(3) Преобразуването по ал. 1 е недействително, ако с него се цели увреждане на трети лица.
Всичко, което Би Би Си прави, си заслужава
Ели Хауърд, главен редактор на българската секция на Би Би Си, пред "Капитал"
- Публичните спорове около Би Би Си се водят, откакто съществува корпорацията, и са свързани основно с ролята и финансирането на обществените медии. Последният наболял въпрос е струва ли си всяко британско домакинство с цветен телевизор да плаща годишна такса от 101 британски паунда годишно (около 160 долара). В момента, ако някой не си плати, може да отиде и в затвора. И какво получават британците срещу това? Би Би Си им предоставя два ефирни и четири дигитални телевизионни канала, пет национални радиостанции и над 40 местни. Някои дори са на мнение, че само една от националните радиостанции си заслужава парите. Комерсиалните спътникови и кабелни компании обаче предлагат около 200 канала. Затова другите хора, абонирани за тях, биха предпочели да не плащат за Би Би Си. Засега обаче има обществен консенсус за запазването на Би Би Си.
Вторият и не по-малко важен аспект е за програмите на Би Би Си. Въпросът е - необходимо ли е Би Би Си да се състезава с комерсиалните канали за максимална аудитория. Или пък трябва да загърби популизма заради пиедестала си на еталон за новини, документални и малцинствени предавания - не особено атрактивни, но нужни на обществото програми? Ако Би Би Си не привлича максимален брой хора, защо те да продължават да финансират корпорацията? Много въпроси с доста труден отговор.
- Новият генерален директор Грег Дайк спечели най-могъщия медиен пост в страната въпреки критиките, че е правил дарения от десетки хиляди лири на Лейбъристката партия. В отговор на нападките срещу него той заяви, че когато излизал от дома си, оставял личните си убеждения зад вратата. Процедурата по смяната на ръководството ще отнеме време и Дайк ще поеме поста си чак през април 2000 г. Затова за бъдещите промени може да се съди само по изказванията му и по коментарите в пресата. Грег Дайк обаче декларира, че ще работи за качествени програми и за редакционната независимост на Би Би Си. Независимо от силните атаки за връзките му с лейбъристите, никой не отрича таланта му на мениджър и умението му да произвежда добри програми. "Господин Роланд Рат получи задачата да спаси Би Би Си", гласеше едно от вестникарските заглавия през юни. Роланд Рат е кукла-плъх, с която през 80-те години Грег Дайк спаси рейтинга на комерсиалната телевизия, за която работеше тогава. Смята се, че той едва ли ще се откаже от битката за зрители. Биографията му в комерсиалния сектор го е въоръжила с инстинкта да се бори за максимална аудитория. Твърди се още, че търговският му нюх ще доведе и до намаляване на бюрокрацията в Би Би Си.
В технологично отношение Дайк подкрепя усилията на сегашния мениджмънт за развиване на дигиталната телевизия. Такива са новите тенденции и според повечето специалисти обикновената ефирна телевизия във Великобритания ще изчезне след около 10 години. На нейно място дигиталната телевизия ще предоставя не само множество канали, но и възможността всеки зрител сам да програмира какво да гледа и кога да го гледа.
Преди десетина дни беше публикуван доклад по поръчка на правителството за развитието и финансирането на Би Би Си в новата дигитална ера. Според доклада всеки, който иска дигитална телевизия, ще трябва да плаща по-голяма такса на Би Би Си. Това отново предизвика недоволството на комерсиалните телевизии. Те твърдят, че таксата ще забави прехода към дигитализация и че хората ще трябва отново да плащат повече на Би Би Си, дори и да купуват дигиталните устройства за другите канали. Докладът отхвърля рекламата и спонсорството като начини за финансиране на Би Би Си.
- За първи път от няколко години насам "Форин офис" увеличи средствата за Световната служба на Би Би Си. Последните години не бяха леки - през миналата и тази година бяха закрити финландската и германската редакция.
Сумата от 175 милиона лири действително изглежда огромна, но не и за това, което правим. Голяма част от нея е нужна за предаватели и нови инвестиции. В момента сме в процес на дигитализация на производството на програми. Развиваме и интернетни програми, както и допълнителен канал на английски, което ще позволи по-добро подреждане на програмите във времето в различните региони на света. Стратегията сега се променя много по-бързо, отколкото преди десет години. Това, което не се променя, е убеждението, че всичко, което прави Би Би Си, си заслужава - и усилията, и средствата.
- През февруари 2000 г. българската редакция ще отпразнува 60 години. Служителите на Би Би Си се пенсионират на 60, но редакцията няма подобни намерения. В резултат на кризата в Косово ние увеличихме предаванията на български. В момента имаме по девет предавания на ден от понеделник до петък и по четири през уикенда. Програмите на Би Би Си се излъчват в София на български и английски на 91 МХЦ, а на български могат да бъдат чути в над 30 градове. Присъствието на Би Би Си в страната е резултат от партньорството ни с най-младите участници на радиопазара - частните радиостанции, които с изискванията си подмладяват и нас. Имаме добро сътрудничество и с националното радио и телевизия. Въпреки че както световната служба, така и българската редакция претърпя намаление на бюджета, ние ще направим всичко възможно да запазим всички предавания, включително и новите програми. Проучванията ни показват, че нашите програми са смятани за много професионални. Ценен е също и погледът към България отвън. Ние имаме нещатни кореспонденти на български в много столици по света и достъп до добри експерти, които следят събитията в България. Не пренебрегваме и новините от страната. Разширихме дейността на софийското кореспондентско бюро на Би Би Си. Наскоро още един колега от Лондон се присъедини към екипа в София и така засилихме потока на български новини. С напредването на техниката все повече ще разчитаме за обмен на информация от страната на колегите ни от частните радиостанции. Стараем се да бъдем гъвкави, тъй като всяка езикова редакция в Би Би Си работи според условията на местния пазар. Например чешката редакция се готви да раздели екипа си между Прага и Лондон. При нас също предстоят реформи. Сега обаче се готвим да празнуваме.
- Повечето хора тук продължават да не знаят особено много за Балканите, въпреки че през последните години регионът не излизаше от новините. Това, което знаят в повечето случаи, е твърде негативно, а мнението им е повлияно най-вече от последните драматични събития. Положителна за България обаче е позицията на официален Лондон. Премиерът Тони Блеър каза и дори писа в българската преса за приятелското си отношение към България. След избирането му за генерален секретар на НАТО Джордж Робъртсън заяви, че сред основните му приоритети ще бъде разширяването на защитния чадър на НАТО над страните от Източна Европа. Той похвали България и Румъния за съдействието, което са оказали на НАТО по време на конфликта в Косово. Това беше отбелязано в повечето британски вестници. Джонатан Айл от Кралския институт на въоръжените сили посочи пред Радио 4 на Би Би Си, че Европейският съюз трябва да помогне на България и Румъния: "Ако Западът не изпълни обещанията си за помощ, дадени по време на конфликта към тези страни, той едва ли може да очаква отзивчивост в бъдеще". Тези страни трябва според него да получат по-бърз достъп до НАТО и Европейския съюз, за да не започнат да търсят съюзници в друга посока.
Четвърти централизиран публичен търг:
Цените са високи, но пък и никой не ги плаща
Излязлото през изминалата седмица класиране на заявките за участие в четвъртия централизиран публичен търг затвърди станалите очевидни несъвършенства на започнатия модел на масова приватизация. Отново се оказа, че цените за малкото сравнително качествени акции са прекалено надути, като по всяка вероятност пак ще стане така, че ще бъдат записвани много по-малко от заявените от участниците акции. Предложените 920 акции от "Лесоимпекс" АД са на първо място по предизвикан интерес, като заявените цени варират от 0.35 до 2 990 деноминирани лева. След изчисляването на среднопретеглената цена в Центъра за масова приватизация една акция ще се заплаща на цена 704 лева. Елементарната сметка показва, че дори и две бонови книжки не стигат за покупка на една акция, което ясно говори, че интересът е главно от страна на инвестиционни посредници, а не на граждани. Едни от най-скъпите акции отново са тези на "Русе - Специализирани превози" АД, които ще се заплащат по 92.68 лева за акция.
"Продължаването на играта със заявените цени е очевидно само при бегъл поглед по списъка с подадените заявки", коментираха инвестиционни посредници. Заявките за покупка на акции на "Трансстрой -София" АД например варират от 0.01 до 1000 деноминирани лева, като едва ли авторите на новия модел на боново раздържавяване (при който се заявяват акции свободно, а при отказ за плащане участниците губят само таксата за подаденото заявление) са предполагали, че ще трябва да изчисляват заявки с разлики от 100 хиляди пъти между минималната и максималната цена, но това отново е факт. "Има постигнати по-високи цени за акции на предприятия от предишни търгове", коментираха още инвестиционните посредници, които го обясниха със загубване на интерес към спекулации с тези акции. Анализите на специалисти, следящи боновото раздържавяване, обаче показват, че до третия търг са използвани едва 4% от боновете на досега регистриралите се близо един милион български граждани. След четвъртия търг е очевидно, че едва ли ще има струпване от нови желаещи за участие в така нареченото раздържавяване срещу инвестиционни бонове.
Ислямската революция - тогава и сега
Хатами тръгна по пътя на реформите, но ще го извърви ли докрай
(Продължение от )
От 1997 г. развитието на Иран е неразривно свързано с името на избрания изненадващо през същата година на първите свободни избори премиер Мохамад Хатами. Тогава фаворит на аятолата бе сегашният председател на парламента Натек Нури, а Хатами бе символично номиниран за поста. Но желанието за промяна в иранското общество бе толкова силно, че предпазливите и ограничени реформаторски идеи на Хатами му донесоха победата за неудоволствие на религиозните лидери, като младите хора гласуваха за него 100%.
Идването на Хатами на власт бележи превръщането на кабинета и на самия министър-председател в реален политически фактор, а идеите му за отваряне на страната към Запада бяха посрещнати враждебно от духовенството. Евентуалното отваряне на страната обаче би спасило и религиозните водачи, чиято подкрепа все повече намалява и има реална опасност да се достигне до момента, когато ще бъдат отхвърлени така, както бе отхвърлен и монархическият режим. Битката за нов Иран бе започната в края на миналото лято, когато Хатами обяви, че случаят Рушди е приключен, но фундаменталистките лидери не само потвърдиха фетвата, но и увеличиха цената за главата на писателя на 6 милиона долара. Проблемът е, че в страна, в която има един милион ходжи, оказващи огромно въздействие върху ежедневието на населението, 70% от което е неграмотно, рязката конфронтация с религиозните лидери би била пагубна за всеки реформатор. Поради това Хатами не изисква дори формалната отмяна на фетвата. Още повече че силите в момента все още са в полза на аятолата, ползващ се с подкрепата на едномилионната армия, на която са осигурени идеални битови условия, заплащане и въоръжение. Поддръжници на аятоласите са и семействата на загиналите във войната с Ирак, които получават по 30 долара месечно от религиозните фондации и които се страхуват, че при светско управление ще ги загубят. Най-сигурната опора на аятоласите е службата за сигурност "Еттелаат", разполагаща с огромен апарат, като членовете му не могат да напускат страната, но за сметка на това могат да получават кредити от банките в размер до 1 милиард риала (около 111 111 долара), с помощта на които създават фондации, служещи за параван на търговската им дейност и могат да внасят и изнасят каквито стоки поискат. Посредством ходжите в селата религиозните лидери разпалиха и омраза между почти напълно неграмотните селяни и образованите градски жители, което спъва допълнително консолидирането на недоволните от режима, а духовниците контролират и парламента, и съдебната система, основана на шериата.
Техен противовес е Хатами, чиито хора заемат ключовите постове в правителството, като особено важно е Министерството на културата и ислямското наставление, чийто шеф преди 10 години е бил лично Хатами, а днес ръководител е близкият му аятолах Мохаджерани. В страна, където забавленията са сведени до минимум, киното е единственото развлечение и в същото време мощен инструмент за пропаганда. Поради това въпросното министерство отпуска огромни субсидии за култура и най-вече за филмопроизводство с предимно социална насоченост. През последните години бяха създадени множество филми, някои от тях дори спечелиха престижни международни награди, а най-изявените ирански кинотворци са най-вече от така наречената стара школа, като Мохсен Махмалбаф - "Покаянието", Амир Нодери - "Бегачът", и др. Борбата на политическата сцена се води от различни политически групировки, обединени около десния аятолах Хаменей и левия Хатами. Липсва обаче политическа фигура, заемаща централното пространство, която да се ползва с необходимия авторитет, за да обедини големи групи около себе си. Привържениците на ислямизма са обединени около групировката "Грухе Ресалат", начело на която е аятолах Язди, човекът, влязъл в открит конфликт с Хатами заради случая Рушди. Според него единствената партия в страната би трябвало да бъде "Хизбула", но все пак групировката се разделя на две течения, едното от които смята, че ограничена свобода трябва да има не за друго, а за да могат да разпознаят противниците си, чието нелегално битие затруднява борбата срещу тях. Другата група около Хаменей е "Джамиате Моталефи Еслами" (Движение на обединените ислямисти) с ръководители Хаджи Бадамчиян и Мохсен Рафикдуст, разследван от правителството за корупция в размер на 1.23 милиарда риала (около 136 667 долара).
