По искане на американската страна средствата ще се използват за подпомагане на дейности в четири направления.
До 8 млн. долара ще отидат за захранването на фонд за регионални инициативи, чрез който ще се финансират множество микропроекти с регионално значение. За предпочитание е проектите да бъдат локализирани в региони с висока безработица.
До 3 млн. долара ще бъдат насочени за покриването на разходите на българското правителство за поддръжката на бежанския лагер в Радуша, Македония, по време на кризата в Косово. Според министър Радев с американската помощ ще бъдат покрити всички разходи на бюджета за бежанския лагер.
С до 9 млн. долара от американската помощ българското правителство ще може да плаща обезщетения при съкращаването на работници от предприятията в ликвидация.
Останалите 5 млн. долара ще бъдат насочени към Фонда за социално осигуряване. Тези пари ще се използват преимуществено за енергийно подпомагане на социално слаби семейства през зимата.
През шестте месеца след подписването на договора българското правителство трябва да предприеме определени действия, като в противен случай помощта може да не бъде усвоена. Предварителните условия на американската страна включват откриване на сметка в американска банка и изготвяне на заявление за процедурата по контрола на средствата. Американците изискват също допълнителен анализ на способността на българските агенции да контролират изразходването на помощта.
Искаме увеличаване на експортните квоти за Европейския съюз
Ветеринарни забрани и сурови изисквания за санитарен контрол спъват български износ
България се опитва да получи увеличен достъп до пазарите на Европейския съюз при износа на селскостопански стоки, съобщиха от Министерството на търговията и туризма. По данни на националната статистика 55% от общия износ на България за първите шест месеца на 1999 г. е за страните от Европейския съюз. От търговското министерство обясниха също, че се полагат усилия за увеличаване на износа на продукти на леката промишленост към пазарите на САЩ. До края на годината се очаква да бъдат подписани споразумения за свободна търговия с Прибалтийските републики, Мароко, Израел и Македония.
Нещата обаче съвсем не изглеждат толкова оптимистични, като се вземат предвид ветеринарните забрани. От 1995 г. българският износ на живи животни към страните от ЕС беше спрян, след като у нас бяха установени огнища на шарка по овцете. На 26 юли с решение 97/232/ЕС Европейската комисия разреши вноса на овце и кози от България. Само два дни по-късно, на 28 юли, след потвърждението на новината, че в България се е появила болестта син език, еврокомисията отново наложи забрана върху вноса на живи биволи, овце и кози с произход България. Ограничения бяха наложени и за транзитно преминаващите през България вносители на животни - по пътя към пазарите на ЕС товарите не трябва да минават през основните огнища на болестта у нас - областите Бургас, Ямбол, Сливен, Стара Загора, Хасково и Кърджали. Решението е адресирано към всички страни-членки на Европейския съюз.
Еврокомисията аргументира новата забрана със сериозната опасност, която представлява синият език за здравето на животните в ЕС, както и мнението на ветеринарната комисия по случая. По този начин България вече дълго време изпълнява ролята на санитарен кордон за държавите от Евросъюза и това явно ще продължи и в бъдеще. В резултат страната ни понася сериозни загуби. Една от възможностите за компенсиране на тези загуби е увеличаването на квотите за износ на месо. По този начин бяха намалени загубите след първата забрана за внос на български животни в ЕС.
По данни на търговското ведомство до 16 юли са изнесени почти 75% от 5469 тона, фиксирани в квотата за износ на месо от дребен рогат добитък през тази година. Според зам.-министъра на търговията Георги Табаков най-вероятно до края на август ще бъдат усвоени около 90% от квотата. Това ще бъде най-голямото количество месо, изнасяно досега към страните от ЕС. За сравнение преди наложената забрана през 1995 г. износът на месо за ЕС е бил реално 1400 тона, а износът на живи животни - около 2300 тона.
През 1997 г. преференциалните тарифни квоти за износ са били 497 430 хектолитра (изнесени са 704 385 хл или 141%), през 1998 г. квотата е 530 830 хл (реално са изнесени 625 157 или 117%), а през 1999 г. имаме разрешение за износ на 564 130 хл (до 31.03 са изнесени 87 333 или 15%), което е с около 7% по-малко от исканите от българското правителство отстъпки. Числата показват, че от 1997 г. насам квотите се увеличават с малко над 6% на година. При този темп може да се очаква, че квотата за 2000 г. ще е около 600 000 хл.
Освен при дребния рогат добитък и вината България вече е договорила взаимни концесии в търговията с риба и рибни продукти с ЕС, които ще бъдат под формата на безмитни тарифни квоти. Споразумението вече е подписано, но все още не е влязло в сила.
При предстоящите преговори с ЕС българската страна ще настоява за увеличени преференциални квоти при износ и на други чувствителни за общността стоки - млечни продукти, зърнени храни и зеленчуци.
Засега при млечните продукти не се предвижда увеличение до 2001 г., докато при зърнените храни, пресните плодове и зеленчуците се предвижда незначително увеличение на квотите.
Предлагаме строителство и доставки на Турция
Български фирми могат да се включат във възстановяването и снабдяването на турските градове, които са засегнати от разрушителното земетресение, и това ще бъде предложено от търговския министър Валентин Василев по време на деловите му срещи в Измир, съобщиха от Министерството на търговията и туризма. В четвъртък министър Василев и представители на българския бизнес отпътуваха за Турция, където ще присъстват на откриването на 68-ия международен измирски панаир.
Присъствието на нашия търговския министър в Турция в този момент е израз на подкрепата, която България оказва и ще продължи да оказва на съседната държава след катастрофалното земетресение, гласят официалните коментари. Истината е, че бързата реакция в този случай би могла да осигури включването във възстановителните работи на български фирми, които практически бяха отрязани от реконструкцията на териториите, засегнати от кризата в Косово. Ползата ще е двустранна.
Програмата на Валентин Василев включва срещи с министъра на промишлеността и търговията на Турция Кенан Таръкулу и с губернатора на Измир Кемал Нехрозоглу. Търговското ведомство е подготвило каталог на българските фирми, които са готови да участват във възстановителните работи след земетресението. Това са предимно строителни и монтажни предприятия, пътно-транспортни фирми, производители и износители на храни и минерална вода.
Стокообменът ни с Турция, който през 1990 г. е бил 61 млн. долара, е нараснал близо 8 пъти и през 1998 г. достига 477 млн. долара със запазването на активно салдо за нашата страна, сочи статистиката на търговското ведомство. Официалната статистика обаче не включва куфарната търговия.
За първите 5 месеца на тази година търговският ни обмен с Турция е 197.8 млн. долара. Най-голям дял (32.7% - 45.6 млн. долара) в българския износ за Турция имат кюспетата и други твърди остатъци при извличането на растителни масла. В експортната ни листа за Турция следват електроенергията с реализиран износ от началото на тази година за 24.399 млн. долара, карбонати - 8.1 млн. долара, нефтопродукти - 7.6 млн. долара, рафинирана мед и медни сплави - 5.9 млн. долара, пшеница и смес от пшеница и ръж - 5.3 млн. долара. От Турция през тази година сме внесли нови дизелови автобуси за 4.3 млн. долара, слънчогледово семе за 3.3 млн. долара, трикотажни платове - 2.3 млн. долара, перилни и миещи препарати - 1.8 млн. долара.
Общият обем на турските инвестиции у нас е около 39.6 млн. долара. Турските фирми инвестират основно в търговията. Някои от съвместните инвестиционни проекти с Турция като строежът на каскадата "Горна Арда" и магистралната отсечка Оризово - Капитан Андреево могат да се отложат заради събитията в Турция, прогнозират политически наблюдатели.
От началото на тази година влезе в сила споразумението за свободна търговия.
България е поставила въпроса за отмяната на антидъмпинговите мита, които Турция наложи върху вноса на полиетилен, плоско стъкло и универсални стругове. Още няма становище от Турция по предложените от България проектоспогодби за двустранни и комбинирани превози. Остава нерешен въпросът за признаването от турска страна на българските моряшки паспорти. Основен проблем е визовият режим, както и автобусният превоз на пътници, който може да се извършва единствено при режим "пълен - пълен".
Замразяват заплатите в големите монополисти
Фирмите с печалба, които обслужват задълженията си, излизат от списъка на 100-те най-губещи дружества
Заплатите на служителите в Нефтохим, НЕК и топлофикациите да не се увеличават до края на годината, реши правителството. На първото заседание след почивката министрите одобриха предложението на социалния министър Иван Нейков за поправки в Наредбата за образуване на работната заплата в държавните предприятия през 1999 г. Утвърден е списък от 23 фирми, в които заплатите се замразяват на нивото, на което са били през юни тази година.
В списъка влизат предприятия монополисти, които предлагат услуги за населението, обясни министър Нейков. Според него тази мярка е необходима заради икономически необоснованото вдигане на заплатите в тези предприятия, което се базира не на нарастването на продажбите, а на увеличаването на цените на стоките и услугите. В тези предприятия заплатите са чувствително над средните за страната. В Нефтохим, който е на първо място в списъка, заплатите бяха увеличени с 8% в началото на август. Поправките в наредбата обаче са с обратна сила и променените вече заплати най-вероятно ще бъдат върнати на нивата от юни.
В новия списък не влизат монополистите БДЖ, Булгаргаз и топлофикационните дружества в София, Русе, Плевен и Пловдив - север, защото те вече са включени в списъка на 100-те предприятия с най-големи просрочени задължения и загуби към деветмесечието на 1998 г. За тези фирми също има ограничения - те не могат да увеличават средствата си за работна заплата в сравнение с третото тримесечие на 1998 г. По време на мисията на МВФ през юни - юли тази година правителството пое ангажимент 100-те най-губещи фирми, без приватизираните, да задържат до края на тази година заплатите под нивото, което са имали през третото тримесечие на 1998 г. МВФ също така поиска и правителството обеща да държи изкъсо големите монополисти и да наблюдава пряко как формират средствата за работна заплата. Това е и основната причина предприятията монополисти да се обособят в отделен списък и да бъдат наблюдавани по същия начин, както фирмите от списъка на 100-те.
Фирмите, които приключват първото и второто тримесечие с положителен финансов резултат и обслужват задълженията си, ще бъдат извадени от списъка на губещите и могат да формират заплатите според финансовите си възможности. До този момент от списъка на 100-те са извадени девет фирми заради приватизация и шест предприятия, които в резултат на изпълнението на оздравителните си програми са приключили първото полугодие с положителен финансов резултат, съобщи социалният министър. Той обяви, че 10 предприятия са увеличили заплатите в нарушение на правилата, заради което шефовете им са санкционирани.
НЕК и топлофикационните фирми фигурират също така сред предприятията от група А в списъка за оздравяване, които не подлежат на ликвидация. Няма срок за изваждането на тези предприятия от изолация, това са фирми с много силна социална ангажираност и поради това правителството продължава да субсидира някои от тях, обясни Муравей Радев. Той подчерта, че още през тази година правителството ще внесе за обсъждане в Народното събрание законопроект, който да уреди статуквото и взаимоотношенията на тези фирми с държавата.
Фонд "Земеделие" ще дава 25 млн. лв. на ЦКБ
Държавата се намесва в изкупвателната кампания, което противоречи на поетите ангажименти
Държавният фонд "Земеделие" се кани да налее 25 млн. нови лева в Централната кооперативна банка, съобщиха източници от фонда. Новината беше потвърдена и от представители на ЦКБ. Парите ще се използват като рефинансиране на банката, която от своя страна да кредитира изкупуването на тазгодишната реколта.
