Да можеше БНТ да покаже и изборите като затъмнението
Но не. Точно този път всичко ще им е наред - и на блендата, и на Лили Попова. И не черен бланк ще видим, а лице след лице. Час след час ще се нижат, докато се изредят в предизборен показ по БНТ всичките 80, че и повече претендиращи за гласовете ни партии. Това - за да открият кампанията. После в същия порядък ще я закрият. Законът им е дал по 3 минути безплатно, за да се покажат, и досега няма отбелязан случай някой да се е отказал в полза на зрителското спокойствие. И сега няма да има. Няма да има скоро и друга национална телевизия, поне докато БНТ ще е потребна на която и да е власт.
Две неща могат да те накарат да превключиш светкавично програмата на персоналния си тv: Когато чуеш, че съседът крещи "г-о-о-о-л! ", а на твоя екран търчат някакви гумени мечета за радост на детето. Вторият случай е желан от цялото семейство: когато на синия квадрат на телевизора се изпише сигналната дума "Избори". Единствено тогава любители на сериали и техни пълни отрицатели стават комбина - вкупом не искат глаголстващи политици от здрач до зори.
Както периодично запалваната лампа е карала кучето на Павлов да се храни, така за всеки от нас - дълго и методично тренираните зрители на БНТ, с надписа "избори" светва сигнал за опасност. Особено застрашен е онзи, който все още не е провесил бял кабел през балкона, в опит да избяга от досадата на завинаги единствената национална телевизия, защото истински страшно става, ако трябва, освен да понасяш програмата на БНТ, и да я комбинираш с неизбежната като природно бедствие законна предизборна агитация на знайни и незнайни партийни кандидати. И всичко това - с ясната мисъл, че ти доброволно плащаш въпросното им узаконено време от продънения си джоб на данъкоплатец. Но законът е ясен: "Няма не искам". Пак дойдоха избори и пак някой ще ти извика съвсем законно от екрана на собствения ти телевизор: "Българино, гласувай! Не ме гледай опулено."
Тъжната история на "Нова телевизия"
Ако Дарко Таминджич знаеше какво го очаква в България, със сигурност щеше да си остане в Югославия. Нищо че там през последните години непрекъснато има война.
Покрай честите скандали, които избухват около "Нова телевизия", едва ли някой си спомня, че тя е първата частна ефирна телевизия у нас. През далечната 1992 г. Хачо Бояджиев (който тогава още не беше професор) разработва по поръчка на Дарко Таминджич и Иван Китов програмна схема за регионална телевизия. Проектът е одобрен от комисия към Комитета за пощи и далекосъобщения. Две години по-късно временният съвет по честотите към КПД разрешава на "Мултимекс ИД" ООД да започне излъчвания в софийския ефир. Шеф на комитета по това време е Стефан Софиянски, а секретар на междуведомствената комисия е Михаил Михайлов, който по-късно беше за известно време генерален директор на "Нова". И така на 16 юли 1994 от старата телевизионна кула в Борисовата градина, която тогава още се наричаше Паркът на свободата, в тв ефира излиза първият продукт на частната инициатива.
Първият скандал избухва по-малко от месец след това. В интервю за "24 часа" Хачо Бояджиев заявява, че ще съди собствениците на телевизията. Те били употребили неговата концепция, без да го попитат и той смятал да потърси авторските си права чрез съда. "Всичко там е много мътно", казва пророчески бъдещият също скандален директор на БНТ.
Известно време не е ясно кой точно ръководи медиата. През октомври БСП печели парламентарните избори и два месеца по-късно за шеф на "Нова" е назначен близкият до червените управляващи Явор Цаков. По-нататък собственикът на канала Дарко Таминджич упорито използва този трик - да назначава за генерални директори хора, близки до конюнктурните управляващи. След като политическата палачинка се обръща, начело на "Нова" застава синият Стефан Димитров. Когато той получава партийно поръчение да оглави БНТ, на неговото място идва Михаил Михайлов. Месец преди да бъде назначен за шеф на "Нова", Михайлов беше съветник по въпросите на медиите в служебното правителство на Стефан Софиянски. Малко по-късно започва нов скандал около телевизията. Столичният общински съвет решава по предложение на кмета да проучи възможността да се придобият 25% от "Нова телевизия". Проблемът е обаче в това, че общинарите гласуват да се вземе една четвърт от акциите на дружеството "Нова телевизия - първи частен канал" АД. По това време фирмата не притежава нищо от активите на телевизията. Лицензът е издаден на "Мултимекс ИД" ООД, а техниката е внесена на името на "НТВ-София" ЕООД. Идеята на Софиянски да направи от "Нова" общинска телевизия, "каквато има почти навсякъде", така и не се осъществява. Месеци след това генералният директор Михаил Михайлов си отива от медиата и това отново разразява скандал. Покрай този случай за първи път в публичното пространство излиза името на убития преди седмица Любомир Пенев. Именно той съобщава на тв шефа, че трябва да освободи мястото си. Дарко Таминджич тогава е в чужбина и Михайлов си тръгва от канала обиден - до скоро е мислел, че двамата със сърбина са приятели. Тогава за първи път слухове свързаха "Нова телевизия" с вицепремиера Бакърджиев.
През същото лято около името на столичната телевизия се шуми и във връзка с неплатените мита за техниката, с която се излъчва в ефир. Тя е вкарана в България на временен внос на името на НТВ ЕООД - фирма, която е изцяло собственост на екзекутирания помощник на Таминджич. Срокът, в който митото трябва да се плати, изтича през юли 1997 и за известно време съществува сериозната опасност телевизията да спре. Сърбинът с български паспорт обаче се измъква и от тази история. Няколко месеца по-късно фирмата, собственик на лиценза за излъчване, се пререгистрира в акционерно дружество с на практика анонимни собственици. В началото на следващата година за първи път се появяват слуховете, че руският бизнесмен Майкъл Чорни, известен у нас със скандалите около "Орион" и ЦКБ и смятан за собственик на контролния пакет акции в "Мобилтел", е проявил интерес и към "Нова телевизия". Това е поредната мълва, в която се твърди, че столичният канал сменя собственика си. Със сигурност е истина, че много компании, някои от които сериозни, проявяват интерес да купят "Нова". В тази връзка се споменаваха имената на американската компания ABC, както и на сегашния кандидат за националния ефир Central European Media Enterprises. Новите собственици на авиокомпания Балкан - израелската "Зееви груп", бяха последните, които преговаряха за евентуална покупка на канала. Всички пазарлъци обаче приключват неуспешно, като в повечето случаи причина за това са неяснотите около активите на телевизията (като например техниката) и високата цена, която Таминджич иска. Източници тогава споделяха, че Дарко е искал просто да си върне парите, които е инвестирал. Те обаче силно превишавали реалната цена на "Нова". Oт един момент нататък единственият начин да си възстанови парите е телевизията да получи национален лиценз. Така цената й ще се вдигне до сумата, която сърбинът иска да получи за нея.
След скандал след скандал се стигна до последния и със сигурност най-тъжен - убийството на Дарковия помощник - Любомир Пенев. И независимо дали поводът за екзекуцията е бил свързан с телевизията или не, на "Нова" трудно ще й се удаде да изчисти от себе си съмненията, че бизнесът на всеки от явните й собственици понякога се приближава опасно близо до границата, която разделя честния бизнес от закононарушенията. Именно това прави историята на "Нова телевизия" тъжна.
Оценяване по прозрачност, или нито дума за маслините
Имаше преди време такъв един фейлетон. Млад драматург пише сценарий, но не може да му измисли заглавие и моли за помощ свой познат. След кратко умуване приятелят попитал "в сценария става ли дума за маслини" и след отрицателния отговор мъдро заключил: "Тогава го кръсти "Нито дума за маслините".
На нещо такова прилича докладът на МВФ, озаглавен "За прозрачността в икономическата практика в България" (). В него въпреки множеството препоръки правителството получава цялостна добра оценка за разпространението на икономическа информация.
По аналогия с посочения фейлетон обаче въпросният доклад може с чиста съвест да се нарече "Нито дума за приватизацията". В иначе обемистото четиво няма нито дума за прозрачността в сферата на приватизацията. Дали според критериите на МВФ тя не е част от икономическата практика? Интересното е да си представим как би изглеждала оценката, ако беше включила приватизацията с нейните почти всекидневни скандали.
Като дойде на власт, СДС тръгна с голяма кошница за изграждане на информационно общество и настина направи много повече от предшествениците си.
Но от един момент управляващите сякаш зациклиха и/или се главозамаяха и започнаха да представят желаното и обещаното в сферата на информацията за вече случило се.
Дали кабинетът успя да разясни на редовия българин здравните вноски или предстоящата пенсионна реформа? Дали информацията за кредитни линии и външни помощи достига до тези, за които е предназначена? Дали има категорична яснота за новите правила за движение по пътищата? Дали предстоящите нормативни промени се дискутират с всички пряко заинтересовани?
И дали при всичките тези "дали" редовия данъкоплатец го топли оценката на МВФ?
