В първия работен ден след европейската инициатива - 27 септември, една тройунция злато се котираше на световните борси със средно 16 долара над цените от 265-267 долара при затваряне на борсите в края на предходната седмица. Ден по-късно борсите регистрираха сделки с благородния метал при рекордни за последните две години цени от 310 долара за тройунция. Фючърсите за декември достигнаха 329 долара за тройунция.
Според експертите принос за по-високите цени имат и инвестиционни фондове и производители, закриващи къси позиции. След поевтиняването на златото до нива от 270 долара за тройунция и под тях в първата половина на годината и трайното установяване на цената му в интервала 255-265 долара за тройунция в летните месеци много производители затвориха за неопределено време златните си мини. Те обаче продължиха да снабдяват бижутерийната индустрия с наето, предимно от централните банки (златото бе обидно евтино и доходността му като инвестиционен инструмент не оправдава разходите на централните банки по съхранението му), злато, убедени явно в негативната тенденция в динамиката на цените. Схемата на скъсяване на продажбата предполага покупката на злато на по-късен етап и връщането му на централните банки. Когато обаче движението на цените обърне своя ход, при това с темп, надхвърлящ всички очаквания, схемата замира, продажбите намаляват, а цените тръгват нагоре.
Въпреки че цени над 320 долара за тройунция предполагат възстановяване на производствената активност от доброто старо време, когато паричният еквивалент на доверието на инвеститорите в златото не падаше под тази граница, производителите обявиха, че не бързат с промените. "За да предприемем мерки в посока завишаване на производството, трябва да сме убедени, че тенденцията в изменението на цените от последните няколко дни е трайна. Ако тенденцията се окаже необратима в един период от два-три месеца, ние ще започнем да произвеждаме повече. Периодът на изчакване е необходим и за набавянето на производствени фондове, с които повечето производители на този етап не разполагат", заяви изпълнителният директор на австрийската компания "Troy Resources" Джон Джоунс.
Държавен вестник
Срокове
Предприемачите пак са горе-долу, търговският министър пак отчита рекорд
Производителите на панаира в Пловдив са само с двама повече от миналата година
Тази есен статистиката отбеляза най-големия брой изложители на Международния панаир в Пловдив от десетилетие насам. Удоволствието на организаторите от рекордния брой участници (1925 фирми) се помрачава донякъде от факта, че производствените фирми са само с две повече от миналата година. Но проблемите на родните производители със сигурност не са проблем на панаира. Изложението претендира да е лакмус за състоянието на икономиката и тонуса на играчите, но по традиция неговите цветове варират - от наситено розово, през погледа на търговския министър Валентин Василев, до разноцветна мозайка, през окото на участниците.
"От година и половина потреблението се свива. Има интерес към продукцията ни, но покупателната способност на клиентите ни драстично намаля. Преди 6-7 години мнозина започваха с кредити, сега това е невъзможно. Редовният данъкоплатец е притиснат отвсякъде", признава Нели Йорданова, съсобственик на фирма "Солимекс" - Бургас, за производство на концентрати за хемодиализа. Софтуерната фирма "ДиТра" от няколко години не наема собствен щанд в Пловдив, защото вложенията не се възвръщат, но организира семинари за участниците. "Всички сме свързани в обща верига. Стагнацията в машиностроителния бранш рефлектира върху нас. За да продаваме, нашите клиенти трябва да имат свои клиенти", казва Петър Коцев, маркетинг-мениджър на фирмата.
Трудностите с продажбите крачат рамо до рамо с проблемите, произтичащи от срещите с държавната администрация. Това показват и представителните, и емпиричните проучвания сред предприемачите. "Нищо не става, без да се плати на някого, и то по няколко пъти. У нас това вече е начин на мислене", признават изложители. "Търг, без да дадеш комисиона на организаторите, просто не се печели, въпреки че предлагаш най-добрите цени. Но не ме цитирайте, защото ще си помислят, че не давам комисиони", казва собственик на фирма. "Лицензите, квотите - всичко се получава на принципа на шуробаджанащината. Отивате при чиновника и първата му дума е колко", твърди управител на дружество.
Четиридесет процента от традиционните производители идват в Пловдив, за да се запознаят с новостите в собствения си бранш, отчитат социолозите. Интересът към нововъведенията означава, че потребността на фирмите да бъдат в час не е закърняла, че някои могат да си позволят обновяването и че пазарът може да поеме тези вложения. И тази година палатата с информационните технологии бе сред най-атрактивните и най-посещаваните. "Браншът е не само жив, но и много активен. Той се развива далеч по-бързо от отрасли като машиностроене и селско стопанство например", коментира Милчо Боров, президент на КАНТЕК. Бизнесът с информационни технологии не бе засегнат от кризата в Косово, но и той си има своите вериги, казват изложители. "Икономиката не се е помръднала, а най-големите ни клиенти са там. Сенчестите фирми продължават да действат необезпокоявани. По-ниските цени на домашните компютри идват от неплатени мита и данъци, от продажба без фактури и без ДДС", отбелязва г-н Боров.
Изпълнителният директор на ИНТРАНСМАШ инж. Георги Тодоров също отчита възходящи показатели в развитието на фирмата за последните три години. "Не мога да кажа, че този темп е меродавен за българската икономика изобщо, казва той. При нас има добро стечение на обстоятелствата - работим в сектори, в които в момента се инвестира усилено. Конкурентни сме, печелим и международни търгове. " Тази година фирмата реализира първия у нас и на Балканите магистрален тръбен лентов транспортьор в ТЕЦ "Марица-изток 2" - най-дългия и с най-висока производителност от този вид.
И за плевенската ПЛАДИК годината е повече от добра. Фирмата е единствен производител у нас на фиброоптични системи за осветление и изключителен представител на американската SUPERVISION за България. "Развиваме се устремно нагоре. Зарити сме от работа. Възходът ни се дължи на уникалната технология. Спъва ни само липсата на капитали",твърди собственикът инж. Пламен Диков.
"За нас 1999 г. е финансово по-силна от миналата. Нараснаха и клиентите, и приходите. Партньорите ни са свързани с бюджета (ВиК дружествата). След като се увеличават нашите продажби, това означава, че и ситуацията в икономиката е по-благоприятна", отчита Валентин Йорданов, търговски директор на "Профил" - Пловдив, представител за България на италианската VALROМ.
Тази година участници и гости на ЕСЕН '99 показаха изключителен интерес към съпътстващата програма. Допълнителните прояви са възможност фирмите да извлекат максимална полза от участието си тук", коментира Мария Тодорова, шеф на пресцентъра.
Традиционното впечатление за панаира като за една голяма чаршия отбелязва лек спад. Атрактивните щандове на изложителите този път не бяха изключение. Множество конструкции за хиляди долари и с индивидуален облик крещяха за внимание. "Крайно време е и управата на панаира да направи повече, за да изглежда той по-европейски. Бих била щастлива, ако следващия път асфалтовите площи са подновени например", препоръчва Мая Алиманова, главен специалист "Маркетинг и реклама" в ИНТРАНСМАШ.
Седем кандидата за частната телевизия
Всички подават документи в последния момент, а един и след него
Седем фирми подадоха документи за участие в конкурса за частна национална телевизия. Всички компании заявиха желанието си за участие в състезанието часове преди изтичането на крайния срок - 30 септември, 17 ч, а една от тях - и половин час по-късно. Общо 20 компании бяха купили конкурсните книжа.
Първа, за да подаде документите си в Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД), пристигна представителката на "ТВ-2" ЕООД г-жа Гергана Даковска. Както стана ясно от разпространено по-късно официално изявление, тя е местният партньор на EBS (European Broadcasting System) - дружеството, собственик, на "ТВ-2". EBS пък е джойнт венчър между скандинавската компания SBS Broadcasting и Европейската банка за възстановяване и развитие. "България е на крачка от влизането в Европейския съюз и нашата телевизия може да съдейства ... в подготовката на страната за тази важна промяна", пише в съобщение до медиите от централата на SBS в Стокхолм.
Представителите на "Александра тв" АД бяха следващите кандидати за участие в конкурса. Компанията е свързана с компанията за дистрибуция на видеокасетки "Александра видео". Тя в момента произвежда и кабелния тв канал ACN (Alexandra Cable Network).
"Антена ТВ" АД подадоха трети документи за участие в конкурса. Вероятно зад тази компания стои едноименният гръцки телевизионен канал. Представителите на "Антена тв", които подадоха документи, обаче отказаха коментар при излизането си от Държавната комисия по далекосъобщения.
Двайсетина минути след тях пред гишето за информация в ДКД застанаха двама непознати за събралите се журналисти и служители от ДКД мъже, които по-късно се оказаха упълномощени да подадат документи от името на "Нова телевизия - първи частен канал" АД. Те също отказаха коментари и излетяха толкова бързо от сградата на далекосъобщителната комисия, че единият от тях забрави там паспорта си.
Десет минути преди крайния срок за подаване на документи на входа на ДКД се сблъскаха хората на "Евроком корпорейшън" и "Болкан нюз корпорейшън". И двете компании бяха представени от многолюдни екипи, като собствениците на кабелната телевизия дори бяха довели и телевизионен екип да заснеме първата фаза от участието им в конкурса. Представителите на "Болкан нюз корпорейшън" също отказаха изявления. Те не дадоха информация и за това кои са собствениците на дружеството. Стана ясно само, че зад фирмата стои чуждестранна компания.
Повече от половин час след крайния срок за приемане на документи в комисията по далекосъобщенията са пристигнали и представители на инвестиционния посредник "Глобал" АД. Въпреки закъснението тяхната заявка за участие в конкурса е била приета.
Оттук нататък държавните органи имат два месеца, за да изберат на кого от кандидатите да се издаде лиценз за частна национална телевизия. Подадените миналата седмица документи ще се разделят на две части. Частта, която се отнася за програмата на евентуалния национален канал, ще бъде разгледана от Националния съвет за радио и телевизия. Неговите членове трябва в срок от един месец да се произнесат за това кой от кандидатите може да получи лиценз за производство на телевизионна програма. След това назначена от Иван Костов комисия ще препоръча на Министерския съвет един от кандидатите.
Накратко
Президентът Петър Стоянов се срещна с Роналд Лаудер, собственик на CME (Central European Media Enterprises), по време на посещението си в САЩ през миналата седмица. Официалният повод на срещата беше организацията "Антайд деформейшън лийг", чийто председател е Роналд Лаудер. Неправителствената организация се занимава със защита на човешките права. За разговора на "четири очи" между Петър Стоянов и Роналд Лаудер обаче прессекретариатът на президента отказа информация. СМЕ се оттегли от конкурса за частна национална телевизия в България въпреки първоначалните си намерения.
