Европейският мираж вече е на хоризонта
Eвромечтата, която цяло поколение българи насън и наяве бленува, стана по-реална през миналата седмица. Миражът на лесния и красив живот, който ни очаква, след като станем пълноправни членове, вече се вижда на хоризонта.
Все пак успяхме от ветровития и студен перон, откъдето съзерцавахме лъскавите вагони в посока Запад, да влезем в чакалнята. Престоят там е по-цивилизован и по-топъл. Но не върви в комплект с билета за пътуването.
Костов може да бъде поздравен отсега. През декември в Хелзинки страната ще е сред тези, с които ще бъдат започнати преговори за пълноправно членство. И след две-три петилетки (може би, евентуално, ако всичко е наред) ще бъдем приети в голямото европейско семейство.
Еврокомисарите отговориха с политически жест на втория ешелон кандидати. Стабилна демокрация и адекватна правосъдна система е лесният критерий, който подхожда на всички.
Оттук нататък започват разликите и те не са само във формулировката на нюансите. Ще трябва доста да се напрегнем да достигнем поне най-близките ни конкурентки - Литва и Словакия, тяхната пазарна икономика е функционираща, нашата е някъде на път да го направи.
Все пак има едно утешение, че поне сме изместили Румъния на опашката.
С Козлодуй е малко по-различно. За атомната централа трябва в прав текст да отговорим - да или не. Шикалкавенето няма да мине по никакви причини. Защо поне да не получим безвъзмездно пари и същевременно да подпечатаме картата си за членство.
Десета година вървим през пустинята на политическата безпомощност и европейският мираж на собствените ни успехи и благоденствие вече е на хоризонта. От нас зависи дали ще се окаже поредната неосъществена фантазия на гладното ни въображение, или оазис на нормалния живот. Истината е, че няма организация в света, която може да реформира страната ни вместо нас самите.
За шенгенските визи - спокойно. Вече ще ни ги дават по-лесно... Нефтохим - най-накрая
Данъкоплатците трябва да са стискали палци. Един от най-големите разхитители на техните пари - Нефтохим, за последно беше "употребен" от политиците - приватизираха го дни преди изборите в Бургас. Дано наистина да е за последно, защото безобразията, които Нефтохим е видял, в малко държавни фирми са се случвали. Е, рафинерията накрая е частна и само по себе си това е добра новина. Българските предприятия вече са на такова дередже, че да се гледат условията на сделките няма особен смисъл. Важното е да стават частни, и то по необратим начин (не като "Плама"). Освен това интересите на данъкоплатците в България са най-вече източването на рафинерията от сателитни структури и неплащането към бюджета най-накрая да спрат. Това не можа да спре нито едно от досегашните правителства, дано новите собственици да се справят.
Сделката приключи сравнително бързо, което показва, че когато има воля да се продава, всичко може. Нямаше и особени медийни скандали. Купувачът на Нефтохим е известна и голяма световна нефтена компания - "ЛУКойл". Руска, това в случая е по-скоро добре, отколкото притеснително. Заради географското положение, близостта до руските пристанища и защото правителството показва, че може да различава легалния руски капитал от прочути, но съмнителни, пак руски инвеститори.
Светът срещу фамилията Чорни
Имената на братята Лев, Давид (Дейвид) и Михаил (Майкъл) от фамилията Чорни са между най-често цитираните от големите западни вестници напоследък. Известните в Русия и у нас братя получиха световна популярност, след като "Асошиейтед прес" разпространи миналия понеделник новината, че Лев Чорни е разследван за пране на пари около президента на Русия Борис Елцин през американската Бенк ъф Ню Йорк. На следващия ден повечето световни вестници посветиха на Лев Чорни и фамилията му цели страници. До името на Лев неизменно стои и брат му Михаил - един от най-големите "инвеститори" у нас, собственик в "Мобилтел", Нефтинвестбанк, "Петрол", футболен клуб "Левски". След като години наред американски, швейцарски, австрийски, френски и руски специални служби вървят по следите на братята от Ташкент, нямаше как да не се превърнат в звезди.
За фамилията Чорни това беше най-лошият вариант. Братята Чорни - Лев, Майкъл и Дейвид - са обвинени в търговия с наркотици, сводничество, рекетьорство и кражби. Според доклад на западни тайни служби братята Чорни са свързани с руската мафиотска групировка на Япончик, контролирана доскоро от кръстника на руската мафия Вячеслав Иванков, който понастоящем излежава присъда в Съединените щати.
ФБР разследва Лев Чорни и Trans -World Group за скандала с прането на руски пари в Bank of New York. ФБР са изискали информация от филиалите на Trans World Group - около 90 на брой.
В периода 1992-96 г. братята Чорни установяват контрол върху 70% от руската алуминиева индустрия. Русия е втората по големина страна, производителка на алуминий, в света. За периода печалбата на TWG от бизнесделата в Русия е 30 млрд. долара. Швейцарската полиция потвърди на 11 октомври, че алуминиевият барон на Русия Лев Чорни е разследван в страната за пране на пари и връзки с организираната престъпност. "Разследването е в ход и поради това не мога да дам повече информация по случая. Мога да заявя, че успешното разследване ще нанесе тежък удар върху организираната престъпност", отбеляза високопоставен служител на швейцарската прокуратура за лондонския "The Times".
Това не е първото разследване на свързани с Кремъл руски бизнесмени от швейцарската полиция за злоупотреба с държавни средства и пране на пари чрез офшорни компании и банкови сметки в Швейцария. Последното разследване бе едва преди три месеца, когато тогавашният главен прокурор на Швейцария Карла Дел Понте подписа заповед за обиск на офисите на близките до Борис Березовски компании "Форус" и "Андава" в Лозана, а няколко банкови сметки бяха блокирани.
Официално длъжността на брата на Михаил - Лев Чорни, е "генерален координатор на икономическите и производствените програми на британската фирма Trans World Group в страните от Общността на независимите държави и Източна Европа". TWG навлиза в руския алуминиев бизнес в началото на 90-те години. След разпадането на СССР доставките на основна суровина от бившите републики за големите заводи в Русия практически спират. TWG е първата чуждестранна фирма, която предлага преработка на алуминат на ишлеме, което й носи огромна печалба - около 300-400% от вложените средства, още повече че преработката на ишлеме не се облага с данъци - ДДС и износни мита. Правителственото разрешение на временния внос изтича на 1 януари 2000 г., но ако се запазят настроенията в кабинета, едва ли ще бъде подновено. Причините са няколко. Министерството на финансите и Министерството на данъците твърдят, че по този начин се губят 300 милиона долара приходи в бюджета, са организатори на мощна кампания, настояваща за забраната на преработката на ишлеме. Другата е скандалната слава на двамата братя, които са подозирани във връзки с руската мафия.
Trans World Metals е създадена през 1977 г. от братята Дейвид и Саймън Рубен. Тя оперира в Русия чрез регистрираните в Монте Карло офшорни компании Trans-CIS Commodities (TCC) и Trans-TEC, собственост на братята Лев и Майкъл Чорни. В периода 1992 - 94 г. TCC е на практика единствената компания, която получава правото да продава в Русия и зад граница продукцията на големите руски алуминиеви заводи в Красноярск, Братск, Богословск и Саяногорск. Чрез руски компании и банки, контролирани от братя Чорни, TCC изкупува мажоритарни дялове в големите алуминиеви заводи на Русия - 68% в Саяногорск, 52% в Братск и 20% в Красноярск и Новокузнецк. Твърди се, че братята са си разделили функциите - Лев се грижи за отношенията с производителите, а Майкъл отговоря за политическото подсигуряване на проектите. От 1996 г. обаче Майкъл изпада в немилост пред руските власти и изнася бизнеса си в чужбина, затова вероятно делата и политическите му контакти са поети от брат му. През 1994 г. срещу братята тръгва разследване. Те са обвинени, че са подкупили първия вицепремиер Олег Сосковец, сочен в средата на 90-те за възможен наследник на президента Борис Елцин. Специално следствие на руските тайни служби отхвърля обвиненията срещу Сосковец, но съмненията за близки отношения между него и братята остават. За това пише в началото на 1997 г. списание "Огоньок", което споменава сред хора с влияние в Кремъл, които общуват с братя Чорни, и бившият треньор по тенис на президента Борис Елцин и спортен министър - Шамил Тарпищев. За Майкъл Чорни се говори, че е основен спонсор на тенистурнира за купата на Кремъл. Той е забелязан на трибуните в компанията на известния сенчест бос Алик Тохтахунов - Тайванчик, Антон Малевский, виден лидер на мафиотската Измайловска групировка и Терпишев на турнир в ЮАР.
Невероятната възможност за печалба привлича в отрасъла и други фирми, които организират кампания срещу TWG. През 1996 г. тя държи 75% от алуминиевата промишленост в Русия.
Говорител на Trans World Metals отрече пред репортер на Financial Times миналата седмица Лев Чорни да има каквото и да е влияние върху групировката. Лев Чорни е просто партньор на Trans World Metals в няколко смесени дружества. Братята на Чорни (Дейвид и Майкъл) не участват в общите проекти. Trans World Metals разполага с офиси в Лондон, Ню Йорк и Женева.
Името на Trans World Group се свързва с две големи дела в бившия Съветски съюз. Едното е за сумата 600 млн. долара и срещу казахската "Чодиев груп" - бивш бизнеспартньор на Trans World Group в смесени дружества в местни приватизирани компании за производство на желязна руда, хром и алуминий. Другото е срещу руския предприемач Олег Делипаска, който съвместно с Тrans World Group контролира алуминиевия завод "Сианск".
Британските тайни служби, швейцарската полиция и Федералното бюро за разследване в САЩ разследват Trans World Group и алуминиевия руски магнат Лев Чорни за разплащанията на руски компании от сектора на алуминиевата индустрия със западни фирми. Структура на компанията, която е твърде сложна и неясна, е била предмет на няколко дирения за връзки с организираната престъпност на Русия. Интерпол е разследвал Trans World Group във връзка със скандала около Bank of New York, но според източник от организацията не са открити доказателства за участието на Trans World Group в прането на руски капитали през Bank of New York. Влиятелният британски вестник "Guardian" написа през седмицата, че според съдебни документи, попълнени на Вирджинските острови, регистрираната в Монако банка на Trans World Metals United Global Bank е поддържала поне една своя сметка в лондонския клон на Bank of New York.
Съществува версия, според която наказателната акция срещу TCC е инициирана от мощни западни производители на алуминий и по-конкретно "Alcoa" и "Pechiney". Целта им била преразпределяне на интересите в руската алуминиева индустрия.
В деня, в който беше съобщено, че Лев Чорни е разследван за пране на пари в Швейцария, стана известно, че е отказана швейцарска виза на бившия изпълнителен секретар на Общността на независимите държави Борис Березовски. Съвпадението може да е случайно, защото прокуратурата на алпийската република се интересува от Березовски заради връзките му с "Аерофлот", но през последните месеци сближаването между Березовски и Чорни е факт. Березовски, сочен за един от най-близките хора на дъщерята на Елцин Татяна Дяченко, все още има голямо влияние в Кремъл, но не му достигат средства за финансиране на мащабните му медийни проекти.
Твърди се, че покупката на контролния пакет във в. "Комерсант" и телевизионния канал ТВ-6 от Борис Березовски е финансирана именно от братя Чорни. Спряганата в "Moscow Times" сума е 50 млн. долара. В замяна Березовски е обещал протекции от Кремъл и парламентарно присъствие на хора от приятелския кръг на братя Чорни в новия парламент след изборите на 19 декември в Русия.
Изгодата е взаимна. В началото на настоящата година финансовото състояние на Березовски не позволяваше по-нататъшната издръжка на телевизия ОРТ. Възможните опции бяха финансиране от правителството или излизането на Березовски от ОРТ. Временното финансово неразположение на Березовски бе добър шанс за братя Чорни, когато след уволнението на вицепремиера Олег Сосковец, основен патрон на братя Чорни, през юни 1996 г. Trans World Group загуби контрола върху металургичното предприятие "Новолипецк" и алуминиевото предприятие "Саяни". През 1998 г. представителите на близката до TWG "Енергопром" бяха освободени от съвета на директорите на произвеждащото електроди предприятие в Новосибирск. Проблемите застигнаха Чорни и в Казахстан, където бе обвинен в трансфер на пари в чужбина, укриване на данъци и разграбване на местните предприятия.