Мъка, мъка, меломани
"Благодарим много на правителството, че отпусна пари, за да бъде проведен "Златният Орфей" - тези думи на нежната водеща в "Слънчев бряг" бяха транслирани пряко по Ефир 2 и вероятно са прозвучали като музика в нечии управляващи уши. Това обаче не промени същността на абсурда - властта, която отдели средства, за да премахне "гробницата на Димитров", отпуска пари, за да съхрани мавзолея на българската естрада, която беше създадена, внимателно отглеждана и контролирана от същия тоталитарен режим. Правоъгълната сграда в центъра на София вече не съществува. Оцелява обаче желанието да се съхрани начинът на правене на музика, който по презумпция трябваше да бъде "анти - западно, анти - рок". Много е вероятно поривът на управляващите да е бил благороден (носталгия и съчувствие към поколенията певци, които бяха пожертвани на идеологическия дръвник) или пък по-прозаичен - да се борят срещу валяка на чалгата. В крайна сметка обаче явно е, че парите на данъкоплатците за "Орфея" са пари, хвърлени на вятъра. С рециклирани, миришещи на нафталин песни битката срещу чалгата, както се видя през седмицата, е предварително обречена. И изглежда жалка. Ако трябва наистина да се помогне на музикантите в България, които не флиртуват с долнопробния фолк, необходимо е да се направи едно-единствено нещо - да се насърчава истинският музикален пазар, защото на него, както показа гневът на феновете на "Продиджи", нищо не остава незабелязано и ненаказано. Когато има истински пазар, задействат механизмите, които хранят добрите музиканти по цял свят.
Виенска фирма за търговия с петрол влезе в надзора на Нефтинвестбанк
"Нафтекс ойл трейдинг" замени "Рос ойл" като член на надзорния съвет на Нефтинвестбанк, бившата Международна ортодоксална банка "Свети Никола". Това решиха акционерите на банката на общото си събрание на 27 август. "Нафтекс", регистрирана във Виена, е най-големият износител на петрол от Русия и по мащаб е сравнима с компании като "Гленкор" и "Марк Рич", заяви пред "Капитал" пресаташето на Нефтинвестбанк Милен Миланов. Компания с името "Нафтекс ойл трейдинг" обаче не може да бъде открита в бюлетините на Ройтерс, нито в корпоративните новини в Интернет.
Тричленният надзор на Нефтинвестбанк освен виенската фирма включва още като физическо лице Митко Събев, шеф на варненската фирма "Юкос петролиум България" и самата "Юкос петролиум" като юридическо лице. Представителите на двете юридически лица в надзора не бяха официално оповестени с аргумента, че предстои те да бъдат определени с решение на директорските съвети на компаниите.
Общото събрание отчете загуба на банката за 1998 г. в размер на повече от 2.2 млрд. стари лева. Петя Славова, председател на управителния съвет, обаче обяви, че за първото шестмесечие на 1999 г. Нефтинвестбанк е излязла на печалба в размер на малко над 1.1 млрд. стари лева. По думите на Славова необслужваните кредити, раздадени преди 1998 г. и останали в портфейла на банката, сега са около 300 млн. стари лева. Нефтинвестбанк, която досега работеше предимно с няколко основни корпоративни клиента, сега започва кампания по привличане на дребни кредитополучатели и вложители. Занапред банката ще предоставя на граждани ипотечни кредити за покупка на жилище.
Надпреварата за частна ТВ започна с погребение
Надпреварата за лиценз на частна телевизия започна с погребение. Миналия четвъртък в гробищата на "Бакърена фабрика" беше погребан съдружникът в "Нова телевизия" Любомир Георгиев Пенев. Дясната ръка на собственика на телевизията Дарко Таминджич беше убит с четири куршума на 28 август около 21.50 часа в собствената си фитнес-зала "Джъмбо" в столицата. Убийството предизвика оживени коментари заради стартиралата вече процедура за даване на лиценз за национален телевизионен оператор. "Нова ТВ" се смяташе за безспорен фаворит в тази надпревара заради близките си връзки със синята власт. След това убийство нещата вече няма да бъдат такива.
Около 21.30 часа фитнес-залата на стадион "Славия" - "Джъмбо", е празна. В нея са останали само двама души - собственикът й Любомир Пенев и Боби В. Десетина минути преди това от залата е излязъл другият им приятел, сърбинът Зоран Булич. Уговорката е да се чуят по-късно по телефона и да вечерят заедно. На излизане Булич заключил вратата отвън, както го помолил Любо, защото имал малко работа, а залата вече не работи. Около 21.50 собственикът на "Джъмбо" тръгнал да изключва лампите и сауната, в която са били. Боби е под душа. Любо минава покрай женската сауна, излиза на осветено място и тогава започват изстрелите. Стреля се от прозорец на приземния етаж, разстоянието е едва 2-3 метра. 42-годишният бизнесмен се свлича на пода, около него се образува локва кръв. Улучен е два пъти в главата, веднъж в гърдите, в областта на сърцето, и един куршум попада в крака. Боби чува първо припукване и си помисля, че е станало късо съединение в сауната. Когато тръгва към елтаблото, чува стоновете на Любо, след това по-силни изстрели. Всичко става за няколко секунди, Пенев издъхва пред очите му. Приятелят му не вижда кой и откъде стреля.
Едва по-късно се разбира, че е гърмяно с два пистолета - малокалибрен и 9-милиметров. Само мощното оръжие засегнало тялото на Пенев, а смъртоносни се оказали попаденията в главата. Все още не е изяснено с каква марка е стреляно и дали убийците са били двама или един.
Само на пръв поглед покушението срещу Любо Пенев изглежда аматьорско. Иначе убийството е замислено много добре и предполага старателна подготовка. Хора, които са посещавали фитнес-залата, твърдят, че около нея има поне още 3-4 удобни места за засада. Избраното място за стрелба е добро, защото предполага бързо и безшумно изтегляне, почти никакъв риск, дори и да се пропусне жертвата, той не може да види убиеца и сравнително много голяма вероятност да улучи, без да е необходимо килърът да е професионалист. Това означава, че е възможно да не става въпрос за поръчково убийство.
Със сигурност Пенев е бил следен. Убиецът е знаел навика му да заключва сам залата си, след като прибере оборота. Познавал е и секциите на фитнес-залата добре, коридорите и каква е вероятността по тях да върви жертвата. Стрелбата обаче не е особено точна. Изстреляни са повече патрони, а попаденията са само четири, макар и три от тях да са смъртоносни. Убиецът безспорно е бързал, само на метър от лобното място има ъгъл, зад който бизнесменът е можел да се прикрие, ако е само ранен.
Какъв е бизнесът на Любомир Пенев и защо беше застрелян? Засега това са въпроси без отговори. Собственикът на "Нова телевизия" Дарко Таминджич каза пред журналисти на погребението на приятеля си, че Пенев няма нищо общо с медиата, което обаче не е вярно, поне според документите. Безспорното е, че Любомир Георгиев Пенев е съсобственик на пицерия "Джъмбо" в подлеза на БСФС, която се стопанисва от фирма "Генекс - Пенев, Таминджич и сие". Само че съдружник там е съпругата на Дарко - Бойка Иванова Таминджич. Другият бизнес на Пенев е фитнес-залата, която не вървяла с особен успех. Той е собственик и на фирма "НТВ-София" ЕООД, която по-късно е погълната от "Нова телевизия - Първи частен канал".
Любомир Пенев не е бил богат човек. Женен е, с две деца - дъщеря абитуриентка и син на 12 години. Притежавал е панелен апартамент, карал е стар "Мерцедес 190" за около десетина хиляди марки, джип "Сузуки Витара" и мотор "Хонда", с който е бил, преди да го застрелят. Искал е да си купи къща в Горна баня, но не са му достигнали парите. Пицериите по принцип са печеливше начинание, но от тях милионер не се става. А през ръцете на Пенев със сигурност са минали милиони долари, но техен собственик е бил Дарко Таминджич.
Убитият е най-добрият приятел на Дарко Таминджич в България, а може би и изобщо. Той е най-довереният, най-верният, най-удобният и този, който му върши най-много черна работа. Познават се от доста време, от годините, когато сърбинът "бръмчи" на валута и злато по "Магурата". Таминджич има две присъди. Едната е за търговия с валута и ценности, другата е за незаконно преминаване на границата. Делата са съответно през 1988 и 1990 г. Излежава ефективно в централния затвор осем месеца от общо деветте, след като е обжалвал присъдата.
Дарко е този, който разполага с пари и помага на Любо да отвори дискотека "Джъмбо". Малко след прохождането на дискотеката в нея е извършено убийство. Клиенти намушкват с нож един от бодигардовете. Твърди се, че са били хора, които гравитирали около тогавашната ВИС. След това дискотеката става пицерия.
Въртенето на заведението обаче далеч не е главният бизнес на Любомир Пенев, защото неговата основна дейност е да бъде дясната ръка на Дарко Таминджич. Всички конфликтни въпроси сърбинът оставя да ги решава Пенев. Затова основната версия, по която работят полицаите, е, че Любо Пенев е станал жертва на далаверите на Таминджич, а далечната цел е сърбинът.
