Трудното прохождане на строителния надзор
Появиха се първите сложни казуси за работата му
От 1 септември е задължително сключването на договор с Независим строителен надзор при започване на проектиране и строителство. Надзорът се извършва за сметка на инвеститора на обекта. Отговорността, която той носи за пропуските по време на строителния процес, е солидарна с тази на инвеститора. За надзорник, допуснал незаконно строителство (а такова може да бъде и одобрен строеж, в който са вложени некачествени материали, или строеж, изпълнен в отклонение от проекта) санкцията е до 150 хил. нови лв.).
Първите 52 оправомощени фирми вече получиха официално права за упражняване на тази дейност. Още при старта обаче стана ясно, че има неизяснени от правилника за дейността на строителния надзор казуси и проблеми. Като начало се появява въпросът как да се процедира с обектите, попаднали в преходния период. Става дума за проекти, които са правени преди 1 септември, и съответно за тях не се е изисквал надзор в проектирането, а строителството започва след тази дата и инвеститорът е сключил договор със супервайзърска фирма. Това е деликатен момент, макар на пръв поглед да изглежда разрешим лесно. Просто надзорникът на строежа, за да се застрахова, би могъл да упомене в договора, че не носи отговорност за пропуските на проекта. Но това не е решаване на проблема, тъй като, ако в проекта има пропуски, то при изпълнението му това ще се отрази и върху строителството, което в този случай попада под "лупата" на супервайзърът. Фирмата, поела надзора върху строителството, е задължена според правилника за независимия строителен надзор да изпълни строежа съгласно одобрения проект.
Притеснение у оправомощените фирми поражда и неизясненият момент със заплащането на тяхната дейност. Възниква въпросът как то да се договаря - дали като твърдо фиксирана сума, или като процент от строителната себестойност на изпълнявания обект. Неясен остава и моментът със задължителната застраховка, която упражняващите Независим строителен надзор трябва да сключват. Самата застраховка се сключва за период от една година, а строителството на един обект може да продължи доста по-дълго от този срок. Освен това остава неясно защо застраховката е задължителна само за супервайзърските фирми, а не и за инвеститора, строителя, проектанта и другите участници в строителния процес.
Притеснения има и около гаранционните срокове, които надзорът ще покрива, както и неизясненият момент дали подлежат на независим строителен надзор преустройството, реконструкцията или смяната на предназначението на вече съществуващи обекти. Деликатен момент е и срокът на оправомощаване на супервайзърите. Както и какво става, ако след неговото изтичане фирмата има подписани и недоизпълнени задължения по договори за надзор, а правомощията й не бъдат подновени.
Част от тези проблеми се очаква да бъдат изяснени на кръгла маса на тема "Правни и икономически взаимоотношения между фирмите, оправомощени да изпълняват Независим строителен надзор, и инвеститори на строителни обекти в България след 1.09.1999 г.", която ще се проведе следващата седмица в Пловдив в рамките на есенния панаир.
Организатори са специализираното издание "Строителство градът", заедно с Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК). Участници в кръглата маса ще бъдат Борис Милчев, зам.-министър в МРРБ и председател на комисията по оправомощаване, инж.Иван Цацов, шеф на ДНСК, Светлана Гебрева, главен държавен инспектор в ДНСК и член на комисията по оправомощаване, арх.Марин Бакалов, управител на "Юнион контрол" ООД, фирма, оправомощена да изпълнява независим строителен надзор в проектирането и строителството, Андрей Герасимов, управител на Научноизследователския строителен институт (НИСИ), проф.Тодор Карамански, председател на Сдружението на конструкторите, Николин Гавраилов, председател на сдружението на главните контрактори, представител на Българска строителна камара и др. В процеса на работа на Независимия строителен надзор обаче е повече от ясно, че ще продължат да възникват въпроси. Така че най-логично изглежда с изясняването на тези казуси да се заемат от специалистите, работещи в Комисията по оправомощаване на независимия строителен надзор, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Дирекцията за национален строителен контрол, като анализират възможните проблеми и дадат съответните указания за тяхното изглаждане.
Друг проблем, но вече чисто административен, е, че фирмите, имали шанса да са сред първите лицензирани, все още не са получили свидетелствата си. Информация за оправомощените да извършват Независим строителен надзор може да се получи от Дирекцията за национален строителен контрол, която води специален регистър на фирмите, получили одобрение.
Срокът за оправомощаване е три години.
Срокът за оправомощаване е пет години.
Календар на деловите прояви за 26 - 30 ноември
Държавен вестник
Срокове
Приеха закона за информацията на първо четене
Законопроектът за достъп до обществената информация беше приет миналата седмица от парламента на първо четене.
Проектът, чийто вносител е Министерският съвет, предизвика почти скандал в пленарната зала на парламента. От името на БСП-депутатите Любен Корнезов обяви от парламентарната трибуна, че парламентарната група на демократичната левица няма да подкрепи закона, защото той е закон за "забрана на обществената информация". Според мотивите на вносителя (правителството) законопроектът регламентира начина и процедурата за осъществяване на конституционното право за достъп до обществената информация, като за пръв път е въведено общо законово задължение за предоставяне на информация от органите на държавната власт.
Татяна Дончева от ПГДЛ обвини вносителите на проектозакона, че дефинициите в него дават възможност за произволно тълкуване. С вашия закон никой няма да получи информация, ако администрацията не пожелае да я даде, посочи Дончева. Всеки чиновник може да откаже информация с мотивите, че тя не е обществено значима, добави тя. Законът е само инструкция за администрацията, а не закон за защита правата на гражданите за информация, казаха от ПГДЛ.
Законопроектът определя видовете информация, която се съхранява от органите на държавната власт. Тя може да е официална и служебна, като се дава възможност дадена официална или служебна информация да бъде обявена за държавна или служебна тайна и достъпът до нея да бъде ограничен. От ПГДЛ протестираха срещу текстовете, регламентиращи защитата на служебната и държавната тайна с мотива, че служебната информация може лесно да се превърне в служебна тайна.
Министърът на държавната администрация Марио Тагарински уточни от парламентарната трибуна, че държавната и служебната тайна ще бъдат уредени с друг закон, който се подготвя.
Имам право да попитам кой финансира дадено издание, след като виждам, че разходите му надхвърлят приходите, казва пред БТА председателят на парламентарната правна комисия Светослав Лучников, помолен да коментира текстовете, свързани с достъпа до информация относно медиите. Според Лучников, ако един източник е дал на медиата вярна и обективна информация, а не клевета, той нямало от какво да се притеснява, че името му ще бъде огласено.
Бакърджиев:.. Първанов почна пръв
Плачете, богини! Двама титани от родния политически Олимп може скоро да се сблъскат в решаваща битка, сравнима само с двубоя на Зевс с баща му Кронос. Евгений Бакърджиев ще се бие с Георги Първанов.
Как е по-добре да премерят сили вицепремиерът и червеният лидер - на бокс или на шах? Отговор на този въпрос търси сам вицепремиерът в програмно интервю за в. "Стандарт" през миналата седмица. Независимо от начина, изходът от двубоя като че ли е ясен - и в двата случая лидерът на БСП няма много шансове. В първите рундове на боксовия мач Първанов може и да се поопъне малко, но в крайна сметка ще се оттегли унил в червения ъгъл на ринга. При шахмата работата е повече от сигурна. Бакърджиев, този политически Каспаров, този виртуоз на ендшпила, няма дори да е сбърчил чело и противникът му ще е матиран. Едно е сигурно - ентусиазирана публика би имало и на двете срещи. Само си представете - на ринга излизат двамата политици, заметнати с хавлии. Публиката реве, предвкусвайки кървавия мач, а дикторът обявява: "В синия ъгъл на ринга - разрушителят на мавзолеи, изборният терминатор, човекът, който само с името си кара противника да трепери - Евгений Бакърджиев. " Дясната част на залата става на крака в див екстаз, чуват се фанфари. Дикторът (който е от наш'те) продължава: "В срещуположния ъгъл с червени шорти загрява, или по-скоро трепери този, който дръзна да го предизвика - Георги Първанов. " Мощни освирквания заглушават слабите ръкопляскания... Когато обаче натиснем спирачките на въображението си и започнем да говорим сериозно, напоследък е много тежко да си Евгений Бакърджиев. Ако Хитър Петър в една от приказките за него вместо "Не ща да бъда цар" беше викал "Не ща да бъда Евгений Бакърджиев! ", всеки здравомислещ човек щеше да вика заедно с него: Нито пък аз, нито пък аз... Точно хората започнаха да забравят историята с мавзолея на Георги Димитров (в София има и още един за събаряне - този на Александър Батенберг; той също е в центъра и е "символ на едноличната власт"...) и вицепремиерът напомни за себе си, този път от страниците на централния печат. След като беше скастрен от Костов, че не може току-тъй да обяснява наляво и надясно, че ще бие комунистите (неудобно е някак си), Бакърджиев и съветниците му предприеха в началото на миналата седмица медийна офанзива, за да изчистят това петно от партийната му биография. Кодовото име на кампанията вероятно е било "ама той почна пръв... ", защото първо Георги Първанов бил казал, че ще бие СДС, а пък чак после в отговор Бакърджиев се заканил, че комунистите ще си го отнесат.
В интервюто във в. "Стандарт" внимание заслужават не само отговорите на вицепремиера, но и въпросите, които му се задават. Репортерът започва вихрено, като разказва как на улицата в Лом говорят, че предишният кмет паднал пиян във фонтана, а настоящият правел стриптийз в дискотека. Въпросът към Бакърджиев е в този ред на мисли - какво ще прави следващият кмет. Вицепремиерът не се ангажира с конкретна прогноза (макар повече от ясно да е, че в духа на тази славна традиция следващият кмет вероятно ще кара велосипед гол из центъра на Лом например). Вместо това заместник министър-председателят доразвива образа на настоящия градоначалник: "На мен ми казаха така: кметът пие и се бие". (Междувпрочем вицепремиерът употребява в интервюто си около петнайсетина пъти думата бой и нейни производни.) След като Бакърджиев обяснява, че на управляващите им трябват съмишленици, които решават конкретните задачи в общините, логично следва въпросът: "Затова ли казахте тук в Лом, че ще биете Първанов. Докога ще го биете, докато посинее ли? " Отговорът е не по-малко фундаментален. "Това са малките импровизации", отговаря вицепремиерът. И наистина какво е един бой на фона на великите цели, които сме си поставили? Следват обяснения кой пръв е започнал да говори за бой. Ясно е кой - Първанов. Разбираме още, че когато Бакърджиев говори за битки, той говори за победи и че "след този бой ще се промени рязко картината в цялата страна". Следва уточняващ въпрос: "Значи лично вие не се готвите да биете Първанов, докато не посинее? Костов ли ще е реферът на битката и какви ще са оръжията? ". Тук възниква една неяснота, а именно - кому ще бъде възложен боят над Първанов, след като Бакърджиев няма "с ей тия две ръце" да се справи с опозиционния лидер. Прочее вицепремиерът се интересува повече от въпроса какво оръжие ще избере неговият противник - дали битката ще е на боксовия ринг или край шахматната дъска. Отговор на въпроса за рефера липсва.
За да бъде ефектът от обясненията по-пълен, Бакърджиев написа лично и материал за в. "24 часа", където също обяснява, че виновен за въвеждането на бойната символика в предизборните дебати е Георги Първанов. Научаваме още, че управляващите наистина ще се бият, но за спечелването на доверието на всеки свестен българин. Разбираме също, че агрегатното състояние на доверието е течно! Сините политици пазят "скъпоценната течност на доверието" в своите шепи и в тях я пренасят от избори на избори.
