Кой кой е в сръбската опозиция
В него членуват над 35 организации. Създаден е преди 15 месеца. Съюзът има политически съвет от председателите на организациите, членуващи в него, който заседава при определени случаи и взема решения за действията, които съюзът ще предприеме. Пред медиите за решенията на съюза излиза координаторът, който е един от лидерите на партиите членки. Постът координатор се заема на ротационен принцип на всеки шест месеца. В момента координатор е Владан Батич, председател на Демохристиянската партия на Сърбия. Следващият ще бъде Вук Обрадович, лидер на партия "Социалдемокрация".
Други по-важни партии в коалицията са Демократическа партия на Зоран Джинджич, Граждански съюз на Горан Свиланович, Демократически център на Драголюб Мичунович, Асоциацията на свободните и независими синдикати на Драган Милуванович. Към Съюз за промени имат предпочитание и голям брой неправителствени организации и сдружения на интелектуалци.
Демократична алтернатива
Лидер - Небойша Чович, допреди два месеца координатор на Съюз за промени. Излиза от коалицията с обяснението, че тя действа мудно, а той има желание да направи сериозен пробив на политическата сцена.
"Нова демокрация" на Душан Михайлович, до миналата година член на управляващата коалиция Заедно със Социалистическата партия на Сърбия и Югославската левица. Сега настоява за оставката на Милошевич, за обединяване на опозицията и насрочване на избори. Подкрепя включването на Сърбия в европейските интеграционни процеси, но по принцип е против уличните протести.
Група - 17, свободна общност на експерти икономисти, които периодично излизат с оценка за икономическата конюнктура в страната или по отделни стопански, финансови или търговски проблеми. Преди около два месеца групата (Г-17) стана инициатор за изработване на политическа платформа, наречена Пакт за стабилност на Сърбия. Основни моменти в него са оставка на управляващите, отказ на всички опозиционни партии от властта за период от една година, през която страната да бъде управлявана от преходно правителство от експерти, ползващи се с авторитет и доверие в страната и чужбина.
Неотдавна координаторът на Г-17 Младжан Динкич публично обвини опозиционните лидери в суета, преследване на личен интерес, както и за дрязгите помежду им, които помагат на режима да се задържи на власт. Той заплаши, че ако до месец-два опозицията не свали Милошевич, това ще се опита да направи Г-17 "+". Същевременно при посещението си на 15 и 16 септември в Париж и Брюксел Динкич е изложил пред евролидерите проекта си "Енергия за демокрация", който предвижда помощта на ЕС за сръбските граждани да бъде предназначена за всички градове, а не само за тези, в които опозицията държи местната власт, каквато първоначално беше идеята на европейците. Динкич се ангажира да осигури тази помощ в пари и енергоносители, да не попадне в ръцете на режима, а да достигне наистина до редовия сърбин преди началото на зимата.
Студентско движение "Отпор" (Съпротива). Обявява се за радикални промени и организира различни мероприятия срещу режима в цялата страна, но има известни резерви по отношение на някои лидери от Съюза за промени.
Сръбско движение за обновление - Вук Драшкович. Настоява за предсрочни избори, но е против уличните протести, защото според него те само похабяват народната енергия. Отказва категорично всякакво обединяване, съюзяване или общи действия с която и да е друга политическа организация. Неколкократно отхвърля поканите за общи митинги със Съюз за промени. През 1996 г. заедно с лидера на демократите Зоран Джинджич и на Гражданския съюз - Весна Пешич, сформират коалицията "Заедно", която печели местните избори в много сръбски градове, включително най-големите - Белград, Ниш, Крагуевац, Нови Сад, Чачак, Кралево. Впоследствие обаче Джинджич и Драшкович се скарват помежду си, тъй като Джинджич отказва да подкрепи Драшкович за президентския пост, а от своя страна той с мнозинството си в градския съвет сваля Джинджич от кметския пост в Белград. Същевременно в много градове коалицията "Заедно" продължава да управлява и до момента. За три месеца в началото на 1999 г. Сръбското движение за обновление участва в правителството в коалиция със социалистите и югославската левица. Драшкович е вицепремиер, а двама-трима от неговите хора министри на федералното правителство.
Демократическа партия на Сърбия. Лидерът Воислав Кощуница е определян като академичен вариант на лидера на Радикалната партия Воислав Шешел. Иска избори, но е против уличните протести и действията на Съюза за промени. Наскоро подписа споразумение за сътрудничество с три по-малки партии със сходни политически становища, а усилено се говори, че е в преговори за създаване на нов опозиционен блок с основаното преди месец Движение за демократична Сърбия, чийто лидер е бившият началник на Генералния щаб на югославската армия - Момчило Перишич. Самият Перишич засега избягва публични изяви и участия в митингите на една или друга сила въпреки многобройните покани на Съюза за промени. Перишич твърди, че ще направи това чак когато опозицията се обедини.
Съюз на демократичните партии - коалиция от регионални организации, която действа в сътрудничество със Съюза за промени. Към него са Реформаторска демократична партия на Войводина на Миодраг Исаков, Лига на социалдемократите на Войводина на Ненад Чанак, Съюз на унгарците от Войводина на Йожеф Каса, Коалиция "Шумадия" на Ковачевич, Коалиция "Санджак" на Расим Ляич
Коалиция "Войводина", лидер Драган Веселинов.
Защо разлайват Кучето срещу Любо Пенев
Любо Пенев не получи своя шанс да изкара поне 100 дни спокойно като президент на ЦСКА. Едва изминаха и два месеца, преди сваленото ръководство на Мултигруп да надигне глава за нов щурм към властта в Борисовата градина. Защо? Хората на Илия Павлов явно не могат да преживеят, че няма да вземат и цент от трансфера на Стилян Петров в "Селтик" и се опитват да стигнат до парите по всякакъв начин. Само че трябва да са наясно със ситуацията в клуба, след като се опитват да предизвикат общо събрание. Когато на 23 юли делегатите дадоха своята подкрепа на бившия футболист Любо Пенев, те всъщност гласуваха срещу управлението на Мултигруп. И най-вече срещу източването на средства от продажбата на футболисти в неясна посока. Оказа се, че в клубната каса на ЦСКА няма и помен от трансферите на Костадин Видолов, Анатоли Нанков, Адалберт Зафиров, Георги Донков, Мартин Петров и др. Там обаче висяха сериозните задължения към данъчните власти, към футболисти и към други клубове, които и до момента пречат на клуба да работи пълноценно.
Битката за оцеляване е голяма и Любо Пенев бе наясно с това. Но най-малко очакваше, че в битката със старото наследство ще бъде въвлечен и Христо Стоичков. Двамата имат повече приятни моменти заедно, отколкото като врагове. Затова вероятно интригата няма да мине. Както едва ли ще се реализира и желанието на "Мулти" да се добере до парите от Стилян Петров.
За паянтовите сгради и бетонните лобита
Най-после се намери нещото, което да обедини в едно различните сини лобита в столичната община. На изпроводяк в края на мандата позадрямали чиновници изведнъж се сетиха, че са останали и неизпълнени ангажименти. Така в последното за този общински съвет заседание избраниците със завидно единомислие се втурнаха да отхвърлят работа. Всеки, който си е помислил обаче, че ще се решават проблемите с градския транспорт, дупките по улиците или бездънната яма, наречена топлофикация, е останал изненадан от факта, че общинарите се занимават с продажби на разни паянтови сгради на разни монолитни групировки ().
Решението да се даде една къща на "ВАИ холдинг" (ВИС-2) само по себе си не е нито необичайно, нито незаконно. Проблемът е, че общинарите предпочитат да се занимават с благоустройствените нужди на Георги Илиев точно когато електоратът очаква да види от тях доказателства, че тези, на които плаща данъци, действително се грижат за проблемите на града.
Това, че в София има много приоритетни проблеми, е добре известно на всеки, който кара кола, гази в кварталната мръсотия или се блъска в препълнени автобуси. Въпросът е кое се смята за приоритет в навечерието на изборите.
Най-интересното в цялата история обаче е единодушието, с което сините общинари подхождат към проблемите в предизборната ситуация. Беше време, когато хората на Бакърджиев и Софиянски си нанасяха удари под кръста с повод и без повод. Журналистите и електоратът дотолкова бяха свикнали с това, че размяната на компромати между двата лагера изглеждаше в реда на нещата при всяка по-крупна сделка. Може би затова сега затишието в общината изглежда странно.
Защо този път не се скараха Софиянски и Бакърджиев?
Не гони чуждите инвеститори - ще ни потрябват
Тези дни комисарят по разширяването на ЕС Гюнтер Ферхойген обяви, че България е готова за преговори с Европейския съюз. България също твърди, че няма причини да я пренебрегват, защото зачита евроатлантическите ценности и прилага пазарните принципи. Тази пролет премиерът Иван Костов дори се скара на Европа, че бави топката и това стопявало ентусиазма на народа. В същото време външните инвеститори продължават да изпитват драматични колебания, когато трябва да решат дали да инвестират в българската икономика и в крайна сметка много от тях се отказват. Така най-вероятно ще се получи и с конкурса за частна национална телевизия. Две от най-големите европейски медийни компании искаха да инвестират в този сектор у нас. Обаче няма. Условията, при които разбраха, че трябва да правят бизнеса си тук, са повече от непосилни. Държавата и БТК им искат по десет милиона нови лева такси на година. А рекламният ни пазар е близо десет пъти по-малък от този на Чехия например.
Двете големи енергийни компании - германската RWE и американската "Entergy", които обявиха намерения да инвестират в енергийния сектор, не крият притесненията си, че ще бъдат задушени в хватката на полупазара и корупцията и ще загубят парите си. А парите са много и по-голямата част от тях трябва да дойдат от чуждестранни банки. Банките обаче също имат колебания, когато става въпрос за инвестиции в България, и не дават кредити без държавна гаранция. Кръгът се затваря - без външни инвестиции преструктурирането на българската енергетика е обречено, без преструктуриране и пазарни промени обаче инвестиции няма да дойдат. В същото време и лимитът на правителството да дава гаранции вече е изчерпан, тъй като МВФ наложи ограничения за кредитни споразумения, които ангажират бюджета. Остава да се търси посредничеството на Световната банка.
Чуждите инвеститори не искат преференциално третиране, искат ясни правила и лоялна конкуренция. А не държавните чиновници да фиксират мъгляви псевдосрокове, да определят подозрително мътни условия на различните конкурси и с една дума - да правят всичко възможно, за да прогонят нормалните фирми оттук. Пък белким техните хора спечелят по нещо.
България ще транзитира повече газ за Турция
От началото на следващата година България ще транзитира за Турция от 32 до 34 млн. куб. м газ на денонощие поради завишените нужди на страната след земетресението. Това означава, че по българските тръби ще минават от 4 до 6 млн. куб. м природен газ повече. Членът на управителния съвет на "Газпром" Богдан Бодзуляк и шефът на "Топенерджи" Сергей Пашин посетиха скоростно България, за да поискат увеличен транзит над договореното в дългосрочното споразумение между България и Русия.
При срещата на Бодзуляк и вицепремиера Евгений Бакърджиев е уточнено, че капацитетът на българските тръби ще бъде недостатъчен, за да поеме допълнителните количества. За целта е необходимо българската страна да изпълни инвестиционните си задължения по разширяването на транзитната мрежа. Това включва нови 45 км от компресорна станция "Странджа", както и завършването на компресорна станция "Кардам". Бодзуляк припомни, че "Газпром" ще поеме недостигащите на Булгаргаз около 50 млн. долара за инвестиции.
Договорените количества за летния период са 22 млн. куб. м на денонощие, но реалният транзит в момента е около 28 млн. куб. м поради природните бедствия в южната ни съседка. През декември в Москва ще бъде обсъдено развитието на пазара към Югославия, Македония и Албания.
София може да се надява на покана от Европейския съюз
Без изненади премина краткото посещение на германския канцлер Герхард Шрьодер в България. Шестчасовата експресна визита бе първата му в качеството на държавен глава на федералната република. България бе една от трите страни заедно с Албания и Румъния, които канцлерът на Германия, председателстваща в момента Европейския съюз, избра да посети след бурната изборна загуба на партията си на местните избори. След срещите му с Иван Костов, Петър Стоянов и Йордан Соколов посещението му може да се тълкува като политически сигнал на добра воля.
