В медийния съвет - скандал след скандала
Пореден скандал избухна в Националния съвет за радио и телевизия, съобщиха вътрешни източници. След оставката на Александър Иванов от поста говорител в края на септември на заседанието миналия четвъртък отново са обсъждани вътрешни проблеми.
Повод за поредния шум в съвета стана статия на Светлана Божилова, предназначена за новия брой на бюлетина на НСРТ. В нея Божилова оспорвала твърдението на ръководството на медийния съвет, че България е поканена да участва в програмата "Медиа II".
"Българското медийно законодателство съответства напълно на директивата "Телевизия без граници". Затова съм щастлив да поканя България за участие в програмата МЕДИА II", цитира преди няколко седмици писмото на Спирос Папас от Генерална дирекция Х на Европейската комисия до правителството председателят на НСРТ Александър Томов.
Друг член на съвета - доц. Нели Огнянова, е изпратила писмо до редакцията на бюлетина, с което настоява статията с невярна информация на Светлана Божилова да не бъде публикувана. Скандалът е станал повод за преброяване кой в кой лагер е в НСРТ. По-голямата част от противниците на Светлана Божилова са от парламентарната квота, като някои от тях са настоявали дори за отстраняването й от НСРТ.
Проблемът с взаимоотношенията в медийния съвет беше споменат и от Александър Иванов, когато загатваше мотивите за оставката си от поста говорител. "Причините за моята оставка са свързани с начина на работа на съвета", аргументира решението си юристът. Бившият глас на НСРТ обаче замълча за доказателствата, които твърдеше, че ще оповести. Част от мотивите му бяха обсъдени на заседанието миналия понеделник, а останалите ще са тема за дискусия на медийните експерти този понеделник. Междувременно Александър Иванов получи място в работната група за координация и съгласуване на дейността между НСРТ и Държавната комисия по далекосъобщенията. Групата ще работи за синхронизиране на действията по лицензирането на ефирните радио- и телевизионни оператори, неин председател е друг член на НСРТ - Димитър Коруджиев.
В пълна бойна готовност сме
Александър Томов, председател на НСРТ, пред "Капитал"
- Според мен е силно казано, че има някакъв скандал. Както и самият г-н Иванов каза, той просто има някакви принципни различия с някои от колегите. Въпрос на колегиалност е дали за тези принципни различия може да се говори открито, или преди това те трябва да се обсъждат в Националния съвет за радио и телевизия. От известно време насам казвам, че НСРТ си гледа добре работата и имам предвид не само оценката от Европейския съюз (знаете, че бяхме поканени да участваме в програмата "Медиа 2"), но и това, което до този момент сме свършили. Досега при нас са постъпили 190 програмни документа от Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД), седем са свързани с БНТ и БНР, 12 от тях са за кабелни телевизии с национален обхват. Остават около 170 чисти пакета с документи за кабелни лицензи. От тях 84 са покрили критериите на съвета и са практически пред издаване на лиценз, който да бъде изпратен в ДКД.
Всичко това е изчетено от съвета, кандидатите са покрили изискванията и техните искания са одобрени. Една немалка част от кандидатите имат нередовни документи. С тях през два-три дена се водят непрестанни срещи, на които им се обяснява какви промени точно трябва да бъдат направени? НСРТ не е съвършен, обаче през последните месеци извърши огромна работа и сега е в пълна готовност да издаде лиценза за частна национална телевизия. Очакваме всеки момент, след като колегите от ДКД проверят редовността на подадените документите за частна национална телевизия, те да бъдат внесени тук и започваме четене, за да оценяваме предложенията. След това ще организираме среща с всеки един от кандидатите, а после и втора среща с журналисти и обществеността, на която те да изложат своите програмни намерения. Изобщо сме в пълна бойна готовност.
- Условията, които НЕК ни постави, бяха много озадачаващи. Те искаха 30% комисиона за това, че ще събират тези такси, искаха НСРТ да им заплати някакъв софтуер и т.н. Тези неща на практика биха лишили бъдещия фонд за радио и телевизия от средства и биха спънали движението ни в посока към така жадуваната от всички обществена телевизия. В понеделник успяхме да се договорим за среща с ръководството на НЕК. Аз не знам дали точно ние трябва да се занимаваме с този въпрос, тъй като в Закона за радиото и телевизията изрично се казва, че НЕК трябва да събира тези такси. Ние обаче сме заинтересовани заради този фонд за радио и телевизия. Постоянно търсим срещи с тях... Не знам какво е положението там, защото вече девет месеца този въпрос се протака и аз мисля, че това не е по наша вина.
Втората точка, по която имаме принципни различия в съвета, това е т.нар. процедура по наказанията. Това е една много сложна процедура, която се въвежда за първи път у нас. Медийният закон, няма какво да го крием, се нарушава много. Нашите експерти постоянно ни сезират за различни нарушения.
- Просто това е любимият прийом на българина - законът да е врата в полето. Това е въпрос на манталитет. Трябва просто да разберем, че законът се отнася за всеки от нас поотделно. Процедурата по наказанията дълго време се уточняваше. Сега при първо нарушение на някоя медия НСРТ само я предупреждава, без да предприема никакви мерки. Едва при рецидив ние взимаме решение, като първо трябва да ни бъдат представени съответните записи и след това всеки от уличените оператори има правото да изкаже своите възражения. Има вече няколко случая, когато се съгласяваме с тях и наказанието се отменя. Ако това обаче не се случи, ние изготвяме съответния наказателен акт и го изпращаме за изпълнение в ДКД. Фактически тази процедура е утвърдена от нас в края на юли. За времето от първи август до първи октомври са издадени осем акта. Има още няколко, които текат в момента. Очевидно тезата на г-н Иванов като юрист е непрекъснато, колкото се може повече актове да текат, да бъдат наказвани повече хора и пр. Аз обаче мисля, че съветът не трябва в началото на този процес да се превръща непременно в една гилотина за нарушители. За това и не излизаме напред с тази наказателна процедура. Предпочитам да разговаряме с колегите, да им обясним по някакъв начин, да влезем в диалог с тях, защото не съм привърженик на тезата за тоягата, с която трябва да се налага законът. Мисля, че първо трябва да обясним на медиите къде грешат и когато изчерпим всички доводи, едва тогава би трябвало да започнем с наказанията. Не съм много сигурен, че ако този месец издадем 50 постановления за наказания, нарушенията ще спрат. Има и хора, които винаги са правили нарушения и винаги намират начини да го правят, като ни изненадват в най-неподходящия момент с нови трикове. Имахме дори случай, в който една телевизия ни обясни, че е нарушила закона във връзка с рекламата поради това, че в този момент е имало гръмотевична буря. Това, мисля, са повечето от претенциите на бившия говорител на медийния съвет Александър Иванов. Имаше още и упреци за забавяния в синхрона между ДКД и НСРТ относно лицензиранията и сега направихме една работна група, в която влиза и самият г-н Иванов. Мисля, че този процес ще се задвижи много бързо и тогава самият г-н Иванов ще има възможност да докладва на съвета как се движи този процес.
- Ще ви кажа моите наблюдения като писател. Тези членове на съвета, които са утвърдени творци, просто нямат болезнената амбиция за някакво лидерство, нямат някаква вътрешна, лична неудовлетвореност. За мен чисто от човешка гледна точка се наблюдава една припряност, желание всичко веднага да влезе в ред, което идва от хора, които в момента се изявяват. За тях медийното пространство е една нова област.
- Ние сме подписали декларация да не издаваме подробности във връзка с комисията по чл. 45 от Закона за далекосъобщенията, назначена от премиер-министъра г-н Иван Костов. Аз мога да кажа лично за мен, че въпреки подмятанията преди началото на конкурса, въпреки колебанията, че конкурсът ще бъде наш вътрешен, махленски, за мен този конкурс е много силен. Очаквам много сериозна битка. Ние сме пред прага на едно дълго чакано, дълго отлагано събитие в медийното пространство и аз се надявам на една качествено нова телевизия. Надявам се на нещо ново в програмно отношение, на такава програма, която просто да докаже какви точно са предимствата на частната телевизия. Това мисля, че се очаква от цялото общество. Дай боже, до Нова година да бъде избран частният оператор и след това до девет месеца, доколкото ми е известно, той да стартира излъчванията.
- Моето усещане е, че кандидатите са си направили добре сметката и влизат много мощно тук. Очевидно този силен конкурс предполага абсолютното засилено доверие по отношение на законодателството в нашата страна, по отношение на реформата и по отношение на сигурността в една такава медийна инвестиция. Това означава, че медийният пазар у нас ще се развива. Този силен конкурс го предполага. Вие добре знаете, че в страна, в която няма никакви перспективи, не може да стане толкова силен конкурс.
101 начина да гласувате
С наближаване на изборния ден агитационните плакати се преместиха от огради, сгради и дървета по страниците на печата. В последния ден, в който беше разрешено предизборно убеждаване, някои от вестниците заприличаха повече на шарени каталози "Кой кой е на местните избори '99". В синьо-червено оцвети страниците си чернобелият иначе вестник "Струма". Благоевградският всекидневник беше посветил (фаталните) 13 страници (от общо 16) на "Избори '99" и на повечето от тях сякаш бяха поместени фотографии от конкурс за портретна снимка. Всъщност бумът на политическа реклама по страниците на вестниците е съвсем логичен, като се отчетат статистическите данни за участниците на местните избори, които Евгений Бакърджиев огласи пред радио "Свободна Европа": "Мераклиите в България за избиране стават повече от китайците, когато дойдат местни избори".
И броени дни преди изборния ден медиите продължиха да разказват за "мръснички номера", които си погаждат конкурентите, за нелоялна агитация, за шпиони, за бити кандидати, но всички тези новини вече бяха deja vu. Последната седмица преди вота беше посветена основно на пропагандния урок как да гласувате. Някои от политическите и техническите инструкции обаче придобиха куриозни значения, отразени в медийното огледало. "Заедно да гласуваме с мъжество, даже когато сме жени и млади момичета", призова председателят на Съюз за отечеството Гиньо Ганев. Медийното ехо разнесе сините и червени съвети да се гласува без страх. По съвест. Без значение с какъв цвят химикалка. За пет лева... Движение "Гергьовден" пък потърси отговор на въпроса "Защо да гласуваме? " - "Защото обичам да се свирам по тъмни стаи", "Как, бе, бате, за три литра олио", "Аз си знам", са част от подозренията на бившите кукувци какво мотивира гласоподавателите.
Българската национална телевизия най-накрая пусна клип как ще се гласува. "С кръстче, хиксче, чавка или запълване на квадратчето, няма значение, но просто е желателно да не се излиза дори и мъничко извън квадратчето", звучаха инструкции от ефира на БНР. Покрай внимателното фокусиране на избирателните списъци се роди и нова наука. Фантомология. "Трябва да кажа, че има два вида фантоми - добри и лоши. Докато фантомите стоят в списъка и не правят нищо друго, те са добри фантоми", изложи научната си теория членът на ЦИК Михаил Константинов от екрана на БНТ. После се оказа, че призраците в избирателните списъци са "живи български граждани, които се намират в други страни на Европа, Америка и другите континенти от света". Така държавната медия съвсем се вписа в изискванията за образователни и обществени функции.
Появиха се и вариации на бялата бюлетина, които подсказваха кое квадратче е правилно да се отбележи. Една такава реклама, заела цели страници от ВАЦ-овите всекидневници, предизвика откровението на Антоан Николов в "24 часа" : "Аз и Стефан не можем един без друг".
25% увеличение на рекламните приходи в БНТ
Рекламните приходи на Канал 1 на БНТ нарастват стабилно от началото на годината и през месец юли са били малко повече от четири милиона нови лева, показват данни от социологическата агенция "Маркет тест", предоставени от дирекция "Маркетинг и продажби" на държавната телевизия.
