Внимателният прочит на Конвенцията за съгласието за брак, минимална възраст за встъпване в брак и регистрация на браковете, влязла в сила на 9.12.1964 г., не показва наличие на подобно ограничение. Няма проблем, ако решите да се бракосъчаете пред български дипломатически или консулски представител в чужбина или пред капитан на български кораб в открито море. По закон те имат правата на длъжностни лица. Няма проблем и ако решите да направите ритуала в кабинета на кмета. Трябва само да сте близък с него. Ако не попадате в горните категории и трябва да сключите граждански брак само в ритуална зала, за утешение може да отидете вечерта на театър в същата тази зала.
Отпада забраната за нови реклами преди изборите
Забраната за излъчване на нови реклами по време на предизборната кампания най-вероятно ще отпадне през тази седмица. Предстои Народното събрание да гласува предложението за поправка в Закона за местните избори. Действащите в момента разпоредби в него забраняват на електронните медии да пускат един месец преди изборите за местни власти рекламни клипове, които не са били излъчвани преди това.
Двама народни представители са направили предложения за промяна в изборния закон - председателят на парламентарната комисия по културата и медиите Стоян Райчевски и неговият заместник, депутатът от БСП Иво Атанасов.
Националният съвет за радио и телевизия (НСРТ) обяви миналата седмица, че подкрепя предложението за изменение и допълнение, направено от г-н Райчевски. Предложението е за отмяна на алинея втора от член 62 от Закона за местни избори, който не допуска излъчването на нови реклами по време на изборите, обясни миналата седмица Александър Иванов, говорител на медийния съвет. НСРТ смята, че такава промяна в закона би помогнала за свободната търговска инициатива в условията на пазарна икономика, се казва в писмо на медийния съвет до Стоян Райчевски.
"Погледнато отвсякъде забраната за излъчване на нови реклами е нелепа", пише в мотивите си към предложението за промяна червеният депутат Иво Атанасов. Според него е абсурдно да се смята, че е възможно да се прави политическа агитация чрез търговски реклами. "Както е неразумно да се приеме, че досегашната реклама "Ние сме на всеки километър" на "Мобиком" агитира за БСП, така е неуместно да се смята, че една нова търговска реклама на фирмата "Експлозивкомерс" [компанията, която се опита да взриви мавзолея] е реклама на вицепремиера Бакърджиев, а тази на свиленградската митница - на Бисеров", пише г-н Атанасов. Според него също толкова абсурдно е да се свързва реклама на джетове с Марио Тагарински, на маршрутни таксита - с Вилхелм Краус и пр. След като депутатите гласуват предложението за промяна, то ще бъде публикувано в Държавен вестник и едва тогава ще влезе в сила.
Започва програма за социално предприемачество
До седмица стартира специална програма за насърчаване на социалното предприемачество. Средствата са отпуснати от Европейския съюз и се управляват от Фондацията за развитие на гражданското общество.
Ще се финансират т.нар. малки проекти на стойност до 5000 евро и големи - за суми между 5000 и 50 000 евро. Парите ще се превеждат на траншове. Право да кандидатстват имат неправителствени и нестопански организации, регистрирани по Закона за лицата и семейството. Те могат да действат в съдружие с общините. Проектите трябва да са насочени към определени целеви групи - малцинства, инвалиди, местни общности, силно засегнати от ликвидацията на държавни предприятия, сираци, самотни безработни майки, безработни младежи. Идеята е да се създадат условия за подхващане на собствен бизнес, намиране на работа, развитие на умения и нагласи, които биха позволи на тези хора да се реинтегрират в обществото. "Целта на проектите не е да се раздава хляб на нуждаещите се, а да се създадат възможности на целевите групи, обхванати от програмата, да правят нещо. Ще се отпускат средства за консултации, за стартиране на схеми за микрофинансиране, за тренинг. Възможно е чрез общинска фирма да се създадат временни работни места, хората да произвеждат нещо, свързано с типични за района занаяти и т.н. ", коментира Владимир Павлов, председател на консултативния съвет на Фондацията за развитие на предприемачеството, консултант по програмата.
Всеки проект трябва да е с продължителност до 12 месеца. Кандидатите трябва да осигурят съфинансиране в размер поне на 10% от стойността. Съучастието може да бъде под форма на услуги или финансови средства. "Това могат да бъдат дейности, които организацията и без това върши. Например - да използва свои подготвени лектори в процеса на обучението, да включи вътрешни хора с опит в един или друг етап от осъществяването на проекта и т.н. ", уточнява Пенка Добрева, програмен директор на Фондацията за развитие на гражданското общество.
Програмата за малки проекти ще стартира до края на октомври. Дотогава с конкурс ще бъдат определени местни посреднически неправителствени организации. Те ще събират, обработват и оценяват на експертно ниво кандидатстващите проекти. Последната дума за това кой ще получи средства ще има Фондацията за развитие на гражданското общество.
Общата сума на програмата за големите проекти (на стойност от 5000 до 50 000 евро) е 240 000 евро. Подборът и управлението на средствата ще извършва изцяло Фондацията за развитие на гражданското общество. Когато се кандидатства за суми от порядъка на 40 000-50 000 евро, приоритет ще имат проекти, в които участват и европейски партньори. Събирането на заявки за големи проекти започва до седмица.
Застрахователят може да не плати за щети по новозакупен автомобил
Според застрахователните дружества не са малко случаите, при които на нов собственик на автомобил се отказва да се заплатят щети, въпреки че старият собственик е сключил застраховка "Автокаско" и същата тази застраховка е предал на купувача на автомобила. "Причината застрахователят да не плати обезщетения по нанесени щети е, че той не е бил уведомен от новия собственик за прехвърлянето на автомобила. "Ако не сме уведомени и нещо се случи, имаме право да откажем плащане", каза Ирина Стоева, главен юрисконсулт на "Булстрад". Основанието за неплащане е неизпълнение от страна на застрахования на задължение, което е предвидено в общите условия на застраховката. В тези общи условия новият собственик може да намери какво трябва да направи при покупка на автомобил на старо. Някои от застрахователите изискват да бъдат уведомени от купувача в десетдневен срок от нотариалната заверка на договора за прехвърляне. Прехвърлянето на застраховката се оформя с издаване на застрахователна полица на новия собственик.
При други застрахователи, например "Витоша", е предвидено, че при смяна на собствеността застраховката се прекратява. Това става в 24.00 часа в деня на смяната на собствеността. При "Булстрад" застраховката се прекратява в края на работния ден. Няма пречка застраховката "Автокаско" да бъде прехвърлена, стига трите страни (продавач, купувач и застраховател) да се споразумеят при какви условия. Продавачът може да поиска от застрахователя да му върне пропорционална част от платената премия за периода до края на срока на застраховката. От друга страна, дори продавачът и купувачът да са се уговорили да бъде прехвърлена застраховката, застрахователят може да поиска купувачът да доплати някаква сума. Това става в случаите, когато застрахователят прецени, че се увеличава рискът от нанасяне на някакви щети по автомобила. Така, ако сте си купили кола на старо и продавачът ви е уверил, че има действаща застраховка "Пълно автокаско", и на следващия ден ви откраднат колата, застрахователят има правото да не ви изплати обезщетение.
По-различен е случаят при наследяване собствеността на автомобил. Тогава действието на застраховката продължава.
Докато при "Автокаско" застрахователите сами определят как се процедира при прехвърляне собствеността на един автомобил, при задължителната "Гражданска отговорност" какво става при смяна на собственика е определено в Наредбата за задължителното застраховане. В ал.3 на чл.7 от тази наредба се казва, че "застраховката "Гражданска отговорност" може да се прехвърли на новия собственик при същата премия само с писмено съгласие на застрахователя". Този текст ще действа до края на тази годна. Задължителната застраховка се сключва за собственик или водач на МПС, а не за самото МПС. Тя не може да се прехвърля автоматично със смяната на собствеността. Прехвърлянето й става със съгласието на застрахователя, като се издава нова полица на името на купувача.
Нов ред за прехвърляне на застраховката "Гражданска отговорност" при смяна на собствеността предвижда промяна в Наредбата за задължителното застраховане. Промяната бе обнародвана в бр.80 на Държавен вестник от 10 септември, като влиза в сила от началото на следващата година. Според изменението застраховката се прехвърля директно, без да е необходимо съгласието на застрахователя. Застрахователите отсега се заричат, че ще искат промяна на текста, тъй като според тях то е лишено от смисъл. Според Йордан Генчев, първи зам.-председател на "Витоша" не е ясно какво би станало, ако някой продава един от двата си автомобила, при положение че една застраховка покрива и двата автомобила.
Застрахователите припомнят, че "Гражданска отговорност" действа до края на календарната година, независимо кога е сключена. Когато застраховката се сключва през годината, е достатъчно да се плати само пропорционалната част от премията, която отговаря на оставащото време до края на годината.
Шофьорите трябва да имат предвид, че по новия Закон за движението по пътищата се предвижда глоба от 3 до 100 нови лева, в случай че не се носи полицата за задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
Петнадесет банки издават дебитни карти
Чрез няколко карти могат да се теглят пари от една сметка
Желаещите да ползват банкови карти могат да ги закупят от петнадесет финансови институции в България. Това са: Банка ДСК, Биохим, Булбанк, БРИБАНК, Българска пощенска банка, BNP-Dresdnerbank, "Токуда кредит експрес", ОББ, Общинска банка, Първа източна международна банка (ПИМБ), Първа инвестиционна банка (ПИБ), Райфайзенбанк, Хебросбанк, Централна кооперативна банка (ЦКБ) и Юнионбанк. Други три банки - Експресбанк, Нефтинвест и Демирбанк, предстои също да издават дебитни карти, каза Александър Матрозов, директор на националния картов оператор "Борика". Към края на август банкоматите, от които могат да се теглят пари в брой, са 217. Устройствата (ПОС терминалите) за разплащане в търговски обекти са 452 на брой. Повече от половината от тях могат да приемат само международни карти, което е направено по изискване на търговеца, където е инсталирано съответното устройство. Тези терминали са инсталирани основно в хотелите и морските обекти.
Български банки започнаха да издават карти преди повече от четири години, но все още липсва разнообразие в предлаганите картови продукти, като те се изчерпват със следните: чиста дебитна карта; дебитна карта с овърдрафт; дебитна карта с левова сметка, чрез която могат да се теглят пари в чужбина, и кредитна карта. Въпреки това данните на "Борика" за броя на транзакциите от банкомат в рамките на един месец показват почти двукратно увеличение през последните месеци спрямо същия период преди година (виж таблицата).
Българските банки издават международни дебитни карти на организациите, "Виза (VISA) и "Юропей" (EUROPAY International). Международни кредитни карти "Юрокард/Мастеркард" ("Eurocard"/"Mastercard" ЕС/МС) на "Юропей" издават ОББ, ПИБ и Булбанк. Карта от типа CIRRUS/Maestro на "Юропей" издава ПИБ. Обикновено за ползването на карта в чужбина, нашите банки изискват сметка в чужда валута. Това важи за международните карти на "Виза" и "Юропей". За местните карти на тези организации се изискват само левови сметки, но с тези карти не могат да се теглят пари в чужбина. Изискването на валутна сметка за карти, които могат да се използват навън, не важи за продукта на ПИБ. "Кредитните и дебитните карти на ПИБ могат да се издават и срещу левова сметка", каза Славка Вълкова, директор "Картови плащания" в ПИБ. Това означава, че левовата дебитна карта на ПИБ, която се използва у нас, може да се използва навсякъде по света за теглене на пари в брой от банкомати (АТМ устройства) и плащане от терминали (ПОС устройства) с логото Maestro. Въпреки че картата е издадена срещу левова сметка, теглените пари в чужбина са във валутата на съответната страна.
Вторият тип карти, с които могат да се теглят пари в чужбина, са кредитните карти на VISA и дебитните карти VISA Electron. Те се издават от Булбанк. От началото на септември VISA Electron издава и ОББ. Банката ще предлага кредитните карти на VISA от октомври.
Кредитни карти Eurocard/Mastercard (ЕС/МС) се издават от ОББ и ПИБ. Кредитни карти VISA се предлагат от Булбанк. ОББ също ще предлага този вид кредитни карти. "Основните разлики между една кредитна карта и дебитна с овърдрафт са в размера на ползвания кредит и начина на обработване на операциите", уточни Славка Вълкова от ПИБ. Така например дебитната с овърдрафт е от типа CIRRUS/Maestro. При нея картодържателят може да получи кредит до две/три чисти работни заплати. Лихвата по овърдрафта, която се плаща от клиента, е ОЛП плюс 13%. От друга страна, банката начислява лихва от 3% върху сумите по сметката към картата. Овърдрафт по дебитна карта предлагат ПИБ и ОББ. Банка ДСК и ЦКБ също предвиждат да въведат овърдрафт по картите си.
Размерът на заема по кредитните карти зависи от гаранционния депозит, който внася картодържателят. Депозитите са 3.5 и 10 хил. долара съответно за стандартна, сребърна и златна карта при ПИБ. Лихвата по гаранцията е като за шестмесечен депозит от съответната валута.