На другият полюс са привържениците на Мохамад Хатами, групирани около Нехзат Азади на д-р Ядолаа Сахаби и "Есбе Меллате Иран" (Партия на иранския народ), чийто лидер Дариуш Фотухар бе убит заедно с жена му в началото на годината от хора на "Еттелаат", а погребението му в Техеран, на което според очевидци се стичат близо 2 милиона души, се превръща в протестен митинг срещу режима. По същото време са ликвидирани и четирима ирански писатели, сподвижници на Фотухар - Мохамад Мухтари, Мохамад Джафар Пуянде и Маджит Шариф, а тялото на изчезналия общественик Пируз все още не е намерено.
Тоталната победа на създадената от Хатами "Хезбе Машаречате Еслами" (Партия на ислямското сътрудничество) на местните избори през март тази година провокира аятолата да се опита да изиграе същия номер, както едно време на Банисард. За тяхно съжаление планът не успя, защото днешният министър-председател се ползва с огромна подкрепа сред населението, а и самият той произлиза от техните среди, и обвиняването му би било удар срещу самия аятолат.
Хатами настоява и за преориентация на външната политика. Въпреки че като лидер на твърде религиозна ислямска страна трудно би могъл да смекчи призивите за конфронтация с Израел и ислямско обединение, според него външнополитическият взор трябва да бъде насочен не само към страни като Русия, Китай и Северна Корея. Хатами, който неофициално е подкрепян от Запада, спря до голяма степен финансирането на различни терористични организации. Разграничи се, доколкото е възможно, от изпращането на муджахидини в Босна и Херцеговина и ограничи помощта за косоварите до минимална материална подкрепа. Все пак аятолатът все още разполага с широка икономическа база, защото икономиката на страната в по-голямата си част е под техен контрол, като съществен дял от капиталите им отиват в религиозната фондация "Мостазафон".
От друга страна, САЩ продължават да работят усилено срещу Иран като основният им съюзник са афганистанските талибани. Получава се омагьосан кръг, тъй като Иран подкрепя Осама бен Ладен, сегашният враг номер едно на Щатите, талибаните му дават подслон и същевременно преговарят с Америка за предаването му. Но убийството в Масар-и-Шариф на девет ирански дипломати в края на лятото миналата година постави Иран и Афганистан пред прага на война, още повече че аятоласите подкрепят президента на Афганистан Рабани, както и военните му лидери генерал Абдул Рашид Достан и Ахмед Шах Масуд. Но правителството на Хатами умело избегна военния сблъсък, който би торпилирал и без това илюзорното приближаване към Запада.
Последните вълнения в Иран са логичен израз на недоволство, подтискано години наред. Основните искания на привържениците на реформите са свобода на словото, която аятоласите ограничават по всевъзможен начин, а забраната на прореформиските вестници "Хордад", "Собхе Еюруз" и "Салаам" отпуши народното недоволство. Иранската младеж желае и премахването на мерките срещу проникването на западната култура, като забраната на сателитните антени и на западната музика, както и отмяната на религиозните ограничения относно външния вид. Отваряне на страната към Запада и провеждане на политика за отмяна на ембаргото спрямо Иран ще позволи на страната да се възползва ефективно от годишните си доходи от петрола в размер на 35-40 милиарда долара и дори да ги увеличи. Ще се отворят огромни пазари за традиционните ирански стоки като минерални суровини, хранителни продукти и селскостопански произведения. Най-сериозното искане на прореформаторите е премахването на Съвета на доброто на режима, който контролира политическото развитие и чието съществуване прави функционирането на парламента безсмислено. Точно това едва ли ще стане скоро, тъй като това би означавало край на Ислямската република и преминаване към светско управление. Не на последно място прогресивните среди в Иран настояват за отстраняване на ходжите, превърнали се в сводници чрез въвеждането на т.нар. временно ползване на жени, наречено сиге. Борбата за власт в Иран ще получава тепърва ново развитие. Важното е, че след 18 години културната сфера и свободата на словото отново излизат на дневен ред, че младите хора отново имат възможност да контактуват с останалия свят, макар и не директно, и те ще продължат с исканията си за демократични промени, защото ги очакват от премиера, когото избраха и който им ги дължи. Развръзката следва и една от основните й фази ще бъде през септември, когато парламентарните избори ще определят насоката на бъдещото развитие. Почти сигурната загуба на ислямистите означава, че в следващите години Иран ще поеме постепенно курс към демократизация, за чието финализиране обаче ще трябва да се появят нови лидери с по-радикалнодемократични идеи, тъй като Мохамад Хатами в момента е единствената алтернатива, но произходът му от религиозните среди ще му попречи в бъдеще да извърши по-прогресивни реформи.
Загубата на ислямистите безспорно ще предизвика напрежение сред крайните им привърженици, но евентуален преврат едва ли би се състоял. По-скоро аятоласите ще се оттеглят постепенно, за да се порадват на заделените милиарди. Затова говорят и данните, че в момента най-много капитали в швейцарските банки влизат от ирански религиозни фондации, които са в ръцете на аятоласите.
Противоположната развръзка би означавала връщане на Иран още по-назад в развитието му и безпощадна разправа с реформаторите. Затова прогресивната иранска общественост се обединява около думите на премиера Мохамад Хатами: "Ислямската реакция води срещу прогресивните мюсюлмани политическа борба и затова иранският народ трябва да води срещу тях политическа борба. Ние не сме подчинени на Запада, но ние искаме да работим с него."
Накратко
Агенцията за приватизация сключи сделка за продажбата на 51% от капитала на "Арсенал" - Казанлък, на работническо-мениджърското дружество "Арсенал 2000". Цената на пакета е 2.1 млн. долара, от които 10% са платени в деня на подписването на договора (18 август), 50% ще бъдат издължени чрез всички допустими от закона платежни средства, а 40% - в брой за срок от десет години. Купувачът поема ангажимента да уреди задължения на "Арсенал" в размер на близо 58 млн. нови лева до шест месеца след сключването на сделката и да инвестира 2.2 млн. долара през следващите три години. Неизплатената част от цената и дължимата неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма са обезпечени със залог върху акциите на РМД и върху активи на "Арсенал" на стойност 1.1 млн. долара. От капитала на "Арсенал" 34% остават блокираща квота за държавата.
Само една оферта е подадена за участие в преговорите за приватизацията на 51 % от капитала на химическия комбинат "Неохим" - Димитровград, в срока до понеделник, 16 август, съобщи пресцентърът на Агенцията за приватизация. Посредникът по сделката за завода е британската фирма "Артур Андерсен", която подготви сделките за "Петрол" и "Нефтохим".
В понеделник, 16 август, "ЛУКойл петрол", избран за купувач на 58% от капитала на "Нефтохим", започна собствената си проверка (т.нар. дю дилиджънс) в обявеното за продажба предприятие. Срокът, в който "ЛУКойл" се ползва с правата на ексклузивен купувач, тече до 30 септември. Дотогава въз основа на резултатите от проверката кандидатът трябва да договори с Агенцията за приватизация окончателните параметри на офертата си (засега те са с цена 107 млн. долара и над 400 млн. долара инвестиции). Заради значителните и постоянно нарастващи задължения на завода (преди месец те бяха около 900 млн. марки) се очаква "ЛУКойл" да настоява за по-ниска цена и отписване на част от задълженията.
Промишленото министерство продаде 80% от капитала на "Винпром" - Попово, този път на русенската фирма "Фининвест" срещу 97 хил. долара. Предишните опити за сделки за "Винпром" - Попово, се провалиха - заради неплащане от страна на купувачите и заради липса на кандидати за предприятието. Сега "Фининвест" поема ангажимента да инвестира във "Винпром - Попово" 280 хил. долара.
Агенцията за приватизация поиска промени на приватизационните договори за рудодобивните дружества "Горубсо - Мадан" и "Горубсо - РОФ", които от няколко месеца са в процедура по ликвидация. Според запознати сделките, които трябваше да бъдат първите за дружества в ликвидация, се отлагат под влияние на интересите на частно дружество от Рудозем, в което участват служители на руднообогатителната фабрика "Горубсо - РОФ" и местни политици. Договорите за рудодобивните дружества бяха подготвени за сключване още през юли с купувач консорциума "Родопи инвест" (в който влизат турската въгледобивна компания "Сома комюр", руската финансова фирма "Восток инвест" и работническо-мениджърското дружество на "Горубсо - Мадан").
Две години след приватизацията "Пиринско пиво" излезе на печалба
"Пиринско пиво" АД - Благоевград, ще завърши тримесечието с печалба от около 400 млн. стари лева, съобщи изпълнителният директор на дружеството инж. Борислав Ангелов. Преди две години пивоварната беше едно от най-губещите държавни предприятия в Южна България с натрупани дългове за стотици милиони лева към държавата и доставчици и почти изцяло загубени пазари. През 1997 г. заводът достигна и рекордно нисък обем на продажбите - 4 млн. литра (при положение че в миналото е произвеждал по 50 млн. литра годишно). Сега кризата е преодоляна - качеството на бирата е подобрено значително, а продажбите от началото на годината са надхвърлили 10 млн. литра. За първи път от няколко години насам предприятието е осигурено със средства за изкупната кампания на ечемика, каза инж. Ангелов.
"Пиринско пиво" беше едно от предприятията, раздържавени по линия на масовата приватизация. През 1997 г. 70% от акциите на завода станаха собственост на няколко приватизационни фонда и индивидуални участници. Най-голям дял - около 40%, в момента държи бившият ПФ "Златен лев". Очаква се до няколко седмици предприятието да стане повече частно, тъй като част от останалите държавни акции ще бъдат предложени на следващия бонов търг.
Намеренията на ръководството са да бъде свит асортиментът на "Пиринско пиво", от около десет вида произвеждана бира ще останат само две - "Светло 10%" (което сега формира 90% от продажбите на завода) и специалното пиво "Македония". Стратегията на фирмата предвижда запазване на ниските цени - в момента бирата на "Пиринско пиво" се продава с около 50% под цените на водещите марки, каза Борислав Ангелов.
"Орел Г" и чешка фирма в надпревара за контрол над "Орел инвест"
Увеличението на капитала на бивш приватизационен фонд обикновено протича при нулев интерес от страна на десетките хиляди дребни акционери, което поне на теория (според действащите закони) дава възможност на всеки желаещ да запише останалите свободни акции. Примерът от миналата седмица обаче, когато всеки желаещ да запише акции от новата емисия акции на "Орел инвест холдинг" (бивш приватизационен фонд със същото име) можеше да направи това, показва, че тази възможност май си остава само на теория. Записването на свободните акции стана повод за сблъскването на интересите на двама кандидати - най-големия досегашен акционер "Орел-Г холдинг" и представители на чешкият инвеститор Middle Europe Finance. Именно в този ден, 18 август, представителите на чешкия фонд разбраха, че може и да са били на указаното място, преди да бъде отворен офисът, но усилията им са останали без особен смисъл. Ранното им ставане остана възнаградено единствено от документ, който одостоверява че те са внесли документите си на минутата на отварянето на офиса, но всъщност са били изпреварени от друг акционер - не кой да е, а досегашният собственик на 10% от бившия фонд Добромир Гущеров.
Портфейлът на бившия фонд включва предимно миноритарни пакети, като най-големите от тях са "Крепежни изделия" - Пловдив (39% от капитала), "Мануела" - Хасково (34%), "Елпром Елин" (34%) и още десетина пакета. Съгласно проспекта за увеличение на капитала на дружеството от 1 061 160 до 2 122 320 нови лева, от 19 юли всеки акционер може да запише акции според размера на досегашното си участие. След изтичането на този срок, от 18 август, всеки желаещ може да запише свободните акции, като предимство има този, който е подал документи пръв по време. Записването става в 9 часа в офиса на дружеството на бул. "Витоша" 168, като за целта е необходим и превод от Булбанк със сумата, с която се заплащат заявените акции.
