Петият кръг на преговорите по споразумението за свободна търговия между България и Македония се проведе в края на миналата седмица. Експерти от двете страни съгласуваха текстовете на бъдещото споразумение, както и схемите за либерализация на търговията с промишлени стоки. Окончателно са съгласувани квотите при разпределението на концесиите за търговия със земеделски стоки и преработена селскостопанска продукция. Председател на българската работна група е зам.-министърът на търговията и туризма Христо Михайловски, а на македонската - търговският зам.-министър на Македония Татяна Петрович.
Работници от Агрополихим - Девня, обявиха щафетна гладна стачка. Те протестират срещу неизплатените за последните два месеца заплати и намеренията на ликвидаторите да уволнят целия персонал на завода от 15 септември. Според синдикалисти клаузата за тоталните съкращения е била включена в бъдещия договор за продажбата на Агрополихим. Кандидат-купувач на завода е консорциумът Acid & Fertilizers. В момента работниците в торовия завод са 1868 души. До този момент не е известно каква част от тях ще бъдат назначени и при новия собственик. Според ликвидаторите на предприятието гладната стачка е незаконна.
Началникът на ГУ "Държавен резерв и военновременни запаси" вече няма да бъде кадрови военнослужещ, а цивилно лице. Това реши правителството в четвъртък. Очаква се в близките дни да бъде определен и човекът, който ще оглави резерва. Кандидатите за поста са няколко, съобщи ресорният вицепремиер Александър Божков.
Затвор до три години или глоба до 5000 лева чака нарушителите, които в дейността си използват марка, промишлен дизайн или типология на интегрални схеми, без да имат съгласието на собственика им. Това предвижда Законът за марките и географските означения, който бе приет на второ четене от парламента. Разпоредбите ще влязат в сила три месеца след обнародването им в Държавен вестник. Най-малко 500 лева глоба ще плащат лицата, които предлагат или съхраняват с цел продажба стоки, означени със знак, който е идентичен или сходен на регистрирана марка, ако притежателят й не е разрешил това.
Правителството прие изменения и допълнения на Наредбата за набиране, разходване и контрол на средствата по фондовете за опазване на околната среда. Измененията произтичат от влизането в сила на Закона за защитените територии и свързаните с това задължения на екоминистерството за финансиране на дейностите по управление на защитените територии от Националния фонд за опазване на околната среда. Измененията в начина на разходване на средствата се налагат поради необходимостта от финансово осигуряване на всички дейности в защитените територии: изготвяне на планове за управление; изграждане и поддържане на посетителски центрове; образователни програми; научни изследвания и мониторинг и други.
"Петрол" постави условията си пред Нефтохим
Нефтохим реши да не увеличава производствените цени на рафинерията въпреки скока в международните цени на нефта. През последните седмици цената на барел суров петрол надхвърли 20 долара и в момента котировките продължават да се задържат около това равнище. Това караше повечето хора от бранша да прогнозират известно поскъпване на горивата у нас. От рафинерията също потвърдиха, че се обсъжда завишението на цените на едро с 1-2%, но то не е било прието. Бордът на директорите е предпочел да запази сегашните цени поне още две седмици, за да не се дава възможност на дистрибуторите за конкурентен внос на горива отвън, заяви изпълнителният директор на Нефтохим Пламен Райчев.
При действащите в момента намалени вносни мита бургаската рафинерия е длъжна да се съобразява с цените на горивата в съседните страни. В противен случай тя лесно може да бъде изместена от пазара с вносни бензини и дизел, както стана в началото на годината. Това важи с още по-голяма сила сега, когато пазарът на дребно е напълно освободен и рафинерията вече не може да определя крайните продажни цени на горивата по бензиностанциите.
Определящи за Нефтохим са средиземноморските котировки на "Платс", тъй като това е най-близкият алтернативен пазар до България. Обратно на поскъпването на нефта, през последните две седмици международните цени на горивата вървят надолу. Това е нормално, тъй като в един и същ момент между двете цени няма пряка зависимост и обикновено колебанията в стойността на нефта се отразяват с известно закъснение в цените на нефтопродуктите. "От 240 долара за тон бензинът поевтиня в котировките на "Платс" за Южна Италия до около 225 долара за тон. Това е причината да отложим увеличението на нашата продажна цена", обясни пред "Капитал" Пламен Райчев.
Цените на едро на горивата ще се обсъждат отново след две седмици, когато е следващото заседание на борда на директорите на Нефтохим. Междувременно не се очакват изменения и в цените на дребно, заявиха от двата най-големи дистрибутора "Шел" и "Петрол". "Основен фактор при определяне на продажните цени по бензиностанциите е цената на едро. Щом тя не е променена, ние нямаме основание да увеличаваме нашите горива", коментира Радко Стаменов, директор "Снабдяване и дистрибуция" в "Шел България".
На пръв поглед тази позиция на големите дистрибутори потвърждава впечатлението, че има негласно споразумение между търговците и Нефтохим за съгласувано поведение при ценообразуването на горивата. Това обаче едва ли ще продължи дълго, смятат хора от бранша. Като потвърждение на тази теза се сочат изявленията на Митко Събев, шеф на "Юкос" и един от новите собственици на "Петрол". "Ако се направи анализ към настоящия момент, отстъпката за дистрибуторите е значително по-малка от тази в европейските държави. Ако имаме пълна либерализация на цените, съвсем нормално е тя да бъде увеличена. Това не значи непременно, че ще бъдат нарушени интересите на потребителите. Конкуренцията може да доведе до намаляване на цените на едро", заяви шефът на "Юкос" в интервю за американската агенция за бизнесинформация Bridge news. Според Митко Събев в бъдещия договор на "Петрол" с Нефтохим ще бъде включена специална клауза. Тя ще запазва правото на най-голямата търговска фирма да прекратява доставките от бургаската рафинерия, в случай че Нефтохим задържи повече от 15 дни своите цени на едро над тези на конкурентни рафинерии. "Ако цените на конкуренцията продължат да бъдат по-изгодни, "Петрол" ще купува горива другаде", заявил Митко Събев пред американската агенция.
На практика това е първият случай, в който от името на най-големия дистрибутор се заявява враждебно отношение към Нефтохим. Досега в качеството си на държавна фирма "Петрол" предпочиташе да поддържа лоялни отношения, като купуваше горива единствено от бургаската рафинерия. Същото до голяма степен се отнася и за "Шел България". Лоялността на двете компании позволяваше на Нефтохим да оцелее въпреки неадекватната си в много случаи ценова политика, смятат хора от бранша. Сега обаче търговията на дребно е освободена напълно и дистрибуторите ще се конкурират помежду си. Ако иска да запази пазарния си дял, рафинерията няма друг избор, освен да следва движението в международните цени на горивата. Големият въпрос сега е дали правителството ще продължи с по-нататъшните стъпки за либерализация на пазара на горива, премахвайки постепенно защитните мита пред вноса. Според поетите досега ангажименти следващото намаление на митата трябва да стане от 1 януари 2000 г. Специално за страни от групата на ЦЕФТА, като Румъния например, митото би трябвало да падне и под 5%. Това ще засили още повече натиска на външната конкуренция върху Нефтохим и със сигурност ще доведе до известни сътресения в рафинерията, но в крайна сметка ще бъде в интерес на всички потребители.
Да се влюбиш или да гласуваш
Малък български град отпреди десет години: няма окръжен комитет на партията, няма мраморен площад, няма я и суетнята на местните функционери. Град, в който "от тъмно започва денят и завършва с първа програма", както се казваше в една песничка от периода на късния социализъм. В този град - "самотен и скучен", времето сякаш е спряло и "освен да се влюбиш, просто няма какво да се случи".
Десет години по-късно: същият (или друг) малък български град. Стотина-двеста къщи с дворове, до тях десетина олющени, грозни панелки. Занемарени общински пространства се редуват с килнати рекламни чадъри, разперени от малцината представители на частната инициатива. Неколцина чичковци заемат пейките, които все още стават за сядане, и предъвкват неумиращите теми от времето на "Чичовци". Самотно, скучно, запустяло.
В две трети от случаите някогашните соцпредприятия или цехове вече са хлопнали кепенци и за все по-малко хора "денят започва от тъмно". За онези, които помнят някогашната Първа програма на черно-белия си телевизор, денят все още завършва с нея. Другите, на които същата тази телевизия е известна като Канал 1, отдавна вече са на кабелна линия и рядко пропускат вечерния филмов маратон.
Това е видимата страна. Тя може понякога и да лъже, но ако към нея прибавим езика на цифрите, ето какво се получава. В т.нар. малък град 81% от хората твърдят, че жизненият им стандарт е много нисък и непрекъснато се влошава (което е с 10 пункта повече от средното за страната и с около 18 - за големите градове). Песимизмът за близкото бъдеще тук е най-силен. За девет от всеки десет души безработицата е не само най-страшният, но и най-непосредствено засягащият ги проблем. Общо 178 са общините в България, чиито центрове влизат в категорията "малък град". В тях живеят около 40 на сто от избирателите. Повечето от хората се познават лично, говорят на кмета на малко име и са убедени в едно - в малкия град да си лекар, учител, лаборантка, кмет, или да гласуваш дори, е съвсем различно от същите неща в големия.
Преведено на политически език, това означава следното: като изключим твърдите партийни предпочитания на около 40% от избирателите в тези градове, за всички останали решаваща за поведението им като избиратели ще се окаже социалната им биография до този момент. И по-точно - мястото им в локалната общност и съответно - разбирането за перспективите, които тя им е отредила.
Въпреки че младите хора в малките градчета са в много отношения различни, те си приличат в едно - в общото си чувство за обърканост и безперспективност, в усещането, че тук могат само да пропилеят живота си. Оттук идва и общо споделеното желание да се махнат колкото се може по-скоро. Най-младите са не само най-силно засегнати от безработицата. Поради по-високото си образование и принципно различната си отвореност към света те най-остро чувстват неадекватността на собственото си присъствие в тази среда. "Аз обичам професията си на медицинска сестра, но мене самата ме е страх да вляза в тази болница, камо ли да се грижа за болни тук", казва младо момиче, работещо като сервитьорка. "Дори и да намеря работа тук, няма да изкарвам повече от 100 лева, а аз не искам да живея така", е мнението на неин връстник. Разочарованието на младежите от собствения им живот, от работата, която или не могат да имат, или трябва да я извършват така, както не биха искали, или пък да получават за труда си не онова, което им е нужно за живот, води до цялостното им отчуждение и от местната общност, и от политическите им права, пък и от политиката изобщо. Понякога се самосъжаляват за скуката, която лъха дори от многобройните кафенета, за неугледния и потискащ вид на града им, но това не ги прави нито по-съпричастни, нито по-ангажирани към неговото управление. В техните днешни представи гласуването не е важно, защото не са ценност животът и перспективите, които общността им предлага. Защо да гласуват за кмет, след като единственото, което искат, е да се махнат от града? Колкото по-далече, толкова по-добре. С отказа си от глас те маргинализират света, който преди това сам ги е настроил срещу себе си.
