Компаниите предвиждат различни намаления от цената по застраховката за доброволните нива. Най-често срещаните отстъпки са за: сключена застраховка в определен срок - по-големите намаления важат за най-рано сключените застраховки; пенсионери; застраховани наведнъж автомобили над определен брой и за подновяване на застраховката в дадено дружество.
Застрахователите предлагат различни отстъпки за определени групи от своите клиенти. "ДЗИ" декларира, че отбив от цената на застраховката могат да ползват "служители и акционери на бивши приватизационни фондове, банки и други, с които ДЗИ е в партньорски отношения". Кадровите и запасни военнослужещи, военните служители и поделенията от системата на военните сили ще ползват 10% отстъпка от премиите за доброволните нива в "Армеец". Сключилите ГО до края на октомври в "Юпитер" ползват 25% отстъпка. От "Бул инс" и "Орел" декларират, че могат да ползват отстъпка безработните и студентите. Размерът на отстъпката при "Орел" е 15%. Оригинални преференции за закупилите ГО предлагат "Булстрад" и "Алианц България". Сключилите ГО при "Булстрад" ще могат да се възползват от безплатен годишен технически преглед в сервизите на Съюза на българските автомобилисти. Преференцията се ползва, независимо дали застраховката е по задължителните или доброволните нива. Безработните, пенсионерите и социално слабите могат да получат безплатна помощ във вид на храни от Българския червен кръст срещу представяне на талон от застраховка ГО в "Алианц България".
Наред с отстъпките застрахователите предвиждат и завишения от предварително обявените цени на застраховките. "Армеец" увеличава премиите както за задължителните, така и за доброволните нива за таксита с 25%, за учебни автомобили с 10% и за състезателни коли - със 100%. За отдадените под наем и аренда коли "Юпитер" начислява надбавка от 10%.
Законът за застраховане предвижда глоба за несключването в срок на застраховката, която е от 50 до 200 лв. за граждани и от 500 лв. до 5 хил. лв. за фирми. Освен глобата шофьорите рискуват да бъдат осъдени за изплащане на обезщетение, когато нямат сключена ГО и са нанесли щети на трети лица.
Медийни трусове по Рихтер
Като започнаха конференции и съвещания за "сеизмична устойчивост", та цяла неделя. Покрай научните дебати на чужди и родни експерти, вестниците се разлюляха от вертикални и хоризонтални... дописки.
ПОНЕДЕЛНИК вечер
Министерството на регионалното развитие и благоустройството покани столичните журналисти на "специализирано заседание" за строителни проблеми. Ведомството на вицепремиера Бакърджиев провокира интереса към събитието с "повишената земна активност, което налага увеличение на сеизмичната устойчивост и надеждност на сградите".
ВТОРНИК
Вестник "Сега" побърза да посъветва "Асансьорът и лифтът най-сигурни при земетръс", но вместо да се втурвате към споменатите возила, е по-добре да дочетете дописката докрай, защото ще разберете, че е "...невъзможно след аварийно спиране на тока да ви извадят от шахтата. В монолитната шахта на асансьора със сигурност ще оживеете, но едва ли ще може да излезете оттам". Тази информация, първоизточникът на която е БТА, е намерила място и на страниците на "Новинар". Ако не друго, първите (информационни) "лястовички" задоволяват чисто научното любопитство на читателите: "Безопасни са и лифтовете, понеже стълбовете са вкопани в земята на принципа на коренищата на дърветата. " Колко мъка има по този свят!
СРЯДА
Преглеждайки заглавията на няколко от националните всекидневници, човек е обзет от шизофренични чувства. Разни издания, разни заглавия, разни читатели. Но когато се концентрираш само върху един вестник, се чувстваш раздвоен и подгонен от параноя... В един ден един вестник успя да зарадва и уплаши своите читатели в заглавия - "София устойчива на земен трус" (първа страница) и "75 на сто от сградите у нас не са изчислени за земетръс" (8-ма страница) твърдеше "Демокрация". Софиянци са спокойни или поне половината, тези, които според вестника живеят в едропанелни сгради, тъй като те са "устойчиви на земетръс, включително 9-а степен по скалата на Рихтер". Суперустойчивостта на родните панели затормози не само официозния печат. "Труд" първом стресна с "Мехури в морето край Калиакра вещаят трус", а после констатира, че "Панелите издържат девета по Рихтер". В съседство четем, че според премиера Костов "журналистите в София са хитреци". Ами прав е човекът! В рубриката "малки" на същия вестник съзираме ехидното "и панелите ставали за нещо", но както се разбира, не за живеене, а за убежище. "24 часа" пък отсъди, че по Черноморието масово се строи с пясък от морето. И за да вгорчи живота ни съвсем, продължава да остроумничи по темата със "Сградите, които рухнаха при трусовете в Турция, са градени точно с такъв материал".
ЧЕТВЪРТЪК
Болестно единомислие, изразено в заглавия, обзе целия печат. Изключение прави само един вестник. 20 000 гинат в София при силен трус ("24 часа"), 20 000 души могат да загинат при трус в София ("Труд"), 20 000 ще загинат при 7-ма по Рихтер в София ("Новинар"), 7- ма по Рихтер ще убие 20 000 софиянци ("Сега"), 20 000 софиянци загиват при трус като турския ("Стандарт"), 20 000 софиянци загиват при земетръс 7-ма по Рихтер ("Монитор"). Изключението: Правят паспорти на нестабилните сгради и язовири ("Демокрация").
Чудно е, че след толкова медийни "вторични" трусове софиянци не спят в Борисовата градина на палатки.
Села, забравени от Бога
Хората в Беласица са като оживели от литературните описания на селски колорит
До Лехово се стига по път, издълбан в урвата, най-вероятно от самата природа. Камъни се редуват с дупки като кратери, от време на време се стрелка по някоя змия. Само минаващите УАЗ-ки (една от малкото коли, които могат да се изкатерят дотук) ти напомнят, че не си в страната на Марлборо. Просто в един момент си казваш "Такъв път няма". Освен може би някога в Бейрут.
Самото село е в граничната зона с Гърция. Останало е на доизживяване. Миналата година е имало 30 жители, тази вече са около двайсетина, като най-младите са към 50-годишни. Децата им отдавна са се преместили в Благоевград или някъде из страната и се връщат само за гроздобера.
Лехово е едно от многото села в района, които се хранят от гроздето. Селяните са получили от разпадналите се кооперативи по декар-два лозе, но все още им липсва усещането, че са собственици и че трябва да се грижат за него като за свое. Наследеното текезесарско мислене диктува да го оставиш да потъва в бурени, пък то все ще роди нещо. В края на септември и началото на октомври, когато широката мелнишка лоза (основният сорт тук) още не е узряла напълно, повечето собственици започват да ги сърбят ръцете да оберат гроздето и да му вземат парите, колкото и да са те. Може би най-успелият търговец по тукашни стандарти е селянинът от Виногради, за когото се говори, че извадил всички колове от лозето си и ги продал за ограда на вилата на банкера Кюлев. Осемдесет и осем парчета по една марка всяко. Така съсипал лозе, което само тази година щеше да му донесе 200-300 нови лева.
По принцип въпреки скудоумното си ежедневие хората тук са живи, със запазен блясък в очите, макар и не точно приветливи. Просто не са свикнали да общуват с непознати. За затворения им живот разбираш от начина, по който застават в кръг и те изключват. А разговорът им е някак забързан, с непрекъснати закачки и чести коси погледи към външния обект - личи си, че очакват от теб да ги слушаш и наблюдаваш, сякаш ти изнасят малко представление. В известен смисъл вдовицата, която се задява с младия агроном, мълчаливият доктор и чичото, който не близва ракия, защото във виното е животът, напомнят за селяните на Елин Пелин - с пъргав ум, малко тарикати, малко тъжни. Шарени, но някак далечни образи, които винаги са изглеждали като литературна измислица или просто отдавна изчезнал вид.
Другата им особена черта са рефлексите от времето, когато желязната завеса беше здраво захваната от наша страна, когато сътрудничеството с граничарите беше почти задължително и всеки беглец беше враг на народа. Сега дебненето е на икономическа, а не на идейна основа. Малко, след като в лозята се появят чужди хора, всички стопани изведнъж пристигат отнякъде, скупчват се в единия край на редовете и започват да обсъждат кои са тези и какво правят тук. След като разберат, че не си дошъл да им крадеш гроздето, бързо се успокояват и веднага ти разказват историята за жената от Виногради, която още по Тодор-Живково време емигрирала в САЩ. Изкарала там 12 години и дори получила гражданство. След това се върнала на село да вземе дъщеря си, която междувременно се била омъжила за някакъв човек от Държавна сигурност. По инструкции на мъжа си момичето наклеветило майка си пред службите и й прибрали американския паспорт... Всяка есен от няколко години в района пристигат прекупвачите на грозде. Пред малкото кафене в Пиперица сутрин се появяват няколко BMW-та и джип "Чероки". Пластмасовите масички са отрупани с мобилна техника, а от колоните мощен попфолк.
Тази година радостта от обърнатото внимание е двойна, тъй като по села и паланки текат посещенията и на кандидатите за местна власт. Едва крепящи се порутени постройки са облепени с плакати на конкурентите за кметското място в община Сандански. На едно място дори бе спазена пространствената символика - ликът на човека на СДС бе залепен на дясната стена на сградата, а този на човека на БСП - на лявата.
Къщите в Лехово са като картонените макети на "Уницеф" на етиопски или индонезийски колиби, които преди 15-ина години се изрязваха и сглобяваха в почти всяка детска градина. Изглеждат като слепени от подръчни материали - камъни се редуват с тухли и летви на една и съща стена с олющена мазилка. На места сякаш някое непослушно дете е изрязало с ножица част от фасадата и счупения прозорец стърчи гротескно, подпрян само от две греди. Така оголената за атмосферните влияния стая е пълна с всевъзможни навети боклуци, а в помещенията отзад живеят хора.
Водата я пускат за по два часа всеки ден, обикновено сутрин, но по средата на селото това рядко се усеща. "У горния край кмето си полива градината, у долния също тече, но при мене нема", казва около 70-годишна жена, която въпреки почти нападателния тон като че ли се усмихва. По-навъсени са двама мъже, които стоят отстрани и явно се колебаят дали да се включат в разговора. Накрая се решават: "Вие с тия апарати от телевизията ли сте? Като снимате, да дойдете да построите къщи, я вижте тази на кмета каква е. " Всъщност къщата на кмета е просто прясно варосана, а иначе не изглежда много по-устойчива от останалите. Но тези хора бяха толкова убедени, че са улучили правилната инстанция, към която да се обърнат.
В единия край на селото все още има магазин, но в него продават само вафли. Два пъти в седмицата карат хляб и тогава, който иска, може да слезе с камиона до съседното село Петрово, което е на десетина километра. То май е най-богатото в района. Къщите са големи, има няколко заведения и дори частен магазин, който работи в неделя. Но само в неделя, защото през останалите дни от седмицата всички пазаруват в държавния.
А на по-малко от 20 км е туристическият Мелник, където отдавна всичко е частно и къщите са дегизирани по усмотрение на собствениците - с неонови реклами на "Кока-Кола" и Lucky Strike или тенекиени стрелки от типа на "Квартири. Механа."