"На 18 август в 7 часа и 40 минути наш представител, придружен от софийски нотариус и адвокат бяхме пред вратата на офиса на "Орел инвест", каза за "Капитал" директорът на "ББГ Симекс България" Иван Генчев. Фирмата е упълномощена от чешкия инвеститор да закупи акции от новата емисия на "Орел инвест холдинг". Според съставения от нотариуса Александър Павлов протокол първите служители на холдинга - председателят на управителния съвет и счетоводителят - са започнали да идват в 7.55 часа. "Ние ги уведомихме, че сме първи и чакаме за записване на акции", обясниха представителите на "ББГ Симекс". Счетоводителят е заявил, че ще им бъдат дадени номера за записване, но по-късно е отговорил, че "шефът е преценил, че няма нужда, тъй като има малко хора".
Според същия документ, в 8.34ч в офиса е влязъл господин, който е потвърдил, че е за подписката, но е бил приет в една от стаите на офиса. По-късно той напуска с автомобил на "Еврофинанс" АД (от структурата на "Орел Г холдинг"). "Когато точно в 9 часа бяхме поканени за приемане на документите, никой не посочи в документите, че ние сме били първи по време въпреки настояванията ни", казва Генчев. След остър разговор върху копието на заявката за записване на акции е било отбелязано, че е подадено в 9.00 часа, а на останалите - че е са приети от счетоводителя на холдинга в 9.45. Въпреки изричните им настоявания, представителите на чешката фирма не са били допуснати до съседната стая, където е бил извършен записа на приетите документи и никой не ги е информирал за наличието на друг кандидат. "До този момент не видяхме други лица", заявяват те.
Според шефовете на "Орел - Г" обаче всичко около записването е законно и всъщност те са били първи. Това те доказват с извлечение от книгата за входяща кореспонденция на "Орел инвест холдинг", водена от служителите в офиса. "Аз бях пръв при записването", заявява Симеон Петков, шеф на "Еврофинанс", упълномощен да запише акциите от името на "Орел - Г". Според него представителите на чешката фирма са дошли в 8.45 ч. Представителите на "Орел инвест" не отрекоха, че документите на чешката фирма са били подадени в 9.00 часа. "Да, документите бяха дадени в 9.00 часа, но просто преди това имаше и друга заявка", обясни председателят на управителния съвет Недю Петков. "Служителите познават много добре документите на "Орел Г", така че им е трябвало възможно най-малко време. Нормално е ние да сме първи при подаването, нали все пак ние управляваме холдинга", каза и шефът на "Орел Г" Добромир Гущеров, който е председател на надзорния съвет на бившия фонд. Според него за служителите не е било проблем и за секунди да се приемат и обработят една заявка и допълни, че представителите на чешката фирма са използвали "леко силови методи" при подаването на документите. Той изрази и съмнението си в правомерността на действията на присъствалия нотариус и заяви, че ще сезира нотариалната камара за извършени процедурни нарушения. Въпреки устните им уверения че са платили записаните акции, шефовете на "Орел - Г" не показаха документ за плащането им.
Кандидатът за придобиване на "Орел инвест", фирмата Middle Europe Finance, е основана през 1994 г. и развива дейност на борсите в Прага, Будапеща, Варшава, Франкфурт и Ню Йорк. Освен в областта на инвестициите и търговията с ценни книжа те се занимават и с придобиване и преструктуриране на държавни предприятия, като най-значимите осъществени проекти са в машиностроителните заводи ZVVZ Milevsko и известния завод за канцеларско оборудване Koh - I - Noor. Както и другите чешки инвеститори дошли у нас, и също се насочват към придобиване на участие в приватизационни фондове.
Изводът от досегашното участие на чехите у нас е - спазването на законите просто не помага. А нелеката задача да се установи как представителите на чешкия фонд хем са били пред офиса на "Орел инвест", преди да дойдат и първият служител в него, хем са останали втори по реда на записване, се пада на Комисията по ценни книжа и фондови борси, която вече е уведомена за нарушения в процедурата по увеличение на капитала.
Накратко
Агенцията за приватизация и работническо-мениджърското дружество "Асеновец-А" АД подписаха договор за продажбата на 70% от капитала на "АС - Тур" ЕАД, Асеновград. Цената на сделката е 2.115 млн. нови лв., една десета от които е внесена в брой. Купувачът ще изплаща остатъка в продължение на шест години при едногодишен гратисен период. Задължението е платимо наполовина в брой, наполовина - в книжа по държавния дълг или други законни платежни средства. Според договора новият собственик ще направи инвестиции от 2.3 млн. нови лв. в срок от три години. Раздържавеното дружество се занимава с хотелиерство, ресторантьорство, търговия и др. Янош Гантнер, ръководител на направлението за международни проекти в унгарската фирма "Видеотон", мажоритарен собственик на ДЗУ, беше определен за нов член на борда на директорите на старозагорския завод на общо събрание на акционерите в понеделник. Другите членове на четиричленния съвет на директорите са "Ем Джи Елит" (като юридическо лице) с представител Кръстьо Янев, "Видеотон" с представител Сашо Съйков и досегашният директор на завода Иван Стаев (като физическо лице). Според решението на общото събрание членовете на борда няма да получават възнаграждение. Акционерите на ДЗУ гласуваха промени в устава, с които отпадна винкулираността на акциите на предприятието и стана възможно да се избират физически лица в борда на директорите.
Общи събрания
Що е АДР и има ли почва у нас
За разлика от другите бивши соцстрани нито една българска фирма досега не се е възползвала от този начин за достъп до международните капиталови пазари
За пръв път в България понятието американска депозитарна разписка (АДР) стана известно, и то печално, покрай финансовата пирамида "Лайф чойс". Тогава г-н Майкъл Капустин уверяваше доверчивите вложители, че средствата им са инвестирани в тези "доходни" инструменти. Уви, това не попречи на пирамидата да рухне, а заедно с нея и средствата на хиляди недостатъчно информирани частни инвеститори. Може би депозитарните разписки не бяха достатъчно доходни? Но защо тогава те продължават да се ползват с популярност на международните капиталови пазари? В момента АДР за над 600 милиарда долара се търгуват на борсите в Ню Йорк (NYSE и NASDAQ). Само през 1998 г. чрез АДР в света e бил емитиран капитал на стойност 10.1 милиарда долара, а АДР на корпорации като Royal Dutch Shell, Sony, Ericsson, Nokia и British Petroleum са били сред най-активно търгуваните.
Депозитарните разписки (ДР) не са ценни книжа сами по себе си. ДР е прехвърляем сертификат, който само удостоверява наличието на дадена ценна книга - акция или облигация - намираща се на съхранение при издателя на разписката. Когато се говори за ДР, обикновено се имат предвид американски депозитарни разписки (АДР) или глобални депозитарни разписки (ГДР). И двата вида са в долари. Напоследък с навлизането на eврото на капиталовите пазари се появиха и евродепозитарни разписки (ЕДР). На практика обаче тези инструменти са идентични от законова, техническа, операционна и административна гледна точка. Разликата в наименованието се обяснява с маркетингови съображения - просто думата глобални за някои компании е предпочитана пред американски. По-долу за простота ще използваме съкращението АДР.
АДР се създават по следния типичен механизъм: чуждестранен инвеститор (напр. пенсионен фонд от САЩ) желае да инвестира в местни (напр. български) ценни книжа. Той дава съответната поръчка на своя брокер (напр. инвестиционна банка). Брокерът се свързва със свой местен партньор (напр. българска финансова къща) и предава поръчката за покупка. Местният брокер закупува книжата на борсата и ги депозира в местна банка, която по силата на споразумение с депозитарната банка изпълнява ролята на доверител (custodian). Доверителната банка се свързва с чуждестранната депозитарна банка и потвърждава, че акциите се намират на съхранение при нея. Най-накрая депозитарната банка издава АДР и ги предава на инвеститора (или ги съхранява в зависимост от неговите инструкции). Веднъж издадени, АДР се търгуват напълно свободно на чуждестранните фондови борси. Държателят на АДР може да изиска доставка на самите акции, да получава дивиденти, права да закупи акции по преференциални цени при нови емисии, както и да гласува на общото събрание на фирмата.
Единственото необходимо условие за емитирането на спонсорирани АДР e наличиетo на споразумение между местната фирма, чиито акции се търгуват, у и чуждестранната банка - издател на АДР (депозитарна банка). Споразумението определя техническите детайли на АДР - тип на програмата, деноминация, търговия, сетълмент и т.н., както и услугите, предоставяни на фирмата-емитент по отношение на плащане на дивиденти, разпределяне на нови емисии и др. Въпреки че АДР са в същността си много прост инструмент, малко са банките в света, които издават АДР. Това се дължи на големите изисквания за операционна ефективност и ниски разноски, които само масивните (от порядъка на стотици милиони долари) инвестиции в компютърни системи могат да гарантират.
На практика издателите на АДР се свеждат до Bank of New York с 63% от всички активни програми и 80% от програмите, пласирани през 1998 г., Citibank - съответно с 19% и 7%, JP Morgan - 16% и 11%, и бившата Bankers Trust (сега Deutsche Bank) с 2% и 2%.
Понастоящем около 1600 фирми от над 65 държави имат активни АДР - програми. Облагите, които АДР им носят, могат да се разделят в следните две групи - капиталови и търговски, а именно - улеснен достъп до по-добре развити капиталови пазари и по-широка инвеститорска база, което може да стабилизира или увеличи цената на акциите; механизъм за набиране на капитал или корпоративно сливане; създаване или подобряване имиджа на фирмата, както и на стоките и услугите, които тя произвежда, на чуждестранен пазар; удобно средство за приватизация на държавни фирми чрез листване на акциите им на международните пазари. Видно е, че тези съображения са особено валидни за българските фирми, за които възможностите за активно търсене на пресен капитал (особено чуждестранен), както и за повишаване на международния имидж, са съвсем ограничени. В зависимост от търсените капиталови ефекти българските фирми могат да използват два вида АДР - програми: на първичния пазар (за набиране на капитал) и на вторичния пазар.
Тези програми осигуряват на емитентите опростен и ефикасен метод за разширяване и интернационализиране на собствеността върху фирмата при минимални регулационни изисквания. АДР от тази група обикновено се считат за първа стъпка към излизане на международните пазари с цел набиране на капитал.
Ниво I. АДР от ниво I са най-простият метод за осигуряване на достъп до международните капиталови пазари. Такива АДР се търгуват в САЩ "на гише" (over the counter), а в други държави - и на борсата. Емитентът на АДР не е длъжен да публикува финансовите си отчети съгласно счетоводните стандарти на САЩ (US GAAP) и е освободен от задължението да се регистрира в Комисията по ценните книжа на САЩ. Спонсорирана от американска депозитарна банка АДР - програма би предоставила на българска фирма предимствата, от които се ползва и публично търгувана компания от САЩ, без при това да е необходимо фирмата да променя счетоводния си процес. Затова и програмите от ниво I са най-популярни сред емитентите. Около 60% от всички АДР - програми в света са от този вид, като този дял бързо нараства.
Ниво II. Фирми, които искат да регистрират акциите си на фондова борса в САЩ, използват АДР - програми от ниво II. При тях акциите трябва да се регистрират в SEC, а финансовите отчети на фирмата трябва да са в съответствие с US GAAP. Фирмите трябва да покрият изискванията за регистрация на съответната борса.
Ниво 3. АДР - програмите от този вид се използват изключително за набиране на капитал или приватизация. По принцип с нарастването на нивото на програмата АДР стават по-видими и атрактивни за инвеститорите. Фирми, които искат да направят публична оферта на акциите си на фондова борса в САЩ, използват АДР - програми от ниво III. При тях се изисква пълна регистрация в SEC, финансови отчети в съответствие с US GAAP, както и изпълнение на специфичните изисквания на съответната фондова борса (NYSE, NASDAQ, American Stock Exchange и др.). Очевидно е, че програмите от този тип са най-трудни за осъществяване и свързани с най-високи разноски.
Частно пласиране по правило 144А /регулация S. Частното пласиране на спонсорирани АДР е най-лесният метод за набиране на капитал на международните пазари. Ако фирмата (и нейната инвестиционна банка) имат за цел да привлекат определени институционални инвеститори от САЩ, те могат да им предложат АДР по правило 144А от Закона за ценните книжа, без при това да ги регистрират в SEC. Съгласно правилото само професионални инвеститори, управляващи повече от 100 милиона щатски долара, могат да закупуват такива АДР. На инвеститори извън САЩ такива АДР се предлагат по силата на регулация S от същия закон. Често такива АДР биват листвани на европейска фондова борса, най-често в Лондон.
