- Аз бих казал, че студентите и бъдещите PR-специалисти в България са големи късметлии, първо, защото са млади и, второ, защото промените в тяхната страна са грандиозни. През последните пет години аз видях толкова много промени. Разбира, се наясно съм, че не всичко се променя със скоростта, с която те биха искали. Но те все пак са късметлии, защото вървят към все по-демократично общество и именно те са тези, които могат да работят за неговото създаване. Интересът на младите хора към PR за мен е очевиден. Възможно е да работим в по-различни полета от PR, но независимо каква е професията ти трябва да се научиш да комуникираш. Първоначално аз бях инженер по пластмасите, но станах журналист, защото това беше моя мечта и идеал. След това станах специалист по връзките с обществеността. Така че всъщност аз съм имал три различни професии и опита, който имам, го добих на всяко от тези места. Имах много клиенти, които консултирах как да представят своите продукти и понякога дори цялостния им имидж. Младите хора тук имат важна задача и всичко е отворено към тях, затова аз им завиждам. Сигурен съм, че страната ви много скоро ще стане член на Европейския съюз, просто защото така трябва да бъде. Има, разбира се, още много неща, които трябва да се регулират. Вие например не използвате кредитни карти - нещо, което е известно в другите страни отпреди 20 години и там хората не могат да си предсновят живота без кредитни карти. Вие закъснявате в този процес, който помага да няма риск в икономиката парите да бъдат изгубени. Според мен хората скоро ще се запознаят с тази промяна. Ще ви дам още един пример за това къде в държавата могат да бъдат полезни PR. Карането на кола с предпазен колан е задължително, но хората почти не го спазват. Тази мярка не е взета, за да бъде създадено още едно задължение, а от гледна точка на безопасността. Ако хората загиват при автомобилни катастрофи, това е много лошо, защото държавата губи нещо важно. Когато можеш да спасиш живота си със закопчаването на предпазния колан, а шофирането в България не е лесно, ти просто трябва да го направиш. Аз бих създал кампания, с която хората да разберат, че това е полезно за техния живот. В САЩ специалстите по PR се обучават първо като журналисти, но пък там PR-ът се използва главно в услуга на големия бизнес. В Европа не е така. Ние имаме различна гледна точка и смятам, че европейският начин за упражняване на професията е по-хуманен и е базиран на човешките права. В ИПРА, която има хиляди членове от цял свят, приехме кодекс, в който предложихме своите виждения относно важността на човека в обществото и преценихме, че според декларацията за правата на човека - всеки мъж и жена на земята трябва да бъде уважаван, да има достойнство и трябва да се приема за равен. Зная, че това двучи като утопия, но когато имаш да осъществяваш една утопия, има шанса да постигнеш прогрес. В Европа ние смятаме, че всеки гражданин е не само производител, защото ние всички сме включени във възпроизвеждането, но също и потребител, защото всички сме включени в потреблението. Но ние също така сме и социални елементи в обществото и трябва да изразяваме нашето виждане и трябва да даваме съвети и имаме право да кажем това, което мислим по всеки въпрос и тема. В този смисъл методите за връзки с обществеността могат да се упражняват само в демократично общество, защото там, където има само една партия, не може да има PR, а само пропаганда. Тази европейска доктрина беше създадена през годините и беше възприета от европейските PR-асоциации. Мога да кажа, че това дава по-хуманен аспект на PR, защото PR трябва да се отнася къв всички групи, които са държави, региони, градове, асоциации, администрации, частни или държавни компании, което означава, че всички групи трябва да изразят себе си, да дадат своя съвет и да бъдат уважавани, разбира се, в унисон с обществените правила.
- Във всяка корпорация, във всяка група, във всяко правителство или място има това, което ние наричаме компанийни програми, които съдържат задачите за следващите десет-двадесет години . На хората или на членовете на групата се дават общите задачи за следващата година. Ще ви дам пример с Малайзия. Малайзия реши да стане развита страна до 2020 г. и това е добра цел, защото хората имат нужда от идеали и от точки, които да печелят, за да разберат себе си. А държавата е като една личност. Ще ви дам и друг пример. Франция страдаше от липса на идеали и удоволствие да работи и живее, докато не спечели световната купа по футбол. Тя беше едно разкриване на нещата, които могат да бъдат постигнати дали случайно или по труден път. Те бяха толкова доволни, че се промени виждането на хората в обществото, и както видяхте, на цветнокожите или хората от Африка и други части на света им бе дадена френска националност, защото бяха части от този отбор. Всичко това дава чувство на общност, което нито една PR- кампания не може да постигне. Има факти в живота, които трябва да се взимат предвид, и неща, които се случват случайно. Но според мен животът е изкуство и случайност или с други думи животът е изкуство по случайност. За да постигнеш PR-задачите за вашата страна, трябва да има съгласие между хората в България за целите през следващите десет-двадесет години. България може да се превърне в перла на Балканите и даже в Швейцария на Балканите. Скоро си мислех за розите, които са ваш национален символ и вие продавате рози на Франция, които се използват в производството на парфюми. Но това може да е градината на Балканите и да се превърне в туристическа дестинация, осигуряваща на всички българи да приемат и изчистят страната си и дa променят виждането си. Вие можете да постигнете целите си и да станете много модерни съвсем скоро. За пет години аз видях толкова много промени в инфраструктурата, в образованието, развихте техническия си живот в Интернет. Така че България може да стане лидер във вашия регион и да помогне на другите страни де се развият.
- Според мен вие не се нуждаете от PR след войната в Косово. За щастие войната в Косово бе истинска PR-кампания в целия свят и вие не можете да я контролирате. Няма как да използваме връзките с обществеността, за да променим нещата. Има факти и тези факти се знаят в целия свят. Войната в Косово е исторически факт и е точно като другите войни, които също не са били красиви и за които съжаляваме днес, защото войната е безсмислена и не променя нищо, а само дава физически натиск върху държави и хора. Но ако приемаме, че понякога войната дава прогрес в накои аспекти, войната в Косово разкри дадена ситуация в част от Европа и добрият резултат от нея е, че европейските страни сега са чувствителни за този регион и решиха да му помогнат, и то не по стария колониалистичен начин. Вие си спомняте, че Германия, Франция и Великобритания имаха колонии и им помогнаха и получаваха суровини в замяна. Сега ние не искаме нищо в замяна. Ние искаме населението на Балканите да стане равноправно на другите страни в Европа, за да има равенство навсякъде и да се даде шанс на всеки да бъде роден, образован, да има работа и да живее така както поиска, защото всичики сме европейци. Според мен не трябва да игнорираме близостта на другите държави, които все още не са напълно европейски, а трябва да се грижим за тях и да бъдем заинтересовани за тяхното цивилизоване и да говорим с тези страни на равни начала, а не като доминиращи.
Янки създават Интернет-радио в MP3-формат
Американските фирми Cox Interactive Media и MP3.com обявиха създаването на Интернет-радиостанция, която ще използва единствено музикалния формат MP3. Това е система за кодиране на звука, която позволява на един компактдиск да се запише около 10 пъти повече информация. По този начин се решава най-сериозният проблем при предаването на звуков сигнал по глобалната мрежа, а именно скоростта. Повечето радиостанции изискват твърде бърза Интернет-връзка, в противен случай сигналът им сериозно се накъсва. По този начин аудиторията на тези нови медии става твърде ограничена, тъй като елиминира голяма част от домашните потребители.
Новата станция ще се нарича Mp3radio.com и си поставя амбициозната цел да елиминира по-голямата част от тези недостатъци. Планира се тя да започне своите предавания до два-три месеца. Компанията ще се занимава с разпространение на продуктите на Cox Interactive Media, подразделение на Cox Enterprises, която закупи 10 процента от акциите на MP3.com за 45 милиона долара през юни. В началото Mp3radio.com ще създаде минисайтове за нуждите на радиомрежата Cox, която обединява 60 радиостанции и работи на 12 различни пазара. Системата ще позволи на потребителите да слушат и точат от Интернет копия на музикалните парчета, които се съхраняват на сървъра на MP3.com. Освен това слушателите ще могат да определят своите музикални предпочитания и на базата на това да получават строго индивидуална радиопрограма. Kлиентите ще могат да си купуват компактдискове и дори билети за местни музикални прояви чрез сайта Tickets.com. През август Cox Interactive инвестираха 30 милиона долара в развитието на услугата. Доста съмнително е обаче дали тя ще има някакво отношение и към нашата страна.
MP3radio.com възнамерява да включи в системата си и други станции, които не са собственост на Cox, за да доразвие мрежата си, твърдят от компанията. Фирмата-собственик не само че няма нищо против, но дори е провела няколко срещи със заинтересовани канали на конференцията на Националната асоциация по радиоразпръскване във Флорида миналия четвъртък. На практика обаче сайтът MP3.com се радва на достатъчно внимание като източник за източване на музика по дигитален път. Консултантската фирма "Форестърс рисърч" прогнозира, че продажбата на парчета по Интернет ще достигне дял от 1.1 милиарда долара от американската музикална индустрия.
Пробиха паролите на Hotmail
Компютърният гигант "Майкрософт" претърпя поредната си загуба във войната за контрола над Интернет. Хакери успяха да открият слабото място в системата на нейното подразделение Hotmail, което предлага услугата "безплатна електронна поща" за всички заинтересовани потребители на глобалната компютърна мрежа. Миналия понеделник стана ясно, че на практика всеки би могъл да отвори всяка пощенска кутия на сървърите на Hotmail, без изобщо да търси или разбива неговата парола. Провалът не само поставя под съмнение бъдещето на Hotamail в този бранш, но и повдига редица въпроси относно сигурността на базираните в Интернет безплатни доставчици на e-mail-услуги. В момента компрометираното подразделение на "Майкрософт" се грижи за електронната поща на повече от 40 милиона клиенти по цял свят. Основният конкурент на Hotmail на този пазар е e-mail-провайдърът, вграден към популярната мрежова търсачка Yahoo.
Безплатната електронна поща е едно от първите неща, с които се запознава всеки нов потребител на Интернет. Основното нещо, което я прави особено привлекателна за всички, е, разбира се, липсата на такса и възможността за достъп до нея практически от всяка точка на планетата. Единственото условие е потребителят да разполага с достъп до компютър и връзка с глобалната компютърна мрежа. Безплатните пощенски сървъри са изключително популярни сред служителите на различни фирми, които искат да обменят лична информация, без да се опасяват, че работодателят им рови кореспонденцията. Концентрирането на такова количество персонална информация обаче прави сървърите на компании като Hotmail изключително апетитна мишена за всякакъв вид хакерски нападения.