Ехото от обясненията на Бакърджиев се чу през седмицата откъм Берковица. Там пак по повод изказванията за боя вицепремиерът обясни, че агресията е присъща за БСП. Самият той бил спортен човек. Вероятно затова през седмицата заместникът на Костов изпрати поздравителна телеграма до треньора на "Шумен" затова, че футболният отбор е бил (в смисъл победил) ФК "Ловеч" с едно на нула. Това е, защото бившият отбор "Литекс" е сериозен конкурент на "Левски", а пък Бакърджиев естествено е син запалянко.
И така от дума на дума, увлечени в шеги и закачки, политиците ни провеждат поредната предизборна кампания. А за нас, обикновените избиратели и данъкоплатци, остава да се опитваме да погледнем нещата откъм смешната им страна, защото, ако започнем да ги приемаме насериозно, ще трябва да се хванем за главата и да заплачем така, че да са чуе от Ванкувър до Владивосток.
Накратко
"Българското медийно законодателство съответства напълно на директивата "Телевизия без граници". Затова съм щастлив да поканя България за участие в програмата МЕДИА II", пише в писмо до правителството Спирос Папас от Генерална дирекция Х на Европейската комисия. Това съобщи миналата седмица Националният съвет за радио и телевизия. Анализите на Закона за радио и телевизия и допълнителните обяснения на законодателството позволили да се стигне до това решение, съобщава в писмото си г-н Папас. България е втората източноевропейска страна след Унгария, чието медийно законодателство е признато за подходящо за участие в програмата МЕДИА II, хвалят се от НСРТ. На заседанието на Подкомитет 5 на 27 септември в Брюксел ще се обсъждат по-нататъшните действия за усъвършенстване и прилагане на медийното законодателство, информират от медийния съвет.
Дирекция "Контрол на далекосъобщения" към Държавната комисия по далекосъобщения извърши проверка на всички радиостанции, излъчващи на територията на София. Проверката бе наредена по повод сигнали в комисията и печата за нарушения в радиоефира. Инспекцията констатира нередности в техническите показатели при 15 от проверените частни радиостанции, съобщиха от комисията. Отклонения са установени в предавателите на "Алма матер", "Свободна Европа", "Класик ФМ", "Сигнал плюс", Би Би Си, УКВ практика, "Вива", ФМ+, "Витоша", Канал ком, радио "Плюс", "Експрес", "Дарик", "Веселина" и "Седем дни". Не бяха констатирани нарушения на техническите параметри на предавателите на радиата "Дойче веле", "Тангра", "Мила", "Радио Франс интернасионал" и "Радио 99", както и тези, излъчващи програмите на БНР - "Хоризонт" и "Христо Ботев". От направените проверки са съставени констативни протоколи. Експертите предлагат на председателя на ДКД, г-н Веселин Стойков, нарушителите да бъдат официално предупредени за установените нередности. Констативните протоколи ще бъдат приложени към досиетата на съответните радиостанции и ще се вземат под внимание от членовете на ДКД при предстоящото им прелицензиране и лицензиране.
На първото заседание на конкурсната комисия за избор на външни продукции в БНТ бяха приети общите правила за избор, заяви пред БТА Атанас Илков, пресаташе на държавната телевизия. Председател на назначената днес от Лили Попова конкурсна комисия е Светла Петрова, програмен директор на медиата. За конкурса за външни продукции на БНТ са получени 109 предложения. Най-много са офертите за свободна позиция - 57, за нощен блок - 6, за детска програма - 8, за игра тип "Шоу" - 6, за магазинно предаване за култура - 5, сатирично шоу - 4. Новосформираната комисия трябва да класира най-добрите предавания, които ще бъдат утвърдени от управителния съвет на БНТ, информира Атанас Илков.
Още чужденци се поинтересуваха от конкурса за частна тв
Все още не е ясно кой ще подаде документи за участие в състезанието
Четирима нови потенциални участници в състезанието за частна национална телевизия закупиха през миналата седмица конкурсните документи от Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД).
"ТВ-2" ЕООД е първата фирма, поинтересувала се през последните седем дни от условията на надпреварата. Според източници дружеството е собственост на скандинавската компания EBS - European Broadcasting Systems. Toва е джойнт венчър между шведската компания SBS Broadcasting и Европейската банка за възстановяване и развитие. EBS беше създадена в края на миналата година, като официално обявената й цел беше да се инвестира в телевизионни канали в Източна Европа. Почти едновременно с нейното регистриране в България пристигна президентът на SBS Broadcasting Мартин Линдског. Той се срещна с представители на ДКД и Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ), след което от компанията заявиха официално, че имат интерес към частната национална телевизия у нас. По това време представителството на SBS у нас се свързваше с името на скандалния рекламен бос Красимир Гергов. С разпространяването на съобщенията за медиите се занимаваше "Триада комюникейшънс" - фирмата, чрез която "Крес" "източи" голямо количество рекламно време от БНТ, а после го продаде (според някои твърдения фиктивно) на американеца Робърт Финли. Сега на пръв поглед изглежда, че EBS вече не играе с Гергов - най-малкото заради това, че регистрираното от тях дружество е ЕООД. Любопитно е обаче името на човека, закупил документите за "ТВ-2". Според официалния регистър на ДКД това е Гергана Даковска. Източници от БНТ разказват, че г-жа Даковска е работила в държавната телевизия, след което е била назначена в НСРТ, където се е водила на щат допреди няколко месеца. Един от потенциалните участници в конкурса свързва присъствието й в регистъра на ДКД с човек от ръководството на медийния съвет.
Едноличният търговец "Силва Зурлева" е вторият поред потенциален кандидат, закупил през миналата седмица документи от комисията по далекосъобщенията. Според източниците на "Капитал" зад тази фирма стои гръцкият телевизионен канал "Антена". Слухове в медийните среди веднага свързаха евентуалния интерес на тази телевизия с името на водещия от "Панорама" Иван Гарелов, но това е малко вероятно. Сигурно е обаче, че друг от евентуалните кандидати - израелската "Зееви груп" е водила разговори с телевизионния журналист. Новите собственици на "Балкан" искали от Гарелов да поеме подготовката на програмните документи за лиценз. До споразумение не се стигнало. Без успех окончателно са приключили и преговорите на "Зееви груп" за купуване на столичния канал "Нова телевизия".
Инвестиционният посредник "Глобал" АД е третата компания, която е платила в ДКД, за да получи документите за участие в конкурса за частна национална телевизия.
Очаква се още поне една българска компания да закупи конкурсната документация. Според някои източници тя ще представлява телевизионния проект на режисьора Людмил Стайков, финансиран от президента на футболния клуб "Локомотив" Николай Гигов.
Закупуването на документи от EBS в момента противоречи на общата тенденция големите чуждестранни компании да се оттеглят от участие в конкурса. Досега два европейски телевизионни гиганта, които бяха заявили интерес към инвестиции в първата частна национална телевизия у нас, прецениха, че рискът е прекалено голям, а евентуалните печалби - прекалено малки. Central European Media Enterprises и шведската Modern Times Group въпреки първоначалните си намерения няма да участват в конкурса.
Абсолютно сигурни кандидати засега са само "Нова телевизия", "7 дни" и варненският кабелен канал "MSat". Срокът за подаване на конкурсните документи изтича в четвъртък, 30 септември.
Турне по време на избори
"Хъшове": гарантиран успех в зрелището, мъка с кандидат-кметовете
Първото от две години турне на "Хъшове" предизвиква най-вече политически оценки в медиите може би защото като шоу е почти перфектно. В самото му начало "24 часа" писа, че "кабинетът дал пари за турнето на "Хъшове". Вестникът цитира син депутат, който заявява, че "някъде по върховете на СДС е направена тайна уговорка "Хъшове" да подкрепят предизборната ни кампания", при това срещу "финансово подпомагане".
Екипът от сценаристи на предаването обаче отрича да има политическа уговорка - на концертите си "Хъшове" подкрепят управляващите със скечове като следния: на сцената в познатата маскировка се появява "черният император на Вселената Дарк Вейдър" и поздравява с гробовен глас местните си поданици. За разлика от "Междузвездни войни" във варианта на "Хъшове" маската на героя в един момент пада и се оказва, че въпросният дарк персонаж, ха изненадка, е Костов. След резонния въпрос "а вие кого очаквахте" премиерът провъзгласява "еднолично" жителите на съответния град за джедаи, защото "много дже давате".
Трудно е концертите на "Хъшове" в настоящия им вид да бъдат приети като част от предизборната агитация на СДС. Макар че явно уморени от година и половина конфронтация с управляващите, този път "Хъшове" ги поканиха официално да се включат в тяхната кампания срещу наркотиците. На пресконференцията преди началото на турнето в присъщия си серт стил Слави Трифонов призова Богомил Бонев "да престане да говори с конете на немски и да дойде да поговори с българите на български".
По-сериозно говорителят на "Хъшове" Росен Петров заяви, че сините кандидат-кметове по места са добре дошли на концертите и дори могат да се качат на сцената и да кажат няколко думи за наркотиците. Повечето възползвали се обаче видяха в тази покана златна възможност да рецитират политически лозунги пред многохилядна аудитория, каквато са виждали само в най-розовите си сънища. В Ловеч например с яко освиркване бе взета думата на човека на СДС Иван Арабаджиев още преди да е стигнал до дрогата в пространната си реч за безработицата и други електорални проблеми, странно звучащи от подобна трибуна. В края на концерта абсолютно никой вече не помнеше, че в началото някой е говорил за нещо си.
Така заради леко неадекватното поведение на сините кандидати за местна власт призивът на "Хъшове" "Светът е кръчма, нека седнем на една маса" прозвуча малко в стил "Нашта маса поздравява вашта маса с песента... "Стойте си на вашта маса".
Вместо да попаднат в учебната програма на НАТФИЗ, откакто предаването им падна от националния ефир, "Хъшове" заседнаха трайно в политическите хроники на вестниците, където май не им е мястото. В стремежа си да поддържат представата за себе си, че с повод и без повод блъскат правителството и са опоненти на всяка власт, "лошите момчета" често оставят неприятен вкус в устата на публиката. А иначе те са може би единственият екип в България, който прави шоу наистина професионално.
По принцип у нас концертни турнета се провеждат по стара и изпитана формула. Събират се една или няколко рок- или поп- групи, натоварват се на автобус и пристигат в първата точка от маршрута някъде в ранния следобед. На градския площад върху стегнат набързо подиум, останал от предишните избори, уж тече репетиция, но в повечето случаи изпълнителите пият бира. Тридесет - четиридесет минути след обявения начален час фронтменът на първата група съобщава в свободен текст на публиката колко много се радва, че е именно в този град и че "сега ще ударим няколко парчета специално за вас". Често следва препъване в кабелите и поредица от изпълнения тук-там със смущения в саунда. Осветлението е произволно и често заслепяващо публиката, а всеки от членовете на групата е облечен по собствено усмотрение. В паузата може да се появи балет, който изпълнява сложен танц с модерни внушения.
На фона на тази картина и с просто око се вижда, че шоуто на "Хъшове" е репетирано до припадък. С пристигането в поредния град целият екип се изсипва на мястото на концерта, без разходки до хотела или съседната кръчма. Докато се издига специалната сцена на три нива, на която "Продиджи" забиваха миналия месец, "групички по интереси" проиграват отделните скечове и танци. Всички костюми се проверяват и се нареждат в импровизираните платнени гримьорни. След последните уточнения обикновено остава не повече от половин час за почивка.
