В най-голяма степен това важи за шивашката и обувните промишлености - два сектора от икономиката, които продължават да изнасят почти цялата си продукция зад граница, като разчитат на единственото конкурентно предимство на икономиката - ниската цена на труда. По данни на БНБ за първите шест месеца на приходите от износ на дрехи и обувки са 299.6 млн. долара, което представлява 17% от общия износ и 48% от износа на потребителски стоки. В допълнение тези два сектора са едни от малкото, ако не и единствените, които отбелязват растеж на износа през настоящата година спрямо миналата.
Точно тези две индустрии обаче ще бъдат и най-силно засегнати от неколкократното увеличаване на разходите за здравни осигуровки. Всички предприятия от този бранш работят в силно конкурентна среда и за тях ще е невъзможно да повишат цените на своята продукция с процента на увеличение на разходите си, предизвикано от високата здравна такса. Крайният ефект от това най-вероятно ще е преструктуриране и съкращаване на производствата на тези индустрии до запазване само на най-високо производителните участъци, а това ще доведе и до ръст на безработицата. Ефектът ще се предаде моментално и по веригата износ - търговски баланс - платежен баланс - валутни резерви на БНБ - макроикономическа стабилност.
В крайна сметка се създава предпоставка за навлизане на отношенията бюджет - индустрия в един порочен кръг. Увеличаването на данъчното и квазиданъчното бреме ще води до закриване на производства, увеличаване на безработицата, което ще увеличи нуждата от средства в различните социални фондове за компенсации, докато в същото време източниците за тези средства ще са по-малко. И по добре утвърдена в България практика най-вероятният начин за компенсиране на това ще е повишаване на осигурителните ставки, което ще завърти колелото още веднъж.
А докато Нейков обмисля да увеличава ДДС, никой не споменава за намаляване на срока за възстановяване на данъчния кредит, за възможност за доброволна регистрация - все неща, които допълнително намаляват конкурентостта на икономиката като цяло. По отношение на доходите на физическите лица положението не е много по-различно. Докато Нейков се напъва да дооблага доходите от акции, ще се сети ли самият той или някоя друга министерска глава да реши генералния към днешна дата данъчноосигурителен проблем на търговията с акции - че физическите лица нямат възможност да приспадат загубата от търговията с едни книжа от печалбата от други. Това означава, че ако едно физическо лице например закупи по 100 акции от две предприятия, да ги наречем "Свободна инициатива" и "Нейков прогрес", и след това ги продаде - първите на печалба от 1000 лева, а вторите на загуба от 1500 лева, тогава, въпреки че лицето е на загуба от цялата операция, данъчноосигурителната система му казва: "А, да си ги нямаме тези, за печалбата от търговията със "Свободна инициатива" ще си платиш и данъка, и здравната вноска, и осигурителната вноска, а за загубата от "Нейков прогрес" ние не сме виновни, да си мислил, когато си го избирал".
Ще търгуваме свободно с Македония
Най-бавно ще падат митата за селскостопанските стоки
На 13 октомври България и Македония ще подпишат споразумение за свободна търговия, което ще влезе в сила от началото на 2000 г. Параметрите на споразумението вече са почти напълно уточнени и от 1 януари 88-89% от позициите от митническата тарифа ще се търгуват без мито или с 1% мито. Митата за останалите 11-12% от стоковите позиции ще падат постепенно до 2005 г., уточни македонският министър на търговията Никола Груевски. На практика е постигната значителна начална либерализация на търговията с изключение на групата на т.нар. По време на срещата стана ясно, че за земеделските стоки двете страни ще си отпускат годишни квоти.
Най-големият дял от тези стоки ще се търгува с 1% мито в рамките на квотата, но има някои позиции, които ще се търгуват с малко по-високи мита, заяви Груевски. Например Македония е предоставила на България годишна квота от 300 тона сирене, 150 тона кашкавал, 80 тона шоколад и други. В обратната посока ще пътуват 200 тона агнешко месо, 3000 тона зеле и т.н. Очевидно през изминалите десетина дни двете страни са изчистили някои спорни въпроси - на 10 септември по първи канал на македонската телевизия министър Груевски заяви, че преговорите за земеделските стоки могат да забавят като цяло подписването на споразумението.
Освен за селскостопанските стоки по-високи мита ще бъдат запазени за около 20% от промишлените стоки. "Около 80% от промишлените стоки започват да намаляват митата си още от първи януари 2000 г. За нечувствителните стоки митата се премахват изобщо, а за останалите има две схеми за либерализация. До 2002 г. отпадат митата на по-слабо чувствителните стоки, а на най-силно чувствителните стоки - чак през 2005 г.," уточни Василев. В групата на чувствителните промишлени стоки влизат металите, продуктите на химическата промишленост, включително нефтът и нефтените деривати. Изделията на мебелната индустрия също остават сред защитените стоки до 2002 г. Експерти и от двете страни очакват споразумението да даде силен тласък на
Ясно е, че нито България ще стане първостепенен търговски партньор за Македония, нито Македония ще се нареди в челото на импортната ни листа. Значението на споразумението за свободна търговия е по-скоро стратегическо - то ще улесни създаването на регионален пазар за свободна търговия, който ще бъде по-привлекателен за външния инвестиционен капитал.
В стокообмена между България и Македония от 1995 г. се запазва тенденцията за намаляване на търговския дефицит на Македония в търговията с нашата страна. След пиковите 500-600 млн. долара през 1994-95 г. стокооборотът между двете страни рязко спадна (до 135 млн. долара през 1998 г.). България заема осмо място в листата на търговските партньори на Македония, която се води от Германия, Югославия, САЩ, Италия, Гърция и Словения.
Според експертен анализ на по-големите стокови позиции стокообменът между България и Македония през 1995 г. има следната структура:
През 1998 г. българският износ за Македония включва химически продукти, машини и съоръжения (6.7%), текстил (6.5%), азотни торове (4.8%), пластмаси, дървен материал (4.7%), храни и други. От Македония сме внесли вина от прясно грозде (28%), медни руди и концентрати (15.9%), феросплави (6.4%), оловни руди и концентрати (5.2%), обработен дървен материал (2.9%), медни отпадъци (1.5%) и други. Основни позиции в българския износ за периода януари-март. 1999 г. заемат минерални или химически азотни торове (11.3%), захар (3.3%), дървен материал (3.1%) и други. От Македония в страната са влезли медни руди и концентрати (41.3%), вина от прясно грозде (16.7%), оловни руди и концентрати (6.9%), пресни ябълки, круши и дюли (3.9%) и други. Голяма част от българския износ за Македония след 1996 г. се реекспортира към СРЮ поради договора за търговия между двете страни, който влезе в сила през октомври 1996 г. - Споразумението е симетрично като цяло, тъй като българската страна държи на по-добър достъп и на по-бърза либерализация на определен вид стоки, докато македонската държи на друг вид стоки. Изчислено като количество обем на търговията и като мита споразумението е симетрично за разлика от другите споразумения, като например с ЕС, където ЕС ни дава по-голяма либерализация. ЕС може да си позволи това, докато нашите две страни започват наравно.
- Най-голяма степен на либерализация имаме с Югославия - 97% от митническата тарифа. В началото не беше толкова много, колкото с България, но ние няколко пъти увеличавахме процентите, защото договорът с Югославия е сключен 1996 г. Така ще бъде и с България. Договорът с Турция е силно асиметричен в наша полза. Те ни отстъпиха много повече, отколкото ние на тях.
Сърбия получи ултиматум за Дунав
В Киев министрите на транспорта на България, Румъния и Украйна решиха да поканят Сърбия на преговори за решаване на проблема с блокирания Дунав. Идеята е на среща през октомври да се обсъди разчистването на срутените мостове в районите на Нови Сад и Смедерево и премахването на разрешителния режим за преминаване на български и румънски кораби по обходните канали. С това трите държави дадоха последен шанс на сръбската страна да изпълни задълженията си по Дунавската конвенция, преди да прибягнат до реципрочни действия.
С обща декларация те още един път се опитаха да привлекат вниманието на международната общност в лицето на Дунавската комисия. От началото на блокадата България е загубила над 3 млн. долара, а само загубите на Параходство "Българско речно плаване" (БРП) възлизат на 1.8 млн. долара. Румънската страна твърди, че загубите й са за повече от 50 млн. долара. Преди седмица България заяви, че ще смени флага на българските кораби, останали в горното течение на реката. Това се прави, за да се компенсират част от понесените загуби от бездействието на 4 кораба и 25 шлепа. Лондонският "Файнаншъл таймс" написа, че в центъра на Будапеща вече е бил засечен български кораб с чисто ново унгарско знаме.
Преди заминаването си за Киев транспортният министър Вилхилм Краус твърдеше, че на срещата ще бъдат обсъдени общи реципрочни мерки срещу Сърбия. Крайни мерки щяха да се приложат поради отказа на местните власти да разчистят останките от мостовете или да разрешат на дунавските страни с общи усилия да отблокират реката. По същото време агенция Ройтерс предаде, че Румъния ще забрани преминаването на сръбски кораби по канала, свързващ Дунав с Черно море. Съвсем неочаквано румънската делегация лансира идеята за изграждане на хидро-технически възел при Никопол - Турно Мъгуреле вместо мост при Видин - Калафат.
Експертите са единодушни, че Сърбия използва създалата се ситуация, за да принуди Европейската комисия (ЕК) да поеме разноските за възстановяването на двата моста. Строителството възлиза на около 100 млн. долара. Останалите дунавски държави вече са предложили да разчистят останките - дейност, която би струвала около 14 млн. долара. Българското транспортно министерство дори е отправило призив към български фирми, които биха участвали безвъзмездно в почистването на реката. Сърбия обаче няма интерес от това, тъй като нейни кораби плават и от двете страни на блокирания участък. Имайки предвид неотстъпчивия характер на сръбската политика, може да се очаква, че проблемите ще останат, докато ЕК не даде пари за изграждането на мостовете. Отблокирането на Дунав бе и основна тема на разговор при посещението на германския канцлер Герхард Шрьодер у нас.
Илия Павлов продал 22% от Мултигруп
Купувач е неидентифициран засега американски ca
Илия Павлов е продал 22% от Мултигруп на неидентифициран засега американски capital venture фонд преди месец, съобщиха добре осведомени източници.
Шефът на Мултигруп е получил някъде между 100 и 115 млн. долара, смятат източниците. Една от "въдичките" в договора е, че Павлов ще остане CEO (chief executive officer), т.е. шеф на корпорацията за срок от още 3 години, след това фондът има опция да изкупи останалите акции от Мултигруп. Павлов е собственик на 100% от групировката, Иван Дремсизов му е прехвърлил своя 1% още преди години.
Информацията не е потвърдена официално и никой, включително висшите служители в корпорацията не са виждали договорите, което е съвсем естествено. Наши източници от базираното в Бостън издание Central Europe Portfolio потвърдиха, че подобни сделки се сключват при изключителна дискретност, а условията по тях обикновено са защитени от правила за конфиденциалност.
Така наречените capital venture funds нашумяха особено през последните няколко години като най-модния начин за бързо и рисковано правене на пари. Това са инвестиционни дружества, в които участници са както финансови институции, така и състоятелни лица. Техните капитали се влагат в рисковани бизнесначинания най-често в областта на високите технологии. Инвестирането става както при създаването на бизнеса, така и в по-късни етапи с единствената цел "парите да се завъртят бързо". Високото ниво на риск, съдържащо се в този вид инвестиции, определя високото ниво на възвръщаемост (над средната), която инвеститорът очаква от вложението си.
Възможно е Илия Павлов сам да генерира подобни слухове, за да "изпере" репутацията на корпорацията и да внуши нов и стабилен американизиран имидж. Той и неговият медиен екип от миналата година се опитват да изваят нов образ на групата, като започнаха с орязването на субсидиите за политическите партии и по-меката линия към медиите.
Възможно е така Павлов да се опитва да си създаде и достоверно алиби, което ще му позволи да се оттегли с известно достойнство от България - както лично, така и на бизнеса си. Тази версия е подкрепена от "оттичането" на кадри и тихото преструктуриране в групировката.
