Прозата се оказа недостатъчна за гения на родните журналисти и на моменти драмата с мавзолея се описваше в стихове. Две вариации на тема Смирненски се появиха по страниците на вестниците. "Хей, другарю (общинарю!) / ,ти какво решил си с чука? / - Аз ли? Мавзолей ще бутам тука. / И ще правя канари... ", стихоплетства "Дума". От страниците на "Сега" отговарят с интерпретация на "Червените ескадрони": "Ах, летете вий фадроми! / в устрема ви милиони погледи са / със надежда и любов. / Свил десницата корава, / Бакърджиев чук изправя / и фанфарите гърмят в тържествен зов."
И така вестниците пишат, мавзолеят бавно си се разрушава и по всичко личи, че и през следващата седмица новини оттам ще ни засипват обилно. И само малко хора ще се чудят както Радичков: "Справедливо изникна въпросът каква е тая суматоха и за какво ни е притрябвала суматохата."
Накратко
"Кока-Кола" започва от началото на следващата седмица рекламна кампания за новия продукт на фирмата, който се лансира на българския пазар - "Фанта екзотик". Творческата част от кампанията е дело на софийския офис на Saatchi & Saatchi. С PR-a покрай лансирането на новия продукт се занимава "В Комуникация". Телевизионният клип, който ще започне да се излъчва от следващата седмица, е разработен от европейската централа на безалкохолния гигант. "Кока-Кола" са провели поредица социологически проучвания за това кой вкус е най-подходящ за българските потребители.
Спонсорските заставки по БНТ прерастват в реклама, заяви миналата седмица членът на медийния съвет доц. Нели Огнянова. На заседание на НСРТ се е взело решение, че това е по същество нарушение и на БНТ ще бъде изпратено писмо да преустанови тази практика. Предмет на обсъждане са били още и задълженията на НСРТ по издаването на програмен лиценз на телевизионен оператор с национален обхват, заяви Нели Огнянова. Членовете на медийния съвет се обединили около мнението, че дейността на съвета трябва да е в съвършен синхрон с дейността на ДКД по издаването на далекосъобщителен лиценз. Националният съвет за радио и телевизия изпрати още писмо до ръководството на БНТ по повод излъчения миналата седмица филм "Влюбване". Мнението на съвета е, че филмът е трябвало да бъде излъчен след 23.00 часа, а не в най-гледаното време - 20.30 часа, каза доцент Огнянова.
От миналата седмица македонските вестници "Нова Македония" и "Вечер" са на българския вестникарски пазар. Това съобщи Явор Марков от агенция "Стрела", генерален дистрибутор на изданията "Медиа холдинг" и "168 часа". Тенденцията според него е македонските издания да се разпространяват не само в София, а и по Черноморието, Благоевград, Петрич.
Редактори на всекидневници от авторитетни университети в САЩ като Колумбийския, Корнуел, Принстън и други посетиха страната през изминалата седмица по програма на американска неправителствена организация . По време на разговорите си с председателя на парламентарната Комисия по културата и медиите Стоян Райчевски американските гости поздравиха българските депутати за промените в законодателството, осигуряващи свободата на медиите. Според редакторите на университетските вестници свободата на журналистите, гарантирана от законите, е условие и за преодоляване на автоцензурата.
Българското национално радио ще участва със своя програма в европейските радиодни, които ще се проведат през месец юни 2000 г. По покана на Европейския съюз за радио и телевизия обществените радиостанции от всички европейски страни ще подготвят специални програми, с които ще отбележат края на ХХ век. С тази инициатива съюзът ще чества и 50- годишнината от своето създаване. Българското национално радио ще участва в общата програма с излъчване на българска музика в изпълнение на смесения хор на БНР, която през тези дни ще звучи в европейския ефир.
Опасен чар
Любимият плод на Тодор Колев е гроздовата ракия. На 26 август той вероятно я е уважил подобаващо. Няма как, поводът бе сериозен. Тогава един от най-големите актьори не само в България стана на 60. През тези години момчето от Шумен, син на модния шивач с прякор Адама, освен институция на сцената и екрана е бил и други неща: танкист в казармата, певец в казино, строителен работник, та дори "политик за един ден" като депутат във Великото народно събрание... Почти липсва сред тях "роля", с която да не се е справил. Май само с политическата в нашенския й вариант, но това би могло да се приеме и като комплимент.
Тодор Колев премина през шестте си десетилетия с талант, по-голям от торбичките под очите му; по-голям от Статуята на свободата, на която подари лика си в заставките на тв шоутата "Как ще ги стигнем... " и "Вход свободен"; по-голям от територията на Канада, където известно време бе на дипломатическа работа. От Северна Америка, ако не друго, той почерпи опит, родил фундаменталното парче "Кючек yourself": "Тъй е, братко, в Канада, нямаш там проблем! Верно бе! Но душичката ти страда - тука си роден! ". Парчето бе включено в албум, който актьорът с горестна самоирония нарече "Фалшив герой". "Защото - обясни той - в тази страна (не Канада, а България - б.а.) не оставиха някой да има истинския ореол на герой... Всичко беше оплюто, омазано, размазано и размито."
Тодор Колев обаче не е фалшив герой. Достоен ученик на учителите си в занаята Георги Калоянчев и Луи дьо Фюнес, достоен поклонник на боговете си в изкуството Чарли Чаплин и Рей Чарлз, той се превърна в любимец на милиони. Постигна го не с изкуствено медийно напомпване, а с дарбата си. Заради тази дарба мнозина, хеле пък колеги, не го долюбват, завиждат му. Получавал е бая удари в гръб. Натрупаната болка го кара да повтаря: "Аз съм шут, който вярва в злото и непрестанно търси начин да го побеждава. " Борбата върви с променлив успех. А усмивката на актьора е тъжна. И играта му е такава - бляскаво съчетание на комичното с трагичното.
"Играл съм огромни глупости - заради разпределението и да си оправдая заплатата" - признава той. Но силните му роли са много повече. Най-хубавите на сцената според него са Марин Горския в "Лодка в гората" от Хайтов и Топузов в "Човекоядката" от Иван Радоев - и двете под режисурата на най-добрия му приятел Крикор Азарян. А в киното най-високо оценява ролите си в "Двойникът" и "Господин за един ден" на Николай Волев и "Опасен чар" на Иван Андонов. "Там постигнах превъплъщения."
Гениалното превъплъщение на Тодор Колев е Циганина с цигулката или Мингянина, както той сам го нарича. Идеята за него му щукнала през 1978 г. не в "маалата", а в... Мюнхен. Там видял италианци, които забавлявали арийците, като се правят на цигани. Фантазията му светкавично се задействала. Останалото се знае. В началото на 80-те неговият мургав субект с мустачките, бомбето и елечето овърша залите и летните театри на страната, билети за концертите му се намираха с връзки. Чрез Мингянина актьорът за сефте изкара чалгата от полулегалното й, панаирджийско-сватбарско битие. Той я естетизира, обагри я с хумор и смело я вмъкна в интонационната среда. Критици, взели се насериозно, го атакуваха с настървение. Но народът, пиян от кеф, му каза: "Евалата, Тодоре! " От всяка втора къща звучеше "На жената ти кажи/твой човек са удави/и въобще не го чакай ти" из невероятния хит "Черно море".
Мингянинът обаче далеч надхвърли границите на художественото явление. Той се издигна до обществен феномен. Защото покрай чалгите, скрит зад физиономията на героя си, актьорът говореше на своята публика за сериозни и направо опасни да се изрекат по онова време неща. Така Тодор Колев стана сатиричният рупор на спотаения социален и политически гняв - той не просто веселеше хората, ами им даваше и надеждата, че не всичко в тоз живот се свежда до овчедушието. Затова за него се раждаха легенди. А днес вече самият той е легенда.
Една от прекрасните песни, изпълнени от актьора, е "Самотният човек" по стихове на Борис Христов: "Докато другите крещят/или говорят за изкуство/самотният човек на масата лови мухите/и ги пуска./Но ако пише стихове/той непременно ще остави/една сълза в очите/или драскотина в паметта ви."
Сълзите от смях или мъка, както и драскотините в паметта Тодор Колев ги е оставил. Живот и здраве, ще оставя и още. През април миналата година каза: "Имам още някои неща да направя, преди да седна да пиша спомени."
Не знам дали си ги е свършил нещата за такъв кратък срок, или душата му не изтрая на изкушението, но той взе, че написа спомените. Те скоро ще излязат в книгата му "Варненското софиянче от Шумен". Сигурно ще е интересна. Защото Тодор Колев си има принцип: "С какво и да се захвана, трябва да съм лице. А задник никога не съм бил."
"Нова" е пред Ефир 2 сред кабелните зрители
Столичният канал "Нова телевизия" убедително изпреварва Ефир 2 в национален мащаб сред зрителите на кабелните телевизии, показва изследване на агенцията за социологически проучвания "Маркет тест". Сред всички тв зрители обаче софийската телевизия остава на трето място след Канал 1 и Ефир 2. "Нова телевизия" има лиценз за ефирно излъчване само за територията на столицата и околностите, но програмата й се препредава по кабелните мрежи извън София.
Кабелните канали "Евроком" и Канал 3 изпреварват в цялата страна другия столичен ефирен канал - "7 дни". Те печелят повече аудитория от "опозиционната" медиа не само сред зрителите, които получават програмите си по кабела, но и сред всички телевизионни зрители. Новият кабелен канал "Диема +" за малко време е успял да спечели сравнително голяма аудитория, като стои на завидното осмо място в подреждането на телевизионните канали в национален мащаб, показва изследването на социолозите. На две места след него се нарежда сателитният канал на БНТ - TV Bulgaria.
За радост на противниците на фолка двата профилирани музикални канала "София кабел фолк" и "Оникс фолк" са в дъното на класацията на социолозите - на последните две места. Музикалният канал на Камен Воденичаров - ММ, е на три места преди двете чалгаджийски телевизии.