Единствената утеха за Чорни по това време беше доброто му приятелство с председателя на борда на директорите на алуминиевия завод в Красноярск Анатолий Биков до момента, в който Биков влоши непоправимо отношенията си с губернатора на Красноярск генерал Лебед и високопоставени лица на федерално ниво. Неудобен в Русия, Биков заминава за чужбина.
През есента на 1998 г. руската преса публикува патриотичните излияния на Лев Чорни, който сравни напускащите Русия местни бизнесмени, без да дава конкретни примери, с плъхове, бягащи от потъващ кораб. Читателите научиха, че Чорни е готов да инвестира чрез TWG в руската металургична индустрия 1.5 млрд. долара. Като пример за успешната дейност на TWG в Русия Чорни посочи сътрудничеството със заводите в Красноярск, Саяни, Новолипецк. От Министерството на икономическото развитие съобщиха официално, че в периода 1993 - 97 г. TWG не е инвестирала в Русия нито една рубла.
При така стеклите се обстоятелства единственият шанс на Чорни бе да си купи представител на руската олигархия, който да го въведе в средите на Кремъл. Каква по-подходяща покупка от обременения с финансови проблеми Борис Березовски? Изненадващо за мнозина на 7 юни 1999 г. Анатолий Биков беше избран за председател на съвета на директорите на алуминиевия завод в Красноярск.
Името на тримата братя Михаил, Лев и Давид непрекъснато се свързва с имена от руската мафия. Няма книга, посветена на организираната престъпност от бившия СССР, в която те да не присъстват. Руската преса не пропуска да отбележи, че завземането на алуминиевите заводи от братята Чорни е било съпътствано от серия поръчкови убийства на директори в металургичните комбинати. Една от жертвите е бил близкият до Вадим Ясафов.
Според разследване на швейцарската полиция от 1996 г. Михаил Чорни е в много близки отношения до руската престъпна групировка "Солнцевская" и до нейния бос Сергей Михайлов - Михас. В края на 1998 г. в Швейцария се проведе процес срещу Михас, който трябваше да докаже участието му в пране на пари, но не успя и съдът оправда Михайлов. В същия доклад, който разследва руски фирми, се казва буквално следното: "Много близко до Вячеслав Иванков-Япончик са следните лица... Михаил Чорни, роден на 16 януари 1952 г. , със своите братя Лев и Давид. Чорни е съдружник на Япончик в дружество "Транскомидитис инк.", под прикритието на което те контролират операцията по пране на пари чрез "Блонд мениджмънт груп", също регистрирана в Ню Йорк с президент Арик Кислин - един от членовете на фамилията Кислин". Твърди се, че тази фамилия е осигурила на Япончик контрол над руските организирани банди в САЩ. Смята се, че Михаил Чорни е близък и до скандалния руски бизнесмен Григорий Лучански, шеф на фирма "Нордекс". Смята се, че от фирми на Лучански Чорни закупи българския GSM-оператор "Мобилтел".
На 23 февруари 1999 г. членове на руската Дума настояват бившият министър-председател Евгений Примаков да обясни каква е била целта на посещението на вече бившия зам. енергиен министър Сергей Чижов в България седмица по- рано и в частност чии интереси е представлявал. Оказва се, че Чижов активно лобира у нас в полза на "Юкос петролиум България", собственост не на руския петролен гигант "Юкос", а на скандалния бизнесмен Майкъл Чорни, в наддаването за приватизацията на "Петрол", за което бива уволнен. Това беше първият публичен скандал, откак братът на Лев се появи в България.
Чижов уверяваше Агенцията за приватизация, че "Юкос петролиум България" е акционер в създаващата се (все още) Руска национална петролна компания. От петролните компании "Славнет" и "Онако", които чрез консолидация трябваше да формират Руската национална петролна компания, отрекоха да са оторизирали Чижов да преговаря в България. Въпреки това консорциумът между фирмата "Юкос" и РМД купи "Петрол".
Иначе името на Михаил Чорни за първи път се чу в страната около скандала с приятелския кръг "Орион" и преведените 6 милиона долара в Централна кооперативна банка от фирма "Блонд инвестмънт" през май 1995 г. Парите бяха предназначени за представяне пред БНБ на уставен капитал на Българска земеделска и промишлена банка и след това потънаха. ЦКБ обаче беше осъдена тази година да плати на Чорни парите, въпреки че съществуват реални подозрения, че руският евреин си е получил един път парите(или поне голяма част от тях) от "Орион" и сега е осъдил банката да му ги плати повторно. Такива са оперативните данни, но хората, които могат да свидетелстват за това, са в неизвестност. За вземането си от ЦКБ Чорни успя да постигне тайно неформално споразумение с българския финансов министър Муравей Радев за разсрочване и редуциране. Твърди се, че по това споразумение бизнесменът "има да взема" от държавата.
Пак около историята с ЦКБ и "Орион" се разбра, че Михаил Чорни е разследван от Нюйоркския съд за пране на пари през 1992 г., а един от преводите е бил изпратен на името на фирма "Феста" ООД, чиито собственици са съдружници и в "Юкос петролиум". През лятото на 1997 г. стана ясно, че Михаил Чорни е купил от "Глобус инвестмънт" акциите в българския GSM-оператор. Тогава за шеф на "Мобилтел" беше назначен Владимир Грашнов, чиято съпруга Лора Виденлиева имала съвместна фирма с Чорни. Година по-късно Михаил Чорни влезе и в новата банка на Емил Кюлев - "Росексим", чрез "Мобилтел". Според изявление на банкера пред "24 часа" руснакът е вложил в новата финансова институция 15 милиона долара. Пак според него Миша Чорни бил готов да инвестира в България още 150 милиона долара. Отпреди чрез "Юкос България" Чорни държи контрола в друга българска банка - Нефтинвест.
Междувременно съмнителният бизнесмен започва да се явява на светски партита сред най-влиятелните български политици. През август миналата година той е участвал в празнуването на рождения ден на Лора Виденлиева в курорта "Ривиера". На тържеството присъствали и вицепремиерът Бакърджиев и вътрешният министър Бонев. Чорни често е забелязван и в столичния ресторант "Планета 088" в компанията на Стефан Софиянски, собственика на "Нова телевизия" Дарко Таминджич, а откак "Мобилтел" купи и акции на "Левски" - и сред футболни звезди. Самият Михаил Чорни заяви в интервю за руската преса, че инвестира усилено в България и "помага" на футбола там. Руснакът е купил през юли от банка "България инвест" (бившата Ямболска банка) дълга на фирма "Сунимекс" на починалия в началото на годината Исмет Шабан (неговия син Фатик е известен сред сенчестите структури у нас) за 1.5 милиона долара, а сделката е била подписана от най-доверения му човек Джоузеф Карам. "Сунимекс" е собственик на огромна фабрика за отглеждане на гъски и производство на гъши дроб. Заговори се упорито за негови интереси към "Кремиковци" и "Булгартабак холдинг".
След като през седмицата чуждите медии толкова дълго коментираха разследването срещу Лев Чорни, вътрешният министър Богомил Бонев каза миналия четвъртък в Министерския съвет, че ако женевската прокуратура поиска правна помощ от нас, българските служби ще окажат пълно съдействие за разкриване на делата на фамилията и у нас. Друг от водещите ни политици и държавници не направи никакъв коментар.
Криворазбраната хармонизация
Ще превърнем България в правова държава, ще намаляваме данъците, ще превърнем администрацията в слуга на хората, ще подобряваме средата за бизнес, ще привличаме чужди инвеститори, ще, ще, ще?
Тъй обещаваше в предизборната си програма СДС. И ето на - вече се канят да ни поканят да почнем преговори за присъединяване към Европейския съюз. И как няма - та нали повече от две години хармонизираме ли хармонизираме законодателството си с европейското.
Но сякаш по ирония на съдбата в България всекидневно могат да се изнамерят примери от приложението на същото това законодателство, всеки един от които е достатъчно доказателство, че частицата "ще" все още е актуална за всички посочени в началото обещания.
Данъчните патила на първия голям чужд инвеститор в България по линия на приватизацията - белгийската Амилум (), сигурно звучат болезнено познато на всеки, комуто се е налагало да се сблъска с администрацията - било тя данъчна, пенсионна, строителна, общинска и т.н. Именно в това е и проблемът - в неизброимостта на тези казуси, а не че някой и друг чиновник се е самозабравил.
Защо ли става така? Да не би нещо да не сме доизхармонизирали? Сигурно не сме. Приемането на дузини закони за отрицателно време очевидно е фасулска работа в България. Когато обаче стигнем до тяхното приложение... по-добре не питайте. Нещо като макропоказателите, които наскоро друг чужд инвеститор охарактеризира превъзходно - чудесни са, но не стават за ядене.
А иначе в София откриваме поредния инвестиционен форум, за който организаторите положиха похвални усилия да привлекат и ухажват чужди инвеститори. В Националния дворец на културата по всяка вероятност чужденците ще чуят, че България е правова държава, че сме намалили данъците, че администрацията е слуга на хората, че средата е превъзходна за бизнес, че чуждите инвеститори са добре дошли.
Боже, дано "Амилум" да не участват. Или поне да си мълчат... Финансовото министерство изкупи обратно ЗУНК за 150 млн. долара
Министерството на финансите е изкупило облигации по ЗУНК с номинална стойност 150 млн. долара, като по този начин е намалило вътрешния дълг със същата сума, предаде "Ройтерс", позовавайки се на официален източник от министерството. Целта на операцията според агенцията е да се подобри съотношението дълг/брутен вътрешен продукт, което в края на август е било 86%. Към същата дата според "Ройтерс" правителственият дълг по валутни ЗУНК облигации е бил 464.2 млн. долара, а месец по-рано - 570.8 млн. долара.
Източникът на "Ройтерс" обяснил, че облигациите са закупени от няколко местни банки при предварително договорени условия, които обаче той не пожелал да уточни. Източник от БНБ обяснил, че централната банка е регистрирала част от обратното изкупуване на ЗУНК през август, а останало ще бъде регистрирано през септември. По данни на БНБ през август пазарните цени на ЗУНК са варирали между 48 и 60 цента за един долар номинална стойност на дълга.
Правителството освен това обсъжда предложенията на някои международни инвестиционни банки за преструктуриране на външния дълг и по специално на брейди-облигациите, допълва "Ройтерс". Според управителя на БНБ Светослав Гаврийски не е вероятно да преструктурираме дълга по брейди-облигациите до края на тази година, "защото решение, че това е необходимо, все още не е взeмано".
След като през миналия месец Еквадор създаде прецедент, като не успя да плати задълженията си по брейди-облигациите, цените на този вид дългови инструменти отбеляза спад, което раздвижи пазарите. Мексико и Уругвай изкупиха обратно част от брейди-облигациите си, а Бразилия и Филипините предложиха замяна на брейди за т.нар. глобални облигации. Анализатори на международните дългови пазари обявиха, че очакват и други от 13-те държави, емитирали брейди-книжа, да предприемат подобни действия, като най-често споменаваните имена са на Полша и България.
Надежда Михайлова покани Демирел и Еджевит в България
Министърът на външните работи Надежда Михайлова направи официално посещение в Турция през миналата седмица. Двудневната визита беше по покана на колегата й Исмаил Джем.
"Очакваме в най-скоро време политически представители на двете страни да участват в стартирането на проекта "Горна Арда", съобщи при завръщането си Надежда Михайлова. Външната министърка покани от името на президента Петър Стоянов и премиера Иван Костов турския президент Сюлейман Демирел и министър-председателя Бюлент Еджевит да посетят България. Очаква се Демирел да направи първата копка на каскадата "Горна Арда". С турския президент Надежда Михайлова е разговаряла за откриването на граничен пункт между Лесово и Хамзабейли. Според Сюлейман Демирел новият пункт ще подпомогне сътрудничеството на двете страни в борбата срещу нелегалния трафик и организираната престъпност.
По време на срещите на дипломат номер едно на България са обсъдени и въпросите за българските имоти в Турция, възможностите страната ни да участва във възстановителните работи след земетресенията в южната ни съседка, както и облекчаването на процедурата по събиране на резделените семейства.
Накратко
Споразумението за свободна търговия между България и Македония беше подписано миналата седмица от българския министър на търговията и туризма и македонския му колега Никола Груевски. Очаква се стокообменът между България и Македония да се увеличи с 20-30 процента, прогнозира Валентин Василев. Договореностите влизат в сила от 1 януари 2000 г. България е страната с най-ниски демографски показатели сред европейските държави. Данните са от доклада на Европейската комисия за демографските тенденции за периода 1998-1999 г. Прирастът на населението е отрицателен, а държавата ни е с най-висока смъртност за миналата година.