Концертите започват в 20.00 и завършват точно два часа по-късно. Програмата си има нещо, което обикновено липсва при подобни "живи" мероприятия - сценарий, който покрива всяка минута от шоуто и при това се следва стриктно. В края на всяко изпълнение с няколко хитри препратки се въвежда следващото - колкото и простичко да е, оказва се, че това е нещо рядко срещано в България - спектакъл, който не представлява хаотичен сбор от песнички и скечове, гарниран с тъпи вметки от типа на "А сега посрещнете моя колега и добър приятел..., който ще изпълни невероятното парче..."
Като се прибавят 4-метровата кукла на хъш, фойерверките и Слави Трифонов, който се преоблича почти колкото Тина Търнър, налице е шоу, което изправя публиката на крака.
Артистите, които често ходят по турнета, знаят, че публиката във Велико Търново не е от най-емоционалните. Болярите са известни с рационалното си отношение към живота, изписано върху каменните им физиономии. По пътя "Хъшове"-те си припомняха последната изява в престолния град. Тогава Слави Трифонов едва ли не се съблякъл гол, което май предизвикало някакви вяли ръкопляскания. Най-големият абсурд бил, че на следващия ден целият град разправял "какъв купон стана на концерта снощи".
Този път на една поляна доста встрани от центъра по груби изчисления се събраха близо 25 000 души, което е около една трета от населението на града. Много е странно усещането да видиш как толкова хора наблюдават съвсем спокойно сцената, все едно са дошли на опера.
Около 5 минути след началото на концерта сред група 12-13-годишни хлапета настъпи леко раздвижване: "Колко е часът? " - "8 и 10" "Аааа, я дай по една цигара."
Само половин час по-късно сякаш някой беше сменил публиката. Железни търновци пееха и викаха като за световно. По-предните редици започнаха да прескачат ограждащите въжета пред смаяните погледи на местните полицаи, които май толкова ентусиазъм накуп не бяха виждали. Когато Слави извика: "Искам да ви чуя гласовете", мощно "Уаааааа" разтърси терена. Отзад екипът разсъждаваше: "Ей, представяш ли си да го бяхме направили на Царевец? " - "Ами, виж к'во е, щяхме да го съборим."
За любителите на директните внушения сигурно не е съвсем ясно защо точно този концерт е точно срещу наркотиците. "Хъшове" не пеят за тела, погубени от хероина, и останали в самота души, които търсят своето спасение. В единственото кратко и подчертано нелирическо отклонение, посветено на дрогата, Слави изчита с анатомически подробности историята на едно 18-годишно момче, останало завинаги на 18, след като си инжектирало смес от стрити тухли и вар.
Изведнъж очите на ранните тийнейджъри с цигарите заблестяха в светлината на червените прожектори. Явно в главите им течаха някакви сериозни мисловни процеси, защото светлината не се отразява в празни погледи. Вероятно имаше нещо, което ги пари в мозъка и улавя пламъчето.
Още преди края на последната песен започнаха ритмични скандирания "Още, още! ". Последваха три биса, а виковете не преставаха. Час и половина бяха необходими на полицията, за да отцепи тълпата и автобусът на "Хъшове" да потегли към хотела. Заобиколен от трима запотени полицаи, Слави Трифонов потъна в тълпата да дава автографи. Артистите нервничеха: "Какво прави Дългия, бе? " - "Ами, заровил се е в народна любов."
България - мръсна приказка
Всичко е работа
- В Световната банка?
- По принцип едва ли е вярно. Но в системата на международните финансови организации е така. От първи декември ще ръководя отдел "Околна среда" на Световната банка. Това е като еквивалент на министър на околната среда на банката. Работата ми е много интересна, защото е свързана точно с това, върху което институциите за дългосрочно развитие се фокусират - какво ще стане със света след 10, след 20, след 50 години, какво можем да направим днес превантивно на базата на очакванията за това какво ще се случи. В момента отговарям за околна среда и социално развитие в източноазиатския район на банката.
- С промените в Източна Европа мнозина от моето поколение - сега около 40-те, кандидатстваха за специализации. Източноевропейците, които знаеха език, особено онези от академичните среди, тогава попаднаха в много престижни учебни заведения. Аз лично отидох в Масачузетския технологичен институт (MTI ) с Фулбрайтова стипендия и се занимавах с екологична политика. По това време интересът към нашия регион в международните организации беше много голям. Поканиха ме да говоря в Световната банка за опазването на околната среда в България. Отидох, говорих час и половина, след което ми предложиха да остана за няколко месеца. Като отидох там, на третия-четвъртия ден ми предложиха и постоянна работа в банката. Оттам-нататък е много просто - всичко е работа. Работя по 14 часа, седем дни в седмицата. Моето сравнително предимство в такава организация е, че познавам двата свята много добре и мога да разпозная това, което ще проработи, да кажем, не само в източноевропейските страни, а във всички държави, които са на по-ниско ниво на развитие. Сега работя в страни като Филипините, Индонезия, Китай. По същество проблемите на развитието са едни и същи, само нюансите са различни. Моят професионален напредък в банката до голяма степен се дължи на това, че идвам от подобна система. За мен формулата на успеха е възможността да използвам това, което знам не само по образование, но и по начин на живот, и да го приложа в средата, в която сега работя.
- Знам ги първо като продукт на това образование, и второ, като преподавател 14 години в тогава Икономически институт "Карл Маркс". Те са в две групи. Първата група са наследените от миналото и втората група са тези, които сега се наслагват. В миналото това, което трябваше да произвежда нашето образование, бяха хора добре квалифицирани, но посредствени, послушни. Т.е. те знаят нещо, в технически план са много добре подготвени, но на мисленето много-много не се набляга. Ами вземете за пример това как се готвехме за изпити - сядаме, назубряме учебника, отиваме и разказваме това, което сме научили. Решаване на проблеми нямаше. Това е миналото, от което още не сме се откъснали изцяло. Настоящето е, което много ме притеснява. В момента България има повече студенти откогато и да било, а броят на преподавателите е почти непроменен. Много бивши университетски преподаватели навлязоха в политиката, бизнеса или напуснаха страната, а между останалите има доста посредственост. Не са достатъчно тези, на които действително амплоато им е преподаването и те са там, защото вярват, че това е мисия. Останалото са хора, които мислят единствено за това как да свържат двата края. И те, дори когато искат да си свършат добре работата, не могат, защото не е редно да се преподава на 300 души в една аудитория.
- Едно време се влизаше с някаква конкуренция, сега конкуренция при приема има в няколко университета. Имаме посредствена система на преподаване. Ще ви дам пример: някъде 90-та година написах един учебник по еconomics. Тогава смисълът на този учебник беше да помогне на прехода, той беше нещо като транслиране между политикономия, която преподавахме преди, и еconomics - това, което преподаваме сега. През 1999 г. този учебник все още се използва. Би трябвало да се радвам, но на мен ми е много мъчно от този факт. Това означава, че ние още не сме завършили прехода. Проблемът е как да затегнем болтовете на образованието. То е омагьосан кръг - университетите трябва да изкарат повече пари, за да платят на преподавателите малко повече, за тази цел взимат повече студенти, от което качеството на преподаването пада. Това е много притеснително за малка държава като нашата, която има мъничък елит. Важното е как готвим този елит, какво е неговото качество. Много умни млади хора отиват да учат навън и не се връщат. Тези, които остават тук, нямат високо качество на образованието - а това са хората, които са в България и ще я управляват. Нещо в тази формула трябва да се промени.
- Невладеенето на езика е голям проблем, особено за малка страна. Ако чакаме светът да научи български, спукана ни е работата. Когато гледаме нашия елит, винаги трябва да сме обективни, да отчитаме първо това, че за да се създаде истинска политическа традиция, трябва време, и второ, че ние сме на Балканите. Не трябва да съдим политиците, да казваме: ама в Англия така и в Щатите другояче - там просто има други условия на израстване на елита. Но все пак има някакви нормални стандарти. Общуването е минимален стандарт. Какъв е този политик, който не може да излезе навън и да обясни на света какво искаме, защото не знае език. Това е малкият проблем, защото, да кажем, ще вземе преводач. Лошото е обаче, когато не може да обясни, защото не знае, какво ще представлява България в бъдещето. Не съм била в България девет месеца, което е дълъг период за мен. Идвам на интервали по 2-3 месеца и гледам страната сякаш на снимчици. България ми прилича на влакова композиция на гара разпределителна. Аха да тръгне, ама не тръгва. И защо не тръгва - защото, да речем, шефът на гарата го няма или машинистът не може да подкара влака, или са се скарали и не могат да разберат в каква посока ще пътува този влак. Междувременно товарните вагони ги разтоварват, а в пътническите вагони първата класа седи и вика "пуф-паф", защото те имат някакъв път, а тези във втората класа, те освен да изядат манджите и да хукнат да търсят друг влак друг избор нямат. Тук идва въпросът за политическия елит. Той трябва да ни каже къде отиваме. Слава богу, за пръв път имаме политическо управление, което каза: ето, това е постоянната посока на България. Значи, искаме да изкараме влака към Европа. Дали ще тръгне, ще видим през декември. Машинистът, шефът на гарата, кондукторите, всички обслужващи влака трябва да мислят за едно и също. Те трябва да знаят какво искат, да общуват с втората класа, да бъдат комуникатори, да могат да говорят на външния свят накъде пътува влак "България" и кога и как ще стигне там. Ние тук трябва да мислим поне за 2020 г. Трябва да имаме стратегия за страната поне дотогава. Защо? Защото трябва да влезем в ЕС и това е едно от техните изисквания. Стратегически най-важното нещо за България е да се закачим за Европа.
- Това е интересен въпрос, имаме думата "достатъчно". Използват ме. С повечето от хората, които днес са в съставите на държавното управление, по една или друга причина някъде в живота си сме се срещали. С някои от тях имам много добри контакти и каквото мога да им дам като информация, съвет, контакт в моята област аз го правя. Но като сложите думата "достатъчно" отговорът е - не ме използват достатъчно. Помощта е единствено на приятелски начала, и то с тези хора, които не са се забравили във властта. Властта е много опасно нещо, понякога оказва лошо влияние.