Пробивът в мрежата на Hotmail започва в понеделник, когато става ясно, че няколко Интернет-страници предлагат достъп до електронните пощенски кутии, при които просто трябва да се въведе името на потребителя. Така потребителят получава достъп до всички функции на чуждия e-mail. Според всички, изпробвали неоторизирания достъп, нарушителят може да чете и пренасочва всички стари съобщения, да чете новополучените писма, както и да изпраща имейли от името на собственика, и то по начин, доста по-съвършен от нашумелия у нас минискандал с електронната поща на премиера Иван Костов. Просто проникващият може напълно да се скрие зад идентичността на собственика на пощенската кутия.
В ранните часове на понеделник "Майкрософт" научава за пробива в системата от страниците на шведския вестник "Експресен". Около два часа по-късно програмистите на фирмата локализират източника на заплахата и успяват да блокират хакерския сайт. По-късно същия ден обаче хакери изпращат още няколко адреса, от които може да се прониква в пощата на Hotmail. В разразилата се игра на котка и мишка "Майкрософт" все пак излиза победител, като просто изключва всички сървъри, след което нейните програмисти ръчно проверяват системата за неоторизиран достъп. Според тях сайтовете на атакуващите хакери използват една и съща програма, макар че са разположени из различни точки на света. Според техните твърдения всички пробиви в системата вече са отстранени.
Според специалиста по компютърна сигурност Ричард Смит обаче не става дума за хакерска атака, а за сериозен технически недостатък в сървърите на Hotmail, за който "Майкрософт" имат пряка вина. "Хакерите използват някакъв вид "задна врата" в мрежата на фирмата", твърди програмистът. Според него системата за сигурност на пощенския сървър не може да реагира, ако на сървъра директно се изпрати мрежовият адрес на дадено потребителско име в Hotmail.
Ден след атаката специалистите по компютърна сигурност обявиха, че са открили вероятния източник на заплахата. По всяка вероятност нападението е тръгнало от Швеция. Отговорността за пробива в системата на Hotmail е поела хакерска група, известна като "Хакерс юнити". Предполага се, че тя се състои от седем американци и един швед.
Софтуерът, който те са използвали, по всяка вероятност е разработен на базата на проста програма, създадена от програмиста Майкъл Нобильо, който живее в Ню Джърси. Става дума за програма, която е предназначена да спестява време при зареждане на потребителското име при достъп до Hotmail. Тя просто записва името на клиента върху неговия харддиск и след това го изпраща автоматично. Според Майкъл Нобильо обаче цялата работа около него е чиста измислица. "Програмата не осигурява достъп до паролата. Потребителят задължително трябва да я набере, преди да чете пощата си", твърди той. Специалистът по компютърна сигурност Ричард Смит обаче е убеден, че точно тази програма е послужила като основа за хакерския аналог. Той твърди, че командите, изпращани от програмата на Нобильо, и хакерските страници за неоторизиран достъп до Hotmail са абсолютно аналогични.
Космонавтиката си отива с "Мир"
Космическата станция "Мир" може да излезе от контрол и да започне да пада към земната повърхност. Това обявиха членовете на последния й екипаж в понеделник, два дни след като оставиха комплекса без хора на борда. "Чувстваме се в добро физическо състояние, но сме тъжни заради това, че станцията трябва да лети без екипаж", каза командирът Виктор Афанасиев, който благополучно се приземи миналата сряда заедно със своите колеги - космонавта Сергей Авдеев и френския астронавт Жан-Пол Енер.
Екипажът на станцията не беше подменен заради решението на безпаричното руско правителство повече да не хаби оскъдните си финансови средства за 13-годишния околоземен комплекс. Въпреки че изтегля своите хора от космоса обаче, руската космическа агенция все пак оставя станцията в орбита с надеждата, че все пак ще успее да намери средства за нейното поддържане. Твърде малко хора обаче вярват, че пари ще се намерят, особено с оглед на обстоятелството, че кремълската администрация все пак ще трябва да отдели някоя рубла и за последната мисия през февруари или март 2000 г. Тя трябва да подготви комплекса за неговото последно пътуване към майката Земя. Екипаж от "чистачи" ще трябва да прекарат на борда около един месец, да снижат 140-тонната конструкция до ниска орбита и да я напуснe малко преди земният контрол да я тласне към атмосферата. Руснаците разчитат по-голямата част от "Мир" да изгори в атмосферата, а останките да паднат на достатъчно безопасно място в Тихия океан.
Галерия
Млада България в австрийски обектив
"Изграждане на самоличност" е нарекъл своята изложба младият австрийски фотограф Валтер Сайдл. Тя е наредена до 11 септември в галерията на Българската фотографска асоциация, по-известна като К.Е.В.А.
Изложбата е плод на неколкократните пребивавания на автора у нас, по време на които се е опитал да улови пулса на България. Фотографията му обаче не е политически или социално ангажирана. Неговите наблюдения, строго субективни, наблягат по-скоро върху живота на младите хора, на тукашните му приятели. Името на България умишлено е пропуснато в заглавието на проекта. Авторът разчита изцяло на изображението, което да предаде атмосферата и да създаде "идентификационната карта" на страната. Валтер Сайдл изгражда своя образ за нея на базата на портретна фотография и снимки на архитектурна среда. Неговото изкуство препраща към 70-те години, когато артистите насочват своя интерес към собственото си обкръжение от приятели и колеги. Така те изразяват отношението си към обществените и социални структури.
Ролята на фотографията при австрийския художник е двояка. От една страна, тя фиксира и документира, но от друга - съзнателно се отдалечава от документа. В центъра стои личността. Нейната индивидуалност в повечето случаи е изразена чрез необичайни ракурси и кадриране. Другата част от изложбата, представяща архитектурната среда, също "бяга" от еднозначното запечатване на дадено място. Кофите за боклук, уличните телефони и графитите около тях, както и старият фолксваген без фарове отново конструират образ - този на градското обкръжение.
Резилът на "Продиджи"
Музикалните величия изгряват от Запад и залязват на Изток. Колкото и да е тъжно, концертът на до-скоро култовата британска банда "Продиджи" в София за пореден път потвърди верността на този популярен и вече малко шаблонен афоризъм. С кратко и постно шоу на столичния стадион "Академик" авторите на скандалния хит Smack my bitch up, който с гръм и трясък беше свален от ефира на MTV, отбиха номера заради проваления си концерт у нас през май. За жалост появата на "Продиджи" в българската столица само показа, че английските музиканти са бледа сянка на хората, продали над 10 милиона копия от своя най-популярен албум The Fat Of The Land.
Шоуто продължи само час и десет минути, горе-долу три пъти по-малко от времето, в което загряващите банди трябваше да подготвят публиката за предстоящото "уникално" събитие. Българската банда "Флейк" в общи линии отегчи събралите се фенове с нечленоразделен джангър, който създаваше всичко друго, но не и познатата от прояви в стил "Метрополис" атмосфера. В общи линии от изпълненията им се разбираха единствено думите fuck и shit. Доста по-добре се представиха предшестващите ги диджеи от "Майндсторм", които успяха поне за малко да накарат насъбралите се десетина хиляди души да се почувстват като в добър техноклуб.
Организаторите от "Нова музикална агенция" се бяха погрижили на стадион "Академик" да цари пълен шаш и паника. В общи линии почти никой от персонала не беше съвсем наясно кой какво трябва да върши. До последния момент не беше уточнено дали концертът изобщо ще се снима. В крайна сметка се оказа, че трябва да се махнат дори и камерите, които бяха предназначени да прожектират музикантите от "Продиджи" върху двата специално ангажирани екрана. Така единствено хората от първите редици получиха привилегията да видят своите любимци в цял ръст. До появата на британските музиканти върху двата екрана непрестанно течеше рекламният филм на актуалния кинохит "Матрицата". Така посетителите на концерта получиха отлична възможност да разберат What is The Matrix, но не и What is Prodigy. Иначе "Продиджи" направиха качествено от техническа гледна точка шоу, но за ужас на всички дошли изпълниха парчетата си без каквото и да е музикално вдъхновение.
Британците като че ли постоянно си гледаха часовниците и с нетърпение очакваха мига, когато ще могат да се измъкнат от тази аборигенска по стандартите на шоубизнеса държава. В общи линии шоуто мина без крупни гафове.
Бандата свири малко повече от час, изпълни само един кратък бис и си отиде, без дори да каже едно "сбогом" на своите български почитатели. "Добре, че все пак дойдоха да ги видим на живо. И все можеше поне да ни кажат "чао" или дори, че сме тъпаци. Но така просто да си отидат е адски пренебрежително и гадно... ", негодуваше сливенски фен, гримиран като Кейт Флинт.
Най-обиден за поклонниците на групата беше фактът, че техниците на групата доста демонстративно започнаха да разглобяват техниката си, докато публиката все още чакаше поне още едно изпълнение на своите любимци. Безцеремонното напускане на "Продиджи" първоначално парализира технобратството. След като усетиха, че очакванията им са полети със студена вода, феновете спонтанно започнаха да изливат недоволството си върху помощния персонал. С викове "Селяни-и-и!... " и "Fuck you! " те започнаха да замерят хората около сцената с бутилки от минерална вода и други подръчни средства. За щастие амунициите им твърде бързо се изчерпаха, тъй като предвидливите продавачи на безалкохолни напитки са предусещали какво може да се случи и предлагаха продукцията си само в чаши от мека пластмаса.
"Това не са хора бе! Тия са животни! ", буйстваше боядисан в синьо техноманиак. "Страшно съм разочарован. Направо ги мързеше да свирят. Как може Усет Бам да прави шоу цяла нощ, а прехвалените "Продиджи" да издъхнат на първия час? ", коментираше негов приятел с по-хладнокръвен нрав. "Получи се нещо като лоша имитация на "Метрополис". И децибелите им не бяха на обещаното ниво, и цената им беше висока, и изпълненията бяха някак си изкуствени. Просто им липсваше хъс", беше неговата тежка морална присъда.
Но какво да се прави - за 25 000 лева - толкова. Или както откровено си признава вокалистът на "Продиджи" при изпълненията "на живо" Максим Риалити - "Мicrophone is business! "... Гърмяща алхимична смес със сложна архитектура
Роман за Шекспир, роман за Венеция или пък роман за застаряващ американски секссимвол с развинтена фантазия? А може би роман за поезията, изкуството и секса - трите неща, които според Ерика Джонг правят човека нещо повече от тръба с две отверстия. "Венеция, Serenissima" (издателство "Еднорог", превод Весела Кацарова) настоява, че е всичко това едновременно. Роман за безкрайните изкушения пред човешката идентичност, за превъплъщенията на духа в карнавала на времето - плътта там е само костюм, средство да се докосват душите.