Точно като такава всъщност искаше да я счита и самият канцлер. Уморен от постоянно задаваните въпроси от журналисти за конкретни проекти като пакта за стабилност и приемането на България в евроатлантическите структури, Шрьодер заяви, че е в София, за да изрази твърдата подкрепа на Германия за тези желания. Канцлерът се застрахова, че все пак това са многостранни съюзи и не може да отговаря за позицията на останалите. Най-близкото до обещание, до което стигна в изявлението си след срещата с Костов, бе, че не е сигурен, но мисли, че България ще бъде поканена за преговори в Хелзинки.
Такава позиция се и очакваше, но за разлика от предишни протоколни срещи този път дипломатическата символика може да има конкретни последствия. Посещението на Шрьодер не идва изолирано, а в контекста на събития от последните седмици, подчертано положителни за стремежите на София. На първо място изявленията на еврокомисаря по въпросите на разширяване на съюза Гюнтер Ферхойген през изминалата седмица, че България може да счита, че вече е започнала преговори за присъединяване. Член на социалдемократическата партия на канцлера, Ферхойген значително е подобрил мнението си за положението в България и дава положителна оценка за реформите на правителството. Друг влиятелен член на германската управляваща партия и неин външнополитически експерт, Гернот Ерлер, заявява, че са настъпили събития, заради които "досегашните планове и срокове за източното разширяване на ЕС трябва да бъдат променени".
Събитията са конфликтът в Косово и цялостната нестабилна ситуация на Балканите. Не може да има заблудата, че подобна рязка промяна на политиката на ЕС спрямо България е само и единствено плод на положителните тенденции в икономиката или напредъка на реформите. Но тя определено е жест към поведението на управляващите - Шрьодер неколкократно заяви след срещата си с премиера Костов, че цени подкрепата, която България е оказала на НАТО по време на конфликта в Югославия "въпреки понякога трудната обстановка у вас". Не липсваха, разбира се, и критики за бюрокрацията, но като цяло и Костов, и Шрьодер изглеждаха доволни и спокойни след срещата си. Политическият сигнал бе предаден.
Единственият по-конкретен резултат от посещението на канцлера бе може би ангажиментът на Германия спрямо икономиката на България. Делегация от германски инвеститори ще пристигне в София през октомври. Германия си остава най-големият инвеститор в България, а Шрьодер заяви, че "постоянен мир на Балканите може да има само при икономическа стабилност". Конкретна подкрепа за инфраструктурни проекти бе търсена и по време на срещата му с президента Стоянов.
Извън протоколните правила протече последната среща от натоварения график на канцлера със студенти от Техническия университет. По продължителност тя надмина тези на президента Стоянов и Йордан Соколов, взети заедно. За пръв път усмихващ се, Шрьодер обясни на студентите, че България е част от Европа, но в географски смисъл. За политическото и икономическото й интегриране, каза канцлерът, трябва да се плати висока цена, за което българите трябва да са готови.
Сърбия в очакване на чудото
Белград е като човек, поседнал на пейка на Кале мегдан. Нито е уморен, нито му се иска да стане. И уж е спрял за малко, а от часове не мърда. Септемврийското слънце нито е горещо, нито го топли кой знае колко. Красиво, минават хора всякакви, целуват се младежи, тичат кучета, замислен, той не забелязва нищо.
Макар че разрушенията са част от центъра на града, сякаш от бомбардировките е минало страшно много време, а не само едно горещо лято. Тениските "таргет" се предлагат само на едно място, а тематичните значки въобще ги няма. По сергиите и в заведенията не звучат ритмите от мартенските рокконцерти. Само на едно място продават касета с воя на сирените и тътена на бомбите - 65 динара и не се харчи.
Въобще Белград е по-мълчалив от всеки предишен спомен. Дори младите си говорят по-тихо. Приятели, чийто шумен балкански маниер познавам отпреди, са потиснати. Не ги гони страхът, но не им се говори нито за Милошевич, нито за опозицията, а за Косово - въобще. Притеснява ги зимата и как ще се отопляват, дали родителите им ще доживеят до пролетта с бонове вместо с пенсии, как да изпратят сина си в Щатите, за да не е в армията, ако стане нещо... За чужденеца това си е депресия. За сърбина - трагедия. Все едно.
Иначе Белград продължава да бъде един от най-европейските градове на Балканите. Дори пак е по-чист от София. Хората продължават да са прилично облечени, магазините - пълни, макар и без шик и блясък. Бездомно куче - нито едно, а просяците са по-скоро изключение за разлика от площада пред "Александър Невски". Но не можеш да не забележиш, че дори на вратата на плод-зеленчук с размери два на два е залепен надпис "Може да платите и утре". На съседния за детски дрехи - "Плащане на вноски", в бръснарницата има преференциални тарифи за пенсионери. Кой както може се опитва да надхитри беднотията и инфлацията. Също както по неведоми пътища пластмасови бутилки от кола и фанта, пълни с бензин, циркулират от анонимни доставчици до семейната кола. За селяните е по-трудно. Бензиностанциите са вдигнали маркучите, а по магистралата са наредени самотни туби. Продавачът, най-често дете, е някъде в царевицата. Предохранителна мярка, която не е излишна, защото преди седмица при акция полицията е конфискувала 220 тона горива. Шушука се, че някой се е заредил на едро за сметка на дребните риби. Иначе черният пазар е "честен". Никой не гледа за фалшификати, нито пък брои, защото не се знае кой се навърта наблизо. Една марка срещу 13 динара, при едно към шест официално.
В същото време на най-представителните места в центъра има десет или петнайсет книжарници, повечето огромни и красиви. Преходът още не е изгонил книгите на сергия. Но четеш заглавията: "Кои сме сърбите", "Какво се случва с нас, сърбите"... Тези основни екзистенциални питания като че ли страшно вълнуват сърбина. И издателите не са се втурнали да печелят от кримки и розова литература.
За разлика от началото на 90-те години дори еротичните списания са изчезнали от витрините. По някакъв начин градът започва да изглежда по-траурно. Замислен за това какъв е бил, накъде отива, Белград сякаш още не може да разбере защо му се случи всичко това.
Засега опозицията не може да даде отговор на нито един от тези въпроси. Коалицията Съюз за промени миналата седмица предложи масови протести и паралелна генерална стачка в цялата страна до падането на Слободан Милошевич. Бащата на новия динар Драгослав Аврамович, възможно най-компромисната фигура в целия политически спектър, е нейният кандидат за премиер на преходното коалиционно правителство, което освен всичко друго трябва да подготви свободни демократични избори. Точно на обратното мнение е другата значима опозиционна сила Сръбско движение за обновление на Вук Драшкович - първо избори, които ще отстранят Милошевич, после всичко останало.
Освен че опозиционният лагер (включително синдикатите) е силно раздробен, той продължава да бъде разяждан от вируса на омразата. В Белград се шегуват, че ако някой - Джинджич или Драшкович, трябва да избере кого повече мрази, това ще се окаже неговият опозиционен съперник, а не самият Милошевич.
В централата на Движението за обновление на видно място е плакатът - "Един е Вук". На митинга на Съюза за промени във вторник Велимир Илич, лидер на Нова Сърбия, без да споменава имена, говори за тези, които са призовавали да се разруши "ТВ Бастилията", а сега имат малка "ТВ Бастилия". И публиката избухна, защото участието на Драшкович в правителството на Милошевич не е единственият епизод от колаборационисткото поведение на Вук. Сега той държи уж общинския канал "Студио Б" и ако иска, показва Драшкович по трибуните, ако иска - не. И той го прави. Но само в далечен ракурс.
За разлика от митинга на Преображение - 19 август, сега Драшкович отказва да се качи на една и съща трибуна с Джинджич и другите, а говорителят му пожела "Всичко добро" на идеята за уличните протести. Може би, когато вижда как от вечер на вечер площад "Република", вместо да се изпълни с демонстранти, се изпразва, е доволен почти толкова, колкото и хората на властта. Драшкович не отиде и в Нови Сад на 16 септември, където Аврамович беше посочен от хората на Джинджич за преходен премиер. "Няма да участвам в нито една партийна организация освен в моята. Вече съм сам. " И още: "Аз съм против митингите, защото те хабят енергията на хората. Като искаме избори, да ходим на избори."
Само че доста хора си спомнят едни други избори - общинските. Опозицията спечели, но Джинджич се озова вън от белградското кметство, а Драшкович - в управляващия кабинет, при това с трима министри. Сега не е там, но заедно с хората си остава сред законодателите в парламента.
Вук отказва дори участие в кръглата маса на 26 септември, минивариант на познатия източноевропейски модел за обединяване на опозицията. На нея би трябвало да се обсъди промяната в избирателния закон, равният достъп до медиите, принципите на финансирането на партиите. За подписване на договор дори по една от темите въобще не може да се мисли.
Отговорът на Джинджич е: "Нашата пасивност позволи на режима да ни манипулира. На предишните избори управляващите предложиха на избирателите призива "С нас няма неизвестност". Т.е. ние сме лоши, но поне знаете кои сме. Сега трябва да освободим хората от страха от риск. Хората са недоволни, но неизвестността ги плаши повече. Старата рецепта за обединена опозиция също не е валидна. Рецептата за локалните избори от 1996 г. беше добра, не бих променил рецептата. Ако избирателят види всички нас заедно, ще почувства гаранция, че няма да загуби. Но не можеш да играеш с партньор, зад който е държавният апарат. Против държавния апарат могат да играят само гражданите. Нямаме друг избор."
При това състояние на нещата ултранационалистът Шешел е в силата си да иронизира: " Аз съм готов да преговарям с цялата опозиция, но за какви извънредни избори говорим, като през 2000 г. има избори за местна власт и за парламент на федерално ниво."
Досега Милошевич никога не е имал мнозинство в Сърбия и управлението му се дължи на един избирателен закон, който привилегирова най-голямата партия, и на опортюнистичното поведение на част от опозиционните лидери. За да се избегне това, Съюзът за промени иска две неща - максимално опростен избирателен закон, в който Сърбия представлява една единна електорална листа, и предварителна декларация на опозиционните партии, че при никакви условия те не биха влезли в коалиция с Милошевич.
За Сърбия и за Югославия времето е страшно нещо. През 1996 г. студентите скандираха "Марш, Слобо, марш! ", а в щаба на тогава единната опозиция Драшкович и Джинджич вдигаха наздравици с чаши, на които пишеше "Да не поцървенимо! ". Сега политическите заклинания са само спомен - студентите ги няма на митингите, а преди площадът да се изпълни, един пенсионер разгъваше плакат с въздишката: "Баш ми е криво."
Все още има държава Югославия, но никой не знае къде точно са нейните граници, кой ги контролира и колко още ще се променят те. Черна гора например прави самостоятелна армия, а финансовият й министър Предраг Дрецун обяви въвеждането на собствената валута на малката република с думите "фактически сме две държави в една". Според него повече от 1000 сръбски предприемачи вече са прехвърлили капиталите си в Подгорица, като сумата вече е около 100 млн. ДМ. И това е само началото на процес, който няма спиране, ако Югославия продължи да е държавата, в която управлява Слободан Милошевич.
От тези проблеми и особено от Косово и най-блестящите оратори на митингите бягат с всички възможни ефекти на красноречието. "Трябва да преместим трупа от нашата пътека, да го махнем от гърбовете си, каза Джинджич на митинга във вторник на Малка Богородица - ден специално избран за начало на Големия протест. Това е война на нерви. [Милошевич] чака да види колко можем да издържим. Ако ние чакаме да видим колко дълго той може да издържи, ще се наложи да чакаме доста дълго време, защото нищо не му остава, освен да си седи в бункера.
Какво ни остава? Да протестираме по площадите сто години? Не. Този път трябва да довършим започнатото. Трябва да покажем кой е по-силен - хората или злото, Сърбия или Милошевич. Въпросът трябва да получи отговор тази есен, тази година. И това трябва да ни е напълно ясно. Идващите седмици ще бъдат тест - за смъртта или живота на тази нация, защото това, което имаме днес, не е лошо правителство. В Сърбия имаме вирус, вирус в нашата нация. Малък вирус - има само шепа от тях - но смъртоносен вирус."