Членът на надзорния съвет и главен финансист на групата Иво Христов напусна преди няколко месеца, за да прави докторат в Калифорния, неговото място се заема от разстояние от британец. Досегашният изпълнителен директор на "Мулти" Спартак Жаров също напуска. Той ще бъде пратен за шеф на ново търговско дружество, което предстои да се регистрира. Другият изпълнителен директор - Светослав Йорданов, напусна и работи за ЛУКойл в Нефтохим. По този повод се заговори, че единственият който все още пречи на виципрезидента Николай Вълканов за пълната му власт, е Илия Павлов.
Самият Павлов отклони директния въпрос продал ли е "Мулти" преди няколко седмици и се опита да насочи вниманието към разширяването на бизнеса си в съседните държави (най-вече Македония, Албания и Сърбия).
Това не е първият опит на президента на най-обсъжданата българска групировка да продаде част от бизнеса си в търсене на свежи пари. През пролетта се чу, че известният с хазартния си бизнес турчин Суди Озкан е индикирал интереса си към грандхотел "Варна" и казиното в хотела. Павлов излязъл с контраоферта, като предложил на Озкан да му продаде целия си туристически бизнес накуп: туроператорът "Балкантурист", участието в хотел "Рила", в интерхотел "Велико Търново" и "Арбанаси палас", както и участието си в грандхотел "България". Озкан намекнал, че може да даде 60 милиона долара за "Шведа" и казиното, Павлов поискал 110-120 милиона за всичко. Така или иначе до истински преговори не се е стигнало.
Според слуховете Илия Павлов се готви да продава още 20% от групировката си на друг инвеститор и ще запази само 58% за себе си. Вероятно е и двата чуждестранни фонда да пратят свой представител в управлението на "Мулти". Така или иначе, ако Павлов е продавал при тези условия, ще се окаже в твърде интересна позиция след три години. Сегашната му сделка с американците предвижда опция останалите акции да бъдат изкупени след изтичането на този срок. Ако продаде всичко, той естествено излиза от "Мулти" и даже от играта, защото може да бъде обвързан за година-две със задължението да не участва в конкурентен бизнес, както обикновено се прави на запад с шефовете и създателите на големи фирми. Възможно е Павлов да запази мажоритарен или поне контролиращ пакет от групировката, но да се оттегли и да делегира управлението някому. Може, разбира се, да изчака по-благоприятни политически времена и да си върне позициите в най-апетитния бизнес.
Казват, че засега се е съсредоточил върху поредната "Мулти"-акробатика, чрез която ще сложи ръка на над 51% от приватизационния фонд "Ем Джи Елит" и ще намали тежестта на 130-те хиляди дребни акционери в своя полза. След като успя да се справи с опита за "вътрешен преврат" на Радослав Ненов, Илия Павлов е решил да "приватизира" приватизационния фонд на предстоящото му общо събрание.
Експерти: Ефектът "Метро" вече променя търговията в страната
Разликата между цените на едро и дребно се е стопила рязко след март
Едно от доказателствата за наличието на развит пазар е относително малкият дял на търговската надценка в стойността на стоките. В страните с утвърдени пазарни отношения това се постига чрез наложената остра конкуренция, която принуждава търговците да печелят от оборот, а не от големи надценки. Като че ли това правило макар и трудно най-после започва да действа и у нас. Изследване на правителствен екип от експерти е показало, че ножицата между цените на едро и дребно на основните потребителски стоки в страната вече не е толкова разтворена, както в началото на годината. От анализа се вижда, че през януари, февруари и март разликата между двата вида цени е била от порядъка на 30-45%, но след това се е стопила чувствително и към края на периода (последните данни, включени в изследването, са от края на юли) се е движила в рамките на 3-5%.
В изследването са били обхванати 65 вида хранителни стоки. Индексът за цените на едро е бил определен по методика, която отчита средните цени, по които стоките са били продавани на лицензираните тържища в страната. Резултатите са били съпоставени със средните цени на същите стоки в магазинната мрежа, които се наблюдават от Комисия по цените към търговското министерство. Данните показват, че косовската криза и деноминацията на лева са предизвикали известни колебания в цените на основните хранителни стоки. Като цяло обаче това не е повлияло на основната тенденция и кривите на движение в цените на едро и дребно все повече се доближават, се посочва в анализа.
Според експертите това е първият сигнал, че търговията с потребителски стоки у нас започва да се нормализира. Едно от обясненията е появата на "Метро" - веригата хипермаркети, чието влияние върху пазара вече се чувства. Неслучайно ножицата между цените на едро и дребно е започнала да се затваря през март, когато бяха открити първите два магазина за търговия на едро на фирмата в София и Пловдив, заяви доц. Георги Михнев, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата и ръководител на екипа, изготвил изследването.
В доклада са анализирани и тенденциите в търговията с някои хранителни стоки, които се осигуряват изцяло от внос. В началото на годината например цените на едро на захарта са били необосновано високи. "При борсова цена от 400-450 германски марки през периода януари-март захарта се е продавала у нас по 850-700 марки. Намесата на правителствените органи за ликвидиране на монополното положение на някои фирми доведе до силен спад в цените и до тяхното стабилизиране на приемливи нива", пише в доклада.
Тъй като подобно изследване се прави за първи път, изводите от него може наистина да бъдат от полза на правителството. Досега за развитието на пазарните структури у нас се съдеше главно по темпа на инфлация. Това обаче не е сигурен показател. Падането на цените на някои хранителни стоки през последните месеци например е повече резултат от ниските доходи и свитото потребление, отколкото на конкуренция между производители и търговци. Както при "Метро", така и в случая със захарта става дума за едно и също - създава се конкуренция на действащата дистрибуторска верига, което по естествен път сваля крайните цени на стоките за сметка на част от маржа на търговците. Това при всички случаи гарантира по-голям ефект за потребителя, отколкото познатите от миналото опити на държавната администрация да се бори със спекулантите и прекупвачите. Ако правителството действително иска да развие нормално функционираща пазарна икономика, задачата сега би трябвало да бъде само една - да бъдат привлечени възможно най-много конкуренти на самото "Метро". Това ще зависи преди всичко от решимостта на кабинета да се бори докрай с контрабандния внос, който според всички наблюдения продължава да заема преобладаващ дял от пазара на основните потребителски стоки.
Накратко
За Вашингтон замина българската делегация, която ще участва в годишната среща на МВФ и Световната банка. Ще бъдат проведени и срещи между представители от наша страна и от Световната банка (СБ), МВФ, Международната финансова корпорация, Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка. Членове на българската делегация ще се срещнат и с представители на различни финансови институции - Джей Пи Морган, Мерил Линч, японската Ескимбанк, Дойче Банк, Банк Бостън. На 27 септември, когато се провежда традиционната среща между вицепрезидента на СБ Йоханес Лин и представители на 10-те страни кандидатки за ЕС, презентация на България ще направи вицепремиерът Александър Божков.
Министерския съвет одобри нова тарифа за таксите, които ще се събират от Дирекцията за контрол върху хазарта. Досегашните такси се увеличават значително. Така например 5 хил. нови лева ще е таксата за зала с игрални автомати. Сегашната е 2 хил. лева за зала с 10 автомата, като за всеки допълнителен игрален автомат се плащат по 200 лева. Министрите приеха и Наредба за съдържанието на писмените искания за издаване на разрешения по Закона за хазарта.
През изминалата седмица експерти на Световната банка започнаха одит на използването на заема от 24.4 млн. долара за изграждането на модерна администрация на социално-осигурителната система, съобщиха от Националния осигурителен институт. Заемът на Световната банка, който е отпуснат през 1996 г., се ревизира на два пъти през годината. Сегашният преглед има за цел да покаже доколко осигурителната администрация е подготвена за компютърния проблем 2000 г. Българо-американският инвестиционен фонд (БАИФ) ще финансира нови проекти в България за над 35 млн. долара през 2000 г., с което общите инвестиции на фонда в България ще достигнат 100 млн. долара. На общото събрание на фонда, което се проведе миналата седмица, са били одобрени сделки за над 8 млн. долара. Те ще бъдат в областта на дистрибуцията, хранително-вкусовата промишленост, хотелиерството и недвижимите имоти. БАИФ е корпорация, която е създадена от Конгреса на САЩ през 1992 г. за инвестиции в частния сектор в България.
RWE ще инвестира 1 млрд. марки в енергетиката
Германският концерн RWE е готов да инвестира 1 млрд. марки в българската енергетика. Това съобщи д-р Улрих Йобс, шеф на направлението за международни проекти в компанията "Райнбраун" по време на информационния семинар за журналисти, организиран от фондация "Конрад Аденауер". "Райнбраун" е дъщерна фирма на RWE AG, Есен - един от най-мощните енергийни концерни в Германия и най-големият производител на лигнитни въглища. В рамките на концерна компанията е специализирана в производството на въглища и на техника за въгледобива, както и в рекултивацията на засегнатите от въгледобивната промишленост терени. RWE е инвестирал капитали в САЩ, Австралия, Индонезия, Колумбия и Унгария. Ако се реализира сделката за "Марица-изток", той ще стане най-големият инвеститор у нас.
Проектът предвижда създаване на две смесени дружества. Първото е за добив на въглища, в което от българска страна ще участват мини "Марица-изток", а RWE ще се представлява от "Райнбраун". Второто дружество е за рехабилитация на ТЕЦ "Марица-изток 2" и производство на електроенергия с участието на НЕК и RWE energy. Инвестицията ще бъде разпределена съответно около 300 млн. марки за въгледобивната компания и около 700 млн. марки за централата. Германските партньори ще участват в дружествата с парични вноски и с ноу-хау. Българското участие ще бъде главно с апорт на активи. Обсъжда също възможността за изграждане на нова централа на лигнитни въглища. RWE взел решението буквално преди дни след дълго и подробно проучване на комплекса, на енергийното законодателство и на възможностите на капиталовия пазар в страната. Въпреки това немските инвеститори не крият притесненията си.
"Дългосрочно разчитаме на либерализиран пазар на енергия в България. Смятаме, че си заслужава да се ангажираме във вашата страна само ако има шансове за реална конкуренция. Гражданите на България имат право да получават достъп до енергия, чиито цени са ориентирани към възможно най-изгодни равнища", обясни Улрих Йобс. Според него през следващите месеци ще бъдат прецизирани всички детайли и е напълно възможно договорите за смесените фирми да бъдат подписани до края на годината. За да стане това обаче, трябва да имаме гаранции, че правителството ще продължи да либерализира енергийния пазар, че ако произвеждаме по-евтина електроенергия, тя ще бъде купена, а няма да бъдем изтласкани от други централи с по-скъпо електричество, заяви д-р Йобс. Другият проблем е, че в България няма интензивен капиталов пазар, който да акумулира и да предоставя големи суми. Обикновено при такива проекти собствените средства представляват около една трета от инвестицията, останалото се осигурява от заеми. България обаче все още се смята за твърде рискова страна, в която пазарните процеси са в ембрионална фаза. Затова външните банки не отпускат кредити за инвестиционни проекти у нас без допълнителна гаранция от българската държава или от престижна международна финансова институция. И хората от RWE, разбира се, поставиха въпроса за такава гаранция.
Правителството на Иван Костов даде значителен тласък на промените в енергийния отрасъл, независимо колко бавни и поради това все по-болезнено става това. В действителност обаче и досега спорим със Световната банка и МВФ за цената на тока и либерализирането на пазара. През лятото например кабинетът не изпълни ангажимента си за 30-процентно поскъпване на електроенергията и повиши цената само с 14%. Новият закон за енергетиката предвижда възможности за пряко договаряне между производители и потребители на електроенергия, но запази монопола на държавната електропреносна структура върху износа и вноса на електричество. Ценообразуването на електроенергията, лицензирането и издаването на разрешения за изграждане и експлоатацията на обекти и за енергийни дейности бяха оставени в ръцете на Държавната комисия за енергийно регулиране. Целта беше да се избегне всяко политическо влияние при формирането на цените и при издаването на разрешенията и лицензите. Шефът на регулаторния орган обаче още при представянето му в МС обяви, че смята за правилно да съгласува решенията си по цените с правителството.
В този контекст настояването на RWE за допълнителни гаранции е уместно. Тъй като държавата вече надхвърля лимита за гаранции, който договори с МВФ, RWE предлага друга схема. Концернът иска пред кредитиращите банки да й бъде гарант Световната банка, която от своя страна трябва да получи съответните гаранции от българското правителство. В гаранционното писмо до Световната банка кабинетът трябва да поеме конкретни ангажименти, че ще продължи да либерализира пазара на електроенергия, включително като разреши и достъп на трети страни до износа, че няма да диктува цените на тока и въглищата, които трябва да гарантират рентабилност на централите и мините и възвръщаемост на вложените инвестиции, че ще стимулира конкуренцията и т.н.