Книгата се състои от две симетрични по обем и структура части. Първата "се случва" посред венецианския филмов фестивал, през осемдесетте, но далеч преди падането на Берлинската стена, а втората - във венецианското еврейско гето преди четиристотин години. Закачката с действителни личности от света на киното, почти репортажното описание на фестивалната атмосфера и тъпите идеологически клишета от студената война, правят едната половина на книгата да звучи нарочно псевдодокументална. Обратно на другата - откровено вълшебна, твърде приключенска, невероятна, зачената само от няколко исторически факта и много поезия. До своя финал текстът не престава да танцува на ръба между реалност и измислица.
Джесика е американска актриса, която след фестивала трябва да изиграе ролята на дъщерята на Шейлок във филм по мотиви от "Венецианския търговец". Тъкмо актриса и именно в гето - "защото евреинът, също както и актьорът, е абсолютно олицетворение на изгнаника" (впрочем еврейството е постоянна тема в творчеството на Джонг). Кой е настойчивият обожател с инициали У.Ш. - дали досадният немски журналист Улрих Шнабел или самият Уилям Шекспир? Джесика предпочита поета и прелита назад през столетията, яхнала собствените си начетени фантазии, трескави бълнувания и оргазми. Сред отвратителната миризма на некъпаните хора от шестнайсти век тя среща оплешивяващия Уил, който изобщо не е велик, завижда до смърт на Кийт Марлоу и от недоимък споделя извратените сексуални прищевки на Хари, граф Саутхамптън. Смуглата Джесика обаче знае, че си има работа с гений - затворила е кръгът на времето и разполага с вечността.
Романът прави нещо повече от това да вземе Шекспир за свой персонаж - той чете творчеството на Шекспир, чете го с фриволна страст, напук на академичната Шекспирова индустрия. Под сюжета на "Венеция" прозира "Венецианският търговец". Романът се оглежда в пиесата и обратно. Въобще идеята за огледалото (независимо дали е предмет, водна повърхност или чужди очи), за безкрайните отражения на нещата е дълбоко вградена в тялото на текста и на формално, и на смислово равнище. А Венеция е негов герой наравно с Шекспир и Джесика, при това по-симпатичният.
Книгата храбро разбърква исторически факти с врели-некипели, собствения си текст - с безкрайни явни и скрити цитати от Шекспир. Факшън и фентъзи, хард еротика, литературна история, дори история на изобразителното изкуство кипят в гърмяща алхимична смес. Ерика Джонг с удоволствие демонстрира сложната структура на романа, неговите безкрайни вътрешни симетрии, смислови анфилади и матрьошки. А феминизмът й, обикновено тъй яростен, изглежда някак омърлушен от прозрението, че последните четиристотин години са непрестанно отстъпление от феминизма на кралица Елизабет.
Наистина впечатляващ, амбициозен и разточителен роман. Непосилната грижа за сложната му архитектура обаче леко подяжда самия роман.
Двама американци в София
Марк и Ан Лиймън са собствениците на може би единствената автентична американска кръчма в София на бул. "Стамболийски", малко по-надолу от KFC. Дошли са в България от Кливлънд, Охайо, преди 3 години, когато Марк приел да работи като учител по английски в Института за чуждестранни студенти. В момента преподава в специалност "Английска филология" на Софийския университет и всички келнери в Stateside са негови студенти.
Марк твърди, че не им се налага често да използват уменията си на филолози, тъй като 80 на сто от клиентите в заведението са българи. "Понякога идват и американци, предимно хората от Корпуса на мира, обяснява той на доста сносен български, защото само тук могат да намерят американска бира."
Тъй като щатската бира в повечето случаи е прекалено слаба за балканския вкус, вероятно популярността на Stateside сред софиянци се дължи по-скоро на кухнята и атмосферата. Заведението предлага типична американска храна - тортила чипс с домати, лук, боб и сирене чедар, пилешки крилца в специална марината, салата "Тако" с домати, лук, царевица и кайма, полята с мексикански сос, хот-дог с братвурст на скара и хамбургери, точно както ги ядат stateside (по щатски) - с 1/4 паунд телешки шницел и гарнитура по избор.
"Жена ми е шефът в кухнята, казва Марк, а "виновникът" за дизайна на кръчмата е моят приятел Васко Кръпката. " Стените на клуба са покрити в Кръпката-style с големи неравномерни парчета шперплат, облепени с най-различни американски символи. В едното салонче, където в четвъртък, петък и събота свири група наживо, висят плакати на Били Айдъл, Мъди Уотърс, Джими Хендрикс и The Doors. Другото е посветено на американската road-култура с типичните автомобилни табелки с регистрационни номера от различни щати. Третото отдава почит на Холивуд с големи фотоси на Мерилин Монро, Марлон Брандо, Джеймс Дийн и Робърт Редфорд заедно с Пол Нюмън в култовия филм "Бъч Касиди и Сънданс Кид".
Срещу бара два часовника показват времето в Ню Йорк и Лос Анджелис, а трети връща опиянените от американската атмосфера в София.
"Исках да дам на младите тук нещо от Щатите, продължава Марк, едно парче американска територия в София, за да не емигрират."
В Stateside има джаз, блус и рок вечери. Обикновено свирят Васко Кръпката, акустично трио "Тео", "Контрабанда", Питър Карни и Дари и приятели.
Червено цвекло с ябълки
Свареното в подсолена вода цвекло обелвам и нарязвам на кубчета, след като поизстине. На ситно нарязания лук задушавам в маслото, добавям хряна, цвеклото и обелената и нарязана на кубчета ябълка. Подправям със сол и пипер, добавям сметаната и варя на тих огън 5 мин. Преди да поднеса доовкусявам, ако е необходимо.
Идеално за гарнитура към дивеч.
Не стреляйте в горския
Ако решите да направите тази гарнитура, ще ви е нужен "обект", около който да я наредите. Това е дивечът! А той не бива да се яде безпросветно!
Важно е да знаете, че страната ни е на първо място в света по отстрел на ловни надзиратели. С това сметките ни от ловния туризъм не нараснаха, но изплашените от бракониери животни взеха нетрадиционни мерки за увеличаване на поголовието си. Отдадоха се на безпаметно любене!
Много е възпитателно да се знае, че най-древната храна на човека не е гроздовата, а вече споменатият дивеч. Ето какви съвети дава един неотстрелян (засега) лесничей:
"Понеже дивечовото месо съдържа малко мазнини и много белтъчини, то бързо изсъхва и се разваля. Ако не го сготвите веднага, най-добре е да се постави в хладилна камера. Ако се залее и остави в саламура с оцет, загубва се типичният аромат.
Не е добре в месото да се набожда сланина, по-добре е да се покрива отгоре с тънки лентички. Фазаните и яребиците се повиват цели с филийки шпекова сланина. Месото от сърна е за предпочитане през октомври, тогава женските са на година и половина, още не са раждали и месото им е по-вкусно.
Ноември-декември е сезонът на заека. Тогава се улучва със сигурност тазгодишен заек."
Да догониш огъня
"Информацията от нас - изводите за вас"*
Часът е 1:26, четвъртък срещу петък. В задимената от "Средец" и огнеборски разкази дежурна стая на Националната служба "Пожарна и аварийна безопасност" радиостанцията започва да пращи. След секунда се чува и отчетливото съобщение за пожар на Ломско шосе, до бившия младежки дом "Надежда". След 10 минути административната лада на службата е на мястото на инцидента. Освен черния стълб пушек, изнизващ се от обгорен павилион, и една омачкана ламарина, просната пред пострадалия дюкян, други следи от пламъците няма. Пожарът е бил светкавично погасен. По улицата стоят махленски кибици, групирани на ята по тротоарите, и се стичат свежи вади около горялата лавка. Из близките храсти и около почернелия скелет на бараковидната постройка се виждат пожарникари с мощни прожектори в ръце. Светлинните лъчи се кръстосват в короните на дърветата, "режат" спускащата се към изгорялата барака жица, спират върху дупка в изпепелената стена. Насред локвите в очакване на огнеборците пърпорят двете пожарникарски коли. "В момента разчистваме, правим последен оглед за останали огнища. Специалистите от районното управление са тук, за да потвърдят или отхвърлят съмненията за взрив". След още 15 минути отрядът се оттегля. Остават само миризмата на изгоряло и един текст за "Нощен труд".
Малчуганите, които не мечтаят да станат пожарникари, едва ли ще напълнят и един "Макдоналдс" (апропо, с безплатна противопожарна охрана от състава на държавната служба). Хуманната професия на мъжете с шлем и маркуч се "упражнява" още в "Лего"-вариант. С тази разлика обаче, че пластмасовите минимодели на пожарникарската техника от конструктора са по-модерни от автентичните помпа, каска, фенер, киркобрадва.
Пожарникарите, макар и дискретно, присъстват навсякъде в нашия живот. Те са на митинги, пристигат при катастрофа и вече по закон са квалифицирани да оказват първа помощ.
Стар огнеборец разказва колко бели коси са му стрували
Оказва се, че приемниците на Захарчук непрекъснато притичват на помощ и на потенциалните самоубийци, гостуващи на Карлсон, който живее на покрива. "Услугата", увековечена в купища филми, пожарникарите извършват не само защото имат предълга стълба, а и заради спасителната черга, с която доскоро е била снабдена всяка пожарникарска кола. В тези деликатни случаи на публично отчаяние огнеборците, освен че следят със спасителното одеяло движенията на несретника, работят и с психолозите, като им помагат с дар-слово или като издебнат еквилибриста и го приберат от засада.
Пожарникарите трябва да са страшно издръжливи психически. Иначе няма как да се справят с всекидневното напрежение, стреса, отговорността и трагедиите. "Най-страшното идва след пожара. Когато се сетиш къде си бил и какво си видял. " За други минутата, която "отрязва краката", е, докато стигнат в окото на стихията. "Особено, ако знам, че там може да има хлапета. " Изключително важно за огнеборците е да работят в устойчиви екипи. Да се познават добре, да се разбират от половин дума. Напоследък тенденцията е да се създават пожарникарски фамилии и баща и син, да речем, да работят в един отряд. Като в
Понякога, след като пожарът е потушен, собствениците започват да бълват огън и жупел: "наводнихте ми апартамента" и "повредихте ми дюшемето" са за успокоение изключително нехарактерни реплики.