Предимство при някои картови продукти е възможността от една банкова сметка да се теглят пари чрез няколко карти. Тази услуга се предлага от ПИБ и ОББ. Това е удобно за карти на едно семейство, където се използва сметката на един член на семейството, а са издадени карти на няколко члена от семейството срещу тази сметка. Удобството може да се използва и от фирми, където срещу разплащателната сметка на фирмата има издадени карти на нейни служители.
Няма пречка картодържателите да прехвърлят суми в друга банка от банковата сметка към картата. Това става по същия начин, както се прехвърлят суми между останалите сметки. Картодържателят обаче може да прехвърля суми от картова в депозитна сметка и обратно, като използува всеки банкомат в системата на "Борика", стига обаче тези две сметки да са в една и съща банка.
Въпреки възможността от една сметка да се теглят пари с няколко карти за всяка карта банката издател определя лимити. В повечето случаи тези лимити съвпадат с наложените от националния оператор "Борика", но може и да са по-ниски. Лимитът за националната система е 400 лв. на ден при 200 лв. таван за едно теглене. В Европа този лимит е около 300 долара.
Таксите, които банките взимат за издаването на дебитни карти, варират от 0.84 лв. до 5 лв. Някои банки издават карти на определени клиенти, без да начисляват такса за тяхното издаване. Това най-вече важи за предприятия, които имат договор за обработка на заплатите, тъй като самото предприятие плаща някаква комисиона на банката издател. Други банки начисляват годишна такса за поддържане (обслужване) на банковата карта.
Вторият вид такси за сметка на картодържателите са при самото теглене на пари от банкомат или плащане от търговски устройства. Тези такси също зависят от банката издател. Обикновено те са между 0.15 лв. и 0.20 лв. на теглене. В същите граници варират и таксите за теглене на пари на гише на банка. От банките издатели декларират, че не начисляват такса за изваждане на разписка за състоянието на сметката. Неудобството при международните карти е големият размер на таксата при теглене на пари. Таксата за едно теглене, независимо дали е в България или в чужбина, е три долара плюс процент от изтеглената сума. Изключение има при международната дебитна карта CIRRUS/Maestro на ПИБ (захранващата сметка може да е в левове). При теглене на пари в България таксата е 15 стотинки, а в чужбина два долара плюс 1% от сумата.
Накратко
Голямата шведска медийна група Modern Times Group (MTG) взе решение да прекрати участието си в подготовката за кандидатстване за лиценз за частна национална телевизия в България. Борда на директорите на MTG Broadcasting е преценил, че в страната има твърде много рискове, освен това част от плащания към БТК не са изяснени, което прави невъзможно изготвянето на бизнесплан. Местен партньор на MTG беше АИИ ООД, издател на вестник "Капитал". Решението на шведите беше съобщено през миналата седмица лично от президента на MTG Broadcasting Ханс-Холгер Албрехт.
Рекламната агенция "М.А.Р.К." е одобрена за официален партньор на международната PR-верига Edelman Public Relations Worldwide, съобщиха от самата агенция. Партньорът на българската компания се нарежда на пето място в класацията на агенциите за връзки с обществеността. За нея работят 1600 служители в 38 представителни офиса в Северна и Южна Америка, Европа и Азия, с приходи в размер на 157.8 милиона долара.У нас "М.А.Р.К." се грижи за връзките с обществеността на Xerox, Business Software Alliance, Центъра за насърчаване на износа, делегацията на Европейската комисия в България и мисията на Световната банка в България.
НСРТ прие организацията на мониторинга върху отразяването на предизборната кампания, информира говорителят на съвета. Вътрешният мониторинг и фокусираните наблюдения на НСРТ съвместно с Центъра за независима журналистика ще обхванат информационните емисии, всекидневните и седмичните обзорни политически предавания. НСРТ се обръща с молба към програмните директори на обществените и частните електронни медии да представят на НСРТ всяка седмица (понеделник или вторник) отразените в новинарските емисии събития, свързани с предизборната кампания на политическите партии, списък на платените политически реклами, а при наличието на обзорни всекидневни и седмични политически предавания да се описват обектите, свързани с предизборната кампания. Всяка медиа може сама да определя обема на присъствие на платена политическа реклама, обясниха от НСРТ.
През първата половина на следващата година ще започне рекламната кампания на детските продукти на LEGO у нас. Световната фирма ще се обслужва от рекламната агенция "Суинг", представител у нас на международната верига Ammirati Puris Lintas. Мултинационалната компания обяви наскоро официално включването на LEGO в списъка на клиентите си. Рекламите на детските продукти бяха възложени на Ammirati Puris Lintas през това лято.
И "София кабел" се поинтересува от конкурса за частна тв
НСРТ: "Нова" без лиценз, ако собствениците й са скрити
Потенциалните кандидати за участие в конкурса за частна национална телевизия стигнаха фаталното число 13. Миналата седмица конкурсните документи закупи и акционерното дружество "Елит медиа". Това е подразделението на "София кабел", което се занимава с произвеждането на програмите, разпространявани по кабелната мрежа на Величко Найденов.
През миналата седмица говорителят на Националния съвет за радио и телевизия Александър Иванов заяви директно, че "Нова телевизия" не може да се надява да спечели програмен лиценз, ако не се изчисти въпросът със собствеността на фирмата, която кандидатства за лиценз. Проблемът със столичния канал e, че той заяви участие в конкурса от името на акционерното дружество "Нова телевизия - първи частен канал". Акциите в компанията обаче не са поименни, а на приносител, т.е. никой освен самите собственици не знае кой реално притежава фирмата. "Изискванията за прозрачност на капитала на кандидатите за програмен лиценз важат за всички", заяви миналата седмица Александър Иванов. Той обясни, че шансовете на "Нова" да получат лиценз, ако акциите в дружеството, което кандидатства, са на приносител, са нищожно малки. "Трябва да се знае кой стои зад всяка акция, затова ще настояваме за прозрачност на капитала на всяко дружество, кандидатстващо за програмен лиценз", обясни говорителят на НСРТ.
Междувременно Българската медийна коалиция (БМК) обяви, че сформира екип от юристи-експерти по медийно законодателство, които да наблюдават провеждането на конкурса за частна национална телевизия. БМК е сдружение на неправителствени организации, които работят в областта на медиите и медийното законодателство. Идеята е екипът да осигури независим анализ и експертиза на прозрачността и равнопоставеността на процеса по лицензиране на частната телевизия. Юристите ще следят до каква степен процедурите по първия етап на конкурса се провеждат в съответствие със Закона за далекосъобщенията и Закона за радиото и телевизията.
Крайният срок за подаване на документи за участие в конкурса за частна национална телевизия е 30 септември тази година. След това в срок от един месец НСРТ трябва да обяви кои кандидати отговарят на критериите за издаване на програмен лиценз. Още поне два месеца ще са необходими на комисията, назначена от министър-председателя Иван Костов, за определяне на крайния победител в състезанието.
Създадоха втора асоциация на радиостанциите
Новата организация ще брани членовете си от първата
Три български вериги от радиостанции създадоха миналата седмица Национална асоциация на радиоверигите (НАР). Основатели на сдружението са "Радио плюс", "Атлантик" и "Веселина".
Според представители на асоциацията създаването й се налага заради "специфичните интереси на радиоверигите" в сравнение с колегите им, които правят радио в едно или две населени места. Втората и вероятно основна причина е процедурата по лицензиране на електронните медии, която тече в момента. Основателите на сдружението смятат, че във връзка с този процес в гилдията им възникват разногласия и те искат гласът им също да се чува. "Нашето искане е [процедурата по лицензирането] да продължи в тези и по-бързи темпове, за да може в най-скоро време да започне същинското издаване на лицензи, за да бъде прекратено измисленото категоризиране на радиостанциите на "пиратски" и "законни" и условията на работа на всички да бъдат равни". Това искане е точно обратното на кампанията, която се провежда от известно време насам от Сдружението на българските радиостанции - АБРО. Обединените в него електронни медии искат от Държавната комисия по далекосъобщения да санкционира и да не издава лицензи на радиостанциите, които са започнали да излъчват след приемането на Закона за далекосъобщенията, т.е. на пиратските радиостанции. Според представителите на АБРО голяма част от подразделенията на базираната в Плевен верига "Радио плюс" например са пиратски. Именно разногласията по повод това дали трябва да се води подобна кампания стана повод за смяна в ръководството на АБРО преди време. От обвинените за незаконни радиостанции обикновено отговарят, че в момента нито една радиостанция няма лиценз според изискванията на Закона за далекосъобщенията.
Новосъздадената асоциация на радиоверигите си поставя още за цел обучаването на своите членове, както и обсъждане на предложения за разрешаване на проблемите в областта на рекламата.
Хулио Иглесиас - единствената добра новина на седмицата
Едно положително събитие спечели вниманието на медиите ни през миналата седмица, иначе пълна с катастрофални земетресения, кървави кланета и брутални терористични атаки. Пристигането в София на испанския певец Хулио Иглесиас заслужи доста място по централните всекидневници.
Странното отношение към журналистите на пиринейския трубадур, късал сърцата на родителите на днешните тийнеджъри, учуди много столичните репортери и най-вече фотографите. На тях им било наредено да се качат върху столове, за да снимат звездата само отгоре, а освен това и само отпред. И така какво крие опакото на Иглесиас, видяно отдолу, ще остане завинаги тайна за българските му почитатели. Освен това никой не трябвало да снима Хулио, ако е на разстояние по-малко от шест метра от обективите, ако ходи или ако не гледа към фотоапаратите, разкрива "Новинар". Учудващото е, че въпреки всичко това на следващия ден във вестниците излязоха снимки.
Не стига изискванията към фотографите, но и певецът решил да даде интервю само на един роден журналист, и то избран напосоки. "Това се оказа наша репортерка от сутрешния блок и вие ще можете да видите интервюто с Хулио Иглесиас утре сутринта по БНТ", съобщи развълнуван водещият на "По света и у нас" същия ден. Впоследствие обаче това се оказа силно преувеличено. Както се разбра още от следващата новина в централната емисия, на другия ден голяма част от населението на страната няма да може да гледа БНТ до пет следобед заради ремонт на един от предавателите, които разпространяват сигнала на медиата. Въпреки това репортерката от БНТ едва ли е останала разочарована, понеже, както разкрива "Монитор", Иглесиас "твърде фриволно погали девойката по главата и дори я целуна".
"Миналата седмица бях в Румъния, а сега съм тук и съм много щастлив от този факт", споделя Хулио, цитиран от "Стандарт". Тези негови думи могат да се тълкуват по два начина:
"Стандарт" разкрива и любопитни подробности за личния реактивен самолет на испанеца. След смущаващата информация, че това е вторият дом на певеца, където той живее поне шест (?!) месеца в годината, следва подробно описание на любимите филми на Хулио. Според всекидневника това са първата серия на "Индиана Джоунс", фамозният филм на Ал Пачино "Усещане за жена", четвъртият епизод на "Смъртоносно оръжие" (екшън, в който Мел Гибсън громи китайската комунистическа мафия) и хорорът "Писък". На борда на самолета имало и кухня, в която Иглесиас готви собственоръчно. Той не бил капризен, разкрива "Стандарт" - карал го на пържени картофи, фъстъчено масло, боровинков сок и бонбони от женско биле, каквото и да е това. А пък официално синият всекидневник "Демокрация" е съвсем пестелив откъм подробности и громи "застарелия плейбой" в кратка дописка. В нея читателите разбират, че испанският разбивач на женски сърца и бивш футболист заявил тържествено "oбичам България", без дори да свали тъмните си очила".
Резил на жълтите павета
Селски събор трови административния център на София
Небивал кич се стовари в София на освободения от тежестта на комунистическото минало площад "Батенберг". На мястото на мавзолея, част от градинката зад него и върху жълтите павета пред княжеския дворец се провежда "Бирен фест '99".
Кошмарът е такъв, че човек си мисли: "Толкова е гадно! Сигурно нарочно са го направили така. " (Имаше едно стихотворение на Валери Петров за нещо си.)
Циганските (или, както е добре да бъдат наричани, ромските) квартали, в които няма ток, вода и канализация в момента, изглеждат по-добре от площада.
Първо се виждат горките деца, които се рият в прахоляка и боклуците на площадка "Данон". В болестотворна близост са 10-те химически тоалетни. Отпред седи леля, събира пари и не дава хартия. Наоколо са разгънати маси с дюни от слънчогледови семки, бонбони, надуваеми животни, ядки и локум. Продават се грубовати халби със снимки на мавзолея в блатист тон и надпис "Тук ще се пие". Чегъртащ звук съпровожда производството на розов захарен памук, от който безплатно опитват само мухите. Тътен и адски шум известяват за потеглянето на "Влака на мечтите" (Antraktion tren) - животоне-мило съоръжение, разположено точно под прозорците на централната банка. Всъщност грохотът от трена се чува дори на "Алабин", където неинформираните за
До влака са лодките-люлки, ператроперът, наземните и аеровъртележките. Понякога примитивните съоръжения набират скорост само с по един ентусиаст на борда. Отгоре се виждат още по-добре стрелбищата, на които можеш да си отстреляш тазманийския дявол или шофьорска снимка на Саманта Фокс. Иначе от различни носители звучи фолк, мястото наистина може да се казва ЛУНАпарк, по името на известната изпълнителка.