"Мултимекс - ИД" е носител на лиценза на "Нова телевизия" и поради тази причина в нея се развиват серия от скандали, останали донякъде скрити за широката общественост. В тях немалка роля играе и убитият Любомир Пенев. Чрез него Дарко Таминджич успява да елиминира съдружника си Иван Китов.
Първоначално в "Мултимекс - ИД" съдружници са Таминджич и скандалният банкер Иван Китов, който в момента се издирва от Интерпол. Дружеството е регистрирано още през 1991 г., а двамата съдружници притежават по 50 %. Тогава все още няма и идея, че това ще бъде собственикът на бъдещата "Нова телевизия". Историята на фирмата е низ от незаконосъобразни решения. Конфликтите в нея обаче започват, когато тя получава лиценз за излъчване на територията на София през 1994. Година по-късно Дарко Таминджич прави вътрешен преврат и скланя банкера Иван Китов да прехвърлят по 10 дяла на приятеля му Любомир Пенев. Така съдружниците стават трима - Дарко и Иван Китов с по 40% и Любомир Пенев с 20%. Превес обаче в дружеството има Таминджич, защото вече притежава заедно с дяловете на Пенев 60%. Според устава на дружеството решенията в него се взимат с обикновено мнозинство. Тогава Китов прави нещо нечувано - той краде от съда делото на фирмата и подменя устава в частта му за решенията на фирмата, след което го връща с презаверка (за кражбата на делото има заведена прокурорска проверка). Така "обикновеното мнозинство" става "пълно единодушие", а Иван Китов за кратко продължава да е съдружник в "Мултимекс". Скандалите обаче стават публични - Китов е изгонен от офиса си на площад "Света Неделя", някой краде цялата документация, непрекъснато текат конфликти с охраната и т.н.
Година и девет месеца по-късно Таминджич успява да изгони Иван Китов от дружеството. На "специално" заседание двамата съдружници Таминджич и Пенев гласуват освобождаването на Иван Китов. Банкерът не присъства на заседанието въпреки многобройните покани. Причината е много проста - Иван Китов по това време е в следствения арест и нито може да получи поканите, нито може да отиде на заседанието. Така на 3 юли 1997 г. той изпада от дружеството, което става собственост на Таминджич и Пенев.
Иван Китов има защо да мрази и Пенев, и Таминджич.
Любомир Пенев става собственик на 60% от "Мултимекс ИД". На 27 юли същата година "Мултимекс ИД"- ООД е преобразувано в акционерно дружество с акции на приносител - Пенев става притежател на 120 акции, а Таминджич на 80.
Осведомени източници твърдят, че веднага след като са били издадени акциите на приносител, Любомир Пенев ги е предал на Дарко Таминджич, с което сърбинът станал едноличен собственик на фирмата. Даването на книжата е станало в пицерия "Джъмбо". В самото издаване на акциите на приносител има няколко скандални момента. Осведомени в делата на "Нова телевизия" твърдят, че акциите на приносител не са издадени с разрешение от Министерството на финансите, което ги прави невалидни. Ако всичко това е вярно, действията на Таминджич могат да бъдат атакувани. Тъй като в съдебното дело на "Мултимекс ИД" има и доста съмнения за подправени подписи и незаконни съдебни вписвания, Иван Китов също може да си потърси правата над дружеството. Засега това е невъзможно, тъй като банкерът се издирва от Интерпол по делата за източването на Бизнесбанк и Кристалбанк.
Бъркотията около акциите на фирма "Мултимекс ИД" предизвикват въпроса дали Любомир Пенев е бил достатъчно лоялен към сърбина. Ако все пак той е контролирал фирмата - носител на лиценза, дали по някакъв начин не е пречел на шефа си или на някой друг, който е искал да стане притежател на акциите. Всички близки на убития са категорични, че той е бил единственият човек, на когото Дарко Таминджич е имал пълно и безпрекословно доверие. Освен че е управлявал фирмата, докато го е нямало, Пенев се е нагърбвал и с взимане на заем на пари от най-различни хора, когато сърбинът е закъсвал.
Осведомени източници твърдят, че въпреки декларираните богатства на Дарко Таминджич на него често му се е налагало да взима пари на заем за различни сделки или плащания. Това естествено го е правил Любомир Пенев от името на сърбина. Пенев, който е имал добри контакти сред силовите структури, е гарантирал за шефа си и често е искал пари от тях за Таминджич. На погребението на Пенев в четвъртък бяха забелязани доста представители на сенчестия бизнес, с които бизнесменът е бил в добри отношения. Между тях бяха един от акционерите на "Интергруп" и няколко висаджии. Твърди се, че Таминджич се е издължавал, но не винаги е бил достатъчно коректен към кредиторите си по отношение на лихвите.
За дълговете на медийния бос към негови сръбски партньори също се носят неприятни слухове. Твърди се например, че Таминджич е натрупал доста пари от нарушаване на петролното ембарго. Освен това е бил включен и активен играч в контрабандата на цигари и алкохол от България за Сръбска Босна, където имал влиятелни приятели от средите на Радован Караджич. Слуховете говорят, че е дължал половин милион долара на близък на Аркан и т.н. Таминджич обаче е доста потаен и малко хора са наясно с далаверите му. Един от тях бил Любомир Пенев.
Дарко Таминджич е видимо много изплашен. Откак беше застрелян приятелят му, той се движи с охрана от 5-6 човека, нещо което рядко му се случва, въпреки че и друг път е имал трудни моменти. Той се върна от чужбина за погребението на Пенев. Гардовете му зорко го пазеха дори от фотографите. Колкото и да отрича, сърбинът е наясно, че бизнесът на Любо е бил да върти неговия бизнес. А той невинаги е от най-прозрачните и с най-правилните хора. Повечето приятели на убития допускат съвсем малка вероятност той да се е замесил в нещо, което не е свързано със сърбина и е предизвикало смъртоносна реакция.
Очевидно Таминджич все още не е наясно кой го дебне и защо. Но ще научи и тогава от неговите реакции може би ще се разбере нещо повече за покушението срещу Любомир Пенев. Иначе и тези изстрели ще минат към графата "неразкрити убийства" - поръчкови или не, но предумишлени.
Накратко
Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще участва в международната конференция "Световни лидери на утрешния ден", която ще се проведе през следващата седмица в Париж. В рамките на своето посещение министър Михайлова ще се срещне с министъра по европейските въпроси на Франция Пиер Московиси. По време на разговора се очаква да бъдат обсъдени въпроси за разширяването на Европейския съюз и подготовката на България за започване на преговори за присъединяването й в организацията.
С факс на Департамента за операции по поддържане на мира при Секретариата на ООН, изпратен до Министерството на външните работи през изминалата седмица, генералният секретар на световната организация отправя покана към българското правителство да разшири участието си в международната мисия на ООН в Косово с изпращане на нова група от тридесет полицейски служители. Във факса се изразява още благодарност за приноса на България към мироопазващите дейности на организацията и най-вече за участието на страната ни в мисията на ООН в Косово.
Програма ФАР към Европейския съюз ще отпусне петстотин хиляди евро в подкрепа на правителствената програма за интеграция на ромите в обществото. Това стана ясно на провелия се през изминалата седмица семинар за обучение на ромски експерти от работните групи към държавната администрация. Финансовата помощ ще бъде насочена към програми за разширяване на достъпа на ромски деца до образование, за урбанизация на ромските квартали, както и за обучение на роми за държавната администрация и полицейските служби. По време на семинара бе обявено още, че в средата на септември в резиденция "Бояна" ще се проведе заседание на работната група по ромските въпроси към Съвета на Европа.
ЦКМИ регистрира 87 партии и коалиции за участие в местните избори, а броят на подалите молби достигна 94. Крайният срок за регистрация в ЦКМИ е 5 септември, а след това продължава регистрирането им по места, напомни още Ралица Негенцова. Предстои още работа по назначаване и уточняване съставите на общинските избирателни комисии, уточни говорителката на ЦИК.
Евролевицата и Национална асоциация "Евророма" подписаха рамково споразумение през миналата седмица, в резултат от което ще бъде изготвен и план за съвместни действия. Общо участие по време на изборите между двете формации ще има там, където това е от общ интерес, а до момента сътрудничество се очертава в над 80 общини според председателя на предизборния щаб на евролевицата Бойко Ноев.
Лицензирани са първите супервайзъри
От средата на седмицата (1 септември) е в сила новият ред за започване на строителство в страната. Той предвижда за всички видове строежи в страната с обществен и производствен характер и за жилищни сгради на четири и повече етажа да се сключва договор с независим строителен надзор за проектиране и за строителство. 52 фирми получиха лиценз за упражняването на надзорна дейност от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Някои от фирмите, взели лиценз, са "Едел" ООД, ЕТ "Тектон - Стоян Харалампиев", "Юниот инвест", "Пиргосстрой контрол" ООД, ЕТ "Капитал строител", "Стройконтрол" ООД и др. Пълният списък на управомощените фирми ще бъде публикуван в три специализирани издания за строителство и архитектура.