Иначе пожарната команда решава с какво да гаси в зависимост от материала, който гори. Избира се между прах, въглероден двуокис, пенообразуватели, вода или лека вода (това е веществото, което се използва изключително при гасене на пожари на летищата).
Най-добре ще е, разбира се, ако не се стига до взимането на решение "с какво да гасим". Има сума неща, които гражданите могат да съобразяват, за да избегнат пламъците. Печки, ютии, микровълнови фурни, нестандартни отоплителни уреди, кафе-машини са все домашни потреби, които изискват повишено внимание.
Мнозина от нас не мислят или не внимават с подобни неща и това струва престъпно скъпо. Като в онази противопожарна едноминутка на "Тримата глупаци": първият кротко си четеше книга, докато вторият не го извика да му покаже как си изпробва новогодишните бомбички - чрез юнашко удряне в земята. Тогава, впечатлен, първият глупак си отбеляза с димящата цигара мястото в книгата, докъдето е стигнал, и дори намери време да поцъка с език на изобретателността на третия глупак - той сменяше лампата в кинескопа със запалена восъчна свещ. Или нещо такова. В края на предупредителния клип пожарната кола с анонимните герои, разбира се, дойде.
България - мръсна приказка
Маратонките по магазините не придвижват България напред
Христо Бакалов, пред "Капитал"
- Уча архитектура със специалност индустриален дизайн в Училище по архитектура - Марсилия.
- Баща ми беше работил в Либия четири години и оттам имаше спестени достатъчно пари, за да ме издържа една година в чуждо училище. Когато станаха промените на 10 ноември, бях студент по философия първи курс в СУ и той ми предложи да взема тези пари и да се опитам да уча някъде в чужбина. Вече знаех френски и се оказа, че Франция за разлика от Великобритания и Щатите е страна, сравнително отворена към чуждестранните студенти. Проучих въпроса, явих се на изпити и срещу бележка от банката ми дадоха виза. Тогава това беше изключително лесно понеже бях сред първите студенти, които заминаха. Говорим за началото на учебната година 1990-1991.
- Като чуждестранен студент сравнително лесно ме настаниха в общежитие. Избрах Марсилия, понеже всички ми казаха, че в Париж е много скъпо и трудно, и ми препоръчаха провинцията. Тук беше студено тогава, февруари, и аз реших да пробвам Средиземно море. Не съжалявам - Марсилия се оказа страхотен град. Тръгнах на училище. Научих, че България е включена в списъка на страните, чиито студенти имат право на стипендия. Получих тази стипендия, която беше на френското правителство. Тя е достатъчна да ти покрие 70-80 на сто от разходите, но което е по-важното, дава ти правото на студентска карта за престой. В момента, в който имаш стипендия на френското правителство, това е свещена дума там, оттам нататък те считат абсолютно надежден. На втората година обаче се оказа, че българите са изключени от този списък, понеже ситуацията "заповядайте, обичаме ви" се беше променила, когато наистина започнахме да идваме. За мой късмет имах право да запазя стипендията, стига да поддържам добри резултати. И така в продължение на пет години - докато навърших 26 години и трябваше да се прибера да карам казарма. Сега нямам стипендия, карам последната си година и работя благодарение на това, че като студент имам право на платени стажове. Мога и да работя на половин работно време. Така свързвам двата края.
- Чувствам се добре. Заминах с много положителна настройка и с идеята, че вече съм свободен гражданин на света. Имам много приятели. На практика, ако тегля чертата, истински приятели имам повече във Франция, отколкото в България, до голяма степен, защото възрастта 20-29 години съм прекарал във Франция. Голяма част от приятелите ми тук заминаха за чужбина. Имам много приятели българи, които познавам от Франция, просто се оказахме по различни пътища там.
- Всъщност навремето ми беше все едно къде ще замина. За мен беше важно да замина на Запад.
- Защото идеята, че Западът е нещо недостъпно, ми тежеше много. Като млад човек не можех да се примиря с това, че има страни, които законът не ти позволява да посетиш.
- Сега не съм готов нито да напусна завинаги Франция, нито завинаги България. Просто не мога да кажа, че ще се установя във Франция или ще се върна в България. Ще се радвам, ако не съм принуден да направя единия или другия избор. Надявам се да съумея в професионален план да организирам живота си така, че да пътувам, да правя връзка между България и Франция. И сега се старая - имам хора, за които работя в България, макар и съвсем дребни поръчки, в областта на графичния дизайн и илюстрацията. Старая се да си създавам професионални връзки с България, както и във Франция.
- Искам постоянният ми адрес да е във Франция. Предполагам, че ако уредя нещата, както бих желал, пътуванията ще са до България. Колкото се може по-чести. Искам да остана във Франция, защото повечето от приятелите ми са там и имам професионални връзки, които могат да ми позволят да живея добре. Ако живея в България, за да мога спокойно да ходя до Франция, трябва да имам някакъв изключителен, ненормално висок стандарт, който ще ме отделя от всички останали хора, от семейството ми и от приятелите ми. Докато, ако живея и работя предимно във Франция, мога да имам едно съвсем обикновено съществуване, което да ми позволява да се връщам редовно до България.
- Заминаването на българин за някоя от развитите страни е събитие в неговия живот и за мен лично е било свързано с много притеснения, с много жертви от страна на семейството ми. Докато заминаването на един човек, който работи във Франция за друга страна не е такова събитие, не е въпрос на жертва да смени пейзажа. В единия случай има само един шанс, в другия случай има много възможности, т.е. хоризонтът се отваря. За същия труд в България бих получавал горе-долу между 5 и 10 пъти по-малко, отколкото в Западна Европа. Предполагам, че в Америка бих получавал още повече. Работя с абсолютно същите инструменти, продуктът е от абсолютно същото качество. Не знам как се обяснява този парадокс. А мисля, че той важи за който и да е програмист, готвач, шофьор, биолог. Иначе, ако говорим чисто битово, тежат ми телефонните връзки, пътищата, фактът, че когато човек е добре облечен и ходи по улицата, би следвало да се чувства неудобно от всички останали, които нямат средства. И че един чифт обувки струва престъпно скъпо. Значи, или жертваш комфорта си, или жертваш съвестта си в известен смисъл, ако абсолютизирам. Правиш компромиси всекидневно. Във Франция също има просещи хора по улиците, понякога и деца. Когато човек си носи удобните обувки във Франция обаче, това не значи, че 5 милиона души нямат възможност да носят комфортни обувки и голяма част от тях въобще не знаят какво е течаща вода. Но така сме устроени, че когато нещо ни боде в очите, ние не се понасяме. В България тези реалности между хората много ме потискат. От друга страна, ако с нещо мога да работя против това, то е съвсем по човешки дребно и не мога да променя радикално нещата.
- Ако говорим за общата картина, имам чувството, че България е като една къща, на която стените се шпакловат и боядисват, но основите все повече се рушат. Защото какво значение има, че са се появили лъскави кафенета в София, какво значение има, че еди-коя си дизайнерска къща е открила магазин, след като заплатите на учителите и покупателната им способност не са еволюирали. Имам чувство, че стандартът пада като цяло. Ако погледнем България, има неща, които са много лъскави, като петна от Европа, мацнати тук и там, но като цяло канавата, платното все повече се изтърква, появяват се и дупки. Струва ми се, че от Запада идва единствено надстройката. Пристигат кабелни телевизии, телевизионни игри, радиостанции, маратонки, автомобили на старо, часовници - все неща, които са губивреме и губипари. За да ги има толкова много, това трябва да означава, че хората са произвели достатъчно, за да може да си ги купят, без да се лишат от други основни неща. Това са неща, които не придвижват страната напред, защото те са си вътрешен алъш-вериш. Ако погледнем как живеят българите, нормално би било да няма подобни лъскави магазини, понеже стоките, които се продават в тях, са толкова недостъпни, а същевременно са изключително повърхностни, т.е. не са много необходими. В крайна сметка по-важно е човек да има добро образование, добри здравни услуги, да има възможност да пътува, да живее на топло и след това да носи обувки, които струват четири пъти повече от други обувки само защото има някакъв надпис върху тях. Малко е парадоксално, че докато голяма част от българите нямат покрити тези елементарни нужди, те носят скъпи обувки. Но явно има хора, който са си уйдисали на масрафа. Тези хора по принцип тук правят много по-голямо впечатление, отколкото в Париж.
- Софийските улици. Много харесвам улиците около "Орлов мост" и Медицинската академия, уличките между "Лъвов мост" и гробищата. Останалото са кафета, които не съществуваха преди това. Вътрешните дворчета, където навремето ходехме да пушим, и сега имат страхотно обаяние. Моето село не се е променило много. В старата кръчма, където ходеше дядо ми навремето, има кока-кола и билярд. Като цяло това, което е фрапиращо, е, че пътищата са в много окаяно състояние и всеки път, когато пътувам, си мисля, че те са като стеснени кръвоносни съдове. Не знам кой го е казал, но няма значение, щом го разбирам. Всъщност България не би била красива, ако прилича на Франция.
- Да, ако всичките ми приятели от Франция решат да живеят тук. Моето решение е лично. Има икономическа основа, обаче не е само това. Дори България да стане Швейцария на Балканите и за пет години да започнем да се стискаме за виза на французите, пак не бих си оставил Францията. Когато човек прекара много години някъде, се привързва към мястото, към хората, към културата. Когато човек е в чужбина, има две опции - или решава да не се оставя да го претопят, или избира обратното. Мисля, че моето решение беше да се оставя да ме претопят. В смисъл че аз завършвам тамошен университет, чета много тамошна литература, слушам тамошна музика, ям тяхната храна и контактувам нормално с французите, без да слагам напред това, че съм различен. Т.е. различен съм като индивид от всеки един индивид, а не толкова като българин спрямо французи. За мен така е по-лесно. За други е по-лесно да се срещат само между българи, еди-кой си направил баница. Аз бях любопитен да опозная французите. В този смисъл казвам, че съм претопен. Звучи малко лошо, но за мен това няма негативна конотация. Ето - негативна конотация. На български - няма отрицателен оттенък.
Спокойно! С топологията на интегралните схеми вече всичко е наред
Ликувай, данъкоплатецо! Народните ти избраници започнаха работа. След дълъг и заслужен отдих през първата си работна седмица те започнаха да се занимават със законопроекта за ратифициране на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити, законопроекта за марките и географските означения, а също така и със законопроект за промишления дизайн, законопроект за топологиите на интегралните схеми и законопроект за автомобилните превози.