Можеше да бъде ефектно, ако не беше куха риторика. Но и на Аврамович площадът ръкопляска като на театрална премиера - колкото да не е без хич. На фона на "Слобо, иди си" на митингите още ще чуете за богатствата на управляващите, за избитите сърби, за осакатените войници, за гладните, за осиротелите, за поруганите манастири, за пенсионерите, за изолацията на страната, за смяната на режима... и нищо за вината "Косово". И чистата страница, на която опозицията иска да се разпише, остава някъде в неясното бъдеще. А гражданите, макар че са свалили доверието си от Шешел, имат доверие най-вече на армията. Общественото мнение е готово за радикални промени, но не вижда агента на тези промени - 57 процента от хората не знаят за кого да гласуват, 45 на сто не могат да посочат подходящ лидер, а според 25 процента такъв политик не съществува. Илюзиите са съсредоточени върху идеята за експертно правителство, но в орбита продължават да се въртят само вехти политици от миналото. Нови, прагматични лица - алтернатива на сегашния елит няма. А номинираният за премиер на евентуалното преходно правителство, 80-годишният Драгослав Аврамович, събира само 7 процента. Почти толкова биха гласували за Милошевич - 9 процента.
В тази сатурнова дупка все пак изборите стоят като някаква реална цел. По-реална от свалянето на Милошевич. Но проблемът на сръбската опозиция е, че за разлика от всички източноевропейски опозиции през 1989-90 г. тя няма право да ги загуби, защото изборният провал ще легитимира статуквото "Милошевич".
ЗК "Юпитер" получи подкрепа и от руския търговски представител
"Руската официална власт, както и бизнессредите, направиха много, за да тръгне и да се развие ЗК "Юпитер", и няма да е в интерес на двустранните ни отношения, ако компанията остане извън пазара. " Това заяви руският търговски представител за България Александър Семерньов на пресконференция, дадена от ЗК "Юпитер" в сградата на руското търговско представителство. Адвокатите на австрийския акционер "Гарант - Виена" са изпратили второ писмо до българския посланик в Австрия с нови настоявания за връщане на лиценза на дружеството.
Очевидно това, че миналата седмица Върховният административен съд спря изпълнението на решението на Националния съвет по застраховане за отнемане на лиценза да дружеството, е само прелюдия към същинската битка. В момента дружеството продължава да работи и всячески се мъчи да си осигури максимално голямо лоби преди делото за обжалването на отнетото разрешително. Най-вероятно шефът на ЗК "Юпитер" Александър Бурданов ще бъде сменен до седмица, съобщиха източници от дружеството. Това е едно от действията, което компанията ще предприеме, за да приведе дейността си в съответствие с промените закона. "До седмица всички посочени нарушения ще бъдат отстранени", коментира Ася Аксентиева, зам.-председател на управителния съвет на ЗК "Юпитер"
Накратко
Разширяване на правомощията на Дирекцията за застрахователен надзор предвиждат промените в Закона за застраховането, които Народното събрание прие на второ четене. Според промените дирекцията вече ще издава разрешенията за вливания на застрахователи, прехвърляне на портфейли и притежаване на над 5% от капитала на застрахователно дружество, а също така ще обявява застрахователите в несъстоятелност. Институцията ще издава и разрешителните на застрахователните брокери и застрахователните агенти.
По покана на българския държавен глава Петър Стоянов в средата на ноември на двудневно официално посещение в България ще пристигне американският президент Бил Клинтън. Това бе съобщено от пресцентъра на президенството през изминалата седмица.
Председателят на Народното събрание Йордан Соколов изпрати през миналата седмица съболезнователна телеграма до бившия съветски президент Михаил Горбачов по повод смъртта на съпругата му Раиса Горбачова. "Месеци наред тя се бореше стоически с коварната болест и си отиде тогава, когато трябваше да се радва на живота. Нейната загуба потопи в скръб хората по целия свят, които познаваха и уважаваха госпожа Горбачова и ценяха нейното обаяние и ярка индивидуалност", се казва в телеграмата.
През изминалата седмица движение "Гергьовден" внесе заявление в Централната комисия за местните избори, в което визира невъзможността на всички български гласоподаватели да участват в местните избори на 16 октомври поради неравнопоставеното отношение на държавните институции към лицата с трайни физически увреждания и нарушени сензорни възприятия. От движението настояват да бъдат осигурени всички необходими условия, за да могат всички граждани в Република България, които притежават избирателни права съгласно конституцията и закона за местните избори, в това число и инвалидите, да могат безпрепятствено да упражнят конституционното си право на избор.
Комисията по оправомощаване лицата, упражняващи независим строителен надзор в проектирането и строителството, е одобрила документите на още 19 фирми за упражняване на дейността. Така общият брой на лицензираните супервайзерски фирми до момента е 74. Няма краен срок за кандидатстване за надзорна дейност, както и определена квота.
През изминалата седмица президентът Петър Стоянов взе участие в 54-тата сесия на ООН в Ню Йорк. Българският държавен глава произнесе слово пред общото събрание на организацията. По време на визитата си в САЩ Петър Стоянов се срещна и с представители на българската общност в Чикаго.
Българска фирма-финалист в конкурс на Европейската комисия
Българската фирма "Сирма" ООД е един от 25-те финалисти в конкурса за наградата на Европейската асоциация за информационни технологии, който е спонсориран от Европейската комисия. Конкурсът се провежда всяка година с цел насърчаване на новаторските идеи в областта на информационните технологии. Финалистите се избират измежду 261 участници от 27 европейски страни и Израел. Всяка от 25-те фирми получава награда от пет хиляди долара и възможност за медийно представяне. Голямата награда от 200 хиляди долара се връчва за трима от финалистите на специална церемония, която тази година ще се проведе в Хелзинки през ноември по време на конференцията на Асоциацията за информационни технологии.
Продуктът, представен от българската фирма "Сирма", се нарича EngView Package Diemaker и представлява софтуер за чертане. Той е предназначен да улеснява работата на фирмите, занимаващи се с дизайн и производство на картонени опаковки. "За нас това е голям успех и не толкова заради паричната награда, а заради възможността да се представим пред страните от Европейския съюз, тъй като там все още не сме предприели стъпки за маркетинг", заяви г-н Николай Димитров от фирма "Сирма".
Чечeния се готви за война
Чеченските въоръжени сили бяха поставени в повишена бойна готовност след руските бомбардировки на столицата Грозни - първите след края на руско-чеченския конфликт преди три години. Чеченските командири са получили нареждане да подготвят частите си за следваща руска инвазия. Саид Селим Абдулмуслимов, говорител на президента Аслан Масхадов, съобщи, че военните експерти подготвят отбранителен план, в случай че руските бомбардировки продължат. Абдулмуслимов заяви, че съвсем скоро военните подразделения ще получат запечатани пликове със заповеди за действие в отговор на евентуалните руски атаки.
В четвъртък руската артилерия и авиация бомбардираха столицата Грозни и унищожиха радарна станция, един самолет и подпалиха петролна рафинерия в североизточната част на града. По данни на руските информационни агенции градът бил обхванат от гъст и задушлив дим, а над Старопромисловския район се издигали пламъци с височина над 100 метра. Чеченската полиция съобщи, че 5 души са загинали по време на атаката.
Според руското командване от летището в Грозни към Русия са били превозвани амуниции и експлозиви. Затова основната цел на бомбардировката е била спиране на всички канали за снабдяване с оръжие на терористите.
Междувременно Москва прати 30 хиляди войници, които ще затворят границата с Чечня. Специални руски части започнаха да заемат ключови позиции и стратегически височини в съседната на Чечения Ингушетия. Според руския генерален щаб това е превантивна стъпка, имаща за цел да предотврати навлизането на чеченски терористи в Ингушетия. Съобщава се за голям брой бежанци, които напускат Чечения и навлизат в съседната република, подгонени от военните приготовления и руските атаки.
Руският премиер Владимир Путин заяви, че не съществуват планове за широкомащабна военна операция в Чечения. "В случая не става дума за военна офанзива в Чечения. Ние само се опитваме да защитим руските граждани от нападенията на бандитите", каза руският премиер. Той потвърди, че Русия няма да бъде въвлечена отново в конфликт, подобен на войната от 1994-96 г., жертвите от която надхвърлиха 80 хиляди души.
Напрежението между Русия и Чечения се повиши в резултат на руската операция в Дагестан, където ръководени от чеченски лидери ислямски партизани се опитват да създадат независима ислямска държава. През последните два месеца руските войски в Дагестан на няколко пъти навлизаха в чеченска територия, за да преследват дагестанските бунтовници.
Междувременно Москва и редица руски градове бяха подложени на терористични бомбени атаки, при които загинаха стотици невинни жители. Москва заяви, че атентатите са дело на дагестански и чеченски терористи, а Грозни продължава да отрича, че има някаква връзка с терора.
"ВАИ холдинг" засега няма да купи резиденцията на Васил Илиев
Шефът на "ВАИ инвест холдинг" и ВИС-2 Георги Илиев засега няма да може да купи сградата, в която се помещава централният офис на компанията. Тя се намира на столичния булевард "Витоша" 119 и преди години беше използвана за лична резиденция от покойния вече Васил Илиев. Макар че е известна в борческите среди като "къщата на висаджиите", сградата винаги е била общинска собственост, а за ползването й досега групировката е плащала наем на кметството.
Според запознати преди време президентът на ВИС-1 ООД Пенчо Младенов официално поискал от кмета Стефан Софиянски да се промени предназначението на имота, като се даде правото на компанията да го закупи. През януари 1997 г. писмо със същото искане е изпратил и шефът на "ВАИ инвест холдинг" Георги Илиев. В молбата си до столичния градоначалник братът на Васил Илиев е определил страховитата сграда, пред която доскоро стоеше емблемата с червения лъв, като "паянтова постройка от три стаи, кухня и санитарен възел". Тъй като процедурата при подобни случаи изисква проверка за наличието на реституционни претенции и съгласуване с действащите регулационни планове, искането на "ВАИ холдинг" останало без резултат повече от две години и половина.
Кой знае защо общинарите се сетиха за него точно на последното заседание преди края на мандата на столичните общински съветници. Заместникът на Софиянски Венцислав Николов предложи сградата да бъде разменена с равностойни жилища, собственост на "ВАИ холдинг". Заседанието обаче съвпадна със старта на предизборната кампания и в залата не присъстваха много от сините общинари, които иначе са мнозинство в съвета. На практика прокарването на всяко едно решение зависеше от подкрепата на съветниците от БСП. Червените общинари се възползваха от шанса и отхвърлиха исканата замяна. Според тях това било доказателство, че "ВАИ холдинг" и ВИС-2 ще финансират кампанията на СДС. Някои от червените общинари дори заявиха, че "това са номерата на Бакърджиев". Малко по-късно самият Бакърджиев, за когото опозиционната преса твърди, че е свързан с ВИС-2, отговори на обвинението така: "Какво да кажа, ако някой заяви, че ни финансира далай лама? " Така или иначе въпросната сграда си остава общинска, поне до началото на следващия мандат.
Хуманитарната операция в Източен Тимор е пред провал
Продължаващата несигурност в Източен Тимор заплашва сериозно хуманитарните усилия на ООН независимо от пристигането на първите международни умиротворители в областта. Върховният комисариат на ООН за бежанците (UNHCR) съобщи, че бежанците извън столицата Дили се нуждаят от спешна помощ, която обаче не може да бъде осигурена заради продължаващите размирици. Големи области от индонезийската провинция, особено граничните зони със Западен Тимор, продължават да бъдат недостижими за войските на ООН, повечето от които все още са затворени в Дили. Австралийският командир на умиротворителите ген. Питър Косгроув предупреди, че не може да гарантира сигурността на областта, докато не получи още подкрепления. С това генералът се опита да оправдае действията си и да отхвърли обвиненията, че контингентът на световната организация е неефективен.
Говорителят на UNHCR Жак Франкин съобщи, че повечето жители на Източен Тимор гладуват и че досега има данни за най-малко 20 души, загинали от глад. "Трябва да навлезем колкото е възможно по-скоро в застрашените територии, но все още не знаем кога международните сили ще контролират провинцията", каза Франкин.
Израел отхвърля новата мисия на ООН
Израел не приема разширяването на мандата на пратеника на ООН в Близкия изток, съобщи израелското външно министерство. Декларацията на израелското ведомство бе направена, след като норвежкият дипломат Тери Ларсен бе посочен за специален координатор на ООН за мирните преговори в Близкия изток. Ларсен бе определен и за личен представител на генералния секретар на ООН в Организацията за освобождение на Палестина и палестинската автономия. Според световните агенции това означава, че Ларсен ще има значително повече дипломатически правомощия от предшественика си, индиеца Шинмая Гарекхан.
"Израел неведнъж е подчертавал пред световната организация, че не може да приеме разширяване на мандата и правомощията на специалните координатори на ООН в Близкия изток", се казва в декларацията. Въпреки официалната правителствена позиция говорителят на министерството на правосъдието Амир Аврамович заяви, че дипломатическият опит на Ларсен ще помогне в преговорите. Той подчерта, че досегашният представител на ООН Гарекхан се е занимавал предимно с хуманитарните въпроси и не е участвал активно в дипломатическите усилия.
