Така нареченият "План 2004" за реформа на Българската армия вече се превърна в истински "Проблем 2000" за отбранителното ведомство и за шефа му Георги Ананиев. Миналия вторник за кой ли път се оказа, че администрацията му отново не е в курса и че фундаменталният документ за устройството на войската пак се нуждае от преработка. Параметрите на плана са ясни още от началото на април, когато парламентът одобри военната доктрина на страната. Цифрите са пределно прости - армията трябва да стане 45 000 души, администрацията - 5000. Шест месеца обаче се оказаха недостатъчни на Министерството на отбраната, за да си изясни какво трябва да прави.
Този път основната пречка са не толкова структурата на Въоръжените сили, а многобройните полупаразитни и паразитни звена на администрацията, които водят последна битка за оцеляване. Точно затова правителството реши да разцепи армейската реформа на две части, които ще бъдат разглеждани отделно.
Единият план - за администрацията на отбранителното министерство е публичен и ще бъде отделен от секретния план за структурата на Въоръжените сили. За целта бяха създадени няколко работни групи - за медицинското осигуряване на армията, за военното образование и за излишното имущество. "На базата на разработените проекти в тези няколко сфери ще трябва да се преразгледат отново и структурата и съставът на МО", каза военният министър. Той косвено призна, че численият състав на администрацията продължава да е твърде раздут.
В момента към МО работят около 22 хиляди цивилни и военни с чиновнически функции. С новия вариант те ще бъдат сведени до около 7000. С приемането на военната доктрина обаче техният брой беше закован на не повече от 5000. Сформирането на трите комисии за здравеопазване и военно имущество също подсказва, че решаването на въпросите остава открито.
Правителството все пак е намерило някакъв компромисен вариант за структурата на "Гражданска защита", която в момента е с неясен статут и също влиза в щата на Въоръжените сили. Последната идея е тя да се преобразува в отделна правителствена агенция, която да е под юрисдикцията на военното министерство, но няма да натоварва допълнително съкратения щат на войската. Във функционално отношение Въоръжените сили ще бъдат изградени от сили за бързо реагиране, сили за отбрана и сили за териториална отбрана. В структурно отношение те ще се състоят от Генералния щаб, трите вида въоръжени сили и корпуси и бригади. Сравнително новото в раздела за Въоръжените сили е това, че силите за бързо реагиране се разделят и на сили за незабавно действие, които обхващат част от боеспособни ескадрили, батальони и корабни единици. Времето за реакция на тези сили следва да бъде не повече от 48 часа, а на силите за бързо реагиране - от 3 до 5 денонощия. Всъщност като част за незабавно действие ще действа само по един невзрачен батальон във всяка от трите бригади, които ще изграждат силите за бързо реагиране.
"Остава да бъде уточнена комуникационно-информационната система, нейното осъвременяване и, разбира се, материално-техническото осигуряване", каза още Ананиев след поредното връщане на "План 2004". С това той намекна за другия голям спорен момент в "План 2004". Става дума за командванията на стратегическата комуникационно-информационна система и материално-техническото и медицинското осигуряване, които имат щат около 6700 души. Според премиера Костов щатът е твърде раздут и тези структури трябва да се влеят в силите за бързо реагиране.
Уж формалното разцепване на "План 2004" е знак за процесите в отбранителното ведомство.
Сравнително ограничените забележки по военнотехническата част на програмата ясно говорят, че зам.-министърът на отбраната Велизар Шаламанов излиза в добри позиции пред висшето държавно ръководство. Всъщност новата структура на войската беше наложена от него на Генералния щаб, който беше принуден да я парафира, макар и с неохота. Сред опонентите на Шаламанов е и шефът на генщаба, който в интервю не спести презрителните квалификации по адрес на цивилните, писали работните варианти на "План 2004".
Неизчистените въпроси около военните училища, болниците и армейските имоти пък поставиха черни точки в професионалните досиета на другите двама зам.-министри - Пламен Радонов и Здравко Зафиров. В подобна позиция е и техният началник Георги Ананиев, който обира пасивите от цялостната дейност в МО. Така се оформя твърде ясен фронт между фракциите във ведомството. Както изглежда, Шаламанов ще трябва да се изправи срещу всички останали, сплотени в стремежа си да оцелеят. Така че, ако след изборите премиерът Костов реши да ремонтира кабинета, в Министерството на отбраната ще се разрази истинска битка.
11.7 млрд. лв. инвестиции предвижда поредният инфраструктурен план
До 2006 г. ще бъдат реализирани почти 600 проекта в областите транспорт, екология, селско стопанство, далекосъобщения, здравеопазване и социално дело. Това е записано в националния план за икономическо развитие на България 2000-2006 г., обсъден от Съвета за регионално развитие към Министерския съвет. Съветът обсъди и националния план за регионално развитие 2000-2006 г., както и актуализираната средносрочна програма за публични инвестиции до 2001 г. Финансовите параметри на цялата програма засега не са известни, тъй като Министерството на финансите още не е взело отношение по нея.
Общата стойност на проектите до 2001 г. възлиза на 11.7 млрд. лева, от които 2.475 млрд. лева ще бъдат осигурени от бюджета. Останалите средства ще дойдат от частни и държавни инвестиции, концесии и кредити. Около 1. 75 млрд. евро се очакват да влязат в страната до 2006 г. по линията на предприсъединителните фондове на Европейския съюз ИСПА, САПАРД и ФАР.
Безвъзмездното финансиране от ИСПА е за около 100 млн. евро годишно. Фондът е насочен към инфраструктурни и екологични проекти. Програма САПАРД ще подкрепя българското земеделие с около 52 млн. евро годишно, а по линия на ФАР в страната ще постъпват от 100 до 150 млн. евро на година. От нея ще се финансират проекти за подпомагане на институционалната система, за хармонизиране на българското законодателство с европейското, както и за повишаване на конкурентоспособността на икономиката ни.
Българската държава ще трябва да осигури съфинансиране на минимум 25% от всеки проект. В много случаи съфинансирането достига 40-50%, заяви зам.-министърът на регионалното развитие Васил Гарнизов. Парите за това ще дойдат от бюджета, извънбюджетните фондове като екологичния фонд или фонд "Регионална пътна мрежа", както и от държавно гарантирани заеми.
В областта на транспорта приоритет ще имат изграждането на ново летище София, електрификацията на жп линията Пловдив - Свиленград, завършването на автомагистрала "Марица" и доизграждането на автомагистрала "Тракия".
Националният план е изграден около няколко основни стратегически цели и приоритети в развитието на страната - изграждането на институционална система, синхронизирана с европейското законодателство, подобряването на конкурентоспособността на българската икономика, ускорено изграждане и подобряване на качеството на базисната инфраструктура и екологията, както и балансирано развитие на регионите. Това, което остана неясно, е измества ли той инвестиционната програма, около която правителството толкова шумя преди месеци, а след това я забрави или я допълва. Факт е обаче, че много от големите проекти се дублират, само общото финансиране този път е по-голямо.
Турският "Джейлан холдинг" на съд заради лошо строителство
Компанията ще изгражда у нас язовири, централи и пътища
Заведено е дело срещу "Джейлан холдинг" за некачествено и опасно строителство, съобщиха източници от Турция. Вилното селище "Джейлан Кент", построено от строителния холдинг, е рухнало почти изцяло по време на земетресението. Под разрушените сгради са загинали 160 души.
Първоначално делото е заведено срещу Джейлан Ага - създател и дългогодишен шеф на едноименния холдинг, тъй като вилното селище е строено по време на неговото управление. Джейлан Ага обаче почина и сега фамилният холдинг се управлява от неговите синове. Най-малкият син - Махмуд Джейлан, посети два пъти България през тази година във връзка с енергийните проекти. От Турция уточниха, че въпреки смъртта на Джейлан Ага ще се търси отговорност от компанията и наследниците.
Има оплаквания и за жилищата, построени от клана Джейлан в Истанбул. Холдингът е обвинен в кражба на материали, което влошава качеството на строителството и устойчивостта на сградите. Според обвинението "Джейлан" е използвал за строежите пясък от морското дъно, което в Турция е противозаконно. Фирмата също така строяла жилищните сгради с повече етажи, отколкото позволява теренът.
Наскоро турският икономически всекидневник "Радикал" съобщи, че "Джейлан" се намира в тежко икономическо състояние. Според "Радикал" холдингът има над 460 млн. долара задължения към банките. В съобщение за пресата от "Джейлан холдинг" са отрекли за тежкото състояние, но общо взето признават, че имат "временни" финансови трудности. Това обаче нямало да се отрази на проектите им в чужбина, включително са споменати и тези в България.
Очевидно финансовите трудности не са временни и "Джейлан" не е в състояние да обслужва огромните си задължения, коментират наблюдатели от Турция. Наскоро шефовете на холдинга поискаха 5-годишна отсрочка за плащанията по задълженията към банките. В същото време холдингът е поел изграждането на строителни обекти за 2.2 млрд. долара, сред които са и два български обекта - енергийната каскада "Горна Арда" и магистралната отсечка Оризово - Капитан Андреево. Идеята най-вероятно е, че срещу външните проекти, особено тези, зад които стои правителството, както е с "Горна Арда", "Джейлан" ще може да получи кредити от европейски и международни банки. Кредитирането от турски банки явно е невъзможно при огромната задлъжнялост на холдинга.
"Джейлан холдинг" беше включен в сделката износ на ток срещу строителство, която договориха премиерът Иван Костов и тогавашният турски министър-председател Месут Йълмаз. Според спогодбата ние ще изнасяме ток за Турция, а "Джейлан" ще строи енергийни обекти и пътища у нас. Досега никой не можа да обясни смислено защо трябва да се правят триъгълни операции при износа на електроенергия, след като от години действа механизъм за търговия и плащане с валута между електрическите компании на България и Турция. От друга страна, все още продължават споровете необходима ли е въобще каскада "Горна Арда", след като беше приключен и вторият етап на ПАВЕЦ "Чаира".
"Джейлан" беше наложен като партньор на НЕК в смесената фирма за изграждане на "Горна Арда" с обяснението, че за това настоявал Йълмаз. Падането на Месут Йълмаз след обвиненията към правителството му за връзки с мафията и корупция обаче не доведе до елиминирането на "Джейлан". Още при обявяването на сделката от Турция съобщиха, че холдингът не се ползва с добро име и капиталите му са с неясен произход. Споменаваше се и за връзки с турската мафия. Не е тайна, че холдингът няма опит в енергийното строителство. След земетресението в Турция стана ясно, че и опитът му в гражданското строителство не струва. От енергийното ведомство обаче продължават да повтарят, че съвместният проект върви и няма да се откажат от "Джейлан".
Чуждите инвеститори се оплакват от прекалени проверки и лицензи
Не корупцията, а некомпетентността на държавните служители бил проблемът пред бизнеса
Не е необходим основен ремонт на чиновническата машина, а само на някои нейни елементи. Това се очаква да бъде основният извод в проучването за административните бариери пред инвеститорите. Докладът трябваше да бъде готов до края на септември, но първите данни от него вероятно ще бъдат изнесени едва на инвестиционния форум за Югоизточна Европа от 18 до 20 октомври.
Проучването показа, че пречките са от особено естество - примерно попълване на безброй формуляри и необходимостта от множество лицензи и разрешителни. Това заяви пред "Капитал" Илиян Василев, директор на Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ). Той обаче отказа подробна информация за оплакванията, докато не получи самия доклад. Друг правителствен източник съобщи, че изненадващо участниците в проучването почти не са се оплакали от корупция и като цяло се очаква докладът да бъде "умерено критичен".