Втората голяма социална група с общи биографични перспективи и сходни реакции по отношение на локалната общност и мястото си в нея е поколението на тридесет-петдесетгодишните. Те не могат да си позволят лукса на най-младите да не забелязват града, в който живеят, макар понякога желанието им да го напуснат да е не по-слабо. Просто спуканият водопровод стига до тяхната къща, разкопаната улица води до училището на тяхното дете, липсващият телефон може да коства живота на техните майки и бащи. Ако обаче има поколение, което най-силно да страда от проблема на проблемите за малкия град - безработицата, то е именно това. Веднъж, заради самото себе си, втори път - заради своите деца, които са днешни или утрешни безработни. В мнозинството си това са хора, обърнати преди всичко към личния си живот, към семейството, дома и децата. Много често гледат на света през своите очи, ценности и потребности. "Добро е онова, което е добро за младите."
В изследванията това е групата, която в най-голяма степен твърди, че техни познати или близки искат да напуснат града. Не защото останалите нямат такива познати, а защото в над половината от случаите това са собствените им деца. Част от тези хора сами споделят: "ако бяхме по-млади, щяхме да напуснем". И тъй като това е почти невъзможно, всеки според образованието, професията и поста си се лута между отчаянието, надеждата и скептицизма. За всички тях обаче е характерна висока степен на готовност да се произнесат за това кой трябва да стои начело на местната общност. Макар и в личен план да поставят проблема за безработицата на първо място, за тях съвсем не е безразлично как изглежда главната улица, в какво се е превърнала градината, в която са играли децата им, докъде се издига сметището около градския пазар, колко часа трябва да чакат в общината, за да си извадят най-обикновена бележка. Не са склонни да упражняват активен "граждански" контрол върху представителите на общинската власт, защото са прекалено заети със собствените си проблеми, а и смятат, че "всеки трябва да прави това, за което му се плаща, а не някой да стои да го варди".
Ако градът им обаче запада и все повече се занемарява (които са най-често срещаните думи), за това е виновна толкова общинската власт, колкото и цялостното икономическо състояние на страната. Затова те са склонни чрез гласа си да оценяват и санкционират. Поради специфичната си обвързаност с населеното място, в което живеят, те са групата, която най-силно очаква от кмета идентификация с местните проблеми и интереси. Поради което и изискват лоялност не толкова към политическата формация, колкото към локалната общност.
Колкото и парадоксално да изглежда това, групата най-активно ангажирана с местните проблеми, е тази на "младите пенсионери" - активно помагащи на "младите", често заети с някаква "земеделска работа", но същевременно зорко следящи какво става всеки ден с града им, който те помнят "от то-о-олкова години". Няма друга социална прослойка, която така силно да се идентифицира с родното си място. Въпрос на чест за всеки от тези хора е да каже от кога живее тук, как помни старите имена на местности, улици и забележителности. В разговор с тях човек има понякога чувството, че се пренася поне век назад - понятия като "родом", "от Карагеоргиевите е" тук са значещи и с тях се предава много повече информация, отколкото с формалните политически или професионални определения. Поименното изброяване на всички улични дупки, неспазвани пътни знаци, арогантност на "новите комсомолци с лъскавите коли", запустели сладкарници, магазинчета, затворени или опустошени бани, градини с изпотрошени пейки и т.н., и т.н. е по силите единствено на тези хора. И което е най-забележително, тъкмо те са инициаторите на почти всички граждански жалби - подписки за прокарване на вода, за спасение от дънещата чалга, за поправка на разбития мост и пр., и пр. Два са основните фактора за тази на пръв поглед необичайна гражданска ангажираност - първо, силната идентификация с местната общност (за разлика от големия град, където тя се губи, или пък за разлика от местните млади, които не искат изобщо да се идентифицират с място, откъдето искат само да избягат) и второ, усещането за загубата на реда, на порядъка, на устоите на общността, на които те трябва да противодействат.
Заплахите са много - безпаричието, нехайството, безхаберието на общинарите ("ей сега ще ви покажа, полицаите със сигурност играят карти и няма един да види как пред очите му местят каменните заграждения"), циганите (които вилнеят в градините или лозята, без значение, и няма кой да сложи ред), политиканстването, шуробаджанащината и диренето на личната изгода. Тази група определено ще бъде сред най-активните гласоподаватели и ще даде гласа си за онзи, който, образно казано, ще съумее да се представи като "местен шериф" - строг, справедлив, виждащ и знаещ всичко; онзи, който се пребори с хаоса и наложи спазването на общностния, пък после и на обществения ред. Независимо от декларациите за приоритетното значение на местните проблеми в предстоящата кметска надпревара политическите сили вече започнаха да я национализират - опозицията, призовавайки за вот-санкция срещу политиката на мнозинството; управляващите - призовавайки за подкрепа в "продължаването на реформите", на които местната червена власт пречи.
Колкото по-малко граждански и общностен живот е останал в общините, толкова по-голям шанс имат чисто партийните механизми. Парадоксалното обаче е, че там, където той съществува, се разминава кардинално с политическата идеология, родена от януари 1997. Протогражданският патос се носи не от младото, а от възрастното поколение. То и гласува. Най-младите, ако използваме популярния преди време израз, "гласуват с краката си", защото тук (освен избори) нищо не се случва. А ако политиците вземат данните на статистиката, ще разберат онова, което младите са разбрали и без нея - "тук дори вече няма в кого да се влюбиш".
Ще строим подземен тунел към Гърция заради мечките
Проблемът със спасяването на кафявите мечки по границата с Гърция ще струва между 5 и 7 млн. долара, стана ясно през миналата седмица. Толкова по предварителни разчети ще струва построяването на подземен тунел по пътя, който трябва да свърже градовете Гоце Делчев и Драма. В четвъртък правителството одобри по принцип идеята за изграждането на уникалното съоръжение, което би трябвало да премахне и последната пречка пред откриването на нов гранично-пропускателен пункт с Гърция.
Откриването на три нови ГКПП между България и Гърция беше договорено още по времето на Жан Виденов, но досега по една или друга причина не беше стартиран нито един от проектите - Гоце Делчев - Драма, Рудозем - Ксанти и Кърджали - Комотини. При последните разговори на премиера Иван Костов в Атина гръцката страна посочи като основен проблем застрашената популация на кафяви мечки, които обитават пограничните райони. Тогава се появиха съмнения, че въпросът с мечките се използва като оправдание за отлагане на новия граничен преход при Гоце Делчев. Тъй като строителството на трите ГКПП се финансира изцяло от фондовете на Европейския съюз, наложи се Брюксел да бъде арбитър в спора между София и Атина. В отговора си по повдигнатия проблем еврокомисията е била категорична, че граничният преход трябва да бъде осъществен чрез изграждането на подземен тунел. В писмото до двете правителства има ултимативна клауза, че ако България и Гърция не се споразумеят, проектът Гоце Делчев - Драма няма да бъде финансиран по екологични съображения, съобщи Веселина Любенова, ръководител на програма "ФАР-Трансгранично сътрудничество" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Видът и конкретните параметри на бъдещия тунел ще бъдат уточнявани в разговори между българските и гръцките експерти, които трябва да се проведат до края на септември. Обсъжданите досега варианти са два - за тунел с дължина 300 или 500 метра. В момента се извършват геоложки проучвания, за да се види дали скалата ще може да се дълбае, или ще се наложи взривяване. Самото строителство ще започне след изготвянето на проект и провеждането на търг за изпълнител. По всяка вероятност разходите за проектиране и подготовка на тръжните книжа ще бъдат поети изцяло от България, за да не се забавя проектът. "Бихме могли да поискаме това финансиране също да бъде поето от Европейския съюз. Проектът обаче ще бъде включен в програма ФАР 2000, което означава, че парите ще дойдат чак през 2001 г. Това ще забави откриването на новия ГКПП с година и половина. Затова ние предложихме всички предварителни разходи да бъдат поети от България", обясни Веселина Любенова.
Сумата, която ще отпусне Брюксел за същинското строителство на ГКПП Гоце Делчев - Драма, още не е известна. Преди да стане ясно, че ще се строи тунел, разчетите показваха, че прокарването на пътища между двата града ще струва около 10 млн. евро. Смяташе се, че други 3 млн. евро ще бъдат необходими за изграждането на самите гранични пунктове от двете страни на браздата. С колко точно ще бъде оскъпен сега целият проект, ще зависи от вида на бъдещия тунел. Според наши експерти немалко средства ще глътне доставянето на специална сигнализационна система за спиране на трафика в тунела, когато едно от двете ГКПП забави обработката на преминаващите коли. Това се налага, тъй като Гърция не е съгласна да бъде изграден един общ граничен пункт, обясни Веселина Любенова.
Шиляшки пак ще управлява енергетиката
Бакърджиев не успя да наложи свой човек за шеф на отрасъла
Иван Шиляшки пак ще управлява енергетиката. Това реши Министерският съвет в четвъртък. След разгорещени дебати и отлагания министрите най-после институционализираха енергетиката. Вместо досегашния Комитет по енергетика вече ще има Държавна агенция по енергетика и енергийни ресурси към Министерския съвет. Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Според закона енергийната политика на страната се разработва и провежда от председателя на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси. Той внася за приемане в МС стратегия за развитие на отрасъла и ефективното използване на енергията и енергийните ресурси, приема плановете за общия енергиен баланс на страната, внася в правителството предложения за изграждането на електропроизводствени мощности и т.н. Иван Шиляшки, който е председател на вече закрития Комитета по енергетика, става шеф на държавната енергийна агенция.
Създава се нова структура - Държавна комисия за енергийно регулиране. Тя също е към Министерския съвет, ще се издържа от бюджета и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Според енергийния закон една от основните дейности на държавния регулаторен орган е да издава разрешения и лицензи. Тази комисия ще издава, изменя, спира и отнема разрешения и лицензи за строителство и дейности в енергетиката, както и разрешения за изграждане на транзитни газопроводи или нефтопроводи през територията на България и лицензи за транзитен пренос на газ или нефт. Едно от задълженията на регулаторната комисия е да разработи и предложи на правителството проект на наредба за условията и реда за издаване на разрешения и лицензи. Комисията утвърждава и цените, които формират енергийните предприятия. За председател на Държавната комисия по енергийно регулиране е определен ректорът на Техническия университет проф. Димитър Димитров.
Националната агенция по енергийна ефективност се преобразува в Държавна агенция по енергийна ефективност към Министерския съвет. Председателят на агенцията предлага на МС програми за енергийна ефективност и за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници, координира държавната политика в тази област, издава и отнема разрешения на експерти за извършване на експертизи и обследвания за енергийна ефективност и т.н. За шеф на агенцията е определен досегашният заместник на Шиляшки Друми Друмев. Въпреки че енергийната ефективност беше изведена в програмата на правителството "2001" като основен приоритет, на практика тя все още си остава в задния двор на енергийното стопанство и както изглежда, това ще продължи следващите няколко години. Интересът към агенцията засега се провокира единствено от факта, че се очаква още в близките месеци наливането на няколко десетки милиона лева във фонд, който ще бъде на нейно разпореждане.
