Данъкът телевизия може и да е за добро
Не бива да се ядосваме много за това, че ще се плаща месечна такса за радио и телевизия. На пръв поглед звучи наистина нахално - двете програми на държавната телевизия изглеждат като да са си обявили съревнование коя ще излъчва по-безсмислени предавания. БНР донякъде отмива срама от лицето на националните електронни медии, но за съжаление само донякъде. Та не стига, че гледаме програми, които сериозно заплашват психичното здраве на нацията, но и ще трябва да плащаме от джоба си за това... Всъщност в това няма нищо скандално, тъй като и сега основната част от парите на БНТ идват от данъците, които плащаме. Може и да е трудно да се приеме, но всеки от нас плаща да се произведе например предаването "Светоотечески послания".
Принципно няма нищо лошо всеки да плаща някаква малка сума, за да получава телевизионен продукт, различен от турбокомерсиалните програми на търговските телевизии, които заливат зрителите в страните с развити медийни пазари. Проблемът тук обаче за съжаление не е в начина, по който БНТ и БНР ще получават парите си, а в начина, по който ги харчат. Проблемът е, че те ще бъдат давани на същите хора, които са купили за държавната телевизия документалния филм "Десетте най-смъртоносни змии" и серийния научнопопулярен филм за природата на Финландия.
Има и нещо хубаво в скандала за месечните такси за радио и телевизия, които НСРТ и НЕК вече година не успяват да съберат. Когато двете ведомства най-накрая се разберат и бръкнат директно в джоба на всеки, доста хора ще започнат да гледат екрана на БНТ от позицията на работодатели. И ще разберат, че са ощетени от творческата и управленската безпомощност не само морално, но и материално. И дано тогава критичните гласове станат толкова, че да бъдат чути от хората, които имат реална власт върху все още държавните електронни медии.
Срещнали се, не се разбрали
Като истински хали бяха българските управляващи през изминалата седмица. Посрещаха инвеститори и международни авторитети на регионалния инвестиционен форум, срещаха се в рамките на ЦЕФТА, договаряха се с германска икономическа делегация, обсъждаха социалната политика и проблемите на статистиката на нарочни конференции, отлагаха здравната и продължаваха данъчната реформа. И всичкото това в тесния отрязък от време между два тура на местните избори.
Ако потърсим някакво обобщение на тези прояви, то сигурно би звучало познато - ние (разбирай управляващите) сме отличници по реформи и ще правим каквото и както си знаем, а всевъзможните критикари, с които се срещнахме - да си гледат работата.
Как иначе да си обясним неконструктивното отношение на министри към възможно най-добронамерените критики и препоръки на българите, работещи в световноизвестни институции и компании?
Как да си обясним, че докато вицепремиерът Божков обяснява колко затрупан с други закони е парламентът и затова няма време да приеме новия закон за ценни книжа, депутатите предсрочно закриха заседанието си поради... изчерпване на седмичната програма.
Как да си обясним, че здравният министър Бояджиев обясни отложеното стартиране на здравната каса със сезона на грипа?
Как да си обясним, че докато недоразумението Нейков лансира социален план за развитието на Югоизточна Европа, тихомълком се опитва да прилапа част от осигуровките на работещите при условията на първа и втора категория труд българи ()?
Как да си обясним, че докато шефът на Евросат обяснява как българската статистика не обхваща добре бизнеса и земеделието и по тази причина отчитаният БВП е нереален, шефът на същата тази статистика Хаджийски се пита дали ще оцелее при толкова много работа, защото "тичам по изборната кампания, нали съм стар общинар, все ме тегли към политиката"?
Как, как да си обясним всичко това? Може би с думите на съветника в Световната банка и бивш главен икономист на БНБ Любомир Христов - "доде това-онова, доде туй-онуй, и туй то"? ().
Не ни правете съвсем на луди
Една седмица след като консенсусно и без обсъждане взе решение да не намалява данъците, правителството реши да изплати с бюджетни средства 47 млн. нови лева задължение на вече частния Агрополихим към Булгаргаз.
Да се приватизира е прекрасно, твърдението, че цената няма голямо значение, също е вярно, но всичко си има граници. В такива моменти е добре да си затваряме едното око, но не може да мижим постоянно и с двете.
Балансовото число на Агрополихим е 95.5 млн. лева. Предприятието се продаде за 1 лев, защото е свръхзадлъжняло и беше изпаднало в тактически фалит. Отвсякъде сделка за един лев. Но не и след погасяването на задълженията за сметка на бюджета. Общите задължения към доставчици са 68 млн. лева. От тях правителството погасява с пари на данъкоплатците 47 млн. лева. Това вече не е сделка за един лев. И някой трябва да даде обяснение.
В договора за приватизация пише: "Страните се съгласяват, че уреждането на задължението на Дружеството към "Булгаргаз" ЕАД е от съществено значение за жизнеспособността и рентабилността на Дружеството и ще предприемат всички необходими действия за осигуряване Решение на компетентните държавни органи за уреждане на това задължение по приемлив за страните начин."
От това по-приемливо за купувача "Хардланд", здраве му кажи. В мъгляво становище на финансовото министерство пък се казва, че "по проекта за договор за уреждане на задълженията на "Агрополихим" АД към Булгаргаз ще бъдат потърсени възможности в рамките на държавния бюджет за 1999 година". Ето - потърсени са и са намерени - плащане за държавна сметка, нищо че специалният структурен фонд е изчерпан отдавна. Затова значи Муравей Радев не искаше да намали данъците, за да има пари за такива възможности - става дума за 47 млн. нови лева - 47 млн. марки. На всичко отгоре МВФ бил съгласен. А срещу намаляването на данъците фондът беше против!? За българските политици е ясно, ама за чиновниците на МВФ? Ако наистина фондът е бил съгласен, по - добре да се маха от България, вместо само да легитимира безобразията в управлението.
Иначе това решение устройва всички фракции в кабинета, защото се харчат общите пари на данъкоплатците. С тези средства закъсалият Булгаргаз ще погаси други свои задължения към бюджета и така нещата там също ще изглеждат с 47 млн. марки по-добре.
Съвсем трети въпрос е защо фалира Агрополихим - още едно от жертваните дружества заради великото газово споразумение на вицепремиера Бакърджиев.
Инвеститорите могат да въвеждат пътни такси
Дупките по пътищата щели да изчезнат до две години, заяви началникът на Главно управление "Пътища" Костадин Таушанов. Догодина ще се подновяват второкласната и третокласната пътна мрежа. Пари за това ще бъдат предвидени в бюджет 2000, обясни Таушанов. В най-лошо състояние са четвъртокласните шосета. Те ще станат собственост на общините според проектозакона за пътищата, който правителството одобри в четвъртък. Общата дължина на четвъртокласната пътна мрежа доскоро е била 23 хил. км. От тях около 7500 км са прекатегоризирани в третокласни, тоест стават собственост на държавата и тя поема поддръжката им.
В проекта пътната мрежа, която е дълга общо около 37 хил. км, ще бъде разделена на държавна, общинска и частна. Общински ще бъдат главно пътищата с нисък клас. Частни ще станат шосетата, които попадат върху реституирани земи или се изграждат за обслужването на конкретна стопанска дейност от частно лице и минават през частна земя. Собственикът на тези пътища ще бъде задължен да ги поддържа и да осигури обществен достъп до тях. Ако не е в състояние да изпълнява този ангажимент, те могат да бъдат отчуждени и да станат държавна собственост срещу съответно обезщетение за собственика.
Проектозаконът предвижда възможност за въвеждане на пътни такси за преминаване по отделни републикански пътища или техни участъци и съоръжения. Дадена е такава възможност, но дебатът за таксите предстои, уточни вицепремиерът Евгений Бакърджиев. Според него, ако строежът на тунела под Шипка се даде на концесия, инвеститорът сигурно ще поиска въвеждане на пътни такси, за да си осигури възвращаемост на инвестицията. Три са основните източници за финансиране на изграждането, ремонта и поддръжката на републиканските и общинските пътища - държавният бюджет, бюджетите на общините и фонд "Пътна мрежа", който ще замени досегашния държавен фонд "Републиканска пътна мрежа".
Набират нови оферти за Булбанк
"Креди Агрикол" и Вардиноянис подадоха единственото засега предложение
Набирането на оферти за Булбанк се удължава до края на годината, обяви в сряда шефът на Банковата консолидационна компания (БКК) Петър Жотев. Официално срокът за потенциалните купувачи на най-голямата държавна банка изтече на 15 октомври. Още в края на септември обаче беше ясно, че интересът на инвеститорите е слаб и ще се наложи отлагане във времето. Според Петър Жотев засега това не променя крайния срок, в който според матрицата с МВФ Булбанк трябва да бъде продадена - 30 юни 2000 г. След като се е запознал с подадените в срок индикативни оферти, бордът на директорите на БКК е решил, че Булбанк се нуждае от нов активен маркетинг. По тази причина вероятно ще се наложи удължаване на договора с посредника по приватизацията - консорциумът "Кредитанщалт инвестмънт банк", "Креди Суис фърст Бостън" и "Артур Андерсън", който иначе изтича в края на годината. Междувременно кандидатите, които отговарят на условията на БКК, ще получат достъп до документите на банката и ще могат да направят предварителното си проучване.
Според източници, близки до банковия холдинг, единственият кандидат, подал до момента оферта, е консорциум между френската банкова група "Креди Агрикол" (Credit Agricole) и фирми на гръцкия милионер Вардиноянис. За съдържанието на тяхната оферта обаче няма никакви данни. Според запознати параметрите в нея дори не са били обсъждани по същество в БКК.
Групата на "Креди Агрикол" обединява 53 отделни банки във Франция. Миналата година тя беше обявена за най-голямата френска банка според размера на собствения капитал. По официални данни към края на юли т.г. активите на групировката са били 148.3 млрд. евро, а капиталът й заедно с резервите - 23.5 млрд. евро. Магнатът Вардиноянис пък е един от най-богатите хора в света. Интересите му се простират от притежаването на телевизионни канали и вестници до търговията с петрол. По времето на Г-13 името му нашумя у нас главно с фалшивите слухове, че иска да купи в. "Дума". Иначе Вардиноянис развиваше бизнеса си в България на доста широк фронт. Чрез своя съдружник Борислав Дионисиев гръцкият милионер изгради верига от бензиностанции. По-късно общият им бизнес обхвана туризма и търговията с автомобили.
