"С много голям страх пристъпих в частния сектор. След това съжалявах, че съм закъсняла", признава г-жа Веселинова. Децата били основният дразнител. Непрекъснато й повтаряли да се раздели с държавната служба. Окуражавали я, дали й хъс за работа. Често й казвали: "Кой, ако не ние. " Започнали с много стръв и с малко пари.
Междувременно в края на 1994 г. спечелили конкурс за помещение и сключили договор с управата на известен столичен хотел. Няколко месеца по-късно отворил врати 5-звездният салон "Маркрит". Помещението - бивша механа, дотогава било пристан за счупен инвентар. Всичко гниело и се рушало. Уютно се чувствали само хлебарки и мишки. Теглили кредит, вложили и собствени средства. Година след обновяването започнали ново строителство - построили тераса, която облагородила външната фасада на застаряващия хотел и примамвала посетители. Цялостната реконструкция глътнала десетки хиляди долари. Върнали си заема в определения срок. Сега хотелският комплекс е в процедура за приватизация. Те са единственият инвеститор и се надяват, че няма да бъдат прогонени.
В съдружие с "Маркрит" започнала да работи и LGV - фирмата на съпруга Любомир Веселинов. Той също бил известна фигура в туристическия бранш. След като се разделил с държавната служба, усилията на всички били впрегнати в семейния бизнес. Общо в двете фирми днес работят 70 души. От общинската приватизация закупили помещение на централна софийска улица. Изградили ателие за нестандартни торти и друг модерен салон. "Тук може да се дегустира цялото производство и след това да се направи поръчка. Докато клиентът изпие кафето си, тортата вече е готова", казва г-жа Веселинова.
Денят на фамилията започва много рано. До вечерта обикалят и контролират производствените цехове и търговските си обекти. Нямат назначени директори, разчитат на собствени сили. Бащата помага по глобалните въпроси. Синът е съсобственик на "Маркрит". Когато започнат поредната реконструкция или строителство на нов обект, сваля по пет килограма от теглото си. Съпругата му също работи в семейната фирма. Дъщерята има собствен бизнес, със своя приятелка държи сладкарница и малко квартално ресторантче.
"Конкуренцията в бранша е огромна, но никой на никого не пречи. Това е пазарът - ако те харесат, оставаш и се налагаш", коментира Маркрит Веселинова. Тя с носталгия си спомня за времето, когато вложеното в дълготрайни материални активи и други инвестиции се признаваше за разход. Не харесва високите ставки на ДДС за хранителните продукти. Казва: "Вече я няма майката държава, сами трябва да се оправяме. Но защо мерят производителя и търговеца с един аршин. Става въпрос за приоритет, а не че на нас някой трябва да ни помага. " Признава, че са готови да теглят кредит за развитие на фирмата и при необлекчени (но и не убийствени) условия, стига да има кой да им го отпусне. "Най-голямата грешка у нас е, че не се ценят специалистите, хората, които са на ти с професията. Аз съм за професионализма, нищо че за някои това е срамна дума", заявява Маркрит Веселинова. И добавя: "Държава, която не цени и не стимулира производителите си, загива. Но аз съм оптимист и вярвам в бъдещето."
Календар на деловите прояви за 1-9 ноември
Електронната търговия в България
Е-фактор за конкурентоспособност
Липсва правната рамка на Е-общуването
Глобализацията на икономиките има съществено значение за оцеляване и развитие на страните в света. Според Европейската комисия, преминавайки през интернационализацията на търговията, транснационализацията на капиталовите потоци, днес се намираме вече в състояние на глобализация на информационните потоци. Тази нова вълна на глобализацията изважда нови ключови фактори за определяне конкурентността - Интернет и електронната търговия. Електронната търговия (ЕТ) е катализатор, синоним на по-голямата прозрачност на пазара и незабавната и непосредствена глобална конкуренция.
Често ЕТ се разделя от гледна точка на партньорите на три вида: 1. делови среди с натрупана значителна практика на структуриран обмен на информация по стандарта UN/EDIFACT по затворени мрежи; 2. администрация, обмен с данъчни, митнически, социални и други власти; 3. потребители - преимуществено неструктуриран обмен, известен още като електронно пазаруване на книги, касети и други.
Водещите страни и съюзи като САЩ, Япония, ЕС и международни и национални институции като Центъра CEFACT на ИКЕ/ООН - Женева, Международната търговска камара - Париж, УНКТАД - Женева, Холандската платформа за ЕТ - съчетание на правителствения и неправителствения интерес, подчертават, че информационното общество и електронната търговия изискват активното внимание и равнопоставеното участие на всички. Участието на правителство, обществените структури, частния сектор, национални и международни организации е просто задължително. Вниманието към въпросите на правната, институционалната и технологичната рамка, доверието и сигурността между участниците в търговската сделка, целостта, поверителността и надеждността на обменяната информация, образоваността и информираността на търговците създават благоприятната среда.
Избистрянето на правната рамка започна с модела на закон за електронна търговия на УНСИТРАЛ - Виена, от края на 1996 г. През последните месеци холандски и международни прависти вече предлагат не само ясни формулировки на ключови понятия (споразумение за електронна търговия, електронен обмен на данни, електронен подпис и други), но и проекти на приложими днес и в близко бъдеще решения. Такива са холандският Кодекс за поведение при електронна търговия, Споразумение за електронна търговия на CEFACT/ИКЕ/ООН, Насоките за обща употреба на цифрово осигурена международна търговия и други.
Подобно на редица други случаи, при ЕТ у нас ясно се забелязва двойственото балканско начало. От една страна, външните условия пряко или непряко ни карат да откликваме с много обещания, административни структури и някои чисто технически решения. От друга страна, нашето българско ежедневие и взаимодействие с данъчните, митническите и други власти обективно изискват електронно общуване. Основните правила, процедури, техника, гарантиращата прозрачност и равнопоставеност, все още трудно си пробиват път у нас - пример е приложението на касовите апарати.
Технологичните проблеми, свързани с наличните компютри, мрежи, Интернет-доставчици, в България се обсъждат широко. Те, макар и важна предпоставка и среда, са само едно необходимо, но не и достатъчно условие. Целта си остава търговията, развитието на икономиката, конкурентността.
Има принципни проблеми, които само срамежливо се засягат или дори се пропускат. Те са: българската азбука, непоследователният подход при прилагане на кодове и класификатори на елементите на данните в търговията, транспорта и администрацията, липсата на аналитичност при плановете за развитие на правната рамка.
Българският език в компютърната среда е принципен проблем, който значително се изостри с последните версии на операционните системи и делови програми. Все още не ми е известно решение, което да позволява свободно използване на значителни текстови масиви, изготвяни през последните няколко години на кирилица, да могат безпроблемно да бъдат обработвани с новите версии. Практиката на Интернет-съобщенията също ни връща в телексния начин на изписване на българските изречения с латински букви или общуването на английски език. Явно сред сегашните експерти няма Кирил, Методий или Наум. Ако не е възможно универсално решение, би трябвало да търсим и да препоръчваме универсален шрифт за българската азбука, прилагана в компютрите и Интернет.
Търговията се характеризира с максимално прилагане на организирана и структурирана информация по цялата верига на сделката. Елементи на данните се представят освен текстово и с международни кодове и класификатори. Става дума за номенклатура на стоките, страните, валутите, опаковките, мерките, датите, условията на доставка и плащане и др. За съжаление в Държавен вестник могат да се видят изисквания от данъчните власти за представяне на информация на магнитен носител във връзка със ЗДДС, при което се прилагат два различни начина на кодиране на датата. Въпреки международната препоръка на ИКЕ за единен идентификационен код договореността с МВФ, изричното решение на МС No 469 (ДВ бр. 105/1998), впоследствие данъчните власти отново вкарват и данъчния номер в митническите декларации вместо само универсалния БУЛСТАТ за стопанските субекти. Без осъзнаване ролята и мястото и националното прилагане на международно приети кодове, класификатори, идентификатори и опростени процедури няма да можем дори да общуваме по електронен път между нас, камо ли да търгуваме.
Аналитичността при създаването и приемането на новите закони би помогнала значително. По време на семинара през 1998 г. , включващ и модела на закон за електронна търговия, специалистите от УНСИТРАЛ обясниха, че действащите и новите закони могат да бъдат поне неутрални спрямо носителя на информацията (при ЕТ това е електронното съобщение), за да не пречат. Последните месеци холандците подчертават ролята и мястото на деловите среди в изграждане на доверието между партньорите, на техническите и организационните средства за гарантиране на поверителността. Подчертават, че закон за електронния подпис е само един елемент от правната рамка. Международни юристи дори вече започват да говорят не просто за електронен подпис, а за ЦИФРОВО ОСИГУРЕНА ТЪРГОВИЯ.
У нас вече доста се говори за електронната търговия и информационното общество. Има и известна практика на електронно общуване (предаване на дискета с информация от деловите среди на данъчни, митнически власти, социални институции), представляваща единствено еднопосочно предоставяне на информация към данъкоконсумиращите институции.
Решението трябва да се търси в анализ на състоянието, практическата координация и ясната мотивация (не административното разпореждане) за концентриране на познанията и опита на български експерти в тази област. Без тях нашето оцеляване и развитие ще се проточва във времето.
Накратко
Сто и шейсет хиляди долара дължи фирмата "Триада комюникейшънс" на БНТ, съобщи миналата седмица главният секретар и главен юрисконсулт на медиата Радомир Чолаков. Държавната телевизия води общо 40 дела срещу некоректни длъжници, които й дължат общо 300 хил. долара. Сред съдените от БНТ спонсори са "София инс" - за 13 хиляди марки, и "Кремиковци" - за 12 хиляди долара. Най-големият длъжник на държавната телевизия - "Триада комюникейшънс", създава финансови неволи на медиата от доста време насам. Това е фирмата на Красимир Гергов, която като представител на CNN за България участваше в триъгълната сделка с БНТ и "Крес", благодарение на която беше установен монопол на рекламния пазар, а телевизията понесе сериозни загуби.
Социологическата агенция "Маркет тест" спечели конкурса на БНТ и през следващата година ще осигурява държавната телевизия с проучвания за медийната аудитория и нагласите на зрителите. Агенцията беше избрана след състезание, в което с оферти участваха всички големи социологически фирми. Предстои подписването на договора между "Маркет тест" и БНТ.
Народният представител от БСП Иво Атанасов внесе миналата седмица в деловодството на парламента предложение от Закона за местните избори да отпадне текстът, който забранява на електронните медии по време на предизборната кампания да пускат нови реклами. Председателят на парламентарната Комисия по култура и медии Стоян Райчевски заяви пред БТА, че също е подготвил предложение и скоро ще го внесе. Предизборната кампания по електронните медии започва на 16 септември и приключва на 14 октомври.
"Евроком - корпорейшън" ООД купи пакета с документи за конкурса за частна национална телевизия. С това потенциалните кандидати за индивидуален лиценз за национален ефир, вписани в публичния регистър, стават дванадесет, съобщиха миналата седмица от Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД). Крайният срок за подаване на оферти за участие в конкурса е 30 септември. Досега в ДКД не са постъпили оферти от кандидати, купили книжата.
Програма "Хоризонт" на БНР отпразнува миналата седмица 25 години, откакто е започнала да излъчва в националния ефир денонощна програма. Истинският рожден ден на втората държавна програма е три години.
Ръководството на БНТ реши миналата седмица да намали цените, които външните продуценти плащат, за да ползват техниката на държавната телевизия. Намалението е от около 30%. Основният мотив за това решение на управителния съвет са били неконкурентно високите цени на националната телевизия досега.
Как се вземат пари от неизлъчени реклами
Отговорът се знае от Кеворк Кеворкян и от Софийския градски съд
Сигурно има поне един договор в БНТ, който е подписан от Хачо Бояджиев и не е ощетил телевизията с много пари. Това обаче със сигурност не е контрактът за предаването "Всяка неделя".
След многобройните скандали през последните години около предаването миналата седмица се разбра, че съдия Джузепе Роджери от трети състав на I отделение в Софийския градски съд е преценил, че БНТ дължи на Кеворк Кеворкян 2 134 374 долара, които благодарение на инфлацията днес са смалени до около 130 хил. нови лева. От тях близо 126 хил. лв. според магистратите са загуби от неизлъчени реклами и малко повече от пет хиляди са съдебни разноски на телевизионния продуцент. Абсурдното в казуса е, че това не са пари, които държавната телевизия дължи, защото например във "Всяка неделя" са излъчени реклами и част от постъпленията трябва да се преведат на Кеворкян. Според логиката на съдиите БНТ трябва да преведе тези 130 хил. лв. на известния преди време водещ за това, че в предаването не са излъчени реклами.