Според официалната статистика на дирекцията най-голям дял от постъпленията от реклама и спонсорство са минали през "Пиеро 97" - медиаагенцията на "Крес". За първите шест месеца на годината тя е била посредник за малко повече от 35% от приходите. През следващите два месеца делът на "Пиеро 97" се увеличава до 38%.
През първото полугодие на тази година рекламните приходи на БНТ са били с около 22% повече, отколкото през миналата. За първите девет месеца увеличението е 25%, съобщават от държавната телевизия.
По-голям ръст на рекламните приходи в БНТ едва ли ще бъде постигнат. В момента тя е наситена с реклами почти до максимум. Според Закона за радиото и телевизията тя има ограничения за излъчването на клипове. Те ще отпаднат, след като бъде издаден лицензът за частна национална телевизия, а това едва ли ще стане преди края на тази година.
Държавен вестник
Къщичка в гората? Може.
Строежите не трябва да са по-големи от 500 кв.м разгърната застроена площ
Сгради не по-високи от два етажа ще могат да се строят в горите и земите от горския фонд. Застроената площ на сградата може да бъде до 15% от дворното място на имота, но не по-голяма от 500 кв.м (разгърната застроена площ). Площта на двора за застрояване се определя от Наредба за размера на необходимата земя за изграждане на строителни обекти и съобразено с инженерните възможности на местността. Дворът обаче не може да бъде по-голям от 3 дка. Две съвместни наредби на Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа, Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството определят нормативите за строителство и строителството в горите и земите от горския фонд. Наредбите се отнасят към Закона за горите. По смисъла на правилника за прилагането му (чл. 140) строителство е изграждането на горски пътища, въжени линии, влекове, паркинги, контролни горски пунктове, сгради за отдих, туризъм и курортно лечение, къмпинги, заслони, ферми за производство на дивеч, селскостопански ферми, битови и стопански сгради и др. Строителство извън обхвата на изброените в закона се разрешава след промяна на предназначението на земята и изключването й от горския фонд по реда на Закона за горите и Закона за териториално и селищно устройство. Двете наредби третират строителството в горите и земите от горския фонд независимо от тяхната собственост.
Строителството на обекти в горите и земите от горския фонд става с предварителното писмено съгласие на Националното управление по горите. Собственикът на имота или този, в чиято полза е учредено правото на строеж, трябва да подаде заявление до регионалното управление по горите, което го препраща към Националното управление за съгласуване. То от своя страна изготвя съгласувателно писмо, с което изразява съгласието си за извършване на строителство. Това писмо заедно с документа за собственост (или отстъпено право на строеж), одобрено техническо задание, скица на имота с указания начин на застрояване, одобрен проект, разрешение за ползване на вода, ток и др. трябва да придружи заявлението до главния архитект на съответната община, който от своя страна дава разрешението за строеж. Разрешение от главния архитект се изисква за строежа на горски пътища, въжени линии, ски писти, лифтове, влекове и паркинги. Разрешението на строеж важи в срок от две години от датата на неговото издаване. За останалите обекти, определени в Правилника за прилагане на закона за горите като строителство, не се изисква разрешение от главния архитект. За тези обекти такова може да се издаде от държавното лесничейство или регионалното управление по горите.
София става жертва на хаотично строителство
За част от новопостроените сгради няма кандидати
Няколко са местата в столицата, които последователно през годините са се превърнали в строителни площадки. Модата на това или онова място неизбежно насочват строителството към определени райони. Това до голяма степен влияе върху баланса на пазара на недвижими имоти. От една страна, че се строи, е добре, но успоредно с изграждането на нови жилища би трябвало да се развива и инфраструктурата на районите, в противен случай техните функции започват постепенно да затихват. Пренасищането с нови жилища на хитовите квартали неизбежно води до намаляване на интереса към тях и като следствие и на цените на имотите там. Както всяко едно нещо, така и мястото, на което живееш, е скъпо, когато е автентично. Когато се загуби уникалността му и то се превърне в стока за масова употреба, постепенно губи чара си, а после логично се забравя от хората.
Така преди няколко години примамливият за повечето софиянци квартал "Лозенец" беше едно от най-привлекателните места в София. Тишината и зеленината бяха славата на района и желаното от много хора спокойствие в големия град. Престижното "да живееш в Лозенец" провокира бум на ново строителство там, което промени коренно облика на квартала и наруши баланса му. Сега "Лозенец" не е това, което беше. Малкото останали къщи с китни дворчета са в сянката на новопостроените сгради, много от които все още не са плътно населени. Въпреки понижения интерес на купувачите, цените на имотите там остават непроменени, или с други думи - едни от най-високите за София. А строителните мероприятия върху малкото останали незастроени терени продължават.
Едно от следващите строителни развихряния превърна в строително изпитание квартал "Малинова долина". Намиращият се в златната среда - между града и вилните зони район, беше привлекателно местенце за строеж на усамотени еднофамилни къщи. Няколкото баровски сгради в квартала за кратко време обаче бяха опасани от множество луксозни жилищни блокове въпреки липсата на регулация на терена. Но като че ли и тази мода отлетя и нещата се повториха - отново голяма част от новопостроените там апартаменти останаха без обитатели.
Непоследователно строителство през последните десет години споходи и други столични квартали - "Красно село", "Бели брези", "Емил Марков", "Борово", "Редута" и др. Върнати по силата на реституционните закони земи в тези райони бързо започнаха да се застрояват, без да се направят необходимите проучвания какви са нуждите на хората и възможностите им. Според строителни предприемачи вследствие на това недобре планирано строителство сега на територията на София има няколко хиляди новопостроени жилища, за които няма кандидати да ги купят. Това е и една от причините в момента започването на нови сгради да е сведено до минимум.
От строително нашествие като че най-защитен се оказа центърът на София, но не поради липсата на интерес, а поради отсъствието на свободни за градеж места (впрочем наскоро се освободи един голям парцел). Незасегнати от строителния интерес останаха и "спалните" квартали на столицата- "Люлин", "Обеля", "Овча купел".
Календар на деловите прояви за 1-17 декември
На избори с пиратски софтуер
Тази година за разлика от преди въпросът за обработката на предизборните резултати мина в сянка. Лобито на математиците успя без особено голям шум да усвои договора за информационната обработка. И защо не - една удобна на всички организация, необвързана с политически партии, или още по-точно - неявно обвързана с всички.
За съжаление обаче организацията на информационната обработка е аматьорска и ползва пиратски софтуер. По същество тя е следната. Пристига емисар на съюза в съответната община и търси като подизпълнители оператори хора с компютри за 100 лева на ден.
Парите се плащат частично без документи и набирането става на приятелски начала. На всеки компютър трябва да се качи някакъв софтуер. Кой носи отговорността за работоспособността му, за правилното му инсталиране, за правилната работа и за защитата от вкарване на неверни данни не е ясно.
Лицензният проблем не е в самата програма. Тя е писана на стара развойна среда за ДОС - Borland Pascal 7.0 с ползване на RTM библиотеката и Turbo Vision. Със сигурност има взет някакъв лиценз за целта, защото на времето Инфогард като представител на Borland се опита да накара разработчиците да платят някакви лицензи и донякъде успя.
Програмата е направена като автозареждаща се система, която зарежда модификация на Microsoft DOS със стартова дискета. Тя се инсталира на всички компютри за обработка, а те са минимум 3 за всяка община.
Пиратската модификация на операционната система се изразява в преименуване на основния файл от command.com на start.com, изтриване на имената Microsoft, MS, DOS , както и още няколко дребни нещица. Стилът печално напомня методите на Интерпрограма от 80-те години.
От една страна, въпросът касае неправомерното модифициране на софтуер, собственост на Microsoft. От друга страна - неправомерното му използване, макар и за обработка на изборни резултати. А от трета страна, промяната на данните от достатъчно квалифициран програмист в комбина с още някого е елементарна задача. Има предвидена защита, която се преодолява лесно.
Ако НСПОБ и БСА си гледат съвестно работата и следват модела, който се наложи от тях при залавянето на няколкото кокошкарски фирми досега, би трябвало да организират акция и по време на преброяването на изборните резултати да конфискуват всички компютри (които са собственост на физически лица - подизпълнители на задачата) и да разследват случая. Ясно е, че това няма да стане.
По-вероятно е Microsoft да разследва случая и да поиска финансово обезщетение от главния изпълнител на проекта. Дано по този начин държавните и обществените организации разберат, че никой не е извън закона.
А доколко преброяването на предизборните резултати ще отразява реалността... един съюз знае само.
Срокове
Запечатано с целувка
Дружеското млясване за поздрав кацна и на нашите бузи
"О-о-о, Ленче, как си мила", "много ти е хубаво с тази коса бе, Иванова". Маниерните възгласи на жените над средна възраст заглъхват над рамената им, докато двете си разменят безконтактни целувки, т.е. накланят профил една към друга и без да си допират лицата, удрят по една целувка във въздуха. От известно време насам дружеските целувки звучно навлязоха в светската практика на българите. На "Попа", около "Аптеката" и пред "Билковата" софиянци масово се целуват. Да не говорим за коктейлите, партитата, приемите.
Откъде се появи у нас модата на поздравите, запечатани с целувка, не е ясно. Със сигурност мляскането не е дошло от скандинавските държави например, където подобна картинка на улицата e толкова необичайна, че предизвиква обръщане на глави и заглеждане. По-вероятен източник са латино-американските сериали, които заляха България преди няколко години. Стандартна сцена на запознанство, издържана в стилистиката на сапунения жанр, протича горе-долу така: в 138 епизод Освалдо запознава Есмералда с добрата си приятелка Касандра и двете си разменят школувани погледи и целувки по бузите. В една преведена на български книга за добрите обноски е тиражирано предположението, че приятелските целувки и други "телесни" форми на поздрав ни гостуват от Франция, Италия и Испания.
- от буржоазното "целувам ви ръка" сега преминахме към хаотичното практикуване на познатото само от писмата "целувам те". Ако в другите държави дружеската или бизнесцелувката е отдавна отработена, тук правила за куртоазната близост няма.
Например получава се неловко, когато единият от поздравяващите само допре бузата си о страната на другия, който с аматьорска любезност го млясва в стил "вендуза". Вероятно травмираните по тази линия са много.
До неотдавна цивилното мляскане беше социален белег - червените крепко се ръкостискаха и прегръщаха, докато начервените гражданки при среща се целуваха артистично над добре подстриганите си пудели. Мъжествените еврофили също винаги са се дарявали с по три целувки за поздрав. Даже имаше нещо като код - два "целуфана" се полагаха на комунист, три - за противниците на тоталитарната система или просто за щастие. Така чисто градският поздрав - целувката, често беше нежен протест или еснафски признак.
Така съветваше един отшумял хит. Далеч преди появата на това парче обаче държавните и партийни глави бяха открили важността на целувката. Имаше дори народно обяснение на това защо на летището Тодор Живков и Михаил Горбачов допират страни три пъти, за да бъде завършен диалогът: "Сменен ли съм" - "Не си. " - "Мерси! ".
Не е ясно дали протоколното разцелуване между държавни мъже започва с Хенри Kисинджър, няма спор обаче за имената, които извисиха жанра до ензимна класика. Историческото мляскане между Ерих Хонекер и Леонид Брежнев излезе на корицата на "Шпигел". Снимката със сигурност е развалила апетита на не един читател. Тодор Живков също беше ощастливен от ръководителя на СССР и КПСС. Щрак! Снимките от първа страница на "Работническо дело" дълго време вървяха като мезе на домашните вечеринки с комшии и приятели. Между другото днешният лидер на Русия Борис Николаевич внесе известна динамика в поздравяването - той и пощипва.