Доколкото е известно, подобни гаранции ще поискат също "Ентерджи", която ще рехабилитира и експлоатира ТЕЦ "Марица-изток 3" (инвестицията е около 400 млн. долара) и американската фирма, която ще строи нова мощност в ТЕЦ "Марица-изток 1" (инвестицията надхвърля 650 млн. долара, но може да достигне и 900 млн. долара). Според източници, близки до НЕК, Световната банка е склонна да подкрепи такива схеми, оценявайки ги като помощ за стабилизиране на предприятията от енергийния отрасъл, чието преструктуриране едва сега започва. Ако обаче се наложи Световната банка да реализира гаранцията, поради закъснение на плащането към банката кредитор в резултат на неизпълнени ангажименти от страна на правителството (независимо кое е то), санкциите ще бъдат много тежки, включително може да се стигне до суспендиране на всички договори и споразумения с България.
Търси се: шеф на осигурителния надзор
Министерският съвет забавя лицензирането на пенсионните фондове
Преди повече от месец Министерският съвет трябваше да е избрал шефа на Държавната агенция по осигурителен надзор. Задължението на министрите е предвидено в Закона за допълнително доброволно пенсионно осигуряване (ЗДДПО). Със закона се създава въпросната агенция, която има за цел да надзирава частните фондове за доброволна пенсия, задължителните фондове за допълнителна пенсия (различна от тази, получавана от Държавното обществено осигуряване), доброволните здравни фондове и тези, които ще набират доброволни осигуровки за квалификация и безработица. ЗДДПО влезе в сила на 23 юли и буквално предвижда: "Министерският съвет назначава председателя на Държавната агенция за осигурителен надзор в срок до един месец (23 август - бел. ред.) от влизането в сила на този закон". В началото на август социалният министър Иван Нейков гарантира, че директорът ще бъде определен в първите дни на септември. До редакционното приключване на броя в петък (24 септември) председателят на агенцията не бе назначен.
"Обсъждаме кандидатурите на пет-шест човека", каза Светлана Дянкова, шеф на комисията по социална политика към Народното събрание и зам.-председател на парламентарната група на СДС. Според запознати постът вече е бил отказан от двама сини депутати, членове на социалната комисия - Росица Тоткова и Светлана Бончева. Със сигурност сред кандидатите е Венелин Раковски, един от шефовете на пенсионния фонд "Алианц България". Той е бивш председател на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Г-н Раковски нашумя с идеята си преди месеци да се въведе система, при която към работодателите да се създават фондове за доброволна пенсия, а не както бе прието в ЗДДПО фондовете да се учредяват от лицензирани пенсионноосигурителни дружества. От състезанието за поста са се отказали останалите шефове на действащите вече четири-пет години пенсионни фондове - Георги Георгиев, Григор Димитров, Богомил Манов и Никола Абаджиев. Приближени до социалния министър Нейков съобщиха, че "сред тези, на които се залага да изградят надзорния пенсионен орган, са Калин Желев от "Български пенсионен фонд", Николай Славчев от "Алианц България", Генчо Добрев и Ивайло Николов от Центъра за икономическо развитие". Те се считат за едни от най-добрите млади попълнения сред "пенсионните" специалисти.
Забавянето в избора на шеф на надзорната агенция се обяснява с липсата на добре подготвени професионално кандидати, които едновременно с това да са удобни на управляващата партия. Важната роля да изберат и предложат за одобрение на МС най-надеждния кандидат се пада на шефката на социалната комисия Светлана Дянкова и на социалния министър Иван Нейков. Според г-жа Дянкова "директорът трябва да е едновременно политическа и професионална фигура". В средите на пенсионноосигурителните дружества се говори, че по-скоро шефът ще е политическо лице. "Това ще е човек от комисиите на Народното събрание", каза председател на голямо дружество. Автоматично това поставя извън кандидатите шефа на работната група по пенсионната реформа Йордан Христосков. "Предпочитам да продължа работата си по подготвянето на нормативните актове по цялата пенсионна реформа, не само по доброволното осигуряване", каза г-н Христосков пред "Капитал". Йордан Христосков изглежда неудобен за СДС, тъй като е участвал в правителствата на Димитър Попов и Ренета Инджова - по времето на служебния кабинет той бе социален министър. Специалистите не изключват на синия депутат Христо Христов да бъде възложено да се "справи" с още една контролна агенция. Г-н Христов бе първият директор на Дирекцията по застрахователен надзор, по времето когато бе лицензирането на заварените застрахователи.
Дългото суетене около избора на шефа на агенцията е резултат от голямата власт, която се съсредоточава в поста. С неговото име ще се свързват даването и отнемането на лицензи на дружества, които ще управляват милиони левове чужди пари. По груби изчисления действащите пенсионни фондове управляват около 80 млн. нови левове. Агенцията ще надзирава и управлението на задължителните фондове за допълнителна пенсия. Според проекта за социален кодекс те ще са два - професионални и универсални. В първите ще внасят осигуровки работещите в някои професии от сегашните първа и втора категория труд. В универсалните фондове ще се правят вноски за всички работещи, родени след 31 декември 1969 г. Експерти изчисляват, че само в професионалните фондове ще се управляват суми за над 70 млн. лв. Отделно от различните видове пенсионни фондове агенцията ще има решаваща дума за доброволните здравни фондове и за доброволните фондове за безработица.
Неизпълнението на закона от страна на Министерския съвет отлага лицензирането на пенсионните фондове и възможността гражданите да внесат боновите си книжки в тези фондове. Законът предвижда до 6 месеца след приемането на правилника за устройството на надзорната агенция (най-вероятно той ще бъде приет в края на октомври) да се лицензират съществуващите фондове. Едва след това те ще могат да набират инвестиционни бонове. Оптимистичният вариант е това да стане в началото на следващата година.
"Сосиете женерал" купува Експресбанк
БКК изкупи дълга на варненската корабостроителница към банката за 6 млн. долара
Срещу сума между 39 и 40 млн. долара за пакета акции на Банковата консолидационна компания в Експресбанк (равняващи се на 97.9% от капитала й) френската "Сосиете женерал" бе избрана за купувач на варненската банка. Единствено финансовият министър Муравей Радев даде приблизителна информация за цената веднага след поредното конфиденциално заседание на шефовете на БКК във вторник. От компанията не пожелаха да дадат официално изявление относно продажбата, която беше насрочена късно за късния следобед в петък, 24 септември*.
Преговорите между "Сосиете женерал" и БКК стартираха на 9 август, след като на 27 юли френската банка беше избрана за "предпочитан" купувач от компанията. Другите кандидати за Експресбанк бяха "Риджънт пасифик груп" и консорциум между турските компании "Глобъл секюритис", "Авразия холдинг" и българската Първа инвестиционна банка. От началото на преговорите до момента на сключване на договора за покупко-продажба БКК разпространи единствено информация за името на предпочитания купувач.
Определянето на цената на банката зависеше най-вече от уреждането на въпроса за най-големия й лош длъжник - фалиралата "Варненска корабостроителница". Предприятието дължи на Експресбанк 23.5 млн. долара без начислените лихви до момента. Вариант за разрешаването на проблема беше издаването на държавна гаранция за 15.5 млн. долара, а остатъкът по дълга да се обсъди в хода на преговорите. Говореше се и за издаване на гаранция до размера на целия дълг или БКК да изкупи част или цялата кредитна експозиция.
Според добре осведомен източник корабостроителницата е длъжник вече на БКК, след като компанията изкупи дълга към Експресбанк за 6 млн. долара. По тази схема БКК дава шестте милиона долара и реално приходът от продажбата на варненската банка е около 33-34 млн. долара. При едно връщане на дълга от корабостроителницата БКК получава разликата, което всъщност е типично за функциите на една дисконтова къща.
Застрахователният пазар:
Автозастраховките осигуряват половината от приходите в бранша
Премиите през 1998 г. са 233 млрд. лв., а изплатените обезщетения - 100 млрд. лв. Малък пазар, доминиран от автомобилните застраховки, монопол на ДЗИ в животозастраховането и на чуждестранните компании в презастраховането, растеж на отрасъла с по-висок темп от общия за икономиката - това в общи линии е картината на застрахователния бранш, нарисувана от данните в годишника за 1998 г. на Дирекцията за застрахователния надзор (ДЗН). Макар и позакъсняло, изданието на ведомството е първият (и доста сполучлив) опит за официално и цялостно представяне на сектора.
Макар данните да показват леко съживяване на отрасъла спрямо 1997 г., все още е твърде рано да се говори за доближаване до световните стандарти. В доларово изражение премийният приход на човек от населението е бил 11.89 долара през 1997 г. и 16.08 през миналата година. Това е един от най-ниските показатели за страните от Източна Европа, констатира ДЗН. Брутният премиен приход на застрахователните дружества за миналата година е 233 млрд. лева*, с 41% повече от предходната година. Делът на животозастраховането в общия премиен приход се е увеличил от 10.6% на 12.2%. Съотношението на брутния премиен приход към брутния вътрешен продукт за 1998 г. е 1.08%, а за 1997 г. - 0.97%, докато в развитите страни този показател е между 3 и 13%.
При общото застраховане лицензираните 17 дружества получават приходи основно от застраховките на автомобили (виж графиката). Застраховките срещу пожар и природни бедствия отбелязват значителен растеж на премийния приход през изминалата година основно заради ревалоризацията на дълготрайните материали активи в края на 1997 г., в резултат на което бе повишена застрахователната стойност на обектите. Лидери в общото застраховане през миналата година са били ДЗИ, Булстрад и ЗПАД "България" съответно с 27, 22 и 20% пазарен дял. Следват "Витоша", "Орел", "Енергия", "Бул инс", "Юпитер".
Трите най-големи дружества заемат 69% от пазара при 75% през 1997 г., което може да се тълкува като активизиране на по-малките компании.
Шест акционерни дружества и четири взаимозастрахователни компании си поделят пазара на животозастраховките, като отчитат общ премиен приход за миналата година в размер на 28.3 млрд. лева - с 62% повече от 1997 г. Според ДЗН обаче голямото увеличение се дължи основно на ниската база от 1997 г., когато заради високата инфлация в началото на годината и обедняването на населението интересът към този вид застрахователни продукти с дългосрочен характер намаля драстично. Данните показват, че застраховката "Живот" заема 2/3 от пазара на животозастраховки. Като цяло ДЗН отбелязва, че в този сегмент няма съществени промени - ДЗИ държи монополна позиция със 74.5% от пазара, следват "Феникс" с 9.33% и "България - живот" с 8.12%. Нито едно дружество не отчита някаква по-съществена промяна в пазарната си позиции спрямо 1997 г. Брутните изплатени от застрахователите обезщетения през миналата година са 100 млрд. лева, което е с 30% повече спрямо предходната година. Интересното е, че тяхното увеличение е с 10.8 процентни пункта по-малко от увеличението на премийния приход за същия период, което говори за подобряване на показателите на застрахователните дружества при равни други условия.
Най-голям дял и тук имат изплатените обезщетения по застраховки на МПС - 63%. Двайсет и един процента от плащанията са по животозастраховки, което е с 8 процентни пункта повече, отколкото е делът на животозастраховането в общия премиен приход на сектора. Общият брой на сключените животозастраховки е 2.046 млн. Балансовата печалба в 17-те дружества от общото застраховане (включително "ДЗИ - общо застраховане АД") е била три млрд. лева през миналата година при 310 млн. през 1997 г. Най-впечатляващи се числата от отчета за приходи и разходи на "Енергия" - 2.29 млрд. лв. печалба. Четири дружества ("Ей Ай Джи България", "Мел инс", "Интерамерикан България" и държавната "Българска агенция за експортно застраховане") приключват 1998 г. на загуба, като по-значителна в абсолютно изражение е тя само за първото дружество - 310 млн. лева.
Шестте животозастрахователни дружества отчитат 540 млн. лева балансова печалба, при 280 млн. положителен финансов резултат през 1997 г. ДЗИ ЕАД е с 444 млн. печалба, при 116 млн. положителен резултат през 1997 г. ЖЗК "Феникс" е декларирал нулев финансов резултат на миналата година, докато за 1997 г. компанията е отчела 133 млн. печалба.
