Ще рухне ли София при силен земетръс
Трагедията в Турция подсети за дефектите в строителството
Земетресението в Турция, което стана причина за десетки хиляди човешки жертви и предизвика огромни разрушения, разкри и сериозните проблеми на турското строителство. След първото стъписване от невероятната трагедия Анкара пристъпи към арести на предприемачи, чиито сгради с рухването си станаха причина за многобройните човешки жертви. Земетресението в Турция показа колко скъпо струват компромисите при строителството, независимо дали става въпрос за строеж на заводи, на обществени сгради и офиси или на жилища. Всъщност при такива случаи най-много хора загиват именно в дома си. Това обяснява защо паниката от засегнатите турски градове се пренесе бързо и в България. През последните дни все по-често се чува въпросът няма ли да рухне и София при силен земетръс. Една от причините за тревогите на българите е презумпцията за балканския синдром - щом турските строители лъжат и богатеят от пестене на материалите, какво да мислим за нашите. В Турция имало корупция, но тя процъфтява и у нас. И там, и тук работи механизмът плащаш на когото трябва, контролът си затваря очите и ти узаконяват сградата.
В България има дълъг период, през който сградите са строени при занижени изисквания за устойчивост при земетръс. От 1964 г. до 1986 г. нормите са занижени, за София това занижение е с 2 пункта и сградите са проектирани с устойчивост до 7 степен. Трябваше ли да рухнат блокове в Свищов, за да се чуят предупрежденията на конструкторите и да се променят нормативите за проектиране и строителство. От 1987 г. сградите в София трябва да се строят така, че да издържат на земетръс от 9 степен. Двадесет и две годишният период на занижени критерии се отрази много зле на устойчивостта на сградите, твърдят конструкторите. В момента няма статистика колко и кои са сградите, построени по тези занижени стойности.
"В момента този проблем съществува за някои градове, в които се е строило по тези норми. Когато се прави реконструкция на сграда в район със занижени норми за сеизмична устойчивост, се налага пълно преизчисляване на сградата и трябва да се добавят нужните елементи. Но няма нещо, което да задължава хората да правят тези експертизи и укрепвания. В крайна сметка не е тяхна вината, че нормите някой някога ги е измислил. Много от тези хора дори не са били родени тогава и нямат представа какво е било, не знаят и че съществува проблемът с разликата в стандартите за сеизмична устойчивост", коментира инж. Андрей Герасимов, управител на Научноизследователския строителен институт (НИСИ).
Сега българинът се сети, че на практика не е наясно на каква степен на трусове ще издържи неговият дом.
През последните години много апартаменти се трансформираха в офиси, ресторанти, кафенета, магазини и т.н. Това би трябвало да става само след одобрени проекти от общината и експертиза, че се запазва сеизмичната устойчивост на конструкцията на цялата сграда. Много предприемчиви собственици обаче намират начин да заобиколят или пренебрегнат нормативните изисквания и забрани. Единственият начин да бъде хванато нарушението е доносът от някой проклет съсед. Ако в сградата липсва "буден" пенсионер, ремонтът минава незабелязано. По този начин заради значителни изменения в конструкцията на уж само един апартамент постройката губи устойчивост и не е необходим кой знае колко силен трус, за да рухне.
Конкретен пример на нарушаване на конструкцията на дадена сграда разказа А. Герасимов. "В кв. "Стрелбище" човек започва ремонт на втори етаж в панелна сграда. Избива носеща панела с противоземетръсна шайба. При осеметажен блок това значи, че шест етажа нагоре са застрашени. Съседите дойдоха при нас (НИСИ, бел. ред.). Обектът беше проверен от Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), която наложи съответното наказание. След това хората поискаха експертиза и ние я направихме. Възстановихме носещата способност на сградата с един детайл за усилване. Това излезе много скъпо на собственика на апартамента. Вместо да прави самодейно промени в конструкцията, той можеше да дойде в НИСИ, да попита, да му се каже къде да пробие и да му излезе много по-евтино". По-интересното обаче е, че всеки от нас може да посочи поне една дузина такива примери. И какво от това?
В такива случаи според нормативите сградата трябва да се възстанови в първоначалното й състояние. Въпросът е какво става, ако собственикът не желае да направи това или няма средства, за да плати поправките.
Главният строителен инспектор в ДНСК Светлана Гебрева посочи в пресата и няколко софийски сгради, които не отговарят на изискванията, включително и за устойчивост на земетръс - на "Алабин" 8 (площад "Македония"), сграда на бул. "Пушкин" и на ул. "Суворов". Тези сгради не могат да останат в този вид, смята Гебрева. За някои от тях решението е да бъдат разрушени, тъй като застрашават съседните жилища. Законът за териториално и селищно устройство позволява на кмета на съответната община де премахва такива постройки, които са вредни за здравето на хората, "поради естествено износване или други обстоятелства".
Проблем е и незнанието на хората, които купуват скъпи жилища без доказателства за качеството на вложените материали. Такова доказателство е сертификатът, който издават лабораториите, лицензирани от Министерството на териториалното развитие и благоустройството или акредитирани от Комитета за стандартизация и метрология. Повечето купувачи обаче се задоволяват единствено с фактура за количеството и цената.
Хората в панелните блокове като че ли са най-притеснени за здравината на жилището си. Страховете им са основателни донякъде - тези циментови складове за хора не само са грозни и неудобни за живеене, но се оказа, че не отговарят на някои важни стандарти - на енергийна ефективност, на хидро-, топло, шумоизолация и др. По повод на панела мненията на специалистите са различни. Най-крайните приемат, че освен всичките си други недостатъци панелните блокове са и опасни, тъй като няма сигурност, че ще издържат на земетръс. Според други мнения панелът несправедливо е обругаван и отричан. Някои експерти дори твърдят, че панелните сгради може и да се окажат по-устойчиви при земетресение, тъй като якостните характеристики на бетона задължително се изпитвали преди излизането от производителя. Сами по себе си панелите са здрави, но това не означава априори, че това се отнася и за жилищата, построени с тях. Проблемът е във връзките и най-вече в свързващите заварки. На запад разминаване от 1-2 сантиметра се смята за голям проблем, у нас през игленото ухо минават и много по-големи разлики. Металните връзки може да корозират през годините, обитателите обаче не са предупредени, че това е слабо място и на определени периоди трябва да се правят експертизи за корозия. Отделно всеки собственик на панелно жилище при ремонт разбира, че фугите са запълнени с вестници и след това замазани с гипс. Това също намалява устойчивостта на сградата.
"През 1992 г. в НИСИ направихме експеримент, като подложихме на изпитване за земетръс блок в "Овча купел". Има системи, с които може да се симулира земетресение. Този блок издържа на 9 степен. Говорим за панелен блок, който е правен по канон с всички неща - контрол на материала, контрол на заварката, контрол на всичко. С панелните комплекси проблемът пак е качеството. Големият проблем на панелите са връзките, заварките. Първо - лошо изпълнение, второ - лошо замонолитване, корозия на тези връзки, фугите на панелите също са проблем", коментира Андрей Герасимов.
В Германия се провежда специална програма за саниране на панелните блокове в източната част на страната. За тази цел се правят експертизи на жилищата, след което се предприемат мерки за рехабилитирането и укрепването им, така че да отговарят на стандартите на страната за енергийна ефективност и устойчивост. В определени срокове сградите трябва да бъдат топло- и шумоизолирани , като това е възможност да се проучи тяхната устойчивост на земетръс и ако се налага, да бъдат укрепени. Подобна програма се подготвя и в София. Столичната програма е с по-широки задачи - тя трябва да разработи локален модел за устойчиво развитие. В програмата участват Министерството на околната среда, Столичната община, Агенцията за устойчиво развитие и евроинтеграция - екозона "София изток" и програма ФАР на ЕС. Проектът засяга екологията, икономиката, инфраструктурата, качеството на живота и привеждането им в съответствие с европейските стандарти. Основна част от него е изследването и реконструкцията на панелните блокове. Община "Младост" също е подготвила програма за проучване на състоянието и саниране на панелните блокове. Проектът е комплексен, но предвижда и рехабилитация на панелните блокове за подобряване на якостта на конструкцията и топлоизолацията, обясни зам.-кметът Петко Петков. Според него при рехабилитацията ще се проверяват особено внимателно връзките при панелното строителство.
Основен проблем е финансирането и особено включването на собствениците в реконструкцията на блоковете. В Германия този проблем не е така остър, защото там панелните блокове в по-голямата си част са държавна собственост и въпросът с участието на наемателите в реконструкцията на блоковете се урежда с наемния договор. У нас над 92 на сто от жилищата са частна собственост, а всяко пето жилище е панелно. Повечето собственици на бетонните кутийки въобще не си представят откъде ще намерят пари за реанимирането им. В столичната община и в "Младост" са обсъждани различни схеми за привличане на средства. Единият източник са международни програми. Друга възможност са преференциални кредити за собствениците на жилища или кредитирането им от фирмите изпълнители на реконструкцията с разсрочено изплащане на кредита. Обсъжда се също вариант общината да продаде на собствениците на апартаменти терена под блока и парите от това да се насочат в целеви фондове, от които да се осигурят част от необходимите средства за реконструкцията на блоковете. Всичко това все още е обект на спорове и на дискусии. Българинът обича да е собственик, но не и да носи съответните отговорности. Никой обаче днес не може да му гарантира сигурността на собственото жилище, ако сам не се погрижи за това.
Супервайзърът ще отговаря за строежите
Светлана Гебрева, гл. инспектор в ДНСК, пред "Капитал"
- В България няма фрапиращи случаи на опасно строителство. Всички проекти, по които се допуска да се строи, са изчислени и за устойчивост при земетръс заедно със статистическите изчисления, които са за натоварване на сгради и съоръжения. Проблемът идва от недостатъчната осведоменост на потребителя как може да поиска доказателство, че строителният продукт, който купува, е действително качествен. Има и друг проблем - качеството на материалите, които се влагат в строителството. Потребителят почти винаги се интересува само от фактурата за количеството и цената. А трябва да иска и сертификата, с който акредитираната лаборатория удостоверява, че точно тази пратка бетон отговаря на стандарта или че арматурата е действително тази, която е поръчал. Направихме проверка и се оказа, че от 26 бетонови възела 8 нямат доказателство за качеството на бетона - сертификат, който се издава от лаборатория, лицензирана от Комитета по стандартизация и метрология. При други осем бетонови възела установихме, че нямат дозаторни устройства или ако имат, те не са лицензирани от КСМ.
- Винаги в тези случаи се налага възстановяване на съществуващото положение. От началото на годината досега сме установили осем случая на незаконни преустройства. Те са непоправими и собствениците трябва да възстановят предишното положение. Когато казвам непоправими, това означава, че цялата сграда вече не издържа на нормите на земетръс, а не само конкретният апартамент или магазин. Винаги се изследва цялата сграда, за да се прецени може ли да се направи определено преустройство или не.
- Санкции има, защото това е разпореждане, което задължително се изпълнява. Няма пречка да се изпълни разпореждането принудително, а след това сумите да се съберат от собственика.
- Това, което липсваше досега, е човекът, който всеки ден да бъде на мястото на строежа. Този въпрос вече е решен с включването на супервайзера във веригата на строителния контрол. Проектантът отговаря като физическо лице, строителят носи отговорност в рамките до 100 млн. лв., инвеститорът - до 50 млн. лв. Супервайзерът, ако е допуснал незаконен строеж или сериозни нарушения при строителството, отговаря в рамките до 150 млн. лв., като всички загуби при спирането на строежа са за негова сметка. Освен това супервайзерът носи имуществена отговорност и инвеститорът може да потърси до пет години след приключването на обекта (това е гаранционният срок) застраховката на супервайзера, за да обезщети гражданина, направил рекламацията.
Голям проблем са основите
инж. Андрей Герасимов, управител на НИСИ ЕООД, пред "Капитал"
- Всеки може да поиска експертиза. Редът е: подава се молба в НИСИ, ние пращаме специалисти и те правят експертизата. Вече доста хора го правят. Експертизите се искат обикновено в две насоки - експертиза на проекта и експертиза на вече построена сграда. За съжаление у нас все още експертизи на проекта почти не се правят. Обикновено българинът иска експертиза едва след като му се напукат стените или фундаментите на сградата са поддали. Но дори и тогава той предпочита да спести пари от експертизата, независимо че къщата му се пука. Той замазва пукнатината с гипс и казва "всичко е наред", "лустрото е добро". Обаче, щом има пукнатина, значи сградата работи. И обикновено работят основи, работят колони, работи нещо, което не може с просто око да се открие. Трябва да се види проектът, да се направят необходимите измервания. Като пример ще посоча един блок в Плевен - "наклоненият блок" в кв. "Дружба", бл. 121. Това е наш обект, който спасихме, като го усилихме. В момента е под мониторинг, като се измерват деформациите. Проблемът там се оказа водата. Трябваше да се направи дренаж, за да се отведат подпочвените води, влизащи в основите на блока. Експертизите, които ние правим, не са на принципа експертиза заради самата експертиза, те дават и технически решения за отстраняване на дефектите. Ако клиентът иска, може да се изработи и проект за възстановяване на носещата способност. Това може да се постигне 100%. Всичко е възможно, ако се вземат навреме мерки.
