негативен фактор за архитектите.
През годините ЗТСУ е претърпял много промени. Само за последните две години неговото съдържание е коренно променено по отношение на строителството, приемането на строежите, незаконното строителство, но не и частта, която касае архитектите. Архитектурната тема присъства доста оскъдно, а няколкото текста, които я засягат, на фона на общите изменения в нормативния акт звучат направо налудничаво: "предимство на комплексното застрояване", "в интерес на естетиката" и т.н. По-широко архитектурната тема е намерила място в правилника на закона, но и в него текстовете остават непроменени от приемането му. В раздела архитектурно-художествено оформяне на населените места е записано, че: "Новите строежи (сгради, надстройки и пристройки) трябва да отговарят по вид, архитектурна композиция, материали, форма и цвят на околната среда, да обогатяват концепцията на градоустройственото решение и да постигнат цялостно архитектурно-художествено оформяване в съответния квартален комплекс. " По-нататък в нормативния документ четем: "Всички части на строежите трябва да бъдат архитектурно правилно оформени в съответствие с достиженията на техническия прогрес, при прилагане на съвременни и ефективни строителни материали, архитектурни елементи и трайни фасадни материали с високи художествени качества" и други. Мнението на архитектите е, че тези текстове трябва да се заменят с адекватни. От закона трябва да отпаднат ограниченията за твореца, като същевременно се регламентират изискванията към отделните фази на проектирането, режима на съгласуване на проектите с техническите служби и авторския надзор върху готовите архитектурни проекти, е мнението на гилдията.
Най-голямо влияние върху архитектурата оказват изискванията на наредба No5. За разлика от другите два нормативни акта тя е претърпяла доста изменения, но някои пропуски в предходните и заключителните разпоредби затрудняват практическото приложение на част от текстовете в нея. Напредък ще има, като се приеме законът за устройство на териториите, е мнението на арх. Илиян Николов. Според него трябва да се създаде и закон за архитектурата, като по този начин се поставят на равни начала всички участници в процеса.
Срокове
Лекар устройва на работа безработни
Варненска фирма посредничи на пазара на труда в остра конкуренция
Пациенти, прегледи, дежурства. Безсъние, нерви, безпаричие. До 1992 г. всекидневието на д-р Пенка Атанасова по нищо не се отличавало от ритъма на стотици нейни колеги с бели престилки. Болест в семейството поставила на изпитание издръжливостта и джоба на лекарката. Така се родила варненската фирма "Поликонтакт".
Доктор Атанасова специализирала детска психиатрия, но дълго работила като училищен лекар, защото не й разрешавали да упражнява специалността си. Едва след детронирането на шефката й новото ръководство на поликлиниката й разрешило да отвори детско-юношески психиатричен кабинет. Междувременно давала дежурства и в "Бърза помощ". "Наркотикът" динамизъм пасвал на характера й. От лекарската професия наследила навика да работи по 12-14 часа на ден, да се концентрира, да взема бързи решения.
След 1990 г. здравеопазването линеело ден след ден. Докторските седмици били белязани с унизителни опашки за още по-унизителни заплати, с дълги молби, за да ти разрешат полагаем отпуск. Заболял близък. Молбите за финансова помощ не трогнали никого. Съпругът й - инженер по образование, останал без работа. През 1993 г. госпожа Атанасова излязла в неплатен отпуск. Пациентите се преместили от държавния кабинет в дома й. Но се отплащали с бутилка и кутия бонбони. Болните си знаели, че здравеопазването у нас е безплатно. Докторката също имала вътрешни притеснения, че трябва да взема пари. И двете страни се чувствали безкрайно неловко. В крайна сметка семейният бюджет съвсем отънял. Решила да регистрира фирма и да стартира с частна трудова борса. Така се родила "Поликонтакт".
В началото д-р Атанасова наела на работа две момчета за един месец. Те разпространили специален формуляр с въпроси. Фирмата събрала първите данни за това кой търси и кой предлага работа. Проучването на пазара продължило със специални интервюта. Обръщали се само към собствениците на частни фирми. С тях диалогът бил равноправен. Поставили основите на своята база с данни. Бивши пациенти, вече студенти в чужбина, помогнали за рекламната стратегия. Неотлъчно до собственичката застанала голямата й дъщеря Евгения, по това време ученичка в езикова гимназия.
Първите дни най-важно било да спечелят доверие по телефона. Позвъняванията били повече от посещенията. След време хората с охота и надежда оставяли в картотеката на фирмата своите лични данни - паспорт, адрес, професионален път. В началото изпращали безработните директно при работодателите. След това решили да срещат собствениците на фирми и кандидатите за работа. В центъра вече работели няколко млади момичета и момчета. Ако успеели да устроят някого на работа, те вземали 20% от общия приход по сделката, който получава "Поликонтакт". В края на 1993 г. по идея на Евгения изпратили писмо до трудовата борса към един университет в щата Невада. Оттам получили пълен пакет документи. Американците приложили даже схема на офиса си. "Не открихме нищо ново под небето", казва с гордост д-р Атанасова. Картите и бланките, начинът на реклама, механизмите и принципите на работа - всичко това вече открили самостоятелно, по пътя на пробите и грешките. През 1994 г. лицензираните трудови борси в България са само четири. "Поликонтакт" е една от тях.
Днес във фирмата работят 20 сътрудници - икономисти, юристи, филолози, специалисти по маркетинг и реклама, психолози, от които петима са назначени тази година. Всеки ден чрез "Поликонтакт" се предлагат около 200 места за работа. Консултират и обучават безработните за срещата им с работодателя. За да бъдат на ниво консултациите, вече пет пъти чужди специалисти са тренирали екипа на "Поликонтакт". От три години организират и курсове за квалификация и преквалификация по 17 специалности. Отскоро работят по международни програми за културен и социален езиков обмен и посредничат при изпращане на български специалисти на срочна работа в САЩ. Предлагат психологически и професионален подбор на кадри. Организират и тренинг за работодатели. "В държавното бюро работодателят получава безплатна услуга. Защо трябва да идва при мен и да плаща? Значи, аз трябва да му предложа нещо по-качествено. Това обаче означава непрекъсната борба и защитаване на имиджа", коментира докторката.
Във Варна вече има 13 частни трудови борси. Мнозина копират "Поликонтакт". Собствените анкети показали, че при отговора на въпроса откъде клиентите получават информация за фирмата, броят на тези, които отговарят "от свои близки", вече е 28-32% срещу 0.3% в началото. Това е оценката, която ги радва най-много. Американски студент работил през лятото в "Поликонтакт". Помагал на сътрудниците за международните програми. Адаптирал се много бързо към ритъма и изискванията в офиса. "Поредно доказателство, че за професионализма няма граници", казва д-р Атанасова. Това е и нейният девиз.
Германци предлагат експертна помощ и безплатно ноу-хау
Ако имате технологичен проблем във фирмата или искате да изнасяте изделия за Европейския съюз например, може да разчитате на експертна помощ от германското дружество SENIOR EXPERTEN SERVICE (СЕС). Старшите експерти от организацията оказват безвъзмездна практическа помощ на място и предават своя опит. Дружеството е със седалище в Бон и поддържа регистър с 4600 специалисти в различни области.
На практика няма ограничение за сферата на дейност, в която може да се търси съвет - производство, строителство, банково дело, застраховане, здравеопазване, образование и пр. Експертите могат да помогнат за решаване на технологичен или организационен проблем, за проблем, свързан с качеството, маркетинга, опаковката, охраната на труда, за хармонизиране на законодателството и стандартите. Без значение е също големината на фирмата.
Самолетните билети от Германия до София, Варна или Бургас се осигуряват от германската страна. Българските предприемачи трябва да поемат разходите за храна, нощувка и преводач (ако има нужда).
"СЕС не раздава кредити и не търгува със стоки. За да получи експертна помощ, управителят на фирмата трябва да попълни специален формуляр-заявка. В него се посочват адрес и телефони за контакт, броя на работещите, структура на предприятието, какъв е проблемът, чието решение се търси", коментира д-р инж. Примо Първанов, представител на СЕС в България.
Заявката се изпраща в Германия. СЕС избира подходящ експерт и връща до българската фирма справка с кратка професионална биография. Немският специалист пристига след одобрение от заявителя. Фирмата може да откаже конкретното предложение. Престоят на старшите експерти може да бъде от две седмици до 6 месеца без прекъсване. Има дружества, които разчитат на съвети от чужбина по няколко пъти в годината.
Със своя опит и контакти немските специалисти са полезни не само с конкретните си препоръки на място. Всеки от гостите има достатъчно познанства и връзки, за да направи възможен последващ контакт на фирмата с евентуален немски партньор. От такова сътрудничество може да последва реализация на съвместни проекти, създаване на смесени дружества, финансова подкрепа от чуждестранни кредитни институции.
"СЕС вече е предоставила помощта на повече от 7500 свои специалисти в 145 страни. От 1993 г. досега дружеството е изпратило в България 83 експерти. Тяхната помощ е била главно в индустрията, занаятите, търговията и туризма", уточнява г-н Първанов.
"Левски" и RAI няма да стигнат до съд
Сагата около телевизионните права на "Левски" за срещата с "Ювентус" приключи с изиграването на мача, въпреки че съществуваше възможност да продължи в съда. Италианската държавна телевизионна компания RAI се закани да съди българския клуб за това, че няма да изпълни постигнатата преди месец договореност за излъчване на двубоя от София. Причината бе съобщението, че мачът ще се предава на живо от конкурентния канал Italia 2 на Силвио Берлускони. До съд обаче няма да се стигне. Според факс от RAI от миналата седмица те са получили правото да излъчват директно срещата от втория кръг на турнира "Про къп" срещу 180 000 долара. Договорката била постигната при посещението на адвоката на "Левски" Тодор Батков в Италия. Такова посещение наистина е имало и подобна оферта е съществувала, но дотолкова, че да послужи на "Левски" при преговорите с УФА. С куп оферти за реклама и телевизионно излъчване ръководството на синия клуб успя да изнуди германския концерн за нов договор и по-благоприятни суми от двубоя с "Ювентус". По неофициална информация германците са платили 700 000 марки.
УФА обаче са единствената фирма, която има сключен договор с "Левски" за телевизионните и рекламните права. Новият контракт само е продължение на сътрудничеството, което продължава вече пет години.
Германският концерн е продал правата на Italia 2 за 400 000 долара според информация на Би Би Си. Освен това други четири телевизии в чужбина излъчваха пряко срещата - Pdthesport (Франция), ESPN - Бразилия, PSS (Малта) и НТВ плюс (Русия).
Медиите на Балканите се стараят да не ядосват политиците
Журналисти дискутираха ролята на медиите в региона
"Медиите на Балканите сякаш не се интересуват от глобалните проблеми и от големите идеи за бъдещето, те се стремят да не ядосват правителството", сподели проф. Яне Мильовски от Факултета по журналистика на Университета в Скопие по време на кръглата маса "Ролята на медиите за изграждане бъдещето на региона". Дискусията беше организирана от Центъра за развитие на медиите като част от програмата на Икономическия форум за Югоизточна Европа. Журналисти, икономисти и студенти обсъдиха мисията на медиите за развитието на балканския регион и анализираха поведението на средствата за масова информация в страните в преход. Проблем на държавите от т.нар. втора вълна кандидати за Европейския съюз е и липсата на свободни медии. Независимите медии са предпоставка за успешното протичане на реформите, но от друга страна, не е възможно да съществуват свободни медии без подходяща среда. "Когато някои издания са в опозиция, те настояват за демократични и независими медии, когато "вземат" властта обаче, бързо забравят старите си виждания", каза проф. Мильовски. Той опроверга впечатлението, че медийната ситуация в Македония е идеална. "Фактът, че има много частни вестници, радио- и телевизионни станции, не означава, че всичко е наред. На пазара доминира държавната телевизия, тя е най-големият играч. Частните медии се опитват да създадат медиен пазар, но е много трудно", разказа проф. Мильовски.