Някои от ръждясалите увеселителни конструкции са се придвижили до циркаджийската мека по магистралните пътища.
На ширналото се пространство като на селски събор смърдят съмнителни месища, съскат картофи. Мазни струи от скарите и фритюрниците се стичат към жълтите павета и ги импрегнират. Фугите между вносните каменни блокчета се уплътняват с фасове от родни и цуждоземни марки цигари. Целият район е
Между циркаджийските атракции и двореца са опнати сенниците на бирения фест. Актуални софийски заведения са се наместили удобно под тентите. Масите и скамейките са накацали направо върху жълтите павета. Тези, за които не е останало място там, се мъдрят върху остатъците ( камъни, прах, железа) на мавзолея. Върху бетонната "тапа", с която прилежно скриха дупката, зейнала на мястото на гробницата, се е наместила естрадата на "Бирен фест '99". До нея са количките - умален модел на столичния трафик.
Неясно по какви причини под емблемата на известна софийска сладкарница се мъдрят оглозганите кости на един вол. Гледката много напомня на праисторическа находка, изскочила от прясната дупка. Около трупа на добичето кръжат мухи, оси и други насекоми, които разсейват научната представа за Джурасик парк. На тезгях в съседство лежи одрано шиле, също шпековано с пчели. Скоро ще му дойде редът да се завърти над огъня. Насреща в закачлива поза, донесена направо от "Македония", е подпряна пластмасовата Мерилин Монро. Бледият й колега шоп по витрина е приседнал на пейка с вече изкълчена ръка, но със свитък кръстословици в пазвата.
Кочината се посещава от всякакви хора - туристи, чиновници, деца, любопитни, отрепки. Има и нагли типове. Наети от организаторите за клоуни без мярка тормозят околните. Някои от тях те стоварват с гумен чук, след като изиграят присмехулна сценка. Сред цялата гмеж, сякаш гостуваща от района на Халите и Лъвов мост, от време на време се мярка и Чарли Чаплин. За да се различават от посетителите, обслужващите феста са облечени в униформени тениски, като на гърба им е изписана длъжността на приносителя. Тишъртите, дано по случайност, са с цветова символика: синьо - управител, зелено - барман, червено - персонал (разбирай общ работник), черно - охрана.
Въпреки заслугата на управляващите за urban-веселбата под тентите с пенливо пиво се черпят и врагове на сините. Песен за сините джуджета изкараха миналия четвъртък запалянковците на ЦСКА. Преди мача с "Нюкасъл" червените фенове се навикаха и напикаха на воля на освободения от левскаря Бакърджиев терен.
Поради недостига на преносими тоалетни целият район около двореца и Народния театър е препикан и се носи тежко зловоние. Всичко щеше да е чудесно и в хармония с подхода на управляващите, ако преди да подслони президента, дворецът беше пригоден временно за нужник.
Мъчителното премахване на мавзолея, което направи за смях строителния министър Бакърджиев, премина в безпаметно наливане с пиво. Ситуацията изглежда като "да измием резила с бира". Въпреки нелошата практика на подобни фестивали по света нашият пак успя да се превърне в кочина. Изборът на място за провеждането на "Бирен фест'99" е нелеп - пред двореца, до централната банка, на няколко метра от президентството, Министерския съвет, МО и Народния театър. Едва ли някой иска да е на мястото на отседналите в хотел "България" или "Шератон" чужденци: "така ли си миришеш, или си бил в България".
В Лондон, Париж и Ню Йорк също правят тематични улични купони, боклуци остават и след Парада на любовта в Берлин. Обаче! Там никой не се рие в строителните отломки на Райхстага и не препикава Бранденбургската врата. И от вурстовете не тече мас по Александерплац.
Изобщо, както някой писа по друг градоустройствен повод, пак успяхме да си устроим български Д(р)исниленд.
В САЩ важи правилото: един долар - един глас
Никълъс Джонсън, експерт по медийно право, пред "Капитал"
- В Америка има телевизионно време, което е безплатно, и такова, което се заплаща. Платеното време обикновено е 30-секундни реклами и 60-секундни реклами, но може да бъде и половин час или един час, ако телевизията желае да продаде това време. Ние имаме две основни партии -Демократическа и Републиканска партия, но за Конгреса и Сената всъщност няма партии, които да се кандидатират конкретно. Общо членовете на Сената и Конгреса са 535 и затова казваме, че имаме 535 партии, защото всеки от тях събира свои пари, взима си личен съветник по медийните въпроси, провежда своя кампания за събиране на гласове и т.н. Кандидатите за президент в САЩ имат повече партийна подкрепа. Така че освен това платено време телевизионните канали излъчват дебати. Когато има дебат, самата телевизия решава кой да участва в него. Обикновено не се канят поотделно членовете на всяка партия, а само тези, които наистина имат шанс да спечелят. Нямаме пропорционално представяне. Всъщност правилото е, че победителят взима всичко. Не зная каква е вашата система, но в Америка може да има демократи, лейбъристи, либерали, републиканци, може да има Зелена партия и т.н. Който от тях събере повече гласове, той ще заеме мястото по време на телевизионните дебати, а другите не получават нищо. Така че при нас не стои проблемът с 96-те партии, които участват при вас в предизборните диспути.
- Радиото и телевизията в Америка имат свободата да представят когото искат и както искат в своите новинарски емисии. Що се касае до професионалните журналисти, те се опитват да покажат и двете страни. Някои от тях много прецизно се придържат към закона по време на новинарските си емисии, като дават, да речем, 7 минути и 25 секунди на този кандидат, 5 минути и 7 секунди на друг кандидат и се опитват доколкото е възможно да спазват принципа на равнопоставеността. Но това не се изисква от закона, а е нещо, което те правят като професионални журналисти. Те не желаят да бъдат възприемани като такива, които се поставят в услуга на един или друг кандидат, защото това ще направи техните новини не много правдоподобни.
- На мен лично не ми звучи много логично причината, поради която имате такава забрана. Виждам логика в това, че може би вие не искате реклами, закупени от групировки, подкрепящи един или друг кандидат, а искате цялото рекламно време да бъде предоставено за изява на самите кандидати. Но ако например компании като "Кока-Кола" или "Компак" имат нова реклама за нов продукт, просто не виждам какво влияние биха имали тези реклами върху изборите. Така че, ако рекламата няма никакво отношение и връзка с изборите, не виждам причина, поради която тя да не бъде излъчена. В САЩ приятели на кандидата могат да купят телевизионно или радиовреме. Ако, да кажем, вие се кандидатирате за парламента и аз ви уважавам и ценя като журналист и смятам, че вие можете да бъдете добър депутат, аз мога да ви дам пари и вие можете да си купите телевизионно време или аз, без да съм говорил с вас, мога да си купя страница във вестник и да напиша за това, че вие ще бъдете добър депутат. И това се прави в САЩ. Разбира се, произтичат проблеми, но все пак това положение е законово регламентирано. Причината, поради която то създава проблеми, е, че големите пари започват да оказват огромно влияние. Правилото "един гражданин - един глас" просто не важи. То се трансформира в правило "един долар - един глас". Един американски сенатор от среден или голям щат има шестгодишен срок, за да събере пари, за да се кандидатира отново на следващите избори. Те трябва да събират приблизително по 20 хиляди нови лева на ден, седем дни в седмицата, 365 дни в годината за шест години. Всяка сутрин, когато се събуждат, те знаят, че трябва да намерят отнякъде тези пари, преди да си легнат отново вечерта. Това означава, че хората с много пари ще имат по-голямо влияние върху системата. Има спорове в САЩ за това, че телевизията и радиото трябва да осигурят безплатно време за кандидатите, защото приблизително 90% от парите, които кандидатите събират, се използват за закупуването на телевизионно и радиовреме и за да плащат на съветници по медийните въпроси. Ако успеем да накараме американските радио- и телевизионни канали да осигурят безплатно време, тогава нещата ще станат много по-различни и големите пари няма да имат такова голямо влияние. Но парите не винаги контролират нещата. Има доста богати хора, които имат възможност да купят изборите и все пак да не спечелят. Все пак в повечето случаи парите са решаващ фактор.
- Според мен за кратко време вие сте постигнали много. В САЩ ни бяха нужни двеста години, за да се опитаме да разберем тези проблеми и все още не сме ги изяснили напълно. Затова смятам, че не трябва да сте прекалено критични към себе си за това, че не сте се справили с този въпрос за доста по-кратко време. Всъщност не бих давал никакви препоръки на България, защото според мен имате много способни журналисти, политици, учени и интелектуалци. Сами можете да прецените кое е най-доброто за България. Единственото, за което мога да говоря, е американският опит в това отношение. Но едно от нещата, които се опитахме да направим в САЩ, е да осигурим повече независимост на органите, които регулират и контролират дейността на електронните медии. Нашата Федерална комисия по комуникациите (FCC), в която бях член, се нарича независима регулационна комисия. Тя е независима от Белия дом и изпълнителната власт, от законодателната власт, от съдебната власт. Така че тя е независима четвърта власт. Това означава, че избраните политици почти нямат възможност да регулират електронните медии чрез Федералната комисия по комуникациите. Опитваме се да осигурим независимост и на обществените медии, защото Конгресът е наясно с това, че негови членове се опитват да контролират обществените медии, и за да се предпазят от самите себе си, те създават пластове за защита на обществените медии - Корпорация на обществените медии, Обществена система на медиите, индивидуални тв и радиостанции със собствен борд. Правим най-доброто, което можем. Другото, което направихме, е, че съсредоточихме на едно място - във Федералната комисия по комуникациите, всичко това, което в България е разпръснато в многобройни институции - ДКД, КПД, НСРТ и т.н., които е възможно да предизвикат някакъв конфликт в бъдеще. Опитахме се да избегнем това, като съсредоточихме всички тези отговорности във Федералната комисия по комуникациите.
451 градуса по Георги Минчев
Могат ли в едно музикално пространство да виреят заедно, и то в хармония сантименталност, метъл и духът на прозата на Рей Бредбъри? Могат - в творби на Георги Минчев, чието име е добре познато и отвъд границите на България. "СентиМетъл" - Концерт за виолончело и оркестър и Симфонична сюита към балета "Фаренхайт 451" са включени в новия диск на композитора, представен от "Гега Ню". И двете произведения се издават за първи път.
"СентиМетъл" е посветен на големия полски композитор Витолд Лютославски. Премиерата му е в Холандия през 1996, а записът в диска е на Симфоничния оркестър на холандското радио. Концертът е авангардна, съвременно звучаща музика, пречупена през чувството за традиция и скритата зад метъла сантименталност. Емоционалният фон е носталгичен и интимен. Той кулминира в последните тактове, които притихват със самотния размисъл на виолончеловата партия. Но през целия концерт настроението е "смущавано" от остротата на тоналните и ритмични обрати, характерни за почерка на композитора.
Георги Минчев е посветил на работата върху балета "Фаренхайт 451" почти десет години. По-късно заживява напълно самостоятелно и сюитата към него. В романа си "451 по Фаренхайт" Рей Бредбъри описва бъдещето като време, в което пожарникарите добросъвестно изпълняват своя "дълг" - изгарят всяка намерена книга. Метафората за насилието над човешката свобода и мисъл, за посегателството върху духовността и изкуството намира своя музикален израз в балета. За разлика от него сюитата не следва стриктно фабулата на романа, а проследява неговите образи - Бийти, Милдред, Клариса и Монтаг. Чрез контраста, динамиката и внезапната смяна на багрите се разкриват различните внушения и представи, чиито носители са героите. А посланието е ясно - животът не е само контемпо или ретро. Той е многолик.
"Еврика! ", или какви идеи патентоват българите напоследък
Може би всички бивши деца си спомнят "Незнайко в Слънчевия град". Там освен вълшебни пръчици един от героите майстореше автомобил, който се движи със захарен сироп. Сигурно, ако се размечтаят битово, много от нас ще "монтират" в своите домакинства чешми, от които текат швепс, вино или бензин.
Освен познатите от анимационните филми дългобради автори на гърмящи смеси и полезни приспособления сред нас е пълно с анонимни изобретатели и откриватели.
Определението за откритие гласи, че това е установяване на неизвестни досега обективно съществуващи закономерности, явления и свойства в материалния свят. По нашите географски ширини до момента са признати 15 открития. Деветдесет процента от тях са в областта на медицината. Например преди близо 20 години проф. Иван Митев открива, че сърцето има шести тон освен смятаните и използвани за изследвания и диагнози дотогава само пет. По силата на новия Закон за патентите в България повече открития няма да има, т.е. законотворците са решили, че тук не може да изскочи нищо ново под слънцето.