С кандидатите за частна национална телевизия, които са покрили най-добре критериите на Националния съвет за радио и телевизия, ще има публично събеседване. Георги Лозанов ще предложи на съвета през тази седмица технология, по която да бъдат разглеждани програмните документи на състезаващите се за национален ефир. "Искаме веднага да започнем с анализ на документите, след това да проведем разговори с кандидатите и ще предвидим някаква форма на публично обсъждане", обясниха от медийния съвет.
Дистрибуторът на сателитни канали и телевизионни програми "Зоун вижън" предлага от миналата седмица на българските кабелни оператори програмите си E! Entertainment и Romantica. Програмите ще бъдат преведени на български език и ще започнат да се излъчват от първи ноември. Все още са водени само предварителни разговори с български оператори, проявили интерес да закупят програмите. E! Entertainment е канал с новини от света на шоубизнеса и предавания за живота на звездите от Холивуд. Каналът излъчва и шоуто на скандалния радиоводещ Хауърд Стърн. "Зоун вижън" ще има свое студио в София и ще подготвя местни новини за E! Entertainment. Romantica е канал за сапунени опери. Двете програми вече се разпространяват в Полша и Русия.
Членовете на Националния съвет за радио и телевизия са поискали спешна среща с представители на Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД). От медийния съвет се оплакаха, че актовете за административни нарушения, които НСРТ съставя, се събират в ДКД и не се обработват. "Телевизионни и радиооператори протестират, че са обвинени в нарушения, а нямат издаден акт", коментираха от НСРТ. Медийните експерти ще настояват ДКД да им предостави и карта на радиочестотния спектър за граждански нужди, което ще улесни обработването на документите за лиценз за радиодейност.
Александър Иванов е подал оставка като говорител на Националния съвет за радио и телевизия миналия понеделник. "Лично на мен ми се струва, че ефективността на нашата работа не е достатъчна и не бих искал да бъда говорител на съвет, който в момента не действа достатъчно ефективно... И аз се надявам, че моята оставка, ако не друго, поне ще бъде провокация към един сериозен разговор и размисъл за нашата бъдеща дейност", обясни Александър Иванов в интервю пред БНР.
"Дума прес" се скри от съда
Делото на ИПК "Родина" срещу "Дума прес" АД беше отложено за девети ноември. Държавната печатница поиска фалита на бившия издател на вестник "Дума" заради неизплатени задължения. Исковата молба е внесена в съда на 26 юли, а дългът на "Дума прес" към тази дата е 206 милиона стари лева. Мажоритарен собственик на "Дума прес" АД е ВС на БСП.
В Софийския градски съд миналия вторник не се появи представител на "Дума прес". От издателството бяха изпратили молба за отлагане на първото дело. " Бони Немски (отговорен секретар на "Дума прес" - бел. ред.) е в отпуск и няма кой да подпише пълномощно на адвокатa", обясни адвокатката на ИПК "Родина", която напусна заседателната зала видимо раздразнена, след като настояваше да се даде ход на делото. "След като внесохме исковата молба, никой от ръководството на БСП не ни е търсил, за да уредим изплащането на задълженията. Ако решат да платят преди девети ноември, ще прекратим делото", каза Теодора Халачева, изпълнителен директор на държавната печатница.
"ИПК "Родина" ще пие една студена вода... от хладилника", коментира Асен Гагаузов, депутат от БСП, ситуацията с неизплатените задължения на "Дума прес". Всички усилия (и средства) на социалистите сега са насочени към предизборната кампания. Държавната печатница спря "Дума" в средата на юни. Левият вестник се върна по сергиите месец по-късно, но с нов издател - "Европреса" ООД, чийто собственик е Димитър Иванов. Той уреди вестникът да се отпечатва в печатницата на ВАЦ. "Нямаме нищо общо с тях. Това е грешка, забравили са да го сменят", коментира Димитър Иванов факта, че в редакционното каре на "Дума" е посочено, че предпечатната подготовка се извършва от "Дума прес" АД.
Виж кой говори
В паяжина от компромати се омотаха българските вестници двайсетина дни преди местните избори. Българските политици им помогнаха.
"Кметът Димитър Калчев е за съд", обявява "Демокрация" за червения градоначалник на Русе.
"Бакърджиев плаши Народен съюз по радиото", съобщи за (поредни) изявленията на вицепремиера "Сега".
"Кметовете на Русе, Видин и Бургас нехаят за културните си институти", разтревожи се предизборно синият официоз. Противно на заръката на премиера, че журналистите не трябва да се "цветосват", с наближаването на изборния ден независимите всекидневници все по-силно утвърждават политическите си пристрастия. "Демокрация" и "Дума" ще бъдат разпознати и от чужденец, че са партийни издания, въпреки че по света този тип вестници са изчезващ вид. Новият издател на "Дума" Димитър Иванов твърдеше, че е време левият вестник да стане "национален". И редакционният екип замени фото-есето на последна страница с пъстри плакати за "нашия кмет" на Червен бряг, Долна Митрополия, Плевен... В синьо-червената агитационна битка обещанията за позитивна кампания бяха забравени. "Няма да има компроматна война на всяка цена, няма да има "книжката на Софиянски", зарече се току-що номинираният за водач на софийския отбор на БСП Румен Овчаров през юли. И "Дума" се съсредоточи върху по-скромни атаки на столичен терен - "Заместник на Софиянски се отмята за парното". Самият Софиянски остана в сянката на решения двубой за кметския стол в София. Журналистите дори предпочетоха да фокусират някои предизборни опити на съперниците му. Затова синият победител замени рейдовете си из столичните квартали с воайяжи из страната, пролича от дописки като "Мога да се поуча от Пловдив за чистотата на града" ("Демокрация").
През изминалата седмица обаче персонажите и на фаворити, и на губещи в медийните предизборни битки бяха изместени от външен за състезанието герой. Въпреки че е и зам.-председател на СДС, участието на Надежда Михайлова в разчертаването на синята карта на България е свързвано с авторитета и поста й на външен министър ("Аз ще прелея от моя авторитет на вас", обяснява Михайлова). След представянето на "сатанинската касета" ("Сега") с указанията на външния министър към сините ловешки активисти на пресконференция на 25 септември медиите се зарадваха на родния "Ловечгейт". Казусът "Надка" си запази място на първа страница на вестниците през цялата седмица. Опровержението на Надежда Михайлова в БТА изпревари информацията за какво всъщност става дума. Освен "дипломатически гаф", "скандалът" роди и някои журналистически парадокси. Записът с PR-уроците на Михайлова беше представен на пресконференция от кореспондента на "Дума" в Ловеч. Изданието на Петьо Блъсков обаче първо пусна стенограмата. А левият вестник я публикува ден по-късно с обяснението, че я препечатва от "Монитор"... Журналистите развинтиха фантазията си и "торнадото "Надка" ("Монитор") се изля в шаржове, вицове, стихове, колажи. Ако американците имаха подобен случай, сигурно щяха да завъртят и дребен бизнес с актуални сувенири (как ли щяха да изглеждат "сините глисти", за които говори Волен Сидеров, върху фланелка?! ). Страниците на всекидневниците обаче заприличаха повече на "тълковен речник на езика на един външен министър". В списването му се включиха премиерът, министри, депутати, интелектуалци. "...гьобелсово откровение. Ако го беше изрекла Мадлин Олбрайт, както и да е", беше обяснението в "Монитор" на режисьора Юри Жиров за заръките от "онази касета" ("Труд). Основното тълкувание на сините политици беше, че изказванията са извадени от контекста и че записът не е автентичен. В същото време те убеждаваха журналистите, че не са слушали ловешката касета.. "Има граници, които не бива да се прекрачват от журналистите", обясни Надежда Михайлова в интервю пред "Пари". А за границите, които прекрачват политиците, никой не се сеща.
СМЕ няма да се слива с SBS Broadcasting
Шумно оповестеното сливане между американската медийна компания Central European Media Enterprises (СМЕ) и шведския й конкурент SBS Broadcasting няма да се осъществи, обявиха през миналата седмица официално от централата на СМЕ. И двете компании бяха сред потенциалните кандидати за частна национална телевизия у нас. СМЕ притежава верига от телевизионни станции в Източна Европа, а силата на SBS е предимно в скандинавските страни и Западна Европа. Сливането между двете фирми щеше да изстреля новата компания в челото на класациите на медийните компании.
"Отвличането на бизнеса ни в Чехия от Владимир Железни и чешкия медиен съвет, както и провалът на опитите на полицията да защити закона и чуждите инвеститори от подобно поведение унищожиха възможността на акционерите от двете компании да оценят реалната стойност на СМЕ сега и в близкото бъдеще", заявява по този повод пред агенция Ройтерс Фред Клинкхамер - президент на американската групировка.
"От няколко месеца SBS наблюдава с нарастващо безпокойство как инвестициите на СМЕ в Чехия се обезценяват с всеки изминал ден. При тези обстоятелства стигнахме до извода, че би било нахално да излагаме на подобни рискове и акционерите на SBS", коментира за агенцията и Хауард Найт, вицепрезидент на SBS.
Като компенсация за проваленото споразумение за сливане SBS ще плати на СМЕ 8.25 млн. долара. Освен това скандинавската групировка ще стане собственик на станцията на СМЕ в Унгария срещу 18 милиона долара. SBS пък дава възможност на американската компания да придобие част от дяловете на една от телевизиите в Словения срещу 12.25 млн. долара.
"Развалянето на решението за сливане между двете компании ще ни даде възможност да се концентрираме върху по-здравите пазари, където в момента развиваме нови проекти", казва по този повод шефът на SBS Broadcasting Хари Слон.
Ще работи ли законът за достъп до информацията
Засега отговорът е - категорично не
Няколко седмици ни делят от приемането на закона за достъп до обществена информация, приет от Министерския съвет през юни и гласуван на първо четене от народните представители на 23 септември тази година.