- Първо се прави анализ на проектите, които са елемент от строителните книжа на сградата. Ако липсват, те се възстановяват. Прави се пълно заснемане на сградата, търсят се местата на колоните и противоземетръсните шайби. След това се изчислява конструкцията на сградата, за да се види за какви натоварвания е оразмерена и по обратния начин се търси носимоспособността на вложените материали. Изследват се марката на бетона, класа на стоманата и се прави съпоставка. Изчислява се дали вложените материали издържат на пълното натоварване. Ако има пукнатини и дефекти, те също се оглеждат. Описва се състоянието на конструкцията и на материалите. След което се дава заключение дали сградата е осигурена. Накрая в експертизата се дават технически решения за отстраняване на дефектите. Ако проблемът е по-сериозен, се налага да се изработи и технически проект за възстановяване и усилване на конструкцията. За някои често срещани дефекти съществуват типови детайли за отстраняването им. Експертизи се правят дори за дограма. За всеки елемент на сградата може да се извърши експертиза и да се даде заключение за годността му. Дори самите протоколи за изследване на материалите, ако използваме термина експертиза, са сами по себе си такава.
- Най- големият проблем в сградите са основите. Не се правят нужните геоложки експертизи за установяване на вида, състоянието и носимоспособността на почвата. Обикновено не се дренират основите, като следствие се явяват деформации, не само в тях, но и в останалите конструктивни елементи. А поддаде ли основата, проблемите са големи. Проектантът оразмерява с една степен на натоварване (почвено напрежение), без да е направено изпитване на почвата. Изследването на почвата се изисква едва при приемането на обекта. Визата за проучване и конструктивен проект са задължителни при започване на строителство. Задължително се искат геоложки експертизи за строителство в свлачищни райони. Но за строителството в София досега това не се изискваше. Проблеми възникват и във връзките колона-греда, плочите. Причините за тях обикновено са лошо изпълнение, некачествени материали и слаб контрол. Напоследък сериозен проблем са еркерите. Той идва от неправилна статическа схема на изчисляване и неспазване на нормативните изисквания за ширина (наредба 5).
- Това зависи от конкретния обект и неговите проблеми, от работата, от отговорността, която се носи. Все пак след една експертиза ние поемаме отговорността за сградата оттук насетне, а това е сериозна отговорност. Тарифи има в изпитването на строителните материали, за тях има ценови листи. Експертизата на съществуваща сграда не е като новото проектиране, нещата са много специфични. Затова универсална цена няма, всеки обект е отделен казус с отделна цена.
Какво падна след взривовете на Бакърджиев
Че мавзолеят е як, видяха всички. Докато сградата устояваше на взривовете, се сринаха доста други неща, които организаторите на разчистването едва ли бяха предвидили. Да вземеш неправилно решение е допустимо, но когато си некадърен дори да си го изпълниш, вече е тъжно. Богатата със символика случка със събарянето на мавзолея като че ли концентрира в себе си много от най-характерните черти на синьото управление.
През цялото време обществото е занимавано с измислени, маловажни, но ефектни проблеми, които маскират липсата на новини по същество. Когато се зададе трудност и изпитание, общественият дебат веднага се препраща в синьо-червената аргументация, където се предполага, че правилният отговор е известен на всички. Защо му беше на Костов да позволява на Бакърджиев да организира демонстративното взривяване на мавзолея?
Да демонстрира сила? Безбройните взривове и отцепеният център на София донесоха само смях, дюдюкане и ненужни обиколки из уличките.
Да покаже, че важни са реалните неща, а не фетишите? А какво беше ненужната парична реформа (деноминацията), която направи лева равен на марка, освен един финансов мавзолей на новото управление. Мавзолей, който също един ден ще падне, но не от амонитен взрив.
Да консолидира твърдото ядро на СДС преди изборите? Постигнатият ефект е точно обратния. Може би мнозина ще си спомнят един от фактите, който предреши слизането на БСП от власт - това, че невинни бяха бити в центъра на София. Ако полицаите тогава бяха внимавали, българската и международната общественост може би нямаше да е така остри в реакциите си. Така че в българската политика каквото сам си причиниш, опонентът ти никога не може да постигне.
Да покаже на света, че скъсваме с миналото? Само че светът отдавна не вярва на реформи чрез бомбички. Светът очаква други доказателства и затова ни се смя. Много ни се смя и това е най-жалкото. Какъв инвестиционен имидж и каква международна подкрепа. Сънародниците ни в чужбина се срамуваха, че са българи. А българите в София не знаеха къде да се дянат, не само защото може да им падне парче мавзолей на главата.
Старата песен на нов глас
Цяла седмица високопоставени държавници се надпреварват да обясняват, че Световната банка всъщност не е спряла финансирането за България, че писмата, които институцията е пратила до нашите ведомства, не изискват отговор (?!), че за всичко пак са виновни медиите.
И докато шумотевицата покрай косвеното одържавяване на 35% от Централна кооперативна банка е на път да заглъхне, първите "резултати" от него вече си пробиват път - държавата (чрез фонд "Земеделие") възнамерява да рефинансира банката с 25 млн. нови лева ().
Не че има нещо принципно лошо държавата да подпомага земеделието, но ако ще го прави както и когато си иска - да не е поемала ограничителни ангажименти пред международните финансови институции.
А иначе рефинансирането все се прави с добри намерения и сигурно затова има богати традиции в последните години в България. Със самарянски мотиви БНБ щедро наливаше пари в навечерието на големите банкови фалити. С най-чисти намерения фонд "Земеделие" рефинансираше търговските банки, кредитиращи зърнопроизводителите, а после се чудеше как да си събира парите.
Тези и други подобни примери обаче явно не са достатъчни да се стигне до простичкия извод - бизнесът (включително и земеделието) не е кредитоспособен най-вече заради наложените от държавата условия, в които е принуден да функционира, а не заради капризите на банковите инспектори.
А кредитите, отпускани в противоречие със здравия разум, имат един и същ доказан резултат - сметката пристига на адреса на българския данъкоплатец. За съжаление той няма как подобно на финансовия министър да каже "тази сметка не изисква отговор" и да си продължи постарому.
Парламентарната манифактура пак даде дефект
Някак си изненадващо за мнозина се оказа, че Законът за местните избори забранява новите реклами в частните електронни медии за около месец (). През миналата седмица Централната комисия по местните избори оповести решение, в което се преписват изискванията на закона и освен рекламното вето се определя и на коя партия колко време трябва да отделят радиостанциите и телевизиите. В случая комисията няма вина - тя е длъжна да следи за спазването на закона. И след като в него се забраняват новите клипове и се постановява как се разделя времето - това трябва да се спазва.
Съвсем наскоро обаче синьото мнозинство ремонтира Закона за местните избори. През законодателната манифактура на управляващите минаха цял куп поправки. Текстовете, които предизвикаха скандал миналата седмица, не бяха пипнати, въпреки че са в очевидно противоречие с основни принципи, в които СДС-функционерите са се клели нееднократно. Има две обяснения за това, като и двете не говорят добре за управляващите. Или сините депутати са си свършили работата по усъвършенстването на закона немарливо, или наистина са искали да получат медийно превъзходство и в частните електронни медии. А всъщност причината няма никакво значение - и в двата случая страдат данъкоплатците хората, които плащат заплати на депутатите.
Правителството даде 9 млн. лева за изборите
За подготовката и провеждането на местните избори през октомври правителството отпусна 9.254 милиона нови лева и резерв от още 500 хиляди. Определената от министрите сума е три пъти по-малка от похарчените средства за предишните местни избори през 1995 г., съобщи министърът на държавната администрация Марио Тагарински. Той е шеф на щаба за изборите в Министерския съвет. Тагарински оповести и резултатите от направената ревизия на всички избори от 1990 г. досега.
Три милиона лева от гласуваните средства са за заплащане труда на членовете на избирателните комисии. По първоначални сметки около 100 000 души ще работят за провеждането на вота. Данните на ЕСГРАОН сочат, че 6 839 000 са българите с право на глас. На 1 септември ще са известни окончателните данни за това, тогава ще са готови избирателните списъци. Броят на бюлетините ще бъде до 14 милиона , според Тагарински. Към тях ще се прибавят и бюлетините за тези избиратели, които ще гласуват и за кмет на кметство - около 2 милиона бройки.
Правителството прие и тарифата, по която кандидат-кметовете и бъдещите общински съветници ще заплащат предизборните си изяви в електронните медии. Министърът на държавната администрация обясни, че целта на единната тарифа е да се даде равен шанс на всички партии за достъп до националния ефир. Затова и таксите се отнасят само за БНТ и БНР. Участието в диспут или дискусионно студио по националното радио ще се таксува 10 лева на минута, репортажът ще струва 27 лева за една минута. За същото време участие в предизборен диспут по телевизията ще се плаща по 89 лева, а минутната такса за тв репортаж е 302 лв. Тагарински обясни, че се е наложило правителството да определя тарифите за БНТ и БНР, защото те са на бюджетна издръжка. Още преди решението на кабинета обаче Сдружението на частните радиостанции изпрати писмо до министрите, в което се настоява, че ефирно време в гледаните часови пояси струва между 100 и 300 процента по-скъпо. Шефът на сдружението Петър Пунчев протестира и срещу наложената от ЦИК забрана за излъчване на реклами, непоказвани преди началото на кампанията. Според него централизираното спускане на ценоразпис е погазване на частната собственост. В отговор министър Тагарински обясни, че определените от кабинета тарифи могат да бъдат само ориентировъчни за частните медии и не са задължителни. Министърът обаче помоли частните медиатори да определят приемливи такси.
Спокойствие обхвана мениджърите през юли
Без драстични промени спрямо предходния месец остават през юли очакванията на стопанските ръководители за състоянието на техния бизнес. Това става ясно от традиционната анкета за стопанската конюнктура, провеждана от НСИ, между шефовете на около 1000 предприятия. Показателят бизнесклимат в промишлеността (отразява оценката за настоящата бизнесситуация и очакваната през следващите шест месеца) бележи леко влошаване от около два пункта, но вече пети месец запазва почти постоянна стойност. Леко повишение пък има в другия основен показател - доверие в промишлеността(отразява нивото на поръчките, очакваната производствена активност и нивото на запасите, последното с обратен знак). Юлското ниво на този показател все още обаче остава много ниско, с 8.5% по-ниско от средното за периода I.1994 г.- VII.1999 г. Основната причина за възходящата тенденция на доверието е комбинираното влияние на ръста на поръчките и намаляването на запасите от готова продукция. Анкетата, провеждана от НСИ за стопанската конюнктура, отначало беше приета твърде предпазливо от специалистите. Интересно доказателство за достоверността на анкетата се получи от данните за юни. Мениджърите тогава прогнозираха, че през юли, август и септември ще се повишат продажните цени в търговията на дребно, промишлеността и строителството, както и покачване на тарифите в обществения транспорт. Около месец след това беше отчетена и рекордната юлска инфлация от 3.2%.
Отказаха регистрация на ОМО "Илинден"
Един глас не достигна на ОМО "Илинден" - Пирин, за да получи регистрация за участие в местните избори. Броят на регистрираните за участие във вота партии достигна 64, а този на подалите молби за допускане до избори вече е 74. ЦКМИ назначи и 30 общински избирателни комисии, които ще започнат работа от 1 септември. Комисията прие и първа част от методическите указания за дейността им. Политическите сили постигнаха споразумение Столичната общинска избирателна комисия да бъде в 11-членен състав. Договорено е в столицата да има 1628 секционни избирателни комисии, преговорите за които ще бъдат водени от районните кметове.
Обявени бяха и решенията на комисията за провеждането на предизборната кампания по частните електронни медии. Тя ще започне на 16 септември и ще приключи на 14 октомври. Операторите могат да предоставят за предизборни предавания до два часа във всекидневните си програми. За цялата кампания посоченото времетраене се разпределя пропорционално на броя на населението между съответните общини, а радиовъзлите - между съответните населени места. Половината от времето в предизборните диспути е за парламентарно представените партии и коалиции, а другата - за непредставените в Народното събрание и за независимите кандидати, регистрирани в ОИК.
"Токуда кредит експрес" отложи общото си събрание
"Токуда кредит експрес банк" не проведе насроченото за 24 август общо събрание, а датата на следващото още не е определена. На непроведеното събрание трябваше да се гласуват промени в надзорния съвет, в устава на банката и съотношенията в акционерния капитал при неговото увеличение.
Председателят на надзорния съвет на "Токуда" Любомир Димитров обясни, че "причината да се отложи общото събрание е недостатъчната подготвеност на дневния ред по отношение на последните промени по Закона за банките. Решението за дата на провеждане на събранието беше взето преди публикуването на промените в закона (ДВ, бр.54 от 15 юни 1999 г. - бел. ред.)", допълни той. Надзорникът не уточни обаче кои промени в закона са принудили управата на банката да отложи събранието. Румен Янчев, който е член на управителния съвет на банката, допълни, че "причината за отлагането е отсъствието на японския инвеститор".