Петдесет и една годишният Ларсен е запознат отблизо с близкоизточния мирен процес. Той е деен участник в тайните преговори през 1993 г., които доведоха до сключването на договора от Осло. През 1994 г. Ларсен е първият специален координатор на ООН в окупираните територии.
Наблюдателите коментират, че Израел е в много деликатни отношения с ООН и продължава да изключва намесата на световната организация от мирния процес в региона.
Застреляха от упор "посланика" на Чечения във Варна
Неизвестен убиец застреля от упор чеченския гражданин Абдул Патаев миналата седмица във Варна. Около 20.00 часа на ул. "Пирин" убиецът застигнал чеченеца, изстрелял четири куршума в него и се отдалечил по посока ул. "Братя Миладинови". Минути преди това Патаев оставил волвото си на платен паркинг и тръгнал уверено към дома си на ул. "Шар" по осветения плочник. Убийството било наблюдавано от няколко продавача на дини, които обаче не разбрали точно какво става. Вероятно пистолетът, с който е стреляно, е бил със заглушител. Според сведения на очевидци пред варненски журналисти са се чули само няколко припуквания. Чеченецът се свлякъл на плочника, докато убиецът му крачел бързо към съседната улица, където вероятно го е чакал автомобил. Под тялото на Патаев се образувала локва кръв. Минаваща наблизо линейка качила тежко ранения чужденец, но по пътя за болницата той умира. На местопрестъплението не са били открити гилзи от патроните. Според една от очевидките, цитирана в пресата, високият мъж, който се е приближил до Патаев, е носел платнена черна чанта и държал ръката си вътре. Което обяснява липсата на гилзи около улучения чеченец.
Трийсет и осем годишният Абдул Назърдиевич Патаев е законно пребиваващ във Варна от няколко години. Има две дъщери, а жена му е бременна с трето дете. Той се представяше ту за "посланик", ту за държавен представител на президента на Чечения в морския град. Такива титли обаче чеченците нямат. Патаев твърдеше, че е работил в руската милиция и има чин старши лейтенант. Чеченецът не криеше добрите си контакти с бившия руски консул във Варна Владимир Купцов. Осведомени твърдят, че чрез руското представителство той е решавал някои от своите проблеми в бизнеса. Затова подозренията, че е свързан със специалните служби на Русия, също имат основание. В подкрепа на тази теза е и интересът, който е бил проявен от руски представители веднага след убийството му. МВР дори публично обяви, че покушението на Патаев ще се разследва заедно с руски спецслужби.
Абдул Патаев е добре известен на варналии. Мненията за него са доста противоречиви - от жалостив благодетел до човек от подземния свят. Двете му фирми "Вайнах" и "Маршал груп" се занимават с търговия на дървен материал, захар, цигари и други стоки към кавказките републики. Твърди се обаче, че той е свързан с трафика на крадени автомобили към Русия, контрабанда и пране на пари. От вътрешното министерство също обявиха, че чеченецът е имал връзки със силови групировки. Патаев със сигурност е представлявал интерес и за българските спецслужби. Информациите, които се появиха в някои варненски версии, че са правени опити той да бъде вербуван като агент на нашето МВР, май ще се окажат верни.
Първоначално с разследването на убийството му е започнала да се занимава службата за борба с организираната престъпност. По-късно то е поето от сектор "Тежки престъпления срещу личността" към националната полиция. Местопроизшествието е било посетено от полк. Ботьо Ботев. На друг език това означава, че двете служби ще работят успоредно по случая - самият акт на убийството и причините, които са довели до него. НСБОП вероятно има информация за подземните контакти на Абдул Патаев.
Във Варна битуват поне четири версии за покушението срещу Патаев - поръчково убийство заради дълг от 100 000 долара, разчистване на сметки между чеченски и арменски групировки в морския град, изтласкване на Патаев от контролираните канали за търговия с руските провинции и дори назидателна наказателна акция от сънародници заради връзките на Патаев с Москва. Първата версия със сигурност може да отпадне - никой не убива длъжника си, ако не е сигурен, че не може да получи по друг начин парите си. А Патаев със сигурност е имал начини да върне парите, ако ги е дължал наистина. В подкрепа на версията за разчистване на сметки между арменската и чеченска мафия във Варна е съобщението, че два часа след изстрелите на ул. "Пирин" след скандал близо до хотел "Орбита" е бил смъртоносно намушкан 25-годишният арменец от Ереван Арман С., който починал в шоковата зала на окръжна болница. Засега полицията мълчи дали има пряка връзка между двата случая. Малко странно е обаче да се смята, че ако е имало някакво напрежение между чеченци и арменци във Варна, Патаев е щял да върви спокойно по улицата без охрана.
Друга вероятна причина за смъртта на "посланика" може да бъде бизнесът му с Русия и кавказките републики. Неслучайно се коментираше, че контролът на ро-ро линия Варна - Поти е една от вероятните причини за убийството на наместника на СИК в морския град Йордан Марков преди три години. Не е изключено Патаев да е пречел на някоя от мощните варненски силови структури, които завземат територии във все повече области, след като софиянци свиха знамената в морския град.
Четвъртата версия също заслужава внимание - не е тайна, че чеченците в чужбина плащат данък на родината си, като отчисляват вноски от успешния си бизнес. Ако Абдул Патаев е отказал да плаща дълга си, наистина може да е бил застрелян от радикално настроени ислямисти - чеченци. Интересът на руските спецслужби към това убийство не е никак случаен - за колко убити руски граждани е имало такива запитвания. Освен ако Патаев наистина не е бил агент на КГБ у нас.
Засега е рано обаче да се каже коя от тези версии ще натежи при разследването. Факт е, че само преди две години вътрешният министър Бонев обяви, че Варна е средище на чеченски, грузински, руски и арменски мафиоти и обеща да се справи с престъпността. Това е първото поръчково убийство след взривяването на Данчо Марков в асансьора през 1996. Убийството на Абдул Патаев веднага беше включено в предизборната хроника на Варна. Кандидат-кметове се обвиниха взаимно, че чеченецът е финансирал кампаниите им. Само преди дни чеченският "посланик" дарил дрехи за 2 милиона лева за дома за сираци в Провадия за проекта "Равни под слънцето" под патронажа на областния управител Добрин Митев. Други източници обаче твърдят, че Абдул Патаев е обещал значително повече пари за кампанията на кандидат-кмета Борислав Ралчев. Въпреки че се води независим, адвокатът е подкрепян от ДПС, а Патаев не е криел връзките си с дясната ръка на Ахмед Доган Касим Дал. На пресконференция миналия четвъртък от щаба на известния варненски юрист категорично отрекоха, че чеченецът е давал средства за предизборната кампания. Но съществува и друго твърдение, че Патаев наистина е дал средства за Ралчев, но категорично е отказал да се ангажира публично с кампанията. Така или иначе "посланикът" на Чечения във Варна отнесе тайните си в гроба, а покушението срещу него ще влезе в аналите като поредното поръчково убийство.
Накратко
Шестнадесетгодишната Цвета Дамянова е вероятният убиец на сестра си Ана, стана ясно след разследване на полицията за жестокото убийство в дома на полицейския началник Георги Дамянов в Разлог. Трагедията се разигра на 14 септември, когато полицаи откриха трупа на 19-годишната Ана Дамянова, а малката й сестра - с прорезни рани. Полицейското разследване доказа, че Цвета е заклала сестра си в състояние на силен афект. Според психолози от института на МВР Цвета е шизоидна личност с хистерични припадъци. Коментираните нападения срещу полицейската дъщеря преди две години също били плод на въображението й. В трагичната вечер Цвета хвърлила по сестра си ваза, въобразявайки си, че се бори с измислен нападател, а след това нанесла 32 удара с нож в тялото на сестра си. Полицаите намерили остатъци от кожата на сестра й под ноктите на Цвета. Кръвта по предметите също е от Ани. След убийството малката сестра се е опитала да заличи следите от престъплението и пробвайки автоагресивност се е наранила. Категорично е отпаднала версията, че външно лице е извършило нападението в дома на подп. Георги Дамянов. Според психолози болестта на Цвета се дължи на особената атмосфера в семейство Дамянови. Полицейският началник ще бъде подложен на реподбор в Института по психология на МВР, а оръжието му е отнето.
НСБОП и Business Software Alliance - България заловиха над 250 компактдиска с нелегален бизнес и развлекателен софтуер. Програмите били инсталирани на 13 компютъра в офиса на "Инфогруп" ООД, съобщиха от Сдружението на издателите на бизнессофтуер в България. Специализираната акция е част от кампанията, започнала в началото на септември за установяване на нарушения в областта на закрилата на легалния софтуер в България.
Неизвестен стреля в двама пътници в квартал "Банишора" в столицата, след като предизвикал катастрофа, съобщиха от МВР. Бял опел кадет катастрофирал с друг автомобил в петък сутринта. От опела излязъл мъж, който стрелял два пъти в колата, качил се на автомобила си и изчезнал. При стрелбата били ранени, без опасност за живота возещите се в другия автомобил баща и син. Полицията издирва стрелеца.
Драгослав Аврамович представи програмата на преходния кабинет
Преди около месец бившият управител на централната банка на Югославия Драгослав Аврамович стана обединителната фигура, зад чиято кандидатура за премиер на преходното експертно правителство застанаха повечето опозиционни партии в страната и икономистите, изготвили пакта за стабилност в Сърбия. Аврамович е най-популярен с успеха си през 1994 г., когато парира върлуващата хиперинфлация в западната ни съседка. След началото на протестите на 21 септември в интервю за вестник "Капитал" той заяви: "Югославия няма перспектива със сегашния режим, защото в страната съществуват огромни проблеми. Затова и трябва да се стигне до ново управление. Три милиона души тази зима няма да могат да се изхранят. Процесът на дезинтеграция на държавата ще продължи, ако не решим икономическите си проблеми. Ние сме най-изолираната страна на света след Ирак. Това правителство не може да функционира. То е под почти пълна блокада, а на нас връзките със света са ни абсолютно необходими. Затова дори без оглед на вътрешната ни икономическа политика за сегашното правителство е много трудно да направи нужното за своя народ. Ако режимът остане на власт през следващите месеци, освен заплахата от инфлационна спирала ще се влоши и състоянието на енергетиката. Оценката на експертите е, че е налице недостиг от 30 до 50 процента на електроенергия. Запасите от гориво са минимални, почти несъществуващи.
Въпросът не е дали протестите ще доведат до промени. Протестите са част от общата ситуация, която рано или късно ще доведе до смяна на този режим. И през 1996 г. в началото протестите имаха слаба поддръжка, но знаете какво стана след това. Така че все още е рано сега да се каже как те ще се развият. Аз лично ще работя за това да се стигне до съгласуване на становищата на различните опозиционни групи, за да могат да излязат с обща позиция.
Ако преходното правителство стане факт, съм подготвил програма за първите му сто дни, която съдържа 21 точки. Най-важното е преходният кабинет да постави началото на нова икономическа политика, да стартира инвестиционна програма и да постигне премахването на санкциите. Трябва да премахнем контрола върху цените, за да дадем възможност за предприемаческа инициатива. Важно е да намалим данъците, да намалим етатизма, да намалим бюджета на полицията, да постигнем ефективна селскостопанска политика и стабилност на цените.
В състава на бъдещото преходно правителство задължително ще има екип от икономисти - между седем и десет души, а по отношение на чисто политическите въпроси ще бъде съставен политически съвет. Моето разбиране е, че преходното правителство трябва да осъществи задачите, за които споменах, след което да си отиде. От нас се иска да започнем реформите и да им дадем тласък, а след това да предадем щафетата на новоизбраното правителство. Трябва да свършим най-тежката работа. Преходното правителство няма да поеме риска да бъде критикувано, че е останало на власт, което не означава, че всеки един от членовете на този кабинет не може да продължи след това да участва в политическия живот. Колкото до възможността за валутен борд в страната при сегашното състояние в Югославия е трудно да се прецени, защото трябва да се претеглят множество фактори."
Турция и Гърция сплотени след земетресенията
"Солидарността, която проявиха гръцкият и турският народ след преживяното природно бедствие, ще подтикне правителствата ни към сътрудничество. " Това заяви турският външен министър Исмаил Джем в реч пред Генералната асамблея на ООН в четвъртък. Дипломатът добави, че нещастието е показало как двата народа не приемат конфронтацията и напрежението като начин на живот и предпочитат приятелските отношения между двете страни. Изказването му дойде като отговор в духа на разбирателство, който постави речта на гръцкия външен министър Георгиос Папандреу пред същия форум в сряда. След земетресенията през август, когато загинаха 15 000 души в Турция и 140 в Гърция, двете държави си размениха спасителни екипи.