Общото впечатление, което споделиха участниците в дискусията, беше, че политиците навсякъде по света искат да подчинят медиите на своите интереси. "Правителствата се опитват не да контролират, а да влияят върху медиите", каза Габриел Партош, кореспондент на Би Би Си за Югоизточна Европа. Опитът на британския репортер в страните от бивша Югославия показал, че и на Балканите медиите спазват старото журналистическо правило "лошите новини са добри новини". Въпреки появата и развитието на частни вестници, радио- и телевизионни станции в балканската журналистика липсва разнообразие на новини, смята Габриел Партош. "Медиите тук пренебрегват проблемите на малцинствата", отбеляза кореспондентът на Би Би Си. Той посочи като добър опит ромската новинарска агенция (Roma news agency) в Будапеща, която се старае да балансира информацията за циганите. Участниците в кръглата маса дискутираха употребата на добрите и лошите новини. В България управляващите се опитват да симулират добри новини, а в Македония има проблем с лошо отразяване на добри реформи, разказаха участниците. Според Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии медиите на Балканите не знаят как да продават добри новини.
В търсене на идеалния образ на балканските медии участниците размениха и съвсем конкретни know-how съвети как може да бъде избегната корупцията сред репортерите, за финансирането и оцеляването на медиите. Част от трудностите пред българските журналисти, споделени по време на кръглата маса, са проблемът с достъпа до информация и липсата на журналистически разследвания. Мотивацията на репортерите "да се ровят в боклуците" спада, след като техните разкрития не предизвикват промени.
Участниците в дискусията си обещаха да продължат дебата в Интернет и да се опитат да създадат механизми, чрез които медиите на Балканите да заемат ролята си на четвърта власт и да могат да предизвикват или да променят политически решения в полза на обществото. Според Габриел Партош Балканите са привличали вниманието на западните медии през последните десет години повече от всеки друг регион. Всички участници подкрепиха проф. Мильовски, "че народите на Балканите не се познават добре взаимно", и включиха в мисията на балканските медии за развитието на региона прескачането на граници и по-добрата информираност един за друг.
Накратко
Националният съвет за радио и телевизия не успя да спази графика, който беше приет за разглеждане на документите на кандидатите за частната национална телевизия. Със седмица закъснение ще приключи първият кръг от процедурата. Този четвъртък трябва да бъдат обявени участниците, които са събрали необходимия брой точки по критериите на НСРТ, а през първите три дни на ноември ще се проведат публичните дискусии с допуснатите кандидати.
Нов седмичен вестник ще се появи на пазара през тази седмица. Засега издателите от разпространителка фирма "Оларт" са избрали 28 октомври за дебюта на "Жълт вестник". Изданието ще излиза всеки четвъртък, но няма да е скандално и шокиращо. "Жълт вестник" ще конкурира жълтия "Седмичен труд". "Една сутрин пътувах с колата за разпространение на фирмата. В Бургас свалихме около 40 пакета вестници с изданията на Българска вестникарска група и само 5-6 с други вестници. Мисля, че монополизмът на ВАЦ на пазара на печатни издания е обиден. Искаме да има конкуренция. Знаем, че е трудно, но ще се опитаме", обясни шефът на "Оларт" Олег Чернев.
Първото частно радио "ФМ+" отпразнува седмия си рожден ден и отбеляза деня на частното радиоразпръскване през миналата седмица. С пъстро шествие в центъра на столицата шефовете и водещите от частната радиостанция присъединиха към празника и софийските си слушатели. Седем яворови дървета бяха посадени в градинката пред Народния театър "Иван Вазов" - по едно за всяка година от историята на "ФМ+". За рождения си ден радиото организира и светлинно шоу на бившия царски дворец на пл. "Ал. Батенберг". "Бием конкурентите си на тепиха", коментира конкуренцията в радиоефира президентът и програмен директор на радиото Петър Пунчев. "Радио ФМ+ 2000 - хитове и ретро" е новият рекламен девиз на радиостанцията. Петър Пунчев обеща сериозна атака на националния радиопазар през следващата година. "Въпросът с лицензирането се проточи, но аз лично не се чувствам изнервен, ние сме стабилни на пазара. Имаме продукт, който е обичан и уважаван, ще получим нашия лиценз, било то и след шест месеца. Това противоречи на закона, но е работа на държавата. " Така Петър Пунчев коментира протестите на Сдружението на частните радиостанции за пиратите в ефира и за забавения процес на лицензиране.
Първата серия от телевизионния филм на режисьора Иван Андонов "Дунав мост" ще бъде излъчена по Канал 1 на БНТ на девети ноември. След като бъдат показани и седемте епизода на филма, държавната телевизия ще организира дискусионно студио с участието на зрители. "Косвено поставяме темата за причините толкова много хора да напускат България, но не правим социологическо проучване и не даваме рецепти", обясниха авторите на филма, Иван Андонов и сценаристът Георги Мишев, на пресконференция през миналата седмица. Директорът на Центъра за филмопроизводство към БНТ Владо Даверов съобщи, че телевизии от Сърбия, Полша, Германия и Русия вече са проявили интерес да закупят сериала.
Рекорден брой участници на "Реклама експо 99"
Телевизионните реклами на бира окупираха първите места в социологическите проучвания за най-запомнена реклама през летните месеци. Рекламна кампания на бира спечели и голямата награда за цялостно реализиран проект на изложението "Реклама експо 99", организирано от НДК. Статуетката на Георги Чапкънов беше връчена на агенция "Медиаком" за кампанията на бира "Ариана", реализирана изцяло в България и от български екип. "Медиаком" спечели и наградата за външна реклама с проектите си за "Загорка" (бирената фасада на стара сграда в София) и за "Мобиком" във Варна и Бургас. Клипът на бира "Ариана" обаче отстъпи в категорията "кино и видеореклама" на клипа за видеотеки "Мустанг" на телевизия МСАТ.
Рекламна агенция "Мойра" спечели наградата за печатна реклама със списание "Мобиклуб", което се разпространява сред клиентите на "Мобиком". "Обелиск дизайн" взе приза за рисувана реклама, а агенция "Лемакс" за художествено-пространствено оформление. Изложението "Импресия 99" беше наградено в категорията "графичен фирмен стил, тотал дизайн". Международният панаир в Пловдив беше отличен за реализиране на рекламни обекти, представяне на фотоси, проекти и макети. Специална награда за млад автор беше връчена на арх. Пламен Генев от рекламна агенция "А-три" за оформление на бензиностанции "Екопетролиум". Извънредна втора награда получи фирма "Вертикал 7" за проекта "Календария 2000". В категориите радиореклама и рекламна фотография награди не бяха присъдени. "Преди две години, когато за първи път участвахме на "Реклама експо", трябваше да обясняваме какво е уеб-сайт, спомни си управителят на "Уебдизайн" Крум Попов. Фирмата спечели наградата за реклама с мултимедийни средства. Интернет-страницата на "Уебдизайн" www.art.bg е първият специализиран уеб-сайт за култура и изкуство в България.
Салонът на рекламата събра рекорден брой участници през тази година. Над 180 фирми се включиха в деветото изложение "Реклама експо", като най-много сред тях са агенциите, които се занимават с печатна реклама. Освен традиционните за рекламния панаир презентации в програмата беше включен Международният форум за компютърни изкуства и семинар за развитието на пъблик рилейшънс на границата на две хилядолетия.
Ще плащаме медиен данък за година назад
Драмата с таксите за телевизия, които всички трябва да плащат, се придвижи миналата седмица с една малка крачка към своето разрешаване. Процедурата по събирането на медийния данък ще бъде уточнявана от съвместна работна група между Националната електрическа компания (НЕК) и Националния съвет за радио и телевизия.
Вече десети месец във фонд "Радио и телевизия", който беше създаден след приемането на медийния закон, няма никакви постъпления, а двете ведомства прехвърлят топката помежду си. Миналата седмица ръководството на НСРТ се срещна с шефовете на електрическата компания. Изводът от срещата според председателя на медийния съвет Александър Томов е, че между двете организации няма принципни различия за механизма, по който ще бъдат събирани тв таксите.
Според Закона за радио и телевизия "обществената радио- и телевизионна дейност" (каквато би трябвало да осъществяват БНТ и БНР например) се финансира пряко от гражданите. За целта всеки, който има телевизор или радио, трябва да плаща такса в размер на 0.6% от минималната работна заплата. Юридическите лица трябва да плащат повече - 2.5%. В медийния закон е записано ясно, че таксите трябва да се събират от НЕК. От компанията обаче поискали 30% комисиона, за да изпълнят задължението си, заявиха преди време членове на НСРТ. На срещата през миналата седмица стана ясно, че НЕК няма да иска толкова внушителна част от приходите във фонд "Радио и телевизия".
Членовете на медийния съвет решиха още и таксите да се събират със задна дата - от влизането в сила на Закона за радиото и телевизията. Така вероятно наведнъж ще трябва да се плати медийният данък за близо цяла година.
Според медийния закон пари за фонд "Радио и телевизия" се събират от всеки, който има електромер, като сумата се включва в сметката за тока. Хората, които нямат телевизор, нито радио, могат да подадат декларация в НЕК и да бъдат освободени от плащане. В медийния закон пише, че "съответната служба" може да прави проверки за верността на декларацията, обаче никъде не е уточнено коя точно е тази служба.
Трудно се рекламира бира
Теодора Тенчева, изпълнителен директор на "Медиа ком", пред "Капитал"
- Маркетинговите цели на рекламната кампания бяха позициониране на продукта на пазара, както и няколко амбициозни задачи за изграждане имиджа на продукта. Трябваше да популяризираме новия външен вид на бирата и да свържем логото "Ариана" за всеки" с новото послание - "Имам си една мечта". Целите на кампанията изискваха масирана имиджова реклама. Започнахме с 30-секунден телевизионен клип, включихме и подкрепата на външна реклама - билбордове в София, Варна, Пловдив, Бургас и Русе. Имаше промоции в цяла България. Използвахме и плакати, листовки за промоции, рекламни стелажи в магазините, рекламни карета в "24 часа". За стимулиране на повторна покупка излъчвахме и радиоклип.
- Имиджът на продукта беше толкова влошен, че рекламата трябваше да е много провокативна, за да предизвика потребителите. Нагласите от проучванията сочеха, че трябва да е и развлекателна. За пример имах клиповете на вафла "Морени". Бирата на нашите клиенти е за домашна консумация, затова бягахме от типичните за бири рекламни клипове в приятна атмосфера, лукс, красиви жени или пък сред хубава природа. Искахме да направим абсолютно различен клип. Идеята на рекламното послание е свързана и с проведените предварително проучвания във фокусгрупи. Участниците описваха ситуации, свързани с лято, море, топлина и бира. Съобразихме се с тези резултати, както и със специфичните изисквания за българска атмосфера, български актьор, възрастова граница на главния герой между 30 и 40 години.
Целевата група на продукта е много широка, това са хора на възраст между 25 и 55 години. Те са от т.нар. икономичен сегмент на пазара, затова не искахме да ги озлобим, като им покажем нещо, което е недостижимо. Не искахме да показваме и средностатистическия български дом, затова избягахме към тази близка на българина атмосфера, в която има много емоции.
- "Ариaна" вече е една от трите най-продавани бири в България. Постигнахме всички маркетингови цели.
- Всяка реклама се прави трудно. Бира се рекламира трудно, защото има голяма конкуренция. Бира-менте няма, бирите са много еднакви и е въпрос на вкус коя ще предпочетеш. Затова е трудно, заради многообразието и заради идентичността на продуктите. Но колкото по-голяма е конкуренцията, по-високи са изискванията към рекламните кампании.