Пет дружества имат право да извършват презастраховане - общозастрахователните "Ей Ай Джи България", ЗПАД "България", "Булстрад", "ДЗИ общо застраховане" и животозастрахователното "ДЗИ" ЕАД. През 1998 г. 44.7 млрд. лева, или 19% от общия премиен приход е отстъпен на презастрахователи, като 94% от сумата са в полза на чуждестранни компании. Застрахователните дружества са получили от презастрахователите 31.6% комисиони от отстъпените премии. Получените обезщетения от презастрахователите са в размер на 13.5 млрд. лева през годината.
Сто и дванайсет дружества с предмет на дейност застраховане и презастраховане бяха регистрирани в Министерството на финансите преди приемането на новия Закон за застраховането. След като той влезе в сила, 39 компании поискаха лиценз, а Националният съвет по застраховане даде разрешение за извършване на застрахователна дейност на 23 акционерни дружества и четири взаимозастрахователни кооперации. На 12 дружества, сред които "София инс" и "София живот" (двете дружества на Мултигруп), СИК, "БГ План", "ЗК Левски Спартак" бе отказан лиценз. Разрешение за дейност изобщо не поискаха 67 от занимаващите се до 1997 г. със застраховане дружества, сред които ВИС-2, "Аполо и Болкан", "7М-живот", "Корона инс" и т.н. От депозираните 10 заявления за вливане НСЗ благослови осем.
Общата стойност на собствения капитал на лицензираните застрахователни дружества към 31.12.1998 г. е 191 млрд. лева, от които близо 5% са чуждестранни капитали. През 1997 г. общата стойност на собствения капитал е била 75 млрд. лева.
Доктрината "Анан"
Откриването на поредната сесия на Общото събрание на ООН стана повод за интересни размисли. Форумът съвпадна с навлизането на умиротворителите на световната организация в Източен Тимор и вероятно затова идеята за международните интервенции доминираше в мислите на повечето делегати. В същото време генералният секретар на ООН Кофи Анан прояви амбиции, които едва ли ще се сторят привлекателни на много от страните - членки на организацията. Но затова пък някои от тях ще се сторят привлекателни на президента Клинтън. Във встъпителната си реч Кофи Анан призова ООН да се намесва всеки път, когато е налице хуманитарна катастрофа, при това без да се иска разрешение на отделните правителства или да се зачитат националните граници. "Ако склонните към насилие правителства знаят, че границите им не ще ги запазят и са наясно, че Съветът за сигурност може да се намеси за спиране на престъпленията срещу човечеството, такива правителства няма да разчитат на суверенитета си и ще се въздържат от престъпна политика", заяви Анан. Тези, които слушаха внимателно речта на генералния секретар, забелязаха два основни намека.
Първо, г-н Анан почти изрече на глас идеята за създаването на армия на ООН - нещо, за което призоваваше и неговият предшественик Бутрос Бутрос Гали. Само че плановете на Бутрос Гали потънаха безславно под тежестта на бъркотиите, които ООН забърка в Босна.
Вторият забележителен пункт не е нищо друго освен повторение на доктрината "Клинтън". След 77-дневни бомбардировки на Югославия президентът Клинтън обяви нещо, което многозначително съвпада с визията на Анан. "Границите на дадена държава нямат значение. Международната общност разполага със сили да спре геноцида и етническото прочистване, без да се съобразява с тях", каза Клинтън, пропускайки неуспеха на американската намеса в Руанда.
Бруталните индонезийски атаки в Източен Тимор дават чудесна възможност за намеса на международната общност, но САЩ не се втурнаха да пращат умиротворители в индонезийската провинция. Междувпрочем в речта си пред общото събрание президентът Клинтън дори се дистанцира от изявленията на генералния секретар: "Знам, че някои се обиждат от това, но САЩ не могат да отговарят на всяка хуманитарна катастрофа по света. Ние просто не можем да вършим всичко и да се появяваме навсякъде. " Жалко, но е истина. Ясно е, че трябва да има застрашени американски интереси, за да се стигне до военна интервенция и прекрачване на чужди граници.
И една последна забележка. Щом Сърбия може да бъде бомбардирана, а в Индонезия да влизат войски, тогава защо никой не се намесва, за да спре руските бомбардировки в Чечения? Кой ще влезе в Китай заради жестокостите в Тибет? Кой ще спре индийската армия да опустошава Кашмир? Не се надявайте това да бъде ООН.
Смъртта и прераждането на АОК
Корпусът за защита на Косово е новото проявление на бившата косовска армия
Армията за освобождение на Косово и другите въоръжени групировки на косовските албанци трябва незабавно да прекратят всякаква военна дейност и да се подчинят на изискването за демилитаризация.
Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, параграф 15
Армията за освобождение на Косово (АОК) вече не съществува! "Вълнуващата" вест бе изстреляна от световните медии сякаш в потвърждение на това, че Косово се управлява стриктно според резолюциите на ООН. Лидерите на АОК, шефът на цивилната администрация на Косово и командващият KFOR подписаха споразумение, според което АОК прекратява битието си и се трансформира в петхиляден Корпус за защита на Косово (КЗК). Занапред корпусът трябва изпълнява предимно хуманитарни функции и само 200 души от неговото ръководство ще имат право да носят оръжие.
Закриването на АОК би било наистина добра новина, ако беше истина - но може би не е. За голямо съжаление на мнозина АОК не изчезна, а само мимикрира в нещо, което с малко повече фантазия би могло да бъде определено като квазицивилна, полухуманитарна, националистично-сепаратистка, силово-политическа организация. Макар и в по-безобидна форма, АОК ще продължи да функционира като единствената сила в Косово, която продължава да има амбиции да се превърне в ядрото на бъдещата косовска национална армия, т.е. да продължи да работи за отделянето на Косово от Югославия.
"Договорът за демобилизацията на АОК е крайъгълен камък на мирните усилия в Косово. От днес АОК престава да съществува като организирана полувоенна структура", обяви приповдигнато генералният секретар на НАТО Хавиер Солана. Несъмнено шефът на пакта е прав, че АОК ще изчезне като име, но пък на нейно място се появява странното формирование КЗК.
На хартия наследникът на АОК ще има чисто цивилни функции, които ще включват защита на населението от природни бедствия, участие в спасителни операции и реконструкцията на провинцията. Тук споразумението се пропуква за пръв път. От боеспособна и организирана армия АОК трябва да се прероди в нещо средно между пожарна команда и строителни войски. Командирите на АОК обаче не крият намерението си да се примирят с унизителната промяна само за да дочакат времето, когато КЗК ще се възроди отново в истинската си роля на национална армия в независимо Косово. Точно за това на преговорите с KFOR лидерите на АОК настояваха в името на новата структура да се включи думата "защита" (първоначалният вариант беше просто "Косовски корпус").
Следващата голяма пробойна, пред която KFOR си затвори очите, е, че АОК изобщо не се е разоръжила и че КЗК ще има възможност по всяко време да се въоръжи отново. По всеобщо признание голяма част от предадените от АОК 10 000 бройки оръжие са абсолютни антики, напълно или почти негодни за употреба. Същевременно по неофициални данни косовската армия разполага с тайни арсенали, в които има още поне 100 хиляди единици оръжие.
В списъка на отстъпките може да се прибави и фактът, че досегашният шеф на генералния щаб на АОК Агим Чеку ще бъде ръководител на новия корпус и че новата емблема на КЗК твърде много напомня на доскорошните символи на АОК.
След сключването на споразумението от KFOR се похвалиха, че минималните компромиси от тяхна страна са дали резултат и че АОК вече е история. Официалната агенция ТАНЮГ обаче нарече и споразумението, и демилитаризирането на АОК "безпрецедентен фарс, който превръща албанските терористи в наемници на международните организации".
С трансформацията на АОК де факто бе заобиколена резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, в която се казва, че АОК трябва да се демилитаризира. Според официалното руско тълкуване например демилитаризация означава пълно разпускане на всички структури на косовската армия и унищожаването й като организирана сила. А със създаването на КЗК това бе избегнато.
НАТО и АОК показаха недвусмислено, че се придържат към линията на двустранните ангажименти, датиращи още преди войната в Югославия. Подкрепата на Запада за косовската армия пролича в Рамбуйе, когато АОК бе легитимирана като страна в преговорите въпреки нежеланието на Белград да преговаря с "терористи". Впоследствие по време на кризата и след това помощта на НАТО за сепаратистите бе неоспорим факт. АОК пък върна жеста, като направи всичко възможно къде с убеждение, къде със сила да прибере бежанците обратно в Косово след края на бомбардировките. И въпреки че постепенно започнаха да изпъкват противоречията между пакта и косовските бойци, очевидно НАТО държи да не притиска АОК до стената. Това пролича, когато KFOR не се противопостави особено ефективно на АОК в кампанията й за прогонване на сърбите от Косово, от договора за предаване на оръжията и от споразумението за демилитаризиране, което бе подписано след отсрочки и взаимни компромиси.
Не може да се отрече обаче, че НАТО все пак има намерение да вземе превантивни мерки за ограничаване на действията на КЗК. Шефът на KFOR ген. Джаксън недвусмислено предупреди, че няма да търпи други въоръжени лица в Косово освен собствените му подчинени и за целта щял бъде наложен строг контрол над оръжията в областта. Генералният секретар на пакта Хавиер Солана нареди да бъдат вземани строги мерки срещу всяко нарушение на договора, тъй като "важното е в Косово да няма никакво подобие на армия".
Любопитно е, че създаването на КЗК бе съпътствано от благовидни обяснения за това колко полезен ще бъде корпусът за мира в областта. Ръководителят на косовската администрация Бернар Кушнер например заяви, че по подобие на полицейските сили в провинцията КЗК щял да бъде многонационална структура на всички косовари и в него ще има представители и на малцинствата. Добър план, но трудно осъществим. "КЗК не е косовска организация, а чисто албанска и не помага за запазването на многонационалния характер на Косово", каза лидерът на косовските сърби Момчило Трайкович. Друг техен представител заяви, че сърбите не могат да работят съвместно с доскорошни бандити, които продължават да ги тероризират, и поиска да бъде сформиран отделен сръбски корпус за защита. Очевидно не е възможно в редовете на трансформираната АОК да има сърби. Това противоречи на целите на сепаратистите и те едва ли ще го допуснат.
Новите финансови правила на МВФ
Световната банка размахва пръст на Международния валутен фонд
Ако не сте централни и инвестиционни банкери или просто финансисти и искате да посетите Вашингтон, не го правете в оставащите дни до края на месеца. Ако все пак ви се наложи, избягвайте улиците около Marriott Wardman Park Hotel, тръгвайте от 40 минути до 1 час по-рано от обикновеното за срещи и не унивайте, ако дълго време никой не идва на срещите ви.
Ако пък сте някой от онези 10 000 финансисти (банкери и други), струпани в Marriott Wardman Park Hotel за годишната среща на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (21-30 септември), чиято кулминация е в периода 28-30 септември, наострете слух за това кой изгуби парите на фонда в Русия и чии пари бяха изпрани от Bank of New York, Barclays (Великобритания) и Bank Austria, как богатите държави ще стават по-малко богати, а бедните по-малко бедни. Ще научите и че инвеститорите ще се спасяват сами в случай на нова финансова криза. Ще се запознаете с последния златен план на МВФ, изработен с едничката цел "облекчаване" страданията на 36-те най-бедни държави в света. Предишният се провали още в зародиш. Идеята да бъдат намалени дълговете на най-бедните държави към МВФ с приходите от продажбата на злато е благородна, но неприложима. Не можеш да продадеш 10 млн. тройунции злато от резерва на фонда директно на пазара и да запазиш добрите си връзки със златната индустрия. Новият план предвижда сделка между МВФ и длъжниците му - продажба на 10 млн. тройунции директно на длъжниците по пазарни цени (265.50 долара към 23 септември), след което длъжниците връщат на МВФ току-що закупеното злато. Остава неясен въпросът как фондът ще осчетоводи транзакцията. Паричният еквивалент на въпросните 10 млн. тройунции при пазарни цени е около 2.65 млрд. долара. В счетоводния баланс на фонда златото е отчетено по цени от 1973 г. - една тройунция злато се равнява на 35 специални права на тираж, или 48 долара за тройунция. Не е ясно и откъде длъжниците на фонда ще намерят парите, с които да си закупят златото.