Конкурсът за частната национална телевизия:
Странните участници свалиха маските
"Нова телевизия" търси чуждестранен инвестиционен партньор чрез фирма на Константин Димитров
Една загадка остана в конкурса за национален лиценз за далекосъобщителна дейност няколко дни, след като комисията разпечата пликовете с документите на кандидатите. Кой ще прави първа частна национална телевизия в България?
Първо беше любопитството кои са неочакваните участници като "Инвестиционен посредник Глобал" АД и "Болкан нюз корпорейшън" АД. После въпросителните who is who се стопиха въпреки опитите на някои от фирмите да запазят в тайна истинските играчи. С отпадането на загадките кои са чуждите съперници обаче се поразклати и самочувствието на "Нова телевизия", считана за фаворит в надпреварата. Какъв ще е изборът на назначената от премиера Костов комисия, след като медийният магнат Рупърт Мърдок, шведската SBS/EBS, която обеща подкрепа за присъединяването на страната ни към Европейския съюз; любимата на управляващите "Нова телевизия" и английският холдинг LogicInvest заедно с шведската МТG искат лиценз за националната телевизия.
"Мога да потвърдя, че "Болкан нюз корпорейшън" е част от "Нюз корпорейшън". Но в настоящия момент нашата компания няма какво повече да коментира в конкурса за телевизионен лиценз", каза за "Капитал" Анрю Бутчер, директор на отдел "Корпоративните връзки" във фирмата. За намеренията на "Нюз корпорейшън" да инвестира на българския медиен пазар се заговори през лятото, когато компанията на австралийския медиен магнат уреждаше покупката на румънската телевизия "Антена 1". По-късно се появиха информации, че Мърдок вече не се интересува от конкурса в България заради кратките срокове, в които трябва да се подготвят документите. На 27 септември обаче е регистрирана фирмата "Болкан нюз корпорейшън", която се представлява от Захари Кайков. С интересите на Мърдок у нас се свързваха и имената на издателите на "Сега" Кънчо Стойчев и Андрей Райчев. Те обаче едва ли биха пазили в тайна, че са заедно с такъв гигант като Мърдок.
При внасянето на документите Кайков загатна за солидните чужди инвестиции, които стоят зад "Болкан", но отхвърляше връзката с Мърдок. "За добро или за лошо нашата компания е резултат от моето мислене, моя характер, моите ценности", обича да казва Рупърт Мърдок. Затова едва ли евентуалният му бизнес в България ще се ръководи от българи, по-вероятно е Мърдок да изпрати в страната ни свой опитен екип, който ще се подпомага от местните партньори. Засега в България интересите му се представляват само от адвокати.
"Нюз корпорейшън" няма практика да дава информация регулярно за своите бизнеспланове или да коментира спекулации. Когато имаме да съобщим нещо, изпращаме съобщения до медиите", лаконичен беше старши вицепрезидентът Джим Плат на въпроса как оценява условията на конкурса.
Вторият основен фаворит между чуждите участници е SBS/EBS с български представител "ТВ-2". Scandinavian Broadcasting System e сред водещите медийни компании в Европа, чиито инвестиции са насочени предимно към развиващите се пазари. Шведската компания вече има телевизионна станция в Унгария - "TV 2", работи и върху проект за частна телевизия в Швейцария. В България SBS участва в конкурса с European broadcasting system, създадена за проекти в Източна Европа. EBS е джойнт венчър между SBS и Европейската банка за възстановяване и развитие, институция с голямо политическо влияние, която може да дава обещания за влизане в Европа.
Миналия ноември президентът на SBS Мартин Линдскок посети България за срещи с председателя на ДКД и с членове на НСРТ. В седмицата, преди да подадат документи, SBS изпратиха прессъобщение, че "нашата телевизия може да съдейства благодарение на европейските си контакти в подготовката на страната за тази важна промяна и да приближи България до нейното европейско бъдеще". Кандидатът е с ясно чуждо участие, но се появиха някои съмнения за местния им партньор. Преди представителството на шведската компания в България се свързваше с името на скандалния рекламен бос Красимир Гергов. Новият официален представител на SBS/EBS e Гергана Даковска, която, оказа се, доскоро e работила в НСРТ. Не е ясно дали Даковска е свързана с Гергов.
Най-голямата загадка сред подалите документи за участие беше чии интереси представлява инвестиционен посредник "Глобал" АД. Фирмата е българският филиал на най-голямата турска инвестиционна банка "Глобал секюритис", която има офиси в САЩ, Казахстан, Азербайджан, Киргизстан, Египет, Мароко, Румъния. В България работата на "Глобал" е свързана предимно с консултантски услуги в сферата на приватизацията. Дялово участие от 20% в инвестиционен посредник "Глобал" АД притежава английската компания LogicInvest Holding. Неотдавна холдингът, чиито фирми и проекти направляват инвестиции в цял свят, насочи интереса си към развиващите се пазари в Централна и Източна Европа, като фокусира Балканите. LogicInvest Holding заедно с телекомуникационната компания GTE и други инвеститори се подготвяше да участва и в приватизацията на БТК. В момента компанията води преговори с няколко финансови институции и частни инвеститори за създаването на Балкански фонд за поне 30 милиона долара. Фондът ще бъде регистриран в Швейцария и управляван от Лондон.
LogicInvest Holding е и компанията, чиито интереси представя в конкурса за тв лиценз инвестиционен посредник "Глобал". LogicInvest Holding успя да включи в надпреварата и Мodern Times Group (MTG). След едномесечно колебание, което на български се нарича "иди ми, ми", скандинавците все пак по някакъв начин участват в надпреварата.
Шведската компания първоначално щеше да участва в състезанието за първа частна национална телевизия с български партньор - "АИИ" ООД, фирмата, издател на в. "Капитал". Две седмици преди крайния срок за подаване на документите обаче MTG се отказа с аргументите, че участието е прекалено голям финансов риск и някои неясноти по плащанията към БТК правят невъзможно изготвянето на бизнесплан. В партньорството с LogicInvest Holding шведите нямат финансово участие, а предоставят само името си на голяма телевизионна компания, ноу-хау и мениджмънт. Финансирането на евентуалния проект и избора на местния екип се осъществява от английския холдинг.
Всъщност "Глобал" са били готови с документите, а в последния момент MTG само си е дал името. Според публикация в "24 часа" медиен консултант на "Глобал" е продуцентът на "Всяка неделя" Кеворк Кеворкян. Най-вероятно той стои зад телевизионната концепция на инвестиционния посредник. Шансовете на проекта с Кеворкян за местен партньор не могат да се определят като големи.
Експертите от специализираната комисия и членовете на медийния съвет отказват да коментират какво ще се случи, ако далекосъобщителният и програмният лиценз се получат от различни участници. Очаква се силата на столичната "Нова телевизия" да бъде намерена в програмните проекти, с които ще се представи пред НСРТ, защото там няма обективни критерии.
"Нова телевизия" е сключила консултантски договор с Global - USA Holding Corporation. Дружеството е регистрирано в САЩ, а член на борда и главен изпълнителен директор е Константин (Коко) Димитров - шеф на фирма "Омнитех", която у нас се свързва със среди от БСП. Съдружници в компанията са Бърт Уокър, Хърбърт Уокър и Кларънс Маккий, президент на компанията МcKee Communication. Фирмата на Маккий е специализирана в покупко-продажба, мениджмънт и консултиране на радио- и телевизионни станции, кабелни оператори, Интернет-доставчици. Наскоро в компанията е привлечен и Кобина Анан, братът на Генералния секретар на ООН Кофи Анан. Global - USA участва в конкурс за телевизията в Гана. В България има сключен договор с "Нова телевизия" за доставка на програми. Със столичната медия са водени и преговори за съвместно участие в конкурса за лиценз за частна национална телевизия, но не е постигната договореност. Сключен е само договор за консултантски услуги. По този договор Global - USA става посредник на "Нова телевизия". Компанията на Коко Димитров трябва да намери партньор на медията, който да осигури 10-те милиона марки, необходими за заплащане на честотата на БТК и на лицензната такса, както и допълнителни средства за техническото оборудване на телевизията. Според Димитров вече има седем кандидати, готови да финансират "Нова телевизия", ако тя спечели конкурса. Поради съображения за конфиденциалност обаче той не спомена конкретни имена. С което нуждата броят на седемте кандидата да се сконтират значително по достоверна величина нараства.
Освен като посредник за инвестиции на "Нова телевизия", Global - USA има и друг интерес към конкурса за частна телевизия. През миналото лято, след като стана известно, че предстои такъв конкурс, Global - USA започва да работи по проект за изграждане на частна сателитна телевизионна мрежа за страната. Подобен проект за виртуална телевизия е реализиран в Хърватия. От Global - USA обясниха, че смятат да предложат проекта си на фирмата, която спечели конкурса. Компанията е направила официално запитване до държавните институции дали спечелилият кандидат трябва да ползва задължително честотата на БТК, на която излъчва Ефир 2, или може да изгради собствена мрежа. "Досега не сме получили отговор на този въпрос", каза Константин Димитров. Според него при изграждането на собствена мрежа ще бъдат спестени част от средствата, които трябва да се платят за честотата на БТК. В конкурсните документи няма задължително условие за ползването на честотата на БТК и спечелилият кандидат има право да изгради собствена мрежа.
На чуждестранни инвестиции ще разчита и друг български участник - "Александра тв". "Имаме много чуждестранни партньори, които очакваме да ни подадат ръка, ако спечелим лиценза", коментираха от фирмата. Задграничните връзки на "Александра тв" са част от партньорствата на "Александра видео", компанията за дистрибуция на видеокасети.
Сред аутсайдерите в конкурса остава и "Евроком корпорейшън", както и гръцката "Антена тв". Проблемът на телевизията от южната ни съседка е, че документите не са подадени от българско юридическо лице. Дори и да оправи регистрацията на фирмата, "Антена тв" обаче трудно може да разчита на успех сред останалите чужди конкуренти като Рупърт Мърдок или готвещата се отдавна за участие в конкурса SBS/ЕBS. Точно тези два участника са основни фаворити, ако се следва здравата логика. Като се отчете българската реалност все пак, огромни шансове продължава да има и "Нова телевизия".
България - мръсна приказка
Всички сме всезнайковци
- Учих две години в Американския университет в Благоевград (АУБГ). После се прехвърлих в колеж в САЩ. Завърших през 1996, след което се прибрах тук и си изкарах казармата. От две години съм аспирант по икономика в "Станфорд". Казармата по средата беше интересно преживяване.
- Беше напълно съзнателен избор - едно, че исках да отбия военната си служба, за да може прибирането в България в бъдеще да не ми е проблем, и второ - от уважение към закона. Казармата ме научи на неща като търпение и стоицизъм, даде ми един или двама добри приятели за цял живот. Освен това мисля, че спечели симпатиите ми на страната на хората, които се опитват да променят нещо в българската армия. Защото горе-долу на базата на личния ми опит в казармата е като в бизнескорпорация. Ако погледнете какво се прави там нощно време, ще видите един чичко, който пази, и някъде по етажите има една лелка с парцал, която чисти. В казармата в общи линии се прави това.