БНТ: Ашколсун, Джейлан, машалла
На БНТ миналата седмица явно беше поставена отговорната задача да измие петната, които вестникарската критика остави върху сделката на правителството с турския холдинг "Джейлан". И държавната телевизия даде всичко от себе си да изпълни височайшето поръчение.
Преди време в турската преса се появиха материали, че Джейлан ще бъде даден под съд заради некачествено строителство, което по време на катастрофалното земетресение в южната ни съседка е довело до смъртта на над сто човека. Няколко дни след това Иван Костов обясни в Хасково, че около сделката с холдинга има проблеми и почти всички български вестници отразиха премиерското изказване. Флагманът на проправителствената пропаганда в. "Стандарт" тогава излезе дори с материал на първа страница, че "Джейлан" няма пари да осъществи проекта си.
През миналата седмица обаче у нас дойде председателят на борда на директорите на компанията Махмут Джейлан. В изказването си пред Икономическия форум за Югоизточна Европа шефът на холдинга веднага изказа смущението си от "безоснователната критика за проектите ни, подклаждана от някои медии". И противно Костову добави, че строежът на мегаобекта започва след броени дни и на всичкото отгоре първата копка ще бъде направена лично от нашия министър-председател и неговия турски колега.
Още същия ден БНТ отдели на тази новина такова внимание, за каквото най-оптимистичният специалист по връзки с обществеността на "Джейлан холдинг" не би посмял да иска и в най-смелите си мечти. На изказването на турския бизнесмен беше отделено място първо в "По света и у нас", след това в "Седмицата"; а след това и в "Екип 4". В обзорното икономическо предаване на държавната телевизия поне бяха задали на Махмут Джейлан въпроса за съдебното дело. Турският бизнесмен обаче отказа да коментира тази тема и въобще да отговори.
В "Екип 4" обаче не само беше поканен г-н Махмут Джейлан, но и беше излъчено кратко рекламно филмче за ръководената от него компания. На фона на кадри от осъществени и не чак толкова проекти на холдинга водещата търпеливо обясняваше подробности за структурата му - от колко предприятия се състои той, в кои отрасли работи. По-нататък в предаването беше включен като подкрепление и кореспондентът на БНТ в Кърджали, който накратко обясни как Източните Родопи ще се превърнат в Обетованата земя заради строежите по каскадата "Горна Арда". Е, възможно било да има някакви проблеми за животните и растенията в района, обаче те били малки. Освен това хората, живеещи там, толкова много искали този проект да стартира, разкри кореспондентът... След това водещата зададе няколко отговора на Махмут Джейлан в стил "има ли някакви проблеми", турският бизнесмен смело отговори "няма никакви проблеми" и искрено поблагодари. Имаше защо.
Нишка по нишка - протяжност
DE FIL A FIL е мотото на изложбата на девет български текстилки във Френския център в София. То разделя публиката на франкофони, които разчитат посланието, и други, които го гадаят. При всички случаи обаче FIL означава нишка. И ако тръгнем по нишките, от които е изплетена изложбата, ще видим, че моментното състояние на текстила у нас е... протяжност. Протяжност, в която нишката се преде, сплита, тъче, усуква, нищи, разнищва и в крайна сметка линее. Докато съвсем изчезне в паната на Галина Драгнева "Тишина I и II". Те са от хартия. Пресованите картони за яйца ни препращат към яйцето като символ на женската репродуктивност. Но пресовани, те са вече нещо друго - неагресивна пластичност, нежна цветност, смълчана красота. Оазис сред шумната амбициозност.
Привързани с яка връв към декоративната традиция на 70-те са гоблените на Евелина Пирева и Ели Иконописова. "Обгорени надежди" на Пирева е крещящо пиршество на огненоцветна вълна плюс лъскав месинг. Вкусът е съмнителен. Иконописова пък, сякаш вярна на името си, втъкава отломъци от икони в ажурните си черги. Само дето от подобно сакрализиране ни е писнало.
Някъде между "корените долу" и "универсалната свобода горе" са опнали нишките си Мирослава Калимерова и Златка Арнаудова. Първата очарова с нежни и копнежни антигравитационни апарати - "Стълба към небето" и "Хвърчило". Арнаудова, напротив, тежи със страшната сила на своя черен "Обелиск". Той излъчва не ремарковска, а прабългарска мощ.
Най-радикални са младите Ани Бояджиева, Таня Ангелова, Габриела Сергинова. Те храбро и дори кръвожадно разкъсват живата тъкан на текстила, изтръгват презряната красивост и така разпарцалосан го товарят като циганска каруца, претъпкана с непосилно кахърна мисловност. Явно тези момичета не искат за нищо на света да ги взимат за някакви си "плетачки на дантели". Те плетат не нишки, а идеи.
Единственият нормален гоблен в класическата гладка техника е "Празник" на Мария Киркова. Той е празник за очите и отдих за душата. А и за нишката, горката... Манекенка+око=универсална корица
И тази година саморазлепящите се български книги с комичен дизайн биха път до Франкфурт
Слабичка жена гледа устремено в бъдещето на фона на почти метеороложка снимка на току-що пукналата зора, а сред облаците се мъдри като чуждо тяло мътното изображение на американски бомбардировач от Втората световна война. Това, разбира се, не е плакатът на тазгодишния панаир на книгата във Франкфурт, а българската корица на "Обещанието на зората" от Ромен Гари, роман, признат по цял свят за съвременна литературна класика. Ако за някого не е ясно каква точно е функцията на самолета в иначе прозрачната символика на колажа, отговорът е прост - главният герой е пилот.
Съвсем прост е и начинът, по който се докарва дизайнът на повечето корици у нас. Достатъчна информация за "автора" на оформлението обикновено е заглавието и кратката анотация на гърба на книгата, която сбито проследява основната интрига и участниците в нея. Така изведнъж се оказва, че романът на Ромен Гари и далеч по-блудкавият "Отвъд полунощ" на Сидни Шелдън изглеждат почти еднакво само защото и в двете книги се проследява драмата на една жена и някой кара самолет.
Обикновено майсторите-коричари с дълъг стаж имат компютри, натъпкани с най-различни картинки на полезни елементи: по-малко известни манекенки, които гледат тъжно или съблазнително, бижута - някой медальон или пръстен с брилянт, колкото цял стадион, снимки на Айфеловата кула и небостъргачи вършат идеална работа в многото случаи, когато действието се развива в Париж или в Манхатън. Задължителни са и няколко кадъра на човешко око - подобна фотография обикновено е много изразителна, заема почти цялото място, пък и се връзва на какво ли не - от "Мълчанието на агнетата" до "13-ият войн".
Съчетаването на картинките е като в
При подадено заглавие "По-силна от времето", резултатът е съвсем предвидим: млада жена с непроницаем поглед на фона на древен пясъчен часовник. Още по-лесно е, когато става въпрос за роман на ужасите - тогава половината корица е окупирана от някой, който гледа страшно, даже зловещо, а цветовете са предварително ясни - червено и черно. Задачката се усложнява при заглавия като "Среща с непознат". Именно тук идва на помощ споменатият пръстен с брилянт, колкото цял стадион. Не се знае какво е точното му значение, но поне читателките са наясно за най-важното - книгата не е мрачна кримка, а по-скоро подвързан вариант на "Дързост и красота" или "Богатите също плачат".
Малкото издатели, които предпочитат да проявят творчество, поръчват на някой художник да им нарисува нещо на ръка. Едва ли има читател, който е забравил страховитите корици, с които в продължение на няколко години излизаха романите на Стивън Кинг. Сравнени със семплите американски издания, изображенията на хуманоидни изчадия, вместо да всяват тих ужас, предизвикваха по-скоро бурен смях.
По принцип в много от договорите за авторско право има клауза, която задължава издателя да изпрати предварително корицата на автора (или в повечето случаи агентите му) за одобрение. Понякога обаче, дори да има възражения, те са малко безсмислени, защото книгата отдавна е излязла и се продава по всички сергии на "Славейков". Пък и е нормално големите западни агенции да не се вълнуват особено от това как ще изглеждат книгите на техните автори по нашите ширини, където тиражите са минимални - най-често около 5000 бройки. Изключение в това отношение прави Джаки Колинз, която лично следи дали нейната снимка на задната корица е след последната пластична операция.
Докато корицата е още в компютъра на дизайнера, проблемите са изцяло "творчески" и за тях не може да се намери някакво сериозно оправдание. Чак след това се намесват лошият печат и други обективни фактори, свързани с липсата на пари. Напоследък поне при кориците положението не е чак толкова трагично. Картонът, от който се правят, вече не е матов, цветовете не са размазани и девойките нямат по няколко чифта очи. Но за сметка на това самото книжно тяло често ти създава усещането, че държиш в ръцете си нещо, което се издава нелегално и при особено тежки условия. Понякога почти прозрачната хартия дава възможност на любопитния читател да следи едновременно какво става и на следващата страница, в други случаи за улеснение на схванатите във врата текстът е напечатан под ъгъл от 15 градуса, а заспиващите могат да поддържат мисленето си в тонус като подреждат непрекъснато разпадащите се страници. Като се има предвид, че полиграфистите ни по принцип са доста добри, обяснението на издателите за всичко това е едно: ако ги нямаше тези малки дефекти, книгите щяха да са много по-скъпи.
Всяка есен с този продукт българските издатели потеглят към панаира във Франкфурт. Най-голямото събитие в книжния свят тази година се проведе между 18 и 23 октомври. Място на действието е гигантски комплекс, където всяка държава има собствен павилион. Понякога площта, която се пада на издателствата мастодонти като "Оксфорд юнивърсити прес", е няколко пъти по-голяма от щанда на България например. Всеки панаир има своята държава, специален гост. Миналата година това беше Унгария, тази - Полша. И с просто око се вижда, че България има още дълго да работи за тази чест. Вместо това тази пролет тя бе определена за фокусна страна на далеч по-скромния панаир в Лайпциг, където участниците са много по-малко и предимно от бившите социалистически държави.
Идеята е във Франкфурт да се представят новите книги на писатели от страните участнички. Но тъй като в България такива издания почти липсват, ние отново сме нетрадиционни и показваме на света собствените му литературни произведения в нашенска подвързия. По принцип панаирът е основно вътрешноиндустриален и случайните посетители са малко. Но и тази година пред българския щанд са се спирали главно емигранти, студенти или пък филипинец, женен за българка, който в последния ден изкупил почти всички книги.
Във Франкфурт българските издатели имат възможността да договорят новите заглавия на известни автори, като по този начин изпреварят колегите си и прескочат българските агенции за авторско право. Но тъй като "новите" заглавия са книгите, които ще излязат след 2 години (в случая през 2002 г.), традиционно малко от нашите представители проявяват интерес. Повечето предпочитат изобщо да не стъпят на панаира и се впускат да пазаруват и да обикалят местните кръчми. Пък и какво да правят с шенгенски визи в джоба в "малката България" в центъра на панаирното градче? Докато останалите павилиони обикновено са осеяни с надписи "Благодаря ви, че не пушихте", в българския навсякъде се мъдрят изрязани бутилки от минерална вода, пълни с фасове. Просто висящите по цял ден там рядко имат срещи, не се занимават със създаване на контакти и трябва по някакъв начин да си уплътняват времето.
Битката за Ритона
Родните кинаджии пак се връщат в Пловдив "като при стара любовница", както е казал поетът. От 23 до 29 октомври Градът на тепетата приютява ХII фестивал на българския неигрален филм "Златен ритон". Прожекциите са в залите "Москва" и "Париж" на новотела. Четиридесет и пет документални и 4 анимационни творби, направени през последната година, се състезават в двата раздела. Макар и постна по количество, като качество анимацията ни претендира да е на добро равнище. Именитият Стоян Дуков се пуска в надпреварата с "Юли", конкурират го "Любовна история" на Владо Шишков, "М като Микеланджело" на Емил Милчев и "Двамата смешници" на Явор Калъчев.