Изобретението е техническо решение на някакъв проблем. Инвенциите са обикновено такива неща, които могат да намерят широка употреба в обществото, да влязат в магазините и домовете на хората.
Българските колеги на Александър Бел и Ерньо Рубик измислят главно лекарствени средства, методи за лечение, строят машини. Изключително разпространени са инсталациите за получаване на енергия от неконвенционални източници като слънце, вятър и вода. Първият бум на енергийнодобивните алтернативи е бил през 80-те години, вероятно свързан с режима на тока и други нерадостни профилактики. Днес отново са хит хрумванията около Менделеевата таблица - нашенците правят всевъзможни химически съединения и смесват вещества.
Допреди 1993 г. заявките за патент не се плащаха и в патентното ведомство с мерак за протекция са постъпвали безброй налудничави идеи. Днес за защита на всеки brain storm се плаща такса в размер на около половин милион лева. Идеите, кандидатстващи за патент, продължават да са всевъзможни - сложен съд за ордьоври и салати с въртящо се дъно, чанта-чадър, екокибрит, който може да се пали отвсякъде, изстисквач за туби, бульон от водорасли, цигара с вентилиращ филтър. Дори колелото да е отдавна открито, стремежът към разнообразие и циркаджийство не секва - ето защо в аналите на патентната служба е регистриран нов вид въжен велосипед. "Освидетелствани" са и различни методи, като например таблицата за изчисление на това как може да се зачене момиче или момче.
Между другото, ако попитате патентните експерти, ще разберете, че техните "клиенти" са хора, които не само че не се обогатяват от идеите си, ами трябва да плащат, за да ги регистрират. Те са търсещи умове и от главата им се вдига пара само за да измислят нещо ново или общополезно. Има и серийни изобретатели.
Самостоятелен дял са сполучливите растително-животински опити. По примера на съветския учен Мичурин, кръстосвал тиква с джанка или нещо подобно, българските агрономи добиват също интересни видове. В официалните бюлетини на патентното ведомство са публикувани краставица сорт "Гергана", слънчоглед хибрид сорт "Пенка", зимен двуреден ечемик сорт "Каскадьор 3". Как изглеждат подобрените култури не става ясно, но авторите им сигурно знаят шеговитото обяснение за това как е умрял Мичурин: паднал от една ягода.
Освен агронаходките, по случайност или не, на село са видели бял свят и овца порода "Североизточнобългарска тънкорунна", говедо порода "Българско черношарено" и др. млекопитаещи.
В страна, където плагиатството не е спорадично явление, най-добре е авторските досещания и по-конкретно изобретенията да се защитават по установения ред. Той е следният: има идея, тя се разработва, резюмира и заявява в патентното ведомство. Най-важното условие за придвижването на процедурата е "да има световна новост". Това значи, че в нито една от подписалите Парижката конвенция 172 държави не трябва да е регистрирано идентично хрумване. Видовете защита са четири: върху изобретение, търговска марка, патент и промишлен образец. По-обикновените и функционални неща имат патентна претенция в графа промишлен дизайн. Това е и най-ефектната категория. Полезните предмети там получават паспорт срещу 200 нови лева и защита, която важи 5 години. След това всеки може да започне да ги произвежда без разрешение или други ангажименти към автора на идеята.
А идеите често се раждат така: "Винаги сам наблюдавал как, когато си наливат напитка от алуминиева кутия, хората по рефлекс я държат водоравно, за да не пръска и бълбука. Хрумна ми да направя консерва с две дупки. Така опаковката "диша" през добавения отвор и досадното пръскане престава. " Автор на полезния модел е Росен Неделчев.
"Страстта и вълната" след земетресението
Шестото международно биенале в Истанбул отвори врати на 17 септември, както беше планирано. Това стана въпреки екстремните условия, в които градът и неговите жители са поставени. Трагичното земетресение не възпря организаторите от Истанбулската фондация за култура и изкуство и поканените артисти от цял свят да се съберат за откриването точно месец след катастрофалния първи трус. Участниците са единодушни, че подобно голямо събитие ще повдигне духа на хората и ще възвърне тяхната увереност, че животът продължава. Част от художниците са предоставили свои творби за благотворителен аукцион. Средствата от продажбите са за възстановяване на щетите и подпомагане жертвите на земетресението. Артистите, дарили свои работи, са добре познати на световната артсцена: Пипилоти Рист от Швейцария, немците Роземари Трокел и Карстен Хьолер, турчинът Айдан Муртезаоглу, Майкъл Редекер от Холандия и др. Концепцията на тазгодишното биенале, зададена от кураторът Паоло Коломбо, звучи поетично: "Страстта и вълната". Идеята засяга проблема за личната история на всеки човек в съвременния свят. Непрекъснатите промени, технологичният напредък и сблъсъкът между културите са основни фактори за натрупване на колективния ни опит. Като огледало концепцията отразява емоционалния заряд на днешното изкуство чрез предизвикателството на твърде личните, интимни творби, които доминират в художествената практика в момента.
На биеналето ще бъдат показани произведенията на 56 автори от 32 страни. Българският художник Лъчезар Бояджиев ще участва в паралелната програма на форума - в изложбата "Винаги вече Апокалипсис" с куратор македонската изкуствоведка Сузана Милевска. Експозицията, в която участват още артисти от Белград, Скопие и Истанбул, е показана през юли в скопския Институт по сеизмология. Там тя е била посветена на годишнината от голямото земетресение в Македония през 1963 г. Горчива ирония на съдбата е, че именно тази изложба е съпътстваща на биеналето.
Една от особеностите на истанбулския форум е изборът на местата, където се представя експозицията. Обикновено се търси ефектът от противопоставянето или съжителството на история и съвременност. Има постоянни пространства, например "Цистерните Йеребатан" - изключително архитектурно съоръжение от времето на император Юстиниян и средновековната църква "Света Ирина". Сега ще бъдат използвани и залите на великолепния дворец "Долмабахче" - резиденция на последните турски султани.
Но вероятно най-забележителен в тазгодишното биенале ще си остане самият факт на провеждането му - символ на волята за оцеляване.
България - мръсна приказка
В Париж съм просто Станка
- Учих история в Софийския университет и винаги съм мечтала да рисувам. Това е моята голяма мечта от дете. Кандидатствах в Художествената гимназия в седми клас. Това беше изключително деликатен момент. Много от приятелите на баща ми му казаха, че няма смисъл да изживявам такова разочарование, защото никога няма да вляза в Художествената гимназия по политически причини. Беше годината, в която излезе книгата на баща ми "Фашизмът", и всички казаха: "Пълна глупост е да мъчите това дете". Но аз съм доста упорита и, разбира се, се явих на изпита, на който имах много нисък бал. Това беше огромно разочарование в моя живот. Зарязах всякакво рисуване и казах: "Никога повече няма да пипна молив, четка и т.н. " Тогава реших да се занимавам с археология и това беше причината да кандидатствам история в университета. Винаги съм драскала на задните страници на тетрадките си, но след като не влязох в Художествената гимназия, никога не съм се занимавала сериозно и въобще не съм искала и да става дума да рисувам. Имах гадже художник, който доста ме насърчи, и донякъде заради него просто така се получи, че започнах наистина да се занимавам с рисуване, може би в трети курс на университета.
- Имаше много обстоятелства. От една страна, не можех да понасям идеята, че съм дъщеря на баща ми за всички хора, с които се срещам, дори преподаватели. Беше ужасно. Никога не знаех защо имам добра или лоша оценка. Навсякъде бях с лична охрана, което много ме притесняваше. Дори когато отивах да видя моите приятели от детството, просто не беше същото и те чувстваха, че има трети човек, че съм различна от тях - нещо, което по никакъв начин не можех да приема. Хората бяха жестоки и агресивни. Това беше моментът, в който казах: зарязвам всичко и заминавам да уча рисуване. Записах се в едно училище във Франция, където се започва наистина от нулата. Бях вече на 24 години, а всички мои съученици - на 17. Освен това не говорех френски. Имах само едно желание - да се махна оттук и да рисувам. Родителите ми бяха абсолютно против. Майка ми каза: "Дума да не става" и т.н. Баща ми не знам дали беше много съгласен, но ме попита два пъти дали съм сигурна, че точно това искам. Когато казах твърдо "да", той каза: "Добре, моето мнение няма значение, за мен е важно това, което ти искаш. Не мога да ти помогна с много... ", но все пак той ми плати таксата за първата година в училището с някакви хонорари от книги и т.н. И всичко започна така, беше една голяма авантюра. Не знам дали бих го повторила.
- Първо, защото имаше една любовна история. Второ, беше най-лесно. Просто така се стекоха обстоятелствата. Нямах никаква конкретна идея. Просто исках да се махна.
- Първото нещо, което много ми хареса, е, че съм просто Станка и много малко хора знаят нещо повече за мен. Сянката на баща ми и въобще всичко, което тук ми тежи, там не съществува. Аз съм това, което съм. Постигнала съм всичко сама. Рисувам така, както мога, и се чувствам много добре. Чувствам се свободен човек. Живея само с рисуване. В моя живот реших едно - да направя всички мои удоволствия моя работа. Нещата, които най-много обичам да правя, са да рисувам, да танцувам и да пътувам. Рисувам в нощните заведения на Париж, където естествено много се танцува, и също така винаги, когато имам някакви пари, при най-малка възможност пътувам и рисувам страните, в които пътешествам. Моят начин на живот е доста абстрактен. Не бих казала, че е лесен, защото родителите ми с абсолютно нищо не ми помагат и всичко правя сама. Но това е моята мечта.
- Рисувам танцуващите двойки. Ходя в т.нар. латиноамерикански заведения и рисувам танцьори на танго, танцьори на салса. Обожавам да гледам танцуващи хора. За мен танцът е магия, която продължава да е абсолютно неразгадана.
- Първото, което много ми харесва, е, че това е свят, в който попаднах много случайно и който няма нищо общо с действителността. До един момент ходех в моето училище в Париж, където имаше само примерни деца от много добри семейства. Много симпатични, с доста охолен и приятен начин на живот. Разбира се, интелигентни, начетени, с широки интереси. После попаднах в едно нощно латиноамериканско заведение случайно. За първи път видях аржентинско танго и магията на танца за мен беше толкова силна, че се върнах пак там, и оттогава ходя редовно в това заведение, където започнах и да рисувам. Това, което ме интересуваше преди всичко, бяха хората, начинът, по който танцуват, взаимоотношенията между тях. Беше като някаква дрога - хора с различни професии се събираха всяка вечер и танцуваха на едни и същи песни. Всеки път беше невероятно. В един момент започнах да опознавам някои от танцьорите и се оказа, да кажем, че един от най-галантните и шеметни танцьори в своя обикновен живот е шофьор на камион. Но когато го видиш на паркета да танцува танго, имаш чувството, че е бог. Аржентинското танго е нещо много специално. Наистина няма нищо общо с нашата идея за танго от вечеринките - две напред, една назад. Една неделя попаднах в заведение, където имаше салса. Салсата също е латиноамерикански танц, който сега е много на мода. За разлика от тангото е много по-фриволен и много по-лесен за танцуване, за контактуване. Когато влязох там, бях толкова омагьосана, че веднага извадих моите моливи и скицници, с които никога не се разделям и започнах да рисувам. После започнах да танцувам. Мястото, където наистина се забавлявам, са латиноамериканските заведения, а не дискотеките. В един момент културата на латиноамериканските танци за мен специално се оказа социален феномен, който се явява противовес на цялата модерна, техническа, компютърна, сива култура. Хората работят по цял ден с компютри, техните забавления са да играят на компютрите, не пишат вече писма на ръка - всичко е и-мейли, всичко се търси в Интернет, не се четат книги. Тези хора обикновено са изключително стресирани и имат много психически проблеми, ходят на психоаналитици, чувстват се изключително самотни. В Париж е голям проблемът с хомосексуализма и смятам, че това е също тази сива култура - жените и мъжете да си приличат. Хората са объркани, самотни, което е голям проблем за младежта. Местата, където могат да отидат да се забавляват - дискотеките, също са самотни. Музиката е джангъл и техно, имаш нужда от една малка дрога и танцуваш сам. Докато цялата латиноамериканска култура е точно обратното. Това е място, където не можеш да танцуваш сам. Винаги трябва да има един мъж, който води, и една жена, която следва.
- Аз много обичам България такава, каквато е. Чувствам се добре навсякъде. Това все пак си е моята страна. Никога, в никоя страна не съм се чувствала зле и като чужденец. Просто зависи как гледаш на нещата. Аз съм от типа хора "където ме посееш, там никна".
- Правя стенописи в дискотеки, фасади, правя новогодишни картички, покани. Понякога рисувам портрети - когато има някакъв организиран купон, ти плащат да правиш портрети на присъстващите. Продавам и картини.
