- Има различни начини, по които това може да се направи. Засега работим с различни партньори в София, Перник и сътрудничеството с "Шел България" не е изключено. Това се дискутира в момента.
- Зависи също от някои технически и правни въпроси. В момента законодателството в България е такова, че не е много лесно двете горива да бъдат на едно и също място. Работим по въпроса, но това няма да стане тази година.
Накратко
Европейският парламент одобри заем от 100 млн. евро за България. Той е в подкрепа на платежния ни баланс, чийто дефицит а полугодието е 196.9 млн. долара, а дефицитът по текущата сметка - 548.4 млн. долара. Европейският съюз отпуска заеми и в подкрепа на платежните баланси на Румъния (200 млн. долара), а за Македония - 50 млн. долара, от които 30 млн. долара са безвъзмездна помощ. Подкрепата е във връзка с възстановяването на Балканите след кризата в Косово.
Текущата печалба на търговските банки възлиза на 148.7 млн. нови лева към края на август. Според данните на БНБ най-голям дял в печалбата в размер на 129.9 млн. лева имат финансовите институции, класифицирани от БНБ в т.нар. първа група - Булбанк, Банка ДСК и ОББ. По сборен отчет единствено клоновете на чуждестранните банки в България (пета група) са на загуба към края на август от 1.7 млн. нови лева. Положителната разлика между лихвите, които банките са получили по кредитите, и тези, които са изплатили на вложителите, продължава да е по-ниска от издръжката на дейността им. Нетните приходи от лихви възлизат на 205.7 млн. лева за осемте месеца. Разходите за заплати, осигуровки и поддръжка на клоновете са 245.4 млн. лева. От търговия с ценни книжа и преоценка на валутни активи банките имат печалба от 79.7 млн. лева, а от такси по кредити, депозити, комисиони и печалба от продажба на дълготрайни активи - 124.8 млн. лева.
Единствено при банките от първа група нетният лихвен доход е по-висок от разходите по дейността.
Да не се облагат с корпоративен данък фирмите за печалбата, произтичаща от отписани лоши заеми по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК), реши през изтеклата седмица Народното събрание, като измени едноименния закон. Промяната в ЗУНК се налага поради прекратяването на действието на Закона за финансово оздравяване на държавни предприятия, в който бе предвидена възможността при отписване на задължения на търговските дружества формираните допълнителни приходи да не се облагат с данък печалба.
Броят на банките в България неизбежно ще намалее
Питър Ролс, регионален директор на "ИНГ Берингс" (България), пред "Капитал"
- Това беше един много интересен период. В началото почти една година не развивахме някаква особена дейност тук. Голяма част от фирмите - както български, така и чуждестранни, нямаха желание да работят с чуждестранни банки, защото вече работеха с български, и по-високата сигурност и по-доброто качество на обслужването, които ние предлагаме, не бяха фактори от решаващо значение за тях. Но през 1996 г. настъпи кризата в банковия сектор. Оттогава стана интересно, защото можехме да развиваме своя бизнес. Всички хора, които които не проявяваха особен интерес към нас, станаха наши клиенти. Така че за шест месеца компенсирахме пропуснатите възможности за предишните 18 месеца. Следващата важна промяна беше, разбира се, смяната на правителството. След това дойде валутният борд. Така че само за пет години станахме свидетели на много промени.
- Както казах, сривът на българските банки доведе до промяна в отношението на корпоративните клиенти към нас. Така че оттогава започнахме активно да развиваме своята дейност. Това, което се случи с въвеждането на валутния борд, е, че паднаха както лихвите, така и инфлацията. Преди това имаше много широки спредове, лихвите, при които отпускахме кредити, бяха много високи. След въвеждането на бордa и сега, когато вече има евро, спредовете са много по-малки, лихвените проценти паднаха и маржовете, в които оперираме, са значително по-тесни. Но това се отнася за всички банки. И това е нормалното състояние за банковата система.
- Това се получи, защото според българското законодателство и изискванията на БНБ ние трябва да правим провизии за рисковите кредити. И тези провизии обикновено зависят от нивото и вида на обезпеченията, при които са отпускани заемите. Така че, ако отпуснем заем, който не е обезпечен, от БНБ очакват от нас да направим провизии. Ние правим провизии, но това не означава, че губим пари. Да чукам на дърво, но засега нямаме нито една загуба.
- Определено не очаквам криза като тази през 1996 г. Ще започна от нещо, с което всички сме съгласни - в България банките са твърде много. При тази ситуация можем да допуснем, че един ден техният брой ще намалее - чрез поглъщания или сливания. Това, което ще стане, е, че някои от по-малките банки ще преминат към по-големите, а други просто ще изгубят бизнеса си. Но според мен това ще бъде естествен процес.
- Не мисля, че банките отпускат по-малко кредити, те просто са по-предпазливи днес. Всяка промяна, ако има такава, ще бъде постепенна. Да не забравяме, че имаше много фирми, които вече не съществуват. Те работеха на загуба, но даваха своя принос към брутния вътрешен продукт. Сега БВП не расте така бързо, както се очакваше, но това не значи, че ситуацията се влошава. Въпросът, който често ни се задава, е откъде ще дойде растежът. За съжаление не винаги можем да отговорим на този въпрос. Но истинският растеж идва от износа.
- Не мисля така. Ако нещо не върви в банките, то е по-скоро в резултат на лошото управление в тях. А също и заради недобра кредитна политика. Както казах, банковата криза през 1996 г. беше предвидима. Ние я предвидихме.
- Банките се развиват, секторът като цяло - също, което означава, че банките предоставят все повече услуги на своите клиенти. Ние естествено трябва да вземем решение - дали да се конкурираме по всички линии с останалите банки, или да оперираме в една ниша, определена от нас. Ние определено не бихме искали да оперираме само в една ниша на пазара. Но, от друга страна, нямаме клоновата мрежа, за да предлагаме повече услуги на нашите клиенти. Затова по-скоро ще се стремим да предлагаме по-широка гама от услуги на корпоративния сектор. Това ни позволява да се съревноваваме с другите банки, но в сектора, който сме избрали. Ние не можем да бъде всичко за всички.
Здравната реформа - басня за орел, рак и щука
Изборът е влизане в осигурителния капан или глътка въздух за бизнеса
Реформата в здравеопазването окончателно заприлича на "тука има - тука нема". Доскоро шефът на здравната каса Илко Семерджиев и здравният министър Петър Бояджиев упорито твърдяха, че сме готови за старта на реформата, а Световната банка настояваше за отлагане. Постепенно стана ясно, че опасенията на банката се споделят и от хора в самото правителство. Фитилът запали финансовият министър Муравей Радев преди десетина дни във Вашингтон, където по време на годишната среща на МВФ и Световната банка направо обяви отлагането на здравната реформа. В същото време шефът на здравноосигурителната каса Илко Семерджиев наля масло в огъня, кълнейки се, че реформата стартира от 1 януари следващата година и че Световната банка е дала благословията си за това.
Междувременно "Светата четворица" на здравната реформа - здравният министър Бояджиев, социалният Нейков, шефът на здравноосигурителната каса Семерджиев и шефът на Националния осигурителен институт Николов, толкова се оплете в собствените си обяснения, че погледнати отстрани, напомнят баснята за орела, рака и щуката, обогатена с представител на чифтокопитните. Всеки дърпа реформата (разбирай здравето, нервите и джоба на данъкоплатеца) в своята посока, без да е ясно какво (ще) става в крайна сметка. Щом като тези, които трябва да я провеждат, не знаят отговора, а някои от тях променят мнението си на 180 градуса само за няколко часа, какво остава за тези, които трябва да я осъществяват на практика - лекари и стоматолози, и за тези, които ще ползват здравните услуги.
започна още при приемането на законите - с недостатъчния публичен дебат относно всички "за" и "против", относно всички предимства и недостатъци на различните варианти. Централизиран, скъп модел, държавно контролиран, който предразполага към кражби и корупция. Съмненията бързо се потвърдиха. Последва скандалът със закупуването от страна на здравната каса на десетина лъскави лимузини. Заговори се за луксозни офиси, компютри с плоски екрани и мебели "Дромеас".
Сега здравният шеф Семерджиев отчита притеснителна събираемост на здравните вноски, но дали има идея колко човека правят всичко възможно да избягнат тези вноски, следвайки логиката: "По дяволите, няма да правя вноски, за да си купуват с тях коли и мебели "Дромеас". През цялото това време отговорните фактори правеха опити да разясняват публично реформата, но и тази работа хич не им спореше. То нямаше и как хората да разберат за какво точно иде реч, когато им се обяснява, че "въвеждаме системата на ко-пеймънта", че "здравната каса ще поеме реинбурсирането на животоспасяващите лекарства", че "хората сами ще си избират джи пито" и прочие термини от професионалния жаргон, които минават за разясняване на реформата на широката публика.
Очевидно обаче е дошъл моментът, в който, за да се вземе решение, трябва да се тръгне от принципната позиция, а именно, че то е политическо. Или с други думи, работата на експерти и на чиновници е да представят на политиците своите разчети, аргументи и варианти, а не да вземат решения по такива стратегически въпроси. Най-малкото защото чиновниците по презумпция имат интерес да гледат само в своя ресор, а не глобално. По тази причина е обяснимо, че здравният шеф иска колкото се може по-високи здравни вноски и повече пари от бюджета, пенсионният - по-високи пенсионни и пари от бюджета, данъчният - по-високи данъци и т.н. И работа на политиците е да погледнат проблема в неговата цялост и през призмата на своите приоритети (стига да ги имат) да вземат решение.
Сега алтернативите пред тях изглеждат по следния начин - или стартираме здравната и пенсионната реформа, но заради необходимостта от повече пари за успешното им начало отлагаме за пореден път намаляването на данъците, или обратно - отлагаме здравната реформа и "спестените" разходи по тях позволяват да се намалят данъците при запазването нивото на бюджетния дефицит.
Шефът на здравната каса Илко Семерджиев обаче явно е понаучил доста от социалния министър Нейков - гледай си в твоята паничка, прави всичко възможно тя да бъде пълна, а това, че по този начин убиваш и малкото останал смисъл да се прави частен бизнес в страната - здраве да е. С тази философия той бързо успя да се превърне във враг номер две за бизнеса веднага след социалния министър. От касата обясняват, че поисканата бюджетна субсидия е 114 млн. лева. Не е ясно обаче как ведомството на Илко Семерджиев е правило бюджета, при положение че още не се знае какви ще бъдат разходите на касата за следващата година. Това ще стане известно (и то като прогноза) едва когато се договорят касата и лекарите. Не е известно и каква част от допълнителните пари ще отидат за истинско здравеопазване и каква за издръжка на новосъздаващата се администрация. От джоба на данъкоплатеца според плановете на НЗОК ще се издържат около 4000 души, въпреки че разчетите на Световната банка са за около 1000-1500. Освен това се предвиждат разходи за сгради, компютри, обучение, телефони и други комуникации. Според експертите на Световната банка в бюджета на здравната каса са включени и доста разточително ненужни разходи, примерно здравните книжки.
В крайна сметка бащиците на здравната реформа успяха да докарат нещата дотам, че да се питаме - защо изобщо ни е такава скъпоструваща здравноосигурителна система, след като е ясно, че парите не стигат.
да я издържа и изглежда по-логично да се тръгне по обратния път - първо да се създадат условия за оживление на бизнеса и след това да се мисли за радикално реформиране на пенсионната и здравната система. Още повече че от догодина благодарение на Иван Нейков данъкоплатците ще получат допълнителна тежест под формата на тотално разширяване на основата, върху която ще се начисляват пенсионните вноски.
Все пак, макар и позакъснели, управляващите, изглежда, са позапретнали ръкави. В пресата изтече информация, че на тайна сбирка на Националния изпълнителен съвет на СДС в четвъртък е взето решение да се отложи здравната реформа, а да се стартира само пенсионната. Подобно решение обаче задължително трябва да има адекватно продължение. Ако здравната реформа бъде отложена, но "спестените" от това пари отидат примерно за поредната показна инвестиционна програма, а не за намаляване на данъчното бреме - то тогава защо ще ги ручаме жабетата.
Основната промяна в осигурителната система в началото на 1999 г. бе разширяването на базата, върху която се начисляват вноските за пенсия, без да се намалява размерът на вноските. Тези промени в по-голямата си част са в противоречие с принципите на осигурителната система.
Вноската върху социалните разходи на работодателя не се включва в осигурителния доход на осигуряваните и съответно не оказва влияние върху бъдещите размери на пенсиите им, което е нарушение на принципите за социално осигуряване.
От януари 1999 г. се въведе осигуровка за пенсия върху получаваното парично обезщетение за временна нетрудоспособност и бременност и раждане. Основният резултат ще бъде втвърдяване на пазара на труда и стагнация в контингента на безработни, защото повишените осигурителни разходи за работодателя по отношение на лица, които временно не извършват трудова дейност, оскъпява производството. Работодателят ще предприеме мерки за избягване на тези затруднения - например той ще започне да изисква история на заболяванията на наемния работник и може да откаже наемането на млади жени на работа.