Проучването беше поръчано от АЧИ на Международната финансова корпорация (IFC - International Finance Corporation), част от групата на Световната банка. Проучването е проведено от експерти на FIAS (също структура на Световната банка) под формата на срещи с чужди инвеститори и консултанти, както и с чиновници през периода 26 юни - 9 юли. Написването на самия доклад е възложено на консултантски фирми.
Според правителствен източник предварителната оценка след проучването през юни и юли гласи, че не е необходим основен ремонт на административната машина, а само на някои нейни елементи. Общата оценката е "сравнително положителна". Най-изненадващото е, че при срещите инвеститорите не са се оплакали от корупцията, а са заявили, че тя вече (!) не е основен проблем. Доколкото съществувала, корупцията била в сравнително малки размери, без да става дума за системен тормоз и искане на подкупи от страна на чиновниците. Вместо това представителите на големи чужди фирми и консултантски къщи смятат, че главният недостатък на българската администрация е некомпетентността на чиновниците. Оплакването не засяга толкова знанията и професионализма на държавните служители, колкото техния отказ да вземат самостоятелни решения, вместо буквално да прилагат административните процедури.
Според инвеститорите проблемът с лицензите и разрешителните засяга всички области на дейност, но е най-значим в строителния бранш. Участниците в проучването са посочили, че новият механизъм, който заменя акт 16 като доказателство, че една сграда е готова за обитаване, позволява бавене на процеса и създава потенциал за корупция. Проблеми имало освен това при регистрацията на фирми и при наемането на българи на работа.
"Някои лицензи може да отпаднат, където има разрешителен режим, да се премине към регистрационен", коментира Илиян Василев по повод намеренията на правителството да намали пречките пред бизнеса.
Данъчният и митническият режим, ако се съди по предварителните данни от проучването, ще бъдат относително най-критикувани в доклада за административните пречки. Инвеститорите са заявили, че работата на данъчните и митническите чиновници се изразява най-вече в строг и прекален контрол върху фирмите. Множеството данъчни проверки са повод за недоволство, защото водят до допълнителни разходи и замразяване на средства. Прекаленият митнически контрол според предупреждението на инвеститорите може да попречи на България да стане зона за транзит на стоки от Черно море към Европа.
Основният данъчен проблем на чуждите инвеститори, както те многократно са се оплаквали на срещи с представители на правителството, е забавеното връщане на данъчния кредит по ДДС. Участниците в проучването са били склонни да смятат, че политиката в това отношение се провежда с неофициалното одобрение на МВФ и затова едва ли може да се очаква промяна на процедурата.
След като докладът за административните пречки бъде готов, всяко държавно ведомство ще има собствен план как да подобри отношението си към инвеститорите, заяви Илиян Василев. Проучването за административните бариери ще се прави всяка година, за да отчита дали предишните препоръки са приети и доколко има резултат от тях.
Вицепремиерът Божков:
35% от Булгартабак ще бъдат продадени до половин година
Съдбата на тютюневия холдинг изглежда решена преди официалното одобряване на приватизационната стратегия от МС
Вицепремиерът Александър Божков също се включва в интригата около спешното приватизиране на Булгартабак. Той обяви в интервю за агенция Bridge News във Вашингтон, че "приватизацията на Булгартабак ще приключи в началото на следващата година. Сделката ще бъде сключена през първото тримесечие, най-късно през второто". Божков потвърди, че според приватизационната схема на тютюневия гигант 35% от холдинга ще бъдат продадени на стратегически партньор.
По същото време, но от Хасково, шефът на Агенцията за приватизация Захари Желязков почти повтори думите му: " Тридесет и пет процента от акциите на Булгартабак може да бъдат обявени за продажба на стратегически инвеститор до края на годината."
Излиза, че далеч преди официалното гледане и одобряване на приватизационната стратегия съдбата на тютюневия холдинг е решена. Стратегията е подготвена от приватизационния посредник "Кредитанщалд" и вече е внесена в Министерския съвет, но още не е обсъждана. Осведомени източници от АП съобщиха, че агенцията е подложена на силен натиск да ускори сделката.
Според договора с "Кредитанщалд" първо трябва да се подготви стратегията за раздържавяване, а след одобряването й от правителството трябва да се сключи "истинският" договор за посредничество при продажбата.
Чисто технологично процедурата ще отнеме няколко месеца. Едва след като се подпише договор с посредника, ще се набират оферти. Както показаха сложните сделки досега ("Петрол", Нефтохим, БТК), за разговорите и проучванията на кандидатите са нужни 6 - 12 месеца. Ако Булгартабак бъде продаден по бързата процедура, това навежда на мисълта, че вече има избран фаворит-инвеститор, който е готов с пазарните си проучвания и офертата.
Ако бъдат поставени кратки срокове, някои от сериозните инвеститори със световноизвестни имена в тютюневата промишленост вероятно няма да могат да приключат анализите си и да излязат с окончателна оферта. Така най-лесно ще ги откажат. Подобни опасения имаха консултантите при повторния конкурс за посредник при продажбата на 22-та ВЕЦ.
Сред първоначално индикиралите интерес в Булгартабак са американската RJ Reynolds, испанската Tabaсаllera, германската Reemstma и френската Seita.
На Булгартабак се залагаше да стимулира вялата търговия с ценни книжа у нас. От друга страна, раздържавяването на холдинга чрез фондовата борса гарантира прозрачността на сделките. В този случай държавата има възможност да спечели най-много пари от сделката, защото акциите се търгуват реално и пазарът определя тяхната стойност. Като проблем при фондовата търговия се сочи, че това ще забави преструктурирането на Булгартабак.
Един от големите минуси на схемата със стратегически инвеститор е, че дружеството може да се затвори за търговия с акции. "Това е вредно за по-дребните инвеститори като нас. Допускам, че цел на един такъв инвеститор може да бъде и спекулативна - да препродаде холдинга цял или на парче - зависи дали пакетът, който е придобил, ще му даде възможност да управлява", коментира Валентин Карабашев, шеф на инвестиционно дружество "Златен лев". "Златев лев" държи 5% в дружеството на Булгартабак "Юрий Гагарин" и между 1 и 2% в "София - БТ" и "Слънце" - Стара Загора.
Инвеститорът ще запази собствеността само ако има реалната възможност и власт да взима важните решения, тоест той трябва да придобие минимум мажоритарен дял. Преди няколко седмици стана ясно, че е обсъждана схема за увеличаване на капитала на Булгартабак под условие непосредствено след продажбата, при което инвеститорът (говори се, ча фаворитът е Майкъл Чорни) ще придобие мажоритарен дял от 51%. "Това е една бандитска схема, която беше приложена в "Соди" - Девня, коментира Карабашев.
Две неща са важни при продажбата на Булгартабак: да се вземат повече пари и холдингът да се запази, за да осигурява постъпления в бюджета. При продажбата на стратегически инвеститор има две опасности. Ако това е конкурентен производител на цигари, той би могъл след известен срок да затвори тютюневото производство и да елиминира съперника си на нашия пазар.
Втората опасност е, че при неясни правила и кратки срокове нараства вероятността да влязат неидентифицирани капитали. Булгартабак ще бъде втората след БТК сделка-символ. Големите чуждестранни инвеститори и финансови институции ще я наблюдават заради броя на офертите и предложената цена, но и заради прозрачността на процедурата. Изборът на схема и купувач ще бъдат индикация за реформираността на българската икономика и доколко се прилагат пазарните правила при раздържавяването на активите.
Смята се, че в основата на схемата "Чорни - увеличение на капитала в негова полза" е зам.-министърът на търговията и туризма Христо Михайловски.
Публична тайна е, че той се готви да заеме министерското кресло в замисленото ново министерство на спорта и туризма, което вероятно ще бъде обявено след края на местните избори. Възможно е Михайловски да припира сделката да бъде одобрена, докато той още е шеф на борда на директорите на Булгартабак. В новото си качество на министър той ще трябва да напусне бордовете.
Доскоро се смяташе, че лобитата се делят според любимия приватизационен метод, който искат да приложат в Булгартабак: през борсата или продажба на стратегически партньор. За лидер на първото се смятаха вицепремиерът Александър Божков и приватизационният му съветник Георги Прохаски заради очаквания благоприятен ефект върху фондовата борса. Начело на второто лоби се сочат търговското ведомство и конкретно Христо Михайловски.
Сега излиза, че лобитата са се обединили около идеята да се продава спешно на стратегически партньор, въпросът е с чие лично участие ще мине. Едва ли подобно единодушие за съдбата на втората по значение след БТК сделка е възможно без най-високата санкция. Последното решение ще бъде взето все пак в Министерския съвет. Случаят "Иван Шиляшки", който бе спасен въпреки атаките на Бакърджиев, Божков и Тагарински, само доказа, че когато иска, Иван Костов все пак решава еднолично.
Накратко
ЗПАД "Булстрад" закупи 3-процентния дял на ДЗИ в Централната кооперативна банка. На 24 септември 562 500 акции на ЦКБ по един лев всяка са преминали през блоковия сегмент на Българската фондова борса. По този начин държавният дял в банката става под 50%. Намаляването на държавното участие в капитала на ЦКБ под 50% беше условие на Световната банка, изпълнението на което позволява отпускането на заема за преструктуриране на земеделието ASAL-1 на стойност 75.76 млн. долара. На годишната среща на МВФ и Световната банка във Вашингтон беше договорено до края на юни 2000 г. държавното участие в ЦКБ да падне под 33%.
В резултат на влизането на новия акционер в Булстрад - Ти Би Ай, общото събрание на акционерите промени в четвъртък съвета на директорите на застрахователното дружество. От досегашните членове на Съвета на директорите остават главния изпълнителен директор Румен Янчев и представителите на Министерство на финансите Светла Костова и Пламен Илиев. Нови членове са Ти Би Ай като юридическо лице и Нисим Царфати, директор в Ти Би Ай.
Общо 141 общини са направили нарушения при реализирането на своите бюджетни разходи, съобщи Министерството на финансите. Едва 44 от тях са представили в Министерството на финансите актуализирани от общинските съвети бюджети. Останалите 97 все още не са представили документи, които доказват актуализацията на бюджетите им. Миналата седмица Министерството на финансите е превело на общините обща субсидия 4.474 млн. нови лева. До 28 септември общините са получили всичко 407.923 млн. лева, от които 316.363 млн. лева са обща субсидия, 56.437 млн. лева са целева субсидия за капитални разходи, а за социални помощи - 35.122 млн. лева.
Текущият дефицит в централния републикански бюджет към 17 септември е 123 млн. нови лева. За същия период републиканският бюджет е с излишък от 125 млн. лева. Разходите на републиканския бюджет към същата дата без ДФРР и фонд "Енергийни ресурси" е 3.525 млрд. лева, а на централния републикански бюджет - 3.379 млрд. лева. До 17 септември приходите съответно са 3.650 млрд. лева и 3.257 млрд. лева.
Синдикати и работодатели искат монопол върху парите за втора пенсия
Световната банка: Създават се предпоставки за корупция
Синдикати и работодатели да определят в кой пенсионен фонд да се внасят задължителните вноски за втора допълнителна пенсия, различна от тази по силата на Държавното обществено осигуряване (ДОО), предвижда проектът за социален кодекс. Очаква се идващата седмица проектокодексът да бъде приет на първо четене от социалната комисия към парламента. Според програмата на правителството кодексът трябва да бъде окончателно одобрен от Народното събрание до края на годината и да влезе от началото на 2000 г. Реформата в пенсионната система предвижда задължителните вноски да са два вида - за ДОО и за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО). Преди два месеца влезе в сила Законът за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, с който се дава възможност да се правят трети вид вноски, които да са за доброволна пенсия. Осигуровките за ДОО ще се събират и управляват от Националният осигурителен институт (НОИ). Вноските по допълнителното задължително осигуряване, или т.нар. втори стълб на пенсионната система, отново ще се събират от НОИ, но ще се управляват от частни пенсионно-осигурителни дружества, които са лицензирани по реда на Закона за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.