През юли фонд "Земеделие" стана акционер в ЦКБ след активната намеса на земеделския министър Венцислав Върбанов. Фондът купи 35-те процента на Булбанк, която пред приватизация се освобождава от всички участия в различни търговски дружества. Тази сделка доста поизостри отношенията между българското правителство и международните финансови институции. Международният валутен фонд остро се противопостави и сложи краен срок 30 юни 2000 г. държавният дял в ЦКБ да падне под 50%, а година по-късно - под 33%. Световната банка пък направо заплаши, че ще спре отпускането на заема АСАЛ и ФЕСАЛ 2, докато правителството не предостави задоволителен график за постепенното оттегляне на държавата от Централната кооперативна банка. По-късно от банката чрез своята агенция за връзки с обществеността отрекоха да са спирали финансирането и заявиха, че всичко върви нормално. Никой обаче не пожела да коментира кога ще пристигне първият транш от заема АСАЛ в общ размер 71 млн. евро. Той беше одобрен от борда на директорите на Световната банка на 23 юни и ратифициран от Народното събрание през юли.
Във фонд "Земеделие" има около 80 млн. нови лева кредитен ресурс. Проблемът е, че фондът раздава кредити, но трудно може да си ги събере, тъй като няма необходимите специализирани органи на една банка. За 1996-1997 г. са натрупани около 6 млн. нови лева несъбираеми вземания. Предвижда се в бъдещето фондът да се трансформира в нещо като агенция, през която да минават средствата в областта на земеделието от предприсъединителните фондове на Европейския съюз за развитие на селскостопанските региони.
Наливането на 25 млн. лева в ЦКБ ще укрепи състоянието на банката, която трябва да изплати близо 10 млн. лева на Майкъл Чорни, както и да събере голям кредит в размер на около 5 млн. долара от предприятието "Бета" от военнопромишления комплекс, тъй като ЦКБ е гарант по този кредит пред ДФРР и спорния кредит от 2 млн. долара за "Варненска корабостроителница". Неотдавна Министерството на финансите изкупи обратно гаранционни книжа на ЦКБ на стойност 12.2 млн. долара и около 4 млн. нови лева вероятно за да може банката да посрещне плащания по валутните депозити в затворената Балканбанк.
При всички положения на банката й предстои увеличение на капитала до поне 30 млн. лева от сегашните 16 млн. лева, въпреки че то не беше гласувано на акционерното събрание през юли. Според източници от правителството вдигането на капитала може да бъде използвано като начин за намаляване на държавния дял и за елегантно излизане от натегнатите отношения със Световната банка. Разбира се, възможно е и дяловете на държавата да бъдат продадени изцяло или частично.
Рефинансирането на ЦКБ от фонд "Земеделие" обаче едва ли би било посрещнато с добро око от международните финансови институции. То си е пар екселанс държавна намеса в изкупуването на реколтата, което на практика се забранява от договора по заема АСАЛ. От друга страна, Международният валутен фонд в тригодишното споразумение определи лимит за краткосрочното финансиране от фонд "Земеделие" точно с цел да ограничи изсипването на "евтини" пари в селското стопанство. Не е ясно до момента каква част от предвидения лимит от 34 млн. лева е използвана, но при всички положения заделянето на 25 млн. лева ще постави под риск спазването на лимита, а оттам и изпълнението на тригодишното споразумение с МВФ.
717 млн. долара е дефицитът по търговския баланс за полугодието
Статистиката отчита близо 50% растеж на вноса на машини и оборудване
Седемстотин и седемнайсет милиона долара е отрицателното салдо на търговския баланс за полугодието, съобщи през изминалата седмица Националният статистически институт. Салдото отразява разлика между приходите от износ (по цени f.o.b.) и разходите за внос (по цени c.i.f.) и показва колко валута е изтекла (влязла) в страната в резултат на външнотърговския оборот. Ако вносът се отчита по цени f.o.b. вместо по цени c.i.f., дефицитът е 529 млн. долара, но това е по-нереален параметър, защото не отчита разходите за застраховка и транспорт на вносните стоки, които така или иначе се плащат от българските вносители. За първото полугодие на миналата година дефицитът е бил 256 млн. долара, ако вносът се вземе по цени c.i.f., и 68 млн. долара, ако вносът се отчита по цени f.o.b.
Задълбоченият дефицит във външнотърговския стокообмен се дължи изцяло на сриналия се с 21% износ за полугодието спрямо същия период на предходната година. Вносът запазва миналогодишното си ниво. Отрицателното салдо през второто тримесечие на тази година е значително по-високо от това през първото (с около 100 млн. долара), което може да се обясни и с негативното влияние на конфликта в Косово. Основен дял в намалението на износа заемат черните метали, химическите продукти, храните и тютюнът. В структурата на износа нараства делът на продукцията на шивашката промишленост, където се забелязва тенденция на постоянно повишаване.
По страни най-голямо е намалението на износа за Русия с 40%, за Украйна с 50%, за Югославия с 62%, за Германия и Италия с по 15%. Като цяло за страните от Централна и Източна Европа експортът е намалял с 40%. Нараства износът ни за страни като САЩ, Белгия, Швейцария, които за съжаление не могат да се нарекат основни търговски партньори за България. В относителни числа делът на експорта за Европейския съюз нараства с 5 пункта до 55%.
Относителният дял на вноса от ЕС също нараства с 5 пункта и достига 50% от брутния внос. Данните сочат, че българската икономика окончателно се е обвързала с европейската и е зависима от нея.
Промяна спрямо първото полугодие на миналата година има в стоковата структура на вноса. Намалява вносът на суровини, горива и материали, което е логично следствие от свитото българско производство. С 25% нараства вносът на "разни готови изделия", а с 47% - този на машини, оборудване и транспортни средства. Последното се дължи на две неща - по-големия внос на производствени машини, за обновяване на технологичния парк в приватизираните предприятия и донякъде на скока във вноса на лични автомобили.
Накратко
Общото събрание на акционерите на ЖЗК "София - живот" взе решение за откриване на процедура по ликвидация на дружеството. Така след "София инс" и второто застрахователно дружество на Мултигруп реши да премине към доброволна ликвидация. "Решенията, които взехме за процедурата по ликвидация, са същите, които бяха приети при ликвидацията на "София инс", коментираха от компанията. Това означава, че в ликвидационния план се предвижда процедурата да приключи за година и половина, като дружеството не смята да прехвърля застрахователния си портфейл. Двете дружества не получиха лиценз от Националния съвет по застраховане миналата есен, след което обжалваха това решение пред Върховния административен съд, но жалбата им беше отхвърлена.
Чистата печалба, реализирана от Тексимбанк през 1998 г., е в размер на 1.707 млрд. стари лева. На общо събрание на акционерите беше решено с част от нея в размер на 227.4 млн. лева да се увеличи фонд "Резервен", а с остатъка от 875.7 млн. лева да се попълни акционерният капитал. Капиталовата база на банката към края на 1998 г. е 11.209 млрд. лева. При изисквана от БНБ капиталова адекватност от 12% Тексимбанк е с почти четири пъти по-голяма - 46.92%. Според отчетния доклад за 1998 г. възвръщаемостта на собствения капитал е 9.13%, а на основния капитал - 11.3%.
Текущ излишък от 130 млн. лева в републиканския бюджет към 17 август отчете Министерството на финансите. По централния републикански бюджет е отчетен текущ дефицит от 105 млн. лева. Републиканският бюджет включва централен републикански бюджет и бюджети на държавните органи. Това означава, че държавните органи са отчели излишък от общо 235 млн. лева по своите бюджети. Ако се отчетат средствата от закритите извънбюджетни фондове, излишъкът по републиканския бюджет е 727 млн. лева, а по централния републикански бюджет - 492 млн. лева. Всички числа са в нови левове.
До 24 август общините са получили от бюджета общо 356.5 млн. нови лева. Сумите са преведени в изпълнение на държавния бюджет, като от тях общата субсидия е 276 млн. лв., целевата субсидия за капитални разходи e 49 млн. лв., а за социални помощи - 31 млн. лв. Трибуналът за бивша Югославия попълва колекцията си
Прокурорът Луис Арбур праща сигнали на Милошевич, че ще дойде и неговият ред
Главният прокурор на трибунала в Хага Луис Арбур приложи успешно тактиката на средновековните рицари на плаща и кинжала и залови генерал Момир Талич, командващ босненската сръбска армия.
Акцията сякаш бе заимствана от лош шпионски роман. Генералът пристигна във Виена за участие във военна конференция под егидата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). По време на една от кафе-паузите агенти на трибунала в Хага го убедили да излезе навън, след което нищо неподозиращият Талич се озовал пред австрийски цивилни полицаи, които му щракнали белезниците. Впоследствие се оказало, че Луис Арбур е издала тайна заповед за задържането му и до момента на ареста никой не е знаел, че името му е включено в списъка на военнопрестъпниците от бивша Югославия.
На специална пресконференция главната прокурорка на хагския трибунал обяви, че Талич е обвинен за убийства, мъчения, арести и депортирането на над 100 хиляди мюсюлмани и хървати по време на войната в Босна. През 1992-1995 г. Талич е действал в северозападната част на Босна и се е числял към приближените на командващия сръбските сили генерал Ратко Младич. През 1992 г. Талич командва Първи крайненски корпус и ръководи кризисния щаб на автономния регион Крайна. Твърди се, че това е една от организациите, създадени от Радован Караджич с цел етническото прочистване на завладените от сърбите територии.
От февруари 1998 г. Талич е шеф на армията, след като получава поста от тогавашния президент на Република Сръбска в Босна Биляна Плавшич.
Изненадващият арест потресе босненските сърби. Присъствалият на конференцията във Виена министър на отбраната Манойло Милованович заяви, че "след случилото се всеки сърбин може да бъде арестуван". Арестът бе наречен "унизителен акт", появиха се възмутени протести, че това ще навреди на отношенията с международната общност и в частност със силите на НАТО в Босна SFOR.
Истинският подтекст на събитието обаче пролича в изявленията на западните дипломати. Британският външен министър Робин Кук заяви, че е доволен от ареста: "Международната общност не е забравила за военните престъпления, извършени в Босна, както няма да забрави и престъпленията от Косово". Говорителят на Белия дом Джо Локхарт съобщи, че САЩ ще продължат усилията си, за да изправят пред съда в Хага всички военнопрестъпници. "Винаги сме били последователни в преследването на тази цел и така ще бъде и занапред", каза Локхарт. "Сега всички, които са контингент на трибунала в Хага, ще се почувстват изключително неспокойни. Арестът на Талич показа, че никой от тях вече не може да бъде сигурен за бъдещето си", заяви във Виена дипломат, присъствал на ареста на сръбския генерал.
След като издаде заповед за арестуването на Милошевич, с изненадващото задържане на ген.Талич Луис Арбур прати следващия си знак към Белград. Очевидно амбициозната прокурорка не се отказва от целта си да поддържа допълнителен натиск върху югопрезидента. Арбур показа, че моделът на арест със секретен обвинителен акт и заповед за задържане може да бъде приложен и при югопрезидента.
Генерал Талич е най-високопоставеният офицер от бивша Югославия, който досега е арестуван по обвинения за военнопрестъпления. В Република Сръбска в Босна арестът му бе посрещнат с вълна от войнствени изказвания за революция. "Гневът на сърбите е обикновена риторика, при това доста преувеличена", твърди Зоран Пачич, представител на International Crisis Group. Според него босненските сърби не могат да си позволят лукса да протестират срещу Запада. "Те просто няма друг избор, освен да се примирят", казва Пачич.
Добрата идея на естонците
Естонският президент Ленард Мери често оприличава страната си на ескимоско кану - лесно повратливо и готово да бъде насочено в правилната посока. Големите държави, отбелязва той, приличат на супертанкери, на които им трябват поне 16 морски мили, за да направят пълна маневра.
Както Мери признава, естонските успехи до голяма степен се дължат на успешни политически решения. Докато другите бивши съветски републики потапяха пръсти в басейна на реформите, Естония направо се гмурна в него. Правителството въведе валутен борд, единна данъчна ставка независимо от размера на доходите, премахна всички търговски бариери и приватизира всичко, което можеше да се приватизира. А последните планове на правителството за премахване на корпоративното облагане при определени условия показаха икономическо мислене, което ще създаде нови стандарти в Европа.