Проблемите на социалноосигурителната система имат фундаментален характер поради прякото влияние на тази система върху основни макроикономически показатели като склонност към спестяване, мотивация за извършване на трудова дейност, гъвкавост на пазара на труда, възможност на фирмите да реагират на промени в бизнессредата. По своята същност съществуващите в България социални осигуровки е по-правилно да се класифицират като преки данъци върху дохода, защото:
Общият размер на социалните осигуровки надхвърля като относителна тежест разходите за всички други данъци и се превръща в силен мотив за укриване на доходи. В резултат се влошава събираемостта и се увеличава данъчната тежест за всички, които извършват легален бизнес. Проблемът на осигурителната система е незаинтересованост на субектите, които внасят осигурителни вноски, да правят това.
Подготвя се появата на нова кооперативна банка
Нова кооперативна банка по модела на германската кредитна система "Райфайзен" може да се появи на кредитния пазар у нас. За основа на новата банка може да послужат съществуващите сега земеделски кредитни кооперации. В момента техният капитал надхвърля 20 млн. нови лева.
Макар че съществува от доста време, идеята засега не е обсъждана официално нито в правителството, нито в БНБ. "Това не означава, че не се работи по въпроса. Вече се правят опити за оформяне на лоби", коментира източник от финансовите среди. Според запознати един от застъпниците е земеделският министър Венцислав Върбанов. Сред авторите на идеята е и бившият земеделски зам.-министър Димитър Димитров, който сега е управител на Федерацията на кредитните кооперации.
Пред "Капитал" Върбанов потвърди, че такава идея е била обсъждана. Създаването на нова банка обаче бил един от възможните варианти. "Възможно е кредитните кооперации да станат акционери в Централна кооперативна банка на мястото на фонд "Земеделие", каза министърът. Димитър Димитров допълни, че в момента идеята се обсъжда с експерти на германския кооперативен съюз "Райфайзен". "Имаме подписано споразумение и през ноември техни представители ще дойдат тук, за да обсъдим проекта. Намеренията ни са да създадем банка, която да бъде собственост на самите фермери", заяви Димитър Димитров. Кредитните кооперации бяха създадени през 1995 г. с пари на Европейския съюз. За целта по програма ФАР бяха отпуснати безвъзмездно 7 млн. евро. Българската държава се включи в схемата с около 2.3 млн. евро. Останалата част от парите - около 1.2 млн. евро, бяха осигурени от самите производители.
Целта на проекта беше създаването на частни асоциации за взаимно кредитиране в земеделието по принципа на взаимоспомагателните каси. При учредяването на първите кооперации условията бяха всяка от тях да има набран собствен капитал 500 000 стари лева (равняващи се тогава на 10 000 ЕКЮ) и участие на най-малко 100 души, от които поне половината да бъдат частни производители. Оценката на кандидатстващите кооперации завърши през май 1996 г. и до схемата бяха допуснати общо 33 кооперации. В момента в тях членуват около 10 000 души, като около 8000 от тях вече са получили кредити.
Връщането на парите по такива заеми е на завидно ниво - близо 99% от отпуснатите кредити се обслужват редовно, показват данните. Обяснението за това е взаимният контрол, който членовете на кооперацията си оказват. Другата причина е надзорът, който доскоро оказваше мисията на Европейската комисия в София. Преди седмица обаче евросъюзът официално обяви оттеглянето си от проекта. Тогава се разбра, че отсега нататък Федерацията на кредитните кооперации и земеделското министерство поемат цялата отговорност по текущото управление на 10 млн. евро (около 20 млн. нови лева), които образуват кредитния ресурс на системата.
Един от аргументите за преобразуването на кредитните кооперации в банка е успешното прилагане на схемата в Унгария. В началото там също е бил ползван мениджмънтът на "Райфайзен", след което германското участие е било намалено за сметка на местните фермерски сдружения. Въпросът е как ще погледне на подобна идея БНБ. След масовите фалити през 1996 г. централната банка е обявила негласен мораториум върху издаването на нови разрешителни за банкова дейност и е малко вероятно той да бъде нарушен със създаването на изцяло нова земеделска банка.
Дори идеята да не получи реализация, въпросът какво да се прави с 10-те млн. евро остава открит. В сегашния си вид дейността на кредитните кооперации е доста ограничена. Те не могат да набират депозити, тъй като нямат лиценз от БНБ за извършване на банкова дейност. Кооперациите могат единствено да отпускат кредити, но само на своите членове, което значително стеснява възможностите за използване на ресурса. От друга страна, специфичният им статут ги освобождава от регулациите и надзора на централната банка. Тъй като кредитните сдружения не са държавни структури, досега те не попадха и под наблюдението на Държавния финансов контрол и Сметната палата. На практика това оставяше кооперациите без надежден механизъм за контрол върху харченето на парите. През седмицата се разбра, че този двойствен статут скоро ще бъде променен, тъй като предстои приемането на специален закон за кредитните кооперации.
Възможно ли е БВП да нараства на базата на внос
Публикуваната в миналия брой на "Капитал" статия предизвика доста реакции, някои от които граничеха с насмешка и обвинения в некомпетентност. В резюме тези оценки са базирани на логиката: брутният вътрешен продукт (БВП) не може да расте благодарение на вноса, защото той (вносът) се отчита със знак минус при изчислението на БВП.
Ще се опитаме накратко да изясним на какво се базира нашата логика. БВП (по елементи на крайното използване) е равен на сбора от крайно потребление, бруто капиталообразуване (основен капитал + запаси), външнотърговското салдо (износ - внос) и статистическата разлика. Видно е, че вносът влиза с отрицателен знак в рамките на външнотърговското салдо, но същевременно същият този внос влиза с положителен знак в крайното потребление и/или в капиталообразуването. За по-голяма яснота ще използваме един съвсем опростен теоретичен пример, който показва, че е напълно възможно при нарастване на вноса (или още по-точно при нарастване на дефицита по външнотърговското салдо) и при равни други условия да има растеж на БВП.
Нека имаме една затворена икономика (без износ и внос), чийто БВП е 100 единици. В този случай формулата на БВП по елементи на крайното използване би изглеждала примерно така (абстрахираме се от статистическата разлика): 80 единици потребление + 20 единици капиталообразуване + 0 единици външнотърговско салдо= 100 единици БВП.
Ако тази икономика осъществи внос от 10 единици (примерно на потребителски стоки, които бъдат реализирани на вътрешния пазар), тогава при равни други условия външнотърговското салдо ще се промени от нула на минус 10 единици, но същевременно крайното потребление ще нарасне. С колко обаче ще нарасне това потребление? Внасяната стока е на стойност 10 единици, но нейната реализация на вътрешния пазар ще бъде по цена над 10 единици (най-малкото заради печалбата за вносителя и следващите по веригата до крайния потребител, всеки от които добавя стойност). Ако допуснем, че внесените потребителски стоки бъдат реализирани по цена 11 единици, тогава БВП ще се промени, както следва: 91 единици потребление (досегашните 80 + новите 11) + 20 единици капиталообразуване - 10 единици външнотърговско салдо = 101 единици БВП. Или в крайна сметка в този опростен пример вносът провокира отчитане на 1% растеж на БВП при равни други условия.
В примера приемаме, че вносът води до увеличено търсене. Ако приемем обратния вариант, т.е., че увеличеното търсене провокира увеличен внос, дори ако докажем несъстоятелността на самия пример, пак ще остане безспорният факт - отчетеният от НСИ растеж за първите шест месеца на годината е базиран на увеличено потребление (на потребителски и инвестиционни стоки), а това потребление включва увеличена и в абсолютно изражение и особено на нетна база (с отчитане на външното потребление на български стоки и услуги) консумация на вносни стоки и услуги.
Няма спор, че вносът сам по себе си не е БВП, както твърде буквално някои са прочели заглавието на въпросната статия. Мотивът за точно такова заглавие бе убеждението ни, че трябва да бием камбаната, когато растежът (тук не го поставяме под съмнение) е взаимно обвързан с увеличеното (пак на нетна база) потребление на "чужд" БВП. И това естествено не е заради някаква форма на ксенофобия, а заради най-важния проблем на икономиката (нейната неконкурентност) и неговото най-опасно към днешна дата следствие - дефицитът по текущата сметка. Или с други думи, в случая добрата новина за растеж на БВП едновременно е лоша новина за платежния баланс и според нас това не бива да се премълчава.
Балканско възраждане
Русия, изглежда, не е единствената държава от бившия комунистически лагер, където финансовите инжекции на Запада, вместо да помогнат на реформите, подхраниха корупцията. В Босна нито четири години на интензивни грижи от страна на западните благодетели, нито 5 милиарда долара помощ не успяха да създадат стабилна икономика или дори зачатък на толерантност и взаимодействие между враждуващите етнически групи. Пратениците на Камарата на представителите на американския Конгрес в Босна откриха доказателства за злоупотреби със стотици милиони долари, отпуснати за реконструкция на страната. Под носа на западните представители управляващите в Босна са раздавали необезпечени кредити и са използвали всевъзможни средства за финансово облагодетелстване на роднини и близки. Дори парите, предназначени за надгробни камъни на загиналите в Сребреница през 1995 г., са били откраднати. Затова нищо чудно, че с такива престъпни приходи босненските политици не проявяват никакъв интерес към изграждането на икономика, която да може сама да се изправи на крака.
Определено балканските страни не трябва да вървят по този път. Победата на НАТО в Косово и добрите намерения на богатите държави откриват доста, при това исторически, възможности. За добро или лошо бяха създадени нови икономически и геополитически реалности. В следващите няколко месеца ще стане ясно дали западният свят е научил босненските уроци и смята да се заеме с нещо далеч по-амбициозно, отколкото да предотврати една нова война. Западът има две възможности. Да разчита на договори, които обикновено не се спазват, и да смазва враждите още при първата им проява. Или да направи така, че съществуващата порочна икономическа система в региона да изчезне. В сърцето на тази система, особено в Босна, Сърбия и Албания, стоят корумпираните митници, чиито служители са лоялни, на престъпниците, а не на собствените си правителства. Тези митници буквално са бариери пред обикновените производители или търговци, които нямат връзки в политическия или престъпния свят. Западът трябва да направи всичко възможно, така че да паднат бариерите пред регионалната, законна търговия. Усилията трябва да се насочат към прекратяване на сделките с наркотици, оръжие или женска плът. Ако в замяна трябва да се платят компенсации за несъбраните митнически такси, така да бъде. Но вместо да хвърля повече пари, отколкото местните икономики могат да поемат, Европейският съюз например трябва да си помисли за отваряне на пазарите - и европейските, и балканските.
Австрия залитна силно надясно
Крайнодясната Партия на свободата спечели второ място в изборите с ксенофобски и националистически лозунги
Съвсем наскоро социалдемократическата партия на германския канцлер Шрьодер понесе поредица от изборни шамари. Но нещастията на германските социалдемократи са нищо в сравнение с това, което се случи на австрийските им колеги. Те получиха не шамар, а истинско кроше от избирателите, които издигнаха крайно дясната, наричана от някои дори фашистка, Партия на свободата (ПС) на второ място в политическата система на страната.
Резултатът от изборите хвърли австрийските политици в смут не само защото с неочаквания си пробив крайната десница сложи край на 13-годишното управление на "Голямата коалиция" на социалдемократите и консервативната Народна партия. Лидерът на ПС Йорг Хайдер е твърде скандална личност, а предизборната му кампания бе изградена на ксенофобски и неонационалистически лозунги, които твърде много напомнят за идеологията на Третия райх и неговия фюрер. Световната преса гръмна и много малко издания устояха на изкушението да направят аналогията между рожденото място на Хитлер и драматичния изборен успех на Хайдер. Италианският "Република" попита: "Новият Хитлер в Австрия? ", британският "Таймс" написа, че "Призраците на нацисткото минало очевидно никога не са били изгонени от родината на Хитлер", а израелският "Йедиот Ахронот" направо бе потресен: "Един на всеки петима австрийци е гласувал за неонацистки канцлер".
Социалдемократическата партия на канцлера Клима все пак задържа водещата си позиция с 33 на сто от гласовете, следвана само с 6% по-малко от ПС, а на трето място се класира Народната партия на външния министър Волфганг Шусел. Самият Хайдер обясни успеха си с факта, че на австрийците им било омръзнало нелегалните чужденци да им отнемат работата. Интересно съждение за мащабите на Австрия, която е една от най-богатите европейски страни, при това с най-ниските нива на безработица (4.3%).
По познатите методи на д-р Гьобелс Хайдер пропагандира, че ще освободи страната от порочното законодателство, наложено от социалдемократите или социалистите, както той ги нарича. В предизборните си речи Хайдер се обявява за единна данъчна ставка от 23%. Той обещава на майките по 400 долара месечен доход, за да си стоят вкъщи и да отглеждат децата си, без да работят, и се обръща към профсъюзите с примамливите обещания за изплащане на пълната гама от социални плащания. Хайдер обикновено залага на откровения популизъм дори и когато заявява, че членството в Европейския съюз е изключително вредно за австрийската икономика.