Страст от отвъдното
Какво повече ти трябва, ако си проспериращ, почтен бизнесмен, собственик на водеща корпорация, имащ уважението на служителите си и любовта на дъщерите си, а за 65-я ти юбилей се готви страхотно празненство? Отговорът е - нищо. Дори и Онази, която отнема единственото, което хем ни принадлежи, хем не, се впечатлява от Мистър Париш. Смъртта, приела образа на Брад Пит и името Джо Блек, слиза сред хората не само да ги отведе със себе си, а и да ги опознае. Нещо като своеобразна ваканция. И най-подходящият гид се оказва Бил Париш. Джо Блек влиза в реалността на Бил чрез максимата на живота му "нещата винаги трябва да се правят от сърце, с желание, което поразява като гръм". И това се оказва до такава степен вярно, че важи и за Смъртта.
"Да срещнеш Джо Блек" на Мартин Брест (представен от "Александра видео" събира за втори път в актьорски тандем Брат Пит (Джо Блек) и Антъни Хопкинс (Бил Париш) след "Легенди за страстта" (1994, реж. Едуард Зуик). Резултатът е налице - чувствен филм със силни актьори, който не страда от излишен мелодраматизъм или лигаво преиграване. Историята е оплетена в бермудския триъгълник на изконните теми - живот - любов - смърт. Само че екзистенциалният конфликт сега е привилегия не толкова на хората, а на Смъртта. Джо Блек се влюбва в Сюзан (Клер Форлани), дъщеря на Бил, и това променя изцяло отношението му към света на хората.
Един велик кинаджия, Фасбиндер, отдавна бе казал: "Любовта е по-студена от смъртта". Но във филма на Мартин Брест тази максима не важи: любовта е именно тази, която връща живота.
Афродита сияе в море от вино
"Златната Афродита", символът на международния кинофест "Любовта е лудост" във Варна, този път не излиза от морските вълни. Богинята се къпе в онова, което безсмъртните обитатели на Олимп ценят най-много - виното.
Естетическо-бохемската революция е дело на домакините от фестивалния комплекс с подкрепата на фондация "Култура на виното". Няма лошо.
"Сибирският бръснар" на Никита Михалков вдигна завесата на феста на 27 август, а на 2 септември ще я спусне "междузвездният" хит на Джордж Лукас "Епизод 1". В конкурса се пускат 11 заглавия, от тях - три щатски - "Целуни ме", "Сън в лятна нощ" и "Тя е толкова прекрасна". Два филма долитат от Азия - миналият с успех в Кан "Риби през август" и "Поетът"`, който е под флага на Хонконг. Европейската чест защитават легендата на френската нова вълна Клод Шаброл с "Цветът на лъжите", руснакът Валерий Тодоровски със "Страната на глухите", както и немският "Росини", взел доста национални награди. Българската чест в състезанието няма кой да я защити. Затова пък шеф на журито е Рангел Вълчанов, а Георги Дюлгеров ще направи извън конкурса премиера на тв филма си "Пясъчен часовник". Отечеството няма да остане без награда - за Коста Цонев е отреден призът за цялостно творчество.
В съпътстващата програма "Класиката е модерна" художественият шеф на феста Александър Грозев е включил филми на светила като Годар и Бертолучи, за да могат носталгично настроените зрители на воля да си въздишат" "Ех, какво кино се снимаше някога". А за да е умилението им пълно, те имат шанс да се срещнат с родните си идоли от екрана, които са гости на феста: Георги Калоянчев, Стефан Данаилов, Татяна Лолова, Цветана Манева, Велко Кънев... Чужбински блясък придава асът на Чешкото чудо и носител на "Оскар" Иржи Менцел. Ако намери пролука в снимките на "Версенжеторикс", до Варна ще отскочи и Макс фон Сюдов. Така той най-сетне ще получи своята актьорска награда "Афродита", извоювана още през 1993 г. И ще дегустира вино, разбира се.
"Аполония" като стара италианска фамилия
Семейство "Аполония" отново пристяга куфарите за редовната си лятна почивка в Созопол. Петнадесетгодишната традиция на Празниците на изкуствата вече напомня за събиране на стара италианска фамилия. От 1 до 10 септември край морето ще се срещнат всички: от кръстника проф. Димо Димов през старейшините на рода до новоприетите членове. Те се познават добре помежду си, а и местните жители вече ги приемат като неделима част от септемврийския пейзаж. От години изненадите почти не са позволени и събитието протича в строго регламентирана последователност. За откриване - задължително концерт (тази година е Плевенската филхармония с диригент Георги Нотев); относително справедливо дозиране на различните видове изкуства (когато това е възможно); за десерт - пак концерт (по възможност да служи за жанров противовес на онзи в началото).
Обликът на "Аполония '99" отново е повлиян до голяма степен от нейния създател проф. Димо Димов - музика, музика и пак музика. Разнообразни жанрове, имена и инструменти. Не се знае доколко изявата на френския посланик Доминик Шасар като цигулар ще привлече публика за концерта на Колегиум музикум "Банкя", но "Песните на циганите" на Йълдъз Ибрахимова и завръщането на Камелия Тодорова с нов албум със сигурност са замислени като гвоздеи на музикалната програма. Повечето от останалите изпълнители вече имат редовен абонамент за "Аполония" - Теодосий Спасов, Анатолий Вапиров, Стоян Янкулов, Васил Петров.
На пръв поглед "Аполония '99" не се е поддала на истерията около посрещането на ХХI в. и само разговорът "Краевековна еуфория" напомня коя година сме. Затова пък селекционерите продължават да следят зорко за кръгли годишнини на известни имена: 250-годишнината на Гьоте, отбелязана с четене на първата му пиеса "Стела", столетието на Дечко Узунов (представяне на негови неизвестни акварели), 70-годишнината на Йордан Радичков с нова книга - "Автострадата".
От тежката писателска артилерия в Созопол ще са още Ивайло Петров с "По волята божия", Блага Димитрова и Йордан Василев с документалната книга за Елисавета Багряна, Антон Дончев с последния си роман "Странният рицар на свещената книга", носител на наградата "Балканика", Вера Мутафчиева, Калин Донков, Ивайло Дичев и Георги Каприев... Единственият дебютант сред тях не им отстъпва по известност - Тодор Колев празнува 60 години с автобиографичната книга "Варненското софиянче от Шумен".
И отново, както повелява традицията, в афиша е допусната премерена дързост. Белите врани за тази година са групата "Уикеда", младите режисьори Явор Гърдев (с постановката си "Квартет"), Георги Михалков ("Догодина по същото време") и Петринел Гочев ("Епични времена"). За бяла врана може да мине и единственият нов български филм, включен в програмата - "Стъклени топчета" на Иван Черкелов.
На фона на изобилието от културни форуми у нас това лято - Европейски месец на културата, Варненско лято, Театър в куфар и т.н. - аполонците са се опитали да не събират само трохите от тяхната трапеза, а колкото могат, да покажат и нещо по-различно.
Държавата - слаба, снагата и - тлъста
Когато българският президент отива сред народа, поне няколко бабички неизменно се спускат да му нацелуват ръцете. Гражданите в изнемога обслужват чиновниците, докато държавата намества все по-удобно затлъстяла снага. Българската демокрация перманентно пребивава в състояние на фалстарт. За политиците това е удобно. Лошото е, че и за обществото се оказва удобно - регресията (инфантилното връщане към по-примитивна, но затова пък позната форма на поведение) е по-комфортна от гражданската позиция. И така вече 10 години. С едно-единствено изключение - зимата на 1997. Защо?
Защото: "Опитът на други страни потвърждава, че до стабилизиране на демокрацията се стига едва тогава, когато на ръководни места в обществото навлезе генерация, възпитана от генерация, която вече е израснала на свобода. " Това казва философът Еразим Кохак на чехите в своя "Пътеводител по демокрация", преведен и издаден от Валентин Траянов с предговор на проф.Богдан Богданов. Но щом го казва на чехите, които имат 1968 г. и Харта '77, не важи ли то в още по-голяма степен за нас?
През 90-те, след половинвековна емиграция в САЩ, Кохак, професор по философия, се завръща в Чехия и установява, че сънародниците му продължават да боледуват от тоталитаризъм. За да им помогне да се изцерят, той пише тази книга, която действително води из историческите дебри и различните практики на демокрацията. Тя изобщо не е ефектна, но нейният голям ефект се състои в максималната простота, с която преброжда една сложна материя. Осведоменият читател ще каже: аз тези неща си ги знам - това древна Гърция, Френска революция, човешки права, ляво и дясно, либерали и консерватори, пазарна икономика, пропорционална и мажоритарна избирателна система. Именно тук е тънкостта на книгата - тя знае, че тези неща ние ги знаем, но знае още, че те не са станали част от нашия манталитет. Използвайки техниките на проповедта, авторът полага усилия да ни остави проникнати от принципите на демокрацията, да ни ангажира лично с тях. Ние, обикновените хора, повтаря непрекъснато Кохак, ти и аз. Можели сме да живеем демократично и между изборите, твърди той. Ти и аз.
И ти бабо! Седващият, път когато президентът профучи през твоето село, не му целувай ръка, ами три пъти си повтори наум - "властта - това са само нашите представители, а владетелите сме ние", пък след това го питай направо какви ги върши на своя пост. Ако намине Костов - и с него така. С министрите и депутатите - също.
С баба на мач
Всеки гледа мачове в различна компания - един с приятели, друг - с колеги, трети - със съседи.
Аз пък гледам мач по телевизията с баба си.
По принцип любимото телевизионно предаване на баба е готварското. Ути е нейната звезда. Постоянно му прави забележки за пърженето, за подправките или колко сол слага в манджата. Забелязала е и нещо, което не съм чул друг да е забелязал - в началото на месеца Ути готви разточителни гозби с месо, в средата започва да пести материала и да готви сарми с кайма, а към края на месеца минава изцяло на постни манджи.
- Ясно е защо - казва баба. - И на него заплатата не му стига до края на месеца.
Иначе моята възрастна роднина не обича мачовете. Като жена от село, дето цял живот е работила на "зеления правоъгълник", футболът й се вижда изключително безсмислен. Не може да приеме, че двайсетина млади мъже ще си оставят работата за два часа, за да гонят някаква топка... - Е, плащат ли им нещо? - е първият въпрос на баба, щом започне мачът.
Тук е моментът да се измайтапя. Че то с кого да се помайтапи човек, ако не с баба си:
- Ами, плащат им... Дават им по един хляб и по един кат дрехи... Баба мисли известно време и отсича:
- И това им е много!