Корпоративните и индивидуалните приходи в Естония в момента се облагат с 26 на сто независимо от размера им. Според последното предложение на кабинета, което ще бъде разгледано от парламента през следващия месец, ще се облагат само компаниите, които разпределят печалбата, а не я инвестират. Ние имаме някои резерви относно тази идея, но като цяло Естония е на прав път.
Правителството правилно е преценило, че изоставянето на корпоративните данъци ще доведе до икономически растеж и ще подпомогне развитието на икономиката като цяло. В развитите страни се харчат огромни суми за услугите на фирми, които се занимават само с изчисляването и избягването на данъците. В това число влизат и разноските по многобройните данъчни дела.
Това, което прави естонската идея удивителна, е, че тя бе подсказана от икономическия спад в резултат на кризата в Русия и Азия. В Естония растежът спадна до 4 на сто през 1998 г. за разлика от 11% през предишната година, а според разчетите на финансовото министерство за 1999 г. тази цифра ще намалее до 1%.
Конвенционалната рецепта при рецесия е да се стимулира потреблението, а увеличените правителствени разходи обикновено се покриват с повишаване на данъците.
Естонското правителство тръгна в противоположната посока, като призова за намаляване на държавното участие в икономиката и реши да приложи радикална програма за данъчно стимулиране на бизнеса.
Досега тази идея е прилагана на практика само в Ирландия, друга държава, подобна на ескимоското кану. В останалата част на Европа на корпоративното облагане се гледа като на "социална справедливост". Естонците обаче трябва да имат това предвид, след като са решили да се присъединяват към Европейския съюз. Когато това стане, евросъюзът ще получи нова струя от свежо икономическо мислене.
Турция брои жертвите на мафиотското строителство
Корупцията и беззаконието са причина за огромния брой на жертвите от земетресението
Над 13 хиляди души загинали, още близо 35 хиляди погребани под развалините, над 27 хиляди ранени и над 200 хиляди бездомни. И това все още не са окончателните числа на жертвите от унищожителното земетресение в Турция.
След като преодоля първоначалния шок, общественото мнение в южната ни съседка посочи правителството и строителните предприемачи като главните виновници за трагедията. Управляващите - заради неспособността или нежеланието им да следят за прилагането на строителните стандарти, а строителните фирми - заради мафиотско строителство и престъпни икономии. Още в първите часове след земетресението спасителните екипи установиха, че при повечето от рухналите сгради не са спазвани елементарните норми на земетръсна безопасност - масово са използвани некачествен бетон или арматура, а на места стените са били изключително тънки.
Премиерът Еджевит се опита да успокои обществените страсти, като заяви пред нацията, че ще бъдат взети строги мерки срещу евтиното строителство. Президентът Демирел обеща да направи постъпки за подобряване на строителното законодателство, сеизмичното наблюдение и действията на държавата в подобни бедствени случаи. Турският парламент започна собствено разследване на причините за огромния брой жертви и създаде специална анкетна комисия. Междувременно 300 души, чиито къщи бяха разрушени от земетресението, заведоха дело срещу предприемача, строил домовете им. "Това е само началото на съдебни процеси срещу строители, архитекти и дори срещу местните власти", предвеща техният адвокат.
В Ялова, един от най-силно пострадалите градове, се разказват истории за местния предприемач Вели Гьочер. Според едни той се укривал някъде из страната, а според други бил забягнал в Германия (според други мнения в България), за да не бъде линчуван от съгражданите си. Гневът на хората е напълно справедлив, като се има предвид, че от 600 жилищни блока, построени от Гьочер в Ялова и Чинарджик, 550 са напълно разрушени. Те били строени върху мочурлива и неустойчива почва, стените били само от един ред тухли, бетонът се ронел като пясък, а арматурното желязо се късало като конец. Естествено жилищата в тези блокове били двойно по-евтини от обикновените апартаменти и това било изгодно, докато не се случило най-лошото.
Друг, по-красноречив пример. В истанбулския район Авджилар, където загинаха близо 1000 души, шефът на местната общинска комисия, която дава разрешение за строеж, е едновременно с това и строителен предприемач. След земетресението Тулат Гюлаз гневно отрича, че е използвал служебното си положение за личен бизнес. "Аз не решавам всичко. Има си архитекти, инженери и всякакви контрольори. Предприемачите не са виновни за всичко", настоява Гюлаз.
Наличието на подобни случаи не е тайна за никого. Корупцията сред местните власти, които си затварят очите (срещу съответното възнаграждение), и престъпно евтиното строителство са сочени сред основните причини за трагедията.
Преди около 30 г. три четвърти от населението на Турция живее в селата. През последните 20 години обаче урбанизацията и миграцията към градовете се превръщат в трайна тенденция. Така покрайнините на големите градове се превръщат в златна мина за полулегалното строителство. То е стимулирано от постоянния приток на хора от земеделските райони на страната и заселването им в промишлените центрове. "Тази миграция стимулира възникването на строителната мафия, на която властите не обръщат никакво внимание", твърди проф. Неждет Теймур, декан на факултета по архитектура и градско планиране в Техническия университет в Анкара. Според него ежедневно в Истанбул идват да търсят работа близо 1000 души, а настаняването им не е по силите и на най-богатата държава. "Когато има усилено търсене на нещо, с това обикновено се заема мафията. Мафиотите осигуряват земя, полулегално строят и продават нови евтини жилища", казва още проф. Теймур.
В Турция има солидно строително законодателство, в което са включени всички модерни изисквания за противоземетръсна безопасност. Проблемът е обаче, че те не се спазват и властите, къде заради корупция, къде по небрежност не упражняват необходимия контрол. Според турската асоциация на строителните предприемачи в страната има около 400 хиляди предприемачи, като по-голямата част от тях или са мошеници, или не спазват стандартите. В надпреварата да задоволят глада за жилища фирмите използват нискокачествени материали, снижават сигурността на новите сгради и съответно не могат да ги узаконят. Към рисковите фактори спада и липсата на ефективен държавен контрол. В 12-милионния Истанбул например близо половината от строежите не подлежат на официални инспекции. "Строителните отдели на много общини не са в състояние да се справят със строителния бум и просто не могат да оказват ефикасен контрол", смята проф. Гюлкан от университета в Анкара. "Освен ниското качество на новите постройки предприемачите строят на невероятно опасни и неустойчиви места. Масово се строи върху меки седиментни почви и такива сгради са просто кошмарни", споделя още професорът. По данни на турската търговска камара приблизително 65 на сто от всички нови сгради са строени без разрешение и не отговарят на стандартите за устойчивост.
"Ще извлечем поуките от тази трагедия и ще вземем всички мерки, за да гарантираме в бъдеще сигурно строителство", заяви турският премиер Еджевит. "В рамките на една година ще бъдат построени селища за бездомните в сеизмичноустойчиви райони", обеща Еджевит в интервю за CNN.
Първите разкрития за фаталните последици от евтиното строителство провокираха силна обществена реакция. Най-продаваният в Турция всекидневник "Хюриет" излезе със заглавие "Убийци" още в първите дни след земетресението. Кабинетът на Еджевит бе подложен на унищожителна критика и заради неадекватната реакция в първите, най-важни часове след трагедията. Министърът на здравеопазването Осман Дурмуз стана един от основните обекти на атаки. Заради изявленията му, че Турция не се нуждае от международна здравна помощ, всекидневникът "Радикал" го обяви за "безчувствен и невеж расист".
Основания за гнева на пресата имаше в изобилие. В първите часове след трусовете държавата изпадна в паника, а липсата на координация беше повече от очевидна. Властите започнаха да пращат камиони с храни, дрехи и медикаменти от цялата страна, а също и тежки машини за разчистване на развалините. Струпването на техника обаче предизвика огромни задръствания и допълнително забавяне. "Миллиет" съобщи потресаващата новина, че много поликлиники и пунктове на "Червения полумесец" не са работили през уикенда след земетресението. Едновременно с това местните власти често пъти бездействаха, чакайки нареждане отгоре какво да правят. Неслучайно президентът Демирел заяви, че ще настоява парламентът да приеме оперативен план за действие на правителството в подобни кризисни ситуации. "Ако нашите управници действаха толкова бързо и ефикасно, колкото чужденците, пристигнали за спасителните операции, хиляди хора щяха да оцелеят", писа вестник "Джумхуриет". "Това земетресение показа, че политическата и административната ни система са банкрутирали", призна и министърът на туризма Еркан Мумчу.
Москва продължава да е по-малкото зло за Дагестан
Ислямските въстаници се оттеглиха в Чечня след руските атаки
Руският премиер Владимир Путин приветства успеха на руската операция по "изчистването" на Дагестан от въоръжени ислямски въстаници и обеща, че при нови атаки отново ще използва сила. Подкрепяни от чеченски командири, въстаниците, възлизащи според руски източници на повече от 2000 души, окупираха за две седмици няколко селища в Дагестан и след тежки бомбардировки от страна на Русия се оттеглиха в съседна Чечня.
"Първата фаза на операцията в Дагестан е приключена. Тя бе проведена за възможно най-кратко време с възможно най-малко загуби, но жертви имаше", каза Путин пред седмичната сесия на руския кабинет. Той подчерта, че правителството иска да помогне на местните жители, прогонени от домовете им от въстаниците и да възстанови нормалния икономически живот в Дагестан, който страда от висока безработица. "Руската федерация иска да разреши всички проблеми на масата за преговори, но когато не ни е оставен избор, ще дадем подходящ отговор. Русия има достатъчно сила и ресурси, за да се справи с всеки терорист", каза Путин.
Руснаците използваха самолети и тежка артилерия, за да прогонят въстаниците, които искаха да установят ислямско управление в Дагестан, и да ги изтласкат към Чечня. На 25 август вечерта руските самолети бомбардираха територии на Чечня, където имаше подозрения, че се намират лагери на въстаниците, и принудиха много от местните хора да избягат. Заместник министър-председателят на Чечня Казбек Махашев съобщи, че руските бомбардировки са засегнали цивилно население, но не са ударили базите на въстаниците.
Руското министерство на отбраната обяви, че 59 федерални войници са били убити по време на сблъсъците в Дагестан, и изчисли загубите на въстаниците на повече от 1000 души. Те от своя страна съобщиха, че са загубили само 37 човека, а руските федерални войски - 1000 души.
Чеченските лидери отричат да са замесени във въстанието в Дагестан, въпреки че двама водещи чеченски военни, Шамил Басаев и Хатаб, бяха сред военните водачи на въстанието.
Нахлуването на ислямски въстаници в Дагестан не е прелюдия към
Планинският регион Северен Кавказ отдавна е център на политически, етнически и икономически конфликти. Руснаците, които брутално завладяват региона в края на XIX век и след това периодически го потискат със силата на оръжието, все още се възприемат като имперски господари. Въпреки урбанизацията и преселването политиката на кръвното родство и клановете все още е мощна. Преселването дори влошава етническите вражди и оставя в наследство спорни граници.
Дагестан е дом на повече от 30 етнически групи, а към части от него имат претенции различни националности. Това е един беден регион с висока раждаемост, нарастващ глад за земя и около 80 процента безработица - все фактори, допринасящи за етническото напрежение.
Тази продължителна нестабилност
Както и в Чечня, руската пехота отговори с артилерия и въздушни удари. Това беше достатъчно, за да спре напредването на въстаниците, но не можа да победи тази мобилна и високомотивирана сила. Нещата се обърнаха в полза на руснаците, след като в сблъсъците се включиха елитни сухопътни войски, способни да изтеглят войната в планинските укрепления на въстаниците.