В най-новото ни съвремие целувката със сигурност е много повече от сладкиш от захар и яйчен белтък или паста за зъби "Kiss". В българската политика целуването отдавна прехвърли нуждите на етикета. В правителството има признат целувач - вицепремиерът Александър Божков, най-известен с това, че целуваше МВФ-представителката Ан Макгърк, където я срещне. Премиерът Костов също се разнежи и освен с кавалерско придържане за лакътя и през кръста започна да "черпи" партийно подчинените си Михайлови с целувки по бузите. Надежда Михайлова не пропуска случай да ни доближи до НАТО, като се млясва с добрата си приятелка Мадлин Олбрайт. Президентът Стоянов е професионалист в разцелуването на баби и деца на открито.
Кметът Софиянски, иначе сдържан, безпрецедентно доближи страна до бузата на строителния министър Бакърджиев, което подхрани подозренията, че нещо в отношенията им действително не е наред. Евгений Бакърджиев също има "устен" тренинг. Известен е поздравът му с шефа на "Газпром" Рем Вяхирев, а ако се вярва на очевидци, вицепремиерът е зарадвал с млясване дори скандалния руски бизнесмен Майкъл Чорни. Парфюмираната целувка на Красимир Стойчев и Илия Павлов от времето на Г-13 не можа да бъде надмината по символика дори от
В последните години в Америка набира скорост теорията за личното пространство. При всяка една националност то е различно - докато за арабите или руснаците е съвсем нормално да се тупат по рамото и да си разменят целувки за поздрав, един англичанин например доста се стряска от подобни жестове. Наръчници от типа "Как да постигнем успех в бизнеса" дори съветват мениджърите, които пътуват в чужбина с цел създаване на делови контакти, да проучат какво е разрешеното разстояние за общуване в съответната държава, за да не се получават конфузни ситуации. Според каноните на бизнесетикета приетият поздрав при официални срещи и запознанства е ръкостискането. Целувките се появяват за първи път в деловата сфера с навлизането на жените в бизнеса. И както твърдят специалистите, оттогава създават единствено и само объркване. Ковачите на правила за бизнесповедение са единодушни - жените трябва да се научат да поздравяват дори дългогодишните си партньори с ръкостискане, ако не искат да изпращат нееднозначни сигнали.
* Не говорете, просто се целувайте (англ.)
Мегаполисът Бетавил
Жан-Люк Годар през 1965 създаде планетата Алфавил - арена на действието в едноименния му филм. Тридесет и пет години по-късно творението на легендарния кинорежисьор вдъхнови български и австрийски художници, работещи в областта на видеото, фотографията, електронната музика и инсталацията. Те измислиха града Бетавил, който е и кръстник на откритата в София изложба.
Бетавил е въображаем, но носи чертите на всички реално съществуващи градове, с техните инфраструктура и социален живот. И докато Алфавил на Годар е тоталитарен, то Бетавил е глобален. Той е управляван от глобалната икономическа система и средствата за информация и комуникация - неделими части от живота в края на столетието. В Бетавил възможността за практически неограничен избор се е превърнала в един вид тоталитарна система на избора.
Изложбата изследва критическата страна на проблема за глобализацията, която в известен смисъл премахва идентичността на отделния човек. Артистите, "жители" на Бетавил, се опитват да намерят тънката граница между адаптацията и противопоставянето на системата; между приемането и неприемането на различни аспекти от съвременния начин на живот.
Боряна Драгоева, Соня Гангл, Даниела Костова, Оливер Хангл, Камен Стоянов, ХиБрид, Джун Янг, Йоханна и Хелмут Кандл, Карл Лайтгеб, Даниела Сергиева и Стефан Лугбауер заедно с кураторите Андреас Шпигл и Илина Коралова изграждат реално-утопичния образ на Бетавил с помощта на видеофилми, звукови инсталации и фотография - медии, типични за съвременното изкуство. Съществена част от проекта е и алтернативното пространство, използвано за изложбата - празен офис на ул. "Иван Вазов"30. Той е като допълнителна метафора на унифицираното общество.
Работа насам - няма, работа натам... Преди психотестовете и интервюто за работа българинът е просто безработен, след тях той е безработен и луд
Ако има нещо по-мъчително от безработицата, това е намирането на работа. Зад океана т.нар. job-hunting е превърнато в изкуство. Има купища агенции, които могат да ви посъветват в диапазон от това какъв вид длъжност пасва най-добре на личността ви до чисто практически напътствия как да се облечете за интервюто.
В САЩ едва 30 на сто от свободните работни места се обявяват във вестниците или се "подават" в бюрата по труда и консултантските агенции. Останалите 70 на сто са в така наречената скрита зона. У нас поради широкото разпространение на шуробаджанашкия принцип да се намира работа с връзки този процент вероятно е още по-висок. И въпреки това предложенията на работодателите, които преди няколко години заемаха едва две колонки от страниците за малки обяви, днес вече са около 250 дневно. Освен полезна информация някои съдържат и интересни лингвистични решения. На особена почит са безглаголните конструкции като Шлосери - тел... и нестандартните формулировки "...надомнички за работа с ютия". Срещат се и определения, разбираеми единствено за единиците, работили именно като "огняр - водогрейни котли с климатик", "кутерист обезкоствач" и "калкулант в ресторант".
Най-застъпени са малките листчета, които ни тикат в ръката на улицата с мъгляви обещания като "нетрадиционни доходи", "работа без фиксирано работно време и шеф" и "нова възможност за работещи и безработни". На повечето от тези телефони отговарят различни жени с едни и същи поради липсата на ясно съдържание изрази - "...става въпрос за консултантска работа в областта на фитнеса и здравето, която не е свързана с търговска дейност", "...ако владеете езици или имате компютърни умения, ще можете да ги използвате, но не е задължително". Просветлението идва след няколко дни в салона на БИАД. Оказва се, че всички позвънили през седмицата са събрани на презентация на компанията "Хербалайф". Белязаните с едри значки с тематичен текст мениджъри седят на задните редове, докато техни колеги занимават аудиторията с истории на успеха: "Преди да започна в "Хербалайф", живеех с 6 души в стая в студентския град, доходът ни от родителите беше по 50 марки месечно. За две години работа във фирмата нещата за мен се промениха много: със семейството ми живеем в "Лозенец", имаме мобилен телефон, пътуваме извън страната, мислим да купуваме кола". Може би поради неубедителността на Пепеляшките консултанти, някои от тях неестествено държат клетъчни телефони в скутовете си. Аудиторията от кандидати за допълнителен доход прилича на сектанти, дошли на "Небесна експлозия". В хода на "офертата" накачилите се по фирмената стълба питат публиката с осъзнато превъзходство дали е чувала за Xerox, "Пежо", НАСА. Всички заставащи с микрофон пред залата са слаби, красиви и хормонално балансирани благодарение на продуктите на компанията "с офис в Ел Ей", "поздравена с писмо от Бил Клинтън". След досадно облъчване желаещите да се впуснат в малко неясните задължения са поканени да отидат при "спонсора" - това е човекът, с когото първо са говорили по телефона. Той им отговаря някак на всички въпроси и след това безработният може да сключи договор, след като даде 32 долара за обучение и материали.
Класика в жанра са обявите с приказни елементи като доходи от 500 или 1000 марки и възможност за всяко грозно патенце да стане манекенка. Телефоните за връзка са GSM-и, на които можеш да си говориш денонощно срещу 15-ина импулса на минута. От другата страна, любезна дама те разхожда из биографията ти, моли те да изчакаш за малко и накрая обещава да се обади веднага щом има нещо подходящо.
Стандартната практика във Варна например е всички обявени работни места да минават през частните и държавните бюра по труда. Обяви на самите работодатели във вестниците почти не се появяват. В София обаче дори борсите се рекламират на страниците за малки обяви. В повечето случаи те са подателите на текстове като курс за масажистки, аранжори на цветя (и каквото се сетите) + работа. Това не означава точно, че на завършилите курса се осигурява назначение. Хората, които са платили от 100 до 150 лева, за да придобият компютърни или секретарски умения, след това ползват безплатно консултантските или посредническите услуги на бюрото, които иначе възлизат на 6-7 лева.
Голяма част от частниците посрещат клиентите си в импровизирани офиси - малки помещения, където са изсипани мебели от семейното жилище на собствениците. В повечето случаи е необходимо куче с граничарска закалка, за да бъдат открити по всевъзможни забутани улички, които имат четни номера и от двете страни. По тези потайни места идват хора без работа от месеци или дори години и имат нужда от професионализъм, който е на светлинни години разстояние, или поне от по-специално отношение.
"Частна трудова борса се е превърнало в мръсна дума, каза пред "Капитал" Корнелия Милева, собственик на агенция "Кортина". Хората са се напатили и е много трудно да им обясниш, че се опитваш да не работиш ден за ден, че целта ти е не просто да им намериш някаква работа, а да го направиш като хората."
Основната разлика между частните и държавните бюра по труда е, че едните прибират освен таксата и 25% от първото трудово възнаграждение на кандидата за работа, а другите изплащат при определени условия обезщетение на безработните. Клиентите са всевъзможни - в една от частните борси още помнят как се наложило да търсят работа на четирима души от падналото Виденово правителство. Поради деликатния момент най-накрая решили да назначат бившите управленски кадри да водят курсовете им за секретарки.
Според специалистите едно сериозно интервю трябва да продължи поне 45 минути. За ръководни постове са необходими около 2 часа и половина. По нашите ширини интервюто е смешно или травмиращо преживяване, зависи от кого се провежда. Чуждите компании-великани тук си знаят добре работата при наемане на български служители. Важни са качествата, професионалната биография, мотивацията, очакванията, амбициите. Смут настъпва с някои от нашенските фирми. Търсещият работа често има усещането, че този, който го интервюира, също е заел длъжността "работодател" благодарение на трудовата борса. Някои от интервюиращите имат психиатрично-академични напъни. Ако се чудите каква информация преследва куриозният въпрос "Къде се плаща сметката за тока във вашия квартал", това е проверка дали кандидатът е самостоятелен, или живее на отглеждане при родителите си. Подобно питане е проява на оригиналност от страна на интервюиращия и не спада към така наречените "тъпи въпроси", които се разработват нарочно от специалистите, за да проверят реакциите на кандидата. Пример: "По какво си приличат ушите на слона и листата на теменужката? ".
Тестът на Люшер претендира, че отваря завесата към скритите коридори на подсъзнанието. От кандидата за работа се иска да постави 8 цвята в последователност, която му харесва. Ако се опита да ги подреди преливащо се, горе-долу както са в дъгата, резултатът е 2-метрова разпечатка, която рисува профила на потенциален психопат. Оказва се, че тези, които знаят кой цвят до кой стои в спектъра, са хора, налегнати от тежка депресия, дължаща се на "неуспеха в постигането на статус, съответстващ на високото им мнение за собствена ценност, съчетано с непрекъснати усилия да се наложат с неадекватни средства. " При тях "разочарованието и страхът, че няма смисъл да си поставят нови цели, пораждат безпокойство, пустота и непризнато самопрезрение. " Значи, освен че е изгубил надеждата си да бъде нает, безработният си тръгва в самоубийствено настроение и с пораснала вероятност да бъде хоспитализиран в специализирано заведение.
В един обявен като институт по маркетинг офис пък освен да се занимава с "united colours" кандидатът за работа е поканен да рисува асоциациите си с думи като "власт", "смърт", "пари", "началник", "секс", "раздяла". После интервюиращият, който за повече "тежест" освен личното му тегло е с къси панталони, пита: с изпълнението на какви три желания бихте ангажирали току-що появилата се златна рибка. Искреността и бързината на отговора много се ценят. Дори ако един от мераците на безработната да речем е космите от краката да й растат върху главата.