Другият потенциален кандидат - застрахователният гигант "Алианц" (Allianz), до този момент не е подал конкретна оферта, твърдят банкови източници. "Алианц", сред чиито акционери са "Дойчебанк" и "Дрезднербанк", имаше предварителна договореност за съвместно участие в наддаването за Булбанк с не дотам известната "Загребска банка" (Zagrebacka banka), за която се твърди, че е създадена с американски капитали. До консорциум обаче не се е стигнало и според запознати в момента германският застраховател води преговори с италиански финансови институции.
Както изглежда, приватизацията на най-голямата държавна банка ще бъде и най-трудна. Финансовото състояние на Булбанк е много по-добро от която и да е държавна банка. Миналата година тя приключи със 74.7 млрд. лева чиста печалба. В края на юни т.г. отново беше отчетена текуща печалба от 87.7 млн. нови лева. Проблемът в случая е в мащабите на банката. Макар че не е обявено официално, делът на БКК в Булбанк (97.9%) се оценява на минимум 300 млн. долара. Според някои наблюдатели, сред които и представителят на МВФ у нас Питър Стела, сега е малко вероятно да се намери стратегически купувач, който да плати толкова много пари, и е по-добре да се изчака. От друга страна, всяко отлагане на сроковете за подаване на оферти може да бъде изтълкувано от инвеститорите в чужбина като лош сигнал.
Строителството на "Горна Арда" започва в края на октомври
Първата копка на ВЕЦ "Горна Арда" ще бъде направена на 26 октомври тази година, като на тържеството ще присъстват българският премиер Иван Костов и турският му колега Бюлент Еджевит. Това съобщи през изминалата седмица президентът на "Джейлан холдинг" Махмуд Джейлан. "Джейлан холдинг" ще участва в изграждането на електроцентралата като инвеститор заедно с Националната електрическа компания. Предвижда се централата да бъде завършена през 2006 г. Дяловото участие в проекта от българска и турска страна ще бъде 50 на 50% според сключените споразумения. Очаква се мощността на ВЕЦ "Горна Арда" да бъде около 170 мегавата.
Освен каскадата "Горна Арда" холдингът ще строи и отсечката на магистралата Оризово - Капъкуле. Общо инвестициите по двата проекта ще бъдат над 500 милиона долара. Според г-н Джейлан строителството на магистралата ще започне малко преди или след Нова година.
Накратко
По време на разговорите си с министър-председателя Иван Костов германският военен министър Рудолф Шарпинг, който посети страната през изминалата седмица, е дал висока оценка за реформите в България, включително и за тези във въоръжените сили. Гостът е обещал на българския премиер да насърчава европейската перспектива на България не само като министър на отбраната, но и като председател на партията на европейските социалисти.
Президентът Петър Стоянов ще посети Република Словения през следващата седмица. По време на своята визита Петър Стоянов ще има разговори със своя словенски колега Милан Кучан, с министър-председателя Янез Дърновшек и с представители на политическите и деловите страни.
Фирмите с оборот над 50 хил. лв. ще могат да се регистрират по ДДС
Фирмите, които за 12 месеца реализират облагаем оборот между 50 и 75 хил. деноминирани лева, ще имат право на доброволна регистрация по ДДС. Това предвижда проект за промени в данъчните закони, който правителството одобри през изминалата седмица и ще предложи за одобрение на Народното събрание. Промените трябва да влязат в сила от началото на следващата година.
Досегашната липса на възможност за доброволна регистрация по ДДС бе една от най-честите критики срещу данъчния режим в страната. В момента фирмите с оборот над 75 хил. лева са длъжни да се регистрират, а право на избор имат само лицата, които извършват износ над 50 хил. лева. Според друга промяна в Закона за ДДС няма да се начислява ДДС при безвъзмездно предоставяне на рекламни материали с пазарна цена под 10 лева. Предвижда се специален ред за облагане на сделките с инвестиционно злато и туристическите услуги, предлагани от туроператори и агенти.
Промените в Закона за облагане доходите на физическите лица предвиждат леко повишаване на размера на патентния данък и разширяване на неговия обхват. От следващата година патент ще се плаща за машинописни и ксероксуслуги, от агенциите за недвижими имоти, фитнесцентровете и спортните зали, химическото чистене и други. Месечният необлагаем минимум се повишава от 75 на 80 нови лева, а годишният съответно от 900 на 960 нови лева (виж таблиците).
Промяна в Закона за корпоративното облагане предвижда намаляване на данъка за републиканския бюджет за юридически лица с годишна печалба над 50 хил. лева с два процентни пункта. Така сумарната тежест на данъка за републиканския и за общинския бюджет за тези фирми се намалява от 34.3% на 32.5%. За юридически лица с по-малка печалба сумарният корпоративен данък остава 28%. "И в бъдеще ще се запази тенденцията ставките по корпоративния данък постепенно да се доближават", коментира финансовият министър Муравей Радев.
Президентът на Индонезия започва икономически реформи
Веднага след консултациите с политическите партии по формирането на новото правителство на Индонезия новоизбраният президент на страната Абдурахам Вахид се захвана с най-тежкия проблем на Индонезия - колабиралата икономика.
Стенли Фишер, зам. изпълнителен директор на Международния валутен фонд, заяви във Вашингтон, че ако новото правителство се придържа към вече стартираните от администрацията на бившия президент Хабиби реформи, фондът скоро ще възобнови финансиранията за Индонезия. Фишер добави, че необходимо условие към Индонезия отново да потекат траншове от договорената в началото на 1998 г. и замразена през лятото на същата година кредитна линия от 45 млрд. долара е бързото разрешаване на скандала около "Банк Бали", крупни собственици в която са представители на правителството и лични приятели на бившия президент Сухарто, подал оставка през юли 1998 г. "Хората в Индонезия заслужават и ще получат нашата подкрепа за волята, която демонстрираха в първия демократичен избор на президент на страната от 40 години насам" - заяви Джеймс Фоли, говорител на Държавния департамент на САЩ.
Премиерът на Австралия Джон Хауърд също похвали избора на Индонезия, заявявайки, че новоизбраните президент и вицепрезидент (Мегавати Сукарнопутри - дъщеря на първия президент на Индонезия) на страната заедно са най-добрата гаранция за успеха на демократичните процеси в Индонезия и реформите в икономиката на тази държава.
Турция - бъдещият енергиен терминал на Евразия
Споразумението за проекта "Баку - Джейхан" ще бъде подписано по време на срещата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която ще се проведе между 17 и 19 ноември в Истанбул. Това съобщи лично турският президент Демирел след посещението си в Баку. Часове по-късно дойде и горещата новина, че проектът получава подкрепата на компанията BP Amoco, която е основният инвеститор в международния консорциум, експлоатиращ азербайджанския нефт.
Проектът има близо петгодишна история. Той предвижда каспийският нефт да бъде пренасян до турския град Джейхан, оттам суровината ще бъде транспортирана до средиземноморския басейн и международните пазари. За Турция проектът е от стратегическа важност, но реализирането му доскоро бе възпрепятствано именно от BP Amoco, която го обяви за твърде скъп и несигурен. Компанията изтъкваше като алтернативни варианти проекта "Баку - Супса" и дори иранския нефтопровод, който според нейни разчети бил по-евтин с около 1 милиард долара. На гаранциите на Анкара, че изграждането на линията Баку - Джейхан няма да струва повече от 2. 4 милиарда долара, BP Amoco отговаряше с цифри от порядъка на 3.5 до 4 милиарда долара.
Наблюдателите посочват, че резкият завой в политиката на компанията е резултат не на икономически, а на политически причини. Мнозина изтъкват, че присъствието на американския президент Клинтън на срещата в Истанбул не е случайно. За придвижването на проекта до голяма степен спомогнаха и добрите отношения между Турция и Азербайджан, която получи турската подкрепа в конфликта за Нагорни Карабах.
Проектът "Баку - Джейхан" е важен и по една друга причина. Специалистите твърдят, че проблемът на нефтените компании вече не е добивът, а преносът на суровината. Това е и част от обяснението за промяната на политиката на BP Amoco.
Същото важи и за природния газ. Турция има споразумение за внос на газ от Туркменистан, но същевременно и Азербайджан направи сериозни постъпки за доставки за Турция. Туркменистан и Азербайджан едновременно се обявиха срещу руския проект "Син поток", според който руски природен газ ще достига до турското пристанище Самсун по газопровод, който ще минава по дъното на Черно море. Напоследък Анкара бе подложена на силен натиск от руска страна да се включи в газовия проект. Турските специалисти обаче подложиха на съмнение ефективността на "Син поток" и изразиха опасения, че той ще доведе до силна зависимост от Русия. Все пак премиерът Еджевит ще води преговори по тези въпроси по време на посещението си в Москва през декември.
Значението и перспективата на тези проекти се засилват от прогнозите на специалистите, които твърдят, че през следващото столетие добивите на нефт от каспийския басейн ще бъдат главен конкурент на близкоизточните производители на петрол. Овладяването на тези ресурси представлява съществен пункт от стратегическите енергийни планове на САЩ. Пътят на каспийския нефт според американските стратези не трябва да зависи от Русия, от една страна, и да бъде далеч от Иран, от друга. Освен това суровината трябва да бъде пренасяна по сигурни пътища до западните пазари. Точно в тези планове Турция откри шанса да използва геостратегическото си положение и добрите отношения с Вашингтон. В Анкара вече наричат "Баку - Джейхан" проекта на столетието, а неговото осъществяване изглежда все по-близко.
Синята матрица
Вместо в поредната синя победа вотът за местна власт е на път да се превърне в предупредителен трус, който може да разклати цялата конструкция на управляващата партия. Изборите на 16 октомври бяха първият сериозен тест за силата и възможностите на партийната машина, която е готова да се справи с всяка задача по всички нива на контрол в държавата. Именно тази машина трябваше да затвори триъгълника на властта, като добави към законодателната и изпълнителната липсващата общинска част от управлението на СДС. Резултатите обаче, както и да бъдат тълкувани, не донесоха очакваната печалба и дори не покриха големия залог на Костов. Вече няма съмнение, че лидерът ще предприеме сериозна операция за прочистване на партийните редици.
На базата на тази подвеждаща информация Костов обяви целите на кампанията: "Местните избори ще са вот на доверие или на недоверие за управлението на СДС. Това са политически избори. Не ни трябва просто победа на първия тур, а трябва да спечелим по-голямо доверие от това през 1997 г. Само по този начин ще кажем своята дума за следващите парламентарни избори. " След последния преди изборите национален съвет на сините Костов каза още: "СДС ще има най-много кметове и общински съветници. Ще се стремим да спечелим всички областни градове."
