Финансовият министър обяви, че увеличената осигурителна тежест за работещите в бюджетната сфера ще бъде компенсирана изцяло. "В предприятията с над 50% държавно участие ще предложим на работодателите да увеличат работната заплата, колкото могат", заяви Муравей Радев и допълни: "При частния сектор заплатите са по-ниски от фактическите работни заплати. Очакваме с новия размер на осигуровките да се получи натиск от работника към работодателя за увеличаване на работната заплата или за увеличаване на размера, върху който се плащат данъци. " Така и не стана ясно на какво са базирани неговите очаквания. Дори Агенцията за икономически анализи и прогнози, която е на подчинение на Муравей Радев, официално констатира, че "проблемът на осигурителната система е незаинтересованост на субектите, които внасят осигурителни вноски, да правят това". При тази ситуация не е ясно защо и как работещите ще "натискат" работодателите да увеличават размера, върху който се плащат данъци и осигуровки.
Муравей Радев вече нееднократно заяви, че няма да има и промени в данъчната политика, което означава, че в крайна сметка средата си остава същата - освен високо данъчноосигурително бреме се запазва и крайно неясната среда, в която данъчната администрация своеволно прилага законите (виж и стр. 8). Точно на проблемите около приложението на данъчните закони акцентира и Европейската комисия в излезлия през миналата седмица доклад за България.
Оттук насетне основният въпрос, свързан с ефективното бреме за бизнеса и гражданите, е каква ще е базата за начисляване на осигурителните (включително и здравните) вноски през следващата година. МВФ отдавна настоява за изравняване на базата, върху която се изчисляват данъците и вноските. Ако това стане, по всяка вероятност за база ще бъде използван облагаемият доход по Закона за облагане доходите на физическите лица, което означава максимално разширение на основата, върху която сe правят и осигурителните вноски. Социалният министър Нейков още преди седмици даде индикации, че се мисли именно в тази посока, обявявайки, че осигуровки ще се правят върху наеми, дивиденти и т.н. Единствената добра новина в този контекст е безапелационното отхвърляне от страна на МВФ на идеята на КНСБ за вдигане на минималната заплата до 100 хил. стари лева. Ако безумната идея на синдикалния лидер Желязко Христов бе приета, това рязко и автоматично би увеличило осигурителните вноски за огромен кръг от данъкоплатци и би стимулирало масовите съкращения.
Все още открит остава и въпросът какви ще са точните размери на самите вноски, макар неофициално да се твърди, че общият размер на осигурителната вноска ще остане 35.7%, колкото е и тази година, само ще се промени разпределението на тежестта между работодателя и наетия от него работник. Същото се отнася и за здравната осигуровка (сега 6%) и вноската за фонд ПКБ (сега 4%).
Въпреки тези недоизяснени въпроси в крайна сметка ефективното данъчноосигурително бреме в България (о)става неразумно високо, администрацията продължава да бъде по-скоро враг на бизнеса, а управляващите продължават да доубиват надеждите за нормализиране на средата. А най-логичното следствие от тази картинка е по-нататъшното посивяване на бизнеса, колкото и финансовият министър да отчита обратната тенденция.
За догодина се предвижда 4% рeален растеж на брутния вътрешен продукт (БВП), който да достигне 23.6 млрд. нови лева. Приходите в консолидирания бюджет са планирани в размер на 38% от БВП, а разходите - 39.5% от БВП. Бюджетният дефицит ще е 1.5% от БВП, или 355 млн. нови лева. Дефицитът в текущата сметка на платежния баланс за 2000 г. се очаква да бъде 4% от БВП при очаквани за тази година 5.5%. Инфлацията на потребителските цени в края на 2000 г. ще бъде 2.8%. Няма предвидени средства за преструктуриране на предприятията във връзка с тяхната приватизация. Според финансовия министър в бюджета е заложен резерв за неотложни и непредвидени разходи в размер на 1.3% от БВП, или около 307 млн. нови лева.
Макар все още да не е официално обявено, здравната реформа ще стартира ефективно от средата на 2000 г. вместо от началото на следващата година. "В понеделник на извънредно заседание правителството ще реши кога здравната каса да започне да плаща здравните услуги", обясни финансовият министър. Като основен проблем Юха Каконен изтъкна събираемостта на осигурителните вноски от частния сектор, на който се дължат едва 10% от приходите на Националния осигурителен институт. Фондът залага на създаването на единна агенция, която да събира отчисленията от заплатите и личните доходи. Вероятно в основата на агенцията ще е данъчната администрация, защото се смята, че тя има по-големи успехи в събираемостта от частния сектор, отколкото НОИ. С приемане на част от Данъчнопроцесуалния кодекс парламентът вече одобри създаването на агенцията за държавни вземания, която обаче ще събира само неплатените доброволно "публични държавни и общински вземания и други държавни вземания, посочени в закон". "Засега в проектокодекса не се предвижда обединение на данъчната и осигурителната администрация", заяви Дора Андреева, началник на Главно управление "Данъчна администрация".
* изчисленията са направени при презумпцията, че общата здравноосигурителна вноска през следващата година остане 6%, общата осигурителна вноска остане 35.7%, а вноската за ПКБ остане 4%
Накратко
Съветът на директорите на Банковата консолидационна компания ще определи през идващата седмица с кои от кандидат-купувачите на "Хебросбанк" да започне преговори. От изявленията на изпълнителния директор на БКК Петър Жотев стана ясно, че най-вероятно ще бъдат водени паралелни преговори с двама или трима от кандидатите, тъй като разликата в предложените от тях цени е малка. Според източници от банковите среди кандидати за "Хебросбанк" са компанията "Риджънт Пасифик груп", турската банка "Кентбанк", консорциум между "Общинска банка", "Българска холдингова компания" (бившия Българо-холандски приватизационен фонд), и холдинг "Света София" (също бивш приватизационен фонд), както и консорциум между Росексимбанк, холдинг "Доверие" и корпорация "Съединение".
Ася Аксентиева е новият председател на управителния съвет на застрахователната компания "Юпитер" на мястото на Александър Бурданов, реши извънредното общо събрание на акционерите на дружеството през изминалата седмица. От надзорния и управителния съвет на компанията са извадени съответно Ивайло Иванов и Меглена Иванова. На заседанието не е било взето решение за преобразуване на дружеството или прехвърляне на застрахователния му портфейл, съобщи г-жа Аксентиева. Преди две седмици Дирекцията за застрахователен надзор е одобрила тарифите на "Юпитер" за задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
Брутният външен дълг на страната в края на август е бил 9.553 млрд. долара. Това представлява 78.3% от брутния вътрешен продукт. В сравнение с края на първото тримесечие на тази година дългът е нараснал с около 90 млн. долара, показват данните на БНБ. В края на март той е бил 9.463 млрд. долара (77.6% от БВП). Увеличаването на общия размер на дълга се дължи на увеличаване на дългосрочните кредити с около 97 млн. долара от януари до края на август. В същото време краткосрочните задължения на страната са намалели с около 6 млн. долара. За първите осем месеца на годината България е направила плащания към кредиторите си за общо 711.4 млн. долара. Погашенията по главницата са били за 294.3 млн. долара, 417.1 млн. долара са били платените лихви.
Схемата за износ на пари е обслужвала контрабандни канали
Каналът за износ на валута, който беше разкрит миналата седмица, е захранвал контрабандни структури в страната, стана ясно седмица след разкритията. Аферата с износ на капитали за чужбина гръмна на 8 октомври, след като се разбра, че спецполицаи са обискирали три офиса на фирми в столицата. Ден след акцията си МВР обяви, че през канала за износ на валута са минали около 30 милиона долара за по-малко от година. Общо 19 човека бяха арестувани при операцията, но само срещу 6 от тях е било повдигнато обвинение по чл. 251 и 253 от Наказателния кодекс във връзка с чл. 308. Един от тях е бил освободен през седмицата. Шестимата са само служители във фирмата, а не собственици и е много вероятно, ако съдействат на следствието, да се превърнат в свидетели. В ареста на следствието са останали Сава Д., Сергей Д., Калин З., Виолета Г. и Мила С. Един от арестуваните, преди да започне работа във фирмата, организатор на канала, е бил дилър на "Сирбанк", преди да фалира. Собственици на финансовата къща "Портфолио", която се сочи като основен изпълнител на схемата, са доц. Стоян Стоянов, Емил Маринов и Евгени Тренчев. Осведомени твърдят, че последният сам се е явил през седмицата пред следователи, за да даде показания. В медиите се твърди, че основен организатор на схемата обаче е доц. Стоянов, бивш синдик на фалиралата "Балканбанк" и семеен приятел на подуправителката на БНБ и шеф на "Банков надзор" Емилия Миланова. Засега доц. Стоянов е само заподозрян, но е твърде възможно той да бъде привлечен като обвиняем и да бъде поискан арестът му, заявиха осведомени. Доц. Стоянов в момента се намирал на лечение във Военномедицинска академия.
Разплитането на аферата започва, когато миналия ноември от Столичната общинска банка сигнализирали в Националната служба за сигурност, че фирма превежда големи траншове пари в чужбина. Фирмата е "Божко 98" и неин едноличен собственик е Петър Божков Божков. Засечени са били два от преводите на фирмата, но тя се оказва фантом и не са събрани достатъчно доказателства за незаконния износ на валута. Шефът на НСС ген. Атанасов дори изпратил благодарствено писмо на Столичната общинска банка за сигнала, който е получил. При разследването на фирмата се оказало, че същият собственик е регистриран и във фирма "САТ 2", която имала чести контакти с финансовата къща "Портфолио". След това фирмата е била следена, засичани са нейни плащания по различните банки. В акцията са били включени Бюрото за оперативно издирване и службата за подслушване СОТИ на МВР. Така при близо десетмесечната разработка е била натрупана достатъчно информация. Реализацията на операцията е станала в клон на банка "Биохим" на 8 октомври, докато един от арестуваните е искал да осъществи превод от 576 000 нови лева. При обиските на офисите са иззети още 250 000 германски марки и 75 000 долара. Акцията е проведена при пълно съгласуване и координация на различни служби от МВР и финансовото министерство. Затова и двете министерства сега се хвалят взаимно. Работата обаче далеч не е свършена, тепърва предстои всички обвинения да бъдат доказани в съда, което изобщо не е лесно.
Дилърите са използвали две основни схеми. Първата е чрез фирмите фантоми. Парите в брой са се внасяли по сметките им в българските банки и оттам се превеждали направо в чужбина по договори за внос на стока. Някои от договорите са истински и по тях пристига стока, но на друго име, други са фиктивни. Тук разследването се затруднява, защото е много трудно да се намерят действащите играчи на тези фирми.
Другата схема е чрез финансовата къща "Портфолио". ФБК действа като посредник и получава комисиона за участието си. Клиентът дава на финансовата къща кешовите пари, а тя ги превежда на банковата сметка на офшорна фирма (в случая фирмата е Delkroft регистрирана на Каймановите острови, а банката е Централна източноевропейска банка в Будапеща, Унгария). Офшорната фирма ги превежда на друга фирма в друга банка, с която клиентът има вече реални отношения и си плаща стоката на доставчика. Проблемите идват основно от това, че парите са получени от нелегални продажби и не могат законно да бъдат изнесени. Това, че парите са изнесени навън, не ги прави чисти, защото те отново се завъртат по нелегален начин в контрабандна стока.
Оборотът обикновено е в брой, затова се налага използването на няколко посредници. Най-вероятно е дилърите да са купили чиновници на средно ниво в банките, които умишлено да си затварят очите. Банките се явяват пощенски кутии, през които само минават средствата. Подобни преводи на ден се правят десетки и стотици пъти.
Парите, които се въртят по схемата за износ, наистина идват от контрабандните канали. Засечените досега преводи показват един доста постоянен оборот, а изобщо не е ясно откога работи тази схема и други подобни на нея. Според осведомени източници от банковите среди преводи на въпросните 26 фирми са правени в най-различни банкови сметки в чужбина, включително в Китай и Сингапур. Обяснението на този факт е, че част от проверяваните фирми продават стока на търговския център "Илиянци" в София, друга част внасят суровини и т.н. Осведомени източници твърдят, че въпреки че бяха замесени имената на Мултигруп и СИК, между фирмите нямало известни фигури. Единственото по-известно име, ползвало услугите на "Портфолио", било на Николай Вузев, който навремето участваше в опитите за криминално прехвърляне на 2.5 милиона долара от сметките на фирма "Инсист" по проекта "Нева" в частна офшорна компания. Връзката към "Мулти" е участието на Николай Вузев в съвместна фирма с представителя на Мултигруп в Бургас Янчо Патриков. Вузев е близък до "Селена холдинг" и хората от АСП, които навремето бяха във властта и като такъв беше дори член на съвета на директорите на Нефтохим. Най-много преводи за чужбина имало от фантомната фирма "Ками - Камен Петров", а най-големи суми - от порядъка на 500 000 - 600 000 долара и повече, са минавали през ЦКБ. Бюрото за финансово разузнаване (БФР) е направило запитвания в чужди банки и е получило информация на кои чужди фирми са превеждани парите. Засега не е ясно дали тези фирми са реални или фантомни, но по-възможно е те да са си действащи.
Макар в медиите да се писа, че става въпрос за класическо пране на пари, това не е съвсем така. Всъщност схемата е обслужвала основно контрабандния внос на стоки и суровини у нас. Чрез нея фирмите вносители спестяват данъци, мита и акцизи, като представят занижени фактурни стойности на стоката пред митническите власти. Избягвайки данъчните сборове обаче, целият оборот на фирмите започва да се извършва "на черно" и в брой. За да могат да се внесат нови стоки и търговията да продължи, е нужно изнасянето на парите в чужбина, откъдето по сметка да се плати на чуждите доставчици. За да се изнесат парите, са се правили фалшиви договори за внос. Тази схема е известна на повечето финансови къщи и според банкери комисионата за изпълнението й е 1-3%. Така че печалбата далеч не е като баснословните 10-20% при прането на пари от наркотици, известно от филмите. Добре информирани източници твърдят, че операцията на МВР и Бюрото за финансово разузнаване е разкрила около 26 фирми, които са ползвали услугите за износа на валута на фирма "Портфолио". Хора от банките твърдят, че са получили списък на фирмите от БФР, в който се изисква информация за преводите по техни сметки. Подобни списъци са били изпратени във всички банки, през които са минали преводите - Нефтинвестбанк, ЦКБ, Биохим, МБТР, ING банк, Росексимбанк, ОББ, Пощенска банка, Юнионбанк, Евробанк.