Накрая потенциалният работодател ви моли да разкажете един виц като последна част от интервюто. Е, можете спокойно да го развеселите с анекдота: "Кандидатствах за работа. Взеха ме".
Съюзни работи
Миналата събота след 12-часов изнурителен конгрес близо 500 (повечето от които абсолютно неизвестни) писатели се сдобиха с нов председател - мариниста Никола Радев. Епохата на Хайтов в Съюза на българските писатели приключи. Това беше една батална епоха.
Най-напред СБП прочисти редиците си от вредните инакомислещи елементи. Една ловка корекция в устава позволи те да бъдат изключени. Начело с фантаста Любен Дилов отлъчените създадоха Сдружение на български писатели. Последва битка със сдружението и не само. Враговете никнеха като гъби отвсякъде. Особено при кабинета на Жан Виденов. Тогава Хайтов хвърли среброкосите редици на съюза заедно с нафталинения орган в."Български писател" в люта схватка с фондация "Отворено общество". А също така и с новия прочит на българската литература. С академичните преподаватели. С образователната система. С цялата продажна интелигенция. Някак между другото, но неуморно - с чуждиците в българския език. Да не забравяме трудната битка за имотите, картините и килимите на съюза. Всички тези битки бяха водени неизменно от любов към отечеството. И Хайтов постигна невъзможното. Без машина на времето той върна писателската организация 50 години назад. С одобрението на колегите си - два последователни мандата в резултат на демократично проведени избори. Един от митовете, които крепяха единството на съюза през тези години, беше лъжата, че издателите не издават български писатели. Истината е, че читателите не четат български писатели. Изключенията са пренебрежимо малко в сравнение с членската маса не само на този, но и на останалите писателски съюзи у нас.
Според Никола Радев Хайтов можело да бъде сравняван единствено с Вазов. Според някои твърдения новият председател бил човек на стария председател. Старият председател пък по право е член на новия управителен съвет. Следователно твърде рано е да се твърди, че епохата на Хайтов в СБП е приключила. Но ако новото ръководство все пак успее да осмисли факта, че годината е 1999, то може би ще се реши да зарови томахавките и да се отдаде на миролюбиви синдикални и издателски занимания.
България - мръсна приказка
Намерих своето място. В Турция
Преди време дори модел, днес скулптор, Мария Кълъчлъоглу казва, че след 22 години живот в Истанбул вече мисли като туркиня. Дъщерята на известния скулптор Димитър Димов също вае форми от бронз. Неотдавна е подарила бюста на Ататюрк на турското консулство. Талантлив творец с над повече от 40 самостоятелни експозиции, Мария Кълъчлъоглу би искала да направи в България юбилейна изложба в памет на своя баща.
- От 22 години. Моят случай е интересен, защото никога не съм имала намерение да живея там, за мен това беше непозната страна. Шанс или съдба беше, че турското посолство го строеше моят първи мъж. Харесал ме е. Оттам започна една любов, пожелахме да се оженим. Разбира се, тогава такива бракове не бяха много лесни. Майка ми беше шокирана, когато й съобщих, че отивам в Турция. Моят баща, един от прочутите скулптори в България - Димитър Димов, който почина при катастрофа в разцвета на силите си, също беше изненадан. Убедиха ме само, че там трябва да продължа да следвам. На 18 години човек трудно може да реши съдбата си. Намерих се в Истанбул, тогава градът беше и съвсем различен, не приличаше на днешния. Много интересен, много космополитен. За мен беше страшно, защото нито знаех езика, нито познавах манталитета. За щастие може да се каже, че съм много буден човек - всичко ми е интересно. Първо трябваше да науча езика, за да мога да се защитавам, да говоря с хората, да разбера манталитета им. Пък и исках веднага да продължа образованието си. И действително след шестмесечни курсове кандидатствах и ме приеха в два университета - медицинския и Академията за изкуствата. Разбира се, генът беше малко по-силен и избрах това, което исках - академията в Истанбул. Завърших текстил. Точно по това време моят татко почина. За мен беше много голяма трагедия - загубих баща си и се бях отделила от страната си. Изживях го много тежко. Как стигнах до скулптурата: започнах да сънувам непрекъснато моя баща. Една вечер той се яви и ме помоли да направя войници от глина. Попитах: за какво са ти тези войници. Той каза: ще има страшна война и ще ми трябват войници. Предполагам, че това беше войната в моя живот, защото се разведох, омъжих се повторно. Точно в това време се върнах в България и тук дълго говорих с негови студенти, ученици. Казах им, че мисля да се занимавам със скулптура. Първият много въодушевен човек беше Ставри Калинов. Каза: разбира се, защо пък не. И така няколко души ми помогнаха с дух, окуражиха ме. В Турция най-голямата духовна помощ дойде от един пак реализиран българин от Пловдив, който е бил състудент на баща ми от академията в София - Саалих Аджар. Той е един от много прочутите в момента художници в Турция, живее там от 40 години. Той също ми даде голяма опора и аз влязох в този занаят. В началото всичко решавах твърде смело, защото, като не знаеш много неща, си по-безстрашен. Разбира се, след време професията ти показва, че не можеш да бъдеш толкова смел, че трябва време и т.н. Но може би този дух в началото ми помогна, куражът ми трябваше.
- През 1988 г. беше първата ми изложба. Първо с 5 скулпторки, включени в изложбата на Саалих Аджар. Голяма смелост беше някакви пет малки фигурки да се въртят с един велик художник, дори се почувствах неловко. Но тогава много ги харесаха и ме попитаха дали ще мога да продължа в този дух. И аз с най-голямата си смелост казах: да, веднага. След това разбрах, че не е толкова лесно. През 1989 г. направих първата си самостоятелна изложба, която беше много добре приета. Въпреки че Турция е страна, в която най-трудно може да влезе скулптор. Първо, в цял свят по принцип в скулптурата е трудно. А за жена навсякъде е още по-трудно. Мъжете скулптори никога не са я обичали, не са я приемали много насериозно. По-късно разбрах защо е така. Страданието в тази професия е много голямо, работата е тежка. В Турция въобще да се говори за скулптура беше много трудно, защото религията им го забраняваше. Правело сянка, сянката е грях и т.н. Когато се появих с малка пластика, всички бяха много учудени. След две-три години интересът към това изкуство нарасна. Хората започнаха да отварят и изложби със скулптури. Значи, донякъде си мисля и бих искала да е така, че аз съм един от основателите на малката пластика. Не че е нямало скулптори, не казвам това, но в момент на затишие трябваше някой, който да съживи интереса, да покаже нещо ново, да заинтригува. В Турция съм била много обичана от всякакъв вид среди, което е изключително важно. Ако не си обичан и ако няма кой да ти подаде ръка, особено в моменти на трудност, нищо не може да стане. Чувам, тук някакви хора непрекъснато се настъпват, дърпат се, но там такова нещо не видях. Колегите ми винаги са били много учтиви. При нас, разбира се, също може да се появи някаква колегиална ревност. Но то не е и ревност, ами амбиция. Иначе всеки е подал по някаква ръка. Материално винаги е било много трудно. Ако погледнем години назад, зад скулптура почти винаги е имало държава, галерия, буржоазия, дори и комунистическата партия е давала много пари за тоталитарно изкуство и т.н. Сега, докъдето ти издържи джобът, дотам ще отидеш. От друга страна, това дава голяма свобода. Издържаш се сам, реализираш свои неща, не работиш по поръчка. Това е моят начин - личният ми джоб. Знам си средствата и всичко зависи от мен, което е страхотна свобода. Аз съм гражданин на света, не само на Турция или на България. Изкуството, особено скулптурата, е международен език. Това винаги е висше изкуство, защото няма нужда да се говори. Правила съм изложби из цяла Европа, колекционери японци, американци, французи са купували мои неща.
- Няколко пъти. Обиколих цял свят, само в Америка не съм била. Не знам защо още не съм видяла Америка въпреки многото покани. Страхувам се може би, голяма държава. Знам Европа на пръсти, имала съм възможност да живея на много места. Реализирах се в Турция. Навсякъде мога да отида, навсякъде мога да направя изложби, но ще съм гостенка. Трябва отново да се върнеш в изходна позиция, да доказваш своето име. Може да живееш и работиш навън и пак да се докажеш, но вече започваш да изпускаш връзка с твоя свят, с твоите колеги. Много европейци искат да се установят в Турция. Като виждам как се натискат да идват да живеят, особено на Егейско море, си казвам: защо пък трябва да напускам моето си място. Защото наистина климатът е фантастичен, плодовете са фантастични. Намерила съм своето място.
- България си е моята майка, Турция май ми е бащата. Мъчно ми е. Виждам, тече предизборна кампания - стрес, напред, назад, едни багри. Никога не съм обичала политиката, а пък тези цветове съвсем ме разстроиха. Вижте, аз преживях едно голямо бедствие. Земетресението в Турция още ми е пред очите. С Гърция бяхме на нож, но в най-голямото бедствие станахме братя. А тук е едно малко място - защо да не се сдружим, да се съберем, да си подадем ръце, всеки да помисли как да стане малко по-добре. Не разбирам от политика, не знам как би се оправило положението - това не е моя работа. Не обичам хората да се бъркат, всеки да знае. Тук ми прави впечатление, като дойда - всеки всичко знае и за десет минути, след две ракии и политици ставаме, и журналисти, въобще голяма работа. Нека всеки прави това, от което разбира.
- Беше ужасен момент за нас, черен. Това на индианците не са го направили. Петно, което не може да се изтрие, не може да се забрави. Така да съм го усетила от хора, които са идвали, които съм виждала, които са изживявали тези неща, дори ми е ставало неудобно, че съм българка. Но те винаги са били много фини, разбираха, че това е дело на прости хора. Много отвратителен момент беше.
- Няма много. Едно време е имало повече истински българи. Иначе за български турци, ако ме питате, в момента има доста. Този, който се труди, който разбира мястото си и се изкачва стъпало по стъпало, няма как да не успее. Но така, изведнъж с големите кошници... никой не е успял. Големи кошници никъде не са добре приети. Много хора познавам, които са успели - със страдание, с труд, дисциплина и постоянство. Това важи и за моята професия, и за останалите. Трябва да обичаш работата си, да бъдеш постоянен.
- Зависи. Веднъж годишно.
- Трябва малко повече култура на поведение. Българският език много опростя. Не чувам вече много изречения, които да се правят точни. Двайсет и две години живея навън, но не съм забравила българския език. Ако не знаеш матерния си език, не можеш да усвоиш никакъв друг. Първо трябва да знаем майчиния си език и след това да завладяваме света. Плюе се по улицата, мръсотия.
Аз съм коренячка софиянка, живяла съм в този град 18 години. Била съм дете, не съм разбирала проблемите. Но си спомням как са ме учили в моята къща как да се държа, как да говоря, как да се обръщам към възрастни хора. Днес разбирам, че съм имала прекрасно възпитание. Мои съученички, приятелки също го имаха. Или София стана космополитна, че не виждам вече стари отношения, или аз остарявам вече, че все така бабите ни говореха - как било по-добре в миналото. Има неща, които се виждат с просто око. Виждам тротоари, дупки, жълтите павета са почти пред разпад. Дори се чудех на Негово величество как е реагирал, като е дошъл и видял бащиния си дом. Много е трудно. Хубаво е тези неща да се оправят.