Както е видно, при този тип програми регулационни изисквания почти липсват. Затова не е учудващо, че именно те са най-популярни в Централна и Източна Европа както за набиране на капитал, така и за приватизиране на държавни фирми. Можем да споменем имената на "Комерчни банка", СПТ "Телеком" (Чехия), МОЛ (Унгария), БИГ банк, "Нафта" (Полша), "Газпром", "ЛУКойл" и "Уралмаш" (Русия), които са между многото фирми от региона, набирали капитал чрез АДР по правило 144А. Продажбите на "Банк Хандлови", "Банк Гдански" (Полша), "Гедеон Рихтер", ОТП (Унгария) и др. също са извършени по този механизъм. Около 20% от всички такива програми в света за 1998 г. (съответно над 35% от набрания капитал) са били за централно- и източноевропейски фирми.
Търсенето на АДР в световен мащаб нараства с около 30-40% годишно. Този ръст се дължи на увеличаващия се тренд към глобална диверсификация на портфейлните инвестиции. Много инвеститори (напр. пенсионни фондове от САЩ) по закон не могат да инвестират директно в чуждестранни ценни книжа, затова използват АДР. Дори онези, на които е разрешено да правят портфейлни инвестиции в чужбина, предпочитат АДР заради удобството, ликвидността и по-ниските разноски в сравнение със закупуването на акции на чужд пазар. В много случаи разноските по инвестирането в АДР са с над 0.5% годишно по-ниски, което при инвестиции от порядъка на милиони долари е значителен фактор.
Веднъж издадени (виж по-горе), АДР могат да свободно се търгуват "на гише" или на борса (след изпълнение на съответните изисквания). Когато държател на АДР ги продаде чрез своя брокер на инвеститор на същия пазар, депозитарните разписки просто се прехвърлят между тях, а съответните акции продължават да са на съхранение в местната доверителна банка - това е т.нар. интрамаркет търговия. Ако пък брокерът продаде акциите обратно на местния пазар, депозитарната банка бива инструктирана да анулира съответните АДР. Акциите напускат местната доверителна банка и се прехвърлят на купувача - местен инвеститор.
Около 95% от търговията с АДР е интрамаркет. При изпълнението на поръчка за покупка брокерът сравнява доларовия еквивалент на цената на акциите на местния пазар с цената на съответните АДР на международния пазар. Сделката ще бъде извършена, разбира се, на по-изгодната за брoкера и инвеститoра цена. Например, нека доларовият еквивалент на цената на дадени акции на БФБ е $24.65, а цената на съответните АДР на NYSE е $24.70. Брокерът ще предпочете да купува акции на местния пазар (при което ще бъдат издадени нови АДР) дотогава, докато цената им не се изравни с тази на АДР. След това брокерът просто ще търгува интрамаркет. Същата логика е в сила при продажбата на АДР и по този начин разликата в цените на акциите и АДР винаги ще клони към транзакционните разходи.
АДР биха предоставили на българските фирми опростен, удобен и евтин достъп до международните капиталови пазари, както и увеличена видимост и престиж. Те успешно могат да се използват и при приватизацията на държавни предприятия. Тук обаче трябва да се върнем към началото на тази статия. Това, че дадена фирма може да емитира АДР, само по себе си не означава нищо. Добрите, печеливши български фирми биха привлекли интереса на чуждестранните портфейлни или стратегически инвеститори и без АДР програма. Но наличието на такава безспорно би разширило кръга от потенциални инвеститори и улеснило инвестиционните им решения.
Има неплатени сделки
Приходите от приватизация в бюджета през първите седем месеца на годината са общо около 133 млн. нови лева, сочи справката за консолидирания държавен бюджет към 31 юли тази година. Според високопоставен правителствен чиновник сумата на приходите е по-ниска от очакваната и отразява нарастващия брой на кешовите сделки със закъснели плащания. Това се дължи на изцяло или частично неплатени сделки значителна стойност. Едната от тях е например продажбата на "Промет" на пловдивския "Нева холдинг" срещу малко над 1 милион долара, платими наполовина в брой, наполовина в дългови инструменти. Източник, близък до купувача, обаче заяви, че всички дължими плащания за "Промет" били приключени. Другата неплатена сделка, която се споменава в правителствените кръгове, е за "Лекоко" с купувач консорциум между пернишката фирма "Еврометал" и работническо-мениджърско дружество с обща цена в размер на 9 млрд. лв. От тях 4.08 млрд. лв. трябва да бъдат издължени от "Еврометал", която да придобие 34% от капитала на "Лекоко", а остатъкът - от РМД, което да ползва правото си на десетгодишно разсрочено плащане.
Според чиновници от приватизиращите ведомства има и значителен брой по-малки сделки, за които плащанията настъпват по-късно от сроковете по договорите. В такива случаи купувачите обикновено дължат неустойки, но сделките не се развалят заради прокламирания принцип, че приватизацията трябва да е необратим процес.
Разминаването между реално постъпилите в бюджета приходи и паричните постъпления, изчислени въз основа на обобщената справка на АП за договорените плащания, не може да бъде определено съвсем точно. Причината е, че в сумата от справката за бюджета се включват и плащания на работническо-мениджърски дружества (РМД) по сделки от предходни години, докато справката на АП отразява само сделки от тази година. При това общата сума на вноските, дължима от РМД по години, е неизвестна величина, която никога не фигурира в годишните отчети за приватизация, нито за нея се правят някакви изчисления по приватизиращите ведомства.
Фактът, че по приблизителни оценки приходите са по-ниски от тези, които би трябвало да се очакват на база на договорените плащания, донякъде се дължи и на плащането за "Петрол" в размер на 52 млн. долара. Тази сделка беше договорена през пролетта, но плащането постъпи едва в началото на август и така не беше отразено в справките за първите седем месеца.
Обобщената справка на Агенцията за приватизация (АП) показва, че договорените плащания по сделки, сключени от приватизиращите ведомства от 1 януари до 31 юли, е малко над 600 млн. деноминирани лева. От тях заради значителния брой на сделки с работническо-мениджърски дружества разсрочените плащания по груби изчисления са над половината от общите договорени суми. Поне половината от веднага платените суми се издължават в непарични средства (реституционни или дългови книжа), а една десета от паричните постъпления влиза във фондовете за покриване на разходите за приватизация към продаващите ведомства. Така реалните приходи в бюджета по груби изчисления би трябвало да са около 20 % от договорените плащания - тоест 130-140 млн. деноминирани лева. Тази величина е приблизително равна на сумата, постъпила в бюджета, според справката на финансовото министерство. Съответствието на данните обаче е само на пръв поглед. След като данните за бюджета отчитат и вноските на работническо-мениджърски дружества по сделки от предходни години, сумата в справката на финансовото министерство би трябвало да превишава реалните приходи, изчислени от договорените плащания по сделки само за 1999 г. Справката за бюджета сочи още, че като приходи от приватизацията по извънбюджетни сметки и фондове има около 7.7 млн. деноминирани лева (по неокончателна оценка към края на юли). По закона за приватизацията 90% от паричните постъпления по сделки са за бюджета, а останалата част се насочва към фондове за покриване на разходите за приватизация към продаващите ведомства. Така сумата, общо постъпила във фондовете, би трябвало да е общо около 13.3 млн. лв. (една десета от приходите 133 млн. лв.). Фактът, че наличната сума е близо два пъти по-ниска, означава, че приватизиращите ведомства са изхарчили общо около 6 млн. нови лева за покриване на разходите по сделки и за допълнителни възнаграждения на чиновниците в АП и министерствата.
Въпреки липсата на достатъчно приходи в бюджета обобщените данни на АП за приватизацията до средата на август показват формално преизпълнение на програмата за приватизация за 1999 г. От януари до края на юли договорените плащания са близо три четвърти от общата сума, предвидена за цялата година - 817 млн. деноминирани лева. Показателят брой сделки сочи преизпълнение на програмата в частта за продажба на миноритарни пакети и обособени части, но слабо представяне в продажбите на мажоритарни пакети от акции. До 13 август приватизиращите ведомства са сключили общо 677 сделки, от които 375 за цели предприятия (от тях над една трета са сделки за миноритарни пакети) и 302 за обособени части. За сравнение по годишната програма се предвиждат 713 сделки за мажоритарни пакети, 94 за миноритарни и 271 сделки за обособени части.
Сделката за "Алумина" се бави заради проблеми с плащането
Отлагането дава шанс на втория в класирането да спре продажбата чрез съдебно обезпечение
Консорциумът от турската фирма "Фаф метал" и РМД "Алумина инвест" отлага сключването на сделката за 75% от капитала на "Алумина" - Шумен, заради невъзможност да плати сумата в брой, изискуема в деня на подписването на договора, съобщи източник, близък до Агенцията за приватизация. Според него за тези пари купувачът разполагал с неотменяем и неделим акредитив от британската банка HSDE Investment bank, но условието за усвояването било в банката да бъде представено временно удостоверение на името на купувачите за мажоритарния пакет от "Алумина". Прехвърлянето на акциите преди плащането обаче противоречи на обичайната практика на Агенцията за приватизация, която държи на обратния механизъм - първо купувачът да плати, а след това да получи акциите. Така се получил порочен кръг от типа "кокошката или яйцето".
Сделката за "Алумина" беше одобрена от надзорния съвет на АП в средата на юли при цена 9 милиона долара, от които 60% платими в брой, а остатъкът - чрез допустимите по закон платежни средства. По предварителна информация "Фаф метал" трябваше да придобие 51%, а РМД - 24% от капитала на "Алумина", като в същото съотношение бъде разпределена и дължимата цена. Тоест "Фаф метал" дължи общо около 6.12 млн. долара, от които близо 3.6 млн. долара в брой. Според официалното съобщение "Фаф" трябваше да изплати своята част до 30 дни след сключването на сделката със собствени средства и с привлечени капитали от две други турски фирми. Работническо-мениджърското дружество ще ползва законовото си право на десетгодишно разсрочено плащане. Ако договорът в крайна сметка се подпише, купувачите ще поемат още един значим финансов ангажимент - да изплатят 2.5 млн. долара от задълженията на предприятието в тримесечен срок след сделката.
Според официалните изявления на пресцентъра на АП от миналата седмица нямало пречка за подписването на договора. След близо триседмично отлагане обаче сключването на сделката, което се очакваше за четвъртък, беше отложено за пореден път. Ако сделката продължи да се отлага до началото на септември, това ще даде шанс на втория в класирането, турския "Кибар холдинг", да спре сделката по съдебен път чрез т.нар. обезпечение за бъдещ иск. Това може да стане например както при сделката за "Парк-хотел Москва" чрез запор върху предложения за приватизация пакет от "Алумина", наложен по съдебен ред заради жалба на отхвърления кандидат. Според запознати "Кибар холдинг" веднъж вече е обжалвал решението на АП да сключи сделка с "Фаф метал" и РМД по общия исков ред и безрезултатно е поискал налагане на съдебно обезпечение.
През последните месеци "Алумина" работи с едва около 10% от мощностите си и показва видима тенденция към влошаване на финансовите си резултати. По парично измерение преди деноминацията загубата на предприятието за миналата година е била около 5.2 млрд. лв., а само за първото шестмесечие - 5.7 млрд. лв. Според данните, представени пред надзорния съвет на АП, дългосрочните задължения на "Алумина" са общо около 10 млн. деноминирани лв., а краткосрочните - около 5 млн. деноминирани лв. Блокова сделка оживи замрялата търговия на свободния пазар
Една-единствена сериозна сделка беше регистрирана през изминалата седмица на свободния пазар на "Българска фондова борса - София". Това беше трансфер на 62 962 акции на" Велбъжд" АД - Кюстендил, която беше на обща стойност 503 хиляди нови лева. Без това прехвърляне регистрираният обем на търговия на БФБ би бил един от най-ниските от началото на годината. Общо на свободния пазар на борсата бяха регистрирани сделки за 564 хиляди нови лева, но заедно с тези на официалния и облигационния пазар - 710 хиляди лева.
Според малкото останали на борсата брокери причината за замирането на търговията е в отпускарския период, който е в пълна сила както за основните финансови институции, така и за чуждите купувачи, доколкото са останали такива с интерес към нашия пазар на ценни книжа. Като цяло августовската суша на борсата е с пълна сила.