Полицията в Токио нахлу в клон на швейцарска банка
На 14 октомври японски полицейски части извършиха първата в историята на страната полицейска проверка на чуждестранна банка в Япония. Обект на полицейската акция бе дъщерната на "Credit Suisse" компания за финансови деривати "Credit Suisse Financial Products".
От централата на швейцарската банка заявиха, че не са запознати с мотивите за полицейската проверка в Токио.
Акцията на полицията е първата стъпка към възбуждането на съдебно дело срещу "Credit Suisse" и служителите й по обвинение във възпрепятстване на разследване на японските финансови органи. По-рано през годината след изненадващо разследване японската "Агенция за банков надзор" отне лиценза на швейцарската финансова групировка за упражняване на дейност с финансови деривати в Япония. На "Credit Suisse" и бе временно забранено да извършва и други банкови дейности.
Разследвани понастоящем са и други клонове на западни банки в Япония, което провокира остро недоволство сред международната финансова общност. Японските финансови органи са обвинявани в прехвърляне на тежките проблеми на финансовата система в страната от болната (местни финансови институции) на здравата глава (чужди банки, опериращи в Япония).
Японската "Агенция за банков надзор" мотивира решението да отнеме лиценза на "Credit Suisse Financial Products" с доказателства за извършени от швейцарската компания противозаконни финансови сделки, позволили на клиентите й да скрият от акционерите си значителни загуби, и действия на служители на "Credit Suisse", възпрепятстващи разследването на агенцията.
Агенцията за банков надзор е само регулативен орган и следователно не е оторизирана да възбуди съдебно дело срещу швейцарската банкова групировка, като юридическо лице и/или служителите й. Дело може да има само ако главният прокурор на Токио го поиска. Според експертите в най-лошия случай наказателната акция срещу "Credit Suisse Financial Products" ще завърши с голяма глоба. Правителството на Кейзо Обучи, което в крайна сметка ще формира решението на токийската прокуратура, все още не се е произнесло по случая.
Престрелки и демонстрации в Индонезия
С изстрели, сълзотворен газ и водни струи полицията разпръсна студентска протестна демонстрация пред парламента в Джакарта. Информационните агенции отбелязват, че напрежението в Индонезия се повишава с наближаването на специалната сесия на парламента през следващата седмица, когато ще се решава съдбата на президента Хабиби. Тогава депутатите ще решават дали да преназначат Хабиби, или да изберат друг държавен глава.
Протестиращите блокираха много от основните улици в индонезийската столица, чупиха витрини и подпалиха паркирани автомобили. Междувременно в парламента започнаха дискусиите, свързани с изявленията на президента Хабиби, в които той мотивира решението си да остане на власт въпреки напрежението и размириците в страната. В четвъртък президентът критикува депутатите, че не отговарят адекватно на извънредната ситуация в държавата и защити собствената си политика. Речта на президента бе подложена на дебат в парламента и ако при предстоящото гласуване държавният глава получи недоверието на парламента, той ще трябва да подаде оставка.
Студентските протести избухнаха веднага след президентската реч. Студентите настояват парламентът да отхвърли кандидатурата на Хабиби и да избере нов президент за следващия петгодишен мандат. Над 40 хиляди тежковъоръжени полицаи бяха мобилизирани, за да се справят с демонстрациите. Редица реформистки политици вече изявиха желание да се срещнат с ръководителите на студентите и да ги убедят да прекратят размириците. Те обаче искат гаранции за отстраняването на Хабиби, чийто авторитет пострада сериозно от кризата в Източен Тимор, банковите скандали и решението за прекратяване на разследването за корупция срещу бившия президент Сухарто. Хабиби поде кампания за засилване на политическите си позиции и назначи шефа на армията ген. Виранто за свой заместник. След това той поиска да бъде преизбран от парламента, в резултат на което избухнаха студентските протести.
Заловиха банда от автокрадци
Полицията разкри склад за части от крадени автомобили в столицата
Полицията разкри склад за части от крадени автомобили в столичния квартал "Лозенец" миналата седмица. Трима от членовете на бандата автокрадци са били арестувани на 12 октомври. При обиск в двете гаражни клетки на ул. "Плана планина", наети от автокрадците, били открити 24 двигателя, 32 скоростни кутии, врати, капаци и прозорци от крадените коли. Деветнадесет от двигателите вече били със заличени номера. Откритите части били от марките "Фолксваген", БМВ, "Опел" и "Мерцедес". Установено било, че две от БМВ-тата са откраднати на 22 февруари от различни райони на столицата. Тепърва ще се разследва откъде са откраднати останалите авточасти.
Разплитането на престъпната мрежа и склада стана, след като полицията разкри база на бандата в квартал "Драгалевци" миналия месец. Тогава бяха обявени за издирване няколко човека от автокрадците. Гаражите на ул. "Плана планина" са били наети от 30-годишния Николай С, който е използвал краден паспорт. Той е бил арестуван на ГКПП "Капитан Андреево" миналия вторник при опит да напусне страната. Другият участник в бандата - Емил В., беше задържан същия ден в крадено "Ауди" в Асеновград. Трети човек от същата мрежа е бил арестуван вечерта на 12 октомври при гаражите с крадена стока. Полицията издирва още съучастници на групата, която е действала на територията "Лозенец", "Бояна" и "Борово". Полицаите от Четвърто РПУ предполагат, че бандитите са крали автомобилите, разфасовали са ги в гаража в "Драгалевци" и след това са ги складирали в "Лозенец". Вероятно оттам частите са се пласирали в автосервизи и магазини за втора употреба. Установено било, че близо до разкрития склад има магазин за авточасти, с който е свързан един от арестуваните.
На територията на Четвърто и Шесто РПУ в столицата се регистрират най-много кражби на автомобили, твърди БТА. Двете управления отговарят за едни от най-престижните квартали в столицата и концентрацията на скъпи автомобили, обект на кражби, е най-голяма. Средно по 40 коли месечно изчезват от квартал "Лозенец".
Депутатът Цветелин Кънчев отива на съд
Народният представител от евролевицата Цветелин Кънчев ще седне на подсъдимата скамейка на 11 ноември. Миналия понеделник Софийската окръжна прокуратура внесе обвинителен акт в единайсет точки срещу бившия сподвижник на Жорж Ганчев. По време на процеса депутатът ще остане в следствения адрес. Софийският окръжен съд отказа да снеме неговата мярка за неотклонение "задържане под стража", а депутатите от правната комисия на парламента отхвърлиха с шест на един гласа предложението на Георги Дилков-Лорда да се отмени разрешението за арест на Кънчев.
Заедно с народния представител пред Темида застават и още четирима негови сподвижници - Никола Джамяров, Валентин Георгиев, Данчо Даков и Цветан Николов. Кънчев и хората му ще отговарят за побой над Вельо Велчев от софийското село Чавдар, който бил обвинен от функционера на евролевицата, че е откраднал ловното му куче. Групата похитила Велчев на 29.01.1995, завлякла го в автосервиза на комплекс "Флоренция" в Златица, вързала го на машината за балансиране на гуми и започнала да го налага. Цветелин Кънчев заплашил, че ще застреля пострадалия с ловна пушка 12-и калибър. Накрая биячите прибрали лудогорското гонче на Белчев като компенсация за изчезналия четириног любимец на депутата.
Освен за историята с кучето Кънчев ще отговаря и за това, че на 14.02.1999 е пребил в офиса си служителя на "Юнион миниер" Тодор Александров, защото не желаел да работи с хората на Кънчев в бизнеса с цветни метали, след което го принудил да му плати 2000 долара за компенсация. Депутатът е обвинен също, че с побой е принудил свидетеля Радослав Цанев да му плати 5000 марки за компенсация, че крал бакър от МДК - Пирдоп. Обект на побой и "глоба" били и свидетелите Евгени Ненов и Недялко Милев. Първият трябвало да заплати на Кънчев 10 000 долара, вторият - 20 000. Към обвинителния акт са приложени и съдебномедицински експертизи за ДНК-анализ от кръвта по белезниците, които са иззети като доказателствен материал по делото. Според експертната оценка вероятността едната проба да е от Недялко Милев е 99.99998%. При пробата от Тодор Александров този процент е 99.99995%. Според заключенията на съдебните лекари по време на престъпните деяния Цветелин Кънчев и подчинените му са били в напълно нормално психично състояние и напълно ясно са съзнавали какво извършват.
Люксембургската среща: безполезно лекарство за сръбската опозиция
Срещата в Люксембург на външните министри на ЕС със сръбската опозиция се провали, след като основните фактори сред опозиционните формации отказаха да присъстват. Ден преди срещата, без да получат копие от документа, опозиционните лидери бяха запознати с декларацията, която вече бе изготвена от домакините и по която по думите на опозиционните водачи дискусии не може да има. Ключов момент в нея бе параграфът, в който бъдещата демократична власт в Сърбия се задължава да предаде на международния трибунал за военните престъпления в Хага обвинените югославски граждани - Милошевич и още четирима държавни ръководители.
"Искаме партньорство, а не ултиматуми", заяви Владан Батич, координатор на Съюз за промени. "Така не се канят гости", бе възмутен Горан Свиланович, председател на Гражданския съюз на Сърбия. Според Зоран Джинджич опозицията търси сътрудничество, а не готови решения. Водачът на Сръбското движение за обновление Вук Драшкович се обяви за равноправно отношение към партиите в Сърбия, такова, каквото е вниманието към политическите сили в ЕС.
Освен засегнатото достойнство сръбските опозиционери имат и много други по-сериозни основания за протести, макар и да не са склонни да говорят за тях. Първата причина е практическа. Лидерите изтъкват, че приоритетите в Сърбия сега са демократизация, икономически реформи, оцеляването на хората през зимата. И целта на опозицията е смяна на системата, а не просто персонални размествания. Така че съдбата на лицето Слободан Милошевич е второстепенен въпрос, който трябва да отстъпи пред екзистенциалния - с какво ще се прехранват хората и с какво ще се отопляват. Другата причина е чисто емоционална. Сърбинът не просто крещи "Слобо, одлази", той иска сам да реши съдбата на своя ръководител. Ако трябва, той ще го и линчува, но не може да се съгласи друг да решава неговите проблеми. Като сицилианеца той е готов да каже "Sono cosa nostra" - това са си наши работи. Иначе казано, става въпрос за национално достойнство. Третият аргумент е политически. След като всеки ден медиите на режима повтарят, че лидерите на Съюз за промени са чужди наемници и слуги на НАТО (наскоро Милошевич дори ги обвини и в опит за установяване на чужда окупация на Сърбия), безпрекословното приемане на подобен документ от страна на опозиционерите би означавало потвърждение на тази теза, следователно - политическо самоубийство.
Самите опозиционери, които до вчера изглеждаше, че не могат да се споразумеят за каквото и да е, постигнаха, и то за броени часове, единство, пък било то на отрицанието. Те изготвиха контрадокумент, който всъщност представлява първата им обща декларация, тъй като под него са подписите на Съюз за промени, Сръбското движение за обновление, Нова демокрация и Демократична алтернатива. Илюзията, че и този път опозицията е разединена, тъй като на срещата не отидоха представители на Съюза на демократичните партии, трябва да бъде разсеяна. От една страна, техните организации не биха събрали общо повече от 6-7% от вота в Сърбия, а от друга - те декларираха, че отговорните за престъпленията трябва да бъдат съдени в страната.
Водена от такива подбуди, сръбската опозиция успя да постигне и следващия етап на обединението си срещу режима на Милошевич. Представители на Съюза за промени и Сръбското движение за обновление подписаха споразумение за предсрочни избори, които трябва да бъдат насрочени до три месеца. Опозицията апелира за организиране на кръгла маса за бъдещето на страната и призовава социалистическата партия на президента Милошевич да участва в диспута.
Осуетената среща в Люксембург обаче показа, че явно в Брюксел все още не осъзнават, че принципите на демокрацията не са лесно и универсално лекарство за страните, заболели от авторитаризъм. И опитът, особено тук на Балканите, терапията да се провежда чрез един-единствен, пък бил той и демократичен цяр за всякакви болести, крие опасности. Трябва да се познават конкретните симптоми на конкретния болен. Иначе е възможно да се стигне до развиване на различни политически алергии. А те само забавят лечението.