Твърде спорен въпрос е доколко обещанията на Хайдер са осъществими и дали изобщо ПС ще влезе във властта. Безспорно е обаче, че изборите донесоха повече неясноти и политическа нестабилност. Канцлерът Клима се зарече, че няма да покани Хайдер в правителството си. Волфганг Шусел заяви по време на кампанията, че ще се оттегли в опозиция, ако партията му се класира на трето място. Оттук нататък канцлерът има два варианта за действие - или да убеди Шусел да поднови коалицията със социалдемократите, или Народната партия да издигне друг лидер, склонен на повече компромиси. Всъщност противоречията в "Голямата коалиция" дали Австрия да изостави традиционния си неутралитет и да се присъедини към НАТО, разногласията по редица икономически и вътрешнополитически въпроси и най-вече обвиненията в корупция са една от главните причини за вота. Наблюдателите подчертават, че австрийците са гласували по-скоро против социалдемократите и консерваторите, отколкото за крайно десните. Вероятно тази констатация е една от причините Хайдер да промени войнствения си тон. Той каза, че съжалява за стари изявления като това, че в Третия райх е нямало безработица, защото е имало дисциплина. Хайдер едва ли ще промени имиджа си, но пък успя да хвърли Австрия в политически хаос. Може би затова според експертите след една година отново ще има нови избори.
Най-после самокритика в правителството
Агенцията за икономически прогнози показа защо си струва да съществува (). Най-после в аналитичния център на правителството написаха доклад, в който освен достиженията се казва ясно и точно защо бизнес-климатът в страната е отвратителен и икономиката не се развива. Изнудване на легалния бизнес с високи данъци и порочно здравно осигуряване, лицензи, разрешителни, злоупотреба с монополите, нови квазифискални дефицити и т.н. Неща, които са очевидни, но досега, който си позволеше да ги изброи на глас, веднага минаваше за враг на властта.
Премиерът Костов обича да казва, че прогнозите на критикуващите го анализатори никога не се сбъдват. (Тази теза е любима и на вицепремиера Божков.) И двамата методично повтарят това, докато тезата отвън бъде поета от някой от техния екип. Тогава това става видяна управленска грешка, "самокритика", проблем, който бъдещата политика ще разреши. Все едно, че като е видян и от своите, проблемът става по-малък.
Всъщност тази порочна технология няма значение. Важно е да не минават две години, докато в правителството видят къде куцат нещата. И още две, докато се наканят да направят нещо - както в случая с лицензирането, корупцията и раздутата бюрокрация.
Така минава цял мандат, всичко си е същото и... идва ново правителство.
Дойде ли краят на лошия мир
Москва е на крачка от започването на нова война с Чечения
В годините на перестройката Гари Каспаров предложи Съветският съюз да продаде Монголия на Китай, а Курилските острови - на Япония. Екстравагантната идея на световния шампион по шахмат естествено не беше реализирана и навярно е засилила неприязънта към него на властите, които подкрепяха партийния член Анатолий Карпов. Минаха години, Съветският съюз престана да съществува, Каспаров отдавна живее извън Русия, но особеното му отношение към силните на деня в Москва се запази. Шахматист No1 в света е сред най-острите либерални критици на руските политици, не само на тези, които се намират в Кремъл и правителството, но и на тези, които искат да заемат местата им. Според Каспаров ситуацията в Русия може да се опише с една дума, която отдавна е престанала да бъде географско понятие, а се е превърнала в диагноза, в символ на хаос и безредие - Чечения. Чечения е и спомен за немощта на централната власт, която беше унижена във войната със севернокавказката република преди три години. Затова на много хора в Москва им се иска да превърнат Чечения в свое Косово. Не че там има повече ред, но поне победата спечелиха тези, които започнаха войната.
Взривени мостове и складове с боеприпаси, бомби с лазерно насочване, редовни съобщения за броя на проведените полети и поразените цели, хиляди бежанци - ситуацията в Чечения поразително напомня за случилото се в Косово наскоро. От картинката липсват единствено Джейми Ший и бомбардировачите "Стелт". Подобно на единството сред лидерите на страните от НАТО в началото на операцията в Югославия, руските политици демонстрират пълна подкрепа на действията на армията и частите на вътрешното министерство. Както през пролетта за бягството на мирното население (повече от 100 000 души, преминали само в Ингушетия) се обвиняват тези, срещу които са насочени въздушните нападения, но не и падащите бомби. Дори тези, които вътрешно са против използването на сила, се стремят най-малкото да запазят мълчание, защото това ще се отрази отрицателно на изборните им резултати през декември. Единствено губернаторът на Самарска област Константин Титов, участващ в Съюза на десните сили, призова на насилието да не се отговаря с насилие, но без никакъв ефект. Москва има голямо желание да изтрие петното, останало от неуспеха в Чечения, и да покаже, че е по нейните сили да проведе мащабна военна операция с минимално число жертви. Федералните части без проблеми заеха една трета от територията на републиката, но трудностите ще дойдат с приближаването към Грозни и в планинската южна част на Чечения. Сплотеността в НАТО започна да се пропуква, когато се заговори усилено за сухопътна операция, политическото единство в Русия може бързо да изчезне, ако рязко се увеличи броят на загиналите войници.
Руските военни не спират да повтарят, че има план за действията им, но никой не се решава да каже каква е неговата крайна цел. Това буди съмнението, че планът постоянно се дописва в зависимост от обстоятелствата. Първоначално задачата беше изтласкването на ислямистите от Дагестан. Ако не бяха гръмнали бомбите в Москва, така и щеше да завърши всичко, но стотиците загинали в столицата, за чиято смърт беше обвинен Шамил Басаев, предизвикаха втвърдяване на позицията спрямо Чечения. Заговори се за създаването на санитарен кордон, придружен от въздушни нападения срещу базите на муджахидините. След това кордонът беше пренесен от вътрешната страна на чеченската граница, а в средата на седмицата той вече минаваше по река Терек. Според премиера Путин краят ще настъпи с унищожаването на всички бандити, като в най-блестящата си фраза след своето избиране министър-председателят обеща терористите да бъдат пречуквани дори в тоалетната. Кои са тези "всички бандити" кандидат-наследникът на Елцин не уточнява. Ако това са най-радикалните полеви командири и техните приближени, които според Москва са спонсорирани от ислямски терористи, Путин ще бъде неприятно изненадан, че дори след смъртта им въоръжената съпротива на чеченците няма да приключи. Ислямският тероризъм е пеленаче в сравнение с враждата между Русия и Чечения, чието начало е отпреди няколко столетия и влиянието й върху чеченците е много по-силно от доларите на Осама Бен Ладен. В средата на миналия век чеченският национален герой Шамил успява да обедини под свое ръководство част от Северен Кавказ и няколко години се противопоставя на царската армия, преди да бъде заловен. Както и в Прибалтика, антируските настроения сред част от чеченците довеждат до сътрудничество с германските войски през Втората световна война, заради което всички чеченци са депортирани от Сталин след края на войната.
За предимството на лошия мир пред справедливата война се говори от векове, но въпреки това въоръжената сила не е изчезнала като способ за разрешаване на икономически и политически спорове. Решението на Москва да изясни отношенията си с Чечения с помощта на танкове и самолети е поредното (но не и последното) доказателство за това. До началото на истинската война остава много малко, а неразумната крачка може да бъде направена всеки момент. Както във всяка война ще има невинни жертви и дълготрайни негативни последици - социални, икономически и политически. Но да се прави изключителна драма от това, че бомбите хвърля не демократичното НАТО, а постимперска Русия, е глупаво. Още от самото начало трябва да бъде ясно, че началото и краят на мащабните военни действия зависят единствено от Москва. Ако политическата воля е налице, то един ден патроните и храната на чеченците ще свършат и те ще бъдат победени. Но едва ли ще бъдат покорени. Цената на това усилие ще бъде хиляди убити войници, за чиято смърт някой ще трябва да понесе отговорност. Близостта на президентските избори задължава Путин да изпълни обещанието си и да победи в Чечения. Засега той има възможност да обяви, че е постигнал успех, като се задоволи с постигнатото и се откаже от нападение срещу столицата Грозни и сблъсък с основните чеченски части. В противен случай ще се получи това, с което руснаците плашеха западните политици по време на войната в Югославия - когато започнат да пристигат цинковите ковчези, вашите избиратели ще ви принудят да се откажете.
Двете лица на Хърватия
Страната се лута между консерватизма и европейската ориентация
Преди 1700 години римският император Диоклетиан разбрал, че средната част на адриатическото крайбрежие, точно срещу италианския бряг, е идеално място за строеж на дворец за почивка и уединение. Сега съвсем близо до руините на този дворец се намира вторият по големина хърватски град Сплит. Привидно Сплит е толкова привлекателен, колкото е бил винаги. Лятната жега принуждава човек да не бърза за никъде, а кафенетата по живописното крайбрежие и парадната външност на града подсказват за средиземноморския му дух.
Но зад блестящата фасада има нещо напълно сбъркано. За съжаление и за Сплит, и за останалата част от Хърватия основният проблем не e в инфраструктурата или в икономиката, а в нещо далеч по-фундаментално - във
Какво всъщност представлява Хърватия и какво е бъдещето на страната? Това не са идилични въпроси. След войните през деветдесетте години Хърватия остана най-силната от държавите, наследници на бивша Югославия. Словения е много по-просперираща, но пък Хърватия превъзхожда Словения почти два пъти по население и четири пъти по територия, да не говорим за военния потенциал. Но несъмнено това, което ще се случи в близко бъдеще в Хърватия, е от решаващо значение за съдбата на Централна и Югоизточна Европа.
Половината от страната има европейски характер - отворена, толерантна, либерална и светска. Това е Хърватия, за която етническото прочистване е анатема, националистическите символи - анахронизъм, а корупцията - противоречаща на социално-икономическия рационализъм. Тази категория хървати вярват в това, което ще донесе интеграцията със Запада, и са дори отчаяни, че реформите в страната им са в ерата на ледниковия период.
Другата половина от Хърватия страда от еврофобия, тя е нетолерантна към многообразието и свободните дебати, преднамерено консервативна и религиозна. Тези хървати никога няма да признаят етническото прочистване в страната им или в контролираната от Хърватия Херцеговина и се оплакват, че международната общност е крайно несправедлива към държавата им. Тези хора са емоционално обвързани в братството на локалните връзки, ограничени в рамките на града или областта, в която живеят, и дълбоко вярват в църквата, героите, флаговете и химните.
Често пъти проблемите на Хърватия са обяснявани с
Но след Туджман повече няма да съществува президентски персонаж, зад който страната да се скрие. Двете лица на Хърватия трябва или да се противопоставят едно на друго, или да се разтворят в едно цяло.
От 1991 г. Хърватският демократичен съюз (HDZ) е стиснал в мъртва хватка политическата система в страната и задушава всяко несъгласие с полицейски заплахи и законодателни мерки. Тази управленческа техника пречи както на опозицията да се организира, така и на медиите да критикуват, разследват и информират. Под управлението на HDZ органите за сигурност насочиха дейността си срещу всички несъгласни и критични спрямо властта хора. Управляващата партия и президентството използваха държавния апарат да обърнат в своя полза изборните победи на опозицията, да преследват опонентите си, да поощряват семейните кланове и мафиотски структури и да пренасочват държавни пари към роднините си и лоялните към властта. Херцеговинската мафия, лесно откриваема сред елита от HDZ, пое контрола върху Министерство то на отбраната и силите за сигурност веднага след обявяването на хърватската независимост.
Но след наложения от НАТО край на войната в Босна и Херцеговина и закъсалото възстановяване на Хърватия след 1995 г. изчезнаха причините за съществуването на авторитаризма на Туджман и HDZ. Освен това на повечето от хърватите им омръзнаха балканските ексцесии и постепенно приеха идеята за промяна. Последните социологически проучвания показват, че Социалдемократическата партия (SDP) има големи шансове да спечели много повече гласове на предстоящите в началото на 2000 г. избори. Допитването показа 22 на сто подкрепа за SDP и само 18% за HDZ. Ако социалдемократите се обединят с Хърватската либерална партия (HSLS), парламентът ще промени облика си. Ако обаче президентът отново е от HDZ, той ще продължи да контролира ключовите структури от политическия живот - нещо, което съвсем ще обърка хърватските еврофили. През 1995 г., когато сърбите престанаха да бъдат заплаха, националистичната клика от HDZ можеше да бъде отстранена лесно. Но тогава опозицията бе крайно неподготвена, а и САЩ дадоха пълната си подкрепа за HDZ. Вашингтон се държеше сякаш Туджман и компания са лоялни съюзници, а американската политика бе продиктувана от желанието да се създаде противостояща на Белград сила. Така се създаде нагласата, по подобие на латиноамериканския модел, че
Безспорно хърватската раздвоена самоличност не може да изчезне за една нощ с избирането на ново правителство. Хърватите трябва сами да изберат бъдещето си и насочването на изборите отвън ще бъде дълбоко погрешно. Разбира се, преди изборите държавните институции, които не зачитат закона, трябва да бъдат предупредени от Вашингтон и Европа, че враговете на демокрацията не се толерират и прегрешенията им нито са забравени, нито са опростени. Америка и Европа трябва да подчертаят, че една отворена, толерантна и готова за сътрудничество Хърватия ще види ползата от промяната изключително бързо и осезаемо.
Раздвоената самоличност на Хърватия е във вреда най-вече на самите хървати. Да не говорим за това, че подкопава усилията за мир в Югоизточна Европа. През първите седем години независимост войните и авторитаризмът замъглиха бъдещето на страната. А по-добрата част от Хърватия заслужава да види светлината на деня.