Всичко започва преди почти шест години. На 10 ноември 1993 г. тогавашният генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев и програмният директор на телевизията Георги Кузмов сключват договор с Кеворк Кеворкян - "ръководител на фирма "Всяка неделя", както е записано в документа. Сред пожелателните текстове като този, че Кеворкян се задължава да пази доброто име и авторитет на БНТ, и рицарското обещание, че "всякакви спорове се уреждат на джентълменска основа и само в краен случай по съдебен ред", в контракта е описан накратко начинът, по който се разпределят приходите от реклама. Именно тази клауза става повод през 1996 г. Кеворкян да подаде искова молба срещу БНТ в Софийския градски съд. В договора е записано, че "двете страни си разпределят поравно регламентираното рекламно време в програмата". Според исковата молба БНТ е задължена още да осигури рекламно време на Кеворкян, за да може той да го препродава. Малко след сключването на договора "Всяка неделя" и Хачо Бояджиев подписват анекс към договора, според който рекламното време се продава единствено от БНТ. Въпреки това обаче Кеворкян завежда дело. "В крайна сметка ми беше отнета възможността за излъчване на рекламно време и по този начин бях лишен от правото да излъча рекламно време, равняващо се на 908 минути... , пише бившият телевизионен водещ. БНТ естествено изцяло оспорва иска и завежда насрещна искова молба.
Какво постановява съдът? Магистратите приемат напълно твърденията на ищеца Кеворкян, че държавната телевизия е била длъжна да му предостави половината от 1836 минути рекламно време. Нещо повече - съдът смело решава, че "Всяка неделя" е можела да продаде всички минути от своята половина, и след справка с тарифите на БНТ от това време изчислява, че те са били на стойност 2 134 374 долара. Това всъщност е и сумата, която националната телевизия трябва да плати на Кеворкян, ако следващите съдебни инстанции потвърдят решението на съдия Джузепе Роджери. Тъй като обаче парите са пресметнати в левове по курсовете преди няколко години, всъщност сумата е около 130 хил. нови лева.
Съдебното дело на Кеворкян срещу БНТ е играло на няколко пъти роля при уреждането на отношенията помежду им, разказват хора от телевизията. Договорът по принцип е двегодишен и в него е записано, че в края на всяка година действието му автоматично продължава, ако някоя от двете страни няма нищо против. Почти всеки път, когато Кеворкян и поредното ръководство на медиата са преговаряли за оставането на "Всяка неделя", тв шефовете са искали оттегляне на иска, твърдят източници от БНТ. Това явно не е ставало, но безспорен факт е, че през това време движението по делото е било доста бавно. Исковата молба на Кеворкян е подадена през 1996 г. и през следващите три години няма никакво решение на съда. Чак на 30 юли тази година обаче, няколко месеца след като БНТ спира да излъчва "Всяка неделя", съдът излиза с решение в полза на Кеворк Кеворкян.
"Аз ще се противопоставя на това да се обвързва изходът от едно или друго дело с връщането на предаването "Всяка неделя" в програмата на телевизията. Такива опити и уговорки, по-малко гласни или негласни, са съществували. Не може да има сделка - да оттеглиш определен иск срещу задоволяването на определени програмни претенции", категорична е генералната директорка на БНТ Лили Попова. Според нея решението на съда е "доста абсурдно и немотивирано".
Предстои държавната телевизия да обжалва пред по-горната съдебна инстанция решението на Софийския градски съд.
Хайде на предизборен лунапарк... в телевизията
Пак се почва с безкрайни обръщения на политическите маргинали
Представете си лунапарк, в който влизате и си купувате билети за различните атракции, предлагани от него. След това се качвате на влакчето на ужасите, завъртате се на виенското колело, стреляте по мишените на стрелбището и печелите подарък за успешно уцелените въртящи се бирени капачки и човечета. А сега се опитайте да направите логическа връзка между лунапарк и БНТ. Колкото и невероятно да звучи, тази връзка съществува и се нарича отразяване на предизборната кампания за предстоящите местни избори по националната ни електронна медиа. Сравнението е валидно, ако се има предвид споразумението, което ръководството на БНТ подписа с парламентарните и извънпарламентарните политически партии за начина, по който ще се провеждат телевизионните диспути и ще се излъчват предизборните хроники.
Първата очевидна прилика между лунапарк и телевизията по време на предизборна кампания е самият брой на участващите в изборите партии и формации, които са 96. Както в лунапарка се събира пъстра, бъбреща тълпа, така и студията, определени за провеждане на диспутите, ще се превърнат в своеобразно сборище на хора, които се опитват да се надприказват. Цирковата арена, в която ще се превърне ефирът на БНТ по време на предизборната кампания, ще започне на 17 септември. Тогава ще се излъчат многочасовите встъпителни обръщения на партиите към избирателите. По-нататък програмата на телевизионния "събор" предвижда ежедневно излъчване на предизборни хроники. Всеки вторник диспутите ще пречат на зрителя да забрави всекидневните си проблеми.
Както атракциите в лунапарка са с определено времетраене, така и времето за отговори на политиците ще бъде фиксирано. За парламентарно представените политически сили 45-те минути са пропорционално разпределени в зависимост от процентното им присъствие в парламента. По-различно обаче стоят нещата при извънпарламентарните партии, които ще трябва да си поделят тези 45 минути поравно. Ръководството на БНТ разумно им предложи да увеличат полагащите им се 30 секунди за всеки от предвидените четири телевизионни дебата, като ограничат участието си само в един дебат. По този начин времето им за изказване ще достигне до две минути. Печална е и ролята, отредена на водещите на тв диспутите. Познатите лица на Димитър Цонев, Асен Григоров, Милен Цветков и Константин Каменаров (нарочен от политическите сили, стоящи в лявата част на парламента, за тъмносин и следователно неподходящ за водещ на предизборна дискусия) ще влязат в ролята на недотам приятните чичковци, които в лунапарка отговарят за пускането и спирането на виенското колело например и прекъсват удоволствието точно когато на возещите се им е най-весело.
Нашият телевизионен лунапарк ще си има и своите продавачи на билети. Това ще бъдат дежурните касиери, които ще стоят пред предизборните студия и ще посрещат представителите на партиите, пропуснали да заплатят по-рано таксата от 89 лева на минута за участие в диспута.
Съветът, който можем да дадем на средностатическия български телевизионен зрител, е търпеливо да изчака датата 14 октомври. В този ден ще бъдат излъчени заключителните обръщения на участниците в надпреварата за кметските места и тогава програмата на БНТ ще се завърне към по-малко скучния си вариант.
"Демокрация": Софиянски кмет? Та той не пие сутрин!
Мислите си, че в. "Демокрация" харесва Стефан Софиянски? Нищо подобно! За официоза столичният кмет е позорен трезвеник. От онези, най-неприятните, които сутрин не обръщат по чашка-две за настроение.
Когато се погледне последната страница на синия всекидневник от края на миналата седмица, в очите на читателите се набива заглавие "Самозванци уважиха Бирафест '99". Веднага след това се вижда снимка на Софиянски и неговия заместник по финансовите въпроси, които надигат халби с бира. От текста под илюстрацията става ясно, че градоначалниците пият с огромно отвращение - "от кумова срама". Това стига, за да се зачетеш внимателно в статията. Кулминацията в текста е пристигането на Стефан Софиянски. "Точно в 11.38 се появява най-безславният пияч в столицата: представя се като Ст. Софиянски, кмет", громи официозът синия столичен градоначалник. Според "Демокрация" словото му продължава малко повече от минута. Позор! Човек с рудиментарно отношение към бирата трябвало да говори поне час и четвърт, смята синият орган. Това обаче не е единствената вина на Софиянски. "След като пристига трезвен като бордюр, Негова Светлост така си и тръгва", ужасява се официозът. Следва извод: Никаква вяра на такъв човек! Та как да се очаква той да взима решение и да управлява столица, като е трезвен преди обяд, чуди се "Демокрация".
Може само да се гадае как наблюдатели на политическия живот в синята партия са започнали да плетат възможни сценарии, заради които техният всекидневник атакува кмета. Дали Бакърджиев не е взел властта в "Демокрация", вероятно се питат те, след като са отхвърлили възможността текстът всъщност да е написан на шега. И с нетърпение чакат за Великден да се появи материал, как - о, ужас - Софиянски е бил на църква. Вместо например да пие вкъщи пред телевизора.
След като е прочело тази дописка, ръководството на "Монитор" вероятно е започнало да си скубе косите, че вестникът му е отразил това събитие с казионна информационна дописка. Ако трябва да бъдем честни - именно в антиправителствения всекидневник е най-подходящото място някой да си получи заслуженото за това, че не е посегнал към бутилката веднага след като си е измил зъбите.
И ако Софиянски минава метър, програмната директорка на БНТ Светла Петрова през миналата седмица отнесе сериозна доза критики за моментното си хрумване в националния ефир парите от джакпота да бъдат дадени за пострадалите от наводненията в Източна България. Отпорът срещу идеята да се убият мечтите за бързо и лесно забогатяване на половината население събра в един отбор "Сега" и "24 часа". Заплахата да се пререже единственият път на половин народ да стане изведнъж богат накара "Сега" и "24 часа" да отделят по цяла страница критики на предложението.
Законът за информацията: Имаме ли наистина право да знаем
Проектът на правителството има нужда от ремонт
Този типичен за западното общество призив за съжаление не е типичен за България. У нас все още правото на гражданите на информация не се схваща като фундамент на всички останали права и условие за упражняване на последните. Често държавните органи схващат търсещите информация граждани не като данъкоплатци, които им осигуряват заплатата, а като досадници, които в най-лошия случай следва да бъдат изхвърлени, а в най-добрия да бъдат отпратени с формален отговор. На всички се е случвало да имат проблеми с мързеливи бюрократи.
Преди да отговорим на този въпрос, трябва да се направят няколко уговорки. Първо, мързеливите чиновници няма да изчезнат. Второ, гражданите няма да станат много по-активни в упражняването на правата си и не може да очакваме драстична промяна в схемата на търсенето на информация. Но това не може да бъде извинение, за да не се направят всички усилия за добро законодателно уреждане на този проблем.
Законопроектът на правителството за съжаление не е това добро законодателно решение. Проблемите започват още от неговия член 2, който се опитва да дефинира що е то "обществена" информация. Роденото недоносче определя, че информацията, на която имаме право, е, първо, "свързана с обществения живот", второ, "общественозначима" и трето, без която гражданинът не може да си състави "мнение за дейността на задължените по закона субекти". Имат ли представа съставителите на законопроекта какво е обществен живот? Ако имат, по-добре да я споделят, защото легална дефиниция за обществен живот няма. Подобно е и положението с обществената значимост. Кой ще определя дали информацията, която искам, е обществено значима или не? А по отношение на мнението може да се каже, че всеки отделен човек има нужда от различно количество информация, която следва да получи, за да формира своето мнение.
Законът сравнително добре урежда процедурите по достъп до информация. Тук е мястото да разграничим видовете процедури съгласно теоретичното разделение на активен и пасивен аспект на достъпа до информация.
За активен аспект на достъпа до информация говорим, когато държавните органи по собствена инициатива, без да са сезирани с искане за информация, я предоставят на гражданите. По света това става при определени условия, когато се реши, че информацията е твърде важна за цялото общество и поради това следва да бъде сведена до знанието на максимално голям брой адресати. Законът предвижда условията, при които държавните органи ще разпространяват информация в член 13. Предвидените там хипотези обаче търпят критика, особено в т.2 от ал.2 на чл.13, където се определя, че опровергаването на разпространена недостоверна информация е основание за публикуване на истинната такава. Проблемът е, че определена информация може да бъде твърде "чувствителна", за да бъде както потвърдена, така и отречена. Подобно разрешение е непознато в практиката на повечето страни с развито законодателство от такъв тип.
Проблем е и неопределянето на начина на информиране на обществеността от страна на държавните органи. Терминът публикуване не значи нищо, без да е определено къде, кой и как ще публикува информацията. Иначе може да се стигне до абсурдната ситуация, при която информация от национално значение е публикувана в местен вестник с тираж 1000 броя.
Положителен е фактът, че законът предвижда типовете информация, които държавният орган следва да предоставя на разположение на гражданите. Тази информация по своята същност е помощна, тя се използва, за да могат гражданите по-точно да определят какво именно търсят и къде/от кого да го търсят. Става въпрос за определените в чл.14 от законопроекта данни, които в ал.2 са изброени по следния начин: когато тази информация "може да предотврати заплаха за живота, здравето и безопасността на гражданите или на тяхното имущество; [когато тази информация] опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси; [когато] представлява или би представлявала обществен интерес; [и когато] следва да бъде изготвена и предоставена по силата на закон".