Според Закона за енергетиката и енергийните ресурси новата управленска структура на отрасъла трябваше да влезе в действие от 18 август. Проблем се оказа лицето, което ще оглави ведомството - наследник на КЕ. Преди седмица министрите отложиха решението след скандал между министър-председателя и неговите заместници. Иван Костов предложи Шиляшки, Евгений Бакърджиев и Александър Божков обаче се противопоставиха и лансираха кандидатурата на Друмев. Най-вероятно позицията на двамата вицепремиери е резултат от сделка. Тя стана възможна поради факта, че Друмев е добра алтернатива на Шиляшки, що се касае до професионална подготовка и компетентност, поради което е добре приет в енергийните среди. От друга страна, той от доста време е известен като човека на Бакърджиев в КЕ, а в същото време е съпартиец и личен приятел на Божков. Евгений Бакърджиев не крие желанието си да разпростре своето влияние и в електроенергетиката и топлофикациите. Засега то се ограничава главно в сферата на Булгаргаз, другите енергийни отрасли останаха зона на Костов. Александър Божков също придоби интерес към енергетиката, откакто се чу, че големите приватизационни сделки в отрасъла ще бъдат прехвърлени от АП в агенцията на Шиляшки. Всъщност вицепремиерът Божков обича да има свой човек навсякъде и остана верен на този принцип и при избора на енергийния шеф.
С последното решение на МС обаче Костов показа, че няма намерение да сдава позиции в енергетиката. По време на обсъждането в четвъртък премиерът ударил по масата и парирал всякакви опити да бъде отстранен досегашният председател на КЕ от управлението на отрасъла. При новата конфигурация Иван Костов фактически ще контролира енергийния сектор чрез двамата най-важни шефове - Иван Шиляшки и проф. Димитър Димитров. От гледна точка на Костов Шиляшки е полезен с предвидимостта и най-вече с верността си, независимо че понякога тя дразни премиерското чувство за благоприличие. Показната сервилност към премиерското семейство направи Шиляшки герой на много анекдоти, но му запази поста и подкрепата на Костов. Случаят с проф. Димитър Димитров е по-различен, при него премиерът явно разчита както на влиянието и професионалните познания на ректора на Техническия университет, така и на личното му приятелство и лоялност. Професорът доказа това още с първата си публична изява като председател на Държавната комисия по енергийно регулиране. Той обяви, че поради социалната си значимост енергийните цени ще се одобряват от регулаторната комисия, но фактически ще се решават в Министерския съвет.
Желанието на Иван Костов за пряк контрол върху електроенергетиката има своето логично обяснение - дръпването на шалтера може да разклати сериозно всеки премиерски стол. Известно е също, че големите сделки и проекти за много пари са именно в строежа и модернизацията на централи, производството и търговията с електричество. Лансирането на едни или други чужди компании и толерантността към финансовите им интереси в енергийните проекти в повечето случаи носят за премиера дивиденти под формата на политическа подкрепа от съответните правителства.
"Търговска лига" отново забъркана в далавери с лекарства
Тихомир Каменов, собственик на частната фирма "Търговска лига", е следствен по сигнали за извършени документни измами в особено големи размери. Делото срещу него е било образувано още през февруари с постановление на Софийската градска прокуратура, а обвинението е било предявено на 22 юли. Кой знае защо обаче около отправените обвинения са разшумя едва през миналата седмица. Това стана, след като в неделя националното радио съобщи, че Каменов може да получи до 20 години затвор, ако бъде признат за виновен по чл. 212, ал. 4 от Наказателния кодекс. В момента шефът на "Търговска лига" е на свобода, тъй като е платил поисканата парична гаранция от 60 млн. лева.
Собственикът на най-големия дистрибутор на лекарства в България е обвинен за това, че е присвоил неправомерно 62 548 354 стари лева. Това е ставало чрез използване на фалшиви - документи в периода 2 август 1995-10 юли 1997 г. Според една от тиражираните версии "Търговска лига" е внасяла по централизирани поръчки освободени от ДДС медикаменти, част от които са били отклонявани и пускани на вътрешния пазар. Това е често прилагана схема за злоупотреби в търговията с лекарства, твърдят хора от бранша. В случая с "Търговска лига" обаче ставало дума за друг вид злоупотреби, заявиха източници, близки до следствието.
Схемата била следната: "Търговска лига" е доставяла лекарства за държавни и общински болници по законно спечелени търгове, организирани от здравното министерство. Разплащането по тези доставки е ставало винаги на две части, като размерът на начислените митни сборове е бил оформян в отделна фактура. Според запознати "Търговска лига" умишлено е декларирала пред здравното министерство по-висок размер на платени митни сборове, отколкото реално е внесла в бюджета, след което е прибирала разликата за себе си. В документите по извършените доставки били засечени 42 такива случая, твърдят отлично осведомени източници. Надплатените по тях суми от министерството са въпросните 62 млн. лева. Измамата е била разкрита, когато органите на следствието са съпоставили оригиналните митнически декларации с представените от "Търговска лига" фактури.
Версията на Тихомир Каменов е друга. Доставките на лекарства били доста хаотични, тъй като в договорите министерството не е определяло предварително количествата медикаменти, които иска да бъдат внесени. "Това са животоспасяващи медикаменти, няма как да се знае например колко трансплантации ще се извършат в страната", каза Тихомир Каменов. По неговите думи здравното министерство е плащало митните сборове авансово и част от тези суми останали "неусвоени". "Търговска лига" наистина дължала пари на министерството, но сумата не е 60 млн. лева, а около 40 млн. лева. "Ние не сме я присвоили, а я държим на отделна партида, за да се разчетем със здравното министерство, тъй като то ни дължи много по-големи суми за същия период - около 1.5 млрд. лева", каза обвиненият шеф на "Търговска лига". Според него следствието е поръчково и е организирано от бивши служители на здравното министерство, които в момента били на служба в конкурентната фирма "Балканфарма".
Това не е първият случай, когато името на "Търговска лига" се забърква в подобен род скандали. Около фирмата за първи път се разшумя по времето на Жан Виденов, когато тя беше обвинена, че е завзела входа на "Пирогов". Обвиненията тогава бяха, че "Търговска лига" е продавала лекарствата с огромни надценки, от което държавата е била ощетена с десетки милиони лева. Шеф на "Пирогов" по това време беше д-р Емил Таков, който впоследствие стана министър на здравеопазването в служебния кабинет на Стефан Софиянски. Добрите отношения между столичния кмет и Тихомир Каменов пък са публична тайна. Приятелството между двамата привидно беше нарушено в началото на тази година, когато "Търговска лига" (чрез дъщерното си дружество "Димитрова - Фарма комерс") не успя да се пребори за приватизацията на софийските общински аптеки. В разгара на скандала хората на Каменов заявиха, че общинарите са им поискали 2 млрд. лева подкуп. От кметството пък отвърнаха, че Тихомир Каменов опитва да заобиколи закона, който забранява на дистрибуторите на лекарства да притежават свои аптеки. По същото време кметът Софиянски заплаши неуспелите приватизатори със съд за клевета. После страстите бяха потушени и според запознати предишните добри отношения между кмета и Тихомир Каменов отдавна са възстановени. Това дава основания да се мисли, че моментът на атаката срещу шефа на "Търговска лига" не е случайно избран и може да цели дискредитиране на самия Софиянски.
- Става дума за изпълнение на държавна поръчка по 12 договора за доставка на лекарства. Обвиняват ни, че сме присвоили част от авансираните от Министерството на здравеопазването (МЗ) средства за плащане на митни сборове. В същото време "Търговска лига" е кредитирала МЗ с огромни суми за доставка на лекарства, които никога не са изплащани в срок. Неусвоените остатъци от авансите са около 40 млн. стари лева, които държим на отделна партида. Да, но министерството ни дължи милиард и половина стари лева. Пропорцията лесно се смята. Това е поръчан срещу мен процес, който в доказателствената си част е и скалъпен. "Търговска лига" не само не е ощетила бюджета, а точно обратното - ние сме най-големите кредитори на здравеопазването.
Как ще коментирате факта, че името на "Търговска лига" често се замесва в някакви скандали?
- В специализирания доклад на издателството на "Файненшъл таймс" от август т.г. "Търговска лига" е посочена за най-добрия дистрибутор в Източна Европа. Така че донякъде мога да разбера защо е този негативизъм, който се гради систематично над фирмата. Това е част от примитивната конкуренция. В нашия бранш има 550 лицензирани дистрибутори на лекарства. Ясно е, че няма място за всички.
Казвате, че ваши конкуренти застават зад тази атака. Какво конкретно имате предвид?
- Няма да ви кажа имена на хора и фирми, но ще ви кажа, че двама от замесените в скандала са отишли на работа в конкурентна фирма. Единият от тях е бивш служител на Шесто главно управление към бившата Държавна сигурност. Това са бивши служители на МЗ, които са имали достъп до оригинални документи и възможност да ги нагаждат. Самото раздухване на информацията със закъснение от няколко месеца е продължение на тази поръчкова кампания за очерняне на "Търговска лига".
Защо около търговията с лекарства непрекъснато възникват някакви конфликти?
- Прекалено много хора имат лицензи, но малко от тях могат да работят качествено.
Държавните фирми отчитат загуба от 314 млн. марки и 8 млрд. марки дългове
Най-доброто, което може да се открие в данните за дейността на държавните и общинските нефинансови предприятия през първото полугодие, разпространени от Националния статистически институт (НСИ), е че техният брой намалява. В сравнение с края на 1998 г. броят им през първите шест месеца на 1999 г. е намалял с 497 предприятия. По данни на статистиката към края на юни предприятията с над 50% държавно или общинско участие са 2584.
Независимо че през шестте месеца броят на държавните предприятия намалява, задълженията им растат. От 7.4 трилиона лева* задължения в края на 1998 г. за шест месеца те нарастват до 8.1 трилиона лева.
За шестте месеца предприятията от обществения сектор отчитат сумарна загуба от 314 млрд. лева (показателят отразява разликата между загубата на губещите предприятия и печалбата на печелившите, и двете след данъчно облагане). Основната част от нея (71%) е натрупана през първото тримесечие. Загубата на губещите предприятия за второто тримесечие е 383 млрд. лева (намалява с 31 млрд. лева спрямо първото тримесечие), а печалбата на печелившите - 293 млрд. лева (със 103 млрд. лева повече от първото тримесечие).