Америка се завръща в миналото
Предизборна кампания 2000 залага на нова студена война
С ревизия на външната си политика се очаква Америка да започне новото хилядолетие. Не с нещо ново за съжаление, а с това, което хората се надяваха да бъде добре забравено старо. Преоткриването на студената война и вражеските държави се оказа хитът на предизборните дебати във Вашингтон, а специалистите се надпреварват да доказват предимствата на "мира чрез сила".
Бившият президент Роналд Рейгън би бил много горд, ако знаеше как неговите идеи за национална сигурност от времето на комунистическия Съветски съюз се събуждат за нов живот. Евентуалният му наследник в президентството и настоящ лидер на Републиканската партия Джордж Буш-младши се опитва да събере най-доброто от репертоара на баща си Джордж Буш и Рейгън в тази област. Засега стратегията му явно допада на американците, защото Буш води в симпатиите им с 54%, докато номинацията на демократите и Клинтън - Ал Гор, едва стига до 36%.
Въпреки всичките си недостатъци Ал Гор не може да бъде отметнат като лека категория във външната политика. Напротив, той има значителен опит по въпросите на националната сигурност и е работил в Комисиите за външна политика на Сената и Конгреса. В същото време Буш стана известен с безкрайно находчивите си забележки по адрес на гърците, които нарича грецианци. По подобен маниер жителите на Косово и Източен Тимур се превърнаха в косовианци и тимурианци. На този фон объркването му на Словакия и Словения си е чиста формалност. Хората от щаба на кандидат-президента се оправдават, че Буш не си е губил времето последните 10 години по заседания на Комисията за външна политика, а е бил зает в ролята си на губернатор и бизнесмен. В края на краищата, продължават те, президентството не е само един човек, а "екип, който върши нещата". Това безспорно е така, но има ситуации, в които президентът остава самотен на поста си. "Ако седях срещу премиера на Китай, попитал Буш съветниците си, на кои три най-важни въпроса трябва да съсредоточа вниманието си? " Явно екипът ще има доста работа в наваксването на началното образование на лидера в президентската надпревара. И все пак, за да докажат, че са по-различни от останалите хора, американците са очаровани от знанията на Буш. Изследване на "Галъп" сочи, че 61% от хората са на мнение, че Буш ще свърши добра работа във външната политика, и само 22% не мислят така. Показателни са цифрите за Гор - съответно само 46 срещу 41 процента.
Явно американците харесват, когато "лоши момчета" стават президенти. Роналд Рейгън - кинозвезда и плейбой на Калифорния, не се отличаваше с кой знае какви умствени способности, но това не му попречи да пожъне овации, когато представи грандиозния си проект за сигурността на Америка. Джордж Буш-младши, известен с бурната си младост и взимане на наркотици, възнамерява да направи същото. Ако стане президент, Буш обещава да увеличи разходите за сигурност с милиарди долари и да построи замисляната от Рейгън "космическа одисея" - мегазащитна система за прихващане на балистични ракети със сигнали от сателити. Като повей от студената война звучи изказването му пред военна аудитория в Южна Каролина, че ще съсредоточи вниманието на Пентагона върху възможна конфронтация с Русия и Китай през следващия век. Ще подготви увеличаване на военните заплати с един милиард долара на година, ще отдели повече средства за разработка на нови оръжия и всичко това, за да изпълни три цели: "Да възвърна доверието между президента и военните, да защитя американския народ от ядрени ракети и терор и да започна създаването на войската на следващия век".
Колкото и бомбастично да изглеждат, поне част от обещанията на Буш могат да станат реалност - особено след като имат обществената подкрепа. Политиката на Клинтън и Мадлин Олбрайт, която представи Америка в ролята на световния полицай, умори редовия американец, който не виждаше защо трябва да научи къде е Косово и какви са проблемите на Източен Тимур. Буш обещава "война по наши условия" и строго реалистична външна политика в традициите на Кисинджър. С подобни "мъгляви, безсмислени и безкрайни" операции като тези в бивша Югославия и Сомалия ще бъде свършено. Риторика, която е като мед за слуха на американския избирател.
От месеци във Вашингтон се говори за синдрома "Бил Клинтън", обзел електората. Страдащи са болшинството от хората, а неговите признаци са умора и отегчение от президента и скандалите около името му. Специално проучване сочи, че на 75% от американците им е дотегнало от проявите на Клинтън, най-вече заради аферата "Моника Люински" и медийния скандал, довел до третия импийчмънт на президент в историята. Демократите се опасяват, че асоциациите, свързани с администрацията на Клинтън, имат силно негативно влияние върху кампанията на сегашния вицепрезидент Ал Гор. И са абсолютно прави. Изглежда, позицията, която Гор взе по време на скандала, а именно в подкрепа на президента, го постави автоматично на губещата страна. Но и самият той не успя да направи нещо, за да се отдели от президентския екип с отчетлива стратегия.
И ако политическото бъдеще на Гор изглежда несигурно, то не по-ясно стоят нещата с функциите на НАТО през новия век. Ако Буш стане президент, военният алианс най-вероятно ще се затвори за ново разширение за неопределено време. Отдръпването на САЩ от Европа, или както Буш го нарича - сериозно преосмисляне на връзките ни с европейските съюзници, ще доведе до търкания за средства и човешки ресурси. Дано "най-голямото ми постижение", както го нарече вече бившият генерален секретар на пакта Хавиер Солана - запазването целостта на НАТО - да не изчезне в дим, след като Америка приеме новата си роля.
В бюджет 2000 ще влязат 52 млн. долара приходи от приватизация
Програмата за догодина предвижда "внезапно" раздържавяване на 85% от активите
Играта на приватизация свърши. Така Захари Желязков, шефът на Агенцията за приватизация, наскоро оцени раздържавяването през 1999 г. Идеята беше, че истинските продажби на държавни предприятия са станали чак през тази година - естествено, благодарение на усилията на подопечното на Желязков ведомство.
Официално краят на раздържавяването е планиран за догодина. В приватизационната програма 2000, която АП се готви да предложи на правителството, е записано намерение за приключване на продажбата на държавни предприятия. Приватизацията на инфраструктурата, която по разбиранията на международните институции е много по-значима, отколкото продажбата на предприятия, се очаква някъде в началото на следващото хилядолетие.
В програмата за 2000 г. са планирани внушителен брой приватизационни сделки - общо 661, от които 382 са за продажба на мажоритарни пакети от акции. На АП, която доскоро беше най-голямото приватизиращо ведомство, е отреден незавиден дял - едва 45 сделки за мажоритарни пакети. Агенцията освен това си е записала в програмата, че ще продължи да координира и контролира приватизационния процес, въпреки неофициалното политическо решение функциите й да бъдат сведени само до следприватизационен контрол.
За догодина АП планира да сключи сделките за "Булгартабак холдинг" (въпреки слуха, че търговският министър Валентин Василев настоява неговото ведомство да продава тютюневия холдинг), както и за 22-та ВЕЦ (за които има интерес от Агенцията по енергетика). "Те просто нямат ресурса и опита да сключват такива големи сделки", коментира Стоян Тодоров. АП ще продава и три ВиК-дружества, които изненадващо са й били прехвърлени от строителното министерство.
Изненадващо в програмата на първо място по брой на очаквани сделки се нарежда земеделското министерство - 153 за мажоритарни и 37 за миноритарни пакети. "Причината е, че от догодина започва продажбата на горските стопанства. Земеделското министерство ги отделя в дружества, от които ще продава пакети от акции", коментира Стоян Тодоров. След това е търговското министерство, което готви 75 сделки за мажоритарни и 70 за миноритарни пакети. Промишленото министерство ще продава 48 мажоритарни пакета (повечето прехвърлени от АП преди няколко месеца) и не предвижда никакви сделки за миноритарни пакети.
За да отчете възможно най-висок процент на раздържавяване, АП залага на
Накратко
В понеделник Върховният административен съд ще гледа първото дело на "Кибар холдинг" за оспорване на сделката за "Алумина" - Шумен. Турската компания беше отхвърлена като купувач, а спечели друга турска фирма, "Фаф метал" в консорциум с РМД. Основанието на "Кибар" да оспорва е, че "Фаф метал" в нарушение на процедурата не е внесъл писмена подобрена оферта в обявения срок, а е подобрил предложението си устно. Другият повод за оспорване е, че избраният купувач е платил част от цената с инвестиционни бонове, въпреки че в първоначалната обява за набиране на оферти е записано само плащане в брой. Източник, близък до "Фаф метал" твърди, че нарушения няма, защото законът не забранявал устно подобряване на оферта, а обявата впоследствие била допълнена с разрешение за плащане с непарични средства.
Още няма постъпило плащане по сделката за "Софарма", съобщи Захари Желязков, директор на Агенцията за приватизация. Просрочването е с повече от месец и означава, че предстои сделката с купувача - регистрираната в Ирландия "Нова текнолъджи" да бъде развалена.
Агенцията за приватизация ще обяви ново набиране на оферти за Бургаската корабостроителница. Причината е, че единственият кандидат "Антверпсе стал" предлагаше символична цена, заяви Илия Калоферов, зам.-директор на Агенцията за приватизация.
Министерство на търговията и туризма сключи през изминалата седмица договори за продажбата на четири хотела от курорта "Слънчев бряг". Собственик на хотелски комплекс "Гларус" стана "Дит 2000" ООД при цена на сделката 2.55 млн. долара. "Дит 2000" е новият собственик и на хотелите "Беласица" и "Средна гора", заплащайки съответно 1.15 млн. долара и 920 хил. долара. Хотел "Марица" вече е собственост на "Елеонора транс" ЕООД срещу цена от 350 хил. долара.
Агенцията за приватизация сключи договор за продажбата на 80% от капитала на "Терснаб - Сливен" ЕООД. Купувач на сливенското търговско дружество е работническо-мениджърското дружество "Терснаб - 99". Цената е 530 хил. лв., платима разсрочено за период от 10 години.
"Марангони" предлага три млн. лв. за "Видахим"
Италианската фирма "Марангони" подаде оферта за обявената в ликвидация "Видахим", в която предложи три млн. нови лева за активите на цялото предприятие. "Тази цена не ни удовлетворява," заяви заместник промишленият министър Едит Гетова. "Марангони" също така не предлага да поеме задълженията на видинското предприятие, които възлизат на 50 млн. лв. Предлаганата цена действително е критично ниска, тъй като е над 20 пъти под ликвидационната стойност на "Видахим", която е определена от ликвидаторите.
По време на разговорите в промишленото министерство представителите на италианската фирма декларирали, че има резерви за подобряване на офертата, съобщи Гетова. За идната седмица е насрочена среща със собственика на "Марангони", на която би трябвало да бъдат дискутирани евентуалните промени в параметрите. Ликвидаторите са дали срок до 15 октомври за внасяне на подобрената оферта.
Интересът на италианската фирма към "Видахим" беше деклариран още през май, но тогава от "Марангони" предлагаха да направят смесено дружество с държавата за производство на гуми. Предложението беше италианците да внесат оборудване, без да поемат дълговете на "Видахим" и без да заплащат някаква цена. Тази схема беше неприемлива за държавата.
"Марангони" не е сред световните лидери в производството на автомобилни гуми, но е компания с традиции в бранша. Основната й дейност е предимно регенерация на стари гуми и дистрибуция на автомобилни гуми и резервни части за тях, както и на оборудване за производство на гуми. Годишните приходи от продажби са около 400 млн. марки. Италианската фирма е била между доставчиците на оборудване на "Видахим".
Междувременно измина и едномесечният срок, в който френската "Мишелин" трябваше да обяви намеренията си за видинското предприятие. В разговор с ликвидаторите представителите на "Мишелин" са заявили, че все още не са готови с анализа. Френският гигант в областта на автомобилните гуми търси най-подходящата инвестиция в региона, като едновременно оглежда няколко предприятия за производство на автомобилни гуми. Ако "Видахим" се окаже избраната от тях инвестиция, обект на продажба ще бъде само заводът за гуми, но проблемите с цеха за полиамидни влакна и ТЕЦ ще останат нерешени.
Желание за закупуване на "Видахим" беше заявено и от консорциум от две РМД ("Видлон инвест" и "Вида инвест"), но те не успяха да намерят финансиране и не подадоха оферта. Американската "Скар Скарпе", която подкрепяше финансово тяхната оферта, се оттегли от консорциума преди няколко седмици.
На фона на така подадената оферта и липсата на заявен друг интерес за закупуване на предприятието като цяло схемата за продажбата на отделните производства като обособени обекти изглежда все по-реална. "Има шанс за продажбата на "Видахим", но по-трудно ще се реализира сделка за цялото предприятие", обобщи Гетова. В подкрепа на това свое твърдение зам.-министърът заяви, че само за ТЕЦ има шест кандидата, от които четири чужди фирми.
Земеделското министерство:
Ще емитираме още реституционни книжа
След летния скок цената на записите показва трайна тенденция към спадане
Предлагането на реституционни книжа, които се използват за плащания в приватизацията, ще се увеличи значително през следващите няколко месеца. От 15 октомври започва процес на издаване на поименни компенсационни бонове за невърната земя. Според разчетите на земеделското министерство общата номинална стойност на боновете, които предстои да бъдат издадени, се оценява на 1 млрд. нови лева, каза зам.-министърът на земеделието Георги Каркъмов.