Почти половината документална продукция на феста е производство на БНТ, останалата - на частни продуценти. На почит са филмите портрети. Никола Вапцаров е герой на "Дохождат дни" (режисьор Петко Горанов), Йордан Радичков - на "Черказки хроники" (реж. Димитър Петков), а Сирак Скитник - на едноименния филм на Владимир Ангелов. Мост между миналото и настоящето хвърлят "1934" на Костадин Бонев, "Щрихи към портрета на Народното събрание" на Светослав Овчаров, "Хабери до поискване" на Владо Трифонов, "Спасените" и "Само защото бяха българи" на Милена Милотинова. Поглед към днешните ни неволи са отправили Николай Волев с "Бърза помощ", Елдора Трайкова с "Живот в гето" и класикът Рангел Вълчанов със "За кервана и неговите кучета"... А керванът на "Златен ритон" тази година е с международно участие. В съпътстваща програма се представят чуждестранни филми, призьори на различни фестивали. Сред тях са хитове като руският "Гласове" на Андрей Осипов, италианският "Едно момиче срещу мафията" и 12 части от немската поредица "Падането на стената", получила престижната тв награда "Адолф Гриме".
България - мръсна приказка
Хората са се скапали
- Да. Даже разбрах, че миналата година е минала една новела, която току-що свърши там -"Pour Amor". Те им правят страхотни реклами. Аз ги гледам само защото телевизионната шапка я прави един от най-добрите в света. Той е немец, който работи в Бразилия от близо 40 години.
- През 1996 завърших Художествената академия. Преди това съм учила приложни изкуства. Общо взето, имам 12 години само художествено образование. Малко преди да се дипломирам, отидох в Бразилия на екскурзия. Имах намерение да остана само един месец, но страшно ми хареса и използвах всичките три месеца от туристическата виза. Пътувах много, бях и на карнавала. Бразилия е огромна страна и всичките й райони са доста различни като култура. Единственото, което ги обединява, е, че всички говорят португалски, колкото й да е смешно. Има цели щати, населени само с немци, поляци и италианци, които досега си поддържат езика, и е като една Латинска Европа. Интересувах се от образованието, от университета там. Град Бразилия е столица от 38 години, там живеят само политици и е едно от най-скъпите места в страната, с най-висок стандарт. Университетът там е само на 30 години и е с изключително интересни предложения. Те нямат художествена академия като нас, а имат различни департаменти - по медицина, по литература, по журналистика. Отидох да видя департамента по изкуствата, по-специално във факултета по изящни изкуства. Там се запознах с доста приятни хора. Те ми предложиха следдипломна квалификация - тя е като магистърска степен, там я наричат доцентура. Първата година трябваше да започна без стипендия, защото не знаех португалски. Първото ми интервю беше на английски. Всъщност аз оттук им изпратих снимки на мои работи, които явно много им харесаха и ми предложиха да напиша проект за научна работа. Те са подготвени теоретично много добре и много държат на това да можеш да напишеш за какво става въпрос. Тук е различно - нарисуваш един пейзаж и си гений вече, Ван Гог. Общо взето, е на този принцип - "много е красиво", закачаш го на стената и никой не те пита за нищо повече. А там те искат да се обосновеш защо си го направил, каква е идеята и т.н. На мен това ми се стори доста интересно, но не предполагах, че ще ми бъде толкова тежко. От България направих проект върху тракийското изкуство. Мислех за компактдиск, защото техните предложения са изключително за нова медиа, за виртуална реалност и нови технологии в изкуството. Това, което работех тук - живопис, текстил и рисуване, там наричат традиционно изкуство. С него те занимават само в основния курс на студентстването. Бразилците получават научни степени за приложението на нови технологии в изкуството. Те се занимават с web-дизайн, компактдискове, виртуална реалност и видеоартклипове. За това трябват добри компютърни умения. В началото, като заминах там, не знаех дори как се включва компютърът. Освен на техническите познания там държат и на много добра теоретична обосновка на нещата, които правиш. Всъщност основната ти работа е да напишеш тези осемдесет страници в академичен формат, с библиография примерно най-малко тридесет книги. Записах един компактдиск, който изпращах вече на два или три фестивала в Бразилия. Този месец имам участие в Сау Паулу - един от най-големите фестивали по електронно изкуство, които те правят. Представям CD с моите работи, правени на компютър - графични изображения, компютърна графика и шест компютърни анимации. Диска записах в департамента по компютърни науки. Там се запознах с един изключително интересен преподавател, занимава се с виртуална реалност. Той е математик, програмист, прави и електронна музика, изключително интелигентен мъж. От две години подготвя проект, посветен на 500-годишнината от откриването на Бразилия, което ще бъде догодина. Ще правят виртуален свят, в който откритията на бразилците в областта на изкуството, технологиите и науката ще са разделени по десетилетия. Ще бъдат представени в триизмерно изображение. Предложиха ми да работя по този проект, защото има нужда от художник, който да моделира предметите. Другите от екипа са програмисти. Аз нищо не разбирам от програмиране, гледам нещата от чисто естетическата страна.
- Идеята да замина винаги ме е привличала. Търсех си някаква страна с английски за специализация. Имах мераци за Япония. После ходих до Франция, за да видя дали ще ми хареса. Братовчед ми и сестра ми живеят във Франция, видях, че е изключително трудно да пробиеш там. В Англия вече нямаше никакъв начин. Испания винаги ме е привличала, но се отказах пак заради езика. В Бразилия останах очарована от хората, защото те са изключително гостоприемни и проявяват страхотен интерес към европейците, а университетът им е на невероятно ниво - половината преподаватели са немци, французи, англичани, отборът е страхотен.
- В град Бразилия специално има още една българка, която е дъщеря на бившия посланик. Там е и синът на един друг служител на посолството. Приеха го международни отношения и му дадоха малка стипендия. Имам познат преподавател в университета в Рио де Жанейро. Получил е докторска степен по физика в Италия, а в Бразилия е от пет години.
- Много добре. В началото много ми липсваха приятелите, но за две години и половина направих много добри приятелства и познанства въпреки културните търкания. Научих се да отстъпвам. Като култура бразилците са съвсем различни, нямат нашата нагласа за света, за елементарните отношения, примерно мъж, жена, семейство. Повече от половината ми приятели имат извънбрачни деца, които там се считат за нещо съвсем нормално, и то от жени, с които не са имали дори сериозни отношения. Но законите им са такива, че ако имаш дете от някоя жена, 30% от твоята заплата моментално отива в нейната банкова сметка. Иначе може да влезеш в затвора до 24 часа. Общо взето, ако убиеш човек, по-трудно ще те вкарат в затвора, отколкото ако не си платиш издръжката на детето. И има такива жени, които се възползват. В началото смятах бразилците за страшно безотговорни, но те всъщност са много спокойни. На неща, които за нас са свършекът на света, те гледат съвсем спокойно и не се трогват изобщо. Знаят, че нещата ще се разрешат. Една от най-популярните им песни се казва "Утре ще бъде друг ден". Защо се ядосваш, като има утре.
- Не мисля. Направи ми впечатление, че са пооправили София или поне са се опитали. Много се зарадвах на шадравана на "Славейков". Остават си още милиони неща за оправяне, но вече е взело да придобива някакъв вид. Но хората адски са се скапали. Имам чувството, че тук са останали само луди. Половината ми приятели, с които се срещам тук, се връщат от някъде - едни от Щатите, други от Франция, Испания. Всички си насрочваме среща в България и след това пак заминаваме. Прави ми впечатление, че млади хора, мои приятели, с които сме завършили по едно и също време и са успели да си намерят добре платена работа, живеят доста добре. Искам и аз да се чувствам удовлетворена по някакъв такъв начин - финансово и въобще професионално в България, защото те тук успяват да се наслаждават на живота може би много повече, отколкото аз там. Но техните родители, моите родители, те всички са започнали да полудяват. Защото на 50 години вече трудно се сменя мисленето, повечето не са се адаптирали и освен че на тях им е много трудно, те гледат и на тебе да ти усложнят живота. Всеки се оплаква от майка си и от баща си. Отначало страшно се стреснах, защото в Бразилия определено е по-мизерно. Основният им е проблем е престъпността, с която трудно се справят. Тук е доста по-спокойно.
- Там получавам отлични професионални възможности. Преди да замина, работех като илюстратор в едно издателство, което не просъществува. Направих няколко издания, илюстрирах книги след спечелен конкурс. Продавах в галерията на Веско Досев. Това бяха добри години в началото но деветдесетте. Сега за изкуството няма никаква изява. Ако чакам, че ще рисувам пейзаж, ще го продам и от това ще се нахраня, просто няма да стане. Друг вариант е да стана учителка по рисуване, но и в училищата трагедията е голяма. Едно време имаше някаква образователна система все пак. Нищо не е останало. Би ме интересувала кариера в Художествената академия, но тя в момента е много западнала. Хората там в момента оцеляват на принципа на някакви политически борби и взимат по 150 хиляди лева на месец, което е драма. А в Бразилия не става въпрос само за парите. Участвах в три изложби за последните две години. Предоставиха ми компютър "Пентиум" последно поколение, който е само за мен. Там държавата налива средства в образованието, въпреки че е капиталистическа.
- Зависи от предложенията, които ще получа. Бразилският университет поддържа много добри връзки с един канадски ВУЗ с добра база и много добри стипендии. Иска ми се да правя докторат. Моята професия е приложима почти навсякъде. Там, като закъсах в един момент, давах курсове по модни скици и история на костюма. Човек сам избира как да се ориентира - към пазара или към университета. Интересно е да правиш клипове. В София ходих да видя мои колеги, които работят за "Нова телевизия" и за Канал 1 и са изключително добри, но не взимат никакви пари. Няма пазар. Те се опитват да хванат клиенти отвън, защото цените тук са доста изгодни, но това е много трудно.
- Влюбена съм в София като град. Страшно ми харесва. Виждала съм много красиви градове. Рио де Жанейро ме изуми. Откачих и във Венеция. Но в София винаги се връщам с някакво много топло чувство. Имам любими места. Вървя по "Иван Асен" и колкото и да е разкопан, винаги страшно ми харесва, защото едно време бях редовен посетител на Класическата гимназия. В центъра на София сега са направили, общо взето, приятни заведения. Има едно като кръчма или кафене срещу Народната библиотека, от другата страна на "Оборище", не знам как се казваше.
- Със сигурност не е той. Нещо съвсем мъничко, с пет маси. Има такива потайни местенца, в който се чувстваш добре. Но не знам дали точно в Европа. Мисля, че ако доведа някои от моите приятели, на тях би им харесало, защото те гледат със страхопочитание всички снимки, които аз им показвам от Несебър, от Смолян, от стария Пловдив. Като им кажеш на колко години е, и те се оцъклят. Все пак имат само 500-годишна история. Гледат със страхопочитание Стария свят. В София на всяка пресечка има място, което ми говори нещо и затова ми е любимо. Всъщност си представям, че след известно време бих искала много да се върна да живея в София. Но не знам дали този живот ще ми стигне, за да видя нещата променени. В момента няма ценностна система и това е, което най-много ме плаши. Защото, ако все пак преди години, в началото на деветдесетте, имаше някаква ценностна система, сега няма. А ценностната система е нещо, което най-трудно се създава.
Фройд за мутри
Колко мъка има по света, господи! Чак американските мутри взеха да психясват. Якудза и руснаците са се развихрили на чужда територия. Босовете на местните фамилии се дебнат за преразпределяне на територии. Пък и престъпността си е занаят като всеки друг и правилата трябва да се спазват със здрави нерви, твърда десница и очи на тила. Обаче капо ди тути капи - главата на фамилията Вити внезапно сдава багажа. Безпричинна паника, предателски сълзи, сърдечни пристъпи. Всичко, що трябва да е твърдо, му омеква в най-неподходящите моменти. Трябва му психоаналитик. А когато мафиотски бос опре до психоанализа, лечението е далеч от традицията. Не е ясно кой кого разпитва, докторът трябва да е 24 часа на разположение, появяват се непредвидени усложнения.