- Турция е била империя, имала е една страхотна култура, която може да е придобита, може да е крадена, но е съществувала. Те пазят своето наследство, съхраняват го. Имаше един момент, когато направиха грешка, започнаха и те да унищожават. Но това са новозабогатели хора. Все пак се усетиха, защото техните деца учеха в колежи, отидоха при добри професори и те разбраха, че трябва да се учат дори от децата си. Първо нахраниха себе си, направиха някакви разрушения, но след това веднага се заеха да поправят грешката си. Защото не можеш да рушиш миналото си - иначе не може да имаш бъдеще.
- Започнах да мисля като туркиня. Повече от половината ми живот е минал там. Повечето ми приятели са там. Тук имам съученици от гимназията. Там е всекидневието ми. Започнах да мисля като тях, да разговарям като тях, но, разбира се, никога не забравям откъде съм дошла.
- Ако човек, който не е забравил матерния си език, може да се смята за родоотстъпник... Не само че не сме родоотстъпници, ами трябва да ни дадат медали затова, че представяме България в чужди страни. Като посланици. Никога не можеш да отречеш майка си. Тук може да си говорим много неща, но когато си в друга държава, защитаваш страната си и най-лошата да е. Това е нашата мисия. Ние сме мисионери. Сигурна съм, че един ден хората, които живеят навън, биха помогнали, дори първи ще си подадат ръката, за да се получи нещо истинско. Но ако в момента не виждат смисъла - има защо.
"Преслав" възвръща короната си
Спомняте ли си времето, когато в балкантуристката еднообразност на софийските ресторанти блесна европейското качество на кухнята на софийския "Шератън"? Хит беше всичко - от изисканите тъмновишневи стени на "Преслав", през ненатрапчивата класическа музика и безшумния климатик до колосаните покривки и (не може да бъде) любезните келнери.
Цените също предизвикваха цъкане с език. През следващите години бясната конкуренция на ресторантския ринг отне палмата на първенството на "Преслав".
В София сега всеки ден от месеца може да се вечеря на различно място, като при това обстановката е изискана, келнерите не топят пръста си в чашата и светлината на свещите през три маси не е забулена в тютюнев дим. Истината е обаче, че дори и да пръснеш много пари, трудно можеш да намериш къде да се нахраниш, ако в теб се е появил духът на изисканото чревоугодничество, което французите наричат gourmet (гурме). Така е, защото повечето собственици поставят на първо място създаването на изискана обстановка в ресторантите си, която дизайнерите измислят без особен труд и която при добро желание лесно се поддържа. С изискаността на кухнята обаче положението е почти трагично - това личи от листата с ястията на софийските ресторанти. Въпреки множеството претенции в българската столица не съществува истински гурме-ресторант.
С амбиция да запълни тази празнота от началото на седмицата "Преслав" на "Шератън София хотел Балкан" промени досегашната си кулинарна политика. Зам. главният готвач Пламен Дойчинов е подготвил листа, която иска да превърне "Преслав" в гурме-ресторант. Без притеснение от цените.
При студените предястия колебанието може да бъде между Симфония от сьомга, в която северната розова риба е поднесена пушена, маринована и тартар (15 лв.), Терина от гъши дроб (11 лв.), придружена от сос от мед и пъпеш (прекрасно омекотява тежестта на дроба) и Гурме салата, поднесена с филе от пъдпъдък, гъши дроб, шунка от Парма и пикантен сос (10.50 лв) - да не ви притесняват леко нагарчащите червени листа на салатата - така повелява изисканият вкус.
Голямото изкушение за гурмето при топлите предястия се нарича Кнедли от скариди в шафранов сос (11 лв.). Този, който не е напреднал, може да опита Рагу от гъби с филе от гълъб (10.50 лв.). При супите изборът е между Консоме от пъдпъдък с поширани яйца, домати и див лук (8.00 лв.) и Крем супа от кестени с манатарки (8 лв.).
Мога да се хвана на бас за килограм черен хайвер (но не този от 180 лв. за кило), че това, което ще реши дали "Преслав" ще успее да се превърне в истински гурме-ресторант, е дали в листата ще поддържат готвени ястия, а не аламинути, каквато е повсеместната софийска практика. Дойчинов предлага Филе от токачка, поднесено с кисело зеле, грозде, бекон и картофено пюре (32 лв.), а за по-традиционния вкус - Свинско бонфиле и гъши дроб в сос, ароматизиран с малинов оцет (новата лудост на западноевропейците сега са различните видове оцет!) и юфка с манатарки (27.50). Дивечовата линия в листата се допълва от Медалионите от сърна в сос от касис, поднесени с юфка и червено цвекло (28 лв.) и Медалионите от заек в сос от зелен пипер, поднесени с лешниково шпецле и брюкселско зеле (27 лв.).
При морските специалитети без проблем се отличават Кралски скариди в сметанов сос, подправен с "Перно" (40 лв.), които могат да бъдат още по-вкусни, ако се приготвят край Фиджи от току-що пристигналия улов. В София все пак са били замразени и това се усеща.
От десертите Гратинираните екзотични плодове, поднесени с Амарето сабайон (7.50 лв.), са най-доброто по простата причина, че макар много вкусни и оформени като скица на Пикасо, Белият и черен шоколодов мус, поднесени с ягодов и манго сос (7 лв.), са далеч от това, което приготвяше баба от истински яйца и какао Van Houten.
Обслужването и изборът на вина в "Преслав" са на висота. А ако можеха в целия "Шератън" да се преборят и с мухите, тип "Б-52". Това в София дали е възможно изобщо?
Севиче
Филетата от пъстърва нарязвам на малки кубчета и ги разбърквам в стъклена или керамична купа с лимоновия сок. Оставям купата с маринованата риба за 4-6 часа, а най-добре за една нощ в хладилник.
Обелвам доматите, изваждам с чаена лъжичка семчестата им част и ги нарязвам на малки кубчета. Лютите чушки, без семки, накълцвам на ситно.
Обелвам авокадото, махам костилката му и го нарязвам на малки кубчета. Добавям към маринованата риба доматите, лютите чушки, авокадото, ситно нарязания лук, олиото, подправям със сол и разбърквам добре.
Сервирам я веднага, много студена.
Подходяща напитка към това предястие е сигурно текила, но аз предпочитам ледено изстудена маркова водка.
Монтесума не плете крака
В "севиче"-то на маестро Дойчинов се долавя силен индиански акцент. Ако не сте брали памук в мексиканските полета, няма откъде да знаете, че ацтеките са предци на мексиканците. Познавам една жена, която наскоро пак чества 60-годишнина, и по време на празника ми призна, че е яла пиле при ацтеките. Много интересно са й го приготвили. Просто само го изкормили, насипали му разни подправки и без да го скубят, го заврели в топка глина. Глината изпекли в ритуален огън. Когато я разчупили, от нея излязло цяло оскубано и много вкусно пиле. За риба госпожата не ми е споменавала.
Много правилно маестро Дойчинов предпочита с пъстървата маркова водка! Текилата не е изконното питие на ацтеките. Ако ви интересува какво пият вождовете им, четете нататък: "Дали някой, когато яде шоколад, се замисля за Монтесума? И дали знаем, че шоколадът не е дар от боговете, а от ацтеките. Шоколадът и ванилията са индианско културно наследство. Очевидно Монтесума (титла на мексикански император) е пиел толкова, колкото и днешните мексиканци. Ако може да се вярва на легенди, неговата дневна доза била 15 кани чоколатл. Чоколатл е напитка от шоколад и мляко с ванилия, с екзотични подправки. Робините от неговия двор му го поднасяли с пресни хрупкави лакомства от царевично брашно, яйца и захар от алое."
Оттук е очевидно, че не може да се каже за някой натекилил се е като ацтек. По-правилно е - как шоколадово му се плетат краката!
Алиса: Ах, колко е развълнуван фонтанът
"Дойде дългоочакваният миг да открием фонтана. Всички сме развълнувани, но най-развълнуван е фонтанът", сподели Алиса Софиянска пред дивящите се на шарените пръски столичани. Звуците на "Многая лета" огласиха пространството между президентството, бившия партиен дом и Българската народна банка в късните часове на миналата сряда. От сценария по откриването на фонтана пред Археологическия музей отпаднаха радостните слова на президента.
Държавният глава пътуваше от провинцията, но закъсня и церемонията мина без негово участие. Както стана ясно на следващия ден, президентският самолет се повредил на летището в Търговище и се наложило Петър Стоянов да се прибира с автомобил. Нарушена връзка между основния и резервния двигател остави българският Air Force 1 прикован на търговищкия аеропорт, което досега беше останало тайна за гражданството. БНР съобщи по-късно подробности за президентския самолет ТУ-134. Той е бил произведен по времето, когато Петър Стоянов е излизал от пубертета - преди 21 години.
Безмълвен пред микрофона остана градоначалникът Софиянски, а с откриването се зае съпругата му. Алиса Софиянска се похвали, че нейната фондация "За София" е осигурила парите и че фонтанът ще стане още по-хубав, но избързали с откриването му. Не за да се впишат в предизборните прояви - съвсем не, как можахте да си го помислите. Трябваше да се използва топлия есенен ден, увери г-жа Софиянска.
Съпругата на (кандидат)кмета покани сините фенове, които хапваха безплатна пица, да танцуват "не до зори, но до три, четири, пет часа" и от уредбата гръмна "The show must go on" ("Шоуто трябва да продължи").
Диалектика
Ревизорът
Вицепремиерът
Повече от четири часа и половина продължи срещата на МВФ-пратеника
След като постави две блиндирани врати пред подресорното си ведомство, главният прокурор
Виц на седмицата
Веднъж пред сградата на Министерския съвет се събрали група пенсионери и започнали да скандират: "Благодаря ви за щастливото детство, г-н Костов! Благодаря ви за щастливото детство, г-н Костов! ". Случаен минувач ги попитал:
- Защо скандирате това? Та когато вие сте били деца, Иван Костов не е бил роден?!
- Точно затова, отговорил един пенсионер и продължил: "Благодаря ви, г-н Костов, за щастливото детство!"
Бакърджиев > Антоан > Софиянски
Ликът на Евгений Бакърджиев в едър план краси първата дясна страница на отчета на общината за мандат 1995 - 1999. Вицепремиерът, строителен министър и зам.-председател на СДС се мъдри с надзаглавие "Първи председател на Столичния общински съвет". На следващата лява страница на лъскавата книжка, в по-дребен план от Бакърджиевия, стои портретът на сегашния шеф на общинските съветници Антоан Николов. Най-отдалеч е сниман кметът Стефан Софиянски. Неговата снимка, издържана в скромни сиви тонове, е поместена на четвърта страница (отново лява) от отчета. Защо ликът на кмета е пратен в трета глуха си има формално обяснение - книжката е отчет на Столичния общински съвет, а не на кмета Софиянски.
Другата изненада на общинската книжка е, че в нея - явно благодарение на футуристична технология, има снимка на завършения хотел "Хилтън", гордо извисен и в напълно завършен вид. Пред него се разхождат доволни софиянци, а хотелът - от лъскав по-лъскав.
Любо Пенев изпаднавъв финансова изолация
Спасението за бившия национал е в акционерното дружество
Трети месец обстановката в офисите на ЦСКА в Борисовата градина държи размирния си характер. Причината е само една - няма ги парите, които новият президент Любослав Пенев обеща на 23 юли. Не се отвориха вратите, където бившият национал почука за помощ. Няма го и първия милион английски лири от "Селтик" за продажбата на Стилян Петров. Вероятно тази сума изобщо няма да стигне до ФК ЦСКА, тъй като, изглежда, вземането от шотландците е прехвърлено към Мултигруп. За капак опозицията стяга ново общо събрание, а хората в Борисовата градина бързат да го изпреварят с учредяване на акционерно дружество, след което само бъдещите акционери ще могат да бутнат властта. Всички - и сегашни управници, и бъдещи мераклии за властта, чакат тежката дума на Гриша Ганчев, който всъщност ще бъде новата решаваща фигура за бъдещето на клуба.