По време на двете си заседания комисията по управомощаване на лицата, упражняващи независим строителен надзор, е разгледала документите общо на 84 фирми кандидатки. От тях не са одобрени документите на 32 фирми, тъй като според регистрацията им са едновременно проектанти, строители, производители и доставчици на строителни материали, а това не отговаря на изискването на правилника за управомощаване. В момента се разработват указания за прилагането на двата правилника, по които става управомощаването поради възникването на подобни неясни и спорни моменти. До края на месеца ще бъдат разгледани от комисията документите на още около 100 фирми.
САЩ благодари на България за подкрепата за Косово
С цялостното си поведение България може да помогне за стабилността в Югоизточна Европа, заяви американският сенатор Джоузеф Байдън по време на срещата си с външния ни министър Надежда Михайлова. Той посети България през изминалата седмица по покана на парламентарната Комисия по външна и интеграционна политика.
Идвам, за да изразя благодарността на САЩ към българския народ и към неговите ръководители за подкрепата, която те ни оказаха по време на кризата в Косово, каза още сенаторът. По думите му след поведението си по време на кризата в Косово България е променила представата за страната ни в САЩ. Като израз на високата оценка на американската страна за напредъка, който България е постигнала след разпадането на СССР, Джоузеф Байдън определи и предстоящата визита на президента Бил Клинтън. По време на разговора си с българския президент Петър Стоянов сенаторът съобщи, че американският държавен глава ще посети страната ни до края на годината.
Семейство Клинтън купува нова къща в Ню Йорк Американският президент Клинтън и съпругата му Хилари купиха нова къща в едно от предградията на Ню Йорк. Къщата ще бъде новата резиденция на г-жа Клинтън по време на предизборната й кампания за Сената. Хилари Клинтън все още не е обявила формално кандидатурата си за член на Сената, но неофициално вече започна предизборната си подготовка.
"Благодарим на всички, които превърнаха търсенето ни на нов дом в приятно преживяване", заявиха семейство Клинтън в специално изявление. Бялата триетажна къща е строена през 1889 г. и има пет спални, четири бани и плувен басейн. Къщата струва 1.7 милиона долара и първото семейство на САЩ ще плати 20 на сто от сумата. Останалите пари ще бъдат взети назаем от члена на Демократическата партия Тери Маколиф. Сделката е била одобрена от консултантите по етичните въпроси към Белия дом.
Семейство Клинтън купи къщата в края на ваканцията си, по време на която Бил и Хилъри се отдадоха на голф и партийни събрания за набиране на средства.
Бил и Хилъри Клинтън не притежават собствена къща. След покупката двамата съобщиха, че възнамеряват да се преместят в Ню Йорк, когато президентският мандат на Бил изтече през 2001 г. Израел бави споразумението с палестинците
Израел отлага подписването на споразумение за прилагане на договора от Уай плантейшън, защото преговорите с палестинците още не са финализирани. Американският държавен секретар Мадлин Олбрайт пристигна в Близкия изток, за да окаже натиск върху израелския премиер Барак за подписване на сделката "земя срещу сигурност". След тричасови среднощни разговори между Олбрайт и Барак обаче не бе постигнато съгласие. "САЩ продължават посредническите си усилия за подпомагане на преговорите с палестинците, които трябва да доведат до прилагане на договора от Уай плантейшън", съобщиха от канцеларията на израелския премиер.
Олбрайт пристигна от египетския град Александрия, където започна подготовка за церемонията по подписването на израелско-палестинското споразумение. Противоречията между двете страни по въпроса за освобождаването на палестинските затворници обаче засега отлагат парафирането на документа.
Израелски правителствен говорител съобщи, че ще има споразумение само ако палестинците отговорят на израелските искания. Премиерът Барак предложи да бъдат освободени 356 затворници, докато палестинците настояват за пускането на 400 души.
Проиндонезийска милиция овладява Източен Тимор
Ключови райони в Източен Тимор са под контрола на верните на Джакарта милиции, съобщиха представители на ООН. Военизираните групировки се разбунтуваха и се обявиха срещу резултатите от референдума за независимост на Източен Тимор.
"Милицията е много активна и в момента контролира много от възловите градове", заяви говорителят на ООН Дейвид Уимхърст. Той нарече действията на законната индонезийска полиция напълно неадекватни.
Проиндонезийските военизирани групировки започнаха преди няколко месеца кампания на насилие срещу независимостта на Източен Тимор, но действията им излязоха извън контрол след допитването в понеделник. Бандите поставят заграждения по пътищата, блокират населените места и тероризират местното население.
В размириците, избухнали след референдума, са загинали най-малко четирима представители на ООН, а други шест са обявени за изчезнали. Въпреки влошаването на обстановката в областта ООН не възнамерява да изтегля представителите си от Източен Тимор, докато не бъдат преброени всички бюлетини от референдума и не бъдат обявени официалните резултати.
Джакарта съобщи, че ще позволи навлизането на мироопазващи сили на ООН в Източен Тимор, ако резултатите от референдума покажат, че местното население иска независимост. Очаква се преброяването на гласовете да завърши до няколко дни и данните ще бъдат оповестени едновременно в централата на ООН в Ню Йорк и в Джакарта. Референдумът обаче трябва да бъде узаконен от индонезийския парламент, който ще заседава през октомври.
Според САЩ световната организация трябва да гарантира сигурността на Източен Тимор и да разположи свои части след официалното признаване на референдума. Говорителят на Държавния департамент Фил Рийкър заяви, че междувременно Джакарта трябва да приложи всички мерки за спиране на насилието и да обуздае военизираните групировки.
Индонезия окупира Източен Тимор през 1975 г. и разполага с над 15 хиляди полицаи в областта. Проиндонезийската милиция наброява около 30 хиляди души, но е слабо въоръжена.
В началото на годината индонезийският президент Хабиби промени досегашната политика на Джакарта спрямо Източен Тимор и обяви, че ще даде възможност на областта сама да реши съдбата си. Индонезийските военни се противопоставиха на това решение, тъй като това според тях щяло да доведе до верижна реакция от бунтове за независимост в другите части на индонезийския архипелаг. Според наблюдатели военната клика е главният подбудител за създаването и организирането на милициите в Източен Тимор. Целта е областта да бъде подложена на терор и представителите на ООН и другите международни организации да бъдат изтеглени заради насилието. Така според военните Източен Тимор ще продължи да бъде под контрола на Джакарта.
Върнаха обвинения за убийството на Луканов
Чешките власти върнаха в България обвинения за убийството на експремиера Андрей Луканов бизнесмен Ангел Василев. Бившият собственик на фирма "Колонел" беше арестуван в Прага в началото на юни. Той беше обвинен, че е организирал покушението на депутата от БСП на 2 октомври 1996 г. Василев имаше съвместен бизнес с приятелския кръг "Орион", който стоял в основата на покушението срещу Луканов. Български полицаи съвместно с чешките си колеги го задържаха в телефонна кабина, докато Василев говорел с роднини у нас. След това пражкият съд разреши екстрадицията. На делото обаче не бяха представени доказателства за вината на екссобственика на "Колонел". На 13 август съдът разгледа само допустимостта за екстрадиция. Ангел Василев е обвиняем по още три дела за самоуправство и за дължими суми. След произнасяне на присъдата бизнесменът имаше намерение да обжалва пред Върховния съд. "Не ми е известно съдът да се е произнесъл, каза за "Капитал" синът на Василев Симеон. Вчера жената на баща ми е била на свиждане с него в затвора "Панкрац" и той е споделил намерението си да се съгласи да се върне в България, за да се приключи с тези спекулации, каза още Василев-младши. Но не е ставало дума за такива експресни действия."
В ареста на Специализираната следствена служба са и двама племенници на Василев - Георги Георгиев и Иван Петров. Според една от лансираните версии младежите служели като посредници за предаване на сумата за убийството на Луканов на килърите.
В ареста на следствието година и седем месеца лежа и зърненият търговец Райчо Петров. Той също е трябвало да осигури изпълнители на мократа поръчка, но закъснял и затова бил задействан резервният вариант чрез Ангел Василев, е една от версиите на следствието. Райчо Петров беше освободен от ареста, тъй като максималният срок за престой там изтече.
Битият на язовира бизнесмен ще съди МВР
Бизнесменът Светлю Шишков, който беше пребит от облечени в полицейски дрехи мъже на язовир "Искър", може да даде под съд Министерството на вътрешните работи. В специално изявление Шишков протестира срещу клеветите и обидите, които бяха разпространени в печата с източник МВР. Столичен вестник публикува полицейска справка, че Светлю Шишков е контингент за присвояване и е регистриран в полицията за принуда през 1994 г. Светлю Шишков декларира, че ако се потвърди, че пресцентърът на МВР е подал информацията за вестниците, ще го съди за обида и клевета.
Едноличният търговец и негови приятели бяха пребити на 8 август около 18 часа в района на Щъркелово гнездо край язовир "Искър" от облечени в камуфлажни дрехи и жилетки с надпис "Полиция" мъже. Те били въоръжени с късо автоматично оръжие, каквото е на въоръжение в някои от службите на вътрешното министерство. Подозренията са, че биячите са дошли от близката секретна база на Бюрото за оперативно издирване на МВР с джип и микробус. Един от нападателите изстрелял цял пълнител ввъв водния мотор на бизнесмена. Скандалът избухна, когато се разбра, че в близкия ловен парк по същото време е почивал и вътрешният министър. Богомил Бонев отрече да е знаел нещо за инцидента, тъй като по същото време яздел кон далеч от мястото на произшествието. Военна прокуратура вече месец не може да установи дали биячите са служители на вътрешното министерство и кой е наредил изпращането им.