Били Кристъл като психоаналитика, наврян в небрано лозе, и Робърт де Ниро в кожата на размекнат мафиотски бос следват логиката на живота в "Анализирай това", режисиран класически от Хари Реймис. Филмът е повече от смешен. Фантастичните актьори употребяват по най-добрия начин максималната си свобода, а режисьорът е успял да остане независим от тях и да заснеме историята нетрадиционно за жанра. Дуетът Кристъл - Де Ниро е истинска нирвана за изтощените от простотии зрителски сетива. Двамата не пресоляват нито ред от сочните си диалози, не преиграват нито секунда от тоталното си присъствие в целия филм. Правят комедия, играейки като в драма. Кристъл е равностоен партньор на неподражаемия си колега, а самият Де Ниро сътворява поредния си екранен уникат. Ревливият му герой е много повече от самопародия на всичките бандити, които актьорът е изиграл от "Зли улици" на Скорсезе насам. Той е колоритен потомък на филмовия род на "Кръстникът", генът си личи, но в същото време не повтаря нищо от своите предшественици. Майтапите държат влага дълго след филма - ако някой се киска сам на себе си по улицата, най-вероятно току-що е гледал "Анализирай това". Не го пропускайте!
Петролът поскъпна с четвърт долар
В края на миналата седмица изявление на петролния министър на Саудитска Арабия Али Наими повиши спот-цената на петрола със средно 25 цента на барел, до 22.40 долара.
Наими заяви, че ОПЕК не само няма да вдигне ограниченията върху производството на страните в рамките на картела до края на март 2000 г., но и е много вероятно да измести крайния срок на въведените през април тази години по-ниски производствено тавани до края на юни 2000 г. Според него запасите все още не се изчерпват с желаната бързина. "Инвеститорите използваха едноцифрените цени на петрола от края на 1998 и началото на 1999 г. да натрупат огромни запаси", добави Наими.
Представителят на Иран в ОПЕК Хюсеин Ардебили обяви, че страната му ще подкрепи по-ниското производство на картела и през второто тримесечие на следващата година, ако запасите от петрол в глобален мащаб към месец март 2000 г. не се свият достатъчно.
Кукувици в черешите
У сладкодумеца Йордан Радичков не може да се открие никакво желание за реалистично документиране, нито търсене на фолклорен материал, нито пък празна носталгия по селския начин на живот, който е на изчезване. Той изгражда поетичен свят, чието послание парадоксално успява да бъде толкова по-универсално, колкото по-второстепенна е основата, от която произлиза.
В "Спомени за коне" перото на Радичков стърже ръждата на едно вече безвъзвратно угаснало огнище, потопява се в язовира, който е заличил родното му село Калиманица и улавя във водата почти размили се в нея фигури от отминалото време. И се ражда поредица от образи, изпълнени със смирена поетичност, с драматични въпроси, с пропит от обич хумор. Между прекрасните описания на природата и бързите, стремителни бездни на съзерцание, ефирната магия на разказвача полека-лека разбулва кратките, съживени от спомените истории. И ги полюшва в едно приказно, сюрреалистично небе, като при Шагал. Там всеки цвят и детайл на един отдалечен летен ден приемат яркото достойнство на символ, на смирена парабола - остроумна и едновременно с това покъртителна. Тя подскача като сврака по ръба на мъченическата пътека на живота и ни вика. Същото вдъхновение, развълнувано и всеобхватно, диша в полифоничния шедьовър "Ноевият ковчег". И в най-новите разкази, пълни с мъдрост и със смокове в ливадите.
В един от разказите на Радичков деца сеят пясък в планинска река, за да се научат да сеят жито по нивите. Когато след време, вече пораснали, виждат за пръв път плажовете на Черно море, те се усмихват горди, че са направили цялата тази красота с пясъчните зърна, които са посели като малки в Балкана. Ние, читателите, изпитваме същата гордост заради неговите книги, които сеят в душите ни скъпоценното растение на въображението.
Когато се видяхме последния път, пролетта беше дошла по хълмовете, където съм роден. Там има много череши и кукувиците неуморно ни изпращаха своите песни от тях. Те пожелаваха безкрайно дълголетие не само на нашето приятелство, но и на незабравимите емоции, с които ни дарява изкуството на най-невероятния, дълбок и човечен български писател от тази епоха.
Златото дрънчи, раклата пустее
Пред десетина монитора в зала "Москва" на пловдивския новотел неколцина клетници (българи и чужденци) изгледаха 21 заглавия в конкурса за възрастни и 5 в информационната програма на Международния фестивал за тв драма "Златна ракла". Той се състоя за 24-ти път от 10 до 16 октомври. Тв реколтата се оказа доста мижава. Но това не накърни щедростта на журито в раздела за възрастни (председател Иван Андонов). "Златна ракла" получи френският филм "Преструктуриране" на Фабри Казенев заради социалния си патос. Всъщност е бъбрив до отегчение. Етническата толерантност в "След края на света" на Иван Ничев беше възнаградена със специалната награда на журито, а бутафорното изпълнение на Васил Михайлов в същия филм - с приз на името на Галя Бъчварова. Наградата за режисура получи баналната костюмна мелодрама от Швеция "Синьото цвете на желанието" - нищо чудно да са хвърляли чоп, за да изберат точно Ларус Оскарсон. Според качеството на фестивалната прожекция и наградата на Емил Топузов за операторско майсторство в "Сомбреро блус" е съмнителна, но все пак човекът си е свършил работата добре (ако сте гледали филма по Канал 1). Най-адекватна се оказа наградата на новотел "Пловдив" за финландския "Бял мрамор" на Мати Лиас. Трогателно пътешествие на старец с копнежи, шарена ризка и тайни. Трагикомедия, издържана в добрата традиция на скандинавската тв драма, показвана редовно на "Златна ракла" и после излъчвана по БНТ.
Отново великолепно се представи и полската телевизия - "Изборът" на Йежи Щур бе фестивалният фаворит. Не и за журито. Сценарият е дебют на провинциален психотерапевт, а деликатното представяне на жесток морален казус препраща към киното на Кешловски. Само че е по-емоционално, а Йежи Щур и Кристина Янда правят показно по разиграване на психологически детайли.
Иначе насред дрямката пред тв мъченичествата - душевни, професионални или финансови, на 14 октомври дори мониторите живнаха. Това беше родният десант на "Златна ракла": промоцията на Центъра за производство на телевизионни филми в БНТ, оглавяван от Владо Даверов. Изсипаха се накуп автори и продуценти. Замириса на фестивал. "Бъ Ръ филм" представиха обновена версия на "Пясъчен часовник" на Георги Дюлгеров, а местни борци копнееха да видят най-дълго снимания български филм "Дан Колов" на Михаил Гецов. Освен познатия "Зимна приказка" на Николай Волев, изгледахме и три нови документални филма: елегично-философския "За кервана и неговите кучета" на Рангел Вълчанов, иронично-съзаклятния "Ако е рекъл Господ" на Станимир Трифонов, поредния родопски "Кошерът" на Огнян Логофетов. По знайни причини атракцията на деня се оказаха сериалите - по-точно епизодите от "Дунав мост" на Иван Андонов, "Сламено сираче" на Станислава Калчева (и двата по сценарий на Георги Мишев), "Големите игри" на Иванка Гръбчева (по сценарий на Георги Данаилов) и "Клиника на третия етаж" на Николай Акимов (по негов и на Людмил Станев сценарий). Някои са забавни, други - не съвсем, но ще изкушат аудиторията. Дори да е само от глад за родни заместители на "Вдовицата в бяло" или "Огнената Грейс". Купонът след българския ден бе весел - телевизионното ни кино е съживено. Остава и да е качествено.
А иначе каратите на "Златна ракла" драстично намаляват. Спешно се търси ювелир.
Човекът-театър
Като човек на театъра интуитивно търся да открия театралната зараза у всекиго, с когото се срещам. Животът ми и работата ми на режисьор протичат в ежедневно взаимодействие с много хора, струпани от двете страни на рампата - едните творящи, другите преживяващи театралното чудо. След години работа в театъра разбрах едно: за да стане чудото, и двете страни - чудотворците на сцената и зяпналите в салона, трябва да са еднакво заразени с треската на театъра. Иначе няма как да се заинтересуват един от друг. Така и атомната бомба, за да избухне по един толкова впечатляващ начин, се нуждае от сливането на две половини заряд.
Нещо като стимулиращо театрално чудо, нещо като душевна атомна експлозия преживявам всеки път, когато се срещам с Йордан. Той е един от безценните няколко наши чудотворци, населяващи света ми, без които за мен няма България. Вече четвърт век го гледам в Лазаровото му Дърво, изправен по най-човешки начин срещу заобикалящия го бесен Кучешки лай и не мога да му се нагледам! Щастлив съм, че такъв изключителен майстор и гражданин на света (Олег Ефремов го нарече веднъж в мое присъствие великий писатель) също е дамгосан от моята страст - театъра! Как обичам да гледам и слушам Йордан, когато съм в неговия дом-сцена! Как чудодейно заискрява и светва лицето му, щом се запали и заговори! Завесата на разговора се вдига и започва чудото на този човек-театър. Усещаш как душевните ти заряди тръгват да се сливат с неговите. И избухват една след друга атомните експлозии на уникалното Радичково въображение. Неудържимата радиация на образите му залива всичко. Бомбардировката на смеха, поезията и тъгата му се изсипва отгоре ти и разбива на пух и прах и подлата ти скука, и тежките ти мисли за самотност и безсилие, и затъпялата ти чувствителност. Нещо просветва в тебе. Светът възвръща цветовете си. Пак става привлекателен и тайнствен. Часовете, прекарани в магическия му разговор, са едни от най-богатите, най-паметните, най-летящите часове от живота ми. Часовете, когато чувстваш, че духовната ти температура се покачва стремително и ти заживяваш истински. Винаги си тръгвам от него възроден, с подострени сетива и дух.
С годините свикнах да оценявам хората около себе си по това дали ме въодушевяват за работа или не. Доработи ли ми се след срещата с някого - този човек влиза направо в сърцето ми. Йордан е може би най-мощният, най-тайнственият ми стимулатор за творчество измежду всички хора, с които съм се срещал. Благодаря на съдбата, че го има.
Жироскопи, чудеса
В "Чичовци" на Вазов има един фантастичен диалог: в лятна нощ Кона Крилатия пита Варлаам Копринарката дали месечината е нещо живо, а Варлаам му отвръща така: "Може да е живо, може да е мъртво, всичкото е умишление... Виж тая бара, ако една мравунка се спре при нея, ще каже: море е, ти ще кажеш: бара е, а Фарлам ти казва: море е! Чудесата господни са чудесни! " Този диалог, който успява да натъпче безкрайно голямото в нищожно малкото, е предчувствие за Радичков в българската литература. Стотина години по-късно писателят от призрачното село Калиманица ще каже, че душата е океан, а човекът може само да стои на брега му и да го възпява. Това и прави той цял живот. Възпява, а наоколо му бъка от "въодушевени и невъодушевени" предмети. Жаби например. "Тъй е отредено, изглежда, някъде в спомените ми да виси и да се поклаща гротескно и една жаба! ", пише Радичков в "Спомени за коне".