Основен проблем в законопроекта е начинът на определяне на
Тук е налице противоречие, което очевидно е резултат от бързане при подготовката на проекта. От една страна, се постановява, че достъпът до информация е безплатен, а от друга, по-долу се предвижда издаването на тарифа и се казва, че цената не може да е по-голяма от себестойността на услугата. Нормално е да се определи, че предоставянето на информация следва да бъде заплатено, като се покрият разходите за материалните носители на информацията и копирането. Очевидно това противоречие следва да бъде отстранено.
Разумно е да се предвиди и че на обжалване подлежи също така и неправилно определената цена за предоставянето на информацията. Това ще даде на гражданите една по-сериозна защита, особено като се има предвид, че неразумно високата цена може на практика да попречи на упражняването на правото на достъп до информация.
Процедурата по пасивния аспект на достъпа до информация, т.е., когато държавните органи предоставят информация на гражданите след поискване, е сравнително добре уредена в закона. Предвижда се както писмена, така и устна форма на заявлението за искане на достъп до информация. Следва да се отбележи, че формата тук е ad probationem, т.е. нужна е за доказване на факта, че такова искане е било подадено. Тогава започват да текат и сроковете по закон. За предоставяне на информацията е предвиден 14-дневен срок. Това е кратък срок в сравнение със законодателствата на други страни, които предвиждат от 20 до 40 дни.
Като основен проблем в процедурата може да се посочи случаят, когато исканата информация засяга
Законопроектът предвижда в този случай да се търси съгласието на третото лице за предоставянето на информация. Тук проличава особено силно най-сериозният недостатък на закона, а именно липсата на ясно обозначени ограничения на достъпа до информация. Ако тези ограничения (които винаги защитават също така ясно определени интереси) бяха налице, не би имало смисъл да се създава една утежнена процедура по искане съгласието на третото лице. Ако ограниченията бяха налице, органът просто щеше да прецени попада ли информацията в кръга на защитената такава (търговска или лична тайна) и ако не попада, просто би я предоставил. За съжаление законопроектът вместо това предвижда една доста утежнена процедура, която би могла напълно да лиши гражданите от правото им на достъп до информация. В света почти няма информация, събирана от държавни органи, която да не засяга трети лица. Задължителното искане на съгласие от тях почти сигурно ще наруши в огромен брой случаи правото на гражданите на информация.
По отношение на процедурите по контрола може да се каже, че изключването на административното обжалване е грешка. В крайна сметка не е разумно във всеки един случай при нарушено право на информация делото да стига до съд. Препоръчително би било да се използва сега съществуващата процедура по Закона за административното производство, която освен всичко друго вече е и отработена и действа ефективно. Не е добре да се засипва и без това претоварената съдебна система с един нов тип дела, това по всяка вероятност по-скоро ще попречи на ефективното упражняване на правото, отколкото да го гарантира.
Особено важно е да се прецени какво ще бъде въздействието на приетия закон. Тук не става въпрос само за действието по време и спрямо лицата. По-скоро е необходимо да се прецени способността на държавните органи да реагират в сравнително кратък срок колко би струвало на данъкоплатеца приложението на закона, какви ще са ползите и вредите от приемането на такова законодателство. Важно е да се прецени доколко органите на държавно управление имат необходимите ресурси - както финансови, така и човешки, за да реагират оперативно и за да не се стигне до забавяния по технически причини. Необходимо е детайлно да се оцени какви ще бъдат разходите по приложението на закона, за да бъдат предвидени те в държавния и в общинските бюджети. В противен случай е налице сериозната опасност приложението на закона да стане на практика невъзможно. Става въпрос за едно скъпо законодателство.
Несъмнен факт е, че в повечето страни, където такова законодателство съществува, разходите по приложението му в крайна сметка се изплащат. Дисциплиниращият ефект върху администрацията и поставянето в ред на архивите довеждат до сериозни бюджетни икономии.
Български продуцент работи със знаменития Тони Палмър
Световният ас в музикалното кино Тони Палмър отново е в акция. Този път във визьора на камерата му е Шопен. След исторически срещи с Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, Франк Запа английският режисьор е заснел не само филми за тях, но и за класици като Стравински, Шостакович, Рахманинов. Преди години у нас вървя с огромен успех тв сериалът му "Вагнер". А като редовен гост на "Мюзик филм фест" Тони Палмър лично показа на българската публика прочутите си филми "200 мотела" и "Последният концерт на "Крийм". През 1995 той засне "Англия, моя Англия" из калдаръмените улички на Стария Пловдив. Както тогава, така и сега мистър Палмър работи с българина Стефан Китанов, който е изпълнителен продуцент на неговия нов филм.
Снимките са разпръснати из онези места, където Шопен е прекарал голяма част от живота си - Франция, Италия , Испания. Нашият кинаджия е организирал работния процес в украинската столица Киев. Там са се доснимали най-скъпоструващите епизоди.
Във филма си Тони Палмър, който казва, че великите композитори са като дявола - ужасни хора, пишещи божествени мелодии - разкрива за пореден път тъмните страни на музикалния гений. Историята е следната: През 1945 полякинята Делфина Потока открива шест писма, които са част от кореспонденцията между прапрабаба й Полина Потока и Шопен. Двамата са имали връзка, която до този момент е тънела в пълна неизвестност. От епистоларните излияния на великия композитор до красивата полякиня излизат наяве черти от трудния характер на маестрото. Става ясно например, че той е мразел еманципираната Жорж Санд. Усещат се отчетливо и антисемитски нотки.
Когато внучката на Полина открива тайната любовна кореспонденция, това съвпада с едно тържествено събитие - в Полша посрещат с почести сърцето на Шопен от Париж. Комунистически власти искат да използват славата на композитора за пропагандни цели и появата на писмата е нежелана, тъй като го показват в твърде земна светлина. Оттук нататък съдбата на Делфина се търкулва по нанадолнището на трагични събития... Премиерата е предвидена за 17 октомври, когато се навършват 150 години от смъртта на композитора.
С дъх на старо вино, но леко изветряло
"След края на света" се занимава с частици от българската история: от началото на 40-те до наши дни. Въпреки апокалиптичното си заглавие филмът няма погребално звучене. Липсва нездравото хленчене от типа "ех, таз черна орис да се родя и живея тук! ". Напротив, вътре има вкус към живота - такъв, какъвто ти е сервиран в нашия регион. Напук на всичко. Има копнеж за нова любов и ехо от стари любови. Има тъга по отишлата си младост. Има и усмивка - понякога ведра, а по-често с приглушена болка. Има носталгия по духа на махалата, която вече отдавна не съществува. Махалата, където хората са като семейство с всичките му веселби, нежности, интриги, кавги и т.н. Тази махала във филма е пловдивска, а обитателите й - от разни етноси. И всички те намират общ език. Дори се влюбват помежду си. Тъкмо любовта между арменка и евреин (гръцката актриса Катерина Дидаскалу и Стефан Данаилов) е оня трамплин, от който се изстрелва филмът, за да заговори и за други неща. Героите са се обичали като деца, после съдбата, взела образа на политическата уродливост (независимо от цвета й - кафяв или червен), ги разделя задълго. Срещат се днес, чувствата пламват отново, завалява снегът на спомена и възкресява десетки човешки сенки. Проблемът е, че прекалено много сенки възкресява.
И тук лъсва отколешната слабост на родните кинаджии - меракът да поберат тегобите на цялата вселена в крехкото филмово тяло, вместо да се концентрират върху една история и да я разкажат като хората. Така в "След края на света" любовта на евреина и арменката става за отделен филм. Разказът за местния колорит Авраам Къркача (Васил Михайлов) е за друг филм. Драмата на ортодоксалния, но честен комунист (Александър Морфов) и трагедията с поруганите турски гробища - това е трети филм. Съвременният пласт в частта си, където уж се показва суровата "реститутско-бандитска" реалност, стои като кръпка. Мяркат се и още излишни сюжетни разклонения. На очи се набиват събитийни повторения, които с нищо не допринасят нито откъм мисъл, нито откъм емоция. Отпочва се например една "изселническа кампания" (цигани, евреи, турци, арменци) - байгън му става на човек. Най-драстична в бутафорията си е "духовната" линия с поп, равин и ходжа, които непрестанно си въртят номерца, но си остават големи авери. Демек, да живее верската търпимост. Но от този лозунг, така осъществен, лъхат единствено схематизъм, дидактика и евтина естрада.
Въобще проектът на Вагенщайн и Ничев е изпълнен с добри намерения, които не са доведени докрай. Филмът изобилства от полусъстояли се неща. Ни една от линиите не е стройна и завършена, всички кретат в конспективен вид. Ни един от актьорите (с изключение на Васил Михайлов) не може да се разгърне изцяло. Откровено дразнещи са визуалните и музикални заемки от киното на Кустурица, което изначално обрича филма на вторичност.
Иначе спор няма: авторите са се постарали да говорят на език, достъпен за най-широка аудитория, което за български филм в последните години си е направо постижение. Сегашната съвместна работа на Вагенщайн и Ничев обаче е далеч от равнището на някогашното им откровение "Звезди в косите, сълзи в очите". "След края на света" не успява да защити амбицията си за съчетание на трагичното със смешното, на нежността с жестокостта. Филмът се движи на ръба на напънатия драматизъм и неоправданата клоунада. И често се препъва. А така темата за милионите съсипани съдби олеква.
Ненакърнима остава само хубавата песен на Стефан Димитров, изпълнена от Васил Найденов. В нея се пее за дъха на старото вино. Той се усеща и във филма, но някой е забравил да сложи тапата на виното. И то взело, че поизветряло.
Риск губи, риск печели
"Хазартът не се е появил, по някое време са се появили хората"*
Лудницата пред тотопунктовете тази седмица много напомняше за гладните години, когато опашките за хляб се извиваха от ранни зори. Изнервени до краен предел служителки се опитваха да въдворят казармен ред, строявайки нароилите се опашки в колона по един. Чисто новите лъскави "къщи" на тотото бяха заплашени от пръсване по шевовете, а на една от по-паянтовите бараки, където се приемаха фишове, висеше надпис: "Влизането в пункта става само по двама."
Въпреки строгите мерки тегленето на тиража в неделя закъсня. Поради наводненията в Североизточна България, поради факта, че близо 20 на сто от пунктовете в страната не са компютризирани... поради това, че кандидатите за тотомилионери просто стреснаха системата с пуснатите хартийки със задраскани числа на стойност 2.1 милиона нови лева.
Тотото се отличава от останалите форми на хазарт по няколко неща: финансовият риск е сравнително нисък, вероятността да спечелите - също; освен това парите, набрани от тотализатора, се използват за обществени цели (у нас близо 30 на сто от постъпленията се превеждат на Комитета за развитие на спорта).
В играта "6 от 49" възможните комбинации са 13 милиона. Което означава, че ако играете само с шест числа, шансът да спечелите е 1:13 000 000. Разбира се, разработването на най-различни варианти на ракия и салата у комшиите отдавна се е превърнало в национален спорт. Математици предлагат срещу скромно заплащане "безотказни" комбинации, с които джакпотът ви е вързан в кърпа. Статистиката обаче показва, че големите печалби рядко отиват при "великите комбинатори". Повечето от спечелилите джакпота през последните години са участвали с един или няколко фиша за сума, която не застрашава семейния бюджет.
Принципът
В цялата тази тотоистерия се оказа, че българинът си остава закоравял битов реалист. Дори вероятността да стане милионер в дойче марки не му е достатъчна, за да се отвори на мечтания по далечни брегове и таитянки с орхидеи в косите. Повечето чакащи на опашките бяха разграфили заветните милион и половина на печки, хладилници и неувяхващата мечта на средния нашенец от ранните години на демокрацията - фирма.