Компенсационните бонове са свободно прехвърляеми и са приравнени на компенсаторните записи - реституционни книжа, които се издават от близо година по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти (т.нар. закон "Лучников"). Записите и боновете са изгодни за плащане по приватизацията, защото с тях се плаща по номинал, а пък пазарната цена, на която те могат да бъдат придобити, е значително по-ниска.
В момента според участници на пазара цената на компенсаторните записи е под 20% и показва тенденция към спад. Записите поскъпнаха значително през лятото - от 15% до над 25% от номинала, вероятно заради намалялото предлагане в резултат от временно прекратеното издаване на книжата през ваканцията на областните управи.
Сега обаче новината за емитирането на много нови реституционни книжа е лоша за бившите собственици, които не могат да получат имотите си в реални граници и разчитат на обезщетение с компенсаторни записи. Увеличеното предлагане означава, че при равни други условия цената на книжата, по която те се изкупуват на вторичния пазар, би трябвало да падне. С колко точно обаче ще се увеличи предлагането засега се знае само приблизително - според Каркъмов за плащания в приватизацията се очаква да бъдат използвани от издадените компенсационни бонове за земя книжа с общ номинал близо 200 млн. лв. Идеята е другите бонове да бъдат използвани от бившите собственици за покупка на земя. Приблизителните разчети са книжа с номинал около 600 млн.лв. да бъдат изхарчени на търговете за земя от Държавния поземлен фонд, а 200 млн. лв. - за придобиване на земи от ликвидирани ТКЗС. Ако държавата се забави да организира търговете за земите от поземления фонд или от разпродажбата на бившите кооперации, неизползваните бонове междувременно могат да се пренасочат и да вдигнат предлагането на непарични средства за приватизацията.
За сравнение компенсаторните записи, които ще бъдат издадени, допреди няколко месеца се оценяваха с общ номинал най-много 500 млрд. лв. (тоест 500 млн. нови лева). Прогнозата беше на депутата от ОДС Светослав Лучников. Приблизително за такава сума говореха и другите участници на пазара. Официална информация колко записа са издадени досега и колко ще бъдат издадени обаче продължава да няма. "Поръчано е такова проучване, с това се занимава в Министерският съвет. Няма обаче окончателни данни, вероятно се прави техническа обработка на резултатите", коментира пред "Капитал" Светослав Лучников.
Няма официални обобщени данни и за точната сума на записите, които вече са изхарчени за плащания по приватизационни сделки. По груба сметка, като се вземат предвид само сделките на Агенцията за приватизация и промишленото министерство, приетите записи досега са на стойност 65-70 млн. нови лева. Дори да се прибавят плащанията по сделки на другите приватизиращи ведомства, изхарчените записи едва ли надхвърлят 100 млн. нови лева. Това означава, че има огромен неизползван ресурс от реституционни книжа. В същото време ще действат и
Накратко
Акционерите в "Българска холдингова компания" ще получат по 0.25 дивидент на акция с номинал един лев, това реши общото събрание на холдинга, проведено в хотел "Аугуста" в гр. Хисаря. Разпределяме цялата печалба за 1998 г., тъй като фонд "Резервен" на дружеството отдавна е попълнен, обясниха от ръководството на холдинга. На събранието бяха представени 2.179 млн. акции, или 33% от капитала на дружеството, представлявани най-вече от дъщерни фирми на холдинга, които са и основни акционери в него. Освен тях общо над 176 хиляди индивидуални акционери имат акции от бившия приватизационен фонд, който наскоро обяви че наддава за мажоритарен пакет от "Хебросбанк" в консорциум с "Общинска банка" и "Холдинг Света София".
Агенцията за приватизация ще има право да бъде синдик или ликвидатор
Според проектопромяната в Търговския закон новите функции ще се изпълняват от служители на ведомството
Агенцията за приватизация може да бъде определяна за ликвидатор или синдик по предвидения ред - това е записано в допълнителните разпоредби към проекта за промяна на Търговския закон, който правителството миналата седмица внесе в парламента. Дали и кога АП ще получава допълнителни функции при производство по несъстоятелност зависи от кредиторите (които предлагат синдик) и от съда (който го назначава). Приблизително същото се отнася и за ликвидаторските функции - агенцията може да ги получи с решение на общото събрание или да бъде назначена от съда. Правомощията на синдик или ликвидатор ще се упражняват от служители на АП, упълномощени от изпълнителния директор на ведомството Захари Желязков. В тези случаи държавата ще има формална изгода, защото няма да дължи възнаграждения на приватизационните чиновници.
Изненадващо в предложения текст не е изрично записано, че АП ще може да контролира ликвидацията или несъстоятелността само за предприятия с мажоритарно участие на държавата. Проектът казва още, че когато АП поеме контрола над производство по несъстоятелност, за нея няма да се прилага разпоредбата, задължителна за обикновените синдици - да гарантират условия и липса на пречки за безпристрастно упражняване на правомощията си.
Когато АП бъде определена за ликвидатор или синдик, тя ще има право да осребрява имуществото на съответното предприятие, като го продава на цяло или на части чрез търг или конкурс, организирани според закона за приватизацията.
Предвижда се Агенцията за приватизация да предлага оздравителен план на предприятията от името на държавата (когато тя е кредитор, съдружник или акционер). В тези случаи основната идея на оздравителния план ще бъде прилагане на схемата дълг срещу собственост, тоест АП ще предлага удовлетворяване на длъжника с имуществени права или прехвърляне на акции. Все пак купувачът може да бъде и друг, защото в текста е записано, че той ще се избира по закона за приватизация, тоест чрез набиране на оферти. Оздравителният план де факто ще бъде равносилен на приватизационен договор, защото АП ще има право да налага типичните ангажименти за купувачите - определен размер бъдещи инвестиции, запазване на работни места и продължаване на дейността на предприятието.
Внесеният в парламента текст на промени в Търговския закон отчасти опровергава съобщението на правителствения пресцентър след одобряването на документа от Министерския съвет. В него се казваше, че всички приватизиращи ведомства (Агенцията за приватизация и отрасловите министерства) ще имат право да предлагат несъстоятелност, да назначават синдици и да одобряват оздравителните планове на дружествата.
Прокуратурата се заема със случая "Орел инвест"
Съдът вписа оспорваната нова емисия акции
Столичният градски съд реши да постави пред свършен факт разследващите органи по случая, при който чешката инвестиционна фирма Maiddle Europe Finance обвини шефовете на бившия приватизационен фонд "Орел инвест" в документна измама при подписката за нова емисия акции. Въпреки изричната обезпечителна заповед на Софийски районен съд за спиране на всякакви вписвания по фирменото дело на "Орел инвест", само седмица по-късно фирменото отделение на Софийския градски съд извърши точно обратното - незабавно вписване без право на обжалване.
Случаят започна, когато чешката фирма Middle Europe Finance чрез своя пълномощник "ББГ Симекс България" АД се опита преди малко повече от месец да купи тази част от новата емисия от 1 061 000 акции на "Орел инвест холдинг", към която индивидуалните акционери (повече от 10 хиляди души) не проявиха интерес. Съгласно проспекта за публично предлагане свободно записване на тези акции (почти 50% от капитала на дружеството, в което до този момент най-голям акционер е шефът на "Орел Г холдинг" Добромир Гущеров) можеше да стане след 9.00 часа на 18 август т.г. след извършване на банков превод по сметката на "Орел инвест" в Булбанк. Според представителите на чешката фирма, дошли в посочения офис с нотариус с район на действие в София и петима свидетели, те безспорно са били първи по ред при записването на акциите. "Да, документите на чешката фирма бяха дадени в 9.00 часа, но просто преди това имаше и друга заявка", обясни тогава председателят на управителния съвет Недю Петков. "Служителите познават много добре документите на "Орел Г", така че им е трябвало възможно най-малко време. Нормално е ние да сме първи при подаването, нали все пак ние управляваме холдинга", каза и шефът на "Орел Г" Добромир Гущеров, който е председател на надзорния съвет на бившия фонд.
На 28 август чешката фирма подаде сигнал до V столично РПУ за извършена измама и фалшификация на документи, като основните доказателства за това са две - документ, на който служителите в офиса все пак са отметнали 9.00 като точен час на подаването на необходимите документи, и друг документ за платежно нареждане от 8.31 ч на същия ден, т.е веднага след отварянето на посочения в проспекта клон на Булбанк на площад "Света Неделя" в столицата. След извършената предварителна проверка служителите на V РПУ в София прехвърлят делото на Софийска районна прокуратура.
Едновременно с действията на разследващите органи Софийският районен съд издава заповед за спиране на всякакви вписвания по фирменото дело, на основание на която на 23 септември Министерството на правосъдието уведомява за това фирменото отделение на Софийски градски съд (СГС). На 29 септември, шест дни по-късно, фирменото отделение на СГС прави точно обратното - въз основа на доклада на съдия Таня Райковска вписва увеличението на капитала с новата емисия и го изпраща за обнародване. От ръководството на "Орел инвест холдинг" отказват коментар по този факт. Според пълномощниците на чешката фирма обаче това е грубо нарушение, което е резултат от натиск или корупция от страна на далеч по-влиятелния "Орел Г холдинг", един от големите частни застрахователи в страната.
По всичко изглежда, че основна част от разследването ще се окаже проверката на банковата сметка на "Орел инвест". Затова Софийският районен съд с решение на наказателна колегия от 9 септември т.г. постановява снемане на банковата тайна от сметката в Булбанк с цел да се установи кога реално са били получени парите и кое от представените платежни нареждания е било валидно в 9:00 ч на 18 август - това на "Орел Г холдинг" с дата 17 август, т.е. ден преди началото на записването или това на чешката фирма с час на подаване 8.31 часа на 18 август.
Въпреки че няма все още крайно решение на прокуратурата, според самия съдебен документ за снемане на банковата тайна поредните номера на нарежданията са съответно 555082 (за нареждането на "Мидъл Юръп файненс") и 574055 (за нареждането на "Орел Г холдинг") и двете от 18 август, което показва, че между единия и другия превод в банката са били извършени близо 20 000 други операции. От "Орел Г холдинг" заявиха, че техният превод е още от предния ден, 17 август, и затова не е било проблем да обработят за секунди документите на първия по време желаещ за купуване на акциите на 18 август. Те категорично отрекоха и обвиненията за натиск, но не коментираха как точно са били преведени парите.
Отказаха да представят и копие от платежното нареждане. Представителите на чешката фирма обаче заявиха, че са се запознали с платежното нареждане на "Орел Г холдинг", което е част от преписката по случая. "Очевидно е, че документът не е бил валиден в 9.00 часа на 18 август - в него няма обичайните машинно нанасяни идентификационни номера на банковите операции, липсват и обичайните два подписа на служители на банката", смятат от "ББГ Симекс". От Булбанк заявиха, че не могат да коментират до приключването на разследването, но обясниха, че подобни операции се извършват според наредба No 3 на БНБ и банковите стандарти към нея. Интересното е, че според тези стандарти банков превод като този на "Орел Г холдинг" на практика не може да има - в стандартите за плащане чрез директен превод (No 5194) изрично е записано, че всички нареждания задължително се обработват в рамките на същия работен ден. В друг стандарт, No 7092, се потвърждава, че идентификационните номера върху банковите документи са с поредни, а не с произволни номера. С което май случаят изглежда доста по-ясен, но, разбира се, предпоследната дума ще има прокуратурата, а последната за добро или за лошо ще има съдът.
Общи събрания
Фондовата борса през седмицата:
По-висок оборот, но по-малко истинска търговия
Въпреки че борсовата статистика за последната седмица показва двойно по-високи регистрирани обеми, малко от участниците на пазара са обзети от оптимизъм.
Отново тези, които очакваха оживление на борсовата търговия, не познаха - двойно по-големият оборот, регистриран през миналата седмица (1-7 октомври), беше, както често е ставало досега, резултат най-вече от струпването на няколко сделки с големи пакети акции, а не някакво активизиране на търговията. През изминалата седмица дори се наблюдаваше обратният процес - спад в търгуваните обеми на традиционно привлекателни книжа като акциите на Нефтохим например или на акциите на туристическия комплекс "Албена", които регистрираха спад от близо 7% - от нива над 6.10 до 5.70 и по-ниска ликвидност.
Две от регистрираните през седмицата блокови сделки - тези с акциите на "Филтекс" АД (на обща стойност 245 235 нови лева), на "Топливо" АД - София (на стойност 110 000 нови лева) и на "Ескана" АД - Варна (на стойност 69 691 нови лева). Всички твърдения за някаква връзка между сделката с акциите на "Топливо" и предстоящия зимен сезон може и да се отнасят за някой друг пазар на акции, но не и за българския, обясниха брокери. Според тях сделката е изцяло вътрешно прехвърляне между досегашни акционери и няма никаква реална връзка с пазара. Същото се отнася и за 90% от всички големи сделки, които просто се регистрират на борсата.
Според някои по-песимистични брокери изминалата седмица отбелязва началото на края на интереса към книжата на Нефтохим. Наистина, бяха изтъргувани значително по-малко акции, общо 1319, при това на цени близо 10% по-ниски от нивата от миналата седмица. Макар и не толкова силно, паднаха цените и на акциите на "Булгартабак холдинг" (от 34.45 на 33.45 лв.), на "Солвей - Соди" (от 13 до 11.10 лв.) и на Агробиохим (от 0.84 лв. на 0.75 лв.).