Югославия е екозамърсена
Тази констатация бе оповестена от екипа на ООН, който проучва последиците от войната в Югославия. Експертите са открили няколко района, които са пострадали сериозно от военните действия, но според тях като цяло не може да се говори за екологична катастрофа на Балканите. В доклада на еколозите се казва, че на четири места в Сърбия са регистрирани големи замърсявания, които могат да представляват опасност за човешкото здраве. Все пак много от проблемите на околната среда в Югославия датират отпреди войната и проучванията са показали, че властите не са вземали никакви мерки да ограничат замърсяванията или да намалят вредното въздействие на промишленото производство.
Ръководителят на екипа бившият финландски министър на околната среда Пека Хаависто, заяви, че за да се справят с проблема, югославските власти трябва да получат финансова помощ от международната общност.
Четирите най-пострадали района са рафинерията в Панчево, заводът "Застава" в Крагуевац, петролната рафинерия в Нови Сад и миннообогатителната фабрика в Бор.
Според експертите каналът, който свързва рафинерията в Панчево с Дунава, е силно замърсен с петролни продукти, които се изливат направо в реката. Установен е разлив на живак, чието почистване не търпи отлагане.
В района на Крагуевац е регистрирано силно замърсяване с диоксини и повишено ниво на други опасни за здравето химически съединения. В Нови Сад еколозите са започнали изследване на питейната вода заради съмнения, че водопроводната мрежа е била замърсена с петролни продукти. Мисията на ООН настоява за незабавни действия в Бор, за да бъдат спрени емисиите във въздуха на големи количества серен диоксид.
В доклада се казва, че няма доказателства за глобално замърсяване на река Дунав, въпреки че са констатирани хронични екологични проблеми.
Еколозите са установили, че във всички по-големи индустриални обекти са необходими спешни проучвания на питейната вода и на повечето места повърхностният слой на почвата трябва да бъде премахнат. Мониторингът на тези обекти трябва да продължи поне още няколко години, съветват експертите на ООН.
Интересува ли се българинът от местната власт
Съществува убеждението, че колкото по-добре е устроен животът в една страна, толкова по-малко избиратели отиват до урните. След като основните ти права са гарантирани и основните проблеми - решени, не е чак толкова важно за кого ще гласуваш. В подкрепа на тази теза обикновено се изтъква доказателството, че висока избирателна активност има или в тоталитарните общества - където е задължително "доброволно" да дадеш гласа си, или в кризисни периоди на социални сътресения и промени, когато е налице свръхполитизация и мобилизация на гражданите.
Независимо от това всеки път, когато в западните демокрации рязко падне равнището на избирателна активност, реакцията е една и съща - "демокрацията е в опасност". "Демокрацията е в опасност", защото отказът на избирателите от участие поставя под въпрос основния постулат на модерната демократична държава, а именно - регулиране на взаимоотношенията между управлявани и управляващи, между гражданите и техните представители посредством механизма на свободните демократични избори.
Къде в тази логика се помества интересът на българина към местната власт? Ако хвърлим поглед назад, към относително кратката ни най-нова история на свободни избори, става ясно, че в сравнение с всички останали на местните избори през 1995 г. са се явили най-малко на брой гласоподаватели - 3 933 000, или 58 на сто от имащите право на глас. Изборните 1996 и 1997 освен с кризисния си характер се отличават и с това, че тогава се гласува за далеч по-важните в българския политически календар институции - президент и парламент. Въпреки всичко, ако през 1991 г. 5 700 000 българи застават пред урните, през 1997 те вече не надхвърлят 4 300 000.
Поредицата предизборни проучвания на "Алфа рисърч" сочат, че и през 1999 г. може да се очаква сравнително ниска изборна активност. В началото на септември 52% са декларирали твърда готовност да дадат гласа си за предпочитания от тях кандидат, в началото на октомври те нарастват до 55%. Кампанията следователно е довела до относително ниска мобилизация и мотивация на гражданите да упражнят основното си право, причините за което не могат да се търсят единствено и само в нея. Поне три фактора трябва да се имат предвид, когато определяме значението на тези избори. Първо, на всекидневно равнище липсват симптоми на икономическа или политическа криза, а до този момент у нас именно радикализирането на обстановката е извеждало хората - на улицата или до урните. Второ, в правомощията, които са й дадени, и във вида, в който съществува, местната власт не е в състояние да реши същностните проблеми на хората. Трето, обществото ни все още продължава да бъде устроено така, че българинът зависи много повече от държавата, отколкото от себе си като гражданин. И ако в държавата е и хлябът, и ножът, в нея са и немаловажни лостове за това дали той да отиде да гласува или не. От което единствено могат да дойдат и известни изненади в предстоящите избори.
Данните са от представителни национални проучвания на социологическа агенция АЛФА РИСЪРЧ, проведени сред пълнолетните граждани на страната в началото на месец септември и началото на месец октомври.
В данъчната администрация цари азиатщина
"АМИЛУМ БЪЛГАРИЯ" АД е плод на първата голяма приватизационна сделка в България през 1993 г., когато съществуващото по това време българско дружество "Царевични продукти" в Разград става собственост на белгийската група АМИЛУМ. Ние се гордеем с факта, че дружеството и до днешна дата остава един от най-големите инвеститори в страната ни, като общата сума на инвестициите в USD в исторически план надхвърля 52 милиона USD.
С настоящото писмо с огромно неудоволствие бихме искали да информираме за проблемите, с които се сблъскахме тази година при опита ни да изплатим дивидент на мажоритарния чуждестранен акционер в "Амилум България" АД - дружеството "ИЙСТСТАРЧ СВ", регистрирано в Холандия.
Съгласно Наредба No 5 на МФ от 18 март 1998 г. за реда и процедурите за прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) по отношение на чуждестранни лица и неперсонифицирани дружества, ние подготвихме необходимите документи и ги изпратихме до притежателя на дохода и до данъчната администрация в Ротердам, Холандия, за удостоверяване на необходимите за българската страна факти. Комплектът документи естествено включваше и най-важното - искане за прилагане на СИДДО между България и Холандия в пет екземпляра.
Преди около повече от месец получихме завереното искане вече в четири екземпляра, тъй като данъчната администрация на държавата, на която притежателят на доходите е местно лице (в случая Холандия), беше задържала едно от копията. Дотук напълно в реда на нещата, тъй като българските данъчни власти са отразили най-отгоре на първа страница на искането кое копие в коя страна остава и те бяха задържали съответния екземпляр. На 08 септември 1999 г. при опит да подадем документите си в данъчна служба "Големи данъкоплатци", Варна, един от юристите на службата - г-н ГАНЕВ - демонстрира "вещина" в познаване на законодателството и каза, че не може да приеме документи, на които липсва единия екземпляр, за да удостовери идентичността на съдържанието на всеки един от тях. Напразни останаха нашите позовавания на Наредба No5 и на обяснителните бележки на гърба на самото искане, където изрично е казано следното: "Необходимо е държавата, на която е местно лицето, което иска данъчно облекчение да удостовери това му качество, преди представянето и в съответната данъчна служба в БЪЛГАРИЯ". В крайна сметка дори и да има някакво противоречие в нормативната база, не е наша вината за това и като изправна страна ние очаквахме, че ще ни се съдейства проблема да бъде решен.
Разбира се, получихме съдействие, след като лично отидохме до ГУДА, София, за да подадем един комплект и там съгласно Наредба No 5. Началник-сектор СИДДО в управлението, г-жа Искра СЛАВЧЕВА, демонстрира разбиране, обеща съдействие, призна за противоречието в нормативната база, за което щели да бъдат информирани всички данъчни служби и обеща лично да се обади във Варна, за да изясни недоразумението. Предполагаме, че личната заетост на г-жа Славчева и натрупалите се необработени документи на много фирми в СИДДО, създаващи известен хаос според собствените и думи, бяха сред причините обаждането в данъчна служба "Големи данъкоплатци", Варна, да бъде осъществено чак около 22 - 23 септември. Независимо от закъснението, все пак ефект имаше и документите ни бяха приети на 24 септември 1999 г. с входящ No 6698. Комплектът документи беше приет в деловодството на службата от две служителки, които близо един час дискутираха и питаха по етажите като как точно трябва да стане завеждането, "за да не стане някаква грешка". Данъчни служители на данъчна служба "Големи данъкоплатци" в Разград междувременно извършиха абсолютно професионално и без никакво забавяне необходимата ревизия за проверка на представените документи и представиха във Варна писменото си заключение с мнение, че са налице предпоставките за пряко прилагане на СИДДО между България и Холандия. Оттогава изминаха повече от две седмици, срокът, в който съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредба No 5 трябваше да получим писмен отговор от данъчна служба "Големи данъкоплатци", Варна, дали са налице предпоставките за пряко прилагане на съответната спогодба. И както се казва - ни вест, ни кост. Ни вест, ни кост, но ние в същото време надлежно преведохме данъка при източника (5% съгласно чл. 10, т. 2, б. "а" от СИДДО между Република България и Кралство Холандия) в размер на 303,832.55 BGN още на 30 септември 1999 г. За съжаление, нямайки писмен отговор на нашето искане ние, както ни уведомиха, не можем да преведем дивидента в чужбина, без да нарушим законодателството. Желаейки абсолютната законност на транзакцията, ние естествено се въздържаме от такъв преждевременен превод. Това разбираемо ни създава доста главоболия на ниво група и известно неразбиране сред миноритарния ни акционер ОББ АД, което ние се опитваме да обясним с мудната, некомпетентна и негативно настроена към печелившите чужди инвеститори данъчна администрация.
Нашето ходене по мъките в момента е прераснало в нескончаеми разговори ту с данъчна служба "Големи данъкоплатци", Варна, ту с г-жа Славчева в ГУДА, тъй като явно комуникацията помежду им куца по някаква причина и ние трябва да посредничим и да си търсим правата от служители в една и съща система, които явно не считат за необходимо да разговарят помежду си и в крайна сметка да прилагат закона, което би трябвало да бъде тяхно основно задължение. От Варна продължават да твърдят, че първо трябва да получат писмено становище от ГУДА, за да изпратят своя писмен отговор до нас, а от ГУДА за наше най-голямо учудване не могат да ни кажат какво става, дали са изпратили писмено становище по нашия въпрос и въобще в хаоса, който явно цари в управлението, не могат да намерят нашия комплект документи, който оставихме лично в кабинета на г-жа Славчева.
Новият началник на данъчна служба "Големи данъкоплатци", Варна, г-жа Надя ЛОЗАНОВА по време на едно наше поредно обаждане дори подхвърли, че нещо не е наред с представените документи и трябва да мине втора проверка от тяхна страна. Това порядъчно ни озадачи, тъй като от ГУДА поне бяхме уверени, че всичко с документите ни е наред. Още повече, мина успешно и проверка от представители на "Големи данъкоплатци" в Разград, както вече споменахме по-горе.
Последната информация, която имаме, е, че във Варна чакат отговор от г-жа Дора АНДРЕЕВА дали изобщо може да се прилагат пряко СИДДО. Правният корифей на варненската служба, г-н Ганев, е заявил недвусмислено, че трябва да се прилага ЗКПО, а не съответната спогодба и във всички случаи трябва да се плащат 15% данък при източника и после да се търси разликата за възстановяване. Елементарен факт, който студентите юристи научават още в първи курс, е, че международните спогодби, по които България е страна, са нормативни актове с по-висок ранг от тези на местното законодателство и трябва да се прилагат в случай на противоречие с него. Но явно г-н Ганев е отсъствал от тези първи лекции, което обаче не му е попречило да заяви пред данъчен инспектор от Разград - представител на данъчна служба "Големи данъкоплатци", Варна, че, като се преведат веднъж тези пари, "после ние пари не връщаме". Ведно с това той е изискал от този данъчен инспектор да промени писменото си мнение в съответствие с неговото тълкуване на казуса!
Ние просто вече не знаем какво да правим и към кого да се обърнем, за да преведем законно дивидент в чужбина. В качеството си на един от най-големите и до днес чужди инвеститори в България и един от най-големите данъкоплатци (2,372,679 BGN ефективно платени данък печалба и данък общини през 1998 г. и 2,197,515 BGN авансови вноски за периода до септември 1999 г. включително) ние приемаме всичко това като един евтин до невъзможност фарс и лична обида към нас от страна на данъчната администрация в България.
Считаме за нужно да осведомим и всички големи чужди инвеститори у нас за така създалия се проблем, тъй като не считаме, че азиатщината, царяща сред част от държавната администрация, трябва да бъде толерирана, особено когато страната ни изпитва такава остра нужда от преки чужди инвестиции и особено от присъствието на големи и сериозни чужди фирми. Невъзможността да репатрират легално печалбата си под формата на разпределяне на дивидент би накарала много фирми с чуждо участие да се замислят как по друг начин в рамките на съществуващото законодателство (а дори и заобикаляйки го) по-лесно и по-безболезнено биха могли да сторят това. А що се отнася до данъчна служба "Големи данъкоплатци", Варна, нейния началник и юриста г-н Ганев, ние смятаме да предявим съдебен иск за пропуснати ползи и други щети съгласно ЗКПО и други приложими нормативни актове във връзка с Наредба No 5.