Моите колеги в банката от другите страни имат структурирани контакти със собствените си държави, при мен е малко повече на приятелски начала. Това е универсален проблем на България - нямаме навика да използваме хората си навън. Нашата емиграция е икономическа, социална, опортюнистична, криминална, всякаква. Като изключим криминалната емиграция, всички останали могат да бъдат използвани по някакъв начин. А това въобще не става, не само с мен. И ми е малко мъчно, като гледам примерно поляците какво правят - те са закачени като чревца и всеки помага на другите и всеки се стреми да помогне на страната си. Хората в България казват: ами вие като сте отишли там, вие не знаете, не го разбирате това, което става тук. Другото нещо е: вие щом сте отишли там, не милеете за страната си. Което е най-върховната глупост, която някой може да каже. Смятам, че допринасям за страната си дори поради единствения факт, че хората ме гледат и казват: ние знаем една българка. Даже само заради това аз съм стойност за страната си, защото от банката съм работила много за България и съм направила нещичко. Българите в чужбина обичат родината си и да се използва тази енергия би било от голяма полза. Пак се връщам на темата за влака. Влакът отива в Европа - всеки един от нас, който е навън, би трябвало да е посланик на тази посока, всички ние би трябвало да сме мисионери на България. Ние сме там, можем да обясним. Всеки един от нас може да "рекламира" това, че сме готови да влезем в Европа. Но всичко остава на приятелски начала, без да преминава в това, да кажем: я да видим кои са активите на България, кои са хората, които можем да впрегнем за каузата. Това е отсъствието на рационално мислене, отсъствието на ясно дефиниране на проблемите ни. Ние сме малко провинциални, гледаме си в пъпа, всичко е обърнато навътре. И това е проблем, който ни пречи за влизането в Европа. Той има много елементи на решението си. Част от това решение е да използваме българите, които са на професионални позиции извън България и могат да бъдат компенсатори на недостатъчния вътрешен комуникативен елит. България има, ако го отнесем като процент към населението, може би най-голямата репрезентативна група в Световната банка и МВФ. В Световната банка директор за Шри Ланка е Мариана Тодорова - втората българка на управленска позиция в банката. Това трябва да се използва като капитал, нашите политици трябва да знаят тези хора, трябва да им се обаждат, да имат връзка с тях. На мен ми се иска, когато един ден не работя никъде вече, да знам, че всичко, което съм научила, мога да го предам тук, в България. Но това ще стане само ако приемащата среда е нормална.
- Разбира се, че има такива случаи. Преди четири години Световната банка беше посредник по една суапова сделка - дълг за околна среда. Суапирахме, не мога да си спомня детайлите, мисля, че бяха 20 млн. швейцарски франка, 18 млн. долара. Един от големите икономически проблеми на България е проблемът за дълга, защото и до ден днешен отношението на дълга към брутния продукт е 80%. Това е много висок процент. Следователно всяко нещо, което може положително да гради път към решаване на проблема за дълга, е изключително висок приоритет за страната. Т.е. този суап трябваше да се гледа не като абсолютната сума на суапа, а като потенциал да създадем положителен модел, за да суапираме в бъдеще други суми с нашите основни кредитори. Ако това е целта, тогава каква е задачата? - Маркетинг. Задачата не е усвоение на средствата. По-точно усвоението на средствата е второстепенен въпрос. Първостепенният е как можем да рекламираме тази сделка. Какво направихме ние - създадохме един фонд. Управителният съвет на фонда се изпокара помежду си, изпокара се с председателя. Българската страна се скара с швейцарската страна до такава степен, че швейцарците навсякъде започнаха да изразяват разочарование. Сега имаме възможност под политическия чадър на последиците от Косово да направим голям суап. Можем да се обърнем към Парижкия клуб и аз съм сигурна, че правителството мисли в тази посока и го прави. Да кажем, аз виждам този шанс, много се радвам, че това може да стане, и в същото време си казвам: сега трябва да видим как да галим швейцарците по косъма, как да направим така, че да се забрави тази абсолютно излишна сянка с предишния суап. Знаете ли един от проблемите, за които те са спорили - един от централните проблеми, за които те са спорили, са заплатите на служителите във фонда. Това е проблем за счетоводителя, не за един политик. Ето част от проблемите, за които те спорят. И, разбира се, как да се разпределят парите. Провели спор: на швейцарците ли са парите, на българите ли са. Какво има да се спори!? Това е дълг. Ако ние развалим сделката, къде отиват парите? Обратно в Швейцария. И говорим дали в България има пречки. Не можем да си позволим такива неща да засенчват големите. Това е миниатюрно проблемче, което може да бъде пречка за суапиране на десетки милиони в бъдеще.
Роналд Лаудер съди чешката държава... ...или СМЕ срещу Железни 0:1
Роналд Лаудер, бивш американски посланик в Австрия и виден републиканец, собственик на CME (Central European Media Enterprises Group) и най-успешната частна телевизия в Източна Европа - чешката НОВА, неочаквано се оказа без телевизия. През април тази година CME уволни директорa на НОВА - Владимир Железни. Tой не само оспори уволнението си и предизвика грандиозен, почти международен скандал, а и започна да излъчва своя НОВА телевизия с помощта на петдесетина от последвалите го журналисти, някои от които водещи на известни предавания. Като мажоритарен собственик на компанията CET 21, с дял от 60%, Железни контролира лиценза за НОВА телевизия.
CET 21 печели лиценза си през януари 1993 г. благодарение на финансирането и техническото оборудване от CME (тогава под името CEDC). Още от самото и създаване НОВА телевизия е безкрайно уязвима от правна гледна точка. Основана с американски пари и техника, чешки персонал и политическо влияние, НОВА се крепи на взаимните договорености между CNTS (Ceska nezavsla televizni spolecnost или Czech Independent TV) и CET 21, които често пъти са неясни за повечето хора и дори за чешкия съвет за радио и телевизия. Компанията CNTS, която от 1994 започва да излъчва новата телевизия, фактически представлява НОВА, но според закона правата върху нея са на CET 21.
Когато това лято Лаудер беше лишен от
Цените на акциите на CME на борсата започнаха да падат главоломно, а в началото на септември близо 300 журналисти, лоялни на старите собственици (CNTS), останаха без работа. Подготвяното сливане между CME и SBS Broadcasting почти се провали и в момента се обсъждат новите, доста по-неизгодни за CME условия по евентуалната сделка. В това време, макар и с изключително млад екип, Железни продължава да излъчва нова НОВА телевизия и води пропагандна кампания за спечелване на общественото мнение.
Войната между Железни и Лаудер се води с помощта на техните PR-агенции в Прага, съответно "Техника" и "Донат-Бърсън - Марстелър". Според адвоката на Железни А. Розенал, неговият клиент е бил уволнен, защото се е разбунтувал срещу американските си партньори. Те са искали да го принудят да продаде своите дялове в CET 21, така че да могат да контролират лиценза за телевизиата според изискване, поставено им от SBS Broadcasting за осъществяване на сделката. Предложението на Железни за 34% продажба от CET 21 според Розенал било отхвърлено, тъй като CME настоявали да притежават повече от 50% от лицензираната компания. Друга причина за разразилия се конфликт бил относно 4% от печалбата от реклама, която CET 21 искал да получи. До този момент приходите от реклама били изцяло давани на американската страна.
От лагера на CME/CNTS отричат тези твърдения и излагат многобройни и крайно любопитни сценарии за случилото се. Твърди се, че
Крайно любопитна е и американската версия за уволнението на Железни. Според нея той дълго е подготвял отцепването си от CNTS, като е заделял процент от рекламата в собствена компания. Според недоказана за момента, леко конспиративна, теория Железни и IPB (Investicni a postovni banka), която държи лиценза за другата частна телевизия в Чехия - "Прима", обмислят вариант да обединят контрола си върху двете телевизии в една структура и заедно да установят монопол върху чешкия медиен пазар. Това се планирало да стане чрез компанията "Беседа", която технически осигурява 75% от нуждите на "Прима" и се контролира от Железни. Според тази хипотеза Железни отдавна се стреми да замени американското участие в CNTS с негова компания, да речем "Беседа". Така ще се получи една интегрирана структура между IPB - "Беседа" - "Прима" и НОВА. За момента тази разпространявана от PR- компанията на Лаудер теза не е доказана. Тя обаче води до въпроса как и дали CET 21 легално може да замени CNTS с друга компания при излъчването на НОВА телевизия.
Един от основните спорове в разразилата се правна битка е дали между CET 21 и CNTS имат договор за ексклузивно партньорство. Железни твърди, че след промените, наложени от съвета за радио и телевизия през 1996-1997 г., CNTS е само компания, която осигурява техническата страна по излъчването (service provider). Следователно CET 21 има правото да си избере друга такава компания. Разбира се, CME отрича това твърдение. Най-силният коз на американците е меморандумът за асоцииране между CET 21 и CNTS, според който единият партньор не може да действа против бизнесинтересите на другия - клауза, очевидно нарушена от Железни през последните месеци. Историите около НОВА са достойни за сюжет на
За тези, които следят историята на НОВА, случилото се не е абсолютно неочаквано. Скоро, след като започва да излъчва в началото на 1994, НОВА става най-гледаната чешка телевизия и най-успешният тв канал в Източна Европа. От правна гледна точка обаче връзката между CNTS и CET 21 винаги е била проблематична. Съветът за радио и телевизия често вика двете страни за обяснения и поправки на договореностите им. Освен това чешките интелектуалци отдавна се оплакват, че първоначалният проект на CET 21, чието име означава Централноевропейска телевизия за 21 век и който предвижда разнообразна смесица от забавни и образователни програми, е пожертван заради американските инвеститори. Те смятат, че новата телевизия е пълна със сапунени опери и сензационни новини и условията на лиценза се нарушават. През 1996 НОВА се оказва в особено трудна ситуация, когато проф. Милан Шмид от Карловия университет се натъква по Интернет на текста за "заем", даден на Железни от CME за закупуването на дяловете на другите партньори от CET 21. Условията на заема будят съмнение у чешката общественост за това кой точно взима решенията и управлява НОВА - CET 21 или CNTS, като според чешкия медиен закон CET 21 няма право да прехвърли лиценза си на друга компания. Всъщност всяка промяна в собствеността и структурата на лицензираната компания трябва да е одобрена предварително от съвета по радио и телевизия. На практика обаче НОВА се превръща в толкова мощен фактор при определяне на общественото мнение, че съветът често пъти не може или не желае да изпълни надзорните си функции.
След настъпилия драматичен развод между CNTS и CET 21 става ясно, че е изключително трудно да се определи коя от двете страни е права. Безспорно, погледнато само от търговска гледна точка, Лаудер има право да се чувства ощетен. Възможно е тази история да има негативно отражение върху бъдещите чужди инвестиции в Чехия. Скандалът по никакъв начин не способства за доброто име на страната сред международната бизнесобщност. Що се отнася до регулирането на електронните медии в Чехия, става ясно, че има нужда от нов закон за радиото и телевизията. След многократните промени на действащия в момента ЗРТ някои журналисти с право го наричат комедия от грешки. Междувременно съветът за радио и телевизия бездейства, като дори в сегашната заплетена ситуация не излиза с конкретна позиция по въпроса.
Коктейл на име "Скандал"
Скандал се разрази между организаторите и журито в заключителния етап на Националния конкурс за барманско изкуство. Взаимните обвинения в субективност създадоха прецедент при определянето на победителя.
Състезанието се проведе на 19 септември 1999 г. в хотел "Кемпински - Зографски" и беше организирано от Българска асоциация на барманите (БАБ) с подкрепата на "Джони Уокър колеж". Участниците от цяла България бяха достигнали до този финален кръг след регионални конкурси и се състезаваха в два класа - редовен и майсторски. Победителите в двата класа щяха да получат парична награда, както и правото да присъстват на конкурса на Международната барманска асоциация в Гьотеборг.
Състезанието протече нормално, като голяма част от участниците показаха, че са достойни да представят България на международни конкурси.
След като резултатите на журито не бяха зачетени от организаторите, правото да определят победителите получиха самите състезатели. Гласуването се проведе хаотично и не от всички участници, някои от които бяха напуснали обидени.
Победители станаха: в клас редовен - Диана Караатанасова от Модно кафене "Мария Мичева" в София, с ефектния коктейл "Скарабей" (Малибу, Блу Кюрасо, ананасов сок и мента), а в клас майсторски Симеон Димитров от дневния бар на хотел "Марица" в Пловдив с коктейл "Моето сърце"(Джин Гордънс, Франджелико, сок от портокал, сок от ананас, гренадин).