"Скандално е това, че не ни съобщават нищо, освен че имало някакви проблеми с БНБ и затова тя била дала указания, препоръки и сроковете, в които да се изпълнят", заяви източник, близък до "Лейди ВСМ", лизингова компания, която държи около 13% от акционерния капитал в "Токуда". Според източника, пожелал анонимност, има съмнения, че "недостатъчната подготвеност" на банката е свързана с 9 млрд. стари лева задължение на "Токуда" към фалиралата Агробизнесбанк, което в началото на юли беше погасено частично с две сгради в София и Варна. Самото прехвърляне беше извършено без разрешението на Банков надзор. Прехвърлените сгради са апортни вноски на лизингова компания "Лейди ВСМ" в капитала на "Токуда" и бяха оценени на 7 млрд. стари лева. От "Лейди ВСМ" твърдят, че "двете сгради по балансова стойност са 10 млрд. лева, а пазарната им цена е 6.5 млн. долара". "Има пълно основание да се счита, че има 4-5 млрд. стари лева щета за "Токуда", а банката ще изпадне в много тежко положение, ако се наложи да поеме по друг начин задълженията си към Агробизнесбанк. Тя няма тези 7 млрд. лева", допълни източникът от "Лейди ВСМ".
Синдикът на Агробизнесбанк Огнян Герджиков е съвсем доволен от начина на уреждане на задължението. Той заяви, че "всъщност заслужава едно благодарствено писмо от БНБ", и допълни, че "всички вземания на банката и остатъкът от дължимото над стойността на сградите от "Токуда" са прехвърлени по особена сметка в Експресбанк".
"Токуда кредит експрес банк" завърши миналата година със загуба от 4.330 млрд. стари лева. За 1998 г. това е най-големият отрицателен резултат, отчетен от търговска банка в България. В средата на 1998 г. банката беше застрашена от недостиг на капиталова база, но тогава бе намерен японски инвеститор - "Интернешънъл хоспитъл сървис", благодарение на който капиталът бе увеличен над изискуемия минимум от 10 млрд. лева. Акционерното участие в момента е следното - "Интернешънъл хоспитъл сървис" държи 50.01% от капитала, Булстрад - 33.64% , "Лейди ВСМ" - около 13%, и "С и С Легис консулт" - 3%.
Накратко
От прессескретариатът на президента Петър Стоянов съобщиха през изминалата седмица, че по покана на българския държавен глава на тридневно държавно посещение през октомври в страната ще пристигнат кралица Беатрикс и принцът на Холандия Клаус фон Амсберг. Това ще бъде първото посещение на холандската кралска двойка в България.
Председателят на Народното събрание Йордан Соколов ще бъде официален гост на тържествата по повод 55-ата годишнина на Словашкото народно въстание, които ще се проведат през следващата седмица.В тържественото честване в град Банска Бистрица ще участват президентът на Словашката република Рудолф Шустер, министър-председателят Микулаш Дзуринда, председателят на Националното събрание Йозеф Мигаш. Поканени са и много чуждестранни гости, представители на държави, чиито граждани са взели участие във въстанието. От името на чуждестранните гости Йордан Соколов ще произнесе реч и ще поднесе венец.
Президентът Петър Стоянов се завърна от почивката си в Гърция през миналата седмица. По време на отпуската си държавният ни глава имаше работен обяд с гръцкия си колега Константинос Стефанополус, на който е присъствал и външният министър на южната ни съседка. По време на срещата си президентите на двете страни са обсъдили положението на Балканите след конфликта в Косово. Константинос Стефанопулос е потвърдил пред Петър Стоянов подкрепата на Гърция за скорошен старт на преговорите за постоянно членство на България в ЕС.
Бразилците поискаха ефективна икономика
Десетки хиляди демонстранти се събраха в бразилската столица, за да протестират срещу икономическата политика на правителството. Властите признават, че това е най-големият протест досега срещу администрацията на президента Фернандо Енрике Кардосо.
Демонстрацията бе организирана от опозицията и профсъюзите. Пред сградата на конгреса в Бразилия демонстрантите протестираха срещу неефективната икономическа политика на кабинета и дори поискаха оставката на президента Кардосо. Издигната бе петиция, съдържаща повече от един милион подписа, с искане за разследване на приватизацията на държавната телефонна компания. Опозицията твърди, че осъществилите сделката държавни служители са били корумпирани.
Главният протест бе насочен срещу програмата на президента Кардосо за строги икономии. Тя предвижда мащабно съкращаване на публичните разходи, за да бъде намален бюджетният дефицит. Програмата бе съгласувана и подкрепена от Международния валутен фонд, но повечето от бразилците не я одобряват.
През последната година безработицата продължи да нараства и след като през януари правителството обезцени националната валута, популярността му рязко започна да спада.
Президентът Кардосо нарече протеста безсмислен, тъй като не възнамерявал да промени досегашната си икономическа линия.
Майкъл Джонсън подобри 11-годишния световен рекорд на 400 м
Двойният олимпийски шампион от Атланта '96 Майкъл Джонсън подобри 11-годишния световен рекорд на 400 метра по време на Световното първенство по лека атлетика в Севиля (Ис). Американецът пробяга разстоянието за 43.18 сек - близо 0.1 сек по-бързо от досегашното най-добро постижение на сънародника му Бъч Рейнълдс - 43.29 сек. Досегашното лично постижение на Джонсън в тази дисциплина бе 43.39 сек от миналото световно първенство в Гьотеборг. На игрите в САЩ той подобри рекордът на 200 метра, но не успя в по-дългата дистанция. Въпреки това стана първият човек в света, спечелил златни медали в двете дисциплини от едно състезание. Джонсън има участия на 200 и 400 м в продължение на 58 поредни състезания от февруари 1989 г. до юни 1997 г. Пет години той е завършвал като водач в световната ранглиста в двете дисциплини, нещо, което никой не е правил дори и в една година. Той е първият състезател, който получи уайлд карт за участние в световното първенство в Атина, тъй като не попадна в американския отбор след квалификациите на националния шампионат.
В Севиля Джонсън се съсредоточи в бягането на 400 метра и въпреки че нямаше стимулираща конкуренция от останалите финалисти, които го оставиха да пробяга последните стотина метра като откъснал се от основната група колоездач, той счупи рекорда на Рейнълдс. "Сега вече знам, че съм направил всичко, към което съм се стремял като състезател", заяви Джонсън. За постижението си той ще получи 100 000 долара премия от международната федерация.
Междувременно двукратната световна шампионка на 100 м Мерион Джоунс отпадна от щафетите 4Х100 и 4Х400 метра, тъй като получи контузия в кръста в бягането на 200 метра.
HP обяви увеличение на приходите
Тридесет и седем процентно увеличение на нетните си постъпления и 11-процентно увеличение на приходите си за третото тримесечие на финансовата 1999 г., приключило на 31 юли, обяви Hewlett-Packard. Нетните постъпления за тримесечието възлизат на $853 милиона в сравнение с $621 за същия период на миналата година.
Нетните приходи за тримесечието възлизат на $12.2 милиарда в сравнение с $11.0 милиарда за същия период на миналата година. Резултатите за САЩ са $5.6 милиарда, 8-процентно увеличение в сравнение с миналата година, докато приходите извън пределите на Щатите нараснаха с 14 процента, достигайки $6.6 милиарда. В Европа приходите са $4.0 милиарда - 13-процентно увеличение. В Азия приходите нараснаха с 24 процента и възлизат на $1.7 милиарда.
Още един бит от полиция край язовир "Искър"
Още едни пострадал от полицейски произвол край предполагаемата база на Бюрото за оперативно издирване (БОИ) подаде жалба в столичната военна прокуратура. Плевенският бизнесмен М. О. твърди, че е бил набит от хора с вид на цивилни оперативни работници на 27 юли тази година.
Екшънът се разиграл на един-два километра от село Пасарел около 6.20 часа сутринта. Пострадалият пътувал с личния си автомобил към Самоков заедно със своята съпруга. Ненадейно зад него се появили лека кола и джип. Двата автомобила карали след него неколкостотин метра, след което единият го изпреварил, а другият включил сирената си и го заставил да спре. От джипа изскочил дългокос слаб мъж, облечен с къси панталони, тъмна фланелка и въоръжен с пистолет "Макаров". "Това не са полицаи", извикала съпругата на бития. Изказването вбесило цивилния оперативен работник, който извадил пистолета си, изкрещял "кой не е полицай, бе. Ти знаеш ли, че сме в акция" и забил няколко крошета на плевенчанина още преди да слезе от колата. Още при първия удар очилата на плевенчанина изхвръкнали настрани.
Въпреки боя пострадалият слязъл от колата. Цивилното ченге обаче продължило да го налага и навън. "Ти що не спираш, бе", повтарял биячът. След десетина удара и ритника към него се присъединил още един мъж - среден на ръст, 40-45-годишен, със светла коса и леко плешив. Новопристигналият не се намесил в побоя до момента, когато дългокосият заредил пистолета си и заплашил, че ще застреля плевенския бизнесмен. "Стига толкова", казал русолявият, след което двамата се качили на колите си и отпътували в неизвестна посока. Пострадалият побързал да се оплаче на самоковските полицаи, които дискретно си шушукали, че нападателите вероятно са "баретите на Бонев".
Това е втория случай на бити граждани от цивилни ченгета в района на язовир Искър. Според източници от МВР става дума за нова специална група към Бюрото за оперативно издирване, чиято база по неофициална информация се намира в района на Щъркелово гнездо. Оперативните работници от тази служба са предполагаемите извършители на побоя над бизнесмена Светльо Шишков, неговото семейство и няколко приятели на 8 август. Тогава въоръжени до зъби командоси с бронежилетки налагали компанията близо четвърт час и надупчили джета им с автоматични откоси. По неофициални данни вътрешният министър Бонев е бил на езда в района на язовир "Искър" по време на инцидента.
МВР-шефът не отрича да е бил в този район в същия ден, но според неговите думи "язовир Искър не е леген" и той няма нищо общо с този случай. Бонев не отрече също, че има проект за създаване на група за специални операции към БОИ, която не само да проследява престъпниците, но да може да ги задържа. Според вътрешния министър единствено в България и Русия тези служби нямат право да ловят бандити, затова промяната е наложителна. Бонев не изключва участие на оперативни работници в боя над Шишков, но все още няма и потвърждение на тази версия.
Изритаха заместници на генерал Владимиров
С президентски указ бяха уволнени двама зам.- шефове на Националната служба за охрана (НСО), която се грижи за физическата охрана на държавното ръководство. Миналия петък държавният глава подписа заповедите за освобождаването на полковник Чавдар Томов и подполковник Васил Креснички. Официалните мотиви за освобождаването на двамата зам.-началници на охранителната служба са несправяне с работата и липса на квалификация за заеманите от тях длъжности. Твърди се, че тяхното освобождаване няма нищо общо с изчезването на 200 хиляди лева от апартамента на вицепремиера Евгений Бакърджиев, последвалата атака срещу шефа на НСО ген. Димитър Владимиров и демонстративния отказ на министрите да използват услугите на бодигардове от спецслужбата. Кражбата в дома на Костовия заместник беше засечена със специални разузнавателни средства на 11 август. Оказа се, че извършител е служителят от НСО Кирил Александров, който обирал парите на вицепремиера и ги проигравал на ротативки. Скандалът сериозно разклати позициите на ген. Владимиров, който отдавна е атакуван от сините властници.
Секретарят на Съвета за сигурност обвинен за сбиване
Търновски бизнесмен обвини секретаря на Съвета за сигурност към Министерски съвет Иво Цанев, че го е нападнал в местния бар "Юпитер". Двайсет и седем годишният Румен Янков твърди, че правителственият чиновник е разбил в лицето му стъклена чаша на 21 август вечерта. Според заключенията на лекарите пострадалият има средна телесна повреда и зрението му може да се окаже повредено. Търновската прокуратура е образувала следствено дело по жалба на потърпевшия, но не срещу Иво Цанев, а срещу "неизвестен извършител", съобщиха от ведомството на Никола Филчев.
Според жалбата на Янков секретарят на съвета по сигурността се вбесил, защото 27-годишният търновец постоянно правел снимки на компанията си. Иво Цанев няколко пъти предупреждавал снимащия да престане, след което го ударил с чашата. Според вътрешния министър Богомил Бонев такова поведение би било недопустимо за държавен чиновник, но данните по случая все още са твърде противоречиви.
Самият Иво Цанев не желае да коментира случая. Той твърди, че е готов да си понесе последствията, ако се окаже, че е виновен. В противен случай обаче той щял да съди за клевета пострадалия търновски бизнесмен.
Еджевит обвинява местните власти
Турският премиер заяви, че местните власти в района на земетресението са виновни за масовите разрушения, довели до големия брой жертви. Според Еджевит недобросъвестните строители носят еднаква отговорност с местните инспектори, които е трябвало да следят за изпълнение на строителните стандарти.