По-добрият краен финансов резултат на предприятията през второто тримесечие обаче идва не толкова от основна дейност, колкото от финансови и извънредни операции. От финансови операции загубата за януари-март е 212 млрд. лева, а за април-юни намалява до 160 млрд. лева.
Чисто счетоводна пък е печалбата от извънредни операции. За първите три месеца тя е 2 млрд. лева, а за второто тримесечие е впечатляваща - 84 млрд. лева (два пъти и нещо повече от печалбата от пряка производствена дейност). Раздуването идва от опростените от държавата дългове на различни предприятия, които чрез тази графа се отнасят към печалбата за периода. Типичен случай е старозагорският ДЗУ, на който през юни правителството отпусна 2 млрд. лева за погасяване на задълженията. По-късно същия месец правителството отписа още 11 млрд. лева задължения на ДЗУ по Закона за уреждане на необслужваните кредити. Логично и отрасълът "Производство на електротехнически машини и оборудване, производство на прецизна техника", който през първото тримесечие е на загуба от 24 млрд. лева, излиза на печалба 78 млрд. лева. Според официалната информация от НСИ "в резултат на печалбата си от извънредни операции през второто тримесечие, независимо че този отрасъл е на загуба от пряка производствена дейност". Доколко така раздутата печалба отразява реалното състояние е ясно.
И през второто тримесечие е регистрирана традиционната концентрация на огромен процент от печалбата и съответно загубата в малък брой структуроопределящи предприятия. Десетте предприятия с най-висока печалба формират 76% от общата печалба на всички печеливши предприятия (общо са около 1300). При предприятията на загуба десетте водещи предприятия формират 63% от общата загуба (отново около 1300 предприятия).
* всички цитирани суми са в стари левове
Пенсионната реформа се нуждае от разяснителна кампания
Без обществена подкрепа преструктурирането на системата отново ще бъде забавено
През март и април 1999 г. по поръчка на Центъра за изследване на демокрацията бе проведено представително анкетно проучване на общественото мнение на пенсионерите за състоянието и предстоящата реформа в пенсионното осигуряване. Тук представяме и коментираме накратко по-важни резултати от това проучване с надежда, че те ще се оценят като полезни от пряко ангажираните страни и институции.
Общо 98.1 на сто от пенсионерите изразяват в една или друга степен недоволство от сегашните размери на своите пенсии. Особено тревожен е фактът, че 2/3 от анкетираните пенсионери считат, че сегашните размери на техните пенсии са недостатъчни дори за покриване на елементарните им потребности от храна. Тези отговори не са изненадващи, като се има предвид чувствителното намаляване на реалната пенсия в последните години (виж таблицата).
На въпроса "Според вас какъв трябва да бъде сегашният размер на вашата пенсия, за да отговаря на вашия принос през активния период от живота ви и да ви позволява да водите нормален и достоен живо" най-много отговори се струпват около три размера: от 145 000 до 155 000 лв. месечно - 14.5 на сто от анкетираните пенсионери; от 195 000 и 210 000 лв. - 19.7 на сто; от 245 000 и 325 000 лв. -13.5 на сто; и от 380 000 и 800 000 лв. - 5 на сто.
За да отговаря на поставените във въпроса условия, пенсионерите считат, че средният месечен размер на пенсиите към месец март 1999 г. би трябвало да възлиза на 180 366 лв., което е 3.02 пъти повече от действително получавания среден размер на пенсиите през този месец - 59 796 лв. За съжаление от финансова гледна точка подобно увеличение и средни размери на пенсиите е невъзможно за момента и следващите няколко години.
На въпроса "Според вас кога ще може да се повиши сегашният размер на пенсиите до необходимото равнище "само 2 на сто от анкетираните пенсионери смятат, че това може да стане "след една година"; 13.3 на сто - "след 5 години"; 20.0 на сто - "след 10 години" и 18.7 на сто - "след 15 и повече години".
На въпроса "Знаете ли, че се подготвя реформа в пенсионната система " с "да" отговарят 58 на сто от анкетираните пенсионери; с "не" - 40 на сто, а 2 на сто не дават отговор. Като се има предвид, че с "да" отговарят и лица, които само са чули, че се подготвя реформа в системата за пенсионно осигуряване, и че 40 на сто от анкетираните пенсионери отговарят с "не", може да се заключи че: /а/ информираността на пенсионерите за предстоящата реформа е най-обща и недостатъчна; и /б/ че по тази и други причини в момента на проучването значителна част от пенсионерите не са готови да подкрепят необходими основни мерки и мероприятия на реформата.
И нашите, и чуждестранните специалисти определят повишаването и изравняването на пенсионната възраст за мъжете и жените, както и повишаването на трудовия стаж, даващ право на пенсия за изслужено време и старост в пълен размер, като необходими условия за:
Не така обаче мислят пенсионерите. На въпросите: /1/ Смятате ли, че пенсионната възраст трябва да бъде повишена; /2/ Смятате ли, че трябва да се повиши изискваният трудов стаж за придобиване на пенсия; /3/ Смятате ли, че ще бъде по-справедливо новата по-висока пенсионна възраст за мъжете и жените у нас да се изравни и /4/ Смятате ли, че заедно с пенсионната възраст трябва да се изравнят изискванията за трудов стаж на мъжете и жените, над 4/5 от анкетираните пенсионери отговарят с "не".
Тези отговори на пенсионерите може да се тълкуват само като потвърждение, че в момента на изследването болшинството от тях не са подготвени и най-вероятно (ако междувременно не се предприемат адекватни и ефективни мерки) няма, поне активно, да подкрепят тези основни мерки на предстоящата реформа в пенсионното осигуряване.
Отговорите на пенсионерите на горните въпроси могат и трябва да бъдат обяснени и с опасенията им от реално очертаващи се негативни социални и икономически последици, най-вече за бъдещите пенсионери от повишаването на пенсионната възраст и трудовия стаж. Тези последици произтичат от: /1/ задържащото се високо равнище на безработицата, което прави още по трудно изпълними новите по-високи изисквания за правото на пенсия и при равни други условия се отразява негативно върху нейните размери и равнища; /2/ наблюдаваните през последните години все по-масови случаи (особено в по-малките частни търговски дружества) наетите лица да не се осигуряват или да се осигуряват върху минималната работна заплата; /3/ слабият и неефективен държавен и синдикален контрол върху задължителното социално осигуряване, условия и охрана на труда в бързо нарастващия частен сектор; /4/ за все още много слабото влияние на синдикатите и дори ограничената доскоро заинтересованост на техните централи от спазването, респективно нарушаването на законно установени трудови и осигурителни права на наетите лица в частния сектор и най-вече в средния и дребния частен сектор.
За всички е ясно, че при тези условия предлаганата по-висока пенсионна възраст и трудов стаж ще действат при равни други условия като относително самостоятелни фактори за ограничаване достъпа на осигурените лица до системата за пенсионното осигуряване и едновременно за снижаване равнището на техните пенсии. Всичко това показва, че реформата в пенсионното осигуряване изисква комплексен подход, включващ и ефективна информационна и разяснителна кампания, и система от други свързани и необходими законодателни, организационни, контролни и пр. мерки от страна на държавата, синдикатите и работодателите, способни да гарантират: устойчив икономически и социален растеж и снижаващо се равнище на безработица; строго спазване на трудовото и осигурителното законодателство; и ефективен контрол и санкции срещу потенциалните му нарушители от страна на държавата и синдикатите, съчетани с поощрения към тези, които го съблюдават.
Необходими и полезни мерки в същата посока са въвеждането на системи за постепенно пенсиониране (право на лицата, на които остава една година до пенсия, да работят при намалено работно време) и гъвкаво пенсиониране (даване право на трайно безработни лица на 1 до 1.5 години по-ранно пенсиониране) при съответно актюерски изчислено намаление на техните пенсии. В подкрепа на такова пенсиониране се обявяват 70 на сто от анкетираните пенсионери. Целта е бързо преодоляване на споменатите и други подобни негативни явления и процеси или поне същественото им ограничаване и на тази основа - спечелване на необходимата масова и активна подкрепа от страна на настоящите и бъдещите пенсионери за реформите.
Нека не се забравя, че: /1/ без необходимата реформа не е възможно в бъдеще да бъдат поддържани дори сегашните ниски и незадоволителни размери и равнища на пенсиите; и /2/ без широка и активна подкрепа от страна на настоящите и бъдещите пенсионери реформите в пенсионното и социалното осигуряване като цяло са обречени на едно или друго нежелано допълнително забавяне с всички произтичащи от това негативни социални, икономически и политически последици.
Средна пенсия за периода 1989 - 1999 г. БДЖ закрива губещи линии
Държавните железници са готови с програмата си за закриване на губещи жп линии. Предвижда се демонтажът на 12 второстепенни линии с обща дължина 304 км. Според изчисленията на транспо-ртни експерти тези линии дават само 1.7% от приходите на БДЖ, а в същото време формират около 12% от загубите на държавната компания. Програмата за тяхното закриване ще бъде внесена за обсъждане в правителството до края на септември, а фактическата ликвидация ще започне от началото на 2000 г. Одобрението на кабинета е нужно, тъй като железопътната инфраструктура е публична държавна собственост, обясни транспортният министър Краус. Другата причина вероятно е нежеланието да се поеме отговорността за болезненото решение, смятат транспортни експерти. Според тях много от линиите са единствената връзка със слабонаселени райони от страната и демонтирането на релсите ще породи социално напрежение в засегнатите селища.
Закриването на губещите линии беше една от основните мерки, предвидени в оздравителната програма на железниците. Това беше и едно от изискванията на Световната банка, която отпуска по-голямата част от средствата за преструктуриране на БДЖ. Идеята беше икономисаните средства да бъдат пренасочвани за подмяна на износената инфраструктура и за обновяване на локомотивния и вагонния парк. Първоначалните планове предвиждаха първите четири жп линии да бъдат закрити още през 1998 г., но до демонтиране на релси така и не се стигна. При една от последните си мисии експертите на Световната банка отбелязаха, че основната причина за неизпълнението на тази част от оздравителната програма е липсата на воля за прилагане на непопулярните мерки.
Сега БДЖ разполага с общо 4331 км железопътна мрежа. Според оздравителната програма на компанията, одобрена от Световната банка, най-губещи от тях са 24 второстепенни линии с обща дължина 741.6 км (18.4% от цялата жп мрежа). Анализът е показал, че приходите от тях покриват само 15.8% от разходите за поддръжката им. В доклада, връчен през седмицата на транспортния министър Краус, е отбелязано още, че второстепенните линии носят на железниците 25 млн. лева загуби на година. Изводът на експертите е, че закриването на най-губещите второстепенни линии е крайно наложително, още повече че е задължително според поетите пред Световната банка ангажименти. Предложените за закриване 12 линии са: Пазарджик - Варвара, Съединение - Панагюрище, Сарафово - Поморие, Горна Оряховица - Елена, Хан Крум - Преслав, Юнак - Старо Оряхово, Куртово Конаре - Пещера, Ореш - Белене, Видин фериботна - р.п. Капитановци, Подуяне - Пионер, Каспичан - Нови пазар, Червен бряг - Оряхово. Очакваният икономически ефект от ликвидацията на тези участъци е 7.746 млн. лева, съобщиха от БДЖ. Програмата не предвижда закриване на други шест губещи линии с преобладаващи пътнически превози до курортни или туристически селища. При тях ще се извършва "специализирано субсидиране" и намаляване на разходите чрез използването на т.нар. шинобуси. Губещите жп линии, които обслужват енергетиката, също няма да бъдат закривани засега. Предвижда се БДЖ да прехвърли собствеността върху релсите и останалата инфраструктура към тях на самите предприятия или общините, като обслужването ще се извършва на договорна основа.