За сравнение - голям процент от американците, ударили джакпота, завъртат отново част от парите, този път на по-високо стъпало, в йерархията на хазартните игри - в казина или на частни картоиграчески сбирки с големи залози. Останалата част инвестират. И отвъд океана тото пускат предимно хората средна ръка. Мотивите им по странен начин напомнят за тези на българите, които са готови да убият два часа във висене пред тотопункта. Колкото и екзотично да звучи от наша гледна точка, едно изследване от март тази година показва, че близо 30 на сто от американците не са доволни от битовите условия, при които живеят. Разбира се, за тях елементарните домакински уреди отдавна не са проблем, но новите продукти се превръщат от лукс в удобство и в крайна сметка в необходимост с такава скорост, че за средния американец е трудно да поддържа ритъма. Както казва социалният теорeтик от началото на века Торстън Веблен, когато един предмет стане достъпен за болшинството от хората, да го притежаваш се превръща в задължително условие за нормално самочувствие. При това положение тотото се оказва най-близкият до ума начин за
Ако трябва да нарисуваме дърво на игрите на късмета, тотото ще попадне на клона на лотариите. Тегленето на чоп, каквото е в основата си всяка една лотария, има дълга история. През 1466 г. в белгийския град Брюж то за първи път се използва за раздаване на награди, а събраните пари отиват за бедните. Така се поставя началото на традицията средствата от лотариите да запълват дупки в разпределението на държавната хазна.
На практика по този начин е основана първата колония на американска земя. През 1612 с парите от публична лотария, организирана в Англия, група заселници заминават за Вирджиния, а останалото, както се казва, е история. По същия начин са събрани и голяма част от средствата за първите пътища и църкви в новия свят, както и за построяването на престижните университети "Харвард" и "Йейл".
И въпреки достойното им за уважение минало, небето над най-различните лотарийни и тотоигри в САЩ далеч не е безоблачно. В последния доклад на Националната комисия за изследване на влиянието на хазарта, фактът, че през 1998 американците са дали 42.9 милиарда долара за билетчета и фишове се определя като тревожен. Доводите са, че леснодостъпните игри на късмета зарибяват хората с ниски доходи, правят ги зависими от хазарта и по този начин източват и без това изтънелите им джобове.
И докато хазартната тръпка на масите е поставена на прицел, по думите на Кърт Вонегът "добре нахранените искат от своето правителство най-вече правото да играят
Най-разпространената форма на хазарт в българските казина е рулетката. Познавачи твърдят, че това е и играта, в която на шанса се пада най-малка роля. Според легендата рулетката е измислена от един френски монах, гениален математик. Когато се опитал да играе срещу собственото си изобретение и да го победи, той установил, че това е невъзможно, и се самоубил.
Аксиома в хазартните среди е, че при безкраен брой игри на даден играч срещу казиното, колкото и големи да са печалбите му, той в крайна сметка е на загуба. Пристрастените играчи непрекъснато се опитват да променят това правило в своя полза. Тези, които въртят рулетката, признават, че начини има.
Знае се, че неопитните крупиета разполагат в арсенала си само с няколко техники на хвърляне. Набитото око може да установи по движението на ръката в кой от трите сектора на рулетката ще попадне топчето. При равни залози на всички числа от този сектор, печалбата е гарантирана.
Поради огромното психическо напрежение крупиетата се сменят на всеки 20 минути. Част от играта за настървения комарджия е да набележи след дълги наблюдения жертвата и да изчаква винаги неговия или нейния ред, за да направи големите залози. Твърди се, че силата на волята на играча и неистовото му желание да победи влияят на крупиетата с кратък стаж. Имало е случаи, когато няколко пъти поред се пада едно й също число, на което е заложил голям играч. Чак след смяна на разтрепераното крупие везните се накланят отново в полза на казиното.
Тук е може би и основната разлика с тотото. Ясно е, че колкото и да се опитвате да омагьосате с поглед касиерката в кварталния пункт или свистящите топчета в сферата, резултатът ще е нулев.
Запазете кожата си свежа и след 45
Какво могат да направят жените в критическата възраст, за да запазят кожата си качествена и същевременно здрава? Възможностите са две.
Приемането на заместително лечение, което съдържа женски полови хормони, е едната алтернатива, която влияе положително на всички засегнати от хормоналния дефицит тъкани в организма. Тази терапия, ако се прилага правилно, предпазва от топли вълни и нощни изпотявания, блокира остеопорозата, вероятно намалява риска от инфаркт и инсулт и честотата на някои злокачествени тумори на храносмилателната система.
Жени, които не желаят да приемат тези препарати, могат да опитат с локално лечение - нанасяне на кремове, които съхраняват дебелината и еластичността на кожата и запазват основните й функции. Тези препарати съдържат активни субстанции - антиоксиданти, които спират процесите на стареене. За съжаление само малка част от съществуващите на пазара у нас кремове са с доказан ефект - при повечето липсва описание на съставките, от които са направени. Най-съвременните продукти съдържат т.нар. прохормони - това са биологично активни вещества, които са предшественици на класическите хормони и които имат само локален ефект.
Антиполитически есета
"Култура на лъжата. Антиполитически есета" от Дубравка Угрешич е дълбока и потресаваща книга. Първото й издание е на холандски през 1995 г. На български излезе това лято ("Стигмати", превод от хърватски Жела Георгиева, предговор Светлозар Игов). Авторката е българка по майка, а по баща - хърватка, но в някакъв националистически смисъл, макар и жива, тя вече не съществува, защото е родена в бивша Югославия и днес упорито отказва да се идентифицира с която и да било националност.
Книгата няма нищо общо с плоската, патетична публицистика. Тя има дълбочината на културологично изследване на причините за кървавата криза в страните от бивша Югославия. И по един невероятен начин успява да бъде едновременно иронична и разплакана. Угрешич изследва глупостта на национализма, чалгата, пошлия кич, естетиката на сапунената опера, женомразството на югомъжа, деградацията на хората, практикуващи оцеляване вместо живот. Стъпила върху свободната територия на собствения си куфар, тя - "вещица, югоносталгичка и враг на народа" - отхвърля не само демагогията на страната си, но и лесните клишета, с които Западът продължава да мисли за източноевропейците. Символичното руло тоалетна хартия, "голямо и твърдо като Китайската стена", според нея днес е много по-необходимо на Запада, отколкото на Изтока (по едно време поетът Борис Христов ведро минава през книгата с наръч овчарски свирки и окарини, като си тананика някакъв български фолклорен мотив. А Угрешич ненавижда фолклора).
В есетата са вградени диалози - с майка й, с приятелка, с писател, с чиновничка, даже с водопроводчик. И много бележки под линия. Като тази, от която настръхват косите: "За Коледа на 1992 г. една фабрика пусна в продажба нов вид салам с хърватския герб. При това гербът е отпечатан в самото месо на салама. Нека се отдадем още малко на зловещите асоциации и да повярваме на ширещите се слухове, че полуподивелите свине в районите на войната се хранели с човешки трупове (хърватски, сръбски, мюсюлмански), а от свинете днес се прави салам с държавния герб..."
Наред са косовските прасета.
Реалността победи идеализма в медицината
От известно време медицината на цивилизованите страни прилага точно определени лекарства при определени заболявания, като този процес се наблюдава от съответните институции за контрол на лекарствените средства. Рядко се допускат своеволия и експерименти със здравето на пациентите - всяко лекарство се употребява само когато има индикации за приложението му, а не когато лекарят прецени. Няма място за лекарски или фармацевтични фриволности или "открития".
Дали това е диктат над евристичното в лекарите, или е добре анализиран прагматизъм, практически ликвидиращ възможността от грешки? По-вероятно - второто.
Днес в медицината царува правилото на доказателствата - т.нар. еvidence-based medicine. Това всъщност е група от стриктни правила за лечение на всяко заболяване, която се базира не на предположения, хипотези, експериментални резултати, епидемиологични анализи или аналогии със сходни субстанции, а на данни от строго дефинирани клинични проучвания, които доказват ефекта на лекарството по отношение на определено заболяване.
Едва когато данните от тези проучвания се публикуват в съответните медицински списания, медикаментът се определя за лечение на съответната болест и стойността му се поема от здравните каси, а институциите, контролиращи употребата на лекарствени средства, го вписват в регистри, допускащи прилагането му при изследваното заболяване. За да стане това, лечебният (или предпазен) ефект трябва да е категоричен, страничните действия - практически липсващи.
Всичко останало, което е извън регистъра и се назначава от лекар по негово усмотрение, се приема за своеволие, рискът за което се поема от лекаря и пациента солидарно, а обикновено лечението е само за сметка на болния. В цивилизованите страни посочването на даден медикамент за лечение на едно заболяване е сложна процедура, която се предхожда от продължителни лабораторни и клинични проучвания, проведени въз основа на принципите на добрата клинична практика.
Приемането и в България на принципите на еvidence-based medicine ще направи невъзможни често чуваните сега оплаквания от пациенти, че за заболяването им различни лекари предписват различни лечения и медикаменти.
Холестерол "Топ 9"
Всеки, който е бил по-продължително в Съединените щати, не може да не бъде впечатлен от това как американците почти маниакално обсъждат количеството на холестерол в кръвта си, възможностите той да бъде намален, опасностите, които са свързани с повишаването му, и т.н. В супермаркетите на много опаковки на храни може да се видят надписи "Без холестерол" или "С понижено съдържание на холестерол". Какво всъщност е най-важното, което трябва да се знае за холестерола?
1. Холестеролът е органично вещество, което участва в изграждането на мембраните на всички клетките на организма ни. Освен това от него се образуват половите хормони и хормоните, които управляват стреса, жлъчните киселини и др. Така че холестерола преди всичко е вещество, без което не можем.
2. Ако концентрацията на холестерола е повишена (над 5.2 ммол/л или 200 мг % ), има риск за стеснение или запушване на кръвоносните съдове на сърцето, мозъка или крайниците, вследствие на атеросклероза. Повишената концентрация на холестерола в медицината е известна като хиперхолестеролемия. Хиперхолестеролемията е основен рисков фактор за сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт и периферно-съдова болест.
3. Според данни, публикувани наскоро в авторитетното медицинско списание The Lancet, всеки втори мъж и всяка трета жена в близко бъдеще ще имат подобни проблеми. Този висок риск за много хора от сърдечно-съдови и други тежки заболявания налага енергични мерки. Добрата новина е, че намаляването на холестерола, спирането на тютюнопушенето и контролът на хипертонията намаляват значително риска от инфаркт.
4. Най-застрашени са хората, при които вече има прояви на сърдечно-съдови заболявания, както и тези, при които освен повишена концентрация на холестерола са налице и други рискови фактори - високо кръвно, фамилна обремененост, тютюнопушене, наднормено тегло, хроничен стрес. Повишеният холестерол дълго време не предизвиква оплаквания.
Затова една добра здравна инвестиция е всеки да провери нивото на холестерола си. В много страни това е задължително изискване на застрахователите и работодателите.
5. Най-честата причина за повишени нива на холестерола са неправилното хранене, наднорменото тегло и заседналия начин на живот. В България повишени нива на холестерола се установяват при 25 на сто от възрастното население. Диета, богата на животински мазнини и бедна на зеленчуци и плодове, често стои в основата на проблема. Нерядко обаче причините за повишен холестерол се дължат на семейна обремененост и тогава трябва да се приложи особено строга диета.
6. При повечето хора ограничаването на животинските мазнини в храната и увеличената консумация на плодове и зеленчуци, както и на риба и пилешко месо може да реши проблема. Умерените физически усилия поне по половин час на ден са зъдължителни. Кафето и алкохола в малки до умерени количества не повишават нивото на холестерола.
7. Диетата, нормализирането на теглото и спорта могат да намалят концентрацията на холестерола в кръвта. За съжаление при доста пациенти това невинаги е лесно постижимо и рискът от сърдечно-съдови заболявания остава висок. За щастие съвремената медицина разполага с много ефективни медикаменти, известни с името статини, които намаляват значително холестерола. Наскоро техният най-мощен представител, аторвастатин, стана най-предписваният сърдечно-съдов медикамент в света. Тяхното предписване обаче трябва да става само от лекар.
8. Хипотезите, че понижаването на холрестерола е вредно, защото може да предизвика депресия или ракови заболявания, днес са отхвърлени категорично.
9. Опитът на страни като САЩ, Финландия, Австралия и др. показва, че намаляването на средната концентарция на холестерола за нацията е основна причина за намаляването на смъртността от сърдечен инфаркт - болестта на века, протекла като епидемия, от която страдат все по-млади хора.
Плевникът на Прометей
Чух как един сериозен мъж прошепна в женско ухо с голяма обеца: "Много си ми скъпа, мила! " Тя го погледна, както сврака гледа краката си на ловджийски колан (в по-съвременен вариант може да се каже: като Бакърджиев - мавзолей!) - и му отвърна: "Не по-скъпа от парното ти!"