- Много е трудно да се отговори на този въпрос, тъй като в България винаги съм била дъщеря на баща ми - и когато беше президент, и когато беше дисидент. Ето например не влязох в Художествената гимназия, защото моят баща е издал книгата "Фашизмът". Родена съм на село, защото баща ми беше интерниран там. И бях дъщеря на президент пак, защото баща ми е Желю Желев. От друга страна, намирам, че моите родители са изключителни хора и са ми дали самочувствието да се чувствам свободна. Те са имали сложен и труден живот, но никога нито за секунда не са се отказвали и не са оставяли нещата заради някакви дребни, ежедневни проблеми. За тях идеите са над всичко. Моят баща винаги ми е казвал: "Ако смяташ, че си права, трябва да следваш това и другото няма значение. " Някои казват, че съм много свободна. Свободата я носиш в себе си. Никой не може да те освободи и никой не може да те пороби.
- Искам да стана много известен художник. Повечето колеги художници и въобще артисти, както се наричат на Запад, са хора, които правят нещата мрачни, много тъжни и песимистични, с някакви безумни концепции, които само двама души могат да разберат. Всички други, тъй като не разбират, се възхищават. Намирам, че по-голяма част от артистите рисуват само когато са много депримирани и не могат да контактуват с другите и това е единственият начин цялата им мъка и всичко, което искат да кажат, да изразят в някакво произведение на изкуството. За мен, за да рисуваш, трябва да си щастлив. Рисуването и това, което правя, е истинско щастие и удоволствие и искам да накарам колкото се може повече хора да видят, че нещата всъщност са толкова лесни и могат да бъдат оптимистични. Можем да живеем много по-просто. Толкова е лесно човек да бъде свободен, толкова е лесно да отидеш и да танцуваш, толкова е лесно да изядеш един сладолед, вместо да се ядосваш. Смятам, че най-хубавите неща са най-простите. Не трябва в никакъв случай да се затваряме само в себе си. В България това тепърва става проблем. Взаимоотношенията между хората стават все по-сложни, все по-трудни. Имаме нужда от повече любов и романтизъм. Хората губят вяра, че това, което искат, е възможно. Няма невъзможни неща. Ужасно е, че все по-малко хора четат книги, а предпочитат да гледат телевизия. Все по-малко хора предпочитат да си купят вещ, отколкото, когато имат малко пари, да попътуват. Има толкова страни, с които България няма визов режим. Толкова е лесно да си избереш екзотична, била тя и най-бавно развиващата се африканска страна, и да отидеш там. Няма нищо по-прекрасно от това да бъдеш чужденец в една страна. Това те кара да бъдеш много по-любопитен, много по-внимателен, да слушаш всичко, да гледаш всичко. Мен страшно ме забавлява да пътувам с приятели чужденци в България. Когато живееш в една страна и си свикнал с нещо, минаваш покрай прекрасни неща, без да ги забелязваш. Едни приятели французи например казаха, че няма страна с повече орехови дървета от България, а на мен това никога не ми е правило впечатление.
Mитове в кьошета
Една жена, Нина, разказва своя живот, а в нейния разказ е вписан разказът на друга - кира Екави. Те принадлежат на две различни поколения, така че личните им истории успяват да покрият почти цялата първа половина на нашия век. Гласовете им се различават не само поколенчески, но и културно. По-възрастната, кира Екави, изгаря том със съчинения на Фройд, защото, без да го е чела, подозира, че е извънредно опасен. По-младата, Нина, е чела Фройд и за нищо на света не би го изгорила. Тази дребна сюжетна подробност в романа на Костас Тахцис "Третото венчило" (превод Драгомира Вълчева, издателство "Епсилон") всъщност е символична, тя маркира фундаменталната разлика в светогледа на двете. Екави преживява живота си на ръба на истерията; Нина се опитва да проумява отвъд повърхността на болката.
Две толкова различни жени в една отчайващо консервативна патриархална среда - гръцката. Гръцката страна - разпъната между гордостта от древната слава и срама от турското робство, между монархията и републиката, между неосъществената Велика национална идея и Втората световна война. Гръцкият народ - "какъв нещастен народ! ", ще възкликне Нина.
Сватбите, ражданията и смъртите, приготвянето на обяда, ритуалът на кафето и картите отмерват ритъма на всекидневното негероично женско време, което по невероятен начин успява да вмести митичното и историческо време в своите малки домашни кьошета.
Животът и на двете героини е поражение. Кира Екави неуморно приписва на своя трагически измерения, но въпреки усилията й неразрешимите конфликти, жертвите и злодеите от семейната й трагедия звучат фарсово. Нина води друг разказ - сдържан, анализиращ, самоироничен. Тя се разделя с голямата си любов Аргирис (защото той обича да си ляга с мъже) не другаде, а под статуята на Платон пред Академията. И сърцето й се къса. Впрочем хомосексуализмът не е инцидент, а важен проблем в романа, проблем, който наред с фанатичното християнство е белязал живота на героите.
Но "Третото венчило" впечатлява преди всичко с начина, по който личните сюжети на Нина и Екави "преработват" в себе си митологията и историята на Гърция. Ниско и високо непрекъснато разменят местата си дори в рамките на едно изречение. И най-незначителните всекидневни постъпки на героите понякога се оказват обусловени от международното положение. И най-грандиозните исторически мигове, преживени от тях, стават житейски поносими благодарение на някоя дребна нелепост.
Тахцис е описал завладяващо травматичната историческа съдба и нещастния национален характер на гърците. Между най-важните послания на романа е това, че човек няма как да обича историята и политиката на своята страна. Човекът винаги обича друг конкретен човек.
Домати по фрайбургски - кантон Фрайбург, Швейцария
На разполовените домати изваждам семчестата част с чаена лъжичка, посолявам ги от вътрешната им страна и ги слагам да се отцедят за известно време с отвора надолу. Настъргвам сиренето на едро и го разбърквам с картофите и наситно нарязания лук, подправям с пипер и пълня доматите със сместа. Пека 10-15 мин в предварително затоплена на 200 градуса фурна. Поднасям ги горещи, поръсени с пресния лук.
Червени с надпартийно чувство за хумор
С тази рецепта няма да получите свирепо желание за кулинарна емиграция в Швейцария. Но ако нещо я объркате, тъй като ще използвате нашенски кашкавал или сирене, и ястието ви настрои войнстващо, причината е в това, че в Швейцария е забранено да се подвиква на кравите!
Всъщност Швейцария е от всичко по нещо. Ако ви вълнува този изискан фототапет, четете по-надолу:
"Взема се малко Италия, малко Франция и малко Германия. Към това се прибавят много планини, една федерация от кантони и се получава Швейцария.
Нищо свое, ще кажете? Не, има и такова.
Ретороманите тук са коренното население. А швейцарското сирене и фондюто са националните ястия.
Трудно е сред рецептите на кантоните да се избере най-подходящата. Всеки кантон хвали собственото си сирене."
По отношение на доматите, които са основни потърпевши в рецептата, един вещ в кулинарията англичанин казва: "Само по себе си растението домат е токсично, макар и недостатъчно, за да е от полза на един вече преминал аматьорски стадий отровител. Не ще и дума, че цветът и формата на домата са напомняли на ядящите за изтръгнати сърца!"
А казано на местна почва, доматът е единственият червен зеленчук с надпартийно чувство за хумор - особено когато ви замерват с него.
Джаз и рок за възрастни
Това лято Swinging Hall навърши четири години. Заведението на "Драган Цанков", малко след Националното радио, се отличава от останалите клубове в София по това, че там рядко можете да видите 14-годишни девойки, облечени в най-новите и най-оскъдните си дрехи да крият притеснението си зад предизвикателни погледи и кълба цигарен дим. Дори наскоро явно страстен фен на лудите фиести с напъпили тийнейджърки с досада отбеляза, че в Swinging Hall "можеш да видиш само плешиви чичковци с големи коремчета и малки GSМ-и."
Наистина в "Суинга" открай време се събират по-улегналите купонджии в София, които обаче продължават да поддържат младежки тонус. Със самото си създаване заведението приюти родните джазмени, които дотогава рядко имаха възможността да се изявяват пред клубна публика - нещо основно за колегите им по цял свят. И до ден днешен Swinging Hall продължава да е единственият клуб в София, където почти всяка вечер в едната зала има джаз на живо. Групите обикновено са "Инфинити", "Джем", "Джаз брейкърс", "Please Shut Up", "Би Джази", "Дикси Суинг" и "Мистър Х". Гостуващите в България имена в джаза също често се отбиват на "Драган Цанков" и събират фенове и колеги на бесни джем сешъни.
Петък и събота са единствените вечери, когато и в двете зали свирят рок или поп групи. Тогава заведението се пълни като индийски трамвай, в който последните качили се стоят залепени за вратата.
По принцип модата да се ходи в "Суинга" е на приливи и отливи. В последната една година клубът, който е един от първите в София, отново е на гребена на вълната. След отминаването на първоначалната тръпка при откриването на някое по-ново и по-лъскаво заведение като "Библиотеката" и "Мистър Пънч" тълпите постепенно започват да се стичат обратно към Swinging Hall. Главно, защото могат да разчитат, че алкохолът, който им се предлага, не е от цеховете на цар Киро и защото лицата, които виждат там, са на хора дошли не просто да се покажат, а да се забавляват истински.
В Swinging Hall обикновено не свирят любимците на публиката с ЕГН 80+. Там не можете да чуете групи като Б.Т. Р. или "Сигнал", които докарват до истерия тийнейджърите в останалите столични клубове. За сметка на това, макар и по-малко известни, бандите, които забиват в "Суинга", са добре подбрани. Оттам са тръгнали много млади формации, които в музикалните среди се знаят като добри музиканти, въпреки че не са хитови изпълнители. В момента основните групи, които свирят в рок залата, са "Пиф", "5.3.8. ", "Лора", "Браво", "Сленг", "Белс" и "Алфа". И в тази част на заведението гастролите на гости от чужбина са добре дошли.
"Аполония" - млада на възраст, попрезряла по дух
На 15 години един кон е в разцвета на силите си, орехите отдавна дават плод и хвърлят дебела сянка, а човек е още в началото на пътя и морето му се вижда до колене. Какво пък са три петилетки за безсмъртните Аполонови музи. Тази есен "Аполония" навърши 15 години. Но вместо да кипи и прелива от дръзновение и младежко бунтарство, тя вече прилича на попрезряла дама, която следобед ритуално пие чай и не се разделя с плетката си. А останките от бунта на нейната млада публика, която би могла да й прелее свежа кръв и въображение, са празните спринцовки, разхвърляни по опустелите созополски плажове.
Макар да нямат кръгъл юбилей, аполонци разгласиха годишнината като повод за честване и равносметка. Това обаче не се усети много от начина, по който минаха първите септемврийски дни в Созопол. Само дето в каталога на празниците са изредени всички, участвали досега в тях. Толкова за честването. Равносметката показва, че през изминалите години от академия (оная градина край Атина, дето Платон излагал учението си пред своите последователи) "Аполония" се е превърнала във фондация с настоятелство. Старите Рашковци, които някога веселяха населението по калдъръмените улици, сега вече са сериозни люде. Едни станаха директори на театри, други - членове на същото това настоятелство. Новоучредената по случай юбилея ежегодна награда "Аполон Токсофорос", чийто първи носител е пианистът Людмил Ангелов, също е знак за променената физиономия на празниците. Хората, които ги организират, не издържаха на изкушението на свой ред да влязат в ролята на арбитри и да излъчват победители в едно негласно състезание. От приятелска среща между хора на изкуството "Аполония" рискува да се превърне в място, където вече ще има повече и по-малко заслужили. Нищо че статуетката е само символична награда за творчески постижения.
Едно е сигурно обаче - "Аполония" си заслужава фойерверките и поздравленията за това, че успя да оцелее цели 15 години. Независимо през какво мина, за да го постигне. Понякога поредното й издание висеше на косъм чак до последния момент. Но сякаш през последните години усилията да поддържат живота на празниците поглъщат цялата енергия на техните организатори. Съставянето на програмата все по-често се превръща просто в
Този път с малки изключения получената картина дори не може да се нарече портрет на най-доброто през изминалите 12 месеца. За това, разбира се, си има и обективни причини. След Европейския месец на културата в Пловдив на всеки би му било доста трудно да покаже нещо коренно различно и на по-високо ниво от видяното там. Но дори този факт да се остави настрана като случайно стечение на обстоятелствата, пак се вижда, че "Аполония" отдавна не е такава, каквато е била замислена в началото. С годините тя все по-рядко провокира създаването на нови като форма и дух артфакти, а се задоволява само да отразява вече направеното, при това не винаги успешно. Магията на "Аполония" като терен за среща на хора с мислене, различно от общия мътен поток, и предизвикателство за раждане на идеи встрани от конюнктурата, вече се е изпарила. От година на година колосаната яка и папийонката все повече пристягат врата й, а фракът я сковава в неизменната официална поза. Преди няколко години Брижит Бардо възропта срещу онова, в което се е превърнал филмовият фестивал в Кан. Тя негодуваше от превземащата го суета, която все повече настъпва изкуството по пръстите. Повехналата бивша звезда с носталгия си спомняше за първите години, когато направо от плажа, с още солена от морето коса, отивала на прожекция или в някой крайбрежен бар. Докато сега дори на пясъка не можело да се излегнеш без диамантена огърлица. Е, "Аполония" не е заплашена чак от такива крайности, но и тя принесе в жертва свободния си дух и непринудеността на обноските. Даже в заведението, провъзгласено за клуб на аполонците, всяка компания си гледаше в чиниите и общуваше само помежду си. А къде другаде, ако не там, биха могли да се каръщисат стари и млади, улегнали и бунтари, класика и постмодернизъм. Щом като и ромският виртуоз на цигулката Венци Такев от музикантите на Йълдъз Ибрахимова изгуби ума и дума, посаден на една маса с няколко французи, какво остава за другите. Актьорите от Родопския театър, все млади хора, дойдоха нахъсани след края на спектакъла "Каин", решили дапразнуват шумно. Но и техният ентусиазъм постепенно стихна след формалното дежурно приветствие на официалните лица.