В този момент става груб фаул. Играч се превива от болка на терена.
- Айдееее - казва баба. - Убиха го... Даже го изнасят. Къде го носят?
- Да го погребат! - отвръщам кисело. - Зад стадиона има гробище, заравят го набързо и продължават.
- Че той няма ли си близки? - пита баба.
- Не, бабо... Футболистите нямат близки. Те са сираци. От дом "Майка и дете".
- Миличките - просълзява се баба. - Ама като не могат да работят друго... - Мила бабо - казвам сериозно - нека малко да погледаме!
- Че какво да им гледаме? - пита баба. - Само се ритат!
И е абсолютно права. Още не издумала - изнасят поредния играч на носилка.
- Бог да го прости! - кръсти се баба. - Лека му пръст! И по колко казваш, че им плащат?
- По един хляб - изръмжавам. - Типов!... И по един кат дрехи... На сезон... Баба млъкна и потъва в размисъл. Отвесна бръчка прорязва челото й. След малко казва:
- Вярно, че си рискуват живота, но пак им е много!
Което за нашите футболисти е абсолютно вярно.
Следователно баба разбира от футбол... Ето кой да оглави футболния съюз.
Един човек казал... Като помислил, един човек казал:
- В обществото, където има много свещени крави, често няма мляко за децата!
Един човек си поговорил със свой приятел:
- Нашите управници не мислят за душата, само траншове са им в главите! - казал приятелят.
- А ти виждал ли си някоя душа да пуска бюлетина в избирателната урна? - попитал човекът.
Човекът ударил с ръка по вестника:
- У нас най-големите тайни са широко известни! Затова никога няма да ги научим!
Цигански барон
На Голяма Богородица около десет часа сутринта пред Драгалевския манастир един циганин с "Форд" паркира точно пред вратата на резиденцията на Светия синод. От колата слязоха две циганки и пет деца на различна възраст, вдигайки невъобразим шум. Това привлече вниманието на старши сержанта от полицията Грозев и той каза на водача на автомобила:
- Махни колата веднага, тук не можеш да паркираш.
- А къде мога, старши, след като всички места са заети, а само това е свободно?
- Свободно е, защото е вход за резиденцията. Хайде, бягай оттук!
- Ако бех депутат, щеше да ме оставиш, ама нали съм обикновен ром, бягай! Къде да бягам?
- Където искаш. След малко, като дойде владиката, не може да влезе, запречил си пътя. Хайде, действай!
- Ама кажи ми, ако бех депутат, щеше ли да ме разкараш?
- Щях, защото това не е място за паркиране.
Тук се намеси по-младата циганка:
- Ха да видиме на следващите избори като изберат Нури за депутат, дали ще имаш кураж да му говориш така!
- Ти каква си му на него? - попита полицаят.
- Аз съм му сегашната жена, а тая е бившата - отговори циганката и посочи колежката си, която вадеше някаква тава от багажника. А най-голямото циганче рече:
- Тате, дай му петачка да те остави на мира!
- Не го слушай, старши, дете е - рече циганинът. - Гледа по телевизията за полицаи, дето взимат рушвет и си мисли, че всеки полицай е такъв... А шамар през устата, а-а-а! Тоя чичко полицай е добър, ясно ли ти е, Асене?
- Пали и тръгвай, няма да се разправям повече с теб! - каза полицаят.
Циганките бяха свалили багажа, Нури седна зад волана и премести колата така, че задръсти полицейската кола.
- Ама ти взе да ми лазиш по нервите! - заплаши го полицаят. - Ще ти дръпна аз една глоба, че да ме запомниш. Там ли намери да паркираш?
Циганинът спусна колата надолу по шосето и се върна след половин час, потен и мрачен. Веднага отиде при полицая.
- Старши, има ли Бог, ама честно?
- Има! - рече полицаят. - Я виж колко народ почита празника!
- Няма Бог! - рече циганинът. - Ако имаше Бог, аз щях да бъда депутат, ти щеше да бъдеш полковник, а владиката щеше да пристига с хеликоптер и нямаше да ме махаш от това хубаво място.
Лесно ли е да си баба?
- Днес никак не е лесно да си баба! Направо ми е омръзнало да съм баба, торбата за хляб ми е сраснала с ръката... А и сега, както е тръгнало с това дете, дето го повериха на грижите ми младите, съвсем ще изкукуригам!
Ами то яде само като гледа "По света и у нас". Цял ден чакам да започне "По света и у нас", да се покаже Димитър Цонев с разрошени мустаци и да каже "Добър вечер"... Много хубаво съобщава това момче за катастрофите и убийствата. Понапери се, гледа, без да мигне, и каже: "Пожар унищожи не знам що си... " или "Четиристотин хиляди души загинаха еди-къде си".
Сядаме с детето пред телевизора, обаче като има реклами за дъвки, му затварям очите с ръка. Всичко иска това магаре, извади душата на майка си да му купи "Раундъп" на "Монсанто".
Яж, му викам, яж, прасе такова, сега ще започне "По света и у нас"... Само дебна Митко Цонев да се покаже и бутам с лъжицата... Виж, виж, баба, как ще гръмнат мавзолея!... Хайде, една лъжичка за чичко Бакърджиев!... Ха, така-а!
Детето вика: "Каша! Ам-м-м! "... Браво-о! А, я виж, пожар, ау как гори! Хайде, баба, хапни една лъжичка за пожара! Не ми дърпай купичката от ръцете ти казах!... Гледай, гледай, тази кака са я изнасилили! Хайде, баба, една лъжичка за каката!... Детето пак вика: "Каша! Ам-м-м!... " Не събаряй столчето, не събаряй столчето, бандит такъв, че започна международната хроника!
Тука това дете яде най-много!... Гледай, гледай как стреля чичкото! А този пък, дето лежи, е убит! И другият, дето е на парчета, и той е убит!... Яж сега, баба, една лъжичка за косовците, браво, а сега една лъжичка и за сърбите, защото ние баби сме неутрални, не взимаме страна!
Детето прави "Кх-кх! Бум!... " Като ти плесна един, ще видиш "Кх-кх! Бум! " Всичко оплеска с каша!... Я-а-а, виж, виж, това са дагестанците, а може и да са чеченците, все едно! Яж, яж, баби, виж този танк как са го изтърбушили! Дай да те избърша... Уф-ф-ф, свърши, гледай сега рекламите за сапун "Дуру-Дуру", дурачето на баба!
Какво? Да прехвърля на "Нощен магазин"? Ами ти там още една паница ще оплюскаш, на баба бидончето! Хайде, лягаме да спинкаме! Утре пак ще има "По света и у нас"!... Ще ти плесна един! Спи сега, утре пак ще се натъпчеш, както знаеш, а като излезе спортният коментатор, дето заеква, баба ще ти даде десерт! Лека нощ!
Бира, джаз и рокендрол
Когато преди 10-ина години гледахме американски филми и героят влезеше в някое заведение с приглушени светлини, дървени барплотове със столчета около тях и банда, която свири live в дъното, с приятелите ми си казвахме: "Ей, защо няма такива кръчми и у нас". После се появиха "Библиотеката" и "Mr. Punch" и след първоначалната тръпка се оказа, че всъщност май не е толкова готино. Поне ако не си на 16 години и нямаш желание да подскачаш цяла нощ, в повечето случаи започваш да се чувстваш малко некомфортно с цигара и чаша в ръка, вдигнати над главата ти на безопасно разстояние от танцуващата тълпа. Започва да те тормози това, че често няма къде да седнеш и е невъзможно да си чуеш приказката, освен в 30-секундните паузи между песните, които стигат само колкото да кажеш "дзак".
Хубавото на "Старопрамен палас" е, че много прилича на чешките бирарии с дългите дървени пейки и големите маси, по които се трупат запотени халби бира. В такава една кръчма Швейк имаше среща в 6 ч след края на Първата световна война.
А в София "Старопрамен палас" "го научиха" някъде след края на войната в Косово. Въпреки че заведението не ти изважда очите в самия център - намира се на "Мария Луиза" точно срещу "Модерен театър" и входът се забелязва чак след дълго вглеждане - постепенно започнаха да се появяват първите клиенти - "постоянното присъствие". Не е ясно дали чакат Швейк, но вечер някъде към 10 запълват масите и сигурно, за да убият времето, наблягат на наливната бира - чешка срещу 2 лв. за половин литър. Кухнята също не ги оставя да скучаят - трудният избор е между свински ребърца с горчица и задушени картофи, обезкостен джолан на тиган с чесън и зеленчуци, пилешко филе по ловджийски с дреболийки, пилешки кожички с бира и соев сос и други глезотии, общото между които е, че "пият" много бира.
Музиката тук също е малко по-различна от тази в останалите клубове. Обикновено свирят "Сигнал", "Латинопартизани" и "Лора", а попадението е, че песните, които се пускат преди това, съвпадат със стила на бандата, която забива. "Не ми се иска да въртим само последните хитове и да каним само рокгрупи, каза пред "Капитал" собственикът Веселин Станков. Затова засега в неделя имаме ретропарти, а в четвъртък ще правим джазвечер - с група на живо и съответните парчета преди това. Мисля си, че София има нужда от такова нещо."
Коктейлни скариди в праскова
Разбърквам майонезата с кетчупа и с цитрусовите сокове и подправям със сол и табаско. Добавям размразените скариди и разбърквам всичко внимателно.
От измитата маруля поставям 2-3 листа върху стъклена чиния, върху тях половин обелена праскова с облото надолу и заливам с четвърт от скаридите в коктейлния сос. Гарнирам с разрязаното на две доматче и клонче копър. Сервирам като студено предястие на изискана вечеря с препечена филия тост, разрязана по диагонал.
Овкусяване на бедствието
Не бъркайте коктейла с аперитива. Аперитивците имат удоволствието да изпратят залеза, докато коктейловистите, ако не ги подканят двайсетина пъти със сигнален пистолет да си тръгнат - вярвайте, ще посрещнат утрото. При това без удоволствие, защото първото, което се свършва на коктейла са скаридите и другите "дънни и повърхностни", оставили официалните си облекла (кожи и люспи) в кухните.