Малко по-късно стана ясно, че по пътя София - Самоков и друг бизнесмен е бил пребит от подобна банда.
Във в."Монитор" вътрешният министър Бонев споделил, че една от версиите за инцидента е побой между мутри, срещу което протестира Светлю Шишков.
Крадци ограбиха 31 млн. лв. от Балканбанк - Враца
Неизвестни крадци ограбиха близо 31 милиона стари лева от трезора на фалиралата Балканбанк - клон Враца, съобщиха от МВР. Липсата на парите била забелязана на 31 август, когато касиерката на банката се върнала от отпуска. Предполага се, че кражбата е станала между 20 и 30 август, когато Нина Тасева е била в годишен отпуск. 3 980 000 лева са били заключени в касата за обслужване на текущи плащания на стари задължения.
Парите са задигнати от касата на обявената в несъстоятелност банка, чийто клон се намира на третия етаж в сградата на ДЗИ във Враца, съобщава БТА.
Трезорът не е разбиван, а е отворен с подправен или оригинален ключ. Касата е била от стар тип, без цифров код и не е представлявала особена трудност за крадците. Основната версия, по която работи полицията, е, че обирът е извършен от вътрешни хора - бивши или настоящи служители в офиса на банката, които са имали достъп до ключовете за сейфа. От обявяването на Балканбанк в несъстоятелност през клона са минали няколко експертни екипи и служители. Засега не е известно дали са били сменяни кодовете на охранителната система. В подкрепа на тези подозрения е и фактът, че алармата на помещенията e била изключена, без да предизвика сигнал в охранителната система.
Това е вторият подобен банков обир за месец. В началото на август крадци откраднаха 140 милиона стари лева от клон на Централна кооперативна банка в пивоварния завод в Бургас. И там крадците действаха през почивните дни и разбиха касата на ЦКБ, без алармата да се включи.
Арестуваха магистрална банда от Монтанско
Магистралната банда, която действаше няколко месеца по пътния участък Монтана - Петрохан, беше арестувана, съобщиха от МВР. Престъпниците нападаха предимно чужденци и им задигаха пари и ценности, след като ги засичаха с автомобил. Последният удар групата направила срещу трима македонци, като им откраднала и автомобила. Арестуван е и тарторът на бандата - 50- годишният Петър Димитров Цветков, по прякор Пилето. Освен за въоръжени грабежи той е заподозрян и за убийството на словашкия гражданин Франк Йошка, представител на италианската фирма "Кремона". Неговият труп беше открит през 1996 г. в язовир край монтанското село Клисурци. Тялото на словака беше омотано с въжета в сицилианска примка - през врата, ръцете и краката. За трупа беше вързан каменен кръст. Убийците са откраднали луксозната кола на Йошка, след като са го убили. Фордът по-късно бил открит от полицаите. Франк Йошка беше идентифициран след сътрудничество с Интерпол, която го беше обявила за издирване.
По-рано са били арестувани и други членове на бандата - Методи Х. с прякор Крушара и 33-годишният Детелин П. по прякор Кьоравия, които са замесени и в друго убийство. Предполага се, че двамата са проговорили за участието на Пилето в убийството на Франк Йошка. Петър Цветков е бил арестуван след специална полицейска операция в дома му във вторник вечерта.
Според неназовани източници в бандата е бил включен и митнически служител, който давал информация на бандитите за преминаващите през ГКПП Видин чужденци с декларирани по-големи средства.
Началото на парламента - избори и надежди за ЕС
Петата сесия на 38-ото Народно събрание започна със скучна законодателна програма и с предизборна нагласа на политическите сили. Много от депутатите дори не дойдоха в първия си работен ден след августовската ваканция.
В словото си премиерът Иван Костов определи приоритетите на парламентарното мнозинство за започващия политически сезон. Основна цел на управляващите ще е да бъдат подготвени и приети такива закони, с помощта на които страната ще изпълни критериите на Европейския съюз. Ако това стане, премиерът очаква България да бъде поканена за пълноправно членство през декември в Хелзинки. Също толкова важно според него е и успешното провеждане на изборите. Не само думите на Костов, а и неприсъствието на всичките 240 депутати доказа, че предстои месец, в който народните представители едва ли ще успяват да съчетават предизборната си дейност с парламентарната.
Както се очакваше, опозиционните сили също използваха полагащото им се време при откриването на сесията и за предизборна агитация. Лидерът на БСП Георги Първанов обвини управляващите и за разрушения мавзолей, и за несполуки във всички области на обществения и икономическия живот, и за законодателната програма на мнозинството, която според него затъвала в дребнотемие. В критиките за мавзолея изненадващо се включи и групата на ДПС. Зам.-председателят Кемал Еюп направи аналогия между поведението на Костов и Виденов. Както сегашният премиер чакал гробницата да падне, докато в Сакар вилнеят пожари, така предшественикът му играл хоро, докато край София горели 14-те войничета. Заместникът на Ахмед Доган обаче изказа и благодарност на правителството - за помощта, която оказа на Турция след земетресението.
"Удивена съм да чуя от ДПС по-комунистическа реч от тази на БСП", реагира председателката на депутатите от СДС Екатерина Михайлова. Тя отхвърли и обвиненията на социалистите, че мнозинството се занимава с маловажни законопроекти. "Ако искаме в края на сесията да получим шанс да започнем преговори с ЕС, трябва да приемем точно тези закони", обяви Михайлова. В списъка с приоритетните проекти тя постави законите за публичното предлагане на ценни книжа, за малките и средните предприятия, за кооперациите, за кадастъра и имотния регистър, за достъпа до обществена информация, новия Данъчно-процесуален кодекс, промените в Закона за лекарствените средства и в Наказателния кодекс.
Единствен от опозицията, лидерът на евролевицата не коментира разрушаването на мавзолея. Александър Томов подкрепи програмата на мнозинството и предложи всички парламентарни групи да направят обща програма за евентуалното ни присъединяване към ЕС.
Отсега е ясно, че депутатите и през тази сесия ще трябва да работят извънредно не само защото ще загубят парламентарно време за местните избори. Дори само първоначалните планове на законотворците за новата сесия показват, че подготвените за внасяне от МС нормативи далеч надхвърлят капацитета на работните дни на Народното събрание. Не са малко и вече приетите закони, които пак са в парламента, за да бъдат променяни. Освен тях през тази сесия ще бъде приет държавният бюджет, който по традиция отнема много парламентарно време.
Турция размразява отношенията си с Гърция
Турският премиер Бюлент Еджевит приветства горещо подобряването на отношенията с Гърция след години на напрежение между Анкара и Атина. Той съобщи, че в момента двете правителства водят диалог на високо равнище, и призова за пълно сътрудничество между двете страни. Премиерът припомни, че през последните 25 години три пъти Гърция и Турция са били на прага на военен конфликт. През последните месеци обаче двете страни положиха максимални усилия за подобряване на двустранните връзки. Доказателство за постигнатия напредък бе бързината, с която Гърция прати спасителни екипи след земетресението в Турция от 17 август.
"Между Гърция и Турция вече има диалог", каза Еджевит в изявление по телевизията. "След приемането си в Европейския съюз Гърция отказваше да съдейства за решаване на проблемите между страните ни. Но сега нещата се промениха и се надявам, че това ще донесе конкретни резултати занапред", заяви още турският премиер.
Според министъра на външните работи Исмаил Джем демонстрираните след земетресението топли и близки отношения между хората на двете страни са подтикнали политиците да предприемат бързи стъпки за подобряване на климата между Анкара и Атина.
Гърция заяви по-рано, че ще поиска Европейският съюз да отпусне финансова помощ за възстановяване на щетите от земетресението в Турция.
Нов масов гроб бе открит в Косово
Британски полицаи от частите на KFOR откриха нов масов гроб в Косово с телата на 50 души, съобщи британският министър на външните работи Робин Кук. Масовото погребение е открито близо до Любиджа, на 6 километра северно от Призрен. Робин Кук не уточни дали телата са били на косовски албанци или на сърби.
С това откритие броят на жертвите, намерени от британски войници, надвишава 200 души, каза Кук. Според изчисления на "Форин офис" най-малко 10 хиляди души са били убити в Косово в резултат на етническото прочистване, провеждано от югославската армия.
Британският дипломат направи това съобщение по време на посещението в Лондон на лидера на Армията за освобождение на Косово (АОК) Хашим Тачи. Двамата са обсъждали политическото бъдеще на областта.
След разговорите си с Тачи Робин Кук заяви, че Великобритания ще настоява всички жестокости да бъдат наказани, а извършителите им да бъдат изправени пред съда. "Няма друга държава, толкова твърдо решена като Великобритания да принуди Белград да прекрати завинаги тази трагедия", каза британският дипломат.