В демократичните държави подобни закони идват да осигурят прозрачност на управлението, откритост на администрацията, като уреждат процедури за достъп до всичката информация, съхранявана от държавните органи и техните администрации - това могат да бъдат доклади, становища, протоколи, статистики, финансови отчети и пр. Подобно законодателство оказва неоценима помощ на журналистическите разследвания и анализи, за илюстрация ще споменем само, че аферата "Уотъргейт" например е разкрита именно чрез използването на процедурите на американското законодателство в тази област. Основен принцип, който прокарват законите за достъп до информацияе: "Достъпна е цялата информация, съхранявана от държавните органи с изключение на изрично засекретената със закон. "
Американската преса всяка година бълва материали и разследвания, които без законите за свобода на информацията не биха видели бял свят. Например: "Два кръвоснабдителни центъра, взимащи кръв от националния резерв, я съхраняват толкова немарливо че заразена от СПИН кръв може да е попаднала в националната здравна система. " Същият случай стана и у нас по времето на министър Мими Виткова, единствената разлика е, че в България наистина имаше заразени. Тогава Министерството на здравеопазването наложи пълно информационно затъмнение по случая.
"От атомни централи изтича радиация, която далеч превишава утвърдените от правителството норми" - казус, познат и на българите (цитираните материали са от статия на в. "Гардиън").
На обикновените граждани също често се случва да искат информация от държавните чиновници, излизаща от обхвата на административноправното обслужване. В практиката на фондация "Програма: достъп до информация" (ПДИ) има доста случаи, при които граждани търсят правна помощ от юристите на фондацията при отказан им достъп до документация.
След много усилия и време от страна на Министерството на държавната администрация проектът на български закон за достъп до информация беше готов и представен в Народното събрание за обсъждане и гласуване. Без да искаме да отправяме директна критика към проекта, ще се опитаме да приложим нормите му на практика. За пример ще използваме истински казус, получен в ПДИ.
Казусът: Гражданка отправя молба до Министерството на културата да й бъде предоставено копие от протокола от годишния изпит на собствената й дъщеря, ученичка в музикалното училище. Това училище се намира под шапката на министерството, ето защо годишните изпити се провеждат от комисия, съставена от негови експерти.
Да си представим, че законът за достъп до обществена информация е вече приет във вида, предложен от екипа на министър Тагарински, и въпросната жена реши да се възползва от правата си по него.
Според процедурните правила на закона в началото тя ще подаде заявление за предоставяне на информация. Въпросът е до кого. Законът казва следното:
Чл. 3. (1): "Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от органите на държавната власт или на местното самоуправление в Република България, наричани по- нататък органите."
Според закона за администрацията органите на изпълнителната власт са Министерският съвет, министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите, областните управители и кметовете на общини. Следователно гражданката ще трябва да поиска въпросния протокол директно от министъра на културата. Естествено би било по-лесно това да стане чрез администрацията на министерството, но проектът за закон за достъп до обществена информация очевидно не предвижда подобна възможност. По-нататък одисеята продължава с разглеждането на заявлението на гражданката вероятно не точно от министъра, а от някой негов служител (в противен случай министрите, освен да разглеждат заявления за предоставяне на информация, с друго няма да имат време да се занимават). Взима, значи, служителят заявлението в лявата ръка, а закона за достъп до обществена информация в дясната и чете:
Чл. 2. (1): Обществена информация по смисъла на този закон е всяка общественозначима информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.
Както казахме, в лявата ръка обаче стои заявление за достъп до протокол от проведен изпит на четиринадесетгодишно дете. Законът определя три критерия на достъпната "обществена информация":
1. Да е общественозначима - въпросният протокол от изпит очевидно едва ли е общественозначим.
2. Да е свързана с обществения живот на Република България - иска се доста богато въображение, за да приемем, че исканият документ е свързан с този тип живот у нас.
3. Да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти - по този критерий пък нещастният протокол съвсем губи по точки, тъй като от него можем да съдим само за дейността на самото дете.
Ето как администраторът, местейки поглед от лявата към дясната си ръка, спокойно може да откаже достъп до исканата информация, основавайки се изцяло на текстовете на закона. Оказва се, че на практика информация, която по никакъв начин не е и не може да бъде секретна, няма да бъде предоставяна, защото дотъЗЬъстъпът до нея е поставен в зависимост от субективната и творческа преценка на всеки отделен служител. А щом нещо не може да се предостави, значи то е секретно - ето как на пръв поглед един безобиден, скромен протокол се оказва засекретена информация.
Законът обаче предвижда процедура на съдебно обжалване. Доразвиваме нашата история, като предполагаме, че гражданката ще обжалва отказа да й се предостави исканата информация. Би било по-лесно и по-евтино да се използва процедурата на административното обжалване, но авторите на закона по неизвестни причини не са го предвидили, така че отиваме направо в съда.
Съдебният състав ще трябва да преценява дали исканата информация е правилно отказана. За да направи това, той отново ще трябва да прецени дали исканата информация е общественозначима, дали тя е свързана с обществения живот на България и дали от този протокол търсещата информация има възможност да си състави собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Съдът ще трябва да си отговори и на въпросите какво изобщо е обществена значимост и как се степенува, какво е обществен живот, а за да си отговори дали гражданката може да си съставя собствено мнение, с абсолютна сигурност ще трябва да й назначи тройна психиатрична експертиза.
Очакват ни изключително вълнуващи съдебни определения на въпросните понятия. Разбира се, ако целта на подобен закон е да се кикотим по съдебните зали, а съдиите да са поставени в неловката ситуация да дават определения на понятия, които не подлежат на определение, то проектът на закона за достъп до обществена информация ще постигне набелязаната цел.
От разиграването на този казус е очевидно, че във вида, в който се намира в момента, проектът може да постави и администрацията, и съда, а най-вече гражданите в омагьосан кръг, в който ще е ясно, че определени категории информация ще са затворени за достъп, без да са секретни.
Разбира се, че е добре администрацията да бъде отворена и прозрачна, и това може да се постигне само с въвеждане на законодателство в областта на достъпа до информация. Ето защо добре е, че има проект на закон за достъпа до обществена информация. Разбира се, добре е също и че този проект ще стане закон. Единствената опасност, която крие настоящият проект, е, че неясните му и разтегливи формулировки може да доведат до това, че вместо да изпишем вежди, ще извадим очи. Засега предотвратяването на тази опасност е в ръцете на парламента.
София открива сезона на лалетата
Нейно величество кралицата на Кралство Холандия Беатрикс идва в България. Поканените от президента Стоянов кралица Беатрикс и принц Клаус фон Амсберг ще прекарат двата си дни на българска земя в София, Бургас и Несебър.
Едно незначително социологическо проучване преди време показа, че внушителна част от българите обичат приказките за принцове и принцеси. Оказа се, че сънародниците ни изпитват необясним свян от Хитър Петър и предпочитат да приспиват децата си по-често с историите за палати и каляски, отколкото със сказките за ламята и житената питка. В България аристокрация по произход няма. За обърканото отношение към монархията до неотдавна може да се съди по това, че един сандвич с кайма и една чорапена борса бяха кръстени "Принцеса". Инстинктивният респект към короната пък никога не е бил чужд на хора като пушачите - заради филтъра
За нас дворцовите личности носят особена екзотика - хем гледаме на тях с републиканско равнодушие, хем с първолашко усърдие уточняваме дворцовата лексика - кой е височество и кой е величество. Масовото любопитство към "скиптъра и жезъла" като институция и начин на живот се възстанови с фанфарните завръщания на Н.В. Симеон Втори. Постепенно България започна да посреща и други личности със синя кръв. Тук бяха японската мълчалива принцеса, принцесата-генерал на Тайланд Маха Чакри Сириндорн. В имиджовия за България гост-лист на президента беше отметнат като гостувал и принц Чарлз.
Посещението на кралица Беатрикс и принц Клаус едва ли ще се превърне в медийно попълване на сърдечните валенции около наследниците им, каквото вдъхнови принцеса Калина. В холандския кралски двор също има ерген. Интересът към визитата на холандското кралско семейство може би ще дойде от друго - с кралица Беатрикс и принц Клаус ще пристигне и холандският министър на външните работи Йозиас ван Артсен.
За мнозина Холандия е
Той разграничава твърдите наркотици (хероин, кокаин, XTC), които представляват неприемлива опасност за здравето, от леките наркотици (хашиш и марихуана), криещи далеч по-малка заплаха. Притежанието на наркотици е престъпление. Въпреки това притежанието на малки количества лека дрога за лична употреба е в графа "леко нарушение". Толерантното отношение на холандските власти към наркозависимите е на принципа, че трябва да бъде направено всичко възможно, за да се спре влизането им в подземния свят, където те ще бъдат извън обсега на институциите, отговорни да ги предпазват от порока или да контролират вземането на дрога. Според Опиумния акт най-тежкото погазване на закона е вносът или износът на наркотици. В кафенетата се продава канабис с презумпцията, че това ще помогне на тийнейджърите, решили да пробват дозата илюзия, да стоят надалеч от твърдите наркотици.
Освен спокойното отношение към "тревата", близо 16-милионна Холандия свиква с мисълта, че при изрично установени условия и по настояване на пациента личният му лекар може да го "приспи" завинаги. Специалността на скандалния д-р Кеворкян - евтаназията, може и да бъде узаконена в Холандия, след като дебатите показаха, че там ясното мнозинство лекари и граждани са в полза на този вид избор.
По отношение на религиите Холандия е разделена главно на католици и протестанти. Нидерландия е конституционна монархия. Кралството е разделено на 12 провинции. Северна и Южна Холандия са две от западните провинции. Те са доминирали историята на Нидерландия в продължение на столетия, затова и Холандия се употребява масово като синоним на цяла Нидерландия. Столицата Амстердам е в Северна Холандия, докато седалището на правителството (и на Международния трибунал) е в Хага, Южна Холандия. Покоите на кралицата са също в Хага.
Управлението на Нидерландия е структурирано така: изпълнителна власт (кралица и министерски кабинет), отговорна пред парламента; законодателна власт(двукамарен парламент, нар. Генерални щати) и независима съдебна власт. Според данните в Универсален алманах в Холандия най-често управляват коалиционни правителства.
Кралицата следи отблизо делата на кабинета и поддържа постоянен контакт с министрите, държавните секретари, холандските посланици. Нейно величество Беатрикс се среща с министър-председателя всеки понеделник. Голяма част от работата й се състои в изучаване и подписване на държавни документи. Тя рутинно приема по социални въпроси членове на парламента и други представители на властта. Кралицата участва пряко във формирането на нови правителства. При официалното откриване на парламента в третия вторник на септември,
Н.В. Беатрикс редовно приема държавни и правителствени глави при посещенията им в Нидерландия. Кралицата прави годишно няколко държавни посещения в чужбина. (При визитата си в България Беатрикс ще разгледа храм-паметник "Александър Невски", ще види Рилския манастир и ще аплодира представление на холандска трупа в Народния театър.) Беатрикс Вилхелмина Армгард има докторска степен по право. Тя е кралица от 1980 г. Свободното си време прекарва във ваене на скулптури, езда и плаване. Независимо от сезона Н.В. се отдава на тениса и ските. Съпругът й е запален по фотография, книги и музика. Клаус поддържа тонуса си с голф, ски, тенис.