При нас случаят е друг. Ако сте поканени на гости и ви сервират подобен коктейл, по какво ще познаете дали домакините лицемерят, или наистина им доставя удоволствие това, че харесвате храната и не им изглеждате лакоми? При втория случай, който напълно ви задоволява, трябва да чуете: "Хапвайте сериозно. От скариди не се преяжда!"
Но ако трябва да посрещнете гости с подобен коктейл и той ви се стори демоничен откъм финансовия ви ценз, можете да им предложите нещо по-забавно. Коктейлът се нарича "Парченце сардела в маслина" и пръв го е предложил на гостите си Дюма-син.
"... Но преди този деликатес да стане годен за ядене, трябва да втаса в чучулига, чучулигата в пъдпъдък, пъдпъдъкът в яребица, яребицата във фазан като пълнеж на пуйка и всичко това - сложено в прасенце сукалче."
След като ипотекирате апартамента си, за да изпълните този деликатес, досещате ли се какъв вкус ще има?
На бедствие!
Защо "Нямате пощ@" е вечният хит в България
Пакостливите съседи, клошарите и бездомните кучета имат повече от поддържаща роля
"Имате поща". Ако подателят е Мег Райън, а получателят Том Ханкс, ако кореспонденцията пътува в Ню Йорк и на всичкото отгоре е електронна - друг вариант освен радостното "имате поща" е изключен. Да предположим обаче, че писмото е изпратено от войник в Шумен до приятелката му в София. Тогава често празната кутия казва "имате проблем". Въпросът е с какво - с административния адрес, с пощенските служители или със съседите.
Макар и старомодни, писмата продължават да са предпочитаната форма на общуване за затворници, лагерници, влюбени и възрастни хора. За картичките не говорим, макар че те също са от жанра на емоциите с пощенско клеймо. За сведение - празниците Св. Валентин и Деня на бащата са измислени за американския джоб от компанията Hallmark - чудовищно големият производител на всевъзможни видове честитки.
Ако лично не сте изпитвали горчивината от неполучено писмо, което със сигурност знаете, че е било изпратено, вероятно сте чували поне за една баба, останала без разкривените разкази на внука-третокласник в Канада. Или се сещате, че родителите на ваш бивш съученик още ругаят пощите, задето не са доставили снимките от дипломирането му в Харвард.
Защо всъщност писмата от чужбина са такава авантюра и доколко е основателно да смятаме, че единственият саботьор на нашата радост или тъга е българската поща.
Веригата, по която пътуват няколкото грама "сълза и смях", не е чак толкова дълга. С уговорката, че
От самолета до специалния пощенски пункт на летището чувалите се пренасят от местни работници. Тук е първата пробойна в контрола, защото торбите престояват с часове извън обзора на специализирано лице. Вътрешни източници говорят за тази отсечка като за страшна мафия. "С по-малко от 500 марки на ден от отворените писма не си тръгват. Като разтоварят от самолета, казват на пощенеца, който трябва да съпровожда пратката: Я мини малко встрани, иди пий едно кафе! Този чувал ще ти го донесем направо в пункта. И започват да тарашат. Мафия е, късат глави там, много е сложно да се разбие. " Идеята за реорганизация на пощенската система в България предвижда втвърдяване на надзора точно в тези няколко часа, които сега се губят. Това може да стане, да речем, като съобщителни чиновници взимат лично пощата от самолета. Иначе напоследък хората на летището, обслужващи пристигащите пощенски чували, се въртят през три месеца, "за да не свикват с мафията".
След това кореспонденцията се озовава в разменно-сортировъчен център. По думите на запознати в някои от тези места цари такъв хаос и паника, че приличат на
Чувалите пристигат в станциите пломбирани и претеглени до грам. Ако има разлика в тежестта на чувала "преди" и "след", веднага се уведомява отсрещната станция, откъдето идва торбата. Прави се акт. Ако всичко е наред, чувалите се отварят от двама души - контрольор и началник. Те стоят, докато служителят на пощенския клон не опише писмата и не ги предаде на пощальона срещу подпис.
Кореспонденцията се дели на обикновена и препоръчана. Обикновените писма се описват групово и не се завеждат никъде освен като статистика. Система за тяхното проследяване няма. Затова е по-трудно да се разбере къде точно пропадат.
Между другото в Щатите куриерските и пощенски пратки са вкарани в страхотна система за контрол - благодарение на безплатни телефонни линии и специализирани уеб-страници гражданите могат да следят придвижването на пратката си едва ли не по улици. Пратката е регистрирана със собствен код от букви и числа и така може да бъде открита във всеки един момент. В информационните източници е отразено всичко - примерно, че приносител е пощальонът Печкин, а за получаването й се е разписал Гейза Мейзга.
Back to Bulgaria. Пощите не са единствените виновници за това, че писмата се губят. Въпреки ясните изисквания за това как трябва да изглежда едно писмо - запечатан плик, точен адрес, адекватна марка, съобщен подател, много често се срещат адреси като
Хората слагат стари марки, представляващи филателна рядкост, и въобще забравят да споменат обратен адрес. При пликовете се срещат крайности - от тези, застраховани с С-200 и скоч, до писмата, вдъхновени от Джейсън Донован - "Запечатано с целувка". Да не говорим за случаите, когато в кабинетите на шефовете на пощите граждани инсценират нервна криза заради изгубени пратки, които се оказва, че въобще не са били изпратени.
С някои свои характерни черти българите доста усложняват работата на разносвачите. Първо, в София една улица се лее в три различни посоки. Адресите се дублират. Трябва немалко наблюдателност, за да различиш ул. "Тинтява", бл.15, вх. Б от ул. "Тинтява" No15, вх.Б. Много нови блокове имат входове и отпред, и отзад, често строителният адрес на новите кооперации се разминава с административния адрес, ако общината си е направила труда да го уточни. По принцип кметството е длъжно да уведоми пощенския клон за новите сгради и жилищни комплекси, за да бъдат включени в раздавателния участък на пощальона. Иначе се получава, както в столичния квартал "Манастирски ливади". Жителите там си получават кореспонденцията в местната бакалия - веднъж седмично като на пионерски лагер.
Входовете често са заключени. Няма кутии или поради вродената склонност на някои наши съграждани към потайност няма имена. Проблем е и когато в един апартамент живеят три фамилии, което не е указано на ПК. Между другото пощенските кутии са много интересни сами по себе си. От малки дървени до солидни метални като сейфове. Пощенската кутия на Доньо Донев например е много весела - той е нарисувал глупаците там. Сигурно всеки е виждал орнаментираните табелки с името на семейството, изработени от кована мед с шрифт, по-подходящ за старинен масонски текст. На други кутии има надписи с химикалка като "нямаме кола" - вероятно заради моментната мода да се разпространяват еколистовки. Случва се и под табелката "Сем. Иванови" да те гледат две хубави "очи" - капачки от швепс, втъкнати преди години в дупките на пощенската кутия, за да защитят от посегателства иначе конституционно неприкосновената лична кореспонденция. "Лошите отношения между съседите много ни пречат", оплакват се пощенци. Човек може да настръхне, като слуша описанието на пинсети и други инструменти за фина механика, с помощта на които любопитните комшии вадят чуждите писма или си сравняват сметките за телефон. Едва ли някой може да предположи, че клошарите се препитават, като предават на вторични суровини обраните от кутиите писма и вестници.
При прохождането на пощите преди век разносителят прибирал по гологан (медна стотинка) за всяко предадено писмо. Вечерта предавал парите на началника. Връщал му и невръчените писма без събрани гологани. Друга отчетност нямало. Днес ще бъде достатъчно за начало някой да се погрижи за бездомните песове. Иначе пощальоните казват, че има нещо по-силно от административен пъдар или "скрита камера", които да контролират тяхната съвестност: "Ако прекъсна връзката между приятели, роднини, между чужбина и България, това ще ми тежи на съвестта. Ето защо си върша работата както трябва, за да спя спокойно."
България - мръсна приказка
Новата България я усещам през лятото
Ружа Лазарова пред "Капитал"
- От септември 1991 г. с един промеждутък от година и половина, когато живях тук и работех за един френски консорциум.
- Не мога да кажа точно защо, факторите бяха много. Бях много затворен човек. Пишех още навремето, като бях малка и не много социална. Дойдоха събитията - много се вдъхновявах, защото в моето семейство никога не е имало комунисти и бяхме по-скоро настроени остро против режима. Много се радвах, обаче не успях да се включа в някакви активни движения, на студенти или други, останах съвсем встрани. По някакъв начин това ми беше болка, защото хем исках да правя нещо, хем не бях официално в средите, бях си обикновена фигурантка в митингите. Чувствах се едновременно революционерка и статист. От друга страна, още през 1989, по време на първите събития, един френски журналист ме срещна на улицата (аз четях някаква френска книга за университета) и ми предложи да работя с него като преводач. По-нататък работата стана доста интересна - работех с него, с други френски журналисти и контактите ми с Франция се сближиха. Битовите условия също изиграха роля в някаква степен, защото това беше моментът на режима на тока - нещо, което не можех да издържам. Спомням си, че беше като някаква психо- не знам си каква невроза - взимах тролея и с него съм се разхождала по квартали, където има светло.
Първите две години ходих до Франция един-два пъти. Исках да започна да уча политически науки, за да разбера какво се е случило. Събитията ме изтръгнаха от моите писания и това преживях много зле. Завършила съм френска гимназия, френска филология, пък и имаше някаква любовна история, която все пак беше катализатор. Пишех разни статии. Просто се насъбраха много неща. Стана ей така. След като решиш, вече няма големи проблеми, защото имах като контакт всички тези журналисти, с които съм работила - от "Льо монд", "Либерасион", от една агенция - "Вю Лакроа", с доста хора бях работила. Те бяха много доволни от мен и един от тях доста ми помогна за виза.