"Местните власти или допуснаха груби грешки, или не се отнесоха сериозно към задълженията си. Възнамеряваме да вземем строги мерки спрямо тях", заяви турският премиер.
Междувременно опозицията започна сериозна атака срещу предложенията на кабинета за въвеждането на данък земетресение, с парите от който трябва да се реконструират засегнатите райони. Бившият министър-председател Тансу Чилер заяви, че е невъзможно да се въвеждат нови данъци толкова скоро след унищожителното земетресение.
Премиерът отговори на нападките на опозицията, че кабинетът не е успял да се справи с кризисната ситуация. "Правителството не можеше да действа през първите 48 часа след трагедията, защото пътищата и комуникациите бяха прекъснати. Ние разбираме и съчувстваме на оплакванията на всички засегнати, но дори и армията бе възпрепятствана да действа бързо", каза Еджевит.
Здравните власти съобщиха, че продължава опасността от разпространяване на епидемии сред палатковите лагери на бездомните. Последните дъждове още повече влошиха обстановката заради рисковете от замърсяване на питейната вода.
Турското правителство вече поръча доставката на 50 хиляди походни постройки, в които трябва да се настанят бездомните преди началото на дъждовете през ноември.
Румънският парламент приема закон за реституцията
Долната камара на румънския парламент одобри изненадващо спорния проектозакон, според който всички имущества, заграбени през комунистическата епоха, трябва да бъдат върнати на собствениците им. Законът бе гласуван със завидно мнозинство от 198 срещу 6 гласа.
"Това е исторически момент за страната, защото законът връща истинските права на собствениците върху тяхното имущество", заяви министърът на правосъдието Валериу Стоица. Според него законът ще бъде одобрен от сената на следващото му заседание, когато ще бъдат обсъждани законопроектите за ликвидирането на държавните ферми и за връщането на бившите държавни селски стопанства и горите на старите им собственици.
Предложеният от правителството закон трябва да реши въпроса за реституцията на заграбените по време на комунистическия режим земи, сгради, банки и заводи. Това е най-спорният от четирите проекта, внесени в парламента, свързани с решаване на имуществени проблеми. В другите бивши социалистически държави значително по-рано бяха приети закони за реституцията, докато в Румъния този въпрос тепърва предстои да бъде решаван.
Министърът на правосъдието отхвърли протестите на опозицията, че законът има за цел да възстанови състоянието отпреди Втората световна война. "Пазарната икономика може да се гради само на частна собственост", посочи Стоица. Според проектозакона в срок от половин година всички граждани ще имат право да подават молби за реституция или обезщетение за национализираните им имоти. Обезщетенията може да бъдат получавани в брой или замествани с акции на печеливши предприятия.
Сърбите искат разделяне на Косово на кантони
Сръбските представители в консултативния временен съвет на Косово продължиха да настояват за разделянето на Косово на кантонален принцип. На заседание на съвета при шефа на администрацията на областта Бернар Кушнер косовските сръбски представители заявиха, че това е единственият начин да се гарантира сигурността на сръбското малцинство. Съветът бе учреден като съвещателен орган и в него участват представители на всички етнически общности в Косово.
Бернар Кушнер и редица западни дипломати вече се противопоставиха на исканията на косовските сърби за кантонизация. Резервите си към тези проекти изразиха и министрите на външните работи на Германия и Франция, които посетиха Косово.
В същото време администрацията на областта е готова да премести по-малките сръбски общности и да ги засели временно в по-големи сръбски анклави. Според Кушнер така KFOR ще могат по-лесно да охраняват сърбите от постоянните атаки от страна на албанското население.
За пръв път на заседанието на временния съвет един до друг застанаха ръководителят на Армията за освобождение на Косово Хашим Тачи и лидерът на умерените албанци Ибрахим Ругова. Ругова отказа да присъства на първото съвещание, а Тачи не се появи на следващото заседание. Бернар Кушнер оцени присъствието и на двамата лидери като добър знак за демократизацията на областта.
Инфлацията ни тревожи пак
Финансовата стабилност се оказа най-сигурният гарант за социалното спокойствие, на което обществото и правителството се радваха в последните две години. Лекото размърдване на цените около деноминацията на лева и поскъпването на горивата, тока и парното стана повод в лятното безвремие да се прокраднат някои тревоги за икономиката ни.
Преживели почти две години без поскъпване на цените, днес 41% от българите са притеснени от съобщението на НСИ за регистрираната през юли необичайно висока за последните месеци инфлация. Те са склонни да възприемат това покачване като знак, че нещо в икономиката не е наред. Загрижени, но без да стигат до крайни тълкувания все още, са почти една четвърт от пълнолетните българи. Темата за цените винаги е предизвиквала социалната чувствителност на българите. Констатацията на 81% от интервюираните, че реално са усетили поскъпването на живота през юли, показва, че притеснението от инфлацията в традиционно евтините летни месеци не е плод само на емоции. Допълнителен щрих към мрачната картина внасят заявените лични прогнози за идващите месеци.
Най-силни са тревожните очаквания за влошаване на финансовото състояние сред жителите на малките градове и селата, както и сред хората над 60-годишна възраст. Те съставят групата на нискодоходната част от населението, сред която са симпатизантите на БСП и другите опозиционни партии. Безразличие към повишаването на инфлацията и спокойствие за финансовото си състояние по-често заявяват младите хора до 30 години и живеещите в столицата и големите градове. Това са традиционно ориентираните към СДС и подкрепящи управляващите. Все по-голяма част от тях също понася негативите на реформата, но това засега не променя картината на политическите нагласи. При ниското ниво на доходите в страната дори и малки колебания на цените и инфлацията се възприемат с висока тревожност. Високият относителен дял на засегнатите и разтревожени от новите цени българи показва, че в обществената атмосфера се оформя нов източник на неспокойствие.
Изострената чувствителност към финансовата тема не е добро начало за новия политически сезон. Тя неизбежно ще се отрази и на тона в предизборната кампания, защото е удобен коз за всякакъв популизъм. Но вече появил се, въпросът за това какво всъщност става с българската икономика и нейното реформиране изисква сериозен отговор.
Данните са от експресно национално представително проучване на МАРКЕТ ТЕСТ, проведено по поръчка на в. "Капитал", 21-23 август 1999 г. Гробницата не е история, а срам
Защо мавзолеят трябваше да бъде разрушен точно сега?
Странно, че уважаваният от мен вестник "Капитал" публикува изключително едностранчивите мнения на емигранти и чужденци дали мавзолеят трябва да бъде разрушен. Не се учудвам, че хора, които живеят извън България, патетично наричат тази грозна и безсмислена постройка "част от историята" на страната.
Каква история може да бъде бившият гроб на един национален предател? Безсмисленият паметник на лицето, което изпрати в Сибир върволица българи, включително и своите "съратници" от Лайпциг Попов и Танев, не е история, а срам. Не може да бъде паметник на миналото и мястото, където за сметка на колосални разходи бе съхраняван трупът на този, който отдели Македония от България по коминтерновски, който подпали Септемврийското въстание и избяга, за да гледа сеир отстрани.
Защото на кореняците софиянци им се гади от този боклук, наречен мавзолей. Гражданите на други столици се гордеят с паметници на културата, а аз съм се срамувал от тази "част от историята", срещайки присмехулните погледи на чужденците, снимащи се пред нея.
В края на краищата има някаква правда и възмездие. Георги Димитров оскверни и обруга гроба на цар Борис III, нека сега това стане и с неговата гробница.
Аз лично изпитвам огромно облекчение, че мавзолеят вече няма да ме дразни на площад "Батенберг". И няма да си спомням как като войник трябваше да отдавам чест с маршова стъпка на мумията на вожда всеки път, когато минавам покрай тази отблъскваща и уродлива сграда. И че вече няма да сме в групата на градовете Москва, Хо Ши Мин и Пхенян, където има мавзолеи.
Според мен така сме по-близо до Европа, въпреки че самите "космополити", цитирани от вас, не смятат така. Но те не са софиянци и не са страдали покрай мавзолея, затова едва ли ще разберат облекчението ни.
Рушете
Приемете това писмо като мнение на един млад българин в чужбина, засрамен от кадрите, показани по английската телевизия "Chanel 4", а именно взривяването на бившия мавзолей.
Представете си какво мнение могат да си извадят за нас хора, които виждат само как се разрушават сгради, отричат се страници от историята и други екстремистки мероприятия в страната ни. Мнение, че не можем да създаваме, мнение, че не можем да пазим, мнение, че не можем да бъдем сигурни какво ще решим утре, когато друг дойде на власт.
Нима родната ни алма матер не образова един архитект достатъчно, за да изготви проект за бъдещето на мавзолея, или просто доста господа по този начин искат да изтрият от миналото си някои неприятни за сегашната конюнктура факти, спомени, реалности.
Това, че всеки българин в чужбина е обречен да се срамува за произхода си, е факт, който малко хора осъзнават у нас! Дерзайте и занапред господа! А "сигнали" скоро ще има, дали положителни - кой го е еня, важното е да има!
Не ви уважавам, затова и няма да е "с уважение".
Символи? Моля! И още за мавзолея... Няма да ви занимавам с различните страни на въпроса - за всичко това е писано и говорено на страниците на вестника. Направихте и две проучвания на общественото мнение - в последния брой и в web-a (да не спорим за представителност - дори да е представително само за читателите на вестника, имащи достъп до Интернет, то те са все интелигентни хора, предполагам). Единственото, което не мога да разбера, е защо целият този потенциал и енергия по събарянето на мавзолея не бъдат впрегнати в нещо полезно - например в потушаването на пожара в Сакар планина или в помощ на съседна Турция да се справи с бедствието, което я сполетя?! Това ще бъде много по-достойно и значимо дело.
Иначе, ако ще говорим за символи, в символ се превръща по-скоро самият акт на събарянето. Символ на управлението и на държавата ни става думата РАЗРУШАВАНЕ, а не ИЗГРАЖДАНЕ или ОБНОВЯВАНЕ. Да не правя асоциации и с броя на опитите за взривяване към днешна дата.
Мавзолеят!?! Въобще не ме интересува
Виждам, че не съм единственият, който мисли по начин, радикално различаващ се от мисленето на всички български политици. Става дума за мавзолея. И не само.
Не съм швейцарец, нито българин, живял дълги години в САЩ или коя и да е друга страна. Аз съм роден тук и тук ще умра, без да получа първата си пенсия - в това съм сигурен, както и че такива като мен са много, макар че все още не го знаят.
Както и да е! На въпроса, който управляващите мислят, че вълнува всички нас, но всъщност вълнува само тях. Нужно ли беше да се маха мавзолеят?
Това въобще не ме интересува!
Искам да зная обаче от ведомостта за заплатите на кои политици ще бъдат приспаднати средствата, отиващи за събарянето на тази гробница. И откъде ще дойдат другите пари, нужни за построяването на поредния паметник (този път на демокрацията)?
Като прост български гласоподавател искам да ви кажа, че съм против строенето на паметници. И съм два пъти повече против събарянето на вече построените. Дори от 5-вековното турско робство, пардон - присъствие - са останали някакви развалини. Но през 45-годишния комунистически период са затрити тотално маса паметни за българите места. Същото сега се получава с чугуноглавите им наследници - затриват свидетелствата за поредните 45 години българска история. И ние отново оставаме без минало. А го няма Паисий да ви напомни, че и българите нещо са имали през отминалите векове... Историята на България започва от 1989 г. Отново и пак отначало, нали? И как искате някой да ни уважава?
За да завърша - зная, че всичко плащахме, плащаме и ще плащаме обикновените хора, а не политиците. На това не мога да се противопоставя. Но вече 10 години гледам как, веднъж избрани, политиците забравят кой и за какво ги е избирал и започват да се съобразяват само и единствено със собствените си интереси. Затова най-ясно и категорично заявявам, че няма да гласувам за нито един настоящ политик, нито за партия, която си позволи да ми предложи в листите си поне едно вече ограбвало ме име. Призовавам всички честни българи да направят същото.
Нека политиците сами гласуват за себе си!
За съжаление нищо ново (2)
Коментар върху "Политически алтернативи на българската опозиция - юли 1999"
В невъзможността си да намери алтернатива опозицията или търси под вола теле, или се хвърля с главата напред в морето от популизъм. Любимата песен на всички опозиционери, включително и на авторите на "Алтернативата", е деиндустриализацията. Като тежка артилерия се използват числата за спада на производството, на износа, за отрицателното търговско салдо. Междувременно се забравя, че именно промяната на структурата на производството, на износа, на ориентацията към нови търговски партньори и инвеститори е сърцевината на структурната реформа, болезнената цена на промяната, която днешните критици не посмяха да извършат по времето на Беров и Виденов. Ако предишните правителства бяха започнали навреме затварянето на губещите производства, ако бяха отворили навреме страната за големите инвеститори, ако бяха подкрепили развитието на частната инициатива, днес нямаше да е толкова трудно и болезнено. Точно затова сега е важно да не се уплашим, да не изменим на твърдата пазарна политика, да не допуснем пак преференции, пак държавна намеса, пак директиви отгоре кой отрасъл е приоритетен, кой не е и кой да получи държавните помощи. Така можем да спрем насред път и да изгубим постигнатото дотук. Изглежда, все пак авторите на "Алтернативата" са схванали част от истината, защото на стр.33 от брошурката четем буквално: "Невралгичният пункт тук е преустройството на тежката промишленост - на въгледобива, на металургията, машиностроенето, корабостроенето, химията и т.н., с оглед закриване част от безперспективните производства и технологичното обновление и реконструкция върху основата на екологично чисти, ресурсо- и енергоспестяващи технологии. " Веднага след това отново започва тюрлю-гювечът, в който, от една страна, се настоява "жизненоважни предприятия да останат българска собственост", а от друга страна, сегашните управляващи са обвинени, че не привличат достатъчно чужди инвеститори.