Напук на всичко гнило в ЦСКА отборът е набрал страхотно темпо и с второто си място в класацията на държавното първенство показва апетит за шампионска титла.
През юни договорът за продажбата на Стилян Петров в шотландския "Селтик" се сключва между двата клуба, но тогава бившият президент Илия Павлов все още държеше властта и в ЦСКА. В Борисовата градина обаче вече намирисваше на ново общо събрание, което вещаеше изгонване на "Мулти". Още тогава основната мисъл на Илия Павлов е как да прибере парите от трансфера на скъпо продадения футболист в сметките на групировката. Изпълнението на задачата се утежнява от действията на английските власти, които три седмици умуват дали да дадат работна виза на Стилян, тъй като той няма задължителния процент изиграни мачове с националния отбор. Плащанията се бавят и нещата за Мултигруп стават напечени. Ако не беше непредвиденото закъснение с работната виза на Стилиян Павлов, Павлов щеше да си получи парите от първия транш още докато бе на президентското място в ЦСКА.
В създалата се екстремна ситуация Павлов предприема спешни мерки - успява да промени договора със "Селтик" и с анекс го оформя като цесионно вземане. Това означава, че задължението да се плати на ЦСКА става ангажимент на "Мулти", които пък ще си търсят парите от "Селтик". Пари в касата на футболния клуб така и не постъпват, защото Павлов прихваща сумата заради дълговете на клуба към компанията му. Както е известно, всички суми, които Мултигруп отпускаше за пет години в Борисовата градина, са оформени като заеми, първо от Кредитна банка, а след това от "Минстрой майнинг".
Ако все пак е трябвало и съгласието на ЦСКА за оформяне на цесионната сделка, то Илия Павлов го е дал в качеството си на президент на клуба.
Практиката вземанията по договорите да се прехвърлят чрез договор за цесия не е нова. Така е било и миналата година с парите от участието на отбора в европейските клубни турнири.
Пред угрозата да понесе наказание от ФИФА ръководството на "Селтик" все още не може да реши в коя сметка да се издължи. Английската фирма на Илия Павлов, която всъщност е включена в сделката, е блокирала сметките на шотландците веднага след като и ФК ЦСКА направи постъпки за парите на Стилян Петров.
Възможно ли е обаче да се развали договорът или играчът да се върне? Хората на Мултигруп твърдят, че това е невъзможно, тъй като контрактът е сключен на базата на английското законодателство. Те обещават, че като си получат парите от "Селтик", ЦСКА няма да вземе нито долар. "Нямаме намерение да даваме нищо на ФК ЦСКА, тъй като тези пари покриват разходите по клуба", заяви дясната ръка на Павлов във футболните работи Ростислав Грозданов.
Веднага след избора Любо Пенев потърси финансова подкрепа от Георги Илиев, Димитър Джамов, Гриша Ганчев, но нищо не получи. Единствената сделка за пари, която Пенев сключи с роден бизнесмен, е тази с Васил Божков за половин милион марки и с тях плати за сърбите, които докара в отбора. Говори се обаче, че срещу тази сума са ипотекирани състезателните права на Милен Петков, чиято стойност е много по-голяма.
Бившият благодетел на шампионите от "Ловеч" Гриша Ганчев още обмисля дали да стане акционер в "червеното" акционерно дружество. Той засега е единствената сериозна фигура, която се е наела да се включи в ЦСКА. Неотдавна споделил пред близки, че присъствието му в "Ловеч" е безсмислено, тъй като там няма манталитет за голям футбол. "Мога да постигна много, но само в ЦСКА", е била основната му теза.
Гриша Ганчев обаче упорито мълчи за плановете си вероятно защото изчаква завръщането на Илия Павлов от САЩ. Двамата отдавна играят заедно - в бизнеса със захар и в общи сделки в Македония. Твърде е вероятно сега босът на "Литекс" да избира - Любо Пенев или Илия Павлов. Везните накланят към президента на "Мулти".
Не е изключено собственикът на Канал 3 Величко Найденов, който е фаворит на опозицията за предстоящото общо събрание, също да е свързан с Мултигруп, въпреки че на февруарското бе срещу корпорацията.
Любо Пенев има само един шанс - бързо учредяване на акционерно дружество. В момента обаче той няма нито финансовия ресурс, нито административната готовност да го направи.
Накратко
Иван Вуцов се съгласи да оглави временния секретариат, който трябва да ръководи футболния живот у нас до провеждането на извънреден конгрес на БФС на 3 декември. Изпълнителният директор на съюза поема провеждането на първенствата, както пише в инструкцията на председателя на Спортния комитет Цвятко Барчовски. Останалите членове на секретариата са финансистът на БФС Тодор Пеев, секретарят на дисциплинарната комисия Стефан Капралов, международникът Бончо Тодоров и пресаташето Никола Ексеров. Основен фактор при подбора им е това, че всичките са назначени на щат в БФС, а не са били избирани на конгрес.
Бившият вицепрезидент на "Славия" Славчо Христов се връща на същия пост в управата на клуба. Столичният предприемач и шеф на "Балканстройинженеринг" ще купи акции от белите на стойност 300 000 германски марки и ще стане член на борда на директорите на акционерното дружество. Бизнесменът бе в управата на "Славия" преди година и половина, но се оттегли, като по същото време напусна и изпълкома на БФС. "Имаме нужда от стабилен човек, който да ни помага, а Славчо вече е доказал, че може да си върши перфектно работата", каза босът на клуба Венци Стефанов. Привличането на Христов бе негов планиран ход, който чакаше само подходяща обстановка за реализация.
Португалия получи домакинството на европейското първенство през 2004 г. в люта конкуренция с Испания и съвместната кандидатура на Австрия и Унгария. Решението бе взето на тайно гласуване на изпълнителния комитет на УЕФА, а резултатът от него не бе огласен. Португалците досега никога не са провеждали голям международен турнир и вероятно това е натежало при избора. Те ще получат 300 милиона долара за реконструкция на пет от стадионите и построяването на още толкова. Смята се, че страната е избрана, за да може да обнови съоръженията си и по този начин да бъде компенсирана за приноса й към европейския футбол.
Нешка Робева подаде оставка като старши треньор на националния отбор по художествена гимнастика веднага след завръщането си от световното първенство в Осака. "Ще продължа да работя с "Левски", но край с националния", заяви старшата. Решението й идва след неуспеха в Япония, където единствена Теодора Александрова спечели индивидуална квота за олимпиадата в Сидней 2000. Ансамбълът ни получи уайлд кард от международната федерация, за да участва на игрите, след като не успя да спечели виза по нормалния ред. Човекът, който вкара 100 точки в един мач от НБА, Уилт Чембърлейн, почина на 63-годишна възраст от инфаркт. Легендарният баскетболист на "Филаделфия" все още държи два рекорда в лигата - за блокирани стрелби и изпълнение на фаулове. Чембърлейн има четири награди за най-полезен играч в редовния сезон, а седем години поред бе най-добър реализатор. В 118 мача той е вкарвал 50 и повече точки, а за цялата си кариера е отбелязал общо 31 419 точки.
Великите сили все пак стигнаха до Евро 2000
Англия чака най-старото дерби с Шотландия
Организаторите на европейското първенство по футбол в Холандия и Белгия вече си осигуриха авторитетно участие на силни отбори, макар големите футболни нации да трябваше да чакат последните мачове от квалификации, за да разберат, че са си уплътнили програмата през следващото лято. В крайна сметка обаче всички велики сили с изключение на Англия се промъкнаха през квалификациите.
Световният шампион Франция, европейският първенец Германия, винаги много силната Италия заеха първите места в групите си. Броят на сигурните финалисти достигна 12. Последните четири ще бъдат определени в плейофи точно след месец. Преди последните мачове в групите Норвегия, Швеция, Испания и сребърният медалист от Евро '96 Чехия си бяха осигурили участие заедно с двата съвместни домакина. В събота Франция, Германия, Италия, Румъния, Португалия и Югославия се присъединиха към тях. За втория тур на плейофите останаха Англия, Дания, Словения, Турция, Украйна, Израел, Ейре и Шотландия.
Франция, която преди 15 месеца взе световната титла, изглеждаше всичко друго, но не и най-добрият отбор на планетата в тези квалификации. Французите трябваше да защитават честта си в най-оспорваната група и все пак успяха да измъкнат първото място. Последните двубои трябваше да решат кой измежду Франция, Русия и Украйна да заеме едно от първите две места и кой да отпадне. Световните шампиони постигнаха трудна победа с 3:2 над четвъртия в класирането Исландия, който доскоро минаваше за аутсайдер в европейския футбол. Въпреки че след първото полувреме водеха с 2:0 на "Стад де Франс", домакините не допуснаха изравняване. Решаващото попадение дойде едва в 71-ата минута чрез Давид Трезеге. Няколко минути след края французите тръпнеха в очакване на последния сигнал на мача в Москва, където се разигра драма. Там Украйна изравни 1:1 в 87-ата минута след грешка на вратаря Филимонов и си осигури второто място. Русия пък ще пропусне второ голямо първенство поред след финалите на световното през миналата година.
Германия, която догодина ще защитава титлата си от шампионата през 1996 г., трябваше да не загуби от Турция, за да се класира на първото място в групата си. Пред предимно турски запалянковци в Мюнхен германците играха през целия мач като гости, като позволиха на турските футболисти да държат инициативата и да пропуснат по-чисти положения. След края при резултат 0:0 домакините се прегръщаха сякаш са спечелили изключително голяма и важна победа. Всъщност истината е, че германският футбол не може да излезе от кризата, която изпитва от три години насам и която стана причина за няколко конфузни загуби в приятелски срещи.
Италия също имаше нужда само от една точка и я постигна при нулевото равенство с Беларус в Минск. Втори в групата остана европейският шампион от 1992 г. Дания, който отива на плейофи.
По особено драматичен начин от еврошампионата отпадна и четвъртият от световното първенство Хърватска. И в тази група три отбора водеха битка до последните мачове. Хърватска завърши 2:2 като домакин на кръвния враг Югославия след две вратарски грешки. В същото време Ейре направи 1:1 при гостуването в Македония и отива в плейофите. Югославия, която изигра няколко отложени мача накуп тази есен, е първа в групата.
Единствена Англия от великите сили ще трябва да чака до 17 ноември, за да разбере дали ще участва на първенството догодина. Възпитаниците на Кевин Кигън чакаха резултата от мача Швеция - Полша (2:0), за да разберат те или поляците ще заемат второто място в групата ни. България победи с 3:0 Люксембург и завърши четвърта. На плейофите обаче Шиърър и компания ще трябва да се доказват срещу най-стария си враг в най-старото дерби във футбола срещу Шотландия. "И двата отбора ударихме джакпот", заяви Кигън. От 1872 до 1989 г. двата отбора играеха всяка година по веднъж, но след това практиката престана заради изстъпления на запалянковци. Сега един от двата славни островни тима ще трябва да отпадне.