Ще станете свидетели и на открита конфронтация между главния икономист на Световната банка Джоузеф Стиглиц, подкрепян по всяка вероятност мълчаливо от шефа на Световната банка Джеймс Улфенсон, и ръководството на фонда относно "оздравителните" реформи на фонда в Азия, Русия, Латинска Америка и лакейското поведение на фонда към САЩ.
Световната банка не е сама в критиката си към фонда. Базираният във Вашингтон Институт по международни финанси (Institute of International Finance), обединяващ близо 300 финансови институции по целия свят, надигна глас срещу инициирания от МВФ и подкрепен от финансовите министри на страните от Г-7 план за рефинансиране на бедните държави - емитенти на правителствени дългови инструменти, всеки път, когато емитентът реши, че не е в състояние да обслужва дълговете си. Ако въпросната бедна държава не разполага с финансов ресурс да посрещне задълженията си по получените облигационни заеми, ще има право да поиска от кредиторите си свежи пари. Часове преди началото на годишната среща (21 септември) от института заявиха, че с "мисъл за бедните" МВФ ще ги лиши от свободния финансов ресурс на богатите.
МВФ си създаде немалко врагове, сред които и бащата на брейди-облигациите - бившият финансов министър на САЩ Николас Брейди, с решението Еквадор да получи едномесечна отсрочка (от 30 август на 30 септември) за изплащането на лихви от 60 млн. долара по брейди-облигации на стойност 6 млрд. долара. Това е първият случай в 55-годишната история на фонда на официално съучастничество в обявяването на държавен фалит. По-интересното обаче е ще даде ли МВФ нова отсрочка на еквадорското правителство, което недвусмислено обяви, че няма необходимите 60 млн. долара. Венецуела не е в много по-различно състояние. Как да убедиш държателите на брейди-облигации (обезпечени с американски правителствени облигации) на бедни държави да се въздържат от продажбата им? Дали и МВФ знае как?
Болен президент, разтревожено Семейство
Кампанията срещу Кремъл набира скорост
Семейството обича Борис Елцин. Ако не го обича, то поне се нуждае от него. Какви чувства изпитва президентът към своето най-близко обкръжение, което общественото мнение нарече Семейството, може би ще разберем един ден, ако Борис Николаевич реши да напише мемоарите си. Покрай интервюто му в "Известия" през лятото се появиха съмнения, че това може да стане още в началото на следващата година - шест месеца преди изтичането на мандата му, когато според непубликуван отговор държавният глава щял да има повече свободно време. Част от руското общество обаче се оказа много любопитнo и не можеше да издържи до следващата година. Затова си въобрази, че президентът ще подаде оставка на 19 септември, за да може престолонаследникът му Владимир Путин да вземе властта. Само че Борис Елцин, понеже не чете вестници и не гледа телевизия, нямаше как да разбере, че трябва да си ходи.
След като 19 септември мина и замина без никакви сътресения в Кремъл, Касандрите не закъсняха с новите си прогнози. Новият ден хикс според депутата Александър Шохин е 19 октомври. Тогава Елцин ще подаде оставка, премиерът Путин ще започне да изпълнява задълженията му и триумфално ще спечели президентските избори. В президентското обкръжение се присмиват на тези теории и намекват, че президентът по-скоро ще излезе с краката напред от Кремъл, отколкото да сдаде властта, преди да изтече мандатът му. Ако обаче може да се вярва на източниците, цитирани в местните медии, първата възможност не трябва да се отхвърля. Здравето на президента отново се било влошило и той е трябвало да започне лечение в началото на септември, но бомбените атентати не му позволили да се оттегли. За здравословните проблеми на Елцин говори и кметът на Москва Юрий Лужков, който на рождения си ден заяви, че президентът трябва да си ходи, защото е болен. Доста нетактичен ход в деня, когато получаваш персонално поздравление от държавния глава, но Лужков изглежда е решен да изгори колкото се може повече мостове за минимално време.
Заяжданията на сенаторите с президента преминават на фона на все по-нови разкрития за корупция и съмнителни действия в Кремъл. Според "Ню Йорк таймс" екипът на ФБР, разследващ дейността на Bank of New York, има доказателства за парични преводи с участието на управляващия кремълската собственост Павел Бородин и зетя на Елцин Леонид Дяченко. Това е принудило говорителя на президента Дмитрий Якушкин да уточни, че когато е отхвърлил възможността някой от семейство Елцини да притежава сметка в чужда банка, е имал предвид само президента и двете му дъщери.
На Якушкин отново може да му се наложи да доизяснява какво е искал да каже, защото британският вестник "Таймс" твърди, че е открил кредитна карта, издадена на името на Светлана Дяченко, зад което според него се крие по-малката дъщеря на Елцин и негов личен съветник Татяна.
Руските журналисти също внесоха своя принос в разкритията и извадиха запис на телефонен разговор между Борис Березовски и Мовлади Удугов, проведен според тях в навечерието на нахлуването на ислямистите в Дагестан. Березовски твърди, че става въпрос за фалшификация, но съмненията, че някой в Кремъл е подкрепил операцията в Дагестан, остават.
Активната кампания срещу президента и Семейството може да изиграе лоша шега на противниците им, защото засилва опасенията в Кремъл, че предаването на властта през следващото лято ще бъде последвано от разправа. А идеите, които могат да се родят от тези страхове, не са приятни - или няма да си тръгнем, или "след нас и потоп".
Какво могат да търсят 300 милиционери от специалните части в центъра на Москва посред бял ден? Чеченци? Друг път. Търсят Дмитрий Савелиев. Той не е супермафиот, не и шпионин. Той е президент на компания "Транснефт". Собственост на фирмата са 47 000 км нефтопроводи, по които ежегодно се изнася 98% от добития в Русия нефт, а това се равнява на една четвърт от целия руски експорт. Който контролира "Транснефт", освен големите средства, минаващи през нея, получава и влияние върху петролните компании, традиционни спонсори на различни избирателни кампании. Капиталът на фирмата се състои от 75% обикновени акции, всичките държавна собственост, и 25% привилегировани акции частна собственост. Но понеже "Транснефт" не изплаща дивиденти, привилегированите акции са получили право на глас, което означава, че компанията се подчинява на руското законодателство в частта му за акционерните дружества, а не за приватизираните фирми, в които държавата държи 100% от гласуващите акции. След свалянето на Евгений Примаков Семейството в лицето най-вече на неговия банкер Роман Абрамович, действащ чрез вицепремиера Николай Аксьоненко, направи няколко опита да смени Савелиев с вицепрезидента на "ЛУКойл" Семьон Вайнщок. След няколко неуспеха удобна възможност се откри при посещението на премиера Владимир Путин в Нова Зеландия. Заместващият го Аксьоненко получи писмо от министъра на енергетиката Виктор Калюжни с предложение за провеждане на извънредно годишно събрание на акционерите на "Транснефт" с единствена точка в дневния ред - смяна на президента Савелиев. Речено - сторено. След няколко дни събранието в лицето на Калюжни, който гласува с държавните акции, приема смяната на Савелиев с Вайнщок. И кого го интересува, че подобно решение може да взима само съветът на директорите, а събранието не може да се проведе по-рано от 45 дни след обявяването му. Савелиев, който е бил заплашван от Абрамович, че ще му бъде уреден престой в затвора, не иска да се оттегли и затова се налага Вайнщок да се нанесе с помощта на милицията.
След толкова дълго изложение на този случай на грубо и нагло потъпкване на закона от висши държавни чиновници, става ясно защо чуждестранните компании предпочитат да наблюдават Русия отдалече, защо в последните дни цените на руските акции се държаха като герой от анимационен филм, неочаквано открил под себе си пропаст.
И това, изглежда, няма да е краят - тандемът Аксьоненко - Калюжни подготвя смяна на ръководството на други две държавни нефтени компании - "Роснефт" и "Славнефт", не са изключени размествания в банковата сфера, където се клати столът на шефа на централната банка Виктор Геращенко. По-спокойно могат да спят единствено Рем Вяхирев и Анатолий Чубайс, надявайки се на закрилата на чуждестранните акционери на "Газпром" и "Е&?cy;С России".
"Химко" се сдоби с лоша слава заради новите си шефове
Купувачът на врачанския завод няма споразумение за доставка на газ на преференциални цени
Американската компания "Ай Би И транс", която придоби "Химко" преди близо месец, предизвика недоверие сред управляващите и деловите кръгове с наскоро назначените шефове на торовия завод. Новите лица, които макар и неофициално имат най-голямо влияние върху оперативното ръководство на "Химко", са Валентин Йорданов Димитров и Мартин Михайлов Макариев. "Тази сделка вкара опасни хора в предприятието. Дори има съмнения, че купувачът не е дъщерно дружество, или поне не представлява интересите на истинската "Ай Би И груп". Ако е така, Агенцията за приватизация трябва да носи много сериозна отговорност", заяви пред "Капитал" представител на управляващото мнозинство.
Официално купувачът на "Химко" е "Ай Би И транс ъф Ню Йорк" (IBE Trans of New York), която според справката на АП е дъщерна на "Ай Би И трейд" (IBE Trade), а последната пък е част от "Ай Би И груп" (IBE Group). Адвокатът на "Ай Би И транс" Антон Антонов заяви пред "Капитал", че в Агенцията за приватизация са представени оригинали на документите, които потвърждават решението на "Ай Би И" да участва в приватизацията на българския завод "Химко" чрез специално създадена за това фирма "Ай Би И транс".
Те вероятно са свързани с миналото и с фирмените участия и съдружия на новите шефове. Валентин Димитров например е известен като бивш член на надзорния съвет на фалиралата Частна земеделска и инвестиционна банка и като директор на приватизираното предприятие "Стоманени тръби" - Септември и на неговото работническо-мениджърско дружество. Миналата година Българска холдингова компания (бившият Българо-холандски фонд) въз основа на данни от своя проверка твърдеше, че в "Стоманени тръби" са извършени множество злоупотреби. После за проверката престана да се говори. Фирмите, в които Валентин Димитров е участвал, са повече от десет. Общото между част от тях е, че имената им започват с "Вива" - "Вива Арго Браво", "Вива строй консулт", "Вива инвестмънт". Най-отдавна създадената е "Вива Арго Браво". Представители на деловите кръгове си я спомнят като свързана със скандални сделки (включително за доставки на газ в Нефтохим) от началото на 90-те години.
Мартин Макариев също има участия в няколко фирми, от които най-известна е "Тераинвест", член е на надзорния съвет на бившия приватизационен фонд "Труд и капитал". Един от учредителите и шефовете на "Тераинвест" е Димитър Ламбовски, участвал някога в доста фирми под една или друга форма свързани със СИК, но впоследствие излязъл от тях (според негови неофициални изявления от миналата година).
Валентин Димитров в момента е натоварен с част от дейностите по оперативното управление на "Химко", а Мартин Макариев е член на управителния съвет на торовия завод. Окончателното разпределение на длъжностите и функциите сред новото ръководство на завода се очаква да стане след общото събрание на "Химко" на 10 октомври.
Независимо дали са основателни съмненията в новите шефове на "Химко", по-важният въпрос е дали "Ай Би И" наистина е толкова значима компания в търговията с урея в черноморския регион, както я представи АП. Агенцията оповести, че компанията - майка "Ай Би И трейд" има около 250 млн. долара годишен оборот и е водеща в износа на азотни торове от страните от бившия СССР. Според експерти от торовия бранш обаче "Ай Би И" има относително силни позиции само в Украйна, но като цяло няма значимо влияние върху производството и продажбите на амонячни торове. Във веригата на големите износители на амоняк в Русия водещи позиции има "Химпром" която държи около 15% от световната търговия на амоняк в съдружие с "Мнежрегионгаз" (дъщерна компания на "Газпром", която оперира торовите заводи). Американската компания се е явявала на руския пазар само като купувач на малки партиди, коментираха хора от газовия бизнес. Твърденията за тесните й връзки с "Газпром" също се оказаха непотвърдена от фактите легенда.