Това, че има нещо гнило по пътя за Швеция, показват и оценките на трите засегнати страни в скандала. Иван Иванов, председател на журито и президент на БАБ, каза пред "Капитал": "Някои от съдиите бяха пристрастни, това наелектризира публиката и UDV (United Distillers & Vintners) пожелаха да се гласува от състезателите по съвест и по-демократичен начин. " Ели Герганова, шеф на спонсора UDV за България, го допълва: "Драстичните разлики в оценката на даден състезател бяха явен признак за пристрастие на определени съдии и това ни накара да се намесим. Не оспорваме компетентността на съдиите, а тяхната субективност. " Диаметрално противоположна е позицията на журито, изказана от Петър Русев: "Това е безпрецедентен случай в историята на съдийството. Всички членове на журито са професионалисти с доказани качества, членове на БАБ, участвали като съдии на редица състезания в цял свят. Не получаваме пари за участието си тази вечер, правим го, за да подпомагаме асоциацията."
Митът Дечко Узунов
"Хайде да го направим вече тоя социалистически реализъм, че да си рисуваме като по-рано" - това е една от десетките крилати фрази, с които ученици, колеги и приятели са запомнили Дечко Узунов, за да ги предават на следващите поколения. Поводът да си ги разказваме и преразказваме отново е 100 години от рождението на художника. От началото на 1999 г. датата отбелязаха с експозиции галерии в София, родния му Казанлък и Созопол (като част от "Аполония"). Честванията достигнаха своята кулминация с изложбата от над 700 негови творби в галерия "Шипка" 6.
"Дечко Узунов е обявен от ЮНЕСКО за бележита личност на 1999" е изречението, което съпътства всички изяви, за да придаде допълнителен ореол на художника. Не че той се нуждае от него - специалистите добре познават неговите сложни артистични и социални митарства, способността му с очарователна лекота да преодолява догматични ограничения и политически конфузии. Целта очевидно е легендата Дечко Узунов да се наложи в по-широките слоеве на обществото. Задачата безспорно е достойна и патриотична. Извършена е огромна събирателска, изследователска и организационна работа. Точно затова е жалко, че именно последният етап - експонирането на произведенията на "Шипка" 6, което трябваше да увенчае целия този труд, до голяма степен го обезсмисля.
Някой би казал, че изложбата е подредена артистично, а на мен ми се струва, че по-правилното определение е хаотично. Просто е сбъркан жанрът. Вместо да следва някакъв исторически подход (по десетилетия, тематични линии, стилистични насоки или по друг принцип), какъвто ретроспекцията предполага, експозицията напомня подредбата на общите изложби от недалечното минало. Произведения от различни години и десетилетия съжителстват по-скоро на принципа на формата и цветността, отколкото по логична причина. Зрителят се оказва сред художествена многотия на цели три етажа и трудно се ориентира в нейната тавтологичност. Ако познава творчеството на Дечко Узунов в различните периоди, той може да открие отделни смислови гнезда - например да задълбае в съпоставката на голи тела, рисувани през 30-те и 40-те, за да оцени настъпилите промени в почерка на автора. Ако обаче не е изкушен, от изложбата ще разбере само, че художникът е рисувал много.
Всъщност творчеството на Дечко Узунов е особено благодатно за последователно представяне. Като се започне с ранните му работи от 20-те (след обучението в Художествената академия в София, а после в Мюнхен), в които академизмът постепенно отстъпва място на по-свободен реализъм, за да се достигне до христоматийните портрети от началото на 30-те ("Масалитинов", "Детски портрет", "Кръстю Сарафов в ролята на Фалстаф"). Следват натюрморти, композиции, пейзажи от пътувания в чужбина, жени в носии (мотив, който той подхваща от 20-те и продължава да разработва десетилетия). После е сложният за всички художници период на 50-те, в който Дечко Узунов се вписва сравнително лесно в "официалните" си работи, за да запази относителна артистична свобода в камерните портрети, натюрморти и пейзажи. Нов изблик в творчеството му настъпва през 60-те - ярки цветове, съчетани с обобщени декоративни или експресивни форми. И ново обръщане към жените с носии и селските празници, изпълнени с ведрост и езическо веселие. През 70-те той се интересува и от по-сложни исторически, антични и библейски теми, а в началото на 80-те стига до съвсем лаконични абстрактни композиции. И до онзи пророчески автопортрет в червено, оглеждащ изминатия път на прага на отвъдното... Ето този "неравноделен", но по своему последователен творчески път можеше спокойно (и полезно за всички) да бъде представен в залите на "Шипка" 6. Така изложбата щеше да изтъкне качественото развитие на художника, вместо да налага силово (количествено) легендата за него.
Кулеков и Кулев: кощунства
Най-новата си книга Иван Кулеков вероятно е написал, обзет едновременно и от мания за величие, и от непоносима депресия, причинена му от историята на отечеството. "История на Болгaria" (издадена от "ИК 1+1", с илюстрации на Анри Кулев) представлява пародия в 16 части. Не трябва да се съмняваме, че противоречивите чувства изобщо не са попречили на автора трезво да прецени пазарния момент като твърде подходящ - понеже е в ръцете на победителите, написването на обективната история непрекъснато се отлага, а пък бодрият националистически спектакъл, разигран неотдавна с историята на Паисий Хилендарски, показа, че народът е готов да стои на опашка само за да зърне автентична история, пък дори и през стъкло.
Още от правописа на заглавието става ясно, че тази т.нар. история ще се занимава с кризата на българската идентичност. Кирилица и латиница там се блъскат невъзпитано в името "Болгaria", а фиксидеята, че "Ние сме това, което не сме", пронизва целия текст. Четем го.
Всъщност какво е извършил Кулеков с родолюбивата българска история? Първо, драстично е нарушил принципа на диахронния разказ, смесвайки синхронно, значи антиисторически, по няколко епохи наведнъж (в тракийските могили са закопани части от трабант, а Фердинанд си драска графити по стените на мавзолея, който вече не съществува). Второ, вместо безпристрастната научна гледна точка авторът е предпочел нездравата, безотговорна и политически неграмотна гледна точка на някакво шизофренно "ние" ("ние, дето в кръвта ни е да се делим като амеби"). Трето, Кулеков неприлично е деформирал исторически събития и личности с цел да предизвика нездрав смях у читателя. Четвърто, той целенасочено подрива вярата в здравия героически смисъл на българската история, внушава на читателя вреден исторически песимизъм. И най-лошото - не се уморява да намеква, че имаме историята, която заслужаваме.
Неизбежно трябва да бъде поставен въпросът доколко историята на Кулеков се явява кощунствена. Отговорът е: изключително кощунствена се явява. Защото Кулеков не гледа българската история откъм Шипка и въобще откъм където трябва да се гледа една история, ами я гледа откъм нейния чудовищен кретенизъм, откъм голямата й абсурдност. Десакрализирана и профанизирана до шушка, това е една вредна във всяко отношение история. Тя ще нарои отродители, ще предизвика нова емигрантска вълна. За да бъде избягнат окончателният демографски срив на отечеството, "История на Болгaria" трябва тутакси да се забрани, а Кулеков и неговият съучастник - художникът Анри Кулев, който впрочем отдавна трови душите ни със своите гротескни изображения - заедно с целия тираж да бъдат незабавно натоварени в първия самолет за Австралия. Още по-добре за Нова Зеландия.
Джони Пенков - кефлия човек
"БакшишA уронва престижа на човека" - такива табели навремето висяха масово в т.нар. заведения за обществено хранене. Джони Пенков си е запазил една и я е закачил в своя хол. "Аз май че не съм взимал бакшиш през живота си", казва той, докато носи чая от южни плодове. А би могъл. Защото домът не е просто някакъв си апартамент в София, а "Грандхотел Интерпровинциал". Така го е кръстил Джони, но той си работи още от времето на баща му - художника Иван Попов, чиито картини красят хола наред с табелата, плакат на съветския филм "Как се каляваше стоманата", и четири оригинални карикатури от Илия Бешков. Хотелът има и книга за гости, тя се води точно от 60 години (самият Джони е на 65) - който иска да похвали домакините или пък да се оплаче. Някой може и да се е оплакал, но той със сигурност не го е написал на български, а на грузински или китайски. Без майтап - в книгата има надписи и на тези езици, наред с английски, немски, френски? Хора от какви ли не националности са гостували там. И "хотелиерите" Пенкови не само не са взимали бакшиши от тях, но и нито лев. В "Интерпровинциал" не се плаща и това е може би единственият такъв хотел в света. Поне Джони не е виждал друг, а той е обиколил бая свят. Срещал се е с личности като актьора Ив Монтан и скулптора Хенри Мур, има го на снимка с Индира Ганди.
"Запознавал съм се с тях, верно, но това не е моя заслуга, налагаше го работата ми", обяснява Джони. А работата на ст.н.с. к.т.н. инж.Георги Пенков (титлите и званията са си съвсем истински) е звукът. Той е сред най-големите майстори у нас в тази област. Озвучил е стотици документални филми. Това едно на ръка. Другото е, че с колоритното си поведение зад микрофона, пред камерата и въобще в живота Джони отдавна стана част от родната артистична митология.
- Уредих се по роднинска линия. Баща ми беше художник в Народния театър, а и леля ми Мара Пенкова играеше там. Трябваше им детенце за "Доктора" и ме взеха мен. То никаква особена работа не вършех - трябваше по някое време да се разплача само и ми даваха бонбон, ако съм плакал добре.
- В повечето случаи. Иначе като спомен са ми останали миризмите на сцената - на прах, туткал и камфор, който се използваше за лепене на брадите и мустаците. Самото действие не ми е било толкова интересно, колкото камионът, който служеше за декор. Един път, както си играех в него, едва не го подкарах. Щях да ям голям пердах.
За участието си в спектакъла получавах хонорар. Взимаха го родителите ми и го ползваха главно за файтон, когато се връщах по-късно от представления. Хонорарът беше 60 лева, но ми плащаха 50, защото 10 отивали данък за държавата. Аз питах какъв е тоя данък и баща ми обясни: ето, войска има, трябва да се купува въоръжение, това-онова... След известно време вървим двамата, минават войници и аз му викам: "Татко, татко, виждаш ли ги тия пушки! Те са от мойте пари!"
Та така си имам работа с данъчните още от малък... - Като гимназист бях по-свит. Чак по-късно така се поотпуснах. Почнах с едни телефонни разговори 60-та година. Звънях на най-различни хора, някои са известни, но няма да ги споменавам, не е етично. Представях се като Стефан Стоименов. Говорех с един такъв глас, дървен. Той всяваше страх, защото беше гласът на онези, които държаха властта. Така една певица я "ангажирах" за концерт в Западния парк. "Аз съм Стефан Стоименов - викам й, - бях в търговията, сега в културата идвам, предлагам ви такъв и такъв хонорар. " Държах се като страшен простак, но тя ме изтърпя, огромни компромиси направи, вместо да ме сиктирдоса.
На едно място пък се представих като майор Ботушев от милицията. Това беше, за да наглася балдъзата си да участва в един филм.
- Нагласих я, разбира се. Целта ми в тези разговори обаче не е била да направя евтин номер на някого, примерно да го пратя да чака на гарата. Просто исках да се разговори човекът и да се покаже в по-друга светлина, защото по тоя начин се разкриваше състоянието на обществото.