АЕЦ между нас и Европа
Българските власти и еврокомисарите засега запазват стратегическите си различия
Конфликтът около съдбата на ядрените централи води началото си от 1992 г., когато на среща на върха на Г-7 в Мюнхен беше взето принципно решение за политиката на индустриално развитите държави по отношение на ядрената безопасност в страните в Централна и Източна Европа и бившия Съветски съюз. Основното в решението е финансовото подпомагане на спешни краткосрочни програми за подобряване на безопасността на ядрените реактори и стратегия за спирането им в средносрочен план. Ядрените реактори в региона са разделени на три основни групи и към тях се прилагат напълно различни подходи. За реакторите, изградени по западен проект (в Словения - един блок по проект на американската "Уестингхауз" и в Румъния - един реактор по проект на канадската КАНДУ) се прилага режим на наблюдение за съответствието на експлоатацията със съответните стандарти за безопасност чрез осигуряване на техническа помощ.
За реакторите по съветски проекти, които са в експлоатация или в процес на изграждане и могат да бъдат модернизирани, се предвижда изпълняване на цялостни програми за модернизиране в период от 7 до 10 години. В тази категория са АЕЦ "Дуковани" и АЕЦ "Темелин" в Чехия, АЕЦ "Пакш" в Унгария, АЕЦ "Бохунице" V-2 и АЕЦ "Моховце" в Словакия и българската АЕЦ "Козлодуй" за блоковете 5 и 6.
В третата категория са блоковете, които не подлежат на подобрения. Те трябва да бъдат спрени по съгласувани със съответните правителства графици при изпълняването на условия, които се уточняват със споразумения. В тази група влизат АЕЦ "Бохунице" V-1 в Словакия, АЕЦ "Игналина" в Литва и АЕЦ "Козлодуй" блоковете от 1 до 4. За тях евросъюзът осигурява средства, с които да се подобри безопасността до времето, когато трябва да бъдат затворени. С изпълняването на решението е натоварена Европейската банка за възстановяване и развитие. Към ЕБВР е създаден специален фонд за ядрена безопасност, в който участват 15 страни донори и Европейската комисия. Банката предлага на страните, които експлоатират опасни централи по руски проект, споразумения за безвъзмездна помощ за изпълняването на спешни краткосрочни мерки, които включват клаузи за спиране на реакторите в определен период от време.
През юни 1993 г. българското правителство сключва такова споразумение, с което на България се отпускат 24 млн. ЕКЮ безвъзмездна помощ за краткосрочни мерки по обезопасяване на блокове 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй". В споразумението се предвижда очакван срок на спиране на блокове 1 и 2 към 1 април 1997 г. и за блокове 3 и 4 през 1998 г. Споразумението предвижда през това време да се изпълнят редица условия за изпълнение на инвестиционни проекти, подготовка на енергийна стратегия, програма за енергийна ефективност и цялостен перспективен енергиен баланс на страната, който да осигури надеждното й електрозахранване.
В процеса на разглеждането на молбите за членство на страните от Централна и Източна Европа и "Програма 2000" през 1997 г. Европейската комисия потвърди позицията си по ядрената безопасност в контекста на преговорите за интеграция.
От средата на 1997 г. насам АЕЦ "Козлодуй" е постоянен обект на конфликти между евросъюза и правителството на България. Тогава изтече срокът за затваряне на първите два стари реактора на атомната централа, предвиден в споразумението между българското правителство и ЕБВР. Оказа се, че нито едно от условията в споразумението не е изпълнено - не е изградена или рехабилитирана нито една от мощностите, които трябва да заместят четирите блока, няма енергийна стратегия, няма ясни прогнози за електропотреблението през следващите години. Правителството прегърна най-лесната и в същото време най-атрактивна за електората тактика - обвини ЕС, че ни притиска да затворим централата и по този начин пречи на икономиката ни да стане конкурентна.
В началото на март тази година Костов направи прословутия си ход с ултимативното "изясняване" на отношенията на България с евросъюза. Да вземем агресивното искане за закриване на атомната централа. То ще разруши и тази конкурентоспособност, която е останала на българската икономика. Когато се настоява, без да има достатъчно средства, да бъдат извадени от строя атомни реактори и да бъдат затворени - без да има средства за рехабилитация, за справяне с ядрените отпадъци, за консервиране на реакторите. Едновременно да падне производството на електроенергия в България и какво ще остане от тази страна? И при това се иска, без да се гарантира безопасността. Кажете ми това ли е еволюцията на отношението към България? Това е продължаване на един безсмислен диктат спрямо страната", заяви Иван Костов в интервю пред "Ройтерс".
Никой не отбеляза неточностите в твърденията на премиера. За диктат не може да става и дума - преди години евросъюзът предложи финансовите споразумения и те са подписани доброволно от правителството на България. В Брюксел не възприемат лошия маниер: ново правителство - нов договор. Освен това въпреки записаните срокове в документа, Европейската комисия и донорите никога не са поставяли ултимативно въпроса за незабавно спиране на реакторите. Това, което поиска Европейският съюз през 1997 и в началото на тази година, е същото, което каза тези дни Романо Проди - властите в България да посочат приемливи срокове за спиране на реакторите и да се ангажират твърдо с тях.
Вярно е, че АЕЦ е важна за икономиката на България и за енергийната система. Не е вярно обаче, че без малките блокове ще останем на тъмно. Консумацията на електроенергия у нас силно намаля заради блокиралата индустрия и повишаването на цените и това ще продължава. В същото време през пролетта правителството и парламентът одобриха енергийна стратегия, която залага на непрекъснато повишаване на потреблението. За всички беше ясно, че целта на стратегията е да заблудим евросъюза с надутите прогнози, за да не ни безпокои за блоковете. "Доста странна позиция, защото в момента енергетиката работи с около половината от мощностите си и въпреки това покрива както вътрешните нужди, така и износа.
Вярно е, че АЕЦ "Козлодуй" като цяло ще претърпи финансови загуби от изваждането на четирите малки блока от експлоатация. Изпълняването на програмата за модернизация на 5 и 6 реактор ще мобилизира сериозни финансови ресурси и те ще се изплатят по-лесно, ако работят всичките блокове. Когато работят само двата хилядника, маржът между себестойността и определяните от държавата цени е по-малък, отколкото ако се включат и малките блокове. Не е вярно обаче, че това заплашва със срив цялата енергетика и икономиката. Ако се изключат първите два блока, дори ще се спестят средства, защото няма да се дават повече пари за модернизацията им (досега тя погълна около 100 млн. долара) и ще се натоварят централите в комплекса "Марица-изток", които работят с евтино местно гориво. През последните години "Марица-изток" изкуствено се задържа с ниско производство, за да се осигури повече работа за ядрените блокове. Това обезкуражава чуждите инвеститори, които подписаха договори с НЕК за рехабилитация на съществуващите мощности и изграждане на нови термоенергийни блокове в трите централи от комплекса "Марица-изток". Инвеститорите, които искат да се конкурират с фирми, а не с държавата.
Вярно е също така, че големият проблем е безопасното изваждане на реакторите от експлоатация и погребването им, защото за това са необходими много пари. За погребването на четирите реактора до "зелена поляна" са необходими около 1 млрд. долара, а в двата специализирани фонда почти няма пари. Не е вярно обаче, че този въпрос е неразрешим. Съгласието да спрем блоковете в разумен период от време може да стане база за преговори с евросъюза за финансиране на безопасното им погребване. Възможните източници на средства са Евроатом, програма ФАР, структурните фондове на ЕС и донори от Г-24. Този механизъм беше използван в Украйна и, доколкото е известно, евросъюзът е готов да го приложи и за нас.
НСИ отчете:
4.2% растеж на цените на производител за август
Цените на основните стоки и услуги са нараснали с 1.5% през септември, съобщи Националният статистически институт. С натрупването от началото на годината статистиката отчита 3.7% инфлация на потребителските цени. Тези данни, макар и междинни, дават основание да се прогнозира, че очакваната в последните прогнози на правителството и МВФ 1.8% годишна инфлация най-вероятно ще бъде надскочена чувствително. Показателно в случая е, че поскъпване се отчита в три поредни месеца. През първата половина на годината НСИ отчиташе непрекъснато спад в цените на потребителските стоки. За първи път инфлация беше регистрирана през юли - 3.2%. Тогава тя беше обяснена със скока в цените на горивата и поскъпването на долара спрямо еврото (лева). През август също беше отчетен ръст на инфлацията с 1%. Според статистиката сегашното поскъпване се дължи основно на хранителните продукти, които са скочили с 2% през септември.
През август цените на производител са нараснали с 4.2% спрямо предходния месец и с 6.1% спрямо август '98.
Данните на НСИ за пореден път потвърждават неблагоприятните тенденции в промишлеността. За периода януари-август приходите от продажби на промишлените предприятия са намалели с 13% в сравнение със същия период на миналата година. Значителен спад е регистриран в преработващата промишленост - 14.5%, и в добивната промишленост, където спадът е 14%. Растеж в сравнение със същия период на 1998 г. е отбелязан при продажбите на рафинирани нефтопродукти - 3.2%. Прави впечатление, че спадът на продажбите е главно за сметка на износа. От началото на годината той е спаднал с 21.4%, докато продажбите за вътрешния пазар са се свили далеч по-малко - 9.3%.
Отворете си очите за руските финанси
Ежедневно изплуват нови разкрития за движението на руски капитали през Bank of New York до многобройни сметки в други американски, европейски и офшорни банки. В Москва и Вашингтон обаче продължават да пазят пълно мълчание по темата. Безмълвни са дори шефовете на международните финансови институции, чиито пари се спрягат за изпрани в канала Русия - Bank of New York - офшорни банки.
Няма съмнение, че значителна част от руските 7.5 млрд. долара, филтрирани чрез компания "Бенекс", не са с криминален произход. В по-голямата си част това са пари на руски и чужди бизнесмени с дейност в Русия, които просто искат да плащат по-малко данъци на руското правителство. Не е етично, но в никакъв случай не е престъпление. Няма съмнение и че някаква част от тези пари са капитали на престъпни групировки и неправомерно използвана от властите в Русия финансова помощ от МВФ и Световната банка.
Преди няколко седмици президентът на Световната банка заяви, че не са налице доказателства за злоупотреба с парите на банката в Русия. Твърдение, шокирало много икономисти, включително и в Световната банка. Несъгласните незабавно дадоха за пример 600-те млн. долара, които банката отпусна на Русия през 1996 г. за модернизиране на силно остарелите въгледобивни мини в страната. Пари, чийто принос за въгледобивната промишленост е загадка дори за одиторския комитет на руската Дума.
Шефовете на Международния валутен фонд в действителност обвиниха (проява на някаква загриженост за парите си) централната банка на Русия в укриване на информация, имаща отношение към слуховете за прехвърляне на парите на фонда от централната банка през Bank of New York в офшорни банки. Ръководството на МВФ обаче пропусна да информира международната общност, че с парите на фонда висши служители на руската централна банка са закупили високодоходни дългови книжа на руското правителство, приходите от които са запазили за себе си.
Още един грях на централната банка на Русия се пази в тайна вече почти десетилетие. Практика е в Русия с парите на МВФ, предназначени за подкрепа на рублата, да бъдат рефинансирани избрани търговски банки, контролирани от близки до Кремъл кръгове.
Да кажем "не" на Русия не означава да изолираме тази държава от силните на деня и по този начин да я настроим срещу нас. Трябва да ни е ясно, че в Русия има хора, които могат да ни разберат. Хора като бившия министър на финансите Борис Фьодоров, който призова МВФ да прекрати финансовите инжекции за Русия с аргумента, че наливането на пари в страната му единствено подхранва лошите навици на управляващите. Друг е въпросът, че това са загубени за нас пари. Време е политиците ни да се запитат дали думичката "не" няма да се окаже по-ефективна в прокарването на желаните от тях реформи в Русия от винаги използваната досега за тази цел "да".
Ще оживеят ли ядрените призраци
Американският сенат отказа да ратифицира Договора за всеобща забрана на ядрените опити
Пълно унищожаване на противника - с този лозунг републиканците са на път да отровят и последните 15 месеца от президентския мандат на Бил Клинтън. Последните караници в Американския сенат представляват чудесен пример за това. Ратификацията на Договора за всеобща забрана на ядрените опити (CTBT), на пръв поглед достойно занимание за сенаторите, които не би трябвало да се противопоставят на подобна благородна задача, се превърна в обикновена партизанска борба. Републиканците очевидно постигнаха целта си и с отказа да ратифицират договора принудиха президента Клинтън да инкасира поредната унизителна политическа загуба.
Клинтън бе първият държавен глава, който подписа през 1996 г. договора за забрана на ядрените опити, а по-късно обяви, че ратификацията му ще бъде външнополитически триумф на неговата администрация. В интерес на националната сигурност или по-вероятно по редица партийни причини, сред които и приближаващите президентски избори републиканското мнозинство лиши Клинтън от тази възможност. Освен президента мнозинството в Сената разочарова и 80 на сто от американците, които подкрепят договора, предложен още в края на петдесетте години от републиканския президент Дуайт Айзенхауер.
Гласуването в Сената бе предшествано от горещи дебати за и против забраната на ядрените опити. Както винаги в такива случаи експертите бяха разделени в мнението си доколко спирането на ядрените тестове ще навреди на военната мощ на Америка. Републиканците обявиха, че спирането на опитите ще попречи на САЩ да развиват ефективността на ядрените си арсенали. Договорът е само парче хартия, чието изпълнение не може да бъде контролирано, обявиха още противниците на забраната. Експертите твърдят, че ако подземните тестове бъдат извършени на достатъчна дълбочина, доказването им става почти невъзможно. Според лидера на републиканците в Сената Трент Лот в документа има пагубни пукнатини точно защото е невъзможно да се установи дали страните по договора спазват задълженията си.
От техническа гледна точка тестовете са напълно излишни и няма да навредят на националната сигурност, защото американските военни разполагат с възможности за компютърни симулации на ядрени взривове, обявиха привържениците на СТВТ. В такъв случай забраната ще има ефект върху по-бедните страни, които нямат такива технологии.