Като голямо предимство на "Ай Би И транс" се сочеше, че представлява интересите на "Газпром" в България и поради това ще доставя газ за "Химко" на преференциални цени и ще произвежда карбамид с по-ниска себестойност. Това твърдеше неофициално шефът на АП Захари Желязков, който освен това разказваше, че купувачът на "Химко" вече си е уредил да получава природен газ на изгодна цена. Преди няколко месеца пък депутати от енергийната комисия, цитирани от "Монитор", обясняваха, че дружеството-купувач е с 40% руско участие и в специални отношения с "Газпром". По този повод миналата седмица адвокатът на купувача Антон Антонов заяви в интервю пред "168 часа": "Компанията е известна с това, че доставя на своите торови заводи основната суровина - природния газ. Оттук идват и внушенията, че фирмата е обвързана с "Газпром". Антонов обаче признава, че сегашната цена на природния газ е неизгодна за производството на торове, но се определя от Булгаргаз. Затова, въпреки че щял да се бори за по-ниска цена от "Газпром", купувачът на "Химко" по думите на Антонов бил склонен да субсидира загубите от продажби на по-ниски цени.
Така или иначе до момента няма споразумение между новите собственици на "Химко" и Булгаргаз. А според новия енергиен закон само Булгаргаз може да внася природен газ, тоест газовата компания не може да бъде елиминирана при евентуална схема за преференциални доставки. Търговската цена на природния газ пък се регулира от държавата - доскоро тя се определяше от Министерския съвет, а сега - от Държавната комисия за енергийно регулиране. Така че законово погледнато, схема за доставки на газ на преференциални цени е невъзможна. Единственият вариант е, ако Булгаргаз със съгласието на правителството и регулаторния орган подпише специален договор с новите собственици на "Химко" за доставки при преференциални условия. В критичното финансово състояние, в което се намира, газовата компания обаче едва ли би могла да прави съществена отстъпка в цената. Според отлично осведомен източник в държавните ведомства, които имат отношение към "Химко", в Булгаргаз преди около седмица е пристигнало писмо от "Газекспорт", че няма да измени по никакъв начин досегашното си споразумение с Булгаргаз и че не е склонна да доставя газ извън установените количества и цени.
Ако се вярва на добрите намерения на новите собственици на "Химко", те според приватизационния договор трябва да вложат 50 млн. долара за пет години и в най-скоро време да увеличат натоварването до 50% от капацитета на завода. Според цитат във в. "Демокрация" от миналата седмица Мартин Макариев заявил, че "Химко" ще работи, ще се развива и ще открива нови производства и нови работни места.
Засега обаче новите собственици стартираха с неизгодни продажби. Според източници от торовия бранш "Химко" е загубил близо един милион долара от скорошна неизгодна сделка за износ на карбамид на цена 64 долара за тон. Тази цена е под себестойността на карбамида, който произвежда врачанският завод. Купувач по сделката била компания от "Ай Би И груп". "Така всъщност новият собственик печели на гърба на "Химко", коментира представител на фирма за търговия с торове. Увеличаването на натоварването, оповестено от новите собственици, при възможност за реализация на продукцията само под себестойността би трябвало да увеличи загубите на завода. Според запознати загубата на "Химко" за първото шестмесечие е била около 19 млрд. лв. Шести търг на масовата приватизация:
Добрите намерения остават за друг път
Който е очаквал предизборно предлагане на качествени акции, ще трябва да почака до 2001 г. В един от детските български филми, каквито май отдавна не се правят и сега могат да се видят единствено по БНТ в понеделник вечер, на екрана щъка едно хлапе, което гордо се хвали, че баща му е обещал най-страхотното колело, само че ще му го купи "не сега, а някой друг път". Обещаното колело естествено през целия филм така и не се появява и всеки зрител над предучилищна възраст с умиление се усмихваха на детската наивност. Да си представим обаче, че освен вечер за ретрофилми националната телевизия реши да въведе нещо подобно, само че за ретрополитика, да речем. Предаване, което да напомни на зрителите това, което им е било щедро обещавано не толкова отдавана по "Панорама" или "Неделя 150" например... Усмивките ще бъдат по-скоро криви, а за зрителя ще остане усещането, че неведнъж е бил в ролята на младоженец в онази етнически недружелюбна метафора за "циганската сватба" - гръмките обещания на софрата, а изпълнението е като във филма - някой друг път.
И ако това явление може да се окачестви като нормално за занаят като политиката, все пак е странно, че сходни измерения придобива и така наречената масова приватизация. Последната за съжаление, оказа се, е била приложена на практика (при това с успех) само от социалистическото правителство на Жан Виденов. А тогавашната опозиция, която само намираше кусури, сега в ролята на управляваща партия не може по никакъв начин да защити твърдението, че е пазарно ориентирана и че ще направи по-истинско боново раздържавяване. Напротив, когато в края на 1998 г. за първи път бяха оповестени акциите за първия търг от втората вълна на боновото раздържавяване, масовото недоумение от предлаганите предприятия с околийско значение бяха поуспокоени с обещания на най-високо политическо ниво. Че рано или късно срещу бонове ще се предложат книжа от стойностни български предприятия. Най-усилено спрягани за това бяха дружества с национално значение като Булгартабак, БТК, естествените монополи и други, които могат да имат някаква практическа стойност за бъдещите си притежатели.
Напредналата приватизация на всяко едно от въпросните дружества обаче показа, че вече ясно се оформят схеми на приватизация, в които не става дума дори и за минимален процент за боново раздържавяване. Предложените през миналата седмица акции за поредния шести търг доказаха, че оптимистичните прогнози за раздаване на акции в сегашния предизборен период са били силно преувеличени. По-конвенционалните предизборни методи май отново се оказаха предпочитани пред осъществяване на декларираните добри (макар и мъгляво звучащи) цели, като например въвличането на широката публика в процеса на структурна реформа или засилване на практическото действие на пазарните механизми. Очевидно е, че парчетата от българската икономика се оказват прекалено малко за aпетитите на многото ведомства, които желаят да определят тяхното бъдеще, а работата на междуведомствената комисия за масова приватизация може да се определи като не особено приятна задача. Да изчисти това, за което приватизиращите ведомства просто не са успели след многократни напъни да намерят какъвто и да е купувач, дори и на десетгодишно разсрочено плащане.
Въпросният списък за шестия търг включва акции от 55 дружества, които също могат да бъдат сложени в категорията на предишните пет, т.е. с нулеви перспективи за доходност за своите притежатели или за влияние на решенията на общите събрания. Кой приватизатор например би могъл да обясни смисъла от включването отново на досега предлагани дялове от по няколко процента от "Метизи" - Роман или "Сортови семена" - Стара Загора? Или пък новото попълнение - автотранспортното предприятие на село Брестовец? Борсовата статистика ясно показва не само че досегашното предлагане не е успяло да раздвижи изобщо търговията с тях. А ако някой от членовете на междуведомствената комисия си направи труда да отиде до фондовата борса, ще има възможността да види, че в системата за търговия няма въведена нито една оферта купува за акция от който и да е от сегашните пет проведени търга. За никого не е и тайна, че втората вълна за масова приватизация предлага и много по-малко шансове за дивиденти. След първата вълна все пак някои от бившите приватизационни фондове разпределиха някакви дивиденти - кой за да спази гръмките обещания от скъпите рекламни кампании, кой защото чрез странни схеми е успял да остави хилядите акционери в позиция на малцинство. При сегашните закъсали и никому неизвестни предприятия дори това е, меко казано, съмнително. Странно ли е тогава да се зададе един съвсем основателен въпрос - кому е нужно все по-безсмисленото мероприятие, наречено втора вълна на масовата приватизация.
АП поиска почти 1 млн. нови лева за "стимулиране" на служителите
Агенцията за приватизация е предвидила през 1999 г. 973 хил. нови лева за т.нар. допълнително материално стимулиране и други плащания на персонала си. Сумата, която се разпределя сред членовете на екипи по приватизационни сделки, е равна на тази за официалните заплати по трудовите договори. Тъй като под половината от служителите на АП участват в екипи по сделки, се оказва, че те си разпределят поне по две допълнителни заплати. Заради неравнопоставеността сред служителите на агенцията от месеци царят неприязън и интриги.
Сумата за допълнително стимулиране е записана в план-сметката на фонда за покриване на разходите за приватизация за 1999 г. Проектът е подписан от изпълнителния директор на агенцията Захари Желязков. Сметката трябваше да бъде одобрена от Министерския съвет миналата седмица, но точката в дневния ред на правителственото заседание беше отложена. Според източник от Министерския съвет се очаква тя да бъде разгледана, след като АП доработи предложението си. Препоръката за доработване вероятно е свързана със значителното несъответствие между приходите и разходите във фонда на АП. В план-сметката приходите за 1999 г. са 398 хил. нови лева, а разходите - малко над 25 млн. нови лева. Приходите са изключително ниски, тъй като в тази сума са отчетени само постъпленията от неустойки по неизпълнени ангажименти на купувачите, от продажба на информационни меморандуми, конкурсна документация и пр. В резултат по сметката се получава дефицит в размер на 24.6 млн. лева. Той според предложението трябва да се финансира с приходи от приватизационни сделки (според последните промени в закона за приватизацията във фондовете на приватизиращите ведомства влизат 10% от приходите в брой, а от сделките по т.нар. целеви списък - 4%) - общо 11.9 млн. лв., и с неизразходваната сума от миналата година - 12.7 млн. лв. От предвидените разходи най-голяма сума - малко над 22 млн. лв., е за т.нар. външни услуги - заплащане на посредници, консултанти, оценители. За придобиване на дълготрайни материални активи (като коли и компютри) АП е предвидила през 1999 г. да изхарчи общо 956 хил. нови лева, а за командировки и т.нар. други разходи (представителни, обучение и пр.) - общо около 700 хил. лева.
Сделките за 22 ВЕЦ трябва да се подготвят до март догодина
Агенцията за приватизация сключи договора с консорциума "Делойт и туш - БРИБанк" като приватизационен агент за продажбата на т.нар. пул "НЕК" ЕАД - I етап, в който влизат 22 малки ВЕЦ. Срокът на договора е шест месеца с възможност за продължаване с не повече от 60 дни. Това означава, че техническата част на сделките за ВЕЦ-овете трябва да бъде приключена до март или най-късно до май 2000 г. Предвиденото възнаграждение за консултантите е 130 хил. долара. Сумата ще бъде заплатена, след като приватизационният агент подготви правни анализи, приватизационни оценки, стратегия на продажба и информационни меморандуми за ВЕЦ-овете. Консултантите ще правят и маркетингова кампания, тоест ще търсят купувачи на електроцентралите.
Пулът обединява 22 малки ВЕЦ, които бяха обявени за продажба преди повече от година. Тогава техен приватизационен агент стана "Креди суис фърст Бостън". Договорът на консултанта обаче изтече безрезултатно, докато междувременно се чакаше да бъде приет законът за енергетиката и докато ръководството на НЕК и Комитета по енергетика се въздържаше да даде на консултанта информация за обектите за приватизация. Не е изключено същото отчасти да се случи и сега заради задочната неприязън между Агенцията за енергетика/ АЕ/ и Агенцията за приватизация. Според Асен Дюлгеров, председател на надзора на АП, цитиран от в. "Сега", Иван Шиляшки като шеф на АЕ миналата година е допринесъл за избора на "Креди суис фърст Бостън", който - по-думите на шеф-надзорника - "видяхме какво свърши". Другият проблем при приватизацията на ВЕЦ-овете е значителният размер на рестутиционните претенции, които за 4-5 от централите засягат почти всички техни активи.
Сделката за Нефтохим:
Играта на нерви продължава
"ЛУКойл" и "Юкос петролиум" не изключват възможността за съвместен бизнес
"Ако имаме сделка за Нефтохим, ще променим организацията на продажбите - ще приложим нова система на планиране... " Това заяви през изминалата седмица Владислав Баженов, вицепрезидент на руската нефтена компания "ЛУКойл". Неговите изказвания задължително се придържаха към условната форма "ако". До редакционното приключване на "Капитал" така и не стана ясно дали избраният купувач на рафинерията "ЛУКойл петрол" ще промени предложената цена в размер на 107 млн. долара и за отписването на каква част от дълговете ще настоява. В същото време в приватизационните среди се заговори, че "Юкос петролиум България" (участник в приватизационната процедура в рамките на Балканския нефтен консорциум, учреден с руски компании) възнамерява в последния момент от преговорите между АП и "ЛУКойл" да предложи по-висока цена, отколкото дава избраният купувач.