Ние сме твърдо убедени, че решаването на такива на вид дребни проблеми, които тровят ежедневието на чуждите инвеститори у нас, ще допринесе съществено за подобряването на инвестиционния климат в страната и спечелване доверието както на чуждестранните инвеститори, които са вече в страната, така и на бъдещи нови такива.
В очакване на балотажа
На първия тур ще са ясни само съветниците
Единственият кандидат-кмет, който е сигурен, че ще се поздрави с победа още на първия тур на местните избори, е Стефан Софиянски. В най-синия от всички сини градове - София, кандидатът на СДС има реални шансове да събере необходимите 51 процента от гласовете и още в понеделник да влезе отново в столичното кметство - за още един мандат.
Други двама сини кандидати - Иван Чомаков в Пловдив и Добрин Митев във Варна, също очакват кметско назначение още с първия дубъл на местния вот. Наблюдателите на електоралните нагласи допускат евентуална победа без балотаж и за сегашния кмет на Кърджали Расим Муса. Съдбата на останалите кметски места в страната обаче ще се решава на втория тур. Затова и седмицата между двата дубъла на местния вот ще бъде времето на най-разгорещените политически страсти, но и на тайните преговори, които ще преразпределят гласове. "Играта ще бъде жестока", призна депутат от СДС. Всичките му колеги от парламентарното мнозинство от седмица вече обикалят районите си и договарят нова подкрепа за кандидатите си на балотажа, само чакат сигнала от резултатите на първия тур. В синята централа на "Раковски" 134 вече са направени плановете при какви условия, как и с кого ще се договаря преливането на електорална подкрепа.
Досега СДС постигна стратегическата си цел - успя да намали избирателната активност. Само това ще осигури на управляващите голяма победа, призна преди време секретарят по информацията на СДС Илия Петров. Много преди това лидерът Иван Костов и главният секретар на партията Христо Бисеров обявиха курс към партизиране на по принцип мажоритарния кметски вот. Сега и социологическите сондажи сочат, че пред урните ще се яви само твърдият електорат на партиите. И освен това ще се гласува на пропорционалния принцип - всеки ще дава гласа си за партията, която по принцип одобрява, независимо каква е листата със съветници и дори кандидат-кметът. Само преди месец същите социолози твърдяха, че се задава висока активност на гласоподавателите. В края на кампанията данните показват сериозен отлив.
Единственото обяснение за типа кампания, който избраха сините, е отговорът на социолозите, че агресивността на предизборното поведение на управляващите и цялата държавна и партийна машина намали желанието на избирателите да дадат своя вот на 16 октомври. Ако съвпадението обаче е случайно, то очевидно в СДС избраха принципно сбъркан модел за предизборно привличане на електорат, защото два дни преди изборите се оказа, че 64 процента от българите не одобряват участието на министри в предизборната кампания. Само по този пункт мнозинството от избирателите е така внушително. Освен това всички проучвания показват, че точно по време на кампанията е спаднала активността на избирателите.
Само преди месец тя клонеше към 70-те процента, което със сигурност щеше да създаде много проблеми на управляващите. Но един месец обиколки на премиера, министрите и партийния актив успя да откаже от гласуване над 10 процента от българите. След допитванията се оказа още, че цели 31% от избирателите нямат представа как ще се гласува.
Сега остава една седмица, през която управляващите трябва да успеят и с другата цел - да изиграят добре картите си между двата тура и да си осигурят победа в големите градове. От 34 до 49 процента вот в полза на СДС пресметнаха социолозите, което заедно с партийната нагласа на избирателите със сигурност предвещава мнозинство на сините в общинските съвети. Битката за кметските места обаче остава с неочакван край. В абсолютно синия Пловдив например скандалът с досието на Александър Долев - претендентът от ВМРО, може да има обратен ефект за очакваната на първи тур победа за Иван Чомаков от СДС. Ако Долев не успее да събере гласове, за да отиде на балотаж с конкурента си, то поне преразпределението на общинската листа няма да е в полза на сините. Поставената от Костов цел беше да се елиминират съветниците от ВМРО, които създадоха най-сериозните проблеми на предишния син кмет Спас Гърневски. Въпреки досието на Долев, чиято достоверност тепърва ще се изяснява, се очаква организацията на Красимир Каракачанов да завземе стабилна част от бъдещия общински съвет. ВМРО е заплаха за сините и в друг емблематичен град - Благоевград. Победа там ще легитимира Каракачанов като лидер на сериозна политическа формация, доказана в битка с управляващите.
Очаква се сините да загубят още в Бургас - въпреки неимоверните усилия на целия държавен и партиен апарат, в Русе и Плевен - въпреки компроматите за сегашните кметове. Не е ясно ще направи ли пробив СДС и в Северозападна и Североизточна България, където са разположени стабилните червени крепости. Под въпрос е дори Габрово, който на първите местни избори през 1991 г. беше по-тъмносин и от София. Няма сериозни индикации, че управляващите ще разбият монопола на ДПС в традиционните бастиони на Доган. Възможно е предварителните договорки с движението да изиграят лоша шега на СДС в Хасково, където загубата ще бъде записана персонално на Христо Бисеров. Макар да няма свой кандидат в града, ДПС може да подкрепи човека на Народен съюз и ВМРО. А в този град кметската съдба ще бъде решена точно от гласовете на електората на Доган. За ДПС изненадата може да дойде единствено от неграмотността на избирателите. Социолозите вече съобщиха, че над 30% от гласоподавателите на движението нямат представа от начина, по който ще се гласува.
На предишните местни избори СДС концентрира усилията си в София. Спечелването на столицата трябваше да компенсира очакваната загуба в провинцията. Сега битката е съвсем различна, сините искат цялата власт, но засега очакват победа само в половината от големите градове.
От 155 българи - един е кандидат за общинска слава
Днес ще гласуваме за осми път през последните десет години. "Безизборни" се случиха само 1993 и миналата 1998. За компенсация на ланската пауза в последните дни на кампанията беше преговорена цялата палитра партизански страсти. Отегчителни или комични, българските политици са такива, каквито могат да бъдат или каквито заслужаваме.
Статистическите данни за регистрираните кандидати категорично потвърждават либералния и открит характер на процедурата за регистрация. За участие в местните избори са регистрирани 96 партии. Освен тях 943 кандидати са успели да съберат необходимия брой подписи и ще участват като независими в изборите за съветници и/или за кметове.
Общият брой на регистрираните кандидати ще надхвърли 39 200. Това е забележителна масовост. И тъй като броят на българските избиратели се оценява на 6.2 милиона, приблизително от 155 пълнолетни българи един е кандидат за общинска слава.
Броят на членовете на секционните комисии, пряко ангажирани с администрирането на изборния процес, надхвърля 75 хиляди. Ако към тях се добавят и преброители, охрана и транспорт, наблюдатели, застъпници на участващите кандидати, инициативни комитети и предизборни щабове, платени или доброволни агитатори и тръпнещи роднини, поне един от всеки десетина пълнолетни българи ще има непосредствен повод да преживее един ден в политиката.
Като си припомним, че гласуващите се очаква да бъдат малко повече от половината избиратели (около 3.6 млн.), работилницата за общинската слава добива почти домашни измерения. Майстор, калфа или чирак е един от всеки 7-8, стигнали до урните.
Най-дълга ще бъде софийската бюлетина за общински съветници. В нея са записани 43 имена на партии и независими кандидати. Във Варна кмет ще се избира между 17 имена.
Изборите ще завършат дългата процедура по шумния развод на СДС и ДПС. Само в пет общини местните ръководства на двете организации са успели да се споразумеят за издигането на общи листи за съветници. Най-впечатляващата от тези коалиции, тази в Хасково, бе прекратена с решение на Централния съвет на ДПС три дни преди изборите. Доколко ДПС ще съумее да запази влияние в общинската власт е най-значимата интрига от голямата политика. Ако ДПС загуби няколко общински администрации, отношението на Костов към Доган със сигурност ще се ожесточи. Призракът на 4-процентната бариера пред парламентарното представителство може да се превърне в кошмар за ДПС.
Междувременно собствена физиономия се опитва да преоткрие коалицията Народен съюз. Конкуриращи СДС самостоятелни кандидатури за общински кмет Народен съюз е издигнал в 70 общини, а самостоятелни листи за общински съветници в още повече - 118. В мнозинството си това са малки или не по-големи от средни общини като Петрич или Велинград. Мотор на демонстрирането на независимост е земеделското традиционно високо самочувствие. Неговото покритие невинаги е съизмеримо високо.
И за изкушените има късче статистическа интрига - колко ще бъдат недействителните гласове. Може би 10%, но по-скоро два пъти повече. За резултатите в много общини - толкова, че да определят и крайния изборен резултат.
За Черна гора независимостта е въпрос само на време
Миодраг Влахович, основател на Движението за независимост на Черна гора, пред "Капитал"
- Независимостта е най-важният културен, икономически и политически проблем в Черна гора. За да води истинска политика и нормален живот, страната трябва да намери своя статут, защото трагичното разпадане на бивша Югославия още не е приключило. В социалистическа федеративна Югославия имаше шест равнопоставени републики, сега има пет самостоятелни държави. Коя липсва? Черна гора. Живеем в страна с фалшиво име, във фалшива федерация, живеем със Сърбия, която, за съжаление, навлезе в нещо като антиисторическа спирала. В този процес Черна гора беше доброволен заложник без каквато и да е възможност и право да му повлияе. Сега най-после имаме преобладаващо обществено мнение по въпроса за пълна международнопризната независимост. Нашето Движение за независимост на Черна гора отстоява тази идея. Основахме го група интелектуалци, университетски преподаватели, редактори на различни вестници, бизнесмени по време на войната в Косово, тъй като де факто бяхме окупирани от т.нар. югославска армия.
- Една политическа партия участва в политическия процес по строго определен начин - кандидатирайки се за парламента и опитвайки се да взема решения там. Неправителствена организация като нашата се опитва да насърчава самата идея за независимост. Това не е политически проблем в пълния смисъл, а е по-скоро културен, защото Черна гора и нейното общество не могат да утвърдят своите ценности, традиции и перспективи за развитие, ако преди това не довършим самоопределението на нашата държава.
- Не искам да правя грешката да казвам, че режимът на Милошевич е единственият ни проблем. Налице е постоянен опит за културно надмощие на Сърбия над Черна гора. Сега най-големият проблем е Милошевич, но това не е всичко във взаимоотношенията между Сърбия и Черна гора. Ако вземем решение за обявяване на независимост по легитимен, демократичен, мирен начин чрез референдум, който е регламентиран в нашата конституция и в черногорския закон за референдум, трябва да бъдем много внимателни. Черна гора е в деликатна ситуация, от една страна, трябва да сме много радикални, а от друга - много търпеливи. Затова целта на движението за независимост е да бъде завършена индивидуализацията на нашето общество и нашата държава, за което трябва да се използват различни начини, единият от които е въвеждане на собствена национална валута. Единствените две връзки, които в момента съществуват между Сърбия и Черна гора, са валутата и армията. Националната валута е първата предсказуема стъпка, която, да се надяваме, ще се предприеме в следващите два месеца. Така ще окуражим тези, които още не могат да повярват, че можем да бъдем и икономически независими. Но от друга страна, Черна гора без причина е под натиск най-вече от страните от Европейската общност да не бърза.
- Не искаме нови граници. Не искаме и нова държава. Искаме отново да си върнем статута на държавата. Ако обявим нашата независимост по нормален начин, това ще бъде в момент, в който Западът не знае какво да прави с Косово. Но Косово не е Черна гора. Не искаме нито един квадратен метър нито от Косово, нито от Сърбия. Има съществена разлика между американските виждания и тези на Европа. Американците казват, че югославската федерация е мъртва и че има преждевременна независимост. Не казват: нямате право да бъдете независими. Така че процесът е необратим. В Сърбия политическата ситуация е такава, че преходът към демократично, мирно и нормално общество е въпрос не само на време, а и на човешки загуби и жертви. В Черна гора преходът към независима демократична държава е само въпрос на време.