Демократите и най-вече президентът настояваха, че договорът има предимно политическо и психологическо значение. Те подчертаваха, че отказът от ратификация ще навреди на международния авторитет на САЩ и ще изпрати деструктивно послание до всички онези държави, които развиват ядрени програми като Индия, Пакистан и Северна Корея. Превратът в Пакистан например съвсем нажежи обстановката и временно добави нови аргументи в полза на споразумението, въпреки че засега положението в една от най-новите ядрени сили остава спокойно.
Напразни усилия в обстановка на предизборна кампания. Мнозинството в Сената загърби предложението на Клинтън за компромисно отлагане на въпроса за след изборите и напук на демократите отказа да ратифицира договора.
Договорът за всеобща забрана на ядрените опити е подписан от 154 държави, но само 26 от 44-те ядрени сили са го ратифицирали. Като се има предвид, че неподписалите договора Индия и Пакистан и Русия и Китай, чиито парламенти още не са ратифицирали документа, изчакваха да видят какво ще измислят сенаторите, отзвукът на сенатските решения бе политическата последица, от която се опасяваше президентът Клинтън.
Както можеше да се очаква, Москва реагира емоционално. "Това решение заплашва цялата система от споразумения в областта на ядреното разоръжаване", каза говорителят на външното министерство Владимир Рахманин. По-интересно бе становището на Китай, който оповести, че въпреки всичко ще направи необходимото за ратификацията на споразумението. Индия пък обяви, че започва да търси обществен консенсус за подписване на договора. Веднага се появиха и анализи, че решението на Сената няма да повлияе на севернокорейските ядрени програми, които се регулират от други договори. Единствено шефът на НАТО Джордж Робъртсън оцени ситуацията правилно, като заяви, че е разочарован от сенаторите, но пък каза, че това е политическа стъпка и се надява тя да бъде ревизирана след президентските избори.
Малцина се притесняват, че отказът на Сената да одобри забраната на ядрените опити ще има някакъв друг ефект, по-различен от политическия. Всъщност извън политизацията дебатите в Сената не дадоха отговор на въпроса за бъдещето на американската отбранителна система. Много сенатори се впуснаха в апокалиптични картини за това какво ще се случи, ако договорът бъде приет или отхвърлен. Но дълги години експертите по национална сигурност продължаваха да спорят каква е крайната цел на отбранителните доктрини - дали да обезсърчават развитието и използването на ядрените оръжия, или да разполагат с най-модерните и ефикасни ядрени арсенали. През годините на Студената война една от основните цели на ядреното въоръжаване бе да се покаже на Съветския съюз, че всяко евентуално нападение ще получи съответния, също толкова унищожителен отговор. След падането на Берлинската стена обаче нещата се промениха. Сега мнозина са насочили поглед към по-бедните и именно затова по-агресивни държави, които се стремят на всяка цена да се сдобият с ядрено оръжие. Пресен пример бе предложен от Индия и Пакистан, които започнаха да се състезават в регионална ядрена надпревара.
В подкрепа на противната теза обаче се изказаха редица експерти, които твърдят, че договорът има по-скоро формални функции. "Никой не иска да прави ядрени тестове. Ядреното въоръжаване е отмиращ бизнес", казва Джереми Стоун, дългогодишен президент на Федерацията на американските учени. Според него САЩ са се придържали към мораториума за ядрените опити, без да ратифицират договора и сега едва ли някой ще тръгне да прави ядрени изпитания просто защото договорът не е ратифициран.
В случая с ратификацията на договора за ядрените опити въпросът е повече субективен - републиканците имаха възможност да унижат президента-демократ и я използваха изцяло. Както можеше да се очаква, президентът Клинтън не успя да убеди републиканците да отложат гласуването и така да оставят настрана един спорен въпрос, който се усложнява допълнително от предизборната обстановка. Клинтън нарече сенаторите, гласували против договора "безразсъдни партизани" и заяви, че въпреки всичко САЩ ще продължат да се придържат към мораториума на ядрените тестове.
Твърде спорно е обаче дали републиканските ходове няма да се окажат нож с две остриета, тъй като и демократите получиха своите политически козове. Решението на Сената е достатъчно непопулярно и със сигурност няма да бъде пропуснато в предстоящата президентска надпревара. Пример за това даде един от съпартийците на Трент Лот - Лорънс Корб, бивш помощник-министър на отбраната по времето на президента Рейгън.
"Републиканците трябва да се засрамят", каза Корб. Според него това вече не е вътрешнополитически въпрос. "Авторитетът ни да създаваме правилата в международната политическа система е напълно компрометиран", констатира републиканецът-ветеран.
Путин все повече се приближава към Кремъл
Военните успехи вдигнаха рейтинга на премиера
На излизане от Централната клинична болница, където прекара три дни заради грип, президентът Борис Елцин говори за футбол. "Центриране, фалцирана топка, че възможно ли е това", беше неговият коментар за гола на украинеца Андрей Шевченко, който попречи на Русия да се класира за европейското първенство. В момент, когато Русия е пред нова война с Чечения, част от ръководството й е обвинявано в корупция, а страната се готви за избори, едва ли футболът е темата, по която обществото иска да чуе мнението на своя държавен глава. Ако руснаците не бяха свикнали с нелогичните постъпки на своя президент и постоянните му болести, те биха го обвинили в безотговорност, сега те просто не му обърнаха внимание А и защо им е - те вече си имат истински герой. Човекът, който като шеф на Федералната служба за сигурност разполагаше с цяла година, за да подготви Русия и Москва за нападенията на чеченските ислямисти, но започна да действа активно едва когато Шамил Басаев и Хатаб навлязоха в Дагестан, а няколко жилищни блока станаха обект на мощни бомбени атентати. Това е премиерът Владимир Путин, чиято популярност през последните седмици расте не с дни, а с часове.
Ако военната операция в Чечения не съществуваше, тя трябваше да бъде измислена, за да може Путин да получи някакъв шанс да изпълни главното поръчение, което Елцин му постави - победа на президентските избори през юни следващата година. Изтласкването на муджахидините от Дагестан, залавянето на един от организаторите на операцията им - Надир Хачилаев, контролът над една трета от територията на Чечения помогнаха за един месец президентският рейтинг на Путин да подскочи от 2 на 14%. Официалният наследник на Елцин вече заема трета позиция сред потенциалните кандидат-президенти, отстъпвайки единствено на бившия премиер Евгений Примаков и лидера на комунистите Генадий Зюганов. Одобрението на дейността на премиера е още по-високо и според някои проучвания надхвърля 50%. За популярността на Путин допринасят неговите резки изказвания, които му изграждат образа на безкомпромисен и решителен политик, който не се страхува да поеме отговорността в критични моменти. Фактически той отне част от функциите на президента и започна лично да контролира силовите министерства, участващи в чеченската операция. Само че, за да може Путин да спечели президентските избори на вълната на военните успехи, те трябваше да дойдат през следващата пролет, за да може тяхната кулминация да съвпадне с първия тур. Сега върхът е достигнат осем месеца преди изборите, а премиерът е поставен пред неприятна дилема - ако продължи настъплението, както искат по-голямата част от руснаците и каквото е видимото му желание, неизбежно ще се увеличи броят на убитите руски войници, което не носи гласове. На премиера му остава надеждата, че руските войски ще продължат настъплението си със същото темпо и до началото на зимата ще контролират цялата територия на републиката, което ще го превърне в Покорителя на Чечения.
Сблъсъкът с Чечения измести вниманието от решаването на проблемите, с които руснаците трябва да се сблъскват всеки ден. А на този фронт новините не са толкова добри. Бюджетът за 2000 г. беше отклонен на първо четене от Държавната дума (долната камара на парламента) и ако не бъде приет до средата на декември, Русия отново ще започне новата година без основен финансов закон. Тристранната комисия, в която участват представители на двете камари на парламента и кабинета, реши, че брутният вътрешен продукт ще бъде с 250 милиарда рубли (4.9%) повече от предвидения в проекта на правителството, което ще позволи приходите и разходите да бъдат увеличени с 47.8 милиарда рубли (1.9 милиарда долара). Значителна част от допълнителните постъпления ще бъдат предоставени за армията. Това решение предизвика коментара на директора на Международния валутен фонд Мишел Камдесю, че МВФ няма да допусне кредитите му да бъдат използвани за финансиране на руската операция в Чечения. Отношенията между Москва и МВФ вече са достатъчно влошени, което доведе до отлагането на втория транш от 640 милиона долара, който трябваше да бъде преведен през септември. Причината на забавянето е скандалът около Bank of New York и милиардите руски долари, които са минали през нея. Наближава и крайният срок, който руската страна сама си определи на преговорите с Лондонския клуб - втори декември, когато трябва да бъдат осъществени поредните плащания по облигациите PRIN и IAN, в които е преобразуван съветският дълг към частните кредитори.
Военните действия в Чечения, състоянието на икономиката и политическите възгледи на премиера (засега не особено ясни) ще повлияят на решението на избирателите. "Путин е уволнен", обяви на първата си страница вестник "Сегодня", подкрепящ блока "Отечество - Цялата Русия" и лидерите му Примаков и Юрий Лужков. Според изданието думите на заместник-началника на президентската администрация Игор Шабдурасулов, че "все още не е е определен кандидатът на Кремъл", означават, че премиерът започва да губи доверието на президентството и е "уволнен" от поста наследник на Елцин. Разчитайки на политическата ревност на президента, медиите от групата на олигарха Владимир Гусински, към която спада и "Сегодня", раздухват високия рейтинг на Путин с надеждата, че Елцин наистина ще подпише оставката му.
Докато не приключи кампанията в Чечения, премиерът е недосегаем, а поведението му по мирните въпроси засега не дава основание на президентското обкръжение да бъде недоволно. Неутралитетът на Путин при смяната на президента на "Транснефт" Дмитрий Савелиев беше удобен за Семейството, което получи контрол върху руските нефтопроводи. Покрай скандала стана известен още един член на най-близкия президентски кръг - Александър Мамут. Според издавания в Интернет вестник "Газета.ру" той влиза в т.нар. първи кръг заедно с президентската дъщеря Татяна Дяченко, бившия началник на администрацията му Валентин Юмашев и бизнесмена Роман Абрамович. Мамут е икономически съветник на сегашния шеф на президентската канцелария Александър Волошин, а интересите му са в банките "МДМ банк" и "Собинбанк", която се подозира в пране на пари чрез Bank of New York. "Газета.ру" твърди, че чрез бившия генерал от КГБ Владимир Макаров, ръководител на отдел "Кадри" в президентството, Мамут влияе върху всички важни назначения в Русия. Ако това е вярно, избирането на Путин не е минало без неговото участие.
Лорд Робъртсън започва реформите в НАТО
Новият шеф на Североатлантическия пакт обещава да изглади противоречията между Европа и Америка
"Не мога да си представя по-добро време за начало на тази работа. НАТО е в прекрасна форма", каза новият шеф на алианса Джордж Робъртсън, след като прекрачи прага на кабинета си в Брюксел.
Бившият британски министър на отбраната зае мястото на Хавиер Солана в доста интересен момент, както гласи китайският евфемизъм за тежки и трудни времена. Истина е, че косовската криза и последвалите бомбардировки на НАТО в Югославия отличиха лорд Робъртсън като най-подходящия кандидат за този пост, но в същото време промениха международния имидж и ролята на пакта. Робъртсън обеща, че ще се погрижи НАТО да не изглежда като световен полицай, въпреки че в Косово пактът се вживя в тази роля.
По принцип Москва никога не се е славила с топли отношения с алианса, но след операцията в Югославия отношенията между алианса и Русия охладняха до точката на замръзването. С края на кризата последва затопляне, но много далеч от демонстрираното желание за нещо повече от един руски батальон в Косово. Робъртсън се зарече топлите връзки с Русия да бъдат възстановени приоритетно.
Интервенцията срещу Милошевич едва не стана причина за разрив между съюзниците от НАТО. Плановете и споровете дали да има сухопътна операция в Косово замалко не противопоставиха "ястребите" и "гълъбите" в пакта, т.е. прочутото единство, залегнало в Северноатлантическия договор, бе разклатено. На всичкото отгоре европейските партньори започнаха да претендират за по-голяма независимост в решаване на европейските дела и се заеха да изграждат европейска система за сигурност. САЩ реагираха сдържано и подозрително. По време на войната Вашингтон изразходва основната част от силите и средствата за бомбардировките и след края й заяви, че европейците трябва сами да се оправят нататък. Отново проговори прословутият комплекс от американски жизнени интереси и традиционен изолационизъм. Съюзниците отсам океана отговориха с друга традиционна нагласа - европоцентризъм. Заместник държавният секретар на САЩ Строуб Талбот изрази опасения, че изграждането на европейска отбранителна система може да разцепи НАТО. За Робъртсън тези страхове са израз на нещо подобно на шизофрения - през цялото време Америка подтиква Европа сама да се грижи за сигурността си, а когато това стане факт, американците стават подозрителни. Затова Джордж Робъртсън се закани, че ще хвърли мост над противоречията и ще изглади всички трансатлантически търкания.
"Топприоритет на НАТО ще бъде повишаването на европейските отбранителни способности", каза лорд Робъртсън. Той имаше предвид точно онези моменти след последната война на Стария континент, когато се оказа, че за да пратят умиротворителни контингенти в Косово, европейските държави трябваше да отделят по 2 на сто от личния състав на армиите си. Това се оказа пределното число, което генералните щабове можеха да си позволят. Тогава Робъртсън обясни, че планира да обогати европейските арсенали с прецизно насочвани оръжия, показали ефективността си на територията на Югославия, и да повиши мобилните способности на армиите, които ще могат да достигат за минимално време до отдалечени и кризисни точки.
Верен на пестеливите шотландски традиции, Робъртсън отсече: "Ще харчим много по-малко, но значително по-разумно. Тук, в Европа, отделяме около две трети от средствата, които САЩ харчат за военни цели. Това са огромни суми. Но ние не можем да се похвалим и с една трета от военните възможности на американците", каза лордът с призив, ако не се увеличават военните бюджети, то поне да не бъдат намалявани.