Според транспортния министър Вилхелм Краус финансовите резултати на БДЖ не изискват увеличение на цените на билетите до края на годината. Предстои обаче преразглеждане на преференциите за различни социални групи. Възможно е от 1 януари 2000 г. да бъдат редуцирани или отменени намаленията за ученици, студенти и пенсионери, каза министър Краус.
Чорни поиска и Булгартабак холдинг
Приходите от приватизацията на холдинга може да са далеч под очакваните
Българското правителство предвижда продажбата на 35% от "Булгартабак холдинг" на стратегически инвеститор, съобщи в сряда американската агенция за бизнесинформация Bridge News, позовавайки се на вътрешни източници от индустрията. Сделката се очаква да е втората по големина след БТК, правителството очаква продажбата да донесе 150 млн. долара, уточнява Bridge News.
Според обсъжданата схема за приватизация други 16% ще бъдат пуснати чрез "Българска фондова борса - София". Шест процента от Булгартабак вече са продадени на бившите приватизационни фондове през първата вълна на масовата приватизация.
Австрийската инвестиционна банка "Кредитанщалт" (Creditanstalt) е консултант по приватизационната сделка, припомня американската информационна агенция. Според нейния източник при тази схема българската държава ще запази контрол върху 43% от Булгартабак. Една от опциите обаче предвиждала увеличение на капитала от страна на стратегическия инвеститор. Ако този ход бъде одобрен, делът на държавата ще падне до 27%, информира Bridge News, като се позовава на своя източник от индустриалните среди в България.
Всяка сделка за продажбата на Булгартабак трябва да се одобри от правителството, защото е в категорията стратегически сделки. Все още няма краен срок за сделката, но ако приватизационната схема е одобрена до месец, продажбата може да бъде финализирана най-рано в началото на 2000 г., смята американската информационна агенция.
Интерес към сделката проявявали френската тютюнева компания Seita, германската Reemstma, испанската Tabacallera и американската RJ.
Според слухове в приватизационните среди Майкъл Чорни също е изразил интерес към приватизацията на "Булгартабак холдинг" и вече са се срещнали тайно с представители на мениджмънта на фирмата, съобщава Bridge News.
Именно с намеренията на Чорни се свързва вариантът с увеличаване на капитала на холдинга, твърди източник от политическите среди у нас. Според същия източник тази схема предвижда продажба на 35% на стратегическия инвеститор (в случая някоя от европейските фирми на Чорни), след което капиталът на дружеството се увеличава под условие и делът на инвеститора стига до 51%, 16% от капитала, собственост на държавата, след увеличението се пускат на борсата. По този начин инвеститорът придобива мажоритарен дял, като плаща само за 35% от холдинга. Държавното участие в капитала се намалява като процент и вече не е толкова съществено, тъй като пада под блокиращата квота.
Според публикациите в българската преса Майкъл Чорни контролира "Мобилтел", "Росексимбанк", "Нефтинвестбанк", "Петрол", отскоро футболния отбор "Левски". Името му се свързва още с интереси в медиите и туризма. При всяка от сделките скандалният руски бизнесмен работи с различни екипи от партньори и лобисти в политическите и банковите среди, отрасловите ведомства и Агенцията за приватизация. Досега с Чорни се свързваха различни имена - от кръга "Орион" по времето на Виденов, шефа на "Юкос петролиум" - Митко Събев, генералите от бившата МОБ - "Св. Никола" (сега "Нефтинвестбанк"), шефа на "Мобилтел" Владимир Грашнов, банкера Емил Кюлев. Политическите му контакти и приятели са на най-високо равнище. Наскоро Чорни обяви в интервю пред руски вестник, че е пренасочил инвестициите си към България.
Първоначално беше обявено, че Булгартабак ще се приватизира чрез пускане на пакети от акциите на холдинга на фондовите борси в София, Лондон и Москва. През миналата година и търговското министерство, и шефовете на холдинга, и председателят на съвета на директорите на "Българска фондова борса - София", Георги Прохаски обясняваха, че продажбата на акции на фондовите борси е най-добрият начин за приватизация на Булгартабак. Дискутираше се схемата, по която беше приватизирана френската компания Seita - почти цялата компания се продава на малки пакети акции (до 5%) на инвестиционни банки, фондове и граждани. При схемата на френската тютюнева компания не се допуска продажба на акции на производители или търговци на тютюн и тютюневи изделия, за да се предотвратят враждебни действия от страна на конкуренти. Предвиждаше се у нас ограничението за придобиването на акции от един инвеститор - между 10% и 15%. Наскоро стана известно, че тази схема е отречена напълно и е изместена от продажбата на стратегически инвеститор.
Плюсовете на приватизирането на Булгартабак чрез борсата са, че по този начин ще се стимулира търговията с ценни книжа, гарантира се прозрачност при сделките. В този случай държавата има възможност да спечели най-много пари от сделката, защото това е перфектният търгов принцип. Зам.-министърът на търговията и туризма Христо Михайловски, който е и шеф на УС на Булгартабак, обясни, че продажбата на акции на фондовата борса сега не е удачно, защото ще затрудни преструктурирането на холдинга. А именно на преструктурирането се разчита да удвои рентабилността на Булгартабак и съответно да повиши цената на неговите акции. Продажбата на акции не трябва да се разглежда като средство за стимулиране на фондовата борса, а като една допълнителна възможност за приватизация с цел увеличаване на цената на холдинга, заяви зам.-министърът в интервю за "Капитал". Според Михайловски по-добрият вариант е продажбата на Булгартабак на силен стратегически инвеститор с опит в тютюневия и цигарения бизнес. Посредникът е този, който ще определи какъв е механизмът за избор на стратегически инвеститор, заяви зам.-министър Михайловски.
"Булгартабак холдинг" е една от водещите фирми в българската икономика, която има съществен дял във формирането на брутния вътрешен продукт. Паричният оборот от оперативната дейност за миналата година е 729.268 млн. нови лева. Нетните приходи са общо 637 млн. лева, а счетоводната печалба - 70 млн. лева. В класацията на водещите фирми в България по показателя реализирани приходи "Булгартабак холдинг" (по консолидирания баланс) се нарежда на четвърто място след Националната електрическа компания (1.942 млрд. нови лева), Нефтохим (1.502 млрд. нови лева) и "Кремиковци" (880 млн. нови лева). Акциите на "Булгартабак холдинг" и на дъщерните фирми са сред най-успешно търгуваните на българската фондова борса.
Кабинетът повиши обезщетенията по "Гражданска отговорност"
По-високи минимални застрахователни суми, които ще изплащат застрахователните дружества по задължителните застраховки "Гражданска отговорност", предвижда променената Наредба за задължителното застраховане, приета от Министерския съвет. Повишават се и застрахователните премии, които ще плащат шофьорите, като повишението е между 4 и 7 нови лева в зависимост от обема на двигателя на застрахования автомобил (виж таблицата). Промените влизат в сила при сключването на застраховки за 2000 г. Промяната в минималните застрахователни суми предвижда застрахователят да поеме обезщетение за неимуществени вреди до 30 000 нови лева за всяко събитие при едно увредено лице и 50 000 лева за всяко събитие при две и повече увредени лица. Досега наредбата предвиждаше 25 млн. стари лева обезщетение за неимуществени вреди независимо от броя на пострадалите. Застрахователите да обезщетяват до 20 000 нови лева за имуществени вреди при всяко събитие предвижда друга поправка (досега сумата беше 15 млн. стари лева).
Според друга промяна в наредбата при продажба на автомобил застраховката "Гражданска отговорност" се прехвърля автоматично на името на новия собственик. Досега за това беше нужно искане на разрешение от застрахователя.
Новите минимални застрахователни суми ще осигурят по-висок премиен приход на застрахователите и евентуално по-големи техни разходи при настъпване на застрахователни събития. Помолен за коментар, директор в застрахователна компания бе лаконичен, но изчерпателен: "На пазара всички станахме автомобилни застрахователи, просто няма какво друго да се застрахова."
МВФ ни похвали за прозрачността в икономиката
Цялостна положителна оценка, придружена от множество препоръки за информационната политика на кабинета в областта на икономиката, даде Международният валутен фонд в специален доклад, наречен "За прозрачност в икономическата практика в България".
През май финансовият министър и шефът на БНБ дадоха съгласието си България да бъде една от страните, в които МВФ ще прави подобно проучване. Докладът вече е готов, през изминалата седмица правителството взе решение за неговото публикуване.
Очакваните ползи от доклада са в няколко посоки - подобряване на прозрачността в тези сфери, където са констатирани недостатъци, улеснения за вземане на управленски и бизнесрешения, подобряване на инвестиционния имидж на страната. "Целта е да се подобрят ефективността на финансовата система и прозрачността в икономиката", заяви финансовият министър Муравей Радев.
Изследването е концентрирано върху бюджетната и банковата сфера, застраховането, ценните книжа, счетоводството. В тези области МВФ констатира, че България е отбелязала значителен напредък по отношение на международните стандарти за предоставяне на информация.
Основните препоръки на МВФ за подобряване на прозрачността са в областта на държавните поръчки, обосновката на прогнозните макроикономически параметри и рисковете, свързани с тях, единно тълкуване и прилагане на данъчните закони, детайлен график за публикуването на ключови икономически данни, публичност на критериите за избор на банки, обслужващи бюджета, и още много други. Фондът предлага с цел по-ефективна борба с прането на пари да бъде намален прагът за съобщаване на голяма транзакция в брой, който в момента е от около $15 000. Целият доклад може да бъде намерен в WEB-страницата на правителството .
Накратко
ОББ започна издаването на международни и национални дебитни карти VISA Electron. За първи път в България картите могат да са и с левово покритие. Таксата за издаване на национална дебитна карта VISA e три лева за срок от две години. Минималният остатък по нея може да е три лева. Международната VISA Electron се издава и в левове, и в чужда валута, като таксата съответно е 15 лева или 8 долара. Срокът, за който се издава, е една година, а минималният остатък по нея е 90 лева или 50 долара. Таксата при теглене с националните карти е 20 ст., а с международните е 50 ст. или 30 цента. От октомври ще се издават и международни кредитни карти VISA - Classic, Business и Gold.