Агенцията за икономически анализи и прогнози:
В икономиката все още съществува твърде висок риск
АИАП отчита позитивни тенденции на фона на монополизъм, бюрокрация, високо данъчно-осигурително бреме и мрежа от лицензи
Продължаваща макростабилизация, увеличаване на доходите и търсенето, ниска инфлация, намаляване на натуралното стопанство, стабилна банкова и фискална система, "изключително висока скорост на приватизация", разширяващ се частен сектор, общо подобряване на ефективността. Това в общи линии са позитивните послания от икономиката през първата половина на годината, посочени в доклада за същия период на Агенцията за икономически анализи и прогнози (АИАП) към Министерството на финансите.
Като основни пречки пред развитието на икономиката аналитичното звено на кабинета, ръководено от Мариела Ненова, посочва бюрокрацията, мрежата от лицензи и разрешителни, злоупотребата на монополите, продължаващото трупане на квазифискални дефицити, порочната здравноосигурителна система, която натоварва прекомерно легалния бизнес и т.н.
АИАП констатира увеличаване на брутната добавена стойност в брутната продукция, което означава подобряване на ефективността в икономиката и се обяснявана с оптимизиране на разходите и повишаване на финансовата дисциплина. Тези фактори според експертите на АИАП са следствие на успешната структурна реформа - приватизация, ликвидация на губещи предприятия, строга политика на доходите. Друга позитивна промяна в икономиката е нарастването към края на юли на дела на кредитите за частния сектор в кредитния портфейл на банките (до 72% от него), което е добър индикатор за развитието на частния сектор, пише в доклада.
Към края на август 1999 г. са приватизирани 64% от активите, предназначени за приватизация, или 42.3% от всички активи в държавния сектор. Според агенцията през периода частният сектор увеличава дела си в добавената стойност, което се дължи не само на увеличения брой частни фирми за сметка на държавните поради приватизация, но и на по-високата производителност и ефективност на приватизираните предприятия. В доклада са отбелязва растежът на вътрешното търсене като резултат на по-високите доходи, по-голямата сигурност в бъдещите доходи и увеличеното кредитиране на домакинствата. Запазва се тенденцията паричните доходи на домакинствата да надвишават паричните им разходи.
За полугодието потребителските цени са намалели с 2%, цените на производител - с 1.8%, а изкупните цени - с 19.6% спрямо първите шест месеца на 1998 г. Позитивният прочит на тези данни обаче е валиден само за потребителите, тъй като само за тях падащите цени са добре дошли. За търговци и особено за производители ниският темп на инфлация и най-вече дефлацията (намаляването на цените) са по-скоро лоша новина.
Международните цени са едни от основните ограничители на инфлацията, се посочва в доклада. По данни на Световната банка за първите шест месеца на годината на международните пазари хранителните стоки са поевтинели със 17%, земеделските стоки - с 10%, кафе, чай и какао - с 12.5%. Тези цени вече оказват все по-силно влияние върху инфлацията в България заради чувствителното либерализиране на външната търговия, което позволява по-лесно навлизане на вносни стоки. Въпреки че докладът не я посочва, има поне още една причина за относително ниските цени - все още неизкоренените злоупотреби по митниците, при които се спестяват мита и данъци.
Същевременно в България продължават да растат цените на т.нар. нетъргуеми стоки, при които движенето на цените в други страни не оказва влияние. В тази група са предимно услугите с административно определяни цени - ток, парно, телефон, вода. От въвеждането на валутния борд се наблюдава силна зависимост между измененията на паричното предлагане (и по-специално широките пари) и инфлацията, пише в доклада. По принцип теорията казва, че това е нормално, но преди въвеждането на борда такава зависимост в България трудно можеше да бъде открита, дори напротив, имаше случаи, при които паричното предлагане намаляваше, а статистиката отчиташе рекордна инфлация.
След хиперинфлацията от началото на 1997 г. се забелязва трайна тенденция към намаляване ролята на натуралното стопанство, категорично заключава АИАП. Този феномен агенцията обяснява с макроикономическата стабилизация и възстановяването на доходите. "Отвоюването на територия от натуралното стопанство за пазарната икономика може да се дефинира като показател за успешното провеждане на реформите и потенциал за икономически растеж", се посочва в доклада. Доколко достоверни са данните за натуралното стопанство, на които са базирани изводите на АИАП - един господ знае.
Докладът отбелязва стабилно финансово състояние на банковата система - висока ликвидност и капиталова адекватност, увеличено кредитиране на домакинствата и частния сектор и т.н. Същевременно банките продължават да отпускат предимно краткосрочни кредити на клиенти с добра репутация и добро обезпечение, защото в икономиката все още съществува твърде висок риск, посочва АИАП. Останалите негативни показатели и тенденции в банковата система, посочени в доклада, се изчерпват с лаконичното "има неблагоприятни промени в някои финансови показатели".
Основните фактори срещу икономическия растеж в България според агенцията са промените в осигурителната система, ширещият се разрешителен и лицензионен режим, злоупотребите на монополите, продължаващото формиране на квазибюджетни дефицити. Въпреки че данъчната реформа е обсъдена в параграфа "фактори срещу икономическия растеж", АИАП не се ангажира с категорична оценка как тя влияе на бизнеса. Реформите в здравното и социалното осигуряване обаче са подложени на унищожителна и добре аргументирана критика (за подробности виж стр. 19).
Наличието на сложна, несистематизирана и скъпа система на разрешителен и лицензионен режим е основна бариера за развитието на частния бизнес, констатира агенцията. Според доклада неефективната и бавна държавна администрация и променящата се законодателна база създават условия за корупция и сериозно затрудняват бизнеса в голяма част от икономическите отрасли. Високите разходи за придобиване на лиценз и загубата на време по неговото придобиване оскъпяват бизнеса, ограничават броя на икономическите субекти и създават монополна сила, отбелязват експертите на агенцията. Като примери те посочват действията в строителството, телекомуникациите, градския транспорт, туризма, пенсионното и здравното осигуряване, дистрибуцията на газ и топлоенергия и т.н.
Друга сериозна бариера за развитието на частния бизнес продължават да бъдат неефективните монополи и трупащите се загуби и необслужвани задължения в държавните фирми, посочва АИАП. Нейните експерти констатират, че въпреки монополните позиции показателите за финансовото състояние на редица монополи не са добри, а тяхното поведение не е ефективно. Според агенцията за провеждане на ефективна регулация и контрол на монополите е необходима политика, базирана на следните принципи:
От погледа на АИАП не са убягнали лошите финансови резултати на държавния сектор, при който има много висока концентрация на загуби и печалби (т.е. големите загуби са в няколко предприятия, същото се отнася и за печалбите). "Натрупването на загуби и задължения води до дефицити в икономиката, чието финансиране в крайна сметка измества частния сектор", заключават експертите на агенцията.
Като проблеми през първото полугодие се посочват неразвитият капиталов пазар и съпътстващите го нормативни слабости, отрицателното външнотърговско салдо и дефицитът по платежния баланс (без в доклада да се прекалява с анализите и прогнозите в тази област), неблагоприятната международна конюнктура (включително кризата в Косово), която задуши положителния ефект за износителите от обезценяването на лева спрямо долара.
За полугодието броят на заетите е намалял с 4.7% в сравнение със същия период на миналата година. В обществения сектор (държавни предприятия и бюджетни учреждения) спадът е с 11.8%, докато частният сектор отчита увеличение на заетите с 5.3%.
"Положителните фактори за икономически растеж имат дългосрочен характер, докато отрицателните могат да бъдат променени, тъй като всички, с изключение на международната конюнктура, се определят от политиката", обобщава в доклада си Агенцията за икономически анализи и прогнози. Точно в това е и разковничето - дали, кога и как хората, които правят политиката, най-сетне ще рачат да променят факторите, действащи срещу икономическия растеж.
Около 20% е средният дивидент, раздаван от бившите фондове
Средната стойност на дивидентите, които разпределят бившите приватизационни фондове за 1998 г., е в размер на 20-25% и рядко надхвърля 35% върху номиналната стойност. Това показват предварителните данни, предоставени от Комисията по ценните книжа и фондовите борси. По-висок дивидент разпределят единствено някои съвсем малки фондове, като значително се е увеличил броят на фондовете, които са решили да не разпределят дивидент (виж таблицата).
В номинално изражение стойностите на дивидентите са по-ниски от тези за финансовата 1997 г., когато макроикономическата среда беше съвсем различна от тази през 1998 г. Простото изчисление показва, че ако един индивидуален собственик е разпределил боновете си от първата вълна на масовата приватизация поравно между четирите фонда с най-много акционери - "Доверие", "Българо-холандски", "Албена инвест" и "България" например, то сега той ще получи дивиденти за финансовата 1998 г. в размер на 3.12 нови лева, което прави доходност върху номиналната стойност на акциите 12.48%. За сравнение - при получените в края на 1998 г. дивиденти за предходната 1997 г. тази сума е била точно 18.88 нови лева, съответно доходност от 75.52% годишно, но при 578% инфлация на потребителските цени за същата година. През първата половина на 1997 г. фондовете регистрираха значителни печалби от продажба на придобитите пакети акции, от което дойдоха и по-високите дивиденти.
Най-големите 10 приватизационни фонда са в най-долния край на класацията по доходност от дивиденти. Въпреки че два от тях все още не са провели общите си събрания, взетите решения за дивиденти в останалите не надхвърлят сумата от 20-25 стотинки за акция с номинал един лев. Рекордите по доходност принадлежат на най-малките приватизационни фондове, като "Кооператор" например, който раздава дивидент в размер на 7 нови лева (виж таблицата).
Аргументите на повечето шефове на големите фондове, че висока доходност може да се получи само чрез разпродажба на активи и доходността за техните акционери ще се появи в по-късен период в резултата на покачване на стойността на управляваните инвестиционни портфейли. Тези аргументи, изглежда, не са достатъчни за покачване на пазарната цена на акциите им, които поне на теория би трябвало да отразяват реалната стойност на активите на холдингите. Това води и до куриозната ситуация акциите на един от големите фондове да се търгуват на пазарна цена от 1.00 - 110 лв., а да носят годишна доходност от 0.25 лв., т.е. няма търсене въпреки на пръв поглед добрата доходност.
Когато преди три години течеше рекламната кампания на масовата приватизация, основният аргумент в полза на участието чрез приватизационен фонд беше това, което става в родината на масовата приватизация - Чехия. Въпреки всички обвинения в източване на активи от страна на мениджмънта там акциите на фондовете продължават да бъдат добър източник на доходи - както под формата на капиталова печалба от нарасналата цена на самата акция, така и като дивидент. У нас въпреки добрата доходност върху номинала на акциите дивидентите все още имат стойности, които карат правоимащите акционери с основание да се замислят дали изобщо да се разхождат, за да ги получат. А случайно или не, точно през тази година фондовете участваха най-активно в приватизацията, като дори се стигна до ситуация, в която двама от четирите кандидати за поредната продаваща се българска банка да са именно консорциуми от бивши приватизационни фондове. Това на теория би трябвало да прави милионите индивидуални акционери в тях по-богати в обозримо бъдеще. Засега само на теория.
Всички телефонни номера без посочен код са в София. При липса на информация или променени телефонни номера справки в Комисията по ценните книжа и фондовите борси София 9811655
Ограниченията върху производството на петрол могат да паднат още през ноември
Мексико, Саудитска Арабия и Венецуела - трите държави, които прокараха през пролетта по-ниските производствени тавани на петрол в рамките на ОПЕК, и по-големите, нечленуващи в картела страни (Мексико, Норвегия и Русия), се събират в началото на ноември в Риад, за да подготвят вдигането на производствените ограничения. "Ще разменим мнения и ако установим, че е назрял моментът, ще завишим производствените обеми", заяви петролният министър на Венецуела Али Родригес. Според Майкъл Ротман, анализатор в Merrill Lynch, срещата на трите държави е първата стъпка в процеса на възстановяване на производствените квоти от периода преди 1 април 1999 г. Противно на всички очаквания в петролната индустрия страните - членки на ОПЕК, плюс Мексико и Норвегия стриктно се придържаха към производствените ограничения, в резултат на което цените на петрола се удвоиха. На полугодишната среща на ОПЕК през септември във Виена петролните министри от картела взеха решение квотите за производство на петрол да не бъдат коригирани до март 2000 г. Анализатори предупреждават, че цените на суровия петрол ще прехвърлят трийсет- доларовата граница за барел, ако членовете на ОПЕК останат верни на договореното в австрийската столица.
Доларът с рекордно ниски нива спрямо еврото и лирата
Търгуваните обеми на международните валутни пазари се понижиха поради концентрацията на преговори в Европейската централна банка, Федералния резерв на САЩ и Bank of England по проблемите на лихвената политика на централните банки. Свитата ликвидност стимулира поевтиняване на долара до 1.0773 за евро в понеделник сутринта, най-ниско ниво за последните два месеца, и до 1.66 за една британска лира, рекордно ниско ниво за последните осем месеца.