И не на последно място новият шеф на НАТО обеща, че ще направи всичко, което е по силите му, за да има траен мир в Косово, респективно на Балканите. Естествено Робъртсън подчерта, че опазването на мира ще бъде много по-трудно от воденето на една война например, но това според него е част от миротворческите задължения на един военен ръководител. "Разбира се, че има насилие в Косово, но честно казано, положението там е далеч по-добро, отколкото беше. Смущаващо е, че насилието продължава, но пък не е толкова лошо, колкото някои предричаха", призна Робъртсън, съзнавайки, че може да бъде обвинен в нездравословен прагматизъм.
Казват, че на бившия британски военен министър може да се разчита. Именно затова премиерът Тони Блеър остана толкова доволен от избора му, а президентът Клинтън подкрепи изцяло неговата кандидатура. Британският премиер заяви, че Робъртсън притежава "точната комбинация от опит в областта на отбраната, съчетана с политически и дипломатически умения". Освен с редовните си пресконференции по време на бомбардировките в Югославия Робъртсън стана популярен заради твърдата си и дори крайна позиция, решителност и самообладание. Някои го обвиняват в прекомерни пристрастия към Америка, но пък други признават, че той беше един от най-европейски ориентираните министри в кабинета на Блеър.
Истина е, че на външен вид лорд Робъртсън не е особено привлекателен и че опонентите му го наричат стиснат и хитър шотландец. Но малцина отричат способностите му на политик и дипломат - поприще, което също не му е чуждо. Също така е истина, че лорд Робъртсън пое управлението на най-голямата военна машина в едно твърде интересно време.
"ЛУКойл" купи Нефтохим за 81 млн. долара в брой
Държавата ще отпише 170 млн. долара дългосрочен дълг на рафинерията
Две години след началото на мандата си и седмица преди местните избори правителството сключи най-значимата приватизационна сделка в България досега. "ЛУКойл петрол", дъщерно дружество на "ЛУКойл Европа", купи 58% от капитала на Нефтохим. Цената на сделката по договор е 101 млн. долара, от които в държавния бюджет реално ще влязат 81 млн. долара. Останалите 20 млн. долара, макар и включени в цената, на практика остават в разпореждане на "ЛУКойл" по специална доверителна сметка. Тя ще се употребява за покриване на скрити задължения на рафинерията към държавата и на загуби от междинния период (т.е. по време на приватизационната процедура). Купувачът освен това се задължава да инвестира в рафинерията 268 млн. долара за модернизиране на оборудването през следващите пет години и поне 140 млн. долара под формата на нефтено находище в Западен Сибир с годишен добив от 700 хил. тона нефт. Находището се очаква да влезе в капитала на Нефтохим като апортна вноска.
По договорена цена продажбата на Нефтохим формално се нарежда на второ място в приватизационната класация след сделката за "Соди - Девня", която беше за 160 млн. долара. Сделката за рафинерията обаче (без да се смята очакваната продажба на БТК) фактически е най-голямата заради изключителната значимост на Нефтохим в българската икономика. Тя освен това е на първо място по формалния показател обещани инвестиции.
Според приватизационния договор купувачът поема признатите дългове на рафинерията към държавата (под формата на стар дълг към бившия Държавен фонд за реконструкция и развитие в размер на 30.5 млн. долара и като неплатени данъци и мита - 420 млн. нови лева), към Националния осигурителен институт - 6.5 млн. нови лева, и към доставчици и банки кредиторки - в неустановен размер. Държавата от своя страна ще отпише дълга на бургаската рафинерия по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК). По думите на Захари Желязков, директор на Агенцията за приватизация, пред "Капитал" дългът по ЗУНК (главницата заедно с лихвите) е общо 172 млн. долара, а по настояща стойност - около 125 млн. долара. Други правителствени източници неофициално оценяват ЗУНК-задължението на 160 млн. долара.
Дългосрочният дълг ще бъде отписан според промяната в закона за приватизацията от февруари т.г., с която правителството получи правото да опрощава дългове по ЗУНК. Поправката за пръв път ще бъде приложена по сделката за Нефтохим. На практика ЗУНК-задължения се опрощават от месеци по значими сделки като продажбите на "Кремиковци" и ДЗУ. Схемата обаче беше подаряване на бюджетни пари (от т.нар. фонд за покриване на разходите за структурна реформа) на приватизираното предприятие в размер, равен на дълга.
Държавният контрол над рафинерията е гарантиран чрез т.нар. златна акция. Това означава право на държавата да налага вето върху решения на директорския борд и акционерите на Нефтохим, които противоречат на нейните интереси или могат да бъдат пагубни за съществуването на рафинерията. Златната акция е равносилна на пакет от 34% (тоест над една трета) от капитала, който се нарича "блокираща квота" в корпоративното управление. При бургаската рафинерия златната акция ще дава право на държавата да спира решения за ликвидация или преобразуване на Нефтохим, за вливането му в друго дружество, за прекратяване или съществено намаляване на преработката на горива и пр. Според запознати обаче най-съществената причина държавата да поиска златна акция е, за да си запази контрола над продуктопровода от Бургас до Ихтиман и над пристанищния терминал за нефтопродукти. Те влизат в активите на Нефтохим, но целта е държавата също да има право да ги ползва. Златната акция ще й дава право да наложи вето над евентуален отказ на бургаската рафинерия да й предостави при необходимост продуктопровода и пристанищните съоръжения.
Златната акция беше (и вероятно все още) е вариант, който не се харесваше на купувача. "Защо й е на държавата да контролира Нефтохим чрез златна акция, когато има много други възможности за контрол", заяви три седмици преди подписването на сделката Владислав Баженов, вицепрезидент на "ЛУКойл". Че е имало спорове заради държавния контрол личи и от успокоителните изказвания на Захари Желязков в смисъл, че златната акция може и никога да не се използва.
Накратко
Агенцията за приватизация определи "Фолбек - България" АД за купувач, с който ще се водят преговорите за закупуване на производство "Капролактам", обособена част от "Агробиохим" - Стара Загора. Срокът за сключване на договора е до 7 ноември. За друга обособена част от старозагорското дружество - "Технически въглероден двуокис, газообразен кислород и азот", Агенцията за приватизация определи за ексклузивен купувач "Сгъстени и втечнени газове" - Стара Загора.
Агенцията за приватизация подписа договор за продажбата на 10.6% от капитала на "Подем" АД - Габрово. Купувач на миноритарния пакет е работническо-мениджърското дружество "Подем - 21". Цената на пакета е 770 070 нови лева, платими разсрочено за период от 10 години. "Подем" произвежда въжени електротелфери, моторедуктори, чугунени отливки и др. Министерството на търговията и туризма подписа договора за продажба на хотел "Ропотамо", обособена част от "Слънчев бряг". Купувач е бургаската фирма "Булкар" ЕООД, а цената на сделката е 650 хил. долара. ЕТ "Дили енд Минко Вълчев" - с. Ахелой, стана собственик на складова база (блок А) в "Слънчев бряг" срещу цена от 92 хил. долара.
"Петрол" АД вече е собственик на мотелите "Божур", "Изток" и "Ихтиман" (обособени части от "Сердиком" - София). Цените на трите мотела са съответно 435 хил. долара, 195 хил. долара и 375 хил. долара. Друга обособена част от "Сердиком" - бар "Астория", стана собственост на МК "Ялта" - София, срещу цена от 325 хил. долара.
Министерството на търговията и туризма подписа договора за продажба на 80% от капитала на "Интерхотел Поморие" ЕАД. Купувач на поморийското дружество е кооперация "Бензиком" - София, а цената на сделката е 432 хил. долара. Министерството сключи и договор за "Стоково тържище Север" ЕООД - Велико Търново. Купувач на 70% от капитала на тържището е "Транс комерс"АД - В.Търново, а цената на сделката е 750 хил. долара. Нова база за вторични суровини в Свищов, обособена част от "Вторични суровини" ЕООД - Горна Оряховица, стана собственост на ЕТ "Бистра Стилянова - Бети мокс" - София, при цена на сделката 33 500 нови лева, платими в деня на сключване на сделката. Магазин 69 в село Рударци, обособена част от "Булгарплод" ЕООД - Перник, стана собственост на Нели Сим. Христова от Перник при цена на сделката 13 236 долара.
Комисията по ценните книжа одобри проспектите за публично предлагане на акции от "Оловно-цинков комплекс" AД - Кърджали, "Кариери" АД - Пловдив, и "Перелик" АД - Смолян. Емисията на ОЦК е в размер на 1.893 млн. лв. Дружеството произвежда и търгува с олово, цинк и химични продукти. Публично ще се търгува и цялата емисия (78 668 акции с номинал един лев) на Перелик АД - Смолян. Размерът на емисията на "Кариери" АД е 100 418 лв. Предлагат на търг фалиралите банки
Синдици: Оценките на активите са нереално ниски
До няколко дни във вестниците ще започнат да се появяват обяви за продажба на фалирали банки. Съгласно последните изменения в Закона за банките синдиците на затворените институции трябва да обявят публични търгове за техните активи като цяло. Досега се чакаше избраните от БНБ одитори да изготвят пазарни оценки на това, което е останало от фалиралите банки.
"Оценките са готови и в началото на следващата седмица, най-вероятно в понеделник, БНБ ще изпрати писма до синдиците на десет от затворените институции", съобщиха от управление "Банков надзор". За публична продан ще бъдат предложени Балканбанк, ТСБанк, Агробизнесбанк, ТБ "Славяни", МБИР, Елитбанк, Бизнесбанка, ЧЗИБ, Банка за земеделски кредит и Добруджанска банка. Допълнително забавяне ще се наложи само при Първа частна банка, тъй като одиторите от "Делойт и Туш, дипломирани експерт-счетоводители" са поискали повече време за работа по оценката.
"От всички фалирали банки ПЧБ е най-голяма по активи и по брой на отпуснати кредити и затова забавянето е разбираемо. Не може да се оценят толкова много сгради, без да се обходят. Много по-лесно е в банки като МБИР, където всичко е събрано в една стая", коментира източник от БНБ.
До края на миналата седмица от централната банка отказваха да съобщят оценките на банките, макар че те така или иначе ще станат публично известни до няколко дни. По закон синдикът е длъжен да обяви търг в седемдневен срок от получаването на оценката. Ако в продължение на един месец никой не плати исканата минимална цена, активите на банката ще попаднат в ръцете на някой от нейните кредитори. При повечето банки това ще бъде бюджетът, който преди три години изплати напълно влоговете на гражданите. Проблем ще възникне само там, където вземанията на държавата са по-малко от активите на банката. Такъв е случаят с Добруджанска банка, която е оценена на около 12 млн. лева, а вземанията на държавата са за около 7.2 млн. лева. Засега не е ясно как ще се процедира в случая и кой ще продава останалите активи - държавата или синдиците. В случая с добричката институция ще има и други проблеми. Част от обезпеченията по отпуснати в миналото лоши кредити са няколко атрактивни зърнобази. Те са ипотекирани в полза на банката, но и досега тя не е влязла във владение. Въпросът е дали в оценката те ще бъдат записани като собственост на банката или като нейни вземания, коментират източници от банковите среди.
През седмицата синдици на някои от затворените банки коментираха, че изготвените оценки са нереално ниски. "Причината е в оценката на вземанията по отпускани в миналото кредити. Те са оценени като чиста загуба от банките и са 100% провизирани. По този начин в счетоводните разчети на одиторите тези вземания са оценени като нула. Фактически обаче това са скрити активи и ако се продаде вземането, банката ще получи извънреден приход от реинтегрирани провизии", обясни синдик на една от големите банки. Негови колеги също коментираха, че "най-интересното в тези банки са техните вземания", и допълниха, че по тази причина на предстоящите търгове може и да се появят кандидат-купувачи.
Ако държавата придобие активите на фалиралите банки, то ще бъде възложено за управление на новата Агенцията за държавни вземания. Агенцията ще продава сградите и останалото имущество и ще привежда приходите от тях на бюджета. Тя ще се занимава и със събирането на лошите кредити на банките, обясниха от Министерството на финансите.
Нови правила за големите кредити и провизиите на банките
БНБ подготвя изменения в две от действащите наредби - за големите кредити (Наредба No7) и за провизиите на банките (Наредба No9). Новите документи вече са били обсъждани в управителния съвет на централната банка и предстои скоро да бъдат приети окончателно.
Досегашната Наредба No7 ще разшири обхвата си и вече ще налага ограничения не само върху големите кредити, но и върху останалите експозиции, които водят до риск за банката (покупка на акции, дялови участия в търговски дружества, облигации, сметки в други банки и др.). Целта е да бъде ограничена загубата, която банката може да понесе в резултат на прекалена концентрация на рискови експозиции към един клиент или свързани лица, обясниха от БНБ.
Както предвижда и новият Закон за банките, експозицията се счита за голяма, когато надвишава 10% от собствения капитал на банката (в сегашната Наредба No7 голям кредит е този, който надхвърля 15% от капитала на банката). Решение за откриване на голяма експозиция към един клиент ще се взема само от управителния съвет на банката. За експозицията, която надхвърля 15% от капитала на банката, ще се изисква единодушно решение на управителния съвет. В наредбата изрично е записано, че това решение трябва да бъде взето преди възникване на самата експозиция. В сегашната Наредба No7 няма подобен текст, което отваря вратичка за нарушаване на изискванията, коментираха от централната банка.
Остават в сила ограниченията експозицията към едно или свързани лица да не надвишава 25% от собствения капитал на банката. Общият размер на всички формирани големи експозиции не може да надвишава осем пъти капитала на банката. При открити нарушения БНБ ще определя срок, в който те трябва да бъдат отстранени. Ако това не стане, БНБ може да поиска увеличаване на капитала на банката.
Новата Наредба No9 дава по-голяма свобода на банкерите при оценката на риска по отпусканите кредити. Както и досега, кредитите ще се класифицират в пет групи според степента на риск. Банките обаче няма да бъдат длъжни да заделят по тях максималните в момента провизии. Те ще могат да провизират и при по-малък процент, но до определени в наредбата граници - до 3% от нетната стойност на експозицията (когато кредитът е редовен), от 15% до 25% (за кредити под наблюдение), от 30% до 50% (за нередовни), от 50% до 75% (за съмнителни) и на 100% (когато кредитът е класифициран като загуба).