- Мисля, че има много слухове, много неяснота, много неща, останали от миналото. В моя университет сме общо около 25 българи. Голямата част от тях са момчета, всичките се опитват да стоят в Щатите и далеч от България от страх, че ако дойдат тук, ще бъдат прибрани в казармата.
- Приеха го. Горе-долу им обясних това, което обяснявам и на теб. Въпрос на личен избор. Цената, която платих за научените там неща, е доста висока - това е една година от живота ми.
- Общо взето, навсякъде съм бил стипендиант на различни организации - български и американски фондации, на американското правителство. Те са си дали парите в очакване на нещо. Съзнавам този ангажимент и дори в резюмето си, което подавам навсякъде, имам списък на стипендиите, които съм получил. Това е нещо като задължение към тези хора и фондации и държавни агенции, които са ми се доверили: АУБГ, "Отворено общество", "Станфорд", колежа, Американската агенция за международно развитие и фондация "Кирил и Методий".
- Не съм поел формални задължения към тях. Говоря по-скоро за етичен дълг.
- Когато заминах за "Станфорд", се тупах в гърдите, че ще се върна в България, като завърша следването си. Сега съм по-малко склонен да се тупам в гърдите. Има много време, докато завърша. Просто не върви човек да дава обещания за това какво ще бъде, как ще са нещата, къде ще бъде животът му след три години.
- Ежедневните неща са много прости, много лесни. Хубавото на живота там е, че е направен така, че човек минимално да се притеснява за елементарните неща от живота и да му остане максимално време да се концентрира върху сериозни неща. Всичко е устроено така, че ако някой има ясна цел и воля да постигне нещо, да му се даде пълната възможност да опита.
- Работя към университета. Факултетът по икономика, в който съм аспирант, е поел ангажимент към мене. Работя за тях като асистент на различни професори, а сега ще водя упражненията на един курс, който се преподава от моя професор.
- Много хора не постъпиха така. Много мои съученици от английската гимназия, защото те може би повечето оттам тръгват, останаха в София. Много от състудентите ми от АУБГ са също тук, останаха и работят в София. Те са нова класа, нова прослойка от млади професионалисти, която е много окуражаваща.
- Знам, че работят в чуждестранни фирми. Много ми се иска в България хората да направят нещо повече за тях. В известен смисъл държавата е длъжна да тропне нещо на масата, да им даде професионални предизвикателства и финансови стимули, за да намерят смисъл да стоят в България. Може би най-оптимистичното нещо, което чух за двете седмици, прекарани тук, е за все по-големия брой компютърни фирми в София, които наемат програмисти, които пишат софтуер, който се изнася за чужбина. Наскоро някой ги обвини, че това са духовни емигранти - че са тук физически, но реално вече са емигрирали от България. Аз съм точно на обратното мнение. Тези хора получават предизвикателства тук, затова не търсят път навън.
- Решението дойде мигновено, импулсивно. Поне дотогава спокойно виждах как бих могъл да остана и да завърша в Благоевград и след това да работя тук. Хубавото нещо на АУБГ е, че не само е съвсем различна академична система, с американски преподаватели и една доста по-агресивна култура на общуване между студенти и професори плюс свободата да избираш курсовете, които учиш. Другото хубаво нещо са ресурсите, които те имаха, за да дадат възможност на студентите да се занимават с различни неща. Примерно студентите там си имат собствено радио - радио "Аура". Там можеше да се научи много не само в лекционните зали, но и извън тях.
- Това е непочтено сравнение. Отиват наши българчета, които, за да си издържат изпитите, да ги приемат и да им дадат стипендия там, те трябва да са ниво над средното. Те отиват и сравняват себе си със средностатистическите американски ученици или студенти. Не върви да сравняваш най-добрите със средните и да вадиш генерални изводи, че ето, те са глуповати. Част от проблемът е там. Иначе съм съгласен - особено на ниво средно образование мисля, че на тях много им куца. И те всъщност започват да наваксват от колежа нататък. Но в аспирантските програми, нивото, където съм аз, никога не би ми хрумнало да кажа, че американските ми състуденти са глупави, без обща култура и т.н.
- Връщам се в България веднъж на 6 или 9 месеца, обикновено стоя кратко. Времето обаче е напълно достатъчно за моментна снимка. Като си подреди човек моментните снимки една до друга и ги разгледа, мисля, че има подобрение. Хората тук явно не го осъзнават поради нетърпението си, трудния живот и т.н. Току-що водих още един ожесточен спор. Хората твърдят, че тук нищо не се променя и дори става по-лошо.
- Магазините по улицата. Като отида сутрин да тичам в парка, там се мотаят разни хора, които прекопават храстите, поливат ги. Сега бях на море - гарата в Бургас е изцяло ремонтирана, изглежда прекрасно. Знам, че мои приятели си намериха сравнително добра и добре платена работа - преди мрънкаха, сега не мрънкат чак толкова за живота в България. Има малко повече стабилност, хоризонтът на планиране на хората е малко по-далеч, по-отнесен в бъдещето.
- Има още много неща, които трябва да се променят. За мен поне най-сериозното е борбата с корупцията. Въпреки всички свестни неща, които, да кажем, управляващите са свършили през последните две години, мисля, че истинският тест ще бъде борбата с корупцията. Ако успеят там, те ще се откроят по някакъв начин от всички други правителства от 1989 г. насам, а ако не успеят, просто ще се наредят до тях. Това, което не се е променило, а много искам да се промени, е начинът, по който хората тук гледат на държавата. Икономическата дейност, животът най-общо е като една салонна игра с правила, които на хората често им изглеждат нечестни и жестоки. Хората възприемат държавата като просто още един играч, които играе заедно с тях, но за сметка на това има правото да променя правилата в движение и в своя полза. Докато в идеалния случай държавата би трябвало да се възприема като арбитър в тази игра, който срещу скромна такса (нашите данъци) следи за това играчите да спазват правилата. Това го няма.
- Честно казано, културен шок има при всяко прекосяване на океана в едната или другата посока. Все още, попадайки на летището в София или в Щатите, се чувствам като ударен с тухла между очите. Общо взето, на следващия ден се оправям и се чувствам идеално. С разликите в културата се свиква, не е лесно, отнема доста време, но се свиква.
p>Общуваш ли с българите там?
- Разбира се. Да си българин в чужбина е благословия. Благословия е да не живееш в България, защото това ти дава възможност да осъзнаеш и да осмислиш горе-долу що е то да си българин и да се отскубнеш от назубрения патриотизъм в буквара. Мисля, че има и причини, поради които да си българин в чужбина е донякъде проклятие. Всезнайковци сме - всичките. Това ни е основен недостатък.
- Засега не съм готов да се откажа от нищо, от шансовете, които ще се появят пред мен. Едната възможност ще бъде академична работа - да остана като професор в университет. Вариантите за извънпрофесионална реализация на хората с докторски степени по икономика не са чак толкова големи. Основното е МВФ и Световната банка във Вашингтон. Това са възможности, от които не съм готов да се откажа.
Германец по хамлетовски
Този път Нобеловата награда за литература ни завари подготвени. Това говори добре за Шведската академия, която напоследък се изхвърли с няколко твърде екзотични избора. Затова си струва вместо с мустаците, лулата и зъбобола на Гюнтер Грас, хипнотизирали медиите миналия уикенд, да започнем с българското битие на неговите книги. През 1986 "Народна култура" издава в един том "Котка и мишка", "Местна упойка" и "Срещата в Телгтс", превод Александър Андреев. През 1990 "Хр. Г. Данов" публикува "Тенекиеният барабан", превод Надя Фурнаджиева. "Атлантис" издава "Вещателят" през 1994, превод Александър Андреев. През1996 "Обсидиан" прави книжка със сонети и словото "За упадъка на политическата култура в Обединена Германия" (1992), превод Александър Андреев. В момента "Атлантис" подготвя за печат "Моят век" - най-новата книга на Грас (юли 1999), която през 2000 трябва да излезе едновременно на 23 езика. Ако сте си помислили, че преводът е отново на Александър Андреев, изобщо не сте сбъркали. Специалистите твърдят, че да се превежда Грас е почти толкова трудно, колкото да се превежда Радичков. Красимира Михайлова, собственик на "Атлантис" и редактор на "Тенекиения барабан", обяснява издателските си пристрастия към този писател така: "Да се издава Грас означава да се поддържа най-модерното от немската литературна традиция, да се открива най-близкият паралел със славянското светоусещане в нея. Модернизмът му никога не прераства в самоцелна естетика. Той ни накара да преоткрием трагикомедията на света, странстването между мита и комедия дел арте. Награждаването на Грас възвръща достойнството на Нобеловата награда."
Скептиците веднага се зачудиха защо на Шведската академия й бяха необходими 40 години, за да оцени романа "Тенекиеният барабан" (1959), изтъкван като основен аргумент за присъждането на наградата. Дали причината за това тъй бавно четене не е политическа? Тъкмо в този случай (и не за първи път) обичайните уверения на академията, че никога не се ръководи от извънлитературни съображения, не вършат работа. Защото Грас е един много политически писател.
Травмите от нацизма, германската вина, обединението, ксенофобията, са постоянни теми в неговата документална проза, чиято техника някои сравняват с пачуърк. Дори сонетите на Грас са политически ангажирани. Онези, които не го одобряват, тук непременно ще припомнят, че навремето Грас е писал речите на Вили Бранд, а преди няколко месеца подкрепи военната интервенция в бивша Югославия.
През 1992 в словото "За упадъка на политическата култура... " Грас нарича обединението "светкавичен аншлус" и "национална трагедия", които за втори път превръщат източногерманците в изкупителна жертва. Ксенофобията, смята той, е единственото, което свързва германците днес. Романът "Вещателят" (1992) повтаря буквално политическите му тези, но ги поднася във формата на гротеска, която гледа на историята откъм едно утопично гробище на помирението. Главният герой е "германец по хамлетовски" - също като Грас. През 1995 на писателя ще са му необходими още 800 страници, за да доразвие своите песимистични визии за Германия в романа "Широко поле". Предизвиква шумен скандал. Четири години по-късно застава до Хайнрих Бьол в редицата на немските писатели нобелисти. "Сега започва старостта, пошегувал се той. Двайсет годишната постоянна кандидатура за нобеловата награда ме поддържаше млад."
Всяка есен от Пенчо Славейков насам Шведската академия подлютява за кратко нобеловия комплекс на българската литература. Не бива да губим надежда. Нищо, че българският език е малък. Важното е, че имаме няколко наистина големи писатели. А пък между номинираните тази година бил и един шотландец, мистър Бил Оулд - автор на 50 книги, написани на есперанто. Окуражаващо, нали?
Одисея 2000
Партито на века
За посрещането на новото хилядолетие в Кайро се готви тържество, което има амбиции да засенчи дори падането на прословутата светеща топка в Ню Йорк. Наричат го Партито на века. То ще бъде предавано директно по сателитните канали. Какво се предвижда - папийонки и бални рокли, стотици свещи, факли и огньове, фойерверки, шампанско, музика - Ениа, Вангелис, класика и електронни звуци от бъдещето. Всичко това ще се случи на мястото, от което вече шест хилядолетия със своята небесна колесница богът Ра следва пътя на слънцето.