Въпреки че е еталон за свободомислие и толерантност, холандският народ има един традиционен "проблем" - идеята за него, разпространявана от англоезичните. В Англия и Америка словесното издевателство над "Dutch" - холандски, отдавна е пуснало корени. То води началото си от 17 век и горчивите вражди между Англия и Холандия, когато холандската колониална империя е заплашвала да узурпира британските позиции. Флотското и търговското съперничество са довели до две войни и поток от ругатни по адрес на холандците, които за три века са намерили място в речниците. В английския език има около 60 израза съдържащи "Dutch" и то предимно като синоним на наивен, твърдоглав, лъжлив, стиснат. Като лингвистично отмъщение обаче в английския активно се употребяват холандски думи като бизнес, голф, крос, джин, янки, бос, скеч, бодигард, еърбег (притеснителното е, че тези думи не се нуждаят от превод за ползвателите на български език).
Старата слава на холандците като стипци и наивници отдавна е куха откъм реално състояние на нещата. За пример - Холандия е един от сериозните инвеститори у нас. Една от най-големите неправителствени организации в света е холандската НОВИБ. Тя има 15 фондации-партньори в България, на които дава грубо 1 млн. долара на година. Генералният директор на това НПО пък при посещението си в България преди време просто ни обясни, че нацията трябва да бъде превърната в общество, в което гражданите не само чакат от държавата, но са част от нея, формират я. Нещо, с което холандците отдавна могат да се похвалят.
Време разделно
В последните две седмици актьорите от Народния театър се разделяха от страниците на вестниците с директора си проф. Васил Стефанов. Светилата на първата ни сцена се впуснаха в пространни разсъждения, разглеждащи оставката на професора в емблематична светлина - като тъжен, но неизбежен знак за това, че старите театрали, неразбиращи модерното, нямат място в съвременния ни театър.
Всъщност истината е, че това към коя школа принадлежи един директор на театър няма нищо общо с неспособността му да организира адекватно "производство". Не е трудно да се пресметне, че в една сграда с три салона, каквато е тази на Народния, за да се поддържа интересът на публиката, трябва да се представят поне 12 нови постановки годишно.
Лошото е, че медийната активност преди началото на новия сезон не е просто случайно изключение. За последните 10 години дирекцията на театъра се превърна от място за водене на репертоарна политика в пресцентър. В ежемесечните си брифинги директорът обясняваше с плачевен тон колко е трудно да се прави изкуство с отпуснатата му субсидия или пък как ремонтът на сцената му връзва ръцете. А в същото време Малък градски театър "Зад канала" например, който получаваше от бюджета средства само за заплати, правеше с пари от спонсори и преправени декори на невзрачната си сцена представления, които пълнеха малкото му салонче до пръсване.
И последните изявления на проф. Стефанов в медиите са в познатия сърцераздирателен жанр - тази година за постановъчни разходи имало само 40 000 нови лева, които стигали едва за 4 нови спектакъла. Единственото вярно в това твърдение е подтекстът - че 4 нови постановки са малко. Но не много повече са 5 (пет), колкото театърът е направил през изминалия сезон, когато сериозни финансови проблеми уж нямаше.
България - мръсна приказка
Който пътува, трябва да връща по нещо
- За пръв път пристигнах в Мексико в края на 1994. Останах половин година. След това прекарах шест месеца тук, след което се върнах там. Това беше в края на 1995 и оттогава идвам в България на гости.
- Всичко започна покрай един съвместен проект, който правех с колежка мексиканка. Мислехме да го осъществим дистанционно, по e-mail. После се разбра, че ще е по-лесно да вършим работа, ако седим в съседни офиси. Първият ми престой в Мексико беше, за да започнем проекта. Там доведохме нещата докрай. В този момент нямах повече отпуска от университета тук и затова си дойдох. Колегите ми от Мексико не ме пускаха да се прибера. Даже казаха, че ако не обещая да се върна, няма да ме пуснат да си тръгна. Върнах се тук, оправих си нещата в университета. За тези шест месеца ми плащаха като гостуващ професор. После ми намериха по-постоянна позиция за две години, след което бях назначен на щатна работа.
- Аз съм астроном. Астрономът е работа, която не е национална и няма значение къде работиш, а и като че ли не е толкова важно къде си учил. Обучението е горе-долу еднакво по целия свят или поне аз съм ходил на няколко места в света и обучението е горе-долу едно и също. Така че, човек ако става - става, независимо дали е учил в България, в Танзания, в Щатите или в Гърция. Нашето образование в това отношение е добро. Астрономията е международна наука, правят се много международни проекти, които намират реализация там, където се дават повече пари. В това отношение финансирането там е по-добро, отколкото тук.
- Не, разбира се. Абсолютно еднакво е. Единствената разлика е, че в Мексико има по-добра инфраструктура, т.е. компютърът е добър, Интернет върви бързо и добре. Тяхната фондация за научни изследвания спонсорира проекти всяка година и финансирането е от порядъка на колкото поиска човек. Досега сме направили четири проекта и всичките са минали. Освен това имахме една разработка за Хабъл (орбитален телескоп) - космическият проект, който също беше одобрен. Това и от България е възможно, но е трудно. Толкова е трудно, че човек, преди да започне, си казва - има ли смисъл въобще. Това е единствената разлика. Иначе дали човек ще работи в България, в Мексико или другаде, няма значение. Офисът си е офис, компютърът си е компютър, всичко е едно и също. Само че някъде нещата стават с по-малко усилие, а другаде с много повече усилия. Трябва минимален научен комфорт - човек да може да работи, да седи и да си мисли за служебните си проблеми, а не откъде да намери пари.
- Много добре, точно като в България. Там има всякакви хора. Има и много по-бедни, отколкото са българите. Има, разбира се, и много по-богати. Хората са хубави, те са като нас. Ходил съм няколко пъти в Щатите и съм се чувствал чужденец. Докато тук е обратното. Това, че съм чужденец, поне за мен не беше проблем. Навсякъде бях приет добре. Дори отначало не знаех нито дума испански и когато проговорих, всички казваха "е, страшно" и ме окуражаваха. Докато в Щатите говорех английски, и то нелош, но въпреки това усещах как непрекъснато се подчертава, че не говориш езика и че си второ качество човек, независимо че знаеш три-четири езика, а те говорят само английски. В много отношения мексиканците са хора южни, като нас. Просто се чувствам като у дома си.
- Имам чувството, че нещата се променят към добро. За тези две-три седмици, откакто съм си дошъл, ми е много трудно да се ориентирам какво става и как става. Но моето впечатление е, че хората сега изглеждат по-добре облечени. Преди три-четири години изглеждаха по-потиснати и сконфузени, докато сега изглеждат добре облечени, ходят по улиците, магазините са пълни. Доколко това съответства на реалната ситуация и какво става в провинцията не знам.
За колегите ми преди няколко години всичко беше спряло. Когато си тръгнах оттук - това беше в началото на голямата криза, положението беше на нула. Сега в последните две-три години подновиха компютрите, вече има някакъв достъп до Интернет, купиха модерна апаратура на обсерваторията, в момента се подновява огледалото на телескопа. Има някакви признаци на подобрение. Дали това е свързано с факта, че един от депутатите е астроном, не знам. Има някакво относително подобрение поне в това, с което работим.
- Не, може би това е другата причина, поради която се чувствам там като у дома си. Хората общуват. Ходят на гости по офисите, събират се да пият кафе, приказват си по коридорите, има групировчици, има си интриги, има си всичко. Институтът си е институт като всички други, които съм виждал и в много отношения е абсолютно еднакъв. Има хубава колегиална атмосфера. Другите институти в същия университет, в който работя, не са така. В нашия институт обстановката е много приятна. Когато отида да си говоря с някой, заставам три метра встрани, чукам на вратата му и той си оставя всичката работа, за да говори с мен. Дори повечето врати в института стоят отворени. Човек минава по коридора и казва "здрасти, здрасти", сяда на приказка с някой ето така просто. Хората са открити. Има, разбира се, специфични латински особености, но средата е добра. Атмосферата е като че ли едно от нещата, които правят работата да върви и човек да има възможно най-малко проблеми. Иначе проблеми си има, има интриги, има приятели, неприятели, има хора, които са против всичко, има критикари, има такива, които не работят и само се правят, има от всичко по малко. Аз нямам началник. Какво ще работя, решавам аз. Нямам работно време, не ми е казано, че трябва да отида в осем и половина на работа и да стоя до пет. Мога да отида, когато поискам, и да си тръгна, когато пожелая, работя, когато аз реша, че трябва да работя. Това, разбира се, не означава, че не работя. Напротив, даже е обратното. Често работим по десет часа на ден, седем дни в седмицата. Академичният дух го има. Важното е да се свърши работата, а не просто да отидеш на работа.
- Сложно е. Плановете са, че няма планове. В момента тече един проект. Очаквам да обявят конкурс за следващи проекти, за който имам един готов, написан. Имам съвместен проект с Аржентина, който пуснахме преди два месеца и очакваме да получим парите по него до края на годината. Така че работа има за целия китайски народ и докато не се свърши, ще стоя в Мексико. Засега не искам да правя глобални планове. Опитвам се да си поддържам връзките с университета в София. Всяка година имам по един студент. Дори и сега имам един дипломант, въпреки че си стоя там и там работя. По електронната поща всяка година се защитава по един студент. Струва ми се, че човек, като отиде някъде, трябва да донесе нещо. Ако не донесе нищо, то той просто си е загубил времето или е безкраен егоист, който мисли само за себе си, за това как да отиде и да се спаси от нещо си. Мисля, че това не е начинът. Човек трябва да връща по нещичко, защото тук са ни дали много. Моето образование - това, което съм в момента, се дължи на тези в България, които са ми преподавали. Някой ме е научил на този занаят и ми се струва, че сега трябва да науча други на същото. Засега успявам да намеря пари оттук-оттам, за да уреждам колеги да дойдат при мен в Мексико.
Меломан
Часът на залеза е далеч
"В часа на залеза" е назован третият солов албум на Валди Тотев. Подобно на песните в "Далтонистът" и "Кръстопът", така и новите 12 пиеси са едни от онези рядко срещани (особено у нас) мелодии, напомнящи, че невинаги попмузика е мръсна дума. Още - че неслучайно викат на Валди българският Елтън Джон. И че има защо с гордост да покаже творчески мускули и индивидуално, извън редиците на корифеите, наречени "Щурците".