Правото да избират пенсионния фонд по втория стълб се дава на общото събрание на работниците в предприятията. Самоосигуряващите се (свободни професии, ЕТ и работещи на граждански договори) ще могат сами да избират дружеството, което да управлява парите им.
Първият сериозен проблем в схемата е, че инициативата да учредяват фондове се дава предимно на синдикати и работодатели. Инициаторите на учредяването ще участват в попечителски съвет, който има за цел "да представлява интересите на осигурените". Експертите на Световната банка Херман фон Герсдорф и Дейвид Линдеман недоумяват защо е разрешено само на профсъюзите, а не и на служителите да предприемат учредяване на пенсионни фондове. От Световната банка настояват парите за втора задължителна пенсия да се управляват от "най-добрите и стабилни институции". "За тази цел законодателството трябва да поощрява конкуренцията на дружествата", е записано в препоръките на експертите на Световната банка за социалния кодекс.
Сегашният вариант на кодекса не предвижда възможност работещите по трудов договор сами да избират в кой фонд да бъдат правени вноските за професионална пенсия (отнася се само за работещите в условията на първа и втора категория труд) и универсална пенсия (отнася се за всички, родени след 1 януари 1969 г.). Решението за участието във фонд ще се взима от общо събрание на работниците с гласовете на повече от половината. Нито един от работниците не може да избере фонд, различен от посочения от общото събрание. Всеки един работещ ще може да сменя фонда чак след една година. В допълнение при смяната на фонда на работника ще му бъде удържана такса за изтеглянето на вече внесените пари. От Световната банка настояват всеки да може сам да избира фонда си и смяната на фонда да се разреши преди изтичането на една година.
За сметка на осигурените ще бъде и изискването да се създават два отделни фонда - за професионална и за универсална пенсия. Вноските за професионална пенсия ще са изцяло за сметка на осигурителите - работодатели или самоосигуряващи се, които работят в условията на първа и втора категория труд. Размерът на вноските ще е около 10 и 15 процента съответно за втора и първа категория труд. За универсалната пенсия вноските ще се плащат в съотношението за пенсията по ДОО, или по сегашния вариант 60% от вноската ще е за сметка на работодателя и 40% за сметка на осигурения. Предвижда се общият размер на вноската да е около 5% от получаваното възнаграждение. По проектокодекса вноска за универсална пенсия ще правят задължително родените след 1 януари 1969 г. Така работещите, които ще са задължени да правят вноски и за двата вида пенсии, ще трябва да плащат два пъти таксите за събиране и управление на осигуровките. По-изгодно за осигурените би било да правят вноски в един фонд с две различни партиди - за универсална и за професионална пенсия.
Отново за сметка на осигурените е условието вноските от втория стълб да се събират от НОИ, като за това осигурителният институт ще взима определена такса. Втори път такава такса от вноските ще удържат и частните дружества, на които НОИ ще превежда парите за управление. В момента (при доброволното осигуряване) тази такса се начислява само веднъж, когато вноските се събират директно от управляващите дружества.
The Wall Street Journal Euro
Две български банки са с най-голям растеж на активите в региона
Българските банки отбелязват впечатляващо присъствие в класациите за миналата година на финансовите институции от Централна и Източна Европа, пише в броя си от 27 септември The Wall Street Journal Europe. Сред 10-те банки с най-голяма възвращаемост на активите (изчислена като отношение на нетната печалба към общите активи) българските банки са шест - Юнионбанк (I място), Корпоративна банка (IV), БНП - Дрезднербанк (V), Тексимбанк (VI), ИНГ Банк (VII) и Експресбанк (X). Други две банки, "Росексимбанк" и Общинска банка се посочват като най-бързо разрастващи се в региона, съответно на първо и второ място. Растежът им (процентната промяна на активите в доларово изражение) е съответно 5 688% и 882%. Класациите са направени от Thomson Financial BankWatch, най-голямата рейтингова агенция за банки.
Според автора на статията Пол Хофхейнц след дълбоката финансова криза, която се отрази и на банковия сектор, правителството на премиера Иван Костов е в процес на овладяване на проблемите в държавата и именно това е в основата на добрите финансови резултати на банките. Инфлацията е около 1.1%, икономиката най-сетне започва да се развива, макар и по-бавно от очакванията на някои. В резултат на това е и растежът на българските банки, както и тяхното по-добро представяне. "Те излизат от кризата", отбелязва Пол Дженингс, старши вицепрезидент на Thomson Financial BankWatch. "И когато това се случва, често банките са първият индикатор за положителните икономически резултати. " По-важно е обаче, че резултатите на България са важен урок за всички страни от региона: Ако балансът на една банка се преструктурира достатъчно агресивно и се приложат действащи кредитни процедури, дори и в затруднение, в един следващ момент тя може да стане най-печеливша на пазара.
Според The Wall Street Journal за централноевропейските банки годината не беше лесна. Първо, обезценяването на рублата в Русия превърна благонадеждни клиенти в проблемни. След това тъкмо, когато ситуацията се пооправи, за много банки се появиха нови мощни конкуренти. Докато по-развитите икономики от Централна Европа се доближават до членство в ЕС, Западноевропейските банки правят агресивна експанзия в региони, които скоро ще бъдат техен вътрешен пазар. Правейки по този начин ситуацията за локалните банки по-неблагоприятна, чуждите банки освен това разполагат с по-дълбоки "джобове", по-добър анализ и солидна репутация.
Резултатът от това - класацията на 247-те най-големи банки в Централна Европа показва процес на консолидация. За момента тенденцията е явна в по-малките регионални пазари. Например активите на най-големите пет банки в Естония нараснаха средно с 57%. Други по-малки банки от Централна Европа показаха предимствата, които дава обединяването на силите.
В същото време в съвременния банков свят стана далеч по-трудно постигането на бърза печалба. Отминаха дните, когато повечето централноевропейски банки можеха да направят лесни пари от инвестиране във високодоходни държавни книжа. Понастоящем възвращаемостта на активите на най-стабилните банки в този регион е около 1.4%, или 1.1 процентни пункта по-малко от миналата година и един процентен пункт повече от западноевропейското ниво от 0.45%, пише The Wall Street Journal Europe.
Икономиката пак расте благодарение на вноса
Цената за това е огромната дупка в платежния баланс
Половин процент растеж на брутния вътрешен продукт (БВП), т.е. на икономиката като цяло, през първото полугодие на годината спрямо същия период на 1998 г. отчете Националният статистически институт (НСИ). Първоначалните прогнози на българското правителство за растеж на БВП през 1999 г. с 3.7 на сто бяха последователно заменени от очакван растеж от процент и половина и накрая от един процент. Според последната прогноза на Economist Intelligence Unit, звеното за анализи и прогнози на The Economist, България ще отчете 1% спад на брутния вътрешен продукт през настоящата година.
По икономическа структура относителното тегло в брутната добавена стойност на сектора на услугите е 57.3%, на индустрията е 29.1%, а аграрният сектор създава13.6% от БДС. През второто тримесечие добавената стойност от индустрията се е свила с 1.5 процентни пункта спрямо същите месеци на 1998 г. Увеличава се обаче относителният дял на добавената стойност, реализирана от частния сектор. В съпоставими ценови обеми тя е нараснала с два процентни пункта - от 61% през второто тримесечие на 1998 г. на 63% в същия период на тази година. Това основно се дължи на частните промишлени предприятия, чийто относителен дял в добавената стойност от индустриалния сектор е нараснал с шест процентни пункта и те вече създават половината от добавената стойност в отрасъла.
През второто тримесечие останалите два сектора в икономиката - услуги и аграрен, са съответно с 2.3% и 1% по-висока добавена стойност спрямо същия период на миналата година. Намаление от цели 17.5% спрямо миналата година обаче бележи добавената стойност от транспорта. Драстичната разлика отразява прекия ефект от кризата в Косово - отрязаните транспортни коридори към Европа. По данни на статистиката за първото полугодие вносът на стоки и услуги превишава износа с 711.6 млрд. стари лева, което представлява близо 15 на сто от БВП за същия период. Към средата на тази година относителният дял на крайното потребление в използвания БВП е нараснал с 9.1 процентни пункта спрямо първата половина на 1998 г. С 3.5 процентни пункта повече е капиталообразуването, но основно в резултат на увеличаването на частта на запасите - с 2.5 процентни пункта. За същия период от време делът на износа в БВП е намалял с 11.4 пункта, а вносът е нараснал с 0.8 процентни пункта. На практика това означава, че отчетеният половинпроцентов растеж на БВП се дължи на вноса, или с други думи, за пореден път ядем, пием и вече отчасти инвестираме (добрата новинка) вносни стоки и като следствие - отчитаме растеж на икономиката. Тази монета обаче си има и твърде опасна обратна страна - растежът, основан на тотален внос, изсмуква валутните резерви на страната и ако тенденцията се запази, рано или късно ще предизвика срив на платежния баланс, а оттам и на цялата икономика. По данни на БНБ за полугодието дефицитът по текущата сметка на платежния баланс (отразяваща вноса и износа на стоки и услуги и получените и платените от страната лихви по дълга) е 548 млн. долара, а общият дефицит - 197 млн. долара.
Приватизацията на Булбанк се отлага
На срещата на МВФ и Световната банка България получи поредната доза похвали и обещания
Ако трябва с две думи да обобщим българското участие на годишната среща на МВФ и Световната банка (СБ) през миналата седмица във Вашингтон, те биха могли да бъдат - отлагания и обещания. Отложи се важният въпрос с бюджета и данъците за следващата година. Възможно е да се отложи с една година реформата в здравеопазването и пенсионното дело. По всяка вероятност ще се отложи и крайният срок за приватизация на Булбанк. За бъдеще време остават и исканията на България за суапови сделки - дълг срещу инвестиции, за изключването ни от инициативата на МВФ и СБ за опрощаване дълговете на най-бедните задлъжнели държави и т.н. Същевременно получихме редица обещания - за подкрепа пред Европейския съюз, за евентуално допълнително финансиране и т.н.
"Окончателните параметри на бюджета и данъчните ставки ще бъдат договорени с мисията на МВФ, която пристига в понеделник в София", каза финансовият министър. Проблемите при съставянето на бюджета за 2000 г. са в разходната част. През следващата година тя трябва да поеме някои еднократни допълнителни разходи, свързани с провежданите реформи в здравеопазването и пенсиите. Ако здравната каса и Националният осигурителен институт се нуждаят от повече пари, данъчното бреме ще остане на ниво, близко до сегашното.
По-късно от първоначалните предвиждания ще бъде продадена и Булбанк. "Изяснихме нещата за евентуалното удължаване на срока за приватизация на Булбанк, ако се наложи", заяви министърът на финансите. Причината е, че правителството няма да се съгласи банката да бъде продадена на купувач, който не е стратегически инвеститор. Според финансовия министър Радев международните финансови институции трябва да проявят разбиране за удължаването на срока и заради него да не отменят цялата си програма за България. В тригодишното споразумение с МВФ срокът за приватизация на Булбанк е 31 март 2000 г. Отмяната на търг с толкова голяма компания като Булбанк ще бъде негативен сигнал за чуждите инвеститори.