Във вторник Федералният резерв на САЩ реши да остави без промяна основната си лихва на 5.25 на сто годишно. Решението не бе изненадващо за по-голямата част от инвеститорите, но заедно с това шефовете на централната банка на САЩ взеха решение за затягане на рефинансирането на банките, което в дългосрочен план ще има отрицателен ефект върху растежа на американските компании и вероятно ще стимулира изтеглянето на деноминирани в долари инвестиции. В същото време японските финансисти бяха на другия полюс като министърът на финансите Киичи Миядзава заяви намерението на правителството да пусне нова емисия държавни облигации до края на годината. Повишаването на номинала на деноминираните в йени дългови книжа има за цел да отслаби активното търсене на корпоративни книжа. Това според дилъри може да предизвика и отслабване на йената, тъй като номиналът на книжата в обращение сериозно ще надвиши търсенето. В резултат на тези опасения големите инвестиционни фондове скъсиха частично позициите си в йени за сметка на еврото и еврото достигна до 115.42 йени в сряда, най-високо ниво за последния месец. В края на седмицата Европейската централна банка и Bank of England взеха решения да оставят лихвите си без промяна, но в коментар след срещата на борда на директорите шефът на ЕЦБ Вим Дуизенберг намекна за икономически предпоставки, които могат да доведат до повишаване на лихвите. Това се тълкува от инвеститорите като ангажимент за стабилизиране на еврото и евентуално повишаване на основната лихва до три на сто от 2.5 годишно сега до края на тази година и предполага запазване на съотношение 1.06-1.07 долара за евро до евентуална промяна на лихвата.
На българския валутен пазар долар/лев се търгуваше на нива 1.813/1.820, следвайки поевтиняването на долара спрямо еврото на международните пазари през фиксирания курс на лева спрямо еврото, като при рекордно високите нива на еврото на междубанковия пазар се сключваха сделки на 1.808/1.809 лева за долар. На кешовия пазар щатската валута се купуваше на 1.810/1.815 лева, а котировките продава бяха на 1.820/1.825 в петък.
Търговията лев/евро през седмицата се определяше от превес на предлагането на евро от крайни клиенти във връзка с предстоящите месечни авансови вноски по ДДС и данък печалба. В резултат на това еврото поевтиня до 1.9460/1.9461 лева в петък от 1.9480/1.9490 в началото на седмицата, като някои банки бяха принудени да продават евро на БНБ на фиксирания спот-курс купува от 1.94605 лева, за да подсигурят плащанията към крайните клиенти.
"Газпром" ще създава картел на производителите на природен газ
Председателят на борда на директорите на руския газов монополист "Газпром" Рем Вяхирев предложи създаването на картелна организация на производителите на газ по примера на петролния картел ОПЕК. Вяхирев добави, че ако цените се задържат на настоящото ниско равнище, "Газпром" няма да прeподпише много от договорите си за следващата година с клиенти от Западна Европа.
В резултат на ниските цени на енергийната суровина производителите нямат възможност да генерират финансов ресурс във фондовете за инвестиции. "Нормално е, когато един производител не разполага със средства за разработване и експлоатация на нови газови залежи и строеж на преносни системи, да отказва нови поръчки и дори да прекратява стари договори. Наложително е да разполагаме с организация, която да оказва влияние върху световните цени на газа в желана от нас посока", заяви Вяхирев.
Австралия настоява САЩ, ЕС и Япония да намалят субсидиите за фермерите си
Австралия ще настоява пред Световната търговска организация (СТО) Съединените щати, Европейският съюз и Япония да намалят субсидиите за фермерите си. Аграрният министър на Австралия Уорън Трас обвини трите икономически колоса в прилагането на несъответсващи на принципите на СТО протекционистични мерки в името на родните селскостопански производители.
Повод за обвиненията на Трас е финансовият пакет от 8.7 млрд. долара за американските фермери, който аграрното министерство на САЩ през изминалата седмица внесе за гласуване в Конгреса.
В действителност правителствата разполагат с опцията субсидии за фермерите си, но единствено в случаите, когато е налице слаба реколта в резултат на независещи от фермерите фактори. Според Трас финансовата помощ за американските фермери има за цел да компенсира загубите на фермерите от ниските цени на селскостопанската продукция. "Компенсираният от държавата фермер започва да се подчинява на закони, чужди на пазара. Това го прави неконкурентоспособен и в крайна сметка е в негова вреда", заяви Трас.
Държавен вестник
Произволните реконструкции застрашават сградите
Няма непоправими неща, казват конструкторите
Произволните реконструкции на сградите водят до нарушаване на тяхната конструкция и носимоспособността им, а оттам и до опасност от срутване. Според инж. Петър Зегов, преподавател по "Масивни конструкции" във ВВИСУ "Л. Каравелов", най-уязвими са "издънените" къщи по улиците на големите градове. Техният брой през последните година - две прогресивно се увеличава, като в много от случаите тези преустройства се правят без предварителни проекти и изследвания върху състоянието на сградата. Когато се наруши конструкцията на сградата от партера, са застрашени всички останали етажи над него, които той носи. Повечето от тези къщи още при построяването им не са оразмерени съгласно сега действащите норми. Те са правени по времето, когато изискванията са били занижени (такива са сградите проектирани между 1964 и 1986 г.). За съжаление никой не знае какъв е техният брой.
Сега, след влизане в сила на Правилника за дейността на независимия строителен надзор, при реконструкциите на сградите (което включва и прекрояването на партерните етажи в търговски помещения) ще е необходимо назначаването на супервайзър, така че оттук нататък този проблем ще бъде решен, смятат специалистите. За съжаление за вече разбитите сгради въпросът остава отворен. Не могат да се задължат хората да направят нужните експертизи и при необходимост да приложат предписаните мерки за укрепването на жилищата си. От техническа гледна точка обаче няма непоправими неща. Тези сгради трябва да бъдат проучени и паспортизирани, каза Евгени Чачев, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Години наред специалистите от Центъра по териториално развитие и жилищна политика предупреждаваха, че съществува вероятност от загуба на жилищен фонд поради преоформянето му за нежилищни нужди. "Вече има случай на самосрутили се сгради поради произволни реконструкции", каза инж. Зегов. За съжаление обаче българинът се сеща да обърне внимание на проблемите, когато опре ножът до кокала. Трагедията, която споходи съседните ни Турция и Гърция, ни накара да се замислим какво е качеството на родното ни строителство.
Изследване върху реакциите на сградите при земетресение в България е направено в периода 1991- 1992 г. Резултатите от него показват, че най-добре понасят земетръс (колкото и странно да звучи) старите паянтови сгради и панелните блокове. През 1993 г. Научноизследователският строителен институт провежда експериментално изследване на панелен жилищен блок в "Овча купел" 2 в столицата. Блокът е подложен на симулиране на земетръс. Сградата е издържала експерименталното сеизмично натоварване от девета степен. Въпреки тези данни за родните панелни комплекси не можем да не кажем, че съществуват и проблеми. Слабото място на панелните сгради са металните връзки, които в повечето случаи не са добре изпълнени. Основният недостатък, който се проявява при тях, е корозията, причинена от влагата и течовете. Според специалистите корозията на родните сглобяеми къщи в най-лошия случай е 0.01 мм на година, което на практика им гарантира дълъг живот. Независимо от това санирането (обновяването) им е належащо.
При земетръс е много важно една конструкция да е лека. Колкото по-голямо е теглото и колкото по-нависоко е поставено то, толкова по-малка е носимоспособността на сградата. Защото при евентуален земетръс най-големите усилия трябва да се получат долу във фундамента на постройката и по-голямата маса трябва да бъде именно там. Ето защо е абсолютно погрешно да се излива бетон на покрива. Това наистина е по-евтино, но е неправилно от конструктивна гледна точка и води до напукване на основите на сградите.
Срокове
Предстоящо
Контрабанда на чорапи задушава производителите
Фирмите се оплакват от стагнация на пазара и ментета
"Българските производители на чорапи и чорапогащи са свили производството си до една трета от капацитета на фирмите. Ситуацията на пазара е критична. Страната е залята с ментета от контрабанден внос", твърди Гергана Тонева, търговски директор на "Лейди София" и секретар на Съюза на производителите на чорапни изделия.
Годишно у нас се продават около 60 млн. чифта. Всички български производители с мъка пласират към 15 млн. за година, а официалният внос е 5 млн., изчисляват в съюза. Така сметките показват, че около 40 млн. чифта влизат в страната не по законен път. Далаверата е по-голяма даже от нелегалния внос на алкохол и цигари, защото засяга много по-голяма потребителска група, категорични са предприемачи от бранша.
"Изпратихме писмо до митниците и до парламентарната комисия "Антимафия". Приложихме документи с имена на фирми, внасящи нелегално чорапни изделия", проследява битката г-жа Тонева. Вече има официален отговор, в който ГУ "Митници" съобщава, че ще засилят контрола, ще търсят дисциплинарна отговорност от нарушителите и че са изпратили информация до началниците на районните митнически управления за нетните тегла и ориентировъчните цени на чорапите и чорапогащите.
Вносителите мамят по няколко начина. Първо с грамажа - според декларираното в документите чорапното изделие тежи 80-100 грама. А в действителност теглото му е 20-25 грама. Така с един официално внесен чифт влизат и няколко други, на които не се начисляват мито и ДДС. Трикът се прилага и при китайските чорапи, които пристигат с контейнери, и при тези, които идват от южните ни съседки. Друг известен начин за измама - обявяват се стоки, които по закон се внасят безмитно, но в действителност камионът е пълен с чорапогащи в насипно състояние. Тук се поръчват опаковки, на които може да се напише всичко - известна търговска марка, високо съдържание на ликра или памук и пр. "Клиентът е страшно заблуден, когато отиде на пазара. На всички чорапогащи пише, че са произведени или в Италия, или в Гърция. В действителност най-голям е вносът от Турция и от арабските страни, оттам се внасят милиони чифтове, но досега няма опаковка, на която да пише, че това, което ви предлагат, е турско например", констатира Гергана Тонева.
Върху чорапните изделия се начислява 25% мито върху облагаемата стойност. За да плащат по-малко, нерядко вносителите декларират символични цени. Така излиза, че себестойността на един чифт е няколко пфенига. Само за материал и опаковка се плащат към 38 пфенига, изчисляват производители. "Не може да се продават три чифта чорапи за 1000 лв. Дори да се калкулира само материалът, без да се броят трудът и другите разходи, пак не е възможна тази цена. Ако пък изделието е от памук, това е съвсем абсурдно", казва Йосиф Йосифов, съсобственик на фирма "Пентаграм".
"Наглостта на някои вносители стига дотам, че слагат името на фирмата си върху опаковката. Никъде по света върху марката на производителя не стои марката на търговеца", смята Георги Райчев, съсобственик на фирма "Лейди-лорд". "Не може чорапът да идва от другия край на света и да струва 200 лв.", подкрепя го Николай Иванов , собственик на фирма "Никол". "Доставяме прежди от Испания и Италия. За всяка наша пратка се прави експертиза за качество. А за вносните чорапи, от които до вечерта не е останало нищо по крака, няма подобни изисквания", негодува Цветана Андреева, съсобственик на "Алба-94".
Проблемът не е във вноса на чорапни изделия изобщо. Предприемачите твърдят, че не се нуждаят от защитен чадър чрез забрани за внос и административни ограничения. Собствениците на фирми имат самочувствие, че българските изделия могат да се състезават достойно с вносните, ако конкуренцията е лоялна. Допреди година всички родни производители купували полиамидната коприна от "Видахим". Сега, след ликвидацията на предприятието, суровините се внасят от реномирани западни фирми. Машините в най-добрите наши предприятия също не отстъпват на тези, с които работят чуждестранните конкуренти.
През 1997 г. например "Лейди София" (най-големият производител на чорапогащи у нас) внесе модерна техника. Фирмата пуска около 10 нови артикула, които отговарят на последните модни тенденции в чорапното производство. Пазарите в Русия и Украйна са почти затворени, но фирмата има регистрирана търговска марка в САЩ и се готви да изнесе свои изделия там до края на годината. Софийската "Лейди-лорд" тази година на два пъти инвестира в нови машини. Столичната "Пентаграм" (доставчик на "Метро") купува оборудването си само от италианската "Матек" - един от гигантите в тоя бранш. Софийската "Никол" използва компютърна техника, за да предложи чорапи с бродерия и сложни конфигурации. Естествените материали, добрите цени и въвеждането на новостите в бранша правят възможен износа на "Никол" в скандинавските страни, твърди собственикът й Николай Иванов.
Често върху опаковката на чорапогащите пише, че съдържанието на ликра е 3-5%. Тази информация е заблуждаваща, защото посочените проценти маркират всъщност съдържанието на ликра, вложено в ластика. На практика няма чорапогащник без ликра, иначе той ще се смъква по тялото, обясняват производителите. Най-масовото и най-нормалното съдържание на ликра е 12%. Процентите могат да достигнат до 18-20% при релаксиращите чорапогащи. Всяко число над 20 е смущаващо. Ликрата е производство на "Дюпон", за нея се плащат над 160 марки за килограм. Със сигурност не може да се продават изделия за 700 лв. с 5% ликра.
При мъжките чорапи определящо е качеството на памука, на преждата, с която се работи. Колкото по-ниска е цената, толкова по-сигурно е, че чорапът е от долнопробни прежди. В този случай никой не гарантира, че още след първото обуване няма да се покажат пръстите или петата.