Ако става дума за събитията на тазгодишната "Аполония", те бяха най-много при музикантите. При това е трудно, а и ненужно да се определя чий успех беше най-голям и шумен. Публиката аплодираше еднакво възторжено и Йълдъз Ибрахимова, и концерта на Христо и Борислав Йоцови, и изпълненията на "Уикеда".
Йълдъз Ибрахимова се върна на "Аполония" след петгодишно отсъствие. Нейните цигански песни накараха оня табор, дето беше тръгнал към небето, да се отбие за час и половина в Созопол. В албума "Мерджанджа", изпълнен за първи път на живо в амфитеатър "Аполония", тя смесва цигански напеви от класиката, популярни романси и джаз импровизации. Макар нейните изпълненията да са много по-шлифовани в сравнение с първичния устрем в циганската музика на Горан Брегович, в тях има същия размах и чувство за свобода и простор. Цигулката и излъчването на Венци Такев още повече засилиха усещането за буйна циганска веселба. На него не му се опряха нито напевите на Сарасате, нито Брамс, нито джазираният вариант на "Очи чорние".
По думите на Христо и Борислав Йоцови техният проект "Началото" е отлежавал дълго време, но затова пък авторският им концерт с Нов симфоничен оркестър с чиста съвест може да се нарече блестящ.
Джаз триото Теодоси Спасов, Анатоли Вапиров и Стоян Янкулов си е традиционно добро. Жалко само, че тримата свирят заедно сравнително рядко.
Докато появата на Камелия Тодорова в Созопол май няма да остави незаличима следа. На публиката, препълнила църквата "Св. св. Кирил и Методий", й оставаше само споменът за Търновската царица, докато тя изпълняваше прилично джазпарчета на Дюк Елингтън. Хората живнаха едва когато изпя на бис "Не ме гледай така, момче" и "Летят среднощните таксита".
Театралната програма изглеждаше безразборно насметена от различни сцени без ясна идея какво точно е търсено в нея. Ако някой е искал да постигне пъстрота на жанрове, теми и актьорски колорит, крайният резултат си беше чиста шарения. Въпреки известните имена - Стефан Данаилов, Коста Цонев, Татяна Лолова, Георги Русев, Атанас Атанасов, искра не се получи. Дори режисьорът Георги Михалков не беше поканен с най-силния си спектакъл. В "Догодина по същото време" няма и следа от потенциала на човека, направил "Прашка" във Варненския театър и "Боб" в Народния. В тая компания даже "Квартет" на Явор Гърдев въпреки безспорните си качества изглеждаше случайно попаднал на "Аполония". Единствено авторският спектакъл на Мариус Куркински "Самият човек" препълни залата на читалище "Отец Паисий" и накара публиката да говори за него и следващите дни. Но при Мариус действат много повече и по-различни от чисто театралните механизми. А "Енигматични вариации" на режисьора Петринел Гочев за сетен път показа, че Радичков не е лъжица за всяка уста.
Списъкът на писателите в празниците напомняше по-скоро речник на българската литература. Йордан Радичков и Ивайло Петров за първи път бяха на "Аполония" - и двамата представени от своите издатели ("Балкани" и "Факел") със сборници избрани произведения. С наградата си за популяризиране на родната литература издателят Анго Боянов пусна 400 библиофилски бройки с най-доброто по негова преценка от поезията на Христо Фотев. Самият поет чете стихове и се подписа на номерираните екземпляри.
Единствен Антон Дончев дойде с ново произведение - романът "Странният рицар на свещената книга", макар той да е писан по отдавнашен негов киносценарий за разпространението на богомилското учение из Западна Европа. Което всъщност доста ясно личи в постройката и езика на произведението. Въпреки че е издадена като самостоятелна книга, "Кръстопътна среща" от Блага Димитрова и Йордан Василев е само глава от третия (още не видял бял свят) том, посветен на живота на Елисавета Багряна. Вера Мутафчиева пристигна с най-известното свое произведение - "Случаят Джем".
Единствената премиера, чиято публика не можа да се побере в залата на Художествената галерия, ами излезе на открито в двора, беше на "Варненското софиянче от Шумен" - автобиография на Тодор Колев. Тя заедно с концерта на "Акага" закри "Аполония". Преди това от Бургас долетя новината за шоуто, което направил там актьорът заедно с Недялко Йорданов. Вечерта в Созопол обаче си беше съвсем обикновена. Мариус Куркински прочете откъс, Крикор Азарян каза мили думи за приятеля си, а самият Тодор Колев поздрави събралото се множество с най-голямото откровение в своята книга - как за първи път бил с жена.
Изобразителното изкуство също не остана непочетено - изложба акварели на Дечко Узунов, предизвикателно съчетани с проекта на Деси Димова "Обърнати страници", обединил идеите на десетина наши авангардисти. Най-сполучливото хрумване тук беше разиграването на пространството на един стар склад, увенчан с висок комин, който всеки, стъпил в Созопол по пътя откъм Бургас, е виждал.
Само най-младата десета муза тази година нямаше свой представител в "Аполония". Копие от филма на Иван Черкелов "Стъклени топчета" не пристигна в Созопол по технически причини.
Поредната "Аполония" вече е в хрониките на созополските празници, но пред нейните организатори си остава въпросът дали ще успеят да влеят повече дух и живец в следващото издание. Дали, вместо да регистрират отделни артфакти, ще съумеят да провокират и подпомогнат създаването на нови, като навремето спектакълът "В очакване на Годо" например. Дали няма да е по-добре да включат по-малко, но затова пък по-прецизно подбрани като значимост и новаторски инвенции прояви. Дали пък в програмата на "Аполония" да няма по някоя предварително обявена тема на принципа на кураторските изложби, която участниците по желание биха могли да развиват всеки според своето виждане и изразни средства. Дали пък "Аполония '2000" , живот и здраве, няма да ни изненада с нещо съвсем различно?
За мечките и хората в Интернет
"г-н президент, обръщам се към вас с молба да получа статут на кафява мечка в поверената ви страна. Убеден/а съм, че така ще защитим правата на кафявите мечки в България и ще се представим достойно за пред европейските и USA- институции и пред предстоящия N-ти конгрес на...
Уеб-страницата, озаглавена "Искам да съм кафява мечка", е едно от новите допълнения на прогресивната родна мисъл. Страницата дава възможност на всеки, който има изблици на зоотрансформация, да прати молба с такова съдържание директно на президента Петър Стоянов. Подобно желание от страна на автора на страницата е предизвикано от плана, който предвижда строеж на тунел на границата ни с Гърция заради опазването на две семейства кафяви мечки.
Та, използвайки модерните методи на комуникация, ако не друго, то поне кандидат кафявите мечки ще позадръстят мeйла на президента. Но и това е нещо, както казва един известен герой: "И в мирно време и по време на война най-важното нещо са комуникациите."
Със сигурност човекът, сътворил тази страница, е бил вдъхновен и от споровете, които предизвика писмото на Брижит Бардо до президента, в което тя се застъпва за правата на кафявите мечки у нас, които се отглеждат от родните цигани.
Сашо Диков набеден за полицай
Посещението на вицепрезидента на УЕФА Егидиус Браун в Националната спортна академия, където бе поканен да прочете лекцията си "100 години германски футбол", завърши със скандал, предизвикан от спортния журналист Сашо Диков. Седемдесет и четири годишният гост не се стърпя и избухна, след като Диков му отправи остри въпроси по повод лиценза на БФС. "Имах чувството, че съм на разпит. Този човек се държа с мен все едно е полицай", заяви възмутен шефът на германския футбол.
Водещият на спортната програма в телевизия Канал 3 попита Егидиус Браун дали застава на страната на БФС в спора с Комитета за физическо възпитание и спорт. "Не съм дошъл тук, за да разрешавам политически проблеми", му отговори немецът.
Ден след инцидента г-н Браун и съпругата му Мариане посетиха дома за сираци в столичния квартал "Драгалевци" и оставиха 270 кг играчки, хавлии, завивки, анцузи, обувки и сладки, както и чек на стойност 5000 германски марки. Всички пратки били освободени от мито със съдействието на члена на изпълкома на БФС Михаил Касабов.
Диалектика
Премиерът
Вицепремиерът
"Десет лимузини, които разтърсиха здравето на българина" - така може да бъде обобщен ефектът от "нездравословната" новина, че съществуващата все още само на хартия здравноосигурителна каса се е сдобила с десет чисто нови автомобила "Волво" и "Рено". Луксозната придобивка беше разкрита от столичен всекидневник преди седмица, макар че според свидетели колите били пуснати в употреба от здравните чиновници още в началото на лятото. Вероятно шефът на "младата институция"
В сряда следобед пред сградата на летищния ВИП колоритен човек с диагноза чакаше за автограф Джордж Сорос. Докато отворени общественици брояха закъснението на магната в цигари или нервни крачки, ловецът на автографи тичаше по петите на други известности, влизащи и излизащи от платеното помещение. "Чакам кралицата на Холандия, познай кой идва през декември с българска охрана - Клинтън", не спираше да говори гражданинът. Така, докато крупният финансист се зададе, фенът беше предложил тетрадката си на семейство
Испанската музикална звезда
ВИЦОВЕ НА СЕДМИЦАТА
Иван Костов решил да изпробва колко ефективни са службите за сигурност и полицията. Извикал шефовете на Националната разузнавателна служба, Националната служба за борба с организираната престъпност и полицията в един парк. След това пуснал една катеричка в парка и казал на ченгетата да я заловят. След 2 часа НРС излязла със съобщение, че такова животно изобщо не съществува. Спецполицаите от НСБОП избили всички животни в парка и службата излязла със съобщение, че така им се пада, защото повечето са криминално проявени. След шест часа полицай излязъл от гората, като държал за опашката голям плъх, който крещял: "Катеричка съм, катеричка съм."
Журналист взема интервю от вицепремиера Евгений Бакърджиев. В момента, в който включва касетофона, той го предупреждава:
- Г-н Бакърджиев, всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу вас.
ЦСКА избра защитата срещу "Нюкасъл" и загуби
"Левски" има шанс за класиране след нулево равенство в Сплит
Този път Димитър Пенев сбърка и ЦСКА загуби с 0:2 от "Нюкасъл" в първия мач помежду им от турнира "Про къп". Червените заложиха на защитата и това ги провали. "Левски" използва същата тактика и взе 0:0 при гостуването на "Хайдук" в Сплит. За двата отбора ефектът от дефанзивната игра имаше различни измерения. Различни са и шансовете им за класиране в следващия кръг. ЦСКА изглежда обречен срещу англичаните, докато на сините ще им е необходима победа в София след две седмици, за да продължат напред.
За първи път от дълго време Димитър Пенев, който миналата година направи осем мача с ЦСКА в евротурнирите, избра защитната тактика. Именно налаганият от него нападателен стил досега носеше успех на отбора му. Срещу "Нюкасъл" той обаче пусна в игра шестима футболисти с дефанзивни качества и това предреши изхода на срещата. Англичаните стояха сковано на терена само през първата част, която завърши 0:0. След почивката възпитаниците на Боби Робсън се отвориха за съзидателна игра и отбраната на българите започна да се пропуква. В седмата минута след подновяването на мача Нолберто Солано откри резултата след перфектно изпълнение на пряк свободен удар. Футболистите на ЦСКА започнаха да атакуват по-масирано, но това доведе само до дупки в защитата. При една от контраатаките на "Нюкасъл" Темур Кецбая направи 2:0.
"До почивката мачът бе равностоен. Бяхме се подготвили за началния натиск в първите 20 минути и като видяхме, че ЦСКА не се отваря често отзад, решихме да поемем инициативата през второто полувреме. След първия гол ситуацията на терена вече бе коренно различна и получихме шанс да контраатакуваме. При една от тях вкарахме втория гол", заяви Боби Робсън, който е треньор на "Нюкасъл" от 10 дни.