- "Фокусът" беше като че ли единственото прозорче, през което сатирата можеше да се промъкне официално, защото в."Стършел", създаден уж с тази цел, беше орган на партията. И не можеше да си позволява нещата, които Радой Ралин си позволяваше като редактор на "Фокуса" и ги защитаваше. И това наистина бе един отдушник в тоталитарната държава. Радой подходи много демократично. Даде възможност, който иска, да направи такова филмче. Всички известни наши кинорежисьори са минали оттам.
Докато в "Мозайките", които правехме с Джеки Стоев и Чарли Илиев, пак ги имаше тези елементи, забавлявахме се, но тогава времето беше малко по-лабаво.
- Съществува. И Милан Огнянов трябва да се спомене, с него ставаме каре. Но сега по-трудно се намира работа и рядко имаме задача заедно. Всеки си гони неговите неща. Иначе се събираме, но не толкова често, колкото някога. Преди хората сякаш се сдружаваха повече, защото имаше общ потисник. Това ги обединяваше и сплотяваше. Докато сега потисникът не е толкова ясен, разхвърлян е... - Аз партиен член никога не съм бил. Мен ме притеснява тъпотията, където и да се появи, в която и да е сфера. При комунизма тя беше организирана. Сега ми се струва, че повече е проява на отделни хора, отколкото цялостна организация. На мен въобще не ми се иска да се занимавам с политика. Ако политиците си гледат добре работата, аз ще си гледам само своята. То е като в медицината: човек, ако не му се повиши температурата над 36.6 градуса, не се занимава с нея. Започва да й обръща внимание, когато хване грип и тя се качи. Иска ми се да имаме такива правителства, че температурата ми е да е все 36.6.
- На Тодор Колев някои предавания са много силни. В "Каналето", особено когато бяха заедно, имаше интересни неща. "НЛО" са органични и успяват да привлекат най-широка публика. А най-майсторски са нещата на Теди Москов. Той не се занимава директно с политически хумор, но след като се занимаваш с тъпото в света, ти щеш не щеш се занимаваш и с политиката.
- Не, тъй като знам колко тежка работа е това, свързана с организация, пари, хора... Страшно много енергия трябва, а аз нямам толкова. И понеже съм кефлия човек, не искам да се захващам. Аз поначало съм против насилието, затова гледам да не насилвам много и себе си.
- Взаимно става. На мен те са ми по-интересни от стандартните хора, които рядко ще ти кажат нещо интересно. Чешитите имат по-богата фантазия. На тях, както и на тези, които са с леки психически отклонения, хората избягват погледа им. А аз ги гледам право в очите! И те ме гледат. И се получава някакъв особен контакт.
- Не. Не вярвам много и в астрологията, в разните му зодии там. Техниката и науката са ме направили емпирик. Вярвам на експеримента, на нещо, което става и може да се повтори. Като видя, че напрежението в мрежата е 220 волта, вярвам, че е 220 волта. Не мога да повярвам в нещо, докато не ми се докаже, че е така.
- Ами аз осъществих една своя мечта. Купих си дигитален магнетофон, направих си към него мишпултче, купих си микрофони и една кола. Всичко това, за да мога да ходя по селата и да съм независим като записвам фолклор. И да може не селяните да идват в студиото, където се гипсират, а студиото да отиде при тях.
- С тия, които аз съм ги правил, колкото и да е самохвално. Досега излязоха два диска. Първият е с песни от родопското село Драгиново, а вторият - с циганска музика от филма "Циганско лято" на Милан Огнянов в изпълнение на оркестър "Карандила". Третият, който предстои да излезе, пак е от Драгиново - с изпълнения на едни млади момчета. А аз продължавам да събирам музика и песни и за следващи дискове. Наскоро бях на фестивала "Пирин пее", много интересни работи имаше.
- Учил съм съвсем малко пиано, но главно свиря на грамофон. Като музикант не ме бива, но като слушател съм много добър!
- Пял съм в един хор в керамичното училище. Като почина Сталин, приготвихме песента "Вий жертва паднахте" в три гласа. Аз пеех втори глас, не беше лесно, но се справих.
- Абе, слаба работа с пеенето... Забелязвам, че интелигенцията не пее вече. Виж, народът си пее повече, особено по селата.
- "Цял живот се блъскаме като пеперуди в стените на собствената си ограниченост. " И още един: "Човек е незаменим главно за себе си".
- Голям удар - не, но имам някои прилични снимки. Никак не обичам снимки на маса. А гледам, че на всички много им харесва да се снимат на софрата с шишето - сякаш някой се съмнява, че имат пари да си купят една ракия и го документират.
- Главно ракия, по съображения за удобство, защото при бирата примерно много голяма хамалогия има с тия шишета - връщаш ги, носиш ги после пълни... Докато една бутилка ракия си кара по-дълго, няма насилие над личността.
- На моята врата още не е почукал такъв човек.
Пиле с орехи (Tao Ren Ji Ding)
Пилешкото месо нарязвам на парчета с големина 1/2 см и го разбърквам с нишестето и 1 с. л .вино. Изчистените и обелени джинджър и праз нарязвам на тънки шайби. Разбърквам соевия сос и 1/2 с. л .вино, добавям сол и пипер. Орехите начуквам на едро и пържа за около 1 мин, изваждам ги и поставям настрана. В същата мазнина пържа пилешкото месо при постоянно бъркане на силен огън, добавям праза и джинджъра и пържа още 1 мин, добавям соевия сос и орехите и пържа още около 1 мин (да не се остави да стане твърде тъмно на цвят). Сервирам веднага с басмати ориз.
Не вълнувайте мирния кълвач
Тази рецепта трябва да се приготви от мъж, защото работата с гърди, били те и пилешки, изисква надарени ръце.
Ако в двора си имате от тези "кълвящите", нарочете си едно с черно оперение. Тук нямат намеса цветовите тенденции "Есен - зима 2000", а добрият кулинар знае, че всичко оперено и окосмено в този официален цвят е по-вкусно от боядисаните във всякакви други разцветки.
Но какво всъщност знаете за кариерата на пилето?
Тя вероятно не се дължи нито на красота, нито на интелигентност. Дори ако става въпрос за пикантен вкус или хранителност, съревнованието биха спечелили гълъбът или гъската. Въпреки това пилето бие всички пернати братовчеди, що се касае до първо място в кухнята.
"Мирният кълвач" е известен най-напред в Предна Индия, а след това спечелва приятели сред ранните европейски народи, главно като доброволен производител на яйца. Около 500 години преди новата ера римляните вече отглеждат цели орляци, но ги използват изключително за добив на яйца. Понеже не ги хранят, птиците остават мършави и не се услаждат на римските чревоугодници.
Едва гърците на остров Кос започват да слагат пилетата в тенджерите. Те са майстори на угояването на птици. От тях по-късно римляните научава, колко бързо жилавото пиленце може да стане тлъсто и крехко, като го хранят всеки ден с по малко зърна. Освен това гърците разбират, че печеното е по-вкусно, колкото по-малко "вълнения" е имало пилето приживе.
Кортът - още едно място да срещнеш Командира
Нищо не е в състояние да наруши спортния ритъм на Иван Костов. Откакто е министър-председател, той е толкова ревностен почитател на тениса, че играел почти всеки ден, разказват негови приближени. Началото сигурно е най-важно, защото не друг, а именно шефът на Федерацията по тенис - Красимир Ангарски, пръв застана от другата страна на мрежата, за да показва основни удари на министър-председателя, получил по-късно прозвището Командира.
Сега вече дори такива неща като предизборната кампания не могат да разредят посещенията на корта на първия човек в държавата. Всекидневните пътувания до различни градове са просто разнообразяване на терени и партньори. Освен физическо натоварване, което кортовете носят на Костов, обаче те са и идеално място, където да се налее още някоя кофа вода в мелницата на предизборната борба. Този уикенд например отдадените на политика и бизнес варненци не пропуснаха факта, че министър-председателят сутринта първо отиде на кортовете в Морската градина. Там, заобиколен от журналисти, Костов опита силите си срещу един от треньорите на клуба. Само дъждът попречи на зрителите да разберат изхода от двубоя. Правилният стил на шефа си наблюдаваха от трибуните Добрин Митев, кандидат-кмет на ОДС за Варна, както и други настоящи и бъдещи СДС величия от Варна. Повечето от тях, макар и да изглеждаха леко неловко в новите си анцузи, сигурно не са пропуснали да направят своите изводи за правилата на играта. Друг тактически детайл, който не би трябвало да убягва на политическите зрители, е стремежът на Костов неочаквано да излиза на мрежата, както и опитването на силни пасингшоти. Сервизът на премиера, макар да не изглежда страшен отстрани, сигурно не е за подценяване, ако човек го гледа като противник. Вероятно затова с него играят само опитни тенисисти - например негов партньор в София е капитанът на мъжкия ни отбор за купа "Дейвис" Стефан Цветков.
Диалектика
Новият собственик на хотел "София" затвори най-посещаваното крило на Народното събрание. Няма сила, която да доведе дори в пленарната зала на парламента толкова депутати, колкото се изсипваха ежедневно в заведенията на хотела, разположен точно срещу парадния вход на законодателния орган. Народни представители от всички цветове именно там провеждаха до миналата седмица всичките си частни, партийни и бизнессрещи. Затова от години те наричат хотела
Столичният градоначалник
Неприятно изненадани останаха журналистите, отразяващи посещението на
Шефът на валутния борд
Всеотдайната банкова репортерка на "Капитал"
Виц на седмицата
Шефът на Агенцията за приватизация Захари Желязков щял да лети за Ню Йорк и искал да разбере колко продължава полетът дотам. Обадил се на "Информация" и задал въпроса колко време се лети до САЩ.
- Само един момент... - отговорила му служителката.
- Благодаря, казал Захари Желязков и затворил телефона.
Депутати и бозайници
Кой казва, че депутатите тичат по предизборни агитки, а в парламента само двама-трима несретници се опитват да прикрият отсъствието на останалите двеста народни избраници. Ако и да навиват километри из родината за изборна полза, законотворците мислят за всичко. Как иначе щяха да родят животрептящия проект за ратификация на споразумението за опазване на мигриращите водолюбиви птици от Африка и Евразия. Само в един пленарен ден избраните от нас да коват закони затвориха устата на всички бездушни критици. Докато публиката се отърсваше от депутатската грижа за пернатите, дойде вторият законодателен хит - "Законопроект за опазване на китоподобните бозайници в Черно море и Средиземно море, както и на монреалските изменения към монреалския протокол от 1987 г. за веществата, които нарушават озоновия слой. " Депутатите не изглеждаха да са наясно какво точно е ставало с китоподобните в Монреал, но затова пък гласуваха усърдно.
Заниманията по зоология очевидно допаднаха на законотворците, защото ги предпочетоха пред възможността да обсъждат кредитирането на студенти и докторанти или пък да преизчислят задълженията към държавата на кредитните милионери.
"Мулти" се готви за преврат в ЦСКА
Стоичков е лансиран пробно като вероятен президент на червените
Mултигруп започна активни действия по завръщането си на власт в ЦСКА - крепост, която отстъпиха на Любослав Пенев на общото събрание на 23 юли. Деятели около бившия президент на червените Илия Павлов подеха подписка за свикване на ново общо събрание, за да се опитат да си върнат властта във футболния клуб. Вече започнаха и първите проби какви ще бъдат реакциите на членовете на събранието за алтернативна кандидатура на Пенев. Първият опит бе през изминалата седмица - Христо Стоичков започна да се спряга като вероятен кандидат за президент. Хората от бившето ръководство на ЦСКА се опитват да съчетаят в едно тежкото финансово положение на клуба, негативното впечатление у феновете от неуспешното представяне срещу "Нюкасъл", недоволните сред ветераните и феновете на бившия футболист на "Барселона". Крайната цел на тази процедура е "Мулти" да се върне в битката за парите от Стилян Петров, която до момента губи.