Според окончателните резултати от първия тур БСП има 27 общински кметове, а СДС - 16. За общинските съветници на СДС са гласували 30.44%, а за БСП 25%, което обаче като брой съветници дава по 1500 на всяка от двете партии. При избора на кметове на кметства БСП води с 25.96% срещу 23.89% за СДС. Общият резултат според ЦКМИ е 28.47 за СДС и 25.59 за БСП.
Трети са Народен съюз - с 21.73 на сто. В негатива на сините е калкулиран и сериозният отлив на близо 850 хиляди гласоподаватели сред младите, образованите и заможните поддръжници на СДС. Те не отидоха да гласуват, а това не е вот на доверие.
За тези резултати и за грандиозното им разминаване с първоначалните намерения някой в СДС трябва да отговаря. И този път Костов едва ли ще употреби любимото си "има грешка - има и прошка". Вече става дума за бъдещето на партията и
Директен удар върху авторитета на Костов нанесоха организациите в Благоевград и Бургас. С тези градове той се ангажира лично. Никой в СДС не очакваше чак такава загуба в Бургас. Каквото и да говорят сега, сините лидери до последно се кълняха, че дори младият и неизвестен Васил Илиев да загуби, поне общинската листа на СДС ще вземе мнозинство в местния парламент. А защо да не се стигне и до балотаж? Това трябваше да е успех на тандема Йордан Цонев - Екатерина Михайлова. Депутатът заяви, че ще си подаде оставката от лидерското място в града, преди да му я поискат. Заедно с това Цонев трябва да се прости с очакванията си за придвижване в партийната йерархия.
Виновниците за Благоевград Костов посочи сам: "Това беше наказателен вот срещу местната ни организация. " Депутатът и местен партиен шеф Илиян Попов за втори път разгневява Командира. Преди време отказа да стане областен управител. След това неговият кандидат за поста не оправда доверието и вече се готви смяната му в областта. Победата от първия тур на червения кмет Костадин Паскалев обаче е поражение директно за Костов и дори изпращането на Илиян Попов в областната администрация няма да е достатъчно, за да си изкупи вината. Сигурно е, че при този председател на СДС Попов няма бъдеще в тази партия. Съдбата му ще последват и останалите депутати от благоевградската листа, защото никой от тях не защити позициите си в района. Разцепеният на зони на влияние местен СДС не спечели в нито една от важните общини.
Към поражението в тези два града активистите поднесоха на Костов изненадата "Стара Загора". И вместо да си напишат молбите за напускане, набедиха съпартиеца си Цанко Яблански - кмет с популярност като на Софиянски, за гафа. Още през май Костов лично посъветва местните лидери да се оттеглят, те не го сториха, но сега със сигурност
Депутатът и председател на областното ръководство на СДС във Враца Красимир Каменов получи доверието на НИС и стана секретар в партийната централа. Той обещаваше победа за сините още на първия тур във всички 11 общини във Врачанско. Вероятно още съчинява оправдание за разгрома в областния център и за балотажа в останалите общини и ще трябва да ги депозира заедно с колективната оставка на общинското и областното ръководство. От секретарското място ще го лишат началниците.
Синьо Габрово също допринесе за неприятните изненади за СДС. Близкият до Бакърджиев доскорошен депутат Цоньо Ботев и известната като човек на Бисеров Светлана Дянкова само допринесоха за окончателния разрив между крилата в местния СДС. Оттам дойде и загубата в общинския съвет и крехката надежда, че могат да бъдат стопени десетте процента, с които червеният кандидат води в града. С това Дянкова отпада от резервния отбор на Костов, където се броеше за евентуален нов социален министър.
Някъде в сянката на предизборната машина се спотайва шефът на синята политическа академия Орфей Дуевски, автор на заключението "БСП ще прави избори за участие, а СДС за победа. Всички кандидати на СДС ще спечелят". Дългите занимания и сбирките на актива не дадоха резултат, поне не на местните избори. Дуевски има шанс да защити позициите си - да подаде оставка като един от виновните за загубата на Благоевград и, ако може, да осигури победа на синия кандидат в Петрич, където депутатът е шеф на СДС. След това ще стане ясно дали Дуевски ще продължи да обучава следващото попълнение в сините редици.
От "Раковски" 134 вече има директива до края на годината да бъдат проведени всички отчетно-изборни конференции, които по устав предхождат Националната конференция на СДС през април. Костов очаква местните партийни секретари да си направят самооценка за представянето на изборите. НИС обаче има право да преоцени изводите и да поиска оставки. Смените в низовите ръководства вероятно ще доведат до отвод на депутати или до преместването им "на друга отговорна работа" вън от парламента. Заедно с прегрешенията на редовите партийци обаче очевидно стана и безсилието на тясното обкръжение на Командира. Не е случайно, че след като пренощува с резултатите от първия тур, Костов напомни: "На националната конференция всеки от НИС ще получи персонална оценка. " Дори да не беше говорила в Ловеч,
За една година СДС доказа, че не може да общува нито с журналистите, нито с останалите партии, нито дори в партийната организация. В секретариата на Илия Петров се правеха и изборните математики. Оттам дойде директивата за ниска избирателна активност, която ще доведе до победа на СДС и предвидиха и "победа в почти всички областни центрове още на първи тур".
Освен очевидната невъзможност да се справи с информационната политика на партията, Михайлова се издъни в Ловеч, не овладя синята организация на Велико Търново и не успя да задържи Варна синя, колкото беше. За трите града Надежда Михайлова отговаря персонално като член на НИС. Всички в СДС твърдят, че последният човек, с когото Костов би се разделил, е Надежда Михайлова. Но наказателните й точки вече са повече и от звездите на знамето на Европейския съюз. Основното предимство на честите й пътувания в чужбина е, че са я предпазили от забъркването в български скандали.
Като шеф на отдел "Организационен" Бисеров носи и цялата отговорност за представянето на местните структури. Лично отговаря и за няколко града, в които СДС загуби вота - Стара Загора и Благоевград. Но както и да се тълкува този факт, Бисеров остава най-сигурният за още един мандат в ръководството на партията.
След "профилирането" на членовете на ръководството на Александър Божков се падна лишеният от реално съдържание отдел за стратегии и анализи. Логично от този сектор се очакваше да подготви линията, по която СДС ще превзема местната власт. Ако стратегия е имало за местните избори, анализите няма как да не покажат, че тя е била грешна. Моделът в страната става все по-еднополюсен, каза Божков и предвиди голяма победа за СДС. Оказа се дълбоко неправ. Божков не е обичан в партийните структури, може би защото по лични качества превъзхожда повечето от колегите си в НИС и в правителството. Рейтингът му обаче не е висок и вина за това имат основно някои от недолюбващите го съпартийци. Персонално са му прикачени като наблюдаващ от НИС Силистра, Добрич и Шумен. Като се вземе предвид политическата изолация, в която се намира, Божков изглежда, че може лесно да изпадне от състава на следващото ръководство на партията. В сегашното той и без друго влезе най-трудно от всички.
По всичко личи, че през април Васил Гоцев ще напусне НИС. Нито рейтингът му като министър, нито партийната му дейност говорят за обратното.
По естествен път ще отпадне и Филип Димитров. Вече са малко хората в синята партия, които биха дали гласа си за неговото присъствие в НИС. Причината ще е невъзможността му да прелита по-често над океана, за да присъства на заседания.
Пътник от НИС е и Муравей Радев. Той персонално отговаря за Пловдив, а там не изпълниха пълната програма, зададена от централата. Не елиминираха съветниците от ВМРО, а допуснаха те да станат повече. Скандалът предстои, защото воеводите едва ли са забравили как Тома Деспотов - депутат от СДС, съобщи, че сините имат свои хора във ВМРО, които всъщност изработили компромата срещу Александър Долев. А сините помнят, че предишният син кмет Спас Гърневски бе катурнат от съветниците на ВМРО. Рокади там със сигурност ще има. Кандидатирането на Чомаков си беше наказание - той бе от заформящата се група на мравките в парламентарното мнозинство. Проведе слаба кампания и не показва качества да изправи местната организация от тежката криза. Дори синият Павлик Морозов, както колегите му наричат депутата Велислав Величков, призна, че част от актива е работил против СДС. Едва ли Костов ще си позволи да допусне втората по големина структура на партията да продължава да се тресе от противоречия, за които в града твърдят, че и финансовият министър има вина.
Екатерина Михайлова никога досега не е получавала публични критики от началника си и единствена от НИС има истински шансове не само да остане, но и да разчита на партийно дълголетие. Тя със сигурност ще сподели вината за загубата в Бургас, но там има достатъчно високопоставен бушон в лицето на Йордан Цонев. Въпреки вечната си усмивка и непривичната за управляващите разговорливост Михайлова е властна, но и дисциплинирана. Знае кого и по кои партийни правила да изпреварва и на кого в кой момент да дава предимство.
Ако Найден Зеленогорски спечели кметското място в Плевен, това ще е актив и за партийния му настойник Йордан Соколов. Ако Костов посочи по-добър кандидат за НИС, Соколов може да бъде помолен да се оттегли. Козът в негова полза е председателското място в парламента. А той засега е достатъчно силен, защото никой партиен лидер няма да тръгне да разжалва собствения си шеф на законодателната власт. Освен това Соколов стои встрани от икономическите активности и за разлика от повечето си колеги в синьото висше ръководство трудно може да бъде обвинен в далавери.
Освен че ще преподреди партийните редици, Костов има шанс да направи и промени в ръководството на горните етажи на синята партия, дори и в кабинета.
Ако реши, че резултатите от местните избори са достатъчен повод за това.
Нов канал за контрабанда разкриха в Бургас
Бивш висаджия обвинен в организацията на нелегалния внос
Нов канал за контрабанда на стоки от Турция през митница "Бургас" разкриха полицаи от Регионалната дирекция на вътрешните работи и ГУ "Митници", съобщиха от МВР. Петнадесет камиона с платове, кожени облекла, трикотаж, бяла техника, захарни изделия и златни накити бяха задържани на частен паркинг пред пристанище "Запад" в черноморския град. Бившият висаджия на местно ниво Павлин Кирилов и митническият полицай Георги Чалев са арестувани според полицейската информация. Арестувани са още двама помощници на Кирилов. В момента се извършва обстойна проверка на стоките в камионите. В една от кабините на задържаните автомобили са били намерени няколко торбички със златни изделия, чието тегло било около 2-3 килограма.