Албумът (изд. "Рива саунд") носи твърде много настроение.И настроения. Както в музикално отношение, така и като текст, който е равноправен партньор на мелодията. Това впрочем е и един от големите козове на Валди - независимо дали композира парче за "Щурците" или за свой солов проект. Сега за строфите се е доверил на Александър Петров, Жива Кюлджиева, Павел Матев, Димитър Керелезов, Тео Шишманов от "Тоника". И пак е включил в репертоара си песен по стихове на Робърт Бърнс. Това е "Фидли" в превод на Владимир Свинтила - точния романтизъм, но в модерен екшън. Друг е въпросът, че по дух парчето много напомня на "Тайна връзка" (хит от албума му "Кръстопът") - но това е само за добро.
Лиричен, пастелен, но и с характерната приятна ирония (към себе си и към света), Валди е избрал семпла линия на запомнящи се, изключително фонични гами и думи. И е изковал поне пет потенциални хита. Негови са всички основни вокали, клавишни партии, хармоника, програмиран бас, барабани и перкусии. Но сериозен принос в записите има и Петър Георгиев - Пешето, чиито ловки пръсти пълзят по струните на китарата и пръскат деликатни блус искри. Не минава и без любимия на Валди реге ритъм: веселяшкото "Ще пийна едно" отваря тавата и... глътката. Нататък има малко рокендрол, кънтри и достатъчно балади.
А часът на залеза на Валди изглежда много, много далеч!
Ваятелите и селото
Доскоро Пирин се славеше с тънко вино, тежки песни и буйни воеводи. От две години обаче песъчливите склонове над село Илинденци започнаха да раждат причудливи мраморни образувания, сякаш непипнати от човешка ръка. Те никнат и връзват плод за един месец - от края на август до края на септември. Узряват заедно с царевицата и гроздето, измежду чиито стръкове са посадени. Тогава в селото се събира народ от всички краища, за да обере реколтата.
Последната неделя от септември скоро може да стане и съборът на село Илинденци. И сега като миналата година по същото време то си облече празничната премяна и излезе с поп и музика на мегдана при мраморната чешма. Само че попът не пя в прослава на някой светия, а за здравето и благополучието на скулптора Иван Русев и 17 негови колеги, които участваха във втория Международен скулптурен симпозиум "Илинденци '99".
Най-вероятно Иван Русев е пристигнал за първи път в пиринското село заради неговата прочута мраморна кариера. После магията на скалистите скатове наоколо го е накарала да пусне корен. След това сигурно е дошло и желанието да сподели тая хубост със сродни по душа хора.
Тогава, преди две години, се ражда и фондация "Артцентър-Илинденци" с учредители Светлин Русев, Валентин Старчев, Георги Чапкънов и самият домакин. Ваятелите, пристигнали в полите на Пирин от цял свят, са изправени пред две предизвикателства. Те трябва да впишат своите скулптори най-напред в околния пейзаж, а после и в живота на селото. Материалът, с който работят, позволява творбите им да останат част от природата наоколо дори след намесата на човешка ръка. Монолитните мраморни ваяния, чиято повърхност обикновено е грапава и неравна, а контурите повтарят естествената форма на камъка, не стоят като чужди тела нито в съседство с двата вековни чинара, нито сред селските градини по хълма над селото.
Колкото и да са различни като стил и световъзприемане скулпторите, тук те са подчинени на обща идея и това видимо свърза работите им. Те вече не действат като самостоятелни произведения, а са части от едно цяло, общуващи едновременно помежду си и със средата, в която са създадени.
Като използва естествено побит в склона камък, Цветослав Христов е направил колаж, заобикаляйки го с мраморни късове. Самият скулптор нарича произведението си картина от камък. Колегите му Панчо Куртев, Илко Николчев, Красимир Ангелов, Камен Цветков и Йоханес Артинян, работили в колектив, са направили реплика на урвата край Илинденци, вграждайки в съседното възвишение нейно умалено копие, облицовано с полирани мраморни плочи. Константин Денев е уловил в мраморна каскада горска вада, която дотогава е текла в безразборни криволици по нанадолнището. А мексиканецът Роберто Родригес е издигнал близо до нея внушителна грамада, наподобяваща тотем на маите, който гледа строго надолу към Илинденци.
В "Афродита" на Манолис Параскос (САЩ) обаче личи очевидна творческа намеса - той е превърнал изпъкналостите по камъка в заоблено женско тяло. Канадката Жислен Вервий пък е използвала враждебно настръхнали железни пирони, охраняващи входа на мраморен мравуняк, в чиято вътрешност се чете: "Тайните са живи".
В Илинденци скулпторите излизат от стерилната среда на ателиетата и изложбените зали и се озовават срещу една скептична публика, която наблюдава всяко тяхно движение по време на работата, а после безкомпромисно се изказва за резултата. Каквото и да си мисли селото за "експозицията" обаче, на 26 септември мало и голямо плъпна по стръмното нагоре, за да види новите произведения в колекцията. Хората се спираха край всяка творба, обсъждаха на висок глас като какво ще да е това чудо, правеха си снимки и продължаваха нататък. Най-високото признание беше за работата на канадката Вервий - "Как може тая малка женичка да издълбае тоя голем камък?!"
Чудото Иржи Менцел
"Хубав град, хубави хора, ама много мръсно. Ако се поразчисти малко, ще е прекрасно. " Такива са впечатленията от София на Иржи Менцел. Чешкият режисьор и актьор прави тук два спектакъла - "Още веднъж отзад" от Майкъл Фрейн в Сатиричния театър и "Машинописци" по Мърей Шизгал в "Сълза и смях".
Що за птица е Менцел? Любител на вицовете; враг на тютюна; кавалер на "Оскар'66" за "Строго охранявани влакове" и на "Златна мечка '89" в Берлин за "Чучулиги на конец"; желан постановчик на театралните и оперните сцени по планетата. Легенда на Чешкото чудо в киното от 60-те, самият Менцел е истинско чудо - и с постигнатото в изкуството, и с достойното си поведение в живота.
- Ето това е проблем! Имаме големи автори, но те на сцена не могат да се играят. Опитвал съм се да поставя Чапек, Ванчура, но за съжаление е изключително трудно.
- Да. Не е лесно да намериш и разработиш нова тема за филм. Пък и рискът е голям. В театъра е допустимо да се направи грешка, докато в киното това е фатално, защото струва много пари. По тази причина винаги съм се страхувал, когато съм снимал. Досега съм правил филми, финансовата отговорност за които е поемала студията "Барандов".
- До този момент е така. Но когато аз снимах, хората все още ходеха на кино, времето беше друго, зрителите - също. Сега ситуацията е различна. Днешното поколение предпочита американските филми.
- А, не! Винаги съм търсел майтапа и съм го намирал. Понякога той е много повече от парите. Е, по някой път е обратното, обаче никога не съм правил нещо със стиснати зъби само заради някаква си сума.
- Бих направил първо филма. Защото, ако излезе хубав, тази жена сама ще дойде при мен. Аз затова и влязох в киното. Получаваш световна слава и жените ти се лепят. Иначе с това лице едва ли ще сваля някое момиче!
- Ян има право на собствено мнение. Някога и режисьорите от моето поколение бяхме страшно критични към своите по-стари колеги. Иначе афиширан конфликт между поколенията днес няма. Но положението е такова, че филмите на младите се харесват повече. А и от моята генерация вече почти никой не снима. Аз се възхищавам на дързостта и силата на младите да правят кино в това трудно време.
- Пражката пролет сплоти хората. Всички разбраха, че не искат повече да живеят така. Когато дойде окупацията, в началото бяхме единни и руснаците се чудеха какво да правят, защото не можеха да бъдат брутални като германците. За съжаление обаче се появиха предатели, които започнаха да градят кариера за сметка на своя народ. Хусак замени Дубчек на върха на държавата, но подобно нещо се случваше на всички нива, във всички области, включително и културата. И там вече хората се разделиха.
- Всъщност това е дефиницията на социализма.
- Същото!
- Малките кучета изпикават най-големите локви. И аз имам предвид ония малки хора, които са страшно завистливи и критикуват големите личности за щяло и нещяло. Такъв е примерът с президента Хавел - беше кумир, а после почна да пречи на малките хора дори с това, че не е добре със здравето.
- Аз не съм единственият, който говори така. Казвам онова, което виждам със собствените си очи, и се мъча да го формулирам. Това не е повод да се превърна в антигерой. Нямам претенции и да съм герой. Аз съм просто гражданин.
Филмите се прожектират в столичното кино "Одеон" до 10 октомври.
Питекантропът дреме
Като ученик в Поповица в началото на века художникът Давид Перец често бил малтретиран от свои другарчета, които вярвали, че евреите са разпънали Исус Христос и че на Пасха слагат дете-християнче в бъчва с пирони, спускат я по нанадолнище, а след това източват прясната му кръв, за да се комкат с нея. Постепенно малкият Давид сам започнал да вярва в тоя мит... Отвратителният резултат от детската жестокост и възрастната ксенофобия е описан в книга на Невена Стефанова за художника Давид Перец. Нейната книга пък е описана в "Евреите по българските земи" (съставители Жак Ескенази и Алфред Криспин, увод Еми Барух, издание на Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия). Този дебел том е събрал анотирани текстове от периода 1878-1998 г., свързани с живота на евреите по българските земи. Библиографията е обхванала близо две хиляди книги, брошури, периодични издания, протоколи от заседания на Народното събрание, демографска, криминална, образователна и прочие статистики. Най-често споменаваното име в нея е това на проф. Йосиф Фаденхехт. Въпреки че книгата представлява преди всичко справочник, т.е. място, от което само се тръгва към задълбочено четене, между кориците й са затворени фрагменти, които на практика сглобяват сложната картина на съжителството между евреи и българи.
Свикнали сме да мислим тази картина за безоблачна, защото е факт, че България спаси своите евреи от газовите камери. Това обаче не може да отмени българските антисемитски изстъпления през вековете. Книгата, за която говоря, съдържа, уви, свидетелства не само за толерантността на българите. Процесът срещу Шишеджи преди век например отключва грозни юдофобски страсти в обществото, запечатани по страниците на няколко вестника. Тридесетина години по-късно проф. Асен Златаров пише: "Проблемата за еврейството е била сякога от ония проблеми, които събуждат повече страсти и предубеждения, отколкото спокойно и разумно разглеждане. Но особено след възхода на националсоциализма ние виждаме колко много още в цивилизованото общество дремят и често се пробуждат зверинните наследия на някогашния питекантроп. " През 1940 дебатите по законопроекта за защита на държавата ще потвърдят тези мисли със страшна сила. Спасените български евреи ще бъдат подложени на репресии, за които не обичаме да си спомняме.
