И тази седмица сценарият бе този. Скука? Ами! Купон на страниците на спортните вестници! Футболните хора дават прекрасен пример как една стандартна сюжетна схема може да се напълни със свежо съдържание. Като в Холивуд. Те се плюят талантливо, с настроение, хъс и фантазия. От думите им струи онзи неподправен мачизъм, залегнал дълбоко в балканската душа.
Ето какъв словесен трилър се роди само след един мач в Б група. В него "Кремиковци" и "Черно море" си вкараха по гол. Отделно домакините вкараха няколко ъперкъта на съдията Апостол Апостолов-Поли, гарнирани със солидна доза ритници. Поводът - реферът бил корумпиран, "Черно море" го купили. Поли не помни да са го били, но пък демонстрира мускули пред "7 дни спорт": "И на всичкото отгоре след мача дойде едно джудже, за което казват, че играл някога футбол в "Левски". Та той тръгнал да ми казва: "Ако ти тресна един тупаник, знаеш ли какво ще стане? " А аз му отговорих: "Какво искаш бе тапешник? Ако аз те ударя, ще те забия като пирон в земята, бе! ". Сетне словоохотливият Поли прави потресаващото разкритие, че му бутали подкуп от тима на металургичния комбинат, като го обагря с психиатричен нюанс. "Срещата стана по инициатива на футболиста Румен Стоянов, известен като най-красивия син на ненормалния футболен алхимик Илия Илиев, който е треньор на "Кремиковци", твърди реферът пред "Меридиан мач". След това той натоварва кримиисторията с морално послание и бизнеселемент в "7 дни спорт": "Първо ги изслушах, след което ги напсувах и ги изгоних. Мен с пари не могат да ме купят. Аз съм милионер във валута, става дума за марки, долари и т.н. Казах им още, че изпуснах срока, за да купя заводчето им "Кремиковци". Защото разбрах, че са го продали за 1 долар. Аз, ако знаех, че е така, щях да им дам 2 долара, защото съм арабия човек."
В цялото жанрова пъстрота май липсва само еротика. Но тогава на сцената излиза изпълнителният директор на "Черно море" Марин Парушев и отсича в "Меридиан мач": "Този път хомодружинката в "Кремиковци" не улучи ваксата с вазелина."
Красота! Има ли значение кой е виновен и за какво? Келнер, дай още една ракия и усили кючека!
Не ви е виновен мавзолеят, а това, че сте пишман граждани
Спори се дали да се събори мавзолеят, или да остане. Едни викат, да се бутне, за да се изчистим от комунизма, други казват, че не трябва, защото язък за бетона и облицовката. Е, ще бъде бутнат заради милионите гузни душици, дето се слагаха пред комунистическите величия. Но правилно ли е?
Аргументите на тези, които са за бутането, са чисто идеологически. Понеже вмирисаните на мъртви клетки пенсионери-комунисти искали да запазят капището на Вожда, ние трябвало да им го зачукаме и да го съборим и с това да заздравим устоите на демокрацията.
Първо: не недоумрелите болшевики са спънка по пътя към спасението, а живите и обществено активни подлизурки, които си служат с методите за "вреждане" от Татово време. Тогава събаряха строеното от "монархо-фашистите", да се докажела силата на Партията, сега трябвало да се руши строеното от "комунягите", за да се докажела силата на СДС. Рушенето е печенежки метод, който няма нищо общо с демокрацията. И да крещиш "Бутни! " с надеждата да ти бутнат по-добър пост, пак си е диващина.
Второ: който защитавал идеята мавзолеят да остане, се бил издал, че е комуняга. Също болшевишки метод, според който щом някой не е с нас, значи е "гад". Ето, аз не съм за събарянето на мавзолея, но не съм комунист. Напротив - антикомунист съм и затова съм против идеологическите аргументи в една дискусия, свързана с чисто социално-исторически и градоустройствени проблеми. Затова съборихме комунизма, за да не живеем според празните лозунги на некадърници и лекета, а според преценките и решенията на професионалистите.
Аргументите на тези, които са против бутането, са професионални, инженерно-градоустройствени аргументи (Идеологическите съображения на пенсионерите комунисти ги пращаме в коша. Вижте ги колко бяха по протестите: трима старци, две патерици и една отпускарка от Четвърти километър.). Сградата на мавзолея е добре строена и запазена. Има богати възможности за разни приложения. Построяването на каквото и да било на това място ще бъде безумно скъпо. Оставянето на петното празно поради факта, че сега вече не е усвоено от двора на двореца, направо издънва площада. Не бива да се хабят парите на софиянци заради комплексите на политиците и алчния плонж на чиновническо-мафиотските групировки да разграбят в ненужни строително-рушителни работи средствата, които са се намирали да се помогне на София да стане обитаемо и стопански гъвкаво място.
Не казвам, че всички, които искат мавзолея да се събори, са алчни за пари строители. Другите са проблемът! Мавзолеят ще изчезне и ще се забрави за месец-два максимум само ако си остане на мястото преустроен до неузнаваемост. Кой щеше да го помни сега, ако бяхме го продали преди десет години на онези италианци, дето искаха да го направят на игрален дом в стил Вампир (не ампир): с восъчна фигура на препариран Водач в централната зала и болшевики с ушанки и картечници "Максим" да се блещят от стените в зелени проблясъци? Сега за сега може да стане музей на зверствата на комунизма. Да е ясно на децата какво е било.
Знам! "Че нeма ли кой да палне плевнико на кмето... " дето рекла оная радомирка. Само че е малко "след дъжд качулка". Кмето умря. Така че оставете му плевнята, дето е строена с робската пот и сълзите на бащите.
Атанас СЛАВОВ, както сам се определя, е американец от Сливен. Има научни степени по теория на литературата и народно изкуство. Има и национални и международни награди за анимация, кино, литература. През 1975 г. емигрира в САЩ. Стипендиант на Фордовата фондация, на Центъра "Уилсън" за международни учени. Преподава в Института за американски дипломати. Публикувал е във "Вашингтон пост", "Крисчън сайънс монитор", лондонския "Мирър" и пр. През последните две години е издал две премиерни книги на английски в Ню Йорк ("Традиционна българска кухня" и "Циганско-американски речник") и още две на български в София (том първи от биографията на Петър Дънов) и в Сливен ("Въведение в пропедевтиката").
Знам за него от урок No6 по български език
Не съм архитект. Всъщност съм курортист. Имам сантимент по-скоро към България, отколкото към мавзолея. От три години идвам редовно, пътувам из България, защото тук ми е булката. Преди време живях шест месеца в София - тогава се изхранвах като художник. Кой знае защо, но ми се случи така, че се привързах към България. Ходех на уроци по български. Имаше един учебник от миналото време, комунистически, и около шести урок ставаше дума за хората от провинцията, които идват в София, правят една екскурзия и посещават мавзолея на Георги Димитров. Това може би ми е първото познание за мавзолея. Никога не съм бил вътре. Георги Димитров вече за вечно е умрял и когато дойдох, вече го нямаше. Но мисля, това е едно много важно място за София, за България, за историята на държавата. Независимо колко добро или лошо е миналото мисля, че проблемът е, че това минало още не е осмислено, още не е обработено от българския народ. Една такава сграда с толкова символична стойност не трябва просто така да се махне. Това според мен е едно много глупаво решение, защото, макар че няма значение дали тази сграда е хубава или красива, дали има архитектурна стойност или не - тя има историческа стойност.
В Швейцария имаме друга култура и традиция. Паметниците си стоят независимо дали са добри, лоши или за героично минало. Мога да ви дам пример: аз идвам от град Люцерн. Там има един паметник на швейцарските войници, които едно време са се били за поредния френски крал срещу революцията. Значи, нещо много реакционно, не знам точно как се казва на български. Нашите войници, естествено срещу пари, са се били и са умрели за поредния крал на Франция. Това е изчукано в една скала и е един от най-важните паметници в Люцерн в момента, макар че не напомня за прогреса на държавата Швейцария. Дори напротив. Но той напомня за определено време, за определени отношения, той е част от историята.
Има и друг пример - немците оставиха една част от Берлинската стена, направиха информационни центрове. Това е много важно за една нация, за един народ - да знаят какво се случи, какво е било и да не го повторят, да научат поне нещо от това. Такова нещо в България в момента не съществува. Доколкото забелязвам, ми се струва, че българите очевидно не обичат да осмислят. И този вицепремиер, как се казваше... просташко е, цинично е да казва, че ще даде 1000 лева дарение. Трябва малко култура.
Можеше да осъмне като спокойно прозрачно пространство
Мавзолеят за мен е една форма. Не го разглеждам като сюжет с някакво минало, бъдеще. Нямам никакви сантименти към него като архитектура, защото там няма такава. За мен той е едно количество материал. Няма значение дали това е дървен кон, забит някъде от някого в някакво време, дали е мавзолей или небостъргач. Събарянето на тази сграда казва нещо - в тази държава има хора, които дърпат конците и на които срутването им върши работа. Каква работа би свършило това на обикновения гражданин, който върви по улицата и минава всеки ден покрай мавзолея или въобще не минава, защото не живее в София. Никаква. Защо трябва да падне - за да се отвори още място да се види лайняната градинка, която е мръсна, нелепа, с лоши идеи, пълна с несретни хора? Една такава сграда и отношението към нея, това събаряне, издава от какво качество е направен държавният апарат. Фактът, че нещо се руши и се подхожда към него по тоя начин, означава, че те са дефектирали страшно. В момента съм в Ню Йорк - тук хората прокарват релси, за да преместят една сграда. Значи, за тази мъничка сградичка, мавзолея, с малко пари може да се направи нещо друго, освен тя да се срути, защото това е най-лесното нещо, това е балканският сюжет на деструктивното. Освен някакъв политически ангажимент на тези хора друго не виждам. Те разсъждават формално и изкривено и си мислят, че като гръмнат бомбата, ще смаят някого. Алтернативата беше примерно да се рециклира в лека сграда, която да побере интересни неща. Организацията като че ли трябва да е изцяло привнесена отвън, за да може да създаде по някакъв начин ново качество. Моята идея беше хипотетична галерия, примерно с помощта на фондация "Картие". Вече чисто архитектурно, като фасада, смятам, че на София като урбанистично петно е необходимо нещо леко, прозрачно, стъклообразно. Да бъде спокойно прозрачно пространство, в което хората и обектите да се виждат. Но преди всичко за това трябва малко по-друго държавническо мислене - от друг тип и от друго качество.