Основания да ликуват имат най-вече сигурно 30-те човека у нас, които се занимават с производство на интегрални схеми или по-точно с тяхната топология. Именно топологията вече е защитена със закон. Ако някой е мислил да прави далавери с топологията на интегралните схеми - край!
Поборниците за мир и дружба между народите също могат да плеснат с ръце, па да запеят "Пусть всегда будет солнце" - Договорът за всеобхватна забрана на ядрените опити е ратифициран. Върлите милитаристи, които тайно са мечтаели да видят на- живо у нас термоядрената гъба от някой и друг взрив а ла Хирошима, вече ще трябва да преглътнат горчиво и да приемат, че у нас всички атоми ще бъдат само мирни.
"Програмата ни тази седмица е малко скучна", каза шефката на синята парламентарна група Екатерина Михайлова. Скучна или не обаче - това е положението. След усилената работа през предишните парламентарни сесии просто не останаха важни закони за приемане. Та какво в момента е по-важно от закона за промишления дизайн? Нима великите сили щяха да спят спокойно, ако България не беше ратифицирала Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити? Как депутатите щяха да погледнат утре в очите тополозите на интегрални схеми, ако не бяха защитили работата им със закон? А?
Виртуален Хайд парк
Сайтът дава възможност на всеки да се вживее в ролята на критик на дадена книга
На теория всеки може да разкаже на света мислите си чрез Интернет, но на практика за това са необходими известни технически умения. Поне една сфера обаче, доскоро запазена за малцина, днес е достъпна за абсолютно всички ползващи Интернет чрез сайта Amazon.com. Най-големият уеб-разпространител на книги предоставя възможност на читателите да кажат тежката си дума за което и да било литературно произведение. Чрез този демократичен подход потенциалните клиенти могат да решат дали да си купят някоя книга, ориентирайки се не по стандартните анотации на издателя, а по мнението на препатилите.
Всяка от книгите, продавани чрез Amazon, има собствена страница в каталога на виртуалната книжарница, на която желаещите могат да се упражнят като литературни критици и дори да оценят произведението с от една до пет звездички. Досега в сайта има около 3 млн. подобни рецензии и всеки ден се появяват хиляди нови.
Както може да се очаква, страниците на по-нашумелите заглавия са се превърнали в терен на битки за и против, като обект на нападки или симпатии често се оказва личният живот на автора и героите му. Така например, когато се появи "Историята на Моника", привържениците на Клинтън оцениха с една звездичка литературните качества на книгата, докато поддръжниците на Моника се прехласваха по постното произведение на Андрю Мортън. Общото между двата лагера бе непосредствената наивност на изказаните мнения и липсата на всякаква аргументация. Типична рецензия от страницата на "Историята на Моника" звучи дословно така: "Тази книга ми отвори очите. Мнението ми за Моника вече е съвсем различно. Но забелязах, че на стр. 269 на ред 16 и 18 има печатни грешки (следва уточнение какви). Не мисля, че Моника с нейното образование би трябвало да допуска подобно нещо. Желая й щастливо бъдеще, защото тя го заслужава. Иска ми се следващото издание на книгата да бъде с по-едър шрифт за улеснение на хората с увредено зрение."
По принцип рецензиите са анонимни. Над повечето мнения пише просто Читател от.... Това позволява на всеки автор, оплют от читателите си, да наклони баланса в своя полза с известно количество собственоръчно написани суперлативи. Екип от редактори непрекъснато преглежда сайта и отстранява мненията, които не играят според правилата - забранени са нецензурните думи, препратките към други рецензии и личните нападки срещу автора. Но тъй като е практически невъзможно да бъдат изчетени всички писания, които денонощно заливат страниците на Amazon.com, винаги има отворена вратичка за нарушения.
Така например рецензия на Библията, подписана с "Бог", бе отстранена чак седмица след появяването й - вероятно с презумпцията, че Той не използва e-mail. Но за сметка на това на нейно място се появи друга, която оценява Светото писание с една звездичка, тъй като "филмът е по-хубав". Също с една звездичка е придружено мнението на читател от Уискънсин, че "сюжетът на Библията е толкова объркан, направо на места не се разбира. Освен това има прекалено много насилие."
В компания на митничари
За пръв път от две години и половина управление на държавата вицепремиерът Бакърджиев успя да се скрие непрогледно от очите на медиите за една седмица през август. Бдителни рибари обаче разкриха къде се е бил скътал Бакърджиев по време на краткия си отпуск. За няколко дни той завел семейството си да диша планински въздух край прикътаните брегове на язовир "Ивайловград". Точно там, където се е разположило митичното митничарско село, което изведнъж и по сигнал на полицията се появи на картата на страната през пролетта, шумно стана обект на медийно отразяване и всенационална завист. Дори МВР се заинтересува тогава откъде честните митничари са събрали пари, за да построят вили, на които и Христо Бисеров би завидял.
Бакърджиев гостувал там в средата на август и дори в деня преди слънчевото затъмнение, когато служител на НСО обра дома му в столицата. По непотвърдени данни домакин на вицепремиера бил негов непряк подчинен - служител на Главно управление "Пътища", подопечно на строителното министерство. В незаконното село пътните строители достойно мерели вили с митничарите.
Диалектика
Коста Цонев и
Румен Овчаров се материализира изневиделица на общественото обсъждане на резултатите от конкурса за централната градска част на София, което се проведе в понеделник в Съюза на архитектите в България. Може би това е част от замислената от кандидата за кмет на столицата предизборна кампания по американски тертип, хихикаха архитектите.
Първата официална изява на
Столичният кмет
Евгений Бакърджиев усилено убеждавал организаторите на концерта на испанския певец
Вицове на седмицата
Обявили състезание за студентите отличници в специалността "Публична администрация" - бъдещите държавни чиновници, със следните награди:
Попитали радио Ереван:
- Коя е любимата сексуална поза на Муравей Радев?
- 82.8, отговорило без да се замисли радиото - 69 плюс ДДС.
BG речниците - "Азбучни убийства" или "Комедия от грешки"
Или какво мислят лексикографите за кравата и звеновода
"Женското говедо пуща бяла хранителна течност, която отделят млечните жлези на жените и самките на бозайниците след раждане за изхранване на малките. " Това е простото изречение "кравата дава мляко", сглобено от обясненията на трите думи в най-новото, допълнено и преработено издание на Български тълковен речник. В предговора на справочната книга се казва, че речникът е "съставен в съответствие с изискванията на съвременната лексикография и отговаря на потребностите на обществото днес". Получава се така обаче, че дебелите книги могат да минат по-естествено за занимателно четиво за свободното време, отколкото за помагало.
Всъщност нужда да отварят речниците имат основно филолозите, преводачите и изучаващите чужд език. Те оформят и групата на ползвателите, които могат да усетят недоброто обяснение или да са потърпевши от брадясалия и сякаш лековат подход, белязал някои лексикони. Специалистите твърдят, че българските речници са не по-лоши от образци като Larousse, Robert, Heritage, Cambridge. От тези престижни речници можело да се направи енциклопедия на грешките. Българските речници при това положение май могат да дадат многотомник.
Речниците се правят от преводачи, учени-енциклопедисти и главно граматици. Същинските съставители на речниците са лексикографите. Между другото енциклопедията също е речник. Тя обаче е писана от учени в конкретни специалности, не от филолози. Речниците могат да бъдат всякакви - тълковни, синонимни, енциклопедични, двуезични, на символите и т.н.
Речникът е афористичен жанр - там се изисква краен лаконизъм и същевременно най-доброто съдържание, казват лингвисти. Повечето от популярните български словари (Речник на чуждите думи в българския език, Български тълковен речник) нямат проблем с краткостта на бележката. Затруднението се появява при обяснението: Смея се - издавам смях. Ляв - който е откъм тая страна на тялото, накъдето е наклонено, където се намира с по-голямата си част сърцето. Ръка - всеки от двата горни крайника на човешкото тяло, с които се хваща и работи. Розов - бледочервен със слабожълт оцвет. Езиковедите учат, че езикът като лексика не може да съществува без връзка със света и мислите в главите на хората. Затова съществуват и три аспекта, които могат да завършат архитектурата на смисъла и употребата на дадена дума. Това са терминологичното значение, всекидневно-битовото значение и метафорично-образният смисъл. Така солта може да бъде описана като натриев хлорид, хранителна подправка и смисъл на живота.
Намират се и още по-подробни и още по-неясни значения. "Спортна състезателна игра между два отбора - играе се с овална топка, която се подава с ръце само назад, рита се с крака във всички посоки, а целта е да се постави зад линията на противниковата врата или с удар на крак да се прокара над напречната греда на Н-образна врата. " Ръгби, разбира се.
За сметка на това други тълкувания са повече от прецизни: водовоз - човек, който кара, превозва вода за пиене или други нужди, водоносач. Или кафе-сладкарница, споменато правилно като заведение, което е едновременно кафене и сладкарница. Този маниер на обяснение много напомня на любителската серия тълкувания на думи като космонавт (човек, който си маже космите с нафта), самосвал (човек, който сам се сваля) и др. Речник не може да се нарича всеки списък от думи, подреден по азбучен ред. По принцип всеки речник трябва да представлява затворено, системно цяло - всяка дума е свързана с другите, има кръгови дефиниции. Т.е. не може да имаш обяснение на крава, без да са споменати още говедо, мляко, обор, теле, човек, месо, защо не и "Карамел "Му".
Такава е концепцията на току-що издадения под редакцията на Иван Касабов "Универсален енциклопедичен речник". Там поне
Лавинообразният интерес към английския след настъпването на демокрацията доведе до появата на всевъзможни английско-български, българо-английски и английско-английски речници и разговорници, повечето с доста апокрифен вид. Така и обаче за 10 години не бяха осъвременени единствените по-сериозни речници, които имаме още от 60-те години - двутомниците на "Наука и изкуство".
Трудно може да се определи на кого точно върши работа големият българо-английски речник в сегашния си вид. С малко повече напъване на фантазията, единствените групи, които идват наум, са преводачи на Елин Пелин или текстове от социалистическата действителност и чужденци, които по някаква причина четат възрожденска литература в оригинал. В обемистите томове намират място думи като убог заедно с производните му убогост и убожество (ако се съди по английския вариант, това означава на български духовно беден). Освен това продължават да фигурират преводите на реално несъществуващи в английския понятия като звеновод, колективизация, колективизъм и колективист. Сред безспорните хитове е и думата идеомоторен, която, разбира се, се превежда като
За много от думите предложените варианти са неточни или остарели. Голяма част от тях не издържат на един елементарен тест - ако проверите в който и да било британски или американски речник на английския език, те или изобщо не фигурират, или означават нещо съвсем различно, или пък са отбелязани като архаични. Така например според речника на "Наука и изкуство" голяма сграда се превежда като pile, но според Collins Cobuild English Dictionary pile означава купчина или хемороиди - две определения, които едва ли някой би дал, да кажем, за "Емпайър стейт билдинг", освен ако не иска да постигне особено специален ефект.