Информирани източници смятат, че стойността на контрабандната стока е за около 3 милиона германски марки. Точните суми обаче ще бъдат ясни през тази седмица, когато завърши митническата проверка. Според източници от Бургас разбиването на канала е станало след разработка на Националната служба за борба с организираната престъпност в София. Самият канал обаче работил повече от 2 години. Трафикът на камионите бил следен повече от седмица от полицейските органи. Натоварените с турска стока ТИР-ове се събирали на частния паркинг пред бариерата на пристанище "Запад", където получавали указания.
Шофьорите на камиони декларирали на митница ГКПП "Малко Търново", че стоката ще бъде освободена във вътрешна митница в държавата от фирма-фантом, внасяли необходимата гаранция и се събирали в Бургас. Там те получавали фалшивите документи за стоката, че всички мита и такси са платени, а вносът се реализирал из страната. Това е една от схемите, която е използвана за контрабандата.
Полицейски служители следели денонощно паркинга. Точно там полицаи от Регионалната дирекция на вътрешните работи атакували контрабандистите в момент, в който получавали фалшиви документи за внос и транзит на стоката. Задържаните камиони били с хасковска, пловдивска, бургаска и софийска регистрация. Кирилов и Чалев са били арестувани в момента, в който раздавали фалшивите книжа. Според полицейската информация митническият полицай трябвало неправомерно да оформи вноса. Според длъжностната характеристика обаче митническият полицай няма право да освобождава стоки, той няма личен печат и правомощия за подобна дейност. Чалев раздавал складови разписки за камионите с назначение в съответния град. Това означава, че Чалев или е действал с фалшиви печати, или е бил на мястото само да демонстрира митническо присъствие.
Пресцентърът на МВР твърди, че контрабандата е осъществявана чрез фирмата фантом "Ведимек"- ЕТ Ведат Мустафа. Осведомени източници обаче смятат, че организатор на канала е жена, а арестуваният Павлин Кирилов е действал от нейно име и е осигурявал прикритие на нелегалния внос. Младежът, за който се твърди, че преди време е работел в регионална структура на охранителната фирма ВИС-1, често използвал имената на високопоставени правителствени служители и депутати от управляващото мнозинство, за да си осигури безпроблемен транзит през митница "Малко Търново". Въпросната дама обаче все още не била арестувана.
След пълната проверка на всички камиони ще се разбере дали и в действителните документи няма занижени стойности на вносната стока и декларираните количества. Макар че, ако наистина е използвана фирма-фантом, такъв риск е излишен. Според митничари акцията на полицията и НСБОП е била прибързана. Според тях камионите е трябвало да бъдат проследени, където може да се разбере дали стоката ще бъде пласирана на пазарите нелегално, или ще бъде освободена на вътрешни митници, където й е било назначението. Едва тогава е можело да се разбере дали става въпрос за истинска контрабанда. Прибързаните действия могат да затруднят следствените действия и съдебното дирене, смятат те.
Информацията на пресцентъра на МВР предизвика напрежение между митниците и полицията. Началникът на митница "Бургас" Иван Цанев заявил пред столични вестници, че задържането на митническия полицай е незаконно. " Не знам откъде я измислиха тази контрабанда", казал той пред медиите. Според негови колеги Цанев се изказал доста неподготвен за случая и може да има ядове. Митническото управление в Бургас не е било уведомявано за действията на полицията, тъй като ченгетата подозират, че в контрабандния канал са замесени и техни служители. През тази седмица се очаква РДВР-Бургас и ГУ "Митници" да дадат съвместна пресконференция.
Накратко
Лидерът на ДПС Ахмед Доган се размина на косъм от катастрофа, след като пиян полицейски служител засякъл автомобила му в четвъртък вечерта, съобщиха от РДВР-Кърджали. Автомобилният екшън се разиграл около 19.30 часа по пътя между Кирково и село Бенковски. Главният сержант Владимир Илиев от РПУ-Подкова изпреварил "с мръсна газ" цяла автомобилна колона, при което засякъл кортежа на Доган. Двата автомобила на ДПС-водача трябвало да забият спирачки, за да не се ударят.
Час по-къно депутатите, придружаващи Сокола, подали жалба в РПУ-Подкова заради поведението на полицая. След светкавична проверка главният сержант Илиев бил задържан заедно с двамата си спътници Иван Асенов и Жеко Наков от село Бенковски. Тримата били подложени на алкохолна проба, при което се установило, че шофьорът Илиев има 1.49 промила алкохол в кръвта. Провинилият се полицай е даден на Военна прокуратура. Срещу него е образувана и служебна проверка, което според неговите шефове не се случва за първи път. Ако първоначалните данни се докажат, главният сержант ще бъде дисциплинарно уволнен, твърди шефът на РДВР-Кърджали Иван Коларов. Според него инцидентът с Ахмед Доган вероятно е чисто пиянска история и няма умишлен характер.
Шефът на софийското бюро на "Интерпол" Петър Ченгелов подаде оставка миналата седмица. Информацията беше потвърдена от вътрешния министър Богомил Бонев. Според източници от МВР оставката на младия началник станала под натиск от главния секретар ген. Божидар Попов. Това станало след проверка на бюрото на "Интерпол" от служба "Инспекторат", която открила административни нарушения в дейността на Ченгелов. Оставката на началника на бюрото все още не е приета, тъй като той излязъл в болнични и се чака неговото завръщане.
Председателят на Бизнесблока в Русе Асен Генов беше арестуван миналата седмица. Генов трябва да излежи част от присъдата си. Той е получил 15 години затвор през 1986 г. за документна измама в особено големи размери. Изпълнението на наказанието на регионалния лидер на БББ е било спряно от Главна прокуратура през 1990 г. Сега с постановление на Върховната касационна прокуратура Асен Генов ще трябва да изтърпи наказанието си докрай в Ловешкия затвор. Конвойната кола, която возела Генов към затвора, обаче катастрофирала край великотърновското село Самоводене. Полицейският автомобил се ударил в мантинела. Асен Генов е бил ранен леко в главата без опасност за живота. В ловешкия затвор му е оказана медицинска помощ.
Неизвестни са обстрелвали колата на лидера на СДС в Димитровград д-р Максим Господинов, съобщиха от МВР. Докторът бил на няколко метра от мерцедеса си. По колата му е стреляно със самоделна пушка, единият от куршумите пробил задното стъкло, а другите два улучили покрива на автомобила. Според други обаче по колата на СДС-лидера е стреляно с прашка и големи съчми. Максим Господинов беше замесен в скандал с активисти на "Екогласност" в Димитровград преди десетина дни.
Милошевич все още е водещият политик в Сърбия
Според 18.3 на сто от сърбите югопрезидентът Милошевич е най-влиятелната фигура в страната, сочат данните от последното социологическо проучване, проведено от Strategic marketing. От отговорилите на въпроса кой е истинският лидер на Сърбия 34.9 на сто са заявили, че такъв политик не съществува, а 16.8 на сто от анкетираните не могат да преценят. Вук Драшкович продължава да води пред основния си съперник Зоран Джинджич съответно с 5.4 срещу 3.7 на сто. С подкрепата на 3% от сърбите се ползва ултранационалистът Воислав Шешел, а съвсем близко до него с 2.9% се нарежда Вук Обрадович. Лидерът на групата независими икономисти Г-17 Младжан Динкич се ползва с доверието едва на 2.2 на сто от запитаните.
Под 2% е популярността на престолонаследника Александър Караджорджевич, Воислав Кощуница, Момчило Перишич и бившия шеф на централната банка Драгослав Аврамович. Съпругата на президента Милошевич Мира Маркович е подкрепяна от 1% от анкетираните.
Според социолозите рейтингът на политическите лидери продължава да спада.
Междувременно властите продължиха да засилват позициите си преди настъпващата зима. Руският газов гигант "Газпром" съобщи, че започва доставките си за Югославия.
"Първоначалният внос ще бъде от три милиона кубически метра", заяви говорител на компанията. Той обаче подчерта, че общото количество на внасяния в Югославия природен газ ще зависи от Унгария, която поиска Белград да подпише споразумение за транзитиране на суровината. Принципното споразумение за внос на руски природен газ бе подписано през септември от сръбския министър-председател Мирко Мариянович.
Икономическа активност и избори
Определено можем да обвържем резултата от изборите за местна власт с хода на реформата в страната. След първи тур това вече бе направено - отдръпването на избирателя бе обяснено с тежестта на промяната, с приватизацията и безработицата. Да, но всъщност най-пасивни останаха не малките населени места, които са и най-бедни, а икономическите центрове на страната. В столицата, където хората регистрират най-висок ръст в доходите си, активността бе 38%, в Пловдив - 35%, във Варна - 36%.
Проучване сред софиянци показа, че едва 16% са доволни от темпото на икономическата реформа. Обратно на официалната версия, по-голямата част от недоволните (62%) акцентират не върху бързината и тежестта й за обикновения човек, а върху мудността, причиняваща забавяне в развитието на икономиката.
Едва един от всеки десет жители на София (9%) определя икономическата среда като благоприятстваща развитието на частния бизнес. Останалите се разделят поравно между по-малко или повече негативните оценки. Най-критично настроени са хората между 30- и 60-годишна възраст, интелигенцията, представителите на частната инициатива.
Осем от десет софиянци (79%) препоръчват на управляващите да променят икономическата си политика след изборите. За посоката на корекция спор няма. Измежду двете основни алтернативи повече привърженици печели либералната: по-ниски данъци за бизнеса, ускорена приватизация, минимално присъствие на държавата в бизнеса (71%). Най-интересно е, че обръщане в тази тенденция не се наблюдава в никоя социална, възрастова или каквато и да е група.
Да се надяваме, че макар и десет години след краха на комунизма окончателно сме проумели простичката истина: спасяването на давещия се зависи от самия него, а не от държавата. Дали обаче на същото мнение са и политиците?
Няма защо да се чудим тогава, че именно най-богатите градове загърбиха изборите.
Право на отговор
Да припомним истината
Възползвам се от правото си на отговор, дадено от редакцията на вестник "Капитал", по повод на статията ,. засягаща дружеството, което представлявам "Орел-Г холдинг" АД и в качеството си на председател на надзорния съвет на "Орел инвест холдинг" АД. Искам да направя уточнение, че във вестника това е втората статия, касаеща тази тема, и независимо от коректната и прилежно подадена от нас информация и документация, явно е налице и друг интерес - интересът на друга заинтересована страна, подкрепена единствено от автора на статията.