- Проблемът не е кой ще заеме този или онзи пост във федералната администрация. Проблемът е, че Черна гора и Сърбия не могат да бъдат равни, ако има федерация. Тя може да съществува на хартия, но няма да функционира.
- Не трябва да се страхуваме. Не зная колко дълго Милошевич ще е на власт, но единственият начин да го свалят е да го елиминират със сила. Надявам се, че това време е дошло. Той няма да приеме каквато и да било демократична промяна. Може би има вариант да избяга навън, но къде да отиде? Извърши такива престъпления, че никой няма да го приеме. Съществува риск под прикритието на някакъв вътрешен конфликт в Черна гора (който обаче е невъзможен без помощ и подкрепа от сръбския режим) нещо да бъде предприето. Но за Черна гора още по-голям е рискът да остане заедно с тази Сърбия още половин година или повече и след това в рамките на половин година да последва законната, демократична, мирна процедура по обявяване на суверенността. Сърбия изгуби войната в Словения, в Хърватия, в Босна и Херцеговина. Извършиха големи престъпления в Косово и загубиха и него. Всъщност там загубиха всичко, дори и морала си. Една война в Черна гора ще бъде пета и те вече не се намират в началото на процеса, а в неговия залез. За Милошевич ще бъде крайно рисковано да направи подобен опит, въпреки че е казал, че може да се справи с Черна гора за три дни, ако иска. Да, теоретично може да стане, но НАТО не би позволило след дейтънското споразумение и след установяването на протектората в Косово да избухне още една война тук.
Тази война, която може да избухне, ако след като обявим по нормален и мирен начин независимост, бъдем атакувани, ще завърши не в Подгорица - столицата на Черна гора, а в Белград. И това само ще ускори процеса за постигането на нашата независимост. Сърбия е мултинационална държава и по политическа, и по историческа логика, когато започваш война и вършиш престъпления, не можеш да останеш ненаказан. Сръбското общество има "малък" проблем - то не съществува. Неговите най-дълбоки основи са разрушени и това е причината, поради която Милошевич не може да бъде свален от власт по мирен и цивилизован начин. Най-голямото му престъпление е, че унищожи възможностите и потенциала на сръбското общество да реши своите проблеми по нормален начин. Това е голяма опасност и за Черна гора.
- Това явление е неизбежно. Десет години живеем във военно положение и ситуацията е далеч от нормалната. Не искам да адвокатствам на Черна гора, но произходът на проблема не е в Черна гора, не е дори на Балканите. За Черна гора размерът на криминализацията се преувеличава, както и влиянието й върху политическия живот. Същото явление съществува в целия район и не можем да се борим срещу него, разбирайки го само като проблем на тази или онази нация. Ако сме малко общество, както ни определят, дори прекалено малко, за да бъде независимо, прекалено малко, за да се издържа само, твърде некомпетентно, за да се самоорганизира, тогава, простете ми - как да се справим с такъв огромен проблем като глобалната мафия. Разбира се, в този проблем имаме своя дял, но той не произхожда от Черна гора, ние сме транзитна територия. Как някой ще дойде да инвестира в страна, която се намира под икономическо ембарго толкова дълго. Нашата икономика е разрушена и ако няма контрабандна търговия, как половин милион души ще оцелеят. За Черна гора борбата с контрабандата, с бедността, с разрушената и куцаща икономика е всъщност стремежът да направим нашето общество приемливо за външния свят. Ние от Движението за независимост на Черна гора не казваме, че независимостта ще реши всички наши проблеми с магическа пръчка. То е само рамката, в която нещата трябва да бъдат много по-нормални за нас. В Сърбия, независимо дали е режимът или опозицията, ни третират единствено като територия, чрез която имат достъп до морето. Те имат достъп до морето без значение дали сме независими или не. Би било много глупаво от наша страна да не позволяваме достъп до Адриатика. Разбира се, няма да е безплатно. Това е услуга и тя трябва да се заплаща като всяка друга. Трябва ли винаги да преживяваме от контрабандна търговия, това ли е перспективата на Черна гора? Имаме пристанище, което не може да помогне по никакъв начин на икономиката, защото е под ембарго. Колко време трябва да чакаме Сърбия да се стабилизира - половин година, година или може би две... Това е изкривената логика на европейците - да се съмняват, че Черна гора не е способна да постигне нещо сама. В същото време искат от нас да повлияем на демократизацията в Сърбия. Значи, можем да повлияем на седемнайсет пъти по-голямото от нас общество, но не сме способни да организираме своето собствено. Ако това е логично, аз съм екстремист. Проблемът със страните от Европейския съюз е, че не разбират нищо от това, което се случи през последните десет години на Балканите, и ще повторят същата грешка. Но от нашата гледна точка - имаме шестмесечен срок, след който, ако нищо не се промени, ще обявим своята независимост и това е. Водата в София ще поскъпне с 30% след концесията на ВиК-мрежата
Водата в София ще поскъпне с около 30% до три-четири години след отдаването на столичната ВиК-мрежа на концесия, съобщи кметът Стефан Софиянски в интервю пред "Нова телевизия" миналата седмица. Поскъпването ще е резултат от инвестициите на избрания концесионер във водопроводната мрежа. Миналата седмица общината отвори офертите на тримата кандидати, останали в конкурса за софийската вода - консорциум между френската групировка "Вивенди", германската "Берлинервасер" и японската "Марубени", френската компания "Суез Лионе дез о" и британско-американската "Интернешънъл уотър". Веднага след отварянето комисията е установила несъответствия на офертите с конкурсната документация, които трябва да бъдат отстранени до седмица. Оценката на офертите и класирането на победител се очаква да стане до края на октомври. Основният критерий за избора ще е кандидатът да предлага възможно най-високи инвестиции при най-ниска тарифа на водата. Неофициално се смята, че независимо от точковата система за класиране, крайният избор ще зависи от предпочитанията, които ще надделеят на високо правителствено и партийно ниво. За консорциума например се очаква да лобират кръговете, близки до вицепремиера Евгений Бакърджиев, а за "Лионе дез о" (която непряко контролира един от най-големите инвеститори в България, белгийската компания "Юнион миниер") - вицепремиерът Александър Божков. Все още е загадка каква подкрепа ще си осигури "Интернешънъл уотър", която събра максимален брой гласове при влизането си в шортлистата на кандидатите за софийската вода.
Прецедент в концесионната практика е, че участниците в конкурса имаха възможност да дават вариантни оферти. Това означава, че при евентуална благословия от общината победителят на практика може да работи по условия, различни от тези, заради които е избран. Изборът ще се прави по основните оферти, а за победителя по преценка на комисията по-късно могат да се приемат условия от вариантната оферта. Формално това е допустимо само ако е в интерес на общината.
Според отпреди уточнените условия срокът на концесията ще бъде 25 години, а концесионерът ще бъде смесено дружество между победителя в конкурса и общинската фирма ВиК. Минималната изискуема стойност на инвестициите е 150 млн. долара за подмяна на водопроводната мрежа.
Може да изпуснем 52 млн. евро помощ за земеделието
Още няма яснота по какви критерии ще се финансират проекти по програма САПАРД за 2000 г. Ако след десет години опити за земеделска реформа някой още вярва в нея, добрата новина е, че тя може би ще се случи до 2006 г. Наскоро Европейската комисия официално обяви, че ще отпуска безвъзмездна помощ в размер на 52.125 млн. евро годишно за преструктуриране на земеделието през следващите седем години. Парите са по предприсъединителната програма на Европейския съюз за земеделие и развитие на селските райони САПАРД (SAPARD - Special Accession Programme for Agriculture and Rural Development).
Според добрите намерения близо половината от годишната сума, т.е. около 26 млн. евро, се очаква да бъдат вложени в земеделски предприятия за производство и преработка на селскостопанска продукция, както и за строеж на пазари на едро. Между 20 и 25% от средствата (10.5 до 13 млн. евро) ще бъдат използвани за развитие на най-изостаналите райони - примерно за проекти в селския туризъм и за увеличаване на доходите на населението. Една десета (около 5.2 млн. евро) са предвидени за екологични дейности в селското стопанство, 8% (около 4 млн. евро) за инвестиции в човешките ресурси и 2% (около половин млн. евро) за техническа помощ.
Тази приблизителна схема на разпределение е записана в проекта за национален план за развитие на земеделието и селските райони от 2000 до 2006 г. Той трябва да бъде одобрен от правителството в края на октомври, а до Нова година - и от Европейската комисия. Тя трябва да се убеди, че в България има административни предпоставки за усвояване на средствата.
Само одобряването на плана не е гаранция за успеха на САПАРД, нито за усвояването на парите, отпуснати за догодина. Засега няма критерии за подбора на предложения за финансиране, нито как и в какви граници ще се определя размерът на отпуснатата сума по всеки един кандидатстващ проект. При тази липса на яснота за условията след няколко месеца трудно ще се намерят достатъчно конкурентоспособни проекти за усвояване на средствата по САПАРД. Тъй като финансирането за определена година не може да се прехвърля за следващ период, има реална опасност част от парите за 2000 г. да бъдат безвъзвратно загубени.
Другото съществено условие, за да има европейско финансиране за земеделието, е държавата да осигурява от бюджета между 17 и 18 млн. евро годишно (при очаквано финансиране от Европа в размер на 52-53 млн. евро). Това следва от правилото, че по всеки проект съотношението между финансирането от Европа и от държавата трябва да е три към едно. По неофициална информация от земеделското министерство сумата за догодина вече била предвидена в проектобюджет 2000. Тя ще е приблизително еднаква за всички години на програмата САПАРД независимо от съотношението между публични или частни проекти. Първите се финансират само от Европа и от държавния бюджет, докато при вторите може да се очаква печалба и при тях частните производители трябва да осигурят половината от необходимите средства.
Който иска да получи безвъзмездно пари по тази европейска програма, ще трябва да мине през
Одобряването на проекти ще има поне десет етапа. Само оценката на молбите за финансиране ще минава през три нива - регионално, национално и пак регионално. Ако проектът бъде одобрен, ще се иска допълнителна информация и след това заявката за проект. Самото финансиране ще минава през три разплащателни институции - Европейския фонд за ориентиране и гарантиране в селското стопанство, разплащателна агенция и специално създаден Национален фонд към финансовото министерство.
Главната роля във финансовия механизъм по САПАРД се пада на фонд "Земеделие", който земеделският министър ще акредитира (според националния план) за разплащателна агенция. Нейната структура и функции ще бъдат уредени чрез промяна в закона за подпомагане на земеделските производители, като така фонд "Земеделие" ще съвместява ангажиментите си по европейската програма с досегашната си дейност. Фондът ще разрешава, извършва и осчетоводява всички плащания по САПАРД. Публична тайна е, че контролът над раздадените кредити от "Земеделие" досега беше слаб, а държавният фонд има славата на една от най-източваните институции в България. В проекта за национален план обаче пише, че ДФ "Земеделие" има "адекватно изградена структура за финансов контрол" - според предварителните проучвания. Все пак има препоръка "финансовият контрол... в някои отношения да се адаптира, а в други да се засили" - например, като фондът открие отделни счетоводни сметки за парите по САПАРД и като създаде независим отдел за вътрешен контрол.
Сигурно поне хиляда нови чиновници ще завъртят
Само в рамките на фонд "Земеделие" парите по САПАРД ще се следят от отдел "Вътрешен контрол", от специални проверители към регионалните дирекции на фонда, от т.нар. звено за предотвратяване на измами и звено за проблемни вземания. Резултатът от толкова много контрол ще е по-скоро размиване на отговорността, отколкото ефективно усвояване на средствата.
Израел пусна още палестински затворници
Израелските власти освободиха нови 151 палестински затворници съгласно споразумението, сключено от премиера Барак и палестинския лидер Ясер Арафат в египетския курорт Шарм ел Шейх. Част от освободените затворници бяха посрещнати в автономния палестински град Рамалла с публични празненства и шумни процесии. В ивицата Газа посрещачите подскачаха във въздуха, за да се здрависват и да целуват затворниците, някои от които са излежавали доживотни присъди.
Освобождаването на затворниците бе забавено с една седмица заради процедурни спорове колко и кои палестинци да бъдат пуснати. Палестинските власти изразиха задоволството си и оповестиха, че поредното доказателство за спазването на споразумението между Арафат и Барак ще ускори още повече мирния процес.
Освобождаването на затворниците е един от най-емоционалните аспекти на израелско-палестинското споразумение. Въпреки че са изключително важни за повишаване на палестинското доверие, тези стъпки почти винаги пораждат недоволството на евреите, които са пострадали от палестинските терористични нападения.