Руският отговор на метежа подчертава слабостите във военния капацитет на страната, което бе очевидно по време на конфликта в Чечня, но и предполага, че някои уроци са били научени. Като цяло войската не е готова да се справи с вътрешни конфликти от този род. Военното обучение все още е насочено към участие в общоевропейска война. Освен това повечето руски военни части се състоят от непокорни и недобре обучени войници на редовна служба с остаряла екипировка. За да набере ефективни сухопътни сили, армията трябваше да събере елитни войски от цялата страна - десантчици от централна Русия и морски пехотинци от Калининград.
Конфликтът в Дагестан показва и пристрастната и ограничена природа на контрола на Кремъл върху по-голямата част от периферията на Русия. Това се дължи на фактори в центъра и в самите региони. Фактът, че Москва бе изненадана от конфликта, показва липсата на внимание, което политиците обръщат на условията в Северен Кавказ, където отсъствието на ефективно управление стимулира появата на метежници. Москва е принудена да сключва сделки с местния елит, да се пазари там, където преди е командвала с декрети. Потенциалното напрежение в Северен Кавказ показва, че отново ще има местни и дори регионални изблици на насилие и политически екстремизъм. В специално проучване федералната служба за сигурност предсказва, че местни безредици ще възникват всяка година, а на всеки три години ще има сериозен междурегионален сблъсък.
Русия ще успее да поддържа ограничен контрол над региона в средносрочен план, се посочва в доклада на "Оксфорд аналитика". Има две важни причини за това. Първата е, че управляващите са цинични и способни прагматици с голям опит при сключването на сделки. Те имат сериозна подкрепа и могат да се възползват от местните конфликти, за да спечелят съюзници, което и направиха в случая с Дагестан. Втората е свързана с липсата на ресурси или стратегия, с които Москва да създаде база за запазването на централния контрол. Затова регионалните конфликти са един от малкото проблеми, които обединяват московските политици. Премиерът Путин, комунистическият лидер Зюганов и либералдемократът Явлински имат почти идентични позиции по въпроса за Дагестан.
По свой собствен начин и "загубването" на Чечня, и "запазването" на Дагестан са сериозни доказателства на факта, че руският съюз, дори и частичен, корумпиран и неефективен, често е по-добър от алтернативата. Чечня спечели теоретична независимост, но сега е в развалини и реконструкцията й ще зависи от добрата воля на Русия.
В Дагестан тези, които призоваваха за "освобождение" от Русия, заплашиха крехкия мир между етническите малцинства и надеждите за икономически възход чрез туризъм и петрол. Тази заплаха към местната стабилност има решаващо значение в кампанията в полза на териториалната цялост на Русия.
Една показателна сцена на тази война бе бягството на местните хора към руските защитни линии. Докато Москва не успее да установи ефективен централизиран контрол, нейното управление ще бъде подсигурено само от позицията й на най-малкото зло за местното население.
Възможна е разпродажба на активите на "Кремиковци"
Ако сделката за комбината се развали, това ще стане след изборите
Агенцията за приватизация е готова да прехвърли мажоритарния пакет от капитала на "Кремиковци" на купувача "Дару металс", съобщи източник от приватизиращото ведомство. Джиросването беше насрочено за петък, но не беше официално оповестено от АП до редакционното приключване на броя на в. "Капитал". Акциите на "Кремиковци" ще останат блокирани в Централния депозитар, докато новият собственик на комбината не представи банкови гаранции за дължимата неустойка в случай на провал на инвестиционната програма. Тоест "Дару металс" не може да продава или залага акциите на "Кремиковци", но официално влиза в правата си на собственик на комбината. Това означава, че купувачът вече може да продава активи на предприятието. "Дару металс" официално обяви намерението си да преструктурира комбината чрез разпродажба на страничните дейности още след подписването на сделката в края на юни.
За да стане възможно прехвърлянето на акциите, преди няколко седмици правителството одобри допълнение към приватизационния договор, който иначе предвиждаше до 16 септември държавата и купувачът да изпълнят редица условия и едва след това мажоритарният пакет да бъде прехвърлен на "Дару металс". За целта най-важният ангажимент на купувача беше да гарантира инвестициите си, като представи обезпечение от чуждестранна металургична компания (предполагаемият, но неосъществил се инвеститор беше италианската групировка "Марчегалия"). Скорошната промяна в договора позволи на купувача вместо фирмено поръчителство да представи неотменими и безусловни банкови гаранции. Те трябва да бъдат на стойност 12.5 млн. долара - колкото е максималната годишна неустойка при неизпълнение на инвестициите, и автоматично да се възобновяват всяка година до 2005 г. Досега купувачът само е представил в АП писмо от чуждестранна банка, която изявила готовност да издаде гаранцията, съобщи Божко Бонев, член на борда на директорите на "Дару металс". Коя банка ще даде гаранцията засега не се оповестява официално, а много е вероятно и купувачите още да не знаят със сигурност коя ще е тя. Наскоро Валентин Захариев, шеф на "Дару металс", обяви, че купувачът преговаря с немската "Вестдойче Ландесбанк" и швейцарската Ю Би Ес (UBS).
Приватизационният договор за "Кремиковци" включва клауза да бъде развален, ако "Дару металс" не представи исканите банкови гаранции в срок до 60 дни след прехвърлянето на акциите - тоест приблизително до края на октомври. Развалянето на сделката е равносилно на ликвидация на металургичния комбинат, който беше в програмата за изолация и по споразуменията с международните финансови институции трябваше да бъде закрит или продаден до 30 юни т.г. Лошата новина, която следва от това е, че работниците на "Кремиковци" - близо 15 хиляди души, ще останат без работа, което със сигурност ще се прояви под формата на протести в столицата. За управляващите хубавата новина обаче е, че ако сделката за "Кремиковци" се провали, това е изчислено да се случи след изборите.
Преди няколко седмици високопоставен държавен служител неофициално призна, че има риск "Дару металс" да не изпълни ангажиментите си по сделката. Прехвърлянето на акциите обаче беше аргументирано като необходимо, за да може "Дару металс" в правомощията си на нов собственик да се споразумее с кредиторите на "Кремиковци". Ако се съди по хвалбите на купувача обаче, той и досега успешно е преговарял с кредиторите, макар да не притежаваше официално акциите на комбината. По думите на Божко Бонев, член на борда на директорите на "Дару металс", фирмата досега се е споразумяла с основните доставчици на "Кремиковци" - български и чужди фирми, за разсрочване на стари или изискуеми в момента задължения на комбината на обща стойност 24.5 млн. долара.
Неофициално представители на държавата признават, че прехвърлянето цели най-вече да даде възможност на купувача да продаде някои от заводите на "Кремиковци". Формално подобни сделки ще трябва да станат със съгласието и одобрението на АП, така че приходите от тях да не облагодетелстват "Дару металс", а да бъдат използвани например за плащане на дълговете на комбината. Спорен е въпросът дали АП ще може да контролира какво прави купувачът с парите от продажбите, тъй като не е договорено те да постъпват например по специална доверителна сметка само за изплащане на задълженията. Въпреки това обаче ведомството най-вероятно ще одобри разпродажба на вътрешни заводи на "Кремиковци" - най-малкото защото така част от работниците в предприятието ще запазят работата си дори при евентуална ликвидация на "Кремиковци".
Според Божко Бонев чуждестранни инвеститори са проявили интерес към феросплавния, тръбопрокатния и вародоломитовия заводи на "Кремиковци". "Обаче не мога да съобщя кои са кандидатите. В момента ги проучваме. Ако ви кажа, че един от кандидатите е офшорна фирма, това не дава информация кой всъщност има интерес", каза Бонев пред "Капитал"
Накратко
В началото на септември се очаква надзорният съвет на Агенцията за приватизация да разгледа допълнително споразумение към проектодоговора за приватизацията на 75% от капитала на Алумиа" - Шумен, съобщи източник, близък до избрания купувач - консорциум на турската фирма "Фаф метал" и работническо-мениджърското дружество на завода. Целта на споразумението е към договора да бъдат добавени клаузи, с които АП и купувачът да разпределят отговорността и да регламентират последствията в случай на разваляне на сделката. Подобна възможност е допустима като следствие от жалба на отхвърления кандидат-купувач, турският холдинг "Кибар", заведена пред Върховния административен съд. Жалба по реда на административното производство заради процедурни грешки на АП е завела и "Фаф метал", която освен това си е гарантирала сключване на сделката чрез запор в своя полза върху продаваните акции на "Алумина" - Шумен. Запорът е наложен от софийския районен съд под формата на т.нар. обезпечение за бъдещ иск и означава, че акциите не могат да бъдат прехвърлени на никого освен на консорциума, в който участват "Фаф" и РМД. До началото на септември се очаква да бъде отложено и самото подписване на приватизационния договор, който иначе трябваше да бъде сключен по миналата седмица.
Продадените акции на "Горубсо - Лъки" още не са прехвърлени на работническо-мениджърското дружество "Лъки инвест", въпреки че приватизационният договор беше подписан преди близо два месеца. Според запознати Агенцията за приватизация отлага прехвърлянето, докато не стане ясно дали ще има резултат от обжалването на приватизационната процедура, заведено пред Върховния административен съд от българското дружество "Рудинвест" - неуспелият кандидат за "Горубсо - Лъки". За да не носи отговорност при евентуално развалени сделки в резултат на съдебни процедури, отскоро АП настоява в приватизационните договори да се включват клаузи в смисъл, че купувачите поемат рисковете от оспорване на сделките.
Агенцията за приватизация определи работническо-мениджърското дружество "Еловица - инвест" за избран купувач на 67% от капитала на "Еловица" ЕАД - Габрово. Предприятието произвежда взривни вещества и машинни елементи. Срокът за сключване на приватизационния договор е до 16 септември. Освен това АП определи "Камъшит керамика" ООД за победител в конкурса за "Цех керамика", обособена част от кожарското предприятие "Камъшит" ЕАД, Силистра.
Делегация на Агенцията за приватизация през изминалата седмица замина за Германия, за да обмени опит в областта на следприватизационния контрол с "Тройханд", немската институция, която преди години изпълняваше ролята на основно приватизиращо ведомство, а сега (самата тя приватизирана) е специализирана да контролира и подпомага приватизираните предприятия. Според запознати на обучение в "Тройханд" са заминали Атанаска Бозова, шеф на отдела за работа с външни консултанти, и юристката Ирен Вълева. Аксиния Славчева, шеф на отдела за следприватизационен контрол в АП, обаче не е поканена да участва в обмяната на опит по нейния ресор.
РМД масово и предсрочно плащат вноските си с компенсаторни записи
Промишленото министерство приватизира два пъти по-малко от миналата година
От началото на годината до средата на август Министерството на промишлеността (МП) е сключило 37 сделки за мажоритарни пакети и е договорило плащания на стойност около 41 млрд. лв. (близо 22 млн. долара) по парично измерение отпреди деноминацията. От тази сума близо 18 млрд. лв. (или 10 млн. долара) са разсрочени плащания по сделки с РМД. Над една трета от останалите суми (които би трябвало да постъпват най-много 45 дни след подписването на приватизационните договори) са издължени чрез непарични платежни средства - компенсаторни записи или дългови книжа. Справката за сделките през 1999 г. освен това сочи, че МП е раздържавило 0.3% от държавните активи, изчислени на общоприетата база от 580 млрд. лв. (по балансовата им стойност към края на 1995 г.)
Според програмата за приватизация през 1999 г. МП би трябвало да продаде 115 мажоритарни пакета и да договори плащания за близо 89 млрд. стари лева. За сравнение - от януари до август миналата година ведомството продаде около 60 мажоритарни пакета, а договорените плащания бяха за близо 109 млрд. лв. От тях над половината отново бяха разсрочени плащания. Обобщеното сравнение по показателите брой сделки и плащания сочи, че ведомството е намалило близо два пъти миналогодишния темп на приватизация. Влияние за това естествено оказва и намалелият брой на държавни предприятия, чиято приватизация е в прерогативите на ведомството. В началото на тази година министерството официално отчете, че е приключило приватизацията на малките и средните предприятия в промишлеността и че през 1999 г. за продажба са останали основно научни институти и лаборатории. Справката до средата на август обаче сочи, че две трети от сделките на ведомството са за неголеми промишлени дружества (ЕООД) и че се приватизират предприятия от машиностроенето, хранително-вкусовата, полиграфическата и филмовата промишленост.