- Първата година имах стипендия. Бях в един университет - "Париж 10" се казва. Трябваше да пиша дипломна работа - писах за македонския въпрос и беше много интересно. Беше много трудно да се адаптирам - смятам, че за всички е така. Три години се адаптирах горе-долу и от две години, общо взето, съм добре там. Според мен периодът, в който навлизаш в чуждата култура, е пет години. Втората година изкарах изпитите в едно много добро училище (Институт по политика) и реших, че няма начин да не ми дадат стипендия. Бях убедена, защото там навремето нямаше нито един българин. Не ми дадоха. Започнах да ходя по мъките - работа в ресторанти и гледане на деца. Училището беше много готино, изискваше много работа. В един момент ми кипнаха лайната, както се казва тук (непреводим на френски израз), и бях решила да се прибирам. Тогава Дими Паница ми помогна с една сума, след като говорихме и представих моите идеи. Свестен човек. Освен това намерих преводна работа, която е десет пъти по-добре платена от всякакви ресторанти и пр. Още един-два месеца по-късно срещнах мъжа ми и в края на краищата всичко отвсякъде тръгна много по-лесно. Хем приятели, хем бях по-добре с финансовата част и успях да завърша това училище.
- Най-основната ми енергия се поглъща от писане на книга. В началото на 1997 се върнах към тази активност. От време на време работя като консултант по стратегия на кампании. Работя и като free lancer (на свободна практика). Това ми докарва много пари. И от време на време пиша статии. Не знам дали ще продължа да го правя. Статиите означават голямо хабене на енергия, никакви пари. Понеже и от книгата не чакам никакви пари, не мога да правя всичко само ей така, за идеята. Намерението ми е да си разширя независимата дейност като консултант в рекламата, маркетинга.
- Темите са много лични. Засега официално съм написала една книга. Казва се "На върха на езика" и е на тема преоткриване на нова страна, но чрез езика й. Започвам с цитат от един чешки писател - Вацлав Ямек: "Чешкият е моят матерен език, а френският е моят личен език. " Става дума точно за тия два езика - личен и матерен. Разказвам за героиня, която преживява някакви неща, които са винаги през призмата на езика. Сблъскване с идиоми, които тя не разбира. Всяка глава е около някакъв израз. Минава година от живота на тази жена, всички неща, с които се сблъсква, съм ги разказала горе-долу, както аз съм ги усетила. За себе си го нарекох лингвистична екзистенция в смисъл някаква смесица между езика и живота. Тази тема по принцип много ме интересува. Една от главите, които ми харесват, се казва "Мъртва точка". Става дума за точката, леко вляво зад гърба ти, която, като караш кола, нито едно от огледалата ти не покрива. Всъщност моята идея е, че това е точката, в която всичко може да се случи, и че никой не може да твърди със сигурност, че не те преследва хипопотам по френските улици.
- Не съм си подписала договора, така че не знам въобще дали тя някога ще излезе. Двата основни персонажа са две цици - лявата и дясната. Всъщност в началото не се разбира въобще, че става въпрос за две цици, защото те работят в една консултантска фирма, структурирана така, че първият етаж консултира как да се създават предприятия, вторият и третият са одити и някакви такива глупости, а последният вече се занимава с това как да се уволняват хора и как да се закриват фирми. Целият икономически живот, общо взето, е съчетан в това. Ролята на циците е да наблюдават. Много е мистериозно.
- Първата книга излезе в едно малко Интернет-издателство, което се нарича "Нула часа". Бях сред първите автори там. Беше много интересно и доста трудно в смисъл, че моята първа книга я няма по книжарниците, а се продава само по Интернет. Моят издател е създал фирма, джойнт венчър между "Ксерокс" и някаква друга компания, която направи една огромна машина: дълга е 15 метра, дебела и с едно голямо черво. В началото има компютър, на който е моят текст и в края излиза една книжка. Книгите се продават на парче. Хората поръчват, те изпечатват една бройка и поръчката отива директно към клиентите, няма го проблемът със съхранението и залежалата продукция. Първо се ядосвах, защото френската преса прие не само моя роман, но цялото издателство с големи крясъци за помощ. Как Интернет щял да убие книгата, как щял да погуби цивилизацията. Сега хората са доста по-добре настроени и са любопитни към този начин на издаване. Мисля, че това е единственото бъдеще. Има място за такива неща и то е някак си съвместимо с останалите. Това помогна все пак разни хора професионалисти да прочетат книгата и да се заинтересуват от мене. Две издателства ми се обадиха да ме питат какво правя в момента. И с двете поговорих. С едните стигнах до договорни отношения. Те много не ми харесаха и аз се обърнах към едно трето. Казах им, че съм започнала да пиша. Дадох им проекта, те го одобриха и сега ще видим. През септември трябва да подпиша договора. Ще се обадя да ти кажа.
- Не знам. Сега има някаква голяма лекота, голяма безотговорност в добрия смисъл. Хората се опитват да правят най-различни неща, които аз във Франция никога не бих могла да направя. Струва ми се много интересно. Има и много отрицателни, но основното за мен е, че младите хора налучкват, всичко преоткриват по някакъв начин и го адаптират на наша почва. Което е адски интересно. Иначе си е мъка, общо взето, като влезеш в някой магазин, докато те обслужат... има една голяма бавнота тук.
- Новата България я чувствам през лятото. През зимата калищата са много неприятни. През лятото се виждат много неща. Заведенията - новите градини, които са в старите дворове са много приятни. Страхотно е. Такива градини няма въобще в Париж, там камъкът е навлязъл навсякъде. Те са се разраснали навън на тротоара. Не че се чувствам в Западна Европа, ами се чувствам в нова България. Не е същото. Във вашия офис се чувствам като извън България, защото е много готин. Най-вече по заведенията е така. Няма магазин, в който да е истинско.
- В момента не. Откакто излезе първата ми книга, това отприщи много идеи, открих интересен начин на писане на френски език, който всички ги побърква. Въобще съм неквалифицируема. Имам някакъв много особен стил, който се дължи и на това, че е смесен с моето българско мислене все пак. Българският ми още не е умрял съвсем въпреки това, което съм написала в първата книга. Много интересно, умирам от кеф. Аз изнасилвам френския език страхотно, разбираш ли. Българският вече не мога да го изнасилвам така, защото вече има нещо като носталгия, издигам го, малко го адмирирам. Докато с френския, понеже съм много критична към системата и всичко останало, е страхотно удоволствие. В момента това е една жилка, която въобще не съм изчерпала. Естествено, ако нещо се случи, ако разни хора ми изиграят номера, ако аз самата загубя вяра в себе си и ако не успявам да изпълнявам моите идеи, както си ги имам, тогава вече ще видя. Но засега не.
Хроники на нещастието
Маями - много бели пясъци, много синьо море - какво по-подходящо четиво за такива плажове от някой любовен роман или напрегната кримка. Тази година обаче американците изненадаха своите издателства. На първите места в класациите за бестселъри, които досега бяха запазени за новите романи на Джаки Колинс и Джон Гришам, изплуваха световнонеизвестни автори като Гордън Чаплин и Ричард Банг. Общото между тях е, че пишат по истински случаи за природни бедствия с голям брой жертви.
"Оказва се, че "приключения, завършили трагично", е жанр, в който има много хляб, казва Старлинг Лорънс от издателство "Нортън". "Всеки моряк, оцелял, след като тайфун е помел кораба му, може да разчита на кариера като писател. " Все още не се е намерил автор, който да напише книга за земетресението в Турция, но със сигурност достатъчно издателски къщи ще са готови да му предложат договор.
Агентът Майкъл Каралайл, продал романа на Ричард Банг "Изгубената река", в който се разказва за едно пътуване със сал с фатален край, признава, че тази тенденция е "правене на капитал от трагедията на хората", но по думите на Старлинг Лорънс "цифрите, за които говорим, няма как да не завладеят ограниченото въображение на шефовете на издателства".
Може да се каже, че подобни книги са наследници на приключенските романи, които винаги са били особено популярни в САЩ, а и по цял свят, но с много уговорки. Или, ако приемем, че това е така - то със сигурност налице е някакво изкривяване в мисленето на американците.
А тъй като пазарът диктува правилата на играта, едва ли е преувеличено предположението, че в момента американските издатели се молят за бедствия и катастрофи - ако може повече и по-жестоки.
А ако природата не им угоди, на разположение са достатъчно вехти романчета, например за трагичната експедиция на капитан Скот до Южния полюс, които само чакат преиздаване. Щом има търсене - има и предлагане.
Варна - попкорн и попфолк
Докато соцкурортите "Албена" и "Златни пясъци" бързо се отърсват от балкантуристкия си облик, един от древните ни черноморски градове започва да наподобява онова голямо и невероятно на външен вид животно на доктор Зевс (известният американски детски писател и илюстратор), което прилича на облеск, на гринч, или пък на лоракс... С други думи, не прилича на нищо.
Центърът на Варна много напомня на сръбския Димитровград в пазарен ден. Главната улица се е превърнала в един безкраен битак от "бутици", пред които се веят шарени трикотажни рокли, зимни якета, боксерки и сутиени. Повечето от тези магазинчета са избрали странна хибридна форма на търговия - над витрините им висят надписи "Levi's" или "Tommy Hilfiger", а вътре освен стоките от тези марки се продават и най-различни турски парцалки.
В тази шарения рядко се отваря пролука за някое неугледно кафене или ресторантче с пластмасови столчета. До едно от тях мургав продавач на пуканки крещи с изнесен глас "Попкорн, пожалуйста", а от съседната сергия за касети и компакт-дискове го заглушава мощен попфолк. Заведенията, където можеш без страх да седнеш, се броят на пръсти - ресторанта Happy - Bar&Grill, виенската сладкарница Davidoff, закусвалнята "BMS - българска кухня" и McDonald's. Неслучайно последният се е превърнал в сборен пункт за малкото чужденци във Варна. Просто околните кръчми им предлагат доста постно и
Явно рибните ресторантчета не са на мода в центъра на морската столица. Няма ги и по крайбрежната алея, която с изгледа си към плажа и надвисналите дървета на морската градина в друга държава би била идеалното място за романтични вечери. Предприемчиви варненци обаче са я превърнали в уличка на ужасите, където културният шок те удря с 220V. Едно до друго са нагъчкани невероятен брой капанчета и импровизирани кръчми, спретнати набързо от летви, шперплат и малко тръстика за екзотика. Повечето от тях носят презокеански имена като "Кариби" и "Копа Кабана", но менюто, което предлагат, е преминало покрай романтиката на далечните брегове - предимно скара и наливна бира, гарнирани с яко чалга.