По политически въпроси България получи подкрепата на международните финансови институции във Вашингтон. Изглежда, че с това посещение нашата делегация беше поставила повече от ударението на външните проблеми, отколкото на вътрешните. Така получихме уверението, че доколкото зависи от Световната банка, тя ще лобира за България в Европейската комисия, за да получим покана за започване на преговори за присъединяване към ЕС на срещата на високо равнище през декември в Хелзинки. Одобрение и подкрепа получи и идеята за замяна на дълг срещу инвестиции в инфраструктурни екологични и социални проекти. Парижкият клуб е разгледал нашето предложение и по думите на финансовия министър през октомври очакваме добри новини оттам. Японската "Ексимбанк" потвърди намерението си да отпусне заем в размер на 50 млн. долара в подкрепа на платежния баланс като съфинансиране на програмата ФЕСАЛ 2 на СБ, която е за 100 млн. долара.
Обсъдени бяха и възможностите и механизмите за допълнително финансиране в подкрепа на платежния баланс на България от международните финансови институции, ако възникне подобна необходимост. Като потенциален източник за допълнително влошаване на салдото по платежния баланс финансовият министър Радев посочи поскъпването на петрола на международните пазари.
Повдигнат беше и въпросът за присъединяване на някои страни, длъжници на България, към т.нар. инициатива на МВФ и СБ за силно задлъжнелите бедни държави (HIPC) и последствията от отписването на близо 90% от вземанията на страната, каквато е практиката на инициативата. Министър Муравей Радев подчерта, че България, която е загубила 300-400 млн. долара от войната в Косово, не може да си позволи безвъзмездно да отписва вземания. По тази линия обаче България засега не може да се похвали, че среща особено разбиране.
Ще започне ли Русия новата година без бюджет
Предизборната борба се пренесе в публичните финанси
Пак е октомври. Месец на мъчителни пазарлъци и удари под кръста между руската Държавна дума (долната камара на парламента на Русия) в тази й конфигурация и Кремъл. Ябълката на раздора - проектобюджетът на Руската федерация за следващата година, какъвто и да е той. Тазгодишният конфликт е допълнително гарантиран от насрочените за 19 декември парламентарни избори и залегналото в проектобюджета почти двойно увеличение на бюджетните разходи за военното министерство и военната индустрия.
Като за начало Думата отхвърли на първо четене проектобюджет 2000 на правителството на Владимир Путин с 212 гласа за срещу 102 против. За проектобюджета гласуваха единствено депутатите от "Нашият дом, Русия". Нищо че проектобюджетът е съгласуван с Международния валутен фонд, чиито пари отново ще потекат към Русия с благородната цел да ограничат дефицита в руската държавна хазна от 1.13% от БВП на страната въпреки склонността на Кремъл да доказва, че пере най-добре.
Бюджетът на Русия за следващата година, какъвто бе внесен в пленарната зала от финансовия министър, е с приходно перо от 803 млрд. долара, разходно 745.13 млрд. долара, разчетени при очаквана годишна инфлация от 18% и валутен курс от 32 рубли за долар. Лидерът на комунистите Генадий Зюганов заяви, че проектобюджетът трябва да се преработи изцяло в частта му, определяща средствата за 89-те области. Подобна, но по-мека позиция изрази и бюджетният комитет на Думата, продиктувана от увеличаване на дела на данъчните постъпления за федералното правителство от 48% за настоящата година до 53 на сто за следващата. Председателят на бюджетния комитет Александър Жуков атакува и залегналите в проектобюджета нива на очакваните инфлация и валутен курс на рублата спрямо долара. Според него индексът на потребителските цени ще достигне 25%, а валутен курс от 32 рубли за долара е твърде оптимистична прогноза.
Нямаше да бъде нормално, ако липсваха упреците срещу планираните убийствени акцизи върху алкохола, тютюневите изделия, петролните продукти и подоходните данъци броени дни преди избори. Депутатите от "Яблоко" дори излязоха със свой проектобюджет, според който подоходните данъци трябва да се намалят до 10% и да се преустанови вземането на заеми от Запада.
Споровете относно разходната част на проектобюджета са концентрирани главно около средствата, предназначени за осъвременяване на военната индустрия на Русия, която след разпадането на Съветския съюз не е в състояние да осигури успех на руските военни части във въоръжени конфликти. Според военния министър на Русия Игор Сергеев едва една трета от военната техника на въоръжение в руската армия може да бъде класифицирана като съвременна и надеждна. Мощта на руските военновъздушни сили е намалена наполовина в резултат на колапса на авиационната индустрия. Подобно е положението във военния флот на Русия.
Въпреки увереността на финансовия министър Михаил Кисянов в прокарването на бюджета в Думата до края на ноември и приемането му от горната камара на парламента в първите дни на декември Русия най-вероятно ще започне новата година без бюджет. Както и миналата година. От подобно развитие най-доволен ще бъде премиерът Путин като бъдещ кандидат-президент и кукловодите му в Кремъл. При липсата на бюджет месечните правителствени разходи се равняват на една дванадесета от бюджета за предходната година и правителството решава каква част от данъчните постъпления да заделя за себе си и каква за областните бюджети. В навечерието на президентските избори концентрацията на финансов ресурс в правителството може да се окаже решаваща за президентската надпревара. Тежки месеци очакват Русия.
Голямата метла
В Брюксел заигра голямата метла. Разместванията по върховете на бюрокрацията в Европейската комисия и приемането на нова организационна структура са добри стъпки в добра посока. Това обаче е само началото на реформите - процес, който има още много път пред себе си.
Реформите разтърсиха брюкселската бюрокрация, но по-важното е, че занапред еврокомисията ще бъде ръководена от принципи, а не според досега действащите персонални критерии. Квалификацията и опитът ще определят получаването на дадена длъжност, а не националната принадлежност. Това е фундаментален принцип, който доскоро бе пренебрегван. Но затова пък възраждането му и прилагането му в практиката действат много ободряващо на страничния наблюдател.
Президентът на комисията Романо Проди и Нийл Кинък, неговият заместник, отговорен за реформите, решиха, че националните флагове повече няма да олицетворяват определени длъжности. Земеделският отдел в комисията например е окупиран от французите от 1958 г. насам. Основните ръководни постове ще се заемат на ротационен принцип и директорите на отделите няма да са сънародници на комисарите, на които са подчинени. Така най-сетне ще се премахне националното лобиране.
Бюрокрацията ще изтънее, макар и не достатъчно. Броят на департаментите намалява от 42 на 36, като се закриват 425 работни места. Това също е стъпка във вярната посока, защото ще позволи пренасочването на хора към важни области, които имат кадрови проблеми, като конкуренцията, разширяването на евросъюза и правосъдието.
Друг положителен момент е решението шест ръководни длъжности да се заемат след публични конкурси. С това ще се привлекат хора отвън и в бюрокрацията ще се влее свежа кръв. Така и жените ще получат възможност да влязат в територия, запазена досега само за мъжете.
Комисията вече даде да се разбере как ще работи занапред. Сега идва ред на кадровия проблем, включително и на въпроса за уволненията на служители за некомпетентност - нещо, което в момента е почти невъзможно. За тази цел трябва да бъдат преразгледани дисциплинарните процедури и да бъдат наложени строги критерии за изпълнение на професионалните задължения. Съществува обаче опасността това да доведе до конфронтация с някои от консервативните профсъюзи.
За да успеят реформите, Романо Проди и неговият екип трябва да имат пълната подкрепа на страните - членки на Европейския съюз. Затова трябва да престанат ходатайствата и обажданията от кабинетите на европейските министър-председатели. Защото обикновено така се назначават неподходящи хора в Брюксел.
Експортът е не по-малко важен от чуждестранните инвестиции
Посланикът на Република Корея Ли Сук-Джо пред вестник "Капитал"
- Бих искал да започна с това, че в началото на шейсетте години БВП бе 82 долара на човек, а експортът на Корея бе само 10 милиона долара. През 1964 г. бе стартиран първият петгодишен план, а експортноориентираната икономика стана основната стратегия на страната ни. Така за последните 30 години ние достигнахме не само споменатия обем на БВП, но и търговски обмен от 260 милиарда долара, от които 130 милиарда от износ. Това показа, че стратегията ни е била успешна. Поглеждайки назад, трябва да кажа, че не беше лесно да се заложи на такъв курс, тъй като Корея не разполагаше с капитали, суровини, пазари в чужбина, външни инвестиции или напреднали технологии. Нещо повече - беше твърде рисковано да се тръгне в подобна насока. В началото Корея изнасяше само стоки от текстилната и леката промишленост. По-късно разширихме експорта с произведения на химическата индустрия, електрониката и автомобилното производство, които осигуриха по-високи приходи. Този процес бе свързан с въпроси като натрупването на капитала, отвоюването на международни пазари и развитие на технологиите. Докато повишавахме обема на износа, насочихме всичките си усилия към качествено подобряване на конкурентността на нашите стоки. До началото на 90-те години корейската икономика бе управлявана от правителството, а обикновените хора подпомогнаха икономическото развитие с ниските си заплати и пестеливия начин на живот. Големите компании свършиха останалото - стъпиха на външните пазари, развиха технологиите и натрупаха необходимите капитали.
- Да, определено. Ситуацията в България твърде много прилича на времето, когато ние стартирахме. Това се отнася за капиталите, суровините, технологиите и човешките ресурси. Смятам, че на този етап правителството ви е на вярната пътека - това важи както за приватизацията и преструктурирането на икономиката, също и за политиката за присъединяване към Европейския съюз. Според моето скромно мнение обаче въпросите около преструктурирането на производствения сектор заслужават приоритетно внимание. Бих искал да подчертая, че експортът е един от най-важните фактори за успеха на преструктурирането. Той може да донесе повече приходи за хората, да повиши трудовата заетост и в крайна сметка да повиши стандарта на живот в България.
- Доверието се печели по два начина. Първият е свързан със стабилността на финансовата система, подкрепяна от силна икономика и стабилна политическа атмосфера. Вторият засяга волята на хората да решават проблемите, пред които са изправени. В нашия случай веднага след кризата хората и правителството на Корея показаха на света решимостта си да се справят с последиците от рецесията, като приеха трудностите от реконструирането на цялата икономическа система и продължиха да развиват конкурентната способност на нашите стоки на световния пазар. За две години се появиха убедителни доказателства за възстановяване на производството, а страната успя да върне в срок заемите, които взехме от международните финансови институции. В момента Корея има безпрецедентно висок валутен резерв от 65 милиарда долара и се очаква икономически растеж от 7% за тази година. По време на кризата хората в Корея се жертваха, като затегнаха коланите и съкратиха разходите си до минимум.
- Бих разделил двустранните делови отношения на три части: инвестиции, търговия и междуправителствено сътрудничество. Както знаете, най-големият корейски инвеститор в България е "Деу", който купи "Интерпред" и хотел "Шератън", следван от "Хюндай". Но инвестициите на корейските частни компании през последните две години са в застой заради продължаващото и в момента преструктуриране на корпоративния сектор. Финансовото положение на "Деу" най-вероятно няма да позволи на компанията да продължи да инвестира в чужбина. Но аз вярвам, че след като процесът на реконструкция завърши, "Самсунг", "Хюндай" и другите големи фирми ще засилят инвестиционната си дейност в чужбина. Но къде и в какво ще влагат пари, ще решават самите те.