Държавата ще плаща за миналите замърсявания
Като бивш собственик на предприятията държавата е отговорна за причинените екологични замърсявания и ще поеме финансирането на тяхното отстраняване. Това ще става със специално заделени средства в държавния бюджет за дадената година, както и с пари от Националния фонд за опазване на околната среда и Националния доверителен екофонд. Редът, по който ще става това, е определен в приетата от Министерския съвет Наредба за условията и реда за определяне на отговорността на държавата за екологични щети в предприятия в процес на приватизация. Документът ще се прилага при продажбата на предприятия с участие от най-малко 50%, както и единствено за сделки, сключени след 1 февруари 1999 г. В информационните меморандуми за приватизацията на дадено предприятие трябва да има информация за екологичното състояние на обекта. Това предполага изготвянето на екологична оценка на миналите щети, настъпили вследствие минали действия или бездействия на държавата. Оценката задължително съдържа програма за премахване на установените щети. Предвижда се при приватизационните сделки да бъде сключвано и "изпълнително споразумение", което се съгласува между министъра на околната среда и водите, министъра на финансите и купувача на предприятието. То ще съдържа реда за финансиране на миналите щети, включващ максимален размер на разходите за отстраняване на щетите и тяхното разпределение, както и обхвата на работите и техния график.
Единият от начините на финансиране на екологичното почистване е по линията на заем от 50 млн. долара от Световната банка, договорен от българското правителство през април. Банката е одобрила списък от 13 предприятия, които ще имат приоритет при финансирането. Екологичните оценки на 10 от дружествата ще бъдат извършени със средства по програмата САРА на Европейския съюз, а за останалите три - "Кремиковци", Нефтохим и "Асарел - Медет" - оценките се изготвят или вече са изготвени от международните посредници по приватизационните сделки. Експерти от банката са оценили приблизително и бюджетните разходи за отстраняване на минали щети на няколко предприятия: "Кремиковци" - 15 млн. долара, Нефтохим - 30 млн. долара, "Асарел - Медет" - 7 млн. долара, Агрополихим - 10 млн. долара и по 5 млн. за ОЦК - Кърджали, и КЦМ - Пловдив. Все пак разходите ще зависят от точните екологични оценки и инвестициите на новите собственици. Съществен е и фактът, че средствата от СБ ще се отпускат на три транша, ако държавата изпълни предварително поставени условия - напредък в приватизацията в химическата и нефтопреработвателната промишленост, както и въвеждане на международно приетите екологични стандарти.
"Юнион миниер" и "Италчименте" учредяват смесени дружества с "Пристанище Варна"
Получаването на концесия е целта на учредяването
Белгийската "Юнион миниер" и собственикът на "Девня цимент", италианската "Италчименте груп", ще учредят смесени дружества с "Пристанище Варна" ЕАД до няколко седмици, съобщи изпълнителният директор на варненския порт Стоян Щумпф. В двете новоучредени дружества чуждите инвеститори ще бъдат собственици на 75% от капитала, а "Пристанище Варна" срещу предоставянето на земя ще придобие останалите 25%. Де факто "Юнион миниер" заедно с немската "Ойлтанкинг" (Oiltanking GmbH Hamburg) ще построят терминал за течни товари, срещу което ще получат концесия за ползване на кея. Аналогичен е и проектът на собственика на "Девня цимент" - "Италчименте". Италианците ще изградят поточна линия от 7.5 км за транспортиране и товарене на цимент, която ще свързва девненския завод и пристанището. Чрез пристанищния терминал на "Италчименте" ще се изнася цимент и клинкел. Размерът на първоначалната инвестиция от страна на собственика на "Девня цимент" още не е уточнен, но общо ще бъдат вложени 13 млн. долара.
Терминалът на "Юнион миниер" и "Ойлтанкинг" ще струва общо 80 млн. марки, като първоначалната инвестиция ще е в размер на 13 млн. марки. Вече има учредено смесено дружество "Ойлтанкинг - България" АД, в което капиталът е разпределен поравно между белгийците и немците. Проектът за порт Варна е поредната инвестиция на "Юнион миниер" в страната - след придобиването на мажоритарни пакети от МДК - Пирдоп, и Агрополихим - Девня, финансовата подкрепа на РМД в "Елаците мед" и евентуално сделката за основното производство на Агробиохим.
Идеята за смесените дружества е била обсъждана още от миналата година, но скорошното приемане на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата, на който предстои второ четене в парламента, е ускорило проектите, коментираха от ръководството на пристанището. В момента дейността на пристанищата не е регламентирана от специален закон и няма законова разпоредба, която да забранява създаването на такива смесени дружества. Според законопроекта обаче сградите, съоръженията и земята в пристанищата ще са публична държавна собственост. Изпреварващото учредяване на смесените дружества преди влизането в сила на новия закон ще даде и автоматично право на концесия. Правителството вече създаде междуведомствена група, която да подкрепя институционално проекта на "Юнион миниер". От пристанището съобщиха, че и "Италчименте" са тръгнали по стъпките на белгийците и ще търсят правителствена подкрепа.
За учредяване на смесени дружества с пристанището са водени разговори и със "Солвей - Соди" и собственика на русенския винпром американската "Сийборд" (за зърнен терминал), но там преговорите не са толкова напреднали. От порта очакват писмо за намерение от "Солвей", в което детайлно да бъде описан проектът на белгийската компания - какво, къде и кога планират да бъде построено. В момента девненският химически завод ползва стара поточна линия, която има три собственика - "Солвей - Соди", пристанището и "Химко" - Враца.
"В началото ще бъдат учредени смесени дружества за най-печелившите кейове, каквито са тези на пристанище Варна запад (разположено непосредствено до Девня)", коментираха от варненския порт. Предстои и изграждане на зърнен, контейнерен и ро-ро терминал в района на Аспаруховия мост, но строежът им изисква значително повече средства и увеличен товаропоток, затова изграждането им е по-отдалечено във времето.
"Пристанище Варна" преди 10 години е обслужвало предимно товаропотокът от и към страните от бившия СССР, като товарооборотът е бил около 10 млн. тона годишно. Сега обработваните товари са намалели два пъти. Освен занижения трафик, проблем са и остарелите съоръжения на пристанището. Проектите с "Юнион миниер" и "Италчименте" са първите реални действия за привличане на инвестиции в български пристанища.
Общи събрания
Новият шеф на "Химко" представя неизвестни интереси
На общото си събрание на 10 октомври акционерите на "Химко" - Враца, избраха нов седемчленен надзорен съвет, който трябваше да отрази влизането на новия собственик, американската фирма "Ай Би И транс ъф Ню Йорк". Шеф на надзора стана Игор Макаров, представен като президент на руската газова компания "Итера груп". С нея купувачът на врачанския завод от няколко месеца преговаря за доставки на газ на преференциални цени за "Химко". Затова влизането на Макаров като шеф на надзора беше изтълкувано в деловите среди като гаранция, че "Итера" се ангажира с бъдещето на завода.
Дни след общото събрание на "Химко" обаче изтече неофициалната информация, че Макаров отскоро не е президент на "Итера". В Интернет- страницата на руската компания Макаров продължава да фигурира като шеф. В московския офис на "Итера дивелъпмънт", дъщерна на "Итера груп", не знаеха дали има смяна на Макаров. Постът на Макаров е от значение, доколкото показва дали наистина "Итера" има намерения за общ бизнес с "Химко", или назначаването му за шеф на надзора е в рамките на интересите на кръг от частни лица.
Дори Макаров да продължава да бъде шеф на "Итера", засега няма как да се доставя евтин газ за "Химко". За да се случи това, би трябвало да се либерализира вносът на газ, като се разбие монополът на Булгаргаз (в противоречие със сегашното българско законодателство), по един или друг начин се заобиколят посредниците "Газекспорт" и "Топенерджи" и се промени междуправителственото споразумение между България и Русия. Тези вероятности имат шанс да се осъществят само ако ги иска "Газпром". "Итера" обаче, макар да е основната експортна фирма на "Газпром" за страните от ОНД, не е в структурата на газовия гигант и дори напоследък се представя като негов конкурент (според интервюта на Макаров пред руски медии).
Другите членове на новия надзорен съвет на "Химко" са Алекс Ровт и Имре Пак, висши шефове в групата Ай Би И, Юрий Литвиненко, вицепрезидент на дружеството купувач, както и Олег Ковальов, Димитър Дацов и зам.-министърът на промишлеността Стефан Ставрев. Смятаният за близък до СИК Мартин Макариев, който след приватизацията на "Химко" участваше в ръководството на завода, изненадващо не влиза нито в надзора, нито в управителния съвет на комбината. Според запознати той в последния момент бил сменен като член на надзора от Димитър Дацов.
Компанията е основана през 1992 г. Тя е започнала бизнеса си с доставки на газ за Украйна и в момента доставя около една трета от руския газ в Украйна като посредник на "Газпром". "Итера" доставя руски газ също в Армения, Беларус, Грузия. В Русия "Итера" по слухове се води близка до "Газпром" и дори част от структурата на газовия гигант. През лятото "Итера" дори беше обвинена, че "Газпром" я използва да доставя неизяснени количества газ в други страни, да намалява своята печалба и да спестява данъци. В момента в "Итера груп" и всички нейни дъщерни фирми тече данъчна проверка. Наскоро според изявления на Макаров "ПрайсуотърхаузКупърс" е направила проверка в "Газпром" и е установила, че всички нейни договори с "Итера" са икономически изгодни и не може да става дума за скриване на печалба. Отскоро "Итера" е започнала да експлоатира неголеми газови находища и да навлиза и на вътрешния пазар на Русия.
Седмица под знака на Нефтохим
Дългоочакваната сделка по приватизацията на Нефтохим стана факт през седмицата. Безспорно най-успешната приватизационна сделка на българското правителство досега оказа негативен ефект върху капиталовия пазар. Както и при МДК и "Соди", миноритарните акционери по всяка вероятност ще пият по една студена вода. Брутната цена, платена от "ЛУКойл" на акция, се оценява на около 12 долара. Все още не е ясно, но е много вероятно да се приеме увеличение на капитала с апортна вноска на находище за нефт в полза на "ЛУКойл" и по този начин капиталът да се увеличи близо 20 пъти. След това "ЛУКойл", ако реши, може и да затвори дружеството и то да отпадне от търговия. Руският гигант едва ли формално ще постъпи така, но по всяка вероятност ефектът от някакво компромисно решение за миноритарните акционери ще е катастрофален. По този повод вече се чуха воплите на малкото останали инвеститори на българския пазар, че с тази стъпка буквално ще им затръшнем вратата.
В резултат на песимистичните очаквания цената на акциите на Нефтохим падна до 10 лв./акция при затварянето в четвъртък, рафинерията и настроенията свалиха цените и на други книжа, на пръв поглед нямащи отношение към приватизационната сделка. "Соди" загуби съвсем малко - достигайки до 11.50, "Албена" показа низходящи тенденции за под 6, които обаче се възстановиха предвид качеството на акциите.
Малката светлинка се появи с новата поява на "БТ холдинг" на пазара. Тютюневият холдинг най-вероятно ще стане интересен, заемайки мястото на Нефтохим, поне до приватизацията му, където същият сценарий е повече от възможен.
Продължи поскъпването на еврото спрямо долара на световните пазари
Щатската валута падна под 1.8 лева на вътрешния пазар
През изминалата седмица продължи скъсяването на позиции на големите инвестиционни фондове в деноминирани в долари корпоративни активи при засилени опасения за средносрочното развитие на американската икономика. След като в понеделник щатската валута се търгуваше на нива малко над 1.06 за евро, в петък сутринта европейските пазари отвориха с котировки 1.0853/1.0856 долара за евро. "Пазарът определено е настроен отрицателно по отношение на долара и тази тенденция ще се запази, тъй като разпродажбата на активи е в пълен ход", коментира Джеспър Данесбо от ABN AMBRO. Допълнителен удар за долара бе оценката на експертите за по-бързия от очакваното растеж на японската икономика. Последната стъпка от преструктурирането на японската икономика бе планираното през седмицата сливане между банките Sumimoto и Sakura. Очаква се консолидацията на японските компании да продължи и това допълнително да стимулира инвестиционните фондове да пренасочат вложенията си от САЩ към Япония. При нарасналото търсене на японски йени и насочването на големи капиталови потоци към страната бордът на Bank of Japan реши да запази либералната си кредитна политика, но в същото време обяви нов набор от мерки за намеса на пазара с цел ограничаване на рязкото поскъпване на йената. Ефектът на това решение се изчерпа в рамките на един ден и йената поскъпна до 106 за долар от 108, тъй като според дилърите е малко вероятно централната японска банка да започне активни операции в краткосрочен план.
На вътрешния валутен пазар доларът падна до 1.790/1.795 лева при отварянето на пазара в петък, най-ниско ниво от март тази година, следвайки поевтиняването на долара спрямо еврото на международните пазари през фиксирания курс на лева спрямо еврото. На кешовия пазар сделки се сключваха на 1.785/1.790 курс купува и 1.805/1.810 курс продава. Търговията лев/евро през седмицата се определяше от превес на предлагането на евро от крайни клиенти във връзка с предстоящите месечни авансови вноски по ДДС и данък печалба. В резултат на това еврото поевтиня до 1.9460/1.9461 лева в сряда и четвъртък от 1.9465/1.9470 в началото на седмицата. Превесът на предлагането на еврото отново направи БНБ основния купувач на евро на фиксирания спот курс купува от 1.94605 лева. В края на седмицата с рекордното поевтиняване на долара търговията се оживи и оборотът значително се повиши, като крайните клиенти, които бяха изчистили данъчните си плащания, купуваха големи обеми евтини долари. "Ниво от 1.8 е много изгодно, особено за големите клиенти, които в последните два месеца трябваше да плащат 1.84/1.88 лева за долар", коментира дилър от столична търговска банка. Активните покупки на долари от крайни клиенти бяха покрити от банките с покупки на евро, арбитраж евро/долар на външните пазари и последващи продажби на долари, което повиши цената на еврото до 1.9463/1.9467 лева при отварянето на пазара в петък.
Потреблението на петрол в САЩ расте с пъти над очакваното
Американският петролен институт обяви през седмицата, че запасите на суров петрол в Съединените щати са намалели със 7.1 млн. барела в периода 3-10 октомври. Това е почти шест пъти над очакваното свиване на излишъка. САЩ са най-големият световен потребител на суров петрол и петролни продукти - 15 млн. барела дневно, което е 20% от дневното потребление в света.