31 декември 1999. С настъпването на залеза Жан-Мишел Жар ще започне своя концерт. Нарекъл го е "12-те сънища на слънцето". Това ще бъде според думите му мултимедийна опера, която ще придружи слънцето по пътя му към третото хилядолетие. Концертът ще продължи 12 часа. В полунощ ще настъпи кулминацията. Точно тогава ще бъде разбулен и осветен специалният златен връх, поставен върху Хеопсовата пирамида. В същия миг долината на Гиза ще бъде огласена от Деветата симфония от Бетовен в изпълнение на Берлинския симфоничен оркестър. Две хиляди деца от цял свят ще запеят Одата на радостта и със запалени свещи символично ще отбележат идването на 2000-а година.
Утринните слънчеви лъчи на 1 януари ще озарят пустинята, ще проблеснат над златния връх на великата пирамида и десетки разноцветни балони ще се издигнат към небето. А гледката отгоре наистина ще си струва - под невъзмутимия поглед на вечността в долината на фараоните все още ще се вихри невиждана фиеста.
Божи гроб - храмът на търговците
По светите места кипи усилено строителство заради очаквания наплив от поклонници през 2000 г. Тесни, мръсни и напълно еднакви арабски улички, пълни с нагли търговци и с туристи. Ориенталската атмосфера и жалките магазинчета напомнят на Женския пазар в София. Ако нямате гид, не разчитайте да се ориентирате по табелки. Просто е задължително да питате за пътя. Мястото е старият град на Ерусалим, а целта - Божи гроб. Докато не стигнете обаче, едва ли ще повярвате, че сте вървели към най-святото място на християнския свят.
Божи гроб и Голгота за повечето християни се намират в църквата "Света Елена" (гидовете я наричат Church of Holy Sepulchre - Църквата на Светата гробница), на стотина метра от вратата Яфа. Това е един от осемте входа (част от които затворени и неизползваеми) към Стария град на Ерусалим, отделен с каменни стени от останалия град. Църквата е наречена на Елена, майката на византийския император Константин, която през четвърти век открила останките от христовия кръст. Сред християните само протестантите приемат, че Божи гроб е на самотен хълм извън Стария град.
Напук на христовото учение в Светата гробница цари същото усещане за долнопробен бизнес, както и по уличките, които водят до църквата. Изгонването на фарисеите от храма отдавна е забравено, а вярващите едва ли се чувстват особено пречистени. На вратата на църквата стоят гидове, които срещу 7-8 долара предлагат кратки обяснения и разходка из църквата. "Света Елена" е поделена на територии между православните вярващи, католиците, арабските християни, арменската църква. Вътре се срещат и францискански монаси в кафяви раса, препасани с бели въженца, и типични гръцки владици с калимявки. Ясно си личи обаче, че нямат нищо общо помежду си, защото се молят и отслужват литургиите си на различни, строго определени места.
Самият Божи гроб е нещо като църква в църквата - намира се в малък параклис с нисък вход. Пред него туристите чакат на опашка и минават приведени. Вътре най-напред се влиза в малко помещение, осветено от свещи (идеално място за снимане, ако се съди по непрестанното щракане на фотоапаратите), а след това през втора ниска врата се минава в същинския Божи гроб. Там, в тясно пространство пред каменно ложе, поклонниците коленичат, целуват иконите, палят свещи и освещават сувенирите си. Някои плачат и се молят на глас.
Усещането за тайнство отива по дяволите, когато човек забележи на стената кутия за пускане на пари. Дали и колко да даде, всеки решава сам. И понеже до кутията са оставени свещи, може да се приеме, че това просто е начинът да се плати за тях. Табелка за цената обаче няма - вероятно защото приходите са значително по-големи, когато се разчита на съвестта или на щедростта на поклонниците.
Мястото на разпването е на горния етаж на църквата. Дотам се стига по тесни и стръмни стълби, които сигурно трябва да създадат впечатлението за изкачване към Голгота. Там се намира и чудотворната икона на Св. Дева Мария, известна с това, че в очите й в изключително редки случаи се появяват сълзи. Впечатлението за насълзеност идва от изражението на лицето на иконата и от специалното осветление.
Посетителите на Божи гроб имат право на специален документ като доказателство за хаджийство. Сертификатите се издават от съответната църква - например за българите от гръцката патриаршия в Ерусалим. Неделя е особено неподходящ ден за ходене на Божи гроб, защото тогава гръцките владици стриктно спазват повелята да не работят.
Всякакви хора идват да се поклонят на светите места. Повечето са в някаква степен набожни, други са любопитни, трети мъкнат фотоапарати и се щракат като луди само за да се хвалят после пред роднини и познати. Най-голяма религиозност демонстрират руските и испанските групи. Гидовете твърдят, че някои от хората, които идват тук, са събирали пари с години. Такива са примерно набожните пенсионерки от бившите соцстрани. Те прииждат по светите места, облечени в износени дрехи, и по измъчения им вид ясно се различават от местните жители и от западните туристи. Руските баби купуват съвсем пестеливо от дребните сувенири - като кръстчета и стъкленички с вода от река Йордан на цена по 2-3 долара. Сред посетителите се мяркат още групи от смирени негърски и арабски християни, издокарани в дълги бели роби.
Християните задължително посещават още Назарет и Витлеем. Поклонението там също не е най-приятното преживяване за вярващите - не само защото кипи търговия със сувенири, свещи, картички и екскурзоводски услуги, но и защото селищата са изцяло мюсюлмански. Витлеем (което в Израел се произнася Бетлехем) например се намира едва на десетина километра от Йерусалим, но е под палестинска автономна власт. Оборът, в който се е родил Христос, може да бъде открит в подземията на църквата "Света Катерина" в Бетлехем. Като свещени места - например пещерата на Свети Йероним и стаята, в която Христос е прекарал първите дни от живота си, гидовете показват няколко подземни помещения. Макар да са свързани, вратите между тях не се използват от десетилетия, а може би и от векове. Това е поредната форма на поделение на територии, най-вече между православната и католическата църкви. Бетлехем е най-посещаван по Коледа, когато според разказите на местните жители целият площад пред църквата "Света Катерина" се изпълва с вярващи. Туристическият бизнес в Бетлехем се очаква да достигне върха си през 2000 г. За целта още отсега в църквата кипи строителна работа, обновяват се част от вече съществуващите помещения и се пристрояват нови. Абсурдно е обаче, че това става през деня и в часовете, в които най-много туристи посещават църквата. Така на метри от светите места, след като току-що са пели религиозни химни, набожните групи се изнизват от църквата сред оглушителен шум от удари с чук, оксижен и пр. Назарет пък се смята за най-арабския град в Израел. До църквата, посветена на Мария (и до другата църквица до нея, единствената, посветена на Йосиф), се стига отново по тесни улички и сред арабски търговци. Евреите презрително обясняват, че тук всеки строи както му падне и че изобщо няма градоустройствен план. Затова вечно има задръствания и над улиците се стеле прах от постоянните строежи.
Кървавите кръстоносни походи, абсурдни още преди векове, днес изглеждат напълно безсмислени на фона на мюсюлманското настъпление. В Назарет поклонниците на Аллах държат да построят джамия на трийсетина метра от мястото, смятано за някогашната къща на Йосиф и Мария. За целта пред църквата всеки ден се събира фанатизирана тълпа, която крещи, че иска джамия. Гидовете обаче обясняват, че за удобство на туристите местните власти предпочитат да построят до църквата паркинг. Дилемата "джамия или паркинг" сигурно би потресла кръстоносните рицари с безбожието си, но в днешни дни не учудва никого.
На този фон някакво уважение към църквата, макар и чисто формално, все още се съблюдава. Пред всички свети места пазят полицаи или служители на израелските служби за сигурност. Те съчетават собствената си работа с църковните изисквания. На посетителите е забранено да внасят оръжие, както и да влизат в църквите с разголени рамене, деколтета, къси гащи или поли. Тези, които не са предупредени да се облекат подобаващо, намятат чужда риза, обличат току-що купени тениски или връзват одеяло около кръста си.
Най-голям смях пада, когато девойка с полуплажно облекло влезе с прибежки зад гърба на някой едър чичо. Изводите са, че, противно на очакванията, израелските полицаи могат да бъдат измамени и че за двайсет века светите места са станали повече светски, отколкото свети.
Името на Менцел
Името на Иржи Менцел дойде в София да прави театър. Славата му на символ на чешкото чудо в киното и рицар на "Оскар" породи очакване и за театрално пиршество. Само че режисьорът Менцел остана някъде в студията "Барандов" или пък в Швейцария, Германия, Франция и Швеция, където също е правил театър.
Изборът за неговия софийски гастрол падна върху "Машинописци" на Мърей Шийзгъл и "Още веднъж отзад" от Майкъл Фрейн (позната на нашата публика като "Шум зад кулисите"). И двете пиеси са лесно смилаеми и за правене, и за гледане. Сивото монотонно ежедневие на два канцеларски плъха, трополящи до затъпяване по клавишите на пишещите машини е темата на Шийзгъл. С актьорските безумства и перипетии около подготовката и турнето на един спектакъл се занимава Фрейн. За 30 календарни дни Менцел пусна и двата спектакъла на вода.
Пиесата на Фрейн си е традиционно добра комедия и наистина може да натъркаля публиката по пода от смях. Зарядът е заложен още в текста и работата на режисьора е само да не подмокри барута. Спектаклите на Младежкия театър, където същата пиеса се игра преди години, се радваха на шумен успех. Казват, че и пражката постановка на Менцел по този текст била дълголетница. "Още веднъж отзад" на Сатирата със сигурност ще пълни салона, но заслугата на Менцел за това е само в името му.
Единственото бляскаво хрумване, което прави от скучноватата пиеса на Шийзгъл добър спектакъл, е на Рашко Младенов - един от двамата участници. Вместо пишещи машини на сцената има две пиана. Благодарение на безспорната актьорска и музикална дарба на Ана Вълчанова и Рашко Младенов, тракането на клавишите от машинописен шум прелива в "Рапсодия в синьо" или "Лятно време" на Гершуин. Ритъмът и мелодията следват или пък допълват настроението на героите и отношенията между тях. Останалото в работата на Менцел е "просто да върви майтапът", както казва самият той.
И каква щеше да е разликата, ако режисьор на постановките не бе Менцел, а някой произволно избран негов колега? Като изключим старите лаври и името - никаква.
Влаковете на Абдрашитов
Един от най-известните филми на Вадим Абдрашитов се казва "Влакът спря". Но слава богу, че г-н Абдрашитов е станал режисьор, а не машинист или началник гара. Тогава хаосът в железниците щеше да е невъобразим .
Верен на широката си славянска душа, Абдрашитов, който беше у нас за панорамата на "Мосфилм", закъсня за срещата ни с близо час. Не се извини.
Виж, в киното си той е точен. Справка: филми като "Лов на лисици", "Плюмбум или опасна игра", "Парад на планетите", "Пиеса за пасажер". Петдесет и четири годишният режисьор има награди от престижните фестивали във Венеция и Берлин, както и "Ника" - руският "Оскар".