Кърджалийските предприятия "Оловно-цинков комбинат", "Бентонит" и "Монек - юг", в които БРИБАНК е основен акционер, предоставят дарение от 5 млн. стари лева за пострадалите от земетресението в Турция. Финансовата помощ е преведена от БРИБАНК - Кърджали, на "Зираат банкасъ" в София, която ще прехвърли средствата по сметка на бедствения комитет в Истанбул.
Британската застрахователна компания "QBE Интернейшънъл Иншурънс Лимитид" получи разрашение от Националния съвет по застраховане за извършване на застрахователна деъност. Компанията ше извършва дейност в България чрез клон- "QBE Интернейшънъл Иншурънс Лимитид-клон София".
БНБ разсекрети архивни документи, които разкриват съществена част от българската стопанска и финансова история през последните пет-шест десетилетия. Над 80 хиляди архивни листа са достъпни за гражданите, които проявяват интерес. Архивите съдържат информация за годишните отчети на банките, отчети и баланси на БНБ от 1967-1989 г., касови и кредитни отчети, данни за външния дълг, за отношенията на БНБ през 50-те и 60-те години със съветската централна банка, документи за историята на златото ни.
Националният съвет по застраховане даде разрешение за притежание на над 5% от капитала на ЗПАД "Булстрад" на "Ти Би Ай" АД - България. Израелско-германската фирма Ти Би Ай подписа договор за придобиване на 31% (145 700 акции) от капитала на второто по големина българско застрахователно дружество - ЗПАД "Булстрад" през юли.
Отнеха лиценза на ЗК "Юпитер"
От дружеството заявиха, че ще обжалват решението на Националния съвет по застраховане
Националният съвет по застраховане (НСЗ) без много шум и без много обяснения отне лиценза на застрахователна компания "Юпитер". "Бяхме напълно изненадани от решението на НСЗ", коментира Ася Аксентиева, зам.-председател на управителния съвет на ЗК "Юпитер". Това е първият случай на отнемане на разрешение на действащ застраховател. Основните акционери на компанията са "Гарант" - Виена (52%), "Овергаз инк" (28%), "Ингосстрах иншурънс груп (3%), "Росбулимпекс" (1%) и други. "Със сигурност ще обжалваме решението на НСЗ", заяви г-жа Аксентиева. Според закона ЗК "Юпитер" може да обжалва решението за отнемане на лиценза в 14-дневен срок пред Върховния административен съд. Ако дружеството остане без лиценз въпреки обжалването (което е доста вероятно), то трябва да премине към процедура по ликвидация. От момента на отнемане на разрешението ЗК "Юпитер" няма право да сключва нови застрахователни договори. За вече сключените договори дружеството продължава да носи отговорност (и след като влезе в ликвидация), освен ако общото събрание на акционерите на компанията не реши да се прехвърли застрахователният портфейл на друго застрахователно дружество.
Във факс, изпратен до медиите, НСЗ посочва следните причини за отнемане на лиценза: осъществяване на друга търговска дейност освен застрахователна, нарушаване на закона за застраховането по отношение на лицата, които имат право да заемат ръководни постове в дружеството; застраховане от името на чуждестранен застраховател, който няма разрешение за извършване на застраховане в България; извършени промени в акционерното участие, за които не е доказан произходът на средствата; нарушаване на застрахователнотехническите планове. Помолени за повече подробности, от НСЗ коментираха: "Не можем да кажем повече, защото нямаме право да разпространяваме такава информация, посочили сме само кои части от закона е нарушила компанията."
Според осведомени източници основна причина за отнетото разрешение са проблеми, свързани с австрийския акционер в дружеството "Гарант - Виена". "Гарант - Виена" е стопроцентово собственост на руската "Ингосстрах иншурънс груп". През април тази година се развихри скандал около продажбата на застраховки "зелена карта" за Русия и Австрия от ЗК "Юпитер". В края на миналата година компанията използва полиците на два от своите акционери - руската "Ингосстрах иншурънс груп" и австрийската "Гарант - Виена", които не са лицензирани за дейност у нас. Още тогава се чуха предположения, че на компанията може да се отнеме лицензът, но това така и не стана. Застраховките "зелена карта" са и основание за два от сегашните мотиви - застраховане от името на чуждестранен застраховател и осъществяване на друга търговска дейност освен застрахователна.
Обвинението за лица, които са в управителните органи на дружеството, без да имат право на това, се отнася до председателя на управителния съвет на ЗК "Юпитер" Александър Бурданов, представител на най-крупния акционер. Той няма българско гражданство, а според закона трябва да има местожителство или постоянно пребиваване в страната. Въпреки че нарушението е сериозно, надали може да послужи като основание за отнемане на лиценза.
В същата графа влизат и извършени промени в надзорния съвет (НС) на ЗК "Юпитер", за които не е била уведомена Дирекцията за застрахователен надзор. На 21 май Радослав Ненов и Иво Иванов са отстранени от НС на дружеството, а на тяхно място са влезли Андрей Денов и Ивайло Иванов. Промените са внесени във фирменото отделение на съда на 31 май, като съдът до момента не се е произнесъл. Оттам идва и разминаването. От ЗК "Юпитер" смятат, че трябва да уведомят дирекцията едва след като промените минат през съда, а дирекцията казва, че е трябвало да ги уведомят в седемдневен срок от провеждането на общото събрание.
Последното обвинение за промени в акционерното участие, за които не е доказан произходът на средствата, беше обяснено от източник от компанията така: "Една дама придоби 2% от капитала на дружеството и въпреки че я уведомихме, че трябва да декларира произхода на средствата още когато купи акциите, все още не го е направила."
Освен официалните причини, посочени във факса, се сочат като вероятни и други две. Близките контакти на компанията с бившата застрахователна компания ВИС са сериозно основание за негативно отношение към компанията. След като им бе отказан лиценз, висаджиите откриха удобен начин да продължат дейността си, като сключиха агентски договор с "Юпитер".
Другата версия е, че някой открива място на свилия се застрахователен пазар за "свои хора". В подкрепа на тази теза е и времето, избрано за отнемането на лиценза. В същия ден Министерският съвет прие новите минимални застрахователни суми по задължителните застраховки "гражданска отговорност", с което се слага начало на сключването на такива застраховки за следващата година. ЗК "Юпитер" още миналата година си извоюва около 2% пазарен дял, което й отрежда приличното седмо място по премиен приход. При това твърде убедителните бивши "брокери" на ВИС със сигурност са помогнали на "Юпитер" да продава много по-добре застраховките си през настоящата година. Може би твърде добре по мнението на някои.
Бюджетната комисия предлага:
Изнасяме без деклариране до 5000 марки
До 5000 нови лева в брой или валутната им равностойност ще могат да се изнасят или внасят без задължение за деклариране на митницата. Либерализирането на режима ще важи и за местните, и за чуждестранните физически лица. Около това предложение на Венцеслав Димитров се обедини бюджетната комисия на парламента, която обсъди на второ четене проекта за валутен закон. Проектът на правителството предвиждаше при внасяне и изнасяне до 20 000 лева местните и чуждестранните физически лица да декларират цялата сума на митницата, без да е фиксирана долна граница.
Гласуваният в комисията закон определя, че при изнасяне на пари местните физически лица ще декларират суми от 5000 до 20 000 лева или валутната им равностойност. За над 20 000 лева в наличност ще трябва разрешение от Българска народна банка. Чуждестранните физически лица ще декларират суми над 5000 лева. Ако сумата, която изнасят, е над 20 000 и надвишава внесената от тях валута в страната, ще бъде необходимо разрешение от БНБ.
Сега действащата Наредба за износ и внос на валутни ценности определя свободно изнасяне до 2000 лева. Деклариране се изисква за суми от 2000 до 20 000 лева. Над 20 000 лева се изнасят с разрешение на БНБ. При внасяне на чуждестранна валута от местни и чуждестранни лица се изисква деклариране, независимо от размера на сумата. Когато се внасят левове до 20 000 лв. е свободно, а над тази граница е с разрешение на БНБ.
Според проекта за валутен закон извършването на преводи и плащания към чужбина ще става след задължително деклариране на основание за превода. Самите транзакции ще могат да се осъществяват само чрез търговските банки. Отделна наредба на БНБ ще определи изискваните сведения и документи при преводи над 20 000 лева. Определена категория сделки, при които има износ на валута, ще се извършват след задължителна регистрация в БНБ, след което централната банка ще издава удостоверение на извършената регистрация. То ще има силата на разрешение на търговската банка, обслужваща превода, да го извърши.
Данъците намаляват печалбата от сделките с компесаторни записи
Отписването на дългове също е обект на облагане
Последните приватизационни хитове - плащането с компенсаторни записи и опрощаването на дългове на приватизираните предприятия, са на път да се окажат рози, окичени с данъчни бодли. Участниците в приватизационни сделки, които плащат със ЗУНК или брейди от години, са принудени да се съобразяват с данъчното законодателство, което повелява включване в облагаемата печалба на разликата между покупката и продажната цена (или номиналната стойност) на тези облигации, които по принцип се търгуват под номинала. Сега същият проблем възниква и с книжата, издадени по реституционните закони, които се приемат като платежно средство в приватизацията.
До началото на 1998 г. ЗУНК и брейди-облигациите поради факта, че са държавни ценни книжа, се отчитаха по номиналната им стойност независимо от цената на придобиване. Когато тези книжа се закупуваха по цена, различна от номиналната стойност, разликата се отчиташе като приходи (респективно разходи) по операции с движими ценности. Поради по-ниската от номиналната стойност, по която се купуваха облигациите по ЗУНК и по външния дълг, се получаваха приходи за купувачите. Тези приходи се отчитаха в момента на придобиване на облигациите и участваха при формирането на финансовия резултат. Това означава, че още преди реализирането им бяха елемент на облагаемата печалба. След промените в Закона за счетоводството и Национален счетоводен стандарт 25 от началото на 1998 г. книжата по ЗУНК и по външния дълг се оценяват по цена на придобиване, която се формира от стойността, заплатена за придобиването им, и от разходите за придобиване - такси за банкови услуги, хонорари, брокерски услуги и др. При продажба на книжата (или плащане при приватизационна сделка) разликата между балансовата стойност и приходите от продажба се отразява като финансов приход или финансов разход, което увеличава или намалява облагаемата печалба.
В крайна сметка данъчното облагане на финансовия резултат, формиран при покупко-продажбата на книжа по ЗУНК и по външния дълг, ограничава (но не премахва) изгодата от използването им като платежно средство при приватизационни сделки.
След като законодателите позволиха плащането по приватизационни сделки да става и с книжа, издадени по реституционните закони, бързо се оказа, че те са твърде изгодни за кандидат-приватизаторите заради ниската цена, по която се търгуват - на моменти до 10 на сто от номинала.