В другия край на алеята, към пристанището, е концентриран нощният живот на Варна. Една до друга са залепени няколко дискотеки, пред които стоят 2-3 едри момчета и апатично наблюдават малката групичка от хора, чудещи се дали да влязат във Face, където музиката е разнообразна, но обикновено пускат последните хитове, или пък в "Чака-рака", където музиката е ясна.
Черешката на сладоледа е
Варненският вариант на столичния "Спартакус" почти по нищо не прилича на подобни клубове по света, където без задръжки може да се купонясва и околните малко ги интересува как изглеждаш и какво правиш. В "Оскар Уайлд" обикновено се миксираш с момчета с дебели вратове, които гледат грозно, и местните младежи и девойки, които смутено танцуват на групички. След полунощ осветлението тайнствено намалява и на сцената се появява висок мъж (който претендира да е травестит). Не става съвсем ясно каква е истината, тъй като е облечен в широкоскроена ламена рокля, явно взета назаем от някои местен танцов състав. Името му (й) е Мис Бони и в репертоара, който изпълнява, са включени стари естрадни песни от жанра морето и неговите трудови хора.
Но за да доживееш дори това шоу, трябва да издържиш двучасовата промоция на известна бира, водена от две момичета, представени като "перлите на журналистическия факултет, любимките на Иван Гарелов". Тя се състои от отделни игри с публиката, последната от които протича със задаването на въпроса "Кой е президентът, който свири на саксофон? " На сцената изкача около 20-годишен мъж и изкрещява в микрофона: "Кенеди! " - "Ужасно сте близо. Бил Клинтън е. Печелите хладилна чанта."
Явно управата на града е усетила, че на гостите им липсват атракции и за Деня на флота им устрои небивало шоу на централния плаж. В 10 ч сутринта дейни спасители започнаха да изваждат от водата недоумяващите руснаци със звучни подвиквания "Аре, аре! ". Малко по-късно на 20-ина метра от ивицата, обвита в гъст черен дим, се появи някаква гемия на видима възраст около 40-50 години и започна да стреля с шашки. След отминаването й група сърби плахо пристъпиха към морето, но бяха спрени с думите: "Има още". Ощето се оказа изплуването от водата на единствената ни подводница - за време в което, ако наистина имаше военни действия, да са я направили на решето. От нея изскочиха 7-8 души с неопренови костюми и кислородни бутилки и стреляйки, се впуснаха в атака към смаяната аудитория на плажа.
В 12 ч, когато "парадът" завърши, ивицата беше полупразна. Почти никой нямаше и в околните заведения. Явно, ако почиваш във Варна, най-добре е да си стоиш в хотела.
Разведчици съзерцават срутването на мавзолея
Първите два неуспешни опита за събарянето на мавзолея събраха в центъра на София не само журналисти и зяпачи, но и видни бойци на "тихия фронт". Дискретен свидетел на провалилото се бомбено шоу стана началникът на Националната разузнавателна служба полковник Димо Гяуров. В нетипичен за своите предшественици стил българският 007 близо половин час небрежно се размотаваше сред суетящите се наоколо тълпи и усмихнато бъбреше по своя клетъчен телефон. Димо Гяуров се движеше без какъвто и да е видим антураж и с външен вид, който с нищо не навежда на мисълта, че това е шефът на българското разузнаване. Полковникът се беше издокарал с изтъркани дънки, стандартен тъмносин тишърт и най-обикновени платнени обувки. Пременен в тази маскировка, началникът на родните агенти зад граница приличаше по-скоро на някой тийнейджър, отколкото на български Джеймс Бонд. Подобни разходки сред масите не са кой знае каква новост за шефа на шпионите, споделят наблюдателни столичани. Разведчикът и друг път е засичан да се отдава на занимания, типични за простосмъртните българи, като например безгрижно пиене на кафе с чаровни представителки на нежния пол, без изобщо да се притеснява, че някой може да се досети за неговото секретно занимание... Прикритието на полковник Гяуров обаче, изглежда, не е било чак толкова съвършено. По време на операцията срещу мавзолея той беше разконспириран, и то не от кой да е, а от шефа на българското контраразузнаване полковник Атанас Атанасов. Главният ловец на шпиони изненадващо се появи откъм хотел "Шератън" и веднага разпозна своя колега. Атанасов също не беше пропуснал да се камуфлира ефективно. Контраразузнавачът се беше пременил с бермуди и небрежно пусната отвън риза-хавайка. След дружеско ръкостискане и кратък разговор двамата топагенти се отправиха да погледат поредната неуспешна тренировка по сапьорско майсторство на Евгений Бакърджиев и неговите съратници.
Диалектика
"Гергьовден" отмъкна лицето на СДС от първите избори след 10 ноември. Това става ясно, предизборните агитационни материали на движението.
Феновете на ЦСКА скандираха бурно срещу
Докато журналисти и рехава агитка от две-три възрастни (въодушевени и с букети) привърженички на сръбската опозиция чакаха пред централата на СДС да пристигне лидерът на съседската Демократическа партия
Служителите от общинските избирателни комисии са заплашени от възможността да качат по някой и друг килограм покрай наближаващите местни избори. Министерският съвет отделя 620 хил. нови лева от бюджета за "Закуски за общинските и секционни избирателни комисии"
Докато си почива на море и красноречиво мълчи, за да релаксира гласните си струни,
Репортерите на БНТ, които отразяват събитията около мавзолея, поискали да им се плаща в долари, както по време на войната в Косово. "Щом ще е така, направо да повикаме Ели Юрукова от Белград", решили шефовете на националната медиа.
***
Отишъл Евгений Бакърджиев при шивача си и казал:
- Искам да прекроиш този шлифер с цип, това сако с цип и тази риза с цип.
- Какво става бе, началство - попитал смаян шивачът.
- Костов каза, че не съм много добре с копчетата.
***
След третия неуспешен взрив на мавзолея натовският генерал Майкъл Джексън звъннал на Иван Костов и казал:
- Г-н премиер, длъжници сме ви. Една крилата ракета и го няма.
- А, не. Благодаря. С вашите карти и под ръководството на Бакърджиев може да ударите Акропола.
Задава се драгалевска сватба
Втората по популярност сватба в Драгалевци след тази на Иван Костов с Елена ще се случи в края на тази седмица. Премиерската дъщеря Мина ще се венчае за приятеля си от детството Георги. Посветени в семейните дела твърдят, че зетят на министър-председателя ще се врече във вечна вярност на дъщеря му в Драгалевския манастир. Там под венчило минаха преди доста години Елена и Иван Костови. В дълбока тайна обаче се пази ресторантът, в който ще свещенодействат подбраните гости. "Момчето е добро" - тази мисъл за бъдещия си зет сподели преди време Костов пред женско списание. Той обаче не се месел и не налагал мнение за личния избор на когото и да било от семейството. Мина сама одобрила избраника и го представила на родителите си. Годежът преди време стана новина за вестниците и само той успя да измести от първите страници снимката на другата дъщеря на Костов - Яна. Тя като по-голямата в семейството предизвика интереса на колегите у нас и в чужбина с това, че нея Костов избра да е преводач на срещата му с папа Йоан Павел II. Мина измести сестра си от новините заради това, че макар и по-малка, първа доведе зет на Костов.
Накратко
Селекционерът на националния отбор по футбол Димитър Димитров-Херо повика за евроквалификацията с Швеция на 4 септември 18 футболисти - тези, които изнесоха силния мач за 1:1 срещу Украйна в Киев. Той не включи в списъка за Стокхолм нито един дебютант, както и нито един играч на "Левски" заради бойкота на сините. "Нивото на играчите от вътрешното първенство не ме задоволява и затова викам повече "чужденци", обясни избора си Херо. Той обаче търси заместник на вратаря Георги Петков, който е със скъсан бедрен мускул. Възможно e Петков да се оправи до мача. Нашите загубиха окончателно шансовете за класиране на финалите в Белгия и Холандия след ремито с Англия (1:1) в София на 9 юни.
Председателят на Комитета за физическо възпитание и спорт Цвятко Барчовски обяви, че ще даде под съд президента на БФС Иван Славков. Поводът този път е интервюто на Батето в пловдивския вестник "Гол", в което футболният шеф обвинява Барчовски, че имал да връща на БФС 110 000 германски марки, които не се знаело в чий джоб били отишли. Искът е за 30 милиона стари лева. Приближени на Славков обаче коментираха, че президентът на БОК не се плашел от съдебни дела, тъй като тези, които вече опитаха да се жалват срещу него, нищо не постигнаха. "Горкият Барчовски, много ми е симпатичен", каза Батето в прословутото интервю.
Договорът на Велко Йотов с "Нюелс олд бойс" изтече и нападателят се прибра от Аржентина окончателно. Йотов вече е свободен агент и след кратка почивка в България 28-годишният футболист ще проучва предложения от Холандия и Белгия. Бившият играч на "Левски", "Ботев" и "Еспаньол" имаше сериозно предложение от "Славия" и може да заиграе на "Овча купел". Интересът към Йотов бе потвърден и от шефовете на белите.
"Левски" и ЦСКА продължават за "Про къп"
Сините срещат "Хайдук", а червените "Нюкясъл"
Отборите на "Левски" и ЦСКА отстраниха съперниците си в предварителния кръг за купата на УЕФА и продължават участието си в евротурнирите. Жребият за първата фаза на турнира, който вече носи името "Про къп", отреди сините да срещнат хърватите от "Хайдук", а армейците излизат срещу "Нюкясъл".
Заради слабите постижения нашите отбори винаги са в дъното на класацията и ще трябва да играят срещу силни съперници.
Отборът на ЦСКА премина с лекота и двата мача със северноирландския "Портадаун" с общ резултат 8:0 (3:0 и 5:0). "Левски" обаче след нулевото равенство с кипърския "Апоел" като гости реши съдбата си едва през второто полувреме на стадион "Георги Аспарухов" с двата гола на Захари Сираков и Педраг Пажин. Кипърският тим изпадна в шок, след като 67 минути поддържаше равностойна играта и в оставащото до края време допусна "Левски" да се превърне в пълен господар на терена.