Бледият херцог
На пръсти се броят музикантите от поколението на 70-те, които знаят как да остаряват. Дейвид Бауи е един от тях. Неговият нов албум "Hours... " (KA Мюзик) дойде за феновете на този аристократ с внезапна баладичност. И сребърна мъдрост. Особено след предишните му проекти "1. Outside" (95) и "Earthling" (97): първият, преливащ от мрачен индъстриъл, другият - странен пъзел от техно- и артрок. Днес Бледият херцог пее (нещо като) попмузика. Но по начин, по който единствено той може: с характерна бленда, с уникални аранжименти и философски текстове. Това всъщност е добрият стар бритиш бийт (да не се бърка с брит-поп!), предрешен обаче така, че звучи по-авангардно от... когото си изберете. В дните, когато отдавна не е авангардно да си авангарден, Бауи успява да бъде. Защото пее себе си. И за разлика от мнозина не се отказва от миналото си. В общия саунд на "Hours... " има много от неговия ранен соул и уейв и мъничко от праволинейния му рок с бандата "Тин Машийн". Семпло и неповторимо звучи той дори когато посяга към екзотичната уърлднива, която отколе се оре от други корифеи. Не е изветряла и пословичната му динамика - онази, която ни заля от неговите дуети с Фреди Мъркюри, Тина Търнър и Мик Джагър. Тук тя се нарича "Brilliant Adventure". А пък сънливият бийт на баладите (в мидъл темпо!) "Тuesday's Child", "Something In The Air" и "Survive" са автореверанс към възрастта му. Към възрастта на всички, минали като него през пълната програма на разрухата: (глем) рок, наркотици, алкохол, депресия. И като един вид поука за другите след него.
Бауи е готов да им даде съвети. Всякакви. И пепеляво-зелената си философия. Цялата.
Да живей животното!
"Нещата сигурно щяха да бъдат по-прости, ако бях приела да си стоя вкъщи, да родя дете и изобщо", подхвърля самоиронично героинята от романа "Свинщини" на Мари Дарийосек (превод от френски Красимир Мирчев, ИК "Труд"), докато описва премеждията си, стиснала писалка със свинско краче. Младата жена започва работа в парижка верига за парфюми и старателно изпълнява задълженията си де факто на проститутка, докато постепенно започва да се превръща в "нещо като свинкя". Човешкото й тяло деградира до свинско под напора на очакванията, които другите имат към него. Защото рекламите, козметиката, модата, светските развлечения са само лъскав параван за всекидневното насилие над женското тяло. За предпочитане е това тяло да се състои предимно от задник - розов, еластичен, винаги под ръка. Тъкмо преди да се покрие с четина, напращялата девойка е харесана за предизборен плакат от националиста Едгар. Романът надскача изтърканата феминистка тема за жената като обект на мъжката похот и подхваща обществото наред: църква, икономика, институции. Този втори пласт тегли книгата здраво към антиутопията, но става дума по-скоро за антиутопичен ефект на въздействащите като предупреждение кошмарни визии, отколкото за същинска антиутопия, каквато я познаваме от класиката на Чапек, Замятин, Оруел, Бредбъри.
Крайният националист Едгар идва на власт и започва да прилага на практика лозунга "За един по-здрав свят". Здравият свят е почистен от тъмнокожи имигранти и вредни книги, правата на животните в него са по-важни от човешките, а жените могат да работят само като лични помощнички и травелинг компаньонки. Режимът на Едгар удавя Париж в кръв, епидемии, глад и война. През цялото време героинята преминава от свинско към човешко състояние и обратно. На финала й се налага да убие собствената си майка. В такъв свят, внушава убедително авторката, за предпочитане е да си останеш прасе. Поне ще бъдеш част от съвършената хармония на природата.
"Левски" изнуди УФА да плати двойно за правата за мача с "Ювентус"
Ръководството на "Левски" постигна целта си с медийната атака срещу германския медиен концерн УФА и представителството му в София - фирмата "S.V. - RSA". Синият клуб ще получи двойно повече пари от договора за предоставяне на рекламните и телевизионните права за излъчване на мача с "Ювентус" от втория кръг на турнира "Про къп" на 21 ноември в София. УФА получава гаранциите, че ще продължи да работи с "Левски", и надеждата, че също ще спечели от двубоя на стадион "Георги Аспарухов". Очаква се в касата на сините да влязат около 700 000 германски марки въз основа на подписания миналата седмица нов договор. Според старите клаузи за среща с италиански тим в евротурнирите им се полагаха 360 000 марки.
За да постигне целите си, "Левски" използва класическата форма на блъф, като за целта жертва единия от изпълнителните си директори - Костадин Баждеков, който отговаря за финансовите въпроси в клуба. Цяла седмица той от името на цялото ръководство твърдеше, че клубът има готова оферта за един милион марки и че въобще няма да се съобразява с договора с УФА, тъй като е подписан с ФК "Левски" от неоторизирано лице. Истината обаче бе далеч от тези твърдения.
"Левски" никога не е имал подобна космическа оферта. Това е била общата сума на всички фирми - рекламни и телевизионни, които са изпратили факсове в клуба със запитване как стои въпросът с правата. Интерес е имало от италианската държавна телевизия и от няколко английски компании, които са искали да откупят рекламните права. Всички тези предложения накуп наистина са доближавали желания милион, но практически не е било възможно той да влезе в касата. "Когато разговаряхме, сложихме всички оферти на масата и играхме с открити карти", обясни председателят на борда на директорите Владимир Грашнов. И той обаче призна, че не e алтернатива освен УФА не имало. "Иначе трябваше да държим цяла година на щат специалисти по реклама и телевизионни права за работа, която продължава само три месеца. Това е безсмислено", заяви той. "Нито една оферта не е по-добра от нашата", потвърди президентът на "S.V. - RSA" Слободан Вуйчич.
Напълно абсурдно бе и твърдението, че ПФК "Левски" няма нищо общо с футболния клуб и старите договори не го обвързват. По тази логика настоящият отбор не би трябвало да участва в А група, а да стартира от зоните. Когато ПФК "Левски" получи лиценз от Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта, е представил документ, с който гарантира, че е правоприемник на футболния клуб. Освен това в УЕФА е регистриран като "Левски" без значение дали е сдружение с идеална цел, или е регистриран по търговския закон. Което означава, че задълженията на стария клуб се прехвърлят към търговското дружество.
Предишният договор с УФА е бил подписан от тогавашния технически директор Андрей Желязков. В изявите на сините ръководители няколко пъти бе намекнато, че е възможно той да е взел комисиона, за да се съгласи на по-изгодни за УФА условия, но никой не се ангажира да го заяви официално.
"Подписахме нов договор, изграден на принципно нова основа. Той е много изгоден. Най-важното е, че ще се реагира адекватно на променящите се условия във футбола. Затова и срокът му е една година, но с опция за продължаване. За "Левски" това сътрудничество е ползотворно", заяви Грашнов.
Освен че е било извоювано вдигане на конкретните суми, вероятно се е стигнало до компромис и за рекламите. В "Левски", изглежда, са успели да получат правото за допълнителна реклама на втора линия, за която сама да си търси клиенти. Обсъждан е дори вариантът мачът да се предава от сектор В, тъй като разстоянието между терена и централната трибуна е по-голямо и дава възможност да се разположат пълноценни два реда пана.
Йордан Йовчев класира гимнастиците за олимпиада
Емигрантът в Америка e първият ни медалист от световното първенство
Мъжкият национален отбор по спортна гимнастика хвана последния влак за олимпиадата в Сидней през 2000 г. В изключително тежка битка с представители от 71 държави българите се класираха 12-и на световното първенство в Тянцзин (Китай). Това бе последното място, което даваше право на олимпийска квота. Успехът на българските гимнастици стана възможен най-вече заради участието на олимпийския вицешампион на халки от Атланта '96 Йордан Йовчев.
Той не само даде своя принос за присъствието на отбора ни в Австралия догодина, но и отново направи фурор в световния елит, като грабна бронзовия медал в индивидуалния многобой. Това е първият медал на българската мъжка гимнастика в многобоя от световно първенство.
Йордан Йовчев остана в САЩ след олимпийските игри в Атланта с още двама от нашите най-добри гимнастици. Трета година той работи като треньор в школата на Барт Конар и легендарната румънка Надя Команечи в Норман (Оклахома), участва в добре платени гимнастически шоупрограми и прелита океана, когато българският отбор има нужда от него.
Той тренира абсолютно сам в свободното си от задължения в американския си клуб време. Няма треньор, няма наложен режим, следва единствено собствената си интуиция за качествена подготовка. Така подготвен, Йовчев влезе с четвърти резултат в индивидуалната надпревара на световното първенство в Китай.
Обстановката по време на финалите беше невероятно напрегната и събитията се развиха драматично. След смяната на първия уред 28 гимнастици се събираха в 0.975 точки разлика. Данчо поведе в класацията след третия уред, след петата смяна бе втори пред сина на легендарния в миналото гимнастик Цукахара - Наоия (Япония), и накрая завърши трети с 57.212 т. Световен шампион стана Николай Крюков (Беларус) с 57.485, а среброто взе Цукахара-младши с 57.337. С куриозна разлика от 0.001 на четвърта позиция след българина остана американецът Блайн Уилсън.
Йордан Йовчев бе финалист и на халки, но на този уред бе сочен за фаворит още в началото на първенството. Той проби в голямата гимнастика именно на халките и всички очакват от него силно представяне там.
С помощта на Данчо и добрата игра на Васил Вецев, Димитър Лунчев, Деян Пейчев, Християн Иванов и Младен Стефанов България остана в елита на световната мъжка гимнастика, но едва ли догодина на игрите ще стигне шестото място, където се бе изкачила в Атланта.
За женска гимнастика у нас ще се говори вече само на републиканско ниво, тъй като момичетата останаха на 27-о място от общо 39 отбора в Китай. Провалът на българките бе пълен, след като и участничката ни в Атланта '96 Веселина Генчева остана без индивидуална квота за игрите в Австралия заради класирането си на 68-мо място.
"Момичетата закъсваха на всеки уред. Не сме имали за цел отборно класиране за олимпиадата, защото това не е по силите ни на този етап. Надявахме се обаче поне на една квота, но това не стана", сподели председателят на федерацията ни Кирил Андонов. Той потвърди новината, че националките вкупом ще прекратят състезателната си кариера.
За да имат момичетата шанс за участие на игрите, федерацията три години отклоняваше за тях незаконно част от парите, предоставени за подготовката на мъжете. Действията на ръководството се оказаха неоправдани, а момчетата неправомерно ощетени. Сега обаче всеки ще харчи своето, а жените в залите може и да изчезнат напълно, тъй като за тях финансова подкрепа от държавата скоро няма да има.
Театър от комшулука
За трети път Балканският фестивал на младия театър се опита да докаже, че полуостровът ни не е само "Черна дупка" или "Буре барут", какъвто го представят Горан Стефановски и Деян Дуковски. В повечето спектакли от 4 до 10 октомври на сцената на НДТ "Сълза и смях" взривоопасната балканска политика или напълно отсъстваше, или само далечно беше загатната. Иначе младите театрали вкупом се опитват да се откъснат от тясно регионалната тематика, традиционния театър и кокетирането с масовата публика. Всички те залагат повече на ентусиазма и често компенсират с въодушевление грапавините на режисурата и изпълнението. От видяното могат да се изведат доста общи черти, но те не са обусловени от еднаквата географска ширина.
Шест от осемте спектакъла демонстративно бягат от сюжетността, стремят се да се откъснат от зависимостта на думите или ги поставят в съвършено различен контекст. "Игрила" (реж. Елена Панайотова, България) и "Да дадеш огън" (реж. Скот Макелвани и Новица Богданович, Босна и Херцеговина) тръгват от митовете за змейовата сватба и за Прометей. Но познатият сюжет е по-скоро удобство, което позволява на спектаклите да не се занимават с подробности. Те бързо ги прескачат и продължават в музикално-игрова експресия, използвайки стилизиран фолклор, източни театрални техники ("Игрила"); наблягайки на пластиката и максималното обиграване на многофункционалната сценография ("Да дадеш огън").