Емилиян СЪБЕВ е креативен редактор сп. "Егоист"
Операция "Мавзолей"- край или продължение
СДС започва предизборната кампания с премахването на гробницата
Премиерата на "Мумията" мина, последната серия на "Мавзолея" предстои. След дългогодишни ту бурни, ту вяли дебати гробницата на Георги Димитров ще бъде взривена. Вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев демонстрира не напълно забравени от миналото методи на взимане на решения. Заповедта за премахването* на мавзолея беше пазена в тайна от обществото и медиите близо седмица след нейното издаване. В деня, след като "малката" тайна се превърна в голяма новина, се появи и първата официална информация.
Преди време се проведе публично обсъждане на проекта за реконструкцията на Централната минерална баня в столицата и превръщането й в музей и балнеолечебен център. По-голямата част от Съюза на архитектите се противяха на тази идея. На въпрос, отправен към главния архитект на столицата Стоян Янев, защо не е имало дебат за съдбата на банята, той отговори: "Дебатирахме в общината и решихме. Банята е общинска собственост и общината ще прави с нея каквото си иска . Очевидно такъв е управленският подход при взимането на решения. Случаят с гробницата на Димитров е сходен. Мавзолеят е държавна собственост, държавната собственост се управлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството и той, използвайки тези свои правомощия със съзнанието на добър стопанин, ще прави със сградата каквото си иска. Без да обяснява.
Когато дни преди предварителните избори случайно или не изпуснатото от Софиянски "ще го махаме" учуди мнозина и се възприе като предизборен ход, надали някой е вярвал, че толкова скоро ще се стигне до амонит. Може би това е и причината от погледите на обществото да убегне и благословията на премиера Костов пак в тази насока. Тогава министър-председателят на среща с избирателите на СДС в район "Красно село" каза: "Най-категорично, най-твърдо заставаме зад намерението на г-н Софиянски да махне оная празна гробница от центъра на София и със сигурност ще я махнем, и то преди изборите. Ще я махнем заради тази абсолютно глупава нейна безполезност и заради това, че е един символ, от който нашият град въобще не се нуждае. Аз мисля, че и нашият президент би трябвало да подкрепи тази идея, защото не знам дали знаете, но неговите прозорци гледат точно срещу тая сграда... Очаквам, че той също ще бъде "за" там да се развие един наистина красив градски център. Да си подарим нещо за 2000 г., за новото столетие, знаете колко са важни тези мигове от живота на едно общество, а ние вече можем да си подарим нещо в София и го обсъждаме. Трябва да се направи нещо, което да ни остане за спомен. Не винаги се излиза от един век и се влиза в друг. И аз си мисля, че точно това място на нас специално ни трябва."
Вицепремиерът Бакърджиев обяви, че дарява 1000 лева за срутването на мавзолея. Ако беше с по-друга ценностна закваска, административният шеф на зидари и мазачи щеше отдавна да отдели символична сума за потягането на културни и исторически паметници, а не да наддава за ликвидирането на партийни знаци. "Събарянето на мавзолея е изцяло мое дело. Като отговарящ за държавните имоти в нашата страна трябва да бъда справедлив и принципен", прочетохме от страниците на "Нощен труд" откровенията на Евгений Бакърджиев. Когато на 5 август по покана на кмета на София Бакърджиев също се появи в Съюза на архитектите, за да се запознае с идеите за централната градска част, по нищо не личеше, че само след няколко дни ще реши да руши мавзолея. Тогава той беше доста лаконичен: "Според мен от най-допадналите на комисията като виждане проекти може да се извлекат добрите идеи. В голяма част от проектите като решение мавзолеят не се предвижда да остане в това пространство пред двореца. Повечето от тези идеи са свързани със самото възникване и строителство на този мавзолей". Това кратичко изказване завърши с философското прозрение на вицепремиера: "Всичко измислено, колкото и дълго да трае, му свършва времето". И времето явно дойде. За да не се бърка кой кой е и какво прави, Бакърджиев смени безболезненото демонтиране (както Софиянски държеше да се нарича акция "мавзолей-off") с категоричното премахване. Пажове на Бакърджиев обясниха, че са търсили по-хуманен начин за заличаването на мавзолея, но подходяща алтернатива нямало. "Тази сграда не заслужава и един притиснат пръст", каза с апломб в радиоефира Теодор Дечев, зам.-министър на труда и социалните грижи. Той обясни, че няма да е редно войничета от Строителни войски да се потят да демонтират мраморния куб и да рискуват здравето си там. С ехиден глас той разказа за слабия взрив амонит, "с който на село си палят печките".
Мавзолеят на Димитров трябва да бъде вдигнат във въздуха до 8 септември. Мотивите: незаконен е, грозен е, продължава да травмира паметливите граждани, пречи. В България е пълно с непозволени строежи. В София има много уродливи сгради. Справка - обитаемите от стотици хиляди хора панелни паметници на социалистическото строителство. В почти всички градове днес гражданите продължават да бъдат затискани от тежки комунистически обеми - бивш партиен дом, профсъюзна централа или железобетонно гнездо на държавно предприятие. Взривът не е решение на никакъв проблем. Ако искаш да прогониш сенките от миналото, по-естествено е да налееш с ново съдържание формата. След Освобождението сградата на турския конак не е съборена. Въпреки мрачната й слава на мястото, където Левски е бил осъден на обесване. Нещо повече - конакът е прероден в дворец. Народната власт пък се отървава от притеснителния символ на царя, като нарежда вътре платна - това е и до днес функциониращата Национална художествена галерия. Напоследък сапьорите на мавзолея обсъждат варианта там да се нанесе президентът.
Църквата "Св.Седмочисленици" е била джамия, преди да стане православен храм. В чекмеджетата, където са лежали досиета и материали с гриф "Строго секретно" в партийния дом в Благоевград, днес американски студенти държат joint ("весела" цигара, която се пуши вързано). Сградата на ЦК в София се поочовечи само като й свалиха петолъчката и я напълниха с ЦИК, парламентарни комисии и депутати.
Взривяването на мавзолея ще бъде чудо за три дни и пепел за малко по-дълго. Дългите и евтини обяснения и провинциалните хвалби на "ръката, която ще натисне копчето" обаче остават. Управляващите трябва наистина да са закъсали откъм самочувствие и вкус, за да правят ехидни коментари и да триумфират на фона на несъществуваща съпротива. Пред камери и микрофони представители на изпълнителната власт не спряха да се подиграват с малцината вресливи старци, обсаждащи гробницата.
Те обаче не отчитат - интелигентните, критични хора няма да хукнат към площада да защитават сградата на мавзолея. Вместо парче камък от мавзолея като сувенир те ще останат с далеч по-студен спомен.
Ще стане като джедаите - те ще го убият, той ще заживее като дух
Мавзолеят е един фетиш. Чисто митологически той е обект, който хората за известен период от време са одухотворявали. Единственият начин един фетиш да престане да бъде фетиш е той да се утилизира, а не да се унищожи. Значи той да премине в някаква друга употреба. Така той ще изчезне от съзнанието на хората, като придобие някаква нова форма. Ако изчезне, той остава да живее като образ. Както като вземете една вещ за спомен. Когато я счупите, тя остава спомен, човек си спомня това, че предметът е бил унищожен, разбит, но той остава да живее като спомен. Ако започнете да използвате този спомен всекидневно, ако това е да кажем ваза или чаша, вие започвате да асоциирате някакви други неща с него. Затова съм на мнение, че с мавзолея като олицетворение на един идол трябва да се подходи по същия начин.
Истинският проблем за България е духът на Георги Димитров. Ако с взривяването на мавзолея този проблем се реши, бих бил напълно съгласен с начина. Но се страхувам, че с разрушаването на мавзолея Димитров още повече ще се хероизира, което най-вече ме смущава.
Страхувам се, че с взривяването ще се получи метаморфоза - от физически ще стане духовен символ. Като с джедаите: убиват го - заживява като дух. Мавзолеят трябва да се използва - да върши работа и автоматично ще придобие друго съдържание.
Легендарните "Блус брадърс" - на Черно море
Американските звезди огряха фестивала "Ротманс блус" в Бургас
Това лято стана новото "кръщене" на вече популярния от няколко години бургаски блус-купон. Той подскочи на качествено ново стъпало и с името "Ротманс блус" ще стане регистриран пълноправен член на световното семейство от авторитетни фестивали. Освен летни емоции той ще носи международни стандарти, престиж и респект към традициите. Макар че съдържа в емблемата и името си, тежката, гъста музика от делтата на Мисисипи, идеята на фестивала е да държи вратите широко отворени за най-различни стилове и изпълнители. Както отдавна го правят в Монтрьо. Както го правят навсякъде по света. И както най-точно го каза Елууд Блус (Дан Акройд) във филма "Блус брадърс 2000", когато Куин Мусет (Ерика Баду) поиска да й изсвирят "нещо карибско". "Ние сме група, отсече Елууд, която свири соул, блус, ритъм-енд-блус, рок, кънтри, метъл и джаз. Но в репертоара ни няма и никога не е имало нищо карибско."