Той също бе заложил през първата част на защитата си и това имаше своето логично обяснение. От началото на английското първенство отборът, воден тогава от Рууд Гулит, беше допуснал 18 гола. За два мача под ръководството на Робсън "Нюкасъл" е получил само един. "Основната ми цел досега бе да заздравим за щитата и да въведем ред. Получи се, сега вече ще мислим и за нападението", заяви той.
Какво загуби Пенев от своята тактика? Още през първото полувреме пролича, че ЦСКА трудно ще стигне до гола. След като отново заложи на трима нападатели, той остана без градивни полузащитници. Единственият такъв бе Милен Петков, останал напълно изолиран от играта. "Това наложи хората от задната част на полето да търсят с дълги подавания колегите си отпред", каза Пенев след двубоя. Тези центрирания не доведоха до нищо, тъй като Манчев, Бербатов и Христов бяха плътно пазени от английската защита. През втората част той се опита да промени нещата с включването на Иван Литера, но вече бе късно.
Почти същите проблеми в изграждането на играта изпитваше неговият колега от "Левски" Люпко Петрович в мача с "Хайдук", но все пак сините успяха да удържат нулевото равенство. Българите дори имаха възможност два пъти да открият резултата. Веднага след почивката Георги Бачев изведе Бисер Иванов сам срещу вратаря, но новото попълнение на тима от "Герена" би встрани. Две минути преди края Георги Иванов-Гонзо напредна сам, но не успя да преодолее вратаря.
Основният проблем и на "Левски" бе липсата на конструктивен играч в средата на терена. Откакто Асен Николов-Бебето е извън терена заради счупен крак, няма кой да изпълнява тази функция. Срещу "Хайдук" Александър Александров бе човекът, който бе натоварен с тази задача, но той не успя да се справи. Слабо му партнираше и младежкият национал Захари Сираков. Гонзо и Бачев останаха изолирани в предни позиции и за отбраната на домакините не бе трудно да ги елиминира. За разлика от ЦСКА обаче "Левски" издържа на натиска пред вратата. Чужденците Предраг Пажин и Джон Ингълс въвеждаха ред пред нестабилния и в този мач Димитър Иванков. Благодарение на отличната организация, хърватите почти нямаха голови възможности.
"Доволен съм, че издържахме и не допуснахме гол, но и малко съжалявам за пропуснатите възможности. Резултатът е по-благоприятен за нашия отбор, но не решава класирането ни в следващия кръг", заяви треньорът на "Левски" Люпко Петрович. И в предварителния кръг сините завършиха 0:0 при гостуването в Кипър на "Аполон", за да победят в реванша с 2:0 пред собствена публика.
Накратко
Софийският апелативен съд прекрати делото по жалбата на БФС срещу отказа за регистрация на новото ръководство и промените в устава. В края на март Софийският градски съд (СГС) отказа да регистрира новата управа на футболната централа, защото са направени нарушения по процедурата по време на конгреса. БФС обжалва решението на СГС пред следващата инстанция. На практика магистратите оставиха футболния съюз без легитимно ръководство. Решението им се базира на факта, че е просрочен срокът за подаване на жалбата. Тя е внесена от новата адвокатка на БФС Валентина Иванова на 20 април, а предишният адвокат Румен Герчев е бил запознат с отказа на СГС на 7 април. По закон жалбата трябва да бъде внесена в седемдневен срок. "Ще обжалваме това решение пред касационния съд. Любопитното в случая е, че делото е насрочено за гледане и изведнъж е прекратено. Можеха да го прекратят по-рано и въобще да не се насрочва дата за гледане", коментира адвокат Иванова.
Шефът на "Нефтохимик" Христо Порточанов се закани да пусне в УЕФА уведомително писмо за проблемите му с ЦСКА, след като военните прибраха в казармата младежкия национал Николай Кръстев. "Това е станало със заповед на началника на Генералния щаб и на неговия заместник - генерал Илиев. Знам, че са прибрали Кръстев, защото "Нефтохимик" има да получава пари от ЦСКА. Казаха ми, че Кръстев не е изряден, той като всички военнослужещи е получил право да играе в Бургас и има печат и подпис на Министерството на отбраната от 29 август 1999 г.", каза босът на шейховете. Порточанов не потвърди в БФС, че червените са се разплатили за Митко Трендафилов и ЦСКА пак не можа да картотекира новите си попълнения за мача със "Славия". Порточанов искаше да му дадем договорените за Трендафилов пари на ръка, а ние му ги изпратихме по банков път, обясниха от Борисовата градина.
За първи път България няма да бъде представена от националния си отбор в предстоящата 49-а колоездачна обиколка на страната, тъй като такъв не съществува. Повечето ни елитни състезатели въртят педали в чужбина. Честта на школата ни ще защитават тимовете на "Нов дом" (Троян) и "Бургас". Очаква се участието на 12 чужди отбора за осемдневното състезание. Общият награден фонд е 20 000 лева.
Хайнц-Харалд Френцен с "Джордан" спечели "Гран при" на Италия във Формула 1 на пистата "Монца". За германеца това е втора победа за сезона, която го доближава само на 10 точки от лидерите в генералното класиране. Световният шампион Хакинен, който стартира от първа позиция, бе начело до 30-ата обиколка, когато се завъртя и отпадна от надпреварата. "Беше изцяло моя грешка, за която съжалявам. Нямах никакъв проблем с колата", призна финландецът. Ървайн с "Ферари" завърши шести и взе една точка, за да се изравни на върха на класацията с Хакинен. И двамата пилоти имат по 60 точки, но Мика води, защото има четири победи, а Еди - с една по-малко.
Двама наши гимнастици патентоват свои упражнения
Националите с рискови композиции за световното в Китай
Олимпийският вицешампион на халки Йордан Йовчев ще представи свое ново упражнение на висилка по време на световното първенство по спортна гимнастика в Китай в началото на октомври. При успешно изпълнение то ще носи неговото име. За патент на същия уред ще се бори и Деян Пейчев, който е модифицирал и усложнил прелитане "Делчев".
"Нашите момчета играят красива гимнастика с много риск и очаквам да бъдат бонифицирани за смелостта си", каза старши треньорът на националите Росен Делчев. Той трябва да класира отбора до 12-о място, за да получи визи за олимпийските игри в Сидней '2000. Задачата обаче е изключително трудна, тъй като конкуренцията в Китай ще е смазваща, а нашите момчета закъсняха с подготовката по административни причини.
Данчо предпочете да остане в САЩ след олимпиадата в Атланта '96, но вече трета година прелита океана, когато Българската федерация по спортна гимнастика (БФСГ) го извика за участия на националния отбор в отговорни състезания.
Въпреки че се готви сам в Норман (Оклахома), той си остана стабилен, уверен, интересен и сложен в композициите си гимнастик от най-висока класа. Върху него ще падне голямата тежест по време на първенството в Китай, тъй като композициите му са изключителни, с максимален коефициент на трудност (10) и се чака да бъдат оценени високо. Слаби места няма. Йовчев проби в голямата гимнастика на халки и всички очакват от него силно представяне на този уред. В последно време той печели по-високи оценки на земя. "Трябва да вляза в шампионата на земя или халки, а в многобоя, при много добро изиграване, да съм в първите десет. Съчетанието ми на успоредка е с 20 упражнения. Там се блъскам, удрям и много лесно мога да допусна грешки. Ще направя и едно ново упражнение, което никой досега не е изпълнявал на висилка и което ще носи моето име", обясни гимнастикът.
Йордан неведнъж е получавал покани да играе в националното първенство на САЩ. Там първенецът е премиран с 50 000 долара, вторият с 30 000, третият с 20 000. Освен това всеки гимнастик от държавния тим на Америка, какъвто може и да е Йовчев, получава 30 000 долара годишна заплата, квартира и храна. Двадесет и шест годишният варненец обаче предпочете да остане в българския отбор.
"Идвам винаги, когато БФСГ ме покани, защото знам, че нямаме много гимнастици, останали у нас, тъй като специалистите ни се пръснаха да работят по света. Чувствам, че мога да изиграя още една олимпиада, но преди това трябва да си извоювам квота, а това зависи от представянето на целия отбор", допълни Данчо.
Ако се представи успешно в Китай, това ще му донесе и още слава в Америка, където, освен че е треньор в школата на Барт Конар, съпруг на олимпийската шампионка Надя Команечи, участва и в гимнастически шоу-програми. Йовчев получи от федерацията тренировъчни планове за подготовка, но те се оказали непригодни за новия му начин на живот. Затова той сам си направил програма, която, изглежда, ще даде по-добри резултати от времето, в което гимнастикът имаше до себе си куп наставници.
Старшията Росен Делчев пое отбора през февруари. Той стана четвъртият пореден наставник на националите за изминалите три години, в които се смениха и три нови ръководства на БФСГ, а вече се шушука и за нови рокади по върховете, планувани за края на годината.
"По неволя станах старши треньор. Момчетата сами ме избраха и имаше доста неща да се оправят, като се започне от физическата подготовка и готвене на нови упражнения, за да се повдигне трудността на съчетанията и изглаждането им, обясни Делчев. - Закъсняхме с подготовката. Не ни стигна време да направим всички съчетания да се ценят от максималната десетка."
Освен ветераните от миналата олимпиада в Атланта Йордан Йовчев, Деян Пейчев, Васил Вецев и Димитър Лунчев Росен Делчев е подготвил отлично за Китай и по-младите Християн Иванов, Младен Стефанов, Ивайло Граховски и Илиян Андреев. Усложнения имаше с Християн, които скъса ахилес преди три месеца. Той обаче бе успешно опериран и изпратен на лечение в САЩ при Йовчев. Очакваше се в отбора да се включи и другият имигрирал в Америка наш много добър гимнастик Иван Иванов, но той в последния момент отказа, тъй очаква раждането на първото си дете.
Въпреки всичко на всеки уред можем да имаме българин във финала, прогнозира старши треньорът. Още повече в Китай ще имаме и двама наши съдии - Св. Батов и Т. Тодоров.
Готвят министър за президент на леката атлетика
Марио Тагарински и шеф на Евробанк са вероятните кандидатури
Генералният секретар на Българската федерацията по лека атлетика (БФЛА) Добри Карамаринов обяви, че министър ще бъде следващият председател на централата. Кандидатурата на лицето хикс ще бъде обявена и издигната на общото събрание на 2 ноември. Президентското място се оваканти, след като настоящият бос Иво Христов замина на обучение в САЩ и може да остане в управата на федерацията само като член на управителния съвет. За вице пък се спряга името на олимпийската шампионка в скока на дължина Стефка Костадинова.
"Действително смятаме да издигнем кандидатурата на министър. Все още не мога да кажа неговото име, тъй като той не ми е дал това право. Когато се разберем по този въпрос, името му ще бъде обявено. Важното е, че министър ще бъде председател на нашата федерация, каза Карамаринов. Смятам да направим един силен екип. За вицепрезидент имаме потвърждение за кандидатурата на Стефка Костадинова, която не се нуждае от коментар. С един силен управителен съвет, който да осигури стабилност и мощ на нашия спорт, смятаме да постигнем стабилност и просперитет във федерацията и да насочим усилията си за постигане на повече спортни успехи и да могат нашите треньори да си гледат спокойно задълженията."
Карамаринов сподели, че вече е провел и разговори с представители на 95 процента от клубовете в страната, които останали много зарадвани от идеята министър да бъде президент. Стефка Костадинова пък има амбиции да се включи в структурите на ИААФ и МОК и новата й позиция ще бъде неин актив в атакуването на целите й.
Въпросният министър най-вероятно е Марио Тагарински, подсказаха запознати. Същите хора обаче се съмняват в думите на генсека, че държавникът е запознат с мераците на сегашната лекоатлетическата управа.
Част от опозицията пък, която преди няколко месеца поиска оставката на началниците от БФЛА, щяла да се обедини около кандидатурата на шефа на Евробанк Асен Христов. Целта била не толкова подмяната на Иво Христов, колкото елиминирането на генсека Карамаринов и секретарката му Надя Коцева.
Атаката срещу сегашното ръководство започна още през март, когато атлетите ни се завърнаха от световното първенство в зала в Маебаши, но тогава революционерите в атлетиката се разцепиха много бързо. Лесни за манипулация се оказаха някои ръководители на клубове в страната, които се обединиха в инициативен комитет за развитие на този спорт и разпространиха декларация, че искат смяна на ръководството на БФЛА. Само след ден обаче същите хора публично се отказаха от действията си под предлог, че не разбрали за какво става дума.
Въпреки това имаше опит за свикване на извънредно общо събрание по съдебен път. Нотариална покана бе изпратена по пощата в БФЛА. Тогава в подкрепа на ръководство въстана целият национален отбор, бивши и настоящи атлети и треньори, които пък със своя декларация до председателя на Комитета за младежта и спорта (КМФВС) Цвятко Барчовски изразиха възмущението си от аргументите, с които от инициативния комитет искаха свикване на извънредно общо събрание на БФЛА, и бурята утихна.