"Вреда" (авторски проект на театър ИСТЪР, Югославия) напълно се отказва от словото и залага на зрителското въображение и емоции, атакувани от крайностите във визията и звука.
Единствените текстове, с които борави "Парацелс и Франкенщайн" (реж. Барбара Н. Коленц, Словения), са класически - "Фауст", "Мадам Бовари", "Тристан и Изолда", "Хамлет". Те обаче са поставени в рамките на един мултимедиен спектакъл и са използвани като противовес на съвременната технократска среда, лишена от чувства и емоции.
Спектакълът на европейско ниво дойде от Турция. Независимата театрална трупа от Истанбул "Studio Players" представи "Пет едноактни пиеси" от Бекет. В постановката на Шахика Теканд личи, че театърът на абсурда не е мимолетен каприз, а кредо на трупата. Спектакълът е не само съвършен като техника, но и е изцяло пропит от философията на Бекет за театъра.
Двата спектакъла, които приличаха на бели врани сред всеобщото опиянение от експеримента и нетрадиционните похвати, бяха "Дунек" (реж. Синиша Евтимов, Македония) и "Когато искам да си подсвирквам, си подсвирквам"(реж. Теодор Кристиан Попеску, Румъния). Те разчитат на здравата драматургия и психологизма. "Дунек", театрален дебют на черногорския автор Ненад Воядинович, е сякаш раздут до самостоятелна пиеса откъс от "Буре барут". И тук един откровен до жестокост разговор между двама братя разкрива таените с години предателства, горчивини и илюзии.
"Когато искам да си подсвирквам? " също е дебют за автора Андреа Валеан. И той търси екстремна ситуация - социоложка и пазач са взети за заложници в затвор за малолетни престъпници. Вместо хеликоптер, пари и мечтаната Америка обаче похитителите получават отровна храна... Въпреки че всяка вечер домакините черпеха публика и гости с боб от казан, курдисан във фоайето на "Сълза и смях", натъртвайки на балканския характер на фестивала, организацията бе европейска. Поредното му издание даде повод на барутния ни полуостров да се роди и една добра новина. А усилията и упорството на директора на феста Златко Гулеков започват полека-лека да възстановяват закърнелите отношения между балканските театрали.
И свободната борба стигна дъното
Състезанието между българските борци кой ще запише по-голям провал този път се печели безапелационно от избраниците на Александър Нанев от свободния стил. В последните няколко години стана традиция на големи първенства да се вземат все по-малко медали и обикновено палмата на това антипостижение се държеше от класиците. На световния шампионат в Анкара обаче свободняците удариха колегите си в земята (но не с туш, а с неумението да стигнат до отличията). За първи път в историята на българската борба нашите национали се връщат от световно първенство без нито един медал. Дори 33-годишният ветеран Иван Цонов (54 кг) не успя да запази честта на школата ни, въпреки че изненадващо стигна до схватка за малкия финал. За сметка на това спечелихме три олимпийски квоти в категории, в които имаме потенциално качествени борци.
Най-голямата ни надежда за медал от Анкара - световният шампион от миналата година Серафим Бързаков (63 кг), стигна едва до четвъртфинал. До този момент Финката се бори убедително, но там срещна традиционно неудобния украинец Елбрус Тадеев, който впоследствие стана световен шампион. Донякъде загубата бе продиктувана и от некоректното съдийство, оплакаха се от нашия щаб. Истината е, че Бързаков не е във формата от миналата година, когато национален селекционер бе личният му треньор Иван Цочев. От началото на годината обаче специалистът работи в Гърция и реално не може да помага на своя възпитаник.
На това първенство не можа да се бори Мирослав Гочев (76 кг), който вече втора година страда от контузии. С третото място от световното първенство през 1997 г. той замести легендарния Валентин Йорданов в листата на българските медалисти, но оттогава липсва от тепиха. Неговото място в отбора този път бе заето от Пламен Паскалев, който дълги години спореше с Пламен Пенев в по-горната категория до 85 кг. Сега той намери истинското си призвание и дори се добра до олимпийската виза с убедителни борби в предварителната фаза. На четвъртфинала обаче срещна един от най-титулуваните борци в категорията в последните години - Александър Лейполд (Германия). Паскалев загуби безславно и доста съмнително за по-малко от две минути, въпреки че в досегашните им две схватки го бе надвивал убедително. Представителите на федерацията ни останаха със съмнението за нещо нередно в борбата на българина и обмислят дали да го спрат от участие в Бундеслигата. Може на Паскалев да му е повлияло едно старо заболяване, което му пречеше да се възстановява пълноценно след серия от тежки схватки.
Четвъртото място на Иван Цонов, дългогодишен дубльор на Валентин Йорданов при най-леките, дойде като малка утеха за българския щаб. Олимпийските игри в Сидней догодина вероятно ще са последното състезание за застаряващия национал, който още миналата година заговори за отказване от активния спорт.
Пламен Пенев (85 кг) и Севдалин Тодоров (58 кг) стигнаха до осминафиналите, но това трудно може да се нарече успех, тъй като двамата не взеха визи за олимпиадата и ще трябва да се борят на петте утешителни квалификации. Не стана ясно защо останалите ни трима състезатели бяха изпратени в Анкара, тъй като не успяха да минат дори предварителната фаза. Не помогна и това, че в екипа на националния отбор имаше специалист, натоварен да следи изявите на останалите състезатели и да изчислява кой е най-добрият вариант за преминаване в следващия кръг.
Резултатът от цялостното представяне е логичен резултат от факта, че години наред хората от свободния стил се криеха зад успехите на Валентин Йорданов и работата с останалите национали се занемари.
Електронният бизнес - следващият стадий от еволюцията на Интернет
За повечето хора глобалната мрежа Интернет все още си остава един екзотичен източник на забавление. Повечето потребители на дигиталната "паяжина" използват връзката си с милиони компютри по света, за да си побъбрят с някой анонимен събеседник от другата страна на земното кълбо, да посъзерцават незабравими моменти от интимния живот на Памела Андерсън и Томи Лий или пък да си източат някоя полезна програмка или игра. Друга, малко по-малка част от клиентите на мрежата я използват за значително по-полезни цели като например електронна поща или пък събиране на общодостъпна информация за нуждите на своята работа. Най-предприемчивите представители на световния бизнеселит обаче вече са наясно, че развитието на Интернет е на път да промени не само естеството на човешкото общуване, но и света на търговията и услугите.
Компютърни компании като "Хюлет Пакард" например вече правят първите стъпки към превръщането на Интернет от едно хаотично информационно пространство, където хората свободно обменят данни, в универсална среда за осъществяване на бизнесоперации и услуги. Мегакорпорацията се опитва да създаде ясни правила, по които да се развива електронният бизнес в глобалната компютърна мрежа. За целта "Хюлет Пакард" е разработила специален продукт, който е ориентиран изключително към създаването на Интернет-приложения, предназначени за осъществяването електронен бизнес. Неговото име е
Създаването на специализиран програмен език за електронните услуги вероятно ще увеличи скоростта на глобалната мрежа, тъй като бизнесприложенията в Интернет ще обменят доста по-компактни пакети от информация в сравнение с www-страниците, които използват протоколите HTTP и HTML или пък програмният език Java.
В момента базовият софтуерен модул и на e-speak се разпространява безплатно от "Хюлет Пакард" сред ключовите партньори на фирмата и производителите на Интернет-приложенията. До края на годината той трябва да бъде пуснат за масова употреба чрез Интернет. Дори и в момента съществуват локални мрежи, които функционират благодарение на e-speak. Най-сериозният пример в тази насока е може би комуникационната система на шведското правителство, която осъществява всички административни услуги благодарение на този продукт. E-speak позволява достъп до информационните масиви на повече от 100 шведски министерства, държавни агенции и местни органи на властта.
На практика част от електронните услуги могат да се осъществяват по един или друг начин и при
Цялата процедура обаче е твърде хаотична, времеемка и практически недостъпна за обикновения и технически непросветен потребител. Ако например планирате пътуване зад граница, първо трябва да посетите сайтовете на авиокомпаниите, които можете да използвате, след това на предпочитаните от вас хотели, ресторанти и т.н. В много случаи ще ви се наложи да отсявате измежду десетки, ако не и стотици страници в мрежата. Идеята на продукти като e-speak е да разтовари крайния потребител от тези задължения. Клиентът само ще декларира своите желания и финансови параметри, а електронните приложения автоматично ще обменят информация и ще класифицират офертите за различните услуги. Освен всичко друго доставчикът на електронната услуга ще може да следи и нейното изпълнение. Така например, ако използваният от вас полет закъснява, програмата автоматично ще коригира останалите параметри на услугата като превоз до хотела, резервация на стая, място в ресторанта и т.н.
Визията за бъдещето на електронните услуги е още по-смела. В общи линии потенциалният пазар на електронните услуги в общи линии е необятен. Дори в момента има някои доста авангардни хрумвания в тази сфера. Финландският клон на "Кока-Кола" например е сключил споразумение с местните оператори на клетъчни телефони, благодарение на което клиентите могат да си поръчват разхладителни напитки от автоматите само като наберат специалния индентификационен код на съответната машина. При тази операция цената на напитката автоматично се фиксира в сметката за мобилния телефон. В най-близко бъдеще се очаква автоматизацията на електронните услуги да достигне такива нива, че например портативни компютри да следят здравословното състояние на тежко болните и автоматично да викат линейка в случай на опасност за живота им. Производителите на коли пък планират компютрите да следят износването на отделните авточасти и автоматично да викат ремонтен екип, когато вероятността даденият компонент да се повреди стане твърде голяма... С течение на времето търговията и услугите чрез Интернет излизат извън сферата на чисто компютърния бранш. Доскоро единствено фирмите, които се занимаваха с продажби на хардуер и софтуер, използваха предимствата на този новозараждащ се бизнес. В крайна сметка обаче доста логично е точно те да станат пионерите на електронната търговия, тъй като всичките им клиенти са компютърни потребители. Последваха ги фирми като популярната Интернет-книжарница Amazon.com и порталните сайтове от типа на Yahoo!. Постепенно все повече от "конвенционалните" бизнессубекти се отварят към дигиталните технологии. Най-бързо адаптиращи се вероятно ще се окажат фирмите от финансово-кредитната система, на чиито плещи се пада най-тежката част от електронната търговия - подсигуряването на обезопасени парични преводи в Интернет-среда. В тази ситуация e-speak също вероятно ще се окаже едно изключително адекватно решение. Продуктът на "Хюлет Пакард" ще позволява електронните бизнесприложения да си общуват и през защитните системи от типа файъруол, които изолират локалните мрежи на корпорациите и финансовите институции от свободната Интернет-среда и по този начин ги защитават от хакерски посегателства. E-speak приложенията ще използват динамични портали в защитните системи файъруол, които автоматично ще се затварят, след като задачата е изпълнена... Всъщност обвързването на фирмите с електронните услуги не е въпрос на избор, а въпрос на оцеляване. Продукти като e-speak всъщност са само средството да се премине от стария бизнес-модел, където клиентът търси продукта към новия, където стоката и услугата сама открива потенциалния потребител. Сухата статистика сочи, че през последните пет години чрез Интернет са извършени финансови операции за 70 милиарда долара. Това обаче е нищо в сравнение с прогнозите за следващите пет години, според които посредством глобалната мрежа ще бъдат сключени сделки на стойност 2.7 трилиона долара. През 2003 г. Интернет-търговията ще има дял от 8-10% в цялата американска икономика. Аналитиците пресмятат, че за една минута ще се сключват сделки на стойност 2 милиона долара. Така че по всяка вероятност фирмите, които останат извън Инернет, постепенно ще отпаднат от пазара.