За периода 13 - 19 август беше регистрирана една- единствена сделка с акции на "Благоевград БТ" на цена 22 лева, или с близо 15% по-ниско от последната цена. За същия период нямаше регистрирана и нито една сделка с акции на "Булгартабак холдинг", за който се очаква в близко бъдеще да се търгува на най-висок сегмент на официален пазар на борсата. Липсваха сделки и с акции на друго добро българско предприятие - "Софарма".
Малко по-активна беше търговията с акциите на "Солвей Соди". Общо 277 акции на девненското предприятие бяха изтъргувани на цена между 12.50 и 13.56 лева за акция с номинал 1 лев с лек спад на средната цена от няколко процента. Лек спад беше регистриран и при цената на акциите на Нефтохим, но отново при сравнително слаба търговия - 860 акции на цени между 14.30 и 15.65 лева за акция. Всички останали цени на активно търгувани предприятия бяха на цени без особено движение нагоре или надолу.
На официалния пазар, където се търгуват предимно акции на бивши приватизационни фондове, отново най-активно бяха търгувани акциите на "Петрол холдинг груп" - общо 25 575 акции преминаха през борсата, а общата им стойност беше 53 400 нови лева.
На стартиралия миналата седмица облигационен пазар на борсата продължи търговията с облигациите на "Прософт" АД, първите и единствени публично търгувани корпоративни облигации на пазара до този момент. Търговията продължи с по-слаби темпове, което се обяснява от участниците на пазара със слабата активност като цяло през август. За периода 13 - 19 август на този пазарен сегмент бяха изтъргувани облигации на стойност 39 хиляди нови лева.
Еврото продължи да поевтинява, йената - рекордно скъпа
Левът поскъпна спрямо европейската валута поради ниска ликвидност на банките
Доларът продължи да поскъпва спрямо еврото на международните валутни пазари през изминалата седмица и дори песимистичните прогнози на аналитиците за нива около 1.0550 долара за евро се оказаха в крайна сметка оптимистични. Търговията късно в сряда и при отварянето на европейските пазари в четвъртък бе на нива около 1.0479/83 долара. Една от причините за този рязък спад на европейската валута бе, че очакваните данни за бизнесклимата в Германия не са толкова добри, колкото се предвиждаше по-рано. След излизането на данните от изследването на германския Ifo институт в четвъртък се оказа, че индексът на бизнесклимата се е повишил до 93.6 пункта за юли от 92.9 през юни, което не е толкова лошо, и еврото поскъпна до 1.0550 долара. След обяд същия ден обаче станаха известни данните за хармонизираната инфлация през юли за 11-те страни от евро-зоната. Според статистическата организация "Евростат" инфлацията в 11-те страни е била 1.1 процента спрямо същия месец миналата година и 0.2 на сто спрямо юни.
Седмицата от 16 до 20 август премина под знака на скъпата йена. Японската валута първо започна да набира сили след поевтиняването спрямо долара в предходната седмица и достигна до 111.30 йени за долар. След това започна и нейното поскъпване спрямо еврото, като късно в сряда котировките бяха 116.75 йени за евро, което е най-ниската стойност на европейската валута спрямо японската от нейното въвеждане през януари тази година. Основна причини за скъпата йена са оживлението на фондовия пазар в Токио и признаците за подобряване на състоянието на японската икономика.
Валутната търговия на вътрешния пазар бе доста активна през изминалата седмица и бе концентрирана главно в продажба на евро от страна на банките. Проблемите с левовата ликвидност принудиха доста от банките да продават евро, за да си набавят левове. Основният купувач отново, както и в предходната седмица, бе централната банка, която купуваше на фиксирания курс от 1.94605 лева за евро. В късните часове на работните дни (към 16 часа) обаче БНБ преустановяваше покупките и неотложната нужда от левови ресурси принуди някои банки да продават единната европейска валута и под фиксирания курс на междубанковия пазар. Във вторник и сряда не бяха рядкост котировките между 1.9450-1.9460 лева за евро. Много малко от продавачите пък успяваха да набавят левове срещу долари, защото просто нямаше купувачи. По-често срещана ситуация бе арбитраж на долари за евро на международните пазари и след това продажба на евро на БНБ.
В края на седмицата положението на банките се стабилизира и някой от тях се оказаха с излишни левове, които побързаха да обърнат отново в евро, но вече на по-висока цена. През седмицата левът поевтиня спрямо долара, следвайки поевтиняването на еврото на международните пазари. В четвъртък котировките на междубанковия пазар се движеха между 1.8460-1.8480 лева за долар.
Липса на левове повиши междубанковите лихви
Изминалата седмица ще се запомни като една от най-кризисните през тази година по отношение на левовата ликвидност на търговските банки в България. Търсенето на свободни левове бе твърде голямо още през предходната седмица, но в рамките на изминалите пет последни работни дни положението бе критично. След касовото изплащане на пенсиите левовите наличности в банките бяха силно намалени. Поради тази причина някои от тях изпитваха затруднения при текущото регулиране на минималните задължителни резерви. Търговските банки са задължени да заделят резерви по сметки в Българска народна банка, които суми са в процент от новопривлечените депозити от граждани, фирми и други институции. В началото на седмицата започна превеждането на авансовите данъчни вноски на крайни клиенти към бюджета, което още повече затрудни положението на банките.
В същото време лихвите по необезпечените междубанкови депозити се повишиха доста и цената на овърнайт депозити достигна до 4.0-5.0 на сто годишно в средата на седмицата. Според дилъри търсенето е принудило някои от банките да предлагат и до девет на сто годишно за овърнайт депозити. Депозитите със срок до една седмица се търсеха на 5.0-6.0 процента, с отделни сделки и на по-високи нива. Положението допълнително се утежни в сряда, когато трябваше да бъдат изплатени закупените в понеделник тримесечни и дванадесетмесечни сконтови държавни ценни книжа (ДЦК) с общ номинал четиринадесет милиона лева. Към края на седмицата активните продажби на евро от страна на банките, предимно на Българска народна банка, подобри леко ликвидността и лихвите започнаха да падат. Според дилъри обаче те едва ли ще се понижат драстично, защото банките трябва да поддържат минималните си задължителни резерви.
Доходността на тримесечните сконтови облигации на проведения в понеделник аукцион остана без промяна, непроменен остана и основният лихвен процент - 4.75 на сто годишно. Средната годишна доходност на дванадесетмесечните държавни облигации се повиши до 6.53 на сто от 6.20 процента на аукциона преди две седмици. Министерството на финансите ще предложи на аукциони в понеделник, 23 август, емисия тримесечни сконтови държавни книжа с номинал пет милиона лева и емисия двегодишни лихвоносни облигации с фиксирана годишна лихва осем на сто годишно и номинал осем милиона лева.
Слаба и неспокойна търговия на дълговите пазари
Търговията с дългови книжа през изминалата седмица не бе много активна и остана предпазлива в очакване на заседанието по повод политиката на Федералния резерв на САЩ следващата седмица. На това заседание се очаква повишаване на лихвения процент в САЩ с 0.25 процентни пункта, което ще окаже силно влияние върху дълговия пазар. Въпреки това цените на някои книжа се повишиха, в това число на руските, българските и полските облигации.
Цените на руските PRINs леко се повишиха през изминалата седмица под въздействие на успокояващата се обстановка. Аналитиците считат, че пазарът на дългови инструменти очаква с нетърпение следващия кръг от преговорите на Лондонския клуб с Русия, който ще се състои през септември. Русия се надява да бъде реструктуриран дълг от 32 милиарда долара, останал от времето на Съветския съюз. Според много от специалистите обаче политическата несигурност в страната ще отложи евентуалното споразумение към края на годината, а дори е възможно това да стане след президентските избори следващата година.
Повишението на руските книжа накара търговците да се заинтересуват и от българските брейди-облигации и под въздействие на леко увеличеното търсене цената им се повиши. Обезпечените облигации с отстъпка DISC се търгуваха на 68.250-69.375 цента, при 67.000/750 предходната седмица. Облигациите, заменили просрочените лихви IAB, се търсеха на 68.625-69.000 цента срещу 67.000 и се предлагаха 69.500-70.000, по-високо от 68.000, а котировките купува на облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха между 59.625 и 61.000 цента.
В началото на изминалата седмица интересът на търговците се обърна към латиноамериканските книжа и по-специално към еквадорските облигации. Във вторник президентът на страната Джамил Махуд съобщи, че дълго чаканата сделка с Международния валутен фонд за 400 милиона долара ще бъде финализирана в близките няколко седмици. Ако този 18-месечен заем бъде отпуснат, Еквадор ще може да поднови преговорите по дълга си към Парижкия клуб. Цените на еквадорските брейди-облигации обаче се раздвижиха и понижиха рано в сряда след слуховете, че страната може да не плати предстоящия брейди-купон. Лихвите са в размер на 94 милиона долара и трябва да бъдат платени в края на този месец.
Генното инженерство - проклятие или спасение за селското стопанство
Магазините за хранителни стоки в далечното бъдеще сигурно ще приличат на днешните аптеки - на рафтовете ще има само хапчета, а под тях надписи - сирене, пържола с картофи, джин с тоник и т.н. Засега това са фантазии, но намесата на науката в естествения ред на природата става все по-осезаема и няма да мине много време, преди тя да се превърне в един от големите обществени проблеми.
На Запад "зелените" вече бият тревога за опасността от генетично променените (ГП) храни. Търговската верига Marks&Spencer обяви, че скоро ще продава в магазините си само месо от животни, при чието отглеждане не е използвана соя или царевица, "пипната" от генните инженери. В повечето страни от Европейския съюз опаковките на растителни и животински продукти с изменени гени трябва задължително да бъдат маркирани, че става въпрос за "неестествена храна".
Американците твърдят, че генно подобрените храни не вредят на здравето и на тяхна страна е липсата на научни доказателства за причинени увреждания. САЩ започнаха масово да използват генните технологии през 1992 г., но досега примера им последваха само осем страни. Първият опит от подобен род беше преди повече от десетилетие, когато ягоди в Калифорния бяха напръскани със спрей, съдържащ "противозамръзваща" бактерия, извлечена от риба, живееща в Арктика. Днес супермаркетите в Щатите предлагат десетки ГП-продукти, в света с подобни култури са засети 28 милиона хектара, през следващата година оборотът на международната търговията с тях ще достигне 3 милиарда долара, а 25 милиарда - през 2010 г. Освен за задоволяване на желанията на богатия Север генетичните храни ще свършат много добра работа при изхранването на страните от третия свят както зелената революция през 60-те години, когато новите сортове пшеница и ориз спасиха от глад милиони хора. Населението на Земята ще достигне 10 милиарда през 2030 г., като огромната част от него ще живее извън Европа и Северна Америка. Това най-вероятно ще реши спора между еколозите и прагматиците в полза на широкото използване на генно инженерство, защото бедните страни ще предпочетат да поемат рисковете от страничните ефекти в замяна на спасението от гладна смърт.
Европа има право да се безпокои, защото отсъствието на доказателства не означава липса на вреда, а 10 години е малък срок, за да се определи с абсолютна точност какви са последствията от употребата на генетично манипулирана храна. Защитниците на бедните държави, които виждат в генното инженерство панацеята за проблемите с изхранването, не трябва да подминават друг проблем - патентите за ГП-храните се държат от големите компании (основно американски), а фермерите, които ползват подобрените семена, трябва да им плащат. Затова в Мексико се притесняват, че един ден може да им се наложи да дават пари за царевицата, която са подарили на света. Екоекспертите сочат още една опасност - използването на единствен "оптимален" сорт застрашава реколтата на големи площи в случай на неблагоприятни природни условия или епидемии. Така големият глад през 40-те години на миналия век в Ирландия е предизвикан не от ниското ниво на селското стопанство, а напротив - от развитието му. Ако ирландците не бяха решили да засадят един и същ високопродуктивен сорт, нямало е да се стигне до катастрофата, нямало е да има масова имиграция в Америка, но това е друга история.
Накратко
Канада обяви, че ще настоява за отмяна на всички експортни субсидии на селскостопанска продукция на следващия кръг от преговори в Световната търговска организация, който трябва да започне през есента. Министърът на селското стопанство Лил Ванклийф заяви, че Отава иска да бъде максимално ограничена или в най-добрия случай - премахната помощта, която изкривява производството и търговията. Канадското правителство твърди, че не може да си съперничи с големите субсидии, получавани от фермерите в САЩ и Европейския съюз, които според него нарушават конкуренцията.