От 16 български министри вече трима са ангажирани с ръководство на спортни федерации. Управляващият земеделието Венцислав Върбанов застана начело на волейболистите, ездачите избраха министър Богомил Бонев за шеф на конния спорт, скиорите пък се опитват да привлекат министъра на търговията и туризма Валентин Василев за техен бос. Сега май иде ред на министъра на администрацията Марио Тагарински да се включи в компанията.
Агаси отново е номер 1
Плейбоят от Лас Вегас направи най-впечатляващото завръщане в тениса
На 10 ноември 1997 г. Андре Агаси (САЩ), когото някога наричаха Любимеца на тийнейджърите, беше номер 141 в световната ранглиста на тенисистите. Тогава той играеше в турнири от веригата "Чалънджър" с награден фонд 25 000 долара, на каквито обикновено участват и българските тенисисти. Но Агаси, известен още и като Плейбоя от Лас Вегас, го правеше не защото нямаше покани за големите турнири. Той избра да започне своята кариера от нулата, за да се изкачи отново на първото място в световната ранглиста. Само две години по-късно потомъкът на арменци отбеляза най-впечатляващото завръщане в съвременния мъжки тенис.
Звезди еднодневки идват и си отиват. Пийт Сампрас пък постоянно е или номер 1 или номер 2. Но тенисист, който да е паднал толкова ниско в ранглистата и после да се е върнал на върха, няма. Още по-впечатляващо е, че Агаси постигна всички свои успехи с ясното съзнание как трябва да го направи и с методичното спазване на всички основни правила, за да бъде голяма звезда. На 29 години той отново извървя пътя, който някога му бе предначертал Ник Болетиери като млад.
Миналата седмица Агаси спечели втори турнир от Големия шлем за годината, след като се наложи с 6:4, 6:7, 6:7, 6:3, 6:2 над Тод Мартин (САЩ) във финала на Откритото първенство на САЩ. Той изтръгна победата в иначе драматичния петсетов мач, без да загуби нито едно свое сервиране или пък да изпусне нервите си, дори когато изглеждаше, че Мартин го е притиснал до стената. Успехът му обаче отбеляза едно от най-великите лета в историята на тениса.
Петата титла от Големия шлем за Агаси сложи край на впечатляваща серия от успехи, която започна с изненадваща победа на "Ролан Гарос". По-късно тя продължи с второ място на "Уимбълдън" след Сампрас. Нито един мъж след Иван Лендъл през 1986 г. не е играл три последователни финала на турнири от Големия шлем в една година. Никой не е печелил US Open при пасив от 1-2 сета от Джон Нюкомб през 1973 г. Това обаче бе единственият шанс на Агаси срещу доста качествената игра на Мартин. В крайна сметка се получи един от най-добрите мачове на Плейбоя в кариерата му.
Мартин винаги е разполагал с всичко, за да бъде шампион на САЩ - силен сервис, добро отиграване на мрежата и сърце на борец. На 29 години той почти постигна мечтата си. След като загуби първия сет, устоя на равномерната игра на противника и спечели всички свои сервирания. С неочаквана лекота взе и тайбрека в следващите два сета. Но Агаси, който вече си бе гарантирал първото място в ранглистата след успеха над Евгени Кафелников на полуфинала, се завърна в мача по подобаващ за най-силния тенисист в света начин. Той проби сервиса на Мартин рано в четвъртия сет и обърна психологическото предимство. Мартин не успя повече да събере сили. Въпреки че тотално надделяваше в асовете от сервис - общо 23 и с 16 повече от противника, той никога не успя да вземе гейм при сервирането на Андре. Когато Агаси отново го проби в края на четвъртия сет, мачът изглеждаше решен. В петия спечели три поредни гейма и това бе краят.
"Как можете да искате нещо повече от двама американци на финала на US Оpen и петсетов мач. Независимо дали печеля или губя, това е най-великият момент в моя живот. Никога няма да забравя Ню Йорк сега", заяви Агаси, след като прибра чек за 750 000 долара. Той за първи път триумфира на същите кортове през 1994 г. Две години преди това бе взел първата си титла от Големия шлем на "Уимбълдън", а през 1995 г. спечели Откритото първенство на Австралия.
Малко след това дойде бракът му с Брук Шийлдс и стремглавото спускане надолу в ранглистата. Не е ясно доколко семейният живот попречи на развитието му, но веднага след раздялата с актрисата Агаси тръгна отново към първата позиция. Неотлъчно до него беше и треньорът му Брад Джилбърт.
Сега всичко изглежда същото както през 1992 г., когато след дълги години суша Агаси най-после реализира потенциала си на "Уимбълдън". Сега може би да е по-пълен и по-плешив отпреди, но е същият симпатичен и всеотдаен на корта играч, който печели сърцата на зрителите.
Волейболът се засили към дъното
Националите проспаха европейското и нямат шанс за класиране на олимпиада
Колко е голямо разстоянието от върха на вълната до дъното? За отговора на този въпрос в скоро време можете да питате националите по волейбол. Те знаят какво е да бъдеш на върха на славата, но, както върви, съвсем скоро ще разберат какво означава да си сред аутсайдерите. Само за две години на волейбола бе окачен камък, който усилено тегли най-успешния ни спорт сред игрите към дъното. Там, където се намират баскетболът, хандбалът, хокеят и водната топка.
Началото бе поставено с доброволното ни изваждане от световната лига през миналата година, а само преди седмица националите завършиха предпоследни на европейското първенство в Австрия. Резултатът от всичко е, че възпитаниците на треньора Брунко Илиев намалиха до минимални шансове за класиране на олимпийските игри в Сидней през следващата година. Това няма да е първият случай, когато нашите волейболисти ще пропуснат най-значимото спортно събитие. Но националният отбор се промени дотолкова, че той вече не е сред световните сили.
Спорно е кой е по-виновен за това, че националите проспаха европейското първенство в Австрия. Ръководството на федерацията не постави конкретна задача за класиране, но под сурдинка се говореше, че няма да е лошо отборът да влезе в петицата. Точният термин бе престижно класиране. Не е ясно как състезателите са възприели задачата, но едва ли седмото място може да се брои за престижно. Дори и с оглед на деветото място (от 12 участници) на предишното европейско първенство.
"С оглед на това, че бяхме в по-тежката група, нямаше да е беда, ако се бяхме класирали пети. Разчитахме на морала на състезателите, които, необременени от конкретната задача за влизане в четворката например, можеше да се отпушат и да се преборят за нещо повече. А какво стана? Казваме пето място, те стават седми. Сигурно трябваше да изискваме класиране в тройката, за да станат пети", заяви говорителят на Българската федерация по волейбол (БФВ) Димо Тонев.
Има съществена разлика между петото и седмото място с оглед на борбата за класиране на олимпийските игри. И при двата случая системата за класиране е изключително трудна, но сега има вероятност да изпаднем от групата на отборите, които ще участват в квалификации. Всичко зависи от това как ще се представят шампионът Италия и сребърният медалист Русия на първата квалификация - Световната купа в Япония. "Независимо какво стане, задачата на нашите състезатели става изключително трудна и не вярвам, че ще стигнем до олимпийските игри", заяви генералният секретар на БФВ Цветан Павлов.
Проблемът всъщност е, че за последните шест години нашият волейбол не е мръднал с нито една крачка напред и е все още там, където беше през 1993 г. Нашият национален отбор играе най-демодирания волейбол, докато всички останали страни се развиват с бързи темпове. Самият спорт вече не е същият - играе се при нови правила. Нашите състезатели закъсняха с приспособяването и към тези промени, най-важното от които е, че всяка грешка е точка. Като цяло всички отбори не рискуват да бият толкова силен сервис, както допреди две години, но пък българският сервис вече не играе никаква роля. Националите ни или се страхуват да изпълняват силен начален удар, или, когато го правят, грешат. В статистиката на европейското първенство България бе на последно място по този показател.
Остава си старата слабост - играта ни е бавна и еднообразна. От 1993 г. досега тя е една и съща, като се залага на силните нападатели. Но и тях вече ги няма. Отборът, който се гордееше с атаката си, вече е едва пети на Стария континент по този показател. Като се прибави и традиционното отсъствие на блокадата (отново пети), отборът ни няма на какво да разчита.
Междуличностните ежби за пореден път взеха връх във Виена, а разпределителят Николай Василев е основна фигура за развихрянето им. Основният проблем е, че повечето състезатели са свикнали да играят с добри разпределители в чужбина и когато Василев започне да бърка, му се сърдят. Николай Желязков, най-добрият разпределител на олимпийските игри в Атланта, отказа участие в националния отбор заради непрекъснатите разправии помежду им.
Друг национал - Мартин Стоев, отказа участие, защото от 1994 г. не се разбира с треньора Брунко Илиев. Дори синът на наставника Ивайло Гаврилов е на път да хвърли националната фланелка, тъй като вече не издържа на напрежението. "Съгласих се да играя на това първенство, защото баща ми беше треньор, но повече не мога. Още преди година заявих, че прекратявам участието си в отбора", каза той.
Както е тръгнало, по естествен път националният отбор ще се обнови изцяло. Изморени от непрекъснатите скандали, повечето състезатели предпочитат да се концентрират върху представянето си в клубните тимове. За тях държавният ни тим не представлява интерес, дори като възможност да се продадат в чужбина. Допреди година те използваха участието си в световната лига, за да направят впечатление на западните мениджъри и да подпишат изгодни договори. Въпреки че повечето от тях нямат подписани контракти за следващия сезон, те не използваха възможността да се продадат изгодно на европейското първенство. "По всяка вероятност ще остана да играя в България, защото нямам оферти", заяви капитанът Петър Узунов. Твърде е възможно той да прекрати кариерата си.
За първи път от поне 15 години нито един български национал няма да играе в най-силното първенство - италианската серия А1. Единствен Гаврилов има договор в А2 с екипа на "Милано". Нашите състезатели се задоволяват да играят за все по-малко пари във все по-слаби първенства като Гърция, Турция и дори Тунис. Разликата е, че в Италия се тренира по четири часа на ден, а в Турция - по час и половина.
В момента най-скъпоплатените български играчи са Пламен Константинов и Ивайло Гаврилов, но и те с всяка изминала година свалят класата на клубните си тимове. Не е ясно каква ще бъде съдбата на скандалния Ивайло Стефанов, който има опасност също да остане в България заради неуредените отношения с "Левски Сиконко".
"В отбора имаше разделение на две групи. Едните са играчите, които имат подписани договори, и се бяха успокоили. Другите, които нямат ангажименти за следващия сезон, се бяха отчаяли и също не направиха нищо. Като цяло вече няма желание за изява у повечето състезатели. Манталитетът вече е друг. Няма световна лига, няма такъв интерес, няма ги и договорите със силните клубове. Състезателите използват тренировките с националния отбор като подготовка за следващия сезон. Няма я и конкуренцията. Сега разполагах реално със седем състезатели", каза старши-треньорът Брунко Илиев.
Резултатът от седмото място на европейското първенство е, че догодина българският мъжки волейбол ще трябва да почива. Твърде вероятно е да не се класираме за олимпийските игри в Сидней. България отново остана извън световната лига и на практика няма никакви сериозни прояви. "Добре, че в края на тази година ще участваме в квалификации, защото иначе няма какво да правим. Вече никой не иска да играе контролни мачове с нашите национали", заяви Цветан Павлов.
Нашият отбор ще се върне в световната лига най-рано през 2001 г., когато се очаква форматът на най-комерсиалното волейболно състезание да бъде разширен до 16 отбора. При определянето на 12-те участници за следващата година нашата кандидатура бе отхвърлена с обяснението, че нямаме необходимата инфраструктура. Това е само формална причина, категоричен е Цветан Павлов. "Миналата година нали сами се отказахте от участие", бил ироничният отговор на президента на Международната федерация по волейбол (ФИВБ) Рубен Акоста при разговорите с делегацията ни. Отдавна се знаеше, че изпаднем ли веднъж, след това трудно можем да се върнем. Фактът, че бившият президент на БФВ Валентин Заяков еднолично отказа участие, само усложни положението ни. Освен това България бе изхвърлена от световния волейбол до май и евентуалното ни включване в лигата от следващата година може да доведе до скандал. Нашата страна не отговаря и на изискванията за капацитет на залата, въпреки че Зимният дворец се пълнеше.
За какво ще бъде използвана тази една година, ще решава ръководството на федерацията и старши треньорът Брунко Илиев. Твърде възможно е да се наложи тотално подмладяване на състава, за да се изчистят старите отношения между играчите. Първата крачка бе направена с включването на някои млади състезатели за европейското първенство във Виена. Проблемът е, че новото поколение волейболисти е далеч от класата на своите предшественици. Повечето момчета играят във вътрешното първенство, което няма нищо общо с волейбола в по-богатите страни. Те нямат и необходимия международен опит, тъй като единственият ни редовен участник в евротурнирите е "Левски Сиконко". "Какво подмладяване да правим със състезатели, които не могат да стигнат до финал на европейско младежко първенство", каза Брунко Илиев, чиято съдба като национален селекционер също не е ясна.