Впрочем и днес питекантропът изглежда продължава да дреме тук-таме у нас - през 90-те на български излязоха няколко откровено антисемитски книги. Eдна от тях, "Световната конспирация" на Никола М. Николов, беше издадена от уважаваното университетско издателство "Св. Климент Охридски".
Голямата прегръдка
До началото на новото хилядолетие остават 3 месеца. Гласовете, че то ще настъпи не сега, а през 2001, чезнат в кипежа на еуфорията по света. Готвят се грандиозни тържества. В рубриката "Одисея 2000" ще пропътуваме някои от страните, в които се очакват най-мащабните културни събития. Започваме със земите, където се е родил Иисус - Спасителя, дал началото на новото летоброене.
Четири милиона души ще посетят тържествата в Израел и Палестина. Център е Йерусалим - духовната крепост, която пази най-светите места на три световни религии: християнство, мюсюлманство и юдаизъм. Музеят на Израел в града вече вдигна тост за новата ера с изложбата "Пийте и се веселете: виното и бирата през древността". Тя проследява различните обичаи и ритуали на пиене и празнуване. Представени са и най-големите археологически сбирки от европейски музеи.
Спектакъл "Армагедон 2000" ще има на 1 януари в Мегидо - градче на север от Тел Авив. Той е за тези, които имат апокалиптични нагласи и искат да станат свидетели на края на света. Мегидо е мястото на библейския Армагедон - последната битка между Доброто и Злото. Спектакълът е замислен като футуристичен разказ. Технически разгул от лазери, светлини, холограми и виртуални игри ще пресъздаде моменти от шестхилядната история на града.
А в същото време на едно друго място ще бъде може би най-вълнуващото зрелище - "Голямата прегръдка". На 1 януари Мъртво море ще осъмне опасано от хиляди хора от цял свят. Хванати за ръце, те ще ознаменуват настъпването на новата ера с молитва и вяра в победата на Доброто.
"Ариана"
Обикновено започвам моите спомени за стара София с "някога". Този път ще започна със "сега". И то ще започна така, защото "Ариана" вече я няма.
Разрушиха я! А защо го направиха?
Така и никой не разбра. Просто я разрушиха. И толкова. А като си помисли човек, нейното масивно старо здание, скрито сред дърветата на малкото островче, разделящо езерото в градината на две части, с нищо не загрозяваше общия парков пейзаж. Но злият дух на разрушението заради самото разрушение взе връх. И във вестниците се появиха разни софистични полемики какво да се направи на опразненото островче. По едно време се стигна дотам, че някои хора се опитаха да лансират идеята на островчето да се издигне паметник на хан Аспарух!
По време на моята младост, преди Втората световна война и най-вече през 30-те години, когато "Ариана" все още съществуваше спокойно, тя беше едно от любимите заведения на старите софиянци. Представляваше идеално кътче за отмора, в което звучеше музика през цялата година. Тази неспирна музика не само рекламираше самата "Ариана", но създаваше малко удоволствия и на онези многобройни безплатни слушатели по пейките край езерото, които за съжаление не можеха да си позволят и една бира в нея.
Всъщност в "Ариана" нямаше оркестър. Тя беше озвучена с два силни високоговорителя, през които обикновено звучаха най-модерните за времето шлагери. Как собственикът на заведението се снабдяваше с грамофонни плочи, никой не можеше да разбере, но той винаги успяваше да ги пусне доста преди излъчването им от "Родно радио" и хората в градината ги слушаха с голямо удоволствие.
Над просторния голям салон на "Ариана" имаше чудесна лятна тераса с дансинг. През лятото вечер там се събираха много двойки, за да потанцуват на воля сред носещата се от езерото приятна хладнина. И младите хора я използваха най-рационално по всички линии... Именно благодарение на високоговорителите на "Ариана" в началото на 30-те години софиянци чуха за първи път прекрасното танго на италианския майстор на леката музика през онези години Нино Биксио, което се казваше "Циганска цигулка". Чуха "Танголита" от "Бал в Савоя", изпълнявана от прочутата немска примадона Гита Алпар. Запознаха се с американския шлагер "В Испания всяко момиче казва si, si... ". С модното немско танго "Дъжд вали и чука по твоя прозорец". И с френския шлагер "Вали по улицата... ", без да споменавам модните от епохата наши танцови мелодии, изпълнявани от тогавашните ни естрадни звезди.
Разбира се, аз мога да ви изброя поне още петнадесетина песни, научени от високоговорителите на "Ариана", но ще сложа точката дотук. И ще ви кажа - ако през лятото това прекрасно заведение беше бирария с просторна градина и вечер - тераса с дансинг, през зимата заедно с цялото езеро ставаше център на софийските кънкьори.
Не мога да си обясня защо зимите през моята младост бяха извънредно продължителни, но те бяха доста щастлив период за софиянци - скиори или кънкьори. А така също и за многобройните деца, които се пързаляха с шейните си по стръмните улици на града, по Редута или край "Звездоброя" в парка.
Докъм 1935 или 1936 г. езерото на "Ариана" беше единствената пързалка за кънки в София и имаше, така да се каже, монополно положение в тази насока. Но по това време откриха и конкурентната пързалка на игрище "Юнак", което през социализма се наричаше стадион "Дружба". Естествено от това работата на "Ариана" малко понамаля, ала в края на краищата тя все пак си остана централната кънкьорска база на града.
С идването на зимата и леда музиката във високоговорителите на "Ариана" се сменяше. Вместо тангата, слоуфоксите или английските валсове започваха да звучат характерните за всяка зимна пързалка от подобен вид в света мелодии "Куку валс", "Кънкьорите" и изобщо цялата онази музика, която беше подходяща за танците върху леда.
Тъй като карах кънки от много отдавна, аз също умеех да танцувам валс върху леда и тогавашна моя предпочитана партньорка беше не по-малко опитната кънкьорка Невена Куманова, известната впоследствие софийска актриса. Разбира се, Невена беше доста по-млада от мен, но това никак не ни пречеше да се въртим заедно на леда и не само да събираме погледите и ръкоплясканията на любопитните зяпачи, но и самите ние да изпитваме истинско удоволствие от приятния танц върху гладката повърхност.
В годините преди войната по езерото се пързаляха няколко истински майстори на кънкиспорта, но на практика те бяха капка в морето и всички останали бяхме кънкьори от втора степен. Въпреки това на пързалката винаги се тълпяха ученици, деца, а без преувеличение и хора, които тогава ми изглеждаха доста възрастни, но които всъщност са били ужасно млади спрямо истински старите хора, ала явно критериите ми в онези дни са били твърде погрешни!
Когато преди време неочаквано видях булдозерите, които започнаха да рушат старата "Ариана" на малкото островче сред езерото в Борисовата градина, да ви призная, сърцето ме заболя.
Но кой се интересуваше от тази болка?
А могъщите железни челюсти на машините сякаш късаха части не от някакво здание, а от самото ми сърце... Сигурно си спомняте, че доскоро на мястото на "Ариана" върху островчето се мъдреше някаква паянтова барака, играеща ролята на кафетерия и нейният противен силует дразнеше окото. Но хората, дошли в София след изчезването на "Ариана", дори не го забелязваха. И може би само моите връстници, които минават понякога край езерото, все още чуват как там от изчезналите високоговорители на терасата звучи:
Три дни, преди да се спомине, Драган Тенев се отби в редакцията, за да се убеди, че "всичко с материалите е наред". Спомените му за "Ариана" и за аперитив "Торино" (ще бъде отпечатан в бр.7 на сп."Бакхус") със сигурност са последните му публикации в българския печат.
Сладкодумникът отново не можеше да се примири, че уютният център на София от неговите спомени днес "се е превърнал в клоака - срам ме е". Галантният кавалер с хумор приемаше отслабналото си зрение - "днес, за да видя добре някоя дама, трябва да се приближава толкова близо до лицето й, че я успокоявам: искам да ви видя, а не да ви целуна". Човекът с феноменална памет миналия четвъртък се чудеше на кого ли се е метнал с това си дълголетие - "майка ми почина на 71 г., баща ми още по-млад, баба ми ... ".
Дали всъщност сърцето му не издържа на всекидневната болка, за която рядко говореше - "не мога да понеса мисълта, че Северина я няма, че Надя не е до мен... ".
Сбогом, чичо Драгане, вече си с тях!
БНТ ще чака пари и от Нейков
Иван Нейков и Муравей Радев - рекламодатели на БНТ. Защо не? До подобно предложение стигна социалната комисия към парламента през изминалата седмица, след като нейната шефка Светлана Дянкова подхвърли идеята социалното и финансовото министерство да рекламират новите пенсии. Значи горе-долу ситуацията ще е следната: Сядате вечер пред телевизора с бодрата мисъл, че са минали изборите, и виждате началото на рекламния брейк. А-ха, идва време за Нещо специално на една ръка разстояние, пожелавате си на глас. Вместо реклама на бира обаче на екрана се появява Иван Нейков и започва да обяснява, че един лев е равен на дванадесет. Ама, ще кажете, как така? Та значи едно е равно на дванадесет, продължава Нейков, защото тези пари са ваши (обръща се той към зрителите). Те не отиват в чужди ръце. Затова на вас трябва да ви е все едно дали сега ви вземат един, десет или двайсет лева, защото те ще се върнат при вас след 20-40 години.
Пред социалните депутати трудовият министър не скри един от рекламните си лозунги - "Има вноска - има пенсия". Г-н Нейков увери, че ще се опита да направи така, че всеки да може сам единствено с помощта на прост калкулатор да изчисли каква пенсия ще получава.
За да не остави впечатление, че в парламента се говорят маловажни неща, г-жа Дянкова попита социалния министър защо в проекта словосъчетанието "професионално заболяване" е заменено с "професионална болест". Министър Нейков избегна неловкия въпрос (той е юрист по образование, а не лекар), като обясни, че има разлика между процеса на заболяване и резултата от този процес. "Няма болест без заболяване. Ако има такава болест, то това е травма", убедено заключи министърът.