Едва ли можеше да има по-подходящи специални гости, които да открият фестивала "Ротманс блус" (19-21 август) от "Блус брадърс бенд" - великата банда, създадена в самия край на 70-те години от братята Джейк и Елууд Блус. Чести клиенти на затворите, но абсолютно свободни по дух, те забиват в клубовете на всеки щат, чиито власти са достатъчно лекомислени, та да не ги арестуват още на границата. Скоро към лудите братя се присъединяват и други откачалки - музикални виртуози. Първо идва Полковникa Стив Кропър със своя "Фендер телекастер" и с басиста Доналд Патицата Дън. После се присламчват Мистър Прекрасен Алън Рубин, Блу Лу, Кокалите Том Малоун. И накрая - Мат Китарата Мърфи.
За единственото шоу в България пристигна оригиналният състав на "Блус брадърс бенд", дори подсилен с един уникален специален гост - великия блусвокалист Еди "Knock On Wood" Флойд! Тайфата се води от фамозното китарно дуо Стив The Colonel Кропър и Мат Guitar Мърфи и включва всички останали стари бандити - Дън, пианиста Лион Пен Пендарвис и пълната духова секция - Лу Blue Lou Марини (саксофон), Алън Mr. Fabulous Ръбин (тромпет) и Бърч Crimson Slide Джонсън (тромбон).
Дори да се заречем да представим стълбовете на бандата само с по няколко скромни думи, веднага ще затънем в навалица от суперзвезди и суперлативи. Просто в "Блус брадърс бенд" никой не е кой да е! Например Стив The Colonel Кропър - легенда на соул- и рокмузиката - е продуцирал и композирал над 400 песни. Работил е с Отис Рединг, Уилсън Пикет, Буукър Ти Джоунс, Еди Флойд. От 1992 г. е приет в Рокзалата на славата. Мат Guitar Мърфи пък е един от първите музиканти, избрани от Джон Белуши за "Блус брадърс бенд" и признат за един от най-големите съвременни блускитаристи. Роден в Мисисипи, израсъл в Мемфис и попил блуса на следвоенно Чикаго, Мат е свирил с Хаулин' Уулф, Ета Джеймс, Съни Бой Уйлямсън, Чък Бери и много други.
Тарторът на "духачите" Лу Blue Lou Марини е роден в Охайо и сам казва за себе си: "Бях джазмен, докато не отидох на училище в Тексас. Тогава вкусих ритъм-енд-блус сцената в Далас и се влюбих в начина, по който хората се забавляват. " В Ню Йорк Блу Лу е един от най-търсените сешън музиканти - записвал е за "Доктор Джон", "Дъ Бенд" и Ерик Клептън. Колегата му Алън Mr. Fabulous Ръбин е получил класическо музикално образование, но решава да се дообразова сам с музиката на Майлс Дейвис. Също много търсен сешън музикант, записвал през 70-те години с Франк Синатра, Дюк Елингтън, "Блъд сует енд тиърс" и Пол Саймън... Та предвождани от Елууд и Джейк (Акройд и покойния Джон Белуши) тези музиканти влязоха и в киноисторията с филмите "Блус брадърс" и "Блус брадърс 2000" на режисьора Джон Ландис. Те винаги са се движили в "мисия от Господ". Това едно на ръка, но истинското им верую е да дадат на публиката идея как трябва да изглежда една kick ass kind of night... Преведете си го сами.
Нова инвестиция - здравето
Д-р Асен Гудев и д-р Димитър Георгиев пред "Капитал"
Асен Гудев: - Тази промяната е продиктувана до голяма степен от промяната на медицинската практика като цяло. Ако преди 40 г. сърдечният инфаркт е бил рядкост и лечението му е продължавало между 6 и 9 месеца на легло, днес целта е на втория месец пациентът да е с възстановена работоспособност. От това имат интерес всички - самият пациент, семейството му, здравеопазването, работодателят, застрахователят и т.н. Това, разбира се, има и своето чисто финансово измерение. Може би болниците са най-скъпият хотел в света, особено когато става въпрос за интензивно лечение. За да може да бъде настанен един пациент, за него трябва да работят поне десет души - лекари, сестри, санитари, работници в кухнята и поддържането и т.н. Освен това трябва да се калкулира цената на апаратурата, лекарствата и т.н. В САЩ, Швейцария и други развити страни разходите за здравеопазване са от порядъка на 12-14 на сто от БВП, т.е. става въпрос за огромни суми. И тъй като разходите за лечението на най-честите заболявания - сърдечно-съдови, онкологични, фрактури на бедрената кост и др., са много високи, логично е да се търси начин за намаляването им.
Може би най-добрият отговор на тези предизвикателства е превантивната медицина. Идеята е да се предотврати развитието на заболяването, а не да се лекуват неговите усложнения. Това звучи примамливо, но невинаги е лесно и изисква промяна както от страна на лекарите и системата на здравеопазването, така и от страна на пациентите. Все повече обект на интервенция е не конкретното оплакване - болка, сърбеж, обрив и т.н., а рискът от сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт, фрактура на бедрена кост в напреднала възраст, т.е. нещо абстрактно. Всичко това изисква добра здравна култура на всеки човек, на обществото като цяло и, разбира се, висока компетентност на лекарите, за да могат да мотивират пациентите си.
Така стават необходими нов тип отношения лекар - пациент - здравно осигуряване. Промененото отношение лекар - пациент изисква много голямо доверие на обществото като цяло към медицината, за да си мотивиран да лекуваш нещо, което ще ти бъде проблем след 10-15 години.
Кое предпостави превръщането на медицината в превантивна?
А.Г.: Една от предпоставките са успехите на клиничната епидемиология. Благодарение на големи проучвания, спонсорирани частично и от застрахователни компании, днес се знае например, че всеки втори мъж и всяка трета жена са застрашени през живота си от развитие на исхемична болест на сърцето, че всяка осма жена има риск от развитие на рак на гърдата и т.н. Тези проучвания разкриха и кои са рисковите фактори за най-честите заболявания. Например повишеното артериално налягане, повишения холестерол и тютюнопушенето са основните рискови фактори за инсулт и инфаркт. Знаейки това, модерната медицина със задоволителна точност може да предскаже кои хора са застрашени. Приносът на фармацевтичната промишленост също е много голям, защото в крайна сметка целта е не само да установиш каква е заплахата, но и да имаш ефективно противопоставяне.
Димитър Георгиев: За обществото е по-евтино и по-лесно да коригира съществуващите в момента рискови фактори, отколкото по-късно да лекува самото заболяване. Това е икономически по-изгодно, а и е много по-щадящо психиката на потенциалните пациенти.
Обратната страна на медала обаче не е ли ненужна употреба на достъпни лекарства и масова поява на хипохондрия, страх от болести?
Д.Г.: Добрата здравна култура не означава хипохондрия. Тя прави пациента, гражданина внимателен и отговорен към себе си и семейството си. Когато един човек знае рисковите фактори за болестите, които са бич на цивилизованите държави в наше време, той естествено може да се предпази от тях. Голяма част от нещата, които трябва да се направят за здравето, не изискват много средства и усилия. Знаейки например, че цигарите водят до рак на белия дроб, един човек може сам да направи извода дали иска да се разболее или не. Знаейки, че затлъстяването повишава риска от инфаркт или инсулт, също може да реши дали да тежи 105 или 85 кг. От друга страна, това изгражда и здравната култура на следващото поколение. Виждайки, че родителите полагат достатъчно грижи за здравето си, ходейки редовно на прегледи и спортувайки или използвайки екологично чиста храна, децата получават добро възпитание.
А.Г.: Ако все пак се налага използването на лекарства за коригиране на риска, трябва да се спомене, че ако бъдат лекувани правилно подбрани пациенти, това излиза икономически по - изгодно на обществото. Например един долар, вложен в профилактика на остеопорозата, спестява 17 долара за лечението на фрактура на бедрената кост. Цялото изкуство е да се подберат правилно пациентите, подходящи за превантивно лечение, т.е. най-рисковите болни. Така например в кардиологията в последните години навлезе един много ефективен клас лекарства за намаляване на холестерола, известен като статини. Те могат да намалят честотата на инфарктите и инсултите при много широк кръг пациенти. Поради високата си цена обаче тяхното използване е най-целесъобразно при пациенти, които вече са преживели един инфаркт или имат няколко рискови фактора - семейна обремененост, висок холестерол, хипертония и т.н. Това е другото голямо предизвикателство пред здравеопазването въобще - да се търси този икономически подход, при който парите са инвестирани по възможно най-добрия начин.
Тук е мястото да се спомене за т.нар. Еvidence Based Medicine. Знае се, че ако едно лечение е с доказана ефективност, парите, които ще се дадат за него, ще бъдат ефективно инвестирани. Интересът към този подход в медицината е огромен, дори едно от най-популярните общомедицински списания днес -The British Medical Journal, пусна електронна притурка "Evidence" - .
Може ли да се определи след колко време и в България ще настъпи подобна промяна към здравните проблеми, при положение че едва сега започва плащането на първите здравноосигурителни вноски?