Като се има предвид значителната политическа подкрепа, с която се ползва "ЛУКойл", конкурентът има малки шансове да постигне успех, освен ако избраният купувач по една или друга причина не се откаже. Освен това е малко вероятно да се допусне сделка, в резултат на която "Юкос петролиум" да поеме и контрол над Нефтохим, след като вече получи "Петрол". Едновременното притежаване на рафинерията и дистрибуторска мрежа с над 400 бензиностанции би могло да се отрази пагубно на пазара на горивата.
Ако се стигне до наддаване в последния момент, сделката за Нефтохим ще заприлича на тази за "Петрол". Тогава АП обяви открит търг, макар че го нарече последен етап на преговорите. В него оферентите бяха приели еднакви параметри на приватизационния договор и се наддаваше само за цената. Тогава "Юкос петролиум" спечели, а впоследствие се обедини с конкурента си "Международен консорциум", в който влизаха "Петрол холдинг" и О Ем Ви. За Нефтохим версията за обединяване не изглеждаше много вероятна, доколкото за "ЛУКойл" и участниците в Балканския нефтен консорциум се смята, че представляват диаметрално противоположни интереси в руския бизнес.
Изненадващо обаче източник, близък до варненската фирма, коментира неофициално пред "Капитал", че "обединяването беше разумно и може би трябваше да стане в самото начало". Изявленията на представители на "ЛУКойл" по адрес на "Юкос петролиум" са неблагоприятни - руският нефтен гигант счита българската фирма за несравнима със своя ранг и за немного значим доставчик на бургаската рафинерия. От друга страна, след като с всевъзможни комбинации успя да спечели "Петрол", "Юкос петролиум" едва ли е лесно пренебрежим конкурент.
От процедурна гледна точка, за да бъде взето предвид евентуално ново предложение от "Юкос петролиум", трябва да е изтекъл срокът на т.нар. ексклузивитет, в който АП преговаря само с избрания купувач, тоест с "ЛУКойл". Срокът, ако не бъде удължен, изтича на 30 септември.
Вицепрезидентът на "ЛУКойл" Баженов за пръв път спомена възможността "ЛУКойл" да прави съвместен бизнес с дистрибуторската мрежа "Петрол", тоест с "Юкос петролиум България" като неин основен собственик. Идеята е, "ако "ЛУКойл" купи Нефтохим, да сключи споразумение за франчайзинг с част от бензиностанциите на "Петрол". Така те ще продават бензин под името "ЛУКойл", срещу което пък руската компания ще получава 5 до 7% от техните приходи. Според Баженов за "ЛУКойл" е важно да има собствена дистрибуторска мрежа от 60-70 бензиностанции. По неговите думи "някои от "Петрол" са идвали да питат" за възможността за франчайзинг. Митко Събев, директор на "Юкос петролиум", пък твърди обратното: "Засега не са ни го предлагали. Ако ни предложат такива условия, на които не можем да откажем, разбира се, че ще приемем."
С това и двете страни признават, че евентуалният общ бизнес с франчайзинг на бензиностанции би бил изгоден за тях. Ако "ЛУКойл" купи Нефтохим, теоретично ще може да избегне общия бизнес, като построи изцяло собствена мрежа от бензиностанции. Идеята купувачът на бургаската рафинерия да получи терени и право на строеж на бензиностанции беше залегнала още в информационния меморандум, подготвен от посредника "Артур Андерсен". Проблемът е, че ако "ЛУКойл" строи само собствени бензиностанции, ще трябва да инвестира много повече, отколкото ако ползва схемата с франчайзинга (която по думите на Баженов се прилага в Русия за над 400 бензиностанции). Руската компания при това демонстрира тенденция към съкращаване на инвестициите. "По принцип сега никой няма пари заради кризата от миналата година. Нашите инвестиции също намаляха", заяви по този повод вицепрезидентът на руската компания.
Едва ли е имало друга сума на дълговете по-упорито пазена в тайна, отколкото за Нефтохим. Ясно е, че задълженията на рафинерията са значителни и много над сумата в информационния меморандум. Отлично осведомени източници от управляващите кръгове смятат, че като окончателна ще бъде обявена обща сума на задълженията над 500 млн. долара. За задълженията на Нефтохим обаче всички страни по сделката избягват да дават информация. Обяснението е, че "ЛУКойл" още не е решил за кои дългове да си затвори очите (ако получи някакви отстъпки от държавата) и кои задължения да отчете и прибави към данните в информационния меморандум на "Артур Андерсен". Затова продължават обясненията от рода на "не се знае дали задбалансово отчетените задължения не са включени в баланса и дали не се броят по два пъти, не се знае всъщност кое да се включи в общата сума на дълговете и дали там влизат много краткосрочните задължения" и т.н.
Според неофициална информация от конкурентите на "ЛУКойл" дълговете на рафинерията са с около 250-300 млн. долара над сумата, записана в информационния меморандум.
Другият сериозен проблем, който "ЛУкойл" държи да изясни дори повече от размера на дълговете, е колко струва изчистването на миналите екологични щети в района на Нефтохим. Според Баженов Световната банка е предложила да даде за целта 30 млн. долара. Кандидат - купувачът обаче оценявал стойността на програмата за околната среда на поне четири пъти повече.
Бургаската рафинерия трябва да бъде продадена до Коледа, тъй като приходите от сделката са предвидени в бюджета за тази година. След приватизацията новият собственик, който и да е той, вероятно ще увеличи натоварването на рафинерията почти два пъти. В момента Нефтохим преработва около 3.5 - 4 млн. тона суров нефт годишно. По думите на Владислав Баженов оптималното натоварване на Нефтохим е между 6.5 и 7.5 млн. тона годишно - въз основа на сегашната цена на бензина на българския пазар и при цена между 15 и 19 долара на барел петрол. Според Митко Събев в офертата на Балкански нефтен консорциум е била предвидено приблизително същото натоварване - преработка на около 7.2 млн. тона нефт годишно.
Представителите и на "ЛУКойл", и на Балкански нефтен консорциум говорят, че Нефтохим трябва да намали себестойността на бензина. Това е възможно да стане само чрез модернизиране, което, освен да намали разходите за производство, трябва и да доведе до промяна на структурата на асортимента, така че Нефтохим да произвежда повече безоловни бензини и дизелово гориво с ниско сярно съдържание по европейския стандарт. Според Баженов намерението на "ЛУКойл" е да намали себестойността на бензина, като снижи разходите по процесинга от сегашното равнище от близо 37 долара до около 24-25 долара за тон нефт.
"Юкос петролиум" в ролята си на собственик на "Петрол" от близо месец демонстрира, че е склонен да започне да купува чужди горива, ако Нефтохим не намали тавана на цената на продукцията си под тази на вноса след обмитяване. Продажбата на бензин от Нефтохим на "Петрол" обаче беше регламентирана с решение на Комисията за защита на конкуренцията , с което тя разреши сделката за дистрибуторската мрежа, но постави условие - че приватизираното дружество през следващите три години трябва да продължи да купува петролни продукти от Нефтохим в същия средногодишен обем, както досега. Решението създава задължение, което изключва отношенията между рафинерията и дистрибуторската мрежа да бъдат поставени на пазарна основа. Възможно е КЗК да е преценила, че докато се модернизира, Нефтохим ще бъде принуден да поддържа по-високи цени.
"ЛУКойл" смята, че в българските бензиностанции горивото струва твърде скъпо, но не само защотЪо има високи производствени разходи. Според Владислав Баженов това е следствие например от високите транспортни разходи при преноса на бензина. Затова "ЛУКойл" предвижда да вложи поне десет милиона долара в модернизиране на продуктопровода между Бургас и София. "Така в една тръба ще могат да вървят три продукта", поясни вицепрезидентът на "ЛУКойл".
Страничните производства на "Кремиковци" ще се дават под наем
Феросплавният завод на металургичния комбинат ще бъде обявен за продажба
"Дару металс", собственик на 71% от капитала на "Кремиковци", е решил да не продава страничните производства на металургичното предприятие, а да ги отдава под наем, съобщи за "Капитал" Божко Бонев, член на борда на директорите на "Дару металс". Новата схема, одобрена на проведеното през седмицата общо събрание на "Кремиковци", предвижда учредяване на нови юридически лица (51% собственост на "Дару металс", а останалите 49% - на работниците и служителите от съответното звено), които да наемат въпросните активи. "Дару металс" иска да запази контролното си участие в тези дружества, защото извършваните в страничните производства дейности са все пак тясно свързани с основната дейност на "Кремиковци". Ако има и друг инвеститор, който проявява интерес към съпътстващите дейности, той ще трябва да се споразумее с РМД и би могъл да придобие само процент от неговия дял, коментира Божко Бонев.
Схемата се очаква да бъде приложена първо за завода за рудодобив и обогатяване, завода за стоки за масова употреба, механизация и автотранспорт и комунално-битовото стопанство. Учредяването на нови дружества ще започне още през октомври, а наемните отношения ще стартират до края на годината. Общото събрание възложи на управителния съвет да изготви и реализира програмата за преструктуриране. Според шефа на "Дару металс" Валентин Захариев намерението на мажоритарния собственик е засега да се продаде единствено феросплавния завод, като приходите да бъдат насочени единствено към погасяване на задълженията на "Кремиковци". Решението е твърдо, тъй като дейността на завода е неефективна заради липсата на родно производство на необходимите руди, допълни той.
"Дару металс" официално обяви намерението си да преструктурира комбината чрез разпродажба на страничните дейности още след подписването на сделката в края на юни. Намеренията на новия собственик бяха продиктувани предимно от нуждата от бързо осигуряване на свежи финансови ресурси. Ако беше приложена тази схема на отделяне на страничните дейности, трябваше счетоводно да се отделят активите и съответстващите пасиви, като едновременно с това трябваше да се намалява и капиталът на "Кремиковци". Тези действия биха повлияли негативно на отношението на кредиторите на металургичното дружество към новия собственик, каза Захариев. Сегашната стратегия за създаване на нови дружества явно демонстрира нарасналото самочувствие на "Дару металс" относно възможността за осигуряване на финансови ресурси.
По своята същност новата схема представлява нещо като самонаемане, тъй като "Дару металс" е мажоритарен собственик на "Кремиковци", а едновременно с това ще държи и контролния пакет от акциите на новоучредените дружества. Като свързани лица обаче наемателят и наемодателят по закон са задължени да сключват сделки на близки до пазарните цени, т.е. вероятността за счетоводни трикове би трябвало да е минимална.
Общото събрание отложи точката от дневния ред, предвиждаща емитирането на облигационен заем. "Няма да има облигационен заем засега, защото няма необходимост от емитиране на заем," коментира Бонев.
Новоизбраният надзорен съвет на металургичното предприятие включва две юридически лица и три физически. Освен "Дару металс" в новия надзор е включен и консултантът на новия собственик в сделката за приватизацията на "Кремиковци" - "Консулт 98" ООД. От надзорния съвет излиза заместник промишленият министър Марин Маринов. Интересите на държавата, която все още е собственик на 25% от капитала на дружеството, ще бъдат отстоявани от началника на управление "Тежка металургия" в промишленото министерство Политими Паунова.
Накратко
Авиокомпания "Балкан" сключи договор за оперативен лизинг за срок от 30 месеца за два самолета "Боинг" 737-300, съобщи Барух Чакъров, изпълнителен директор на националния превозвач. Оперативният лизинг практически представлява вземане на самолетите под наем, докато финансовият лизинг дава възможност в края на срока те да бъдат изкупени по остатъчната стойност, след като се отчете амортизация и се извади сумата на направените дотогава лизингови вноски. Според Чакъров първият самолет се очаква да пристигне за ползване от "Балкан" до 15 октомври. "Взехме самолетите на оперативен лизинг, защото още не е приключило проучването на консултанта "Спийдуинг", което трябва да определи състоянието и оптималните възможности за развитие на авиокомпанията. Когато това стане ясно, ще решаваме дали сегашните договори да се променят от оперативен за финансов лизинг и колко общо самолета ще вземем", поясни Чакъров. Според него новите собственици на "Балкан" - "Зееви груп" и "Аркиа", са твърдо решени да съкратят част от сегашния персонал, като изплатят дължимите по колективния трудов договор обезщетения. Междувременно миналата седмица синдикатите в авиокомпанията, притеснени от предстоящите съкращения, заплашиха, че служителите са готови да започнат стачка.