За съжаление не с високата скорост, с която се движеше през 80-те, когато заснех "Влакът спря". Сега се правят значително по-малко филми. Все пак има жанрово разнообразие - комедии, трилъри, драми. Влакът не стои на едно място и това поражда надежда.
- Много са авторите и филмите, които обичам. Нямам и предпочитани жанрове. Но над всичко поставям киното на Чаплин.
- Чехов. И Гончаров. Но нямам подобни близки планове. Сега завършваме с Александър Миндадзе нов сценарий и се молим на бога той да се превърне във филм.
- Е, любовта е съвършено различна категория, много сериозна, много дълбока. А колкото до работата с Миндадзе, стараем се да не си омръзваме и засега успяваме. Търсим изненадата, експериментираме, всеки наш следващ филм е различен от предишния. Така че няма причини да си изневерим.
- Не мога да не изпитвам. Този период на духовен ренесанс на обществото не продължи дълго, но съм щастлив, че съвпадна с моята младост. В днешно време такива духовни лидери няма. Отсъстват големите личности в литературата, в изкуството. И това е тревожно.
- На катаклизмите, които преживява обществото. В период на преход сме. Но така или иначе лидери ще се появят и в новото време.
- Ще дам пример с киното. Без социалистическата система на производство то по-добре ли съществува или по-зле? Отговорът е категоричен - по-зле. Този факт никой не може да отрече.
- В Русия държавата не се занимава със съхраняването на родната ни култура. Или се занимава, но престъпно малко. Културата може да е съвършено непазарна, да не носи пари, но тя е необходима нашите деца да пораснат духовно здрави.
- Не само ми е омръзнало, опасно е. - Нещата са далеч по-сложни, проблемите са натрупани с десетилетия. Но съм убеден, че при по-далновидна политика кръвопролитията можеха да бъдат избегнати.
- Аз не мисля, че той ще го стори. Иначе при такъв избор за мен не са важни политическите симпатии и антипатии, нито дори конкретната личност, а програмата, която ще предложи.
- Ще го кажа така: за да съхрани себе си, светът е длъжен да спаси красотата.
Класикът в сянка
Тихо и скромно (особено на фона на гръмките чествания на Дечко Узунов) Националната галерия отбелязва с изложба 120 години от рождението на Никола Маринов. Не бих се наела да сравнявам по величие двамата художници, но със сигурност професионалните им качества са поне равностойни. За разлика от Дечко Узунов, който винаги е бил ярко осветен на публичната сцена чрез творчеството и постовете си в художническата йерархия, Никола Маринов е лиричен и много фин артист, отдаден изцяло на изкуството и акварела.
Роден в Ески Джумая (Търговище), той завършва през 1903 Художествената академия в Торино със златен медал. През 1906 се завръща в България и учителства в София. Любопитен детайл в биографията му е, че той - най-нежният художник, участва във войните 1912-1918 като строеви офицер. От 1921 до 1940 е професор в Художествената академия, а в периода 1935-1937 е неин директор. И доколкото за професора съдим по учениците му, то в неговите випуски са били Илия Бешков, Илия Петров, Александър Жендов, Кирил Петров, Владимир Рилски. Останалото в живота му са изложби, у нас и в чужбина, и като че ли по правило - късното му оценяване. Големите награди за изкуството му идват след 1936 (а художникът умира през 1948). Някак незабележимо, може би защото е естествено, той се нарежда сред най-големите български художници, оставайки винаги в сянка.
Изложбата в НХГ е камерна (акварелите му са, общо взето, с малки размери), но достатъчна, за да оценим дългия му път към изключителното майсторство в тази толкова ефирна и трудна техника. Има нещо японско в нейния импровизиран артистизъм - тук няма предварителни рисунки, ескизи, заготовки... Една погрешна мазка - и всичко се проваля. Никола Маринов обаче не прави грешки, дори когато преднамерено огрубено нанася цветовете в късните си пейзажи от 40-те. Но да караме поред... Ранните работи на художника - от 1909-1914 - предимно мадони и момичета в носии, носят характерните за времето си увлечения по сецесиона и символизма. Можем да открием общи черти с произведения на Иван Милев, Николай Райнов, Сирак Скитник и др. В тези произведения контурът е по-силен, обрамчва сравнително равни цветни петна в декоративен (и все пак не съвсем) ритъм. Постепенно с годините контурът изчезва, заменен от изграждане на образа изцяло от преливни мазки. Композициите стават по-въздушни, леки, в пълен синхрон с ведрите сюжети от селския бит. Девойки в носии бодро крачат в полето, изпълнени с упование и наслада от живота. Или пък са потънали в нега на чергата пред огнището. Най-любима от 20-те години ми стана "Девойки в бели дрехи" - приседнали в кръг сред зеленина, формите им са изведени от белите силуети чрез леки и много точни червени мазки. През 30-те и 40-те тези теми продължават, но вече има и по-мрачни "привечерни" сюжети, има и множество експерименти, повечето - с нарастваща експресивност на излъчването.
Склонността към експериментаторство личи и в залата с живописните му работи - една женска глава от началото на века проучва поантилизма например. Все пак след акварелите тези произведения малко разочароват, въпреки че сред тях е прочутият портрет на жена му от 1914. Изглежда парадоксално, но художникът, който извлича невероятно звучни багри в акварела, в живописта е някак несмел, опитва се да разводнява маслените бои и в резултат работите сивеят. Разбира се, като всеки човек, и художникът не може да е еднакво добър във всичко, което прави. Достатъчно е в това, в което се е специализирал, да е изключителен. Точно такъв е Никола Маринов в акварела.
Гъби със заквасена сметана
Гъбите почиствам с четчица и влажна кърпа, в никакъв случай не мия с вода (ако са много кални, въобще не ги купувам). Изрязвам загнилите места и основата на пънчетата и нарязвам гъбите. Запържвам на ситно нарязания лук в маслото, добавям гъбите и задушавам около 15 мин на среден огън. Добавям сметаната, подправям със сол и пипер. След като кипне, дръпвам от огъня и добавям на ситно нарязания магданоз. Сервирам веднага като топло предястие или самостоятелно ястие с повечко хляб за топене.
"Има ли кърма?"
Има ли майката кърма обикновено е въпросът, който следва, когато любопитството "момче или момиче" и "как се казва" вече е задоволено. Наистина много по-важно за родителите е дали бебето им ще има на разположение майчина кърма, отколкото на кого прилича. По една-единствена, но жизненоважна причина - нищо не може да замени стопроцентово кърмата. Рационалното хранене в кърмаческа и ранна детска възраст е един от най-важните фактори, които оказват влияние върху растежа и развитието на детето.
Според утвърдената световна класификация има три етапа в храненето на кърмачетата: естествено, смесено и изкуствено. Естественото хранене включва единствено и само майчина кърма. Тя е безспорно най-добрата и икономически най-изгодната храна през първите 4-6 месеца от живота на децата. Майчината кърма е уникално приспособена по своя състав към хранителните нужди на кърмачето. Съдържа хранителни вещества, липсващи в другите видове мляко, вещества, които са абсолютно необходими за развитието на детето.
Когато по различни причини кърмата липсва или е в недостатъчно количество, се включват заместители на майчината кърма. Съставът им покрива не само хранителните нужди на организма, но е и съобразен с физиологичните особености на подрастващия организъм, както и с основните изисквания и стандарти на световните институции, отговорни за детското хранене. Разработени са следните видове млека: стартови - за възрастта до 4-6 месеца; адаптирани млека за периода след 6 месеца и за възрастова граница 12 - 36 месеца; специални млека за деца, родени с ниско тегло, и такива за деца с алергични проблеми. Особено внимание вече и у нас се обръща на профилактичното хранене с т.нар. ниско алергенни млека в случаите, когато кърмачето е с наследствена предразположеност към алергия.
Смесеното хранене включва кърмене и добавка от адаптирано мляко, а изкуственото е изцяло от хуманизирано мляко.
Принципна грешка е ранното захранване с кисело краве мляко, тъй като, от една страна, в него липсват жизненонеобходими хранителни градиенти, и от друга, то съдържа белтъчна съставка, представляваща най-мощният хранителен алерген за кърмаческа възраст. При растежа на детето на определен етап от кърмаческия период е нормално да бъдат включени и немлечни храни, които са преход към храната на възрастните.
Река от уиски
Клубовете за пораснали купонджии в София се увеличиха с още един. Bourbon Street Bar - на 20-ина метра от пресечката на "Левски" и "Дондуков" - едва ли има шансове да привлече тълпите от тийнейджърки, жадни за нощен живот, но за сметка на това пък се очертава като сериозна конкуренция на по-улегналия Swinging Hall.
Заведението е малко, но с добра вентилация. Собствениците имат намерението да го разширят с втора, симетрично разположена зала, а до един месец на горния етаж ще бъде открит и ресторант с градина за латинопартита.
Както подсказва името на клуба, в зареждането е наблегнато на бърбъна, скоча, малцовото и ирландското уиски. Освен стандартните марки като Johnny Walker, Passport, Jim Beam, Teacher's и Ballantine's (по 2 лв. за 40 г) се предлагат и по-редките Bushmill's, Glenfiddich и Maker's Mark, както и тежката кавалерия Booker's, Bayker's и 21-годишно Chivas Regal (между 18 и 20 лв.). Любителите на водката, джина или пък аперативите също няма да останат разочаровани - асортиментът и цените са съвсем прилични. За по-романтично настроените в менюто е предвидена избор от български вина срещу 15 лв. бутилката и дори френско шампанско за 120 лв. А за бирените фенове - 11 вида нашенска и вносна бира.
Засега заведението още не се пълни до козирката и можеш спокойно да седиш на бара или на някоя от големите дървени маси и да си говориш, без да викаш. Барманите и сервитьорите са добре научени - предлагат леда отделно от питието, за чашите се дават подложки, а пепелниците се сменят след всяка цигара.
Всеки понеделник и сряда са отделени за джазвечери. Освен Камелия Тодорова, "Тамбу" и "B Jazzy" ще забиват диксиленд-бандата "Алекс рагтайм бенд" и фюжън-формацията "Джаз Брейкърс". При останалите групи също е търсено разнообразие в стиловете - в неделя има блус с "Буги", "Джандема" или "Белс", в четвъртък фънк с "Меджик ейт" и "Форте", а рок-групите са "Стейн", "Монолит", "Биг Мама Скендъл", "Кокомания", "Конкурент", "Джем" и "Контрол".
Входът е 2 лв., а live-музиката е всяка вечер. Освен това сцената на клуба е открита за млади групи, които имат какво да покажат.
Медицината - на един компютър разстояние
д-р Асен Гудев д-р Димитър Б. Георгиев
Демонстративното навлизане на Интернет във всички сфери на живота не отмина и медицината. Доскоро основно облагодетелствани бяха лекарите, и то тези, които не смятат, че от компютъра може да ги хване ток и че английският е езикът на класовия враг. За един амбициозен и упорит доктор, който е готов да прекара безсънна нощ над клавиатурата, могат да се отворят приказно богати библиотеки с всякакви данни и безкрайна информация за всяка една дисциплина. Всички големи медицински списания поддържат собствени уеб-страници, като достъпът до значителна част от информацията е свободен, а до резюметата на основните статии е почти 100% свободен. Голяма част от тези списания поддържат и страница за пациенти, която е добре подбрана и представена.