Темата за чуждите инвеститори заслужава специално внимание, защото винаги е смешно, когато крадецът вика "дръжте крадеца". Непрекъснатите оплаквания за спада на чуждите инвестиции, изнасянето на неверни числа за обема им, не може да скрие истината. През последните две години, за разлика от предишните, в България влязоха такива мощни инвеститори като "ХАЙДЕЛБЕРГ ЦИМЕНТ", ХОЛДЕРБАНК, "ТИТАН", "СОЛВЕЙ", "ЮНИОН МЕНИЕР", ОМВ, "ЛУКОЙЛ", "ШНАЙДЕР ЕЛЕКТРИК", "СИМАН ФРАНСЕ", "ЕНТЕРДЖИ", "ДЖЕЙЛАН", КЕЙ ПИ ЕН, О ТЕ И, "РЕЙНОЛДС", финансови гиганти като ЕЙ АЙ ДЖИ, "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ", "РИДЖЪНТ ПАСИФИК", а "ИДЕАЛ СТАНДАРТ", "АСЕА БРАУН БОВЕРИ", "СОЛВЕЙ", "ЮНИОН МИНИЕР", "ДЕЛТА", "ДАНОН" инвестират нови милиони долари в развиващата се българска икономика. За 1997 г. у нас са влезли чужди инвестиции в размер на 636.160 млн. долара, за 1998 - 619.963 млн. долара, за първото тримесечие на 1999 инвестициите са 139.8 млн. долара, а до края на годината се очаква обемът им да надхвърли 1 милиард долара (само приватизацията на БТК, Нефтохим, "Петрол", Експресбанк, Софарма гарантира над 800 млн. долара постъпления, отделно от инвестициите в самите предприятия). Това са верните числа, останалото са спекулации, като най-интересната от тях е, че "националният капитал бе прокуден от България". Заслужава си да попитаме авторите на "Алтернативата" кого точно имат предвид и да ги помолим да споменат няколко имена, за да сме наясно кои според тях са националните капиталисти.
Подобна алабалистика се върти и около процента на растеж на БВП за 1998 г. Официалното число е 3.5 на сто. То се основава на използването на международно приети методики. То е плод на аналитичните умения на екипа на Мариела Ненова в АИАП, по отношение на чиито професионализъм и почтеност никой не е изразил съмнение. То се приема от строгите контрольори на международните финансови институции, които под лупа следят движението на всеки лев в страната. То не се приема само от Александър Томов, Венци Димитров и Стефан Стоилов, които в един глас заявяват типично по шопски "такова животно нема" и без да предлагат нито един аргумент, включително и в "Алтернативата", просто декларират, че "официално обявеният през 1998 г. растеж е неверен и заблуждава световните финансови организации".
Удобна база за критика са и твърденията за непрекъснато нарастващия вътрешен и външен дълг. Удобни, но неверни твърдения. Всеки, който се интересува поне малко, знае, че успяхме да погасим изгодно целия си дълг към двете СИВ-ски банки и така намалихме външния си дълг с близо 1 милиард долара. Странно е къде виждат критиците нарастването на вътрешния дълг, като новите емисии на ДЦК са символични, колкото да формират основния лихвен процент.
Друга любима тема за еквилибристика с данни е нивото на безработицата. За всички е очевидно, че в периода на преструктурирането или затварянето на големите губещи предприятия ще има нарастване на безработицата. В това отношение за управляващите е от първостепенно значение обществото да разполага с цялата информация за регионалната, образователната и възрастовата структура на безработицата, защото това е важен елемент за планирането и осъществяването на инвестициите на частния бизнес. Не е възможно да се крият и изкуствено да се занижават бройките живи хора, защото в една община дори местната администрация може да установи с точност до един човек броя на безработните. Тогава откъде идват бомбастичните числа в "Алтернативата" за "скрита безработица над 800 000 души (250 000 жени, 140 000 младежи, 160 000 продължително безработни)"? Вероятно авторите изповядват удобната за тях теза, че всеки, който не е на заплата, е безработен, че земеделските стопани, обработващи собствената си земя, са безработни, че едноличните търговци са безработни, че младежите, работещи на час или на временни договори, са безработни. Няма какво да крием, безработица има, структурна безработица има, проблеми в отделни общини и региони има, и то сериозни, но решението на тези проблеми за съжаление не намираме в "Алтернативата".
Авторите на брошурката ни заливат и с други сърцераздирателни данни:
Като че ли целият български народ не знае тези нерадостни числа и сравнения, не знае откога датират те и не помни по-добре или по-зле изглеждаха тези данни преди две години. Повтарянето на такива тъжни факти е още един аргумент да продължим още по-упорито да търсим консенсус около тези най-важни национални приоритети.
В безсилието си да намерят нещо сериозно алтернативно на сегашната политика авторите на брошурката предлагат и някои доста абсурдни тези, като:
На финала си заслужава да обърнем специално внимание на безсъмнения шедьовър на "Алтернативата". Той е квинтесенцията на мисленето и поведението на онези, които предлагат себе си да управляват страната ни и да я изведат към по-добри дни. Той символизира решителността им за промени и реформи. Този кратък текст гласи:
"Да продължим усилията си за членство в архитектурата на регионалната и европейската сигурност, която се изгражда на основата на ООН, НАТО, ЗЕС, ЕС и ОССЕ, без формален подход и самоцелни срокове."
Напред към членуване в архитектурата, но няма да кандидатстваме формално, за да не би да ни приемат, като по никакъв начин няма да си поставяме и срокове, за да не се напъваме да ги изпълняваме.
Нищо ново в лагера на кандидатите за управление.
Demolition man*
Силвестър Сталоун да бъде така добър да си купи ранчо на село, да гледа пчели и да не се прави на мъж. Българският вицепремиер Евгений Бакърджиев излъчи без репетиции и едновременно по няколко наши и световни телевизии втора част на Demolition man. Копието направо засенчи оригинала. Суперпродукцията тръгна в ефир - live, със специални ефекти, драматично накъсана на епизоди, гарнирани с неочакван край. За публиката и за главния герой.
Сега всички залагат спестяванията си само да научат какво е промълвил по адрес на героя продуцентът на зрелището в мига, когато се разнесе димът от първия взрив и разкри за очите му гробницата - цяла и невредима.
Тези думи парят сега само в една глава - тази на Разрушителя.
На петия ден падна... само покривът. Без да се броят прозорците на съседните сгради. Те не влизат нито в сценария, нито в сметките на организаторите. С присъщия си оптимизъм и добри чувства към един вицепремиер столичен вестник написа: "Летяха осколки, но БНБ, дворецът и военното министерство не бяха пряко засегнати. " И това е нещо. Ами ако се беше срутил дворецът вместо омразният на цялата демократична общественост мавзолей, къде щеше да се нанесе президентът. И кой виновен пак? Бакърджиев.
Но не двореца, не банката, а синята сграда на "Раковски" 134 да събори сега още с първия опит, заместникът на Костов няма да измие срама от дипломата си на строителен инженер. Той едва ли ще успее да размекне сърцето на началника си дори ако спечели местните избори с 99.99 процента. На вицепремиера не му се удаде да бутне мавзолея, но взриви всичко, което Костов гради вече две години. В първите дни от управлението си той обяви, че правителството вероятно ще потърси услугите на световно призната фирма, която да направи рекламна стратегия за международния имидж на държавата. Без да харчи пари от бюджета за имиджмейкъри, премиерът доживя да влезе в световните новинарски емисии. Но не точно както го беше планирал, а като обект на присмех за очевидната професионална немощ на подчинените си. Костов помни подобни "скъпи" издънки. Премиерът "колекционира" спомени и от далеч по-безвредни фарсове - като посрещането с фанфарчици от газовата командировка, което Бакърджиев си самоорганизира. И подробностите, и грешниците, и хронологията на свличането им не забравя. От друга страна, Бакърджиев знае това и тъкмо мислеше, че е изкупил поне московските си прегрешения.
Бил се бил пошегувал. Миналата събота освен мавзолея-феникс публиката видя още два важни факта - побелелият от ярост премиер и превитият от срам негов заместник. "Май аз трябваше да натисна копчето, тогава сигурно щеше да стане от първия път. Шегувам се. " Това се оказа и единствената реплика, която Бакърджиев изцеди от потреса си. Всеки следващ неуспешен опит да бъде заличен комунистическият символ ден след ден, дори цяла неделя, дълбаеше сигурна яма под иначе твърдото място на шегаджията. Столът му никога не се е клатил толкова силно. Дори заслугата, че почти от първия опит успя да катурне поне в предварителния тур шефа на НСО, няма да го спаси. Освен за собствената си глупост и предварително медийно подгряване вицето ще трябва да отговаря за безпримерната некадърност на така наречените специалисти от групата по разрушаването, които на втория ден обявиха, че "ще чакат мавзолеят сам да падне".
С ослепителна глупост те заобясняваха как, макар да е цял-целеничък, мавзолеят все пак се е "килнал като кашон", как някой умишлено им скрил плановете, как това не е сграда, а атомно убежище. На всичкото отгоре за почуда на всички спецотговорник по събарянето стана зам. социалният министър. Може би, за да изплаща после обезщетения на увредените от смях. Сега г-н Теодор Дечев може просто да го отнесе заради наставника си. Изкарана на светло специално за случая бе и неизкушената досега от медийни занимания архитектка и също зам.-министър (но на строителството) Ваня Зегова. Тя сътвори неповторимия бисер: "Колкото и да не сме експерти конструктори, все пак сме експерти в някои области. И като такива бяхме изумени от това, което разкрихме като конструкция. " После, като зареди ред тухли, ред политическа пропаганда, зрителите станаха експерти в областта на зидарията. И да е вярна на правата линия, държавната служителка Зегова завърши "ексклузивното" си тв интервю за това защо не падна гробницата с рефрена "спете спокойно, деца". Трогателно. Много вероятно е този път Костов да натисне копчето. От няколко месеца той не е уволнявал заместник-министри.
А мавзолеят все не пада и не пада. Заличителите на Бакърджиев счупиха рекорда дори на строителите - за седмица не успяха да откарат на градското бунище материала, от който строителите съградиха сградата-ковчег за шест дни. В БНТ все очакваха включване и осезаемо се затрудниха при нуждата да извадят по-голям брой евфемизми, за да заобиколят очевидната истина - че мавзолеят си стои. В по-скъпите филми на това място главният герой се застрелва. А в по-добрите държави просто се извинява и си подава оставката. В нашия случай и с този кастинг изпълнителят на главната роля ще е в непрекъснато очакване други "да му подадат" оставката. След като му мина първият порив да "порази" на място заместника си, Костов събра в четвъртък следобед на първа сбирка след ваканцията върховното ръководство на партията. Беше планирано Бакърджиев да докладва докъде е докарал предизборната кампания, да получи похвала и всички да се поздравят взаимно с началото на новия политически сезон. Ведрата сбирка не се състоя. Мрачният вид, с който лидерът на партията ходеше след заседанието, не остави съмнения за това какво се е случило на следваканционната среща. Най-вероятно зам.-председателят на партията Бакърджиев е получил първото си "последно предупреждение", наложено пред почернелите му колеги. Мрачно гледаха и Екатерина Михайлова, и Васил Гоцев, независимо че трябваше да се държат приветливо, по етикет, заради посещението на сръбския опозиционен лидер Зоран Джинджич. Преди да получи следващо по сила наказание или поне порицание пред по-широка аудитория, Бакърджиев ще оцелее още време. Защото трябва освен да замете следите от провала си, да премете градинката пред двореца, а Софиянски да засее трева и фиданки. Там президентът Петър Стоянов ще посрещне колегата си Клинтън, когато той дойде през есента. Близки участници в планирането на мавзолейния взрив твърдят, че именно проектогостуването на американския държавен глава е ускорило взривяването на мавзолея - за да не се червим пред госта, че още държим на пъпа на столицата комунистически символ. После Бакърджиев ще трябва да досъбори началника на Националната служба за охрана, да сложи ред във футбола и, разбира се, да проведе избори. Ако ги спечели - добре. Ако ги загуби - знае се кой е виновен. Костов е казал: "Всеки ще си носи сам отговорността от провала."