Най-тежко е положението с изразите, които са дадени за по-използваните думи. От една страна, подборът им често озадачава - включени са фрази, за които не е ясно къде могат да бъдат употребени, като например дъх на земя, а отсъстват доста по-често срещани като долавям дъх на... Освен това повечето от предложените варианти не звучат особено адекватно на английски и лъхат на нафталин.
Избирателен е една от редките думи, към които има доста изчерпателен списък от изрази. Там можете да намерите избирателен списък и район, избирателна секция и бюлетина, но също така и избирателен диск, с уточнението в скоби - на телефон.
Весела безотговорност личи и в съставянето на по-малките българо-английски речници, които поради удобния си за носене формат би трябвало да помагат при воденето на разговори в чужбина. Подобни са проблемите и на големия английско-български речник - разлиствайки го, не можеш да останеш с погрешно впечатление - английският е наистина езикът на Шекспир и Дикенс. Но английският е също така и езикът на световния бизнес, нещо, което не личи от двутомника на "Наука и изкуство". Той може да е полезен на тези, които четат в свободното си време английската класика, но не и на тези, които четат вестници и списания.
Накратко
Националните състезатели по бокс Емил Кръстев-Кокала и Димитър Огнянов, които останаха в САЩ след световното първенство в Хюстън, няма да бъдат изключени от държавния тим, реши управителният съвет на нашата федерация. Двамата са със служебни паспорти, чийто срок изтича до февруари догодина, и се очаква те да се приберат скоро в родината. Националният отбор не разполага с по-класни боксьори и затова завръщането им се очаква с нетърпение.
Олимпийският шампион от Атланта '96 Даниел Петров пък ще пропусне първите квалификации за игрите в Сидней 2000, тъй като изявил желание да почива след неуспеха в Хюстън. Той трябва да обяви дали ще премине в по-горната категория - 51 кг, тъй като спадането до 48 кг го изтощава и го прави негоден за големия бокс в последните няколко години.
Фидел Кастро изтегли националния отбор на Куба от световното първенство по бокс в знак на протест срещу "световната боксова мафия". Повод за скандала стана финалният мач в категория до 67 кг между сънародника му Хуан Ернандес и руснакът Тимур Гайдалов. Съдиите, в това число и българинът Андрей Дойчев, дадоха победа на Гайдалов с 5:3. На последвалото спешно заседание титлата бе отнета от руския боксьор и присъдена на съперника му със служебен резултат 0:5, а реферите получиха предупреждение за наказание, което ще се решава през март догодина. По правилник, ако се докаже вина, нашият човек може да бъде лишен от съдийски права за четири години или доживот. Ако това стане, България може да е без представител в бяло по време на олимпиадата в Австралия.. България няма да бъде върната в Световната волейболна лига през 2000 г. На заседание на съвета в Лозана бяха определени 12-те отбора, които ще вземат участие в най-комерсиалното състезание в този спорт, но нашата страна не е между тях. Международната централа обяви преди време, че кандидатурите на България и Австралия няма да бъдат разглеждани. Като причина се посочва "липсата на необходимата местна инфраструктура в страната". Такава обаче имаше в продължение на пет години, от 1994 до 1998, в които бяхме домакини. Страната ни бе изхвърлена от лигата заради закъснение с плащанията на телевизионните такси и скандалите в родната централа.
Александър Халифман (Рус) спечели финалния мач за световната титла по шахмат в Лас Вегас (САЩ) срещу Владимир Акопян (Арм) с 3.5:2.5 и стана 14-ия носител на короната. До нея 33- годишният жител на Санкт Петербург стигна, след като в продължение на един месец спечели седем мача срещу изтъкнати гросмайстори. За титлата той получи чек за 660 хиляди долара, а Акопян - за 396 хиляди, от общия награден фонд на шампионата от три милиона долара.
Дейвид Култард с "Макларън" спечели шестата си победа във формула 1, след като завърши пръв за Гран при на Белгия на пистата "Спа". Въпреки че съотборникът му Мика Хакинен финишира десет секунди след него, финландецът стана водач в световната класация. Той измести от челната позиция Еди Ървайн (Вбр) с "Ферари". След двойния триумф "Макларън - Мерседес" излезе начело и при конструкторите със 106 т., следван от "Ферари" с 97 т. "Левски" - предизвестеният шампион
Срещите с "Хайдук" ще решат въпроса за европейската идентичност на сините
Изминалите четири кръга от последния за този век футболен шампионат се оказаха достатъчни да откроят тенденцията, че "Левски" е почти предизвестеният шампион. По всичко личи, че ценителите на най-популярната игра у нас тази година едва ли ще имат удоволствието да бъдат свидетели на някаква особена интрига в борбата за шампионската титла. С безапелационни победи, една от които срещу спонсорирания от фирмата с лиценз за търговия на оръжие "Делта Г" отбор на "Локо" Сф, "Левски" се очерта като безусловния голям фаворит за сезона. Налице са всички необходими и достатъчни условия за спечелване на титлата - финансова обезпеченост, качествен треньор и играчи, умело ръководене на клуба и не на последно място подкрепа от правителството. Държавните мъже от-кровено демонстрират подкрепата си към клуба. Вицепремиерите Бакърджиев и Божков рядко пропускат мач на Герена.
На първо място сините ликвидираха системните финансови кризи от последните години след привличането за спонсор на близкия до правителството финансов кръг около "Мобилтел" и "Росексимбанк". Както е известно, от началото "Мобилтел", чийто шеф Владимир Грашнов зае управленското място на Лафчис в "Левски", наля в клуба над два милиона марки - сума, която първоначално се предвиждаше да бъде дадена за няколко години, а не само в рамките на девет месеца. С тези пари - безспорно най-солидният бюджет на български футболен клуб, сините успяха да изградят силен тим в чисто спортнотехнически план. С назначаването на скъпия югославски специалист Люпко Петрович - носител на КЕШ с "Цървена звезда" за 1991 г., бе намерено удачно разрешение на треньорския проблем, който мъчеше клуба в продължение на четири сезона. Петрович значително превъзхожда българските си колеги, съчетавайки в себе си две основни качества - доказан европейски специалист и същевременно познавач на недотам приятните особености и специфики на балканския и в частност на българския футбол.
От първите няколко шампионатни мача и срещите с кипърския "Апоел"за "Про къп" се видя, че Петрович за два месеца работа на Герена е сглобил балансиран състав, като всяка от отделните линии разполага с достатъчно класни изпълнители, особено като се имат предвид занижените ни футболни стандарти. В отбрана например, където слабости в момента изпитват повечето отбори от А група, бе привлечен югославянинът Предраг Пажин от белградския "Партизан" - безспорен хит в трансферите на чужденци у нас това лято. В момента се прави опит чрез привличането на друг югославянин да се засили играта в офанзивен план на халфовата линия. В "Левски" бе върнат и нападателят на "Славия" Георги Бачев. Подробностите по сделката останаха скрити, но се твърди, че за него са платени 200 000 долара, както и са отстъпени 40 процента от евентуалния му бъдещ трансфер в чужбина.
Промените на управленско ниво също помогнаха за фаворизирането на отбора. С постепенното изтикване на Томас Лафчис от ръководството на клуба и лишаването му от възможността да взема управленски решения тандемът Владимир Грашнов - Наско Сираков успя да подобри отношенията на Левски с БФС и провинциалните отбори, изключително влошени по времето на Лафчис. Едно от условията за бъдещата шампионска титла на сините са добрите връзки с БФС - оттам например за мачовете на отбора могат да се назначават проверени съдии, които в никакъв случай няма да се изложат.
Практиката от миналите няколко първенства показва, че за да спечели шампионската титла, даден отбор трябва да има подкрепата на няколко "сателита" - отбори от А група, които играят в полза на кандидата за титлата. Засега е сигурно, че "синята кауза" ще бъде подкрепена от "Славия", "Шумен", "Черноморец" (шеф на този клуб е председателят на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев), "Беласица", чийто шеф е приятел с Наско Сираков, и вероятно кюстендилският "Велбъжд". По подобен начин миналата пролет "Левски" спечели една важна част от общо 14-те си победи в 15 мача.
Нито един от възможните конкуренти на "Левски" за титлата не разполага с такова добро съчетание на всички необходими компоненти за спечелване на първенството - пари, треньор, играчи, организация. Двукратният първенец "Литекс" отслаби сериозно позициите си след отпадането от евротурнирите и формалното оттегляне на Гриша Ганчев. Разнобоят в ръководството на ЦСКА и проблемите между Нефтохимик и рафинерията на практика оставиха футболистите от Герена без конкуренция.
Реално предизвикателство за сините остава представянето в европейските турнири - истински комплекс на този отбор особено в последните десет години. Неслучайно Наско Сираков няколко пъти дебело подчерта, че при сегашното равнище на футбола ни не може да разчитаме на сериозен пробив в Европа поне в близките три години. Това донякъде е така, но звучи и като умела презастраховка в случай на провал. Факт е, че още в първия кръг срещу сравнително скромния "Апоел" сините срещнаха затруднения, особено на реванша в София - изключително мъчителен до падането на щастливия гол в средата на второто полувреме. Сега срещу "Левски" ще се изправи хърватският "Хайдук", който със сигурност няма да се ограничи само в затваряне на играта и редки контраатаки. В момента съперникът от Сплит далеч не е най-силният в Хърватия, но разполага с няколко много перспективни младежки национали и трима национални състезатели на Австралия, Македония и Босна. Точно в тези мачове с "Хайдук" ще се разбере дали Люпко Петрович е направил отбор, който поне се доближава до европейските стандарти, или Левски е останал тим за местна консумация, чиито най-големи международни успехи са победите срещу ЦСКА, както обичат да казват злите езици.