Що се отнася до търговските взаимоотношения, статистиката говори, че стокообменът за миналата година възлиза на 79 милиона долара - 46 милиона от Корея за България и 33 милиона от България за нашата страна. Не мога да кажа, че тези цифри ме удовлетворяват, и мисля, че имаме много по-големи възможности за интензифициране на двустранната търговия. Проблемът е, че все още съществуват някои фундаментални пречки като високите митнически тарифи, слабата финансова система в България, сенчестата икономика и др. Вече посочих значението на експорта за икономическото развитие. Трябва да кажа обаче, че в България мнозина не разбират важността и икономическата роля на експорта. Вместо това се отдава по-голямо значение на чуждестранните инвестиции.
Третата категория - междуправителственото икономическо сътрудничество, дава редица добри примери на практическо взаимодействие, но трябва да развиваме и занапред пътищата за задълбочаването и разнообразяването му.
- Имам идеи за разширяване на двустранните ни връзки и в икономиката, и в културната сфера, но засега е още рано да се говори за определени проекти. Когато идеите ми придобият по-конкретни очертания, ще ви разкажа за тях. Все пак искам да спомена, че през следващата година ще отбележим 10-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между двете страни.
- Винаги съм твърдял, че нашите два народа имат много общи черти. Ние празнуваме, както и българите в подобни дни. Националният ни празник има дълбоки исторически корени и корейците си спомнят за миналото и предците си. Смятам, че такива моменти са необходими, за да запазим националната си идентичност.
Новата партия на властта
Движение "Единство" ще брани интересите на Кремъл на парламентарните избори
На руския електорат не му върви - повечето политици, които трябва да избира, стават за всичко друго, но не и за политици, а и работата им е една, трудно е да се опише. Например миналата година депутатите от Държавната дума зарязаха всички текущи дела и започнаха да обсъждат защо руският космонавт във филма "Армагедон" е с ушанка и ремонтира всичко с чук и какво означава това за националната сигурност. Или пък колко неспокоен е сънят на наследниците на КГБ, когато на "Лубянка" го няма паметникa на "железния" Феликс Дзержински. Или обсъждането на послание към Моника Люински да успокои любимия си президент по време на бомбардировките на Югославия.
След толкова шоу електоратът би трябвало да е щастлив, когато любимият му министър (има и такъв) Сергей Шойгу решава да се захване с политика и обявява, че е крайно време Държавната дума (долната камара на парламента) да стане скучна. Но вместо успокоение решението на твърдо аполитичния до този момент Шойгу да се включи в политиката събуди подозрения, че популярността му се използва от Кремъл за създаването на "партия на властта", която да защитава интересите му в парламента след изборите на 19 декември.
Министерството на гражданската защита, което ръководи 44-годишният Шойгу, се грижи за много неща. Освен рутинните задължения в случай на бедствие служителите му доставиха десетки тонове хуманитарна помощ по време на войната в Югославия, участваха в спасяването на оцелели при земетресенията в Турция, Гърция и Тайван, разчистваха останките от взривените жилищни блокове в Москва, Буйнакск и Волгодонск, в момента помагат на чеченските бежанци в Ингушетия.
Спасител No1 на Русия е министърът с най-голям стаж в настоящия кабинет, заемайки поста си от 1994, като преди това беше председател на Комитета по гражданска защита. Шойгу винаги беше сред първите министри, които се назначаваха от президента след смяната на поредния премиер. Неговият професионализъм беше оценен по достойнство с обявяването му за "Герой на Русия" преди две седмици - едно от малкото последни решения на президента Борис Елцин, което беше приветствано от цялото общество. Едва впоследствие се появиха съмнения, че това е било ход от започналата рекламна кампания на Шойгу.
Няколко дни преди Шойгу да бъде награден в Кремъл, 39 губернатори, представляващи почти целия политически спектър, публикуваха призив за провеждането на честни избори и избирането на отговорни депутати. На основата на това обръщение започна формирането на ново политическо движение "Единство", за чийто лидер беше поканен министърът спасител. Запитан какви са мотивите за неочакваното му включване в политиката, Шойгу заяви, че е постигнал, каквото е могъл, на досегашния си пост и е време да се заеме с нещо друго. От това изявление излиза, че през всичките тези години министърът се е стремял да получи златната звезда на герой, след което оказването на помощ на нуждаещите се е престанало да го интересува. Доста необмислено изказване за публичен политик, но за предпочитане пред признанието, че зад решението му се крие чужда воля.
Губернаторът на ставрополския край Александър Черногоров, един от подписалите посланието на 39-те и участващ в изграждането на "Единство", открито призна, че инициативата принадлежи на правителството. Предвид добрите отношения между премиера Владимир Путин и Кремъл мнозина наблюдатели видяха в новото движение поредната комбинация на бизнесмена Борис Березовски, който през лятото обиколи няколко от най-големите руски области и проведе конфиденциални разговори с ръководителите им. Шойгу отрича участието на представителя на най-близкото президентско обкръжение в създаването на движението, но дори Березовски да не се е намесил, ангажираността на президентската администрация не буди съмнение.
Началникът й Александър Волошин проведе няколко срещи с бившия премиер Виктор Черномирдин, за да го убеди да се присъедини с движението си "Нашият дом, Русия" към "Единство", а заместникът на Волошин Игор Шабдурасулов обяви възможните съюзници на "Единство" в Думата - "Нашият дом, Русия", "Яблоко", "Гласът на Русия" (част от Съюза на десните сили) и дори "Отечество" на московския кмет Юрий Лужков, въпреки че бившият шеф на Обществената руска телевизия даде да се разбере, че Кремъл не се отнася с големи симпатии към коалицията "Отечество - Цялата Русия", оглавявана от бившия премиер Евгений Примаков.
Кремъл наистина се нуждае от своя фракция в парламента, защото двете партии, на чиято подкрепа можеше да разчита досега, са на път да се разминат със следващата Дума. "Нашият дом Русия" е твърде далече от петпроцентната бариера и упоритостта на Черномирдин да не участва в никакви коалиции може да му струва скъпо. Втората партия - либералдемократите на Владимир Жириновски, включи в бюлетината си повече от 20 души, подозирани във връзки с престъпния свят, което навярно е напълнило джобовете на нейните шефовете, но едва ли ще допринесе за популярността й сред избирателите.
Въпреки че Русия е ясно изразена президентска република, Кремъл се нуждае от влияние в парламента, който избира премиера и приема законите. Както показаха прокарването на кандидатурата на Сергей Кириенко за премиер през миналата година и гласуването на импийчмънта на Елцин през май, липсата на достатъчно свои хора в Думата може да струва скъпо в буквалния смисъл. В първия случай депутатите бяха примамени с жилища от президентския фонд, а във втория според вестник "Новая газета" отсъствието от гласуването, в което не достигнаха 16 гласа, за да бъде започната процедурата по импийчмънта на президента, е било компенсирано с 30 хиляди долара.
"Единство" е третата партия, която Кремъл организира за участие в парламентарните избори, като досегашните два опита не бяха особено успешни. През 1993 г. "Изборът на Русия" остана на второ място след Либералдемократическата партия (ЛДПР), а през 1995 г. "Нашият дом, Русия" беше изпреварен от комунистите и ЛДПР. За разлика от предишните кремълски отрочета целта на "Единство" няма да бъде победа на парламентарните избори, а създаване на достатъчно многобройна група в Думата, която да предотврати сформирането на единна антикремълска опозиция най-вече за сметка на "Отечество - Цялата Русия", чиито двама лидери Примаков и Лужков са сред фаворитите за президентските избори през следващата година. Задачата не е от лесните, защото по разнообразието на идеологии сред губернаторите "Единство" прилича на Ноевия ковчег, а не на движение от съмишленици. Допълнителен проблем в борбата за симпатиите на електората е декларираното нежелание на губернаторите да участват в предизборната надпревара. Те смятат да се ограничат с посочването на авторитетни кандидати, които биха могли да бъдат избрани.
В бюлетината на "Единство" засега са заети само първите две места - Шойгу и трикратният олимпийски шампион по класическа борба Александър Карелин. Третото място най-вероятно се пази за представителя на "Нашият дом, Русия", който може би ще бъде Владимир Рижков, младият председател на парламентарната група на движението, а не Черномирдин, чиято неконструктивност се прояви в серията от преговори, които движението води през лятото. Най-известният руски режисьор в момента, Никита Михалков, обеща, че ще помага на "Единство", но отрече, че ще се кандидатира от негово име. Други могат да последват примера му, защото никога не пречи да поддържаш добри отношения с властта, но без да се обвързваш така, че да не можеш да се откачиш.
Предизборните обещания на Захари Желязков:
РМД ще плащат по-малко в брой
Шефът на АП избра следприватизационния контрол пред политическа кариера
Шефът на Агенцията за приватизация Захари Желязков изненада политическите и деловите среди, като обяви, че се предвиждат още облекчения за плащанията на работническо-мениджърските дружества (РМД). Желязков съобщи идеята си в Димитровград, в рамките на предизборната си обиколка (шефът на АП беше избран за депутат от Хасково, а след време оглави приватизиращото ведомство). "Държавата трябва да наблюдава сделките с РМД и ако се създаде критичност, да се намеси", каза Желязков пред "Свободна Европа" - Димитровград. Шефът на АП съобщи, че се обмисля и опрощаване на част от дълговете на предприятия, купени от РМД.
- "Изявлението на Желязков ме изненада. Няма да има нови преференции за РМД", заяви пред "Капитал" Никола Николов, председател на икономическата комисия в парламента. Според него не е добре, че плащанията на РМД са разсрочени за твърде дълъг период. "Това може да се реши чрез намаляване на срока и увеличаване на частта, която РМД трябва да платят с непарични инструменти. АП има правомощия да го направи, но това не са преференции", каза Николов.
- Желязков обаче не мисли за съкращаване на срока. По неговите думи "в момента не само разсрочваме плащанията за максимално допустимия срок 10 години, но и разширяваме обхвата на непаричните средства".
Изявленията на Захари Желязков са обвързани с бъдещето му като шеф на ведомство с основно следприватизационни функции. Дори и без да има възможността да сключва сделки, в управляващите кръгове наричат позицията му "завидна". Желязков ще има властта да прави допълнителни споразумения, да опрощава под една или друга форма плащания, инвестиции и пр. Отсега се вижда, че е склонен да прояви разбиране към купувачите, ако се налага. Това обяснява и слуховете, че преди няколко месеца Желязков се е отказал от възможността да стане областен управител или да бъде номиниран за кмет на Хасково.
Междувременно в консултантските среди се заговори, че вече има проект за промяна в закона за приватизацията, който предвижда от 1 януари 2000 г. свиване на функциите на АП. През пролетта вече беше направена първата стъпка, като АП бе принудена с решение на Съвета по структурна реформа да прехвърли половината си сделки за тази година на отрасловите министерства. Сега се очаква да има ново прехвърляне. Мажоритарните пакети на АП, ако не бъдат продадени до края на годината, вероятно ще преминат към отрасловите ведомства. Отсега е почти сигурно, че предприятията в енергетиката ще се продават от Агенцията по енергетика и че АП е под натиск да се откаже от сделките за 22 ВЕЦ-а с открита приватизационна процедура.
"АП ще продължи да изпълнява функциите си, няма проект за промяна в закона. Ако погледнем обаче какво й остава да продава, е ясно, че сделките трябва да стават с участието на съответните специализирани ведомства", коментира Никола Николов.