"Канада ще се бори за отмяна на всички експортни субсидии, колкото се може по-бързо, и ще настоява за подобряване на достъпа до пазарите на селскостопанските и хранителните продукти", заяви Ванклийф, който допълни, че страната му ще поиска отмяна на всички тарифни ограничения в търговията с растителни масла, суровината за тяхното производство, ечемик и малц на разговорите в Сиатъл, които ще се проведат от 30 ноември до 3 декември.
Румънското правителство прие постановления, които трябва да подобрят положението на селското стопанство. Предвижда се създаването на кредитни къщи, които ще улеснят получаване на заеми от фермерите. Кредитните организации ще действат на местно и национално ниво и ще бъдат подкрепени от правителството. Експертите се надяват, че създаването им ще улесни финансирането на сезонната селскостопанска дейност, особено при закупуването на торове и пестициди.
Според правителството решението за зърнените складове е в унисон със законодателството на Европейския съюз. Фермерите ще получават сертификат, който им гарантира възстановяване на щетите в случай на пожар или повреждане на зърното, докато се намира на склад. Сертификатите, в които ще се записва качеството на зърното, могат да бъдат продавани на стоковите борси или да бъдат използвани като гаранция за получаване на кредит.
Отделно постановление урежда въпроса с използването на различни водни източници за напоителни работи. Фермерските кооперации получават право да купуват и продават вода, да купуват напоителна техника и да поддържат напоителните системи.
Руините на София
Стари къщи се рушат в сърцето на града
По покана на столичния кмет преди две седмици куп държавни люде се събраха в Съюза на българските архитекти, за да видят идеите за развитието на центъра на столицата. На няколко метра от мястото, където се бяха стекли управляващите, от години една сграда се руши под въздействието на метеорологичните условия и безхаберието на собствениците си. В дъждовни дни от изоставената къща падат цели парчета мазилка, каменни късове от ограждащите первази се стрелкат към земята и с трясък се разбиват в паветата. "Да мине човек по тротоара пред сградата се равнява на скок от Аспаруховия мост във Варна без предпазни мерки", коментира възрастен столичанин. Може би единствено членовете на клуб "Адреналин" и сходни на него организации без всякакви притеснения биха поспрели да побъбрят на сянка на ъгъла на ул. "Шипка" и ул. "Кракра".
През последните години вниманието на обществото ни беше насочено към проблемите с панелните комплекси. Макар и реално съществуващи, те не са единствената ахилесова пета на жилищния ни фонд. Мерките за спасяването на родните панели са маркирани, нужно е да се направи най-трудното - да се набавят средства за изпълнението им. Но докато погледите на специалистите са насочени към влошаващата се жилищна среда в комплексите, централната градска част на столицата се руши безвъзвратно. Поникналите дръвчета по покривите и первазите на някои къщи в центъра на столицата за съжаление нe известяват за настъпването на пролетта, а за неотложната нужда сградите да бъдат ремонтирани и укрепени. Диагноза на българското жилище отдавна е поставена от специалистите - "деградация поради неадекватно управление и поддържане". Никой обаче не се наема точно да посочи изхода от тази ситуация. Уклончивите "необходимо е строг правен регламент на задълженията на собствениците" се сблъсква с "липсата на средства и адекватен начин на финансиране на жилищния сектор".
В Закона за териториално и селищно устройство се прокрадва любопитен момент. В нормативния акт е записано, че "строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали негодни за използване, застрашени са от самосрутване или са вредни от санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят, се премахват по заповед на кмета на общината". Налагането на подобна мярка се съобщава на собствениците, които могат да обжалват, но ако строежът представлява непосредствена опасност, той се премахва веднага със заповед на областния управител. За да се стигне до подобно решение, трябва да бъде свикана комисия, която да установи състоянието на сградата и да вземе решение. То може да е премахване или заздравяване, като за второто на собствениците се определя срок. Това решение се одобрява от кмета на общината. Ако решението предвижда премахването на сградата, това трябва да стане от собствениците или ползвателите за тяхна сметка. Ако те не го направят в определен срок, тази работа трябва да свърши общината, а сумите, изразходвани за това, се събират от собственика по реда за събиране на държавните вземания. Това много напомня за щрауса, заровил глава в пясъка.
Няма къща, няма проблем.
Започва лицензирането на първите надзорници
Броят на супервайзърите ще бъде регулиран от пазара
Въвеждането на Независим строителен надзор в строителството и проектирането породи доста дебати. От Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) се гордеят със създаването на подобен участник в процеса на строителството. "Очакваме тази регламентация да се отрази върху качеството на строителните услуги и върху гаранциите за инвеститорите на пазара", обясняват от министерството. В същото време строителните фирми и предприемачите гледат с недоверие и голяма доза притеснение и вещаят провал на независимия надзор, който според тях няма да е чак толкова независим. Въпреки критиките голяма част от фирмите, които се занимават със строителство, проучват възможността самите те да кандидатстват за тапия и да упражняват надзорна дейност. За големия интерес към дейността говорят и получените над 500 молби.
На 18 август се проведе първото заседание на комисията по оправомощаване на лицата, желаещи да упражняват независим строителен надзор в строителството и проектирането. Първото заседание беше по-скоро за да се опознаят членовете на комисията и да видят как ще работят занапред, казаха от МРРБ.
Съставът на комисията беше определен със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев на 23 юли тази година. За неин председател е назначен зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройство Борис Милчев, а за заместник-председател - инж. Иван Цацов, шеф на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК).
Единайсет са членовете, които ще разглеждат документите на желаещите да се занимават с надзорна дейност. Сред тях са Светлана Гебрева - главен държавен инспектор в ДНСК, проф. Тодор Карамански - председател на Съюза на конструкторите в България, арх. Яким Петров - бивш гл. архитект на София и др. В правомощията на председателя на комисията е да определи представители на неправителствени организации, които да участват в работата й. Пак по силата на правомощията си председателят на комисията назначава необходимите за дейността й подкомисии. Това вече е направено и по този начин разширеният състав на комисията става 42 души.
До първи септември - датата, от която за започването на строеж на четири и повече етажа ще е задължително назначаването на супервайзър, ще бъдат лицензирани около 100 фирми, а до края на месеца - може би още толкова, казаха от строителното ведомство. Краен срок за кандидатстване за надзорна дейност няма, не се заплаща и такса за издаването на лиценз. "В началото ще бъдат лицензирани по-голям брой от необходимото, което е нормално за една нова дейност. В рамките на една-две години след това те ще бъдат ограничени до необходимия минимум. Няма никаква квота за броя лицензирани надзорници", каза Борис Милчев. Според него първите резултати от упражняването на независимия надзор ще се усетят най-рано към края на следващата година.
На заседанията си Комисията по оправомощаването на независимия строителен надзор взима решение, но окончателната дума има министърът. Той може да издаде или откаже лиценз.
Календар на деловите прояви за 22-29 октомври
Държавен вестник
Срокове
Предстоящо
БАЕЗ започва застраховане срещу средносрочен риск
Износителите могат да ползват полицата за рефинансиране от търговски банки
От септември Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ) започва да разглежда заявки за застраховане срещу средносрочен търговски и нетърговски риск.
Средносрочен риск означава риск за период от една до пет години. За търговски риск се приема неплатежоспособността или обявяването в несъстоятелност на длъжника по договора. Търговски риск е също закъснение на дължимо плащане, обявяване в неплатежоспособност или в ликвидация на длъжника по договора (вж. таблицата). Нетърговски е рискът, настъпил в резултат на възникнали политически събития (война, преврат, бунтове, стачки и др.), на мораториум върху плащанията или във валутния режим. Нетърговски е и рискът в случай на приемане или изменение на нормативни актове или правителствени решения в държавата на длъжника (вж. таблицата).
"Услугата е подходяща за строителни фирми, изпълняващи поръчки зад граница, за производители на стоки с по-дълъг период на производство - машини и съоръжения например", уточни Соня Софронова, изпълнителен директор на БАЕЗ. Процедурата по застраховането срещу средносрочен търговски и нетърговски риск не се различава съществено от процедурата при сключване на застрахователен договор срещу краткосрочен риск.
Като начало се попълва специален формуляр по образец, който се получава безплатно в агенцията. В него се посочват данни за фирмата - координати, предмет на дейност, финансово състояние и др. Изискват се заверени счетоводен баланс и финансови отчети за последните три години. Прилага се копие от съдебната регистрация и свидетелство за актуално съдебно състояние. Дружества, които са по-отскоро на пазара или са съвсем нови, също могат да поискат застраховка.
Износителят попълва и заявка за искания кредитен лимит (застрахователната сума) или кредитния период. Окончателните параметри се утвърждават от междуведомствения съвет по експортно застраховане. Процентът на застрахователно обезщетение не може да надвишава 90% от всяка щета. Нужно е да представите и данни за вашия контрагент. С други думи - да опишете това, което ви е известно за партньора.
Ако повече от шест месеца не бъде осъществен износ за съответната държава, се плаща месечна такса за поддържане на кредитния лимит. Сумата е равна на една шеста от минималната премия.
Износителят трябва да декларира какво е изнесъл през предходния месец. Декларациите са по образец и се попълват до 10-о число. Агенцията проверява достоверността на данните. Задължение на фирмата е също да плати определената премия върху реализирания месечен износ. Вноската се превежда до три дни след получаване на съобщение (сметка) от агенцията. Ако фирмата спре да плаща текущите вноски, условията на договора могат да бъдат променени или той да бъде изцяло прекратен едностранно от БАЕЗ. Платените до момента вноски не се връщат. Застрахователният договор може да служи като обезпечение за получаване на оборотен кредит от търговските банки. Така се разширяват възможностите на фирмите за рефинансиране през предоставения кредитен период. БАЕЗ вече сключи споразумения за сътрудничество в тази посока с Биохим и Демирбанк. Предстои разширяване на обхвата на банките.
Ако вашият контрагент забави плащанията си повече от договореното, в тридневен срок след това вие трябва да представите в БАЕЗ декларация по образец за просрочено плащане. В документа се посочват размерът на плащането, номерът на фактурата (за да се докаже, че стоката е изнесена), причините за спрялото плащане. При недеклариране агенцията има право да откаже частично или изцяло плащането на застрахователното обезщетение.
До попълването на тази декларация обаче вие трябва да сте изпратили поне две напомнителни писма до своя чуждестранен партньор. При евентуална щета ще трябва да докажете, че сте направили усилия да получите дължимите средства и ще трябва да приложите копие от писмата.
Освен това в седемдневен срок след настъпване на застрахователното събитие трябва да предявите претенциите си за обезщетение.
Търговски риск е:
Нетърговски риск е:
Самоосигуряващите се могат да предплатят здравните вноски
"Лицата, които са задължени сами да си удържат и внасят здравните осигуровки, могат сега да платят дължимите суми за месеците до края на годината", заяви Даниела Асенова, началник дирекция "Краткосрочно осигуряване" в Националния осигурителен институт (НОИ). Сред тези лица са: свободните професии (адвокати, медицински специалисти, архитекти, дейци на културата, науката и образованието и другите лица, осъществяващи дейност за своя сметка); едноличните търговци; съдружниците в търговски дружества; нотариусите; частните медици; получаващите доходи по граждански договори и лицата на патентен данък по глава четиринадесета на Закона за облагане доходите на физическите лица. "Не се предвижда на работещите по трудов договор да се даде възможност да предплатят личните си здравни вноски (3 на сто от трудовия доход)", допълниха от осигурителния институт.
Засега срокът за авансовото плащане е 10 септември, но се обсъжда възможността той да бъде удължен. "Така ще дадем повече време на желаещите да се възползват от авансовото плащане", уточни Даниела Асенова. Десети септември е срокът, в който могат да бъдат изплатени вноските за юли, без да бъде начислена наказателна лихва за неплащане навреме. Здравните осигуровки се плащат от самоосигуряващите се до края на текущия месец, а от работодателите - заедно с изплащането на заплатите за съответния месец. Според данни на Националния осигурителен институт към 13 август събраните здравни вноски възлизат на 9.014 млн. лв. Размерът на здравната вноска за сметка на самоосигуряващите се е шест на сто от избрания осигурителен доход. Този доход е между две и десет минимални работни заплати за облаганите с патентен данък. Минимум една и максимум десет минимални трудови възнаграждения е осигурителният доход за осъществяващите свободни професии, заетите на граждански договори, едноличните търговци (извън облаганите с патент), нотариусите и частните лекари. От 1 юли най-ниското трудово възнаграждение за страната е 67 нови лева. При избрана база за облагане една минимална заплата общата сума на авансовите вноски за пет месеца (от август до декември) ще е 20.1 нови лева.