С Джем, както Папандреу отбеляза, наскоро са започнали разговори за сътрудничество в областта на туризма, екологията, търговията, културата, както и нелегалната имиграция и наркотиците. "И двете страни са съгласни, че има периметър за по-нататъшно сътрудничество и набелязахме конкретни проекти, заяви Исмаил Джем. Той заяви също бъдещото участие на Турция заедно в Гърция в специална част към ООН за реагиране на природни бедствия.
Изборите - една илюзия време
По-малко от месец преди изборите за местна власт едва половината българи (52%) заявяват, че са готови да упражнят правото си на глас. Подобна предварителна прогноза е по-ниска от резултатите и на най-пасивните избори - предходните за местни органи от 1995 г. (58% гласували). Именно затова се заговори за наказателен вот или по-точно за наказателно въздържане от гласуване на предстоящите избори.
Ако погледнем обаче изборните резултати от последните десетина години, ще забележим, че броят на гласуващите е спадал постоянно - с две малки изключения (изборите за президент през 1996 и тези за парламент на следващата 1997 г.). Но дори и тези два момента на временно задържане в тенденцията не могат да ни заблудят относно нейната посока - все повече българи се отказват от правото си да участват в избора на управляващите ги. Как тогава можем да определим дали един резултат към още по-ниска активност на предстоящите избори е "наказателен вот", или просто не е част от тенденцията? Отговорът е никак - всеки ще тълкува цифрите, както му изнася. Но понеже вероятността да станем свидетели на пасивност и на предстоящите избори никак не е малка, интересно е кои са факторите, действащи за или против такова поведение на гласоподавателя.
Разбира се, те са много. В списъка на тези, които могат да активират, са преимуществата на мажоритарния избор на кметовете - възможността да познаваш по-добре кандидата и неговите възможности. И въпреки преобладаващото у две трети мнение, че икономическите средства, с които разполага тяхната община, са недостатъчни, 63% от българите твърдят, че развитието на общината изцяло зависи от избора на кмет. Не по-малко са и факторите, които могат да доведат до ниска активност. Сред тях доминират два - усещането за по-малката политическа значимост на изборите за местна власт, и не на последно място изкушението да покажеш жълт картон за всичко онова, което се случва в държавата и което не ти допада особено.
Има обаче още един фактор, водещ до все по-ниския дял на гласуващите у нас - броят им вероятно ще продължи да спада, докато политиците тук се притесняват изцяло и само за евентуално спечелените или загубени от тях гласове на всеки следващи избори. Но не и за това каква част от българите и след въпросния вот ще предпочетат да търсят спасение и перспектива извън собствената си страна. Всъщност имаше само два момента за последните десет години, когато политиците сякаш истински се бяха разтревожили от тази тенденция и точно тогава една част от гласоподавателите се върна пред урните. Уви, май за кратко - колкото за една илюзия време.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване на агенция АЛФА РИСЪРЧ, проведено в периода 1-9 септември по поръчка на в. "Капитал".
Започва разследване за корупцията в Босна
Върховният представител на международната общност за Босна Волфганг Петрич съобщи, че създава специална комисия, която ще разследва твърденията за корупция и злоупотреби с помощите за Босна. В реч пред Общото събрание на ООН Петрич заяви, че комисията против корупцията ще има за задача да води собствени проучвания и ще координира действията на страните донори в тази насока. Петрич, който замени на този пост Карлос Вестендорп, участва в заседание на държавите, които спонсорират следвоенното възстановяване на Босна - САЩ, Великобритания, Германия и Русия. "Ще впрегнем всички сили на Върховното представителство за Босна и на международните институции, за да доведем борбата с корупцията докрай", обеща Петрич.
Разследването за злоупотреби бе провокирано от разкритията на New York Times, че близо една пета от отпуснатите за реконструкцията на Босна 5.1 милиарда долара са потънали в джобовете на босненските политически лидери. След публикацията САЩ изпратиха в Босна специална група, която да проучи хода на икономическите реформи и да проследи парите, отпускани за завръщането на бежанците. Групата бе ръководена от бившия представител на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за Босна Робърт Фроуик. Американските емисари се срещнаха с босненското ръководство и подготвиха проектоплан за борба с корупцията.
В продажбата на "Ескос дограма" няма нищо нередно
По повод публикацията "Купувачите почти преизпълняват плана" на молим да използваме правото си на отговор във връзка с невярната квалификация, която е употребена за фирма "Джибу" ЕООД. Във въпросния материал дружеството се споменава като "най-нередовния купувач по сделка на Агенцията за приватизация".
Какво "нередовно" има в това, че "Джибу" ЕООД е изпълнило всички задължения по приватизационния си договор за покупка на "Ескос дограма" ЕООД още в периода 1994-1997 г., а именно: заплащане на покупна цена, изплащане на всички задължения - към банки кредиторки, бюджет, доставчици, реализирало е договорените инвестиции? Единственият спор с АП е относно размера на инвестициите. Но по този повод съдът отдавна се произнесе, и то не в полза на АП. Може би точно тази истина разпалва личната амбиция и накърнява "интересите" на някой чиновник от АП и е основание за тиражирането на лъжи и произволни квалификации в медиите.
Уранодобивът не е отраслов, а общонационален проблем
Първото ураново находище, което се проучва след Втората световна война, е "Готен" край Бухово. До края на 1990 г. са проучени 65 уранови находища главно в Южна България с общи запаси 59 хил. тона уран, за които са изразходвани 645 млн. лв. По доказани запаси от уранови руди България се явява водеща страна в Европа заедно с Германия (по-скоро бивша ГДР), Чехия, Франция, Унгария, Румъния.
За периода 1946-1990 г. в България е добит 16 356 696 кг уран.
През март 1992 г. от името на секция "Геолого-географски науки" при Съюза на учените в България изпратихме писмо до президента на републиката, председателя на Народното събрание и председателя на Министерския съвет, с което заявихме, че намерението за пълното ликвидиране на уранодобива не е обосновано. И ще създаде икономически проблеми и социални конфликти.
Закриването на уранодобива практически унищожи наличните ни промишлени запаси от над 21 хил. тона уран, за които към 1990 г. са изразходвани 362 млн. лв. Прекрати се освен това добивът не само по класическия способ чрез минни изработки, но и внедреният у нас след САЩ и бившия Съветски съюз в 1967 г. безопасен геотехнологичен способ - извличане на урана от сондажи чрез подкислени разтвори (находища Церетлево, Момино, Белозем, Трилистник, Православен, Марица, Троян и др.). По този способ през последните 4-5 години се пада 2/3 от годишния добив. При него 1 кг уран струваше по-малко от 25 долара, а вносният в 1991 г. бе 70.6 долара. С решението за спиране на уранодобива се изоставиха над 15 добре оборудвани рудници и 6 находища, които бяха в процес на проучване и подготовка за експлоатация. Спря дейността на преработвателните заводи в Бухово и Елешница с годишен капацитет над 500 хил. тона уранова руда. Бяха обречени на безработица хиляди тесни специалисти и висококвалифицирани кадри - миньори, техници и инженери.
Чехия, Словакия, Унгария и Румъния - страни с развита ядрена енергетика и наличие на собствена уранова суровина, не прекратиха уранодобива. България няма друга алтернатива освен да последва техния пример, с което ще бъде намалена драстичната ни зависимост от външни енергоизточници за енергетиката.
Вместо да бъде взето под внимание мнението на специалистите, с ПМС N 56/29.03.1994 г. уранодобивната дейност у нас бе закрита като неефективна, екологически опасна и ненужна за страната.
На 1.08.1994 г. отново опитахме да обясним на председателя на МС, че собствената ни уранодобивна промишленост, особено технологическия добив в Горна Тракия, е икономически ефективна и крайно необходима за производството на много по-евтина електроенергия. При средна себестойност на получената през 1992 г. електроенергия е 0.69 лв/кВч получената от АЕЦ "Козлодуй" е 0.16 лв/кВч. Вместо да ползва родна суровина, АЕЦ "Козлодуй" се принуждава да купува годишно ядрено гориво за 80-100 млн. долара. Необосновано беше спряно направеното строителство на новата атомна електроцентрала край Белене. Там пропаднаха милиарди долара за недовършеното строителство. Следва да се напомни на политиците ни, че във Франция над 75% от електроенергията е от атомни електроцентрали. Атомната централа "Козлодуй" включи България сред страните производители на електроенергия от ядрено гориво. Великите сили по-добре разбират какво означава това. Европа има нужда от пазари за електроенергията си, а не от конкуренти.
В началото на февруари 1996 г. в писмо до председателя на Народното събрание и министър-председателя отново поставихме въпроса за възстановяване на родния уранодобив. Отбелязахме, че от наличните запаси около 15 хил. тона са в находища, при които е възможно изземването чрез сондажен геотехнологичен метод. При това сорбционните геотехнологични съоръжения все още не бяха ликвидирани и могат в кратки срокове и с незначителни средства да бъдат приведени в нормален производствен режим. Уверихме тези инстанции, че по данни на нашите геологопроучватели се очакват нови 150 хил. тона запаси от уран.
Убедени сме, че ще се намерят политици и държавници, които по примера на своите чешки, словашки, унгарски и румънски колеги ще запазят страната ни като уранодобивна най-малкото за задоволяване на нуждите на АЕЦ "Козлодуй". Време е да се разбере, че използването на собствените ни уранови ресурси е патриотичен дълг. Уранодобивът не е отраслов, а общонационален проблем.
Костов отстрани ВМРО от отбора
Избори през октомври - общото между България и Македония
Раздялата между СДС и ВМРО вече е факт, проявил се на принципа "който не е с нас е против нас". Схемата за вътрешнокоалиционен натиск над по-малките партии в ОДС бе приложена и върху организацията на Красимир Каракачанов. Когато предварителните преговори за общо участие на местните избори не дадоха резултат, Костов лично и публично отстрани ВМРО от групата на "демократично мислещите и действащи партии", а с това и от отбора на управляващата коалиция.
Езиковият спор с Македония не успя да преживее поредното си издание, поне не с познатата от дългогодишната му история сила. Срещата на премиера Костов с македонския му колега Любчо Георгиевски в Благоевград не даде ход на нови пререкания за общата ни азбука. Двамата министър-председатели използваха договарянето на безмитна търговия между двете страни с една обща цел - избори. През октомври пред урните ще се наредят и българи, и македонци - едните ще гласуват за местна власт, другите - за президент. Скандалът за азбуката в българските медии засега отшумя, в македонските ще е интересен поне до вота през октомври, който ще определи кой ще поеме поста от Киро Глигоров. Разиграването на антибългарската карта винаги е създавало качествен предизборен шум у съседите. Затова и Георгиевски използва аудиторията на български и македонски журналисти, за да обясни, че "писмото на Кирил и Методий не е българско" и властта в Македония няма да прави реформа в писмеността си.
Той направи и друго, по-важно за съседите съобщение, според което "общата литургия на български и македонски свещеници във врачанския храм "Възнесение Господне" на 19 септември означава фактическо признаване на Македонската православна църква".
Светият синод официално опроверга твърденията на Георгиевски, че БПЦ е признала автокефалността на македонската църква. Гневът на патриарх Максим обаче остана за вътрешнобългарска употреба.
В коментара си за подновения азбучен спор със съседната държава Костов каза вероятно най-важната буква за едни други отношения - тези на СДС с българската ВМРО. Той обвини партията на Красимир Каракачанов в национализъм. Според него "не могат да се нарекат демократи хора, които гласуват против рамковата конвенция за защита правата на националните малцинства". И за да няма съмнения, той обясни, че под "националисти, които вредят на отношенията ни с Македония", разбира именно ВМРО.
Лидерът на СДС не отрече, че срещата му с Георгиевски работи и за кампанията на синия кандидат-кмет в Благоевград. "Ако тази среща помогне за изборите - добре. Какво лошо има в това? ", попита Костов. Точно предизборно и точно в Благоевград конфликтът между СДС и ВМРО, изглежда, ще доведе до окончателната раздяла на двете партии. Първия сигнал за фактически коалиционен разнобой Костов даде в Пловдив, когато обяви ВМРО за враг на досегашното синьо управление в града и на новия кандидат-кмет на ОДС. Разривът обаче тръгна още с разпределението на новосформираните областни управи, когато ВМРО не получи обещаната от СДС квота от управители. Отговорът на Каракачанов не закъсня - той реши да изправи срещу сините свои кандидати на местните избори и да прави коалиции по общини, които в няколко града със сигурност поставят под въпрос победата на управляващите.