Боби Робсън води "Нюкасъл" в София
Докато пратениците на ЦСКА на жребия в Монте Карло се радваха, че ще играят с атрактивния английски "Нюкасъл", представителят на "Левски" прояви далеч повече съобразителност, използва факта, че двата отбора трябваше да са домакини в първите срещи и успя да промени реда на мачовете на сините. Така сините излязоха в значително по-изгодна позиция с домакинството си в реванша. Утехата за ЦСКА в случая е, че на първия двубой в София би имало значително повече публика, отколкото при един реванш, на който може да се наложи да се заличават два-три гола пасив, както и че в касата на клуба ще влязат значително повече пари от телевизионните права на мачовете. Английски тв канали вече изразиха намерението си да предават директно двубоя от стадион "Българска армия" на 16 септември от 20.45 ч, а се знае, че те плащат добре. Срещата ще бъде ръководена от 43 годишният испански рефер Рока.
Ръководството на ЦСКА вече изпрати пълния списък на футболистите, които ще могат да бъдат картотекирани пред УЕФА за мачовете с англичаните. В листата са абсолютно всички играчи, включително и новите попълнения Георги Антонов и Георги Кьосев.
"Дано проблемите на "Нюкасъл" не свършат, докато не минат мачовете ни с този отбор. Нека Гулит да си стои пред изгонване още дълго и двамата с Шиърър да не си говорят. Така нашият шанс да ги отстраним ще е по-голям", си пожела защитникът на ЦСКА Емил Кременлиев. Мераците на бившия национал не се сбъднаха. Прочутият холандец вече е история за "свраките".
Когато Рууд Гулит раздаваше копия от своята молба за оставка, в нея липсваше само една дума от изявлението, което направи само секунди по-рано. Всъщност тази дума казваше много повече за причините около неговото напускане на "Нюкасъл", отколкото близо петте минути импровизирана реч. Тази дума беше "подкрепа", като например "Бих желал да благодаря на играчите на "Нюкасъл" за тяхната подкрепа, работа и професионализъм". Така че да вярваме ли на това, което казва, или на това, което написа, за да бъде цитиран най-правилно?
Цялата история много наподобява на Мери Попинс, но без щастливия край. В ролята на Мери Попинс отлично се вписва капитанът Алън Шиърър, какъвто непопулярен прякор му лепнаха шефовете на отбора. Гулит, както изглежда, стана жертва на Шиърър и загуби. Като остави суперзвездата на резервната скамейка за местното дерби със "Съндърланд", холандецът на практика си подписа молбата за напускане. Не само този факт, който сам по себе си е много спорен, но и пренебрегването на другата звезда Дънкан Фъргюсън също спомогна за бързата му раздяла с тима от Северна Англия. Той остави двамата сред резервите, а след това заяви, че е направил грешка. Още когато остави Роб Лий без номер в стартовия списък за сезона, стана ясно, че Гулит е загубил доверието на играчите. Резултатът е, че "Нюкасъл" под негово ръководство играеше футбол като от неделните лиги, с цялото уважение към тези отбори. Въпреки това холандецът изведе отбора до финала за купата на Англия, макар че там не оказа никаква съпротива на "Манчестър Юнайтед". Той класира отбора в евротурнирите през задната врата. Сухата статистика от Висшата лига обаче е по-категорична - от 41 мача под ръководството на Гулит отборът има само 11 победи. Играчи и публика не са вкусвали успеха от април, а от изиграните досега от новия шампионат срещи "Нюкасъл" има само една точка. Загубата у дома от "Съндърланд" бе последният удар.
След оставката на холандеца обстановката в лагера на "Нюкасъл" остана напрегната. Ръководството на "свраките" изненадващо влезе в преговори с мениджъра на "Астън Вила" Джон Грегъри. Слуховете за трансфера на Грегъри на "Сейнт Джеймсис парк" бяха подсилени и от влошените отношения с боса на бирмингамци Дъг Елис. От "Нюкасъл" дори приготвиха необходимата неустойка по прекратяване на договора между младия треньор и "Астън Вила".
Това обаче направо вбеси Дъг Елис и той заяви, че няма да позволи никой да припари до неговия мениджър.
Така фаворит за поста на Рууд Гулит си остана бившият национален селекционер Боби Робсън и 66 годишният спец официално бе утвърден за мениджър на "Нюкасъл". Той можеше да е на този пост още през 1997 г., когато тогавашният наставник Кевин Кигън подаде оставка. Робсън обаче предпочете да си остане в "Барселона", а последният му тим бе ПСВ "Айндховен". Робсън бе начело на държавния английски отбор в продължение на осем години - период, в който достигна по един полуфинал и четвъртфинал на свтовно първенство.
В ЦСКА новината за назначаването на Робсън се прие с безпокойство. "Знам много добре кой е Боби Робсън. Сега ще трябва да си отваряме още повече очите на четири, защото той със сигурност ще се опита да вдигне "Нюкасъл" на крака още за мача в София", каза старши треньорът Димитър Пенев.
Българите отново проспаха пазара на атлети
Само двама спечелиха от световното първенство в Севиля
Българските атлети сякаш отново забравиха, че световното първенство в Севиля е най-големият пазар на атлети през следващата година. Единственият медал за нашата страна дойде от Ростислав Димитров в тройния скок и той вероятно ще влезе в сметките на организаторите на турнири, стига да си намери качествен мениджър. Петя Пендарева също има шанс да се продаде на добра цена, въпреки че не е в елита на 100 м. Останалите или се провалиха, или не направиха нищо значимо, за да бъдат забелязани.
Двайсет и четири годишният русенец Ростислав Димитров не само бе единственият наш атлет, който спечели медал на шампионата в Севиля, но и попълни доста сериозно банковата си сметка. За второто си място в тройния скок той ще получи около 80 000 германски марки от Международната федерация по атлетика, Българската федерация (БФЛА), спонсора на националите "Асикс" и спортния комитет. Премията е добър реванш за изгубените пари след световното първенство в зала в Маебаши през март, когато сребърният му медал бе отнет заради положителна допингпроба за ефедрин. Препаратът минава за един от най-безобидните в листата на забранените средства и провинението му бе наказано само с мъмрене.
Приходите от това световно първенство не са единственият удар на нашия състезател. Доскоро непознат, предимно заради своята младост, той вече си създаде име на сериозен и доста силен скачач. Името му се върти в атлетическите среди отпреди година, когато завърши трети на европейското първенство в Будапеща. Имиджът му бе нарушен след случая в Маебаши, но сега вече е напълно чист и сред големите играчи в дисциплината. Супер,звездата в тройния скок продължава да бъде Джонатан Едуардс, но местата до него са свободни. Там се опитва да се намести германецът Чарлз Майкъл Фридек, който стана световен шампион в Маебаши и сега в Севиля, както и Рости с постоянните си добри изяви на големите първенства.
Каквото зависи от него, Димитров го прави с помощта на треньора Марин Дончев. Остава само да си намери добър мениджър, който да го продава успешно на големите турнири. Досега българинът работеше с поляка Анджей Коликовски, но вероятно ще го сменя. "Той не е лош мениджър, но започна да се занимава с много странични дейности, които му пречат да си върши основната работа ", сподели Димитров, но не пожела да уточни кой ще се занимава с делата му отсега нататък. Другият голям проблем е, че стартовете на комерсиалните турнири в неговата дисциплина не са толкова много и е важно да се участва възможно най-често в тях.
Без да е в елита на спринта на 100 метра, Петя Пендарева използва най-оптимално световното първенство, за да засили своите позиции. Тя е единствената ни атлетка, която се продава на по-висока цена за нейните възможности. Без да блести, тя извлича максимума благодарение на последователната и системна работа над себе си. "Петя не обича промените и това е много важно. Точна е с хората, с които работи, и затова я уважават в атлетическите среди", твърди треньорът й Детелин Маслов, с когото най-добрата българска спринтьорка работи от самото начало на своята сериозна кариера.
Пендарева използва услугите на австрийския мениджър Харалд Едлесбергер и засега е доволна. Той успява да й осигури участие в турнири въпреки сериозната конкуренция в световния елит. Оттам са и най-големите приходи на българката. Със средствата си осигурява подготовката извън България в елитни тренировъчни бази. "Най-важното е, че никога не го лъжем какви са ми моментните възможности. Така той знае, че ако заложи на мен, няма да го подведем в отношенията му с директорите на турнири. По същата причина не си позволявам да отказвам покани", заяви тя.
Харалд Едлесбергер е един от най-уважаваните европейски мениджъри, въпреки че не работи със суперзвезди. Негови клиенти са все състезатели от Източна Европа. По време на световното първенство обаче той бе един от мениджърите, които се обединиха в асоциация, която да работи по-организирано в преговорите с директорите на турнири за условията на състезателите. В тази група например е и мениджърът на Морис Грийн и Ато Болдън Еманюел Хънтър.
Големият шанс на Петя е фактът, че е бяла. Силните бели спринтьорки са три-четири, като най-голямата звезда е гъркинята Екатерини Тану. "Организаторите на турнири търсят бели спринтьорки за разнообразие сред множеството от силни черни състезателки. С влизането си на полуфинал на световното първенство тя ще може да се намеси в разпределението на местата за бели жени в големите турнири", смята Детелин Маслов.
Освен медала на Ростислав Димитров България завърши и с две пети места - Светла Димитров на 100 метра с препятствия и Ива Пранджева на троен скок. И за двете петите места са по-скоро неуспех. "Вярвам, че ако преодолеят травмите на олимпиадата през следващата година, ще вземат медал", заяви генералният секретар на БФЛА Добромир Карамаринов. Дотогава обаче и двете ще са извън елита.
За Пранджева световният шампионат бе идеален шанс да спечели пари и да излезе от омагьосания кръг, в който е попаднала. За да осигури средства за подготовка, тя участва в серия от недобре платени състезания в Турция, включително и в дисциплини, в които тя по принцип не се състезава.
За световното първенство в Севиля Пранджева бе избрала тройния скок, тъй като програмата не позволяваше да участва и в другата й коронна дисциплина - скока на дължина. Тя така и не се възползва от шанс да спечели медал, а оттам и премии, както и да привлече вниманието на чуждите мениджъри. Пранджева завърши пета с 14.54 метра - на седем сантиметра от бронзовия медал, взет от гъркинята Олга Анастасия Ваздеки. За слабите скокове във финала на дисциплината повлияха и две травми - в oтскачащия крак и в кръста.
Сребърната медалистка от Атина '97, Светла Димитрова, на която се възлагаха най-много надежди за повторение на успеха отпреди две години, този път остана пета на 100 метра с препятствия. Бургазлийката дойде на световното първенство с идеята да изненада противничките си, но самата тя остана изненадана от напредъка на конкуренцията. Димитрова завърши финала за 12.75 сек, а шампионка за трети път стана американката Гейл Дивърс с 12.37 сек. Постижението й я поставя на четвърто място в историята на дисциплината, чийто световен рекорд се държи от Йорданка Донкова - 12.21 секунди. "Не съм изненадана от класирането си, а от резултата. Не очаквах толкова силни постижения", заяви Димитрова след финал.