Друго улеснение за самоосигуряващите се е възможността да подадат здравноосигурителните декларации наведнъж. Така например за месеците от август до декември ще трябва да бъдат пуснати пет отделни декларации. В тях ще се посочи избраният доход, върху който е изчислена здравната вноска и попълнени данни за осигурения. При месечно плащане на осигуровките декларациите се подават до 20-о число на съответния месец. В някои районни управления на социалното осигуряване са поставени специални кутии, в които се пускат формулярите.
Въпреки авансовото плащане в началото на следващата година на база на подадени годишни декларации ще се определи действителният размер на дължимите вноски. Все още не е ясно дали това ще се прави на база на годишната данъчна декларация, или ще се подава специален образец. Реално дължимият размер на осигуровките ще зависи от получения доход за месеца и годината. Държавата ще връща суми от здравните вноски, ако осигуряващият се е надплатил при авансовите вноски. Експертите очакват в повечето случаи осигуряващите се да доплащат. За доплащаните суми няма да се начислява наказателна лихва.
В Закона за здравното осигуряване са предвидени санкции за неплатени и неподадени в срок вноски и декларации. Глобата е до 200 лв., а за неплатените суми се дължи и наказателна лихва в размер 1/360 от ОЛП за ден.
"Нова Деница" и "Братя Василеви" ще връщат ДДС на чужденци
Чуждестранните физически лица ще могат да си възстановяват платения в страната ДДС чрез два агента - "Нова Деница" АД и "Братя Василеви" ООД, съобщиха от Министерството на финансите. Двете фирми подписаха договор за агентство с Министерството на финансите през изтеклата седмица. На практика агентите ще са тези, с които чуждите граждани пряко ще контактуват и от които се очаква да възстановят веднага платения данък, ако необходимите документи се представят в техните бюра.
Според Закона за ДДС и специалната наредба към него, всяко чуждестранно физическо лице има право да поиска да му бъде възстановен ДДС, начислен за закупени стоки на територията на страната. Необходими условия за това са стоките да бъдат изнесени в непроменен вид до три месеца от датата на издаване на данъчната фактура и да са закупени от продавач, който има разрешение да продава стоки с право на възстановяване на ДДС. Тези продавачи ще се регистрират във финансовото министерство. В допълнение чужденците ще могат да искат връщане на ДДС само ако закупените стоки са на стойност над 1000 нови лева. Искането за възстановяване ще се разглежда при условие, че чужденецът поиска връщане на данъка в рамките на шест месеца от датата на издаване на данъчната фактура. Няма да се възстановява данък за алкохол, цигари и течни горива.
Засега не е ясно откога чуждите граждани ще могат да се възползват от правото си на възстановяване на ДДС. От ведомството на Муравей Радев уточниха, че това ще е датата, от която един от двата агента започне да функционира реално. Въпреки това агентите са поели ангажимент към финансовото министерство възстановяването да стартира не по-късно от 15 ноември тази година. Дотогава компаниите ще трябва да изградят поне по пет бюра и минимум пет пощенски кутии на гранично-пропускателните пунктове (ГПП). Разпределение на митническите пунктове между двете фирми няма да се извършва. От "Братя Василеви" вече заявиха, че техни бюра ще има на летище София и на митниците Калотина, Кулата, Капитан Андреево и пристанище Варна.
За дейността си като агенти двете компании ще събират комисиона, която не може да бъде по-голяма от 10 на сто от размера на възстановения ДДС. Размерът на комисионата ще се обявява в тарифа, която агентът трябва да предостави на клиентите си.
Експерт-счетоводителите се застраховат за вреди от професионалната си дейност
При умишлени действия застрахователят не дължи обезщетение
Дипломираните експерт-счетоводители са задължени да се застраховат за евентуални имуществени вреди на свои клиенти или трети заинтересовани лица, нанесени в резултат на осъществяване на професионалната си дейност. Това тяхно задължение е формулирано в чл.53 ал.8 от Закона за счетоводството. Към момента броят на дипломираните експерт-счетоводители е 443. Според представители на застрахователите едва около половината от тях са сключили задължителната си професионална застраховка.
Застраховката може да бъде сключена както от дипломиран експерт-счетоводител (като физическо лице), така и от специализирано одиторско предприятие, което е регламентирано в счетоводния закон и специалната наредба за дипломираните експерт-счетоводители.
Професионалната застраховка се предлага от застрахователните дружества "Булстрад", ДЗИ, "Алианц България" и "Орел". Експерт-счетоводителите сами избират при кое дружество да се застраховат, въпреки че от съсловната организация - Институтът на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), са препоръчали като най-добри условията на "Булстрад". Според счетоводния закон ИДЕС определя минималната застрахователна сума. "Минималната сума, за която експерт-счетоводителите могат да се застраховат, е 10 хил. нови лева", каза Марко Терзийски, изпълнителен директор на ИДЕС. Извън минималната застрахователна сума експерт-счетоводителят може сам да избира останалите условия по застраховката - застрахователно ниво, начин на плащане на премията, допълнителни покрития, самоучастие при изплащане на обезщетението и др. По тази лична застраховка застрахователното дружество има задължението да изплати обезщетение при настъпване на имуществени вреди, които са в резултат на професионалната дейност на дипломирания експерт-счетоводител. При професионалните застраховки от значение е дали застрахователят изплаща обезщетения за предявени претенции, или за нанесени щети в срока на полицата. Засега застрахователите предлагат застраховка за предявени претенции в срока на полицата поради действия на експерт-счетоводителя отново в срока на полицата. Срокът на полицата е една година. Дружествата с изключение на ДЗИ плащат при съдебно решение или извънсъдебно споразумение. Държавният институт поема ангажимент за обезщетение само при съдебно решение. "Необходимо условие застрахователят да дължи обезщетение е вредите, които е нанесъл дипломираният експерт-счетоводител, да са пряка и непосредствена последица от виновно неизпълнение на негови професионални задължения", уточни Ирина Стоева, главен юрист - консултант в "Булстрад".
Виновното неизпълнение на задълженията на експерт-счетоводителя е основното покритие в условията на застрахователите. Три допълнителни групи покрития се предлагат от "Булстрад". За тях се дължи допълнителна премия над тази по основното покритие. Застрахователят поема ангажимент да изплати обезщетение за унищожаване, повреждане или загуба на документи, поради грешка на служител на експерт-счетоводители или одиторското предприятие. Максималната застрахователна сума е 10% от сумата по основното покритие. Така например при застраховка по условията на първо ниво максималната отговорност на застрахователя за грешки на служителите е три хил. лева. Второто допълнително покритие е в случаите, когато дипломираният експерт-счетоводител е нанесъл имуществени щети, но е действал като ликвидатор, синдик или квестор. Отговорността на застрахователя по второто допълнително покритие може да е до 50% от застрахователната сума по основното покритие. Застрахователите поемат и задължение да покриват съдебните разноски на експерт-счетоводителя по основното и допълнителните покрития и разходите за адвокати. Лимитът за отговорността при третото допълнително покритие е 20% от застрахователната сума по основното покритие. Покриването на съдебните разноски като допълнителна отговорност е предвидена и в застраховката на ДЗИ.
Интересен е случаят, когато се установи, че експерт-счетоводителят умишлено е действал, когато е нанесъл щети на свои клиенти. Тогава застрахователните дружества се възползват от правото си да откажат плащане на обезщетения. Други случаи, които са изключения от покритите рискове са: клеветата, обидата или нарушаването на задължението за пазене на професионална тайна. Дружествата не покриват и физическите вреди за експерт-счетоводителите, както повреда или унищожаване на тяхно имущество. Не се покриват и загуби или повреди на компютърни записи, също така и на техническа неизправност на софтуерни, хардуерни, микропроцесорни и други устройства.
Цената на застраховката или премията, която застрахованият трябва да плати, зависи от избраната застрахователна сума и тарифната ставка, определена за всеки един дипломиран експерт-счетоводител. Отделните застрахователни дружества прилагат различни схеми за изчисляване на тарифната ставка. Така например при "Булстрад" този процент се определя от продължителността на стажа на експерт-счетоводителя, броя на одитираните предприятия за конкретната година и сумата на активите на тези предприятия. Така например тарифната ставка ще е 1.21% за експерт-счетоводител с по-малко от пет години стаж, над десет одитирани предприятия и над 1 млн. лв. сума на активите на тези предприятия. При първо застрахователно ниво цената на застраховката е 363 лв. Тарифното число се умножава по лимита на отговорност за всички събития, който за първо ниво е 30 хил. лева. В ДЗИ тарифният процент зависи от очакваните приходи за експерт-счетоводителя през текущата година. При очаквани приходи 105 хил. лв. и застрахователна сума 50 хил. лв. тарифният процент е 0.49 на сто. Това означава, че дължимата премия е 245 лв. При застраховката в ДЗИ е предвидена франшиза или самоучастие от 10% на застрахования при изплащане на обезщетение. Така например, ако обезщетението е 10 хил. лв., то хиляда лева ще са за сметка на дипломирания експерт-счетоводител, а застрахователят ще плати останалите 9 хил. лв. Според Надежда Георгиева от "Алианц България" компанията включва франшиза в размер на 200 лв. В "Алианц България" при 50 хил. лв. агрегатна отговорност цената на застраховката е 240 лв. Годишната премия за най-ниското ниво на "Орел" при отговорност 10 хил. долара (18.5 хил. лв.) е 127 долара или приблизително 235 лв. Освен за всички случаи застрахователите определят лимит на отговорност и за едно събитие. Така в "Булстрад" при първо ниво максималната сума, която счетоводителят може да получи за едно събитие, е 10 хил. лв. При най-високото десето ниво този лимит е 100 хил. лв. Тези лимити при ДЗИ са съответно 25 хил. и 500 хил. лв. За застраховка в "Орел" минималната и максималната отговорност за едно събитие е 5 хил. долара (около 9.25 хил. лв.) и 250 хил. долара (около 462.5 хил. лв.). "Застраховката може да се сключи за конкретен одит и да се договори по-висока застрахователна сума", каза Албена Лилова, ръководител "Общо застраховане и злополука" в "Орел".
По принцип застрахователите са известни, че отказват да плащат обезщетения и при най-малките пропуски от страна на застрахованите. Така например при разсрочено плащане на премията експерт-счетоводителите трябва да следят падежите на отложените части от премията, чиито конкретни дати са уговорени още при сключване на договора за застраховката. Застрахователят може да не изплати обезщетение, ако застрахованият закъснее да плати разсрочените части от премията и през това време е настъпило застрахователното събитие. При някои застрахователи еднократното плащане на премията е свързано с отстъпки. Според Десислав Данов от ДЗИ застрахованите ще ползват три процента намаление на дължимата премия при изплащането й наведнъж.
Обикновено застрахователите изискват от експерт-счетоводителите да им съобщават за втора застраховка за професионална отговорност, ако има такава. Това е важно, защото за неспазване на задължението застрахователят има право да откаже плащане на обезщетение. Освен това при няколко застраховки за отговорност за един експерт-счетоводител застрахователите ще дължат обезщетения, пропорционални на застрахователните суми по издадените полици.
Нещата в България не са се влошили кой знае колко
Ралица Василева, журналистка от CNN, пред "Капитал"
- Очаквах да изглежда по-различна, но всъщност не е толкова различна с изключение на това, че има много нови надписи, има "Макдоналдс". Там, където очаквах да е старият магазин за хранителни стоки, сега е бюро за обмяна на валута. Виждам също много нови, по-красиви постройки, по-ниски блокове с по-друга архитектура. Но не намирам, че страната се е променила драстично.
Всъщност това, което очаквах, се базираше на разказите на сънародници, които са си идвали в България. Те ми описваха по-мрачна картина, но не виждам това, което те ми представяха. Ние, българите сме малко по-песимисти като народ дори и в чужбина, така че в такъв смисъл не намерих положението да се е влошило кой знае колко. Има малко повече дупки по улиците, на някои от красивите сгради около НДК боята се е олющила - това също е промяна, която забелязах. Но драстична промяна не съм видяла.
- Идвам в отпуск, на собствени разноски, но реших и малко да поработя.
- Не, защото аз съм журналист и правя репортаж за България, която познавам много добре. Не виждам защо трябва да има конфликт на интереси. Напротив.