Накратко
Националният съвет за радио и телевизия (НСРТ) прие оставката на Александър Иванов от поста говорител на заседанието си миналия понеделник. Медийният съвет взе решение засега да няма говорител, а журналистическото любопитство ще задоволява всеки от членовете според компетентността им по разглежданите въпроси. Дискусията около мотивите за оставката на Александър Иванов ще продължи и този понеделник. "Оставката ми не е плод на спонтанно, прибързано или емоционално взето решение. Причините са свързани с начина на работа на НСРТ", обясни Александър Иванов. Той отказа подробности около доказателствата, които е приложил за "недостатъчно ефективната дейност" на НСРТ. "Предложих и проекторешения. Ако не приключим с принципни решения, ще оглася цифрите, които съм цитирал в мотивите си", обяви бившият вече говорител на медийния съвет. На заседанието този понеделник ще се обсъждат и отношенията в съвета.
В БНТ започна дългоочакваната финансова ревизия. Експертите на Държавен финансов контрол вече седмица са във финансовия отдел на държавната медиа и се запознават с резултатите от предишните проверки. Новата ревизия ще обхване периода март 1996 - юни 1999 г. Националният съвет за радио и телевизия прие технологията, по която ще разглежда документите на кандидатите за програмен лиценз на заседание миналия четвъртък. Критериите за оценка бяха разпределени в три групи, като най-важните изисквания - за "заявена обществена функция" на медиата, прогноза за очаквана аудитория, възможност за установяване на съдружниците и акционерите, опит в областта на телевизионната дейност - са в първа група. Изработена е точкова система за оценка на документите, чрез която ще бъдат отсети кандидатите. С най-добре представилите се ще има публично обсъждане, а след приключване на процедурата по издаване на програмния лиценз стенограмите от заседанията на НСРТ ще бъдат разсекретени. Медийният съвет предвижда на първи ноември да обяви кой получава програмния лиценз.
Върховният административен съд отново отложи делото на "Вестдойче алгемайне цайтунг" (ВАЦ) срещу решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). ВАЦ обжалват забраната за обща реклама във вестниците "Труд" и "24 часа". Защитата на немската медийна групировка поиска прекратяване на делото, аргументирайки се с друг съдебен иск на антимонополната комисия. "В Софийския градски съд има искова молба, в която КЗК твърди, че е осъществена концентрация между ВАЦ и "Медиа холдинг". Съгласувана практика не може да съществува между независими предприятия, но в един концерн това не е проблем", обясни адвокатът на ВАЦ. административният съд отложи делото и отказа да изслуша свидетелите. Председателят на КЗК Николай Павлов отказа да коментира решението на съда за отлагане на делото. "Не искам да изгоня ВАЦ от България, искам да ги накарам да си плащат", твърди шефът на антимонополната комисия.
Немили-недраги
Или как Евгений Бакърджиев размества медии и социолози
Вестник "Новинар" има нов собственик, твърдят работещите в столичния всекидневник. Според журналисти от медиата техни началнци вече били хора на вицепремиера Евгений Бакърджиев, други смятат, че той е само моралният подбудител на сделката. Другата информация е, че фирмата, купила дяловете от сегашния издател, е пряко свързана с председателя на столичната община Антоан Николов. "Няма да коментирам. Няма да потвърдя и няма да отрека дали "Новинар" има нов собственик. От мен лично не можете да очаквате никаква информация. Важна е политиката на един вестник, а не кой е собственикът. С удоволствие бих отговарял на въпроси, ако забележите някаква промяна в политиката на вестника" - това коментира за "Капитал" главният редактор на "Новинар" Стойко Тонев. За промени след смяната на собственика ли става дума, попитахме г-н Тонев. Той отговори лаконично: Да. Досегашен собственик на вестника беше един от шефовете на фалиралата ТСБанк Любомир Гибински. В продължение на години той лично издържаше вестника.
Финансовите затруднения на "Новинар" са известни отдавна, за по-малко от година оттам напуснаха почти всички утвърдени журналисти. Заговори се, че вестникът няма да издържи още дълго и ще го сполети съдбата на "Континент". Със сигурност вестникът ще излиза до изборите, след това новите издатели щели да решават съдбата на изданието. С него медиите, верни на вицепремиера Бакърджиев, стават три - заедно с "опозиционния" Монитор и синия "Стандарт". Лошите отношения на Бакърджиев и ръководството на "Демокрация" са публична тайна. Все пак синият орган не си позволява преки атаки засега.
Пак дългата ръка на Бакърджиев съзряха наблюдатели от "Дума" и в изгонването на "Галъп" от сградата на ул. "Гурко" в столицата. Само за седмица Кънчо Стойчев и Андрей Райчев трябваше да изнесат социологическата си агенция от офиса. Още преди издателите на в. "Сега" да са прибрали всичкото си имущество оттам, помещенията отишъл да огледа главният редактор на конкурентния в. "Монитор" Петьо Блъсков. Случайно със събитията съвпадна публикация в споменатия всекидневник, според която "героят на януарските събития" Евгений Бакърджиев е "херувимче в сравнение с останалите министри". "Сградата, в която се е помещавал "Галъп" е частна собственост, приватизирана е преди повече от месец и министерството няма никакво отношение към нея", опровергаха публикацията в "Дума" от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Новият собственик на сградата е фирма "Лабела", с която наемателите би трябвало да уреждат взаимоотношенията си, обясниха от ведомството на Бакърджиев.
С вицепремиера се свързват и ядове с друг имот, ползван от Стойчев/Райчев - офиса на редакцията на сп. "Жената днес" и "Наш дом". Там също предстои преместване, стимулирано от софийския областен управител.
ТВ любимци се "връщат" на екрана
Пъзелът за новата програмна схема на Канал 1 започва да се подрежда, след като през миналата седмица бяха обявени победителите в конкурса за външни продукции. На екрана на държавната медиа от първи ноември ще се "върнат" някои от старите телевизионни любимци. "Клуб НЛО" е победител в категорията "сатирично шоу". Кулинарни предизвикателства ще продължи да отправя и "Вкусно" на Ути Бъчваров. Фаворит за магазинно предаване за култура е излъчващото се и в момента "Кръгове". "Спукано гърне" и "Бонбон" са новите-стари детски забавни предавания. В програмата на Канал 1 остава и нощният магазин "1002 нощи". Ще бъде продължен договорът и на предаването "Понеделник 8 1/2".
"Каналето" сигурно също ще запази мястото си в програмата на държавната медиа. Шоуто на Камен Воденичаров кандидатства със същата концепция, обаче се е състезавало в категорията "оригинален проект". Когато през лятото БНТ обяви конкурса и "курс купува" за външните предавания, единствено "оригиналният проект" беше без фиксирана цена. Сред 57 проекта журито е избрало "Един ден на... ", чийто продуцент е "ATV-1", собственост на Асен Асенов, журналист от вестник "Капитал". В подготовката на продукцията работят двама от основателите на чешката телевизия "Нова" и шефката на монтажа в чешкия частен канал, българката Красимира Величкова, която монтира филма на Емир Кустурица "Ъндърграунд".
"Шпионка" е новото предаване тип скрита камера, а "Видео джубокс" печели сред проектите за развлекателна музикална програма. БНТ ще закупи и предаването "Мозайки" на Христо Илиев-Чарли и Георги Стоев-Джеки. Две предавания са харесани и сред състезаващите се за "предаване за фотография, видеоарт и виртуален свят" - "Мрежата" и "Фотоматон". Предаването "Метрополис" ще се реализира заедно с диджеите от движение "Метрополис" и ще бъде посветено на клубната култура и електронната музика.
Още преди да са започнали преговорите, продуцентите на "Хъшове" влязоха в спор с ръководството на БНТ. Предаването "Балканто" спечели мястото, обявено за "развлекателна програма" в неделя вечер. Продуцентът Росен Петров обяви, че "Балканто" ще се излъчва по БНТ само ако се закупи и "Хъшове".
След като си харесаха външни продукции, в телевизията започват да разглеждат и проектите, състезаващи се за място в програмата като вътрешни продукции. Над 350 са идеите, събрани в продуцентските направления, зарадва се Лили Попова.
Подготвя се спортен тв канал
УФА държи правата върху мачовете за България
"Имаме намерение да използваме спорта като водеща оферта при всичките операции по привличане на клиенти", бе казал Рупърт Мърдок на своите акционери на годишната среща през 1996 г. Какво очаква обаче всички кандидати за всякакъв род телевизии, ако решат да пробият на пазара за зрители чрез спорта и по-специално с футбола?
Сега всеки, който има намерение да предава по някакъв начин футболни срещи в България, ще трябва да преговаря с фирмата на Валентин Михов "S.V. -RSA", която е представител за страната на германския медиен концерн УФА. Освен ако не държи да показва шампионатите на Румъния или Албания например.
УФА в момента държи контрола върху телевизионните права на българския футбол, а в същото време единствен има права за излъчване на първенствата на Англия, Германия, Италия и Испания. Доскоро италианското "калчо" се излъчваше във "Всяка неделя", но след свалянето на предаването на Кеворк Кеворкян от екран германците откупиха правата. "Нашата сила е в това, че продаваме цял пакет от програми, един почти готов продукт. Много по-скъпо излиза да се преговаря за всяко първенство поотделно. Ние можем да продадем футбол, Формула 1 и филми наведнъж и за купувача сделката ще бъде доста изгодна", смята Валентин Михов, бивш президент на ЦСКА и на футболния съюз.
Българската национална телевизия единствена има право да излъчва директно мачове от вътрешния шампионат на базата на сключения между УФА, БФС и БНТ договор. Германският концерн откупи правата на първенството за 2.5 милиона долара и ги даде на БНТ. "Извън преките предавания са възможни всякакви варианти на излъчване на репортажи от срещите, но всичко е въпрос на преговори. В момента имаме договори с множество частни и ефирни телевизии, които имат право да снимат определена част от срещите, но не и да излъчват директно", заяви Валентин Михов. Договорът с БНТ изтича през 2001 г. и тогава ще е възможно предоговаряне на условията.
Пак той държи правата на седем наши отбора за европейските клубни турнири - ЦСКА, "Левски", "Литекс", "Локомотив" (Сф), "Славия", "Нефтохимик" и "Спартак" (Вн). Само първите три от тях редовно участват на международната сцена. Тази есен ЦСКА докара в София английския "Нюкасъл". Мачът бе предаван пряко по "Скай спортс", но чистата печалба на УФА от сделката с червените е 4000 долара. Сега се очаква идването на "Ювентус" в София за мача от турнира "Про къп" с "Левски". Шефовете на сините обявиха, че ще искат от RAI UNO, който е изявил желание да предава мача директно, един милион марки. "Несериозно е да се говорят подобни неща, тъй като "Левски" има перфектен договор с УФА и в него са фиксирани конкретни суми за отборите от различните страни. Оттук нататък само ние имаме възможност да преговаряме с различни телевизии", твърди Михов.
Преди две години УФА се пребори и за правата за излъчване на мачове на националния отбор, като спечели в наддаването с CWL. Цялостната инвестиция на германците в българския футбол до този момент е 2.1 милиона долара, а се очаква до края на всички договори сумата да възлезе на 3.6 милиона долара. "Възвръщаемостта на тези средства е минимална. В момента сме на голяма загуба, тъй като няма реална конкуренция сред телевизиите. Освен това българският футбол не е атрактивна стока и никой извън страната не желае да я купи", каза Валентин Михов. В момента УФА успява да реализира част от правата си за силните западни първенства, като излъчва всяка събота вечер по един мач.
Частните телевизии съвсем скоро ще бъдат конкурирани и от друг продукт, който УФА и поделението й у нас замислят. В напреднал етап е подготовката на частен спортен канал по схемата на ДСФ или "Скай спортс". Той ще стартира след лицензирането на кабелните оператори, най-вероятно по Центрум груп или София кабел.
"В момента проучваме какви са най-добрите възможности за разпространение на сигнала. Ще стартираме със седем-осем часова програма, колкото ни позволяват възможностите. Целта е да задоволим максимално изискванията на спортните запалянковци", заяви Михов.
Бързото сключване на "Гражданска отговорност" гарантира отстъпки
Намаления се предвиждат за продължаване на застраховката и за определени групи от клиенти
Граждани и фирми могат да избират при кого да сключат ГО измежду 16 застрахователи. Това са: "Алианц България", "Армеец", Булстрад, "Бул инс", "Български имоти", "Витоша, ДЗИ, "Евро инс", "Европа", "Енергия", "ЕйАйДжи", "Интерамерикан - България", "Мел инс", Общинска застрахователна компания, "Орел" и "Юпитер". Някои от компаниите все още не предлагат застраховката, тъй като изчакват одобрение на тарифите си от Държавния застрахователен надзор (ДЗН). Изборът на компанията зависи от изплащаната премия и лимитите на отговорност, до които застрахователят ще поема щетите. За втора поредна година ДЗН определи минимални премии и минимални лимити на отговорност за застрахователите. С цел по-голяма защита на застрахованите застрахователите определят допълнителни нива с лимити на отговорност по-високи от задължителните.
За доброволните лимити на отговорност застрахованите дължат по-високи премии от минималните (виж. таблицата). Предимството при по-високите лимити на отговорност е, че при пътна катастрофа, в която застрахованият е виновен и е нанесъл щети на скъп автомобил, сумата, която ще изплати застрахователят по ГО, ще е близка до реалната щета. С това се намалява вероятността да изплати част от обезщетението за своя сметка.