В приватизационните среди изявлението на Желязков за новите улеснения за РМД беше окачествено като грешка, направено в неподходящ момент, въобще - гаф. Деловите среди и без това се дразнят от преференциите на РМД, които им дават предимство пред останалите купувачи (още повече, че идеята за дисконтиране на цената на РМД не беше ясно записана в закона за приватизацията). От друга страна, международните финансови институции отдавна не одобряват приватизацията с РМД. Затова рекламирането на нови облекчения за тях едва ли е уместно да се прави, когато предстои мисия на МВФ и когато тече годишната среща на фонда и Световната банка във Вашингтон.
Впоследствие пресцентърът на АП обясни, че Желязков имал предвид, ако РМД са договорили примерно да платят наполовина в брой, наполовина в непарични средства, частта в кеш да се намали до 30 на сто. Според споразумението с МВФ, без това да е изрично записано в закона, плащанията с непарични средства могат да бъдат до 70% от цената. Преди година Желязков проповядваше, че съотношението трябва да бъде в най-лошия случай 50 на 50, независимо от препоръките на фонда. Сега, в предизборната ситуация, очевидно е променил мнението си.
Пак в рамките на предизборните си изявления, Желязков обяви, че предприятията, купени от РМД, според проучване на АП "се развиват успешно", но се застрахова, че "от това не могат да се правят капитални изводи за бъдещето". Очевидно е, че управляващите имат притеснения за развитието на РМД. Дори техният главен привърженик - вицепремиерът Александър Божков, цитиран от "24 часа", във Вашингтон призова чуждите инвеститори да купуват РМД, да правят джойнт венчъри с тях - въобще да поемат ангажиментите им.
Сегашната идея за увеличаване на непаричната част на вноските на РМД отдалечава риска дружествата-купувачи и техните предприятия да фалират. Практически ще се намали цената, която дължат РМД по вече сключени сделки, защото приватизиращите ведомства приемат компенсаторните записи по номинал.
Досега управляващите последователно са следвали схемата чрез РМД да трансформират политическата власт в икономическа. Няма как новите собственици на голяма част от българската икономика да бъдат оставени да се провалят. Така че поне засега всичко е по план.
Накратко
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобри сделката за продажбата на 75% от капитала на "Каучук" - Пазарджик, на работническо-мениджърското дружество "Каучук - 97". Приватизираното предприятие произвежда каучук, велосипедни гуми, транспортни гумени ленти. Последното е най-печелившото производство на предприятието. Дружеството е завършило миналата година с 1.9 млн. нови лева печалба, но за първото шестмесечие на 1999 г. е излязло на загуба в размер на 1.3 млн. нови лева. Цената на сделката е 10.5 млн. долара, като купувачът ще ползва правото си на десетгодишно разсрочено плащане. Финансиращата институция е БРИБанк. Първата вноска ще бъде платена в седемдневен срок от сключването на сделката - 60% в брой, 40 % в допустими от закона платежни средства, а плащането ще бъде условие за влизането на договора в сила. Купувачът ще поеме ангажимента да инвестира 2.5 млн. долара през следващите три години и в шестмесечен срок да уреди задълженията на "Каучук" в общ размер около 9.5 млн. нови лева. Дълговете са краткосрочни, в най-голям размер - над 6 млн. марки, към немската фирма "Олбо", която снабдява "Каучук" с промишлен плат, основа за гумените ленти. За "Каучук" наддаваха още работническо-мениджърското дружество "Каучук инвест 98" и българската фирма "Неопрен". По думите на Асен Дюлгеров, председател на надзора на АП, агенцията първоначално предпочитала за купувач "Неопрен" заради кешовата оферта, но впоследствие кандидатът поискал да намали цената. Затова АП избрала РМД "Каучук - 97", което давало по-висока цена.
Агенцията за приватизация получи една оферта за 76% от капитала за "Върбаново КПЗ" АД, Царево, съобщи пресцентърът на ведомството. Предприятието произвежда метални щампи, елементи за автомобилната индустрия, инструменти. АП освен това получи по две оферти за 73.9% от капитала на "Динас" АД, Сливен (производител на огнеупорни и строителни материали) и за 37.7% от капитала на "Колора" АД, Световрачане. Агенцията не получи нито една оферта за 76% от капитала на "ЕАЗ - П" ЕООД.
Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков подписа решението, с което обяви българското дружество "ММ консулт" ЕООД за избран купувач на 55% от капитала на курорта "Слънчев ден" АД. Срокът за сключване на приватизационния договор е до 24 септември. Желязков обяви предпочитанията си към "ММ консулт" ЕООД още в края на юли, но по необясними причини забави официалното си решение с два месеца. Според запознати обяснението е в липсата на достатъчно средства на финансиращата Росексимбанк да покрие плащането по сделката. Цената за пакета от "Слънчев ден" е близо 8.1 млн. нови лв. и тъй като дружеството е включено в т.нар. списък за целева приватизация, трябва да бъде платена изцяло в брой.
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобри допълнително споразумение към приватизационния договор за "Универсал комерс" с купувач "Терснаб - 98", с което разреши намаляване на персонала на приватизираното предприятие. Промяната е уговорена със синдикатите.
"ЛУКойл" остава избран купувач на Нефтохим до 10 октомври
Цената е 107 млн. долара, спорно е дали включва концесии
Агенцията за приватизация удължи до 10 октомври срока, в който преговаря само с "ЛУКойл петрол" като избран купувач на Нефтохим, съобщи пред "Капитал" Захари Желязков, изпълнителен директор на приватизационното ведомство. До този срок трябва да има парафиран приватизационен договор. Миналата седмица на срещата на МВФ и Световната банка във Вашингтон вицепремиерът Александър Божков пък обяви, че сделката за рафинерията се очаква да бъде финализирана до края на октомври.
Т.нар. ексклузивитет на купувача изтичаше на 30 септември. Удължаването му означава, че другите двама кандидати - "Балкански нефтен консорциум" (който включва "Юкос петролиум България" и големи руски нефтени компании) и кипърската фирма "Логомат сървисиз" продължават да нямат право на подобрения в оферти и на нови преговори.
Все още предстои избраният купувач и държавата да се разберат по множество спорни моменти по продажбата на рафинерията. Според запознати договорът за Нефтохим ще бъде подписан под условие. Той ще влезе в сила, след като държавата даде на купувача концесия за продуктопровода (който започва от Бургас и продължава близо до Ихтиман). По него "ЛУКойл" планира едновременно да транспортира няколко вида продукти на Нефтохим до София, с цел да намали транспортните разходи и крайната цена на бензините. Купувачът освен това трябва да получи концесия за акваторията на прилежащото към рафинерията пристанище. По неофициална информация спорният момент в преговорите е дали цената на двете концесии да бъде включена в предложената от "ЛУКойл" цена в размер на 107 млн. долара (която поне формално засега е без промяна). Пак в тази връзка се обсъжда и вариант цената за мажоритарния пакет от Нефтохим да не бъде платена изцяло, докато приватизираното предприятие (или направо купувачът) не получи концесиите. Източник, близък до "ЛУКойл", призна, че от купувача де факто се иска да сключи сделка, без да има сигурност, че след това ще получи концесиите. "Няма проблем с концесиите", отрече обаче Захари Желязков.
За споровете как да се плаща цената на Нефтохим и с какви условия (например какво опрощаване на дълговете) да бъде обвързана в приватизационните среди се говори от доста време. През миналата седмица сред представители на инвестиционни посредници дори се разпространи слухът, че "ЛУКойл" е предложил да плати отчасти с компенсаторни записи - хипотеза, която звучи, меко казано, невероятно. Нефтохим е в т.нар. целеви списък и цената за него трябва да бъде платена изцяло в брой. А изваждането на рафинерията от този списък, освен че би било скандал, едва ли се връзва и с бюджетните сметки на управляващите.
Отсега обаче е почти сигурно, че ако "ЛУКойл петрол" купи рафинерията, ще увеличи капитала й почти веднага след сделката. Идеята е това да стане чрез обикновено увеличение на капитала, а не под условие, като държавата ще се откаже да изкупи своята част. И така увеличението пак ще е в полза на новия собственик. "Има такава идея, това ще е удачна форма за "ЛУКойл" да реализира инвестициите си", потвърди Захари Желязков.
Агенцията за приватизация:
Без повече остатъчни пакети от акции на борсата
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация не се съгласи с предложението на изпълнителния директор Захари Желязков остатъчните дялове акции от вече приватизирани предприятия да се продават на новооткрития приватизационен сегмент на "Българска фондова борса - София". "Надзорът смята, че предложението за директна продажба без посредници противоречи на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества", каза Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на АП. "Агенцията няма да продава повече пакети на фондовата борса, защото процедурата се оказа твърде бавна и сложна", допълни той. Вместо това ще се пускат пакети на централизираните публични търгове, организирани от Центъра за масова приватизация, а освен това има идея за продажба на останалите миноритарни пакети на един открит търг.
Приватизационният сегмент на БФБ беше въведен преди около месец с цел усъвършенстване на продажбата на държавни пакети акции и на него вече са предложени два миноритарни пакета. По общо мнение усъвършенстването на механизма на публично предлагане е очевидно - на новия сегмент действа аукционен принцип на продажбата, а не както досега - продажбата от избран чрез конкурс инвестиционен посредник. Аукционът става чрез използване на търговската система на борсата, като всеки брокер може да види въведените вече заявки за покупка на акции. Заявките имат задължаващ характер за инвестиционните посредници, а след приключването на сесията - обикновено три дни - поръчките се удовлетворяват според предложената цена.
Аргументите за законови пречки пред продажбите на този сегмент са странни, като се има предвид, че там вече се предлагат акции - държавна собственост. Освен това в закона за приватизация отдавна фигурират клаузи, в които се посочва, че в определени случаи законът за ценните книжа не се прилага при приватизационни сделки. Всъщност разликата между двата метода е минимална - при публичното предлагане през борсата може да се получи раздробяване на собствеността и по-висока цена, което да даде и реална възможност за влизане на портфейлни инвеститори във вече раздържавеното предприятие. Това обаче очевидно е без значение за приватизаторите.
Преговорите за "Хемус" стигнаха до последен кръг
Доскоро предпочетеният купувач за хотела беше фирма на Васко Нинов
Изборът на купувач за хотел "Хемус" засега се отлага, предстои още един кръг от преговори, съобщи източник от Агенцията за приватизация (АП). Допреди няколко седмици неофициално предпочетеният купувач е била фирма на Васко Нинов, шеф-надзорник на Балканска универсална банка и директор на работническо-мениджърското дружество, което купи хотел "Родина". Сделката за "Хемус" е една от най-секретните продажби на Агенцията за приватизация и по нея единствената официална информация беше, че са подадени четири оферти.
"Вярно е, че Нинов кандидатства. Не съм сигурен, но май участва с фирма "Васкони". Не знам как върви наддаването, защото от една седмица се занимавам с по-спешни неща. Срокът за допълненията към офертите беше до 30 септември", заяви пред "Капитал" Захари Желязков, изпълнителен директор на АП.
Васко Николаев Нинов притежава фирмата "Ники стар" ЕООД, чрез която е акционер в БУБ. Нинов освен това е шеф на баскетболния отбор на "Левски", участва в бордовете на "Е.Ф. И. България" АД, на "Технопен" АД, на "Родина турист" АД (дружество, в активите на което влизат хотел "Родина" и хотел "София").
Срокът за подаване на предложения за "Хемус" беше до 25 юни. Кандидатите са ливанска фирма, българско дружество и две РМД. В края на август неофициалната информация от АП гласеше, че са правени подобрения и че комисията по сделката е направила предложение до Захари Желязков за избран купувач, но след връщането си от отпуск той така и не подписал решение за избран купувач. Сегашното намерение за нов кръг преговори вероятно означава, че Желязков не е одобрил предложението на екипа по сделката и се е разпоредил за продължаване на процедурата.