Заслужава си да се знаят адресите на съвременните законодатели в медицината - т.нар. четири големи седмични списания: British Medical Journal (), The Journal of American Medical Association (), The Lancet () и The New England Journal of Medicine ().
Може да се каже, че всичко стойностно, което става в света на медицината, намира място на страниците на тези списания и техният достъп в мрежата е наистина голямо улеснение за лекарите. Една много полезна уеб-страница за лекари е. Достъпът е свободен и разделен на специалности. С помощта на Medscape и киберпространството практически може да се участва във всеки голям медицински конгрес в света.
Пациентите пък могат да събират информация от специализирани уеб-страници, които са подготвени на достъпен език и най-вече са със свободен достъп.
Така и в медицината свободата на информация е гарантирана от най-демократичното общество - Интернет. Всеки може да научи всичко или почти всичко дори и за най-редките заболявания, стига да знае как се изписват на английски.
Няма опасност от даване на погрешна информация - обикновено тези, които отговарят на запитванията, са образовани, етични и некомерсиално настроени.
Възможностите на един относително добре подготвен Internet user за събиране на информация от киберпространството са големи: е адрес, базиран в Уинчестър, с огромна база данни и пощенска кутия за въпроси, - този уебсайт е създаден, за да разпространява много точна информация за пациента, като фокусира вниманието върху определени методи на лечение, - е електронна медицинска библиотека, съдържаща информация главно за пациенти, е уеб-страница, даваща възможност да се открият организации, групи и агенции, които работят по даден медицински проблем, е уеб-страницата на Аmerican Heart Association. Изключително богата информация за лекари и пациенти не само със сърдечно-съдови заболявания, но и за всеки, който иска да запази сърцето си здраво. - база данни, която дава възможност за оценка на взето медицинско решение - информация, рискове и ползи, алтернативни възможности за лечение. Дава информация и за качество на живот, споделена отговорност (между лекар и пациент при вземане на определено решение) и т.н.
Това е само малка част от възможностите за набиране на информация чрез киберпространството. Това огромно разнообразие от източници се дължи освен на всичко друго и на факта, че лечението на голяма част от хроничните заболяванията на нашето време изискват много добра информираност и мотивация на пациентите и техните семейства. Добрата медицинска култура на пациента е предпоставка за създаване на отношения на партньорство между него, семейството и медицинския екип - лекар, сестра, психолог и т.н. Тогава резултатите от лечението са най-добри и качеството на живот оптимално.
В българската търсачка могат да се локализират само адреси и телефони на здравни заведения, които предлагат платени медицински услуги. Познати са и горещата линия на Българската асоциация по менопауза и Агенцията за подпомагане на хистелектомирани - тел. 048-174, както и съвместната уеб-страница - . Функционира и гореща линия за простатна хипертрофия - фирмата Novo Nordisk менажира от около година уебсайт за диабетно болни - за съжаление като цяло много от българските неправителствени организации (научномедицински дружества, университети и др.), които могат да предоставят адаптирана за нашите условия информация на български, са пасивни и практически остават безгласни, когато медицинската информация трябва да се предостави на най-важния клиент - пациента и неговите близки. Идеята, че за посредник може да служи Интернет, в никой случай не бива да се приема за екстравагантна. Дори само защото до новото хилядолетие все пак остават по-малко от 100 дни.
Нубиеца откри и отбраната
Нубиеца, или известен още като д-р Васил Михайлов, бивш депутат от СДС и по-късно нашумял като шеф на "Експомед" - фирмата, пратила в братска Либия български доктори на гурбет, се прероди в ново амплоа. Изненадващо докторът получи висш ръководен пост в Министерството на отбраната. Именитият откривател на несъществуващи африкански държави вече ще е парламентарен секретар във ведомството на Георги Ананиев. Въпросният щат стои незает повече от две години, още от времето на Виденовото правителство. Последният парламентарен секретар по армейските въпроси беше депутатът от бившата парламентарна група на БББ Христо Смоленов, известен с това, че е бил инструктор по източни бойни изкуства в бившата Държавна сигурност.
За незапознатите с депутатското битие на Нубиеца новоназначението му е с неясни подбуди. По-паметливите обаче помнят как всеки пленарен ден докторът пристигаше на работа с потрошената си червена шкодичка, влизаше в залата и неуморно всяка сутрин предлагаше парламентът да гласува "с НАТО ли сме или не сме". Явно в СДС не са забравили това, а старите заслуги на Васил Михайлов са добре почетени.
Диалектика
ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ вече е вегетарианец - новината обикаля лагера на управляващата партия със скоростта на светлината. След като отказа омразния на Командира навик да пуши под път и над път и най-вече по време на правителствените заседания, вицепремиерът очевидно е решил съвсем да се докара на началника си, като наподоби и хранителните му навици. Активистите на СДС по села и градове обаче са в почуда с какво да гощават Бакърджиев, доскорошен ценител на дивечовото месо и хубавата ракия. Сега зам.-шефът на сините приемал само плодове и зеленчуци, и то в ограничени количества. Вицепремиерът се лишавал от калории не по здравословни причини, кълнат се негови приближени. Целта на зеленоядството била нова фигура, която да не контрастира така очеизваждащо със съвсем изтънената снага на премиера. Сините добре знаят, че Костов въобще не понася пищните фигури на някои от министрите си.
"Ето това са моите препарати - дезодорант и афтършейв "Нивеа", възкликна спонтанно
Истинска конкуренция се разрази на неконтролирания задкулисен пазар. След успеха на "Надежда за демокрация/Nada de la demokracia", мълвата разнесе, че анонимни люде продуцирали първия албум на
С аудиохитовете на Надежда Михайлова вече се конкурира ломската видеокасета на колегата й
Синият депутат и бивш шеф на застрахователния надзор
Сръбска музика на maх посреща всички, които се приближат до съблекалните на стадион "Георги Аспарухов". Песните на Весна Змиянац, Шабан Шаулич и други звезди се леят от треньорската стая на "Левски", където господар от няколко месеца е бившият наставник на европейския шампион "Цървена звезда"
Директорът на Агенцията за приватизация
ВИЦ на седмицата
Костов отива в Бургас на предизборна обиколка, влиза по път във видеотека и пита усмихнат девойката зад щанда:
- Имате ли филма "Синият кмет"?
- Е-е-ей го там, на щанда на научната фантастика - услужливо отговорила младата бургазлийка.
Закриват поста на (заради) Нешка Робева
Художествената ни гимнастика губи парите за олимпийска подготовка
Ако за някого Япония е страната на изгрева, то за българската художествена гимнастика бе краят на залеза. Световното първенство в Осака изцяло развенча мита за водещата в този спорт родна школа. Трите ни състезателки Теодора Александрова, Виктория Данова и Пролетина Калчева се класираха шести в отборната надпревара, а ансамбълът ни завърши на девето място, с което автоматично загуби правото си за участие на олимпийските игри в Сидней '2000.
Накрая стигнахме и до просия. Старши треньорката Нешка Робева прати колежката си Красимира Филипова да моли за "уайлд кард" шефката на техническия комитет Елге Абруцини, тъй като пак сме били ощетени. Унизително е, но наставничките ни са готови на всичко, защото ще стане още по-неприятно, ако останем да си играем само на държавните първенства. Мисията обаче по всяка вероятност ще завърши с неуспех, а Теодора Александрова ще остане единствената ни представителка на игрите в Австралия догодина.
"Световното първенство в Осака бе най-слабото ни представяне. Изпревариха ни Испания, Германия, Франция, Италия, Япония, защото България не се яви с хомогенен отбор", обясни председателката на федерацията ни по художествена гимнастика (БФХГ) Мария Гигова, която е на този пост само от няколко месеца.
Това, което се случи в Япония, не е изненада, защото българските гимнастички не спечелиха нито един медал през изминалите близо три години от последните олимпийски игри в Атланта. В САЩ първо загубихме присъствието си в ръководството на престижните международни структури, след което продължихме студената война с хората зад съдийската маса. Резултатът е, че бяхме намразени от дългогодишното поведение, което налагаше бившето ръководство на БФХГ.
Събитията на местна почва също бяха съпроводени от скандални ситуации. От националния отбор бяха отстранени две много качествени състезателки - Стела Салапатийска и Мария Гатева. Момичетата не се разбраха със старшата Нешка Робева и тя с лекота ги отписа. Остана една Теодора, която току-що бе преминала от девойките при жените. Дребничката гимнастичка впечатлява с фантастични пируети и невероятен темперамент, но тези качества не могат да компенсират липсата на амплитуда в скоковете и недостатъчната гъвкавост. Затова осмото й място в индивидуалната надпревара в Осака е реално. Другите две прими, Виктория Данова и Пролетина Калчева са неравностойни, но за момента те заедно с Теодора са най-добрите в България, тъй като липсата на таланти у нас вече е осезателна.
Ансамбълът ни пък е изграден от глезени момичета, които се карат често помежду си и най-важното - не са екип. Смешно и наивно е да се мисли, че състезателките ни ще получат "уайлд кард" за Сидней точно от хората, които ги лишиха от възможността да участват на олимпиадата. Ако това място бе отредено за нас, те щяха да ни го дадат още в Осака.
"Двете "уайлд кард", които международната федерация ще разпредели на конгреса в Китай, са предназначени за страни от другите континенти, тъй като Европа вече си е осигурила много силно представяне. За тях кандидатстват Китай, Бразилия, Канада и България, като най-вероятно разрешение ще получат бразилките, тъй като печелят панамериканските игри, и канадките", прогнозира Мария Гигова.
Нашите момичета могат да се сърдят единствено на себе си. Нешка не можа да ги мотивира и с 200-те долара месечна заплата, която поиска за тях от федерацията. Старшата получи всичко от централата - пари, луксозни лагери в скъпи крайморски курорти и екип от специалисти, който сама посочи. Резултати обаче пак не постигна. Тя превърна залата на "Герена", която е национален обект, в пристан на чуждестранни отбори и там, изглежда, се прави по-скоро бизнес, отколкото художествена гимнастика.
Федерацията има вече необходимото и достатъчно условие за треньорски рокади и те са замислени за края на месеца.
"Ще променим системата на подготовка на националния отбор и ще направим реорганизация и попълнения в кадрите", заяви Мария Гигова от Франция, където изпълнява задължения към местния национален отбор до края на март 2000 г. Промените бяха замислени още преди два месеца, но изпълнението им бе отложено за след световното първенство. По новите разпоредби на федерацията не се предвижда да има старши треньор на държавния тим, длъжност, която до момента е заета от Нешка Робева. Старшитреньор ще има само ансамбълът и той ще бъде определен чрез конкурс. Всички избрани състезателки в индивидуалното ще се подготвят при личните си наставнички и ще бъдат придружавани от тях на международни състезания, така както се прави в останалите държави.
След класирането на Теодора Александрова за олимпиадата в Сидней Нешка Робева обаче си запазва мястото в системата, тъй като е личен треньор на състезателката. Тя може да участва и в конкурса за водач на ансамбъла, а може и да го спечели. Друг е въпросът дали тя изобщо ще се кандидатира, тъй като петте момичета се простиха с олимпийските визи, а до следващите игри ще минат още пет години, в които всичко трябва да се започне отначало.