Сетих се за това, тъй като българинът отдавна не обича туткави жени, топла бира и да му сладнят манджите. Правени са опити да му поднесат печено прасенце с глазура от горена захар, какао и бадеми, но той се е измъквал като мокра връв от реване. Прасенцето хапвал с люта ракия и блага туршия, а бадемите смесвал с марципан, защото винаги е бил добре осведомен, че тази разядка е "хлябът на харемите".
Но ние вече оттласнахме към Европа и трябва лека-полека да свикваме с техните манджи.
Ако обаче фламбето леко ви притеснява като визия за пожар, а отделно не сте горещ фен на Прометея, можете да се опрете на здравата българска традиция в онзи й раздел, когато търси радост за очите си. Има ли нещо по-красиво от това да видиш плевника на съседа в пламъци!?
Опитайте. Това помага!
Фламбиран ананас
Загрявам маслото в тигана, добавям захарта и я карамелизирам. Добавям портокаловия сок и варя 1-2 мин, докато се посгъсти. Добавям шайбите ананас и ги сгорещявам от двете им страни. Сипвам алкохола и фламбирам, като ползвам кибрит, а не запалка. Сервирам ананаса в затоплени чинии, заливам с малко сос от тигана и слагам по една топка сладолед с подходящ вкус (например орехов, ванилов, бананов, карамел и др.).
Клиентът винаги е прав
Пътят към подземията е страшен, но славен. Ако успеете да слезете без произшествия по стръмните и мрачни стълби на "Камелот", долу ви посрещат усмихнатият салонен управител и озъбеният череп на нещастник, оставен да изгние за назидание в голяма клетка. Това е "келнерът, който забрави, че клиентът винаги е прав".
Персоналът в "Камелот" не е застрашен от подобни инквизиторски методи за подобряване на трудовата дисциплина и въпреки това келнерите успяват да са любезни дори когато заведението се пука по шевовете от хора. Кръчмата под колоните на площад "Гарибалди" е една от редките в София, където не те обсебват коварни мисли да обезкостиш готвача.
Порциите могат да задоволят и 100-килограмов рицар, изгладнял след 18-часов сблъсък с неверника.
Не са за изпускане печените картофи с розмарин и чесън, пълненият пилешки стек със гъби, лук, ориз, шери и ябълка, студеният телешки бут със сос от хрян, обезкостената свинска плешка с билки, свинското филе с горчица и сьомгата със синьо сирене.
Тези, които искат просто да вечерят с бутилка вино от селекцията на "Домейн бояр", могат да се усамотят в ловната зала или в тронната зала, където е опъната кръглата маса на крал Артур. За по-купонджийски настроените е залата с баровете, където се организират различни партита. В сряда е купонът на "Стела Артоа", на който всеки, заплатил вход, получава плащ като този от рекламата на бирата. В четвъртък се прави дегустация на вината на "Домейн бояр", а доскоро в петък имаше парти с водни пистолети. Една от вечерите явно препатил фен на това мероприятие се появи с дъждобран, с което предизвика непрекъснатите музикални поздрави на ди джеите.
Изглежда, в "Камелот" си падат по "игрите с публиката". Всяка вечер можете да участвате в специална анкета и да спечелите бутилка френско вино от известен район. В събота наградата е марково уиски, а последната събота от месеца куверт на стойност 50 нови лева.
В "Камелот" не свирят групи на живо, но музиката, която пускат, е доста разнообразна. Понякога в сряда дори могат да се чуят средновековни романси. Малко странно звучат любимите на ди джеите джазирани ремиксове на класически парчета като "Кармен" и "На Елиза" - но както се казва, няма пълно щастие.
Тези, които вечерта е заредила с физическа и морална енергия, могат да се пробват да извадят от камъка меча "Екскалибур". Според легендата с този подвиг бъдещият крал на Англия доказвал правото си да управлява. А в "Камелот" башгероят ще получи голяма награда.
България мръсна приказка
От грубостта и неуважението ще се лекуваме дълго
- Предполагам, че навремето, когато я завърших, можеше да се нарече трамплин, тъй като беше една от малкото гимназии, които даваха това полезно знание - чуждия език. Нещото, по-важно за мен, беше не толкова, че гимназията е трамплин, колкото това, че човешката среда, която имах там, беше и си остана изключително скъпоценна.
- В началото на 1996 г. спечелих стипендия "Фулбрайт" и през лятото заминах за едногодишно обучение по право в Харвард, магистърска програма, с ясното по онова време намерение да се върна веднага след това. След като завърших програмата, реших, че е добре да остана още малко, за да поработя - отново с ясното намерение да се върна.
- Точният начин да бъде описано чувството ми в момента е, че засега връщането се отлага за малко. Не съм от хората, които са заминали нарочно, за да не се върнат. Просто засега временно пребивавам в чужбина. Мисля, че събитията в България през последните две години са това, което все още ме кара да се замислям и да се колебая.
- Когато човек има възможността да избира между България и друго място, каквото е положението с повечето българи в чужбина, действително трябва да има много силна притегателна сила, за да могат да се върнат. Навремето нямаше такива възможности или по-скоро мнозина не знаеха въобще, че такива възможности съществуват, затова и влечението да се замине и да се остане навън не беше толкова голямо. Не може да желаеш нещо, което просто не знаеш, че съществува. В днешно време, когато си бил вече навън, става дума за определени страни с определено ниво на благосъстояние и възможности за професионална изява: когато човек трябва да сравнява между тях и България, вече става много трудно да реши да се върне в България. В България действително трябва да има добри възможности за професионална реализация за хората, работили навън и получили там съответното образование. Необходим е и минимален уют. За момента смятам, че средата в България както на професионално, така и на ежедневно ниво е враждебна заради хаоса, който цари. Друг силен аргумент против връщането в България е продължаващата изолираност и провинциалност на обществото. Вместо да се стремим да достигнем някакви европейски или световни нива в различните области - било култура, било икономика, било науки, и да приемем, че това е стандартът и ние трябва да се стремим да го постигнем, ние се опитваме да се съизмерваме, т.е това, което сме постигнали, непрекъснато трябва да бъде сравнявано с чужд аршин. Добре е да приемем, че сме изостанали, че имаме много да наваксваме, за да станем действително част от света, но не като формална принадлежност, а цивилизационно. Самото приемане на този факт би помогнало за отварянето на страната ни. Второто нещо, което е пречка за мен и много хора да искат да се върнат, е за съжаление влошаващото се демографско положение, намаляващият брой млади хора, което, разбира се, има много сериозни икономически измерения.
- За мен би било много трудно да взема решение за завръщане в България, което би означавало връщане назад в кариерата. Финансовият проблем също стои, но той не е решаващ. Сигурен съм, че има хора освен мен, които биха пожертвали частично някакво финансово благосъстояние, ако знаят, че връщайки се тук, ще получат добра професионална изява, която би се заключавала в достатъчно отговорност, възможност да се използва това, което е било научено. На трето място, което е особено важно за мен, възможност да се извършва обществено полезна работа. Какво би означавало това засега не знам.
- Америка е едно много особено, много различно място. Според мен единственото, което може със сигурност да се каже за нея, е, че тя много трудно може да бъде дефинирана в категориите на нашата цивилизация и според мен това обяснява съществуващите у нас полюсни представи за Новия свят. От една страна, е изключително положителната оценка за Америка, която до голяма степен е наложена от масовата култура, която идва оттам. От друга страна, крайно отрицателните мнения за Америка и за американците. Но сигурен съм, че и двете не са истинни. А отговорът на твоя въпрос е, че времето помага и след даден период се свиква с всякаква среда, но усещането, че си чужденец, остава.
- Моята преценка ще е с уговорката, че не съм бил в страната от три години с изключение на кратки едномесечни посещения. Усещането ми от това, което знам за политическото състояние от разговорите ми с приятели, е, че се случват прекалено малко хубави неща, които биха задържали хората в България. Изглежда, не може да се говори за качествен обрат и в икономиката въпреки първоначалните добри резултати от валутния борд. Все още няма политически елит, който да усеща своята отговорност пред обществото за изваждането на страната от кризата. Наличието на такъв елит е изключително важно - без това не може да се очакват положителни промени там, където нямаш граждански структури. Мисля, че е интересен паралелът със страна като Израел, където въпреки идеологическите си различия представителите на политическия елит имат усещане за мисия, за обществена отговорност. Тук като че ли е точно обратното. Властта е отговорност, а не възможност безнаказано да нарушаваш правилата.
- Основно бих могъл да ги разделя на четири групи. Най-малката група са хората, доволни от това, което правят и като че ли щастливи въпреки напрежението. Втората група са тези, които са били принудени да направят компромиси с принципите си и ценностите си, за да могат да оцелеят. Това очевидно е съществена промяна. Третата група са хората, които не са били толкова щастливи и също така не са били толкова успешни и са отказали да направят компромис. Те определено страдат и чисто материално за тях е проблем да живеят в България. Четвъртата група са хората, които за разлика от третата просто решават да заминат. Моите приятели условно могат да бъдат поставени като път на развитие в една от тези категории и много малка част от тях са доволни от това развитие.
- Да, имам много силна необходимост и затова, когато се връщам, обикновено използвам цялата си отпуска, за да мога да остана за по-дълго. Това, което най-силно ме зарежда, е срещата ми с приятелите. Нямам определено място, което да ме влече особено силно и с което да съм обвързан емоционално. С тъга трябва да кажа, че представата ми за България отпреди години постепенно се превръща само в представа наистина, защото България се променя много, и то не в положителна посока. Това, което видях през този един месец, честно казано беше доста тъжно. Най-вече пътуването в провинцията беше потискащо. Стори ми се много обедняла, хората много потиснати и без надежда, което е много жалко, защото се оказа, че за десет години, ако не и за последните петнайсет, сме се върнали назад, вместо да вървим напред. Нищо, че макроикономическите показатели изглеждат нелошо.
- Америка е много удобна страна за живеене. Тя е прекалено удобна, затова хората заминават там и не се връщат. Затова дори онези, които не харесват начина, по който е подредено американското общество, остават. Не се връщам засега заради всички тези проблеми, които са известни на българите, живеещи тук. Това са липсата на ясна икономическа политика и дългосрочна стратегия. В политиката - партизанщина, корупция, неразбиране на важността на обществения интерес, организирана престъпност. За съжаление фактори, които с течение на времето действат като верижна реакция. Хората, които до преди десет-петнайсет години бяха приятелски настроени и гостоприемни, днес са много изнервени и враждебни. Мисля, че това разрушаване на културата на общуване ще бъде заличено най-трудно, защото при добро желание с организираната престъпност можеш да се справиш и за една-две години, можеш да формулираш и започнеш да изпълняваш определена икономическа политика в рамките на десет години, да речем. Но грубостта и неуважението към другия са неща, чието "лечение" ще отнеме десетилетия и това е много тъжно и е много отблъскващо за българите, които живеят в чужбина и там участват в друг тип общуване, много по-човешко.
- Склонен съм да се съглася с всички тези коментари. Финансовият проблем особено за хората с хуманитарни професии действително е много сериозен. Не го споменавам за себе си, тъй като с моята професия предполагам, че в България също бих преживявал добре. Дупките и кучетата са много лични коментари, разбира се, те са част от цялостната враждебна среда, която се е получила в резултат на разпада през последните десет години.
- Мисля, че да. Но не съм сигурен, че това е подходящият момент. Също така не мога да кажа кога ще настъпи той, но се надявам, че у нашето поколение и поколенията, които са след нас, търпението ще достигне някаква горна граница и ще трябва да се опитаме да наложим ценностите, които имаме, и действително да създадем една модерна България, колкото и банално да звучи това.
Строят подземен паркинг на правителственото летище
Българските министри и официалните делегации вече ще се появяват изпод земята в залата на правителственото летище. От известно време строители работят неуморно върху новата концепция. Те изграждат подземен паркинг под лъскавата сграда на аерогара София. За да се разшири помещението, се наложило да се разбие 60-сантиметрова стена, която минавала точно по средата на соцсградата. (Осведомени източници твърдят, че в разрушаването не е участвал вицепремиерът Евгений Бакърджиев.) На подземния паркинг ще пристигат лимузините на нашите държавници, които пътуват из чужбините. После с асансьор ВИП-персоните ще се изкачват (слизат) в правителствената зала, където обикновено ги посрещат журналистите и официалните лица. В подземието се изгражда и място, където правителствените пътници ще получават багажа си, който на място ще влиза в багажниците на БМВ-тата. Това ще спести неудобството любопитни погледи да надничат в бохчите на връщащите се от странство политици.
Входът за подземния подход ще е от дясната страна на строго охраняваната сграда, където стърчаха пилоните за знамена.