Сините нямаха абсолютно никаква алтернатива освен победа срещу "Апоел". Трима контузени футболисти - Георги Иванов-Гонзо, капитанът Мъри Стоилов и Алексей Дионисиев, бяха под въпрос до последния момент. На скамейката обаче остана само Дионисиев. Играта на "Левски" не тръгна в началото, тъй като имаше много проблеми в организацията на терена и гостите пропуснаха да открият резултата на два пъти. Нашите не успяваха да стигнат до изгодни положения за стрелба и опитваха шутове от далечна дистанция. Бяха нервни и припрени. След почивката, корекциите в системата си казаха думата и домакинската единайсеторка заигра със самочувствие, което пресече атаките на гостите. "Докрая треперехме от "Апоел". Те стояха по-добре през първата част и изпитвах големи съмнения в нашата победа, призна Наско Сираков. Кипърците обаче не бяха готови да изиграят един цял мач в такова темпо и такава преса и отпаднаха физически във втората част. Въпреки всичко с играта си сме още далеч от Европа. " След първия гол на Захари Сираков всичко бе решено, а голът на Пажин само затвърди победата, обясни пък старши треньорът Люпко Петрович.
Ръководството на клуба обяви, че ще раздаде 80 000 германски марки премии за победата на футболистите и треньорския щаб.
Старши треньорът Димитър Пенев, който вече месец сглобява по два отбора - един за международни изяви и втори за вътрешна консумация, включи в състава срещу аматьорите от Портадаун петимата бивши играчи на "Обилич".
"Продължавам да правя по два състава всяка седмица, трудно ги сглобявам. Шест-седем от футболистите ми играят през две седмици само в евротурнирите. Порточанов продължава да разиграва футбола, стадиони, кметства. И други клубове дължат пари, но продължават да играят. БФС спира само ЦСКА да картотекира нови попълнения", оплака се Димитър Пенев от трудната ситуация. Въпреки всичко феновете най-после видяха новите сръбски и български попълнения.
Дебют в европейските клубни турнири направи младата надежда на ЦСКА Димитър Бербатов. Нападателят не успя да вземе участие в първата среща в Портадаун, след като в последния момент избухна скандал между родния му клуб "Пирин" и шефовете на армейците.
Групата на северноирландците пък наистина бе скромна, както и техните възможности. Треньорът Рони Макфол доведе в София само 15 футболисти. "Знаехме, че нямаме абсолютно никакви шансове срещу ЦСКА, но играхме за престиж", заяви президентът на ирландците Нол Далзън.
Ръководството на ЦСКА обяви премия от по 1000 германски марки за успеха срещу "Портадаун". Очаква се плащането да стане, след като президентът Любо Пенев се завърне от Испания, където според хора от екипа му уреждал трансфера на Милен Петков и търсел пари, за да закърпи финансовото положение в клуба. Говори се, че Любо имал предостатъчно пари, но те били вложени в различни инвестиции, а армейците имат нужда от пари в брой, за да се платят дълговете, оставени от старото ръководство на шефа на Мултигруп Илия Павлов.
Без успех завършиха преговорите с "Мюнхен -1860" за нападателя Христо Йовов. Мениджърът на германците Едгар Линен, който пристигна в София, почти не отстъпи от цената един милион марки. Армейците се опитаха да свалят сумата наполовина, но не се получи. Линен бил много разочарован от факта, че хората от ЦСКА не подходили сериозно и дори не го уведомили за крайния резултат на тяхното решение. Йовов, който води подготовката си на Панчарево, ще трябва да се върне в Мюнхен, тъй като е освободен единствено за европейската квалификация България - Швеция.
Ростислав Димитров - новото явление в тройния скок
Българинът печели втори сребърен медал от световно първенство
За Ростислав Димитров се заговори преди една година, когато стана трети на европейското първенство в Будапеща. Преди пет месеца 24-годишният русенец получи известност с това, че сребърният му медал от световното първенство в зала в Маебаши (Япония) бе отнет заради положителна допингпроба. Димитров обаче повтори успеха си на шампионата на планетата в Севиля. За мнозина извън България постижението му бе изненада, но не и за самия Ростислав и треньора му Марин Дончев. Българинът победи феноменалния Джонатан Едуардс (Вбр) и бе много близо до световната титла. Тя обаче бе спечелена от тъмнокожия германец Чарлз Майкъл Фридек, който постигна 17.59 м в своя четвърти опит. Ростислав остана със 17.49 м, а световният рекордьор Едуардс е трети със 17.48 м. Цялото състезание премина по плановете на Димитров и Дончев. Ростислав искаше да скочи от първи опит квалификационната норма от 17.20 см и го направи с резултат 17.30 м - най-добрия от всички финалисти. "Температурата в сектора бе твърде висока, а и състезателите бяха много. Всеки допълнителен опит означаваше да се чака по половин час под слънцето, а в тази обстановка най-важното бе да се запазят силите", заяви Димитров след квалификацията.
Основният му конкурент Едуардс не успя да се справи от втори опит, и то с резултат, по-слаб от този на българина с два сантиметра. Тридесет и три годишният британец, безспорен номер 1 в последните пет години, има за този период само една световна титла от първенството в Гьотеборг през 1995 г., когато постави рекорда от 18.29 см. Преди състезанието той заяви за Димитров: "Не го познавам много добре, защото рядко се появява на големите европейски турнири. " След квалификацията вече стана ясно, че непознатият българин ще е един от фаворитите.
Ростислав Димитров имаше ясна тактика и за финала. Целта бе да се направи силен първи опит, с който да смрази противниците си и да се успокои. Предния ден по същия начин гъркинята Параскеви Циамита уби конкуренцията в женския троен скок. Русенецът изпълни задачата си със скок от 17.49 м - негов най-добър личен резултат. От останалите единствен Фридек премина границата от 17 метра още при първия си опит. "Ако предния ден бях скочил 17.50, този опит нямаше да ме впечатли толкова. Но аз се зарадвах и се разконцентрирах", каза Ростислав. Той е бил подготвен за 17.70 м, но стилът му на скачане не е позволил да постигне този резултат. Димитров определя себе си като хазартен състезател за един опит. Винаги се стреми това да бъде първият опит, тъй като физиката му не издържа на големите натоварвания. От дълги години има хронична травма в лявото коляно, която му пречи и за техническото изпълнение на последната крачка.
"Все пак не бях сигурен, че ще взема златен медал. Знаех, че от Джонатан може да се очаква всичко и че всеки момент може да ме бие. Другият, от който ме беше страх, бе Капустин, който може да реши едно състезание в последния опит", сподели Димитров.
Това се оказа така. Още във втория си опит Едуардс направи впечатляващ скок, който излезе с един сантиметър по-слаб от този на нашия състезател. Това се оказа най-добрият опит на световния рекордьор. След него последваха поредица от грешки, всяка от които водеше до слаб резултат. "Бях в добро физическо състояние, но имах много проблеми в техническо отношение", сподели Едуардс.
След отпадането на руснака Капустин, втори на миналогодишното европейско първенство, и на световния първенец от Атина Йолби Кесада (Куба) конкуренцията привидно намаля. Още в четвъртия опит обаче шампионът от Маебаши Фридек преодоля 17.59 м. "След като италианецът Паоло Камоси ме измести от третото място, се ядосах и реших да го бия", сподели германецът след края на състезанието.
Останаха съмнения за редовността на неговия победен опит. При приземяването си той стъпи върху ограничителната линия на трапа. За подобно нарушение само ден преди това на 200 метра бе дисквалифициран Петко Янков. Българската делегация подаде контестация, но тя не бе уважена. Същото нещо имаше намерение да направи и английската, но се отказа. Въпреки това Ростислав спечели медала, който му отнеха през зимата заедно с премията. За успеха си сега той ще получи 30 000 долара от Международната федерация по лека атлетика, 5000 долара от спонсора на националния отбор "Асикс", 12 милиона лева от нашата федерация и четири милиона от Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта.
Бронзът на Димитър Щилянов закърпи бокса ни до Сидней '2000
Двама от националите останаха в Чикаго
Димитър Щилянов стигна до бронзов медал на световното първенство по бокс за аматьори в Хюстън (САЩ) и с това спаси участието на националния ни отбор от пълен провал. Включен в последния момент в състава по настояване на старши треньора Веселин Пашалиев, принуден да слезе в по-ниска категория от 63 на 60 кг, сливненецът спечели два мача в Тексас. В първия кръг той победи Игор Седюк (Укр)със смазващото 16:1, а във втория отстрани Кристиян Бехарано (Мек) със 7:2. В самия край на четвъртфинала Бехарано нанесе непозволен удар в главата на Щилянов и му отвори широка рана, заради която имаше опасност лекарят да не му разреши да излезе за полуфинала срещу Алексей Степанов (Рус). Мачът с руснака действително завърши с лекарска забрана още във втория рунд, но пък Митко си взе бронза.
Обезобразен, със счупен нос, Щилянов спаси донякъде разклатеното реноме на българския бокс. Победата му обаче само ще продължи агонията, в която се намира този спорт, тъй като ще поддържа заблудата, че у нас се прави качествен бокс.
Медал от Хюстън се чакаше и от олимпийския шампион от Атланта '96 Даниел Петров-Пинчера, който обаче се оказа напълно изтощен от своите 48 килограма. В тази категория той играе вече десета година, като в последните две безуспешно се опитваше да се качи на 51 кг. Дидо издържа само първия си мач и рухна в следващия срещу тайландеца Субан Пунон, завършил с катастрофалното 8:3. Азиатецът за втори път печели мач срещу Пинчера за последните два месеца. По време на Кралската купа в Банкок той нанесе първия си удар. "Тайландецът надигра Дидо по всички показатели. Явно трябва да работим още много до олимпиадата в Сидней", призна треньорът Пашалиев.
Веднага след игрите в Атланта Пинчера имаше сериозни предложения да премине в професионалния бокс, но не му стигна куражът да го направи.
Единствен Димитър Огнянов (54 кг) може да има някакво оправдание за отпадането си още в началото на шампионата, тъй като жребият му прати за съперник фаворита в категорията Валдемар Фон (Куба) и мачът завърши с очакваното 13:1.
Аржентински рефер пък бе нарочен за виновен за загубата на Юлиян Строгов (51 кг) срещу Тае-Куе Ким, тъй като очевидно подкрепял корееца. Некомпетентността му бе санкционирана от шефа на съдийската комисия проф.Емил Жечев, който го отстрани от шампионата и го зачерта от списъка на съдиите за олимпиадата в Сидней.