"Думите на Костов са емоционални и непремерени", така депутатът от ВМРО Анатолий Величков коментира изявленията на премиера в Благоевград. Лидерът Каракачанов пък припомни на министър-председателя януарските протести, водени от червено-черните знамена на ВМРО, и всички останали заслуги на организацията му за каузата на ОДС. И попита: "Това ли е краен национализъм, г-н Костов? ". Подобни въпроси задаваше Ахмед Доган, когато след продължително предизборно ухажване ДПС не получаваше обещаното. Питат периодично и Стефан Савов, и Анастасия Мозер, които продължават да са основен партньор в управляващата коалиция, но по техните думи са подложени на тотален натиск и изнудване преди местния вот.
Резултатите от общинските избори всъщност ще покажат дали организацията на Красимир Каракачанов е способна на самостоятелна игра за следващите парламентарни избори. Тази според него е и целта, която ВМРО преследва, като се изправя срещу СДС в 52 от общините в страната. За това разиграване подготвят позиции и всички останали, с които сините сега се договарят или спорят. Никой от сателитите на синята партия обаче не е достатъчно силен, за да се прости така набързо с участието в управляващата коалиция. Споразуменията за общините показват, че не съществуват дори симптоми малките да се обединят срещу СДС.
Досегашните конфликти, макар остри и категорични, са оставени на регионално ниво. Много вероятно е централите да ги използват след изборите за оправдание при евентуална победа на левите сили в спорните градове.
Сърбия иска промяна, но Сърбия не е готова за промяна
Политологът Иван Кръстев пред "Капитал"
- През 1991-1992 г. разпадането на Титова Югославия приличаше на нова издание на падането на Берлинската стена. Но днес, десет години по-късно, това, което приличаше на демократизация, се оказа борба за национално самоопределение и независима държавност. Дневният ред на самоопределението измести дневния ред на демократизацията. Политическите елити, които се появиха като опозиционни, много често бяха националистически, а не демократични по своята идеология. Ако се погледне историята на сръбската опозиция, се вижда, че всички нейни сегашни политически лидери през последните десет години са заемали всички възможни позиции. Те са били по-радикални националисти от Милошевич, те са били по-антизападни от Милошевич, те са били в открита или скрита коалиция с Милошевич. През тези десет години опозицията не се състоя, защото не успя да излезе от националистическата рамка, в която Милошевич окова сръбската политика.
- И като риторика, и като политическо поведение като че ли сръбската опозиция напомня България от 1990 или от 1991 г. Но разликите са много повече от приликите. Политическият преход, пред който Сърбия е изправена, е преход след война. Политическата история от последните десет години прави модела на договорен преход невъзможен в Белград. Кръглата маса, която се превърна в една от основните метафори на прехода в България, е политически невъзможна в Сърбия по една много проста и до голяма степен външнополитическа причина. Ако комунистическият режим през 1989 г. в България беше недемократичен, проблемът със сегашното сръбско ръководство не е, че е недемократично, а че е престъпно. Затова всеки, който тръгне да преговаря с Милошевич, се оказва негов съюзник, а не негов опонент. Това силно стеснява възможността опозицията да действа. Политическата демократизация на Белград се осъществява в сянката на Хагския трибунал. През 1990 г. Западът съветваше антикомунистическите опозиции да бъдат умерени, сега съветът е да бъдат радикални. Втората особеност, която ограничава опозицията, е, че независимо от авторитарния начин, по който се упражнява властта в Сърбия, правителството на Слободан Милошевич и самият той имат формална демократична легитимност. Те са избрани в свободни, макар и нечестни избори, но избори, в които сръбското гражданство е участвало. И това също прави задачата на сръбската опозиция различна. Затова аналогиите са много подвеждащи.
- Проблемът с улицата е пряко свързан с това какъв е възелът, който опозицията трябва да разсече. Опозицията трябва да отстрани Милошевич и социалистическата партия от власт и оттук нататък следва въпросът как да стане това. Съюзът за промени не вярва, че в днешна Сърбия са възможни честни избори, споменът от 1996 г. е много силен. Това е логиката на партиите. А логиката на хората, които излязоха на улицата, е да не допуснат играта на политика да измести волята за промяна. Взаимно недоверие превръща улицата в единствената възможност.
Улицата изглежда привлекателна за опозицията, защото през 1996-1997 г. "голямата разходка" показа, че масовият протест е ефикасен инструмент, че сегашната власт се страхува много повече от улицата, отколкото от всички комбинации на политиците. Но днешната улица не е улицата от края на 1996 г., днес Сърбия е уморена и не е излязла от шока на войната. И ако нещо се случи в Сърбия през следващите няколко месеца, то няма да се случи на улиците на Белград, а в сръбската провинция.
- Да се очаква, че е възможна обединена опозиция в Сърбия, е утопично. Три са основните неща, които разделят опозицията. Първо, кой да бъде лидерът. Компромис между Драшкович и Джинджич е невъзможен, а още го няма силният трети лидер, който ще отстрани и двамата. Втората важна особеност е, че на този етап не съществува обща платформа. Опозицията използва едни или други ключови думи, но ако погледнете по-внимателно извън обвиненията срещу Милошевич, позитивна програма, на базата на която опозицията да стъпи, почти не съществува. Третата особеност е външният фактор. В сравнение с България от 1990 г. външният фактор в Югославия е много по-силен. Като резултат от войната в Косово и Европейският съюз, и САЩ много по-активно се месят във вътрешната политика на Сърбия. Това превръща външния свят в основен властови ресурс и създава много илюзии в сръбската опозиция. Защото Брюксел и Вашингтон подкрепят опозицията, но нито ще гласуват на сръбските избори, нито ще демонстрират по улиците на Сърбия.
- Западът вече допусна почти всички възможни грешки. Но най-опасната е да вижда своята основна задача в отстраняването на Милошевич, а не в демократизацията на Сърбия. Проблемът не може да бъде изчерпан с изречението, че в Сърбия съществува авторитарен режим. В Белград съществува особен обществен консенсус, който през всичките тези години дава и социална, и политическа подкрепа не само за Милошевич, но и за типа идеи, за типа политика, които кодираме с името Милошевич. Така че промяната в Сърбия е възможна единствено като процес на смяна на дневния ред на обществото. Другата грешка на Запада би била да подцени степента на социално разпадане в Сърбия. Страната е изправена пред хаос, който носи със себе си много рискове за населението, за политическия живот, но и за съседните страни. Става дума за емигрантски вълни, за неконтролируема престъпност и пр. Третата голяма грешка, която Западът може да направи, е през цялото време да търси лидера, с когото да говори в Сърбия, защото въпросът в момента е не да бъде намерена персоналната алтернатива на Милошевич, а програмната алтернатива на Милошевич, въпросът е да бъде намерена другата Сърбия, въпросът е Сърбия да намери себе си.
Днес в Сърбия има власт, но няма държава. Днес Сърбия е държава, която не знае къде са нейните граници. Дали Косово е част от Сърбия и дали Черна гора след шест месеца ще бъде част от Югославия. Сърбия е страна, която има проблем със суверенитета и правовия ред, сега в нея корупцията и определени политически криминални групи придобиват все повече и повече сила. Ако не се преформулира сръбската държавност, рискът за региона остава.
За мен основният начин за преодоляването на тези опасности е по-дълбинното познаване на това, което се случва в Сърбия. Всички са готови на базата на пет или шест срещи с опозиционни лидери или с анализатори или с журналисти да правят генерални изводи какво се случва. Самото сръбско обществено мнение като че ли не е готово да си отговори на въпроса какво става в страната. Сърбия прилича на Русия. Има вече прекалено много хора, които добре познават Белград, както добре познаваха Москва, но прекалено малко хора, които добре познават Сърбия, както прекалено малко хора, които добре познаваха Русия.
- Желанието за независимост на Черна гора и искането на Войводина за автономия допълнително засилват една от особеностите на сръбската политическа ситуация - усещането на сръбското общество, че е жертва, разяждана от лешояди, които използват слабостта на Сърбия, за да решат своите проблеми. Сръбската опозиция не е в състояние ясно и точно да каже на обществото какво е възможно, какво е загубено и какво може да бъде спасено. В този смисъл Сърбия днес много напомня България от 1919 г. Но в Белград днес няма политически лидер, който да има смелостта да заяви: "Ние загубихме Косово. И въпросът е как да запазим Черна гора и Войводина". Не е трудно да се прогнозира, че ако в рамките на девет месеца Милошевич се задържи на власт, независимостта на Черна гора ще бъде неизбежна. Дали тя ще бъде реализирана по мирен път, дали ще предизвика стълкновения е трудно да се прогнозира, но с всеки ден радикализацията на черногорското обществено мнение и до голяма степен нежеланието на Черна гора да свързва съдбата си със Сърбия нараства. За пореден път като че ли отново се превърта старият филм, който Сърбия гледа през 1991 г. със Словения, след това с Хърватия, след това с Босна. Затова си мисля, че демократизацията на Сърбия няма да реши косовския проблем. От гледна точка на реалната политика Сърбия загуби Косово, независимо какво пише в документите на ООН за мултиетническия й характер, независимо от това как точно ще бъде разоръжена АОК. Не мога да си представя как през следващите петнайсет или двайсет години Косово е част от Сърбия. Но в същото време демократизацията може да реши много по-лесно проблема с Войводина и да намери взаимно решение с Черна гора. Оставането на Милошевич на власт заплашва Сърбия с териториалното й свеждане до границите на Белградския пашалък. Това за мен е един от големите ужаси, но и един от големите рискове, пред които се изправя сръбската опозиция. Ако днес опозицията заяви, че демократизацията на Сърбия е начин да бъде решен Косовския проблем и че Западът е готов да върне Косово на една демократична Сърбия, според мен това ще роди илюзия, която утре ще се обърне срещу нея.
- Албанският - социален разпад. Слаба опозиция и все по-слаба власт, в която избуяват локални конфликти, породени главно от социални напрежения. Хората излизат на улиците без лидери, без програма, без идеология. Това е най-страшният сценарий. Това означава Сърбия да функционира не като държава, дори не като власт, а като територия. Тогава въобще отпада въпросът за Черна гора. Проблемът за Войводина се преформулира. Но най-кошмарното за всички съседни страни, особено за Унгария и за България, е вариантът, при който единственото разумно решение, което интелигентният сърбин може да направи, е да напусне страната.
Колапсът на Сърбия не само ще радикализира албанският въпрос, но и ще пусне от бутилката унгарския въпрос и цялото Версайско статукво на Балканите.
- В продължение на почти век Белград и въобще Сърбия бяха галеното дете на Европа. И това е не само в годините на студената война Цялата постверсайска система предпоставя привилегированото положение на Белград, на Югославия. За разлика от всички други страни и етноси в региона като че ли сърбите бяха единствените, които успяха да реализират част от своя национален проект. И сега всичко това започва да се обръща срещу тях. Те са принудени да препрочитат цялата си история, да препрочитат всичко, което се случва, защото през 1989 г. нямаше източноевропейска страна, която да е била по-близко до Европейския съюз от Югославия и сега няма източноевропейска страна, която да е по-далеч от ЕС от Югославия. Този тип трагика вече не е трагика на политическия елит. Това е трагедията на всяко сръбско семейство, което знае, че до 1991 г. са могли да пътуват където искат по света, а в момента техните деца, които са на 17-18 години, никога не са излизали от Югославия. Това обръщане, тази невъзможност е и причина за арогантността, агресивността и самоизолацията не само на официална Сърбия, но и на голяма част от сръбското общество. В продължение на няколко десетилетия Сърбия беше най-европеизирана част от Балканите, днес тя се се превърна в символ на Балканите и балканизацията. Преодоляването на тази травма ще е много дълъг процес и всички, които очакват това да стане за пет или десет години и само чрез политически средства, грешат. Целият проблем е за душата на поколението, което сега е на 15-18, 20 години, защото то ще бъде вече първото постюгославско поколение, първото сръбско поколение.