Грашнов брани "Левски" от журналисти
Владимир Грашнов се хвърли да защитава с голи гърди новата си придобивка "Левски" от обвиненията, че това е отборът на правителството, и без да иска, предизвика хаос на една иначе скучна и почти тъпа пресконференция. Президентът на "Мобилтел" влезе със закъснение и във видимо добро настроение на срещата с журналистите, но настроението му коренно се промени, когато репортер от "24 часа" го попита: "Ще падне ли правителството, ако отборът на правителството падне от "Хайдук? " Елегантният въпрос изискваше и елегантен отговор.
Вместо това дясната ръка на Майкъл Чорни се нахвърли върху репортера с контравъпроси от сорта на този "ти от кой вестник си", "кой ти плаща да задаваш подобни въпроси" и други. Както винаги, Сашо Диков се включи в защита на репортера и даде сериозен принос суматохата да се засили. "Диков, ти пък какъв журналист си", бе контраударът на представителя на официоза "Демокрация", който освен всичко е и левскар до мозъка на костите си. Въпросът на часовия репортер така и не получи отговор и не стана ясно "Левски" отбор на правителството ли е или на народа.
Диалектика
Главният редактор на "Стандарт" и директор на "7 дни спорт"
Шефът на българското бюро на "Интерпол"
Във връзка с приемането на Националния план за регионално развитие за периода 2000 - 2006 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството
Президентът на "Литекс"
Най-добрият колоездач сред сините депутати
Виц на седмицата:
Веднъж СДС загубил местните избори. Иван Костов решил, че виновен за това е Евгений Бакърджиев и го уволнил. Във в."Стандарт", който е известен с пристрастието си към вицепремиера, се чудили как да отразят събитието възможно най-деликатно. На следващия ден в прогнозата за времето, публикувана във всекидневника, пишело: "Над цялата страна времето ще бъде слънчево. В Министерски съвет - минус един!"
Българският футболен съюз изпадна в безтегловност
Клубовете се разделиха на две в желанието си да поемат контрола над първенството
Българският футболен съюз (БФС) изпадна в безтегловност, а подчинените му клубове започнаха война за наследството. Една седмица след решението за Върховния административен съд (ВАС), потвърждаващо отнемането лиценза на съюза, шефовете на футболната ни централа абдикираха от властта. Те не знаят какво да правят и ще излязат с решение едва на 5 октомври, за когато е насрочено следващото заседание на изпълнителния комитет. Тогава се очаква да бъде насрочен конгрес за 3 декември.
Докато хората на "Кърниградска" 19 се ослушват, президентите на отбори и спортният министър Цвятко Барчовски се заеха да решават проблемите, но резултатът е очертаващ се голям хаос в провеждането на първенството. Може пък това да е една от целите на подчинените на Иван Славков, за да се покаже колко значим е БФС за футболния живот у нас. Абсолютно неясно е кой ще контролира провеждането на шампионата до провеждането на нов конгрес, колко отбора ще излязат да играят в осмия кръг и докога тази ситуация ще продължи.
Откакто излезе решението на петчленния състав на ВАС, което потвърди законността на отнемането на лиценза, БФС се самоизолира. За това време единствени двамата вицепрезиденти Стефан Орманджиев и Евгени Димитров се появяваха периодично по медиите, но и те не знаеха какво да кажат, тъй като изчакваха мнението на президента Иван Славков. Батето се върна в събота от чужбина, след което замина на обиколка из провинцията по олимпийски дела. Комисиите в БФС продължават да си вършат работата. Най-активни бяха съдийската (оглавявана от Орманджиев) и дисциплинарната (оглавявана от Димитров), която наложи необичайно строги наказания за скандалите по терените в миналия кръг. Шампионът "Ловеч", например, бе наказан с лишаване от домакинство от три мача, а "Беласица" - с шест. Пострадали от хаоса на стадионите в Ловеч и Петрич бяха софийските "Левски" и "Локомотив".
Почувствал раздвижването на земята под краката на Славков, председателят на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта (КМФВС) Барчовски реши да използва най-старата спортна тактика "нападението е най-добрата защита". Докато хората от БФС бездействаха, той реши да отнеме от правомощията им провеждането на първенството.
Среща във вторник на спортния министър с босовете на софийските клубове, "Беласица", "Пирин", "Шумен" и втородивизионния "Етър" излезе с решение двете професионални групи да се дадат на Професионалната футболна лига според чл.90 от устава на БФС. Аматьорската лига трябва да поеме администрирането на шампионите в аматьорските групи. Запазва се обаче действието на вече съществуващите комисии в БФС, които пряко са ангажирани с провеждането на шампионата, каквато са спортно-техническата, съдийската и дисциплинарната.
Според чл.90 от устава на БФС наистина съществува възможност Профилигата да се ангажира с администрирането на шампионата, но това право може да бъде възложено единствено от БФС. "Бихме дали първенството на Профилигата, ако се откаже от статута си на юридическо лице", заяви вицепрезидентът Стефан Орманджиев.
Още същия ден група от отбори, ръководени от приближения на Славков "Ловеч" се заканиха, че ще регистрират друг футболен съюз, който да поеме функциите на първия. В четвъртък позицията вече бе по-изчистена - шест отбора ще бойкотират осмия кръг на първенството. "Причината е, че някои хора се опитват да разделят футбола на София и провинция. Определени отбори правят срещи в спортния комитет, а други не се канят и не им се иска мнението", заяви изпълнителният директор на "Ловеч" Ангел Бончев, който е и член на изпълкома на БФС. В групата на "Ловеч" влизат "Велбъжд", "Добруджа", "Миньор", "Олимпик Берое" и "Беласица". Първите четири от тях са все отбори, които през миналата година бяха сателити на "Литекс" и с активни действия го подкрепяха по пътя към шампионската титла.
Най-интересно е присъствието на "Беласица" и в двете групи. "Ние категорично стоим зад декларацията, която бе съставена при Барчовски", заяви президентът Костадин Хаджииванов. Той обаче е недоволен от тежкото наказание, което наложиха на отбора му и е против всички, които твърдят, че то е справедливо.
Накратко
Мултигруп е завела дело срещу ФК ЦСКА в Глазгоу за парите от трансфера на Стилян Петров. Шотландският "Селтик" дължи 2.6 милиона долара за правата на футболиста, но не знае къде да ги преведе. В съда са депозирани два документа. В първия се споменава какви пари е дала корпорацията на футболния клуб като спонсорство. Във втория се претендира за първия транш като овъзмездяване за вложените от Илия Павлов средства в ЦСКА през годините, в които е бил президент. Илия Павлов предложил на Любо Пенев два милиона марки преди общото събрание на клуба, съобщи изпълнителният директор на ФК ЦСКА Румен Янков. Сумата е била предложена от шефа на Канал 3 Величко Найденов, който в момента събира подписка за свикване на ново общо събрание. Според Найденов тези пари са били като такса, за да остане Павлов в управлението на ЦСКА и при ръководството на Любо Пенев.
Женският национален отбор по волейбол остана седми на европейското първенство в Италия, въпреки че бе отишъл за място в четворката. Възпитаничките на Стоян Гунчев загубиха всякакви шансове за участие в олимпийски квалификации, след като постигнаха само две победи от петте си мача. Треньорът засега отказва да подаде оставка. Окончателното решение за съдбата му ще бъде взето на заседание на управителния съвет на федерацията следващата седмица. Тогава ще се обсъжда и представянето на мъжкия национален отбор, който също остана седми на шампионата в Австрия преди две седмици.
Казахстанецът Максим Гуров спечели 49-ата колоездачна обиколка на България. Двадесетгодишният състезател облече жълтата фланелка след втория етап и я запази до финала в София. Най-силният български бегач в колоната Димитър Господинов (Троян) остана втори, въпреки че стопи четири минути от аванса на лидера. Трети се класира Ивайло Габровски. За пръв път от 1993 г. чуждестранен състезател спечели едно от най-популярните състезания у нас.
Джони Хърбърт със "Стюарт-Форд" спечели Гран при на Европа във Формула 1 на пистата "Нюрбургринг". Втори завърши Ярно Трули с "Прост-Пежо", а трети Рубенс Баричело също със "Стюарт-Форд", с което оформи най-сензационното класиране за тази година. Въпреки че завърши пети, Мика Хакинен имаше повод да бъде най-щастлив, тъй като той поведе в световния шампионат за пилоти с две точки пред Еди Ървайн. Състезанието започна с фалстарт и бе съпроводено от множество катастрофи. Забавяне в бокса лиши пък ирландеца от лидерска позиция. Неговите механици от "Ферари" смениха гумите на болида за цели 28.2 секунди и това провокира голям скандал в концерна. Президентът на "Ферари" Лука ди Монтедземоло привика подчинените си на инструктаж и едва не се стигна до уволнение на спортния директор Жан Тод. По-късно стана известно, че объркването в бокса е предизвикано от непредвидено влизане на Мика Сало.
Борците отново стигнаха само до бронзови медали на световното
"Аз съм купил две световни титли за България, какво повече да направя", е любимата фраза на бившия президент на федерацията по борба и спонсор на най-силния ни клуб "Славия Литекс" Гриша Ганчев. Техни носители би трябвало да са олимпийският шампион от Атланта Армен Назарян (58 кг) и свръхтежкият Сергей Мурейко. България обаче все още чака двамата състезатели да оправдаят думите на Ганчев. Тази година бе третата, в която спечелването на световната титла в класическата борба се отложи, тъй като и двамата стигнаха едва до бронзовия медал. Следващият шанс да се отсрамят са олимпийските игри в Сидней през 2000 г. Арменецът с български паспорт Назарян е може би по-голямото разочарование от двамата ни кандидати за световна титла. Той определено е най-силният в своята категория, а миналата година дори бе обявен за най-добрия борец в класическия стил. Откакто се състезава в България обаче той има само бронзови медали на шампионати на планетата. Основният му проблем е, че тренира в нашия национален отбор.
Първоначалната идея беше около него да израстват млади и качествени борци, които да черпят от опита му. На практика се оказа, че Назарян развали подготовката си и вече не е страшилище за конкурентите си. Той е перфектен на ниво европейско първенство (има три титли за три години), но не може да защити позициите си на лидер на световния тепих.
Другият му основен проблем се казва Юри Мелниченко от Казахстан. Армен Назарян загуби от него на полуфинала и по думите му това е станало съвсем закономерно. Кошмарът "Мелниченко" го преследва от три години. Казахът нанесе единственото му поражение на третия кръг на първенството през 1997 г., а миналата година го надви още в първия кръг и го прати в потока за малкия финал.