Мнозинството посочи вратата на ВМРО
След като временно стихнаха пререканията между СДС и Народен съюз за предизборното коалиране, в управляващото мнозинство се разгоря поредният междупартиен конфликт. Този път ВМРО се изправя срещу сините си партньори в кампанията за местните избори. От лагера на управляващите обаче дойде светкавичен отговор. "Ясно е какво е ставало винаги с тези, които тръгват срещу СДС", коментира действията на ВМРО секретарят на отдел "Изборни кампании" в СДС Емануил Йорданов. Според него "поведението на тази организация е доста странно, на места е готова да работи заедно дори с БСП и може би ще обогати левия спектър". Той оповести странностите и в регистрацията на ВМРО, направена в ЦИК. В документите Красимир Каракачанов е записан като лидер на коалиция "ВМРО - българското национално движение - партия "Демократична България", политически клуб "Възродена България". Още две имена представят коалицията - Антон Тодоров и Николай Стойчев, досега неспоменавани в дейността на Каракачановата организация, както и партиите им.
Разривът на управляващите с ВМРО обаче съвсем не е в самостоятелната регистрация за изборите, нито в странния състав на новата коалиция на Каракачанов. Още когато той обяви, че в поне шест големи града и общо в 22 процента от всички общини ще се яви без СДС на изборите, той обтегна нервите на по-големия си партньор. Освен това се закани да номинира кандидати, които ще спечелят в пряк двубой със сините, и то в рискови за управляващите градове като Благоевград и Кюстендил например. Точно от тази закана дойде и реакцията на Емануил Йорданов, който освен секретар в партийната централа и депутат е председател на СДС в Кюстендил. Според него с помпозното именуване на новата коалиция ВМРО "приватизира" национализма, а в споменатите два града отдавна се опитва да превземе отвътре и СДС. В Кюстендил общинските съветници от организацията на Каракачанов работели заедно с БСП срещу СДС.
Когато Каракачанов още преди парламентарната ваканция съобщи плановете си за местните избори, той обясни, че истинската му цел е чрез резултатите от тях да си направи представително проучване за възможностите на ВМРО за парламентарните избори през 2001 г. Той очаква те да са достатъчно силен коз, за да преговаря със СДС за повече права в следващото управляващо мнозинство и за по-голяма част от властта. Отговор на заплахата, че партньор от СДС тръгва срещу свои от лагера на управляващите, тогава не дойде. Костов само командирова през ваканцията депутатите от съответните региони да подготвят кампания и кандидати, които да преодолеят дори вътрешнокоалиционната конкуренция.
За нас тези избори вече са приключили, каза Емануил Йорданов. Той е сигурен, че СДС взима двата града, въпреки опитите на ВМРО. Освен това плановете и на сините вече са насочени към следващия парламентарен вот. Точно тогава се очаква и отговорът на СДС на сегашната акция на Каракачанов. Много вероятно е тогава на ВМРО да бъде показана вратата, от която досега са излизали всички, тръгвали срещу СДС.
СДС учи сърбите как да вземат властта
Костов се поздрави с избора на Георгиевски, сега ще помага на Джинджич
Вашият опит е много важен за нас, каза лидерът на сръбската Демократическа партия Зоран Джинджич веднага, след като кацна на летище София в четвъртък вечерта. Той изненадващо напусна улиците на протеста в Белград и дойде да се срещне с ръководството на СДС. Официалното посещение бе по покана на столичния кмет Стефан Софиянски, но опозиционната съседска делегация имаше повече партийни срещи, отколкото разговори за бъдещото сътрудничество на двете столици. Лично премиерът пръв прие Джинджич в кабинета си на "Раковски" 134. Костов дори подрани за срещата, а гостът, след като даде обширна пресконференция на летището, закъсня с двайсет минути от определения час. Оповестената тема на разговорите беше регионалното сътрудничество, но никой от разговарящите не отрече, че сръбската опозиция е дошла да се поучи от СДС как да вземе властта. Конфиденциалната среща с главния секретар на управляващите Христо Бисеров напълно разконспирира истинската причина за посещението на Джинджич. Със специалиста по партийно строителство опозиционният сръбски лидер едва ли е обсъждал междудържавните отношения.
Преди няколко месеца Костов обяви пред форум на Европейската народна партия, че СДС ще изнася на Балканите демокрация и опит как се пази етническият мир и се стабилизират държави. Заявката на синия лидер да обучава колегите си от сродните партии в съседните страни обаче е отдавна. На един от поредните семинари за партийни ръководства в Каденабия, където СДС получава ценни напътствия от фондация "Конрад Аденауер", отидоха и представители на Румъния. Следващото традиционно годишно събиране в италианския курорт трябваше да бъде за българи и македонци. Там Любчо Георгиевски лично щеше да разговаря с българския премиер за новото устройство на младата македонска власт. Войната в Косово обаче отложи мероприятието. Затова пък месец по-късно СДС покани македонските си колеги на своя партиен семинар в Боровец. Още преди лидерът на ВМРО-ДПМНЕ да стане министър-председател, Костов употреби дори собствената си партийна кампания за разясняване на ситуацията около въздушния коридор за натовските самолети, за да обясни, че основна грижа на България е Македония. Ненапразно СДС празнува като своя победата на демократичните сили в съседната държава, а след това помага като никога досега за бежанските лагери на македонска територия.
Очевидно сега наред е СДС да сподели опита си със съседна Югославия. Преди две години световните електронни медии трудно разпознаваха от коя страна на западната ни граница студенти зимуват на улицата, пеят, палят огньове и чакат да падне властта. През зимата на 1996 г. това правеха сръбските студенти. Тогава Иван Костов и Надежда Михайлова като представители на българската опозиция отидоха на белградските барикади, за да засвидетелстват съпричастност. През януари следващата година нашите студенти последваха примера на сръбските. Опозицията ни привнесе целия модел - шествията, песните и траурните церемонии, броенето на дните от протеста повтаряха опита на сърбите.
Тази седмица Джинджич си спомни: "Имаше време, когато вашето сегашно ръководство се опираше на нашия опит на гражданските протести. Сега е време ние да се поучим". Според него това е начало на партийно сътрудничество. "СДС има много опит в правенето на избори, на партия, в изграждането на партийни структури и може да го предаде на колегите", каза Екатерина Михайлова, за да върне жеста на госта. С това тя синтезира истинската програма на разговорите между ръководството на българските управляващи с представителите на сръбската опозиция.
Само че, докато ситуацията в Македония преди изборите приличаше на българската в края на Виденовото управление, то опозицията в Югославия сега по-скоро наподобява коалицията СДС от периода й преди изборите през 1990 г. Зоран Джинджич сам посочи пътя на сърбите към реформи в държавата - демократични и честни избори. Точно за това настояваше и СДС преди девет години. Но въпреки разликите сръбската опозиция е решила да приложи българския опит от януари 1997. Демократичните сили в Югославия се надяват за по-малко от месец да свалят Милошевич с масови улични протести и генерална стачка, а кулминацията да са избори, които ще сменят формулата на властта още в началото на ноември - тази в местното управление, и ако може в същия ден - и тази в парламента. Плановете и на младата българска опозиция бяха подобни, но й трябваха седем години, за да ги осъществи.
Ще се разсее тъмносинята мъгла
Зам.-председателят на ПГДЛ Румен Овчаров пред "Капитал"
- Такива, които ще покажат, че българският народ е започнал да се отърсва от тъмносинята мъгла, която от две години му мъти съзнанието.
- Важен е критерият за печалба и загуба. На тези избори ще бъде счупена безвъзвратно тенденцията на тотална подкрепа за СДС. Той ще получи много по-малко гласове от парламентарните избори. Можете да бъдете абсолютно сигурни. Както и БСП в опозиция като цяло ще получи много повече гласове от тези през 1997 г. И това ще е доказателството за разсейването на мъглата.
- Разбира се, че не съм. Няма решения и структури, създадени веднъж и завинаги. Особено в обществено-политическия живот. Така че започнатото в опозиционния спектър ще продължи. Да налагаме една-единствена схема, едно общо клише за целия политически живот, е смешно.
- Писателят Валентин Распутин в последните години на перестройката, когато част от съветските републики започнаха да напускат съюза, каза: "Тези, които искат да ни напуснат, не е лошо да помислят какво ще стане, ако ние решим да ги напуснем". Та, когато се прави тази оценка, нека сме наясно, че рано или късно всички тези, които се разграничават от нас, пак ще дойдат да се обединяваме. Колкото по-възпитано и културно правят това сега, толкова по-добре за тях.
- Не, аз отдавна съм казал, че БСП не може да бъде електорален придатък на когото и да било. Ако някой си прави такива илюзии, значи греши.
- Ние сме доказали, че можем да се променяме и когато това няма своя външен израз, прави впечатление. Да не би останалите да са се променили. Липсата на показни акции означава, че има някаква форма на стабилизация. Това е новото в БСП, започва процес на стабилизация и консолидация. Този процес ще бъде завършен на изборите. БСП излиза от кризата и който разчита, че ще сме непрекъснато един разбунен кошер и някой някого ще хули, без да прави нещо особено, да забрави. Този процес вече се изживява.
- Никой никъде не е казал, че единственият модел на консолидация са единни кандидатури за изборите. В София например този модел е вреден. Моята кандидатура не може да консолидира целия електорат на опозицията в столицата, нито която и да е друга кандидатура.
- Естествено. Трябва да привлечем по-голям брой избиратели и според мен една още по-дясна кандидатура би била още по-полезна на опозицията, защото и Камов не може да прибере опозиционно настроените десни избиратели. Затова казвам, че няма защо да говорим за солунски модел. Процесът на консолидация е очевиден и той се развива.
- Очаквам, защото винаги съм смятал, че политиката е средство за решаване на проблеми. Хората трябва да разберат, че сега няма да избираме политици, а хора, които могат да свършат работа. Що се отнася до моите съперници - сега управляващите, ще повторя отново: батаците в столичната община са страшни. Каква е логиката да вземеш заем 23 милиарда лева, при положение че 10 милиарда имаш в собствения си приватизационен фонд, но ги държиш на сметка в собствената си общинска банка? Каква е логиката да вземаш пари за инвестиции, а не можеш да употребиш вече дадените? Логиката е една - нещо спасяваш. И аз имам усещане, че всичко, което се прави напоследък в общината, е за да се запази Общинската банка. Тя според мен ще се превърне в едно от следващите слаби места на управляващите.
- Знам, но трябва да стигнат. Столичната община в момента няма финансови проблеми само защото все още има какво да се продава. Но тъй както в държавата нещата за продан ще свършат още тази година и който дойде след Костов, ще се чуди откъде да намери пари, така ще стане и в София.
- Лесно се печелят спечелени битки, те не са интересни. Хората стават интересни, когато се печелят загубени битки. Аз искам да опитам.
- Не, има една ключова теза, която трябва да е ясна - БСП не защитава мумии и минало. БСП се раздели с Георги Димитров и с мумията му още през 1990 г. по най-подходящия и цивилизован начин. Оста вихме на управляващите да свикнат с мисълта, че тази сграда не е гробница, а просто трябва да й се намери ново приложение. За съжаление през тези десет години те не можаха да надраснат себе си. Времето далеч ги изпревари. Започнаха да се занимават с такъв вандализъм в края на ХХ век, какъвто човек трудно може да си представи. А за некадърността им при събарянето пък въобще не искам да говоря.
- Ако го бяхме направили ние, реакцията на всички щеше да бъде - "ето ги тия, отново се грижат за мумията си". Затова трябваше да бъде направено от тези, които сега управляват. Твърденията, че сградата е грозна, са просто смешни. Нагла лъжа е и това, че софийските архитекти са против мавзолея. И защо го събориха? Защото България отново трябва да бъде разделена на наши и ваши, на сини и червени. За да забравят всички в София, че заедно трошат колите си в дупките, че не могат да отидат на лекар, че всички са безработни, че на всички пенсионери не им стигат парите... Но те трябва да застанат от двете страни на барикадата. Това е целта.
- Ние нямаме какво да загубим - и като партия, и аз като личност. Можем само да спечелим от една кампания, която да покаже, че десет години управление на СДС в София са повече от достатъчни. София никога не е била в такова плачевно състояние и няма да издържи повече така. София не е за Софиянски, а за софиянци. Аз разчитам, че ще успеем да ги убедим в това.
- Не, ще покажем, че София може да се управлява по-добре.
- Не е трудно, провалът на СДС е очевиден. След две години структурна реформа, вече няма какво да структурираме, България няма индустрия, няма промишленост, тя просто е унищожена. А къде е НАТО, ЕС, Шенген, какво от тези неща бе постигнато?
- Но разбират от други неща. Според едно изследване на НЦИОМ жизненият стандарт е спаднал 2.7 пъти в сравнение с 1995 и 1996 г. И въпреки това да се правим, че живеем много добре? В един момент този виртуален свят ще се срине, телевизорът ще спре и ние ще се окажем в калта. Хората разбират тази елементарна истина - България върви назле.