Д.Г.: Разрушаването на митологията за безплатното здравеопазване ще продължи дълго време и ще даде много жертви и от двете страни - и от страната на лекарите, и от страната на пациентите. Защото сега пациентите ще станат много по-взискателни, което трябва да бъде така - взискателността на пациентите води до прогрес в медицината. От друга страна, лекарите ще имат доста по-високи очаквания за хонорари и подобряване на стандарта на живот и условията на работа, което най-вероятно няма да се изпълни в първите няколко години. Именно този разнобой в очакванията ще доведе до конфликти от сериозен характер.
От друга страна, реално се прави промяна в икономическата база на здравеопазването, а не в начина на мислене на лекарите. Нашето здравеопазване още дълго няма да придобие превантивна насоченост. Още дълго време ще имаме терапевтична и животоспасяваща медицина, а не терапевтична медицина, която да подобрява качеството на живот.
Надеждата е във въздействието на младата вълна от лекари, която е дипломирана преди 5 до 7 години, която е имала възможността да пътува в чужбина, има контакти с медицински центрове по света, които са двигатели на прогреса, има Интернет в ръцете си. Това налага и коренни промени в системата на медицинското обучение у нас както по време на следването, така и при следдипломната квалификация. Аз лично се съмнявам, че с престарелите и свръхконсервативни преподаватели в медицинските факултети у нас тази промяна ще бъде реалност в близко бъдеще. Това може да се окаже сериозно препятствие за здравната реформа у нас.
А.Г.: В развитите страни наистина отношенията лекар-пациент са променени. Те са вече много неформални и става дума за партньорство. Лечението на една хронична болест в продължение на години може да бъде успешно само при добро партньорство между лекаря, пациента и неговото семейство. Много често лекарят е съветник. Лекарят казва на пациента каква ще е ползата от дадено лечение, какви са алтернативите, каква е цената и т.н., а изборът е на пациента.
Д.Г.: Темата отношения лекар - пациент е широко застъпена в съвременната медицинска публицистика. Днес решението за типа на лечение задължително се взема съвместно от лекаря и пациента. Най-благодатни за лекаря са информираните пациенти, които идват в кабинета предварително подготвени за това какво да искат и какво трябва да получат. Особено показателни в това отношение са връзките лекар - пациент в превантивната медицина, където пациентите реално не са болни, а здрави хора, които искат да се предпазят от дадено заболяване или група болести.
Винаги свирим на живо, при нас всичко е истинско
"Блус брадърс бенд" пред "Капитал"
Към десет вечерта на 18 август, изнурени от цял ден път със самолет и автобус, легендарните янки от "Блус брадърс бенд" най-после се изсипват в задушната нощ във фоайето на бургаския хотел "България". Те са непосредствени и скромни, както предполага духът на самата им музика - всеки влачи сам сака, куфара или калъфа с китарата си, приятелски усмивки разтягат лицата им при всяко ново запознанство, за всяко дребно нещо има thank you. Това лято бандата предизвика фурор на прочутия джазфестивал в Монтрьо, обиколили сa цялата планета, албумите и филмите им са ожънали милиони долари, но те продължават да стъпват по земята. Защото са истински.
Само 20 минути по-късно многолюдната тайфа се е разположила около голяма маса в безлюдния основен ресторант на хотела и прави първа стъпка към опознаването на България - с шопска салата и голяма бургаска мускатова ракия... "М-м, много гладко се плъзга", одобрява едрият като хокеист Стив Полковника Кропър. "Да, повече ми харесва от гръцкото узо", присъединява се и саксофонистът Лу Блу Марини - мустакат шегаджия от Ню Йорк. Без дори да подозират, "блус-братята" са вече готови за първото си колективно интервю - специално за "Капитал".
- О-хо, това е така, синко - ухилва се широко и двусмислено мистър Мърфи. Само че църквата съвсем не е единственият източник. Има още много други, но няма да ти ги кажа... - Не много, ха-ха, но Лу (сочи колегата си) не продаде нито един... - Абсолютно, приятел, направо си е опасно... Те я огроо-о-о-мна дама!
Чакай, чакай да ти разкажа нещо смешно - намесва се Лу Марини. Значи, имаше едно момиче, шегаджийка, която отговаряше за гардероба на цялата продукция. Та тя и една нейна приятелка се бяха снимали заедно, всяка нахлупила на главата си едната половина от сутиена на Арета - бяха като в двуместна палатка... - Да, доста често - отговаря Лу, който се очертава и като най-приказливият от всички. - Дан е страхотен приятел, много широка душа. Веселбата не спира около него, но е зает с филмовите си проекти. Все пак периодично правим концерти заедно - той ни гостува като вокалист. Отношенията са отлични.
- Всъщност той може ли да пее добре? Или във филмите и в дисковете ви има някакви технически трикове, плейбек или нещо друго?
- Как да ти кажа, Джон Белуши беше по-добрият певец. Той е свирил на барабани и имаше перфектно чувство за такт и ритъм, направо си беше окей за сцената на живо. Дан е повече актьор, комедиант, шоумен. Просто умее да забавлява хората - това е неговата сила. Но никога не сме ползвали някакви дублажи или плейбеци, всичко е истинско, всичко е на живо. Това са "Блус брадърс", приятелю!
- Много готин човек, много спокоен, релаксиран, не дига пара на снимките и не създава напрежение. Не е от онези комерсиални холивудски типове, дето само гледат как да угодят на продуцентите. Наше момче.
- Не, честно казано, е жест към косата ми, която, за жалост, вече я няма - усмихва ми се съзаклятнически Алън и показва оплешивяло теме, което отзад е увенчано със сребристобяла опашка.
- О, да, дори вече имаме нови поколения почитатели, които още не са били родени по време на първия филм - обобщава Стив Кропър, вече преминал на каберне совиньон. - Например сега, на фестивала в Монтрьо, много хора бяха довели дечицата си, облечени в "Блус брадърс"-униформа - черни сака и панталони, бели ризи, бомбета, черни очила, нали се сещаш? И те пуснаха всички тези маскирани деца при нас, ние ги качихме на сцената и стана невероятен купон! За хората това продължава де си е своеобразен култ. Култ към блус, соул и джаз музиката, култ към доброто настроение и доброто приятелство. Как казвате тук на "cheers"?
- Окей, ноз-дро-вйе! - мъжете от "Блус брадърс бенд" вдигат заедно чашите с бургаска мускатова, вино и бира "Загорка" и аз усещам, че духовната част от мисията ми е изпълнена. Това беше само един от отговорите на въпроса какво е блусът.
Цената на опита
Два котарака, стар и млад, седели до ламаринен улук, протягали се от мързел и се чудели какво да правят. Госпожата от партера ги нахранила още сутринта, те били сити и доволни. Като котарак с по-голям житейски опит, старият предложил:
- Днес ще пофлиртуваме с млади мацки. Ти нямаш никакъв опит, затова ще се учиш от мен. Все някой ден това трябваше да стане, все някой трябва да те въведе в любовта. Аз знам всичко за нея, а ти си отваряй очите.
Младият котарак кимнал срамежливо. Той обичал повече да дебне врабците от храстите, отколкото да се закача с млади мацки, но какво да правиш, каквото каже старият котарак, това е. Минала някаква мацка на жълти петна, спряла се при младия котарак и попитала:
- Колко е часът?
- Нямам часовник, питайте него! - отвърнал младият котарак, сочейки с глава стария.
- Часовникът ми е на покрива на гаража, последвайте ме! - казал галантно старият котарак и отвел колебаещата се мацка горе.
След време минала втора мацка, черна като тиган, с бляскави очи.
- Има ли наблизо дискотека? - попитала тя младия котарак.
- Не знам - свил рамене той. - Горе на покрива има един, той знае всичко, него попитайте.
Мацката благодарила и хукнала нагоре, към стария котарак.
Стъмнило се, минала трета мацка, бяла с черни терлички. Тя се спряла, загледала мечтателно младия котарак и измяукала провлачено:
- Мммм - можеш ли да мммми кажеш кога изгрява ммм-месечината?
- Мога приблизително... но има един горе на покрива, дето знае точно... - промъркал младият котарак.
- Искам приблизително - измяукала мацката и се отъркала в хълбока му.
- Не, не, по-добре точно - смутил се младият котарак.
- Искам приблизително - копнеещо замъркала мацката.
- Не, по-добре да знаеш точно... Какво, тебе те мързи да се качиш на покрива, така ли?
Мацката въздъхнала и се качила. Паднала нощ, младият котарак задрямал до улука. Прозял се широко, сврял се в един кашон и заспал дълбоко. На сутринта някой го погалил с опашка. Отворил очи и видял бялата мацка с черните терлички.
- Разбрах какво е точно - измъркала тя. - Искам приблизително... Младият котарак се стреснал, избягал на покрива при стария и му рекъл:
- Нафлиртувах се. Отначало е интересно, но после омръзва. А пилешкото крилце не омръзва никога.
Бау!
Уважаеми, ако целта е да повишим търсенето на диазепам по аптеките, смятайте, че сме я постигнали! За пореден път! И да попитам все пак - нямате ли чувство, че животът у нас се движи от производителите на транквиланти или от собствениците на казани за ракия? Защото като треснеш три ракии и едно хапче преди сън, забравяш голямото плашене и спиш непробудно.
Какво беше това със затъмнението, уважаеми? Какви бяха тия апокалипсиси, масов мор, верижни ослепявания, всенародни гърчове, неизвестни епидемии и извинете, диарии? И тази благородна ярост срещу телевизията, достойна за перото на Ботева, който пише срещу агарянците?