Бази на САЩ у нас? Нищо лошо, дори да беше истина
Преговори за предоставяне на бази на САЩ не са водени
В затлаченото от предизборни хроники и рутинни нашенски драми информационно пространство през седмицата за кратко се промъкна новината, че България може би ще предостави военна база на американците. Увъртяна в хиляди условности, че бихме направили това поради пострадалите черноморски бази на САЩ в Турция, ако американците поискат, и когато ресорните министерства съгласуват проекта, темата така и не придоби някакъв завършен вид. Както става в подобни случаи, президентът по принцип подкрепи идеята, външно министерство се сниши, а министерството на отбраната, изглежда, е така потопено в подготовката на плана за военни реформи, че дори не отрони и дума.
"България не е водила на никакво ниво преговори с държавната администрация на САЩ за разполагането на американски военни бази у нас, заяви президентът Петър Стоянов по повод публикация на руското списание "Експерт", коментирана от в. "Монитор". Друг е въпросът, че по този проблем не трябва да се подхожда срамежливо, след като България е избрала пътя на евроатлантическото сътрудничество. Възможно е, каза президентът, след катастрофалното земетресение в Турция, при което бе разрушена голяма американска военна база, българските военноморски бази да приютят американски бойни кораби, ако за това бъде отправена молба от командването на флота на САЩ. България може да предложи гостоприемството си на НАТО, без това да навреди на взаимоотношенията ни със съседните страни и традиционните ни партньори".
Според Стоянов разполагането на бази на САЩ у нас ще доведе инвестиции за развитието на инфраструктурата и откриването на нови работни места. Затова правителството и парламентът могат да разчитат на моята подкрепа, ако приемат подобно решение, подчерта още държавният глава.
Истината, доколкото се разбра от официалните реакции, е, че идеята да се предложи на САЩ да се възползва под някаква форма от възможността на черноморските ни пристанища, все още е в далечна работна фаза. Ако тя бъде реализирана, ще е
Вярно е, че кризата в Косово беше сериозен пробен камък за искреността на българската външна политика. Предоставянето на достъп до въздушното пространство за целите на операцията на НАТО срещу СР Югославия беше материален израз именно на декларираната от управляващите политика за присъединяване към евроатлантическите структури. Но вярно е също така, че искреността на външната ни политика се нуждае от препотвърждаване.
Когато България даде небето си за каузата на международната общност, беше единствената, която преговаря на най-високо равнище с алианса за гаранциите за националната сигурност, съчетани с максимално ограничаване на зоната, която реално се предостави за авиацията на НАТО. Признанието, което продължаваме да получаваме за позицията си по кризата в Косово, привлича вниманието не само на международната общност, но и на инвеститорите. Както стана ясно, очакваното решение на Европейския съюз да започне преговори с България за членство би било мотивирано именно от тази позиция. Каза го Шрьодер в София.
Добрите попадения във външната ни политика досега са по-скоро плод на случая, а не на преднамерено търсен прагматичен резултат. Публиката у нас свързва успеха на тази политика най-вече с привлекателния образ на външния министър, както и с безкрайното повтаряне на приоритети и цели, които вече звучат като магически заклинания. Премиерът Костов обича да повтаря, че самото движение към НАТО носи сигурност. Остава правителството все по-често да предлага прагматични възможности за материализиране на приоритетите. В противен случай сме свидетели на трагично разминаване между нещата, които се мислят, тези, които се говорят и онези, които се случват. Ако искаме България да е притегателен център за сериозни чужди инвеститори и да инкасираме географските си предимства, трябва да създадем и предпоставките това да се случи.
От тази гледна точка предоставянето на военни бази на САЩ, на други страни от алианса или въобще на НАТО е най-естествената и нормална стъпка на държава, която се подготвя за членство. Радостно е, че руски вестник пръв алармира за "опасността" България да предостави черноморско пристанище за американския военен флот. Съвсем логично в България да има среди, които ще се престараят да осуетят идеята, представяйки я като поредния "външен натиск", "родоотстъпничество", "предателство на националните интереси" и т.н. Това са закодираните заклинания за "неутралитет", зад които се крият съвсем други интереси, не задължително съвпадащи с официално заявена руска политика, но задължително свързани с оня тип икономически структури и фигури, които не влизат в категорията "почтен сериозен инвеститор."
Очевидното предимство при предлагане на военно партньорство на САЩ е преди всичко политическо. Ако американското правителство отговори положително на предложението за черноморската база, това ще е сериозен сигнал за инвеститорите към снемане на недоверието и политически риск по отношение на България.
Очевидни са и други съвсем конкретни предимства като технологично оборудване, изграждане на модерна инфраструктура и т.н. Със сигурност около военния обект ще се отворят немалко работни места. Покрай неизбежните доставки ще се стимулира местната икономика. Не на последно място приходите от наем биха били сериозно перо в бюджета. Затова е най-малкото необяснимо защо политиците ни се държат извинително, а не казват "стискаме палци" .
Компроматът като позитивна кампания
Чака-рака, конкурс за двойници, акция "Муравей" или просто: "Избори `99"
Първанов танцува на стомна, синя кандидат-общинарка заработва като фолкпевица, момиче "Невада" чете вместо Томов по БНТ, монархисти обещават: "Симеон пристига", децата на Овчаров съчиняват стихове, Камов взривява лъжата, а Костов жени дъщеря.
Това е то - предизборна кампания '99.
Дори магьосниците в тв монтажа не успяват до скрият рехавата публика на предизборните партийни агитки по градове и села. Изтърканите от толкова много употреба кампанийни трикове вече не качват адреналина на гласоподавателите. От партийните централи не излезе нито един нов похват, който да стане хитовото зрелище на избори '99. Дори хъшовските сценаристи от "Гергьовден" стигнаха само до идеята да качат евролевия кандидат-кмет на Добрич на подвижно съоръжение, от което да измие прозорците на общината "за по-добра видимост на властта". Линее славата и на тв шоуто, в което знайни и незнайни кандидати рецитират кой каквото може. Едва 10 процента от софиянци са изгледали всички встъпителни обръщения, отправени по БНТ в началото на предизборната кампания, сочи проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение. Оценките за видяното и чутото гравитират в затвореното пространство на "скука, смешка, цирк, глупост и срам". Социологическите проучвания показват още, че все по-малко хора се интересуват от предизборните обещания на политиците, никой вече не си прави труда да ги идентифицира идеологически. Само два-три процента от избирателите успяват да различат кое предизборно послание на коя партия принадлежи. Мнозинството от информираните за кампанията са убедени, че призивът на БСП "На ход сме" е на СДС, а синият "Заедно можем повече" - на левите сили. Голям процент от анкетираните са сигурни, че "Време е" на Николай Камов и "Времето не спира" на Румен Овчаров също принадлежат на управляващите.
Фолкзвездата Силвия пя за сините в Бургас, нейни колеги огласят митинги и читалищни сбирки на социалистите. На такава именно Георги Първанов показа как се танцува върху стомна. Турнето на "Хъшове" върви паралелно с предизборните прояви на ОДС-кандидатите. В свободното от концертна дейност време действащи администратори откриват нови мостове, метростанции, водопроводи, даряват училища и сиропиталища, посрещат чуждестранни гости и ходят по църкви. Или пият бира сред народа.
Единственото откритие на този политически сезон се оказа "двойникът". То се роди в плевенската лаборатория на СДС. Свръхзадачата да стане кмет на Плевен, спусната на депутата Найден Зеленогорски, активира местните му съпартийци. И тъй като не откриха друг начин да победят сегашния червен градоначалник Румен Петков, регистрираха още един кандидат с име Румен Петков. Починът веднага бе приложен в Русе, в Добрич, в Благоевград, а в Горна Оряховица кандидатите съименници са трима. При новия вид на бюлетините и липсата на цвят върху хартийките за гласуване социалистите и евролевите ще трябва спешно да измислят по каква избирателна система гласоподавателите им да различават правилния кандидат сред групата от едноименници.
Обещанието на "Раковски" 134 за позитивна кампания не получи свое фактическо проявление. Вместо това ревизии на Сметната палата и ДФК послужиха за основно оръжие срещу сегашната местна власт, а Муравей Радев от финансов министър се превърна в обвинител на червени кметове. Само за дни стана известно, че стотици градоначалници харчат незаконно, въртят паралелен бизнес, не изплащат социални помощи, заплати на учители и лекари, изнудват за кредити, нарушават закони, злоупотребяват със служебно положение. На такъв тотален контрол над харчовете и действията на общинарите може да завиди всяка централна администрация. Социалният министър Иван Нейков веднага се зае да издири предприятия, фирми и дори футболни клубове, които не са осигурили работниците си за пенсия, и обеща да накаже шефовете им. Впрегнати бяха МВР, прокуратурата, икономическата полиция.
Хванати бяха в злоупотреби и нарушения червените кметове на общини като Русе и Бургас, но и на незнайни места като Бузово, Бръшлян, Боянци или Нефела. От Министерството на образованието установиха чак в Гулянци как кметът не е платил на учителите. Предизборно бе освободен и скандално известният прокурор на Кърджали Лазар Базлянков, обвинен в "нерегламентирани отношения с хората на Роко".
Всяко разкритие, съобщение, проява на управляващите съвсем естествено преминават в графата "новини". Целият Министерски съвет обикаля страната и дори деполитизираният Богомил Бонев работи за кампанията на сините, без това да се класифицира като нарушение на служебните задължения в полза на партийна кауза. Министрите проверяват, даряват или просто посещават съответния град, а с това осигуряват и задължителното медийно отразяване на кандидата на ОДС, който неизменно е до рамото на гостуващия висш държавен чиновник.
Дисциплинираната машина на СДС работи за изборите на всички нива в държавата. Сините депутати имат персонални задачи да печелят вота "на всяка цена". В набирането на гласове и партньори няма правила. "Управляващите репресират кандидати и спонсори на евролевицата", каза Александър Томов. От изнудване и заплахи започнаха да се оплакват и коалиционните партньори на СДС. Анастасия Мозер информира медиите в края на седмицата, че местни сини функционери заплашват кандидатите на Народен съюз. Същите оплаквания обяви и шефът на ВМРО Красимир Каракачанов.
Коренната промяна на синята предизборна кампания има само една цел - здравите партийни структури да превземат и местната власт, която СДС ще използва за сигурен трамплин към следващия парламент. Предишните вотове доказаха, че с улични мероприятия и песни от власт може и да се свали някого, но трудно се печели. Само контрол над всички структури и над цялата информация за икономиката и политическата конфигурация във всяко населено място могат да осигурят на сегашните управляващи самостоятелно мнозинство в следващия парламент. За него е необходима слаба опозиция и коалиционни партньори с малък депутатски процент. Затова атаките целят пълно дискредитиране и на бездруго дезорганизираната БСП и преграждане на пътя към местната власт на настоящите съмишленици от синьото парламентарно мнозинство. Колкото и малко общински съветници и кметове да спечелят без СДС, те са нужни на Народен съюз и ВМРО, за да поискат срещу тях цената на бъдещо парламентарно коалиране, а оттам - и дял от цялата власт. "Не бива никъде да позволяваме някоя малка малка партийка да балансира местния парламент". Това каза Костов в Бургас, но то важи и за разпределението на централната законодателна власт, която е следващата голяма цел на сините.
Дефицитът по текущата сметка догонва прогнозния за годината
Данните за платежния баланс за полугодието - поредната червена лампичка за състоянието на икономиката
За първите шест месеца данните за платежния баланс потвърждават тревожната тенденция за драстично нарастване на дефицита по текущата сметка (тя основно отразява плащанията по вноса и износа на стоки и услуги и получените и платени лихви). При стойност от минус 548.4 млн. долара в края на юни мрачните прогнози за края на годината може да се окажат и оптимистични. На срещата на т.нар. донори на България през април тази година в Брюксел очертаващата се дупка в платежния баланс беше оценена на около 600 млн. долара. Преди три месеца предвижданията на експертите от The Economist Intelligence Unit отново бяха за дефицит по текущата сметка от около 600 млн. долара в края на годината. Трудно може да се предвиди каква стойност ще достигне отрицателното салдо в края на 1999 г., при положение че за шест месеца дефицитът е близо до прогнозния за цялата година и при липса на симптоми за обръщане на тенденцията. Наскоро Питър Стела, постоянен представител на МВФ в България, заяви: "Разчитаме на външни фактори да съживят българската икономика. " Не е особено ясно на какво точно разчитат пък отговорните български фактори и дали техният хоризонт не се простира само до спасяването на настоящото положение с очакваните над 500 млн. долара от приватизацията на БТК.