Трагичното обаче е, че федерацията вече загуби значителна част от финансовото си обезпечаване, осигурявано от държавата за олимпийска подготовка. Останаха парите само за Теодора Александрова. Другите ще трябва да се търсят от спонсори, които не са особено щедри последните години.
Накратко
Договорите на националните треньори Димитър Димитров (мъже) и Стойчо Младенов (младежи) бяха подновени за нов тригодишен период от изпълкома на БФС. Заплатата на Херо за трите години ще бъде 50 000 марки и ще бъде изплатена на два транша по 25 000 марки през тази и следващата година. Бившият футболист на ЦСКА ще получи 30 000 марки. Треньор в щаба на двата отбора ще бъде и Христо Стоичков.
Президентът на "Славия" Венци Стефанов изгони капитана на отбора Владко Шаламанов след смазващата загуба с 0:6 от пловдивския "Ботев". Халфът, който играеше като либеро, демонстративно бойкотира с играта си злополучния мач, а после се скара с наскоро назначения наставник Мирослав Миронов и с боса на клуба Стефанов. Недоволството на футболиста било заради пари, които ръководството пък не смята, че му дължи. Освен Шаламанов от Овча купел бе освободен и защитникът Мариян Германов, който също бе обвинен за провала в Пловдив. Името на Венци Стефанов бе замесено и в скандал с набит бизнесмен, който отказал да си плати паркинга от един лев при влизане в територията на спортния комплекс. Шефът на Обединения спортен клуб "Славия" Владимир Симеонов е сезирал прокуратурата, която пък е наредила разследване заради поставената бариера пред стадиона.
Капитанът на ЦСКА Милен Петков бе глобен с 2000 долара и бе наказан с мъмрене за отказа му да се качи в самолета за Нюкасъл преди реванша с едноименния отбор от турнира "Про къп". Националът остава капитан на отбора. Двамата сърби Иван Литера и Саша Мъркич, които бяха готови да разтрогнат договорите си, остават в отбора. Двамата са получили обещание за изплащане на сумите по трансферите им.
Съдия от чужбина ще свири вечното дерби ЦСКА - "Левски" на 30 октомври по молба на ръководството на червения клуб. Съдийската комисия на БФС се съгласи, тъй като се очертава това да бъде най-възловият двубой през есенния полусезон. Предварително бяха определени трима български рефери, между които щеше да се избира за ръководещ на мача - Атанас Узунов, Костадин Гергинов и Иван Добринов. ЦСКА изпрати и писмо, с което настоява да се направи допингпроба след края на двубоя на стадион "Българска армия".
Преподавателят по биомеханика проф.Светослав Иванов е новият ректор на Националната спортна академия. Той замени на поста проф.Георги Кабуров, който се оттегли след два поредни мандата. Той бе избран за пожизнен ректор на НСА, тъй като под негово ръководство на територията на академията бе изграден най-модерният спортен комплекс в България. Новият ректор е завършил последователно атомна физика и ВИФ. Той получи 61 гласа от 111 присъстващи членове на събранието.
Евро'2000
Програма и класиране в квалификационните групи преди последните мачове на 9 и 10 октомври:
А група закъса за пари
Футболът обедня след оттеглянето на мутрите и кредитните милионери
Задавали ли сте си въпроса защо интригата в първенството след осмия кръг е само една - "Левски" или ЦСКА? Къде изчезнаха силните провинциални отбори, които объркваха сметките на софийските грандове и се намесваха в разпределението на медалите и дори на шампионската титла?
Шампионът от 1996 г. "Славия" е далеч от мечтите за нов подобен успех и се тресе от вътрешни скандали за пари. Златният медалист от последните две години "Литекс", вече под името "Ловеч", не е сред претендентите за първото място и си поставя за цел да е в първата шестица. "Нефтохимик" отново е в челото на класирането, но няма амбициите от минали години. В дъното на таблицата пък има пет-шест отбора, които изглеждат абсолютно сигурни за изпадане от групата, защото не могат да издържат на финансовото темпо.
Внимателният преглед показва, че съставът на клубовете не се е променил много в сравнение с предишните 4-5 години. Едни и същи футболисти се въртят в цялата "А" група и най-силните тимове от втория ешалон. Тогава защо я няма тази стръв към щурмуването на челните места в класирането? Защото ги няма щедрите и ентусиазирани спонсори, които допреди няколко години инжектираха футбола и вдигаха мерника на ЦСКА и "Левски". Повечето отбори се движат на ръба на фалита, единствен "Левски" няма финансови проблеми и може спокойно да извършва всички желани трансфери. ЦСКА се държи на името си и надеждата, че щом касата се напълни с парите от "Селтик" за Стилян Петров, положението ще се нормализира. Рано или късно новото ръководство на Любо Пенев ще си стъпи на крака, но в момента отборът се тресе от скандали за неплатени суми. Капитанът Милен Петков не замина за реванша срещу "Нюкасъл" от турнира "Про къп". Трима от сърбите си събраха багажа, а други двама са готови да скъсат договорите си. От началото на сезона футболистите са получили само премии за петте поредни победи, но чакат изплащането на траншовете. Доброто представяне до момента се дължи изцяло на честната дума на президента.
Случаят ЦСКА е емблематичен за цялостното състояние на българските клубове. Новото ръководство на червените все още не може да се съвземе от управлението на Мултигруп в последните пет години. Такова е положението в повечето елитни отбори след оттеглянето на мутрите и кредитните милионери. Бюджетите са по-свити от когато и да било през последните десетина години, а футболистите вече не са толкова скъпоплатени.
"В нашата държава започна да се търси сметка за произхода на парите. Преди кредитните милионери търсиха популярност с футбола. Президентите пък видяха, че това, което плащат, не съответства на това, което футболистите дават", заяви президентът на "Славия" Венцислав Стефанов.
Само преди три години "Славия" бе клубът, чрез който СИК конкурираше съперниците си от ВИС-2. Интересът към футбола на силовите застрахователи обаче се изчерпа веднага след спечелването на шампионската титла през 1996 г. Така обикновено се случва с хората, които са за един ден във футбола. Следващият президент Стоян Николов обещаваше четири милиона марки бюджет, но и неговият ентусиазъм пресъхна бързо, след като престоя в ареста и бе принуден да върне източените от ТСБанк средства. Николов бе обезщетен за вложените в отбора пари с продажбата на вратаря Здравко Здравков в Турция.
Модата на СИК и ВИС отмина бързо - или защото им омръзна бързо, или защото разбраха, че няма изгода. В момента президентът на ВИС-2 Георги Илиев все още издържа "Велбъжд" в родния Кюстендил, но след неуспешния опит да класира отбора за евротурнирите през миналата година, ентусиазмът е поохладен. Все пак кюстендилци са един от малкото отбори, които плащат всичко обещано и навреме.
Последният сериозен удар нанесе Гриша Ганчев, който отказа да налива пари в "Литекс" точно преди началото на сезона, разочарован от провала на отбора му срещу "Видзев" (Полша) в евротурнирите. Шампионът, вече под името "Ловеч", все още продължава да се издържа от парите на Ганчев, а главно действащо лице е дясната му ръка Ангел Бончев. Няма ги обаче скъпите трансфери в посока от Сърбия или Албания към Ловеч. Веднага след провала за КЕШ няколко футболисти поеха към чужбина. Подобна ще бъде съдбата на останалите качествени играчи. "Ловеч" загуби безславно три мача, а амбицията този сезон, изглежда, е да се бие "Левски", а не да се направи трипъл от шампионски титли. "Целта ни е класиране от първо до шесто място", заяви Бончев.
Масова практика стана да се избягват бомбастични трансфери на футболисти с недоказани качества. Трябваше да минат шест години, за да се спре порочната практика да се хвърлят много пари за покупката на новоизгрели звезди от времето на брокерите и "Ботев" (Пловдив). Футболните президенти отдавна разбраха тази истина, но играчите дълго време не искаха да свикнат, че вече няма да получават по 400-500 000 долара на ръка преди първенството. Сега обаче и те се примириха с реалностите, че във футбола няма пари. Брокерите и кредитните милионери са главните виновници за сегашното положение. Сега, когато водим преговори с някоя "звезда", искат много, а не дават пропорционално на терена. Краят на това състояние обаче ще дойде скоро. Много хора вече се отказаха, защото не виждат смисъл да влагат маса пари без възвращаемост, заяви изпълнителният директор на "Велбъжд" Емил Наков.
"Нашите играчи са най-разглезените. Те са далеч от професионализма и много рядко си вършат работата. Но нещата скоро ще си дойдат на мястото и навсякъде ще се плаща за свършена работа", смята Венци Стефанов.
Президентите се насочиха към евтини играчи с прекратени договори или млади надежди. Попълването на съставите от собствените школи или аматьорските тимове е най-честата практика за традиционно по-бедните провинциални отбори. Добри пари се дават само на чужденци, и то от Сърбия. Чернокожите футболисти не излизат много по-скъпо от родните. Средностатистическите футболисти от "А" група вече се договарят за по 10-20 хиляди марки на първенство. Дали ще си ги получат обаче, зависи от това как върви отборът в класирането. Масова практика е играчите да получават част от сумите в началото на сезона, след което се молят да не бъдат изгонени или спонсорът да не фалира.
"Парите във футбола още ще намаляват и догодина ще са по-малко от тази. Причината е, че няма качествени футболисти. Търсенето си остава, а предлагането намалява. Пари няма да има, докато и стадионите стоят празни и докато съдиите са главните действащи лица на терена", смята Стефанов.
Немалко благодетели на футбола се оттеглиха и заради разочарованието от задкулисните игри във футбола. Последните няколко години се видя, че титлата се решаваше след сложни комбинации със сателитни отбори. Така например след първия кръг от пролетния полусезон, в който "Литекс" загуби в София от "Локомотив", ловчанлии и другият фаворит Левски не загубиха до края нито една точка извън прекия им сблъсък, завършил 0:0. Последният разочарован е спонсорът на "Добруджа" Стефко Колев, представител на "Пума" за България. "С тези уговорки на мачове и други подобни футболът вече не доставя удоволствие. Защо да влагам пари, щом мога да ги дам на по-добри места като дом за сираци например. Там поне някой ще е благодарен. Плюс това няма никаква възвръщаемост, защото футболистите не могат да бъдат продадени за добри пари", заяви той.
Издръжката на отбор от средна ръка в А група струва около един милион марки на първенство, е категоричното мнение на няколко президента. Тимовете с амбиции за престижно класиране струват повече.
"Ние по принцип не говорим за пари, за да не дразним хората, които не могат да получават, колкото футболистите. Но на нас този сезон ще ни излезе по-скъп от миналата година", твърди Емил Наков от "Велбъжд".