Досега правителствена зала имаше само един официален вход, през който минаваха и управляващи и простосмъртни. Лимузините първо изчакваха багажа на ВИП-персоните, а след това се подреждаха пред стъкления вход, докато чакаха пасажерите си. Очевидно нещо в организацията не се е харесало на управляващите, които са решили пристигането и заминаването им да става съвсем тайно. Засега не е ясно колко струва тази реконструкция на Правителствена зала. Зевзеци коментираха, че следващата стъпка е да се изкопаят тунели под пистата на летище София и официалните лица да влизат директно в самолетите през аварийните изходи.
Кърлингът - любим спорт в АЕЦ
В родната АЕЦ "Козлодуй" трепетно очакват Дунав да замръзне. Очакването край реакторите няма нищо общо с пресеченото от юговойната корабоплаване в района. Енергетиците имат нужда от лед, за да се впуснат в новото си амплоа - на състезатели по кърлинг.
Документацията на атомната централа сочи, че за нуждите на "Козлодуй" е закупен комплект уреди за любимия на северните народи спорт. "Метличките и камъните", както ги нарече запознат с покупката, но не и с тънкостите на кърлинга, възлизали на доста голяма сума дори за възможностите на единствената АЕЦ у нас. Въпросните "метлички" обаче могат да се окажат последният пирон в уволнението на атомния шеф-енергетик Красимир Николов. От няколко месеца Държавната агенция по енергетика с началник Иван Шиляшки прави поредица от проверки на сделки и договори, които е сключвал Николов. А както е добре известно в АЕЦ "Козлодуй", когато става дума за пари, те винаги са много. Освен при сделките, които засягат основната дейност на централата, и в графата "екстри" проверяващите открили доста странни разходи.
Прелъстяването на Афродита
Потопът още не беше удавил Варна. И нищо не подсказваше, че това ще се случи. Морето топло, народ на плажа, щъкат гаджета по монокини, а от дискотеката "Чака-рака" и околните капанчета кънтят "Що така бе, Миме" и други евъргрийни.
Нагоре от плажа - също лайф, макар и със забавеното темпо на последните издихания на лятото. А вечерта на 27 август пред Фестивалния комплекс, после и вътре в него, дори стана тържествено. Червен килим на входа, духова музика, звезди минават през шпалир от матроси, щракане на фотосветкавици, бръмчене на камери. Така започна международният кинофест "Любовта е лудост", продължил до 2 септември. Откриха го също като в Кан - със "Сибирският бръснар".
С Кан повече няма какво да се занимаваме. Организаторите във Варна не са глупави, че да се гърчат в несъстоятелни мегаломански напъни. Техният фестивал е скромен и подомашно му уютен. Самият факт, че напук на финансовите проблеми успяват да го поддържат вече седем години, е сериозно постижение. Я си спомнете колко неща през последното десетилетие в тая държава тръгнаха с изпъчени гърди и фанфари, за да кльофнат скоропостижно като силиконов бюст. Докато в това време край морето хвърлиха котва хубави филми и чужбински колоси като Кшищоф Зануси, Елем Климов и Георгий Данелия. И този път не мина без личности от висок ранг - във Варна бяха легендата на чешкото чудо и носител на "Оскар" Иржи Менцел и югославският класик Пуриша Джорджевич.
Иначе в атмосферата на "Любовта е лудост" наистина има нещо френско. Тя е като в разказа на Съмърсет Моъм "Трите дебелани от Антиб" - с полъх на третата възраст. Основни гости на феста са фигури, отдавна-отдавна познати на публиката. Сред тях Параскева Джукелова стои като сукалче. Но това си е в реда на нещата, след като родното кино от две петилетки нови герои не е излъчило. Пък и варненският фест е единственият у нас, който отдава почит на
Къде другаде ще видите събрани заедно Татяна Лолова, Гинка Станчева, Пепа Николова, Катя Динева, Искра Радева, Георги Калоянчев, Васил Михайлов, Стефан Данаилов, Никола Анастасов, Димитър Хаджиянев, Кирил Господинов, Радой Ралин? Никъде. При това повечето от тях не приемаха пасивно овации, ами направиха спектакъл "Сто звезди в сто минути". Изпълниха скечове и стихове, разказаха спомени. И събраха пари - не за себе си, а за свои нуждаещи се колеги.
В епицентъра на "лудостта" беше Коста Цонев: получи награда за цялостно творчество, журира конкурс за ретроколи, пяха, пиха и танцуваха в негова чест (той също танцува като младеж). Само един пропуск имаше около бенефиса за 70-годишнината му, но съществен. Никой не се сети да направи панорама от филми с негово участие - да си припомнят по-старите и да разберат младите с какви роли е влязъл в историята на киното ни.
Другото във Варна по традиция си го имаше: кеф ти изложби на книги и фотоси (ако си прилежен културтрегер), кеф ти разходка с кораб, посещения в кръчми, дегустации на вина (варненският винзавод "Димят" има изба, в която влезеш ли, не ти се излиза). Домакините ти дават зелена светлина, останалото зависи от теб - купонът ти е такъв, какъвто си го спретнеш.
Въобще дотук бе умерена радост. Прелъстяването на любовната богиня Афродита, символ на феста, вървеше кротко, по план. Но сетне
На този печален фон журито с шеф Рангел Вълчанов нямаше кой знае какъв избор. То даде голямата награда "Златна Афродита" на немския "Росини" (реж. Хелмут Дитл), който е кръстен не на композитора, а на мюнхенски ресторант. Там се събират хора от т.нар. художествено-творческа интелигенция, но от това филмът не става много по-художествен. В него се срещат свежи работи, даже смешни неща, но трудно можеш да се вдъхновиш от колбасарския хумор на баварците и техните разбирания за артистична бохема.
Втората по значимост награда, специалната, взе щатският "Тя е толкова прекрасна" със звездите Шон Пен, Робин Райт, Джон Траволта и Джина Роуландс. Режисьорът Ник Касаветис е пробвал да потопи героите си в атмосфера, съчетала маргиналния свят на Чарлз Буковски и психологическата планета на баща си, знаменития Джон Касаветис (той е сценарист на филма). В крайна сметка Ник не стига до дълбочината нито на единия, нито на другия. Има класа във филма, но психиатричните изблици надделяват над човещината и накрая си с чувството, че насила са те натикали в лудница.
Усещане за престой в лечебно заведение навяват и другите основни призьори. Наградата за женска роля получи Дина Корзун за депресивния "Страната на глухите" (Русия, реж. Валерий Тодоровски). Мъжкия приз взе французинът Жан Гамблен за също така кахърния "Цветът на лъжите" - поредна издънка на корифея Клод Шаброл, който явно плаче за пенсия.
Като гледаш тези филми, стигаш до тегав извод: доста автори приемат любовната лудост съвсем буквално - в нейния клиничен смисъл. При такъв наплив на "бели престилки" Афродита като едното нищо ще я налегне фригидност. Но тя можеше да си остане и девствена, горката, ако прелъстяването й зависеше от
Разбрахте ли нещо от този опит за миниесе? Не се притеснявайте. Май никой, който гледа филма, не разбра, та се наложи после Дюлгеров да обяснява какво точно е искал да каже. Той посъветва зрителите да гледат "Часовника" поне три пъти, за да разчетат кодовете. Аз за сефте чувам, че филм трябва да се гледа с декодер. Сигурното е, че този на Дюлгеров и веднъж не се издържа, камо ли три пъти. Той трае един час. Нищо не би изгубил, ако е на друг тв стандарт - 27 минути. А най-добре щеше да е, ако въобще го няма. Просто не е достоен за режисьора, създал "Авантаж" и "Мера според мера". Жалкото е, че талант като Дюлгеров все повече затъва в някакви свои бълнуваници за "истинско изкуство", а всъщност - в безсилие. Честните си критици той приема за врагове, а притворните ласкатели - за приятели. Резултатът се вижда.
Хубавото все пак е, че "Пясъчен часовник" бе единствената родна премиера край морето, защото при още един такъв "експеримент" на публиката щеше да й остане само утехата, че вълноломът е близо... Всичко свястно, което си заслужаваше престоя в салона, бе в съпътстващите програми. "Кой се страхува от Вирджиния Уулф" на Майк Никълс, "Последното танго в Париж" на Бертолучи, "Синьо кадифе" на Дейвид Линч сами се защитават във времето и нямат нужда от фалшиви адвокати. А актуалните киносъбития бяха "Сибирският бръснар", "Танго" на Карлос Саура, "Чай с Мусолини" на Франко Дзефирели и "Епизод 1" на Джордж Лукас (първа официална прожекция в България). Не е задължително да ги харесаш, но е сигурно, че няма да се юрнеш на десетата минута към входа и ще ти остане нещичко в главата и сърцето. Истината е, че без тях от филмовата част на "Любовта е лудост" щеше да остане само лудостта. И Афродита щеше да си седи самотна, подминавана от безразлични евнуси. Поне това й спестиха преди потопа.
Диалектика
Шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции
Секретарят на Българския хелзинкски комитет
Ако човек влезе в офиса на ЗК "Юпитер", чийто лиценз беше отнет наскоро, ще види много забързани и притеснени хора. Ако пък влезе в офиса на шефа на дружеството
Директорът на Агенцията за приватизация
Един от малкото българи, пропуснали да подадат тото-фиш, се оказа вицепремиерът
Председателят на парламента Йордан Соколов, шефката на синята парламентарна група
ВИЦ НА СЕДМИЦАТА
Играели си на пясъчника в столична градинка дечицата на Владимир Грашнов и Евгений Бакърджиев и спорели чий баща е по-богат.
- Моят баща е толкова богат, че ако иска може да купи цяла София, казало детето на Грашнов.
- Аз пък ще кажа на татко да не я продава, заявил наследникът на Бакърджиев.
БФС губи лиценза - и какво от това
За една година войната между Славков и Барчовски се обезсмисли
Държавният спортен комитет (КМФВС), изглежда, ще спечели делото за отнетия лиценз на Българския футболен съюз (БФС). Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС), най-висшата инстанция при разглеждането на подобни дела, по всяка вероятност ще определи в края на септември, че Цвятко Барчовски правилно е санкционирал ръководството на БФС. Скандалът започна точно преди година, но след серията съдебни препирни се оказва, че победата на държавните чиновници ще е пирова. Решението на ВАС няма да даде на Барчовски нищо от това, което го мотивира да тръгне на разправа с Батето и неговото обкръжение.
Делото между КМФВС и БФС премина през всички възможни инстанции, докато стигне до последната - петчленен състав на ВАС с председател Светла Петкова. Следващата седмица двете страни ще могат да представят нови доказателства, а решението се очаква в края на септември. Както върви, то няма да е в полза на футболния президент Иван Славков.
Големият проблем на защитата на БФС е, че всъщност няма никакви доказателства срещу редовността на решението на тричленния състав на ВАС. Въпреки че все пак адвокатите на БФС получиха една седмица за предоставяне на писмени доказателства, те едва ли ще повлияят по същество на хода на делото. На практика е почти невъзможно да се предоставят такива в едно пределно ясно дело. След като вече е прието веднъж, че КМФВС има право да отнема лицензи и съществуват неоспорими доказателства за нарушенията на БФС, ходът на делото няма да получи драстичен обрат.
Когато започна войната срещу Славков преди година, председателят на КМФВС Цвятко Барчовски имаше ясната идея защо го прави. Целта бе да се изолира Батето от управлението на БФС и да се натрие носът на президента на "Нефтохимик" Христо Порточанов. През тази една година обаче се случиха много неща, които обезсмислиха битката за лиценза. Славков спечели отново на редовен футболен конгрес, и то в директен двубой с един от най-популярните сини политици Стефан Софиянски. След дълги препирни "Нефтохимик" приведе в изрядност документите си и е напълно готов за получаване на лиценз. А на факта, че Илия Груев бе хванат с допинг и трябваше да изтърпи двегодишно наказание, никой вече не обръща внимание.
Спорно е дали отхвърлянето на жалбата на БФС ще означава, че съдът задължава Изпълкома на БФС да насрочи дата за нов конгрес. Юристите на Славков са известни с уменията си да намират вратички и в най-завързаните казуси и да излизат от заплетени ситуации на принципа "И вълкът сит, и агнето цяло".