През следващата седмица предстои поредният етап от изпълнението на договора от септември, когато ще бъде отворен пътят, свързващ Западния бряг и ивицата Газа.
Накратко
Черногорски гражданин беше арестуван миналия понеделник с 900 000 марки на ГКПП "Калотина" при опит да изнесе незаконно сумата. Парите били открити при проверка на сръбски автобус, който пътува по линията Истанбул - Белград. Първоначално митничарите намерили 100 000 марки по джобовете на черногореца Ибрахим Гезгин. При последвалия личен преглед били открити, залепени със скоч за тялото му, две торбички с по 400 000 марки.
Доживотен затвор за Димитър Кънчев поиска прокуратурата от Софийския градски съд. Двадесетгодишният младеж е обвинен, че е причинил смъртта на баща си, мащехата си и четиригодишното си братче. Семейството беше намерено убито на 2 март 1997 г. в мезонета си в столичния квартал "Гео Милев". Телата бяха открити от Димитър, който два дни след това беше арестуван и направи пълни признания пред полицията и следствието. Той застрелял баща си и мащехата си след скандал за пари, после заклал и братчето си, защото станало свидетел на убийството. В съдебната зала обаче Кънчев се отрече от показанията си.
Престъпността в столицата е намаляла почти двойно в сравнение с 1997 г., рапортуваха от Столичната дирекция на вътрешните работи миналата седмица. Според полицейската статистика престъпленията в София били с 5063 по-малко за същия период през миналата година и с 11 507 в сравнение с предходната. През 1997 г. в столицата били регистрирани 2188 престъпления на 100 хиляди човека, а сега те били едва 1406. Според СДВР разкриваемостта на криминалните деяния достигнала 48 %. Разкрити били извършителите на 7962 престъпления и 289 случая на притежаване и разпространение на наркотици, 38.2 % от откраднатите автомобили са върнати на собствениците им, разкрити били 61% от грабежите и 44.3 % от кражбите.
Канал за производство и трафик на марихуана беше разкрит от карловската полиция миналата седмица. След акция на НСБОП и РДВР - Пловдив, бяха арестувани 51-годишната Анка С. и съпругът й Стефан С. В дома им в Карлово полицаите открили 5.8 кг листна маса канабис, 1 кг сушени листа от наркотичното растение и 100 грама хашишово масло. По същото време в Кипър е била арестувана дъщеря им Татяна С. В дома й били открити 4 кг канабис. Татяна живеела отдавна в Кипър, женена е за грък и има американски паспорт. Според българската полиция майката и бащата в Карлово произвеждали ганджата по поръчка на дъщеря си и я изпращали в Кипър, където тя я пласирала.
Тръгна делото срещу бившия продуцент на модното предаване "Блясък" Пламен Митрев. Той е обвинен, че в съучастие с още трима човека е отвлякъл и изнасилил 4 манекенки във вилата си в с. Градец в периода от 29 октомври до 9 ноември 1997 г . Бившият тв продуцент е обвинен и в склоняване към проституция. Наказанието за Пламен Митрев може да бъде до 20 години лишаване от свобода.
Свободно ще избираме личен лекар и болница
Гражданите свободно ще избират своя личен лекар и болницата, в която ще се лекуват, стига тя да е в рамките на областта, в която живеят. Условията и редът, по които ще става това, се регламентират в Наредба за достъп на гражданите до извънболнична и болнична помощ. Това съобщи министърът на здравеопазването д-р Петър Бояджиев след одобряването на наредбата от Министерския съвет. От Националната здравноосигурителна каса уточниха, че свободният избор се разпростира до границите на Районните здравноосигурителни каси (РЗОК). Такава ще има отделно за София-град, докато в провинцията РЗОК съвпадат с границите на областта. Няма да може да се излиза извън границите на областите, тъй като личните лекари трябва да са на разположение на пациентите по всяко време.
Ако в областта по местоживеене липсва необходимата на пациента медицинска помощ, той директно ще бъде изпращан в специализираните центрове в страната, без да е необходимо да минава през общинските или районните болници. Пациентите ще бъдат препращани към тези специализирани заведения и в случаите, когато лекарите в болниците преценят, че не могат да се справят с възникналия проблем.
Наредбата определя условията за избор на личен общопрактикуващ лекар, както и на стоматолог в доболничната помощ. Гражданите първо ще бъдат информирани за регистрираните болнични заведения в района и за лекарите, които вече са сключили договор с Районната здравноосигурителна каса (РЗОК). Ще следва вписване на задължително осигурените лица при избрания от тях лекар и стоматолог, както и в картотеката на съответното лечебно заведение.
Необходимостта от специализирана медицинска помощ ще се определя от личния общопрактикуващ лекар, който само насочва пациента към регистрираните заведения. Конкретният избор на доболнично заведение и на лекар специалист се прави от пациента. Лицата, оказващи специализирана извънболнична помощ, изпращат копие от медицинското направление и резултатите от проведените изследвания на личния лекар или стоматолог.
Министрите одобриха и национална здравна карта. В нея е включен минималният брой здравни заведения, с които ЗОК може да сключва договори. В това число влизат 4931 общопрактикуващи лекари и 4000 специализирани поликлиники в доболничната помощ. "Ще сключим договори с всички, тъй като искаме в началото да им дадем равен старт. Впоследствие на базата на икономически показатели ще се види кои могат за съществуват и кои - не", каза д-р Бояджиев. Ще бъдат сключени временни договори и с лекари, които не са набрали минималния брой пациенти, за да имат време да увеличат клиентелата си. Минималният брой регистрирани пациенти ще бъде окончателно определен при сключването на националното рамково споразумение между здравноосигурителната каса и съсловните организации. При условие че лекарят не събере необходимия минимален брой пациенти след изтичането на определен срок, те ще бъдат пренасочени към друг лекар.
Очевидно след известен първоначален период ще отпаднат някои лекари и доболнични заведения. Д-р Бояджиев напомни, че България е страна с най-много лекари и болнични легла на глава от населението, а същевременно българите са на едно от първите места по заболяваемост.
Разбиват монопола на БДЖ със закон
Големите приватизирани предприятия вероятно ще бъдат първите оператори на частни влакове
Държавната компания БДЖ да се раздели на две фирми, предвижда законопроектът за Българските държавни железници, който правителството одобри в четвъртък. Приемането на законопроекта за БДЖ е началото на процеса за разбиване на монопола на държавните железници, заяви министърът на транспорта Вилхелм Краус след заседанието на Министерския съвет. Стопанисването и управлението на републиканската жп инфраструктура (която е публичната държавна собственост) ще бъде отдадено на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал.3 от Търговския закон. Според него със закон могат да бъдат образувани държавни предприятия, които не са търговски дружества. С други думи собствеността му не може да бъде продавана, а само отдавана на концесия.
Експлоатацията на подвижния състав на железниците ще се осъществява от второ държавно предприятие, което ще е търговско дружество. Това ще създаде условия за навлизането на частни влакове в публичната държавна инфраструктура, каза Краус. Гаранция за това е разписаният в закона принцип за равнопоставеност при ползването на националната жп инфраструктура.
Първите частни оператори на частни влакове най-вероятно ще бъдат собствениците на големите приватизирани предприятия. Те ще трябва да заплащат за използването на държавната жп инфраструктура. Например "Кремиковци" разполага с подвижен състав и квалифициран персонал и вече ще има условия новият собственик да оперира при равни условия с монополиста БДЖ и сам да извършва превозите си.
Основен проблем при разделянето на БДЖ ще бъде разпределянето на задълженията по заеми към международни финансови институции. "Носител на, да кажем, 90% и малко повече от това ще бъдe републиканската жп инфраструктура, защото тези средства преимуществено са постъпили за подобряването на инфраструктурата", подчерта Краус. Очевидно този въпрос не е изяснен докрай, още повече законопроектът предвижда преходен период от една година (цялата 2000 г.), в който ще се изработи разделителен протокол и встъпителен баланс за разделянето на компанията на две части.
Държавните субсидии за губещите пътнически превози ще бъде насочена към този оператор, който ще бъде страна в договора за възлагането на обществената поръчка от страна на държавата. Стана ясно, че в никакъв случай това няма да бъде републиканската жп инфраструктура, а операторът, предложил най-добри условия за изпълняване на тази "социална" поръчка. В началото на този процес е почти изключено да се явят достатъчно мощни оператори, които да конкурират сегашното БДЖ в частта експлоатация на пътнически превози. "Убеден съм, че при товарните превози конкуренция ще има още от първия ден на прилагането на закона. Що се отнася до пътническите превози, пазарът ще е този, който ще намери точния баланс", уточни Краус.
Ще има възможност част от националната жп мрежа да бъде отдавана на концесия. Условия за това ще има, ако бъдат приети поправките в Закона за концесиите, предложени в проектозакона за БДЖ. Засега в БДЖ на концесии могат да се отдават само дейности, докато с тази поправка се създават предпоставки за отдаване на концесии на части от инфраструктурата.
Според Красимира Мартинова, юрист в транспортното министерство, законопроектът включва две големи теми: изискванията на държавата към превозвачите и инфраструктурата, както и основните задължения и отговорности на страните по превозните договори. Безопасността на превозите ще бъде гарантирана от строги технически изисквания при осъществяването на превозите, от приемането на високи професионални критерии към персонала и не на последно място - с изискването за лиценз за превозвача и издаването на сертификат за безопасност.
Формула на успеха
Главболгарстрой - гигант или октопод
Фирмата с червен произход печели почти всички по-големи строителни обекти по времето на синьото управление
Доскоро Главболгарстрой (ГБС) почти не работеше в България. Строителната компания дълго време демонстрираше самочувствие и благоденствие с множеството задгранични дружества, с обектите в Германия, Русия, Украйна, в Средна Азия и Близкия изток. По правило не се съобщаваше фактът, че Главболгарстрой получи голямата част от тези обекти наготово по силата на междуправителствени споразумения и договори.
През последните две-три години присъствието на Главболгарстрой в чужбина намаля. Обяснението е слаба конкурентност. Приватизираната строителна компания вече трябва да търси самостоятелно обектите и да участва в международни търгове и стана ясно, че това не е силната й страна. Затова с подкрепата на силни покровители във властта - основно кръгът около вицепремиера Евгений Бакърджиев през последните две години Главболгарстрой компенсира спадналия си обем на международния пазар на строителни услуги, като завладява все по-големи територии у нас. В завладяването няма нищо лошо, но ако някой се вгледа в списъка коя фирма печели всички големи търгове за строителство след идването на СДС на власт, ще остане с впечатление, че у нас няма други освен ГБС.
Главболгарстрой ги е имал във всички правителства. Трима строителни министри подготвиха приватизацията на фирмата - Христо Тотев (от правителството на Любен Беров), Даниел Левиев (при Ренета Инджова) и Дончо Конакчиев (в кабинета на Жан Виденов). Като резултат държавната фирма беше напомпана с активи - в нея влязоха домостроителни комбинати, строително-монтажни дружества и бази, почивни станции. Топкласацията на държавните дарове за Главболгарстрой се оглавява от комплекса "Аркутино" в южното Черноморие, за който и досега се водят спорове с предишния собственик фондацията "Св. Св. Кирил и Методий".
Чрез приватизационната сделка, която приключи в края на 1996 г., работническо-мениджърското дружество "ГБС - Приват" стана собственик на тези активи срещу 1.8 млрд. лв., тогава около десет милиона долара. Заедно с активите мениджърите получиха и международните контракти, сключени на базата на междуправителствени споразумения.
През последните две години традицията за покровителство на строителната фирма беше продължена от поредния строителен министър и вицепремиер Евгений Бакърджиев и хората от неговото обкръжение.
В директорския борд на фирмата от доста време фигурира зам.-министърът на териториалното развитие и благоустройството Евгени Чачев. Никой досега не е обяснил смислено какви задачи изпълнява зам.-министърът в директорския съвет на една изцяло частна фирма - да лобира за Главболгарстрой в правителството, да администрира частния бизнес на строителния предприемач или да го контролира във функцията си на дясна ръка на Бакърджиев. Практиката показва, че става въпрос за второто и третото.
Не е случайно, че от всички строителни фирми в страната само Главболгарстрой беше включен в триъгълните схеми за енергийни доставки от Русия. При едната около 20% от доставките на природен газ у нас се изплащат със строителство, което Главболгарстрой изпълнява на обекти на Газпром. Общата стойност на проекта е 73.7 млн. долара. При втората схема със строителство от Главболгарстрой се плащат част от доставките на ядрено гориво. Според договорената схема Главболгарстрой строи жилищен комплекс за завода за химически концентрати в Новосибирск за около 15 млн. долара, руската страна (търговската организация ТВЕЛ) доставя за тази сума ядрено гориво за НЕК, а електрокомпанията плаща на Главболгарстрой. По този начин привилегированата строителна фирма получава без търгове и конкурси гарантиран обем поръчки, при което държавата се задължава да й осигури плащането и да гарантира кредитите.