Пак жаби, "мили мънички бабунки", са в центъра на "Автострадата", която е дала името си на новия сборник със стари Радичкови текстове (издател Румен Леонидов, ИК "Факел"). Избора и подредбата в него е направил самият автор. Томът включва "По водата", "Къкринското ханче подир залавянето на българския Апостол", "Страх", "Спомени за коне", "Заяко", "Автострадата", "Шипков храст", "Японски хотел", "Дефилето", "Скиорчето" "Нежната спирала", "Водопойка", "Матрьошки", "За простотията", "За реброто", "Момче и змийче". Заглавията не са датирани. Те са хвърлени във вечността - там, където им е мястото. Във вечността датата е неважна, значение има единствено обстоятелството, че тези прекрасни текстове са написани на български език. Голяма загадка, направо "монголоид", ако си послужим с една любима Радичкова дума. Защото те се въртят предимно около нищо и никакви хора, таласъми, дървесни жаби и шипкови храсти. И най-много предпочитат да се въртят около смътни думи. Всъщност и героите, и смътните думи са само примамки, около които писането на Радичков се скупчва, надига се на пръсти, любопитства и се чуди. Българският театър неизменно се въодушевява от дълбоката красота и многозначителност на това писане, но все не успява да догони невероятните му видения. Впрочем в сборника "Автострадата" освен дати липсва и всякакво предисловие или поне мъничко напътствие, за което читателят да се държи, докато броди из Радичковия свят. А всяко застояване в този свят неизменно предизвиква замайване и пристрастяване - не само у художничката Яна Левиева, която прави вече четвърта книга на писателя. На младото компютърно поколение, за което великолепно оформеното от нея издание очевидно е предназначено, е уместно да кажем с думите на Радичковия герой Куче Влачи: "Тъй ще се търкаляте вие през тоя живот като жироскопи, ако не прочетете "Автострадата"!
Баварска салата с телешки салам
Обеления салам нарязвам на тънки филии, които подреждам върху голяма плоска чиния или плато. Лука нарязвам на много тънки колелца, които разпределям върху салама. Поръсвам всичко със сол, черен и червен пипер и магданоза. Оцета, олиото и водата разбърквам добре в купичка и заливам салатата със сместа. Сервирам като лека вечеря с хрупкава франзела и добре изстудена бира.
Ром и... пепси кола
Тази есен София бе застигната от модата на тематичните заведения, посветени на определена напитка. След като любителите на качественото уиски се сдобиха със своя Bourbon Street Bar, за малкото, но заклети фенове на рома отвори врати Бакарди клуб. Уютната кръчма с дървени маси и тухлени барове се намира на столичната улица "Парчевич" в отсечката между царските "Асен" и "Борис".
Тук се предлагат различните ромове от марката "Бакарди" - "Голд", "Лайт драй", "Премиум блек" и "Лимон", както и техните "деца" - "Дайкири" и "Куба либре". Малцина са тези, които знаят, че легендарните коктейли действително са били забъркани за първи път именно с ром "Бакарди". "Дайкири" се ражда в края на миналия век, когато жадни миньори смесват дневната си дажба ром с натрошен лед, лимонов сок и захар, а "Куба либре" е резултат от срещата на две култури през испано-Американската война. Тогава американските войски разквартирувани в Хавана, се наливали с кока-кола, докато в един момент не открили магията на местния ром. Смесването на двете напитки дало повод за възторжени тостове "за свободна Куба" ("por Cuba libre"). В Бакарди клуб обаче символиката на коктейла е само отчасти спазена, тъй като тук барманите го приготвят с пепси (за ужас на конкурентната марка!).
Другата напитка, на която е наблегнато в зареждането на клуба, е "Мартини". Освен "Драй", "Бианко" и "Битер" се предлагат и рядко срещаните по другите заведения "Чайна Мартини", "Мартини розе" и "Мартини росо". За тези, които предпочитат по-тежките запои, по мексикански са предвидени пет вида текила, сред които и атрактивната "Камино", в бутилка наметната с пончо и увенчана със сомбреро.
Асортиментът на водка, джин и бира също е приличен, а мезетата са малко, но на ниво. Коктейлите от морски дарове, скариди и раци се сервират с препечени филийки и масло. Освен тях в списъка на рибните деликатеси влизат салата с аншоа, пушена сьомга и червен и черен хайвер. По-гладните могат да си поръчат солени палачинки с пиле, царевица, гъби, кашкавал и домати или пък "Клуб сандвич" на триъгълни филийки с пържени картофи и различни сосове.
Бакарди клуб все още не е намерил постоянната си клиентела. Надвечер заведението е полупразно и чак към 8-9 започва да се пълни. Засега повечето посетители са случайни, но като се има предвид обстановката, възможно е в скоро време улицата отпред да се задръсти от паркирани мерцедеси и BMW-та, а масите да заприличат на витрина на магазин за GSM-и. Както се казва, няма пълно щастие.
Инвестиции за чаша
Това, че баварците разбират от беемвета, всички знаем, но дали са така мощни в салатите?
Салатата е сподвижник и патерица на чашата! Тя е красиво гасеничено дюшеме на питието, с което мъжът е по-малко самотен. Със салатата той вече има нещо стойностно срещу себе си и гарантирано време да прокара през пустинята на усмивката си няколко глътки. Защото, колкото и да го крият от нас, вече е ясно какво време настана. Настана изборно и пивкаво време!
А знаете ли за нейно величество салатата какво мислят французите? Онези, които разбират от жени, имат устни за любовта им и много ядат охлюви... "Миенето и почистването - казват те - още не означават истинска салата. Русо, който е разбирал от кулинария, твърдял, че за салатата са необходими нежни ръце на младо момиче. Само това гарантира най-добрия вкус.
В малко страни салатите са издигнати в такъв култ, както във Франция."
Българинът от туршията скача в салатата и не позволява между смяната им да изтече "капка" сухо време. Не държи салатата му да е направена от младо момиче, защото предпочита да инвестира в чашката, която доставя удоволствието на минутата, а младостта за него означава несигурно бъдеще. Той предпочита да има минало!
Баварците имат и двете, но не са щастливи.
Наказателен вот
Първата наказателна акция за слабото представяне на сини депутати в организацията на отминалия първи тур беше в сряда. Еднолично я проведе колегата им Петър Георгиев, по-широко известен в политическите среди като Пепи Шарана - най-близкостоящият до Евгений Бакърджиев, независимо какво е събитието. Освен че е шеф на организацията на риболовците, Пепи Шарана е лидер и на депутатския фенклуб на "Левски".
Той движи набавянето и раздаването на агитационни материали и извозването на депутати с автобус при всеки важен мач на любимия и на Бакърджиев отбор. Пак депутатът раздава и билетите от парламентарната квота. Та тази седмица стотина пропуска за мача с "Ювентус" направиха г-н Георгиев най-ухажвания депутат, подмазваха му се левскари без оглед на партийната боя. Той обаче реши да раздаде билети само на колеги, записали в съответния район, откъдето са избрани, победа на първи тур в кметския вот за СДС или поне големи шансове за балотажа. "Който има червен кмет, да гледа "Левски" по телевизията", била присъдата без право на обжалване.
Заради добро поведение дори вицепремиерът Бакърджиев титулува неотдавна Петър Георгиев с ново прозвище - Акулата, но повишението не получи гражданственост.
Преди да стане депутат в този парламент, Пепи Шарана беше шеф на софийските гробища, разказват негови бивши колеги от първата му месторабота - БНТ. По време на промените около десети ноември тогавашният оператор в държавната телевизия се изявявал като дясна ръка на станалия по-късно легендарен народен представител Емил Капудалиев. Петър Георгиев беше и депутатът, който се покатери на клоните на едно дърво до парламента, за да следи как гласуват колегите му от СДС в един от тайните вотове на доверие към тогавашното правителство.
Желязков преодоля езиковата бариера
По време на инвестиционния форум в НДК шеф-приватизаторът Захари Желязков набара (както биха казали в Скопие, а в София - намери) македонската си колежка Милица Ристовска, началничка на тамошната агенция за приватизация. "Е, как сте, как я карате при вас", подпитваше смело Желязков, който иначе заради езиковите си проблеми е доста въздържан в контактите с чужденци. За шеф-приватизатора английският е абсолютна terra incognita (непозната земя). В биографията му пише, че ползвал руски и френски - неясно за какво, след като засега не е известен чужд инвеститор, който да е завързал разговор с Желязков.
Накрая българският приватизатор потресе македонката с тромава шега от рода на "сега какво ще правим (като свърши приватизацията - б.а.), май ще трябва да отидем в Китай". Ристовска издържа около половин час на представянето на българските приватизиращи ведомства и се изнесе, когато сбирката заприлича на партийно събрание. Мероприятието, наречено кръгла маса, се изразяваше в сухарски доклади с брой сделки и договорени плащания, а единственото забавление на лекторите беше да наричат Желязков "господин Захариев".
Диалектика
Миналия вторник в Агенцията за приватизация избухна пожар, който стресна сериозно чиновничките и остави ведомството без ток. Очевидци разказаха, че пламъците започнали в дъното на коридора на четвъртия етаж (там са стаите на маркетинговия отдел, а луксозният директорски кабинет е един етаж по-горе) и предизвикали суматоха минути преди да се сключи сделката за един от цеховете на торовия завод Агробиохим. Изпълнителният директор на агенцията Захари Желязков и купувачите обаче хладнокръвно подписали въпреки паниката. На следващия ден, за да не наплашат съвсем чуждите инвеститори, в агенцията активно прикриваха щетите и миеха саждите.
Слабо присъствие на звезди от публичното пространство беше отбелязано миналата събота в НДК. По традиция във вечерта на всички избори там се организира нещо като пресцентър, където обаче най-често журналистите са малцинство. Миналата седмица политиците отново имаха числено преимущество. Опозицията определено преобладаваше. Представителите на управляващите чакаха да разберат от партийното си ръководство как точно трябва да се коментират изборните резултати. Изключение направиха само
Вицепремиерът
Звездата на "Хъшове"
Десет метра плат отишли за дрехата на българската манекенка, поканена специално на кулинарното шоу, устроено от "Уърлпул". Красавицата копираше телевизионната реклама на "Уърлпул" и трябваше да докаже, че "богините слизат от стената". Главният готвач на ресторант "Панорама" в хотел "Кемпински - Зографски" демонстира на живо как от микровълнова печка излизат специално приготвени солени и сладки вкусотии. Кулинарните удоволствия обаче не изкушиха актьора
Виц на седмицата:
Един депутат се връщал късно вечерта към къщи, когато го пресрещнал крадец:
- Давай си парите! - заповядал веднага апашът.
- Момче, не знаеш с кого си имаш работа - опитал се да се измъкне депутатът, аз съм народен представител в парламента.
- Така ли - замислил се за малко крадецът и след това светкавично добавил: - Тогава давай си МИ парите.
Чорни изкупува "Левски"
Томас Лафчис е продал своите 40% на "Мобилтел"
Операцията по приватизацията на "Левски" от Майкъл Чорни върви по план. Чрез фирмата си "Мобилтел" той ще стане собственик на огромна част от акциите на "Левски" до три месеца. В момента компанията, ръководена от Владимир Грашнов, разполага с контролния пакет акции в синия клуб. Останалата част ще стане притежание на спонсора до 31 януари, когато трябва да бъде попълнен окончателно новият уставен капитал.
Общото събрание на Професионален футболен клуб "Левски" в деня на мача с "Ювентус" реши да вдигне 10 пъти уставния капитал. Предложението дойде от борда на директорите, а акционерите чинно го гласуваха. Досега той беше 50 000 лева, но от 1 януари 2000 г. ще бъде 500 000 лева. "Това се прави, тъй като "Левски" е голям клуб и не му отива да има толкова малък уставен капитал", обясни председателят на борда на директорите Владимир Грашнов.