В процентно изражение през 1999 г. е постигнато влошаване с 631% на дефицита по текущата сметка сплямо същия период на миналата година, или отрицателната величина е нараснала с около шест пъти. Най-голям принос за това има отрицателното салдо по търговския баланс и по-специално намаляването на износа при относително постоянно равнище на вноса. Като цяло експортът е спаднал с 21.7%, или с 482.7 млн. долара спрямо същия период на миналата година, при равнище в средата на 1999 г. 1746 млн. долара. Основно това се дължи на свиването в износа на желязо, стомана и химически продукти и т.н., който е с 340 млн. долара по-малко до средата на тази година.
Вносът е намалял само с 1% спрямо полугодието на миналата година, като към юни възлиза на 2287.5 млн. долара. В това перо от платежния баланс има структурни изменения. Те се изразяват в увеличение с около 200 млн. долара на инвестиционните стоки (машини, транспортни средства и т.н.). За същия период има намаление със 120 млн. долара на суровините и материалите (руди, метали, текстилни материали, химически продукти и т.н.). Вносът на автомобили е с 40 млн. долара повече спрямо първите шест месеца на 1998 г. До края на месец юни с 18 млн. долара е нараснал вносът на лекарствени средства и козметика в сравнение със същия период на миналата година.
От данните от началото на годината по месеци е видно, че вносът и износът са относително постоянни величини, като най-големите им стойности са през март. Като цяло за полугодието дефицитът по търговското салдо достига внушителния размер от 541.6 млн. долара при 81.1 млн. долара дефицит за първите шест месеца на 1998 г. (през август статистиката оповести, че дефицитът по търговския баланс е над 700 млн. долара а сега БНБ обяснява разликата с актуализираните данни, които тя ползва). През юни отрицателното салдо е 96.4 млн. долара, като през месеците от началото на годината стойностите варират около 90 млн. дефицит. През април този показател достига минус 124.7 млн. долара. Експертите от БНБ посочват, че това е в резултат на "бавния темп на структурните реформи и неблагоприятната външна среда в резултат на кризата в Косово". Другият ефект от конфликта е, че той предопредели инвестиционната среда в региона на Балканите като рискова, особено за страните в преход. Според последния доклад на Българската международна стопанска асоциация и данъчното бреме задушава големите производства в България, което намалява конкурентоспособността им. Това отдръпва съответно и инвеститорите, които биха проявили интерес към страната ни. Резултатът е
Салдото по финансовата сметка е 329.8 млн. долара. Тази сметка включва чуждите инвестиции в България и българските в чужбина, получените и предоставените кредити (без тези в подкрепа на платежния баланс), валутните влогове на чужди лица в България и на местни лица в чужбина. Въпреки очакванията за големи постъпления от приватизационните сделки за първото полугодие преките инвестиции са 219.5 млн. долара, или с 10.6 млн. долара по-малко в сравнение със същия период на 1998 г. През юни това перо от баланса е 61.7 млн. долара, като това е най-високата стойност от началото на годината. По месеци не се наблюдава някаква трайна тенденция - при 23 млн. през януари и последващо увеличение до 43.7 млн. през май инвестициите рязко спадат на 13.3 млн. долара. Очаква се финализирането на част от по-големите приватизационни сделки да помогне за позапълването на дупката в платежния баланс. В сметката се включват главно постъпленията от продажбата на Българската телекомуникационна компания, Нефтохим и Експресбанк. Положението може да се подобри основно от сделката за БТК, ако правителството успее да продаде 51% за над 500 млн. долара. Това решава проблема за тази година, но какво ще стане догодина и особено през 2001 г., когато приходи от приватизация просто няма да има - засега не изглежда някой да се е притеснил сериозно от подобни въпроси.
Необхванатите от статистиката приток и отлив на валута, отразявани в перо "грешки и пропуски" на платежния баланс, са 22.4 млн. долара на нетна база. До средата на годината общият баланс е с отрицателно салдо от 196.9 млн. долара, а за същия период на миналата година балансът е бил с излишък от 107.1 млн. долара. Дефицитът е покрит за сметка на намаляване на валутните резерви на БНБ с 67 млн. долара (през същия период на 1998 г. резервите са нараснали с 454.9 млн. долара), нетно увеличаване на задлъжнялостта към МВФ със 73 млн. долара и заеми в подкрепа на платежния баланс в размер на 57 млн. долара. Извънредното финансиране отвън обаче означава и допълнително утежняване на дълговото бреме. А за посрещане на плащанията по външния дълг в следващите няколко години трябва да се гарантира наличието на необходимите средства под формата на валутен резерв. Без това да бъде за сметка на стабилността в икономиката. Рецептата за това обаче продължава да се търси.
Накратко
Световната банка е готова да ни отпусне кредити за около 200 млн. долара в следващите 12 месеца, съобщи Томас О'Браян, постоянен представител за България. В близките дни се очаква да бъдат преведени 75 млн. долара от заема за селското стопанство ASAL-1. Още 100 млн. долара ще бъдат получени, ако завършат успешно преговорите по заема за подкрепа на платежния баланс FESAL-2. Според Томас О'Браян това може да стане в близките няколко месеца. През октомври и ноември представители на правителството и банката щели да уточнят всички условия в споразумението. Те ще са свързани с темповете на приватизацията, затягането на финансовата дисциплина, напредъка в преструктурирането на енергетиката, банковата приватизация. Останалите проекти за България, по които работи банката, са за въвеждане на здравното осигуряване (около 60 млн. долара), за ликвидиране на стари замърсявания от промишлените предприятия (50 млн. долара), за БДЖ и социалното осигуряване. Според представителя на Световната банка у нас през последните месеци изпълнението на проектите се е подобрило и за първи път всички те са в графата "задоволителни". "Не искам обаче да кажа, че всичко е идеално, има още много да се желае", каза Томас О'Браян.
Шефовете на регионални дирекции на фонд "Земеделие" ще могат сами да отпускат инвестиционни кредити до 25 хил. нови лева. За отпускането на тези заеми вече няма да е необходимо решение на Централния кредитен съвет на фонда. Досега границата за отпускане на кредити по облекчената процедура беше 15 хил. лева. И през тази година фонд "Земеделие" ще дава пари на кооперации и производители за производство на пшеница и ечемик. Двете нови кредитни линии бяха одобрени през изминалата седмица. По тях ще бъдат раздадени общо 6.5 млн. деноминирани лева. С тях държавата ще подпомага осигуряването на препарати за растителна защита и дизелово гориво за сеитбата, съобщи пресцентърът на аграрното министерство.
Международната консултантска фирма "Аркадис" от Холандия започна работа по проект за определяне на най-подходящите форми за приватизацията на ВиК-обслужването във Варна и Шумен. Първият етап от работата включва оценка на различните възможности за участие на частни фирми в експлоатацията, управлението и финансирането на ВиК-мрежата. Проектът трябва да приключи до 16 месеца. Финансирането е осигурено от Световната банка като част от по-големия проект за преструктуриране и модернизация на ВиК-компаниите в страната. "Аркадис" ще изпълнява функциите на консултант в сътрудничество с фирмите Sotir Vassilev Water Management Consulting - Виена, Balkan Advisory Company - София, United Consulting Ltd. - София, Deloitte and Touche - Варна и Wilfried Pistecky Consulting Engineering - Виена.
Осигурителните вноски доубиват конкурентността на икономиката
Нейковизмът гаси и последните лъчи на българския износ - шивашката и обувната индустрия
Някой ще каже - на Нейков това му е работата - да се грижи да има пари за социално слаби, пенсионери, безработни, болни. Проблемът е кой ще съумее да неутрализира болното съзнание на бившия (дали?) синдикалист. Как иначе да си обясним умопомрачителната му идея - за да не се намалят разполагаемите доходи на работещите заради по-високите осигурителни вноски, които ще плащат, работодателите със закон трябва да бъдат задължени да увеличат техните заплати! Или другата, официализирана от Николай Николов, шеф на Националния осигурителен институт, но пак провокирана от Нейков - 1% от ДДС да отива директно в пенсионната каса, а ако няма натрупани средства, трябвало да се увеличи ДДС с 1%. Защото така било станало и в Германия. А защо, бе господа Нейков и Николов, никой не споменава какво стана в Естония? Или вие сте любители на авангардните идеи, но не чак дотолкова, че да приемете такава еретична, че чак антидържавна политика - представяте ли си просто да премахнат данък печалба.
Проблемът с парите по осигурителните фондове идва от факта, че по разчетите на Националния осигурителен институт бюджетът му за следващата година има между 200 и 300 млн. нови лева дефицит. Социалните шефовете обаче за повече приходи по линия на все повече и все по-високи вноски, контролирани от все нови и нови, добре обзаведени администрации. Все още, въпреки че частният сектор произвежда 2/3 от брутния продукт, на него се падат под 10% от постъпленията от осигурителни вноски. Оказва се, че въпреки голямата администрация НОИ не може да си събере парите от частния сектор. То няма и как да стане, когато борбата пак е насочена срещу следствията (хора и фирми не плащат, значи трябва да ги накараме да плащат) вместо срещу причините (да се тръгне от простичкия въпрос защо хора и фирми не плащат).
Но Нейков избра да увеличава тежестта на осигурителното бреме. Първата му идея беше да се повиши два пъти минималната работна заплата. Повечето частници осигуряват работниците си на минимална заплата и така, щат не щат, те ще плащат повече, твърдеше Нейков. Предложението му обаче срещна съпротива от представителите на Международния валутен фонд, тъй като тази мярка щеше да доведе до увеличаване на фонд работна заплата в бюджетната сфера, където той е ограничен, както и в губещите държавни предприятия, които нямаше да могат да посрещнат тези увеличени разходи. По-нататък Нейков реши да промени съотношението между осигурителните вноски, които правят работодателят и работникът. Сега при най-разпространената трета категория труд работодателят плаща 34.7%, а работникът - 1%. Съотношението е 97:3. Министърът на труда внесе и успя да прокара в правителството проект на социален кодекс, според който съотношението трябваше да стане 60:40. По-късно реши да осигурява и за доходите от наем и ценни книжа.
Постепенното намаляване на данъчната тежест беше една от основните тези в икономическата политика на правителството на премиера Иван Костов. За съжаление тя и досега си остава предимно теза. Куриозното е, че от близо година Международният валутен фонд, известен с фискалните си възгледи, е доста по-склонен за намаляване на цялостната осигурителна тежест, отколкото българското правителство. И тази позиция на фонда съвсем не е базирана на някакви самарянски мотиви, а на икономическа логика и по-дългосрочна политика. Целта е да се стимулира легалното наемане на служители и съживяване на бизнеса и в частност на износа.
Но не би - досегашните реформи в данъчноосигурителната система са на път да убият и последните остатъци на конкурентоспособност на българската икономика. Промяната в същността на социалното и здравното осигуряване сами по себе си са чудесни идеи, които би трябвало да отделят тези дейности от държавния бюджет и да гарантират качествено здравно обслужване и спокойни старини. Смяната на концепцията обаче има значителни слабости както като подход, така и като реализация.
От гледна точка на бизнеса най-неприятно е, че извеждането на разходите по здравното и социалното осигуряване от държавния бюджет се използва от правителството за извличане на облаги за самия него дотолкова, доколкото облекчаването на бюджета от тези разходи не се съпътства с намаляване на задълженията на фирми и граждани към бюджета под формата на данъци. Напротив, едновременно с прокламираното символично намаляване на корпоративния данък и ДДС в края на 1998 върху бизнеса се стовариха изневиделица осигурителни вноски върху социалните разходи, както и върху болничните и отпуските по майчинство. Ако социалните разходи могат да бъдат трансформирани в реално заплащане, бизнесът няма никаква вина нито за това, че хората се разболяват, нито за това, че все още някой иска да има деца. Оставяме настрана простия факт, че облагането на отпуските по майчинство създава предпоставки за дискриминация спрямо бременните, и колкото и морално неприемливо да е това за обществото, в много случаи вероятно ще се стигне до такава, за да оцелее дадено предприятие. В случая с болничните работодателите се третират като хора, които са склонни да изпратят работниците в болнични, за да си спестят собствени разходи. Това може да е вярно за едно държавно губещо предприятие, но е нелогично за частно предприятие, което се стреми към печалба, като произвежда. Нещо повече, частният работодател има стимул да търси варианти за ограничаване на болничните, за да използва по-пълно наличното работно време.
Крайно негативен е и "ефектът на изненадата" от подобни стъпки, както и пълната липса на интерес към зачитане на мнението на публиката при дебатирането на тези проблеми. Цитираният по-горе пример с нововъведените осигуровки доведе до свиване на оперативния марж на печалбата на всички дружества и особено на тези, при които разходите за труд са основно перо в разходите като цяло.