Цените на петрола незабавно тръгнаха нагоре и почти възстановиха нивата си от края на предходната седмица, когато базираната в Париж Международна енергийна агенция обяви, че в глобален мащаб потреблението на петролни продукти продължава да изостава от предлагането. Шокирани от новината от Париж и слуховете за отказ на по-малките производители в рамките на ОПЕК да се придържат към договорените през пролетта по-ниски производствени квоти, търговци и хедж-фондове тогава заложиха на низходяща тенденция в цените на петрола, които само за няколко часа поевтиняха с 15% (с 3.64 долара за барел).
Цената на кафето се повиши рекордно
Едномесечната суша в Бразилия и агресивните покупки от инвестиционни фондове повишиха цената на кафето с 25% в последния ден на миналата седмица. В периода 11-15 октомври цените на кафето на стоковите борси в Лондон и Ню Йорк нараснаха с близо 40%. Ценовият шок от миналата седмица следва несбъднатите прогнози за проливни валежи в Бразилия на 9-10 октомври. В началото на октомври очакванията за рекордно висок добив сред инвеститори и търговци понижиха цените на фючърсните контракти за декември на шестгодишен минимум от 1.60 долара за кг.
Бразилски агрономи и кооператори прогнозират загуба на 30% от реколтата за следващата година. Според Жак Сковил, анализатор в американската Futures Price Group, загубата ще достигне дори 40%, което е годишното производство на кафе на Колумбия, вторият по-големина производител на кафе в света. Но дори и очакванията на Сковил да се окажат верни, предлагането ще надвишава търсенето в глобален мащаб. Към края на август запасите на кафе в Съединените щати са възлизали на 2.88 млн. 60-килограмови торби.
Ще бъдем поканени за преговори с ЕС не "защото", а "въпреки че"
Незадоволителен по икономика е оценката за реформите към момента
Ето, че дойде еврозвездният час на България. От януари 2000 стартира регатата на втората група страни кандидатки към заветния финал - членството в евросъюза. Въпреки че събитието бе очаквано, то постави прецедент в политиката за приемане на нови членове. Решението е в разрез с обичайната практика оценките в докладите по напредък да са определящи за взимане на решения за започване на преговори. В доклада за България препоръки към еврокомисията в този дух няма. В Брюксел държаха съдържанието на документите засекретено до самата реч на нейния председател Романо Проди, защото по тях се е работило до последния момент в опит за поне частична синхронизация между негативния им текст и положителното становище на комисията. Въпреки това разминаването е съществено и изключението от правилото е налице. То бе направено не само за България, но и за останалите пет страни кандидатки, в това число и Румъния. И ако жестът към тях бе предвидим, то изненадата бе обща, когато и на Турция официално бе даден статут на страна кандидатка. Ранна Коледа дойде дори и за Албания и страните от бивша Югославия, включително Сърбия, на които ще се даде "виртуално" членство. В Европейския парламент отдавна не бяха съобщавали толкова новини наведнъж.
Своеобразният уайлдкард, който получи България, без съмнение е следствие от конфликта в Косово. Моралното задължение, което Брюксел чувства към Балканите, измести досегашната практика по присъединяване, базирана на постигане на практически резултати. Романо Проди смята, че България и Румъния не заслужават такова "разочарование" след жертвите, които са направили. Прибързано е да се счита обаче, че евросъюзът проявява щедрост или че започването на преговори по този неконвенционален начин ще ги направи по-лесни. Фактически критериите за България, както и за всички останали си остават същите. От това кога ще ги покрие зависи и кога ще влезе в съюза. Така че получаването на покана не бива да храни излишни илюзии, защото впоследствие те могат да предизвикат дори още по-голямо разочарование от това, което се стреми да избегне Проди.
Какво ни очаква след януари 2000 г., ако започнем преговори, започна да се изяснява още в речта на комисаря по разширяването Ферхойген. Ключови категории в преговорите за него ще бъдат скорост и качество. За нас по-изгодна е първата, но със сигурност еврокомисарите ще бъдат безкомпромисни в търсене баланса между двете. Бе подчертано, че страни втора класа няма да бъдат приемани, което оставя съмнението дали от България няма да се поиска да достигне класата на Франция например. След като обективните критерии бяха изоставени в полза на политическите съображения, интересно кой ще даде гаранция, че следващата година политическите настроения няма да се обърнат и да оставят България за по-дълго в разтегливата втора класа. Така че фактът, че България започва преговори вследствие на политическо решение, е нож с две остриета. . Комисарят отбеляза, че комисията си е взела поука от миналото. Новата стратегия за разширяване гарантира, че нито една страна няма да преминава в следващ етап на преговорите, преди да е покрила поставените критерии от дадена област. За да отчете напредък в индивидуалния си календар на подготовка, тя трябва не само да е приела мерки, но и реално да ги прилага. Еврокомисарят даде за пример редица закони в Полша и Чехия, които са останали само на хартия.
Още един нов момент в стратегията на преговорите пряко ще засегне България. Романо Проди каза, че започването на преговори със страните от втората шестица ще е строго индивидуално. За разлика от първите пет, които започнаха преговори във всички области едновременно, сега се предвижда със съответната страна да се започнат разговори само в областите, където тя е постигнала някакво ниво на напредък и където "е реалистично да очакваме постигането на краен резултат". След като преди това пак Проди постави условие България да обърне сериозно внимание върху икономиката си, е логично да се мисли, че това ще е една от областите, които няма да бъдат обсъждани при преговорите. Което автоматично означава, че реална промяна в положението ни няма да настъпи. Преговори може би ще има за положението на малцинствата, но не и по така важните икономически параметри, които страната трябва да покрие.
Задачата на годишните доклади на еврокомисията е да констатира доколко страната кандидатка изпълнява политическите и икономически критерии за членство от Копенхаген. Политическите включват стабилна демокрация, действаща правна система, зачитане на човешките права и правата на малцинствата. Откакто за България се правят подобни доклади, а това е от две години, за страната най-общо се отчита, че удовлетворява тези условия. Така че съществено ново в тази област няма, запазват се старите препоръки за зачитане правата на ромите и за борба с корупцията в държавния апарат.
Проблемът на България бе в изпълнението на икономическите критерии, условно групирани в две категории - наличие на функционираща пазарна икономика и готовност за справяне с конкурентната среда на вътрешния пазар на съюза. Според доклада на еврокомисията България не изпълнява нито един от двата. Въпреки прогреса във всички области докладчиците не смятат, че България ще се справи с натиска на пазарните сили в Общия пазар. Забавянето на приватизацията, реформата във финансовия сектор и административния апарат пречат за установяването на функционираща пазарна икономика. Романо Проди заяви, че са пренебрегнати решенията от срещите в Люксембург и Кьолн, които изключват започването на преговори със страни, непокрили копенхагенските икономически критерии. Това би означавало да не започнем преговори почти с никого, продължи Проди. Въпреки това специално за България еврокомисарят постави икономическите промени като необходимо условие за отправяне на покана: "Преди да започнем преговори с България, правителството трябва да постигне значителен прогрес по пътя на икономическите реформи". Трудна задача за оставащия близо месец до срещата в Хелзинки.
Цената на билета за преговори бе ясна далеч преди излизането на докладите. Тя също се оказа предимно политическа. От Литва, Словакия и България се очакваше да излязат с приемливи дати за закриване на руските реактори в атомните си централи. Западното обществено мнение е особено чувствително по въпроса за ядрената безопасност, особено след Чернобил и инцидента в Япония само преди месец. За ЕС ядрените реактори в Козлодуй, Игналия и Бохунице са несигурни и криещи голям риск. Еврокомисията настоява толкова много за затваряне на съветските реактори като предварително условие за започване на преговори, защото в законовите принципи на съюза, т.нар. acquis communautaire, няма нищо конкретно за ядрената безопасност като такава. С други думи, един път започне ли преговори, съюзът няма да разполага с конкретни средства, с които да принуди държавите да се справят с електроцентралите. Ферхойген при всеки удобен повод подчертаваше, че въпросът е ключов за постигането на благоприятно решение в Хелзинки.
Дни преди излизането на докладите Литва и Словакия бяха заети да изпълнят директивата от Брюксел. На 5 октомври парламентът на Литва одобри решението на правителството да затвори първия реактор от ядрената централа "Игналия" до 2005 г. и да преразгледа през 2004 възможността за затваряне на втория реактор в срок до 2009 г. Ферхойген оцени интеграционното усилие на Литва и го определи като прецедент в безопасното използване на ядрена енергия в Източна Европа. Не остана по-назад и Словакия. Още през септември парламентът взе решение да затвори първи и втори блок от централата в Бохунице в периода 2006-2008 г. Еврокомисията похвали словаците, въпреки че Австрия отхвърли мярката като неадекватна, настоявайки дори за още по-ранни срокове. В тази обстановка само София запази мълчание.
Така се стигна до публичното плясване през пръстите от Романо Проди, който след изброяването на страните, с които ще се започнат преговори, веднага добави: "Тази препоръка е валидна при няколко условия - на първо място, с оглед на ядрената безопасност преговорите с България няма да започнат, преди властите в България да посочат приемлива дата за затварянето на АЕЦ "Козлодуй".
Надежда Михайлова приветства решението на еврокомисията като "зелена светлина" за България. Според Костов "нямаме друг път и не трябва да изпуснем този шанс, който се открива пред България". Управляващите имат основание да бъдат доволни - поканата за преговори особено в навечерието на местните избори е свидетелство за напредъка на страната и външната й политика. Факт е обаче, че въпреки "диференцирания подход" към страните кандидатки, в неофициалната рамка на 11-те държави България и Румъния все още се споменават заедно. А Румъния е единствената държава с изключение на Турция, която има проблеми с политическите критерии, а икономическото й положение е оценено като много тревожно. Без да се омаловажава постигнатото от България, трябва да е ясно, че това е само първата крачка по пътя към членство. И ако сега условията засягат ядрената безопасност на Козлодуй, то при същинските преговори могат да възникнат проблеми, които ще изискват цялата компетентност на правителството за взимане на трудни решения.
Руските рафинерии ще изнасят до 10% от продукцията си
През последното тримесечие на годината руските износители на петролни продукти ще могат да изнасят едва до 10% от производството на петролните рафинерии в страната. Изключение от заповедта на руското енергийно министерство се допуска за рафинериите на "Кириши" и "Туапсе", разположени в близост съответно до Санкт Петербург и на Черно море. "Кириши" ще може да изнася без ограничения, а "Туапсе" до 95%.
В средата на септември Русия въведе пълна забрана за износ на петролни продукти от страната, обявена тогава като краткосрочна. Целта на крайната мярка бе формиране на необходимия минимален запас преди тежките зимни месеци в Русия. Забраната бе вдигната в началото на октомври, за да бъде въведена отново на 16 октомври в малко по-либерална форма.
От влизането й през септември забраната не е действала въобще за някои рафинерии и определени износители. Няма причина по-меката забрана да бъде прилагана за всички рафинерии.
Само чуждите кандидати продължават в преговорите за "Стомана"
Офертите на "Рудолф Робинсън", "Дюферко" и "Метал трейдърс" съвместно с "Еврометал" са определени като най-силни
Американската "Рудолф Робинсън интернешънъл", швейцарската "Дюферко" и немската "Метал трейдърс" съвместно с пернишката "Еврометал" са трите кандидата за наемане на основното производство на "Стомана", с които ще продължат преговорите. Изборът е направен от управителния съвет на "Стомана" и двамата синдици след набиране на подобрени оферти от кандидатите. Определящ фактор при отсяването на офертите са се оказали солидните гаранции от първокласни финансови институции, както и договорите за пласмент на готовата продукция, които чуждите фирми са предоставили.
Общо осем фирми подадоха първоначално оферти. Подобрени параметри на предложенията си обаче представиха само пет от тях. Българската фирма "Стоманени тръби" не продължи надпреварата заради липса на финансов ресурс, великотърновската "Регал 94" се интересуваше само от малка част от основното производство и затова предложението й отпадна още на първия етап, а руската компания "Росси" така и не подаде подобрен вариант на офертата си въпреки поисканото от нея удължаване на срока.
Изненада е, че два от кандидатите - "Метъл трейдърс" и "Еврометал", които първоначално подадоха самостоятелни оферти, обединяват усилията си. Двете компании все още не са учредили смесено дружество или консорциум, но и двете са уведомили писмено екипа, с който се водят преговорите, за твърдите си намерения да наемат заедно "Стомана". Срокът, в който двете фирми трябва да намерят подходящата правна форма за съвместното си участие, е до 21 октомври.
С избора на трите фирми всъщност от надпреварата отпада единствено "Дару металс", която имаше намерение да обедини дейностите на "Кремиковци" и "Стомана". Основна причина за отпадането на "Дару металс" от преговорите е, че в офертата на собственика на "Кремиковци" е липсвала конкретна инвестиционна програма, както и ясни източници на финансиране.
Очаква се изборът на наемател да стане до края на месеца. От най-съществено значение при определянето на един от трите кандидата за наемател и бъдещ собственик на "Стомана" ще е рамката на оздравителната програма, както и гаранциите за осигурени пазари и финансов ресурс. В този смисъл предмет на предстоящите преговори ще са предимно параметрите на бъдещото придобиване на "Стомана" и размерът на удовлетворяване на кредиторите на "Стомана", а не детайлите около наемния период. Иначе и трите кандидата предлагат да заплащат месечен наем в размер на 70-80 хил. долара. В офертите си кандидатите предвиждат пълно натоварване на мощностите на стоманодобивния комбинат, като двама от тях са готови да използват не само основното производство, но и част от страничните дейности на "Стомана".
Подробности около офертата си разкри единствено американската "Рудолф Робинсън". Фирмата е специализирана в търговията със стомана, но е и собственик на две предприятия за производство на скрап в Русия и Украйна, от които ще осигурява евтини суровини за пернишкото дружество. Офертата на американския кандидат е подкрепяна от австрийската "Еф Джи Елснер" (F. J. Elsner), специализирана в търговията със стомана, селскостопански стоки и др. "Еф Джи Елснер" е изцяло собственост на "Райфайзен централбанк Австрия" (Raiffeisen Zentralbank Austria AG), откъдето ще дойде и част от необходимия финансов ресурс. Ако сделката се реализира, американската компания ще инвестира 20 млн. долара в модернизация на оборудването на пернишкото дружество.