Нека за пореден път припомня истината и фактологията. След прилежно представяне на документите, изисквани от закона, "Орел инвест холдинг" АД пристъпи към увеличаване на своя капитал по определената законова процедура. В статията е посочено, че на 18.08 т.г в 9.00 часа в офиса на "Орел инвест холдинг" АД е започнала подписката по записване на акции. В същата не е посочено обаче, че емитентът "Орел инвест холдинг" АД е предвидил в своя проспект конкретни изисквания и процедура. Този проспект е утвърден от Комисията по ценните книжа и фондовите борси. Процедурата за записване на акции след изтичане на срока по чл.194 по т.З изисква представянето в офиса на емитента на писмена заявка и платежно нареждане (или вносна бележка) за превод на дължима сума. Предвижда се и че заявките за записване на акции ще се удовлетворяват по реда на постъпването им до размера на незаписаните акции към момента на подаване на заявките. За записани ще се считат тези акции, които първи по време допълват обема на емисията.
От посоченото ясно личи, че емитентът е установил свой вътрешен нормативен ред по регистрирането на входящата документация. Съгласно този ред критерият за класиране на заявките е редът на тяхното постъпване (завеждането им с входящ номер в дневника), а не моментът на постъпване на средствата по набирателната сметка на емитента. Това е констатирано от Комисията по ценните книжа и фондовите борси в констативен протокол за извършената проверка, на който ще се спра по-долу. Именно тук искам да отворя скоба и да разкрия друга фактическа информация за същия този ден, 18.08, когато в офиса на "Орел инвест холдинг" АД нахлуват по най-брутален начин шестима души, заявявайки, че са представители и охрана на имащата апетити Мiddle Europe Finance, без да представят каквито и да било пълномощия. Едва по-късно, след острите възражения на управителя на "Орел инвест холдинг"АД, единият от тези неясни шестима представители се легитимира като нотариус. Смаян е както самият изпълнителен директор на "Орел инвест холдинг" АД, така и целият колектив на дружеството, тъй като тези "представители" буквално нахлуват във всички стаи на офиса. В разговорите по мобилните телефони същите демонстрират близост до икономическа полиция, прокуратура, Комисията по ценните книжа и фондовите борси, а и в други реплики намекват за заинтересованост още по-нагоре. Много интересно е защо авторът на статията не е описал всичко това. Нещо повече - защо не е цитирал и не е направил достояние на читателите констативния протокол на КЦКФБ под номер R-04-245/10.09.1999 г. Този протокол е резултат на цялостна проверка, направена от комисията буквално към момента на приключване на подписката. Направен е щателен анализ по спазване на процедурата от страна на емитента. Позволявам си да цитирам заключението на комисията зъа именно, "че не са извършени нарушения на ЗЦКФБИД, НПППЦК, както и на други актове по прилагането на закона".
Освен гореизложеното авторът на статията ни поставя в ситуация, за която ние не сме уведомени до този момент. Интересен е въпросът има ли въобще в Софийския градски съд намеса от Министерството на правосъдието и ако има, как така ние нямаме информация за това, а авторът на статията има. Единственото, с което разполагаме официално, е решението на Софийски градски съд - фирмено отделение по охранителното производство, свързано с вписване на увеличения капитал на "Орел инвест холдинг" АД в търговския регистър. Налице са квалификации и констатации за корупция, за документална измама, които не желая да коментирам. Искам да припомня на читателите, че чешките приватизатори (масови приватизатори) са "лидери" в масовата приватизация като закупуване на дялове с цел последващата им продажба на самите акционери на по-високи цени. В западната преса лицата са известни с редица псевдосделки, насочени към неправомерно обогатяване. Вярвам, че този случай не е такъв, но искам да отбележа, че след покана към заинтересованата страна да й бъдат възстановени суми нейните представители не само са трудно откриваеми на посочените от тях адреси, но и не предприемат никакви действия за възстановяване на сумите по неудовлетворената част от тяхната заявка. Що се отнася до цялата документация, която бе представена в Комисията по ценните книжа и фондовите борси, в икономическата полиция, в Софийски градски съд - фирмено отделение, от нея недвусмислено, ясно и точно личи следното:
1. Налице е пълно спазване на процедурата, описана в проспекта на емитента "Орел инвест холдинг" АД, потвърден от Комисията по ценни книжа и фондови борси с Протокол 41-Е/24.06.99.
2. Спазени са всички законови разпоредби на охранителното производство, касаещи постановяването на решението на СГС - фирмено отделение за вписване увеличението на капитала.
3. Разпространява се информация, която не е получена от нас по надлежния ред от Софийски районен съд и Министерство на правосъдието. Аз искам да завърша с думите, с които завършва статията. Наистина случаят е доста ясен: дума имат прокуратурата и съдът. Но много по-любопитно е интересите на чия страна ще засегнат тези решения.
Наредба No5 - поредната издънка на финансовото министерство
Подзаконовият акт за прилагане на спогодбите за данъчно облагане противоречи на редица нормативни актове
Този текст е продължение на тема, засегната в предишния брой на в. "Капитал" ().
Предмет на настоящата статия е един отделен аспект на Наредба No 5 на Министерството на финансите за реда и процедурите за прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на чуждестранни лица и неперсонифицирани дружества (наредба No 5), който не е свързан с практиката по прилагането й, а със самата "легитимност" на тази наредба.
По наше мнение наредба No 5 противоречи едновременно на редица нормативни актове с по-висок ранг, включително на множество спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), по които Република България е страна. В този смисъл наредба No 5 представлява забележително "постижение" на своите автори. Аргументите ни в подкрепа на горното твърдение са следните:
1. Наредба No 5 противоречи пряко на чл. 12 от Закона за нормативните актове (ЗНА) във връзка с чл. 17, ал. 2 от Закона ца корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Съгласно чл. 12 от ЗНА "Актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден". наредба No 5 е именно акт по прилагане на закон. С оглед на изложеното наредба No 5 може да регламентира само отношенията, очертани от законовото основание за издаването й. Това основание е чл. 17, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), чийто буквален текст гласи:
"Редът, начинът и процедурите по прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се определят от министъра на финансите
Считаме за очевидно, че чл. 17, ал. 2 от ЗКПО не овластява министъра на финансите за издаване на наредба относно реда, начина и процедурите за прилагане на СИДДО изобщо (за всички СИДДО), а единствено за онези от тях, които изрично предвиждат компетентност на Република България да доразвие съответната СИДДО чрез вътрешноправен акт. СИДДО, които не предвиждат подобна компетентност на българската страна, са извън приложното поле на чл. 17, ал. 2 от ЗКПО и следователно би трябвало да останат и извън приложното поле на каквито и да било наредби по приложението му.
За съжаление изложените ясни законови правила са останали извън вниманието на Министъра на финансите и създателите на наредба No 5. Тя се отнася до всички СИДДО, без да прави разлика дали съответната спогодба овластява министъра на финансите да я доразвива или не. Наредбата предвижда изключително тежък и бюрократичен ред за доказване на основанията за прилагане на СИДДО, чието спазване в редица случаи не зависи от волята на стопанските субекти (убедителен пример в тази насока е вече посоченият материал, публикуван в предходния брой на в. "Капитал").
Изложеното доказва по категоричен начин, че наредба No 5 излиза извън очертаното й от чл. 17, ал. 2 от ЗКПО приложно поле и грубо нарушава закона.
2. наредба No 5 противоречи на повечето СИДДО, по които Република България е страна. В тази връзка наредбата нарушава косвено и чл. 5, ал. 4 от конституцията.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от конституцията "Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. " Редица СИДДО (които са международни договори по смисъла на цитирания конституционен текст) предвиждат като метод за избягване на двойното облагане пълното или частичното освобождаване от данък върху определени доходи в държавата, източник на дохода. Това означава, че ако например местно лице на Република Кипър реализира доход от дивиденти в Република България, този доход ще подлежи на данъчно облагане единствено в Република Кипър. Този режим се отклонява съществено от общата уредба на данъчните отношения по ЗКПО и има предимство според цитираната разпоредба на конституцията.
При това положение единственият възможен въпрос е кой е легалният способ за регламентиране на евентуалния ред за прилагане на дадена СИДДО. Считаме, че ако в самата СИДДО не е регламентиран редът за прилагането й и не е налице делегиране на компетентност за решаването на този въпрос с вътрешноправен акт на договаряща държава, съответната СИДДО има пряко действие. Това означава, че вътрешното право не може да предвижда нито допълнителни условия, нито специален ред за прилагане на съответната СИДДО. Всеки вътрешноправен акт, който не се съобразява с това положение, на практика представлява едностранно изменение на международен договор, от който Република България е обвързана и който следва да спазва. В този смисъл не считаме за случаен и факта, че редица чужди финансови администрации гледат с недоумение на исканията на свои местни лица за издаване на предвидените в наредба No 5 документи, а по наша информация вече има и случаи на отказ да се издадат такива документи.
Изложеното според нас доказва по несъмнен начин противозаконността на наредба No 5. Страшното е, че този факт не е нито изолиран, нито случаен. Той е само поредният частен израз на пороците на българската държавност, правна и политическа система. Съгласно конституцията "България е република с парламентарно управление". За съжаление единственото практическо битие на тази конституционна разпоредба се свежда до неограничената власт на народните представители да определят размера на заплатите си, да се возят безплатно във влак (!) и да не спазват правилата за движение по пътищата. Останалото (в драстично отклонение от конституционния принцип) е практически неограничената власт на администрацията да създава уникални юридически творения от рода на наредба No 5 и да свръхадминистрира отношения, които или не подлежат на подзаконова правна уредба (защото законът не предвижда такава), или (както е в нормалните държави) би следвало да бъдат оставени на регулативната сила на пазара и икономическия интерес на стопанските субекти.
Считаме, че обществото трябва да противодейства адекватно на наглостта на администрацията, а не мълчаливо да се примирява. За да защитят изложената в настоящия материал гражданска и юридическа позиция, авторите вече сезираха Върховния административен съд с искане за отмяна на наредба No 5. По наше мнение по подобен начин обществото би следвало да реагира на всеки незаконен акт на администрацията. В противен случай остава съмнението, че може би си заслужаваме и администрацията, и самата наредба No 5. И съдбата да бъдем третирани от политиците единствено в циничния контекст на бинома данъкоплатец-избирател.
Стефан Стефанов, Георги Събев, (адвокатско дружество "Събев и съдружници")
"Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. " (чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България)
"Актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден. "(чл. 12 от Закона за нормативните актове).
"Редът, начинът и процедурите по прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се определят от министъра на финансите за случаите, когато това е предвидено в съответната спогодба" (чл. 17, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане).