Българската хърделистка цял сезон се криеше от противничките си и никой нищо не знаеше за нея. В полусекретни тренировки тя трябваше да се подготви най-малкото за медал в Севиля, но се оказа изостанала от световните тенденции.
"Очевидно е, че останалите взимат нещо, с което ние не разполагаме. Или пък продължават да взимат класическите анаболи, но без страх, че могат да ги хванат", заяви треньорът на Донкова Георги Димитров.
Светла Димитрова дойде на състезанието с травма в десния прасец, но не това предреши провала й. Всичко бе подготвено така, че тя да остане изолирана от битката за медалите. За първи път в историята състезанието се проведе в четири различни дни, което облагодетелства преките й конкурентки. Организмът на бившата седмобойка по-бързо се възстановява и по-лесно се приспособява към две бягания на ден. "Аз предпочитам по едно бягане дневно, защото не съм готова за по-сгъстена програма", призна още преди стартовете Людмила Енквист. Тя се появи в Севиля след претърпяна операция от рак на гърдата и серия от химиотерапии. "Това е само оправдание за много нередовни средства, които няма как да бъдат прикрити", смята Георги Димитров.
Освен всичко останало Светла Димитрова от години не се радва на добро отношение от босовете на световната лека атлетика. Тя вече не се появява на турнири, където се гради имиджът на спорта, а в същото време иска да изяде лъвския пай от световните и европейските първенства. Затова и всячески се опитват да я елиминират от борбата за медалите. За тази ситуация известна вина има и самата Светла, която миналата година окончателно отказа мениджърите да работят с нея. Петото й място в Севиля и продължаващият негласен бойкот спрямо нея не обещават нищо добро за олимпийските игри през следващата година.
За останалите ни състезатели световното първенство се оказа една приятна разходка до града, от който Колумб е тръгнал към Америка. Двете ни хвърлячки Христина Георгиева (копие) и Анелия Йорданова (чук) бяха далеч от влизането във финал. Цветелина Кирилова завърши последна в серията си на 800 метра и прекара голяма част от шампионата като на почивка. Венелина Венева дойде невъзстановена от контузия и не успя да преодолее 192 см, колкото се оказа необходимо за влизане във финала. Скачачите Ивайло Младенов и Николай Атанасов също останаха само с опитите в квалификациите.
Младата ни надежда Петко Янков бе дисквалифициран още в първото бягане на 200 метра, защото настъпи линията на коридора. Двайсет и една годишният пловдивчанин замина за Севиля с отлична подготовка и амбицията да влезе в полуфинал, но се провали в самото начало. И той изпусна шанса си да направи добро впечатление, тъй като няма изобилие на бели спринтьори. Възрастта му го прави още по-апетитна хапка за мениджърите, но той изпусна своя шанс.
Джонсън срещу Грийн или кой е най-бързият в света
Кой е най-бързият мъж на земята? Доскоро се смяташе, че това е човекът, който спечели късия спринт на 100 метра. Така беше до появата на феномена Майкъл Джонсън, който през 1996 г. счупи световния рекорд на 200 метра, а на олимпийските игри в Атланта стигна до историческите 19.32 секунди. Оказа се, че той преминава 100 метра средно за 9.66 секунди. Тогава световният рекордьор на 100 метра ли е най-бързият човек?
Когато този въпрос излезе на дневен ред, рекордът в късия спринт се държеше от Донован Бейли - 9.84 секунди. Сега той е притежание на новата суперзвезда Морис Грийн - 9.79 секунди, но постижението му е далеч от това, което дава Джонсън на половината 200-метровата дистанция.
Този сложен въпрос вероятно няма да получи отговор до олимпийските игри в Сидни следващата година. За да се разбере кой е най-бързият, би трябвало двамата да се срещнат в пряк двубой, но, изглежда, такъв няма да има скоро. Или поне на световното първенство в Севиля това не стана, вероятно за да се поддържа интригата.
Първият опит да се определи най-бързият човек на земята претърпя провал. Срещата на 150 метра между Бейли и Джонсън не даде желания отговор, тъй като Майкъл се контузи и не успя да финишира. Това го извади от най-важната част от сезона.
Интригата се засили още по-силно в Севиля, където Джонсън не участва на 200 метра. Там пък се изяви Грийн, който по принцип няма аспирации към тази дисциплина. При изтънялата конкуренция той не пропусна да спечели втория си златен медал, което го направи първият мъж - шампион на 100 и 200 метра от едно световно първенство. Джонсън пък е известен с това, че е единственият световен и олимпийски първенец, който е взел титлите на 200 и 400 метра на един шампионат. В Севиля той отново стана най-голямата звезда на първенството, въпреки че изглеждаше, че този момент бе запазен за Грийн. Майкъл обаче се пребори с един от най-коравите рекорди в атлетиката - този на 400 м. Въпреки че през 1989 - 1997 г. имаше 58 победи на тази дистанция, в този период той не успя да се пребори с постижението на Бъч Рейнолдс от 43.29 секунди. Преди бягането на скандалния Хари Бъч през 1988 г. този рекорд не беше променян от времето на Лий Еванс, който даде 43.86 секунди на олимпийските игри в Мексико през 1968 г. Новата граница на Джонсън е 43.18 секунди. "Твърдо вярвам, че мога да сляза под границата от 43 секунди, но това ще стане следващата година", заяви шампионът.
В борбата с рекорда той бе сам. Джонсън бяга последните 100 метра, като остави най-близкия си конкурент на 1.11 секунди, което означава не по-малко от 10 метра преднина. "Бях подготвен, че няма да имам подкрепа и ще трябва сам да се справям с положението", сподели той. Когато се бяга за 43.18 секунди, няма как да бъде по друг начин. Той показа отлично разчитане на времето и перфектно поддържане на темпото. На двата виража американецът бяга за 10.90 секунди, вторите 100 метра са най-бързите му - 10.10 секунди, а най-трудно му е на последната права - 11.28 секунди. Въпреки това след първите 300 метра той вече бе с 0.1 секунда по-бърз от Рейнолдс, а в последните само запази преднината си. "Не исках да се отпускам във вторите 200 метра, затова решихме да намерим такъв ритъм, който да ме запази свеж до финала", сподели Майкъл.
Концентриран върху рекорда на 400 метра, Джонсън изостави участието си на 200 метра, където също рядко среща конкуренция. Това даде шанс на Грийн да блесне, макар и с резултат 19.90 секунди, който е далеч от рекорда на MJ - 19.32 секунди.
Засега пряк двубой между двамата, подобен на този с Донован Бейли, не се предвижда, съобщи мениджърът на Джонсън. "Ако има среща за определяне на най-бързия човек, в нея трябва да участват всички състезатели, а не само двамата шампиони на 100 и 200 метра. Като имаме опита от двубоя с Бейли обаче, едва ли ще се съгласим втори път на подобно нещо", заяви той.
Джонсън обаче ще бяга отново на 200 метра през следващата година, за да спечели двата златни медала отново на игрите в Сидней. Очаква се същото да направи и Грийн, който на шампионата в Севиля завърши с общо три титли - на 100, 200 и 4 по 100 метра. "Не ме е страх от Джонсън, чакам го с нетърпение да се върне на 200 метра", заяви Грийн. Евентуалната среща помежду им тогава би трябвало да даде отговор на въпроса за най-бързия на земята.
Наследници на земя запечатаха спортната база в Банкя
Спортната база в Банкя, която националният отбор по футбол използва често за подготовка, бе атакувана от собствениците на земята, върху която е построен комплексът, съобщи шефът на ФК "Банкя" Кирил Томов. Според него половината игрища са вече изровени, отрязани са вратите, а част от оградите съборени. Съдия-изпълнител пък заключил сградите около стадиона и прибрал 62 телевизора и хладилници от стаите като гаранция за обезщетение на претендентите за земята. Екстремната ситуация била причина от комплекса предсрочно да си замине алжирският олимпийски отбор по футбол и да се внесе смут в подготовката на националите преди мача с Швеция, като тимът бил преместен в базата на БТК Банкя.
Събитието, изглежда, е било неизбежно, тъй като девета година тече битка за златния спортен комплекс, включващ три футболни игрища, пет тенис-корта, два хотела със 180 легла, футболен стадион и два ресторанта. Общината, собствениците на земята и футболният клуб не могат да се разберат за строеното с държавни пари съоръжение.
Наследници на най-големия собственик в Банкя Михаил Тенев са пратили съдия-изпълнител да запечата базата, тъй като голямата част от земята - обща площ 100 декара, на която е построена базата, е тяхна, обясниха от местната община. "Не вярвах, че ще се стигне дотук. Основната част от земята е на фамилията и е възстановена още през 1993 г.
През 1986 г. Томов получил партийно поръчение за изграждане на спортната база и след две години излязло решение на общината за започване на строежа. Последвала заповед за отчуждаване на всички терени и футболният клуб започнал сам, без подкрепата на БФС, изграждането на комплекса. За спонсори на строежа са привлечени мощни предприятия като "Монтажи", "Пътна сигнализация", ВиК, "Озеленяване", "Парк Витоша" и др. На част от тях са обещани нотариални актове за по няколко хотелски стаи, но това се оказало невъзможно.
Собствениците обаче започнали да си искат земята и сега те са много амбицирани. "Още през 1990 г. преведохме по дадена ни от общината сметка 137 000 долара за обезщетение на собствениците. Оттогава до ден днешен питаме непрекъснато какво става с тези пари, но никой не ни дава отговор. Дори и да имат основание хората, които претендират за земята, не е това начинът да се руши нещо, градено с години", каза Кирил Томов. Според него атаката била предприета от пълномощника на собствениците г-жа Галя Цекова.
Парите, преведени за обезщетение на собствениците, които са левовата равностойност на 137 000 долара, по тогавашен курс 1.76 лв., стоят непокътнати в общината. "С тази сума трябваше да се изготви проект и да се обезщетят собствениците на друго място. През 1991 г. обаче влязоха реституционните закони и на другото място се появиха собственици. Томов е платил да се изработи планът, а не стойността на земята. Освен това собствениците не искат парично обезщетение и затова съдът им е възстановил земята", обясни кметът.
Не е изключено зад цялата тази история да стоят интереси за закупуване на целия комплекс или за приватизирането му, тъй като като парцелите вече вървят по 20 000 до 40 000 долари за декар.