През тази година промишленото министерство отчита значителни постъпления и под формата на предсрочно изплатени вноски на РМД, но само чрез непарични платежни средства. Практически това са компенсаторни записи, които са най-изгодното средство за плащания в приватизацията в момента. По неофициална информация почти всички РМД, сключили сделки през предходни години, вече са изплатили напълно непаричната част от вноските си с компенсаторни записи. В резултат до началото на август МП е приело компенсаторни записи на стойност около 19 млрд. лв. само от предсрочни плащания на РМД. В промишленото министерство освен това се наложи тенденцията по почти всички минали сделки да се сключват допълнителни споразумения за намаляване на инвестиционната програма и средносписъчната численост на персонала. Неофициално се твърди, че само от началото на годината МП е сключило по искане на купувачите стотици такива споразумения, обикновено мотивирани с криза в съответния бранш или с пазарни проблеми заради войната в Югославия.
Инвестиционните посредници:
Има грешки в класирането на заявките за четвъртия търг
ЦМП обърка обработката на данните за "Вита - 6" АД и "Филтранс" АД, твърдят посредниците
Броени дни след официалното обявяване на класирането на заявките от четвъртия централизиран публичен търг Центърът за масова приватизация (ЦМП) беше обвинен в допуснати грешки. Представители на инвестиционен посредник обявиха, че ще потърсят отговорност от ЦМП, включително и по съдебен път, за проваленото им участие в класирането за предлаганите от Министерството на транспорта акции на пловдивското дружество "Вита - 6" АД. Заявката не е била въведена изобщо при изготвянето на класирането, в резултат на което среднопретеглените цени на акциите са недействителни, а клиентите - ощетени, твърдят инвестиционните посредници.
"Подадохме заявка от името на наш клиент за около една трета от предлаганите акции на "Вита - 6" АД", каза Милен Васев, изпълнителен директор на инвестиционния посредник "Бул тренд брокеридж" АД. Подадената на 22 юли 1999 г. заявка е била за 1321 акции на цена 11.50 нови лв. за акция. "След обявяването на класацията и публикуването на резултатите в пресата забелязахме, че цената, която посочихме в нашата заявка, е над границата за пълно удовлетворяване (която е 11.37 лева за акция). Името на клиента обаче не фигурира в списъка на удовлетворените заявки. Представителите на инвестиционния посредник са уведомили ЦМП и след извършената на 19 август вътрешна проверка е станало ясно, че данните от тази заявка изобщо не са били въведени в системата и затова не е участвала в класирането. Те са били въведени при заявките на друго предприятие - "Филтранс" АД, в резултат на което класирането и за това дружество трябва да се смята за недействително. "Нашите документи са изрядни", твърдят от инвестиционния посредник.
От Центъра за масова приватизация отказаха да дадат официално становище по случая, като посочиха за причина летните отпуски на всички шефове на учреждението. Въпреки отпускарския сезон обаче в момента тече процедурата по плащане на заявените акции от четвъртия търг, която ще изтече на 6 септември, след което платените акции ще бъдат прехвърлени към Централния депозитар и ще бъдат раздадени на новите си собственици. Така, дори и в края на краищата да бъде доказано, че има допусната грешка от служителите на центъра, ползата за потърпевшите инвестиционни посредници и индивидуални участници ще е нулева, тъй като акциите ще са станали собственост на трети лица и връщането им е юридически невъзможно. "Няма да подаваме заявление за допусната техническа грешка, тъй като според нас грешката е фактическа и не ни удовлетворява предвиденият по закон 1 процент от акциите, които са заделени за удовлетворяване на технически грешки", казаха от "Бул тренд брокеридж" и обявиха че най-вероятно ще потърсят отговорност от ЦМП по съдебен път. Те заявиха също, че не изключват и умисъл в "пропуска" от страна на служителите в ЦМП.
Усложнената и силно бюрократична процедура при провеждането на централизираните публични търгове неведнъж е ставала повод за критики към ЦМП, които от своя страна се оправдаваха от съображения за сигурност и надеждност. Ако обаче наистина се окаже вярно, че може да бъде "пропусната" заявка и въпреки това да липсва адекватен механизъм, по който тя да бъде коригирана навреме - кой тогава вижда смисъл от работата на над стоте служители на ЦМП? Да не говорим, че приватизацията чрез инвестиционни бонове и без това е доволно безсмислена заради малкия брой атрактивни акции, които въобще се предлагат. С появата на технически гафове е време като че ли управляващите да отговорят на въпросите трябва ли ни Център за масова приватизация, какво е то масова приватизация и има ли я въобще.
Завръщането на британските бифтеци
Месопроизводителите от острова търсят пътища към европейските пазари
Телешко със сос тартар и трюфели за начало. След това смесена салата с пармезан. Основно ястие: корнуолско телешко соте, сервирано с маслини и чушки. Съпътстващо бяло вино "Шабли", а за десерт - торта с разтопен шоколад.
Това силно респектиращо меню не е заимствано от страниците на списание "Бакхус", а представлява гастрономическата част от промоцията на британското говеждо месо, което от началото на седмицата се завърна на европейския пазар. В "Метропол", един от най-престижните хотели в Брюксел, се събраха близо 60 британски и европейски политици, бъдещи членове на Европейската комисия, бизнесмени и представители на медиите, за да бъдат убедени от британските домакини на срещата, че консумацията на британското телешко вече не представлява заплаха за здравето. На 1 август Европейският съюз отмени забраната за износ на телешко месо заради болестта "луда крава", а три седмици по-късно британските фермери отново получиха възможност да се върнат на пазарите, които от три години са затворени за тях.
През 1994-95 г. във Великобритания се появява нова разновидност на рядката болест на Кройцфелд-Якоб (CJD). И тъй като случаите на заболяването са регистрирани само на Острова и съвпадат с избухналата преди това епидемия по животните, известна като "луда крава" (BSE), лекарите правят връзка между двете заболявания. "Съществува голяма вероятност за причинно-следствена връзка между BSE и CJD", пише през 1996 г. авторитетното медицинско списание "Ланцет". Дотогава от CJD са загинали 38 души, но се смята, че болестта е причина за смъртта на общо 46 пациенти.
Появяват се и описания на болестта. Тя трае близо две години, като неминуемо завършва със смърт. Първите симптоми са безпокойство, депресия и промени в поведението. Постепенното влошаване на пациента води до липса на координация в движенията и накрая болните не могат да се движат или да си служат с ръцете. Следват непоправими умствени увреждания и летален изход. Според патолозите във финалния стадий на болестта мозъкът на засегнатите прилича на домакинска гъба за съдове - с множество отвори в него. За съжаление за новата болест няма лечение и лекарите могат единствено да наблюдават пациентите и да облекчават страданията им.
Учените предупреждават за новата опасност, като същевременно отчитат огромния негативен ефект, който страшната новина ще има върху обществото и икономиката на страната.
След настъпилата паника започна масовото избиване на животни, а ЕС наложи пълна забрана за износа на телешко месо и субпродукти. В продължение на три години бяха изразходвани близо 4 милиарда британски лири за овладяване на епидемията от BSE, а над 2.5 милиона глави добитък бяха унищожени.
За кулинарната промоция в брюкселския хотел "Метропол" месопроизводителите изпратиха специална пратка от 45 кг телешко филе. Британската комисия по животновъдството много държеше на символичния жест, с който бе отбелязано завръщането на британското телешко на европейските пазари. Всички обаче са единодушни, че животновъдният сектор във Великобритания се намира в отчайващо състояние. "Ние сме извън пазара от 1996 г. Забраната за износ дойде в неподходящ момент, защото през 1996 г. експортът ни беше изключително висок", заяви британският министър на земеделието Ник Браун. "Да не се заблуждаваме - кризата BSE е национална трагедия за страната ни", твърди Браун. По официални данни тогава Великобритания е изнасяла годишно по 270 000 тона телешко месо. Очаква се до края на тази година британските производители да експортират не повече от 5000 тона.
Забраната лиши британските фермери от пазари и приходи на стойност близо 550 милиона лири годишно. Според земеделския министър общите загуби на Великобритания от болестта "луда крава" доближават 4.6 милиарда лири.
Президентът на Националния профсъюз на фермерите Бен Гил заяви, че кризата е оставила животновъдната индустрия в окаяно положение. Според него сметката е проста: "Във Великобритания 1 теле се продава за по 1 лира, докато цената във Франция е 100 лири".
Но както може да се очаква, проблемът не е само в количеството. По-голямата част от предишния износ на животинска продукция е била предназначена за месопреработвателната индустрия, която купува месо от животни, по-стари от три години. Според разпоредбите на ЕС обаче Великобритания все още няма разрешение да изнася такова месо. Разрешено за износ е само обезкостено месо от добитък, роден след август 1996 г. - времето, когато са взети решителните мерки за прекратяване на епидемията от BSE.
След като ЕС вдигна ембаргото, британските фермери тържествено и възторжено отбелязаха новината. Профсъюзът на фермерите провъзгласи датата 1 август за национален ден на телешкото месо. На много места в страната имаше подобаващи за случая празненства, а на лондонската гара "Ватерло" пристигащите от континента пътници получаваха безплатни телешки хамбургери.
И производители, и търговци обаче са убедени, че трудностите пред сектора тепърва започват. "Предстои ни колосална работа, за да си върнем пазарите, загубени през тези три години. От 1996 г. пазарът на хранителни продукти се е променил неимоверно, а ние бяхме вън от него", твърди фермер от Корнуол. Той твърди, че вдигането на забраната има по-скоро насърчителен характер, тъй като е дошла много късно и по-голямата част от колегите му в областта отдавна са се отказали да отглеждат крави.
Фил Сондърс, говорител на комисията по животновъдство, съобщи, че първоначалните усилия ще бъдат насочени за пробив на доходните белгийски, холандски и френски пазари. Според него обект на маркетинговата стратегия ще бъдат предимно заведенията за обществено хранене. "В края на краищата хората в ресторантите рядко се интересуват от произхода на храната, която им се сервира. Знаем обаче, че спечелването на доверието на обикновените купувачи ще бъде значително по-трудно", казва Сондърс.
Освен от недоверието на консуматорите британските месопроизводители се оплакват и от драконовския хигиенен контрол, който повишава себестойността на продукцията им. За да се сдобият с лиценз за експорт, всички фермери трябва да изпълнят специална регистрационна процедура, която оскъпява с по 15 лири всяко животно. В кланиците се извършват допълнителни стриктни проверки, които струват на производителя нови 20 лири на глава добитък.
Междувременно британското правителство съобщи, че с решаването на проблема "луда крава" приключва и държавната намеса в животновъдния сектор. Според земеделския министър Браун британските фермери ще преодолеят кризата, макар че това ще отнеме много време. "Ние предлагаме първокачествени продукти и няма причина да не си върнем това, което загубихме преди три години", заяви оптимистично министър Браун.
Предстои промяна в схемата на работа на "Балкан"
Авиокомпанията ще увеличи капитала си, след като държавата продаде и преференциалните акции
Авиокомпания "Балкан" ще увеличи капитала си, след като държавата продаде и преференциалните акции за служителите и след като консултантската фирма "Спийдуинг" предложи нова схема за работата на авиокомпанията, съобщи Барух Чакъров, изпълнителен директор на "Балкан". Планът, който готви "Спийдуинг", трябва да определи кои линии и дейности на авиокомпанията са рентабилни и си струва да бъдат запазени и развити. Договорът за консултантски услуги е с продължителност 12 седмици. Първият му етап, който трябва да даде моментна снимка на състоянието на "Балкан", е започнал в средата на август и ще приключи до края на месеца.