Подписката за ново общо събрание, която активистите на Илия Павлов пуснаха, върви с незадоволителна скорост. В нея се разписват предимно ветерани и привърженици. До мача с "Нюкасъл" са събрани около 15. Необходими са подписите на 25 члена на събранието, което прави 10 процента от общия брой на делегатите. Твърде е възможно подписката да успее, тъй като цифрата не е голяма. Съдът може да назначи събрание до 40 дни.
Стартът на подписката съвпадна с увеличаването на напрежението сред футболисти и запалянковци. Два месеца след избирането на Пенев за президент финансовото състояние не се е променило много. Клубът дължи суми на играчи по личните им трансфери и премии. През седмицата за първи път бяха изплатени няколко премии накуп, но кога играчите ще получат траншовете по личните си договори, не е ясно, тъй като там сумите са твърде сериозни.
По-сериозният проблем е с дължимите суми към други клубове и в частност "Нефтохимик" за правата на Митко Трендафилов. Пенев и президентът на бургаския отбор Христо Порточанов не могат да се разберат по сумата, която в началото бе 350 000 германски марки. Сега обаче мустакатият бос прибави и лихвите, вбесен от решението на Централната армейска спортна школа да прибере талантливия му юноша Николай Кръстев. Заради дълга червените нямат право да картотекират новите си попълнения и вече шест кръга играят със състава от миналата година. Напрежението обаче сред футболистите расте. Самият Трендафилов си събра багажа от "Българска армия" и си замина. Българите непрекъснато чакат да получат картотека, а сърбите имат права само за европейските турнири. Там обаче положението на ЦСКА съвсем не е добро. След загубата с 0:2 у дома от "Нюкасъл" шансовете за реванша са минимални. Това означава край за постъпленията от телевизионни и рекламни права, билети и др. от европейската сцена за тази година. Без участието в турнира "Про къп" присъствието на сърбите се обезсмисля. Целта на престоя им в България бе да направят впечатление в чужбина и да се продадат, тъй като техният клуб "Обилич" бе изхвърлен от евротурнирите. Постъпленията от двубоя с "Нюкасъл" обаче са далеч под очакванията - 225 000 марки от договора с УФА за телевизионните права и парите от продажбата на билети.
До момента Любо Пенев е дал 1.5 милиона марки лични пари. Разговорите за евентуално спонсорство удрят на камък, тъй като витае страх от неизяснения статут на клуба от юридическа гледна точка. Договорите за реклама, спонсорство и съучастие в инвестициите ще бъдат реализирани едва след образуването на акционерно дружество, различно от "ПСК ЦСКА" АД на Илия Павлов. Колкото по- бързо стане това, толкова по-спокойно ще може да работи новото ръководство. И в момента обаче то е уязвимо от мнението на членовете на общото събрание на ФК ЦСКА.
Христо Стоичков е кандидатът на Мултигруп за президент на ЦСКА на евентуалното ново общо събрание, гласеше неофициалната информация през изминалата седмица. Ръководството на "Мулти" отрече в официална декларация. "Корпорация МG неведнъж е декларирала, че е недопустимо да се предполагат действия от нейна страна, които да противоречат на общоприетите правила на обществено поведение като например споменатите в публикациите задкулисни разговори с г-н Христо Стоичков", се казва в декларацията на групировката.
Според отлично осведомени източници името на Камата е пуснато за проба, за да се проучи как ще се отрази новината на настроенията в широката общественост. Макар и от Мултигруп да отричат, не липсват заигравания между Ицо и Илия Павлов. Стоичков отдавна твърди, че двамата са приятели. Много е близък с Порточанов и дори е акционер в "Нефтохимик". На мача с "Нюкасъл" той е повдигнал въпроса пред представителите на Министерството на отбраната за войника от бургаския клуб. Стоичков би могъл да бъде силна кандидатура, тъй като някои от феновете все още го смятат за най-великия за всички времена в ЦСКА.
Крайната цел на новото раздвижване е "Мулти" да се включи в битката за парите от трансфера на Стилян Петров. Въпреки нареждането на УЕФА сумата да се преведе на ФК ЦСКА, тя все още е в Глазгоу. Шефовете на "Селтик" задържат плащането, тъй като от две места претендират за първия транш от около един милиона долара. Частна фирма, каквато е Мултигруп, обаче няма право да прибира пари за футболисти, гласят правилата на международните федерации по футбол. И ако по някакъв начин се върне в ЦСКА, тя отново ще може да прибере трансфера.
Накратко
Българският футболен съюз (БФС) остана без лиценз за извършване на спортна дейност. Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отхвърли жалбата срещу акта на отнемане, издаден от спортния министър Цвятко Барчовски на 15 септември миналата година. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване в рамките на България. Адвокатът на БФС Валентина Иванова заяви, че ще се обърне към съда в Страсбург. "Няма проблем да подадем документи за издаването на нов лиценз", заяви тя. БФС обаче в момента не разполага с редовна съдебна регистрация. Вицепрезидентът на съюза Евгени Димитров заплаши, че може да спре първенството, тъй като според правилниците на ФИФА и УЕФА никоя друга организация няма право да извършва тази дейност.
"Левски" има най-добрата защита в Европа през тази година. От началото на първенството сините са допуснали само един гол, а през пролетния полусезон попаденията зад вратаря Иванков бяха едва две. "Левски" няма отбелязан гол във вратата си и в трите срещи от евротурнирите досега, където тимът завърши два пъти 0:0 при гостуванията на "Апоел" (Кипър) и "Хайдук" (Хърватия) и веднъж се наложи с 2:0 в домакинския мач с кипърците.
Президентът на "Олимпик Берое" Станислав Танев бе наказан с лишаване от състезателни права за една година. Камилата, както е известен бившият борец, е картотекиран като футболист. Той удари съдията Димитър Димитров на почивката на мача с "Локомотив" (Сф) заради спорна дузпа, с която столичани изравниха 1:1. Мачът завърши 4:1 за "Локомотив". Танев ще трябва да плати и глоба от 1200 лева. Съдийската комисия спря правата на двама съдии след шестия кръг заради фрапантни грешки, повлияли на резултата.
Женският национален отбор по волейбол остана извън първата четворка на европейското първенство в Италия. Възпитаничките на треньора Стоян Гунчев загубиха от Хърватия с 0:3, а след това се наложиха с 3:1 над Германия. Само победа в последния мач срещу Полша им даваше шанс за класиране, но претърпяха ново поражение с 2:3. Германките се наложиха с 3:0 над фаворита Хърватия и си осигури място във финалната четворка. Нашите момичета ще играят за пето място.
Нов клуб "Ф1" събира феновете на високите скорости от миналата седмица. Заведението ще предлага възможност да се наблюдават пряко всички кръгове от световния шампионат в обстановка, която се вписва в атмосферата на Формула 1. Паралелно със старта на бара тръгва и списанието "Клуб Ф1". Главният му редактор Иван Тенчев обещава на читателите си най-пълната и компетентна информация за световния шампионат, живота на пилотите и техническите новости при конструкторите. Изданието ще излиза всеки месец.
"Славия" и Коцев - развод като по ноти
Венци Стефанов не поиска агресивна игра от новия треньор
Който плаща, той поръчва музиката, е любимата фраза на белия бос Венцислав Стефанов и освен че често я изрича, още по-често я прилага на практика. Шефът на "Славия" си поръча нов треньор и освободи легендата Стоян Коцев, като на негово място назначи помощника Мирослав Миронов. Събитието не беше изненадващо. Действията се развиваха бавно и методично и продължиха повече от половин година, като двамата добре знаеха, че неизбежното ще се случи.
Стоян Коцев направи много за "Славия" през последните няколко години. С него футболистите от "Овча купел" станаха шампиони и спечелиха купата на България през 1996 г. Президент на клуба тогава бе Младен Михалев-Маджо, а Стефанов - силният човек в управата. Кано обаче не пожела да измени на принципа отборът му да играе по-силно в защитен план. Затова той подбираше все високи и здрави момчета, които често прилагаха успешно тактиката му пред собствената си врата. Тя никак не се харесваше на ръководството на клуба и това му струва поредното седмо напускане на треньорския пост в "Славия".
Рокадата бе предрешена още в началото на годината, след като Кано си позволи остро да разкритикува трансфера на нападателя Георги Бачев в "Левски". "Ръководството на "Славия" се подиграва с мен, като продава футболиста зад гърба ми", заяви тогава старшията.
"Треньорът да си гледа отбора, защото той не е човекът, който ще определя кой къде ще играе. След като четири години с издръжката на отбора се занимаваме ние и всички хора в клуба получават достатъчно пари, за да си гледат семействата, да купуват апартаменти и коли, трябва да се съобразяват с нас", отговори му Венци Стефанов.
Коцев вероятно е бил скастрен за изявленията си и смекчи тона, като заяви, че няма никакво намерение да променя нещо в отношенията си с ръководството на клуба, но чашата вече се беше пукнала.
Замириса на раздяла, след като "Славия" загуби приоритетната си цел за сезона - купата на България. И тогава обаче Стефанов не призна за конфликт в отношенията между него и Коцев. Двамата били приятели и дори си разговаряли. Различия имало единствено във вижданията за представянето на отбора. "Единственото нещо, което искам, е футболистите ни да играят нападателен футбол, а не с четирима защитници, бе основната теза на Венцислав Стефанов.
Въпреки всичко до уволнение на този етап не се стигна, защото сезонът бе на привършване, а и Венци Стефанов не искаше да влиза в конфликт с феновете заради предстоящото общо събрание на 18 май. На него Стоян Коцев издигна единствената кандидатура - тази на бившия банкер, и двамата спечелиха.
Тогава старшията получи последна възможност да приложи нападателна игра в отбора и бе оставен да работи спокойно през лятото.
"Славия" започна новия сезон с тежки мачове в първите три кръга срещу "Ловеч", "Нефтохимик" и "Велбъжд", от които взеха почти максималното. Последва добър мач с "Миньор". Всичко изглеждаше идеално до загубата от ЦСКА. Видя се пълната липса на идея в отбора, въпреки че игра с човек повече. Върхът обаче бе, когато Кано извади тактика с шестима защитници срещу посредствен отбор като "Спартак" (Вн), постигна нулево равенство и си тръгна с петима контузени играчи. Това бе краят за тандема С тефанов - Коцев. Бившият банкер пое цялата отговорност за уволнението на треньора и му предложи да стане главен селекционер в клуба, но Кано отказа.
Помощникът на Стоян Коцев Мирослав Миронов бе избран да води отбора с договор за една година. Новият наставник е бивш халф на белите от 80-те години и се слави като човек с интелект и съвременен поглед върху играта.
"Ще се опитам да наложа атакуващ стил, който да носи резултати и да радва феновете. Желанието ми е момчетата да играят раздвижено и с много мисъл. Нямаме за цел да гоним титлата, но ще газим наред", изрази ентусиазма си новият наставник. За помощници ще има Кирил Качаманов, който се хвана с треньорската професия веднага след приключване на кариерата си, Краси Пунчев и бившият вратар на белите Марио Калпушков.