А телевизията, вярно, оцапа бохчата, обаче в "По света и у нас" репортерката упорито съобщаваше за стотици нещастни случаи в деня на тъмното слънце! Нищо, че дори лекарката от Бърза помощ каза в едър план, че всичко си е, както всеки ден! Значи стараха се хората да ни угодят, да ни поизплашат малко и те!
Първобитните племена и народи също са обичали много да се плашат, да правят магии и да предсказват бъдещото по вътрешностите на случайно преминаващи наоколо маймуни. Жреците направо се изтрепвали да вещаят, да бият там-тами и да правят "бау", скрити зад ъгъла. Затова друг е измислил компютъра, а те са открили плуването с кратуни под мишниците.
Струва ми се, уважаеми, че е време да покажем малко характер! Стига сме се плашили като малки деца в тъмното! Може ли само заради някакъв по-висок тираж да изкараш акъла на половин България?
Или ще се окаже прав един приятел, който предлага Министерството на здравеопазването да напише на всяка газета: "Внимание, вестниците са опасни защ вашето здраве!... Класици по пантофи
"По жътва" - една копродукция на Е.Пелин - М.Вешим
Усилена жътва кипи из клубовете на равното Софийско поле. От край до край, докъде ти око види, се люлеят златни ниви от канабис и морни работници се мяркат там по тъмни зори. Бог даде тия дни адска жега на саунда. Светлинните ефекти светят огнено и немилостиво, но жарките им лъчи не пъдят от клубните полета работливите младежи. Неуморно те жънат там и трупат златни снопове индийски коноп. Пот се сипе от челата, душата без сила остава, няма почивка. Узрелият канабис чака.
И ей в това усилено време, под адския прожекторен пек ехтят ритми на "Метрополис" и се носят на техновълни чак до небесата като благодарствени молитви. Подемат се от краището нейде мощни трясъци и децибели, усилена през хиляди ватове залюлее се песен млада, волна, широка като полето, свята като любовта.
Ди джей Никола Ей оставя тежък сноп канабис и дълго се ослушва на пулта. После усмихнат и бодър гледа как се друсат сами-самички стара майка и малка сестрица.
Сестра му лапва хапче екстази и весело го задява:
- Бате, от тия уредби не мож позна Пенкиния глас!
- Долавям, но слабо... Миксира ли се през компютъра, надуе ли се до дупка и мине ли през колоните, вокалът се губи! - отговаря ди джей Никола Ей, па наставя:
- Майко, я си почини и ги послушай! Ако схванеш Пенкиния вокал в тая тресня, да знаеш, че наистина снаха ще ти стане!
Изправя се старата му майка, пие си лексотана, усмихва му се с любов и куфее:
- Ако ти не мож й позна гласа, та аз ли ща, бре синко?
- Да пее сама - през море да е, ще я позная! Ама с "Метрополис"... - даже опитен ди джей като Никола Ей се затруднява.
Но ето че дотича из отдалечено краище друсано босоного хлапе и уплашено обади, че Пенка примряла от свръхдоза.
Грозната вест се разнесе из уста в уста по цялото клубно поле с канабис.
Нечиста дрога беше убила момичето.
Спусна се ди джей Никола изумен, отчаян, разбута навалицата и падна надрусан до студеното й мъртво тяло.
- Пенке, моя технорадост, моя технопесен!
Гласът му се сподави в ридания, пак в стил техно.
На другата вечер светлините все тъй жестоко грееха, а саундът на "Метрополис" все тъй трещеше до бога. Но из клубните ниви с канабис не се мяркаха работници. Златните класове се ронеха и горяха самотни.
Полето с индийски коноп празнуваше тежък празник.
Погребваха Пенка-манекенка.
"Волво" С 70 - кабриолет с каска
След 70-годишна пауза "Волво" отново предложи кабриолет на заклетите си почитатели. По всичко изглежда, че голямото чакане си е заслужавало. След лимузините, които предпазват пасажерите като танк, сега шведите с маниашка прецизност осигуряват далеч по-опасния открит автомобил. Половин дузина електронни ангели-спасители бдят за здравето на пътниците във "Волво" С 70.
Сърцето на системата е патентираната от "Волво" защита, наречена ROPS-Roll-Over - Protection-System. Ако каросерията се наклони встрани повече от 42 градуса или надлъжно над 72, което би означавало преобръщане на колата, за 0,2 секунди над задните облегалки автоматично изскачат предпазни скоби за главите на пътниците. Освен задължителните въздушни възглавници отпред каросерията е подсилена странично и допълнително е осигурена с още една система от ербег - SIPSSIDE-impact-protection-system. Монтирана е и изпробваната в лимузините на "Волво" защитна система за облегалките на предните седалки, която поема особено опасния за гръбначния стълб удар отзад. Според резултатите от специализирани тестове по този начин се намаляват с над 50 процента ускорителните сили, действащи при катастрофа върху шийните прешлени на шофьора и спътника му.
Освен сигурността, където шведите са в стихията си, откритата лимузина на "Волво" предлага и изключителен лукс. Чрез сложна, но ефективна хидравлична система, само с натискане на едно копче гюрукът се прибира автоматично за половин минута. Единственият минус е, че това коства почти половината от обема на багажника. За разлика от конкуренцията обаче купето гарантира простор и удобство за четирима пътници. И безброй серийно монтирани глезотии като автоматична електронно регулирана климатична инсталация, електрическо преместване на седалките с памет, квадрофонична аудиосистема. Возията е комфортна благодарение на внушителното междуосие от 266 сантиметра и съобразеното с него окачване.
Двигателят хармонира с достойнствата на купето. Въпреки внушителната си мощност от 193 коня: обем 2435 кубика, турбокомпресор и по четири клапана на петте цилиндъра, той не подтиква към шеметни ускорения и безумни скорости. Силата му по-скоро е в безупречната еластичност и спокойна работа дори при високи обороти. Това е напълно в стила на "Волво", които предлагат автомобили за спокойни и уравновесени характери, а не за безмилостни спортни карачи.
При новото "Волво" С 70 кабриолет може би лъжичката катран в меда ще бъде цената. Тя започва от 40 000 долара и върви нагоре.
Рамекен от Швейцария
Рамекен (Ramequin) е швейцарски специалитет, приготвян на фурна.
Продукти за 4 порции:
Нарязвам хляба на тънки филийки. Сиренето настъргвам на ренде. Намазвам една тавичка с масло отвътре и подреждам в нея филийките, застъпващи се като керемиди. Всяка филийка поръсвам със сиренето. Яйцата и млякото разбърквам с тел и подправям с подправките. Сипвам го върху филийките, тук там слагам малки бучици от останалото масло и пека в предварително затоплена на 180 градуса фурна за около 20-30 минути до златистокафяво.
Портфейлът на Бакърджиев този месец много изтъня
"Лично аз ще даря 1000 лв. за премахването на бившата гробница от най-старата и най-представителната част на София", каза г-н Евгений Бакърджиев". Така пише в разпространения в понеделник от пресцентъра на Министерството на регионалното развитие и благоустройството факс до медиите за започналите проучвателни работи за взривяването на мавзолея на Георги Димитров. Строителният министър реши да жертва лични средства за идеята и обяви, че и останалите пари, необходими за унищожаването на гробницата срещу царския дворец, ще бъдат събрани чрез доброволни дарения.
Седмица преди да афишира тази своя благотворителна стъпка, вицепремиерът строителен инженер се изръси с други 300 долара. Срещу тази скромна сума той си купи първата VIP-карта за мачовете през есенния сезон на любимия си футболен отбор "Левски", засвидетелствайки подкрепата си за новото ръководство, начело с хората на Майкъл Чорни в лицето на Владимир Грашнов. Щастието от тази придобивка обаче не трая дълго.
Не бяха изминали и няколко дни от това "радостно събитие" в живота на вицепремиера и висшият държавнически джоб олекна с още 200 (нови) лв., но този път след кражба в дома му. Бакърджиев призна във вестниците, че джобът му периодично олеквал от кражбите на бодигардовете на Владимиров. Последните 200 лева, с които беше заловен пазачът от НСО, крал от дома на Бакърджиев, вицепремиерът няма да получи скоро, тъй като те се водят веществено доказателство.
Не може да не направи впечатление обаче, че всички харчове на Бакърджиев, били те доброволни или принудителни, са свързани с премахването на разни работи. Най-евтино, след президента на "Левски" - Лафчис, и мавзолея, изглежда, ще излезе премахването на шефа на НСО ген. Владимиров. Макар и на пръв поглед оценено от наблюдателите като "непредвиден" харч.
Диалектика
Шефът на отдел "Експлоатация" в столичния градски транспорт записа името си в съвременната история.
Бившата шефка на отдел "Анализи" на вестник "Стандарт"
В реч по случай Деня на миньорите председателят на КТ "Подкрепа"
Президентът на испанския футболен клуб "Валенсия" Педро Кортес изпрати поздравителна телеграма на новия шеф на ЦСКА Любослав Пенев по случай избора му за президент на армейския клуб. "Убеден съм, че и кариерата ти на президент ще бъде толкова успешна, колкото бе и тази на футболист", се казва в депеша, подписана "С най-топли чувства". Любо Пенев беше дълго време играч на "Валенсия", но се раздели с испанския клуб почти със скандал, преди да отиде в "Селта" (Виго).
"Забранява се влизането с къси панталони и джапанки в сградата" е новата табела на входа на министерството на
Внучката на
ВИЦ НА СЕДМИЦАТА
Министърът на държавната администрация Марио Тагарински седнал пред компютъра и написал:
- Проблем 2000.
- Bad command or filename - се появило на екрана на компютъра.