Веднага след отнемането на лиценза босовете на БФС ревнаха, че световните централи, чийто представител в България е БФС, ще ни изхвърлят от международните първенства и турнири поради намеса на държавата във футбола. Стана ясно, че това няма да стане. Напоследък световните федерации дори са по-близо идейно до тезата на Барчовски. След посещението на д-р Йозеф Мифсуд в София дойде писмо от ФИФА с настояване за провеждане на конгрес за промяна на устава. Изпълкомът обаче реши, че документът няма задължителен, а пожелателен характер, и пак не насрочи конгрес. "Всичко е на наша страна", тръбеше още от самото начало вицепрезидентът на БФС и депутат от евролевицата Евгени Димитров, който тогава бе председател на контролния съвет на футболния съюз.
След последното решение на ВАС вариантите пред адвокатите на БФС са няколко. Единият е веднага да подаде документи за издаване на нов лиценз. Това обаче няма да стане лесно, тъй като текат дела на втора инстанция по регистрацията на ръководството на съюза, избрано на конгреса на 11 декември. Дали обаче, ако БФС остане без лиценз, някой ще се осмели да даде първенството на профилигата, не е ясно. И миналата година КМФВС направи подобен опит, но се оказа, че това противоречи на принципите на ФИФА и УЕФА. Така че хората на Славков имат интерес да протакат делата до последната инстанция.
Адвокатите на БФС могат да подадат жалба пред международните инстанции, но това не може да спре по никакъв начин решението. Ако евентуално Международният съд в Страсбург, до който ще се жалват от БФС по думите на члена на изпълкома Ангел Бончев, реши, че лицензът на БФС е отнет неправомерно, то от "Кърниградска" ще получат само парично обезщетение, на което ще бъде осъдена държавата ни. Вратичката, която сега са намерили хората на Иван Славков начело с члена на изпълкома Трендафил Данаилов, е, че конгрес ще се свика, но по стария устав. Това на практика означава да се влезе в един затворен кръг. Основният проблем досега е, че голяма част от делегатите на конгреса идват от структури, които са пряко контролирани от БФС. Такива са представителите на регионалните съвети, на комисиите, национални треньори и др. И те не би трябвало да имат право на глас. Но пък същите тези хора трябва да гласуват промените в устава. При това положение изглежда, че враговете на Иван Славков скоро няма да имат шанс да се радват на победа, която да им донесе съществени ползи.
Накратко
Младежкият национален отбор по футбол победи връстниците си от Швеция с 4:1, с което записа втора победа над скандинавците в европейските квалификации. Два гола за българите вкара нападателят на ЦСКА Димитър Бербатов, а по един път се разписаха Асен Букарев и резервата Станислав Генчев. Възпитаниците на Стойчо Младенов получиха първия поздрав за успеха си в съблекалните от техническия директор на националните отбори Христо Стоичков, който изгледа мача от трибуните заедно с изпълнителния директор на БФС Иван Вуцов.
Новият президент на ЦСКА и избраният на 23 юли управителен съвет на клуба получиха регистрация от Софийския районен съд. Това улеснява значително преговорите между сегашните шефове на червения клуб с партньорите, сред които е и президентът на "Нефтохимик" Христо Порточанов. Преговорите с него относно дълга за трансфера на полузащитника Митко Трендафилов приключиха с обещанието, че ЦСКА ще се изплати в най-кратки срокове. Така най-после ще могат да бъдат картотекирани всички нови попълнения в тима от Борисовата градина.
Четирима станаха уволнените треньори в А група. След като още на старта на първенството бе освободен наставникът на шампиона "Ловеч" Алекси Желязков, до петия кръг с треньорите си се разделиха "Пирин" (Борис Ангелов), "Ботев" (Петър Зехтински) и "Беласица" (Григор Петков). Очаква се в най-скоро време да бъде уволнен и наставникът на "Добруджа" Иван Манолов.
Швеция, Испания и Норвегия се класираха за европейското първенство по футбол след двата кръга от евроквалификациите през миналата седмица. Досега право на участие си бяха осигурили Чехия и домакините от Белгия и Холандия. Швеция си осигури първото място в група 5 след победа с 1:0 над Люксембург. Норвегия за първи път стига еврофинали с успех с 4:0 над Словения. Най-завързано е положението в група 4, където еднакви шансове имат Украйна, Русия и световният шампион Франция.
Полина Цекова стана шампион в женската Национална баскетболна асоциация на САЩ с отбора на "Хюстън кометс". Той победи с 59:47 (33:25) "Ню Йорк либърти" в третия финален мач като домакин в зала "Компак сентър" и спечели своята трета поредна титла. Кометите са единствените шампиони в WNBA от създаването й през 1997 г. Полина бе избрана от "Хюстън" под No10 в драфта още през 1997 г., но тогава се отказа от шанса да играе в САЩ и остана в Европа. Едва 30-годишна се реши да премине в WNBA и изигра първия си мач там на 10 юни. Заради тежките пътувания и претрупаната програма на отбора Полина бе на крачка от отказване още в началото на сезона.
Волейболните ни национали останаха извън челната четворка на европейското първенство във Виена, след като загубиха срещите си с фаворитите в групата. Възпитаниците на Брунко Илиев паднаха с 1:3 от Русия и с 0:3 от трикратния световен шампион Италия, след което победиха с 3:0 Австрия и ще се борят за петото място на първенството.
Херо взeма отбор - боксова круша за още 4 години
Българските национали ще завършат европейските квалификации като аутсайдери
Треньорът на националния отбор по футбол за следващите четири години е ясен. Той ще се казва Димитър Димитър. Това е желанието както на ръководството на Българския футболен съюз (БФС), така и на самия бургаски специалист. Проблемът е, че и двете страни не знаят какво да правят със състава, който допреди няколко години бе четвърти в света. Въпреки това те ще подпишат дългосрочен договор, а целта в предстоящите световни квалификации ще бъде доста неясна.
Димитър Димитров пое поста преди почти година в една почти загубена ситуация. Националите вече бяха претърпели поражение в първия си домакински мач от Полша и при сериозната на конкуренция на Швеция и Англия в групата нямаха никакъв шанс за класиране на европейското първенство в Белгия и Холандия следващата година. Затова и задачата пред новото треньорско ръководство бе проста - подмладяване на разбития от Христо Бонев отбор и обиграването му срещу класни противници, за да влезе на пълни обороти в световните квалификации за първенството в Япония през 2002 г. След последния сериозен сблъсък - гостуването в Швеция, което нашите загубиха с 0:1, стана ясно, че националният отбор е на изходно положение от септември 1998 г. Резултатът в Стокхолм няма нищо общо с реалната ситуация на терена. За целия мач домакините отправиха общо 12 удара във вратата ни и още 11 извън нея. Нашите национали се задоволиха с шест шута по посока на шведския вратар Хедман, без нито веднъж да уцелят пространството, затворено между гредите. Българският състав изглеждаше като сбирщина от футболисти със съмнителни качества, за които основна задача се оказа да допуснат възможно най-малко голове във вратата на Иванков.
Трудно е да се каже, че защитата или вратарят блестяха, след като издържаха на множеството шведски атаки. Иванков показа, че е абсолютно неориентиран в излизанията и борбата за висока топка - слабост, която вече дълги години мъчи българските вратари. Единствен Георги Марков от бранителите направи впечатление със сърцата и идейна игра, но не е ясно дали това е временно положение заради зачестилите слухове за неговата продажба в западен отбор. Около него цареше пълен хаос, до известна степен предизвикан и от ранното излизане на Златомир Загорчич заради контузия.
Ред не можа да вкара дори халфова линия на българите, която числено превъзхождаше противника, но не и игрово. Там действаха преминалият в "Селтик" Стилян Петров, Мариан Христов от "Кайзерслаутерн" и Милен Петков от ЦСКА. И тримата не направиха това, което се очакваше. За Стилян Петров това бе първият мач след контузията, която получи на тренировка в шотландския си тим. Христов, откакто играе в националния отбор, не може да си намери място в него, а и през последната година бе извън селекцията заради серия от травми. Петков е далеч от най-добрите си времена, след като и това лято трансферът му в чужбина пропадна и се наложи да остане в ЦСКА. Опитният Даниел Боримиров пък бе принуден да играе повече като десен защитник и остана изолиран от действията в средата на терена. Така младият нападател Светослав Тодоров се оказа напълно изолиран от играта, без никакъв шанс да направи нещо съществено.
Плачевното игрово състояние на отбора всъщност бе най-реалният резултат от мача с Швеция. Това накара Димитър Димитров в първите дни след двубоя да изрази съмнения, че може да продължи работата си в БФС. Оказа се, че за една година работа постигнатото не е много.
Единственият реален резултат от работата на Херо начело на националния отбор е, че средната възраст падна значително. Къде по естествен начин чрез доброволното отказване на някои от застаряващите звезди (Красимир Балъков, Любо Пенев, Христо Стоичков), къде по преценка на треньора, но в края на тази година от четвъртите в света в състава останаха само трима - Ивайло Йорданов, Златко Янков и Боримиров. Титулярното място на Янков и Боримиров е под въпрос заради колебания в спортната им форма, а Йорданов е безспорният универсален играч, който обаче става все по-податлив на контузии.
През същото време Херо вкара в състава множество нови играчи, някои от тях доста млади и перспективни. Най-сериозното му постижение бе бързото привличане на Стилян Петров и Илиян Стоянов от младежкия състав. Христо Йовов също направи силни мачове в тандем със Стоичков, но докато все още имаше къде да играе. От началото на сезона той тренира с ЦСКА, но няма картотека при червените и не може да участва в официални мачове. Липсата на игрова подготовка си пролича и в Стокхолм, където юношата на "Левски" влезе като резерва на Тодоров. Росен Кирилов се оформи като неизменен опорен халф, който може да изпълнява перфектно и персонални задачи. На вратата се появи Димитър Иванков, а в резервите влизаха Йордан Господинов и Гошо Петков. И тримата обаче се оказаха далеч от класата на титуляря Здравко Здравков.
Останалите нови имена трудно могат да влязат в категорията "млади играчи". Златомир Загорчич, Георги Марков и Станимир Стоилов бяха привлечени, за да запълнят най-застаряващата линия на отбора - защитната, а Илиян Илиев се самоотлъчи от тима след размяна на серия остри реплики с треньора из медиите.
Националният треньор може би обнови състава, но така и не успя да придаде някакъв облик на играта на тима. Въпреки че минава за един от най-начетените и вещи в тактическо отношение треньори у нас, Димитров така и не видя напълно реализирани идеите си на терена. Още от самото начало залагаше на тактическата схема 3-5-2, но тя се реализира по-успешно само в защитен вариант. На практика в много малко от срещите си нашият състав не игра нападателно или когато го правеше, не се получаваше нищо. Националите няколко пъти показаха, че могат да се защитават организирано, и това пролича най-ясно в двата мача с Англия. Насаденият страх от противника и по-добрите умения в защита всъщност накараха футболистите да се дръпнат в глуха защита срещу Швеция.
След отказването на Христо Стоичков и контузията на Ивайло Йорданов отборът остана и без лидер. Присъствието на бившия носител на Златната топка на терена до 9 юни, когато след мача с Англия в София се раздели с националите, вдъхваше спокойствие сред по-младите играчи. Йорданов пък внасяше необходимия ред в отбраната. Без тях се създадоха перфектните условия за развихрянето на хаоса.
В резултат на всичко отборът ще завърши на предпоследно място в квалификационната група за европейското първенство с максимум осем точки след последния мач с Люксембург. България изигра само два мача, за които можеше да се каже добра дума - срещу Англия, но дори и в тях не постигна победа. Очертава се в края на квалификациите единствените ни два пълни успеха да бъдат срещу абсолютния аутсайдер от Великото херцогство, без да вземем точка от Швеция и Полша, чийто национален отбор доскоро беше под средното европейско ниво. Сега поляците имат равен брой точки с Англия благодарение на равенствата на островитяните с нашия тим, и имат реален шанс да се класират на второ място в групата. То ще им даде право на участие в баражите.
Нашият състав по традиция не се класира на европейските първенства, като единственото изключение е през 1996 г. под ръководството на Димитър Пенев. През последните две десетилетия обаче националите ни винаги са били в подножието на първото място, където са се решавали визите за континенталните първенства. Този път България е при аутсайдерите. Участва в квалификациите, за да обиграва своя състав, но в крайна сметка и това не се получава. Постижението е по-лошо дори от това при Христо Бонев, който макар и с разбит отбор стигна до световното първенство във Франция.
Херо бе на път се откаже от ангажиментите си в националния отбор след двубоя в Швеция. "Не знам какво мога да постигна, след като повечето от най-добрите ни футболисти играят в българското първенство. Колегите преди мен са имали шанса, че са разполагали с национален отбор, съставен почти изцяло от играчи, подвизаващи се извън страната ни", заяви Димитров. Но той не стигна далеч в мисълта си за оттегляне.