Хотел "Хемус" е тризвезден, с 276 легла, построен през 1966 г. В активите на дружеството влизат три ресторанта, нощен бар, няколко магазина, както и ресторант "Боянско ханче" и комплекс "Черния кос" (на изхода от София по пътя към Перник). Хотелът е преобзавеждан за последно преди почти 20 години. Оборотът му за миналата година е бил над 600 млн. стари лева.
"Хемус" е последният сравнително голям софийски хотел, който остана неприватизиран. Другите значими хотели в столицата бяха приватизирани с участие на чужди инвестиции под една или друга форма - "Новотел Европа" стана собственост на турския бизнесмен Суди Озкан, "Грандхотел София" - на "Уърлд трейд къмпани", "Шератон" - на "Деу", а бившият японски хотел преди години беше купен от българския емигрант в Германия Иван Зографски. Единствено хотел "Родина" миналата година беше продаден на РМД.
Провалят се сделките за "Софарма" и "Биовет"
За бюджета пропуснатите ползи са в размер на 45 млн. долара
Агенцията за приватизация е на път да развали договорите с купувачите на фармацевтичните заводи "Софарма" и "Биовет" заради неплащане на сделките. Общата пропусната полза за бюджета е в размер на 45 млн. долара. Плащанията за двете предприятия бяха договорени изцяло в брой (32 млн. долара за "Софарма" и 13 млн. долара за "Биовет"), тъй като те бяха предвидени за т.нар. целева приватизация. Приходите от нея по закон влизат в държавния бюджет с цел покриване на дефицита по държавния бюджет.
Купувачът на "Софарма" трябваше да внесе 30% от цената в деня на сключване на сделката (25 юни) и още 70% в 45-дневен срок - тоест до 9 август. Срокът за плащането на "Софарма" беше удължен до по-миналия петък, 17 септември, след това пък чиновниците в АП се надяваха купувачът да преведе цената някъде около 23 септември. На 24 септември председателят на надзора на АП Асен Дюлгеров за пръв път официално съобщи, че регистрираната в Ирландия "Нова текнолъджи" не е платила нищо и че предстои разваляне на сделката. До редакционното приключване на броя на в. "Капитал" АП така и не съобщи за постъпило плащане от "Нова текнолъджи". По неофициална информация от средата на миналата седмица се очакваше всеки момент АП да прати на купувача уведомление за едностранно разваляне на приватизационния договор.
От месеци в приватизационните среди се говори, че купувачът на "Софарма" "Нова текнолъджи" е обвързан с интересите на сегашния мениджмънт на завода. Това пишеше и в писмо от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) до вицепремиера Александър Божков и до шефа на АП Захари Желязков. В писмото дипломатично се порицаваше сделката с "Нова текнолъджи", тъй като ЕБВР (заедно с ING bank) беше предвидила финансиране за кандидата, който беше отхвърлен - американската "Дженерал кемикъл груп". Отхвърлянето беше обосновано с аргумента, че в офертата на "Дженерал кемикъл" предложението за цена било поставено под условие от това дали ще бъдат събрани вземанията на "Софарма" от руски фирми.
Сега се разпространява хипотезата, че провалът на сделката за "Софарма" е равносилен на провал на цяла фармацевтична схема, която е трябвало да включва голям производител и дистрибуторска верига. Идеята трябвало да се осъществи с подкрепата на вицепремиера Александър Божков и на кмета Стефан Софиянски. Според запознати аптечната мрежа, предвидена да участва в схемата, е скандално приватизираното преди няколко месеца общинско дружество "Софийски аптеки". То беше купено от РМД, за което се смяташе, че има подкрепата на Софиянски. Според запознати финансов принос в приватизацията на аптеките и в цялата схема имала и Българска холдингова компания, бивш Българо-холандски приватизационен фонд, която обаче впоследствие се оттеглила. Хараламби Анчев, председател на надзора на БХК и бивш правосъден министър от правителството на Софиянски, опроверга хипотезата, като заяви: "Никога не сме участвали в приватизацията на софийските аптеки. Имахме участие в едно наддаване за аптеки, които се продаваха от Министерството на здравеопазването, но така и не ни избраха за купувачи."
Още една интрига, която върви около развалянето на сделката за "Софарма", идва от слуха, че тя е замислена и подготвена предварително (включително проваленото плащане) в интерес на големи и силно задлъжнели дистрибуторски фирми. Смята се, че източник на тази версия е "Балканфарма", купувачът на "Фармация", "Трояфарм" и "Антибиотик". Самата "Балканфарма", пак според неофициална информация, е вероятен кандидат и за "Софарма". Източник, близък до "Балканфарма", обаче заяви, че дружеството няма интерес да наддава.
Провалът на купувача на "Софарма" е равносилен и на разваляне на сделката за "Биовет", защото "Нова текнолъджи" се спрягаше като основен кандидат за завода за ветеринарни лекарства в Пещера. Той беше купен миналия декември от американската "Ай Си Ен фармасютикълс" (ICN Pharmaceuticals) чрез безпрецедентен договор, в който плащането беше определено да стане пет месеца след сделката. След рязкото увеличаване на политическия риск на Балканите и бомбардирането на един от фармацевтичните заводи на ICN в Югославия, компанията отказа да плати и започна да търси купувач, който да я замени в сделката за "Биовет". АП с месеци отлагаше развалянето на договора (така и невлязъл в сила заради неплащането), за да даде шанс на Ай Си Ен да намери нов купувач, който да поеме правата и задълженията по приватизационния договор. Идеята беше американската фирма да получи шанс да си възвърне внесения депозит в размер на 1 млн. долара. Според източници от фармацевтичния бранш шефовете на "Биовет" в момента подготвят учредяването на работническо-мениджърско дружество, което да подаде оферта при евентуално ново наддаване. Другият вариант е, ако развалянето на договора с Ай Си Ен отново се отложи, РМД да замести "Нова текнолъджи" в подготвяната схема за "Биовет" - тоест да поеме правата и задълженията на американския купувач.
Ще се променят правилата на трансферите с акции
Отнет е лицензът на "Норд инвестмънт" АД, заподозрян за измамите с акции на "Северкооп гъмза"
Сигналите за измами с акции, които засипаха комисията по ценни книжа и Централния депозитар през последните месеци, доведоха до очакван резултат - комисията наложи на инвестиционен посредник най-тежкото наказание, давано досега - отнемане на лиценз и санкция в размер на 24 хиляди нови лева. Наказаният посредник е великотърновската фирма "Норд инвестмънт" АД, която е главният заподозрян в зачестилите измами с акции на бившия приватизационен фонд "Северкооп гъмза". Двете проверки на регулиращата институция са показали систематично нарушение на действащите закони, като без знанието на собствениците са били прехвърляни акции, които инвестиционният посредник е купувал за своя сметка. Решението на комисията е окончателно и засега няма информация дали ще бъде обжалвано пред по-горна инстанция.
По сега действащата процедура за прехвърляне на безналични акции данните от депозитарната разписка се оказват абсолютно достатъчни за осъществяване на трансфер, въпреки че няма съгласие от законния им собственик. Механизмът е сравнително прост - има много начини за получаване на въпросните данни, но най-често става чрез посещение в дома на собственика, където, под предлог че се раздават дивиденти, се преписват данните или пък направо се пробутва за подпис документ, с който всъщност се упълномощават посредникът или трето лице да разполагат с ценните книжа. Това е достатъчно за попълване на поръчката и за регистрация на сделката на борсата.
"Сделките са необратими и връщането на акциите на измамените е невъзможно, но гражданите могат да потърсят парите си чрез съда", казаха от комисията по ценни книжа и обявиха, че са предложили промени на процедурата по прехвърлянето на безналични акции. "Ще предложим прехвърлянето на акции от сметките на клиента в депозитара да става само след показване на оригиналната разписка", каза председателят на комисията Радослав Цончев и допълни, че се затяга и режимът на прехвърляне на акции между физически лица, което според сегашния закон става без преминаване през фондовата борса.
Регулаторите обявиха още, че след направената проверка и наложените наказания сигналите за нарушения са спрели. Едва ли обаче някой вярва наистина, че наказаната фирма е единственият източник на проблеми и наказанието й ще ги реши завинаги. Подобни сигнали, основно за измами с акции на бивши приватизационни фондове, имаше само преди няколко месеца и в Югоизточна България (най-активни бяха те при сливенския фонд "Мел инвест") и в много други райони на страната.
Проблемът очевидно не е в безналичните акции - те са доказали по всички развити пазари, че са по-удобният и по-евтин начин за удостоверяване на собствеността. В ситуация с ниска инвестиционна култура, каквото се явява родната, от проблемите е трудно да се избяга. Но защо например на първо време да не се напише на обратната страна на депозитарната разписка какви са начините за прехвърляне и какви права дава този документ? Едно добро начало, като вземем предвид пълната липса на подобни образователни мероприятия от времето на Жан Виденов досега.
Оспорват се сделки в рудодобива
Следващата проблемна продажба се очертава да бъде за "Горубсо - Златоград"
Агенцията за приватизация поиска от "Райфайзен инвестмънт", посредник по сделките за "Горубсо - Мадан" и "Горубсо - РОФ", да даде обяснения защо е избрал за купувач руско-турския консорциум "Родопа инвест". Това съобщи източник от приватизиращото ведомство. Опитът за изясняване е заради оплакването от името на класирания на второ място кандидат, консорциума "Родомин". Той беше учреден в началото на годината от "Рудметал" (дружество на работници на "Горубсо - РОФ"), "Горубсо - Златоград 99" и гръцката минна компания "Термес майнинг". По информация от посредника "Райфайзен инвестмънт" консорциумът вече се е разпаднал заради излизането първо на "Горубсо - Златоград 99", а след това и на "Рудметал". "Има някакви жалби във връзка с рудодобивните дружества. Става дума включително и за оспорване по съдебен ред, но не знам дали чрез административно производство или по общия исков ред пред градски съд", каза пред "Капитал" Захари Желязков, изпълнителен директор на АП. Той отказа да прогнозира какви ще са последиците (и дали изобщо очаква такива) от оспорването.
Оплакването е формулирано като искане за разтълкуване на законосъобразността на сделката. Дори да е формулирано само като юридически въпрос до АП обаче, недоволството на "Термес майнинг" предизвика доста значим отзвук. По неофициална информация гръцката компания е стигнала до оплакване на своя посланик за пренебрегнатите си интереси в сделките за двете рудодобивни дружества в ликвидация.
Правителствен източник заяви, че засега не е вероятно договорите за "Горубсо - Мадан" и "Горубсо - РОФ" да бъдат развалени. Според него "Термес майнинг" няма шанс да промени сделките, защото офертата на втория класиран консорциум е била твърде условна и е изисквала правителството да се ангажира с множество гаранции.
Ако оплакването на "Термес майнинг" бъде окончателно отхвърлено като неоснователно, гръцката фирма за утешение вероятно ще бъде уведомена, че има шанс да участва в приватизацията на "Горубсо - Златоград" (в процедура по ликвидация) и на рудообогатителната фабрика на р. Ерма (близо до българско-гръцката граница). Това според запознати съвпада с намеренията на "Термес майнинг". За "Горубсо - Златоград" обаче според неофициална информация има още един кандидат - консорциум между дружеството на работниците "Горубсо - Златоград 99" и българската фирма "Техноимпекс". Те са подали в промишленото министерство писмо, че искат да придобият основните активи на предприятието в рамките на ликвидационната процедура. Така "Горубсо - Златоград" може да повтори историята на споровете около "Горубсо - РОФ", за което почти едновременно с продажбата на пакет от акции беше сключена и непотвърдена (и невлязла в сила) сделка за най-значимите активи на дружеството.