Бой по Рашков II - to be continued...*
Решенията на Висшия съдебен съвет може и да излязат нелегитимни
Ако има представител на правосъдната система, който да се намира в състояние на почти пълна безтегловност, това определено е шефът на Специализираната следствена служба Бойко Рашков. Магистратът, който не успя да заеме поста на главния прокурор единствено заради президентското отлагателно вето, отново е мишена номер едно за атаките на сините юристи. Този път обаче шефът на следователите не може да разчита на подкрепата на свои солидарни колеги, тъй като се изправи срещу изключително гъвкавите в своето поведение конституционни съдии. Всъщност предстои отстраняването на Рашков и на шефа на икономическия отдел в Специализираната следствена служба Ангел Александров, след като Конституционният съд прие решение, според което изборът им във Висшия съдебен съвет (ВСС) е нелегитимен. Проформа тълкуванието не назовава поименно двамата магистрати, но на практика е предназначено специално за тях.
Още преди седмица докладчикът по делото и бивш СДС-депутат Неделчо Беронов е бил готов с проект, според който двамата следователи отпадат от съвета, твърди източник от Съдебната палата. Конституционните съдии обаче били твърде разделени в гледните си точки, тъй като аргументацията на решението била твърде слаба. Затова магистратите решили да отложат официалното гласуване с една седмица, за да може съдията Беронов да измисли достатъчно йезуитска формулировка в подкрепа на тезата си. Крайният резултат обаче също е достатъчно оспорим.
Всъщност проблемите за съдебната система, предизвикани от това решение, далеч не се ограничават с присъствието на Рашков и Александров във ВСС и нежеланието им да се махнат доброволно. Цялата каша започва от промените в Закона за съдебната власт, с които СДС разпусна стария ВСС и избра нов, но излъчвайки парламентарна квота с гласовете на своето мнозинство. Разформироването на правосъдния кадрови орган беше чисто конюнктурен и политически акт, който обаче беше узаконен с обтекаемо решение на конституционните съдии. Сега дванайсетте топюристи постепенно влизат в капана на своите непоследователни ходове и предизвикват серия от сътресения в съдебната власт.
Основният проблем в казуса с мандатите на Бойко Рашков и Ангел Александров е, че от юридическа гледна точка двамата следователи не могат да бъдат изгонени от ВСС дори и след тълкуванието на Конституционния съд. Според досегашната практика на магистратите
Освен всичко Конституционният съд не е част от съдебната власт и на практика не съществува съдебноизпълнителна процедура, с която Рашков и Александров да бъдат принудени да не посещават заседанията на ВСС. Казано с други думи, правосъдният министър Васил Гоцев няма правно основание да накара охраната си да не пуска двамата магистрати в залата на съдебния съвет. Правните аргументи очевидно нямат кой знае какво значение с оглед на Гоцевото признание, че е "на първо място министър, а после юрист". Той получи сериозна подкрепа от говорителя на ВСС Здравко Трифонов, според когото министърът би трябвало да насрочи делегатски събрания на следователите, без да е необходимо Рашков и Александров да бъдат отстранявани от съвета със специално решение.
Ако обаче се приеме, че за разлика от обикновените решения тълкуванията на Конституционния съд имат обратна сила, тогава в правосъдието би настанал пълен хаос. В този случай би се получило, че всички решения на новия ВСС от сформирането му досега са нищожни. От друга страна, ако се приеме, че решението на Конституционния съд ще действа занапред, оттук нататък всички решения на съдебните кадровици, в които участват Рашков и Александров, също могат да бъдат атакувани като нелегитимни.
Дори самите членове на ВСС не са съвсем наясно какво следва оттук нататък. По всяка вероятност крайният резултат от скандала с отстраняването на Бойко Рашков ще бъде крупен международен скандал, след като се стигне до абсурдната ситуация самият шеф на следствието да се жалва от репресии в Страсбург. Потърпевш от необмислените ходове по отношение на следствения шеф може да се окаже и правосъдният министър Гоцев, който, изглежда, няма никаква визия как да действа оттук нататък. Едно нещо обаче е сигурно - каквото и да се предприеме по казуса "Рашков", скандалът ще нараства лавинообразно.
СДС загуби от грешки и забавени реформи
Левицата спечели от пасивната си позиция, личната вражда между Костов и Доган се пренесе върху партиите им
Вероятно най-тежкият резултат за СДС в тези избори е, че в Студентския град гласуваха 25% от избирателите. Много от тези, които водеха протестите през 1997 г., сега изобщо не застанаха пред урните. Само този факт е достатъчен, за да покаже, че проблемът на управляващите е доста по-голям и основен, отколкото лошо проведена кампания или изтървани тук-там агресивни изказвания. Коренът на българските християн - демократи гние. Те губят подкрепата на студентите, на младите и образованите, на инициативните и предприемчивите. Младите продължават да емигрират, средата за бизнес не е коренно променена. Държавата продължава да доминира и да потиска свободната инициатива. Тези гласове не отидоха никъде, те останаха неподадени. Тях не успяха да ги привлекат дори иначе атрактивните "Гергьовден".
Затова основният извод от последните местни избори е, че в политическото пространство зейна огромна дупка за истинска десноцентристка реформаторска формация, която не с думи и символи, а с реални действия да докаже, че желае пазарната икономика, разбира механизмите й и има интелектуален капацитет да проведе реформите към този обществен модел. Това беше позицията, за която СДС получи подкрепа през 1997, и точно тук синята партия разочарова най-много.
Основното твърдение на управляващите е, че спадът в представянето им и намалялата подкрепа за тях се дължи на провеждането на непопулярни структурни реформи. Това привидно изглежда да е така, но вглеждането на конкретните места показва, че този извод е дълбоко погрешен.
Бургас - ако СДС беше продал Нефтохим в началото на мандата си, Йордан Цонев нямаше да има поле да се развихри и далаверите му да станат нарицателни в целия град. Местното СДС - Бургас, може би нямаше да бъде отнесено с такъв огромен резултат, т.е. Бургас е червен не заради приватизацията и структурните реформи, а заради тяхното забавяне.
Стара Загора, Враца - също червени градове. По-точното определение обаче е газово червени. Подписаното от Бакърджиев газово споразумение направи българската химия неконкурентна и торовите заводи спряха. Това обаче не е структурна реформа, както твърди Костов. Три хиляди души без заплати в Агробиохим в Стара Загора са били решително за победа на БСП, но причината за фалита на дружеството не е структурната реформа, както твърди премиерът, а цената на газа. Не я договори заместникът му Бакърджиев и тя отне конкурентоспособността на химическата и стъкларската промишленост. Идентичен е случаят с "Химко" - Враца. Така че тук става дума за лошо защитени държавни икономически интереси и грешки, а не за решителност при провеждането на реформите.
На обратния полюс е Видин - традиционно червен, но този път посинял. И това е така въпреки затварянето на Видахим (истинска структурна и непопулярна мярка) и въпреки огромния процент на безработица, много над средния за страната. Видин е син заради слабата местна БСП и защото са сработили обещанията за мост над Дунав и инфраструктурни проекти от центъра. (Друг е въпросът доколко са реалистични тези обещания, но дадоха резултат.)
Три големи социални групи - лекари, военни и учители, вече подчертано са срещу властта, показаха анализите от гласуването. И тук СДС плаща цената на управленската си немощ. Отливът поравно се дължи на реформите и очакванията за съкращения и непопулярни мерки, но също така се дължи на неяснотите, безидейността, липсата на концепция и последователна политика на управляващата партия.
Сигурно някъде хора наистина са гласували срещу СДС заради структурни мерки и вероятно повечето от тези гласове са отишли при опозицията. Това обаче не е събитието на тези избори. Събитието е, че негласуването е вот срещу забавените реформи и допуснатите управленски грешки.
БСП нито имаше пари, нито вложи емоция в тази кампания. Спечели основно от грешките на управляващите. Защото на фона на свръхагресивността на СДС нищоправенето на БСП изглеждаше като умерена и позитивна кампания. За успеха на столетницата спомогна и това, че голяма част от разпръснатите от Виденов гласове главно към Жорж Ганчев и други маргинални формации отново се върнаха в червения спектър.
Евролевицата частично постигна целите си. Представи се много добре в две области, но затвърди колебанията дали е сигурна парламентарна сила на следващите избори за Народно събрание. Съюз "Социалдемокрация" твърди, че има най-висок резултат от извънпарламентарните сили. По-конкретно ОБТ има 60 съветници, БСДП - още 57. Заедно спечелиха кмет в Приморско и в Ахтопол и отиват със свои кандидати на балотаж в осем общини.
Като цяло левицата възкръсна, макар и необединена, главно на базата на възвръщане на позиции при традиционния си електорат. Липсата на свежи идеи и силни лидери обаче й попречи тя да привлече дори и малка част от разочарованите от СДС избиратели.
По неясни причини, точно докато получаваше политическа подкрепа от Европейския съюз, лидерът на СДС Иван Костов реши, че сега е моментът да се разправи завинаги с ДПС. Изпращането на вътрешния министър за отговорник за изборите в Кърджали и определянето седмица преди вота на етническия модел там като проклятие беше недвусмислен знак, че в този град премиерът ще носи и националистичната карта в джоба си, наред с европейската.
Не е съвсем ясно как Костов си представя, че България ще бъде център на инвестициите на Балканите и модел на етническа търпимост на Балканите, след като лидерите на управляващата партия и шефът на партията, представляваща гласовете на етническото малцинство, се оставиха личната непоносимост помежду им да определи отношенията между партийните им структури. Доган денонсира всички споразумения с управляващите по места и заяви, че е недопустимо някъде хората му да са добре със СДС. Така заради неясна и в крайна сметка безполезна офанзива в Кърджали и личното си его, Костов жертва десетки други градове в страната като Търговище и Разград, където с подкрепата на ДПС сините кандидати безпроблемно щяха да спечелят кметски места на втори тур.
Конфронтацията с Доган разклати и нещо друго - вече трудно ще убедим някого, че точно това е балканският модел, в който всички етноси управляват и живеят добре заедно. А точно това очакваше Европа да покажем на тези местни избори.
Друго следствие е, че лидерът на СДС сам тласна Доган към БСП. Подкрепата за БСП обаче не се отдаде на иначе хитрия и ловък турски лидер. Местните му структури се съпротивляваха с всички сили. Както между- впрочем и местните структури на БСП се разбунтуваха срещу безпринципното споразумение между двете централи.