- Не е така, защото хората много добре разбират, че не може например "Химко" - Враца, да не работи, а общината да е добре. Не може ГОРУБСО да бъде ликвидирано, а общината в Златоград да цъфти... - Никакво намерение нямаме да правим това. Те много бързо решиха, че са велики партийни строители. Две години Костов не извършваше никакви непопулярни мерки, но стабилизира партията си, обгради се с послушни депутати, верни регионални председатели, обвърза министрите така, че да слушкат. И едва след това започна да предприема непопулярните мерки, контролирайки всичко. Има ли профсъюзи или независими медии? Всичко е под контрол, всички са така обвързани, което ги държи още по-здраво. Само че битката за баницата става жестока. Примерът с Васил Филипов е много характерен. Когато аз през 1997 г. извадих същите данни от същата ревизия, Бакърджиев и Шиляшки го защитаваха като матросовци на амбразурата. Сега защо не го защитят? Просто далаверите и мръсотията стават прекалено много, започват някои неща да се разнищват. Борбата за парчето става прекалено злобна. Това на тях ще им изяде главите.
- Ами така се канехме и ние... Правителството се кани да закрие военните училища
Обучението на офицерите пак нажежава страстите в Министерството на отбраната
Министерският съвет се кани да закрие всички четири висши военни училища, които съществуват в момента, съобщиха източници от Министерство на отбраната. Това е една от основните забележки, с която премиерът Костов върна първия вариант на "План 2004" за преструктурирането на армията. Миналия четвъртък премиерът Костов отново отложи разглеждането на плана в Министерския съвет. Два дни по-рано въпросът със съдбата на военните училища е бил обсъждан и от генералитета в Съвета на началник-щабовете. Висшите офицери са скандализирани от идеята за закриването на офицерските ВУЗ-ове, но не посмяха публично да се опълчат на премиерската воля. Според искането на премиера трябва да има още по-драстично орязване на щатовете за военната администрация и основната тежест трябва да падне върху структурите за обучение на офицерите. В момента персоналът на военните училища надхвърля 8000 души, без да се броят обучаващите се курсанти. По план цялата администрация към Министерството на отбраната не бива да надхвърля 5000 души. Отделно от това военният министър Ананиев получи и контрола над военните болници, като само в столичната Военномедицинска академия работят над 3000 души. Точно затова Генералният щаб с най-голямо удоволствие преотстъпи на военния министър цялото управление на училищата и здравните заведения. По този начин екипът на ген.Михов прехвърли проблема с драстичните съкращения в двете звена към своя цивилен началник и си остави по-големи възможности за маневриране при освобождаването на офицери от апарата на Генералния щаб и щабовете на видовете въоръжени сили.
Предстоящото преоценяване на правителствената политика по отношение на офицерското образование беше загатнато и от зам.-министъра на отбраната Велизар Шаламанов, според когото досегашните идеи на Генералния щаб по въпроса са икономически нецелесъобразни. Според него обучението на хората с пагони трябва да се ограничи до един национален университет по отбраната или дори да се прехвърли към образователното министерство и да става по договор с ведомството на Веселин Методиев. По всяка вероятност ще приеме първия вариант, според който трябва да остане единствено столичната Военна академия. Оцелелите след чистката преподаватели от останалите четири офицерски ВУЗ-а ще трябва да бъдат преместени в столицата и да оглавят факултети по съответните дисциплини.
Предстоящата трансформация отново нажежи взаимоотношенията, служителите от Министерството на отбраната (МО) и от Генералния щаб са на път отново да се скарат. На практика досегашният вариант на военното ръководство за преобразуване на военното образование отива право в кошчето за боклук. Според плановете на Генералния щаб бяха разработени два варианта за трансформиране на военните ВУЗ-ове. Според първия от тях съществуващите четири военни училища трябва да се слеят в едно с център Велико Търново. Останалите три - в Шумен, Варна и Долна Митрополия, трябва да свият своя щат и да се преобразуват във факултети. Според другия вариант и четирите военни училища трябва да се преобразуват във факултети, които да преминат на пряко подчинение на Военна академия. Общият брой на офицерите, които се обучават всяка година, трябва да бъде намален до 300 през 2005 г., когато завършва реформата във войската ни. За тази цел през следващите една или две години прием на кандидати за офицери няма да има. Изключението е само за морското училище във Варна, защото има недостиг на кадри за флота. До 2005 г. офицерите би трябвало да станат 7000, което означава, че броят им ще бъде намален около 3.5 пъти.
Според хора от Министерството на отбраната предложеният вариант по нищо не се различава от действащата в момента система за обучаване на офицерите. Според доклад до военния министър Георги Ананиев това е минимизиран модел на сегашните структури, който не е ресурсно осигурен с пари и техническа база и на практика не променя принципите за обучение на курсантите. "Броят на курсантите във всеки випуск ще е толкова малък, че не предполага съществуването на обособени факултети из цялата страна. Най-малкото трябва да ги съберем на едно място, за да оптимизираме процеса на обучение", коментират от МО. Според тях по предложения план ще се получи съотношение от около 2 към 1 между обучаеми и преподаватели, което при всички положения е икономически необосновано. Идеите на военното министерство са това съотношение да бъде между 7 към 1 и 11 към 1.
Най-спорният принципен момент в преструктурирането на военното образование е, че офицерският корпус ще получава дипломи по така наречените военни специалности, които според специалистите от МО имат чисто вътрешноведомствен и специализиращ характер. Тази форма на обучение лишава офицерите от възможност за реализация в цивилния живот при евентуално освобождаване от въоръжените сили. Хората от МО приемат, че обособяването на чисто военни специалности е форма на закрепостяване, която демотивира кандидатите с високи интелектуални способности да изберат офицерска кариера, тъй като единствената перспектива след службата ще е да се занимават с нискоквалифициран труд. "В крайна сметка, ако един работодател трябва да избира между човек с военна специалност, която се води приравнена към цивилна, и специалист с магистърска степен, той надали ще избере бившия офицер. Така отново ще превърнем военните ВУЗ-ове в тренировъчни центрове за нощни пазачи", смятат хората от военното министерство.
Алтернативният план за офицерското образование, който по всичко личи, че в крайна сметка ще бъде одобрен от правителството, предполага курсантите да получават теоретично образование по гражданските специалности от Държавния регистър на образователно-квалификационните степени, като успоредно с това да придобиват военната си квалификация в специални центрове за военна подготовка към всеки от трите вида въоръжени сили. Така бъдещите ръководители на бойни части ще усвояват едновременно фундаментални и теоретични познания, не по-лоши от останалите висшисти, и ще бъдат тренирани за изпълнение на военни операции. Според източници от военното министерство сегашните офицерски ВУЗ-ове в Долна Митрополия, Велико Търново, Шумен и Варна ще бъдат ядрата точно на такива военни ПУЦ-ове.
Според първоначалните идеи за преструктурирането на офицерската подготовка приблизително 20% от офицерите трябва да получават образователно-квалификационна степен "магистър" по гражданска специалност. Приблизително 20% от офицерите трябва да преминават оперативно-тактически курс във Военна академия с продължителност една учебна година. Около 20% от тях би трябвало да продължават обучението си втора учебна година и след успешна защита на дипломна работа получават образователно-квалификационна степен магистър по специалност от областта "Военно дело". Приблизително 2-3% от офицерите трябва да преминават оперативно-стратегическия (сегашния генералщабен) курс на Военна академия, който няма да дава образователна степен, но е трамплин към някоя висша командна длъжност. Доста възможно е обаче правителството да премине и към по радикални трансформации на военното образование, включително и извеждането им извън системата на отбранителното министерство. Всичко зависи доколко екипът на Ананиев ще е способен да оптимизира тромавия административен апарат на военното ведомство. Последните две години напредъкът в тази сфера е твърде ограничен.
РМД се готви да купува и ВМЗ - Сопот
Дължим на Русия годишни такси по лицензи за оръжие
Извършен е пълен анализ на лицензионните отношения с Русия в сферата на отбранителната промишленост и сега сме наясно кои лицензи са в действие, кои са с изтекъл срок и кои от тях трябва да бъдат продължени, заяви през седмицата Лъчезар Стойков, началник управление "Отбранителна промишленост" в Министерството на промишлеността (МП). Експерти от отбранителната промишленост твърдят, че неясната собственост върху лицензите е един от основните проблеми при приватизацията на фирмите от ВПК наред с дълго протаканото преструктуриране на шапката "Металхим холдинг".
Според Стойков всички лицензи са платени и проблеми с руската страна няма. Единствените дългове на българските военни заводи към Русия са по така наречените роялти (годишни такси), но сумата не била значителна. В момента държавата чрез 100% държавното дружество "Армимекс" (правоприемник на бившето Главно инженерно управление, което контролираше лицензионната дейност във ВПК) е собственик на всичките действащи 14 лиценза, които изтичат между 2003 и 2005 г. "Армимекс" има сключен договор с "Росвооружение", която пък е представител на руската държава. Въпреки това дължимите годишни такси трябва да бъдат заплатени реално от отделните заводи, с които "Армимекс" има сублицензионни споразумения.
От констатациите на лицензионните анализи и от думите на Стойков излиза, че
Лицензионната политика на държавата в сферата на отбранителната промишленост все още търси своите бъдещи измерения в подготвящия се Закон за отбранителната промишленост, който се очаква да бъде готов до края на годината. Най-вероятно лицензите ще бъдат регулирани и контролирани чрез задължителна регистрация в Министерството на промишлеността или в Междуведомствения съвет по отбранителна промишленост. Аргументът е, че по този начин ще се избегне ситуацията, в която се купуват лицензи, без да има осигурени пазари. Друг е въпросът, че до изтичането на лицензите през 2003-2005 г. всички заводи от ВПК трябва да са частни, а частният собственик едва ли ще купи лицензи просто ей така.
Определянето на продуктовата политика на дружествата е задължително условие за постигане на по-голяма яснота в лицензионната политика. В началото на годината се проведоха срещи между отделните заводи и представители на Генералния щаб с цел определяне на продуктовите приоритети. Това обаче едва ли ще стане лесно, при положение че силно свитата българска армия вече е относително малък потребител и заводите трябва да търсят реализация на продукцията си навън.
След продажбата на "Арсенал" - Казанлък, "Бета" - Червен бряг и "Оптикоелектрон" - Панагюрище, на работническо-мениджърски дружества, РМД може да купи и ВМЗ - Сопот. Естествено има намерение за създаването на РМД с цел покупката на ВМЗ, заяви изпълнителният директор на завода Атанас Димитров. Ако това стане, вече окончателно ще се затвърди тенденцията заводите от ВПК да бъдат раздържавявани по този оспорван от специалистите начин, при който държавата трябва да получи парите си в срок до десет години, а свежото финансиране често е проблематично. Продажбата на лидерите на военната ни индустрия на РМД обикновено се оправдава с това, че дружествата от ВПК са неатрактивни за сериозните чужди фирми от бранша. Стойков обаче заяви, че към военните заводи вече има чужд интерес, който би могъл да бъде допълнително засилен, ако се проведе успешен предприватизационен маркетинг.
Преди дни е завършило изработването на нова схема за приватизирането на основната площадка на ВМЗ в Сопот. Схемата предвижда разделяне на две части - специално производство и гражданско производство. Гражданското производство от своя страна включва три обособени части - лагерен завод, завод за инструментално оборудване и завод за граждански изделия. Специалното производство е най-големият и най-атрактивен обект и РМД ще кандидатства само за него.
В началото на годината ВМЗ има 34 млн. долара дългове към доставчици, заводът приключи полугодието със загуба. Според Стойков вече са изплатени 5 млн. долара от задълженията и се очаква предприятието да приключи годината с печалба. Заводът изнася продукцията си на традиционните пазари в Азия и Африка, но точните параметри на износа не се съобщават. И за този завод обаче важат общите тенденции в бранша, а те сочат десетократно намаляване на износа - от 800 млн. долара в края на 80-те години на около 80 млн. долара през миналата година.
При приватизацията на ВМЗ - Сопот,
Обстановката във ВМЗ - Сопот, е нажежена и поради предстоящите съкращения на персонал. В предприятието работят 2580 души, в това число 1500 работници в шестте обособени части на завода. Дилемата пред Вазовските заводи е или да спаси бизнеса си, или да запази числеността си, подчерта Стойков. Намаляването на числеността на заводите ще стане на базата на новата оздравителна програма, но със срокове не мога да се ангажирам, обясни Димитров. Окончателното решение ще бъде взето на 10 септември, когато се очаква да се постигне споразумение със синдикатите.
Накратко
Обявени са три нови търга по възстановяването на районите, засегнати от кризата в Косово, съобщи Центърът за насърчаване на износа. Първият търг е за институционално укрепване на предприятия за употреба на чистите и отпадъчните води в общините Вльора и Джирокастро, Албания. Крайният срок за подаване на документите е 15.09.99 г., а желаещите могат да получат повече информация в албанското Министерство на регионалното развитие и транспорта на телефон 00355-42-3-58-94. Вторият търг е за оказване на техническа помощ на бюрото за централно финансиране и договаряне на Македония. Крайният срок за подаване на тръжните документи е 02.09.1999 г., а повече информация може да бъде предоставена от Европейската комисия чрез факс 0032-2-299-54-31. Третият търг е за оказване на техническа помощ за надзор при подобряване на водоснабдяването и канализацията в Саранда, Албания. Крайният срок за подаване на документите е 15.09.99 г., желаещите могат да получат повече информация в албанското Министерство на регионалното развитие и транспорта на телефон 00355-42-3-58-94. Лице за контакт при първия и третия търг е Доналд Страцимири.