Ръководителят на АОК Хашим Тачи също осъди убийствата. "Чувстваме се ужасно при вида на масовите гробове. На насилие бяха подложени и албанците, и сърбите, и някои други етнически групи", заяви Тачи. Той декларира, че АОК ще се демилитаризира в сроковете, определени от НАТО, и ще се трансформира в обикновени полицейски сили. "АОК ще помага на KFOR при строежа на къщи и училища в провинцията", обеща Тачи.
Тачи и Кук наблегнаха на желанието си да работят съвместно за сигурността на мултиетническо Косово. "Искаме многоетническо Косово и затова косовските сърби да се завърнат по домовете си. Ще работим за общество, в което ще доминира толерантността, а не отмъщението", посочи косовският лидер.
Според Робин Кук международната общност иска да си сътрудничи с всички етнически общности в Косово и затова насилието трябва да спре: "Обсъдихме случаите на отмъщение срещу сърбите и ромите в провинцията и се споразумяхме, че нападенията и заплахите срещу малцинствата трябва да бъдат прекратени."
Холбрук: "Мирът в Босна е несигурен"
"Етнически лидери все още заплашват мира в Босна, установен с толкова много усилия и жертви", заяви новият посланик на САЩ в ООН Ричард Холбрук. Той посети Босна, където се срещна с лидерите на мюсюлманите, сърбите и хърватите. "Истина е, че страната отбелязва прогрес, но това става изключително бавно", подчерта в Мостар американският дипломат.
Като символ на омразата Холбрук посочи мраморните останки от Стария мост над Неретва, строен по време на отоманското владичество. След 400 години съществуване мостът бе разрушен през 1993 г. при бомбардировките на хърватската артилерия.
Източници от делегацията на Холбрук съобщиха, че на разговорите си с хърватския кмет на града и хърватския му заместник дипломатът е подчертал раздразнението на международната общност от извиненията и извъртанията на градските власти. Холбрук е заявил, че ако Босна иска да върви напред, Мостар трябва да бъде възстановен.
Ричард Холбрук е архитект на Дейтънския мирен договор, с който бе сложен край на войната в Босна.
Ляв завой на син светофар
На фона на многобройните жертви от пътни злополуки, на фона на необявената война по улиците на страната влизането в сила на новия Закон за движение по пътищата рискува да се превърне в синоним на типично "нашенска работа" - много шум за нищо. Много шум за нищо - след като основната част от жителите на София свързват този нормативен акт предимно с десния завой на червен светофар. Маневра, напълно приличаща например на левия завой на син светофар - и двете, оказа се в крайна сметка, могат да бъдат направени точно никъде. Или може би единствено в сферата на политиката.
Всъщност новият закон е един от най-популярните и да се надяваме, че ще стане и най-добре познатият на гражданите. Още в момента на самото му влизане в сила шест от всеки десет интервюирани имат представа за едно или друго нововъведение в него. Най-популярна (разбира се, доста след прословутия безсмислен десен завой на червено) е въведената забрана представителите на пътната полиция да събират глобите на ръка. Повече от една трета от интервюираните (36%) дори са на мнение, че тази нова мярка ще доведе до намаляване на корупцията по пътищата. И все пак скептично настроените по отношение на подобен ефект остават повече (56%).
Следващо по популярност сред гражданите е новото изискване постовете на пътната полиция да се обозначават с табели на 150 метра в двете посоки. Абсолютно мнозинство (61%) одобрява тази мярка, поддържайки мнението, че скритите засади на катаджиите "нямат положителен ефект върху движението, а целят предимно набиране на парични средства от глоби".
Подобно единодушие констатираме в още два случая. В съотношение 6:2 столичани категорично винят за високия брой пътни произшествия у нас недоброто прилагане на закона, а не толкова неговите недостатъци. И още веднъж интервюираните се изказват в полза на "здрава ръка" - според 66% подобрение в пътната обстановка ще настъпи, ако се въведе строг контрол и се засили тежестта на наказанията за нарушителите. И обратно - на самоконтрола на участниците в движението биха разчитали едва 25% от интервюираните.
Излиза следователно, че и гражданите се надяват да се изпълни обещаното и ако не на всеки светофар, то поне през един или два се появи представител на пътната полиция. Но дано, докато стои там, той не просто дебне за нарушители, а набира информация за основните причини, водещи до сериозни произшествия по пътищата ни. А те едва ли са само лошите закони или пък недоброто им познаване или прилагане. Най-често сред тези причини у нас стоят и самите пътища.
Данните са от представително за пълнолетното население на столицата проучване, проведено от агенция АЛФА РИСЪРЧ в периода 30-31 август 1999 г., по поръчка на в. "Капитал".
Държавната намеса в образованието е прекалена
Много ми хареса статията на студентката от Чикагския университет, публикувана в бр.32 на "Капитал" в рубриката "Темата на броя", макар че изводите всъщност са много тъжни за нас - тези, които учим в така наречените български университети. Има разстояние от светлинни години между нашите и американските висши училища - например тук в някои ВУЗ-ове (по-конкретно УНСС) студентът няма право дори да избере чуждия език, който да изучава, да не говорим за нивото на преподавателите, повечето наследени от предишната "епоха", да не говорим за корупцията - всеизвестно е, че срещу 100 долара (а от догодина срещу 200 марки) е възможно да разбереш темите, които ще бъдат "изтеглени" за кандидатстудентските изпити по география или история например в нашия университет. Трябва да се отбележи и това, че много студенти се записват във ВУЗ само защото е безплатно и дава възможност за отдалечаване от родната стряха. Всичко това се дължи на прекалената държавна намеса в образованието и може да се преодолее чрез ограничаването й.
Първият проблем е нежеланието на държавата да допуска създаването на нови висши училища. Преодоляването му си представям по следния начин - висшите училища да се регистрират в съда само срещу представяне на необходимите документи, без да е необходимо разрешение на орган на изпълнителната и законодателната власт.
Вторият проблем е определянето от правителството на броя студенти, които приемат университетите. Това е напълно безсмислено - след като има хора, които желаят да учат и имат възможност да си го позволят, не бива да им се пречи да го направят. Казва се, че в Европа нямало толкова студенти, затова и тук не трябва да са толкова. По-абсурдна теза не може да има, защото тук има и повече пенсионери от Европа, но ние не ги разстрелваме, за да се вместим в стандарта. Правителството трябва да се откаже от тази практика.
Третият проблем е наличието на множество измислени специалности. Би било правилно техният брой да е по-малък. Освен това въобще не е нужно още със записването в университет да се избира специалността.
Четвъртият проблем е, че студентите нямат възможност да избират предметите, които изучават. Много по-добре би било в първите семестри да се изучават някои задължителни предмети и едва след това да се решава от студентите какво биха искали да специализират.
Петият проблем е неподходящата форма на изпитване - необходимо е по-широко въвеждане на тестовото изпитване.
Шестият проблем са т.нар. държавни ВУЗ-ове. Де факто държавата казва чрез тях: "Ако искате да учите безплатно, трябва да учите в държавен университет" и съответно тези университети са със осигурено финансиране, защото винаги има достатъчно желаещи да учат, без да плащат, които да запълнят бройката. Поради тази причина няма какво да накара тези висши училища да подобряват нивото на преподаване. Това всъщност е забелязано от професор Милтън Фридман в неговата забележителна книга "Свободата на избора" преди повече от 20 години, т.е. преди моето раждане. Единственият начин да се преодолеят тези деформации е възприемането на един по-различен подход, а именно да се финансират не структури, а студенти. Най-общо смисълът е следният: държавата избира няколко хиляди (например 5 хиляди) абитуриенти (избрани според успеха от матурите си например) и им осигурява определена годишна субсидия например 1000 лева, ако се запишат в университет. Тези хора трябва да имат право сами да изберат университета, където да учат, и държавата да превежда субсидията точно на този университет, независимо дали е държавен или частен. Ако таксите в това висше училище са по-големи, самите студенти ще си доплащат разликата.
Защо здравното осигуряване е задължително?
От месец март тази година се опитвам да получа отговор на въпроса "Защо нашите законодатели в момента приемат закони за задължително социално и здравно осигуряване, след като съгласно Конституцията на РБ (чл.51 и 52/) това са конституционни права на гражданите? " Задавам този въпрос на всички институции, които имат право да сезират Конституционния съд, но от тях получавам еднозначни и упорито цитиращи ми Кодекса на труда от 1951 г. отговори, който всъщност поставя като принцип задължителността.
На 16.04.1999 г. (ден на Конституцията на България) по радио Свободна Европа в ефир зададох този въпрос на г-н Димитър Гочев - член на Конституционния съд. Неговият отговор бе: "По сега действащата конституция никой не може да ви задължи да се възползвате от това си право.. " От изложеното дотук става ясно следното:
И кога властимащите ще се научат да зачитат конституцията, в която са се заклели?
Искам да стана член на СДС, но... Бих искал да поставя няколко въпроса към ръководството на СДС в качеството си на човек, желаещ да стане член на тази партия и да работи за сполучливото й развитие, тъй като политиката, която е начертала, е единствената, която ще допринесе за изграждането на България като една стабилна европейска държава.