Все пак на много места подкрепата между двете несъвместими партии ще се осъществи чрез тактическо неучастие на втори тур (представено като гласуване по съвест), което се очаква да бъде достатъчно, за да може да бъде победен кандидатът на ОДС.
Партии лилипути ще разиграват политическите тиранозаври
Само вдигане на 4-процентовата бариера за парламента би съхранило синята хегемония
Когато няколко години преди десети ноември инженер-химикът Димо Димов хвърля партийния си билет и става миньор, той едва ли е предполагал, че след близо две десетилетия ще седне на кметския стол в старозагорската община Гурково.
Когато преди около десет години група студенти създадоха телевизионното предаване "Ку-Ку", те също надали са предполагали, че част от тях не само ще опитат да се хвърлят в голямата политика, но и ще успеят.
Когато по-рано през тази година "Гергьовден" обяви, че ще участва в местните избори, едва ли някой истински е вярвал, че движението реално ще успее да влезе във властта.
Е, от миналата седмица Димо Димов е кмет на Гурково, подкрепен на изборите от "Гергьовден", а от съветниците в Столичния общински съвет двама ще бъдат хора на движението. Партията, която по думите на идеолога й Любен Дилов всъщност не е партия в класическия смисъл на думата, печели места в малките градски парламенти в над 20 населени места. Движението "Гергьовден", наречено още голямата изненада на местните избори, всъщност е един от многото примери за идейната криза, която е налегнала досегашните ключови играчи на политическата сцена - както сред управляващите, така и в опозицията. Безшумно, зад гърба на властимащите се роди нова обществена прослойка - на хората, които все още не са обърнали гръб на политическата система, но са разочаровани от успеха на досегашните си избраници. Така в политическото пространство се нароиха миниатюрни политически образувания без особено ясни виждания за това какво ще правят с предоставения им мандат. В твърде голяма част от местните парламенти нито една от основните партии няма да има мнозинство и ще бъде лишена от възможността да диктува правилата на играта. На практика решения ще се взимат само с подкрепата на новоизлюпилите се политически пигмеи, които няма да се посвенят да изтъргуват скъпо позицията си на балансьор.
Този факт вероятно ще хвърли регионалната политика на управляващите в твърде непредсказуемо направление. И моравосините аналитици признаха, че
А иначе повечето от успелите на местните избори малки партии не крият амбицията си към законодателната власт. След като преодоляха изненадата от собствената си победа, те ясно заявиха, че ще хвърлят всички сили, за да влязат в Народното събрание. Към законодателната власт се прицели освен "Гергьовден" и движението "Св. Георги Софийски", което беше обвинено през миналата седмица, че паразитира върху името на хъшовската партия и голяма част от гласовете му може и да са спечелени благодарение на фонетичното сходство.
Другата изненада от местните избори поднесоха
Правилата на политическите игри досега показваха, че който се откачи от локомотива на партиите мастодонти, безапелационно отива в шеста глуха. Почти всички коалиционни партньори от парламентарните избори преди повече от две години, които сега се явяват отделно от СДС, успяват да спечелят места в общинските съвети тук и там. Успехът на няколкото земеделски съюза е повече от очевиден. Македонците от ВМРО също доказаха своята политическа жизнеспособност и без синята подкрепа.
Интересно прегрупиране на влиянието се наблюдава в лявото политическо пространство. Местните избори ясно сочат, че ерозията на доверието в политическите партии не засяга само управляващото мнозинство, но и неговите опоненти от БСП. Идейната криза на "Позитано" 20 позволи няколко отломки от бетонирания червен електорат да потърсят лява алтернатива. Освен последователите на Александър Томов на политическата сцена изплува и странният тандем между социалдемократите на Дертлиев и постсиндикалното формирование на Кръстьо Петков - Обединен блок на труда. Изглежда, бившият профсъюзен водач най-накрая е успял да активизира старите си контакти от добрите години на КНСБ и да влее свежа пролетарска кръв в редиците на своя електорат. Все пак прогресивно намаляващата работническа класа в едва кретащите държавни предприятия е податлива на синдикално-политически шантаж.
Местните избори предлагат и доста куриозни ситуации, които много точно демонстрират колко объркан е българският гласоподавател. Типичен пример за това е възрожденският град Копривщица, който оттук нататък ще се управлява от световнонеизвестната формация Българска демократическа партия за европейски и световни щати. Не по-малко шокираща е коалицията между СДС и БСП в иначе доста червения Кричим. Изобщо кризата на доверието, изглежда, е достигнала такива мащаби, че са възможни всякакви паранормални явления в партийната надпревара.
И така след местните избори политическата карта на България става по-шарена. Разочарованието на средностатистическия гласоподавател ще избутва напред все повече непознати досега хора, които имат късмета да яхнат вълната на Бай- Ганьовото "И едните, и другите са маскари". Картите за политическия покер вече са раздадени, блъфирането започва, а отговорът на въпроса кой кого ще се разбере на парламентарните избори.
Местните избори потвърдиха парламентарното статукво
Изненадите за Костов могат да дойдат от независимите кметове
Следизборната нощ остави причудлива смесица от впечатления. В хармония с очакванията загубили изборите нямаше. Дори глуповато лъчезарният Жорж се похвали с успехи в Приморско, Елин Пелин и още, и още... С повечко наглост би си приписал и успеха на Софиянски. В края на краищата избраният в Приморско стар нов кмет Димитров е получил от Ганчев точно толкова подкрепа, колкото и Софиянски.
Социолозите безпомощно се суетяха около измислената тема за ниското участие. Някои от тях ползват привилегията да припечелват от суетата си. Но да се злоупотребява с привилегии не е разумно. Винаги има риск да ги загубиш. Всъщност участието бе възможно най-нормалното за местни избори. Гласуваха 3 558 728 избиратели. Това число представлява 84% от гласувалите 4.3 млн. на последните парламентарни избори. Уместно е да се припомни, че на местните избори през 1995 гласуваха 3.9 млн. избиратели - само 75% от явилите се 5.2 млн на предходните парламентарни избори от 1994 г. Логично беше по-скоро да се обсъжда по-високата от очакваната активност и нейните причини. По-високо е участието на село и неочаквано ниско - само в големите градове.
Интересът към представянето на партиите не би могъл да бъде удовлетворен. Дългата процедура за определяне на 1695 резултата от избори за кмет на кметство, 262 резултата от избори за кмет на община и 262 резултата от избори за общински съветници прави бързите оценки невъзможни. Да не говорим за изпреварващите. Те не могат да бъдат други освен съчинени. Това е добре за политиците, защото дава свобода на интерпретациите. Едновременно с това обаче им спестява истината или поне тази част от нея, която не е толкова удобна. Например, защо са със 100 хиляди по-малко гласоподавателите на ДПС? Или - защо гласовете на евролевицата, БСДП и ОБТ на много места са разделени.
В таблицата по-долу са направени условни оценки за разпределението на подадените гласове за основните коалиции, представени в парламента. Използвани са резултатите от изборите за общински съветници:
Важно е да се отбележи, че веднъж преброени гласове не се сумират повторно.
При 3 252 600 действителни гласове може да се пресметне, че за листите, свързани с парламентарното мнозинство, са подадени около 40% от гласовете, а за опозицията - около 30%.
ДПС е получило за регистрираните самостоятелно листи 198 000 гласа (6%). Ако към тях бъдат добавени коалициите, в които не участват СДС и НС, се вижда, че малко повече от 6% от избирателите са подкрепили движението. За листите на евролевицата са подадени 214 000 гласа, но от тях 10 000 са в съвместни листи с ДПС.
Забележимо е значителното отдръпване на традиционни гласоподаватели от ДПС. На последните парламентарни избори ОНС е получило 323 000 гласа. Намаляването на гласовете за ДПС не може да се обясни с неучастие. Възпроизвеждайки повече от 85% от подкрепата, получена на парламентарните избори, евролевицата е пропуснала да добави към тях получените от социалдемократите от ОБТ и БСДП самостоятелно около 71 000 гласа (повече от 2%).
За парламентарно представените партии и близките им съюзници са подадени 85% от действителните гласове. При такава структура на вота няма никакви основания да се оспорва съществуващото парламентарно статукво. Сред негласуващите преобладават най-вероятно гласоподаватели, които при парламентарни избори биха подкрепили в по-голямата си част мнозинството, а като цяло - съществуващото съотношение на силите.
В София например действителните гласове са 390 000 - с 250 000 по-малко от гласувалите през 1997 г. При отсъстващата интрига никой не беше особено мотивиран да избира.
За разлика от Стара Загора и Бургас - но от тамошните вълнения в студиото на централната телевизия се почувства само болката. Липсваха основните действащи лица - избраните кметове. Все пак, макар и отсъстващи, Калчев, Желев и Костадинов бяха най-често споменаваните имена. Любопитно би било да чуем лично от всеки повече за плановете или политическите му изкушения. И най-вече е редно да се запитаме: дали сред тях някой би си пожелал политическата съдбата на Рудолф Шустер*?
Всичко останало са детайли на статуквото.
*Рудолф Шустер е новият словашки президент. Като кмет на Кошице заедно с кмета на Банска Бистрица основава Партията за гражданско съгласие, партньор на управляващата десноцентристка коалиция, водена от Дзуринда. В началото на тази година като кандидат на парламентарното мнозинство спечели президентските избори.
Решението за покана към България е политическо
Жак Вюненбюрже, ръководител на делегацията на Европейската комисия в България, пред "Капитал"
- Според мен стана пределно ясно както от документите на комисията, така и от изказването на Романо Проди, че решението да се открият преговори с всички държави, които покриват политическите критерии от Копенхаген, е политическо. Взети са предвид конкретните последици от конфликта в Косово за Балканите. Ако погледнем внимателно какво всъщност предлага комисията, то не е само преговори с т.нар. втора вълна, а цялостна стратегия за европейския континент, която включва отношенията на съюза с Турция, със страните от бивша Югославия, Албания, а също така и с непосредствените съседи като Русия и Украйна. Така че започването на преговори с България и останалите пет държави е само първа стъпка от глобалната стратегия на съюза, която ще се развива с години. Така стигаме до степента на подготвеност на вашата страна - ясно е, че комисията не смята, че страната покрива икономическите критерии.