Безславна загуба с 1:5 записа и Емил Кръстев-Кокала от Лубомир Кутил (Чех). Секундант в ъгъла на чеха бе уволненият миналата година бивш наставник на националите Ангел Ангелов, който от няколко месеца работи в пражкия боксов клуб ВВС. Кръстев пак с нищо не доказва, че заслужава място в държавния тим. Той се провали още преди две години на световното първенство в Будапеща, а после и на европейското в Минск миналата година. За капак Кокала заедно с Огнянов скандално напуснаха националния отбор и вместо самолета за София хванаха този за Чикаго, където им обещали работа при професионалистите. Двамата напуснали хотела по време на полуфиналния мач на Щилянов, без да споделят плановете си с ръководството. Ден преди това някои от съотборниците им купили новите самолетни билети, докато пазарували подаръци за близките, но запазили тайната.
Слабото представяне на боксьорите ни на първенството в Хюстън се дължи на обърканата подготовка, която проведе треньорският екип. Резултатът от многото приказки за подмладяване на тима бе такъв, че за Хюстън вместо 19-годишния Севдалин Маринов, който имаше силна година с много победи, замина 28-годишният ветеран Юлиян Строгов, който и без това вече не е в тима. Сега всички управници на бокса у нас ще се облегнат на бронзовия медал на Щилянов и така удобно ще чакат олимпиадата догодина, ако преди това обаче останалите у нас момчета успеят да извоюват квотите си на оставащите до края на годината турнири.
Грийн и Джоунс диктуват модата на 100 метра
Нито един бял спринтьор не стигна до полуфиналите на световното в Испания
Морис Грийн и Мерион Джоунс определено не са най-стилните спринтьори в историята на световната атлетика, но в края на века са най-бързите. Морис е атлетичен и пластичен, а Мерион - висока и мощна. Въпреки очевидната разлика във физическите качества тях ги обединява един факт - двамата американци са непобедими в късия спринт. Грийн и Джоунс спечелиха световните титли на 100 м на първенството в Севиля и показаха накъде трябва да върви развитието на най-зрелищната дисциплина от лекоатлетическата програма.
В Севиля най-бързият човек в света спечели втората си поредна световна титла на 100 метра. Само преди три години той бе на път да се откаже от спорта, след като не намери място в американския отбор за олимпийските игри в Атланта. Сега 26-годишният Мо Грийн вече не се страхува от никого и с охота го демонстрира. Начинът, по който диктуваше сериите в късия спринт, показа, че няма от какво да се плаши в близкото бъдеще. Въпреки отличната конкуренция на финала от канадския ветеран Бруни Сурин и подхлъзването на старта, човекът, който обича да се нарича Феномена, изглеждаше класа над своите противници. "Морис доминира на 100 метра, както Майкъл Джонсън на 400 м. Като изключим момчетата, с които тренира, останалите не могат и да си помислят да го бият", сподели мениджърът на Грийн на неучастващата поради контузия звезда Ато Болдън - Еманюел Хъдсън.
Кариерата на Грийн се промени драстично в края на 1996 г., когато баща му го разубеди да не се отказва и го заведе в тренировъчния лагер на Джон Смит в Лос Анджелис. Резултатът от този ход е повече от красноречив - за две години Грийн, стана най-постоянният спринтьор в историята на спринта.
Легендарният Карл Люис има 15 бягания под 10 секунди на 100 метра в кариерата си. След 1997 г. Грийн премина под 10-секундната бариера 25 пъти. Само ветеранът от Намибия Франки Фредерикс има по-добро постижение - 26 пъти, но за цели осем години.
Грийн, известен още като Кометата от Канзас, изживя тежък момент, след като партньорът му в тренировките Ато Болдън получи контузия на бедрото и се наложи да пропусне световното първенство. Въпреки че това улеснява задачата му, той винаги чувства, че бяга под възможностите си, когато тринидатецът го няма. "С Ато сме толкова близки, че това приятелство се пренася на пистата, където присъствието му ми дава екстра скорост, защото знам, че и той може да подобрява рекорди", заяви шампионът.
И двамата признават, че голямата заслуга за настоящото състояние на Грийн е на треньора Джон Смит. Той непрекъснато повтарял на своите възпитаници да се опитат да пренебрегнат конкуренцията. Така например той съветвал Морис да си вдига главата едва след първите 40 метра и чак тогава да се оглежда, тъй като вече няма да вижда своите противници. Самият Смит вижда Морис като бъдещата най-голяма звезда на атлетиката, която дори ще изземе от Люис званието най-велик спринтьор на всички времена. Американецът обаче е по-заинтересован да печели, отколкото да пише история. Бягането е единственото, което го интересува. "Когато газелата се събужда сутрин, тя знае, че трябва да бяга по-бързо от най-бързия лъв, за да не я изядат. Тя знае, че трябва да бяга по-бързо от най-бавната газела, за да не я изядат. Така че най-важното е да бягаш", заяви Грийн.
Засега го прави. Само преди месец Грийн счупи световния рекорд на 100 метра с постижение от 9.79 секунди. Сега той постави нов рекорд на световните шампионати с време 9.80 секунди. През тази година той има още две бягания под 9.9 секунди - 9.84 и 9.85 секунди. Докъде обаче може да стигне човек в битката с времето? Според самия Морис въпрос на време е да подобри собствения си рекорд. Във финала в Севиля той имаше достатъчните условия за това. Бруни Сурин направи отлично бягане, водеше до 50-ия метър и дори имаше шанс да спечели. "Когато видях, че водя, се изплаших и си развалих техниката", заяви Сурин.
Грийн се оплака, че загубата на баланса в първите няколко метра го е лишила от рекорда. Според други специалисти падането на границата от 9.79 секунди се е разминало, защото това бе финал на световно първенство. "Ако не беше финал, а обикновен турнир, с тази конкуренция рекордът щеше да падне", сподели треньорът на най-добрата българска спринтьорка Петя Пендарева.
Също както Грийн бившата баскетболистка се отличава от своите съпернички както физически, така и в резултатите си. В последните две години високата 1.78 метра американка почти няма загуба на 100 метра. Участва в разпределението на джакпота от Златната лига миналата година и с повече от 700 000 долара е най-добре платената атлетка за всички времена. На световното първенство в Севиля тя бе толкова убедителна на 100 метра, колкото и нейният сънародник Морис Грийн. Още в сериите постигна нов рекорд на шампионатите от 10.76 секунди, а във финала подобри и това постижение - 10.70 секунди. Добрите й спринтьорски качества й дават основание да се надява, че следващата година ще може да вземе поне четири медала в бяганията - на 100 и 200 метра и двете щафети, и вероятно още един от скока на дължина. Това засега е най-слабата й дисциплина поради лошата техника на изпълнение и приземяването на два крака. В Севиля това доведе до контузия в кръста, която се усложни в квалификациите на 200 метра.
Мерион Джоунс е едновременно много различна от конкурентките си и много добра. Това ги кара да си зададат въпроса - тя ли е бъдещето на женската атлетика? "Определено бъдещето не е на елегантните спринтьорки, а на физически здравите", сподели Петя Пендарева.
Джоунс превъзхожда традиционните стандарти за женска спринтьорка с около 10 сантиметра. Тя има много силно развит раменен пояс, дълги крака и голяма крачка. Попитана дали силните рамене дават предимство, звездата на европейската атлетика Кристин Арон (Франция) отговори: "Не вярвам да е точно това причината, но все нещо трябва да има значение, щом никой не може да я победи".
Въпреки добрите си и постоянни резултати Джоунс все още е твърде далеч от световния рекорд на "стандартната" Флорънс Грифит-Джойнър от 10.49 секунди. Джоунс има само едно постижение под 10.70 секунди и все още не може да премине границата от 10.60 секунди. "Флорънс бе по-мека състезателка, по-пластична и подвижна", смята Детелин Маслов.
Може би една от причините Джоунс да е далеч от рекорда е и липсата на сериозна конкуренция. В Севиля изгря звездата на Ингър Милър, която от няколко години се подвизава по атлетическите писти, но сега постигна най-добър личен резултат от 10.79 секунди. "За мен е по-нормално американците да заложат на нея, защото тя е изграден спринтьор без почти никакви слабости", смята Маслов.
Чернокожите все по-усилено окупират късия спринт. Ако на финала на 100 метра преди 12 години е участвал руснакът Виктор Бризгин, то сега нито един бял спринтьор не стигна до полуфиналите. При жените все още белите се намесват в борбата за разпределението на медалите. Четири са сериозните спринтьорки, които още могат да оцветяват стартовете - гъркинята Екатерини Тану, Жана Тарнополска-Пинтушевич (Укр), Ирина Привалова (Рус) и българката Петя Пендарева. Като цяло белите спринтьорки в елита сега не са повече от 30 процента.
За Петя Пендарева световното първенство в Севиля бе необходимата крачка, за да остане в световния елит. Още в първата серия тя даде най-добро лично време за сезона от 11.16 секунди, само с 0.04 секунди по-слабо от личния си рекорд. Пендарева за първи път влезе в полуфинал на късия спринт от четири участия на световни първенства.
"Не ни стигна времето след контузията да вляза в оптимална форма, затова съм много доволна от резултата и класирането си. Проблемът ми е, че от нарушената подготовка не мога да усещам времето. Така например в първата серия въобще нямах представа, че съм дала толкова добър резултат", сподели българката.
По мнението на треньора й Детелин Маслов Пендарева е състезателката с най-добрия старт и стартово ускорение в момента. Тя взима добра преднина в първите 60 метра, след което я губи, а понякога и изостава. "Това, което й липсва, е физическата сила, за да завърши бягането", сподели Маслов.
Това е и разликата между най-добрата бяла спринтьорка в момента - Екатерини Тану, която завърши трета в Севиля, и нашата състезателка. "Гъркинята не я превъзхожда по нищо по отношение на техника или стил на бягане. Мога да кажа, че бягането й е пълно с грешки. Тя обаче е по-силна. До олимпиадата обаче и Петя ще бъде готова за по-сериозни резултати, стига да е здрава", коментира Маслов.