Всеки, който желае да стане член на синята партия, трябва да представи в местния клуб по местоживеене молба до председателя му и две писмени препоръки от членове на този клуб. Молбата, разбира се, е необходима, тъй като тя изразява желанието за членство в съответния клуб, но двете писмени препоръки будят недоумение от моя страна. Нека разгледаме двата възможни сценария. Първият: въпреки че клубовете са по местоживеене, невъзможно е да познаваш всички в района, в който живееш. Ако желаещият кандидат е току-що завършил студент, учил в чужд град пет години, а преди това е отбил военната си служба за срок от година и половина, възможно ли е той да е в течение кои са членове на местния клуб. В един момент той трябва да играе ролята на следовател, да разбере кои са членовете на клуба, има ли познати в тяхно лице и да премине към написване на двете препоръки. Съществува възможност в по-големите квартали да нямаш познат член от клуба и тогава, дори и да имаш умения и желание да работиш за синята идея, амбицията ти се свежда до нула и се отказваш.
Втори сценарий: кандидатът за членство познава повечето от членовете на клуба, секретаря му и в някои случаи - председателя. В този случай двете препоръки се оказват формалност. Друг е въпросът обаче дали членството е станало въз основа на качествата и уменията на кандидата, или на това, че секретарят на клуба му е комшия.
Както се вижда, с тези две препоръки синята партия може само да изгуби. Извън редиците й може да останат млади, амбициозни и кадърни хора за сметка на други, които рано или късно може да дискредитират името СДС.
Другият въпрос, който ме вълнува като кандидат-член на партията, е свързан с нарастващия бюрократичен апарат в СДС. Със създаването на толкова комисии, назначени секретари, наместници и др. партията се превръща в основен конкурент на държавната бюрократична машина. Общуването и разменянето на идеи и информация с НИС се превръща едва ли не в празник за по-отдалечените и по-малки сини кътчета. Освен това вътрешната конкуренция (желан ефект, свързан с много хора, занимаващи се с едно и също нещо) създава условия за пропорционално увеличаване на вътрешната корупция.
Сигурен съм, че това са част от въпросите, чието внимателно разглеждане ще ускори хода на СДС към европейските стандарти и манталитети.
Костов тръгна на избори от "изгубения" Бургас
Първите сондажи сочат само 12 процента подкрепа за синия кандидат срещу 40 за червения
Лидерът на управляващата партия лично даде старт на предизборната кампания на СДС. За пръв път Костов не започна агитацията от благоразположената софийска аудитория. Изненадващо той избра за начало на бъдещата изборна победа очевидно обречения на синя загуба Бургас. Настроението в лагера на мнозинството недвусмислено показва, че СДС бавно, но сигурно се прощава с надеждите си да спечели този град наесен.
Тревожните сигнали от морето стигнаха до "Раковски" 134 в средата на миналата седмица. Предварителните социологически сондажи показали катастрофалните 12 на сто подкрепа за кандидата на СДС за кмет на Бургас. Сегашният градоначалник Йоан Костадинов събрал 40 на сто. Затова и Костов реши на място да провери защо подчинените му губят битката, и то месец преди същинския вот. Досега никой в СДС открито не признаваше, че предизвестената загуба на Бургас е лична заслуга на депутата Йордан Цонев. Това, че персоналната отговорност за предварителните из бори, преговорите за местна коалиция и подготовката на кампанията в града бе партийно вменена на Екатерина Михайлова, обаче стана явното доказателство, че отдалече Цонев си подготвя осигуровка за провала. Никой няма да тръгне да отстранява шефката на сините депутати само защото не е намерила подходящ обединител на гласовете в Бургас. Без подкрепата на Михайлова председателят на местното СДС Йордан Цонев трябваше лично да си изкупи вината след изборите. Никога досега обаче страховете и съмненията на сините не са получавали свой цифров израз. Ако прогнозите на социолозите се сбъднат дори не с такава застрашителна разлика, дори премереният ход с прехвърлената отговорност няма да спаси шефа на парламентарната бюджетна комисия. Посещението на Костов в Бургас е доказателство точно за това - че лидерът поема нещата в свои ръце само когато е лично убеден, че другите са се провалили. В началото на миналата година Костов районира страната и повери на всеки от членовете на НИС персонална задача "да си разработи" района и да спечели изборите. Тогава той произнесе репликата, която Цонев вероятно помни: "Укрепването на структурите е много важна задача. Именно заради разцепление загубихме местните избори в Бургас."
С различна сила притесненията на депутата от Бургас тресат и колегите му от всички останали региони. Костов е дал дума, че до изборите ще обиколи всички областни центрове и в добавка - градове, до които успее да достигне по път. Депутатите почти не се вясват в парламента и всеки отпрашва към родните места, за да прави избори. Покрай това решение дори тясното партийно обкръжение на лидера изпаднало в двуседмични спорове. Членовете на НИС след остри пререкания не успели да съставят график, по който и те да обикалят предизборно страната. Всеки от тях отказвал категорично да отиде в предварително обречените за СДС градове и по местата, където персонално се славят с недостойно нисък рейтинг. След бурни скандали сините началници не стигнали до разбирателство. Заради пререканията си за пръв път не изпълнили и заповедта на Костов - на първото заседание на НИС след ваканцията миналия вторник да му представят готов списък с посещенията на всеки из страната. Затова на следващия ден заседанието на НИС претърпя втори дубъл.
Окончателното разписание за движението на синьото ръководство показва и още едно дълбоко крито предчувствие на СДС за провал - в емблематично важния за управляващите град Хасково. Загуба там категорично ще калкулира остър негатив в сметките на главния секретар на СДС Христо Бисеров. Засега нито един от партийните ръководители не е изявил желание да посети града. Очевидно Бисеров е получил отсрочка, за да поправи неблагоприятната за сините ситуация в района. Досега въпреки тайните му совалки и предизборния арсенал, на който обучаваше целия партиен апарат на сините, той не успя да убеди дори партньорите си от Народен съюз да не издигат паралелен кандидат-кмет в Хасково. Оргсекретарят не се справи и с изключителната непопулярност и вътрешнопартийна враждебност, на която се радва в родното си място. Посещенията му там са винаги инкогнито, а и преговорите се водят при заключени за медиите врати. Освен това предварителните проучвания показват, че не само в областния център, а и в общините наоколо СДС няма особени шансове да успее на изборите.
"Късно наесен такава сеч ще настане, каквато и присъдружните организации не са видели в СДС" - такава бе дружеската закачка тази седмица между депутатите от мнозинството. Техните притеснения за топлите места в парламента, а и тези на по-големите им началници, са свързани с изборите. Но не само защото първите социологически данни показаха несъответствия между обещания и реалности. Ако и изборните резултати не съвпаднат с очакванията, заедно с поста всеки от тях ще загуби и полагащата му се част от бизнеса. За който всъщност е вътрешната борба сега. И точно нея Костов най-после реши да арбитрира сам.
Ананиев проспива мандата си
Министерството на отбраната за пореден път се тресе от мощен скандал. Този път негов двигател е началникът на генщаба Михо Михов, който атакува цивилните си шефове в интервю пред проправителствения вестник "Стандарт". За първи път генералът открито си позволи да напада гражданското ръководство на армията, наричайки го направо некомпетентно. Дръзките изявления на Михо Михов са в стила на неговите изказвания от времето на Жан Виденов, когато той въстана срещу липсата на финансиране за военновъздушните сили. Всъщност досега генералът никога не си е позволявал да държи такъв тон на своите работодатели през последните две години.
Поведението на ген. Михов, изглежда, е предизвикано от факта, че военният министър Ананиев вече е притиснат до стената и не би могъл да продължи досегашното си симбиотично съжителство с военните, ако иска да оцелее на своя пост. Особено напоследък шефът на военното ведомство беше станал твърде близък с униформените си подчинени и беше започнал да приема част от аргументите на генщаба. Неговото дискретно отклонение от партийната повеля обаче, изглежда, не е убягнало от погледа на премиера. Програмата за ускорено преструктуриране на армията, известна още като "План 2004", два пъти беше връщана за основна преработка.
Всъщност
За сметка на това обаче пропиляното от Ананиев време би могло да изстреля нагоре амбициозния о.з. майор и сегашен зам.-министър по военнополитическите въпроси Велизар Шаламанов. Той се ползва с репутацията на чистокръвен технократ и получава сериозна подкрепа от американците. За сметка на това обаче той никога не е бил изявен син функционер и има още твърде много да учи за апаратните игри в държавната администрация. Шаламанов се приема като основна заплаха и от най-консервативните кръгове в армията, които смятат, че неговият "План 2004" е практическа ликвидация на въоръжените ни сили.
Позицията на ген. Михов, макар и на пръв поглед абсолютно радикална, има твърде двойствено звучене. Всъщност точно острите му изказвания принудиха министъра на отбраната да извади на светло дебата около "План 2004". Ако шефът на генщаба не беше размахал пръст към цивилните, те вероятно и в момента щяха да живеят с илюзията, че разполагат с безкрайно много време за работа. В този смисъл Михов направи услуга на премиера Костов, като подтикна Ананиев и хората му да действат по въпроса малко по-бързо и по-прозрачно. От друга страна обаче, ген. Михов все пак успя да демонстрира известна доза характер след серията унижения, на които беше подложен при подмяната на неговия "План 2010" с "План 2004".