Според Чакъров на последното общо събрание на 16 август акционерите на авиокомпанията са обсъждали двойно увеличение на капитала под условие, при което "Зееви груп" и "Аркиа Израели", купувачи на 75% от авиокомпания "Балкан", щяха да придобият още около 13%. Чакъров допълни, че въпреки съгласието на държавата новите собственици решили да не бързат с промяната в капитала, тъй като и със сегашния си пакет имат пълен контрол върху дружеството.
В момента мажоритарни собственици на "Балкан" са "Зееви" и "Аркиа", които притежават приблизително равен дял в предприятието (в съотношение 51 към 49 от продадените от държавата акции в полза на "Зееви"). В новия петчленен борд обаче има само един представител на "Аркиа Израели" - Шломо Ханаел, вицепрезидент на израелската фирма. Другите членове на новия съвет на директорите са Барух Чакъров (който представляваше купувачите в преговорите по сделката и отскоро е изпълнителен директор на дружеството), Давид Голан, президент на "Зееви инвестмънтс", Йоси Андверг и Хаим Беркщайн. Последните двама според запознати изпълняват в "Зееви" т.нар функции на бордовици, тоест участват в ръководствата на чуждестранни дъщерни дружества. Новият финансов директор на националния авиопревозвач, Йехиам Мар-Хаим също е представител на "Зееви груп". Според Барух Чакъров през следващите месеци бордът на директорите може да стане общо деветчленен. За негов председател с представителни функции купувачите на "Балкан" ще търсят известна личност от България, която да не е политически ангажирана.
Изборът на представители на купувачите в съвета на директорите според приватизационния договор беше необходимо условие, за да започнат да се използват средствата от доверителната сметка на купувачите в "Сосиете женерал" в размер на шест милиона долара. Сметката беше предвидена за покриване на най-належащите задължения на авиокомпанията.
Мажоритарен акционер на авиокомпания "Балкан" в крайна сметка се очаква да стане дружеството "Болкан еърлайнз холдингс" (Balkan Airlines Holdings BV), регистрирано в Холандия. Според Чакъров прехвърлянето може да се осъществи още идната седмица. По този начин се цели да бъдат спасени полетите на "Балкан" до Ливан и Сирия, които преди близо месец отказаха да приемат самолетите на националния ни авиопревозвач, защото е станал собственост на израелски фирми. Прехвърлянето на акциите на "Зееви" и "Аркиа" в "Балкан" на холандското дружество, макар и отдавна обявено като намерение от страна на новите собственици, стана осъществимо едва след като беше гласувано от акционерите. Според приватизационния договор купувачите могат да прехвърлят своите права и задължения на дружества, в които притежават над 50% от капитала. В случая, тъй като холандското дружество е 100% собственост на купувачите, по приватизационния договор не се изисква разрешение от АП, а тя само ще бъде уведомена за прехвърлянето.
Общи събръния
Информация за дружествата от петия централизиран публичен търг
* Информацията за дружествата е взета от Центъра за масова приватизация и собствени източници. Публикува се по преценка на редакцията с оглед на интереса на потенциалните участници, като са представени дружествата, от които се предлагат мажоритарни пакети и три сравнително големи дружества. Информацията не следва да се тълкува като препоръка към читателите за купуване на акции от което и да е от посочените дружества. Всички стойности са в нови левове.
Борсата отново отчита символични обороти
За периода 20 - 26 август на "Българска фондова борса - София" бяха регистрирани сделки със символични количества акции дори по активно търгувани позиции като Нефтохим, "Албена", "Солвей Соди", "Булгартабак холдинг". За петте работни дни бяха изтъргувани едва 213 акции на тютюневия монополист Булгартабак, а с акциите на "Благоевград БТ", най-доброто дружество от системата на холдинга, нямаше нито една сделка. На свободния пазар бяха регистрирани две по-големи сделки (с акции на слабо търгуваните "Метизи" и "Хемус"). Те повишиха дневните обороти, които бяха се запътили към едни от най-ниските нива за последните месеци.
"Слабата активност на търговията е нормална за сезона", коментират брокери, но напомнят, че ситуацията на пазара е подобна далеч преди сезона на отпуските и летните жеги. Свободно търгуваните акции от малкото атрактивни български публични дружества - "Благоевград БТ", Нефтохим, Софарма, Булгартабак - отдавна се намират в по-голямата си част в портфейлите на малкото чуждестранни инвестиционни фондове, които се осмеляват да купуват на нашия силно рисков и неликвиден пазар на корпоративни ценни книжа, където продължават да стоят поради изчакване или липса на търсене.
"След приключването на сделката за мажоритарния пакет акции от Нефтохим приключва и обичайното за такива ситуации оживление на търговията, а това всъщност е последната приватизационна сделка, от която може да се очаква някакво раздвижване на все по-вялата борсова търговия в обозримо бъдеще", коментира участник на пазара. Отлагането на сделката за мажоритарния пакет акции от "Булгартабак холдинг" в неясното бъдеще и изявленията, според които акции на холдинга няма да се предлагат на фондовите борси, понижават още повече атрактивността както на акциите на самия холдинг, така и на книжата на малкото добри тютюневи дружества в него като "Благоевград БТ" и "София БТ".
Извън тези дружества на БФБ има много малко, които да отговарят на изискванията на инвеститорите - както на чуждестранните, така и на сега възникващите български институционални инвеститори. На българската фондова борса липсват дружествата, които дават лицето на националната икономика - БТК, Булбанк и големите банки, естествените монополи като Булгаргаз и НЕК. Тази ситуация обрича пазара на ценни книжа на вегетиране дори и ако в близко бъдеще българската икономиката тръгне нагоре, каквито са повечето прогнози за 2000 г. Растежът със сигурност ще привлече интерес от страна на анализаторите от големите инвестиционни банки, но сегашното предлагане едва ли ще увеличи в необходимата степен и интереса към българския фондов пазар - така, както това стана в Чехия и Унгария, където чрез продажба на държавни дялове и нови емисии акции в реалната икономика влязоха стотици милиони долари под формата на портфейлни инвестиции. Това, което един инвеститор може да си купи от БФБ в момента обаче, не е реалната българска икономика, а просто дружествата от списъка за масова приватизация от 1996 г., съставен от Жан Виденов и неговия икономически екип.
Ирак изнася 171.1 млн. барела петрол за 80 дни
Ирак е изнесъл 171.1 млн. барела петрол на стойност 2.886 млрд. долара за последните 80 дни, се казва в доклад на ООН. Според доклада през седмицата до 20 август иракският експорт на суров петрол е бил 18.8 млн. барела, възлизащи на 350 млн. долара.
Ирак е внесъл за одобрение 162 договора за хуманитарни доставки за 689 млн. долара по програмата на ООН "петрол срещу храни". По силата на програмата Ирак има правото да изнася петрол за 5.26 млрд. долара на всеки шест месеца и да използва две трети от парите за закупуване на храна, лекарства и друга хуманитарна помощ. Остатътък отива във фонд за компенсиране на жертвите от окупацията на Кувейт и разходите на ООН за организирането на програмата.
В доклад пред Съвета за сигурност генералният секретар на ООН Кофи Анан подчерта, че повишените цени на петрола ще донесат на Ирак повече от 6.3 млрд. долара приходи до 20 ноември, когато свършва текущата шестмесечна фаза на програмата на ООН. Според специалисти сумата ще достигне до 6.8 млрд. долара, ако цените се задържат на сегашното им равнище.
В доклада на ООН се посочва също, че са одобрени договори за хуманитарни доставки за 1.542 млрд. долара за четвърта фаза и за 1.389 млрд. долара за пета фаза от програмата.
Ирак вече даде да се разбере, че се нуждае от допълнителни фондове за резервни части за остарялата база на петролната индустрия - нещо, което също трябва да бъде разрешено от Съвета за сигурност.
Туркменистан иска изплащане на газовите доставки
Туркменистан съобщи, че започва преговори с Украйна, Грузия, Азербайджан и Русия за изплащане на дълговете им към Ашхабад по доставки на природен газ, възлизащи на 1.2 милиарда долара.
"Президентът Сапармурад Ниязов даде нареждане на Централната банка и министерството на икономиката да поискат изплащането на дълговете от 1993 г. насам", съобщи говорител на финансовото министерство.
Според правителствени източници Ашхабад ще се обърне към международен съд, ако дълговете не бъдат изплатени в най-кратки срокове, и ще прекрати доставките на синьо гориво.
Украйна дължи на Туркменистан 665 милиона долара, Грузия - 374 милиона, Русия - 107 милиона, а Азербайджан - 55 милиона долара. Финансовото министерство отправи най-остри критики към Украйна, която е получила 9 милиарда кубически метра природен газ само за първите четири месеца на годината. Киев е платил само 10 на сто от цената, която е 325 милиона долара.
Туркменистан разчита главно на експорта на природен газ, но поради липсата на пътища и достъп до западните пазари изнася предимно за Русия и бившите съветски републики. "Туркменистан изпълни своята част от сделката и разчита на цивилизован диалог, за да получи парите си. Ако това не стане, ще отнесем въпроса до компетентните международни органи", заяви президентът Ниязов по националната телевизия.
Цените на медта остават ниски
Цената на сделките с тримесечна доставка на London Metal Exchange (LME) паднаха с около 40 долара след новината, че се очаква решаване на трудовите спорове при основните производители Канада и Чили.
Синдикатите на миньорите от Хайланд Вали в Канада съобщиха, че се очаква миньорите да се съгласят на временно споразумение с работодателите и да прекратят споровете за повишаване на заплатите. Мината Хайланд Вали произвежда по 170 хиляди тона годишно, но от месец май не работи заради стачката на миньорите.
В Чили, където се произвежда по-голямата част от медта в световен мащаб, пристанищните работници в порт Икике съобщиха, че ще прекратят временно едномесечната си стачка. Синдикатите разполагат с една седмица да преговарят с транспортните компании и да осигурят по-високо заплащане на докерите.
Цените на медта на LME паднаха до рекордно ниски нива от 1661 долара за тон. Ден по-рано цената бе 1697 долара за тон. Експертите твърдят, че цената ще се стабилизира, тъй като големите консуматори на цветни метали скоро ще започнат да попълват запасите си. "Изгледите за търсенето са добри, защото американската икономика изглежда стабилна", твърди дилър от LME.
Доларът поскъпна след повишаването на лихвите в САЩ
Основното събитие, което определяше търговията на международните валутни пазари през изминалата седмица, бе покачването на лихвите по междубанковите кредити в САЩ.
До голяма степен решението на Федералния резерв бе очаквано с оглед на дългосрочната политика на равновесие между валутния курс и инвестиционния климат на фондовите пазари. Оптимистичните очаквания на инвеститорите в последните две седмици подкрепяха долара спрямо еврото. Решението за повишаването на лихвите е също подкрепа за долара като валута, но в дългосрочен план по-скъпото банково кредитиране намалява атрактивността на корпоративните книжа и с това се постига стабилен растеж, който в последните две години е в центъра на стратегията на председателя на Федералния резерв Алан Грийнспан.
Още в понеделник при отварянето на европейските пазари инвеститорите скъсяваха позициите си в евро за сметка на доларите. "Основният въпрос в момента е не дали ще вдигнат лихвите, а дали това е последното повишение", заяви Дейвид Блуум от HSBC - Лондон. Във вторник големите инвеститори регулираха позициите си с малки по обем сделки в очакване на решението на Федералния резерв. Очакванията се оправдаха и основната лихва бе повишена с 0.25 пункта до 5.25 на сто годишно. Поскъпването на долара в сряда достигна до 1.0452 за евро, но спрямо йената щатската валута падна до 110.86. Според експерти преминаването на нивото 1.05 и достигането до 1.044 може да бъде прието по-скоро като защитна реакция срещу евентуални загуби от курсови разлики, а не като траен инвеститорски интерес към долара. Очакванията са в средносрочен период еврото отново да бъде водещата валута и да бъде достигнато отново нивото от 1.07 долара за евро. Силният интерес към инвестициите в японски корпоративни книжа поддържа високо ниво на японската йена спрямо долара, като тази подкрепа до известна степен елиминира повишаването на лихвите в САЩ. Според експерти в средносрочен план може да се очаква стабилизиране на търговията на ниво110-111 йени за долар.