- Всъщност работя върху две теми. Едната е етническата, това, което много исках да снимам, особено откакто започна конфликтът в Косово. Исках да направя репортаж за етническия мир в България, за модела за толерантност, който виждам тук и за който не е писано много, а е от голямо значение да се разкрие като тема. Затова ходих в Кърджали и в съседните селца, за да говоря с хората. Другата тема искам да посветя на 10 ноември, десетата годишнина от смяната на властта. Исках да си избера някакъв вид икономическа тема и така се стекоха нещата, че всъщност ще направя репортаж за чуждите инвестиции. Като гледам, те са се увеличили в последните години, но все още не са на нивото на останалите източноевропейски държави като Полша, Чехия и Унгария. Всъщност извода не съм си направила още. Сега събирам материал и има още много неща, които ще работя в Атланта. Направих анкета пред храм "Александър Невски". Хората се изразиха много песимистично. Помолих ги да си спомнят митингите отпреди десет години и какви са им били очакванията, дали са се оправдали и не намерих нито един, който да ми каже, че очакванията са му се оправдали. Попитах един човек, който си имаше дюкянче около "Александър Невски", защо толкова песимистично гледате на нещата, бихте ли искали да се върне социализмът? Той каза: "Не, не искам. Може и да няма какво да ям, но по-важното е, че съм свободен и мога да си говоря каквото си искам. " Според мен това е много показателно, че този период за хората действително е много труден. Никой не го е правил досега и се оказа, че това, което очаквахме преди десет години - преходът да тръгне много бързо - не стана. Защото нямаше опит, а трябваше да се направи преход на цялата система, на цялата организация на обществото, на икономиката.
- Говорих с представителя на Световната банка тук и той каза, корупцията е проблем, особено дребната корупция, така я нарече, но не е абсолютно възпиращ фактор. Говорих и с управителя на "Мобиком" Джон Мънъри. Според него на този етап не би посъветвал средните и малките фирми да дойдат да инвестират тук, защото е много трудно. Единствено голяма фирма като тази, която той представлява, може да си позволи да инвестира в България, тъй като това е стратегическа инвестиция, която ще даде дивиденти в бъдеще. Каза, че когато човек представлява по-голяма компания, която инвестира тук, тогава може да преодолее корупцията и всички други неща, които идват с нея, да речем бюрокрацията и т.н. Той е на мнение, че тук всичко става с три месеца по-бавно отколкото на Запад и човек трябва да има търпение, да гледа в бъдещето.
- Не съм икономист, не съм специалист, не мога да направя анализ. Само наблюдавам нещата като журналист, говоря с хора. Ако се позовавам на това, което съм чула от много хора, с които говорих - и българи, и чуждестранни инвеститори, прогнозата е оптимистична, но ще трябва време и търпение, за да се оправят нещата.
- Преценявам нещата от гледна точка на това откъде е тръгнала България преди седем години и не може да имам същите очаквания, каквито бих имала в Щатите, където има установена демокрация, пазарна икономика, правила на играта. В България все още тези правила се установяват.
- Бих могла да дойда, да поговоря с хората, да обменим опит. Но аз съм обвързана с договор със CNN и само там мога да работя. Разбира се, че бих могла да споделя опита си и с Българската национална телевизия, за която съм работила преди.
- Не, никой не ме е търсил, но и аз се бях покрила малко.
- Много малко. Видях, че студиото е чудесно модернизирано, много красиво в сравнение с това, в което аз работех.
- Гледах само част от новините, понеже бях много заета, непрекъснато пътувах в провинцията и т.н. Не съм седнала да изгледам една емисия от началото до края.
- Това, което ми направи впечатление, е, че се работи на по-високо професионално ниво. Проведе се едно телефонно интервю, имаше това, което в CNN се нарича графика - с името, със снимката на кореспондента в Москва, мисля, че говореха за събитията в Дагестан. Когато работех в "По света и у нас" показвахме снимка на един телефон, когато провеждахме телефонен разговор на живо. По отношение на съдържанието не мога да изкажа мнение, тъй като не искам да се позовавам на десет-петнайсет минути, през които гледах.
- С много приятни чувства си спомням всеки момент, защото работехме все млади хора, повечето бяхме приятели. Беше много приятно и всеки работеше от сърце, чувствахме, че имаме мисия да създадем нов облик, нов вид новини, нови стил и език. С огромно удоволствие съм работила и като репортер, и като водещ.
- Посланието ще бъде такова, каквито са фактите. Аз не мога да ги пресъздам, а мога да кажа само това, което съм видяла, това, което е изследвано, какви са статистиките, какво казват хората, с които сме говорили и т.н. Мнението за България на западния зрител е по-различно в сравнение с това за Полша, Унгария и Чехия, които дръпнаха най-напред. България горе-долу върви след тях, но има и страни, които са по-зле от нас. В последните две години и половина (това не е лично мое мнение, а изследвания, които съм чела) страната малко е изостанала с приватизацията и има някои фактори, които не влияят добре на страната - например това, което се случваше в съседна Югославия. Създаваше се впечатление, че целият Балкански полуостров е нестабилен, въпреки че в България беше мирно и спокойно. Всички тези фактори забавиха развитието на България към пазарна икономика. Но в момента чувам много хубави неща, че страната се е стабилизирала финансово, че има основа, на която да се изгради пазарна икономика.
- Това е вярно. Особено с етническата тема и това, че България е успяла да създаде модел на етническа толерантност. Като се погледне реално, войната създаде интерес към България. Позицията спрямо бомбардировките на НАТО също направи впечатление в света. Действително България влезе в новините покрай този конфликт. Всички съседки на Сърбия изпитаха огромни трудности да вземат позиция относно тези бомбардировки поради близостта на културите, на религиите и т.н. Въпросът беше много сложен и интересен за хората, но те разбраха малко повече за съседите на Югославия и за проблемите, които съществуват между всички тези страни на Балканите. Хората започнаха да различават отделните страни и да разбират повече етническата сложност и въобще проблемите на този район.
- Не трябва да се забравя откъде е тръгнала България и с какви огромни трудности се е справяла, както политически, така и икономически. Не може да се прави преценка, без да се знае това. Вече има много хора, които ползват последните постижения на технологията, Интернет, компютри. Всичко, което се използва на Запад, и тук е достигнало - музика, култура и т.н. Хората не са изостанали в това отношение.
Мърдок се отказва от наддаването за частна тв
Кратките срокове разколебали империята
Медийната империя на Рупърт Мърдок "Нюз корпорейшън" няма да участва в наддаването за частна телевизия с национален обхват в България заради кратките срокове за подаване на документи, които определи правителството, съобщи пред "Капитал" добре информиран източник, близък до вицепрезидента на корпорацията Мартин Помпадур. Самият Помпадур, който отговаряше за проекта в България, не беше открит за коментар, тъй като отсъства до края на септември от офиса си в Ню Йорк. Според източника компанията е преценила, че не може да се подготви до 30 септември за участие в конкурса, тъй като това е много малко време за разработването на сериозен телевизионен проект. В края на септември изтича срокът за получаване на далекосъобщителен лиценз, НСРТ обаче също ще проведе процедурата си за програмен лиценз успоредно с назначената от Костов комисия за честотите на Ефир 2.
В края на юли Помпадур трябваше да се срещне с членовете на Националния съвет за радио и телевизия и председателя на ДКД Веселин Стойков, но отложи срещите си за началото на август поради неотложни ангажименти в Румъния, където "Нюз корпорейшън" преговаряше за покупката на частния канал Антена 1. Междувременно правителството гласува крайните срокове за подаване на документи и това е променило намеренията на компанията.
Решението на "Нюз корпорейшън" потвърждава опасенията, че голямото бързане на кабинета да лицензира национална медиа за един месец е имало за цел да минимализира възможността от появата на голяма чужда компания, която да постави управляващите пред труден избор въпреки желанието им да лицензират своя фаворит - "Нова телевизия". Така на чуждите компании бяха поставени условия, които на практика правят участието им почти невъзможно. Скромният рекламен пазар в България (най-нисък от сраните в Източна Европа) не може да предизвика извънредно положение в компания от ранга на "Нюз корпорейшън". За да участва в наддаването за частна тв, всяка голяма корпорация трябва да събере борда на директорите си, а това е много трудно да се случи през август, когато всички са в летен отпуск. За да подаде документите си, чуждият кандидат трябва да регистрира българско юридическо лице, а съдът в България почива през август. До края на септември кандидатите трябва да представят бизнесплан, а това е невъзможно, тъй като не е известно какви са таксите за ретранслиране на сигнала, които ще събира новият собственик на БТК. Желаещите да участват в наддаването трябва да изработят програмен профил, програмна концепция, програмна схема, програмен проект, инвестиционен план, структура на мениджмънта и организация на дружеството, по-важни етапи в темповете на развитие на медиата, да опишат вида на използваната технология, да проучат подробно пазара на реклама, законите и подзаконовите актове, които уреждат тази дейност, да съберат екип, а преди всичко това - да научат, че в България ще има конкурс за частна тв. За последното са необходими сериозни усилия, тъй като решението на кабинета не беше обявено дори в един европейски вестник.
Накратко
Лидерът на синдикалното дружество на Съюза на българските журналисти в националната телевизия Чавдар Стойчевски беше дисциплинарно уволнен през миналата седмица. Според заповедта за уволнението причината той да бъде освободен е това, че не се е явил на работа два дни. Според Чавдар Стойчевски уволнението му е напълно неправомерно, тъй като е написал обяснение за тези два дни и има болничен лист за тях. Като лидер на синдикат и организацията, която представлява, трябва да даде съгласие за отстраняване от работа, както е записано в Кодекса на труда. Ръководството на телевизията обаче не се е допитало до дружество на Съюза на българските журналисти. Чавдар Стойчевски обяви, че ще съди БНТ заради неправомерното си уволнение.
Бившият ревизор Емил Димитров прожектира на пресконференция видеозапис, с който заяви, че иска да удостовери откога председателят на Националния съвет за радио и телевизия и останалите членове на съвета са информирани за финансови нарушения в БНТ. На видеозаписа от срещата на членовете на НСРТ с кандидатите за поста генерален директор на националната телевизия на 19 февруари 1999 г. в столичния "Дом на киното" се чуват думите на Емил Димитров, че телевизията не е ревизирана от 1996 г. И че предишните ревизии (с изключение на ревизията в отдел "Маркетинг и продажби", където според него резултатите са потънали) са установили нарушения в строителството, тарифирането, бюджетите на филмите, купуването и отдаването на техника.
Обществените и частните електронни медии да обозначават ясно в предизборната хроника репортажи, дискусии, политически интервюта и дебати и да ги ограничават от новините и другите дискусионни предавания. Това е един от основните принципи на медийното отразяване на местните избори по време на предизборната кампания, залегнали в проекта за съвместна работа на Националния съвет за радио и телевизия и Централната комисия за местните избори. НСРТ и ЦКМИ ще създадат работна група за оперативно и процедурно прилагане на правилата, се посочва още в проекта. Непосредствено преди местните избори през октомври работната група, състояща се от 7 представители на ЦКМИ и 4-ма представители на НСРТ, ще се срещне с управителните съвети на всички кабелни и ефирни телевизионни оператори, както и с членовете на АББРО (Сдружение на българските частни радиостанции), с които ще бъде обсъдено медийното поведение по време на изборите, принципите на регулация и саморегулация.
Шефът на продуцентско направление "Кино" Ивайло Гюров и заместник-програмният директор на Българска национална телевизия Невяна Ушева получиха официално мъмрене от Лиляна Попова заради излъчения преди седмица игрален филм с еротичен сюжет "Влюбване".
Виновни няма, има вазелин
Кой е виновен? - този въпрос прониза седмицата. Кой е виновен за провала на БНТ при затъмнението? А за събарянето на мавзолея?
Първата питанка си намери официалния отговор с уволнения на "Сан Стефано" 29. Уволнените естествено се юрнаха да обясняват по медиите колко всъщност били невинни. Медиите пък в зависимост от цветовата си ориентация обърнаха случая на политика. А той не е. Относно втората питанка, ако се съди по пороя приказки и изписани думи, виновни са мекеретата. Кои са мекерета, пак зависи от цвета. И медиите пак обърнаха историята на политика. И тя си е. Проблемът обаче е другаде - в липсата на изобретателност и у обвинители, и у обвиняеми. Само напънат драматизъм и нулево чувство за хумор. Как пък един сочен лаф не измислиха!
Виж, във футбола си е друго. Там всяка седмица минава под мотото "Кой е виновен? " (разбирай - за издънката на отбора). И, колкото по няма какво да се види на терена, толкова по-голямо шоу става извън него. Не че има някакво разнообразие в драматургията. "Обичайните заподозрени" все са едни и същи: на първо място реферът, сетне Батето, Вуцата, цялото БФС и от дъжд на вятър - собствени продажни играчи, "хванати от вероломния противник.