Правната характеристика и счетоводното отчитане на компенсаторните записи, жилищни компенсаторни записи и компенсационни бонове обаче породиха дискусия какво точно представляват те от счетоводна гледна точка и дали се дължи данък от прихода при реализацията им. Някои експерти поддържат тезата, че те са държавни ценни книжа, и трябва да бъдат осчетоводявани по цена на придобиване в сметка "Ценни книги". Реализацията им се отразява по сметка "Приходи от дялово участие" по продажна цена. Съответно разликата между номинала и цената на придобиване участва в образуването на счетоводния финансов резултат и подлежи на облагане с корпоративен данък. Появиха се и становища, че компенсаторните записи са платежни средства, а не ценни книжа, и не формират финансов приход. Според тях те трябва да се отчитат по подсметка към сметка "Други парични средства" в кореспонденция със сметки "Други кредитори", от една страна, и сметка "Ценни книжа" и/или сметките от група "Дългосрочни инвестиции и вземания", от друга. При плащането на записите разчетът по сметка "Други кредитори" се закрива.
Според проф.Стоян Дурин, директор на "Национално счетоводство" към Министерство на финансите, компенсаторните записи се отразяват в групата на краткосрочните инвестиции. Тезата, че компенсаторните записи са платежни средства, а не ценни книжа, и следователно не формират финансов приход, не е коректна от счетоводна гледна точка, твърди проф.Дурин. "Ако не формират финансов приход, могат да бъдат осчетоводени като извънреден приход. Въпросът е, че ако продаваме на по-висока стойност, приход има, независимо дали е финансов, извънреден или друг. " Според проф.Дурин "при всички случаи при тяхната реализация счетоводно се формира приход (или разход), който се отразява във финансовия резултат".
Ако намерението е компенсаторните записи да бъдат реализирани в срок до 12 месеца, трябва да са по сметките от група 51 "Краткосрочни инвестиции", сметка 515 "Държавни ценни книжа" или да се открие нова сметка 517 "Компенсаторни записи". Ако тези книжа ще се държат повече от една година, могат да отидат по сметка 223, по която се отчитат дългосрочните инвестиции. В случай че компенсаторните записи са осчетоводени по група 51 и не се реализират в рамките на една година, могат да се прехвърлят по сметка 223.
Според проф.Дурин не бива да се смесва счетоводното отчитане на компенсаторните записи и данъчното третиране на приходите от тях. "Отделен въпрос е дали ще бъдат приети данъчни облекчения, което би стимулирало техния оборот", допълни той.
Така в крайна сметка, ако една фирма закупи компенсаторни записи примерно при цена 12 лева за 100 лева номинал и използва боновете за плащане по приватизационна сделка, нейният финансов резултат ще бъде увеличен със 78 лева и върху тях ще трябва да се плати общо 34.3% данък за републиканския и за общинския бюджет (или общо 28%, ако фирмата е с годишна печалба под 50 млн. лв.). Данъчното задължение може да бъде неутрализирано частично, ако фирмата е на загуба от другите си дейности. В този случай загубата от другите дейности ще покрие част от (а е възможно и цялата) печалба от компенсаторните записи.
При отписването на дългове, станало популярно при приватизационни сделки, също се формира положителен финансов ефект за предприятието, който се включва в облагаемия му резултат. Опрощаването на задължения подлежи и на облагане с данък дарение по реда на чл.44, ал.2 от Закона за местните данъци и такси, освен ако опрощаването не е по силата на закон.
До 30 юни, когато бе в сила Законът за финансово оздравяване на държавни предприятия, отписваните задължения на фирмите в изолация не подлежаха на данъчно облагане съгласно чл.4, ал.3 от същия закон. След тази дата обаче възникна конкретен проблем с отписването на задължения по ЗУНК при приватизацията на "Арсенал" - Казанлък.
Опрощаването автоматично се отразява във финансовия резултат на предприятието и по този начин дори предприятие, което е на загуба, може да излезе на голяма счетоводна печалба и да трябва да плаща данък върху нея. По тази причина в някои случаи за предприятията може да се окаже по-изгодно да си плащат разсрочените във времето задължения (или да ги погасяват чрез ЗУНК-облигации), вместо те да им бъдат опростени, но за сметка на това да се появи задължение по данък печалба.
Този проблем може да бъде решен, ако парламентът приеме проектът за промяна на Закона за уреждане на необслужваните кредити, внесен в парламента от Йордан Цонев. Председателят на бюджетната комисия предлага отписаните задължения по ЗУНК да не се включват в облагаемия резултат на предприятията.
Енергийни шефове замесени в съмнителни сделки
През първата половина на миналата година са подписани пет договора между мини "Бобовдол" и фирма "Дойче Бергбаутехник" (ДБТ) за доставка на резервни части за механичен комплекс за добив на въглища в рудник "Бабино". Парите за сделката - около 7.3 млн. марки, са отпуснати на минното предприятие от държавния фонд "Енергийни ресурси" (преди фондът да бъде закрит в края на миналата година с решение на Министерския съвет). Отпускането на такава сума става със заповед на изпълнителния директор на фонда, тогава това е Йовко Владев, но едва ли би могло да стане без знанието на Шиляшки, който фактически беше главният шеф на извънбюджетния фонд и като такъв осъществява контрол върху разходите му.
В Комитета по енергетика имената на Иван Шиляшки и на хора от неговото обкръжение отдавна се свързват със сделки за доставка чрез точно определени фирми на горива и материали за топлофикациите, както и с доставки на течни горива за някои минни предприятия. Говори се, че енергийният шеф Шиляшки има общи бизнесинтереси със своя служител Йовко Владев - бивш шеф на държавния фонд "Енергийни ресурси", който в момента е началник на икономическия отдел на КЕ. Споменава се фирмата "Статос", в чиято дейност (неофициално и не като акционери обаче) Владев си партнирал с друг подчинен на Шиляшки - началника на отдела по подземен въгледобив Христофоров. Освен слуховете обаче съществуват и документи за съмнителна сделка на мини "Бобовдол", която води към Шиляшки и свързани с него хора както от системата на енергетиката, така и извън нея.
"Дойче Бергбаутехник" е производителят на инсталацията и затова доставката на резервните части се възлага директно на нея, обясняват от бобовдолската фирма. В сделката обаче има няколко неясни момента. Първият странен факт е, че мини "Бобовдол" плаща авансово 50% процента от дължимите суми по петте договора за доставка. Още по-странно е това, което се случва с парите на държавното минно предприятие след превеждането им по сметките на ДБТ. Кореспонденция между ДБТ и представящия се като техен консултант Васил Панталеев (шеф на ЕТ "Сироко - Васил Лазаров" и, както се твърди, личен приятел на Шиляшки) показва, че по договорите с мини "Бобовдол" се създава сложна верига за пренасочване на част от средствата по сделката към частни каси и фирми. Схемата е следната: Владев със съгласието на Шиляшки отпуска парите за сделката от фонд "Енергийни ресурси". Мини "Бобовдол" с благословията на Комитета по енергетика (т.е. пак Шиляшки и Владев) подписва договорите, получава резервните части и плаща на ДБТ. ДБТ превежда част от авансовите преводи по договорите в посочена от Васил Панталеев банкова сметка в Полша. Причината за това защо Панталеев посочва къде да бъдат преведени парите на ДБТ не е известна. Цялата странна схема прилича на плащане на комисиона.
За банковите сметки в Полша се споменава в писмо на ДБТ от 10.06.1998 (подписано от Грала Йеворуцки) до представителя на фирмата в България Казаков. Грала съобщава, че ДБТ не може да преведе исканото плащане към Полша, защото до 15.30 ч на същия ден при Дрезднербанк са авизирани 1 123 200 ДМ с вальор 12.06.1998 г., а липсват останалите четири авансови плащания, за които няма платежно авизо.
На следващия ден, 11.06.1998 г., Васил Панталеев пише остро писмо до ДБТ, от което се вижда, че именно пари от сделката с мини "Бобовдол" трябва да бъдат преведени по сметки в полска банка:
"Във връзка с взаимните ни задължения по сключените договори между мини "Бобовдол" и ДБТ и съгласно нашите джентълменски разговори и уговорки, желая да ви уведомя за следното:
1. Със суифти No084457 и 084536 от 9.06.1998 г. са преведени 50% от договорите на стойност 1 223 200 герм. марки с вальори 10.06.1998 г.
2. На 10.06.1998 г. получихме факс, подписан от счетоводителя Грала, с който ни убеждава, че вальорите са с дата 12.06.1998 г. В същия факс ни уведомява, че по тази причина не са извършени плащания за Полша, но несъответствието на датите за вальора в получения суифт и в твърдението на Грала означава, че същият подписва факс с невярно съдържание. Имахме уговорка част от сумата 200 000 (двеста хиляди) да бъде преведена до 11.06.1998 г. в полска банка, тъй като там имахме сделка, което не стана, и сделката се провали и ще понесем щети.
3. Трябва да бъдат открити банкови гаранции по договорите до 11.06.1998 г. най-късно и това не бе изпълнено от Вас.
4. Поради провала на плащането за Полша е необходимо договорената в ДМ сума да бъде преведена на 12.06.1998 г. най-късно по взаимно уточнената сметка в:
5. Неизпълнението на посочените по-горе обстоятелства могат да доведат до прекратяване на сключените договорни споразумения".
Съществуват данни, че от авансовите плащания по петте договора по сметка в Амербанк (Полша) са преведени първоначално 377 000 ДМ (на 12.06.98г.) и втори транш от 297 153 ДМ (на 15.06.98 г.).
Логичен е въпросът какво общо има шефът на фирма "Сироко" със сделката между две други фирми и защо част от авансовите плащания на мини "Бобовдол" по негово нареждане трябва да бъдат прехвърлени по банкови сметки в Полша. В цитирания документ тонът е меко казано неподходящ, ако едноличният търговец действително е бил консултант на фирмата. Острите реплики и смисълът на текста по-скоро говорят за партньор "по договорка", който не е получил обещаното и дава императивни инструкции какво да се направи с тези средства, след като е провален преводът в полската банка.
Около два месеца след тази сделка е регистрирана фирма "Еко Шипка" ООД. Дружеството е с капитал 5.6 млн. стари лева. Сред съдружниците фигурират имената Валя Владева (съпругата на Йовко Владев, икономически шеф в КЕ) и Васил Панталеев (шефа на "консултанта" "Сироко"). По-късно като съдружник е вписана и Марина Шиляшка (съпругата на Иван Шиляшки). Според източник, близък до Комитета по енергетика, в "Еко Шипка" са превеждани пари от сметката в Полша. Втората част от името на дружеството според добре информирани източници всъщност е абревиатура от три имена - ШИляшки, Панталеев, Казаков.