- ???, DOS ! - казал си Тагарински.
- ???, Тагарински ! - казал си DOS-ът.
Тийнейджъри се правят на Костов по e-mail
Самоуки компютърни спецове от няколко месеца използват компютърния пощенски сървър на Министерския съвет, за да си разменят електронни писма от името на премиера Иван Костов. Това съобщи шефът на Интернет-общество Вени Марковски пред журналисти миналата сряда. В подкрепа на думите си той изпрати прессъобщение до всички медии, което носеше подписа на българския министър-председател и изглеждаше така, сякаш наистина е излязло от сървъра на правителството. И за да илюстрира по-добре твърденията си, Марковски изпрати по e-mail повиквателна до журналиста от "24 часа" Константин Ранев лично от името на военния министър Ананиев. "В случая не става дума за хакерство или проникване в мрежата. Просто компютърът на МС може да бъде накаран да препраща от свое име съобщенията на външни потребители", твърди Вени Марковски. Според специалисти в случая става дума за използване на опцията Relay (препредаване на електронната поща), която е заложена в протокола за обмен на e-mail-и SMTP (Simple Mail Transfer Protocol). Министерският съвет официално отрече твърденията на Вени Марковски, но на следващия ден пощенският сървър на правителството се оказа временно изключен.
Мултигруп и Любо Пенев започват борба за парите от трансфера на Ст. Петров
"Селтик" изпрати първия транш във ФИФА
Шотландският "Селтик", изглежда, намери решение къде да приведе първия транш от сумата, която трябва да плати на ЦСКА за Стилиян Петров, и изпрати един милион лири във ФИФА. След като клубът от Глазгоу не пожела да уважи искането на БФС той да бъде пратен направо в България, вероятно световната футболна централа е посъветвала шотландците да внесат сумата по нейна сметка в Цюрих. Така траншът от продадения за 4.6 милиона долара 20-годишен халф ще стигне и до касите на БФС скоро. Той трябваше да бъде преведен веднага след като Стилиян получи работна виза, но заради проблемите по смяната на ръководството в армейския клуб шотландците останаха в изчакваща позиция. Решение обаче кой точно ще получи сумата - ФК ЦСКА на новоизбрания президент Любо Пенев или ПСК ЦСКА АД, контролирано от оттеглилия се бос на Мултигруп Илия Павлов, още няма.
Новият президент на ФК ЦСКА Любослав Пенев вече е дал номера на сметката на клуба в БФС и очаква да получи пратените от "Селтик" пари в най-скоро време, съобщиха приближени на бившия национал. От друга страна пък Илия Павлов не е човек, които ще се остави да загуби такава голяма сума. По негово време беше уредена жълтата карта на играча и всички подробности, за да може Стилиян вече да играе в шотландския тим. Запознати твърдят, че нещата са подготвени така, че ПСК ЦСКА ще може да си върне част от вложените в ремонта на стадион "Българска армия" средства, както и сумите, похарчени за селекция и трансфери, изчислени от самия Павлов на около четири и половина милиона долара. Реално инвестираните средства обаче вероятно са значително по-малко.
Договорът е абсолютно перфектен и е въпрос на разговори между Павлов и Пенев кой да вземе парите, е мнението на шефа на мениджърската агенция ЦСКА АС-23 Емил Данчев. "Контрактът за продажбата на Стилиян е подписан от ПСК ЦСКА и затова от ФК се чудят как да приберат парите, защото реално нямат тези договори, разясни пък изпълнителният директор на спортния клуб на Павлов Ростислав Грозданов. - Те затова алармираха ФИФА, "Селтик" и БФС, че вече са ново ръководство и имат право на трансфера, без да имат документално основание за това. Опитват се да получат сумата само за това, че Любо е станал президент на клуба и без никакви други основания. " Преди да минат делата за лиценза, няма да има никакво превеждане на пари в ЦСКА, допълват хората от лагера на Павлов. А делата могат да започнат едва след като изтече ваканцията на съда - след първи септември. От спортния клуб оповестиха, че ще водят съдебен спор предимно за лиценза, отказан им от Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта (КМФВС), и втори срещу вписването на избор на нов УС в дневния ред на общото събрание, което се проведе на 23 юли.
От друга страна, новото ръководство с Любо Пенев още чака вписване в съдебния регистър. То бе отложено за септември. В съда все още фигурира само старото ръководство и макар че то е отстъпило функциите си на новото, формално все още е единственото законно. Пенев най-вероятно ще получи своята регистрация, но не е сигурно дали с такава ще се сдобие избраният от него управителен съвет. В случай на отказ за регистрация на новото ръководство Пенев ще си остане президент със стария управителен съвет, което също му дава право да получи парите от трансфера на Стилиян.
Докато босът на Мултигруп Илия Павлов може да чака за парите от продажбата на Стилиян Петров и да води дълги дела в съда, то ФК ЦСКА се нуждае от пресни финансови постъпления веднага, за да посреща прииждащите лавинообразно текущи разходи, неизплатени трансфери и др. Само през изминалата седмица клубът е трябвало да преведе в бюджета 600 000 нови лева ДОД, твърдят запознати. На 19 август изтичал последният срок за плащането на задълженията към бюджета, след което започват да текат лихви. Има да се дава още много. Пенев наследи неуредени финансови проблеми със седем клуба. Наскоро плати трансфера на Димитър Бербатов на "Пирин". ЦСКА картотекира петима сърби, но те нямат право да играят за отбора в първенството, защото червените дължат пари на "Нефтохимик" за Митко Трендафилов. Любо не успя да се пребори с боса на бургазлии Христо Порточанов, който настоява спешно да получи своите 350 000 марки за футболиста. Пенев го помоли за месец отсрочка, но получи само два-три дни. "Любо ми даде твърдото уверение, че когато пристигне първият транш от "Селтик", първо ще плати на мен", похвали се Порточанов. Дори и Трендафилов да бъде върнат на шейховете, намерение, което изказаха от Борисовата градина, това не отменя задължението по плащането на трансфера. Въпреки това от ЦСКА заявиха, че нямат претенции към Христо Порточанов, който на практика им спря картотеките, тъй като той защитавал интересите на клуба си и не е виновен, че старото ръководство на армейците е подписало толкова убийствен договор за нападателя.
Преговорите за Христо Йовов с "Мюнхен 1860" също са замразени, тъй като германците се отказаха от преотстъпване на нападателя и предлагат единствено продажба срещу 850 хиляди марки - сума, която на този етап ФК ЦСКА няма откъде да извади.
Всички тези финансови утежнения наложиха старши треньорът Димитър Пенев да извади на терена за една седмица три различни състава в три мача, тъй като част от футболистите му могат да играят в международните мачове, а не могат да играят в българския шампионат.
Въпреки малкото време от две седмици, което имаше до започването на новия сезон, бившата звезда на испанския "Селта" успя да събере отбор и да стартира в националния шампионат и вече обеща първата премия на футболистите си от 600 германски марки за победата над "Велбъжд". КМФВС го призна за легитимен и пусна неговия отбор в първенството и европейските турнири. Хората на Пенев влязоха в сроковете на УЕФА и картотекираха тима за първия кръг на "Прокъп", като футболистите спечелиха първата си победа в евротурнирите срещу северноирландския "Портадаун" и имат големи шансове да продължат във втория кръг. Засега Любо Пенев плаща финансовите задължения на предшествениците си от собствени средства, а наскоро брои и тлъста сума на Милен Петков. Той привлече и петимата сърби, класни футболисти, от "Обилич". Издейства още транша на Стилиян Петров да не отиде на преките сметки на ПСК ЦСКА, тъй както бе обещал на изборното събрание от 23 юли. Накрая смъкна надписите Мултигруп от фланелките на футболистите, защото никой от икономическата групировка не му предостави договора за спонсорство и спечели уважението на армейската публика, която скандира името му от трибуните.
Националите постигнаха престижно равенство с Украйна
България остана на 34-ото място в класацията на ФИФА
Националният отбор по футбол завърши наравно 1:1 контролния мач с Украйна, игран пред 15 000 зрители на стадион "Динамо" в Киев. След гол от скандална дузпа, вкарана от Ребров в 83-та минута, Ивайло Петков изравни резултата със страхотен шут от 30 метра в даденото от латвийския рефер Лаюск продължение на срещата.
Престижният резултат срещу един от най-проспериращите в последните години държавни отбори спокойно може да бъде отчетен като успех за България, тъй като почти целият отбор на Украйна е съставен от играчи на "Динамо" /Киев/, който в последните две издания на шампионската лига достигна съответно до четвъртфинал и полуфинал. Затова и повечето от предварителните прогнози на футболните специалисти бяха в полза на Украйна, като не беше изключен и вариант на разгромна загуба. До такъв резултат се стигна в мача на младежите, в който възпитаниците на Стойчо Младенов загубиха с 2:6.
Преди отпътуването си за Киев селекционерът Димитър Димитров-Херо бе обявил, че още в контролата с украинците ще пробва състоянието на резервите и младите играчи в отбора, но вместо това заложи пак на познатите имена и любимата си схема 3-5-2. Изненади в стартовия състав на България почти нямаше. Изглежда Херо е бил доста респектиран от класата на противника и въпреки предварителните си изявления единственият експеримент, който си позволи да направи, бе дебютът на играча от Локо (Сф) Георги Пеев. Той го сложи на сравнително непривичния за него пост на десния фланг на отбраната.
Лявата зона очаквано бе поверена на Ивайло Петков. Централните защитници Загорчич и Ивайло Йорданов бяха подпомагани от Златко Янков, пред когото действаше халфовата линия Стилиян Петров, Милен Петков и Даниел Боримиров.