През миналото лято гръмна скандалът с компрометирания търг за втория етап от изграждането на единния център за ръководство на въздушното движение. За да бъде наложен Главболгарстрой за изпълнител на обекта, предварително бяха елиминирани по формални поводи всички известни международни фирми конкуренти. Слуховете свързаха скандалния избор с намесата на Бакърджиев.
Главболгарстрой беше включен и в "Компания за управление на луксозни хотели", която изгражда сградата и инфраструктурата на хотел "Хилтън" в София. В дружеството участват столичната община (с апорт на земя) и фирма "Сибекс" (със строителен проект, техника и ноу-хау). ГБС има участие от 18% с парична вноска от 4 млн. долара. Ако не беше приложена схемата с акционерното участие, която е изпитан начин за заобикаляне на тръжната процедура, ГБС най-вероятно нямаше да получи въобще поръчката, а след строежа може да продаде акциите си и да си възвърне парите. Това признава и шефът на дружеството Симеон Пешов и добавя, че още сега то вече печели от този обект. Беше направен опит за прилагане на същата схема и налагане на ГБС като изпълнител и на проекта за разширяване и модернизация на летище София. Замисълът се провали, след като във финансирането се включи Европейската инвестиционна банка, която задължително изисква прозрачни тръжни процедури.
По подобен начин ГБС започна да строи и бизнесцентъра на мястото на бившата градска библиотека на ул. "Гурко" в центъра на София. Там фирмата участва в смесеното дружество отново заедно със столичната община, която дава терена.
От известно време се говори, че апетитите вече са насочени към участие в строителството на големи инфраструктурни обекти, например предоставяне на концесия за изграждане и експлоатация на магистрали на дружество, в което да си партнират ГБС и някои от компаниите, свързани с водещи сини политици. Като възможен партньор се споменава "Карекс инженеринг". Главболгарстрой вече има съвместни сделки с "Карекс" при закупуването на фирма "Енергостроймонтаж" - Козлодуй, и на почивен комплекс в Китен. Според Пешов ГБС вероятно ще участват в подмяната на ВиК - мрежата в София заедно с фирмата "Вивенди". Тази фирма се смята за фаворит на Столичния общински съвет в конкурса за концесия на софийското ВиК.
В началото на тази година директорският борд на Главболгарстрой е взел решение за преструктуриране чрез разделянето му в множество акционерни дружества. Дружествата вече са създадени и част от тях дори са регистрирани. Според схемата за преструктуриране всеки клон на Главболгастрой в страната става самостоятелно АД, създават се и нови профилирани дружества - търговско, инженерингово и дружество за ниско строителство. Задграничните фирми се обособяват на регионален принцип (за строителство в Русия, Казахстан и т.н.). Всеки клон и задгранична фирма се отделя със съответните материални активи. Паралелно с регистрацията започват да се изготвят оценки на активите и впоследствие капиталът на дружествата ще бъде увеличен с тяхната стойност. Фирмата майка Главболгарстрой остава собственик на сградата в София, но основно в нея ще се концентрират пасивите на дружеството. Това поражда подозрения, че преструктурирането на компанията всъщност цели прикриването на свръхзадлъжнялостта и ликвидация на фирмата майка, при която дружествата не носят отговорност за пасивите и остават чисти.
Финансовото състояние на фирмата не е добро, за това говори фактът, че обявените в началото на второто тримесечие дивиденти не се изплащат. Фирмата приключи счетоводно полугодието с печалба, но спрямо минали години тя е твърде малка - само около 3% от реализирания оборот. През последните 1-2 години независимо от високите протекции обемът на работата е намалял наполовина, но въпреки това остава внушителен. Фирмата дължи на доставчици около 20-30 млн. долара. В последно време темпът на нарастване на дълговете изпреварва ръста на вземанията и кредитният имидж на Главболгарстрой понамаля.
Костов потвърди, че "Джейлан" няма пари да строи в България
"Джейлан холдинг" нямал пари да построи отсечката от магистрала "Марица", заяви изненадващо министър-председателят Иван Костов в Кърджали. Холдингът предложил да осигури парите със заем, но искал той да бъде гарантиран от правителството. Според договора турската фирма трябва да осигури финансирането и изграждането на хидроенергийната каскада "Горна Арда" и на отсечката Оризово - Капитан Андреево от магистрала "Марица" като партньор в съвместни дружества с НЕК и фирма "Автомагистрали". Инвестицията за каскадата се изчислява на около 200 млн. долара. За магистралната отсечка не са споменавани конкретни суми. Ние не можем да осигурим гаранции за нашите фирми, пък камо ли за чужди, коментирал ситуацията премиерът при предизборната обиколка в Хасково. Той обяснил, че е поканил Еджевит у нас, за да намерят решение на проблема. Това би могло да се изтълкува като покана към Еджевит да посочи друга турска фирма - две-три турски строителни компании от известно време се опитват да заемат мястото на "Джейлан" в двата проекта. Още по-добре би било, ако Еджевит освободи Костов от поетия ангажимент и ни даде възможност да си изберем строители по прозрачния тръжен механизъм. Италианската фирма "Салин" и канадската "Хидро Квебек" отдавна проявяват интерес към проекта.
Според публикация в "Стандарт" премиерът написал писмо до турския си колега Бюлент Еджевит, от когото поискал да посочи друга фирма, вместо закъсалия финансово холдинг. В отговора обаче било потвърдено, че именно "Джейлан" ще участва в проекта от турска страна.
"Джейлан холдинг" бил затруднен с проекта за магистралата, но нямал финансови проблеми около строителството на каскада "Горна Арда", казал премиерът по време на предизборната обиколка в Хасково. Финансовият министър Муравей Радев обаче обяви, че първата копка за каскада "Горна Арда", която беше планирана за средата на октомври, ще бъде отложена с един месец. Причината според министър Радев била в трагичното земетресение в Турция и ангажиментите на всички строителни фирми там.
Според по-меродавни източници от Турция проблемът на "Джейлан" съвсем не е в нуждата от помощта му за възстановяването на страната. Срещу холдинга е заведено дело заради некачествено и опасно строителство. Вилното селище "Джейлан Кент", построено от строителния холдинг, рухнало по време на земетресението и убило 160 души. Фирмата, която в Турция съдят за лошо строителство, кражба на материали и неспазване на строителните предписания и стандарти, ще строи у нас важни енергийни обекти - освен централи и язовири.
Освен това според информации в турската преса холдингът има над 460 млн. долара задължения към турски банки и е поискал разсрочването им за 5 години. В същото време "Джейлан" е поел изграждането на строителни обекти за 2.2 млрд. долара. Обяснимо е желанието на собствениците му да получат нови кредити срещу българските проекти, с които временно да запушат някои от финансовите дупки. Най-сигурният начин да стане това е осигуряването на гаранции от българското правителство. Само че правителството вече изчерпа лимита за държавните гаранции и по схемите на МВФ този ход е невъзможен.
Оптимизмът на Костов, че би могъл да намери решение на проблема при среща с Еджевит, се оказа безпочвен. Външният министър Надежда Михайлова се върна от посещението си в Турция с новината, че Демирел пристига на 21 октомври в България, за да участва заедно с президента Петър Стоянов в първата копка за "Горна Арда".
Трансбалкански електропровод ни свързва със Скопие и Тирана
Трансбалкански електропровод ще свърже българската енергийна система с електрическите мрежи на Македония и Албания. В началото на седмицата Държавната агенция за енергетика и енергийни ресурси, Националната електрическа компания, Македонското електростопанство и Албанската електроенергийна корпорация учредиха консорциум за изграждане на трансграничен електропровод, свързващ електросистемите на трите страни.
Консорциумът не е юридическо лице и трябва да организира предварително технико-икономическо проучване на проекта, да осигури финансирането и да координира съвместните действия по проектирането и изграждането на отделните части на далекопровода.
Проектът се ползва с подкрепата на Държавния департамент на САЩ в рамките на инициативата за развитие на южните Балкани. Предпроектното проучване ще се финансира с безвъзмездна помощ от Американската агенция за търговия и развитие. Изграждането на съоръжението ще започне до 6 месеца. Около 20 км от електропровода ще бъдат на територията на България, около 110 км са в Македония и 30-40 км - в Албания.
Съоръжението гарантира сигурността на трите електроенергийни системи и взаимното им допълване, обясни шефът на правния отдел на НЕК Сашо Чобанов. Електрическите потоци ще текат свободно в двете посоки, като системата на всяка от страните е резерв за останалите. Съоръжението открива възможности за търговски и системни отношения с Босна, Херцеговина, Хърватия, Словения, а оттам и за Западна Европа, смята Сашо Чобанов. Той обясни, че при организирането на този проект ще се приложи опитът от споразумението между НЕК и американската "Ентерджи". Ще се използва схемата за проектно финансиране, при което кредитът се обезпечава със самия проект и печалбите от него. Затова в момента основните усилия са насочени към икономическите проучвания и анализи и към търсенето на възможностите за разпределяне на риска между реално съществуващите търговски отношения и активи и постъпленията от реализирането на проекта.
Всяка от страните ще финансира изграждането на съоръжението на своята територия. За Албания, а вероятно и за Македония освен кредитите ще е необходима и безвъзмездна финансова помощ. Икономическият статус на НЕК не изисква безвъзмездна помощ за реализирането на проекта, компанията планира да си възстанови инвестицията и да печели от износа на електроенергия. За електрокомпанията обаче е много важно да получи гаранции, че Македония и Албания ще могат да плащат енергията, която купуват от НЕК. Според Сашо Чобанов такава гаранция може да бъде създаването на специален целеви фонд с участието на европейските държави и САЩ, който да посреща разходите на двете страни по електроснабдяването.
Данъците - голямата лъжа
Кабинетът договори с МВФ 1.5% бюджетен дефицит и 4% растеж през 2000 г. По въпросите за поведението на изпълнителната власт в условия на постигната фискална консолидация, т.е. на бюджетна стабилност и равновесие, има огромен брой проучвания. Те са почти единодушни в своите изводи: данъкоплатците и бизнесът като цяло свързват стабилния бюджет с очаквания за намаляване на данъчната тежест."
Чии ли са тези думи? Изглеждат като да са на някой от вечно недоволните, които все едно искат - намалете данъците, дайте заплати и т.н. Или пък на някой непросветен аналитик, който не знае, че тия не стават със социологически проучвания - тук си има правителство, има си МВФ и те казват какво ще става с данъците.
Думите обаче са на премиера Иван Костов и са изречени от трибуната на Народното събрание на 9 юли 1999 г. В този ден премиерът по своя инициатива реши да отчете пред парламента "изпълнението на някои от най-важните финансови показатели на страната и да направи произтичащите от това изводи". След като отчете порядъчната и безспорна доза успехи и направи произтичащите от това изводи, Иван Костов разясни, че основният дебат кои данъци и с колко да бъдат намалени ще бъде през есента, когато мисията на МВФ пристига в България за обсъждане на проектобюджет 2000. Този рефрен неколкократно бе повтарян от финансовия министър Муравей Радев през следващите месеци, който първо казваше - "потрайте до есента", а после уточняваше, че няма да има промяна в данъчната политика, а само в ставките.
И така есента дойде и вече си отива, мисията на МВФ също дойде и също си отива и въпросът с данъците бе решен в срок - данъчноосигурителното бреме не бе намалено. Да сте чули междувременно за някакъв публичен дебат по въпроса? Някой да може да се похвали, че е участвал в него? Няма шанс да отговорите положително на който и да е от двата въпроса. По простата причина, че не само, че нямаше публичен дебат, а изобщо никакъв дебат не е имало. Оказа се, че българското правителство не е предложило на МВФ
Договореното с МВФ предвижда и повишаването на месечния необлагаем минимум по Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) от 75 на 80 нови лева и съответно "повдигане" на етажите в данъчната таблица на практика е козметична промяна. Предвижда се повишаване на размера на патентния данък и разширяване на кръга от дейности, подлежащи на облагане по този ред. В същото време осигурителната тежест за работещите по трудов договор реално нараства с 4.5 процентни пункта, което е за сметка на намаляването на тази тежест за бизнеса.