Основната заслуга вероятно бе на Иван Славков и изпълнителния директор на БФС Иван Вуцов. Двамата категорично заявиха, че ще предложат нов четиригодишен договор на Димитров, за да може да работи по-спокойно. Това ще бъде съпътствано и с многократно увеличение на заплатата. Досега Херо получаваше 300 лева и премии за отделните мачове, което го правеше най-нископлатеният национален треньор в Европа. Кой друг, ако не той? И какво повече може да се постигне с тези футболисти? Това е основната теза на ръководителите на българския футбол. На практика Херо изпълни основната задача - подмладяване на отбора, с която не се справи предшественикът му. Той значително подобри и климата, също разбит от множеството междуличностни борби сред четвъртите в света. Внимателният анализ обаче показва, че практическият резултат е незадоволителен. В момента и Димитров, и босовете от БФС се опитват да се убедят взаимно, че трябва да продължат работата в тази насока, и то на спокойствие. Никой обаче не казва дали главната задача няма да е отново класиране за големите първенства. Защото никой няма интерес от млад национален отбор с отличен микроклимат и знаещ треньор, ако завършва предпоследен в квалификационната група.
Търговският министър влиза в битка за федерацията по ски
Клубовете са поканени на две общи събрания на федерацията по едно и също време
Горещо начало на новия ски-сезон предвещават насрочените за 25 септември две общи събрания на Българската федерация по ски (БФС). Едното е свикано с постановление на Софийския районен съд и ще се проведе в заседателната зала на хотел "Рила" от 10 часа, а другото е организирано от председателя на БФС Емил Балев в същия ден и час, но в зала "Родина" на стадион "Васил Левски". На първото - опозиционно, ще бъде издигната кандидатурата на министъра на туризма Валентин Василев за президент на централата, а на второто се очаква г-н Балев да не си подаде оставката. Дневният ред и на двата форума е фиксиран в четири почти еднакви точки: финансов отчет, приемане на нови членове, избор или промени на ръководството. Разликата обаче е в подредбата им. Опозицията иска приемането на нови членове да стане преди избора на нови управници, а Емил Балев е наредил това да се извърши след промените в управителния съвет на БФС, така че новоприетите на практика остават без право на глас.
Още през есента на 1998 г. недоволни от управлението на Емил Балев изявиха желание за провеждане на общо събрание. Опозицията, която включва няколко големи спортни клуба начело със "Славия", представители на ски-центровете "Пампорово", "Боровец", "Алеко", и деятели поискаха смяна на ръководството и оставката на боса. Изтъкнаха се причини като едноличното управление на Балев, който водел цялото счетоводство на федерацията в собствения си офис и вземал решенията без участие на управителния съвет, мътна финансова политика, неизпълнени обещания и др. В отговор БФС насрочи общо събрание за 24 април, но пропусна да изпрати покани на клубовете. "Отложихме го, защото на 18 април бе последният старт от вътрешния календар и времето за подготвяне на отчета не бе достатъчно. Освен това датата 24 април беше формална", оправда се тогава шефът. Последва ново искане и обявяване на нова дата - 3 юли. И пак нищо не се случи. Официално събранията се отлагаха по технически причини. Неофициално пък шефът на ските тръбеше, че събрание няма да има.
Накрая опозицията не устоя на формализма и посочи датата 15 юли за краен срок за поредното, трето свикване на митичното събрание. След като и това не можа да раздвижи хората в централата, се стигна до Софийския районен съд, който насрочи форума за 25 септември от 10 часа в хотел "Рила".
"На практика съдебното решение е задължително за всички", каза Светла Праматарова, адвокатката, водила делото. Според нея това са единствените дата, час и място, на което трябва да бъдат поканени представителите на всички скиорски клубове.
Въпреки наличието на съдебно решение Балев насрочва свое общо събрание на 25 септември от 10 часа на стадион "Васил Левски". "Не съм упълномощен да давам изявления в момента по този въпрос. Това ще стане на пресконференция следващата седмица", заяви генсекът на федерацията Любомир Коцев.
Емил Балев от миналото лято кара втори тригодишен мандат като председател на БФС. По устава на федерацията обаче общо събрание може да се свиква всяка година, като дневният ред не изключва точка смяна на ръководството.
Две трети от представителите на ски-клубовете ще отидат на насроченото от съда общо събрание в хотел "Рила", прогнозира генсекът на "Славия" Любомир Станишев. Там ще бъде и министърът на туризма Валентин Василев, като единствен кандидат за президентския пост в ските, потвърди адвокат Праматарова. Още на 19 април министър Василев проведе среща с поддръжниците си и даде принципното си съгласие да оглави федерацията.
"Имаме съгласието на министъра да издигнем кандидатурата му и да работим за спечелването на президентското място в ски-федерацията", заяви тогава шефът на работната група Симеон Калчев, бивш треньор в ЦСКА и националния отбор и ръководител на базата на държавния спортен комитет на Витоша.
Василев вече споделил, че има кратка програма, която няма да позволява на спонсорите да участват в управителния съвет. Място в ръководството щяло да има само за хора, които милеят за спорта, а не за бизнеса с него. Той цялата минала зима бе по пистите, където кичеше медалите на победителите в различните ски-състезания. "Съгласно устава един час след оповестеното време за начало на общо събрание то се провежда само с присъстващите, като няма изискване за кворум", обясни Станишев.
В зала "Родина" ще са останалите. Машинациите на Балев започват с посочения в уведомителното писмо до клубовете дневен ред за събранието. Според него промените в УС на БФС ще се гласуват преди приемането на новите членове, като това автоматично ще изключи новоприетите от правото на глас. Точно обратното е предвидено да стане в хотел "Рила". Там първо ще се приемат новите кандидатури за членове на федерацията и след това ще им се даде право на глас.
Запознати от кабинета на Балев твърдят, че той вече е снабдил всичките си поддръжници с мобилни телефони, тъй като Мобиком е основен спонсор на федерацията. Срещу това изисквал да се подпише декларация, че ако бъде избран министър Василев за председател, техните клубове ще се откажат от членство в БФС.
"Не знам какъв е моралът на тези, които искат смяна на ръководството. В инициативния комитет на опозицията са представителите на туристическите комплекси, които са на разпореждане на министъра, и ако искат да останат на работа, трябва да го подкрепят. Влизат няколко клуба, напуснали ските или самоизключили се деятели, които не са си плащали членския внос, като се надяват на реваншизъм. Ако министърът се опира на тях, е много жалко", заяви преди време Балев.
Скандалите между Балев и ръководствата на курортите не са от вчера. Фирмата му "Балмакс" участва в изграждането на система за електронно отчитане на скиорите на "Пампорово" и Банско, като тази на Пампорово е напълно изплатена от държавната фирма. Освен това по време на своя мандат Балев е бил изключителен доставчик на резервни части за съоръженията на трите най-престижни зимни курорта "Пампорово", "Боровец" и "Алеко". "Бороспорт" все още води съдебно дело за комисиони в размер на 200 000 долара, които Балев трябва да върне.
Коментира се изпаряването на 60 000 швейцарски франка помощ от Международната ски-федерация. Не е ясно как са били изразходвани 120-те хиляди долара, които "Нестле - София" отпусна по спонсорски договор, тъй като счетоводител на федерацията е служителка в "Балмакс".
Обществена тайна е, че Балев използва президентския си пост в БФС, за да създава контакти и да стане изключителен представител на фирмите за ски-екипировка в България. Негови са магазините на елитната марка "Силви". В същото време състезателите ни бяха оставени без екипировка и имаха недостатъчно стартове през изминалия сезон.
Наскоро Балев, който притежава хотели в Банско и Пампорово, както и магазини за спортни стоки и бяла техника в столицата и страната, бе издирван от комисията по търговия и защита на потребителите, за да бъде глобен. Той бе обвивен в липса на документи за произход на стоките, което предполага контрабанда, предлагане на стоки без фабрични номера и извършване на хотелска дейност без лиценз, съобщи шефът на комисията Дамян Лазаров. Според него част от хотелите на Балев дълго време не били категоризирани и цените на услугите в тях са обявявани само в долари. Насъбраните глоби срещу спортния шеф надхвърляли 50 000 нови лева.
Дали Емил Балев или министър Валентин Василев ще застане начело на ски-федерацията ни за новия сезон ще зависи от това кои представители на ски-клубове на кое общо събрание ще отидат на 25 септември - на това в хотел "Рила" или на другото в зала "Родина".
Гребните спортове отново се намесват в елита
Пращаме осем лодки на олимпийските игри в Сидней 2000
За гребците ни сезонът тази година вървя, както се казва, по вода. След като се лута в собствената си безпомощност повече от две години, кану-каякът изведнъж се събуди и напипа верен път в подготовката. Освен със сребърен медал от световното първенство в Милано, спечелен от европейския шампион в едноместен каяк Петър Мерков, се сдобихме и с шест олимпийски квоти. В академичното гребане, както го наричат у нас, за да се различава от останалото, пък настъпи звезден миг - скифьорката Румяна Нейкова за пръв път от шест години донесе медал за страната ни - бронз от първенството на планетата в Санта Катерина (Кан). Колегата й при мъжете Иво Янакиев не само че влезе във финал - нещо, което не се бе случвало с наша лодка от 1986 г., а завърши на престижното пето място.
Очевидно е, че двукратният олимпийски шампион от Барселона '92 в едноместно кану Николай Бухалов се намира в залеза на кариерата си, но тя можеше да завърши съвсем безславно, ако жури д'апел на световното първенство в Милано не бе уважило контестацията на българската федерация по кану-каяк. Бухалов бе дисквалифициран за движение в близост на съседен коридор в полуфиналната гонка на 1000 метра. След инцидента генералният секретар на федерацията Виктор Кирин провел светкавична акция за промяна на решението, но протестът му бил отхвърлен на първа инстанция. Хванал се за процедурни грешки и разчитайки на силното лоби, което лично той има като член на борда на директорите на европейската кану-каяк асоциация (ЕСА), Кирин печели спора пред по-висшата инстанция. Така Бухалов оцеля на 1000 метра, след което си извоюва олимпийска квота и на 500 м и ще е единственият български кануист в Сидней. "Провинилият" се съдия пък бе изгонен от състезанието. Останалите дисквалифицирани лодки, между които има и световни шампиони, не могат да се похвалят с подобен успех.
Планът, който федерацията бе начертала за спечелването на пет-шест квоти за Сидней, бе изпълнен успешно. Героят от европейското в Загреб Петър Мерков показа изключителна издръжливост, като стартира общо девет пъти, като помогна и на четворката каяк да си извоюва виза на 1000 метра. Шестата квота спечелиха момчетата в двойка каяк Адриан Душев и Милко Казанов.
Неуспех споходи единствено двойката кану братята Станимир и Димитър Атанасови. Близнаците проиграха шансовете си в Б финала на 1000 метра, където водеха гонката, но в последните сто метра се предадоха и финишираха четвърти.
Въпреки че още са пресни спомените за големите успехи на българското гребане, през последните шест години наш състезател не бе виждал медал от нито едно престижно състезание. Черната серия обаче бе прекъсната в Канада, където талантливата ни скифьорка Румяна Нейкова с помощта на своя треньор и съпруг Свилен Нейков спечели за пръв път в кариерата си при жените медал. Руми остана трета - след състезателката на Беларус Ходотович-Карстен, за чиято подготовка германският й съпруг харчел 60 000 марки годишно, и Катрин Ручов (Германия).
Румяна подсказа неразкрити досега възможности още по време на участията си в трите силни международни регати в Европа, където изпревари бившата световна шампионка Ирина Федотова. Рускинята, а и не само тя, бе безкрайно изненадана, тъй като се смяташе за непобедима в последните две години.
"Отидохме за квота, а се върнахме с медал. По време на подготовката на Белмекен Руми се състезаваше в езерото с двойката скул, тъй като у нас тя няма никаква конкуренция", заяви Свилен Нейков.
Нейкова е световна шампионка за девойки за 1991 г., но тогава до нея беше треньорката Верка Алексиева. Тя ще бъде поканена да помага на бившата си възпитаничка в подготовката за олимпийските игри в Австралия.
Другата голяма гордост, с помощта на която България върна реномето си в гребането, Иво Янакиев пък вкара скифа си на финал в Канада - нещо, което не можа да направи никой друг при мъжете от 1986 г. насам. Той под ръководството на баща си Димитър Янакиев разчита на петгодишна лодка в тренировките във вълните в Бургаското езеро. Иво също е единак в скифа, тъй като колегите му у нас са на светлинни години от неговите постижения.