Херо гласува доверие за атаката на дълго лекувалия контузия Мариан Христов и Христо Йовов.
"Държах футболистите да не се уплашат от силния съперник, тъй като мачът бе генерална репетиция преди квалификацията с Швеция", се мотивира селекционерът. - Националният отбор е в доста тежко положение. Имаме контузени играчи и като прибавим и бойкота на "Левски", нещата не изглеждат никак добре."
Подмладяването на отбора, на което всички залагат, изглежда, върви твърде болезнено. Само за няколко месеца в тима останаха само трима от звездния тим, а Херо трябва да налага млади играчи, които да станат гръбнак на отбора за световните квалификации след година. Националите на Димитър Димитров обаче имаха поредната възможност да се покажат на мениджърите, които пристигнаха на стадион "Динамо". Съгледвачи от немски и австрийски отбори наблюдаваха играта на Милен Петков и Златомир Загорчич. Към двамата имаше интерес през цялото лято, но играчите си останаха у нас. Сега цената им рязко спадна и те по-лесно могат да бъдат продадени.
Резултатът от контролата с Украйна имаше съществено значение и за позицията на България в ранглистата на ФИФА, където си останахме на 34 място. Ако бяхме загубили обаче, крайно незадоволителното положение на отбора в тази класация щеше съвсем да влоши, а точно тази ранглиста е валидна за определяне на позициите, от които националният отбор ще стартира в предстоящите квалификации за световното първенство през 2002 г. Колкото по-надолу се сриваме, в толкова по-слаба урна ще попаднем при теглене на жребия за определяне на квалификационните групи и съответно шансовете ни за класиране ще намалеят. При квалификациите за Евро'2000 България например бе поставена в урната с третите по сила отбори и получи за съперници представители от първа и втора урна - Швеция и Англия. Докато в предишните квалификации за световното първенство във Франция и европейското в Англия поради по-доброто си предварително поставяне при жребия срещнахме в групите само един изявен противник - съответно Русия и Германия.
Позицията на националния отбор не се очаква да да бъде променена до края на годината, тъй като предстоят нелесни мачове за европейска квалификация - гостуване в Швеция, където домакините едва ли ще си позволят да загубят точка, и домакинство срещу Люксембург. Независимо от изхода на двубоите ние загубихме шанса си за класиране още след неуспеха срещу Полша през юни. Една победа обаче срещу Люксембург например би извела държавния тим по-напред в класацията на ФИФА.
Австрийска агенция осигурява 700 000 долара в кану-каяка
Българската федерация по кану-каяк (БФКК) сключи договор с международна агенция по спортен менджмънт "Интернешънъл спортс консултинг" (Ай Ес Си) за намиране на спонсори и с тази сделка е на път да си осигури безпроблемно провеждане на следващия олимпийски цикъл до игрите в Атина' 2004. Според контракта БФКК е възложила на Ай Ес Си да събира средства и да намира рекламодатели срещу 20 процента комисиона. Минималната сума, която австрйците трябва внесат в касата на централата за периода до 2004 г., е 700 000 долара.
Кану-каякът оцеля в нестабилното икономическо положение през последните няколко години благодарение все на здрави спонсори като българо-ирландската фирма за добив на злато БИМАК, авиокомпания "Балкан" и английския производител на джин "Бийфитър", които осигуряваха лодки и подготовка на националния отбор. Но ситуацията в компаниите се измени и те се оттеглиха като спомоществователи на спорта. "След като останахме без спонсори, положението стана тежко и тръгнахме да търсим нови фирми. В България обаче не можахме да намерим такива, затова потърсихме помощ отвън", обясни генсекът на федерацията Виктор Кирин.
Услугите си предложила бившата национална състезателка за девойки Биляна Цонева-Грибел, чиито съпруг Герхард е собственик на Ай Ес Си. Агенцията с офиси в Залцбург и Ню Йорк набира спонсори за големи тенис турнири и автомобилни състезания. Служителите им вече са разработили проект за развитие на БФКК за олимпийските игри в Атина през 2004 г, който е изпратен в Международния олимпийски комитет в отдел "Олимпийска солидарност". Въз основа на предложената програма, която включва възстановяване и преоборудване на гребните бази у нас, селекция на млади състезатели с модерна техника., екипировка и обезпечаване на националните отбори, от МОК се очаква солидна финансова помощ - по 100 000 долара годишно.
Всички следващи стъпки за развитието на проекта ще бъдат ръководени и организирани от Ай Ес Си, която ще дава отчет по изпълнение на проекта на "Олимпийска солидарност" два пъти годишно. Резултатът от приложението му ще стане ясен на игрите в Атина.
От друга страна, австрийците вече инвестираха доста средства за екипировката на гребците ни, плащаха тренировъчни лагери и поемаха разходи за участие в международни състезания. Така българите бяха подпомогнати в подготовката си за световното първенство в Милано (Ит), което започва на 26 август и е единствената олимпийска квалификация за Сидней' 2000.
Националите ни ще стартират в 11 дисциплини, като амбициите са спечелване на шест до осем визи за игрите в австралийската столица. Всяка взета квота ще бъде премирана от федерацията с по 500 долара на човек.
Двукратният олимпийски шампион в едноместно кану Николай Бухалов е включен в трите дистанции на 500, 1000 и 200 метра, като последната не е олимпийска. Той ще гребе в супермодерна нова лодка. Европейският шампион в едноместен каяк пък Петър Мерков освен на 500 и 1000 метра е включен и в четворка каяк заедно с Милко Казанов, Адриан Душев и получилия наскоро български паспорт сърбин Петър Сибинкич.
Всичките ни състезатели са здрави и в много добра спортна форма, потвърди старши-треньорът на отбора Дамян Дамянов. Той обаче е поискал от женския ни състав Бонка Пинджева и Нели Зафирова да подпишат декларация, че ако бъдат заловени с допинг, той няма да е човекът, от когото ще се търси отговорност. Двете момичета се готвиха в клубовете си и не са преминали допинг-тестовете, които националната ни лаборатория направи на мъжете преди месец.
Накратко
Суперзвездата на българския футбол Христо Стоичков преживя токов удар и остана на лечение във Военномедицинския институт. Оголена жица с високо напрежение паднала върху ръката на футболиста, но часовникът му поел голяма част от волтажа и това заедно с гумените подметки на маратонките му спасило живота. Ицо е можел да улови инстинктивно жицата с ръце и тогава край, обясни личният масажист на Камата и негово доверено лице Христо Запрянов-Доцента. Инцидентът попречи на Стоичков да отпътува за Киев с националите за контролата с Украйна, тъй като лекарите го държат за изследвания и възстановяване вече цяла седмица.
Мениджърът на английския "Чарлтън" Алън Кърбишли обяви, че е готов да даде един милион лири (1.6 млн. долара) за национала Радостин Кишишев, който е на проби в лондонския клуб. Кърбишли гледал на живо българина в евроквалификацията България-Англия (1:1) преди два месеца и останал впечатлен от класата му. Кишишев трябвало да замени преминалия в "Лийдс" младежки национал на Англия Дани Милс.
Носителката на 22 титли от Големия шлем Щефи Граф прекрати състезателната си кариера. След почти 17 години на кортовете германката няма да участва повече в професионални турнири. "Решението се оказа изненадващо леко, след като в един момент разбрах, че вече не изпитвам удоволствие да играя тенис", сподели 30-годишната Граф, която в последните няколко години бе измъчвана от многобройни контузии и именно те били причина за отказването й, коментират световните агенции.
Ямайската спринтьорка Мерлин Оти бе хваната с допинг и ще пропусне световното първенство по лека атлетика в Севиля (Исп). В първата проба, взета от атлетката на 5 юли, е установено наличието на анаболни стероиди. "Аз съм длъжна на цялото ми семейство, на цялата ми страна, на любимия спорт и на всички мои фенове да докажа, че това е една голяма грешка", каза Оти за свое оправдание. От 1979 г. състезателката е била тествана 100 пъти и всички резултати са били отрицателни. Въпреки това обаче тя се нареди в черния списък на прегрешилите звезди след Денис Мичел (САЩ), Хавиер Сотомайор (Куба) и Линфорд Кристи (Вбр), които също ще гледат първенството на планетата от трибуните.
Междувременно Примо Небиоло, който вече над две десетилетия управлява световната атлетика, бе преизбран за президент на международната федерация по време на конгреса на ИААФ. 76-годишният италианец бе единствен претендент за поста.
Двадесет и осем годишният арменски гросмайстор Владимир Акопян достигна до мача за титлата на световното първенство по шахмат в Лас Вегас (САЩ), след като на полуфинала отстрани последния останал фаворит Майкъл Адамс (Вбр.) Една среща преди края арменецът води с 2.5:0.5 точки на Адамс. В третата среща англичанинът, играещ с белите фигури, рискува, но загуби на 65-ия ход. В другия полуфинал след две ремита руснакът Александър Халифман взе ценна победа на 42-рия ход над изненадата Ливиу-Дитер Нисипяну (Рум) и вече води с 1.5:0.5 точки.
Автомобилните гиганти влизат в директна битка
BMW, "Хонда" и "Ягуар" започват участие във Формула 1
"Уилямс", "Тирел", "Стюарт", "Джордан" - все имена на отбори от световния шампионат във Формула 1. Те обаче са свързани с конкретни личности, които в различни периоди от време са имали ентусиазма да влязат в голямата надпревара. Днес повечето от тях са принудени да склонят глава пред все по-голямата комерсиализация на най-популярното автомобилно състезание.