От Сергей Мурейко едва ли може да се очаква чудо и най-доброто, на което може да се надяваме от него, е сребърен медал. Молдовецът с българско гражданство е обречен от шефовете на световната борба да бъде винаги в сянката на Александър Карелин. С всяко изминало първенство става ясно, че няма шанс да победи легендарния руснак, дори да е по-добър от него. Шампионатът в Атина бе поредното потвърждение.
Мурейко избра двамата да се срещнат на полуфинал, въпреки че можеше да го избегне до финала. Молдовецът с български паспорт отново стана жертва на съдийските шашми в борбата, които целят да увековечат Карелин като най-великия борец за всички времена. Според новите правила при нулево равенство в редовното време, продължението започва със захват. Който първи го разкъса печели една точка. Мурейко успя да се отскубне от лапите на руснака, но съдията край тепиха, който е и главен на практика, обърна резултата, защото нашият състезател бил излязъл от централния кръг. Успокояващо е все пак, че Сергей продължава да тренира в Русия и Молдова, където конкуренцията в неговата категория е доста по-сериозна.
България замина за световното първенство със самочувствието на първа европейска сила в отборната надпревара след триумфа на континенталния шампионат в София през май. Оказа се обаче, че самочувствието е без покритие. С изключение на двамата натурализирани национали никой не успя да спечели олимпийска квота. Сребърният медалист Али Моллов (97 кг) и Бисер Георгиев въобще не преминаха първата фаза на състезанието. Европейският шампион Стоян Добрев (76 кг) не замина за Атина поради контузия. Сега на тях им предстои сложна процедура от квалификации, но при всички положения задачата за класиране на олимпийски игри се усложнява.
Размяна на ролите - "Левски" е в Европа
ЦСКА напуска "Про къп" след равенство в реванша с "Нюкасъл"
ЦСКА и "Левски" си размениха ролите в европейските клубни турнири. Червените отпаднаха едва след четири изиграни мача, докато "Левски" продължава напред във втория кръг. Там сините ще срещнат "Ювентус" (Италия). Българите са домакини в първия мач на 21 октомври и ще гостуват на реванша на 4 ноември.
За първи път от години "Левски" преодолява първите си два съперника, но този път го направи с неочаквана за български отбор класа. Кошмарът за тима от "Герена", наречен "балкански отбори", изглежда, вече е преодолян след разгромяващата победа с 3:0 над "Хайдук" (Сплит) в реванша.
За разлика от други години сините играят качествен и ефективен футбол, който им позволява да взимат максимума от двубоите с равностойни съперници, каквито бяха "Апоел" и "Хайдук". В реванша срещу хърватите възпитаниците на сръбския треньор Люпко Петрович контролираха мача от първата до последната минута. Наивитетът е отстъпил място на строгото спазване на тактическата дисциплина. Петрович дълго преди мача на препълнения стадион "Георги Аспарухов" предупреждаваше, че футболистите не трябва да се поддават на емоциите, предизвикани от подкрепата на публиката. Първоначалният хаотичен домакински натиск продължи само 10 минути, след което "Левски" заложи на сигурната игра в средата на терена и изненадващите атаки. Така дойде 15-ата минута, в която Серж Йофу и Георги Бачев излязоха срещу един защитник, младият нападател получи перфектен пас и изработи дузпа и жълт картон за вратаря Палетикоша. Нова комбинация Йофу - Бачев доведе и до втория гол в 33-ата минута. Малко преди почивката Елин Топузаков изработи червен картон за Батурина и с това мачът приключи. Това бе ключовият момент, който предреши изхода на двубоя, признаха след това и двамата треньори. С човек по-малко и с два гола пасив "Хайдук" нямаше никакви шансове през второто полувреме.
През целия двубой "Левски" игра изключително грамотно. Сърбинът Предраг Пажин, Джон Ингълс, Елин Топузаков и Станимир Стоилов бяха перфектни в защита и не допуснаха за целия мач нито една сериозна опасност пред вратата на Иванков. Полузащитниците покриваха своите зони и само чакаха да започнат контраатака, разчитайки на бързия Бачев и здравия Йофу. Всичко това беше подплатено с голямо самочувствие без безумни прояви, които често водят до ненужни картони.
В същото време вечният враг ЦСКА приключи участието си в турнира. Миналата година момчетата на Димитър Пенев изиграха осем мача, но този път още на второто стъпало срещу тях се изправи "Нюкасъл". Въпреки загубата в първия мач с 0:2 и липсата на капитана Милен Петков червените измъкнаха 2:2 в реванша на "Сейнт Джеймсис Парк". Националът не замина заради неизплатени 40 000 долара по договора му. Петков не се качи на самолета, въпреки че няколко дни водеше почти непрекъснати разговори с Пеневи - чичо и племенник.
С доста променен състав и без основния си халф, ЦСКА поведе в резултата с гол на Литера в 29-ата минута. Алън Шиърър изравни седем минути по-късно. В края на мача двата тима си размениха по още едно попадение чрез Робинсън (87-а минута) и Генчо Симеонов (90-а минута). Българите се защитаваха през по-голямата част на мача и особено през второто полувреме, но либерото Саша Мъркич и вратарят Ненад Лукич обираха всички удари. "Разочарован съм, че не спечелихме", заяви треньорът на домакините Боби Робсън. Вероятно така се е чувствала и публиката на стадиона.
Даниел Петров - негоден или просто преуморен
Олимпийският шампион бе изваден от националния отбор година преди Сидней '2000
Олимпийският шампион по бокс Даниел Петров-Пинчера не бе повикан в националния отбор за първи път, откакто е No1 в този спорт. Старши треньорът Веселин Пашалиев реши, че е дошъл краят на звездата при най-леките и го отписа от плановете си година преди игрите в Сидней '2000. Предлага на боксьора да му направи бенефисен мач, след който Дидо да си потърси работа в полицията, където е лейтенант, или да стане помощник треньор. Само че Пинчера още не се чувства свършил за бокса и иска да участва на третата си олимпиада. Той държи това да стане в по-горната категория до 51 кг, защото е разбрал, че не може да даде нищо повече при 48-килограмовите. Треньорът обаче има други планове, които не включват 29-годишния шампион.
Веселин Пашалиев пое националния отбор по бокс точно преди една година. Той смени признатия за номер едно треньор в България за 1993 и 1996 г. Ангел Ангелов, който бе скандално уволнен от ръководството на Българската федерация по бокс (БФБ). Даниел Петров пък бе в средата на третия си олимпийски цикъл. Новият наставник въведе изключително строг режим в отбора и промени всичко, на което боксьорите са привиквали седем години с известния като бате Геле специалист. Това засега не дава желаните резултати, а изявите на момчетата остават посредствени с изключение на Димитър Щилянов, който спечели бронзов медал от последното световно първенство.
"Пашалиев ни прилага негови измислени тренировки без никакъв смисъл. Правим едно и също всеки божи ден. Понякога сме уморени и искаме да играем спортна игра. Но при него това въобще не може да стане. Само ни се кара и крещи, че ние няма да му променяме тренировките, и е постоянно озлобен към нас. Говори ни само за режим, алкохол и цигари сякаш сме в първи клас. Отиваме да тренираме без желание, защото ни кара да играем по 20 рунда, разказва Даниел Петров. - При Ангелов натоварванията бяха по-кратки, но интензивни. Той умееше да ни подготвя, даже ни разбираше, когато сме уморени. Сега момчетата са преуморени, често са претренирани, но си мълчат. Обръщат се към мен да говоря вместо тях и накрая аз съм най-виновният."
Веселин Пашалиев често се съветвал с треньора на щангистите Иван Абаджиев, който му препоръчал да спре кросовете и упражненията с гирички, тъй като боксът се правел с бокс. Така сигурно се е стигнало до програмата от 20 рунда дневно. "Когато ни спря кросовете, казах, че така няма да стане, нямах въздух на ринга", допълни Дидо.
Отношенията между Пашалиев и Петров се обтегнаха преди месец на световното първенство в Хюстън (САЩ), където Пинчера отпадна още в началото на състезанието. "Не можех да взема медал, защото нямах сили от свалянето на килограми. Обезумял съм от постоянното отслабване и понякога не знам на кой свят съм. Разболях се и това ми се отрази на психиката и нервите. А Пашалиев ме отписа, въпреки че на 51 кг се чувствам чудесно и имам сили. След загубата в САЩ ми заяви: Хващай се да си работиш към полицията, а може да ми станеш и помощник-треньор. Още там се карахме, но тогава си мислех, че говори на пийнала глава. ", обясни боксьорът.
Личният треньор на Дидо Георги Юнаков пръв открива, че състезателят му не е включен в списъка за лагера и за олимпийските квалификации. Варненецът обаче се явява на сбора в "Дианабад" на 14 септември, за да изясни статута си. Обяснението на треньора е, че му е дадена исканата от самия него дълга почивка. Дидо обаче е готов да се включи в подготовката. Пашалиев пък отрече да е имало какъвто и да било инцидент между него и състезателя. "Даниел си тръгна сам. Когато се върнах от крос с отбора, той си бе отишъл. Колкото до методите ми на тренировка, това е единственият начин чрез който може да бъде преодоляна кризата в българския бокс, а натоварванията никак не са тежки за хора, които преследват голяма цел", каза старшията.
Легендата на българския бокс ще продължи тренировките си с Юнаков на ст. "Георги Аспарухов". В "Левски" ще се готвя много по-спокойно. Условията са мизерни, но като започнах кариерата си едно време, бяха още по-мизерни", спомня си Пинчера.
Веднага след завръщането си от Хюстън Даниел Петров обяви, че е изиграл последното си състезание в категория до 48 кг, на която стои вече десет години. В категория до 51 кг обаче вече тренира синът на олимпийския шампион от Сеул '88 Ивайло Маринов - Севдалин. Той е предпочитан, тъй като в него има бъдеше и след игрите в Сидней. Старшията предложил двамата да се срещнат и на ринга да решат кой е по-заслужил да тръгне за квалификациите, първата от които е на 5 октомври в Севастопол. Ако Даниел не бъде върнат в националния отбор в желаната от него категория, той е готов да участва на квалификациите с помощта на "Левски", като очаква да бъде финансиран от спонсора Васил Иванов-Лучано. "Искам да се включа от втората квалификация в Тампере на 18 октомври или в следващите", каза той.
"Даниел не е изгонен. Той е толкова заслужил, че ще му плащам заплата до края на спортната му кариера, защото не може да бъде пренебрегнат. Нека се готви и ще му дам възможност да се яви на квалификациите на 51 кг", обеща генералният секретар на федерацията Андрей Дойчев.