Йовко Владев отказа коментар. От мини "Бобовдол" обясниха лаконично, че от юли фирмата е с ново ръководство. "Получихме частите и платихме на ДБТ - нашето участие е дотук. Нямаме информация какво става с парите, след като сме ги превели по сметката на партньора по договора", обясниха от мината. Авансовото плащане било по искане на ДБТ като гаранция, че няма да се повторят случаи с просрочване на плащанията по предишни сделки. "Тази сделка беше подготвяна дълго време от екип от експерти на Комитета по енергетика", съобщиха още от мини "Бобовдол". Сделката е добър пример защо се наложи закриването на държавния фонд "Енергийни ресурси", върху който бюджетът фактически не можеше да осъществява контрол. Затова и МВФ толкова настойчиво поиска закриването му заедно с останалите извънбюджетни фондове и сметки. Дори и министърът на финансите Муравей Радев призна, че това са били едни от основните механизми за източване на държавни пари поради липса на контрол. Важното в конкретния случай е дали ще бъдат изяснени разходите на фонд "Енергийни ресурси" в годината на закриването му и обстоятелствата около сделката на мини "Бобовдол".
Фирма "Сироко" не е участвала по никакъв начин в сделката между мини "Бобовдол" и фирма "Дойче Бергбаутехник". Също така от името на фирма "Сироко" не са изпращани никакви инструктивни писма до фирма "Дойче Бергбаутехник" във връзка с насочване на пари, получени по неясната за фирма "Сироко" сделка с мини "Бобовдол", към банка в Полша. ЕТ "Сироко" не желае и никога не е имала възможност за посредническа дейност между фирми от мащаба на горепосочените, включително мини "Бобовдол", които са със 100% държавно участие.
По личното ми мнение актуалното състояние на фирма "Еко Шипка" ООД не отговаря на данните, които в. "Капитал" е получил от източника си относно съдружниците във фирмата. Всяко едно ООД в България е с уставен капитал от пет и повече милиона стари лева. В сметките на "Еко Шипка" ООД не са постъпвали пари от неправомерни сделки или такива, които по някакъв начин биха уронили авторитета на фирмата.
Доколкото съм запознат с проекта на "Еко Шипка" ООД, фирмата е създадена с екологична насоченост. В момента в България няма фирма, която да се занимава с пречистването на отпадъци от течни горива. Ако бъдат построени съоръжения за пречистване на тези отпадъци, това ще има голям икономически и екологичен ефект.
ПКК: Сбогом на оръжията
Кюрдската работническа партия обяви, че спира войната и става политическа сила
Когато през февруари Абдула Йоджалан, най-търсеният от турските сили за сигурност човек, бе арестуван мистериозно в Кения, мнозина си зададоха въпроса какво ще стане оттук нататък с Кюрдската работническа партия (ПКК). Сред овациите за залавянето на терорист номер едно официална Анкара се похвали, че с ареста на Йоджалан, основател и дългогодишен командир на ПКК, е нанесла смъртоносна рана на кюрдските терористи.
Чуха се прогнози, че ПКК няма да просъществува дълго в досегашния си вид и ще се разпадне на кланове или пък ще се опита да просъществува под формата на политическа партия.
И ето че този ден дойде. Братът на Абдула Йоджалан - Осман, обяви, че ПКК слага оръжието и кюрдските бойци никога повече няма да се сражават срещу турската държава.
"Слагаме оръжие и няма да го вдигнем никога повече. Ще се опитаме да убедим всичките ни привърженици да постъпят като нас", заяви Осман Йоджалан в специално изявление по един от кюрдските сателитни канали. "Едностранното прекратяване на войната в тези тежки времена на природни бедствия и всеобщо нещастие е израз на нашата подкрепа за държавата", се казва още в декларацията на ПКК. Ръководството на партията съобщи, че започва изтегляне на въоръжените си отряди от Турция, без да уточнява къде ще отидат те. Яснота по въпроса дадоха турските власти, които неведнъж са подчертавали, че ПКК разполага с бази в Ирак, Иран и Сирия.
Кюрдското ръководство показа завидна дисциплина и се подчини на заповедта на Абдула Йоджалан за прекратяване на бойните действия. Още по време на процеса на остров Имралъ Йоджалан обеща сделка на турското правосъдие - поиска да не бъде осъждан на смърт, а в замяна обеща да прекрати дейността на ПКК. Така или иначе, кюрдският водач бе осъден на смърт, но в знак на добра воля и като доказателство за миротворческите си намерения Йоджалан нареди на хората си да прекратят 15-годишната война, отнела живота на близо 40 хиляди души.
Ръководството на ПКК обаче предупреди турските власти, че ако Йоджалан бъде екзекутиран, това може да доведе до изблици на насилие. "Не че ще грабнем оръжието отново, но няма да бъдем в състояние да възпрем гнева на хората", предупреди братът на Йоджалан.
Все още е твърде рано да се говори за такъв обрат на ситуацията, защото кюрдският лидер започна дълга и тромава процедура по обжалване на смъртната присъда. Делото тепърва предстои да бъде гледано в турски апелативен съд, а след това присъдата трябва да бъде потвърдена от парламента. По всяка вероятност след това жалбата на Йоджалан ще бъде отнесена до Европейския съд за правата на човека, а това със сигурност ще отнеме много време.
Трудно е да се прогнозира какво политическо бъдеще очаква ПКК. Досега властите винаги са отказвали да преговарят с кюрдската организация, наричайки ПКК терористи, и продължават да гледат с нескрито недоверие към обявените добри намерения. Несъмнено ПКК ще срещне силен отпор от военните - най-влиятелната сила в Турция. От друга страна, упорит противник на ПКК остава и Партията на националистическото действие, която е коалиционен партньор в кабинета.
Все пак ПКК апелира за ответен израз на добра воля: "За да има наистина мир, бихме искали правителството да отговори на нашите усилия за прекратяване на дългогодишния конфликт."
Наистина турският парламент прие Закон за разкаянието, който трябва да насърчи част от кюрдските партизани да се предадат, без да се страхуват от съдебно преследване. Но под натиска на националистите в правителството законът бе приет с много рестрикции и няма да се отнася за по-голямата част от активистите на ПКК. В него е записано, че амнистия ще получат само онези членове на кюрдската партия, които не са участвали във въоръжени операции. Това не засяга висшите командири, които продължават да бъдат третирани като престъпници.
Уроци от Турция
След земетресението в Турция станаха ясни две неща - ужасяващият списък на жертвите и неспособността на властите да се справят със ситуацията. Шокът и страданието бяха заменени от публичния гняв - срещу правителството, което не е реагирало веднага, за да спаси повече хора и да помогне на оцелелите; срещу военните, които не се впуснаха в спасителни операции; срещу бюрократите, позволили строежа на жилища, които се срутиха като пясъчни кули.
Голяма част от гнева е в правилната посока. Но силните чувства могат да доведат до погрешни изводи за това как при следващото природно бедствие да бъдат избегнати нови жертви.
Изглежда просто невероятно, че Турция, която се намира в земетръсна зона, няма специализирани спасителни екипи. Не стига, че правителството не се е погрижило да екипира такива части, то дори не успя да мобилизира и армията - най-влиятелната институция, чиято сила и дисциплина са почти легендарни. За всичко това безспорно е виновен кабинетът.
Далеч по-сложен обаче е проблемът с незаконното и некачествено строителство - една от главните причини за многобройните жертви. Повечето коментари в Турция и на Запад след земетресението бяха съсредоточени върху необходимостта от строги закони за строителството. Но в страната има такива закони и те са били заобикаляни или пренебрегвани не без знанието на властите. Това, което е необходимо, е нещо далеч по-различно. А именно - ефективно и работещо законодателство. Строителните правила трябва да бъдат едновременно и лесни за изпълнение от строителите, и реално приложими от страна на властите. Иначе е много лесно да се приемат строги закони. И положението няма да се промени съществено.
Но има още един проблем. Това, което научихме от земетресението в Лос Анджелис (1994 г.) и Кобе, Япония (1995 г.), е, че строителните материали са изключително важни за сигурността на сградата. Убиецът е тежестта. Неслучайно голяма част от жертвите в Турция са били убити от срутващите се над главите им блокове. В Япония тежките покриви, строени да издържат на честите тайфуни, също се оказаха фатални. В Калифорния дървените конструкции с леки покриви и стабилна бетонна основа издържаха на трусовете. Ето защо турското правителство и чуждестранните помощници трябва да премислят добре дали да строят тежки бетонни блокове, или да се върнат към старомодните дървени къщи.
Истината е обаче другаде. Жестоката статистика говори, че подобни природни нещастия убиват повече хора в бедните страни. Некачественото строителство е присъщо на тези страни. В тях бюрокрацията прави каквото си иска, а по-сигурното и съответно по-скъпо строителство ще продължава да бъде привилегия на богатите страни.
Решителната битка за Европейската комисия
Напрежението между Романо Проди и европарламента прераства в открита конфронтация
"Европейският парламент започна да върти на шиш бъдещата Европейска комисия", написа британският вестник "Гардиън" по повод започналото в европарламента препитване на бъдещите еврокомисари. В метафората на "Гардиън" има много истина, тъй като всеки кандидат-комисар бе подложен на тричасови разпити за всичко, което по някакъв начин е свързано с бъдещата му работа. На първо място евродепутатите поставиха склонността към корумпираност (респективно добрата репутация), след това познанията в конкретния ресор, който комисарите ще ръководят и накрая отношението им към големите въпроси от развитието на Европейския съюз (ЕС)- валутният съюз, разширяването на изток и нуждата от институционални реформи.
Целта на изнервящата процедура е проста - Европейският парламент (ЕП) иска да се застрахова, че скандалът за корупция в бившата комисия на Жак Сантер няма да се повтори и че бъдещите еврокомисари заслужават постовете си.
Интригата придоби драматичен характер едва когато депутати от десницата предложиха комисията да бъде одобрена за тримесечен пробен срок. Проди отговори с искане за пълна подкрепа и ултиматум за нормален петгодишен мандат. С това играта на нерви стана доста напрегната и гласуването на 15 септември ще покаже кой ще надделее - ЕП или Романо Проди.
Препитванията имат подчертан политически характер понеже евродепутатите нямат право да бламират отделни комисари. ЕП може само да приеме или отхвърли ан блок състава, предложен от новия президент на комисията Романо Проди. Въпреки враждебното си отношение ЕП е наясно, че отхвърлянето на комисията ще означава задълбочаване на институционалната криза на ЕС и по принцип малцина смятат, че това ще се случи.
Конфронтацията между Проди и ЕП си има предистория. Още при формирането на екипа си Проди се сблъска с недоволството на мнозинството от евродепутатите заради левия характер на новата комисия. А както е известно, след последните избори европейската десница зае водещото място в европарламента.
При определянето на кандидатурите за ЕК германският канцлер Шрьодер наруши традицията и не посочи представител на десницата. Балансът бе нарушен и в този състав на ЕК ще има десет леви комисари, шест десни, един холандски либерал, един представител на германските зелени и президент с подчертано центристки убеждения.