Всъщност
Мирновременният състав на армията остава в планираните до момента размери - 45 хиляди души. Четиридесет и шест на сто от тях ще бъдат сухопътни войски, между 22 и 23 процента - военновъздушни сили, и около 9.8 на сто - боен флот. Осем процента от армейския щат се заделя за нуждите на медицинското осигуряване, 4.7 на сто за Генералния щаб и 1 процент - за ръководството на специалните части. Около 20 на сто от войската ще се състои от команден състав, предвижда още "План 2004". Двадесет и шест на сто от армията ни ще се водят като Сили за бързо реагиране, които би трябвало да могат да бъдат използвани във военни действия в рамките на една седмица от избухване на въоръжен конфликт. Към всяка бригада ще има и по един батальон Сили за незабавно реагиране, които ще могат да бъдат използвани за бойни операции в рамките на няколко часа. Те трябва да бъдат комплектувани основно с професионални войници. Останалите 52 на сто ще се водят Сили за отбрана, които ще са съставени главно от резервисти и ще бъдат задействани в случай на по-голям военен конфликт. Резервистите ще бъдат хора с афинитет към военната професия, които всяка година ще минават през един-два опреснителни курса. При обща мобилизация ще се задействат така наречените Сили за териториална отбрана. Те съставляват само 1.5 на сто от щата на армията ни и се състоят само от офицери, които ще обучават обикновените запасняци как се води война. Те обаче ще се използват само при пълномащабен военен конфликт, който ангажира територията на цялата държава или поне значителна част от нея.
Другата радикална стъпка е сливането на военните ВУЗ-ове и превръщането им в
Велико Търново, Долна Митрополия и Варна ще бъдат превърнати в центрове за военнопрофесионална подготовка. Единствено Военната академия ще запази статута си на ВУЗ, където ще се водят оперативно-тактически и оперативно-стратегически курсове. Дори най-радикално настроените специалисти във военното ведомство обаче подхождат с резерви към този вариант, който беше наложен под натиска на премиера Костов. Експертите се опасяват, че ако се разчита единствено на цивилните ВУЗ-ове за офицерски кадри, тогава може да се стигне до сериозен отлив на хора от армейската професия. "Постъпващият курсант и завършващият цивилен ВУЗ мислят по съвсем различен начин. Съвсем нормално е дипломиращите се да изберат гражданската професия. Съществуването на висше военно училище все пак гарантира, че обучаваният за офицер ще служи определен брой години в армията", твърди специалист от отбранителното ведомство, пожелал да остане неназован.
Всъщност официалната промоция на "План 2004" показа само едно - Министерството на отбраната все още е едно клеясало ведомство, където една папка с документи може да пътува няколко месеца от единия етаж до другия. Колкото и да се напъват Ананиев и екипът му, "План 2004" си остава само един грамаден куп секретни бумаги. За да бъдат те приложени на практика, трябва да се приемат още двайсетина програми, които да обяснят стъпка по стъпка на дисциплинираните военни какво трябва да се върши. Ако това става с досегашните темпове, вероятно нищо няма да се промени до края на синия мандат. По всичко личи обаче, че търпението на синята партия в тази сфера съвсем скоро ще се изчерпи.
СДС не учи кандидатите си да губят
Орфей Дуевски, председател на Политическата академия за Централна и Югоизточна Европа, пред "Капитал"
- Ние преформулирахме глобалните цели, които си бяхме поставили по-рано, и започнахме обучението на партийните активи, на политическите елити по места. Обучаваме хората, които желаят да се занимават с обществена дейност, в това число и с политика. И мислим, че това ще бъде от полза не само за СДС, но и за държавата. Тъй като в нейния политически живот ще се влеят хора, които вече имат някакво ниво на обучение в политиката.
- Не бих застанал зад такова определение, защото маркетингът се отнася до пазарните отношения и търговията, а политиката стои по-високо от тези неща. В политиката трябва да влизат хора, за които ценностите достойнство, чест, морал и отговорност стоят на по-високо ниво от пазарлъците и чисто спекулативните договорки.
- Не.
- Разбира се, че го проучваме, и това става чрез структурите на СДС по места. Те изпращат на семинарите хора, които според тях са перспективни за политиката и за съответните общини и региони. Но специално проучване по отношение на хората, които ще се обучават, не правим.
- Не ми е лесно, защото не за това съм се обучавал. Но имам подкрепата на много широк кръг - на избирателите ми, на политическата сила, която представлявам - аз да се заема с това. Дали се справям или не, не би трябвало аз да преценявам.
- Ние подходихме много предпазливо към тези семинари, но се оказа, че хората по места са ни очаквали отдавна. Вече имаме самочувствието да кажем, че сме били полезни на хората по регионите, те са имали нужда от този тип информация и сме убедени, че ще я приложат на практика в политиката за спечелването на изборите.
- Първо, този човек трябва да е отговорен, да притежава достойнство и да е познат на обществеността в съответната община, за да може да има успех на изборите. Освен всички тези качества той трябва да има зад гърба си и подкрепата на определена политическа сила, за да има още по-голяма тежест пред обществото.
- Аз не бих се съгласил с такова твърдение за СДС. Докато БСП прави точно това. Например в Благоевград предложи хора, познати на електората като твърди социалисти и неспособни да предложат нещо ново като идея. Няма община в региона, където БСП да е издигнала ново лице. Това издава пълната безпомощност да се намерят личности, които да променят имиджа на партията. Обратно на това СДС заложи на не чисто партийни кандидати. От това само ще спечелим доверието на хората, защото доказваме, че можем да намираме хора и извън нашите партийни среди, които имат шансове да спечелят местните избори.
- Политическата партия е задължена да намери фигурата, която ще събере най-много доверието на хората, и да я лансира пред обществото. Това е нормално за всяко едно гражданско общество - политическите партии са тези, които участват на изборите и са задължени да намерят личностите и да застанат зад кампанията им. И по това кой какви хора лансира се вади заключението за способността на една партия да стои начело на управлението.
- Академията се занимаваше точно с това през изминалата година и мисля, че сме допринесли всички ръководства по места да имат способността да изработят своя концепция за медийното представяне на всеки кандидат. Надявам се на успех. За това работиха все известни имена в областта на политологията и социологията и съм убеден, че сме били полезни.
- Да говорим, че след семинарите на академията излизат готови политици, е нескромно, а и неправилно. Но ние даваме една основа, върху която могат да се градят допълнителни умения и способности, за да може да влезе един човек в политиката подготвен.
- Тя е създадена да формира политически елити по места.
- Ние слагаме началото на създаването му, защото политическата академия няма да прекрати дейността си. Продължаваме обучението на хора, които вчера са били общински съветници, утре ще бъдат кметове, в другиден - областни управители, после - народни представители... Това просто е един цикъл, който искаме да обхванем.
- Трудно мога да кажа с една дума. Това е по-скоро комплекс от качества, които трябва да притежава - да е честен, отговорен, да е известен в общността, която ще го избира, да е професионалист, да е млад и перспективен.
- Такива проучвания се поръчват по места, ако структурите желаят, но политическата академия не посредничи за това. Правят се социологически проучвания и преценяваме за тежестта пред обществото, която всеки от посочените кандидати има. Освен това преди официалните социологически сондажи ние се допитваме до местните си структури за авторитета, с който този човек се ползва и как се приема от хората. Нашият най-голям тест обаче са предварителните избори. Считаме, че това е един доста полезен опит, който бихме могли да споделим и с другите политически партии.
- В този случай компроматите не са компромати, а са реалност в управлението на общините, за огромната корупция в кметствата и общините. На много места те са се превърнали в един вид семейни фирми, в които кметове, заместници и тяхното най-близко обкръжение се занимават с бизнес откровено. Освен това те не поеха своята отговорност за структурната реформа. Когато държавата и правителството трябваше да затварят губещите предприятия и хората оставаха без работа, задължение беше на местните кметове и общини да потърсят начини и форма за привличането на инвеститори и разкриването на нови работни места. Това е тяхно задължение, защото те разполагат с общински терени, собственост, имоти, които са доста привлекателни за инвеститори. Но останаха безучастни и се занимаваха само с това да убеждават хората колко е лоша държавата и колко е лош Министерският съвет по отношение на кметствата.
- Ние се ангажираме с това нашите кметове да бъдат отговорни пред обществеността и като политическа сила да им съдействаме в намирането на тези инвеститори, които желаят да развиват бизнес в общините, където ще бъдат избрани кметове на ОДС. За да могат и хората, живеещи там, да се чувстват по-спокойни и да имат работни места.
- По принцип всеки носи своята отговорност, но заедно с него и политическата сила, която го е издигнала. Но аз мисля, че ние имаме възможности да осигурим успешни мандати на всички наши кандидати.
- В момента е обратното - имаме едно несполучливо управление на червени кметове по места. Имаше фрапиращи случаи на кметска некомпетентност, на неспособност да подредят приоритетите в една община.
- Не. Защото те ще спечелят изборите.
- Да, убеден съм.
Накратко