"Тирел" вече не съществува, след като бе купен от цигарената компания БАТ, и сега се подвизава с чисто нов мениджмънт под името "Бритиш американ рейсинг" (БАР). Останалите постепенно се разделят с все по-големи части от собствеността в отборите си, поглъщани от мощните автомобилни компании. От следващия сезон в шампионата влизат три нови участника - "Хонда", BMW и "Ягуар". За разлика от други години обаче те не се задоволяват само да бъдат доставчици на двигатели за вече съществуващите тимове. Сега идват с огромните бюджети, купуват дялове или цели отбори и се подготвят да управляват сами новите си придобивки. При вече съществуващото присъствие на "Фиат" чрез "Ферари", на "Мерцедес" в "Макларън", на "Пежо" в "Прост", на "Форд" в "Стюарт" и индиректно на "Хонда" чрез "Муген" в "Джордан" Формула 1, изглежда, вече няма да бъде надпревара на пилоти и донякъде на конструктори, а на автомобилни технологии и пазарен имидж.
В историята на Формула 1 само осем автомобилни производители са печелили състезания с коли, които сами са си правили - "Алфа Ромео", "Ферари", "Хонда", "Лотус", "Мазерати", "Мерцедес-Бенц", "Порше" и "Рено". От тях "Лотус" трудно може да бъде обявен за чисто марков отбор, тъй като нямаше свой двигател. Само "Алфа Ромео", "Мазерати" (през 50-те години), "Ферари" и "Мерцедес" са печелили шампионата при пилотите, а единствени "червените кончета" имат титла при конструкторите. Тези примери обаче са от времето, когато Формула 1 беше повече ентусиазъм, а не най-комерсиализираното автомобилно състезание.
"Хонда" даде старт на тоталната война между концерните с намерението си да влезе като самостоятелен отбор от следващата година. Отдавна подобно нещо не си е позволявала нито една друга автомобилна компания. Обичайната практика е големите производители да доставят двигатели и в някои частни случаи да помагат с технологии, но не и да разработват собствени коли. Това е далеч по-практично, тъй като отборите имат дългогодишен опит в конструирането на шасита, избора на пилоти, разработването на болидите и определянето на тактиката за конкретното състезание.
Японците, които доминираха в средата на 80-те години като доставчици на двигатели за "Макларън", решиха да разчупят този стереотип. Още преди миналата Коледа тест-пилотът Йос Верстапен направи първи тестове на частната писта "Вирано" в Италия на своя червено-бял болид, който бе разработен изцяло в заводите на компанията. Отборът нае 60 души персонал, мнозина от тях от бившия "Тирел", а моторът бе разработен в сътрудничество с "Муген". Според босовете на "Хонда" първите успехи се очакват след три години. Защо обаче сами? Защото "Хонда" се надява да бъдат японският "Ферари" - самостоятелни и популярни. Освен това босовете на компанията си напатиха от сътрудничеството с "Макларън". През 1991 г. те бяха подлагани на непрекъснат натиск за увеличаване на мощността на двигателите във времето, когато техните мотори бяха най-мощните в историята на формулата. Освен това липсва контрол върху шаситата. В крайна сметка обаче смъртта на шефа на "Хонда рейсинг дивелъпмънт" (ХРД) Харви Постълуайт принуди компанията да разпусне отбора и да сключи сделка с БАР. Това означаваше използването на поставена вече добра основа и доразработването на колата и организацията. "Хонда" ще доставя три години двигателите, ще помага и в подобряването на шасито. Сделката на стойност от 100 милиона долара е добре дошла за цигарения концерн, известен с марките си "Лъки страйк" и "555". Вече усилено се говори, че след този период "Хонда" или ще купи изцяло БАР, или ще възроди идеята за собствен отбор.
Примерът на "Хонда" бе последван от друг дългоочакван нов участник в кервана - BMW. Напуснат от "Рено" и насаден на "Супертек", Франк Уилямс загуби две години в очакване на германските мотори. Само че те дойдоха с парите и с желанието си да бъдат съсобственици с легендарния англичанин. BMW сключи рекламен договор с Франк Уилямс за 30 милиона долара на година, което бе едната причина сегашният основен спонсор "Ротманс" да се откаже. Другата е, че цигарената компания бе закупена от БАТ, който вече рекламира с един отбор. Според непотвърдени данни BMW е купил "Уилямс", но ще обяви сделката едва когато дойдат успехите.
Така от началото на следващата година отборът вече ще се казва "BMW Уилямс Ф1". Целта изглежда ясна - един ден то да остане само "BMW Ф1". Засега резултатите от тестовете на "BMW Уилямс" не са обнадеждаващи, но през септември започва истинската работа по подготовката на болида за новия сезон. Тогава Ралф Шумахер ще прави тестове за сработка на двигател и шаси. Германският концерн спечели тазгодишното състезание "24-те часа на Ман", но моторът за Формула 1 все още е далеч от конкуренцията. Успокоително е, че работата се контролира от австриеца Герхард Бергер, който има сериозен опит в световния шампионат.
Третото ново име е "Ягуар", който ще замени досегашното успешно представяне на "Форд", купил през юни "Стюарт". Колите на Джеки и Пол Стюарт, които правят бум този сезон с двигателите на американската компания, от следващата година ще бъдат боядисани в зелено според изискванията на "Ягуар". Очаква се първи пилот да е Еди Ървайн, който в момента води класирането на световния шампионат с "Ферари". Говори се, че вече се търси втори човек и са предлагани договори дори на Шумахер и Хакинен. Президентът на компанията Жак Насер не отрече слуховете за смяна името на отбора. "Може би Волфганг Рейцел (президентът на "Ягуар") по този начин подгрява интереса към компанията си", заяви Насер. Не е изключено дори "Форд", който е собственост на много автомобилни марки, да придава различен облик на своите болиди в отделните състезания. Така например е възможно те да се появят като "Астон Мартин" в Англия и "Мазда" в Япония. Засега босовете на "Форд" не вдигат голям шум около новата си придобивка вероятно защото с американските мотори "Стюарт" върви все по-добре в световния шампионат.
"Мерцедес", който миналата година стигна до световната титла с тима на "Макларън", не остана назад от основните си конкуренти. Малко преди състезанието за Голямата награда на Великобритания "Даймлер Крайслер" е купила 40 процента от "ТАГ Макларън груп", което й е коствало около 500 милиона германски марки. Въпрос на време е немската групировка да прилапа и останалата част от швейцарската компания. Освен това се очаква "Тойота" също да се включи от 2001 г. също със самостоятелен отбор, като по този начин заеме свободното 12-о място в кервана.
Така от януари три големи автомобилни фирми ще се включат във Формула 1 не само като доставчици на двигатели, една увеличи участието си във финансово измерение и една започва усилена работа по присъединяване. Като се прибави участието на "Фиат" чрез "Ферари" и слуховете за желание на "Ауди" и "Рено" (чрез "Нисан") да се свържат с "Бенетон", изглежда, че конкуренцията се засилва.
Всеки отбор, който е ставал световен шампион през последните 50 години, бе ръководен от някой пионер, силна личност, чиято единствена мечта е да направи печеливш екип. Необходимите рискове и непопулярните решения понякога заради сантименти са нещо обичайно. Когато Франк Уилямс или Рон Денис направят грешка, това е трагедия, но всеки от тях живее с мисълта, че следващия път ще го направи по-добре. Когато силите не им достигат, те сядат и правят промени, които да им донесат успех на другия ден. И независимо губят или печелят, те се борят за първото място с неизчерпаем заряд от ентусиазъм. Формула 1 за тях е начин на живот.
Големите производители нямат тези луксове - за тях всеки провал на продукта им води до загуба на пазари. Ако не са на първо място, за тях това е равнозначно на провал. Основани от акционери или финансови институции, които искат незабавен успех и стабилна възвращаемост, те лаят на кръв при първите поражения. Повечето компании би трябвало да вземат пример от "Алфа Ромео" и "Рено", които знаят цената на участието като самостоятелен отбор във Формула 1.
Цяло бедствие е, когато отборът стане жертва на некомпетентност, лоши инженери или просто на лошо стечение на обстоятелствата. Производителят се надява на добра репутация, а всъщност се проваля. През 1955 г. "Мерцедес" връхлетя върху главната трибуна на Ман и уби 80 зрители. Въпреки че вината не бе на германската компания, случаят развали имиджа й и след края на сезона се оттегли за цели 40 години.
Успешните шефове на отбори винаги сами правят избора на пилоти, но понякога се съобразяват с мнението на доставчиците си. Така например през 1988 г. Франк Уилямс избра двигателите на "Джуд", за да не подписва със Сатору Накаджима - изборът на "Хонда". По-рано "Рено" се довери на недоказания Еди Чийвър заради американския пазар. Френската компания се отказа след кратък период, за да се върне печеливша с "Уилямс" и неговия избор на пилоти. Освен това се очаква масово разочарование на спонсорите. Така например се говори, че традиционният партньор на "Уилямс" "Велтинс" ще изчезне от колите заменен от "Бекс" - любимата бира на BMW.
Компаниите се ръководят от комитети, които се подчиняват на синдикатите. Неотдавна работните часове и профсъюзни правила едва не разбиха отбора на "Ферари". Трябваше да се заплаща допълнителния труд и да се спазва обедната почивка. Работата трябва да бъде степенувана и да се плащат обезщетения. Проблемите свършиха едва когато синдикатите бяха изхвърлени от отбора на "Фиат". Трудно е да си представим синдикатите да диктуват работните условия и да пишат трудова характеристика на Михаел Шумахер например.