Осем фирми искат да наемат основното производство на "Стомана"
Избраната компания трябва да гарантира, че ще стане и собственик на пернишкото дружество
Осем са кандидатите за наемане на основното производство на "Стомана" - Перник. Оферти подадоха четири чужди фирми - швейцарската "Дюферко", американската "Рудолф Робинсън интернешънъл", немската "Метал трейдърс" и руската "Росси". Останалите кандидати са три български дружества - "Дару металс", "Еврометал" и "Стоманени тръби", както и една българо-словашка компания - "Регал 94". От набраните оферти тези на американската и руската компания, както и на "Стоманени тръби" могат да се считат за изненада, тъй като останалите кандидати по един или друг начин вече бяха заявявали публично интереса си към "Стомана".
След отварянето на офертите екипът по сделката е провел разговори с всеки от кандидатите, направил е препоръки и е дал срок до края на седмицата да бъдат внесени подобрени оферти. Три или четири от подобрените оферти ще бъдат отсети и с избраните кандидати преговорите ще продължат. Очакванията са до края на октомври да има избран наемател. Изборът ще бъде направен от принципала на дружеството - Министерството на промишлеността.
Договорът за наем ще е 6-месечен, а минималният наем за един месец ще е 70 000 долара. От съществено значение при оценка на офертите няма да бъдат параметрите, свързани със самия наем, а ангажиментите за изготвяне на план за оздравяване и последващо изкупуване на акциите на "Стомана". Кандидатите трябва в процеса на преговорите да докажат финансовите си възможности, възможностите си за осигуряване на пазари, както и солидния си опит в бранша.
Шестмесечният период на наема ще е изпитателен срок, в който избраният наемател трябва да докаже, че се справя с управлението на "Стомана". Срокът е избран и заради процедурата по несъстоятелност. До осъществяването на всички законови процедури преди изготвянето на план за оздравяване ще изминат още поне четири месеца.
Повечето от кандидатите най-вероятно ще намалят заетите в момента 5000 души. Решението кой точно ще поеме управлението на "Стомана" ще бъде взето най-рано до месец, т.е. чак след местните избори, така че непопулярните оздравителни мерки ще останат извън предизборния период. Постъпилите средства от наема се предвижда да бъдат използвани за обезщетения на съкратените работници.
Схемата за отдаване под наем и последваща продажба на "Стомана" би трябвало да получи одобрението на кредиторите на пернишкия комбинат (сред които банките в ликвидация - ТСБанк и Стопанска, Булгаргаз, държавата и др.), тъй като при този вариант те могат да получат по-голяма част от вземанията си. Ако се премине към фалит на дружеството и осребряване на имуществото, процентът на удовлетворяване ще е твърде нисък, защото задълженията на "Стомана" значително надвишават активите й. Основният кредитор на дружеството - ТСБанк (в несъстоятелност), декларира, че приема схемата за възлагане на управлението на активите с ангажимент за последващо изготвяне на план за оздравяване. Синдиците на банката все още не са се запознали с офертите, но със сигурност предпочитат работещо предприятие пред варианта за фалит и спиране на производството, заявиха от офиса на банката.
Освен това моментът е благоприятен, тъй като сега се очаква увеличение на цената на стоманата заради заметресенията в Турция и Гърция и заради възстановяването на региона от Косовския конфликт.
Швейцарската
Българската
Американската
Руската
Немската
Стамболийското дружество
Българската
Великотърновското дружество със словашко участие
Накратко
Разглеждането на съдебните дела, заведени от главния акционер в "Декотекс" - Сливен, американската фирма "Каппа текнолоджи", и индивидуални акционери, беше отложено за месец ноември. Делата са по повод незаконосъобразно вписване на решение за смяна на ръководството, гласувано на общо събрание на дружеството, проведено от собственика на 34% "АКБ корпорация" без допускане на останалите акционери. Обжалването пред по-горна инстанция - Бургаският апелативен съд - доведе до решение за вписване на старото ръководството отпреди опита за смяна, но и досега това не е вписано в сливенския съд, чийто председател (временно замразен) е депутатът от СДС Иван Димов. Последното странно тълкуване на сливенския съд е, че са законни и двете ръководства и то има двама изпълнителни директори, съобщиха адвокатите на "Каппа текнолоджи".
Няма установени нарушения при проверката на подписката за облигациите на община Свищов, съобщи Комисията по ценни книжа и фондовите борси. Подписката беше удължена с 60 дни с решение на свищовския общински съвет, след като през първоначалния двумесечен срок бяха записани облигации на стойност малко над 350 000 нови лева. Целият размер на емисията по проспект е 1 млн. лв. Фондовата борса през седмицата:
Очакваното оживление не се състоя
Въпреки очакванията на повечето участници в борсовата търговия, сигналите за увеличаване на интереса към корпоративните ценни книжа се оказаха силно преувеличени и активизирането на търговията, се отлага за неопределено време. За изминалия едноседмичен период 24-30 септември през "Българска фондова борса - София" преминаха акции на обща стойност 315 224 нови лева - едва три хиляди лева повече от предишния едноседмичен период. По-песимистично настроените наблюдатели на пазара не пропускат да добавят, че предишната седмица е имало един работен ден по-малко, което прави спадът на активността през току-що изминалата седмица още по-очевиден.
Намаляването на активността е видно и по регистрираните сделки на блоковия сегмент на борсата (на него се прехвърлят големи пакети акции след предварително обявяване на цената), където миналата седмица например имаше регистрирани сделки за над един милион нови лева, а сега там фигурира единствено предварително очакваната регистрация на трансфер с пакет от 3% от капитала на Централна кооперативна банка.
Причината за спадането е отново липсата на всякакъв инвестиционен интерес - както вътрешен, така и външен. Тази ситуация обаче се превръща от обикновена констатация в хронично състояние за пазара и вече за никого не е тайна маргинализацията на борсовата търговия в България. Инвестирането в акции от масовата приватизация отдавна е излязло извън мерните единици за риск на международните инвеститори и сега това се прави единствено от ентуасиазирани и свръхрискови местни играчи с минимални средства. От акциите на току-що приватизираното най-голямо българско фармацевтично предприятие "Фармация" (Дупница) например бяха изтъргувани едва 20 акции, а други, смятани за най-атрактивни акции, като "Албена", Булгартабак холдинг", "Слънчев бряг", "Петрол" едва надминават 200 броя за цялата седмица. Интерес има единствено около акциите на Нефтохим, които държат първенството по ликвидност - общо 2874 акции на цени между 15.10 и 16.70 лв за акция - и донякъде при книжата на "Солвей - Соди" и "Химко". Тенденцията, която обаче вече ясно се очертава, е акциите на вече приватизираните предприятия да са обект на нулев пазарен интерес. Според преобладаващото мнение това е най-тревожното нещо на пазара, като се има предвид нежеланието, с което огромното мнозинство от частните фирми гледа на излизането на пазара по всякаква форма - било то чрез регистрация на акциите за търговия (по примера на БРИБАНК и ЦКБ), публично увеличение на капитала или емисия облигации (по примера на ПроСофт). За участниците на пазара - инвеститорите и инвестиционните посредници - все по-ясно се очертава задънената улица, в която е изпаднал пазарът като следствие от затъващата икономика, липсата на добро корпоративно управление и липса на ангажираност на правителството по отношение на пазара.
Общи събрания
Повишава се рискът при инвестиции в доларови активиавие
През изминалата седмица инвеститорите ограничиха инвестициите си в доларови активи поради нарастващи опасения за развитието на американските компании. В резултат на разпродажбата на корпоративни ценни книжа борсовият индекс Dow Jones се понижи до границата от 10 000 пункта, най-ниско ниво от началото на април. "Валутната търговия е изцяло под влиянието на разпродажбата на щатски активи", коментира Джеймс Макей от National Australia Bank. "Вече е налице пренасочване на глобалните инвестиционни потоци от САЩ към Япония, Европа и Великобритания и ако този процес продължи, ще последва наистина рязко поевтиняване на долара", каза още Макей. На международните валутни пазари доларът падна от 1.0443/1.0448 за евро в понеделник до 1.0715 в петък. В краткосрочен план очакванията на инвеститорите са свързани с евентуално решение на Европейската централна банка за затягане на кредитната политика за ограничаване на риска от инфлационен натиск в евро-зоната. Вицепрезидентът на банката Кристиан Ноер вече намекна през седмицата, че е възможна промяна на кредитната политика на ЕЦБ, което според дилъри означава евентуално повишение на лихвите, с което допълнително ще се повиши цената на еврото спрямо долара.
Спрямо японската йена доларът задържа относително стабилни позиции в границите на 105-106 йени за долар, след като водещите финансисти на страните от Г-7 изказаха опасения от възможното по-нататъшно поскъпване на йената. Вероятността от координирани действия на европейските централни банки, Bank of Japan и Федералния резерв на САЩ срещу покачването на йената стана все по-реална след активните контакти на японския министър-председател Кейзо Обучи с европейски финансисти и коментарa на финансовия министър Киичи Миядзава, че в подходящ момент ще бъдат взети съответните мерки за стабилизиране на курсовете на основните валути. "В цената на йената в момента е калкулирано много сериозно отношение на страните от Г-7 срещу покачването йена/долар. В момента пазарът изчаква всички тези договорености да се материализират по някакъв начин като конкретни мерки", коментира Джейн Фоли от Barclays Capital. Периодът на изчакване на този етап ограничава поскъпването на йената, но с натрупването на положителни новини за развитието на японската икономика, последната от които бе 4.6 на сто ръст на индустриалното производство през август, може да засили отново натискa върху щатската валута и да стимулира атака на нивото 100 йени за долар.
На вътрешния пазар долар/лев поевтиня значително, следвайки поевтиняването на долара спрямо еврото на международните пазари през фиксирания курс на лева спрямо еврото. В понеделник междубанковият пазар отвори на 1.859/1.860 лева за долар, а в петък котировките бяха на 1.819/1.820. На кешовия пазар щатската валута се купуваше на 1.810/1.815 лева, а котировките продава бяха на 1.830/1.835 в четвъртък.
Търговията лев/евро през седмицата бе спокойна заради изтичащия в неделя (3 октомври) краен срок за регулация на месечните минимални задължителни резерви на банките. В края на седмицата повечето банки бяха натрупали излишък по левовите си салда и това стимулира поскъпване на еврото до 1.9480/1.9490 лева в петък от 1.9461/1.9463 в началото на седмицата.
Цената на златото достигна двегодишен максимум
Европейските централни банки наложиха петгодишен мораториум върху продажбите от резервите си
След като подпомогнаха през май усилията на Международния валутен фонд да срине цената на златото до непознати от 20 години насам нива с плановете си да разпродадат част от златните си резерви, европейските централни банки изненадващо преминаха в края на септември на страната на златната индустрия. Точно когато годишната среща на МВФ и Световната банка във Вашингтон (23 - 30 септември) заприлича до болка на предишните форуми, 11-те централни банки в системата на Европейската централна банка и централните банки на нечленуващите в Европейския валутен съюз Англия, Швейцария и Швеция поднесоха изненадата - петгодишен мораториум върху нови продажби на злато от официалните им резерви. Присъствието на думата нови в подписаното от 15-те европейски централни банки споразумение дава възможност на централните банки на Англия и Швейцария да осъществяват продажбите на вече заявените съответно от около 400 и 1300 т злато.