Много от възможностите сега в България другаде не съществуват
Ескандер Малеки, президент на LogicInvest Holdings Ltd., пред "Капитал"
- Накратко аз съм роден в Иран през 1950, имам австрийски паспорт и живея в Лондон и Монте Карло. Това е най-общо моето житие. Завърших средното си образование в Германия, а висшето си икономическо образование в университета "Джорджтаун" в САЩ. След завършване на доктората си се върнах в Иран за четири години до избухването на "голямата ислямска революция". Имайки предвид, че семейството ми беше тясно обвързано с управлението на шаха, включително баща ми и дядо ми, както и бащата на жена ми, както и други членове на нашите семейства са заемали няколко пъти премиерски постове и многобройни министерски позиции, например тъстът ми управляваше двора на шаха, неговия кабинет - трябваше да напуснем страната. Мислейки, че ще се върнем, ние тръгнахме с по един куфар. След революцията в Иран не само конфискуваха всичко, което имахме, а разрушиха две гробници - едната на бащата на шаха, а другата на моя дядо. Оттогава никога не съм се връщал в Иран, опитваме се да създадем нов живот в Европа и САЩ и ето защо съм с австрийски паспорт.
- LogicInvest е частна инвестиционна компания, създадена от мен. Ние се занимаваме с доста разнообразни инвестиции. След това, което стана в Иран, сега винаги се опитвам да разпределя инвестиционния риск с надеждата, че, инвестирайки в много страни, това никога няма да се повтори. Примерно в момента съм най-големият акционер с 10% в Tullow Oil Plc, листирана на лондонската фондова борса. Други проекти включват център за преработка на отпадъци в Норвегия - в съдружие с Henkel, фабрика за преработка на сьомга в Норвегия с Uniprawn, както и предприятие за сглобяване на авиооборудване в Турция. Чрез LogicInvest имаме фабрики за преработка на риба в Гренландия, за химически субстанции в Испания, производство на часовници в Швейцария и много други.
- В продължение на години се ангажирах в много различни проекти в този район. След промените през 1989 ние сме много по-активни в страните от ОНД и на Балканите. Имаме три проекта в Албания като конструкция на нов терминал на летище Тирана и на магистрала съвместно с Fitzpatrick, водеща английска строителна фирма, проект за 30 000 000 долара. Също така с Fitzpatrick участваме в проект на стойност около 8 000 000 долара за реконструкция на Националната банка на Албания. В консорциум с Millicom участваме в приватизацията на GSM-мрежата в Албания. Но България за нас е от най-голям интерес. Тя ще бъде изключително интересен пазар в обозримото бъдеще. Политически е най-стабилна - правителството контролира парламента и успя да вземе някои трудни решения, което е добре за бъдещето на страната. Въвеждането на валутен борд имаше фантастичен ефект и валутен риск не съществува. Аз съм много окуражен от дейността на правителството. Сравнена с други страни от Централна и Източна Европа, България не е най-търсената, но аз познавам тази страна, имам много добри приятели там и смятам, че тя има голям потенциал за развитие. Отчитайки факта, че аз съм инвестирал в Азербайджан, Грузия и Албания, България е рай. Инвестирайки повече и повече, аз се надявам да изградим добри работни отношения с правителството, тъй като в повечето от страните, където оперирам, основната работа е с правителствата. В сътрудничества и партньорства ние ще се опитаме да създадем нещо, което е добре за нас и за страната.
- Сделката с БТК беше и все още е изключително интересна. За съжаление закъсняхме твърде много. Аз успях да сформирам консорциум от жизнеспособни и мощни компании като GTE, която след сливането с Bell Atlantic е втора по големина телекомуникационна компания в света с годишни приходи от около 80 милиарда долара. Тя щеше да бъде оператор, а различни инвеститори се ангажираха или заявиха интерес, дори господин Сорос прояви интерес да участва, в случай че спечелим сделката. За съжаление закъсняхме и в краткото време беше трудно да получим съгласието на борда на директорите на GTE за тяхната инвестиция. От наша страна ние не се нуждаем от финансовите средства на GTE. Българското правителство настоява операторът да притежава поне 30%, което в този кратък период не бе възможно, тъй като GTE и Bell Atlantic бяха в процес на сливане и беше необходимо съгласието и на двата борда.
- Не, подобни сливания обикновено траят една-две години. Въпреки че не успяхме, смятам, че направихме услуга на българското правителство, тъй като благодарение на нашата активност те успяха да вдигнат цената, която OTE/KPN трябваше да плати, поне със 100 милиона долара. Аз все още се надявам, че правителството ще успее да финализира сделката, но ако поради някаква причина това не стане, ние сме на разположение. Все още се интересуваме от сделката, но не искаме да бъдем лошите губещи.
- Нашата цена беше сравнима с настоящата, не мисля, че беше по-лоша, дори може би малко по-добра. Но ние не изпълнихме изискванията. Имаше основателни причини да не получим договор.
- Ние гледаме на всяка дейност от чисто инвеститорска гледна точка. Способни сме да вземем участие в толкова много райони и страни, защото не участваме директно в управлението. Винаги осигуряваме участието на уважавани международни компании, експерти в съответната област, като GTE при сделката за БТК, а сега за телевизионен канал - MTG. Те са голяма и просперираща компания, която в кратки срокове постигна огромен успех. Като вземем предвид, че ще имат пълен контрол над управлението, а ние ще осигурим финансирането, това ще бъде интересна сделка за нас. Вече отделих 20 милиона долара за този проект, което е потвърдено чрез писмо на Lloyds Bank.
- Наистина пазарът в България не е много голям и за това избрахме MTG, а не някоя друга компания. MTG вече има опит с прибалтийските страни - Латвия, Литва, Естония, а те всички са малки държави. Степента им на навлизане в пазара в някои случаи достига 94% - те са силно проспериращи, в същото време - икономични. Очевидно трябва да приспособим нашите планове към пазара, а на малкия пазар нещата са по-различни, отколкото на големия. Но без съмнение България е привлекателен пазар.
- Имаме много инвестиции в региона и във всичките тези проекти съм инвестирал лично чрез някои от нашите компании и това ще продължи. В същото време водих дълги преговори с г-н Красимир Ангарски относно създаването на български или балкански фонд. В момента сме в процес на създаване на глобален фонд под попечителството на Lloyds Bank според швейцарското банково законодателство, а за управлението са привлечени хора с огромен професионален опит в тази област, базирани в Лондон. Посредством този фонд, в който смятам лично да вложа 20-30 милиона долара, се надяваме да наберем допълнителни средства от други източници и институции. Може да бъде балкански фонд, но главната му дейност ще се развива в България. Европейската банка за възстановяване и развитие, Националната банка на Ирландия и други проявиха интерес, така че се надяваме да съберем около 50 милиона долара.
- Не, абсолютно нищо. Това са две отделни неща и нашите планове не зависят от решението на правителството за частния телевизионен канал.
- Фондът ще бъде регистриран до края на 1999. Голяма част от средствата ще се използват като инвестиции в дялови участия или чрез приватизация, или чрез закупуване на акции, като се наблегне на по-доброто управление, за да бъдат успешни. Вероятно проектите ще бъдат в рамките от 2 до 10 милиона долара. Няма да има ограничения в промишлените отрасли, стига да намерим стратегически партньори, добре запознати със съответните отрасли. Желанието ни е да вложим не само капитал, но и да осигурим специалисти, за да подобрим състоянието на компаниите за период от три до пет години. Ето защо искаме професионално управление и за това придобихме миноритарен дял от "Глобал секюритис - България".
- Имахте ръст на БВП от 3.6% през 1998 и предвижданията са за 1% тази година. Имайки предвид, че регионът беше в трудна ситуация по време на войната в Косово, това не са никак лоши резултати. Очевидно България не е толкова добре икономически развита, но нека анализираме отношението на риска спрямо възвръщаемостта. Винаги съществуват възможности, които заслужват поемане на известен икономически риск, а много от възможностите, съществуващи в България, ги няма другаде. Аз съм сигурен, че не съм първият, който го е открил, но искам да съм поне сред първите.
Консултантски фирми определят заплатите според значението на длъжността
Експерти могат да оценят изпълнението на възложената работа
В последната година - година и половина на трудовия пазар се опитва да се наложи една нова за България услуга - оценка на значението или тежестта на длъжностите в една компания. Фирмите, които са се специализирали в изготвянето на подобни оценки, обикновено са консултантите по подбор и развитие на персонала. Това са "Снелинг" (Snelling Personnel Services), "Хил интернешънъл" (Hill International), Пи Ем Си (PMC - Personnel & Management Consulting), "Андра", "Ню Ай" (New I) и др. В Западна Европа оценката на длъжностите е известна като determining the relative worth of the job или по-краткото job evaluation.
Оценката на тежестта на определена длъжност или позиция в една компания е различна от оценката на изпълнението на работата. При първата услуга се оценява работата, която трябва да извършва заемащият тази позиция, докато втората оценка се отнася за това как и доколко работникът се справя с възложените му задължения. Крайната цел на оценката на длъжността е да се изготви т.нар. компенсационен пакет - какво възнаграждение да получава персоналът (основна заплата, допълнителни възнаграждения, премии и други стимули). Една такава оценка трябва да покаже относителната стойност на длъжността за организацията - какво носи. Ползата за фирмата от извършването на оценката е да се изгради ефективна система на организация и заплащане на длъжностите.
Консултантските фирми имат свои системи на каква база се оценява длъжността. Според Веселка Цочева, мениджър проекти в "Снелинг", по принцип има четири подхода за изготвяне на една такава оценка: категоризиране на длъжностите; разпределение на позициите по нива; сравняване на факторите и точковата система. Последният подход се прилага от "Снелинг". "Определят се критичните фактори, които са общи за всички длъжности (характеристиките на длъжността, работна среда, качества, умствени и физически умения). Анализират се отговорностите, задълженията и специфичните изисквания към заемащите дадена длъжност. След това се определя нивото на изискуемост на съответния фактор за дадената позиция и се дават полагаемите точки. По този начин се формира крайният бал и на тази база длъжностите се разпределят на нива. За всяко ниво се определят границите, в които може да варира възнаграждението", така Веселка Цочева обясни първия етап от оценката на тежестта на длъжностите. Вторият етап предполага извършването на т.нар. bench-marking, при който вече определената длъжност се сравнява с най-добрите практики и стандарти в дадената област. Третият етап от подхода на "Снелинг" е строго специфичен и изследва тенденциите на пазара на труда по отношение предлагане и търсене на персонал за съответната позиция и средното възнаграждение за нея. "За някои длъжности просто е ясно, че ще са високо платени поради недостига на кадри за тях. Пример за това са финансовите мениджъри с добра езикова култура, компютърна грамотност и опит в международна фирма", каза Наташа Георгиева, управляващ директор на Пи Ем Си. "Често за тях се прилага методът еxecutive search. Това е метод за намиране на кадри, който се използва, когато в страната няма добри кандидати за една позиция - привличат се мениджъри от други фирми, като им се предлагат по-добри условия", уточни г-жа Георгиева.
Времето, за което се извършва оценката, и цената на услугата зависят от това каква работа ще трябва да свърши консултантската агенция. Консултантите извършват предварителен анализ на информацията за персонала в оценяваната фирма - дали има длъжностни характеристики, правени ли са преди оценки на длъжността и на изпълнението на работата. След този анализ консултантската фирма определя цената на оценката. В някои случаи консултантите разговарят със заемащите оценяваните длъжности. На място се наблюдава процесът на работа. Провеждат се структурирани интервюта.
По подобен начин протича и оценката от "Андра", агенция за управленско консултиране и подбор на квалифициран персонал. Агенцията дава становище дали правилно са изградени субординационните връзки във фирмата (кой на кого е подчинен и с какви права разполага). Класифицират се различните позиции по важност за бизнеса. Прави се преценка дали длъжностните характеристики са съставени коректно и изчерпват ли задълженията и правата на съответните длъжности. Изготвя се система на заплащане за тези позиции. Консултантите изготвят проучване на пазара на заплатите за подобни позиции общо и в определен бранш. Накрая се предлага пакетът за възнаграждение. "Пазарът на квалифицирания труд е неадекватен по отношение на заплащането и на реалните изисквания за различните позиции във фирмите", каза Анелия Гигова, управляващ директор в "Андра". Неадекватното заплащане предизвиква текучество. "За да се прогнозира и планира как да се изменя заплащането, мениджърите трябва да са наясно как ще се развива самата длъжност и какви резултати очакват от изпълнителите", допълни г-жа Гигова.
Консултантските фирми не скриват, че досега търсенето не е голямо, но все пак през последната година и половина то е нараснало. От тази услуга може да се възползват фирми от различни области - производство, услуги, програми за финансиране, университети, болници, нестопански организации. Оценката се извършва както за малки и средни, така и за големи фирми. "В западните страни за големите компании от типа на "Кока-Кола" и "Пепси-Кола" се използва комбинация от различни методи, включително математически модели", каза Наташа Георгиева от Пи Ем Си. Обикновено оценката се поръчва от изцяло чужди или смесени фирми. "Българските фирми не са осъзнали необходимостта от една такава оценка", смятат консултантите по подбор и развитие на персонала. Дори чуждите фирми, които разполагат с преценка на тежестта на длъжностите от компанията-майка, търсят преразглеждане на това подреждане.
С оценката на длъжностите е свързана и оценката на изпълнението на работата. Първата оценка е предпоставка за извършването на втората. Според Александър Александров, представител на "Хил интернешънъл" в България, два са критериите за оценка на работата - обем и характер на работата. "Когато се проектират длъжностите, трябва внимателно да се избира какви задължения ще се възлагат на изпълнителите. При планирането на длъжностите не е ясно кой ще ги заема, затова след като се определи конкретният човек, трябва да се направи корекция на задълженията в зависимост от характера на човека. Погрешно е работодателите да очакват хората да коригират себе си в процеса на работа", допълни г-н Александров от "Хил интернешънъл". Един от елементите на оценката на работата е дали тя мотивира или демотивира един човек. Мотивацията от своя страна е свързана с обема и условията на работа. Предпоставка за доброто изпълнение на работата е дали хората работят по задължение или по вътрешна убеденост. Оценката на изпълнението на работата се прави по-често от оценката на длъжността. "Някои фирми я извършват на три или шест месеца", уточни г-н Александров.