- Не съм сигурен, че ще има конкретни искания във времето до Хелзинки. Беше ми казано, че комисията ще изясни дали ще има такива много скоро, може би до края на седмицата. Знам, че се работи върху това. Въпреки това не очаквам, че от България ще бъдат поискано нещо, което не би могла да направи. В Брюксел имат предвид потвърждение на процес, който тече в момента. Предполагам, че от България ще се поиска да изпълни колкото се може по-бързо някои от краткосрочните задачи, поставени в партньорството по присъединяване. По много от тях не е работено. Например ние отдавна настояваме за план за преструктуриране на стоманодобивния сектор, но такъв все още няма. Друг пример - би могло да се иска преработване на схемата за държавните субсидии, да се изяснят редица въпроси в тази област, защото концепцията е различна от практиката в Европейския съюз. Така че по подобен род проблеми, които така или иначе не са нещо ново, може да бъде поискано от правителството да потвърди решимостта си за действие. Дали това ще трябва да стане преди или след Хелзинки зависи от хората в Брюксел, но отново казвам, че не очаквам нещо много трудно като искане за България.
- Критериите за членство, както и Романо Проди подчерта, остават същите, както и преди. Комисията също не остави съмнение, че няма да бъдат приемани държави, преди всички условия от Копенхаген да са изцяло изпълнени. Можем да показваме гъвкавост при откриване на преговори, но при решението за присъединяване компромиси няма да има. Има много проста причина за това - не можем да допуснем българските стоки например да не покриват стандартите за сигурност и качество на съюза и да се търгуват в единния пазар, това е невъзможно. Така че всички тези въпроси по стандартизацията и достъпа до общия пазар трябва да бъдат разрешени преди влизане в съюза. Това означава, че трябва да се пренесе цялото законодателство в тази сфера, да се създадат съответните органи за сертификация и т.н.
- Само на две държави бе поставено подобно условие - България и Румъния. Ако погледнем как са формулирани, това много по-силно засяга Румъния. Има сериозни изисквания към нея, дори ако си спомням добре, тя ще подлежи на ново официално оценяване в тази област. В случая на България дори начинът, по който бе формулирано условието, бе много по-мек - иска се потвърждение на процес, който тече в момента. Освен това да не забравяме, че окончателно решение за преговори ще се вземе от държавните глави в Хелзинки, които могат да решат да смекчат или да втвърдят условията на комисията, а може и да ги пренебрегнат.
- Тази комисия не е точно мястото, където да се преговаря за Козлодуй. Там може да се обяснят позиции, да се обменят възгледи между членове на българския и европейския парламент. Полезността идва от разясняване параметрите на сделката, но иначе тази комисия не може да взима подобни решения. Доколкото следях изказванията на премиера Костов по време на предизборната кампания, той каза, че правителството ще вземе решение до месец, но е необходима финансова помощ.
- Да, разбира се, това е част от предложението, което поставихме на масата. Помощ може да получите от ЕВРОАТОМ и ФАР, но зависи, защото става въпрос за съществена сума пари. За България взимането на решение за затваряне на реакторите и финансирането от ЕС вървят заедно. От проучванията, които сме направили, смятаме, че засега в България съществува свръхпроизводство на електроенергия и икономическата цена ще бъдат разходите за безопасно закриване на реакторите, а не в енергийната инфраструктура на страната. Ако разходите надвишат това, което комисията може да предложи, ще се търсят донори в рамките на страните от Г-24.
- Вярно е, че с различните държави ще се преговаря по различни проблеми. Но какво означава да се преговаря? Преговори не може да има по съдържанието на законовото тяло на съюза, т.нар. аки комюнотер, то е такова, каквото е, и ако вие искате да се присъедините към клуба, какъвто е ЕС, трябва да приемете правилата му. Единственото нещо, по което може да се преговаря, е кога тези правила ще влязат в сила за България, какъв преходен период ще ви бъде даден. За да стане това, трябва да сте въвели законите на ЕС и да сте готови да ги приложите. Как може да се обсъжда преходен период, без да имате законодателството, инфраструктурата и институциите. Може да се преговаря, когато имате основата, иначе няма върху какво да се работи. Така че какво ще се обсъжда с България зависи от нейните усилия и мисля, че управляващите разбират това.
- Не, не мисля така. Комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген изясни това пред Европейския парламент, като каза, че нито една страна няма да бъде накарана да чака нито ден повече, след като е изпълнила критериите за членство. В случая ставаше въпрос за Полша и Унгария, които са най-напреднали засега, но е валидно за всички останали. Вярно е, че този диференциран подход усложнява малко нещата за страните, членки на ЕС, заради целия този сложен процес по ратификация на новоприети членове, който е бавен и сложен и зависи от националните парламенти. Така че за ЕС ще е по-лесно да извърши тази процедура с няколко страни в пакет, а не десет пъти.
- Точно за това е този диференциран подход, който ни позволява да започнем преговори с определени страни само в определени области, а не с всички едновременно.
- Не мога да отговоря на този въпрос, защото преговорите ще се водят от Брюксел. Решението ще се основава на досегашния мониторинг на страната, който също се осъществяваше оттам, така че това е инстанцията, която ще прецени в кои области ще се преговаря.
- България се ползва с моите симпатии по този въпрос, защото аз разбирам, че дори преди поканата за преговорите бе много трудно да се разбере, че на граждани от страните кандидатки се поставят визови ограничения, но сега е дори още по-трудно за проумяване. Това е нещо, което страните членки трябва да решат. Но това е много дълга процедура и изключително сложна, аз съвсем скоро се запознах с подробности и не съм очаквал, че механизмът е толкова тежък. В шенгенските споразумения черният списък е само един елемент, има редица други видове визи, ограничения и статути.
- Да, те не си противоречат взаимно, преговорите могат да се провеждат и без задължително изваждане от този негативен списък. Знам, че не е логично, но изваждането ви не е условие за започване на преговори.
- От моя гледна точка, ако изключим политическите съображения за отправянето на тази покана, нищо не се е променило. Пътят за постигане на членството е същият, независимо дали започвате преговори сега или по-късно. Разбира се, откриването на преговори ще донесе някои политически дивиденти. Правителството още смята, че ще привлече повече инвеститори по този начин. Ще видим, аз лично не съм убеден в това. Но въпреки позитивното си значение на жеста управляващите трябва да имат предвид, че слагат още един камък на гърба си - трябва да преговарят със съюза, а един път започнат ли, трябва да спазват обещанията си и да се придържат към това, което се иска от тях. За да не настъпи период на разочарование, трябва да се отварят преговори само в области, където България може да постигне напредък.
И Костов се оплете в дебрите на лицензионната джунгла
Правителството ще премахва поетапно част от административните пречки
"Не можем да кажем точно колко са всички лицензионни режими. Продължаваме да събираме тази информация. " Това заяви в четвъртък премиерът Иван Костов, след като кабинетът прие широко рекламираната напоследък програма за облекчаване на бизнеса от ненужните нормативни пречки. Работата по нея се вършеше от работна група, обединяваща усилията на шест министерства. Явно анализът на стотиците разрешителни, регистрационни и лицензионни режими, прилагани у нас, не е лесна задача, щом за два месеца и половина усилена работа не можа да се изясни поне тяхната бройка.
"Големи дебри се оказаха тези лицензионни режими", призна и Костов. Както обясни самият той по-късно, засега е сигурно само, че работата по издирването на административните пречки продължава. Крайната цел е до септември 2000 г. различните режими у нас да бъдат приведени в съответствие с нормите на Европейския съюз.
Ако се оставят настрана политическите мотиви, ефектът от премахването на голяма част от лицензионните режими ще бъде двоен. От една страна, така ще се намали част от бремето върху дребния бизнес, който винаги е най-силно засегнат от разрастването на бюрократичната паяжина. От друга страна, чиновниците на средно равнище в различните ведомства ще загубят един от инструментите си за корупция. Затова, според предварителните резултати от проучването за административните бариери пред чуждите инвеститори те посочват като един от основните си проблеми в България прекалената регулаторна рамка и множеството лицензи и разрешителни.
Премахването на различните режими ще става на няколко етапа. В първата група попадат такива лицензи и разрешителни, които отдавна са загубили правно основание, но продължават да се прилагат по инерция от администрацията. Такива са например режимите, въведени с наредби или правилници към стари закони, които отдавна не са в сила. В решението на кабинета се предлага те да бъдат отменени изрично, независимо че би трябвало да се считат за обезсилени.
Част от прилаганите без правно основание актове са били издавани в миналото от министерства, ведомства и организации, които вече не съществуват или нямат правоприемници. Тяхната отмяна най-вероятно ще стане с един-единствен акт на Министерския съвет. Той трябва да бъде внесен за одобрение от правосъдния министър Васил Гоцев най-късно до 30 октомври. Като пример може да бъде посочена наредба No7 за дискотечната дейност от 1985 г., в чието приемане е участвал и първият секретар на ЦК на ДКМС.
Отделен списък представляват нормативните актове, които предстои да бъдат премахнати или изменени по предложение на самите министерства и ведомства. В него засега са включени около 50 наредби и правилници. Прави впечатление, че повече от половината от тях се падат на земеделското министерство, което по признания на правителствени служители е едно от най-корумпираните ведомства. Нещо повече - в голяма част от случаите става дума за нормативни актове, приети през последните една-две години. Този факт ясно илюстрира неистовото желание на земеделските чиновници да подлагат на лицензиране всяка по-доходоносна дейност в аграрния сектор.
Като следващ етап от "борбата" на правителството с лицензите се предвижда изготвянето на цялостен анализ за оптимизацията на административните процедури. Отговорник за тази задача ще бъде вицепремиерът Александър Божков. Това трябва да стане най-късно до 31 януари 2000 г. Преди това отделните министри и шефове на ведомства трябва да предадат специални въпросници, в които мотивирано да изредят предложения за необходимите законодателни промени. Това ще се наложи за такива лицензионни режими, които са приети със закон или тяхното въвеждане е обосновано със законов текст.
Специално в областта на строителството, където корупцията, основана на различни видове разрешителни, е много голяма, се предвижда провеждане на конференция с участието на строителната камара и общините.
Институтът за пазарна икономика:
Изискванията за лицензиране създават разходи по установяването на бизнес в България. По този начин те увеличават общата цена на осъществяването на стопанска дейност в страната и в същото време намаляват конкуренцията. Таблицата демонстрира ясна тенденция за нарастване на броя на дейностите, които изискват лиценз или разрешение. Тъй като повечето от изискванията, поставени през 1998 и 1999 г. бяха съобразени с хармонизацията на законодателството съобразно европейските директиви, очаква се тенденцията да продължи. Общият ефект от такава политика, която върви заедно с либерализиране на външната търговия, е намаляване на конкурентоспособността на предприятията на вътрешния пазар.
Здравната каса спря, преди да е