Агенцията за приватизация взе решение да удължи до 4 октомври срока за сключването на приватизационния договор за 50% плюс една акция от капитала на "Трема" ЕАД. Избраният купувач е работническо-мениджърското дружество "Трема 2000". Договорът се очакваше да бъде одобрен от Министерския съвет през изминалата седмица, но тази точка изобщо не влезе в дневния ред на правителственото заседание.
Сделките за предприятия в ликвидация и несъстоятелност се бавят
През последните няколко месеца сделките за предприятията в процедура по ликвидация и несъстоятелност забуксуваха допълнително заради смяната на принципала. До средата на годината дружествата от списъка на група Б за изолация бяха под контрола на финансовото министерство, а след тази дата те преминаха основно към промишленото министерство. Промяната на принципала беше съпроводена с прехвърляне на всички събрани до момента документи и оферти от едното към другото ведомство, при което процесът де факто стартира отначало.
Едновременно с това промишленото министерство започна да преназначава и част от ликвидаторите. Една такава смяна е съпътствана с изготвяне на протоколи за приемане и предаване на имуществото, запознаване на новоназначените ликвидатори с процеса на преговорите и т.н. В случаите, когато ликвидаторите не са сменени, оферти за дружествата се приемат директно в Министерството на промишлеността, а ликвидаторите дори не знаят за тяхното съществуване. От друга страна, забавянето на процеса даде възможност на някои от ликвидаторите да разпродават част от активите, което може да се окаже съществена пречка пред намирането на купувачи за цялото производство. За подобни действия от страна на ликвидаторите се оплакват кандидатите за "Видахим" - Видин, и "Чавдар" - Ботевград. Декапитализацията на "Видахим" чрез разпродажба на активи и голямото забавяне по сделката накара американската "Скар Скарпе" да се откаже от видинското предприятие. Миньорите от "ГОРУБСО - Златоград" пък обвиниха ликвидатора си, че е отказал да продаде дружеството като цяло и го разпродава на части.
По различен начин стои въпросът с предприятията в процедура по несъстоятелност. При тях смяната на синдиците е по-трудна, тъй като те се назначават от съда. Поради тази причина повечето от дружествата от списъка за изолация, които не бяха приватизирани, бяха обявени в ликвидация, а не в несъстоятелност въпреки свръхзадлъжнялостта им. Предприемането на всички необходими правни действия от страна на синдиците по принцип отнема доста месеци от стартирането на процедурата.
Към настоящия момент от дружествата в несъстоятелност в напреднала фаза са преговорите за отдаване под наем на основните производства на "Стомана" - Перник, и "Варненска корабостроителница", които формално не влязоха в списъците за изолация, макар че резултатите им са по-лоши от някои от дружествата от фаталната група Б. Договорите за наем обаче са само частично решение на проблемите, защото тепърва ще предстои кредиторите да решат - ликвидация или оздравителен план.
Трудно се намират купувачи за силно задлъжнелите предприятия, но забавянето по сделките прогонва дори малкото проявили интерес. Практиката досега показва, че почти всички кандидати обикновено предлагат нетрадиционни за ликвидацията и несъстоятелността схеми за придобиване на активите на предприятията, най-често това е ангажимент за поемане на задълженията срещу придобиване на активи. Засега обаче държавата не е показала готовността си да приложи по-гъвкави механизми за решаване на проблемите.
Общи събрания
Фондовата борса през седмицата:
Леко активизиране без промяна в цените
След отегчителния летен сезон, когато много от брокерите принудително почиваха повече от предвидения един месец, през втората седмица на септември започнаха да се появяват сигнали на оживление на борсовата търговия, които продължиха и през изминалата седмица. Поне на пръв поглед това повишава настроението на всички участници на пазара, макар да остават съмненията, че желаното се представя за действително. Стойности като регистрирания седмичен оборот от 312 хиляди нови лева едва ли може да разсеят тези съмнения. А когато се прави прогноза за развитието на пазара за следващите месеци, трябва да се има предвид, че те с основания могат да се определят като индикативни за бъдещето на онова, което се нарича "български фондов пазар". Причината е проста - тези месеци ще са сезон, в който липсата на сериозни инвеститори не би могла да бъде оправдана нито с военни действия в региона, нито с традиционното затишие през летния период. Или с други думи, очакваната от всички местни участници на пазара активна есен на пазара на български корпоративни ценни книжа може и да не се състои поради стратегическото оттегляне на много от чуждестранните портфейлни инвеститори и липсата на български пенсионни фондове и инвестиционни дружества, които да участват на пазара.
Причините за оттеглянето на чуждите инвеститори не са тайна - това, което се предлага на борсата в момента, е само част, и то далеч не най-атрактивната, от българските дружества. Намеренията за предлагане на миноритарни пакети от големите дружества за централизирани публични търгове и за публично предлагане през фондовата борса остават само на хартия, а слухове като този, че при най-голямата приватизационна сделка - тази за 51% от акциите на Българската телекомуникационна компания, няма да бъдат раздадени дори полагащите се 20% на преференциални цени на служителите на фирмата, само допълват песимистичната картина. Липсата на ясно опровержение от страна на правителството само подхранва такива слухове и е пореден сигнал към много от чуждите портфейлни инвеститори за безперспективността на българския фондов пазар.
Започналото в началото на месеца леко увеличение на търгуваните обеми продължи и през периода 17 - 23 септември, но без особена промяна в цените на най-ликвидните акции. Това е видно от цените на най-търгуваните книжа - тези на Нефтохим и "Солвей - Соди", които се запазиха на нива съответно 16.20-80 лв. и 13.35-55 лв. за акция. Едва ли регистрираното покачване на цените на някои туристически дружества може да се тълкува като очакваното от всички брокери покачване на цените, въпреки че и трите най-големи дружества - "Албена", "Слънчев бряг" и "Златни пясъци", отбелязаха ръст на цените от 2 до 5% спрямо предишната седмица. За акциите на "Албена" повишението е от 6.50 до 6.65 лева за акция, за "Златни пясъци" - 3.35-3.55 лв. и за "Слънчев бряг" - 3.20-3.30 лв. за акция. След кратко прекъсване през предишната седмица се поднови търговията с корпоративните облигации на "Прософт", като на борсата беше регистрирана сделка с 2000 облигации на стойност над 50 000 нови лева.
Очаква се ново рекордно поскъпване на японската йена
Големите инвестиционни фондове продължиха да купуват агресивно деноминирани в йени активи през изминалата седмица, с което цената на японската валута се стабилизира на нива 103/104 йени за долар в края на периода. Финансистите на японското правителство направиха каквото бе по силите им да спрат поскъпването на йената с цел стимулиране на износа на страната, но на този етап вербалните интервенции имаха много ограничено въздействие върху търговията на международните валутни пазари. В началото на седмицата слухове, че Bank of Japan ще либерализира кредитната си политика, доведоха до поскъпването на щатския долар до 111.14/111.18 йени. Ефектът на слуховете бе краткосрочен и още в сряда сутринта доларът падна под 104 йени, след като японската централна банка опроверга спекулациите за рязка промяна в кредитната си политика, а с обявяването на рекордно високия търговски дефицит на САЩ от 25.18 милиарда долара за месец юли бяха стимулирани допълнително активните продажби на щатска валута. "Натискът върху долара ще се засилва, тъй като на един етап чуждестранните инвеститори просто ще престанат да финансират нарастването на дефицита. Японското финансово министерство и централната банка ще бъдат подложени на сериозно изпитание, тъй като пазарът постоянно ще тества все по-ниски нива за долара спрямо йената", коментира Стивън Сейуел от Fuji Bank.
"Японските инвеститори са най-големите износители на капитал на международните пазари и подобно движение на пазара ще намали атрактивността на чуждестранните активи и ще бъде сериозен удар за страните с голям дефицит по текущата сметка и на първо място в това отношение ще бъдат САЩ", заяви анализаторът на валутни пазари на Deutsche Bank Пол Мегейси.
Според дилъри в близките два месеца предстоят серия от атаки на нивото 100 йени за долар, след което щатската валута има реална възможност да падне до психологическата граница от 80 йени за долар, което е най-ниското ниво от Втората световна война досега.
За разлика от напрежението в търговията долар/йена през изминалата седмица не бяха отбелязани резки промени в курса на долара спрямо еврото. Търговията бе на нива, близки до 1.04 долара за евро с последни котировки при затварянето на европейските пазари в четвъртък на 1.0407.
На вътрешния пазар долар/лев следваше движението на еврото спрямо долара на международните пазари през фиксирания курс на лева спрямо еврото, като в четвъртък междубанковият пазар затвори на 1.869/1.870 лева за долар. На кешовия пазар щатската валута се купуваше на 1.855/1.860 лева, а котировките продава бяха на 1.870/1.880 в четвъртък.
Търговията лев/евро през седмицата остана в тесни спредове от 1.9460/1.9465 лева за евро, като слабото търсене на евро от страна на крайни клиенти принуди банките в понеделник и вторник да продават евро на БНБ на фиксирания спот курс купува от 1.94605 лева за евро.
Цените на петрола се покачват
Ограниченията в производството на нефт остават в сила поне до април следващата година, решиха на срещата си във Виена министрите на петрола на държавите от ОПЕК (Организацията на страните износителки на петрол). В специална декларация ОПЕК потвърждава, че ще се придържа към рестрикциите в износа на петрол поне до април догодина, докато не съществуват реални доказателства за изчерпване на резервите от нефт, които доведоха до сриването на цените през миналата година.
Експертите предвиждат повишение на цените заради намаляването на запасите от петрол и повишеното търсене през зимния сезон. Междувременно решението на картела стимулира страховете, че високите цени на горивата може да предизвикат нарастване на инфлацията в западните държави. Според специалистите обаче ОПЕК може да преразгледа решението си в близките месеци, ако потреблението през зимните месеци доближи цената до 30 долара за барел. "Изглежда, че сред държавите от ОПЕК има консенсус за това, че ако цената надхвърли 25 долара за барел, това ще има твърде негативни последици за глобалната икономика", заяви Майкъл Ротман от Merrill Lynch. Други наблюдатели предвиждат, че в дългосрочен план високите цени ще имат отрицателен ефект върху интересите на ОПЕК, тъй като ще намалят търсенето и ще стимулират производителите, които не членуват в картела.
Бразилия подпомага производителите на кафе
Сто тридесет и три милиона долара ще получат бразилските производители на кафе като помощи за следващата реколта. Парите ще бъдат отпуснати от Националния валутен съвет и трябва да бъдат изразходвани за отглеждането на кафето и оптимизиране на производството в плантациите. Средствата ще бъдат отпускани под формата на кредити с лихва от 9.5 на сто и начало на плащанията 45 дни след прибирането на реколтата.
Финансовата помощ на правителството за производителите на кафе обикновено е насочена към трите основни сектора на производството - прибиране на добивите, продажбата и подготовката и отглеждането на следващата реколта.
Няколко седмици, преди да бъдат отпуснати тези средства, бразилското правителство реши да предостави на фермерите 106 милиона долара за пласиране на продукцията.
Без заемите, които държавата предоставя с преференциални лихви и щедри срокове за погасяването им, много от производителите биха срещнали сериозни трудности. Идеята на държавното финансиране е да се продава кафе през цялата година и да се избегне пренасищането на пазара през месеците, когато се събира реколтата.
Добра зърнена реколта в Канада
Фермерите в западните канадски провинции очакват богати добиви от пшеница и ечемик, съобщиха канадските власти. Прибирането на реколтата бе отложено с няколко седмици заради лошото време, но кампанията върви с ускорени темпове и до момента са ожънати около 50 на сто от засетите площи. Сеитбата на зърното бе забавена от проливните дъждове и в много области на провинциите Манитоба, Саскечуан и Алберта реколтата закъсня. Дъждовете в средата на този месец отново отложиха жътвата, но синоптиците прогнозираха добро време и в близките дни фермерите очакват да приключат с прибирането на реколтата.
По принцип канадските производители смятат, че до 15 септември жътвата трябва да приключи, тъй като след това настъпват студовете. "Прогнозата за времето в момента е благоприятна и затова смятаме, че до една седмица ще приключим с прибирането на зърното", съобщиха представители на земеделското министерство.
Според специалистите качеството на зърното е много добро въпреки опасенията, че прекалената влага през сезона на растежа ще влоши състоянието на реколтата. Все пак фермери от западните части на Саскечуан съобщиха, че посевите им са засегнати от гъбични заболявания по пшеницата, ръжта и ечемика.