Всички акционери ще имат право да изкупят акции, които да съответстват на процента от собствеността, който имат в момента. Това означава, че до 1 януари трябва да внесат десетократно по-голяма сума от тази, която са платили, за да станат акционери в "Левски". За повечето от тях това едва ли ще бъде възможно. Голямата част от общото събрание на ПФК "Левски" се състои от акционери, които преди това са били членове на общото събрание на футболния клуб. В момента те държат общо 40 процента от акциите на малки пакети. При положение че някой от акционерите не успее да внесе своя дял, той ще бъде предложен за изкупуване от останалите съсобственици до 31 януари. Единственият силен финансов фактор в "Левски" в момента, който може да отдели пари за това без проблеми, е "Мобилтел". Сигурно е, че фирмата ще изкупи акциите на малките акционери, непродадени до Нова година.
Отскоро "Мобилтел" вече държи контролния пакет, тъй като е купил дела на другия голям акционер Томас Лафчис за неизвестна сума. Бившият президент държеше 41.42% от капитала. От тях 40% бяха записани на сина му Константин и му бяха дадени като компенсация за вложените през годините средства, а 1.42% се водеха на негово име. "Мобилтел" държеше 20 процента, които му се полагаха като спонсор на отбора според стария устав. С дела на Лафчис "Мобилтел" вече държи поне 60% от капитала на клуба. След изяждането на малките акционери процентът ще нарасне значително.
Томас Лафчис бе изваден и от съвета на директорите на синия клуб. Според осведомени той сам си е подал оставката, след като се е разделил с акциите си. На последното събрание от ръководството отпадна и Иван Василев. Акционерите приеха нов устав на дружеството, но за съдържанието му се знае малко.
И сините приключиха с евротурнирите
"Левски" завършва участието си в турнира "Прокъп" след загубата с 1:3 от "Ювентус" в първия мач от втория кръг на ст. "Георги Аспарухов". Реваншът в Торино след две седмици вече няма никакво значение поне от гледна точка на класиране. Смисълът от двубоя бе "Левски" да направи силен мач, да запише престижен резултат и евентуално да продаде някой играч в чужбина. Първото се получи, във второто сините претърпяха пълен провал, а до третото е малко вероятно да се стигне, защото се видя, че разликата между българските футболисти и тези на "Юве" е огромна.
И двата тима имаха по една ключова фигура - Зинедин Зидан в "Ювентус" и Александър Александров-Кривия в "Левски". Сравнението между двамата обаче е неуместно и именно в това се изразява разликата в класите на съперниците. Носителят на "Златната топка" и световен шампион с тима на Франция бе абсолютно недостижим за футболистите на "Левски" и особено за персоналния му пазач Елин Топузаков. Зизу отново бе основната фигура в италианския тим, който знаеше кога да задържи топката и кога да подаде брилянтен пас. Това се оказа изключително важно след 16-ата минута, когато "Ювентус" остана с човек по-малко заради изгонването на Джонатан Бакини. Французинът пое задачата да въвежда ред в играта на "Юве" и само след осем минути даде началото на головата атака за 1:0. След като се разходи из защитата на българите, подаде на Еснайдер, а оттам топката стигна до Сънди Олисех и той с топовен шут изненада неподготвения Димитър Иванков. Зидан бе в основата и на третия гол, дело на сърбина Дарко Ковачевич (втори за него в мача).
От другата страна бе Сашо Александров, който единствен се опитваше да твори в състава на "Левски". Той дори можеше да отбележи в 27-ата минута, когато излезе очи в очи с Ван дер Саар, но би в него. През втората част Александров изведе Серж Йофу за почетния гол на сините. "Много съм впечатлен от играта на футболиста с номер 7. Той наистина ни създаваше проблеми", заяви треньорът на гостите Карло Анчелоти.
За разлика от Зидан обаче Александров рядко имаше с кого да партнира смислено. Българите сякаш бяха сковани от името на съперника и от неочаквания гол, който получиха с човек предимство. Предпочитаха се подаванията на късо разстояние без особена изненада за противника. Захари Сираков в повечето случаи бе много неточен в изпълненията си, Георги Иванов-Гонзо бе активен само през първите 15 минути. Единствените смислени изпълнения дойдоха от чернокожия Йофу. "Момчетата дадоха, каквото можаха. Трябва да им простим някои грешки, защото не им се случва всеки ден да играят срещу велики отбори като "Ювентус" и качествени футболисти, каквито са тези на италианския тим", заяви треньорът на сините Любо Петрович.
Големите отбори се познават по това, че реализират и малкото положения, които създават.
Българите създадоха повече опасности пред вратата на Ван дер Саар, но вкараха само един гол. Италианците пък обезсмислиха двубоя още с първия си удар към вратата на Иванков. Иначе желание за игра у футболистите на "Левски" не липсваше. Вероятно играта им ще им бъде достатъчна за българското първенство, но от Европа са още далеч.
Накратко
Председателят на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта Цвятко Барчовски изпрати уведомително писмо до ФИФА и УЕФА, че конгресът на БФС ще се проведе на 3 декември с дневен ред от две точки - промени в устава и избор на нови ръководни органи. ФИФА обаче настоява за два конгреса, както иска сегашната управа на Иван Славков, става ясно от обратен факс на световната централа, подписано от вицепрезидента Михаел Зен Руфинен. В депешата на Барчовски се казва също, че подготовката и провеждането на конгреса се възлагат на временен секретариат, който вече функционира под ръководството на Иван Вуцов.
Министърът на търговията и туризма Валентин Василев остава засега без съдебна регистрация като председател на Българската федерация по ски (БФС), след като Софийският градски съд отложи делото за вписване на ръководството в регистъра за 3 ноември. Причината е, че в съда са внесени три искания да се спре регистрацията на новоизбраните управници. Две от жалбите са вече оттеглени, но третата - на бившия председател Емил Балев, остава. Балев прави всичко възможно делото да се протака до края на мандата му и е готов да обжалва, ако министърът получи регистрация. Воденият спор между двете страни се очаква да продължи няколко месеца, което пък ще доведе до спънки в провеждането на новия ски-сезон. Съдебните проблеми в белия спорт започнаха на 25 септември, когато паралелно се проведоха две общи събрания - това на министър Василев и друго на Емил Балев, който на практика единствен има регистрация. И двамата са внесли в съда заявления за вписване. Това на Валентин Василев е първо по време и на него ще му се даде ход по-рано, каза председателката по делото Мария Кузманова.
Бронзовият медалист в многобоя на световното първенство по гимнастика Йордан Йовчев зае десето място в класацията на световната федерация. След успеха си в Китай българинът бе залят от предложения за рекламни договори и спонсорство и получи покани за участие на оставащите три турнира Гран при в Глазгоу, Цюрих и Щутгарт.
Баскетболният шампион "Черно море" записа трета победа от петте си срещи в група А в турнира за европейската купа "Сапорта" срещу белгийския тим "Регион Валон" с 82:80. Победния кош вкара плеймейкърът Еди Вълчев в последната секунда на продължението. С този успех българите увеличиха значително шансовете си да продължат в 1/16-финалите на турнира.
Божков ще се пробва в бокса
Двама бизнесмени ще конкурират вицепремиера в борбата за председател на федерацията
Държавните пари в бокса свършват през ноември и това налага свикване на общо събрание за избиране на нов президент на федерацията (БФБ). Положението е спешно, тъй като някой трябва да плати участието на националите в оставащите няколко олимпийски и европейски квалификации, а настоящият президент Филип Атанасов изчерпа лимита си по това направление и подаде оставка. Неписан закон в боксовите среди е, че на върха се задържат само платежоспособни люде, а босът на охранителната фирма "Саламандър" престоя там година и седем месеца.
Двама са засега сериозните претенденти за овакантеното място - собственикът на сладкарска верига "Лучано" Васил Иванов и пловдивският бизнесмен Марин Димитров. Запознати твърдят, че столичен клуб ще издигне на 29 октомври кандидатурата на вицепремиера и министър на промишлеността Александър Божков. Той обаче май няма да има голям шанс в надпреварата, тъй като новият президент трябва бързо да се бръкне за пари в брой, а вицепремиерът едва ли е склонен на такива жестове.
Общото събрание на Българска федерация по бокс се очаква да се превърне в импровизират търг, а представителите на 55 клуба ще са арбитри. Това съсловие е вече с доказан търговски нюх.
Васил Иванов, който от половин година е президент на боксов клуб "Левски", бе спонсор и водач на националите на световното първенство в Хюстън (САЩ). Той плати и заведе момчетата на олимпийските квалификации в Тампере (Финландия) миналата седмица. Иванов екипира отбора и дори облече боксьорите с официални костюми, което все по-рядко се случва в средите на българския спорт. Той вече е заявил, че ще финансира първия кръг на личния отборен шампионат в столичната зала "Емил Марков" през декември. Състезанието важи за шампионата за 2000 г. и се провежда за пръв път след 10-годишно прекъсване.
Марин Димитров пък е настоящ вицепрезидент. Той наля 80 милиона стари лева в международния боксов турнир "Странджа" през зимата. Състезанието се отличаваше с най-големия награден фонд в цялата си история. Димитров финансира отбора за кралския турнир в Банкок, където боксьорите ни претърпяха сериозни поражения.
За сравнение във финансов аспект, бившият вече президент Филип Атанасов успя да задели за БФБ 15 милиона стари лева.
Какво ще предложи министърът на промишлеността засега е известно само на хората, които се канят да издигнат кандидатурата му. В листата на кандидатите е възможно да попадне и експредседателят - алкохолният производител от "Синхронинвест" Пламен Петков.
Дневният ред на събранието включва само две точки - промени в устава и промени в управленските органи и никакъв финансов или годишен отчет. Така новият председател няма да е наясно какво наследява.
"Очакваме на събранието да присъстват хора на правителствено ниво", заяви изпълнителният директор на БФБ Андрей Дойчев.
Трети наставник дойде да работи с националите почти в края на четиригодишния олимпийски цикъл. Георги Юнаков смени подалия преди две седмици оставка, заради недоволни състезатели Веселин Пашалиев. Юнаков е временно на този пост, а скоро трябва да се проведе конкурсен изпит. Така може да се появи и четвърти треньор в държавния тим.
"Да се сменя треньор, когато текат олимпийски квалификации, е истинска лудост", заяви наскоро Андрей Дойчев. Лудостта обаче споходи управниците на бокса още преди година, когато бе изгонен Ангел Ангелов - печелил приза за най-добър в бранша за 1993 и 1996 г. Бате Геле, както го наричат момчетата, стана жертва на донос. Писмени признания на национала Даниел Учков до управителния съвет на федерацията разкриват, че Михаил Таков го е накарал да очерни Ангелов пред БТА. Запознати твърдят, че така Таков разчистил стари сметки с именития си колега.
Сега Ангел Ангелов работи успешно с чешкия национален отбор, като четирима негови възпитаници спечелиха медали на световното първенство в Хюстън, получава 2000 германски марки заплата и има отлични условия за работа. При тези обстоятелства той едва ли би пожелал да троши нерви с българските боксьори отново.
Въпреки треньорските рокади, а може би точно заради тях българският бокс се превърна от водещ в световен мащаб фактор в посредствен представител на този спорт. Състезателите чакат последните турнирни квалификации за олимпиадата, за да се закачат за визи за Сидней 2000, тъй като в тях няма да участват спечелилите в предишните състезания. Оказа се, че не можем да извоюваме квоти от първи път. Пропусна се първата възможност в Севастопол, тъй като там се изявяваше мощната руска гилдия. В Тампере (Фин) пак нещата не се развиха в наша полза и се налага отборът да предприеме поредните скъпоструващи обиколки из Европа. Следващият опит за спечелване на олимпийски визи ще е в Букурещ, 31 октомври - 7 ноември. Чака ни Гърция, а накрая и Италия. За всичко това ще плаща новият президент.
Как футболният елит ограбва малките отбори
Стана практика големите ни отбори да се опитват да изиграят по-скромните клубове, когато взимат и впоследствие препродават техни футболисти в чужбина. Обикновено малките клубове не получават договорения си процент от продажбата на техния юноша.