Поскъпването на долар/евро на международните пазари намери своето отражение и на вътрешния пазар през фиксирания курс на лева спрямо еврото. Щатската валута плавно поскъпваше и при затварянето на междубанковия пазар в четвъртък при крос долар/марка от 1.8716 един долар се котираше на 1.861/1.862 лева. На кешовия пазар в четвъртък обменните бюра в столицата купуваха долари но 1.825/1.830 лева и продаваха на 1.860/1.865. В търговията долар/лев водеща роля отново имаха крайните клиенти, които се възползваха от относително високия курс на щатската валута и прогнозите за евентуално обръщане на тренда и активно продаваха долари. За разлика от предходните седмици банките разполагаха с достатъчно левове, за да посрещнат безпроблемно продажбите на долари на клиентите, след като финансовото министерство плати общо 24 милиона лева лихви и падежи на ДЦК, а за същия период изходящите плащания за сетълмент на редовните аукциони бяха 13 милиона лева. Според дилъри през идващата седмица ще се запази ниво, близко до 1.946 лева за евро.
Наемите отново запълзяха нагоре
Студентският интерес провокира поскъпването на жилищата
Ново увеличение на цените на наемите отчитат посредниците на пазара на недвижими имоти за последния месец. Според тях това е нормално, тъй като вече са ясни резултатите от кандидатстудентските изпити и приетите младежи започват да се оглеждат за жилище, което винаги е водело до оживление на пазара на имоти и леко покачване на цените. За разлика отпреди няколко години, когато се търсеха обзаведени жилища, сега нещата са се променили. Търсят се нови апартаменти, без мебели, за по-дълъг период от време и възможно най-ниска цена. Изгодните оферти обаче не стигат до специализираните издания, тъй като се наемат още в крачка. Все повече хора се ориентират към подаване на заявка "търся" в дадена агенция, вместо безсмислено да обикалят по обяви. Ако клиентът знае какво търси, един добър брокер може в рамките на една седмица да намери желаното жилище на клиента си, без да му организира маратон по огледи.
Между 100 и 150 долара достигнаха офертните цени на отдаваните под наем гарсониери в кв. "Младост", който е и един от най-предпочитаните от студентите квартали. В тези граници се движат и офертите за маломерни жилища в кв. "Дървеница". Тези цени обаче са завишени според посредниците. При всички положения, ако искат да реализират предложението си бързо, собствениците трябва да направят отбив от цената. Сто и петдесет долара за гарсониера са много пари, дори за широкия център, е мнението на брокерите.
Тенденцията за покачването на наемите се отнася не само за жилищата, но и за останалите недвижими имоти. Обикновено поскъпнат ли едни имоти, веднага ги следват и останалите. Интересът към наемането на търговски площи все още е засилен, но офертите на пазара или липсват, или, ако се появят, цената е нереално висока. Все по-често в центъра на София се наблюдава трансформирането на жилищни площи в търговски обекти. Това е нож с две остриета: първо, губи се жилищна площ и, второ, тези трансформации не винаги са безопасни от гледна точка на сигурността на сградата.
Впечатление прави, че вече започнаха да се появяват първите от доста време насам предложения в родна валута. Засега тези оферти са предимно за жилищата, отдавани под наем, но нищо чудно в скоро време да се появят и левови оферти за продажба.
Покачването на наемите не е оказало влияние на цените на продаваните жилища. Запазва се тенденцията да се търсят предимно малки до двустайни апартаменти заради по-ниските консумативи по тяхната поддръжка. Впечатление прави, че цените на гарсониерите силно са се доближили до тези на двустайните жилища. Това се дължи на търсенето, което е съсредоточено в тази посока, а оттам се усеща и дефицит в предлагането на този тип имоти. Търсят се малките жилища предимно в южните райони на столицата. Цените на гарсониерите там се движат между 14 хил. и 16 хил. долара, като понякога те се припокриват с тези на двустайните апартаменти. Най-евтини остават маломерните жилища в кварталите "Люлин", "Обеля", "Овча купел", но и там цената им не може да падне под 8-9 хил. долара. Офертните цени на малки, едностайни жилища в центъра на София достигат до 25 хил. долара, като в същото време двустайните апартаменти, предлагани за продажба, започват цените си от 16-17 хил. долара. Интересът към покупка на жилище обаче в центъра определено е намалял, коментираха посредниците. Една от причините за това е състоянието на къщите. Сградите са стари, повечето от предлаганите апартаменти се нуждаят от основен ремонт, а това е скъпоструващо начинание.
Държавен вестник
Срокове
Какво предвижда американският стандарт за безопасност на храните
Всички фирми, които произвеждат или търгуват с хранителни продукти в САЩ, трябва да отговарят на НАССР
В хранителната индустрия на САЩ действа специален стандарт за безопасност на храните. Нарича се НАССР, или анализ на рисковете и критичните точки на контрол. Принципите на НАССР (произнася се хасип) са приложими във всички производствени фази - получаване на суровини от селското стопанство, преработка, доставка и обслужване на клиента. Изискванията на стандарта са валидни и за вноса на хранителни продукти в САЩ.
Целта е продуктът да е произведен безопасно и да може да се докаже, че това е така. Стандартът предполага систематично прилагане на подходяща технология и научна информация, за да се планира, контролира и документира производството на безопасни храни. НАССР покрива всички видове потенциални рискове - биологични, физични и химични - без значение дали те присъстват по естествен път в храната, дали се дължат на околната среда, или са резултат от грешка в производствения процес.
1. Анализиране на рисковете: Идентифицират се потенциалните рискове, свързани с храната - биологични, химични или физични.
2. Определяне на критични точки на контрол в процеса на производство на храна (от суровините през обработката и доставката им до консумирането от клиента), в които рискът може да бъде контролиран или елиминиран. Например - приготвяне, замразяване, опаковане, почистване и съхранение на хранителния продукт.
3. Установяване на критични граници за превантивни мерки: за приготвената храна това може да бъде отбелязване на минимална температура на приготвяне и времето, необходимо за производството на безопасен продукт.
4. Създаване на процедури за проследяване на критичните точки на контрол. Такива процедури могат да включват например определяне на това как и кой ще контролира времето и температурата на приготвяне на храната.
5. Определяне на коригиращи действия, когато прегледът установи, че някоя критична граница не е спазена. Например - допълнителна преработка или бракуване на храна, когато не е спазена минималната температура на приготвяне.
6. Създаване на ефективна система за документиране на системата НАССР.
7. Създаване на процедури за проверка на това дали системата НАССР функционира правилно. Например - проверка на уредите, които следят времето и температурата на приготвяне, за да се потвърди, че приготвянето върви нормално.
Всяка от тези стъпки трябва да бъде подкрепена от солидна научна информация - например разработки по микробиология, нормативни документи и др. Сертификация по НАССР няма. Няма и независими одитори, които да потвърдят, че фирмата е въвела стандарта (както е при ISO 9000). Ако българско дружество е решило да бъде доставчик на храни за КФОР или да внася кетчуп в САЩ например, трябва да очаква специализирана инспекция. Проверките се извършват от щатски държавни служители или от представители на чуждата фирма, с която българското предприятие има договорни отношения. Инспекцията трябва да потвърди, че предприятието има план по НАССР и че той се спазва стриктно. "Феноменът НАССР вече не е щатски, а става универсален. Изискванията на стандарта започват да се прилагат и от доставчиците на храни за големи вериги от ранга на "Шератън", "Макдоналдс", "Пепси" и пр.", припомня Юлиан Узунов.
Ако българската фирма вече има сертификат по ISO 9000, това създава много добра рамка, която позволява по-лесно да се въведе НАССР. Двата стандарта се припокриват в общата управленска структура, но НАССР съдържа специфични технически изисквания, които трябва да бъдат интегрирани в рамките на ISO 9000.
НАССР се съсредоточава върху премахване на рисковете от замърсена храна. Стандартът се основава на научно познание. Прилагането му позволява по-ефективен надзор най-вече защото документацията позволява да се види колко стриктно дадена фирма спазва законите за безопасна храна през определен период, а не в даден ден. В крайна сметка системата позволява на хранителните предприятия да се представят по-ефективно на световните пазари.
1. НАССР е групова дейност и включва хора от всички нива във фирмата.
2. Използвайте в най-голяма степен техническите възможности на предприятието.
3. Не очаквайте консултанти да свършат цялата работа, това вероятно ще бъде твърде скъпо.
4. Не се опитвайте да свършите цялата работа сами, вероятно ще сгрешите някъде.
5. Направете така, че всички документирани инструкции за работа и системи да са разбираеми и ефективни.
6. Разделете контрола на части и ги третирайте като елементи от цялостен наръчник по качеството.
7. Направете така, че въпросите, свързани с НАССР, да получават отговори и използвайте НАССР, за да решавате проблеми с качеството.
8. Не записвайте ненужна информация - и без това ще имате проблеми с документацията.
9. Създайте процедура за осъвременяване на вашия НАССР, осигурявайте периодично утвърждаване на системата от независима институция.
10. Използвайте хора с експертни познания по НАССР и системи за качество, които да допълват уменията на екипа от предприятието ви.
Две чужди компании заявиха интерес за частната телевизия
Новите собственици на "Балкан" и американската СМЕ купиха документи за участие в конкурса
Фирмите, които се интересуват от условията на конкурса за частна национална телевизия, станаха 11, след като миналата седмица "Зееви груп" закупи от Държавната комисия по далекосъобщенията книжата за надпреварата. Израелската компания, която наскоро приватизира авиокомпания "Балкан", е получила документите в края на миналата седмица. Преди около месец на медийния пазар се появиха слухове, че "Зееви груп" преговаря със собствениците на софийската "Нова телевизия" да купи част от акциите й. Представители на израелската компания тогава не отхвърлиха слуховете, че имат интерес към българския медиен пазар. В Израел "Зееви" притежават една радиостанция и един телевизионен канал.
По-рано през миналата седмица конкурсните документи закупи и "Юропиън медиа груп". Това е българското дружество на американската компания Central European Media Enterprises (СМЕ). Доскоро групировката, която има сериозни позиции на източноевропейския телевизионен пазар, се смяташе за сигурен участник в надпреварата за частна национална телевизия у нас. Кратките срокове за подготвяне на документите обаче, както и вътрешни проблеми в СМЕ поставят участието й в конкурса под съмнение. Преди няколко месеца американската групировка обяви сливането си с друг гигант на европейския телевизионен пазар - скандинавската групировка SBS Broadcasting, която също беше проявила интерес към инвестиции в тв бизнеса у нас. Скоро след това обаче в Чехия избухна скандал между СМЕ и местния й партньор за контрола върху най-печелившия канал на компанията - телевизията "Нова". Скандалът постави под въпрос сливането с SBS Broadcasting и предизвика спад в акциите на СМЕ.
На практика засега със сигурност в конкурса ще участват само българските кандидати - софийските телевизии "Нова" и "7 дни" и варненският кабелен канал "Мустанг", за когото купи документи акционерното дружество "М-SAT". Документите за "Нова" са купени от името на "Нова телевизия - първи частен канал". Това е акционерно дружество с акции на приносител - тоест истинските му собственици не могат да бъдат публично известни.
Консултантските фирми "Райфайзен инвестмънтс - България", "Епик България" ЕООД и "М.Д. Консулт" ЕООД са получили конкурсните книжа не за да участват директно в надпреварата, а за свои клиенти, които вероятно също все още не са взели окончателно решение дали да кандидатстват.