Нещата обаче няма да са толкова лесни за младия екип. Играчите трудно се сработват в новата супердинамична програма. Някои дори трудно схващат упражненията, а наставниците се питат дали ръководството ще им даде достатъчно време, за да приучат играчите към новия стил на игра. Търси се и подходящ човек за главен селекционер на всички състави, тъй като политиката на ръководството е да се привличат млади и евтини таланти. За безпроблемната работа с подрастващите в клуба пък се започна строеж на две игрища. Събират се и оферти за пейките на стадиона и вече има четири фирми кандидати да се заемат с ремонта на "Овча купел".
Трима протягат ръце към световната титла на Хакинен
Три кръга преди края на сезона във Формула 1 борбата за титлата отново е ожесточена както през последните две години. Разликата е, че не двама, а четирима пилоти тръгват на финален щурм от почти изравнени позиции. Преди последните стартове за Голямата награда на Европа на пистата "Нюрбурбринг", в Малайзия и Япония класирането се води от световния шампион Мика Хакинен с "Макларън" и Еди Ървайн с "Ферари" с по 60 точки. На 10 точки зад тях е Хайнц-Харалд Френцен от "Джордан", а на 12 точки е вторият пилот на "Макларън" Дейвид Култард.
Въпреки че привидно Хакинен има най-голям шанс да повтори успеха си от миналата година, това няма да бъде никак лесно. Финландецът и неговият отбор направиха прекалено много грешки през този сезон, с които запазиха интригата в шампионата. Хакинен не завърши в пет от 13-те състезания, като последния път на "Монца" стана жертва на своя грешка. "Макларън" имат необходимата скорост, но или отборът, или пилотът пропиляха твърде много възможности. Досега вече трябваше да са станали шампиони с 50 точки разлика", заяви Еди Джордан, чийто пилот Хайнц-Харалд Френцен изненадващо се намеси в борбата след Гран при на Италия.
За разлика от миналата година, когато Хакинен трябваше да се пази единствено от Михаел Шумахер, сега трима състезатели му дишат във врата. Сред тях е дори съотборникът му Дейвид Култард. Босовете на "Макларън" категорично отрекоха, че определят кой от двамата да печели състезания. Твърде е вероятно шотландецът да получи равен шанс със своя съотборник за спечелването на титлата. "Преди залагах на Хакинен, но точно сега бих заложил на Хайнц-Харалд Френцен", заяви Джордан. След невзрачните си години в "Уилямс" германецът е хитът по пистите този сезон. Той записа две победи, като последната от тях на "Монца" преди две седмици. Френцен показва и изненадваща стабилност в представянията си - не е завършил само в три състезания, а в останалите е взел точки.
Подобна е ситуацията и с Еди Ървайн, който изживява най-драматичния сезон в кариерата си. В началото бе втори пилот на "Ферари", но след катастрофата на Шумахер на "Силвърстоун" се превърна в лидера на тима. Последваха две поредни победи, с които се включи в надпреварата за титлата. Сега, вече с договор с "Ягуар" в джоба, ще гони титлата за своята чест и честта на "Ферари". От четиримата претенденти за първото място той разполага с най-стабилната кола и с най-слабия потенциал като пилот. Ървайн не завърши само в третия кръг на "Имола", но от него може да се очаква всичко - както победа, така и шесто място. "В един момент вече смятах, че шансовете ми се изпаряват, но сега отново съм в сметките. "Макларън" може все още да е по-бързата кола, но ние можем да ги бием с тактика и стабилност", заяви Ървайн.
Първата серия от драмата е на пистата "Нюрбурбринг", където преди година Хакинен победи в директен двубой Шумахер и направи най-важната крачка към титлата. Тук обаче аеродинамиката и конските сили нямат толкова голямо значение, а именно там е силата на англо-германския отбор, който води и в класирането при конструкторите. Миналата година Ървайн завърши четвърти. От Германия керванът се пренася в Малайзия, където всички пилоти ще карат за първи път на състезание на пистата "Сепанг" край Куала Лумпур. Някои от тях, сред които и Ървайн, изпробваха трасето в тренировъчни условия и отзивите са добри. Има две дълги прави, които биха подхождали на "Макларън", две по-къси прави и серия от сложни завои. Пилотите са категорични, че пистата предлага добри възможности за задминаване и обещава интересна надпревара. Накрая, ако се наложи, титлата ще се решава на пистата "Сузука" в Япония, както и през миналата година. Тогава Шумахер спука гума, а Хакинен победи и триумфира като световен шампион. "Сузука" е любимата писта на Ървайн от времето, когато още караше за Формула 3000. През 1997 г. беше трети, а през миналия сезон завърши втори след Хакинен. Финландецът обаче също е взимал точки при всяко посещение на японското трасе.
Случаят "Стефанов" поставя на изпитание управлението на Върбанов
Волейболната федерация изостава с промените на правилниците
Скандалът с правата на волейболиста Ивайло Стефанов се разгаря отново с пълна сила, тъй като идва време състезателят да замине за турския "Арчелик". Българската федерация по волейбол (БФВ) обаче продължава да държи на становището си, че Стефанов е собственост на "Левски Сиконко". Взаимоотношенията между трите страни навлязоха в толкова напреднала фаза, че оттук нататък изходите са само два - съдебни битки докрай или споразумение. Досега Стефанов вече направи един компромис, като замина да играе на европейското първенство в Австрия. Сега е ред на федерацията, която освен всичко друго е поставена на изпитание дали ще въведе ред във волейбола в духа на съвременните разбирания.
Ивайло Стефанов напусна "Левски Сиконко" през 1996 г. - само осем месеца, след като строителната фирма пое мъжкия волейбол на сините. Той подаде молба за разтрогване на договора заради неизплатена заплата, а след няколко дни "Левски" го уволни дисциплинарно. Арбитражната комисия на БФВ отказа да разгледа спора и го препрати към съда. Наскоро Стефанов осъди "Левски Сиконко" по две дела, които касаят неизплащането на заплатата, очаква се решение по делата за неправомерно уволнение. От тях става ясно, че Стефанов е разтрогнал трудовия си договор по вина на клуба, което има пряко значение за съдбата на неговите състезателни права предвид тогавашния трансферен правилник. След една година по плажовете, където нападателят изпробва късмета си в бийчволейбола, замина да играе за австрийския "Донаукрафт" с личното разрешение на тогавашния президент на БФВ Валентин Заяков. По-късно управителният съвет на федерацията присъди, че състезателните права всъщност все още са в "Левски Сиконко". Такова е и последното решение на комисията по трансферите към БФВ. Договорът на Стефанов със "Сиконко" обаче е изтекъл отдавна. Сега той е със спрени права и няма право да подпише нов контракт с турския "Арчелик", където играеше през миналия сезон.
В момента случаят е в задънена улица. До миналата година Стефанов намираше пролуки и успяваше да получи права да играе в чужбина без знанието на "Левски Сиконко" въпреки изричното решение на управителния съвет на федерацията. От това лято обаче ръководството на БФВ се смени - президент е земеделският министър Венцислав Върбанов, а заместник - председател е шефът на "Сиконко" Данчо Лазаров. Те сложиха запор върху правата на волейболиста и засега не го пускат да замине за чужбина. В същото време адвокатите на Стефанов осъдиха строителната компания по две от делата и очакват успех по другите две, но вдигат ръце и казват: "няма ефект и оттук нататък нищо повече не може да се направи". Стефанов пусна писмо до президента Петър Стоянов и министър-председателя Иван Костов с молба за помощ, вместо да продължи съдебната битка до края. "Засега изчакваме официалното становище и на новия управителен съвет, който на следващото си заседание трябва да разгледа случая и становището на комисията по трансферите и лицензите. От това решение ще зависи какво ще правим след това. Имаме идеи, но те са наша тайна", заяви адвокатът на волейболиста Димитър Димитров.
Решението трябва да бъде взето на заседанието, което се очаква в началото на следващия месец. Ситуацията обаче е комплицирана, тъй като "Сиконко" има силно лоби в лицето на вицепрезидента на федерацията и още няколко души. "Левски" държи да получи 3000 долара компенсация, за да приключи спора. Волейболистът обаче отказва да плаща на "Сиконко" и е склонен да даде 8000 долара такса на БФВ, ако му бъде определен статут на "играч, разполагащ свободно със своите състезателни права". Защо?
"От началото на спора съм на мнение, че съм прав. Двете съдебни дела го доказват. Твърди се, че съм платил на Заяков, за да ме пусне в чужбина, но аз не съм му давал и стотинка. Ако бях тръгнал по този път, сега щях да си платя на "Сиконко" и да се приключи. Правилното решение е да бъда свободен играч, затова искам да си внеса таксата, въпреки че е доста по-голяма от трите хиляди долара", заяви състезателят.
Ако БФВ го пусне да играе като свободен играч, ще означава отстъпление от досегашната позиция и незачитане на решенията на нейната комисия по трансферите. Това обаче изглежда единственото правилно решение с оглед на ситуацията. Когато преди години арбитражната комисия прекрати разглеждането на случая, тъй като нямала права да го реши, го препрати към съда. Когато вече има съдебно решение, федерацията вече не се съобразява с него.
Ако въпреки всичко състезателят не получи права, има голяма вероятност Стефанов да получи турско гражданство. По този начин отпада необходимостта от разрешение на "Левски Сиконко", каквото се изисква в момента. По този начин България ще загуби един млад и надежден национал, каквито и без това вече трудно се намират.
Рано или късно федерацията трябва да реши въпроса на Стефанов в негова полза, независимо кой от представителите на клубове участва в управителния съвет. Случаят бе първият, който даде сигнал, че са необходими промени в цялата организация на волейбола в духа на съвременните европейски тенденции. Новото ръководство на БФВ дойде именно с идеята да въведе ред и да сложи край на едноличния режим на Заяков. Засега има наченки на затягане на дисциплината по отношение на трансферите, но в неправилната посока. Новият трансферен правилник обслужва в по-голяма степен интересите на клубовете, въпреки че Европа дава все по-големи права на състезателите по отношение на трудово-правните им взаимоотношения.
От 1 юни тази година правилото "Босман" влезе в сила във всички страни, развиващи волейбол в рамките на Европейския съюз, а в най-скоро време се очаква то да стане задължително и за останалите държави на континента. Българската федерация обаче не прави нищо, за да се приближи към правилото "Босман" и с всеки изминал ден става все по-уязвима от законите. Имайки положителен пример зад себе си в лицето на Босман, волейболистите имат пълното право да изискват да бъдат третирани според Кодекса на труда, а не според правилници, които му противоречат. Така например приключването на трудовото взаимоотношение между играч и клуб трябва да означава, че състезателят е свободен да премине в друг клуб по свое усмотрение без трансферна сума.
"Пределно ясно е, че вътрешните наредби не могат да противоречат на закона. Проблемът във волейбола не е отсега, а е съществувал винаги и той е, че всичко се прави на парче, на крак в зависимост от нечии интереси", заяви адвокат Димитров.
Волейболните клубове час по-скоро трябва да се пререгистрират по Търговския закон, след като искат да развиват професионален спорт. Това трябваше отдавна да е станало според Закона за спорта от 1996 г., но досега никой не е направил нито една крачка в тази посока. В противен случай стават уязвими по редица членове и алинеи и при всеки подобен спор рискуват да губят в съда.