Най-фрапантен пример в това отношение е борчът на "Ловеч" към "Спартак" (Пл) от 450 000 германски марки за трансфера на национала Ивайло Петков в Турция. Петков, който е юноша на плевенския тим, преминава в "Литекс" с контракт, според който при евентуална негова продажба в чужбина "Спартак" трябва да получи 45 процента от трансферната сума.
През лятото на 1998 г. халфът бе трансфериран от "Литекс" в "Истанбулспор" срещу един милион германски марки. Плевенчани обаче и до днес чакат полагащите им се 450 000 марки, въпреки че на няколко пъти дадоха отсрочка на ловешкия клуб в плащането на борча.
Това лято дори бе временно блокирано правото на "Литекс" да картотекира нови играчи, докато не се издължи. Ембаргото бе вдигнато след тристранна среща между изпълнителния директор на "Литекс" Ангел Бончев, шефа на "Спартак" Мико Йотов и финансиста на БФС Тодор Пеев. Стигна се до споразумение за разсрочено плащане на сумата. От плевенския клуб съобщиха, че след подписването са получили първия транш от 40 000 марки, но се бави вторият, който е трябвало да бъде преведен в началото на октомври. Забавянето на плащането съвпада и с практическото оттегляне на спонсора на ловешкия футболен клуб Гриша Ганчев след провала в европейските турнири. Президентът на "Спартак" - строителният предприемач Мико Йотов, обаче е категоричен, че ще си търси парите до последно. "Клубът е инвестирал в Петков, изградил го е като футболист и е съвсем редно да си получи заслужената печалба", обяснява той. С тази сума "Спартак" разчита да ремонтира клубния си стадион "Слави Алексиев", както и да инвестира в отбор, конкурентоспособен да влезе в "А" група.
В подобна на ловешката ситуация изпадна и ЦСКА. Армейският клуб дължи пари на няколко скромни тима от провинцията, след като е купил и впоследствие трансферирал техни юноши в чужбина. "Ботев" (Враца) например чака 200 000 швейцарски франка от продажбата на техния кадър Мартин Петров в швейцарския "Сервет". Врачанският клуб, оглавяван от бившия герой на социалистическия труд Иван Личев, е един от петте, въз основа на чиито жалби е блокирано правото на ЦСКА да картотекира нови играчи.
На опашката е и четвъртодивизионният ФК "Чирпан", откъдето през 1997 г. в ЦСКА е привлечен нападателят Димитър Иванов. Същият футболист впоследствие бе продаден в Корея, но чирпанлии и до днес не са получили своя процент.
И други от силните клубове се опитват да изсмучат евтино най-добрите млади футболисти от по-скромните отбори. Президентът на "Септември" Христо Амбукели например обяви пред общото събрание на клуба през август, че е бил принуден да продаде таланта Цветан Николов на "Славия" срещу 80 000 марки, въпреки че от "Литекс" давали двойно повече. Амбукели се оправда, че е бил натиснат от силния човек на "Славия" Венцислав Стефанов, по онова време заемащ влиятелен пост в БФС. "За да не си разваляме отношенията с футболния съюз, бях принуден да приема офертата на "Славия", призна Амбукели пред делегатите.
"Септември" влезе и в друг скандал - с трансфера на младия си вратар Славчо Тошев в "Локомотив" (Сф). Осемнайсетгодишният талант от началото на сезона не играе, защото двата клуба не могат да се разберат за цената му. От "Септември" твърдят, че в Тошев са инвестирани достатъчно пари при обучението му във футболния интернат към клуба и искат да изкарат някаква печалба. Стремежът на локомотивци е да минат евтино.
Кълбо от кълбета
След всяка среща с Радичков се питам дали той наистина съществува. И не мога да намеря нито едно доказателство, че сред балканските бурени, между два ограбени апартамента живее някакъв 70-годишен старец с дълга бяла брада, който си говори с птиците и държи думите, дето отварят света. Без той да усети, съм отскубвал косъм от дългата му бяла брада, намотавал съм го около тялото си като пашкул, но съм излизал от него като пеперуда, неспособна да пренесе на крилете си нито едно веществено доказателство. Опитвал съм се да открадна и от времето му, издебвал съм случаи, когато Радичков не е вкъщи и съм го тарашил, както и литературен критик не го е тарашил. Всъщност Радичков никога не е криел времето си, то ме е посрещало още на вратата като белобрадото му ловджийско куче, подскачало е радостно около мен и аз съм подскачал още по-радостно около него, играли сме си до пълна забрава, вдигайки около себе си топлия прах на детството, но когато е идвал моментът да си намотая малко от Радичковото време, никога не съм могъл да намеря началото или края му. По тази причина съм отнасял само въпроса - от миналото ли идва Радичков или от бъдещето. А това, че сега употребявам думите, с които пише и Радичков, е потвърждение, че това не са неговите думи.
Не, няма доказателство, че има Радичков.
Радичков е доказателство, че има Бог.
Има ли размерът значение
Един липсващ сантиметър решава сезона във Формула 1
Ръководството на Международната автомобилна федерация (ФИА) заяви, че няма да се поддава на натиск, когато решава случая с дисквалификацията на "Ферари" след състезанието за Голямата награда на Малайзия. Двамата пилоти на "червените кончета" Еди Ървайн и Михаел Шумахер, завършили съответно първи и втори на пистата "Сепанг", бяха декласирани заради нарушение на техническите изисквания. За победител бе обявен завършилият на трето място Мика Хакинен, който с 10-те точки за първо място си осигурява втора световна титла едно състезание преди края. Босовете на "Ферари" подадоха контестация пред Апелативния съд на ФИА срещу решението на техническия комисар в Малайзия.
Това ли е краят на този така интересен и напрегнат сезон, се запитаха всички фенове на Формула 1. Твърде нелогично и дори донякъде обидно е световният шампион да бъде обявен служебно и празненствата по спечелването на титлата да зависят от решението на апелативния съд. Мненията се разделиха на две. От едната страна застанаха хората, за които битката във Формула 1 трябва да се решава в двубой на пистата, а от другата - защитниците на строгото спазване на правилата.
В Малайзия феновете на Формула 1 станаха свидетели на едно от най-интересните състезания за сезона, което бе на път да се превърне в сензация откъм спортната му страна. Пилотите на "Ферари" спечелиха блестяща двойна победа, която отваряше пътя на Ървайн към първа световна титла. Героят на "Сепанг" обаче бе Михаел Шумахер. Двукратният шампион и пилот номер 1 във "Ферари" се завърна на пистата само три месеца след като катастрофира зверски и счупи крак на пистата "Силвърстоун" за Голямата награда на Великобритания. Шумахер можеше да изчака края на сезона пред телевизора, но избра да помогне на своя съотборник, който две години му пазеше гърба и изпълняваше перфектно ролята си на номер 2 в отбора. Германският пилот направи блестящо състезание и дори можеше да спечели, но шест обиколки преди края пусна Ървайн напред към победата. Самият той завърши втори и по този начин съхрани шансовете на "Ферари" за титлата при конструкторите.
Три часа след триумфа обаче техническият комисар обяви, че въздухопроводите в средната част на колата не отговарят на изискванията. Оказа се, че в едната си част са с един сантиметър по-тесни.
На заседанието в Париж представителите на "Ферари" ще претендират, че въздухопроводите, минаващи край кокпита, не са повлияли на резултата. Тестовете в аеродинамичния тунел доказват това твърдение. Освен това те ще пледират за невинност на пилотите и евентуално за виновност на отбора. По този начин ще се цели да се амнистира успехът на Ървайн, който ще запази шансове за световната титла (евентуална първа от 20 години за "Ферари").
Според техническия директор на "Ферари" пилотите нямат вина за това нарушение, не са знаели нищо за конструкцията на автомобила и затова не трябва да бъдат наказвани (поне не с дисквалификация). Подобен прецедент имаше през 1995 г. след Гран при на Бразилия, когато бяха върнати точките на Шумахер (тогава в "Бенетон") и на Дейвид Култард от "Уилямс". Апелативният съд установи, че нямат вина за използваното нередовно гориво, отговорността за което пое доставчикът на бензин за двата тима - "Елф". Тогава комисията от 15 юристи с познания в автомобилния спорт установи, че използваното гориво не съответства на пробите, дадени преди старта, и затова са виновни изцяло отборите.
Доводите на "Ферари" са логични, но не и железни. В италианския тим могат да се надяват да разчувстват съдиите и нищо повече. Защото е безспорно, че правилникът е нарушен и в този случай наказанието е едно - дисквалификация. Още повече че става въпрос за правило, което касае намаляването на скоростта, а в тази насока всяка година се правят все повече ограничения. Ясно е, че когато се печели, това трябва да става по правилата.
Съществува обаче и въпросът можеше ли да не се стигне до този скандал и каква е вината на шефовете на Формула 1. "Ние карахме със същите спойлери на "Нюрбургринг" и тогава никой нищо не каза", заяви Рос Браун. Защо инспекторите не са забелязали нарушението още тогава? Има съмнения, че не са знаели и едва сега им е било подшушнато от външен човек, може би дори от прекия конкурент "Макларън". Но това означава, че в Германия не са си свършили работата. Освен това колите се преглеждат преди всеки старт. Тогава също никому не е направило впечатление, че въздухоотводите не отговарят на изискванията. Противниците на тази теза смятат, че предварителният преглед не е достатъчно щателен и не може да открие всяко нарушение. Да, но защо тогава не стане толкова подробен, както е той след финала? Защото сегашната ситуация е все едно футболен съдия да допусне 12 души в единия отбор на терена и след това резултатът да бъде отменен поради нарушение на правилника.
За мъдреците и промените в ЕС
Неотдавна Европейският съюз реши да измени законодателството си така че да започне присъединяването на страните, кандидатки за членство. Малко след въвеждането на едните започна подготовката за приемането на други съществени промени. Това е малко стряскащ, но в същото време необходим процес - все пак ЕС иска да бъде действаща и ефективна организация.
Ключовият момент е постоянната експанзия на евросъюза. Досегашните промени засягаха предимно структурата на ЕС. Сега обаче законодателството трябва да бъде оформено така, че да улесни и да гарантира приема на новите членове. Брюксел си поставя за задача до 20 години броят на страните в съюза да нарасне до 30 и повече държави. А законодателството в момента затруднява приема дори на 6 нови кандидата.
Точно такъв призив бе отправен от "тримата мъдреци" - съветниците на председателя на Европейската комисия Романо Проди. Когато Проди обяви, че ще реформира комисията, страните - членки на съюза, показаха, че ще искат дебатите да бъдат съсредоточени върху структурата и размера на комисията, начините на гласуване и вземането на решения.
Мъдреците предлагат да се разширят правомощията на председателя на комисията, като му се даде правото да назначава и уволнява подчинените му комисари. Тогава Проди ще прилича повече на премиер, а не на председател на ЕС. Със сигурност много от страните членки ще преглътнат доста трудно подобна промяна. Традиционните евроскептици като Великобритания и Дания искат решенията да се вземат с волята на мнозинството - нещо, което се различава доста от единодушното гласуване. Този принцип обаче може да бъде доста болезнен, когато става въпрос за данъците например.
Тримата мъдреци искат нова законова рамка, която гарантира ефективност при вземането на решения и предпазва ЕС от опасностите на индивидуалната ратификация на отделните държави. Те предлагат опростен вариант на основен съюзен договор (нещо като европейска конституция) и система от по-детайлни споразумения, които няма да бъдат обект на вето от страните членки. Но и това е доста непопулярна стъпка.
Няма съмнение, че за да стане ЕС работеща организация, е необходимо радикално мислене. За да позволява по-тясно сътрудничество между държавите членки, съюзът трябва да бъде изключително гъвкав. За тази цел са необходими ясни и задължителни за всички правила. Вярно е, че досега никой не е създавал подобна организация. Но затова пък предизвикателството наистина е голямо.