Отборите все по-трудно намират благодетели, които да са готови да изсипят толкова много пари без реална възвръщаемост. Най-тъжна е картината в Пловдив, където единственият останал отбор в А група "Ботев" едва намери нов спонсор и президент. "Добруджа" след оттеглянето на Стефко Колев също ще се справи трудно с издръжката. "Шумен" и "Пирин" са на ръба на фалита. "Черноморец", "Нефтохимик", "Миньор", "Олимпик-Берое" и "Беласица" са свили разходите до минимум и карат на по-скромни бюджети. Както никога досега, "Локомотив" (Сф) не хвърля хиляди марки за нови играчи и не афишира амбиции за челните места в класирането. "Възможно е да се издържа един отбор, но ако участват много хора. Общината също може да помогне, като даде обекти за стопанисване. Като говорим за футбола - къде не намаляха парите, та във футбола да продължават да се изливат колосални суми. Не може да се избяга от реалностите", смята Стефко Колев.
Нашата работа в Европа е завършена
Люпко Петрович, треньор на "Левски" (Сф), пред Капитал
- Роден съм преди 52 години в Босна в едно малко село. Започнах да играя в един малък клуб в Северна Босна близо до Осиек. След това преминах в "Осиек" и изкарах там 12 години. Бях най-добрият голмайстор в историята на клуба, играех като централен нападател. Три години играх футбол на малки врати в САЩ. От 34 години съм дипломиран преподавател по физическо възпитание и треньор по футбол. Започнах да работя с юноши в "Осиек", след четири-пет години поех първия отбор в първата лига на някогашната Югославия. От "Осиек" преминах в "Спартак" (Войводина), "Рад", "Цървена звезда" и т.н. Това съм аз.
- Харесвам играчите с характер, които работят. Естествено добре е да имат и талант, но преди всичко, ако не обичат работата и нямат характер, дори и да са добри играчи, не ми допадат. Обичам агресивните играчи. Мисля, че само това дава резултат. Всичко останало е блъфиране, което никога не е донесло нищо добро. Най-кратко казано, обичам футбола. Най-голямо удоволствие изпитвам, когато съм на терена и работя. Значи моята философия е работата и нищо повече.
- Когато приех поканата на мениджъра Деян Башич, той ми каза, че става въпрос за "Левски". Бях чувал вече за този отбор. Искрено да ви кажа, след бомбардировките в Югославия дойдох да видя София и не мислех, че мога да остана. Беше по-скоро от любопитство, но за моя голяма изненада г-н Грашнов веднага прие всички мои идеи и така останах. Всичко, което поисках, що се отнася до условия, финанси и всичко друго, ръководството на клуба го изпълни максимално.
- Първо видях, че те могат да играят футбол. Но също така в самото начало ми направи впечатление, че няма дисциплина на тренировките. Много се говори, малко се тича, не се тича така, както казва треньорът. Първата ми мисъл беше да въведа ред в работата и да ги подготвя физически. Те знаят да играят футбол. За 30 дни направихме това, което сме сега, но има още по-големи възможности, най-вече във физическата подготовка. Сега наистина "Левски" върви добре. Някои играчи обаче не са 100 процента готови, като например Бачев и Пажин. Те могат да играят 30-40 процента по-добре. Трябва им още два месеца, за да са във върхова форма и да могат да заиграят във всеки отбор. Има и други, които разполагат с талант и знания, но също така имат много по-големи възможности.
- За момента изглежда така, но играем на приливи и отливи. Десет минути играем силно, след това пет минути ни няма. Трябва да се изчисти този елемент на променливост. Има още много да се работи.
- Трябва да можем да играем равностойно с всички клубове в Европа. Но това не може да се постигне за един месец.
- Три са нещата, които правят отбора силен. Имаме силно ръководство в лицето на Владимир Грашнов и Наско Сираков. Играчите имат добри взаимоотношения помежду си и атмосферата в съблекалнята е добра. Мисля, че сме на път да направим щаб от специалисти, който може да следи всички събития в европейския и световния футбол и да ги пренесе в "Левски". Засега тези три неща функционират добре.
- Дисциплината в играта. Футболистите искат да изпълнят това, което им поставям като задачи. Уважават мнението ми и се стремят да го постигнат с всички сили. Най-красноречив пример е Топузаков, който играе изключително дисциплинирано. Направи една грешка в Ловеч, получи червен картон и е глобен, но това ще му е урок за цял живот. Това е единствения му пропуск досега. Дисциплината в играта и желанието на футболистите - това е най-доброто засега на терена.
- Александров има много по-големи възможности, отколкото показва досега. Той играе 20 минути, за това време прави големи неща и през останалата част от мача заради умора и неподготвеност се опитва да играе индивидуално. Трябва повече да се раздава за отбора и да тича. Така ще стане още по-силен футболист. Има талант и знания, но не е подготвен, както аз искам.
- Докато не беше контузен, Гонзо беше играчът, който най-много тичаше в "Левски", беше най-подготвен. Як, снажен е и е жалко, че не използва всички шансове, които имаше. Той разбива противниковата отбрана и те просто нямаха решение как да го опазят.
- Джон е истински шотландец - професионалист. Върши работата си професионално. Впуска се в какъвто и да е риск. Пажин има такива възможности, с каквито може да играе във всеки европейски отбор, но не му достига постоянство в работата и подготовката, както и професионализъм. Иначе има всичко - знания, техника, скорост, игра с глава. Колко ще постигне в кариерата си, зависи от него.
- Защото е изключителен играч, който знае да играе футбол. Освен това има скорост, експлозивност, сила, добър шут. Просто добър играч. Но може да бъде още по-качествен, ако е подготвен. В момента той играе само с част от пълния си капацитет.
- Този екип е по-добър и от най-добрия в първенството. Имаме добри играчи, но имаме и проблеми в някои места. Лошото е, че разполагам само с 18-19 души. Щом дойдат червени картони или контузиите, се изправяме пред големи проблеми. Ще се опитаме да съберем 25 футболисти, от които всеки да може да играе и на практика да разполагам с два равностойни отбора - един за първенството и един за европейските срещи например.
- В България всички клубове трябва да бъдат предупредени, че трябва да се защитава играта и футбола. Тук се играе най-грубият футбол, който съм виждал в своята кариера. А това, което виждам по телевизията, е страшно. Съществуват правила и те са ясни, а в Европа и се прилагат. За удар с лакът, дори само за замахване, се показва червен картон. А тук хората се удрят с глави, ритат по краката и няма червени картони. Някой в Българския футболен съюз трябва да изисква от съдията стриктно спазване на правилата. Българският футбол не е добър. Футболистите са качествени, но така се погубват. Не съм очаквал, че може да се играе грубо и да няма реакция.
- Честно казано, с отстраняването на "Апоел" и "Хайдук" направихме една голяма крачка в развитието си. За четири мача не са ни вкарали гол. Това е голямо постижение. Успяхме в края на краищата да доведем най-големите световни звезди и един от най-големите клубове в света "Ювентус" в София. С това нашата работа в Европа е завършена. Естествено ще играем и ще се опитаме да победим "Ювентус", ако можем. Но трябва да бъдем реалисти и да виждаме истинските неща. Ако на пейката на "Ювентус" седи Фонсека или Дарко Ковачевич, който струва 25 милиона долара, повече от нашите 11 играчи, или аржентинецът Еснайдер, чиято цена е 10-15 милиона долара, следователно ставът въпрос за големи играчи с големи възможности. В момента са в лека криза, но сигурно ще я преодолеят бързо. Не трябва да се пренавиваме и да мислим как да изхвърлим "Ювентус". Разбира се, това би било наистина европейско чудо. Трябва да се опитаме да покажем нашите знания, какво можем в този момент и да играем колкото се може по-добре. Нищо повече. Казах и на играчите: "Нашата задача е да спечелим титлата в България". Това е нашето настояще и бъдеще. В този момент бъдещето в Европа не е много сигурно. Не можем да разчитаме много на това.
- Естествено, че и те не летят. И те са на земята. Аз като треньор не съм се предал, ще опитаме да играем, колкото може по-добре. Но пак повтарям, не страдаме от болни амбиции.
- Момчета, излезте и покажете всичко, което знаете, играйте футбол и вижте къде сте, без да ставате заложници на някакви неизпълними цели.
- Не съжалявам. С "Левски" успях, ако не друго, да изхвърля един хърватски клуб - "Хайдук". Това е от най-значимите победи в треньорската ми кариера. Ако изключим серията от победи с "Цървена звезда" в Европа, това ми е най-важният успех.
Миша Чорни накрая се показа
Собственикът на "Мобилтел" и "Левски" Миша (известен и като Михаил или Майкъл) Чорни най-накрая се показа открито в компаниия на известни спортни имена. Съдружниците му в синия клуб се опитват все по-настойчиво да интегрират съмнителния руски бизнесмен сред българския елит. Преди да купи акции от "Левски" и да постави ембелмата на GSM-оператора на екипите Чорни можеше да бъде забелязан в ресторант "Планета" или най-много в панорамата на хотел "Кемпински". След вложените средства сините започнаха да го канят и на мачове на "Левски". Чорни беше забелязан на контролата с "Кремиковци" и на мача с "Хайдук" в Сплит. Може би за да оцени инвестицията, която е направил в "любовта на народа".
Миналата седмица руският евреин се появи на тържеството на примата на българската атлетика Стефка Костадинова в столичния роял клуб "Луксор". Олимпийската шампионка беше първата известна персона в рубриката "Значими люде със значимо присъствие", организирано от фондация "Мисия - 21 век". Мишата Чорни беше на масата на Костадинова, заедно с изпълнителния директор на "Левски" Наско Сираков. Малко по-късно руският бизнесмен се отегли с неидентифицирана девойка от тържеството. Сред гостите беше забелязан и финансовият министър Муравей Радев, Цвятко Барчовски, звезди на спорта и футбола. Това е повод Костов да се скара пак на хората си, които очевидно не внимават с кого се събират. Президентът Петър Стоянов тактически пропусна събитието и покани Стефка на среща на другия ден.
Гъбите - трогателното лоби на босилека
Подобно на змията, гъбата също има меко сърце и не отказва да услужи на някого.
Вчера на пазара млада жена нанесе голямо ровене върху едни гъби и докара до истерия продавеца.
- Госпожо - мина в няколко гами обръщението му, - ако търсите отровни, държа ги под тезгяха... Гъбата поддържа социалното равенство! Ако не можеш да живееш като император или папа, винаги можеш да се "прибереш" като тях.
Спомняте ли си Клавдий? Малко накуцваше, но от този дефект го избави булка му Агрипина. Сготви му любимите гъби с две-три отровни между тях.
И папа Климент VII гушна босилека от гъби и се представи в небесното царство в мораво-безнадеждно.
Гъбите са бифтекът на сиромаха. Изглеждат като тежко ядене, но това е заблуда, идваща от станалия ви на галош език от прекомерната употреба на "суа леба и люта пипера".
Ето съветите на един професионален гъбар: Гъбите се ценят главно поради това, че съдържат 3.5% белтъчно вещество и голямо количество фосфорни соли.
В пресните гъби има твърде много вода и бързо се развалят. Поради това в никой случай не бива да се държат дълго време. Ако са започнали да загниват, трябва развалените части внимателно да се отстранят. Горната кожица също трябва да се обели.
Това са съветите на професионалиста, а аз ви давам акъл да оставяте по един дежурен, когато цялото семейство се престраши да яде полски гъби.
Иначе, пътят към рая е осеян с ядливи гъби.