Любопитно е присъствието в списъка на дружеството "Алба - С". Това е фирмата, която издава списанията на Петьо Блъсков - "ФРАС" и "Медиа и реклама". Издателят на в."Монитор" обаче най-вероятно няма да участва в конкурса.
Конкурсните документи от ДКД са купили още фирмите "Парол М" ЕООД и едноличният търговец "Ермус - Емил Русев".
Междувременно миналата сряда комисията по чл.45 от Закона за далекосъобщенията, която беше назначена от министър-председателя преди време, се събра на третото си поред заседание. Нейната задача е да препоръча на Министерския съвет на кого да се издаде далекосъобщителен лиценз за частна национална телевизия. На заседанието миналата седмица са приети правилата за работа на комисията, съобщи председателят й, шефът на ДКД Веселин Стойков. Обсъждали са се също и критериите за оценка на подадените документи. Окончателният им вариант ще бъде готов в началото на септември и ще бъде раздаден на всички потенциални кандидати, които са закупили документи.
Неспазването на НАССР може да доведе и до затвор
Д-р Фредерик Билербек, експерт на Корпуса за международно сътрудничество, пред "Капитал"
- HACCP означава анализ на рисковете и критичните точки на контрола. Това е научен подход за предотвратяване на риска от замърсяване на хранителни продукти, който се прилага в производството, в търговските обекти и навсякъде другаде, където може да възникне опасност за човешкото здраве. Самият стандарт е разработен от НАСА. Възникнал е преди почти 30 години, за да гарантира, че храната на астронавтите няма да бъде замърсена. През последните няколко години той вече е задължителен за фирмите в САЩ, като са възложени конкретни дати, до които определен тип обекти (производствени или търговски) трябва да изпълнят изискванията на HACCP.
- Министерството на селското стопанство и управлението за храните и лекарствата в САЩ -
- Когато възникне несъответствие с изискванията, могат да бъдат наложени различни санкции, като при тежки случаи това може да доведе дори до съдебно преследване и до затвор.
- В Европа по-популярен е стандартът ISO 9000. Струва ми се, че в ЕС има позиция на изчакване. Но е очевидно, че по някакъв начин в Европа също се прилагат определени форми на контрол върху индустрията и търговията. Имам чувството, че хората, които се занимават с ISO 9000, постепенно ще се приближат и ще прилагат някои от принципите на HACCP в хранителния сектор.
- Първият явен и съществен разход е това, че е необходим много по-строг контрол върху качеството, което най-малкото означава, че трябва да се ангажират повече хора в този процес. Правени са национални оценки за разходите, но те са нещо като колективна оценка за нацията, а за всяко предприятие цената зависи от обема, от характера на дейността. По мое мнение, ако все пак наистина се въведе HACCP, това би означавало, че фирмата може да увеличи своята производителност. Тогава кой може да каже дали всъщност разходите са увеличени.
- Продуктите на тези, които искат да внасят храни в САЩ, трябва да съответства на HACCP, така че фирмите вече трябва да започнат да използват стандарта. В момента специално за рибни продукти HACCP е въведен със закон. Щатското министерство на земеделието изпраща предупреждения до вносителите, че властите имат правото да задържат без предупреждение стока на американската граница, ако няма достатъчно документи, които да доказват, че фирмата е работила по HACCP.
- Ако една българска фирма въведе стандарта и го внедри добре, това ще доведе във всички случаи до по-добро качество на продукцията на тази фирма. Освен това стандартът поначало създава по-добра дисциплина и това вероятно ще доведе до подобряване на производителността. Така че при всички случаи това е сериозно предимство.
Местните избори ще замразят рекламния пазар за месец
Половин милион лева плаща данъкоплатецът за предизборната кампания по БНТ, БНР и БТА
Никакви нови рекламни клипове няма да могат да се излъчват по всички радиостанции и телевизии в страната от 16 септември до 14 октомври. Това постанови миналата седмица Централната комисия по местните избори (ЦКМИ) с решение, което носи леко объркващото заглавие - "Относно реда и условията за провеждане на предизборната кампания за местни избори по регионалните центрове и станции, местните и общински радиовъзли, частните радио- и телевизионни станции и кабелните телевизии". С документа още се разпределя и времето, което всички електронни медии трябва да предоставят на различните политически сили за предизборни дебати.
Оформянето на заповедта създаде и леко объркване, което доведе почти до скандал - много участници на медийния пазар останаха с впечатлението, че цените, по които те ще продават рекламното си време за политически реклами, ще се определи по тарифа, приета от Министерския съвет. Всъщност това е вярно, но само за БНТ, БНР и общинските радиостанции - такова е категоричното изискване на Закона за местните избори. Частните електронни медии обаче ще формират сами цените си за политагитация. Фактът, че правителството ще определя цените за политическа реклама по БНТ и БНР, обаче влиза в противоречие с принципите на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). След неговото приемане държавните органи нямат никакви правомощия върху двете национални електронни медии. "Този закон гарантира независимост на радио- и телевизионните оператори и на тяхната дейност от политическа и икономическа намеса", пише в чл.8 на ЗРТ. Единствено Националният съвет за радио и телевизия има власт над двете обществени медии. Въпреки това миналата седмица Министерският съвет прие постановление, в което се определя тарифата за предизборна агитация по БНТ и БНР. Една минута репортаж по националната телевизия ще струва 302 нови лева, а по радиото - 27 лв. За 60 секунди диспут по БНТ партиите и коалициите ще плащат 89 лв. Минута спор с политическите опоненти в националния радиоефир ще струва 10 лв. Освен това държавният бюджет отпуска допълнителна субсидия на БНТ, БНР и БТА за отразяването на предизборната кампания. Общо за трите медии данъкоплатецът ще плати 470 000 нови лева.
Всъщност правилата за провеждане на предизборната кампания за местните избори не са измислени от ЦКМИ, обясни говорителката й Ралица Негенцова. В решението само са преписани изисквания от Закона за местните избори. "Забранява се излъчването на реклами, които не са били излъчвани до началото на предизборната кампания", пише изрично в чл.62, ал.2 от него. Логиката на законодателя е, че в рекламните клипове могат да се вмъкнат скрити политически послания.
Сдружението на българските частни радиостанции и телевизии (АББРО) миналата седмица реагира на решението с писмо до председателя на ЦКМИ Лена Джелепова. С него асоциацията иска тълкуване на два текста от решението на комисията - този, който разпределя времето за предизборни дебати по частните медии, и забраната за излъчване на реклами от 16 септември. Ветото върху неизлъчваните преди тази дата клипове според АББРО е "нелогично и абсурдно, тъй като лишава частните радио- и телевизионни оператори, издържащи се единствено от продажба на рекламно време, от средствата, необходими за тяхното съществуване".
Срещу решението на комисията протестира и шефът на радио "FM+" Петър Пунчев. Според него разпоредбата за забрана на рекламите е "връх на недомислието". "Търговските електронни медии, които се издържат изключително от рекламна дейност, ще трябва да спрат доброволно жизненоважните за тях приходи, при това без тези приходи да имат каквото и да е отношение към изборите и политиката", възмущава се г-н Пунчев.
Голямата мавзолейна суматоха
Рядко срещано събитие се случи миналата седмица - всички медии са на едно и също мнение за многоактовата драма по събарянето на мавзолея. Поезия и проза започнаха да преливат в иначе сушата откъм новини от страниците на наши и чужди вестници. Про- и антиправителствени вестници, хумористични вестници и такива, които разплакват, като ги четеш, писаха ли, писаха ли, писаха... И въобще, както пише в Радичковата пиеса "Суматоха": "след възгласите "кво става там", "стой", "дръж" и "ах, майка му стара" всички се втурнаха в суматохата"
Този път в патакламата около неколкократните взривове се включиха и чуждестранните медии с обширни коментари. Тонът им беше досущ като на родните - доволно ехиден и подигравателен. "Мавзолеят е корав като комунизма", цитира агенция Ройтерс думите на случаен свидетел на неуспешните опити да се срути гробницата на Георги Димитров. "Наклони се като кулата в Пиза, констатира пък Франс прес. Освен тях още вестници, телевизии и радиостанции с особена радост от тази посткомунистическа екзотика отразиха неуспешните опити за премахването на мавзолея.
Екипите на опозиционния в."Сега" и антиправителствения "Монитор" сигурно цялата минала събота са си гризали писалките от яд, че вестниците им не излизат в неделя и така изпускат отразяването на първия ден, в който управляващите се орезилиха. "Сега", обаче уверено навакса пропуска два дни след това, като публикува в един брой статии от тежката артилерия на своите дописници - Андрей Райчев и Любен Дилов-син. Социологът Райчев започва ударно с цитат от сатирика Васил Сотиров: "Как се живее в държава с толкова калпави хора? Едните не можаха да построят социализма, другите не можаха да го съборят. " По-нататък статията продължава с аналогии между събитията от 1990 г., когато в посткомунистическия бульон се мътеше запъртъкът на демокрацията, и сегашната 1999 г. "През 1990 се палеше против властта. През 1999 руши самата власт... През 1990 се претендираше за спонтанност. През 1999 се претендира за организираност", констатира Андрей Райчев. Страница след това Любен Дилов-син пише за проблема, който възниква, когато политиците започнат да определят кое е красиво, кое е грозно и да разрушават грозното. "Надежда Михайлова като е красива, да я построим ли?! Или да взривим квартал "Надежда" 2, който също е грозен", пита активистът на движението "Гергьовден".
Ден по-рано отново в "Сега" вицепремиерът Бакърджиев като че ли пръв отпочна да говори за мавзолея с гробарска лексика. Министърът и неговите помощници по взривяването почти никога не наричат сградата на пл."Батенберг" мавзолей. Тя е гробница, ковчег, гробище, мирише на формалин и пр., и пр. Вероятно това е станало повод поетът Недялко Йорданов да нарече Бакърджиев некрофил. Връх в използването на този речник беше постигнат, когато човек от разрушителния екип обясни с пример в каква ситуация се намира държавата. Това било същото, като да ти стоварят един луксозен ковчег в хола и да ти кажат: "Хайде сега, използвай го за нещо. " Получавало се обаче така, че и буркани да си сложиш вътре, и други неща да наредиш, то пак си оставало ковчег.
В суматохата турбосиният всекидневник "Стандарт" направи вероятно неволен гаф, заради който на ръководството му сигурно е потърсена строга партийна отговорност. Под заглавие "Той е символ на еднолична власт" във вестника беше публикувана снимка на Иван Костов (вж. илюстрацията). Всъщност при по-внимателен прочит на текста надолу се разбира, че мавзолеят е символ на еднолична власт, което го е казал Костов, и затова портретът му стои под заглавието. В същия брой на "Стандарт" в редакционен коментар се задава въпроса какво им остава на Пирински и Първанов, след като мавзолеят бъде съборен. Темповете, с които вървят разрушителните работи, като че правят въпроса малко преждевременен, но въпреки това редакцията на вестника отговаря с особен каламбур - като го нямало мавзолея, Първанов трябвало да ремонтира тоалетната в родния си дом, за да има къде да ходят майка му и баща му (?!). "Стандарт" по принцип има особено отношение към лидера на БСП. Преди време във всекидневника името на червения политик задължително се изписваше като Георги Седефчов, вероятно с идеята, че това е нещо обидно.
Отляво на вестникарското пространство през това време долитаха пронизителни викове, които достигнаха своя връх в четвъртък, когато "Дума" излезе с голямо заглавие на първа страница "Бакърджиев е говедо! ". Това скандирала цесекарската агитка по време на мач. "Бъки Бомбата" е най-мекото определение за вицепремиера в органа на БСП. "Опит за убийство на политическата памет", "Всички в лайна, а той целият в бяло" и пр., и пр. словесни бомби хвърля левият вестник, докато плаши, че след мавзолея идва ред на партийния дом. "Мавзолеят ще падне, а сините? ", приглася му и "Земя".