Пазарите на производителите - по-близко до бунището
Българо-германски проект предвижда изграждане на 10 тържища
"Защо у вас не наказват тези, които изхвърлят дините си на улицата", учудил се искрено един австриец. Той изобщо не си представял, че дините, струпани по ъгли или градинки, не са захвърлени. Просто у нас това е... търговска площ.
Всяка година дините, после тиквите, след това зелките и прочее растителни култури окупират междублоковите пространства в големите градове. По традиция агресията на зеленчуци и продавачи се простира извън определените за продажба пазари.
"Тук не плащаме такса и можем да спим в колата", признава собственик на дини, разположил на улицата цяло домакинство. "За реколтата е добре, защото има къде да я изложим," казва производител, разстлал тикви от кьоше до кьоше.
Неотдавна Георги Петков, управител на фирма "Валентино експрес" - Стара Загора, заяви на нарочна пресконференция, че събирателният пазар край с. Плодовитово (на магистрала "Тракия") всъщност е бунище, а не място за търговия. И разказа как заедно със 126 земеделски стопани от района инвестирали в двора на бившето ТКЗС и построили нов пазар - с асфалтови настилки, вода, електричество, халета. Но... продавачите не стъпвали в него, макар че бил на стотина метра встрани.
"По правило събирателнитe пазари възникват там, където има производство, а тържището - там, където има консумация. Тържището обслужва вътрешния пазар и вноса, пазарът на производителите може да обслужва и износа. С малки промени този пазар може да играе ролята и на тържище, докато обратното е невъзможно", казва Александър Йоцев, изпълнителен директор на "Булгарплод -Слатина" и вицепрезидент на Международния съюз на пазарите на едро.
Събирателните пазари у нас възникнаха спонтанно, по инициатива на земеделските стопани. Някъде използваха стари бази на ЦКС или на Булгарплод. Другаде пригодиха импровизирани щандове. Въпреки неугледния си вид и липсата на елементарни хигиенни условия за продавачите, в повечето случаи тези пазари оцеляват заради неволята и навика. Техният статут не е регламентиран в Закона за стоковите борси и тържищата.
"Събирателните пазари са първото звено, предният пост на тържищата. Целта е от тях да тръгва годна и безвредна първокласна продукция за консуматорите. Ако няма достатъчно ефективен контрол на първи пост, нашите усилия няма да доведат до много добър резултат. От тържищата ни казват: "Редом с нас съществуват бунища, но вие не ги санкционирате. " По закон ние не контролираме събирателните пазари. Трябва да направим известни промени в Закона за стоковите борси и тържищата, да включим всички звена - от производителя до консуматора (без търговеца на дребно), за да осъществим ефективен контрол върху хранителните продукти", коментира Георги Михнев, председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища.
"Напротив, у нас се вихри такъв контрол, че заприличва на полицейщина. Проверяващите органи са достатъчно много, а ефектът не е добър. Това означава, че системата е сбъркана", категоричен е Александър Йоцев.
"Ако и събирателните пазари влязат в Закона за стоковите борси и тържищата, това ще ни отдалечи от Европа", смята Слави Трифонов, ръководител на звеното за управление на българо-германския проект "Тържища за плодове и зеленчуци". Според него тези пазари трябва да се регулират със закон за общините, така както е в Западна Европа. "Промените в закона са наложителни, ако искаме хармонизация на законодателството с европейското, но не в посока на включване на събирателните пазари. Двете части на закона - за тържищата и за стоковите борси - сега са събрани механично. Регулирането на тържищата по света не винаги става със закон. Откриването им зависи от броя на жителите (потребителите) и от дистанцията (площта), която обслужват", смята г-н Трифонов.
Управляващите от години правят опити да въведат ред в този вид търговия. През 1992 г. стартира българо-германски проект "Тържища за плодове и зеленчуци". През декември 1995 г. е сключено кредитно споразумение с ЕБВР, но ратифицирането му е отложено. Реализацията на идеята неколкократно спира, реално работата започва през май 1997 г. В най-амбициозния си вид проектът предвижда до 2003 г. да се изградят 10 пазара за търговия на едро с плодове и зеленчуци. Идеята е тук да се извършва сортиране, калиброване, опаковка, съхранение, охлаждане и продажба на продукцията. Ще се построят четири нови пазара и шест ще се реконструират. Новото строителство е в Сливен, Стара Загора, Пловдив и Монтана. Реконструкция ще се извърши в Хасково, София (Слатина), Сандански, Плевен, Варна, Бургас. Има вероятност да започне реконструкция и в Русе, уточнява Слави Трифонов.
Безвъзмездна техническа помощ предоставя Дружеството за техническо сътрудничество - GTZ - търговска структура на германското правителство. Финансови средства ще отпуснат КFW - Кредитна институция за възстановяване - Франкфурт, Германия, и програма САПАРД. Строителството се извършва и със собствени вложения на акционерните дружества на търговци и производители от региона, със средства от общината и от бюджета. Разчита се и на кредити. За Сливен, Хасково и Стара Загора банковите заеми ще покрият около 75% от стойността на обектите, а в столицата - 100%.
Армията въведе военно положение в Пакистан
Три месеца, след като й беше наредено да се изтегли от територията на Индия, пакистанската армия реши да се освободи от демократично избрания министър-председател Наваз Шариф, извършвайки държавен преврат. Освен съседката на Пакистан - Индия, с която са в обтегнати отношения, цялата международна общественост е загрижена за последствията, които този акт може да има върху най-новата ядрена сила.
Премиерът Наваз Шариф бе свален във вторник и поставен под домашен арест. Генерал Первез Мушараф - главнокомандващ армията и ръководител на преврата, заяви, че застава начело на държавата. Безкръвната смяна на властта станала часове, след като Шариф се опитал да уволни генерала от поста му, за да го замени с шефа на разузнаването. Протоколната фигура на президента Рафик Тарар ще запази поста си, но всички останали министри и областни управители "са отстранени от длъжност". В отделен декрет Мушараф забранява на всички съдилища, трибунали или институции да издават присъди, призовки или да започват каквито и да е процедури срещу новата власт. Радикалните действия на новия премиер продължиха в петък, след като взе решение за въвеждане на военно извънредно положение, суспендирайки конституцията. В съобщение на генералния щаб на армията се съобщава, че "конституцията на Иран временно няма да действа, а цялата държава преминава под контрола на въоръжените сили".
Напрежение между цивилни и военни в Пакистан съществува от самото създаване на държавата, която 25 от своите 52 години като независима е била управлявана от военни хунти. Сегашните търкания се коренят в скорошната двумесечна необявена война между Индия и пакистански военни части в спорния щат Кашмир. Военни източници твърдят, че ген. Мушараф е планирал нахлуване на ислямистки пакистански войски в индийска територия. Но след среща през юли между премиера Шариф и Бил Клинтън във Вашингтон, Пакистан е отстъпил под натиска да изтегли частите си зад договорената през 1972 г. линия на примирието. Очевидната капитулация унижава военните в Пакистан.
Наскоро Шариф отново си навлече гнева на армията, след като под натиска на САЩ отправи предупреждение към Афганистан да се бори с терористичните фракции и изнасянето им на пакистанска територия. Това представлява рязък завой в политиката на правителството, което досега поддържаше ислямистки Афганистан и предостави още един повод за изостряне на отношенията между Мушараф и Шариф.
Във Вашингтон ситуацията се определяше като потенциално опасна още преди ген. Мушараф да вземе властта. Говорителят на Държавния департамент Джеймс Рубин заяви, че "САЩ ще търсят най-ранното възможно решение за възстановяване на демократичния ред". Той добави, че превратът ще попречи на американските търговски операции в страната.
Събитието дойде в деня, когато индийският министър-председател Атал Бихари Ваджпайе положи клетва за новия си мандат. Двамата с Шариф бяха на път да постигнат подобрение на отношенията между двете държави, особено след историческото посещение на Ваджпайе в Пакистан през февруари, когато двамата лидери оповестиха своята решимост да въдворят спокойствие в размирния регион. След преврата Индия постави войската си в бойна готовност.
Генерал Мушараф подозрително отсъстваше от всички подобни срещи - жестове на помирение и скоро след това двете държави се оказаха въвлечени в нов военен конфликт в планинските части на Кашмир. Сблъсъкът едва не прерасна в четвъртата индо-пакистанска война след обявяването на независимост от двете държави през 1947 г. Две от тези войни бяха заради Кашмир - разделен от Индия и Пакистан, предимно мюсюлмански регион. Според западни специалисти инвазията на Кашмир от Пакистан е била опит да се спечелят отново позиции спрямо индийската външна политика, както и да се повдигне моралът на военните, ограничавани от Шариф.
Предстоящо
News Corporation сериозно проучва българския пазар
Мърдок иска да инвестира у нас не само в частната национална телевизия
Медийната компания на Рупърт Мърдок News Corporation миналата седмица официално заяви интереса си към инвестиции на българския медиен пазар. "За нас България представлява много интересна възможност след решението на правителството да се приватизира втората национална [телевизионна] мрежа", казва президентът на поделенията на News Corp. за Източна и Централна Европа И. Мартин Помпадур в съобщение за медиите. Според него либерализацията на ефира е важна стъпка към създаването на конкурентен пазар и към развитието на медийната индустрия в България като цяло. В съобщението се казва още, че компанията на Рупърт Мърдок е започнала отскоро да проучва възможностите, които има в Централна и Източна Европа, като за целта създава джойнт венчъри в сътрудничество с местни партньори. Все още не е ясно кой ще е местният партньор на News Corp. у нас. По принцип компанията има интереси не само в електронните медии, но и в печатните. Според официалната информация британската фирма приема участието си в конкурса за частна национална телевизия у нас като "начална стъпка към изследването на други възможности, които предоставя българският медиен пазар".
News Corp. е потенциален купувач и на американската медийна компания Central European Media Enterprises (СМЕ), съобщи миналата седмица агенция Ройтерс. СМЕ притежава няколко телевизионни канала в Централна и Източна Европа. Доскоро нейните собственици подготвяха сливането на фирмата с друг телевизионен гигант - скандинавската SBS Broadcasting. Сделката обаче пропадна, след като американската компания загуби най-успешния си канал - чешката "Нова". SBS също участва в конкурса за частна национална телевизия у нас чрез джойнт венчъра си с Европейската банка за възстановяване и развитие - EBS. От негово име тук подаде документи фирмата ТВ-2 ЕООД.
През миналата седмица президентът на SBS Хари Слоун заяви пред сп. Broadcast, че след провала на сделката със СМЕ компанията ще съсредоточи активността си най-вече върху "здравия Запад, където медийните пазари са вече развити". Въпреки това фирмата ще държи под око Централна и Източна Европа и ще инвестира в "избрани пазари", казва Хари Слоун. В информацията на сп. Broadcast се споменава само Полша, където SBS води съдебно дело, за да придобие една от местните телевизии.
Също през миналата седмица стана ясно, че Владимир Гусински, магнатът, който управлява най-голямата руска медийна корпорация - "Медиа Мост", е закупил около 20% от акциите в СМЕ. "Медиа Мост" контролира голям брой медии в Русия, между които комерсиалната телевизия НТВ, радио "Ехо Москв&?cy;", списание "Итоги" и всекидневника "Сегодня". В официално изявление от руската медийна групировка се казва, че ще се търси възможност за преговори с мажоритарните собственици на СМЕ за "eвентуални възможности за взаимоизгодно сътрудничество".
Шефът на СМЕ Фред Клинкхамер обаче заяви по-късно през седмицата пред в. "Файненшъл таймс", че засега между двете компании няма никакви контакти и че ръководството на американската фирма не може да разбере защо е направена тази покупка.
Накратко
Сдружението на българските частни радиостанции (ABBRO) и Асоциацията на недържавните ефирни телевизии (АНЕТ) отложи изпращането на писмо до Европейската комисия. В писмото се протестира срещу "пиратските" оператори в България и забавянето на лицензирането на радио- и телевизионните станции. То трябваше да бъде изпратено на Европейската комисия в сряда, деня в който беше представен и докладът на еврокомисията за напредъка на България по присъединяването към ЕС. Очаква се следващата седмица представители на ABBRO и АНЕТ да се срещнат с премиера Иван Костов, а в понеделник протестното писмо ще бъде обсъдено от членовете на Българската медийна коалиция.
Рекламата ABSOLUT SOFIA на популярната шведска водка беше представена през миналата седмица. Плакатът е част от рекламната кампания на фирмата - "Absolut cities collection" (абсолютните градове). През 1987 г. е създадена рекламата "Absolut L.A. " и оттогава всяка година т.нар. Абсолютната карта на света се разширява. "Това, което се опитваме да постигнем, е чрез рекламите на Абсолютните градове да уловим онази "универсална истина", характерна за всеки отделен град... Ние търсим забележителности, обстоятелства, дейности и факти, които определят индивидуалността на всеки град", обясни Мартина Уестин от The Absolut company по време на представянето. ABSOLUT SOFIA изобразява гимнастичка, която с лентата си "очертава"(рисува) бутилката на водката. Над рекламата е работил екип на The Alsolut company, рекламната агенция TBWA - Париж, и Seagram - България. "Имаше различни идеи как да представим вашата столица, с храм-паметника "Св. Александър Невски" или с други сгради, но накрая се спряхме на варианта с художествената гимнастика, където страната ви има много успехи", каза за "Капитал" Мартина Уестин. Според компанията креативният ум и усилената работа (в спорт като художествената гимнастика) представляват "универсалната истина" за българската столица.
Общото събрание на Факултета по журналистика и масови комуникации избра за декан проф. Веселин Димитров. Преподавателят по радиожурналистика, който и досега ръководеше факултета, обаче може да не получи назначение от ректора на Софийския университет. Спорен по време на общото събрание беше въпросът с пенсионната възраст на кандидатите, която може да попречи на проф. Веселин Димитров да заеме деканския пост.
Учебен център за радио и телевизия "Промедия" беше открит миналия вторник в София. Директор на "училището" е журналистът от радио "Свободна Европа" Петко Георгиев, а преподаватели ще бъдат известни български радио- и телевизионни журналисти. Проектът е финансиран от Американската агенция за международно развитие. Учебният център ще обменя опит с "BBC training school" и американски центрове. В "Промедия" ще бъдат обучавани работещи в електронните медии журналисти, но ще има и програми за работа със студентите от журналистическите факултети.