"Елаците - мед" ЕАД - с. Мирково, получи концесия за добив на медно-порфирни златосъдържащи руди от находище "Елаците", Софийска област. Това бе решено на заседанието на Министерския съвет в четвъртък. Концесията се дава без търг или конкурс, тъй като "Елаците - мед" е ползвало обекта до влизането в сила на Закона за концесиите и продължава да го използва. Концесията се дава за срок от 17 години и дружеството се задължава да плати в срок от един месец еднократно концесионно възнаграждение. То е 20% от задължителното минимално концесионно възнаграждение за 1999 г., което е 1 046 025 долара. Размерът на годишното концесионно възнаграждение е 1.5% от стойността на медта, златото и среброто, съдържащи се в добитата руда, изчислени по средноаритметични международни цени за предходните шест месеца по курс продава на лондонската метална борса. За периода от 1999 г. до 2003 г. "Елаците - мед" се задължава да инвестира общо 19 708 000 долара, като инвестиционната програма за останалия период от концесията ще се актуализира на всеки пет години и ще има задължителен характер. Средствата, предвидени в петгодишната задължителна екологична програма, са в размер на 4.6 млн. долара.
Договор за сътрудничество в областта на туризма между България и Гърция бе утвърден от Министерския съвет през изминалата седмица. Договорът е подписан на 14 май 1999 г. в Атина. Една от целите на договора е да активизира туристопотока между двете държави. Ще се улесни и достъпът до гръцкия опит в изграждането на съвременна туристическа база и туристически продукти, както и обмяна на експерти в областта на туризма, обмяна на статистическа информация, участие в съвместни международни инициативи, осъществяване на съвместни комбинирани турове и програми и други.
Дистрибуторите изчакват с поскъпването на бензина
Нефтохим може да вдигне цените на едро през септември заради новите доставки на скъп петрол
На 2 септември Нефтохим ще обяви за първи път каталога на производствените си цени за горивата. След пълното либерализиране на цените на горивата рафинерията съобщи, че два пъти месечно ще актуализира каталога на цените си. Това не означава, че цените непременно ще се променят, обясниха от предприятието. Според шефката на борда на Нефтохим Едит Гетова цените няма да се пипат до края на седмицата. Хора от бранша прогнозират повишаване на производствените цени на Нефтохим с около 1-2% като резултат от поскъпването на суровия петрол. На международните пазари цената на барел нефт скочи над 20 долара. Рафинерията обаче още работи с нефта, който е договаряла през юни и юли. Едва след 15 септември може да се очаква поскъпване заради по-високите цени, защото тогава в преработката ще влезе новият петрол, който се договаря на по-високи цени.
От дистрибуторите ще зависи дали с поскъпването на производствената цена автоматично ще се вдигне и търговската. Върху производствените цени те трябва да начислят акциз, пътна и екологична такса и т.н., така че цената на дребно е значително (в момента над два пъти) по-висока от производствената. Според някои дистрибутори, основно "Петрол", е възможен дори лек спад на продажните им цени.
Засега, колкото и да е странно, бензиностанциите продават горивата в рамките на последните крайни продажни цени, които гласува бордът на Нефтохим. Дистрибуторите, които седмица преди това роптаеха срещу факта, че рафинерията определя печалбите на други компании, изведнъж приеха доброволно наложения от Нефтохим таван на крайните продажни цени, независимо че рафинерията от два месеца няма право да се намесва в ценовата политика на търговците. Това стана повод за подозрения, че има договаряне за съгласувано поведение при ценообразуването на горивата между големите дистрибутори и Нефтохим. Ако се окаже вярно, това ще сложи кръст на конкуренцията в търговията с горива, преди тя изобщо да се е появила.
Не може да става въпрос за картелиране, отрече изпълнителният директор на рафинерията Пламен Райчев. Според него в Нефтохим действително се е провела среща с големите дистрибутори, но целта й била да се договори плавно поскъпване на горивата, за да се избегнат ценовите трусове. Задържането в рамките на определените от Нефтохим търговски цени било резултат от тази среща и било по-скоро мярка за защита на потребителите от резки ценови скокове. Известна е обаче простата истина, че за да се проявят позитивите на конкурентната среда, цените трябва да се наместят и регулират от пазара дори с риска на известни трусове в началото. Всичко друго е продължение на практиката на добре познатото администриране.
Според прогнозите на Пламен Райчев, ако има поскъпване в седмиците след срещата с дистрибуторите, то е минимално и само в малките градове, където има по една бензиностанция монополист. Очаква се също цените на "Шел" да бъдат малко по-високи от останалите поради големите разходи на компанията и високия стандарт на услугите, които предлагат бензиностанциите на "Шел", смята шефът на Нефтохим. Двамата най-големи дистрибутори - "Петрол" и "Шел", не очакват сериозни разлики в цените на горивата си. Цената на петрола влияе на производствената цена, но няма директно влияние върху цените на търговците. При определянето на крайните цени влияят различни фактори, сред които са разходите за инвестиции и коефициентът на възвращаемост, търсенето, поведението на конкурентните бензиностанции, възможностите и цената на вноса.
(валидни са в почти всички бензиностанции в големите градове)
Ще глобяваме и ще посочваме поименно бензиностанциите, които разреждат горива
Дамян Лазаров, председател на Комисията за търговия и защита на потребителите, пред "Капитал"
- Съгласно чл.3, ал.5, т.3 от Закона за защита на потребителя и правилата за търговия търговецът е длъжен предварително да уведомява потребителите в случаите, когато предлага стоки с отклонения от предварително обявените показатели, стига стоката да не създава опасност за живота или здравето на хората. При неизпълнение на това задължение санкцията е от 500 до 3000 нови лева. Ако влошаването на качеството прави стоката опасна за потребителите, санкцията е от 10 000 до 15 000 нови лева, като опасната стока подлежи на изземване и унищожаване за сметка на търговеца. В момента изпитването на горивата се извършва в лабораториите на Комитета за стандартизация и метрология. За всеки случай на констатирано отклонение от качеството на предлаганите стоки комисията за търговия ще информира обществеността чрез средствата за масова информация и ще посъветва потребителите да не купуват въпросните некачествени стоки от съответния търговец. Смятам, че тази мярка ще даде най-ефикасен резултат в борбата с некачествените стоки. Разбира се, на всеки виновен ще бъде наложена и имуществена санкция в посочения размер.
- Най-важните контролни органи, ангажирани с потребителската защита, са Комисията за търговия и защита на потребителите, ДВСК, ХЕИ, Комитетът за стандартизация и метрология и икономическата полиция. Координиращи функции са възложени на нашата комисия. Конкретните правомощия на всеки орган са заложени в различни нормативни актове, основните от които са Законът за защита на потребителите и правилата за търговия и подзаконовите актове по неговото прилагане, законите за туризма, за ветеринарно-медицинската дейност, за народното здраве, за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина, за тютюна и тютюневите изделия, за измерванията и др. За нарушение на техните разпоредби компетентните органи могат да налагат глоби и имуществени санкции, а в някои случаи да изземват стоки, да затварят търговски обекти и т.н. От особено значение за ефективната потребителска защита са координацията в дейността на контролните органи и тяхното ефективно взаимодействие както на национално ниво, така и в отделните региони на страната, тъй като повечето контролни органи имат регионални звена. Това се постига чрез организирането на съвместни проверки от служители на различните ведомства, чрез своевременното уведомяване за констатирани нарушения и обмена на събраната информация за пазара.
И реститути заподозрени в паленето на горските пожари
Възстановените собственици искали да печелят по-бързо от нива или лозе
Около десет милиона нови лева ще са необходими за възстановяването на изгорелите гори в Сакар, съобщи зам.-министърът на земеделието и горите Милко Станчев. В четвъртък представители на земеделското ведомство, на Министерството на отбраната и на Национална служба "Противопожарна охрана" към МВР огласиха резултатите от анализа на бедствието и действията за потушаването му.
Пожарът започна още миналия петък. Според специалистите той е тръгнал от детска игра с огън край с. Хлябово. Вятърът насочил пламъците към съседното село. Докато се намесят огнеборците и войската, пожарът достигнал застрашителни размери. От околните селища най-застрашени бяха селата Огняново, Дрибчево и Главан, обясниха огнеборци. В битката с пламъците са взели участие 540 войници, 24 пожарни коли от областта, вертолети, струпана е специална техника от близките поделения. По това време едни от най-добрите пожарни бяха в Турция. Според шефа на противопожарната охрана полк. Кирил Войнов това не е попречило - техниката, изпратена в Измит, била почти изцяло ведомствена и бойната готовност на противопожарната отбрана не била нарушена. "Вятърът сменяше непрекъснато посоката и това много затрудни действията за ограничаването му. Беше като на война", обясни шефът на оперативния щаб по гасенето ген. Димитър Димитров. Едва в неделя вечерта пожарът беше ограничен с общите сили на военните, пожарните служби, лесничействата и местните хора. Помогна и природата - след близо 80-часовия ад над Сакар се изсипа пороен дъжд и това реши окончателно битката с огнената стихия.
От тях 34 хиляди декара са от горския фонд, останалото са земеделски земи. Освен част от сакарската иглолистна гора са изгорели и площи с трайни насаждения, една стопанска постройка и две-три бунгала, допълни Милко Станчев. Екологичните щети са неизчислими, пламъците изпепелиха големи площи от планината, ще минат много години, докато се възстанови животът на изгорелите терени, обявиха еколози.
"Не съм съгласен, че има екокатастрофа. Пожарът засегна една десета от Сакар планина и според изчисленията ни щетите могат да се възстановят за две години", каза зам.-министър Станчев. Въпросът е за кои щети се правят сметките. Явно в случая земеделските експерти отчитат главно преките загуби и пропуснатите ползи от обгорялата дървесина. Около 100 000 кубика е изгорелият дървен материал, съобщи неотдавна зам.-министър Станчев. На пресконференцията в Министерския съвет обаче той уточни, че някои от горите са изгорели частично и дървеният материал може да се продаде. Ще има обаче пропуснати ползи от това, че дърветата ще бъдат изсечени и продадени по-рано от предвиденото, уточни зам.-министърът.
Според земеделския зам.-министър едновременно с изсичането на горелите дървета ще започне и залесяването - нямало опасност засегнатите от пожара площи да заприличат на лунен пейзаж или да бъдат оставени на ерозията.
Три милиона лева са приходите, които земеделското министерство очаква от продажбата на част от засегнатия горски фонд, който все още е използваем. Съотношението между очакваните приходи и разходите за възстановяването на горите е 3 към 10, подчерта Станчев. Той обяви, че само през тази година в горския фонд са избухнали 120 пожара. Засегнати са общо 50 000 декара гори.
Първият голям пик в горските пожари е през 1993-1994 г. Специалистите го обясняват с реституцията на земеделските земи - възстановените собственици почистват земята си с огън и в резултат плъзват пожари към горите. През миналата и тази година е вторият пик. Има подозрения, че този път той е свързан с реституцията на горите.
Временният оперативен щаб по гасенето на пожара в Сакар е идентифицирал пет отделни и напълно самостоятелни огнища. Участниците в битката с огъня смятат, че три от тях са умишлени палежи. При тях не е възможно пламъците да са пренесени от вятъра, твърдят експертите.
"Имаме съмнения, че причинители са хора с наскоро реституирани горски земи, които целят да ги превърнат в земеделски - да си направят ниви или лозе, като спечелят набързо от продажбата на полуизгорелите дървета", каза заместник-министър Станчев. Той обясни обаче, че според закона собствениците на горски земи нямат право да ги превръщат в обработваема земя, а пак трябва отново да залесят засегнатите от пожарите терени. Районните дирекции на вътрешните работи са започнали разследване по подозрения за умишлен палеж.
Другите две огнища на пожара са причинени от детска игра и от двама пастири от село Черепово. Пастирите са задържани до изясняване на случая, съобщи зам.-министърът на земеделието.
Ведомствата, участвали в погасяването на сакарския пожар, обмислят да създадат оперативни групи по региони с цел по-бързо реагиране при бъдещи пожари, съобщи генерал Ганчо Денев, заместник-командващ на Сухопътни войски.
САЩ ще платят за лагера в Радуша
Правителството на САЩ ще отпусне на България безвъзмездна помощ в размер до 25 млн. долара. Това е записано в проектодоговора между правителството на Република България и правителството на САЩ, което в случая се представлява от Американската агенция за международно развитие (ААМР). Провеждането на преговорите и окончателното подписване на договора е възложено на министъра на финансите Муравей Радев.
